Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.4.2019г. до 30.4.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 409/2018

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.В.Н.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 11.12.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.В.Н. роден на *** ***, общ. *****, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че при условията на опасен рецидив на 07.04.2018 г. в клуб „Роял” гр. ***** е отнел от владението на Ц.И.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи и сума от 150 лева, всичко на обща стойност 639 лева, собственост на Б. и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС.

ОСЪЖДА подсъдимия К.В.Н. да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца в размер на 59 лева и в полза на ВСС по сметка на РС-***** в размер на 80 лева.     

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 10.4.2019г.

Подсъдимият К.В.Н. *** е предаден на съд по повдигнато от Мездренска районна прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК за това, че при условията на опасен рецидив, на 07.04.2018 г. в клуб „Роял” гр. ***** е отнел от владението на Ц.И.Б. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои движими вещи и сума от 150 лева, всичко на обща стойност 639 лева, собственост на Б..

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. По отношение вида и размера на наказанието, се иска на Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, като при определяне на неговия размер като смекчаващи вината обстоятелства бъдат отчетени съдействието, оказано от негова страна на органите по разследването и частичното възстановяване на причинените вреди, а като отегчаващи – наличието на предишни осъждания и лоши характеристични данни.

Служебният защитник адв. Г.П. от ВрАК счита, че Н. следва да бъде оправдан, тъй като доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, не сочат по категоричен начин същият да е извършил описаното в обвинителният акт деяние. В тази връзка се посочва, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не са преки очевидци на събитията, свързани с противоправното отнемане на процесните вещи и по тази причина обвинението почива единствено на косвени доказателства. Същите обаче не са достатъчни, за да се приеме, че кражбата е извършена именно от подсъдимия.  

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката Ц.И.Б. *** притежавала тъмно сив мобилен телефон „i Pfone SE“ с черен калъф. Апаратът бил закупен на 15.09.2017 г. от неин братовчед. В последствие свидетелката го придобила от него чрез замяна със свой телефон и му поставила своя СИМ-карта. На 06.04.2018 г. /петък/ вечерта, Б. се уговорила със свои приятелки да посетят клуб „Роял“ в гр. *****, където се провеждала дискотека. Те отишли на място около 00.15 часа на 07.04.2018 г. и седнали до втората колона от ляво на входната врата, срещу дисководещия. Б. оставила на масата посочения по-горе мобилен телефон, поставен в черен кожен калъф, заедно с личната й карта и сумата от 150 лева. По едно време към тяхната група се присъединили св. Т.Т. ***, който бил братовчед на едно от момичетата, и подсъдимия К.Н. ***, който го придружавал. Н. бил видимо пиян. Около 03.30 часа св. Т. напуснал заведението. Момичетата също решили да си тръгват. Две от тях отишли до тоалетна, а св. Б. решила да посети съседна маса, за да разговаря със свои познати. Подсъдимият останал сам, а на масата близо до него били калъфът с парите, личната карта и телефона на Б.. Възползвайки се от тази ситуация, той взел посочените вещи и напуснал заведението. Тъй като в района около дискотеката имало засилено полицейско присъствие, Н. отишъл пред питейно заведение, находящо се непосредствено до паркинга зад хотел „Родина“ в града. Криейки се зад един храст, той успял да включи телефона, но забелязал, че същият е с пръстов отпечатък. След като видял съдържанието на калъфа, подсъдимият прибрал парите и картата у себе си, а телефона на Б. пъхнал под храста, след което се върнал в дискотеката. Междувременно свидетелката се върнала на мястото си, установила кражбата и започнала да търси вещите си. Първо попитала подсъдимия дали ги е виждал, но той отрекъл, а после се включил в търсенето на вещите. Момичетата неколкократно набирали мобилния номер на пострадалата свидетелка, но без успех. След безрезултатното търсене Б. *** и съобщила за случая. Полицейските служители й обяснили, следва да подаде жалба, към която да приложи документите на телефона. Междувременно, подсъдимият заминал за гр. Враца и там където похарчил откраднатите пари на игрални автомати. На сутринта Б. разказала за случая на своя баща св. И.Б..*** и подал жалба. Същия ден полицейския служител свид. И.И. снел сведения по случая от пострадалата и от нейния баща. Впоследствие свид. Б. разговарял по телефона със свид. Т., когото познавал отпреди и го помолил за съдействие в откриването на извършителя на кражбата. На база чутото от дъщеря си, свидетелят споделил пред Т. съмненията си, че това е Н.. По-късно през деня Т. разговарял с подсъдимия, като последният отрекъл да има отношение към кражбата. На следващия ден двамата отново разговаряли и Н. признал, че е взел вещите на Б.. След предварителна уговорка, на 10.04.2018 г. подсъдимият се срещнал с Б. *** при храста, където бил оставил телефона. Пред тях той потърсил телефона, но не го открил. Подсъдимият казал на свидетелите, че ще разкаже как е извършил кражбата. Тогава Б. се обадил по телефона на полицейския служител св. И.И. и последния дошъл на мястото. При проведената беседа Н. възпроизвел обстоятелствата, при които бил отнел процесните вещи. По искане на Б. подсъдимия му предал личната карта на пострадалата, а свидетелят я предоставил на И., за което бил изготвен съответния протокол. Полицейската проверка по случая била възложена на св. И.Д. ***, като в хода на същата той на свой ред изяснил горепосочените обстоятелства. Междувременно Н. заплатил на св. Б. сумата от 450 лева като част от причинената вреда. Според заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза, общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 639 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц.И.Б., И.Ц.Б., И.К.Д., И.О.И., Т.К.Т., дадени в с.з., като относно размера на липсващите й пари, по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, частично са прочетени показанията на свидетелката Б., дадени на досъдебното производство на л.29-30, както и от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване /л.16/; разписка /л.17/; фискален бон, гаранция и договор за потребителски кредит за закупуване на мобилен апарат „Айфон SE“ /л.18-л.22/; съдебно – оценителна експертиза /л.37-л.38/; характеристика /л.64/; справка за съдимост /л.65 – л.67 от ДП, л.17-л.19 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.71/; удостоверение по декларирани данни, издадено на К.Н. *** за декларираното от същия движимо и недвижимо имущество /л.15 от съдебното дело/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият К.Н. е извършил престъпление против собствеността – кражба. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” НК. По делото е установено, че подсъдимият противозаконно е отнел с намерение да присвои движими вещи на обща стойност 639 лева, собственост на свидетелката Ц.Б., като е прекъснал фактическата власт на собственика върху тях и е установил своя трайна такава. Впоследствие същият, след като е получил финансова облага, която не му се следва, се е разпоредил с отнетите парични средства на стойност 150 лева в свой интерес. Тези изводи, според настоящият състав, се базират на наличните доказателствени източници. На първо място, тук следва да бъдат отчетени данните, съдържащи се в показанията на пострадалата Б.. Според свидетелката, подсъдимият се е присъединил към нея и приятелите й заедно със свидетелят Т. и е останал при тях до тръгването им от дискотеката. През цялото време процесните вещи са били оставени върху масата в близост до Н., като по този начин същият е имал възможност необезспокояван да ги огледа. Видно от събраните в хода на производството документи касателно материалното му положение, подсъдимият е лице, което няма постоянна работа, не притежава движимо и недвижимо имущество и в този смисъл влошеното му финансово състояние практически го е мотивирало да извърши описаното в обвинителния акт деяние. От показанията на свид. Б. става ясно също, че преди да си тръгнат от заведението тя и приятелките й отсъствали за кратко, в резултат на което подсъдимият останал сам на масата. По тази причина без надзор от страна на собственичката си били и процесните вещи. Макар и неголям, времевия период до завръщането на Б. се оказал достатъчен за подсъдимият да вземе мобилния телефон и намиращите се калъф лични документи  - лична карта и парични средства на стойност 150 лева. След като установил върху тях своята фактическа власт, Н. положил усилия да я запази, като за целта напуснал заведението и скрил мобилния апарат под храст, намиращ се наблизо, а останалите вещи прибрал в себе си. Впоследствие същия се включил в търсенето на отнетите от него вещи, като по този начин демонстрирал съпричастност към състоянието на тревога и притеснение, в което се намирала потърпевшата. Изложената по – горе фактологична хронология се подкрепя и от показанията на свидетелите Б., Т. и Ив. И.. Пред тях Н. изложил обстоятелствата, при които взел решение и извършил кражба на вещите на Б.. Фактът, че личната карта на свидетелката, с която подсъдимият не поддържа отношения, е била предадена именно от него на баща й св. Б., дава основание да се приеме, че същата е придобита от Н. по описания по-горе начин. Допълнително довод в подкрепа на този извод е поведението на подсъдимия след кражбата и по – точно предприетите от него действия по възстановяване, макар и частично, на причинените вреди. По делото не са налични доказателства, които да сочат за наличие на вредоносни действия на други лица по отношение на процесните вещи и в този смисъл съдът не споделя становището на защитата за възможна съпричастност на трети лица. Действително, обвинението не почива на показания на свидетели – очевидци на събитията, но наличните доказателства, макар и косвени, преценени в съвкупност, позволяват да се приеме, че именно подсъдимият е лицето, отнело вещите на пострадалата свидетелка Б..      

По отношение на подсъдимия К.Н. е налице разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 НК. С протоколно определение от 24.04.2013 година по НОХД № 249/2013 година по описа на Районен съд гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което Н. се е признал за виновен за деяние, извършено при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив на 13/14.03.2013 година, за което му е наложено, на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване от свобода за срок от две години и два месеца при първоначален строг режим. Съдебния акт е в сила от 24.04.2013 година. С протоколно определение от 25.03.2013 година по НОХД № 194/2013 година по описа на Районен съд гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият се е признал за виновен за деяние, извършено при условията на опасен рецидив на 21.02.2013 година, за което му е наложено, на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Съдебния акт е в сила от 25.03.2013 година. С протоколно определение от 07.05.2013 година по НОХД № 219/2013 година по описа на Районен съд гр.***** е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият се е признал за виновен за деяние, извършено повторно и при условията на продължавано престъпление на 01.05.2012 година, за което му е наложено, на основание чл.195 ал.1 т.2, т.5 и т.7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим. Съдебния акт е в сила от 07.05.2013 година. С определение № 204/27.06.2013 година, постановено по НЧД № 306/2013 г. по описа на Районен съд гр.***** са групирани, на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК, наказанията, наложени на Н. по НОХД № 249/2013 година, по НОХД № 194/2013 година и по НОХД № 219/2013 година, всички по описа на Районен съд гр.***** и е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години и два месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Това наказание е било увеличено, на основание чл.24 НК, с един месец и сумарно е било определено наказание две години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението е влязло в сила на 13.07.2013 година. Според отметката, направена в приложената по делото справка за съдимост, така определеното общо най-тежко наказание е било изтърпяно от Н. на 24.10.2014 година.  

Престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият е извършил след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода повече от една година, изтърпяването на които не е било отложено на основание чл.66 НК. Освен това, от изтърпяването на посочените по-горе наказания до 07.04.2018 година /датата на извършване на процесното деяние/ не са изтекли пет години, какъвто е срока, предвиден в чл.30 ал.1 НК. При това положение съдът приема, че са налице опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„а“ НК.

От субективна страна подсъдимият К.Н. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасните последици на деянието си и е желаел тяхното настъпване.

Като причини за извършване на престъплението съдът отчита ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане неприкосновеността на частната собственост.

Признавайки подсъдимият Н. за виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства тежкото материално и имотно положение – безработен, без постоянни доходи, непритежаващ движимо и недвижимо имущество, пълното съдействие, оказано в хода на ДП на органите по разследването, частичното възстановяване на причинените от деянието вреди, а като отегчаващи такива – наличие на предишни осъждания, извън описаните за нуждите на чл.29 НК, което е индикация за трайно установени у подсъдимия престъпни навици, лоши характеристични данни, сочещи подсъдимия като лице, системно злоупотребяващо с алкохол, в резултат на което е склонен към хулигански прояви и агресия спрямо околните, характера на извършеното деяние и степента му на обществена опасност – посегателство върху вещи, собственост на физическо лице, и след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” вр. чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подсъдимият К.Н. следва да заплати направени в хода на процеса разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.Враца в размер на 59 лева и в полза на ВСС по сметка на Районен съд гр.***** в размер на 80 лева.

По горните съображения съдът постанови своята присъда. 

 

2

АНД No 8/2019

РДГ

В.П.В.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 1.4.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

В.П.В. *** е обжалвал Наказателно постановление № 1053/12.12.2018 г. на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.266 ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното в АУАН и НП нарушение не кореспондира с действително настъпилите събития. Счита се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на актосъставителя и наказващия орган по отношение правната квалификация на процесното деяние. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на НП, тъй като счита, че не извършил нарушението, описано в административния акт. 

Процесуалният му представител адв. Методи Стоянов от ВрАК е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, тъй като събраните по делото доказателства не поддържат изложената в него фактическа обстановка. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че по време на проверката на контролните органи са представени превозни билети, удостоверяващи законният произход на процесната дървесина. Освен това, по делото е установено, че свидетелите не са извършили измерване на дървата за огрев, намиращи се в дома на свидетелката Петрова. При това положение, според защитата, не може да се приеме, че за посоченото в административните актове количество дърва за огрев няма издадени необходимите документи, доказващи законният им произход, а именно превозни билети.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. По делото са постъпили писмени бележки от ст. юрисконсулт Иван Йорданов в качеството му на процесуален представител на Директора на РДГ Берковица, от които става ясно, че при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства, досежно процесното нарушение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

През месец октомври 2018 г. свидетелката Миленка Петрова от с. Синьо бърдо, общ. Роман закупила от жалбоподателя В.П.В. *** 6 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и „дъб“. Същите били транспортирани на два пъти по 3 пр. куб. м., за което били издадени превозни билети съответно с № 9149/00758/U1L6UGS/02.10.2018 г. и № 9149/01012/US0CZF3/30.10.2018 г. Дървата се намирали в двора на дома на свидетелката Петрова, намиращ се в с. Синьо бърдо на ул. „Ал. Стамболийски“ № 1. На 02.11.2018 година свидетелите И.И. и К.К. *** получили сигнал, че в с. Синьо бърдо на ул. „Ал. Стамболийски“ № 1 са докарани дърва без необходимите документи, доказващи законният им произход. Контролните органи посетили въпросният адрес и установили, че имотът е собственост на свидетелката Миленка Петрова. Същата в момента била на работа в магазина за хранителни стоки в селото. След като се представили, свидетелите поискали от Петрова да извършат проверка на намиращите се в дома й дърва. След като пристигнали на мястото, свидетелката представила на контролните органи превозните билети, които били издадени за закупените от нея дърва за огрев. Пред свидетелите Петрова заявила, че е закупила от жалбоподателя В. 6 пр. куб. м. дърва, които са били докарани на два пъти през месец октомври. Въпросните дърва контролните органи открили в двора на свидетелката. Същите били маркирани, но количеството им надвишавало посоченото в превозните билети. Тъй като при разтоварването дървата не били подредени, а разхвърляни, пръснати на две купчини, свидетелите И. и К. не могли да ги измерят с помощта на ролетка. Въпреки това, нагледно същите приели, че дървата са с 1 куб. пр. м. повече от количеството, вписано в документите за произход. При това положение, свидетелят К.К. съставил на В.В. АУАН по Закона за горите за това, че се е разпоредил /продал/ 1 пр. куб. м. дърва за огрев „цер“ и „дъб“, непридружен с превозен билет. Констатациите от проверката били описани в констативен протокол, изготвен от свидетеля И.. Образуваната по случая административно-наказателна преписка била изпратена до Районна прокуратура гр. Мездра. Въз основа на материалите, съд0ържащи се в нея, била образувана прокурорска преписка с вх. № 2130/2018 г. по описа на прокуратурата. След запознаване със събраните по нея доказателства, с постановление от 05.12.2018 година решаващата прокуратура е приела, че липсват данни за извършено престъпление по смисъла на НК, в резултат на което е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, като е изпратила материалите по компетентност на Директора на РДГ – Берковица за реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на В.В. *** при наличие на доказателства за извършено от него административно нарушение. След като е преценил събраните доказателства, директорът на РДГ – Берковица е издал наказателно постановление № 1053/12.12.2018 г., с което е наложил на В. наказание глоба в размер на 150 лева, съгласно чл.266 ал.1 ЗГ, за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от същия закон. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Х.К., И.М.И. и Миленка Любенова Петрова.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от В.В. и съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е продал 1 пр.куб.м. дърва за огрев, непридружени с превозен билет, доказващ законният произход на дървесината, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за покупко-продажба и други разпоредителни сделки за товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет. В унисон с тази разпоредба е и текста на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която превозният билет удостоверява законният произход на описаната в него дървесина, сиреч същият е доказателство не само за законността за транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината, без значение къде се намира тя. Ето защо, след като е продал на свидетелката Петрова общо 6 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и „дъб“, жалбоподателят е следвало да притежава превозен билет като доказателство за законността на техния произход. От съдържанието на писмените доказателства става ясно, че такива превозни билети са били издавани и са били предоставени от В. на свидетелката Петрова. Последната е запознала с тяхното съдържание свидетелите И. и К. в хода на проверката. Това обстоятелство се установява, както от показанията на свидетелката Петрова, така и от разпита на двамата служители на наказващия орган. Според последните обаче, количеството дърва, което е било налично в двора на свидетелката Петрова, не е отговаряло на вписаното в превозните билети. Макар и да не са извършили измерване на дървата с ролетка, И. и К. са категорични, че в дома на свидетелката е имало 1 пр. куб. м. дърва за огрев в повече, за който същата не е представила превозен билет. Независимо един от друг, двамата свидетели заявяват, че това обстоятелство им е било съобщено от самата Петрова, която е признала пред тях, че вместо 3 пр. куб. м. дърва, в края на месец октомври жалбоподателят й е докарал 4 пр. куб. м. дърва. Преценявайки обаче останалата част от доказателствата по делото, съдът приема, че същите не подкрепят по безспорен начин твърденията на И. и К.. На първо място, следва да се отчетат показанията на самата свидетелка Петрова, която при разпита си в с.з. отрича да е заявявала пред контролните органи, че дървата за огрев, които е получила от жалбоподателя, в действителност са били повече от количеството, заявено от нея. Според свидетелката, отразеното в двата документа количество дърва за огрев съответства напълно на полученото от В., като за доставеното на жалбоподателя е била заплатена сумата от 420 лева. По отношение на констатациите на контролните органи по време на проверката, свидетелката заявява, че на двете купчини, освен дървата, закупени от нея през месец октомври 2018 г., са се намирали и такива, останали от предходни години, като всички са били подготвени да бъдат нарязани. Въпреки това, служителите са приели, че количеството на дървата е в повече от вписаното в документите, които Петрова е представила, без да извършат измерване на дървесината. Последното обстоятелство се признава и от свидетелите И. и К.. Независимо един от друг двамата твърдят, че  измерване на количеството дърва за огрев с ролетка не е било извършено, тъй като същите не са били подредени по съответния ред, а именно във фигура. По тази причина тяхната констатация е изградена на база на непосредствените им нагледни впечатления. Това, според настоящия състав, е недостатъчно, за да се приеме за категорично установено, че жалбоподателят действително е продал на свидетелката Петрова 1 пр. куб. м. дърва за огрев, непридружен с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Събраната по делото доказателствена маса не съдържа каквито и да е било данни, от които да е видно какво е количеството на дървесината (дърва за огрев), които са били налични в двора на свидетелката Петрова по време на проверката. При положение, че измерване на дървата не е било извършено, няма как да бъде споделена тезата на актосъставителя и наказващия орган, че е налице разминаване между тяхното налично количество и отразеното в превозните билети. При липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че деянието, описано в административните актове, е голословно, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1053/12.12.2018 година на Директора на РДГ-Берковица, издадено на В.П.В. ***, с което за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, съобразно чл.266 ал.1 ЗГ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

3

НОХД No 69/2019

Обсебване

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.С.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 1.4.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Е.Е..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. С.К. от ВАК.

Родителят, който е вписан в Акта за раждане на подсъдимия, а именно С.П. *** нередовно призован, не се явява. От приложените по делото в цялост съобщения по чл.247б от НПК и от приложената по делото Служебна бележка се установява, че С.Х. работи в чужбина, а именно Г. и не пребивава на територията на Р Б.. В тази насока по делото е уведомен биологичния баща на подсъдимия, а именно Х.П.Х. за разглеждане на настоящето дело. Като доказателство за горното е приложената по делото Служебна бележка от 29.03.2019 г. На съдебното следствие подсъдимия се представлява от сестрата на С.П.Х. и Х.П.Х., а именно Р.П. Х., в качеството й на леля на подсъдимия.

Пострадалите М.Г.М. и В.Ц.М. като родители и законни представители на малолетния В.В.М. и тримата лично.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.М. като майка и законен представител на малолетния В. М.: Да се гледа делото. Аз нямам  никакви претенции към подсъдимия. Бащата на С.С.Х. още след случая ни възстанови сумата от 20 лева. Нямам нищо против подсъдимия да сключи споразумение с прокурора. Аз не искам да участвам в него, каквото Вие прецените. Не желая да се конституирам като граждански ищец по делото.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.М. като баща и законен представител на малолетния В. М.: Да се гледа делото. Аз нямам  никакви претенции към подсъдимия. Бащата на С.С.Х. още след случая ни възстанови сумата от 20 лева. Нямам нищо против подсъдимия да сключи споразумение с прокурора. Аз не искам да участвам в него, каквото Вие прецените. Не желая да се конституирам като граждански ищец по делото.

АДВ. СТ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ЗА РОДИТЕЛ – Р. Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Биологичният баща Х.Х. не е добре със здравето и затова не дойде днес, а С.Х., който е записан като баща по акта е в чужбина. Замина преди една седмица в Г.. И двамата са мои братя. Майката на С. го изостави и ние не знаем къде е изобщо.

ПОДСЪДИМ:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като граждански ищци от страна на пострадалите М.Г.М. и В.Ц.М. като родители и законни представители на малолетния В.В.М. пострадали

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдим, родител и пострадали свидетели.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалите свидетели.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.М. като майка и законен представител на малолетния В. М.: Получила съм препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.М. като баща и законен представител на малолетния В. М.: Получил съм препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалите правата им по чл.84 от НПК, а именно правото да предявят Граждански иск в наказателния процес и да се конституират в качеството си на граждански ищци.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.М. като майка и законен представител на малолетния В. М.: Разяснено ми е правото на Граждански иск и правото да се конституирам като граждански ищец по делото. Не искам да се конституирам като граждански ищец по делото. Както Ви казах сумата от 20 лева ми е възстановена от бащата на С.С.Х.. Ние не искаме  нищо от подсъдимия. Не искаме да участваме в делото и не се противопоставяме да се сключи споразумение.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.М. като баща и законен представител на малолетния В. М.: Разяснено ми е правото на Граждански иск и правото да се конституирам като граждански ищец по делото. Не искам да се конституирам като граждански ищец по делото. Както Ви казах сумата от 20 лева ми е възстановена от бащата на С.С.Х.. Ние не искаме  нищо от подсъдимия. Не искаме да участваме в делото и не се противопоставяме да се сключи споразумение.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че се налага делото да се гледа при закрити врати, тъй като подсъдимия е непълнолетен. Не се налага да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.М. като майка и законен представител на малолетния В. М.: Аз не се противопоставям да се сключи споразумение, като както казах не искам да участвам. Нямам никакви претенции. Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са ми нарушени нито моите права, нито пък на подсъдимия. Моля, да си осъдите подсъдимия, както Вие прецените.

ПОСТРАДАЛ СВ. В.М. като баща и законен представител на малолетния В. М.: Аз не се противопоставям да се сключи споразумение, като както казах не искам да участвам. Нямам никакви претенции. Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са ми нарушени нито моите права, нито пък на подсъдимия. Моля, да си осъдите подсъдимия, както Вие прецените.

АДВ. СТ. К.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ЗА РОДИТЕЛ – Р. Х.: Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са  нарушени правата на С., нито пък на пострадалите. Моля Ви само да не пращате С. в затвора.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., пострадалите свидетели, родителя, подсъдимия и адв. С.К. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалите. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, като това изрично е посочено и в Разпореждане № 106/06.03.2019 г., с което е постановено на основание чл.391 ал.1 от НПК разглеждане на делото при закрити врати. Не следва да бъде  привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, като това изрично е посочено и в Разпореждане № 106/06.03.2019 г., с което е постановено на основание чл.391 ал.1 от НПК разглеждане на делото при закрити врати. Не следва да бъде  привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала пострадалите М.Г.М. и В.Ц.М. като родители и законни представители на малолетния В.В.М..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

АДВ. СТ. К.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ЗА РОДИТЕЛ – Р. Х.: Нека да се сключи споразумение и да не пращате в затвора С..

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата, защитника на подсъдимия и родителя да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: С.С.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в „Арести” към Затвора гр.В., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик в 7-ми клас, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалите свидетели са получили Съобщението по чл.247б от НПК на 13.03.2019 год. и както бе отразено в по-горните абзаци същите не желае да участват като граждански ищци по делото и не се противопоставя делото да приключи по реда на Глава 29 от НПК.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. СТ. К.: Не правя отвод на състава.

ЗА РОДИТЕЛ – Р. Х.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.45 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 01.04.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М., адв. С.К. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия и Р. Х. за родител, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. СТ. К.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ЗА РОДИТЕЛ – Р. Х.: Моля, да одобрите споразумението.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ  НА НОХД № 69/2019г.  ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД  – М.,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 384, АЛ. 1 ОТ НПК

 

               Днес, 01.04.2019 година, в град М., област В., се постигна настоящото споразумение между:

1. Е.Е.    Прокурор при Районна прокуратура – гр. М., и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия   С.С.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

които се споразумяха ЗА ТОВА, ЧЕ:

С.С.П., макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 02.12.2018 г. в гр. М., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – сумата от 95 лева, собственост на В.В.М. ***, която владеел, като фактическата власт върху вещта му е била предоставена от собственика, като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.206 ал.6 т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. 

Наказанието на С.С.П. се определя при условията на  чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно: “ПРОБАЦИЯ” , като се определиха следните пробационни мерки:

1.      По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – ОСЕМ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност на подписване два пъти седмично;

2.      По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – ОСЕМ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Веществените доказателства по делото – два броя СД със запис от охранителни камери да останат на съхранение по делото.

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени.

               Направени по делото разноски няма.

 

                                     С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

 

           ПРОКУРОР:                                   СЛ. ЗАЩИТНИК:

                     /Е.Е./                               /адв. Ст. К./ 

 

     

           ЗА РОДИТЕЛ:                                      ПОДСЪДИМ:

                /Р. Х./                                 /С.П./

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Е.Е., служебен защитник адв.С.К. от ВАК, подсъдимият С.П. и Р. Х. за родител, не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Е.Е., служебен защитник адв.С.К. от ВАК, подсъдимият С.П. и Р. Х. за родител, при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в „Арести” към Затвора гр.В., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик в 7-ми клас, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 02.12.2018 г. в гр. М., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – сумата от 95 лева, собственост на В.В.М. ***, която владеел, като фактическата власт върху вещта му е била предоставена от собственика, като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.206 ал.6 т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. 

ПОДСЪДИМИЯТ С.С.П. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”, пр.второ от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на подписване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 вр. с чл.381 ал.5 т.6 НПК веществените доказателства по делото, а именно: два броя СД дискове със записи от охранителни камери да останат на съхранение по делото.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия С.С.П. мярка за неотклонение „Надзор на родител”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Надзор на родител” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия С.С.П. мярка за неотклонение „НАДЗОР на РОДИТЕЛ”, взета по ДП № 386/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 69/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.10 часа.

В законна сила на 1.4.2019г.

4

АНД No 88/2019

КАТ

СТАТОШ ЕООД

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Определение от 1.4.2019г.

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

              за прекратяване на  образувано      административно наказателно

                                                            производство 

 

Днес , 01.04.2019 г. в гр.Мездра в закрито съдебно заседание,  Евгени Божидаров-Съдия докладчик по АНХД № 88 /19 г. по описа на РС-Мездра , след като се запознах с жалба на „Статош“ ЕООД-София  представлявано от управителя С.Т.А.  , против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/ серия К с № 2293333  на ОД-МВР-Враца ,намирам , че не са налице условията визири в чл.59 ал.2 от ЗАНН за разглеждането на жалбата  в съдебно заседание, тъй като  същата се явява недопустима като подадена от лице нямащо право на жалба и като такава следва да се върне на жалбоподателя , като образуваното административно наказателно производство бъде прекратено .

Доводите в тази насока се свеждат до следното :

 Статош“ ЕООД-София  представлявано от управител С.Т.А.  обжалвало ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА /ЕФНГ/, серия „К” № 2293333 , с който физическото лице С.Т.А. като законен представител на „Статош“ ЕООД е санкциониран  с  административно наказание  глоба в размер на 100  /сто /  лева   за нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал 2 т.3 от ЗДвП.

Към делото е приложена справка за регистрация на автомобила с който е извършено нарушението, от която се установява , че л.а „Тойота Версо“ с рег.№ КСВ1975 е собственост на юридическото лице   Статош“ ЕООД-София  . Приложена е служебно от съдът справка за неговото актуално състояние , установяваща лицето С.Т.А. като управител и едноличен собственик на капитала.

 Съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС ,собственост на юридическо лице,предвиденото наказание се налага на неговият законен представител като физическо лице или на лицето посочено от него на което съответното МПС е предоставено за  управление   . Със ЗДвП се налагат наказани на физически лица , вкл. и действащи като представители на ЮЛ . Електронният фиш за нарушение на ЗДвП е административен акт именно по налагане на наказание „глоба“ насочена  към физически лица или такива действащи като представители на юридически лица  , но не и към самите юридически лица за който ЗАНН предвижда имуществена санкция в специален закон .Това е така тай като нарушения на ЗДвП по управление на МПС с превишена скорост се извършват от физически лица-водачи на автомобила  , действащи като самостоятелни правни субекти или като такива представляващи ЮЛ.  Електронният фиш  се връчва именно на това физическо  лице , което разполага с право на жалба – арг. от чл.189 ал.8 вр. ал.5 вр.чл.188 ал.2 ЗДвП . В случая жалбата не е подадена от санкционираното физическо лице С.Т.А.  като управител на „Статош“ ЕООД-София  , а е подадена от самото юридическо лице чрез неговият управител  . Предвид това именно наказаният С.Т.А. като управител на „Статош“ ЕООД-София   единствено има правен интерес да обжалва издаденият ЕФНГ,сочен в приложената жалба на „Статош“ ЕООД-София   . Това дружество самостоятелно  не притежава възможност за атакуване на ЕФНГ  , тъй като за нарушител в него е посочено физическо лице като негов управител  . По този начин жалбата е  подадена от юридическо лице , а не от санкционирането физическо лице в качеството на управител , т.е подадена е от ЮЛ което няма право на жалба  .

При така установената недопустимост на жалбата като подадена от субект нямащ право на жалба , спорът не се разглежда по същество .

 В производства по ЗАНН съответните Районни Съдилища действат като въззивна инстанция спрямо санкционни актове на изпълнителната власт  ,поради което и на основание чл.32 ал.2 НПК , чл.341 ал.1 НПК , чл.351 ал.5 т.2 НПК /изм./ вр.чл.84 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав  

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба на „Статош“ ЕООД-София  представлявана от управителя  С.Т.А. , против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/ серия К с № 2293333 ,   с който е наложено наказание глоба на С.Т.А.  като управител на „Статош“ ЕООД-София  на основание чл.188 ал.2 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП .

Връща жалбата на жалбоподателя „Статош“ ЕООД-София  поради подаването  от лице нямащо право на жалба .

Прекратява производството по АНХД № 88/19 г. на РС-Мездра .

Определението подлежи на жалба или протест от „Статош“ ЕООД-София  и ОД-МВР-Враца пред АС-Враца  в 15 дневен срок от получаването му .

 

5

АНД No 87/2019

КАТ

СТАТОШ ЕООД

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Определение от 2.4.2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба от „СТАТОШ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя С.Т.А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 2380185, издаден от ОД МВР гр. Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от същия закон, на С.А. като управител и законен представител на „Статош“ ЕООД гр. София, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Възраженията са в смисъл, че от наличната във фиша фактическа обстановка не става ясно къде е мястото на извършване на нарушението. Претендира се също, че обжалваният ЕФ не отговаря на изискванията за съдържание, както и че същият е издаден в нарушение на процесуалните правила. Въз основа на гореизложеното се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

Съдът, след като взе предвид изложеното в подадената жалба и процесния електронен фиш, счита, че са налице основания, поради които съдебното производство по делото да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Обжалваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2380185 е издаден за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, за това, че на 11.11.2018 година в 10.57 часа на път I-1 /Е-79/ км.159+000 извън населено място с посока на движение към гр. Мездра, при ограничение 90 км/ч за извън населено място МПС – лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № СВ1975АХ се е движило със скорост 110 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство № 11743bc, при разрешена скорост 90 км/ч за този пътен участък. От данните във връзка със собствеността на въпросното МПС /приложени в административно-наказателната преписка заверени копия на свидетелство за регистрация част ІІ и справка за собствеността на МПС от автоматизираната информационна система на КАТ ПП/, става ясно, че МПС е собственост на „Статош“ ЕООД гр. София. Съобразно текста на чл.188 ал.2 ЗДвП, С.Т.А., в качеството му на управител, респ. законен представител, на въпросното юридическо лице е вписан в електронния фиш в графата собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. На тази база, съгласно чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП, на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Според чл.59 ал.2 изр.1 ЗАНН, наказателното постановление може да бъде обжалвано от нарушителя и поискалия обезщетение. Изхождайки от съдържанието на ЕФ, настоящият състав приема, че правен интерес от обжалване на същия има единствено С.А., който, в съответствие с разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП, е бил санкциониран като физическо лице с административно наказание глоба. От изложеното в жалбата е видно, че подател на същата е юридическото лице „Статош“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А., а не физическото лице С.Т.А.. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН, в предвидените в съответните закон, указ, постановление на Министерски съвет или Наредба на Общински съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към Държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция обаче не е административно наказание по смисъла на ЗАНН /арг. чл.13 б.“б“ ЗАНН/ и по тази причина не може да бъде налагана на физически лица. Като специален закон, Законът за движението по пътищата не разглежда юридическите лица като нарушители на правилата за движение и в този смисъл законодателят не е предвидил на същите да бъде налагана имуществена санкция. По силата на чл.188 ал.2 ЗДвП, субект на административно-наказателна отговорност за извършено нарушение при управление на МПС, собственост на юридическо лице, е неговия законен представител или лицето, на което управлението на МПС е било предоставено. Изхождайки от тази разпоредба, издалият процесния ЕФ наказващ орган – ОД на МВР гр. Враца е наложил административно наказание глоба на физическото лице С.Т.А. като управител /законен представител/ на „Статош“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София. В това му качество у същия е налице правен интерес да обжалва ЕФ, с който е санкциониран по административен ред. Вместо лично от А. или от процесуален представител /повереник/, представляващ го като физическо лице в качеството му на управител на дружеството, жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от името на юридическото лице „Статош“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София. Изхождайки от горното, настоящият състав приема, че жалбата е недопустима и по тази причина производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 вр. чл.59 ал.2 от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по НАХД № 87/2019 год. по описа на Мездренски районен съд поради недопустимост на жалбата, подадена от „Статош“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя С.Т.А..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от получаване на съобщението.

6

АНД No 74/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Ц.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 11.4.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият К.Ц.П. – роден на *** ***, общ. *****, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2018 г. в гр. ***** пред входа на Професионална гимназия „Алеко Константинов” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари, блъскане с ръце и отправяне на закани на *****от гр. *****, и нанасяне на удари с „метален бокс” на *****от с. ***** – престъпление по чл.325 ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, К.Ц.П. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.325 ал.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на К.Ц.П. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

7

АНД No 96/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Б.И.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 15.4.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия И.Б.И. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като ел.монтьор към С. гр.С., Участък Р.-З., неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2019 г. в с.З., община М., по ул.“И.“ пред № 1, е управлявал моторно превозно средство - мотопед „R.“, модел RS 450, с номер на рама LAEAGZ ХХХХ, негова собственост, като същия не е регистриран по надлежния ред - по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията  на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Загл. изм. и доп. – ДВ, бр.105 от 2002 г., изм. бр.67 от 2012 г., бр.20 от 2018 г./ - престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА И.Б.И. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 23.48 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 16.4.2019г.

Районна прокуратура гр.М. на основание чл.375 от НПК е внесла Постановление за освобождаване на И.Б.И. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г.П., който моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК и бъде наложено на обвиняемия наказание Глоба в минимален размер.

Обвиняемият се явява лично. Признава се за виновен и съжалява за извършеното.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият И.И. ***, но работел като ел.монтьор към С. гр.С. в участъка с.Р.-с.З.. Същият притежавал Свидетелство за управление на МПС, поради което и заради проблемите в ставите си и по-трудното си придвижване закупил през 2018 г. мотопед „REX“ модел RS450, с номер на рама ХХХ, който бил без регистрация и го съхранявал в служебно помещение в с.З..

На 20.03.2019 г. около 09.15 часа И.И. управлявал нерегистрираният си мотопед в с.З. по ул.“И.“. Служителите на РУ гр.М. Я.в.и Б.в.били в този район със служебен автомобил и се движели по същата улица. Забелязали мотопеда управляван от И. и го спрели за проверка. При извършената проверка полицаите установили самоличността на И., който им обяснил, че притежава Свидетелство за управление на МПС, но мотопеда не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационен номер.

Полицаите съобщили на ОД в РУ гр.М. за констатираното от тях престъпление, след което бил извършен оглед на мотопеда от експерт и разследващ полицай и изготвен фотоалбум. Било образувано Бързо производство, по което след извършване на необходимите ПСД било повдигнато обвинение на И.И. и при разпита си същият признал  вината си.

От обективна страна престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК е осъществено от обвиняемият, чрез действие - управление на нерегистрирано МПС.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие, Албум за посетено местопроизшествие, от показанията на свидетелите Я.В., Б.В., Справка за нарушител/водач, Справка за първоначална регистрация на МПС, Справка Централна база „КАТ”, Справка на Агенция по вписванията към Служба по вписванията гр.М. по д изх.№ 1122/21.03.2019 г., Декларация за семейно и материално положени и имотно състояние, Характеристични данни, Актуална справка за съдимост и Експертно решение на ТЕЛК под № 5718/22.11.2018 г.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият И.Б.И. е извършил престъпление по транспорта. На 20.03.2019 год. в с.З., община М. по ул.“И.“ пред дом №1, е управлявал МПС - мотопед марка „REX“, модел RS450, с номер на рама               ХХХ, негова собственост, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред, а именно по ред на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията  на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Загл. изм. и доп. – ДВ, бр.105 от 2002 г., изм. бр.67 от 2012 г., бр.20 от 2018 г./

Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 345ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство обвиняемия се признава за виновен и подробно описва начина на извършване на деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.

За това престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от 500 до 1 000 лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Личността на И. не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – женен, работещ, но получаващ ниски доходи, без данни за доходи и имущество, инвалид с 50% трайно намалена работоспособност.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 23.48 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

АНД No 9/2019

КАТ

М.Х.С.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 16.4.2019г.

Гр.Мездра, 16.04.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Деветнадесети февруари   две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова 

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 9/ 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП  жалба от М.Х.С. ***  , против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2348475  на ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 100.00  / сто / лв. на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП

В жалбата се сочи нарушена процедура при издаване на ЕФНГ поради изискване нарушението да е установено със стационарно техническо средство в отсъствие на контролен орган  , а в случая е използвано мобилно и на мястото на контрол имало полицейски служители  . В този смисъл се позовава на ТР 1 / 2014 г. на ВАС.Твърди неправилно ъглово разстояние на полицейският автомобил спрямо посоката с контролираната скорост на преминаващите автомобили и липса на приспадната допустима грешка на уреда .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

 Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява .

 Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

 Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено  следното от фактическа страна :

ОД на МВР гр.Враца  издала на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП на М.Х.С. като собственик на л.а „Мицубиши спейс-Рънер“ с рег.№ РВ4158РН  Електронен фиш Серия К № 2348475  за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1-М-611, за това, че на 18.10.2018 г.  в 11,20 на път в с.Люти дол ,общ.Мездра , по ул. „Иван Йорданов“ до дом №44 при ограничение от 50 км/час в населено място   управлявала лек автомобил „Мицубиши спейс-Рънер“ с рег.№ РВ4158РН  , нейна собственост  , движейки се със скорост от 79  км/час ,при превишена стойност на скоростта от 29 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила,  протокол за използваното техническо средство , показанията на служителя  на МВР  П.Г.  поставил  техническото средство с което нарушението било установено  .

От правна страна съдът установява :

 ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното нарушение.     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от съответните ОД МВР  въз основа на показанията на одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният ЕФНГ,  поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения  свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на автомобила  и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със стационарно техническо средство  вкл. и относно лицето което  е позиционирало съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата и място  на  съставяне , респ. издаване  .

        С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация  . Бе дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са  прикрепени към земята и се обслужват  периодично от контролен орган, както и   „мобилни“  когато са  прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M с индивидуален номер № 611   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  тълкуването на жалбоподателя , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ само когато нарушението е установено със стационарно техническо средство  в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..

       При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено със мобилно  техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител .

         Фотоснимката на автомобила с който е извършено нарушението  установява за него заснет видеоклип под №  247 в 11,20 часа на 18.10.2018 г  съответстващ в хронологията на общо заснетите  56 бр.видеоклипа   , също отразено в протокола за използване на Автоматизираното техническо средство ,респ. спазено е и  изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.. В тази насока са и показанията на свидетел П.Г.    . 

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 611 е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен вид техническо средство  TFR М №611 , което съобразно данните в протокола за одобрен тип и последващата метрологична проверка   съответства на типът одобрено  средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 12.10.2018 г  се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейски служител протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Мездра –Ботевград   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 611 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 82  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със стойност 79  км/час в резултат на  законосъобразно  приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , което се установява  от  отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №611 към използваната система TFR1 М /л.11 /  . При тези доводи неоснователно е и възражението за липса на приспадната допустима грешка в отразената скорост на управляваният от жалбоподателката автомобил .

Несъстоятелно е и възражението , че полицейският автомобил с установеното техническо средство отчел неправилно скоростта поради  косо отстояние спрямо преминаващите автомобили . Свид.Г. пояснява , че автомобилът се намирал в отбивка до пътя на не-повече от 10 метра,при пряка видимост на прав участък без препятствия. 

Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В “ по смисъла на чл. 150а ал.2  т. 6  ЗДвП извън населено място  е 90 км/час , като което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП . От  справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б“а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателката  . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателя да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.

По изложените  съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната и субективна страна . Правилно е определен субекта  и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма съответстваща на стойността на превишената скорост по степенуваща скала .

    Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото –арг.  от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на  10 лв. , присъдени на свидетел П.Г. и изплатени  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателката , която да ги заплати  в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 2348475  на ОД на МВР-Враца, с който М.Х.С. *** за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 100.00  / сто / лв. на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП

ОСЪЖДА  М.Х.С.  да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 10 лв. разноски  .

Решението подлежи на обжалване от страните  в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .

 

9

АНД No 25/2019

Други административни от наказателен характер дела

К.М.М.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 17.4.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

К.М.М. от гр.Роман обжалвал наказателно постановление № 187/30.10.2018 г.  на  началник РУ-Роман, с което на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.193 ал.1 ЗОБВВПИ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.90  ал.1 т.1 ЗОБВВПИ.

В жалбата се оспорва нарушението.  Изнасят се доводи за издадено НП в  противоречие с материалния и процесуален закон. Иска се отмяна на НП, а при алтернативност  намаляване  на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв. М.С. ***, който поддържа и  доразвива доводите в жалбата . Конкретизира разминаване  в правната   квалификация на нарушението  между АУАН и НП въз основа на което иска  отмяна  на обжалваният административен акт. При условия на алтернативност пледира за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на нарушението  предвид конкретни  факти.

Въвзиваемата страна ,редовно призована , представител не изпраща. В писмото изпращащо преписката в съда излага съображения НП да бъде потвърдено поради спазена процедура по ЗАНН и доказаност на нарушението от към обект , субект,  обективна и субективна страна  .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. 

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания  от свидетели.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН №187/ 04.10.2018 г. , съставен против К.М.М. от гр. Роман , за това , че на30.08.2018 година  около 16.00 часа в с. Синьо бърдо , общ. Роман,  на ул. „Н. Вапцаров“ №2 е установено , че не съхранява  притежавано от него   законно огнестрелно оръжие –гладкоцевна  пушка марка „ИЖ“, 12 калибър, с № П 0949, в метално неподвижно закрепена  и снабдена със  секретно заключващо устройство, по постоянен адрес.  Оръжието е оставено в не  заключено помещение на посочения адрес в с. Синьо бърдо, като адреса е различен от постоянния  му адрес в гр. Мездра. Нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1  ЗОБВВПИ .

Въз основа на така съставеният АУАН АНО издал атакуваното НП    посочване на правна квалификация  по  чл. 90 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ  с което  наложил на М. на основание чл. 193 л.1  от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лв.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за не виновен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо.От това следват два извода –следва да е налице виновно нарушение на конкретна правна норма представляваща състав на фактическо нарушение и същото да е обявено от закона за наказуемо.Наказанието се налага въз основа на санкционна норма кореспондираща с фактическият състав на нарушението и приетата за него правна квалификация.В случая  в НП  се съдържа диспозитив на нарушение  свързано със  съхранение на огнестрелно оръжие  по адрес на физическо лице  различен от постоянния такъв.  Правната квалификация за него е по чл. 98 ал.1  ЗОБВВПИ. В НП е посочена  различна правна квалификация, а именно по чл. 90 ал.1 т.1  ЗОБВВПИ. Тази разпоредба  в закона съществува  без алинеи и точки , като самият чл. 90 указва , че лицата получили разрешение за съответните дейности  по ЗОБВВПИ , могат след сключване на договор за наем с МВР  да съхраняват,  носят и употребяват наетите огнестрелни  оръжия и боеприпаси за тях. Очевидно е , че  описанието на нарушението  в НП не съответства  на приетата  правна квалификация по чл. 90 ал.1 т.1 ЗОБВВПИ. Това   нарушение  е съществено  и намира изражение  в неправилно  посочена нарушена законна разпоредба ,като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН.  Неправилното приложение на закона води като следствие извод за незаконосъобразно НП , което подлежи на отмята само на това основание , без да се обсъжда спора по същество относно обект ,субект , обективна и субективна страна .В тази насока е и основното възражение на защитата , което съдът намира за основателно

Мотивиран при тези доводи, РС-Мездра на основание чл.63 ал.1 ЗАНН в този съдебен състав

                              

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  като  незаконосъобразно наказателно постановление № 187/30.10.2018 г.  на  началник РУ-Роман, с което  К.М.М. от гр. Роман на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.193 ал.1 ЗОБВВПИ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500  /петстотин/ лева за нарушение на чл.90  ал.1 т.1 ЗОБВВПИ.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 АПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

10

НОХД No 89/2019

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Д.И.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 17.4.2019г.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

      

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Д.И.  - родена на *** год. в гр.Б.С.,  жител и живуща ***, българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, безработна, осъждана, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че след като с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за одобряване на спогодба по Гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М., влязъл в сила на 27.02.2013 г., е осъдена да издържа свои низходящи – синът си Л.В.В., ЕГН ********** и дъщеря си Н.В.В., ЕГН **********, заплащайки по 80 лева месечно за всяко дете, или общо по 160 лева месечно за двете деца, чрез законния им представител - бащата В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019г. включително - общо 10 месечни вноски на обща сума от 1600 лева, като деянието е извършено при условията на повторност,поради което и на основание чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.5 от НК, Я ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ” и “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ТРИ ГОДИНИ – ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК .

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ТРИ ГОДИНИ, съгласно чл.42а  ал.2 т.2 от НК.

БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 320 ЧАСА в рамките на ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ, съгласно чл.42а ал.2 т.6 от НК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на настоящата присъда в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ „В.”.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от страните.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 18.4.2019г.

Против подсъдимата А.Д.И. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК, затова че след като с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за одобряване на спогодба по гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М., влязъл в сила на 27.02.2013 г., е осъдена да издържа свои низходящи – синът си Л.В.В., ЕГН ********** и дъщеря си Н.В.В., ЕГН **********, заплащайки по 80 лева месечно за всяко дете, или общо по 160 лева месечно за двете деца, чрез законния им представител - бащата В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. включително - общо 10 месечни вноски на обща сума от 1 600 лева, като деянието е извършено при условията на повторност.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимата в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. В.Ч. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимата взема становище при признаване на подсъдимата за виновна да й бъде наложено наказание по справедливост.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимата и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дала своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата  А.И. била осъдена с Присъда № 26/10.07.2018 г. по НОХД № 325/2018 г. по описа на Районен съд гр.М. за престъпление, извършено за времето от м.септември 2017 г. до м.април 2018 г. в гр.М. по чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.58а ал.1, вр. с чл.54 от НК на четири месеца Лишаване от свобода и „Обществено порицание”. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието Лишаване от свобода било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 26.07.2018 г. Престъплението - предмет на настоящия обвинителен акт подсъдимата И. е извършила, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и преди да е изтекъл срока по чл.30 ал.2, вр. с ал.1 от НК – пет години от изтърпяването на наказанието по нея. Налице са условията по чл.28 от НК - повторност.

Свидетелят В.М.В. и подсъдимата А.Д.И. заживели на семейни начала от 2006 г. Съжителството им продължило до 2012 г., когато двамата се разделили. От това съжителство им се родили две деца – Л.В.В. – роден на *** г. и Н.В.В. - родена на *** г. След раздялата двете деца останали за отглеждане и грижи при бащата В.В.. Тъй като майката на децата не давала никакви средства и не участвала по никакъв начин в отглеждането и издръжката им, през 2012 г. В.В. завел Гражданско дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М. за възлагане на родителски права и определяне на издръжка на двете деца. В съдебно заседание на 19.02.2013 г. на Районен съд гр.М. по Гр.дело № 1369/2012 г. с Протокол била одобрена спогодба между родителите на двете деца, като те били оставени при бащата В.В.. Съдебния акт влязъл в законна сила на 27.02.2013 г. В акта си съдът одобрил заплащането по 80 лева месечно на всяко едно от двете деца от страна на майка им А.И., чрез бащата на децата – В.В..  Бил издаден и Изпълнителен лист по Гражданското дело на 16.04.2013 г., въз основа на който било образувано и ИД № 100/2013 г. при ДСИ при Районен съд гр.М.. Тъй като осъдената не изплащала никакви суми за издръжка, по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от Държавата на присъдена издръжка, сумите са заплащани от Община М..

Заради системното неплащане на присъдената от съда издръжка срещу А.И. било заведено и наказателно производство. С Присъда № 37/26.09.2016 г. на Районен съд гр.М. по НОХД 257/2016 г. подсъдимата А.И. била призната за виновна, че съзнателно не е плащала издръжките на двете си деца за срок повече от два месеца, а именно – 39 вноски  за периода от месец февруари 2013 г. до месец април 2016 г. включително, в общ размер 6 240 лева и на основание чл.183 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК я осъдил на осем месеца „Пробация” с двете задължителни мерки. Тъй като и след периода, за които била осъдена подсъдимата И. не изпълнявала задълженията си, срещу нея били образувани още три наказателни производства по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК - за неплащане на определената й от съда издръжка, по които била осъдена. Последния период, за който била осъдена обхваща времето от м.септември 2017 г. до м.април 2018 г.

И след поредното и последно към момента осъждане, подсъдимата А.И. продължила да не изплаща определената й от съда месечна издръжка за двете си деца. Затова по жалба на бащата В.В. било образувано и настоящето наказателно производство. От приложените по делото доказателства е видно, че от началото на месец май 2018 г. до края на месец февруари 2019 г. – общо 10 месеца, подсъдимата не е плащала никаква парична сума и дължи за издръжка общо за двете деца сума, в размер на 1 600 лева.

Подсъдимата е дала обяснения, че е трайно безработна и се смята за невинна, защото Община М. плаща дължимите за издръжката суми за децата й на баща им. От приложените по делото доказателства се вижда, че няма регистрация на трудови договори с нея, няма и регистрирани сделки с недвижими имоти на нейно име, но и в момента е с активна регистрация като безработна в „Бюро по труда“ гр.М. с дата 11.01.2019 г. Има и четири предишни регистрации в Бюрото.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство, от показания на свидетеля В.В. /л.19/; заверен препис от Определение по Гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М. /л.22-23/;  писмо от ДСИ при Районен съд гр.М. /л.25/; писма и справки от Служба по вписванията гр.М., ТД на НАП гр.В.Т.– офис В., Бюро по труда гр.М. и Община М., /л.26-37/; Справка за съдимост на подсъдимата А.И. /л.47-48/; Характеристика на подсъдимата И. /л.51/; Декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимата И. /л.52/, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата и заверен препис от Протокол от проведено съдебно заседание по НОХД № 524/2018 г. по описа на МРС, с което е одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура гр.М., адв. В. Ч. от ВАК и обвиняемия В.В., имащо последиците на влязла в сила присъда от 24.10.2018 г.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимата А.И. е извършила престъпление против брака и семейството. След като с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за одобряване на спогодба по Гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М., влязъл в сила на 27.02.2013 г., е осъдена да издържа свои низходящи – синът си Л.В.В., ЕГН ********** и дъщеря си Н.В.В., ЕГН **********, заплащайки по 80 лева месечно за всяко дете, или общо по 160 лева месечно за двете деца, чрез законния им представител - бащата В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. включително - общо 10 месечни вноски на обща сума от 1 600 лева, като деянието е извършено при условията на повторност.

От обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, но поради затруднението си, дължащо се на финансова необезпеченост – безработна, не е могла да изпълнява това си задължение. Същата обаче е била длъжна да изпълни задължението си. Задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната последица на едно продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му. Ето защо, законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимата са ниското обществено и правно съзнание и безотговорното й отношение към родителските задължения.

Подсъдимата е с начално образование, неомъжена, безработна и осъждана.

Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК не се прилагат правилата по ал.1-4 за предвидените в особената част на НК наказания по чл.37 ал.1 т.2-11. В настоящият случай съдебния състав прецени, че следва да бъде приложено алтернативно предвиденото наказание при разпоредбите на чл.54 ал.1, вр. с чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК, като на подсъдимата бъде определено наказание “ПРОБАЦИЯ” и “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, изразяващи се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ТРИ ГОДИНИ, три пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 НК,  ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 320 часа, в рамките на ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ, съгласно чл.42а ал.2 т.6 от НК. Съответните пробационни мерки бяха определени към максималния размер, тъй като за подсъдимата от една страна бяха събрани данни за лошо финансово състояние, а именно безработна, без средства, доходи и имущество, младостта й, както и обстоятелството, че същата е била зависима от В.В., като последният е използвал подсъдимата за развратни действия, а именно да проституира на територията на гр.М. и около гр.В., независимо от съгласието й и безспорно това е ставало, чрез принуда, физическо насилие /бой/, както и чрез обещаване на облаги. Този факт се установява от приложения заверен препис от проведено съдебно заседание по НОХД № 524/2018 г. по описа на МРС, с което е одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура гр.М., обвиняемия В.В. и неговия процесуален представител, като същото има последицата на влязла в сила присъда от 24.10.2018 г.. Към отегчаващите отговорността обстоятелства бе присъединено обстоятелството, че е осъждана за престъпление по чл.183 от НК и има лоши характеристични данни, както и изключително големия размер на издръжката, която дължи на малолетните си деца. Кумулативно към наказанието “ПРОБАЦИЯ” се наложи и наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”. Същото наказание бе постановено на основание чл.52 от НК да се изпълни, чрез обявяване на настоящата присъда в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ „В.”.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да отбележи, че е без значение за съставомерността на деянието обстоятелството, че Община М. по реда на Наредбата за изплащане от Държавата на присъдена издръжка е изплатила на бащата на децата, дължимата от майката издръжка. В случая, Общината е изпълнила гражданско-правното задължение на подсъдимата, което не се отразява на съставомерността на осъщественото от нея престъпление по чл.183 от НК. Съгласно съдебната практика липсата на работа и нереализирането на доходи не е деквалифициращо престъплението обстоятелство. Независимо дали за инкриминирания период не е имал доказани доходи, той не е освободен от задължението да доставя издръжка. Законодателят в чл.150 от Семейния кодек е предвидил, че възникване на обстоятелства като затруднено материално положение могат да имат за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Тези обстоятелства сами по себе си обаче не освобождават дееца от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, включително малолетните, респективно непълнолетните си деца, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително положение, с който всеки субект, към който е  насочено е задължен да се съобрази. Именно заради това докато не бъде постановен нов влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата от напред издръжка, подсъдимата е задължена да се съобрази с първоначалното решение. Задължението за плащане на издръжка на низходящ е безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение, като за съставомерността на деянието е без значение, че издръжката може да се заплаща от Общината, както е в конкретния случай. По делото е установено, че подсъдимата е в работоспособна възраст и въпреки постановените спрямо нея присъди не е променила отношението си към своето задължение да издържа своите низходящи, като не е положила усилие да си осигури доходи за това, след като очевидно успешно издържа себе си. В конкретния случай, въпреки многократните осъждания на подсъдимата, настоящия съдебен състав намира, че много по целесъобразна се явява алтернативната санкция, а именно „Пробация”. В тази насока следва да се подчертае, че поначало неподходящо като вид наказание за престъпното неплащане на издръжка е наказанието Лишаване от свобода. Интересът на издържания по-скоро страда от престоя в затвора на задължения и затова в случай като настоящия отговорност за плащането на относително малкото месечни вноски, а именно 10, както и не на последно място решаващият аргумент на настоящия съдебен състав да не приложи наказание Лишаване от свобода, е именно факта на установената зависимост на подсъдимата от пострадалия свидетел, в лицето на В.В.. Отново следва да се подчертае, че за периода от 2009 г. до 28.04.2018 г. т.е. малко преди настоящия инкриминиран период подсъдимата е живеела на съпружески начала с пострадалия свидетел и е била използвана за развратни действия, като е проституирала на територията на гр.М. и около гр.В. и това деяние е било извършено чрез принуда, каквото представлява физическото насилие, а именно бой, както и обещаването на облаги, т.е. подсъдимата е била поставена в състояние, с което е смятала, че като изкарва пари от проституция поема ангажимента за заплащане на издръжка спрямо децата си. Разбира се, към настоящия момент такива данни няма, поради което и подсъдимата бе осъдена по по-горе описания начин.

 С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

11

НЧХД No 484/2016

Наказателни дела от частен характер - по тъжба на пострадалия (НПК)

Т.П.М.

В.М.И.,
Я.В.Г.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Определение от 18.4.2019г.

Тъжителят, редовно призован, не се явява. Повереникът му ад. В.З. от ВрАК, уведомен от предходното с.з., не се явява.

Подсъдимите В.И. и Я.Г., редовно призовани, не се явяват.

Защитникът адв. С.К. от ВрАК, редовно призован, не се явява.

Имайки предвид изложеното по-горе, съдът намира, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото, изразяващи се в неявяване на частния тъжител в с.з., както и отсъствие на повереника му, като и за двамата липсват данни, сочещи за наличие на уважителни причини. При това положение настоящият състав приема, че са налице основания за прилагане на чл.24 ал.5 т.5 НПК. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съобразно чл.190 ал.1 НПК, тъжителят следва да заплати на подсъдимите реализираните до момента разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.5 т.5 НПК, наказателното производство по НЧХД № 484/2016 г. по описа на РС-Мездра.

ОСЪЖДА тъжителя Т.П.М. *** ЕГН ********** да заплати на подсъдимия В.М. *** направени по делото разноски в размер на 1300 лв. 

ОСЪЖДА тъжителя Т.П.М. *** ЕГН ********** да заплати на подсъдимия Я.В.Г. *** направени по делото разноски в размер на 500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от получаване на съобщенията.

Протоколът написан в с.з. и приключи в 09.55 часа.

 

12

НОХД No 67/2019

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Ц.Д.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 19.4.2019г.

Съдът докладва делото и  слага начало  на  РЗ.

За РП- Мездра прокурор Г..

Подсъдимият лично и със защитник адв. Г. П. от АК-Враца, редовно упълномощен.

Пострадало лице налице.

ПРОКУРОР : Ход на РЗ.

АДВ. ПАВЛОВ:  Ход на РЗ.

ПОСТРАДАЛО ЛИЦЕ : Предоставям на съда.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРЕДСТАВЯ   се от адв. Павлов като защитник на подсъдимия  разписка  от  пострадалото лице, с което удостоверява ,че дължимата сума по издръжката  е  изплатена  изцяло в рамките на обвинението.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР:  Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимият. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на   защитника, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. .: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимият или пострадалия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОСТРАДАЛ : Не възразявам. Щетата ми  е възстановена изцяло.

   ПОДС. П.: Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия  и пострадалия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати , не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА  разписка от  пострадалото лице, с което удостоверява ,че дължимата сума по издръжката  е  изплатена  изцяло в рамките на обвинението.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10.10 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10.30 часа.

АДВ. П.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

Ц.Д.П., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, разведен,  грамотен, осъждан.

ПОДС. П.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. П.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384, вр. Чл. 381 и сл. НПК

По НОХД № 67/2019 г. на РС гр. Мездра

 

Днес на 19.04.2019 година в гр. Мездра между:

1. Н. Г.  Прокурор при РП Мездра и

    2. адв. Г. П.– ВАК като защитник на подс. Ц.Д.П., ЕГН **********,***, с пост.адрес:***, грамотен, осъждан.

              Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. Ц.Д.П., ЕГН **********,***, с пост.адрес:***, грамотен, осъждан

се признава за виновен в това, че след като е осъден с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 787/2013 г. по описа на Районен съд гр.Мездра, в сила от 21.12.2013 г., да издържа свой низходящ, а именно А.Ц. П. *** с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.И.П. от с.гр., с ЕГН **********,*** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41 месечни вноски за времето от м.09.2015 г. до м.01.2019 г. вкл. Или 8 200,00 лева – престъпление по чл. 183, ал.1, НК.

До постановяване на присъдата от първата инстанция подс. Ц.Д.П. е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия и същия институт не е прилаган по отношение на него.

На основание чл. 183, ал.3, вр. Ал.1 от НК деецът подс. Ц.Д.П., ЕГН **********, не се наказва.

В хода на производството не са направени разноски и няма приобщени веществени доказателства.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

 

                                       СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:                                                    ЗАЩИТНИК:            

              /Н. Г./                                                                 /Г.П./

                                                                                       

               ПОДСЪДИМ:

                              /Ц. П./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между   Н. Г.  Прокурор при РП Мездра и  адв. Г.П. – ВАК като защитник на подс. Ц.Д.П., за това, че подс. Ц.Д.П., ЕГН:**********, роден  на *** ***, българин, български гражданин, разведен, грамотен, осъждан, се признава за виновен в това, че след като е осъден с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 787/2013 г. по описа на Районен съд гр.Мездра, в сила от 21.12.2013 г., да издържа свой низходящ, а именно А. Ц. П. *** с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.И.П. от с.гр., с ЕГН **********,*** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41 месечни вноски за времето от м.09.2015 г. до м.01.2019 г. вкл. или 8 200,00 лева – престъпление по чл. 183 ал.1 НК.

До постановяване на присъдата от първата инстанция подс. Ц.Д.П. е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия и същия институт не е прилаган по отношение на него.

На основание чл. 183, ал.3, вр. ал.1 от НК деецът подс. Ц.Д.П., ЕГН **********, не се наказва.

  ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №67/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

             Протокола написан в с. з.

             Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 19.4.2019г.

13

АНД No 91/2019

КАТ

К.И.С.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 22.4.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

                           Р       Е       Ш       И :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2198058/01.08.2018 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя К.И.С. ***, в качеството му на законен представител на „П.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 100  /СТО/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на

МОТИВИ: 

 К.И.С. ***, в качеството му на представител на„П.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2198058/01.08.2018 год.на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, чрез своя процесуален представител адв. Н. Б.от САК не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че атакувания Електронен фиш е незаконосъобразен и недоказан. Акцентува се, че не става ясно за кои от всичките преминаващи автомобили се отнася отчетеното нарушение.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 01.08.2018 год. в 11.23 часа на ПП І-1 на км.159+000, извън населено място с посока на движение към гр.В., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело лек автомобил “А.” с рег.№ ХХХ със скорост от 119 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е „П.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:  Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2198058/01.08.2018 год., Снимка № 11743ВС/0033023 от 01.08.2018 г., Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български Институт по метрология, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система  под рег.№ 967р-4477 от 03.08.2018 г., Снимка на разположението на АТСС „ARH CAM S1” № 11743bc, Разписка от 21.02.2019 г. за връчен Електронен фиш, 2 броя извадки от Търговския регистър, Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-4147 от 03.04.2019 г., ведно с разпечатка от регистрирани нарушения с АТСС „ARH CAM S1” № 11743bc  за 01.08.2018 г. и данни за собствеността на МПС „А.” с  рег.№ ХХХ.

 Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 21.02.2019 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана, чрез СДВР – отдел „Пътна полиция” гр.С. на 07.03.2019 г.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.02.2019 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0033023 с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 01.08.2018 г. в 11.23 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “А.” с рег.№ ХХХ със скорост от 119 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 29 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.В., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., от която е видно, че първоначалната проверка на 28 броя преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, заявена със Заявление от 31.10.2017 г. е приключила. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че на 01.08.2018 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатката от камера 11743bc.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.

 Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 119 км/ч и превишение на разрешената скорост с 29 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е преминало изискуемата проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и  изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо средство и в тази насока е приложената снимка на л.14 от делото. На л.9 от делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет процесния  автомобила и че в четирите края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология и приложението към удостоверението, преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения снимков материал на л.9, при пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 11.23 часа на 01.08.2018 г. е регистрирано нарушение от МПС с рег.№ ХХХ, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител.Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол  Протокол за използване на стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение  тип ARH CAM S1 от 01.08.2018 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със стационарно преносим уред  временно разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 01.08.2018 г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е необходимо.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка на л.29 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „П.А.” ЕООД гр.С., чиито законен представител, съгласно приложените 2 броя справки от Търговския регистър на  л.18 и л.19 от делото е жалбоподателя К.И.С.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за ангажиране отговорност, съответно на представляващия юридическото лице, собственост на моторното превозно средство или на посоченото от него физическо лице управлявало автомобила. До издаване на електронен фиш на законен представител би се стигнало в случай, че същия не би могъл да посочи физическото лице, управлявало автомобила. Безспорно жалбоподателя се е подписал, но не се е възползвал от възможността в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП да представи пред ОД на МВР гр.В. писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като последния не е посочил лице, на което е предоставил управлението на автомобила правилно е била ангажирана неговата отговорност. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, какъвто в конкретния случай е жалбоподателя или на лицето, посочено от него, на което той е предоставил управлението му. Тази разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице като нарушител, респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В електронния фиш, предмет на настоящето дело са вписани данните на търговското дружество, включително и идентификацията му чрез ЕИК, като е отбелязано името на управителя и също е посочено, че той като физическо лице е административнонаказателно отговорен. На следващо място следва да се посочи, че електронния фиш е изпратен именно на адреса на съответното дружество, чрез неговия управител, какъвто се явява жалбоподателя, като същият не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 , вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2198058 от 01.08.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

14

НЧХД No 102/2019

Лека телесна повреда без разстройство на здравето

Ц.И.Ц.

В.П.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 22.4.2019г.

Тъжителят лично  и с адв. Д.К. от ВАК.

Подсъдимият лично.

Вещото лице редовно призовано, не се явява.

По делото са постъпили Медицинско свидетелство № 227/01.04.2019 г., Искане за образно изследване и резултати от образното изследване, Справка от Районна прокуратура гр.М. под вх.№ 509/2019 от 09.04.2019 г., Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни под вх.№ 1519/16.04.2019 г., Характеристични данни, касаеща подсъдимия, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и заверено копие от Преписка с рег.№ 334000-809/03.04.2019 г. по описа на РУ гр.Р.

АДВ. Д. К.: Да се даде ход на делото.

ТЪЖИТЕЛ: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото, поради което

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът покани страните към спогодба  и такава се постигна при следните условия:

АДВ. Д. К.: Като процесуален защитник на тъжителя заявявам, че тъжителят и подсъдимия са си уредили извънсъдебно взаимоотношенията, не искат да занимават съда с техните проблеми. Тъжителят от своя страна иска от подсъдимия само да му възстанови разноските по делото, в размер на 712 лева за срок от два месеца, считано от днес.

ТЪЖИТЕЛ: Изцяло подкрепям това, което каза моят адвокат.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с предложеното.

 

                      С  П  О  Г  О Д  И  Л  И      С Е :

 

 

           ТЪЖИТЕЛ:                                       ПОДСЪДИМ:

                   /Ц.Ц./                           /В.В./

 

 

                                                  ЗАЩИТНИК:                                   

                                                        /адв. Д. К./                   

 

 

Съдът намира, че така постигнатата спогодба между страните не противоречи на закона и урежда всички отношения между страните. Поради обстоятелството, че експерта Д-р Ф.Й.Т. е изготвил депозираната по делото Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 1519/16.04.2019 год. и с оглед изхода на настоящето дело, на същия следва да се присъди депозираното по делото възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСЪЖДА на експерта Д-р Ф.Й.Т. *** възнаграждение в размер на 200 лева от внесения депозит за изготвена от последния Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 1519/16.04.2019 год.

УТВЪРЖДАВА така постигнатата спогодба между страните като непротиворечаща на закона.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 102/2019 год. по описа на МРС на основание чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.5 т.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ВрОС за тъжителя, подсъдимия и адв. Д.К. от ВАК.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.15 часа.

 

15

НОХД No 566/2018

Предаване на неверни знаци чрез средства за съобщения

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.М.В.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 23.4.2019г.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.М.В. роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 26.02.2018 г. чрез Единен телефонен номер за спешни повиквания 112 е предал невярно повикване  за тревога, а именно, че в с. *****, общ. *****, в дом на ул. „****” № 5 са докарани крадени дърва и на основание чл.326 ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ГРУПИРА, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, наказанията, наложени на В.М.В. по настоящото дело и по НОХД № 524/2018 г. по описа на Районен съд гр. ***** и ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. СД, съдържащ записи от повиквания на ЕЕНСП 112, регистрирани на 26.02.2018 г. от мобилен телефон 0894816772 да остане приложен по делото след влизане в сила на присъдата.  

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 29.7.2019г.

Подсъдимият В.М.В. *** е предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинение за извършено престъпление по чл. 326 ал.1 НК за това, че на 26.02.2018 г. чрез Единен телефонен номер за спешни повиквания 112 е предал невярно повикване за тревога, а именно, че в с. *****, общ. *****, в дом на ул. „****” № 5 са докарА.крадени дърва.

В съдебно заседание подсъдимият е заявил, че е наясно с възведеното му обвинение, но отрича да е извършил процесното деяние. В обясненията си В. признава, че е провел разговор на инкриминираната дата с оператор на единен телефонен номер за спешни повиквания 112, като целта му е била да съобщи за нередности, станали му известни от разговор със свидетелката А.И.. Една вечер тя му споделила, че брат й и баща й – свидетелят Д.А. са докарали една каруца с дърва и са ги сложили в мазето в къщата им на ул. „****“ № 5 в с. *****, общ. *****. Тъй като по същото време сътрудничил на полицията, В. решил да информира органите на реда. На следващата сутрин около 08.30 часа подсъдимият, с цел да не бъде разкрит, помолил свидетелката Б.В. да се обади на тел.112 и да съобщи, че на адреса в с. ***** има крадени дърва. Тъй като свидетелката В. се тепкала по телефона, подсъдимият й разяснил, че трябва да говори ясно, за да я чуват добре. Думите му били чути от оператора на тел.112 и последният поискал да разговаря с него. След като взел мобилния апарат от В., подсъдимият провел разговор със служителя на тел.112, представяйки се под друго име и подал сигнал за крадените дърва.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Изхождайки от данните за личността на подсъдимия, представителят на държавното обвинение счита, че на В. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона за този престъпен състав, по отношение на което да бъде приложен чл.66 ал.1 НК. С оглед данните за предишни осъждания на подсъдимия, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, се прави предложение за п****гане на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, по отношение на наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД № 524/2018 г. по описа на РС-*****.

Защитникът адв. Г.П. от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, тъй като събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства не подкрепят с необходимата категоричност описаната в ОА фактическа обстановка. В тази връзка са развити съображения в смисъл, че описаното деяние неправилно е квалифицирано като престъпление по смисъла на чл.326 ал.1 НК, тъй като съдържанието на съобщените от В. данни по време на разговора му с оператора на единния телефонен номер за спешни повиквания 112 не покрива съдържанието на понятието „тревога“, което следва да е налице, за да се приеме, че е извършено престъпление по смисъла на цитирания по-горе състав от НК. В тази връзка се счита, че е налице деяние, което съставлява нарушение по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, а не престъпление по смисъла на НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. В.В. живеел на семейни начала със свидетелката А.И. ***. Макар, че имали две деца, двамата непрекъснато се карали. След всеки скандал свидетелката И. отивала в дома на своя баща – свидетелят Д.А. ***. В. не поддържал добри отношения с родителите на И., тъй като същите смятали, че освен скандалите, подсъдимият често й нанася побой. След поредната разправия в края на месец февруари 2018 г. И. отново напуснала В. и се върнала в дома на баща си. Ядосан от нейното поведение, подсъдимият решил да подаде сигнал на тел.112 за това, че в дома на свидетеля А. има крадени дърва. По това време у подсъдимия живеела свидетелката Б.В., която използвала мобилен апарат с телефонен номер 0894816772. В. поискал от нея да позвъни на тел.112 и да предаде, че в с. ***** при неговите тъст и тъща са докарали незаконни дърва. Свидетелката отказала, но подсъдимият продължил да настоява. Накрая В. се съгласила, тъй като се страхувала, че подсъдимият ще я бие, ако не го направи. В 08.04 часа тя позвънила на единния телефонен номер за спешни повиквания 112. Обаждането било записано. При свързването й с оператора свидетелката се смутила и не знаела какво да говори. По тази причина зад гърба й подсъдимият започнал да я наставлява. Операторът чул гласа на В. и поискал да разговаря с него. Първоначално подсъдимият не желаел да говори, но след това се съгласил. Пред служителя на тел.112 В. заявил, че в с. ***** на ул. „****“ № 5 в дома на свидетеля Д.А. са докарали „яка каруца с дърва“ и са я скрили зад къщата. При поискване на данни за самоличността му от страна на оператора, подсъдимият не пожелал да се легитимира, като се представил под името Йордан. Подаденият от него сигнал бил предаден в РУ *****, а след това и в РДГ-Берковица. На посочения адрес били извършени проверки от служители на всяка една от въпросните институции. Пристигайки на място, свидетелите А.Ц. и С.П. *** огледали района около къщата, посочена от В., но не открили следи от транспортиране на дърва. Двамата служители били посрещнати от лице, познато на свидетеля П. като Красимир – брат на Д.А.. Полицейските служители били допуснати от него в двора на имота на свидетеля А., който подробно огледали. Посочените в сигнала дърва не били открити от тях. Освен това, по прясно натрупаната снежна покривка, както в имота, така и около него, не личали следи от каруца. От разговор със съседи на Ангелови полицейските служители узнали, че семейството отсъства в момента. За изясняване на ситуацията свидетелката решила да позвъни на телефония номер, посочен от оператора на тел.112. на жената, която отгово**** на позвъняването, Ц. се представила, след което разяснила причината за обаждането и поискала да разговаря с Йордан. Жената отгово****, че няма Йордан на този номер, след което затво****. Идентични с констатациите на свидетелите П. и Ц. били впечатленията на служителите на РДГ-Берковица, които извършили своя проверка на място. Горският инспектор - свидетелят С.М., заедно със свои колеги, огледал имота, но не открил дърва. Подобно на полицейските служители, М. обърнал внимание върху липсата на следи от каруца върху натрупалия сняг. След като анализирали ситуацията, горските служители приели, че сигналът е недействителен и след което уведомили своя началник за установеното при проверката, си тръгнали. Междувременно в РУ ***** свидетелката Ц. изготвила докладна записка с резултатите от проверката. В хода на работата си по проверката тя установила контакт със свидетелката Б.В.. От проведения с нея разговор, Ц. узнала за описаните по-горе действия, както на подсъдимия, така и на самата В.. Проведен бил разговор и с подсъдимия. На база събраните материали РП-***** образувала досъдебно производство за престъпление по чл.326 ал.1 НК. В хода на същото била изискана информация от РЦ 112 гр. Монтана, откъдето предоставели, както справка за постъпилите обаждания от мобилен телефон 0894816772 на 26.02.2018 г., така и 1 бр. компактдиск с 2 бр. аудио записи и 5 бр. електронни картони.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия в частта относно обстоятелствата, при които са проведени разговорите – неговия и на свидетелката Б.В. с оператора на тел.112 в рамките на позвъняването на инкриминираната дата, от показанията на свидетелите А.И.Ц., С.С.П., Д.И.А., С.Н.М., А.Д.И. и Б.М.В., като по отношение на последната са прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, показанията й, дадени на ДП на л.50, както и от писмените доказателства по делото, а именно: Писмо № 634-АНП/15.05.2018 г. от РДГ-Берковица във връзка с постъпил сигнал по тел.112 /л.18/; докладна записка № 300р-2578/28.02.2018 г., изготвена от мл.ПИ Ани Ц. /л.32/; Писмо № 10583р-300/13.03.2018 г. от Началник на РЦ 112 – Монтана с приложени към него компактдиск, съдържащ 2 бр. аудио записи и 5 бр. електронни картони, последните включително на хартиен носител /л.35-л.40/; протокол от 20.03.2018 година, изготвен от комисия от РУ *****, извършило прослушване на 1 бр. аудио файл, предоставен от РЦ 112 – Монтана на СД носител /л.41-л-42/; протоколи за предупреждение на Б.В. и В.В. /л.45-л.46/; характеристични данни /л.53/; писмо от РДГ – Берковица с изх. № РДГ01-1129/17.08.2018 г. относно образувани административно - наказателни производства по ЗГ срещу Д.И.А. /л.57/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.71/; справка за съдимост на В.В. /л.6-л.7 от съдебното дело/; удостоверение по декларирани данни № 5607000769/28.11.2018 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ на Община ***** /л.15 от съдебното дело/, както и от веществените доказателства – 1 бр. компактдиск, съдържащ записи от повиквания на ЕЕНСП 112, регистрирани на 26.02.2018 година от мобилен телефон с номер 0894816772 /л.36 от ДП/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.В. е извършил престъпление против реда и общественото спокойствие. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.326 ал.1 НК. Същественото при този престъпен състав да се установи дали подаденият сигнал за злополука е неверен или заблуждаващ, както и дали като такъв е подаден умишлено или е в резултат на заблуда. Изхождайки от събраната доказателствена маса, този състав приема, че В. е извършил описаното в обвинителния акт деяние. Гласните, писмените и веществените доказателствени източници категорично сочат, че на инкриминираната дата в 08.04 часа е проведен разговор с оператор на ЕЕНСП 112 от мобилен телефон 0894816772, използван от св. Б.В.. Същата към онзи момент е живеела с В., факт, който не се оспорва, както от свидетелката, така и от подсъдимия. Обаждането е било записано, в съответствие с чл.15 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ и копие от него впоследствие е било предоставено на магнитен носител за нуждите на образуваното по случая досъдебно производство. На л.41 – л.42 от същото е приложен протокол, изготвен от комисията, извършила прослушване на аудиофайла, находящ се в представения CD носител. В този протокол е изложено съдържанието на проведения разговор. Прегледът на същото сочи, че първоначално с оператора е разговаряла жена, а след това мъж. Именно мъжкия глас е съобщил, че в с.***** на ул.“****“ № 5 „докараха една яка каруца“ дърва и „са я скриле така отзад, зад къщата“. От обясненията на В., дадени в пред съда, както и от показанията на свид. В., дадени на л.50 ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, безспорно се установява, че разговора с оператора от РЦ 112 Монтана, обективиран в цитирания по-горе протокол, е започнат от свидетелката и е продължил с участието на подсъдимия, като данните за доказаните в с. ***** дърва са били съобщени именно от В.. В обясненията си последният сочи причините за провеждане на въпросния разговор, като обяснението му е, че към онзи момент е сътрудничел на органите на реда и след като е научил за незаконните дърва, е бил длъжен да подаде сигнал. Тази позиция обаче не се възприема от настоящият състав, тъй като събраните доказателства не съдържат каквито и да било данни за наличие на подобни взаимоотношения между подсъдимия и органите на МВР. Информация в тази насока липсва и в приложената на досъдебното производство характеристика, изготвена от служител на РУ гр.*****. Въз основа на изложеното съдът приема тези доводи за голословни и не ги кредитира, отчитайки ги като част от защитната позиция на В.. В този обхват, според настоящият състав, попадат и обясненията на подсъдимия в частта касателно достоверността на информацията, подадена в сигнала. В. твърди, че за докараните в къщата в с. ***** дърва е узнал от свидетелката А.И., с която предишната вечер провел разговор по телефона. В подкрепа на неговата теза са данни, съдържащи се, както в повторния разпит на самата И., така и в показанията на св. Б.В.. Пред съда първата свидетелка твърди, че докато била в дома на родителите си разговаряла по телефона с подсъдимия и последният се поинтересувал как са майка й и баща й. Отговорът й бил, че брат й кара дърва. След цялостна преценка на доказателствата, съдът не кредитира като достоверна тезата на В.. Основания за това са източниците, съдържащи информация за взаимоотношенията между подсъдимия, от една страна и свидетелката и семейството й, от друга. По този въпрос следва да се отчете съобщеното, както от самата И., така и от нейния баща свид. Д.А.. Според тази група свидетели, макар и живеещи на семейни начала с две родени по време на съжителството им деца, подсъдимият и свидетелката не са поддържали добри взаимоотношения по между си. Съвместният им живот е бил съпроводен с чести скандали, съпроводени с физическо насилие над И. от страна на подсъдимия. По тази причина свидетелката често се връщала в дома си в село *****. Знаейки причината за това й поведение, родителите й не са поддържали контакти с подсъдимия. За естеството на взаимоотношенията между В. и И., в това число за упражняването на физическо насилие от негова страна над свидетелката и формирания у нея страх, е налице безспорен факт, който се съдържа в приложената по делото справка за съдимост. От съдържанието й става ясно, че с влязъл в сила на 24.10.2018 година съдебен акт по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр.***** В. е бил осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК за престъпление по чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 НК за това, че от неустановена дата през 2009 година до 28.04.2018 година в гр. ***** е набрал и приел отделно лице, а именно А.Д.И. ***, с която живеел на съпружески начала, с цел да бъде използвана за развратни действия – да проституира на територията на град ***** и около гр.Враца, независимо от съгласието й, като деянието й е извършено чрез принуда – физическо насилие /бой/ и чрез обещаване на облаги. Изложеното дотук мотивира настоящият състав да не кредитира твърденията на свидетелката И. по време на повторния й разпит, тъй като изложените от нея данни, освен че не са подкрепени от други доказателства по делото, са съобщени под влияние на психологическо и физическо въздействие, а това е достатъчно основание за съмнение в тяхната достоверност. По същите съображения този състав не възприема и фактите, съдържащи се в показанията на свидетелката Б.В.. В съдебно заседание същата твърди, че вечерта преди инкриминираната дата свидетелката А.И. се е обадила на подсъдимия и по време на разговора му споменала, че нейните баща и брат са докарали каруца с дърва и са ги скрили в мазето. Това били същите дърва, които полицаите и горските служители не могли да намерят при посещението си на място. На другата сутрин около 08,30 часа В. помолил В. да се обади на тел.112. Докато гово**** с оператора, свидетелката започнала да заеква и затова в разговора се включил подсъдимият. Поради наличие на съществени противоречия със съобщеното в съдебно заседание, при условията на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК са прочетени от съда показанията на свид. В., дадени на досъдебното производство на л.50. В тях свидетелката подробно описва обстоятелствата, свързани с проведения на инкриминираната дата разговор с оператор на тел.112. От прочетеното става ясно, че въпросната сутрин В. действително е позвънила на тел.112 по настояване на подсъдимия, като същият е поискал да съобщи, че при тъста и тъщата му в с.***** са докарали незаконни дърва. Въпреки първоначалния отказ, свидетелката се е съгласила, тъй като се е страхувала да не бъде бита от В.. След като избрала номера от мобилния апарат с номер 0894816772, който тогава използвала, тя започнала да говори със служителя, а подсъдимия й диктувал информацията, която да съобщи. След като бил чут от отсрещната страна, В. взел телефона, представил се с името Йордан и съобщил за незаконните дърва. Така прочетената фактология е оспорена от свидетелката В.. В съдебно заседание същата твърди, че не я поддържа, без да изложи логично обяснение за това. Независимо от нейната позиция, настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетелката, дадени на ДП, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. По отношение поведението на В., следва да се отчете обстоятелството, че подобно на свид. И., тя също е била обект на психическо и физическо насилие от страна на подсъдимия. Основания за този извод се съдържат в справката за съдимост на В., от която става ясно, че с визирания по-горе в настоящите мотиви съдебен акт по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр.*****, влязъл в сила на 24.10.2018 година, подсъдимият е бил осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК за престъпление по чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 НК за това, че от неустановена дата и месец на 2016 година до 08.05.2018 година в гр.***** е набрал и приел отделно лице, а именно Б.М.В. от гр.Своге, с цел да бъде използвана за развратни действия – да проституира на територията на град ***** и около гр.Враца, независимо от съгласието й, като деянието й е извършено чрез принуда – физическо насилие /бой/ и чрез обещаване на облаги. Отчитайки изложеното съдът не кредитира показанията на свид. В., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите са съобщени под влияние на психологическо и физическо въздействие, пораждащо съмнение в тяхната достоверност. Преценени в пълнота, доказателства по делото сочат с необходимата категоричност, че В. е съзнавал недостоверността на информацията, подадена от тел. номер 112 и в този смисъл деянието му е извършено умишлено. Индикация за това, на първо място, е поведението, демонстрирано от него пред свидетелката В. непосредствено преди и по време на разговора с оператора на националната система за спешни повиквания. Нежеланието на подсъдимия лично да се обади по телефона, използването на трето лице като посредник при предаването на информацията, както и представянето му с името „Йордан“ пред служителя на тел.112 са безспорно действия, демонстриращи желанието му да скрие своята самоличност. Това, че сигналът е неверен, се доказва и от показанията на свидетелите Ц., П. и М.. Същите в служебно качество – полицейски и горски служители, са извършили проверки на място, при които процесните дърва не са били открити. Подсъдимият е съзнавал, че подавайки неверен сигнал за тревога, каквото представлява съобщената от него информация за незаконно придобити дърва, ще инициира проверка, ангажираща усилията на компетентните институции, но въпреки това целенасочено и съзнателно е предприел описаните по-горе действия. В този смисъл същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване т.е. налице е пряк умисъл в неговите действия. В този ред на мисли настоящият състав не споделя доводите на защитата за п****гане на чл.9 ал.2 НК. С оглед характера на престъплението, което е против реда и общественото спокойствие, не може да се приеме, че е налице незначителна обществена опасност. Това е така, тъй като принципно този състав е със завишена степен на обществена опасност поради особените обществени отношения, които засяга. Тук следва да се отчете и начина на осъществяване на деянието, който включва предаване по телефон на невярно повикване за тревога, при това на спешен телефонен номер 112, който е специализиран номер за такива повиквания, ангажиращ държавен ресурс, какъвто е бил налице и в конкретния случай. При това положение не може да се приеме, че деянието не е обществено опасно поради своята малозначителност или пък обществената му опасност е явно незначителна.

Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското правно съзнание. 

За престъплението по чл.326 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, при определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът, след като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно материалното и имотно положение – безработно лице, без наличие на постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо имущество; изразеното критично отношение към извършеното; чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, както и отегчаващите обстоятелства – лоши характеристични данни, характера на деянието и степента му на обществена опасност и след като не намери основание за приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Изхождайки от събраните в хода на наказателния процес данни за личността на В., според които същият не е лице с висока степен на обществена опасност, съдът счита, че целите на наказанието, а именно личната и генерална превенция, визирани в чл.36 ал.1 НК, могат да бъдат постигнати без да е необходимо ефективно изтърпяване на посоченото по-горе наказание. Ето защо, п****гайки чл.66 ал.1 НК, настоящият състав ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата. 

Прегледа на съдебното минало на В. сочи, че са налице условия за п****гане на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. Според справката за съдимост, подсъдимият е осъждан, както следва:

С протоколно определение от 24.10.2018 г. по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр. ***** е одобрено споразумение, по силата на което В.В. се е признал за виновен за деяние, извършено от неустановена дата и месец на 2016 година до 08.05.2018 година, за което на основание чл.159а ал.2 т.2 предл.1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Със същия акт подсъдимият се е признал за виновен и за деяние, извършено от неустановена дата през 2009 година до 28.04.2018 година, за което, на основание чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода., като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК на В. е било определено най-тежко наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Споразумението е влязло в сила на 24.10.2018 година.

Имайки предвид изложените по-горе данни за осъжданията на В.В., съдът счита, че са групирането на наказанията следва да се извърши в съответствие с принципа на най–благоприятното за осъдения съчетание на правилата за съвкупност. При това положение следва да се определи общо най–тежко наказание по наказанията, наложени на В. по настоящото НОХД № 566/2018 година и по НОХД № 5242018 г. по описа на МзРС. Деянията по тези дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда или определение за одобряване на споразумение за което и да е от тях, поради което съдът приема, че са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. По тези съображения на В. се определя общо най–тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което, съгласно чл.66 ал.1 НК, се ОТЛАГА за изпълнение за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

С настоящият акт съдът постановява вещественото доказателства – 1 бр. СД, съдържащ записи от повиквания на ЕЕНСП 112, регистрирани на 26.02.2018 година от мобилен телефон 0894816772 да остане приложен по делото след влизане в сила на присъдата.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

 

16

НОХД No 37/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.В.П.,
Т.В.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 23.4.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.В.П.роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление на неустановена дата през месец март 2018 г. в землището на с. Камено поле, общ. Роман е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да присвои движима вещ – 1 бр. НСР стълб за електропровод 20kv тип НМГ 952 на стойност 1540 лева, собственост на същото дружество, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство ножовка, сговорил се е предварително с Т.В.М. *** и случаят не е маловажен, и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.В.М. – роден на *** г. в гр. ****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от края на месец декември 2017 г. до месец март 2018 г. в землището на с. Камено поле, общ. Роман е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – 2 бр. НСР стълбове за електропровод 20kv тип НМГ 952 на обща стойност 3080 лева, собственост на същото дружество, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство ножовка, сговорил се е предварително с В.В. *** и случаят не е маловажен, и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимите Т.В.М.  и  В.В.П. да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца сумата от по 28,40 лева всеки един.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 13.5.2019г.

Подсъдимите Т.В.М. и В.В.П.,*** са предадени на съд от Районна прокуратура гр. **** по обвинение за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.4 предл.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 НК, както следва:

-по отношение на М. за това, че при условията на продължавано престъпление за времето от края на месец декември 2017 г. до месец март 2018 г. в землището на с. Камено поле, общ. Роман е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – 2 бр. НСР стълбове за електропровод 20kv тип НМГ 952 на обща стойност 3080 лева, собственост на същото дружество, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство ножовка, сговорил се е предварително с В.В. *** и случаят не е маловажен.

-по отношение на П. за това, че при условията на продължавано престъпление на неустановена дата през месец март 2018 г. в землището на с. Камено поле, общ. Роман е отнел от владението на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. София, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да присвои движима вещ – 1 бр. НСР стълб за електропровод 20kv тип НМГ 952 на стойност 1540 лева, собственост на същото дружество, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство ножовка, сговорил се е предварително с Т.В.М. *** и случаят не е маловажен.

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимите са признали вината си, като са изразили становища, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това са дали съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

               Предвид становището на подсъдимите и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на подсъдимите, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед характера на деянията и степента им на обществена опасност, както и данните за личността на подсъдимите, събрани в хода на наказателното производство, се иска да бъдат определени наказания при условията на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК в размер около предвидения в закона минимум. 

Защитникът адв. В.З. от ВрАК е изложил становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

В с.з. подсъдимите са изразили съжаление за стореното и молят съда за по-леко наказание.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимите, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

„ЧЕЗ Разпределение България“ АД – гр. София притежавало обект – недействащо ел. трасе, находящо се в землището на с. Камено поле, общ. Роман. Трасето се състояло от железорешетъчни /ЖР/ стълбове, тип НСР  стълбове за електропровод 20 kv тип НМГ952. Поради пресечения терен в този район, стълбовете били направени по поръчка и се отличавали с различни размери. Целта на трасето била да захранва с електричество военното поделение в района. Последното било преустановило своята дейност преди повече от 10 години, след което описаният електропровод престанал да действа. През 2015 г. служители на дружеството - собственик установили, че алуминиевите проводници от трасето са откраднати. Поради труднодостъпния терен обектът не се охранявал и рядко бил проверяван. Тези обстоятелства били известни на подсъдимия Т.М. *** 2017 г. той решил да открадне един от посочените ЖР стълбове, с цел да го предаде в изкупвателен пункт за отпадъчни метали. Една вечер през този период около 19.00 часа той отишъл в посочения район с конската си каруца, като носел със себе си ножовка. С нейна помощ отрязал стълба в основата – около височината на кръста си, след което го разрязал на три относително равни части – по около 140 кг. Натоварил една от тях на каруцата си, закарал я в селото и я стоварил в двора на дома си. После се върнал отново на същото място, натоварил друга част от стълба, след което я транспортирал до дома си. Така процедирал и с последната част от стълба. На следващия ден нарязал тези парчета на по-малки с дължина по около 2 метра. По това време в дома му пребивавал италиански гражданин – работодател на майката на М.. Той бил дошъл с автомобила си. Без да обяснява от къде е желязото, подсъдимият помолил майка си да уговори своя работодател да закара същото в изкупвателен пункт на „Хевти Металс“ ЕООД в гр. ****. Италианецът се съгласил. На 30.01.2018 г. М. натоварил металните отпадъци в колата му и го придружил до посочения пункт, обслужван от свидетеля Георги Йорданов Бърдарски. Там предал желязото. Издадена му била покупко-изплащателна сметка, видно от която остатъците от ЖР стълба били с общо тегло 420 кг. За тях била заплатена сумата от 155.40 лева. През м. март 2018 г. подс. М. споделил изложените обстоятелства със свой познат – подсъдимият В.В. Петков. Двамата решили да извършат кражба на друг такъв ЖР стълб в посочения район. Един ден около 15.30-16.00 часа те отишли на място с каруцата на М., като носели ножовка. С помощта на последната отрязали друг стълб от посочения тип, но с по-големи габарити. Разрязали и него на три приблизително равни части, по около 196 кг., които скрили в околните храсти. Привечер се върнали на местопрестъплението с каруцата на М., натоварили едното парче от стълба и го закарали в дома му. После отново се върнали на мястото, натоварили в каруцата второто парче от стълба и го закарали отново в дома на М.. По същия начин постъпили и с третото парче. На следващия ден подсъдимите нарязали парчетата по гореописания начин на по 2 метра всяко, за да им бъдат удобни за транспортиране. Няколко дни по-късно те помолили свой познат от селото да закара желязото в споменатия изкупвателен пункт в гр. ****. Мъжът се съгласил. Подсъдимите натоварили в микробуса на своя познат остатъците от стълба и отишли с него в изкупвателен пункт на „Хевти Металс“ ЕООД в гр. ****. Там обаче им отказали да приемат желязото. Тогава те заминали за гр. Враца, където намерили изкупвателен пункт на фирмата „АЖМ Груп“ ЕООД, с управител свидетелят Николай Илиев Ненчев. В този пункт железните отпадъци били изкупени, за което била издадена надлежна покупко-изплащателна сметка. От данните в нея става ясно, че общото тегло на продадените отпадъци било 590 кг., за което били заплатени 95.58 лева. Междувременно във връзка със серия от кражби на ЖР стълбове и ел. проводници в този район, в РУ МВР – Роман постъпили сигнали и започнали съответни проверки. Те довели до разкриване на престъпленията. В хода на полицейска проверка била изяснена описаната по-горе фактическа обстановка, като двамата подсъдими дали подробни обяснения пред служители на посоченото управление, в присъствието и на служители на Общинска администрация– Роман. На място М. и П. показали кои стълбове са отрязали, след което били изготвени констативен протокол и фотоалбум. Получената информация се потвърдила и от проверките, извършени в съответните изкупвателни пунктове.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза на 3080 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Людмил Генов Лилов, Васко Георгиев Георгиев, Петър Вълчев Йорданов, Георги Йорданов Бърдарски, Николай Илиев Ненчев, Иван Цветков Иванов, Ангел Георгиев Ангелов, Тоно Димов Тонов и Илиян Миланов Илиев, дадени на досъдебното производство на л.38–л.39; л.40-л.41; л.42-л.43; л.44-л.45; л.46-л.47; л.48; л.49; л.50; л.51; от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съдебното производство, както и от събраните писмени доказателства: констативен протокол от 11.06.2018 г. /л.12/; фотоалбум /л.13-л.14/; покупко-изплащателна сметка – опис с информация за материали, стоки и услуги, предоставени за периода 01.01.2018 г. – 08.06.2018 г. в „Хевти Металс“ ЕООД гр. София/база **** /л.17/; покупко-изплащателна сметка № 180420003/02.04.2018 г., издадена от „АЖМ – Груп“ ЕООД гр. Враца на Т.В.М. /л.21/; Писмо от Дирекция „Експлоатация и поддържане“ при „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ОЦ – **** относно стойността на 2 бр. СРС и прилежащата им арматура /л.26/; съдебно-оценителна експертиза /л.53/; справки за съдимост /л.68 и л.74 от ДП/; характеристични справки /л.69 и л.75 от ДП/; декларации за семейно и материално положение, и имотно състояние /л.70 и л.76 от ДП/; удостоверение по декларирани данни № 5610000051/28.02.2019 г., издадено на В.В.П. *** Отдел „Местни данъци и такси“ /л.17/; удостоверение по декларирани данни № 5610000050/28.02.2019 г., издадено на Т.В. *** Отдел „Местни данъци и такси“ /л.18/; справки за съдимост /л.20 и л.21 от съдебното дело/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите са извършили престъпления против собствеността – кражба. От обективна и субективна страни са осъществили всеки един от тях състава на чл.195 ал.1 т.2 пр.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 НК.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че М. и П. са отнели движими вещи с намерение да ги присвоят, на обща стойност 3080 лева по отношение на първия подсъдим и 1540 лева – по отношение на втория. За целта  двамата подсъдими противозаконно, без съгласието на ощетеното юридическо лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – София са проникнали в имот, негова собственост, след което са отнели движими вещи, собственост на дружеството. В края на месец декември 2017 г. подсъдимият М. посетил района на недействащото ел.трасе в землището на с. Камено поле, общ. Роман и там с помощта на ножовка, която носел със себе си, отрязал стълб типа ЖР – НСР за електропровод 20 kv тип НМГ952 в основата, след което го нарязал на три равни части по около 140 кг всяка една. Последователно натоварил частите в каруцата си и ги откарал в дома си в с. Камено поле, а на следващия ден ги предал в изкупвателен пункт на „Хевти Металс“ ЕООД гр. ****, като получената сума в размер на 155.40 лева задържал за себе си. През месец март 2018 г. М., заедно с В.П., посетили отново района на недействащото ел.трасе в землището на с. Камено поле и с помощта на ножовка отрязали в основата един стълб от типа ЖР – НСР за електропровод 20 kv тип НМГ952, след което го нарязали по на два метра, за да е удобно да се транспортира. Последователно парчетата били откарани с каруца в дома на М., а няколко дни по-късно били предадени от подсъдимите в изкупвателен пункт на фирма „АЖМ Груп“ ЕООД гр. Враца. Получената сума в размер на 95.58 лева М. и П. задържали за себе си. Изложеното до тук позволява да се приеме, че след като са отнели процесните вещи от техния собственик, двамата подсъдими са установили своята фактическа власт върху тях и в резултат на извършеното с тях разпореждане са получили облаги, които не им се следват. Основание за този извод се съдържа в наличната по делото доказателствена маса. На първо място, следва да се имат предвид данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Людмил Лилов и Васко Георгиев. Същите са служители на ощетеното юридическо лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София ОЦ **** и в показанията си те подробно описват мястото, където се е намирало недействащото ел. трасе в землището на с. Камено поле, общ. **** и съобщават подробна информация относно вида на стълбовете за електропровод, част от които са и процесните, както и експлоатационното състояние, в което те са се намирали. Твърденията на свидетелите намират опора в самопризнанията на подсъдимите, както и в показанията на останалите свидетели – Петър Йорданов, Георги Бърдарски, Николай Ненчев, Иван Иванов и Ангел Ангелов. Тези лица са служители на РУ Роман, Общинска администрация Роман и РДГ – Берковица. В това си качество свидетелите са извършили проверка на мястото, където са се намирали процесните стълбове, както и последващи действия във връзка с разпореждането от страна на подсъдимите с отнетите вещи. Свидетелят Ненчев е управител на изкупвателния пункт „АЖМ Груп“ ЕООД гр. Враца и от показанията му става ясно, че М. и П. са били лицата, които са предали през месец март 2018 г. нарязания на парчета стълб НСР за електропровод, обстоятелство, което се признава от двамата подсъдими. По същия начин М. самостоятелно е предал като вторични суровини 1 бр. от същия стълб в края на месец декември 2017 г. в пункт на „Хевти Металс“ ЕООД гр. ****. Освен от гласните, тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства, в частност приложените на ДП покупко - изплащателни сметки, издадени от двата изкупвателни пункта, от чието съдържание стават ясни вида и количеството на вещите, предадени като отпадъци и подсъдимите като лицата, които са ги предали.

Анализът на доказателствената маса по делото дава възможност да се приеме, че е налице квалифицираният признак на чл.195 ал.1 т.4 предл.2 НК. Това е така, тъй като подсъдимите са използвали техническо средство – ножовка при извършване на всяко едно от двете деяния, посредством която са нарязали процесните стълбове.

Налице е и разпоредбата на чл.195 ал.1 т.5 НК. От доказателствата по делото става ясно, че двамата подсъдими са извършили процесното деяние през месец март 2018 г., като са се сговорили предварително за осъществяването на кражбата и същата не представлява маловажен случай.

Налице са също условията на чл.26 ал.1 НК, тъй като са извършени две отделни деяния, всяко от които кражба, през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, като от обективна и субективна страни последващото престъпление е продължение на предхождащото го.

От субективна страна М. и П. са действали при условията на пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено-опасните последици от деянията си и са желаели тяхното настъпване.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимите и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.

Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.

Признавайки В.П. за виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние  - лице, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и доходи /липсват писмени доказателства за наличие на трудова дейност/, критичното отношение към стореното, оказаното в хода на досъдебното производство пълно съдействие на органите по разследването, липса на предишни осъждания, а като отегчаващи такива – лоши характеристични данни, характера на извършените деяния и степента им на обществена опасност – посегателство върху вещи, публична собственост, размера на причинените вреди и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и след като намалява размера с една трета, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Признавайки Т.М. за виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние  - лице, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и доходи /липсват писмени доказателства за наличие на трудова дейност/, критичното отношение към стореното, оказаното в хода на досъдебното производство пълно съдействие на органите по разследването, липса на предишни осъждания, а като отегчаващи такива – лоши характеристични данни, характера на извършените деяния и степента им на обществена опасност – посегателство върху вещи, публична собственост, размера на причинените вреди и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и след като намалява размера с една трета, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Изхождайки от доказателствата по делото, вкл. тези, които касаят личността на М. и П., и имайки предвид целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- личната и генерална превенция, съдът намира, че същите могат да се постигнат и без да е необходимо подсъдимите ефективно да изтърпяват наложените им по-горе наказания, поради което отлага изпълнението на наказанията лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът осъжда двамата подсъдими Т.В.М. и В.В.П. да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца сумата от 28,40 лева всеки един от тях, представляващи направени разноски в рамките на наказателния процес.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

В законна сила на 9.5.2019г.

17

АНД No 563/2018

КАТ

И.В.П.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 24.4.2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

И.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0300-000571/29.10.2018 година на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ Мездра, с което за нарушение на чл.48 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 от същия закон административно наказание глоба в размер на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административното производство. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.10.2018 г. около 11.50 часа жалбоподателят И.В. *** се движил по улица „Христо Гарвански“ в село Горна Кремена, управлявайки лек автомобил „Хюндай И10“ с регистрационен номер СВ0839ВХ. По същото време по улица „Райко Даскалов“ се движел лек автомобил „Хюндай Сантафе“ се регистрационен номер ВР1619СВ с водач М.В.Ш. ***. На кръстовището между ул.“ Райко Даскалов“ и „Христо Гарвански“ двата автомобила се блъснали, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. На място пристигнали свидетелите Б.В. и З.Н. ***. След като провели разговор с двамата водачи, контролните органи приели, че пътно-транспортното произшествие е резултат от поведението на П., тъй като на образуваното от две равнозначни пътища кръстовище същият е следвало да пропусне десностоящият по отношение на него автомобил, управляван от Ш.. За констатираното нарушение свид. В. съставил на водача АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.В.В., Марин В.Ш. и З.Б.Н..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.П. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че като водач на МПС не е пропуснал на кръстовище, образувано от равнозначни пътища, приближаващият се от неговата дясна страна лек автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. С оглед на така описаното деяние, актосъставителят е приел, че е налице нарушение на чл.48 от Закона за движението по пътищата. Съгласно тази разпоредба, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. Имайки предвид цитираната по-горе законова разпоредба и след анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че същите изцяло подкрепят описаната в административните актове фактическа обстановка. По делото не се спори, че движейки се с управляваните от моторни превозни средства по улиците „Райко Даскалов“ и „Христо Гарвански“, жалбоподателят и М.Ш. почти едновременно са навлезли кръстовището, което те образуват. Според показанията на свидетелите В. и Н., въпросното кръстовище е образувано само от цитираните по-горе улици и не е регулирано. Тези твърдения се подкрепят и от писмените доказателства. Тук следва да се отчете съдържанието на писмо №11.01-568/18.01.2019 година от Кмета на Община Мездра, от което е става ясно, че както на улиците „Райко Даскалов“ и „Христо Гарвански“, така и в зоната на кръстовището между тях няма изпълнена хоризонтална маркировка и не са поставени вертикални пътни знаци. При това положение съдът приема за безспорно установено, че кръстовището между улиците „Райко Даскалов“ и „Христо Гарвански“ е нерегулирано и преминаването през следва да се извършва съобразно правилата за движение, регламентирани в чл.48 ЗДвП. Според наличната доказателствена маса, поведението, демонстрирано от жалбоподателят, не е било в унисон със законовите изисквания, тъй като на процесното кръстовище същият не е пропуснал приближаващия се от дясната му страна лек автомобил, управляван от М.Ш., в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети по двете МПС. На база изложеното дотук настоящият състав приема за категорично установено, че жалбоподателят е извършил деяние, съставляващо нарушение на чл.48 ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалваното постановление, П. е бил санкциониран с наказание глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП. Имайки предвид доказателствата, събрани в хода на административно-наказателното и съдебното производства, а така също характера на деянието и степента му на обществена опасност, съдът приема, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон по отношение вида и размера на наказанието. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски под формата на дневни разходи в размер на 10 лева, присъдени на свидетеля З.Н. в съответствие с Наредбата за командировките в страната, които са били изплатени от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът счита, че въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като същият ги заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000571/29.10.2018 година на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ гр.Мездра, с което за нарушение на чл.48 от Закона за движенето по пътищата, на И.В. *** е наложено, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА И.В. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра разноски по делото в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

18

НОХД No 70/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Х.Ц.,
К.С.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 24.4.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г.

Подсъдимият И.Ц. лично и с адв. В.З. от ВАК.

Подсъдимият К.П. лично и със служебен защитник адв. Г.П. от ВАК.

Пострадалата свидетелка М.Б. редовно уведомена по телефона, не се явява, нито пък се представлява.

Пострадалият свидетел П.Д. редовно призован, не се явява, нито пък се представлява.

По делото са постъпили Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

АДВ. В. З.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. И.Ц.:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. К.П.:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частни обвинители и граждански ищец от страна на пострадалите свидетели М.Б. *** и П.Д. ***.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалите свидетели са редовно призован, не се явяват, нито пък се представляват и не са посочили причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последните не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдими.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Делото следва да се гледа при закрити врати. Намирам, че не се налага да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. В. З.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДС. И.Ц.: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

АДВ. Г. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДС. К.П.: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимите, адв. В.З. от ВАК и служебен защитник адв. Г.П. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно подсъдимите в настоящето производство, както и на пострадалите. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати. Не е необходимо да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимите се явяват с такива. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, респективно подсъдимите в настоящето производство, както и на пострадалите. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати. Не е необходимо да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите Актуални справки за съдимост.

АДВ. В. З.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДС. И.Ц.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

АДВ. Г. П.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДС. К.П.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитниците на подсъдимите да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Актуални справки за съдимост, касаещи подсъдимите.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:

И.Х.Ц. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

К.С.П. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДС. И.Ц.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

ПОДС. К.П.: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалите свидетели М.Б. и П.Д. са били редовно призовани за днешното съдебно заседание, като са получили Съобщението по чл.247б от НПК, съответно на 22.03.2019 г. и на 04.04.2019 год.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимите по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. З.: Не правя отвод на състава.

ПОДС. И.Ц.: Не правя отвод на състава.

АДВ.Г. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДС. К.П.: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитниците на подсъдимите за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.00 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните Споразумения за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 2 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесените споразумения с дата 24.04.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигнаха се споразумения между Районна прокуратура гр.М., адв. В.З. от ВАК, подсъдимият И.Ц., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимият К.П., при условията на чл.384 НПК. Моля, да ги одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. В. З.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля, да одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Г. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля, да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДС. И.Ц.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

ПОДС. К.П.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представените споразумения за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимите, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл. 384 НПК

По НОХД № 70/2019 г. по описа на РС гр. М.

 

Днес на 24.04.2019 година в гр. М. между:

 

1.      Н.Г. –  Прокурор при РП М. и

2.        адв. В.З. – ВАК като защитник на : Подс.                                            И.Х.Ц., ЕГН- ********** ***, бълг.гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен

3.        Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. И.Х.Ц., ЕГН- ********** ***, бълг.гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен

се признава за виновен  ЗА ТОВА, ЧЕ:  при условията на продължавано престъпление на 27/28.05.2018 година в с. К.П., общ.Р., от катастрофирал лек автомобил „М.С.Р.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.Б. ***, а ползван от П.Л.Д. ***, е отнел от владението на Д. движими вещи – 1 бр. Фар, 1 бр. Акумулатор, 1 бр. Пожарогасител, 1 бр. Пластмасова кутия за инструменти, 1 бр. Светлоотразителна жилетка, 1 бр. Светлоотразителен триъгълник, 1 бр. Вътрешно огледало, 1 бр.  кръстат ключ с № 17,19,21,23, 1 бр. накрайник за зареждане на газова бутилка, 2 бр. Клаксони за автомобил, 6 бр. Крушки за автомобил и 2 бр. Регистрационни табели с № ХХХХ, на обща стойност 150,00 лева, собственост на Б. и Д., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, за извършване на кражбата е използвал МПС /лек автомобил „Р.М.”/, сговорил се е предварително с К.С.П. ***, случаят не е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл.197, т. 3, във с ,чл. 195, ал.1, т.2, т. 4, пр. 1, и т. 5, вр. Чл. 194, ал.1, вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

Наказанието на И.Х.Ц.,  се определя при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като по отношение  на него бъде наложено наказание- ПРОБАЦИЯ- пробационни мерки, както следва:

1. По чл.42а,  ал.3, т.2, във вр. с ал.2 т. 1 и 2 от НК – СЕДЕМ МЕСЕЦА  задължителна регистрация по настоящ адрес  с подпис пред пробационен служител- ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК – СЕДЕМ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

                    Веществени доказателства по делото- НЯМА.

                   Причинените в резултат на деянието  имуществени вреди са възстановени.

                    Направените по производството разноски в размер на 35.50 лв. за изготвяне на СОЕ  се възлагат  на подсъдимия И.Х.Ц., в полза на държавата, вносими по сметка на ОДМВР В..

Веществените доказателства: няма.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                                   С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

               

           ПРОКУРОР:                                ЗАЩИТНИК:

                    /Н. Г./                                    /адв. В. З./    

 

                                                                ПОДСЪДИМ:

                                                                              /И.Ц./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., адв. В.З. от ВАК и подсъдимият И.Ц., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., адв. В.З. от ВАК и подсъдимият И.Ц., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.Ц. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление на 27/28.05.2018 година в с. К.П., общ.Р., от катастрофирал лек автомобил „М.С.Р.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.Б. ***, а ползван от П.Л.Д. ***, е отнел от владението на Д. движими вещи – 1 бр. Фар, 1 бр. Акумулатор, 1 бр. Пожарогасител, 1 бр. Пластмасова кутия за инструменти, 1 бр. Светлоотразителна жилетка, 1 бр. Светлоотразителен триъгълник, 1 бр. Вътрешно огледало, 1 бр.  кръстат ключ с № 17,19,21,23, 1 бр. накрайник за зареждане на газова бутилка, 2 бр. Клаксони за автомобил, 6 бр. Крушки за автомобил и 2 бр. Регистрационни табели с № ХХХХ, на обща стойност 150,00 лева, собственост на Б. и Д., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, за извършване на кражбата е използвал МПС /лек автомобил „Р.М.”/, сговорил се е предварително с К.С.П. ***, случаят не е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл.197, т. 3, във с ,чл. 195, ал.1, т.2, т. 4, пр. 1, и т. 5, вр. Чл. 194, ал.1, вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ И.Х.Ц. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Х.Ц. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 35.50 лева.

 

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл. 384 НПК

По НОХД № 70/2019 г. по описа на РС гр. М.

 

Днес на 24.04.2019 година в гр. М. между:

 

4.      Н.Г. –  Прокурор при РП М. и

 

5.        адв. Г.П. – ВАК като сл.защитник на : Подс.                                            К.С.П., ЕГН **********,***, бълг.гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен

6.        Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. К.С.П., ЕГН **********,***, бълг.гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, неженен

се признава за виновен  ЗА ТОВА, ЧЕ:  при условията на продължавано престъпление на 27/28.05.2018 година в с. К.П., общ.Р., от катастрофирал лек автомобил „М.С.Р.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.Б. ***, ползван от П.Л.Д. ***, е отнел от владението на Д. движими вещи – 1 бр. Фар, 1 бр. Акумулатор, 1 бр. Пожарогасител, 1 бр. Пластмасова кутия за инструменти, 1 бр. светлоотразителна жилетка, 1 бр. светлоотразителен триъгълник, 1 бр. Вътрешно огледало, 1 бр. кръстат ключ с № 17,19,21,23, 1 бр. Накрайник за зареждане на газова бутилка, 2 бр. Клаксони за автомобил, 6 бр. Крушки за автомобил, 2 бр. Регистрационни табели с № ХХХХ, всичко на обща стойност 150,00 лева, собственост на Б. и Д., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, за извършване на кражбата е използвал МПС /лек автомобил „Р.М.”/, сговорил се е предварително с И.Х.Ц. ***, случаят е немаловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл.197, т. 3, вр. 195, ал.1, т.2, т. 4, пр. 1, и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

Наказанието на Подс. К.С.П., ЕГН **********, се определя при условията на чл. 54 ал.1  от НК като на същата се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.  57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС  да се изтърпи при първоначален режим „общ”.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.

Направените по производството разноски в размер на 71,00 лв. за изготвяне на СОЕ  се възлагат на съразмерно на подсъдимия П., а именно: 35,50 лева, в полза на държавата, вносими по сметка на ОДМВР В..

Веществените доказателства: няма.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

                                     С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

                

           ПРОКУРОР:                                 СЛ.ЗАЩИТНИК:

                 /Н. Г./                                    /адв. Г. П./   

 

 

                                                                 ПОДСЪДИМ:

                                                                       /К.П./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимият К.П., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимият К.П., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ К.С.П. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление на 27/28.05.2018 година в с. К.П., общ.Р., от катастрофирал лек автомобил „М.С.Р.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.Б. ***, ползван от П.Л.Д. ***, е отнел от владението на Д. движими вещи – 1 бр. Фар, 1 бр. Акумулатор, 1 бр. Пожарогасител, 1 бр. Пластмасова кутия за инструменти, 1 бр. светлоотразителна жилетка, 1 бр. светлоотразителен триъгълник, 1 бр. Вътрешно огледало, 1 бр. кръстат ключ с № 17,19,21,23, 1 бр. Накрайник за зареждане на газова бутилка, 2 бр. Клаксони за автомобил, 6 бр. Крушки за автомобил, 2 бр. Регистрационни табели с № ХХХХ, всичко на обща стойност 150,00 лева, собственост на Б. и Д., без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, за извършване на кражбата е използвал МПС /лек автомобил „Р.М.”/, сговорил се е предварително с И.Х.Ц. ***, случаят е немаловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд откраднатите вещи са били върнати – престъпление по чл.197, т. 3, вр. 195, ал.1, т.2, т. 4, пр. 1, и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ К.С.П. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА подсъдимия К.С.П. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 35.50 лева.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимите, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетите по отношение на подсъдимите И.Х.Ц. и К.С.П. мерки за неотклонение „ПОДПИСКА, взета по ДП № 126/2018 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 70/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 24.4.2019г.