Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.5.2019г. до 31.5.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 39/2019

Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Г.К.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 2.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.Г.К., ЕГН:**********, роден на  *** година  в  с. Софрониево, област Враца, живущ ***,  българин, български гражданин,   женен, средно образование, пенсионер, не осъждан,   за виновен в това,  че на  01. 10. 2018 г. на път І-1, км. 166+050 по непредпазливост, при управление на собствения лек автомобилФолксваген Бора“ с рег. № ВР4466ВВ, е нарушил правилата за движение- чл.6, т.1 от ЗДвП, като участник в движението  не е  съобразил своето поведение с пътните знаци, и е нарушил чл. 47, ал.3 от ППЗДвП- пътен знак В24, който / забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/,  като е предприел изпреварване в зоната на действие на този знак, и при наличие на пътна маркировка М-1/ пресякъл единична непрекъсната линия,/ чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП /“ на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне /,  чл.21 ал.2 от ЗДП/   като  водач на пътно превозно средство, управлявал  със скорост от 67км/ч, когато  е  забранено да превишава скоростта  от 60км/ч. сигнализирана с пътен знак В 26 , чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, при изпреварванекато водач е  длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП“като  водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл. 67 ал. 1 от ППЗДв/ катоВодач на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента/ и чл. 68 т. 1 от ППЗДв.ПНа пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено...... когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне/, като е причинил  средна телесна повреда на Д.Г.Ц. ***,  изразяваща се в трайно затруднение  движенията на ляв долен крайник и трайно затрудняване  движенията на снагата - престъпление по чл. 343 ал.1, б. „б“пр.2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК подс.Б.Г.К. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 343 ал.1, б. „б“ пр.2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

            НАЛАГА  на подс.Б.Г.К. на   основание чл. 78а ал.1 НК    административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

На основание чл.78а ал.4 НК вр. чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК лишава подс.  Б.  Г.К. от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане на решението в сила.

 ОСЪЖДА Б.Г.К.  да заплати направените по делото разноски  в размер на 702.00 лева  за  експертизи и сумата от 23.90 лева  за фотоалбуми, вносими в полза на ОД МВР гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на  страните и същото   подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 11.6.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу:

Б.Г.К., роден на ***г. в с. Софрониево, българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер , ЕГН:**********,*** 

 

За това, че

На 01. 10. 2018г. на път І-1, км. 166+050 по непредпазливост, при управление на  собствения лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ВР4466ВВ, е нарушил правилата за движение- чл.6, т.1 от ЗДвП, като участник в движението  не е  съобразил своето поведение с пътните знаци, и е нарушил чл. 47, ал.3 от ППЗДвП- пътен знак В24, който / забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/,  като е предприел изпреварване в зоната на действие на този знак, и при наличие на пътна маркировка М-1/ пресякъл единична непрекъсната линия,/ чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП /“ на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ /,  чл.21 ал.2 от ЗДП/   като  водач на пътно превозно средство, управлявал  със скорост от 67км/ч, когато  е  забранено да превишава скоростта  от 60км/ч. сигнализирана с пътен знак В 26 , чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, при изпреварване “като водач е  длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП“като  водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл. 67 ал. 1 от ППЗДв.П/ като “Водач на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента/ и чл. 68 т. 1 от ППЗДв.П “ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено...... когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне/, като е причинил  средна телесна повреда на Д.Г.Ц. ***,  изразяваща се в трайно затруднение  движенията на ляв долен крайник и трайно затрудняване  движенията на снагата - престъпление по чл. 343 ал.1, б. „б“пр.2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание от 02.05.2019 г.  страните направиха искане за разглеждане на делото по реда на глава 28 НПК с приложение на чл.78а НК  . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.Разпоредбата на чл.252 ал.1 НПК позволява определяне редът за разглеждане на делото след провеждане на РЗ при наличие на предпоставките за приложение на чл.-78а НК , който не са били отчетени от прокурора при изготвяне на обвинителният акт – обвиняемият не е осъждан, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди предвид т.3 от ТР №2 /2016 г. на ОСНК на ВКС по т.д №2 /2016 г. и за него се предвижда наказание до три  години лишаване от свобода или пробация ,както и лишаване от правоуправление  .  Поради това не са налице предпоставки за разглеждане на делото по общия ред , със споразумение , или при съкратено съдебно следствие с последващо  приложение на чл.78а НК чрез присъдата по реда на чл.305 ал.5 пр.последно НПК   , тъй като тази разпоредба е приложима при предпоставки  изпълнени във фаза на съдебно следствие , а в случая основанията за приложение на чл.78а НПК  са налице преди провеждане на разпоредителното заседание и именно поради това предоставят възможност редът за разглеждане на делото да бъде определен по глава 28 НПК с приложение на чл.78а НК  .

Прокурорът поддържа искането за приложение на чл.78а НПК при наличните за това императивни предпоставки в кумулативен вид и пледира налагане на наказание  в минимален размер предвид здравословното състояние на обвиняемия , ниските доходи /пенсионер/ ,чисто съдебно минало ,  признание за вина , съдействие за разкриване на обективната истина и положителни характеристични данни  .

Служебният защитник адв.Н. П. поддържа становището на прокурора .

Обвиняемото лице признава вината си и моли за минимално наказание.Съжалява за извършеното. Възползва се  от правото си по закон да не дава обяснения. Посочва , че не си спомня случилото се  .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2018г.обв.Б.К. пътувал с л.а „ „Фолксваген Бора“ с рег. № Вр. 4466ВВ с посока от гр. София към гр. Враца. Преминал покрай заведението преди с. Ребърково  и около 12.30ч. продължил да шофира по гл. път Е-79, като  наближавал км 166+050. Пътят в този участък е  прав, с  променлив наклон на изкачване, в посока към гр. София. Пътното платно  се състои от  две ленти, разделени по между си с единична непрекъсната линия. Пред обвиняемият имало два леки автомобила, които пътували с посока към гр. Враца. Когато наближил ПЗ № В24, който / забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/предприел изпреварване, като навлязъл в насрещната лента за движение и продължил да шофира успоредно на тези автомобили. В същото време в посока  от към гр. Враца с направление към гр. София се движил правомерно л.а „Шкода Фабия“ с рег. № ВР С5787 ХР, управляван от Д.Г.Ц., с пътник до него- съпругата му-М.Ц.. Зад него   на около 30,340м. се движел  лек а-л „Фиат Браво“ с рег.№ ВР4549 ВХ с водач-В В.. Този водач забелязал, че водачът на  движещия се пред него л-а „ Шкода“ намаля скоростта и се прибира плътно в дясно доколкото могъл, тъй като имало мантинела. Обв.К. продължил движението си в насрещната лента, и се  ударил челно  в л.а „Шкода Фабия“. В резултат на удара л.а  „Шкода Фабия“отскочил и  се качил върху мантинелата, а л.а „Фолксваген Бора“ продължил първоначалното си  движение, постъпателно и въртеливо в посока обратна на часовниковата стрелка и се установил вдясно върху десния банкет гледано в посока   към гр. Враца. Лекият а-л „Шкода“, преди да се установи върху мантинелата, влязъл в съприкосновение със задната си броня с л.а „Фиат Браво“. Водачът  на този автомобил-св.В. В., след ПТП, веднага отишъл до л.а „ Шкода“. Той видял, че зад волана седи мъж, а до него на предна дясна седалка седи жена. И двамата били контактни, като водачът повтарял непрекъснато, пред  В., че не е виновен и че водачът на другия а-л  е навлязъл в неговата лента за движение. След това св. В. отишъл да види и другия водач- обвиняемия. Той, също бил контактен, твърдял че не помни какво се е случило. На местопроизшествието спрели и други автомобили. Някой от водачите се обадил на тел.112 и съобщил за катастрофата. На място пристигнали  служители на РУ Мездра, линейка и пожарна. С общи усилия двамата водачи  на участвалите в ПТП автомобили, били извадени  от тях, а съпругата на Д.Ц. излязла сама. Обвиняемият К.  и св. Ц. били натоварени в линейка и откарани първоначално в спешния център Враца, а в последствие в други лечебни заведения. При направените рентгенови снимки е установено, че св. Д.Г.Ц. ***,  е получил увреждания, изразяващи се в счупвания на ляв пищял и счупвания на ребра в ляво и в дясно. Обвиняемият К.  получил подобни  увреждания.

При извършения оглед на местопроизшествието е установено, че ПТП е станало на главен път Е 79  на км 166+050. Времето било хубаво, пътното платно сухо. Участъкът от пътя е бил прав с видимост от около 150м. Пътното платно е с две ленти за движение в двете посоки, разделени по между си с непрекъсната единична линия. За ориентир на огледа е приет пътен знак /ПЗ/ В24, гледано в посока към гр. Враца. За посока на огледа е приета София- Мездра. Разположението на  МПС, след удара са ориентирани  спрямо  ориентира, гледано в същата посока. Зад Ориентира на 53м. е намерен  пътен знак  В 26 ограничаващ скоростта до 60км/ч., за автомобилите движещи се в посока към гр. Враца.

От назначената автотехническа експертиза и извършения оглед на място е видно, че по пътното платно, не са открити неравности.  То е с покритие   от дребнозърнеста асфалтова смес. Видимостта в била около 150м. При огледа  на 18.90м. от линията на ориентира до десния ръб на пътя е установена черна пластмасова част от автомобил. На 20.10м. от линията на ориентира /ОР/ и в дясно от ръба на пътя, е установена дълга пластмасова част от автомобил. На разстояние 14м. от ориентира и на 0.45м.   от левия ръб на пътя, в банкета е намерена  рег. табела С 5787 ХР. Пред л.а „Шкода“,  е установена концентрация на части от автомобил. На 24.65м. от ОР и на 1м., вляво от осевата линия, е установено начало на следа с дълж. 3.40м. с вдлъбване в асфалта в началото и. В резултат на удара л.а „Шкода Фабия“ с рег. № ВР С5787 ХР е тотално унищожен. Такива са уврежданията и по лек а-л  „Фолксваген Бора“. Повреди са установени и по л.а „Фиат браво“, със счупен десен фар, капак,мигач габарит предна броня.Скоростите на двата автомобила преди ПТП, са определени  при челен удар, получени увреждания, на база закона за запазване на количеството на движение на двата автомобила, като са взети предвид теглата на всеки един от автомобилите. В резултат на изчисленията е установено, че преди  настъпване на удара л.а „  Фолксваген Бора“ се движел със скорост от  67км/ч. Скоростта, с която се е движел  л.а „Шкода Фабия“ преди удара е била 51 км/ч.Опасните зони на спиране при тези скорости са както следва за л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № Вр 4466ВВ при скорост от 67 км/ч. е 49.5м.

За л.а „Шкода Фабия „ с рег  С 5787ХР опасната зона за спиране при  скорост от  51 км/ч. е 30.75м. Опасността за двата автомобила е възникнала в момента, когато л.а „Фолксваген Бора“ е навлязъл в насрещната лента за движение. Този автомобил се е намирал на  26.17м. от мястото на удара. Това разстояние е изминато за 1.4 сек със скорост от 67 км/ч. Лекият а-л „ Шкода  Фабия“ се е намирал на  19.88м. от мястото на удара. Двата автомобила са били на разстояние един от друг -46.05м., когато е възникнала опасността. За да  има възможност да бъде предотвратено ПТП разстоянието между тях е следвало да бъде  поне 49.5метра.Това условие не е изпълнено, поради което ПТП е било  неизбежно. При движение с тези скорости и двата автомобила не са имали възможност от техническа гледна точка,  да избегнат челния удар. ПТП е могло да бъде избегнато само при правомерно движение на обвиняемия в собствената лента за движение.Мястото на удара е определено, като инициален удар между двата автомобила на 22м. от линията на ориентира- надлъжно и  на 1.9-2.6м. напречно от левия ръб на пътя. Ударът е настъпил в лентата на правомерно движещия се лек а-л „Шкода Фабия“.

При анализа на доказателствата събрани по делото се стига до извода, че причините за настъпилото ПТП, са груби нарушения  от страна на  обвиняемия- К. , а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП, като участник в движението  не е  съобразил своето поведение с пътните знаци, и е нарушил чл. 47, ал.3 от ППЗДвП- пътен знак В24, който , забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/,  като е предприел изпреварване в зоната на действие на този знак, и при наличие на пътна маркировка М-1/ пресякъл единична непрекъсната линия. Нарушил е/ чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП /, съгласно който “ на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ /,  чл.21 ал.2 от ЗДП/   като  водач на пътно превозно средство, управлявал  със скорост от 67км/ч, когато  е  забранено да превишава скоростта  от 60км/ч. сигнализирана с пътен знак В 26 ,Нарушен е  чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, който гласи че: при изпреварване  „водачът е  длъжен,след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Обв. К. е нарушил и чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП/“като  водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.Нарушен е и чл. 67 ал. 1 от ППЗДвП/, като “Водач на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента/ и чл. 68 т. 1 от ППЗДвПНа пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено...... когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“.

Заключението на експерта, относно скоростите,  с които са  се движели двете МПС, механизма на ПТП се потвърждават от доказателствата събрани, чрез разпитите на свидетелите –очевидци и участници в ПТП, а именно показанията на пострадалия водач-Д.Ц., показанията на съпругата му-Мариана Цочева/, която е категорична, че видяла два автомобила пред обвиняемия, когато се изместил наляво,й навлязъл в  лента за насрещно движение, шофирайки успоредно до тях.

Неправомерното поведение с посочените по –горе нарушения от обвиняемия, е забелязано и от св. В. В.,  който  е управлявал л.а“ Фиат Браво“. Този свидетел е категоричен, че водачът на л.а „Шкода Фабия“ е направел каквото е можел- намалил скоростта, отбил най-вдясно,  доколкото е  могъл, поради ограничението на платното с мантинела. Тоест  от показанията на тези свидетели се налага извода, че обв. К. е предприел изпреварване с навлизане в насрещната лента за движение в участък от пътя, където изрично е имало забрана , да извършва изпреварване, поставен пътен знак забраняващ изпреварване на леки а-ли и мотоциклети с кош, единична непрекъсната линия, без да се е убедил, че може да извърши това изпреварване безопасно , без да застраши живота на другите участници в движението, при ограничена скорост от 60 км/ч.Всички посочени по-горе нарушения са в причинно следствена връзка с настъпилия резултат.

От назначената съдебномедицинска експертиза по предоставените медицински документи е видно, че в резултат на ПТП св. Д.Г.Ц. ***, е получил : счупване на лява ставна ямка на таза, като е претърпял оперативно ортопедично лечение и счупване на ляв малък пищял, увреждания които са му причинили,  трайно затруднение  движенията на ляв долен крайник за срок повече от 1 месец. Другите увреждания са: счупване на 2-ри гръден прешлен и израстъци на 1-ви, 2-ри и 4-ти поясни прешлени,счупвания на 1-во,12-то леви и 3-то, 4-то десни ребра,които увреждания са довели до трайно затруднение движението на снагата.Тоест налице е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. И двамата водачи са изпробвани за алкохол и пробите са отрицателни.

По време на разследването е назначена оценителна експертиза. Експертът е  оценил л.а „Шкода Фабия“ с рег. №   С 5787ХР на 2730лв., а щетите по него са в размер на 2047лв.Тоест причинени са значителни имуществени вреди по л.а „Шкода Фабия“. Заключението му е, че се касае за тотално унищожено МПС. Налице са не съставомерни  имуществени вреди съобразно правната квалификация на деянието – арг. от т.3 от ТР №2 /2016 г. на ОСНК на ВКС по т.д №2 /2016 г  . По лек а-л „Фиат браво“ с рег. № ВР 4549 ВХ са причинени щети в размер  на  181лв.

Съгласно Постановление № 1от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982 Г., на  ПЛЕНУМА НА ВС-„….поглъщането на  по-леки от по-тежки престъпни състави е уредено изрично в чл. 343 НК. Поглъщат се “значителни имуществени вреди” от последицата средна или тежка телесна повреда, или смърт. Именно поради това на обв. К. е повдигнато обвинение за причинена средна телесна повреда при управление на МПС, в нарушения на правилата за движение-престъпление по  чл.343ал.1, б „б“ пр.2, вр. с чл.342 ал.1 от НК. Причинените от К. имуществени щети са не съставомерни, тъй като са „погълнати“ от  причинения по тежък резултат – средна телесна повреда. Въз основа на доказателства на К. е повдигнато обвинение. Той  се признава за виновен. Не може да даде конкретно обяснение за случилото се, поради това, че няма спомени от транспортното произшествие. Изразява съжаление за причинените телесни увреждания на водача  на л.а „Шкода Фабия“.

 Вината на обв. К. е установява от събраните по ДП доказателства, преценени на основание чл.378 ал.2 НПК : показанията на св.Ц. -/л.28/, св. М. Ц.-/л.29/,св. В. В.-/л.23/,св. Б. П.- син на обвиняемия-/л.24/, протокол за оглед на ПТП-/л.10-14/, фотоалбум-л./15-20/, протокол за оглед на МПС-/л.21-22/, протоколи за химически анализ на кръвта на водачите/л.41-48/, автотехническа експертиза-/л.51-64/, комплексна оценителна експертиза-/л.68-71/, съдебномедицинска експертиза-/л.75/,  справка за водача-/л.90/, констативен протокол за ПТП-/л.97/, медицинска документация- епикриза на Д. Ц.-/-л.99-101/мед. документация за обв. К.-/л.111-218, 219-303/, медицинска документация за Ц.-/л.308-355/, свидетелство за съдимост-/л.362/ характеристика-/л.365/, декларация за семейно и имотно състояние-/л.366/. Обвиняемият  признава вина във всички фази на процеса и не оспорва събраните доказателства .Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

От изложената фактическа обстановка е видно , че обвиняемият Б.Г.К. *** е извършил престъпление по транспорта по чл. 343 ал.1, б. „б“пр.2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, като на    01. 10. 2018г. на път І-1, км. 166+050 по непредпазливост, при управление на  собствения лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ВР4466ВВ, е нарушил правилата за движение- чл.6, т.1 от ЗДвП, като участник в движението  не е  съобразил своето поведение с пътните знаци, и е нарушил чл. 47, ал.3 от ППЗДвП- пътен знак В24, който / забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/,  като е предприел изпреварване в зоната на действие на този знак, и при наличие на пътна маркировка М-1/ пресякъл единична непрекъсната линия,/ чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП /“ на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ /,  чл.21 ал.2 от ЗДП/   като  водач на пътно превозно средство, управлявал  със скорост от 67км/ч, когато  е  забранено да превишава скоростта  от 60км/ч. сигнализирана с пътен знак В 26 , чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, при изпреварване “като водач е  длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП“като  водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл. 67 ал. 1 от ППЗДв.П/ като “Водач на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента/ и чл. 68 т. 1 от ППЗДв.П “ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено...... когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне/, като е причинил по непредпазливост  средна телесна повреда на Д.Г.Ц. ***,  изразяваща се в трайно затруднение  движенията на ляв долен крайник и трайно затрудняване  движенията на снагата .

От обективна страна обв. К.  е нарушил  правилата за движение по пътищата и  е причинил средна телесна повреда. От субективна страна е налице извършено престъпление по непредпазливост - чл.11 ал.3 от НК. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.С това деяние са причинени  значителни несъставомерни имуществени вреди, като л.а „Шкода Фабия“ е унищожен тотално. Причинена е и средна телесна повреда на Д.Ц. ***.

 

 Обв. Б.Г.К. е роден на ***г. в с. Софрониево, българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер с ЕГН:**********. За обвиняемия са събрани добри характеристични данни, които наред с направените самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина  следва да се приемат, като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Обв. К. е правоспособен водач от 15.06.1977година. За този период до деня на ПТП има издадени само 3 наказателни постановления за  нарушения на ЗДв.П и ППЗДв.П, за които е санкциониран по административен ред с наложени глоби, не е осъждан, разполага с минимални доходи /пенсионер/.

За  това престъпление се  предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до три  години или пробация ,както и обществено порицание . Обвиняемият  не е осъждан.  По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидено в чл.78а ал.1 от НК-глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца,  с   имотното състояние на обвиняемия, респ. с липса на доходи и имущество извън тези от пенсия   . Отчете се също  признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление .Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

Съгласно чл.78а ал.4 НК вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК във всички случай на престъпление по чл. 343 НК съдът постановява и лишаване от права . Данните по делото сочат , че обвиняемият К. е правоспособен водач на МПС , като след деянието СУМПС не му е отнето. Отчитайки характера на деянието и обществената опасност като широко разпространено , съдът наложи на обвиняемият и наказание „Лишаване от правоуправление“ за срок от шест месеца , което съответства по справедливост на личността на дееца и неговата ниска обществена опасност. Не се извърши приспадане на търпян срок от това наказание, тъй като все още СУМПС не е отнето .

По делото са направи разноски в размер на 702 лв. за експертизи и 23,90 лв. за фотоалбум , който с оглед изхода на процеса бяха възложени по реда на чл. 189 ал.3 НПК в тежест на виновното лице Б.Г.К.    като дължими  на ОД-МВР-Враца като учреждение извършило разноските по време на разследването .

 По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 18.5.2019г.

2

НОХД No 75/2019

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.И.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 7.5.2019г.

За РП-**** прокурор *****.

Подсъдимият, редовно уведомен и призован в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. Г.П. от ВрАК. 

Пострадалата М.Г., редовно призована и уведомена в съответствие с чл.247б НПК, не се явява и не се представлява.

По делото са постъпили: справка за съдимост на подсъдимия, издадена от Бюро съдимост в РС-**** след проверка в Бюро съдимост при РС-**** и Удостоверение по декларирани данни № 5510000997/21.03.2019 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси” в община ****, обл. **** с информация за декларираните от Б.М. движимо и недвижимо имущества.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на р.з. Моля да приемете постъпилите писмени доказателства.

АДВ. П.: Моля да даде ход на р.з. Моля да приемете докладваните от Вас писмени материали.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в р.з. и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Прочел съм го и съм запознат със съдържанието му. Получих от баща си ОА миналия месец.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Въпросното дело е подсъдно на РС-**** и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че по воденото разследване не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на обвиняемия, на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ НПК съответно по реда на Глава ХХІХ НПК. Намирам, че не е необходимо делото да бъде разгледано при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите така взетата мярка по отношение на подсъдимия за процесуална принуда. От страна на прокуратурата нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да продължим разглеждане на делото, респ. по реда на а една от двете процедури, греда на Глава ХХVІІ НПК, реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. П.: От името на защитата заявявам, че делото категорично е подсъдно за разглеждане на РС-****. Не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не сме заявили при предявяване на ДП допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в процеса. Желанието ни е производството да бъде разгледано по реда на особените правила, а именно по реда на Глава ХХІХ НПК, като с представителя на обвинението сме водили разговори в тази насока. Не намирам основания за разглеждането на делото при закрити врати, както и за привличане на резервен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите така взетата мярка по отношение на подсъдимия за процесуална принуда. Моля да ни дадете възможност за преговори с представителя на обвинението и производството да приключи по Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми и желая да се постигне споразумение.

ПРОКУРОР: Моля делото да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК като ни дадете възможност за изготвяне на споразумение със защитата.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-**** с оглед правилата на местна и родова подсъдност. Изхождайки от приложените на ДП материали, съдът приема, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия в качеството му на обвиняем, пострадалата или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, да бъде назначен допълнителен защитник на подсъдимия, както и да бъдат ползвани вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно следствени действия по делегация. По отношение на това дали делото да бъде разгледано по правилата на особените производства, регламентирани в НПК, то страните днес изразиха желанието си да им бъде предоставена възможност за постигане на споразумение за решаване на делото, респ. разглеждане на същото на фазата на съдебното производство и приключването му по реда на Глава ХХІХ НПК. Що се отнася до мерките за процесуална принуда, според материалите по делото, на ДП по отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. Имайки предвид поведението на подсъдимия до момента и отчитайки изразеното от страните по този въпрос, съдът приема, че не са налице основания за изменения на мярката за неотклонение в по-тежка. Страните днес не направиха искания за събиране на нови доказателства и по тази причина липсват основания за произнасяне по този въпрос.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка”, взета по отношение на подсъдимия Б.И.М. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва от страните в 7-дневен срок пред ВрОС от днес.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да обсъдят параметри за постигане на споразумение за решаване на делото и по тази причина ПРЕКЪСВА с.з. в 10.45 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в 10.55 часа.

ПРОКУРОР: Със защитата на подсъдимия постигнахме споразумение, което сме изготвили в писмен вид и Ви представяме днес в с.з. Моля да го приемете ведно с декларацията, подписана от подсъдимия и изготвена по реда на чл.381 ал.6 НПК. Считам, че съдържанието на споразумението отговаря на всички изисквания на закона и моля да го одобрите.

АДВ. П.:  С представителя на прокуратурата постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид. Моля да го приемете и да го одобрите.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката. Желая споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на делото по НОХД № 75/2019 г. по описа на РС-****, на основание чл.384 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Б.И.М. - роден на *** ***, обл. ****, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл.384 НПК

По НОХД № 75/2019 г. по описа на РС гр. ****

 

Днес на 07.05.2019 година в гр. **** между:

 

1.    **** ***** –  Прокурор при РП **** и

 

2.    адв. Г.П. – ВАК като сл. защитник на подс.                                            Б.И.М., ЕГН **********,***, бълг. гражданин, без образование, безработен

3.    Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. Б.И.М., ЕГН **********,***, бълг. гражданин, без образование, безработен

се признава за виновен ЗА ТОВА, ЧЕ на 14.02.2019 г. на ул. ”****” № 7 в гр. ****, е отнел от владението на М. **** Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои кросов велосипед, марка „Спринт” на стойност 144,00 лв., собственост на Г. -  престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Наказанието на подс. Б.И.М., ЕГН **********, се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”  НК, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл.42а ал.2 т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца  – чл.42а ал.2 т.2 от НК.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.

Направените по производството разноски в размер на 84,00 лв. за изготвяне на СОЕ се възлагат на подсъдимия М. в полза на държавата, вносими по сметка на ОДМВР Враца.

Веществените доказателства: няма.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

        

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                    Служебен защитник:

                  /**** *****/                                                      /адв. Г.П./

                             

Подсъдим:

                                                           /Б.М./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** ***** - прокурор при Районна прокуратура – ****, адв. Г.П. от ВрАК, като служебен защитник на подсъдимия Б.И.М. и Б.И.М. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 75/2019 г. по описа на РС-****, при следните условия:

Подсъдимият Б.И.М. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 14.02.2019 г. на ул. ”****” № 7 в гр. ****, е отнел от владението на М. **** Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои кросов велосипед, марка „Спринт” на стойност 144,00 лв., собственост на Г. -  престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

На подсъдимия Б.И.М. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично – чл.42а ал.2 т.1 от НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА  – чл.42а ал.2 т.2 от НК.

На подсъдимия Б.И.М. се ВЪЗЛАГАТ направените по делото разноски в размер на 84,00 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 75/2019 г. по описа на РС-****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.30 часа.

 

 

Съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Б.И.М. на досъдебното производство следва да бъде отменена, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯВА, на основание чл.309 ал.2 НПК, мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Б.И.М. на досъдебното производство.                         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 7-дневен срок от днес.

В законна сила на 7.5.2019г.

3

НОХД No 139/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Н.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 7.5.2019г.

За РП-Мездра   прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв.И.М. от САК, редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

А.Н.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование, женен, безработен,  осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М.:Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

              С П О Р А З У М Е Н И Е

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО 

НА ОСНОВАНИЕ чл.381 и следващите от НПК

 

           Днес,  30.04.2019 г. в гр.Мездра на основание чл.381 и следващите от НПК, се сключи настоящето СПОРАЗУМЕНИЕ за решаване на наказателно производство по ДП № 264/2018 год., по описа на РУ - гр. Роман, пр.пр.№ 2265/2019 г.  по описа на РП-гр.Мездра между

              І. СТРАНИ

1. Районна прокуратура гр. Мездра - представлявана от  прокурор Г. П. и

2. Адвокат И.С.М. ***, като договорен защитник на обвиняемия А.Н.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование, женен, безработен,  осъждан,за това, че обв. А.Н.Д.

СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА,ЧЕ

              На 09.12.2018 г. около 14.00 часа  в гр. Роман,  на ул. „……” при мост на река  …… в посока ул. „……” , е  управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Шаран” с рег.№ …..,  който не е  бил регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация  на 29.11.2018 г., на основание чл. 143 ал.15 ЗДвП/ -  престъпление по чл. 345  ал.2 вр. ал.1от НК,

   На основание  чл. 345  ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.2 НК на обв. А.Н.Д. се определя наказание  ГЛОБА“ в размер на 300.00 /ТРИСТА/ лева.

От престъплението няма причинени имуществени вреди.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

  ПРОКУРОР:                                                                                                                   ОБВИНЯЕМ:

   . П./                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     / А.Д. /

 

ЗАЩИТНИК:

АДВОКАТ:

/И.М./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между  прокурор Г…..  П. прокурор в РП- Мездра  и адвокат И.М.-***, като защитник на обв. А.Н.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование, женен, безработен,  осъждан, за това, че обвиняемият А.Н.Д., ЕГН:**********, се признава за  ВИНОВЕН, за това, че  на 09.12.2018 г. около 14.00 часа  в гр. Роман,  на ул. „….” при мост на река  …. в посока ул. „….” , е  управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Шаран” с рег.№ ……,  който не е  бил регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация  на 29.11.2018 г., на основание чл. 143 ал.15 ЗДвП/ -  престъпление по чл. 345  ал.2 вр. ал.1от НК,

        На основание  чл. 345  ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.2 НК на обв. А.Н.Д. се налага наказание  ГЛОБА“ в размер на 300.00 /ТРИСТА/ лева.

       ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №139/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

       Протокола написан в с. з.

       Протокола приключи в 11.45 часа.

В законна сила на 7.5.2019г.

4

АНД No 47/2019

РИОСВ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 8.5.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

„Нова варова компания“ ЕООД – Мездра чрез управителя П.Б. обжалвала наказателно постановление № 11-411-ГК/29.01.2019 г. на  Директор РИОСВ гр. Враца, с което на основание  чл. 53 ЗАНН и чл.35 ал.3 т.1  вр. чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр.чл.  6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH/ дружеството е санкционирано  с имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева,  за  нарушение на чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр. чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH / .

В жалбата се твърди не законосъобразност ,необоснованост и  неправилност на атакуваното НП при неясна формулировка на релевантни факти и обстоятелства относими към АУАН.Твърди се нарушение на чл. 52 ал.4 ЗАНН, като не са преценени възраженията и  доказателствата и не са спазени  изискванията за индивидуализация на наказанието. Прави се искане при доказаност на нарушението да бъде намалена наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателя не се  представлява. Постъпила е молба от 20.03.2019 г. за разглеждане делото в отсъствие на жалбоподателя с уведомление до РИОСВ-Враца , че дружеството не извършва дейност от 28.02.2019 г., поради което  при възобновяване на дейността ще продължат стъпките по регистрация пред  Европейската агенция по химикалите. 

Въззиваемата страна, редовно призована , изпраща представител юрисконсулт Софиянска, редовно упълномощена, която пледира за потвърждаване на НП и представя писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Приети са множество писмени доказателства. Снети са показания от  свидетели.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи , приема от фактическа страна за установено следното:

„Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра е собственик на предприятие за производство на негасена вар /калциев оксид/   и хидратна вар /калциев дикидроксид/ , находящо се в гара Черепиш, общ. Мездра.  Фирмата произвежда посочените химични вещества  в количества над 1 тон годишно, установено с констативен протокол № 747-ГК /ДТ/ ПД от 28.09.2016 г.  Съгласно чл.6 т.1  от  Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH/  относно  регистрацията,  оценката , разрешаването  и ограничаването на химикали , всеки производител или вносител  на вещества в самостоятелен вид или в една или повече смеси  в количества над 1 тон или повече на година подава   регистрация в Европейската агенция по химикалите /ЕСНА / ,като производството или вноса над един тон следва да е поне веднъж след първи юни 2007 г. , което е пояснено в  чл. 23 т.3 от посочения регламент с краен  срок  за подаване на документите по регистрация  до 01.06.2018 г. , като  регистрацията може да бъде подавана  по всяко време преди крайния срок съгласно чл.23 т.4 от Регламента. На 28.06.2018 г.  експерти от РИОСВ –Враца извършили проверка на „Нова варова компания“ ЕООД –Мездра в цеха на гара Черепиш , за което съставили констативен протокол №411-ГК. При  проверката е установено, че към 01.06.2018 г. дружеството  не е  изпълнило предвидените дейности за регистрация на  произвежданите  химични вещества. Нарушението било квалифицирано по чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр. чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH, за което бил съставен   АУАН на 03.08.2018 г.  в присъствие на управителя П.Б.. Акта бил подписан с възражения за започната, но не финализирана  дейност по регистрация . Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.

Фактическата обстановка  се установява от съставения  констативен протокол № 411-ГК от 28.06.2018 г.  и показанията на  проверяващите служители от РИОСВ-Враца Г.К., Х.Х. и Д. Н.. Те посочват, че  крайния срок за регистрация е 31.05.2018 г., като дружеството  е предприело стъпки  по извършване на изискуемата регистрация , но такава не е   извършена в Европейската агенция по химикалите /ЕСНА / . Свидетелите посочват, че изчакали дружеството  да завърши регистрацията  в 6-месечния срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН до издаване на НП на 29.01.2019 г.  след съставянето  на АУАН на 03.08.2018 г. Поясняват, че и в този срок регистрацията не била извършена.  В подкрепа на техните твърдения  е приложена на л. 16  фактура от 16.07.2018 г. относно платени такси по запитване  относно регистрация на химично вещество  и извършване на самата регистрация.  Приложено е и уведомление №61/31.10.2018 г. на „Нова варова компания“ ЕООД-Мездра с адрес РИОСВ-Враца , в което е посочено, че се продължават необходимите стъпки  по същинската регистрация /л.17 от делото/.

В с.з. представителят на наказващият орган  е представил и са приложени по делото 2 бр. справки от Европейската агенция по химикалите /ЕСНА /  , в които към 25.01.2019 г.  „Нова варова компания“ ЕООД-Мездра не фигурира като търговец извършил  регистрация  като производител на химически  вещества  над 1 тон на година. При тези доводи нарушението по чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр. чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH е несъмнено  доказано независимо от обстоятелството, че действително са извършвани стъпки  по подготовка на необходимата регистрация в Европейската агенция  по  химикали. Факт е , че до крайния срок на тази  регистрация  01.06.2018 г. тя не е  извършена . Правно релевантно е и обстоятелството, че дружеството е прекратило временно дейността си  от 28.02.2019 година , което не го освобождава от финализиращи стъпки към необходимата регистрация , а от друга страна временното прекратяване на дейност   е последващ факт  след  изтичане на срока  в който регистрацията следва да е била извършена.

За нарушението по чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр. чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH законодателят  определя имуществена санкция за юридическо лице  от 10 000 до 100 000 лева  съгласно чл. 35 ал.3 т.1  ЗЗВВХВС. Отчитайки обстоятелството , че към  момента на нарушението  01.06.2018 година  са предприети действия по започване на регистрацията   пред агенцията, но такава не е  била извършена  при изтичането на крайният срок, то имуществената санкция следва да бъде сведена  до минималния размер   от 10000 лева. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че санкционираното лице  не е установено да е извършвало  други нарушения  на ЗЗВВХВС .

Относно възраженията в жалбата същите са неоснователни. АУАН и НП са обосновани и  законосъобразни, като описанието на нарушението съответства на  приетата правна квалификация. Съдът не установява и нарушение на чл. 52 ал.4 ЗАНН, тъй като наказващия орган се е съобразил с възраженията  на „Нова варова компания“ ЕООД при съставянето на АУАН и е дал достатъчен срок регистрацията да бъде продължена и  финализирана в срока до издаване на НП, което не е сторено.  Основателно е единствено възражението относно индивидуализация на наказанието, поради което съдът  посочи доводи за неговото намаляване  поради инцидентност  и предприемане на стъпки по регистрацията , която  не е финализирана в законоустановеният   срок. Нарушението по нищо не се отличава от други случай на подобни нарушения, поради което не са налице  основанията на чл. 28 ЗАНН, същото да бъде прието за маловажно.

Мотивиран при горните  съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН този съдебен състав  при РС-Мездра                               

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ    наказателно постановление № 11-411-ГК/29.01.2019 г. на  Директор РИОСВ гр. Враца, с което на основание  чл. 53 ЗАНН и чл.35 ал.3 т.1  вр. чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС и чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH/,  ЕООД „Нова варова компания“ гр. Мездра е санкционирано  с имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,  за  нарушение на чл. 35 ал.1 т.33 б.“а“  от ЗЗВВХВС вр. чл. 6 ал.1 от Регламент  /ЕО/ № 1907/2006 г. / REACH, като  НАМАЛЯВА   размера на  наложената  имуществена  санкция  на 10 000 /десет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че е обявено.

5

АНД No 53/2019

КАТ

П.И.Я.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 8.5.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

П.И.Я. *** ,  обжалвал наказателно постановление № 19-0300-000004/17.01.2019 г. . на Началник   Група РУ-Мездра към  ОД МВР гр. Враца  , с което на основание чл.55 ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

В жалбата се отрича нарушението, като се сочи, че  жалбоподателят не е уведомен за служебно прекратената регистрация и респективно не е знаел за това обстоятелство.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.М С.. Защитникът доразвива доводите в жалбата, като пояснява, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и не е  знаел за служебно прекратената регистрация , поради което нарушението не е  извършено виновно.

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител. В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждаване на НП, както и обстоятелство по извършеното нарушение.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред писмени доказателства.Снети са показания  от свидетели.

Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът приема за установено следното:

Съставен е  АУАН от 03.12.2018 година на  П.И.Я., за това, че на същата дата около 13.00 ч.в гр. Мездра на кръстовище на  ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Софроний“ управлява лек автомобил  марка „Фолксваген Голф“ с ДК № СА 42 62 АА, собственост на Стоян Михов Карастоянов от гр. София , като управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП  и по този  начин не е регистриран по надлежния ред , като регистрацията е прекратена на 25.08.2018 г.  Нарушението е квалифицирано по чл. 140 ал.1 ЗДвП.

  Въз основа на акта била образувана предварителна проверка, която на 03.01.2019 г. била приключена от РП-Мездра с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по чл.345 ал.2 НК спрямо Я. и преписката била изпратена по компетентност на РУ.-Мездра за преценка и  ангажиране на адм.наказателна отговорност по ЗДвП .

Въз основа на прокурорският акт и данните от преписката било издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка не се спори от страните по установените обективни факти.Спори се по субективните признаци на вмененото нарушение като извършено виновно Самият жалбоподател не отрича обстоятелството, че на 03.12.2018 г. в 13.00 ч. в гр. Мездра е управлявал автомобил  „Фолксваген Голф“ с ДК № СА 4262 АА. Установено е , че собственик на автомобила е Стоян Михов Карастоянов от гр. София, което се потвърждава  от приложената на л.14 справка за собственост на това МПС. В нея е отразен като собственик Стоян Карастоянов и предстоящ собственик  Радослав Гьошев. В писменото сведение жалбоподателя Я. сочи, че закупил автомобила през м.02.2018 г. от непознато лице от гр. София , но не изготвили договор  за покупко-продажба. Съгласно чл. 144 ал.2 ЗДвП при прехвърляне на собственост на регистриран автомобил  подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.  Към момента на твърдяното нарушение 03.12.2018 г.  Я.  не  е бил юридически  собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145 ал.2 ЗДвП няма задължение в  едномесечен  срок от придобиването  да регистрира закупения от него автомобил.   Обстоятелството, че Я. не е собственик на автомобила  към момента на твърдяното нарушение  се установява и от полицейските служители  спрели го за проверка-св. Л.П. и Я.В..  Те установяват, че при извършена справка автомобила е собственост на Стоян Михов Карастоянов.  Липсват доказателства собственика Карастоянов да е уведомил  ползвателя на автомобила П.Я. , че  автомобила е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Към момента на проверката  автомобила  е бил с поставени регистрационни номера , като ползвателят Я. е разполагал  със всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван от надлежните органи или от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като  в информационните масиви на КАТ, той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистриране .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация  означава, че вмененото нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е  извършено от него виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН,тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него умишлено или непредпазливо нарушение . Такава теза  прокурора  е застъпил  и в постановлението за отказ  да се образува ДП на 03.01.2019 година. При тези доводи, след като  нарушението не е извършено виновно от  Я.,  то неправилно за него е  ангажирана административно наказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна, като неправилно.

    Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, този съдебен състав при РС-Мездра

                              

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  като неправилно наказателно постановление № 19-0300-000004/17.01.2019 г. . на Началник   Група РУ-Мездра към  ОД МВР гр. Враца  , с което  П.И.  Я. на основание чл.55 ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

6

НОХД No 80/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Т.Д.,
В.П.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 9.5.2019г.

За РП-Мездра прокурор *****. 

Подс. Д.Д., редовно уведомен и призован в съответствие с чл.247б НПК, лично.

Подс. В.П., редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. В.Ч. от ВрАК.

Ощетеното юридическо лице НК „Железопътна инфраструктура”, редовно призовано и уведомено в съответствие с чл.247б НПК, не е изпратило представители.

По делото са постъпили: Писмо изх. № 1100-46/27.03.2019 г. от Кмета на Община ***** с приложени към Удостоверение по декларирани данни № 5610000071/26.03.2019 г. и Удостоверение по декларирани данни № 5610000072/26.03.2019 г., и двете издадени от Отдел „Местни данъци и такси” при община ***** относно декларираните от Д.Д. и В.П. движимо и недвижимо имущества, както и справка за съдимост на подс. Д.Д., издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра и справка за съдимост на В.П., издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра.

Постъпила е молба-становище от ДП НК „Железопътна инфраструктура“, представлявана от инж. *****– Генерален директор чрез пълномощника си инж. *****– ръководител Отдел ЕГД в УДВГД – София, от чието съдържание става ясно, че юридическото лице е редовно уведомено по реда на чл.247б НПК за правото си да бъде конституирано като граждански ищец в настоящия процес, но няма да се възползва от това свое право, тъй като вещите, описани в ОА, като обект на престъпление, са били възстановени. Към молбата–становище са приложени копие от доклад № 1489/28.01.2019 г. от Началник ж.п. гара ***** и копие от разписка за върнати вещи от 11.12.2018 г., подписана от *****– началник ж.п. гара ***** и полицай *****от РУ-*****. Приложено е и пълномощно от *****- генерален директор на ДП НК „Железопътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр. София, с което същият упълномощава *****- Ръководител Отдел ЕВД да представлява юридическото лице пред различни институции в Република България включително съдилища.

По делото е постъпило уведомително писмо № 831/08.05.2019 година от Председателя на САК – Враца, от чието съдържание става ясно, че адв. *****от ВрАК, вписан под № 701 в НРПП, е определен като защитник за осъществяване на правна помощ по настоящото дело по отношение на подсъдимия Д.Д..

Адв. *****от ВрАК се явява в с.з.

АДВ. *****: Запознат съм с материалите по делото, макар, че бях уведомен тази сутрин от адвокатската колегия. Не ми е необходимо повече време за запознаване с делото и заявявам, че мога да организирам защитата на подсъдимия.

ПОДС. Д.Д.: нямам възражения за това адв. ***** да ме защитава.

Съдът, след като изслуша становищата на подсъдимия и адв. *****

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАЗАНЧАВА , на основание чл.94 ал.3 вр. ал.1 т.9 НПК, адв. *****от ВрАК за служебен защитник на подс. Д.Д. по настоящото дело до приключването му на всички инстанции.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото уведомително писмо № 831/08.05.2019 г. от САК-Враца относно определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, вписан в НРПП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото във фаза р.з. Да се приемат постъпилите писмени доказателства.

АДВ. *****: да се даде ход на р.з. да се приемат постъпилите доказателства. От наша страна представяме служебна бележка от Бюро по труда, от която е видно, че подс. Д.Д. е регистриран в бюро по труда като активно търсещ работа.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото в р.з. Да се приемат постъпилите доказателства.

ПОДС. Д.Д.: Да се гледа делото. Да се приемат доказателствата.

ПОДС. В.П.: Да се гледа делото. Да се приемат доказателствата.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА молба – становище от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” гр. София, ведно с приложенията към него.

ПРИЕМА представените от защитата писмени доказателства.

ПОДС. Д.Д.: Получил съм препис от ОА. Прочел съм го и съм запознат със съдържанието му.

ПОДС. В.П.: Получил съм препис от ОА. Прочел съм го и съм запознат със съдържанието му.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Моля да взема становище директно по чл.248 т.4 НПК. Намирам, че в случая са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК, а именно със споразумение. Със защитниците на двамата подсъдими сме обсъдили всички въпроси, касаещи този вид на разглеждане на делото. Изготвили сме писмено споразумение с надлежни декларации. Представяме ви ги в настоящото с.з. Моля да определите да продължи разглеждането на делото по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. Ч.: Считам, че делото е териториално подсъдно на РС-Мездра. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на обвиняемия. От името на моя подзащитен, заявявам, че желаем делото да мине по реда на Глава ХХІХ НПК и да сключим споразумение, което вие да одобрите. Във връзка с това не следва да се произнасям по т.5 за разглеждането на делото при закрити врати, както и за привличане на резервен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Не се налага промяна на взетата мярка за неотклонение „подписка” по отношение на моя подзащитен. Нямам искания за събиране нови доказателства. По т.8, ако приемете, че делото следва да се разгледа по реда на Глава ХХІХ НПК, не следва да се призовават свидетели, вещи лица и да се насрочва в следващо с.з., а на основание чл.252 НПК следва да се разгледа незабавно след р.з.

АДВ. *****: Изцяло поддържам становището на колежката адв. Ч., а именно, че делото е подсъдно на настоящия съд и съдебен състав. Не са налице основания за спиране на наказателното производство. Няма допуснати отстраними нарушения на ДП, изготвено е и е подписано споразумение с прокуратурата на основание чл.384 НПК, в което са обсъдени всички въпроси, относно деянието, възстановените щети, и съдебните разноски по делото. Подсъдимият е запознат със споразумението. Подписал го е доброволно и е съгласен да му бъде наложено определеното в споразумението наказание. Считам, че не противоречи на закона и морала, и моля съда да бъде одобрено.

ПОДС. В.П.: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми и желая да се постигне споразумение.

ПОДС. Д.Д.: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми и желая да се постигне споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитниците и подсъдимите, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра с оглед правилата на местна и родова подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и не са налице основания, въз основа на които  да се приеме, че на тази фаза от наказателния процес е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите в качеството им на обвиняеми, или на ощетеното юридическо лице. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, както и необходимост от назначаване на допълнителен защитник, на вещо лице, преводач или тълковник, както и на извършване на съдебно следствени действия по делегация. Страните представиха споразумения за решаване на делото, в които са уточнили всички въпроси, посочени в Глава ХХІХ НПК, и по тази причина, съдът приема, че делото следва да бъде разгледано именно по реда на това особено производство. По отношение на мерките за процесуална принуда, видно от материалите по делото, на ДП по отношение на подсъдимите са били взети мерки за неотклонение „Подписка” по отношение на Д. и „Надзор на ИДПС” по отношение на П.. Отчитайки процесуалното поведение на подсъдимите до момента, съдът приема, че не са налице основания за изменения на мерките за неотклонение в по-тежки. Страните днес не направиха искания за събиране на нови доказателства и по тази причина липсват основания за произнасяне по този въпрос.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Д.Т.Д. на ДП.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Надзор на ИДПС”, взета по отношение на подсъдимия В.П.П. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мерките за неотклонение може да се обжалва от страните в 7-дневен срок пред ВрОС.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото 2 бр. споразумения за решаване на делото, постигнати на основание чл.384 и сл. НПК и 2 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:

Д.Т.Д. - роден на *** г. в гр. Мездра, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

В.П.П. – роден на *** г. в гр. Мездра, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представените декларации, с които подсъдимите заявяват, че не желаят делото да се разглежда по общия ред.

ПОДС. Д.Д.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

ПОДС. В.П.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните 2 бр. споразумения за решаване на делото и 2 бр. декларации, подписани от подсъдимите и изслуша изразените в с.з. становища, приема, че споразуменията отговарят на всички въпроси, посочени в чл.381 ал.5 НПК, не противоречат на закона и морала и следва да бъдат вписани в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД № 80/2019 по описа на РС Мездра

 

Днес на 09.05.2019  година в гр. Мездра между:

1. ***** ***** - Районен прокурор при РП-Мездра и

2. адв. *****– ВАК като служебен защитник на подсъдимия Д.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, осъждан, неженен, безработен, с основно образование, грамотен.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подсъдимият Д.Т.Д., ЕГН **********, се признава за виновен:

При условията на повторност, на 28.11.2018 г. в гр. ***** от сградата на ж.п. гара *****, е отнел от владението на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘ движими вещи - два броя електрически керамични печки на обща стойност 170.00 лв., собственост на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘, ЕИК 130823243, без съгласието на ръководството на предприятието, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с В.П.П. *** и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

На основание чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, на подсъдимия Д.Т.Д., ЕГН **********, се определя наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият Д.Т.Д., ЕГН **********, следва  да заплати направени по делото в размер на 25.76 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

Прокурор:                        Служебен защитник:                

  /***** *****/                                             /Адв. Н. *****/

 

Подсъдим:

/Д.Д./

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД № 80/2019 г. по описа на РС Мездра

 

Днес на   09.05.2019 година в гр. Мездра между:

1. ***** ***** - Районен прокурор при РП-Мездра и

2. адв. В.Ч. – ВАК като служебен защитник на подсъдимия В.П.П., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Мездра, постоянен адрес:***, осъждан, неженен, безработен, с основно образование, грамотен.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подсъдимият В.П.П., ЕГН **********, се признава за виновен:

За това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си на 28.11.2018 година в гр. ***** от сградата на ж.п. гара *****, е отнел от владението на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘ движими вещи - два броя електрически керамични печки на обща стойност 170.00 лв., собственост на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘, ЕИК 130823243, без съгласието на ръководството на предприятието, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с Д.Т.Д. *** и случая не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

На основание чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.‘‘б‘‘ вр. чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от НК на подсъдимия В.П.П., ЕГН **********, се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА с периодичност на подписване 2/два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА.

Подсъдимият В.П.П., ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка ***** П. следва  да заплати направени по делото в размер на 25.76 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

Прокурор:                        Служебен защитник:                

  /***** *****/                                             /Адв. В. Ч./ 

 

                    Подсъдим:

/В.П./

 

ПРОКУРОР: Моля споразуменията да бъдат одобрени във вида, в който сме ги представили.

АДВ. *****: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Ч.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

 

ПОДС. Д.Д.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДС. В.П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатите между страните споразумения не противоречат на закона и морала, разглеждат всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумения за решаване на делото, постигнати между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. В.Ч. от ВрАК, като служебен защитник на подс. В.П.П., адв. *****от ВрАК – служебен защитник на подс. Д.Т.Д., подсъдимият В.П.П. с ЕГН ********** и подсъдимият Д.Т.Д. с ЕГН **********, при следните условия:

Подсъдимият Д.Т.Д. с ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на повторност, на 28.11.2018 г. в гр. ***** от сградата на ж.п. гара *****, е отнел от владението на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘ движими вещи - два броя електрически керамични печки на обща стойност 170.00 лв., собственост на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘, ЕИК 130823243, без съгласието на ръководството на предприятието, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с В.П.П. *** и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

На основание чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, на подсъдимия Д.Т.Д. се определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият Д.Т.Д. следва  да заплати направени по делото в размер на 25.76 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца.

Подсъдимият В.П.П. с ЕГН **********, ВИНОВНО, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си на 28.11.2018 година в гр. ***** от сградата на ж.п. гара *****, е отнел от владението на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘ движими вещи - два броя електрически керамични печки на обща стойност 170.00 лв., собственост на ДП НК ‘‘ЖИ‘‘, ЕИК 130823243, без съгласието на ръководството на предприятието, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с Д.Т.Д. *** и случая не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

На основание чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.‘‘б‘‘ вр. чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от НК на подсъдимия В.П.П., ЕГН **********, се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване 2/два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Подсъдимият В.П.П. лично и със съгласието на неговата майка ***** П. следва  да заплати направени по делото в размер на 25.76 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 80/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.30 часа.

В законна сила на 9.5.2019г.

7

НОХД No 110/2019

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.П.Б.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 10.5.2019г.

ВЪЗ  ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ   Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.П.Б., ЕГН:**********,***, българин, български  гражданин, не женен, не осъждан, безработен, основно образование, работи във Ф ”…….” гр. Ботевград,  като шкурач, за ВИНОВЕН в това, че на  08.01.2019 г. в с. Камено поле, общ.Роман, по непредпазливост противозаконно е унищожил уличен пожарен хидрант-надземен на стойност 570.00 лева, публична собственост,  на  Община гр. Роман, поради което  и на основание чл. 216 ал.6 вр. с ал.1 от НК  вр. чл. 54 НК   го  ОСЪЖДА  на  ГЛОБА в размер на 100.00 /СТО/ лева,  платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА   Р.П.Б.   да заплати   в полза на ОД-МВР- Враца направените по делото разноски   в размер на 84.00 лева.

  Присъдата  се обяви на  страните  и същата  подлежи  на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред ВрОС чрез РС- Мездра.

 

Мотиви от 25.6.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

Р.П.Б., роден на  ***г. в гр. Мездра българин, с българско гражданство, не женен, не осъждан ,с основно образование , ЕГН:**********

 

      За това че ,

 

       На 08.01.2019г. в с. Камено поле, общ.Роман , по непредпазливост противозаконно е унищожил уличен пожарен хидрант-надземен на стойност-570лв., публична собственост- на  Община Роман- престъпление по чл. 216 ал.6 вр. с ал.1 от НК

В РЗ  от 10.05.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи глоба в минимален размер 

Защитникът адв.Н  от АК-Враца  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата ,като изтъква чисто съдебно минало ,признание за вина във всички фази на процеса и съдействие за разкриване на обективната истина .

    Подсъдимия   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното. Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимият   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

   На 08.01.2019г.подсъдимия  Р.Б. управлявал ППС- конска каруца по ул.“ Иглика“ в с. Камено поле, като се движел към кръстовището на ул. „ Бачо Киро“ в с.Камено поле, общ. Роман. Когато наближил кръстовището, конят се изплашил и рязко завил в дясно, при което  каруцата преминала през пожарния хидрант, намиращ се встрани от пътя. В резултат на удара, същият се счупил и от него потекла силна струя вода. Подсъдимия  веднага  спрял каруцата след кръстовището. В близост се намирали св.К.К  Й. Й.. По това време в съседна къща в двора се намирала и св.Р. П.. Тя видяла, че към двора и  тече силно вода, която идвала от  уличния хидратен кран. Там  с каруцата бил подсъдимия и посочените по-горе лица. Пенкова потърсила помощ, като се обадила на тел.112 и съобщила за случилото се. Били уведомени и органите на МВР Роман. На място пристигнал инспектор М. Н..Той видял течащата вода. Провел разговор с присъстващите на произшествието и се обадил на Д.Д.-служител във ВиК Роман, за да предприеме мерки по спиране на водата. Такива са предприети и водата е спряна. В последствие хидрантът е подменен с друг. По ДП е назначена и извършена оценителна експертиза, при която е установено, че кранът е на стойност-570лв. По този начин подсъдимия Р.Б. е извършил, престъпление против собствеността, като на  08.01.2019г. в с. Камено поле , по непредпазливост противозаконно е унищожил уличен хидрант надземен на стойност-570лв., публична собственост на  Община Роман. От субективна страна деянието  е извършено  по непредпазливост по смисъла на чл.11ал.3 от НК,  като подсъдимия  не е предвиждал общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

От обективна страна престъплението се изразява в унищожаване на вещ, която е станала негодна за използване по предназначение, което е наложило изцяло подмяната на същата с нова. Подсъдимия Б. е извършил престъпление  от общ характер по чл.216 ал.6, вр. с ал.1 от НК, тъй като унищожената вещ е публична общинска собственост, а не частна. В последния случай- ако е частна собственост,наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. За нарушението  извършено от подсъдимия бил съставен АУАН по чл.106 ал.1 от ЗДвП, а именно, че „не  е контролирал управляваното от него ППС теглено от животинска тяга/кон с каруца/ и е причинил вреди. В случая обаче не е налице извършено нарушение  по транспорта, в резултат, на което да са причинени имуществени вреди, тъй като разпоредбата на чл.343ал.1, буква „а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, изисква нарушителя да е управлявал МПС, а Б. е управлявал пътно превозно средство с животинска тяга. При извършената служебна справка е установено, че актът е прекратен с резолюция , на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, тъй като се съдържат признаци на извършено престъпление и материалите са изпратени на прокуратурата.Въз основа на събраните доказателства: разпити на свидетели, оценителна експертиза, разпити на очевидци, на  Р.Б. е повдигнато обвинение по чл.216 ал.6 вр. с ал.1 от НК. По това обвинение той се признава за виновен. Твърди, че при управлението на коня, същият се изплашил и затова е ударил и счупил хидранта, който е на височина около 50см. от  асфалта.

Доказателства от ДП подкрепящи обвинението са : протоколите за разпит на  св. Д. Д./л.26/,св. М. Н.-/л.27/св.К. К./л.29/, св. Р. П./л.28/,св. Б. Б.-/34/, Й. Й.-/л.30/ Иво Иванов-/л.31/, Х. М./-л.32/, оценителна експертиза-/л.34-35/,пълномощно за представителя на община Роман-/л.38/,справки извлечения за собствеността на хидранта-/л.40-41/,свидетелство за съдимост-/л.45/декларация за семейно и имотно състояние-/л.42/,характеристика-/л.47/.

Подсъдимия Р.П.Б. е роден на  ***г. в  гр.Мездра българин, с българско гражданство, не женен, не осъждан с основно образование, с ЕГН:**********. Към момента на извършване на престъплението Б. не е бил осъждан, нямал регистрирани противообществени прояви. Тези обстоятелства следва да се приемат като смекчаващи отговорността му такива.  С деянието са причинени имуществени вреди, които не  са възстановени, поради което чл.78а от НК е неприложим.          

               Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимия  се признава за виновен и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

Субектът на престъплението е лице на млада възраст , с основно образование , не осъждан , не женен  , не е криминално проявен,      разполага с месечни доходи малко над МРЗ за страната ,  не притежава недвижимо имущество, съжалява за извършеното ,признава вина във всички фази на процеса ,извършеното от него не е умишлено , а по непредпазливост. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо единственото  отегчаващо изразено в негативните характеристични данни .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимия   за виновен    в извършеното  престъпление по чл.216 ал.6 вр ал.1 НК .За него се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или глоба от 100 до 300 лева. С оглед многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени като най-подходящо налагане при условията на чл.54 НК наказание глоба в размер на 100 лева , като наложи такова по вид и  размер наказание което е съответно на извършеното престъпление и е  съобразено и  с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото са  направени разноски в размер на 84 лева   , които се дължат от подсъдимия   и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова   тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото няма.

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 28.5.2019г.

8

НОХД No 113/2019

Противозаконно отнемане на МПС

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Н.Б.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 13.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Б.К. – роден на *** ***, жител и живущ в с.В., българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2018 г. в с.М., община М., на ул.„С.В.“, противозаконно е отнел от владението на Е.С.В.от с.М., община М., чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил „И.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на И.Х.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, в размер на 718 лева – престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

НЕ ПОСТАНОВЯВА на основание чл.346 ал.4 от НК на  подсъдимия Н.Б.К. наказанието Лишаване от право да  управлява моторно превозно средство, тъй като същият е неправоспособен водач.

ОСЪЖДА Н.Б.К. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 764.20 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимия Н.К. и служебен защитник адв. П.Ц. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 14.5.2019г.

Против подсъдимия Н.Б.К. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1, вр. с ал.1 от НК, затова че на 08.07.2018 г. в с.М., община М., на ул.„С.В.“, противозаконно е отнел от владението на Е.С.В.от с.М., община М., чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил „И.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на И.Х.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, в размер на 718 лева.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. П.Ц. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят И.Х.Д. ***, притежавал товарен автомобил „И.“ с рег. № ХХХХ. През пролетта на 2017 г. той го продал на свой приятел – свидетеля Р.В.Ц.от с.М., община М.. Договорът не бил облечен в изискуемата се нотариална форма, нито автомобилът бил регистриран в КАТ на името на новия си приобретател. Така номинален собственик си останал свидетеля Д.. Междувременно Ц. ползвал активно автомобила и понякога услужвал с него на свои познати. Така на 08.07.2018 г. го предоставил за ползване на свидетеля Е.С.В.от с.М.. Около 17.00 часа последният паркирал камиона пред дома си на ул.„С.В.“ в посоченото село. Оставил ключовете на таблото, тъй като трудно се сваляли и влязъл в къщата си. През този период в селото живеел Н.Б.К. ***, който се препитавал като пастир. На посочената дата бил употребил известно количество алкохол. Минавайки покрай паркирания автомобил спонтанно решил да го ползва, с цел да се „повози“, без да поиска разрешение от никого. Качил се и го запалил, използвайки обстоятелството, че ключовете са на стартера. Това било видяно от малолетния син на свидетеля В., който незабавно съобщил на баба си – свидетелката Д.П.В.. Тя му казала да уведоми и баща си за инцидента. Междувременно видяла, че автомобила потегля и след като изминал известно разстояние се блъснал в оградата на съседна къща. Свидетелите В.и незабавно отишли на място и видели подсъдимия да слиза от камиона. Тъй като лицето му било в кръв от получените травми, започнал да се мие в намираща се наблизо локва. Когато го попитали какво е направил отвърнал невъзмутимо: „Е нищо, исках да се повозя“. Уверявал ги, че няма защо да се притесняват, защото ще заплати причинените щети. В. съобщил за инцидента на тел.112 и на място пристигнал екип от РУ гр.М., който извършил оглед на местопроизшествието. К. предоставил кръв за лабораторно изследване. От извършената Съдебно-химическа експертиза било установена, че съдържанието на алкохол в кръвта на обвиняемия е било под 0.5 %0, а именно 0.26 на хиляда, което изключва квалификацията по чл.346 ал.2 т.2 НК – извършване на деянието в пияно състояние. По делото е назначена и Съдебно-психиатрично-психологична експертиза, с оглед установяване психическата годност на К. да участва в наказателното производство. От заключението на същата се установява, че подсъдимия е личност с примитивна структура. Умственото му развитие е в границите. Твърде ниска интелигентност – норма. Същият не страда от психическа заболяване, за което да има нужда да бъде лекуван. Разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Налице е психическа годност същия да участва в досъдебното производство, респективно да носи наказателна отговорност. Извършената по делото Съдебно-оценителна експертиза е установила, че стойността на причинените по автомобила повреди възлиза на 718 лева – невъзстановени. 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, където същият признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от него, както и от Протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-8/, фотоалбум /л.10-13/, показанията на свидетелите Ц. /л.17/, В./л.18/, В.а /л.19/ и Д. /л.20/, химическа експертиза /л.34/, Съдебно-оценителна експертиза /л.37-39/, Съдебно-психиатрично-патологична експертиза /л.57-60/, справка за съдимост /л.72/ и актуална такава, събрана на съдебното следствие, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.73/ и Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1553/02.05.2019 г., от която  е видно, че подсъдимия е неправоспособен водач.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Н.Б.К. ***, е извършил престъпление по транспорта – противозаконно отнемане на МПС. На 08.07.2018 г. в с.М., община М., на ул.„С.В.“, противозаконно е отнел от владението на Е.С.В.от с.М., община М., чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил „И.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на И.Х.Д. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, в размер на 718 лева. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл. 346 ал.2 т.1 пр.1 вр. с ал.1 от НК. 

Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост.

Подсъдимият е с основно образование, разведен, безработен и неосъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено и чистото му съдебно минало, а отегчаващи такива са употребата на алкохол, макар и в малко количество, което е довело до извършване на противоправната проява. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена..

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.346 ал.2 т.1 пр.1, вр. с ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

Със своя съдебен акт съдът не постанови на основание чл.346 ал.4 от НК на  подсъдимия наказанието Лишаване от право да  управлява моторно превозно средство, тъй като същият е неправоспособен водач, което е видно от Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1553/02.05.2019 г.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на  ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 764.20 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

9

НОХД No 31/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Е.Х.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 14.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                                        

 П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият Е.Х.Т., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, разведен, не осъждан, средно образование, безработен, ЗА ВИНОВЕН в това,  че при условията на продължавано престъпление, за времето от началото на м. март 2018 г. до 10.05.2018 г. в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман, е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, движими вещи – 7 бр. НСР стълбове за ел. проводник 20 kv тип НМГ952, 2 бр. ЪСР стълбове за ел. проводник  20 kv тип ЪМ90951 и 90 м. проводник, тип АС 50 кв.мм на обща стойност 16 219.5 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство /резак/ и МПС – л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ и микробус, марка „Ивеко“, поради което и на основание чл.195 ал.1 т. 4 пр. І и ІІ вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК.  вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.4  вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК  го ОСЪЖДА  на ЕДИНАДЕСЕТ  МЕСЕЦА   лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.  66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното  наказание за срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА Е.Х.Т. да заплати в полза на ОД на МВР гр. Враца разноски по делото  в размер на 99.00 лева за СОЕ и фотоалбум.

                 На основание  чл.301 ал.1 т.11 НПК вр. чл. 53 следва след влизане на присъдата в сила  веществените доказателства по делото, а именно пистолет  за обтягане на проводник  с минаващ през него алуминиев проводник с дължина 35 см. да бъдат унищожени.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 26.6.2019г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

        Е.Х.Т. –

роден на *** ***,

живущ ***, български

гражданин,  със средно образование,

разведен, неосъждан, не работи, с

ЕГН:  **********

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

При условията на продължавано престъпление, за времето от началото на м. март 2018 г. до 10.05.2018 г. в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман, е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, движими вещи – 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952, 2 бр. ЪСР стълбове за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951 и 90 м. проводник, тип АС 50 кв.мм на обща стойност 16 219.5 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство /резак/ и МПС – л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ и микробус, марка „Ивеко – престъпление по чл.195 ал.1 т. 4 пр. І и ІІ вр. Чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК.

В РЗ  от 14.05.2019 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият  да бъде признат за виновен  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде към минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Защитникът адв.К. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

Подсъдимия  по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти .  Съжалява за извършеното.

Предявен е гр.иск от ощетеното юридическо лице , но не е приет за съвместно разглеждане като неотговарящ на разпоредбите на чл. 85 ал.1 и 86 НПК с мотиви изложени в РЗ от 14.05.2019 г.

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимия    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което той   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му  бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието ,   без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  приема за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят а именно: .

  Фирмата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, притежавала съоръжения – система от метални /железно-решетъчни/ електрически стълбове и електрически проводници към тях. Те били разположени в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман. Тяхното предназначение в миналото било да захранват с електричество съществуващото в този район военно поделение. Последното било закрито преди около 10 години, след което обслужващата го електропреносна мрежа останала неизползвана. Тъй като се намирала в гориста и труднодостъпна местност, фирмата – собственик не извършвала проверка на описаните съоръжения продължително време – от м. октомври 2015 г., до 28.05.2018 г. Тези обстоятелства били известни на подсъдимия  Е.Х.Т. ***. В началото на 2018 г. той изпитвал финансови затруднения. Решил да нареже и открадне горепосочените обекти на фирмата, с цел да ги предаде в изкупвателни пунктове за метали. В края на м. февруари – началото на м. март с.г., той взел на заем от свой познат – св. Д. П. П..от с. Зверино, един „резак“ и започнал да реже с него металните стълбове в посочените местности. Нарязвал ги на късове, които криел в околните храсти; нарязването на всеки стълб му отнемало средно по 5-6 часа. Така в течение на 10-15 дена успял да нареже 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952 и 1 бр. ЪСР стълб за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951. Имал намерение да ги закара в изкупвателен пункт в гр. Бяла Слатина, обслужван от негов познат – св. Ц. Р. В. от с. град. Тъй като преценил, че ползвания от него лек автомобил е прекалено малък, за да бъде използван за превозване на желязото, обвиняемия решил да вземе на заем микробус „Ивеко“, модел „Дейли 3510“, ползван от св. В.. Отишъл със своята кола до гр. Бяла Слатина, оставил я при свидетеля, а от него взел горепосочения микробус, който бил със софийска регистрация. На 17.03.2018 г. натоварил на последния 1 860 кг. желязо от нарязаните ЖР стълбове от землището на с. Камено поле, което превозил до пункта в гр. Бяла Слатина, и там ги предал. Върнал се на местопрестъплението на 20.03.2018 г., натоварил останалите 1 640 кг. желязо, и по същия начин го транспортирал и предал в горепосочения пункт. Подсъдимият знаел, че в описания район е останал още един ЖР стълб, който се намирал в близост до бариерата на портала на бившето военно поделение. Това бил ЪСР стълб за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951, от който имало опънати проводници до стар трафопост в самото поделение. Т. решил да открадне и него, както и самите проводници. В края на м. април – началото на м. май 2018 г., той поискал на заем резак от св. В., без да му казва за какво ще го ползва. Отишъл на посоченото място и нарязал последния останал ЖР стълб. Разфасовал го на по-малки парчета, за да е по-удобно да ги превозва в ползвания от него л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ. Отрязал също и 3 бр. алуминиеви ел. проводници, тип АС 50 кв.мм, с обща дължина 90 м., които били окачени между стълба и трафопоста. Още същия ден направил един курс с автомобила, като натоварил и предал около 36 кг. от нарязаните железа в пункта на св. Василев, а другите останали на място. На 02.05.2018 г. Т. направил четири последователни курса със същия л.а., като всеки път товарел от местопроизшествието по около 36 кг. от желязото, превозвал го и го стоварвал в пункта, след което отново се връщал в района на поделението. По този начин успял да превози всички останали парчета от нарязания стълб. Предал ги в посочения пункт; общото им тегло било 180 кг., за което му били заплатени 48.60 лева. За това му била издадена покупко-изплащателна сметка от посочената дата. Няколко дни по-късно подсъдимия Т. закарал с автомобила си горепосочения алуминиев проводник в изкупвателен пункт на фирмата „Унитрейд 2011 г.“ в гр. Червен бряг. Там работел като общ работник св. Ц. В. А. от с. град. Подсъдимия  го попитал дали изкупуват алуминий; след утвърдителния отговор му показал проводниците, намиращи се в колата му. Свидетелят видял, че това е многожилен алуминиев проводник, навит на рула и разположен в багажника и на мястото на задната седалка. Казал на Т., че приемането на такива метали е забранено, и отказал да го приеме. Междувременно в РУ – МВР – Роман постъпил сигнал за извършените кражби. На 10.05.2018 г. служители на управлението, заедно с представители на пострадалото дружество и на общинска администрация – Роман, извършили оглед на местопроизшествието, а в последствие – и в дома на подсъдимия . Там се намерили остатъци от горепосочения алуминиев проводник. В хода извършената полицейска проверка била установена изложената фактическа обстановка.

Извършената по делото съдебно-оценителна експертиза е установила, че общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 16 219.50 лева – невъзстановени.

Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие подсъдимият  Т. се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните на фаза ДП  доказателства: констативен протокол /л.7;46-47/, протоколи извършване на проверка в помещение /л.12/, за доброволно предаване /л.13/, за проверка на лични вещи на лица и ПС /л.15/, и приема-предавателен /л.23/, фотоалбуми /л.24-26;27-28;48-50/, покупко-изплащателни сметки /л.11;53;54/, документация на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София /л.30-32/, показанията на свидетелите Г. /л.61-62/, Й. /л.63-64/, Х. /л.65-66/, А. /л.67/, Л. /л.68-69/, П. /л.70/, А. /л.72-73/,В. /л.74-75/, Ц. /л.76-77/, М. /л.78-79/, И. /л.80/, И. /л.80/ и А. /л.81/, съдебно-оценителна експертиза /л.83/, справка за съдимост /л.94/, характеристика /л.95/, декларации за семейно положение и имотно състояние /л.96/.

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се признава за виновен  и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият  Е.Х.Т. ***, е извършил престъпление против собствеността – кражба. За времето от началото на м. март 2018 г. до 10.05.2018 г. в местностите „Буков дол“, „Орлов връх“, „Полски ливади“ и „Студен кладенец“ в землището на с. Камено поле общ. Роман, е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София, движими вещи – 7 бр. НСР стълбове за ел. провод 20 kv тип НМГ952, 2 бр. ЪСР стълбове за ел. провод 20 kv тип ЪМ90951 и 90 м. проводник, тип АС 50 кв.мм на обща стойност 16 219.5 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство /резак/ и МПС – л.а. „Опел – Корса“, с рег. № ЕН 5345 ВТ и микробус, марка „Ивеко“.

Престъплението е продължавано. Налице са осем деяния, всяко от които е кражба, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, като от обективна и субективна страни всяко последващо деяние се явява продължение на предхождащото го. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.195 ал.1 т. 4 пр. І и ІІ вр. Чл. 194, ал. 1 вр. вр. с чл. 26 ал.1 НК.

Причина за извършване  на престъплението  са ниското правно съзнание на подсъдимия , свързано с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

 Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият  е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на средна възраст  , със средно  образование, безработен, разведен , не   осъждан   , не е криминално проявен,  ползва се  с добро име по местоживеене , не   разполага с месечни доходи и не притежава недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият   за виновен    в извършеното  престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1  НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление   е налице рамка на  наказанието от една до десет  години “Лишаване от свобода “    , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година четири месеца и 15 дни  /16 месеца и половина/  и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  единадесет месеца    лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко  .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното  и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  , чистото съдебно минало и добрите характеристични данни  определят превес на    смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива съобразно относително големият  размер  на щетата от 16 219,5 лева .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимия    не е осъждан и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 99  лева за СОЕ и фотоалбум   , които се дължат от подсъдимия  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова  тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото – пистолет за обтягане на проводник и минаващ през него алуминиев  проводник с дължина 35 см. следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК поради липса на стойност .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 30.5.2019г.

10

АНД No 118/2019

МВР

К.Ц.У.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 14.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р., с което на нарушителя К.Ц.У. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.64 от ЗМВР, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

К.Ц.У. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, на се явява, а се представлява от адв. К.Т. от ВАК, която взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление. С депозираната по делото жалба се поддържа, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в НП липсват данни за доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Счита се, че са нарушени и разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН, във връзка с липсата на ясна и точна конкретизация на съставяне на акта. На последно място се акцентува, че в НП е налице неяснота, неточност и недоказаност, както и противоречие с материалния и процесуалния закон. С депозираната по делото жалба се иска и присъждане на разноски по воденето на производството.

Ответникът РУ гр.Р. редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От приложеното в оригинал НП е видно, че същото е получено лично от жалбоподателя на 05.04.2019 год., като същият е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред ответника на 12.04.2019 год., т.е. безспорно жалбата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 41/14.03.2019 г., АУАН № 41/02.03.2019 г., Разпореждане под рег.№ 334р-6233/2018 от 21.07.2018 г. и Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са разпитани свидетелите Ц.Т. и М.Ц. и двамата служители в РУ гр.Р. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.

Акт за установяване на административно нарушение № 41/02.03.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 02.03.2019 год. около 02.10 часа в гр.Р. в заведение „С.Л.” /У. 1948 АД/ не изпълнява полицейско Разпореждане с рег.№ 334р-6233/2018 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не се установява така отразеното в акта и в НП. С акта и атакуваното НП се поддържа, че на 02.03.2019 г. около 02.10 часа жалбоподателя не изпълнява полицейско разпореждане с посочения в акта номер. Прави впечатление, че от показанията на свидетелите Ц.Т. и М.Ц. се установява съвсем различна фактическа обстановка, а  именно, че на 08.03.2019 г. в РУ гр.Р. е получен сигнал за силна музика в заведение „С.Л.”, намиращо се в жилищен блок № 6 в гр.Р. и собственост на „У. 1948” АД с управител жалбоподателя. При извършената проверка свидетелите действително установили силна музика и факта, че заведението работи и в него има посетители. След отправената покана към жалбоподателя музиката била преустановена, като свидетелят Ц. и свидетелят Т. установили, че преди това на жалбоподателя е било съставено Разпореждане, а именно от 21.07.2018 г., с което е разпоредено на последния като собственик на кафе-аперитив „С.Л.” да не вдига шум, с който да смущава спокойствието на живущите в жилищната сграда за времето от 22.00 до 07.00 часа. Процесното разпореждане е съставено от свидетеля М.Ц., връчено е на жалбоподателя, като същият не е направил възражение по него. Свидетелите Т. и Ц. приели, че с посетения от тях сигнал за силна музика на 08.03.2019 г. жалбоподателя е нарушил именно процесното Разпореждане от 21.07.2018 г. На първо място следва да се посочи, че акта е съставен за нарушение, констатирано на 02.03.2019 г., докато свидетелите са категорични, че извършената от тях проверка и констатираното нарушение е осъществено на 08.03.2019 г. На следващо място следва да се посочи, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, но е отказал да го подпише, като това обстоятелство е потвърдено с подписа на свидетеля М.Ц., който едновременно се явява и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Съдебният състав намира, че е налице объркване от страна на служителите на РУ гр.Р., във връзка с констатираното от тях нарушение и в частност на коя дата е осъществено. Този извод на съда е в резултат на факта, че свидетелите многократно са посещавали процесното заведение, с цел да предупредят жалбоподателя в качеството му на управител, че е необходимо да бъде преустановено нарушаването на общественото спокойствие, като се вдига шум.

По делото са събрани категорични доказателства, че както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, като имат необходимите реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН. Безспорно в тази насока е приложената по делото Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, която по безспорен начин установява компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗМВР.

Съдебният състав намира, че оспореното НП следва да бъде отменено по следните съображения: В акта и в НП, което е издадено въз основа на него липсва пълно и точно описание на извършеното от наказаното лице деяние, както и описание на конкретното полицейско разпореждане, което се твърди, че не е изпълнено. В случая, както в акта, така и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като това е нарушение на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН, относно акта и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно Наказателното постановление.

Не е ясно какво е конкретното деяние, както и извършените действия от страна на наказаното лице, респективно какво конкретно разпореждане е дадено от полицейския орган. Липсата на посочените реквизити в акта и НП води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съответно възпрепятства и съдебния контрол. Съдебният състав намира, че Наказателното постановление, както и акта са издадени при съществени нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изискващи пълно, точно, ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните субективни и обективни индивидуални признаци, както и обстоятелствата на извършването му. Допуснатите нарушения изцяло опорочават проведеното административнонаказателно производство и са абсолютно основание за отмяна на Наказателното постановление на процесуално основание, тъй като те са неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото НП. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Същото се изразява и в липса на описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено.

В подкрепа на гореизложеното следва отново да се подчертае, че воденото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и Наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган като представител на административнонаказателното обвинение. Следва да се има впредвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.103 ал.1 от НПК, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния случай административнонаказващия орган е бездействал и не е положил никакви усилия за разкриване на обективната истина и установяване в какво точно се изразява нарушението на жалбоподателя. Административнонаказващият орган следва да установи, че в хода на административнонаказателната процедура както по съставяне на акта, така и по издаване на Наказателното постановление са били спазени всички процесуални изисквания и в конкретност разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, каквито съществени процесуални нарушения в конкретния случай се констатираха от съда.

Нарушителят във всеки един етап в съответния административнонаказателен процес трябва да е наясно в какво го обвиняват точно и на база какви доказателства. Това е процесуално изискване, гарантиращо му правото на защита, както и условие за реализиране в пълен обем на всички права и законни интереси. Следва да се отбележи, че съгласно чл.257 ал.1 от ЗМВР, който е посочен в Наказателното постановление като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, предвижда административно наказание Глоба в размер от 100 лева до 500 лева за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Правомощието на полицейските органи да издават разпореждания е уредено в чл.64 от ЗМВР. В цитираната норма са регламентирани предпоставките, формата, реквизитите, правните последици и реда за обжалването им. Съгласно чл.64 ал.4 от ЗМВР полицейските разпореждания са задължителни за изпълнение. За да бъдат изпълняеми обаче, те следва да предписват конкретно правило за поведение - разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението /чл. 64, ал.5 т.4 от ЗМВР/. На адресатът им трябва по ясен начин да е наредено да извърши конкретно действие или да се въздържи от такова. Действието/бездействието следва да са индивидуализирани по време, място, начин и обстоятелства. Това изискване не би било изпълнено, когато съдържанието на разпореждането се състои само в преповтарянето на правна норма. Това е така, защото законът съдържа общи правила за поведение, адресирани до всички. Виновното им нарушаване, в случаите, в които за това е предвидено административно наказание представлява административно нарушение, което е самостоятелно основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпореждането на полицейски орган, уредено в чл.64 от ЗМВР е индивидуален административен акт, който се издава, въз основа на закона и представлява предписание за конкретно поведение на конкретен субект /права, задължения, начин и срок на извършване/.  Само ясната индивидуализация на разпореденото поведение би създала обективна възможност за адресата му да го изпълни, респективно да понесе последиците на чл.257 ал.1 от ЗМВР. В конкретния случай, Разпореждане № 334р-6233/21.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р. съдържа частично преповтаряне на нормата на чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р.. При това положение той не е предписал конкретно правило за поведение, а е указал спазване на посочената разпоредбата. Наличието на конкретно задължение за действие или бездействие, наредено от полицейски орган с индивидуален административен акт по чл.64 от ЗМВР е елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението по чл.257 ал.1 от ЗМВР. В конкретния случай, макар оформено като разпореждане по чл.64 от ЗМВР, даденото с него предписание не представлява нареждане за предприемане на конкретно поведение. Затова то не може да обоснове ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР. В случай, че адресатът не изпълни общата забрана, формулирана в чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р. и преповторена в разпореждането, то отговорността му следва да бъде ангажирана за нарушение на посочената норма. В настоящия случай, въпреки отсъствие на предпоставките за това, административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР, а не за такова по чл.6 т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р.. С Наказателното постановление е наложено административно наказание също за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР. Ангажирането на административнонаказателната отговорност за нарушение, което не е извършено е основание за незаконосъобразност на издадения от административнонаказателния орган правораздавателен акт.

Следва да се отбележи, че отсъствието на конкретно предписание в Разпореждане № 334р-6233/23.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р., в конкретния случай, е създало затруднение за актосъставителя да идентифицира правнорелевантните факти и да ги отрази в съставения от него АУАН. В последният е посочено, че нарушителят не е изпълнил Разпореждане № 334р-6233/23.07.2018 г. на мл.автоконтрольор при РУ гр.Р.. Не е конкретизирано нито предписанието за поведение, наредено с процесното разпореждане, нито фактите, които са дали основание да се приеме, че то не е изпълнено. При това положение, административнонаказващият орган не е имал основание да издаде процесното Наказателно постановление, както и такова за налагане на административно наказание за нарушение по чл.64 от ЗМВР, тъй като в АУАН не е отразен обемът от факти, от които да може да се направи извод за нарушение на правилото на чл.257 ал.1 от ЗМВР или на чл.64 от ЗМВР. Затова като е издал Наказателно постановление, без да са налице предпоставките на чл.53 ал.2 от ЗАНН административнонаказващият орган е нарушил закона.

На следващо място съдебния състав намира за основателно да отбележи следното:

Разпореждането е издадено в писмена форма, предвидена като една от формите за действителност по чл.64 ал.1, изр. второ от ЗМВР, но по съдържание не съответства на изискванията на чл.64 ал.5 от ЗМВР. В случая в оспореният административен акт е посочено, че се издава на основание чл.64 от ЗМВР и съдържа разпоредителна част до задълженото лице – адресат на акта, да не вдига шум, с който да смущава спокойствието на живущите, в качеството му на собственик на посоченото заведение. Оспореното разпореждане обаче не съдържа фактическите основания за издаването му, а само цифрово означение на нормата на чл.64 от ЗМВР, който най-общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В текста на разпореждането въобще не е обозначено и не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган е издадено и какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. С това са нарушени изискванията на чл.64 ал.5 т.3 от ЗМВР – липсват мотиви, каквито трябва да съдържа всяко писмено разпореждане. Това изискване е част от изискванията за законосъобразност на разпореждането като индивидуален административен акт и съответства на общото изискване по чл.59 ал.2 т.4 от АПК за съдържанието на индивидуалните административни актове, а именно същите да бъдат мотивирани. Отсъствието на фактически обстоятелства, мотивирали полицейския орган да издаде обжалваното разпореждане, препятстват съдебната проверка за законосъобразност и не позволят на съда да прецени, дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените на полицейския инспектор функции за превенция на правонарушенията.

На последно място, но не по значение, видно от съдържанието на оспорения акт, в разпоредителната му част са посочени задълженията на адресата, но липсва уточнение, относно начина и срока на изпълнението им, съгласно изискването на чл.64 ал.5 т.4 от ЗМВР. Законодателят не е предвидил безсрочност на конкретно задължение при издадено разпореждане по чл.64 ал.1 от ЗМВР.

Относно молбата на процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат възстановени разноските по делото, съдът счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. За производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. на ОСНК, във връзка с тълкуването на чл.84 от ЗАНН и чл.167 и чл.169 от НПК /стар текст/, съответно чл.187 и чл.189 от НПК, предвиждащо когато наказателното постановление бъде отменено, разноските да остават за сметка на държавата. По аргумент на противното, следва, че разноските направени от жалбоподателя във връзка с обжалването на наказателното постановление остават за негова сметка. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год. на ВАС, в което е застъпено, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 41 от 14.03.2019 година на Началника на РУ гр.Р.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

11

АНД No 120/2019

КАТ

К.В.К.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 16.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия ХХХгод. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя К.В.К. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400  /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

МОТИВИ: 

К.В.К. *** е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия ХХХгод. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се визира, че атакувания Електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като са изложени подробни съображения, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 20.04.2017 год. в 14:07 часа в с.Л.Д., община М., ул.”И.Й.” до № 44, в посока гр.Ботевград, служителя на “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. свидетелят П.В., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-611” заснели лек автомобил „Б.” с рег.№ ХХХХ със скорост от 90 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Същият не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпва с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел П.В., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия ХХХгод., Приложение към Клип № 10729 от 20.04.2017 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 1.13.16 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М” № 4835 от 01.07.2016 год., Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR-1М-611” за дата 20.04.2017 год., Карта на мястото на нарушението с Клип № 10729, радар № 611, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХХ Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 21.04.2017 год., пощенски плик в оригинал с клеймо от 10.04.2019 год., Справка от Началника на  Сектор „ПП” гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-5245/02.05.2019 год. и снимка на п.з.Е-24, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/15.08.2016 г.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

По делото няма данни кога е връчен Електронния фиш, но от страна на ответника е постъпила Справка под рег.№ 967000-5245/02.05.2019 г., с която се приема, че Електронния фиш не е влязъл в законна сила и е обжалван в законоустановения 14-дневен срок.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 10729 с техническо средство радар № 611. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.1 т.4  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в  населено място за превишаване от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза  относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 20.04.2017 год. в 14:07 часа, с техническо средство радар № 611, било заснето движение на лек автомобил марка “Б.“, с рег.№ ХХХХсъс скорост от 90 км/ч над максимално разрешената за движение в  населено място 50 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 40 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено в с.Л.Д., община М., ул.”И.Й.” до № 44, в посока гр.Ботевград но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В случай, че същият твърди, че не той е извършил вмененото му административно нарушение, е следвало същият да посочи на кого е предоставил управлението на собственият си лек автомобил на процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди това с подаване на възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо същият е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Аргумент в тази насока изводът на съда намира и в разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в конкретния случай по безспорен начин е установено, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. В тази насока е посочената справка, относно собствениците на процесното превозно средство.

        Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар № 611 клип № 10729, т.е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 1-13-16/01.07.2016 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 611 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Безспорно установено е, че на 20.04.2017 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 50 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 611”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 50 км/ч, установена – 90 км/ч и превишение на разрешената скорост с 40 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на лекия автомобил, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост лек автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М 611, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 1-13-16/01.07.2016 г., приложен като доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор, разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси – четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП,която вече е отменена ,но действаща към момента на извършване на нарушението, към което изискване акцентира и задължителното за прилагане Тълкувателно решение №  1 от 26.02.2014 г. на ВАС. От приложените на л.15 четири фотоснимки се установява, че  преди мястото на засичане и измерване на скоростта на движение от автоматизираното техническо средство е бил поставен пътен знак Е24, уведомяващ водачите на МПС, че предстои място за контрол с мобилно автоматизирано техническо средство, с което са спазени изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор П.В. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 от 21.04.2017 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

За правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отбележи, че що се отнася до табелата, сигнализираща извършването на видеонаблюдение, нормативно не съществуват конкретни параметри за отстояние на същата от системата за видеоконтрол. Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата поставя следното изискване: Пътният знак Е24 да се постави преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му да се документира със снимка. Съдебният състав не възприема така направените възражения на жалбоподателя, като намира за безспорно установено, че системата за видеоконтрол е позиционирана, съобразно посоката на движение и заснема автомобилите, съобразно предварително направена настройка. Въведените ограничения и работен режим са криптирани и вградени в доказателствения материал. По този начин се изключва възможността отчетената скорост да е на друго МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия ХХХгод. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

12

АНД No 132/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.М.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 17.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА М.М.М., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, неженен, средно образование, не осъждан, работи в Общинско предприятие „Чистота”, като общ работник,  живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление на 19.01.2019 г. до 24.01.2019 г. в с. Ослен Криводол, община Мездра, в къща находяща се  на ул. „.” №.е нарушил Заповед  за  защита от домашно насилие №11/23.08.2018 година  по чл. 15 ал.2 ЗЗДН на РС-Мездра, като е приближил жилището находящо се в с. Ослен Криводол, ул. „.” №.и лицето М. М. *** по  малко от 100 метра разстояние. – престъпление по чл. 296 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА М.  М.  М. на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на  М.М.М.  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на обвиняемият и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок.

 

Мотиви от 25.6.2019г.

С постановление от 19.04.2019 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице М.М.М. *** , от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , за това ,че М.   при условията на продължавано престъпление на 19.01.2019 г. и на 24.01.2019 г. в с.Ослен Криводол, общ.Мездра, в къща находяща се на ул.”Янтра” № 5, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 11 / 23.08.2018 г. по чл.15 ал.2 от ЗЗДН на Районен съд гр.Мездра, като е приближил жилището находящо се в с.Ослен Криводол, ул.“Янтра“ № 5 и лицето Милчо М. *** по-малко от 100 м. разстояние - престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

     Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

     Обвиняемото лице редовно призовано-явява се лично. Признава се за виновен и съжалява за извършеното .

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Досъдебното производство е образувано на 22.02.2019 г. за престъпление по чл. 296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и е приключено с мнение за предаване на съд на М.М.М. ***.

     От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка:

      Обвиняемият М.М. живее в домът на родителите си в с.Ослен Криводол, ул.“Янтра“ № 5. От няколко години обаче той започнал да тормози родителите си, като много често психическия тормоз преминавал и във физическа агресия – биел родителите си, правел им скандали.  Това принудило баща му М. М. М. да подаде жалба до Районен съд гр.Мездра по ЗЗДН. Със Заповед № 11/ 23.08.2018г.  на районния съд в гр.Мездра, М.М. бил задължен да се въздържа от действия на домашно насилие срещу баща му М. М. отстранявал го от съвместно обитаваното с родителите жилище в с.Ослен Криводол, ул.“Янтра“ № 5 и му забранявал да приближава на по малко от 100 метра баща си М. М., жилището в което живеел, както и местата където се намира – за социални контакти и отдих. Заповедта била със срок на действие 12 месеца, считано от датата 23.08.2018 г.

    Въпреки тези забрани обвиняемият М.М. често нарушавал Заповедта и не се съобразявал със съдебното решение. В Тази връзка били образувани и няколко преписки в РУ на МВР-Мездра и РП-Мездра, но те били прекратявани най-вече защото родителите му твърдели, че те го били извикали или допуснали в домът си заради битови причини – да се избръсне, да се изкъпе или да си сготви, защото в къщата където синът им се преместил нямало ток и вода. И след като същият бил вече в домът им, пак започвал да ги тормози и дори упражнявал отново физическо насилие основно върху бащата М. М.. При един от тези случаи – на 22.09.2018г., лицето дори било отведено и задържано за срок от 24 часа в РУ на МВР – Мездра. Независимо от тези прояви и дори намесата на органите на МВР, обвиняемия М. не се впечатлявал и продължавал с нарушението на съдебния акт.

На 19.01.2019 г. около 08,30 часа сутринта обвиняемия М. отишъл отново в къщата на родителите си. Искал да се изкъпе, защото там където живеел нямало вода. Освен това искал тенджера в която да си готви. Родителите му казали да напусне къщата, защото има такова решение на съда. Казали му също, че нямат свободна тенджера, защото тази която имат я ползват да си готвят те. Това ядосало обвиняемия и той взел секира, като тръгнал към баща си М. М.. Заплашил го, че ще го удари и пребие. Майката З. И. се спуснала и блъснала сина си, като той изпуснал секирата. Въпреки това се приближил до баща си и му нанесъл няколко удара, от които М. М. паднал на земята. М. бил много агресивен и ядосан на баща си, защото той постоянно му казвал да не идва в къщата и че ще се обади на полицията. А от показанието на двамата родители се вижда, че обвиняемия почти всеки ден идвал в домът на родителите си – да зареди телефона си, да се храни, да се къпе и т.н. Той след издаването на Заповедта от РС-Мездра се бил пренесъл в необитаема къща близо до къщата на родителите си. След като М. паднал на земята майката З. И. започнала да вика и бута сина си да не бие повече баща си. Последния спрял и си тръгнал, като напуснал домът им. Още същия ден двамата родители отишли до РУ на МВР-Мездра и подали оплакване от сина си за действията му по поредно нарушение на съдебната Заповед. За този нанесен му побой, бащата М. М. не е ходил по болници и няма издавани никакви медицински документи.

На 24.01.2019г. вечерта около 19,00 часа обвиняемия М. отново отишъл в къщата на родителите си на ул.“Янтра“ № 5. Този път не бил агресивен, но казал, че идва да си гледа телевизия. Тъй като от предишното посещение в РУ на МВР-Мездра на М. М.му било казано, веднага когато синът му наруши Заповедта и дойде в домът му, да се обажда на дежурния в полицията, М. излязъл от домът си и се обадил в РУ на МВР-Мездра. След време пристигнали служители на МВР и задържала за 24 часа обвиняемия М., който се бил настанил в стая в къщата и гледал телевизия. Когато дошли служителите на МВР и го задържали, М. започнал да се кара на баща си, че той е извикал полицията и да му се заканва със саморазправа. И двамата родители казват в показанията си, че цял живот синът им не работи и все няма пари, затова постоянно ги тормози и посяга на бой. Особено агресивен е към баща си и почти винаги когато се скарат, той го малтретира физически. Посягал е също и майка си, но от доста време нея не е я бил.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са заповед  №11 от 23.08.2018 г. по чл.15 ал.2 от ЗЗДН по гр.дело № 1079/2018 г. на РС-Мездра , в цялост материалите по гр.дело № 1079/2018 г. на РС-Мездра , жалба от М. М. , показанията на М. М. за действия на обвиняемото лице в нарушение на заповедта от 23.08.2018 г. , показания на свид.З. И.за същите обстоятелства ,показанията на служителите на РУ-МВР-Мездра А.Л. , Б. В. и Д. Д. относно  посетените сигнали във връзка с нарушената заповед по ЗЗДН , справка за съдимост , характеристична справка ,декларация за имотно състояние и материално положение на обвиняемото.

Показанията на свидетелите са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна и субективна страна.Подкрепят се от обясненията на обвиняемия пред съда  и приложената заповед №11 от 23.08.2018 г. по гр.дело № 1079/2018 г. на РС-Мездра   . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен.Пред съда обвиняемият не оспорва обвинението , признава се за виновен и съжалява за извършеното .

От тази фактическа обстановка е видно, че обвиняемият М.М.М. ***, при условията на продължавано престъпление на 19.01.2019 г. и на 24.01.2019 г. в с.Ослен Криводол, общ.Мездра, в къща находяща се на ул.”Янтра” № 5, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 11 / 23.08.2018 г. по чл.15 ал.2 от ЗЗДН на Районен съд гр.Мездра, като е приближил жилището находящо се в с.Ослен Криводол, ул.“Янтра“ № 5 и лицето М. М. *** по-малко от 100 м. разстояние - престъпление по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Престъплението е продължавано .Налице са две деянието, който поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление   , извършени са през непродължителен период от време ,при една и съща обстановка и при еднородност на вината като пряк умисъл,при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.Престъплението е умишлено с форма на виня пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 НК , като обвиняемият   е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване . 

               За това престъпление НК предвижда наказание „лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лева”. Обвиняемият М.М. не е осъждан  и по отношение на него не е прилагана гл.VІІІ, раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в чл. 78а  от НК.

Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца, с добрите характеристични данни  и  с   имотното състояние на обвиняемия.  Отчете се също признание за вина , съдействие на и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      Разноски по делото не са направени .

      ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 4.6.2019г.

13

АНД No 481/2018

Други административни от наказателен характер дела

Й.И.Й.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 20.5.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

Постъпила е жалба от Й.И.Й. ***/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на Земеделието и храните, с което за нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени на  Й. административни наказания :

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон;

Постановено е на основание чл.95 ал.1 и ал.2 ЗЛОД  отнемане в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението:

-ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомерАймпойнт“ ,

-3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG ,

-2 броя фенери ,

-лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера .

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на НП , като вмененото нарушение не е извършено. Посочено е , че жалбоподателя се намирал на мястото на нарушението с цел да предпази своите недвижими имоти от бракониери,като взел за самозащита  ловната си карабина и използвайки за транспорт нерегистриран джип от своя позната без нейното знание и разрешение .Намира , че АУАН не отговаря на въведените с разпоредбата на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН изисквания за реквизити поради нечетливост и невярно място на нарушението  .

В съдебно заседание защитникът адв.Р.Б. доразвива доводите в жалбата. Сочи, че в НП в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, също не е посочено пълно и точно описание на нарушението, на мястото, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената нормативна разпоредба. Прави се искане съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като  самият жалбоподател е действал при условия на крайна необходимост .

Ответната страна РДГ-Берковица  , редовно призована, представител не изпраща .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Снети са показания от свидетели. Приложени са писмени доказателства и доказателствени средства .

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Обжалваното НП е издадено на основание чл.36 ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на РП-Мездра от 31.08.2018 г. за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.237 ал.2 НК,след което преписката е изпратена на АНО за налагане на  административна санкция на жалбоподателя Й.Й. по ЗЛОД  .

НП касае деяние извършено от Й.И. *** , за това , че на 25.06.2018 г. в землището на с.Струпец ,местност „Долците“ , общ.Роман , ловува в забранено за лов време , в забранено за лов място и със забранени средство –с ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомерАймпойнт“ и ловен фенер ,прикачен към цевта , като се движи с лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без рег.номера , с карабина извън калъфа и патрон в цевта, с което е извършил нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча,  поради което и на основание чл. 84 ал.2  от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени на Й. административни наказания, както следва:

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон;

Постановено е на основание чл.95 ал.1 и ал.2 ЗЛОД  отнемане в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението:

-ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомерАймпойнт“ ,

-3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG ,

-2 броя фенери ,

-лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера .

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани очевидците И.Н. и С.С. като горски инспектори в ИАГ-София , командировани да извършват за времето от 01.06 до 30.06.2018 г. контролни проверки по ЗЛОД на територията на страната съобразно приложената на л.63 от делото заповед № БТ-329/31.05.2018 г. на ИАГ .Същите са преки очевидци и сочат , че на 25.06.2018 г.  около 20,00 часа до полунощ се намирали в гора землището на с.Струпец,общ.Мездра   във връзка с подаден сигнал за незаконен лов. На място установили сковано на дърво дървено чакало с лице в него,  което било подложено от тях на наблюдение  до около 22.00 часа  от близко разстояние,без то да ги забележи .  Около 22.00 часа забелязали, че лицето слязло от чакалото и се отправило до спрян на близо автомобил „Сузуки Самурай“ , без рег.номера , след което потеглило без да включва светлините в същото време с фенер  осветявало местността, поради спусналата се тъмнина.   Горските служители  последвали лицето, застигнали го с техния автомобил, препречили му пътя  и установили  автомобилите в покой на горския път в гората в близост до с. Струпец. Проверили  водачът на автомобила, който се оказал жалбоподателя Й.И. *** .Установили , че същия  превозва в автомобила между седалките си сглобена ловна карабина   Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомерАймпойнт  и прикачен фенер на цевта  с оптичен мерник, както и подвижен фар с който осветявал района.  Карабината била с патрон в цевта, в сглобен вид , не била в калъф. Установили и  в автомобила 3 бр. патрони тип „Куршум“ за нея. На място съставили констативен протокол №152064, като описали установените обстоятелства.  Същия е приложен на л.11 /гърба от делото/, както и в материалите  по приложената прокурорска преписка.  Съставили  на Й. и АУАН т , който бил подписан  от него  с  възражение, че обикалял нивите. Била сезирана РП- Мездра с оглед проверка   по реда на чл. 145 ал.3 т.1 ЗСВ относно незаконен лов в землището на с. Струпец  от  лицето Й.Й.  покриващ евентуален състав на престъпление   по чл. 237 ал.2 НК.  Проверката  приключила  с постановление на РП-Мездра от 31.08.2018 г.  за отказ да се образува ДП .  Материалите от същата в пълнота са приложени към делото по съответния процесуален ред  като преписката е под №1485/2018 г. на РП- Мездра. 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени документи- преписка №1485/2018 г. на РП- Мездра, както и от разпита на свидетелите  И.Н. и Стилян С. ***  като очевидци установили нарушението и имащи за него преки впечатления .

Гласните доказателства – разпита на свидетелите Н. и С., както и писмените доказателства, събрани в хода на делото,  са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно жалбоподателят е санкциониран за осъществено административно нарушение по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване. Действително в показанията си служителите на ИАГ-София не посочват конкретната местност където установили нарушението , но тя е отразена в констативният протокол и АУАН и по отношение на нея не са налице възражения към момента на съставяне на сочените документи .В показанията си Н. и С.  достатъчно ясно  конкретизират, че това е гора в землището на с. Струпец, общ. Роман. В НП това място е индивидуализирано  като е добавена и м. „Долците“, което не ограничава правото на защита на жалбоподателя , тъй като местността несъмнено е установена като  „ землището на. Струпец“ .Жалбоподателя е бил наясно с нарушението и мястото му на извършване, тъй като е подписал констативен протокол и АУАН където тя е отразена .

Защитата възразява, че на жалбоподателя е представен съставен АУАН за това нарушение , който бил нечетлив.  Действително на л. 45 от делото съобразно приложения АУАН се потвърждава това обстоятелство , но следва да се отбележи , че НП е издадено по реда на чл. 36 ал.2 ЗАНН въз основа на  постановление на РП – Мездра за отказ да се образува  досъдебно производство, поради което порочността /нечетливост/  на връченият АУАН не влияе върху законосъобразността на НП.    Обжалваното НП съдържа  кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното наказателно постановление ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От обективна страна на посочената в акта дата и място  жалбоподателят е ловувал в забранено за лов време, а именно в землището на с.Струпец, като обстоятелствата сочат индивидуално ловуване около 22.00 ч., което означава, че това време е повече от  един час след залез на слънцето  и в този смисъл  съобразно часовия диапазон ловуването е забранено  по силата на  чл. 66 ал.4  от ПППЗЛОД.

Жалбоподателя  се движел  с МПС – лекотоварен автомобил марка „Сузуки Самурай“ и с 1 бр. извадена от калъф, сглобена и заредена ловна карабина с посочените по-горе номера, като ползвал забранени за лов средства – боен фар с изкуствен източник на светлина  и фенер към цевта на карабината , като вид  приспособление за  осветяване на  ловни цели. Сочените средства са забранени за използване при ловуване съгласно чл.65 т.4 и т.10 от ЗЛОД.

Терминът „ловуване„  има легална дефиниция в разпоредбата на чл. 43, ал.2 и 3 от ЗЛОД , а именно "ловуване" е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:

1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;

2. стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

Съгласно  чл. 84, ал.2 от ЗЛОД - Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.

Нарушението е извършено от Й. след като  е притежавал редовно заверен билет за лов, но без писмено  разрешително за това, като това  описание се съдържа в НП и кореспондира с правната квалификация  по чл. 84 ал.2 ЗЛОД. От субективна страна същото е извършено виновно, тъй като в качеството му на лице, което притежава разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и ловна пушка е бил длъжен да знае своите задължения като такъв, в това число и задълженията му по  чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, които в конкретния казус виновно и съзнателно е нарушил.

Съдът посочи, че нарушението е извършено в забранено за лов време и с цитираните забранени  средства , като използваната ловна карабина сама по себе си не е  забранена заедно с прикачения бързомер , но тя  е послужила за извършване на нарушението.

В НП правната квалификация  е отразена и в изпълнително деяние  изразено в ловуване  в забранено за лов място. Свидетелските показания сочат, че ловуването е  извършено в гора , в землището на с. Струпец, в близост до ниви.При тези доказателства мястото където е извършено ловуването  съдът приема , че само по себе си не е забранено за ловуване, тъй като не попада в ограничителната разпоредба  на т.1 до т.8 на чл. 64 ЗЛОД, която забранява ловуване в разсадници, опитни полета, ливади, лозя, овощни градини, оризища  и площи с житни култури.Недоказаното изпълнително деяние „лов  в забранено място“ не опорочава санкционния обжалван акт  за нарушение по чл. 84 ал.2 ЗЛОД, тъй като  жалб. Й. несъмнено е извършил ловуване  в това място, като е нарушил забраната за времето на ловуване  и  за използваните забранени средства посочени по-горе.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание същия законов текст административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева и кумулативно с това на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД – "лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години.

При определяне размера на административното наказание, съдът намира, че административно-наказващият орган се е съобразил с нормата на чл. 27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението. Начина сочи на организирана и предварителна подготовка за „ловуване“  извършено в забранено време и със забранени средства - две обстоятелства от състава на нарушението с допълнителна  укоримост в поведението – опит да се укрие от наказващите органи,  и е наложил на Й. минимално административно наказание глоба в размер на 100 лв., което съдът счита за най-подходящо в случая.

След като съобрази разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно която лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД, се лишава и от право на ловуване за срок от три години намира, както и обстоятелството, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е приложил посочената разпоредба, поради което НП се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съгласно чл. 20, ал.1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства  на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

Според чл. 95, ал.1 - 2 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Когато в случаите по ал.1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.

Тълкуването на цитираните норми показва, че разпоредбите на ЗЛОД са специални по отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95, ал.2 от ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само отнемането на МПС "независимо от това чия собственост е", но не и независимо на каква стойност е – спрямо характера и тежестта на нарушението, т.е. доколкото в ЗЛОД липсва изрична повеля в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН.

Съдът намира, че административно-наказващият орган не е преценил правилно тежестта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН, предвиденото в специален закон отнемане на вещите - средство за извършване на нарушението, не се допуска в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на съответното нарушение, освен ако в съответния закон или указ не е предвидено друго.

В тази връзка съдът счита, че наложеното отнемане на лекотоварен автомобил "Сузуки Самурай" без регистрационен номер, е незаконосъобразно, доколкото стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, тъй като последното се отличава със сравнително ниска степен на обществена опасност. От друга страна доказателствата установяват, че автомобила е собственост на лицето К. П. , за което  е приложена на л. 5 от делото фактура от 11.05.2018 г.  В качеството на свидетел е разпитан собственика на автомобила П. , която сочи, че той е  използван от Й. без тя да му  е давала съгласие  и без да е уведомена за това . Липсата на знание в съзнанието на Пеева , че автомобила ще се използва за извършване на административно  нарушение , също е допълнителен  аргумент НП да бъде отменено   в частта за отнемане на този автомобил.

 В жалбата жалбоподателя сочи, че бил на мястото на нарушението с оглед да предпази свои недвижими имоти от бракониери. В тази насока е дал показания и св. В. М. , но същия не е  очевидец на такива факти, поради което съдът не кредитира неговите показания, с оглед твърдението на защитата , че жалбоподателя действал при крайна необходимост. Цялостната  верига на доказателствена съвкупност изразена в самото поведение на жалбоподателя на мястото на нарушението  обвързано с показанията  на очевидците  като служители на ИАГ-София  и съпоставено  с намерените оръжия  и забранени ловни средства в автомобила на жалбоподателя , както и състоянието  на носената от него ловна карабина  извън  калъф и с патрон в  цевта  категорично опровергават тезата на защитата, че се касае за крайна необходимост по смисъла на чл. 13 ал.1 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Не се установява непосредствена опасност  върху  жалбоподателя или негови имоти, която да бъде избегната  чрез причинени от деянието вреди или друго законосъобразно действие, в което очевидно не попада ловуването в забранено време и със забранени средства  .

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица в частта, в която на основание чл. 96, ал.2 от ЗЛОД се отнема в полза на държавата - 1 бр. МПС – лекотоварен автомобил марка „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера, следва да бъде отменено в обжалваната част, като издадено в противоречие с материалния закон. В останалата част НП следва да бъде потвърдено.

Съдът приема, че наложеното наказание ще постигне целите и задачите по чл. 12 от ЗАНН за предупредително и възпитателно въздействие върху личността на нарушителя, като ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция за въздействие, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Мотивиран  при  горните  съображения и  на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, този състав на  РС-Мездра

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   като правилно и законосъобразно  наказателно постановление № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , в частта с което на жалбоподателя Й.И.Й.  за нарушение на  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:

1.Глоба по  чл. 84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с  чл. 84, ал.2 от същия закон,

както и на основание чл.95 ал.1  ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: ловна карабина „Браунинг лонгтрак“ с № 311ZW18700 с бързомерАймпойнт“, 3 бр.патрони тип „куршум“ 300 WIN.MAG и 2 броя фенери .

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 599/11.09.2018 г. на Директор на РДГ – гр.Берковица , в частта с която се отнема в полза на държавата – 1 бр. МПС – лекотоварен автомобил „Сузуки Самурай“ без регистрационни номера ,използван от Й. по време на нарушението .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд -Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

14

АНД No 83/2019

КАТ

С.К.А.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 20.5.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

С.К.А. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1056326, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен поради изтичане на погасителна давност. В тази връзка се посочва, че нарушението, описано в обжалвания електронен фиш, е извършено на 17.10.2015 година, а електронния фиш е връчен на нарушителя на 12.03.2019 година, като този голям времеви период е в разрез с разпоредбата чл.80 ал.1 т.5 НК.

В съдебно заседание А., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същият са постъпили писмени бележки /становище/, в които са изложени подробни доводи за отмяна на електронния фиш поради наличие на основнията, описани в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 17.10.2015 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159.000 /разклон за село Моравица/. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 0515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 09.11 часа МПС марка „Пежо 407 2.0 Д“ с регистрационен номер ВР6720ВР попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 120 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на лек автомобил „Пежо 407 2.0 Д“ с регистрационен номер ВР6720ВР, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1056326, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен С.К.А. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от С.А., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км/час, законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 100 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.8/ е приложена снимка, снета от клип № 1245, заснет от Радар № 515 на 17.10.2015 година в 09:11:28 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил „Пежо 407 2.0 Д“ с регистрационен номер ВР6720ВР е 124 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ жалбоподателят А. е бил наказан за управление на МПС със скорост 120 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 0515. Жалбоподателят като собственик на МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. На следващо място, този съд приема, че не са допуснати нарушения при установяване на описаното във фиша нарушение. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на пътен знак и оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР. Видно от писмените доказателства по делото, контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.19/2015 година, действаща към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав счита, че липсват предпоставки за отмяна на ЕФ поради несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. На следващо място, в рамките на проверката касателно законосъобразността на обжалвания фиш настоящият състав е длъжен да изследва и приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН, вкл. поради големия времеви период от установяване на нарушението до произнасянето на съда по настоящото производство. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове). Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189 ал.4-11 ЗДвП законодателят е предвидил особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189 ал.8 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и към настоящият момент същият не е изтекъл. За описаното във фиша нарушение на А. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева по силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП //изм. ДВ бр.10/2011г./, действащ към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен. По тази причина не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Ето защо, последният следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1056326, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на С.К.А. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

15

НОХД No 159/2019

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.П.У.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 21.5.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Е.Е..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. М.Н. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Т.П.У. – роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. Н.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за решаване на ДП № 465/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. М., сключено на  основание Чл. 381 НПК

 

 

 Днес, 21.05.2019 г. в гр. М. се постигна настоящото споразумение между:

1.      Е.Е.-Прокурор при Районна прокуратура гр. М.,

2.                АДВ. М.Н. - ВАК, служебен защитник на Т.П.У., ЕГН **********,***

които се споразумяха за следното:

Т.П.У., се признава за виновен за това че:

         При условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за времето от 15.03.2019 г. до 25.03.2019 г., в гр. М. от имоти, находящи се на ул. В. № 36а и ул. Г.К.№ 30, е отнел от владението на В.К.Т.И. и К.Г.Й. и двамата от гр. М., движими вещи, на обща стойност 255.56 лв. /двеста петдесет и пет лева и 56 ст./, собственост на Т.И.и Й., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот  и е използвал техническо средство – Престъпление по Чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. Чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4, вр. Чл. 194 ал. 1, вр. Чл. 26 ал. 1, вр. Чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“ НК.

         Наказанието на обвиняемия Т.П.У. се определя при условията на Чл. 55 ал. 1 т. 1 НК – „Лишаване от свобода”, за срок от 20 /двадесет/ месеца, при първоначален строг режим на основание Чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ ЗИНЗС.

         На обвиняемия Т.П.У. се възлагат направените по делото разноски в размер на 163.44 лева.

 

 

                    С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                     СЛ. ЗАЩИТНИК:

                    /Е. Е./                                     /адв. М. Н./

 

 

                                                                      ОБВИНЯЕМ:

                                                                               /Т.У./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Е.Е., служебен защитник адв. М.Н. от ВАК и обвиняемия Т.У., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Е.Е., служебен защитник адв. М.Н. от ВАК и обвиняемия Т.У., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.П.У. – роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН  в това, че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за времето от 15.03.2019 г. до 25.03.2019 г. в гр.М. от имоти, находящи се на ул.“В.“ № 36а и ул.“Г.К.“ № 30, е отнел от владението на В.К.Т.И. и К.Г.Й. и двамата от гр.М., движими вещи, на обща стойност 255.56 лева /двеста петдесет и пет лева и 56 ст./, собственост на Т.И.и Й., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот и е използвал техническо средство – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ и „б“ от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.П.У. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ДВАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА обвиняемият Т.П.У. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 163.44 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Т.П.У., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Т.П.У. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 100/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 159/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 21.5.2019г.

16

АНД No 38/2019

ДИТ

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 22.5.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителят П.Н.Б. е обжалвало Наказателно постановление № 06-001113/29.01.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2 от Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Дружеството-жалбоподател не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.01.2019 г., извършена от служители на наказващия орган, начислените трудови възнаграждения на работниците и служителите не са били изплатени изцяло. Оплакванията в жалбата са свързани с вписаната в административните актове дата на извършване на нарушението. В тази връзка се посочва, че в АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 13.01.2019 г. /почивен ден/, а в НП – 14.01.2019 г. Наличието на разминаване по този въпрос в двата административни акта се счита за основание за отмяна на постановлението поради нарушаване на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Алтернативно се иска да бъде приложен текста на чл.415в от Кодекса на труда, тъй като дължимите възнаграждения на работниците и служителите са били изплатени в седмичен срок по банков път, за което са били издадени 54 разходни касови ордера.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители. За с.з. е постъпила молба от П.Б. – Управител на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра, в която са изложени доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното постановление поради наличието на основанията за това, визирани в жалбата, като алтернативно се поддържа тезата за прилагане на чл.415в от Кодекса на труда.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. С оглед възраженията по отношение на датата на извършване на нарушението, направени от дружеството-жалбоподател, се счита, че същите са неоснователни, тъй като трудовите възнаграждения на работниците и служителите не са били изплатени към 16.01.2019 г., когато е извършена проверката на контролните органи и това обстоятелство е безспорно установено от писмените доказателства, представени в административно-наказателната преписка по делото.  Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 16.01.2019 г. свидетелите К.П., С.Ц. и Т.И. – всички служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца извършили проверка в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра относно спазването на трудовото законодателство. Прегледът на представените ведомости за заплати, разплащателни документи и справка за начислени и изплатени суми за трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г., изготвена за нуждите на проверката, показали, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на наетите по трудово правоотношение лица дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател, е начислило, но не е изплатило пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово правоотношение 32 бр. лица, на обща стойност 6923,73 лева. Един от тези работници бил Милко Стефанов Йорданов, назначен на длъжността „ел.шлосер“ с трудов договор № 2/23.03.2018 г. От цитираните по-горе документи ставало ясно, че за месец ноември 2018 г. съобразно трудовият договор, на Йорданов е било начислено трудово възнаграждение в размер на 514,95 лева, от които по банков път му е преведена сумата 324,48 лева. Към дата на проверката - 16.01.2019 г. в задължение на работодателя към работника оставала сумата 190,47 лева, която не била изплатена. Съобразно трудовият договор, сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател и Йорданов като работник, периодичността на изплащане на заплатата била определена, както следва: „До 5-то и до 12-то число – по 50% от окончателния размер на възнаграждението за месеца, предхождащ предходния и аванс до 20-то число за текущия месец“. На база съдържанието на трудовия договор и представените документи от страна на работодателя, контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, извършено на 13.01.2019 г., за което свидетелката П. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, който бил връчен на управителя П.Б.. Констатациите от проверката били описани в протокол за извършена проверка, изготвен на 16.01.2019 г. и връчен на същата дата на управителя на дружеството-работодател.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на К.И.П., С.Б.Ц. и Т.Д.И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че дружеството-жалбоподател като работодател не е изплатило в пълния му размер начисленото трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. на 32 бр. лица, с които е имало сключени трудови договори. Един от тях е Милко Йорданов, който по силата на трудов договор от 23.03.2018 г. е заемал длъжността „ел. шлосер“. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.128 т.2 от Кодекса на труда. В тази разпоредба законодателят е вменил като задължение на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. От съдържанието на приложения в административно-наказателната преписка на л.12 трудов договор № 2/23.03.2018 г., сключен между „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра и Милко Стефанов Йорданов, е видно, че страните са уредили периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение, както следва: „До 5-то и до 12-то число – по 50% от окончателния размер на възнаграждението за месеца, предхождащ предходния и аванс до 20-то число за текущия месец“. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по банков път на Йорданов е била преведена сумата 324,48 лева. Съобразно постигнатата между страните в трудовото правоотношение договореност, остатъкът от дължимото трудово възнаграждение е следвало да бъде изплатен до 12-то число на месец януари 2019 г. След тази дата работодателят е в състояние на забава по отношение на изпълнението на това си задължение. Според изложената в АУАН фактическа обстановка констатираното от контролните органи нарушение по смисъла на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, е било извършено на 13.01.2019 г. Основните възражения на дружеството-жалбоподател са именно по този въпрос, тъй като се посочва, че 13.01.2019 г. е почивен ден /неделя/ и при това положение срокът за изплащане на остатъка от трудовото възнаграждение следва да включва и първият работен ден от седмицата – 14.01.2019 г. Съдът намира за основателни тези доводи. Действително 13.01.2019 г. е почивен ден и имайки предвид изложеното в посочения по-горе трудов договор по отношение на периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение, то 14.01.2019 г. следва да бъде възприет като последен ден, в който изтича посочения срок. Основания за този извод настоящият състав черпи от разпоредбите на чл.60 ал.5 и ал.6 ГПК, където законодателят е уредил начина на изчисляване на срокове в дни и когато последният ден от срока е неприсъствен. Според тези текстове, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока и изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. При това положение, актосъставителят неправилно е приел, че нарушението е било извършено на 13.01.2019 г., тъй като тази дата е част от периода, в който дружеството-жалбоподател следва да се издължи на работника. Забавата настъпва на 15.01.2019 г. и тази дата е следвало да се възприеме като дата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на НП е направена корекция в обстоятелствената част относно датата на извършване на нарушението като вместо 13.01.2019 г. е записана датата 14.01.2019 г. По вече изложените съображения, съдът счита, че тази дата също не може да бъде възприета като дата на извършване на нарушението. Наред с това обаче, в резултат на направената корекция е допуснато несъответствие по този въпрос в съдържанието на АУАН и НП. Настоящият състав е имал възможност многократно да отбележи, че липсата на съответствие в изложеното в двата административни акта е недопустимо, като наличието на такова, винаги води до неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, подробно регламентирани в чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. Констатираният в случая порок,  касателно вписаната в АУАН и НП дата на извършване на нарушението, по същество води до липса на данни в тази насока. Същият няма как да бъде отстранен в рамките на настоящото производство, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.  

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001113/29.01.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД      гр. Мездра, е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

17

НОХД No 155/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.И.О.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 22.5.2019г.

За РП-Мездра прокурор . 

Обвиняемият лично и с адв. Н.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на наказателно производство № 522/2019 г. по описа на РП-Мездра, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Н.И.О. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, пенсионер, разведен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитника на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НП № 522/2019 г. ПО ОПИСА НА РП–МЕЗДРА, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.381 НПК

 

Днес, на 16.05.2019 год. в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1.****  – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, и

2.Адвокат Н.П. от ВАК, като защитник на Н.И.О. ***, с ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 522/2019 год. по описа на РП – Мездра, които се споразумяха за следното:

Н.И.О. *** се признава за виновен за това, че на 02.04.2019 г. в гр. **** в дом на ул. „****“ № 7, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. **** /чрез направен мост от проводник, тип ПВА2-10кв.мм., поставен на входа на главен предпазител и фазова клема на електромера/, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл.234в ал.1 НК.

Наказанието на Н.И.О. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК Пробация, с пробационни мерки, както следва: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага по-лекото наказание „Глоба“, предвидено в чл.234в ал.1 НК.

Направените разноски по делото в размер на 25.48 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на ОД МВР – Враца, се възлагат на обвиняемия Н.И.О..

Веществени доказателства по делото – 1 бр. ел. проводник ПВА2-10 кв.мм., с дължина 55см със закрепени към него от двата му края щипки, тип „крокодил“, намиращи се на съхранение в РУ ****, се отнемат в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б.„а“ НК.

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.   

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                    Защитник:            

         (**** )                     (адв. Н.П.) 

 

                              Обвиняем:

                                            (Н.О.) 

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между ****  – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. Н.П. от ВрАК - защитник на Н.И.О. и Н.И.О., ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 155/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият Н.И.О., ЕГН **********, ВИНОВНО на 02.04.2019 г. в гр. **** в дом на ул. „****“ № 7, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. **** /чрез направен мост от проводник, тип ПВА2-10кв.мм., поставен на входа на главен предпазител и фазова клема на електромера/, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл.234в ал.1 НК.

Наказанието на Н.И.О. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК Пробация с пробационни мерки, както следва: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК на Н.И.О. не се налага по-лекото наказание „Глоба“, предвидено в чл.234в ал.1 НК.

Направените разноски по делото в размер на 25.48 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР – Враца, се възлагат на обвиняемия Н.И.О..

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.„а“ НК, в полза на Държавата веществените доказателства по делото – 1 бр. ел. проводник ПВА2-10 кв.мм., с дължина 55см със закрепени към него от двата му края щипки, тип „крокодил“, намиращи се на съхранение в РУ ****.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 155/2019 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.30 часа.

В законна сила на 22.5.2019г.

18

АНД No 134/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Й.Й.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 23.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият В.Й.Й. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2019 г. в дом, находящ се в гр. ***** на ул. „*****” № *****, собственост на *****, ЕГН **********, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал високорисково наркотично вещество – канабис /Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ с нето тегло 0,538 грама със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 2,4% на стойност 3,22 лева по цени за пласмент на улицата, и случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, В.Й.Й. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на В.Й.Й. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НПК, в полза на Държавата предмета на престъплението – 0,405 грама коноп, останал след физико-химическата експертиза и намиращ се на съхранение в ЦМУ–София.

ОСЪЖДА обвиняемия В.Й.Й. да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца в размер на 121,25 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 12.6.2019г.

Районна прокуратура гр. ***** е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, с което е направила предложение В.Й.Й. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл.78а ал.1 НК.

Обвиняемият, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание.

Защитникът адв. Г.П. от ВрАК е изразил становище, че предложението на прокуратурата следва да бъде уважено, тъй като са налице всички предпоставки за прилагане на чл.78а ал.1 НК. По отношение размера на административното наказание е направено искане на Томов да бъде наложена глоба в минималният размер, предвиден в закона, тъй като същият е млад човек, без предишни осъждания, не притежава движимо и недвижимо имущество.

РП-*****, редовно призована, не е изпратила представители.

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият В.Й. периодично употребявал наркотично вещество канабис. На 12.04.2019 година същият се снабдил с пакетче с коноп, след което го занесъл в дома, където живеел. Същият се намирал в гр. ***** на ул. „*****“ № 4А вх.Б ап.7 и бил собственост на Малинка Ралинска. Й. прибрал наркотичното вещество в дървено гардеробче в стаята си. На 1(2.04.2019 г. в РУ ***** била получена информация, че обвиняемият държи в своя дом наркотично вещество. На база постъпилите данни, около 14,50 часа свидетелите Ивайло Димитров и Цветозар Мишовски – служители на управлението извършили проверка на място. На въпроса им дали притежава забранени от закона вещи, Й. отговорил утвърдително, след което бръкнал в гардеробчето и извадил от там едно полиетиленово пакетче – „спейсбаг“ с размери 8/6см, съдържащо зелена суха листна маса. За случая бил уведомен разследващ полицай и започнало бързо производство. Й. предал доброволно пакетчето на разследващия полицай, след което същото било измерено, а на съдържанието му бил направен полеви наркотест. Установено било, че пакетчето е с бруто тегло 0,95 грама, а при тестването, съдържащото се в него вещество оцветило реагиращата хартия в червен цвят и така реагирало на канабис. Назначената в хода на ДП физико-химическа експертиза дала заключение, че предоставения за изследване обект № 1 /както е обозначено полиетиленовото пликче с размер 8/6 см, съдържащо зелена листна маса/ представлява коноп с нето тегло преди анализа 0,538 грама съцветия от конопено растение, с концентрация на тетрахидроканабинол 2,4% и стойност на обекта 3,22 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Ивайло Красимиров Димитров и Цветозар Любомиров Мишовски, дадени на досъдебното производство на л.15 и л.16, както и от събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.7 и л.8/; фотоалбум /л.9-л.11/; протокол за тестване и запечатване на намереното и иззето наркотично вещество /л.13/; протокол за доброволно предаване /л.14/; съдебна физико-химическа експертиза /л.17-л.23/; Писмо до ЦМУ Агенция „Митници“ гр. София за съхранение на наркотични вещества – веществени доказателства /л.24/; протокол за извършена проверка в помещение със съгласие на собственика или обитателя, или тяхно отсъствие /л.26/; писмо изх. № 1145/16.04.2019 г. от Служба по вписванията гр. ***** относно притежавани имоти и извършени сделки с тях, собственост на В.Й.Й. в периода м.май 2002 г. – 15.04.2019 г. с приложени към него справка от партида на имот и ксерокопие на нотариален акт № 154, том VІІІ, нот.дело 1345/27.12.2011 г. /л.28-л.32/; характеристични данни на В.Й. /л.35/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.40/; справка за съдимост /л.36 ДП и л.13 от съдебното дело/; удостоверение по декларирани данни изх. № 5607000292/07.05.2019 г. от Отдел “Местни данъци и такси” при Община ***** /л.12 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че обвиняемият В.Й. е извършил престъпление против народното здраве. Същият е държал в себе си без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – суха листна маса - коноп /канабис/ с нето тегло 0,538 грама съцветия от конопено растение със съдържание на тетрахидроканабинол 2,4% на стойност 3,22 лева. От заключението на назначената съдебно-физико-химическа експертиза безспорно се установява, че съдържанието на представения за изследване Обект 1 /съцветия от зелена, суха, сронена листна маса, поставена в 1 бр. полиетиленово пликче, прозрачно на цвят, тип „спейсбаг“ с размери 8/6 см, запечатано в бял хартиен плик със стикер за веществено доказателство силиконов печат, съдържащ записана кратка анотация, реагираща при извършен полеви наркотест на канабис/, представлява коноп /канабис/ със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,4% и нето маса преди анализите 0,538 грама с остатък след анализа 0,405 грама. Резултатът е постигнат след анализи с тънкослойна хроматография и газова хроматография, извършени от вещото лице Мирела Стоянова – експерт-химик в ОД МВР гр. Враца. Според вещото лице стойността на обекта коноп с нета маса преди анализа 0,538 грама е 3,22 лева, като стойността е определена на база Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и Приложение № 2 към чл. единствен, изм. ДВ бр.14/2000г. по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството. Конопът, канабисът и хашишът има наркотично действие и нямат легална употреба, пазар и производство. Същите са поставени под контрол /забрана/, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изменена с Протокол от 1972 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ бр.87/2012 г., изм. ДВ бр.14/2015 г./, според който са включени в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, както и в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вещества във вр. чл.3 ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Според чл.30 от ЗКНВП е забранено производството, преработката, търговията, съхранението, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати, визирани в списъка по чл.3 ал.2 т.1 от същият закон. Разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП /изм. ДВ бр.61/2011 г./ препраща към цитираната по-горе наредба, приета от Министерски съвет, с която е определен реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, от които Списък І към визираната по-горе наредба.

Й. е действал умишлено, като от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК. Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира за правилна позицията на прокурора, че е налице маловажен случай, с оглед на малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност и добрите характеристични данни за личността на обвиняемия, очертавайки го като лице, неосъждано към инкриминираната дата и неизвършвало до момента други деяния, нарушаващи обществения ред. Въз основа на тези обстоятелства правилно е прието, че деянието, предмет на настоящото производство е с по-ниска степен на обществена опасност.   

За това престъпление НК предвижда наказание глоба в размер до 1000 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че В.Й. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянията на същия не са причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, младата му възраст – навършени 21 години, данните за материалното му положение и имотно състояние – лице, непритежаващо недвижимо имущество, а така също характерът на деянието и степента му на обществена опасност и му наложи наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

Съгласно чл.354а ал.6 НК, с решението си съдът отнема в полза на Държавата веществените доказателства, предмет на престъплението - коноп с нето тегло 0,405 грама, останал след физико-химическата експертиза, понастоящем на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР – НОП“ гр. София.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съдът осъжда В.Й. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца направени разноски в размер на 121,25 лева.  

По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

В законна сила на 8.6.2019г.

19

НОХД No 147/2019

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.К.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 27.5.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Подсъдимият лично и с адв. М.Н.от ВАК.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. М. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилият се по делото подсъдим.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение мярката за неотклонение считам, че трябва да бъде оставен в сила наложената му такава „Подписка”. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. М. Н.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. М.Н.от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. М. Н.: Моля да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: А.К.М. – роден на *** ***, жител и живуща ***, българин, български гражданин, с полувисше образование, разведен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Няма повече от една седмица, но аз не искам да ми давате срок, тъй като съм се запознал с документите и искам делото да приключи днес със споразумение.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. Н.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.45 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 27.05.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. М.Н.от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. М. Н.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

За решаване на наказателно производство по реда на чл.384 от НПК по НОХД № 147/2019 на Районен съд гр. М.

 

               Днес 27.05.2019 г. в гр. М. между:

               Л.В. – Прокурор при Районна прокуратура гр. М. и

               Адв.М.Н.– ВАК, защитник на А.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***

               Подсъдимият А.К.М. се признава за ВИНОВЕН в това, че:

На 27.12.2018г. около 12.35ч. в гр. М. на кръстовището на ул.:“А.С.“  с ул. С. В.“ е управляван л.а „О.В.“ с рег. №  ХХХ, собственост на С.А.М. , който не е регистриран по надлежния ред- /със служебно прекратена регистрация на 03.12.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДв /съгласно, която „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДв.П „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и в нарушение на  НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“  -чл.3 ал.1 от същата, според който моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок от 1 месец от придобиване на собствеността“  и чл.4 ал.1 от същата,  „Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“- Престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

               Наказанието на подсъдимия А.К.М. се определя при условията на Чл. 54 ал. 1 предл. 2 НК – ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.       

               Разноски по делото няма.             

 

 

                                    С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

               

           ПРОКУРОР:                                   ЗАЩИТНИК:

                 /Л. В./                                     /адв. М. Н./ 

 

 

                                                                   ПОДСЪДИМ:

                                                                              /А.М./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв.М.Н.от ВАК и подсъдимия А.М., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв.М.Н.от ВАК и подсъдимия А.М., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ А.К.М. – роден на *** ***, жител и живуща ***, българин, български гражданин, с полувисше образование, разведен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2018 г. около 12.35 часа в гр.М., на кръстовището на ул.“А.С.“ с ул.”С. В.“ е управлявал лек автомобил „О.В.“ с рег.№  ХХХ, собственост на С.А.М., който не е регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация на 03.12.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП /съгласно която „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и в нарушение на  Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“  - чл.3 ал.1 от същата, според който моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок от 1 месец от придобиване на собствеността“ и чл.4 ал.1 от същата,  „Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“ - престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ  А.К.М. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1, пр.второ от НК, а именно ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия А.К.М., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия А.К.М. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 17/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 147/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.00 часа.

В законна сила на 27.5.2019г.

20

НОХД No 157/2019

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.Н.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 27.5.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П.от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: М.Н.Г.  – роден на *** год. в гр.Б., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „Т.К.“ гр.М., осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ.  Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

За решаване на ДП № 389/ 2018 год.по описа на Районна прокуратура- М.  със споразумение

сключено на основание,чл.381 ал.1 НПК

 

 

               Днес на 27.05.2019 г. в град М. се постигна споразумение между:

               1.Л.В. - прокурор в Районна прокуратура гр. М. и

2.Адв.   Г.П.от АК В. , като договорен защитник на обв.М.Н.Г.,   осъждан, със средно образование с ЕГН:**********,***  се споразумяха за следното:

  Обв. М.Г. се признава за виновен,

За това че на 10.02.2019г. в гр. М. на ул.:“ Я.С.“ срещу дом № 4, противозаконно е унищожил соларен пътен знак на стойност-600лв.,собственост на Община М., като случаят е маловажен- престъпление по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК.

На обв. М.Н.Г.  се определя наказание за престъплението по  чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК,при  условията на чл.54 ал.1 от НК в размер на 200 /двеста/лв.

На обв. М.Н.Г.   се възлагат направените по делото разноски в размер на 68 лева, платими в полза на ОД на МВР гр.В..

Причинени имуществени вреди са възстановени.

               Вещественото доказателство- СД диск съдържащ запис от охранителна камера на Община М. се връща на  Община М..

 

 

                       С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

 

            ПРОКУРОР:                                        ЗАЩИТНИК:

  /Л. В./                                        /адв. Г. П./

 

 

ОБВИНЯЕМ:

/М.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. Г.П.от ВАК и обвиняемия М.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7 вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. Г.П.от ВАК и обвиняемия М.Г., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ М.Н.Г.  – роден на *** год. в гр.Б., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „Т.К.“ гр.М., осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 10.02.2019 г. в гр.М. на ул.“Я.С.“ срещу дом № 4, противозаконно е унищожил соларен пътен знак на стойност 600 лева, собственост на Община М., като случаят е маловажен - престъпление по чл.216 ал.4, вр. с ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.Н.Г.  следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1, предл.2 от НК, а именно ГЛОБА  в размер на 200  /ДВЕСТА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.381 ал.5 т.6 от НПК вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой CD диск, със запис от камера на Община М. да бъде върнат на Кмета на Община М..

ОСЪЖДА обвиняемия М.Н.Г. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 68 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия М.Н.Г. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия М.Н.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 50/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 157/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7 вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.30 часа.

В законна сила на 27.5.2019г.

21

НОХД No 54/2019

Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Й.Д.Ц.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 28.5.2019г.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Й.Д.Ц. - роден на *** ***, с постоянна адресна регистрация в с. ****, общ. ****, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, ловен надзирател в СЛРД гр. **** – гр. ****, разведен, ЕГН **********, неосъждан за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК, в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 12.04.2018 г. до 02.09.2018 г. в гр. **** и в с. ****, се е заканил с убийство по отношение на П.Ф.Т. ***, лично и чрез проведени телефонни разговори от мобилен номер ****, ползван от Ц. и мобилен номер ****, ползван от ****, като това заканване е възбудило основателен страх у Т. за осъществяването му, като се е заканил, както следва:

1. По телефона: на 12.04.2018 г. се е заканил с думите „…за теб бел ден няма да има от тук нататък“, „…ша та залича“ „….ша та разчекна на две…“, „ще те залича…ще те смачкам…ще те смачкам до край“, „…искаш ли да са засиля с джипа и да дойда да ти пръсна тиквата…там да та замажа на плочките и да са свърши сичко…“, „…ша ви смачкам.. ша ви сгаза…“, „ще те размажа.. ще те смажа“, „…приготви се за последно причастие“ и др.; на 05.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще пострадаш…“, „…ще та смажа“; на 30.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще умреш, да знаеш, чу ли ще умреш и няма да е далече“, „…ще умреш парцал..ще умреш скоро…“, „…ей, ти умираш, разбираш ли…“, „…заведи ми дело да та застрелям на улицата бе, заведи ми дело да та прибия, ти ще умреш“, „…шта умора бе…умираш бе“, „…ша ти запала къщата…шта запала чисто гола…шта запалашта разчекна ма…“, „…умираш…“, „…ще те разчекна на кръст“; на 11.07.2018 г. се е заканил с думите „…ша ви убия с братовчедка ти…“, „…ще ви смачкам…“, „..ще ви смажа…“,“…ще ви унищожа…“, „…ще ви залея с бензин и ще ви запала…“; на 02.09.2018 г. се е заканил с думите: „…ша та запала, …парцал..чу ли…“;

2. Лично в гр. **** на 05.08.2018 г. се заканил на Т., че „ще я убие, че няма да има повече дете, че жива няма да остане“ и го ОПРАВДАВА по обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 8.8.2019г.

Подсъдимият Й.Д.Ц. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. **** по обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че че при условията на продължавано престъпление за времето от 12.04.2018 г. до 02.09.2018 г. в гр. **** и в с. **** се е заканил с убийство по отношение на П.Ф.Т. ***, лично и чрез проведени телефонни разговори от мобилен номер ****, ползван от Ц. и мобилен номер ****, ползван от ****, като това заканване е възбудило основателен страх у Т. за осъществяването му, като се е заканил, както следва:

1. По телефона: на 12.04.2018 г. се е заканил с думите „…за теб бел ден няма да има от тук нататък“, „…ша та залича“ „….ша та разчекна на две…“, „ще те залича…ще те смачкам…ще те смачкам до край“, „…искаш ли да са засиля с джипа и да дойда да ти пръсна тиквата…там да та замажа на плочките и да са свърши сичко…“, „…ша ви смачкам.. ша ви сгаза…“, „ще те размажа.. ще те смажа“, „…приготви се за последно причастие“ и др.; на 05.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще пострадаш…“, „…ще та смажа“; на 30.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще умреш, да знаеш, чу ли ще умреш и няма да е далече“, „…ще умреш парцал..ще умреш скоро…“, „…ей, ти умираш, разбираш ли…“, „…заведи ми дело да та застрелям на улицата бе, заведи ми дело да та прибия, ти ще умреш“, „…шта умора бе…умираш бе“, „…ша ти запала къщата…шта запала чисто гола…шта запалашта разчекна ма…“, „…умираш…“, „…ще те разчекна на кръст“; на 11.07.2018 г. се е заканил с думите „…ша ви убия с братовчедка ти…“, „…ще ви смачкам…“, „..ще ви смажа…“,“…ще ви унищожа…“, „…ще ви залея с бензин и ще ви запала…“; на 02.09.2018 г. се е заканил с думите: „…ша та запала, …парцал..чу ли…“;

2. Лично в гр. **** на 05.08.2018 г. се заканил на Т., че „ще я убие, че няма да има повече дете, че жива няма да остане“

В с.з. подсъдимият е заявил, че е наясно с обвинението, което се претендира спрямо него и е дал обяснения, в които отрича да е извършил описаните в обвинителния акт деяния.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед данните за личността, събрани в хода на производството, както и предвид характера на деянието и степента на обществена опасност, се иска на Ц. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.

Защитникът адв. А. Коцанкова от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, тъй като по делото не съ събрани достатъчно доказателства, сочещи Ц. като извършител на престъпно деяние. Според защитата, касае се за влошени отношения между двама бивши съпрузи, като свид. Т. си е позволила да използва общото им дете като способ за разрешаване на конфликтите между нея и подсъдимия. Като доказателство за това се акцентира върху подадените от свидетелката жалби против подсъдимия до РП гр.**** и РС гр. **** с обвинения за упражнено върху нея физическо и психическо насилие, които в последствие са били оттеглени от самата Т.. Освен това, според защитата, по делото не е приложен оригинала на записа с разговорите, за които прокуратурата твърди, че са проведени между Т. и Ц., което е довело до невъзможността да се установи по категоричен начин, както кое е лицето, разговарящо със свидетелката, така и дали съдържанието на разговорите им съответства на това в записа, предаден на разследващите органи.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.Ц. и свидетелката П.Т. имали сключен граждански брак, по време на който се родило детето им **** с ЕГН **********. Семейството живеело в апартамент, намиращ се гр. ****. През месец декември 2017 година подсъдимият разбрал, че свидетелката поддържа контакти с друг мъж. В края на същия месец Т. заявила на Ц., че желае да се разведат. След като провели няколко разговора по въпроса, двамата взели окончателно решение да прекратят брака си. Въз основа на подадена от тях молба с правно основание чл.50 СК, в Районен съд гр.**** било образувано гражданско дело № 72/2018 година. Със свое решение № 22/22.01.2018 година съдът прекратил гражданския брак между подсъдимия и свидетелката по взаимно съгласие. Със същото решение родителските право върху роденото от брака дете Калина Цветкова се предоставяли на майката свид. Т., при която детето щяло да живее, като бащата подс. Ц. имал определен режим на лични отношения с малолетното момиче. Последният следвало да заплаща издръжка на детето чрез майката свид. Т. в размер на 115 лева, ведно със законната лихва при забава, като това задължение за подсъдимият възниквало от 01.02.2018 година до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й. Със същото решение били уредени и имуществените отношения между съпрузите. Съдебният акт влязъл в сила на 22.01.2018 година. След като брака й с подсъдимия бил прекратен, свидетелката Т., заедно с малолетната Калина, се преместила да живее в къщата на своята майка свид. Л.Т.,***. На 23.01.2018 година свидетелката подала жалба до РП гр.**** против Ц. за упражнен върху нея психически тормоз. Образувана била прокурорска преписка № 182/2018 година по описа на прокуратурата, по която работил свид. И.М. ***. След като извършил преценка на събраните материали, наблюдаващият прокурор приел, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.144 НК и с постановление от 15.02.2018 година прекратила преписката. През това време подсъдимият поддържал контакти с детето си и спазвал определения от съда режим на виждания. Междувременно отношенията между бившите съпрузи се влошили още повече. На 21.02.2019 година свидетелката Цветкова подала нова жалба до РП гр.****, в която отново обвинявала Цветкова в упражняване на системен психически тормоз. На 22.02.2018 година свидетелката депозирала в РС гр.**** молба против подсъдимия с искане, на основание чл.18 ал.1 ЗЗДН, да бъде издадена заповед за незабавна защита с постановяване на мерките по чл.5 т.1 и т.3 от Закона за защита от домашно насилие. Въз основа на молбата било образувано гр. дело № 232/2018 година, по което съдът се е произнесъл с определение № 226/22.02.2018 година и заповед № 2 по чл.18 ал.1 ЗЗДН, подлежаща на незабавно изпълнение, с която подсъдимият е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката. Освен това, на същият е било забранено да приближава жилището, находящо се в с. ****, местоработата на свидетелката в същото село, детската градина на детето Калина, самата свидетелка на разстояние от 50 м, както и местата за социални контакти и отдих на същата и детето. В хода на съдебното производство Т. е депозирала молба с искане същото да бъде прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба с Ц.. Въз основа на молбата, с протоколно определение от 14.03.2018 година съдът прекратил производството по делото поради оттегляне на иска и обезсилил издадената на 22.02.2018 година Заповед за незабавна защита по чл.18 ал.1 ЗЗДН. Определението влязло в сила на 31.03.2018 година. Междувременно образуваната по горепосочената жалба преписка № 337/2018 година по описа на РП гр.**** била прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер с постановление на наблюдаващия прокурор от 20.03.2018 година. През месец февруари 2018 година Т. била санкционирана за управление на МПС след употреба на алкохол. След този случай малолетната Калина се преместила при баща си. Отношенията между родителите й обаче не се подобрявали. По телефона двамата си разменяли обвинения и заплахи. По тази причина подсъдимият също се обърнал към РП гр.****, депозирайки на 21.02.2018 година жалба против бившата си съпруга с оплаквания за отправени към него закани. На тази база била образувана преписка № 334/2018 година по описа на прокуратурата, в хода на която на Т. бил съставен предупредителен протокол по чл.65 ЗМВР. Поради липса на данни за извършено престъпление преписката била прекратена с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.03.2018 година. В резултат на гореописаните събития свидетелката взела решение да записва разговорите си с помощта на приложение в мобилния й апарат „Самсунг Галакси S6“. По този начин по различно време тя записала няколко разговора с мъж, използващ мобилен апарат с номера съответно ****, **** и 0988374865. Първият номер бил на подсъдимият, вторият – на малолетната Калина, а третият – на неустановено по делото лице. След като направила записите, свидетелката ги записала на файлове в три броя CD с дата на записите, както следва: CD 1 – 12.09.2018 година; CD 2 - на 19.05.2018 година и CD 3 – на 19 и 30.05.2018 година. На 07.09.2018 година Т. подала жалба /молба/ до РП гр.**** против подсъдимия с оплаквания за психически тормоз и отправяне на закани за физическа разправа, въз основа на която била образувана преписка № 1601/2018 година. В хода на проверката с протокол за доброволно предаване от 12.09.2018 година свидетелката предоставила на служителят от РУ гр. **** свидетелят Ц.М. трите броя CD. След като изслушал записаните разговори, М. извикал подсъдимия за снемане на обяснения. Полицейският служител попитал Ц. дали знае, че има записи на телефонни разговори, направени от Т.. Подсъдимият заявил, че не знае и отрекъл да е провеждал други разговори с бившата си съпруга, освен за детето. На база събраните материали, с прокурорско постановление от 21.09.2018 година било образувано ДП за престъпление по чл.144 ал.3 НК. На 20.09.2018 година в РС гр.**** постъпила молба от П.Т. против Й.Ц. с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН като на последният бъдат наложени мерки по чл.5 от същия закон. Въз основа на молбата било образувано гр. дело № 1274/2018 година, по което на 20.09.2018 година съдът, след преценка на представените с нея доказателства, издал Заповед № 15 по чл.18 ал.1 ЗЗДН, с която на Ц. били наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. В хода на производството постъпила молба от Т. с искане същото за бъзе прекратено поради оттегляне на молбата. С протоколно определение от 13.11.2018 година, влязло в сила на 24.11.2018 година, производството по гражданското дело било прекратено. В хода на разследването по образуваното от РП гр.**** досъдебно производство били отчетени изложените по-горе факти. Представените от Т. 3 бр. CD били обект на компютърно-техническа експертиза, в рамките на която вещото лице Б.А., след като прослушал записите, снел тяхното съдържание на хартиен носител. Прегледът им сочел наличие на отправени към свидетелката обидни думи, засягащи личното й достойнството, както и заплахи за физическо насилие. Според назначената психологично-психиатрична експертиза, Т. се е намирала под продължителен стрес от психосоциален характер със страхов облик, в резултат на който се наблюдават реакции на напрегнатост, тревожност, несигурност, наличие на ограничително поведение, затруднения при справяне с рутинни задачи.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Ф.Т., Л.И.Т., Ц.Л.М., И.М.М., Светлин Хрисимиров Попов, от обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства: жалба от П.Т. /л.15/; протокол за доброволно предване /л.17/; протокол за предупреждение на Й.Ц. /л.23/; заключение на психолого-психиатрична експертиза / л.58-л.62/; заключение на компютърно-техническа експертиза /л.70 – л.82/; справка за съдимост /л.121 от ДП и л. 18 от съдебното дело/; характеристични данни, заверени копия от материалите, приложени в преписки №№№№№ 337/18 година, 334/2018 година, 182/2018 година и 1794/2018 година, всички по описа на РП гр.**** /л.71 – л.141 от съдебното дело/, гр. дела №№№ 1274/2018 година, 1502/2018 година и 232/2018 година, всички по описа на РС гр.****, както и от веществените доказателства – 3 бр. CD, съдържащи аудио-файлове /л.17а ДП/.

Съдът, след като взе предвид изложената по-горе фактическа обстановка и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че същите не установяват наличие на виновно поведение у подсъдимия Й.Ц.. Прокуратурата претендира, че същият, от обективна и субективна страни, е извършил престъпление по смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Престъплението по чл.144 ал.3 НК е квалифициран състав на престъплението по чл.144 ал.1 НК – закана с престъпление. С оглед обстоятелството, че се намира в раздел V “Принуда“ от глава II на Наказателния кодекс, с чл.144 ал.1 НК законодателят е защитил личната свобода на гражданите. С извършването на това престъпление се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на неговата воля в исканата от дееца насока. За това от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Имайки предвид така очертаната с ТР № 56/18.09.1989 година по н.д. №47/89 година ОСНК на ВС правна рамка относно престъплението по чл.144 ал.3 НК, съдът, след преценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства, приема, че същите са крайно недостатъчни, за да мотивират становище за извършено от подсъдимия престъпно деяние. На първо място, следва да се анализират гласните доказателства. В хода на съдебното следствие, освен свидетелката П. Т., са разпитани свидетелите Л.Т. – майка на свидетелката П. Т., полицейските служители Цв. М. и Ив. М., както и Светлин Попов – колега на подсъдимия. В показанията си първата свидетелка твърди, че след прекратяването на брака е била обект на закани за физическо насилие и психически тормоз от страна от Ц., за които се е обръщала за съдействие към прокуратура и съд в гр.****. Същата признава, че образуваните дела по Закона за защита от домашно насилие са били прекратявани по нейна инициатива, посочвайки като причина добруването на общото им с Ц. дете. В разпита на свидетелката се съдържат и други данни относно отношенията с бившия й съпруг преди и след брака, послужили за изложение на горната фактическа обстановка, но липсва каквато и да е информация относно визираните в ОА събития от 12.04.2018 година, 05.05.2018 година, 30.05.2018 година, 11.07.2018 година, 05.08.2018 година и 02.09.2018 година, с които държавното обвинение е мотивирало тезата си за наличие на закана с убийство от страна Ц., посредством думите, казани, както следва: по телефона: на 12.04.2018 г. - „…за теб бел ден няма да има от тук нататък“, „…ша та залича“ „….ша та разчекна на две…“, „ще те залича…ще те смачкам…ще те смачкам до край“, „…искаш ли да са засиля с джипа и да дойда да ти пръсна тиквата…там да та замажа на плочките и да са свърши сичко…“, „…ша ви смачкам.. ша ви сгаза…“, „ще те размажа.. ще те смажа“, „…приготви се за последно причастие“ и др.; на 05.05.2018 г. - „…ще пострадаш…“, „…ще та смажа“; на 30.05.2018 г. - „…ще умреш, да знаеш, чу ли ще умреш и няма да е далече“, „…ще умреш парцал..ще умреш скоро…“, „…ей, ти умираш, разбираш ли…“, „…заведи ми дело да та застрелям на улицата бе, заведи ми дело да та прибия, ти ще умреш“, „…шта умора бе…умираш бе“, „…ша ти запала къщата…шта запала чисто гола…шта запалашта разчекна ма…“, „…умираш…“, „…ще те разчекна на кръст“; на 11.07.2018 г. - „…ша ви убия с братовчедка ти…“, „…ще ви смачкам…“, „..ще ви смажа…“,“…ще ви унищожа…“, „…ще ви залея с бензин и ще ви запала…“; на 02.09.2018 г. - „…ша та запала, …парцал..чу ли…“; и лично в гр. **** на 05.08.2018 г. - „ще я убие, че няма да има повече дете, че жива няма да остане“. Подобно е положението и с останалите гласни доказателствени източници. Свидетелят М. е полицейският служител, работил по преписката, послужила за образуване на настоящото ДП, а свидетелят М. – по други преписки, инициирани също от свидетелката, поради което същият не съобщава данни, касателно предмета на доказване в рамките на това производство. За нуждите на проверката свид. М. е получил от Т. 3 бр. CD, станали в последствие обект на изследване от страна на вещото лице по назначената компютърно – техническа експертиза. Подкрепа обвинението не намира и в показанията на свидетелката Л.Т.. Същата твърди, че и след развода поддържа добри отношения с бившия си зет. Според нея, по време на брака подсъдимият и нейната дъщеря са имали нормални отношения, въпреки сприхавия характер на Ц. и по тази причина няма обяснение за настъпилия помежду им развод. Т. описва дъщеря си като затворен човек, с по-сложен характер, не обичаща да споделя преживяванията си, поради което, макар и виждайки я стресирана, уплашена и наранена, не е проявявала интерес за причината, довела я до това състояние. По отношение на записите на телефонни разговори, свидетелката твърди, че не знае за съществуването на такива. Свидетелят Попов е колега на подсъдимия, който има преки впечатления от поведението на Т. и Ц. при ситуация, извън фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Същия твърди, че познава бившата съпруга на подсъдимия, но не поддържа с нея контакти. Така очертания кръг доказателствени източници представят заредени с отрицателни емоции взаимоотношения между двама бивши съпрузи, опитващи се да намерят решение с помощта на държавни институции, но не съдържат данни в подкрепа на обвинението. Що се касае до писмените доказателства, акцент следва да бъде поставен върху заключенията на ППЕ и на компютърно – техническата експертиза. След освидетелстване на Т., вещите лица д-р П. К. – психиатър и Т. Сименова – психолог, са достигнали до извода, че същата е в състояние на продължителен стрес от психосоциален характер със страхов облик, който се характеризира с напрегнатост, тревожност, несигурност, наличие на ограничително поведение, затруднения при справяне с рутинни задачи. По време на разпита си в с.з. експертите поясняват, че информацията, описана в заключението относно причините, в частност поведението на Цветкова, довели до това състояние свидетелката, е била съобщена лично от нея по време на изследването й. От допълнителните им разяснения става ясно, че продължителния стрес, на който е била подложена Т., може да бъде резултат от емоционалното напрежение от един бракоразводен процес, през какъвто свидетелката е преминала, а не единствено и само от действията на подсъдимия, както претендира прокуратурата. Основното доказателство, върху което държавното обвинение гради своята теза, са телефонни разговори на свидетелката Т., записани с приложение на мобилния й апарат, а след това свалени като файлове на 3 бр. CD. Същите са били обект на анализ от страна на вещото лице Б.А. за нуждите на компютърно – техническата експертиза. Пред съда същият твърди, че внимателно е изслушал съдържанието на трите компактдиска, след което е свалил същото на хартиен носител. Съдържанието на разговорите, приложено към заключението на хартиен носител напълно съответства на това, намиращо се трите CD, обстоятелство, в което напълно се увериха страните и съдебния състав при предявяването на веществените доказателства по реда на чл.284 НПК. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че качеството на записите е добро, въпреки някои леки шумове, и не са установени индикации за манипулация на съдържанието на записите на компактдисковете като външни носители. Такова съмнение обаче не може да бъде изключено напълно, тъй като процесните разговори са записани на мобилен апарат, след което са предоставени на дискове на полицейските служители. В тази насока вещото лице твърди, че е възможно съдържанието на записаните разговори да бъдат обработени, след като са свалени от мобилния апарат и в това състояние да бъдат записани на 3 бр. CD. Това може да бъде установено при положение, че се представи използвания мобилния апарат, съдържащ записаните разговори. В тази връзка вещото лице посочва, че въпросния телефон, ведно с първоначалните записи, не му е предоставен на работа по експертизата. Това обстоятелство е потвърдено и от свид. М., който заяви в съдебно заседание, че не е поискал от Т. тези вещи. В хода на съдебното следствие съдът направил опит да отстрани този пропуск от досъдебното производство, задължавайки свидетелката да предостави мобилния си апарат. Последната е депозирала молба, от чието съдържание става ясно, че не може да представи телефона, тъй като го е загубила и в момента използва друг апарат. При това положение съдът приема, че липсата по делото на мобилния телефон, използван от Т., води до невъзможност в рамките на друга компютърно – техническа експертиза да бъдат извършени всички необходими обследвания както на апарата, така и на намиращите се там записи на разговорите, като резултатите от тях била установили по категоричен начин наличие или липса на манипулация на съдържанието на записите преди същите да бъдат пренесени върху компактдисковете. Към настоящия момент по делото не са налице категорични данни в нито една от двете насоки. При това положение твърдението на вещото лице, че съдържанието на разговорите, записани върху дисковете отговаря на съдържанието на записите в мобилния телефон на Т., е голословно и не се възприема от настоящия състав. Преценени в съвкупност, събраните доказателства не обосновават по категоричен начин тезата на прокуратурата, че на визираните в ОА дати именно Ц. е казал думите, с които се е заканил на Т. с убийство. В хода на съдебното следствие не беше установено наличие на промяна в поведението на свидетелката, което да позволява да се приеме, че целите, преследвани от подсъдимия, са били изпълнени. Присъждане упражняването на родителските права в негова полза, представена от прокуратурата като причина за поведението на Ц., не беше доказана като такава. От показанията на двете свидетелки Тоткови и от обясненията на подсъдимия стана ясно, че малолетната Калина е живяла преимуществено с баща си през времето, посочено в ОА, поради отсъствията на майката от страната, за които не беше доказано да са мотивирани от нуждата за преодоляване на последиците от психическото й състояние, описано в ППЕ. Промяната в упражняването на родителските права по отношение на малолетната Калина действително в последствие е настъпила, но не в резултат от действията на Ц., а по силата на споразумение между нейните родители, утвърдено със съдебно решение № 343/13.12.2018 година по граждански дело № 1502/2018 година по описа на РС гр.****. Базирайки се на гореизложеното, настоящият състав счита, че събраните доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин Ц. да е извършил описаните в ОА деяния, поради което го признава за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК и го ОПРАВДАВА за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

 

22

АНД No 62/2019

ДИТ

ЕЛИТ СТРОЙ 6 ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 29.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Е.С.” ЕООД ГР. В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от Управителя му Е.М.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“Е.С.” ЕООД гр.В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от Управителя му Е.М.Б. е обжалвало в срок Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д.С. от САК. Последният е приложил Писмена защита по делото, с която поддържа жалбата против НП, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Акцентира се, че не е извършено нарушението, за което е наказано дружеството. В тази насока се подчертава, че в хода на проверката не е установено, дали на 06.12.2018 г. в 12.00 часа е имало сключен писмен Трудов договор между „Е.С.” ЕООД и А.Н.А., а единствено е установено, че Трудовия договор е регистриран в ТД на НАП в 17:37:05 часа на 06.12.2018 г. Подчертава се, че за да бъде съставомерно нарушението по чл.63 ал.2 от КТ трябва да има подписан Трудов договор между страните, същият да бъде регистриран в ТД на НАП, за което да бъде издадено Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, както и договорът и уведомлението да не са връчени на лицето преди да започне да осъществява трудова дейност. Визира се, че без подписан Трудов договор и издадено Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ няма как същите да бъдат връчени, респективно да се осъществи състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Касае се за друго нарушение на Кодекса на труда, а  имено за такова по чл.62 или чл.61 от КТ, но не и за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К., която също е приложила Писмено становище по делото. Последната взема становище да бъде потвърдено издаденото НП. В тази насока се посочва, че нарушението е доказано безспорно, че същото е формално на просто извършване и се осъществява, чрез бездействие. Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и при реализирането й не следва да се изследва наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица. Акцентува се, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно описано, като квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. Излагат се подробни доводи за неприложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 18.02.2019 год. Съответно жалбата е входирана пред ответника под № 19016738/25.02.2019 год. и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 06-001057/01.02.2019 г., АУАН № 06-001057/22.01.2019 г., Протокол за извършена проверка № ПР-1902136/06.12.2018 г., на 16 и на 22.01.2019 г., Декларация от А.Н.А. от 06.12.2018 г., Писмено възражение под вх.№ 19006534/25.01.2019 г., Трудов договор № 00000226/06.12.2018 г., подадени данни за Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 03388183177088/06.12.2018 г., Пълномощно от 21.02.2019 г. под рег.№ 2082, копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж на 05.12.2018 г. – 07.12.2018 г. и Пълномощно под рег.№ 17175/2017 от 16.11.2017 г. Съответно са разпитани свидетелите С.Ц., К.П., Т.И., Д.Б.и Р.А..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2018 г. свидетелките С.Ц., К.П. и Т.И. и трите работещи като главни инспектори към Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. извършили проверка в гр.М. на обект „Енергийна ефективност на жилищен блок”, съответно на адрес: гр.М., ул.”П.Я.” № 2-4, изпълняван от „Е.С.” ЕООД гр.В.. Към 12.00 часа те установили, че лицето А.Н.А. е облечен с работни дрехи и извършва строително-ремонтни дейности, свързани с топлоизолацията на сградата. Лицето А.А., заедно с други намиращи се на обекта лица били помолени да попълнят Декларации. Лицето А. писмено собственоръчно декларирало, че е наето от „Е.С.” ЕООД гр.В. да работи в обекта на длъжност „общ работник” с работно време от 08.00 до 17.00 часа срещу месечно трудово възнаграждение от 510 лева, съответно, че има сключен Трудов договор, но не е получил копие от него и копие от заверено Уведомление до ТД на НАП. Това писмено изявление на лицето А.А. било заявено и в устна форма пред служителите на Инспекцията по труда. На 22.01.2019 г. в офиса на Д „ИТ” гр.В. представител на работодателя представил Трудов договор № 00000226/06.12.2018 г., сключен с работника А.Н.А. и Справка от Уведомление до ТД на НАП от 06.12.2018 г. в 17:37:05 часа за регистрирания Трудов договор, т.е. 5 часа и 37 минути след проверката в обекта. С това е прието, че работодателя  „Е.С.” ЕООД гр.В., представляван от Управителя си Е.М.Б. е допуснал до работа лицето А.Н.А., без да му предостави кумулативно свързаните екземпляр от писмен Трудов договор, подписан от двете страни и копие от Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Констатирано е безспорно, че нарушението е извършено на 06.12.2018 г. към 12.00 часа в обект „Енергийна ефективност на жилищен блок” на адрес: гр.М., ул.”П.Я.” № 2-4, като дружеството е изпълнител по договор, възложен чрез Обществена поръчка. Безспорно всички разпитани по делото служители на Инспекция по труда гр.В. са категорични в показанията си, че в Декларацията лицето лично и саморъчно е вписало, че има сключен Трудов договор. Служителите на Инспекцията по труда са установили от непосредствения разговор с лицето А., че същият има сключен Трудов договор, но не го е получил, както и Уведомлението. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е било извикано в Д „ИТ” гр.В., но представител не се е явил и при повторна покана на 22.01.2019 г. е бил съставен процесния акт в присъствието на пълномощник на дружеството. Именно към момента на съставяне на акта е бил представен процесния Трудов договор. Атакуваното НП и така констатираното нарушение от Д „ИТ” гр.В. е въз основа на Протокол от проверка № ПР 1902136, Декларация от лицето А.Н.А., копие от Трудовия договор № 00000226/06.12.2018 г., копие от Справка от ТД на НАП и копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж.

При така установеното от фактическа страна настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нормата на чл.63 ал.2 от КТ има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор и копие от завереното в НАП уведомление. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че при извършената проверка на 06.12.2018 год. към 12.00 часа на обект „Енергийна ефективност на жилищен блок” на адрес в гр.М., подробно посочен в НП и изпълняван от „Е.С.„ ЕООД гр.В. лицето А.Н.А. е престирал работна сила при дружеството, а Уведомлението за сключения със същият трудов договор е депозирано в ТД на НАП по електронен път в 17:37:05 часа на същата дата. Налице е сключен договор с дата 06.12.2018 год. от дружеството „Е.С.“ ЕООД гр.В. с лицето А., с което се доказва че лицето е работило именно за дружеството. Този факт е отразен и в попълнената от А. Декларация с дата 06.12.2018 год. Следователно, дружеството има качеството на работодател и несъмнено е извършило административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, като извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните  писмени и гласни доказателства. От събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност безспорно се установява, че лицето е било наето и допуснато до работа от дружеството „Е.С.” ЕООД гр.В., с което е осъществило деянието, описано в АУАН и в Наказателното постановление, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.

Съдебният състав намира, че при съставяне на акта и издаване на НП не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, съгласно предоставените им законоправомощия и съдържат изискуемите реквизити, както бе посочено в чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН. Лицето А.Н.А. е декларирал писмено, че в деня на проверката е работел в проверявания обект, като е попълнена нарочна Декларация. Същият, видно от попълненото дължи едно продължително и многократно изпълнение на задълженията си като общ работник, като по този начин са налице основните белези, характеризиращи Трудовия договор при предоставяне на работна сила. Декларацията, попълнена от А.А. е попълнена собственоръчно и доброволно от лицето. Трудовия договор на лицето е от 06.12.2018 г., от който е видно, че лицето е подписало Трудов договор на 06.12.2018 г. и се задължава да постъпи на работа същия ден, което безспорно доказва съществуването на Трудовия договор, но той не е бил регистриран в системата на НАП, видно от справката от ТД на НАП. Договорът, както бе отбелязано е регистриран на 06.12.2018 г. в 17:37 часа, т.е. 5 часа и 37 минути след извършената проверка от Инспекцията по труда, която е била около 12.00 часа на 06.12.2018 г. По този начин безспорно се доказва извършеното нарушение. Наличието на сключен договор от дружеството с лицето А. доказва, че същото е работило именно за това дружество, като това обстоятелство се потвърждава и от проведения на същата дата Ежедневен инструктаж на работника. Този факт е отразен и в попълнената от лицето Декларация с дата 06.12.2018 г. Към момента на проверката по документи на 22.01.2019 г. от страна на дружеството е представен сключен с лицето Трудов договор, което е отразено в НП и поради това правилно се явява ангажирана отговорността на работодателя за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Безспорно нормата на чл.63 ал.2 от КТ задължава работодателя да представи на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключен Трудов договор, подписан от двете страни и копие от Уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От показанията на свидетелят Д.Б., който е и пълномощник на дружеството и работещ като технически ръководител се установява, че работниците са инструктирани на 06.12.2018 г. около 07.30 часа, за което са положили и подписи в Инструктажната книга Свидетелят Б. и свидетелят Р.А. твърдят, че работниците не са имали договори на 06.12.2018 г. и поради тази причина са инструктирани и оставени на обекта да чакат, без да им е възложено да работят. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав намира показанията на свидетелите Б. и А. като нелогични, взаимно противоречиви и неотговарящи на обективната истина. Прави впечатление, че ако действително лицата не са имали договори, то не е било и необходимо да бъдат допуснати на обекта и инструктирани за началото на работния ден. След като не им е била възложена работа, видно от показанията на свидетелите Б. и А. е можело работниците спокойно да почиват в своите квартири и да изчакват сключването на договорите им, а не да работят по санирането на сградата на 06.12.2018 г., както ги е заварила и проверката от служителите от Д „ИТ” гр.В. към 12.00 часа. Свидетелите Б. и А. твърдят, че договорите са сключени на 07.12.2018 г., като тези твърдения не кореспондират с писмените доказателства по делото. Това единствено подкрепя тезата на адв. Д. С., че към момента на проверката не е имало сключен Трудов договор. От представения Трудов договор с работника А.А. се установява, че на 06.12.2018 г. е сключен Трудовия договор в гр.В. с положени от него подпис, че е подписал договора, а също така и получил екземпляр от същия и Уведомление за регистрация в НАП. За да е изпълнен състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ следва кумулативно работника да е получил екземпляр от подписания Трудов договор и копие от Уведомлението до ТД на НАП. Видно от справката, както многократно бе отбелязано, договорът е регистриран на 06.12.2018 г. в 17.37 часа, което е 5 часа след проверката, извършена около 12.00 часа. Всички тези обстоятелства и писмени доказателства доказват, че е изпълнен състава на извършеното нарушение. Извършеното нарушение се доказва и от писменото възражение по АУАН № 06-001057 от 22.01.2019 г. Същото е входирано под № 19006534/25.01.2019 г. и в същото жалбоподателя твърди, че лицето А.А. има надлежно сключен Трудов договор, за който е подадена съответната справка до НАП. Отразено е, че съвсем нормално е работникът да не носи в себе си копие от Трудовия договор и от Уведомлението до НАП на обекта, на който работи в деня на проверката.  Също така е отбелязано, че лицето е на работното си място и стриктно е изпълнявало задълженията си. От така подаденото Писмено възражение самото дружество признава , че работникът към момента на проверката е имал подписан Трудов договор, но не е получил същия и той не е бил наличен при проверката на обекта. Работникът е бил на работното си място на обекта и е изпълнявал стриктно поставените задачи, а не просто е присъствал там физически, както твърдят свидетелите А. и Б.. Безспорно и категорично по делото е установено, че лицето А.А. е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл.63 ал.2 от КТ. Работникът е заварен да осъществява трудовите си функции, преди да му бъде предоставен екземпляр от Трудовия договор, респективно Уведомление. Сключването на трудовия договор е съгласие за приемане на определени от другата страна условия, като от тях страните могат да черпят права и задължения с регистрирането на сключения договор. Трудовият договор като документ, който поражда правни последици единствено става такъв едва след регистрацията му в ТД на НАП, като до тогава той се явява като лист хартия, който не влече след себе си права и задължения за страните. Фактът, че лицето на 06.12.2018 г. в 07.30 часа е инструктирано и е работело на обекта, изпълняван от дружеството е достатъчен и говори, че то вече е допуснато до работа и от тук правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.63 ал.2 от КТ. Съдебният състав намира, че попълнената от лицето А.Н.А. Декларация с правно основание чл.44 ал.1 и ал.2 от АПК и чл.402 ал.1 т.3 от КТ не се явява негодно доказателствено средство, въпреки, че лицето по обективни причини не бе възможно да бъде изслушано непосредствено, в качеството му на свидетел на съдебното следствие. От всички събрани по делото доказателства на съдебното производство по никакъв начин не се събраха такива, които да опорочават цитираната Декларация и да я правят негодно доказателствено средство. Служителите на Д „ИТ” гр.В. са спазили изискванията на АПК и КТ и правилно в съответствие с изискванията на нормативната уредба са накарали лицето А. да попълни тази Декларация в деня на проверката. По делото не са събрани никакви доказателства, че лицето А. не притежава интелектуален капацитет, който да не му позволява да отрази самостоятелно и адекватно данните в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се касае за допуснато нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. От представената справка от НАП се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор е прието на 06.12.2018 г. в 17.37 часа, а проверката видно от съставения Протокол е около 12.00 часа. От представеното по делото копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж безспорно се установява, че на 06.12.2018 г. на лицето А. е проведен ежедневен инструктаж, а този вид инструктаж, съгласно чл.10 ал.3 т.4 и чл.15 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни  и безопасни условия на труд, се провежда на работещите при строителни и монтажни работи ежедневно преди започване на работа. Именно на 06.12.2018 г. лицето А.А. е бил заварен от служителите на Инспекцията по труда да работи. Същият е бил допуснат до работа, без да му се връчи копие от Уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ и копие от Трудовия договор. Разпоредбите на закона са императивни и предвиждат, че в този случай лицето въобще не е следвало да бъде допускано на работа от работодателя. В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана именно затова, че е нарушил абсолютната забрана по чл.63 ал.2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал.1. Следва да се отбележи, не на последно място разбира се, че сключването на Трудов договор не е елемент от състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като нарушението по чл.62 ал.1 от КТ е самостоятелно и няма пречка работодателя да носи отговорност за две различни нарушения на трудовото законодателство, като е изцяло в правомощията на административнонаказващия орган да прецени дали и кое от тях да му вмени в отговорност.

Отново следва да се отбележи, че нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ нарушенията на  трудовото законодателство се установяват с актове на държавните контролни органи. Разпоредбата на чл.399 от КТ пък възлага цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а Дирекция “Инспекция по труда” е  териториално поделение към нея, съгласно чл.16 ал.1 от Устройствения правилник на ИА “ГИТ”. Съгласно чл.21 ал.1 от Устройствения правилник, който е обнародван в ДВ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени и в КТ, т.е. същият има правомощия да констатира нарушения на трудовото законодателство и да съставя актове за тях, поради което и процесния АУАН е съставен от лице разполагащо с необходимата компетентност.

За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. Административнонаказващия орган е определил санкция в размер от 1 500 лева. Следва да се отбележи, че така наложената имуществена санкция е правилно определена от административнонаказващия орган в нейния минимален размер и няма основание за коригирането й.

Следва да се отбележи, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.12 година/  в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал.2, в която са изведени изключения от общата правило по ал.1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието – 06.12.2018 год. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл.415в ал. 2 от КТ. Няма спор, че с процесното НП имуществената санкция е наложена на дружеството в качеството му на работодател, който е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, а това нарушение предвид изричната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ не може да се квалифицира като маловажен случай и съответно да се санкционира като маловажно такова в хипотезата на чл.415в ал.1 от КТ дори и да са налице предпоставките за това.

Следва да се посочи от съдебния състав, че лицето А.А. е допуснато от работодателя да работи без връчен Трудов договор, вследствие на което работодателя го е лишил и ощетил, като не му е изплащал здравни осигуровки и социални такива, което рефлектира по-късно на правото за пенсиониране, на правото на отпуск, незачитане на трудов стаж, право на работно облекло, неполучаване на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, по-известно като „клас”. В тази насока се споделят изложените в становището на ответника изводи, че работата без Трудов договор е едно от основните тежки нарушения на трудовото законодателство, за които допусналите ги работодатели носят санкции в големи размери. Извършеното нарушение е формално на просто извършване и се осъществява чрез бездействие, като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и при реализирането й не следва да се изследва наличието на вина в представляващия дружеството или в други лица, свързани с осъществяване на дейността му.

Настоящият съдебен състав намира за основателно в контекста на приложеното по делото становище от жалбоподателя и цитираната от него съдебна практика, която не е обвързваща за съдебния състав, да отбележи следното: Съгласно Решение № 191/25.04.2019 г., постановено по КАНД № 104/2019 г. по описа на Административен съд гр.В. е прието следното: „Обстоятелството, че по-късно същия ден такъв Трудов договор е сключен, подписан от страните и е уведомена ТД НАП по реда на чл.62 ал.3 КТ, не променя съставомерността на административното нарушение именно по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като лицето вече е работило”. Посочената разпоредба има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа  работника или служителя преди да му предостави в писмена форма Трудов договор, съответно подписан от двете страни и копие от Уведомлението за същия до ТД НАП. Това становище категорично се споделя и от настоящия съдебен състав.

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

23

АНД No 146/2019

КАТ

И.В.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 30.5.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

                           Р       Е       Ш       И :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2465045/25.12.2018 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя И.В.Г. ***, в качеството му на законен представител на „С.Ю.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50  /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

МОТИВИ: 

И.В.Г. ***, в качеството му на законен представител на „С.Ю.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2465045/25.12.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че атакувания Електронен фиш е незаконосъобразен и недоказан.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.12.2018 год. в 13:01 часа в с.Л.Д., община М., ул.”И.Й.” до № 44, с посока на движение към гр.Б., служителят на “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. свидетелят П.Г., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-611” заснел МПС „Д.Д.” с рег.№ ХХХ, със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя, в качеството му на представител на „С.Ю.” ЕООД. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел П.Г., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2465045/25.12.2018 год., Приложение към Клип № 1291 от 25.12.2018 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 2.13.18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М” № 4835 от 12.10.2018 год., Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR-1М-611” за дата 25.12.2018 год., Карта на мястото на нарушението с Клип № 1291, радар № 611, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 25.12.2018 год., 3 броя Справки от Търговския регистър, Справка от Началника на  Сектор „ПП” гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-5721/16.05.2019 год., ведно със заверено ксерокопие на Електронен фиш серия К № 2465045 връчен срещу подпис на 13.04.2019 г. на жалбоподателя, копие на Фиш № 2465045 и копие на Заповед № 1948/13.04.2019 г.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 13.04.2019 год., видно от приложените по делото и приети като писмени доказателства Справка от Началника на  Сектор „ПП” гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-5721/16.05.2019 год., ведно със заверено ксерокопие на Електронен фиш серия К № 2465045 връчен срещу подпис на 13.04.2019 г. на жалбоподателя, копие на Фиш № 2465045 и копие на Заповед № 1948/13.04.2019 г., като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 1291 с техническо средство радар № 611. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.1 т.2  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в населена място за превишаване от 11 до 20 км/ч, водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза  относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел.фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 25.12.2018 год. в 13:01 часа, с техническо средство радар № 611, било заснето движение на МПС “Д.Д.“, с рег.№ ХХХ със скорост от 70 км/ч над максимално разрешената за движение в населено място 50 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 20 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в с.Л.Д., община М., ул.”И.Й.” № 44, но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка на л.9 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „С.Ю.” ЕООД гр.С., чиито законни представители, съгласно приложените 3 броя справки от Търговския регистър на л.23, л.24 и л.25 от делото са жалбоподателя И.В.Г. и С.Г.И.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за ангажиране отговорност, съответно на представляващия юридическото лице, собственост на моторното превозно средство или на посоченото от него физическо лице управлявало автомобила. До издаване на електронен фиш на законен представител би се стигнало в случай, че същия не би могъл да посочи физическото лице, управлявало автомобила. Безспорно жалбоподателя се е подписал, но не се е възползвал от възможността в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП да представи пред ОД на МВР гр.В. писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като последния не е посочил лице, на което е предоставил управлението на автомобила правилно е била ангажирана неговата отговорност. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, както бе отбелязано и в по-горните абзаци и към момента на констатиране на нарушението и към настоящия момент „С.Ю.” ЕООД се представлява от управителите И.В.Г., който е настоящия жалбоподател по делото и С.Г.И., като начина на представляване е заедно и поотделно. Съгласно разпоредбата на чл.141 ал.2 от Търговския закон дружеството се представлява от управителя, при няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго. Както бе отбелязано дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, какъвто в конкретния случай е жалбоподателя или на лицето, посочено от него, на което той е предоставил управлението му. Тази разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице като нарушител, респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В електронния фиш, предмет на настоящето дело са вписани данните на търговското дружество, включително и идентификацията му чрез ЕИК, като е отбелязано името на управителя и също е посочено, че той като физическо лице е административнонаказателно отговорен. На следващо място следва да се посочи, че електронния фиш е изпратен именно на адреса на съответното дружество, чрез неговия управител, какъвто се явява жалбоподателя, като същият не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 , вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП.

        Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар № 611 клип № 1291, т.е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 2.13.18/12.10.2018 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 611/12 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Безспорно установено е, че на 25.12.2018 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 50 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 611”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 50 км/ч, установена – 70 км/ч и превишение на разрешената скорост с 20 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост автомобила е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М 611, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2.13.18/12.10.2018 г., приложен като доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор, разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси – четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор П.Г. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 от 25.12.2018 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било прикрепено към ППС, временно разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 25.12.2018 г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е необходимо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2465045/25.12.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.