Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.10.2019г. до 31.10.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 101/2019

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Н.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 22.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

                               

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.А. – роден на *** год. в гр.В., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен с едно дете, работи в Г., осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2019 г. на път III – 134, км.28+200, между селата Д.и К.П., в посока с.К.П., община Р., е управлявал е лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц. Х. ***, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна сила на 13.04.2018 г.  на Началник група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като наказателното постановление е за същото деяние - управление на МПС без съответно Свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 850 /ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ГРУПИРА на основание чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК наказанията, наложени на подсъдимия Д.Н.А. по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б.и НОХД № 1810/2017 г. по описа на Районен съд гр.В., като определя едно общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23 ал.3 от НК към общото най-тежко наказание изцяло и наказанието, постановено по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б. а именно ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК така определеното общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи отделно, при първоначален  „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимия Д.А. и адв. В.В. от САК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 30-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 14.6.2019г.

Против подсъдимия Д.Н.А. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, затова че на 23.03.2019 г. на път III – 134, км.28+200, между селата Д.и К.П., в посока с.К.П., община Р., е управлявал  лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц. Х. ***, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна сила на 13.04.2018 г.  на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като наказателното постановление е за същото деяние - управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. В.В. от САК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище последният да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание към минимума.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Н.А. *** никога не е притежавал СУМПС, но въпреки това управлява  моторни превозни средства и е системен нарушител на правилата по ЗДвП, за което е многократно санкциониран. Административните наказания и дори четирите осъждания за престъпления, свързани с транспорта по НК, въобще не се отразяват на поведението на подсъдимия А.. Последното му административно наказание за управление на лек автомобил „С.Е.” с рег. № ХХХна 16.01.2018 г. на път III-103, на км.4+860, с посока на движение от с.Д.К.към гр.М., без да притежава СУМПС е с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., влязло в законна сила от 13.04.2018 г.

На 23.03.2019 г. служителите на РУ гр.Р. свидетелят М.Ц. и свидетелят П.Ц., съгласно утвърден план били на работа в землището на с.К.П.. Намирали се на път III-134, км.28+200, на отклонението за бившето Военно поделение, намиращо се между селата Д.и К.П.. Около 17.00 часа от с.Д.по посока с.К.П. се движел лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ. Когато го спрели за проверка установили, че автомобила се управлява от подсъдимия Д.А. ***,  а по документи бил собственост на Ц. Х. ***. При поискване на документите на водача и автомобила, подсъдимият А. заявил, че няма СУМПС. Служебната проверка на полицейските служители установила, че на лицето никога не е издавано българско СУМПС. Освен това при проверката на водача, служителите на МВР усетили, че водача лъха на алкохол и извършили проверка за неговата употреба. При проверката с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN 0013 уреда отчел 0,63 промила алкохол в издишвания въздух. Водачът обяснил, че бил изпил 1 литър водка, 10 часа преди да се качи да управлява автомобила.  За констатираните нарушения на ЗДвП на подсъдимия А. били съставени два броя актове - АУАН № 0749739/23.02.2019 г. за управление на автомобила след употреба на алкохол  и  АУАН № 0749740/23.02.2019 г. за управление на МПС без да притежава СУМПС. И двата акта подсъдимия подписал без възражение. Едновременно с това на подсъдимия А. бил издаден и Талон за медицинско изследване на кръв за химичен анализ за употреба на алкохол.

При извършената служебна проверка било установено, че подсъдимия А. бил наказан административно за същото такова деяние – управление на МПС без съответно и валидно свидетелство за правоуправление с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., влязло в законна сила от 13.04.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на процесуалния си представител адв. В.В. от САК, Д.А. само формално споменава, че съжалява за случилото се, но на практика не приема да е осъществен състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл.343в а.2 от НК. Вината му се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно: копие от АУАН по ЗДвП № 0749740/23.03.2019 г. на РУ гр.Р. /л.8/; копие от АУАН по ЗДвП № 0749739/23.03.2019 г. на РУ гр.Р. с Талон за изследване № 0008640 /л.9-10/; Справка за притежание на СУМПС и наложени наказания по ЗДвП на Д.А. /л.11-12/; Протокол за резултата от показанията на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARDN 0013 /л.13/; Справка от Агенция по вписванията - Служба по вписванията при РС гр.М. на л.15а-15б, Справка за нарушител/водач /л.20-21/, заверено ксерокопие от НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР гр.-В., РУ гр.М., влязло в законна сила на 13.04.2018 г. на 22; Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967р-1418/26.03.2019 г., относно регистрацията и отчета на ППС, от  показания на свидетелят М.Ц. /л.23/; свидетелят П.Ц. /л.24/; Справка за съдимост /л.29-30/; Характеристика /л.31/; Декларация за семейно и имотно състояние /л.26/; Справка от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967р-1423/26.03.2019 г., относно непритежаване на валидно Свидетелство за управление на МПС, ведно със Справка за нарушител/водач /л.35-37/, Удостоверение по декларирани данни на Община М. под изх.№ 5607000217/28.03.2019 г. /л.38/ и Справка за неплатени задължения на Д.Н.А. /л.39-44/.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Д.А. ***, е извършил престъпление по транспорта. На 23.03.2019 г. на път III – 134, км.28+200, между селата Д.и К.П., в посока с.К.П., община Р., е управлявал е лек автомобил „М.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц. Х. ***, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна сила на 13.04.2018 г.  на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като Наказателното постановление е за същото деяние - управление на МПС без съответно Свидетелство за управление. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.343в ал.2 от НК.

Както вече бе отбелязано, горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от гласните доказателства, в лицето на разпитаните по делото служители на РУ гр.Р., а именно свидетелите М.Ц. и П.Ц.. Показанията на посочените свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, относно факта че на 23.03.2019 год. са били на смяна от 08.00 до 20.00 часа, когато около 17.00 часа на път ІІІ-134 при км.28+200, между селата Д.и К.П. спрели за проверка подсъдимия, при която установили, че последният управлява МПС, собственост на Ц. М.от гр.Б.. При извършената проверка свидетелите установили, че подсъдимия е неправоспособен водач и никога не е притежавал Свидетелство за управление на МПС. Свидетелите усетили по време на проверката, че подсъдимия лъха на алкохол, поради което му била извършена и такава с техническо средство. Последното отчело положителна проба от 0,63 промила алкохол в издишания въздух. За констатираното от служителите на полицията са били съставени два броя актове, а именно под № 0749740 и № 0749739 и двата от 23.03.2019 г. Актовете са съставени в присъствието на подсъдимия, в качеството му на нарушител, подписани са от същия без възражения, респективно са му били връчени преписи от тях. Към писмените доказателства по делото са приобщават и НП № 18-0300-000021/26.01.2018 г., влязло в законна сила на 13.04.2018 год.

Инкриминираното поведение на подсъдимия се субсумира от престъпния състав на чл.343в, ал. 2 от НК. Визираната особена норма криминализира управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство, удостоверяващо правоспособност, в едногодишен срок от наказването на лицето - субект на престъпление, по административен ред за същото деяние, при интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Конкретиката по настоящото дело сочи на очертаните обстоятелства. На 23.03.2019 г. около 17.00 часа, между с.Д.и с.К.П. е извършена полицейска проверка на подсъдимия, управляващ лек автомобил „М.”, с рег.№ ХХХХ, собственост на Ц. М.от гр.Б.. В нейния обсег е констатирано, че подсъдимия не притежава Свидетелство за управление на МПС и е санкциониран многократно за административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, включително с влязло в сила на 13.04.2018 г. наказателно постановление № 18-0300-000021/26.01.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,  РУ гр.М., издадено на основание чл.177 ал.1 т.2, вр. чл.150 от ЗДвП. Субект на престъпленията по чл.343в ал.1 и ал.2 от НК може да е всяко наказателноотговорно лице, за което е установено, че управлява моторно превозно средство. При лимитирания в ал.1 на разпоредбата престъпен състав, то е правоспособно, но временно лишено по административен или съдебен ред от правото да упражнява такава дейност, и неспазването на тази наложена със съответен акт на държавен орган забрана предпоставя приложението на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, а при следващо такова деяние- ангажирането на наказателна отговорност по чл.343в ал.1 от НК. Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление или в случаите на неговото отнемане по чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП, се санкционира от нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, чието текстово съдържание легитимира еднаква тежест на посочените административни нарушения, като последвалите в едногодишен срок от наказването с влязло в сила постановление подобни прояви консумират състава на чл.343в ал.2 от НК. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване. Посоченото административно нарушение е налице и в предвидените в чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за управление на водача на моторното превозно средство - при видимо установяване, че той не отговаря на медицинските или психологическите изисквания; при управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или със изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химикотоксикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване на обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността му; при управление на моторното превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане или без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка, както и навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, СУМПС удостоверява правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Транспонирайки в националното си законодателство изискванията на Директива № 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г. и Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г./ виж § 2 от ПЗР на ЗБЛД и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП/, България като страна - членка на ЕС, ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи, от категорията на които и СУМПС, а ЗДвП изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридически лица, и на околната среда от замърсяване. По силата на установения нормативен регламент в ЗБЛД, дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ е собственост на държавата /чл.2 от ЗБЛД/ и то се предава на органа който го е издал, при изтичане на неговата валидност /чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД/. След изтичането на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен документ /§ 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД/, с произтичащите санкционни последици за неговия притежател и ползвател /чл. 81, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗБЛД/.

В кореспондираща връзка с изложеното, следва задълбочен коментар на правилата, свързани с управлението на моторните превозни средства, инкорпорирани в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в обхвата на които се включват и тези по придобиването на съответната правоспособност на лицата, очертаваща усвояването на необходим кръг от познания и постигане на нужните умения, при определени минимални стандарти за физическа и умствена годност, и запазването им във времето. Това несъмнено намира отражение при първоначалното издаване и периодичното подновяване на СУМПС, което според цитираните Директиви дава възможност за "редовен контрол ... за съответствие" с установените за постигане на визираните цели изисквания, предопределяйки изключителната правна релевантност на предвидения срок на валидност на СУМПС. Логическо следствие от предложената аргументация е заключението, че задължението за управление на моторно превозно средство със съответното свидетелство за правоуправление, е изпълнено от водача, при неговата административна валидност относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/. Инкриминираното в разглеждания казус липса на свидетелство за правоуправление, удостоверяващо правоспособност, доколкото водачът не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, поради което и подсъдимият може да бъде субект на отговорност по чл.177 ал.1 т.2, вр.  с чл.150 и чл.150а от ЗДвП и по чл.343в ал.2 от НК. Налице е и престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние на физическото лице по чл.343в ал.2 от НК. За административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за лимитирания в особената норма на чл. 343в, ал. 2 от НК престъпен състав /чл. 343г от НК/, не е предвидено наказание - лишаване на водача от право да управлява моторно превозно средство. Вложената от законодателя воля е продиктувана от обстоятелството, че санкционираните в случаите лица не притежават правоспособност, загубили са същата или не са доказали в предвидения срок годността си да упражняват транспортна дейност.

Следва да се отбележи, че обект на престъплението по чл.343в ал.2 от НК са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС да притежават съответната правоспособност като гаранция за безопасността на движението на управляваните от тях МПС-та. За съставомерността на деянието по чл.343в ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на два обективни признака, а именно: Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила НП за управление на МПС без съответно Свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно Свидетелство за управление. От обективна страна деянието е осъществено с факта на управлението на лекия автомобил без Свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок на наложеното му по административен ред наказание за управление на МПС, без съответно свидетелство. По делото безспорно е установено, че на посочената дата и място подсъдимия е управлявал лек автомобил без да притежава СУМПС, което е видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели М.Ц. и П.Ц.. Установено е също, че преди това с НП № 18-0300-000021/26.01.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., на РУ гр.М., влязло в законна сила на 13.04.2018 год. подсъдимия е бил санкциониран затова, че на 16.01.2018 год. около 16.20 часа на път ІІІ-103, с посока на движение от с.Д.К.към гр.М. е управлявал МПС без да притежава Свидетелство за управление на МПС, което представлява нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП. От субективна страна престъплението е извършено от този подсъдим с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Съдебният състав намира за основателно да посочи, че съставът на чл.343в ал.2 от НК криминализира управлението на моторно-превозно средство от неправоспособен водач в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние при интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Текстовото съдържание на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП не създава двойствен режим на административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, а именно първоначална липса на Свидетелство за правоуправление и последваща, в резултат на отнемането му. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра, който е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС и по визираната причина представлява опасност за транспорта. Нормата на чл.343в ал.2 от НК се прилага както по отношение на административно санкционирани водачи на МПС, непритежаващи съответно Свидетелство за управление, така и за тези, на които е отнето по реда на чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП. В подкрепа на гореизложеното е константната съдебна практика в лицето на Решение № 377/29.06.2010 год. на ВКС, постановено по НД № 328/2010 год. на трето наказателно отделение на ВКС, Решение № 588/20.01.2009 год. на ВКС, постановено по НД № 570/2008 год. на второ наказателно отделение на ВКС и Решение № 70/07.04.2016 год. на ВКС, постановено по НД № 204/2016 год. на трето наказателно отделение на ВКС.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на правовия ред.

Подсъдимият е основно образование, женен с едно дете, работещ в Г. и осъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год., както съдът взе впредвид и настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл.343в ал.2 от НК, предвиждаща наказание от една до три години Лишаване от свобода и глоба от 500 до 1 200 лева.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства факта, че подсъдимия е осъждан 6 пъти, от които 4 пъти за престъпления по чл.343в ал.2 от НК. Тези факти са показателни за това, че наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. В контекста на това следва да се има впредвид и обстоятелството, че деянието по настоящето производство е извършено след влизане в сила на три поредни присъди за същото престъпление. Само този факт и това обстоятелство е показателно за отношението на подсъдимия към установения правов ред и по въпроса, дали той и в най-малка степен е склонен да се поправи и превъзпита, с оглед осъжданията си. На следващо място, от Справката за нарушител/водач се установява, че подсъдимия е наказван многократно за нарушения по чл.150  от ЗДвП и че непрекъснато нарушава ЗДвП и неговия Правилник. От това се налага несъмненият извод, че подсъдимия по начало има изцяло нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение по пътищата и тяхното тотално пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подсъдимия постоянно управлява автомобил на територията на община М., въпреки посочената неправоспособност, без да притежава изобщо СУМПС. От гореизложеното в своята съвкупност се налага изводът, че управлявайки МПС по пътищата на страната подсъдимият е изключително рисков и опасен за останалите участници в движението. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че подсъдимия притежава средства, както и движимо имущество и въпреки това обстоятелство не е заплатил не малка част от наложените му глоби, както и данъчните си задължения към Държавата, което също е показател за склонността му за неспазване на правовия ред. Като отегчаващо отговорността обстоятелство са и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, извън тези квалифициращи деянието по чл.343в ал.2 от НК, за които подсъдимия е бил санкциониран по административен ред. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и лошите му характеристични данни, които описват подсъдимия като лице, което няма СУМПС, но често сменя личните си МПС-та, като ги управлява, както и такива на свои познати, за което е санкциониран многократно. Сред съседите си не се ползва с добро име и от извършените проверки в АИФ-МВР има заявени многобройни ЗМ, 6 броя полицейски регистрации и както бе споменато постановени съдебни актове. От подсъдимия и неговия процесуален представител се акцентува, че същият се признава за виновен и това следва да бъде прието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдебният състав не споделя това становище, тъй като на досъдебната фаза подсъдимият не се е признал за виновен, а само формално е отразил, че съжалява, като не е съдействал за разкриване на обективната истина. На съдебното следствие подсъдимия се е признал за виновен, но това е необходимия съставен елемент, за да бъде приложен института на съкратеното съдебно следствие. Не на последно място следва да се посочи, че като неправоспособен водач подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК и под въздействието и употребата на алкохол. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и липсата на други вредни последици извън съставомерните, както и сравнителната младост на подсъдимия – 26 години и малолетното му дете. Като смекчаващо отговорността обстоятелство не може да се отчете отразеното в Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, а именно, че подсъдимия е безработен и не притежава никакво движимо и недвижимо имущество. Така отразеното в Декларацията, подписана от подсъдимия не отговаря на обективната истина, тъй като видно от волеизявлението на самия подсъдим, същият работи в Г. и реализира доходи в размер на 1 600 евро, както и притежава 7 броя МПС-та. Макар отегчаващите обстоятелства да надвишават смекчаващите такива, съдебният състав намира, че трябва да определи наказанието при баланс между минимума и максимума на предвиденото в закона за извършеното от подсъдимия  престъпление. Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.343в ал.2 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в”  от ЗИНЗС и ГЛОБА  в размер на 850 лева, платими в полза на Държавата. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в”  от ЗИНЗС.Тук е мястото да се отбележи,че при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба , съдът се съобрази с по-горе изложените мотиви , както и с обстоятелството ,че подсъдимия макар и да няма недвижимо имущество има движимо такова и работи в Г., като месечно получава доходи в размер на 1600 евро.

Видно от приложената по делото Актуална справка за съдимост се установява, че предходни съдебни състави не са се произнесли по приложение разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, съответно да групират наказанията по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б.и НОХД № 1810/2017 г. по описа на Районен съд гр.В.. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че следва да се произнесе по този въпрос. От горните осъждания на подсъдимия е видно, че престъплението по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б.и НОХД № 1810/2017 г. на Районен съд гр.В. са в съотношение на съвкупност. Деянията по цитираните дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Налице са условията на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, като на подсъдимия следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Към общото най-тежко наказание по правилата на чл.23 ал.3 от НК следва да се присъедини изцяло и наказанието, постановено по НОХД № 161/2017 г. по описа на Районен съд гр.Б. а именно Глоба в размер на 300 лева, платими в полза на Държавата. Следва да се отбележи, че деянието осъществено по НОХД № 101/2019 г. е извършено в изпитателния срок на всяка от двете предходни условни присъди. В конкретния случай, както бе отбелязано двете условни наказания следва да се групират и по отношение на тях да бъде приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, която разпоредба, а също и разпоредбите на чл.69 и чл.70 от НК винаги се явява специална по отношение на правилата на чл.23, чл.24 и чл.25 от НК. В този смисъл следва да се групират първите две присъди, като бъдат приведени в изпълнение по силата на чл.68 ал.1 от НК. В конкретния случай приложението на чл.68 ал.1 от НК е безалтернативно, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки на тази разпоредба, а именно налице е ново умишлено престъпление от общ характер, в рамките на определения изпитателен срок, с което е наложено наказание Лишаване от свобода. Водим от горното съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК така определеното общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да се изтърпи отделно при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС.

Подсъдимият вече е осъждан за престъпления от общ характер на Лишаване от свобода, макар и условно. Въпреки това, подсъдимия не се е превъзпитал и не са налице възможности за заличаване последиците на тези осъждания. Безспорно не са  налице предпоставките на чл.66 от НК, като изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде ефективно. Изолирането на подсъдимия, освен че би изиграло роля в насока да преосмисли поведението си, то на практика се явява и единствения начин да му се отнеме възможността да управлява автомобил при неправоспособност, с която си деятелност подлага на постоянен риск живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата.

Съдът определи първоначалният режим за изтърпяване на наказанията при условията на чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС, тъй като умишленото престъпление, за което подсъдимия е осъден е извършено в изпитателния срок на условните осъждания, за които е постановено отложените наказания да се изтърпят отделно, като сборът от двете наказания безспорно надвишава две години.

Съдебният състав намира за необходимо да акцентува, че видно от приложените няколко броя справки за нарушител/водач по ЗДвП подсъдимия е извършил нарушения по този закон, включително и през времето в което е управлявал МПС без свидетелство. Това говори не само за неговото пренебрежително отношение към вменените му като водач на МПС задължения, но и че констатираното престъпно управление не е единичен изолиран случай, който да предизвика размисъл за малозначителеност на извършеното. Особено следва да се подчертае, че видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства подсъдимия не притежава Свидетелство за управление на МПС и въпреки това в системата за управление на АНД има данни на същия да са налагани наказания.

Съдебният състав намира за необходимо да акцентува за обществената опасност на престъпните деяния по чл.343в от НК, които си обосновават от характеристиките на непосредствения обект на засягане с категоричната насоченост да бъдат гарантирани безопасността на транспорта и охрана на здравето и живота на хората при управление на превозни средства. Няма спор, че органите на КАТ са регистрирали нарушение на правилата за движение по пътищата, които са санкционирани по административен ред, което е индиция за системност и упоритост в незачитането на правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта.

С така определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК – личната и генералната превенция. Упоритостта при извършване на престъпления и лошите характеристични данни определят наказанието да се изтърпи ефективно.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

2

НОХД No 345/2018

Подбуждане към престъпление по чл. 290 - 291 НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Т.К.,
Н.Я.Х.,
К.Х.К.,
Г.Х.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 3.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.Т.К. -  роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2010 г. в гр. Мездра, обл. Враца в съучастие като подбудител с Н.Я.Х. и К.Х.К., и двамата от с. *****и Г.Х.К. ***, като извършители е подбудил последните пред надлежен орган на властта – нотариус *****, вписан с рег. № 614 на Нотариалната камара, като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина – да свидетелстват, че сградите, а именно къща с площ от 79кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 20кв.м.; къща с площ от 55кв.м.; къща с площ от 70кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 91кв.м.; жилищна сграда с площ от 50кв.м.; сграда с особено предназначение с площ от 4кв.м., находящи се в имот № 001098 в землището на с. Оселна, общ. Мездра, ЕКТТЕ 57047 начин на трайно ползване – друга селищна територия, категория на земята VІІІ, целия с площ 2,207 декара, находящи се в местността „Ковачева падина“, са построени и се владеят от самия него Д.К., и на основание чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Я.Х. – родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование, пенсионер, вдовица, ЕГН **********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 03.05.2010 г. в гр. Мездра, обл. Враца в съучастие с Г.Х.К. *** и К.Х.К. от с. *****, като извършители, и Д.Т.К. *** като подбудител, пред надлежен орган на властта – нотариус *****, вписан с рег. № 614 на Нотариалната камара, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина – че сградите, а именно къща с площ от 79кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 20кв.м.; къща с площ от 55кв.м.; къща с площ от 70кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 91кв.м.; жилищна сграда с площ от 50кв.м.; сграда с особено предназначение с площ от 4кв.м., находящи се в имот № 001098 в землището на с. Оселна, общ. Мездра, ЕКТТЕ 57047 начин на трайно ползване – друга селищна територия, категория на земята VІІІ, целия с площ 2,207 декара, находящи се в местността „Ковачева падина“, са построени и се владеят от Д.Т.К. ***, и на основание чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК, й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимият К.Х.К. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, оператор на банциг в „*****, вдовец, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2010 г. в гр. Мездра, обл. Враца в съучастие с Н.Я.Х. от с. *****и Г.Х.К. ***, като извършители и Д.Т.К. ***, като подбудител, пред надлежен орган на властта – нотариус *****, вписан с рег. № 614 на Нотариалната камара, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина – че сградите, а именно къща с площ от 79кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 20кв.м.; къща с площ от 55кв.м.; къща с площ от 70кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 91кв.м.; жилищна сграда с площ от 50кв.м.; сграда с особено предназначение с площ от 4кв.м., находящи се в имот № 001098 в землището на с. Оселна, общ. Мездра, ЕКТТЕ 57047 начин на трайно ползване – друга селищна територия, категория на земята VІІІ, целия с площ 2,207 декара, находящи се в местността „Ковачева падина“, са построени и се владеят от Д.Т.К. ***, и на основание чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимата Г.Х.К. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, пенсионер, разведена, ЕГН **********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 03.05.2010 г. в гр. Мездра, обл. Враца в съучастие с Н.Я.Х. и К.Х.К., и двамата от с. *****, като извършители, и Д.Т.К. ***, като подбудител, пред надлежен орган на властта – нотариус *****, вписан с рег. № 614 на Нотариалната камара, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина – че сградите, а именно къща с площ от 79кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 20кв.м.; къща с площ от 55кв.м.; къща с площ от 70кв.м.; гараж за автомобили – надземен с площ от 91кв.м.; жилищна сграда с площ от 50кв.м.; сграда с особено предназначение с площ от 4кв.м., находящи се в имот № 001098 в землището на с. Оселна, общ. Мездра, ЕКТТЕ 57047 начин на трайно ползване – друга селищна територия, категория на земята VІІІ, целия с площ 2,207 декара, находящи се в местността „Ковачева падина“, са построени и се владеят от Д.Т.К. ***, и на основание чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК, й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимите Д.Т.К., Н.Я.Х., К.Х.К. и Г.Х.К. да заплатят разноски в полза на Държавата в размер по 71,46 лева, всеки един от тях и в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра – в размер по 42,50 лева всеки един от тях.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

3

АНД No 330/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.Д.Д.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 3.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият С.Д.Д.- роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2019 г. около 20.30 часа на главен път Е-79 при км.162+000 /разклон за стадион „Локомотив” гр. Мездра/ при извършена проверка от служител на РУ Мездра е установено, че без да притежава надлежно разрешително, съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотични вещества – 2 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи сухо, прахообразно вещество – 1.589 грама амфетамин на обща стойност 47,67 лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а НК, С.Д.Д. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на С.Д.Д. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ПОСТАНОВЯВА приложените като веществени доказателства 2 бр. опаковки в полиетиленов плик с № 2 и запечатани със силиконов печат с надпис „105 РДВР Плевен” да останат приложени по делото след влизане в сила на решението. 

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НК, в полза на Държавата предмета на престъплението – 1,520 грама амфетамин, понастоящем намиращ се на съхранение в ЦМУ гр. София.      

ОСЪЖДА С.Д.Д. да заплати в поза на Държавата направени по делото разноски в размер на 332,16 лева.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 28.10.2019г.

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, с което е направила предложение С.Д.Д. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл.78а ал.1 НК.

Обвиняемият, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание.

Защитникът адв. С.Г. от ВрАК, редовно призована, не се явява.

РП-Мездра, редовно призована, не е изпратила представители.

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с почивните дни и план за провеждане на СПО при ГД „Национална полиция“, на 01.03.2019 г. вечерта служители на ОДМВР гр. Враца сектор ПП, сред които свидетелят Мирослав Цветков, осъществявали контрол и проверка на пътните превозни средства на Главен път Е-79 км.162+000. Трафикът бил натоварен. Около 20.00 часа на разклона за стадион „Локомотив“ гр. Мездра контролните органи спрели за проверка лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ВР 2707ВТ, който бил собственост на С.Д. ***. От представените лични документи станало ясно, че МПС се управлява от Д.. Последният представил и служебна карта на служител на МВР – пожарникар към РСПБЗН гр. Враца участък Криводол. Полицейските служители поискали и документите на автомобила. При проверката контролните органи усетили мирис на алкохол от  обвиняемия, което им дало основание да го изпробват с техническо средство. Пробата била положителна, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух 1,90 промила. Д. бил приканен да бъде тестван и за употреба на наркотично вещество, но отказал. При това положение служителите поискали съдействие от колегите си в РУ Мездра. От там на мястото били изпратени свидетелите Здравко Николов и Явор Вълчинов. При пристигането на свидетелите обвиняемият се съгласил да бъде изпробван и за употреба на наркотици или други упойващи вещества. Показанието на уреда било отрицателно. Поведението на обвиняемия по време на проверката породило съмнение у полицейските служители. Д. бил нервен и непрекъснато питал какво толкова е станало и какъв е проблема. Тези му действия мотивирали полицейските служители да извършат проверка на самия обвиняем и на превозното му средство поради съмнение за укриване на наркотични или други упойващи вещества. След повторно искане за съдействие, на мястото от РУ Мездра бил изпратен свидетелят Калин Николов. Същият извършил личен обиск на обвиняемия, резултатите от който били вписани в протокол, изготвен по реда на чл.80 ЗМВР. В бельото на обвиняемия в близост до половия му орган полицейските служители установили наличие на две пакетчета тип „спейсбек“. За констатираното незабавно бил уведомен дежурен следовател, тъй като водачът на автомобила бил служител на МВР. Полицейските служители запазили местопроизшествието като за целта използвали и помощни средства – белезници, с цел осуетяване на евентуалното напускане на същото, или укриване на веществено доказателство. При пристигането на място на дежурния следовател от Окръжен следствен отдел при ОП-Враца обвиняемият предал доброволно укритите в бельото му 2 бр. пликчета тип „спейсбек“. Същите съдържали бяло прахообразно вещество, което при направения полеви наркотест реагирало на амфетамин. Пликчетата били измерени и запечатани надлежно в присъствието на поемни лица. Д. заявил, че е намерил пликчетата в района на местността „Калето“ и е имал намерение да ги предаде в РУ Мездра, но при спирането му за проверка се изплашил и ги укрил в бельото си. При предоставянето на обекта за изследване в БНТЛ при ОД  МВР гр. Плевен количеството в пакетчетата било измерено на електронна везна със свидетелство за калибриране. Нето масата на двата обекта била съответно 0.845 грама и 0.744 грама, или общо 1,589 грама на двата обекта. 

Назначената в хода на ДП физико-химическа експертиза е установила, че предоставените вещества съдържат амфетамин. Според заключението на фармацевтично-оценителната експертиза, стойността на обектите е 47,67 лева по цени за пласмент на улицата, като същата е и стойността по цени за трафик през граница.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Калин Радославов Николов, Явор Христов Вълчинов, Здравко Бойков Николов, Мирослав Руменов Цветков, дадени на досъдебното производство на л.20-л.21; л.22-л.23; л.24-л.25; л.26-л.27, както и от събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 01.03.2019 г. /л.3-л.5/; фотоалбум /л.6-л.12/; докладна записка от Мирослав Цветков /л.13/; протокол за доброволно предаване /л.14/; протокол за тестване и запечатване на намереното и иззето наркотично вещество /л.15/; показания на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ от извършената проверка за употреба на алкохол /л.28-л.29/; протокол за предоставяне и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ в токсикологична лаборатория при ВМА /л.33/; докладна записка за извършен личен обиск на С.Д., изготвена от Калин Николов – инспектор в РУ Мездра /л.47-л.48/; протокол за личен обиск на лице /л.49/; кадрова справка на С.Д., издадена от Директора на РДПБЗН гр. Враца, ведно с длъжностна характеристика /л.52-л.55/; протокол от извършена физико-химическа експертиза в БНТЛ в ОДМВР гр. Плевен /л.65-л.68/; характеристични данни / л.78/; заключение на съдебна фармацевтично-оценителна експертиза /л.83-л.84/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози от 02.03.2019 г. във ФСМП гр. Мездра /л.100-л.103/; съдебна химико-токсикологична /токсико-химична/ експертиза, изготвена от химико-токсилогична лаборатория при ВМА /104-л.107/; заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.118/; Писмо № 05156-1/11.07.2019 г. от Директора на ЦСМП гр. Враца с приложено към него в заверено копие журнал за регистрация на взети кръвни проби за алкохол и наркотични вещества в частта относно регистрирана кръвна проба на С.Д. /л.131-л.133/; характеристика на С.Д. от Валентина Исаева – Начален учител в ОУ „Хр. Ботев“ гр. Мездра /л.141/; Писмо № 2265/21.08.2019 година до ЦМУ – София за изпращане за съхранение на наркотични вещества амфетамин – веществени доказателства с общо тегло 1,589 грама /л.144-л.145/; удостоверение по декларирани данни № 5607000519/26.09.2019 г., издадено от Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Мездра за декларираните от С.Д. движимо и недвижимо имущества /л.15 от съдебното дело/; справка за съдимост /л.16 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че обвиняемият С.Д. е извършил престъпление против народното здраве. Същият е държал в себе си без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо тегло 1,589 грама, съответно тегло на двата обекта 0.845 грама и 0.744 грама. От заключението на назначената съдебна физико-химическа експертиза става ясно, че амфетаминът подлежи на контрол, съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 година, изм. с Протокол от 1972 година, ратифициран от Република България и Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г./. Съгласно Приложение № 1  към чл.3 ал.2 от същия закон, амфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата си с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“. Съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е забранено производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати по списъка по чл.3 ал.2 т.1 от същия закон. Въпросната разпоредба препраща към цитираната по-горе наредба, приета от Министерския съвет за определяне на реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, от които Списък І към визираната по-горе наредба.

Д. е действал умишлено, като от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК. Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира за правилна позицията на прокурора, че е налице маловажен случай, с оглед на малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност и добрите характеристични данни за личността на обвиняемия, очертавайки го като лице, неосъждано към инкриминираната дата и не извършвало до момента други деяния, нарушаващи обществения ред. Въз основа на тези обстоятелства правилно е прието, че деянието, предмет на настоящото производство е с по-ниска степен на обществена опасност.   

За това престъпление НК предвижда наказание глоба в размер до 1 000 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че С.Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянието на същия не са причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, младата му възраст – навършени 27 години, данните за материалното му положение и имотно състояние – лице, непритежаващо недвижимо имущество, а така също характерът на деянието и степента му на обществена опасност и му наложи наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

С този акт съдът постановява приложените като веществени доказателства – 2 бр. опаковки в полиетиленов плик с № 2 и запечатани със силиконов печат с надпис „105 РДВР Плевен“ да останат приложени по делото след влизане в сила на решението.

Съгласно чл.354а ал.6 НК, с решението си съдът отнема в полза на Държавата предметът на престъплението – 1,520 грама амфетамин, останал след физико-химическата експертиза, понастоящем намиращ се на съхранение в Централно митническо управление гр. София.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съдът осъжда С.Д. да заплати в полза на Държавата /по сметка на Районна прокуратура гр.Мездра/ направени разноски в размер на 332,16 лева.  

По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

В законна сила на 19.10.2019г.

4

АНД No 274/2019

НАП

ЕТ Н.Ц.П.

ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 419670-F472528/18.03.2019 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т., с което на нарушителят EТ „Н. – Ц.П.” със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Ц.Х.П. *** е наложено Административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 500 /ТРИ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.7 ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, съобразно разпоредбата на чл.185 ал.2 пр.последно, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

EТ „Н. – Ц.П.” със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Ц.Х.П. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 419670-F472528/18.03.2019 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т..

Жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и моли за справедлив съдебен акт.

Ответникът, чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт Анелия Митова е взела становище да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно. По делото е приложена Писмена защита, която ще бъде подложена на коментар в последващите абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 05.08.2019 г.,  съответно жалбата е входирана пред ответника на 08.08.2019 г. и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № F472528/15.02.2019 г., Обяснение от жалбоподателя, Фактура от 09.10.2018 г., Вносна бележка от 09.10.2018 г., Фактура от 25.05.2018 г., Вносна бележка от 25.05.2018 г., Фактура от 22.06.2018 г., Вносна бележка от 22.06.2018 г., НП № 419670-F472528/18.03.2019 г., Известие за доставяне от 05.08.2019 г., съпроводително писмо под № П-04000618219752-999-001/27.12.2018 г., Протокол за извършена насрещна проверка № П-04000618219752-141-001/27.12.2018 г., Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице под № П-04000618219752-040-001/14.12.2018 г., Писмени обяснения от И.А.А., придружително писмо под № П-04000618219784-999-001/08.01.2019 г., Резолюция за извършена проверка под № П-04000618219784-0РП-001/14.12.2018 г., Протокол за извършена насрещна проверка под № П-04000618219784-141-001/07.01.2019 г., Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице под № П-04000618219784-040-001/14.12.2018 г., Обяснение от Т.А.О., Протокол под № П-04000618177570-073-001/14.03.2019 г., Заповед под № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изп.Директор на НАП, Покана под № П-04000618177570-999-001/21.01.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 04.02.2019 г., Искане за извършване на действия от други контролни органи под № П-04000618177570-032-001/19.10.2018 г., Протокол под № 1202902/08.10.2018 г., Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 08.10.2018 г., ценоразпис на ЕТ „Н.-Ц.П.”, Разрешение № 3272/02.01.2013 г. на ЕТ „Н.-Ц.П.”, Списък към Разрешение № 3272/02.01.2013 г., Отчет фискална памет на л.23-24, Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице под № П-04000618220290-040-001/14.12.2018 г., Писмени обяснения под № 97-01-2/02.01.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва на лек автомобил с рег.№ ВР 23 32 ВН, писмо под вх.№ 70-00-219/28.11.2018 г., 2 броя Декларации на л.46-47, Оборотна ведомост на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – група 70, Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – група 60, Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – сметка 421 персонал, Оборотна ведомост на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. – сметка 421 персонал,  Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. – група 60, Аналитичен регистър на ЕТ „Н.-Ц.П.” от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г. – група 70, Кандидати, вписани в регистъра за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. и Списък към Разрешение № 3272/02.01.2011 г. – категория В. Съответно са разпитани свидетелите Д.Г., Г.К. и С.И., съответно актосъставител и свидетели при съставяне на акта и работещи като старши инспектори по приходите в ТД на НАП гр.В.Т. – офис М..

Акт за установяване на административно нарушение № F472528/15.02.2019 г. е съставен затова, че при извършена документална проверка на ЕТ „Н.-Ц.П.” със седалище и адрес на управление гр.М. и възложена с РИП № П-04000618177570-ОРП-001/08.10.2018 г. и извършени насрещни проверки било установено, че през проверявания период – 01.01.2017 г. – 01.10.2018 г., са извършени пращания в брой на такси за обучение в офиса на Едноличния търговец, находящ се в гр.М., ул.”Х.Б.” № 40, за които плащания не са издавани фискални касови бележки от въведено в експлоатация ФУ, тъй като такова е липсвало в обекта за тази дейност. На адреса в посочения офис има въведен в експлоатация ЕКАФП за обект „Щанд царевица и сладолед”, които се предлагат от количка пред офиса на фирмата. Било установено с ПИНП № П-04000618219752-141-001/27.12.2018 г., че лицето И.А.А. е преминал курс за придобиване на правоспособност за категория „В” през периода м.06.2018 г. – м.08.2018 г., за който е заплатил в брой такса в размер на 400 лева на инструктора Ц.П.. За извършеното от И.А.плащане е издаден Фактура № 18/03.10.2018 г., на стойност 400 лева с отбелязано плащане в брой. Също така било констатирано, че с ПИНП № П-04000618219784-141-001/07.01.2019 г., че лицето Т.А.О. е преминала курс за придобиване на правоспособност за категория „В” през периода 01.03.2018 г. – м.05.2018 г., за който е заплатила в брой такса в размер на 400 лева в офиса на фирмата. Заплатената сума от Т.О.е внесена от собственика по банковата му сметка с основание Фактура № 8/25.05.2018 г. на стойност 400 лева, видно от приложеното по делото банково извлечение. От извършените насрещни проверки било установено, че фирмата е получавала плащания в брой, без да е регистрирала същите в ЕКАФП, тъй като не е въвела в експлоатация такъв за тази дейност. За констатираното нарушение на задълженото лице е изпратена покана за явяване в ТД на НАП В.Т. – офис М. за съставяне на АУАН. Поканата е връчена на 05.02.2019 г., като акта е съставен в присъствието на задълженото лице на 15.02.2019 г. и в присъствието на свидетелите по акта. Акта е подписан от жалбоподателя след запознаване със съдържанието му, като последният е направил възражение и обяснение в тази насока, както е приложил и писмени доказателства. Възприетата в акта фактическа обстановка е намерила пълно отражение и в издаденото по-късно НП, като безспорно е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.7 ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите.

Възприетата в акта и в НП фактическа обстановка намира опора във всички събрани по делото многобройни писмени доказателствени средства и гласни такива. Подробно изводите от проверката са обективирани в Протокол № П-04000618177570-073-001/14.03.2019 г. С посочения протокол е констатирано, че ЕТ „Н.-Ц.П.” има въведено в експлоатация ФУ с дистанционна връзка с НАП за обект – щанд царевица и сладолед, находящ се в гр.М., ул.”Х.Б.” № 40. Във фискалното устройство се маркират приходи от продажба на сладолед и царевица и няма маркирани приходи от такси са обучение на водачи. В Учебния център се извършва обучение на водачи за категория „В”, като Едноличния търговец притежава Разрешение № 3272, издадено на 02.01.2013 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и е валидно до 02.01.2023 г. Извършени са случайни насрещни проверки и е констатирано, че фирмата е получавала плащания в брой, без да е регистрирала същите в ЕКАФП, тъй като не е въвела в експлоатация такъв за тази дейност. За плащанията на лицата са издадени фактури. Извършената проверка е установила ,че за периода на проверката са отчетени приходите от извършените услуги, а именно обучение на водачи. Както бе споменато и в по-горните абзаци посочения протокол и констатациите в него са намерили отражение в съставения АУАН и в издаденото по-късно НП въз основа на него.

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочената цифрова квалификация.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.7 ал.1, вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС – инспектор по приходите, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН и както бе отбелязано в по-горните абзаци притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, двама свидетели и лицето, представляващо санкционирания търговски обект. Наказателното постановление също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС, доколкото съгласно цитирания законов текст наказателните постановления за нарушения на ЗДДС се издават от Изп.Директор на НАП или от определени от него длъжностни лица, а в случая е изготвено от Директора на ТД на НАП гр.В.Т., надлежно оправомощен по силата на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год., издадена от Изп.Директор на НАП.

В разглеждания случай не се спори, че през проверявания период в търговския обект на жалбоподателя са извършени продажби на стоки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, които са заплатени на място в брой и при които е следвало да бъде издадена касова бележка от фискално устройство.

Основното възражение на жалбоподателя, застъпено в депозираната по делото жалба е, че същият не е издал фискална касова бележка от Фискалното устройство, тъй като смята, че плащането е извършено, чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, за което е представил фактури и вносни бележки. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице визираното в чл.3 ал.1 от цитираната разпоредба изключение, тъй като в настоящият казус не е налице реализирано плащане, извършено, чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, извършено чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. В чл.7 от цитираната Наредба безспорно са предвидени задълженията на лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ /ИАСУТД, освен в случаите посочени в тази Наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази Наредба.

Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По смисъла на ал.3 на същия член, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

На основание чл.118 ал.4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.

Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/.

По силата 

 

 

 

 на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 от Наредбата. В случай, че плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на приходите от стопанска дейност на сдружението чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗПУПС платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл.4 т.1 - 7 от закона в Европейския съюз. Според текста на чл.4 т.17 от ЗПУПС платежни услуги са:

1. услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4. изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5. издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6. изпълнение на налични парични преводи;

7. услуги по иницииране на плащане;

Доставчиците на платежни услуги са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПУПС. Това са:

- банките по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

- дружествата за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

- платежните институции по смисъла на ЗПУПС,

- доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на ЗПУПС;

- Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публично-правни функции.

 

 

 

 

Легални дефиниции на платежните операции кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод са регламентирани в § 1, т. 3, т. 19 и т. 20 от ЗПУПС и в разпоредбите на чл. 14, чл. 17, чл. 20 и чл. 22 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3/2018 г.).

„Кредитен превод“ и „директен дебит“ са форми на безналични плащания и в случай, че плащанията се извършват чрез „кредитен превод“ и „директен дебит“ по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.

Видно от разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС, какъвто не е конкретния случай.

Видно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се установява, че за извършената проверка в периода 01.01.2017 г. – 01.10.2018 г. са отчетени приходите от извършените услуги, а именно обучение на водачи. Няма укриване на приходи от страна на жалбоподателя, съответно таксата е внесена и отчетена, но безспорно нарушението се изразява в това, че при плащането в брой не е издаван съответния документ, а именно фискална касова бележка. Това нарушение е диференцирано и е в зависимост от това, дали бездействието на задълженото лице води или не до неотразяване на приходи. Съгласно санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане се налага глоба за физическите лица, които не са търговци в размер от 300 до 1 000 лева или Имуществена санкция за юридическите лица и Едноличните търговци в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Съгласно цитираната норма следователно в случаите, когато бъде установено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, следва да бъде наложено административно наказание по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, която предвижда значително по-нисък размер на санкцията, а именно за юридическите лица и ЕТ имуществена санкция от 500 до 2 000 лева. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин е установено, че процесното нарушение не води до неотразяване на приходи. При тези данни въззивната инстанция по чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН и чл.337 ал.1 т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН следва да измени Наказателното постановление като го преквалифицира като по-леко наказуем състав, доколкото безспорно е установено, че предпоставките за това са налице. В конкретния случай настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде изменено атакуваното НП, като приложи разпоредбата на чл.185 ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, приложим за същото нарушение, за което е съставен акта. При доказано нарушение, каквото е в конкретния случай, неправилно приложената от административнонаказващия орган санкция подлежи на изменение, тъй като подлежащата на прилагане съответна санкция предвижда налагане на същото или по-леко наказание при промяна на правната квалификация, какъвто е и процесния случай. Несъответствието на правната квалификация при хипотезата на чл.337 ал.1 т.2 от НПК води до изменение, а не до отмяна на Наказателното постановление. В контекста на изложеното настоящия съдебен състав ИЗМЕНИ атакуваното НП като вместо наложената на Едноличния търговец Имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС в размер на 3 500 лева, определи Имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 изр.2, вр. с ал.1 от ЗДДС в размер на 500 лева. Така определената санкция към минимума е съобразена с обстоятелствата, че не са настъпили вредни последици, а нарушението е извършено за първи път. По този начин съдебния състав намира, че с определеното по вид и размер административно наказание при спазване изискванията на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Съдебният състав приема, че конкретния случай не е маловажен. Този вид нарушения са свързани с неотчитането на продажби от касов апарат и доколкото последиците от тях пряко рефлектират върху фиска, а от тук косвено и върху бюджета, то такова нарушение не може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 419670-F472528/18.03.2019 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т.

 По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

АНД No 198/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001050/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелят Т.И., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите Т.И. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №15, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Николай Г. Митов дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №20/27.02.2019 считано, от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелят И., в присъствието на свидетелките К.П. и П.Т., съставил на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на К.И.П. и Т.Г.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание №15, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 Заповед №20/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визирания в АУАН и НП Николай Г. Митов, заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Митов на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и за 2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Николай Митов до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на свидетелите И. и П. става ясно, че според представената документация дължимото обезщетение не е  изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите по протокола с даденото предписание на 19.04.2019 г. и протокола, установяващ неговото неизпълнение, към 16.05.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ . Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове, се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се има предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които фигурира  работникът Николай Митов. В тази справка  е посочен размерът на дължимото обезщетение. По делото не са представени  доказателства дължимото на Митов обезщетение да е  било изплатено  в срока, посочен в предписанието на органите на Дирекция „Инспекция по труда“, както и след това. От показанията на свидетелите, разпитани по делото става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Митов при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г. с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001050/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД         гр. Мездра, е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

6

АНД No 224/2019

КАТ

Б.К.Б.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

пети септември   две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова,

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 224 /2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  Б.К.Б. –законен представител на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София , против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1130004   на ОД на МВР, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП / в сила към момента на деянието/  му е наложено  наказание "Глоба" в размер на 150.00 лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

В жалбата се сочи липса на реквизити в електронният фиш свързани с неясно и непълно място на нарушението и използваното мобилно техническо средство ,вместо стационарно ,както и липса на посочване на намиращи се пътни знаци в контролираният участък и тяхното местоположение . Въз основа на тези доводи се иска отмяна на ЕФНГ .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писма изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява .   Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:

Жалбата е неоснователна .

ОД на МВР гр.Враца  издала на Б.К.Б. като законен представител „Би енд Джи Кредит“ ООД-София / чл.188 ал.2 ЗДвП /  на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 1130004  за  налагане на глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство №0515, за това, че на 16.01.2016 г.  в 11,34 часа  на път I-1 /Е-79/ км.159.000 ,разклон за с.Моравица, при ограничение за извън населено място от 90 км /час управлявал л.а Шкода "Фабия  с рег.№  СА7609ХН  , собственост на представляваното от него  „Би енд Джи Кредит“ ООД-София ,като се движил със скорост от 126 км/час , при което е  налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 36 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ,съпроводително писмо от 26.06.2019 г. на ОД-МВР-Враца –сектор ПП,  ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила, протокол за използваното техническо средство , снимка на поставен мобилен знак за видеоконтрол на мястото на нарушението , удостоверение за актуално състояние на„Би енд Джи Кредит“ ООД-София,  показанията на служителите  на МВР  В.Н.  и А. А. поставили  техническото средство с което нарушението било установено  .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Съгласно  чл.189 ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа  териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдени в жалбата, вкл. и свързани с липса на отбелязване посоката на  движение на автомобила  , дата на издаване и издател на ЕФНГ , както и дали нарушението  е установено с мобилно или със стационарно техническо средство и посочване на поставеният знак  Е 24 указващ провеждане на видеоконтрол.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата на съставяне и издател като конкретно длъжностно лице  .

        С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г.и действащи към момента на нарушението / и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. Бе дадено и легално определение на понятието АТСС -  „автоматизирани технически средства и системи  в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ  съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи , като в конкретният случай именно такова е използваното под № 515   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  тълкуването на жалбоподателя , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението.  То се установява чрез използвани АТСС ,като снимките и видеозаписите от тях са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес-арг. от чл.189 ал.4 и ал.15 ЗДвП и чл. 165  ал.2 т.6 ЗДвП . В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца и др..

 

        Според показанията на свидетелите  Н. и А.     автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като тяхната  задача като контролни органи  се свежда единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно електронен фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.

         На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на мобилен пътен знак ,който е заснет съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г и в сила към момента на нарушението  /. Според т.5 от съпроводителното писмо но ОД-МВР-Враца   контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същият е приложен към делото и в него е посочено мястото и посоката на движение на контролираният участък , времевият интервал и заснети клипове с нарушения , техният брой и съответно номер на регистриране  , наличието на поставен преносим знак Е 24  , ограничение на скоростта до 90 км/час извън населено място  , типа използвано АТСС и съответният номер и вид на използваната система TFR1 М № 515  , посоката на задействане и отстоянието на знака до мястото на контрола в обхвата на действие на техническото средство  , датата на изготвяне на протокола и подпис на длъжностното лице. Конкретно протокола установява общо заснети 22 бр.нарушения  с номера на клипове в хронологичен диапазон , като един от тях - № 3787 съответства на заснетият автомобил управляван от жалбоподателя по време и място посочен в обжалваният ЕФНГ .

   От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,поради което заснетото  с него  процесно нарушение е в съответствие със закона ,поради което изготвените въз основа на тези данни снимки и видеозаписи са годно веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП .  В ЗДвП не съществува задължение  тези ВДС да се изпращат на нарушителя заедно с ЕФНГ , както и в ЕФНГ да се посочват пътни знаци , като в случая ограничението на скоростта от 90 км/час е по силата на закона /чл.21 ал.1 ЗДвП / , а не е въведено с пътен знак ,поради което претенцията за такова нарушение се явява несъстоятелна.

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 515 е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер 515 на техническото средство , което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка съответства на типът одобрение средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 26.03.2015 г. , се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото за контрол било обозначено в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП / в сила към момента на нарушението/  с пътен знак Е24, като същият бил поставен преди мястото за контрол в посоката на сработване на автоматизираното техническо средство, а разположението му било документира със снимка съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /. В тази насока са и показанията на свидетелите  Н. и А.  .

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо го ясно и точно . Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила . От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Враца-Мездра   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 515 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.

Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 130  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със крайна стойност 126  км/час , след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , и също толкова над 100 км/час , което се установява  от  показанията на полицейските  служители   Н. и А.  , от отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №515 към използваната система TFR1 М .

Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В “ по смисъла на чл. 150а  ал.2  т. 6  ЗДвП извън населено място  е 90 км/час , като което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП . От  справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б“а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София ,представлявано от Б.К.Б. .В този смисъл е и приложената справка за актуално състояние на търговеца.. Съобразно чл. 188, ал.2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ , предвиденото наказание се налага на неговият законен представител. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателя да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение, като самият той се явява самостоятелно законен представител на ЮЛ собственик на управляваният от него автомобил , което е посочено както в справката за актуално състояние , така и в самата жалба .Иначе казано при установеното нарушение правилно е определен субекта на санкция по чл. 188 ал.2 ЗДвП като ФЛ представляващо конкретно ЮЛ собственик на автомобила с които е извършено нарушението  .

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в  атакуваният ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП ,като санкцията е фиксирана на глоба в размер от 150 лв. към момента на деянието и се явява по-благоприятна към актуалната редакция на закона- арг. от чл.3 ЗАНН   .   

Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото съгласно  чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на по  10 лв. , присъдени на свидетелите Андриан А. и  В.Н.  и изплатени  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1130004   на ОД на МВР, с който на Б.К.Б. *** като законен представител на „Би енд Джи Кредит“ ООД-София  за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП / в сила към момента на деянието/  му е наложено административно  наказание "Глоба" в размер на 150.00 лв.

ОСЪЖДА  Б.К.Б. ***  да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 20  / двадесет / лева  разноски за явяване на свидетели  .

Решението подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му .

7

АНД No 184/2019

ИААА

АЙ ФРИГО ЕООД

ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 8.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 „АЙ ФРИГО “ ЕООД- Мездра чрез пълномощника адв.В.Д. ***  обжалвало в срок  Наказателно постановление № 26-0000089 /17.05.2019 г.  на Началник отдел ИА-АА-Враца  , с което на основание чл. 104 ал.7 пр. последно  от ЗАП е санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 / пет  хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.91в т.2 пр.2  от ЗАП.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект .

В Жалбата  се твърди , че нарушението не е извършено , тъй като посоченият в НП автомобилен водач не е бил служител в дружеството през отразеният проверяван период  , респ. дружеството не е извършило нарушение във връзка със съхранение за периода на проверката на информация за карта на водача Х. И.И. .

В СЗ жалбоподателя се представлява от адв.В.Д. , която доразвива доводите в жалбата.

Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, а в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, предлага същата да бъде оставена без последствие и наложеното наказание да бъде потвърдено.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС-Мездра  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е НП № 26-0000089/17.05.2019 г. на Началник отдел ИА-АА-Враца  , за това , че на 07.05.2019 г. около 14,25 ч. в гр.Мездра ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №11 , ет.1 офис 2 е съставен АУАН за това , че при комплексна проверка на  „АЙ ФРИГО“ ЕООД-Мездра за периода от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. ,притежаваща лиценз на общността за превоз на товари №9141, валиден до 10.04.2027 г , е констатирано , че превозвачът не е свалил и съхранил за периода на проверката една година информацията , извлечена от картата на водача Х. И. И. с ЕГН: ********** – нарушение на чл.91в, т.2 , пр.2 от ЗАП.

Наказващият орган  е приложил  по опис в т. 7 от съпроводителното писмо  копие от трудов договор № 023/31.01.2019 година, с която  посочените в НП  работник  Х. И. И. е постъпил  в „Ай Фриго“ ЕООД-Мездра на длъжност шофьор на товарен автомобил.  В трудовия договор е отразено, че лицето постъпва на работа на 04.02.2019 година.  От друга страна в самата жалба е приложена заповед №13/31.10.2017 г., с която  е прекратен трудов договор № 21/25.08.2017 г.  на работника Х. И. И.. Доказателствата сочат съобразно приложената заповед от 25.08.2017 г. и трудовия договор от 31.01.2019 г. , че в периода между тези два документа И. не е  изпълнявал длъжността  шофьор  при  „Ай Фриго“ ЕООД-Мездра. В НП се сочи, че тази длъжност е изпълнявана от него  в период попадащ  във времеви интервал на комплексна проверка от една година , считано от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. В този период /без последните два месеца/ Х.И.  не е  изпълнявал трудова дейност във „Ай Фриго“ ЕООД- Мездра, поради което и превозвача  обективно  не разполага с възможност  съгласно изискванията на закона  да съхрани и свали  за една година назад  информацията  извлечена от картата на водача Х. И. И..Следователно след като соченото лице И. не е  упражнявало трудова дейност  в проверявания период отразен в НП , то работодателят  „Ай Фриго“ ЕООД  не може да носи отговорност за нарушение което не е извършено от обективна страна. На това основание НП подлежи на отмяна като неправилно. 

Отделно от това в НП не е посочено място на нарушението , като е отразено единствено мястото на съставяне на АУАН . Липсата на този задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН  представлява съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно .

На следващо  място в НП не е  отразена и дата на извършване на нарушението.  Посочена е  дата на съставяне на АУАН и  едногодишен период обхващаш  проверката, като в описателната част на нарушението става ясно, че необходимите данни следва да се съхраняват именно за този период. Това означава, че вмененото нарушение  се реализира  когато тези данни не са съхранени  за нужния едногодишен период. С други думи нарушението винаги е  извършено  след датата на  дължимото поведение за съхранение, което съобразно диспозитива на НП изтича след  проверявания едногодишен период. Иначе казано  нарушението  по липса на действия за  съхраняване на  нужна информация  от картата на  водач на МПС се извършва най- рано първия ден  след проверявания период. В случая нарушението е в резултат на бездействие  и в конкретния случай  съобразно  изтичане на проверявания период  на 07.04.2019 г., то се явява извършено най-рано на 08.04.2019 г. В тази насока  липсва  пълна неяснота , като начина на описание на нарушението в НП отразява само  факти при проверка  без да е отразено  в кой срок тези факти  въздигат конкретно бездействие  в административно нарушение  и къде  то е извършено.  Предвид изложеното  относно липса на  дата и място на нарушението  НП подлежи  на отмяна, като незаконосъобразно.

                              Мотивиран при горните съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН този състав при РС-Мездра

 

                                                                          Р    Е   Ш     И

 

      ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-0000089 /17.05.2019 г.  на Началник отдел ИА-АА-Враца  , с което на основание чл. 104 ал.7 пр. последно  от ЗАП „АЙ ФРИГО “ ЕООД Мездра е санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 / пет  хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.91в т.2 пр.2  от ЗАП.

 

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

8

АНД No 210/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 8.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001161/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелката Т.И., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите И. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №5, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Наталия Николаевна Христова дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед №19/27.02.2019 считано, от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелят Иванов, в присъствието на свидетелките К.П. и С.Ц., съставил на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Т.Д.И., К.И.П. и С.Б.Ц..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание №5, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед №19/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираната в АУАН и НП Наталия Николаевна Христова, заемала длъжността „технолог химик“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Христова на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и за 2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Наталия Николаевна Христова до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които Наталия Христова. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства за това, че дължимото на Христова обезщетение да е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Христова при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г. с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001161/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД         гр. Мездра, е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

9

НОХД No 353/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.А.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 8.10.2019г.

За РП-Мездра прокурор Владинов.

Обвиняемият лично и с адв. Д.К. от ВрАК, редовно упълномощен с пълномощно от ДП.  

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното с.з. и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните предложение за решаване на бързо производство по споразумение, на основание чл.357 ал.1 т.4 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

С.А.И. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, „отговорник склад за полуфабрикати” в „*****” ЕООД гр. Мездра, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме ви представили. Считам, че отговаря на закона и моля да се одобри.

АДВ. К.: Считам, че постигнатото между нас с прокуратурата споразумение отговаря на изискванията на закона. С него ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и моля същото да бъде одобрено.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЗА

за решаване на бързо производство със

С П О Р А З У М Е Н И Е

на основание чл.357 ал.1 т.4 и сл. НПК

по БП № 1557/2019 г. по описа на РП-Мездра

 

Днес на 30.09.2019 година в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1. ***** – Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и

2. Адвокат Д.К. от ВрАК, като договорен защитник на С.А.И., ЕГН **********,*** – обвиняем по БП № 1557/2019 г. по описа на РП-Мездра, които се споразумяха за следното:

За това, че обв. С.И. виновно на 22.09.2019 г. около 02,25 ч. в гр. Мездра на ул. „Янко Сакъзов“ до дом № 4, е управлявал личния си лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,12 промила на хиляда, установено по надлежния ред АлкотестДрегер“ 7510 с фабр. № ARDN0014 – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия С.А.И. се налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца и глоба в размер на 150 лева.

На основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание С.И. за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК лишава обв. С.А.И. от право да управлява МПС за срок от 11 /единадесет/ месеца.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което за същото деяние обв. С.И. е лишен временно от право да управлява МПС по административен ред със Заповед № 19-0300-00104/22.04.2019 г., считано от същата дата до одобряване на споразумението.

 

                СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                      Защитник:

(*****)            (адв. Д.К.) 

 

                 Обвиняем:

(С.И.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. Д.К. от ВрАК – защитник на С.А.И. и С.А.И. с ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 353/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият С.А.И. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 22.09.2019 г. около 02,25 ч. в гр. Мездра на ул. „Янко Сакъзов“ до дом № 4, е управлявал личния си лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,12 промила на хиляда, установено по надлежния ред АлкотестДрегер“ 7510 с фабр. № ARDN0014 – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия С.А.И. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 150 лева.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на така наложеното наказание С.И. за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ЛИШАВА, на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК, обвиняемия С.А.И. от право да управлява МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което за същото деяние обвиняемият С.И. е лишен временно от право да управлява МПС по административен ред със Заповед № 19-0300-00104/22.04.2019 г., считано от същата дата до одобряване на споразумението.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 353/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 09.58 часа.

В законна сила на 8.10.2019г.

10

АНД No 213/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 9.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001122/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелката Т.И., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите И. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №2, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Петя Вескова Митова – Йолова дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед №13/30.01.2019, считано от 01.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката П., в присъствието на свидетелките Т.И. и С.Ц., съставил на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на К.И.П., Т.Д.И. и С.Б.Ц..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед № 13/30.01.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираната в АУАН и НП Петя Вескова Митова, заемала длъжността „административен секретар“, е било прекратено по взаимно съгласие, писмено изразено със съответната молба, считано от 01.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Петя Митова до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Петя Митова. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства за това, че дължимото на Митова обезщетение да е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Петя Митова при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001122/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД         гр. Мездра, е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

11

АНД No 219/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 9.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001161/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелката Д.И., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите И. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №9, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Николай Антонов Георгиев дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №18/27.02.2019, считано от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката И., в присъствието на свидетелките К.П. и С.Ц., съставил на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Д.Д.И., К.И.П. и С.Б.Ц..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 9, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.12 от делото Заповед №18/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Николай Антонов Георгиев, заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Христова на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и за 2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Николай Георгиев до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Николай Георгиев. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства за това, че дължимото на Георгиев обезщетение да е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Николай Георгиев при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001138/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД         гр. Мездра, е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

12

АНД No 201/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 14.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-000998/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелката Ц.П., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите П. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №21, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Иван Цветкова Дамянов дължимото по чл.222 ал.3 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №23/27.02.2019, считано от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката П., в присъствието на свидетелките К.П. и Т.И., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Ц.Г.П., К.И.П. и Т.Г.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 21, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед №23/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Иван Цветков Дамянов, заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Дамянов на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, а именно обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, съгласно чл.228 ал.3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Иван Дамянов до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите, описани в протокола с даденото предписание от 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Иван Дамянов. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства, сочещи, че дължимото на Дамянов обезщетение е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка, извършена от служители на същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Иван Дамянов при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000998/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

13

АНД No 205/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 14.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001162/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, сред които свидетелката Т.И., посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите И. и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №6, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Наталия Николаевна Христова дължимото по чл.220 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №19/27.02.2019, считано от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката И., в присъствието на свидетелите К.П. и С.Ц., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Т.Д.И., К.И.П. и С.Б.Ц..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 6, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед №19/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП работник Наталия Николаевна Христова, заемала длъжността „технолог химик“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Христова на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Това обстоятелство е отразено изрично в Заповед №32/28.02.2019 година на управителя на дружеството – жалбоподател П. Б., приложена на л.39 от съдебното дело. Дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, съгласно чл.228 ал.3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Наталия Христова до края на месец март 2019 година, а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите, описани в протокола с даденото предписание от 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Наталия Христова. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства, сочещи, че дължимото на Христова обезщетение е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка, извършена от служители на същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Наталия Христова при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001162/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

14

АНД No 220/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 14.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-000796/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите П.Т. и и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №11, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Георги Борисов Милетиев дължимото по чл.220 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №21/27.02.2019, считано от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката Т., в присъствието на свидетелите К.П. и Т.И., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на П.Г.Т., К.И.П. и Т.Г.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 11, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед №21/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Георги Борисов Милетиев, заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Милетиев на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Това обстоятелство е отразено изрично в Заповед №32/28.02.2019 година на управителя на дружеството – жалбоподател П. Б., приложена на л.39 от съдебното дело. Според чл.228 ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, съгласно чл.228 ал.3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Георги Милетиев до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите, описани в протокола с даденото предписание от 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Георги Милетиев. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства, сочещи, че дължимото на Милетиев обезщетение е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка, извършена от служители на същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Георги Милетиев при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000796/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

15

АНД No 334/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Н.Н.,
А.С.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 14.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата А.С.Х. – родена на *** ***, жител и живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, с две деца, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 02.03.2019 г. около 17:00 часа, в гр.М., на ул.„Ц.Ц.“, е причинила лека телесна повреда на Й.Е.Г.от гр.М., изразяваща се в зачервяване в областта на лицето и затваряне на клепачите на двете очи, вследствие на химично въздействие от спрей за самозащита “PFEFFER KO FOG“, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1, вр. с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

ПРИЗНАВА обвиняемия В.Н.Н. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, с две деца, работи като шофьор във „В.“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.03.2019 год. около 17:00 часа, в гр.М., на ул.„Ц.Ц.“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нападение на водача на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ХХХХЙ.Е.Г.от гр.М., изразяващо се в нанасяне на удари по лицето и тялото на водача, удряне на вратите на автомобила и викане - престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.1 б.”а” НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещите, които принадлежат на обвиняемата А.С.Х. и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 бр. спрей за самозащита “PFEFFER KO FOG“.

ОСЪЖДА обвиняемата А.С.Х. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на по 130 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.


Мотиви от 18.10.2019г.

С Постановление от 17.09.2019 год. Районна прокуратура гр.М. е направила искане на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемите В.Н.Н. и А.С.Х. ***, от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

Районна прокуратура гр.М. редовно призовА., представител не е изпратила, нито пък е ангажирала становище по делото.

Обвиняемите се явяват лично. Признават своята  вина и изразяват критично отношение към извършеното от тях.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа стрА.:

На 02.03.2019 г. около 17:00 часа свидетелят Й.Г.от гр.М.и приятелката му свидетелката  И.И.от гр.В.се намирали в гр.М. с цел посещение  при стоматолог. Били с лек автомобил „О.А.“, с рег. №  ХХХ, собственост на свидетелката И.. В конкретния ден го управлявал свидетеля Г.. Тъй като не познавал улиците на гр.М. на кръстовището между улиците „Г.С.Р.“ и „Ц.Ц.“  се подвоумил в каква посока да  потегли и предизвикал затруднение в движението. Същото  кръстовище  преминавал лек автомобил „Т.“, с  рег.№ ХХХ. Последният бил управляван от обвиняемата А.С.Х. ***. Той бил с десен волан. Заедно с нея на предната лява седалка се намирал обвиняемия В.Н.Н. ***, с който тя живеела на съпружески начала и децата им. До причиняване на ПТП не се достигнало, но поведението на свидетеля Г. подразнило обвиняемия Н.. Свидетелят Г. продължил пътя си и спрял пред стоматологичния кабинет на свидетеля Д-р С.Р., намиращ се на ул.“Ц.Ц.“ № 26. Това  била крайната му цел. В същото време обвиняемия Н. казал на обвиняемата Х. да го последва  След около 2-3 минути достигнали до паркирания „О.“. Обвиняемата Х. спряла така, че да попречи на свидетеля Г. да се придвижва. От техния автомобил слязъл обвиняемия Н., минал зад автомобилите и  отворил предната врата на лекия автомобил, където седял водачът - свидетелят Г.. Започнал да му вика  и да замахва, като се стремял да нА.ся удари по лицето и тялото му. Свидетелят се опитвал да излезе от автомобила, но Н. блъскал вратата отвън и го ударил няколко пъти с нея. Свидетелят Г. се отбранявал, като подпирал вратата отвътре  с крака. След известно време обвиняемия Н. се отстранил от вратата и свидетеля Г. успял да излезе. Искал да разбере каква е причината за поведението на обвиняемия Н.. Двамата застА.ли един срещу друг и продължили да се карат. Намесили се спътничките им и ги разделили. Свидетелят Г. се качил в колата на приятелката си на предната седалка  на мястото на  пътник. Обвиняемата Х. също седнала на  мястото на пътник отпред в колата им. През отворените прозорци   тя и свидетеля Г. продължили да си разменят реплики. Без да има каквато и да е причина, без да има каквото и да е нападение по отношение на нея, обвиняемата Х. извадила от дамската си чанта лютив спрей за самозащита “PFEFFER KO FOG“. Слязла от колата си и през отворения прозорец в затвореното пространство на купето на автомобила напръскала свидетеля Г. в лицето. Той почувствал силна болка, започнал да вика и слязъл от автомобила. Намесили се граждани - свидетели на случая и му дали вода да си измие очите, но това не помогнало. Свидетелят Г. бил приет във ФСМП гр.М., където му била оказА.медицинска помощ. Очите му били промити, бил прегледан и бил освободен.

Целият конфликт и поведението на участващите в него се разиграл пред очите на множество граждани, включително и деца,  чакащи за прием в стоматологичния кабинет

В хода на досъдебното производство е назначена Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на причинената на свидетеля Й.Г.телесна повреда. От заключението на същата експертиза е видно, че същият е получил зачервяване в областта на лицето и затваряне на клепачите на двете очи, вследствие на химическото въздействие от спрей за самозащита. Увреждането му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Телесната повреда е лека по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за предупреждение под рег.№ 300р-2928/06.03.2019 г., Протокол за предупреждение под рег.№ 300р-2926/06.03.2019 г., Протокол за доброволно предаване под рег.№ 300р-2924/06.03.2019 г., Протокол за предупреждение под рег.№ 300р-2932/06.03.2019 г., Протокол за предупреждение под рег.№ 300р-2934/06.03.2019 г., Справка от Директора на ЦСМП гр.В.под вх.№ 300000-921/12.03.2019 г., Фиш за спешна медицинска помощ от 02.03.2019 г., от показанията на свидетелите Г., И. И., Б.Б., В. В., С.Р., В. Д., от Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 193/2019 г., Справка за лютив спрей мъгла на л.55-58, Справка от Агенция по вписванията под рег.№ 1382/21.08.2019 г.,  Справка Централна база – КАТ за ПС настояща собственост на обвиняемия Н. и на обвиняемата Х., от Актуалните справки за съдимост, Характеристичните данни, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, от вещественото доказателство по делото, а именно 1 бр. спрей за самозащита  “PFEFFER  KO FOG“.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемата Х. е извършила престъпление против  телесната неприкосновеност. На 02.03.2019 год. около 17:00 часа в гр.М. на ул.„Ц.Ц.“ е причинила лека телесна повреда на Й.Е.Г. от гр.М., изразяващи се в зачервяване в областта на лицето и затваряне на клепачите на двете очи в следствие на химично въздействие от спрей за самозащита “PFEFFER  KO FOG“, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Обвиняемата Х. е действала умишлено и по хулигански подбуди. Такива подбуди са налице, тъй като действия и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалия. Данните, установени по делото за причината /неоправдано нервна реакция, неотговаряща по интензитет на поводът за нея/, мястото на деянието /публично такова/ и механизмът на причиняване на увреждането /използване на лютив спрей в областта на очите/, който от своя стрА. не е дал никакъв повод на обвиняемата да извърши действия по причиняване на телесната повреда, установяват допълващия субективната стрА. на състава елемент. С действията си по гореописания начин обвиняемата Х. е засегнала като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на личността, но и грубо е нарушила обществения ред, тъй като не е нормално някой да се използва средства за самозащита, без да е нападнат от другия, без основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай. От обективна и субективна стрА. е осъществила състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1, вр. с чл.130 ал.1 от НК.

Обвиняемият Н. е извършил престъпление против реда и общественото спокойствие. На 02.03.2019 год. около 17:00 часа в гр.М. по ул.„Ц.Ц.“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нападение на водача на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ХХХХЙ.Е.Г.от гр.М., изразяващо се в нА.сяне на удари по лицето и тялото на водача, удряне на вратите на автомобила и викане. Обвиняемият Н. е действал умишлено. От обективна и субективна стрА. е осъществил  състава на  престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

Разпитани в хода на досъдебното производство обвиняемите Х. и Н. са се възползвали от правото си да не дават обяснения. Вината им се установява  от  събраните по делото доказателства: Протокол за доброволно предаване,  свидетелски показания, Съдебно-медицинска експертиза, веществено доказателство спрей “PFEFFER KO FOG“,  данни за личността и съдимостта на извършителите. 

За  престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр.1, вр.  с чл.130 ал.1 от НК, към момента на извършването му се предвижда  наказание Лишаване от свобода за срок до три години. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемата Х. е пълнолетна, неосъждА. и не е освобождавА. от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. По отношение на извършеното от нея деяние са налице предпоставките за приложение на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Не са налице изключенията по  чл.78а ал.7 от НК.

За престъплението по чл.325 ал.1 от НК към момента на извършването му се предвижда наказание Лишаване от свобода за срок до две години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият Н. е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. По отношение на извършеното от него деяние са налице предпоставките за приложение на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Не са налице изключенията по  чл.78а ал.7 от НК.                                    

По отношение на обвиняемите не е прилагА. Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в чл.78а от НК.

Обвиняемите не представляват висока степен на обществена опасност, предвид чистото им съдебно минало и добрите характеристични данни. Личността на обвиняемите не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемите могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на по 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за всеки един от тях, платими в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемите, с доходите и семейните им задължения, а именно – живеещи на семейни начала, с две непълнолетни деца, като обвиняемата Х. не работи и без данни за допълнителни доходи. Посочените обстоятелства мотивираха съда да определи глобата в минималния предвиден от закона размер.

Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой спрей за самозащита “PFEFFER KO FOG“ да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК, като вещ принадлежаща на обвиняемата А. Х., която е била предназначена и е послужила за извършване на умишленото престъпление.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемата А. Х. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски, в размер на 130 лева, представляващи разходи по назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

16

НОХД No 369/2019

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Х.Ц.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 14.10.2019г.

За РП-***** прокурор Евтимов.

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на досъдебно производство № 1031/2019 г. по описа на Районна прокуратура – *****, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

И.Х.Ц. – роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение за прекратяване на наказателното производство. Същото отговаря на закона и морала, поради което ви моля да го одобрите във вида, в който сме го представили. 

АДВ. П.: С прокуратурата сме постигнали споразумение на основание чл.381 НПК, с което на обвиняемия Ц. е определено наказание 9 месеца пробация с пробационни мерки по чл.42а НК. Споразумението отговаря на закона и морала, поради което моля да го утвърдите, така, както е внесено в съда.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за прекратяване на досъдебно производство № 1031/2019 г. по описа на Районна прокуратура – *****, сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес, 07.10.2019 г. в гр. ***** се постигна настоящото споразумение между:

1. ***** - прокурор в Районна прокуратура ***** и

2. адв. Н.П. *** като служебен защитник на обвиняемия И.Х.Ц., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, които се споразумяха за следното: 

И.Х.Ц. се признава за виновен за това, че на 10.05.2019 г. в местността „Божин дол“ в землището на с. Камено поле, общ. Роман, без редовно писмено позволително е отсякъл и извозил от горския фонд – отдел 333, частен имот с кадастрален номер № 3000106 – 4 броя немаркирани дървета от дървесен вид „дъб“, равняващи се на 0,5 пр.куб.м., на стойност 18,15 лева – престъпление по чл.235 ал.1 НК.

Наказанието на И.Х.Ц. за това престъпление се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от девет месеца и периодичност на подписване 2 пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК.

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно ГЛОБА.

На основание чл.235 ал.7 НК иззетите 0,5 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „дъб“ се отнемат в полза на държавата.

По делото са направени разноски за фотоалбум и оценителна лесотехническа експертиза в размер на 133,78 лева общо, в полза на Държавата по сметка на ОД МВР-Враца.

По делото няма веществени доказателства.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                          Служебен защитник:

  (*****)                  (адв. Н.П.)

 

Обвиняем:

               (И.Ц.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** - прокурор при Районна прокуратура – *****, адв. Н.П. от ВрАК – служебен защитник на И.Х.Ц. и И.Х.Ц. ***, ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 369/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият И.Х.Ц. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 10.05.2019 г. в местността „Божин дол“ в землището на с. Камено поле, общ. Роман, без редовно писмено позволително е отсякъл и извозил от горския фонд – отдел 333, частен имот с кадастрален номер № 3000106 – 4 броя немаркирани дървета от дървесен вид „дъб“, равняващи се на 0,5 пр.куб.м., на стойност 18,15 лева – престъпление по чл.235 ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, на обвиняемия И.Х.Ц. наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА и периодичност на подписване 2 пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК.

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия И.Х.Ц. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

ОТНЕМА, на основание чл.235 ал.7 НК, в полза на Държавата иззетите 0,5 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „дъб“.

ОСЪЖДА обвиняемия И.Х.Ц. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца направени разноски в размер на 133,78 лева.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 369/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.45 часа.

В законна сила на 14.10.2019г.

17

НОХД No 370/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Д.Д.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 14.10.2019г.

За РП-****** прокурор Владинов.

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен от ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на делото, на основание чл.381 и сл. НПК по БП № 316/2019 г. по описа на РУ ****** /БП № 1593/2019 г. по описа на РП ******/ и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

И.Д.Д. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, отчетник в „ЧЕЗ Разпределение България“ район Враца - Ловеч, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. Искания за промени в съдържанието му няма да правя.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което в писмен вид сме представили. Моля да го одобрите в този му вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, посочени в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 316/2019 г. по описа на РУ ******

/БП № 1593/2019 г. по описа на РП ******/

 

Днес на 08.10.2019 година в гр. ****** между:

1.         ****** – Прокурор при РП ****** и 

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. И.Д.Д., ЕГН **********,***, пост. адрес:***, грамотен, неосъждан

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обв. И.Д.Д., ЕГН **********, р.*** ***, пост. адрес:***, грамотен, неосъждан, се признава за виновен:

ЗА ТОВА, че на 30.09.2019 г. в гр. ******, на ул. ”******” срещу дом № 7 е управлявал лек автомобил „******” с рег. № ******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 338/01.10.2019 г. за химическо изследване на ФХЕ на ЦСМП-Плевен - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

На обв. И.Д.Д., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1  от  НК, както следва: лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд, както и глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

На основание чл.343г от НК на обв. И.Д.Д., ЕГН **********, се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК, се приспада времето, през което обвиняемият Д. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 30.09.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

На обв. И.Д.Д., ЕГН **********, се възлагат направените деловодни разноски в размер на 15,00 лв. за изготвяне на СХЕ, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                     Защитник:            

                              (******)                             (адв. Г.П.)

 

                              Обвиняем:

                                            (И.Д.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между ****** – прокурор при Районна прокуратура – ******, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на И.Д.Д. и И.Д.Д., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 370/2019 г. по описа на РС-******, при следните условия:

Обвиняемият И.Д.Д., ЕГН **********, ВИНОВНО на 30.09.2019 г. в гр. ******, на ул. ”******” срещу дом № 7 е управлявал лек автомобил „******” с рег. № ******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 338/01.10.2019 г. за химическо изследване на ФХЕ на ЦСМП-Плевен - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

НАЛАГА, при условията на чл.55 ал.1 т.1  от  НК, на И.Д.Д. наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 150 (СТО И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд. 

НАЛАГА, на основание чл.343г от НК, на обвиняемия И.Д.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което обвиняемият И.Д.Д. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 30.09.2019 година до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

На обвиняемия И.Д.Д. се възлагат направените деловодни разноски в размер на 15 лева за изготвяне на СХЕ, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД МВР.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 370/2019 г. по описа на РС-******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.25 часа.

В законна сила на 14.10.2019г.

18

АНД No 204/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 15.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-000799/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.05.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.05.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, посетили офиса на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. Във връзка с проверката относно спазване на трудовото законодателство, на 16.05.2019 година в седалището на дирекцията в гр.Враца представители на дружеството предоставили счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, свидетелите П.Т. и и К.П. констатирали неизпълнение на задължително предписание №19, дадено с протокол ПР № 1913122/19.04.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД е следвало да изплати на Тома Петров Г. дължимото по чл.220 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №22/27.02.2019, считано от 28.02.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 13.05.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката Т., в присъствието на свидетелите К.П. и Т.И., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на П.Г.Т., К.И.П. и Т.Г.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 19, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1913122/19.04.2019 година с краен срок 13.05.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.11 от делото Заповед №22/27.02.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Тома Петров Г., заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.02.2019 година. Заповедта е била връчена на Г. на 28.02.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Това обстоятелство е отразено изрично в Заповед №32/28.02.2019 година на управителя на дружеството – жалбоподател П. Б., приложена на л.39 от съдебното дело. Според чл.228 ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения, съгласно чл.228 ал.3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 19.04.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Тома Г. до края на месец март 2019 г., а именно до 31.03.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1913122/19.04.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 13.05.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019 г. Въз основа на констатациите, описани в протокола с даденото предписание от 19.04.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 16.05.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Тома Г.. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства, сочещи, че дължимото на Г. обезщетение е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 16.05.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка, извършена от служители на същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Тома Г. при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 16.05.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер от 1 500 лева, предвиден в КТ за това нарушение, поради което съдът приема, че при нейното определяне наказващият орган е съобразил и смекчаващите обстоятелства, каквито са наличието на финансови затруднения и преустановяване на производството за неопределен срок. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000799/30.05.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

19

АНД No 323/2019

Производство по УБДХ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Л.Х.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 15.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                  и на основание чл. 1 ал. 1  и чл. 6 б. „а” от УБДХ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА Д.Л.Х., ЕГН:**********, роден  на *** г. в гр. Мездра, българин, български гражданин,  основно образование,  живущ ***, неженен, безработен, осъждан, за   ВИНОВЕН  в това,  че на 07.06.2019 година в гр. Роман,  в домът на родителите му на ул. „Г.” №1,  е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ, изразено в   непристойна проява, като  чупил стъклата на прозорците след употреба  на алкохол и  размахвал кол към пристигналите полицейски служители с думите:”… кой Ви праща, Вие ли ще ме задържите, ще Ви счупя колата…”, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 1 ал. 1 т.2 и чл. 6 б. „а” от УБДХ  НАЛАГА  на Д.Л.Х.  административно наказание  „ГЛОБА” в размер на 100 /СТО ЛЕВА/ лева, в полза на Държавата.

След  влизане в сила на решението да се унищожи вещественото доказателство по делото: дървен прът с дължина 115 см.  и диаметър от 3 до 4 см., намиращи се на съхранение в РУ-Роман.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на нарушителят в 10.20 часа, като същото подлежи на обжалване в срок до 24 часа, считано от днес.

В случай на жалба и протест  насрочва делото  пред ОС-Враца за 16.10.2019 година  в  14.00 часа, която дата и час се съобщи на нарушителят.

КОПИЕ  от решението  да се изпрати  на РП гр. Мездра и на РУ-Роман, за сведение.

 

Мотиви от 15.11.2019г.

Производството е образувано по повод преписка на РП-Мездра въз основа на водено Досъдебно Производство № 1153/2019 година  на РП- Мездра по чл.325 ал.2 НК /едро хулиганство/  , което е прекратено и преписката е изпратена на РС-Мездра  за санкциониране на лицето Д. ***, за нарушение на чл.1 УБДХ /дребно хулиганство/ .

РП-Мездра уведомена , не изпраща представител

В съдебно заседание нарушителят се явява лично. Признава  за виновен по същество на обвинението,  като обяснява поведението си в резултат на употреба на  алкохол  .

Не са разпитани свидетели поради изяснена фактическа обстановка по време на проведеното досъдебно производство  и самопризнание на нарушителя пред съда по установените факти и вина. Производството е по специален закон –УБДХ и съдът преценява нужда от разпит на свидетели, респ. не провежда разпит , като ползва материалите от преписката  по силата на чл.5 ал.1 от УБДХ

Приложена  е наказателната преписка на РП-Мездра .

Съдът след като  прецени  събраните  в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,както и обстоятелствата отразени в преписката и писмените сведения на свидетелите ,  намери за установено следното:

Първоначално преписката е водена като ДП № 1153/19 г на РП-Мездра, за това , че на 07.06.2019 година  в гр. Роман са извършени непристойни действия ,   грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на общественият ред и се отличава  с изключителен цинизъм и дързост –престъпление по чл.325 ал.2 НК .

В хода на разследването е установено , че тези действия са извършени от лицето Д. ***  след употреба на алкохол. Прокурора счел, че хулиганството е  изразено  чрез повреждане на имущество собственост на родителите на  Х.  и в същото време  били отправяни заплахи към пристигнали полицейски служители. Прието  е ,че конфликта е започнал като битов инцидент с настъпил последващ ексцес, като се отличава  цялостното деяние  с  краткотрайност  и ниска интензивност.

Съдът прецени материалите от ДП в контекста на чл.5 ал.1 УБДХ без да провежда разпити на свидетели , който са разпитвани детайлно по време на разследването ,като установява следната фактическа обстановка :

Вечерта на  06.06.2019 година  Д.Л.Х. употребил алкохол  с брат си Е. Х. в дома на родителите им Л. и И. Г. в гр. Роман на ул. „Гарван“ №1. След полунощ майка им  направила забележка , при което  Е. Х. се ядосал и счупил един от прозорците в дома. Тъй като се наранил бил транспортиран до ФСМП-Роман, след което  Д.Х. отново се прибрал в домът си, при което майка му поискала обяснение за станалото. Х. се ядосал и обвинил родителите си за инцидента, след което  с дървен прът  счупил прозорците  на една от стаите в къщата. На място пристигнали  полицейските   служители Д.К. ***. Д.Х. забелязал полицейските служители да приближават домът , излязъл отвън  и размахал дървения кол към тях  с думите:“ …  кой Ви праща,  Вие ли ще ме задържате, ще Ви счупя колата…“  Полицейските служители разпоредили  на Д.Х.  да остави кола, след което му поставили белезници и го транспортирали в РУ-Роман.Там с протокол за доброволно предаване Х. предал използваният от него дървен прът с дължина  115 см. и диаметър 3 до 4 см

Горната фактическа обстановка се установява от материалите по  ДП № 1153/2019 г.. на РП-Мездра ,ценени по реда на чл. 5 ал.1 УБДХ и от обясненията на нарушителя пред съда , изразяващи самопризнание. Пред съда  нарушителят  Х.  посочил , че счупил прозорците в домът си от яд и след употреба на алкохол.  Тези обстоятелства се потвърждават и от  показанията на полицейските служители Д.К. и Г.А., които  поясняват, че агресия към тях извън цитираните думи не е имало. В тази насока са и показанията на И. Г.и Л.Г. . Съдът ги кредитира в пълен обем и предвид самопризнанията на нарушителя , намира за ненужно  разпитаните  свидетели от ДП да бъдат разпитвани и пред съда при налична преценка за това по силата на чл. 5 ал.1 УБДХ.

Всички доказателства са логични , последователни  и взаимно допълващи се , поради което се кредитират от съда в пълен обем .

Нарушителят Д.Л.Х., ЕГН:**********, със своето поведение  е осъществил от обективна и субективна страна   състава на административно нарушение  изразено в това, че  на 07.06.2019 година в гр. Роман,  в домът на родителите му на ул. „Гарван” №1,  е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ, изразено в   непристойна проява, като  чупил стъклата на прозорците след употреба  на алкохол и  размахвал кол към пристигналите полицейски служители с думите:”… кой Ви праща, Вие ли ще ме задържите, ще Ви счупя колата…”, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.

Извършил е деяние, квалифицирано като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1  от УБДХ. С извършеното е  засегнал в по-ниска степен обществения ред и спокойствие, при което описаното деяние не осъществява признаците на престъпление по чл.325 ал.2 от НК ,както е счела и РП-Мездра .

Личността на нарушителят не разкрива висока степен на обществена  опасност. Действал импулсивно под влияние на алкохол , като е увредил имущество единствено в домът на своите родители , след което отправил заплахи към пристигнали полицейски служители , без да проявява активна агресия. Интензитетът на действията бил кратък и породен от битов скандал , съпроводен с последващ ексцес . Х. не оказал съпротива на пристигналите полицейски служители и изпълнил техните нареждания   . В това състояние обаче е разбирал свойството и значението на извършеното  и е могъл да ръководи постъпките си. Дадените обяснения в тази насока  потвърждават извода на съда, тъй като са логични, последователни  и  кореспондират с останалият  доказателствен материал.

За нарушението на чл.1 УБДХ се предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. или задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР.

При определяне на наказанието се взеха предвид горните обстоятелства,при превес на смекчаващите  такива– признание по същество за вина  и съдействие  на съда за разкриване на обективната истина.Ето защо съдът  намери, че за постигане целите на наказанието с оглед  личната и генерална превенция за най-подходящо наказание  ще бъде това посочено в чл. 1 ал.1 т.2  УБДХ, а именно  глоба в минимален законов размер от  100.00 лева, като така определеното наказание ще изиграе своята роля свързана с лична и генерална превенция,  както и с  цел превъзпитанието му  към спазване на установеният правов ред.  Съдът не наложи алтернативното наказание “задържане в поделенията на МВР”, тъй като по този начин би лишил нарушителя от законоустановеното му право  на труд.

Така определеното по вид и размер наказание съдът   намира за справедливо при изброените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същото съответства на степента на обществена опасност както на нарушителя , така и на извършеното нарушение.

Съдът постанови след влизане на решението в сила да се унищожи поради липса на стойност вещественото доказателство по делото-дървен прът с дължина  115 см. и диаметър 3 до 4 см , намиращ се на съхранение на РУ-Роман.

По изложените мотиви, съдът постанови своето решение .

В законна сила на 17.10.2019г.

20

АНД No 326/2019

РДГ

Б.Г.П.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 15.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителят Б.Г.П. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Б.Г.П. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като акцентува, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да е надлежно поканен и не му е връчван. На следващо място се подчертава, че жалбоподателя не може да бъде субект на нарушение по чл.104 от Закон за горите, като неправилно и неточно са посочени нарушените разпоредби.

За ответника се явява юрисконсулт И.М.. Същата взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и като такова да бъде потвърдено. Акцентира се, че издаденото Наказателно постановление е законосъобразно и притежава всички реквизити, обявени от ЗАНН като задължителни.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е  процесуално допустима.

Акт за установяване на административно нарушение серия ИАГ № 051552 от 17.04.2019 г. е съставен на жалбоподателя затова , че като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение № 816/27.04.2012 г. е допуснал да се извърши сеч на 8 пл.м3 дърва от зимен дъб, немаркирани с КГМ в основата на пъна. Посочено е, че нарушението е извършено в периода от 06.01.2019 г. до 16.04.2019 г. и е открито на 16.04.2019 г. в землището на с.В., община М., отдел 173, подотдел „У” – горска територия държавна собственост, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС гр.М. с Позволително за сеч № 0472317/03.01.2019 г.  С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт, било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото е представена цялата административнонаказателна преписка, към която са приложени НП № 463/22.08.2019 г., АУАН серия ИАГ № 051552 от 17.04.2019 г., Констативен протокол серия ИАГ № 152241/16.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., пощенски плик с клеймо от 02.09.2019 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 07.08.2019 г., постановено по Преписка с вх.№ 846/2019 г. по описа на РП гр.М., пощенски плик с клеймо от 07.08.2019 г., писмо под изх.№ РП-462/463/464/19 г. от 10.05.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 16.05.2019 г., Приемо-предавателен протокол от 30.04.2019 г., Позволително за сеч № 0472317/03.01.2019 г., извлечение от Публичния регистър на Изпълнителна Агенция по горите, касателно Удостоверение № 816/27.04.2012 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., Длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист-горски инспектор, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Преписка № 846/2019 г. по описа на РП гр.М., Амбулаторен лист № 004206/17.04.2019 г., Трудов договор № 1/04.12.2012 г., 7 броя Протоколи за проверка на сечище – отдел 173у, землище с.В. от 01.11.2018 г., 11.02.2019 г., 19.02.2019 г., 05.03.2019 г., 18.03.2019 г., 26.03.2019 г. и 30.05.2019 г.  Съответно са разпитани свидетелите С.С., И.Н. и И.М.. Съответно първите двама работещи като главни специалисти – горски инспектори при Изпълнителна Агенция по горите гр.С. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като последния свидетел също се явява такъв и работи като старши лесничей в ДГС гр.М..

Безспорно по делото от представените писмени доказателства в лицето на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните и от представения Трудов договор № К-314/21.04.2011 год. се установява, че ответника в лицето на С.К.– Директор на РДГ гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.

Жалбата е подадена в срок, като в тази насока са представените по делото Известие за доставяне от 28.08.2019 год., от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е получил Наказателното постановление, чрез съпругата си на посочената дата. Същият е упражнил правото си на жалба, като последната е изпратена на 02.09.2019 год., като в тази насока по делото е приложено ксерокопие от съответния пощенски плик.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Районна прокуратура гр.М. е била образувана Преписка под вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, по повод постъпили материали и документи от РДГ гр.Б. за жалбоподателя, с обвинение по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Към Преписката на РДГ гр.Б. били приложени процесния акт, както и още два броя актове. От събраните по преписката писмени материали, както и от разпитаните на съдебното следствие свидетели се установява, че жалбоподателя е осъществявал нужния контрол, като е посещавал сечищата в с.С.С.и в с.В., като в тази насока са приложените по делото доказателства, а именно Протоколи от проверка на сечище. При тези проверки не са били установени отсечени немаркирани дървета. От събраните по преписката доказателства е установено, че сечта в процесните имоти е извършвана от лицето С.Р., на който обаче контролните органи от РДГ гр.Б. не са съставили акт. От извършената проверка в с.В. от свидетелите, разпитани по делото било установено, че този имот е държавна горска територия и има Позволително за сеч № 0472317. Сечта се е извършвала от фирма „Й.” ЕООД. Съответно експедицията се е извършвала от ДГС гр.М. всеки ден, като на място са присъствали служители на ДГС и не са били установени нарушения. Горските инспектори, разпитани по делото установили нарушението в с.В. в отсъствието на жалбоподателя, който не бил на мястото на проверката, като това се установява от показанията на свидетеля И.М. и от събраните материали по преписката на Районна прокуратура гр.М., като тук е мястото да се отбележи, че по делото се събират данни за тенденциозно отношение на актосъставителя и свидетеля И.Н. по отношение на жалбоподателя. Това намира опора в показанията на свидетеля М., който подчертава в показанията си, че не е била дадена възможност на жалбоподателя да посочи кой е извършителя на нарушението, било е ясно на всички кой е бил той, но не е съставен акт на него. Нямало е категорично изслушване на жалбоподателя, като при извършената проверка свидетеля М. е категоричен, че жалбоподателя не е присъствал, а е бил на пътя. Процесният акт - обект на настоящето производство, е съставен в отсъствието на жалбоподателя, като същият не се е явил по здравословни причини, в каквато насока е приложеният по делото Болничен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество по обжалваното Наказателно постановление, тъй като безспорно същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата порочност.

От събраните по делото доказателства, както бе отбелязано и в по-горните абзаци безспорно е установено, че акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Спорен е въпроса, дали същият е бил надлежно поканен за неговото съставяне. От приложеният по делото Констативен протокол серия ИАГ № 152241 от 16.04.2019 г., подписан от свидетелите по акта и от жалбоподателя не е отразено, че последният следва да се яви именно на 17.04.2019 г. за съставяне на АУАН. Писмено е отразено единствено, че на жалбоподателя следва да се състави АУАН. Надлежна писмена покана за съставяне на акт не е налице, но от всички гласни доказателства по делото се установява, че устно актосъставителя по делото е уведомил жалбоподателя, че трябва да се яви в ДГС гр.М. на 17.04.2019 г. в периода 09.00-09.30 часа. Този факт намира опора в показанията на свидетелите М., С. и Н.. От жалбоподателя и неговия процесуален представител се оспорва, че е налице съставяне на акт в отсъствие на последния, без същия да е надлежно поканен. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице такъв порок при съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при образуване на административнонаказателното производство, изразяващо се в съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя, тъй като по делото е доказано, че длъжностното лице, установило извършеното нарушение е действало в хипотезата на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото нарушителя е бил лично уведомен да се яви за съставяне на акта, като са били посочени датата и часа на явяването му. Невъзможността за явяване на жалбоподателя не ограничава начините и средствата за изразяване на становище. Надлежното упражняване на правата на нарушителя при неприсъствено съставяне на акта е гарантирано от законодателя  с последващото задължително връчване на акта, съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, което е несторено от административнонаказващия орган. Именно това нарушение е съществено по своя характер и автоматично води до отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на Общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от 7 дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай безспорно липсват доказателства и твърдения, че изобщо акта е предявяван и подписван от жалбоподателя. Напротив, от всички разпитани по делото свидетели се установява, че акта изобщо не е изпращан за предявяване и подписване, като свидетелите С. и Н. смятат, че това изобщо не е тяхно задължение. При това положение и след като е установено, че акта не е бил предявен на нарушителя, административнонаказващия орган е бил длъжен незабавно да го върне на актосъставителя, според императивната разпоредба на чл.52 ал.2 от ЗАНН. Вместо да изпълни това свое задължение административнонаказващия орган е пристъпил към издаване на Наказателно постановление при непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, каквато възможност приложимият специален закон, а именно ЗАНН и конкретно неговите чл.43 и чл.52 не допускат. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, понеже е лишило санкционираният нарушител от възможността да се запознае с предявеното му административнонаказателно обвинение, формулирано с акта, да изрази становище по него и да представи доказателства в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и безспорно е неотстранимо в съдебната фаза на производството. Посоченото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, че ЗАНН не предвижда възможност за предявяване на акта по пощенски път. Такова е допустимо изрично и само по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, т.е. чрез връчване на нарушителя лично или чрез пълномощник срещу подпис, което изобщо в конкретния случай не е сторено. Недопустимо е и издаване на Наказателно постановление, въз основа на непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, още повече на неприсъствено съставен такъв, какъвто е настоящия случай.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, макар, че не разглежда въпроса по същество, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Видно от разпоредбата на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ се забранява сечта на немаркирани дървета. От всички събрани по делото доказателства, включително и от приложената Преписка на Районна прокуратура гр.М. се установява, че лицето извършило сечта в имотите в с.В. е С.Р., като безспорно жалбоподателя не е лицето, извършило сечта. Ако е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, то е следвало материално-правната норма да е по чл.108 ал.3 от Закон за горите, във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министерство на земеделието и храните, във връзка с чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Налице е непълно описание на нарушението в Наказателното постановление, което представлява също съществено процесуално нарушение и касае задължителен реквизит на Наказателното постановление и ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Налице е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, който изисква в НП да са посочени законните разпоредби, които са били нарушени. На практика административнонаказващия орган не е приложил правилно материалния закон, а са налице и допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр. Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

21

НОХД No 259/2019

Измама

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.И.А.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 17.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                                        

 П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият М.И.А., ЕГН:**********, родена на *** ***,  българин, български гражданин, не женен, средно образование, не осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това,  че при условията на продължавано престъпление, за времето от м.  юни 2018 година до м. ноември  2018 година в с. Камено поле, община Роман,  с цел да набави за себе си имотна облага , е възбудил и поддържал  заблуждение  у  А.С.  М., М.  В.А. и А.  Г.Д. ***, и с това им е причинил  имотна вреда, в размер   на общо 300.00 лева, поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК  вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.4  вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК  го ОСЪЖДА  на ЕДНА ГОДИНА   лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.  66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното  наказание за срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 19.11.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

М.И.А.

роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, пенсионер по болест,

ЕГН: **********

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

При условията на продължавано престъпление за времето от м. юни 2018 г. до м. ноември 2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.С.М., М.В.А. и А.Г.Д. ***, и с това им е причинил имотна вреда, в размер на общо 300 лева – престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. 

В РЗ  от 17.10.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде към минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Защитникът адв.Н. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти .  Съжалява за извършеното.

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят и установяват следната фактическа обстановка: 

                  През 2017 г. подс. М.И.А. *** закупил от св. Б. Б.М.от с. село крава, за сумата от 1200 лева. Уговорката им била да я изплаща на вноски от по 200 лева. Още преди да я изплати, закупил от същия свидетел също и кон, каруца и агне, на обща стойност 1000 лева, отново на изплащане, с уговорката да изпълни задълженията си до 2020 г. Малко по-късно спрял за кратко да изплаща вноските, като заявил на свидетеля, че не разполага с пари. Към края на годината ги възобновил.  През м. юни 2018 г. св. А.С.М. *** закупил от непознати нему лица, за сумата от 200 лева, едно малко конче – мъжко, на възраст около пет месеца, тъмнокафяво на цвят. Продавачите били доведени в дома му от св. А. С.Б. от посоченото село. Малко по-късно С. решил да продаде кончето за същата цена. Скоро след това разговарял с подс. А., и му съобщил намерението си. Последният заявил, че ще закупи животното за горепосочената сума. Уточнили се тя да бъде заплатена до 10.07.2018 г. Същия ден извел кончето от двора на свидетеля, с помощта на свой братовчед, тъй като подсъдимия  бил инвалид. В разговор със св. Б., М. му споделил тази информация. А. обаче нямал намерение да изпълнява задълженията си по договора за продажба, а нямал и обективната възможност за това. Той се издържал от инвалидната пенсия, която получавал, а освен това изпълнявал ежемесечно задълженията си към св.Монов, чрез вноски от по 200 лева. Междувременно, още в деня на придобиването му, той продал животното на последния, за сумата от 110 лева. След като настъпил падежът на плащането по неговата сделка, св. М. неколко кратно подканял подсъдимия да изпълни задължението си, дори му давал пари за транспорт до градовете, където имало банкови клонове, за да може да изтегли пари от там. В крайна сметка обаче получавал уклончиви обещания от А., че ще му заплати дължимото по-нататък. След като се убедил, че контрагента му е недобросъвестен, свидетелят решил да пусне жалба за случая в РУ МВР – Роман. Когато узнал за това, подсъдимия  му се обадил по телефона и го заплашил, че ако намеси полицията, няма да получи нищо. Независимо от това М. пуснал жалбата; в хода на проверката А. не отрекъл, че дължи парите по сделката; твърдял обаче, че уговорката му с тъжителя е била задължението да се изпълни до края на 2018 г. Преписката по случая била заведена под № 1805/2018 г. При наличните към момента данни наблюдаващия прокурор преценил, че липсват данни за престъпление, а се касае за гражданскоправен спор между страните, като падежът на договора между тях е края на 2018 г. Ето защо, с постановление от 11.10.2018 г. отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. И в началото на следващата година обаче подсъдимия  не предприел никакви мерки да заплати дължимата сума, което принудило М. да пусне нова жалба.

               Свидетелят М.В.А. ***, се занимавал с отглеждане на домашни животни, включително кози. През м. август 2018 г. подс. А. го посетил в дома му, и пожелал да закупи от него две ярета. Свидетелят разполагал с такива – мъжко и женско, с тегло от по12-15 кг. След преговори за цената се споразумели обвиняемия да ги закупи за сумата от общо 60.00 лева. Той обаче заявил, че в момента не разполага с парите. Обещал, че ще ги заплати след около месец, когато получи парите от ваучери за дърва, които му се полагат. Още същия ден откарал животните с каруцата си. При сключване на сделката присъствал св. В. Д. А. – баща на св. М. А.. През есента на същата година подсъдимия  предложил за продан едно от яретата на св. М.. Последният заявил, че не разполага с пари, и предложил в замяна една конска юзда, на стойност около 30.00 лева; А. се съгласил. В началото на 2019 г. св. М. А. го потърсил за дължимата сума от продажбата на яретата. Подсъдимия  го помолил да изчака една седмица, „за да получи пари от пътни, които му се полагат като инвалид“. След изтичането и на този срок, двамата се срещнали в дома на св. В. Б. В.в с. Камено поле. Там присъствал и св. А.Г.Д. ***. Когато А. попитал подсъдимия  кога ще си получи парите, той отвърнал, че няма да му ги даде. Двамата се скарали. Първоначално А. твърдял, че няма пари, но на въпроса кога все пак ще заплати яретата отвърнал, че никога няма да го стори. Тогава пострадалият свидетел подал жалба в РУ – Роман. В хода на извършената проверка подсъдимия заявил, че в действителност е получил животните като възнаграждение за услугата, която е направил на свидетеля – да му намери купувачи за козите, които той е продал в предходен период. Установено е обаче, че такава уговорка между тях не е имало; въпросните контрагенти в действителност са били намерени от св. Д. О. Д. от с. Крапец, а подс. А. единствено ги завел до дома на св. А., когато те го попитали къде се намира.

През есента на 2018 г. св. Д. Г.Д.от с. Камено поле, закупил на промоция мобилен телефон, марка „Х – Тремер“, черен на цвят, с копчета /не сензорен/, за сумата от 50.00 лева. Скоро след това – в края на м. октомври-началото на м. ноември решил, че не му е нужен, и го подарил на св. А.Г.Д.. Последният работел при него и му помагал да отглежда животни. Д. ползвал телефона известно време, след което на свой ред решил да го продаде за сумата от 40 лева, тъй като се снабдил с друг такъв. Все през м. ноември 2018 г., той разговарял с подс. А. и му споделил намерението си. Последният изразил желание да закупи вещта; заявил, че в момента няма пари и ще я заплати след 2-3 дена. Свидетелят се колебаел, но накрая се съгласил, тъй като А. бил много настоятелен. След изтичане на уговорения срок, подсъдимия  не заплатил дължимата сума. Д. многократно го подканял да изпълни задължението си; първоначално получил отговор, че това ще стане след 10 дена, а след изтичането и на този срок – че ще плати „по-натам във времето, тъй като сега няма пари“. Това продължило месеци наред, докато свидетелят се убедил, че контрагента му няма намерение да плаща. В крайна сметка А. не заплатил и тази вещ.

                                   Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие подсъдимият  А.  се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните на фаза ДП  доказателства: показания на свидетелите М. /л.53-54/, Б. /л.55/, М. А./л.57-58/, В. А. /л.59/, М. /л.61-62/, Д. л./63-64/, В. /л.67-68/, Д. /л.69-70/, Д. /л.71-72/, и К. /л.73/, справки от Служба по вписванията – гр. Мездра /л.80/, Община Роман /л.82-83/, ТД НАП – гр. Велико Търново офис Враца /л.84-85/, АСП – ДСП – Мездра /л.86/,  справка за съдимост /л.91/, характеристика /л.93/, данни за семейно положение и имотно състояние /л.88/.

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия  М.И.А. ***, е извършил престъпление против собствеността – измама. За времето от м. юни 2018 г. до м. ноември 2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.С.М., М.В.А. и А.Г.Д. ***, и с това им е причинил имотна вреда, в размер на общо 300 лева. Престъплението е продължавано. Налице са три отделни деяния, всяко от които е измама, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, при което всяко последващо деяние от обективна и субективна страни съставлява продължение на предхождащото го. Действал е умишлено.Възбуждал и поддържал последователно заблуждения в лицата А.М. , М.А. и А.Д. , че ще им заплати закупени от него вещи / малко конче , две ярета и мобилен телефон/ ,без да е имал намерение това да стори . От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.

   Причина за извършване  на престъплението  са ниското правно съзнание на подсъдимия , свързано с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

 Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият  е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на млада  възраст  , със средно  образование, безработен, не женен , не   осъждан   , криминално проявен,  не се ползва се  с добро име по местоживеене , разполага с нисък месечен доход под форма на  инвалидна пенсия , не притежава движимо и недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият   за виновен    в извършеното  престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК   , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление   е налице рамка на  наказанието от една до шест   години “Лишаване от свобода “    , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година и шест месеца   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  една година   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко  .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното  и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  и  чистото съдебно определят превес на    смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива съобразно негативните характеристични данни .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимия    не е осъждан и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото не са  направени разноски и не са налице ВД .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 2.11.2019г.

22

НОХД No 284/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.В.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 17.10.2019г.

За РП-Мездра прокурор *****.

Подсъдимият, редовно призован и уведомен по чл.247б НПК, лично и със защитника си адв. Д. Н. от ВрАК, редовно упълномощен от ДП.

По делото са постъпили: 2 бр. Удостоверения по декларирани данни № 1100-1571/29.08.2019 г. и № 1100-1576/05.09.2019 г., издадени от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца и справки за съдимост на подсъдимия, издадени от Бюро съдимост при РС-Мездра след проверка в Бюро съдимост на РС-Бяла *****.

ПРОКУРОР: Моля да дадете ход на днешното р.з. Моля да приемете постъпилите писмени доказателства.

АДВ. Н.: Ход на делото. Не възразявам да се приемат постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в р.з. и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕЗДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм копие от ОА. Има седем дни от получаването му. Запознат съм със съдържанието и съм наясно с обвинението.

Съдът пристъпва към обсъждане в р.з. на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и излагане на становища по тях от страните.

ПРОКУРОР: Предвид разпоредбата на чл.248 НПК давам следното становище по въпросите, които са предмет на днешното р.з. Съобразно обвинението, което се поддържа срещу подс. Д.В.Т. делото по своята родова и местна подсъдност е подсъдно на РС-Мездра. Намирам, че няма основания за неговото прекратяване или спиране. В хода на ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Относно основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвид изразеното в хода на ДП становище на подсъдимия, в качеството му на обвиняем тогава, намирам, че има основание за разглеждане на делото по една от съответните процедури - споразумение или съкратено съдебно следствие, но по-подробно становище в тази насока ще изразя след изслушване становището и на подсъдимия и неговия защитник по конкретните въпроси. Намирам, че настоящото производство не следва да бъде разгледано при закрити врати. Не се налага привличането на резервен съдия, както и назначаването на защитник, доколкото подсъдимият има редовно упълномощен такъв. Няма основание за изменение на взетите мерки за процесуална принуди на подсъдимия. Не правя искания за събиране на нови доказателства на този етап по делото, като моля, след изслушване и на другата страна по въпросите по чл.248 НПК ще взема становище по насрочване на следващо с.з., както и респ. Призоваване на други лица по него.

АДВ. Н.: Също намирам, че делото е подсъдно на РС-Мездра по правилата за родова и местна подсъдност. Не намирам, че са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не намирам, че има допуснати нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на клиента ви. Действително сме изявили желание в хода на ДП делото да се реши със споразумение по реда на Глава ХХІХ НПК и ще молим делото да продължи по този ред. Не се налагат обстоятелства на този етап на делото да се назначи резервен съдия, както и назначаването на защитник, делото да се гледа при закрити врати. Не се налага изменяване на мярката за процесуална принуда. Не правим искания за събиране на нови доказателства. С оглед на факта, че изразихме желание делото да се гледа по реда на Глава ХХІХ НПК не се налага призоваване на лицата, които са споменати в приложените на ОА.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра предвид обстоятелството, че описаното в ОА деяние е извършеното на територията на този съдебен район. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Участието на адв. Н., както на ДП, така и на съдебното производство, е достатъчна гаранция, че правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълнота. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото, на ДП по отношение на Д.В.Т. е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и към настоящия момент не са налице основания за изменения на същата. В днешното с.з. страните не направиха искане за събиране на нови доказателства. Имайки предвид изложеното, съдът споделя становищата на страните, че са налице основания за разглеждане на делото по Глава ХХІХ НПК и в този смисъл на същите следва да им бъде дадена възможност да постигнат споразумение за решаване на делото.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Д.В.Т. на досъдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва и протестира от страните в 7-дневен срок от днес пред ВрОС.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да постигнат споразумение.

ПРЕКЪСВА с.з. в 12.05 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в 12.44 часа.

ПРОКУРОР: Със защитата на подсъдимия постигнахме споразумение, което сме изготвили в писмен вид и Ви представяме днес в с.з. Моля да го приемете, ведно с декларацията по чл.381 ал.6 НПК. Споразумението не противоречи на закона и морала и моля в този вид да го одобрите.

АДВ. Н.: С представителя на прокуратурата постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид. Моля да го приемете и да го одобрите.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката. Желая споразумението да бъде прието и одобрено. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на НОХД № 284/2019 г. по описа на РС-Мездра, на основание чл.384 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Д.В.Т. - роден на *** г. в с. *****, с постоянен адрес *** *****, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, заварчик в „*****” ООД гр. София, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. Н.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е

За решаване на НОХД № 284/2019 г. по описа на Районен съд гр. Мездра със споразумение,

сключено на основание чл.384 ал.1 НПК

 

Днес на 17.10.2019г. в град Мездра се постигна споразумение между:

1. **** ***** - прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и

2. Адв. Д.Н. от ВрАК, защитник на подсъдимия Д.В.Т. – българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, роден на *** ***, с ЕГН **********, които се споразумяха за следното:

За това, че Д.В.Т. на 14.03.2019 г. в с. Люти дол, общ. Мездра по ул. “****“ до дом № 26, с посока на движение гр. Мездра, е управлявал МПС – лек автомобил „****“ с рег. № ****, със служебно прекратена регистрация, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № I–45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда на предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

На подсъдимия Д.В.Т. за престъплението по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, при условията на чл.54 НК, се налага алтернативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, в размер на 500 лв.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                           Защитник:

(**** *****)                      (адв. Д. Н.)

 

Подсъдим:

                            (Д.Т.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Н.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. Д.Н. от ВрАК - защитник на подсъдимия Д.В.Т. и Д.В.Т. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 284/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Д.В.Т. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 14.03.2019 г. в с. Люти дол, общ. Мездра по ул. “****“ до дом № 26, с посока на движение гр. Мездра, е управлявал МПС – лек автомобил „****“ с рег. № ****, със служебно прекратена регистрация, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № I–45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда на предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

На подсъдимия Д.В.Т. за престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК, при условията на чл.54 НК, СЕ НАЛАГА алтернативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 284/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.55 часа.

В законна сила на 17.10.2019г.

23

АНД No 327/2019

РДГ

Б.Г.П.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 17.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителят Б.Г.П. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Б.Г.П. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като акцентува, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да е надлежно поканен и не му е връчван. На следващо място се подчертава, че жалбоподателя не може да бъде субект на нарушение по чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите, като неправилно и неточно са посочени нарушените разпоредби.

За ответника се явява юрисконсулт И.М.. Същата взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и като такова да бъде потвърдено. Акцентира се, че издаденото Наказателно постановление е законосъобразно и притежава всички реквизити, обявени от ЗАНН като задължителни.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е  процесуално допустима.

Акт за установяване на административно нарушение серия ИАГ № 051553 от 17.04.2019 г. е съставен на жалбоподателя затова, че като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение № 816/27.04.2012 г. не изпълнява разпореждане. Отразено е, че нарушението е извършено на 17.04.2019 г. в ТП-ДГС гр.М.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.261 ал.1 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателното постановление, в което за първи път е отразено, че неизпълняване на разпореждането се изразява в това, че жалбоподателя не се е явил за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и като уточнение е  посочена като нарушена разпоредбата на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите.

По делото е представена цялата административнонаказателна преписка, към която са приложени НП № 464/22.08.2019 г., АУАН серия ИАГ № 051553/17.04.2019 г., Констативен протокол серия ИАГ № 152245/17.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., пощенски плик с клеймо от 02.09.2019 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 07.08.2019 г. по Преписка с вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, пощенски плик с клеймо от 07.08.2019 г., писмо от Директора на РДГ гр.Б. под изх.№ РП-462/463/464/19 от 10.05.2019 г., Известие за доставяне от 16.05.2019 г., Приемо-предавателен протокол от 30.04.2019 г., извлечение от Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите, касателно Удостоверение № 816/27.04.2012 г., Длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист-горски инспектор”, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г., на Министъра на земеделието и храните, Амбулаторен лист № 004506/17.04.2019 г. и Констативен протокол серия ИАГ № 152241/16.04.2019 г.  Съответно са разпитани свидетелите С.С., И.Н. и И.М.. Съответно първите двама работещи като главни специалисти – горски инспектори при Изпълнителна Агенция по горите гр.С. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като последния свидетел също се явява такъв и работи като старши лесничей в ДГС гр.М..

Безспорно по делото от представените писмени доказателства в лицето на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните и от представения Трудов договор № К-314/21.04.2011 год. се установява, че ответника в лицето на С.К.– Директор на РДГ гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.

Жалбата е подадена в срок, като в тази насока са представените по делото Известие за доставяне от 28.08.2019 год., от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е получил Наказателното постановление, чрез съпругата си на посочената дата. Същият е упражнил правото си на жалба, като последната е изпратена на 02.09.2019 год., като в тази насока по делото е приложено ксерокопие от съответния пощенски плик.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Районна прокуратура гр.М. е била образувана Преписка под вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, по повод постъпили материали и документи от РДГ гр.Б. за жалбоподателя, с обвинение по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Към Преписката на РДГ гр.Б. били приложени процесния акт, както и още два броя актове. От събраните по преписката писмени материали, се установява, че жалбоподателя е осъществявал нужния контрол, като е посещавал сечищата в с.С.С.и в с.В., като в тази насока са приложените по делото доказателства, а именно Протоколи от проверка на сечище. При тези проверки не са били установени отсечени немаркирани дървета. От събраните по преписката доказателства е установено, че сечта в процесните имоти е извършвана от лицето С.Р., на който обаче контролните органи от РДГ гр.Б. не са съставили акт. Районна прокуратура гр.М. е отказала да образува досъдебно производство срещу жалбоподателя и е прекратила преписката на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК ,поради липса на престъпление от общ характер.

От гласните доказателства по делото се установява, че процесния акт е съставен на база друг акт, във връзка с извършена на 16.04.2019 г. проверка в землището на с.В.. Видно от показанията на свидетелите Н. и С. за посоченото нарушение е съставен Констативен протокол. На следващия ден жалбоподателя е следвало да се яви в ДГС гр.М. за съставяне на акт  именно за допуснато нарушение на 16.04.2019 г. Прави впечатление, че от приложения по делото Констативен протокол под № 152241/16.04.2019 г., който е съставен във връзка с констатирано нарушение на 16.04.2019 г. и лично е подписан от жалбоподателя, никъде не е посочена датата и часа за съставяне на акт на лицето. В частност този Констативен протокол и отразеното в него касае съставяне акт на жалбоподателя за констатирано друго нарушение, извън това, което е обект по настоящето производство. На 17.04.2019 г. жалбоподателя не се е явил в ДГС гр.М. за съставяне на акт, тъй като е бил болен и в тази насока е приложения по делото Амбулаторен лист под № 004506/17.04.2019 г. Актосъставителят по делото, в лицето на Свидетеля С.С. твърди в показанията си, че в Констативния протокол е било изрично написано жалбоподателя да се яви на 17.04.2019 г. в 09.30 часа. Този факт не отговаря на обективната истина, тъй като видно от приложения по делото Констативен протокол от 16.04.2019 г. такова обстоятелство не е вписано, а и както бе отразено в по-горните абзаци този Констативен протокол касае различно нарушение, което не е обект на разглеждане в настоящето производство. Безспорно от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че жалбоподателя на 17.04.2019 г. не се е явил в ДГС гр.М.. Ето защо, в никакъв случай не може да се приеме, че същият е бил наясно, че трябва да се яви на 17.04.2019 г. в 09.30 часа, като това обстоятелство е отразено в съставен Констативен протокол на 17.04.2019 г. в отсъствието на жалбоподателя. Същият по обективни причини не е могъл да узнае този факт. Както бе отразено и в по-горните абзаци, процесния акт обект на настоящето производство е съставен на жалбоподателя в негово отсъствие затова, че последният не е изпълнил разпореждане, което изрично не е вписано в акта в какво се отразява, но като ново обстоятелство се явява в НП и касае факта, че неизпълнението на разпореждането се изразява в това, че жалбоподателя не се е явил за съставяне на АУАН на 17.04.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество по обжалваното Наказателно постановление, тъй като безспорно същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата порочност.

От събраните по делото доказателства, както бе отбелязано и в по-горните абзаци безспорно е установено, че акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като същият впоследствие не му е връчван, нито предявяван.

На първо място съдебния състав намира за основателно да посочи, че приложението на изключението на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН от правилото по чл.40 ал.1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова предпоставка АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН. Надлежното упражняване на правата на нарушителя при неприсъствено съставяне на акта е гарантирано от законодателя  с последващото задължително връчване на акта, съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, което е несторено от административнонаказващия орган. Именно това нарушение е съществено по своя характер и автоматично води до отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на Общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от 7 дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай безспорно липсват доказателства и твърдения, че изобщо акта е предявяван и подписван от жалбоподателя. Напротив, от всички разпитани по делото свидетели се установява, че акта изобщо не е изпращан за предявяване и подписване. При това положение и след като е установено, че акта не е бил предявен на нарушителя, административнонаказващия орган е бил длъжен незабавно да го върне на актосъставителя, според императивната разпоредба на чл.52 ал.2 от ЗАНН. Вместо да изпълни това свое задължение административнонаказващия орган е пристъпил към издаване на Наказателно постановление при непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, каквато възможност приложимият специален закон, а именно ЗАНН и конкретно неговите чл.43 и чл.52 не допускат. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, понеже е лишило санкционираният нарушител от възможността да се запознае с предявеното му административнонаказателно обвинение, формулирано с акта, да изрази становище по него и да представи доказателства в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и безспорно е неотстранимо в съдебната фаза на производството. Посоченото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, че ЗАНН не предвижда възможност за предявяване на акта по пощенски път. Такова е допустимо изрично и само по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, т.е. чрез връчване на нарушителя лично или чрез пълномощник срещу подпис, което изобщо в конкретния случай не е сторено. Недопустимо е и издаване на Наказателно постановление, въз основа на непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, още повече на неприсъствено съставен такъв, какъвто е настоящия случай.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, макар, че не разглежда въпроса по същество, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите. Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.1 т.6 от Закон за горите служителите в Изпълнителната Агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на Изп.Директор на Изпълнителната Агенция по горите издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им. В разпоредбата на чл.197 ал.1 т.6 от Закон за горите е регламентирана единствената правна възможност, при която служителите с лесовъдско образование в структурите на Изпълнителната Агенция по горите  имат възможност да издават разпореждания, като тази правна възможност е насочена само към спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушение по описаните закони. В конкретния случай не е налице административно нарушение, тъй като не е налице законово основание за изпълнение на разпореждане, което не се основава на правна норма от приложимия закон. Категорично не е налице осъществено административно нарушение от наказаното лице. Деянието не е съставомерно по нормата на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр. Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

24

НОХД No 230/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Н.В.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 22.10.2019г.

Отправено е искане до АК-Враца за назначаване служебен защитник на  подсъдимият Н.В.Д.. С писмо  №1630/02.10.19 година  на АК-Враца, за   защитник е определен  адв. Г.П. ***. При това положение същият следва да  бъде назначен за такъв.

Мотивиран от горното  и на основание чл. 26  ал.2 ЗПрП, съдът

 

                      О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. Г.П. за служебен защитник на   подсъдимият  Н.В.Д..

ПОДСЪДИМ: Ще ползвам назначения ми служебен защитник, като съм уведомен,че при осъдителна присъда разноските ще бъдат заплатени от мен.

За РП-Мездра прокурор Е..

Подсъдимият лично и със   служебен защитник адв. П. ***.

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

АДВ. П. : Ход на РЗ.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила със споразумение, делото следва да се гледа при открити врати, с участието на защитникът, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. П.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  защитникът, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Подсъдимия се признава за виновен и желае  сключване на споразумение.

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Д.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати, не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

Определението  се обяви на страните и подлежи на жалба или протест в 7-дневен срок пред ОС-Враца, относно липса на основания за изменение на МН  и констатациите за липса на  допуснати  отстраними съществени процесуални нарушения.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК при открити врати в процедура  за одобряване на постигнато споразумение.

Прекъсва с.з. в 10,10 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10,20 часа.

АДВ. П.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

Н.В.Д., ЕГН:**********, роден  на *** ***, общ. Роман, ул. „.” №1, българин, български гражданин, неженен, основно образование, безработен,  осъждан.

ПОДС. Д.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ.П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Д.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384,вр. чл.381 и сл. НПК

 

По НОХД № 230/2019 г. по описа на РС Мездра/

 

 Днес, 22.10.2019 година в гр. Мездра, област Враца между подписаните:

 1. Е. Е.  Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и

 2. адв. Г.П.– ВАК, сл.защитник на подс. Н.В.Д., ЕГН **********,***, с основно образование, неженен, осъждан, безработен,   на основание чл. 384, вр. чл. 381 ал.1 НПК се постигна следното споразумение:

Подс. Н.В.Д., ЕГН **********,***, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, се признава за  виновен за това, че на 18.06.2019 г. в с. Радовене, общ.Роман, в дом на ул.”.” №1 сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД гр.София /направено е присъединяване преди мерене под таблото към захранващия проводник тип AL/R2x16  кв.мм. като към фазовото жило е прикачено едно жило от проводник тип ПВВМБ1-4 кв.мм., а към нулево жило е прикачен проводник тип ПВ-А2-4 кв.мм. и проводниците са свързани към ел.инсталацията на дома/, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.

Наказанието на подс. Н.В.Д., ЕГН **********,     се определя при условията на  чл.55, ал. 1 т. 2,  от  НК, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 10 /десет/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подс. Н.В.Д. не се налага предвиденото кумулативно наказание „глоба”.

На подс. Н.В.Д., ЕГН **********,  се възлагат направените по делото разноски в размер  на 67,20 лв. възнаграждение експертиза и 25,98 лв. /общо 93,18лв/ в полза на държавата вносими по сметка на ОД МВР Враца.

 

Веществени доказателства: 1 меден проводник тип ПВ-А2-4 кв.мм. с черна изолация, 2 бр. с кафява и бяла изолация с обща дължина 7 м. и 2. Медно жило от проводник тип ПВВМБ1-4 кв.мм.със сива изолация с обща дължина 7 м. и 3. Меден проводник тип СВТ 3х1,5 кв.мм., с черна изолация и обща дължина 15 м., на основание чл. 53, ал.1 б.”а” НК, като вещи принадлежали на виновния и са послужили за извършване на умишленото престъпление се отнемат в полза на държавата, като след приключване на производството да се унищожат поради липса на стойност.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

ДЕКЛАРИРАМ, че съм съгласен с така постигнатото споразумение, запознат съм с последиците от същото, а именно че има последиците на влязла в сила присъда и се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                        СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                      ЗАЩИТНИК: 

              /Е.Е./                            /Г.П./                         

 

 

                              ПОДСЪДИМ:………………………

                                            /Н.  Д./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  Е Е…..  Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и  адв. Г.П.– ВАК, сл.защитник на подс. Н.В.Д., ЕГН:**********, роден  на *** ***, общ. Роман, ул. „…..” №1, българин, български гражданин, неженен, основно образование, безработен,  осъждан,  за това, че  подс. Н.В.Д., ЕГН **********,   се признава за  виновен за това, че на 18.06.2019 г. в с. Радовене, общ.Роман, в дом на ул.”…..” №1 сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение” АД гр.София /направено е присъединяване преди мерене под таблото към захранващия проводник тип AL/R2x16  кв.мм. като към фазовото жило е прикачено едно жило от проводник тип ПВВМБ1-4 кв.мм., а към нулево жило е прикачен проводник тип ПВ-А2-4 кв.мм. и проводниците са свързани към ел.инсталацията на дома/, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.

 Наказанието на подс. Н.В.Д., ЕГН:**********,     се определя при условията на  чл.55, ал. 1 т. 2,  от  НК, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подс. Н.В.Д. не се налага предвиденото кумулативно наказание „глоба”.

ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН:**********, да заплати направените по делото разноски в размер  на 67,20 лв. възнаграждение експертиза и 25,98 лв. /общо 93,18лв/ в полза на Държавата вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Веществени доказателства:

 1. меден проводник тип ПВ-А2-4 кв.мм. с черна изолация, 2 бр. с кафява и бяла изолация с обща дължина 7 м.

 2. Медно жило от проводник тип ПВВМБ1-4 кв.мм.със сива изолация с обща дължина 7 м.

 3. Меден проводник тип СВТ 3х1,5 кв.мм., с черна изолация и обща дължина 15 м., на основание чл. 53, ал.1 б.”а” НК, като вещи принадлежали на виновния и са послужили за извършване на умишленото престъпление се отнемат в полза на държавата.

     ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 230/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

    ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

    Протокола написан в с. з.

    Протокола приключи в 10.30 часа.

В законна сила на 22.10.2019г.

25

АНД No 241/2019

КАТ

Ц.И.И.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 22.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Ц.И. ***, обжалвал в срок наказателно постановление №19-0334-000097/20.06.2019 г. на Началник РУ-Роман към ОДМВР-Враца, с което  му е наложена глоба в размер на 50.00 лева  на основание чл. 183  ал.4 т.7 ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и на основание наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки  .

В жалбата се отрича нарушението и съответно датата на извършване посочена в НП.

В СЗ жалбоподателя  редовно призован не се явява.Представлява се от адв. М. Стоянов, който поддържа жалбата, като я доразвива с факта на посочване  на  нулиран АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП, поради което същото  се явява незаконосъобразно.

Наказващият орган, редовно призован,  не е  взел становище и не е изпратил представител.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Събрани са  писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Жалбата е основателна .

Предмет на обжалване е НП № 19-0334-000097/20.06.2019 година издадено въз основа на АУАН № 970429/21.05.2019 г.   против жалбоподателя , затова, че на 21.05.2019 г. около 17,35 часа  в Община-Роман на общински път SFO2046, като  водач на л.а. марка „Форд Фокус“  с регистрационен № ОВ 0171 ВА, при кръстовището  с посока с. Струпец  е управлявал автомобила  без да използва  обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Нарушението е  квалифицирано по чл. 137а ал.1 ЗДвП.

Съдът установява, че  НП е незаконосъобразно  на две основания:

На първо място е посочено в НП, че е  издадено  въз основа на АУАН Д 970429/21.05.2019 г.  Въпросния АУАН е  приложен към делото , но сочи подобно нарушение  извършено от  жалбоподателя , но на друга дата – 04.05.2019 г.  В този смисъл  соченият АУАН  касае  друго нарушение обвързано с  датата на неговото извършване  в НП различно от посочената в АУАН. По този начин за пръв  път с НП се въвеждат различни релевантни обстоятелства към претендирано нарушение , които  не са предявени на нарушителя  със съставяне на АУАН.  Това обстоятелство прави НП не законосъобразно , като издадено при съществени процесуални нарушения, поради което НП подлежи на отмяна.

На второ място  соченият АУАН № 970429/21.05.2019 година въз основа на който се издава НП е  анулиран на основание чл.54 ЗАНН с резолюция  на   н-к РУ гр. Роман приложена  към делото на л.7 и л. 26 под № 334Р-4232/21.05.2019 г.  По този начин  НП  се издава  без валиден АУАН № 970429/21.05.2019 година слагащ начало на  административно наказателното производство  по чл. 36 ал.1 ЗАНН. Това обстоятелство на самостоятелно основание прави НП  не законосъобразно  и съответно води  до неговата отмяна на това основание.  В НП е посочено също прекратяване  на АУАН  № 970379/04.05.2019 г., като хронологията сочи, че  след съставяне на  АУАН  от 04.05.2019 г. е издаден  втори АУАН на 21.05.2019 г.  въз основа  на който  се издава и атакуваното НП. Към преписката липсват доказателства първоначално съставеният АУАН  № 970379 /04.05.2019 г.  да е прекратен,респ. анулиран ,  като съответно  въз основа на него  не е издавано и НП.  Доказателствата сочат анулиране  единствено на втория съставен АУАН №970429/21.05.2019 г., въз основа на който е издадено НП.  Съдът не приема техническа грешка  в  цифровото изписване на   тези два акта в самото НП, тъй като  приложения  официален документ като резолюция касае  единствено анулиране на АУАН № 970429/21.05.19 г. , който ясно е изписан  с този номер на няколко места в резолюцията от 21.05.19 година и въз основа на този документ съдът изгражда правни  изводи по релевантните факти  без да разполага с процесуална възможност  да изменя  данните в резолюцията от 21.05.2019 г. на Началник РУ-Роман  като документ издаден  от друг орган  във връзка с  процесното нарушение.  Обобщено фактите сочат несъответствие в номерата на  двата  акта посочени в заключителната част на резолюцията за прекратяване на административно наказателната преписка по АУАН № 970429/21.05.2019 г.  , което  вероятно се дължи  на техническа грешка , която не е  от компетенциите  да бъде санирана  от съда .

Мотивиран при изложените съображения   и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , РС-Мездра в този съдебен състав                               

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като  незаконосъобразно наказателно постановление №19-0334-000097/20.06.2019 г. на Началник РУ-Роман към ОДМВР-Враца, с което на Ц.И. *** ,   е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева  на основание чл. 183  ал.4 т.7 ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и на основание наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки  .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Адм.Съд –Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че е обявено.

 

26

АНД No 298/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 22.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна частично. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 15.08.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 22.08.2019 год. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001252/14.06.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 14.06.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените документи, както и от изготвената на 14.06.2019 г. Справка за начислени и изплатени възнаграждения за заплати за месец март 2019 г. се е установило, че работодателя „Н.В.К.“ ЕООД, представлявано от П.Н.Б. – Управител, не е изпълнил задължително предписание № 1 по Протокола на Д „ИТ” гр.В., ПР № 1915546 от 16.05.2019 г. със срок на изпълнение на предписанието 12.06.2019 г., а именно: Работодателят „Н.В.К.” ЕООД да заплати пълният размер на трудовото възнаграждение на наетите лица /общо 21 бр./ за месец март 2019 г. на обща стойност 7 361.71 лева, съгласно изискваният на чл.128 т.2 от КТ. Видно от представената справка работодателят е изплатил сумата от 2 772.14 лева на три лица, като остават дължими суми за трудови възнаграждения в размер на 4 589.57 лева на 12 лица. Нарушението е извършено на 13.06.2019 г. – първият работен ден след изтичане на определения срок за изпълнение на даденото предписание в гр.М.. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д ИТ гр.В. като контролен орган е в нарушение на разпоредбите на чл.415 ал.1 от КТ.

По делото са събрани гласни и писемни одказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 06-001252/30.07.2019 г., АУАН № 06-001252/14.06.2019 г., Разписка от 15.08.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1915546 от 14 и 16.05.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1919282 от 13 и 14.06.2019 г., 2 броя Справки за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” – обезщетения м.февруари 2019 г. и Заповед № ЧР-1459/29.07.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите К.П., Д.И. и Ц.П. всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че не е изпълнено задължително предписание № 1, дадено с протокол от 16.05.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати пълният размер на трудовото възнаграждение на наетите лица /общо 21 броя/ за месец март 2019 г. на обща стойност 7 361.71 лева. Видно от представената справка работодателят е изплатил сумата от 2 772.14 лв. на три лица, като остават дължими суми за трудови възнаграждения в размер на 4 589.57 лева на 12 лица. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на същите се дължи възнаграждение за месец март 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения, изготвена на 14.06.2019 г.  и но 16.05.2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 12.06.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 14.06.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 13.06.2019 г. т. е . първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание от който момент работодателят е в забава.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

При горната фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав намира, че е извършено нарушението, визирано в НП. Нарушена е разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, съобразно която работодателя следва да изпълнява задължението да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е изпълнил вмененото по силата на чл.128 т.2 от КТ задължение да заплати пълният размер на дължимото трудовото възнаграждение за м. март 2019 год. на общо 21 лица. Жалбоподателят като страна по трудовия договор следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от него, в случая задължението за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите при добросъвестно изпълнение на техните трудови задължения. Безспорно от представените заверени копия от платежни ведомости се установява, че на работниците е начислено, но не е заплатен пълният размер на дължимото трудово възнаграждение за м.март 2019 год. Съответно е изплатена сумата на три лица, като остават дължими суми за трудово възнаграждение на още 12 лица. Като не е изпълнил това свое задължение жалбоподателя е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение по чл.128 т.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран от оправомощените за това органи. Визираната в чл.415 ал.1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. От доказателствата по делото се установява, че такова предписание е било дадено с Протокол от проверка от 16.05.2019 год. на “Н.В.К.” ЕООД, стопанисващ обекта. Във връзка с отстраняване на констатираните нарушения е предписано работодателя да изпълни задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ и срока на изпълнение е 12.06.2019 год. При последваща проверка е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя в качеството на управляващ и представляващ да е изпълнил предписанието.

Предметът на нарушението не е даденото задължително предписание във връзка с констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение на своите работници за положения от тях труд през м.март 2019 год., а неговото неизпълнение в срок. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. По делото е установено по безспорен начин, че при извършените проверки на 16.05.2019 год. са констатирани нарушения в дружеството, като за тяхното отстраняване по № 1 е предписано в срок до 12.06.2019 год. работодателя да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците и служителите за положения от тях труд през м.март 2019 год.

Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност. Безспорно е сумите, за които е дадено предписание за изплащане сами по себе си може и да не са големи, но се касае до трудови възнаграждения и видно от представените извлечения от ведомостите става въпрос за една или повече основни месечни заплати, т.е. работника и членовете на неговото семейство в продължение на повече от един месец са били лишени от тези необходими за издръжката им средства.

Следва да се подчертае, че за неизпълнение на такова задължително предписание наказанието е имуществена санкция или глоба съгласно чл.415 ал.1 от КТ. Настоящият съдия-докладчик намира, че възражението на жалбоподателя, че не е субект на нарушението не е основателно. В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя, представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управител.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към минималния размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. Административнонаказващия орган е определил санкция в размер от 2 000 лева. Следва да се отбележи, че така наложената имуществена санкция не е правилно определена. Макар и да са събрани доказателства, че на дружеството са правени множество проверки и са констатирани редица нарушения, не следва дружеството да бъде санкционирано с имуществена санкция в такъв размер. Безспорно към разглеждане на настоящето производство бяха представени писмени доказателства, установяващи, че на  трима от работещите в процесното предприятие работници е изплатена сумата от 2 772.14 лева, като остават дължими суми за трудово възнаграждение на още 12 лица в размер на 4 589.57 лева. Налагане на санкция в размер от 2 000 лева безспорно би затруднило изпълнението на задълженията за изплащане на трудовите възнаграждения в срок от работодателя.  В тази насока една санкция към минимума от 1 500 лева ще гарантира изпълнение целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. 

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

27

АНД No 297/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 23.10.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало Наказателно постановление № 06-001230/30.07.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 14.06.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена санкция с обжалваното постановление.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14.06.2019 г. свидетелите Ц.П. и К.П. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство от страна на „Нова варова компания“ ЕООД в град Мездра. В тази връзка представители на дружеството предоставили в седалището на дирекцията в гр.Враца счетоводни документи и протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 година, контролните органи констатирали неизпълнение на задължително предписание №4, дадено с протокол ПР № 1915546/16.05.2019 година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“ ЕООД следвало да изплати на Тодор Тодоров Динов дължимото по чл.224 ал.1 КТ обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №25/01.03.2019, считано от 01.03.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 12.06.2019 година. За констатираното нарушение свидетелката П., в присъствието на свидетелките К.П. и Д.И., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации от проверката били описани в протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Ц.Г.П., К.И.П. и Д.Д.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 4, дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1915546/16.05.2019 година с краен срок 12.06.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка. От приложената в стр.26 от делото Заповед № 25/01.03.2019 година е видно, че трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и НП Тодор Тодоров Динов, заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било прекратено от работника без предизвестие поради неизплатени заплати, считано от 01.03.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и 2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган, извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 16.05.2019 година, са установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника Тодор Динов до края на месец април 2019 г., а именно до 30.04.2019 г., включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение, отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи са дали с ПР № 1915546/16.05.19 г. задължително предписание за изплащане на дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 12.06.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 14.06.2019 г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 16.05.2019 г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 14.06.2019 г., е съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Тодор Динов. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не са представени доказателства за това, че дължимото на Динов обезщетение да е било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При извършената на 14.06.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото обезщетение на Тодор Динов при прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на проверката – 14.06.2019 г., с бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава съществено от  обикновените случаи на това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. С обжалваното постановление е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, който, според този състав, е неправилно определен. Действително, както в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и в писмените доказателства са налице данни, от които е видно, че на дружеството са били извършени множество проверки, при които са констатирани редица нарушения на трудовото законодателство по отношение изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение. В административно-наказателната преписка /л.22 по делото/ е приложена справка, от която е видно, че въпреки предприетите действия, към 14.06.2019 година дружеството – жалбоподател дължи на своите работници 38 247,54 лева, представляващи начислени брутни трудови възнаграждения. Данни, сочещи, че тази сума е заплатена, не се съдържат по делото. Налагане на санкция в размер от 2 000 лева безспорно би затруднило изпълнението на задълженията за изплащане на обезщетенията в срок от страна на работодателя. Ето защо съдът приема, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 2 000 на 1 500 лева, което ще гарантира изпълнението на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001230/30.07.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, издадено на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, имуществена санкция от 2 000 на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

28

НОХД No 319/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Н.В.,
П.Ж.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 23.10.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Подсъдимият П.Г. лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВАК.

Подсъдимият К.В. лично и със служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК.

Пострадалият свидетел лично.

Родителите лично.

По делото са постъпили Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите и Разписка от пострадалия свидетел В.Г.С., в която е отразено, че щетата му е изцяло възстановена от подсъдимите и няма повече никакви претенции към тях.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.С.: Да се гледа делото. Аз нямам  никакви претенции към подсъдимите.

АДВ. Н. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

РОДИТЕЛ СТ. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. П.Г.:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. ИВ. Ж.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ЗА РОДИТЕЛ Н. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. К.В.:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като граждански ищец от страна на пострадалия В.С..

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдими, родители и пострадал свидетел.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалия свидетел.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.С.: Получил съм препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалия правата му по чл.84 от НПК, а именно правото да предяви Граждански иск в наказателния процес и да се конституират в качеството си на граждански ищец.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.С.: Разяснено ми е правото на Граждански иск и правото да се конституирам като граждански ищец по делото. Не искам да се конституирам като граждански ищец по делото. Както Ви казах щетите ми са възстановени. Днес си получих парите от подсъдимите и затова подписах разписка, която ви дадох. Не искам да участвам в делото и не се противопоставям да се сключи споразумение.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че се налага делото да се гледа при закрити врати, тъй като подсъдимия е непълнолетен. Не се налага да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.С.: Аз не се противопоставям да се сключи споразумение, като както казах не искам да участвам. Нямам никакви претенции. Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са ми нарушени нито моите права, нито пък на подсъдимите. Моля, да си осъдите подсъдимите, както Вие прецените.

АДВ. Н. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

РОДИТЕЛ СТ. М.: Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са  нарушени правата на Силвестър, нито пък на пострадалите. Моля Ви само да не пращате Силвестър в затвора.

ПОДС. П.Г.: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

АДВ. ИВ. Ж.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ЗА РОДИТЕЛ Н. П.: Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са  нарушени правата на Силвестър, нито пък на пострадалите. Моля Ви само да не пращате Силвестър в затвора.

ПОДС. К.В.: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., пострадалия свидетел, родителите, подсъдимите, адв. Н.П. и адв. И.Ж. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно подсъдимите в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, като това изрично е посочено и в Разпореждане № 507/24.09.2019 г., с което е постановено на основание чл.391 ал.1 от НПК разглеждане на делото при закрити врати. Не следва да бъде  привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимите се явяват с такива. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетите мерки за процесуална принуда не следва да бъдат променяни. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно подсъдимите в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, като това изрично е посочено и в Разпореждане № 507/24.09.2019 г., с което е постановено на основание чл.391 ал.1 от НПК разглеждане на делото при закрити врати. Не следва да бъде  привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимите се явяват с такива. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетите мерки за процесуална принуда не следва да бъдат променяни. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала пострадалия свидетел В.С..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите Актуални справки за съдимост и разписка.

АДВ. Н. П.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

РОДИТЕЛ СТ. А.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласна съм да се сключи споразумение. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

ПОДС. П.Г.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

АДВ. ИВ. Ж.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

ЗА РОДИТЕЛ Н. П.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласна съм да се сключи споразумение. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

ПОДС. К.В.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приемат като доказателства постъпилите справки за съдимост и разписка.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитниците на подсъдимите да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите и Разписка от пострадалия свидетел В.Г.С., в която е отразено, че щетата му е изцяло възстановена от подсъдимите и няма повече никакви претенции към тях.

 

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите и Разписка от пострадалия свидетел В.Г.С., в която е отразено, че щетата му е изцяло възстановена от подсъдимите и няма повече никакви претенции към тях.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:

П.Ж.Г. – роден на *** год. в гр.Т., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – ученик в 6-ти клас, неосъждан, с ЕГН **********.

К.Н.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, ученик в 8-ми клас, неосъждан, с ЕГН **********

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДС. П.Г.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

ПОДС. К.В.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалият свидетел е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 04.10.2019 год. и както бе отразено в по-горните абзаци същият не желае да участва като граждански ищец по делото и не се противопоставя делото да приключи по реда на Глава 29 от НПК.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н. П.: Не правя отвод на състава.

РОДИТЕЛ СТ. М.: Не правя отвод на състава.

ПОДС. П.Г.: Не правя отвод на състава.

АДВ. ИВ. Ж.: Не правя отвод на състава.

ЗА РОДИТЕЛ Н. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДС. К.В.: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава един час на представителя на прокуратурата и защитниците на подсъдимите за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 11.15 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните Споразумения за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 2 бр.Декларации по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесените споразумения с дата 23.10.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигнаха се споразумения между Районна прокуратура гр.М., адв. Н.П. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия П.Г., адв. И.Ж. – служебен защитник на подсъдимия К.В. и родителите, при условията на чл.384 НПК. Моля, да ги одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Н. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля, да одобрите и да прекратите наказателното производство.

РОДИТЕЛ СТ. М.: Моля, да одобрите споразумението.

ПОДС. П.Г.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

АДВ. ИВ. Ж.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля, да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ЗА РОДИТЕЛ Н. П.: Моля, да одобрите споразумението.

ПОДС. К.В.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представените споразумения за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимите, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразуменията, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

   С  П  О  Р А  З  У  М  Е  Н  И  Е

За прекратяване на наказателно производство

на основание  чл. 384 , вр.  чл. 381 и сл. НПК

    По НОХД№ 319/2019 г. на РС-М.

 

 

Днес, 23.10.2019  г. в гр. М.  на основание  чл. 384 , вр. чл.381 и сл. от НПК се сключи настоящето споразумение за прекратяване на  НОХД№ 319/2019 г.по описа на Районен съд гр. М., образувано по досъдебно производство № 1051/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , досъдебно производство № 96/ 2019  г.,  по описа на РУ  на МВР, гр.Р.,  водено против

           П.Ж.Г.,   роден на *** г. в гр. Т., живущ ***, българин, български гражданин ,  с начално образование,  ученик в  VI клас на  СУ „В. ***, неосъждан,  с ЕГН: **********

І. СТРАНИ

            Споразумението се сключи между:

1.Районна прокуратура - М. представлявана от  прокурор Н.Г.;

                  2.Адвокат Н.И. П. ВАК , служебен защитник на подсъдимия П.Ж.Г., с ЕГН: **********;

               3. Подсъдимия П.Ж.Г., с ЕГН: **********.

Страните постигат съгласие, с настоящето споразумение наказателното производство по  НОХД№ 319/2019 г.по описа на Районен съд гр. М., образувано по досъдебно  производство №1051/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , досъдебно производство № 96/ 2019  г по описа на РУ  на МВР ,гр.Р. да бъде прекратено и да не се провежда  производството по общия ред при следните условия:

ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

        Подсъдимият        П.Ж.Г.   роден на *** г. в гр. Т., живущ ***, българин, български гражданин ,  с начално образование , ученик в  VI клас на  СУ „В. *** , неосъждан ,  с ЕГН: **********

ВИНОВНО:

На неустановена дата, в началото на месец май 2019 година в град Р. от дом на улица „Л.“,№ 4 А  е отнел  от владението на В.Г. ***, движима вещ - един брой велосипед Украйна на стойност 55,00 лв. собственост на С. без негово съгласие, с намерение  противозаконно да го присвои, като за извършване на деянието   се е  сговорил предварително с  непълнолетния К.Н.В. и случаят е немаловажен- престъпление по чл. чл. 195, ал.1, т.5,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК

            ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

             По  чл. 381, ал.5, т.2 от НПК

          На подсъдимия  П.Ж.Г., с ЕГН: **********. за това престъпление  се определя наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т.2,б.“б“, пр. 2  НК, както следва:

ОСЕМ МЕСЕЦА „Пробация”, с пробационни мерки, както следва:Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 8 /ОСЕМ/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

ІV.ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

          По чл.381 ал.3 и  ал. 5 ,т.6 от НПК

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 55,00 лв. са възстановени .

По делото не са приобщени веществени доказателства

          V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

             По чл.381, ал.5, т.6 от НПК

          Направените по делото разноски в размер на 84,00 лв.,платими  в  полза на ОД на МВР- В.да  се  възложат  както следва :  42,00 лв. на П.Ж.Г., с ЕГН: ********** със съгласието на майка му  С.А.М. ***

               С това споразумение страните уреждат окончателно всички въпроси касаещи наказателната отговорност на подсъдимите  П.Ж.Г., с ЕГН: **********, по отношение на описаното по–горе престъпления.

След евентуалното одобрение от съда, настоящото споразумение ще има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето Споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра, които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри  както следва:

 

 

                                     С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

                   

           ПРОКУРОР:                                   СЛ. ЗАЩИТНИК:

                      /Н. Г./                                    /адв. Н. П./     

 

     

           РОДИТЕЛ:                                      ПОДСЪДИМ:

                /Ст. М./                                     /П.Г./

 

 

 

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

  

        С  П  О  Р А  З  У  М  Е  Н  И  Е

За прекратяване на наказателно производство

на основание  чл. 384 , вр.  чл. 381 и сл. НПК

      По НОХД№ 319/2019 г. на РС-М.

 

Днес, 23.10.2019  г. в гр. М.  на основание  чл. 384 , вр. чл.381 и сл. от НПК се сключи настоящето споразумение за прекратяване на  НОХД№ 319/2019 г.по описа на Районен съд гр. М., образувано по досъдебно производство № 1051/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , досъдебно производство № 96/ 2019  г.,  по описа на РУ  на МВР ,гр.Р.,  водено против

          К.  Н.  В.  роден на *** г. в гр. М. живущ ***, българин ,български гражданин ,  с начално образование , ученик в  VIII клас на  СУ „В. *** , неосъждан, с ЕГН: **********

І. СТРАНИ

            Споразумението се сключи между:

1.Районна прокуратура - М. представлявана от  прокурор Н.Г.;

               2. Адвокат И.К.Ж.  ВАК,служебен защитник на К.Н.В., с ЕГН:**********;

               3. Подсъдимия К.Н.В., с ЕГН:**********;

Страните постигат съгласие, с настоящето споразумение наказателното производство по  НОХД№ 319/2019 г.по описа на Районен съд гр. М., образувано по досъдебно  производство №1051/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , досъдебно производство № 96/ 2019  г по описа на РУ  на МВР ,гр.Р. да бъде прекратено и да не се провежда  производството по общия ред при следните условия:

ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

Подсъдимият К.  Н.  В.  роден на *** г. в гр. М. живее в гр. Р. българин ,български гражданин ,  с начално образование, ученик в  VIII клас на  СУ „В. *** , неосъждан, с ЕГН: **********

ВИНОВНО:

На неустановена дата, в началото на месец май 2019 година в град Р. от дом на улица „Л.“,№ 4 А  е отнел  от владението на В.Г. ***, движима вещ - един брой велосипед Украйна на стойност 55,00 лв. собственост на С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присви, като за извършване на деянието   се е  сговорил предварително с непълнолетния П.Ж.Г. и случаят е немаловажен- престъпление по чл. 195, ал.1, т.5,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК.

            ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

             По  чл. 381, ал.5, т.2 от НПК

               На подсъдимия К.Н.В., с ЕГН:********** за това престъпление  се определя наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т.2,б.“б“, пр. 2  НК, както следва:

ОСЕМ МЕСЕЦА „Пробация”, с пробационни мерки, както следва:Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 8 /ОСЕМ/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

ІV.ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

          По чл.381 ал.3 и  ал. 5 ,т.6 от НПК

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 55,00 лв. са възстановени .

По делото не са приобщени веществени доказателства

          V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

             По чл.381, ал.5, т.6 от НПК

          Направените по делото разноски в размер на 84,00 лв.,платими  в  полза на ОД на МВР- В.да  се  възложат  както следва :  42,00 лв  на К.Н.В., с ЕГН:********** със съгласието на Н.Н.П.,***.

С това споразумение страните уреждат окончателно всички въпроси касаещи наказателната отговорност на подсъдимите  К.Н.В., с ЕГН:**********,по отношение на описаното по–горе престъпления.

След евентуалното одобрение от съда, настоящото споразумение ще има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето Споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра, които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри  както следва:

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

           ПРОКУРОР:                                   СЛ. ЗАЩИТНИК:

                      /Н. Г./                                    /адв. Ив. Ж./     

 

            за РОДИТЕЛ:                                      ПОДСЪДИМ:

                    /Н. П./                                     /К.В./

 

Съдът намира, че така постигнатите споразумения, вписани в съдебния протокол и подписани от прокурор Н.Г., служебен защитник адв. Н.П. от ВАК, подсъдимият П.Г., родителят С.М., служебен защитник адв. И.Ж., подсъдимият К.В. и за родител Н.П., не противоречат на закона и морала, в интерес на правосъдието е и са изготвени по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., служебен защитник адв. Н.П. от ВАК, подсъдимият П.Г., родителят С.М., служебен защитник адв. И.Ж., подсъдимият К.В. и за родител Н.П., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ П.Ж.Г. – роден на *** год. в гр.Т., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – ученик в 6-ти клас, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, в началото на месец май 2019 год., в гр.Р., от дом на улица „Л.“, № 4А, е отнел  от владението на В.Г. ***, движима вещ - един брой велосипед „Украйна”, на стойност 55 лева, собственост на С., без негово съгласие, с намерение  противозаконно да го присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с непълнолетния К.Н.В. и случаят е немаловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5, вр.  с чл.194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т. 3 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ П.Ж.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” пр.2 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Ж.Г. лично и със съгласието на майка му С.А.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 42 лева.

ПОДСЪДИМИЯТ К.Н.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, ученик в 8-ми клас, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, в началото на месец май 2019 год. в гр.Р. от дом на улица „Л.“ № 4А  е отнел  от владението на В.Г. ***, движима вещ - един брой велосипед „Украйна” на стойност 55 лева, собственост на С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присви, като за извършване на деянието се е  сговорил предварително с непълнолетния П.Ж.Г. и случаят е немаловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5, вр. с чл.194 ал.1, вр.  с чл.63 ал.1 т.3  от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ К.Н.В. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” пр.2 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимия К.Н.В. лично и със съгласието на Н.Н.П. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 42 лева.

Съдът след като одобри постигнатите между страните споразумения намира, че следва да се занимае с взетите по отношение на подсъдимите мерки за неотклонение.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимите, съдът намира, че мярката за неотклонение следва да бъде отменени и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия П.Ж.Г. мярка за неотклонение „НАДЗОР на РОДИТЕЛ”, взета по ДП № 96/2019 год. по описа на РУ гр.Р..

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия К.Н.В. мярка за неотклонение „НАДЗОР на МКБППМН”, взета по ДП № 96/2019 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 319/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.45 часа.

В законна сила на 23.10.2019г.

29

НОХД No 324/2019

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Г.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 23.10.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. М.С. от ВАК.

По делото са постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Справка от НАП-ТД В.Т.- офис В. под изх.№ С 190006-178-0031845/14.10.2019 г., удостоверяваща, че по НОХД № 527/2018 г. по описа на Районен съд гр.Б.С.има образувано Изп.дело, а относно АНХД № 256/2018 г. също по описа на Районен съд гр.Б.С.няма данни същото да е изпратено за събиране от НАП и Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ П-00115/2010 от 26.09.2019 г., относно изтърпяните наказания от подсъдимия по НОХД № 447/2010 г. и НОХД № 388/2011 г. и двете по описа на МРС.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. М. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилият се по делото подсъдим.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение мярката за неотклонение считам, че трябва да бъде оставен в сила наложената му такава „Подписка”. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. М. С.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и служебен защитник адв. М.С. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. М. С.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приемат като доказателства постъпилите документи.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и служебния защитник на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Справка от НАП-ТД В.Т.- офис В. под изх.№ С 190006-178-0031845/14.10.2019 г., удостоверяваща, че по НОХД № 527/2018 г. по описа на Районен съд гр.Б.С.има образувано Изп.дело, а относно АНХД № 256/2018 г. също по описа на Районен съд гр.Б.С.няма данни същото да е изпратено за събиране от НАП и Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ П-00115/2010 от 26.09.2019 г., относно изтърпяните наказания от подсъдимия по НОХД № 447/2010 г. и НОХД № 388/2011 г. и двете по описа на МРС.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Справка от НАП-ТД В.Т.- офис В. под изх.№ С 190006-178-0031845/14.10.2019 г., удостоверяваща, че по НОХД № 527/2018 г. по описа на Районен съд гр.Б.С.има образувано Изп.дело, а относно АНХД № 256/2018 г. също по описа на Районен съд гр.Б.С.няма данни същото да е изпратено за събиране от НАП и Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ П-00115/2010 от 26.09.2019 г., относно изтърпяните наказания от подсъдимия по НОХД № 447/2010 г. и НОХД № 388/2011 г. и двете по описа на МРС.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Д.Г.Г. – роден на *** год. гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. С.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.45 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 23.10.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. М.С. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. М. С.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД №324 /2019 г. по описа на РС М./

 

Днес на 23.10.2019  година в гр. М. между

1.Н.К. ПРОКУРОР при РП М. и

   2.адв. М.С. – ВАК като сл.защитник на  подсъдимия  Д.Г. *** с ЕГН **********, грамотен, не женен, осъждан, които се споразумяха за следното:

Страните постигат съгласие, че подсъдимия  Д.Г.Г., се признава за виновен в това, че на 25.11.2018г., около 16.00 ч., в с.К.П., община Р., по улица „П.Х.”-срещу дом №3, е управлявал лек автомобил  „М.” с рег.№ ХХХ, собственост  на П.В.П.от с.К.П., без съответно  свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние-управление на МПС без съответното свидетелство за управление, с наказателно постановление – №18-0334-000068/16.04.2018г., влязло в сила на 28.06.2018г., на началник  РУП към ОД на МВР гр.В., РУ-Р., упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017г.,-престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

На основание чл.343в ал.2 от НК, наказанието на  Д.Г.Г.  се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК –  ШЕСТ  МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ,

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Разноски  по делото не са направени.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

                                    С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

               

           ПРОКУРОР:                                   СЛ. ЗАЩИТНИК:

                 /Н. К./                                     /адв. М. С./  

 

 

                                                                   ПОДСЪДИМ:

                                                                              /Д.Г./

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., служебен защитник адв. М.С. от ВАК и подсъдимият Д.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., служебен защитник адв. М.С. от ВАК и подсъдимият Д.Г., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Д.Г.Г. – роден на *** год. гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 25.11.2018 г., около 16.00 часа в с.К.П., община Р., по ул.„П.Х.” срещу дом № 3, е управлявал лек автомобил  „М.” с рег.№ ХХХ, собственост  на П.В.П.от с.К.П., без съответно Свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние - управление на МПС, без  Свидетелство за управление с Наказателно постановление № 18-0334-000068/16.04.2018 г., влязло в законна сила на 28.06.2018 г., на Началник  РУП към ОД на МВР гр.В., РУ гр.Р., упълномощен с МЗ 8121з-952/20.07.2017 г. - престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.Г.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия Д.Г.Г. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия Д.Г.Г., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Д.Г.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 122/2019 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 324/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.05 часа.

В законна сила на 23.10.2019г.

30

АНД No 306/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 24.10.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001262/01.08.2019 год. на Изп.Директор на Изпълнителна Дирекция “Главна Инспекция по труда” - гр.С., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДИ  И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, съобразно разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001262/01.08.2019 год. на Изп.Директор на Изпълнителна Дирекция “Главна Инспекция по труда” - гр.С.,

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е частично неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 15.08.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 22.08.2019 год. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001262/18.07.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 18.07.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените документи, както и от изготвената на 18.07.2019 г. справка за начислени и изплатени възнаграждения за заплати за м.април 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата за месец април 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 3 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1919282 от 14.06.2019 г. в указания срок – 15.07.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.224 ал.1 от КТ на П.В.П.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 35 от 22.04.2019 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 22.04.2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 16.07.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001262/01.08.2019 г., АУАН № 06-001262/18.07.2019 г., Разписка от 15.08.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1923797 от 17 и 18.07.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1919282 от 13 и 14.06.2019 г., 2 броя Справки за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., 2 броя Списъци на служителите на „Н.В.К.” – заплата м.април 2019 г., Заповед № 35/22.04.2019 г., копие от движение по сметка на дружеството за изплатени суми, Молба под вх.№ 19085889/23.07.2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М. от 23.07.2019 г., Списък на служителите на „Н.В.К.” – обезщетения м.април 2019 г. и Списък на служителите на „Н.В.К.” – заплата м.май 2019 г. Съответно са разпитани свидетелите П.Т., К.П. и Т.И., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 18.07.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 14.06.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето на П.В.П., чиито договор бил прекратен със Заповед № 35/22.04.2019 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ за дължимо обещетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на П.В.П.е прекратено на 22.04.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.май 2019 г. “. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 35/22.04.2019 г., считано от 22.04.2019 г. Видно от самата заповед е, че на работника се дължи обещетение за неизползван платен годишен отпуск. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на П.В.П.се дължи обещетение за месец април 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения, изготвена на 14.06.2019 г.  и 18.07.2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 15.07.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 18.07.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 16.07.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 а