Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.3.2019г. до 31.3.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 19/2019

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.С.А.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 24.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.С.А. - роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно професионално образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2019 г. около 08.50 часа в гр. *** по бул. „***” на кръстовището с ул. „***” в посока Общинска администрация гр. *** е управлявал лек автомобил марка „***” с регистрационен № ***, собственост на ***от гр. ***, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-0334-000400/21.11.2018 г. на Началника на РУ ***, влязло в сила на 28.12.2018 г. за същото деяние – управление на МПС без съответното свидетелство за управление и на основание чл.343в ал.2 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 850 (ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 14.2.2019г.

Подсъдимият С.С.А. *** е предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинение за извършено престъпление по чл.343в ал.2 НК, за това, че на 12.01.2019 г. около 08.50 часа в гр. *** по бул. „***” на кръстовището с ул. „***” в посока Общинска администрация гр. *** е управлявал лек автомобил марка „***” с регистрационен № ***, собственост на ***от гр. ***, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 18-0334-000400/21.11.2018 г. на Началника на РУ ***, влязло в сила на 28.12.2018 г. за същото деяние – управление на МПС без съответното свидетелство за управление.

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

               Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на А., без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Изхождайки от данните за личността на подсъдимия, включително предишни осъждания за извършено престъпление по чл.343в ал.2 НК и голям брой наказателни постановления, с които е санкциониран за нарушения на правилата за движение по Закона за движението по пътищата, представителят на държавното обвинение счита, че на А. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер около средния, по отношение на който да се приложи чл.58а ал.1 НК, като същото бъде изтърпяно ефективно,съгласно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

Защитниците адв. Миглена Нанчева и адв. Денка Димитрова, и двете от ВрАК, са изразили становища, че при превес на смекчаващите вината обстоятелства на А. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, по отношение на което да бъде приложен чл.66 ал.1 НК. Алтернативно е направено искане за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, като с оглед данните за материалното положение се предлага да не бъде налагано наказанието глоба, предвидено в закона за това престъпление наред с наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание подсъдимият е изразил съжаление за стореното и моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С.С.А. *** е бил правоспособен водач на МПС при добити категории „В“ и „АМ“. Същият притежавал СУМПС № 217166783 със срок на валидност до 18.11.2012 г., като след тази дата друг такъв документ, удостоверяващ наличие на правоспособност не му е издаван. Въпреки че не притежавал валидно СУМПС, А. продължил да управлявал МПС. На 14.11.2018 година около 07.15 часа в град *** на кръстовището на улиците „Ал.Стамболийски“ и „Петко Р. Славейков“ без да притежава свидетелство за управление на МПС той управлявал лек автомобил „Крайслер Неон“ с регистрационен номер СТ6505АН, като превозното средство не било представено за годишен технически преглед. Освен това подсъдимият не носил задължителните документи за регистрацията на автомобила. Тези нарушения били установени при полицейска проверка, извършена на А. ***, които му съставили АУАН № Д 970292/04.11.2018 година. Въз основа на този акт било издадено НП № 18-0334-000400/21.11.2018 година на Началника на РУ гр.***, с което на подсъдимият били наложени административни наказания глоба за нарушение на чл.150, чл.100 ал.1 т.2 и чл.147 ал.1, всички от ЗДвП. Постановлението влязло в сила на 28.12.2018 година.

На 12.01.2019 г. около 08.50 часа подсъдимият се движел по ул. „***“ в гр. ***, управлявайки МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***от гр. ***. На кръстовището на улиците „***“ и „***“ в посока Общинска администрация гр. *** А. бил спрян за проверка от полицейските служители свидетелите Н.С. и Ц.Т.. В хода на проверката било установено, че А. управлява МПС без да притежава СУМПС. За това нарушение свидетелят С. му съставил АУАН № 0749703 по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.М.С. и Ц.К.Т., дадени на ДП на л.20 и л.21; от самопризнанията на подсъдимия, направени в с.з., както и от писмените доказателства по делото: АУАН бл. № 0749703/12.01.2019 г. /л.7/; заверено копие от Свидетелство за регистрация ІІ-ра част на лек автомобил „***“ с рег. № *** /л.8/; справка относно собствеността на МПС лек автомобил „***“ с рег. № *** /л.9/; НП № 18-0334-000400/21.11.2018 г. на Началника на РУ *** /л.10/; справка за нарушител, съдържаща пълна информация за извършените от С. Ст. А. нарушения по ЗДвП и наложените му административни наказания /л.11-л.15/; Писмо № 21/15.01.2019 г. от Служба по вписванията гр. Мездра за наличие/липса на данни за притежавани от С.А. имоти и извършени сделки с тях на територията на Република Българи яза периода м.05.2002 г. – 14.01.2019 г. /л.18/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.22/; справка за съдимост /л.26-л.27/; характеристични данни /л.28/; удостоверение по декларирани данни № 5610000017/16.01.2019 г. и удостоверение за наличие или липса на задължения, изх. № 5610000018/16.01.2019 г., издадени на С.С.А. от Отдел „Местни данъци и такси“ в Община *** във връзка с декларирано движимо и недвижимо имущество и наличие/липса на задължения /л.33, л.34/; характеристика на С.А. *** от съдебното дело/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С.А. е извършил престъпление по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343в ал.2 НК. Сред материалите на ДП /л.10/ е приложено НП № 18-0334-000400/21.11.2018 г. на Началника на РУ ***, с което за нарушения на чл.150, чл.100 ал.1 т.2 и чл.147 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, на подсъдимия са наложени глоба в размер на 300 лева по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1  пр.3 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП. Постановлението е в сила от 28.12.2018 година. От показанията на свидетелите С. и Т. става ясно, че на инкриминираната дата А. е управлявал МПС отново без СУМПС. На ДП е приложена справка за нарушител/водач /л.11-л.15/ от съдържанието, на която е видно, че А. е притежавал СУМПС със срок на валидност до 18.11.2012 г. След тази дата до настоящия момент в системата на КАТ ПП не се съдържат данни за издадено ново СУМПС. При това положение подсъдимият е неправоспособен водач и като такъв не следва да управлява МПС. Въпреки това, видно от показанията на свидетелите С. и Т., той е управлявал лек автомобил на инкриминираната дата, без наличие на правоспособност за това и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление на МПС, видно от цитираното по-горе НП.

Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското правно съзнание и незачитане на установените със закон задължителни правила за безопасно движение по пътищата в Република България. За престъплението по чл.343в ал.2 НК към инкриминираната дата законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева. От приложената справката за съдимост е видно, че до момента подсъдимият е бил осъждан пет пъти с влезли в сила съдебни актове за деяния, съставляващи престъпления по смисъла на чл.343в ал.2 НК, за които са му налагани наказания пробация и лишаване от свобода, като по отношение на последното е била приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК. В цитираната по-горе справка, издадена от КАТ ПП, се съдържа пълна информация за извършените от 2000 г. до сега нарушения на правилата за движение, според която подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с наказания глоба в различни размери посредством влезли в сила 44 бр. наказателни постановления и 2 бр. фиша. Изложеното дотук характеризира А. като водач, незачитащ правилата за безопасно движение по пътищата, демонстриращ поведение с висока степен на опасност за останалите участници в движението, без липса на промяна в положителна насока, въпреки наложените му до момента наказания по Закона за движението по пътищата и по НК.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, при определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното и имотно положение – безработно лице, без наличие на постоянни доходи, непритежаващо недвижимо имущество; изразеното критично отношение към извършеното; сравнително добрите характеристични данни, а като отегчаващи обстоятелства - наличието на предходни осъждания при това за деяния, идентични с описаното в обвинителния акт, предмет на настоящото производство, наличието на голям брой други нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред, съобразно ЗДвП, характера на деянието и степента му на обществена опасност и след като не намери основание за приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му определя наказание лишаване от свобода за срок от две години и след като намалява така определения размер с една трета, му налага наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева в полза на Държавата.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

 

2

АНД No 413/2018

Агенция "Митници"

АСК - БУЛ ЕООД

МИТНИЦА ГР.ЛОМ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 1.3.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 636/2018 от 13.07.2018 год. на Началника на Митница - Л., упълномощен със Заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 год. на Директора на Агенция “Митници” и актуална такава Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, с която правоприемник е Директора на Териториална Дирекция „Д.”, с което на нарушителя „А.Б.“ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“Х.Б.“ № 118Б, офис № 6, с Управители С.Д.К. и Д. С.К., по начин на представляване, заедно и поотделно, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 128 402.32 ЛЕВА /СТО ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН И ДВА ЛЕВА И 32 СТ./ за нарушение на чл.126 ал.1 т.2 от Закон за акцизите и данъчните складове и са ОТНЕТИ в полза на Държавата на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС стоките, предмет на нарушение, общо: Енергийни продукти 103 339,48 литра при 15 градуса по Целзий, на обща стойност 72 052.39 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4 т.39 от ЗАДС, както и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ДЕЙНОСТ, ВЪВ ВРЪЗКА С КОЯТО Е ИЗВЪРШИЛ НАРУШЕНИЕТО на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС, вр. с чл.126 ал.1 от ЗАДС и чл.16 от ЗАНН, за срок от ЕДИН МЕСЕЦ в обект – площадка за съхранение на отпадъчни нефтопродукти, находяща се в гр.М. – Източна промишлена зона УПИ І-14-99а, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

„А.Б.“ ЕООД гр.В., представлявано от Управителя С.Д.К., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 636/2018 от 13.07.2018 год. на Началника на Митница – Л..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.М. ***. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като подробни съображения са изложени в приложената по делото Писмена защита, която ще бъде обект на коментар в по-долните абзаци.

За ответника в хода на съдебното следствие се явява старши юрисконсулт С.И.. Последната взема становище да бъде потвърдено атакуваното НП и също е приложила Писмено становище по делото, което ще бъде обект на коментар в по-долните абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от Управителя Д. К. по начин на представляване заедно и поотделно с Управителя С.Д.К. на 19.07.2018 год., като последният е упражнила правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника под № 32-215067/25.07.2018 год. и безспорно жалбата е в срок.

По делото са събрани гласни и множество писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:  НП № 636/2018 от 13.07.2018 г., АУАН № 89/12.06.2018 г., Възражение под вх.№ 32-172007/15.06.2018 г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-4200-108/13.07.2018 г., Известие за доставяне от 01.08.2018 г., писмо под вх.№ 32-217645/27.07.2018 г., Молба под вх.№ 32-208024/18.07.2018 г., Скица № 134 на УПИ І пл.№ 1499а от квартал 506 по план за регулация на гр.М. – източна индустриална зона, Разрешение за строеж № 44/28.06.2018 г., 2 броя Разписки от 19.07.2018 г., Протокол за извършена проверка № 213/02.04.2018 г., Протокол за запечатване на обект или част от него № 213/02.04.2018 г., опис на иззетите акцизни стоки към Протокол за извършена проверка № 213/02.04.2018 г., писмо под изх.№ 1010/14.05.2018 г. до Д.Т.– Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване” към Митница Л., Акт № 02-1414 за вземане и разработване на средна проба от 16.05.2018 г., Л., Акт № 02-1416 за вземане и разработване на средна проба от 16.05.2018 г., Л., Акт № 02-1415 за вземане и разработване на средна проба от 16.05.2018 г., Заявка за анализ или контрол под рег.№ 14/02.04.2018 г., Протокол за вземане на проба под рег.№ 14/02.04.2018 г., Заявка за анализ или контрол под рег.№ 15/02.04.2018 г., Протокол за вземане на проба под рег.№ 15/02.04.2018 г., Протокол за вземане на проба под рег.№ 44/16.05.2018 г., Протокол за извършена проверка № 309/16.05.2018 г., съпроводително писмо, ведно с Експертиза № 02-03.04.2018/20.04.2018 г. на Митническа лаборатория и Експертиза № 03-03.04.2018/20.04.2018 г. на Митническа лаборатория, писмо под рег.индекс 32-114952/23.04.2018 г., писмо под рег.№ 32-132359/10.05.2018 г., Искане за продължаване на срока за обезпечаване на доказателства по чл.40 ал.4 от ДОПК под рег.№ 32-115179/23.04.2018 г., Определение № 59/23.04.2018 г., постановено по НЧД № 218/2018 г. по описа на МРС, Определение № 50/04.04.2018 г., постановено по НЧД № 176/2018 г. по описа на МРС, писмо под изх.№ 1083/25.05.2018 г., Протокол от изпитване № 199/17.05.2018 г., Протокол от изпитване № 200/17.05.2018 г., Протокол от изпитване № 201/17.05.2018 г., Протокол от изпитване № 2857/23.05.2018 г., Протокол от изпитване № 2858/23.05.2018 г., Протокол от изпитване № 2859/23.05.2018 г., Сертификат за инспекция № 02/1472 от 23.05.2018 г., Решение № 05-РД-123-06/11.07.2017 г. на Министерство на околната среда и водите, Договор от 17.07.2014 г., Договор от 06.07.2015 г., Фактура под № 0000021174/12.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030343, Кантарна бележка под № 101334, Идентификационен документ № 51/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 11.01.2018 г.,  Пътен лист № 405589, Фактура под № 0000021231/22.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030348, Кантарна бележка  № 101929, Идентификационен документ № 89/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 22.01.2018 г., Пътен лист № 405594, Фактура под № 0000021342/05.02.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030352, Кантарна бележка  № 102753, Идентификационен документ № 145/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 03.02.2018 г., Пътен лист от 03.02.2018 г., Фактура под № 0000021441/19.02.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030353, Кантарна бележка  № 104467, Идентификационен документ № 212/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 18.02.2018 г., Пътен лист от 18.02.2018 г., Фактура под № 0000021603/16.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018817, Кантарна бележка  № 107750, Идентификационен документ № 310/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 16.03.2018 г., Пътен лист от 01.03.2018 г., Фактура под № 0000021529/06.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030357, Кантарна бележка  № 105468, Идентификационен документ № 259/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 02.03.2018 г., Фактура под № 0000021130/03.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030342, Кантарна бележка  № 99655, Идентификационен документ № 5/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 03.01.2018 г., Пътен лист № 405596, Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018811, Пътен лист от 01.02.2018 г., Идентификационен документ № 1/2018 г., Идентификационен документ № 2/2018 г., Пътен лист от 15.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018844, Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030335, Идентификационен документ № 8/2017 г., Пътен лист № 405582, Решение № 05-ДО-213-03/22.01.2016 г. на МОСВ, писмо под рег.индекс 32-117304/24.04.2018 г., Разписка от 24.04.2018 г., писмо под изх.№ В-85/22.01.2016 г., Протокол за извършена проверка № 335/24.05.2018 г., Протокол за оставени на съхранение веществени доказателства № 335/24.05.2018 г., Протокол от 12.07.2018 г., 2 бр. Искане под рег.индекс 32-193226/04.07.2018 г., Заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 г. на Директора на Агенция „Митници”, писмо под рег.индекс 32-159581/05.06.2018 г., Разписка от 05.06.2018 г., извлечение от имейл от 15.05.2018 г., Лиценз № 0233 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, Служебна бележка под рег.№ 32-183437/26.06.2018 г., Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки и  Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите. Съответно са разпитани свидетелите Г.С.Г., Д.И.Д., А.Т.К., В.Е.М. и И.А.И.. Всички свидетели, с изключение на свидетеля И.И. работят като старши експерти в ТМУ гр.Л., като свидетелят Г.Г. е актосъставител, а свидетеля Д.Д. свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, респективно свидетелката К. такава при съставяне на акта.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.04.2018 г. е била извършена проверка от митнически служители, в лицето на свидетелите Г.Г., В.М. и Д.Д. на площадка за съхранение на отпадъчни нефтопродукти, находяща се в гр.М. - Източна промишлена зона УПИ І-14-99а, собственост и стопанисвана от „А.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. с Управители С.Д.К. и Д. С.К. по начин на представляване заедно и поотделно. Било установено наличие на 6 броя резервоари за съхранение на нефтопродукти, трайно закрепени на площадката и номерирани, както следва: № 6 – с обем 48453 л.- хоризонтален; № 7 – с обем 48131 л. – хоризонтален, № 8 – с обем 48131 л. – хоризонтален; № 9 – с обем 47877 л. – хоризонтален; № 10 – с обем 47828 л. – хоризонтален и № 11 – с обем 251000 л. – вертикален. Било установено, че Резервоар № 6 е празен. Съответно Резервоар № 7 съдържал отпадъчен нефтопродукт с измерено ниво от 140 см., отговарящо по калибровъчна таблица на 28121 литра – 38 градуса. Били взети четири броя проби с пробоотборник, предназначени за лабораторен анализ, като били съставени Протокол за вземане на проби с № 15/02.04.2018 г. Същите били етикирани и запечатани със съответни пЛ.би в присъствие на Управителя Д. К.. По отношение на Резервоар № 8, същият съдържал отпадъчен нефтопродукт с измерено ниво от 237 см., отговарящо по калибровъчна таблица на 47081 литра – 30 градуса. Били взети четири броя проби с пробоотборник, предназначени за лабораторен анализ, като били съставени Протокол за вземане на проби с № 15/02.04.2018 г. Същите били етикирани и запечатани със съответни пЛ.би в присъствие на Управителя Д. К.. По отношение на резервоар № 9, същият съдържал отпадъчен нефтопродукт с измерено ниво от 153 см., отговарящо по калибровъчна таблица на 31393 литра – 19 градуса. Били взети четири броя проби с пробоотборник, предназначени за лабораторен анализ, като били съставени Протокол за вземане на проби с № 14/02.04.2018 г. Същите били етикирани и запечатани със съответни пЛ.би в присъствие на Управителя Д. К.. По отношение на резервоар № 10, същият съдържал отпадъчен нефтопродукт с измерено ниво от 185 см., отговарящо по калибровъчна таблица на 38560 литра – 17 градуса. Били взети четири броя проби с пробоотборник, предназначени за лабораторен анализ, като били съставени Протокол за вземане на проби с № 14/02.04.2018 г. Същите били етикирани и запечатани със съответни пЛ.би в присъствие на Управителя Д. К.. По отношение на Резервоар № 11, същият съдържал отпадъчен нефтопродукт с измерено ниво от 303 см., отговарящо по калибровъчна таблица на 111130 литра – 27 градуса. Били взети четири броя проби с пробоотборник, предназначени за лабораторен анализ, като били съставени Протокол за вземане на проби с № 15/02.04.2018 г. Същите били етикирани и запечатани със съответни пЛ.би в присъствие на Управителя Д. К.. Стоките били обезпечени в съответните резервоари с поставяне на митнически акцизни пЛ.би във връзка с констатациите при извършената проверка и на основание чл.40 ал.4 от ДОПК, като в тази насока са Протокол за запечатване на обект или част от него № 213/02.04.2018 г., като това било за срок от 48 часа, продължен с 2 броя Определения на Районен съд гр.М. с още 20 дни, респективно с още 30 дни, считано от 24.04.2018 г. Същите са подробно описани в акта, респективно в НП. Съставен е и Протокол за запечатване на обект или част от него под № 213/02.04.2018 г. От представителите на проверявания обект били изискани документи за наличните нефтопродукти, които се съхранявали в описаните в по-горните абзаци резервоари. В тази насока било представено Решение № 05-ДО-212-03/22.01.2016 г., допълнено с Решение от 28.08.2015 г. на Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда и водите гр.В. – Решение № 05-РД-123-06/11.08.2017 г. за регистрация на площадката за съхранение на отпадъци от нефтопродукти и транспорт на същите на основание чл.73 ал.4 от  ЗУО, съгласно Директива 2008/98/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. За наличните документи от жалбоподателя били представени и следните документи: Договор от 17.07.2014 г., Договор от 06.07.2015 г., Фактура под № 0000021174/12.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030343, Кантарна бележка под № 101334, Идентификационен документ № 51/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 11.01.2018 г.,  Пътен лист № 405589, Фактура под № 0000021231/22.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030348, Кантарна бележка  № 101929, Идентификационен документ № 89/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 22.01.2018 г., Пътен лист № 405594, Фактура под № 0000021342/05.02.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030352, Кантарна бележка  № 102753, Идентификационен документ № 145/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 03.02.2018 г., Пътен лист от 03.02.2018 г., Фактура под № 0000021441/19.02.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030353, Кантарна бележка  № 104467, Идентификационен документ № 212/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 18.02.2018 г., Пътен лист от 18.02.2018 г., Фактура под № 0000021603/16.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018817, Кантарна бележка  № 107750, Идентификационен документ № 310/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 16.03.2018 г., Пътен лист от 01.03.2018 г., Фактура под № 0000021529/06.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030357, Кантарна бележка  № 105468, Идентификационен документ № 259/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 02.03.2018 г., Фактура под № 0000021130/03.01.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030342, Кантарна бележка  № 99655, Идентификационен документ № 5/2018 г., 2 броя Приемо-предавателни протокола от 03.01.2018 г., Пътен лист № 405596, Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018811, Пътен лист от 01.02.2018 г., Идентификационен документ № 1/2018 г., Идентификационен документ № 2/2018 г., Пътен лист от 15.03.2018 г., Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1018844, Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия Т, № 1030335, Идентификационен документ № 8/2017 г., Пътен лист № 405582. Действията на проверяващите органи били документирани в Протокол за извършена проверка № 213/02.04.2018 г., съответно бил съставен опис на иззети стоки с № 213/02.04.2018 г. Взетите проби били изпратени за анализ до Централна митническа лаборатория със заявка за анализ/експертиза № 14 и № 15 от 02.04.2018 г. Съгласно констатациите по митническите лабораторни експертизи е констатирано, че Резервоар № 7 съдържа 28 121 литра отпадъчни нефтопродукти. Въз основа на получените резултати от митническата лабораторна експертиза № 03-03.04.2018 г./20.04.2018 г., изготвена по взета проба с лабораторен код № 2513-4200-18 от резервоар № 7 съдържащ 28 121 литра отпадъчни нефтопродукти и становище за тарифно класиране № 32-116462/23.04.2018 г. на Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология” при ЦМУ гр.С., било установено, че изследваната проба не притежава характеристики, които биха могли да определят продукта като отпадъчно масло по смисъла на Забележка 3 към Глава 27 КН. На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, допълнителна забележка 2, буква „г” към Глава 27 на КН и текста на позиция 2710, предвид определения с МЛЕ състав и характеристики на стоките, същите са класирани в Код 27101999 на КН. Било констатирано, че Резервоар № 8 съдържа 47 081 литра отпадъчни нефтопродукти. Въз основа на получените резултати от митническата лабораторна експертиза № 03-03.04.2018 г./20.04.2018 г., изготвена по взета проба с лабораторен код № 2514-4200-18 от резервоар № 8 съдържащ 47 081 литра отпадъчни нефтопродукти и становище за тарифно класиране № 32-116462/23.04.2018 г. на Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология” при ЦМУ гр.С., било установено, че изследваната проба не притежава характеристики, които биха могли да определят продукта като отпадъчно масло по смисъла на Забележка 3 към Глава 27 КН. На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, допълнителна забележка 2, буква „г” към Глава 27 на КН и текста на позиция 2710, предвид определения с МЛЕ състав и характеристики на стоките, същите са класирани в Код 27101999 на КН. Било констатирано, че Резервоар № 9 съдържа 31 393 литра отпадъчни нефтопродукти. Въз основа на получените резултати от митническата лабораторна експертиза № 02-03.04.2018 г./20.04.2018 г., изготвена по взета проба с лабораторен код № 2511-4200-18 от резервоар № 9 съдържащ 31 393 литра отпадъчни нефтопродукти и становище за тарифно класиране № 32-116462/23.04.2018 г. на Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология” при ЦМУ гр.С., било установено, че изследваната проба не притежава характеристики, които биха могли да определят продукта като отпадъчно масло по смисъла на Забележка 3 към Глава 27 КН. На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, допълнителна забележка 2, буква „г” към Глава 27 на КН и текста на позиция 2710, предвид определения с МЛЕ състав и характеристики на стоките, същите са класирани в Код 27101999 на КН. Дадено е заключение, че стоките отпадъчни нефтопродукти, съхранявани в резервоари № 10 и № 11 са с тарифен код 27109900, поради което същите не са обсъждани в производството по издаване на Наказателното постановление. По искане на Агенция „Митници” – Митница Л. на 16.05.2018 г. е извършена инспекция от „Б.” АД гр.С. – акредитирано юридическо лице за осъществяване на стоков контрол, аварийни констатации, експертизи и лабораторни анализи. Обект на инспекцията били отпадните нефтопродукти, намиращи се в стационарни хоризонтални резервоари с № 7, № 8 и № 9, находящи се в база на „А.Б.” ЕООД гр.М. – Източна промишлена зона. По време на инспекцията присъствали свидетелите Д.Д. и Г.Г., както и управителя Д. К. и свидетелят И.И. – механик в дружеството. Резултатите от инспекцията са описани в Сертификат за инспекция № 02/1472 от 23.05.2018 г. Съответно са приложени Протоколи за изпитване № 199, № 200 и № 201 от 17.05.2018 г., издадени от ИЛ НРГН Б.П.Р.ЕООД и Протоколи за изпитване № 2857, № 2858 и № 2859 от 23.05.2018 г. от ИЛН СЖС България ЕООД. От страна на Митница Л. е съставен за целта Протокол за извършена проверка № 309/16.05.2018 г. и Протокол за вземане на проби № 44/16.05.2018 г. Съответно резервоарите били пЛ.бирани отново с пЛ.би, подробно описани в Протокола за извършената проверка. Съгласно констатациите в Сертификат за инспекция № 02/1472/23.05.2018 г. количеството гориво, намиращо се в стационарни хоризонтални Резервоари с № 7, № 8 и № 9 в база на  „А.Б.” ЕООД гр.М. – Източна промишлена зона измерено и приравнено към 15 градуса по Целзий е както следва: Резервоар № 7 съдържа 26 109.70 литра при 15 градуса Целзий; Резервоар № 8 съдържа 46 313.68 литра при 15 градуса Целзий; Резервоар № 9 съдържа 30 916.10 литра при 15 градуса Целзий или общо 103 339.48 литра отпадъчни нефтопродукти. От представеното по делото Решение № 05-ДО-00000212-03/22.01.2016 г., издадено от МОСВ, както и от извършената справка в Регистър за издадените разрешения за дейности с отпадъци, публикуван на сайта на МОСВ е установено, че „А.Б.” ЕООД притежава валидно разрешение за дейност с отпадъци с разрешени дейности по размяна и съхранение на отпадъци. Административнонаказващият орган е приел, въз основа на извършената проверка и въз основа на извършената експертиза и тарифно класиране на продукта, че „А.Б.“ ЕООД с ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“Х.Б.“ № 118Б, офис № 6, с Управители С.Д.К. и Д. С.К. по начин на представляване заедно и поотделно на 02.04.2018 г. в гр.М. – Източна промишлена зона УПИ 1499а, на площадка за съхранение на отпадъци от нефтопродукти, държи 103 339,48 литра при 15 градуса по Целзий /сто и три хиляди триста тридесет и девет литра и четиристотин и осемдесет милилитра/ нефтопродукт с код по КН 2710 19 99 - акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.  Прието е, че предвид резултатите от извършената митническа лабораторна експертиза стоката се включва в понятието „енергиен продукт” по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 от ЗАДС, съгласно която енергийните продукти са включените в кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715 и на тази плоскост за нея е приложимо изискването, визирано в чл.126 от ЗАДС за притежаване на документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Във връзка с посочените обстоятелства с писмо от 24.04.2018 г. Управителя Д. К. е поканен да се яви на 26.04.2018 г. в 15.00 часа в Митническо бюро гр.В. за съставяне на АУАН за посоченото нарушение по ЗАДС. Писмото е получено лично на 24.04.2018 г., като на посочената дата последният не се е явил. С писмо от 05.06.2018 г. Управителят С.К. е поканен да се яви на 08.06.2018 г. в 10.00 часа в Митническо бюро гр.В. отново за съставяне на акт за посоченото нарушение. Лично писмото е получено на 05.06.2018 г. На 12.06.2018 г. в Митническо бюро гр.В. се явил Управителя С.К. и в негово присъствие, съгласно изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН е съставен процесния Акт № 89/12.06.2018 г. за нарушение на чл.126 ал.1 от ЗАДС, който е подписан от Управителя на същата дата. В законоустановения срок е постъпило Възражение по акта, в което е отразено, че направената констатация за нарушение е неясна и объркана и че констатациите от вземането на проби не доказват извършването на нарушение. Посочено е, че не става ясно в акта каква е санкцията, която заплашва дружеството и с това е прието, че е ограничено правото на защита. Административнонаказващият орган не е уважил така направеното възражение и въз основа на така съставения акт е издал атакуваното Наказателно постановление, с което е наложил Имуществена санкция на „А.Б.” ЕООД в размер на 128 402.32 лева, отнел е в полза на Държавата стоките, предмет на настоящето дело и е наложил административна санкция Лишаване от право да упражнява дейност за срок от един месец. Основното възражение на Управителите на дружеството при оспорване на НП е, че при митническата проверка не са били спазени всички изисквания при пробовземането, съгласно Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Съответно не са спазени и изискванията на Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола на акцизните стоки. Акцентува се, че при пробовземането не са взети от всеки резервоар средни проби и това по своя характер е довело до нереални лабораторни резултати. Във връзка с тези възражения и с оглед разкриване на обективната истина съдебния състав е допуснал и назначил Съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. Правилно ли са били подбрани уредите и техническите процедури, чрез които са били взети пробите на 02.04.2018 г. от базата на жалбоподателя, включително дали приложените технически процедури са съответствали на начина, по който е била описана процесната стока в документите, представени за нея при проверката? 2. С оглед отговора на въпрос № 1 може ли да се заключи по категоричен начин, че взетите проби са били с физични и химични характеристики, идентични на средните характеристики от съответните обеми, от които са били подбрани на средните характеристики на стоката от целите, обеми от които са били отбрани? 3. Резултатите от анализа на пробите, взети на 02.04.2018 г. от процесните стоки могат ли по категоричен начин да свидетелстват за вида, състава и качеството на процесните стоки? 4. В случай, че отговора на въпрос № 2 и въпрос № 3 е отрицателен, вещото лице, след като отбере представителни проби от продукта и извърши анализ в акредитирана лаборатория, да определи вида на процесните стоки, дали същите съответстват на документите, представени от жалбоподателя  и дали представляват отпадъчни нефтопродукти?

Съдебният състав намира, че безспорно обстоятелствата по делото са следните и те намират опора в събрания доказателствен материал. В тази насока следва да се отбележи, че на 02.04.2018 г. служители на Централно митническо управление – Митница Л. са извършили проверка на площадката за съхранение на отпадъчни нефтопродукти, собственост на „А.Б.” ЕООД, при която са инспектирани Резервоари с №№ 6, 7, 8, 9, 10 и 11, като в тази насока са съставените Протоколи от л.27 до л.33 включително. При проверката е установено, че Резервоар № 6 е празен, а от останалите 5 резервоара са взети проби за анализ в Централната митническа лаборатория. Съответно са измерени и количествата на нефтопродуктите, съхранявани в тях, като е установено общо количество, възлизащо на 256 285 литра, като митническите служители са ги описали подробно на стр.34 от делото. На стр.50-55 след проведените анализи на посочените резервоари резултатите са показали, че пробите взети от Резервоари с № 10 и № 11 могат да се охарактеризират като отпадъчно нефтено масло. За останалите след химическите анализи е установено, че пробите взети от Резервоари №№ 7,8 и 9 не могат да се охарактеризират като отпадъчно масло по смисъла на Забележка 3 към Глава 27 на КН. Това е довело до запечатване с акцизни пЛ.би на тези резервоари. На 16.05.2018 г. по инициатива на Агенция „Митници” - Митница Л. е извършена инспекция от служители на „Б.” АД, което представлява акредитирано юридическо лице за осъществяване на стоков контрол, експертизи и анализи. Взети са по четири средни проби от посочените три резервоара и те са разпределени за вземане и разработване на средни проби. Целта на вземането на пробите е била анализ по показател плътност при 15 градуса Целзий. При съставения Протокол за извършена проверка под № 309/16.05.2018 г. Управителят Д. К. е възразил при вземане на пробите същите да служат за определяне само на един показател, като е отразено, че е недопустимо състоянието на процесните стоки да се определя на база на различни проби, взети по различно време и по различен ред. Настоявано е да се направи пълен анализ на показателите, за да може да бъде установено, дали стоката представлява отпадък. С депозираната по делото жалба дружеството е посочило, че при това второ пробовземане също не са изпълнени изискванията на Наредба № 3/2006 г. и в частност е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1, който текст гласи, че крайните проби се опаковат, маркират се с етикет и се запечатват с пЛ.би по начин, който да не позволява тяхното разрушаване и манипулиране.

Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, с оглед необходимостта да бъде разкрита обективната истина, бе назначена по делото Съдебно-техническа експертиза. Тук е мястото да се отбележи, че настоящия съдебен състав кредитира заключението на представената и приета от съда Съдебно-техническа експертиза, въпреки направеното от страна на ответника възражение. Вещото лице в своето заключение и в приемането му прави изключително детайлен анализ на процесния продукт. В тази насока се възприемат изложените мотиви и заключение от вещото лице като обективни, правилни и почиващи на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Основателно е възражението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че при извършените на 02.04.2018 г. и на 16.05.2018 г. проверки и при вземането на проби от процесните стоки, съответните митнически органи не са се съобразили с Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и съответното Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Настоящия съдебен състав споделя така направения извод от вещото лице по делото, че са налице противоречиви събрани доказателства, относно правилността при вземане на проби от процесните стоки. Действително, от показанията на свидетеля Г.Г., който е и актосъставител се посочва, че при вземане на пробите пробоотборника се е изваждал, като не е могъл да стигне до края. Това обстоятелство намира опора и в показанията на свидетеля И.И., който работи като механик в процесното дружество. Същият е категоричен, че при пускане пробоотборника той не е могъл да потъне надолу, стоял е на повърхността, леко е потъвал, натискан е да влезе, отваря се тапата, но въобще не може да влезе течност в пробоотборника. Същият е категоричен, че в нито един от резервоарите – обект на проверката пробоотборника не е потънал. Същият конкретизира, че контролните органи не са искали да хомогенизират продукта с помощни средства, т.е. да го разбъркат. По делото не са събрани доказателства и данни, дали използваният пробоотборник е бил метален и дали е съответствал на техническите изисквания. От показанията на свидетеля В.М. се установява, че същият е вземал пробите, като е използвал стандартен пробоотборник – метален с капаче и дръжка и свързан с него метален кабел – сърма с дръжка, с която се навива. Тук е мястото да се отбележи, че според описанията на свидетеля М. пробите са вземани с пробоотборник, който е подобен на този в Приложение 4, фигура 1 от Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Съгласно т.9.1.1 от посоченото Ръководство безспорно е описана процедурата, която трябва да се проведе за вземане на проби от резервоари, а именно, че за пробовземане се използва метален пробоотборник или бутилка в кошничка. От така описания стандартен пробоотборник, който  свидетеля М. е използвал, може да се направи извода, че същият не може да гарантира правилното вземане на проби от трите нива на резервоарите, тъй като от една страна няма как да гарантира потъването при силно вискозни продукти, каквито са настоящите и от друга страна напълването на пробоотборника с необходимото количество на точно определеното ниво, което безспорно намира опора и в показанията на свидетеля И.. Както правилно е отразило и вещото лице, съгласно т.7.2.1 от ръководството подходящи за този случай при вземане на проби е пробоотборника, който е показан на фигура 2 в Приложение 4, а именно метален пробоотборник с тежест. В Ръководството е посочено и е описано, че този метален пробоотборник с тежест е предназначен за вземане на проби от течности с повишен вискозитет, т.е. такива, които са по-гъсти, по-трудно подвижни. От всички събрани писмени и гласни доказателства и  доказателствени средства и от лабораторните анализи, безспорно е установено, че стоките - обект на обсъждане са били силно вискозитетни. Това намира опора и в показанията на свидетеля Г.Г., който е актосъставител по делото. Това е намерило отражение като констатация и във връзка с изготвяне на Съдебно-техническата експертиза, като е констатирано при пробовземането на 16.01.2019 г. Отново трябва да се посочи, че за да се образува сборна проба от един резервоар се вземат три проби – горна, средна и долна локални проби, които трябва да се съберат в съд за смесване и се хомогенизират, за да се образува сборната проба. В конкретния случай няма никакви категорични доказателства, че това е сторено. Липсват данни и доказателства за използването на уреди за хомогенизиране на взетите проби. Както вече бе посочено от показанията на свидетелите Г. и И. пробоотборника не е потъвал и е логичен изводът на вещото лице, че пробите са взети само от горната фаза на процесната стока, където е била разслоена течността в резервоарите. Вискозното нефтено масло е било на повърхността,  а на дъното е имало вода и утайка от твърди частици. Както е посочило и самото вещо лице, вероятно това е причината при първоначалните анализи да не е установено, че се касае за отпадъчно масло. Така констатираното се явява нарушение на т.7.5 от Ръководството, като съответните служители на Митницата е трябвало да предвидят съдове за смесване хомогенизиране на пробите, както и уреди за хомогенизиране. Отново следва да се акцентува, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви, като от своя страна свидетелят М. твърди, че е взел от всеки резервоар по три проби – горна, средна и долна, докато свидетелят И. твърди, че пробоотборника не е могъл да потъне, поради гъстата консистенция на процесната стока и не е било възможно вземането на средна и долна проба. От показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Д. това обстоятелство не се изяснява, тъй като последните не уточняват начина, по който са взети пробите. Пропуск, който е установен по делото и е налице неспазване на изискване от Ръководството е факта, че на 02.04.2018 г. не е спазена процедурата, описана в т.8.1 в Раздел 8. Изискването е в насока, че митническите служители са задължени да се запознаят предварително със стоката, като в тази насока следва да проучат придружителните документи, данни за безопасност и много други характеристики. Проучването включва и информация как са разположени стоките, техния вид, преценка за достъпа до стоката, възможните препятствия и ред други изисквания. Посочено е изчерпателно необходимата информация, която трябва да се събере, като едно от изискванията е какъв вид пробоотборник трябва да се използва, какви съдове за опаковане ще са необходими и какъв брой и ред още характеристики. Както е отбелязано и в Експертното заключение по делото няма приложен План. От приложените по делото документи става ясно, че стоката представлява отпадъчни нефтопродукти. Характерното за тези продукти е, че те не са хомогенни течности, разслоени са и обикновено съдържат вода и примеси, които се утаяват на дъното. Това което е изяснено по делото е, че вискозната част от продукта, която представлява нефтено масло обикновено преди хомогенизиране и при нормална атмосферна температура, без допълнително подгряване на резервоарите е много гъста и се намира в най-горния слой. Съдебният състав се солидаризира с така направената констатация от вещото лице, че е напълно възможно взетите проби на 02.04.2018 г. да са от повърхността на съдържанието в Резервоари с №№ 7, 8 и 9, като в тази насока е съобразено високият вискозитет на процесните нефтопродукти. Разбира се вещото лице не може да даде категоричен отговор по въпрос № 1 и отговор № 2, тъй като същата не е присъствала на пробовземането, а се позовава единствено и само на събраните противоречиви доказателства по делото. Съдебният състав намира за правилен и другия извод на вещото лице, касателно даване на отговор по категоричен начин, а такъв не може да се даде, че взетите проби на 02.04.2018 г. са били с химични характеристики, идентични на средните характеристики от съответните обеми, от които са били отбрани. От своя страна физичните характеристики могат да бъдат идентични на средните от съответните обеми. Този извод вещото лице базира на взетите проби от резервоарите, изпитани в Централната митническа лаборатория на 20.04.2018 г. Тези взети проби са от всички резервоари с №№ от 7 до 11 включително. Физичните характеристики на всички проби са показали, че се касае за нефтопродукти със силен вискозитет със специфичен черен цвят и мирис. От направените анализи е заключено, че процесните стоки се охарактеризират като остатъчно тежко масло /котелно гориво, мазут/. Вещото лице е акцентувало, че важен показател за доказване на вида на процесната стока би могъл да бъде определяне на вода и утайка, чрез центрофугиране по БДС 15862-88, но по този показател не са правени анализи на пробите. Подчертава се, че съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива условията, реда и начина за техния контрол, важен показател за определяне вида и качеството на котелните горива е съдържанието на вода и утайка, но както беше отразено, не са правени анализи на пробите по този показател. Правилен се явява на тази плоскост изводът на вещото лице, че резултатите от анализа на пробите взети на 02.04.2018 г. не могат категорично да свидетелстват за състава, качеството и вида на процесните стоки. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че след като вещото лице не е могло да даде категорични отговори на поставените от съда въпроси по първите три пункта, то за същото е съществувало задължението да отбере представителни проби от продуктите и да извърши анализ в съответните акредитирани лаборатории, за да може да определи вида на процесните стоки и дали те съответстват на документите, които са представени по делото и най-вече дали представляват отпадъчни нефтопродукти. В тази насока следва да се проследят предприетите действия от вещото лице, за да отговори на въпрос № 4. От своя страна назначеното по делото вещо лице е изискало от „Б.” АД представителните проби, взети на 16.05.2018 г. Същите са му били предадени на 26.12.2018 г. Вещото лице е констатирало, че пробите са били опаковани в стъклени буркани с метални капачки, пЛ.бирани, етикетирани и опаковани по надлежния ред. Последното е отразило, че тези предадени му проби не са отговаряли на всички условия, визирани в чл.9 от Наредба № 3/2006 г. и т.7.3 от посоченото Ръководство. Изискванията, визирани в тези текстове са, че съдовете за опаковане на пробите и начините на опаковане трябва да гарантират запазване на тяхната цялост и качествените характеристики. Особено важно е за нефтопродуктите съдовете да са устойчиви на въздействие на пробите, да не влошават качествените им характеристики, както и конструкцията им да позволява да се запушат, т.е. затворят херметически, да притежават здравина, да позволяват да не се повреждат при съхранение и при транспорт и разбира се да позволяват запечатването по такъв начин, че да не се стигне до неправомерно манипулиране. Към Съдебно-техническата експертиза е наличен снимков материал, относно предадените на вещото лице представителни проби. Безспорно те не отговарят на така посочените изисквания в Наредбата и Ръководството. Правилно и във връзка с компетентността и правомощията му вещото лице е изискало ново пробовземане от процесните стоки, което да се извърши от независим орган за пробовземане и контрол на горивата и това е било в лицето на „Б.” АД. Пробовземането е извършено на 16.01.2019 г., като в него са участвали трима представители на „Митница” – Л., включително един от управителите на дружеството и двама служители на „Б.” АД. Пробовземането е извършено и са съставени протоколи за вземане на проби от Резервоари № 7, № 8 и № 9. В тази насока са Протоколите за вземане на проби под № 01, № 02 и № 03, всички от 16.01.2019 г.; Сертификат за инспекция от 25.01.2019 г. и Протокол за извършена проверка от служителите на Агенция „Митници”, като всички тези писмени документи са приложени в Експертизата под Приложение № 2,3 и 4. На 18.01.2019 г. са представени за анализ в акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти на „Б.П.Р.” ЕООД представителни проби от процесната стока, които са били опаковани в метални контейнери с полиетиленови опаковки, пЛ.бирани и етикетирани от пробовземачите на „Б.” АД. Безспорно от така описаната хронология са били спазени всички изисквания на чл.9 от Наредба № 3/18.04.2006 г. и т.7.3 от процесното Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол върху акцизните стоки. Безспорен е и друг факт, че резултатите от анализите, които са приложени към Съдебно-техническата експертиза под Приложение № 3 и Приложение № 5 показват съдържание на вода и утайка в процесната стока, както следва: В Резервоар № 7 – 45% вода и утайка при норма не повече от 1%; Резервоар № 8 – 33,5% вода и утайка при норма не повече от 1%; Резервоар № 9 – 28,5% вода и утайка при норма не повече от 1%; Категоричният извод на вещото лице по приетата Съдебно-техническа експертиза е, че поради високото съдържание на вода и утайка в процесните проби се касае за отпадъчни нефтопродукти, а не за тежки масла, както е записано в заключенията от Централната лаборатория на Агенция  „Митници”. В тази насока се подчертава, че процесната стока не отговаря на изискванията за котелни горива, която е регламентирана в Приложение № 8 към чл.6 т.8 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Отразено е, че процесната стока не може да бъде изпитване за дестилационни характеристики, поради високото съдържание на вода и утайка в пробите по метода АSTM D 86 и не може да се причисли към категорията тежки масла по смисъла на т.1 буква „г” от Допълнителните забележки на Глава 27 НКН. Стоката – обект на делото, според вещото лице може да се причисли към категорията отпадъчни нефтени масла, която е описана в Забележка 3, буква „в” от Глава 27 от Комбинираната номенклатура. По смисъла на позиция № 2710 понятието „отпадъчни масла” означава отпадъци, съдържащи главно нефтени масла или масла от битуминозни минерали /описани в Забележка 2 към Глава 27/, смесени или несмесени с вода. Тези отпадъци включват: буква „в” – маслата под формата на емулсии във вода или смеси с вода, такива като тези получени в резултат от разливане на масла и цистерни и резервоари от измиване на резервоари за съхранение или от използването на смазочно-охлаждащи течности при машинна преработка. Безспорно дружеството притежава документи за наличните и открити количества отпадъчни нефтопродукти в резервоарите. В базата на дружеството са доставени отпадъчни нефтопродукти, които общо възлизат на 249 240 тона. Изводът, който прави вещото лице е, че вида и количеството на процесните стоки съответстват на документите, които са представени по делото и представляват Фактури, Кантарни бележки, Товарителници, Приемо-предавателни протоколи, Идентификационни документи и Пътни листове за доставки и съответно представляват отпадъчни продукти, които се класифицират с кодове на отпадъците 130506* 160708*. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци лабораторните анализи в акредитираната изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти на „Б.П.Р.” ЕООД показват високи стойности на вода и утайка, които са повече от 28% при норма не повече от 1%. Според заключението на вещото лице това е категоричен показател и доказателство, че процесната стока не отговаря на изискванията за котелни горива по смисъла на Приложение № 8 към чл.6 т.8 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Прави се също така извод, че поради високото съдържание на вода и утайка в изпитаните проби процесната стока не може да се причисли и към категорията „тежки масла” по смисъла на т.1 буква „г” от Допълнителните забележки на Глава 27 на КН. Категорично заключението на вещото лице по приетата от съда Съдебно-техническа експертиза е, че стоката може да се отнесе към категорията „отпадъчни нефтени масла”, която е описана в Забележка 3, буква „в” от Глава 27  на КН. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав с доверие възприе заключението на вещото лице. Експертизата е приета от съда и е извършена от специалист с необходимата квалификация и знания. Липсват индиция за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Заключението е обективирано ясно и точно с направени изводи по поставените задачи, като заключението е валидно и годно доказателствено средство и безспорно се кредитира, като надлежния способ за идентификация на конкретните стоки, което обуславя необходимостта от специални знания и умения, с които безспорно съдът не разполага. В тази насока не се споделят изложените доводи от страна на ответника, че приетата от съда експертиза е неправилна, непълна и неясна. Неоснователно се явява и възражението, че вещото лице не е компетентно да извърши класиране на продукта по Комбинираната номенклатура. Това е неуместен упрек, тъй като безспорно вещото лице не е коментирало и не е класирало отпадъчния продукт по Комбинираната номенклатура. Това е така, тъй като то не е компетентно да го направи. Същото е определило единствено, че изпитваните продукти, които са взети в негово присъствие от процесните резервоари са с много високо съдържание на вода и утайка, което е показано от лабораторните изпитвания на изпитвателната лаборатория на „Б.П.Р.”. Безспорно това не може да бъде нефтопродукт, който да не е отпадъчен продукт. Това със сигурност може да гарантира, че нефтопродуктите, които се държат в процесните резервоари са отпадъчни продукти и безспорно вещото лице не си е позволило да ги класира по КН, а единствено е отразило, че се изключват от категорията „тежки масла” по смисъла на т.1 буква ”г” от Допълнителните забележки на Глава 27 на КН, като стоката, която е била обект на изпитване може да се отнесе към категорията „отпадъчни нефтени масла”. Категорично се установява от обясненията на вещото лице, че продуктите и от трите резервоара са били силно вискозитни, черни на цвят нефтопродукти, с характерната миризма на нефтопродуктите, много гъсти са били, въпреки че са били подгрявани резервоарите предварително. Наблюдавало се е разслоение на водната фаза и това е установено и от присъстващите служители от Агенция „Митници”. Пробите са били хомогенизирани с миксер, т.е. уред подобен на миксер за разбъркване на бетон, като уреда е бил чист и кофите са били чисти. Тези подробности водят до единствения възможен извод за спазване на всички законови изисквания при пробовземането и извършените впоследствие анализи на база, на която е изготвена приетата от съда Съдебно-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото са събрани доказателства на първо място, че на извършените на 02.04.2018 г. и на 16.05.2018 г. проверки, при вземането на проби от процесните стоки съответните митнически органи не са се съобразили с изискванията на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. От митническите органи не са взети всички необходими мерки, които да гарантират, че формираните крайни проби са с физико-химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия проверяван обем по смисъла на §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3/2006 г. При пробовземането на 16.05.2018 г. безспорно е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № 3/2006 г. Тази разпоредба предвижда крайните проби да се опаковат, маркират и запечатват с пЛ.би по начин, който да не позволява тяхното разрушаване и манипулиране. От приложените по делото Протоколи за вземане на проби от 16.05.2018 г. пЛ.бирането на пробите е било извършено с пЛ.би с един и същи номер, а не с индивидуални пЛ.би с различни номера. Това винаги е индиция, че съществува възможност за подмяна и манипулиране, както разбира се не съществува никаква гаранция за запазване на тяхната идентичност. Тук е мястото да се отбележи, че видно от отразеното в Наказателното постановление, пробите от второто пробовземане са изпитвани по един показател, но в две лаборатории по причини, които остават неизяснени. Настоящият съдебен състав намира, че като не се е съобразил с посочените норми от Наредба № 3/2006 г. административнонаказващия орган е нарушил процесуалните правила и е довел до компрометиране на събрания доказателствен материал. Правилно е в тази насока възражението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че вида на продукта не е правилно установен и че процесната стока не представлява твърдяното от „Митница” – Л. „остатъчно масло”, а е отпадък, за който са представени всички документи, даващи основание за неговото съхранение на мястото, където е установено държането. Безспорно от приетата по делото Съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая се касае за отпадък, а не за енергиен продукт, за който се изисква документ за начисляване и заплащане на акциз при съхранението му, извън данъчен склад. Безспорно видно от експертното заключение е, че пробите взети от процесните стоки съответстват на описания в представените за тях документи, а именно „отпадъчен нефтопродукт” с код по КН 27199900, а не 27101999, както е посочено в НП. При извършената от „Митница” - Л. проверка на 02.04.2018 г. са били взети проби от Резервоари с №№ 7,8,9,10 и 11, като за всички тях са представени документи за отпадъци по ЗУО. Акцизни документи за този вид продукти не се изискват при тяхното транспортиране или съхранение на територията на страната. Това е така, защото отпадъчните масла, които са с код по КН 27109900 могат да бъдат въвеждани в данъчен склад и по отношение на тях могат да се прилагат правилата за режим отложено плащане на акциз само при тяхната преработка, което намира опора в разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗАДС. Когато същите се транспортират и само се депонират на територията на страната, не се издават специфични документи по ЗАДС, а само такива по ЗУО. Безспорно на тази плоскост жалбоподателя е имал правото извън територията на данъчния склад да държи и съхранява процесните отпадъци.

Настоящият съдебен състав, въз основа на гореизложеното намира, че незаконосъобразно и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

За правна прецизност съдебния състав намира са основателно да отбележи следното:

По делото е приложена и Заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 год.на Директора на Агенция “Митници” гр. С. и актуална такава Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, с която правоприемник е Директора на Териториална Дирекция „Д.”, от които по безспорен начин се установява компетентността на Началници на Митници, съобразно териториалната им компетентност да издават наказателни постановления по реда на ЗАДС. Безспорно Началника на Митница Л. е съответното компетентно лице, издало процесното Наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не се споделят така направените възражения от жалбоподателя и процесуалният му представител, че не е посочена датата на извършване на нарушението, което се явява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Безспорно нарушението се счита за открито към датата на съставяне на Констативния протокол за извършената проверка в обекта, а тя е 02.04.2018 г. и ясно е отразено както в акта, така и в НП. Споделя се обаче така направеното възражение, че формулираното по акта обвинение е неясно, като към момента на връчване на акта, не е могло да бъде разбрано каква е санкцията, която впоследствие е наложена. Нарушението, което е визирано е такова по чл.126 ал.1 от ЗАДС държане на енергиен продукт без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При така посочения състав на нарушение безспорно е, че на установяване подлежи размера на акциза на процесната стока. При съставяне и при връчване на акта на жалбоподателя този акциз не е бил определен. Като квалификация на нарушението е посочено количеството на процесната стока, а именно 103 339,48 литра, респективно при така повдигнато обвинение безспорно то се различава от количеството, въз основа на което е изчислена имуществената санкция по издаденото впоследствие Наказателно постановление. Настоящият състав намира, че наистина  и безспорно наказанието, което се определя е задължителния реквизит на НП, но задължителен реквизит на акта е описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. На тази плоскост, когато има обвинение за държане на стока, за която се дължи акциз, безспорно размерът на този акциз трябва да се посочи. С Наказателното постановление административнонаказващия орган има правото да наложи двойния размер на този акциз като санкция по чл.126 ал.1 т.2 от ЗАДС, но не може за първи път да го определя. При тези допуснати пороци от процесуално естество също се води до крайния извод за незаконосъобразност на атакуваното НП.

На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещото лице разходи по изготвената от него експертиза, извън тези, които бяха внесени по депозитната сметка на съда от жалбоподателя. Тези средства общо в размер на 198.20 лева бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления /Електронен фиш/ при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление /Електронния фиш/ е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 636/2018 от 13.07.2018 год. на Началника на Митница – Л..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

3

НОХД No 60/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.В.З.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 5.3.2019г.

За РП-***** прокурор Пашовска.

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен от ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на делото, сключено на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

С.В.З. – роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, строителен работник в *****гр. *****, женен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Поддържам постигнатото споразумение между представител на прокуратурата и защитата на обвиняемия, което е изготвено в писмен вид. В него са уточнени всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид, което поддържам. Искания за поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

на основание чл.381 и сл. НПК

по БП № 55/2019 г. по описа на РУ *****

/БП № 253/2019 г. по описа на РП-*****/

 

Днес на 26.02.2019 г. в гр. ***** между:

 

1. *****– прокурор при РП ***** и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на С.В.З., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. *****, пост. Адрес: ***, грамотен, неосъждан

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обвиняемият С.В.З., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. *****, пост. Адрес: ***, грамотен, неосъждан СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН:

ЗА ТОВА, че на 16.02.2019 г. около 22,57 часа в с. *****, общ. ***** по ул. „*****” до дом № 21 е управлявал МПС – лек автомобил „*****” с рег. № *****, негова лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 31/1902.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР гр. Враца – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия С.В.З., ЕГН ********** при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, както следва: лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК, се отлага от изтърпяване за срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага предвиденото по-леко наказание глоба.

На основание чл.343г НК на обвиняемия С.В.З. ЕГН ********** се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК, се приспада времето, през което обвиняемият З. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 16.02.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

На обвиняемия С.В.З. ЕГН ********** се възлагат направените деловодни разноски в размер на 44,88 лева за изготвяне на СХЕ, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД МВР гр. Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                     Защитник:            

  (*****)                          (адв. Г.П.)

 

                                                                 Обвиняем:

                                                                                        (С.З.)

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между *****- прокурор при Районна прокуратура град ***** и поддържано в днешното с.з. от ***** – прокурор в същата прокуратура, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на С.В.З. и С.В.З. ***, с ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 60/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият С.В.З. ***, с ЕГН **********, ВИНОВНО на 16.02.2019 г. около 22,57 часа в с. *****, общ. ***** по ул. „*****” до дом № 21 е управлявал МПС – лек автомобил „*****” с рег. № *****, негова лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 31/1902.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР гр. Враца – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия С.В.З. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия С.В.З. не се налага предвиденото по-леко наказание глоба.

На основание чл.343г НК на обвиняемия С.В.З. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което обвиняемият С.В.З. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 16.02.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

На обвиняемия С.В.З. се възлагат направените деловодни разноски в размер на 44,88 лева за изготвяне на СХЕ, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 60/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 5.3.2019г.

4

НОХД No 43/2019

Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.С.Н.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 11.3.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор И.М..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. С.К. от ВАК.

Пострадалата свидетелка лично.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛА СВ. С.И.: Да се гледа делото.

АДВ. СТ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец от страна на пострадалата свидетелка С. В. И. ***.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдим и пострадала свидетелка.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалата свидетелка.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.И.: Получила съм препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалата правата й по чл.84 и чл.76 от НПК, а именно правото да предяви Граждански иск в наказателния процес и да се конституира в качеството си на граждански ищец и частен обвинител.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.И.: Разяснено ми е правото на Граждански иск и правото да се конституирам като граждански ищец и частен обвинител по делото. Не искам да се конституирам като частен обвинител и граждански ищец по делото.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалата. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.И.: Аз не се противопоставям да се сключи споразумение, като както казах не искам да участвам. Нямам никакви претенции. Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са ми нарушени нито моите права, нито пък на подсъдимия. Моля, да си осъдите подсъдимия, както Вие прецените.

АДВ. СТ. К.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., пострадалата свидетелка, подсъдимия и служебен защитник адв. С.К. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала пострадалата свидетелка С. В. И..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

АДВ. СТ. К.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Н.С.Н.  - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалата свидетелка С.И. е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 15.02.2019 год. и както бе отразено в по-горните абзаци същата не желае да участва като граждански ищец и частен обвинител по делото и не се противопоставя делото да приключи по реда на Глава 29 от НПК.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. СТ. К.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.50 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 11.03.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. С.К. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. СТ. К.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ  НА НОХД № 43/2019г.  ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД  – М.,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 384, АЛ. 1 ОТ НПК

 

               Днес, 11.03.2019 година, в град М., област В., се постигна настоящото споразумение между:

1. И.М.    Прокурор при Районна прокуратура – гр. М., и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия   Н.С.Н., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

които се споразумяха ЗА ТОВА, ЧЕ:

Н.С.Н. *** се е заканил с убийство на С. В. И. ***, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му  - престъпление по чл.144, ал. 3 от НК.

Наказанието на Н.С.Н.  се определя при условията на  чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно: “ПРОБАЦИЯ” , като се определиха следните пробационни мерки:

1.      По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – ЕДНА ГОДИНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес ***  - три пъти седмично;

2.      По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Веществени доказателства НЯМА

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди НЯМА.

               Направени по делото разноски няма.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:                                     СЛ. ЗАЩИТНИК:

      /И.М./                                /адв. Ст. К./

 

 

ПОДСЪДИМ:

         /Н.Н./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М., служебен защитник адв. С.К. от ВАК и подсъдимия Н.Н., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор И.М., служебен защитник адв. С.К. от ВАК и подсъдимия Н.Н., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Н.С.Н.  - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 03.12.2018 г. в гр.М., на ул.”В.А.” пред дом № 14, се е заканил с убийство на С. В. И. *** и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.С.Н.  следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС,*** за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на подписване ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия Н.С.Н.  мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 394/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 43/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.15 часа.

В законна сила на 11.3.2019г.

5

НОХД No 46/2019

Грабеж

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

В.П.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 11.3.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. Д.С. от ВАК.

Пострадалият свидетел редовно призован, не се явява, нито пък се представлява.

Родителят П.П. лично.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Д. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

РОДИТЕЛ П. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец от страна на пострадалия свидетел Д.Ц. ***.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалия свидетел е редовно призован, не се явява, нито пък се представлява и не е посочил причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последния не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдим и родител.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Делото следва да се гледа при закрити врати. Намирам, че не се налага да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. Д. С.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

РОДИТЕЛ П. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Налице са основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия, служебен защитник адв. Д.С. от ВАК и родителят П.П., а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати. Не е необходимо да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото е необходимо да бъде осъществено при закрити врати. Не е необходимо да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

АДВ. Д. С.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

РОДИТЕЛ П. П.: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласна съм да се сключи споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: В.П.П. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалия свидетел Д.Н. е бил редовно призован за днешното съдебно заседание, като е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 22.02.2019 год.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Д. С.: Не правя отвод на състава.

РОДИТЕЛ П. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.55 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 11.03.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М., адв. Д.С. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия и родителя П.П., при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Д. С.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

РОДИТЕЛ П. П.: Моля, да одобрите споразумението.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е

За решаване на НОХД № 46/2019 г. по описа на Районен съд гр. М., сключено на основание чл.384  НПК

 

Днес, 11.03.2019 г. в гр.М. се постигна настоящото споразумение между:

1. Н.К. – Прокурор при Районна прокуратура гр.М., и

2. Адв. Д.С. от ВрАК – като сл. защитник на обвиняемият В.П.П., ЕГН **********, роден на *** г.  в гр. М., жив. гр. Р. област В., ул. „ Г.Б.” № 4, които се споразумяха за следното:

В.П.П. се признава за виновен за това, че:

 Макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, на 22.12.2018 г. на ж.п. гара Р., е отнел от владението на собственика Д.Ц. ***, 1 бр. мобилен телефон, марка „Л.“, 1 бр. кожен калъф за телефон „Л.“, 1 бр. портфейл от изкуствена кожа и сумата от 41. 80 лв., или всичко на обща стойност 174. 80 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удар с юмрук в гърдите на пострадалия – престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. 

Наказанието на В.П.П. за това престъпление се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“, предл.второ от НК, а именно Пробация, с пробационни мерки, както следва:

1. По чл. 42а, ал.2, т.1от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;

2. По чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Веществени доказателства – няма.

Причинените от деянието имуществени щети в размер на 174.80 лв. са възстановени.

Направените по делото разноските в размер на 51.52 лв. се възлагат на подсъдимия, със съгласието на неговата майка и законен представител П.Ц.П. ***.

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

           ПРОКУРОР:                                   СЛ. ЗАЩИТНИК:

                      /Н. К./                                    /адв. Д. С./     

 

           РОДИТЕЛ:                                      ПОДСЪДИМ:

                /П.П./                               /В.П./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., служебен защитник адв. Д.С. от ВАК, подсъдимият В.П. и родителя П.П., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., служебен защитник адв. Д.С. от ВАК, подсъдимият В.П. и родителя П.П., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ В.П.П. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това,  че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 22.12.2018 г. на ж.п. гара Р., е отнел от владението на собственика Д.Ц. ***, 1 бр. мобилен телефон, марка „Л.“, 1 бр. кожен калъф за телефон „Л.“, 1 бр. портфейл от изкуствена кожа и сумата от 41.80 лева, или всичко на обща стойност 174.80 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удар с юмрук в гърдите на пострадалия – престъпление по чл.198 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК. 

ПОДСЪДИМИЯТ В.П.П. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”, пр.второ от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимия В.П.П. лично и със съгласието на майка му П.Ц.П. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 51.52 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия В.П.П. мярка за неотклонение „Надзор на ИДПС”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Надзор на ИДПС” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия В.П.П. мярка за неотклонение „НАДЗОР на ИДПС”, взета по ДП № 265/2018 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 46/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.15 часа.

В законна сила на 11.3.2019г.

6

НЧХД No 531/2018

Обида и квалифицирана обида

М.К.Д.

Д.К.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 13.3.2019г.

Тъжителката редовно уведомена, не се явява, нито пък се представлява от адв. К.Т. от ВАК, също редовно уведомена в предходното съдебно заседание.

Подсъдимата лично и с адв. В.З. от ВАК.

По делото е била изискана Справка от Управителя на „Н.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., но такава не е приложена по делото, като всички Известия за доставяне са върнати с отметка, съответно „Преместен на друг адрес” и „Непотърсен”. С резолюция от 06.03.2019 г. съдия-докладчика по делото е уведомил всички страни, че изпратените писма с изисканата справка и на двата адреса в гр.С. са върнати като невръчени от „Български пощи”, като получателя не е открит. Видно от приложените известия всички страни са уведомени за посочените обстоятелства.

АДВ. В. З.:  Настоящето производство е насрочено с начален час 09.15 часа. Преди нашето дело имаше друго дело от 09.00 часа, като до този момент не съм виждал процесуалния представител на тъжителката, както и самата тъжителката. По делото няма постъпила молба със съответните доказателства за невъзможност да се яви, както процесуалния представител, така и тъжителката по делото. В настоящия момент часа е 09.50 и все още няма явяване както на тъжителката, така и на процесуалния представител. Намирам, че при това положение съвсем законосъобразно, обосновано и в съответствие със съдебната практика, съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК. Моето предположение е, че тъжителката е преценила, с оглед събраните по делото доказателства, че няма безспорно такива, поради което доброволно се е оттеглила. Ето защо ще Ви моля, да бъде прекратено делото и да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.

ПОДСЪДИМА: Поддържам това, което каза моят адвокат.

 

Съдът намира, че следва съдебния секретар по делото, в лицето на Е.Г., да провери за втори път дали пред съдебната зала са се яВ.тъжителката и адв. К.Т. от ВАК.

След направена констатация в 10.10 часа се установи, че пред съдебната зала и в този час не се явяват нито тъжителката, нито адв. К.Т. от ВАК, която е процесуален представител на тъжителката. По делото не са постъпили никакви молби и не са посочени никакви причини от уважителен характер, които да доведат до неявяване на тъжителката и нейния процесуален представител. В тази насока законодателя е категоричен, че наказателното производство се прекратява по образувано по тъжба на пострадалия дело, когато частния тъжител не се яви в съдебното заседание без уважителни причини, включително и когато не се яви негов повереник. В конкретния случай, след направени няколко проверки по делото е констатирано, че пред съдебната зала и в съдебната такава не се намират нито тъжителката, нито адв. К.Т. от ВАК, която е повереник на тъжителката. По делото не са депозирани никакви молби с посочване на причини от уважителен характер за неявяването на тъжителката и нейния повереник. Ето защо, наказателното производство в съдебното заседание следва да бъде прекратено и бъдат възложени направените по делото разноски от страна на подсъдимата на тъжителката.

Водим от горното съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 531/2018 г. по описа на МРС на основание чл.289 ал.1, вр. с чл.24 ал.5 т.5 от НПК.

ПРИСЪЖДА и ВЪЗЛАГА на основание чл.190 ал.1 от НПК на частната тъжителка М.К.Д. направените от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес за подсъдимата и адв. Вили З. от ВАК и от получаване на съобщението от тъжителката и адв. К.Т. от ВАК.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.20 часа.

 

7

НОХД No 71/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.С.И.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 13.3.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Ц.П..

Обвиняемият лично и с адв. К.К. ***.

По делото е постъпила Справка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ 2224/18 от 12.03.2019 г., ведно със Справка от Районна прокуратура гр.Б. под вх.№ 473/2019 от 12.03.2019 г., относно изтърпяните до този момент наказания от обвиняемия, както и заверен препис от Определение № 22/17.12.2015 г., постановено по НЧД № 548/2015 г. по описа на Районен съд гр.Б., влязло в сила на 29.12.2015 г., с което е постановена съдебна реабилитация.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства към делото постъпилите писмени документи.

АДВ. К. К.: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства към делото постъпилите писмени документи.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Справка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ 2224/18 от 12.03.2019 г., ведно със Справка от Районна прокуратура гр.Б. под вх.№ 473/2019 от 12.03.2019 г., относно изтърпяните до този момент наказания от обвиняемия, както и заверен препис от Определение № 22/17.12.2015 г., постановено по НЧД № 548/2015 г. по описа на Районен съд гр.Б., влязло в сила на 29.12.2015 г., с което е постановена съдебна реабилитация.

Водим от горното съдът

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ 2224/18 от 12.03.2019 г., ведно със Справка от Районна прокуратура гр.Б. под вх.№ 473/2019 от 12.03.2019 г., относно изтърпяните до този момент наказания от обвиняемия, както и заверен препис от Определение № 22/17.12.2015 г., постановено по НЧД № 548/2015 г. по описа на Районен съд гр.Б., влязло в сила на 29.12.2015 г., с което е постановена съдебна реабилитация.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Б.С.И. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Б.“ ЕООД гр.Б., неосъждан-реабилитиран по силата на чл.87 от НК, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. К. К.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М   Е  Н  И  Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

чл. 381 и следващите от НПК

 

 

               Днес, 13.03.2019 год. на основание чл. 381 и следващите от НПК, се сключи настоящето СПОРАЗУМЕНИЕ за прекратяване на наказателното производство и решаване на делото по ДП № 2224/2018 год. по описа на РП-М., № 399/2018 год. по описа на РУ-М., против Б.С.И. ***, обвиняем, за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

 

 

                                                    І.  С   Т   Р   А   Н   И

 

1. Районна Прокуратура М. - представлявана от  прокурор Ц.П.;

2. Адвокат  К.К. ***, защитник на  Б.И. ***;

3. Обвиняемият Б.С.И. с ЕГН ********** *** – роден *** ***, българин, българско гражданство, неженен, със средно образование, работи в „Б.“ ЕООД гр. Б., неосъждан с адрес *** тел. ХХХХ.

Страните постигнаха съгласие с настоящето споразумение наказателното производство да бъде прекратено и да не се провежда съдебно производство по общия ред при следните условия:

 

                                               ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

 

Обвиняемият Б.С.И. с ЕГН ********** *** 

СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН, в това, че :

       На 16.12.2018 на гл. път Е- 79 км. 166 000 между с. Р. и с. Л.Д.,общ. М., с посока на движение гр. В. – гр. Б., е управлявал лек автомобил марка „А.“ с рег. № ХХХХ, собственост на С.Л.С.от гр. Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 промила, установено по надлежния ред – техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с  № ARDN0014-престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

                                           

ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

 

На основание чл. 343б, ал. 1НК вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на обв. И. се определя наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на същото се отлага за срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 3 НК на обвиняемия не се налага по-лекото наказание „Глоба“ предвидено за това престъпление от закона.

На основание чл. 343г НК лишава обв. И. от право да управлява МПС за срок от 10 месеца от влизане в сила на настоящото споразумение.

                            

ІV. НЕВЪЗСТАНОВЕНИ ЩЕТИ

                              Невъзстановени щети по делото няма.

V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

                              Разноските по делото: не са направени.

VІ. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: няма

 

               На страните е известно и същите се съгласяват с правните последици от споразумението, а именно, че след одобряването му от първоинстанционния съд, определението на съда по чл. 382, ал. VІІ НПК е окончателно и има последиците на влязла в сила присъда за Б.С.И. и не подлежи на въззивно и касационно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите  на чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра, които се представиха на съда за одобрение.

               Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

 

                  С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

                    /Ц.П./                                    /адв. К. К./

 

 

                                                                      ОБВИНЯЕМ:

                                                                              /Б.И./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Ц.П., адв. К.К. от САК и обвиняемия Б.И., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Ц.П., адв. К.К. от САК и обвиняемия Б.И., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.С.И. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Б.“ ЕООД гр.Б., неосъждан - реабилитиран по силата на чл.87 от НК, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 16.12.2018 г. на гл. път Е-79 км.166+000, между с.Р. и с.Л.Д., община М., с посока на движение гр.В. – гр.Б., е управлявал лек автомобил марка „А.“ с рег. № ХХХ, собственост на С.Л.С.от гр.Б., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 промила, установено по надлежния ред – техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с  № ARDN0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.С.И. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на Б.С.И. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК Б.С.И. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Б.С.И. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Б.С.И. съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Б.С.И. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 399/2018 год. по описа на РУ  гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 71/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.20 часа.

В законна сила на 13.3.2019г.

8

АНД No 41/2019

Други административни от наказателен характер дела

Й.Й.И.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 14.3.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29/22.01.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б., упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на нарушителя Й.Й.И. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА и са ОТНЕТИ на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата 1 брой рибарска въдица с макара,ведно с 1 брой маломерен мрежен уред тип „парашут”, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Й.Й.И. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 29/22.01.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се иска от съда да бъде променен, респективно отменен размера на наложената санкция. Акцентува се, че жалбоподателя не е извършвал любителски риболов, тъй като при проверката няма констатиран улов на риба, както се твърди, че риболова със средство тип „парашут” не може да бъде определян като любителски.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, но е ангажирал Писмено становище по делото. Посочва се, че както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им със закон правомощия. На следващо място се акцентува, че безспорно е доказан извършителя на нарушението и че констатираното не може да се счете за маловажен случай, тъй като риболовът е със забранени средства.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е  процесуално допустима. Тук е мястото да се посочи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 25.01.2019 г., като в тази насока е Известие за доставяне с клеймо от същата дата, а жалбата е депозирана пред ответника на 30.01.2019 г., респективно изпратена на 29.01.2019 г., като в тази насока е пощенски плик в оригинал с клеймо от посочената дата.

Акт за административно нарушение № 29/19 от 12.12.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.12.2018 год. в 14.00 часа на река “Р.”, при с.Р., община Р., извършва любителски риболов в река „Р.”, като използва малоразмерен мрежен уред тип „парашут”, което е в нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни, писмени и веществени доказателствени средства, а именно:  НП № 29/22.01.2019 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 14.01.2019 г., постановено по Преписка № 52/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., 2 броя Известия за доставяне с клеймо от 25.01.2019 г. и 11.01.2019 г., АУАН № 29/19 от 12.12.2018 г., Констативен протокол № 141133/12.12.2018 г., Разписка за отговорно пазене на вещи № 057300/13.12.2018 г., Справка от Директора на РДГ гр.Б. от 07.01.2019 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 29.01.2019 г., Длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист – горски инспектор”, Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г. и Длъжностна характеристика за длъжността „Специалист – горски инспектор”. Съответно са разпитани свидетелите К.К. и И.И. и двамата служители към РДГ гр.Б. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, непротиворечиви и потвърждават така описаната в акта, респективно в НП фактическа обстановка. От показанията им безспорно се установява, че на 12.12.2018 г. са били на обход в Община Р., като минали покрай с.Р. и установили, че на река „Р.” има много риболовци. Решили да направят проверка и когато спрели на реката забелязали жалбоподателя, който като ги видял придърпал и извадил въдицата си с маломерен мрежов уред, така наречения „парашут”. Свидетелите конкретизират, че парашута представлява един метър мрежа, който накрая завършва с олово, което е с цел да не го носи течението, като наименованието „парашут” произлиза от факта, че при падането си във водата се разтваря като парашут, в резултат на което рибата се заплита в мрежата и тъй като самата мрежа е като жилка рибата остава там. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателя е извадил въдицата от водата и е прибрал парашута в джоба си. През целя период на констатиране на нарушението жалбоподателя е бил наблюдаван от двамата свидетели. Последният при съставяне на акта не отрича, че се е опитал да скрие парашута, не е дал обяснение защо го използва, но се е извинил за постъпката си. И двамата свидетели констатират, че жалбоподателя е имал риболовен билет и че констатираното от тях нарушение е било установено преди това и от другите риболовци, които са потвърдили, че действително жалбоподателя преди констатиране на нарушението е използвал парашут. Уредът бил иззет с въдицата и е на съхранение в ДГС гр.М.. В тази насока е Разписка за отговорно пазене на вещи от 13.12.2018 г. За констатираното нарушение бил съставен Констативен протокол от 12.12.2018 г., както и процесния АУАН, с който жалбоподателя се запознал, подписал го и не направил възражение по него. По делото е приложено и Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство на Районна прокуратура гр.М. от 14.01.2019 г., с което е установено, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.238 от НК. Констатирано е, че е налице административно нарушение, при което преписката е изпратена на административнонаказващия орган, който от своя страна е издал атакуваното НП.

Към писмените доказателства се присъединяват и Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, Длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист – горски инспектор”, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г. и Длъжностна характеристика за длъжността „Специалист – горски инспектор”, от които по безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя К.К. да съставя актове по ЗРА и безспорно заеманата от него длъжност, а именно специалист горски инспектор, както и компетентността на наказващият орган да издава Наказателни постановления за нарушения по ЗРА.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, спазена е компетентността на авторите им, които са оправомощени със заповед на министъра на земеделието и храните за съставяне на акта и за издаване на наказателното постановление. Както в съставения акт, така и в издаденото НП нарушението е описано съобразно изискванията на закона с фактическите му признаци без различие в тях, посочено е мястото на извършването му, дадена е правна квалификация на деянието. Не е основателен доводът на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в тази връзка.

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА и го е санкционирал с административно наказание Глоба на основание чл.73 ал.1 от закона. Разпоредбата на чл.35 ал.1 т.7 ЗРА (ред.ДВ, бр.59/03.08.2012 г., в сила от 06.08.2012 г.) забранява стопанския и любителския риболов в обектите по чл.3 ал.1 с маломерен мрежен уред тип „парашут”. Според легалното определение в § 1 т.47 от ЗРА, по смисъла на този закон „парашут” е вид малоразмерен мрежен уред, състоящ се от единична мрежа, закачена на края на влакното, с различна големина на „окото” и тежест, закрепена в средата, при който мрежите остават на дъното на водния обект и продължават да задържат и умъртвяват водни организми. Разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗРА предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 2000 лева за този, който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.35 ал.1 т.4, 5 и 7 от ЗРА.

От събраните доказателства се установи по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателя. От събраните доказателства в съдебно заседание се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.73 ал.1, вр. с чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА, като на установената дата е извършвал риболов със забранен уред. Като правоспособен риболовец следва забраната да му е била известна. За осъществяването на нарушението не е необходимо да е уловена риба. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на посочената норма и го е санкционирал с предвиденото за него административно наказание глоба. Наложената глоба е в минималния размер от 1000 лева, предвиден в чл.73 ал.1 от закона и е съобразена с тежестта на нарушението, възрастта на наказаното лице, отсъствието на данни за други негови противообществени прояви.

Съдът намира, че не следва да се уважи възражението, че за да е осъществен състава на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА, съответният риболовец трябва да е уловил риба. В § 1 т.26 от ЗРА е посочено какво представлява риболов, като са изброени отделни дейности, всяка, от които сама по себе си представлява риболов. В конкретния случай е налице първата хипотеза, а именно – поставяне на неразрешени уреди във водата за улов на риба. В много от разпоредбите на ЗРА, които предвиждат санкции, законодателят е посочил като нарушение „който лови риба”. Там където обаче законодателят е искал да въведе като административно нарушение улавянето на риба, го е казал изрично, използвайки формулировката „който улови риба” – чл.66 от ЗРА, т.е. в настоящия случай тълкуването на законовите разпоредби  се извършва превратно, т.е. не в духа на закона. Освен че е посочена правилно нарушената разпоредба, наказващият орган е посочил правилно и разпоредбата, въз основа на която е наложил административното наказание, а именно тази на чл.73 от ЗРА.

Законосъобразно с Наказателното постановление въдицата с макарата и уредът тип „парашут” са отнети в полза на Държавата, с оглед предвиденото в чл.90 ал.1 ЗРА отнемане на уредите, средствата и приспособленията, с които са придобити рибата и другите водни организми в случаите по чл.73 от закона. Безспорно въдицата е използвана за извършване на нарушението, като към нея е бил прикрепен забраненият за риболов уред, като разпоредбата на закона е императивна и не предвижда изключения, свързани с тежестта на деянието или със стойността на използваното средство. Подлежи на изземване не само уреда, който е забранен за използване при любителски риболов, но и въдицата, на която е бил прикрепен.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В конкретния случай е налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от административнонаказващия орган и направените изводи са правилни. Административнонаказателната отговорност се реализира при виновно неизпълнение на административни задължения и глоба се налага на определено физическо лице за извършено конкретно административно нарушение. В конкретният случай обективната страна на нарушената императивна норма на чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА е осъществена. От субективна страна деянието е извършено виновно.

Съдът намира, че така образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН, като административнонаказващия орган е наложил административно наказание глоба от 1 000 лева, какъвто е минималния размер от предвидената в чл.73 ал.1 от ЗРА. Същата е определена, съгласно изискванията на чл.27 и сл. от ЗАНН. Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена в минимален размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правилно и съгласно изискванията на чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата уредите, с които е извършено нарушението.

Съдът намира, че не се касае за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради малозначителност на деянието и липса на обществена опасност на същото и на дееца. Обстоятелството, че при извършвания любителски риболов не била намерена уловена риба е извън обхвата на понятието “риболов”, тъй като е достатъчно поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба. Не може да се приеме, че нарушителят не е знаел закона, относно забраната да се използва при риболов мрежен уред тип “парашут”. Напротив, поведението на жалбоподателя по недвусмислен начин показва, че е знаел за забраната да се използва при улов на риба уред тип “парашут”. Настъпването на вреда в резултат на деянието не е елемент от състава на нарушението по чл.73 ал.1, вр. с чл.35 ал.1 т.7 от ЗРА, поради което липсата на такава в случая не е предпоставка за маловажност по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Административнонаказващият орган е наложил наказанието в размер на предвидения минимум. Значителният размер на този минимум очевидно законът свързва с обществената опасност на деянието и необходимостта от засилена превенция, с оглед постигане целите на Закона за рибарството и аквакултурите по чл.1 ал.2 за устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми за прилагане правилата за отговорен риболов.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 29/22.01.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

9

АНД No 588/2018

КАТ

Л.Т.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 15.3.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

                 Жалбоподателя Л.Т.Т. ***  обжалвал в срок  Наказателно постановление № 18-0300-000624/28.11.2018 г.   на Началник  РУП-Мездра  към ОД-МВР-Враца , с което на основание чл. 174 ал.1 т.2  ЗДвП е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение   на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП  , като на основание наредба Iз-2539 на МВР за това нарушение след влизане в сила на НП се отнемат и 10 контролни точки .

                 Жалбата е подадена в бланкетен вид, като се отрича извършване на  нарушението и се навеждат  доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи  до незаконосъбразност и неправилност на НП,въз основа на което се иска неговата отмяна . Прави се алтернативно искане  глобата да бъде намалена към минимален размер, поради липса на доходи.

                 В хода на съдебното  производството жалбоподателя  редовно призован  се явява лично и с адв. М. С.. Защитникът поддържа  жалбата. Конкретизира  , че в НП е отразено  издаването му въз основа на АУАН Д689902 , като приложения към делото АУАН  е под № 659. Посочва се и  разминаване в  мястото на нарушението, като в НП е посочен км.14200, а в АУАН км.14100. Твърди се и  неправилно изписване   диспозитива на нарушението по приетата правна квалификация  спрямо санкзционната норма    чл. 174 ЗДвП определяща различни по размер наказания  съобразно  степента на установената употреба на алкохол.

                  Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, а в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, предлага жалбата  да бъде оставена без последствие и наложените  наказания  бъдат  потвърдени.

                 Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от актосъставителя  Н.М.  и  очевидците  на нарушението  Н.В. и Н.К..

                  Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.                  

След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС-Мездра  в този съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна :

                   На 03.11.2018 година  свид. М., В. и К. ***  получили сигнал за станало ПТП  около 12.00 ч. на път VRC 1143, км. 14200  между селата Царевец и  Старо  село, общ. Мездра.  На място установили  катастрофирал  и преобърнал се в канавката  автомобил марка „Опел Вектра“ с № Вр 3618 ВР с  водач Л.Т.Т. , който пред тях  заявил, че управлявал автомобила . Св. В. го изпробвал с  Алкотест Дрегер“, кото показал 1,27 промила употреба на алкохол. Бил съставен АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП , който бил подписан от водача Т. без възражения.  Бил издаден и талон за медицинско изследване  № 0008509, като при извършената химическа експертиза била определена концентрация  на алкохол в кръвта на Т. 0,95 промила. Било образувано  ДП по чл. 343б ал.1 НК, като с оглед  заключението  на експертизата съобразно концентрацията на алкохол в кръвта на Т.  ДП било прекратено с Постановление на РП- Мездра от 09.11.2018 г.  и изпратено  по компетентност на РУ-Мездра за налагане  на административно наказание.  В изпълнение на тази дейност  било издадено атакуваното Наказателно постановление № 18-0300-000624/28.11.2018 г.   на Началник  РУП-Мездра  към ОД-МВР-Враца , с което на основание чл. 174 ал.1 т.2  ЗДвП  Л.Т.Т. е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение   на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП  , като на основание наредба Iз-2539 на МВР за това нарушение след влизане в сила на НП се отнемат и 10 контролни точки.

                  При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна :

Жалбата е не неоснователна .

Пледоарията на защитата  акцентира единствено върху процесуални нарушения  без да се оспорва нарушението по същество.  Твърденията за допуснати такива са несъстоятелни. Действително в НП е отразено , че по случая е съставен  АУАН Д 689902, като такъв акт е приложен на л.16 от преписката  и този  номер фигурира в бланковия номер. Ръкописното изписване на друг номер на акта  касае деловодно оформяне , като по същество е налице  пълна идентичност  между  посочения в НП АУАН  и съставения на място такъв  серия Д / горния ъгъл  в ляво/ и №0689902/горния десен ъгъл на акта на л.16/. Също така  НП е издадено на основание чл.36 ал.2 ЗАНН въз основа на прекратено ДП,поради което е безпредметно в него да се посочва номер на съставен АУАН , респ. да се изтъкват доводи за несъответствие в тази насока , както подхожда защитата . Отделно от това , но в този контекст , в  акта е посочен км.14200, където е  извършено нарушението, който съответства на отразеното в НП и свидетелските показания на свидетелите В. , К. и М. . Както в самия акт , така и в НП нарушението е конкретизирано още по- ясно , при пълно съответствие  на относимите за това обстоятелства  относно типа път  и посоката на движение с. Старо село-с. Царевец, т.е.  мястото на нарушението е сведено  до пътна отсечка между две близки  села в община Мездра. При тези доводи, съдът намира, че административно наказателното производство е протекло законосъобразно. Актосъставителя и наказващият орган не са допуснали никакви процесуални нарушения,опорочаващи производството до степен на отмяна на атакуваното НП . Правната квалификация въздигната от актосъставителя и приета от АНО по чл.5 ал.3 т.1пр.1 ЗДвП  съответства на текстовото описание на нарушението .Правилно е ангажирана и относимата за нея санкционна норма на чл. 174 ал.1 т.2  ЗДвП, тъй като установената  крайна концентрация на алкохол в кръвта на водача Т.  е над 0,8 промила.

                  АУАН е съставен  от  компетентно лице  по смисъла на чл. 189 ал.1  ЗДвП вр. чл.37 ал.1 б. “а” ЗАНН, какъвто се явява младши автоконтрольор М.  по силата на приложена към делото  делегираща  компетентност   на Заповед  № 8121з-515/14.05.18 година на МВР, където  в т.1.3 безусловно  е посочено, че   младши автоконтрольорите  в териториалните звена на ОД МВР  имат право да съставят АУАН за нарушение на ЗДвП. Съставения  акт носи всички необходими реквизити по чл. 42 ЗАНН, подписан е от нарушителя, както и от  актосъставителя М. и очевидеца  на нарушението В.  , при което  е спазен чл. 40 ал.1 ЗАНН, след което е  предявен на нарушителя  по реда на чл. 43 ал.1 ЗАНН, който  го подписал  без възражения.

                     НП също е издадено от компетентен орган по силата  на чл. 189  ал.12  ЗДвП вр. чл. 47 ал.2 ЗАНН в лицето на началник РУП-Мездра. Препращащата норма на чл. 189  ал.12 ЗДвП определя , че НП могат да  се издават   от Министъра на вътрешните работи или от определени от тях длъжностни лица. Цитираната по- горе заповед  на МВР № 8121з-515/14.05.18 година в т.2.8 делегира компетентност  на началниците на  РУ в ОД МВР да издават  НП за нарушения на ЗДвП.

                       Правната  квалификация   на нарушението   съответства на текстовото  описание  в АУАН и НП, като са посочени обстоятелствата на извършване  и признаците от  обективна и субективна страна, обект и субект .

                         От показанията  на  свидетелите  М., В. и  К.  нарушението  се установява по несъмнен и категоричен начин. Тези свидетели като служители на МВР първи посетили произшествието и установили на място жалбоподателя Т. , който заявил , че той е управлявал автомобила Опел Вектра с рег.№ Вр3618ВР и не отрекъл да е употребил алкохол .  Тези лица  като служители на ОД-МВР-Враца извършили проба  на водача жалбоподател  с техническо средство “алкотест дрегер ARDN” с № 0014 , като уредът отчел 1,27 промила алкохол в кръвта,което наложило по реда на чл.6 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или  наркотични  вещества или техните аналози да бъде издаден в 13,30 часа на 03.11.2018 г. талон за кръвно изследване на Т. под № 0008509 /л.25 от преписката/.В талона било отразено, че Т. не приема показанията на техническото средство , което наложило вземане на кръв за лабораторно изследване по смисъла на чл. 6 ал.4 от Наредбата.  Такова било изготвено в съответствие с разпоредбата на чл. 11 и сл. от Наредба №1/2017 г. и чл.174 ал.4 ЗДвП ,като количеството алкохол в кръвта на водача Т. била установена на 0.95 промила видно от приложеният протокол №200/06.11.2018 г. за извършена химическа експертиза /л.28 от преписката/ , която стойност е определяща по силата на чл. 171 т.1 б”б” изр.последно вр.чл. 174 ал.4 ЗДвП . При това  положение, с оглед сочените доказателства /показанията на М.,  В. и К. ,както и заключението на извършената химическа експертиза /  установяват по несъмнен начин, че именно Т.   е бил лицето , което  на посоченото  в НП време , място и дата е управлявал  автомобил “ Опел Вектра “ с рег.№ Вр 3618 ВР с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона 0,5 промила, а именно 0.95  промила, с което е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП . Нещо повече-самото нарушение  не е  оспорено по същество от  защитника в с.з , който навижда единствено доводи за нарушена процедура по ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Самият жалбоподател също не оспорва нарушението ,като  е подписал акта без възражения. Освен това е дал показания като свидетел при образуваното ДП, където също не отрича  управление на автомобила след употреба на алкохол.

                   Нарушението по чл. 5 ал.3  т.1 пр. 1 вр . чл. 174 ал.1 т.2 ЗДвП се изразява в изпълнително деяние свързано с управление на МПС  от водач употребил алкохол в рамките над 0,8 промила до 1,2 промила. Тази норма  борави с термина “водач на ППС”, като по силата на §6 т.10 , т. 11 и т.12  ДРЗДвП автомобилът   е вид МПС  включващо се в  понятието   “Пътно превозно средство”. Съгласно  §6 т. 25 ДРЗДвП водач   на ППС е лицето , което го е управлявало т.е. изисква се реално  движение на определено МПС , каквото в случая несъмнено е налице  от страна на  жалбоподателя Т.  като водач на управлявания  автомобил в нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1  ЗДвП , поради употреба на  алкохол.  От обективна страна това нарушение се извършва , когато МПС е управлявано ,  т.е. да е било в движение  без значение  изминато разстояние  и времеви период на управление.

                    Ето защо за нарушението по чл. 5 ал.3  т.1 пр.1 ЗДвП Т. правилно  е санкциониран  при доказаност на същото при законна санкционна рамка по чл. 174 ал.1 т.2 ЗДвП – глоба  1000 лева и кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца за установена употреба на алкохол с концентрация от 0,8 промила до 1,2 промила включително като водач на МПС  . Наказанията са наложени в техният фиксиран размер , поради което е безпредметно обсъждането за тяхната правилност с оглед установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства , още повече , че съдът не разполага с процесуална възможност да увеличава същите по силата на аргумент на противното по чл.337 ал.2 т.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН , нито да ги намали при наличие на забрана за това по чл. 27 ал.5 ЗАНН . В този смисъл фиксираната   санкционна рамка  не позволява при алтернативност да бъде наложена по-лека глоба на жалбоподателя , поради липса на доходи, както твърди в жалбата,което води до извод за потвърждаване на НП

Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 3   от  Наредба № Із-2539 /2012 година на МВР, в сила 04.02.2013 г. . Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение ВАС. Към момента НП не е влязло в сила , което означава , че отнемането на КТ е последващ резултат , т.е към момента такова отнемане не е налице .

Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото , като това следва  от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи общо  в размер на  20 лв. , изплатени  от бюджета на РС-Мездра за явяване на свидетелите Н.В. и Н.К. . С оглед изхода на делото разноските от 20 лв.  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

Извършени са и разноски от ОД-МВР-Враца в размер на 39,30 лв. за химическа експертиза в ДП, което е прекратено като наказателно , но е продължило като административнонаказателно с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ и ТР № 3 /2015 г. на ОСНК-ВКС по ТД №3 /2015 г. ,поради което на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК жалбоподателят дължи и тях.

                  Мотивиран при изложените доводи  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра

                                                                          Р    Е   Ш     И

                      ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно  Наказателно постановление № 18-0300-000624/28.11.2018 г.   на Началник  РУП-Мездра  към ОД-МВР-Враца , с което Л.Т.Т. *** на основание чл. 174 ал.1 т.2  ЗДвП е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение   на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП  , като на основание наредба Iз-2539 на МВР за това нарушение след влизане в сила на НП се отнемат и 10 контролни точки .

ОСЪЖДА Л.Т.Т. ***  да заплати в полза на Висш съдебен съвет  сумата от 20 лева, като направени разноски по делото за явяване на свидетели.

ОСЪЖДА Л.Т.Т. ***  да заплати в полза на ОДМВР-Враца  сумата от 39,30  лева за изготвена химическа експертиза .

                       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

10

НЧХД No 32/2019

Лека телесна повреда

Я.Ц.М.

Ц.Г.М.,
К.Р.Н.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Определение от 15.3.2019г.

НЧД №32/2019 година  е образувано  по тъжба от Я.Ц.М. ***, срещу К. Р.Н. и Ц.Г.М.,*** за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. Делото е насрочено за 14.03.2019 година. На 12.03.2019 година е постъпила  молба от тъжителя Я.Ц.М. , с която  оттегля тъжбата. Молбата е входирана под № 975/12.03.19 г. Към нея е приложено и извън съдебно споразумение от което  е видно, че пострадалият  и дейците са се помирили.

При тези обстоятелства са налице основания за прекратяване на наказателното производство  на основание  чл. 24 ал.5 т.3 и т.4 НПК, поради което съдът

Определи:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.24 ал.5 т.3 и т.4 НПК наказателното   производство по НЧХ дело №32/2019 година по описа на РС- Мездра.

Определението  подлежи на  жалба  и  протест от  страните  в 15-дневен срок пред ОС-Враца, считано от  момента на уведомлението  за всяка от тях.

 

11

НОХД No 28/2019

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -ГР.МЕЗДРА

Н.В.А.,
С.С.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 18.3.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.В.А. - роден на *** год. в гр.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 8-ми клас, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.02.2018 г. в междугарието с.З. – с.Л.Б., в пътнически влак № 20203 С.-М., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие със С.С.П. ***, като съизвършители, противозаконно е унищожил 15 бр. двойни облегалки за глава от вагони с № 505221450040 и № 505221450073, на обща стойност 378 лева, собственост на Б.ЕООД гр.С., поради което и на основание чл.216 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.4, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик в 7-ми клас, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.02.2018 г. в междугарието с.З. – с.Л.Б., в пътнически влак № 20203 С.-М., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Н.В.А. ***, като съизвършители, противозаконно е унищожил 15 бр. двойни облегалки за глава от вагони с № 505221450040 и № 505221450073, на обща стойност 378 лева, собственост на Б.ЕООД гр.С., поради което и на основание чл.216 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.4, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ГРУПИРА на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК наказанията, наложени на С.С.П. по НОХД № 28/2019 г. по описа на Районен съд гр.М.  и НОХД № 916/2018 г. по описа на Районен съд гр.В., като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Н.В.А. лично и със съгласието на попечителя си А.Д.И. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 23.50 лева.                        

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С.С.П. лично и със съгласието на родителя си С.П.Х. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 23.50 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимите, служебен защитник адв. Н.П. от ВАК, служебен защитник адв. М.Н. от ВАК и попечителят А.И..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 19.3.2019г.

Против подсъдимите Н.В.А. и С.С.П. *** е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 а.1 т.4 НК, затова че макар и непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си, на 03.02.2018 г. в междугарието с.З. – с.Л.Б., в пътнически влак № 20203 С.-М., в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са унищожили 15 бр. двойни облегалки за глава от вагони с № 505221450040 и № 505221450073, на обща стойност 378.00 лв., собственост на Б.ЕООД гр.С..

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият Н.А. в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. Н.П. от ВАК и от попечителя си А.И.. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказание при условията на чл.58а НК и бъде определено наказание „Пробация”.

Подсъдимият С.П. в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. М.Н. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказание при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимите, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимите се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Двамата непълнолетни подсъдими С.С.П. и Н.В.А. се познавали. Подсъдимият П. ***, а подсъдимият А. бил от гр.С., но с Решение № 413/31.07.2017 г. по Гр.дело № 1033/2017 г. на В.районен съд, бил настанен до навършване на пълнолетие в Дом за деца, лишени от родителски грижи „А.З.“ гр.В.. И двамата не посещавали редовно училище. Имали множество противообществени прояви. Движели се в среди от криминалния контингент на града. На 03.02.2018 г. подсъдимият С.П. отново не бил на училище. Решил да отиде до гр.С.. На ж.п.гара М. срещнал другия подсъдим – Н.А.. Решили заедно да отидат до гр.С., където да се разходят. Там от непознато лице си закупили „чай“ – билка за пушене. Изпушили я през деня. Решили да си тръгват за гр.В.. Купили си билети за пътнически влак – влак № 20203 – С.-М.. Композицията се състояла от четири вагона. Вагоните били изцяло – имало видимост от пътеката на всеки вагон през него и към другите вагони. Влакът бил използван от работници и бил пълен, когато потеглил от гара С., но постепенно на всяка от гарите хората слизали. Свидетелят Б.Т.- Началник-влак, отговарял и за проверката на пътниците в първите два вагона, като минал последно през тях след гара З.. Вече нямало пътници в тези два вагона и всичко в тях било наред. Подсъдимите били по-назад във влака. Сторило им се, че влака се движи много бавно и спира често. Няколко пъти ходили до Началник-влака, за да го попитат кога ще пристигнат на гара М.. Последния път, когато отишли да го попитат Началник-влака им направил забележка. Това ги подразнило и преминавайки през два от вагоните, започнали да удрят с ръце и дърпат облегалките на седалките. Успели да откъртят облегалките за глава от местата им. След спирка Л.Б. свидетелят Т. отново направил проверка на влака. Установил, че във вагон № 505221450040 били изкъртени осем двойни облегалки за глава, а в следващия вагон № 505221450073 – седем двойни облегалки за глава. Потърсил двамата младежи, които били единствените лица, преминавали през тези вагони. Подал сигнал на ж.п. гара М., за извършеното деяние. Когато влака пристигнал в гарата, на място вече изчаквали служители на Сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към Зонално жандармерийско управление М.. Свидетелят Т. посочил двете лица, за които имал съмнения, че са извършители на деянието.

По делото е назначена Съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е установено, че стойността на унищожените 15 бр. двойни облегалки за глава възлиза на 378 лева – невъзстановени.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства:

Разпитани на досъдебното производство в качеството на обвиняеми и двамата се признават за виновни и дават обяснения за деянието си. Самопризнанията им се подкрепят от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Б.Т.на л.25-26; свидетеля К.К.на л.27-28; свидетеля на л.29-30; свидетеля С.Х. на л.34-35; свидетеля Б.Н.на л.70-71; свидетеля К.М.на л.72-73; свидетелката Д. И. на л.74; свидетелката А.И. на л.75-76; Справки – характеристики на л.20; л.22; Съдебно-оценителна експертиза на л.36-38; дубликати на Акт за раждане на л.40; л.41; Справки от МКБППМН гр.В. на л.55; л.56; Заповед на Агенция „Социално подпомагане“ на л.79; Решение на ВрРС по Гр.дело № 1033/2017 г. на л.80-82; Индивидуална характеристика за подсъдимия А. на л.83; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на л.87-88; л.104-105; Справки за съдимост на л.90-91; л.102-103 и актуални такива, събрани на съдебното следствие.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите Н.В.А. и С.С.П. са извършили престъпление против собствеността – унищожаване на чужди движими вещи. Макар и непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си, на 03.02.2018 г. в междугарието с.З. – с.Л.Б., в пътнически влак № 20203 С.-М., в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са унищожили 15 бр. двойни облегалки за глава от вагони с № 505221450040 и № 505221450073, на обща стойност 378 лева, собственост на Б.ЕООД гр.С.. Действали са умишлено, като от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.216 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.

Подсъдимите са действали умишлено, с пряк умисъл. Съзнавали са общественоопасните последици на деянието и са ги  желаели.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимите са ниското правосъзнание и незачитане на чуждата собственост.

Подсъдимият Н.В.А. е роден на *** г. в гр.С.. Настанен е в Дом за деца, лишени от родителски грижи „А.З.“ гр.В.. С основно образование. Ученик в 8-ми клас на ПГ „Д.Х.“ гр.В.. Не е женен. Не работи и е осъждан. Не се ползва с добро име. Има регистрирани множество противоправни прояви.

Подсъдимият С.С.П. е роден на *** ***. Живее в същия град. С начално образование. Ученик в 7-ми клас на ОУ „“ гр.В., неженен, не работи и е осъждан. Не се ползва с добро име. Води се на отчет в Детска педагогическа стая при РУ МВР гр.В., като е категоризиран като контингент на ДПС – утвърден.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимите бе отчетен баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. От една страна бе отчетено, че двамата подсъдими са осъждани, имат лоши характеристични данни, като подсъдимият П. е категоризиран като контингент на ДПС – утвърден, а по отношение на подсъдимия А. са налице регистрирани множество противоправни прояви. От друга страна се отчетоха липсата на имущество, както и самопризнанията, депозирани още на досъдебната фаза.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.216 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и за двамата подсъдими, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на настоящето деяние подсъдимия С.П. се явява неосъждан, поради което настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на подсъдимия Н.А. следва да се отбележи, че до този момент същият е осъждан три пъти, като наказанията му са групирани и е определено едно общо най-тежко наказание „Пробация” в размер на една година, като това определя настоящето наказание да не бъде изтърпявано ефективно.

С така определените наказания, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

За подсъдимия С.П. бе приложена и разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК. За подсъдимия П. са налице условия за кумулиране на настоящето наказание и това, наложено му по НОХД № 916/2018 год. по описа на Районен съд гр.В.. Деянията по посочените дела са били извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При спазване изискванията на закона, на подсъдимия П., следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. с  чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно.

Съгласно задълженията си, визирани в чл.24 НК, настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание  е достатъчно да се задоволят целите на наказанието, посочени в чл.36 НК.

С присъдата си съдът осъди подсъдимите лично и със съгласието на попечителите си и родителите си да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на по 23.50 лева за всеки един от тях.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

12

АНД No 26/2019

КАТ

Е.А.Е.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 25.3.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Е.А.Е. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2380992, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 вр. чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.11.2018 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция, сред които свидетелят П.Д., се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 с посока към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен и автономен режим на работа стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743ВС. Същото, без участието и намесата на служителите, измерва скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък, като заснема само тези от тях, които се движат със скорост, превишаваща максимално допустимите стойности за този район и автоматично разпознава регистрационните им номера. В 12.13 часа МПС “НИСАН АЛМЕРА“ с рег. № ВН4940ВХ попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 125 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел и автоматично разпознал регистрационния номер. Преносът на събраната от автоматизираното техническо средство информация към АИС АНД /автоматизирана система за управление на административно-наказателна дейност/ бил извършен автоматично посредством 3G мрежа. След обработка на данните от камерата на скоростомера и информацията касателно собствеността на МПС “НИСАН АЛМЕРА“ с рег. № ВН4940ВХ, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 2380992, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан Е.А.Е. ***.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П.А.Д., събрани са и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на Е.Е. и извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира, че същата е основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място. Имайки предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че същите изцяло подкрепят така описаната фактическа обстановка. От показанията на свидетеля Д. става ясно, че АТСС, с което е установено нарушението е било позиционирано на км.159+000 на Главен път Е-79 извън населено място. Тези твърдения са подкрепени и от приложените писмени доказателства, по-конкретно протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, от чието съдържание е видно, че на 11.11.2018 година въпросното техническо средство е било позиционирано именно на този пътен участък. По отношение скоростта на движение, на л.10 в съдебното дело е приложена снимка № 11743ВС/0055206, от чието съдържание става ясно, че на 11.11.2018 година в 12:13:31 часа е била измерена скорост на движение на МПС “НИСАН АЛМЕРА“ с рег. № ВН4940ВХ 129 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч.. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място. С обжалвания ЕФ Е. е бил наказан за управление на МПС със скорост 125 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с преносимата система за контрол. При така установената фактическа обстановка обаче, съдът счита, че в електронния фиш е възведена неправилна правна квалификация на извършеното деяние. Според изложеното в обжалвания акт, Е. е извършил нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 вр. чл.21 ал.2 ЗДвП. Настоящият състав е имал възможност нееднократно да отбележи, че в чл.21 ал.1 и ал.2 ЗДвП законодателят е регламентирал състави на различни нарушения. В първата разпоредба е възведена забрана за водач на ППС да превишава стойности на скорост на движение за различните категории ППС в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път, които са изрично посочени. В ал.2 на чл.21 ЗДвП е предвидено изключение от общия текст на чл.21 ал.1 ЗДвП, според което в случаите, когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава, е различна от вече възприетата такава, това се сигнализира с пътен знак. В обстоятелствената част на електронния фиш липсват каквито и да са данни, от които да е видно, че скоростта, с която следва да се движат МПС във въпросния пътен участък, е различна от посочената в чл.21 ал.1 ЗДвП и това е сигнализирано с пътен знак. По същество наличното описание на нарушението съдържа всички признаци на състава, визиран в чл.21 ал.1 ЗДвП, но такава конкретизация не е направена от наказващия орган. Същият е приел, че с деянието си жалбоподателят е извършил едновременно нарушение на чл.21 ал.1 вр. чл.21 ал.2 ЗДвП. С възприемането на тази теза наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Констатираната правна непрецизност е довела и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като практически същият е бил поставен в невъзможност да разбере какво нарушение в действителност е извършил. Констатираните пороци няма как да бъдат отстранени в съдебното производство и по тази причина обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2380992, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 вр. чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата, на Е.А. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

13

НОХД No 82/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Е.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 25.3.2019г.

За РП-***** прокурор *****. 

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на наказателно производство по БП № 74/2019 г. по описа на РУ ***** /БП № 378/2019 г. по описа на РП-*****/, сключено на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

П.Е.П. - роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 НПК. Промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за решаване на наказателно производство

на основание чл.381 и сл. НПК

по БП № 74/2019 г. по описа на РУ *****

/БП № 378/2019 г. по описа на РП-*****/

 

Днес на 18.03.2019 г. гр. ***** между:

 

1. **** ***** - прокурор при Районна прокуратура гр. ***** и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв.: П.Е.П., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, грамотен, неосъждан, неженен

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обв. П.Е.П., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, грамотен, неосъждан, неженен

се признава за виновен в това, че на 10.03.2019 година около 03,18 часа в гр. ***** на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ е управлявал МПС – лек автомобил „****“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия П.Е.П., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 (шест) месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК, се отлага от изтърпяване за срок от 3 (три) години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обв. П.Е.П., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба.

На основание чл.343г НК на обв. П.Е.П., ЕГН ********** се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 (ДВАНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, като на основание чл.59 ал.4 НК, се приспада времето, през което обв. П. е лишен от правото да управлява МПС по административен ред от 10.03.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени разноски.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра. 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                     Защитник:            

         (**** *****)                   (адв. Г.П.)

 

Обвиняем:

                                                                              (П.П.)  

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** ***** – прокурор при Районна прокуратура град *****, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на П.Е.П. и П.Е.П., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 82/2019 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият П.Е.П., ЕГН **********, ВИНОВНО на 10.03.2019 година около 03,18 часа в гр. ***** на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ е управлявал МПС – лек автомобил „****“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия П.Е.П. при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия П.Е.П. не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба.

На основание чл.343г НК на обвиняемия П.Е.П. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което обвиняемият П.Е.П. е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 10.03.2019 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 82/2019 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.30 часа.

В законна сила на 25.3.2019г.

14

АНД No 66/2019

КАТ

П.С.Д.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 27.3.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                       Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0300-000015/30.01.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., в частта по т.1, с което на нарушителя П.С.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА  и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000015/30.01.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., в частта по т.2, т.3 и т.4, с което на нарушителя П.С.Д. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ: ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА  за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА  за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

П.С.Д. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 19-0300-000015/30.01.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.Н.от ВАК. Последната взема становище, че следва да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от приложеното в оригинал Наказателно постановление, същото е връчено лично на жалбоподателя на 22.02.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 25.02.2019 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 10/09.01.2019 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 17.12.2018 год. около 23.15 часа в с.З., по ул.”Д.П.” до  № 11 е управлявал личният си лек автомобил „М.” с рег.№ ХХХХ, като при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, същият не спира, продължава движението си на заден ход към жп прелез, в посока с.Е.. Отразено е, че водачът не носи СУМПС и Контролен талон към него, СРМПС – част 2-ра. В акта е отразено, че в качеството си на собственик не е представил водач за извършено нарушение, за което е попълнил Декларация. С това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.103 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1; чл.100 ал.1 т.1, пр.2 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 19-0300-000015/30.01.2019 г., Контролен талон № 6091441 от 19.01.2018 г., АУАН № 10/09.01.2019 г., Справка под рег.№ 300р-1012/23.01.2019 г., Докладна записка под рег.№ 300р-15980/31.12.2018 г., Декларация за предоставяне на информация по извършено нарушение по ЗДвП във връзка с разпоредбите на чл.188 ал.1 от ЗДвП, Сведение от 08.01.2019 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач от 12.03.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Н.М., С.Н. и Р.Н.. Първите двама от тях са служители на РУ гр.М. и са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Свидетелят Р.Н. също се явява свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта и съответно изпълнява длъжността Кмет на с.О.. От показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 17.12.2018 г. свидетелите Н.М. и С.Н. са били назначени за времето от 19.00 до 07.00 часа на 18.12.2018 г. в полицейски наряд- автопатрул. Около 22.30 часа на 17.12.2018 г. били изпратени на сигнал в с.О. за мъж, тормозил възрастна жена. Подателят на сигнала бил именно свидетелят Р.Н., изпълняващ длъжността Кмет на с. О.. На място свидетелите М. и Н. установили от сведенията на свидетеля Р.Н., че последният е видял лек автомобил „М.” с рег.№ ХХХХ, като уточнил, че обикновено ползвателя на въпросният автомобил е именно жалбоподателя. Свидетелите извършили обход в с.О., но не открили жалбоподателя, след което потеглили към с.З. към домът, в който живеел жалбоподателя. Процесният автомобил не бил открит пред дома на жалбоподателя и свидетелите решили да направят обход в с.З., с цел откриване на лицето. Движейки се по ул.”Д.П.” пред дом № 11 срещу свидетелите се задали светлини. В този участък пътя бил тесен и разминаването на автомобилите ставало, посредством спиране на един от двата автомобила. Ето защо служителите на РУ М. пуснали светлинен и звуков сигнал. Служебният автомобил бил на високата част на платното и по този начин ясно осветил идващия срещу тях автомобил, който спрял. Свидетелят С.Н. излязъл от служебния автомобил, с цел да бъде извършена проверка на лекия автомобил, който идвал срещу служебния автомобил. При слизането на свидетеля Н. лекия автомобил „М.” потеглил на заден ход в посока жп прелеза за с.Е.. На самия жп прелез водачът на лекия автомобил се опитал да мине на спуснати бариери, но служебния автомобил застанал пред неговия автомобил и той съответно поел на заден ход, като отново продължил движението си. Докато служителите на реда обръщали служебния автомобил изгубили посоката на лекия автомобил. Всички свидетели по делото са категорични, че водачът на лек автомобил „М.” с посочения регистрационен номер в акта, е бил сам в автомобила и именно това е бил автомобилът, който е бил търсен в с. О.. От извършената справка с дежурния в РУ гр.М. било установено, че собственик на автомобила и ползвател е същото лице, което е било в момента зад волана. Категорично свидетеля Р.Н. установява, че много добре познава жалбоподателя, тъй като е от неговия регион, а лицето е било разпознато и след извършената справка в системата на „БДС”. На 09.01.2019 г. жалбоподателя е бил извикан в с.З., с цел съставяне на АУАН. Преди това последният е бил открит от мл.полицейския инспектор на с. Е., който му е снел сведение, относно управлението на автомобила на въпросната дата. Както в сведението, така и в саморъчно попълнената Декларация не е отразено друго лице, което е управлявало процесния лек автомобил. В тази насока, са представените по делото сведения от жалбоподателя от 08.01.2019 г., Декларация за предоставяне на информация по извършено нарушение по ЗДвП, във връзка с разпоредбите на чл.188 ал.1 от ЗДвП, също от 08.01.2019 г. Пред всички свидетели жалбоподателя заявил, че друго лице, освен него не е управлявало автомобила. Процесният акт бил съставен в присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетелите. Съответно акта бил подписан от жалбоподателя без никакви възражения, след което му бил даден препис от същия. Това, което се установява от гласните доказателства по делото е, че акта е бил съставен затова, че жалбоподателя не спира при подаден светлинен и звуков сигнал и затова, че в момента на съставяне на акта не е представил СУМПС, Контролен талон и Свидетелство за регистрация на МПС. В нито един етап от констатиране на нарушението до съставяне на акта не е съществувало съмнение затова кой е нарушителя. Още при посещението на сигнала в с.О. служителите на РУ гр.М., в лицето на свидетелите С. Николови  Н.М., са взели в служебния автомобил и свидетеля Р.Н., който познава жалбоподателя и целта е била последният да ги заведе на мястото, където живее нарушителя. Свидетелят Р.Н. през цялото време е бил в служебния автомобил на задната седалка и е бил свидетел при констатиране на нарушението и установяване самоличността на нарушителя. Същият в показанията си установява и друг съществен момент, а именно, че в с.О. има камери и същите потвърждават, че на 17.12.2018 г. около 23.00 часа лекият автомобил с посоченият регистрационен номер се е намирал в селото. За жалбоподателя са събрани характеристични данни, които са отрицателни по своя характер и са в насока, че жалбоподателя управлява МПС под въздействие на алкохол, има оплаквания от жителите на селото и много пъти нарушава обществения ред. Посочената фактическа обстановка намира опора в събрания доказателствен материал, включително и в приложените по делото Справка под рег.№ 300р-1012/23.01.2019 г. и Докладна записка от 31.12.2018 г.

Съдебният състав намира, че не са допуснати нарушения на императивните законови разпоредби при установяване на административното нарушение, като акта и Наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазен е срокът за съставяне на акта по чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН. Акта е съставен в рамките на 3-месечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. Не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, както и не е накърнено правото на защита на санкционираното лице. В акта и издаденото, въз основа на него Наказателно постановление достатъчно ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна, са посочени предпоставките  и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. От приложената по делото Заповед под № 8121з-515/14.05.2018 г. год. на Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се определя материално-правната компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

В производството жалбоподателя не обори доказателствената сила на акта, чрез представяне на доказателства, които биха навели съда на различни констатации от тези, отразени в акта, а от там и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган. В съставеният Акт за установяване на административно нарушение от 09.01.2019 год. са отразени действителните факти и обстоятелства, относно така констатираните нарушения. Правната квалификация по чл.103 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, по който текст е привлечена  отговорността на жалбоподателя, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От анализа на разпоредбата е видно, че за възникване на отговорност за водача по този текст от ЗДвП е необходимо да е бил подаден сигнал за спиране от контролен орган, при който водачът да не е изпълнил неговите указания да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата място. Понятието "подаден сигнал за спиране" е дефинирано в разпоредбите на чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп–палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Под термина „ясен сигнал” законодателят има предвид такъв сигнал, при който за водача на ППС да се оформи убеждение, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което произтича и задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. По аргумент от чл.207 от ППЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като това става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение по  чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от начините, посочени в разпоредбите на чл.170 ал. 3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП.

В разглеждания случай от съществено значение за разкриване на обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка се явяват най-вече безпротиворечивите и подробни показания на свидетелите Н.М., С.Н. и Р.Н.. Това е така, тъй като тези свидетели в качеството си на очевидци на нарушението лично са възприели неправомерното поведение на жалбоподателя. От показанията им съдим, че на водача е бил подаден такъв ясен сигнал за спиране, при това многократно и то през цялото време, докато автомобилът е бил в движение и преследван. Свидетелите сочат още, че през цялото време, докато е преследван автомобилът на жалбоподателя полицейският автомобил е бил с включени светлинен и звуков сигнал. Водачът не се подчинявал и продължил движението си напред, без да намалява скоростта си на движение. Оттук следва, че ясен сигнал за спиране на жалбоподателя е бил подаден и то многократно, като при това полицейският автомобил се е движел постоянно с включени светлинен и звуков сигнал. Изложените релевантни за предмета на спора фактически обстоятелства и направеното безпротиворечиво и подробно описание на фактическата обстановка на нарушението от страна на свидетелите, налагат за съда да приеме, че показанията им по своята същност и насока се явяват правдиви, вътрешно безпротиворечиви и логични. Няма никакво основание за съда да не дава вяра на техните показания, макар и първите двама да са длъжностни лица, а третият Кмет на с.О., при условие, че същите се явяват трети и незаинтересовани от изхода на делото лица и без очевидно проявено субективно отношение към жалбоподателя по повод на вмененото му във вина административно нарушение. Налице са безспорни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, доколкото при подаден ясен сигнал за спиране от контролните органи не е изпълнил указанията им да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място. И тук следва да се подчертае, че в съзнанието на дееца безспорно се е оформило убеждение, че своевременно подадения ясен сигнал за спиране е бил предназначен именно за него, от което произтича и задължението да спре най-вдясно на пътното платно. Същият обаче не се подчинил на дадените му указания от контролните органи и не ги е изпълнил, което е мотивирало длъжностните лица да преследват автомобила. Отново следва да се акцентува, че свидетелите са безпротиворечиви в своите показания и с най-малки подробности излагат конкретни факти, доказващи описаната фактическа обстановка и състоятелността на обвинителната теза. От показанията им се съдържат релевантни за предмета факти, от които по безспорен начин съдим за проявеният умисъл от нарушителя, с който е осъществил вмененото му във вина нарушение. В тази насока следва да се отрази, че жалбоподателя е продължил движението си в друга посока, последвал е опит да избяга от проверяващите органи и впоследствие е избягал. Тези безспорни факти са безпротиворечиво доказателство не само за извършване на процесното нарушение по чл.103 от ЗДвП, но и за доказателство за проявена очевидна агресия спрямо полицейските органи при и по повод на изпълнение на служебните им задължения.

От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил състава на чл.103 от ЗДвП, за което основателно е бил санкциониран по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. При определяне  размера на наказанието административнонаказващия орган е наложил наказание към минимума, а именно глоба в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Както вече бе коментирано, безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение. Не са налице основания за изменение на така определеното наказание, като административнонаказващия орган се е съобразил и с наложените наказания на нарушителя, видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета като доказателство по делото Справка за нарушител/водач. Обстоятелството, че жалбоподателя е проявил агресивно поведение и явно неподчинение да изпълни указанията на контролните органи като спре след подадения му сигнал на указаното място, в най-дясната част на платното, са все обстоятелства, които сочат, че регулираните обществени отношения са засегнати в значителна степен и дълбочина. Отново съдът намира за наложително да посочи, че не може да не се отчете като отегчаващо административната отговорност обстоятелство поведението на водача, който е направил опит да избяга от мястото на нарушението, укрил се е и по този начин е проявил явно неподчинение спрямо полицейските органи, поставяйки в риск техния живот и здраве.

Като незаконосъобразно и неправилно издадено се явява атакуваното НП по т.2, т.3 и т.4, касателно констатирани нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 пр.2 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че част от констатираните нарушения не са били констатирани на 17.12.2018 г., а едва на 09.01.2019 г., когато е съставен акта. Това е надлежно отразено и установено от проведеното съдебно следствие, с което е установено, че едва при съставяне на акта жалбоподателя не е представил СУМПС, Контролен талон към него и СРМПС – част 2-ра. Такива нарушения не може да му бъдат вменени, тъй като последните не са били констатирани към 17.12.2018 г., когато жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил. Ето защо, атакуваното НП в т.2, т.3 и т.4 е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено в посочените точки.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

15

АНД No 544/2018

ДИТ

ДАНИ-РЕНИ И СИНОВЕ ЕООД

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 28.3.2019г.

За да се произнесе ,съдът взе предвид следното :

      Обжалвано е наказателно постановление № 06-001055 / 21.08.2018  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ , чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

 Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения .Твърди се , че нарушението не е извършено .

В съдебно заседание се явява процесуален представител на  търговеца  - адв. З. ,който поддържа жалбата .

Процесуалният представител на  наказващия  орган  ю.к. М. К.  иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като представя писмено становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Снети са показания от свидетели .Събрани са писмени доказателства .

РС- Мездра след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното  :

На 02.08.2018 г. около  13,00 часа  длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца посетили  ресторант –градина „Златен век“ намиращ се в гр.Мездра , ул.“Пайсий“ №1 ,стопанисван от „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра   , като в кухнята установили лицето Нели Лупарова  облечена с работни дрехи , като готвела и миела чинии. Лицето попълнило декларация ,че е наето да работи в обекта на длъжност „помощник готвач“ с работно време от 08,00 до 16,00 срещу дневно трудово възнаграждение от 10 лв , като заявила ,че е подписала трудов договор ,но такъв не бил представен.Проверяващите направили справка за  подадени уведомления по сключени трудови договори  в НАП гр. Враца, като ,установили, че работодателя е подал същия ден   в 18,07 часа  уведомление за сключен трудов договор с работника Н.М. Л.  . Проверяващите приели, че при тази фактическа обстановка работодателя  „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра    е допуснал до работа  на 02.08.2018 година  около 13,00 часа  работника Н. Л.  преди да му предостави  екземпляр от сключен писмен договор  подписан от двете страни  и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 КТ заверено от ТД на НАП,което не е съществувало като юридически факт към момента на установяване на нарушението в 13,00 часа на същата дата .  Нарушението е квалифицирано по чл. 63 ал.2 КТ.

Въз основа на така съставения  АУАН било издадено атакуваното НП, с което на работодателя  „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра    била  наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка се установява от показанията на проверяващите на място служители  на Дирекция „Инспекция по труда „ – Враца С.Ц. и К.П. . Те сочат, че  на място в обекта  работника Н. Л. извършвала трудова дейност , като не установили   да е имала сключен трудов договор с работодателя „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра   .

По делото е приложена и справка  от която се установява , че трудовия договор за работника Л.  е  регистриран в НАП-Враца  на 02.08.2018 г. в 18,07 часа /л.11/ . 

Към делото е  приложен сключен и трудов договор между работодателя и работника с дата 01.08.2018 г. /л.10/ , но  от доказателствената съвкупност се установява, че такъв договор не е представян  към момента на проверката на 02.08.2018 г. , поради което   съдът приема неговото изготвяне  и сключване да е извършено след  приключване на  проверката на 02.08.2018 г. с оглед избягване на санкции , но с предходна дата 01.08.2018 г.  , още повече , че този договор не е входиран в деловодни регистри непосредствено след подписването му,за да се проследи действителната дата на неговото сключване.  При  тези доводи анализирайки писмените  и гласни доказателства и доказателствени средства несъмнено е  установено, че   работника Н. Л.  на 02.08.2018 година около 13,00 часа  е извършвал трудова дейност като помощник-готвач  в ресторант –градина „Златен Век“-Мездра , стопанисван от работодателя  „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра   ,без да е  имал сключен  ПИСМЕН трудов договор между него  и работодателя , като по този начин несъмнено  е налице нарушение  по чл. 61 ал.1 КТ , което е със съвсем различна правна същност от приетото  от актосъставителя и наказващия орган  нарушение по чл. 63 ал.2 КТ.

Приетата фактическа обстановка въз основа  на  доказателствената съвкупност конкретизирана  по- горе  дава категорично основание на съдът да приеме  от правна страна , че  жалбата на работодателя  срещу   издаденото НП  е основателна, но по съображения  различни  от изложеното в нея  .

В  АУАН и НП  въз основа на установените факти  е приета правна квалификация на извършено нарушение  по чл. 63 ал.2 КТ.  Тази разпоредба съдържа забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Трудовия договор  е формален и задължително се сключва в писмена форма, съгласно чл. 62 ал.1 КТ.  Санкционирането на  работодателя „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра    е на  основание чл.63, ал.2 от КТ  за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от сключен трудов  договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Тези разпоредби изискват  при систематично, логическо и граматическо тълкуване  да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация , което след одобрение следва също да се връчи на работника и едва след това той да започне трудова дейност . Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към момента на проверката  на 02.08.2018  година около 13,00 часа , а още по-малко е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди тази дата, поради и което както в АУАН , така и в НП не е конкретизиран трудов договор сключен преди извършване на проверката на 02.08.2018 г. . Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея – в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ . Ето защо, в хипотезата на прикрито трудово правоотношение, настоящият състав на съда намира, че работодателят следва да понесе отговорност по смисъла на  чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор, който наред с уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КЗ  не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив - при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор, незаконосъобразно е наложено административно наказание на работодателя „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра    за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, вместо по чл. 61 ал.1 КТ при текстови диспозитив кореспондиращ  със сочената правна норма. При липса на трудов договор обективно е невъзможно предоставяне на копие от него на работника и на уведомлението до НАП по чл.62 ал.3 КТ  за неговото сключване , въпреки  , че формално е налице правоотношение между работника и работодател съдържащи признаците на трудово  . Установено е , че трудовият договор е регистриран в НАП на 02.08. 2018 г. в 18,07 часа , което означава , че към момента на проверката в 13,00 часа на същата дата когато нарушението се твърди за извършено обективно е невъзможно съгласно чл.63 ал.2 КТ  да се предостави на работника уведомление по чл. 62 ал.3 КТ за регистриран в НАП трудов договор . Хипотезата на нарушение по чл.63 ал.2 КТ се реализира при наличие на съществуващ трудов договор и регистриране в НАП , едва след което работника се допуска до работа без да са му предоставени тези вече съществуващи документи .В случая те не са му предоставени тъй като при извършването на трудовата дейност не са съществували като юридически факти , и то при условия на кумулативност .  В тази насока практиката на съдилищата  е константна , последователна  и непротиворечива , като съдът посочва  само някой от касационните съдебни решения в този смисъл, а именно :

Решение № 1735/26.09.2013 г.  на АС-Бургас по к.н.а.х.д. № 217  от 2013 година,

Решение от 05.07.2013 г.  на АС- Кюстендил по к.н.а.х.д.  № 258 от 2013 година,

Решение  № 1332 от 13.06. 2013 година на АС-Пловдив по к.н.а.х.д. № 885 от 2013 г.,

Решение № 658/26.11.2012 г.  на АС-Плевен по к.н.а.х.д. № 869 от 2012 година.

 Обобщено правният извод в конкретният спор  се свежда до това , че  въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказателното производство като източник на отговорността на работодателя, което води  до  неправилно приложение на материалния закон  съобразно действителните факти или иначе  казано описанието   на нарушението в диспозитива на атакуваното НП  не съответства на  установените факти  при липса на сключен договор между работодателя и работника по чл. 61 ал.1 КТ в писмена форма , съгласно чл. 62 т.1 КТ.  Съдът не разполага с процесуална възможност да преквалифицира възведеното нарушение , тъй като  на първо място  не е  посочено за такова  фактически извършеното нарушение на чл. 61 ал.1 КТ, както по правна квалификация, така и текстово , както изисква  чл. 42 т.4 и т. 5  ЗАНН за АУАН  и чл. 57 ал.1  т. 5 и т. 6 ЗАНН за НП. При тези доводи НП е незаконосъобразно, тъй като от обективна страна  описаното нарушение с приетата  правна квалификация в атакуваното НП не е извършено при което работодателя   е санкциониран  за деяние  , което не е реализирано от него  от обективна страна , като без значение  е субективния елемент на същото , тъй като се касае за безвиновна отговорност  при  възведено  нарушение  от юридическо лице. При тези доводи  е безпредметно обсъждането на всички останали твърдения   свързани с искане за отмяна на НП  въз основа на други процесуални нарушения  и приемане за случая като маловажен.

Съобразно изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно  наказателно постановление № 06-001055 / 21.08.2018  г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Враца , с което на основание чл.399 КТ , чл. 416, ал.5  КТ, във вр. чл.414, ал.3 КТ на „Дани-Рени и синове“ ЕООД -Мездра   е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение на чл.63 ал.2 КТ .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Врачански  административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

16

НОХД No 97/2019

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Т.П.У.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 29.3.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв.М.С. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Т.П.У. – роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в „Арести” към Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н. М. С.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

 

По ДП № 350/2019 г. по описа на РП М./

Днес на 29.03.2019  година в гр. М. между

1.Н.Г.- Прокурор при РП М. и

   2.адв. М.С. – ВАК като сл.защитник на обв. Т.П.У., ЕГН **********, роден на ***г***, пост. адрес:***, образувание средно, не женен безработен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че обв. Т.П.У., се признава за виновен в това, че на 03/04.03.2019 г. при условията на опасен рецидив,  в гр.М., на ул. „Г.К.“ № 1, от къща, собственост на А.В.Т., ЕГН ********** от гр.С.,  е отнел от  владението  на Т., движими вещи: LCD телевизор марка „LG“ 32 инча, уред за почистване, апарати за измерване на кръвно налягане - 2 бр., чанти - 2 бр., ютии - 2 бр., ролери и обувки - 3 бр. туристическа газова бутилка, консерви, медикаменти чаршафи, калъфки, сувенири и други, всичко на обща стойност  995,00 лв., собственост  на Т., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот - престъпление по  чл.196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 , ал. 1 т. 3 , вр. чл. 194 , ал. 1, вр. чл. 29 ,ал.1, б. „а“ и „б“ НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Наказанието на Т.П.У. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК –ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2 б. „б” от ЗИНЗС.

Разноски по делото в размер на 50.96 лв., се възлагат Т.П.У., да се преведат по сметка на ОД на МВР.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

                    С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

                     

            ПРОКУРОР:                                     СЛ. ЗАЩИТНИК:

                     /Н. Г./                                     /адв. М. С./

 

                                                                      ОБВИНЯЕМ:

                                                                               /Т.У./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., служебен защитник адв. М.С. от ВАК и обвиняемия Т.У., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., служебен защитник адв. М.С. от ВАК и обвиняемия Т.У., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.П.У. – роден на *** ***, жител и живущ ***, понастоящем в „Арести” към Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 03/04.03.2019 г. при условията на опасен рецидив, в гр.М., на ул.„Г.К.“ № 1, от къща, собственост на А.В.Т., ЕГН ********** от гр.С., е отнел от владението на Т. движими вещи: LCD телевизор марка „LG“ 32 инча, уред за почистване, апарати за измерване на кръвно налягане - 2 броя, чанти - 2 броя, ютии - 2 броя, ролери и обувки - 3 броя, туристическа газова бутилка, консерви, медикаменти чаршафи, калъфки, сувенири и други, всичко на обща стойност  995 лева, собственост  на Т., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот - престъпление по  чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ и „б“ от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.П.У. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА обвиняемия Т.П.У. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер 50.96 лева.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 97/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.50 часа.

В законна сила на 29.3.2019г.