Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.11.2019г. до 30.11.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 175/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.Д.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 24.10.2019г.

За РП-Мездра прокурор *****.

Подсъдимият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощена.

Свидетели, поредни №№ 4 и 5, редовно призовани, налице.

Свидетели, поредни №№ 6,7 и 8, редовно призовани, не се явяват.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Със защитника на подсъдимия постигнахме споразумение, което ви представяме в писмен вид. Считам, че с него сме уредили въпросите, които са посочени в НПК. За това моля да го приемете и делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. П.:*** сме постигнали споразумение. Поддържаме го и желаем делото да приключи по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Съгласен съм с казаното от адв. П..

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото в днешното с.з. Същите представят днес споразумение за решаване на делото и в тази връзка са изразили становища процесът да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК. Имайки предвид изложените от тях доводи, настоящият състав приема, че не са налице процесуални пречки съдебното производство да бъде разгледано по реда на Глава ХХІХ НПК и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА споразумение за прекратяване на НОХД № 175/2019 г. по описа на РС-Мездра, сключено на основание чл.384 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.  

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

М.Д.К. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Моля да приемете споразумението, което отговаря на изискванията на закона и морала, като също ви моля да одобрите така депозираното споразумение и да прекратите производството.

АДВ. П.: Считам, че споразумението, което сме постигнали с представителя на прокуратурата отговаря на изискванията на НПК. Моля да го приемете и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация, саморъчно подписана от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за РЕШАВАНЕ НА НОХД № 175/2019 г. ПО ОПИСА НА РС – МЕЗДРА,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 НПК

 

Днес, на 24.10.2019 година в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1. ********** - прокурор при Районна прокуратура град Мездра и

2. Адвокат Г.П. от ВАК, като защитник на М.Д.К. с ЕГН **********, роден на *** г., българин, българско гражданство, грамотен, неженен,  с постоянен адрес:***66, осъждан – подсъдим по НОХД № 175/2019 год. по описа на РС – Мездра, които се споразумяха за следното:

Подсъдимият М.Д.К. с ЕГН:********** се признава за виновен за това, че на 31.03.2019 г. около 01.00 ч. в гр. Мездра по ул. ”Индустриална” до блок „Леденик” 1 на ул.”*****” 66 е управлявал товарен автомобил „*****” без регистрационни табели, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническа средство «Алкотест Дрегер 7510» с № 0014, след като е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние по НОХД № 579/2009 г. на РС Мездра, в сила от 14.12.2009 г. - престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК.

На подсъдимия М.Д.К. се определят, при условията на чл.54 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС и наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА в полза на Държавата.

Подсъдимият М.Д.К. се признава за виновен и за това, че на 31.03.2019 г. около 01.00 ч. в гр. Мездра по ул. ”Индустриална”, до блок „Леденик” 1 на ул. ”*****” 66 е управлявал товарен автомобил ***** с идентификационен номер на рама VF3ZCPMNC17578806, нерегистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

На подсъдимия М.Д.К. се определя, при условията на чл.54 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС.

На основание чл.23 ал.1 НК, на подсъдимия М.Д.К. се НАЛАГА най-тежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС и наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА в полза на Държавата.

На основание чл.343г НК вр. чл.343б ал.2 вр ал.1 НК на М.Д.К. се НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 НК се ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият М.Д.К. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 31.03.2019 г. до датата на одобряване на споразумението.

Веществените доказателства по делото 2 бр. оптични носители остават приложени по него след одобряване на настоящото споразумение.

       На подсъдимия М.Д.К. се възлагат направените до момента разноски в размер на 23,48 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.   

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                 Защитник:

      (**********)                           (адв. Г.П.)

 

 

                     Подсъдим:

                      (М.К.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ********** – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на подсъдимия М.Д.К. и М.Д.К. ***, ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 175/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият М.Д.К. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 31.03.2019 г. около 01.00 ч. в гр. Мездра по ул. ”Индустриална” до блок „Леденик” 1 на ул.”*****” 66 е управлявал товарен автомобил „*****” без регистрационни табели, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническа средство «Алкотест Дрегер 7510» с № 0014, след като е осъден с влязла в сила присъда за същото деяние по НОХД № 579/2009 г. на РС Мездра, в сила от 14.12.2009 г. - престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК.

На подсъдимия М.Д.К. се определят, при условията на чл.54 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС и наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА в полза на Държавата.

Подсъдимият М.Д.К. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 31.03.2019 г. около 01.00 ч. в гр. Мездра по ул. ”Индустриална”, до блок „Леденик” 1 на ул. ”*****” 66 е управлявал товарен автомобил ***** с идентификационен номер на рама VF3ZCPMNC17578806, нерегистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

На подсъдимия М.Д.К. се определя, при условията на чл.54 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС.

На основание чл.23 ал.1 НК, на подсъдимия М.Д.К. се НАЛАГА най-тежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б. «б» ЗИНЗС и наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА в полза на Държавата.

На основание чл.343г НК вр. чл.343б ал.2 вр ал.1 НК на М.Д.К. се НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което подсъдимият М.Д.К. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 31.03.2019 г. до датата на одобряване на споразумението.

Веществените доказателства - 2 бр. оптични носители остават приложени по делото след одобряване на настоящото споразумение.

На подсъдимия М.Д.К. се възлагат направените до момента разноски в размер на 23,48 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 175/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.08 часа.

В законна сила на 24.10.2019г.

2

АНД No 276/2019

ДИТ

ГТ - ЛД - 2003 ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 1.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06- 001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр., с което на нарушителя “Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г.е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г., е обжалвала в срок Наказателно постановление № 06-001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр.С.,

Жалбоподателката редовно призована не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено Наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че няма извършено нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, тъй като няма прикриване на трудови правоотношения. Акцентува се, че в конкретния случай пострадалото лице не е било наето да извършва рязане на дървета, което означава престиране на труд, а е отишъл на работа като общ работник и на него му е плащано на резултат, а именно колко дърва е натоварил и разтоварил. Подчертава се, че се касае за договор за изработка за натоварване на определено предварително отрязано количество дървета. При това положение няма основание да се търси отговорност на дружеството, затова, че последното не е сключило трудов договор с пострадалия.

Ответникът се представлява от ст.юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. Посочва се, че нарушението е подробно описано и квалификацията е правилно опредЕ.. По делото е приложена Писмена защита ,която ще бъде обект на анализ в по-долните абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателката на 08.08.2019 г., а жалбата е депозирана пред ответника на 14.0.2019 г. и безспорно е в срок.

Акт № 06-001210/19.07.2019 год. е съставен на жалбоподателката Ж.С.Г., в качеството й на Управител на “Г.” ЕООД с.Л.Д., община М., затова че при извършена проверка на 09.07.2019 г.  към 13.30 часа в с., община М., във връзка със станал смъртен инцидент с лицето И.Т.Ц., е установено, че работодателят “Г.” ЕООД с.Л.Д., община М., с издадено Позволително за сеч № 0472882 от 03.01.2019 г. от Горско стопанство гр.М., е допуснал починалото лице И.Т.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, да извършва рязане на дървета в местността „К.” , намираща се в землището на с.О.К., община М., без да има сключен трудов договор, преди постъпването му на работа. Нарушението е извършено на 09.07.2019 г. в с.О.К., община М.. С посочения акт е прието, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 06-001210/01.08.2019 г., АУАН № 06-001210/19.07.2019 г., Разписка от 08.08.2019 г., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 09.07.2019 г., Обяснение от В.Р.Т., Позволително за сеч № 0472882/03.01.2019 г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0444886/18.12.2018 г., Разрешително за достъп на физически лица до държавни горски територии, в които се провежда добив на дървесина от 03.01.2019 г., Договор за добив на дървесина № 81/21.12.2017 г., Анекс към договор № 81/21.12.2017 г. за добив на дървесина за местни търговци от обект № 181005, Анекс към Договор № 81/21.12.2017 г. за добив на дървесина от държавни горски територии на ТП ДГС гр.М. – преходен обект № 181005, отдели 297 „Х,П”, Информационна табела на обект в горските територии държавна собственост ДГС М., отдел 297, подотдел „п”, обект № 181005, Обяснение от Ж.С.Г., писмо под изх.№ 1979/18.07.2019 г. на Ц.Ц.– следовател в СО в ОП гр., Протокол № 1923192 за извършена проверка на 09.07., 10.07. и 19.07.2019 г., копие от Книга за проведен периодичен инструктаж и Декларация на В.Р.Т. от 09.07.2019 г., Жалба до Административен съд гр.В. против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 09.07.2019 г., издадено от главен инспектор Т.И., призовка по Адм.дело № 568/2019 г. по описа на Административен съд гр.В. и 2 броя Свидетелства за правоспособност на лицата М.М.М. и Г.В.Г. за работа с моторни триони и храсторези, Трудов договор № 21/05.10.2016 г. и извадка от Регистър на уведомления за Трудови договори от 09.07.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.И., П.Т., В., В.Т., Л.М., И.П., В.М., Г.Г., М.М. и Г.Г.

Съдебният състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно работодателя, в лицето на „Г.” ЕООД е допуснал починалото лице И.Т.да извършва рязане на дървета в местността „К.”, без да има сключен трудов договор преди постъпването му на работа. Работодателят е проявил бездействие, като е допуснал пострадалия да работи на сечището в местността „К.”, за което на „Г.” ЕООД е издадено Позволително за сеч с № 0472882 от 03.01.2019 г. от Горско стопанство гр.М., без същият да е имал сключен трудов договор преди постъпването му на работа. От събраните по делото доказателства се установява, че с автомобили, собственост на работодателя, работниците се извозват от селата, където живеят до с.О.К. и от там с два камиона до мястото на сечището, а именно с.О.К., местността „К.”. На 09.07.2019 г. на сечището са работели, режейки дървета свидетелят В.Т. и починалият И.Ц.. В друга група са били свидетелите Л.М., И.П. и В.М.. Така формираните групи доказват конкретните действия, които са извършвали работниците на мястото, а те сочат изпълнение на една трудова функция, съответно рязане на дърва с установено място, а именно сечището в с.О.К., местността „К.” и фиксирано работно време от 09.00 часа до 17.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение с опредЕ. периодичност, а  именно 40 лева на ден. В тази насока са показанията на свидетелите по делото Т.И., П.Т., В. П., както и на В.Т.. Свидетелите И., Т. и П. са категорични в своите показания като служители към Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., че непосредствено от намиращите се в сечището работници са установили, че всеки ден се извършва сеч в това сечище, като фирмата докарва определени хора всеки ден със собствен превоз. Камионите са на фирмата и на 09.07.2019 г. починалото лице е докарано сутринта да извършва сеч с моторна резачка. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха оспорени събраните по следственото дело гласни доказателства и това доведе до непосредствено провеждане на съдебно следствие, от което отново бяха събрани категорични доказателства за допуснато нарушение от страна на работодателя, обхващащо състава на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. От показанията на свидетеля Т.И., който е и актосъставител по делото, се установява по категоричен начин, че действително свидетеля В.Т. е неграмотен и че Обяснението, находящо се на л.12 от делото в неговата текстова част е изпълнено от свидетеля И.. Обяснението е дадено от свидетеля В.Т. в присъствието на следовател и на разследващ орган от РУ гр.М., като свидетелят непосредствено е бил запознат със съдържанието на обяснението и е положил лично подписа си. Лично подписа си свидетеля Т. е положил и в Декларация от 09.07.2019 г., издадена във връзка с чл.402 ал.1 т.3 и чл.402 ал.2 от Кодекса на труда. От така посочените гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че пострадалото лице е спазвало опредЕ. трудова дисциплина, тъй като работодателя е създал предварително организация под негово ръководство и контрол, а именно договаряне с работниците, числеността на работниците за следващия ден, тъй като работят по групи, както и начина на извозването им до сечището. Безспорно е установено от разпита на всички свидетели по делото, в лицето на Т., М., П. и М., че първо с микробус от населените места, където живеят същите се извозват и след това с два камиона до сечището, тъй като до там не може да се стигне без специализиран транспорт, тъй като местността е пресечена, труднодостъпна и се работи с моторни резачки. Предоставянето на моторните резачки е ставало от работодателя и с тях се е извършвало рязането на дърва. Никой от разпитаните по делото свидетели не установи чия собственост са резачките, които са намерили на местопроизшествието, т.е. никой от работниците не е имал собствена резачка. Безспорно бе установено от доказателствата по делото, че в края на работния ден е плащано за заработеното и за тази дейност е отговарял синът на управителката, като това по безспорен начин доказва престиране на труд с всички негови елементи на трудов договор, като е налице спазване на трудовата дисциплина и йерархическата подчиненост. Естеството на самия работен процес е извършване на сечене на дърва, съгласно издаденото позволително за сеч на дружеството. Наети са няколко лица за рязане на дърва в „Г.” ЕООД и всички тези лица са били без трудови договори. Безспорно те са извършвали трудова дейност за благото на работодателя и през работно време такова, каквото е за всички лица по трудов договор. Безспорно пострадалото лице е било в координационни отношения, заедно с другите работници на дружеството и е изпълнявало своите задължения. Безспорно се установява, че лицата, които са били на обекта са били организирани съвместно и технологично в трудовия процес, което е видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Работата се е извършвала на място, което е използвано от жалбоподателя за извършване на сеч на дърва в рамките на позволителното за сеч. Ето защо, безспорно се касае за прикрито трудово правоотношение и затова е издадено и Наказателното постановление с визирана нарушена разпоредба на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Това, че пострадалото лице е било работник на дружеството се доказва и от показанията на работещите на обекта. Прави впечатление, че от издаденото разрешително за достъп на физическите лица, които се допускат до горските територии, в които се провежда добив на дървесина за землището на с.О.К. са лицата И.И., Г.Г., М.М.и Т.М.. От посочените лица само свидетеля Г.Г. е назначен в дружеството, извършващо сеч на посочената територия, но съгласно представения по делото трудов договор неговото работно място е Дърводелски цех в с.Л.Д. и на практика няма как това лице само да добива дървесина на сечището, при положение, че е наето за работник в Дърводелския цех, в каквато насока бяха защитните показания, в лицето на свидетелят Г.Т.. Тези факти по делото водят до извода, че дружеството-работодател възлага работа на лица, с които не сключва трудови договори. По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени доказателства, че Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а ал.1 от КТ се оспорва пред Административен съд гр.В. и поради тази причина не следва да бъде прието, че е налице извършено нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ не се предпоставя от производството по чл.405а от КТ. Двете производства се развиват независимо едно от друго, като са различни както по характер, а именно административно и административнонаказателно, така и преследват различни цели. Целта на производството по чл.405а от КТ е да обезпечи трудовите и всички произтичащи от тях права на лицата, престирали работна сила, но без сключен писмен трудов договор и в този смисъл не е насочено срещу работодателя, несключил писмен трудов договор. Обявяването на съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ не е процесуална предпоставка за санкциониране на работодателя на основание чл.414 ал.3 от КТ. Безспорно административнонаказателното производство цели установяването на нарушение на трудовото законодателство, като в конкретния случай именно от страна на работодателя и налагано на съответни санкции за това. На следващо място, в контекста на оспореното от процесуалния представител на жалбоподателя затова, че свидетеля Т. не е написал лично обяснението на л.12  и Декларацията на л.55 от делото, настоящия съдебен състав намира за основателно да посочи следното: Без значение е, дали свидетелят Т. е попълнил и написал лично обяснението и декларацията по делото и дали това е било под диктовката на длъжностното лице от Инспекцията по труда, като тук е мястото да се отбележи, че по делото не са събрани такива данни. Безспорно свидетелят Т. е положил лично подписа си и е заявил на съдебното следствие, че написаното е негова воля и носи лична отговорност за това. Безспорно установено по делото е, че работодателя е предоставял работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на пострадалия на посочения обект, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор с него. Това безспорно представлява основание за обявяване на трудовото правоотношение с Постановление по реда на чл.405а ал.1 от КТ, което замества трудовия договор. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и според настоящия състав правилно с оспореното Постановление органът е обявил съществуването на трудово правоотношение между работодателя и работника, който е починал, като същият е бил нает за престиране на работна сила, наред с други лица при наличие на всички елементи, характеризиращи едно трудово правоотношение.

Процесуалният представител на жалбоподателя и самият той не оспорват, че дружеството има наети по трудов договор лица, т.е. че има правното качество на работодател. В тази насока са разпитаните по делото свидетели Г.Т., Г.Г. и М.М., както и приложените по делото писмени доказателства, в лицето на Трудов договор № 21/05.10.2016 г., извадка от Регистър на уведомления за трудови договори от 09.07.2019 г., както и копие от Книга за проведен периодичен инструктаж. Спорът по делото е, относно наличието на възникнали между работодателя и починалото лице отношения по предоставяне на работна сила от последния. Настоящият съдебен състав намира, че категорично и безапелационно от показанията на свидетеля В.Т., както и от всички разпитани по делото работници и контролни органи от Д „ИТ” гр.В., по категоричен начин се установява, че както свидетеля Т., така и починалото лице са били наети от дружеството-работодател, че е имало работа в гората и са работели по цял месец и не са работели единствено, когато е валяло, че се работи по 7-8 часа на ден, максимум по 20 дена в месеца се работи и през този период починалото лице е било заедно със свидетеля Т., като са ходели в няколко сечища, собственост на дружеството. Категорично в дружеството-работодател не са раздавали работно облекло, нито пък е правен инструктаж преди започване на работа. Никой от фирмата не е искал да сключва договор с работниците. Всеки ден е плащано, като това е било или от свидетеля Томов или от Томи, който е син на управителката на дружеството. От така констатираните факти настоящия съдебен състав намира, че по безспорен начин се установява предоставяне на работна сила от починалото лице, което на основание чл.1 ал.2 от КТ следва да се уреди само като трудово правоотношение с дружеството. Доказано е, че от името на дружеството лицето Томи и свидетелят Г. са наели починалото лице, че средствата за възнаграждения, както всички работници, така и починалото лице са получавали от съпругът и синът на управителката на дружеството, че всички работници, включително и починалия са извършвали работа на определено от дружеството място, във връзка с издадените на същото разрешителни за сеч и че безспорно е заплащано за положения от тях труд с парични средства на дружеството. Установените характеристики на отношенията между дружеството и починалия работник са съществували към датата на нарушението, а именно 09.07.2019 г. и в съвкупност квалифицират правоотношението като трудово. Безспорно липсата на трудов договор в писмена форма, с който да е обективирано същото, съставлява нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Безспорно по делото е установено, че починалото лице е било допуснато до обекта, не е било отстранено и е извършвало трудова дейност. От разпитаните по делото свидетели, в лицето на Г.Г., М.М. и Г.Т. се установява, че е необходимо притежанието на документ за работа с резачка и че такъв безспорно починалият не е имал. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че с така установените факти от показанията на тези свидетели се доказва, че починалото лице е било наето като общ работник, че той не е могъл  да работи с резачка, тъй като не е имал нужната квалификация и не е бил допуснат до работа в това му качество. Безспорно по делото обаче е установено, че на 09.07.2019 г. починалото лице е изпълнявало трудовите си задължения, като е извършвало рязане на дървета в местността „К.”, както и че смъртта му е настъпила същия ден по време на работния процес. Горното обстоятелство се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и в частност от Протокол № 1923192 за извършена проверка на 09.07., 10.07. и 19.07.2019 г. Безспорно при извършената проверка от главните инспектори на Д „ИТ” гр.В. е констатирано, че починалото лице е допуснато в сечището от страна на работодателя да работи с моторен трион, без същият да има необходимата квалификация или правоспособност за работа с моторен трион, както и без да притежава необходимите знания и умения и без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същият не е имал и лични предпазни средства, които са необходими за такъв вид работа, като каска и ръкавици. Безспорно настоящия съдебен състав намира, че са налице трудови взаимоотношения по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ, като от съдебния състав се взимат впредвид и разпоредбите на чл.67 ал.1 т.2 от КТ в смисъл, че трудовия договор може да бъде срочен, както и чл.68 ал.1 т.2 от КТ, че срочния договор може да бъде до завършване на опредЕ. работа, съответно нормата на чл.139 ал.2 и ал.3 от КТ в смисъл, че работното време може да бъде с променливи граници, съответно разпоредбата на чл.247 ал.1 от КТ, че размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Починалото лице, както и всички останали работници на сечището са получавали възнаграждението си именно от дружеството, на база добит кубичен метър дървесина, от което възнаграждение са заплащани за дневни надници, като безспорно починалото лице е наето от дружеството за работа на сечището, като безспорно е осъществявано плащане на работниците със средства на дружеството, които са получавани от съпруга и сина на управителя на дружеството. Допълнително доказателство в този смисъл е и издаденото на самото дружеството разрешително за сеч на посочения обект. Отново всичко изложено безспорно сочи, че е налице изпълнение на трудови функции от страна на починалото лице за дружеството. Отново следва да се акцентува, че създадените отношения между работниците на сечището и санкционираното дружество, мястото на което починалия работник се е намирал – труднодостъпна местност, дейността, която е  извършвал – рязане на дървета, данните, вписани в Декларацията по чл.402 от КТ за установено работно време, място на работа, показанията на разпитаните свидетели, не са на база договор за изработка, а се основават на съществуващо трудово правоотношение, неуредено, посредством сключването на трудов договор. За яснота следва да бъде посочено, че разликата между трудов и граждански договор е анализирана в Тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което  е посочено, че разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданско правните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила /жив труд/ и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя  трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ, какъвто безспорно е и настоящия случай.

В Акта за административно нарушение от 19.07.2019 год. подробно са описани основанията, поради които е образувано административнонаказателното производство, като изрично е посочено името на лицето, наето на работа от жалбоподателя, дейността, която изпълнява и факта, че няма предварително сключен трудов договор. В акта са описани подробно и всички материали, послужили за издаването му, включително и Протокола за извършена проверка № 1923192. Всички описани в акта доказателства в своята съвкупност сочат на нарушение на трудовото законодателство, а именно липса на предварително сключен писмен трудов договор с наетото лице И.Т.Ц.. Административният орган се е постарал подробно да опише всички факти, да укаже всички доказателства, от които очевидно е станало ясно на наказаното лице за какво е обвинено. Изпълнителното деяние на нарушението се състои в липса на съставен предварително писмен трудов договор, поради което времето на извършване на проверката е времето на установяване на нарушението, не е необходимо да бъде посочено друго време, а мястото и видът на извършваната работа са безспорно установени. В този смисъл липсват каквито и да са процесуални нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от компетентният административнонаказващ орган в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Административнонаказващият орган с указването в Наказателното постановление на елементите на трудовия договор, а именно: установено работно място, работно време, трудово възнаграждение и йерархична подчиненост не въвежда ново обвинение, а описателно изброява признаците на трудовото правоотношение за уреждането, на което не е изпълнил дължимото именно работодателят Ж.Г.. Безспорно нарушението си остава същото – липса на писмен трудов договор преди постъпване на работа, което деяние е доказано по безспорен и категоричен начин. Отговорността е за нарушение по чл.62 ал.1, вр. с чл.61 ал.1 от КТ, като указанието, че това  е нарушение по чл.1 ал.2 от КТ се налага от необходимостта да се посочи принципът, следван при предоставяне на работна сила, а именно, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. Трудови са отношенията, както бе посочено по-горе по предоставянето на работната сила и полагането на наемния труд по трудово правоотношение и съответно задълженията на работниците и служителите от една страна и на работодателите от друга, които имат по тях. Това са въпроси на заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските, здравословните и безопасни условия на труд и др. Към тях се отнасят и непосредствено свързаните с трудовите отношения въпроси, които произтичат от тях, подпомагат тяхното осъществяване и са насочени към тяхната защита. Като се изхожда от закрилната функция на Кодекса на труда, целяща сигурност в отношенията между страните неизменно всеки трудов договор, независимо от неговия вид, трябва задължително да бъде сключен в писмена форма и то преди постъпване на работника на работа. Изискването за писмената форма на трудовия договор е адресирано преди всичко към работодателя, защото той е страната, длъжна да оформи постигнатото съгласие между двете страни в надлежна писмена форма. С оглед на това и нарушаването на задължението влече след себе си административнонаказателна отговорност. Длъжностните лица от състава на административнонаказващия орган безспорно са установили, че работодателя и настоящ жалбоподател не е сключил изискуемият по закон писмен трудов договор с И.Т.Ц.. При така констатираните правоотношения са налице условията на валидно трудово правоотношение, а именно работно време, работно място и заплата, като правилно е отчетено, че е нарушен чл.61 ал.1 от КТ. Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставяне на работна сила като трудови. В изпълнение на изискването по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказващият орган е описал нарушението като необективиране на отношенията като трудови, а законната разпоредба, която е била виновно нарушена е тази по чл.1 ал.2, вр. с чл.61 ал.1 от КТ. При така описаното нарушение и посочване на нормативните разпоредби може да се направи извод, че извършеното от санкционираното дружество деяние съставлява нарушение на императивните изисквания за оформяне на правоотношение по предоставяне на работна сила, а не като неспазване на законовите изисквания за формата на трудовия договор.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ нарушенията на  трудовото законодателство се установяват с актове на държавните контролни органи. Разпоредбата на чл.399 от КТ пък възлага цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а Дирекция “Инспекция по труда” е  териториално поделение към нея, съгласно чл.16 ал.1 от Устройствения правилник на ИА “ГИТ”. Съгласно чл.20, ал.1 от Устройствения правилник, който е обнародван в ДВ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени и в КТ. Т.е същият има правомощия да констатира нарушения на трудовото законодателство и да съставя актове за тях, поради което и процесния АУАН е съставен от лице разполагащо с необходимата компетентност.

Наложената имуществена санкция е наложена в своя минимален размер и не може да се слезе под предвидения минимум на глобата съгласно чл.27,ал.5 от ЗАНН. Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала  нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.12 година/  в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал.2, в която са изведени изключения от общата правило по ал.1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 23 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието – 09.07.2019 год. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл.415в ал. 2 от КТ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 06- 001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр.С..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

3

АНД No 374/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Й.И.Г.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 1.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА Й.И.Г., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин,  неженен,  не осъждан,   основно образование,безработен, за ВИНОВЕН  в това, че без редовно писмено позволително за сеч  на 05.03.2019 година  в землището на с. Караш, общ. Роман, м. „……”, отдел 247а, е отсякъл 11 броя дървета, представляващи 5 пл. куб. м.  от дървесен вид „цер”  от горският фонд  на обща стойност 330.00 лева , като случаят е маловажен - престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА Й.И.Г.  на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на Й.И.Г.   административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на държавата.

ОСЪЖДА  на основание чл. 235 ал.7 НК Й.И.Г.  да заплати  в полза на Държавата левовата равностойност на предметът на престъплението, а именно сумата от 330.00 лева.

ОСЪЖДА Й.И.Г.  да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 100.80 лева за СОЕ.

РЕШЕНИЕТО  се обяви публично и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок.

 

Мотиви от 4.12.2019г.

Делото е образувано въз основа на предложение на РП-Мездра за освобождаване на лица от наказателна отговорност с налагане  на административно наказание по реда на глава 28 НПК на лицето   Й.И.Г., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин,български гражданин, неженен, неосъждан,основно образование,безработен,

за това, че без редовно писмено позволително за сеч  на 05.03.2019 година  в землището на с. Караш, общ. Роман, м. „Дългата поляна”, отдел 247а, е отсякъл 11 броя дървета, представляващи 5 пл. куб. м.  от дървесен вид „цер”  от горският фонд  на обща стойност 330.00 лева , като случаят е маловажен - престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.1 НК.

 РП-Мездра в с.з не изпраща представител.

 Обвиняемият редовно призован –не се явява и не се представлява .Постъпила е писмена защита с признание за вина ,съжаление за извършеното и налагане на минимална глоба с оглед липсата на доходи , чисто съдебно минало , добри характеристични данни ,семейно положение и инцидентност на деянието .

Съдът като прецени събраните на ДП доказателства , преценени по реда на чл.378 ал.2 НПК , намира за установено следното :

               Досъдебното производство е образувано на 07.06.2019 г. по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК и е приключено с мнение за предаване на съд на Й.И.Г. *** .

С постановление на РП-Мездра от 08.10.2019 г. съдът е сезиран с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.375 НПК при наличните кумулативно императивни за това  предпоставки  по чл.78а НК .

От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка.

На 05.03.2019 г. свидетелите К. В.и А. П.  в качеството им на служители на ДГС-Мездра били на проверка и обход на горски територии  в землището на с. Караш, общ. Роман. При проверка в отдел 247 „А“ в м. „Дългата поляна“ , попадащ в горска територия,  установили на мястото обв. Й.И.Г. ***, който извършвал сеч в съседен имот за който имало издадено разрешително за сеч.  Св. В.и  св. П. констатирали, че в имот 247 „А“  имало 11 бр. пъна от отрязани дървета от дървесен вид „цер“ ипри измерване със стандартна рулетка  установили , че отрязаната дървесина е в обем от 5 пл. куб. м.  На обв. Г. бил съставен АУАН за констатираната незаконна сеч, били извършени  необходимите ПСД, както и била назначена СОЕ установяваща стойност на отрязаната дървесина  от 5 пл. куб. м. дървета, възлизаща на 330 лева. Приложена е и справка , че на  обв. Г. не били издавани  НП  за извършени нарушения по ЗГ. При съставянето на АУАН  обв. Г. заявил, че дървесината   отрязал по погрешка като объркал границите на имота. В тази насока са и обясненията му в ДП.

Фактическата обстановка се установява от събраните в ДП доказателства , преценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК ,а именно: съставеният АУАН №291/05.03.2019 г. , констативен протокол от същата дата, показанията на горските  инспектори  К. В. и А. П. , който установили нарушението , от заключението на лесотехническата СОЕ и обясненията на обвиняемият на досъдебна фаза, където по същество признава вина . В подкрепа на обвинението са и разрешително за сеч №23/15.02.2019 година и скица  на мястото където е  извършена сечта.,  сортиментна ведомост по отношение вида и количеството на незаконно отсечената дървесина, справка за съдимост , характеристична справка и декларация за доходи и имущество .Всички доказателства са в подкрепа на обвинението и не го разколебават дори в минимална степен .

С оглед фактическата обстановка по делото , личността на дееца , неговата обществена опасност и обществената опасност на деянието съдът намира ,  че е налице маловажен случай по смисъл на чл.235 ал.6 от НК. Освен ниската стойност на дървата предмет на престъплението, която е под размера на минималната работна заплата за страната в този период, следва да се има предвид и обстоятелството, че обвиняемият  няма никакви нарушения по ЗГ и няма издавани наказателни постановления. Същият  е не осъждан , признава вината си , изразява съжаление за извършеното , разполага с ниски доходи – под МРЗ за страната , притежава  добри характеристични данни , семеен , като единствено той издържа семейството .

От така изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият  Й.И.Г. *** , е извършила престъпление против стопанството – с без редовно писмено позволително за сеч  на 05.03.2019 година  в землището на с. Караш, общ. Роман, м. „Дългата поляна”, отдел 247а, е отсякъл 11 броя дървета, представляващи 5 пл. куб. м.  от дървесен вид „цер”  от горският фонд  на обща стойност 330.00 лева , като случаят е маловажен - престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.1 НК.

Престъплението по чл.235 ал.1 НК /основен състав/ и чл.235 ал.6 вр ал.12 НК /правилигерован състав на малозначителност /  е формално /на просто извършване /, като предмет на посегателство е горският фонд дефиниран в разпоредбата на чл.2 от ЗГ.В този горски фонд попадат  всички горски територии, собственост на лицата по чл. 22 ЗГ .Разпоредбата на чл.235 НК не защитава правото на собственост , а правото на държавата  чрез нейните органи  от съответния стопански отрасъл да контролира действията по изсичане и извозване на дървесния материал от този горски фонд.Това се извежда както от мястото, където тази разпоредба заема в НК –раздел „престъпления в отделни стопански отрасли“ , така и от описаните в самата разпоредба съставомерни елементи на престъплението .В подкрепа на този  извод е и разпоредбата на чл.235 ал.7 НК ,която предвижда във всички случай на престъпления от този вид , отнемане на предмета на престъплението  / или неговата равностойност ако липсва / в полза на държавата ,което изключва в това производство връщането му или заплащането му на собственика .При тези доводи липсва пострадало физическо  или ощетено юридическо лице , като причинената щета на горският фонд от деяние по чл.235 НК не е изискуем съставомерен признак поради факта , че престъплението по чл.235 ал.1 НК не е резултатно , а е формално.-на просто извършване .В този смисъл е константната съдебна практика : т.3 от ТР  № 2 / 2016 г. на ВКС указващо възможност за приложение на особените правила по НПК за разглеждане на дела при който следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерни имуществени вреди.В контекста на това задължително ТР конкретно за престъплението  по чл.235 НК не са налице съставомерни имуществени вреди , в който смисъл са и  и Решение № 39/13.06.2019 г. на ОС-Враца по ВНОХД № 140/2019 г. ,  Решение №102/17.12.2018 г. на ОС-Враца по ВНОХД № 453/2018 г. , Решение № 70/22.10.2018 г. на ОС-Враца по ВНОХД № 346/2018 г. и   Определение № 609/01.09.2017 г. на ОС-Враца по ВНЧД № 514 / 2017 г. , във връзка със същото деяние, в което изрично се сочи формалният състав на престъплението по чл.235 НК, което е довършено с факта на осъществяване действията на дееца,независимо от стойността на инкриминираните дървесни продукти  ,която стойност се отчита единствено по отношение превилигерованите  и квалифициращите състави свързани със стойности на инкриминирана дървесина  в малък ,  голям или особено голям размер и  обвързани от това със съответните  наказания във възходяща градация .

За  процесното деяние представляващо умишлено престъпление по чл. 235 ал.6 вр ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева”. Обвиняемият Й.И.Г. не е осъждан и по отношение на  него  не е прилаган гл.VІІІ, раздел ІV  от общата част на НК-освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание по чл.78а НК и не са налице изискуеми съставомерни имуществени вреди от престъплението по чл. 235 НК . Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност наобвиняемото лице с налагане на административно наказание, предвидено в чл. 78а  от НК.При тези доводи съдът е длъжен да го  освободи от наказателна отговорност като  наложи административно наказание-глоба в рамките от 1000 до 5000 лв . С оглед признание за вина във всички фази на процеса , съдействие на разследващите за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало , съжаление за извършеното, семейно положение , наличие на месечен доход под МРЗ за страната  и добри характеристични данни  ,  съдът намери , че по справедливост съответства на деянието и дееца  налагане на минималното административно наказание-глоба от 1000 лева на обвиняемият  Й.И.Г.   .

По делото е изготвена лесотехническа експертиза , като разноските за нея в размер на 100,80 лв. бяха възложени в тежест на виновното лице съгласно чл.189 ал.3 НПК.

Инкриминираната дървесина от 5 плътни  кубически метра липсва ,  поради което и  на основание чл.235 ал.7 НК съдът присъди нейната равностойност от 330 лв. да бъде заплатена от  обвиняемото лице.

Воден от изложените мотиви съдът постанови своето решение.

В законна сила на 19.11.2019г.

4

НОХД No 417/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.Х.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 4.11.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор И.М..

Подсъдимият лично и с адв. Г.П.от ВАК.

Свидетелите налице.

По делото е постъпила Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ 1793/2019 от 01.11.2019 г., ведно с писмо от НАП-ТД В.Т.– офис В. под изх.№ С 190006-178-0033381/25.10.2019 г., удостоверяващо, че няма постъпили плащания по двата броя Изпълнителни дела по АНХД № 56/2012 г. и АНХД № 432/2015 г. и двете по описа на МРС.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото. Съгласен съм да сключим споразумение.

ПРОКУРОР: Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и процесуалния представител на подсъдимия да постигнат споразумение.  Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ 1793/2019 от 01.11.2019 г., ведно с писмо от НАП-ТД В.Т.– офис В. под изх.№ С 190006-178-0033381/25.10.2019 г., удостоверяващо, че няма постъпили плащания по двата броя Изпълнителни дела по АНХД № 56/2012 г. и АНХД № 432/2015 г. и двете по описа на МРС.

 

Водим от горното съдът

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ 1793/2019 от 01.11.2019 г., ведно с писмо от НАП-ТД В.Т.– офис В. под изх.№ С 190006-178-0033381/25.10.2019 г., удостоверяващо, че няма постъпили плащания по двата броя Изпълнителни дела по АНХД № 56/2012 г. и АНХД № 432/2015 г. и двете по описа на МРС.

ОТМЕНЯ разпореждането си, с което е определен реда, по който следва да се разгледа делото, а именно по Глава 24 от НПК – Бързо производство.

ОПРЕДЕЛЯ настоящето дело да се гледа по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, без разпити на подсъдимия и свидетелите.

ПРИСТЪПВА към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

С оглед обстоятелството, че делото ще бъде разгледано по реда на Глава 29 от НПК, свидетелите се отстраняват от съдебната зала.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: С.Х.К. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като резач, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.

На основание чл.358 ал.4 от НПК съдът проверява връчен ли е препис от обвинителния акт на подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт. Има повече от три дена.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

На подсъдимия се разясниха правата му по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както и правилата при споразумение.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.30 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 04.11.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. Г.П.от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Г. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384, вр. Чл.381 и сл. НПК

По НОХД № 417/2019 г. на РС гр. М.

 

Днес на 04.11.2019 година в гр. М. между:

 

1.        И.М. –  Прокурор при РП М. и

 

2.        адв. Г.П.– ВАК като защитник на : подс. С.Х.К., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неосъждан, на длъжност „Резач” –„П.”ООД с. Г.К.

         Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

подс. С.Х.К., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неосъждан, на длъжност „Резач” –„П.”ООД с. Г.К.

се признава за виновен в това, че на 19.10.2019 г.около 17,40 ч. на Път ІІІ-103, км. 3,700, между с.Д. К. и гр.М., е управлявал собственото си МПС – мотопед „К.”, модел „К.”50,  с номер на рама ХХХХ, без регистрационен номер, което не е регистрирано по надлежния ред /по реда на чл. 140 от ЗДвП и Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и  реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На подс. С.Х.К., ЕГН **********, при условията на чл. 54, ал.1  от НК се налага наказание „ГЛОБА” в размер на 600 лева.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди.

Направените разноски в производството за изготвяне на фотоалбум в размер на 24,48 лв. се възлагат на подс. С.Х.К. ЕГН **********, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР В..

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

              

           ПРОКУРОР:                                   ЗАЩИТНИК:

                 /И.М./                                    /адв. Г. П./  

 

                                                                   ПОДСЪДИМ:

                                                                              /С.К./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М., адв. Г.П.от ВАК и подсъдимия С.К., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384, вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор И.М., адв. Г.П.от ВАК и подсъдимия С.К., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.К. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като резач, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2019 г. около 17.40 часа, на път ІІІ-103 км.3.700 между с.Д. К. и гр.М., е управлявал собственото си МПС – мотопед марка „К.”, модел „К. 50”, с номер на рамата ХХХХХ/без регистрационен номер/, което не е регистрирано по надлежния ред /по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства/ – престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 пр.2 от НК, а именно   ГЛОБА в размер на 600 /ШЕСТСТОТИН/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Х.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 24.48 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия С.Х.К. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 346/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 417/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 4.11.2019г.

5

НОХД No 373/2019

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.С.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 7.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                                      

 П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.С.В., ЕГН:**********, роден на *** година в гр. Плевен, живущ ***,  българин, български гражданин, не женен, средно образование, безработен, не осъждан /реабилитиран/,  ЗА ВИНОВЕН, в това, че    след като влязъл в сила на ……. година съдебен акт – Решение № …… година  по гр. дело №……….  по описа на Районен съд гр. Мездра, е осъден  да издържа свои низходящ - сина си  С.Д.В., ЕГН:**********, заплащайки по 115 лева месечно, чрез законният му представител - майката Ц.П.Т. ***, съзнателно не е  изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски - за  периода от 15.03.2017 година  до м.май 2019 година включително  – общо 27 /двадесет и седем/ месечни вноски  в общ размер 3 105 /три   хиляди  сто и пет/ лева, поради което и на основание чл. 183 ал.1пр.2 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК  вр. чл.54  НК  го  ОСЪЖДА   на наказание ПРОБАЦИЯ,  със следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА  РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а ал.2 т.1 НК, с периодичност на подписване   два  пъти седмично, както и

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ  ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ   за срок от  ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  на основание чл. 42а ал.2 т.2 НК.

ОПРАВДАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д.С.В.  да е извършил деянието в периода от м. юни  до м. август 2019 година включително, в който  не е  заплатил дължимата издръжка  в размер на  три месечни вноски  по 115.00 лева месечно, възлизащи на обща стойност 345.00 лева.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 11.12.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс.                                                                        Д.С.В. - роден  на *** г. в гр.Плевен, живущ ***. Българин, с българско  гражданство, със средно образование, неженен,  осъждан, безработен, с ЕГН: **********.

                  ЗА ТОВА, ЧЕ:

След като с влязъл в сила на 15.03.2017г. съдебен акт - Решение № 26/21.02.2017 г. по гр.дело № 1513/2016г. по описа на РС – Мездра, е осъден да издържа свой низходящ – сина си С.Д.В., ЕГН ********** заплащайки по 115 лева месечно, чрез законния му представител – майката Ц.П.Т. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 15.03.2017г. до месец август 2019 г. включително - общо 30 месечни вноски в общ размер на 3450 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

В РЗ  от 07.11.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение и му се наложи наказание „пробация“ с оглед многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .

Защитникът адв.М.Стоянов от АК-Враца  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.  Съжалява за извършеното. 

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

    По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

   Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят а именно:

     Подсъдимия Д.В. и св.Ц.П.Т. *** заживели на съпружески начала преди около 26 години. Двамата живеели заедно 9 години, в жилището на подсъдимия в гр.Плевен. От съжителството им на ***г. се родило детето им С.Д.В.. Преди още детето да навърши една годинка, през 2002 година майката и бащата се разделили, като от тогава грижи за детето им, полага само майката Ц.Т.. Тъй като детето станало ученик в професионална гимназия в гр.Тетевен и разходите по издържането му се повишили, а бащата не полагал никакви грижи и не пращал пари, Т. завела гражданско дело.

        С Решение № 26/21.02.2017 г. по гр.дело № 1513/2016г. РС – Мездра осъдил подсъдимия  да заплаща месечна издръжка на сина си С.В. в размер на 115 лева. Решението на съда е в сила от 15.03.2017г. От влизането на съдебното решение в сила до момента на пълнолетието на детето 30.05.2019 г. подсъдимия Д.В. не е изплащал никакви суми за издръжката на детето си. Пари не са давани нито на ръка, нито са превеждани по образуваното изпълнително дело. Така от март 2017г. до края на месец май  2019г. той дължи общо 27 месечни вноски по 115 лева или общия размер на дължимата издръжка, която подсъдимия  В. не е заплатил е 3 105  лева.

        По делото са приложени справки доказателства за това, че същият частично през този период е работел, има движимо и недвижимо имущество и въпреки това не е давал пари за издръжката на детето си.

      Фактическата обстановка се установява от събраните по досъдебното производство доказателства: Обяснения на обвиняемият ,Решение № 26/21.02.2017 г. по описа на МРС /л.19-20/; Писмо от ДСИ при РС-Мездра /л.24/; справка относно притежавани имоти и имущество от обв.В. /л.26-28/;  справка от КАТ за притежавани МПС от обв.В. /л.29-30/; справки от ТД-НАП-Велико Търново-офис Монтана и  СИС при РС-Лом /л.31-33/; показания на: св. Ц.Т. /л.34-35/; св. С.В. /л.36/; справка за съдимост  на обвиняемият В. /л.45/; характеристика на обвиняемият В. /л.48/; декларация за семейно и имотно състояние на обв.В. /л.42/. Всички доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се , поради което подкрепят обвинението за периода до навършване на пълнолетие от детето на 30.05.2019 г.

   От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия  Д.В. е извършил престъпление против брака и семейството -След като с влязъл в сила на 15.03.2017г. съдебен акт - Решение № 26/21.02.2017 г. по гр.дело № 1513/2016г. по описа на РС – Мездра, е осъден да издържа свой низходящ – сина си С.Д.В., ЕГН ********** заплащайки по 115 лева месечно, чрез законния му представител – майката Ц.П.Т. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 15.03.2017г. до месец май  2019 г. включително - общо 27 месечни вноски в общ размер на 3105 лева.-престъпление по чл.183 ал.1 НК , за което го призна за виновен . От субективна страна деянието е извършено умишлено ,с пряк умисъл.Подсъдимият   е съзнавал обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не могла да изпълни това си задължение,което не го  оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК 

Факта , че се дължи издръжка на непълнолетно дете не се спори от страните и е инкриминиран от прокурора , но не е отчетено , че детето Стойл В. е навършило пълнолетие на 30.05.2019 г. /род. *** г. / , поради което след тази дата съгласно чл.143 ал.2 СК отпада задължението за издръжка на това основание , като отделно  от това навършилото пълнолетие лице /дете до този момент по смисъла на Закона за Закрила на Детето/  разполага с възможност да търси издръжка САМОСТОЯТЕЛНО на друго правно основание  ако учи редовно в средно или висше учебно заведение до навършване съответно на 20 или 25 годишна възраст-арг от чл.144 СК. При това положение съобразно отразените факти от прокурора и осъдителното решение за дължима издръжка ,то такава не се дължи на детето Стойл В. чрез неговата майка Ц.Т. след навършване на пълнолетие,поради което съдът постанови оправдание подсъдимият да е извършил деянието в периода от м.06. до м.08.2019 г. вкл  в размер на три месечни  вноски възлизащи общо на 345 лева , поради което съответно тази сума и период след м.05.2019 г. не са обвързани с виновно поведение на подсъдимия  поради липса на законно основание и субект за плащане на издръжка след навършване на пълнолетие  .  

От обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил състава на чл. 183 ал.1 от НК. Действал е умишлено. Съзнавал е, че е задължен да се грижи за непълнолетния си син С.В. като негов баща.

Подсъдимият признава вината си във всички стадий на процеса  ,  не е осъждан- реабилитиран , не разполага с постоянно доходи,което  не го освобождава от дължимото заплащане на издръжката към своето непълнолетно дете- арг.от чл. 143 ал.2 СК   .Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, който обаче не са достатъчни за определяне на наказание при условията на чл.55 НК  , поради което по справедливост съдът наложи съобразно чл.54 НК предвиждащото се в разпоредбата на чл.183 ал.1 пр.2 НК алтернативно наказание „пробация  с приложение на пробационните мерки „задължителна регистрация“ по настоящ адрес за  дванадесет месеца с периодичност на подписване два пъти седмично на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и задължителни срещи с пробационен служител за срок от дванадесет месеца на основание чл.42а ал.2 т.2 НК . Наложеното наказание в този вид и  размер ще бъде достатъчно да постигне целите на чл.36 НК свързани с личната , специалната и генералната  превенция.

В законна сила на 23.11.2019г.

6

АНД No 386/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Б.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 8.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

                                                           Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият В.Б.Д., ЕГН:**********, роден на  *** година   в  гр. София, живущ ***,  българин, български гражданин,   неженен, основно образование, гробар в БКС-Мездра, не осъждан, за виновен в това, че на 09.10.2019 година в землището на гр. Мездра  по път ІІІ-103 на км…. с посока с. …… управлявал  МПС-мотопед марка „S.”, модел …… с номер на двигател ….., без  данни за собственост, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред,  съгласно чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от  Наредба №I-45/24.03.2000 година за регистрация, отчет, пускане  в движение  и спиране  от движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване  регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства  – престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

 ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият В.  Б.Д.  от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ  В.  Б.Д. на   основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА В.  Б.Д.  да заплати направените по делото разноски  в размер на 108.48 лева, вносими в полза на ОД МВР гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО се обяви на страните и  подлежи на жалба и протест   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

Мотиви от 10.12.2019г.

С постановление от 16.10.2019 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице В.Б.Д. *** ,  от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК ,за това , че на 09.10.2019 година в землището на гр. Мездра  по път ІІІ-103 на км.2+700 с посока с. Долна Кремена управлявал  МПС-мотопед марка „Stela”, модел V501M, с номер на двигател V501M02004593, без  данни за собственост, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред,  съгласно чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от  Наредба №I-45/24.03.2000 година за регистрация, отчет, пускане  в движение  и спиране  от движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване  регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства.

    Производството е по реда на чл.378 НПК.

    Районна прокуратура гр. Мездра поддържа предложението и пледира за налагане на наказание в минимален размер с оглед смекчаващи отговорността обстоятелства .

    Обвиняемото лице редовно призовано- явява се лично.Признава вина, съжалява за извършеното .

    Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

     Бързото производство е започнато по реда на чл. 356,ал. 3 НПК  за престъпление по чл. 345, ал.2 НК  и е приключено с мнение за предаване на  съд   на В.Б.Д. *** , по  обвинение за престъпление по чл. 345,  ал.2 НК .  

     От събраните, в хода на разследването доказателства е установено следното:

Обв. В.Б.Д. ***, като работи като гробар в Гробищен парк в гр. Мездра, поради което пътувал всеки ден с велосипед.  Същият не притежавал СУМПС, но поради здравословни проблеми  с оглед по лесно предвижване закупил на 05.10.2019 г.  от не познато лице мотопед марка „Stela”, модел V501M, с номер на двигател V501M02004593, без  данни за собственост, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред,  съгласно чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от  Наредба №I-45/24.03.2000 година за регистрация, отчет, пускане  в движение  и спиране  от движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване  регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства.

На 09.10.2019 г. около 13.30 часа  В.Д. управлявал не регистрирания си мотопед  в гр. Мездра по ул. „Св. св. Кирил и Методий“.  Служителите на  РУ МВР- Мездра  Я. К. и С. П.  били в този район със сл. автомобил и се движели по същата улица.  Забелязали  мотопеда управляван от Д. *** го спрели за проверка.  При извършената проверка полицаите установили самоличността на Д., който им обяснил, че не притежава  СУМПС, както и че мотопеда не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационен номер.  Образувано било ДП за престъпление по чл. 345 ал.2 НК.  Извършен бил оглед на мотопеда  и били изготвени фото снимки. Назначена била техническа експертиза , която  дала техническо описание на процесното МПС, което не било технически изправно , било тип „Скутер“ с работен обем на двигателя 49,8 куб.см.  и като такъв  подлежи на задължителна регистрация  при спазване на нормативните изисквания за това , поради което не може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване , без наличие на регистрация в КАТ.

 Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, преценени съгласно чл. 378 ал.2 НПК  :    протокол за оглед и фотоснимки,  протоколи за разпит на  служителите на полицията установили престъплението - св. С. П.и  Я.К. , документи за технически характеристики на мотопеда ,  заверено копие от АУАН №362 /09.10.2019 г. . , техническа експертиза , справка от КАТ за нарушения и наложени наказания,  декларация за семейно и имотно състояние,характеристика,свидетелство за съдимост, справка от РП-Мездра вх.№ П-00070/2012 от 23.10.2019 година относно  изтърпяване  на наказание „Пробация“ по единственото му осъждане по НОХД № 208/2012 година на РС-Мездра  - изтърпяно за периода от 05.06.2012 г. до 06.12.2012 година, обяснения на обвиняемия на фаза ДП с признание за вина  . Пред съда също признава вината си , не дава обяснения , поддържа тези от ДП .

        Доказателствата са логични , последователни ,  взаимно подкрепящи се и непротиворечиви . Съвкупността на доказателствата  подкрепя обвинението по категоричен начин и не го разколебава дори в минимална степен .

   От изложената фактическа обстановка, е видно ,че обвиняемият В.Б.Д. *** ,  е извършила престъпление по транспорта. На 09.10.2019 година в землището на гр. Мездра  по път ІІІ-103 на км.2+700 с посока с. Долна Кремена управлявал  МПС-мотопед марка „Stela”, модел V501M, с номер на двигател V501M02004593, без  данни за собственост, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред,  съгласно чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от  Наредба №I-45/24.03.2000 година за регистрация, отчет, пускане  в движение  и спиране  от движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване  регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства. От обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК

              Обв. В.Д.  е действал виновно под форма на вина пряк  умисъл  по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – знаел е  , че управлява нерегистрирано МПС, с което е съзнавал общественоопасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .             

              За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 години или глоба от 500 до 1000лв. По отношение на обв. Д.  момента на деянието  не е прилагана гл. VІІІ, раздел ІV от общата част на НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Не е освобождаван от наказателна отговорност. Не е осъждан-реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.2 НК на 07.12.2015 г. когато е изтърпял наложено наказание „пробация“ от шест месеца по единственото му осъждане по НОХД № 208/12 г. на РС-Мездра предвид приложената справка за съдимост и справка от РП-Мездра вх.№ П-00070/2012 от 23.10.2019 година относно  изтърпяване  на наказанието  Пробация“ по НОХД № 208/2012 година на РС-Мездра  - изтърпяно за периода от 05.06.2012 г. до 06.12.2012 година.  Налице са задължителните предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- глоба в размер от 1000 до 5000 лв .

            Размерът на наложеното наказание глоба  съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца, с добрите характеристични данни  и  с   имотното състояние на обвиняемото лице .  Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

             ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

             По делото са направени разноски от 108,48 лв. от ОД-МВР-Враца за фотоалбум  и техническа експертиза , които с оглед изхода на процеса се възложиха в тежест на виновното лице на основание чл. 189 ал.3 НПК

             По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 26.11.2019г.

7

НЧХД No 242/2019

Обида и квалифицирана обида

Г.С.С.

М.С.З.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 11.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

                                   

ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.З. - роден на *** год. в гр.М.,  жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като Управител на „Л.” ООД гр.М., неосъждан, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН на основание чл.304 от НПК, в това, че на 28.02.2019 г. около 17.00 часа, публично в заседателната зала на Общината в гр.М., находяща се на ул.”Х.Б.” № 27, по време на провеждащо се заседание на Общинския съвет гр.М. и по време на изказване на тъжителя Г.С.С., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, а именно Кмет на Община М.           , е казал дума, унизителна за честта и достойнството на Г.С. ***, в негово присъствие, а именно: „идиот”, като това  е било разпространено, чрез прякото излъчване по  Кабелна телевизия „М.” ООД, както и чрез интернет на Фейсбук-страницата на Община М. и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.148 ал.1 т.1, т.2, т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК. 

ОТХВЪРЛЯ предявеният Граждански иск от името на Г.С. *** против подсъдимия М.С.З. за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателствено средство, а именно: компактдиск със запис от заседание на Общински съвет гр.М. от 28.02.2019 г. да бъде върнат на Г.С. *** след влизане на присъдата в законна сила.                         

ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителя Г.С. *** да заплати на подсъдимия М.С.З. направените по делото разноски, в размер на 3 000 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

ПРИСЪДАТА  може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от страните.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 30-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 29.11.2019г.

Подсъдимият М.С.З. *** е предаден на съд по обвинение по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК, въз основа на тъжба, подадена от Г.С. ***.

Подсъдимият се представлява от адв. С.Г. от ВАК, която взема становище да бъде оправдан последният по обвинението за обида на длъжностно лице, нанесена публично. Акцентува се, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, като в тази насока се цитира обстойна практика на Европейския съд по правата на човека в С.. В светлината на тази практика се визира, че подсъдимия не е извършил престъпление, като употребеният от него израз, за който е провокиран от частния тъжител не представлява обида и в тази насока се иска постановяване на оправдателна присъда и съответно отхвърляне на предявения Граждански иск като неоснователен и недоказан и присъждане на направените по делото разноски.

На съдебното следствие тъжителя се представлява от адв. Д.А. от САК, който взема становище, че по делото безспорно е установено, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на 28.02.2019 г. на заседание на Общинския съвет, в периода малко след 17.00 часа е нарекъл тъжителя „идиот”. Приема се, че по този начин категорично подсъдимия е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, като обидата е била нанесена публично и разпространена, чрез прякото излъчване по местната кабелна телевизия и чрез интернет, посредством Фейсбук-страницата на Община М.. На следващо място се иска уважаване на предявения Граждански иск в пълният му размер за сумата от 8 000 лева, представляващи неимуществени вреди и присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар и изготвяне на Съдебно-техническа експертиза.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Удостоверение № 1/4.11.2015 г. за избран Кмет на Община/Кмет на Кметство, Характеристични данни от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2739/31.07.2019 г. и Актуална справка за съдимост, относно подсъдимия, извлечения от „Фейсбук” – страницата на Община М. на л.8,9 и 10, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 26.07.2019 г., касателно подсъдимия, както и 2 броя папки, относно съдебни спорове между страните с подробен опис към тях, НЧХД № 254/2018 г. по описа на МРС и цялата налична документация по Обществена поръчка за почистване на четвъртокласен път пътна мрежа в района на Община М. за 2018-2019 г., приложена от Кмета на Община М. под рег.индекс 11.01-459/09.09.2019 г. и съдържаща 29 документа, подробно описани в папка от стр.1 до стр.223, както и веществено доказателствено средство, а именно компактдиск със запис на Сесия на Общински съвет гр.М. от 28.02.2019 г. и Съдебно-техническа експертиза № 19/ИДИ-236/17.10.2019 г., която бе приета от съда и страните. По делото са разпитани и свидетелите В.С.и Г.Н., като първият от тях работи като Директор на Общинско предприятие „Чистота” гр.М., а вторият е кмет на с.Брусен и съответно са присъствали на заседанието на Общински съвет гр.М., проведено на 28.02.2019 г.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът възприе следното от фактическа и правна страна. Подсъдимият М.С.З. *** е бизнесмен и Управител на „Л.” ООД гр.М., не е осъждан, с много добри характеристични данни и притежава движимо и недвижимо имущество, като в тази насока са събраните по делото доказателства, в лицето на Характеристични данни от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2739/31.07.2019 г., Актуална справка за съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 26.07.2019 г. От своя страна тъжителят Г.С. *** и към момента на завеждане на делото е изпълнявал длъжността Кмет на Община М., като в тази насока е приложеното по делото Удостоверение № 1/4.11.2015 г. за избран Кмет на Община/Кмет на Кметство, удостоверяващо, че Г.С.С. *** на изборите, проведени на 01.11.2015 г. Във връзка с това си качество тъжителя участвал в провеждане на заседание на Общинския съвет гр.М., което се провело на 28.02.2019 г. в заседателната зала на Община М., находяща се на ул.”Х.Б.” № 27. На заседанието присъствали около 20 общински съветници, тъжителя в качеството му на кмет на Общината, служители в Общинската администрация, кметове и кметски наместници от Община М., граждани и вносители на Докладни записка. Заседанието се отразявало директно от местен кабелен оператор, а именно „М.” ООД гр.В. по един от каналите му, а именно „ТВ В.”. Паралелно с тях заседанието се излъчвало директно и посредством интернет във Фейсбук-страницата на Общината. Първа точка от дневния ред бил годишен отчет за 2018 г. за изпълнение на програмата за управление на Община М. за мандат 2015-2019 г. Докладът се осъществявал от Кмета на Община М., в лицето на тъжителя Г.С.С.. В хода на дебатите били изказвани мнения и поставяни въпроси от общински съветници. В обръщението си към съветниците тъжителя Г.С. давал отговор на поставени въпроси и коментирал факти и обстоятелства, свързани с дейността на общината. В хода на изложението си същият отразил, че има действително много пречки по отношение на обществените поръчки, но те ще бъдат финализирани стъпка по стъпка, внимателно, леко, спазвайки закона от до. Продължил в насока, че е имало поставен въпрос как някои фирми пречат и дал пример с една фирма, без да конкретизира коя: „спечели поръчка, обществена поръчка местна фирма за взаимно поддържане на…….и не се яви да подпише договора”. В този момент в заседателната зала, стоящ прав близо до входната врата бил и подсъдимия М.З.. Същият задал въпрос на тъжителя, едновременно говорейки с него „и защо не се яви фирмата, аз съм тук”, на което тъжителя отговорил……….”и не се яви да подпише договора”. От своя страна подсъдимия отговорил „ми щото не искам да работа с Вас”. В същото време тъжителя задал въпрос на подсъдимия „а защо се явявате на обществени поръчки, нямам представа”, като тук е мястото да се отбележи, че при този въпрос е констатирано, че и двете страни и подсъдимия и тъжителя говорят едновременно. Отговорът, който подсъдимия дал на тъжителя бил „защото, защото сте идиот”. Тъжителят не отговорил, заседанието продължило, а впоследствие подсъдимия напуснал заседанието. На 19.07.2019 г. след близо пет месеца, тъжителя Г.С.С. внесъл тъжба в Районен съд гр.М., с която поддържа, че подсъдимия като го е нарекъл с думата „идиот” е казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, като същият е претърпял болка, страдание, неудобство и унижение.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 28.02.2019 г. публично в заседателната зала на Община М., по време на провеждащо се заседание на Общинския съвет гр.М. и по време на изказване на тъжителя Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М., подсъдимият М.С.З. ***, в присъствието на тъжителя е казал думата „идиот”. От назначената по делото и приета от съда и от страните без възражения Съдебно-техническа /фоноскопна/ експертиза се установи съдържанието на текстовете от видеозаписа, като безспорно не са открити признаци за монтаж и манипулация по видеозаписа от изследвания оптичен носител – диск, приложен по делото. Настоящият съдебен състав не намери за основателно да бъде назначена гласово идентификационна експертиза, тъй като безспорно от страните не бе направено такова искане и от всички събрани по делото доказателства е установено, че именно тъжителя  и подсъдимия са присъствали на заседанието, проведено на 28.02.2019 г. Безспорно установено по делото е, че думата „идиот” е изречена именно от подсъдимия и това се установява по категоричен начин, както от представената Съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели В.С.и Г.Н., които са присъствали на заседанието, проведено на 28.02.2019 г. С пряко значение, относно установяване авторството на посочената дума е приетият по делото като веществено доказателствено средство диск с аудиозапис, представен от тъжителя, който е бил предмет на експертното изследване. Настоящият съдебен състав намира за основателно да отбележи, във връзка с възраженията на подсъдимия и неговия процесуален представител за процесуалната стойност на това доказателство, че не е недопустимо приобщаването на такова по вид доказателство в хода на следствието, като това е прието по надлежния ред с определение на съда. Фактът, че то е представено от пострадалия по делото, сам по себе си не може да го компрометира, още повече, че това доказателство е проверено с назначената по делото експертиза. Това доказателство съдържа информация, необходима за изясняване на важни за изхода на делото факти и обстоятелства, поради което и съдът го определя именно като веществено доказателствено средство. В тази насока е и трайната съдебна практика на ВКС, като при приобщаването на такива доказателства като критерии се извежда от една страна значимостта на доказателството за установяване на обективната истина, а от друга, дали при създаването на звуко или видеозапис това е било известно на записаното лице. Съгласно Решение № 390/02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ-ро н.о. на ВКС съдът е приел, че материалните носители съдържащи записите са предмети върху които има следи от престъплението и представляват веществени доказателства по чл.109 от НПК. Освен това, в същото решение е прието и че създадените записи са носители на информация, включена в предмета на доказване по чл.102 от НПК и могат да се ползват в производството. Същият подход е възприет и в Решение № 602/20.02.2012 г. на ІІІ-то н.о. на ВКС, като е счетено, че случаен видеозапис, доколкото съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството може и трябва да бъде ценен от съда. Тезата за допустимост на направени извън наказателното производство записи е застъпена и в Решение № 185 по НОХД № 499/2012 г. на ІІІ-то н.о. на ВКС, така също и в Решение № 170 по НОХД № 395/2013 г. и Решение № 289 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ-то н.о. на ВКС. В конкретния случай, от представения от тъжителя запис се установява в пълнота съдържанието на инкриминираните в тъжбата реплики. Според изводите на Съдебно-техническата експертиза, приета по делото, не се установява записът, предоставен от тъжителя да е манипулиран или да е извършван монтаж. Видно от изследването и резултатите от него, вещите лица са установили, че предоставеният за изследване оптичен носител е възпроизведен, посредством компютърна конфигурация с използване на софтуер за възпроизвеждане и анализ на видео/звуко записи. Видеозаписът е заснет с две или повече камери с обща продължителност от 3 часа 38 минути и 50 секунди, като при направения анализ на звуковия съпровод в изследвания, съгласно поставената задача интервал 01:04:04-01:06:33 часа, са констатирани две краткотрайни снижавания на нивото му, отразени в „текст на звуковия съпровод”. От видеозаписа в посочения времеви интервал са извлечени избрани снимкови кадри, представени в експертизата, които по безспорен начин установяват, че тъжителя е кмета на Община М., който е ръководел заседанието на Общинския съвет и който е известна публична личност. Както бе отразено и в по-горните абзаци, това се установява и от гласните доказателства по делото. Не се отрича и от страните по делото. При проследяване на текста от звукозаписа, предоставен от тъжителя, снет и представен в писмен вид от експертизата, не се установява да е налице несвързаност или смислова непоследователност, а напротив видно е, че записаните реплики следват логично и последователно обсъжданите теми, като това се отнася и до записаните инкриминирани реплики. От изводите на експертизата според настоящия съдебен състав може да се направи категорично заключение, че инкриминираната реплика е изречена именно от подсъдимия М.З., като в тази насока са и показанията на свидетелите С. и Н.. Друг безспорен факт, който съдебния състав приема по делото е, че между тъжителя и подсъдимия датират изключително влошени отношения. Доказателства за тези лоши отношения са множеството водени дела в Административен съд гр.В., по повод искане на подсъдимия за отдаване на част от площада в гр.М. за строеж на лятно кино, като в тази насока са обжалвани  и редица заповеди на Кмета на Община М. от фирми, които са представлявани от подсъдимия или от негови близки. В тази насока са многобройните писмени доказателства, в лицето на 2 броя папки, относно съдебни спорове между страните. За наличните и изключително лоши отношения свидетелствува и приложеното по делото НЧХД № 254/2018 г. по описа на МРС, което е прекратено от настоящия съдия-докладчик, поради неотстранени в срок реквизити, на които трябва да отговаря тъжбата. Прави впечатление, че така образуваното дело е било с правно основание чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл.147 ал.1 от НК, затова че тъжителя Г.С.С., заемащ длъжността Кмет на Община М. на 04.04.2018 г. на електронния сайт на Община М. е направил изказване, в което е отразил: „че заради позицията си да не позволя на местен бизнесмен да придобие централния площад в М. получих скалъпени обвинения от трибуната на Народното събрание”. Същият е заявил, че е против предоставянето на централния площад за лични бизнес-цели на местен бизнесмен. Налични са и няколко други публикации в същия електронен сайт от 27.03.2018 г. и от 20.06.2017 г., в които се отразява, че Общинския съвет е препятствал възможността част от площада да бъде застроена, като тъжителя Г.С. е заявил, че е недопустимо да се дават привилегии на определени фирми. В редица сайтове са публикувани и други статии по темата със заглавие „Общинарите в М. за пореден път охладиха мераците на М. З.” от 01.11.2017 г.; „Административния съд във В. бастиса мераците на М. З.” от м.март 2018 г.; „Скандал! Общинския съвет в М. хариза централния площад на частна фирма”, публикувана през 2017 г. В последната статия е цитирано следното изказване на тъжителя Г.С.: „Осъзнавам, че върху мен ще се стоварят упреци, лавина от какви ли не измислени доводи, натиск от всякаква страна, само за да се случи нещо в града. В разговор с мен г-н З. заяви, че ще изчака да свърши мандата ми и тогава ще реализира проекта. Сигурно ще дойдат други политици, които ще бъдат по-гъвкави, по-сговорчиви, които ще могат да пренебрегнат правната страна на нещата, които няма да защитават обществения интерес по начина, по който са се заклели да го правят и да вземат каквото си поискат добро решение”. В същата статия тъжителят Г.С. продължава с думите „че натискът за реализация на проекта е изключително силен”. В подкрепа на лятното кино имало ясно заявени действия от страна на депутати и представители на Дирекцията за национален строителен контрол, като тъжителя Г.С. заявява, че от него се искало да направи нещо незаконно. С така подадената тъжба пред Районен съд гр.М. подсъдимият в настоящето производство М.З. е посочил, че тъжителя в настоящето производство Г.С. е разгласил неверни и позорни обстоятелства за него пред обществеността, като е използвал електронни сайтове, включително и сайтове на Община М.. Поддържа се, че тъжителя Г.С. е внушил но обществеността, че подсъдимия М.З. иска от него да направи нещо незаконно, че върху него се оказва натиск по политическа и друга линия в полза на З. да разреши застрояването на централния площад на негова фирма, че площадът ще бъде застроен незаконно, което ще ограничи обществения достъп до него, че З. иска площада да обслужва негови бизнес интереси. В контекста на така отразените факти е категоричния извод, че са налице изключително влошени отношения между тъжителя и подсъдимия, като това намира опора  дори и в гласните доказателства по делото. Видно от показанията на свидетеля В.С.се установява, че е имало недоволство от страна на подсъдимия по повод негови искания да се отдава имот публична собственост, което не се е случило. От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимия е бил провокиран от изказването на тъжителя. Безспорно тъжителя е отправил първоначално безадресна критика към подсъдимия, затова  че негова фирма се е  явявала на обществена поръчка за почистване на снега в Община М., която впоследствие е била прекратена. В подкрепа на тази фактология е приложената по делото документация, във връзка с проведена открита процедура с предмет: „Поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинска пътна мрежа в Община М.”, като тази поръчка с дружеството, представлявано от подсъдимия, е била прекратена с решение на Кмета на Община М.. Както от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива, събрани на съдебното следствие става ясно, че тъжителя с така отправената критика е провокирал подсъдимия да направи някакво изказване затова, че негова фирма не е сключила договор за почистване на снега в Общината. Видно от текстовото съдържание на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза се установява, че подсъдимия е изразил ясно нежеланието си да работи с кмета на Община М. и поради тази причина фирмата не се е явила, за да подпише процесния договор и в контекста на разменените реплики, след отправено запитване от страна на тъжителя: „а защо се явявате на обществени поръчки, нямам представа” е отбелязано, че и двете страни говорят едновременно и след това е отразена репликата на подсъдимия: „защото, защото сте идиот”. Затова, че подсъдимия е бил провокиран от така направената критика спрямо него, свидетелствува и отразеното в по-долните абзаци от текстовата част, в която става ясно, че подсъдимия е бил засегнат от това, че тъжителя говори за него в трето лице, като той присъства в залата и не смята, че това трябва да е по този начин. Съдебният състав проследи хронологически събраните по делото писмени и гласни доказателства, които водят до безспорния извод за категорично влошени отношения между двете страни, датиращи от дълъг, преди настоящето дело период, както и факта, че и двете страни сезират съда с претенции за престъпления по чл.148 и чл.146 от НК. Спорен е въпросът, дали изречената дума „идиот” от страна на подсъдимия” представлява обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че процесуалния представител на подсъдимия изключително коректно и прецизно цитира практика на Европейския съд за правата на човека и същата следва да бъде посочена и в настоящия съдебен акт, тъй като безспорно правото на Европейския съд е задължително за страната ни. В тази насока следва да се посочи следното: През 1975 г. австрийският журналист Л. пише две остри статии срещу тогавашния Австрийски канцлер Б.К.и лидер на Австрийската социалистическа партия, след като К. защитил лидера на либералната партия, заради участието му в бригада на СС през войната. В статиите се казва например, че "поведението на г-н К.... е неморално, недостойно", "проява на най-долен опортюнизъм", че той е лишен от такт и т.н. Канцлерът завежда две наказателни дела от частен характер срещу журналиста с обвинение, че го е дискредитирал и ги печели. Л. е осъден на глоба от 15 000 шилинга, въпреки че съдът приема, че става въпрос за политическа критика и той е действал добросъвестно. През 1986 г. Л. печели дело срещу А. в Европейския съд по правата на човека в С. (ЕСПЧ), а резултатът е прословутото решение "Л. срещу А." (L. v. A.), първото знаково дело на С. в материята за клеветата на политици. Тогава за първи път съдът в С. поставя началото на практиката, която трайно поддържа, че:
1. Границите на допустимата критика по отношение на политиците и публичните личности в това им качество са по-широки, отколкото за частните лица. За разлика от последните публичните личности съзнателно и неизбежно се излагат на близко наблюдение на всяка своя дума и действие както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно те трябва да проявяват по-висока степен на толерантност. Без съмнение те също имат право на защита на репутацията си, но това се преценява през призмата на обществения интерес от открита дискусия по политически въпроси. При преценката на тези фактори се вземат предвид и контекстът, в който са писани статиите, и цялостният публичен дебат.
2. За мнения и оценъчни съждения, направени добросъвестно в контекста на упражняване на свободата на изразяване, не може да се налага санкция. При преценката на дадена публикация/изявление съдът трябва внимателно да прави разграничение между факти и оценъчни съждения. Съществуването на фактите може да бъде доказано, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че фактите, на които г-н Л. е основал своята преценка, са били безспорни, както е била безспорна и неговата добросъвестност. (Според австрийския Наказателен кодекс осъждането може да бъде избегнато, ако се докаже истинността на твърдението. По отношение на оценъчните съждения това изискване е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване на мнение.)
3. Въпреки че наложеното на автора наказание, стриктно погледнато, не му е попречило да се изрази, то е представлявало вид цензура, която би го обезкуражила да прави критика от такъв вид в бъдеще. В контекста на политическия дебат такава присъда би възпряла журналистите да участват в публични дискусии по въпроси, засягащи обществения живот. Такава санкция би могла да попречи на пресата да изпълнява задачата си на източник на информация и пазител на интересите на обществото ("куче пазач" на обществото).  По една случайност и второто знаково решение на С. за границите на допустимата критика на политици от страна на журналист е също по нашумял австрийски казус с особено популярен политик – лидерът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия по онова време Й.Х.. През октомври 1990 г. лидерът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия Й.Х. произнесъл реч, в която възхвалявал ролята на войниците, взели участие във Втората световна война, включително и тези от германската армия, за борбата за мир и свобода и за изграждането на съвременното демократично общество. По повод на тази реч австрийският журналист О., главен редактор на сп. "Ф.", пише статия, в която в прав текст заявява, че Х. е идиот (trottel). Заглавието на статията е "P.S.:Идиот вместо нацист". "Аз ще кажа за Й.Х., първо, че той не е нацист, и второ, че той обаче е идиот. (...) Отричайки на тези от нас, които не са имали щастливата според него съдба да рискуват живота си в униформата на честта на Третия райх, правото да претендират свобода на възгледите, а камо ли пък политически свободи (а самият той никога не е имал щастието да служи в униформата на СС или на В.), и по този начин изключвайки и себе си заедно с огромното мнозинство австрийци от упражняването на тези свободи, той според мен е идиот." Заедно със статията е публикуван пълният текст на речта на Х.. Х. подал тъжба до наказателния съд за клевета и обида и О. е осъден на глоба. Австрийският съд приема постулатите на ЕСПЧ по делото "Л.", но според него думата "идиот" надхвърля границите на допустимата критика и има за цел единствено да унижи политика. Съдът в С. обаче през 1997 г. дава друга гледна точка на това. "Дадени дума или израз, макар и да могат да бъдат възприети като спорни, не съставляват поради това безпочвена персонална атака, ако авторът е представил обективно разбираемо обяснение за използването им в случая. Свободата на словото е приложима и към "информация" и "идеи", които засягат, шокират или смущават, и това е от особена важност по отношение на пресата, чиято основна задача е да разпространява информация и идеи по политически и други въпроси от обществен интерес. Австрийските съдилища се фокусират само върху думата "идиот" в заглавието и текста на статията, а подобен спор трябва да се разглежда в светлината на всички факти по случая, включително обстоятелствата, при които статията е написана. ЕСПЧ отчита също така, че речта на Х. очевидно е била замислена да провокира обществото и да предизвика остри реакции, нейният пълен текст е бил публикуван заедно със статията на О., а авторът е представил обективно разбираемо обяснение за своята реакция, произтичаща от провокативното изказване на Х.. Така те са били част от политическата дискусия, предизвикана от речта на г-н Х., и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване.

Обидата, подобно на клеветата е престъпление дефинирано в Наказателния кодекс. Обидата се определя като деяние, изричане или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго или казано с други думи обидата не е твърдение за събития и факти, а груби, вулгарни или унизителни изрази насочени към някого. Не винаги обаче употребата на обидни изрази и думи е забранена от закона. В редица случаи Европейския съд по правата на човека е приел, че използването на думи и изрази като „идиот”, „нацистка журналистика”, „безпринципен опортюнист”, които са класически примери за обидни изрази е допустимо. Съдът приема това, понеже в много случаи с използването на подобни думи се изразява определено мнение и становище по отношение на конкретно лице или събитие. Налагането на някакви санкции за изразяване на мнение и становище, посредством обидни изрази е възможно тогава, когато тези изрази не са провокирани по никакъв начин и не се отнасят до конкретни факти, събития от значим обществен и политически интерес, даващи основание за използването на силен емоционален език. Когато обидните изрази са реакция на силно полемични спорни публични изявления или са основани напълно и цялостно разглеждане на определен значим обществен въпрос използването е допустимо. В решението си по делото „П. и О.” Европейския съд по правата на човека посочва, че „свободата на словото защитава не само информация или идеи, които се възприемат благосклонно или се считат за необидни или се възприемат с безразличие, но също така и по отношение на тези, които обиждат, шокират или тревожат Държавата или определени части от обществото”. В допълнение съдът също си дава сметка, че журналистическата свобода гарантира и възможността да се прибягва до преувеличаване или дори провокация. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай сме изправени именно пред такава фактология и че в изречената дума „идиот” няма вложено обидно съдържание. Изречената дума „идиот” от страна на подсъдимия съдебния състав приема, че е извършена в контекста на правото му на свободно изразяване и отразява неговото неудовлетворение от политиката на Кмета на Община М., в лицето на тъжителя  и същият не е искал целенасочено да оскърби последния. Безспорно тази фраза не е насочена към личния живот и честта на тъжителя, а има чисто критичен подход и тук е мястото да се отбележи, че критиката по отношение на изборни лица и политици е напълно допустима. В тази насока следва да се посочи, че Европейския съд за правата на човека счита, че политиците трябва да са най-толерантни към критика, поради обществения интерес от открит дебат за обществените лица и институции. По делото „Л. срещу А.”, което се отнася до осъждането на журналист за клевета затова, че е обвинил Австрийски канцлер в подкрепа на бивш нацист по политически причини Европейския съд за правата на човека подчертава че „ограниченията на допустимата критика са по-широки по отношение на един политик в сравнение с частно лице”. За разлика от частното лице политикът неминуемо и съзнателно се излага на щателна проверка за своите думи и дела, както от страна на журналистите, така и на цялото общество и трябва следователно да демонстрира по-голяма степен на толерантност. Когато журналист отговаря на провокация на политици Европейския съд за правата на човека е по-склонен да защити свободата на изразяване. Например по делото „О. срещу А.”, отнасящо се до осъждането на журналист за обида на политик, наречен „идиот”. Европейските съдии вземат под внимание, че обидения политик е направил преди това провокативно изявление, казвайки че всички войници по време на Втората световна война, включително германските, са воювали за мир и свобода. Заради това изказване на политика Европейските съдии намират, че силната ответна реакция е била адекватна и националните съдилища са нарушили чл.10, като са наказали журналиста за обида. В този контекст на разсъждения следва да бъдат цитирани и други случаи идентични с конкретния. Европейския съд по правата на човека в С. е осъдила Ф. за нарушаване на свободата на словото, заради присъда срещу французин, който издигнал плакат срещу президента Н.С.„Чупката тъп задник”. Според френските магистрати целта на 56-годишния тогава Е.Е.е била да обиди президента. Съдът в С. е приел, че с присъдата срещу Е.Ф. е нарушила чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, а именно свободата на словото и конкретно свободата на изразяване на мнения. В контекста на тези разсъждения е прието, че тази фраза не е насочена към личния живот и чест на С., а има чисто политически характер, защото Е.е активист на социалистите, съответно политически опонент на С.. Съвсем аналогично решение на С. е и по отношение на казус, станал в Б. през м.ноември 2008 г. по делото, заведено от плевенчанина А.К.нарекъл действащия правосъден министър „топ идиот”. К. е бил арестуван, а в последствие осъден от Плевенски районен съд по обвинение за грубо хулиганство на четири месеца Лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Фактологията е следната: На два плаката, поставени отстрани било изписано „Ние привържениците на СДС настояваме за оставка на топ идиота в Правителството Теодосий С.”. Присъдата е отменена от Плевенския окръжен съд, респективно потвърдена от Върховния касационен съд, който е намерил, че К. е дал израз не на своето, а на общественото мнение, като арестът му е бил ненужен, защото не е призовавал към насилие и не е нарушавал обществения ред. В последствие К. е осъдил Б. в С. за нарушеното си право на свободно изразяване на мнение и за неоснователен арест, като му е присъдено и обезщетение за морални щети. Настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи и още една фактология, съотносима към настоящия казус.  На 01.11.2007 г. в хода на предизборната кампания за местни избори на централния площад на гр.В. г-н Ч. се оковава към метална колона в центъра на града и по мегафон призовава да не се гласува за сегашния кмет, който е „мафиот. Същият употребява тази дума и други подобни обидни изрази по отношение на прокурор и действащи магистрати. е задържан от полицията и отведен незабавно пред районен съдия, който му налага наказание по реда на УБДХ. Ч. е задържан в полицейското управление в гр.В. до 11 ноември 2007 г. Европейския съд припомня, че чл.10 §2 от конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които се възприемат добре, смятани са като безобидни или с безразличие, но също така и към тези, които обиждат, шокират или смущават. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, що се отнася до границите на приемливата критика те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частно лице. Съдът отбелязва, че твърденията на Ч. са били част от това, което изглежда е било опит да допринесе за обществения дебат по начина, по който е бил управляван гр.В. в навечерието на местните избори. Такива изявления, засягащи въпроси от обществен интерес и изискват по принцип висока степен на защита по силата на чл.10. Съдът е констатирал, че националните власти не са приложили стандартите, които са в съответствие с принципите, заложени в чл.10.

Настоящият съдебен състав в контекста на изложената фактология и практика на Европейския съд по правата на човека, намира че в конкретния случай подсъдимия не е осъществил от обективна и субективна страна така очертаната рамка на обвинението по чл.148 ал.1 т.1, т.2, т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК. Съдът възприема, че думата „идиот” изразява единствено личното мнение на подсъдимия по отношение на тъжителя. Деянието на подсъдимия не е престъпно, защото на практика е израз на личната критика на лице, упражняващо свободата си на изразяване на мнение. Тук е мястото  да се отбележи, че свободата на изразяване на мнение представлява една от основите на демократичното общество и е едно от съществените условия за неговото развитие, както и за реализацията на всеки отделен индивид. По смисъла на §2 тя се прилага не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благосклонно или които се разглеждат като безвредни или са обект на безразличие, но също и по отношение на тези, които обиждат, шокират или смущават. Следва да се отбележи, че така употребената дума „идиот” от подсъдимия е израз на неговата критика и несъгласие с така изложеното от тъжителя, което е било провокирано и от отправената безадресна критика и омаловажавана от факта, че на заседанието на Общинския съвет присъства гражданина М.З., който представлява фирмата, с която е прекратен процесния договор. Този укор от страна на подсъдимия е направен в хода на разгорещени полемики между двете страни, а не писмено след внимателно обмисляне, така че би изглеждало непропорционално като мярка да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. В контекста на изложеното настоящия съдебен състав намира, че думата „идиот” не изглежда непропорционална на предизвиканото възмущение. Макар тази дума да подлежи на оспорване, следва да се посочи, че тя не е обидна, ако не е безпричинна лична нападка, тъй като безспорно бе установено по делото, че подсъдимия е дал обективно свое и разбираемо обяснение за него, произтичащо от речта на тъжителя и съществуващите конфликтни отношения между тях. Тук е мястото да се посочи, че преди да стане психологически термин думата „идиот” е означавала само човек, който не е на мястото си в опредЕ.среда, не се вписва в нея и не може да се адаптира. Това е смисъла и на произведението „Идиот” на Д.. В контекста на това, следва да се отбележи, че в това произведение се  прави алюзия със странен персонаж с човек, който не е адаптиран към средата, но в никакъв случай умствено изостанал. Както бе отбелязано коректно и от процесуалния представител на подсъдимия коренът на думата „идиот” идва от гръцки и означава „гражданин, индивид, непрофесионалист в опредЕ.област”. Коренът е „идиос”, т.е „собствен, частен”. Латинският смисъл на думата буквално означава „обикновен човек”. В края на 15 век идиотите са били неконформистите , т.е хората, които не желаят да се движат по установените правила или не могат да се движат по тях. По смисъла на атинската демокрация идиотът е обратното на активния гражданин на политика. Това е човекът, който няма отношение към социалните дела и затова преценката му в това отношение е лоша. Идиоти са били хората, които не са политици или военни, т.е обикновените хора. Думата „идиот” едва от 1900 година означава умствено изостанал и тя безспорно е медицински термин. Настоящият съдебен състав намира, че така използваната дума „идиот” от страна на подсъдимия е използвана в контекста на личното мнение и оценка от страна на последния за тъжителя, като поведението и изказването на тъжителя се приравняват на липсата му на професионални умения. Настоящият съдебен състав също намира за основателно да посочи, че в Българското общество думата „идиот” се използва с обидно съдържание, но тя не е обида в смисъла, който е присвоен от Българските политици. Безспорно думата „идиот” в хронологически ред на мисли и факти трябва да се използва със значение за обикновен гражданин, като безспорно Българското общество не употребява правилно думите и не е необходимо, когато тези думи биват чути да се обиждат нито политиците, нито държавните служители, още повече обикновените граждани, когато ги чуят по техен адрес. Настоящият съдебен състав приема, че употребената дума „идиот” изразява единствено личното мнение на подсъдимия по отношение на тъжителя. Същият е упражнил правото си да каже това, което мисли по отношение на друго лице. Това е израз на лична критика на лице, което упражнява свободата си на изразяване на мнение. Правото на свободно изразяване на мнение безспорно върви заедно със задължението, уредено в чл.39 ал.2 от Конституцията на Република Б., а именно правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящият казус според съдебния състав не представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на тъжителя, изразено публично от подсъдимия не е било с унизително съдържание. Така изречената дума не е в  нарушение както на чл.146 от НК, така и на чл.39 от Конституцията на Република Б., нито пък на чл.10 от Европейската конвенция за човешките права, която ясно закрепва свободата на изразяване на мнение, но в рамките на почтеност, уважение към правата на всеки член на обществото, толерантност и защита доброто име на другите. Вярно е, че думата „идиот” използвана публично по адрес на политик може да го обиди. В конкретния случай обаче тя не изглежда непропорционална на възмущението съзнателно предизвикано от тъжителя. Отново следва да се посочи, че макар думата на подсъдимия да изглежда подлежаща на оспорване, то тя не се явява безпричинна лична нападка по отношение на тъжителя, тъй като безспорно подсъдимия е дал обективно и разбираемо обяснение за нея, произтичащо от предхождащите изрази на тъжителя и съществуващия дълбок конфликт между тях.

От всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не се установи подсъдимия да е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което същият е обвинен. Събраният доказателствен материал не е формирал в съда твърдото и непоколебимо убеждение, че е извършено престъпление, че това е станало виновно и че негов автор е подсъдимия. Ето защо, на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по обвинението по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК.

Със своя съдебен акт съдът отхвърли предявеният Граждански иск от тъжителя против подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. като неоснователен и недоказан. Тук е мястото да се отбележи, че така предявеният Граждански иск по отношение на обвинението за обида независимо, че съдът оправда с присъдата си подсъдимия за същото, поради липса на елементи, както от обективния, така и от субективния състав на престъплението, то този иск може да се явява доказан по основание, но в конкретния случай това не е така, защото не е налице деликт по чл.45 от ЗЗД и поради тази причина не се дължи обезщетение за причинени вреди. Няма спор, че е допустимо процедиране при оправдателна присъда и съответно съда да се произнесе по Гражданския иск и да го уважи, като в тази насока е Решение № 23/27.02.2014 г. на І-во н.о. на ВКС, като трябва да се подчертае, че разликата между престъпление и деликт е, че престъплението е общественоопасното поведение, формално осъществяващо признаците на конкретно предвиден престъпен състав, което е наказумео по НК, докато деликта съставлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес правнозначимата ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправната норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, на което е причинена реална вреда, подлежаща на обезщетение. Поради това и в практиката се приема, че отговорността по деликт няма субсидиарен характер по отношение на наказателната отговорност и е възможно пострадалия да избере например да не повдига обвинение, но да търси обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД, като относно основателността на този иск следва да се прецени, дали е налице противоправно деяние, дали е налице вина и причинна връзка с настъпилите вреди. В тази връзка е и Решение № 12/06.02.2013 г. на ВКС, постановено по Гр.дело № 449/2012 г. на ІІІ-то гражданско отделение. Тук е мястото да се отбележи, че по делото изобщо не са събрани доказателства, че частния тъжител е претърпял някакви морални щети, болки и страдания. Напротив, от всички събрани по делото гласни доказателства, в лицето на разпитаните по делото свидетели Н. и С. се установява, че заседанието на Общинския съвет е продължило, не е било прекъсвано, а тъжителя не е реагирал по никакъв начин, нито пък е отговорил. Впоследствие тъжителя не е ползвал болнични и се е явявал на работа. По никакъв начин последният с поведението си не е афиширал, че е възприел изобщо израза като обиден. Същият нито е бил разярен, нито е бил побеснял, нито е бил гневен, нито пък разочарован от така отправената към него дума. От нито едно доказателство, събрано на съдебното следствие не се установи състоянието на тъжителя да е било различно от нормално установеното, то не му се е отразило върху нормалния начин на живот. Няма никакви доказателства да го е засегнало и няма никакви данни да е било засегнато чувството му на чест или лично достойнство. Ето защо, претендираното обезщетение по никакъв начин не се доказа. Отново следва да се посочи, че поради факта, че съдът призна за невиновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление спрямо частния тъжител, съдът ОТХВЪРЛИ предявеният Граждански иск като неоснователен. Доколкото извършеното от подсъдимия не покрива признаците на фактическия състав на престъплението, за което му е предявено обвинението с тъжбата, то липсата на противоправно поведение обуславя и неоснователността на гражданската претенция на частния тъжител за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението, визирано в тъжбата.

Тъжителят следва да заплати на подсъдимият М.З. *** направените по делото разноски в размер на 3 000 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по силата на чл.190 ал.1 от НК, тъй като последния бе признат за невинен.

Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателствено средство, а именно: компактдиск със запис от заседание на Общински съвет гр.М. от 28.02.2019 г. да бъде върнат на тъжителя след влизане на присъдата в законна сила.

 По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

8

АНД No 299/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 12.11.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001253/30.07.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. По същество дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 14.06.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми, както и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. Наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН, вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.06.2019 г. свидетелите К.П. и Д.И. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство от страна на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. В тази връзка представители на дружеството предоставили в седалището на дирекцията в гр.Враца счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, контролните органи констатирали неизпълнение на задължително предписание № 2, дадено с протокол ПР № 1915546/16.05.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Румен Тодоров Томов дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №24/01.03.2019, считано от 01.03.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 12.06.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката П., в присъствието на свидетелките Д.И. и Ц.П., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Ц.Г.П., К.И.П. и Д.Д.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1915546/16.05.2019 година с краен срок 12.06.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.26 от делото Заповед № 24/01.03.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Румен Тодоров Томов, заемал длъжността „електрошлосер“, е било прекратено от работника без предизвестие поради неизплатени заплати, считано от 01.03.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и 2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служители на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 16.05.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Румен Томов до края на месец април 2019 г., а именно до 30.04.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1915546/16.05.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 12.06.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 14.06.2019 г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 16.05.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 14.06.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Румен Томов. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства за това, че дължимото на Томов обезщетение да е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 14.06.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Румен Томов при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 14.06.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. С обжалваното постановление е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, който, според този състав, е неправилно определен. Действително, както в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и в писмените доказателства са налице данни, от които е видно, че на дружеството са били извършени множество проверки, при които са констатирани редица нарушения на трудовото законодателство по отношение изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение. В административно-наказателната преписка /л.22 по делото/ е приложена справка, от която е видно, че въпреки предприетите действия, дружеството – жалбоподател дължи на своите работници 38 247,54 лева, представляващи начислени брутни трудови възнаграждения. Данни, сочещи, че тази сума е заплатена, не се съдържат по делото. Налагане на санкция в размер от 2 000 лева безспорно би затруднило изпълнението на задълженията за изплащане на обезщетенията в срок от страна на работодателя. Ето защо съдът приема, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 2 000 на 1 500 лева, което ще гарантира изпълнението на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001253/30.07.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, издадено на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция от 2 000 на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

9

АНД No 222/2019

Други административни от наказателен характер дела

И.И.М.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.11.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

                С Наказателно постановление  № 461 /07.06.2019 г. на Директор РДГ –Берковица   на И.И.М. *** ,  е  наложено административно наказание глоба  в размер на   50 /петдесет/ лева и лишаване от право на ловуване за Три години за нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОД , като на основание чл.95 ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението -1 бр.ловно оръжие „Браунинг Лонг Трак-144463/311MR18500 с монтиран бързомерАймпойнт Хънтер“ и 10 бр.боеприпаси тип „куршум“ . 

Наказателно постановление е обжалвано от М. , който твърди , че е притежавал необходимо разрешително за лов, поради което иска отмяна на НП .

               В съдебно заседание  жалбоподателя се представлява от адв.Г.П. , който доразвива доводите в жалбата .

               За ответника по жалбата РДГ-Берковица не  се явява представител. Депозирано е становища за потвърждаване на НП.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.Въз основа на това съдът намира следното:

Жалбата е  подадена от надлежна страна  в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН .

Разгледана по същество жалбата  е   основателна  поради следните съображения:

              Предмет на обжалване е НП № 461 /07.06.2019 г. на Директор РДГ –Берковица , което   на И.И.М. *** ,  е  наложено административно наказание глоба  в размер на   50 /петдесет/ лева и лишаване от право на ловуване за Три години за нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОС , като на основание чл.95 ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението -1 бр.ловно оръжие „Браунинг Лонг Трак-144463/311MR18500 с монтиран бързомерАймпойнт Хънтер“ и 10 бр.боеприпаси тип „куршум“ .  

В НП е отразено нарушение , изразено в това , че на 16.04.2019 г в землището на с.Върбешница , общ.Мездра , местност „Равнище“ , в териториалния обхват на РДГ –Берковица лицето И.И.М.  ловува като се движи с изваден калъф и сглобено ловно оръжие „Браунинг Лонг Трак-144463/311MR18500 с монтиран бързомерАймпойнт Хънтер“ и зареден патрон в цевта , без писмено разрешително за лов ,без убит дивеч.Нарушението е квалифицирано по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД .

Сочената разпоредба на ЗЛОД забранява ловуване в няколко хипотези , една от който е без писмено разрешително за лов.  Жалбоподателят твърди , че притежавал такова разрешително. Показания са дали  свидетелите С.С. и И.Н. , който като служители на ИА по горите констатирали нарушението по време и място. Те посочват , че установили дейност по ловуване от М. , след което му поискали документи за проверка , но той не представил .

 С оглед заявеното от М. съдът служебно извърши справка за притежание на писмено разрешително за лов. По делото е постъпило писмо № 255/01.07.2019 г. на ДГС-Мездра с приложено издадено писмено разрешително за индивидуален лов №00003068/02.04.2016 г. на името на И.И.М.  за срок от 02.04. до 30.04.2019 г. в ловностопански район „Върбешница“-ловище 1 .  От писмо № 307/ 05.09.2019 г. на ДГС-Мездра се установява , че местност „Равнище“ , посочена  в НП като място на нарушението ,  попада в ловище № 1 на ЛРД Върбешница . Следователно тези документи установяват , че към момента на твърдяното нарушение 16.04.2019 г.  жалбоподателят И.И.М. е притежавал редовно издадено писмено позволително за лов  в землището на с.Върбешница , общ.Мездра , местност „Равнище“ , в териториалния обхват на РДГ –Берковица , поради което не е налице нарушение на чл.84 ал.1 ЗЛОД . Разпоредбата не следва да се тълкува разширително  относно неносене на необходими документи , тъй като на първо място тя е санкционна и такова тълкуване е забранено по смисъла на чл.46 ал.3 от ЗНА , и на второ място не носене на определени документи за лов се санкционира с основанието по чл.84 ал.3 ЗЛОД , на което очевидно не се е позовал наказващият орган , а от друга страна тази разпоредба не предвижда санкция за неносене на разрешително за лов . Следва да се прави ясна разлика между 1. липса на необходим документ- т.е неговото неиздаване изобщо  , и 2. неносене на същият , т.е следва да е издаден , но да не се намира в неговият титуляр . В случая както актосъставителят , така и наказващият орган се извършили недопустимо тълкуване на смятаната за нарушена правна норма , поради което е вменено нарушение , което не е извършено от обективна страна, тъй като жалбоподателят е притежавал издадено разрешително за лов , но не го е носел в себе си в момента на проверката  . По отношение на последното обстоятелство не е повдигнато административно-наказателно обвинение чрез съставяне на АУАН , поради което съдът не може да се произнася за наличие на друго нарушение , различно от изложеното в обжалваното НП съобразно приетата правна квалификация обвързана с текстовият му диспозитив.

                           Мотивиран при изложените  доводи ,РС-Мездра в този съдебен състав на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

                              

         Р   Е   Ш   И:

 

                     ОТМЕНЯ   като неправилно  Наказателно постановление  № 461 /07.06.2019 г. на Директор РДГ –Берковица , с което   на И.И.М. *** ,  е  наложено административно наказание глоба  в размер на   50 /петдесет/ лева и лишаване от право на ловуване за 3 /три/ години за нарушение на чл.84 ал.1 от ЗЛОД , като на основание чл.95 ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението -1 бр.ловно оръжие „Браунинг Лонг Трак-144463/311MR18500 с монтиран бързомерАймпойнт Хънтер“ и 10 бр.боеприпаси тип „куршум“ . 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните , че е изготвено .

 

10

АНД No 251/2019

БАБХ

П.Н.Т.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 13.11.2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

П.Н.Т. *** е обжалвал Наказателно постановление № 44/03.07.2019 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Враца /ОДБХ/, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.420а ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че фактите, изложени при описанието на нарушението, не кореспондират с действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва като неправилно и неподкрепено с доказателства становището на актосъставителя, че липсващите 19 броя говеда са били продадени, тъй като същите се отглеждат на свободна паша в местността „Заминец“ в землището на село Долна Кремена. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на НП, тъй като в съдържанието му липсват данни за мястото на извършване на нарушението. На горните основания се иска отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание Т. моли наказателното жалбата да бъде уважена.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ани Цветанова, е изразил становище, че обжалваното НП е издадено съобразно изискванията на закона и в неговото съдържание са отразени всички реквизити, посочени в чл.57 ал.1 ЗАНН. По отношение съществото на спора се счита, че описаното в административните актове нарушение е правилно правно квалифицирано и изцяло се подкрепя от събраната доказателствена маса.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят П.Н.Т. притежавал стопанство, в което отглеждал 35 бр. говеда и 11 бр. кози. Контрол върху здравословното състояние на животните упражнявал ветеринарният лекар свидетелят Н.Н., с когото Т. бил сключил договор. През пролетта на 2019 година Н. следвало да извърши действия по имунно-профилактичната програма, включващи ваксинация срещу заразен дерматит и провеждане на изследвания срещу туберколоза. За целта жалбоподателят отвел свидетеля при изоставени стопански сгради, находящи се в с.Боденец, вляво от пътя за гр.Мездра. Там Н. ваксинирал и изследва 16 бр. животни, от които 12 бр. едри преживни и 4 бр. подрастващи телета. Резултатите били описани в протоколи, които свидетелят изпратил в Областната дирекция по безопасност на храните гр. Враца. През юни 2019 година свидетелят И.И. – главен инспектор от отдел „Здравеопазване на животните“ в същата дирекция следвало да извърши проверка на извършените от д-р Н. дейности по имунно-профилактичната програма. На 18.06.2019 година жалбоподателят завел свидетелите И. и Н. в стопански сгради извън гр.Мездра, където се намирали животните му. На място била установена липсата на 19 броя едър добитък. Т. заявил, че животните са при негов приятел, но не представил документи за местонахождението им. При това положение свид. И. му съставил АУАН за нарушение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.А.И. и Н.Х.Н..

След като извърши преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в жалбата на П.Т. и в НП, съдът приема, че същата е основателна по следните съображения:

При проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира неизпълнение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Налице е нарушение на чл.42 т.3 и на чл.57 ал.1 т.5 предл.2 ЗАНН, тъй като не е установено с необходимата категоричност мястото на извършване на нарушението. От наличното в административните актове описание на нарушението става ясно, че същото е било извършено в село Долна Кремена, общ. Мездра. От показанията на свид. И. става ясно, че според данните в информационния регистър на ОДБХ гр.Враца, жалбоподателят отглежда животните си в обект, намиращ се в землището на село Долна Кремена, извън населеното място, без административен адрес. На това място контролните органи извършили проверката и установили липсата на животни. Тези данни обаче не намират опора в останалите доказателства. От разпита на свид. Н. става ясно, че на инкриминираната дата е посетена масивна сграда, намираща се извън гр.Мездра в посока с.Кален. В съдебно заседание този свидетел е категоричен, че на 18.06.2019 година не е ходил в землището на с. Долна Кремена. Останалите доказателства по делото, вкл. в административно – наказателната преписка, не съдържат информация относно местонахождение на въпросните сгради, както и дали същите попадат в землището на с.Долна Кремена. Имайки предвид така очертаните доказателствени източници, настоящият състав приема, че същите съдържат противоречиви данни относно мястото на извършване на нарушението. При това положение не може да се приеме, че същото е безспорно установено. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административните актове следва да отговарят на изискванията за съдържание, императивно изброени в чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. Сред тях безспорно са дата и място на извършване на нарушението. Наличието на противоречиви данни по отношение на мястото на извършване на процесното нарушение, освен неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове, води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице липса на яснота по този въпрос. Практически неустановяването по безспорен начин на мястото на извършване на нарушението, води до липса на този реквизит в съдържанието на АУАН и НП, а това е нарушение на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН, водещо до отмяна на обжалваното постановление. Констатираният порок няма как да бъде преодолян в рамките на настоящото съдебно производство, поради което постановлението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.   

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И: 

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 44/03.07.2019 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Враца, с което на П.Н. *** е наложено, на основание чл.420а ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

11

АНД No 308/2019

КАТ

Й.П.Й.

РУ ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.11.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Й.П.Й. ***. Слатина, обжалвал в срок наказателно постановление №19-0300-000143/07.05.2019 г. на Началник Група РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, с което  му е наложена глоба в размер на 100.00 лева  на основание чл. 177 ал.1 т.1 ЗДвП за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП.

В жалбата се отрича нарушението, като извършено от субективна страна, като се сочи, че не е  уведомяван за наложено наказание  лишаване от правоуправление.Прилага заповед за  прилагане на ПАМ от 11.12.2018 г. на РУ-Бяла Слатина с дата на връчване 13.08.2019 г. Въз основа  на това се иска отмяна на НП.

В СЗ жалбоподателя  редовно призован, явява се лично. Поддържа изложеното в жалбата и допълнително представя заверено копие от НП  с дата 04.01.2019 г.  за нарушение  на 11.12.2018 г. , като НП е получено на 13.08.2019 г. Сочи , че към датата на процесното нарушение 16.04.2019 г. не е знаел за наложено наказание лишаване от правоуправление с представеното НП, което получил  няколко месеца след датата на нарушението, а именно  на 13.08.2019 г.

 Наказващият орган, редовно призован,  не е  взел становище и не е изпратил представител.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Събрани са  писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Жалбата е основателна .

Предмет на обжалване е НП № 19-0300-000143/07.05.2019 година издадено въз основа на АУАН № 139/16.04.2019 г.   против жалбоподателя , затова, че на 16.04.2019 г. около 14,45 часа в Община Мездра на третокласен път  № 103-4,860, с посока на движение  от гр. Мездра към с. Горна Кремена, като водач лишен от СУМПС управлявал т.а. марка „Форд Транзит“ с № СВ 0022 ВК , собственост на „БГ Меском“ ЕООД, като при извършената проверка е установено, че водача е лишен да управлява МПС по административен ред  с  отнето СУМПС на 11.12.2018 г.   Нарушението е квалифицирано по чл. 150а ал.1 ЗДвП.

 Показания са дали полицейските служители Д.Д. и В.В. , които на 16.04.2019 г.  на посоченото в НП време и място спрели   жалбоподателя като водач на МПС за полицейска проверка. Й.  заявил , че не носи СУМПС. При направена справка полицейските служители установили, че СУМПС е отнето  на 11.12.2018 г., за извършено друго нарушение на ЗДвП.  На място бил съставен АУАН за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП, който бил подписан от водача  Й. с възражения  без изложена конкретика.

 Било издадено  обжалваното НП, като  жалбоподателят се възползвал от правото си на обжалване . Пред съда  представил  Заповед за ПАМ № 18-0248-000276/11.12.2018 г. на РУ-Б. Слатина , от което се установява налагане на  ПАМ-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса  за отговорността . Заповедта за ПАМ е приложена и в оригинал след искане от съда с писмо № 2480006881/20.09.19 г. на РУ-Б. Слатина /л.28/ . Установява се, че тази заповед за ПАМ е получена от жалбоподателя на 13.08.2019 г., поради което  към момента на нарушението 16.04.2019 г.  тя не е  била влязла в сила , тъй като не е  връчена по надлежния ред на жалбоподателя. В НП е отразено изземване на СУМПС на11.12.2018 г. без да се конкретизира с какъв административен акт е станало това. Жалбоподателя представя и НП № 18-0248-001459/14.01.2019 г. /л.30/ , в което  е посочено нарушение  извършено на 11.12.2018 г., което е идентично  по обстоятелствата  на цитираната заповед за ПАМ от същата дата. Именно с това НП на жалбоподателя е наложено  лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Това НП също е връчено на жалбоподателя на 13.08.2019 г. От тук следват извода , че именно  по същество  това НП е взето в предвид  от наказващия орган при издаване на процесното НП в срока на което наказание лишаване от правоуправление  жалбоподателя е извършил процесното нарушение. След като НП на което  се е  позовал наказващия орган  е получено на 13.08.2019 г. и съответно на тази дата е наложена ПАМ на Й., то към предходна дата тези административни актове не са били влезли в сила, поради което не представляват  съставомерен елемент от фактическия състав  на процесното нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП, тъй като на 16.04.2019 г. жалб.Й. все още не е  бил лишен да управлява  МПС по административен ред или чрез налагане на ПАМ за извършено друго нарушение на 11.12.2018 г., тъй като НП №18-0248-001459 /14.01.2019 г.  не е било влязло в сила по смисъла на  чл.64 б.“б“ ЗАНН. Това НП е връчено на жалбоподателя на 13.08.2019 г. и независимо дали е било обжалвано не може да породи свои правни действия  и последици  на дата предхождаща  изтичане  на сроковете по обжалване. С други думи към момента на процесното нарушение 16.04.2019 г. жалб. Й.  не е бил лишен  да управлява МПС по административен ред  за което се твърди в НП , че СУМПС  е отнето  на 11.12.2018 г. В приложената  справка  на Й. като нарушител на ЗДвП   не се установява друго извършено нарушение  на 11.12.2018 г.  свързано  с отнемане на СУМПС в срока на което да  е извършено процесното нарушение .

На следващо място  в АУАН и НП са налице съществени  неясноти по отношение описание на нарушението, което представлява процесуално нарушение на чл. 42 т.4  ЗАНН за АУАН и чл. 57  ал.1 т.5 ЗАНН за НП.  По-горе съдът  посочи въз основа на кои документи се позовава, за да се достигне до извода на твърдяно изземване на СУМПС на 11.12.2018 г., което всъщност не е така, тъй като актовете с които следва да се търпи тази санкция са получени от жалбоподателя  на 13.08.2019 г. -  почти  4 месеца след  твърдяното процесно нарушение. В АУАН и НП липсва и бегло описание с кой административен акт е прието, че към 16.04.2019 г. Й. е бил лишен да управлява МПС по административен ред. Това обстоятелство е от съществено значение с оглед упражняване правото на защита  и наличие на  релевантни обстоятелства  водещи към съставомерност на вменено нарушение. При анализ на посочените документи  тази неяснота е преодоляна за съда , но това само по себе си не санира  процесуалните нарушения на ЗАНН свързани с  неясно описание на процесното нарушение и обстоятелствата на неговото извършване. Действително СУМПС на жалбоподателя  временно е отнето с ПАМ от 11.12.2018 г., но тази дата сочи датата на  наложената  заповед  за ПАМ № 18-0248-000276, а не действителната дата  на отнемането на СУМПС, като към 16.04.2019 г. не е  било на лице такова отнемане , тъй като все още на  жалбоподателят не е била връчена , респ. не е  бил уведомен  както за издадената заповед за прилагане на ПАМ от 11.12.2018 г., така и за издаденото  НП №18-0248-001459/04.01.2019 г., касаещо нарушение на 11.12.2018 г. Това НП не е било влязло в сила на 16.04.2019 г., поради което не може да се твърди, че към тази дата Й. е бил лишен  да управлява МПС по административен ред.При тези обстоятелства НП подлежи на отмяна и като неправилно

Мотивиран при изложените съображения   и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , РС-Мездра в този съдебен състав                               

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като неправилно и  незаконосъобразно наказателно постановление №19-0300-000143/07.05.2019 г. на Началник Група РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, с което на Й.П.Й.  е наложена глоба в размер на 100.00 лева  на основание чл. 177 ал.1 т.1 ЗДвП за нарушение на чл. 150а ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Адм.Съд –Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че е обявено.

 

12

НОХД No 335/2019

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.П.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 13.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата П.П.А. - родена на *** ***, жител и живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, безработна, неосъждана-реабилитирана, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 29.06.2019 г. в гр.М., на площад „Б.“, е отнела от владението на М.К.М. ***, един мобилен телефон „Н.“, модел 6, заедно със СИМ-карта, калъф за телефон, една карта памет -16 ГБ, всички движими вещи на стойност 170 лева и сумата от 900 лева в банкноти с различен номинал, или всичко на обща стойност, в размер на 1 070 лева /хиляда и седемдесет лева/, собственост на М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1, вр. вр. с чл. 54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК Я ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателствено средство, а именно: 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x да бъде върнат на Кмета на Община М. след влизане на присъдата в законна сила.                        

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателствено средство, а именно: 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x да бъде върнат на Началник Сектор към ЗЖУ гр.М. след влизане на присъдата в законна сила.                        

ОСЪЖДА подсъдимата П.П.А.  да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски, в размер на 84 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимата и адв. С.К. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 14.11.2019г.

Против подсъдимата П.П.А. *** е внесено обвинение от М.районна прокуратура за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, затова че на 29.06.2019 г. в гр.М., на площад „Б.“, е отнела от владението на М.К.М. ***, един мобилен телефон „Н.“, модел 6, заедно със СИМ-карта, калъф за телефон, една карта памет -16 ГБ, всички движими вещи на стойност 170 лева и сумата от 900 лева в банкноти с различен номинал, или всичко на обща стойност, в размер на 1 070 лева /хиляда и седемдесет лева/, собственост на М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимата в съдебно заседание се представлява от адв. С.К. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимата взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимата, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дала своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.2019 г. свидетелят М.К.М. около 10.30 часа отишъл да пие кафе на барчето пред жп гара М., като масите се намирали отвън. М. седнал на втората маса от първия ред от страна на сградата на Община М.. Към 12.50 часа той станал от масата, влязъл в чакалнята на жп гарата, за да пусне тото в пункта, който се намирал вътре. Започнал да попълва фиша и се сетил, че парите му с телефона марка „Н.“, модел 6, е забравил на масата. Телефонът бил в калъф тип „тефтер” с прегради, в една от които бил поставил 900 лева в банкноти с различен номинал. По същото време около обяд на съседна маса седнала подсъдимата П.А. с лицето Н. Ц. К., с когото живеела на съпружески начала, без сключен граждански брак. Подсъдимата поканила по телефона приятелката си Н.Т.на  кафе, като и обяснила, че ще я чака на кафето пред жп гарата. Около 13.00 часа тя пристигнала с брат си Т.Т.. Видяла подсъдимата и казала, че първо ще отиде до тоалетната с брат си и след това ще се върне да пие кафе. Тръгнала към служебната тоалетна, която се намирала вътре в жп. гарата. Подсъдимата докато пиела кафе с К. забелязала, че М. е оставил телефона на масата и там няма никой. Тогава решила да го вземе. Станала от мястото си, отишла до масата, на която бил телефонът, пресегнала се и го взела. След това се върнала на своята маса, подала телефона на К. и му казала да го прибере, защото е забравен. Той го оставил между краката си. След това казала, че ще отиде до тоалетната на гарата. След около 3-4 минути се върнала и поискала телефона от К. и ключовете за автомобила им, който бил паркиран на паркинга пред „С.“. На масата вече били седнали свидетелите Н.Т.и брат й. Те видели как подсъдимата бърка между краката на К. и взема телефона, след което го сложила в панталоните си. На свидетелката Т. й направило впечатление, че подсъдимата изглежда много притеснена. След като взела ключовете от К. тя отишла до автомобила му „Ф.“, с рег.№ ХХХ, отключила го и оставила телефона в жабката. След всичко това се върнала на масата и казала на Нина Т., че много бърза и предложила да пият кафе по-късно през деня. След като установил, че е забравил телефона си М. се върнал и го потърсил на масата, на която седял, но не го открил. Затова попитал седящите на съседната маса Н. К., когото познавал като железничар, както и подсъдимата, дали не са намирали телефона му. И двамата категорично отрекли да са вземали телефона. Други клиенти в този момент на масите на заведението нямало. М. решил да съобщи в полицията, че му е откраднат телефона. Подсъдимата и Н. К. си тръгнали с автомобила. След като седнала на предна дясна седалка А. отворила жабката и оттам извадила телефона. Отворила калъфчето и К. забелязал, че е тип тефтер и се виждат документи - лична карта, шофьорска книжка. Тогава попитал подсъдимата П.А. дали да кара към къщи, но тя му казала да не кара в тази посока, защото има документи и не знае какво да ги прави. Казала му да завие в дясно след магазина за плод и зеленчук към „Читалището“. Там му казала да спре, след което тя слязла и отишла до една от къщите, заедно с телефона. Извадила телефона от калъфа, взела  парите, а калъфа с личните документи оставила на оградата. Върнала се при  Н. и му казала да я откара вкъщи. След като в полицията постъпил сигнал за кражба на телефон, на място за изясняване на случая дежурният по управление изпратил свидетеля С.С.и разследващ полицай М.Д.. Те посетили заведението, намиращо се на площад „Б.“ срещу сградата на Общинската администрация на гр.М.. Срещнали се с М. и той им разказал какво се е случило. Обяснил им, че по това време на съседна маса е имало само жена и мъж, когото познавал като Н., работещ в жп-то. Н. К. бил установен. При проведената беседа с него той не отрекъл, че заедно с П. са били на кафето, но бил категоричен, че не е вземал никакъв телефон. Тогава свидетеля С. решил да провери камерите на община М.. На записа видял, че малко след като М. става от масата и влиза в жп гарата, от съседната маса става жена, която отговаряла по описание на П., облечена в жълто, отива към масата на М., пресяга се, взема нещо, след което се връща при Н. К., а после влиза в жп гарата. Прегледал и записите от  камерите  на жп гарата и на тях забелязал, че подсъдимата първоначално влиза в гарата, след малко излиза, отива до масата на Н. К., а после отива до  паркирания лек автомобил „Ф.“. Влиза в автомобила, бави се около минута, след което се връща при К., а минути след това си тръгват. Свидетелят С. обяснил на К., че трябва да проведе разговор с А. и поискал да ги  заведе до  дома си и той ги отвел. С подсъдимата е проведен разговор, при който тя първоначално отрекла да е вземала телефона, но след като и обяснили, че има записи на камери, тя признала, че го взела заедно с калъфчето и когато го отворила видяла, че вътре има документи, но пари отрекла да е видяла. Признала, че е оставила калъфчето на оградата към читалище “П.“. От беседата със свидетеля М. свидетеля С. знаел, че няма как да не бъдат забелязани и парите, тъй като били доста – 900 лева и били издули калъфа. Същият бил намерен по-късно от свидетелката С.Б., която отивала да купи торта и минавайки покрай оградата на една от къщите на ул.”Ал. С.” видяла калъфче, което описва като тип „кейс“. Отворила го и видяла, че вътре има лични документи на името на М.М., с адрес ***, пари обаче нямало. Тъй като било много топло, първо си отишла до дома, да остави тортата, след което отнесла тефтерчето /калъфчето/ на адреса. Позвъняла на звънеца и отвътре излязла жена. Свидетелката Б. обяснила, че е намерила калъфчето с личните документи на М.. Жената отговорила, че в момента го няма, но ще му ги предаде. В РУ М. било съобщено, че момиче е намерило документите на М.. Байчева била установена от свидетеля С. и тя обяснила как е намерила калъфа от телефона. От Община М. и от жп гарата са взети дисковете със записите от камерите и са предадени на разследващия полицай. Подсъдимата върнала  телефона, за което е оформен Протокол за доброволно предаване, в който написала, че  същият е намерен без калъфа на стол на заведението.

По Досъдебното производство е назначена оценителна експертиза. Телефонът, СИМ-картата, калъфа, картата памет – 16 г. са оценени на 170 лева. Освен тях подсъдимата взела и сумата от 900 лева, които били в банкноти, както следва:  6 бр. по 100 лева, 5 бр. по 50 лева, 2 бр. по 20 лева и 2 бр. по 5 лева. По ДП е установено лицето Ц.Й., който обяснил, че често е викал М.М. да работи, заедно с друго лице П.. На 28.06.2019 г. Й. заплатил на М. сумата от 1 300 лева за свършена работа, като част от тези пари той трябвало да даде на П.. Й. пояснил, че парите, които му платил били в едри банкноти и свидетелства, че М. винаги ги носи в калъфа на телефона, като обяснил, че се развежда със съпругата си и го е страх да оставя пари в къщи. След случилото се М. му споделил, че са му били откраднати 900 лева, заедно с телефона.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства: протоколите за разпит на  свидетелите М.М. на л.8, С.С.на л.17, Н. К. на л.11-12, Н.Т.на л.13, С.Б. на л.14, Ц.Й. на л.14, Й. Й. на л.15, Т.Т. на л.16, Оценителна експертиза на л.19-20, Протокол за доброволно предаване на л.23,26, документи за собственост на л.27-29, Свидетелство за съдимост на л.36, Декларация за семейно и имотно състояние на л.41, Характеристика на л.37, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата, Справки под № 8035/04.10.2019 г. на ТД-НАП гр.В.Т., офис и Справка под изх.№ С 190006-178-0030978/04.10.2019 г. на ТД-НАП гр.В.Т. – офис В..

От проведеното разследване, безспорно са събрани доказателства, за това че А. ***, на площад „Б.“, е отнела от владението на М.К.М. ***, един мобилен телефон „Н.“, модел 6, заедно със СИМ-карта, калъф за телефон, една карта памет -16 ГБ, всички движими вещи на стойност 170 лева и сумата от 900 лева в банкноти с различен номинал, или всичко на обща стойност в размер на 1 070 лева / хиляда и седемдесет лева/, собственост на М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което представлява престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

На П.А. е повдигнато обвинение по-горе цитирания текст от НК. Тя не се признава за виновна. Твърди, че не е откраднала нещо, което е оставено на стол на обществено място, без надзор. Съгласно практиката на ВС - Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) ,По някои въпроси относно престъпленията кражба на обществено и лично имущество. Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 198 ,чл. 194 - 197 , чл. 251 - 255 НК „Вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба“. Изводът за намерението да бъде присвоена веща в случая телефонът  и парите от страна на подсъдимата е категоричен. Безспорен е факта, че когато е попитана от М. дали не е виждала телефона му, тя категорично отрекла. Всички последвали действия от нейна страна сочат на пряк умисъл да бъде присвоена чужда вещ. В случая не можем да приемем,че калъфа с парите и телефона са намерени от подсъдимата,тъй като същия е бил оставен на масата ,собственикът му се връща минути след това, за да го потърси, на място на което е седял. Подсъдимата е наблюдавала действията на М. през цялото време, като веднага е използвала възможността  и момента, когато той станал от масата и влязъл в жп. гарата, за  да вземе телефона.

Подсъдимата е извършила престъплението умишлено с пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието и е желаела настъпването на общественоопасните последици. Знаела е, че вещите, които е взела са чужда собственост, както и че по този начин прекъсва владеенето от страна на собственика им и установява трайна своя фактическа власт върху тях. Вещите са отнети без съгласието на собственика и подсъдимата ги е отнела с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекъснала фактическата власт върху тях и е установила своя трайна такава. Безспорно случая не е маловажен, тъй като минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 560 лева. Съгласно практиката на Върховния съд от значение е не само стойността на откраднатата вещ, а и това дали лицето е осъждано, дали има квалифициращи обстоятелства, както и дали са настъпили вредни последици, т.е. преценката се прави след обстоен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. С отнемането на вещите от владението на собственикът им, той е лишен от възможността да ги използва по предназначение.

Подсъдимата е действала умишлено, с пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасните последици на деянието и ги е желаела.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимата са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимата е с висше образование, разведена, безработна и неосъждана-реабилитирана.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработна, без никакви средства и  доходи,  като бе отчетено и чистото й съдебно минало към момента на извършване на деянието, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимата е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.194 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдената не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателствено средство, а именно: 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x да бъде върнат на Кмета на Община М. и 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x съответно да бъде върнат на Началник Сектор към ЗЖУ гр.М. след влизане на присъдата в законна сила.                        

С присъдата си съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В.направените по делото разноски в размер на 84 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

13

НОХД No 433/2019

Състави на придобиване и държане на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Б.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 13.11.2019г.

За РП-Мездра прокурор М..

Обвиняемият лично и със защитник адв. Е.М. от АК-Кюстендил, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

А.Б.В., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин, български гражданин, средно образование,  женен, осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

Съдът предлага  на основание чл. 382 ал.5 НПК промени в споразумението по отношение общото  най-тежко наказание като в случая, тъй като се касае за налагане на наказание лишаване от права по същото на основание чл. 23 ал.2 НК следва да се  присъедини към определеното най-тежко наказание.  В този смисъл  към наказанието „Лишаване от свобода” следва  да се присъедини по този ред и наказанието  от  шест месеца лишаване от право да се управлява МПС и се приспадне времето  когато е лишен от  това право, считано от 27.08.2019 година.

ПРОКУРОР  : Не възразявам.

АДВ. М. :  Не възразявам.

ОБВИНЕЯМО ЛИЦЕ :  Не възразявам.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПРОМЕНИ В СПОРАЗУМЕНИЕТО   като към  общото наказание лишаване от свобода се присъединява  по реда на чл. 23 ал.2 НК и наказанието  лишаване  от право да се управлява МПС за срок от   шест месеца с приспадане на времето , когато лицето е лишено от него.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола, както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

За прекратяване на ДП № 1425/2019  г. по описа на РП – Мездра,

сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес, на 06.11.2019 год. година в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

                     1.И. М. прокурор при Районна прокуратура град Мездра, и

                     2.Адвокат Е.М. от АК – Кюстендил, като защитник на: А.Б.В. ***, с ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 1425/2019 год. по описа на Районна прокуратура – Мездра, които се споразумяха за следното:

А.Б.В. *** се признава за виновен за това, че:

1. На 27.08.2019 г., около 19:30 часа, на Главен път Е 79, КПП  Ребърково, км. 165+170 с посока на движение от гр.Ботевград към гр.Мездра, е  управлявал моторно превозно средство – собственият си лек автомобил марка „БМВ“, модел „….”, с рег. № …. и с Рама № ……., след употребата на наркотични вещества – кокаин, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза № И - 9314/08.10.2019г  по описа на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Наказанието на А.Б.В. се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК: Лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

2. На основание чл.343г вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК,  А.Б.В. се лишава от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, за което обвиняемият е лишен от право да управлява МПС, считано от 27.08.2019 год., до датата на одобряване на споразумението от съда.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

2. На 27.08.2019г. около 19:30 часа, на Главен път Е 79, КПП  Ребърково, км. 165+170 в собственият си лек автомобил марка „….“, модел „…. с рег. № …. и с Рама № без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – кокаин, с нето тегло 0,440 грама с концентрация на кокаина 41,19 % на стойност 55,00 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

      Наказанието на А.Б.В. се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК: Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

 На основание чл.23 ал.1 НК, на А.Б.В. се налага едно общо най-тежко наказание – Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23 ал.2 НК към така определеното  най-тежко наказание се присъединява и наказанието  лишаване от право да управлява МПС за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59 ал.4 НК от това време се приспада времето, за което обв. В. е  лишен от право да управлява МПС, считано от 27.08.2019 г.  до датата на одобряване на споразумението.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

Разноските по делото – 926.96 лева, се възлагат на обвиняемия.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. метална кутия и хартиена сгъвка – обект на изследване по експертиза № 270/2019 г. по описа на БНТЛ – ОД МВР – Враца, се отнемат в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б. „а“ НК.        

 С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:                                             

 

1………………………………… 

                     / И. М. – прокурор/

 

2………………………………….

                     / адв. Е. М., защитник на обвиняемия/

 

3…………………………………..

                 /обвиняем – А.В./     

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА споразумение, сключено между  И. М….. прокурор при Районна прокуратура град Мездра и адв.Е.М. от АК – Кюстендил, като защитник на  обв. А.Б.В., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин, български гражданин, средно образование,  женен, осъждан, за това, че обв. А.Б.В. *** се признава за виновен за това, че:

1. На 27.08.2019 г., около 19:30 часа, на Главен път Е 79, КПП  Ребърково, км. 165+170 с посока на движение от гр.Ботевград към гр.Мездра, е  управлявал моторно превозно средство – собственият си лек автомобил марка „БМВ“, модел „…..”, с рег. № ….. и с Рама № ….. след употребата на наркотични вещества – кокаин, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза № И - 9314/08.10.2019г  по описа на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Наказанието на обв. А.Б.В. се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК: Лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

2. На основание чл.343г вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК, обв. А.Б.В. се лишава от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, за което обвиняемият е лишен от право да управлява МПС, считано от 27.08.2019 год., до датата на одобряване на споразумението от съда.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

2. На 27.08.2019г. около 19:30 часа, на Главен път Е 79, КПП  Ребърково, км. 165+170 в собственият си лек автомобил марка „…., модел „7……”, с рег. № …. и с Рама № ……. без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – кокаин, с нето тегло 0,440 грама с концентрация на кокаина 41,19 % на стойност 55,00 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

      Наказанието на обв.А.Б.В. се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК: Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

 На основание чл.23 ал.1 НК, на обв.А.Б.В. се налага едно общо най-тежко наказание – Лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23 ал.2 НК към така определеното  най-тежко наказание се присъединява и наказанието  лишаване от право да управлява МПС за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59 ал.4 НК от това време се приспада времето, за което обв. В. е  лишен от право да управлява МПС, считано от 27.08.2019 г.  до датата на одобряване на споразумението.

На основание чл. 55 ал.3 НК, на обв.В. не се налага наказанието Глоба, което е кумулативно предвидено от закона.

ОСЪЖДА А.Б.В.  да заплати  направените   разноски по делото в размер на  926.96 лева,  платими в полза на ОД МВР- Враца.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. метална кутия и хартиена сгъвка – обект на изследване по експертиза № 270/2019 г. по описа на БНТЛ – ОД МВР – Враца, се отнемат в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б. „а“ НК, като подлежат на унищожение, поради липса на стойност..           

     ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр. чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №433/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с. з.

 Протокола приключи в 11.35 часа.

В законна сила на 13.11.2019г.

14

АНД No 296/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 14.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 06-001140 / 30.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на   „Нова варова компания“  ЕООД-Мездра  , е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 КТ  административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА  размерът на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА 1 500 / хиляда и петстотин / лева  .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба чрез РС-Мездра пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,че е изготвено  .

 

        МОТИВИ:

 

“Нова Варова компания“ ЕООД-Мездра  чрез управителя П.Н.Б.  обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001140 / 30.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на дружеството е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 КТ  административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 / две хиляди / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърдят се бланкетни нарушения  на процесуални правила  и материален закон.  Посочва се, че  от края на м.  февруари 2019 година дружеството е преустановила  за неопределен срок производството, което  е довело до закъснение по плащане на дължими суми по обезщетения на работниците на различни основания .   В тази насока се извеждат според жалбоподателя  извинителни причини за неизпълнение на даденото предписание с последващо от това приложение на чл. 28 ЗАНН  определящ нарушението като маловажно.

В с.з. санкционираното юридическо лице , редовно призовано не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М. К., която депозира писмено становище  за  потвърждаване на  издаденото НП при несъмнена доказаност  на вмененото административно нарушение  по чл. 415 ал.1 КТ.

Събрани са множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетелите констатирали нарушението  К.П.,  Д.И. и Ц.П.   .

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 06-001140 /30.07.2019 год. е съставен на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В същия е отразено, че при извършена проверка от инспектори при ДИТ-Враца  на 14.06.2019 година  съобразно представена справка за начислени и  изплатени  суми за трудови възнаграждения  за м. февруари 2019 година  и списък на служителите на дружеството  е установено , че работодателят не е изпълнил задължително предписание  по т.5  от Протокол на Д“Инспекция по труда“ № 1915546 / 16.05.2019 г.  със срок за  изпълнение на предписанието 12.06.2019 г., а именно  работодателят  „Нова варова компания“ ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл. 221 ал.1 КТ на работника Т.Т. Д.    след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 25/01.03.2019 г.  на основание чл. 328 ал.1 т.10 КТ , считано от 01.03.2019 г., като нарушението е извършено  на 13.06.2019 г.  – първи работен ден след изтичане на определения срок   за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на  така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Фактическата обстановка се установява  от показанията на проверяващите служители К.П., Д.И. и Ц.П.  , както и  от протоколи за извършена проверка  № 1915546/16.05.2019 г.   и № 1919282 / 14.06.2019 г. 

От показанията на свидетелите П. ,И. и П. и съобразно данните в цитираните протоколи за проверка на 16.05.2019 г. и последваща такава на 14.06.2019 г.    е установено , че  те работят  като главни инспектори към Д “ИТ” гр. Враца. На 14.05. и на 16.05.2019 год.  била извършена от тях  проверка на  офис в гр.Мездра на “Нова варова компания“ ЕООД  гр. Мездра и по документи в Д „ИТ“-Враца , при която било установено, че не е изплатено обезщетение  по чл. 221 ал.1 КТ / обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие /   на работника Т. Т. Д.  в сроковете по чл. 228 ал.3  при прекратяване на трудовото    правоотношение  със Заповед №25/01.03.2019 г.  . На 16.05.2019 г. за тези констатации бил изготвен протокол № 1915546 , с  който  на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ в т.5 било дадено задължително предписание с което бил определен срок за  изпълнение по плащане на дължимото обезщетение  12.06.2019 г.

На 14.06.2019 г. от служители на Д“ИТ“-Враца била извършена отново проверка  в офиса на дружеството в гр. Мездра и в ДИТ-Враца по документи  за изпълнение на даденото предписание , при което  се установило неизпълнение на същото, за което бил съставен протокол №1919282 / 14.06.2019 г.  Констатациите в този протокол  не са опровергани  от управителя на дружеството  и се подкрепят от свидетелските показания  на проверяващите служители К.П., Д.И. и Ц.П.   .

 Към делото е приложен  заповедта с която е  прекратено  трудовото правоотношение на работника  Т. Т. Д.   . Заповедта е  под № 25/01.03.2019 г. .  Съобразно нея на Динов   следва да се изплати обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ  при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.  КТ в чл. 228 ал.3   урежда сроковете за изплащане на такива обезщетения , а именно  не по-късно от последния ден на  месеца ,следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.  Проверяващите служители в проверката си на  16.05.2019 г.  установили , че дължимото обезщетение не е било изплатено съобразно законните срокове до края на м.04.2019 г. съпоставено с датата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.03.2019 г.  , което наложило с протокола за проверка №1915546/ 16.05.2019 г. . да дадат  задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение с посочване на конкретен срок 12.06.2019 г.  В случая  дължимото обезщетение не е  изплатено както в този срок , така и към момента на проведеното съдебно заседание. Въз основа на констатациите по протокола с даденото предписание на 15.05.2019 г. и протокола установяващ неговото неизпълнение към 14.06.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ .

Актът бил съставен в дирекцията, в присъствието на представител на фирмата П.Б., който не направил възражение.

Към гласните доказателства по делото се присъединяват и копие от справка за начислени , изплатени  и дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания „ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година , в които фигурира  работникът Т. Д.  В тази справка  е посочен размерът на дължимото обезщетение  , но предмет на делото  не е  неговото неизплащане в брутна стойност  , а неизпълнението  на даденото   предписание за  изплащане  на дължимо  парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение ,   при което е без значение  съответния размер  подлежащ на изплащане, тъй като релевантни са фактите по отношение неизпълнение на предписание за това изплащане .  Не се представят доказателства дължимото обезщетение да е  било изплатено  в срока на даденото предписание  . 

  Съвкупността от доказателствената маса по категоричен начин  сочи неизпълнение на дадено предписание  в посочен срок , след който е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ. В АУАН и в НП  срокът на нарушението  е правилно определен  на 13.06.2019 година-първият работен ден  след изтичане  на определения срок   за изпълнение на даденото предписание-12.06.2019 г. При последваща след този даден срок  проверка на 14.06.2019 г.  е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя да е изпълнил предписанието. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.12 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатирани  нарушения преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП, тъй като първо е налице проверка на 16.05.2019 г.  с извод за установена   забава в изплащане от работодателя  на дължимо обезщетение на конкретен работник  , след което е дадено предписание за това преодоляване, като е определен фиксиран срок /в случая 12.06.2019 г./, след което е последвала на 14.06.2019 г. втора проверка по контрол на предписанието , която установила неизпълнение на същото в даденият срок  , в резултат на което се пристъпило към съставяне на АУАН за нарушение по чл.415 ал.1 КТ и  въз основа на него  било издаденото атакувано НП.

Предмет на нарушението не е констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил дължимото парично  обезщетение  към свой работник  , а неговото неизпълнение в даден предписан  срок. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ,каквото по изложените доводи несъмнено е налице .

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесното дружество  не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН.Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения, поради което не може да бъде определено като маловажен случай . Нарушението по чл.415 ал.1 КТ  е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. То не е отстранено след неговото установяване и несъмнено са произтекли вредни последици за работника поради лишаване от дължимо обезщетение в законен срок. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е над минималният размер от 1500 лв  , поради което следва да се намали до този размер при наличие на  смекчаващи отговорността обстоятелства  /финансови затруднения поради преустановяване на производството за неопределен срок / и липса на доказателства за влезли в сила НП за извършени други подобни нарушения

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

15

АНД No 300/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 14.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 06-001254 / 30.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на   „Нова варова компания“  ЕООД-Мездра  , е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 КТ  административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА  размерът на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА 1 500 / хиляда и петстотин / лева  .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба чрез РС-Мездра пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,че е изготвено  .

 

        МОТИВИ:

 

“Нова Варова компания“ ЕООД-Мездра  чрез управителя П.Н.Б.  обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001254 / 30.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на дружеството е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 КТ  административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 / две хиляди / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърдят се бланкетни нарушения  на процесуални правила  и материален закон.  Посочва се, че  от края на м.  февруари 2019 година дружеството е преустановила  за неопределен срок производството, което  е довело до закъснение по плащане на дължими суми по обезщетения на работниците на различни основания .   В тази насока се извеждат според жалбоподателя  извинителни причини за неизпълнение на даденото предписание с последващо от това приложение на чл. 28 ЗАНН  определящ нарушението като маловажно.

В с.з. санкционираното юридическо лице , редовно призовано не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт Мая Кирилова, която депозира писмено становище  за  потвърждаване на  издаденото НП при несъмнена доказаност  на вмененото административно нарушение  по чл. 415 ал.1 КТ.

Събрани са множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетелите констатирали нарушението  К.П.,  Д.И. и Ц.П.   .

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 06-001254 /30.07.2019 год. е съставен на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В същия е отразено, че при извършена проверка от инспектори при ДИТ-Враца  на 14.06.2019 година  съобразно представена справка за начислени и  изплатени  суми за трудови възнаграждения  за м. февруари 2019 година  и списък на служителите на дружеството  е установено , че работодателят не е изпълнил задължително предписание  по т.3  от Протокол на Д“Инспекция по труда“ № 1915546 / 16.05.2019 г.  със срок за  изпълнение на предписанието 12.06.2019 г., а именно  работодателят  „Нова варова компания“ ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл. 221 ал.1 КТ на работника Румен Тодоров Томов    след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 24/01.03.2019 г.  на основание чл. 328 ал.1 т.10 КТ , считано от 01.03.2019 г., като нарушението е извършено  на 13.06.2019 г.  – първи работен ден след изтичане на определения срок   за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на  така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Фактическата обстановка се установява  от показанията на проверяващите служители К.П., Д.И. и Ц.П.  , както и  от протоколи за извършена проверка  № 1915546/16.05.2019 г.   и № 1919282 / 14.06.2019 г. 

От показанията на свидетелите П. ,И. и П. и съобразно данните в цитираните протоколи за проверка от  16.05.2019 г. и последваща такава на 14.06.2019 г.    е установено , че  те работят  като главни инспектори към Д “ИТ” гр. Враца. На 14.05. и на 16.05.2019 год.  била извършена от тях  проверка на  офис в гр.Мездра на “Нова варова компания“ ЕООД  гр. Мездра и по документи в Д „ИТ“-Враца , при която било установено, че не е изплатено обезщетение  по чл. 221 ал.1 КТ / обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие /   на работника Румен Тодоров Томов   в сроковете по чл. 228 ал.3  при прекратяване на трудовото    правоотношение  със Заповед №24/01.03.2019 г.  . На 16.05.2019 г. за тези констатации бил изготвен протокол № 1915546 , с  който  на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ в т.3 било дадено задължително предписание с което бил определен срок за  изпълнение по плащане на дължимото обезщетение  12.06.2019 г.

На 14.06.2019 г. от служители на Д“ИТ“-Враца била извършена отново проверка  в офиса на дружеството в гр. Мездра и в ДИТ-Враца по документи  за изпълнение на даденото предписание , при което  се установило неизпълнение на същото, за което бил съставен протокол №1919282 / 14.06.2019 г.  Констатациите в този протокол  не са опровергани  от управителя на дружеството  и се подкрепят от свидетелските показания  на проверяващите служители К.П., Д.И. и Ц.П.   .

 Към делото е приложен  заповедта с която е  прекратено  трудовото правоотношение на работника  Румен Томов   . Заповедта е  под № 24/01.03.2019 г. .  Съобразно нея на Томов   следва да се изплати обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ  при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.  КТ в чл. 228 ал.3   урежда сроковете за изплащане на такива обезщетения , а именно  не по-късно от последния ден на  месеца ,следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.  Проверяващите служители в проверката си на  16.05.2019 г.  установили , че дължимото обезщетение не е било изплатено съобразно законните срокове до края на м.04.2019 г. съпоставено с датата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.03.2019 г.  , което наложило с протокола за проверка №1915546/ 16.05.2019 г. . да дадат  задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение с посочване на конкретен срок 12.06.2019 г.  В случая  дължимото обезщетение не е  изплатено както в този срок , така и към момента на проведеното съдебно заседание. Въз основа на констатациите по протокола с даденото предписание на 15.05.2019 г. и протокола установяващ неговото неизпълнение към 14.06.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ .

Актът бил съставен в дирекцията, в присъствието на представител на фирмата П.Б., който не направил възражение.

Към гласните доказателства по делото се присъединяват и копие от справка за начислени , изплатени  и дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания „ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година , в които фигурира  работникът Румен Томов . В тази справка  е посочен размерът на дължимото обезщетение  , но предмет на делото  не е  неговото неизплащане в брутна стойност  , а неизпълнението  на даденото   предписание за  изплащане  в определен срок на дължимо  парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение ,   при което е без значение  съответния размер  подлежащ на изплащане, тъй като релевантни са фактите по отношение неизпълнение на предписание за това изплащане .  Не се представят доказателства дължимото обезщетение да е  било изплатено  в срока на даденото предписание  . 

  Съвкупността от доказателствената маса по категоричен начин  сочи неизпълнение на дадено предписание  в посочен срок , след който е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ. В АУАН и в НП  срокът на нарушението  е правилно определен  на 13.06.2019 година-първият работен ден  след изтичане  на определения срок   за изпълнение на даденото предписание-12.06.2019 г. При последваща след този даден срок  проверка на 14.06.2019 г.  е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя да е изпълнил предписанието. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.12 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатирани  нарушения преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП, тъй като първо е налице проверка на 16.05.2019 г.  с извод за установена   забава в изплащане от работодателя  на дължимо обезщетение на конкретен работник  , след което е дадено предписание за това преодоляване, като е определен фиксиран срок /в случая 12.06.2019 г./, след което е последвала на 14.06.2019 г. втора проверка по контрол на предписанието , която установила неизпълнение на същото в даденият срок  , в резултат на което се пристъпило към съставяне на АУАН за нарушение по чл.415 ал.1 КТ и  въз основа на него  било издаденото атакувано НП.

Предмет на нарушението не е констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил дължимото парично  обезщетение  към свой работник  , а неговото неизпълнение в даден предписан  срок. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ,каквото по изложените доводи несъмнено е налице .

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесното дружество  не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН.Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения, поради което не може да бъде определено като маловажен случай . Нарушението по чл.415 ал.1 КТ  е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. То не е отстранено след неговото установяване и несъмнено са произтекли вредни последици за работника поради лишаване от дължимо обезщетение в законен срок. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е над минималният размер от 1500 лв  , поради което следва да се намали до този размер при наличие на  смекчаващи отговорността обстоятелства  /финансови затруднения поради преустановяване на производството за неопределен срок / и липса на доказателства за влезли в сила НП за извършени други подобни нарушения .

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

16

АНД No 304/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 14.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 06-001260 / 01.08.2019 г. на Изпълнителен Директор на ИА „ГИТ“-София ,  с което на  „Нова варова компания“  ЕООД-Мездра  , е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба чрез РС-Мездра пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,че е изготвено  .

 

        МОТИВИ:

 

“Нова Варова компания“ ЕООД-Мездра  чрез управителя П.Н.Б.  обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001260 / 01.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на дружеството е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърдят се бланкетни нарушения  на процесуални правила  и материален закон.  Посочва се, че  от края на м.  февруари 2019 година дружеството е преустановила  за неопределен срок производството, което  е довело до закъснение по плащане на дължими суми по обезщетения на работниците на различни основания .   В тази насока се извеждат според жалбоподателя  извинителни причини за неизпълнение на даденото предписание с последващо от това приложение на чл. 28 ЗАНН  определящ нарушението като маловажно.

В с.з. санкционираното юридическо лице , редовно призовано не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.-П. , която депозира писмено становище  за  потвърждаване на  издаденото НП при несъмнена доказаност  на вмененото административно нарушение  по чл. 415 ал.1 КТ.

Събрани са множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетелите констатирали нарушението  К.П., П.Т. и Т.И.  .

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 06-001260 / 18.07.2019 г. . е съставен на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В същия е отразено, че при извършена проверка от инспектори при ДИТ-Враца  на 18.0.2019 година  съобразно представена справка за начислени и  изплатени  суми за трудови възнаграждения  за м. февруари 2019 година  и списък на служителите на дружеството  е установено , че работодателят не е изпълнил задължително предписание  по т.1 от Протокол на Д“Инспекция по труда“ № 1919281 /14.06.2019 г.   със срок за  изпълнение на предписанието 15.07.2019 г., а именно  работодателят  „Нова варова компания“ ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл. 221 ал.1 КТ на работника Петко Видинов Петков    след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 35/22.04.2019 г.  на основание чл. 325 ал.1 т.1  КТ , считано от 22.04.2019 г., като нарушението е извършено  на 16.07.2019 г.  – първи работен ден след изтичане на определения срок   за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на  така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Фактическата обстановка се установява  от показанията на проверяващите служители К.П., П.Т. и Т.И. , както и  от протоколи за извършена проверка  № 1919282 /14.06.2019 г.   и № 1923797/17-18.07.2019 г. 

От показанията на свидетелите П. , Т. и И.   е установено , че  те работят  като главни инспектори към Д “ИТ” гр. Враца. На 13 и 14.06.2019 г.  била извършена от тях  проверка в офис в гр.Мездра на “Нова варова компания“ ЕООД  гр. Мездра и по документи в Д „ИТ“-Враца , при която било установено, че не е изплатено обезщетение  по чл. 221 ал.1 т.1 КТ  / обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие /    на работника Петко Видинов Петков   в сроковете по чл. 228 ал.3  при прекратяване на трудовото    правоотношение  със Заповед №35/22.04.2019 г. . На 14.06.2019 г. за тези констатации бил изготвен протокол № 1919282  , с  който  на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ в т.1 било дадено задължително предписание с което бил определен срок за  изпълнение по плащане на дължимото обезщетение  15.07.2019 г.

На 18.07.2019 г. от служители на Д“ИТ“-Враца била извършена отново проверка  в офиса на дружеството в гр. Мездра по представени документи  за изпълнение на даденото предписание , при което  се установило неизпълнение на същото, за което бил съставен протокол №1923797 / 17-18.07.2019 г.  Констатациите в този протокол  не са опровергани  от управителя на дружеството  и се подкрепят от свидетелските показания  на проверяващите служители К.П., П.Т. и Т.И.  .

 Към делото е приложен  заповедта с която е  прекратено  трудовото правоотношение на работника  Петко Петков  . Заповедта е  под № 35/22.04.2019 г. /л.21/ , като е  връчена  на лицето без дата .  Съобразно нея на Петков   следва да се изплати обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие   .  КТ в чл. 228 ал.3   урежда сроковете за изплащане на такива обезщетения , а именно  не по-късно от последния ден на  месеца ,следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.  Проверяващите служители в проверката си на  18.07.2019 г. установили , че дължимото обезщетение не е било изплатено съобразно законните срокове до края на м.05.2019 г. съпоставено с датата на прекратяване на трудовото правоотношение 22.04.2019 г.  , което наложило с протокола за проверка №1919282 / 14.06.2019 г.  да дадат  задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение с посочване на конкретен срок 15.07.2019 г.  В случая  дължимото обезщетение не е  изплатено както в този срок , така и към момента на проведеното съдебно заседание. Въз основа на констатациите по протокола с даденото предписание на 14.06.2019 г. и протокола установяващ неговото неизпълнение към 16.07.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ .

Актът бил съставен в дирекцията, в присъствието на представител на фирмата П.Б., който не направил възражение.

Към гласните доказателства по делото се присъединяват и копие от справка за начислени , изплатени  и дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания „ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 04.2019 година , в които фигурира  работникът Петко Петков .  В тази справка  е посочен размерът на дължимото обезщетение  , но предмет на делото  не е  неговото неизплащане в брутна стойност  , а неизпълнението  на даденото   предписание за  изплащане  на дължимо  парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение ,   при което е без значение  съответния размер  подлежащ на изплащане, тъй като релевантни са фактите по отношение неизпълнение на предписание за това изплащане .  Не се представят доказателства дължимото обезщетение да е  било изплатено  в срока на даденото предписание  , а дори и след това. 

  Съвкупността от доказателствената маса по категоричен начин  сочи неизпълнение на дадено предписание  в посочен срок , след който е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ. В АУАН и в НП  срокът на нарушението  е правилно определен  на 16.07.2019 година-първият работен ден  след изтичане  на определения срок   за изпълнение на даденото предписание-15.05.2019 г. При последваща след този даден срок  проверка на 18.07.2019 г.  е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя да е изпълнил предписанието. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.12 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатирани  нарушения преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП, тъй като първо е налице проверка на 14.06.2019 г.  с извод за установена   забава в изплащане от работодателя  на дължимо обезщетение на конкретен работник  , след което е дадено предписание за това преодоляване, като е определен фиксиран срок /в случая 15.07.2019 г./, след което е последвала на 18.07.2019 г.  втора проверка по контрол на предписанието , която установила неизпълнение на същото в даденият срок  , в резултат на което се пристъпило към съставяне на АУАН за нарушение по чл.415 ал.1 КТ и  въз основа на него  било издаденото атакувано НП.

Предмет на нарушението не е констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил дължимото парично  обезщетение  към свой работник  , а неговото неизпълнение в даден предписан  срок,поради което е безпредметно и правно ирелевантно изследване размера  на дължимата сума по обезщетението . Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ,каквото по изложените доводи несъмнено е налице .

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесното дружество  не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока  , които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН.Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения, поради което не може да бъде определено като маловажен случай . Нарушението по чл.415 ал.1 КТ  е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. То не е отстранено след неговото установяване и несъмнено са произтекли вредни последици за работника поради лишаване от дължимо обезщетение в законен срок. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималният размер при санкционна рамка от 1500 до 10 000 лв , поради което не подлежат на обсъждане смекчаващи отговорността обстоятелства  /финансови затруднения поради преустановяване на производството за неопределен срок / с оглед намаляване на наказанието , за което е налице и забрана по чл.27 ал.5 ЗАНН

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

17

АНД No 305/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 14.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 06-001261 / 01.08.2019 г. на Изпълнителен Директор на ИА „ГИТ“-София ,  с което на  „Нова варова компания“  ЕООД-Мездра  , е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба чрез РС-Мездра пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,че е изготвено  .

 

        МОТИВИ:

 

“Нова Варова компания“ ЕООД-Мездра  чрез управителя П.Н.Б.  обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001261 / 01.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Враца, с което на дружеството е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ .

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърдят се бланкетни нарушения  на процесуални правила  и материален закон.  Посочва се, че  от края на м.  февруари 2019 година дружеството е преустановила  за неопределен срок производството, което  е довело до закъснение по плащане на дължими суми по обезщетения на работниците на различни основания .   В тази насока се извеждат според жалбоподателя  извинителни причини за неизпълнение на даденото предписание с последващо от това приложение на чл. 28 ЗАНН  определящ нарушението като маловажно.

В с.з. санкционираното юридическо лице , редовно призовано не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт Мая Кирилова-Петрова , която депозира писмено становище  за  потвърждаване на  издаденото НП при несъмнена доказаност  на вмененото административно нарушение  по чл. 415 ал.1 КТ.

Събрани са множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетелите констатирали нарушението  К.П., П.Т. и Т.И.  .

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 06-001261 / 18.07.2019 г. . е съставен на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В същия е отразено, че при извършена проверка от инспектори при ДИТ-Враца  на 18.07.2019 година  съобразно представена справка за начислени и  изплатени  суми за трудови възнаграждения  за м. април  2019 година  и списък на служителите на дружеството  е установено , че работодателят не е изпълнил задължително предписание  по т.2 от Протокол на Д“Инспекция по труда“ № 1919281 /14.06.2019 г.   със срок за  изпълнение на предписанието 15.07.2019 г., а именно  работодателят  „Нова варова компания“ ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл. 222 ал.3 КТ на работника Петко Видинов Петков    след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 35/22.04.2019 г.  на основание чл. 325 ал.1 т.1  КТ , считано от 22.04.2019 г., като нарушението е извършено  на 16.07.2019 г.  – първи работен ден след изтичане на определения срок   за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на  така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Фактическата обстановка се установява  от показанията на проверяващите служители К.П., П.Т. и Т.И. , както и  от протоколи за извършена проверка  № 1919282 /14.06.2019 г.   и № 1923797/17-18.07.2019 г. 

От показанията на свидетелите П. , Т. и И.   е установено , че  те работят  като главни инспектори към Д “ИТ” гр. Враца. На 13 и 14.06.2019 г.  била извършена от тях  проверка в офис в гр.Мездра на “Нова варова компания“ ЕООД  гр. Мездра и по документи в Д „ИТ“-Враца , при която било установено, че не е изплатено обезщетение  по чл. 222 ал.3  КТ  / обезщетение при уволнение на други основания /     на работника Петко Видинов Петков   в сроковете по чл. 228 ал.3  при прекратяване на трудовото    правоотношение  със Заповед №35/22.04.2019 г. . На 14.06.2019 г. за тези констатации бил изготвен протокол № 1919282  , с  който  на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ в т.1 било дадено задължително предписание с което бил определен срок за  изпълнение по плащане на дължимото обезщетение  15.07.2019 г.

На 18.07.2019 г. от служители на Д“ИТ“-Враца била извършена отново проверка  в офиса на дружеството в гр. Мездра по представени документи  за изпълнение на даденото предписание , при което  се установило неизпълнение на същото, за което бил съставен протокол №1923797 / 17-18.07.2019 г.  Констатациите в този протокол  не са опровергани  от управителя на дружеството  и се подкрепят от свидетелските показания  на проверяващите служители К.П., П.Т. и Т.И.  .

 Към делото е приложен  заповедта с която е  прекратено  трудовото правоотношение на работника  Петко Петков  . Заповедта е  под № 35/22.04.2019 г. /л.21/ , като е  връчена  на лицето без дата .  Съобразно нея на Петков   следва да се изплати обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ при прекратяване на трудово правоотношение поради уволнение    .  КТ в чл. 228 ал.3   урежда сроковете за изплащане на такива обезщетения , а именно  не по-късно от последния ден на  месеца ,следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение.  Проверяващите служители в проверката си на  14.06.2019 г. установили , че дължимото обезщетение не е било изплатено съобразно законните срокове до края на м.05.2019 г. съпоставено с датата на прекратяване на трудовото правоотношение 22.04.2019 г.  , което наложило с протокола за проверка №1919282 / 14.06.2019 г.  да дадат  задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение с посочване на конкретен срок 15.07.2019 г.  В случая  дължимото обезщетение не е  изплатено както в този срок , така и към момента на проведеното съдебно заседание. Въз основа на констатациите по протокола с даденото предписание на 14.06.2019 г. и протокола установяващ неговото неизпълнение към 16.07.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ .

Актът бил съставен в дирекцията, в присъствието на представител на фирмата П.Б., който не направил възражение.

Към гласните доказателства по делото се присъединяват и копие от справка за начислени , изплатени  и дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания „ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 04.2019 година , в които фигурира  работникът Петко Петков .  В тази справка  е посочен размерът на дължимото обезщетение  , но предмет на делото  не е  неговото неизплащане в брутна стойност  , а неизпълнението  на даденото   предписание за  изплащане  на дължимо  парично обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение ,   при което е без значение  съответния размер  подлежащ на изплащане, тъй като релевантни са фактите по отношение неизпълнение на предписание за това изплащане .  Не се представят доказателства дължимото обезщетение да е  било изплатено  в срока на даденото предписание  , а дори и след това. 

  Доказателствената съвкупност  по категоричен начин  сочи неизпълнение на дадено предписание  в посочен срок , след който е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ. В АУАН и в НП  срокът на нарушението  е правилно определен  на 16.07.2019 година-първият работен ден  след изтичане  на определения срок   за изпълнение на даденото предписание-15.05.2019 г. При последваща след този даден срок  проверка на 18.07.2019 г.  е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя да е изпълнил предписанието. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.12 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатирани  нарушения преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП, тъй като първо е налице проверка на 14.06.2019 г.  с извод за установена   забава в изплащане от работодателя  на дължимо обезщетение на конкретен работник  , след което е дадено предписание за това преодоляване, като е определен фиксиран срок /в случая 15.07.2019 г./, след което е последвала на 18.07.2019 г.  втора проверка по контрол на предписанието , която установила неизпълнение на същото в даденият срок  , в резултат на което се пристъпило към съставяне на АУАН за нарушение по чл.415 ал.1 КТ и  въз основа на него  било издаденото атакувано НП.

Предмет на нарушението не е констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил дължимото парично  обезщетение  към свой работник  , а неговото неизпълнение в даден предписан  срок,поради което е безпредметно и правно ирелевантно изследване размера  на дължимата сума по обезщетението . Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ,каквото по изложените доводи несъмнено е налице .

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесното дружество  не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока  , които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН.Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения, поради което не може да бъде определено като маловажен случай . Нарушението по чл.415 ал.1 КТ  е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. То не е отстранено след неговото установяване и несъмнено са произтекли вредни последици за работника поради лишаване от дължимо обезщетение в законен срок. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималният размер при санкционна рамка от 1500 до 10 000 лв , поради което не подлежат на обсъждане смекчаващи отговорността обстоятелства  /финансови затруднения поради преустановяване на производството за неопределен срок / с оглед намаляване на наказанието , за което е налице и забрана по чл.27 ал.5 ЗАНН

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

18

АНД No 418/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.И.Д.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 18.11.2019г.

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Д.И.Д. – роден на *** год. в гр.В., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като Управител на Заложна къща „Г.К.С.“ гр.П., неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2019 г. в землището на с.Л.Д., община М., по главен път Е-79, на км.172+000, с посока на движение гр.Б. – гр.М., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „К.С.“, с рег.№ ХХХ, собственост на „Г.К.С.“ ЕООД, в  срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1204-002312/07.10.2018 г. и № 2471/07.10.2018 г., в сила от 22.10.2018 г. на основание чл.171 т.1 б.„д“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в Група „КД“, Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.С. - престъпление по чл.343в ал.3, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 19.11.2019г.

С Постановление от 28.10.2019 год. Районна прокуратура гр. М. е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия Д.И.Д. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

Районна прокуратура гр.М.  редовно призована, представител не е изпратила, нито е ангажирала писмено становище по делото.

Обвиняемият редовно призован,  не се явява, нито пък се представлява, както и не е ангажирал становище по делото.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Д.И.Д. ***, бил правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ категория „В,АМ“. Имал издадено на 08.12.2010 г. валидно Свидетелства за управление на  МПС / СУМПС/  с № 280608163 и придружаващия го контролен талон с № 3850216.

На 15 май 2017 г.  обвиняемият Д. управлявал МПС в района на ОД на МВР Плевен. Същият нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП и му била  наложена глоба с фиш К/1598214, в размер на 50 лева. След налагане на тази глоба обвиняемият Д. не заплатил същата в 7-дневния срок, предвиден в чл.186 ал.7 от ЗДвП и продължавал да управлява  МПС. На 07.10.2018 г. около 19.40 часа по автомагистрала  № А-1, обвиняемият Д. управлява  МПС „F. F 149“ с регистрационен номер ХХХ от Г.. На километър 21, по посока на движение към гр.С. бил спрян за проверка, при която се установило, че не е изпълнил задължението си, като не е изплатил глобата по Фиш № К/1598214. За това нарушение на основание чл.171 т.1, б.“д“ от ЗДвП на обвиняемия Д. било отнето незабавно, на  място СУМПС и била издадена Заповед за принудителна административна мярка /ЗПАМ/ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба“ с № 2471/07.10.2019 г. и  № 18-1204-002312/07.10.2019 г. от мл.автоконтрольор ОД на МВР гр.С., сектор „Пътна полиция“. Същата била връчена незабавно на нарушителя . След нея  обвиняемия Д. бил наказан по административен ред с НП № 18-1204-003716/05.11.2018 г. на ОД на МВР гр.С., като бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Това наказание обвиняемия Д. изтърпял за времето от 07.10.2018 г. до  07.01.2019 г., видно от  писмо № 5876/10.09.2019 г.  на ОД на МВР гр.С.  на л.55.  И след тази дата обвиняемия Д. не заплатил дължимата „Глоба,“ станала основание за издаване на ЗПАП с № 2471/07.10.2019 г. и  № 18-1204-002312/07.10.2019 г. СУМПС не му било върнато и той продължавал да управлява МПС.

На 16.01.2019 г. около 11.30 часа обвиняемият Д. управлявал лек автомобил „К.С.“, с рег. № ХХХ по главен път Е-79, с посока на движение от гр.Б. към гр.М.. В землището на с.Л.Д., община М. на км.172.000 бил спрян за полицейска проверка. На мястото се провеждала специализирана полицейска операция по контрол на пътното движение. В проверката участвали свидетелите В.В., И.М.и Б.Н.- служители на РУ на МВР гр.М.. Проверяващите поискали документите на водача Д.. Същият отговорил, че не носи СУМПС и се легитимирал с личната си карта. След направена справка в  информационните масиви на МВР свидетелите установили, че Д. управлява МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложено му със заповед за прилагане на ПАМ №  18-1204-00 2312/07.10. 2018 г. и  № 2471/07.10 2018 г., в сила от 22.10.2018 г. на основание чл.171 т.1, б.“д“ от ЗДвП, издадено от мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.С.. За констатираното нарушение на обвиняемия Д. бил съставен АУАН № 15/16.01.2019 г., с номер на бланка 0689770. На базата на акта било образувано настоящото Наказателно производство. В хода на разследването при привличане в качеството на обвиняем и проведения вследствие на това разпит, обвиняемият Д. е представил документи за платени глоби, включително и тази, станала основание за издаване на цитираната по-горе ЗПАМ. Платежните  документи носят датата  на проверката 16.01.2019 г. и час 15.38 часа - след като му е била извършена полицейска проверка.

Горната фактическа обстановка се установява събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,  а именно: АУАН № 15/16.01.2019 год., Справка за нарушител/водач, Картон на ЗППАМ № 18-1204-002312/07.10.2018 г. на ОД на МВР гр.С., Справка от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.С. под рег.№ 1204р-2669/30.04.2019 г., Заповед № 2471 за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП от 07.10.2018 г., влязла в сила на 22.10.2018 г., от показанията на свидетелите В.В., И.М., Б.Н., Справка от началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.С. под рег.№ 1204р-3601/12.06.2019 г.,  АУАН № 0688056/07.10.2018 г., НП № 18-1204-003716/05.11.2018 г., Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.С. под рег.№ 1204р-5876/10.09.2019 г., ведно с разпечатка на Справка за нарушител/водач, Пълномощно на л.64, Справка за собственици на превозно средство на л.68-74, Справка от РУ на МВР гр.М. на л.76, Справка от Агенция по вписванията на л.82-83, Актуалната справка за съдимост, Характеристичните данни, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и Разписки за заплатени глоби на л.94-96.

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Д.И.Д. ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи като Управител на Зложна къща „Г.К.С.“ гр.П., роден на *** г. в гр.В., живущ ***, неосъждан, с ЕГН **********, е извършил престъпление против транспорта. На 16.01.2019 г.  в землището на с.Л.Д., община М. по главен път Е-79, на км.172.000, с посока на движение гр.Б. – гр. М., е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „К.С.“, с рег. № ХХХ, собственост на „Г.К.С.“ ЕООД, в  срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със заповед за прилагане на ПАМ № 18- 1204-002312/07.10.2018 г. и № 2471/07.10.2018 г., в сила от 22.102018 г. на основание чл.171 т.1 б.„д“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.С.. Обвиняемият Д. е действал умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343в ал.3, вр. с ал.1 от НК.       Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият Д. се признава за виновен и изказва съжаление за стореното. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства - свидетелски показания и  документи.

               За  престъплението по чл.343в ал.3, вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание Лишаване от свобода за срок до три  години  или с Глоба от двеста до хиляда лева. Престъплението е умишлено. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият Д. е  пълнолетен,  неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а  от НК.

           От изложеното е видно, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а ал.1 от НК, както и че не са налице изключенията по  чл.78а ал.7 от НК.                                                                                

Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – неженен, грижи се за малолетно дете на 13 години и без данни за странични доходи и имоти. Посочените обстоятелства мотивираха съда да определи глобата в минималния предвиден от закона размер.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

19

НОХД No 440/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Х.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 18.11.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Обвиняемият лично и с адв. Д.К. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: В.Х.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, работи в Дърводелски цех с.З., неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Д. К.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за

решаване на бързо производство №1899/2019г.по описа на РП-М.

на основание чл.357 ал.1, т.4 и чл.381 и следващите от НПК

 

Днес на 18.11.2019год. година в гр. М. се постигна настоящото споразумение между:

1.Н.Г.– Прокурор при Районна прокуратура град М.

                                                                и

2.Адвокат Д.К. от Вр.АК, като договорен защитник на:

В.Х.Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** -обвиняем по БП№1899/2019год. по описа на РП-М., които се споразумяха за следното:

За това, че на 05.11.2019 г. в с.О., общ.М. по ул.”Г.Д.”, срещу дом № 5, с посока на движение центъра на селото, е управлявал МПС-лек автомобил, марка „О.”, модел „А.” с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц.Д.Ц., ЕГН:********** от гр.Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда а именно-2,74 промила на хиляда, установено по надлежният ред с АлкотестДрегер” 7510, с фабр. № ARDN0014-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

 На основание чл.343б, ал.1, във вр с чл. чл.55 ал.1, т.1 от  НК на обвиняемия- В.Х.Х.  се налага наказание Лишаване от свобода за срок от 11/единадесет/ месеца. 

 На основание чл.66, ал.1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказанието за срок от 3/три/ години.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г, във вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК, лишава обв.В.Х.Х. от правото да управлява МПС за срок от 11/единадесет/ месеца

На основание чл.59, ал.4 НК, приспада времето, през което обв. В.Х.Х. е лишен временно от правото  да управлява МПС по административен ред със Заповед №19-0300-00125/05.11.2019г., считано от същата дата до одобряване на споразумението.

Материални щети не са причинени. Разноски не са направени.

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

Споразумението се състави в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

 

            ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

                      /Н. Г./                                    /адв. Д. К./

 

 

                                                    ОБВИНЯЕМ:

                                                           /В.Х./

 

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., адв. Д.К. от ВАК и обвиняемия В.Х., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., адв. Д.К. от ВАК и обвиняемия В.Х., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ В.Х.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, работи в Дърводелски цех с.З., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 05.11.2019 г. в с.О., община М., по ул.”Г.Д.”, срещу № 5, с посока на движение центъра на селото, е управлявал МПС - лек автомобил, марка „О.”, модел „А.” с рег.№ ХХХ, собственост на Ц.Д.Ц. от гр.Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,74 промила на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ ARDN0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.Х.Х. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на В.Х.Х. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК В.Х.Х. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което В.Х.Х. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 05.11.2019 год. до 18.11.2019 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия В.Х.Х. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 366/2019 год. по описа на РУ на МВР гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 440/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 18.11.2019г.

20

АНД No 303/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 19.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001259 / 01.08.2019 г. на Изпълнителен Директор на ИА “Главна инспекция по труда“ –София , с което на  „Нова варова компания“  ЕООД-Мездра  , е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 вр.чл.415в ал.1 КТ   административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /  триста / лева  за нарушение на чл.128 т.2 от КТ.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с касационна жалба чрез РС-Мездра пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,че е изготвено  .

 

        МОТИВИ:

 

“Нова Варова компания“ ЕООД-Мездра  чрез управителя П.Н.Б.  обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001259 / 01.08.2019 г.  на Изпълнителен Директор на ИА “Главна инспекция по труда“ –София , с което на  дружеството  е наложено на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 вр.чл.415в ал.1 КТ   административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /  триста / лева  за нарушение на чл.128 т.2 от КТ.

В жалбата се сочи, че дължимите трудови възнаграждения  са изплатени след съставяне на акта,като причината за забавата е преустановяване на производството .

В с.з. санкционираното юридическо лице , редовно призовано не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт Мая Кирилова, която депозира писмено становище  за  потвърждаване на  издаденото НП при несъмнена доказаност  на вмененото административно нарушение  по чл. 128 т.2 от КТ.

Събрани са множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетелите констатирали нарушението К.П. , П.Т. и Т.И. .

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение № 06-001259/18.07.2019 год. е съставен на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.128 т.2 от КТ. В същия е отразено, че при извършена проверка на 18.07.2019 година  съобразно представена справка за начислени и  изплатени  суми за трудови възнаграждения  за м. май 2019 година  дружеството  е начислило , но не е  изплатило  пълния размер на трудовите  възнаграждения на наетите по трудово правоотношение  6 бр. лица,  на обща стойност 3 229,96 лв. , в т.ч. на счетоводителя М. В., назначена с трудов договор № 32/20.07.2016 година, като нарушението е извършено в гр. Мездра на 15.07.2019 г. , т.е. първия работен ден след изтичане на договорената периодичност  на изплащане на трудовите договори – заплата до 5 число и до 12 число по 50% от окончателния размер на възнаграждението за месеца предхождащ предходния и аванс до 20 число на текущия месец.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП  .

Фактическата обстановка се установява  от показанията на проверяващите служители  К.П. , П.Т. и Т.И. ,  от протокол за извършена проверка  № 1923797 / 17 и 18.07.2019 г. , трудов договор №32/20.07.2016 г. с посочване периодичност на изплащане на трудови възнаграждения , както  и от молба на дружеството  вх.№ 19085889/23.07.2019 г. /л.20 /  с приложени     справки и движение по сметки за извършени на 23.97.2019 г.банкови преводи в пълен размер на трудовите възнаграждения за м.05.2019 г..

Фактите по делото сочат обаче, че  действително  към 18.07.2019 г. работодателят не е   изплатил в пълен обем трудовите възнаграждения на работниците в дружеството за м.05.2019 г.  като съгласно  трудовите им договори и в частност  този на счетоводителя  Мариела Вълкова  / л.17/ срокът за изплащане  на пълния размер  на трудовото възнаграждение  е  до 12 число на месеца предхождащ предходния. Сочи се, че възнагражденията касаят м.05.2019 г., което означава, че те следва да бъдат изплатени  до 12 число на месец юли  2019 година /месеца предхождащ предходния по отразеното в АУАН и НП / .  При извършената проверка от служителите на ДИТ-Враца е установено, че към 18 юли 2019 г.  трудовите възнаграждения  не са изплатени   в пълен обем. Жалбоподателят е подал молба на 23.07.2019 г. /л.20/  с която е приложил разплащателни документи за банков превод  на работните заплати за м. 05.2019 г.в пълен обем . Факта на   изплатените трудови  възнаграждения няколко дни след съставяне на АУАН ,  се установява и от показанията на проверяващите служители П.Т. и Т.И. . Отчитайки тези обстоятелства , съдът приема , че  извършеното нарушение е маловажно по смисъл на чл. 415в КТ, тъй като то е отстранено  няколко дни след установяването му по реда предвиден в КТ, като  е извършен пълен превод  на дължимите трудови възнаграждения за м. 05.2019 г., както изисква чл. 270 ал.3  КТ и не са налице доказателства за произтекли вредни последици за работниците и служителите. Причината за забава от няколко дни  е обективна и се дължи на временно спиране на производствения процес в дружеството,поради което правилно е определен размерът на имуществената санкция  от 300 лв. ,която е в максимален размер за маловажни нарушение по чл.128 т.2 от КТ . Не са налице основания за намаляване на наложената санкция до минималният размер от 100 лв предвид факта , че се касае за забава в плащания към няколко работници в дружеството / според отразеното в НП – 6 бр./ , и плащанията се извършени едва след намесата на контролните органи .

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

21

АНД No 415/2019

КАТ

Н.Н.К.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 19.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2511195/30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Н.Н.К. ***,е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300  /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Н.Н.К. *** е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2511195/30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че атакувания Електронен фиш е незаконосъобразно издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Подробни доводи са изложени в депозираната жалба, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 30.03.2018 год. в 10.04 часа на път І-1, км.156.000 – разклон за с.Р.Б., с посока на движение към гр.В., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело товарен автомобил “П.Б.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 124 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е „Б.К.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.. В законоустановения срок е приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като представляващият съответното дружество В.Х.П.е декларирал, че на 30.03.2018 г. именно жалбоподателя Н.Н.К. е управлявал процесното МПС. В тази насока е приложено ксерокопие на Свидетелство за управление на МПС и Пътен лист на кола с рег.№ ХХХза 30.03.2018 г. Първоначално издадени Електронен фиш серия К, № 1999579/30.03.2018 г. е анулиран, вследствие на което е издаден атакувания Електронен фиш с посочения нарушител Н.Н.К..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:  Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2511195/30.03.2018 год., Снимка № 11743ВС/0012274 от 30.03.2018 г., Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система  под рег.№ 967р-1776 от 02.04.2018 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка № 65-С-ИСИ/19.10.2018 г. на Началник отдел „ИСИ” към Българския институт по метрология, писмо под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018 г. на ИД Председател на Български институт по метрология, Справка за нарушенията от камера 11743bc за периода 30.03.2018 г., Електронен фиш серия К, № 1999579/30.03.2018 г., Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от 18.01.2019 г., ксерокопие от Свидетелство за управление на МПС на Н.Н.К., Пътен лист на кола с рег.№ ХХХза периода 30.03.2018 г., доказателства за връчен на 29.09.2019 г. Електронен фиш серия К № 2511195/30.03.2018 г., 2 броя Справки от Търговския регистър и Регистъра за юридически лица, съответно от 30.03.2018 г. и 29.10.2019 г. и Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-13008 от 07.11.2019 г., ведно със снимков материал на разположението на ATCCARH CAM S1” № 11743bc, касателно 30.03.2018 г. разклона за с.Р.Б..

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 29.09.2019 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана, чрез СДВР – отдел „Пътна полиция” гр.С. на 07.10.2019 г.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 29.09.2019 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0012274 с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 30.03.2018 г. в 10.04 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на товарен автомобил марка “П.Б.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 124 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 34 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.156.000 – извън населено място с посока на движение към гр.В., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., от която е видно, че първоначалната проверка на 28 броя преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, заявена със Заявление от 31.10.2017 г. е приключила. В тази насока са и приложените по делото Справка от ИД Председател на БИМ под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018 г., удостоверяваща че периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година и в тази насока е и копие на Протокол от извършена проверка № 65-С-ИСИ от 19.10.2018 г. на Началник отдел „ИСИ”. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че на 30.03.2018 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатката от камера 11743bc.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.

 Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 124 км/ч и превишение на разрешената скорост с 34 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е преминало изискуемата проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и  изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо средство и в тази насока е приложената снимка на л.36 от делото. На л.9 от делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет процесния  автомобила и че в четирите края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология и приложението към удостоверението, преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения снимков материал на л.9, при пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 10.04 часа на 30.03.2018 г. е регистрирано нарушение от МПС с рег.№ ХХХ, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител.Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол  Протокол за използване на стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение  тип ARH CAM S1 от 30.03.2018 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със стационарно преносим уред  временно разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 30.03.2018 г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е необходимо.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка на л.16 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „Б.К.” ООД гр.С., чиито законен представител, съгласно приложените 2 броя справки от Търговския регистър на  л.29 и л.30 от делото е лицето В.Х.П.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Такъв е и конкретния случай, видно от приложената по делото Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП. На 18.01.2019 г. В.Х.П.е декларирал, че на 30.03.2018 г. именно жалбоподателя Н.Н.К. е управлявал процесното МПС, като в тази насока е и Свидетелство за управление на МПС и Пътен лист за 30.03.2018 г. на товарен автомобил с рег.№ ХХХ. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2511195 от 30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

22

АНД No 314/2019

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА -ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 20.11.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Районна прокуратура гр. Мездра е подала протест против Наказателно постановление № 34/23.08.2019 година на Заместник-кмета на Община Мездра, с което за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, на Й.Я. *** е наложено, на основание чл.347 ал.2 ЗПУО, административно наказание глоба в размер на 50 лева. Възраженията са свързани с непълнота на фактическата обстановка, като се твърди, че в обстоятелствената част на НП липсва данни досежно самоличността на нарушителя /три имена и ЕГН/, дата и място на извършване на деянието и доказателствата, които го потвърждават. Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Община Мездра, редовно призована, не е изпратила представители и не е изразила становище пред настоящата инстанция. 

В съдебно заседание Й.Я. твърди, че не е запозната с  протеста на прокуратурата. Същата не оспорва изложеното в НП, тъй като то отговаря на действителните събития. Въпреки санкциите, промяна не е настъпила, тъй като и в настоящия момент непълнолетният Боримир Атанасов не посещава училище.

РП гр.Мездра, редовно призована, не е изпратила представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

През месец април 2019 година непълнолетният Боримир Каменов бил записан като ученик в шести клас в СУ „Свети Климент Охридски“ с.Зверино, общ.Мездра. Същият посещавал занятия в продължение на три дни, след което спрял да идва в училище, въпреки толерантното отношение на съучениците му. Поради големия брой отсъствия, класният ръководител Валентина Стеева изготвила доклад до директора на училището, в който като причини за отказа на Каменов да посещава училище се посочвали затруднения в адаптирането към новата обстановка. Дадените в тази връзка препоръки включвали работа с психолози, които да помогнат в преодоляването на кризата. Въз основа на доклада ръководството на училището изпратило писма до майката на ученика Й.Я., в които разяснявало последиците при отсъствия от учебни занятия. Поради липсата на промяна в поведението на ученика, въпреки проведените с майка му срещи, директорката на СУ Св. Кл. Охридски с.Зверино изпратила доклад до Кмета на Община Мездра. Въз основа на констатациите в него била назначена проверка, в хода на която свид. С.П. *** събрала всички относими към случая документи – писма до родителя на ученика, протоколи от разговорите му с класния ръководител, копие от страниците от дневника с данни за отсъствията по уважителни и неуважителни причини. Изготвената в последствие докладна записка съдържала предложение на родителя Й.Я. да бъде наложено административно наказание глоба за неупражнен родителски контрол. За целта свид. Е.Н. – директор на дирекция „Социални и хуманитарни дейности“ в Община Мездра, в присъствието на свид. П. и на свид. Б. Иванова – старши експерт в същата дирекция, съставила на Я. АУАН за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от ЗПУО. Поради обстоятелството, че нарушителката не била намерена на адреса в село Оселна, акта й бил връчен в сградата на общинската администрация в гр.Мездра на 07.08.2019 година. Отразено било също, че АУАН е съставен на тази дата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е.В.Н., Б. Иванчова Ганова – Иванова и С.П.П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове, и в протеста на РП гр.Мездра, счита, че последният е основателна.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира наличие на съществени нарушения на изискванията за тяхното съдържание, водещи до отмяната им, поради което не разглежда спора по същество. Изхождайки от изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП, този състав счита, че не са изпълнение чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 предл.1 ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е неточно поради липсата на пълно изложение на фактите и обстоятелствата, при които е било извършено. Както в АУАН, така и в НП са посочени единствено имената на детето, подлежащо на задължително училищно обучение, без обаче да е изрично упоменато как е осъществено твърдяното нарушение. Освен това, липсват данни относно училището, за което се твърди, че детето Боримир Атанасов не е посещавал, както и периода, през който е отсъствал. Както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства, става ясно, че детето е било записано от неговата майка Й.Я. като ученик в шести клас в СУ „Свети Климент Охридски“ с.Зверино, общ.Мездра през месец април 2019 година и до края на годината е имал едва три посещения. Тези факти обаче не са отразени в обстоятелствената част на административните актове. Вместо да стори това, актосъставителят е посочил твърде общо, че нарушителката не е упражнила родителски контрол върху детето си - непълнолетният Боримир Каменов след започване на учебната 2018/2019 година, което, така формулирано, води до заключението, че детето не е посещавало занятия през цялата учебна година. Наличната по делото доказателствена маса обаче не подкрепя тази теза, поради което същата се възприема от съда като голословна. Наред с това, във фактическата обстановка в АУАН и НП липса информация касателно броя на отсъствията на детето и индивидуализацията им като брой извинени и неизвинени. От изложението в актовете не става ясно какви са били причините, довели до нежеланието на детето да посещава училище, както и дали този въпрос изобщо е изследван в хода на проверката от контролните органи. Предвид на горното, съдът приема, че при така формулираната фактическа обстановка нарушителката Я. е била лишена от възможността да узнае в пълнота за какво нарушение ще бъде санкционирана, за да може адекватно и пълноценно да организира защитата си. Наред с това, настоящият състав е солидарен с тезата на прокуратурата за липса на данни в АУАН и НП относно дата и място на извършване на нарушението. Тези два реквизита са част от изискванията на съдържание, регламентирани в чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 предл.2 ЗАНН и непосочването на информация в тази насока винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Констатираните дотук пороци няма как да бъдат отстранени в рамките на настоящото съдебно производство, поради което постановлението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 34/23.08.2019 година на Заместник-кмета на Община Мездра, с което за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, на Й.Я. *** е наложено, на основание чл.347 ал.2 ЗПУО, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

23

НОХД No 441/2019

Състави на придобиване и държане на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Г.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 20.11.2019г.

За РП-Мездра прокурор .

Обвиняемият лично и със защитник  адв.М. Г. от ВАК, с депозирано пълномощно във  фаза  ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Б.Г.М., ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български  гражданин, средно образование,  женен,  безработен, осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г.:Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

СПОРАЗУМЕНИЕ

за решаване на делото в досъдебното производство

по реда на чл.381 и сл. НПК

                             по ДП № 1576/19г по описа на РП гр.Мездра

Днес на 13.11.2019година в гр.Мездра между:

1. Л.В. – прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и

2. Адв. М.Г. от ВАК, като договорен защитник на Б.Г.М., ЕГН:**********, род. на *** г. в гр. Мездра с постоянен адрес:***,българин с българско гражданство женен, осъждан, със средно образование.

Страните се споразумяха,

I. ЗА ТОВА, че Б.Г.М. виновно, на 25.09.2019г.в с. Зверино, общ.Мездра на ул.“……“№22 в кухненско помещение на лятната кухня, без надлежно разрешително в нарушение  на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ  и в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите  последно  изм., бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 01.01.2020 и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2  чл.30 от ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество от рода на конопа-марихуана с нето тегло 100.806г. със съдържание на тетрахидроканабинол- 10.70%-  на стойност-604.84лв.-престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 пр.1 от НК.

           II. Затова, че при условията на продължавано престъпление за времето от края на април 2019г до 30.09.2019г в  местността „Гюрещица  в землището на с. Зверино, е засял и отглеждал 12 бр. растения от рода на конопа – канабис- с височина от  67см. до 126см с концентрация на наркотично действащ компонент -тетрахидроканабинол-4.25% с нето тегло-419.751г, на стойност-2518.51лв.,  и за това, че  в същия период от време в землището на с. Зверино в местността „ …..е  засял и отглеждал 23 бр. растения от рода на конопа, с височина от 0.4м. до 1.30м. с нетно тегло-146.578г., преди изследването, със съдържание на  активно действащия компонент- тетрахидроканабинол  7%, на стойност-879.46лв или общо-566.329 грама, на обща стойност-3397.97лв.в нарушение на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ, и  в нарушение на установените правила в чл.27 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите- „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията: опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа...../канабис/ освен в случаите на чл. 29, ал. 1”от същия закон-престъпление по чл.354в, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

        На обв. Б.Г.М. за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, се определя наказание при условията на чл.55ал.1,т.1  и чл.55ал.2, вр. с ал.1 от  НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 11 /единадесет/ месеца, което наказание да изтърпи при първоначален “строг“ режим-съгласно чл.57, т.2, буква“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 1000 лв.

               На обв. Б.Г.М. за престъплението по 354в, ал.1,вр. с чл.26 ал.1 от НК се   определя наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 и чл.55ал.2вр. с ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 19/деветнадесет/месеца, което наказание да изтърпи при първоначален “строг режим- съгласно чл.57, т.2, буква“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 2500 лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК за двете престъпления на Б.Г.М. се налага  най-тежкото наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от 19 месеца, което  да изтърпи при първоначален “строг режим- съгласно чл.57, т.2, буква“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 2500 лв.

               На основание чл.354а, ал.6 вр.с ал.3 от НК се ОТНЕМАТ в полза на държавата- 667.135гр. наркотично вещество-МАРИХУАНА/, които се намират на съхранение в ЦМУ- София.

          На основание съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за съхранение и унищожаване на наркотични вещества, растенията и прекурсорите, както и за вземане на представителни проби от тях,Приета с ПМС № 28 от 14.02.2006 г.наркотичното вещество 667.135гр. да се  унищожи, след одобряване на споразумението от съда.

Разноските по делото в размер на 370.68 лева се възлагат на обвиняемия Б.Г.М..

               В резултат на деянието няма причинени имуществени вреди.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Договорен защитник:                    Прокурор:

         /адв.М.Г./                                      .В./    

ОБВИНЯЕМ:

                /Б.М. /

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Л. В. – прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и  адв. М.Г. от ВАК, като договорен защитник на  ОБВ. Б.Г.М., ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български  гражданин, средно образование,  женен,  безработен, осъждан, за това, че обв. Б.Г.М., виновно, на 25.09.2019 г.в с. Зверино, общ.Мездра на ул.“….“№22 в кухненско помещение на лятната кухня, без надлежно разрешително в нарушение  на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ  и в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите  последно  изм., бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 01.01.2020 и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2  чл.30 от ЗКНВП  е държал високорисково наркотично вещество от рода на конопа-марихуана с нето тегло 100.806 г. със съдържание на тетрахидроканабинол - 10.70%  на стойност-604.84лв - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК.

           И  за това, че при условията на продължавано престъпление за времето от края на април 2019 г. до 30.09.2019 г. в  местността „….  в землището на с. Зверино, е засял и отглеждал 12 бр. растения от рода на конопа – канабис- с височина от  67см. до 126 см. с концентрация на наркотично действащ компонент -тетрахидроканабинол-4.25% с нето тегло-419.751г, на стойност-2518.51 лв.,  и за това, че  в същия период от време в землището на с. Зверино в местността „ Г…….е  засял и отглеждал 23 бр. растения от рода на конопа, с височина от 0.4м. до 1.30м. с нетно тегло-146.578г., преди изследването, със съдържание на  активно действащия компонент- тетрахидроканабинол  7%, на стойност-879.46лв или общо-566.329 грама, на обща стойност-3397.97лв.в нарушение на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ, и  в нарушение на установените правила в чл.27 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите- „Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията: опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа /канабис/ освен в случаите на чл. 29 ал. 1”от същия закон-престъпление по чл.354в ал.1 вр. с чл.26 ал.1  НК.

        На обв. Б.Г.М. за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1  НК, се определя наказание при условията на чл.55ал.1.т.1  и чл.55 ал.2 вр.  ал.1   НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи при първоначален “строг“ режим, съгласно чл.57 т.2 буква“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 1000 лв.

               На обв. Б.Г.М. за престъплението по 354в ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК се определя наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 и чл.55ал.2 вр.  ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно чл.57 т.2, буква“б“ от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 2500 лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК за двете престъпления на Б.Г.М. се налага  най-тежкото наказание , а именно „лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което  да изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно чл.57 т.2 буква “б“ ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 2 500 лв.

               На основание чл.354а, ал.6 вр.с ал.3 от НК се ОТНЕМАТ в полза на държавата- 667.135 гр. наркотично вещество-МАРИХУАНА, които се намират на съхранение в ЦМУ- София.

          На основание съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за съхранение и унищожаване на наркотични вещества, растенията и прекурсорите, както и за вземане на представителни проби от тях, приета с ПМС № 28 от 14.02.2006 г.наркотичното вещество 667.135гр. да се  унищожи след одобряване на споразумението от съда.

ОСЪЖДА Б.Г.М. да заплати  направените   по делото разноски  в размер на 370.68 лв., вносими в полза на ОД-МВР- Враца.

           ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №441/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10.30 часа.

В законна сила на 20.11.2019г.

24

АНД No 419/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.М.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 21.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

                                                  Р   Е    Ш   И:

ПРИЗНАВА обвиняемият Б.М.В., ЕГН:**********, роден на *** година   в  гр. Бяла Слатина, обл. Враца, живущ ***, българин, български гражданин, женен, основно образование, безработен, не осъждан, за виновен в това, че на 19.10.2019 г. около 13:20ч.  в с. Долна Кремена, общ. Мездра на ул. „……“ пред дом №33, е управлявал лек автомобилОпел“, модел „Астра“ с рег. №  ……. АР, собственост по талон на …… от гр. Враца, който не е регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация на 15.09.2019 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП /съгласно, койтоСлужебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство/, в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП /„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места/ и в нарушение на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средствапрестъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият Б.М.В. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ  Б.М.В. на   основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО се обяви на страните и  подлежи на жалба и протест   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

Мотиви от 4.12.2019г.

С постановление от 28.10.2019 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  Б.М.В. *** , от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК .

 Производството е по реда на чл.378 НПК.

    Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, не изпраща представител .

    Обвиняемото лице редовно призовано- явява се лично.Признава вината , както и знанието , че е управлявал МПС спряно от движение , за което бил уведомен няколко дни преди деянието от служители на МВР по повод съставяне на АУАН за друго нарушение на ЗДвП. Съжалява за извършеното и изразява молба за налагане на минимално наказание „глоба“ поради факта , че е безработен .

    Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

       Досъдебното производство образувано за престъпление по чл.345 ал.2 вр с ал.1 НК. Същото е приключено с мнение за предаване на обвиняемия на съд.

      В хода на разследването е установено следното:

     На 15.07.2019 г. обв. Б.М.В. ***, сключил с И. Н. М. и Н. Х. М.от гр. Враца  договор за покупко-продажба на МПС – л.а. „Опел“ модел „Астра“, с рег. № ВР 6354 АР. Сделката била изповядана в кантората на нотариус Е. С. Н. с рег. № 598 на Нотариалната камара, и район на действие РС Враца. Същият разяснил на купувача задължението да регистрира автомобила на свое име в едномесечен срок от придобиването му. Обвиняемият не се погрижил да изпълни тази процедура. Съобразно разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗДв.П, последния е имал задължението в едномесечен срок да регистрира автомобила пред органите на КАТ. Той обаче не го сторил, тъй като заминал да работи в чужбина. Ето защо, регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 15.09.2019 г., на основание чл.143 ал.15 ЗДв.П. От този момент насетне, посоченото МПС било без валидна регистрация за движение по пътищата на страната. Съгласно чл.140 ал.1 ЗДв.П, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, по реда на чл.140 ЗДв.П и Наредба № I – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС“. Независимо от това, обв. В., след своето прибиране в страната, продължавал да ползва автомобила си. За такова нарушение му бил съставен АУАН № 12906/11.10.2019 г. от служители на РУ – Бяла Слатина. На 19.10.2019 г. около 13.20 ч. той се движел по ул. „Ленин“ в с. Долна Кремена общ. Мездра. По същото време там изпълнявали служебните си задължения служители на РУ – Мездра, свидетелите З. Б. Н.и Д. Д. Д. Пред № 33 те спрели за проверка автомобила, управляван от обвиняемия. В хода на извършената му проверка полицейските служители изяснили горепосочените обстоятелства, а именно – че В. управлява МПС със служебно прекратена регистрация. На същия бил съставен АУАН № 66657/02.01.2019 г., отразяващ посоченото нарушение.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, преценени съгласно чл. 378 ал.2 НПК.  : протоколите за разпит на  служителите на полицията установили престъплението - св. З. Н.и Д.Д. заверено копие от АУАН №375 /19.10.2019 г. . , справка от КАТ за нарушения и наложени наказания, справка от КАТ за служебно прекратена регистрация на автомобила , справка от КАТ относно собствеността на автомобила с който е извършено деянието ,  декларация за семейно и имотно състояние,характеристика,свидетелство за съдимост, обяснения на обвиняемия на фаза ДП с признание за вина  . Пред съда обвиняемият също признава вина и пояснява , че знаел от служители на РУ Бяла Слатина  за служебно прекратената регистрация на управляваният от него автомобил , за което бил уведомен няколко дни преди процесното деяние.Всички доказателства  са логични , последователни и взаимно подкрепящи се , поради което обвинението се явява несъмнено доказано .

 

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Б.М.В. ***, е извършил престъпление по транспорта. На 19.10.2019 г. около 13:20ч.  в с. Долна Кремена, общ. Мездра на ул. „Ленин“ пред дом № 33,  е управлявал лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. №  ВР 6354 АР, собственост по талон на И. Н. М. от гр. Враца, който не е регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация на 15.09.2019 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП /съгласно, който „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство/, в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП /„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места/ и в нарушение на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 НК.

              Обв. В. е действал виновно под форма на вина пряк  умисъл  по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – знаел е  , че управлява МПС снето служебно от регистрация , което е забранено от закона , с което е съзнавал общественоопасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване . От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК.

           За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 години или глоба от 500 до 1000лв. По отношение на обв. Б.В. Емил Тошков към момента на деянието  не е прилагана гл. VІІІ, раздел ІV НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Не е освобождаван от наказателна отговорност. Не е осъждан –реабилитиран за предходни осъждания на 15.06.2016 г.  Налице са задължителните предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв .

            Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца, с добрите характеристични данни  и  с   имотното състояние на обвиняемия.  Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

             ВД и разноски не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 7.12.2019г.

25

НОХД No 424/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.К.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 21.11.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.К.Т.роден на *** ***, общ. ****, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, животновъд в овцеферма с. ****, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2019 г. на път VRC1079 между гр. **** и с. ****е управлявал мотопед марка „PIAGGIO” с идентификационен номер (номер на рама) ZAPC0100000022337, като същият не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл.140 ал.1 ЗДвП (по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, с които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места) и Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчитане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (загл. изм. и доп. ДВ бр.105/2002 г., изм. ДВ бр.20/2018 г.) – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, Р.К.Т. от наказателна отговорност за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.      

ОСЪЖДА Р.К.Т. да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца в размер на 23,48 лева. 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 22.11.2019г.

Подсъдимият Р.К.Т. *** е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 24.10.2019 г. на път VRC1079 между гр. **** и с. ****е управлявал мотопед марка „PIAGGIO” с идентификационен номер (номер на рама) ZAPC0100000022337, като същият не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл.140 ал.1 ЗДвП (по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, с които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места) и Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчитане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (загл. изм. и доп. ДВ бр.105/2002 г., изм. ДВ бр.20/2018 г.).

Съдебното производство е образувано по реда на Глава ХХІV НПК. Преди началото на съдебното следствие страните са изразили желание делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

               Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед характера на деянието и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на подсъдимия, събрани в хода на наказателното производство, включително тези за съдебното му минало преди инкриминираната дата, е направено искане Т. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл.78а ал.1 НК, чиито размер да бъде в предвидения в закона минимум. 

Служебният защитник адв. Н.П. от ВрАК е изложил становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

В с.з. подсъдимият моли съда за по-леко наказание.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

През месец септември 2019 г. свидетелят Н.В. закупил от непознато му лице мотопед марка „Piaggio“, който не бил регистриран по предвидения в чл.140 ал.1 ЗДвП ред. Въпросната разпоредба предвиждала, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процедурата по регистрация на МПС била уредена в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчитане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (Загл.изм. доп. ДВ бр.105/2002 г. изм. ДВ бр.20/2018 г.). Свидетелят В. не бил правоспособен водач. Целта му да придобие въпросното МПС била да го предостави на подсъдимия Р.Т., тъй като му дължал пари. Освен това, Т. можел да управлява МПС и така да извозва и двамата до работата им.

На 24.10.2019 г. около 10.00 часа подсъдимият и свидетелят В. пътували с мотопеда марка „Piaggio“ по път VRC1079 между гр. **** и с. ****с посока на движение гр. ****. МПС управлявал Т.. На същия път се намирал служебен автомобил на РУ ****, движещ се в посока към с. Моравица. В него пътували свидетелите С. С. и Сп. П. – инспектори в управлението. Двамата забелязали, че мотопедът няма регистрационни табели и спрели водача за проверка. В хода на същата било установено, че Т. няма СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. За констатираното свидетелите подали сигнал до ОДЧ на РУ **** и от там на мястото бил изпратен дежурният разследващ полицай. Последвал оглед на местопроизшествие, при който било установено,         че мотопедът е фабрично производство марка „Piaggio“ с номер на рама ZAPC0100000022337. Оказало се, че подсъдимият Т. и свидетелят В. били наясно с липсата на регистрация на мотопеда. По случая било образувано бързо производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Г.С., С.С.П., Н.П.В., дадени на досъдебното производство на л.12, л.13, л.14, от самопризнанията на подсъдимия, както и от събраните писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-л.8/; фотоалбум /л.9-л.11/; Справка от РУ **** относно МПС, собственост на Р.Т. /л.17/; извлечение от АИС на КАТ ПП с данни относно собствеността на мотопед марка „Piaggio“ /л.20/; справка за нарушител/водач Р.К.Т. с информация за извършените от него нарушения на правилата за движение и наложените му наказания по ЗДвП /л.22/; Писмо № 1434/25.10.2019 г. от Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. **** относно притежавани имоти и извършени сделки с тях, собственост на Р.Т. /л.24-л.25/; справка за съдимост /л.29-л.30/; характеристични данни /л.32/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.33/; Писмо № П-00141/06.11.2019 г. от РП-**** с информация за изтърпените до момента от Р.Т. наказания, наложени му с влезли в сила съдебни актове /л.12 от съдебното дело/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Р.Т. е извършил престъпление по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК. На 24.10.2019 г. Т. е управлявал МПС – мотопед марка „Piaggio“ с номер на рама ZAPC0100000022337, който не е бил регистриран по надлежния ред. Според показанията на свидетелите С. и П. върху МПС е липсвала табела с регистрационен номер. Това обстоятелство се потвърждава и в показанията на свидетеля Н.В., който на инкриминираната дата и час е пътувал, заедно с подсъдимия. Липсата на регистрация се потвърждава и от писмените доказателства по делото, в частност справката, приложена на л.20 от ДП. Съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП по отворените за обществено ползване пътища се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувана с Министъра на транспорта и Министъра на отбраната. На МПС и теглените от тях ремаркета при първоначалната регистрация се извършва преглед за тяхната техническа изправност и окомплектоването им от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. За всяко регистрирано МПС или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност. Дубликат на такова свидетелство се издава, когато то е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация. В конкретния случай писмените и гласни доказателства сочат, че процесното МПС не е било регистрирано. По смисъла на т.14 от §6 на ДР ЗДвП мотопедът е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост е надвишава 45 км/ч.  Видно от доказателствата по делото процесното МПС попада в тази категория, поради което същото е следвало да бъде регистрирано. От показанията на свидетелите става ясно, че такава регистрация по отношение на МПС не е била извършвана. Това обстоятелство, видно от самопризнанията, е било известно на подсъдимия. Въпреки това, същият е управлявал МПС в деня на проверката, при положение, че последното не е било регистрирано, респ. не е притежавало табела са регистрационни номера. Тези свои действия подсъдимият е извършил умишлено.

За престъплението по чл.345 ал.2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или глоба в размер от 500 до 1000 лева. Според справката за съдимост, Т. е имал три предходни осъждания по наказателни от общ характер дела за деяния, за които са му наложени различни по вид и размер наказания. Със съдебен акт по НЧД № 229/2015 г. по описа на РС-****, влязло в сила на 18.04.2015 година са групирани наказанията, които са му били наложени по НОХД № 401/2014 г. по описа на РС-**** и по НОХД № 131/2015 година по описа на Врачански районен съд, като е определено общо най-тежко наказание Пробация с пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като е било присъединено и наказанието Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Със същото определение, на основание чл.25 ал.2 НК, е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 401/2014 г. по описа на РС-****, считано от 07.11.2014 г. до влизане в сила на съдебния акт и изцяло е приспаднато изтърпяното наказание Лишаване от право да управлява МПС, считано от 06.05.2014 г. до 21.11.2014 г. Освен това, със споразумение за решаване на делото от 22.03.2012 г., в сила от 22.03.2012 г., е приключило НОХД № 188/2012 г. по описа на РС-Ботевград, по което за деяние, извършено на 07.03.2012 г. на Т. е било наложено наказание Пробация в съответствие с чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Освен това, Т. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, съобразно чл.343г НК. Видно от писмото на Районна прокуратура гр. ****, представено и прието като доказателство по делото, Т. е изтърпял наказание по НОХД № 188/12 г. по описа на РС-Ботевград в периода 06.04.2012 г. – 06.10.2012 г. По отношение на общото най-тежко наказание Пробация, определено по НЧД № 229/2015 г. по описа на РС-Враца, то същото, видно от цитираното по-горе писмо на РП-****, е било изтърпяно в периода 07.11.2014 г. – 07.11.2015 г. наказанието Лишаване от право да управлява МПС, наложено на Т. по НОХД № 401/2014 г. е изтърпяно в периода 20.05.2014 г. – 20.11.2014 г. Имайки предвид тези данни, съдът е солидарен със становището на участващия по делото прокурор, че към настоящият момент Т. е неосъждан, тъй като са налице условията на чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.5 НК. По делото не са събрани данни, че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът взе предвид направените самопризнания, чистото съдебно минало на подсъдимия, наличието на други нарушения на правилата за движение, освен процесното, материалното му положение и имотно състояние – лице, непритежаващо движимо и недвижимо имущества, данните за личността му, според приложената на ДП характеристика, характера на деянието и степента му на обществена опасност, и му наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, подсъдимият Р.К.Т. следва да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца в размер на 23.48 лева.

По гореизложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

26

НОХД No 427/2019

Състави на придобиване и държане на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.П.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 21.11.2019г.

За РП-Мездра прокурор ****.

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. М.Н. от ВрАК.

Свидетелите, поредни №№ 4,5,6 и 7, редовно призовани и уведомени от предходното с.з., не се явяват.

В предходното с.з. бяха представени 5 бр. призовки, адресирани до подс. П. и до свидетелите, удостоверяващи редовното им призоваване и връчване на книжа.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Със защитника на подсъдимия постигнахме споразумение, което сме Ви представили в писмен вид преди датата на с.з. Моля да приемете споразумението, ведно с декларацията към него, подписана от подсъдимия и производството да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Действително с прокурора постигнахме споразумение за решаване на делото, което сме изготвили в писмен вид, с писмена молба преди с.з. днес. Съгласен съм производството да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката. Желая да се одобри споразумението.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК, предвид обстоятелството, че е постигнато споразумение за решаване на делото, което е представено в писмен вид и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото 1 бр. споразумение за прекратяване на НОХД № 427/2019 г. по описа на РС-Мездра и 1 бр. декларация, саморъчно подписана от подсъдимия.

ПРИЕМА представените в предходното с.з. 5 бр. призовки.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

К.П.П. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер по болест, разведен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. Н.: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация, саморъчно подписана от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

прекратяване на НОХД № 427/2019 г. по описа на Районен съд гр. Мездра,

сключено на основание чл.384 НПК

 

Днес, 15.11.2019 г. в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между

1.                               **** **** – прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра,

2.                               адв. М.Н. – ВАК, служебен защитник на К.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***

които се споразумяха за следното:

К.П.П., се признава за виновен, за това че:

На 23.10.2019 г. в с. ****, ул. **** № 4, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, а именно: 29.297 грама коноп /канбис/ със съдържание на активен наркотичен действащ компонент татрахидроканабинол 0.31% на стойност 175.78 лв. по цени за пласмент на улицата, в нарушение на Единната конвенция на ООН за наркотични средства от 1961 г., изменена с Протокол от 1972 г., ратифицирана от РБългария и абсолютна забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - /Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление № 6/11.01.2018 г за изм. и доп. на МС, обн. ДВ бр. 6/16.01.2018 г., като случая е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

Наказанието на подсъдимия К.П.П. се определя при условията на чл.54 ал.1 НК – Глоба в размер на 200 лв.

На основание чл.354а ал.6 НК, се отнемат в полза на Държавата, вещите предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а имено – 29.297 грама канабис, оставени на  съхранение в ЦМУ-Агенция „Митници“, Отдел МРР-НОП гр. София.

На основание чл.189 ал.3 НПК на подсъдимия К.П.П. се възлагат разноските по делото в размер на 125,95 лв. в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД на МВР гр. Враца.  

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                 Служебен защитник:

      (**** ****)                                            (адв. М.Н.)

 

                     Подсъдим:

                                   (К.П.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Н.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** **** - прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. М.Н. от ВрАК - служебен защитник на подсъдимия К.П.П. и К.П.П. ***, ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 427/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият К.П.П. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 23.10.2019 г. в с. ****, ул. **** № 4, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, а именно: 29.297 грама коноп /канбис/ със съдържание на активен наркотичен действащ компонент татрахидроканабинол 0.31% на стойност 175.78 лв. по цени за пласмент на улицата, в нарушение на Единната конвенция на ООН за наркотични средства от 1961 г., изменена с Протокол от 1972 г., ратифицирана от РБългария и абсолютна забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - /Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление № 6/11.01.2018 г за изм. и доп. на МС, обн. ДВ бр. 6/16.01.2018 г., като случая е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.54 ал.1 НК, на подсъдимия К.П.П. наказание ГЛОБА в размер на 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА.

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НК, в полза на Държавата, вещите предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а имено – 29.297 грама канабис, оставени на  съхранение в ЦМУ-Агенция „Митници“, Отдел МРР-НОП гр. София.

На основание чл.189 ал.3 НПК на подсъдимия К.П.П. се възлагат разноските по делото в размер на 125,95 лв. в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД на МВР гр. Враца.  

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 427/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.10 часа.

В законна сила на 21.11.2019г.

27

АНД No 315/2019

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 22.11.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Районна прокуратура гр. Мездра е подала протест против Наказателно постановление № 35/23.08.2019 година на Заместник-кмета на Община Мездра, с което за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, на Г.Й. *** е наложено, на основание чл.347 ал.2 ЗПУО, административно наказание глоба в размер на 150 лева. Възраженията са свързани с непълнота на фактическата обстановка, като се твърди, че в обстоятелствената част на НП липсва данни досежно самоличността на нарушителя /три имена и ЕГН/, дата и място на извършване на деянието и доказателствата, които го потвърждават. Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Община Мездра, редовно призована, не е изпратила представители и не е изразила становище пред настоящата инстанция. 

В съдебно заседание Г.Й. твърди, че знае за подадения протест, но не е запознат със съдържанието му. Признава, че синът Емануил Й. е на 13 години и е записан в шести клас в училището в село Зверино. Тъй като майката е в чужбина, грижите за отглеждането и възпитанието на детето са поети от Й.. В съдебно заседание бащата заявява, че не знае дали непълнолетният ходи на училище, тъй като работи в гр.София и няма време да разговаря с него. Категоричен е обаче, че в момента детето посещава занятия.

РП гр.Мездра, редовно призована, не е изпратила представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

За учебната 2018/2019 година непълнолетният Емануил Й. бил записан като ученик в седми клас в СУ „Св. Климент Охридски“ с. Зверино, общ. Мездра. Тъй като майката живеела в чужбина, грижите за отглеждането и възпитанието му били поети от бащата Г.Й.. Последният работел в гр.София и по тази причина нямал редовни контакти с детето си. В резултат на слабия родителски контрол непълнолетният не посещавал редовно училище. За периода 17.09.2018-21.12.2018 година той натрупал голям брой отсъствия – 126 по уважителни причини и 99 по неуважителни. За поведението на ученика класният ръководител Станимира Каменова уведомила бащата Г. Й., изпращайки писма с искане за провеждане на разговори. Въпреки срещите с родител, разговорите с педагогическия съветник и обществен възпитател и наложените наказания, непълнолетният Ем. Й. продължил с отсъствията от училище. При това положение класният ръководител Каменова изготвила доклад до директора на училището, от който ставало ясно, че причини за отсъствията му от училище са социалната среда, слабия родителски контрол и пълната незаинтересованост от страна на бащата. Тъй като изрично си посочва, че предприетите до сега мерки не дават положителен резултат, се препоръчва да бъдат информирани членовете на Екип III /съобразно Заповед №РД-06-890/02.11.2018 година на РУО гр.Враца/ и да бъде разпоредено посещение на адрес. Въз основа на цитираните по-горе документи, директорката на СУ „Св. Кл. Охридски“ с.Зверино изпратила доклад до Кмета на Община Мездра, който послужил като основание за извършване на проверка. В хода на същата свид. С.П. *** събрала всички относими към случая документи – писма до родителя на ученика, протоколи от разговорите му с класния ръководител, копие от страниците от дневника с данни за отсъствията по уважителни и неуважителни причини. Изготвената в последствие докладна записка съдържала предложение на родителя Г.Й. да бъде наложено административно наказание глоба за неупражнен родителски контрол. За целта свид. Е.Н. – директор на дирекция „Социални и хуманитарни дейности“ в Община Мездра, в присъствието на свид. П. и на свид. Б. Иванова – старши експерт в същата дирекция, съставила на Й. АУАН за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от ЗПУО. Поради обстоятелството, че нарушителят не бил намерен на адреса в село Елисейна, акта му бил връчен в сградата на общинската администрация в гр.Мездра на 07.08.2019 година. В бланката било отразено, че АУАН е съставен на същата дата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е.В.Н., Б. Иванчова Ганова – Иванова и С.П.П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове, и в протеста на РП гр.Мездра, счита, че последният е основателна.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира наличие на съществени нарушения на изискванията за тяхното съдържание, водещи до отмяната им, поради което не разглежда спора по същество. Изхождайки от изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП, този състав счита, че не са изпълнение чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 предл.1 ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е неточно поради липсата на пълно изложение на фактите и обстоятелствата, при които е било извършено. Както в АУАН, така и в НП са посочени единствено имената на детето, подлежащо на задължително училищно обучение, без обаче да е изрично упоменато как е осъществено твърдяното нарушение. Освен това, липсват данни относно училището, за което се твърди, че непълнолетният Емануил Й. не е посещавал, както и периода, през който е отсъствал. Наред с това, във фактическата обстановка в АУАН и НП липса информация касателно броя на отсъствията на детето и индивидуализацията им като брой извинени и неизвинени. От изложението в актовете не става ясно какви са били причините, довели до нежеланието на детето да посещава училище, както и дали този въпрос изобщо е изследван в хода на проверката от контролните органи. Предвид на горното, съдът приема, че при така формулираната фактическа обстановка нарушителят Й. е била лишен от възможността да узнае в пълнота за какво нарушение ще бъде санкциониран, за да може адекватно и пълноценно да организира защитата си. Наред с това, настоящият състав е солидарен с тезата на прокуратурата за липса на данни в АУАН и НП относно дата и място на извършване на нарушението. Тези два реквизита са част от изискванията на съдържание, регламентирани в чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 предл.2 ЗАНН и непосочването на информация в тази насока винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Констатираните дотук пороци няма как да бъдат отстранени в рамките на настоящото съдебно производство, поради което постановлението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35/23.08.2019 година на Заместник-кмета на Община Мездра, с което за нарушение на чл.210 ал.1 т.1 и чл.347 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, на Г.Й. *** е наложено, на основание чл.347 ал.2 ЗПУО, административно наказание глоба в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

28

НОХД No 371/2019

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Д.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 22.11.2019г.

Отправено е искане до АК-Враца за определяне сл. защитник на подсъдимият В.Д.П.,тъй като такава защита е задължителна с оглед протичане на производството по реда на Глава 29 НПК. С писмо № 1891/18.11.19 г.,  за такъв е  определен адв. П.М., като същият следва да бъде назначен за сл. защитник на подсъдимият.

Мотивиран от горното и на основание чл. 26 ал.2 ЗПрП  и чл. 372 ал.2 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. П.М. за служебен защитник на подсъдимият  В.Д.П..

Съдът докладва делото и  слага начало  на  РЗ.

За РП- Мездра прокурор П..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. П. М. ***.

ПРОКУРОР : Ход на РЗ.

АДВ.М.:  Ход на РЗ.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм да ползвам назначеният ми сл. защитник. Запознат съм, че  разходите за сл. защита ще   бъдат заплатени по-късно от мен. Признавам се за виновен и моля делото да приключи със споразумение ако е възможно.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР:  Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимият. На този етап  са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на   защитника, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. М.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимият. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

   ПОДС. П.: Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати, не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10.10 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10.30 часа.

АДВ. М.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

В.Д.П., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, женен, основно образование, пенсионер, неосъждан.

ПОДС. П.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. П.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НОХД № 371/2019г

На основание чл. 381 и сл. НПК

 

Днес на 22.11.2019 година, в град Мездра между Г.П.   - прокурор при Районна прокуратура - Мездра и адв. П.М. от Врачанската адвокатска колегия, като служебен защитник на подс.В.Д.П., роден на *** ***,  ЕГН **********,***, се постигна настоящото споразумение за решаване на делото в следния смисъл:

ПОДСЪДИМИЯТ В.Д.П.,  се признава за виновен, за това че:

Нa неустановена дата и месец през 2009 г. в гр.Червен бряг обл.Плевен,чрез закупуване е придобил огнестрелно оръжие едноцевна ловна пушка 12ти калибър, марка „…. c №…. и боеприпаси -8 броя ловни патрони 12ти калибър и ги е държал в дома си в с.Камено поле, общ.Роман, на ул.“….“№…. до 07.07.2019 г. без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339 ал.1 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

На подс. В.Д.П., роден на ***г***, с ЕГН **********,***, се определя наказание, както следва:

  За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК при условията на  чл. 55, ал.1, т.1 от НК -наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 3 /три/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Веществените доказателства по делото:

  1.Едноцевна ловна пушка 12ти калибър, марка ORTSANcZ47  се отнема в полза на Държавата.

   2.Боеприпаси -8 броя ловни патрони 12ти калибър следва да бъдат унищожени.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

Разходите по делото са в размер на 177,82 лева, които се възлагат на обвиняемия.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                                             СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                      СЛ. ЗАЩИТНИК:            

  /Г. П…./                             /адв. П. М. /

 

 

ПОДСЪДИМ:

/ В.П. /

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между   Г П…..   - прокурор при Районна прокуратура - Мездра и адв. П.М. от Врачанската адвокатска колегия, като служебен защитник на подсъдимият В.Д.П., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, женен, основно образование, пенсионер, неосъждан, за това, че подс.  В.Д.П. се признава за ВИНОВЕН, за това, че нa неустановена дата и месец през 2009 г. в гр.Червен бряг обл.Плевен, чрез закупуване е придобил огнестрелно оръжие едноцевна ловна пушка 12ти калибър, марка „…..“ c №….. и боеприпаси -8 броя ловни патрони 12ти калибър и ги е държал в дома си в с.Камено поле, общ.Роман, на ул…..“№88 до 07.07.2019 г. без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339 ал.1 от НК.