Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
1.6.2019г. до 30.6.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 2/2019

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.С.Р.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 28.3.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                                       и на основание чл.  305 ал.5 пр.3 НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият И.  С.Р., ЕГН:**********, роден на *** година в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, българин, български гражданин, не женен, живущ ***, основно образование, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2018 година  в  с. Долна Кремена, община Мездра, в дом на ул. „…….” №6, в условията на повторност е съхранявал  незаконно добит  от другиго  дървен материал – 3.00 пр. куб.м. дърва за огрев  от дървесен вид „акация”,  немаркирани с КГМ и без превозен билет удостоверяващ законния им произход, на стойност 112,86 лева, поради което и на  основание  чл. 235 ал.3 т.4 вр. ал.2 вр. ал.1  вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА  на ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ” режим  на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „ б”  ЗИНЗС, както и ГЛОБА  в размер на 5000 лева / пет хиляди лева/ в полза на Държавата.

 ОСЪЖДА  на основание чл. 235 ал.7 НК И.С.Р.  да заплати в полза на Държавата  равностойността  на липсващите вещи предмет на престъплението на стойност  112,86 лева / сто и дванадесет лева и 0.86 ст./.

ОСЪЖДА И.С.Р. да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 89,28 лева, като разноски  в ДП за фотоалбум и лесотехническа експертиза.

 ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 30.5.2019г.

РП-Мездра е внесла обвинителен акт срещу И.  С.Р., ЕГН:**********, роден на *** година в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, българин, български гражданин, не женен, живущ ***, основно образование, ЗА ТОВА , ЧЕ на 19.10.2018 година  в  с. Долна Кремена, община Мездра, в дом на ул. „Бузлуджа” №6, в условията на повторност е съхранявал  незаконно добит  от другиго  дървен материал – 3.00 пр. куб.м. дърва за огрев  от дървесен вид „акация”,  немаркирани с КГМ и без превозен билет удостоверяващ законния им произход, на стойност 112,86 лева– престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр.ал.2 вр. ал.1  НК.

     В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е отразено  в обвинителния акт. Намира същото за доказано и иска налагане на кумулативни наказания в минимален размер по квалифициращите обстоятелства, като наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален  строг режим предвид обремененото съдебно минало.

    Защитникът адв.Н. пледира за съдебен акт съответстващ на събраните доказателства и налагане на наказание в минимален размер .

   Подсъдимият не се признава за виновен, но в обясненията си не отрича , че на инкриминираната  дата , време и място е съхранявал дървен материал във вид на дърва за огрев , които закупил от познато лице без документ за техния  произход.

  Събрани са писмени  и гласни доказателства и доказателствени средства.

  Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

   Подсъдимия И.С.Р.  е лице с проявено криминално минало, осъждан многократно.  С определение за одобрено споразумение  по  НОХД № 353/2017 г. на РС-Мездра е осъден на  четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за извършено на 01.03.2017 г. престъпление по чл. 235 ал.6  вр. ал.1 пр.3 НК.  Определението е в сила  в деня на неговото  постановяване 31.10.2017 г. Наказанието е изтърпяно  на 02.03.2018 г., съобразно отметката  в т.16 от приложената справка за съдимост.

   В началото на м. октомври  подсъдимият Р. разбрал, че неговия познат   Д.И.  продава дърва за огрев. Срещнал се с него и  закупил 3 пр. куб.м. от дървесен вид акация , които  не били маркирани с КГМ и за които И. не му предоставил никакви документи доказващи законен произход , но обяснил , че ги намерил . За тях Р. заплатил сумата от 100 лева. Дървата закарал в двора на къщата си на ул. „Бузлуджа“ №6 в с. Д. Кремена,общ.Мездра , нарязал ги на по- къси  трупи , който пренесъл на съхранение  в домът си.  На 19.10.2018 г. служителите на ДГС-Мездра И.И. и К.К.  съвместно с полицейски служители  извършвали проверка по  ЗГ в с. Д. Кремена. Посетили дома на подс. Р. и установили  3 пр. куб. м. дърва от дървесен вид „акация“  без превозен билет и без поставена КГМ. Пред тях подсъдимият  признал, че ги закупил от св.  Д.И. без документи . На  подс. Р. бил съставен АУАН за съхранение   на дървата без превозен билет и без КГМ, а на И.  бил съставен АУАН, за това, че се е  разпоредил с тези дърва противоправно, без необходимите документи.  Подс. Р. подписал съставения му АУАН без  възражения и с разписка за отговорно пазене дървесината била  оставена в домът му на съхранение. Назначената  лесотехническа  СОЕ определя пазарната стойност  на 3 пр. куб. м. дърва за огрев  от дървесен вид акация  в размер на 112,86 лева. Впоследствие при настъпилия зимен сезон Р.  използвал дървата за огрев като по този начин преустановил неправомерно тяхното пазене .

Фактическата обстановка  се установява от обясненията на подсъдимия /л.33 от делото/ и допълните обяснения /л.42 / , от показанията на св.  Д.И. /л.33/ , И.И. /л.34 / , К.К. /л.34/ , И.Н. /л.35/  , Е.К. /л.35 / , от протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум /л.6 до л.10 от ДП / , лесотехническа експертиза /л.21-л.22 от ДП /  , АУАН № 931/19.10.2018 г /л.26 от ДП / ., разписка за отговорно пазене от 19.10.2018 г /л.27 от ДП / ., справка за съдимост на подсъдимия /л.29 до л.31 от делото/, характеристична справка /л.69 от ДП / ,позволително за сеч  от 11.09.2018 г. на дърва от дървесен вид акация / л.18 от ДП /  .

 В обясненията си   подс. Р.  не изразява съпричастност към предявеното обвинение , но потвърждава  , че  е закупил  дърва без документи от св. Д.И. около 15-20 дни  преди   горските инспектори да установят тези дърва   в неговия дом. Сочи, че платил на И. сумата от 100 лева за тях, като ги взел за огрев, като И. не му  представил  документи за техния законен произход.

 Св. Д.  И. пояснява, че  дървата  ги намерил отсечени  в близка гора до с. Д. Кремена. Сочи,  че по тях не е имало печати  и в този вид ги продал на подсъдимия.

 Горските инспектори – свидетелите  И.И. и К.К. са лицата извършили проверка на 19.10.2018 г. в домът на подсъдимия  и установили  съхраняването  на дърва без КГМ и без превозен билет, които  били от дървесен вид „ акация“. Св. И. ги премерил с рулетка и установил обем от 3 пр. куб. м.   Св. И. съставил на  подсъдимия  АУАН  № 931/19.10.2018 г., в който нарушителят  Р.  отбелязал , че  закупил дървата от лице с прякор „Джамал“ за сумата от 100 лева. Посоченото в АУАН лице Джамал е именно св. Д.И.. Пред  горските   служители  подсъдимия заявил, че не разполага с документи за дървата.

Показания са дали  и свидетелите  И.Н. и Е.К., първия като служител  на РУ-Мездра, а втория като горски надзирател.Те не присъствали на проверката в домът на подсъдимия, но служебно получили информация за намерена в домът на подсъдимия незаконно добита дървесина .Свид.К. сочи също , че преди проверката в домът на подсъдимият разполагал с данни за незаконна сеч на 20 бр.дървета  от имот в землището на с.Долна Кремена , която била вид „акация“ с дебелина от 15 до 20 см . Изразил съмнения , че сечта е извършена от свид.Д.И. , по прякор „Джамал“  . Вида дървесина се установява от позволителното  за сеч  № 0456311 / 11.09.2018 г. /л.18 от ДП / , както и землището за което то се отнася , съответстващо на показанията на К..Липсват категорични доказателства за съответствие на отсечената от този имот дървесина  с тази намерена в домът на подсъдимият , но в настоящият процес това обстоятелство е правно релевантно , тъй като е относимо към друго деяние

Показанията на свидетелите са логични , последователни и взаимно допълващи се ,който кореспондират с обясненията на подсъдимият , протокола за оглед и изготвеният фотоалбум , поради което се кредитират от съда като правдоподобни  .  

Обясненията  на подсъдимият  също са правдоподобни и установяват всички признаци на престъплението в което е обвинен.Подсъдимият не отрича държането на инкриминираната дървесина в домът си ,както и факта , че същата не била маркирана с КГМ и била без документи доказващи законният им произход . Не посочва да е знаел , че е незаконно добита от другиго, като доказателствата сочат , че е предполагал това обстоятелство ,след като я закупува на по-ниска цена / 100 лв/  от пазарната /СОЕ сочи пазарна цена от 112,86 лв / и е знаел ,че не разполага с никакви документи за нея. В същото време е имал пряк достъп с дървесината , тъй като я е нарязал в дворът на домът си и я е прибрал на съхранение в къщата ,което означава , че е имал добра визуална представа за дървените трупи по време на рязането и пренасянето в склада , поради което несъмнено е забелязал липсата на изискуемата върху дървесината КГМ .

От разпита на сочените свидетели  и обясненията на подсъдимия  по несъмнен начин е установено, че  на  19.10.2018 г. подсъдимия  Р.  в домът си в с. Д. Кремена на ул. „Бузлуджа“ №6 съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 3 пр. куб. м. дърва  за огрев от дървесен вид акация, немаркирани с КГМ и  без превозен билет удостоверяващ законният им произход , на стойност 112,86  лева според  заключението на изготвената лесотехническа СОЕ. Подсъдимия не оспорва тези факти, като е действал с ясното съзнание ,че закупената от него дървесина е без документи, което означава,  че подсъдимия  е предполагал какъв е произхода на материала , а именно  дървесината  е незаконно добита  от друго лице,поради което  е осъществил състава на чл. 235  ал.2  НК. 

Това деяние се  характеризира със следните особености: Предмет на престъплението е съхранение на  незаконно добит от другиго дървен материал, т.е касае се за дървесина добита от трето лице в нарушение на реда установен в ЗГ.При сочената правна квалификация законодателят не изисква установяване на лицето добило  незаконно  дървесината , а е необходимо лицето , което  я съхранява , да е наясно с обстоятелството, че тази дървесина не е маркирана с  КГМ и е  без документи удостоверяващи законния й произход. Следва да е налице единствено  представа  в съзнанието на дееца  , че материала е добит незаконно. Законът мълчи относно това дали дееца знае за  незаконността  на произхода на материала  или предполага това обстоятелство. Съпоставка  с разпоредбата на чл. 215 НК позволява да се направи заключението, че и при хипотезата на чл. 235   ал.2 НК /основен състав/  субективната страна на деянието включва съзнанието за сигурното  или вероятно придобиване на дървесината по незаконен начин.  Липсват доказателства в случая подсъдимият безспорно да е знаел  незаконния добив  на закупуваната дървесина.  По-горе се изложиха доводи, че са налице доказателства при взаимовръзка между тях водещо до единствения категоричен извод  , че подсъдимия  е предполагал какъв е произхода  на дървения материал , който е закупил. Това означава, че независимо от съмненията си , той се отнесъл  безразлично  към обществено  опасните  последици от дейността си. С други думи  деецът  е съзнавал, че съществува вероятност дървесината да е добита  неправомерно  и с действията си  закупувайки я като такава  ще предизвика обществено опасни последици.  Именно в този контекст са и  обясненията на подсъдимия , който  не признава вина по повдигнатото обвинение , но  обясненията му  съдържат  всичките съставомерни признаци  на него, които не се отричат от подсъдимия. Законът не посочва в резултат на какво предходно незаконно действие е добит дървения материал, като следва да е установено  една от формите на изпълнителното деяние   „укриване“, „товарене“, „транспортиране“, „ преработване“ или „съхранение  на незаконно добит от другиго дървен материал“. Конкретната хипотеза на обвинението посочва изпълнителното деяние в „съхранение“, като същата съдът намира за несъмнено доказана.  От тук следват  извода, че субектите на престъпление по чл. 235 ал.2 и ал.1 НК следва да са различни лица. Ако се касае за едно и също лице , то нормата на чл. 235  ал.1  поглъща ал.2 НК, в който смисъл е константната съдебна  практика. Конкретното деяние с основен състав по чл. 235 ал.2 НК е вменено на подсъдимия  при липса на доказателства той самия да е извършил незаконния добив. Доказаността на престъплението  не изисква  да има  доказаност на предходното деяние по ал.1 на чл. 235 НК. Ако се застъпи тази теза , то реализацията на престъплението по чл. 235 ал.2 НК абсолютно винаги ще е в пряка зависимост с установен,  доказан и съответно санкциониран  субект  извършил самата незаконна сеч.  Това би означавало , че успоредно  с предявеното обвинение за деяние по чл. 235 ал.2 НК следва да е налице влязъл в сила съответен акт доказващ  вина на друго лице  по ал.1 извършило незаконния добив. Законодателят не поставя такова изискване  за съществуване на извършеното   предикатно  престъпление по чл. 235 ал.1 НК, което означава , че реализирането  на наказателната отговорност на лица извършили деяние  по чл. 235 ал.1 НК  не е елемент  от състава на престъплението по чл. 235 ал.2 НК, както това е и  при други престъпления ,  които могат да  бъдат осъществени след извършване на предходно друго  посегателство , както това  е  например при вещното укривателство. Именно по тези съображения за да е налице деяние  по чл. 235 ал.2 НК като основен състав  на предявеното квалифицирано обвинение, е достатъчно  да се установи  съхранение  на дървен материал, който е незаконно добит. Законодателят използва и думата „  другиго“ ,т.е. от другиго, като  словореда при синтактичното , граматическо  и логическо тълкуване е относим  към незаконен добив от лице различно от това, което впоследствие съхранява добитата дървесина. Ето защо именно използвания термин „другиго“ ясно  очертава  различността  в субектите  на деянието  по чл. 235 ал.2 спрямо ал.1 НК, а не е относим  да е наличен в съзнанието  на съхраняващия дървесината , кое точно лице незаконно  я е добило. Конкретния казус е точно такъв и не изисква  да е налице доказаност кое точно лице  е добило незаконно  съхраняваната от подсъдимия дървесина. Достатъчно е в съзнанието  на лицето съхраняващо дървесината да съществува яснота  или предположение, че тя е незаконно добита. Вече бе посочено, че в случая е налице такова предположение у подсъдимия сдобивайки се с дървесината  без никакви документи, без КГМ и на цена по- ниска  от пазарната, което категорично  води до  единствения извод, че подсъдимия е действал с евентуален  умисъл. В случая подсъдимия Р.   визуално е възприел закупената дървесина по която нямало  поставена  КГМ, а също така  той и не отрича обстоятелствата , че за нея не са му представени  други  документи за законен произход.  Наличието   на съставомерните признаци  обуславят инкриминираност в поведението на подсъдимия , който виновно при условия на евентуален  умисъл  на 19.10.2018 г. в домът си  е съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал. Разпоредбата на чл. 235 ал.2 НК не въздига други признаци за този дървен материал, като е достатъчно само наличие  на незаконен добив от другиго. За това правно ирелевантен е  въпросът  относно установяване на лицето добило този дървен материал, след като са налице доказателства за лицето  което умишлено  съхранява дървен материал без документи и без ГКМ , тъй като липсата  на горска марка и документи за произход на дървата / превозен билет/  правят  тази дървесина незаконно добита  .

Подс. Р.  не разполага с трудови доходи и имущество, което се установява от  приложената  декларация за семейно  положение и имотно състояние.  Дървесината съгласно експертизата е оценена на 112,86 лв. , като същия   я закупил за по-ниска стойност преди началото на отоплителния зимен сезон в края на 2018 г. воден от мотива, че имал нужда  да топли  своите деца. Подс. Р. е криминално проявен, с негативни характеристични данни , осъждан многократно , вкл.  за престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.1 пр.3 НК, за което му е  наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода при строг режим, влязло в сила с определение за одобрено споразумение на 31.10.2017 г. по  НОХД № 353/2017 г. на РС- Мездра.

Деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като подсъдимия е осъждан по НОХД № 353 /2017 г. на РС- Мездра на наказание четири месеца лишаване от свобода при строг режим ,  в сила 31.10.2018 г. за същото по вид престъпление, но с квалификация по чл. 235 ал.6 НК , и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието , поради което подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр ал.2 вр ал.1 НК  .

Тук е момента да се отбележи , че след произнасяне на присъдата  съдът установи , че осъждането по НОХД № 353/17 г. е за престъпление по чл.235 НК , но относимо за маловажен случай по ал.1 , т.е касае се за незаконен добив на дърва, а процесното деяние касае съхраняване на незаконно добита дървесина , т.е субектите са различни при различни изпълнителни деяния , което поставя  под съмнение наличието на квалифициращият признак „повторност“, тъй като по същество вече се касае за еднакви по вид престъпления против отделен стопански отрасъл , но различни по своето естество  с оглед различните субекти и  конкретните изпълнителни деяния , като в единият случай по чл.235 ал.1 НК се касае за незаконен добив , а във вторият /чл.235 ал.2 НК /  за незаконно съхранение на дървесина. При наличие на жалба съответната въззивна инстанция  ще извърши цялостен преглед на законността на присъдата , вкл.и относно наличието на признака „повторност   по чл.235 ал.3 т.4 НК съотнесен към основният състав на престъплението по чл.235 ал.2 НК  .

За престъплението  по чл. 235 ал.3 т.4  вр. ал.2 вр ал.1 НК се предвижда  наказание  лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 5000 до 15000 лева.  Подсъдимия е криминално проявен , с лоши характеристични данни , осъждан многократно , което се третира като отегчаващи отговорността обстоятелства . Съпоставено обаче със стойността на незаконно съхраняваната дървесина и факта , че е закупена в началото на зимният сезон да отоплява семейството си , води до извод , че конкретното деяние не е с висока степен на обществена опасност . Ноторно известно е обстоятелството как хората в малките населени места на страната възмездно закупуват от трети лица дървесина за огрев без документи , т.е деянието е масово разпространено и само по себе си представлява административно нарушение по ЗГ . В случая обаче обремененото съдебно минало на подсъдимия и  негативните характеристични данни не могат да го определят като маловажно или такова по смисъла на чл.9 НК/малозначително/ , но дават достатъчно основания по справедливост на подсъдимият да бъде наложено минималното наказание по чл.54 НК за предявеното обвинение от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б“б“ ЗИНС , както и глоба в размер на 5000 лв. В този минимален вид и размер при условия на кумулативност съдът наложи наказанията .

Подсъдимият е осъждан многократно на наказания „лишаване от свобода“, което е пречка за условно наказание по чл.66 ал.1 НК .

Режимът на изтърпяване бе определен на „строг“ по чл. 57 ал.1 т.2 б“б“ ЗИНС , тъй като се касае за умишлено престъпление ,когато не са изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено ефективно наказание лишаване от свобода по НОХД № 353/17 г. на РС-Мездра – изтърпяно на 02.03.2018 г., установено от  т.16 от приложената на л.29 до л.31 от делото справка за съдимост .

Предметът на престъплението липса ,поради което съдът постанови на основание чл.235 ал.7 НК подсъдимият И.С.Р.  да заплати в полза на държавата левовата равностойност на вещите предмет на престъплението в размер на 112.86 лева лв.

При този изход на процеса на подсъдимият  бяха възложени разноските по делото  от 89,28  лева  в полза на ОД МВР-Враца  за изготвен фотоалбум и лесотехническа експертиза .

Воден от изложените мотиви съдът постанови своята  присъда.

 

2

АНД No 572/2018

МВР

Д.И.И.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 3.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.И. *** е обжалвал наказателно постановление № 145/28.09.2018 година на Началника на РУ гр. Роман при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работа, на основание същата разпоредба му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неговото опорочаване. Счита се също, че описаният състав на нарушение в административните актове се разминава с действително настъпилите събития на място и не кореспондира с посочената като нарушена законова разпоредба. Подробни доводи не са изложени. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото са постъпили и приети писмени бележки от Д.И., в които същият е изложил доводи в подкрепа на искането за отмяна на постановлението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилна правна квалификация на описаното деяние.

В съдебно заседание процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалвания акт на база основанията за това, посочени в цитираните по-горе писмени бележки. Допълнително са развити съображения за допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя, в това число смесване на института на отказ на нарушителя да подпише АУАН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 23/24.07.2018 г. свидетелите Н.С. и М.Ц. ***, били наряд. Малко след полунощ в полицейското управление постъпил сигнал за силна музика от дома на Д.И. ***. Дежурният в управлението извършил справка в масивите на МВР, след което предоставил на свидетелите за запознаване личните данни на И., придружени със снимков материал. Около 01.00 часа на 24.07.2018 г. С. и Ц. пристигнали на посочения в сигнала адрес. Тъй като музиката, идваща от къщата, била силна, полицейските служители пуснали звуков сигнал от служебния автомобил. Входната врата се открехнала и в мъжа, който я отворил, свидетелите разпознали Д.И.. Същият бил в нетрезво състояние. След като се представили, те поискали от лицето лични документи, с които да удостовери своята самоличност. Мъжът отказал за представи лична карта. Свидетелят Ц. поискал от него да съобщи своите три имена, на което мъжът отговорил, че се казва Иван Петров Иванов. Полицейските служители му обяснили, че ще му съставят акт за установяване на административно нарушение за това, че неудостоверявайки своята самоличност, им пречи да си изпълняват служебните задължения. Мъжът отговорил, че няма да подпише акта. Свидетелите го предупредили да спре музиката, но той отказал, след което направил неприличен жест и затворил вратата след себе си. Полицейските служители извикали на място за съдействие свидетеля Ц.Й. ***. Същият, заедно със свои колеги, били командировани на територията на РУ Роман. В присъствието на Ц. и Й., свидетелят С. съставил на И. АУАН за нарушение на чл.264 ал.1 ЗМВР. Тъй като И. не присъствал на съставянето на акта и предварително бил заявил на полицейските служители, че няма да го подпише, свидетелят Й. удостоверил неговия отказ, подписвайки се в съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.М.С. и М.О.Ц..

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан Ц.Й.Й.. В показанията си същият твърди, че служители на РУ Роман, сред които Н.С., поискали съдействие във връзка със съставяне на АУАН. Заедно с тях, Й. отишъл на адрес ***. Когато пристигнали на място, полицейските служители подали звуков сигнал като по този начин се опитали да извикат нарушителя. Въпреки подадения сигнал, никой от живеещите в къщата не се отзовал. При това положение колегите на Й. написали АУАН по ЗМВР, в който той се подписал като свидетел на отказа на лицето да подпише акта.

По искане на защитата като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана и Боряна Петкова Тодорова, която живее на съпружески начала с жалбоподателя Д.И.. Същата твърди, че въпросната вечер на гости в дома им били тяхната дъщеря и нейният приятел, с които не се били виждали скоро. По тази причина решили да си направят веселба. По едно време в къщата дошла полиция. При нейното пристигане свидетелката и И. спрели музиката. Единият от служителите им съобщил,  че има подаден сигнал за силна музика от техния дом. Свидетелката Тодорова го уверила, че няма да пускат повече музика, но служителят заявил, че ще трябва да състави акт на И.. Свидетелката Тодорова продължила разговора с полицейския служител на тротоара пред външната порта, като преди нея с тях разговарял И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове и в жалбата на Д.И., счита, че същата е основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира, че са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, които са от категорията на съществените. По тази причина същият не се произнася по съществото на спора. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че АУАН е съставен на жалбоподателя в негово отсъствие. Според чл.40 ал.1 ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от този общ принцип е предвидено в разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН, където законодателят е приел, че в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя и в негово отсъствие. След преценка на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият състав приема, че не са налице основания за прилагане на чл.40 ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като, на първо място, нарушителят И. практически е бил известен на полицейските служители. Основания за този извод съдът черпи от гласните доказателства. Независимо един от друг, свидетелите С. и Ц. заявяват, че въпреки непредставянето на документи, които да удостоверят самоличността му, те са разпознали в разговарящия с тях гражданин лицето Д.И.И., с чиито лични данни и снимков материал са били запознати преди началото на проверката. На следващо място, не са били налице и останалите предпоставки, обуславящи приложението на чл.40 ал.2 ЗАНН, а именно - нарушителят не може да се намери или след покана не може да се яви за съставяне на АУАН. Според показанията на свидетелите С., Ц. и Тодорова, на адресът, посетен в инкриминираната вечер се намира именно дома на Д.И. и при това положение не може да се приеме, че лицето не е било открито. Относно поканата до И. за явяване във връзка със съставяне на АУАН, съдът, след като анализира събраните доказателства, счита, че същите съдържат противоречиви данни по този въпрос. В гласните доказателства практически обособяват три групи източници, а именно показанията на свид. С. и свид. Ц.; показанията на свид. Тодорова и показанията на свид. Й.. От разпита на полицейските служители С. и Ц. става ясно, че предвид отказа си да представи документи за удостоверяване на самоличност, жалбоподателя е бил уведомен, че ще му се състави АУАН, като последния е заявил, че няма да го подпише. Тези твърдения обаче не кореспондират изцяло с данните, съобщени от свид. Тодорова, според която двамата свидетели са заявили единствено, че съставят на И. два АУАН без никаква друга информация относно място и време на съставяне, вкл. необходимост от присъствието на жалбоподателя. Така очертаната фактологическа рамка изцяло се опровергава от свидетелят Й.. Според него, на инкриминираната дата в негово присъствие среща и разговор на И. с полицейските служители, пристигнали пред дома му, не са провеждани. Свидетелят е категоричен, че след подадения звуков сигнал от служебния автомобил, намиращите се в къщата на жалбоподателя граждани са били наясно с присъствието на органите на реда, но въпреки това не са отзовали. След като не могли да извършат проверка, служителите съставили процесния АУАН, в който като свидетел на отказа на лицето да го подпише е бил вписан свид. Й.. Изхождайки от изложеното дотук, съдът не приема, че жалбоподателя е бил уведомен за съставянето на АУАН. Като цяло сред доказателствата липсват категорични данни И. да е уведомяван писмено или устно, че ще му бъде съставян АУАН, както и за необходимостта от неговото явяване, в т.ч. за време и място. При това положение съдът не споделя тезата на актосъставителя, че жалбоподателя е бил надлежно уведомен за съставянето на административния акт, така както повелява закона. Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав счита, че в рамките на административно-наказателното производство не са били налице предпоставките за прилагане на чл.40 ал.2 ЗАНН и в този смисъл АУАН е следвало да се състави по общия ред. На следващо място, административният акт не е бил връчен на жалбоподателя и така свид. С. като актосъставител не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.43 ал.1 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, след като бъде подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, АУАН се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса. Според показанията на всички разпитани по делото свидетели, процесния АУАН не е бил връчен на жалбоподателя. При това положение незаконосъобразно свид. С. като актосъставител е приел, че И. е отказал да подпише акта, отразявайки това обстоятелство в съдържанието на самия акт срещу графата „нарушител“ и вписвайки данните на полицейския служител свид. Й.. Действително, в чл.43 ал.2 ЗАНН е предвидена възможност при отказ на нарушителя да подпише акта, това да се удостовери с подписа на един свидетел, чиито имена и точен адрес се отбелязват в акта. В конкретния случай, поради невръчване на АУАН на нарушителя липсва и изричен негов отказ да го подпише, което е пречка за прилагане на чл.43 ал.2 ЗАНН. Констатираните до тук пороци не могат да бъдат санирани в рамките на настоящото съдебно производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 145/28.09.2018 година на Началника на РУ гр. Роман при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работа, на Д.И. *** е наложено, на основание чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работа, административно наказание глоба в размер на 500 лева.     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

3

НОХД No 166/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.И.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 4.6.2019г.

За РП-Мездра  прокурор Е..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв.В. Ч. ***, назначена за такава във фаза ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.   Представям разписка   в която са платени последните 5 лева от щетата, представляваща равностойност на калъфа на мобилния телефон. Моля да се приеме.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.   Да се приеме.

ОБВ. ЛИЦЕ : Ход на делото.  Ще ползвам назначеният ми сл. защитник като съм уведомен сега от съда, че впоследствие ще заплатя разходите  за тази защита. Да се приеме.

 Следва да се приеме представената разписка и  след като   изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА   разписка от 29.05.2019 година  за заплатена сума от 5 лева.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

       И.И.И., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, не женен,  осъждан, основно образование,  безработен.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Ч.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

С П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 513/2019 г. по описа на РП-Мездра, № 112/2019 г. по описа на РУ-Мездра

 

 

Днес на 29.05.2019  година в гр. Мездра между:

 

             1. Е.Е.- прокурор при РП Мездра и

   2. адв. В.Ч. – ВАК като служебен защитник на обвиняемия И.И.И., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, осъждан, безработен, не женен, с основно образование, 

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обв. И.И.И., ЕГН ********** , се признава за виновен:

В извършване на престъпление от общ характер за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 01.04.2019 г. в гр. Мездра е отнел от владението на Д.И. *** движими вещи- мобилен телефон ‘‘Самсунг Галакси А3‘‘, с калъф и протектор, негова собственост, на обща стойност 370.00 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен- престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

На основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.55,ал.1,т.2, б.‘‘б‘‘вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 и т.2 от НК, на обв. И.И.И., ЕГН ********** , се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес- за срок от 14 /четиринадесет/ МЕСЕЦА с периодичност на подписване 2/два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 14 /четиринадесет/ МЕСЕЦА.

На обв. И.И.И., ЕГН **********, се възлагат направените разноски в размер на 67.20 лв. за изготвяне на експертиза, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Причинените имуществени вреди в размер на 5.00 лв. са възстановени.

          С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                                            СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                           ЗАЩИТНИК:                ОБВИНЯЕМ:

 

              /Е.Е./                            /В.Ч./              /И.И./ 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Е. Е. - прокурор при РП Мездра и  адв. В.Ч. – ВАК като служебен защитник на обвиняемия И.И.И., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, не женен,  осъждан, основно образование,  безработен, за това, че обв. И.И.И., ЕГН ********** , се признава за виновен в извършване на престъпление от общ характер за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 01.04.2019 г. в гр. Мездра е отнел от владението на Димитър И. *** движими вещи-мобилен телефон ‘‘Самсунг Галакси А3‘‘, с калъф и протектор, негова собственост, на обща стойност 370.00 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен-престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

На основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.55,ал.1,т.2, б.‘‘б‘‘вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 и т.2 от НК, на обв. И.И.И., ЕГН ********** , се налага наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 14 /четиринадесет/ МЕСЕЦА с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 14 /четиринадесет/  МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, да заплати  направените  по делото разноски в размер на 67.20 лв. за изготвяне на експертиза, вносими по сметка на ОД МВР-Враца.

Причинените имуществени вреди в размер на 5.00 лв. са възстановени.

   ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №166/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 11.15 часа.

В законна сила на 4.6.2019г.

4

НОХД No 136/2019

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Л.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 5.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Л.Т. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 13/11.06.2010 г. по гр. дело № 1599/2017 г. по описа на РС-Мездра да издържа свой низходящ - ****с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.М.И., за времето от месец декември 2017 г. до месец март 2019 г., включително, в гр. Мездра съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски, или общо 2560 лева и на основание чл.183 ал.3 НК, НЕ ГО НАКАЗВА.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 12.6.2019г.

Против подсъдимият Г.Л.Т. *** е внесено обвинение от Мездренска районна прокуратура за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 13/11.06.2010 г. по гр. дело № 1599/2017 г. по описа на РС-Мездра да издържа свой низходящ - ****с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.М.И., за времето от месец декември 2017 г. до месец март 2019 г., включително, в гр. Мездра съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски, или общо 2560 лева.

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

               Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед обстоятелството, че в хода на съдебното следствие Т. е заплатил изцяло дължимите суми по претендираните издръжки и спрямо същия няма образувано и приключило друго производство за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, представителят на държавното обвинение е предложил по отношение на подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.183 ал.3 НК.

Защитникът адв. Венелина Червенкова от ВрАК е изразила становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

В с.з. подсъдимият е изразил съжаление за стореното и моли да не бъде наказван.

Съдът, след като е предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Т. и свидетелката М.И. живеели през 2006 г. без сключен граждански брак. От съвместното им съжителство на 11.08.2007 г. се родила дъщеря Василена Георгиева Томова. Впоследствие отношенията между Т. и Иванов се влошили и те се разделили, като детето останало да живее при майката. През 2013 г. свидетелката завела гражданско дело за издръжка на малолетното им дете. С Решение от 06.01.2014 г. по гр.дело № 944/2013 г. по описа на РС-Мездра упражняването на родителските права по отношение на Василена Томова било предоставено на майката – свидетелката М.И., като по отношение на  Г.Т. бил определен режим на виждане с детето. Освен това, Т. бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря чрез нейната майка и законен представител – свидетелката М.И. месечна издръжка в размер на 120 лева месечно, считано от 26.09.2013 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им изплащане. Съдебният акт е влязъл в сила на 24.01.2014 г. През 2017 г. в РС-Мездра било образувано гр.дело № 1599 по описа на съда за 2017 г., въз основа на искова молба от М.И., като майка и законен представител на малолетната Василена Томова, за изменение размера на присъдената с решение по гр.дело № 944/13 г. по описа на РС-Мездра издръжка, която Т. е бил осъден да заплаща на малолетното дете чрез И. от 120 лева на 200 лева месечно, считано от 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, платима чрез М.И. като майка и законен представител. С решение № 13/09.01.2018 г. по същото дело, съдът е изменил размера на присъдената издръжка, като е увеличил същата от 120 на 160 лева месечно, осъждайки Т. да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Василена Томова чрез неговата майка и законен представител М.И. в размер на по 160 лева месечно, считано от  26.10.2017 г. до настъпване на основание за изменяване или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й заплащане, като в останалата си част искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдебният акт е влязъл в сила на 25.01.2018 г. От месец декември 2017 г. подсъдимият напълно преустановил изплащане на издръжката. На 05.02.2019 г. свидетелката И. *** срещу подс. Т. за неплащане на издръжки за малолетната Василена Томова. По случая било образувано наказателно производство, в хода на което били установени гореизложените обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите М.М.И., дадени на ДП на л.20, от самопризнанията на подсъдимия, както и от събраните по делото писмени доказателства: копие от удостоверение за раждане на Василена Георгиева Томова, издадено от Община Мездра /л.11/; протокол за предупреждение /л.17/; заверени копия от решение № 9/06.01.2014 г. по гр.дело № 944/2013 г. по описа на РС-Мездра и  от Решение № 13/09.01.2018 г. по гр.дело № 1599/27 г. по описа на РС-Мездра /л.24-л.27/; писмо, изх. № 46-00-149/18.03.2019 г. от НАП – ТД Велико Търново офис Враца, ведно със справка за регистрирани трудови договори на Г.Л.Т. в периода 01.11.2017 г. – 18.03.2019 г. /л.29-л.30/; характеристични данни /л.32/; справка за съдимост /л.34 от ДП и л.15 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.37/; удостоверение по декларирани данни № 5607000291/07.05.2019 г., издадено от Община Мездра отдел „Местни данъци и такси“ /л.14 от съдебното дело/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че Г.Т. е извършил престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. От приложените на досъдебното производство копия от решения по гр. дело № 944/2013 г. и по гр. дело № 1599/2017 г., и двете по описа на МРС безспорно е установено, че подсъдимият е следвало да заплаща месечна издръжка на своята малолетна дъщеря чрез нейната майка и законна представителка М.И. в размер на 120 лева, който в последствие с второто съдебно решение е бил увеличен на 160 лева месечно. За времето от м.12.2017 г. до месец март 2019 г., включително Т. не е заплащал така определената му издръжка. Това обстоятелство се подкрепя, както от показанията на разпитаната на ДП свидетелка И., така и от самопризнанията на самия подсъдим. От приложените по делото удостоверения по декларирани данни, издадени от Община Мездра и документи от Служба по вписвания гр. Мездра е видно, че в инкриминирания период подсъдимият не е притежавал движимо и недвижимо имущество. Същевременно обаче, според писмените доказателства, през инкриминирания период у подсъдимия е била налице постоянна трудова заетост. На л.30 от ДП е приложена справка – актуално състояние за сключените трудови договори от страна на Т., от която става ясно, че същият от 01.04.2017 година до настоящия момент работи в „МСТ 2016“ ЕООД село Моравица, общ. Мездра. На тази база съдът приема, че през инкриминирания период подсъдимия е разполага с трудови доходи, позволяващи му да изпълнява задължението си за заплащане на месечна издръжка, още повече, че същият е бил наясно с тясното предназначение, а именно за отглеждането на малолетната му дъщеря. Въпреки това Т. не е изпълнил задължението си.

Причина за извършване на деянието от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема за безспорно установено, че Г.Т. е извършил престъпление по чл.183 ал.1 НК. В ал.3 на чл.183 НК е предвидена възможност деецът да не бъде наказан, ако преди постановяване на присъдата е изпълнил своето задължение и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. В хода на съдебното следствие защитата е представила фискален бон, издаден от Пощенска станция гр.Мездра, от който е видно, че подсъдимият изцяло е заплатил претендираната от прокуратурата сума в размер на 2 560 лева. Същевременно по делото е депозирана и разписка от М.И., в която същата е посочила, че е получила процесната парична сума и няма никакви претенции спрямо Т.. Имайки предвид изложеното, както и отчитайки липсата на данни, събрани в хода на настоящото производство за наличие на настъпили вредни последици за пострадалия от неплащането на издръжка, съдът приема, че са налице предпоставки за прилагане на чл.183 ал.3 НК. Ето защо настоящият състав признава подсъдимият Г.Т. за ВИНОВЕН по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, но на основание чл.183 ал.3 НК, НЕ ГО НАКАЗВА.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

5

НОХД No 158/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Х.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 5.6.2019г.

За РП-*****прокурор П..

Подсъдимият, редовно призован, лично и с адв. *****от ВрАК, редовно упълномощен.  

Свидетелите, уведомени от предходното с.з., налице.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на р.з. Представяме и моля да приемете споразумение за решаване на делото, което сме постигнали със защитника на подсъдимия, ведно с приложена към него декларация и моля да дадете ход на делото по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. *****: Моля да даде ход на делото. С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което ви представяме в писмен вид и моля да разгледате същото при условията на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК, предвид обстоятелството, че страните са постигнали споразумение за решаване на същото. Предвид обстоятелството, че производството ще продължи по особения ред на Глава ХХІХ НПК, то разпита на явилите се свидетели не е необходим и по тази причина същите следва да се освободят от с.з.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК. 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на делото на основание чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

ОСВОБОЖДАВА от с.з. явилите се свидетели Д.Д. и И.Н..

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Т.Х.К. – не представя документи за удостоверяване на самоличност.

АДВ. *****: Моя подзащитен в момента не разполага с документи, с които да удостовери своята самоличност. Личната му карта е унищожена. Предстои да подаде документи за нова такава, но към момента можем да удостоверим неговата самоличност с разпит на неговата майка, която водим в с.з. *****.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

*****- 48 г., българка, българска гражданка, грамотна, омъжена, неосъждана.

На свидетеля се напомни отговорността по чл.290 НК и същата обеща да говори истината.

СВ. *****: Заявявам, че подсъдимият в залата е Т.Х.К.. Това е моя син, срещу когото има обвинение.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК

По НОХД № 158/2019 г. на РС гр. *****

Днес на 05.06.2019 година в гр. ***** между:

 

1.    *****П. – ИД районен прокурор при РП ***** и

 

2. адв. *****– ВАК като защитник на подс. Т.Х.К., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, безработен

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подсъдимият Т.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, български гражданин, със средно образование, безработен, се признава за виновен в това, че на 13.05.2019 г. в с. *****, общ. ***** по ул. ”*****” до дом № 3, е управлявал МПС – мотопед „*****” модел S.L. с номер на рама *****, без данни за собственост, като мотопедът не е регистриран по надлежния ред по чл.140 от ЗДвП и Наредба № №-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и  реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

На подс. Т.Х.К., ЕГН **********, при условията на чл.54 ал.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На подсъдимия Т.Х.К. се възлагат направените до момента разноски в размер на 24,48 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ИД Районен прокурор:                                                           Защитник:

                  /*****П./                                           /адв. ***** *****/

 

Подсъдим:

                                                           /Т.К./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. *****: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между *****П. - прокурор при Районна прокуратура – *****, адв. *****от ВрАК, като защитник на подсъдимия Т.Х.К. и Т.Х.К. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 158/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Подсъдимият Т.Х.К. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 13.05.2019 г. в с. *****, общ. ***** по ул. ”*****” до дом № 3, е управлявал МПС – мотопед „*****” модел S.L. с номер на рама *****, без данни за собственост, като мотопедът не е регистриран по надлежния ред по чл.140 от ЗДвП и Наредба № №-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и  реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

На подсъдимия Т.Х.К., ЕГН **********, при условията на чл.54 ал.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На подсъдимия Т.Х.К. се възлагат направените до момента разноски в размер на 24,48 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 158/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.49 часа.

 

Районен съдия:

 

                                       Секретар:

 

 

Съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Б.И.М. на досъдебното производство следва да бъде отменена, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯВА, на основание чл.309 ал.2 НПК, мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Б.И.М. на досъдебното производство.                         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 7-дневен срок от днес.

В законна сила на 5.6.2019г.

6

АНД No 45/2019

Други административни от наказателен характер дела

Т.А.И.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 6.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Т.А.И. ***, обжалвал   електронен  фиш за налагане на  глоба  серия Г, № 638 на ОД-МВР гр. Враца / л.9/ , с който за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1  КЗ  е санкциониран с глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 638 ал.4 КЗ като законен представител на фирма „Елитком 95“ ЕАД-София .

В жалбата  се сочат допуснати множество нарушения на материалния закон, като във фиша  жалб. И. е  посочен като законен представител  на  акционерно дружество, което в действителност не е  така. Твърди, че във фиша не е посочено  управление на соченото превозно средство, а в санкционната част  е наложена  глоба в размер на 2000 лева на  физическо лице , която е относима  единствено  към нарушител юридическо лице  като имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. С молба представя писмени доказателства , както и писмена защита с искане за отмяна на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия Г  № 638 .

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на  обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 638 .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и чл. 647 ал.3 КЗ, като се явява  процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства- електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 638 на ОД-МВР-Враца /л.9 и л.30 /  , талон за собственост на л.а „Шкода Фабия“ с рег.№ СА2858КР , справка за собственост на автомобила , удостоверение за актуално състояние и заличени обстоятелства на „Елитком 95“ ЕАД,снимка на автомобила с който е извършено нарушението ,справка за активна застраховка „ГО“, разписка за получен от И.  на 25.01.2019 г. ел.фиш серия Г № 638 за налагане на ГЛОБА . 

Приложен е и електронен фиш за налагане на имуществена санкция  серия Г № 0000638 /л.15/ за същото нарушение , но вече с друг санкциониран субект .Соченият електронен фиш за налагане на имуществена санкция   не се явява  предмет на обжалване съобразно  индивидуализацията в самата жалба и допълненията към нея  на л.29 и л.30 относими към електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 638 .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Предмет  на обжалване  е електронен  фиш за налагане на глоба  по чл. 647 ал.3 КЗ, серия Г, №638 /л.9 и  л.30/  , издаден от ОД на МВР гр. Враца, за това, че  на 18.01.2019 година в 10.02 часа  в Община гр. Мездра на път  ПП I-1 км.157+000, юридическо лице , което притежава МПС , което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение , не е  сключило договор за  задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , като нарушението е установено  с автоматизирано техническо средство  „ АRH CAM S1   и е относимо  към  МПС  „Шкода Фабия  с ДК № СА 2858 КР със собственик  Т.А.И. ***  като законен представител на Ф“Елитком 95“ЕАД.

Нарушението е квалифицирано по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ, а санкцията е наложена на основание чл. 638 ал.4 КЗ във вид на глоба в размер на 2000 лева.

Електронният фиш за налагане на глоба е получен на 25.01.2019 г. от жалбоподателя лично с разписка приложена на л.38 .

Съдът, като прецени изложената фактическа обстановка в обжалваният електронен фиш  и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка относно основателността и законосъобразността  на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното:

Жалбата е  основателна .

 С  електронния фиш за налагане на глоба  серия Г № 638  /л.9 и л.30 /  е санкционирано    физическото  лице Т.  А.  И., като законен представител на юридическо лице  и собственик на автомобила с който е  извършено нарушението.  Съдът установява, че тези обстоятелства не съответстват на действителното    фактическо и юридическо  положение.  Предмет на обжалване  е ел. фиш за налагане на глоба по чл. 647 ал.3 КЗ , с който се санкционира  собственик на моторно превозно средство , което не е  сключило задължителната  застраховка „Гражданска отговорност“. По този ред  нарушението се установява посредством  автоматизирано   техническо средство или система / АТСС / , което е заснело управление  на съответното  МПС. В  последното изречение на разпоредбата  е дадена възможност да се налага глоба  или имуществена санкция на собственика   в зависимост от това дали той е  физическо или юридическо лице. Във фиша /л.9 и л.30 /  е  посочено , че  жалб. Т.И. е собственик  на автомобила с който е  извършено нарушението-МПС  „Шкода Фабия“ с № СА 2858 КР. На л.22  от делото е  приложена справка за собственост на този автомобил от която се установява , че собственик не е физическото лице  Т.А.И. , а юридическото лице  Елитком  95 ЕАД“.

Посочено е също в обжалвания електронен фиш за налагане на глоба  /л.9 и л.30 /  , че И. е санкциониран като законен представител  на това търговско дружество . Това обстоятелство  също  не отговаря  на действителното  фактическо положение , тъй като от приложената на л.11 и л.12  справка  за актуално състояние  на „Елитком 95“ЕАД се установява , че жалб. Т.И. е  член на съвета на директорите  и  едноличен собственик на капитала , но  няма правомощия  да представлява търговското дружество.  В т.10 и т.11 от справката  за актуално състояние на същото е отразено, че дружеството се представлява от лицата  Юлий И., като изпълнителен директор  и  Христо Жеков, като изпълнителен директор заедно и поотделно.  Приложено е и допълнение към справката за актуално състояние /л.12/ от което се установява , че  жалб. Т.И.  е бил представител на дружеството до 26.11.2005 г.

При изложените съображения  обжалвания електронен  фиш за налагане на глоба  серия  Г № 638 , приложен на л.9 и л.30 и индивидуализиран с тези цифри ,  е издаден  на  физическо лице , което   няма представителна власт  да представлява  юридическото лице „Елитком 95“ЕАД, като собственик на автомобила с който е  извършено нарушението, поради което  неправилно е определен неговият субект , което представлява нарушение на материалния закон и води до отмяна на обжалвания  ел. фиш  като незаконосъобразен само на това основание .

На следващо място във електронният фиш за налагане на глоба серия Г № 638/л.9 и л.30 /  посочено е  извършено нарушение  по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ. Разпоредбата указва , че договор за застраховка „ГО“ е длъжно  да сключи всяко лице , което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и  всяко друго лице  различно от собственика на  МПС , да сключи застрахователния договор. Несъмнено в случая е установен собственик на автомобила -юридическото лице  Елитком 95 „ЕАД, като съгласно чл. 638 ал.4 КЗ то следва да търпи съответната имуществена санкция.  В този смисъл  е и разпоредбата  на чл. 647 ал.3 КЗ вр. чл. 638 ал.4 КЗ, които разпоредби изрично  указват съответните наказания , които са  установени с  автоматизирано техническо средство или система/ АТСС/ . Тъй като процесното  нарушение е установено с такова АТСС, то следва да се преценява  размерът и видът на санкцията  съобразно чл. 638 ал.1 КЗ към който препраща чл. 638 ал.4 КЗ.

 Член 638 ал.1 КЗ указва санкция на два вида субекти -  физическо лице  на  което се налага глоба от 250 лева по чл. 647 ал.3 вр. чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.1 КЗ, както  и  налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или ЕТ по силата на чл. 647 ал.3 вр. чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.2 КЗ. В обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 638/ л.9 и л.30 / е наложена  глоба в размер на 2000 лева, като такъв размер не фигурира в закона.  По чл. 638 ал.1 т.2  вр. ал.4 КЗ е посочен размер  от 2000 лева, но във вид на имуществена санкция.  По този начин в обжалвания ел. фиш за налагане на глоба серия Г №638  недопустимо са смесени  както субектите на нарушението , така и наложена  за него глоба , която  не фигурира в закона. Това обстоятелство наред с неяснотата кой изобщо е приетия субект на нарушение  прави електронния фиш за налагане на глоба серия Г  № 638 незаконосъобразен  до степен на отмяна  без да се  разглежда  спора по същество на нарушението.

За прецизност съдът  отбелязва, че нарушението е  установено с АТСС , поради което предмет на санкция е собственика на автомобила за който не е сключена задължителната застраховка „ГО“, независимо дали той управлява увтомобила. След като  собственик на автомобила е установеното юридическо лице, то същото коректно следва да се вписва  като такова в електронния фиш  и то да бъде санкционирано с имуществената санкция , която  следва да се налага на самото  юридическо лице , а не на лице, което  е негов законен представител, като а в случая жалбоподателят изобщо не попада в тази категория субекти –нито е собственик на автомобила , нито е установено той да го е управлявал , нито е  законен представител на  посоченото юридическо лице в ЕФНГ  .  Посочения алгоритъм относим към конкретния казус за определяне субектите на вмененото нарушение дълбоко е опорочен  в обжалваният ел.фиш за налагане на глоба серия Г № 638  /л.9 и л.30 / по релевантните за това обстоятелства и факти, като са смесени недопустимо  субектите на санкция , субектите на собственост на автомобила,субектите на представителна власт  и основанията за налагане на наказанието при не спазване  на  изискването  съответната глоба  да е  относима към физическо лице , а имуществената санкция  към юридическо лице.

Към делото по неясен начин наказващият орган е приложил на л.15 Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г , № 0000638 , който липсва в описа на доказателствата , но  по серия и описание на нарушението  е идентичен с обжалваният  „електронен фиш за налагане на глоба   № 638 .

Жалбоподателя Т.И. изрично е пояснил в допълнителната молба от 08.03.2019 г. /л.29/, че обжалва ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА СЕРИЯ Г № 638  с приложено заверено копие на л.30, което съответства и на обжалваният административен акт /л.9/  към  самата жалба на л.5 до л.8  и посочен в т.4 от описа на приложените документи /л.4/ , където не фигурира електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0000638 .

В приложеният на л.15 от делото ел.фиш за налагане на имуществена санкция  № 000068  е  отразен друг собственик на автомобила , различен от жалбоподателя Т.И., поради което приложеният на л.15  ел.фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0000638 не е предмет на обжалване , макар и да е относим към същото нарушение, но с друг субект . Несъмнено се обжалва електронен фиш за налагане на глоба серия Г  №638 , а не електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0000638 , поради което последният не е предмет на разглеждане .В подкрепа на тези изводи е и разписката от 25.01.2019 г.  за получаване от Жалбоподателя на  „…..електронен фиш серия Г № 638 за налагане на ГЛОБА……“ приложена на л.38 от делото , както и изложението на наказващият орган в становището по жалбата в съпроводителното писмо № 967000-1868 /13.02.2019 г. /л.2/ изпращащо преписката в съда  .

 

Мотивиран  при изложените  съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ   като незаконосъобразен електронен  фиш за налагане на  глоба  серия Г, № 638 на ОД-МВР гр. Враца, с който Т.А.И. *** за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1  КЗ  е санкциониран с глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 638 ал.4 КЗ като законен представител на фирма „Елитком 95“ ЕАД-София .

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

 

7

НОХД No 109/2019

Квалифицирани състави на хулиганство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.Й.Х.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 6.6.2019г.

За РП-Мездра прокурор *****.

Подсъдимият, редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. М.С. от ВрАК.

По делото са постъпили удостоверение по декларирани данни № 5610000105/03.05.2019 г., издадено от Община ***** отдел „Местни данъци и такси” относно декларираните от Л.Х. движимо и недвижимо имущества и справка за съдимост на Л.Х., издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра след проверка в Бюро съдимост на РС-Враца.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото в р.з. Да се приемат постъпилите доказателства.

АДВ. С.: Да се даде ход. Да се приемат постъпилите доказателства.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото в р.з. и да се приемат постъпилите писмени доказателства.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в р.з. и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Има повече от седем дни от получаването му до днес.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания не се направиха.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Въпросното дело е подсъдно на РС-Мездра и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че по воденото разследване не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на подсъдимия. със защитника на подсъдимия постигнахме споразумение за решаване на делото, което Ви представяме днес и моля делото да се разгледа по реда на Глава ХХІХ НПК. Няма основания за разглеждането му при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите така взетата мярка по отношение на подсъдимия за процесуална принуда. От страна на прокуратурата нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. С.: По така поставените ни въпроси заявявам следното: Намирам, че родовата и местна подсъдност е на РС-Мездра. Не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не сме заявили при предявяване на ДП за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в качеството му на обвиняем на тази фаза на процеса. С представителя на прокуратурата сме постигнали споразумение и по тази причина моля делото да се разгледа по особеното производство, регламентирано в Глава ХХІХ НПК. Не намирам основания за разглеждането на делото при закрити врати, както и за привличане на резервен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми. Желая постигане на споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, служебния защитник и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра предвид обстоятелството, че описаното в ОА деяние е извършеното на територията на този съдебен район. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, други вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно следствени действия по делегация. Участието на адв. М.С. на съдебното производство, е достатъчна гаранция, че правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълнота. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото, на ДП по отношение на Х. е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и към настоящия момент не са налице основания за изменение на същата в по-тежка. В днешното с.з. страните не направиха искане за събиране на нови доказателства. Същевременно същите заявиха, че са постигнали споразумение за решаване на делото и по тази причина желаят същото да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК. Предвид обстоятелството, че не са налице процесуални пречки, настоящият състав намира, че искането следва да бъде уважено.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подс. Л.Й.Х. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва от страните пред ВрОС в седемдневен срок от днес.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за прекратяване на наказателно производство по НОХД № 109/2019 г. по описа на РС-Мездра, на основание чл.384 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Л.Й.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. С.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

НОХД № 109/2019г.,по описа на РС-Мездра

На основание чл.384 и сл. НПК

 

Днес на 06.06.2019 г. в гр. Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. ***** ***** – Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и                                                                                                           

2. АДВОКАТ М.С. от ВАК, като служебен защитник на подсъдимия Л.Й.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, грамотен, осъждан, които се споразумяха за следно: Подсъдимият Л.Й.Х. се признава за виновен в това, че на 08.11.2018 г. около 10,30 часа в гр. ***** в районна на учебно заведение – СУ „В.Левски” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, изразяващи се в демонстративно полово самозадоволяване – мастурбиране на публично място пред непълнолетните лица *****с ЕГН ********** и *****с ЕГН **********, и двете от гр. ***** - ученички в същото учебно заведение, като деянието със своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост-престъпление по чл.325 ал.2 пр.второ вр. ал.1 НК и не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.

Наказанието на Л.Й.Х. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, като по отношение на него се налага наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.                    

В резултат на деянието не са причинени имуществените  вреди.

Няма направени разноски.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                                              Служебен защитник:

      (***** *****)                                                       (адв. М.С.)

 

Подсъдим:

                      (Л.Х.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. С.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. М.С. от ВрАК, като служебен защитник на подсъдимия Л.Й.Х. и Л.Й.Х. с ЕГН  ********** – подсъдим по НОХД № 109/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Л.Й.Х. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 08.11.2018 г. около 10,30 часа в гр. ***** в районна на учебно заведение – СУ „В.Левски” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, изразяващи се в демонстративно полово самозадоволяване – мастурбиране на публично място пред непълнолетните лица *****с ЕГН ********** и *****с ЕГН **********, и двете от гр. ***** - ученички в същото учебно заведение, като деянието със своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост-престъпление по чл.325 ал.2 пр.второ вр. ал.1 НК и не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.

На подсъдимия Л.Й.Х. се определя, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.                    

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 109/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.16 часа.

В законна сила на 6.6.2019г.

8

АНД No 152/2019

КАТ

М.Г.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Разпореждане от 6.6.2019г.

за прекратяване на  образувано      административно наказателно

производство 

 

Днес , 06.06.2019 г. в гр.Мездра в закрито съдебно заседание,  Евгени Божидаров-Съдия докладчик по АНХД № 152 /19 г. по описа на РС-Мездра , след като се запознах с жалба на М.Г. *** против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / № 2408617  на ОД-МВР-Враца ,намирам , че не са налице условията визири в чл.59 ал.2 от ЗАНН за разглеждането на жалбата  в съдебно заседание , поради което същата се явява недопустима и като такава следва да се върне на жалбоподателя , като образуваното административно наказателно производство бъде прекратено .

Доводите в тази насока се свеждат до следното :

ОД-МВР-Враца  издала ЕФНГ № 2408617  за извършено на 18.11.2018 г. в общ.Мездра –път Е-79 нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП от М.Г. *** и на  основание чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП било наложено съответно фиксирано наказание глоба  .

 ЕФНГ е получен от жалбоподателя М.Г. чрез С. А. /баба/ на 16.01.2019 г.,видно от положеният лично подпис , дата ,имена , роднински връзки и № на документ съответстващ на номера на ЕФНГ  ,отразени надлежно в завереното копие на приложената разписка по връчване /л.18/  . Съдебните книжа се връчват на лицата по чл.180 НПК вр.чл.84 ЗАНН , като в случая са връчени на пълнолетно лице –възходящ роднина  по чл. 180 ал.2 НПК , което прави връчването надлежно . 

Недоволен от ЕФНГ  санкционираното лице изготвило  жалба до РС- Мездра, подадена на ръка на 07.05.2019 г. и входирана под № 967000-5329/07.05.2019 г. на ОД-МВР-Враца . По повод  същата  било образувано АНХД № 152/19 г. на РС-Мездра.

Съдът след като се запозна с материалите по образуваното АНХД относно наличие на предпоставките за насрочване и разглеждане на делото в СЗ и съобразно разпоредбата на чл.84 ЗАНН , касаеща конкретно „…..Доколкото в този закон /ЗАНН/ няма особени правила за изчисляване на срокове , както и за производство пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления …….се прилагат разпоредбите на НПК” намира ,че жалбата е подадена срещу ЕФНГ  от надлежно легитимирано лица , но  извън императивно указаният в чл. 189 ал.8 НПК вр.чл. 59 ал.2 ЗАНН четиринадесет дневен преклузивен  срок от връчването му  , поради което съдът счита жалбата за недопустима и респ. като такава не дава основание да бъдат предприети действия по даване на ход в съдебно заседание за нейното разглеждане по същество . 

Съобразно чл.59 ал.2 от ЗАНН и чл. 189 ал.8 ЗДвП срокът за обжалване на ЕФНГ е 14 /четиринадет / дни , считано от връчването му . Срокът, който се изчислява в дни ,започва да тече на следващият ден и изтича в края на последният ден , а когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича на първият следващ ден- чл.183 ал.4 НПК вр.чл.84 ЗАНН .  В случая  срокът за обжалване започва  да тече на  17.01.2019 г. и изтича на 31.01.2019 г.  Жалбата е подадена на  07.05.2019 г .  , след като преди повече от три месеца срокът на обжалване е изтекъл !!!! Предвид това не са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание по вече образуваното АНХД и съдът не следва да се произнася по същество на жалбата , в това число и относно правилността и законосъобразността на обжалваният ЕФНГ според твърденията в жалбата , тъй като същият е влязъл в законна  сила  съобразно разпоредбата на чл.64 б”б” ЗАНН на 01.02.2019 г.  преди да бъде подадена жалба срещу него в императивният преклузивен срок по чл.189 ал.8 ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН,считано от връчването на обжалваният ЕФНГ .

Отчитайки обстоятелството , че в производства по ЗАНН съответният РС действа като въззивна инстанция , то мотивиран при изложените доводи и на основание чл.63 ал.2 ЗАНН вр.чл.351 ал.5  т.2 вр.чл. 323 ал.1 т.2 НПК вр.чл.84 ЗАНН вр.чл.59 ал.2 ЗАНН  и чл. 32 ал.2 НПК вр.чл.84 ЗАНН

 

                                            Р А З П О Р Е Ж Д А М 

 

ОСТЯВАМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА, респ. подадена извън законоустановеният преклузивен срок по чл.189 ал.8 ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН , жалба на М.Г. *** против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/  № 2408617  на ОД-МВР-Враца .

ПРЕКРАТЯВАМ административно наказателното производство по АНХД № 152/19г.  по описа на РС-Мездра .

ВРЪЩАМ  жалбата на жалбоподателя М.Г. ***  .

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба  пред Административен Съд-Враца по реда на чл.229 ал.1 т.1 АПК вр.чл.63 ал.2 ЗАНН в 7 дневен срок, считано от получаване на уведомлението  от страните.

 

9

АНД No 64/2019

ДИТ

ЕЛИТ СТРОЙ 6 ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.6.2019г.

За да се произнесе ,съдът взе предвид следното :

      Обжалвано е наказателно постановление № 06-001114 / 01.02.2019  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ , чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „ Елит строй 6 „ ЕООД-Варна   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

      Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление поради неправилно приложение на материален закон  .Твърди се , че нарушението не е извършено , тъй като в момента на проверката не е имало сключен трудов договор с работника,поради което обективно е невъзможно той да го получи заедно със справката –уведомление до НАП . Позовава се на съдебна практика .

В съдебно заседание се явява процесуален представител на  търговеца  - адв. С. *** ,който поддържа жалбата .

Процесуалният представител на  наказващия  орган  ю.к. М. К.  иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като представя писмено становище.

Снети са показания от свидетели .Събрани са писмени доказателства .

РС- Мездра след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното  :

На 06.12.2018 г. около  12,05 часа  длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца посетили  обект енергийна ефективност на жилищен блок в гр.Мездра , ул.П.Яворов №2-4 , изпълняван от „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна , като установили лицето Майрем Юлиянов Стоянов  облечен с работни дрехи и извършващ СМР  свързани с топлоизолацията на сградата  .Лицето попълнило декларация ,че е наето да работи в обекта на длъжност „общ работник „  с работно време от 08,00 до 17,00  и има сключен трудов договор, но такъв не бил представен.Проверяващите направили справка за  подадени уведомления по сключени трудови договори  в НАП гр. Враца, като установили, че работодателя е подал същия ден   в 17,37 часа  уведомление за сключен трудов договор с работника М. С.   . Проверяващите приели, че при тази фактическа обстановка работодателя  „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна    е допуснал до работа  на 06.12.2018 година  около 12,05 часа  работника Майрем Стоянов  преди да му предостави  екземпляр от сключен писмен договор  подписан от двете страни  и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ заверено от ТД на НАП. Нарушението е квалифицирано по чл. 63 ал.2 КТ в съставеният на 22.01.2019 г.  АУАН . Въз основа на него  било издадено атакуваното НП, с което на работодателя  „Елит строй 6 „  ЕООД – Варна     била  наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка в акта се установява от показанията на проверяващите на място служители  на Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца К.П. , Т.И. и С.  Ц.  . Те сочат, че  на място в обекта се намирал  работника М. С.   , като не установили   да е имал сключен трудов договор с работодателя „ Елит строй 6 „ ЕООД – Варна   . От доказателствената съвкупност се установява, че такъв договор не е представян  към момента на проверката на 06.12.2018 г.

По делото са приложени   справка  от която се установява , че трудовия договор за работника М. С.   е  регистриран в НАП-Враца  на 06.12.2018 г. в 17,37 часа /л.22/ , както и  трудов договор между работодателя и работника с дата 06.12.2018 г. /л.9/ .

Снети са показания и от самият работник М.С.  , който твърди , че подписал договора на 07.12.2018 г. , но по време на проверката се намирал в обекта и по настояване на проверяващите отразил наличие на сключен трудов договор .  В договора /л.9- ред 8 от долу на горе / е налице подпис на работника и за обстоятелството, че е получил заедно с него и  заверено уведомление от ТД-НАП , от което следва извода , че тези документи не са съществували  към момента на проверката в 12,05 часа , респ.  към този момент не е налице и уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ , тъй като договора е регистриран в 17,37 часа в НАП  .

В самата жалба жалбоподателят твърди сключване на договора след проверката  .Това обстоятелство се установява и от показанията на свид. Д.Б. –технически ръководител на обекта. От друга страна според възраженията след съставяне на АУАН /л.21/ жалбоподателят твърди наличие на трудов договор и връчено уведомление от НАП към момента на проверката , което съдът не приема за правдоподобно , защото връчването на документите към момента на проверката е невъзможно поради факта на регистрацията им в НАП след нея , или иначе казано застъпвайки в жалбата позицията за тяхната липса изначало , то защитната версия се явява и правдоподобна

От изложеното  съдът приема сключването на договора от 06.12.2018 г. с работника  Майрем Стоянов  като  извършено след  приключване на  проверката в 12,05 часа на 06.12.2018 г. с оглед избягване на санкции .

При  тези доводи анализирайки писмените  и гласни доказателства и доказателствени средства съдът установява различна фактическа обстановка от изложената в АУАН и НП , а именно че   работника М.С.  на 06.12.2018 година около 12,05 часа  е извършвал трудова дейност на длъжност „общ работник“ в обект енергийна ефективност на жилищен блок в гр.Мездра , ул.П.Яворов №2-4 , изпълняван от „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна ,без да е  имал сключен  писмен трудов договор между него  и работодателя , като по този начин  е налице нарушение  по чл. 61 ал.1 КТ , което е със съвсем различна правна същност от приетото  от актосъставителя и наказващия орган  нарушение по чл. 63 ал.2 КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

В  АУАН и НП  въз основа на установените факти  е приета правна квалификация на извършено нарушение  по чл. 63 ал.2 КТ.  Тази разпоредба съдържа забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Трудовия договор  е формален и задължително се сключва в писмена форма, съгласно чл. 62 ал.1 КТ.  Санкционирането на  работодателя „Елит строй 6„ ЕООД-Варна   е на  основание чл.63, ал.2 от КТ  за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от сключен трудов  договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Тези разпоредби изискват  при систематично, логическо и граматическо тълкуване  да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация , което след одобрение следва също да се връчи на работника и едва след това той да започне трудова дейност . Доказателствата сочат , че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към момента на проверката  на 06.02.2018  година около 12,05 часа , а още по-малко е направено и съответното уведомление като последваща дейност след сключване на трудовия договор . Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди проверката .

 Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея – в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ . Ето защо, в хипотезата на прикрито трудово правоотношение, настоящият състав на съда намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на  чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ , респ. чл.61 ал.1 КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, респ. не е сключен трудов договор преди постъпването на работа. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на вече сключен и подписан трудов договор, който наред с уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КЗ  не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив - при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор, незаконосъобразно е наложено административно наказание на работодателя „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна  за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. При липса на трудов договор обективно е невъзможно предоставяне на копие от него на работника и на уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ  за неговото сключване , въпреки  , че формално е налице правоотношение между работника и работодател съдържащо признаците на трудово  .

Установено е , че трудовият договор е регистриран в НАП на 06.12.2018 г. в 17,37 часа  , което означава , че към момента на проверката в 12,05 часа на същата дата когато нарушението се твърди за извършено , обективно е невъзможно съгласно чл.63 ал.2 КТ  да се предостави на работника уведомление по чл. 62 ал.3 КТ за регистриран в НАП трудов договор . Хипотезата на нарушение по чл.63 ал.2 КТ се реализира при наличие на съществуващ трудов договор и регистриране в НАП , едва след което работника се допуска до работа без да са му предоставени тези вече съществуващи документи .В случая те не са му предоставени тъй като при извършването на трудовата дейност не са съществували като юридически факти , и то при условия на кумулативност .  В тази насока практиката на съдилищата  е константна , последователна  и непротиворечива , като съдът посочва  само някой от касационните съдебни решения в този смисъл, а именно :

Решение № 1735/26.09.2013 г.  на АС-Бургас по к.н.а.х.д. № 217  от 2013 година,

Решение от 05.07.2013 г.  на АС- Кюстендил по к.н.а.х.д.  № 258 от 2013 година,

Решение  № 1332 от 13.06. 2013 година на АС-Пловдив по к.н.а.х.д. № 885 от 2013 г.,

Решение № 658/26.11.2012 г.  на АС-Плевен по к.н.а.х.д. № 869 от 2012 година.

Решение №8 / 01.02.2016 г. на АС-Разград  по к.н.а.х.д №135 /2015 г.

Решение № 129 / 28.04.2016 г.  на АС-Стара Загора по к.н.а.х.д  №104 /2016 г.

Решение №201 /15.06.2016 г. на АС-ВРАЦА  по к.н.а.х.д  № 214 / 2016 г.

Решение № 179 / 26.05.2016 г. на АС-ВРАЦА по к.н.а.х.д  № 215 /2016 г.

Решение № 474 /13.12.2016 г. на АС-Добрич по к.н.а.х.д № 513 /2016 г.  и мн.други , част от който посочени и в жалбата

 Обобщено правният извод в конкретният спор  се свежда до това , че  въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се предполага , а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален-писмен  (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказателното производство като източник на отговорността на работодателя, което води  до  неправилно приложение на материалния закон  съобразно действителните факти или иначе  казано описанието   на нарушението в диспозитива на атакуваното НП  не съответства на  установените факти  при липса на сключен договор между работодателя и работника по чл. 61 ал.1 КТ в писмена форма , съгласно чл. 62 т.1 КТ.  Съдът не разполага с процесуална възможност да преквалифицира възведеното нарушение , тъй като  на първо място  не е  посочено за такова  фактически извършеното нарушение на чл. 61 ал.1 КТ, както по правна квалификация, така и текстово , както изисква  чл. 42 т.4 и т. 5  ЗАНН за АУАН  и чл. 57 ал.1  т. 5 и т. 6 ЗАНН за НП.

При тези доводи НП е незаконосъобразно, тъй като от обективна страна  описаното нарушение с приетата  правна квалификация в атакуваното НП не е извършено , като  работодателя   е санкциониран  за деяние  , което не е реализирано от него  с необходимите съставомерни признаци от обективна страна , като без значение  е субективния елемент на същото , тъй като се касае за безвиновна отговорност  на юридическо лице.

Съобразно изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно  наказателно постановление № 06-001114 / 01.02.2019  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ, чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „ Елит строй 6“  ЕООД-Варна   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Врачански  административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

10

АНД No 65/2019

ДИТ

ЕЛИТ СТРОЙ 6 ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.6.2019г.

За да се произнесе ,съдът взе предвид следното :

      Обжалвано е наказателно постановление № 06-001115 / 01.02.2019  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ , чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „ Елит строй 6 „ ЕООД-Варна   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

      Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление поради неправилно приложение на материален закон  .Твърди се , че нарушението не е извършено , тъй като в момента на проверката не е имало сключен трудов договор с работника,поради което обективно е невъзможно той да го получи заедно със справката –уведомление до НАП . Позовава се на съдебна практика .

В съдебно заседание се явява процесуален представител на  търговеца  - адв. С. *** ,който поддържа жалбата .

Процесуалният представител на  наказващия  орган  ю.к. Мая Кирилова  иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като представя писмено становище.

Снети са показания от свидетели .Събрани са писмени доказателства .

РС- Мездра след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното  :

На 06.12.2018 г. около  12,05 часа  длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца посетили  обект енергийна ефективност на жилищен блок в гр.Мездра , ул.П.Яворов №2-4 , изпълняван от „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна , като установили лицето РСАоблечен с работни дрехи и извършващ СМР  свързани с топлоизолацията на сградата  .Лицето попълнило декларация ,че е наето да работи в обекта на длъжност „общ работник „  с работно време от 08,00 до 17,00  и има сключен трудов договор, но такъв не бил представен.Проверяващите направили справка за  подадени уведомления по сключени трудови договори  в НАП гр. Враца, като установили, че работодателя е подал същия ден   в 17,37 часа  уведомление за сключен трудов договор с работника Р. А.  . Проверяващите приели, че при тази фактическа обстановка работодателя  „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна    е допуснал до работа  на 06.12.2018 година  около 12,05 часа  работника Румен Алексиев  преди да му предостави  екземпляр от сключен писмен договор  подписан от двете страни  и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ заверено от ТД на НАП. Нарушението е квалифицирано по чл. 63 ал.2 КТ в съставеният на 22.01.2019 г.  АУАН . Въз основа на него  било издадено атакуваното НП, с което на работодателя  „Елит строй 6 „  ЕООД – Варна     била  наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка в акта се установява от показанията на проверяващите на място служители  на Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца К.П. , Т.И. и С.  Ц.  . Те сочат, че  на място в обекта бил  работника Румен Алексиев  , като не установили   да е имал сключен трудов договор с работодателя „ Елит строй 6 „ ЕООД – Варна   . От доказателствената съвкупност се установява, че такъв договор не е представян  към момента на проверката на 06.12.2018 г.

По делото са приложени   справка  от която се установява , че трудовия договор за работника Р. А.  е  регистриран в НАП-Враца  на 06.12.2018 г. в 17,37 часа /л.21/ , както и  трудов договор между работодателя и работника с дата 06.12.2018 г. /л.10/ .

Снети са показания и от самият работник Р.А. , който твърди , че подписал договора на 07.12.2018 г. , но по време на проверката се намирал в обекта и по настояване на проверяващите отразил наличие на сключен трудов договор .  В договора /л.10- ред 8 от долу на горе / е налице подпис на работника и за обстоятелството, че е получил заедно с него и  заверено уведомление от ТД-НАП , от което следва извода , че тези документи не са съществували  към момента на проверката в 12,05 часа , респ.  към този момент не е налице и уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ , тъй като договора е регистриран в 17,37 часа в НАП  .

В самата жалба жалбоподателят твърди сключване на договора след проверката  .Това обстоятелство се установява и от показанията на свид. Д.Булев –технически ръководител на обекта. От друга страна според възраженията след съставяне на АУАН /л.17/ жалбоподателят твърди наличие на трудов договор и връчено уведомление от НАП към момента на проверката , което съдът не приема за правдоподобно , защото връчването на документите към момента на проверката е невъзможно поради факта на регистрацията им в НАП след нея , или иначе казано застъпвайки в жалбата позицията за тяхната липса изначало , то защитната версия се явява и правдоподобна

От изложеното  съдът приема сключването на договора от 06.12.2018 г. с работника  Р. А. като  извършено след  приключване на  проверката в 12,05 часа на 06.12.2018 г. с оглед избягване на санкции ,  още повече , че този договор не е входиран в деловодни регистри непосредствено след подписването му,за да се проследи действителната дата на неговото сключване .

При  тези доводи анализирайки писмените  и гласни доказателства и доказателствени средства съдът установява различна фактическа обстановка от изложената в АУАН и НП , а именно че   работника Р.А.  на 06.12.2018 година около 12,05 часа  е извършвал трудова дейност на длъжност „общ работник“ в обект енергийна ефективност на жилищен блок в гр.Мездра , ул.П.Яворов №2-4 , изпълняван от „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна ,без да е  имал сключен  писмен трудов договор между него  и работодателя , като по този начин несъмнено  е налице нарушение  по чл. 61 ал.1 КТ , което е със съвсем различна правна същност от приетото  от актосъставителя и наказващия орган  нарушение по чл. 63 ал.2 КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

В  АУАН и НП  въз основа на установените факти  е приета правна квалификация на извършено нарушение  по чл. 63 ал.2 КТ.  Тази разпоредба съдържа забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Трудовия договор  е формален и задължително се сключва в писмена форма, съгласно чл. 62 ал.1 КТ.  Санкционирането на  работодателя „Елит строй 6„ ЕООД-Варна   е на  основание чл.63, ал.2 от КТ  за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от сключен трудов  договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Тези разпоредби изискват  при систематично, логическо и граматическо тълкуване  да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация , което след одобрение следва също да се връчи на работника и едва след това той да започне трудова дейност . Доказателствата сочат , че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към момента на проверката  на 06.02.2018  година около 12,05 часа , а още по-малко е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди проверката .

 Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея – в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ . Ето защо, в хипотезата на прикрито трудово правоотношение, настоящият състав на съда намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на  чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ , респ. чл.61 ал.1 КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, респ. не е сключен трудов договор преди постъпването на работа. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на вече сключен и подписан трудов договор, който наред с уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КЗ  не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив - при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор, незаконосъобразно е наложено административно наказание на работодателя „Елит строй 6 „ ЕООД-Варна  за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. При липса на трудов договор обективно е невъзможно предоставяне на копие от него на работника и на уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ  за неговото сключване , въпреки  , че формално е налице правоотношение между работника и работодател съдържащо признаците на трудово  .

Установено е , че трудовият договор е регистриран в НАП на 06.12.2018 г. в 17,37 часа  , което означава , че към момента на проверката в 12,05 часа на същата дата когато нарушението се твърди за извършено , обективно е невъзможно съгласно чл.63 ал.2 КТ  да се предостави на работника уведомление по чл. 62 ал.3 КТ за регистриран в НАП трудов договор . Хипотезата на нарушение по чл.63 ал.2 КТ се реализира при наличие на съществуващ трудов договор и регистриране в НАП , едва след което работника се допуска до работа без да са му предоставени тези вече съществуващи документи .В случая те не са му предоставени тъй като при извършването на трудовата дейност не са съществували като юридически факти , и то при условия на кумулативност .  В тази насока практиката на съдилищата  е константна , последователна  и непротиворечива , като съдът посочва  само някой от касационните съдебни решения в този смисъл, а именно :

Решение № 1735/26.09.2013 г.  на АС-Бургас по к.н.а.х.д. № 217  от 2013 година,

Решение от 05.07.2013 г.  на АС- Кюстендил по к.н.а.х.д.  № 258 от 2013 година,

Решение  № 1332 от 13.06. 2013 година на АС-Пловдив по к.н.а.х.д. № 885 от 2013 г.,

Решение № 658/26.11.2012 г.  на АС-Плевен по к.н.а.х.д. № 869 от 2012 година.

Решение №8 / 01.02.2016 г. на АС-Разград  по к.н.а.х.д №135 /2015 г.

Решение № 129 / 28.04.2016 г.  на АС-Стара Загора по к.н.а.х.д  №104 /2016 г.

Решение №201 /15.06.2016 г. на АС-ВРАЦА  по к.н.а.х.д  № 214 / 2016 г.

Решение № 179 / 26.05.2016 г. на АС-ВРАЦА по к.н.а.х.д  № 215 /2016 г.

Решение № 474 /13.12.2016 г. на АС-Добрич по к.н.а.х.д № 513 /2016 г.  и мн.други , част от който посочени и в жалбата

 Обобщено правният извод в конкретният спор  се свежда до това , че  въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се предполага , а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален-писмен  (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказателното производство като източник на отговорността на работодателя, което води  до  неправилно приложение на материалния закон  съобразно действителните факти или иначе  казано описанието   на нарушението в диспозитива на атакуваното НП  не съответства на  установените факти  при липса на сключен договор между работодателя и работника по чл. 61 ал.1 КТ в писмена форма , съгласно чл. 62 т.1 КТ.  Съдът не разполага с процесуална възможност да преквалифицира възведеното нарушение , тъй като  на първо място  не е  посочено за такова  фактически извършеното нарушение на чл. 61 ал.1 КТ, както по правна квалификация, така и текстово , както изисква  чл. 42 т.4 и т. 5  ЗАНН за АУАН  и чл. 57 ал.1  т. 5 и т. 6 ЗАНН за НП.

При тези доводи НП е незаконосъобразно, тъй като от обективна страна  описаното нарушение с приетата  правна квалификация в атакуваното НП не е извършено , като  работодателя   е санкциониран  за деяние  , което не е реализирано от него  с необходимите съставомерни признаци от обективна страна , като без значение  е субективния елемент на същото , тъй като се касае за безвиновна отговорност  на юридическо лице.

Съобразно изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно  наказателно постановление № 06-001115 / 01.02.2019  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ, чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „ Елит строй 6“  ЕООД-Варна   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Врачански  административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

11

НОХД No 169/2019

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.В.Г.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 7.6.2019г.

За Районна прокуратура гр. Мездра  се явява районен прокурор П..

Обвиняемият се явява лично и с адв. П. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.Поддържам  постигнатото  и подписано  от    прокурор Е. споразумение.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл. 381 и сл. НПК както и 1 бр. декларация по чл. 381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

С.В.Г., ЕГН:**********, роден  на *** ***, общ. Мездра, ул.”…….” №2, българин,  български гражданин, основно образование,разведен, неосъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.: Не правя отвод на състава.

Съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл. 382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ Г.:Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия намира, че са спазени всички изисквания  на чл. 381 ал.5 НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

на основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 98/2019 г. по описа на РУ гр. МЕЗДРА

/ДП № 462/19 г. по описа на РП Мездра/

 

Днес на 31.05.2019 година в гр.Мездра между:

1. Е. Е. – ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. Мездра и  поддържано в съдебно заседание от  районен прокурор Ц. П. и

    2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. С.В.Г., ЕГН **********, пост.адрес: ***, основно образование, разведен,  български гражданин, неосъждан,  грамотен.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

      обв. С.В.Г., ЕГН **********, постдрес: ***, основно образование, разведен,  български гражданин, неосъждан,  грамотен, се признава за виновен в това, че на 22.03.2019 година в с. Лютиброд, на ул.”……” до № 23, държи огнестрелно оръжие – ловна пушка, тип успоредка, 12 калибър, марка „ИЖ” със сериен № ….., без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.

На обв. С.В.Г., ЕГН **********,   при условията на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК се определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ месеца,  което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

Веществени доказателства:

1. 1 чифт мъжки кожени чехли 42 номер се връщат на собственика  обв. С.В.Г. ЕГН **********.

2. 1 бр.ловна пушка, тип успоредка, 12 калибър, марка „ИЖ” със сериен № В0089 след приключване на производството се връща на собственика – К.р А. Я, ЕГН **********,***.

Направените по делото разноски в размер на 366,94 лв. се възлагат на обв. С.В.Г., в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

  В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди.

  Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                                                        СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:                                                                         ЗАЩИТНИК:            

              /Ц. П./                                                                /Г.П./

        ОБВИНЯЕМ:

                              /С.Г./

 

Съдът намира,  че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 382 ал.7 НПК

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото сключено между  Е. Е. – ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. Мездра и  поддържано в съдебно заседание от  районен прокурор Ц. П. и  адв. Г.П. – ВАК, като защитник на обв. С.В.Г., ЕГН **********, пост.адрес: ***, основно образование, разведен,  български гражданин, неосъждан,  грамотен, за това, че обв. С.В.Г., ЕГН: **********, пост.адрес: ***, основно образование, разведен, български гражданин, неосъждан,  грамотен, се признава за виновен в това, че на 22.03.2019 година в с. Люти брод, на ул.”…..” до № 23, държи огнестрелно оръжие – ловна пушка, тип успоредка, 12 калибър, марка „ИЖ” със сериен № ……., без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.

На обв. С.В.Г., ЕГН:**********,   при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,  което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

Веществени доказателства:

1. 1 чифт мъжки кожени чехли 42 номер се връщат на собственика  обв. С.В.Г. ЕГН **********.

2. 1 бр.ловна пушка, тип успоредка, 12 калибър, марка „ИЖ” със сериен № В0089 след приключване на производството се връща на собственика – К. А.Я., ЕГН **********,***.

 ОСЪЖДА С.В.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 366,94 лв. в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр. чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №169/2019 г. по описа на Районен съд гр. Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11,15 часа.

В законна сила на 7.6.2019г.

12

НОХД No 170/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.П.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 10.6.2019г.

За РП-***&** прокурор К..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните предложение за споразумение за решаване на ДП № 84/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. ***&**, сключено на основание чл.357 ал.1 т.4 вр. чл.381 ал.1 НК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

П.П.П. – роден на *** г. в гр. ***&**, живущ *** бряг, българин, български гражданин, със средно образование, кондуктор в „БДЖ” ЕАД ***&**, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което е изготвено в писмен вид. В него са уточнени всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид, което поддържам, което моля да одобрите и прекратите наказателното производство спрямо г-н П..

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искани яза промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия посочени в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ НА  ДП № 84/2019 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА  ГР. ***&** СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.357 АЛ.1 Т.4 ВР. ЧЛ.381 АЛ.1 НПК

 

Днес на 31.05.2019 година в гр. ***&**, обл. ***&* се постигна настоящото споразумение между:

1. **** К. - Прокурор при Районна прокуратура гр. ***&** и

2. Адвокат Г.П. ***, редовно упълномощен, като защитник на П.П.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, които се споразумяха за следното:

За това, че П.П.П. ***, при условията на продължавано престъпление направил опит да отнеме чужди движими вещи - 35 литра бензин, на обща стойност 86.10 лв. от владението и собственост на ****и ****, и двамата от гр. ***&**, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство - винтоверт с бургия Ф10 мм, както следва:

-от лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, направил опит да отнеме 20 литра бензин, на стойност 49.20 лева.

-от лек автомобил  „****” с рег. № ****, собственост на **** от гр. ***&**, направил опит да отнеме 15 литра бензин, на стойност 36.90 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - по  чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

За това, че П.П.П. *** при условията на продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - резервоари на леки автомобили, собственост на ****и ****, и двамата от гр. ***&**, на обща стойност 1074.00 лева, както следва:

-Унищожил резервоар на лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, на стойност 537.00 лева.

-Унищожил резервоар на лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, на стойност 537.00 лева - престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

Наказанието на П.П.П. се определя, както следва:

-за престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК - при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

-за престъплението по чл.216 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК - при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки, както следва:

1. По чл.42а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 и т.2 НК – ШЕСТ МЕСЕЦА  задължителна регистрация по настоящ адрес с подпис пред пробационен служител - ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

На основание чл.23 ал.1 НК на обвиняемия П.П.П. се определи едно общо най-тежко наказание, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание  чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен  съд.

Веществени доказателства по делото: 1 бр. винтоверт, марка „Райдър” с бургия Ф10мм се отнема в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК.

11 бр. мокри кърпи /употребяване/ да се унищожат поради липса на стойност, след приключване на производството.

Причинени имуществени вреди в резултат на деянието са възстановени изцяло.

Разноски по делото: се възлагат на обвиняемият П.П.П., както следва: 53.96 лв. за изготвяне на фотоалбуми; 236.00 лв. за изготвяне на СОЕ, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД на МВР-***&*.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                 Защитник:            

  (**** К.)                                     (адв. Г.П.)

                     Обвиняем:

                                   (П.П.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** К. - прокурор при Районна прокуратура град ***&**, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на П.П.П. и П.П.П. с ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 170/2019 г. по описа на РС-***&**, при следните условия:

Обвиняемият П.П.П. с ЕГН ********** ВИНОВНО на 19.03.2019 г. в гр. ***&** ул. ”****” пред дом № 36, при условията на продължавано престъпление направил опит да отнеме чужди движими вещи - 35 литра бензин, на обща стойност 86.10 лв. от владението и собственост на ****и ****, и двамата от гр. ***&**, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство - винтоверт с бургия Ф10 мм, както следва:

-от лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, направил опит да отнеме 20 литра бензин, на стойност 49.20 лева.

-от лек автомобил  „****” с рег. № ****, собственост на **** от гр. ***&**, направил опит да отнеме 15 литра бензин, на стойност 36.90 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - по  чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

За това, че П.П.П. *** при условията на продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - резервоари на леки автомобили, собственост на ****и ****, и двамата от гр. ***&**, на обща стойност 1074.00 лева, както следва:

- Унищожил резервоар на лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, на стойност 537.00 лева.

- Унищожил резервоар на лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на ****от гр. ***&**, на стойност 537.00 лева - престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

Наказанието на П.П.П. се определя, както следва:

-за престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК - при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

-за престъплението по чл.216 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК - при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки, както следва:

1. По чл.42а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 и т.2 НК – ШЕСТ МЕСЕЦА  задължителна регистрация по настоящ адрес с подпис пред пробационен служител - ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

На основание чл.23 ал.1 НК на обвиняемия П.П.П. се определи едно общо най-тежко наказание, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК, в полза на Държавата веществените доказателства по делото: 1 бр. винтоверт, марка „Райдър” с бургия Ф10мм.

Веществените доказателства - 11 бр. мокри кърпи /употребявани/ да се унищожат поради липса на стойност, след приключване на производството.

На обвиняемия П.П.П. се възлагат направени по делото разноски, както следва: 53.96 лв. за изготвяне на фотоалбуми; 236.00 лв. за изготвяне на СОЕ, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД на МВР-***&*.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 170/2019 г. по описа на РС-***&**.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 10.6.2019г.

13

АНД No 73/2019

КАТ

В.Г.К.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 12.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

В.Г. *** обжалвал  наказателно постановление № 18-0300-000289/30.05.2018 г. на Началник група  РУ-Мездра към ОД МВР-Враца,  с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки. 

В жалбата се твърди , че нарушението не е  извършено , като се е движел в населено място с  автомобил  и на знак „стоп“ е бил неправилно изпреварен от друг автомобил, който го засекъл след това и възникнала свада   между двамата водачи.

  В съдебно заседание жалбоподателя  се явява лично и поддържа жалбата, като не оспорва нарушението.По негово искане  е разпитан свидетел пътуващ в автомобила управляван от него. Моли  за отмяна на НП или алтернативно намаляване на   наложената глоба.

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Представен по делото е АУАН  №309/20.05.2018 г.  съставен срещу жалбоподателя В.Г. *** , за това , че на същата дата около 13,50 часа в с. Боденец, община Мездра на ул. „Антон Иванов“ , като водач на лек автомобил   „Ауди А3“ с ДК № Вр 4950 СВ  управлявал  автомобила в качеството си на водач на изпреварвано МПС, като не изпълнява отговорността си  да не увеличава скоростта, с което  да пречи на МПС , което го изпреварва в  същия момент. Нарушението е квалифицирано по чл. 42 ал.3 ЗДвП . 

Акта е подписан без възражения. 

Въз основа на него било издадено атакуваното НП с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП К.  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки. 

.

Съдът, като прецени установената фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка относно основателността и законосъобразността  на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното:

Жалбата е не  основателна .

Нарушението съдът намира за несъмнено доказано от показанията на  полицейски служител  Г.Г., както и от  показанията на св.  И. П., който пътувал  в автомобила на  жалбоподателя.  Релевантните факти се установяват  от  показанията на В.П. . От техните разпити се установява, че св. В. П.  на сочената дата , време и място в НП се движел с личния си автомобил в с. Боденец  към гр. Мездра, като приближавал у-образно кръстовище. Преди него П. започнал маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил „Ауди А3“ с № Вр 4950 СВ , който бил управляван от жалб.   В.К..  Същият  възприел  започналата маневра „изпреварване“ от движещия се зад него автомобил с водач В. П. , но въпреки това увеличил скоростта си на движение  в нарушение на чл. 42 ал.3 ЗДвП  и така попречил  маневрата да бъде завършена.  В краткия период от време  когато  пречел  на изпреварващия автомобил  били създадени предпоставки за ПТП с оглед мястото   върху насрещната пътна лента, където се намирал. 

В автомобила  на жалбоподателя се возил св. И. П. , който потвърждава тези обстоятелства, но твърди, че при започналата маневра „изпреварване“  водачът на автомобил  „Ауди А3“ В.К. , който управлявал  изпреварваният автомобил  увеличил скоростта , поради което  изпреварващия автомобил не могъл да завърши  започнатото изпреварване. Петков сочи, че  водачът  на автомобилът зад тях  при изпреварването   се изравнил с техния автомобил  при което започнал да ги заплашва, поради което  водачът В.К.  подал газ от уплаха , поради което не могъл да бъде изпреварен от задния автомобил.

Установява се несъмнено , че поведението на К. е нарушение  на чл. 42 ал.3 ЗДвП, като  правно релевантни са обстоятелствата  как той  е възприел поведението на водача  на автомобилът който започнал да го изпреварва , тъй като този автомобил предприел  маневрата съобразно закона. Самия жалбоподател  поддържа показанията  на св. И. П. возещ се с него в автомобила, като по същество пред съда  жалбоподателя не оспорва нарушението, но твърди, че го е извършил  в резултат на уплаха. Защитната позиция не се приема от съда, тъй като нарушението е свързано с неправилно изпреварване на автомобили , а не с поведението на водача в някой от тях към останалите участници в движението.

Снети са показания от полицейски служител Г.Г., който бил уведомен  от  ОД в РУ-Мездра  за  описаното  неправилно изпреварване. Г. установил автомобилите  в покой при входа на гр. Мездра от към с. Боденец. Той споделя разказаното   от него от очевидеца В.П. , като водач на изпреварващия автомобил.  Провел разговори и с  жалбоподателя, като водач на изпреварвания автомобил, като не си спомня  описаната  от св. П. ситуация да е отречена от него. Посочва, че съставил на К. АУАН , който бил подписан от него без възражения.

 При тази доказателствена съвкупност  се установява, че В.К.  като водач на автомобил марка „Ауди А3“ с № Вр 4950 СВ на 20.05.18 г. около 13,50 ч.  в с. Боденец на ул. „Антон Иванов“  по време на изпреварване  неправомерно е увеличил скоростта на управляваното от него превозно средство , като по този начин е попречил да бъде изпреварен  от друго МПС с водач  В. П., който правомерно започнал изпреварването в пътния участък. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 42 ал.3 ЗДвП, както в АУАН, така и в НП. Относимата за него санкционна норма по чл. 179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП е правилно приложена и съответства на  текстовия диспозитив на нарушението. За това нарушение тази разпоредба  въвежда фиксирано наказание – глоба от 150 лева , поради  което съдът не може да слиза под  тази рамка при наличие на забраната  по чл. 27 ал.5 ЗАНН. Не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН  , тъй като тежестта на нарушението  не се различава от обикновените случай от този вид /Решение № 283/20.07.2018 г. на АС-Враца по КАНД № 398/2017 г. /

 Съдът не установява допуснати  процесуални нарушения от категорията на съществените , които да опорочават производството.  Акта и НП са  издадено от компетентни лица в кръга на тяхната служба, което се установява  от т.1.3  за актосъставителя  и т.2.9  за наказващия орган  от приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.  на МВР възлагаща делегираща компетентност на съответни длъжностни лица от МВР да съставят АУАН и издават НП за нарушения на ЗДвП. АУАН е подписан от свидетел-очевидец. Текстовия диспозитив на нарушението в АУАН и НП кореспондира с приетата правна квалификация.  Административните актове съдържат в себе си всички необходими реквизити по чл. 42  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 ЗАНН   за НП, което като законосъобразно и правилно   следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН ще бъдат постигнати, а именно да се предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства  възпитателно и предупредително върху останалите  граждани.

По отношение отнемането на контролни точки , то това отнемане по своята правна същност не представлява административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН .Отнемането на контролни  точки не фигурира сред принудителните   административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което се налага извод за различната им правна същност, т.е. това отнемане не е  санкция която подлежи на самостоятелно обжалване, а е действие с контролно отчетен  характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция .

От друга страна следва да се вземе предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл са и разпоредбите на   Наредба № Із- 2539 /12 година на МВР, в сила 04.02.2013 г. . Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение.

Мотивиран  при горните съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра

 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 18-0300-000289/30.05.2018 г. на Началник група  РУ-Мездра към ОД МВР-Враца,  с което В.Г. ***  на основание чл.53 ЗАНН и чл. 179 ал.1 т. 5  пр.5  ЗДвП  е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/  лева, за виновно нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП и на основание  Наредба Iз-2539 на МВР  са отнети 10 контролни точки.  

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

 

14

НОХД No 44/2019

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

С.Ц.С.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 13.6.2019г.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.Ц.С. – роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, ЕГН **********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец септември 2018 г. с редовно писмено позволително за сеч № *****г., издадено от РДГ-Берковица на Ц.П. като представител на М.Д.Д. за извършване на сеч в Отдел № 266 Подотдел „С“ – имот с кадастрален № *****в землището на с. *****, общ. ***** представляващ горски фонд, е отсякъл 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“, немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 2 пл. куб. м. дърва на стойност 124,80 лева, собственост на наследниците на *****/, б.ж. на с. *****, като случаят е маловажен – престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият С.Ц.С. със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК, в това, че на неустановена дата през месец септември 2018 г. е отсякъл 1 пл.куб.м. дърва от дървесен вид „цер“ и „благун“ на стойност 62,40 лева и го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, С.Ц.С. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.  

ОСЪЖДА подсъдимият С.Ц.С. да заплати направени по делото разноски в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра в размер на 310 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.235 ал.7 НК, подсъдимият С.Ц.С. да заплати в полза на Държавата сумата от 124,80 лева, представляваща левовата равностойност на предмета на престъплението - 2 пл.куб.м. дърва от дървесен вид „цер“ и „благун“.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 2.8.2019г.

Подсъдимият С.Ц.С. *** е предаден на съд от РП-Мездра по обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, за това, че през м. септември 2018 г. на неустановена дата с редовно писмено позволително за сеч № *****г., издадено от РДГ-Берковица на Ц.П. като представител на М.Д. за извършване на сеч в Отдел № 266, Подотдел „с“ в имот с кадастрален номер *****в землището на с. *****, общ. ***** представляващ горски фонд, е отсякъл 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“, немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 3 пл. кубични метра дърва на стойност 187,20 лева, собственост на наследниците на Петко Цанов Петков (Цановски) – б.ж. на с. *****, като случаят е маловажен.

В съдебно заседание подсъдимият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, но не се е признал за виновен, като е отказал да даде обяснения и да отговаря на въпроси.

След като е отчел събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в речта си участващия по делото прокурор е заявил, че поддържа обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, по отношение на 2 плътни кубика дърва на стойност 124,80 лева, като не поддържа обвинението в останалата му част. Наличната доказателствена маса изцяло подкрепя описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, с изключая на количеството отсечени дървета. На тази база се иска на С. да бъде наложено наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона. Наред с това се предлага в съответствие с чл.235 ал.7 НК, подсъдимият да бъде осъден да заплати левовата равностойност на процесните дървета, тъй като същите към момента не са налични.

Защитникът адв. М.С. от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението, което се претендира спрямо него, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин същият да е отсякъл процесните 9 бр. дървета. Освен това, след като е изслушал становището на прокурора, защитникът твърди, че позицията на държавното обвинение е неясна, тъй като практически не става ясно за какъв вид, брой и количество дървета Стойков е предаден на съд.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният лесовъд свидетелят Ц.П. бил управител на „Екопелети“ ЕООД гр. Враца. На 27.07.2018 г. същият сключил със свидетеля М.Д. договор за възлагане на дейности в имот - горска територия. По силата на договора Д. като възложител разрешавал на изпълнителя П. да извърши следните дейности в имот с кадастрален номер *****Отдел 226, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. ***** а именно: маркиране и сортиментиране на дървесината на корен; измерване, маркиране и кубиране на дървесина в лежащо състояние; издаване на превозни билети; изготвяна не лесоустройствена програма или план-извлечение; издаване позволително за сеч; организиране добива и транспорта на дървесината. Д. бил упълномощен за тези свои действия по силата на нотариално заверено пълномощно от 21.03.2018 г. от свидетелката Н.Л., в качеството й на наследник на Петко Цанов Петков от с. *****. С този документ Л. практически предоставила възможност на Д. да извършва от нейно име и за нейна сметка дейности във връзка с получени от нея по наследство поземлени имоти, включително да сключва договори, да я представлява ред други лица за изготвяне на лесоустройствени планове, да се разпорежда с дървесината и т.н. Между свидетеля Ц.П. и лицензирания лесовъд свидетелят Й.П. бил сключен договор за извършване на лесовъдна дейност. В тази връзка свидетелят П. бил издал позволително за сеч № 0451303/21.08.2018 г., съгласно което сечта в имот с кадастрален номер *****Отдел 226, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. ***** следвала да се извърши за времето от 25.08.2018 г. – 31.12.2018 г. Предвидената за добив дървесина била 161 плътни кубически метра от дървесен вид „благун“ и „цер“. След издаване на позволителното за сеч останалите дейности, свързани с маркирането на дърветата за рязане, добиването и извозването им, издаването на превозните билети, били задължение на свидетеля П.. След приключване на сечта свидетелят П. следвало да извърши проверка относно това дали са били спазени изискванията за сеч, технологията на добива, както и дали са добити количеството дърва, указано в позволителното за сеч. Констатациите от проверката следвало да бъдат описани в протокол за освидетелстване на сечта. Такъв бил изготвен от свидетеля П. на 12.10.2018 г. За извършване на самата сеч свидетелят Ц.П. ангажирал подс. С.С., с когото се познавали отпреди. Подсъдимият притежавал необходимото разрешително като дървосекач и в началото на м. септември 2018 г. започнал сечта, като режел само дърветата, маркирани от свидетеля П.. На неустановена дата през месец септември 2018 г. обаче С. отрязал и 9 бр. дървета от вида „цер“ и „благун“, които не били маркирани в основата си. На 20.09.2018 г. свидетелите И.И. и К.К. *** извършили контролна проверка в процесния имот, който бил с обща площ 37 декара. На сечището контролните органи установили подсъдимия, който извършвал сеч. С. представил позволителното за сеч на И. и К.. При обхода на сечището, извършен съвместно с подсъдимия, контролните органи констатирали, наличие на 9 бр. пънове, които не са маркирани в основата. Три от тях били за дървета от горски вид „цер“, а останалите шест – от дървесен вид „благун“, с общ обем на дърветата 2 плътни кубични метра. За констатираното нарушение на С. бил съставен акт по Закона за горите от свидетеля И.. Същият изготвил и констативен протокол, в който били описани резултатите от проверката. Пъновете на неправомерно отсечените дървета били напръскани с червен спрей и в този вид останали в сечището. В последствие материалите били предадени в РП-Мездра, която образувала досъдебно производство за престъпление по чл.235 ал.1 НК. Според заключението на назначената в хода на ДП лесовъдно-оценителна експертиза стойността на дървата за огрев, предмет на обвинението, възлиза на 124,80 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.П.Л., Й.В.П., М.Д.Д., Ц.Й.П. и И.М.И., като по отношение на последния се кредитират показанията, изключая частта относно количеството и начина, по който същият е извършил измерването на процесните дървета с цел определяне на количеството им, както и от писмените доказателства: констативен протокол от 20.09.2018 г. в частта относно мястото на извършване на проверката и броя на отсечените дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“ (л.9); позволително за сеч № 0154303 (л.30); протокол за освидетелстване на сечище № 0425315 към позволително за сеч № 0154303 (л.49); скица на поземлен имот № 15-302760-15/15.05.2018 г. за поземлен имот с идентификатор *****в с. *****, общ. ***** обл. Враца (л.23-л.24); удостоверение за наследници на Петко Цанов Петков – б.ж. на с. ***** (л.39-л.40); акт за смърт на Петко Цанов Петков (л.41); пълномощно (л.45); договор за възлагане на дейности в имот – горска територия от 27.07.2018 г. (л.46); приемо-предавателен протокол от 14.10.2018 г. за предаване на позволително за сеч № 0451303/21.08.2018 г. (л.48); технологичен план за добив на дървесина в отдел 266, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. Роман в имот с кадастрален номер *****(л.51); карнет-опис за извършеното маркиране в отдел 266, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. Роман в имот с кадастрален номер *****и сортировъчна ведомост (л.52-л.53); договор за възлагане на дейности в имот – горска територия от 10.01.2016 г. между Ц.П. и инж. Й.П. (л.55); горско-стопанска програма на имот с идентификационен номер *****от 36.997 декара в землището на с. *****, общ. Роман (л.58-л.65); скица на поземлен имот с идентификационен номер *****(л.66-л.67); решения от 07.01.2004 г. и от 13.08.2003 г. на Общинска служба по Земеделие и гори гр. Роман за установяване собствеността върху отнети гори и земи от Горския фонд в землището на с. *****, общ. Роман по Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (л.72-л.73); лесотехническа – оценителна експертиза (л.90-л.91); декларация за семейно и и материално положение и имотно състояние л.99); справка за съдимост (л.102 ДП и л.15 от съдебното дело); характеристична справка (л.104); удостоверение по декларирани данни № 1100-380/27.02.2019 г. от Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Враца във връзка с декларирани от Ст. С. движимо и недвижимо имущества (л.13 от съдебното дело); лесотехническа експертиза (л.61-л.63) и приложени към нея сортиментни ведомости (л.64-л.67).

Преценявайки събраните в хода на наказателния процес доказателства, съдът приема, че подсъдимият С.С. е извършил престъпление против стопанството. Същият от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК. Подсъдимият е бил предаден на съд по обвинение за отсечени 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“, равняващи се на 3 пл.куб.м. дърва на обща стойност 187,20 лева, всички немаркирани с контролна горска марка. В с.з. прокуратурата е изразила становище, че поддържа обвинението спрямо С. за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК по отношение на 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“, немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на стойност 124,80 лева. Защитата оспорва обвинението, излагайки аргументи в смисъл, че събраните доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършител на деянието. Освен това, не става ясно какво количество дърва са отсечени, от какви дървесни видове и на каква стойност е отсеченото. Съдът, след като извърши цялостен анализ на събраните по делото доказателства, приема, че подсъдимият е извършил престъпление по смисъла на чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, като в резултат на деянието му са отсечени 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“, немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на стойност 124,80 лева и в този смисъл не споделя доводите на защитата. По делото не се спори, че имотът, в който е извършена сечта на процесните дървета, е с идентификационен номер 69972.14985, намиращ се в землището на с. *****, общ. ***** Отдел № 266, Подотдел „с“, собственост на наследниците на Петко Цанов Петков (Цановски) – б.ж. на с. *****. От писмените доказателства по делото става ясно, че свидетелят М.Д., в качеството си на пълномощник на свидетелката Н.Л. - наследник на Петко Петков (Цановски), е сключил договор със свидетеля Ц.П. за възлагане на дейности в процесния имот – горска територия. В тази връзка е било издадено и позволително за сеч № 0451303, приложено на л.30 от ДП, от чието съдържание става ясно, че в процесния имот е следвало да се извърши прореждане на дърветата, като за целта същите са били маркирани от свидетеля П. с контролна горска марка със синя боя. Очакваният добив е бил 161 плътни кубически метра лежаща маса от дървесни видове „благун“ и „цер“. Извършеното в последствие обхождане на процесния имот във връзка с освидетелстване на сечището, извършено от свидетеля Й.П. на 12.10.2018 г. в присъствието на свидетеля Ц.П., е показало, че сечта е била проведена на площ 3.700 хектара, съгласно позволителното, като действително отсеченото количество дървесина е било 153,6 куб.м. при посочени в позволителното 161 куб.м. Нарушения във връзка с извършването на сеч не са били констатирани. Според показанията на свидетеля Ц.П. за извършване на сечта в процесния имот е бил нает подс. С., който е притежавал необходимото разрешително за дървосекач. Същият е бил открит на място в процесния имот от служители на РДГ-Берковица, сред които и свидетелят И.И., и заедно с него контролните органи са извършили обход на имота във връзка с проверка относно извършването на сечта на дървета. Освен от показанията на П., съпричастността на подсъдимия относно сечта на процесните дървета, се установява и от показанията на свидетелите Й.П. и М.Д.. Същите заявяват в с.з., че са били запознати подробно със случая, включително и от подсъдимия, и освен данни във връзка с документалната подготовка на сечта, излагат и информация, с която обосновават мнението си за неправилно изчисляване на количеството отрязани дървета като кубатура. При това положение, на база писмените и гласни доказателствени източници, посочени по-горе, съдът приема за безспорно установено, че именно подсъдимият е лицето, извършило сеч на процесните 9 бр. дървета. В хода на съдебното следствие са събрани противоречиви гласни доказателства относно начина, по който е изчислена кубатурата на процесните дървета. Всички разпитани по делото свидетели са заявили, че според техните познания процесните 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“ са неправилно измерени и тяхното количество няма как да бъде претендираните по обвинителен акт 3 пл.куб.м. дърва. В показанията си свидетелят И. се е опитал да внесе яснота по този въпрос. Същият е заявил пред съда, че лично е измерил пъновете на въпросните 9 бр. дървета със стандартна ролетка. Същите са били немаркирани. След като ги измерили, контролните органи ги напръскали с червена боя, така, както се предвижда според законодателството. В последствие данните от измерването са послужили за изчисляване на кубатурата на отсечените дървета, което е било извършено в ДГС-Мездра по сортиментната ведомост. Въз основа на тези измервания и допълнителните изчисления, контролните органи са приели, че общата кубатура на отсечените дървета е 3 пл.куб.м. дърва, а размерите на пъновете на отсечените дървета са, както следва: 3 бр. от вида „благун“ са с размери на пъна съответно 16 см, всеки един от тях, останалите 3 бр. са с размери на пъна 20см, всеки един от тях, а за 3-те дървета от дървесен вид „цер“ размерите са били съответно 26см, 30см и 34см. Това описание на всяко едно от процесните дървета се съдържа в показанията на свидетеля И., дадени на ДП, които в тази част съдът е прочел в съответствие с разпоредбата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр. последно НПК. Данни относно количеството като кубатура на процесните дървета се съдържа и в констативния протокол, изготвен от свидетеля И., който е приложен на л.9. Отчитайки тези доказателствени източници, съдът намира, че същите не намират опора в останалата част от доказателствената маса. Както бе подчертано и по-горе в настоящите мотиви, с оглед противоречието в доказателствата, съдът е назначил лесотехническа експертиза, като е възложил на вещото лице инж. К.Н. – експерт лесовъд, да отговори на въпросите: с какъв диаметър са били описаните в ОА дървета на гръдна височина, за да може да се прецени дали същите е следвало да се маркират или не и описаните в ОА дървета отговарят ли на посочените в ОА плътни кубици. От заключението на експертизата става ясно, че диаметрите на гръдна височина на описаните в обвинителния акт дървета са били различни от посочените в обвинителния акт, а именно: дърветата от вид „цер“ са с диаметър на гръдна височина 20см – 1 бр.; 26см – 1 бр. и 28см – 1 бр., а дърветата от дървесен вид „благун“ – 14см. – 1 бр.; 16см – 3 бр. и 18см – 2 бр. Според вещото лице обемът на дърветата е 2 пл.куб.метра и не отговаря на описания в обвинителния акт. Както от заключението, така и от разпита на инж. К.Н. в с.з. става ясно, че огледът на място и измерванията на пъновете на процесните дървета са извършени в присъствието на подсъдимия и на свидетеля И.. С помощта на уред, наречен клуп, вещото лице е измерило диаметрите на отрезите на процесните дървета. След това е извършило измерване на гръдна височина на неотсечените в съседство дървета, които са били със същите диаметри, измерени на височината, на която са направени отрезите на процесните дървета. По този начин е била установена разлика в диаметрите, измерени в основата на стъблата и тези, които са измерени на гръдна височина, като по този начин е установен наличие на т.нар. в лесовъдството „сбег“. Разликата е била от 130 см. За установяване на обема на дървесината вещото лице е направило измерване и на височината на дърветата в зоната, в която са се намирали отсечените немаркирани дървета, при което е установил, че в тази зона дърветата от двата дървесни вида имат еднаква височина от 14м, за разлика от дърветата, намиращи се в близост до дола, където „церът“ е по-висок от „благуна“. След използване на сортиментни таблици са били изчислени обема на отсечените немаркирани дървета, който се равнява на общо 2 пл.куб.м. дърва, по един плътен кубичен метър от двата вида. В с.з. вещото лице е категорично, че разликата, както в крайната кубатура на отрязаните дървета, така и в данните за всяко едно от тях, между неговите изчисления и установеното от свидетеля И., е резултат от неправилното, според него, измерване, извършено от служителя на РДГ-Берковица. Това е така, тъй като контролните органи са мерили само диаметрите на пъновете на отрязаните дървета, но не са извършили измерване и на съседните на тях дървета на височина 1,30м. Освен това в сортиментните ведомости, които са били използвани, се попълват диаметрите на дърветата на височина 1,30м, а според констативния протокол, подкрепено от показанията на свидетеля И., са извършени измервания на диаметрите на пъновете на отсечените дървета. Липсата на измервания на съседните дървета практически е попречила на контролните органи да установят каква е разликата в диаметрите на отрезите и на тези на височина 1,30м, което би им позволило да установят стойността на т.нар. „сбег“. При това положение вещото лице е категорично, че стойностите, до които е достигнал свидетелят И. по отношение на общото количество отрязани дървета и характеристиките на всяко едно от тях, са нереални. При това положение, съдът кредитира изцяло стойностите, визирани в заключението на вещото лице и възприема същите като обективни и достигнати в резултат на измервания, съобразно добрата лесовъдска практика, като по същите причини не кредитира тази част от показанията на свидетеля И. и констативния протокол, касателно данните, попълнени от него. С оглед измерванията, визирани от вещото лице, настоящият състав приема, че процесните 9 бр. дървета подлежат на маркиране с контролна горска марка. Съгласно чл.50 ал.4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечища в горите, определените за сеч дървета с диаметър от 14см и по-голям от 14см, измерен на височина 130см, се отбелязват с КГМ. От таблицата, визирана в заключението на вещото лице всичките 9 бр. дървета са с диаметър на гръдна височина 14см и по-голям от 14см, откъдето следва извода, че същите подлежат на маркиране с КГМ. Според ал.5 на чл.15 от същата наредба, контролната горска марка се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона, или на някой от повърхностните корени, така, че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима. От показанията на свидетеля И. става ясно, че процесните дървета не са били маркирани, тъй като при обхода на място не е било констатирано наличие на марка, положена в основата на стъблото от долната страна на склона, или на някой от повърхностните корени. Въпреки липсата на КГМ, процесните дървета са били отрязани. С оглед на горното, съдът приема за установено по категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, като е отсякъл 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“ с данни както следва: дърветата от вид „цер“ с диаметър на гръдна височина 20см – 1 бр.; 26см – 1 бр. и 28см – 1 бр., а дърветата от дървесен вид „благун“ с диаметър на гръдна височина 14см. – 1 бр.; 16см – 3 бр. и 18см – 2 бр., всички немаркирани с КГМ, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на стойност 124,80 лева, като същевременно го признава за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК, за това, че на неустановена дата през месец септември 2018 г. е отсякъл 1 пл.куб.м. дърва от дървесен вид „цер“ и „благун“ на стойност 62,40 лева и го ОПРАВДАВА по това обвинение. Визираното престъпление е формално, на просто извършване и в този смисъл въпросът за причинени имуществени вреди е несъставомерен. Преценявайки доказателствената маса, настоящият състав приема, че е налице маловажен случай, с оглед характерът на извършеното и степента му на обществена опасност, обстоятелството, че отсечените дървета са сравнително малко количество на ниска стойност в рамките на 124,80 лева. От друга страна, данните за личността на подсъдимия сочат, че същият е личност с ниска степен на обществена опасност, неосъждан и с добри характеристични данни.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия.

За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

Признавайки С.С. за виновен, съдът, при определяне размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни, липсата на други нарушения на Закона за горите, за които да е санкциониран по административен ред (към настоящия момент двугодишната давност по ЗАНН за изпълнение на административни наказания глоба, наложени на подсъдимия по други дела, е изтекла), а като отегчаващи такива – вида и характера на деянието и степента му на обществена опасност, и по тези съображения му НАЛОЖИ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.

С оглед разпоредбата на чл.235 ал.7 НК, съдът осъжда подсъдимия С.С. да заплати в полза на Държавата сумата от 124,80 лева, представляваща левовата равностойност на предмета на престъплението – 2 пл.куб.м. дърва от дървесен вид „цер“ и „благун“.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, подсъдимият С.С. следва да заплати направени по делото разноски в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра в размер на 310 лева. 

По горните съображения съдът постанови своето решение.

 

15

АНД No 160/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Ц.К.С.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

      и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

 

                                                  Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемото лице Ц.К.С., ЕГН:**********, роден на  *** ***, с постоянен адрес:*** № 5, българин, български гражданин, не женен, основно образование, ученик в СУ ”И. В.” – Мездра, не осъждан,  за  ВИНОВЕН,  в това, че  макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си, на 10.05.2019 около 21,30 часа  в с. Горна Кремена, общ. Мездра на ул. „…..” срещу Дом № …… е управлявал МПС-мотопед марка MOTORHISPANIA, модел    S.L., с номер на рамата   …….. / без регистрационен номер/, собственост на  …….. от с. Г. Кремена, който не е регистрирано  по надлежния ред  - по реда на чл. 140  от ЗДвП -престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 НК.

ОСВОБОЖДАВА Ц.К.С. от наказателна отговорност, като му НАЛАГА на основание чл. 78а ал.6 НК  административно наказание  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,  което да се изпълни чрез  залепване на  съдебния акт  на обществено табло  в Кметството  по местоживеене ***.

ОСЪЖДА Ц.К.С.   и неговият родител  К.В.С. ***,  ЕГН:**********, солидарно да заплатят  в полза на  ОД МВР-Враца направени по делото разноски в размер на 23.48  лева  за  фотоалбум.

     РЕШЕНИЕТО  се обяви на присъстващите  страни и същото   подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 25.6.2019г.

С постановление от 21.05.2019 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на непълнолетното обвиняемото лице  Ц.К.С. *** ,  от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК вр.чл.63 ал.1 т.4 НК  за  това, че  макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си  на 10.05.2019г. около 21.30ч. в с. Горна Кремена, общ.Мездра на ул.:“Г. Димитров“, срещу дом № 47, е управлявал МПС-мотопед марка Мotorhispania, модел S.L VTVFUICE200013608,собственост на Т. Х. К.от с. Г. Кремена, който не е регистриран по надлежния ред-по реда на чл.140 от ЗдвП/ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и чл.10 ал.7 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ, ВРЕМЕННО ОТНЕМАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЗАГЛ. ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 105 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2012 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г.)/ „На мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата,табела с регистрационен номер се поставя само отзад“

     Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра поддържа обвинението и намира за налични в кумулативна връзка предпоставките за приложение на чл.78а НК,като наказанието глоба се замени с обществено порицание за непълнолетният обвиняем .

     Обвиняемото лице редовно призовано не се явява. Правата му се защитават от договорен защитник адв.М.С. ***,който поддържа становището на прокурора .

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

         Бързото производство е започнато  при условията на 356 ал.2 от НПК срещу Ц.К.С. от с. Горна Кремена, за извършено престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК и е приключено с мнение да бъде предаден на съд.

        При проведеното разследване е установена следната фактическа обстановка:

         На 08.05.2019г.св. Т. К. закупил мотопед от  Г.Б. от с. Д. Кремена, без да съставят договор . Мотопедът бил без рег. табели. На 10.05.2019г. К. запалил мотопеда и с него отишъл до крайпътното заведение в с. Г. Кремена . Там имало много младежи. Сред тях бил и обв.Ц.С.. Той поискал мотопеда да се повози. Обвиняемият знаел, че същия е без регистрационни табели, тъй като бил приятел с продавача- Г. Б. Дори  К. му казал, че има намерение в понеделник да отиде в гр. Враца, за да го регистрира. К. предложил на  обвиняемия да сложи каска, докато се вози с мотопеда, но той отказал.

         Същият ден-10.05.2019г. се извършвала специализирана полицейска операция на територията на РУ- Мездра. На работа били св.З. Н. мл. автокотрольор и Б. Ц.-полицейски инспектор при РУ-Мездра. Въпросната вечер те били изпратени на сигнал в село Г. Кремена. Връщайки се оттам, към 21.30ч. на ул. „Г. Димитров4“ № 47 те видели мотопеда- в случая обвиняемия. Н. включил светлинен сигнал на служебния автомобил и  С. спрял. Мл. автоконтрольорът се представил и поискал документи за мотопеда. С. дал личната си карта, а за мотопеда казал, че го взел  от Т. К. Н. се обадил на  дежурния, и поискал да му направят справка. Установили,че е марка Мotorhispania, модел S.L  с номер на рамата-VTVFUICE200013608 и нямал регистрация. Обвиняемият, нямал свидетелство за управление на МПС. За случая бил уведомен разсл. полицай. Той извършил оглед на мотопеда. Били направени и снимки от експерта при РУ Мездра. Бил установен  собственика- Т. К., който потвърдил, факта, че е дал мотопеда на обвиняемия да се повози и че е знаел, че е без регистрация.

          На  обвиняемия бил съставен акт № 187/10.05.2019г. за нарушение на чл.140 ал.1 и чл.150 от  ЗДв.П,който подписал, без възражение. Установено е, че С. е роден на  ***г. и   към момента на извършване на това деяние е бил непълнолетен. За същия са събрани данни, че разбира свойството и  значението на деянието и може да ръководи постъпките си.

          Въз основа на събраните доказателства на   Ц.К.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по транспорта, а именно За това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си  на 10.05.2019г. около 21.30ч. в с. Горна Кремена, общ.Мездра на ул.:“Г. Димитров“, срещу дом № 47, е управлявал МПС-мотопед марка Мotorhispania, модел S.L VTVFUICE200013608,собственост на Т. Х. К.от с. Г. Кремена, който не е регистриран по надлежния ред-по реда на чл.140 от ЗдвП/ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и чл.10 ал.7 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ, ВРЕМЕННО ОТНЕМАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЗАГЛ. ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 105 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2012 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г.)/ „На мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата,табела с регистрационен номер се поставя само отзад“

           От обективна и субективна страна обв. С. е извършил престъпление  по чл.345ал.2вр. с ал.1вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. От обективна страна, обвиняемият е извършил престъплението, чрез управлението на  процесното  моторно превозно средство . Това престъпление е  формално- „на просто извършване", като за него в закона не се изисква  съставомерен престъпен резултат.

           От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаел е, че МПС е, без  регистрация. Въпреки, че обвиняемият е неправоспособен /няма свидетелство за управление на МПС, той е длъжен  да знае, че управлението на МПС , без регистрация е престъпление.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК: протоколите за разпит на  служителите на полицията св. Б. Ц.-/л.12/,св.З. Н../13/, св. Т. К.л.14/, св. К.С.-/л.15/, заверено копие от акт за установено нарушение-/л.19/,справка за водача-/л.20/, акт за раждане/л.26/, справка характеристика-/л.29/, декларация за семейно и имотно състояние-/л.35/, свидетелство за съдимост-л./30/. Показанията на свидетелите са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна и субективна страна.Подкрепят се от протокола за оглед , изготвения фото албум  и обясненията на обвиняемия . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

Обвиняемият Ц.К.С. е  роден на   ***г***, българин с българско гражданство, не женен, не осъждан, ученик в 10 клас, в СУ „Иван Вазов“ гр. Мездра, с ЕГН: **********. За обвиняемия са събрани добри характеристични данни, които следва да се приемат, като смекчаващи отговорността му обстоятелства заедно с признанието за вина в досъдебна фаза и съжаление за извършеното .

За това престъпление НК предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до една година или глоба от  500 лв. до 1000 лв.. Обвиняемият  не е осъждан. По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидено в чл.78а ал.1 от НК-глоба от 1000 до 5000 лв. , която за непълнолетните се заменя с обществено порицание или възпитателна мярка по арг. от чл.78а ал.6 НК.Съдът наложи на непълнолетния обвиняем Ц.С. наказание „Обществено порицание“ , което да се изпълни чрез залепване на съдебният акт на общественото табло в кметството по местоживеене ***. Не намери основания за налагане на възпитателна мярка с оглед разпространеността на подобни деяния , която мярка по ЗБППМН няма санкционен характер . По този начин с наложеното наказание „Обществено порицание“  ще се постигнат  целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      Разноски по делото в размер на 23,48    лв. за фотоалбум бяха възложени солидарно в тежест на виновното непълнолетно лице и на неговият родител  на основание  чл.189 ал.3 НПК

      ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 29.6.2019г.

16

НОХД No 183/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.И.И.,
Г.Ц.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 17.6.2019г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемият И.И. лично и със служебен защитник адв. П.Ц. от ВрАК.

Обвиняемият Г.М. лично и със служебен защитник адв. П.М. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. И.И.: Да се гледа делото. 

АДВ. М.: Да се гледа делото. 

ОБВ. Г.М.: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото и 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните 1 бр. споразумения за прекратяване на наказателно производство и 1 бр. споразумение за решаване на ДП № 61/2019 г., и двете, постигнати на основание чл.381 и сл. НПК и 2 бр. декларации по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ:

И.И.И. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ХІ клас в *****гр. *****, неженен, ЕГН **********, осъждан.

Г.Ц.М. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в Х клас в СОУ „*****“ гр. *****, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразуменията.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемите сме постигнали споразумения, които са изготвени в писмен вид. В тях сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Поправки в съдържанията им няма да правя и моля да ги впишете в протокола в окончателен вид така, както са представени.

АДВ. Ц.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид, което поддържам. Искания за поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВ. И.И.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

АДВ. М.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, изготвено в писмен вид, което поддържам. Искания за поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВ. Г.М.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните 2 бр. споразумения и 2 бр. декларации от обвиняемите, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразуменията отговарят на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъдат вписани в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

За прекратяване на наказателно производство

на основание чл.381 и сл. НПК

 

Днес, 07.06.2019 г. в гр. ***** на основание чл.381 и сл. НПК се сключи настоящото споразумение за прекратяване на досъдебно производство № 396/2019 г. по описа на Районна прокуратура – *****, ДП № 61/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. *****, водено против

И.И.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ХІ клас на *****гр. *****, осъждан

 

І. СТРАНИ

Споразумението се сключи между:

1. Районна прокуратура гр. *****, представлявана от прокурор ***** *****, 

2. Адвокат П.Н.Ц. ***, служебен защитник на обвиняемия И.И.И., ЕГН **********

3. Обвиняемият И.И.И. с ЕГН **********

Страните постигат съгласие с настоящото споразумение наказателното производство по ДП № 396/2019 г. по описа на прокуратурата, ДП № 61/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. ***** да бъде прекратено и да несе провежда производството по общия ред при следните условия:

 

ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

Обвиняемият И.И.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ХІ клас на *****гр. *****, осъждан

ВИНОВНО:

Макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, на 21.02.2019 г. в гр. *****, в района на кооперативния пазар, е отнел от владението на *****от същия град, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – дамска кожена чанта, кутия с очила с диоптър и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 80 лева, собственост на *****, като за извършване на кражбата се е сговорил предварително с Г.Ц.М. ***, деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 НК.

 

ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

По чл.381 ал.5 т.2 НПК

На обвиняемия И.И.И. с ЕГН ********** за това престъпление се определя наказание  при условията на чл.54 ал.1 НК, ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”. На основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, изтърпяване на наказанието се отлага за срок от ДВЕ ГОДИНИ от влизане в сила на съдебния акт, с който е одобрено настоящото споразумение.

ІV. ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

По чл.381 ал.3 НПК

В резултат на деянието са причинени имуществени вреди в размер на 80 лева, които са възстановени.

По чл.381 ал.5 т.6 НПК по делото не са приобщени веществени доказателства.

V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

По чл.381 ал.5 т.6 НПК

Направените по делото разноски в размер на 33,50 лева да се възложат на обв. И., със съгласието на баща му ***** Ц. ***. 

С това споразумение страните уреждат окончателно всички въпроси, касаещи наказателната отговорност на обвиняемия И.И.И. с ЕГН ********** по отношение на описаното по-горе престъпление. След евентуално одобрение от съда настоящото споразумение ще има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящото споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра като един от тях се представи на съда за одобрение, а останалите два се предоставиха на страните.

Съгласието на страните с текстовете на настоящото споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                    Служебен защитник:            

  (***** *****)                                (адв. П.Ц.)

                                                                                        

 

                                                                 Обвиняем:

                                                                                         (И.И.)

 

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДП № 61/2019 г.

На основание чл.381 и сл. НПК

 

Днес, 07.06.2019 г. в гр. ***** между ***** ***** – прокурор в Районна прокуратура – ***** и адв. П.М. от ВрАК като служебен защитник на обвиняемия Г.Ц.М., роден на *** ***, ЕГН **********, се постигна настоящото споразумение за решаване на делото в следния смисъл:

Обвиняемият Г.Ц.М. се признава за виновен в това, че макар непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си, и е могъл да ръководи постъпките си, на 21.02.2019 г. в гр. ***** в района на кооперативния пазар, е отнел от владението на *****от същия град, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, движими вещи – дамска кожена чанта, кутия с очила с диоптър и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 80 лева, собственост на *****, като за извършване на кражбата се е сговорил предварително с И.И.И. *** и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.

На обвиняемия Г.Ц.М., роден на *** ***, ЕГН **********, се определя наказание, както следва:

За престъплението по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК – ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

В резултат на деянията са причинени имуществени вреди, които са възстановени.

Разходите по делото в размер на 33,50 лева се възлагат на обвиняемия, които следва да бъдат внесени в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. *****.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                    Служебен защитник:            

  (***** *****)                                (адв. П.М.)

                                                                                        

 

                                                                 Обвиняем:

                                                                                         (Г.М.)

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразуменията да бъдат одобрени във вида, в който сме ги представили.

АДВ. Ц.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВ. И.И.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. М.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВ. Г.М.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатите между страните споразумения не противоречат на закона и морала, разглеждат всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумения за решаване на делото, постигнати между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура град *****, адв. П.Ц. от ВрАК – служебен защитник на И.И.И. и обвиняемия И.И.И. ***, с ЕГН **********, адв. П.М. от ВрАК – служебен защитник на Г.Ц.М. и обвиняемия Г.Ц.М., с ЕГН **********, при следните условия:

Обвиняемият И.И.И. ***, с ЕГН **********, ВИНОВНО, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, на 21.02.2019 г. в гр. *****, в района на кооперативния пазар, е отнел от владението на *****от същия град, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – дамска кожена чанта, кутия с очила с диоптър и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 80 лева, собственост на *****, като за извършване на кражбата се е сговорил предварително с Г.Ц.М. ***, деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 НК.

На обвиняемия И.И.И. с ЕГН ********** се определя наказание, при условията на чл.54 ал.1 НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ДВЕ ГОДИНИ от влизане в сила на съдебния акт, с който е одобрено настоящото споразумение.

В резултат на деянието са причинени имуществени вреди в размер на 80 лева, които са възстановени.

Направените по делото разноски в размер на 33,50 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. ***** се възлагат на обвиняемия И.И.И. лично и със съгласието на неговия баща ***** Ц. ***. 

Обвиняемият Г.Ц.М. ***, с ЕГН **********, ВИНОВНО, макар непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си, и е могъл да ръководи постъпките си, на 21.02.2019 г. в гр. ***** в района на кооперативния пазар, е отнел от владението на *****от същия град, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, движими вещи – дамска кожена чанта, кутия с очила с диоптър и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 80 лева, собственост на *****, като за извършване на кражбата се е сговорил предварително с И.И.И. *** и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.

На обвиняемия Г.Ц.М., се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

В резултат на деянията са причинени имуществени вреди, които са възстановени.

Разходите по делото в размер на 33,50 лева се възлагат на обвиняемия, които следва да бъдат внесени в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. *****.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 183/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.  

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.10 часа.

В законна сила на 17.6.2019г.

17

НОХД No 79/2019

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.П.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 18.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                                      

 П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият И.П.И., ЕГН:**********,*** – настоящ адрес, българин, български  гражданин, не женен,  осъждан,  работи във Ф” …..” ЕООД гр. София, като пакетажник,  ЗА ВИНОВЕН, в това, че  след като е осъден с Определение  от 21.12.2017 година  по гр. дело №1415/2017 година на  РС-Мездра, влязло в сила на 21.12.2017 година да издържа свой низходящ – сина си А…. И.И., ЕГН:**********, чрез неговият законен представител – майка му  В.Г.М.  в размер на 150 лева месечно, за периода от м. Юни 2018 година  до м. Февруари 2019 година, включително, съзнателно не е  изпълнил  задължението си  в размер на повече от две месечни вноски, а именно девет месечни вноски  или общо 1350 лева - престъпление по  чл. 183 ал.1  НК.

На основание чл. 183 ал.3 НК  не наказва  подсъдимият И.П.И., поради внасяне на дължимата издръжка до произнасяне на присъдата.

      ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 26.6.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс. И.П.И., роден на ***г. в гр.Мездра, българин, безработен , средно образование, не женен, осъждан ,  ЕГН:**********

             За това,че след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК

Компетентен да разгледа делото е РС-Мездра относно наличие на  носимо парично задължение по смисъла на чл.68 б”а” ЗЗД с изпълнение на издръжка по  местожителството на кредитора В.М. ***  .

В РЗ  от 18.06.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В с.з подсъдимият възстанови дължимата сума по издръжката съобразно предявеното обвинение

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение, но с оглед възстановяване на сумата по издръжката иска приложение на чл.183 ал.3 НК , като не се наложи съответното наказание .

Защитникът адв.Ц. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.  Съжалява за извършеното.  В с.з е възстановил пълният размер на дължимата издръжка и пледира да не се налага наказание с оглед разпоредбата на чл.183 ал.3 НК

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят а именно:

Подсъдимия  И.П.И. и св.В.  Г.М. живели заедно. От съвместното им съжителствуване се родило детето-Александър И. с ЕГН: **********.Отношенията между подсъдимия и М. се влошили и те се разделили. Св. М. завела гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд- Мездра, като  искала да се постанови решение, с което бащата на детето- в случая обв. И. да заплаща издръжка.Искала да се определи и режим на виждане , както и съдът да предостави упражняването на родителските  права на детето на нея. По това гр. дело била постигната спогодба, като страните се  съгласили обв.И. да заплаща месечна издръжка на детето-А. в размер на 150лв., чрез неговия законен представител- майката- В.М..Със спогодбата упражняването на родителските права били предоставени на М..Това  определение, с което е одобрена спогодбата влязло в сила на 21.12.2017г. Първоначално подсъдимия  плащал редовно месечната издръжка. След това спрял да плаща. Затова М. подала молба и било образувано изпълнително дело № 51/18г. по описа на ДСС при Районен съд- Мездра с длъжник- обв. И.. На два пъти в изпълнителната служба постъпили по 200лв. или общо 400лв., като от тези две вноски по 50лв. са удържани като държавна такса в полза на Районен съд-Мездра. Освен тези суми със записи на М. били  изплатени още три вноски. Тоест И. изпълнил задълженията си до края на май 2018г. От  юни 2018г. до  края на февруари 2019г. И. дължи 9 месечни вноски по 150лв. или 1350лв.  Същият дължи повече от две месечни вноски. Подсъдимия  И. е извършил престъпление против брака, семейството и младежта. Въз основа на събраните доказателства на  същия е повдигнато обвинение, за това че , след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си -Александър И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

От обективна страна, деянието е извършено, чрез бездействие- неплащане. От субективна страна деянието е  извършено умишлено, с пряк умисъл-съгласно чл.11 ал.2 от НК, а именно съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

По повдигнатото обвинение И. се признава за виновен. Завява, че няма  доходи и редовна работа, поради което не плащал издръжката.

В хода на разследването е изискана информация, относно наличието на трудови договори на обвиняемия. В справка за актуално състояние от НАП е посочено, че на 08.02.2018г. е регистриран трудов договор между обвиняемия и „Ариел 2015“ ЕООД гр. Септември, преди това има още един сключен договор със същата фирма на 08.08.2016г. От Агенцията по вписване е приложена справка, че на името на И. няма данни за  имоти негова собственост. От Агенцията по заетостта е приложена справка, че И. е бил регистриран в бюрото по труда- гр. Мездра и регистрацията му  като безработен е прекратена на 16.02.2015г.

 Практиката на Върховния съд е трайна, че родителят е длъжен да осигури издръжка на детето си, независимо от статуса си на работещ или безработен. Единственото изключение посочено в решения на ВКС е случая, когато  лицето търпи наказание лишаване от свобода ефективно, като в пенициарното заведение не работи по време на изтърпяване, на наказанието и няма  доходи. Подсъдимия  И. е осъждан три пъти с присъди, като няма ефективно изтърпяна присъда. Последното осъждане е  от 2011г., като е направено групиране на наказанията по нохд №400/11г и по № 214/11г. и двете по описа на РС-Мездра,в сила от 05.01.2012г. и му е определено  общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10месаца, като изтърпяването му е отложено за срок от 3 години.

Обвинението  се доказа от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на св.В.М.-/л.45,47-48,76/, изпълнителен лист-/л.15/, покана за доброволно изпълнение-/л.16/, разписка-/л.7/, запорно съобщение-/л.19/, вносни  бележки/л.20,21,22/, удостоверение за декларирани данни от община Роман-/л. 34/, определение на РС-Мездра /л.36/, справки от агенция по вписване/л-38/ от НАП-/л.40,41/,справка от ДСИ-/л.43/, акт за раждане на детето/л.44/; свидетелство за съдимост-/л.49/, характеристика-/л.52/; декларация за семейно и имотно състояние/л.77/.

Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се,поради което по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата,поради което те не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза , съотнесено с изискването за анализ единствено при противоречие на доказателствената съвкупност - аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице . 

При тези  обстоятелства и  след събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установено, че подсъдимият И.П.И. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.183  ал.1 НК изразено в това ,че  след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК

От субективна страна деянието е извършено умишлено ,с пряк умисъл.Подсъдимият   е съзнавал обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не могъл  да изпълни това си задължение,което не го  оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК  .Факта , че за инкриминираният период не е извършвала трудова дейност ,въпреки че е  работоспособен ,сочи за обстоятелството ,че е могъл  и е бил длъжен   да набавя за себе си  доходи от трудова дейност и в резултат на това да заплаща дължимата месечна издръжка на малолетното си дете  . Подсъдимият  е работоспособно лице на млада  възраст  и е следвало да прояви трудова активност в резултат на което  тези средства освен за задоволяване на неговите  нужди да са достатъчни в определеният от съда размер да задоволят минималните нужди и на неговото дете на което  дължи месечна издръжка чрез неговата майка  законен представител В.М.   .

 Подсъдимият И. е със  средно  образование ,не работи , не разполага с доходи и недвижимо  имущество ,  в активна трудова възраст   , здрава физически и психически ,    осъждан многократно ,  притежава положителни   характеристични данни по местоживеене .

В с.з на 18.06.2019 г. пострадалата В.М. заявява , че е получила част от дължимата сума по издръжката , като остава незаплатена част от 450 лв. Пред съдебният състав подсъдимият възстанови и тази сума,което е отразено в протокола от с.з на 18.06.2019 г.  , като по този начин изцяло е заплатил дължимата издръжка на М. съобразно размерът по ОА и липсват доказателства да са настъпили за пострадалата М. други вредни последици.

      Съгласно императивната норма на чл.183 ал.3 НК при тези кумулативни предпоставки не  следва да се наказва деецът ,като тази разпоредба не се прилага повторно. Липсват доказателства за нейното прилагане до момента , поради което съдът призна подсъдимият И.П.И.   за виновен в това , че  след като е осъден с определение  от 21.12.2017г. по гр. д. № 1415/17г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-сина си –А. И.И. с ЕГН:********** , чрез неговия законен представител- майка му-В.Г.М. в размер на 150лв. месечно, за периода  от юни 2018г. до февруари 2019г.включително , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер  на повече от две вноски, а именно  9 вноски или общо 1350лв. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК ,  като на основание чл.183 ал.3 НК не го наказа поради внасяне на дължимата издръжка до произнасяне на присъдата .

В законна сила на 4.7.2019г.

18

АНД No 94/2019

КАТ

Б.Д.Й.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 19.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Б.Д.Й. *** чрез пълномощника си адв. В.Ч. от ВрАК е обжалвал наказателно постановление № 19-0300-000040/15.02.2019 година на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ гр.Мездра, с което за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предложения 1 и 2 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Наред с това е налице неправилно прилагане на материалния закон, тъй като на жалбоподателят е наложено наказание глоба въз основа на административно - наказателна разпоредба, която не съответства на правната квалификация на деянието. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. 

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в с.з.

Процесуалния му представител адв. В.Ч. от ВрАК поддържа искането за отмяна на постановлението поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. На база събраните в хода на съдебното производство доказателства допълнително са изложени мотиви в смисъл, че не е безспорно установено мястото на извършване на нарушението. Изхождайки от писмените доказателства, в частност изпратеното от Община Мездра писмо, защитата прави извода, че наличната доказателствена маса не сочи по безспорен и категоричен начин описаното в административните актове нарушение да е извършено в село Старо село, общ. Мездра на кръстовището на улиците „Г. Димитров“ и „Кольо Фичето“, така, както са приели актосъставитилят и наказващият орган, а това по същество е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление. В представената по делото писмена защита са развити подробни съображение в подкрепа на посочените по-горе основания за отмяна на обжалвания акт.

               Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 06.02.2019 г. около 11,30 часа свидетелите Г.Г. и Г.Г. *** били изпратени в село Старо село по сигнал за настъпило пътно - транспортно произшествие с материални щети. След като пристигнали на местопроизшествието, контролните органи провели разговори с водачите, от които станало ясно, че товарния автомобил „Опел Мовано“ с регистрационен номер ЕН5711ВН се е движил по главната за селото улица „Г. Димитров“, а лекия автомобил – „Рено Клио“ с регистрационен номер СА7941ХВ – по улица, пресечна на главната. Въпреки наличието на пътен знак „Б2“ преди кръстовището с улица „Г.Димитров“, водачът на лекия автомобил Б.Й. не спрял и предприел маневра ляв завой. От своя страна другият водач опитал да спре, но тъй като пътния участък бил хлъзгав, той не успял да овладее товарния автомобил. Последвал удар в лекия автомобил, от който колата се преобърнала странично. От разговори с лица, живущи в съседните на местопроизшествието къщи, полицейските служители узнали, че улицата, по която се е движил Й., била „Кольо Фичето“. За извършеното нарушение на водача бил съставен АУАН по Закона за движението по пътищата. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.А.Г. и Г.А.Г..

По искане на защитата като свидетел в хода на производството е разпитан Илия Иванов Йолов. Същият твърди, че двамата с Й. ***, която е първата пряка в дясно на главната улица „Г. Димитров“ по посока на движението от град Мездра към град Роман. Пътната настилка е от натрошен чакъл и няма поставени пътни знаци, и маркировка. Свидетелят е категоричен, че в края на улицата преди кръстовището с главната улица „Г. Димитров“ няма поставен пътен знак „Б2“. Въпросната сутрин на път към магазина Йолов видял лекия автомобил на жалбоподателя, паркиран през къщата му, с посока към изхода на улицата и кръстовището й с главната. Когато се връщал към дома си, ПТП вече било настъпило. 

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното, както в жалбата, подадена от Б.Й., така и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна по следните съображения:

При проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира неизпълнение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, поради което не се произнася по съществото на спора. Изхождайки от наличните доказателствени източници, съдът приема, че същите не съдържат достатъчно данни, които с необходимата категоричност да установяват мястото на извършване на нарушението. Според фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, нарушението е било извършено на кръстовището на улиците „Кольо Фичето“ и „Г. *** село. Това обстоятелство се подкрепя от показанията на свидетелите Г.Г. и Г.Г.. Полицейските служители са категорични и относно факта, че в края на улица „Кольо Фичето“ преди кръстовището е имало поставен пътен знак „Б2“, с който жалбоподателя не се е съобразил. Съобщеното от тези свидетели обаче се опровергава от останалите доказателствени източници. Тук следва да се имат предвид показанията на свидетеля Илия Йолов. При разпита си в съдебно заседание този свидетел подробно е описал състоянието на улицата, по която се е движил автомобила на жалбоподателя непосредствено преди ПТП. Според Йолов, пътната настилка е от натрошен чакъл и няма поставени пътни знаци и маркировка. Свидетелят е категоричен, че става дума за улица „Шипка“, в чийто край преди кръстовището с главната улица „Г. Димитров“ няма поставен пътен знак „Б2“. На база съобщеното от свидетеля Йолов, съдът е отправил искане до Община Мездра за предоставяне на информация относно това дали на територията на село Старо село съществува кръстовище на улиците „Шипка“ и „Г. Димитров“; ако съществува такова, да се уточни да е регулирано, има ли поставена пътна маркировка – хоризонтална и вертикална, в какво състояние е същата; съществува ли на територията на населеното място улица „Кольо Фичето“; ако съществува – има ли досег с улица „Г. Димитров“, в какво състояние е улицата и има ли положена пътна маркировка /хоризонтална и вертикална/. От съдържанието на постъпилото по делото писмо регистр. № 11.01-256/13.05.2019 година от Кмета на Община Мездра става ясно, че в урбанизираната територия на село Старо село, определена с действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 579/20.09.1991 година, съществува кръстовище между улиците „Шипка“ и „Г. Димитров“ като част от уличната мрежа в населеното място с пресечна точка от осовата мрежа о.к. 49. В зоната на въпросното кръстовище, в прилежащия към ул. „Шипка“ тротоар е поставен пътен знак Б2 за определяне на пътя с предимство, но няма изпълнена хоризонтална маркировка. По отношение на улица „Кольо Фичето“, в писмото се посочва, че такава улица съществува в населеното място и има връзка с ул. „Г. Димитров“ в пресечна точка от осовата мрежа о.к. 78. Улицата е без настилка и в зоната на кръстовището няма изпълнена хоризонтална и вертикална маркировка. Имайки предвид така очертаните доказателствени източници, настоящият състав приема, че същите съдържат противоречиви данни относно мястото на извършване на нарушението. При това положение не може да се приеме, че същото е безспорно установено. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административните актове следва да отговарят на изискванията за съдържание, императивно изброени в чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. Сред тях безспорно са дата и място на извършване на нарушението. Наличието на противоречиви данни по отношение на мястото на извършване на процесното нарушение, освен неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове, води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице липса на яснота по този въпрос. Практически неустановяването по безспорен начин на мястото на извършване на нарушението, води до липса на този реквизит в съдържанието на АУАН и НП, а това е нарушение на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН, водещо до отмяна на обжалваното постановление. Тези нарушения няма как да бъдат санирани в хода на съдебното производство и по тази причина обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000040/15.02.2019 година на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ гр.Мездра, с което за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението пътищата на Б.Д.Й. *** е наложено, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предложения 1 и 2 от Закона за движението по пътищата, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

19

АНД No 165/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Н.Б.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 19.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия И.Н.Б. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2019 г. във вилна постройка, находяща се в гр.М., ул.„П.“ № 10, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30 ал.2 т.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал, високорисково наркотично вещество - канабис /Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, както следва: обект № 1 с нето тегло - 17,204 гр., със съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 0,99%., на стойност 103.22 лева по цени за пласмент на улицата и обект № 2 с нето тегло - 10,802 гр. със съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,18%, на стойност 64.81 лева, или всичко общо на стойност 168.03 лева по цени за пласмент на улицата и случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

ОТНЕМА на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата предмета и средството на престъплението, а именно: 17,074 грама коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 0,99% и 10,672 грама коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,18%, или общо 27 746 грама, които подлежат на унищожаване на основание чл.8 ал.3 от Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между Агенцията за държавни вземания и Висшия съдебен съвет и 1 брой бял полиетиленов плик, съдържащ 2 броя гриндери и 1 брой ел.везна – сива на цвят.

ПОСТАНОВЯВА приложеното по Досъдебното производство веществено доказателство, а именно: 1 брой бял хартиен плик, съдържащ опаковки от ФХЕ, да бъде УНИЩОЖЕН след влизане в сила на настоящето решение.

ОСЪЖДА И.Н.Б.  да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 185.91 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 20.6.2019г.

С Предложение от 28.05.2019 год. Районна прокуратура гр.М. е направила искане на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия И.Н.Б. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

Районна прокуратура гр.М. редовно призована, представител не е изпратила и не е ангажирала становище по делото.

Обвиняемият редовно призован, не се явява, нито пък се представлява и не е ангажирал становище по делото.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Н 16.05.2019 г. служители при РУ гр.М. извършили полицейска проверка по оперативна информация и изготвен план за провеждане на СПО по линия „Противодействие разпространението на наркотични вещества“ в дома на обвиняемия И.Н.Б.,***. При проверката във вилна постройка в двора на дома на Б. били установени наркотични вещества. Било извършено претърсване, при което били иззети, както следва: обект № 1 - 17,204 гр. суха листна маса и обект № 2 - 10,802 гр. суха листна маса. При направения на място полеви нарко-тест същата реагирала на канабис.

От назначената по делото Съдебно-физикохимична експертиза е установено, че съдържанието на представените за изследване обекти, както следва:

- обект № 1 - 17,204 гр. суха листна маса е установено, че същата представлява коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент — тетрахидроканабинол 0,99%.

- обект № 2 - 10,802 гр. суха листна маса е установено, че същата представлява коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,18%.

Конопът /канабисът/, има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол /забрана/ съгласно списък 1 на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., изменена с протокол от 1972 г. ратифицирана от Република България и Закона за контрол в/у наркотичните вещества и прекурсорите, според, който е включена в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Тетрахидроканабинол е поставен под контрол в Списък 1- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Оценяването на наркотичното вещество, предмет на настоящото производство е извършено на основание Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. ДВ 15/1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството и Приложение № 2 към чл. единствен изм. ДВ 14/2000 г. по цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, именно: обект № 1- 103,22 лв., а обект № 2 - 64,81 лв. или общо на стойност 168,03лв.. Обвиняемият сочи, че използва така установения канабис, за лични нужди, тъй като се чувства добре, предвид заболяването, от което страда и медицинските разработки, които е изчел относно приложението му при този вид заболяване.

Горната фактическа обстановка се установява от Разпореждане № 243/17.05.2019 г., постановено по НЧД № 156/2019 г., с което е одобрен на основание чл.161 ал.2 от НПК Протокол за претърсване и изземване в неотложен случай, с последващо съдебно одобрение от 16.05.2019 г., Албум за посетено произшествие, Протокол за тестване и запечатване на намереното и иззето наркотично вещество от 16.05.2019 г., от показанията на свидетелите К.Н., И.Н., П.Х., Протокол за извършена Физикохимична експертиза № 73/17.05.2019 г., писмо под рег.№ 300000-1861/22.05.2019 г., Протокол за извършена проверка в помещение, без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 16.05.2019 г., Справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр.М. и приложенията към нея, Характеристични данни, Актуална справка за съдимост, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Медицинска документация от МБАЛ „М.” ЕООД, копие от Студентска книжка и Диплома за средно образование.

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемия И.Н.Б. *** е извършил общоопасно престъпление - престъпление против народното здраве. На 16.05.2019 г. във вилна постройка находяща се в гр.М., ул.„П.“ № 10, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30, ал.2, т.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал, високорисково наркотично вещество - канабис / Списък 1 „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, както следва: обект № 1 с нето тегло - 17,204 гр. със съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 0,99%., на стойност 103,22 лв. по цени за пласмент на улицата и обект № 2 с нето тегло - 10,802 гр. със съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,18%, на стойност 64,81 лв. или всичко общо на стойност 168,03 лв. по цени за пласмент на улицата.

Действал е умишлено. В настоящия случай количеството и стойността на държаното наркотично вещество - коноп предмет на производство е съществен белег при преценка маловажността на деянието, но този белег не е единствен и изолиран с оглед тази преценка. В тази насока съгласно ТР № 23/1981 г. на ОСНК, следва да се направи преценка на всички фактори, които характеризират едно деяние като маловажен случай, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, вредни последици от него. В тази връзка от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба /във връзка със здравословен проблем/, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства относно личността на дееца също влияят върху преценката за това, че случаят сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Обвиняемият Б. е млад човек, като възрастта му сочи на по-малък житейски опит и незрялост в емоционално-волева сфера. Той не е осъждан, с много добри характеристични данни, няма данни да е установяван до този момента с наркотични вещества, указал е пълно съдействие на разследването, проявява критичност към извършеното деяние и е изразил съжаление за действията си. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по - ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид. Налице е маловажен случай, по смисъла на чл. 93 т. 9 НК. Поради така изложените съображения, намирам, че обв. И.Н.Б. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.

Въз основа на събраните доказателства на И.Б. е повдигнато обвинение по горецитирания текст от НК. Той се признава за виновен. Дава кратко обяснение за случая. Изразява съжаление за извършеното. Категоричен е, че не разпространява наркотици, а ги използва за лична употреба. За това престъпление НК предвижда наказание глоба до 1 000 лева.     По отношение на Б.  не е прилагана Глава VІІІ, раздел ІV НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер. Не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел. В случая са налице задължителните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – неженен, студент, без никакви средства, доходи и имущество. Посочените обстоятелства мотивираха съда да определи глобата в минималния предвиден от закона размер.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата предмета и средството на престъплението, а именно: 17,074 грама коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 0,99% и 10,672 грама коноп /канабис/, с концентрация на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,18%, или общо 27 746 грама, които подлежат на унищожаване на основание чл.8 ал.3 от Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между Агенцията за държавни вземания и Висшия съдебен съвет и 1 брой бял полиетиленов плик, съдържащ 2 броя гриндери и 1 брой ел.везна – сива на цвят.

Със своя съдебен акт съдът постанови приложеното по Досъдебното производство веществено доказателство, а именно: 1 брой бял хартиен плик, съдържащ опаковки от ФХЕ, да бъде УНИЩОЖЕН след влизане в сила на настоящето решение.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати  в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 185.91 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

20

АНД No 55/2019

АДФИ

Г.С.С.

АДФИ - СОФИЯ

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 20.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Г.С. *** е обжалвал Наказателно постановление № 11-01-523/19.12.2018 година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София /АДФИ/, с което за нарушение на чл.126 вр. §2 от ДР на Закона за публичните финанси /ЗПФ/, на основание чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Оплакванията са в смисъл, че изложената в актовете фактическа обстановка не кореспондира с действителните събития. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. На това основание се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпило становище, в което са изложени доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Корнелия Цекова, счита, че НП следва да бъде потвърдено, тъй като нарушението е установено по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са налице данни за наличие на процесуални нарушения при съставянето и връчването на административните актове. По делото са постъпили писмени бележки, в които са доразвити мотивите към искането за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Съгласно Заповед № ФК-10-461/14.05.2018 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София на свидетелят Д.Б. – държавен финансов инспектор от ИРМ гр. Плевен била възложена в периода от 16.05.2018 година до 27.06.2018 година включително финансова инспекция в Община Мездра със задачи, както следва: 1. Проверки за законосъобразност на отчетените през 2015 г. разходи на бюджетни средства за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, сключените договори, изпълнението им и плащания по тях. Проверка на усвояването по предназначение на получените средства в съответствие с целевото им предназначение и спазване разпоредбите на чл.56 от Постановление № 380/29.12.2015 г. на МС за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2016 г.; 2. Проверки за законосъобразност на отчетените през 2016 г. разходи на бюджетни средства за дейностите за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, сключените договори, изпълнението им и плащания по тях. Проверка за усвояването по предназначение на получените средства в съответствие с целевото им предназначение и спазване разпоредбите на чл.48 от Постановление № 374/22.12.2016 г. на МС за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2017 г.; 3. Проверки за законосъобразност на отчетените през 2017 г. разходи на бюджетни средства за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, сключените договори, изпълнението им и плащанията по тях. Проверка на усвояването по предназначение на получените средства в съответствие с целевото им предназначение и спазване разпоредбите на чл.47 от Постановление № 332/22.12.2017 г. на МС за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2018 г. Със заповед № ФК-10-580/13.06.2018 г. на Директора на АДФИ срокът за извършване на финансовата инспекция е бил удължен с 10 работни дни, считано от 28.06.2018 година до 11.07.2018 година включително. При проверката на документите във връзка с поставените на финансовата инспекция задачи, свидетелят Б. констатирал нарушение на Закона за публичните финанси по отношение използването на средства, предоставени от държавния бюджет за целево финансиране във връзка със зимното поддържане и снегопочистване на общинските пътища. С Решение № 236/2007 година /изм. и доп. РМС № 646/26.10.2017 година/ МС на Р България е утвърдил Списък на общинските пътища на територията на страната, в който са включени 23 пътища, находящи се в Община Мездра с обща дължина 122,970 км. В чл.50 на Закона за държавния бюджет на Р България за 2016 г. са предвидени трансфери за местни дейности за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в размер на 28 128,1 хил.лева, в т.ч. целеви трансфери за община Мездра 131,1 хил.лева. Предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 година целеви трансфери са постъпили в община Мездра на 25.01.2016 г. в размер на 98 325 лева и на 28.10.2016 г. в размер на 32 775 лева или общо 131 100 лева. Заедно с наличните на 01.01.2016 г. средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в размер на 50 402 лева, Община Мездра е разполагала през 2016 г. с общата сума от 181 502 лева целеви средства, предназначени за зимно поддържане на общинските пътища. През периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в Община Мездра са били отчетени разходи на бюджетни средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища в размер на 76 750,80 лева, в т.ч. разходи в размер на 55 058,40 лева за извършени въз основа на сключен от Кмета на Община Мездра договор за обществена поръчка № 97.00-22/16.12.2015 г. с „ЛКС“ ООД гр. Мездра за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища и разходи в размер на 21 692,40 лева за извършени СМР по почистване на канавки, банкети, превоз на трошен камък, прокопаване на път, направа на дренаж, извозване на земни маси и обратен насип, извършени от „ЛКС“ ООД Мездра, „Йоникс 2012-70“ ЕООД гр. Мездра и „БКС Враца“ ЕООД гр. Враца. Наличните към 31.12.2016 г. неусвоени целеви средства са били в размер на 104 751 лева и са разходвани за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища през 2017 г. В хода на финансовата инспекция е била извършена проверка относно усвояването по предназначение на получените средства в съответствие с целевото им предназначение, по време на която свидетелят Д.Б. е установил, че от предоставените от държавния бюджет средства в община Мездра през 2016 г. са разходвани по предназначение за снегопочистване и зимно поддържане на общински пътища 71 972,40 лева. Наред с това са извършени разходи в размер на 4778,40 лева за дейности по почистване на банкет и канавки, превоз на трошен камък от с. Ръждавец до с. Типченица, прокопаване на път, направа на дренаж, извозване на земни маси и обратен насип в района на свлачище, намиращо се на път ІV – 16117 км.1+000 до км.1+265, който не е включен в списъка на общинските пътища в република България, утвърден от МС. Въпросните дейности по укрепване на свлачището са били извършени на основание указания от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дадени с писмо изх. № 0800-340/07.08.2015 г. във връзка с нововъзникнал свлачищен процес на участък от път ІV – 16117 /Типченица – Дърманци/ при км.1+100 в землището на с. Типченица, общ. Мездра. В писмото е посочено, че община Мездра следва да предприеме действия по поставяне на надеждна сигнализация, по почистване и поддържане в изправност водоскока и отводнителната канавка на пътя, по отводняване повърхностните води от пътя, по отвеждане на водите от съществуващите извори в района на свлачището и заустване на устието на река Сухата по тампониране на пукнатините в асфалтовата настилка и др. Свлачището на път ІV – 16117 /Типченица – Дърманци/ в землището на с. Типченица е било регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД с идентификационен номер VRC27.72432.01. Извършените разходи за укрепване на свлачището в землището на с. Типченица в размер на 4778,40 лева са били счетоводно  отчетени като дейност в с/ка 284 „Ликвидиране на последици от стихийни бедствия и производствени аварии“ на 14.03.2016 г. На 30.09.2016 г. със счетоводна справка тези разходи са били сторнирани и отчетени в дейност 832 „Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата“. Проверката на счетоводните документи показала, че нецелево разходваните през 2016 г. 4778,40 лева за СМР по укрепване на свлачище на път ІV – 16117 при км.1+100 в землището на с. Типченица не са били налични на 31.12.2016 г. в преходния остатък на общината за местни дейности, като по този начин тяхното предназначение е било променено. В присъствието на свидетелката Ц.Х. на Г.С. в качеството му на кмет на община Мездра и първостепенен разпоредител с бюджета на общината бил съставен АУАН от свидетеля Д.Б. за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Д.Б.Б. и Ц.К.Х..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и изложеното в НП и в подадената жалба от Г.С., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От изложеното в обстоятелствената част на АУАН, а в последствие и НП, става ясно, че в края на бюджетната 2016 г. жалбоподателят в качеството си на кмет на Община Мездра и първостепенен разпоредител с бюджет е променил предназначението на средства в размер на 4778,40 лева от целевата субсидия, предоставена от държавния бюджет на Община Мездра за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, като с това си деяние е нарушил чл.126 от Закона за публичните финанси. Цитираната разпоредба предвижда възможност временно свободните средства по бюджета на общината да могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие, че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности и се спазват относимите за общините фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, като не се променя предназначението на средствата в края на годината. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, счита, че същите подкрепят описаната в административните актове фактическа обстановка. Законът за публичните финанси /ЗПФ/ урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурите на публичните финанси, в това число съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет. Според чл.45 ал.1 от ЗПФ, общинският бюджет включва приходи от местни данъци, такси, услуги и права, предоставяни от общината, разпореждане с общинска собственост, глоби и имуществени санкции, лихви и неустойки, помощи и дарения, други постъпления; разходи за делегирани от държавата и за местни дейности за – персонал, издръжка, лихви, помощи и обезщетение за домакинства, текущи субсидии, капиталови разходи; бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз; бюджетно салдо; финансиране. Кметът на общината, по силата на чл.122 ал.1 от ЗПФ, организира изпълнението на общинския бюджет и според чл.11 ал.3 от същия закон е първостепенен разпоредител с бюджета на общината. В този смисъл контролът по законосъобразното изпълнение на средствата, формиращи общинския бюджет, се осъществява именно от кмета на общината. Както беше посочено и по-горе в настоящите мотиви, с чл.126 от ЗПФ законодателят е предоставил възможност на общините временно свободните средства по техните бюджети да се ползват за текущо финансиране на одобрените по тях разходи и други плащания, като изричното условие е това да не нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в съответните му размери и в края на годината предназначението на средствата да не се променя. Според доказателствата по делото, в частност показанията на свидетеля Б. и свидетелката Х., средства в размер на 4778,40 лева от целевата субсидия, предоставена от Държавния бюджет на Община Мездра за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища са били използвани през 2016 г. за разплащане на дейности, свързани с почистване на банкет и канавки, превоз на трошен камък, прокопаване на път, направа на дренаж, извозване на земни маси и обратен насип в района на свлачище, намиращо се на път ІV – 16117 при км.1+000 - км.1+265. Въпросният път не е включен в списъка на общинските пътища в Република България, който е утвърден от МС. Изброените по-горе дейности са били финансирани от община Мездра със средства, част от делегираните за дейности от държавата, каквито са целевите средства за зимно поддържане на общинските пътища. Предвид съдържанието на цитираната по-горе разпоредба на чл.126 ЗПФ, този трансфер на средства не съставлява нарушение, включително и на изискванията за добра бюджетна дисциплина. Такова обаче е настъпило в края на бюджетната 2016 г. – на 31.12.2016 г., когато средствата, използвани за финансиране на изброените по-горе дейности по отстраняване последиците от свлачище на път ІV – 16117 /Типченица – Дърманци/, не са били възстановени. По този начин жалбоподателят, в качеството си на кмет на общината и на първостепенен разпоредител с бюджет, е променил тяхното предназначение в разрез с изискванията на чл.126 ЗПФ. Въпросните средства, според свидетелките Б. и Х., са били част от целевата субсидия, предназначена за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа. Въпреки липсата на данни за недофинансиране на дейностите, за които въпросните средства са били предназначени, то от разпита на свидетеля Б. категорично се установява, че в края на бюджетната 2016 година е налице невъзстановяване на парични средства в размер на 4778,40 лева, чието предназначение е било за финансиране на дейности, делегирани от държавата. Използвайки наличните свободни средства, каквито са били процесните, жалбоподателят в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет, упражняващ пряк контрол върху неговото разходване, е следвало да предприеме всички допустими с оглед добрата бюджетна дисциплина мерки за оптимизация на паричния ресурс, позволяващи възстановяването на средствата, използвани за финансиране на дейности по отстраняване последиците от свлачище в землището на с. Типченица по път ІV – 16117. Макар и в резултат на неговото бездействие да не е настъпил вредоносен резултат, то е налице нарушение по смисъла на чл.126 ЗПФ. За прецизност следва да се отбележи, че в конкретния случай като предпоставка за ангажиране на административно-наказателна отговорност по този текст не е необходимо да е налице вредоносен резултат. Достатъчно е деянието, извършено от нарушителя, да покрива критериите за „административно  нарушение“, формулирани в чл.6 ЗАНН, т.е. да е налице деяние /действие или бездействие/, нарушаващо установеният ред на държавно управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За констатираното в хода на инспекцията от свидетеля Б. нарушение, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева по чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 200 до 2000 лева за виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, които извършат нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. Съобразявайки доказателствата, събрани в хода на административно - наказателното производство и след преценка досежно характера на деянието и степента му на обществена опасност, липсата на други подобни нарушения, както и данните за личността на нарушителя, наказващият орган правилно е наложил на Г.С., в качеството му на кмет на община Мездра, административно наказание глоба в минималният размер от 200 лева.

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както в процедурата по съставяне и връчване на административните актове, така и на изискванията за тяхното съдържание, които да са основания за отмяната на обжалваното постановление. Ето защо същото следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-523/19.12.2018 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което за нарушение на чл.126 вр. §2 от ДР на Закона за публичните финанси, на Г.С. *** е наложено, на основание чл.32 ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 ЗДФИ, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

                 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

21

НОХД No 188/2019

Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Г.Т.Н.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 20.6.2019г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемата лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВЕНЯЕМА: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото и 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на ДП № 619/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. *****, сключено на основание чл.381 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМАТА:

Г.Т.Н. – родена *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, пенсионер, ЕТ „*****.“***, вдовица, ЕГН **********, неосъждана.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемата сме постигнали споразумение, което е изготвено в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

АДВ. П.: Действително с представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид, което поддържам. Искания за поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМА: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписала, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните 1 бр. споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемата, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за решаване на ДП № 619/2019 г. по описа на Районна прокуратура- ***** със споразумение, сключено на основание, чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 13.06.2019 г. в град ***** се постигна споразумение между:

1. ***** ***** - прокурор в Районна прокуратура гр. ***** и

2. Адв. Г.П.   от  ВАК, като договорен защитник на обв. Г.Т.Н. ***, българка, с българско гражданство, със средно образование, неосъждана, пенсионерка, управител на ЕТ “***** - Г.Т.“, вдовица, с ЕГН **********, се споразумяха за следното:

За това, че Г.Н. виновно на 11.04.2019 г. в гр. ***** на кръстовището ул. „*****“ и „*****“ в  пазарска чанта с цип е държала акцизни стоки, без български бандерол, когато такъв се изисква по закон – ЗТТИ - съгласно чл.28 „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“, чл.2 т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл.64 ал.4 от ЗАДС „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без неговото унищожаване, чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“, както следва: 100 бр. кутии цигари „Cooper“ и 100 бр. кутии цигари „ММ“ classic slims“, общо на стойност - 920 лв. и дължим акциз в размер на 708 лв., като случаят е немаловажен - престъпление по чл.234 ал.1 от НК.

На обв. Г.Т.Н. се определя наказание за извършено престъпление по чл.234 ал.1 НК, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК се отлага изпълнението на  така определеното наказание за срок от 3 /три години/.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага по-лекото  наказание „глоба”, което законът предвижда, наред с наложеното наказание лишаване от свобода.

На обв. Г.Т.Н. *** се възлагат направените по делото разноски в размер общо на 131.48 лв., от които 30.48 лв. за фотоалбум и 101.00 лв. за експертиза, платими в полза на ОД на МВР Враца.

На основание чл.234 ал.5 от НК се ОТНЕМАТ в полза на държавата 100 /сто/ бр. кутии цигари „Cooper“ и 100 /сто/ бр. кутии цигари „ММ“ classic slims“.

В резултат на деянието няма причинени имуществени вреди.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                        Защитник:            

  (***** *****)                                   (адв. Г.П.)

                                                                               

 

                                                        Обвиняема:

                                                                                (Г.Н.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМА: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура град *****, адв. Г.П. от ВрАК – защитник на Г.Т.Н. и Г.Т.Н. ***, с ЕГН ********** – обвиняема по НОХД № 188/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемата Г.Т.Н. ***, с ЕГН **********, ВИНОВНО на 11.04.2019 г. в гр. ***** на кръстовището ул. „*****“ и „*****“ в  пазарска чанта с цип е държала акцизни стоки, без български бандерол, когато такъв се изисква по закон – ЗТТИ - съгласно чл.28 „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“, чл.2 т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл.64 ал.4 от ЗАДС „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без неговото унищожаване, чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“, както следва: 100 бр. кутии цигари „Cooper“ и 100 бр. кутии цигари „ММ“ classic slims“, общо на стойност - 920 лв. и дължим акциз в размер на 708 лв., като случаят е немаловажен - престъпление по чл.234 ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемата Г.Т.Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемата  Г.Т.Н. не се налага по-лекото наказание „глоба”, което законът предвижда, наред с наложеното наказание лишаване от свобода.

Обвиняемата Г.Т.Н. *** следва да заплати направените по делото разноски в размер общо на 131.48 лв., от които 30.48 лв. за фотоалбум и 101.00 лв. за експертиза, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Враца.

ОТНЕМА, на основание чл.234 ал.5 НК, в полза на Държавата 100 бр. кутии цигари „Cooper“ и 100 бр. кутии цигари „ММ“ classic slims“.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 188/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.05 часа.

В законна сила на 20.6.2019г.

22

АНД No 133/2019

КАТ

Ц.Д.Д.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 21.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р      Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителката Ц.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Ц.Д. ***, е обжалвала в срок Наказателно постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М..

 

Жалбоподателката редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Акцентува се, че при извършената административнонаказателна дейност са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно съставяне на акта. На следващо място, разглеждайки спора по същество се визира, че атакуваното НП е издадено при неправилна квалификация. На последно място се подчертава, че административнонаказващия орган е следвало да прецени, че не са настъпили каквито и да вредни последици за други участници в движението и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗААН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателката е получила препис от атакуваното НП на 09.04.2019 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 15.04.2019 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Контролен талон № 9043629 от 22.11.2016 г., АУАН № 689918/06.02.2019 г., НП № 19-0300-000088/25.03.2019 г., Глоба с фиш под № 561249/06.02.2019 г., писмо на Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-678/21.02.2019 г., 3 броя Сведения от 14.02.2019 г. и от 19.02.2019 г., Възражение под вх.№ 300000-492/08.02.2019 г., Декларация за предоставяне на информация по извършено нарушение по ЗДвП във връзка с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП под вх.№ 300000-589/15.02.2019 г., Становище под рег.№ 300р-2393/21.02.2019 г., Свидетелство за управление на МПС под № 283086301, Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1550/02.05.2019 г., ведно със Справка за нарушител/водач, заверено ксерокопие-извадка от Карта на гр.М. с находящи се в нея улици, касаещи конкретния казус и снимка на процесната автобусна спирка и Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1974/30.05.2019 г., с която съдебния състав се уведомява, че в РУ гр.М. няма снимков материал на паркиран лек автомобил „П.” с рег.№ ХХХХпри констатирано нарушение на ЗДвП на 06.02.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Н.М., А.Л. и Д.Д. и тримата служители в РУ гр.М.. За разкриване на обективната истина по делото бе допуснато в качеството на свидетел и лицето С.К.от гр.М..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.02.2019 г. в 19.04 часа служителите на РУ гр.М. свидетелите Н.М. и А.Л. установили, че лек автомобил П.” с рег.№ ХХХХе бил паркиран в гр.М. на кръстовището на ул.”А.С.и ул.”П.” на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници. С това било прието, че е налице нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП. Свидетелите Л. и М. не установили на място нарушителя  и в негово отсъствие бил издаден Фиш серия Н, № 561249 на собственика на моторното превозно средство, а именно Г. К. ***. На последният на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 50 лева. В конкретния случай процесния фиш е издаден в хипотезата на чл.186 ал.3 от ЗДвП, а именно на 06.02.2019 г. в отсъствието на нарушителя. В РУ гр.М. е постъпило Възражение, регистрирано на 08.02.2019 г. В хода на проверката лицето Г. Петков е предоставил информация, че на сочената дата и час, отразени във фиша собственият му автомобил е бил ползван от съпругата му, която се явява жалбоподател по настоящето дело. В тази насока е попълнена Декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП. Посредством попълнената Декларация с рег.№ 300000-589/15.02.2019 г. извършеното нарушение  е прехвърлено служебно на жалбоподателката. Последната в дадено от нея Сведение оспорва извършеното нарушение и желае да й бъде съставен акт. Въз основа на гореизложеното е бил анулиран издадения Фиш серия Н под № 561249 от 06.02.2019 г. и за установеното на 06.02.2019 г. от служители на РУ гр.М. нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е съставен АУАН, въз основа на него и атакуваното НП. От събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено, че е налице констатирано нарушение на 06.02.2019 г. Няма обаче никакви доказателства кога е бил съставен процесния акт на жалбоподателката. От приложеният по делото АУАН под № 689918 е отразено, че същият е съставен на 06.02.2019 г., но това не отговаря на обективната истина, тъй като се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, в лицето на М., Л. и Д..*** не могат да установят кога е бил съставен процесния акт и обясняват, че акта носи дата на съставяне 06.02.2019 г., защото актосъставителя Н.М. не е могъл да впише реалната дата в служебния таблет. Друг факт, който безспорно се установява по делото е, че акта е съставен на неизвестна дата, в присъствието на актосъставителя, жалбоподателката и е бил подписан от свидетеля Д.Д., който обаче се явява единствено и само свидетел при съставяне на акта, но не и при констатиране на нарушението. Прави впечатление, че в акта като свидетел очевидец е вписан свидетеля А.Л., но същият не е участвал при изготвяне на акта, поради която причина не го е и подписал. В акта, респективно в НП и в своите показания свидетелите М. и Л. твърдят, че жалбоподателката е паркирала процесното МПС на спирка за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24, като това е осъществено на кръстовището на ул.”А.С.” и ул.”П.”. Не така обаче са твърденията на жалбоподателката, нейният процесуален представител и на свидетелката Силвия Коцева. Същите установяват, че процесното МПС се е намирало на ул.”П.” и че мястото, където е било паркирано се намира от дясната страна на поставения пътен знак, сигнализиращ спирка на обществен транспорт. В подкрепа на така изложеното са приетите по делото и неоспорени от свидетелите и от административнонаказващия орган писмени доказателства, в лицето на Извадка-карта на гр.М., с находящи се в нея улици и снимка на процесната автобусна спирка. Акцентува се, че зоната на действие на описания знак не се разпростира за нито един от автомобилите, идващи откъм ул.”П.” макар и това да е улица без изход, за която са събрани данни, че е двупосочна. Поставянето на знака има действие само и единствено за приближаващите към него, които се намират вдясно срещу посоката на движението. Този знак има действие към ул.”А.С.”, но не и за всички приближаващи автомобили откъм ул.”П.”.

 При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган, като в тази насока е приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.

Съдебният състав намира, че при реализиране на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до непроизнасяне по същество на спора.

Предметът на административно наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в правораздавателното наказателно постановление.

Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и НП следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено. В конкретния случай се установи, че акта е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел единствено по съставяне на акта, в лицето на Д.Д., при положение, че е имало свидетел очевидец, в лицето на свидетеля А.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.40, при липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, същият се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това следва изрично да се отбележи в него.

При положение, че по време на извършване на проверката са налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,  то не са били  налице предпоставките на чл.40 ал.3 от ЗАНН за съставяне на акта и то в присъствие само на един свидетел. Невъзможността за съставяне на акта в присъствие на свидетелите при установяване на нарушението не е доказано. Съставянето на акта в присъствието на един свидетел, който е свидетел по смисъла на чл.40 ал.3 от ЗАНН, а именно при съставяне на акта представлява нарушение, както на чл.40 ал.1, така и на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Безспорно допуснатите нарушения при съставяне на акта са съществени и са основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление именно на процесуално основание.

Съдебният състав намира,че атакуваното НП следва да бъде отменено и при други съображения. Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на чл.55 ал.11 от ППЗДвП, началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се указва с пътни знаци Д23 – тролейбусна спирка или Д24 – автобусна спирка, а когато спирката не е оформена със специално оширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14 /съгласно чл.65 т.5 от ППЗДвП/ или ако няма такава маркировка, където е последния указател с номерата на линиите и разписанието им или на 50 метра след знака. Ето защо, от обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо да бъде безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателката е престоявал в специалното оширение на пътното платно или на по-малко от 50 метра от знака Д24 или върху участък от пътното платно с нанесена маркировка М14. В случая нито в акта, нито в НП са посочени каквито и да било обстоятелства ,въз основа на които да се направи несъмнен извод за съставомерността на деянието, доколкото не е посочено точното място на престой на автомобила на жалбоподателката. Нещо повече, като място на извършване на нарушението и в акта и в НП са посочени „на кръстовището на ул.”А.С.” и ул.”П.” на спирка за обществен превоз на пътници”. Това се явява нарушение на императивната разпоредба на чл.42 т.4 от ЗАНН. Очевидно е, че кръстовището на двете пътни платна за движение представлява мястото, на което те се пресичат и на такова място е немислимо да има спирка. В конкретния случай по делото не е наличен и снимков материал, от който да се установи, дали процесният автомобил е паркиран на спирка, знак, маркировка, оширение, указател с номера и разписание. Не са налице и никакви други доказателства в тази насока, което представлява пречка съдът да прецени дали изобщо автомобилът е бил паркиран в близост до спирка, както и дали е бил в нейния обхват след началото и преди края на същата.

Всички обсъдени до тук, нарушения на процесуалните правила, съдът квалифицира като особено съществени, те са и неотстраними в съдебната фаза на производството по реда  чл.53 ал.2 от ЗАНН, а и досежно НП такава правна възможност изобщо не е предвидена, същевременно и са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателката. С оглед формалните пороци и на АУАН, опорочили цялото административнонаказателно производство по ангажиране отговорността на жалбоподателя, още от началната му фаза. Поради това, обосновават категоричен извод за процесуалноправна незаконосъобразност на Наказателното постановление, явяват се и достатъчно основание за неговата отмяна. Безспорно НП е незаконосъобразно, доколкото в конкретния случай не се установи наличието на фактическото основание за неговото издаване, а именно неправилно паркиране на спирка за обществен транспорт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 19-0300-000088 от 25.03.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

23

АНД No 163/2019

РДГ

М.И.Н.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 24.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 996/03.12.2018 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителката М.И.Н. ***, са наложени Административни наказания - ГЛОБА в размер на  50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите и ГЛОБА в размер на  50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Съставеният АУАН № 996/18 от 30.10.2018 год. да се СЧИТА като ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ по чл.28 ЗАНН, касаещо М.И.Н. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

М.И.Н. ***, е обжалвала в срок Наказателно постановление № 996/03.12.2018 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателката се явява лично и поддържа депозираната по делото жалба, като моли, да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление. Акцентува, че няма никакви пари, никъде не работи, ходи по хорските домове и работи, каквото й кажат, за да може да се изхранва.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателката на 14.12.2018 год., като жалбата е входирана пред ответника под № РДГ 01-3115/20.12.2018 год. Съответно е изпратена на 19.12.2018 г., като в тази насока е приложения пощенски плик в оригинал, като безспорно жалбата е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение № 996/18 от 30.10.2018 год. е съставен на жалбоподателката затова, че на 29.10.2018 год. около 10.00 часа в с.Г.К., община М., ул.”Р.Д.” № 1, е съхранявала 0,5 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид акация, немаркирани с КГМ и непридружени с Превозен билет, т.е. документ, доказващ законния произход на дървесината. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно АНХД № 606/2018 г. по описа на МРС, пощенски плик в оригинал с клеймо от 19.12.2018 г., НП № 996/03.12.2018 г., АУАН № 996/18 от 30.10.2018 г., Известие за доставяне с клеймо от 14.12.2018 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 20.11.2018 г. по Преписка № 2058/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., пощенски плик в оригинал с клеймо от 21.11.2018 г., Постановление  за отказ да се образува Досъдебно производство от 06.12.2018 г. по Преписка № 2126/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., пощенски плик в оригинал с клеймо от 06.12.2018 г., Справка от Директора на РДГ гр.Б. под изх.№ РП-996/14.11.2018 г., Обяснение под вх.№ РДГ 01-2778/30.11.2018 г., Длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист – горски инспектор”, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, Преписка под № 2126/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Преписка под № 2058/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Известие за доставяне с клеймо от 19.11.2018 г. и КАНД № 205/2019 г. по описа на Административен съд гр.В.. Съответно са разпитани свидетелите И.И. – актосъставител и работещ като главен специалист -горски инспектор към РДГ гр.Б., свидетелите Г.Т. и Д. Д. и двамата служители в РУ гр.М., явяващи се такива при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, както и свидетеля Х.Н., допуснат в качеството на такъв, с оглед разкриване на обективната истина.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 29.10.2018 г. служителите на РУ гр.М., а именно свидетелите Д.Д. и Г.Т. извършили проверка в с.Г.К., във връзка с подаден сигнал. Същите констатирали, че жалбоподателката съхранява в двора си 0,5 пр.м3 дърва от дървесен вид акация, немаркирани с КГМ и без Превозен билет. На 30.10.2018г. посоченото обстоятелство било констатирано и от свидетеля И.И., работещ като главен специалист - горски инспектор към РДГ гр.Б., който съставил и процесния акт на жалбоподателката. Акта бил съставен в присъствието на всички свидетели, както и в присъствието на жалбоподателката, която била запозната със съдържанието на акта, подписала го без възражения  и получила препис от него. Пред свидетелите жалбоподателката дала обяснение за произхода на дървата, а именно, че са ходили с мъжа, с когото живее на семейни начала, да помогнат на свидетеля Х.Н., като същият им дал пари и 3 броя дървета от дървесен вид акация за свършената работа. Посоченото обяснение на жалбоподателката е отразено в нейната жалба, както се потвърждава и от показанията на свидетелите И.И., Г.Т. и Х.Н.. Имено свидетелят Х.Н. е лицето, което е дало три дебели дървета от акация за свършената работа от жалбоподателката, като освен посоченото обстоятелство свидетелят уточнява, че жалбоподателката живее в крайна бедност, скита из селото и проси и работи по хорските домове. Това обстоятелство се установява и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и че до този момент не са констатирани други нарушения на Закон за горите. В тази насока е приложената по делото справка от Директора на РДГ гр.Б., установяваща, че от 2005 год. до настоящия момент няма образувани административнонаказателни производства за нарушения на Закона за горите. От посочената справка под изх.№ РП-996/14.11.2018 г. се установява, че стойността на предмета на деянието по средни цени при продажба от склад на територията на СЗДП ТП – ДГС гр.М. възлиза на 20.29 лева. След съставяне на процесния акт материалите са изпратени на Районна прокуратура гр.М. като същата с два боря Постановления за едно и също деяние, е отказала да образува Досъдебно производство. В тази насока са приложените по делото Преписка под № 2058/2018 г. и Преписка № 2126/2018 г. и двете по описа на РП гр.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Акта е издаден от упълномощено за това лице, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Както бе коментирано Наказателното постановление е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Административнонаказващият орган е наложил наказания в предвидения от закона минимален размер и в този смисъл ги е съобразил с тежестта на извършеното административно нарушение. В тази насока са приложените по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г. на Директора на РДГ гр.Б. и Длъжността характеристика на длъжността „главен специалист – горски инспектор”.

Наказателното постановление съдържа изискуемите и регламентирани минимални изисквания, като в настоящия случай изискванията на чл.57 от ЗАНН са спазени. Изложени са всички релевантни за спора обстоятелства, а именно налице е описание на нарушението, датата, на която е  извършено и нарушената разпоредба, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща лицето да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си, което се установява и от депозираната пред съда жалба. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателката изрично е посочила в акта, че няма възражения, като описаната в същия фактическа обстановка се установява и от дадените пред съда свидетелски показания. Безспорно не са налице обстоятелства, които да изключват вината на жалбоподателката.

Безспорно по делото е установено, че жалбоподателката  е осъществила признаците на предвиденото в Закон за горите административно нарушение, но това деяние поради своята малозначимост е явно с незначителна обществена опасност. Както е посочено в чл.27 ал.2 ЗАНН, при определяне на наказанието административно наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно да приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

От събраните по делото доказателства се установи по един безспорен начин, че жалбоподателката е извършила визираното нарушение, но предвид конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение, че жалбоподателката е в изключително тежко социално и материално положение, а именно безработна, живееща в крайна мизерия и получаваща минимални доходи, чрез клошарство и работа по хорските домове, че дървата са й били дадени от собственикът им като отплата за положеният от нея труд, незначителното количество дърва за огрев, а именно 0,5 пр.м3 с пазарна стойност от 20.29 лева. Не на последно място следва да се подчертае, че от събраните по делото доказателства не се установява дървата – предмет на нарушението да са били сурови. Установяването на този факт също е от значение за степента на обществената опасност на деянието от процесния вид, тъй като по-висока е степента на отрицателно въздействие върху горския фонд именно при предмет на нарушението сурови дърва. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, от показанията на свидетеля Х.Н., който е собственик на процесните дърва, същите са придобити някъде към 15.09.2018 г. Действително съдебния състав намира за основателно да отбележи, че обществените отношения, които регулира Закон за горите са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения. Действително в конкретния случай безспорно са налице признаците на съставите на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закон за горите, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради явно незначителната степен на обществена опасност, която същото разкрива. Действително деянията засягат обществените отношения, които са негов обект, но съвсем незначително. Ето защо това мотивира съда да приеме, че същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция за маловажен случай, поради което и предвид разпоредбата на чл.11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл.93 т.9 НК един от критериите за определяне на едно деяние като маловажен случай е липсата или незначителността на вредните последици.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН, както беше коментирано нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващият орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 ЗАНН. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС, където е отразено, че преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Именно, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретният случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със Закона.

С оглед на горното, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставеният АУАН, да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 996/03.12.2018 г. на Директора на РДГ гр.Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

24

АНД No 545/2018

КАТ

Д.И.И.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 26.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.И.И. *** е обжалвала Наказателно постановление № 18-0300-000502/04.09.2018 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца, РУ Мездра, с което за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено, на основание чл.179 ал.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че ПТП е настъпило не от действията на жалбоподателката, а в резултат на виновното поведение на М.Н., тъй като последният, управлявайки мотоциклет „Хонда“, е предприел маневра „изпреварване“ в лентата за движение, заета в този момент от автомобила на И. и така е създал непосредствена опасност за движението. Претендира се също, че наказанието глоба е било наложено по силата на чл.179 ал.2 ЗДвП, която препраща към ал.1 на същата разпоредба, съдържаща описание на различни нарушения, обобщени в шест точки, без обаче да е конкретизирано кое точно се има предвид. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и законосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалвания акт поради допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН и неправилно прилагане на материалния закон. В представената по делото писмена защита са изложени подробни доводи в тази насока.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 09.06.2018 година свидетелите М.Н. и Т.Ч.,***, тръгнали към гр.Козлодуй за участие в мотосъбор. Заедно с тях пътувало още едно лице. Н. управлявал мотоциклет „Хонда“ с регистрационен номер ВР 2586 К. В гр. Мездра свидетелят се движел по улица „Христо Ботев“ в посока към кооперативния пазар, след лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ВР3636СА, собственост на Ванеса Богданова от с.Оселна, управляван от Д.И.И.. Пътното платно било с две ленти, движението се извършвало еднопосочно. Н. и И. управлявали МПС в лявата лента, тъй като дясната била заета от паркирани автомобили. Пред дом № 53 колата на жалбоподателката преминала в дясната лента. Свидетелят решил, че автомобила ще спира и продължил да се движи по платното. В следващия момент И. извършила маневра завой на ляво в посока към автогарата при наличие на непрекъсната пътна маркировка. Последвал удар на мотоциклета в колата и падане на Н.. След като се уверил, че е невредим, свидетелят огледал щетите. Същото направила и И.. Междувременно, на местопроизшествието дошли свидетелите Б. Стоянов и Иван Георгиев, които се опитали да помогнат на жалбоподателката. След като установили повредите по мотоциклета и автомобила, И. и Н. се разбрали да не уведомяват полицията и да уредят взаимоотношенията по между си. Жалбоподателката уверила Н., че ще му заплати щетите по мотоциклета. Свидетелят се съгласил, след което се обадил на баща си и с негова помощ откарал МПС в дома си. След известно време жалбоподателката провела разговор по телефона със Н., при който му съобщила, че не може да даде поисканите от него 1 500 лева. След отказа на И., свидетелят уведомил за случая РУ гр.Мездра. На място били изпратени свидетелите Б.В. и Д.Д.. Там контролните органи намерили жалбоподателката, автомобила й и свидетелят Н., но не и мотоциклета. От проведения разговор с И. и Н., полицейските служители приели, че ПТП е настъпило в резултат от нейните действия. Свид. В. посетил дома на Н., където намерил участвалия в произшествието мотоциклет. Във връзка със заплащането на щетите, свидетелят поискал да му бъде издаден протокол за ПТП. Контролните органи разяснили на двамата водачи, че за бъде изготвен подобен документ следва им бъдат съставени АУАН, а именно: на Н. за напускане на местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР, а на И. за реализирано ПТП с материални щети. Свидетелят изразил своето несъгласие, като обяснил, че е преместил мотоциклета си след като получил уверението на жалбоподателката за заплащане на щетите. По случая била изготвена докладва записка от свид. В.. Въз основа на подадена жалба от И. срещу Н. за отправени й заплахи по телефона и отнемане на личната й карта, в Районна прокуратура гр. Мездра била образувана преписка № 300000-2628/2018 година. След като извършила преценка на събраните в хода на проверката материали, решаващата прокуратура приела, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.144, чл.143 и чл.319 НК и на тази база прекратила преписката. Същата била изпратена по компетентност на Началника на РУ гр.Мездра за реализиране на административно – наказателна отговорност на Д.И. предвид данни за нарушения на Закона за движението по пътищата. На 24.08.2018 година в присъствието на свид.М.Н., свид. В. съставил на И. АУАН по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.В.В., М.И.Н., Д.Д.Д., Б. Лилчев Стоянов, Иван Ангелов Георгиев и Т.В.Ч..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Д.И. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателката за това, че в резултат на извършена от нея неправилна маневра завой на ляво при наличие на пътна маркировка М-1 и отнемане предимството на управлявания от М.Н. мотоциклет е настъпило ПТП с материални щети, с което е нарушен чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата. Съобразно цитираната разпоредба, участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят изложената в административните актове фактическа обстановка. От разпита на свидетелите Н. и Ч., които са непосредствени очевидци на събитията, свързани с настъпилото ПТП, се установява по категоричен начин, че на мястото на извършване на нарушението е имало положена надлъжна пътна маркировка, а именно единична непрекъсната линия. В тази насока са и показанията на полицейските служители В. и Д.. Съгласно чл.63 ал.2 т.1 от Правилник за приложението на ЗДвП, на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат пътна маркировка единична непрекъсната линия М1. Въпреки забраната, И. е извършила маневра завой на ляво и е отнела предимството на водача на мотоциклета, в резултат на което е последвало ПТП. Нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП е формално и за да бъде довършено, не се изисква настъпването на последващ резултат, освен осъществяването на самото изпълнително деяние. По отношение на санкцията, то за такова нарушение административно наказание глоба може да бъде наложено по чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП, когато от неспазване предписанието на пътната маркировка е създадена непосредствена опасност за движението, както и по чл.185 ЗДвП за останалите случаи. С процесното постановление жалбоподателката е санкционирана по силата на чл.179 ал.2 ЗДвП. Анализът на доказателствата позволява да се направи извода, че от обективна страна, несъобразявайки поведението си с пътната маркировка, жалбоподателката действително е създала непосредствена опасност за движението и е причинила ПТП, поради което е следвало да бъде санкционирана на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 ЗДвП. Наказващият орган обаче е проявил правна непрецизност, като се е позовал единствено на ал.2 на чл.179 ЗДвП. Въпросната правна норма, освен че намира приложение в случаите на движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция, довели до причиняване на ПТП, препраща и към нарушенията, подробно описани във всичките шест точки на ал.1, при наличието на които е настъпил същия резултат. В този смисъл следва изрично да се посочи коя хипотеза намира приложение. Подобна конкретизация в настоящия случай липсва. При това положение липсва яснота относно действителната воля на наказващия орган, което пък лишава настоящия състав от възможността да извърши проверка относно прилагането на материалния закон. Тъй като този порок не може да бъде саниран в рамките на настоящото производство, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000502/04.09.2018 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ гр. Мездра, с което за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Д.И.И. *** е наложено, на основание чл.179 ал.2 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

25

АНД No 121/2019

КАТ

К.В.К.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 27.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.В.К. ***  против Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К №1715585  на ОД на МВР, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  50 /петдесет/ лева   на основание  чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ЕФНГ поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно отразяване на фактическата обстановка .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждаване на ЕФНГ

Жалбоподателя  , редовно призована, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител.

  Снети са показания от свидетели установили на работен режим използваното техническо средство.Приети са писмени доказателства. 

  Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 ОД на МВР гр.Враца  издала Електронен фиш Серия К № 1715585  за налагане на глоба в размер на 50 лв. на К.В.К. ***   за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M-515, за това, че на 09.08.2017 г.  в 11,00 часа  на път I-1/ Е 79/ километър 159.000, разклона за с. Моравица, при ограничение от 90 км./ч. за извън населено място  е управлявала собствения си л.а. марка БМВ М5  с рег.№ СВ8610КМ със скорост 104 км./ч. , при което превишил определеното ограничение с 14  км./ч.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства-ЕФНГ с фотоснимки към него   и показанията на полицейски служител   А.А   .

Жалбата  произхожда от  легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява  основателна на други основания .

Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които  са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

От показанията на свид.А се установява , че заедно с колегата си К.К. поставили  на мястото за контрол използваното мобилно техническо средство , при което следвало да съставят протокол за неговото използване съгласно  чл.10 от наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/   за контрол на правилата за движение по пътищата , издадена на основание чл.165 ал.3 ЗДвП , където е посочено че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определя с наредба от министъра на вътрешните работи .

Чл.10 от цитираната наредба задължава попълване на протокол по образец за всяко използвано мобилно  АТСС, приложен в бланков вид към  нея. Този  протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 НК вр.чл.85 ЗАНН и като такъв следва да носи име и подпис на издалото го длъжностно лице .  Във фотоснимката към  ЕФНГ е посочено заснемане на нарушението с клип № 12751, който съответства в диапазон на използване на техническото средство съобразно приложеният  протокол за използване на АТСС под № 967р-9156 / 09.08.2017 г. /л.16 от делото / със статични  изображения от № 12741  до 12762 за времето от 10,30 до 11,40 часа на 09.08.2017 г.  . В протокола липсва име , фамилия и подпис на полицейският служител използвал съответното АТСС, като е посочена единствено датата на използване 09.08.2017 г., мястото на използване и типа АТСС TFR-1-M  №515  ,след което в долният ляв ъгъл е посочена дата 10.08.2017 г. на която са свалени статични изображения от длъжностно лице при сектор ПП-Враца . Липсата на подпис и име на длъжностното лице използвало АТСС, при наличие на тази задължителни реквизити от типовата бланка към  приложението на наредбата ,  прави протоколът по това използване негодно доказателствено средство,поради което ЕФНГ подлежи на отмяна  поради факт на нарушена процедура по установяване на нарушението уредена в чл.10   от наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/   за контрол на правилата за движение по пътищата , издадена на основание чл.165 ал.3 ЗДвП .

Отделно от изложеното , но като негово следствие се налага и извода , че  установеният нарушен ред за използване на АТСС опорочава изготвените с него снимки и видеозаписи на нарушението, поради което същите не могат да се ползват като веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП , което прави нарушението недоказано .

Сочените нарушения на наредбата за условията и реда за използване на АТСС са  абсолютна предпоставка за отмяна на обжалваният  ЕФНГ  като незаконосъобразен  ,без да се разглежда спорът по същество относно обект , субект , обективна и субективна страна ,поради което съдът не  следва  да се произнася  по правилността на обжалваният електронен фиш  .Произнасяне по същество на спора е дължимо само при законосъобразно протичане на административно наказателното производство, което в конкретният случай не е налице по изложените  съображения.

Мотивиран при изложените е доводи   и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , РС-Мездра в този съдебен състав 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ /  Серия К №1715585  на ОД на МВР, с който  К.В.К. *** за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба от 50 /петдесет/  лв. на основание  чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Адм.Съд –Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че е обявено.

 

26

АНД No 168/2019

КАТ

И.И.В.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 27.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят И.И.В. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.104а от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА И.И.В. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

И.И.В. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява, както и не е ангажирал становище по делото.

Ответникът РУ гр.М. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 27.05.2019 год., като жалбата е входирана пред ответника под № 300000-1920/27.05.2019 год. и безспорно е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 080558/22.04.2019 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 22.04.2019 г. в 15.45 часа в гр.М., на ул.”А.С.” № 70, с посока на движение ул.”Я.С.” е управлявал лек автомобил „Б.”  с рег.№ ХХХХ, собственост на М.К.К.от гр.М., като по време на движение /управление на МПС-то/ говори по мобилен телефон, без наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 19-0300-000136/07.05.2019 г., Контролен талон № 6435579/25.10.2018 г., АУАН № 080558/22.04.2019 г., Възражение под вх.№ 300000-1525/24.04.2019 г., Уведомително писмо под рег.№ 300000-1684/10.05.2019 г. на Началника на РУ гр.М., Справка за нарушител/водач и Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са разпитани свидетелите Н.В., Г.Г. и Н.К. и тримата служители в РУ гр.М.. От разпитаните по делото свидетели по безспорен и категоричен начин се установява така отразената в акта, респективно в НП фактическа обстановка. Показанията на свидетелите В., Г. и К. са категорични, логични, непротиворечиви и установяват, че на 22.04.2019 г. около 15.45 часа са се намирали на установъчен пункт в гр.М., на ул.”А.С.” № 70. Именно в посочения час служителите на РУ гр.М. забелязали лек автомобил с посочената в акта регистрация, като водачът на автомобила разговарял по мобилния телефон по време на движение и това бил именно жалбоподателя. Свидетелят Г.Г. предприел действие за спиране на лекия автомобил със Стоп-палка по образец. Била извършена проверка на жалбоподателя  и същият бил запитан от служителите на полицията защо разговаря по телефона, като той отговорил „те така”. Процесният акт бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на всички свидетели. Бил прочетен и подписан без възражения от жалбоподателя, след което му бил връчен и препис от последния. Свидетелите са категорични, че жалбоподателя е бил сам в управлявания от него автомобил и че те са забелязали, че той говори по телефона от около 10-15 метра. Жалбоподателят не е имал устройство, което му е позволявало да използва телефона без участието на ръцете му по време на управление на автомобила. Друг важен факт, който всички свидетели установяват по делото е, че жалбоподателя се явява системен нарушител на ЗДвП, тъй като няколко дена преди провеждане на съдебното заседание по настоящето дело, му е бил съставен акт от свидетеля Никола В. за друго нарушение по ЗДвП, както и че се изявява в социалните мрежи, управлявайки МПС с висока скорост. Посочените констатации от служителите на РУ гр.М. се подкрепят и от приложената по делото Справка за нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателя, макар и да е водач от скоро има нарушения по ЗДвП и неговия Правилник. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, при съставяне и връчване на акта жалбоподателя не е имал възражения по него, но е упражнил това си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. От депозираното по делото Възражение се установява, че жалбоподателя категорично отрича да е разговарял по телефона при движението си по ул.”А.С.”, като подчертава, че се е опитвал да си отвори кутията с цигари със зъби и с това обяснява, че служителите на полицията са помислили, че разговаря по телефона. Така направеното възражение е оставено без уважение от административнонаказващия орган и е издадено процесното и атакувано НП. Съдебният състав намира, че правилно административнонаказващия орган не е уважил така направеното възражение, тъй като на първо място следва да се отбележи, че такова възражение изобщо не е направено при извършената проверка от служителите на РУ гр.М. и при съставянето на акта. В така подаденото възражение жалбоподателя споменава, че в лекия автомобил, управляван от него е имало второ лице. И това възражение на жалбоподателя е неоснователно и не отговаря на обективната истина, тъй като и тримата служители на РУ гр.М. са категорични в своите показания, че когато са възприели, че жалбоподателя разговаря по мобилния си телефон и непосредствено след това са го спрели за проверка, в лекия автомобил е бил само водача. Освен посочените гласни и писмени доказателства, по делото са изискани и събрани доказателства в насока компетентността на наказващия орган и на актосъставителя, в каквато насока е Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач, констатираща, че жалбоподателя е допуснал и други нарушения на ЗДвП  и неговия Правилник, подробно описани в справката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. От така приложената по делото заповед се установява, че за да състави АУАН актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1 от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед, определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП. Видно е от АУАН № 080558/22.04.2019 год. и от издаденото, въз основа на него Наказателно постановление, както и от разпита на самият актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал длъжността мл.автоконтрольор при РУ  гр.М., поради което е бил компетентен да съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават наказателни постановления за констатираните нарушения са именно Началниците на сектори/групи, охранителна полиция в РУ при ОД на МВР на обслужваната територия. От посочените писмени доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.104а от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Съдебният състав намира, че правилото на чл.104а от ЗДВП установява забрана за ползване на мобилен телефон по време на движение на превозното средство, което може да се изрази в различни действия, включително неосъществено повикване от друг абонат. Безспорно от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитаните служители на РУ гр.М. по категоричен начин установяват възприемането си, че жалбоподателя е ползвал мобилен телефон, като  безспорно това ползване е свързано с действие по държане на мобилния телефон в близост до ухото. И тримата свидетели са възприели лично факта, че жалбоподателя е държал мобилния си телефон в лявата ръка, в близост до ухото. Жалбоподателят не е посочил никакви доказателства с възражението срещу акта, поради което не е съществувало задължение за събирането на такива по смисъла на чл.44 ал.2 от ЗАНН. Освен това, според разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващия орган има задължение да прецени възраженията на жалбоподателя, а не непременно да ги уважава. Относно наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП следва да се отбележи, че на наказание подлежи всеки водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен, чрез устройство позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете му. В разпоредбата на чл.104а от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС по време на управление да използват мобилен телефон. Както се установи от възприетата фактическа обстановка жалбоподателя е управлявал процесното МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на устройство „свободни ръце”. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че разпоредбата на чл.104а от ЗДвП установява забрана за ползване на мобилен телефон по време на движение на превозното средство, което може да се изрази в различни действия, включително неосъществено повикване от друг абонат. При това доколкото възприемането на ползването е свързано с действие по държане на мобилния телефон в близост до ухото, съдът намира, че от показанията на свидетелите  Н.В., Г.Г. и Н.К., които са възприели лично факта, че жалбоподателя е държал мобилен телефон и е разговарял, установяват в случая и конкретния начин на осъществяване на нарушението. Съдебният състав намира, че твърдението на жалбоподателя, че не е разговарял не е доказано и не е оборена доказателствената сила на акта, каквато съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП имат редовно съставените актове по ЗДвП. Разпоредбата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер, а именно 50 лева, т.е. при налагането й не е необходимо да се извърши преценка за обществената опасност на дееца, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета като доказателство по делото Справка за нарушител/водач и въпреки констатираното нарушение по настоящето производство е продължил да нарушава закона, в каквато насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели. Тук е мястото да се отбележи, че за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи.

Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи дневни разходи, присъдени на свидетеля Н.Ц.В.. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода на спора, санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка на МРС сумата от 10 лева, както бе отбелязано представляващи направени дневни разходи от свидетеля и изплатени от бюджета на съда. Този извод на съда не противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като разноските се явяват дължими и следва да бъдат присъдени, съгласно препращащата норма на ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 19-0300-000136/07.05.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ   гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

27

АНД No 176/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Е.Х.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 27.6.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

                                                  Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Е.Х.Т., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, разведен, средно образование, безработен, не осъждан, за виновен в това, че  на 04.01.2019 г., около 9:20 часа в гр. Мездра  на ул. „…..“ до № 1, е управлявал  лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № …., собственост на ……. от с. Камено поле, който не е регистриран по надлежния ред със служебно прекратена регистрация на 12.08.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, като съгласно  чл.140 ал.1 от ЗДвППо пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места по реда на чл. 140 ЗДвП и НаредбаI-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчитане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/загл., изм и доп. ДВ бр. 105/2002 г., измВ бр. 76/2012 г.  ДВ бр. 20 /2018 г. бр./ - престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1  НК.

ОСВОБОЖДАВА  на основание чл.78а НК  обвиняемият Е.Х.Т. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1  НК.

НАЛАГА  на ОБВИНЯЕМИЯТ Е.Х.Т. на   основание чл. 78а ал.1 НК    административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 28.6.2019г.

С постановление от 06.06.2019 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  Е.Х.Т. *** , от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК .

 Производството е по реда на чл.378 НПК.

    Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, не изпраща представител .

    Обвиняемото лице редовно призовано-не се явява.От същия е постъпило становище по признание на вина , съжаление за извършеното и молба за налагане на минимална глоба по чл.78а НК.

    Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

       Бързото производство е започнато  при условията на 356 ал.2 от НПК срещу Е.Х.Т., за извършено престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК и е приключено с мнение да бъде предаден на съд с оглед приложение на чл.78а НК с налагане на административно наказание .

 

  Съдът установява  следната фактическа обстановка :

 

        Обв.Е.Х.Т. *** на съпружески начала, без сключен граждански брак, със С. Г. С.. На 28.05.2018 г. Сандова закупила лек а-л „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ВР 5657 ВК от В. И. от гр. Мездра.  Тя не изпълнила задължението си, вменено ѝ  с разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП , а именно  до един месец да пререгистрира  на свое име придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния   си или  настоящ адрес. Нарушението било установено служебно от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Враца и на 12.08.2018 г.,  била прекратена  регистрацията на  л.а „Рено Меган“, с рег. № ВР 5657ВК  на  основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.

         След придобиване на автомобила, същия преимуществено се управлявал от обв. Т.. Той знаел, че  МПС-то е с прекратена регистрация, по повод извършвани  му няколко полицейски проверки на   територията на РУ на МВР- Роман. Въпреки това, на 04.01.2019 г., сутринта, около 9:20 часа той управлявал  л.а „Рено Меган“ с рег. № ВР 5657ВК на територията на гр. Мездра по ул. Св.св. Кирил и Методий“ по  посока с. Долна Кремена. Регистрационната табела на колата не била поставена на съответното място. На  кръстовището с ул. „Роза“ , патрулирал от св. Д. Димитров, служител на РУ на МВР-Мездра. При преминаването  на обвиняемия покрай него, свидетелят забелязал   поставената не на мястото ѝ табела и решил да провери водача.Той последвал обв. Т., с патрулния автомобил,  подал звуков и светлинен сигнал и го настигнал на ул. „Мургаш“, пред №  1 . Обв. Т. спрял. При проверката било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради това, че след придобиването му, не е регистриран от С. С.  На обв. Т. бил съставен АУАН № 3/04.01.2019 г., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,  който той подписал без  възражения.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, преценени съгласно чл. 378 ал.2 НПК.  : протоколите за разпит на  служителите на полицията установили престъплението - св. Д. Д. ,Л. П. М. , Я. В., заверено копие от АУАН №3 /04.01.2019 г. , справка от КАТ за нарушения и наложени наказания, справка от КАТ за служебно прекратена регистрация на автомобила , справка от КАТ относно собствеността на автомобила с който е извършено деянието ,  декларация за семейно и имотно състояние,характеристика/,свидетелство за съдимост, обяснения на обвиняемия на фаза ДП с признание за вина  .Всички доказателства  са логични , последователни и взаимно подкрепящи се , поради което обвинението се явява несъмнено доказано .

           От изложената фактическа обстановка , е видно ,че обвиняемият Е.Х.Т. е извършил престъпление по транспорта. На 04.01.2019 г., около 9:20 часа в гр. Мездра  на ул. „Мургаш“ до № 1, е управлявал  л.а „Рено Меган“ с рег. № ВР 5657ВК , собственост на С. Г. С.от с. Камено поле, който не е регистриран по надлежния ред със служебно прекратена регистрация на 12.08.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, като съгласно  чл.140 ал.1 от ЗДП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места по реда на чл. 140 ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчитане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на  моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/загл., изм и доп. ДВ бр. 105/2002 г., изм.ДВ бр. 76/2012 г.  ДВ бр. 20 /2018 г. бр./ .

             Обв. Т. е действал виновно под форма на вина пряк  умисъл  по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – знаел е  , че управлява МПС снето служебно от регистрация , което е забранено от закона , с което е съзнавал общественоопасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване . От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК.

              Обвиняемият Е.Х.Т. е  роден на  ***г***, българин с българско гражданство, безработен, не женен, не осъждан-/реабилитиран/ с ЕГН: **********. За обвиняемия са събрани добри характеристични данни, които следва да се приемат, като смекчаващи отговорността му обстоятелства.               За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 години или глоба от 500 до 1000лв. По отношение на обв. Е.Т. към момента на деянието  не е прилагана гл. VІІІ, раздел ІV НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Не е освобождаван от наказателна отговорност. Налице са задължителните предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв .

            Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца, с добрите характеристични данни  и  с   имотното състояние на обвиняемия.  Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

             ВД и разноски не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

28

АНД No 108/2019

КАТ

Г.П.Г.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 28.6.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Г.  П.Г. *** , обжалвал  наказателно постановление № 18-0300-000234/31.05.2018 г. на Началник група при РУ-Мездра към ОД-МВР-Враца ,  с което на основание чл.53 ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП и чл.343в ал.2 НК   му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за  6 /шест/  месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП и  глоба в размер на 0.00 /нула/ лева  за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

  Жалбата е подадена в бланкетен вид ,като се релевират общи доводи касателно  незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, на което основание се иска неговата отмяна  . Твърдят  се и допуснати съществени  нарушения  на процесуалните правила без да се конкретизират.

В съдебно заседание жалбоподателя  се явява лично. Твърди, че не е  извършил нарушенията.

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от  полицейски служители З.Н. и Д.Д. като очевидци на нарушението, както и показания  от П.П. , който пътувал в автомобила заедно с жалбоподателя по време на нарушението.

  Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Представен по делото е АУАН №  292/14.05.2018 г. ,съставен срещу жалбоподателя  Г.П.Г., за това ,че на 21.04.2018 г около 23,45 часа  в гр.Мездра на ул. „Дружба“ № 14  с посока  на движение  към  ул. „ Захари Стоянов“ управлява  „Хюндай  купе“ с № ЕВ 4279 АТ, собственост на Х. В. Н. от гр. Габрово ,  като при подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на МВР  на осветен участък от пътя, същия не спира плавно в дясната част на пътното платно, а продължава движението си, като при направената справка е установено, че водача Г. управлява с изтекъл срок на СУМПС. Нарушенията са квалифицирани по чл. 103 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП. Санкция  с обжалваното НП  е наложена само за нарушението по чл. 103 ЗДвП  , като е прието , че нарушението по чл. 150 ЗДвП съдържа  признаци на деяние  по чл. 343в ал.2 НК, поради което с НП за него  е наложена  глоба в размер на 0.00 лева. От това следва , че предмет на обжалване е атакуваното НП по отношение единствената санкция в кумулативен вид  за нарушението по чл. 103 ЗДвП. , тъй като за нарушението по чл.150 ЗДвП липсва санкционна част,която да подлежи на обжалване 

Съдът, като прецени установената фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка относно основателността и законосъобразността  на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна !

Правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство. АУАН съставен от компетентен орган в лицето на полицай  З.Н. *** на длъжност мл .автоконтрольор . Съгласно чл. 37 ал.1 б. “а” ЗАНН  АУАН  се съставят от длъжностни лица посочени изрично в съответните нормативни актове. Делегираната компетентност по чл. 189 ал.1  ЗДвП  се извежда  за актосъставителя  от неговата длъжност  припокриваща правомощията  по  т.1.3. от приложената заповед  № 8121з-952/20.07.17 г.  на  Министъра на вътрешните работи. Компетентността на наказващия орган  е  налице  съобразно чл. 189 ал.12 ЗДвП вр. т. 2.12 от цитираната заповед на Министъра на вътрешните работи

При така констатираната компетентност на актосъставителя , правилно  е определена в АУАН правната квалификация на  извършеното  нарушение по чл. 103  ЗДвП  . Санкционната норма за посоченото нарушение кореспондира  в НП  с възведената правна квалификация  в АУАН и НП  и текстовия диспозитив . АУАН е съставен в срока по чл.34 ал.1 ЗАНН  на 14.05.2018 г.  от актосъставителя З.Н. като длъжностно лице в изпълнение на служебни задължения.

НП се явява законосъобразно и правилно за нарушението по чл. 103 ЗДвП.  То е  свързано  с действия на водач на МПС, който не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при   подаден сигнал  от службите за контрол и не изпълнява техните указания .

Жалбоподателя  пледира, че не е  управлявал   на посочената в НП дата  , време и място автомобила отразен в НП. От показанията на полицейските служители З.Н. и Д.Д. се установява , че около 23,45 ч. на 21.04.18 г.  с патрулен автомобил  се намирали  на ул. „ Дунав“ в гр. Мездра в близост до която  била и ул. „Дружба“. На кръстовището с тази улица видели да приближава автомобил марка „Хюндай“ с № ЕВ 4279 АТ. Сочат, че участъка от пътя бил осветен, като полицейските служители били с обозначен патрулен автомобил и светло-отразителни жилетки. Св. Н. подал   сигнал за спиране на автомобила със стоп палка по образец, но  автомобила продължил, като при разминаването полицейските служители не могли да видят кое лице е водача.  Опитали са да проследят автомобила  , но той тръгнал по земен път в края на града, поради което  преустановили опитите да го настигнат. Полицейските служители Д. и  Н. сочат, че  служебно им било известно, че този автомобил се управлявал  от лицето П.П.П. ***.  Предприели действия по установяване на това лице , като за случая св. З.Н. изготвил и докладна записка  № 300Р-4865/23.04.18 г.  На 02 май в РУ се  явил  ползвате на автомобила  „Хюндай“  с № ЕВ 4279 АТ П.П. , който заявил пред полицейските служители Н. и  Д., че не той  е управлявал автомобила , а водач е бил неговия познат  Г.П.Г.. В тази насока показанията на св. З.Н. и Д. са   логични , последователни  и непротиворечиви и установяват извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП с автор  Г.Г. , изхождайки от данните пред тях на св. П..  Същия попълнил декларация  по чл. 188 ал.1 ЗДвП като ползвател на автомобила, в която отразил, че Г.П.Г.  управлявал автомобила на 21.04.18 г. в 23,45 часа , съответстващи на датата и часът на нарушението.

Снети са показания  и от  самия декларатор П.  П., който пред съда потвърждава данните в декларацията и с категоричност сочи, че автомобила се е  управлявал от Г.П.Г. като водач, а в купето до него се возел самият  П..  Той конкретизира  мястото където бил спрян  полицейския патрул в гр. Мездра и ясно видял, как един от полицаите подал стоп-палка за спиране на автомобила, но Г. не изпълнил предписанието и продължил.

Съдът кредитира  като правдоподобни показанията на единствения очевидец П.П. относно извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП и неговия автор Г.  Г..  Показанията на св. П. по косвен начин се подкрепят  и от показанията на полицейските служители Н. и Д. пред които заявил  тези обстоятелства  и по-късно ги потвърдил в приложената на л. 5 от делото декларация  по чл. 188 ал.1 ЗДвП  с положен подпис. Съдът отбелязва, че св. П.П. е дал и писмено сведение на   02.05.2018 година , в което също е посочил , че водач  на автомобила по време на нарушението е Г.П.  Г..  Обобщено цялостното процесуално поведение на св. П.П.  посочващ  Г. като автор на нарушението не се  променя при протичане на   административно наказателното производство, а също така и преди неговото започване  със съставения АУАН на 14.05.2018 г.

 При тези доводи нарушението по чл. 103 ЗДвП съдът намира за несъмнено доказано. Водач на автомобила към момента на нарушението   е  бил жалб.  Г.П.Г. , въпреки, че той отрича това обстоятелство, в която насока е отразил и  възражение в АУАН, който съдът третира като защитна позиция . Нарушението е извършено от него виновно , с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ЗАНН вр.чл.11 ал.2 пр.1 НК – деецът е съзнавал общественоопасният му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. 

Санкционната норма за нарушението по чл. 103 ЗДвП  е приложена по силата на чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП, като  наказанието  е в максималния размер  от 200 лева и    шест месеца лишаване от правоуправление, пра законова рамка : глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от правоуправление от 1 до 6 месеца . Съдът не намира основания за налагане в максимален размер на кумулативните наказания, тъй като по делото наказващия орган  не е представил отегчаващи отговорността обстоятелства обуславящи наложените наказания в максималният им размер . На полицейските служители е служебно известно, че  Г. е криминално  проявено лице, осъждан е многократно , както и е санкциониран множество пъти за нарушения на ЗДвП като водач на МПС.  Тези ноторно известни  факти  обаче не са подкрепени с писмени доказателства , което   е задължение на наказващия орган определящ размерът на наказанията-арг. от чл.103 ал.1 вр.чл.102 т.3 НПК вр.чл.84 ЗАНН  . При тези съображения , съдът не намира  наличие на релевантни факти  отегчаващи отговорността  на нарушителя Г., както и липсват такива  смекчаващи неговата отговорност. Наличието  на балансиращи отговорността обстоятелства налагат изменение на НП, като кумулативните санкции  бъдат намалени по справедливост до средния  размер, а именно  глоба от 130.00 лева  и лишаване от правоуправление за срок от 3 / три/ месеца,като по този начин ще бъдат постигнати целите на чл.12 ЗАНН свързани с личната и генералната превенция .

Мотивиран  при горните съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра

                              

Р   Е   Ш   И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0300-000234/31.05.2018 г. на Началник група при РУ-Мездра към ОД-МВР-Враца ,  с което на основание чл.53 ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП  на  Г.П.Г.  е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за  6 /шест/  месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП ,  като  НАМАЛЯВА размерът на наложената глоба  на 130 лева / сто и тридесет / лв.  и  НАМАЛЯВА  наказанието лишаване от правоуправление  на 3 / три / месеца.

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .