Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.7.2019г. до 31.7.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

АНД No 92/2019

КАТ

Г.П.М.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 4.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Г.П.М. ***,  обжалвал наказателно постановление № 19-0300-000003/17.01.2019 г. . на Началник   Група РУ-Мездра към  ОД МВР гр. Враца  , с което на основание чл.55 ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

В жалбата се отрича нарушението, като се сочи, че  жалбоподателят не е уведомен за служебно прекратената регистрация и респективно не е знаел за това обстоятелство. Твърди се, че  закупил автомобила по устна уговорка , като не е сключен договор с нотариална заверка на подписите  съгласно изискванията на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ч. , която  поддържа жалбата и  доразвива доводите в нея.

 Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител. В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждаване на НП, както и обстоятелство по извършеното нарушение.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред писмени доказателства.Снети са показания  от свидетели.

Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът приема за установено следното:

Жалбата е основателна. Нарушението не е извършено виновно от санкционираното лице  .

Жалбоподателят Г.  П.М. по устна договорка с лицето Н.И.закупил  през есента на 2018 г.  лек автомобил марка „БМВ-530 Д“ с ДК № РВ 8517 МВ,който се водел като собственост на В. Н. В. от гр.Садово . М. и Илиев  не сключили  за автомобила писмен  договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите  съгласно чл. 144 ал.2 вр ал.1  ЗДвП. Автомобила бил със служебно прекратена регистрация  на 18.10.2018 г. по чл. 143 ал.15 ЗДвП, тъй като не е регистриран в двумесечен срок на името на новият  собственик В. Н. В., който пък го придобил на свое име  с нотариално заверен договор № 4409/17.08.2018 г. и след тази дата без договор продал автомобила на лицето Николай Илиев , а той от своя страна на М.  .  Това обстоятелство за служебно прекратена регистрация не било известно на М. при закупуване на автомобила, тъй като същия бил с регистрационни номера и притежавал  необходимите документи.  На 02.11.2018 г.  жалбоподателят управлявал автомобила в гр. Мездра на ул. „Янко Сакъзов“ когато бил спрян за полицейска проверка и било  установено, че регистрацията му е служебно прекратена по чл. 143 ал.15 ЗДвП на 18.10.2018 г. . Била образувана преписка в  РУ-Мездра,  като при извършената проверка  се установило, че М.  не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, поради което РП-Мездра с постановление от 19.12.2018 г.  отказала образуване на ДП по чл. 345 ал.2 НК.

Фактическата обстановка  се установява от приложеното постановление на РП- Мездра от 19.12.2018 г.,  от справка  на служба КАТ за прекратена регистрация на автомобила на 18.10.2018 г. по чл. 143 ал.15 ЗДвП, както и от показанията на полицейските служители  спрели за проверка  жалбоподателя на 02.11.2018 г. – Б.В. и Г.Г.. Те поясняват, че установили на място по справка  чрез таблет служебно прекратена на 18.10.2018 г.  регистрация на автомобила , като в информационния   масив като собственик бил посочен В. В.. Пред тях  жалбоподателя заявил , че не е уведомен за служебно прекратената  регистрация.

Доказателствата сочат, че към момента  на проверката жалб. М. не е  бил  собственик на управлявания от него автомобил , тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП. Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното нарушение 02.11.2018 г. М.  не  е бил юридически  собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145 ал.2 ЗДвП няма задължение в  едномесечен  срок от придобиването  да регистрира на свое име закупения от него автомобил.   Липсват доказателства собственика В. да е уведомил  ползвателя на автомобила Г.М., че  автомобила е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно собственика Василев не изпълнил това си задължение , поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията на 18.10.2018 г. , без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 02.11.2018 г. жалбоподател . Към момента на проверката 02.11.2018 г. автомобила  е бил с поставени регистрационни номера , като ползвателят М. е разполагал  с всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван от надлежните органи или от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като  в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистриране .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация  води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е  извършено от него виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение  –арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна  теза  прокурора  е застъпил  и в постановлението за отказ  да се образува ДП на 19.12.2018 година. Правно ирелевантен е факта , че жалбоподателят М закупил автомобила по надлежният ред едва на 08.11.2018 г. , т.е шест дни  констатираното нарушение , тъй като субективната страна на деянието се преценява към момента на неговото извършване  02.11.2018 г.. При тези доводи, след като процесното  нарушение не е извършено виновно от  М.,  то неправилно за него е  ангажирана административно наказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна, като неправилно.

    Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, този съдебен състав при РС-Мездра

                              

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  като неправилно наказателно постановление № 19-0300-000003/17.01.2019 г. . на Началник   Група РУ-Мездра към  ОД МВР гр. Враца  , с което Г.П.М. на основание чл.55 ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

2

НОХД No 126/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.Х.Х.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 4.7.2019г.

Отправено е искане до АК-Враца за назначаване служебен защитник на  подсъдимият Л.Х.Х.. С писмо  №1030/05.06.19 година  на АК-Враца, за   защитник е определен  адв. Н.П. ***. При това положение същият следва да  бъде назначен за такъв.

Мотивиран от горното  и на основание чл. 26  ал.2 ЗПрП, съдът

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. Н.П.  за служебен защитник на   подсъдимият  Л.Х.Х. .

ПОДСЪДИМ:  Ще ползвам назначения ми сл. защитник, като съм уведомен сега от съда, че в последствие  разходите  за тази  защита  ще  бъдат заплатени от мен. Представям  епикриза  от болнично заведение в гр. София  във връзка  с неявяването ми в предходното  заседание. Моля да  се приеме.

За РП- Мездра прокурор Г…..

Подсъдимия лично и със сл. защитник адв. П. ***.

ПРОКУРОР: Ход на РЗ. Да се приеме епикризата.

АДВ. П. : Ход на РЗ. Да се приеме епикризата.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА  представена   епикриза от подс. Х. № 13943/2019 г.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначеният защитник, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. П.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Х.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати,не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства.   Налице са основания за сключване на споразумение.

Определението  се обяви на страните и подлежи на жалба или протест в 7-дневен срок пред ОС-Враца, относно липса на основания за изменение на МН  и констатациите за липса на  допуснати  отстраними съществени процесуални нарушения.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10,15 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10,30 часа.

АДВ. П.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

Л.Х.Х., ЕГН:**********, роден  на *** ***, община Мездра, обл. Враца, ул. „…………” №10, българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен,  неосъждан.

ПОДС. Х.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ.П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Х.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

За прекратяване на наказателно производство

на основание  чл. 384,ал.1,вр. 381 и сл. НПК

 

Днес 04.07.2019  г. в гр. Мездра  на основание,чл. 384 , ал. 1 , вр.  чл.381 и сл. от НПК се сключи настоящето споразумение за прекратяване на  досъдебно производство  НОХД №126/2019 г., по описа на Районен съд гр.Мездра , образувано по  досъдебно производство № 215 /2019 г., по опис на   Районна прокуратура-Мездра , д.п. № 48/ 2019 г., по описа на РУ  на МВР гр.Мездра,  водено против

         Л.Х.Х., с ЕГН:**********, роден на *** ***, общ. Мездра,,ул. „…………“ № 10, българин, български гражданин, със средно образование,  не работи,не женен, не осъждан

І. СТРАНИ

            Споразумението се сключи между:

1.Районна прокуратура - Мездра представлявана от  прокурор ………….,

2.Адвокат  Н.И.П. ***,  служебен защитник на обвиняемия Л.Х.Х. , ЕГН:**********,  

3. Подсъдимият  Л.Х.Х. , ЕГН:**********. 

Страните постигат съгласие, с настоящето споразумение наказателното производство по  НОХД №126/2019 г., по описа на Районен съд гр.Мездра , образувано по  досъдебно производство № 215 /2019 г.,  по описа на  Районна прокуратура-Мездра , д.п. № 48/ 2019 г., по описа на РУ  на МВР гр.Мездра,  да бъде прекратено и да не се провежда  производството по общия ред при следните условия:

ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

        Подсъдимият Л.Х.Х., с ЕГН:**********, роден на *** ***, общ. Мездра, ул. „…………“ № 10, българин, български гражданин, със средно образование,  не работи,не женен, не осъждан

ВИНОВНО

   На 09.02.2019 г. в с. Типченица , общ. Мездра, в дома на ул. „………“ № 10, сам е осъществил неправомерно присъединяване  към електропреносната мрежа, ниско напрежение, като е направил промяна в схемата на свързване на уреда за търговско измерване на електрическата енергия- електромер № 39801781, изразяваща се в следното:  допълнително е поставил мост от проводник  тип ПВА-1-6 кв.мм   с дължина 0,39 м  между входа на главния витлов предпазител  63А и изхода на вторичен витлов предпазител 63А, който е разхлабен, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия-престъпление по чл. 234в, ал.1 НК.

             ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

             По  чл. 381, ал.5, т.2 от НПК

   На подсъдимия  Л.Х.Х. , ЕГН:**********  , за това престъпление  се определя наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т.2, б.“б“ НК,  ШЕСТ МЕСЕЦА „Пробация”, с пробационни мерки, както следва:Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 6 /шест/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

 На основание чл. 55 , ал. 3 НК на подсъдимия Л.Х.Х.  не се налага по лекото наказание „Глоба“, предвидено наред с наказание „Лишаване от свобода“ 

ІV.ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

          По чл.381 ал.3  НПК

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди .

По чл.381  ал. 5 , т.6 от НПК веществени  доказателства:

1. 1 бр. проводник с черна изолация      тип ПВА1-6 кв.мм  с  дължина 0.39 м на основание чл. 53 , ал. 1 , б. „а“ НК да се отнеме в полза на Държавата , като   вещ принадлежаща на подсъдимия Л. Х. и послужила за извършване на умишлено престъпление по чл. 234в, ал.1 НК

          V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

          По . чл.381, ал.5, т.6 от НПК

            Направените поделото  разноски в размер 118,00 лв. за експерт и 23,48 лв. за фотоалбум или общо141,48  лв. платими по сметката на ОД на МВР- Враца се възложат на подсъдимия   Л.Х.Х. , ЕГН:********** 

С това споразумение страните уреждат окончателно всички въпроси касаещи наказателната отговорност на подсъдимия Л.Х.Х., ЕГН:**********, по отношение на описаното по–горе престъпление .След евентуалното одобрение от съда настоящото споразумение ще има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето Споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра,  като един от тях се представи на съда за одобрение, а останалите два се предоставиха на страните.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри  както следва:

 

                                                            СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                                                                                 ЗАЩИТНИК:                     

                              /Н. Г.. /                                                  / Н. П./                       

 

Разбирам и съм съгласен със споразумението и настъпващите от него последици, които приемам изцяло. Споразумението подписвам доброволно.

 

                                                               ПОДСЪДИМ:

                                                                             / Л.Х.Х./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  прокурор Н. Г и Адвокат  Н.И.П. ***,  служебен защитник на подсъдимия Л.Х.Х., ЕГН:**********, роден  на *** ***, община Мездра, обл. Враца, ул. „………..” №10, българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен,  неосъждан, за това, че подсъдимия Л.Х.Х., ВИНОВНО, на 09.02.2019 г. в с. Типченица , общ. Мездра, в дома на ул. „……….“ № 10, сам е осъществил неправомерно присъединяване  към електропреносната мрежа, ниско напрежение, като е направил промяна в схемата на свързване на уреда за търговско измерване на електрическата енергия- електромер № 39801781, изразяваща се в следното:  допълнително е поставил мост от проводник  тип ПВА-1-6 кв.мм   с дължина 0,39 м  между входа на главния витлов предпазител  63А и изхода на вторичен витлов предпазител 63А, който е разхлабен, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия-престъпление по чл. 234в, ал.1 НК.

   На подсъдимия  Л.Х.Х. , ЕГН:**********  , за това престъпление  се налага наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т.2, б.“б“ НК,  ШЕСТ МЕСЕЦА „Пробация”, с пробационни мерки, както следва:Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност  на подписване два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 6 /шест/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

 На основание чл. 55  ал. 3 НК на подсъдимия Л.Х.Х.  не се налага по лекото наказание „Глоба“, предвидено наред с наказание „Лишаване от свобода“ 

Веществените  доказателства по делото: 1 бр. проводник с черна изолация      тип ПВА1-6 кв.мм  с  дължина 0.39 м на основание чл. 53 , ал. 1 , б. „а“ НК да се отнеме в полза на Държавата , като   вещ принадлежаща на подсъдимия Л. Х. и послужила за извършване на умишлено престъпление по чл. 234в, ал.1 НК, като подлежат на унищожаване ,поради липса на стойност.

            ОСЪЖДА    Л.Х.Х.  да заплати  в полза на ОД на МВР гр. Враца направените по делото  разноски в размер 118,00 лв. за експерт и 23,48 лв. за фотоалбум или общо141,48  лв.

 ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 126/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

  Протокола написан в с. з.

  Протокола приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 4.7.2019г.

3

АНД No 135/2019

Други административни от наказателен характер дела

Ц.Й.Г.

АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6056/02.04.2019 год. на  Началник отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С., с което на нарушителя Ц.Й.Г. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 2 500 /ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закон за пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,  като законосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Ц.Й.Г. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 6056/02.04.2019 год. на  Началник отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.Г.У. от САК. Последният взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП. Подчертава се, че по делото не е установено да е извършено нарушение, тъй като проверката не е била извършена на строго регламентирани участъци от Републиканската пътна мрежа на територията на Р Б.. На следващо място се акцентува, че не е доказано по никакъв начин, че нарушението е извършено повторно и не на последно място се иска приложение на чл.28а от ЗАНН.

За ответника се явява главен юрисконсулт М.М.. Същата взема становище за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Акцентува се, че правната квалификация на нарушението е коректна, като водачът е нарушил именно чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП и е наказан в съответствие разпоредбата на чл.53 ал.2, вр. с чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Съобразена е и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определена глоба малко над установения минимум, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства по случая. Подчертава се, че нарушението е описано ясно и точно, съгласно съставомерните признаци, като акта и НП съдържат всички изисквания на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя лично на 05.04.2019 год. Видно от приложената жалба с вх.№ 94-00-2525/11.04.2019 г. жалбоподателят е упражнил правото си на такава и същата е заведена под посочения номер от ответника. От приложеният по делото в оригинал пощенски плик с клеймо от 10.04.2019 год. по безспорен начин се установява, че жалбата е подадена в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 0006214/13.03.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 13.03.2019 г. в 17.20 часа на път ІІІ-103, на км.7+160 – ляво, на отбивна площадка в с.Г.К., на разклона за с.Т., в посока гр. – гр. е управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „М.”, модел „”, с рег.№ ХХХ. Констатирано е, че водачът осъществява движение без Разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя на извънгабаритно ППС по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3 т.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направено измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: При разстояние между осите 1.40 метра на двойната задвижваща ос /3,4 на МПС/ сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 25.800 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона ,съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – ролетка № 1301/18 /5 метра/ и електронна везна модел „DFW KR” № 118845, като МПС-то превозва фракция 0-22. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1 на Наредбата. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което е установено, че нарушението е за втори път, тъй като имаме влязло в законна сила на 03.01.2019 г. Наказателно постановление № 5528/18.12.2018 г.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 6056/02.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 05.04.2019 г., Разписка от 13.03.2019 г., АУАН № 0006214/13.03.2019 г., ведно с Кантарна бележка № 1282/13.03.2019 г., 4 броя снимки, 2 броя Пълномощни под вх.№ П-285/07.12.2018 г. и изх.№ П-76/14.03.2019 г., копие на лична карта и на Свидетелство за регистрация – част ІІ-ра, Пътен лист № 518309/13.03.2019 г., Трудов договор от 06.03.2018 г., Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 10.04.2019 г., писмо под изх.№ 94-00-2306/02.04.2019 г. и заверено копие на НП № 5528/18.12.2018 г., влязло в законна сила на 03.01.2019 г., Пълномощно под вх.№ П-285/07.12.2018 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол от 27.03.2018 г., Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., ЕС Декларация за съответствие на джобни ролетки, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, във връзка с потвърждение на Поръчка № 21830342/08.05.2018 г., писмо под изх.№ 94-00-1326/22.02.2019 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Справка от Директора на ОИУ под изх.№ 11-00-39/19.06.2019 г. и Писмено становище от гл.юрисконсулт М.М. ведно с 3 броя приложения – ДВ бр. 3/08.01.2019 г., Решение № 959/31.12.2018 г. на МС на Р Б. и Списъка на републиканските пътища в Р Б. и Удостоверение от Кмета на с.Г.К., община М. от 17.06.2019 г.

Безспорно от събраните гласни  и писмени доказателства по делото се установява така отразеното в акта. По делото са разпитани свидетелите Д.Г. и И.Н., като първият от тях работи като главен инспектор при Агенция “Пътна инфраструктура”, отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа” гр.С. и е актосъставител. Вторият свидетел работи като старши специалист „Пътен участък” в Областно пътно управление гр.В. и е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели, се установява по един безспорен и категоричен начин, че на 13.03.2019 г. към 14.30 часа са спрели жалбоподателя, който е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „М.” модел „Т.”, с рег.№ ХХХ. Същият отказал да му бъде извършена проверка, което наложило намесата на органите на МВР. На мястото пристигнал и собственикът на проверяваното МПС и в 17.20 часа на път ІІІ-103, км.7+160 – ляво, на отбивна площадка в с.Г.К., на разклона за с.Т., в посока гр.Р. – гр.М., било направено измерване, при което е констатирано ,че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва: При измерено разстояние между осите 1.40 метра сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС-то е 25.800 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ел.везна модел „DFW KR” № 118845 и ролетка от 5 метра – 1301/1, като в тази насока е кантарна бележка №1282 от 13.03.2019 год. Пътното превозно средство е превозвало фракция. За така измерените параметри на ППС-то при проверката водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение, а именно Разрешително или Квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен процесния акт в негово присъствие и в присъствието на свидетелите по акта. Същият се запознал със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като направил множество възражения, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закон за пътищата е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съгласно приложените по делото доказателства, в лицето на Заповед № РД-11-42/24.01.2018 год. на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” гр. С., която е издадена на основание чл.56 ал.2 т.1 от Закон за пътищата, безспорно актосъставителя Д.Г. е сред служителите на Агенцията, определени да съставят актове по Закон за пътищата. Ето защо, същият притежава процесуална компетентност за съставянето на АУАН № 0006214/13.03.2019 год. Компетентността му се извежда и от разпоредбата на чл.56 ал.2 т.1 от Закон за пътищата, където е отразено, че нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция “Пътна инфраструктура”, като именно в това качество актосъставителя е издал акта. Наказателното постановление е издадено от Началник отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С..

Правомощията на наказващия орган намират приложение, съгласно разпоредбата на чл.56 ал.3 т.1 от Закон за пътищата, в която е посочено, че Наказателните постановления се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице. В тази насока е и приложеното по делото Пълномощно с вх.№ П-285/07.12.2018 год., удостоверяващо по безспорен начин, че Председателя на УС на Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С. е упълномощил Я.М.И.да издава НП по съставени актове по Закон за пътищата. Както вече бе отразено и по-горе, както в акта, така и в Наказателното постановление е посочено изрично, че се касае за  път ІІІ-103, който път е включен в списъка на Републиканските пътища.

По делото са налични безспорни доказателства, относно годността на използваните измервателни уреди, а именно ролетка 1301/18 /5 метра/ и електронна везна „DFW KR” № 118845, а именно ЕС Декларация за съответствие на джобни ролетки, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, във връзка с потвърждение на Поръчка № 21830342/08.05.2018 г., Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол от 27.03.2018 г. От представените по делото доказателства по един безспорен и категоричен начин се доказва достоверността на извършеното измерване на транспортното средство при проверката на служителя от АПИ.

С оглед възраженията на жалбоподателя и процесуалният му представител съдебния състав следва да отбележи следното:

С оглед установените при проверката обстоятелства съдът намира, че правилно в АУАН и НП на констатираното административното нарушение е дадена правна квалификация по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, който регламентира забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение. По смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н. От обективна страна този елемент е налице, поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително, съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. От друга страна, съгласно чл.5 ал.1т.1  б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, обн. в ДВ бр.65/24.07.2001 год., максимално допустима широчина на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 2,55 метра. Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където е била извършена проверката и че при измерено разстояние между осите 1.40 метра сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС-то е 25.800 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона. Този факт е изцяло съставомерен и поради това за настоящия състав няма съмнение, че е осъществен състава на нарушението. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е предвиждал, но е бил длъжен /по силата на чл.26,ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, където вмененото задължение е нормативно предписано/ и е могъл да предвиди, че МПС-то е извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко, съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при надвишаването на нормите по чл.7 ал.1 т.5 б.”в” от Наредбата, както и това, че не притежава надлежно разрешително за ползването му по пътната мрежа. Независимо, че жалбоподателят не е собственик на автомобила той като негов водач носи административнонаказателна отговорност за управлението му. Законът не е посочил и предвидил особени субекти, за които да се отнася нарушението, поради което административнонаказателна отговорност за него носи всяко административнонаказателно отговорно лице,  което осъществява движение с извънгабаритно и тежко ППС, както в случая жалбоподателят.

Основното възражение на жалбоподателя, изразено чрез неговия процесуален представител е, че проверката не е осъществена на път част от Републиканската пътна мрежа, а на път, който е публична общинска собственост. В тази насока е приложеното Удостоверение от Кмета на с.Г.К., който удостоверява с подписа си, че площад „В.”, който се намира в регулационните граници на селото е публична общинска собственост. Във връзка с така посоченото възражение по делото са събрани безспорни и категорични доказателства, че път ІІІ-103 от км.0+000 до км.27+666 по цялата си дължина, включително участъка при км.7+160 е  Републикански път и като такъв по смисъла на чл.8 ал.1 от Закон за пътищата е изключително държавна собственост. В тази насока е писмо под изх.№ 11-00-39/19.06.2019 г. на Директора на ОИУ гр.В.. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл.5 ал.1 от Закон за пътищата основните елементи на пътищата са обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а съгласно чл.5 ал.2 от Закон за пътищата обхвата на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него, с височина определена от нормите за проектиране на пътищата. Безспорно е, че Републиканските пътища се стопанисват от Агенция „Пътна инфраструктура”, което е намерило нормативно отражение в чл.19 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. От така приложените доказателства по делото съдебния състав намира, че безспорно и очевидно е, че път ІІІ-103 М. – Г.К. – Г.Б.– Р. е Републикански път. В тази насока е Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет, ведно с Приложение № 1 към т.1 от цитираното решение, с което е утвърден списъка на Републиканските пътища в Р Б.. В Обяснителната записка към Списъка на Републиканските пътища е пояснено как се формира номера на пътя и какво всъщност означават цифрите в номера на пътя. Процесният път, на който е констатирано процесното нарушение, а именно ІІІ-103 е третокласен път, който служи за разпределение на движението във вътрешността на териториите, които принадлежат към пътища от по-висок клас или осигуряват връзки между съседни общини. От посочения номер ІІІ-103 по безспорен начин се доказва, че пътя е бил Републикански, никога не е бил общински, впоследствие евентуално да е бил прекласиран в Републикански такъв. Това също е отразено в Обяснителната записка към списъка, като именно в нея е посочено, че третокласните пътища, които имат четири цифри в номера си са били прекласирани в пътища трети клас след 2000-та година. Следователно, от посочената Обяснителна записка изводът е, че път ІІІ-103 е бил Републикански път винаги, а не общински и в последствие прекласиран в Републикански. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че се избира подходящо широко място, на което да не се застрашава безопасността на движението на всички участници и безспорно проверката на процесното МПС е извършена на широка отбивна площадка в с.Г. К., на която са могли и са били наредени два камиона, плюс автомобила на проверяващите. В контекста на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя и цитираното и представено от него по делото писмо под изх.№ 94-00-1326/22.02.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, което писмо не касае конкретния казус, то следва да се цитира изводът, направен в него, че местата, на които се извършва контрол се определят от Началника на Отдел „Контрол по РПМ” и обикновено това са оширения на пътя или площадки за отдих, където условията позволяват това. Безспорно свидетелят Д.Г. работи като главен инспектор „Контрол по РПМ” при АПИ и в качеството си на такъв извършва проверки на тежки и/или извънгабаритни ППС на територията на цялата Републиканска пътна мрежа, по предварително изготвен седмичен график, в посочена от началника му област. Извършената проверка в контролирания участък, а именно път ІІІ-103 е по повод подаден сигнал от местните кметове, че се движат тежки пътни превозни средства, които рушат пътната настилка. На посоченото място свидетелят Г. е изпратен от прекия си началник. Дори да се приеме твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че мястото където е извършено измерването е общински път, което безспорно по делото не е така, то следва да се подчертае, че нарушението, извършено от водача на ППС е по Републикански път.

Следователно, движейки се по път, отворен за обществено ползване, всеки водач е длъжен да се съобразява с императивните изисквания на цитираните нормативни актове, в частност на ЗП и Наредба № 11/03.07.2001 год. От друга страна, контролът по съблюдаването на правилата, въведени с посочения подзаконов нормативен акт, е възложен на органите на Агенция "Пътна инфраструктура", които са оправомощени да спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато установят, че той управлява извънгабаритно превозно средство, без надлежно издадено разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14 ал.3 от Наредба № 11 /по арг. от чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен АУАН за управление на извънгабаритно ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя администрация. С оглед на това, компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения се явяват служителите на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.С., сред които попада и Д.Г., изготвил процесния АУАН, надлежно оправомощен със Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. С. да изготвя актове по реда на чл.56 ал.2 т.1 от ЗП.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя и процесуалният му представител, че за да е съставомерно деянието по чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП следва кумулативно да са изпълнени две изисквания – ППС да е извънгабаритно и заедно с това да е тежко. Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от  ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП, е необходимо ППС да е „извънгабаритно” по смисъла на чл.2 от Наредба № 11/03.07.2001 год. или „тежко” по смисъла на чл.3 от същата Наредба. За целта трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл.5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6 или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл.7 от същата Наредба. В случая е безспорно установено, че ППС, което е управлявал жалбоподателя в деня на проверката, е било „извънгабаритно” с оглед констатираните след измерване стойности на допустимата дължина и височина. Настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Следователно в случая ППС е извънгабаритно по определение. В този смисъл чл.53 ал.1 пр.5 от Закона за пътищата предвижда кумулативно посочване на дейности, които са забранени без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Забраната по чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП включва забрана за движение на извънгабаритни ППС, забрана за движение на тежки ППС и забрана за товари без разрешение от собственика или администрацията управляваща пътя, както е посочено и в материалноправната норма на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП. Отново следва да се акцентува, че позоваването на липса на кумулативност на признаците извънгабаритни и тежки ППС по смисъла на чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП такова изискване в закона не се съдържа, доказателство за което е и името на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Тук е мястото да се отбележи, че пътното превозно средство, съгласно чл.3 т.2 от Наредбата е тежко, тъй като е надвишило нормите по чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата.

Настоящия състав не споделя становището, че неправилно е приложена Наредба № 11/03.07.2001 год., вместо Наредбата за специално ползване на пътищата. От съдържанието на § 2 от ПЗР на Наредбата за специално ползване на пътищата /обн. ДВ бр.62/2001 г./ и на чл.139 от ЗДвП, към която тази разпоредба препраща, се налага извод, че специално ползване на пътищата, изразяващо се в използването им за превозване на тежки и извънгабаритни товари по смисъла на § 1 т.8 от ДР на ЗП, е налице и когато самите ППС, които се движат по пътя са тежки, респективно извънгабаритни, именно съобразно критериите по Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Видно от текста на чл.8 ал.1 от Наредба  № 11 движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата. Съгласно текста на санкционната разпоредба с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В процесното НП е посочено, че водачът осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, издадено по реда на глава IV на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а глава IV, в която попада и чл.14, ал.3 урежда ред за издаване на разрешителни.

С Наказателното постановление е отправено словесно и цифрово правно обвинение за нарушаване на чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от Закона за пътищата, която норма гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. В обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства”. Административно наказателна отговорност за нарушаване на забраната за движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя без разрешение е предвидена отговорност по чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП: Наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б."в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 като след изброяването на тези разпоредби следва въвеждане чрез съюза „или” на още конкретни състави на административни нарушения включително и този на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, който е посочен като разпоредба, регламентираща санкцията. Състава на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП обаче е различен от състава на чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП /за нарушение на чл.26 ал.2 от ЗП/, защото предвижда следното: физически лица които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно по силата на чл.26 ал.2 т.1 от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е специално ползване на пътя, което подлежи на разрешителен режим. Субект на забраната е всяко лице, което извършва движение на тежко и извънгабаритно ППС, тъй като именно движение без разрешение е забранено от една страна, а от друга ЗП не посочва изрично друго лице, което да е субект на разрешението. Онова лице, което ще ползва пътя по посочения в чл.26 ал.2 т.1 от ЗП начин следва да притежава разрешение за извършване на тази дейност. Разрешението за специално ползване на пътя се издава от посочените държавни агенции включително в условията на съвместно съгласие или кметовете на общини. Дейността по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП не е идентична с тази по чл. 26 ал.1 т.2 от ЗП и не представлява специално ползване на пътя, въпреки че подлежи също на разрешителен режим. Това е една от разликите между състава на чл.53 ал.1 пр.5 и състава на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, а именно обект на нарушението са различни дейности, които подлежат на разрешителен режим. Едната дейност е специално ползване на пътя, а друга не. Движението на извънгабаритно и тежко и с товар ППС се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява за разлика от разрешенията по чл.26 ал.2 т.1 от ЗП, които се издават от държавните агенции или кметовете на общини. Субекти на нарушенията са различни лица – по чл.26 ал.2 т.1 субект на отговорност е лицето, което извършва движение на извънгабаритно и тежко ППС. Субект на нарушението по чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП може да бъде както лицето, което извършва движение, така и лицето, възложило дейността по превоз на товар с тежко и извънгабаритно ППС без разрешение. Това е причината законодателя да въведе изрично отделни състави и те не могат да бъдат смесвани. Разпоредбата на чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП, която е описана като основание за налагане на административно наказание е ясна и се отнася до налагане на административни наказания за извършени нарушения на конкретни изброени текстове от закона, включително и описаната в случая разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата. Последната забранява движението без съответното разрешение на извънгабаритни и тежки ППС, каквото в случая се явява управляваното МПС от жалбоподателя. Превишавайки допустимите размери и маса на предвижваното ППС същото се явява извънгабаритно и съответно за превозването му се изисква специално разрешение по силата на нормативен акт, а такова разрешение в случая липсва.

На следващо място не се споделя тезата на жалбоподателя и процесуалният му представител, че не той е субект на вменената му административнонаказателна отговорност, а неговият работодател, доколкото последният е наредил извършване на превоз с извънгабаритно ППС. Само в правомощията на административнонаказващия орган е да прецени кой правен субект да подведе под административнонаказателна отговорност – водачът на извънгабаритното ППС или лицето, което е наредило извършването на превоза. Независимо обаче спрямо кого е отпочнало и реализирано административнонаказателното преследване, след като съответното лице е субект на визираното в приложената нормативна разпоредба нарушение и деянието му притежава всички признаци от административнонаказателния състав, наличието и на други лица, които могат да бъдат подведени под отговорност за същото деяние не изключва отговорността на санкционирания субект. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 год. собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превози са длъжни да подадат в Агенция “Пътна инфраструктура” или в съответното Областно пътно управление или Община заявление за издаване на необходимото разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС-то. На практика се изисква предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение. В противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. Жалбоподателят, в качеството си на шофьор е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на извънгабаритно или тежко такова и в случай че е така да не допуска движение в обхвата на пътя. В настоящия случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се осведоми за общата маса на управляваното от него ППС и в случай че данните се окажат над допустимите да се въздържа от управлението на ППС, преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение, както и че е налице надвишаване на максимално допустимо натоварване над 19 тона.

Нарушението е на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вреди, като изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Субект на нарушението в случая е водачът на ППС-то, който чрез своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно ППС и тежко такова без разрешение. Наложената от административнонаказващия орган санкция е почти в предвидения в закона минимален размер и в пълна степен отговаря на тежестта на извършеното нарушение. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че нарушението е за втори път, тъй като е налице влязло в законна сила на 03.01.2019 г. НП № 5528/18.12.2018 г. Безспорно жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 от ЗП, като тази разпоредба повелява, че за дейности от специалното ползване на пътищата, каквито според §1 т.8 от ДР на Закон за пътищата е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари се изисква специално разрешение. Издаването на такова разрешение е свързано и със заплащането на определени такси от лицата, осъществяващи такава дейност. Разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 от Закон за пътищата предвижда санкциониране на всяко физическо лице, което извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, която управлява пътя. Именно в качеството си на водач на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, именно жалбоподателя е физическото лице извършител на нарушението по смисъла на чл.53 ал.1 от Закон за пътищата. Санкцията за така осъщественото нарушение е наложена на основание чл.53 ал.2, вр. с ал.1 от ЗП, като е отчетено че нарушението е извършено повторно, предвид наличието на влязло в сила на 03.01.2019 г. Наказателно постановление за същото по вид нарушение. Наказанието от 2 500 лева е определено почти в минимален размер, като следва да се отбележи, че при повторно нарушение, каквото е настоящето, глобата по ал.1 е от 2 000 до 7 000 лева. Тук е мястото да се отбележи, че по делото не са налични смекчаващи вината обстоятелства. На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателя е спрян за проверка в 14.30 часа и е осуетил същата до 17.20 часа, когато са се намесили служители на МВР и ДАИ. Видно от приложената по делото Разписка от 13.03.2019 г. след връчване акта на жалбоподателя, не са изпълнени условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, която визира, че извънгабаритното и/или тежко ППС може да продължи движението си, след получаване на разрешително или квитанция за платени пътни такси, т.е. жалбоподателя е продължил движението си в нарушение на забраната, въведена с чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП. Не на последно място следва да се отчете, че предходното допуснато от жалбоподателя нарушение по Закон за пътищата, което обуславя и деянието да е извършено при условията на повторност е осъществено на 06.12.2018 г. със същото пътно превозно средство, като НП е влязло в сила на 03.01.2019 г. настоящето деяние е осъществено в съвсем кратък срок, а именно на 13.03.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй  като не може да се приеме, че размерът на констатираните отклонения на надвишаване на допустимите норми са незначителни. Нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя общественозначимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени, дали същите са маловажни, с оглед разпоредбата на чл.93 т.9 от Допълнителните разпоредби на НК. Безспорно се касае до защита на значими обществени отношения, като всяко посегателство върху тях е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закон за пътищата. Липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая. От друга страна движението с извънгабаритно и тежко ППС уврежда значително пътната настилка, като създава и реална опасност за безопасността на останалите участници в движението.Не на последно място следва да се отчете, че института на чл.28 б.а” от ЗАНН е очевидно неприложим, когато нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закон за пътищата, какъвто е и конкретния случай.

Затова и съда потвърди обжалваното Наказателно постановление № 6056/02.04.2019 год. на  Началник отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. С. като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

4

АНД No 140/2019

Други административни от наказателен характер дела

И.Г.Ц.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 4.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

Постъпила е жалба от И.Г.Ц. ***.2019 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица, с което за нарушение на  чл. 69 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му  е наложена глоба   в размер на 500.00 лева.на основание чл. 93 ал.2 ЗЛОД

В жалбата не се отрича нарушението, като се сочи, че е  извършено по непредпазливост. Иска се намаляване на наказанието глоба, поради липса на финансови средства.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответната страна РДГ-Берковица  , редовно призована, представител не изпраща .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Снети са показания от свидетели. Приложени са писмени доказателства и доказателствени средства .

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Обжалваното НП е издадено на основание чл.36 ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на РП-Мездра от 04.04.2019 г. за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.331 НК,след което преписката е изпратена на АНО за налагане на  административна санкция на жалбоподателя И.Ц. по ЗЛОД  .

НП касае деяние извършено от И.Г.Ц. ***, който  на 21.02.2019 година в землището на с. Синьо бърдо, общ. Роман  е запалил сухи треви в м. „Миов пещ“, намираща се на територията на ДГС-Мездра. Нарушението е квалифицирано по чл. 69 ал.1 ЗЛОД. Разпоредбата въвежда  забрана  да се палят  площи със суха растителност. Санкцията за нарушението е отразена правилно в НП по чл. 93 ал.2 ЗЛОД, за което се предвижда  глоба от 500 до 1000 лева.

Нарушението е установено от АУАН № 289/2019 г. ,  констативен протокол за него  от 21.02.2019 г., както и от показанията на служителите в ДГС-Мездра К.В. и Е.М..  Те сочат, че на 21.02.2019 г., преди обяд възникнал пожар в м. „Миов пещ“ в землището на с. С. бърдо, където Ц.  пасял  животни. Св. М. *** с Ц. и видял как в близост до него започнал пожар, свързан с горене на сухата трева. Започнал да  извършва гасене, като на място пристигнал и св. К.В.. Те провели разговор с Ц., който заявил, че пожара тръгнал по негова вина от огънче от цигарата му, което паднало в сухата трева. 

Показанията на свидетелите В. и  М.  се подкрепят от  изнесеното в жалбата  от самия  жалбоподател, както и от отразеното в съставения на място констативен протокол и АУАН № 289/2019 г. . Ц. отразил в АУАН, че предизвикал пожара по невнимание. Съдът не установява възникналия пожар да е  негова умишлена дейност, като несъмнено доказателствата сочат, че Ц. е действал по непредпазливост  с форма на вина  „небрежност“  по смисъла на чл. 11 ал.3 НК вр. чл. 11 ЗАНН . Ц. се е намирал на инкриминираното място и време в местност със суха трева, като е пушил цигара. Огънчето от нея паднало в тревата и предизвикало пожара. Ц. не е предвиждал  настъпването на  общественоопасните последици, но съобразно  конкретните обстоятелства  и факта, че ползвал открит огън в суха растителност  е бил длъжен и е могъл да  предвиди  тези последици.  Той не отрича тези обстоятелства, поради което нарушението  е  несъмнено доказано.  Правната квалификация  съответства на него и  на текстовия диспозитив.  Санкцията  е наложена в минималния размер от 500 лева  по чл. 93 ал.2 ЗЛОД. В НП не  е отразена формата на вина, но това обстоятелство не го прави неказоносъобразен , тъй като са отразени релевантните факти свързани с неправомерно запалване на суха трева. Деянието е непредпазливо и съгласно чл. 7 ал.2 ЗАНН не се наказва  само в изрично предвидените случай.  Ограничение за санкция за непредпазливо деяние  по чл. 69 ал. 1 ЗЛОД не се съдържа в санкционната разпоредба на чл. 93 ал.2 ЗЛОД. Следователно тя важи  и за непредпазливи деяния по чл. 69 ал.1 ЗЛОД, каквото е процесното. Санкцията е наложена в минимален размер и не са налице основания  за нейното намаляване  поради ограничението по чл. 27 ал.5 ЗАНН. При тези доводи  НП подлежи  на потвърждаване като правилно и законосъобразно.

Мотивиран  при  горните  съображения и  на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, този състав на  РС-Мездра

 

                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   като правилно и законосъобразно  наказателно постановление № 289/09.04.2019 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица,  с което за нарушение на  чл. 69 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча  е наложена глоба  от 500.00 /ПЕТСТОТИН/ лева на  И.Г.Ц. ***  на основание чл. 93 ал.2 ЗЛОД

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд -Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

5

АНД No 185/2019

ИААА

АЙ ФРИГО ЕООД

ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 11.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр., с което на нарушителя „ А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, като законосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

„А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП, поради допуснати нарушения на закона, опорочаващи процедурата по налагане на административно наказание. Акцентува се, че автомобил с рег.№ ХХХХе продаден и е напуснал страната на 27.04.2017 г., поради което превозвачът не е имал възможност да съхрани данни от дигиталния тахограф, тъй като автомобилът не е бил в периода на проверката собственост  на жалбоподателя.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е взел становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 27.05.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 04.06.2019 год. и  е изпратена с куриерска пратка на 03.06.2019 г., като безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 258271/07.05.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 07.05.2019 год. около 14.20 часа в гр.М., ул.”С.С.К.М.” № 11, етаж 1, офис 2, при комплексна проверка на фирмата, притежаваща Лиценз за общността за превоз на товари № 9141 за периода на проверката от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. е констатирано, че превозвачът не е свалил и съхранил информацията от дигиталния тахограф на МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХза периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.91в т.2, пр.1 от Закон за автомобилните превози.  Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000085/16.05.2019 г., АУАН № 258271/07.05.2019 г., Становище под рег.№ НП 26-0000085/16.05.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва под № 005072441 на МПС с рег.№ ХХХ, Фактура под № 0.000000710/12.04.2017 г., Заповед под № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Констативен протокол за извършена комплексна проверка под рег.№ 30-19-13-434/07.05.2019 г., заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”, Пълномощно от 27.03.2017 г. и Куриерска услуга, приета на 03.06.2019 г., с ден за разнос на 04.06.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. и двамата работещи като инспектори в ОО „Автомобилна администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 07.05.2019 г. в гр.М., на ул.”С.С.К.М.” № 11 в офиса на „А.Ф.” ЕООД свидетелите Г. и Ф., в качеството си на инспектори в ОО „АА” гр.В., извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че „А.Ф.” ЕООД гр.М. притежава Лиценз на общността за превози на товари с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. При извършената проверка било установено, че превозвачът не съхранява за периода на проверката една година информацията от дигиталния тахограф на МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХ, които са в лиценза на фирмата и в тази насока е приложената по делото заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”. За установеното нарушение на 07.05.2019 г. в офиса на фирмата е изготвен констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, в присъствието на пълномощник на жалбоподателя, с което последният е бил упълномощен да представлява превозвача, в качеството си на представител на „А.Ф.” ЕООД. Процесният акт е  съставен на 07.05.2019 г. в присъствието на пълномощника на жалбоподателя и на свидетелите Г. и Ф.. Акта е подписан от пълномощника на превозвача без възражения. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на превозвача е бил съставен освен процесния акт - обект на настоящето производство и друг, свързан с допуснато нарушение, че не е съхранил за срока на проверката пътни листа за превоз на товари в Р България или CMR – пътен лист за международен превоз на товари в ЕО.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП правилно и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с 10, §5, б.“а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО).

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от „А.Ф.” ЕООД гр.М.. В конкретния случай АУАН е съставен от Т.Г. на длъжност “инспектор” при ОО „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю.Ф., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на фирма не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитата на дружеството в тази насока. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя разминаване в посочената в АУАН и в НП нарушени разпоредби на съответния нормативен акт. И в АУАН и в НП, като нарушена се сочи правната норма на чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО), която има пряко действие в националното ни законодателство, като разпоредба съдържа вменено императивно задължение за превозвачи, извършващи международен превоз на товари, нарушението на което обуславя наличие на правно основание за налагане на административното наказание. По изложените съображения съдът прие за неоснователно направеното в тази връзка възражение на защитата за допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на АУАН и НП, водещи до категоричната отмяна на обжалвания санкционен акт на процесуално основание.

Съгласно чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО), транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на Регламент (Е.) № 3821 и което попада в обхвата на настоящия регламент осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигуряват достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието. Целта на съхранението на тези данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Информацията, извлечена от дигитален тахограф, какъвто е настоящия случай съдържа записана информация за началото на пътуването, характеристиките на превозното средство, което водачът управлява, подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), периодите на работа, на дневна, нощна и седмична почивка, края на пътуването, периоди на друга работа, периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването и т.н. Смисълът и значението на тези информация, извлечена от дигитален тахограф е именно възможността ефективно да се контролира спазването от водачите и превозвачите на разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи автомобилния транспорт. Аналогична е целта за съхранението на информацията и от дигиталната карта на водача. Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по соченият нормативен текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение на процесните информации и то за всеки един от посочените водачи по отделно. В случая се касае за извършена на 07.05.2019 г. проверка на дружеството-жалбоподател, като от този момент назад за минал период от една година (12 месеца), в който се включва и отразеният период от време в акта, т.е. от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. същото следва да съхранява и при поискване да представят на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на ползваното ППС и от картата на водача за извършените и приключили превози. Установи се от събраните в хода на производството доказателства, че фирмата е търговско дружество, имащо качеството на превозвач и като такова притежава и лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 9141 валиден до 10.04.2027 г., като притежава два броя пътни превозни средства с посочени в акта регистрационни номера. Установи се от събраните гласни доказателства при разпита на свидетелите Г. и Ф., че при извършената комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, представителите на същото не са представили на проверяващите ги контролни органи - инспектори за проверка поисканите данни, записани от дигиталния тахограф на процесните пътни превозни средства, собственост на дружеството-жалбоподател нито пряко нито дистанционно от помещенията на предприятието, като въпросната информация касае дейността извършвана от фирма в периода от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. и е имало задължение да съхранява в рамките на една година /365 дни или 12 месеца/ от приключването на превозите. Като не е изпълнило тези си задължение дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна административното нарушение по чл.91в т.2 пр.1 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.10, § 5, б. “а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО). Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от „А.Ф.” ЕООД гр.М., представлявано от неговия управител, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна. По изложените съображения съдът прие направените в тази връзка възраженията на защитата за неправилно приложение на материалния закон за недоказано и необосновано, като отхвърли същото като неоснователно.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.104 ал.7 предл.2 от Закон за автомобилните превози административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Същото е в императивно установеният от закона размер, което обуславя извода, че при определяне на това наказание административнонаказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път при търговеца. Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от дружеството-жалбоподател, а предвид и правилното определяне на наказанието по вид и размер обжалваният акт следва да бъде потвърден. Предвид засегнатите с административното нарушение важни обществени отношения, касаещи осъществяване на международен превоз на товари, съдът намира за неприложима в казуса разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран, като маловажен случай.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че дори ако в посочения период дружеството не е извършвало дейност, но има качеството на превозвач, то не отпада задължението му да съхранява данните от дигиталния тахограф, чрез които документи да удостовери, че въпросните МПС-та не са пътували. Това е в контекста на така направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че едно от МПС-тата е с прекратена регистрация на 27.04.2017 г. Не на последно място следва да се отбележи, че това твърдение на жалбоподателя не променя неговото задължение, тъй като и към момента на проверката и към настоящия момент в Лиценза на фирмата и за самото МПС е издадено валидно копие на лице на общността за превоз на товари, което е видно от разпечатката от информационната система на ИА „АА”. Тук е мястото да се отбележи, че от приложения по делото Констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, към момента на проверката не е представен документ, от който да е видно, че МПС с рег.№ ХХХХе продадено, като в същото време превозвачът не е  изпълнил и задължението си, което произтича от чл.10 ал.1 от Закон за автомобилните превози, че при настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в Лиценза, същият следва да подаде заявление в 30-дневен срок. Такова заявление не е подавано от превозвача и до настоящия момент.

Отново настоящия съдебен състав намира за основателно да акцентува, че безспорно жалбоподателя има качеството на превозвач, който притежава Лиценз на общността с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. за международен превоз на товари за чужда сметка срещу възнаграждение. В този смисъл за него възниква задължението по чл.91в т.2 от Закон за автомобилните превози, възпроизвеждащо задължението по чл.10, § 5, б.“а”, т. (ii), предл.1 от Регламент 561/06 г. (ЕО) да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да предоставя за проверка от контролните органи на информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, респективно и от картата на водача. Без значение за съставомерността на деянието е дали съответните автомобили са извършвали превоз през релевантния едногодишен период. Това обстоятелство е сред информацията, която следва да се съдържа в паметта на дигиталния тахограф. Като не представя данните от дигиталния тахограф превозвача не доказва изпълнение на задължението за тяхното съхранение в период от 365 дни, което е в негова тежест и съответно административнонаказващия орган правилно е формирал извод за осъществен състав на чл.104 ал.7 пр.2 от Закон за автомобилните превози, който е основание за ангажиране на имуществената отговорност. Отново следва да се подчертае, че за осъществяване на това деяние необходимо и достатъчно е да се установи качеството на лицето на превозвач, за което е посочен в Наказателното постановление номера на притежавания Лиценз на общността, индивидуализирани са моторните превозни средства, като извършването на дейност не е елемент от съставомерния състав на нарушението. Ако в посочения период дружеството не е извършвало дейност, но има качеството на превозвач, то не отпада задължението му да съхранява данните от дигиталния тахограф, чрез които документи да удостовери, че въпросното МПС не е пътувало. Констатираното нарушение е формално, което означава, че за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретни и установени вредни последици. Фактът, че не е била представена изискуемата информация от страна на задълженото юридическо лице – превозвач за значителен период от време няма как да се обоснове извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Както се отбеляза и в по-горните абзаци, допуснато е нарушение за два броя пътни превозни средства. Дори да се приеме, че допуснатото нарушение за едното пътно превозно средство е маловажно, то това не е налице за другото такова.

Затова и съда потвърди обжалваното Наказателно постановление № 26-0000085/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

6

НОХД No 228/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Х.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 12.7.2019г.

За Районна прокуратура гр.М.се явява прокурор Л.В..

Подсъдимият лично и с адв. В.Ч.от ВАК.

Свидетелите нередовно уведомени, не се явяват.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. В. Ч.: Да се даде ход на делото. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото. Съгласен съм да сключим споразумение.

ПРОКУРОР: Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и процесуалния представител на подсъдимия да постигнат споразумение.

Водим от горното съдът

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОТМЕНЯ разпореждането си, с което е определен реда, по който следва да се разгледа делото, а именно по Глава 24 от НПК – Бързо производство.

ОПРЕДЕЛЯ настоящето дело да се гледа по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, без разпити на подсъдимия и свидетелите.

ПРИСТЪПВА към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Н.Х.В. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като монтажник ел.елементи в „Т.В.“ ЕООД гр.Б., неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.358 ал.4 от НПК съдът проверява връчен ли е препис от обвинителния акт на подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт. Има повече от три дена.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. Ч.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

На подсъдимия се разясниха правата му по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както и правилата при споразумение.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.45 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 12.07.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М.и адв. В.Ч.от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. В. Ч.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

        На основание чл.384 и сл. НПК

        По НОХД № 228/2019 г. по описа на РС-М.Днес на 12.07.2019  година в гр. М. между:

1. Л.В. - Районен прокурор при РП М. и

2. адв. В.Ч.– ВАК като защитник на подсъдимия Н.Х.В., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***,  женен, не осъждан, работи като монтажник ел.елементи в ‘‘Т.В.‘‘ ЕООД гр.Б., със средно образование.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. Н.Х.В., ЕГН **********, се признава за виновен:

ЗА ТОВА, че на 30.06.2019 г., в гр.М., на ул.‘‘И.‘‘, между улиците ‘‘ Г. К.‘‘ и ‘‘Д.‘‘ е управлявал личния си лек автомобил ‘‘Р.‘‘, модел ‘‘М.С.‘‘, с рег. № ХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3.73 промила, установена по надлежния ред- техническо средство ‘‘Алкотест Дрегер‘‘, с фабр. № ARDN0014 -престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

На основание чл.343б ал.1, вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК, на подс. Н.Х.В., ЕГН ********** се определя наказание  ОСЕМ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК на подс. Н.Х.В., ЕГН ********** , се налага наказание ‘‘ лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, през което подсъдимият В. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 30.06.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

Веществени доказателства не са иззети.

Материални щети не са причинени.

Разноски не са направени.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                             С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

              

           ПРОКУРОР:                                   ЗАЩИТНИК:

                 /Л. В./                                  /адв. В. Ч./

 

                                                                   ПОДСЪДИМ:

                                                                              /Н.В./

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. В.Ч.от ВАК и подсъдимия Н.В., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384, вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. В.Ч.от ВАК и подсъдимия Н.В., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Х.В. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като монтажник ел.елементи в „Т.В.“ ЕООД гр.Б., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2019 г. в гр.М., на ул.‘‘И.‘‘, между ул.‘‘Г. ***Д.‘‘, е управлявал личният си лек автомобил ‘‘Р.‘‘, модел ‘‘М.С.‘‘, с рег.№ ХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 3,73 промила на хиляда, установена по надлежния ред - техническо средство ‘‘Алкотест Дрегер 7510‘‘, с фабр.№ ARDN0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Х.В. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на Н.Х.В. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г НК Н.Х.В.  от правото по чл.37 ал.1 т.7 НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което Н.Х.В. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 30.06.2019 год. до 12.07.2019 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия Н.Х.В. съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Н.Х.В. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 200/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 228/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.05 часа.

В законна сила на 12.7.2019г.

7

АНД No 63/2019

ДИТ

ЕЛИТ СТРОЙ 6 ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 15.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„ЕЛИТ СТРОЙ 6“ ЕООД гр.Варна, представлявано от управителят Е.Б. е обжалвало Наказателно постановление № 06-001096/01.02.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Оплакванията в жалбата са свързани, както с неправилно прилагане на материалния закон, така и възведеното в административните актове описание на нарушението, като за последното се счита, че не отговаря на действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че на посочените в АУАН и НП дата и час на извършване на нарушението, а именно 06.12.2018 година около 12 часа, трудов договор между дружеството – жалбоподател и лицето А.Ю.М. не е бил сключен, тъй като това е станало на същата дата, но в по-късен времеви период. Вместо да отчетат това обстоятелство, актосъставителят и наказващият орган неправилно са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател адв. Д.С. от СфАК счита, че обжалвания административен акт следва да бъде отменен, като в представената писмена защита са развити подробни доводи в тази насока.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М.К. е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 06.12.2018 г. около 12,00 часа свидетелите Т.И., К.П. и С.Ц., всички служители на Д „Инспекция по труда“ гр.Враца, посетили обект, включен в програмата за енергийна ефективност в гр.Мездра, намиращ се на ул. „П. Яворов“ №2-4, изпълняван от „Елит Строй 6“ ЕООД – гр.Варна. В хода на проверката контролните органи установили, че лицето А.Ю.М., облечен с работни дрехи, извършвал СМР, свързани с топлоизолацията на сградата. Собственоръчно М. попълнил декларация, в която посочил, че от 05.12.2018 година има сключен трудов договор с „Елит Строй 6“ ЕООД – гр.Варна за длъжност „общ работник“ на обекта с работно време от 08,00 до 17,00 часа срещу месечно трудово възнаграждение 510 лева, но не е получил копия от него и от заверено уведомление до ТД на НАП. Тъй като екземпляр от трудовия договор не бил представен, контролните органи задължили дружеството – работодател да депозира всички документи на 22.01.2019 година в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“. На въпросната дата упълномощен представител на работодателя предоставил поисканата документация, вкл. трудовите досиета на работниците. Прегледът на документите касателно А.М. показал, че трудовия му договор с „Елит Строй 6“ ЕООД – гр.Варна е бил регистриран в ТД НАП офис гр. Враца на 06.12.2018 година в 17:37:05 часа, според приложената справка от приходната агенция. При това положение свид. И. съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл.63 ал.2 КТ. Изготвен бил и протокол, съдържащ резултатите от проверката.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Д.И., К.И.П. и С.Б.Ц..

По искане на процесуалния представител на „Елит Строй 6“ ЕООД – гр.Варна, като свидетели по делото са разпитани А.Ю.М. и Добромир Христов Булев, технически ръководител в дружеството. Според свид. Булев, А.М. не е нов работник за дружеството, тъй като е бил ангажиран и за други обекти. Във връзка с настоящия, той пристигнал от гр.Варна в гр.Мездра на 05.12.2018 година след обяд. Въпреки че нямал сключен трудов договор, М. се явил на обекта сутринта на 06.12.2019 година. На всички присъстващи там свид. Булев направил инструктаж, след което работниците с трудов договор започнали работа. На останалите, сред които и М., свидетелят устно забранил да извършват каквато и да е дейност на обекта до получаване на договорите им. Същите били изпратени на Булев по електронната поща на 07.12.2018 година и след били подписани от работниците, включително М., свидетелят ги изпратил обратно същия ден. От своя страна, свид. А.М. твърди, че трудовия договор му е бил предоставен за подпис от свид. Булев на 06.12.2018 година след обяд. До този момент, макар че се намирал на обекта, той не е можел да работи по санирането на сградата, а е помагал на другите работници като им носел материали. Такова било положението и когато пристигнали контролните органи. Едва след като подписал договора, М. започнал за упражнява трудовата си дейност.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Елит Строй 6“ ЕООД – гр.Варна, намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на дружеството – жалбоподател за това, че е допуснал до работа лицето А.М. без да му предостави екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление, заверено от ТД НАП. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му е предоставил документите по ал.1 на чл.62 КТ, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът счита, че същите подкрепят изложената в административните актове фактическа обстановка. За да е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ е необходимо, на първо място, да има сключен трудов договор, подписан от работодателя и работника, екземпляр от който да бъде предоставен на работника преди постъпването му на работа, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация, което след одобрение също да бъде връчено на работника. Съгласно чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор е формален и се сключва в писмена форма между работодателя и работника или служителя преди постъпване на работа. В настоящият случай, на л.53 от делото е приложен оригинала на трудовия договор, сключен между М. и дружеството – жалбоподател. Заверено копие от същия, част от материалите в административно-наказателната преписка, е било представено от съда на свидетелите И., П. и Ц., които, след като са се запознали с неговото съдържание, са изразили категоричното си становище, че това е трудовия договор на Ал. М., представен за нуждите на проверката от дружеството – жалбоподател на 22.01.2019 година. От гласните доказателства, в частност показанията на посочените по-горе три свидетелки, безспорно се установява, че на инкриминираните дата и час М. е извършвал СМР, като така е престирал работна сила при дружеството – жалбоподател. Същевременно, от съдържанието на приложената на л.23 от делото справка става ясно, че уведомлението за сключения с него трудов договор е депозирано в ТД на НАП по електронен път в 17:37:05 часа на същата дата. Налице е сключен договор с дата 06.12.2018 год. от дружеството „Елит Строй 6“ ЕООД гр.Варна с лицето М., който, макар и регистриран в последствие в НАП и несъдържащ подпис на работника, позволява да се приеме, че последният действително е работил за дружеството. Това обстоятелство коректно е било вписано в попълнената от самия М. декларация с дата 06.12.2018 год. При това положение настоящият състав приема, че към момента на проверката дружеството – жалбоподател е имало качеството на работодател по отношение на А.М. и като такъв не е изпълнил задължението си по чл.63 ал.2 КТ. Основания за този извод се съдържат в писмените доказателства. Видно от приложената декларация, А.М. е посочил, че в деня на проверката е работел в проверявания обект. При това положение същият дължи едно продължително и многократно изпълнение на задълженията си като общ работник, което е едно от основните белези на трудовия договор при предоставяне на работна сила. Видно от съдържанието му, въпросния договор на лицето с дружеството – жалбоподател е от 06.12.2018 г., от което следва извода, че работникът се е задължил да постъпи на работа този ден. Същевременно, трудовият договор не е бил регистриран в системата на НАП, според справката от приходната агенция. Това е станало едва на 06.12.2018 г. в 17:37 часа, т.е. 5 часа и 37 минути след извършената проверка от контролните органи. За наличие на сключен договор на лицето с дружеството говори и факта, че на инкриминираната дата работникът е взел участие в проведения инструктаж, обстоятелство, потвърдено пред съда от самия М. и от свид. Булев, и отразено в книгата за проведен ежедневен инструктаж, извлечение от която е приложено на л.24-л.25 от делото. На база обсъдените дотук доказателствени източници, съдът приема, че към момента на проверката 06.12.2018 година между М. и дружеството е имало сключен трудов договор. Безспорно, нормата на чл.63 ал.2 КТ задължава работодателя да представи на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. В подкрепа на защитната теза на дружеството за липса на нарушение по смисъла на възведената в актовете разпоредба, в качеството му на свидетел е разпитан Добромир Булев, работещ като технически ръководител. От показанията му става ясно, че сутринта на 06.12.2018 година всички работници на обекта са били инструктирани. Онези от тях, които не са имали трудови договори, са останали там, но без да им е възложено да работят. Съобщеното от този свидетел не кореспондира с останалите доказателства по делото. Освен това е необходимо да се отбележи, че изложените от него данни като цяло са логически и житейски противоречиви. Това така, тъй като, ако се приеме, че тези лица, сред които и М., действително не са имали трудови договори, то не е имало нужда от допускането им на обекта и провеждането на инструктаж за началото на работния ден. Наред с това, не би била налице и необходимост М. да извършва дейности по санирането на сградата, каквато е била фактическата ситуация при пристигането на място на свидетелите И., П. и Ц.. При разпита си свид. Булев твърди също, че договорите, вкл. с този работник, са сключени на 07.12.2018 г., което също не намира опора в останалите доказателства по делото. Тук следва да се имат предвид показанията на свид. Ал. М., който е категоричен, че е сключил договора си с дружеството именно на 06.12.2019 година и в потвърждение на това обстоятелство е положил подписа си срещу графата „работникът постъпи на работа на 06.12.2018 година / влиза в сила на 06.12.2018“. Макар в съдържанието на договора да има подпис на лицето от същата дата и за удостоверяване получаването на екземпляр от трудовия договор и от уведомлението /заверено/ от ТД НАП, то това не отговаря на действителността към момента на извършената от служителите на наказващия орган проверка. За да е изпълнен състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ следва кумулативно работника да е получил екземпляр от подписания Трудов договор и копие от Уведомлението до ТД на НАП. Видно от справката в информационните масиви на НАП, както нееднократно беше отбелязано в настоящите мотиви, договорът е регистриран на 06.12.2018 г. в 17.37 часа, което е значителен период от време след проверката, извършена около 12.00 часа. Всички тези обстоятелства, ведно с доказателствата, дават основание да се заключи, че е извършено нарушение по смисъла на визираната законова разпоредба. Безспорно е установено, че лицето Ал. М. е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл.63 ал.2 от КТ. Работникът е заварен от контролните органи да осъществява трудовите си функции преди да му бъде предоставен екземпляр от трудовия договор и Уведомление. За това нарушение законодателят е предвидил имуществена санкция за работодателя в размер от 1 500 до 15 000 лева. В настоящия случай, наказващият орган, отчитайки всички обстоятелства по отношение характера на нарушението и степента му на обществена опасност, правилно е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 лева. При това положение постановлението следва да бъде потвърдено като правилно.

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както по процедурата касателно тяхното съставяне и връчване, така и относно изискванията за съдържанието им, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001096/01.02.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на „ЕЛИТ СТРОЙ 6“ ЕООД гр. Мездра е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

8

АНД No 584/2018

КАТ

Й.Д.Г.

СЕКТОР "ПП"" ПРИ ОД НА МВР

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 17.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Й.Д.Г. *** е обжалвал Наказателно постановление № 18-0967-001632/05.11.2018 година на Началник Група към ОДМВР гр.Враца Сектор „Пътна полиция“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени, на основание чл.174 ал.1 т.2 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Оплакванията са в смисъл, че са налице процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП са съставени, респ. издадени от некомпетентни за целта служители. Счита се също, че показанията на техническото средство, вписани в административните актове, са нереални, тъй като са отчетени при проверката на друго лице, а не на жалбоподателя. Освен това, описанието на нарушението не съответства на възведената в актовете правна квалификация. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание Й.Г., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на административния акт поради наличието на основанията за това, посочени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Й.Д.Г. е правоспособен водач на МПС с категории „А“, „В“, „АМ“. До настоящия момент същият е извършил и други нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред, съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата.

На 26/27.10.2018 г. свидетелите Г.В. и Я.В., и двамата служители на РУ Мездра, участвали в СПО. Около 04.56 часа на 27.10.2018 година в гр.Роман на ул. „Христо Ботев“ срещу дом № 150 те спрели за проверка лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № СВ2733МХ. Свидетелите поискали от водача да представи личните си документи и документите на автомобила. От тях станало ясно, че МПС е собственост на Веселин Димитров Маринов от гр.София и се управлява от Й.Д.Г. ***. В хода на проверката контролните органи усетили у водача мирис на алкохол, за което уведомили оперативния дежурен в РУ гр.Роман. От там на място за оказване на съдействие бил изпрател свидетелят Я.Й. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Враца, който също участвал в провеждащата се СПО. Свидетелят Й. извършил проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA-0153, което отчело съдържание на алкохол в издишания въздух 0,89 промила. За констатираното нарушение Й. съставил на Г. АУАН по ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване. В указаното време лицето се явило във ФСМП гр.Роман, но отказало да предостави кръвна проба за изследване.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Я.Д.Й., Я.Х.В. и Г.А.В..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административни актове и в жалбата на Й.Г., счита, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателят за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С въпросната разпоредба /ред. ДВ бр.77/2017 година, в сила от 26.09.2017 година/ законодателят е въвел забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Имайки предвид наличната доказателствена маса, съдът приема за категорично установено, че жалбоподателят е управлявал МПС под влияние на алкохол. Въпреки забраната на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП да не се управлява МПС след употреба на алкохол, той е сторил това с концентрация, по-висока от нормативно определената, ангажираща административно-наказателната му отговорност. Основания за този извод се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели В. и В., според които по време на проверката жалбоподателят е имал мирис на алкохол. Тези впечатления на контролните органи са били потвърдени от резултата на извършената с техническо средство проверка за алкохол на водача. Използваният за целта апарат „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен ARBA-0153 е отчел 0,89 промила алкохол в издишания от Г. въздух. Посочената в актовете концентрация на алкохол в издишания въздух е била установена по съответния надлежен ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ бр.61/28.07.2018 година, в сила от 29.09.2017 година, изм. и доп. бр.81/02.10.2018 година/, наричана по-долу за краткост Наредбата. В съответствие с чл.6 ал.1 вр. чл.3 ал.2 от Наредбата, на жалбоподателят е бил издаден талон за медицинско изследване, на база на който същият е следвало да предостави кръвна проба. Въпреки възраженията си относно резултата от проверката с техническото средство, вписан в съдържанието на талона, Г., според показанията на свидетелите В. и В., е посетил ФСМП гр.Роман, но е отказал да предостави кръвна проба за изследване. Имайки предвид горното, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител. От наличните по делото доказателства е видно, че контролните органи са предоставили в пълнота възможност на водача да упражни своите права, съобразно реда, предвиден в цитираната по-горе наредба, при изразено несъгласие с установените от техническо средство стойности на алкохол в издишания въздух. Отказът на Г. да ги реализира на практика не може се приравнява на лишаване от права, каквито доводи са наведени от защитата в с.з. При това положение, съобразявайки изложеното дотук и данните, съдържащи се в събраните гласни и писмени доказателства, този състав приема, че същите не сочат наличие на процедурни нарушения при извършването на проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух. Показанията на свидетелите Й., В. и В., както и писмените доказателства, в частност справката, съдържаща информация да показанията на техническото средство, отчетени на 27.10.2018 година, позволяват да се направи извода, че на инкриминираната дата Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с тези свои действия е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. За това нарушение в чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП законодателят е предвидил за водачите административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и глоба в размер на 1 000 лева. Такива по вид и размер са наказанията, наложени на жалбоподателя с процесния акт, поради което настоящият състав приема, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон.

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения от категорията на съществените, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваните актове. По тази причина постановлението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0967-001632/05.11.2018 година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца Сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, на Й.Д.Г. *** са наложени, на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

9

АНД No 186/2019

ИААА

АЙ ФРИГО ЕООД

ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 19.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В., с което на нарушителя „А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, като незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

„А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП, поради допуснати нарушения на закона, опорочаващи процедурата по налагане на административно наказание. Акцентува се, че автомобил с рег.№ ХХХ е продаден и е напуснал страната на 27.04.2017 г., поради което превозвачът не е имал възможност да съхрани данни от дигиталния тахограф, тъй като автомобилът не е бил в периода на проверката собственост  на жалбоподателя.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е взел становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 27.05.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 04.06.2019 год. и  е изпратена с куриерска пратка на 03.06.2019 г., като безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 258272/07.05.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 07.05.2019 год. около 14.40 часа в гр.М., ул.”С.С.К.М.” № 11, етаж 1, офис 2, при комплексна проверка на фирмата, притежаваща Лиценз за общността за превоз на товари № 9141 за периода на проверката от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. е констатирано, че превозвачът не е съхранил за срока на проверката пътни листа за превоз на товари в Р Б. или CMR за превоз на товари в ЕО за МПС, които са в Лиценза на фирмата - МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХза периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.19 ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.  Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000084/16.05.2019 г., АУАН № 258272/07.05.2019 г., Становище под рег.№ НП 26-0000084/16.05.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва под № 005072441 на МПС с рег.№ ХХХ, Фактура под № 0.000000710/12.04.2017 г., Заповед под № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Констативен протокол за извършена комплексна проверка под рег.№ 30-19-13-434/07.05.2019 г., заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”, Пълномощно от 27.03.2017 г. и Куриерска услуга, приета на 03.06.2019 г., с ден за разнос на 04.06.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. и двамата работещи като инспектори в ОО „Автомобилна администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 07.05.2019 г. в гр.М., на ул.”С.С.К.М.” № 11 в офиса на „А.Ф.” ЕООД свидетелите Г. и Ф., в качеството си на инспектори в ОО „АА” гр.В., извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че „А.Ф.” ЕООД гр.М. притежава Лиценз на общността за превози на товари с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. При извършената проверка било установено, че превозвачът не съхранява за периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г.,  една година пътни листа за превоз на товари в Р Б. или CMR за превоз на товари в ЕО за МПС, които са в Лиценза на фирмата - МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХи в тази насока е приложената по делото заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”. За установеното нарушение на 07.05.2019 г. в офиса на фирмата е изготвен констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, в присъствието на пълномощник на жалбоподателя, с което последният е бил упълномощен да представлява превозвача, в качеството си на представител на „А.Ф.” ЕООД. Процесният акт е  съставен на 07.05.2019 г. в присъствието на пълномощника на жалбоподателя и на свидетелите Г. и Ф.. Акта е подписан от пълномощника на превозвача без възражения. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на превозвача е бил съставен освен процесния акт - обект на настоящето производство и друг, свързан с допуснато нарушение, че не е свалил и съхранил информацията от дигиталния тахограф на процесните два товарни автомобила за периода на проверката.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от „А.Ф.” ЕООД гр.М.. В конкретния случай АУАН е съставен от Т.Г. на длъжност “инспектор” при ОО „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава  описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю.Ф., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: Като нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, която предвижда конкретно задължение за превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи Пътните листове. Не е посочено обаче нито в акта, нито в Наказателното постановление конкретните Пътни листа и датата на приключването им, които жалбоподателя не е съхранил. При положение, че описаното административно нарушение в акта и в НП се изразява в бездействие, т.е. не е извършено нещо, което е следвало да се извърши в определен срок и на определено място, то описаното нарушение може да бъде извършено само в едногодишен срок след изтичането на периода, за който се отнася конкретния евентуално график и след приключването на конкретния пътен лист, както и на мястото, посочено в цитираните разпоредби. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи, нито от писмените доказателства по делото, изобщо издавани ли са Пътни листове от превозвача, на кои дати са приключили или кога е изтекъл периода, който обхващат и кои пътни листа конкретно жалбоподателя не е съхранил в едногодишния срок, т.е налице е липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението, като не са визирани и обстоятелствата, при които то е извършено. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, освен че са задължителни реквизити на акта и НП индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по един ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността му да прецени в съответствие с материалния закон ли са извършени нарушенията и дали те правилно са квалифицирани, съответно дали е приложена правилно санкционната норма. Допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат санирани, тъй като безспорно същите касаят установяване на визираното административно нарушение и то по безспорен начин и в същото време са гаранция за разкриване на обективната истина. На следващо място, но не по значение следва да се отбележи, че за допуснатото нарушение по чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози е наложена санкция по чл.97 ал.1 пр.последно от същия закон, която предвижда санкция при непредставяне за проверка на документи, свързани с превозната дейност. Тук е мястото да се отбележи, че както в акта, така и в НП деянието не е описано като непредставяне на документи, а несъхраняване на определени документи в едногодишен срок. Налице е съществено различие между описаното деяние, обективните белези на нарушението и постановената санкционна норма. На практика нарушителя е санкциониран за деяние, различно от извършеното и установеното. За извършеното нарушение по чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози не е предвидена изрична санкционна разпоредба, поради което е приложима общата такава на чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните превози, съгласно която на нарушителя следва да се наложи Глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. Тук е мястото да се отбележи, че за извършени и установени нарушения от вида на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози следва винаги да бъде прилагана разпоредбата на чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните превози,  а не както неправилно нарушителя е наказан по чл.97 ал.1, пр. последно от Закон за автомобилните превози, чиито текст предвижда Имуществена санкция, в размер на 5 000 лева. Приетият от административнонаказващия орган за осъществен административнонаказателен състав не покрива фактическите обстоятелства, установени във връзка с нарушението, поради което и неправилно нарушителя е наказан на посоченото правно основание. Констатирания порок на санкционния акт, доколкото за административнонаказващия орган съществува задължение да даде правна квалификация на административното нарушение, разкрива и допуснато процесуално нарушение, което е особено съществено, защото в конкретния случай е довело до нарушаване на основен принцип в административнонаказателния процес, а именно този на законоустановеност на наказанието. Безспорно този принцип не предполага посочването от органа на произволна законова разпоредба, а такава, която е относима и съответна на извършеното нарушение. Несъответствието между фактически и правни изводи, както и неправилното прилагане на закона при определяне на наказанието са всякога съществени и неотстраними нарушения, които безспорно водят до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като водят до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Затова и съда отмени обжалваното Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

10

АНД No 199/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 23.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001201/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001201/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001201/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 16 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на Н.Г.М.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 20 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001201/30.05.2019 г., АУАН № 06-001201/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 20/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г и Заповед №32/28.02.2019 на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД. Съответно са разпитани свидетелите Т.Г., П.Т. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето Н. Г. М., чиито договор бил прекратен със Заповед № 20/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Н.М.е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Н. Г. М.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 16 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 16, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на Н. Г. М., след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 20/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 20/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.328 ал.1 т.10  от КТ, което предполага работодателят да отправи писмено предизвестие до работника при спазване разпоредбите на чл.326 ал.2 от КТ. Видно от самата заповед е, че предизвестие не е отправено, а направо е връчена заповед за прекратяване на трудовият договор, поради което възниква и правото на работника на обещетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие. Това нарушение се доказва и от Заповед № 32/28.02.2019 г. на работодателя, в която същият описва 7 броя работници, на които следва да бъде изплатено обещетение за неспазено предизвестие. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството, от който е видно, че на Н.М.се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава.  Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и от всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, според която Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да възникне това право за работника, което респективно съставлява задължение за неговия работодател, то следва да е налице прекратяване на правоотношението, като правото възниква от този момент. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001201/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

11

НЧХД No 516/2018

Клевета и квалифицирана клевета

В.Т.Г.

В.И.В.,
В.Р.Й.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 24.7.2019г.

Тъжителят редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява от редовно уведоменият си процесуален представител, в лицето на адв. В.Д. от ВАК.

Подсъдимите лично.

В предходното съдебно заседание е изготвен доклад по делото, който не следва да бъде обсъждан в днешното съдебно заседание.

По делото са постъпили Характеристична справка за подсъдимия, изготвена от Началника на Сектор „Охранителна полиция” на 06 РУ – СДВР гр.С. под вх.№ 513000-30857/03.07.2019 г., Искане до Районен съд гр.М. от Комисия за защита на лични данни под изх.№ ППН-01-411/02.07.2019 г., по което съдия-докладчика се е произнесъл след направено запитване до подсъдимите, Заявление от подсъдимите с приложени 6 броя Характеристични данни от различни лица и нотариално заверени Декларации за семейно и материално и имотно състояние и изпратено от Окръжен съд придружително писмо под № 3203/12.07.2019 г., ведно с приложения с указание да бъде приложено по делото.

ПОДС. В.В.: Не се учудваме, че никой не се явява по делото. Ние не познаваме тъжителя и никога не сме го виждали.

ПОДС. В. Й.: Това е и моето становище.

Съдът намира, че следва съдебния секретар по делото, в лицето на Е.Г., да провери за втори път дали пред съдебната зала са се явили тъжителя и адв. В.Д. от ВАК.

След направена констатация в 09.35 часа се установи, че  пред съдебната зала и в този час не се явяват нито тъжителя, нито адв. В.Д. от ВАК, която е процесуален представител на тъжителя. По делото не са постъпили никакви молби и не са посочени никакви причини от уважителен характер, които да доведат до неявяване на тъжителя и неговия процесуален представител. В тази насока законодателя е категоричен, че наказателното производство се прекратява по образувано по тъжба на пострадалия дело, когато частния тъжител не се яви в съдебното заседание без уважителни причини, включително и когато не се яви негов повереник. В конкретния случай, след направени няколко проверки по делото е констатирано, че пред съдебната зала и в съдебната такава не се намират нито тъжителя, нито адв. В.Д. от ВАК, която е повереник на тъжителя. По делото не са депозирани никакви молби с посочване на причини от уважителен характер за неявяването на тъжителя и неговият повереник. Ето защо, наказателното производство в съдебното заседание следва да бъде прекратено.

Водим от горното съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 516/2018 г. по описа на МРС на основание чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.5 т.5 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес за подсъдимите и от получаване на съобщението от тъжителя и адв. В.Д. от ВАК.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 09.40 часа.

 

12

АНД No 117/2019

РДГ

И.Я.М.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 25.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

И.Я.М. *** е обжалвал Наказателно постановление № 1007/28.03.2019 г. на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правата на жалбоподателя. Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание М. поддържа искането си за отмяна на административния акт. Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН.

               Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Във връзка с изпълнение на разпореждане на Изпълнителна агенция по горите гр. София, на 27.07.2018 година комисия, състояща се от служители на същата институция и на РДГ-Берковица, в присъствието на жалбоподателя И. Диамандиев М. – ст. лесничей в ТП ДГС – Мездра, извършили по документи и на място проверка в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. горна Кремена, общ. Мездра, обл. Враца. Контролните органи установили, че М. е издал позволително за сеч във въпросните отдел и подотдел с № 0435419/31.05.2018 г. без утвърден горско - стопански план или програма, или одобрен план – извлечение. Констатациите от проверката били описани в протокол на комисията от 27.07.2018 година. На база дадените в протокола указания свидетелят С.М. – главен специалист горски инспектор в РДГ – Берковица съставил в присъствието на свидетеля В.П. – служител на същата дирекция АУАН на И.М. за нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Образуваната административно - наказателна преписка била изпратена в РП-Мездра за извършване на проверка с цел установяване налице ли е извършено престъпление по чл.235 ал.3 т.2 НК. След преценка на събраните материали, решаващата прокуратура приела, че не е налице престъпление по смисъла на НК и със свое постановление от 28.02.2019 г. отказала да образува досъдебно производство, прекратявайки преписката. По силата на същия акт, документите били изпратени на Директора на РДГ-Берковица по компетентност за ангажиране на административно-наказателна отговорност наличие на законови основания за това. На 28.03.2019 година наказващият орган издал обжалвания от М. административен акт.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Н.М. и В.Г.П..

По искане на защитата в хода на съдебното следствие са разпитани Ю.Т.Н. – горски надзирател в ДГС – Мездра и Л.О.В.. При разпита си пред съда свидетелят Н. съобщава данни относно възприетата в ДГС – Мездра процедура, свързана с издаване на позволително за сеч и извършване на самата сеч. В показанията си свидетелят В. посочва, че в кметството на с. Горна Кремена е бил изготвен списък на желаещите да участват в събиране на дърва за огрев, след сечта, извършена в описаните в административните актове отдел и подотдел, намиращи се в землището на селото. Пред съда свидетелят е категоричен, че дърва не са били рязани, не е имало сеч на дървета, а са събирали само клони, останали от предишна сеч на дървета. Тези остатъци са били заплатени в последствие от гражданите, които са били вписани в списъка, след което са им били издадени и превозни билети.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.М. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че в качеството си на длъжностно лице – старши лесничей в ТП ДГС-Мездра и лице по чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите, е издал писмено позволително за сеч № 0435419/31.05.2018 г. в Отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена, общ. Мездра, горска територия – държавна собственост, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Мездра, без утвърдена горско - стопанска програма или план – извлечение. Нарушението е било извършено на 31.05.2018 г. и е открито на 27.07.2018 г. чрез информационната система на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/. С горното актосъставителят е приел, че е нарушен чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (наричана по-надолу „Наредбата“). Според цитираната разпоредба сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108 ал.1 от Закона за горите, въз основа на утвърден горско-стопански план или програма, или одобрено план-извлечение. Освен тези документи, по силата на т.2, т.3 и т.4 на същата алинея на чл.52 от наредбата, следва да бъдат представени и одобрен карнет – опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици, са трайно обозначени на терена; одобрен технологичен план за добив на дървесина и копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл.181 ЗГ по отношение на горите – общинска собственост. По делото не се спори, че жалбоподателят е лице, попадащо в обхвата на чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите и като такъв има право да издава писмено позволително за сеч по образец. Видно от писмените доказателства по делото, действително на 31.05.2018 г. жалбоподателят е издал позволително за сеч под № 0435419, с което се разрешава извършване на сеч в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена. От съдържанието на позволителното, приложено на л.40 и л.54 от делото, става ясно, че за същото има издаден карнет-опис за извършено маркиране, утвърден на 31.05.2018 година от Директора на ДГС гр.Мездра, приложен на л.49, но няма информация за утвърдена към тази дата горско-стопанска програма или план-извлечение. Както в позволителното, така и в карнет – описа, изрично е записано, че се касае за втори вид сеч, целящ почистване след сечта, което следва да се извърши в периода 03.06.2018 г. – 30.08.2018 г. На 28.09.2018 г. при съвместно обхождане и проверка в сечището, намиращо се в землището на с. Горна Кремена, отдел 175, подотдел „т1“, извършено от жалбоподателя М., в присъствието на Ю.Н., като лице, получило посоченото по-горе позволителното за сеч, са били констатирани разлики между количествата и категориите дървесина съобразно вписаните в позволителното за сеч и фактически добитите в по-малко такива, за които е прието, че са резултат от изсечен, но неизвозен подлес. Отбелязано е също, че провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено задоволително, според определения начин в технологичния план и позволителното за сеч. Констатирани са и нарушения при сечта и извоза на дървесината, изразяващи се в сеч на едно дърво „дъб“, без издадено позволително за сеч и немаркирано с контролна горска марка. Тези констатации са били описани в протокол за освидетелстване на сечище № 0423020 към позволително за сеч № 0435419/31.05.2018 г., приложено на л.55 от делото. Според доказателствата, събрани в хода на производството, въпросното позволително за сеч действително е второ за тези отдел и подотдел, находящи се в землището на с. Горна Кремена. На 03.01.2018 г. от друго длъжностно лице е било издадено позволително за сеч № 0405503 /на л.59 от делото/ за извършване на постепенно котловинна сеч в отдел 175, подотдел „т1“ в землището на с. Горна Кремена на дървета от дървесен вид „благун“, „цер“ и др. широколистни, маркирани с контролна горска марка с оранжева боя, описани в карнет–опис за извършено маркиране, утвърден на 24.11.2017 г. от Директора на ДГС-Мездра. Предвидено е било сечта да бъде проведена от 06.01.2018 г. до 30.11.2018 година с  допълнителни изисквания - изсичане на подлеса. На 28.05.2018 г. е било извършено съвместно обхождане и проверка, при които не констатирани налични неотсечени маркирани стебла и е прието, че провеждането на сечта и почистването на сечището е било извършено задоволително според определения начин в технологичния план и позволителното за сеч. Във връзка с горното е бил изготвен горско-стопански план (горско-стопанска програма) с изх. № СЗГТ–194/21.11.2017 година и това обстоятелство изрично е било отразено в позволителното за сеч. Анализът на описаните до тук писмени доказателства и на съдържанието на показанията на разпитаните по делото свидетели, позволява да се приеме, че по отношение на позволителното за сеч № 0435419/31.05.2018 г. действително не са били изготвени, респ. утвърдени горско-стопанска програма, или план-извлечение. Наличието на такива документи е задължително, с оглед изискванията на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите. Въпреки тяхната липса, жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите, е издал позволителното за сеч № 0435419/31.05.2018 г. Според свидетелите М., П. и Н., извършеното от И.М. са било съобразено с установената към онзи момент практика, но този аргумент не може да бъде основание за неглижиране на незаконосъобразни деяния. Идентични доводи са били изложени и в становището на защитника адв. Г.П. в подкрепа на тезата му, че не е налице нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Съдът обаче не ги споделя. Както беше посочено и по-горе в настоящото изложение, утвърденият горско-стопански план, или програма, или одобрено план-извлечение, са част от задължителните документи, които следва да бъдат налични, за да може да бъде издадено писмено позволително за сеч, така както повелява чл.52 ал.1 т.1 от цитираната по-горе наредба. От показанията на всички свидетели, разпитани в хода на съдебното производство, става ясно, че сеч практически не е извършвана, а позволителното за сеч като документ е било необходимо с цел извършване на почистване на сечището след сечта. В Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите обаче липсва изрична правна регламентация по отношение почистванията на сечище след сечта, в т.ч. относно документите, които следва да бъдат представени, респ. издадени от съответните институции и длъжностни лица. След като е приел, че за такова почистване е необходимо позволително за сеч, жалбоподателят е следвало да го издаде едва след като документите, посочени в чл.52 ал.1 т.1 – т.4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, са налични. Издаването на позволително в отсъствие на някой от тези документи винаги съставлява нарушение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Такова е било извършено и в настоящия случай. Според съдържанието на обжалваното НП, на М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.257 ал.1 т.2 ЗГ. С тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за всяко длъжностно лице, или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри, или издаде документ в нарушение на Закона за горите, на подзаконовите актове по прилагането му, или на одобрените горско-стопански планове и програми. Изхождайки от тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на жалбоподателя като нарушител, наказващият орган правилно е наложил наказание глоба в предвидения минимален размер от 300 лева. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1007/28.03.2019 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на И. ДИАМАНДИЕВ М. ***, е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите вр. чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.52 ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

13

АНД No 202/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000999/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-000999/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-000999/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 22 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на И.Ц.Д.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 23 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-000999/30.05.2019 г., АУАН № 06-000999/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 23/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г и Заповед №32/28.02.2019 на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД. Съответно са разпитани свидетелите Ц.П., Т.И. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето И.Ц.Д., чиито договор бил прекратен със Заповед № 23/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на И.Д.е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на И.Ц.Д.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 22 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 22, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на И.Ц.Д., след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 23/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 23/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.328 ал.1 т.10  от КТ, което предполага работодателят да отправи писмено предизвестие до работника при спазване разпоредбите на чл.326 ал.2 от КТ. Видно от самата заповед е, че предизвестие не е отправено, а направо е връчена заповед за прекратяване на трудовият договор, поради което възниква и правото на работника на обещетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие. Това нарушение се доказва и от Заповед № 32/28.02.2019 г. на работодателя, в която същият описва 7 броя работници, на които следва да бъде изплатено обещетение за неспазено предизвестие. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството, от който е видно, че на И.Д.се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава.  Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и от всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, според която Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да възникне това право за работника, което респективно съставлява задължение за неговия работодател, то следва да е налице прекратяване на правоотношението, като правото възниква от този момент. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-000999/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

14

АНД No 208/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000798/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-000798/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-000798/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 18 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.222 ал.3 от КТ на Т.П.Г. след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 22 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.222 ал.3, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-000798/30.05.2019 г., АУАН № 06-000798/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 22/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите П.Т., Т.И. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето Т.П.Г., чиито договор бил прекратен със Заповед № 22/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Т.П.Г. е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Т.П.Г.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 18 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.                                  Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 18, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.222, ал.3, от КТ на Т.П.Г., след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 22/27.02.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.222, ал.3 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 22/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10  от КТ, което предполага, че работника е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което на основание чл.222, ал.3 от КТ задължава работодателят да изплати обещетение от две брутни трудови възнаграждения на Т.П.Г., тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т. е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава. Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-000798/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

15

АНД No 211/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000795/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-000795/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-000795/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 10 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на Н.А.Г. след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 18 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-000795/30.05.2019 г., АУАН № 06-000795/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 18/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г и Заповед №32/28.02.2019 на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД. Съответно са разпитани свидетелите П.Т., Т.И. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето Н.А.Г., чиито договор бил прекратен със Заповед № 18/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Н. Г. е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Н.А.Г.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 10 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 10, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на Н.А.Г., след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 18/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 18/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.328 ал.1 т.10  от КТ, което предполага работодателят да отправи писмено предизвестие до работника при спазване разпоредбите на чл.326 ал.2 от КТ. Видно от самата заповед е, че предизвестие не е отправено, а направо е връчена заповед за прекратяване на трудовият договор, поради което възниква и правото на работника на обещетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие. Това нарушение се доказва и от Заповед № 32/28.02.2019 г. на работодателя, в която същият описва 7 броя работници, на които следва да бъде изплатено обещетение за неспазено предизвестие. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството, от който е видно, че на Н. Г. се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава.  Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и от всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, според която Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да възникне това право за работника, което респективно съставлява задължение за неговия работодател, то следва да е налице прекратяване на правоотношението, като правото възниква от този момент. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-000795/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

16

АНД No 216/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001060/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001060/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001060/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 14 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.222 ал.3 от КТ на Н.Г.М.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 20 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.222 ал.3, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001060/30.05.2019 г., АУАН № 06-001060/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 20/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите С.Ц., П.Т. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето на Н.Г.М., чиито договор бил прекратен със Заповед № 20/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Н.Г.М.е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Н.Г.М.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 14 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.                                  Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 14, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.222, ал.3, от КТ на Н.Г.М., след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 20/27.02.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.222, ал.3 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 20/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10  от КТ, което предполага, че работника е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което на основание чл.222, ал.3 от КТ задължава работодателят да изплати обещетение от две брутни трудови възнаграждения на Н.Г.М., тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т. е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава. Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001060/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

17

АНД No 221/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001124/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001124/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001124/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 4 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на З.А.С.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 17 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001124/30.05.2019 г., АУАН № 06-001124/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 17/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г и Заповед №32/28.02.2019 на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД. Съответно са разпитани свидетелите С.Ц., Т.И. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето З.А.С., чиито договор бил прекратен със Заповед № 17/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.220 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на З.С.е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на З.А.С.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 4 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С.и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

АУАН и НП са издадени за това, че работодателят не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил чл.415 ал.1 от КТ. Даденото предписание не е обжалвано по предвиденият за това ред, а именно пред по-горестоящият административен орган или пред Административният съд.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 4, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.220 ал.1 от КТ на З.А.С., след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 17/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.220 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 17/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.328 ал.1 т.10  от КТ, което предполага работодателят да отправи писмено предизвестие до работника при спазване разпоредбите на чл.326 ал.2 от КТ. Видно от самата заповед е, че предизвестие не е отправено, а направо е връчена заповед за прекратяване на трудовият договор, поради което възниква и правото на работника на обещетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие. Това нарушение се доказва и от Заповед № 32/28.02.2019 г. на работодателя, в която същият описва 7 броя работници, на които следва да бъде изплатено обещетение за неспазено предизвестие. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството, от който е видно, че на З.С.се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава.  Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и от всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, според която Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да възникне това право за работника, което респективно съставлява задължение за неговия работодател, то следва да е налице прекратяване на правоотношението, като правото възниква от този момент. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001124/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

18

НОХД No 237/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Б.Н.Б.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 25.7.2019г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на наказателно производство на основание чл.381 и сл. НПК по БП № 223/2019 г. по описа на РУ ***** /БП № 1201/2019 г. по описа на РП-*****/ и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Б.Н.Б. - роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, строител в „*****” в гр. *****, *****, женен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Постигнато е споразумение между РП-***** и адв. П. като защитник и пълномощник на обвиняемия Б.Б.. Същото не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изпълнено в съответствие с разпоредбите на чл.381 НПК, поради което моля да одобрите същото и да сложите край на наказателното производство.

АДВ. П.: С представител на обвинението сме постигнали съгласие по смисъла на чл.381 и сл. НПК, изготвили споразумение в писмен вид, в което сме уредили всички визирани в закона въпроси. Поддържаме съдържанието му към настоящия момент и моля да го одобрите с всички законови последици от това.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за решаване на наказателно производство

на основание чл.381 и сл. НПК

по БП № 223/2019 г. по описа на РУ *****

/БП № 1201/2019 г. по описа на РП-*****/

 

Днес на 17.07.2019 година в гр. ***** между:

1. ***** - прокурор при Районна прокуратура гр. ***** и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Б.Н.Б., ЕГН **********, р.*** г. в гр. *****, с пост. адрес:***, се постигна споразумение при следните условия:

Обв. Б.Н.Б., ЕГН **********, р.*** г. в гр. *****, с пост. адрес:***, се признава за виновен в това, че на 11.07.2019 година около 00,42 часа в гр. ***** по ул. „*****“ срещу дом № 97 е управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия Б.Н.Б., ЕГН **********, при условията на чл.54 ал.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 14 (четиринадесет) месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК, се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд и ГЛОБА в размер на 200 лева.

На основание чл.343г НК на обв. Б.Н.Б., ЕГН ********** се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 14 (ЧЕТИРИНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.4 НК, се приспада времето, през което обв. Б. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред от 11.07.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени разноски.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра. 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                     Защитник:            

                              (**** *****)                              (адв. Г.П.)

 

                              Обвиняем:

                                            (Б.Б.)

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** – прокурор при Районна прокуратура град ***** и поддържано в днешното с.з. от **** ***** – прокурор в същата прокуратура, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на Б.Н.Б. и Б.Н.Б., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 237/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият Б.Н.Б., ЕГН **********, ВИНОВНО на 11.07.2019 година около 00,42 часа в гр. ***** по ул. „*****“ срещу дом № 97 е управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,18 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.54 ал.1 НК, на обвиняемия Б.Н.Б. наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд

На основание чл.343г НК на обв. Б.Н.Б., ЕГН ********** се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което обвиняемия Б.Н.Б. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 11.07.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 237/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.20 часа.

В законна сила на 25.7.2019г.

19

АНД No 207/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 26.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-000797/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-000797/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-000797/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 17 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.224 ал.1 от КТ на Т.П.Г. след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 22 от 27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-000797/30.05.2019 г., АУАН № 06-000797/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 22/27.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите П.Т., К.П. и Т.И., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето на Т.П.Г., чиито договор бил прекратен със Заповед № 22/27.02.2019 г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Т.П.Г. е прекратено на 27.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Т.П.Г.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 17 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 17, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.224, ал.1, от КТ на Т.П.Г., след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 22/27.02.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.10  от КТ, считано от 28.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.224, ал.1 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 22/27.02.2019 г., считано от 28.02.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.328, ал.1, т.10  от КТ, което предполага работодателят да отправи писмено предизвестие до работника при спазване разпоредбите на чл.326, ал.2 от КТ. Видно от самата заповед е, че на работника се дължи обещетение за неизползван платен годишен отпуск. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на Т. Г. се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г. т. е . първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание от който момент работодателят е в забава. Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и всички други представени по делото писмени доказателства.

 

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителя има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ правото, за който не е погасено по давност. Съгласно ал.2 на чл.224 от КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 27.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 28.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-000797/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

20

АНД No 218/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 26.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001137/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500  /ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001137/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 05.06.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 14.06.2019 год.,  респективно изпратена на 12.06.2019 г., като в тази насока е приложеното по делото ксерокопие от пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001137/16.05.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 16.05.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 16.05.2019 г. справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата месец февруари 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 8 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1913122 от 19.04.2019 г. в указания срок – 13.05.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.221 ал.1 от КТ на Е.С.Д.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 14 от 04.02.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 04.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.221 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 14.05.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001137/30.05.2019 г., АУАН № 06-001137/16.05.2019 г., пощенски плик с клеймо от 12.06.2019 г., Разписка от 05.06.2019 г., Заповед № 14/04.02.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение на Управителя на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” ЕООД гр.М. – обезщетение м.февруари 2019 г., копия от Ведомост – фиш за заплата за м.февруари 2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудово възнаграждение на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Протокол за извършена проверка № 1915546/14 и 16.05.2019 г. , Протокол за извършена проверка № 1913122/16 и 19.04.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите С.Ц., Д.И. и К.П., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 16.05.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 19.04.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето на Е.С.Д., чиито договор бил прекратен със Заповед № 14/04.02.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ за дължимо трудово обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. В случая на Е.С.Д., е прекратено на 04.02.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.март 2019 г. При направената проверка по тази причина било дадено предписание в предходната проверка, с което бил даден допълнителен срок за изпълнение, а именно 13.05.2019 г. На  16.05.2019 г. при проверката се установило, че работодателя не е изплатил обезщетенията на работниците, за които са дадени предписания - общо са 24 в протокола, включително на Е.С.Д.. Същото се констатирало от предоставените от работодателя справки за дължими заплати и обезщетения на работниците, съответно от проверката през м.април и м.май, където е видно, че сумата за обезщетения няма движение по нея и цифрата е една и съща - 18 583.43 лева за всички работници, като нищо не било изплатено на работниците, съответно има поименна справка на лицата със съответните дължими обезщетения, защото някои имали повече от едно обезщетение по различни основания от КТ. За неизпълнение на дадено предписание, в случая № 8 по Протокол от м.април 2019 г. бил съставен процесния АУАН за неизпълнение на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган в указан срок – 13.05.2019 г. Нарушението е извършено в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание 14.05.2019 г. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 8, дадено с протокол от 19.04.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.221, ал.1, от КТ на Е.С.Д., след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 14/04.02.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 04.02.2019 г., съгласно изискванията на чл.221, ал.1 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 14/04.02.2019 г., считано от 04.02.2019 г. и връчена на 07.02.2019 г. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което предполага работодателят да изплати обещетение  в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Видно от самата заповед е, че правоотношението е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно забавяне изплащането на трудовите възнаграждения., поради което възниква и правото на работника на обещетение по чл.221, ал.1 от КТ. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на Е.Д.се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец февруари 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 13.05.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 16.05.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 14.05.2019 г. т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание от който момент работодателят е в забава. Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, в случаите по чл.327 ал.1 т.2, т.3 и т.3а от КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 04.02.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 04.02.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН и на НП няколко месеца по-късно. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. При определяне размера на  наложеното наказание наказващият орган се е съобразил с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева, което е и минималният размер на санкцията предвидена от законодателят за този вид нарушения. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено.  

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001137/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

21

АНД No 196/2019

РДГ

Ц.Й.П.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 29.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Ц.Й.П. *** чрез пълномощника си адв. Р.С. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 1054/20.12.2018 година на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното в административните актове нарушение не кореспондира, както с действително настъпилите събития, така и с възведената правна квалификация. Налице е също несъответствие между изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, което е довело до нарушаване правата на жалбоподателя. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. 

В съдебно заседание Ц.П., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Р.С. от ВрАК счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в административните актове нарушение. Доводи в тази насока са изложени и в представената писмена защита.                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 02.11.2018 година свидетелите И.И. и К.К. *** извършили проверка в имот с кадастрален номер № 69972.149.85, отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца, при която установили, че Ц.Й.П., упражняващ частна лесовъдска практика с удостоверение № 11793/31.08.2015 година, е получил позволително за сеч №0463869/16.10.2018 г. за същия имот. Контролните органи констатирали, че в периода от 16.10.2018 година до 02.11.2018 година П. е допуснал извършването на санитарна сеч без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища в технологичния план и на терен. Резултатите от проверката били описани в констативен протокол № 141001/02.11.2018 година. Въз основа на тях в протокола изрично било записано, че изпълнението на дейността по позволителното за сеч се спира от проверяващите за периода 03.11.2018 година – 05.11.2018 година включително. За констатираното нарушение свидетелят И. съставил АУАН на Ц.П. за нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Образуваната административно - наказателна преписка била изпратена в РП-Мездра за извършване на проверка с цел установяване налице ли е извършено престъпление по чл.235 ал.1 и сл. НК. След преценка на събраните материали, решаващата прокуратура е приела, че не е налице престъпление по смисъла на НК и със свое постановление от 17.12.2018 година е отказала да образува досъдебно производство, прекратявайки преписката. По силата на същия акт, документите били изпратени на Директора на РДГ-Берковица по компетентност за ангажиране на административно-наказателна отговорност при наличие на законови основания за това. На 20.12.2018 година наказващият орган издал обжалвания от П. административен акт.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.М.И. и К.Х.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Ц.П. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че в качеството си на лице, извършващо частна лесовъдска практика с удостоверение №11793/31.08.2015 година е получил писмено позволително за сеч №0463869/16.10.2018 година в отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца и е допуснал започване на сечта без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища в технологичния план и на място на терен. Актосъставителят е приел, че е налице нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Според чл.108 ал.2 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101 ал.3. По силата на ал.3 на чл.108 ЗГ, лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148 ал.11 до освидетелстване на сечището. Същото лице, съгласно чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, след получаването на позволителното за сеч е длъжно да не допуска започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища. Имайки предвид така очертаната правна рамка и след анализ на сбраните доказателства, съдът приема, че същите подкрепят изцяло изложената в административните актове фактическа обстановка. По делото не се спори, че жалбоподателят упражнява частна лесовъдска практика и като такъв попада в кръга на лицата по чл.108 ал.2 ЗГ. В това му качество, на П. може да се издава позволително за сеч, като същият следва да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. От показанията на свидетелите И. и К. става ясно, че в отдел 266, подотдел „с“ в землището на с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца сечта е извършвана без да са спазени изискванията за обозначаване на извозните пътища. Позволителното за сеч е било издадено на жалбоподателя и същият е следвало да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. Както от гласните доказателства, така и от писмените такива, в частност констативния протокол с резултатите от проверката, извършена на инкриминираната дата, става ясно, че сечта е била извършвана в процесните отдел и подотдел без наличие на обозначени на мястото извозни пътища. В тази насока е и представения от наказващия орган под формата на извлечение от информационната система на Изпълнителната агенция по горите технологичен план, изготвен и одобрен на 16.10.2018 година /приложен на лист 46, в който липсват данни за обозначени извозни пътища. В становището си защитникът на жалбоподателя е изложил мотиви с смисъл, че отразяването на въпросните пътища в плана и на място не е задължение на частния лесовъд. Съдът не споделя тези доводи. На лесовъда са предоставени правомощия като контролен орган, регламентирани в чл. 12б от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, които не визират субект на нарушението, поради което е ирелевантно обстоятелството дали деецът е измежду служителите на търговското дружество, извършващо дърводобива или трети лица. Обемът и характера на контролните правомощия на лицензирания лесовъд по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват. Предвид изложеното по-горе настоящият състав счита, че в качеството му на лесовъд на частна практика у П. е било налице задължение за контролиране на сечта и спазване на утвърдения технологичен план за същата, което обаче жалбоподателят не е изпълнил към датата на проверката 02.11.2018 година и така е извършил нарушение по смисъла на чл. 108 ал.3 от ЗГ вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии. Видно от съдържание на наказателното постановление, на П. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ. С тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за всяко длъжностно лице, или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Изхождайки от тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на жалбоподателя като нарушител, наказващият орган правилно е наложил наказание глоба в предвидения минимален размер от 300 лева. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1054/20.12.2018 година на Директора на РДГ - Берковица, с което на Ц.Й.П. *** е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии, административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.108 ал.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.2 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

22

НОХД No 243/2019

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Х.Ц.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 29.7.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор И.М..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: И.Х.Ц. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 67/2019 г. по описа на РУ гр. Р.

/ДП № 286/19 г. по описа на РП М./

 

Днес на 29.07.2019 година в гр.М. между:

1. И.М. – ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. М. и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. И.Х.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, неженен, неосъждан,

се постигна настоящото СПОРАЗУМЕНИЕ

І. Със споразумението страните постигат съгласие, както следва: обв. И.Х.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, неженен, неосъждан, се признава за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 13.02.2019 г. в местността „К.”, в землището на с.К.П., община Р., от имот с № ХХХ, собственост на наследници на И.Г.П.– бивш жител ***, е отнел от владението им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи - 2,7 пр.куб.м. дърва от дървесни видове „акация” и „джанка”, на обща стойност 115.83 лева, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство - моторен трион, като до приключване на съдебното следствие в съответния първоинстанционен съд, вещите за върнати /заместени/ – престъпление по чл. 197, т. 3, вр. Чл. 195, ал.1, т. 4, вр. Чл. 194, ал.1, вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

ІІ.На обв. И.Х.Ц., ЕГН **********,   при условията на чл.55, ал. 1 т. 2 б.”б”  от  НК се определи наказание: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 6 /шест/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

ІІІ. Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са обезпечени изцяло: 1,2 пр.м3 дърва – оставени на отговорно пазене при домакин ДГС гр.В. и 1,5 пр.м3 дърва- оставени на отг.пазене на Д.В.Г.– гл.експерт ОбССД при ОбА гр.Р./находящи се в „Клуб на пенсионера” с. К./ ,които след одобряване на настоящето споразумение от съда ,следва да бъдат върнати на наследниците на  И.Г.П.– бивш жител ***.

ІV. На обв. И.Х.Ц., ЕГН **********, се възлагат направените разноски – 100,80 лв. за изготвяне на СОЕ и ЛТЕ; 33,98 лв.за изготвяне фотоалбуми, В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, вносими по сметка на ОД МВР В.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

                    /И.М./                                 /адв. Г. П./

 

                                                                      ОБВИНЯЕМ:

                                                                              /И.Ц./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемият И.Ц., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК и на чл.381 ал.3 пр.2 от НПК, като имуществените вреди, причинени от престъплението са обезпечени. Същите са на отговорно пазене в ДГС гр.В. и на отговорно пазене в ОбССД при ОбА гр.Р..

Водим от горното съдът

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор И.М., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемият И.Ц., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.Ц. – роден на *** год. в гр.М.,  жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, на 13.02.2019 г. в местността „К.”, в землището на с.К.П., община Р., от имот с № ХХХ, собственост на наследници на И.Г.П.– бивш жител ***, е отнел от владението им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – 2,7 пр.куб.м. дърва, от дървесни видове „акация” и „джанка”, на обща стойност 115.83 лева, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство - моторен трион, като до приключване на съдебното следствие в съответния първоинстанционен съд, вещите за върнати /заместени/ – престъпление по чл.197 т.3, вр. с чл.195 ал.1 т.4, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.Ц. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА обвиняемия И.Х.Ц. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 134.78 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия И.Х.Ц. мярка за неотклонение „Подписка”, както и с 2.7 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „акация” и „джанка”, които са на отговорно пазене при домакин при ДГС гр.В. и на отговорно пазене при Д.В.Г.– Главен експерт ОбССД при ОбА гр.Р. /находящи се в Клуб на пенсионера с.К./, които следва да се върнат на наследниците на И.Г.П.– б.ж. на с.К.П., община Р..

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия И.Х.Ц., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия И.Х.Ц. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 67/2019 год. на РУ гр.Р..

ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на И.Г.П.– б.ж. на с.К.П., община Р., 2.7 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „акация” и „джанка”, които са на отговорно пазене при домакин при ДГС гр.В. и на отговорно пазене при Д.В.Г.– Главен експерт ОбССД при ОбА гр.Р. /находящи се в Клуб на пенсионера с.К./.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 243/2019 год. по описа на МРС на основание  чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 9.40 часа.

В законна сила на 29.7.2019г.

23

АНД No 229/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Д.И.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 30.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Д.И.М. – роден на *** г. в гр. , постоянно живущ ***, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 02.11.2018 г. около 16.00 часа на Главен път І-1 км.162.480 е управлявал МПС – лек автомобил „” с рег. № , собственост на от гр. ****, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред (със служебно прекратена на 06.09.2018 г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП) – престъпление по чл.345 ал.2 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, Д.И.М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на Д.И.М. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 31.7.2019г.

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на Д.И.М. ***, понастоящем живущ *** от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК и налагане на административно наказание на същия, на основание чл.78а НК.

В с.з. обвиняемият е признал вината си, заявявайки, че разбира в какво го обвиняват и е изразил съжаление за стореното с мотива, че не е бил запознат със законовите изисквания във връзка с промяна в регистрацията на МПС след тяхното закупуване.

За РП-Мездра, редовно призована, представител не се е явил.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Съдът, след като прецени, при спазване разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 02.11.2018 г. свидетелите Здравко Николов и Явор Вълчинов – служители на РУ Мездра се намирали на Главен път Е-79 км.162.408, където осъществявали контрол на движението по пътищата. Около 16.00 часа те спрели за проверка лек автомобил „“ с рег. № , с посока на движение от с. Ребърково към гр. Мездра. Контролните органи поискали от водача да представи лични документи и документи на автомобила. Проверката показала, че водач на МПС е Д.И.М. ***. Полицейските служители извършили справка с помощта на служебния таблет, от която станало ясно, че в АИС на КАТ ПП управляваният от М. автомобил не е регистриран. При това положение свидетелят Николов поискал, чрез ОДЧ в полицейското управление разширена справка, която показала, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 06.09.2018 г. Пред контролните органи М. обяснил, че е закупил автомобила със сключен договор за покупко-продажба, който е нотариално заверен от нотариус в гр. София. Същият в последствие представил копие на договор за покупко-продажба, от който ставало ясно, че на 06.07.2018 г. сделката е била извършена пред нотариус Снежанка Стоянова с № 107 и  район на действие Софийски районен съд. Според договора продавач на МПС бил Минчо Каменов от гр. **** чрез пълномощника Димитър Атанасов, а купувач - Д.И.М.. Съгласно чл.145 ал.2 ЗДвП, М. бил длъжен в едномесечен срок от закупуването на автомобила да го регистрира пред органите на КАТ ПП, което обаче не сторил. По тази причина и съобразявайки се с чл.143 ал.15 ЗДвП, регистрацията на автомобила била служебно прекратена от контролните органи на 06.09.2018 г. За констатираното нарушение свидетеля Николов съставил на Д.М. АУАН по ЗДвП. На база събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 НК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Здравко Бойков Николов, Явор Христов Вълчинов и Минчо Велинов Каменов, дадени на досъдебното производство на л.13; л.14 и л.23, от обясненията на обвиняемия, както и от събраните писмени доказателства: АУАН № 567370/02.11.2018 година /л.8/; справка от АИС при КАТ ПП относно собствеността на лек автомобил „“ с номер на рама WVWZZZ3AZRE164831 /л.9 и л.10/; удостоверение № 8/20.02.2018 г., издадено от нотариус Снежанка Стоянова с район на действие РС-София и № 107 във връзка с договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ № на рама WVWZZZ3AZRE164831 /25/; договор за МПС от 06.07.2018 г. /л.27/; пълномощно /л.32/; свидетелство за регистрация І-ва част на лек автомобил „“ с рег. № , собственост на Минчо Каменов /л.40/; характеристична справка на Д.М. /л.43/; справка за съдимост /л.45, л.65 ДП и л.14 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.62/; удостоверение по декларирани данни № 5602006860/17.07.2019 година, издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ Община Бяла Слатина /л.10 от съдебното дело/; удостоверение по декларирани данни № 7607000173/19.07.2019 година, издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ Община Симеоновград /л.12 и л.13 от съдебното дело/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Д.М. е извършил престъпление по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 НК. На 02.11.2018 г. същият е управлявал МПС – лек автомобил „“ с регистрационен номер , което не е било регистрирано по надлежния ред. Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувана с Министъра на транспорта и Министъра на отбраната. Според чл.18 т.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС, и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни /наричана по-долу Наредбата/, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно. В чл.18б ал.1 т.10 от наредбата е предвидена възможност регистрацията на МПС да бъде прекратена, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, когато собственикът в двумесечен срок от придобиването му не изпълни своето задължение да регистрира превозното средство. Съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП по отворените за обществено ползване пътища се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На МПС и теглените от тях ремаркета при първоначалната регистрация се извършва преглед за тяхната техническа изправност и окомплектоването им от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. За всяко регистрирано МПС или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност. Дубликат на такова свидетелство се издава, когато то е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация. Съгласно чл.10 от наредбата, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата, размера, шрифта, както и изискванията към светлоотразяващите табели, се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, както и регламент № 2411/1998 г. на Съвета от 03.11.1998 г. От показанията на свидетелите Здравко Николов и Явор Вълчинов е видно, че процесното МПС е било с прилежащите му табели с регистрационен номер, поставени на съответните места. Въпросните табели са били издадени при регистрирането на лекия автомобил от свидетеля Минчо Каменов, в качеството му на негов собственик към онзи момент и за това обстоятелство е било издадено съответното свидетелство за регистрация. Тези документи са били предадени на М. при покупко-продажбата на МПС. Последният е следвало в двумесечен срок от придобиването на правото на собственост върху лекия автомобил да го регистрира. Според наличната по делото доказателствена маса обаче обвиняемият не е изпълнил това си задължение. Съгласно чл.143 ал.15 ЗДвП, служебно с отбелязване в Автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Въз основа на тази разпоредба от ЗДвП в чл.18б ал.1 т.10 от наредбата изрично е предвидено, че служебно прекратяване на регистрацията се извършва, когато собственик на регистрирано ППС в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира ППС. От приложените на ДП писмени доказателства в частност договор за покупко-продажба на МПС, става ясно, че М. е закупил лекия автомобил марка „“ на 06.07.2018 г. и в двумесечен срок от тази дата е следвало да пререгистрира автомобила. Неизпълнението на това задължение е довело до служебно прекратяване на регистрацията на МПС от страна на контролните органи, по силата на цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП и от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС, и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни. Този факт е бил установен на 02.11.2018 г. от полицейските служители Николов и Вълчинов по време на извършената от тях проверка на обвиняемия в качеството му на водач на МПС. Въпреки че не е изпълнил задължението си да пререгистрира собствения си лек автомобил, обвиняемият е продължил да го управлява при положение, че регистрацията на колата е била служебна прекратена. В чл.21 ал.1 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС, и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни е прието, че възстановяване на прекратена регистрация се извършва при поискване от собственика по реда на чл.14 – чл.17 от същата наредба за пътни средства, включително такива, чиято регистрация е прекратена служебно, на основание чл.18 т.2 вр. чл.18б ал.1 т.8, т.9 или т.10. В събраните по делото доказателства липсва информация за това обвиняемият да е предприел действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация на МПС към 02.11.2018 г. При това положение, съдът споделя извода на държавното обвинение, че към инкриминираната дата М. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, с което е извършил престъпление по чл.345 ал.2 НК. За този престъпен състав законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или с глоба в размер от 500 до 1000 лева. Към датата на извършване на деянието М. не е бил осъждан за престъпление от общ характер, видно от приложената в хода на съдебното производство справка за съдимост. По делото не са събрани данни, че обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, материалното му и имотно положение, както и характера на деянието и степента му на обществена опасност, му наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

24

АНД No 231/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Д.И.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 30.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Д.И.К. – роден на *** ***, постоянно живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, пастир, разведен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2019 г. в 20.26 часа от местността „*****” в землището на с. *****, общ. ***** е предал от мобилен телефон с абонатен номер ***** на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 невярно повикване за злополука и тревога, че „*****от с. ***** е била отвлечена” – престъпление по чл.326 ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, Д.И.К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.326 ал.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на Д.И.К. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. диск с аудио запис от РЦ 112 гр. Монтана да остане приложен по делото след влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 31.7.2019г.

Районна прокуратура гр. ***** е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, с което е направила предложение Д.И.К. ***, понастоящем живущ *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.326 ал.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл.78а ал.1 НК.

В с.з. обвиняемият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, съжалява за стореното и моли съда да му наложи по-леко наказание.

За РП-*****, редовно призована, представител не се явява.

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Д.К. работел като пастир на овце във ферма, собственост на Иван Вангелов от гр. Враца, намираща се в местността “*****“ в землището на с. *****, общ. *****. Освен него, като пастир там работел и Красимир Тошев от същото село, заедно със съпругата си Марияна Веселинова Тошева. Тошев често употребявал алкохол, след което биел и тормозел съпругата си. В резултат на това отношенията между Тошев и Тошева напоследък не били добри и свидетелката често бягала от фермата и съпруга си. След поредния скандал и тормоз в края на 2018 г. свидетелката напуснала Тошев и фермата, където работела, и заминала за гр. Плевен. Там заживяла със свидетеля Аксиян Махмудов, когото познавала отпреди. Същият работел известно време като пастир във фермата на Вангелов. Свидетелят Тошев не проявил интерес къде е съпругата му и не се притеснявал от факта, че същата го е напуснала. По тази причина не подал сигнал до полицейските органи. Двамата с обвиняемия не обсъждали поведението на Тошева и свидетелят не желаел К. да предприема каквото и да било по отношение на нейното бягство. На 07.03.2019 г. свидетелката се обадила на Тошев и той отишъл да я прибере от с. Пелишат, Плевенско. На 02.04.2019 г. свидетелят се прибрал в къщи, но не намерил съпругата си. Липсвали и вещите ѝ. Тошев открил написана от нея бележка, в която пишело „да живеят спокойно и без нея“. На 02.04.2019 г. в 20.26 часа на тел.112 било получено обаждане от обвиняемия К.. Същият провел разговор с оператор от Националния център за спешни повиквания тел.112, който бил записан. Повод за обаждането на обвиняемия било изчезването на свидетелката Тошева. К. съобщил, че се обажда от кошара между гр. ***** и с. *****, и че е отвлечена Марияна Тошева, която е жена на негов колега пастир, като мъжът, който я е отвлякъл, иска да я закара в Германия. След този разговор К. направил още две обаждания на тел.112, за да попита какво е предприето по сигнала. Пред дежурния полицай, с когото бил свързан, заявил, че е употребил алкохол. От полицейското управление в гр. ***** реагирали на подадения сигнал. Свидетелят Калин Николов, заедно с полицейския служител Денис Динов отпътували за въпросната кошара, която познавали добре във връзка със своята работа. При пристигането си на място те намерили К. във видимо нетрезво състояние. Същият миришел на алкохол, залитат и завалял думите. На двамата полицейски служители обвиняемият обяснил, че Марияна Тошева е съпруга на колегата му пастир Красимир Тошев, който не се интересува къде е в момента тя и за това той поел инициативата да обяви жената за общодържавно издирване, тъй като била изчезнала. По тази причина, след като употребил 500 грама ракия, обиден от нейното отношение към него в миналото, обвиняемият решил да позвъни на тел.112 и да я обяви за отвлечена, за да може да бъде издирена и върната при съпруга й. След проведения разговор с К. полицейските служители се отправили към с. *****. Там посетили дома на свидетеля Красимир Тошев. След като го събудили, те провели разговор с него и го уведомили, че обвиняемият е позвънил на тел.112, за да обяви съпругата му за отвлечена. Тошев им казал, че не знае нищо по въпроса и отрекъл да е искал подобно нещо от К.. Споделил пред полицаите, че Тошева не за първи път напуска дома им и живее при други мъже, не може да я държи насила при себе си и щом е решила да го напусне, той няма да се интересува и притеснява за това къде се намира тя.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Марияна Веселинова Тошева, Аксиан Нерзадов Махмудов, Красимир Тодоров Тошев, Калин Радославов Николов, дадени на досъдебното производство на л.27; л.28; л.29 и л.30, от самопризнанието на обвиняемия, както и от събраните писмени доказателства: Писмо № 10583р-406/09.04.2019 г. от Началник на РЦ 112 – Монтана с приложен към него 1 бр. компакт диск, съдържащ 3 бр. аудио записи и 5 бр. електронни картона /л.17-л.18/; протокол от 15.04.2019 г. от комисия, извършила прослушване на 3 бр. аудиофайла, предоставени от РЦ 112 – Монтана на СД носител /л.19-л.21/; разпореждане на полицейски орган от 02.04.2019 г. /л.22/; протокол от 01.07.2019 г. от комисия от служители на РУ *****, извършила прослушване на 3 бр. аудио файлове, предоставени от РЦ 112 – Монтана на СД носител с информация за регистрирани повиквания на 02.04.2019 г. в 20:26:54 часа; 20:47:46 часа и 21:25:46 часа от мобилен номер ***** към ЕЕНСП 112 /л.32-л.35/; характеристични данни /л.39/; справка за съдимост  /л.40-л.41 ДП и л.12-л.13 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.44/; удостоверение по декларирани данни № 5607000410/18.07.2019 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ в Община ***** /л.11 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че обвиняемият Д.К. е извършил престъпление против обществения ред и спокойствие. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.326 ал.1 НК. Обект на престъплението по чл.326 ал.1 НК са обществените отношения, свързани с установения в страната обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва чрез действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на някого другиго на нещо, в случая довеждане до негово знание на невярно повикване за злополука и тревога. Престъплението по чл.326 ал.1 НК е довършено, когато съобщението е възприето от този, към който е насочено. По описания по-горе начин с деянието си обвиняемият К. е осъществил от обективна страна, посредством действие, състава на чл.326 ал.1 НК, тъй като на 02.04.2019 г. е предал от мобилен телефон с абонатен номер *****, на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 невярно повикване за злополука и тревога, а именно, че *****от с. ***** е била отвлечена. Според писмените доказателства по делото въпросният сигнал е бил подаден от мобилен апарат с абонатен номер *****, който към онзи момент е бил използван от К.. Съдържанието на проведения разговор между него и оператора на тел.112 е обективирано в протоколи на две комисии, съответно от 15.04.2019 г. и от 01.07.2019 г., които независимо една от друга са изслушали приложените в изпратения от РЦ 112 – Монтана СД носител 3 бр. аудиофайлове. Според въпросните протоколи на 02.04.2019 г. обвиняемият е провел 3 разговора с оператор на тел.112, по време на които е съобщил, че *****от с. ***** е била отвлечена. Този факт не се оспорва от подсъдимия в с.з. и при даване на обяснения същият признава, че се е обадил на тел.112, притеснен от отсъствието на въпросната Тошева. Процесното деяние е било довършено с приемането на сигнала за злополука и тревога, доколкото фактическия състав на престъплението не предвижда настъпването на общественоопасни последици и не изисква определен адресат. От субективна страна деянието е извършено виновно - с пряк умисъл. Предвид гореизложеното обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, Обвиняемият е знаел, че информацията, която подава, не отговаря на истината. Той е съзнавал и предназначението на номер 112 – това, че на този телефон може да бъде потърсена помощ при пожари, наводнения, спешни медицински случаи, пътнотранспортни произшествия и др. Конкретният случай не може да бъде определен като малозначителен или с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 НК, тъй като с оглед характера на самото престъпление, което е такова против реда и общественото спокойствие, не може да се приеме, че е незначителна обществената му опасност, а напротив, принципно то е такова със завишена степен на обществена опасност предвид особените обществени отношения, които засяга. Следва да се има предвид и начина на осъществяване на деянието, който включва предаване по телефона на невярно повикване за тревога и злополука, при това на телефон 112, който е специализиран номер за спешни повиквания. В резултат на това е бил ангажиран държавен ресурс за отреагиране на невярното повикване. По тези съображения не може да се приеме, че деянието е малозначително.

С оглед на горното, съдът приема, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.326 ал.1 НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че Д.К. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянието на същия не са причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия (реабилитиран по реда на чл.88а ал.1 НК), добрите характеристични данни, данните за материалното му положение и имотно състояние – лице без постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо имущества, направените самопризнания, а така също характерът на деянието и степента му на обществена опасност и му наложи наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на Държавата.

С настоящото решение съдът постановява вещественото доказателство- 1 бр. диск с аудио запис от РЦ 112 гр. Монтана да остане приложен по делото след влизане в сила на съдебния акт.

По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

 

25

НЧХД No 531/2018

Обида и квалифицирана обида

М.К.Д.

Д.К.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 31.7.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

                                  

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.К.А. - родена на *** ***, жител и живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА НЕВИННА на основание чл.304 от НПК, в това, че на 29.04.2018 г. около 16.00 – 17.00 часа, в гр.М., в дом, находящ се на ул.”Р.” № 21А, е казала думи, унизителни за честта и достойнството на М.К. ***, в нейно присъствие, а именно: „пустиняк, голям боклук, курва”, както и „Дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.” и я ОПРАВДАВА по обвинението по чл.146 ал.1 от НК.                                

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.К.А., ЗА НЕВИННА на основание чл.304 от НПК и в това, че на 25.10.2018 г. в гр.М., на ул.”А.С.” № 14, пред хранителен магазин – павилион на улицата, е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление, а именно, че тъжителката М.К. *** е „крадла” и „че дъщеря й работи като проститутка и е откраднала парите на баба им” и я ОПРАВДАВА по обвинението по чл.147 ал.1 от НК.                                 

ОСЪЖДА тъжителката М.К. *** да заплати на подсъдимата Д.К.А. направените по делото разноски, в размер на 600 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

ПРИСЪДАТА  може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от страните.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 30-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 8.8.2019г.

Подсъдимата Д.К.А. *** е предадена на съд по обвинение по чл.146 ал.1 от НК и чл.147 ал.1 от НК, въз основа на тъжба и уточняваща молба, подадени от М.К. ***, представлявана от адв. К.Т. от ВАК.

Подсъдимата се представлява от редовно упълномощеният си адв. В.З. от ВАК, който не е взел участие в последното по ред съдебно заседание, поради влошеното си здравословно състояние, попречило му да организира защитата на подсъдимата. Последното обстоятелство е мотивирало съдебния състав да назначи служебен защитник на подсъдимата, с оглед приключване на делото в разумен срок, както и с оглед гарантиране правото на защита на последната. Съдебното следствие е приключило в отсъствие на подсъдимата, която се е представлявала от адв. Г.П., преупълномощен от назначения от съда служебен защитник, в лицето на адв. Д.С. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимата взема становище при постановяване на съдебния акт от съда да бъде решен въпросът за разноските по смисъла на чл.190 от НПК, а именно същите да бъдат възложени на тъжителката. Въпреки, че това не е изрично отразено от адв. Г.П. от ВАК исканата разпоредба се пР.га тогава, когато подсъдимата бъде призната за невинна или наказателното производство бъде прекратено. Изложени са подробни доводи, които ще бъдат подложени на анализ в следващите абзаци.

На съдебното следствие тъжителката се явява лично и се представлява от адв. К.Т. от ВАК. Така подадената тъжба, ведно с уточняващата към нея молба се поддържат, като се иска признаване на подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК и по чл.147 ал.1 от НК. Излагат се подробни доводи затова, че както от обективна, така и от субективна страна, тези състави на престъпление от НК са осъществени от подсъдимата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Справка от Районна прокуратура гр.М. под № 41/2018 г. от 13.11.2018 г., Актуална справка за съдимост и Характеристични данни, касателно подсъдимата и заверено ксерокопие от жп карта „Класик” под № ХХХ, валидна за периода от 13.11.2018 г. до 12.11.2019 г. , Справка от Директора на ДБТ гр.М. под вх.№10-05-09-182/31.12.2018 г. и Справка от Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С., ведно със справка от билетната система на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД,Справка от Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С. под № 34-00-11/17.01.2019 г., от която е видно, че на 29.04.2018 г. в гара М. е издаден билет № 908010003875 1/2 РО срещу железопътна карта „Класик” № ХХХза влак № 2614/8627 с маршрут М.-С.-Б., ведно с копие на подробна информация за билета, заверено ксерокопие от Постановление за обединяване на преписки и отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура гр.М. от 12.11.2018 г., постановено по Преписка с вх.№ 1914/2018 г. и Декларация, подписана от подсъдимата, касателно материалното й и имотно състояние и Справка от Управителя на „Д.Р.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М. от 01.02.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите М.Л., Ц.С., Р.С., С.С., М.М., В.М., И.Д.и В.Д..

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът възприе следното от фактическа и правна страна. Подсъдимата Д.А. *** е вдовица, не е осъждана, с добри характеристични данни, притежава недвижимо имущество, като от 23.11.2018 г. получава обезщетение за безработица, а до 15.10.2018 г. е получавала трудово възнаграждение в размер на 540 лева. В тази насока, са приложените по делото и приети като доказателства Актуална справка за съдимост, Характеристични данни и Декларация, относно материално, имотно и семейно положение.

Подсъдимата Д.К.А. и тъжителката М.К.Д. *** са сестри близначки, които са били в изключително добри отношения до смъртта на техния баща, починал в края на 2017 г. Поводът за възникналия конфликт между двете сестри е изчезнала сума от 20 000 лева от дома на баща им след неговата смърт. Това обстоятелство намира опора в събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. По делото е приложена Справка от Районна прокуратура гр.М. под № 41/2018 от 13.11.2018 г., от която се установява, че на 04.01.2018 г. в Районна прокуратура гр.М. е постъпила жалба от подсъдимата Д.А. за изчезнала сума от 20 000 лева от дома на баща й. След извършена проверка от РУ гр.М. на 15.02.2018 г. преписката е приключена с Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство. На 24.10.2018 г. в Районна прокуратура гр.М. е заведена нова Преписка под № 1914/2018 г., отново по жалба от подсъдимата Д.А. за същото обстоятелство, като преписката е обединена с предходната такава. С Постановление за обединяване на преписки и отказ да се образува Досъдебно производство Районна прокуратура гр.М. от 12.11.2018 г. е отказала да образува Досъдебно производство и е прекратила обединените преписки. В Постановлението си Районна прокуратура гр.М. е установила, че подсъдимата Д.А. *** има претенции, че баща й е притежавал и съхранявал в дома си в гр.М. по-горе посочената сума, като след неговата смърт такава сума в неговия дом не е намерена. Достъп до имота са имали само негови близки като сестрата на подсъдимата, а именно тъжителката М.Д. и нейният син. Отразено е, че с депозираната на 24.10.2018 г. жалба подсъдимата Д.А. е навела косвени доводи, относно извършителя на твърдяното от нея деяние, който отново е в кръга на близките й, а именно, че племенницата й си е закупила жилище в гр.М., без да има нужните доходи за това. Така изложените факти са довели до изключително влошаване на отношенията между двете сестри, които в настоящето производство имат качеството на подсъдима  и тъжителка. Така отразеното в писмените доказателства по делото се подкрепя и от събраните гласни доказателства, в лицето на всички разпитани по делото свидетели. В своите показания те потвърждават, че именно тези обстоятелства, описани в по-горните абзаци са довели до влошаване на отношенията между двете сестри. С тъжбата и уточняващата молба към нея, от страна на тъжителката М.Д. се поддържа, че подсъдимата Д.А. на 29.04.2018 г. около 16.00 – 17.00 часа в гр.М., в дом, находящ се на ул.”Р.” № 21А, е казала думи унизителни за честта и достойнството на М.К. ***, в нейно присъствие, а именно: „пустиняк, голям боклук, курва”, както и „Дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.”, както и че на 25.10.2018 г. в гр.М., на ул.”А.С.” № 14, пред хранителен магазин – павилион на улицата, е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление, а именно, че тъжителката М.К. *** е „крадла” и „че дъщеря й работи като проститутка и е откраднала парите на баба им”.

Настоящият съдебен състав намира, че на съдебното следствие не бе установено от подсъдимата Д.А. да е извършено така визираното престъпление по чл.146 ал.1 от НК и по чл.147 ал.1 от НК, като тъжителката и нейният процесуален представител не доказаха от обективна и субективна страна така очертаната рамка на обвинението. По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като се очертават две групи от свидетелски показания. Показанията на свидетелите М.Л., Ц.С. и Р.С. са в подкрепа на подсъдимата, като доказват, че тя не е извършител на престъпленията, в които е обвинена. От друга страна са показанията на свидетелите в подкрепа на изложеното от тъжителката, а именно С.С., М.М., В.М., И.Д.и В.Д.. При съпоставка на показанията на двете групи от свидетели в тяхната съвкупност и поотделно настоящия съдебен състав приема за безспорно логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се с писмените доказателства по делото показанията на свидетелите Л., С. и Х.. Първото деяние, в което се обвинява подсъдимата Д.А. е в това, че на 29.04.2018 г. около 16.00-17.00 часа в гр.М. в дом, находящ се на ул.”Р.” № 21А е казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката М.Д. в нейно присъствие. Думите и изразите, които са били унизителни за тъжителката са били „Пустиняк, голям боклук, курва”, както и „дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.”. Доказателства, дали това е било извършено от подсъдимата или съответно не се събират от показанията на свидетелите Ц.С., Р.С., С.С., И.Д.и В.Д.. От показанията на свидетелите Ц.С. и Р.С. по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 29.04.2018 г. подсъдимата Д.А. в периода от 16.00 до 19.00 часа се е намирала в гр.М., ул.”П.К.”, бл.2, ет.1, ап.3. Именно на посочения адрес е жилището на подсъдимата А. и видно от показанията на свидетелите С. и Х. подсъдимата е седяла на пейка пред блока в този период, заедно със свидетелите С. и Х., както и с други лица, живеещи във вход „Б” и вход „А”. И двамата свидетели - Р.С. и Ц.С. са категорични, че на 29.04.2018 г. в периода от 16.00 до 18.00 часа подсъдимата не е ходила никъде, а е седяла на пейка пред входа на блока. Последната е споделила със свидетелите, че ще пътува и затова около 18.00 часа се е прибрала в жилището си, за да си оправи багажа. След този час подсъдимата отново е забелязана от свидетелите С. и Х. да излиза с голям куфар, като синът й я закарал с колата на гарата. Тези гласни доказателства се подкрепят безспорно и от събраните писмени доказателства. Действително изключително голяма конкретика в показанията има на свидетеля Р.С., който посочва с прецизност както датата, така и рамката на часовете, в които подсъдимата е била със свидетелите, часът в който се е прибрала в жилището си и часът, в който е тръгнала за жп гарата. Тази конкретика обективно бе подкрепена и от писмените доказателства по делото, а именно, че на 29.04.2018 г. – ден неделя, свидетелят Р.С. не е бил на работа и поради този факт си спомня с точност за датата и часа. В подкрепа на изложеното е приложената по делото Справка от Управителя на ресторант „З.В.”, в който е работел свидетеля, от която справка по безспорен начин се установява, че на този ден ресторанта не е работел и респективно свидетеля Р.С. не е бил на работа. Още по-голяма доказателствена сила за обективността на показанията на свидетелите С. и Х. се намира в приложената справка от Управителя на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД – Централно управление гр.С. от 17.01.2019 г., от която се установява, че подсъдимата притежава железопътна карта „Класик” № ХХХи срещу тази карта на 29.04.2018 г. в гара М. в 19:26:15  часа на подсъдимата е издаден билет с маршрут М. – С. – Б., като в тази насока е подробната информация за издадения билет. От показанията на свидетелите С.С., И.Д.и В.Д. обаче се установява съвсем различна фактическа обстановка, от тази, която се поддържа в тъжбата и уточняващата към нея молба. Това, което се установява от показанията на свидетелката С. е че същата е присъствала на „страшна гюронтия” между подсъдимата и тъжителката, като това е било в периода м.април, най късно до 09.05.2018 г. В опит да се уточни кога това се е случило свидетелката С. твърди, че горе-долу това трябва да е станало на 20-21.04.2018 г. Свидетелката твърди в показанията си, че подсъдимата е изрекла арогантни думи спрямо тъжителката като я е наричала „курва” и  „че последната е пратила дъщеря си за проститутка в И.”, като това е станало около 16.30 часа на ул.”Р.” № 27 в гр.М.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на свидетелката С. са изключително емоционални, противоречиви и взаимно изключващи се. Това заключение на съда произлиза от факта, че в началото на показанията си свидетелката С.   конкретизира периода на извършеното деяние от м.април до 09.05.2018 г., след това посочва период 20-21.04.2018 г., а в края на показанията си посочва, че през м.декември 2018 г. на същия адрес, само , че в гаража подсъдимата е казала на тъжителката и в частност на нейния мъж, че тя е курва и разбива семейства. В показанията на свидетелката се смесват много факти, събития и фактология, но нито в една част от тези показания няма доказателства, че подсъдимата на 29.04.2018 г. е казала на тъжителката думите „Пустиняк, голям боклук, курва”, както и „Дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.”. Неотговарящи на обективната истина и неподкрепящи така поддържаното с тъжбата и уточняващата молба към нея са и показанията на свидетелите И.Д.и В.Д.. Първият от тях е съпруг на тъжителката , а втората свидетелка е във финансова зависимост от последната. Този факт следва да бъде отбелязан, тъй като на изключителна критичност винаги се подлагат показанията на свидетели, които са в роднински, брачни и отношения, почиващи на финансова зависимост, каквато се явява свидетелката Д.. И тези свидетели, както и всички останали по делото потвърждават влошените отношения между двете страни. Свидетелят Д. е категоричен в своите показания и установява, че се е прибрал в дома си преди 17.00 часа на 19.04.2018 г. и е заварил съпругата си разстроена, тъй като се е била карала със сестра си. Същият не е бил свидетел, но е разбрал от съпругата си, че подсъдимата я е обиждала и й е казвала, че е курва, както, че и тяхната дъщеря е курва и е отишла в И. да проституира. Прави впечатление, че тъжителката е споделила със своя съпруг, че това е станало в тяхната къща и в частност в гаража.  Този факт на свидетеля Д. не кореспондира, а е в противоречие както с поддържаното с тъжбата, така и с показанията на свидетелката В.Д., която установява в своите показания, че на 29.04.2018 г. към 16.30 часа се е разминала с подсъдимата на вратите и тя е премъмлала нещо, обиждайки тъжителката. В опит да бъде конкретизирано какво точно е чула свидетелката, същата посочва думите „Да не е жива”, отново обиждайки я, без конкретика в какво. Тук е мястото да се отбележи на първо място, че свидетелят Д. не е очевидец, а единствено преповтаря това  какво му е разказала тъжителката, като това коренно се разминава с така очертаната обвинителна рамка в тъжбата. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци инкриминирани изрази, които са посочени в тъжбата не са чути, нито пък се възпроизвеждат от свидетелката В.Д., която за разлика от свидетеля Д. поддържа, че деянието на 29.04.2018 г. е станало в дома на тъжителката, а не в гаража, както твърди свидетелят Д.. В показанията на свидетелите М., Д. и Д. се констатират непълноти, липса на последователност, логичност, като същите са изключително лаконични на места, изключително противоречиви и довеждат до извода, че очертават различни фактически рамки и в частност, че са станали свидетели действително на конфликти между двете страни, но в един изключително дълъг период от време, което води до объркване във възприятията им и в частност стремеж да подкрепят тъжителката в изложеното в тъжбата.

Съдебният състав намира, че от всички събрани по делото доказателства, а именно гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, не се доказва и второто обвинение, поддържано от тъжителката и нейния процесуален представител. Същото касае обвинение по чл.147 ал.1 от НК, а именно, че подсъдимата на 25.10.2018 г. в гр.М., на ул.”А.С.” № 14, пред хранителен магазин – павилион на улицата, е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление, а именно, че тъжителката М.К. *** е „крадла” и „че дъщеря й работи като проститутка и е откраднала парите на баба им”. От събраните по делото доказателства, в лицето на свидетелите М.Л., М.М. и В.М. по никакъв начин не се доказва поддържаното обвинение. От своя страна съдебния състав намира за обективни и подкрепящи се и с писмените доказателства единствено показанията на свидетелката М.Л.. Същите са последователни, логични, непротиворечиви и в конкретика възпроизвеждат факти и обстоятелства, свързани с датата 25.10.2018 г., с която се претендира, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК. И свидетелката Л. потвърждава в показанията си за съществуващия проблем между тъжителката и подсъдимата, както и обстоятелството, че той е породен от липсата на пари, собственост на техния баща. Свидетелката М.Л. е категорична в показанията си, че се вижда с подсъдимата в гр.С., основно на „Женския пазар”, където последната продава калъфки. Същата потвърждава в показанията си, че на 25.10.2018 г. подсъдимата й е гостувала в гр.С., като е пристигнала към 10.00-10.15 часа,  изпили са по едно кафе, след което с личния си автомобил я е откарала в с.Мещица, където е домът й. Освен тези факти свидетелката Л. конкретизира, че подсъдимата е останала и на другия ден, като на 27.10.2018 г. ден събота двете са пристигнали в гр.М., като свидетелката е останала един ден и на следващия ден – неделя, се е прибрала. Съдебният състав намира показанията на свидетелката Л. за обективни и разкриващи обективната истина, тъй като същите не се явяват изолирани, а напротив подкрепят се и с категорични такива писмени доказателства. В тази насока е приложената по делото Справка от Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С. под № 27-01-23/03.01.2019 г., удостоверяваща, че подсъдимата притежава железопътна карта „Класик” № ХХХс валидност от 13.11.2017 г. до 12.11.2018 г. и от направената справка е установено, че на 25.10.2018 г. същата е закупила билет под № 904010010342 1/2Р-О за бърз влак № 7631 – втора класа, по маршрут М. – С.. За 26.10.2018 г. и 27.10.2018 г. не са издавани билети срещу цитираната железопътна карта. В подкрепа на изложеното е и приложената справка от билетната система на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. От така посочените гласни и писмени доказателства по един безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.10.2018 г. подсъдимата не е могла фактически и обективно да бъде в гр.М. на ул.”А.С.” № 14 и пред хранителен магазин – павилион на улицата, да е разгласила позорните обстоятелства и да е приписала престъпление на тъжителката с думите, които са подробно описани в тъжбата. Прави впечатление, че тъжбата е внесена в Районен съд гр.М. на 26.10.2018 г., т.е. един ден  след като се твърди, че подсъдимата е осъществила деянието по чл.147 ал.1 от НК. От така описаното в тъжбата, което се претендира, че е осъществено по-малко от 24 часа преди това, се сочи една фактическа обстановка, коренно различна като дата и неясна такава, което доведе съдебния състав да остави без движение тъжбата и да даде указания за уточняване на конкретика в повдигнатото обвинение. Такова бе посочено с допълнителната молба към тъжбата и това очерта тежестта на доказване и рамката на обвинението. Задължение на тъжителя и неговия процесуален представител е да изгради рамката на фактическото обвинение по един ясен и категоричен начин, който да достигне до знанието на подсъдимата. За съжаление на съдебното следствие това не бе сторено от тъжителката и това обяснява защо показанията на свидетелите В.М. и М.М. са изключително лаконични, объркани, непоследователни и акцентират една разпиляна във времето фактология, без яснота за време, място и начин на осъществяване на престъплението. И двете свидетелки са наясно за възникналия конфликт между двете страни и пресъздават чути от тях изрази, коментари и свои лични възприятия. От своя страна свидетелката М. не е присъствала на конфликт между двете сестри, но пък споделя, че подсъдимата много пъти е нагрубявала тъжителката в нейно присъствие, като е казвала лоши думи  за нея и я е наричала „курва”. Конкретика за място и дати няма в показанията на тази свидетелка. Същата очертава един дълъг период от срещи с подсъдимата, както на морето в гр.К., така и в гр.М., като същата споменава, че подсъдимата пред нея е наричала тъжителката „курва”, „проститутка” , че я кълне и че дъщерята на тъжителката е проститутка в чужбина, като за последните факти се твърди, че това е станало в края на м.октомври 2018 г. Съпоставяйки с поддържаното обвинение се установява, че показанията на свидетелката М. по никакъв начин не разкриват обективната истина, нито пък подкрепят обвинението на тъжителката. Нито има конкретика по отношение на мястото, по отношение на времето, по отношение на датата, нито пък има съвпадение с така поддържаните инкриминирани изрази, които са позорящи, нито пък изрази и факти, подкрепящи поддържаното обвинение, касателно приписване на престъпление. В никаква степен обективната истина не се разкрива и от показанията на свидетелката М.М.. Същата потвърждава, че живее в гр.М., на ул.”Г.К.” № 51. Именно на тази улица свидетелката твърди, че в края на м.октомври или м.ноември 2018 г.  подсъдимата е минала по улицата, видяла я е и след това е започнала да споделя своето недоволство от тъжителката и нейната дъщеря. Свидетелката твърди, че подсъдимата й е казала, че дъщерята на тъжителката ходи по магистралите и само там може да се изкарат пари като проститутка. Също така, че както тъжителката, така и дъщеря й са откраднали парите на баща им и че с тези пари дъщерята на тъжителката си е купила апартамент. Както беше коментирано и в по-горните абзаци, както показанията на свидетелката М., така и показанията на свидетелката М., са нелогични и неподкрепящи се със събраните по делото доказателства. Безспорни доказателства по делото са събрани, че на 25.10.2018 г. подсъдимата не е била в гр.М.. Показанията на посочените свидетелки се явяват изолирани и неподкрепящи се с никакви други доказателства, които да мотивират съда да приеме, че същите са достоверни, обективни и не обслужват обвинителната позиция на тъжителката. Прави впечатление, че в обстоятелствената част н тъжбата и уточняващата молба никъде не са посочени позорните обстоятелства и приписаното престъпление пред кое трето лице са осъществени, което обяснява разбира се и тези противоречия в показанията на свидетелите. Съдебната практика е категорична, че за съставомерността на деянието е необходимо клеветническите обстоятелства да са конкретизирани по време, място и лице, а не да са изложени в абстрактна форма. Съдебната практика е категорична и по отношение на това, че позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени обективно, а не да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност, каквито бяха открити в показанията на разпитаните по делото свидетели М.М. и В.М.. Тук е мястото да се посочи, че не може да бъде укоримо поведението на подсъдимата, изложено в нейните жалби до Районна прокуратура гр.М., тъй като начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване. От всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не се установи подсъдимата да е осъществила от обективна страна престъпленията, в които същата е обвинена. Изложената фактическа обстановка в тъжбата и уточняващата молба към нея не се подкрепиха от събраните по делото доказателства. Събраният доказателствен материал не е формирал в съда твърдото и непоколебимо убеждение, че е извършено престъпление, че това е станало виновно и че негов автор е подсъдимата. Многобройните съмнения, относно това авторство, мотивира по този начин съда да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по обвиненията по чл.146 ал.1 и чл.147 ал.1 от НК, не защото съмнението се тълкува в полза на подсъдимата, а защото обвинението не е доказано по един несъмнен начин, въпреки, че са положени усилия и са събрани доказателства.

Тъжителката следва да заплати на подсъдимата Д.А. *** направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по силата на чл.190 ал.1 от НК, тъй като последната бе призната за невинна.

 По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

26

АНД No 148/2019

ИААА

Ц.Й.Г.

АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ ОБЛ. ОТДЕЛ ОО КД ДАИ

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 31.7.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Адв Г.У. от СфАК в качеството си на пълномощник на Ц.Й.Г. *** е обжалвал наказателно постановление № 26-0000045/28.03.2019 година на Началник отдел гр.Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с което за нарушения на чл.12 §7 б.“а“ т.“i“ изр. последно от приложение „Контролен уред“ от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/ /ДВ бр.28/1995 година/ вр. чл.78 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/; чл.34 §6 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 година на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт /наричан по-надолу Регламент /ЕС/ №165/2014/ и чл.34 §6 б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014, са му наложени административни наказания глоба в размер на 1 500 лева по чл.93в ал.17 т.1 от Закова за автомобилните превози, глоба в размер на 500 лева по чл.93в ал.15 т.2 предл.2 от Закона за автомобилните превози и глоба в размер на 500 лева по чл.93в ал.15 т.3 предл.2 от Закона за автомобилните превози. Възраженията са в смисъл, че описанието на нарушението не кореспондира, както с действително настъпилите събития, така и с възведената в административните актове правна квалификация. Подробни доводи не са изложени. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалния му представител адв. Г.У. от СфАК поддържа искането за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. По отношение на посоченото в т.1 нарушение защитникът е изложил доводи в смисъл, че времевия период, за който от жалбоподателят са поискани за проверка тахографските листа, е неправилно определен спрямо инкриминираната дата, което е довело до незаконосъобразност на действията на контролните органи. По отношение на нарушенията, визирани в т.2 и т.3, се счита, че същите са алогично описани, при положение, че жалбоподателят е санкционирал за непредставяне на тахографски листове за едномесечен период, в който попада и този от 01.03.2019 година. Алтернативно се иска, в случай че доводите не бъдат възприети, наказателното постановление да бъде отменено в тези му части поради наличие на предпоставките по чл.28 б.“а“ ЗАНН.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 13.03.2019 г. в с. Горна Кремена, общ. Мездра на ул. „Г.Д.“ № 31  служители на АПИ спрели за проверка товарен автомобил марка „МАН“ категория № 3 с рег. № СВ1206МА, движещ се от с. Кунино, общ. Роман към с. Косталево, общ. Враца, превозващ каменна фракция. От личните документи ставало ясно, че водач на МПС е Ц.Й.Г. ***. В хода на проверката контролните органи поискали съдействие от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца. За целта на място били изпратени свидетелите Т.Г. и Ю.Ф.. Същите извършили проверка на представените от водача пътен лист № 518309 и товарителница № 782832/13.03.2019 г. От Г. били поискани тахографски листове от аналоговия тахограф, с който МПС било оборудвано, както за деня на проверката 13.03.2019 г., така и за периода 07.35 часа на 02.03.2019 г. до 07.35 часа на 04.02.2019 г. Водачът не представил тахографските листове за поискания времеви период, а от съдържанието на тахографския лист с дата 01.03.2019 г. ставало ясно, че същият не е попълнил датата и мястото на неговото приключване. За констатираните нарушения свидетелят Г. съставил на водача Г. АУАН по чл.12 §7 б.“а“ т.i, изр. последно от Приложение „Контролен уред“ от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) вр. чл.78 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), чл.34 §6 б.“б“ от Регламент на ЕС № 165/2014 г.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Д.Г. и Ю.М.Ф..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в съдържанието на НП и в жалбата, подадена от Ц.Г., чрез пълномощника адв. Г.У. от СфАК, съдът приема, че същата е частично основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за деяние, възприето от актосъставителя като нарушение по смисъла на чл.12 §7 б.“а“ т.i, изр. последно от Приложение „Контролен уред“ от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) вр. чл.78 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). В с.з. защитникът на жалбоподателя е развил доводи по тази част от НП в смисъл, че е налице незаконосъобразност в действията на контролните органи, тъй като същите са поискали от Г., като водач на процесното МПС, да представи за проверка тахографски листове за времеви период, значително надвишаващ визирания в посочената като нарушена разпоредба от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства и след преглед на съдържанието на административните актове, споделя така изразеното становище. Действително от показанията на свидетелите Г. и Ф. става ясно, че жалбоподателят не е представил за проверка тахографски листове за времето от 07.35 часа на 02.03.2019 г. до 07.35 часа на 04.02.2019 г. Визираният времеви период обаче е неправилно определен от страна на контролните органи. Съгласно чл.12 §7 б.“а“ т.i, изр. последно от Приложение „Контролен уред“ от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), при управление на превозно средство водачът на МПС при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи тахографските листове от текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 календарни дни. По силата на редакция, препращаща към изменение на чл.13 bis на същата спогодба, периодите от време, посочени в подточка „i“, включват текущия ден и предходните 28 календарни дни. Тъй като към деня на проверката – 13.03.2019 г., посочената по-горе редакция в спогодбата е била действаща, то контролните органи е следвало да поискат от водача да представи тахографски лист за текущия ден, а именно 13.03.2019 г., както и за предходните 28 дни, които включват времето от 07.35 часа на 12.03.2019 г. до 07.35 часа на 04.02.2019 г. Както в писмените, така и в гласни доказателства, не се съдържат данни, от които да е видно по какви причини контролните органи са поискали за проверка тахографски листове за период, извън определения такъв с Европейската спогодба (AETR). Имайки предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че в резултат на извършените от свидетелите Г. и Ф. действия е налице неправилно прилагане на материалния закон, което е основание за отмяна на НП в тази му част. В т.2 и т.3 на обжалвания административен акт е посочено, че в тахографския лист от 01.03.2019 г. водачът не е попълнил датата на приключване и мястото на приключване на листа. С това деяние са осъществени практически две самостоятелни нарушения, визирани като такива по смисъла на чл.34 §6 б.“б“ от Регламент ЕС № 165/2014 г. Имайки предвид събраните поделото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят изложеното в тази част на НП. Съгласно чл.34 §6 б.“б“ от Регламент ЕС № 165/2014 г., водачът на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, следва да въведе в тахографския лист датата и мястото, където започва използването на тахографския лист и датата и мястото, където приключва използването. Както от гласните доказателства – показанията на свидетелите Г. и Ф., така и от приложения в заверено копие тахографски лист от 01.03.2019 г., става ясно, че въпросните реквизити не са попълнени. Това са задължения безспорно регламентирани в тежест на водача и за неизпълнението им същият търпи санкции по реда на чл.93в ал.15 т.2 пр.2 и чл.93в ал.15 т.3 пр.2 от Закона за автомобилните превози. По силата на цитираните разпоредби, за всяко едно от посочените по-горе нарушения водачът се санкционира с глоба в размер на по 500 лева, каквито са били наложени и на настоящият жалбоподател. В становището си пред съда защитникът адв. У. е развил съображения в подкрепа на тезата за прилагане на чл.28 ЗАНН. Настоящият състав не споделя тези доводи. Според разпоредбата на чл.93 т.9 НК, приложима на база чл.11 ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Тази дефиниция, преценена в контекста на конкретните фактически обстоятелства по това дело, не разкрива наличието на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Процесното деяние е на формално извършване и вредите не са съставомерен признак, поради което отсъствието на такива не следва да се възприема като основание за квалифициране на нарушенията като маловажни. От друга страна, доводите, че деянието не засяга съществено установения ред на държавно управление са необосновани и в противоречие с характера и значимостта на регулираните от специалния Закон за автомобилните превози обществени отношения, респ. с целта на въведените с Регламента задължения при осъществяване на автомобилен транспорт. Приетата регулацията в националното право и в правото на Европейския съюз цели обезпечаване на безопасен автомобилен превоз чрез въвеждане на ефективен контрол върху движението на МПС, вкл. върху работата на водачите им. Гаранция за реализиране на визираната цел е въвеждането на контролни уреди, вкл. тахографи и формалните изисквания за вида и съхранението  на данните в тахографските листове. Съобразно нормата на чл.34 §6 б.„б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014, задължителни реквизити на тахографския лист са дата и мястото на започване използването на тахографския лист и датата и мястото, където приключва използването му. Задължението за вписването на тези данни е за водача на автомобила, а неизпълнението на същото съставлява административно нарушение по чл.93в ал.15 т.2 предл.2 и по чл.93в ал.15 т.3 предл.2 от същия закон. Ето защо процесното постановление в тази му част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000045/28.03.2019 г. на Началник Отдел гр. Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта, с която на Ц.Й.Г. *** е наложено, на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози, административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.12 §7 б.“а“ т.i, изр. последно от Приложение „Контролен уред“ от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) вр. чл.78 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

               ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.