Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.2.2019г. до 28.2.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 20/2019

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -ГР.МЕЗДРА

З.З.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 28.1.2019г.

За РП-Мездра районен прокурор П.

Обвиняемият лично и със  защитник  адв.М. С. от ВАК,  редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

З.З.И., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра, живущ ***, българин,  български  гражданин, грамотен, безработен,неженен, осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП №60/2018 г. по описа на РП Мездра/

Днес на 21.01.2019  година в гр. Мездра между

1.ЦП.- Прокурор при РП Мездра и

   2.адв. М.С. – ВАК като защитник на обв.З.З.И., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Мездра, постоянен адрес:***,  не женен, осъждан, грамотен, безработен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че обв. З.З.И., ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 13.01.2019 г., около 10.20 часа  в гр.Роман  по ул. „овище с ул.”равлявал  лек автомобил марка  Хонда Сивик” с рег.№еност на А И. Д от гр.Вършец, без да притежава свидетелство за управление  на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление:НП №18-0451-000323/06.06.2018г., влязло в сила на 13.07.2018, на Началника на РУ-Ябланица, като наказателното постановление е за същото деяние –управление на МПС без съответното свидетелство за управление -  престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и не са на лице основания за прекратяване на наказателното производство.

         Наказанието на обв.З.З.И., ЕГН ********** се определя при условията на чл.54 ал.1 НК – ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57  ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНС и глоба в размер на 500 лева.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

                                            СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:                                                                    ЗАЩИТНИК:            

                      /Ц.П.                                                                          /М.С./

 

ОБВИНЯЕМ:

/З.И./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Ц. П.- Районен прокурор при РП Мездра и адв. М.С. – ВАК като защитник на обвиняемия З.З.И., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра, живущ ***, българин,  български  гражданин, грамотен, безработен,неженен, осъждан, за това, че обв. З.З.И.,  се признава за виновен в това, че на 13.01.2019 г., около 10.20 часа  в гр.Роман  по ул. „ ………”, кръстовище с ул.”……..  е управлявал лек автомобил марка  Хонда Сивик” с рег.№ ……., собственост на А. И. Д. от грършец, без да притежава свидетелство за управление  на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление: НП №18-0451-000323/06.06.2018г., влязло в сила на 13.07.2018, на Началника на РУ-Ябланица, като наказателното постановление е за същото деяние –управление на МПС без съответното свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и не са на лице основания за прекратяване на наказателното производство.

         Наказанието на обв.З.З.И., ЕГН ********** се налага при условията на чл.54 ал.1 НК – ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57  ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНС и глоба в размер на 500 лева.

         ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №20/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 14.15 часа.

В законна сила на 28.1.2019г.

2

АНД No 406/2018

КАТ

Д.Р.П.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 1.2.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.Р.П. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0300-000324/08.06.2018 г. на Началника Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.150а ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.5 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева по чл.185 от същия закон. Оплакванията са в смисъл, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административното производство. Счита се също, че описанието на нарушението, съдържащо се в обстоятелствената част на АУАН и НП, не кореспондира с действително настъпилите събития и не съответства на посочените като нарушени в административни актове законови разпоредби. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК е изразил становище, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неговото опорочаване. В тази връзка са изложени доводи в смисъл, че АУАН е съставен и връчен в отсъствието на посочената в съдържанието му като свидетелка П.М., което е в разрез с изискванията на чл.40 ал.1 ЗАНН. По отношение на съществото на спора защитникът счита, че събраните в хода на производството /административно-наказателно и съдебно/ доказателства не подкрепят нарушението, описано в административните актове, тъй като същите не съдържат категорични данни, сочещи, че на инкриминираната дата П. е управлявал МПС, с което е извършил процесното нарушение. По отношение на деянието, описано в т.3 на наказателното постановление, то същото е извършено в деня на съставянето на АУАН – 25.05.2018 г., но това обстоятелство не е отразено в съдържанието на обжалваното постановление. Същевременно, жалбоподателят е бил санкциониран за това деяние наред с останалите, извършени на 05.05.2018 г.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 05.05.2018 г. около 14.00 часа в РУ Мездра постъпил сигнал от П.Л.М. ***, в който се посочвало, че лице управлява мотоциклет по пешеходната алея на ул. „Г. Димитров“ в района на дискотека „Роял“. Уточнявало се също, че водачът е Д.Р.П., а регистрационният номер на МПС е ВР1051В. На място пристигнали полицейски служители, сред които свидетелят Г.Г.. Същите не открили там подалата сигнала свидетелка М.. При извършения обход на територията на града полицейските служители установили, че Д.П. се намира пред заведение „Кевче“ на ул. „П. Евтимий“. При проведения разговор с контролните органи П. отрекъл да е управлявал МПС на посочената в сигнала улица. По телефона свидетелят Г. се свързал със свидетелката М., която потвърдила информацията, предоставена от нея на дежурния в управлението. На база събраните данни относно вида на МПС и регистрационния му номер, Г. извършил проверка в АИС на КАТ ПП, която показала, че мотоциклет „Кимко Муви“ 125 куб.см. с регистрационен № ВР1051В, е собственост на Робертино Кирилов П. ***. От справката относно наличие на правоспособност у Д.П. да управлява МПС се установило, че същият притежава СУМПС с придобити категории "С", „ТКТ“, „В“ и „АМ“. Данните, събрани в хода на проверката били описани от свидетеля Г. в докладна записка. На 25.05.2018 г. полицейският служител съставил АУАН на Д.П. за констатираните нарушения по смисъла на ЗДвП. Тъй като свидетелката М. се страхувала от визуален контакт с П., същата не присъствала при съставянето, а в последствие и при връчването на акта. По тази причина Г. посетил дома на свидетелката, където АУАН бил подписан от нея. В последствие екземпляр от акта бил връчен на П..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Г.А.Г. и частично от показанията на П.Л.М., в частта относно обстоятелствата, при които е подаден сигнала в РУ Мездра. В хода на съдебното следствие процесният АУАН е бил представен на свидетелката М., която заявява, че между акта, който й е бил даден от полицейските служители и представения й в съдебно заседание съществува разминаване, изразяващо се в непопълване на частта относно описанието на нарушението и липса на отбелязване на ръкописния текст „чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП“ и датата „08.06.2018 г.“. При разпита си свидетелката е категорична, че тази информация не е била налична в АУАН, който на 05.05.2018 г. е бил донесен в дома й от полицейските служители за подпис.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства. 

Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата на Д.Р.П., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че без да притежава свидетелство за управление на МПС и съответната категория, е управлявал МПС – мотоциклет по пешеходна алея, с което създал опасност и пречки за пешеходците. Актосъставителят, а в последствие наказващият орган са приели, че в резултат на деянието са нарушени разпоредбите на чл.150а ал.1 и чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата. Според чл.150а ал.1 ЗДвП, за да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или т.4, или по реда на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато, или повредено. Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите не установяват по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е управлявал МПС на посочената в АУАН, а в последствие и НП дата – 05.05.2018 г. Данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетелката П.М.. Същите обаче не са подкрепени от останалата част от събраните по делото доказателства. Свидетелят Г. е заявил пред съда, че във връзка с този случай е провел разговор единствено със свидетелката М. и други лица - очевидци на ситуацията не са били установени. Според същия свидетел жалбоподателят е бил установен в заведението „Кевче“ в гр. Мездра, но мотоциклетът, посочен в сигнала, подаден от свидетелката М., не се е намирал там. В хода на проведения разговор П. категорично е отрекъл да е управлявал процесното МПС на мястото, описано от свидетелката. Писмените доказателства по делото също не спомагат за изясняване по безспорен и категоричен начин на този въпроса. В административно - наказателната преписка по делото е приложена докладна записка, изготвена от свидетеля Г., в която е изложена установената в хода на проверката фактология. Същата обаче е базирана единствено на данните, съобщени от свидетелката М. и от жалбоподателя. Подобно е положението и с останалата част от писмените доказателствени източници. По делото не са събрани доказателства, които да съдържат информация, съобщена от други лица, подкрепяща твърденията на М.. При това положение съдът приема, че фактическата обстановка, описана в административните актове, намира опора единствено от показанията на тази свидетелка, което обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е безспорно установена. На тази база няма как да бъде споделена тезата на актосъставителя и наказващия орган, че на инкриминираната дата П. е управлявал процесният мотоциклет, респ., че е извършил описаните в АУАН и НП нарушения. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000324/08.06.2018 г. на Началник Група при ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.150а ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.5 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата, са наложени на Д.Р.П. *** административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

3

АНД No 470/2018

ДИТ

ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД

ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 1.2.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“  АД-София чрез пълномощника Филип Георгиев обжалвало   наказателно  постановление №   06-000791/29.08.2018 г. на  директор Д “ИТ” гр. Враца, с което на основание чл.  399  и чл. 416 ал.5 от КТ вр.чл.55 ЗЗБУТ вр.чл.413 ал.2 от КТ дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на   1 500 /  хиляда и петстотин / лева   за нарушение на чл. 166 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд  на работните места и при използване на работно оборудване / НМИЗБУТРМИРО /  вр.чл.3 ал.2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и   топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ / .

Със жалбата се оспорва нарушението Твърди се, че при установена ел. авария на 05.07.2018 г. в с. Синьо бърдо, общ. Роман е станала трудова  злополука със служителя на дружеството Калин Тотков.  Същия не е имла правомощия  да се качва по  преносима стълба на ел. стълб във връзка с аварията , а  само е следвало да направи обход и оглед.  В този смисъл неправомерно е санкционирано дружеството за самоволни служебни  действия на неин служител , който  не  са му възложени. От друга страна се изнасят доводи , че дружеството е осигурило прилагането на писмени инструкции  гарантиращи безопасност и здраве на служителите. Цитират се две инструкции съответно от м. май 2014 г. и м. май 2018 г. , в която са описани последователности  от действия за работа с преносима стълба при качване и слизане на стълб от електроразпределителната мрежа.  В този смисъл се твърди, че вмененото нарушение не е осъществено от обективна страна.  Въз основа на тези доводи се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателя се  представлява от ю.к. Георгиев, който доразвива доводите в жалбата.

Възвиваемата страна редовно призована ,изпраща юрист консулт Мая Кирова ,редовно упълномощена. Пледира потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Представя писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Събрани са множество  писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства,както и показанията на разпитаните свидетели ,намира следното:

 Жалбата е основателна и на други основания от посочените.

Предмет на обжалване по делото е НП № 6-000791/29.08.2018 година с което на основание чл.  399  и чл. 416 ал.5 от КТ вр.чл.55 ЗЗБУТ вр.чл.413 ал.2 от КТ  ЧЕЗ“Разпределение България „ АД-София  е санкционирано с имуществена санкция в размер на   1 500 /  хиляда и петстотин / лева   за нарушение на чл. 166 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд  на работните места и при използване на работно оборудване / НМИЗБУТРМИРО /  вр.чл.3 ал.2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ /. В НП е отразена рамката на обвинението  свеждаща се до това,  че след  станала трудова злополука  на 05.07.18 г. в с. С. бърдо, община Роман, област Враца  на мястото на злополуката  стоманобетонен стълб  към оперативен център   на ЧЕЗ“Разпределение България „ АД- София ,  звено гр. Мездра служители от  ИТ са поискали  в хода на извършената проверка документи от работодателя  „ ЧЕЗ“Разпределение България“ АД-София при което е установено, че работодателя не е осигурил прилагането  на писмена инструкция  и/или  правила и указания , които трябва да се изпълняват  за осигуряване на безопасността  и здравето на всички , съобразно конкретните условия  при работа по въздушни електропроводни линии за напрежение  до и над 1000  волта  при използване на преносими стълби за работа на височина,  при които съществува риск за безопасността  и здравето на работещите .

Възведеното обвинение  вменява задължение на „ЧЕЗ Разпределение България „ АД, че не е осигурил писмена инструкция  или правила и указания осигуряващи безопасни условия на труд на своите служители . Предвид това са правно релевантни обстоятелствата, каква е причината  за станалата трудова злополука , тъй като тя е извън предмета на обвинението със съответно евентуално  нарушени от работодателя разпоредби.  Диспозитива на обвинението  следва да кореспондира с правната квалификация и да съдържа ясно описание  на нарушението и обстоятелствата на извършване. В този смисъл съдът отбелязва следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Отичайки изложеното съдът намира следното:

Производството е протекло при съществени нарушения на процесуални правила водещи до неясно описание на нарушението , обстоятелствата на неговото извършване , липса на  съответствие между диспозитив  и правна квалификация  и неправилно приложение на материален закон. 

Съдът отбеляза по- горе рамката на възведеното обвинение , което определя релевантните само към него обстоятелства , които не включват причината за станалата трудова злополука  и съответната от това вина. В НП се твърди, че работодателя  ЧЕЗ“Разпределение България „ АД към 05.07.18 г. в с. Синьо бърдо, общ. Роман не е осигурил прилагане на писмена инструкция  и/или правила и указания  осигуряващи безопасност на своите служители  при работа по въздушни електропроводни линии при използване на преносима стълба  за работа на височина. Както в АУАН, така и в НП описаниео на нарушението  е крайно лаконично  и не съответства на правната квалификация.  Възведеното нарушение е на формално извършване, което означава, че не се изисква настъпил престъпен резултат.  Описаното деяние  не е ясно кое  е в същност , тъй като на първо място използваните термини са извън законоустановените  и на второто място  е дадена едновременно алтернативност и кумулативност  на едно и съответно две изпълнителни деяния  свързани с неосигурено прилагане на  писмена инструкция  и/или правила и указания осигуряващи  безопасност  на  работниците. По този начин рамката на обвинението е крайно неясна , тъй като съществената част от него , а именно изпълнителното деяние не е конкретизирана , дори и в минимална степен , като е използвана кумулативна връзка между две отделни деяния , които в същото време са посочени  като съществуващи и при условия на алтернативност.  По  този начин АУАН  и НП не отговарят   на императивните разпоредби на чл.  42 т.4 ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН за НП.

Посочена е като  правна квалификация на нарушение на  чл. 166 ал.1  от Наредба №7  за минималните изисквания на ЗБУТ на работните места  и при използване на работното оборудване.  Тази разпоредба указва, че работодателя  предоставя на работещите съответна информация  и когато  е необходимо,  писмена инструкция за използване на работното оборудване. Диспозитивът на нарушението не съдържа   такова  обвинение  съответстващо на тази разпоредба.  Посочено е в текстовото описание на нарушението , че  една от формите на  извършването е, че не е  осигурено прилагане на писмена инструкция.  Такова задължение  не е налице  в отразената правната квалификация на чл. 166 ал.1  от Наредба №7  , но съществува в ал.2 от с. разпоредба , която не е посочена  за нарушена. Това извежда извод  за неправилно приложение на материален закон , съобразно диспозитива на вмененото нарушение.  В НП е направен опит за  привнасяне на друга нарушена разпоредба , която е обвързана с отразената квалификация по чл. 166 ал.1  от Наредба №7, а именно чл. 3 ал.3  от Правилник за безопасност  и здраве  при работа в електрически уредби  на електрически  и топлофикационни централи  и по електрически мрежи. Член 3  ал.3 от този правилник , сочи, че при специфични работи и  дейности , които не са обхванати от правилника , работодателя осигурява  разработване  и утвърждава вътрешни инструкции за безопасност.  В НП очевидно   се е имало предвид липса именно на  вътрешни инструкции за безопасност при специфични работи , която инструкция не е била осигурена  като разработена от работодателя.  В АУАН и НП описанието  на нарушението  не е свързано  с административно обвинение  за осигурена и утвърдена вътрешна инструкция за безопасност , като се твърди бланкетно  в описателната част, че работодателя  не е осигурил прилагане на писмена инструкция, което води до неяснота на нарушението  изобщо липсвала ли е такава , като работодателя не осигурява нейното прилагане , а нормата на сочената разпоредба от Правилника изисква  разработване и утвърждаване на инструкция за съответна специфична  работа. В описателната част на нарушението  не се сочи относимост на липсваща инструкция към приета като специфична определена дейност, което също определя  описаните признаци на нарушението , като несъставомерни  съобразно изискванията на закона.  Недопустимо е непълнотата на  съставомерни признаци  в АУАН и в НП  да бъде допълвано  по пътя на формалната логика  въз основа  на доказателства , а още по- малко  , когато те са свързани  с противоправно поведение  на съответно лице , което е извън предмета на обвинението.   Въпреки това  с оглед  становището на наказващият орган  става ясно, което обаче  не е отразено в НП, че  наказващия орган е приел като специфична дейност  качването  по преносима стълба за работа на височина, за което е следвало да има съответна инструкция.  В закона не се съдържа  дифиниция на термина „  специфична работа или дейност“, като същността  на използвания термин „специфична“  се извежда  от тълковния речник  на използваните думи в българския  език  с родов  граматически признак на думата „специфика“  от което произхожда  използваният  в чл. 3 ал.3 от  посоченият правилник  термин „специфична“. Съгласно тълкувателния речник  „специфика“  е сбор от особености , отличителни черти, присъщи само на даден предмет. Термина „специфичен“  се тълкува от този речник  като силно разграничение  от традиционни и характерни условия изразени  от подчертани различия и особености.  Очевидно   качване  по преносима стълба не попада като специфична дейност , която следва да се извършва  при силно разграничение  от други подобни качвания  по стационарни  или други преносими  стълби.  Житейската логика определя , че всеки  физически индивид  при нужните минимални  усещания за координация  няма пречка да се  качва  по преносими стълби , което е относимо  и за други живи същества , като котки, кучета , мишки и пр. , поради което  дори да се приеме наличие на  бегло описание на твърдяно нарушение , то същото не е извършено  от работодателя   от обективна страна , тъй като не е бил задължен  да осигурява инструкция  за специфична дейност  свързана  с  качване  по преносима стълба.  Нещо повече. В НП  е посочено, че такава инструкция  не е налице  за използването на преносими стълби, като дейността не е сведена до конкретика по качването по тях.  В този смисъл АУАН и НП отново стават неясни , поради липса на  конкретика относно  релевантни  за обвинението обстоятелства. 

Наказващия орган  в тази връзка  неправилно е приложил чл. 3 ал.3 от  ПБЗРЕУЕТЦЕМ и на друго основание.  Внимателен прочит на този правилник със съответното наименование , сочи че е  относим  за безопасност и здраве и при работа  в електрически уредби  на електрически и топлофикационни централи, както и по електрически мрежи.  Установено е , че стълбата не е използвана за работа по електрическа мрежа , а е била подпряна на стоманобетонен стълб към прекъсната такава, т.е. тя не попада като елемент , чието използване защитава сочения правилник .

 По делото са приложени  две инструкции ,съответно от м. май 2014 г. и м. май 2018 г. , в които са описани  действия за работа  по качване и слизане на стълбове от електроразпределителната мрежа. В пункт 4 и от двете инструкции е описана последователност от действия за работа с преносима стълба спомагаща качването и слизането  по стълбовете  от електроразпределителната мрежа. В т.4 от тези  инструкции  е посочено, че работниците  при качване и слизане от стълбове могат да използват  подвижни преносими стълби  съгласно инструкцията за тяхното използване.   Такава инструкция видно от свидетелските показания  е придружена  със самата  подвижна стълба при нейното закупуване и е приложена на л. 74 до 75 от делото.  Наличието на такава инструкция  съотнесено  с възможността  преносима стълба да бъде закупена  във всеки магазин от всяко физическо лице също води до извод , че дейността по качване на тази стълба  не представлява  специфична дейност  по смисъла на чл. 3 ал.3 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Ако се следва логиката на наказващия орган , то  всяка вещ, която е обвързана  с настъпване на трудова злополука следва да съдържа  характеристика  на специфичност  по отношение извършената  с нея дейност , което  само по себе си е  правен абсурд  с оглед  наличните   черти на тази вещ , условия  и възможност  за използването й  от всяко физическо лице.  В контекста на тези  размишления  несъстоятелно ще бъде изискването  съответен работодател  използващ в своята дейност отвертки, клещи , подпори, изкуствени стъпала , ъглошлайф,  прободен трион , флекси и пр.  да въвежда  задължителни инструкции за безопасност , поради специфика на дейност  при използване на  тези предмети  или инструменти.

При изложените доводи НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно .

Мотивиран от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно   наказателно  постановление №   06-000791/29.08.2018 г. на  директор Д “ИТ” гр. Враца, с което „ЧЕЗ Разпределение България“ АД-София на основание чл.  399  и чл. 416 ал.5 от КТ вр.чл.55 ЗЗБУТ вр.чл.413 ал.2 от КТ е санкционирано с имуществена санкция в размер на   1 500 /  хиляда и петстотин / лева   за нарушение на чл. 166 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд  на работните места и при използване на работно оборудване / НМИЗБУТРМИРО /  вр.чл.3 ал.2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и   топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ / .

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е обявено.

4

НОХД No 27/2019

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.И.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 5.2.2019г.

За РП-*** прокурор *****.

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. М.Н. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на ДП № 1987/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. ***, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

И.И.И. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ХІ клас в ПГ по *****, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Моля да бъде направена поправка в така изготвеното споразумение като бъде допълнено, че на обвиняемия се възлагат направените по делото разноски лично и със съгласието на неговия баща и законен представител *** И..

АДВ. Н.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид. Напълно съм съгласна със становището на представителя на прокуратурата да се добави в частта относно разноските в изготвеното споразумение, а именно същите да бъдат заплатени от обвиняемия лично и със съгласието на неговия законен представител и баща *** И..

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Съгласен съм с направеното предложение за поправка в съдържанието на споразумението.

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., счита за основателно направеното искане за допускане на промяна в съдържанието на споразумението по отношение на разноските. Според материалите на ДП И.И. е непълнолетен, както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент, и при това положение в споразумението следва да бъде отразено, че разноските се възлагат в негова тежест и следва да бъдат заплатени от него лично и със съгласието на неговия родител. По отношение на останалите въпроси, съдът намира, че същите са получили отговор в съдържанието на споразумението и промени не се налагат. Изхождайки от гореизложеното, съдът приема, че настоящото споразумение, ведно с промените следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

За прекратяване на ДП № 1987/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. ***, сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес, 29.01.2019 г. в гр. *** се постигна настоящото споразумение между:

1. *** ***** – прокурор при районна прокуратура гр. ***,

2. адв. М.Н. – ВАК, служебен защитник на И.И.И., ЕГН **********,***, тел.***, които се споразумяха за следното:

И.И.И. се признава за виновен за това, че: макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи постъпките си, на неустановена дата в периода от 01.10.2018 г. до 08.10.2018 г. в с. ***, общ. ***, от дом на ул. Рила № 1 е отнел от владението на ***от гр. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движима вещ – 1 бр. електрическа готварска печка марка „Елко-ЕЛ 20”, на стойност 110 лева, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, действал е при условията на повторност и случая не е маловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.

Наказанието на обвиняемия И.И.И. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – ПРОБАЦИЯ като по отношение на обвиняемия И.И.И. се приложат следните пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца с явяване и подписване на обвиняемия И.И.И. пред пробационен служител с периодичност 3 /три/ пъти седмично.

На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца.

Направените по делото разноски в размер на 71 лева се възлагат в тежест на обвиняемия И.И.И. и следва да бъдат заплатени от И.И.И. лично и със съгласието на неговия баща *** И. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                     Служебен защитник:            

  (*** *****)                    (адв. М.Н.)

 

               Обвиняем:

                              (И.И.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Н.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между *** ***** - прокурор при Районна прокуратура град ***, адв. М.Н. от ВрАК – служебен защитник на И.И.И. и И.И.И. ***, ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 27/2019 г. по описа на РС-***, при следните условия:

Обвиняемият И.И.И. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи постъпките си, на неустановена дата в периода от 01.10.2018 г. до 08.10.2018 г. в с. ***, общ. ***, от дом на ул. Рила № 1 е отнел от владението на ***от гр. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движима вещ – 1 бр. електрическа готварска печка марка „Елко-ЕЛ 20”, на стойност 110 лева, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, действал е при условията на повторност и случая не е маловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.

Наказанието на обвиняемия И.И.И. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност три пъти седмично.

На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Направените по делото разноски в размер на 71 лева се възлагат в тежест на обвиняемия И.И.И. и следва да бъдат заплатени от И.И.И. лично и със съгласието на неговия баща *** И. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 27/2019 г. по описа на РС-***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 5.2.2019г.

5

АНД No 364/2018

МВР

Б.Х.Г.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.2.2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.Х.Г. *** е обжалвал Наказателно постановление № 8/05.06.2018 г. на Началник Група „Охранителна полиция“ в Районно управление гр. Мездра, с което, за извършено нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на основание чл.257 ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неговото опорочаване. Счита се също, че описаният състав на нарушението се разминава с действително настъпилите събития и не съответства на посочените като нарушени законови разпоредби. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане да бъде намален размера на наказанието глоба в случай, че изложените доводи за отмяна на обжалвания акт не бъдат споделени от съда.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило искане от Б.Г. чрез процесуалния му представител адв. Г.П. от ВрАК, в което са изложени доводи за отмяна на обжалваното постановление поради неправилна правна квалификация на деянието. На база събраните в хода на производството доказателства се счита, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП действително съставлява нарушение, но по смисъла на чл.6 т.2 от Закона за движението по пътищата, а не на чл.64 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

               Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 27.05.2018 г. около 01.00 часа свидетелите Н.К. и Н.М. *** извършвали обход на територията на града. На ул. „Хр. Ботев“ до дом № 72 при разминаване с лек автомобил „Шкода“ с рег. № ВР3901ВР те забелязали, че същият се управлява от Б. ***. По служебен ред контролните органи разполагали с информация, че Г. често управлява МПС, след като е употребил алкохол. по тази причина те решили да спрат автомобила за проверка. За целта служителите последвали автомобила на Г., като му подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Вместо да стори това, водачът увеличил скоростта на движение на МПС и се отправил към главен път Е-79, а след това в посока към с. Лютидол. Полицейските служители успели да последват автомобила на Г. до езеро, намиращо се над селото в посока гр. Ботевград. Там свидетелите изгубили МПС и решили да се отправят към с. Лютидол по земния път през селата Рашково и Литаково. Непосредствено след излизането им от с. Лютидол в посока с. Литаково К. и М. забелязали автомобила на Г., движещ се срещу тях, без включени фарове. Свидетелите отново подали сигнали за спиране, но водачът не се съобразил с тях. Контролните органи го последвали. На ул. „Бузлуджа“ № 13 в с. Лютидол автомобилът спрял. К. и М. се представили на водача и поискали същият да представи личните си документи и документите на автомобила. Г. отказал. Освен това, той заявил, че не е управлявал автомобила извън с. Лютидол, а е излязъл да си купи цигари. Полицейските служители го приканили да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Г. отказал да даде проба. При това положение същият бил приведен в РУ Мездра и там му били съставени актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП и по ЗБЛД. Г. отказал да подпише актовете и това обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля А.Г. ***.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Н.К., Н.К.М. и А.К.Г..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Б.Г. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна. Съображенията за това са следните:

При проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира неизпълнение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е отказал да изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, с което е нарушил чл.64 ал.4 ЗМВР. В чл.64 ал.1 ЗМВР е предвидена възможност полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, като при невъзможност да се издадат писмено, те могат да се издават устно, или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят /ал.2 на чл.64 ЗМВР/. Съгласно чл.64 ал.4 ЗМВР, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение освен, ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление, или нарушение, или застрашават живота, или здравето му. Изхождайки от цитираните до тук законови разпоредби, съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, приема, че изложеното в показанията на разпитаните по делото свидетели не кореспондират в пълнота с изложеното в административните актове описание на нарушението. От разпита на свидетелите К. и М. става ясно, че същите в качеството си на контролни полицейски органи, са отправили към жалбоподателя устно разпореждане да представи за проверка своите лични документи и документите на автомобила, които Г. е отказал да изпълни. От начина на излагане на фактите и тяхната логична подредба в обстоятелствената част, както на АУАН, така и в НП, обаче не става ясно в какво се изразява разпореждането на полицейските органи, което жалбоподателят не е изпълнил. Смисълът на фактическата обстановка по начина, по който същата е формулирана в двата административни акта, сочи, че разпореждането на органа на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се е изразявало в отказ да бъде извършена проверка на документите за самоличност и опит за бягство от мястото на извършваната проверка, което по своята същност е нелогично. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган на база събраните материали е следвало да изложат в обстоятелствената част на АУАН и НП данни относно поведението на жалбоподателя, да формулират ясно разпореждането /устно или писмено/, което полицейските органи са издали за преустановяване на това поведение, както и последващите действия на Г., с които същият е продължил да демонстрира това си поведение и така не е изпълнил даденото му разпореждане. Прегледът на наличното в административните актове описание на нарушението не съдържа факти, както относно поведението на жалбоподателя преди издаването на разпореждането, така и по отношение последвалите му действия. Липсва яснота и относно естеството на даденото разпореждане и в какво се изразявало същото. При това положение съдът приема, че е налице непълнота в описанието на нарушението в двата административни акта и в този смисъл е солидарен с възраженията на защитата. Налице е съществено нарушение на изискванията за съдържание на административните актове, които са императивни и подробно са изложени в текста на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН, в частност т.4 на чл.42 и т.5 ал.1 на чл.57 ЗАНН, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Констатираният порок няма как да бъде саниран в хода на съдебното производство и по тази причина обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 8/05.06.2018 година на Началник Група „Охранителна полиция“ в РУ гр. Мездра, с което, за извършено нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на Б.Х.Г.          *** е наложено, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР, административно наказание глоба в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

6

АНД No 585/2018

Други административни от наказателен характер дела

В.Г.В.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.2.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

В.Г.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 216/02.11.2018 г. на Началника на РУ Роман, с което за нарушение на чл.37 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, /ЗНССПЕЕН 112/, му е наложено, на основание същата разпоредба, административно наказание глоба в размер на 200 лева. Оплакванията са в смисъл, че описаното в административните актове нарушение не кореспондира с действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че действително на инкриминираната дата жалбоподателят е подал сигнал на НССПЕЕН 112, но оплакванията му са били свързани с начина, по който е била извършена полицейска проверка на неговия спътник, а не за кражба на кобила, както е отбелязано в наказателното постановление. На тази база се прави искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. Методи Стоянов от ВрАК поддържа искането за отмяна на наказателното постановление на база основанията за това, посочени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 07.08.2018 г. около 23.00 часа В.Г.В. *** управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № М4336 по ул. „Витоша“ в града. Заедно с него на предната седалка в колата пътувал Цветелин Даринов В. *** района на кръстовището между улиците „Рила“ и „Люляк“ се намирал дежурния патрул на РУ Роман, включващ свидетелите Д.К. и Ц.В.. Служителите спрели автомобила. Те поискали от В. да представи личните си и на автомобила документи. Нарушения не били установени. След като приключил с проверката на водача, свидетелят В. се обърнал към пътуващия в колата Цветелин В.. На полицейският служител направило впечатление, че лицето е видимо непълнолетно и по тази причина му поискал документи, с които да удостовери самоличността си. Цветелин В. заявил, че не носи документи. Извършената по служебен път справка чрез оперативния дежурен на управлението, показала, че В. е навършил 16 години и има издадена лична карта. При това положение свидетелят В. му съставил АУАН за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, за това, че не е представил документи за удостоверяване на самоличност. Полицейската проверка на Цветелин В. разгневила В.В.. Същият заявил, че ще подаде сигнал на тел.112, след което се отдалечил встрани. Контролните органи забелязали, че В. провежда разговор по телефона. След малко той се върнал при тях и им казал, че е подал сигнал на тел.112 с оплаквания относно начина на проверката, извършена на пътуващия с него Цветелин В.. След като двете лица били освободени, полицейските служители се свързали с оперативния дежурен в РУ гр. Роман, който ги уведомил, че действително от В.В. е постъпил сигнал на тел.112 с оплаквания относно извършената от тях проверка на лицето, пътувало в автомобила му. По случая била изготвена докладна записка, въз основа на която била образувана преписка № 334р-6702/2018 г. по описа на РУ – Роман. Събраните материали били докладвани на Районна прокуратура гр. Мездра. След запознаване със същите, с постановление от 11.10.2018 г. решаващата прокуратура е приела, че не са налице данни за извършено престъпление по смисъла на НК и по тази причина е отказала да образува досъдебно производство, изпращайки преписката на Началника на РУ Роман по компетентност за ангажиране на административно-наказателна отговорност по ЗНССПЕЕН 112 при наличие на данни за извършено нарушение. След като преценил събраните доказателствата, на 02.11.2018 година Началникът на РУ Роман издал наказателно постановление под № 216, с което наложил, на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112, административно наказание глоба в размер на 200 лева на В.В., за това, че на 07.08.2018 г. е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, а именно използва ЕЕН 112, като предава съобщение до РУ Роман, което не касае необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето и имуществото на гражданите, заявявайки, че вечерта са вързали кобилата си на поляната пред тях и на сутринта я е нямало, като въжето било срязано, с което е нарушил чл.37 ЗНССПЕЕН 112.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.И.К. и Ц.И.В..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства. 

Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата на В.В., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на 07.08.2018 г. е ползвал ЕЕН 112 не по предназначение, а именно използвал е ЕЕН 112, като е предал съобщение до РУ Роман, което не касае необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето и имуществото на гражданите, като е заявил, че вечерта са вързали кобилата си на поляната пред тях и на сутринта я е нямало, като въжето било срязано. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, намира, че същите не подкрепят описаното в АУАН и НП нарушение. Действително, по делото са налице данни, че въпросната вечер жалбоподателят е провел разговор със служители на НССПЕЕН 112. В показанията си свидетелите К. и В. посочват единствено, че оплакванията на В. са били свързани с начина, по който е била проведена проверка за установяване на самоличност на пътуващия в автомобила му Цветелин В..  Това обстоятелство намира изцяло подкрепа в писмените доказателства по делото. По делото в заверени копия са приложени всички материали, събрани в хода на работата по преписка вх. № 1498/2018 г. по описа на РП-Мездра /№ 334р-670218/2018 г. по описа на РУ Роман/. Прегледа на тяхното съдържание сочи, че там са налични данни единствено по отношение на проверката, извършена от свидетелите К. и В. на жалбоподателя В., а в последствие и на пътуващия с него Цветелин В., като липсва каквато и да е информация по отношение на оплаквания от страна на жалбоподателя за открадната кобила. Разпитаните по делото полицейски служители са категорични, че в тяхно присъствие жалбоподателят не е съобщавал за отнетото му животно. При това положение, съдът споделя становището на защитника адв. Методи Стоянов, че с наказателното постановление В. е бил санкциониран за деяние, некореспондиращо с действително настъпилите събития, за което не са събрани доказателства. Ето защо обжалваният акт следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 216/02.11.2018 г. на Началника на РУ Роман, с което за нарушение на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112 на В.Г.В. *** е наложено, на основание чл.37 ЗНССПЕЕН 112, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

7

НОХД No 30/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Г.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 8.2.2019г.

За РП-Мездра прокурор Пашовска. 

Обвиняемият лично и с адв. М.Н. от ВрАК, редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на БП № 144/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, сключено на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Д.Г.К. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер по болест, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Поддържам постигнатото споразумение между прокуратурата и защитника на обвиняемия, което е представено в писмен вид. В него са уточнени всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

АДВ. Н.: С представител на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за прекратяване на БП № 144/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра,

сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес на 01.02.2019 г. в гр. Мездра, обл. Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. /////- прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра,

2. адв. М.Н. ***, защитник на Д.Г.К., ЕГН **********, С Л.К. № /////, изд. На 25.07.2018 г. От МВР София, с постоянен адрес:***, тел. /////, които се споразумяха за следното:

Д.Г.К. се признава за виновен за това, че:

На 27.01.2019 г. Около 01.55 часа в гр. Роман по ул. „Рила” при кръстовището с кръгово движение с бул. „ХРисто Ботев” е управлявал МПС – собственият си лек автомобил „/////” с рег. № /////, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,48 на хиляда /промила/, установено по надлежния ред с Протокол № 15/29.01.2019 г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Враца за извършена физикохимическа експертиза за алкохол в кръвта – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия Д.Г.К. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – 3 /три/ месеца Лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.343г вр. Чл.37 ал.1 т.7 НК на обвиняемия  Д.Г.К. се налага и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия Д.Г.К. не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно Глоба. 

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което за това деяние обвиняемият Д.Г.К. е бил лишен да управлява МПС по административен ред, считано от 27.01.2019 г. до одобряване на настоящото споразумение.

На обвиняемия Д.Г.К. се вълзагат направените по делото разноски в размер на 44,88 лв., вносими по сметка на ОД МВР гр. Враца.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                      Защитник:            

          (Цветомила Пашовска)                          (адв. М.Н.) 

 

               Обвиняем:

                              (Д.К.)

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Н.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между /////– прокурор при Районна прокуратура град Мездра и поддържано в днешното с.з. от ЦВЕТОМИЛА ПАШОВСКА – прокурор в същата прокуратура, адв. М.Н. от ВрАК - защитник на Д.Г.К. и Д.Г.К., ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 30/2019 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият Д.Г.К., ЕГН **********, ВИНОВНО на 27.01.2019 г. Около 01.55 часа в гр. Роман по ул. „Рила” при кръстовището с кръгово движение с бул. „Христо Ботев” е управлявал МПС – собственият си лек автомобил „/////” с рег. № /////, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,48 на хиляда /промила/, установено по надлежния ред с Протокол № 15/29.01.2019 година на БНТЛ при ОД МВР гр. Враца за извършена физикохимическа експертиза за алкохол в кръвта – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия Д.Г.К. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г вр. Чл.37 ал.1 т.7 НК на обвиняемия  Д.Г.К. се налага и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия Д.Г.К. не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно Глоба. 

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което за това деяние обвиняемият Д.Г.К. е бил лишен да управлява МПС по административен ред, считано от 27.01.2019 г. до одобряване на настоящото споразумение.

На обвиняемия Д.Г.К. се вълзагат направените по делото разноски в размер на 44,88 лв., вносими по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 30/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 09.58 часа.

В законна сила на 8.2.2019г.

8

НОХД No 40/2019

Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Л.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 13.2.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. И.К. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. И. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: К.Л.К. - роден на *** год. в гр.П., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. И. К.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

 

за прекратяване на наказателно производство

на основание чл. 381 и сл. от НПК

 

Днес, 13.02.2019 г. между подписаните:

Н.Г. – прокурор в Районна прокуратура гр. М. и

И.К. ***, в качеството й на защитник на обвиняемия К.Л.К.,

се постигна следното споразумение за прекратяване на досъдебно производство № 66/2019 г. по описа на ТО „МРР“ „Д.“ пр.преписка № 1755/2018 г. по описа на РП - М./, на основание чл. 381 и сл. от НПК, с което:

 

ПРИЗНАВАТ ОБВИНЯЕМИЯ:

 

К.Л.К. – роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, учащ се – средно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това, че:

- На 13.09.2018 г., в 08:05 чл. в гр. М., обл. В., на Кооперативния пазар, на паркинга пред магазин „А.”, макар и непълнолетен , но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си е държал чувал с акцизни стоки, представляващи 88 броя прозрачни пакети с общо тегло 8.000 кг., всички съдържащи „годен за консумация /годен за пушене/ нарязан тютюн”, попадащ в дефиницията на чл.12, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове, на обща пазарна стойност в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ и стойност на неплатения и дължим акциз – 1216.00 лв., без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28, ал.1 от „Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия „Тютюневи изделия се транспортират, пренясят, съхраняват......в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове” и в нарушение на чл. 99, ал.2, т.2 от „Закона за акцизите и данъчните складове”, който забранява „държането......на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност”, като случаят не е маловажен – престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2 от НК, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

На основание чл. 234, ал.1, пр.2, вр. чл.63, ал.1,т.3  и т. 5, вр. чл.54 ал.1 от НК на обвиняемия К.Л.К. да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание  чл. 69, ал.1, чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода” се отлага за срок от 3 /три/ години, както и „ОБЩЕСВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни, чрез обявяване на настоящето споразумение от Кмета на с.Б., община П..

На обвиняемия К.Л.К. не се налага предвиденото в закона наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява определена професия или дейност по чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като същият не притежава такова право.

На основание чл. 234, ал.5, вр. чл.53, ал.2, б. „а” от НК предметът на престъплението – 88 броя прозрачни пакети, с общо тегло 8.000 кг., съдържащи „годен за консумация /годен за пушене/ нарязан тютюн”, се отнемат в полза на Държавата.

Имуществени щети – няма.

Разноските по досъдебното производство в размер на общо 366,87 лв. в полза на  Държавата по сметка на ТМУ гр.Л. /Териториална Дирекция „Д.”/ към Министерство на финансите – Агенция „Митници” гр.С.са за сметка на обвиняемия К.Л.К..

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК: да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави.

Страните заявяват, че подписват настоящето споразумение при постигнато пълно и безусловно съгласие по неговите клаузи.

Настоящето споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра по един за всяка от страните и за първоинстанционния съд – Районен съд гр. М..

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

 

          ПРОКУРОР:                                    СЛ. ЗАЩИТНИК:

                    /Н. Г./                                     /адв. И. К./      

 

           ОБВИНЯЕМ:

                              /К.К./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., служебен защитник адв. И.К. от ВАК и обвиняемият К.К., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., служебен защитник адв. И.К. от ВАК и обвиняемият К.К., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Л.К. - роден на *** год. в гр.П., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 13.09.2018 г. в 08.05 часа в гр.М., област В., на Кооперативния пазар, на паркинга пред магазин „А.“, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, е държал чувал с акцизни стоки, представляващи 88 броя прозрачни пакети с общо тегло 8.000 кг., всички съдържащи „годен за консумация /годен за пушене/ нарязан тютюн“, попадащ в дефиницията на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове, на обща пазарна стойност, в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ и стойност на неплатения и дължим акциз – 1 216 лева, без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия „тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват…….в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизните и данъчните складове“ и в нарушение на чл.99 ал.2 т.2 от Закона за акцизните и данъчните складове, който забранява „държането……на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност“, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.234 ал.1 пр.2, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Л.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.234 ал.1 пр.2, вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5, вр. с чл.54 ал.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на настоящето споразумение от Кмета на с.Б., община П..

НЕ СЕ НАЛАГА на обвиняемия К.Л.К. предвиденото в закона наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява определена професия или дейност по чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като същият не притежава такова право.

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.53 ал.2 б.”а”, вр. с чл.234 ал.5 от НК предметът на престъплението, а именно: 88 броя прозрачни пакети с общо тегло 8.000 кг., съдържащи „годен за консумация /годен за пушене/ нарязан тютюн“.

ОСЪЖДА обвиняемия К.Л.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ТМУ гр.Л. /Териториална Дирекция „Д.”/ към Министерство на финансите – Агенция „Митници” гр.С.направените по делото разноски в размер 366.87 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия К.Л.К. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на обвиняемия К.Л.К. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 51/2018 год. по описа на ТМУ гр.Л..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 40/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 9.40 часа.

В законна сила на 13.2.2019г.

9

НОХД No 42/2019

Предаване на неверни знаци чрез средства за съобщения

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.П.Г.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 18.2.2019г.

За РП-Мездра прокурор Г..

Обвиняемият лично и със сл. защитник адв.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. ЛИЦЕ : Ход на делото.  Ще ползвам назначеният ми сл. защитник като съм уведомен сега от съда, че впоследствие ще заплатя разходите  за тази защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Т.П.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра,  живущ ***, българин, български  гражданин, ученик 10-ти клас  в ПГ  МСС гр. Мездра, неженен, неосъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:  Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП № 2132/2018 год. ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА , ДП № 382/2018 година по описа на РУ на МВР-МЕЗДРА

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 381 от НПК

 

Днес на 11.02.2019 година в гр. Мездра, обл. Враца се постигна настоящото споразумение между:

1.Н. Г.– Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра 

и

2.Адвокат Н.  П. ***, служебен   защитник на обв. Т.П.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра,  живущ ***, българин, български  гражданин, ученик 10-ти клас  в ПГ  МСС гр. Мездра, неженен, неосъждан , които се споразумяха за следното:

За това, че обв. Т.П.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра,  живущ ***, българин, български  гражданин, ученик 10-ти клас  в ПГ  МСС гр. Мездра, неженен, неосъждан,  ВИНОВНО,  макар и  непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление  на 22.11.2018 година  в 00:43:55 часа, 23:29:22 часа и 23:31:42 часа в с. Крета от телефон с абонатен  ………….. подал до Единия  европейски  номер за спешни повиквания  / ЕЕНСП/ 112, невярно повикване  за злополука и тревога, а именно, че в центъра на селото, пред кръчмата  има сбиване  и че в центъра на селото  има сбиване и сериозно пострадали лица  - престъпление по чл.326 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 НК.

Наказанието на обв. Т.П.Г. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като по отношение на него  бъде наложено наказание  Пробация  с пробационни мерки, както следва:

-задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност  на подписване пред пробационен служител два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание  чл. 381 ал.5 т.6 НПК,веществени доказателства по делото:

- СД от РЦ 112, находящ  се към л. 32 от делото  да остане на съхранение  по делото до архивирането и унищожаването му;

- СИМ карта № 8……находящ се към л. 30 от делото, да се върне на собственика , предал я доброволно-П. Г.П., ЕГН **********,***, баща на обв. Т. Г..

По  чл. 381 ал.5 т.6 НПК .

По делото  не са направени разноски.

 С това  споразумение страните уреждат   окончателно  всички въпроси  касаещи наказателната отговорност  на обв. Т.  П.Г. , по отношение  на описаното по-горе  престъпление.  След евентуално  одобрение  от съда  настоящето споразумение ще има последиците  на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 от НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето споразумение се състави в три еднообразни екземпляра, които се представиха на съда за одобрение, а останалите два се предоставиха на страните.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ  СЕ:

 

1…………………………………………………

  . Г.-прокурор при РП-Мездра/

 

2……………………………………………………

                                /адв.П., като сл.защитник на  обвиняемия/

 

 

3.............................................................................

                                  / Т.П.Г.-обвиняем/

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Н. . Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  адвокат Н.  П. ***, служебен   защитник на обв. Т.П.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра,  живущ ***, българин, български  гражданин, ученик 10-ти клас  в ПГ  МСС гр. Мездра, неженен, неосъждан , за това, че обв. Т.П.Г., ЕГН:**********, роден на *** г. в  гр. Мездра,  живущ ***, българин, български  гражданин, ученик 10-ти клас  в ПГ  МСС гр. Мездра, неженен, неосъждан,  ВИНОВНО,  макар и  непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление  на 22.11.2018 година  в 00:43:55 часа, 23:29:22 часа и 23:31:42 часа в с. Крета от телефон с абонатен  …….е подал до Единия  европейски  номер за спешни повиквания  / ЕЕНСП/ 112, невярно повикване  за злополука и тревога, а именно, че в центъра на селото, пред кръчмата  има сбиване  и че в центъра на селото  има сбиване и сериозно пострадали лица  - престъпление по чл.326 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 НК.

Наказанието на обв. Т.П.Г. се налага при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като по отношение на него  бъде наложено наказание  Пробация  с пробационни мерки, както следва:

-задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност  на подписване пред пробационен служител два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание  чл. 381 ал.5 т.6 НПК, веществени доказателства по делото:

- СД от РЦ 112, находящ  се към л. 32 от делото  да остане на съхранение  по делото до архивирането и унищожаването му;

- СИМ карта № ……. находящ се към л. 30 от делото, да се върне на собственика , предал я доброволно-П…. Г.П., ЕГН **********,***, баща на обв. Т. Г..

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №42/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдът  върна  ВД по делото – посочената СИМ-карта , за което на л.30 от ДП се положи с днешна дата  подпис за получаването й от лицето П…..П., като собственик.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 14,15 часа.

В законна сила на 18.2.2019г.

10

АНД No 23/2019

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.А.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 19.2.2019г.

            Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Т.А.Т., ЕГН:**********, роден в с. Камено  поле, община Роман,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен, не осъждан, за  виновен в това, че на 08.08.2018 година  около 16,10 часа  в с. Долна Кремена, община Мездра по ул. „…….” срещу дом №7, е управлявал  МПС-товарен автомобил марка „Мерцедес 808”, със стар регистрационен № …….. със служебно прекратена регистрация, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и Наредба №1-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране  от движение  и  пускане в движение , временно отнемане, прекратяване  и възстановяване  на  регистрацията на   моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните   пътни превозни средства / Загл. изм. и доп. – ДВ, бр.105/2002 г., изм. бр. 67/2012 г., бр.20/2018 г./ – престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

 ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият Т.А.Т. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ Т.А.Т.  на   основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

11

АНД No 24/2019

Други административни от наказателен характер дела

К.М.М.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 19.2.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 186/31.10.2018 год. на Началника на РУ гр.Р., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя К.М.М. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

К.М.М. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 186/31.10.2018 год. на Началника на РУ гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адвМ.С.от ВАК. Същият взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Акцентира се, че не е осъществен състава на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като няма извършено буквално нарушение на закона. На следващо място се подчертава, че е налице и допуснато процесуално нарушение, а именно допусната е грешка в изписването на една цифра от ЕГН-то на нарушителя в НП, докато в акта е изписано правилно.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

 Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 17.01.2019 год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред ответника на 22.01.2019 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 186/04.10.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 30.08.2018 год. около 16.00 часа в с.С.Б., на ул.”Н.В.” № 2  - адрес, различен от постоянния адрес на нарушителя, като лице получило Разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като притежател на огнестрелно ловно оръжие – гладкоцевна пушка марка „ИЖ” калибър 12, с № ХХХ, го е оставил в незаключена стая в сглобено състояние с достъп на други лица. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и  доказателствени средства, а именно: АУАН № 186/04.10.2018 г., НП в оригинал № 186/31.10.2018 г. и ксерокопие на същото, ксерокопие на Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка от НБД „Население”, относно постоянен и настоящ адрес, касателно К.М.М., Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-284/06.02.2019 г. и заверено копие от Преписка под № 1736/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.. Съответно са разпитани свидетелите П.Й., В.П. и Т.Т., всички служители на РУ гр.Р., като първият от тях е актосъставител, а останалите двама са свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по делото свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така отразената в акта, респективно в НП фактическа обстановка.

На съдебното следствие бяха събрани безспорни доказателства за отразеното в Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 27.09.2018 г. на Районна прокуратура гр.М. по Преписка № 1736/2018 г. по описа на същата прокуратура, която е приложена като писмено доказателство по делото. По категоричен начин от всички гласни и писмени доказателства по делото се установява, че около 14.10 часа на 30.08.2018 г. в дежурната част но РУ гр.Р. бил получен сигнал чрез телефон 112, че лицето М. М. *** двора си незаконно добити дърва и притежава незаконно оръжие. В посочения сигнал се споменавало, че е налице и притежание на незаконно оръжие в дома на неговия син, а именно нарушителя К.М. ***. Двете полицейски управления - гр.Р. и гр.М. извършили проверка на въпросните места. От извършената проверка в с.С.Б. било установено, че в домът, собственост на бащата на жалбоподателя има оръжие, което се води на неговия син – жалбоподателя К.М.. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Й., П. и Т. процесното оръжие се намирало в незаключена стая, ползвана от жалбоподателя, като то не било поставено в каса, а било оставено отстрани между секцията и стената. Собственикът на ловното оръжие, а именно жалбоподателя не бил на мястото. По повод констатираното, както бе отразено и в по-горните абзаци била образувана Преписка в РУ гр.Р., след което било издадено процесното Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство. С посоченото Постановление е указано да се наложи административно наказание на жалбоподателя за нарушение на ЗОБВВПИ. На 04.10.2018 г. в присъствието на жалбоподателя и свидетелите Й., П. и Т. бил съставен процесния акт, с който нарушителя се запознал, подписал го и не направил възражения по така отразеното. Обяснението, което дал пред служителите на РУ гр.Р. е, че действително живее в гр.М., но е член на Ловната дружинка в с.С.Б. и там ловува. Посочил, че е оставил пушката си в с.С.Б., защото два или три дена преди да бъде извършена проверката на 30.08.2018 г. е бил на лов и тъй като следващата събота и неделя е щял отново да ходи на лов е оставил пушката в дома на баща си. Действително от приложените писмени доказателства по делото, а именна Справка от НБД „Население” се установява, че както постоянния, така и настоящия адрес на жалбоподателя е именно в гр.М.. Действително последният притежава огнестрелно оръжие и има издадено Разрешително за това, като огнестрелните оръжия, които притежава са три боря ловни пушки, едната от които е повод за съставяне на процесния акт и издаване на атакуваното НП. Това е гладкоцевна ловна пушка марка „ИЖ”, калибър 12 с № ХХХ. Безспорно за тези огнестрелни оръжия жалбоподателя има издадено Разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях под № ХХХХ, валидно до 23.11.2021 г., издадено от РУ гр.М., където жалбоподателя се води на отчет и контрол по постоянен адрес, каквото е изискването на ЗОБВВПИ. В тази насока е и приложената Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-284/06.02.2019 г.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Безспорно процесния акт е съставен от оправомощено длъжностно лице, съответно НП е издадено от компетентен наказващ орган. В тази насока са приложените по делото писмени доказателства, а именно: Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на вътрешните работи . Тези изводи са обосновани от доказателствата по делото и са съответни на разпоредбата на чл.215 ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ. Актосъставителят изпълняващ длъжността мл.полицейски инспектор към РУ гр.Р. към ОД на МВР гр.В. представлява полицейски орган на МВР и като такъв, съгласно чл.215 ал.1 от ЗОБВВПИ притежава материална компетентност да констатира административни нарушения по същия закон. С оглед принадлежността му към посочената структура на МВР е несъмнена и териториалната му компетентност да съставя акт за извършеното на територията на Община Р. нарушение. Наказващият орган е надлежно оправомощен, съгласно чл.215 ал.2 от ЗОБВВПИ от Министъра на вътрешните работи да издаде оспореното Наказателно постановление. В тази насока е по-горе посочената заповед.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно така направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в грешно изписване на една цифра от ЕГН-то на жалбоподателя, което е допуснато в издаденото Наказателно постановление и това да води до неговата отмяна. Действително, административнонаказващия орган е посочил правилно ЕГН-то на нарушителя в съставения срещу него АУАН, но е допуснал грешка в изписването на една цифра в ЕГН-то на жалбоподателя в атакуваното НП - вместо 73 е изписано 75. Тук е мястото да се отбележи, че сгрешената цифра в ЕГН-то на нарушителя по никакъв начин не му е попречила да разбере, че той е санкционираното лице с процесното НП, като се има впредвид, че освен с единен граждански номер жалбоподателя е индивидуализиран с трите му имена и точен адрес. Касае се за несъществена техническа грешка, тъй като в акта е изписано вярното ЕГН, което съответства на вписаните цифри и единствено е допусната техническа грешка в изписването на една цифра от ЕГН-то в НП. Няма никакво разминаване в останалите индивидуализиращи данни за лицето и в този смисъл, както бе подчертано няма неяснота, относно личността на нарушителя. На следващо място настоящия съдебен състав приема за безспорно установено, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, като лице притежаващо валидно Разрешение по ЗОБВВПИ за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и по-специално по отношение на ловно оръжие – гладкоцевна пушка марка „ИЖ” калибър 12, с № ХХХ същият е бил обвързан със задължението да опазва притежаваното от него огнестрелно оръжие, регламентирано в чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ. Съгласно посочения текст лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и Разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. По делото по категоричен, безспорен и непротиворечив начин е установено, че на 30.08.2018 г. около 16.00 часа в с.С.Б.”, на ул.”Н.В.” № 2 – адрес, различен от този на жалбоподателя, последният е оставил ловната си пушка без надзор в незаключена стая в сглобено състояние между стената и секцията, като по този начин до оръжието е могло да имат достъп и трети лица. Тези факти по недвусмислен начин сочат, че жалбоподателя не е изпълнил част от алтернативно дадените в чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ задължения, а именно да опазва оръжието от достъп до трети лица, оставяйки ловното си оръжие в отворена стая, достъпна до други лица, като в същото време нарушителя не е бил и на мястото. Налице е бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки за недопускане на злоупотреби, още повече, че достъп до оръжието е могло да има всяко друго лице. Нарушението на чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ се явява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност по реда на чл.212 от ЗОБВВПИ. Наказанието е наложено при спазване на критериите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН в минималния законов размер, поради което е законосъобразно и справедливо. Установената степен на обществена опасност на деянието правилно е преценена от наказващия орган, с определяне на размера на наказанието, а повишената степен на обществена опасност на дейностите, свързани с неправилно съхранение на огнестрелни оръжия изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира за основателно отново да акцентува, че не са налице условията за приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Предметът на административното нарушение, който представлява общоопасно средство, както и спецификата и особеният разрешителен режим на дейностите с огнестрелни оръжия, включително на носенето на огнестрелно оръжие изключват квалифицирането на деянието като маловажен случай. Нарушителят като лице, боравещо с огнестрелно оръжие следва да знае и съблюдава правилата за носене и употреба на оръжие, уредени в ЗОБВВПИ. Дейността с оръжията е с висока степен на риск за живота и здравето на лицата, а от тук са завишени и нормативните правила за упражняване на тази дейност. Съставомерното деяние не разкрива елементите на понятието „маловажност” по чл.93 т.9 от ДР на НК. Нарушението е такова на формално извършване, като липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Не на последно място следва да бъде отчетено, че се е стигнало до извършената проверка на жалбоподателя, поради факта, че същият е нарушил и други правила на ЗОБВВПИ, което е довело до съставянето на още един акт, този път от служители на РУ гр.М..

Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 186/31.10.2018 год. на Началника на РУ гр.Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

12

АНД No 477/2018

ДИТ

ОУ ХРИСТО БОТЕВ МЕЗДРА

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 28.2.2019г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Основно училище „Христо Ботев“ гр. Мездра, представлявано от И.К.И. в качеството му на директор, чрез пълномощника адв. С.Г. от ВрАК, е обжалвало НП № 06-000990/12.09.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца, с което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ е наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 от кодекса на труда вр. чл.55 от ЗЗБУТ вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1500 лева. Възраженията са в смисъл, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи  правото на защита, което не може да бъде санирано в хода на последващото съдебно производство. В тази връзка се сочи,   че констатациите, възведени в АУАН и НП, не отговарят на изискванията на чл.57 ЗАНН и не внасят необходимата конкретика и яснота относно санкционираното нарушение на чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ. Това е така, тъй като от съдържанието на административните актове не става ясно какво точно действие и/или бездействие вменено на работодателя с конкретна норма на специален текст, не е било изпълнено, в резултат на което е налице неизпълнение на задълженията, визирани в чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ като основание за ангажиране на отговорност. Претендира се също, че цитираната норма е бланкетна и като такава следва да бъде изпълнена с конкретно съдържание, а именно посочване на законоустановено изискване и специален текст, който го въвежда. В наличното в актовете описание не става ясно каква е конкретната опасност за здравето на работника, в какво всъщност се изразява тази опасност, какъв е бил безопасният начин за извършването на посочената работа и как именно работодателят е следвало да осъществява ефективен контрол за нейното безрисково и безопасно извършване. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващият юридическото лице – жалбоподател директор И.И. и процесуалният представител адв. С.Г. от ВрАК поддържат искането за отмяна на наказателното постановление на база изложените в жалбата пороци.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Мая Кирилова е изразил становище, че постановлението е законосъобразно и правилно, тъй като е издадено в съответствие с изискванията на закона и се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното производство е представена писмена защита, в която са изложени подробни доводи в подкрепа на искането жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелят Валентин Йотов и Мартин Младенов заемали длъжността „Пазач – портиер“ в ОУ „Христо Ботев“ гр. Мездра, но помагали в извършването на дейности, свързани с поддръжката и почистването на училищната сграда. По тази причина на 12.07.2018 г. двамата участвали в демонтирането за почистване на алуминиеви щори, поставени в класните стаи като за целта използвали дървена стълба, която била по-висока от останалите, с които разполагало училището. Тя била двураменна, но тъй като единият й крак бил счупен и по-къс с около 20 см, я използвали като еднораменна, обикновена стълба. В класна стая № 204 на стълбата се качил Мартин Младенов, а свидетелят Йотов я придържал за по-голяма безопасност. Докато работел, Младенов дръпнал по-силно щората, от което равновесието му се нарушило и той паднал на пода. От удара били наранени ръката и левият му крак. За настъпилата трудова злополука бил подаден сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца. На 17.07.2018 г. и 07.08.2018 г. служителите на дирекцията свидетелите Ц.П. и Т.И. извършили проверка на място, в хода на която били снети обяснения от свидетеля Йотов и Директора на училището И.И.. В офиса на инспекцията по труда гр. Враца постъпила и декларация от пострадалия Мартин Младенов, написана от неговата майка Диляна Младенова и собственоръчно подписана от него. На 03.09.2018 г. след проверка на представени от директора документи и преценка на събраните в хода на проверката материали, в присъствието на свидетелите Т.И. и Т.И., свидетелката П. съставила АУАН на ОУ „Христо Ботев“ гр. Мездра, представлявано от И.И. за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Констатираното от контролните органи било изложено в протокол за извършена проверка № ПР1828431, с който били дадени предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц.Г.П., Т.Г.И., Т.Д.И. и Валентин Любомиров Йотов. 

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните писмени и гласни доказателства и имайки предвид изложеното в НП и в жалбата от ОУ „Христо Ботев“ гр. Мездра, съдът счита, че същата е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на юридическото лице - жалбоподател за извършено в качеството му на работодател нарушение по смисъла на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ. От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал при демонтиране на алуминиеви щори заемащият длъжността „пазач – портиер“ Мартин Младенов да изпълнява задача, която не е съобразена с неговите компетентности, опит и възможности, в резултат на което е настъпила трудова злополука с лицето. В с.з. процесуалният представител на жалбоподател е изразил становище, че от наличното в актовете описание на нарушението не става ясно какъв е безопасният начин за извършване на работата без риск за здравето за работника и по какъв начин работодателят е следвало да осъществи ефективен контрол за нейното безопасно извършване. Имайки предвид съдържанието на процесните актове, съдът споделя така наведените доводи. Съгласно чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и безопасен начин. В АУАН и НП е описано, че при демонтиране на алуминиеви щори Младенов, нает на длъжност „пазач-портиер“ е изпълнявал задача, несъобразена с неговите компетентности, опит и възможности, в резултат на което с него е настъпила трудова злополука, без обаче да се посочи, че същата е в резултат от падане на лицето от стълба. Освен това, липсва и изрична конкретизация относно причините, довели до въпросното падане. На следващо място, в процесните административни актове не са посочени конкретните действия, които работодателят не е извършил и така е допуснал неосигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен за лицето начин. Както актосъставителят, така и наказващият орган е следвало да посочат всички дейности, които са били задължителни за работодателя във връзка с обезопасяването на работата и конкретните законови норми, които ги вменяват, но това не е било сторено. В тази връзка са основателни възраженията на процесуалните представители на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение и относно правната квалификация на нарушението. Възприетата като нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ е бланкетна и следва винаги да бъде запълнена с друга конкретна норма, която да указва какво е дължимото поведение. Както в АУАН, така и в НП, не са посочени конкретно нарушените норми. Преценявайки горното, този състав приема, че са налице неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове, визирани в чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Този порок няма как да бъде отстранен в рамките на настоящото производство, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен.          

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА НП № 06-000990/12.09.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца, с което на ОУ „Христо Ботев“ гр. Мездра е наложено, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 КТ вр. чл.55 ЗЗБУТ вр. чл.413 ал.2 КТ, имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.