Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.1.2019г. до 31.1.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

НОХД No 604/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Т.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 2.1.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Обвиняемият лично и с адв. М.Н. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: К.Т.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. Н.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

 

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за прекратяване на БП № 2245/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. М.,  сключено на основание Чл. 381 НПК

 

  Днес, 02.01.2019 г. в гр. М. се постигна настоящото споразумение между:

1.    Г. П. – Прокурор, при Районна прокуратура гр. М. и поддържано в съдебно заседание от прокурор Н.К..

2.    АДВ. М.Н. - ВАК, защитник на К.Т.П., ЕГН **********, с л.к. № ХХХХ, изд. На 05.01.2018 г. от МВР В., с постоянен адрес:***, тел.ХХХХ

които се споразумяха за следното:

К.Т.П., се признава за виновен за това, че: На 20.12.2018 год. около 00.36 часа в гр.М., на кръстовището на ул.“А.З.“ с ул.“П.Б.“, е управлявал МПС – лек автомобил “О.А.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на „С.А.“ ЕООД, ЕИК ХХХ гр.С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,25 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDN 0014 – престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

 Наказанието на К.Т.П. се определя при условията на Чл.55 ал.1 т.1 НК –  11 /единадесет/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание Чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието се отлага за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.343г, вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК на обвиняемия К.Т.П. се налага и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, за срок от 11 /единадесет/ месеца.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия К.Т.П. не се налага предвиденото в закона по-леко наказание – Глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което за това деяние обвиняемия К.Т.П. е бил лишен да управлява МПС по административен ред, считано от 20.12.2018 г. до одобряване на настоящето споразумение.

По досъдебното производство разноски не са сторени и такива не се възлагат.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

 

            ПРОКУРОР:                                    ЗАЩИТНИК:

                   /Н.К./                                /адв. М. Н./

 

 

            ОБВИНЯЕМ:

                           /К.П./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Г.П.и поддържано в съдебно заседание от прокурор Н.К., адв. М.Н. от ВАК и обвиняемият К.П., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Г.П.и поддържано в съдебно заседание от прокурор Н.К., адв. М.Н. от ВАК и обвиняемият К.П., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Т.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2018 год. около 00.36 часа в гр.М., на кръстовището на ул.“А.З.“ с ул.“П.Б.“, е управлявал МПС – лек автомобил “О.А.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на „С.А.“ ЕООД, ЕИК ХХХ гр.С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,25 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDN 0014 – престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Т.П. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на К.Т.П. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК К.Т.П. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което К.Т.П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 20.12.2018 год. до 02.01.2019 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия К.Т.П., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия К.Т.П. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 403/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 604/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 2.1.2019г.

2

АНД No 453/2018

КАТ

В.Д.В.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 3.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 В.Д.В. *** , обжалвал наказателно постановление № 18-0300-000278/30.05.2018 г. на Началник Група в РУ гр. Мездра  при ОД МВР гр. Враца, с което за извършено нарушение на чл. 139 ал.5 ЗДвП е санкциониран на основание чл.179 ал.3 т.1 ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 3 000  / три хиляди / лева.

Жалбата е подадена в бланкетен вид , като се твърди незаконосъобразност на НП .

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява .Правата му се защитават от процесуален  представител адв. М.Н. , която релевира доводи за неясно описание на нарушението,  въз основа на което иска отмяна на НП .

               Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция, а в писмото изпращащо преписката в съда иска цялостно потвърждаване на атакуваното НП .   

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Снети са показания от свидетели.Събрани са писмени доказателства .

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 16.05.2018 г.  свидетелите И.М. , Г.Т. и Я.К. ***, били в състава на полицейски патрул, разположен на път I-1 , км.172,000 , общ.Мездра , с посока на движение гр.Ботевград-гр.Мездра , след с.Люти дол.  Около 14,10  часа свид. Т. спрял за проверка товарен автомобил-влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.№ РВ 8133 РМ , собственост на „ПИМК“ ООД.Установил водача управлявал автомобила- жалбоподателя В.Д.В. *** .  Полицейските служители установили липса на заплатена винетна такса, позволяваща движение на автомобила по  републиканските пътища. За констатираното нарушение  на водача бил съставен АУАН, който бил подписан от водача Цветков без възражения , но с пояснение , че не е имало от къде да закупи винетен стикер удостоверяващ заплащането на винетната такса .

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата,  съдът приема същата за неоснователна.

 Адм.наказателното производство е протекло законосъобразно. Правната квалификация на нарушението  съответства на текстовото описание и относимата санкционна норма . НП е издадено  от компетентно лице  в кръга на неговите правомощия  съобразно делегиращата компетентност по силата на  чл.189 т.12 ЗДвП и т.2.12  от приложената  заповед № 8121з- 515 /14.05.2018 г.  на министъра на вътрешните работи.  Актосъставителя притежава правомощия за съставяне на АУАН по ЗДвП с поименно посочване на полицейски служители притежаващи такава компетентност съобразно приложената заповед № 369з-1409 / 19.10.2017 г. на ОД-МВР-Враца и т.1.4 от посочената заповед № 8121з- 515 /14.05.2018 г.  на министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.Двата акта носят в себе си необходимите реквизити . В АУАН е посочено като място на нарушението път I-1 км.172,000 с посока на движение Ботевград-Мездра. Не е отразено на територията на коя община е извършено нарушението , но този пропуск е саниран в НП по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН с допълнителна конкретизация на извършване в община Мездра ,  от което се установява в достатъчна степен мястото на нарушението , компетентност на съответните длъжностни лица при съставянето на АУАН  и издаване на НП , подсъдният РС при обжалване на НП  и касационен съд спрямо съдебният акт на компетентният РС .Мястото на нарушението е конкретизирано в необходимият обем  като извършено на  километър 172,000  в община гр.Мездра по първокласен път I-1 и се потвърждава  от показанията на свидетелите  М. , Т. и К.  . При тези доводи правото на защита не е нарушено, тъй като съгласно отразеното в АУАН  жалбоподателят е присъствал при неговото съставяне на посоченото място в момент на установяване на нарушението , т.е знаел е къде е извършено  и не е направил възражения за неяснота по отношение неговото местоизвършване.  Описанието на нарушението   спрямо мястото на извършване   действително не е в необходимият пълен обем  , но тази непълнота не е от категорията на съществените процесуални нарушения обуславящи незаконосъобразност на АУАН и НП.  Това е така   защото направеното описание в АУАН  и допълнено в НП позволява да се установи  къде  е прието извършеното нарушение  , като мястото съответства на показанията на разпитаните свидетели,следователно  са налице основно реквизити свързани с мястото на нарушението  ,като неговите  параметри не са променени.  В този смисъл  е константната съдебна практика , изразена в  Решение №150/ 11.05.2017 г.  на АС-Враца по КАНД № 152 /2017 г.  и Решение № 214/21.06.2017 г. на АС-Враца по к.а.н.д. № 303/2017 г.

От показанията на полицейските служители  Г.Т.,  И.М. и Я.К.  се установява, че при извършената проверка  жалбоподателят  управлява посоченият товарен автомобил , за който не е била заплатена винетна такса  .Приложена е справка на ОДМВР.-Пловдив № 103000-17484 /26.10.2018 г.   установяваща , че управлявания автомобил е вид влекач ,предназначен за превоз на товари , като това обстоятелство е отразено в АУАН и НП , поради което описанието на нарушението е ясно в необходимият обем към релевантните за него факти ,респ. твърдения за обратното в жалбата се явяват несъстоятелни . Нарушението по чл. 139 ал.5 ЗДвП несъмнено е установено от свидетелските показания на очевидците Т. , М. и К.  в качеството им на полицейски служители извършили проверката и констатирали  , че водача В. на посоченото в НП време , дата и място управлявал ППС предназначено за превоз на товари ,без да е заплатена винетна такса.  На това място нямало поставен знак  „Д25“ указващ , че за използване на пътя се изисква платена винетна такса.  Този знак  е от група „Д“, представляващ пътен знак със специално предписание.  Съгласно чл.139 ал.5 ЗДвП движението на ППС по републиканската пътна мрежа се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 ЗП /закон за пътищата/  , даваща право на едно ППС да ползва за определен срок републиканските пътища.Съгласно чл.10а ал.4 ЗП таксата се заплаща от собственика или ползвателя на съответното ППС , за което се издава ценна книга, наречена “винетка”- чл.10а ал.5 ЗП. В случая жалбоподателя е фактическият ползвател на автомобила,  поради което като негов водач е бил длъжен да заплати винетна такса ,но не сторил това.Липсата на знак „Д25“ на пътя по който се е движел жалбоподателя  на въпросната дата и час  не отменя задължението на водачите на МПС да заплатят винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 121а от Наредба №18/23.07.2001 г.  за сигнализация на пътищата с пътни знаци   с пътен знак „Д25“ се сигнализира  Републикански път , чието използване  изисква  винетна такса.  Табелата „Д25“  е указателна и не влиза в категорията пътни знаци със задължителни предписания  за участниците в движението  / чл. 38 ППЗДвП/,  като тя е  извън категорията на пътните знаци  изчерпателно регламентирани в чл. 54 ал.5 ППЗДвП.  Следователно наличието или липсата на знак „Д25“ не означава въвеждане на задължение или не  за управление на ППС  със заплатена винетна такса, поради  което поставянето или не на пътен знак „Д 25“  не изключва виновността на поведението на жалбоподателя  и не го освобождава от отговорност.  В този смисъл е Решение № 211/21.06.2017 г.  на АС-Враца по к.н.а.д. № 245/2017 г. по абсолютно сходен казус за това нарушение. При тези доводи извършеното от жалбоподателя деяние  по чл. 139  ал.5 ЗДвП е съставомерно и  е основание за реализирането на административно- наказателната отговорност с приложно поле на санкционната норма по чл. 179 ал.3 т.1 ЗДвП .Същата предвижда наказание  глоба от 3000 лв. за водач на МПС ,предназначено за превоз на товари , каквото несъмнено е посоченото в АУАН и НП  МПС товарен автомобил-влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.№ РВ 8133 РМ, който се управлявал по републиканската пътна мрежа без да е заплатена  винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП . Размерът на глобата  е фиксиран , поради което  това наказание е правилно определено от наказващият орган и не е налице правна възможност за преценка на  неговият размер към по-ниска стойност  –аргумент от чл. 27 ал.5 ЗАНН. Ето защо атакуваното НП за нарушението по чл.139 ал.5 ЗДвП следва да бъде потвърдено   като правилно и законосъобразно .

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

                                                                          Р    Е   Ш     И

                       ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 18-0300-000278/30.05.2018 г. на Началник Група в РУ гр. Мездра  при ОД МВР гр. Враца, с което В.Д.В. за извършено нарушение на чл. 139 ал.5 ЗДвП е санкциониран на основание чл.179 ал.3 т.1 ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 3 000  / три хиляди / лева.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

3

АНД No 522/2018

КАТ

И.Н.М.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 4.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

               С наказателно постановление № 18-0300-000428/02.08.2018 г. на Началник група в РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, на  И.  Н.М. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,  който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В жалбата се сочи обстоятелство, че  установеният паркиран автомобил действително е негова собственост, но се управлява  и от други членове на семейството му, като в посочения ден той не го е  управлявал ,без да посочва лице, което евентуално е  извършвало  управлението.  Твърди, че нарушението не е доказано  и неправилно за него е издаден първоначално фиш за неправилно паркиране по чл. 186 ал.3 ЗДвП, за който не бил уведомен. Оспорва санкцията  като насочена  към него като собственик  на паркираното МПС, като в същото време  в НП  е отразено, че е имал качеството на водач.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява  и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от свидетели.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 На 07.04.2018 година  около 01,35 часа полицейските служители Н.В. и Н.К. се  движили с патрулен автомобил в гр. Мездра  на кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“  с ул. „Просвета“. На това място се намирала    спирка  от редовните линии  за обществен превоз на пътници , като пред нея пътния  участък бил еднопосочен  и спирката била обозначена със знак Д24. Самата спирка представлявала изграден навес  за изчакване от пътниците на автобусите , като точно пред него  установили паркирал автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ Вр 8727 ВР. Полицейските служители установили като собственик на автомобила И.Н.М. , след което на място  съгласно специалната   разпоредбата на чл. 186 ал.3 ЗДвП съставили в отсъствието на нарушителя фиш за неправилно паркиране  на автомобила  в нарушение на чл. 98 ал.2 т. 3 ЗДвП.  Фишът бил подписан от Н.В. , а към автомобила било прикрепено  уведомление за неговото съставяне.  На 15.06.2018 г.  М.  подписал  фиша , като  оспорил нарушението, което наложило  съставяне на АУАН по реда на чл. 186 ал.2 ЗДвП . Акта бил съставен  на 23.07.18 г. , като М. го подписал отново с възражение, че не е извършено нарушение . Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от правна страна :

Жалбата е неоснователна.

От свидетелските показания на очевидците Н.В. и Н.К.  се установява,  на посочената дата, време и място  в НП  извършено нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП с автомобил  „Тойота Ярис“ с № Вр 8727 ВР, собственост на жалбоподателя И.Н.М..  Полицейските служители  установили нарушението , но не и  водача, който   извършил самото паркиране.  Съдът възприема и кредитира като правдоподобни показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители-очевидците  Н.В., Н.К. и свидетеля при съставяне на акта В.В. с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение и  личността на извършителя, като собственик на  неправилно паркираното МПС.  Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал  автомобила,  според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител и свидетели, както и от представените писмени доказателства, още повече, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е направил възражение, че не е управлявал автомобила и респ не е посочил  кой го е управлявал.Следва да се отбележи, че  административно наказателното производство е започнало  с издаване  на фиш  за неправилно паркиране на МПС  по реда на чл. 186 ал.3 ЗДвП , който фиш е възразен и това  е наложило съставяне на АУАН  по реда на чл. 186 ал.2 ЗДвП.  Жалбоподателят  още от самото начало  при съставяне на фиша , респ. при узнаването  за него  е депозирал възражение , но не е  посочил  обстоятелства  за предоставяне на собствения му автомобил на друго лице  с посочване на неговите имена. В самата жалба към НП  също не е посочил  лицето на което е предоставил автомобила .  Затова съдът приема, че безспорно И.М.  виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него, предвид императивната разпоредба на  чл. 188 ал.1 от ЗДвП -   Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ В тази насока  показания дават  полицейските служители присъствали при съставяне на акта –Н.В., Н.К. и В.В., като сочат, че  М. в разговор заявил, че автомобила е паркиран от дъщеря му , след което към него  било направено искане  това заявление да бъде надлежно удостоверено, но М. отказал. В този смисъл това негово твърдение  се явява изолирано и представлява  защитна позиция , която не се подкрепя от доказателствената съвкупност,още повече ,че в цялото административно наказателно производство , вкл. и пред съда то не е заявено или декларирано по какъвто и да е начин  . При тези факти следва извода , че  правилно към жалбоподателя М.  по реда на чл. 188  ал.1 ЗДвП  е наложена  санкцията  с основание  по чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП. Спецификата на случая  съобразно  правопораждащия факт за първоначално съставен  фиш  за неправилно паркиране , обвързан със собствеността на автомобила по чл.188 ал.1  ЗДвП , води до извод  за правилно определен субект на наказание  при доказано нарушение  извършено с автомобил  собственост на  жалбоподателя М.,  за което той следва да носи отговорност  след като  не е посочил  на  кого е  предоставил моторното превозно средство.  Тези доводи са относими  и към установения субект на нарушение  още в деня на неговото извършване , като М. е  посочен  като извършител  и в  приложения към делото  на л.6 фиш за налагане на глоба. В този смисъл  3-месечния срок за съставяне на АУАН  действително е изтекъл , считано от датата на установяване на нарушението , но в същото време не е изтекъл изискуемият алтернативен преклузивен срок  от една година от извършване на нарушението ,т.е. не са налице  основания за прекратяване на  административно наказателното  производство  поради изтекла давност по чл. 34 ал.1 ЗАНН.

 В заключение , съдът отново  посочва разпоредбата на чл. 186 ал.3 ЗДвП , където в изр. последно е отразено , че фишът се смята за връчен  от момента на закрепването  на уведомлението   от него към МПС.  Жалбоподателят твърди, че не е получил това уведомление, което обстоятелство е правно ирелевантно , тъй като е налице последващо възражение срещу  фиша , което по силата на ал.2 от чл.186 ЗДвП  пренася производството от специалната разпоредба на чл. 186 ал.3 ЗДвП  към общите правила по ЗАНН. Именно  в образуваното производство по ЗАНН след съставянето на АУАН , както и преди това  в производството  по издаване , връчване,подписване и възразяване срещу фиша  по чл. 186 ал.3 ЗДвП  жалбоподателят  въпреки, че е  имал много възможности да посочи  лицето на което е предоставил автомобила за управление , не го е сторил, поради което правилно  той като собственик  на автомобилът с който  е извършено нарушението по чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП  добива  качеството  на субект на санкцията по чл.183 ал.4 т.8 ЗДвП  съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП.Правната квалификация съответства на описанието на нарушението и относимата към него санкционна норма .Размерът на глобата  е фиксиран , поради което  това наказание е правилно определено от наказващият орган и не е налице правна възможност за преценка на  неговият размер към по-ниска стойност  –аргумент от чл. 27 ал.5 ЗАНН. Ето защо атакуваното НП за нарушението по чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП следва да бъде потвърдено   като правилно и законосъобразно .

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

                                                                          Р    Е   Ш     И

                       ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 18-0300-000428/02.08.2018 г. на Началник група в РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, с което на  И.  Н.М. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

4

АНД No 577/2018

КАТ

Г.Й.А.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                              Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000541/03.10.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР в частта по т.1, с което на нарушителя Г.Й.А. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, както и в частта по т.3, с което е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и в частта по т.4, с което е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000541/03.10.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР в частта по т.2, с което на нарушителя Г.Й.А. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

МОТИВИ: 

Г.Й.А. ***  е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000541/03.10.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, се явява във второто по ред съдебно заседание, като поддържа депозираната по делото жалба. В правото си на лична защита същият моли да бъде отменено изцяло атакуваното НП. Последният не оспорва, че е бил забравил документите на колата, като обаче оспорва и е категоричен, че е имал валиден винетен стикер. Подчертава, че същият е изтичал същият ден, в който са го проверили и е категоричен, че винетния стикер е бил валиден в деня, когато е спрян. Доказателства в тази насока обаче не са представени по делото.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява частично неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено лично на жалбоподателя на 26.11.2018 год., а жалбата е входирана пред ответника на 27.11.2018 год. и безспорно е в срок.

Съдът, след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 163992/23.09.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 23.09.2018 година в 11.00 часа в община М., на път втори клас – М. – Б. – Р. – Е. – С. – С. и в частност на път II-16, на км.8+200, с посока на движение от с.З. за с.Р., е управлявал лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ М 9784 АХ, собственост на Д.Н.Д.от гр.М., без да е заплатил винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. Водачът управлява с неплатена глоба в едномесечен срок – НП № 17-0996-000030 на ОД на МВР гр.М., влязло в сила на 07.03.2017 г., като не представя и Контролен талон към СУМПС и СРМПС – част ІІ-ра. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.139 ал.5 от ЗДвП; чл.190 ал.3 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000541/03.10.2018 г., АУАН № 163992/23.09.2018 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка от началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр.М. под рег.№ 301000-23701/14.12.2018 г., ведно със заверено ксерокопие от НП № 17-0996-000030/09.02.2017 г., влязло в законна сила на 07.03.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.М. и Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-5126/17.12.2018 г., ведно със Справка за нарушител/водач, съответно са разпитани свидетелите Л.П. и Г.Г. и двамата служители в РУ гр.М. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на свидетелите П. и Г. по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се подкрепя така описаната в акта, респективно в Наказателното постановление фактическа обстановка. Същите са категорични, че на 23.09.2018 г. около 11.00 часа са се намирали на път ІІ-16, на км.8+200, когато от с.З. за с.Р. се движел лек автомобил „Ф.Г.” с посочения в акта регистрационен номер, който свидетелите спрели за проверка. След извършената проверка било установено, че процесното МПС се движи без заплатена винетна такса, т.е. няма залепен стикер за платена винетна такса. Жалбоподателят представил СУМПС, но не представил Контролен талон към него и Свидетелство за регистрация на МПС част ІІ-ра. Била направена проверка в служебния таблет, при което било констатирано, че жалбоподателя има и неплатени глоби, като спрямо него има издадено НП, влязло в сила на 07.03.2017 г. На жалбоподателя бил съставен процесния акт и съответно издадена Заповед за принудителна административна мярка. Процесният акт бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Същият бил запознат със съдържанието му, респективно подписан от него и връчен препис от последния. Акта бил издаден през принтер и в него било отбелязано, че жалбоподателя има възражения, като свидетелите не уточняват какви са били, тъй като самият нарушител не ги е уточнил. На жалбоподателя му било разяснено правото на възражения по акта в 3-дневен срок, но такива не постъпили. Пред органите на реда жалбоподателя споделил, че е закупил автомобила непосредствено преди проверката и го е тествал и пробвал и не е знаел, че няма документи. Това се потвърждава и от самия жалбоподател в правото му на лична защита. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява така твърдяното възражение от страна на жалбоподателя, а именно, че той е имал валиден винетен стикер, който е бил залепен на дясното стъкло на колата. И двамата свидетели са категорични, че при извършената от тях проверка е констатирано, че жалбоподателя управлява без залепен валиден винетен стикер, т.е. същият не е заплатил винетната такса, изискваща се по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира от правна следното:

 Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.139 ал.5 от ЗДвП; по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В издаденото НП е отразено,че жалбоподателя се е движел по републикански пътища без платена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5  от ЗДвП, в редакцията й, действаща към момента на извършване на нарушението, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП, в редакцията й действаща към момента на извършване на нарушението, водач който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата се наказва с глоба в размер на 300 лева.

В случая по безспорен и категоричен е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа – път втори клас № 16 /М.-Б.-Р.-Е.-С.-С./, без заплатена винетна такса, с което безспорно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за извършеното нарушение - управление на МПС без заплатена винетна такса виновното лице се наказва с глоба от 300 лева, каквото е и наложеното административно наказание с НП. Доказателства, че винетна такса е била заплатена не са представени

Дали МПС-то е освободено от плащане на винетна такса или се дължи намалена са обстоятелства, които са в тежест на жалбоподателя да установи. Категорията на автомобила е изрично посочена в НП-лек автомобил, а автомобил по смисъла на §1 т.25 от ДР на ППЗДП е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства, като в зависимост от предназначението си лек автомобил е съобразно б.“а“ - леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съгласно определението за лек автомобил, вида и предназначението на ППС, управлявано от жалбоподателя и изрично посочено в НП - л.а., то правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е определил размера на наказанието именно по чл.179 ал.3 т.4 пр.1 ЗДП. . 

За съставомерността на вмененото нарушение е необходимо водачът на МПС да управлява МПС по републиканските пътища без за автомобила да е заплатена винетна такса. В случая наказаното лице е управлявал л.а., по републикански път, за който се дължи плащане на винетна такса и такава не е била заплатена. Отново следва да се акцентува, че жалбоподателя като водач на процесният автомобил го е управлявал, движейки се по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Осъществени са елементите от фактическия състав на деянието. Пътният участък, където е констатирано същото представлява второкласен път № 16, който е включен в списъка, утвърден с Решение № 945/01.12.2004 год. На Министерския съвет на РБ, обнародван в Д.В. бр.109/2004 год. Изменен с ДВ бр.61/2012 год. – обстоятелство, което освен, че не е спорно по делото се установява чрез справка в цитирания списък – Приложение № 2. Последният е надлежно конкретизиран от наказващия орган и ясен за нарушителя, като е безспорно, че представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. Установен е и другия съставомерен признак на нарушението – незаплащането на винетна така. Задължението е предвидено в разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата и изпълнението му се удостоверява, чрез документ наречен „Винетка“, част от която се залепва на ППС. Аргумент се намира в чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата. Надлежното изпълнение на визираното задължение „Заплащане на винетна такса“ предполага закупуването на винетка и залепване на част от нея на ППС, каквото поведение жалбоподателя като водач на процесният автомобил не е предприел. Компетентността на наказващия орган  е нормативно определена в чл.189 ал.12 от ЗДвП. В конкретния случай по делото компетентността е налице във връзка с възможността за делегиране на правомощието, осъществена посредством приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като в нейните точка 1.3 и съответно т.2.9 са посочени компетентните лица да съставят актове, респективно да издават Наказателни постановления. Безспорно актосъставителя, а именно Л.П. заема длъжността „мл.автоконтрольор„ към РУ гр.М. и е компетентен да издава актове по ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че е  налице виновно извършено деяние, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общия текст на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена в минимален фиксиран размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правомощието по разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преценката, дали се касае за маловажен случай е предоставена да се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и правилно наказващият орган не го е приложил. Тук е мястото да се отбележи, че видно от представената по делото Справка за нарушител/водач жалбоподателя се явява системен нарушител на ЗДвП и неговия Правилник. В тази насока следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища, поради което настоящият съдебен състав намира, че е правилно определено наказанието и съответства на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил състава и на административните нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като при управлението на процесното МПС не е носил Контролния талон от Свидетелството за управление и Свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. Ето защо, правилно административнонаказващия орган е санкционирал жалбоподателя като му е наложил Глоби в размер на по 10 лева за всяко едно от извършените нарушения на основание чл.183 ал.1 т.1, съответно предл.2 и предл.3 от ЗДвП. Размерът на глобите е правилно определен в техния фиксиран размер, като тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателя не отрича при извършената проверка да е носел посочените документи.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 18-0300-000541/03.10.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., в частта по т.1, т.3 и т.4.

Не така обаче стоят нещата по отношение на атакуваното НП в неговата т.2. С наказателното постановление - предмет на обжалване пред Районния съд жалбоподателя е наказан на основание чл.185 от ЗДвП, която е обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените, въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лева. Дадената правна квалификация на деянието в НП е по чл.190 ал.3 от ЗДвП, в която разпоредба също не е постановено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила НП, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставения срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от ЗДвП, е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП и по чл.171 т.2 б.”к” от ЗДвП. Следователно неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателя не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Противното би довело до разширително тълкуване и неправилно прилагане на закона, което е в противоречие с основните принципи на административнонаказателното право и с целите на административното наказание.  С оглед гореизложеното съдебния състав приема, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за неплащане на глобата, наложена с влязло в сила НП № 17-0996-000030 на ОД на МВР гр.М., влязло в сила на 07.03.2017 г. в срока за доброволно заплащане по чл.190 ал.3 от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 18-0300-000541/03.10.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., в частта по т.2.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

НОХД No 605/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.К.Х.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 7.1.2019г.

За РП-Мездра районен  прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв.В.З. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Д.К.Х., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование,  женен, неосъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. З.:  Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БП №  405/2018 год. ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА  ГР. МЕЗДРА

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 381 от НПК

 

Днес на 31.12.2018 година в гр. Мездра, обл. Враца се постигна настоящото споразумение между:

1.               Ц.П.–Районен прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и

2.Адвокат В.З. ***, редовно упълномощен, като  защитник на ОБВ.Д.К.Х., ЕГН:********** ***, които се споразумяха за следното:

За това, че ОБВ. Д.К.Х., ВИНОВНО, на 21.12.2018 г. в гр. Мездра, по ул.” ………” срещу, № 70, с посока на движение ул.”……. , е  управлявал МПС- лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № …….., собственост на ……….., ЕГН-********** от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда- 1,65 промила, установено по надлежния ред  с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARDN0014 -  престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Наказанието на Д.К.Х. се определя при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от   ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55, ал.3 от НК не се налага по лекото наказание- “глоба”,  което закона предвижда наред с наказанието “лишаване от свобода”.

На основание чл.343г от НК му се налага наказание лишаване  от право да управлява  МПС  за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.59, ал.4 от НК се приспада времето, през което Д.К.Х.  е бил лишен  по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37, ал.1, т.7 от НК, считано от  21.12.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-Мездра.

Веществени доказателства по делото- НЯМА.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

Разноски по делото -НЯМА.

 

СПОРАЗУМЕЛИ  СЕ:

 

1…………………………………………………

  .. …… Районен прокурор при РП-Мездра/

 

2……………………………………………………

                            /адв.В.З., като  защитник на  обвиняемия/

3.............................................................................

                                  / Д.К.Х. - обвиняем/

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

                     ОДОБРЯВА  споразумение сключено между ………– Районен прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и адвокат В.З. ***, редовно упълномощен, като  защитник на обв.Д.К.Х., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование,  женен, неосъждан, за това, че обв. Д.К.Х., ВИНОВНО, на 21.12.2018 г. в гр. Мездра, по ул.” ………..” срещу, № 70, с посока на движение ул.”…….. , е  управлявал МПС- лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ………, собственост на И…………, ЕГН:********** от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда- 1,65 промила, установено по надлежния ред  с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARDN0014 -  престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

Наказанието на обв. Д.К.Х. се налага при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от   ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55, ал.3 от НК не се налага по лекото наказание “глоба”,  което закона предвижда наред с наказанието “лишаване от свобода”.

На основание чл.343г от НК му се налага наказание лишаване  от право да управлява  МПС  за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.59, ал.4 от НК се приспада времето, през което обв.Д.К.Х. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от  21.12.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-Мездра.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №605/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10,15 часа.

В законна сила на 7.1.2019г.

6

АНД No 521/2018

КАТ

И.Н.М.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

               С наказателно постановление № 18-0300-000427/09.08.2018 г. на Началник група в РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, на  И.  Н.М. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,  който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В жалбата се сочи обстоятелство, че  установеният паркиран автомобил действително е негова собственост, но се управлява  и от други членове на семейството му, като в посочения ден той не го е  управлявал ,без да посочва лице, което евентуално е  извършвало  управлението.  Твърди, че нарушението не е доказано  и неправилно за него е издаден първоначално фиш за неправилно паркиране по чл. 186 ал.3 ЗДвП, за който не бил уведомен. Оспорва санкцията  като насочена  към него като собственик  на паркираното МПС, като в същото време  в НП  е отразено, че е имал качеството на водач.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява  и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от свидетели.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 На 20.02.2018 година  около 11,20 часа полицейските служители Н.В. и А.Л.  се  движили с патрулен автомобил в гр. Мездра  на кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“  с ул. „Просвета“. На това място се намирала    спирка  от редовните линии  за обществен превоз на пътници , като пред нея пътния  участък бил еднопосочен  и спирката била обозначена със знак Д24. Самата спирка представлявала изграден навес  за изчакване от пътниците на автобусите , като точно пред него  установили паркирал автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ Вр 8727 ВР. Полицейските служители установили като собственик на автомобила И.Н.М. , след което на място  съгласно специалната   разпоредбата на чл. 186 ал.3 ЗДвП съставили в отсъствието на нарушителя фиш за неправилно паркиране  на автомобила  в нарушение на чл. 98 ал.2 т. 3 ЗДвП.  Фишът бил подписан от Н.В. , а към автомобила било прикрепено  уведомление за неговото съставяне.  На 15.06.2018 г.  М.  подписал  фиша , като  оспорил нарушението, което наложило  съставяне на АУАН по реда на чл. 186 ал.2 ЗДвП . Акта бил съставен  на 23.07.18 г. , като М. го подписал с възражение, че не е извършено от него нарушението , а от неговата дъщеря,което заявил в разговор и пред полицейските служители .  Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от правна страна :

Жалбата е основателна.

От свидетелските показания на очевидците Н.В. и А.Л. в  се установява,  на посочената дата, време и място  в НП  извършено нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП с автомобил  „Тойота Ярис“ с № Вр 8727 ВР, собственост на жалбоподателя И.Н.М..  Полицейските служители  установили нарушението , но не и  водача, който   извършил самото неправилно паркиране. Както в акта , така и пред полицейските служители М. отразил автора на нарушението , а именно неговата дъщеря . Следва да се отбележи, че  административно наказателното производство е започнало  с издаване  на фиш  за неправилно паркиране на МПС  по реда на чл. 186 ал.3 ЗДвП , който фиш е възразен и това  е наложило съставяне на АУАН  по реда на чл. 186 ал.2 ЗДвП.  Жалбоподателят  още от самото начало  при узнаването  за фиша  депозирал възражение , и по-късно при съставяне на АУАН  е  посочил  обстоятелства  за предоставяне на собствения му автомобил на конкретно лице- дъщеря му ,която е извършила неправилното паркиране , но не е намерила уведомление за съставеният фиш   .  Съгласно  чл. 188 ал.1 от ЗДвП  “Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“  В тази разпоредба законът не посочва  нарочен акт как да стане посочването, така както е процедирано при ЕФНГ с декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП , но с оглед документиране на процеса заявлението следва да бъде подписано за да прояви своят правен ефект.Такъв подпис е положен в АУАН от жалбоподателя, който  посочил дъщеря си като извършител на нарушението .В тази насока  показания дават  полицейските служители присъствали при съставяне на акта –Н.К. , Ан..Л. и Н.В., като сочат, че  М. в разговор заявил, че автомобила е паркиран от дъщеря му , което надлежно било отразено и в АУАН като възражение.При тези факти наказващият орган издал атакуваното НП без да провери надлежно заявените твърдения от собственика на автомобила с който друго лице е извършило нарушението ,като по този начин неправилно е приложил разпоредбата на чл.188 ал.1 ЗДвП без да съществуват за нея процесуални предпоставки изместващи субекта на нарушението от ползвателя на автомобила /респ. неговият водач/ към собственика . По този начин неправомерно и в нарушение на чл.188 ал.1 от ЗДвП жалбоподателя е санкциониран като собственик на МПС с което е извършено нарушение , след като той надлежно и в срокът по чл.44 ал.1 пр.1 ЗАНН е депозирал възражение в АУАН и е посочил извършителят на нарушението, а именно неговата дъщеря,като по този начин е дерогирано приложението на чл.188  ал.1 ЗДвП   .Бездействието на полицейските органи да ангажират отговорността към посоченото лице , след като собственика на автомобила по реда на чл.188 ал.1 ЗДвП  надлежно го е заявил , не може да се вмени във вина на жалбоподателя по презумпция .При тези доводи е налице неправилно определен субект на санкция , което е в резултат на неправилно приложение на материалният закон , което води до отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно . При този изход на процеса направените разноски остават за сметка на държавата .

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

                                                                          Р    Е   Ш     И

                       ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0300-000427/09.08.2018 г. на Началник група в РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, с което на  И.  Н.М. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

7

АНД No 593/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.А.П.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 9.1.2019г.

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А.А.П. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи като оператор на електронни елементи, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.07.2018 г. на главен път Е-79, км.154.200, с посока на движение гр.М. - гр.В., по непредпазливост, при управление на товарен автомобил „Х.“ с рег.№ ХХХ, собственост на ЕТ „К.Г.Г.“ гр.В., е нарушил правилата за движение, а именно чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.88 ал.2 от ППЗДвП /като водач при изпреварване на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ХХХХ, управляван от Емил Георгиев А. ***, не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство/ и е предизвикал ПТП, като е ударил отзад товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХХ, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на Н.Д.Д.от  гр.М., изразяваща се във взривни счупвания на телата на 8-ми, 9-ти, 11-ти и 12-ти гръдни прешлени, увреждания, които са му причинили трайно затруднение  движенията на снагата - престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

ЛИШАВА на основание чл.78а ал.4, вр. с чл.343г от НК А.А.П. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА А.А.П. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 1 143.90 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 17.1.2019г.

С Постановление от 17.12.2018 год. Районна прокуратура  гр. М. е направила предложение на основание чл.375 НПК за освобождаване на А.А.П. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л. В., който изцяло поддържа така направеното предложение. Моли съда, да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание малко над минимума и бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

Обвиняемият се явява лично и се представлява от адв. Л.П. от ВАК. Последният взема становище, че споделя виждането на прокуратурата, че обвиняемия е допуснал нарушения на правилата, визирани в чл.42 от ЗДвП, но смята, че не е извършил нарушение по чл.88 ал.2 от ППЗДвП. Моли съда, да освободи от наказателна отговорност обвиняемия и му наложи административно наказание в минимален размер и съответно да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

Обвиняемият не е дал обяснения както на досъдебното, така и на съдебното следствие. Последният признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от него.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А.А.П. работел като шофьор в  „К.г.“ гр.В.. На 31.07.2018 г. сутринта тръгнал от гр.В. към гр.М. с товарен автомобил „Х.“ с рег.№ ХХХ, като карал закуски. След като ги доставил в гр.М.,  към 07.40 часа тръгнал обратно за гр.В..  Движел се по главен път Е-79. Когато наближил местността „К.д. “, км.154+200 на главен път-Е-79 пред себе си забелязал друг  товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХХ. На П. се сторило, че водачът на този товарен автомобил изкачва склона бавно и взел решение да го изпревари. Затова започнал маневрата „изпреварване“, като навлязъл в лентата за изпреварване. В този участък от пътя пътното платно е с по две ленти за движение в едната и в другата посока, като са разделени помежду си с мантинела. В момента, в който застигнал товарния автомобил обвиняемият усетил, че  неговия автомобил поднася, започнал да се „лашка“ наляво и надясно, според обясненията му и последвал удар отзад в товарния автомобил „Ф.Т.“, при който  последният се обърнал на лявата си страна. В резултат на ПТП-то са причинени телесни увреждания на водача Е.Г.А. *** и Н.Д.от гр.М.. След ПТП-то обвиняемият се обадил на телефон № 112 и съобщил за случилото се, както и че има ранени. На място пристигнала линейка и горепосочените две лица били откарани в болницата. На местопроизшествието пристигнала  дежурна група с разследващ полицай. Извършен е оглед, в който са отразени местоположението на двата товарни автомобила след удара. Извършени са необходимите замервания, като двете МПС-та са фиксирани, съгласно ориентира. В огледния протокол, който е започнал в 11.30 часа е отразено, че пътното платно в момента на огледа е било сухо, което се вижда и от направените и приложени към Досъдебното производство снимки. Времето било слънчево с нормална видимост. За ориентир е приета колекторна шахта на км.154+000. Двата автомобила са намерени в дясната лента, като товарен автомобил „Ф.Т.“ е обърнат на лявата си част. След ПТП-то обвиняемия и водачът на товарен автомобил „Ф.Т.“ Е. А. са изпробвани за алкохол, като и двете проби са отрицателни. При извършения преглед на пострадалите в болничното заведение и от заключението на Съдебно-медицинската експертиза и приложените медицински документи са установени следните увреждания: Свидетелят Е. А. е получил счупване на 4-то и 5-то леви ребра, с охлузвания по задната повърхност на гръдния кош и кръвонасядане, вляво хълбочно, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. в случая е налице лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Свидетелят е получил взривни счупвания на телата на 8-ми, 9-ти и 12-ти гръдни прешлени, които увреждания са му причинили трайно затруднение  на движението на снагата, с оздравителен  период от 3-4 месеца. Тези увреждания се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Освен тези увреждания, Д. е получил още и счупване на 11-то ребро и контузия на главата, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. тези увреждания се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. От извършената автотехническа експертиза се установява, че ПТП-то между двата товарни автомобила е станало в светлата част на денонощието, на главен път Е-79, км.154+200. Когато тръгнали от гр.М. валяло дъжд /ръмяло/ и пътното платно било мокро, което е установено с показанията на свидетелите В.И.и А.. Преди да настъпи транспортното произшествие и двата автомобила са пътували с посока от гр.М. към гр.В.. Водачът на товарен автомобил „Х.“ -  обвиняемия П. е управлявал със скорост 94 км/ч, когато намирайки се на разстояние по-малко от 55.5 метра от мястото на удара навлязъл в лявата лента за изпреварване, застигнал  товарен автомобил „Ф.Т.“ и поради липса на достатъчно разстояние за довършване на  маневрата „изпреварване“ и неосигурено странично разстояние  между двете превозни средства, последвал удар отзад в товарен автомобил „Ф.Т.“, който се обърнал на лявата си страна. Преди удара товарен автомобил „Форд“ се движел със скорост от 44 км/ч. До настъпване на удара спирачната система на товарен автомобил „Х.“ не е използвана. След удара обвиняемия е реагирал с аварийно спиране. При тези скорости на движение, преди удара опасната зона за спиране на  товарен автомобил „Х.“ е 109 метра, а на товарен автомобил „Ф.Т.“ е 34.4 метра. Мястото на удара е установено, като са взети предвид вида на удара - отзад, посока на движение на двете МПС-та, наличие на отпечатъци от следи на пътното платно, описани в огледния протокол – /протриване върху асфалта, следа по банкета, следваща траекторията на движение на товарен автомобил  „Ф.Т.“, деформациите по двете МПС-та. За място на удара е определено първоначалното съприкосновение между товарните автомобили, а именно на около 39.9 метра от линията на ориентира и на 5.50 метра в дясно от него. Анализът на доказателствата и направените изчисления при Автотехническата експертиза сочат на възможност да се предотврати ПТП-то от водача на товарен автомобил „Х.“ при започване на маневрата „изпреварване“ на разстояние не по-малко от 55.5 метра и при спазване на достатъчно страничното разстояние от изпреварваното МПС. Това е причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка. Заключението на експерта, е че при извършване на маневра „изпреварване”, в конкретния случай изпреварващото МПС е следвало да се измести встрани, като напусне лентата си за движение и премине в съседната и осигури разстояние от 0.65 метра от другото МПС, т.е. за безопасното изпреварване водачът на товарен автомобил „Х.“ е следвало да се измести встрани,  като се преустрои странично общо с 2.85 метра. Тук е включена ширината на автомобила, плюс страничното разстояние от 0.65 метра. За да осигури това странично разстояние, без загуба на  странична устойчивост, обвиняемият е следвало  да започне изпреварването, когато се е намира на не по-малко от 55 метра от изпреварваното МПС. Максимално разрешената скорост в този участък от пътя е 90 км/ч извън населено место за водачи, управляващи МПС, изискващи категория „В“, съгласно чл.21 от ЗДвП. Превишаването на скоростта от обвиняемия с 4 км/ч -управлявал с 94 км/ч, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Обвиняемият е управлявал товарен автомобил /миниван/, чието тегло е с допустима максимална маса 3 180 кг. П. притежава категории: АМ, В1, В, С1 и Т. От анализът на показанията на пострадалите лица, от огледния протокол, както и от извършената комплексна експертиза се налага изводът, че по време на удара  водачът на товарен автомобил „Ф.Т.“ Е. А. и пътникът Н.Д.са били с поставени предпазни колани. Предните седалки на товарен автомобил „Ф.Т.“ фабрично са осигурени с предпазни колани. А. и Д. са категорични, че са ги поставили още с тръгването си от гр.М.. За това свидетелстват и другите двама пътници - свидетелите С.И.и В.И.. Заключението на експертите /автоексперта и съдебния лекар/ е, че при протичането на произшествието при описания по-горе механизъм, натоварванията на находящите се в кабината пътници получават, следствие на въздействията на преносните инерционни сили, стремеж на изместване на телата им от инициалния удар и обръщането на камиона  странично,  еднакви въздействия по направление и сила инерционни сили, стремящи се да изместят телата в начален стадий назад и в последствие минимално вляво. В приложената медицинска документация не са описани увреждания на двамата пострадали като камшични счупвания, воланна травма, увреждания на лицето, които да означават, че пострадалите са били без обезопасителни колани, т.е.  водачът и пътника до него Н.Д.по време на ПТП-то са били с поставени предпазни колани. Уврежданията, получени от другите пътници в товарен автомобил „Ф.Т.“ са несъставомерни, както и уврежданията, които е получил водача Е. А.. При разследването е назначена оценителна експертиза, от която е видно, че имуществените  вреди по двата автомобила, в резултат на ПТП-то са както следва: На  товарен автомобил „ Ф.Т.” е 1 072 лева, а на товарен автомобил „Х.“ е  862 лева.

Съгласно практиката на ВКС при престъпленията по транспорта е възприет принципът на поглъщане на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, в частност телесното увреждане или причиняване на смърт на дадено лице при ПТП като по-висша ценност на защита е определящо за приложимата правна норма, независимо от причиняването или не на значителни имуществени вреди. В резултат на анализа на писмените и гласни доказателства, са събрани достатъчно такива за привличането на А.П. към наказателна отговорност. Същият е нарушил разпоредбите на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.88 ал.2 от ППЗДвП, а именно, че като водач, който извършва изпреварване, не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС. Тези нарушения са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалите увреждания. На обвиняемия П. е повдигнато обвинение затова, че на 31.07.2018 г. на главен път Е-79, км.154+200, с посока на движение гр.М. - гр.В., по непредпазливост при управление на товарен автомобил „ Х.“ с рег.№ ХХХ, собственост на ЕТ „К.Г.“ гр.В., е нарушил правилата за движение, а именно чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.88 ал.2 от ППЗДвП /като водач при изпреварване на товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХХ, управляван от Е.Г.А. ***, не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство и е предизвикал ПТП, като е ударил отзад товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ХХХХ, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на Н.Д.Д.от  гр. М., изразяваща се във взривни счупвания на телата на 8-ми, 9-ти ,11-ти и 12-ти гръдни прешлени-  увреждания, които са му причинили трайно затруднение движенията на снагата - престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, вр.  с чл.342 ал.1 от НК. По това обвинение П. не е дал обяснение. Предявени са му материалите от разследване, като е направил допълнителни искания за изготвяне на комплексна експертиза, която да отговори на конкретни въпроси. Такава е назначена и изготвена. След предявяването на всички материали от разследването и  материалите от комплексната експертиза обвиняемия П. не е направил нови искания, бележки и възражения. Направил е искане за сключване на споразумение. Деянието, което е осъществил е непредпазливо по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като обвиняемия П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Това е така, тъй като е предприел изпреварване, когато пътното платно е било мокро, не е преценил и не е осигурил достатъчно странично разстояние между неговото и изпреварваното МПС. Не са налице основанията за сключване на споразумение, тъй като, съгласно практиката на ВКС, когато са налице основанията за приложение на чл.78а от НК, прокурорът изготвя Постановление до съда за освобождаване на лицето от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.  Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. Върховният касационен съд на Р.Б., ОС на наказателните колегии в т.3 от решението се сочи, че „за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК“. В случая обаче, видно от оценителната експертиза, имуществените вреди по товарен автомобил „Ф.Т.“ е 1 072 лева, а за товарен автомобил „Х.” е 862 лева. За да са съставомерни, следва да са значителни. Съгласно решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.д. № 273/2008 г. „значителни имуществени вреди” се определят като равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Минималната работна заплата за страната към момента на това деяние е била 510 лева, т.е., за да са налице значителни имуществени вреди, размерът им следва да е над  7.140 лева.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а именно: от показанията на свидетеля С.И.на л.22, свидетеля Н.Д.на л.23-24, свидетеля В.И.на л.26, свидетеля Е. А. на л.27-28, от Огледния протокол на л.10-14, Фотоалбум на л.15-20, Автотехническа експертиза на л.31-43, Оценителна експертиза на л.49-52, Съдебно-медицинска експертиза на л.55, Справка от КАТ на л.62, Констативен протокол за ПТП на л.64-65, медицинска документация на л.74-107, л.110-141, л.144-147, Свидетелството за съдимост на л.158, Декларация за семейно и имотно състояние на л.163, Комплексна Медико-автотехническа експертиза на л.169-173 и Характеристика на л.162.

Макар, че в по-долните абзаци ще бъде подложено на коментар, следва да се посочи, че видно от заключението на Съдебно-оценителната експертиза настъпилите щети по леките автомобили възлизат на обща стойност 1 934 лева. Същите не са значителни, тъй като съгласно ППВС 1/1983 год., в т.2 б.”б” и Решение № 312 от 27.06.2008 год. на ВКС по Наказателно дело № 273/2008 год. на ІІІ-то наказателно отделение “значителни имуществени вреди са налице, когато паричната равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието”, а минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 510 лева. Ето защо и значителните имуществени вреди към момента на деянието съставляват вреди в размер на 7 140 лева. Следователно причинените щети, в размер на 1 934 лева не съставляват съставомерни имуществени вреди, независимо от принципа на поглъщането, защото поначало техният размер изключва въобще инкриминиране на деянието, т.е. ако не е налице утежнената последица средна телесна повреда, при размер на вредите общо от 1 934 лева деянието, както вече бе посочено въобще не би било престъпление, респективно невъзстановяването на вредите, които не са съставомерни не е пречка за приложение на чл.78а от НК. В този смисъл е и константната практика на ВКС.

Преценявайки събрания по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав намира, че в конкретната ситуация за обвиняемия са били налице определени фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които го задължават, както да се съобразява с конкретната пътна обстановка, така че при възникване на опасност за безопасността на движението, да спре управляваното от него МПС, така и с общите задължения на ЗДвП, визирани в разпоредбата на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, а именно че по време на изпреварването следва да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно-превозно средство. Това е намерило отражение и в посочената като нарушена норма от ППЗДвП в лицето на чл.88 ал.2, чието съдържание е идентично с това на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП. Безспорно обвиняемия е допуснал нарушение на правилото за движение, очертано в по-горните членове от ЗДвП и неговия Правилник, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен вредоносен резултат, а именно причиняване на средна телесна повреда на пострадалия свидетел и че то не би настъпило, ако е имало незакъсняла реакция на изпълнение на маневрата „изпреварване” от страна на обвиняемия, за която маневра е имал техническа възможност да изпълни, съобразно видимостта и ширината на платното за движение на ППС, а именно двулентово. По този начин е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП. Само при безвиновно поведение на водача и то в един предходен момент, преди настъпването на вредоносното събитие, внезапно изникналите препятствия на пътя биха могли да обосноват извод за липса на виновно поведение. Обвиняемият като водач на МПС добре познава правилата за безопасно движение по пътищата. По делото безспорно е установено, че обвиняемия не е спазил тези си задължения. Не са налице условия, при които обвиняемия да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и предотврати настъпването на вредните последици. В границите на неговите лични субективни възможности е било да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Последното следва да се приеме за безспорно установено, при липсата на направени по делото доводи за недобро физическо и психическо състояние по време на катастрофата на обвиняемия. Настоящият съдебен състав намира, че при извършени предходни нарушения на ЗДвП обвиняемия не би могъл да се възползва от благоприятната за него разпоредба на закона, тъй като сам се е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, като в доктрината и в практиката се приема, че в тези случаи е налице тъй наречената “професионална непредпазливост”, тъй като са касае до неизпълнение на правила и задължения при боравене с източници на повишена опасност, каквото е МПС-то. От всички събрани по делото доказателства е безспорно установено, че обвиняемият е имал техническа възможност да избегне произшествието, поради което не може да говорим за наличие на случайно деяние. Обвиняемия като водач на товарен автомобил, съгласно посочените по-горе разпоредби на ЗДвП е бил длъжен, а и установената по делото техническа възможност да предотврати ПТП-то сочи, че последният е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието си.

Не на последно място следва да се посочи, че безспорно от техническа гледна точка ПТП-то е настъпило при заден удар, реализиран от товарен автомобил „Х.” с предна челна част в областта на преден десен фар върху товарен автомобил марка „Ф.Т.” в областта му на задна лява част на каросерията, при изпълнение на маневра „изпреварване от товарния автомобил „Х.”. Посечената констатация намира отражение изцяло в събрания доказателствен материал и не влиза в противоречие с така установената, възприета и анализирана фактическа обстановка от Районна прокуратура гр.М. и от съда.

Обвиняемият е осъществил е от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.1 б.”б”, вр. с чл.342 ал.1 от НК. Съгласно Тълкувателно Решение № 1/2011 г. на Върховният касационен съд на Р.Б. т.1 “Действащата редакция на чл. 78а от НК визира материалните предпоставки, които имат безусловен  характер  и  при  наличието  на  които съдилищата  са длъжни да приложат разпоредбата на чл. 78а от НК.”

При така посочената по-горе правна квалификация в случая са налице условията на чл.78а от НК: За деянието се предвижда наказание Лишаване от свобода до три години или “Пробация”. Обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. От деянието, което не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК не са били причинени съставомерни имуществени вреди. В действащия чл.78а ал.1 б.”в” НК е посочено, че предпоставка за приложението му е причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди да са възстановени. Невъзстановяването на причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди би било пречка за освобождаване от наказателна отговорност и в предишните редакции на чл.78а от НК, преди изменението му в този вид през 2000 год. В т.5 на ППлВС под № 7/85 год. е указано, че чл.78а НК се прилага, когато имуществените вреди са изцяло възстановени или е обезпечено възстановяването им /според тогавашната редакция на чл.78а ал.ІІІ НК/ в размерите, посочени от прокурора или съда. В мотивната част на това постановление на Пленума на ВС е изрично посочено, че това са имуществените вреди, причинени от престъплението, като органите на предварителното /сега досъдебното/ производство са задължени да установяват техния размер, а прокурорът е задължен да посочва този размер и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такова изискване е налице и в действащата разпоредба по чл.246 ал. ІІ от НПК, като неизпълнението му по отношение размера на съставомерните вреди е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, съгласно тълкувателно решение на ВКС под № 2/2002 година, тъй като е съществено   нарушение   на   процесуалните   правила,   довело   до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите лица. Конкретният случай не е такъв. Вярно е, че обвиняемия е отговорен за причиняването и на несъставомерните щети и дължи обезщетение, но тази отговорност произтича от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и би могла да се реализира в друго производство пред гражданския съд. Това становище се извлича и от мотивите към т.5 на цитираното ППлВС под № 7/85 г, когато се е допускало като алтернатива на възстановяването на вредите и обезпечаването на тяхното възстановяване, като ВС е приел, че обезпечаването е възможно и когато тези вреди не са съставомерни, като е изменил /разширил/ практиката по приложението на чл.78а ал.З НК, установена с Тълкувателното решение на ОСНК 88/82 год., съобразно което “...когато имуществените вреди са елемент от състава и са установени по размер, за да се приложи чл.78а ал.З НК, те трябва да бъдат възстановени напълно. Когато размерът на имуществените вреди не е установен, възстановяването им трябва да бъде обезпечено”. По този начин, при действащото тогава изискване ВС е създал допълнителна възможност за съхраняване правата и интереса на пострадалите лица. С отпадането на тази възможност /обезпечаване възстановяването на вредите/ след изменението на чл.78а НК относно материалноправните предпоставки за освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 2000 год. /Д.В.бр.21/2000 год./ законодателят е поставил като изискване по действащия чл.78а ал.1 б”в” от НК само възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди, като това изискване е свързано с вида и характера на извършеното престъпление и е приложимо само тогава, когато са причинени имуществени вреди, които са елемент от престъпния състав и същите са установени по размер, а не и когато не са съставомерни. Това е съобразено и отразено в решение 445 по н.д.227/03 на II н.о., решение № 462/07 по НД 157/07 год.  на ВКС.  Безспорно в настоящето производство е установено и видно от назначената Съдебно-оценителна експертиза, че стойността на несъставомерните и настъпили щети по товарните автомобили, вследствие на ПТП-то възлизат на обща стойност 1 934 лева. Тези щети не са значителни по смисъла на обективния признак по чл.343 ал.1 б.”а” от НК, тъй като не надхвърлят равностойността на 14 минимални работни заплати към датата на деянието и съответно са несъставомерни. Както бе подчертано и в по-горните абзаци, налице са законовите предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност. При определяне размера на административното наказание Глоба, съдът го определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер, а именно 1 000 лева, платими в полза на Държавата. На съдебното следствие, както и на досъдебната фаза са събрани категорични доказателства, че обвиняемият е с чисто съдебно минало и с  отлични характеристични данни. Същият работи като оператор на електронни елементи и е с доходи, които са минимални за страната. От посочените обстоятелства може да се направи категоричен извод, че обвиняемия е с положителни характеристични данни.

Безспорно е налице приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, защото е установено, че за престъплението се предвижда наказание Лишаване от свобода до три години или „Пробация”. Причинените от престъплението имуществени вреди са несъставомерни и незначителни. На следващо място обвиняемия, както вече бе отразено не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 8, Раздел 4 от НК. Размерът на глобата бе определен към минимума, тъй като за обвиняемия бяха събрани единствено и само смекчаващи отговорността обстоятелства. Глобата бе съобразена и със семейните задължения, а именно неженен с  малолетно дете и получаващ невисоки доходи, без движимо и недвижимо имущество и странични доходи. Съдебният състав намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, като по отношение на обвиняемия се наложи наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В тази насока се отчетоха всички по-горе изложени обстоятелства, а именно, че за обвиняемия не са събрани никакви отегчаващи отговорността обстоятелства. Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач по отношение на обвиняемия са налице четири броя издадени Наказателни постановления, влезли в сила, но следва да се отбележи, че същите са за констатирани нарушения през 2009 г. и 2011 г.

С решението си съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 1 143.90 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

НОХД No 3/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.Й.Х.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 10.1.2019г.

За РП-Мездра прокурор Е..

Обвиняемият лично и със защитник адв. Г.П. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Х.Й.Х., ЕГН:**********, роден на *** г. в с. Горна Бешовица, общ. Мездра, живущ в с. Горна Бешовица,  ул. …………” № 4, българин, български гражданин, основно образование, пенсионер, женен, неосъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола, както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 284/2018 г. по описа на РУ Мездра

/ДП № 1550/2018 г. РП Мездра/

 

Днес на 03.01.2019 година в гр. Мездра между:

1. Е.Е.  Прокурор при РП Мездра и

     2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Х.Й.Х., ЕГН **********,  р. с.Горна Бешовица, общ.Мездра, българин, с бълг. гражданство, основно образование, неосъждан, женен, пенсионер, адрес: с. Горна Бешовица общ.Мездра ул.”……..” № 4.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва: Обв. Х.Й.Х., ЕГН **********,  р. с.Горна Бешовица, общ.Мездра, българин, с бълг. гражданство, основно образование, неосъждан, женен, пенсионер, адрес: с. Горна Бешовица общ.Мездра ул.”……..” № 4, се признава за виновен в това, че на 28.08.2018 г. в с.Горна Бешовица, общ.Мездра, в къща на ул. ”………” № 4, негова собственост, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа на селото, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, чрез допълнително изграждане на схема за присъединяване на ел.инсталацията на къщата към доставчика на ток -посредством  едно жилен проводник тип ПВА1-6 кв.мм с бяла изолация,на който единия край директно е присъединен към входящ  фазов проводник захранващ ел.таблото –преди електромера, а другия край е присъединен към разклонителна кутия от ел.инсталацията на къщата, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.

Наказанието на обв. Х.Й.Х., ЕГН **********,  се определя при условията на чл.55, ал. 1, т.2 б.”б” от НК, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва:

задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и

задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 6 /шест/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание чл. 55, ал.3 НК на обв. Х.Й.Х. не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба”.

Веществени доказателства: 1 бр. Едножилен меден проводник тип ПВА1-6 кв.мм с бяла изолация,с дължина 180 см. се отнема в полза на държавата, а след приключване производството да бъде унищожен.

На обв. Х.Й.Х., ЕГН **********,  се възлагат направените по делото разноски  в размер на 94,00 лв. за изготвяне на СТЕ и 17,90 лв. за изготвяне на фотоалбум, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

 ПРОКУРОР:                                               ЗАЩИТНИК:            

              /Е.Е./                                                             /Г.Павлов/

 

 

                       ОБВИНЯЕМ:

                                            /Х.Х./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА споразумение, сключено между  Е. Е….  Прокурор при РП Мездра и  адв. Г.Павлов – ВАК като защитник на обв. Х.Й.Х., ЕГН:**********, роден на 05.04.1945 г. в с. Горна Бешовица, общ. Мездра, живущ в с. Горна Бешовица,  ул. ”П…..” №4, българин, български гражданин, основно образование, пенсионер, женен, неосъждан, за това, че обвиняемият  Х.Й.Х., се признава за виновен, в това, че на 28.08.2018 г. в с.Горна Бешовица, общ.Мездра, в къща на ул. ”П……” № 4, негова собственост, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа на селото, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, чрез допълнително изграждане на схема за присъединяване на ел.инсталацията на къщата към доставчика на ток - посредством  едножилен проводник тип ПВА1-6 кв.мм с бяла изолация, на който единия край директно е присъединен към входящ  фазов проводник захранващ ел.таблото –преди електромера, а другия край е присъединен към разклонителна кутия от ел.инсталацията на къщата, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.

Наказанието на Обв. Х.Й.Х., ЕГН **********,  се налага при условията на чл.55, ал. 1, т.2 б.”б” от НК, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва:

Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание чл. 55, ал.3 НК на обв. Х.Й.Х. не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба”.

Веществени доказателства: 1 бр. Едножилен меден проводник тип ПВА1-6 кв.мм с бяла изолация,с дължина 180 см. се отнема в полза на държавата, а след приключване производството да бъде унищожен.

ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН:**********,  да заплати направените по делото разноски  в размер на 94,00 лв. за изготвяне на СТЕ и 17,90 лв. за изготвяне на фотоалбум, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр. чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №3/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 09.55 часа.

В законна сила на 10.1.2019г.

9

АНД No 487/2018

КАТ

А.Л.А.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 11.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

А.Л.А. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 година на Началник на РУ Роман при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени, на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия закон административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Възраженията са в смисъл, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административното производство. Твърди се също, че описанието на нарушението не кореспондира с визираната разпоредба от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е участвал в пътен инцидент, при който не са пострадали хора, а са настъпили единствено повреди по управлявания от него автомобил, които същият е отстранил. При това положение се прави извода, че описаното в административните актове не съставлява нарушение. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК е изразил становище, че НП следва да бъде отменено поради неправилно прилагане на материалния закон, както от актосъставителя, така и в последствие от наказващия орган. Според защитника събраните по делото доказателства сочат категорично, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на спукана предна лява гума при управление на процесното МПС, в резултат на което жалбоподателят е изгубил контрол върху него и е попаднал в крайпътна канавка. По отношение на имуществените вреди, според показанията на свидетелите са налице единствено спукана предна  лява гума и деформирана джанта, като липсват каквито и да са доказателства за други имуществени вреди. При това положение, според адв. П. у жалбоподателя не е налице задължение да уведоми органите на МВР, още по-малко да им окаже съдействие за възстановяване на настъпили от ПТП вреди. Такова би било налице единствено в случаите, когато при ПТП са пострадали хора, за което в настоящия случай няма данни.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 10.06.2018 г. около 18.00 часа в РУ Роман постъпил сигнал за участвал в ПТП автомобил в с. Камено поле на ул. „Паисий Хилендарски“. На място били изпратени служители от управлението, сред които свидетелят Д.К.. След като не открили на посочения адрес ПТП, полицейските служители извършили обход на селото. На ул. „Панайот Хитов“ № 38 те открили паркиран лек автомобил, който отговарял на подаденото описание – марка „Фолксваген Шаран“. След разговор с обитателите на дома, контролните органи установили, че въпросният лек автомобил е собственост на Любен Митков А. *** и на същата дата е бил управляван от неговия син А.А.. А. обяснил, че привечер на 10.06.2018 година пътувал с автомобила по ул. „Паисий Хилендарски“ в посока от с. Драшан, когато на ляв завой се спукала предна лява гума, в резултат на което той загубил контрол върху автомобила, същият се отклонил и попаднал в канавка в ляво в посока на движението. На собствен ход А. успял да прибере автомобила до дома си. От водача и неговите близки били снети сведения. На база събраните данни свидетелят К. съставил на А.А. АУАН  за нарушение на чл.20 ал.1 и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ ЗДвП. по случая била изготвена и докладна записка. В срока по чл.54 ЗАНН Началника на РУ Роман, след като извършил преценка на събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, с резолюция рег. № 334р-6119/17.07.2018 г. прекратил административно-наказателната преписка поради неправилно прилагане на материалния закон от страна на актосъставителя при правната квалификация на деянието. На 25.07.2018 г. на база доказателствата, събрани в хода на вече прекратеното административно-наказателно производство, свидетелят М.Н. ***, в присъствието на свидетеля С.С. от същото управление, съставил на жалбоподателя А.А. АУАН за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП за това, че на 10.06.2018 г. при управление на МПС в резултат на спукана предна лява гума губи контрол върху лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР 2853 СА и пропада в ляво по посока на движението в крайпътна канавка, след което напуска местопроизшествието без да окаже необходимото съдействие на органите на МВР за установяване на вредите.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.И.К., С.Й.С. и М.Н.Н..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от А.А., и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е напуснал местопроизшествието без да окаже необходимото съдействие на органите на МВР за установяване на настъпилите от ПТП вреди, с което е извършил нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП. Според въпросната разпоредба, водачът на ППС, участник в ПТП е длъжен при наличие на причинени от произшествието само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Имайки предвид текста на възприетата като нарушена законова разпоредба и събраните по делото доказателства, съдът споделя становището на защитника, че възведената правна квалификация не кореспондира с описанието на нарушението. Действително в чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП е регламентирано задължение за водач на ППС да окаже съдействие за установяване на вреди от произшествие, когато са настъпили имуществени вреди от ПТП. По делото обаче не са налице достатъчно категорични доказателства за настъпили вреди, за които у жалбоподателя да е налице задължение да окаже съдействие за тяхното установяване. От показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече на свидетеля – очевидец К., става ясно, че повредите по автомобила, управляван от жалбоподателя са били единствено спукана предна лява гума и увредена джанта. За други повреди по управлявания от жалбоподателя автомобил, настъпили в резултат на ПТП, данни по делото няма. В докладната записка, изготвена от свидетеля К. и приложена към прекратената в последствие от наказващия орган административно-наказателна преписка, е посочено, че при извършения на място оглед на автомобила е констатирано и счупено предно ляво триъгълно стъкло. При разпита си в с.з. обаче свидетелите К., С. и Н. не потвърждават това обстоятелство. Данни за вреди по автомобила на жалбоподателя, настъпили в резултат на ПТП, не се съдържат в писмените доказателства по делото. Освен наличието на спукана предна лява гума и изкривена джанта, свидетелите не съобщават информация за други вреди по автомобила. Такива не са изложени и в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП. При това положение, съдът приема, че в резултат на процесното ПТП по управлявания от жалбоподателя автомобил не са настъпили имуществени вреди, в резултат на което същият да е имал задължение да окаже съдействие за тяхното установяване. Тъй като доказателствата по делото не подкрепят описаното нарушение, не може да се сподели тезата на актосъставителя и наказващия орган, че А. виновно е извършил деяние, съставляващо нарушение по смисъла на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП. При това положение обжалваното НП следва да бъде отменено.

               Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 г. на Началник РУ Роман при ОД МВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП, на А.Л.А. *** са наложени, на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

10

АНД No 523/2018

КАТ

И.Н.М.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 11.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

И.Н.М. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0300-000426/02.08.2018 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца, РУ Мездра, с което за извършени нарушения на чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП, му е наложено на основание чл.183 ал.4 т.8 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 50 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното в АУАН и НП нарушение на отговаря на действително настъпилите събития, тъй като на инкриминираната дата жалбоподателят не е управлявал посочения в актовете лек автомобил. Въпреки че контролните органи не са установили лицето, което е извършило процесното нарушение, АУАН е бил съставен на М. единствено поради обстоятелството, че същият е собственик на въпросното МПС. Това обстоятелство противоречи със законовата разпоредба, въз основа на която същият е бил санкциониран, тъй като тя касае водач на МПС, а не собственик. В случая липсват каквито и да са доказателства, че М., в качеството си на собственик, е управлявал МПС. На тази база се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

               Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 31.01.2018 г. около 16.10 часа свидетелите Н.В. и Н.К. *** извършвали обход на територията на града. На кръстовището на улиците „ал. Стамболийски“ и „Просвета“ те забелязали лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ВР 8727 ВР, който бил паркиран на автобусната спирка, обозначена с пътен знак „Д24“. С помощта на техническото средство – таблет, с който разполагали, контролните органи извършили проверка в АИС на КАТ ПП, която показала, че въпросното МПС е собственост на И.Н.М. ***. На база получената информация и с оглед установеното, свидетелят В. издал фиш с глоба на И.М. за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП, за което му била наложена, на основание чл.183 ал.4 т.8 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева. Тъй като фишът за неправилно паркиране на МПС бил издаден в отсъствие на М., свидетелят В. закрепил към превозното средство уведомление, в което били изпълнени всички реквизити, вписани в чл.186 ал.3 ЗДвП. На 15.06.2018 г. М. лично получил фиша за неправилно паркиране и изрично отбелязал в него, че оспорва нарушението. На 20.06.2018 г. в РУ Мездра постъпило възражение от М., вписано с вх.№ 300000-2629, в което същият подробно излагал своите възражения, с които оспорвал нарушението, описано в издадения му фиш с глоба № 797568. При това положение, въпросният фиш бил анулиран и на 23.07.2018 г. свидетелят Н.В. в присъствието на свидетелите Н.К. и С.Н. съставил на жалбоподателя М. АУАН № 450 за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП за това, че на 31.01.2018 г. на кръстовище на улици „Ал. Стамболийски“ и „Просвета“ гр. Мездра е паркирал личния си автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ВР 8727 ВР на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак със специално предписание „Д24“. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП № 18-0300-000426/02.08.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Ц.В., Н.Н.К. и С.И.Н.. 

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.М., и в съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на кръстовище на улици „Ал. Стамболийски“ и „Просвета“ гр. Мездра е паркирал личния си автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ВР 8727 ВР на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак със специално предписание „Д24“, с което е нарушил чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП. Според въпросната разпоредба престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Имайки предвид гласните доказателства по делото, съдът приема за безспорно установено, че на посочената в актовете дата лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ВР 8727 ВР, е бил паркиран на спирка от редовни линии за обществен превоз на пътници, която е била обозначена с пътен знак със специално предписание „Д 24“. Имайки предвид това обстоятелство, настоящият състав счита, че действително е нарушена визираната в АУАН и НП разпоредба на чл.98 ал.2 т.3 ЗДвП. В чл.183 ал.4 т.8 ЗДвП законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който неправилно паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници. Имайки предвид доказателствата по делото, съдът споделя становището на жалбоподателя, че същият неправилно е възприет от актосъставителя и наказващия орган като субект на административно-наказателна отговорност. По делото не се спори, че И.М. е собственик на процесното МПС. Законодателят обаче е предвидил наказание не за собственика, а за водача на МПС, който неправилно е паркирал същото в зоната на спирка за обществен превоз на пътници. В хода на административно-наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № 450/23.07.2018 г., актосъставителят – свидетеля Н.В. е следвало да събере категорични доказателства, сочещи, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното МПС, паркирано в зоната на спирка за обществен превоз на пътници. Както в хода на административното производство, така и пред съда, не бяха представени доказателства, от които да е видно, че именно М. е бил водача на лекия автомобил, визиран в АУАН и НП. При разпита си в хода на съдебното следствие свидетелят В. е заявил, че при връчването на АУАН жалбоподателят е посочил дъщеря си като лицето, управлявало МПС на инкриминираната дата. По делото обаче няма данни, сочещи за извършена проверка относно достоверността на това твърдение. Вместо да извърши такава и да събере необходимите доказателства, които подкрепят, респ. оборват тази теза, актосъставителят е представил на наказващия орган административно-наказателната преписка, а последният е издал обжалваното НП, при положение, че липсват каквито и да са доказателства, сочещи жалбоподателя като извършител на нарушението.

Имайки предвид изложеното до тук, съдът приема, че събраната доказателствена маса не подкрепя изложеното в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление, поради което последното следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000426/02.08.2018 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ гр. Мездра, с което на И.Н.М. ***, е наложено, на основание чл.183 ал.4 т.8 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

11

НОХД No 12/2019

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.С.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 14.1.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. В.Ч. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. В. Ч.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: К.С.Г. – роден на *** год. в гр.Я., жител и живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, с две деца, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. Ч.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

 

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ЗА

за решаване на бързо производство със

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е

на основание чл.357 ал.1 т.4 и следващите от НПК

по БП № 2276/18г. по описа на РП- М.

 

Днес на 14.01.2019 година в гр.М.,  се постигна настоящото споразумение между:

1. Л.В. – прокурор при Районна прокуратура гр. М. и

2. Адв. В.Ч. ***, договорен защитник на К.С.Г., живущ ***, българин с българско гражданство, грамотен, осъждан, с ЕГН:**********, т-н:0884099028,

 За това, че обв.К.С.Г., виновно на  30.12.2018г., около 14:50 часа в землището на общ.М., на Гл.Път Е-79, км.165+177, в посока гр. С.- гр.М.,  е управлявал лек автомобил М.К.” с рег.№ ХХХХ, собственост на В.С.Д., ЕГН: **********, от гр.С., без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с -  НП 18-0996-003117-/24.08.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР М., Сектор Пътна полиция М., влязло в сила на 12.09.2018г., за управление на МПС, без съответното свидетелство и  НП №17-0451-000426/28.08.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Л. – РУ Я., влязло в сила на 18.12.2018г. за управление на МПС, без съответното свидетелство,  е извършил такова деяние- - престъпление по чл.343в ал.2 от НК,

На основание чл.343в, ал.2 от НК,във вр. с чл.55 ал.1 т.1  от НК на К.С.Г. се  определя наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/месеца при „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 250лв.

В резултат на деянието няма причинени имуществени вреди.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                    ЗАЩИТНИК:

                    /Л. Я./                                  /адв. В. Ч./

 

 

            ОБВИНЯЕМ:

                              /К.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. В.Ч. от ВАК и обвиняемия К.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. В.Ч. от ВАК и обвиняемия К.Г., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ К.С.Г. – роден на *** год. в гр.Я., жител и живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, с две деца, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 30.12.2018 г., около 14.50 часа, в землището на община М., на главен път Е-79, км.165+177, в посока гр.С.-гр.М., е управлявал лек автомобил М.К.” с рег.№ С 0044 ХМ, собственост на В.С.Д., ЕГН ********** от гр.С., без съответното Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП 18-0996-003117/24.08.2018г. на Началник Сектор към ОД МВР гр.М., Сектор „Пътна полиция“ гр.М., влязло в сила на 12.09.2018 г. за управление на МПС, без съответното свидетелство и  НП №17-0451-000426/28.08.2017 г. на Началник РУП към ОД МВР гр.Л. – РУ гр.Я., влязло в сила на 18.12.2018 г. за управление на МПС, без съответното свидетелство, е извършил такова деяние - престъпление по чл.343в ал.2 от НК

ОБВИНЯЕМИЯТ К.С.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

НАЛАГА на основание чл.55 ал.2, вр. с ал.1 т.1 от НК на обвиняемия К.С.Г. и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия,  съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия К.С.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 410/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 12/2019 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 14.1.2019г.

12

НОХД No 13/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.В.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 14.1.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

По делото са постъпили заверено ксерокопие на личната карта на обвиняемия и Удостоверение за настоящ адрес под изх.№ 287/21.12.2018 г. на Община М..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото заверено ксерокопие на личната карта на обвиняемия и Удостоверение за настоящ адрес под изх.№ 287/21.12.2018 г. на Община М..

Водим от горното съдът

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверено ксерокопие на личната карта на обвиняемия и Удостоверение за настоящ адрес под изх.№ 287/21.12.2018 г. на Община М..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: А.В.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за решаване на делото в досъдебното производство

по реда на чл.381 и сл. НПК, по ДП вх. №1988-18г. по описа на РП гр.М.

 

Днес на 14.01.2019 година в гр.М., се сключи настоящото споразумение между:

1. Л.В. – прокурор при Районна прокуратура гр. М. и

2. Адв.Г.П.-***-договорен защитник на А.В.М., ЕГН **********, българин с българско гражданство, разведен, неосъждан/реабилитиран/, пенсионер, живущ ***: „Х.Б.“ №96Г, ет.2, ап.3, т-н:ХХХХ като се споразумяха за следното:

               За това, че  А.М. виновно на неустановена дата за времето от  20.10.2018г. до 06.11.2018г. в с. Г.Б., общ. М., в къща, в която живее  на ул. „Х.Б.” № 2, сам е осъществил неправомерно въздействие  върху уред за търговско измерване на електрическа енергия-/трифазен  електромер с фабричен №ХХХ/, като е направил промяна на схемата на свързване, изразяваща се в следното: допълнително е поставил  проводник тип ПВВМБ1 -2х4кв.мм., на който единият край, директно е присъединен към главния предпазител към входа на електромера, а от другата  страна проводника е свързан към вторичен предпазител на трета фаза, без да преминава през електромера. С втори кабел тип ПВВМБ1 -2х4кв.мм., се присъединил към входа на главния предпазител на трета фаза, от трифазния електромер, който кабел излиза от стопанската постройка и влиза в къщата ползвана от М., като захранва монофазно ел. табло с фазата, а нулата е свързана към прекъснатия монофазен електромер с № ХХХ, с което е създал условия за не пълно отчитане на потребената ел. енергия от монофазния електромер- престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК.       

На обв. А.В.М. с ЕГН ********** се определя  наказание при условията на чл.55, ал. 1 т. 2 б.”б”  от  НК, като заменя наказанието лишаване от свобода с „ПРОБАЦИЯ” със следните  пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично – съгласно  чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК,  с настоящ адрес-***:“ Х.Б.“ №96Г, ет.2, ап.3,

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  8 /осем/ месеца – съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

На основание чл. 55 ал. 3 НК, предвиденото наказание „глоба” не се налага.

На обв. А.В.М. се възлагат направените по делото разноски в размер на 94.00лв. за експертиза и 21.90лв. за албум в полза на ОД на МВР- В..

В резултат на деянието няма причинени имуществени вреди.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

                    /Л. В./                                     /адв. Г. П./

 

 

             ОБВИНЯЕМ:

                               /А.М./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия А.М., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия А.М., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата за времето от 20.10.2018 г. до 06.11.2018 г. в с.Г.Б., община М., в къща, в която живее на ул.„Х.Б.” № 2, сам е осъществил неправомерно въздействие  върху уред за търговско измерване на електрическа енергия - /трифазен  електромер с фабричен №ХХХ/, като е направил промяна на схемата на свързване, изразяваща се в следното: допълнително е поставил  проводник тип ПВВМБ1 -2х4кв.мм., на който единият край директно е присъединен към главния предпазител към входа на електромера, а от другата  страна проводника е свързан към вторичен предпазител на трета фаза, без да преминава през електромера. С втори кабел тип ПВВМБ1 -2х4кв.мм. се присъединил към входа на главния предпазител на трета фаза, от трифазния електромер, който кабел излиза от стопанската постройка и влиза в къщата, ползвана от М., като захранва монофазно ел.табло с фазата, а нулата е свързана към прекъснатия монофазен електромер с № ХХХ, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел.енергия от монофазния електромер - престъпление по чл.234в ал 1 от НК.       

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.М. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на подписване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на А.В.М. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ОСЪЖДА  обвиняемия А.В.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 115.90 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия А.В.М. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 367/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 13/2019 год. по описа на МРС на основание  чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.50 часа.

В законна сила на 14.1.2019г.

13

АНД No 501/2018

Агенция "Митници"

АСК - БУЛ ЕООД

МИТНИЦА ГР.ЛОМ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 15.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

„АСК-БУЛ“ЕООД-Враца представлявано от управителя С.К. обжалвал наказателно постановление № 830/17.09.2018 година  на Началник Митница-гр.Лом, с което на основание чл.126а ал.1  ЗАДС  дружеството  е санкционирано с имуществена санкция  в размер на 500.00 /петстотин/    лева за извършено виновно нарушение на чл. 126 ал.1 ЗАДС.

В жалбата по същество се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП , въз основа на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че откритите  тръби преминаващи през данъчния склад служат за  подгрев на резервоари осигуряващи технологична работа на  предприятието и същите не са изградени  на датата  на която се твърди установеното нарушение. Изнасят се  доводи за  неясно административно обвинение  и липса на  релевантни констатации в НП относно  ограден ли е данъчния склад в контекста на чл. 28 ал.2 т.1  ППЗАДС.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.В. Д., която  поддържа жалбата.

Наказващият орган  се представлява от ю.к.Тодорова, която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред множество писмени доказателства , отразени в съпроводителното писмо , изпращащо преписката в съда от наказващият орган.

Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът приема за установено следното:

Предмет на обжалване е НП № 830/2018 година на началник Митница гр. Лом , в което  е описана извършена проверка на 04.04.2018 година от служители на  ТМУ-Лом в лицензиран данъчен склад в гр. Мездра, източна промишлена зона, собственост на „АСК-БУЛ“ ЕООД-Враца. При проверката установили , че до  северната страна на склада има монтирани  съоръжения  включващи  генератор за ел. енергия ,котел за подгряване  на масло и компресор за въздух,  собственост на Ф“Дани Трейд“ ЕООД , които имат пряка връзка  посредством изградена тръбна инфраструктура от три тръби  със съоръжения  изградени на територията на данъчния склад на „АСК-БУЛ“ ЕООД   и са част от затворена система за подгряване на енергийни продукти на територията на данъчния склад.  В НП е  посочено, че тръбната инфраструктура  е изградена в нарушение на разпоредбата на чл. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС, като в заключителната част  на НП преди диспозитива  е прието, че по този начин на 04.04.2018 година „АСК-БУЛ“ЕООД-Враца е изградила тръбна инфраструктура  в нарушение на ч„л. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС, която свързва съоръженията  във и   извън  територията на данъчния склад. В самия диспозитив  е наложена санкция   за описаното нарушение  с основание  по чл. 126а ал.1 ЗАДС , като е прието адм. нарушение  по чл. 126 ал.1 ЗАДС. Факта на  установената тръбна инфраструктура се доказва от констативен протокол №216 /04.04.2018 г, АУАН № 97 / 15.06.2018 г. , писмени обяснения от Д. К. и показанията на митническите служители участващи в проверката- свидетелите Т.И. , М.П. , Д.А. ,Л.Б. и Й.Т.. .

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна  и на други  от посочените в нея основания.

Наказателното постановление, с което се налага съответна санкция следва да съдържа ясно описание на нарушението и обстоятелствата при които е  извършено, както и нарушените разпоредби  по арг. на чл. 57  ал.1 т.5 и 6 ЗАНН. Описанието на нарушението следва да съдържа всички  съставомерни  признаци. Правната квалификация следва да  съответства на текстовия  диспозитив на нарушението  и относимата санкционна норма, като по този начин  следва да има   непротиворечиво единство между диспозитив, приети за нарушени разпоредби и съответна за тях санкционна норма. Съдът установява, че  тези предпоставки  за законосъобразност на НП не са налице .

В санкционната част на НП е посочено, че наложената имуществена санкция   е във връзка с извършено нарушение по чл. 126 ал.1 ЗАДС. Тази разпоредба указва  налагане на санкция  на лице, което държи , предлага, продава  или превозва  акцизни стоки без данъчен документ.  Очевидно санкцията  е наложена  по този ред  за нарушение, което не е   посочено в НП . В същото време наказващия орган се е позовал  и на бланкетната  разпоредбата на чл. 126а ЗАДС определяща  санкция   за всяко нарушение на ЗАДС и нормативните актове по прилагането му ,  за което не е предвидена изрична санкционна разпоредба.  Бланкетното съдържание  на посочената разпоредба за да намери приложение изисква препращане  към конкретни законови разпоредби , който са нарушени .  В описателната част на НП  такова препращане  е направено  към разпоредбата на чл. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС, която изисква  наличие на определени критерии  за сигурност и контрол на данъчния склад- да е ограден,като помещенията и съоръженията  да не са пряко свързани с такива извън данъчният склад.  В НП не е посочено складът дали е ограден  , но  в същия  е установена инфраструктура от 3 тръби свързващи пряко  съоръжения от данъчния склад с други такива извън него, като изпълнителното деяние е сведено в диспозитива на НП до това, че  тези съоръжения  са изградени от жалбоподателя  на 04.04.2018 г. Това е датата на извършената проверка, но липсват доказателства жалбоподателя  да  ги е изградил, а още по-малко това да е извършено  в дена на проверката. Действително  тяхното съществуване  сочи  за установено  нарушение на чл. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС  от което съставомерен елемент не е самото изграждане  , а изискването  за пряко свързване  на съоръжения  извън  и вътре в данъчния склад.  Разпоредбата касае  изискуеми правила за сигурност и контрол  и ако те бъдат нарушени , което несъмнено е така, то ще е налице правен извод, че склада не отговаря на изискванията за сигурност и контрол по чл. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС. Именно това е същността  на тази разпоредба , чието нарушаване не е свързано  със изграждане  на такива свързани  съоръжения , следователно ирелевантно  е обстоятелството кой ги е изградил и кога, а именно в НП са посочени такива обстоятелства поставени в основата на административното обвинение . В този смисъл в НП   описанието на нарушението  по установените от проверката факти  е обобщено  до това, че то е извършено  на 04.04.2018 г.  от жалбоподателя „АКС-БУЛ“ ЕООД , с изпълнително деяние „изграждане“ на  въпросната  тръбна инфраструктура в нарушение на чл. 28 ал.2 т.1 ППЗАДС,без да е посочен противоправният резултат , че по този начин склада вече не отговаря на изискванията за сигурност и контрол или иначе казано естеството на нарушението по начинът на неговото изписване в НП  не е неправомерно изграждане на установените тръби във и извън данъчният склад , а тяхната връзка със съоръжения извън него ,което води до нарушение на жалбоподателя свързано с изискванията за сигурност и контрол по чл.28 ал.2 т.1 ППЗАДС  .  Нарушение    не може да се извежда  при неправилно тълкуване на закона  и предположения за отразено изпълнително деяние „изградил тръбна инфраструктура“ , което не е елемент от неговата съставомерност  .Съдът не може да борави с предположения, но хипотетично  факта на установената  тръбна структура  е в резултат , че е допуснато нейното изграждане   в нарушение на законови разпоредби , което обстоятелство не е вменено във вина на жалбоподателя , а вместо това се твърди , че той е изградил тази инфраструктура в дена на проверката 04.04.2018 г. , за което липсват каквито и да са доказателства  . По този начин описанието на нарушението не кореспондира  с неговия диспозитив, което води до незаконосъобразност на НП от една страна , а от друга  както вече бе посочено НП се явява незаконосъобразно и поради  неправилно приложение  на материалния закон  с посочване на неотносимата санкционна разпоредба  по чл. 126 ал.1 ЗАДС и бланкетната  такава по чл.126а ал.1 ЗАЗС .

Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, РС –Мездра в този съдебен състав 

                              

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 830/17.09.2018 година  на Началник Митница-гр.Лом, с което „АСК-БУЛ“ ЕООД-Враца  на основание чл.126а ал.1  ЗАДС    е санкционирано с имуществена санкция  в размер на 500.00 /петстотин/    лева за извършено нарушение на чл. 126 ал.1 ЗАДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

14

АНД No 583/2018

КАТ

Т.В.Т.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 15.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

                           Р       Е       Ш       И :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К ХХХХгод. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Т.В.Т. ***, в качеството му на законен представител на „В.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300  /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

МОТИВИ: 

Т.В.Т. ***, в качеството му на представител на „В.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.В. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К ХХХХгод. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят се явява в първото по ред съдебно заседание и поддържа изцяло така депозираната жалба. С последната се визира, че Електронния фиш е издаден в нарушение на закона и процедурните правила и на това основание следва да бъде отменен. На първо място се акцентува, че от обжалвания Електронен фиш не може да се установи компетентността на органа, който е  издал фиша. В същия не е посочен конкретния издател от съответното поделение на МВР. На следващо място се посочва, че нарушението не е квалифицирано правилно и че неправилно е било използвано АТСС, тъй като законосъобразното използване на тези средства изисква оповестяване, съобразно указаното в чл.165 ал.3 от ЗДвП. На следващо място се акцентува, че към Електронния фиш няма приложен снимков материал и по този начин се оспорват констатациите в него, че превишението на скоростта е 32 км/ч, както и че нарушението е извършено на мястото, обозначено в Електронния фиш.

Ответникът ОД на МВР гр. В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 22.10.2018 год. в 14.42 часа на главен път І-1 /Е-79/ на км.159+000, извън населено място с посока на движение към гр.В., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело лек автомобил “К.Ч.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 122 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е „В.” ООД със седалище и адрес на управление гр.В..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХХгод., Снимка № 11743ВС/0049094 от 22.10.2018 г., Разписка от 04.12.2018 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 29.11.2018 г., Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ВР 0551 ВВ, Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български Институт по метрология, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система  под рег.№ 967р-5782 от 23.10.2018 г., Снимка на разположението на АТСС „ARH CAM S1” № 11743bc, 3 броя извадки от Търговския регистър, заверени ксерокопия на Разпечатка от регистрираните нарушения с АТСС „ARН CAM S1” № 11743bс на дата 22.10.2018 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, ведно с приложение към удостоверението, съответно е разпитан свидетеля П.В., работещ като мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към Група за автоматизирани системи към Контрол на пътното движение към ОД на МВР гр.В..

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 04.12.2018 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана в ОД на МВР гр.В. по пощата, като в тази насока е пощенски плик с клеймо от 29.11.2018 год.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.12.2018 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0049094 с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 22.10.2018 г. в 14.42 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “К.Ч.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 122 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 32 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.В., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.С.под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., от която е видно, че първоначалната проверка на 28 броя преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, заявена със Заявление от 31.10.2017 г. е приключила. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2017 г. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че на 22.10.2018 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатката от камера 11743bc.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.

 Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 122 км/ч и превишение на разрешената скорост с 32 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е преминало изискуемата проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта. Служителят, в лицето на свидетеля П.В. не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и  изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно техническото средство. Задължение на свидетеля П.В. е да документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо средство и в тази насока е приложената снимка на л.16 от делото. На л.9 от делото е приложен снимков материал, от който се установява, че са заснети два автомобила. С оглед разкриване на обективната истина бе установено както от гласните, така и от писмените доказателства по делото, че в четирите края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология и приложението към удостоверението, преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения снимков материал на л.9, при пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 14.42 часа на 22.10.2018 г. е регистрирано нарушение от МПС с рег.№ ВР 0551 ВВ, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител.Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор П.В. Протокол за използване на стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение  тип ARH CAM S1 от 22.10.2018 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със стационарно преносим уред  временно разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 22.10.2018 г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е необходимо.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка на л.11 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „В.” ООД гр.В., чиито законен представител, съгласно приложените 3 броя справки от Търговския регистър на л.17, л.18 и л.19 от делото е жалбоподателя Т.В.Т.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за ангажиране отговорност, съответно на представляващия юридическото лице, собственост на моторното превозно средство или на посоченото от него физическо лице управлявало автомобила. До издаване на електронен фиш на законен представител би се стигнало в случай, че същия не би могъл да посочи физическото лице, управлявало автомобила. Безспорно жалбоподателя се е подписал, но не се е възползвал от възможността в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП да представи пред ОД на МВР гр.В. писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като последния не е посочил лице, на което е предоставил управлението на автомобила правилно е била ангажирана неговата отговорност. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, какъвто в конкретния случай е жалбоподателя или на лицето, посочено от него, на което той е предоставил управлението му. Тази разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице като нарушител, респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В електронния фиш, предмет на настоящето дело са вписани данните на търговското дружество, включително и идентификацията му чрез ЕИК, като е отбелязано името на управителя и също е посочено, че той като физическо лице е административнонаказателно отговорен. На следващо място следва да се посочи, че електронния фиш е изпратен именно на адреса на съответното дружество, чрез неговия управител, какъвто се явява жалбоподателя, като същият не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 , вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХХ от 22.10.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

15

АНД No 598/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.А.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 15.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

                                                  Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият И.А.Т., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, безработен, не осъждан, за виновен в това, че на 13.12.2018 г.  в  с. Старо село, община Мездра , по ул. „…..  при Дом №26  управлявал лек автомобил марка „Опел Тигра  с ДК № …., собственост на …….. от гр. София,  в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка  за временно отнемане на  СУМПС,  наложена със заповед №18-0300-000209/01.11.2018 година  на началник Група при ОД МВР- Враца , РУ-Мездра , влязло в сила на 25.11.2018 година - престъпление по чл. 343в ал.3 вр. ал.1  НК.

ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият И.А.Т. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА  на ОБВИНЯЕМИЯТ И.А.Т.   на   основание чл. 78а ал.1 НК    административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на  обвиняемият и същото   подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 30.1.2019г.

С постановление от 20.12.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  И.А.Т. *** ,    от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 343в  ал.3 НК.

   Производството е по реда на чл.378 НПК.

    Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

    Обвиняемият се явява лично.Признава вината си и съжалява за извършеното .

    Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

                Бързото производство и започнато  по реда на чл. 212 , ал. 2, вр. чл. 356  НПК  против И.А.Т. *** за престъпление по чл. 343в ,ал.3, вр. ал. 1 НК и  е приключено с мнение за предаване на  съд  на  Т. с оглед разпоредбата на чл.78а НК . 

От събраните, в хода на разследването, доказателства е установено следното:

Обвиняемият И.А.Т. *** бил правоспособен водач от 2013 г. Притежавал  свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ категория В, АМ,В1 № 282260161,издадено на 24.07.2013 г. от ОДМВР-Враца и  контролен талон към него № 4010041.  Обв. Т.,  въпреки  относително малкия си шофьорски стаж, бил системен нарушител на правилата за движение. Към м. 10.2018 г.  бил санкциониран, общо с 31 наказателни постановления.

С Наказателно постановление № 18-0300-000523 от 19.08.2018 г, в сила от 29.10.2018 г.  на ОДМВР- Враца РУ-Мездра, на обв.Т. били наложени наказания „Глоба“, в размери, както следва: по чл. 183,ал.1,т.1,пр. 1 ЗДвП-10,00 лв. ; по чл. 183,ал.1,т.1,пр.2 ЗДвП-10,00 лв. и по чл. 183,ал.4,т.7, пр. 1 ЗДвП- 50,00 лв. 

На 31.10.2018 г. в с. Долна Кремена , общ. Мездра  по ул. „Ленин“ до  № 18, обв. Т. , управлявал  лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № С 6846НА, собственост на Е.. И. Л. от гр. София, като с поведението си  създавал опасност и пречка за движението и  реални предпоставки за ПТП. Към онзи момент не бил заплатил наложената му глоба с НП №  18-0300-000523/2018 г. За цитираните нарушения му бил съставен  АУАН, бланка № Д 567368/31.10.2018г. На базата на него и на основание чл. 171,т.1 б. „д“ ЗДвП, била издадена  заповед за прилагане на  принудителна административна  мярка  № 18-0300-000209/01.11.2018 г. на Началника група при ОДМВР-Враца, РУ- Мездра, с която  на обв. Т. били отнети СУМПС и контролния талон, временно до  заплащане на дължимата глоба. Заповедта била връчена на  лицето и влязла в сила  на 25.11.2018 г.

На 13.12.2018 г.  около 10,20 часа , обв. Т.   управлявал лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № С 6846НА, собственост на Елена Илиева Лазарова от гр. София в с. Старо село, общ. Мездра по ул. „Георги Димитров“ при дом 26, в срока  на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство  за управление на моторно превозно средство.  По същото време  в района  на РУ на МВР- Мездра  се провеждала специализирана полицейска операция. В селото,  по този повод,  бил св. Г.Т. и св.З.Н. –служители РУ на МВР- Мездра. Те спрели  обвиняемия за проверка. Поискали му документите, но той не ги представил, защото  му били отнети. Нямал и сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираните нарушения на обв. Т. бил съставен  АУАН № 705/13.12.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на МВР служителите Г. Т. и З. Н.  установили  нарушението и съставил за него АУАН №705 / 13.12.2018 г. , от  заповед за ПАМ № 18-0300-000209 / 01.11.2018 г. ,влязла в сила на 25.11.2018 г.. преди извършване на престъплението свързано с посоченият в нея срок и дължимо поведение да плати дължими глоби по издадено и влязло в сила НП ,като към 13.12.2018 г.- глобите не са платени .      Приложена е и справка за нарушителя с наложени наказания по ЗДвП като водач на МПС.Налице е и  характеристична справка , свидетелство за съдимост и декларация относно липса на доходи и липса на имущество от обвиняемият  .

      Показанията на свидетелите установили нарушението Т. и Николов  са логични, последователни,правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна страна.Подкрепят се от съставеният АУАН  и събраните писмени доказателства -  Заповед за ПАМ № 18-0300-000209 / 01.11.2018 г. ,влязла в сила на 25.11.2018 г.   и справка за нарушител ,  сочещи , че действително обвиняемият е управлявал на инкриминираната дата   МПС без СУМПС в срока на изтърпяване на ПАМ .Обвиняемият  признава извършеното и не оспорва фактите изложени в прокурорският акт по чл.375 НПК.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обв.Т. е извършил престъпление по транспорта. На 13.12.2018 г.  в с. Старо село, общ. Мездра по ул. „Георги Димитров“ при дом 26 е управлявал лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № С 6846 НА, собственост на Е.И. Л. от гр. София в срока  на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство  за управление на моторно превозно средство, наложена  със Заповед № 18-0300-000209/01.11.2018 г. на Началника група при ОДМВР-Враца, РУ- Мездра, влязла в сила от 25.11.2018 г.Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343в ал.3, вр. с ал.1 от НК.

           За престъплението по  343в ал.3 НК  се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава 8 от НК. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налице са условията на чл.78а НК  за освобождаването му от наказателна отговорност със ЗАДЪЛЖИТЕЛНО налагане на административно наказание-глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

             Личността на Т.   не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а НК, което се прилага императивно. Размерът на наложената глоба бе съобразен с липсата на доходи, на имоти и на имущество от обвиняемият  ,  семеен , с три деца, на  млада възраст , притежава негативни характеристични  . Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и критичното отношение към извършеното.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева съобразно доказаното лошо финансово и имотно  състояние на обвиняемият  .              Не се наложи наказание “лишаване от права” предвидено и в чл.343г. вр.чл.343в ал.1 вр. ал.3 НК , тъй като нормата в тази насока по чл.78а ал.4 НК не е императивна и като такава подлежи на преценка от съда по  конкретните факти  , като се отчете   обстоятелството , че не се касае за управление на МПС след употреба на алкохол , а също и  факта , че наказанието “глоба”  е с достатъчно голяма тежест съобразно минималният размер от 1000 /хиляда / лв. и ще постигне целите на наказанието по чл.12 ЗАНН . 

              Разноски по делото не са направени,поради което не бяха възложени в тежест на обвиняемият. 

        По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 31.1.2019г.

16

АНД No 456/2018

НАП

ХЕМУС М АД МЕЗДРА

ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 16.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„ХЕМУС-М“ АД гр. Мездра, представлявано от изпълнителния директор Андреас Испиридис е обжалвало Наказателно постановление № 291412-0044888/10.10.2017 г. на Директора на ТД НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл.3 ал.12 вр. чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите вр. чл.118 ал.8 от Закона за данък върху добавената стойност /ДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, на основание чл.185 ал.2 пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ДДС/. Оплакванията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неговото опорочаване. В тази връзка се посочва, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел, а това е в разрез с разпоредбата на чл.42 т.7 ЗАНН. Освен това, в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва информация относно датата на извършване на нарушението, а е посочена единствено датата, на която контролните органи са извършили проверката. По отношение на описанието на нарушението, както актосъставителят, така и наказващият орган, не са конкретизирали кои МПС или тежка кариерна механизация са били зареждани с гориво от цистерната, намираща се в каменна кариера в с. Царевец. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател изпълнителен директор Андреас Испиридис поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, тъй като счита, че описаното в актовете нарушение не е извършено. Същият твърди, че действително от въпросната цистерна се извършва зареждане с гориво на техника, но тя се използва единствено за производствените нужди на каменната кариера с оглед предмета на дейност на дружеството и по тази причина е в невъзможност да напусне кариерата. Дружеството –жалбоподател действително притежава и други МПС, но същите се използват за служебни цели и зареждат гориво от бензиностанции на различни вериги.

Процесуалният представител на наказващия орган главен юрисконсулт Виктор Антов счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното постановление и са спазени изискванията за съдържание на административните актове. По отношение възраженията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, представителят на наказващия орган е изразил становище, че досежно зареждането с гориво на тежката механизирана техника може да намери приложение изключението, посочено в чл.3 ал.12 изр. последно от Наредба Н-18/2006 г. на Министерство на финансите, но за неотчитането на горивото, използвано от останалите МПС е налице нарушение на закона и в този смисъл дружеството-жалбоподател е санкционирано законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 28.09.2017 г. около 11,30 часа служители на ТД НАП – Велико Търново, сред които и свидетелят П.В. извършили проверка в каменна кариера, намираща се в с. Царевец, общ. Мездра, стопанисвана от  „Хемус М“ АД гр. Мездра, в която се намирала надземна цистерна с обем от 14 000л течно гориво /дизел/, използвано за собствени нужди. В хода на проверката контролните органи извършили измерване с метален прът, при което установили ниво на гориво в цистерната 82см. С помощта на калибровъчна таблица и след съответните изчисления се установила наличност от 5 698л дизелово гориво, което било използвано за зареждане на собствени транспортни средства. След проверка на счетоводните документи и разговор със съответните служители свидетелят В. приел, че е налице нарушение на чл.3 ал.12 вр. чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.8 ЗДДС, тъй като не било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство за отчитане на изразходваното гориво. Констатациите от проверката били описани в изготвен протокол за извършена проверка от 28.09.2017 г. За установеното нарушение на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН, който бил връчен на изпълнителния директор.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на П.И.В..

По делото като свидетели са разпитани Т.И. – магазинер на кариера – Царевец и С.К., заемаща към датата на проверката длъжността „счетоводител“ в дружеството-жалбоподател. От показанията на двете свидетелки става ясно, че горивото, съхранявано в надземната цистерна се използва действително за собствени нужди, но единствено за зареждане на тежкотоварната техника, необходима за производствената дейност на територията на каменната кариера в с. Царевец. От горивото от цистерната, според К. и И., се ползват фадромите, багерите, булдозерите и сондите, необходими за производството, осъществявано на територията на кариерата, тъй като тази техника не може да се предвижва свободно извън кариерата и няма как да бъде заредена с гориво по друг начин. Независимо една от друга двете свидетелки потвърждават, че дружеството действително притежава и други МПС, които се използват за служебни цели, но те не се зареждат с гориво от тази цистерна, а от обществено достъпните бензиностанции на различните търговски вериги на база сключени договори.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и изложеното в НП и в подадената жалба от „Хемус М“ АД гр. Мездра, намира същата е основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, извършва зареждане с течни горива /дизел/ за собствени нужди от надземна цистерна с обем 14 000л и наличност към датата на проверката 5698л, без да е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство за отчитане на изразходваното гориво. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е нарушен състава на чл.3 ал.12 вр. чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС. Според чл.118 ал.8 ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 от същия закон. В чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че лице, което извършва зареждане на течни горива по чл.118 ал.8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1 000л е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал.2 и ал.3 /монтиране и въвеждане в експлоатация на фискално устройство за отчитане на изразходваното гориво/ с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е с основен предмет на дейност „Добив и преработка на скално-облицовъчни материали /естествен камък/“ и в тази връзка стопанисва каменна кариера, намираща се в с. Царевец, общ. Мездра. Там се намира надземна цистерна с обем 14 000 л. дизелово гориво, което се използва за зареждане на намиращите се на кариерата машини и съоръжения. Според документите, изготвени за нуждите на проверката и приложени в административно-наказателната преписка, с гориво от въпросната цистерна са зареждани тежка фадрома, 2 бр. багери и 1 бр. булдозер. От показанията на разпитаните по делото свидетели Т.И. и С.К., тези машини са използвани за производствените нужди във връзка с предмета на дейност на дружеството, осъществявана на кариерата в с. Царевец. При това положение съдът приема, че приложение следва да намери изключението, предвидено в чл.3 ал.12 на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, според което лицето, извършващо зареждане на течни горива по чл.118 ал.8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или от неподвижно прикрепени към земята резервоари не следва да регистрира и отчита зареждането на течните горива за съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. В Закона за данък върху добавената стойност липсва легално определение на понятията „съоръжение“ и „оборудване“. Общоприетото обаче значение на термините е синонимно /включително с постройки и машина/ и най-общо включва уреди, машини и инструменти, и инсталации, с които се снабдява, обзавежда едно производствено предприятие, учреждение или др. за дейността, която осъществява. Изхождайки от изложеното до тук, съдът приема, че по отношение на зареждането с гориво от намиращата се на каменна кариера с. Царевец наземна цистерна на машините, с които се извършва производствена дейност на територията на кариерата, каквито са фадрома, багери и булдозер, дружеството-жалбоподател не следва да извършва регистриране и отчет на въпросните количества гориво. Що се касае до останалите МПС, за които актосъставителят и наказващият орган са приели, че зареждането с гориво от въпросната цистерна следва да бъде отчитано по реда на чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, то съдът, имайки предвид събраните до момента доказателства, приема, че не е извършено нарушение по смисъла на цитираните, както в АУАН, така и в НП законови разпоредби. При разпита си в с.з. свидетелят В. твърди, че дружеството-жалбоподател е собственик на моторни превозни средства – леки и товарни автомобили, които са били зареждани от наземната цистерна, наред с техниката, използвана за производствени нужди, намираща се на кариерата в с. Царевец. Тези доводи обаче не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Действително, в административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от свидетелства за регистрация на МПС – 2 бр. товарни автомобили марка „Пежо Експерт“ и „ВАЗ 21214“ с регистрационни номера съответно ВР 6292 СА и ВР 7257 ВА, и 3 бр. леки автомобили съответно марка „Сузуки Витара В6“, „Мерцедес Ванео ЦДИ 1.7“ и „Мерцедес Вито 112 ЦДИ“ с регистрационни номера ВР 6346 АМ, ВР 9824 ВМ и ВР 9848 ВМ, всички собственост на „Хемус М“ АД гр.Мездра. В документите, изготвени в хода на проверката, не се съдържа информация, от която да е видно, че тези МПС са зареждани с гориво именно от цистерната, намираща се на територията на каменна кариера с. Царевец. Такива данни не съобщават и разпитаните по делото свидетели. Същевременно, доказателствените източници сочат, че снабдяването с гориво за тези автомобили е ставало по друг ред. В показанията си свидетелките И. и К. са категорични, че зареждането с гориво леките и товарни автомобили се е извършвало на база сключени договори и от обществено достъпни бензиностанции на различни търговски вериги посредством използване на специални карти. Съобщеното от тези свидетелки не се опровергава от другите доказателства по делото. При това положение, съдът приема, че в хода на производството не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че посочените по-горе 5 бр. товарни и леки автомобили са били зареждани от наземната цистерна, визирана в актовете. По тази причина несподелена от този състав е тезата, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по смисъла на цитираните в АУАН и НП разпоредби, тъй като не е регистрирало и отчитало тези зареждания с гориво по предвидения в чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/2006 година на МФ ред. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 291412-0044888/10.10.2017 година на Директора на ТД НАП – Велико Търново, с което на „ХЕМУС М“ АД гр. Мездра е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.3 ал.12 вр. чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

17

АНД No 597/2018

Комисия за защита на потребителите

ВАЧО 2015 ЕООД

КЗП РД МОНТАНА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 16.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0031851/30.11.2018 год. на Директор на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на нарушителя “В.” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Р., община М., представлявано от неговия Управител И.Ц.И., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 / ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.114 т.2 от Закон за туризма, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“В.” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Р., община М., чрез И.Ц.И., в качеството му на Управител е обжалвал в срок НП № К-0031851/30.11.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. От депозираната по делото жалба е видно, че се иска отмяна на атакуваното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Акцентува се, че конкретно в акта, съответно и в НП не е посочена дата на извършване на твърдяното административно нарушение. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.3, съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На следващо място се визира, че в констативната част на НП фактите и обстоятелствата не са обвързани по никакъв начин със съответните норми на Закон за туризма, което води до незаконосъобразност на Наказателното постановление.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, а е ангажирал Писмено становище по делото. В същото се акцентува, че акта и НП са издадени законосъобразно при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Акцентува се, че по никакъв начин не е нарушено правото на търговеца да ангажира своята защита. Безспорно установено е и е отразено в НП както и в акта, че нарушението е извършено на 30.10.2018 г., когато е  извършена проверката от контролния орган. Посочва се, че същото правилно е квалифицирано и точно е посочена нарушената разпоредба на чл.114 т.2 от Закона за туризма, във връзка с Приложение № 3 към чл.17 ал.1 т.2, Раздел І /Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения категория „Една звезда”, изисквания за ресторанти, позиция 2.1 „Тоалетна клетка за жени и тоалетна клетка за мъже” от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Визирано е, че нарушението е доказано по несъмнен начин с приложените доказателства.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна по изложените в нея доводи. Тук е мястото да се отбележи, че Наказателното постановление е получено на 06.12.2018 г., а жалбата е входирана пред ответника на 13.12.2018 г., респективно е изпратена на 12.12.2018 г., видно от приложената куриерска пратка на „Е.” под № 5300059434548 и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № К-0031851/30.11.2018 г., Акт № К-0031851/02.11.2018 г., Констативен протокол № К-2659797/30.10.2018 г., Протокол за проверка на документи № К-69721/02.11.2018 г., Приложение към Констативен протокол № 2659797/30.10.2018 г., Куриерска пратка на „Е.” под № 5300059434548/12.12.2018 г., Заповед № 1115ЛС/19.12.2016 г. на Председателя на КЗП гр.С., Заповед № 291/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП гр.С., Съпроводително писмо под изх.№ М-01-214/03.12.2018 г., Известие за доставяне от 06.12.2018 г., Диплома за средно образование серия А, № 020163/26.06.2003 г., Удостоверение № 00281 за категория „Една звезда” на Община М. и Регистър на предявените рекламации, започнат на 24.06.2016 г.  Съответно са разпитани свидетелите С.А., А.Д. и Г.С., всички работещи като старши инспектори в КЗП гр.В., като първите две от тях съответно са актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.

Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява по един категоричен и непротиворечив начин, че на 30.10.2018 г. при извършена проверка в ресторант в с.Р., община М., ул.”Д.С.” № 18, е установено следното нарушение: Търговецът „В.” ЕООД извършва на 30.10.2018 г. туристическа дейност – ресторантьорство, в стопанисван от него категоризиран туристически обект - заведение за хранене и развлечения, ресторант „Една звезда”, находящ се в с.Р., община М., ул.”Д.С.” № 18, който не разполага с тоалетна с две отделни клетки за ползване от жени и мъже. Констатирано е с Констативен протокол № К-2659797, че същият не отговаря на изискванията за определената категория, съгласно Приложение № 3 към чл.17 ал.1 т.2, Раздел І /Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения, категория „Една звезда”, изисквания за ресторанти, позиция 2.1 „Тоалетна клетка за жени и тоалетна клетка за мъже” от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. По време на извършената проверка е установено, че обекта е категоризиран с Удостоверение № 00281/24.06.2016 г., издадено от Кмета на Община М. с категория „Една звезда” и капацитет от 66 места, като разполага с 46 места за сядане. Безспорно е констатирано при извършената проверка, че в обекта е изграден един санитарен възел, само с една тоалетна клетка, което не отговаря на изискванията за броя и вида на тоалетните клетки за заведенията за хранене и развлечения с капацитет над 30 места. Изискванията за така определената категория на обекта са те да разполагат с една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже, а за над 60 места за сядане с две тоалетни клетки за жени и с две тоалетни клетки за мъже.  С това е прието, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.114 т.2 от Закон за туризма, във връзка с Приложение № 3 към чл.17 ал.1 т.2, Раздел І /Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведения за хранене и развлечения категория „Една звезда”, изисквания за ресторанти, позиция 2.1 „Тоалетна клетка за жени и тоалетна клетка за мъже” от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Посочените констатации намират отражение в представените по делото писмени доказателства, каквито представляват Констативния протокол № К-2659797/30.10.2018 г. с приложение и Протокол за проверка на документи № К-69721/02.11.2018 г. Към писмените доказателства се присъединяват и гласните такива, в лицето на разпитаните по делото свидетели А., Д. и С., всички служители в КЗП гр.В., които безспорно констатират така отразеното в акта, респективно в НП, а именно, че на 30.10.2018 г. при извършената проверка в с.Р., в обект, стопанисван от фирма „В.” ЕООД и представляващ ресторант, търговския обект извършва туристическа дейност - ресторантьорство, категоризиран туристически обект. Удостоверението за категория, което било издадено от Кмета на Община М. е било за 66 места, а по време на проверката са изброени 46 такива. И в двата случая е нарушен Закон за туризма и съответно цитираната в по-горните абзаци Наредба. Съгласно изискванията на Закон за туризма и Наредбата към него за над 30 места трябва да има една тоалетна клетка за мъже и една тоалетна клетка за жени, а както е посочено в по-горните абзаци за над 60 места по две тоалетни – две за мъжете и две за жените. Безспорно акта е съставен в присъствието на Управителя на фирмата, в офиса на КЗП гр.В., като същият се е запознал със съдържанието на акта, подписал го е и не е направил възражения по него. Свидетелите констатират, че това е първо нарушение за жалбоподателя и че до този момент те не са извършвали проверка на този обект.

От така събраните и анализирани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдебния състав намира, че от представеното по делото копие от Удостоверение за утвърдена категория се установява, че проверяваният обект е бил с „Една звезда”.

Съгласно разпоредбата на чл.114 т.2 от Закон за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория, съгласно Наредбата по чл.121 ал.5. В чл.121 ал. 5 от Закон за туризма е посочено, че изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и редът за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на определената им категория се определят с наредба, приета от Министерския съвет. В чл.17 ал.1 т.3 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията е посочено, че категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма , професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект, както следва: на заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно приложение № 3. В Приложение 3, т. 2 е посочено, че за ЗХР, с изключение на заведенията за бързо обслужване - тоалетни клетки за жени и за мъже (по една на 60 места), над 60 места - 2 тоалетни клетки за жени и 2 тоалетни клетки за мъже. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че проверяваният обект е разполагал с общо 46 места, т.е. попада в обхвата на тази разпоредба и е било необходимо да разполага с 2 броя тоалетни, 1 брой за жени и 1 брой за мъже. С установяването на факта, че обектът е бил оборудван с една тоалетна клетка, при налични общо 46 места за сядане, може да се приеме, че е установено от обективна страна неизпълнение на минималните изисквания, обективирани в посоченото по-горе Приложение към Наредбата. С оглед изложеното следва да бъде прието, че търговецът на практика предоставя туристическа услуга, неотговаряща на изискванията на определената категория на обекта, в разрез с изискването на чл.114 т.2 от Закон за туризма. Съгласно чл.208 от Закон за туризма, хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. В случая размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен от административнонаказващия орган и е минимумът, предвиден в закона.

При издаването на АУАН и НП не са били допуснати нарушения. Същите са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, установява се дата, място и начин на извършване на нарушението.

По делото е приложена Заповед № 1115 ЛС/19.12.2016 г., с която свидетелката С.А. е длъжностното лице, определено да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП. Съгласно чл.232, ал.1 от ЗТ Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, а съгласно ал.2 Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица, т.е. актосъставителя и административнонаказващия орган са компетентните органи. В тази насока е и Заповед № 291/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителя.

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.114 т.2 от Закон за туризма. Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, представляващо лице - трите имена, адреса, ЕГН и т.н.

Не са налице условия за приложимост в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящия съдебен състав счита, че не се касае за маловажен случай. Имуществената санкция е наложена в минимално предвидения в закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянията е по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид, като следва да се отбележи, че в конкретния случай броят на обслужваните места от търговеца е 46. При положение, че има 46 броя седящи места, то дружеството жалбоподател следва да допусне, че същите биха могли да бъдат заети едновременно, което неминуемо би довело до създаването на неудобства на посетителите, поради липсата на предвидения в нормативната уредба минимален брой на тоалетните клетки. Не на последно място следва да се посочи, че от датата на издаденото Удостоверение на обекта и регистъра на предявените рекламации е видно, че търговецът извършва дейност от 24.06.2016 г., което е достатъчно дълъг период, за да се запознае с изискванията на Закон за туризма и съгласно тях да приведе дейността си, като изпълни задълженията си. С неизпълненията му се нарушават обществените отношения, гарантиращи правата на потребителите, консумирали туристическите услуги и по този начин създава неудобство за посетителите на обекта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № К-0031851/30.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

18

НОХД No 592/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.П.Б.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 17.1.2019г.

За РП- Мездра  районен прокурор П.а.

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. Ч. ***.

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

ПОДСЪДИМ : Не желая сл. защитник адв. Ч. и моля с мен адв. К. Т., като договорен защитник, като е приложено за това пълномощно на л. 55 от ДП. Моля да се отстрани  сл. защитник и се допусне договорен.

АДВ.Т.:  Упълномощена съм за договорен защитник и моля служебния да се отстрани.

С оглед заявлението на подсъдимия следва да се отстрани  определения сл. защитник адв. Ч. , тъй като защитата  ще се упражнява от договорен защитник, който се явява в залата. При това положение  определения сл. защитник  следва да бъде отстранен.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТСТРАНЯВА   от участие  в съдебното производство служебен защитник адв. В.Ч. *** назначена за такава  с Разпореждането за насрочване на РЗ от 20.12.2018 година.

АДВ. Т. : Ход на РЗ.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначеният защитник, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. Т.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на подсъдимия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Б.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати,не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

Определението  се обяви на страните и подлежи на жалба или протест в 7-дневен срок пред ОС-Враца, относно липса на основания за изменение на МН  и констатациите за липса на  допуснати  отстраними съществени процесуални нарушения.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10,15 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10,30 часа.

АДВ. Т.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

Б.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, пенсионер по болест,  осъждан.

ПОДС. Б.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ.Т.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Б.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е

 

За прекратяване на НОХД № 592/2018 г. по описа на Районен съд гр. Мездра, сключено на основание чл.384  НПК

 

Днес, 17.01.2019 г. в гр.Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1. Ц. П. – районен прокурор при Районна прокуратура гр.Мездра, и

2. Адв. К.Т. от ВрАК – като  защитник на обвиняемият Б.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, пенсионер по болест, осъждан,  които се споразумяха за следното:

ПОДСЪДИМИЯТ Б.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, пенсионер по болест, осъждан се признава за виновен за това, че на 17.10.2018 година  около 18,15 часа в с. Камено поле, общ. Роман,  по ул. „  на кръстовището с ул. „….  е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № Вр ….. АН, собственост на  ……..  от с. Гложене, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,54 промила,  установено по надлежния ред с техническо средство  „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР-7510” с фабр. № ARDN 0013– престъпление по чл. 343б ал.1 НК.

    На основание чл. 343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, на подс. Б.П.Б.  се определя наказание 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

   На основание чл.55 ал.3 НК  не се налага и по-лекото наказание предвидено в закона за това престъпление  „ГЛОБА“ .

Веществени доказателства - няма

От деянието не са причинени имуществени щети.

           Подсъдимият Б.П.Б. следва  да заплати направените по  делото  разноски в размер на 325.00 лв., в полза на държавата  по сметка на  ОД на МВР гр. Враца. 

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

 

С П О Р А З У М Е Л И   С Е:

 

ПРОКУРОР: _______________                     ЗАЩИТНИК: ______________

                    / Ц. П…. /                                                               /К. Т./

 

                                    ОБВИНЯЕМ: ____________

                                                   /Б.Б./

 

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  Ц П– районен прокурор при Районна прокуратура гр.Мездра, и адв. К.Т. от ВрАК – като  защитник на обвиняемият Б.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование, пенсионер по болест, осъждан,   за това, че подсъдимият Б.П.Б., се признава за виновен за това, че на 17.10.2018 година  около 18,15 часа в с. Камено поле, общ. Роман,  по ул. „….  на кръстовището с ул. „….  е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № Вр …..АН, собственост на  ….  от с. Гложене, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,54 промила,  установено по надлежния ред с техническо средство  „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР-7510” с фабр. № ARDN 0013 – престъпление по чл. 343б ал.1 НК.

    На основание чл. 343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, на подс. Б.П.Б.  се налага наказание 6 /шест/ месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

   На основание чл.55 ал.3 НК не се налага и по-лекото наказание предвидено в закона за това престъпление  ГЛОБА“ .

            ОСЪЖДА Б.П.Б.  да заплати направените по  делото  разноски в размер на 325.00 лв., в полза на държавата  по сметка на  ОД на МВР гр. Враца. 

 ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 592/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

  Протокола написан в с. з.

  Протокола приключи в 10.45 часа.

В законна сила на 17.1.2019г.

19

АНД No 602/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Е.Х.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 18.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА Е.Х.Т., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр.Мездра, българин, български гражданин, разведен, средно образование, не осъждан, безработен,  живущ ***, за ВИНОВЕН  в това, че на 15.12.2018 година около 14.35 ч.в с.Кунино, общ. Роман по ул. „П. Л.“ срещу Дом №4 с посока на движение към с. Камено поле е управлявал лек автомобил  марка “Рено- Меган“ с ДК № ВР ВК, собственост на …… от с. Камено поле, който не е регистриран по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация на 12.08.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП/ -съгласно  чл.140 ал.1 от ЗДвП, „по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”- престъпление по чл.345 ал.2 вр.  ал.1  НК.

ОСВОБОЖДАВА Е.Х.Т.  на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на Е.Х.Т.  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на страните и същото  може да се обжалва и протестира от тях пред ВрОС в 15-дневен срок.       

 

Мотиви от 30.1.2019г.

С постановление от 27.12.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  Е.Х.Т. *** , от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК .

 Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представлява се от Прокурор В. , който поддържа обвинението и иска приложение на чл.78а НК при наличните кумулативни предпоставки с налагане на глоба в минимален размер .

     Обвиняемото лице редовно призовано-явява се лично. Признава се за виновен и съжалява за извършеното .

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

    Бързото производство е започнато  при условията на 356 ал.2 от НПК срещу Е.Х.Т., за извършено престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК и е приключено с мнение да бъде предаден на съд с оглед приложение на чл.78а НК с налагане на административно наказание .

 

При проведеното разследване е установена следната фактическа обстановка:

 

Обв.Е.Т. *** на съпружески начала, без сключен граждански брак със С.Г. С.. На 11.06.2018г. Сандова закупила лек а-л „Рено“ модел „Меган“ с рег № ВР 5657 ВК от В. И. от гр. Мездра. Сделката била изповядвана в гр. Враца от пом. Нотариус Анегел Василев. Подписите на продавача и купувача в случая С. С. били нотариално заверени.Съгласно чл. Чл. 145. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) С.С.  като приобретател на регистрирано пътно превозно средство е била длъжна в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Тя не изпълнила това свое задължение, поради което на 12.08.2018г.на основание чл.143 ал.15 от ЗДв.П, служебно е прекратена  регистрацията на  л.а „Рено Меган“ с рег № ВР 5657ВК.

На 22.11.2018г.към 02.50ч.мъжът с когото съжителства С.- обв. Т. седнал зад волана на процесното МПС и потеглил  по ул. „Хр. Ботев“в с. Камено поле На кръстовището на ул. „Хр. Ботев“ и  ул. : „ П. Хилендарски“ на смяна по график били полицаите: св.М. Ц.и П.Н. Ц.св. М.Ц.на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Роман подал сигнал и спрял за проверка обвиняемия. При проверката било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради това, че след придобиването му, не е регистриран от С.С.. Пред полицейските служители обвиняемият бил категоричен, че тя не била уведомена за прекратяване на регистрацията.Тъй като това задължение е вменено на приобретателя-в случая на Севда Сандова, на обвиняемия не бил съставен акт, но изрично е уведомен, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и че при следващо установяване на управление на този автомобил, ще му се търси наказателна отговорност. Обвиняемият заявил, че е разбрал всичко, което му е обяснено и казал, че повече няма да управлява този автомобил. За извършената проверка  полицаите   изготвили докладни записки и била образувана преписка с рег. № 334р-9870/22.11.2018г.по описа на РУ Роман.Въпреки това на 15.12.2018г. обвиняемият решил да отиде със същия а-л „Рено Меган  ВР 5657ВК “до гр. Червен Бряг.От с. Камено поле, тръгнал към Ч. Бряг  през с. Кунино. Към 14.35ч. се връщал от там и когато се движел по ул. „ Петко Лалов“ в близост до дом № 4,бил спрян за проверка от  св.П.Ц. и мл. автоконтрольор  М. Ц.. Обвиняемият Т. представил на контролните органи свидетелството за управление на МПС. Те установили че е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за управление. При направената справка се установило, че автомобил „Рено Меган“ с рег № ВР 5657ВК е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДВ.П, поради това, че собственикът- Севда Сандова не го е пререгистрирала в едномесечен срок от закупуването..

На Т. бил съставен акт с бланков № 970306/15.12.2018г. за нарушение на чл.140 ал.1 от Здв.П, а именно управление на МПС със служебно прекратена регистрация. На служителите, обвиняемият обяснил, че управлявал процесния автомобил, тъй като му се наложило да отиде до Ч. Бряг. Въз основа на събраните доказателства на   Е.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 15.12.2018г около 14.35ч.в с.Кунино,общ. Роман по ул. „Петко Лалов“ срещу дом №4 с посока на движение към с. Камено поле е управлявал л.а“ Рено- Меган“ с рег. № ВР 5657 ВК, собственост на С. Г. С.от с. Камено поле, който не е регистриран по надлежния ред- /със служебно прекратена регистрация на 12.08.2018г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДв.П/ -съгласно  чл.140 ал.1 от ЗДП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.Тоест от обективна и субективна страна обв. Т. е извършил престъпление по транспорта- престъпление по чл.345ал.2вр. с ал.1 от НК.От обективна страна, обвиняемият е извършил престъплението,чрез управлението на  процесното  моторно превозно средство . Това престъпление е  формално- „на просто извършване", като за него в закона не се изисква  съставомерен престъпен резултат.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието ,знаел е че МПС е със служебно прекратена регистрация, за което изрично е бил предупреден от служителите на РУ Роман, когато е бил спрян за проверка за първи път на  22.11.2018г. и въпреки това на 15.12.2018г. отново  е управлявал процесния автомобил. Наясно е ,че като правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление, може да управлява само регистрирано МПС. Практиката на съдилищата е ,че управление на МПС със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на МПС, без регистрация.От КАТ Пътна полиция Враца е изпратена справка за извършени нарушения и наказания по ЗДв.П. От същата е видно, че за периода от 2005г до 2018г. на обвиняемия са издадени 6/шест/ наказателни постановления/ за различни нарушения  на ЗДв.П.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК.  : протоколите за разпит на  служителите на полицията св. М. Ц./л.15/,св.П. Ц.л./16/, св. С.С./л.17/ заверено копие от акт за установено нарушение-/л.7/ писмени документи от проверка по преписка вх.334р-0870/22.11.2018г./;справка от КАТ за нарушения и наложени наказания-/л.12-13/, копие от договор за закупуване на МПС-/л.18/, копие от свидетелство за регистрация на МПС-/л.19/, декларация за семейно и имотно състояние-/л.20/,характеристика-/л.25/,свидетелство за съдимост-л./23, признание на вината от обвиняемият пред съда .Всички доказателства  са логични , последователни и взаимно подкрепящи се , поради което обвинението се явява несъмнено доказано

Обвиняемият Е.Х.Т. е  роден на  ***г в гр. Мездра, българин с българско гражданство, безработен, не женен, не осъждан-/реабилитиран/ с ЕГН: **********. За обвиняемия са събрани добри характеристични данни, които следва да се приемат, като смекчаващи отговорността му обстоятелства.                За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 години или глоба от 500 до 1000лв. По отношение на обв. Е.Т.  не е прилагана гл. VІІІ, раздел ІV НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Не е освобождаван от наказателна отговорност. Налице са задължителните предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца, с добрите характеристични данни  и  с   имотното състояние на обвиняемия.  Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      ВД и Разноски не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

20

НОХД No 564/2018

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.Г.Р.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 22.1.2019г.

За РП-***** прокурор *****.

Подсъдимият, редовно уведомен от предходното с.з. и редовно уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. В.Ч. от ВрАК.  

По делото са постъпили: справка за съдимост на подсъдимия, издадена от Бюро съдимост при РС-***** и Удостоверение по декларирани данни, издадено от Отдел „Местни данъци и такси” община ***** с изх. № 5610000478/30.11.2018 г., издадено на Р.Р. с информация за декларираните от него движимо и недвижимо имущества.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото в р.з.

АДВ. Ч.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото в р.з.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото в р.з.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в р.з. и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Прочел съм го и знам за какво е делото. Има седем дни от получаването му до днес.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и излагане на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Въпросното дело е подсъдно на РС-***** и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че по воденото разследване не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на обвиняемия. Считам, че на този етап са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК. Със защитника на подсъдимия сме постигнали споразумение, в което сме уговорили всички задължителни елементи, визирани в чл.381 ал.5 НПК. Представяме ви го в писмен вид, надлежно подписан от страните. Моля да го одобрите и на това основание да прекратите наказателното производство. Поради реда, по който следва да разглеждаме делото, не са налице останалите основания по чл.248 ал.1 НПК, поради което считам,че е безпредметно да излагам становище по останалите въпроси.

АДВ. Ч.: Поддържам казаното от прокурора. Делото да се разгледа по реда на Глава ХХІХ НПК и моля да одобрите постигнатото споразумение.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което казаха прокурора и адвоката. Поддържам казаното от защитника.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-***** предвид обстоятелството, че описаното в ОА деяние е извършеното на територията на този съдебен район. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, други вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Участието на адв. В.Ч. като служебен защитник в съдебното производство, е достатъчна гаранция, че правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълнота. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото на ДП по отношение на Р. е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и същата следва да бъде потвърдена. В днешното с.з. страните не направиха искане за събиране на нови доказателства. Имайки предвид изразеното по-горе, съдът споделя становищата на страните, че са налице основания за разглеждане на делото по Глава ХХІХ НПК, тъй като те са постигнали споразумение, което представиха в разпоредително заседание днес.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подсъдимия Р.Р. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва от страните в 7-дневен срок пред ВрОС.

 

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за прекратяване на наказателното производство НОХД № 564/2018 г. по описа на РС-*****, на основание чл.384 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Р.Г.Р. – роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл. 274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. Ч.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили. Моля да го одобрите като непротиворечащо на закона и морала.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По НОХД № 564/2018 г. по описа на РС-*****

 

Днес на 22.01.2019  година в гр. ***** между:

 

        1. ***** *****- Районен прокурор при РП ***** и

 2. адв. В.Ч. – ВАК като служебен защитник на подсъдимия Р.Г.Р., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, неженен, неосъждан-реабилитиран, безработен, с основно образование.

Със споразумението страните постигат съгласие, за това че:

Подсъдимият Р.Г.Р., ЕГН ********** се признава за виновен:

В това, че на 16.08.2018 г. в местността „Ръженика”, в землището на с. *****, общ. *****, в имот Държавна горска територия, в отдел 374, подотдел „В”, представляващ горски фонд, е отсякъл четири пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб”, на стойност 137,28 лв., без редовно писмено позволително и ги е извозил без надлежно издаден превозен билет до имот в с. *****, общ. *****, находящ се на адрес,*** - престъпление по чл.235 ал.1 НК.

На основание чл.235 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” вр. чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от НК, на подсъдимия Р.Г.Р., ЕГН **********, се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА с продължителност 2 /два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.235 ал.7 от НК, веществените доказателства по делото - 4 пр. куб.м. дърва за огрев, които са на отговорно пазене в дома на подсъдимия Р., се отнемат в полза на държавата, а при липсата на същите се присъжда тяхната равностойност в размер на 137,28 лв.

На подсъдимия Р.Г.Р., ЕГН **********, се възлагат направените деловодни разноски в размер на 103.58 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                 Служебен защитник:

(***** *****)                      (адв. В.Ч.)

 

Подсъдим:

      (Р.Р.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Ч.:     Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура – *****, адв. В.Ч. от ВрАК – служебен защитник на подсъдимия Р.Р. и Р.Г.Р., ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 564/2018 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Подсъдимият Р.Г.Р., ЕГН **********, ВИНОВНО на 16.08.2018 г. в местността „Ръженика”, в землището на с. *****, общ. *****, в имот Държавна горска територия, в отдел 374, подотдел „В”, представляващ горски фонд, е отсякъл четири пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб”, на стойност 137,28 лв., без редовно писмено позволително и ги е извозил без надлежно издаден превозен билет до имот в с. *****, общ. *****, находящ се на адрес,*** - престъпление по чл.235 ал.1 НК.

На основание чл.235 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” вр. чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от НК, на подсъдимия Р.Г.Р., ЕГН **********, се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА с продължителност 2 /два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.235 ал.7 от НК, веществените доказателства по делото - 4 пр. куб.м. дърва за огрев, които са на отговорно пазене в дома на подсъдимия Р., се отнемат в полза на държавата, а при липсата на същите се присъжда тяхната равностойност в размер на 137,28 лв.

На подсъдимия Р.Г.Р., ЕГН **********, се възлагат направените деловодни разноски в размер на 103.58 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 564/2018 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.35 часа.

В законна сила на 22.1.2019г.

21

АНД No 1/2019

КАТ

Б.И.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 23.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р      Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП № 18-0300-000594/07.11.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Б.И.Т. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗА.Е - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразно на основА.е чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от стрА.те пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Б.И.Т. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление 18-0300-000594/07.11.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М.

Жалбоподателят редовно призован и уведомен, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП. Акцентира се, че нарушителя за първи път е узнал, че е прекратено служебно регистрацията на управляваното от него МПС при извършената му проверка. Към този момент той не е бил собственик на автомобила и не е бил извършвал никакви юридически действия по придобиването му, т.е. за него не са съответно настъпили и последици от задължителните такива в съответните срокове да представи автомобила в КАТ, за да настъпи съответната актуална регистрация. На следващо място се визира, че служебното заличаване с отбелязване в АИС-КАТ се извършва, без за тези действия да се уведомяват нито предходен собственик, нито последващият такъв, който е бил длъжен да извърши тази регистрация. На следващо място се посочва, че има разминаване между обстоятелствената част на акта и  издаденото в последствие Наказателно постановление. Не на последно място се подчертава, че в конкретния случай е налице липса на извършено виновно деяние. В съзнА.ето на жалбоподателя е липсвал елемента на знА.е, че управлява един автомобил с прекратена регистрация и на тази плоскост не може да бъде подведен под отговорност за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 19.12.2018 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 27.12.2018 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен, тъй като 7-дневния срок изтича в първия работен ден след почивните дни, а именно 27.12.2018 г.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрА.гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000594/07.11.2018 г., АУАН № 418/06.07.2018 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 31.10.2018 г. на Районна прокуратура гр.М. по Преписка № 1426/2018 г. по описа на същата прокуратура, Справка за нарушител/водач, Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и Преписка под № 1426/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М.. Съответно са разпитА.свидетелите А. Ц. и Б.В. ***. От показА.ята на разпитА.те по делото свидетели се установява, че на 06.07.2018 г. същите са били нощна смяна и около 20.30 часа в гр.М. на ул.”Х.Б.” № 61 са спрели за проверка процесния лек автомобил с водач жалбоподателя. Същият не носел Контролния талон, като при извършена справка в системата АИС-КАТ, чрез служебния таблет било констатирано, че автомобила е с прекратена регистрация на 26.06.2018 г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, а именно че в двумесечния срок не е пререгистриран автомобила. Това наложило на жалбоподателя да бъде съставен АУАН, че управлява МПС с прекратена регистрация и че няма контролен талон. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържА.ето му. Бил подписан от последния, а впоследствие бил уведомен дежурния разследващ полицай за образуване на Досъдебно производство. Била извършена проверка, от която било установено, че процесния лек автомобил, който жалбоподателя е управлявал е закупен от непознато лице от гр.Ботевград в началото на м.май 2018 г. От приложена по преписката Справка от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В. се установява, че собственик на лек автомобил „Ф.П.” с рег.№ ХХХфигурира лицето В.В.. След сключен Договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, след извършване на нотариална заверка на подписите, автоматично е отразено в АИС-КАТ и лицето предстоящ негов собственик, а именно М.Б.от с.Г.. Именно това е лицето, което е продало процесния лек автомобил на жалбоподателя, но сделката не е оформена нотариално и респективно не е извършена нова регистрация на автомобила. Такава регистрация не е направена от лицето М.Б.и това е довело до служебно прекратяване регистрацията на лекия автомобил. Лицето, което е следвало да регистрира в срок по ЗДвП придобития автомобил след подписване на нотариалния договор за неговото придобиване е било именно лицето М.Б.. На база посочените констатации и данни правилно Районна прокуратура гр.М. е приела, че от обективна страна  е налице управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което от своя страна е престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но в конкретния случай жалбоподателя се явява трето лице, което не е знаело за посоченото обстоятелство. Това е мотивирало представителя на Районна прокуратура гр.М. да откаже да образува ДП и е прекратил съответната преписка. В своето Постановление е указано на ответника по делото да продължи административнонаказателната процедура по издадения акт срещу жалбоподателя. Тук е мястото обаче да се посочи, че това е неправомерно указА.е, дадено от представителя на Районна прокуратура гр.М., тъй като видно от приложения по делото АУАН № 418/06.07.2018 г. с изрична резолюция на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М. на основА.е чл.33 ал.2 от ЗАНН е прекратено производството по чл.140 от ЗДвП.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От приложената по делото Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи по един безспорен и категоричен начин се установява, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено и съответно компетентно лице.

Съдебният състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: Действително атакуваното НП е издадено, без преди това да е съставен АУАН на жалбоподателя в хипотезата, когато е прекратено производството по него на основА.е чл.33 ал.2 от ЗАНН, като материалите са изпратени на Районна прокуратура гр.М.. В конкретния случай сме изправени в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, при която НП се издава, без да е съставен Акт за установяване на административно нарушение, тъй като както вече бе отбелязано производството по него е прекратено, а въз основа на Постановление на прокурора. Именно това Постановление съдържа конкретни данни както за установените факти, така и за доказателствата, от които се установява престъплението. Административнонаказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, въз основа на преценката на прокурора за наличието на престъпление и неговата маловажност. Атакуваното НП е издадено в нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН. Както бе посочено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на акта се изпълнява от сезиращия административнонаказващия орган акт. В конкретния случай това е Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 31.10.2018 г. на Районна прокуратура гр.М., постановено по Преписка  № 1426/2018 г., въз основа на което е било издадено атакуваното НП. От приложеното по делото Преписка № 1426/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М. се установява, че е отказано да се образува досъдебно производство против жалбоподателя за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. В посоченото Постановление на Районна прокуратура гр.М. е отразено, че същото подлежи на обжалване пред Окръжна прокуратура гр.В.. Прави впечатление, че по делото липсват изпратени съобщение, респективно известия на имащите право да обжалват това Постановление пред Окръжна прокуратура гр.В.. Без това да е сторено, както Районна прокуратура гр.М., така и настоящия ответник по делото са позволили да бъде издадено атакуваното НП преди изобщо да бъдат изпратени съответните известия и без да изтече съответния срок на обжалване. При това положение административнонаказващия орган е издал атакуваното НП преди да е изтекъл срока за обжалване на Постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, което независимо от благоприятния краен резултат за жалбоподателя би могло да бъде обжалвано и само, относно основА.ето за прекратяване. Следователно Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2018 г., постановено по Преписка № 1426/2018 г. по описа на РП гр.М. не е влязло в сила и макар този род актове да са нестабилни, винаги следва Районна прокуратура гр.М. да изпраща известия, респективно съобщения на имащите право на обжалване. Като това не е сторено се прегражда пътя за санкциониране на жалбоподателя по административен ред с издаване на Наказателно постановление. Действително процесното Постановление на Районна прокуратура гр.М. е било изпратено на административнонаказващия орган за осъществяване на правомощията му за налагане на административно наказА.е по чл.175 ал.3 от ЗДвП, но това обстоятелство не освобождава наказващия орган от задължението му по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Изпълнението на това задължение в случая е включвало и проверката, дали Постановлението на прокурора с процесуалната функция на АУАН е влязло в сила, тъй като образуването и провеждането на наказателното производство, включително и административнонаказателно срещу същото лице и за същото деяние, за което е налице неприключило с влязъл в сила акт наказателно производство би нарушило принципа „ne bis in idem”, отнасящ се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. В конкретния случай наличието на процесуална пречка по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗАНН за санкционирането на жалбоподателя по административен ред е абсолютно основА.е за отмяна на атакуваното Наказателно постановление. Административнонаказващият орган е следвало да изчака и да се увери, че приложеното Постановление на Районна прокуратура гр.М. е влязло в сила и едва тогава да издаде НП, а не това да бъдат няколко дена след като е издадено Постановлението.

На следващо място, но не на последно следва да се отрази, че от субективна страна жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Установено е по делото, че действително на процесната дата и място той е управлявал посоченото МПС, но същият не е знаел, че автомобила е с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Прави впечатление, че административнонаказващия орган е издал едно незаконосъобразно НП, като не е отразил правилно фактите, установени по приложената от Районна прокуратура гр.М. фактическа обстановка, приета и анализирана в Постановлението, приложено по делото. Същият се е задоволил лаконично да отрази, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това безспорно не отговаря на обективната истина.

Отново следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, съответно действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказА.е, налагано по административен ред. Както бе посочено и в по-горните абзаци, безспорно в конкретния случай липсва вина от страна на жалбоподателя. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнА.ето на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато нарушителя не предвижда, поради незнА.ето от страна на дееца на елементи от обективната действителност, както е в конкретния случай, то тогава не може да протече предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно да се формира интелектуалния елемент на вината.  Без този интелектуален компонент пък от своя страна не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение без представляването на резултат и насока към цел. Жалбоподателят безспорно е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Процесното МПС е било оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, с валидна застраховка Гражданска отговорност, съответно платени данъци и платен годишен технически преглед. В никакъв случай жалбоподателя не може да предполага, че това е МПС с прекратена служебна регистрация. Тук е мястото да се отбележи, че е налице законодателна празнота в насока, че не е уредено при такава хипотеза на служебно заличаване съответните оргА. да извършат действия във връзка с уведомяването както на предходния собственик, така и на последващия такъв, който от своя страна е бил длъжен да извърши тази регистрация. След като жалбоподателя няма вина, няма и административно нарушение, защото същото е само виновно извършено деяние. Без вина няма и отговорност. Ето защо, атакуваното НП се явява незаконосъобразно и на тази плоскост на разсъждение.

На съдебното следствие бяха присъдени направени от свидетеля А. Ц. разноски, представляващи дневни и пътни разходи в размер на 28.93 лева, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления /Електронен фиш/ при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление /Електронния фиш/ е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основА.е чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 18-0300-000594 от 07.11.2018 год.  на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

22

АНД No 606/2018

РДГ

М.И.Н.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 24.1.2019г.

Жалбоподателката лично.

 Ответната страна редовно призована  не изпраща представител.

Свидетелите налице с изключение на пореден №4. От същия  е постъпила молба, че е  в  платен годишен отпуск.

По делото  е приложени преписка № 2058/18 година на РП-Мездра от общо 6 листа, преписка № 2126/2018 г. от 5 листа, обяснения от Ил. И., постановление от отказ за образуване на ДП на РП- Мездра от 06.12.18 и 20.11.2018 г., известие за доставяне на НП,   АУАН 996 /2018 година  и издаденото въз основа на него НП, както и материали по опис в 13 пункта посочени  в писмо  изх. № РС 996/21.12.18 година на РДГ- Берковица.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА: Ход на делото  и  се  приемат доказателствата. Не желая адвокат.

 Съдът наМ., че са налице условия за даване ход на делото. Следва да се приемат описаните по-горе писмени доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД  НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА  писмените доказателства подробно  описани  по-горе.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

И.М.И. - 41 години, българин, български гражданин, средно образование,  живущ ***,   не осъждан,  женен.

Д.К.Д. -  40 години, българин, български гражданин, висше образование,  живущ ***,   не осъждан,  женен;

На свидетелите се напомни отг. по чл. 290 НК   и те обеща да кажат истината, след което св. Д.  се отстрани от залата..

СВ. ИЛ. И.:  Нямам роднински връзки със страните по делото.  Актосъставител съм.  Нарушението беше констатирано на 29.10.18 г. от служители на РУ-Мездра при тяхна проверка. По телефона ме уведомиха за случая, като се разбрахме на следващия ден сутринта да отидем на адрес. При посещението на адреса   жалбоподателката  си бе в къщи. Попитах я за съхраняваните от нея дърва  има ли документ, тя каза , че няма.  Посетихме  дома на М.Н. в с. Г. Кремена, като  имахме сигнал от РУ , че съхранява незаконно дърва.  На 30 октомври 2018 г.   посетихме дома на М., като на място констатирах, че се съхраняват 0,5 пр.куб.м. дърва от акация, без КГМ и без превозен билет.  Бях с колегите Д. и  Т., които предния ден бяха открили нарушението. Дървата се съхраняваха отвън до къщата. Измерихме ги с рулетка. Тя каза, че няма превозен билет за дървата и не бяха маркирани.  Акта се състави  в присъствие на нея  и полицейските служители за  установеното нарушение. Копие  връчихме и тя го подписа.  Не сме изземвали дървата., защото жената  е много бедна.  След това не знам  как са се развили нещата и дали е образувана проверка.

СВ. Д. Д.: Нямам роднински връзки със страните по делото.    на 29.10.18 г. с колегата Г. Т. бляхме в с. Г. Кремена, като в двора на г-жа М.Н. установихме дърва. Дървата бяха на по метър , като същите бяха без КГМ и превозен билет. Тя каза ,че някакъв човек от селото  й ги е дал, като дървата бяха 0,5 пр.куб.м. . Уведомихме горския  И.И. и на другия ден вече с него отново посетихме адреса, като той премери дървата с рулетка и установи ,че са 0,5 пр. куб. м. от дървесен вид акация, но личеше, че предния ден бяха повече, като явно е горено от тях. Съставихме на място АУАН, връчихме го на Н., тя го подписа, не  си спомням да  е  правила възражения в акта. Не си спомням други подобни нарушения  да сме отразявали. Предния ден преди да извикаме горския установихме дървата, като бяхме заедно с колегата Г.Т.. Горския състави акта, дървата не са изземвани.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА:  Моля да се разпита воденото от мен лице Христо  Маринов Николовски, който ми даде тези дърва.

 Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА  до разпит  ХРИСТО МАРИНОВ НИКОЛОВСКИ.

САМОЛИЧНОСТ НА  СВИДЕТЕЛЯ: ХРИСТО МАРИНОВ НИКОЛОВСКИ  - 77 години, българин, български гражданин, женен , не осъждан,  средно образование, живущ ***.

На свидетеля се напомни отг. по чл. 290 НК и той обеща да каже истината.

СВ. ХР. НИКОЛОВСКИ :  Познавам М.Н.. Някога  е била  женена в нашата фамилия  и за това носи същата фамилия.  Имах програма да сеча в с. Г. Кремена моя собствена гора от вид акация.  Всяка година си режа от нея по един камион с разрешително.  Средата на м.10.2018 г. отново добих от имота си дърва  и ги прекарах пред нас, след което викнах М. Н. и един човек, който живее с нея да ми ти внесат.  Внесоха ги, платих им за това 10 лева и им дадох храна. Те бяха к количка и като си тръгнаха  им казах да не я бутат празна, а да си вземат 3 дървета по метър.  Дадох им най-дебелите.  Те си ги взеха  и си ги закараха в тях. Има хора които клеветят и така горските после са  отишли в дома й. М. е бедна жена, най-бедната в селото и за това й дадох дървата.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА :  Не искам да се разпитва свидетеля. Да се решава делото.

Съдът  наМ. ,че следва да се заличи неявилия се свидетел и  да се даде ход по същество.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА   от списъка на свидетелите лицето  Г.Р.Т..

ДАВА ХОД ПО  СЪЩЕСТВО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА:  Не съм имала никакви такива нарушения, не съм съдена. Дървата ми ги даде  Христо Николовски, като бяха  3 бр. на по метър. Безработна съм, нямам никакви доходи.  Моля да отмените  НП.

Съдът счете делото за изяснено  и  се оттегли на тайно съвещание за да   постанови своето решение.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в  09,30 часа.

 

След проведено тайно съвещания, съдът установи следното:

Жалбоподателката  М.И.Н. ***.  Същата е безработна и не разполага с доходи.  В средата на м. 10.2018 година била извикана от св. Христо Николовски  да прибере  законно придобити от него дърва. Н. помогнала при прибирането им  на дървата в двора на Никоиловски , при което той  й платил за извършения труд,  и й дал 0,5 пр. куб. м. дърва за огрев от акация. Тези обстоятелства се потвърждава от показанията на св. Николовски. Мира Н.  прибрала дадените й дърва  на съхранение в двора на домът си в с. Горна Кремена, общ. Мездра ,ул. „Р.Даскалов” № 11. На 29.10.2018 година служители на РУ-Мездра Г.Т. и Д.Д. установили наличието на дърва без КГМ и без превозен билет, за което съставили  на Н. АУАН и било издадено атакуваното НП.  Пред полицейски служител Д., Н. отново заявила, че дървата  й били предадени от трето лице, тъй като му помагала  за тяхното внисане. Дървата са на стойност 20,29 лева,  установено от приложеното на л.3  преписка № 2058 /2018 г. на РП-Мездра,  писмо № РС-996/14.11.2018 г.  От същото писмо се установява, че до момента срещу Н. няма образувани административно наказателни производства за нарушения на ЗГ. Тези факти  обвързани с  ниския жизнен стандарт на  жалбоподателката, с липсата на доходи и имущество  и с факта,че придобила дървата добросъвестно като дарение срещу положена услуга, обвързано с тяхната ниска стойност и инцидентност на  нарушението, както и със съдействие на жалбоподателката  за разкриване на обективната истина, определят деянието  като маловажно по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9 ал.2 НК, тъй като се касае  за деяние, което макар и формално да осъществява признаците  на предвидено в закона административно нарушение , поради своята малозначителност  съдържа в себе си  явно незначителна обществена опасност. 

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ   като  НЕПРАВИЛНО   НП№996/03.12.2018  година на  Директор РДГ гр. Берковица, с което на   МИРА И.Н. ***  на основание чл. 266 ал.1 ЗГ  са наложени   ГЛОБА  в размер на 50.00 лева , за нарушение на чл. 213 ал.1 т.1 ЗГ и  ГЛОБА  в размер на  50.00 лева  за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 ЗГ.

Определението се  обяви на жалбоподателя  и същото подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок пред АС-Враца.

Да се уведоми  наказващия орган.

 

23

НОХД No 16/2019

Длъжностно присвояване

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Х.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 24.1.2019г.

За РП-*** прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв. М.Н. от ВрАК, редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на ДП № 2043/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. ***, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Т.Х.К. – не представя документ за удостоверяване на самоличност.

АДВ. Н.: Моя подзащитен е представил документи за издаване на нова лична карта в РУ *** на 21.01.2019 г. до момента обаче документите не са готови и той не разполага с такива, с които може да удостовери самоличността си.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. Н.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме изготвили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за прекратяване на ДП № 2043/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. ***,

 сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес, 16.01.2019 г. в гр. *** се постигна настоящото споразумение между:

1. *** П. – прокурор при районна прокуратура гр. ***,

2. адв. М.Н. – ВАК, защитник на Т.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, тел.*** които се споразумяха за следното:

Т.Х.К. се признава за виновен за това, че: На 23.09.2018 г. в с. ***, общ. *** е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „Alcatel U5 на стойност 95 лева, собственост на ***от същото село и в продължение на една седмица не е съобщил на собственика Тодоров, който го е изгубил, или на властта – престъпление по чл.207 ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия Т.Х.К. се определя при условията на чл.54 ал.1 НК – ГЛОБА в размер на 100 (СТО) ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

На обвиняемия Т.Х.К. се възлагат и направените по настоящото производство разноски в размер на 51 лева.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                 Защитник:            

  (*** П.)                                      (адв. М.Н.)

 

                              Обвиняем:

                                            (Т.К.)

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Н.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между *** П. - прокурор при Районна прокуратура град ***, адв. М.Н. от ВрАК - защитник на Т.Х.К. и Т.Х.К. ***, ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 16/2019 г. по описа на РС-***, при следните условия:

Обвиняемият Т.Х.К. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 23.09.2018 г. в с. ***, общ. *** е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „Alcatel U5 на стойност 95 лева, собственост на ***от същото село и в продължение на една седмица не е съобщил на собственика Тодоров, който го е изгубил, или на властта – престъпление по чл.207 ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия Т.Х.К. се определя при условията на чл.54 ал.1 НК – ГЛОБА в размер на 100 (СТО) ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

На обвиняемия Т.Х.К. се възлагат и направените по настоящото производство разноски в размер на 51 лева.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 16/2019 г. по описа на РС-***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 09.55 часа.

В законна сила на 24.1.2019г.

24

АНД No 480/2018

ИААА

И.И.К.

АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ ОБЛ. ОТДЕЛ ОО КД ДАИ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 25.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по  жалба на И.И.К. ***, против Наказателно постановление №26-0000034/30.08.2018 година, издадено от Началник ОО „АА“-Враца  ,с което К.  е санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1  от Закона за Автомобилните Превози /ЗАПр/  с административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за виновно нарушение на чл.18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 година на МТ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

В жалбата се в блантекен вид се  твърдят и допуснати в административно наказателното производство  съществени процесуални   нарушения водещи до отмяна на обжалваното НП. Посочено е липса на съответствие  между словесното описание на нарушението и правната квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, като правата му се защитават от адв. Емил  Цветанов от АК-Ловеч с представено пълномощно. Доразвива доводите в жалбата .

Въззиваемата страна  редовно призована не изпраща представител. 

Снети са показания от  актосъставителя и от очевидец на нарушението. Приети са множество писмени доказателства.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Представен по делото е АУАН № 237766/26.07.2018 година съставен от Л.К. в качеството му на инспектор при ОО“АА“ –Монтана, затова, че И.И.К. ***  на 26.07.2018 г. около 13,05 ч. на главен път Е 79, с Люти дол, като  водач на товарен автомобил марка „Мерцедес 1317“, категория N3, с ДК № ОВ 9390 АС, извършващ превоз за собствена сметка  по маршрут с. Борима-с. Лехчево, притежаващ удостоверение на ППС за ОПТ на територията на Р България към лиценз № 05945/18.04.18 г. не е представил на контролните органи в момента на проверката  карта за квалификация на водача .Нарушението било квалифицирано по чл. 18 т.5 от Наредба  Н-8/27.06.2008 година.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя  за това нарушение  било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева по чл. 93 ал.1 т.1 ЗАПр.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното :

Жалбата е основателна .

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, или неправилно е приложена санкционната норма спрямо описанието на нарушението , то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Имайки предвид горното ,съдът намира  по отношение на соченото нарушение следното :

От показанията на  служителите при ОО“АА“-Монтана Л.К. и С.Г.  се установява,  че при проверката водачът на автомобила И.К. представил нужните документи, но не представил карта за квалификация на водача. Такава действително се изисква  по силата на чл. 18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда  за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. По този начин АУАН се явява законосъобразен  и съдържа в себе си всички  необходими реквизити по ЗАНН, като диспозитива на нарушението съответства на правната  квалификация. 

В НП също е налице такова съответствие, но само между правна квалификация и описание на нарушението  . Липсва обаче единство между нарушението и приложената санкционна разпоредба .  Касае се според диспозитива за нарушение  свързано с не представяне на контролните  органи  на изискуем документ В МОМЕНТА НА ПРОВЕРКАТА . В този смисъл санкционната норма, с която се ангажира  административно наказателната отговорност е по чл. 93 ал.2 от Закона за автомобилните превози, където е посочено, че водач на МПС извършващ  превоз за собствена сметка на товари  се санкционира с глоба от 500лева ако не представи в момента на проверката  документи, които се изискват от подзаконов нормативен акт.   Установено  е, че К. не е представил карта за квалификация на водача, което съответства на нарушение на чл. 18 т.5 от Наредба №Н-8/27.06.2008 година.Неправилно за това нарушение е приложена  санкционната разпоредба на чл. 93 ал.1 т.1 ЗАПр, която предвижда санкция на водач на МПС, който  извършва превоз за собствена сметка на товар, без редовно издадени документи . Очевидно е, че приложената  от наказващия орган  санкционна норма на чл. 93 ал.1 т.1 ЗАП не съответства на описанието на нарушението , тъй като  в момента на проверката не е представена карта за квалификация на водача и респ. не е установена нередовност на проверени документи . При тези обстоятелства  санкцията е следвало да бъде наложена по чл. 93 ал.2 ЗАПр като относима за деяние установено в момента на проверка и свързано с непредставяне на изискуем документ, като в този случай при тези факти наказващият орган не може да се позовава на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр относно  нередовност на изискуеми документи.

Не представянето на документ в момент на проверка не е идентично с нередовност на този документ , за да намери приложение  разпоредбата  на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр ,както е подходено в конкретният случай , което води до  неправилното приложение на санкционната норма по отношение  текстовия диспозитив на нарушението с последица издаване на  незаконосъобразно НП свързано с неправилно приложение на материален закон  .

При констатираната не законосъобразност  НП подлежи на отмяна , съдът не следва  да се произнася по правилността и обосноваността  на обжалваното НП относно обект , субект,обективна и субективна страна .

Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,РС-Мездра в този съдебен състав 

                              

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №26-0000034/30.08.2018 година, издадено от Началник ОО „АА“-Враца  ,с което И.И.К. *** ,   е санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1  от Закона за Автомобилните Превози  с административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за виновно нарушение на чл.18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 година на МТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните  ,че  е обявено.

 

25

НОХД No 17/2019

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -ГР.МЕЗДРА

К.В.Ц.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 25.1.2019г.

За РП-Мездра   прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв.В. Ч. от ВАК, редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

       К.В.Ц., ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не женен, работи временно, с основно образование, грамотен, не осъждан.

      ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Ч.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 2138/2018 г. по описа на РП-Мездра, № 387/2018 г. по описа на РУ-Мездра

 

Днес на   18.01.2019  година в гр. Мездра между:

             1. Г.П. - прокурор при РП Мездра и

   2. адв. В.Ч. – ВАК като договорен защитник на обвиняемия К.В.Ц., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес:***, неосъждан, работи временно, с основно образование, грамотен.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обв. К.В.Ц., ЕГН **********, се признава за виновен:

За това, че на 04.12.2018 год. в с. Елисейна, общ. Мездра, в къща на ул.‘‘…….‘‘№ 9, собственост на ….. …… ЕГН **********, от грофия, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на селото, собственост на ‘‘ЧЕЗ Разпределение България‘‘ АД гр.София, посредством изменение на схемата за свързване-присъединил допълнителен сив едножилен проводник тип ‘‘ПВА 1‘‘-6 кв.мм. с дължина 31 см., като е изградил връзка между главен предпазител тип Витлов 25А и вторичен винтов предпазител след електромера, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел.енергия - престъпление по чл.234в, ал.1от НК.

На основание чл.234в, ал.1 вр.чл.55,ал.1,т.2, б.‘‘б‘‘вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 и т.2 от НК, на обв. К.В.Ц., ЕГН ********** , се определя наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес- за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА с периодичност на подписване  2/два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.53, ал.1, т.1 от НК, веществените доказателства по делото- меден ел.проводник с дължина 31 см., сива изолация, тип ‘‘ПВА 1‘‘-6 кв.мм., се отнемат в полза на държавата .

На обв. К.В.Ц., ЕГН **********, се възлагат направените деловодни разноски в размер на: 17.90 лв – за фотоалбум и 94.00 лв.- експертиза, вносими по сметка на ОД МВР-Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

                                            СПРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:                            ЗАЩИТНИК:                                ОБВИНЯЕМ:

                                                                                                                                                                                                                                          

/Г…/                                  /В.Ч./                       /К.Ц./ 

                                                                                                                                                                                                                                         

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Г. П….- прокурор при РП гр. Мездра и адв. В.Ч. – ВАК като договорен защитник на обвиняемия К.В.Ц.,ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не женен, работи временно, с основно образование, грамотен, не осъждан, за това, че обв. К.В.Ц., ЕГН **********, се признава за виновен, за това, че на 04.12.2018 год. в с. Елисейна, общ.Мездра, в къща на ул.‘‘……‘‘№ 9, собственост на ……., ЕГН **********, от гр.София, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на селото, собственост на ‘‘ЧЕЗ Разпределение България‘‘ АД гр.София, посредством изменение на схемата за свързване-присъединил допълнителен сив едножилен проводник тип ‘‘ПВА 1‘‘-6 кв.мм. с дължина 31 см., като е изградил връзка между главен предпазител тип Витлов 25А и вторичен винтов предпазител след електромера, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел.енергия - престъпление по чл.234в, ал.1от НК.

На основание чл.234в, ал.1 вр.чл.55,ал.1,т.2, б.‘‘б‘‘вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 и т.2 от НК, на обв. К.В.Ц., ЕГН ********** , се налага наказание ПРОБАЦИЯ:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес- за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА с периодичност  на подписване 2/два/ пъти седмично.

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.53, ал.1, т.1 от НК, веществените доказателства по делото- меден ел.проводник с дължина 31 см., сива изолация, тип ‘‘ПВА 1‘‘-6 кв.мм., се отнемат в полза на държавата и  подлежат на унищожение, поради липса на стойност.

ОСЪЖДА К.В.Ц., ЕГН:**********, да заплати направените деловодни разноски в размер на: 17.90 лв – за фотоалбум и 94.00 лв.- експертиза, вносими по сметка на ОД МВР-Враца.

           ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №17/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с. з.

 Протокола приключи в 14,15 часа.

В законна сила на 25.1.2019г.

26

АНД No 377/2018

КАТ

А.Х.Д.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 28.1.2019г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

А.Х.Д. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1904569, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. Счита се също, че размерът на административното наказание глоба е неправилно определен, тъй като административно-наказващият орган не е взел предвид всички предпоставки, предвидени в чл.27 ал.2 ЗАНН. На тази база се иска отмяна на електронния фиш като необоснован, незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото са постъпили писмени бележки от адв. И.В. от Варненска адвокатска колегия, в качеството си на процесуален пълномощник на А.Д., в които са изложени подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка се счита, че същият не отговаря на изискванията за съдържание и при издаването му наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, тъй като установяването и заснемането на процесното нарушение е станало в присъствието на контролен орган, което е в разрез със законовите изисквания.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 22.01.2018 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция, сред които свидетелят К.К., се намирали на път I-1 /Е 79/ км.159+000 /разклон за село Моравица/ в посока на движение към гр. Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 11.23 часа МПС – товарен автомобил “ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕК“ с рег. № В6543ВА попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 136 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, била извършена проверка относно собствеността на автомобила в АИС КАТ ПП. Установено било, че МПС “ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕК“ с рег. № В6543ВА е собственост на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ АД клон Варна и като ползвател бил вписан А.Х.Д. ***. Предвид тези данни Електронен фиш Серия К № 1904569 за установеното нарушение бил издаден на ползвателя А.Д..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Разпитан е и свидетелят К.К..

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на А.Д., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП (изм. ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 41 до 50 км. с глоба 400 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.7/ е приложена снимка, снета от клип № 1836, заснет от Радар № 611 на 22.01.2018 година в 11:23:26 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС “ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕК“ с рег. № В6543ВА е била 140 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ Д. е бил наказан за управление на МПС със скорост 136 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение ТFR-1-M. Жалбоподателят, в качеството си на ползвател на процесното МПС /лице, на което МПС е било предоставено/, не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В представените писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя счита, че процедурата по установяване на нарушението е била опорочена, тъй като същото е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което съображенията на пълномощника, основаващи се на мотивите в решението, не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.54/2017 г., в сила от 05.07.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева по силата на чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието на цитираната разпоредба /изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството – административно-наказателно и съдебно такова. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски под формата на дневни разходи в размер на 10 лева, присъдени на свидетеля К.П.К. в съответствие с Наредбата за командировките в страната и изплатени му от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът счита, че въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1904569, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на А.Х.Д. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА А.Х.Д. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра разноски по делото в размер на 10 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

27

НОХД No 21/2019

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -ГР.МЕЗДРА

И.Д.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 28.1.2019г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Подсъдимият лично и с мл.адв.М. Д. от САК.

Свидетелите налице.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. Д.: Да се даде ход на делото. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото. Съгласен съм да сключим споразумение.

ПРОКУРОР: Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и процесуалния представител на подсъдимия да постигнат споразумение.

Водим от горното съдът

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОТМЕНЯ разпореждането си, с което е определен реда, по който следва да се разгледа делото, а именно по Глава 24 от НПК – Бързо производство.

ОПРЕДЕЛЯ настоящето дело да се гледа по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, без разпити на подсъдимия и свидетелите.

ПРИСТЪПВА към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

С оглед обстоятелството, че делото ще бъде разгледано по реда на Глава 29 от НПК, свидетелите се отстраняват от съдебната зала.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: И.Д.К. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.358 ал.4 от НПК съдът проверява връчен ли е препис от обвинителния акт на подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт. Има повече от три дена.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. Д.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

На подсъдимия се разясниха правата му по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както и правилата при споразумение.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.45 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 28.01.2019 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и мл.адв. М. Д. от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. М. Д.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р А  З  У  М  Е  Н  И  Е

За прекратяване на наказателно производство

на основание  чл. 384 , вр.  чл. 381 и сл. НПК

  По НОХД№ 21/2019 г. на РС-М.

 

Днес, 28.01.2018  г. в гр. М.  на основание  чл. 384 , вр. чл.381 и сл. от НПК се сключи настоящето споразумение за прекратяване на  НОХД№ 21/2019 г.по опис на Района съд гр. М. ,образувано по бързо  производство № 65/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , бързо производство № 12/ 2019  г по описа на РУ  на МВР гр.М.,  водено против

          И.Д.К. ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, работи в шофьор  във фирма М.гр. С., неосъждан, с ЕГН:**********

І. СТРАНИ

            Споразумението се сключи между:

1.Районна прокуратура - М. представлявана от  прокурор Н.Г.,

2.Адвокат М. В. Д. от САК,  защитник на обвиняемия И.Д.К., с ЕГН:********** 

3. Подсъдим  И.Д.К., с ЕГН:**********   

Страните постигат съгласие, с настоящето споразумение наказателното производство по на  НОХД№ 21/2019 г.по опис на Района съд гр. М., образувано по бързо  производство № 65/2019 г. по описа на  Районна прокуратура-М. , бързо производство № 12/ 2019  г по описа на РУ  на МВР гр.М. да бъде прекратено и да не се провежда  производството по общия ред при следните условия:

ІІ. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

        Подсъдимият         И.Д.К. ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, работи в шофьор  във фирма М.гр. С., неосъждан, с ЕГН:**********

ВИНОВНО:

На 12.01.2019 г.   около 13:29 часа в гр. М. , по ул. „Д.П.на кръстовището с ул. „.С.К.М.“  е управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил  „С.И.“  с рег. № ХХХ, негова собственост,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 2,34 промила  установено по надлежния ред- престъпление по  чл. 343б, ал. 1 НК.

            ІІІ. ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

             По  чл. 381, ал.5, т.2 от НПК

 На подсъдимия  И.Д.К., с ЕГН:**********  , за това престъпление  се определя наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 НК, както следва:

ДЕСЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като  на  основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на същата се отлага за срок от  ТРИ  ГОДИНИ;

 На  основание чл. 343 г НК,  вр. чл. 343б НК  ,     ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от право да управлява МПС“.При изтърпяване на така определеното наказание  на основание чл.59, ал. 4НК,  се приспада времето от   12.01.2019 г ., през което   за същото деяние подс.Ив. К. е бил  лишен по административен ред , от възможността да упражнява  това право.

  На основание чл. 55 , ал.3 НК,  на подс. Ив.К. НЕ СЕ  налага кумулативно предвиденото, в текста, наказание „Глоба”.

ІV.ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

          По чл.381 ал.3 и  ал. 5 ,т.6 от НПК

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди .

По делото не са приобщени веществени доказателства

          V. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

             По чл.381, ал.5, т.6 от НПК

          Направените по делото разноски в размер на 44.88 лв.,платими  в  полза на ОД на МВР- В. се възлагат на подс. И.Д.К., с ЕГН:**********   

С това споразумение страните уреждат окончателно всички въпроси касаещи наказателната отговорност на подсъдимия  И.Д.К., с ЕГН:********** ,по отношение на описаното по–горе престъпления.

След евентуалното одобрение от съда, настоящото споразумение ще има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивно обжалване.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето Споразумение се изготви в три еднообразни екземпляра, които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето Споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри  както следва:

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

           ПРОКУРОР:                                   ЗАЩИТНИК:

                 /Н. Г./                                             /мл.адв. М. Д./  

 

           ПОДСЪДИМ:

                                 /И.К./

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., мл.адв. М. Д. от САК и подсъдимия И.К., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384, вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., мл.адв. М. Д. от САК и подсъдимия И.К., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ И.Д.К. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2019 г.   около 13:29 часа в гр. М. , по ул. „Д.П.на кръстовището с ул. „.С.К.М.“  е управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил  „С.И.“  с рег. № ХХХ, негова собственост,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 2,34 промила  установено по надлежния ред - престъпление по  чл.343б ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ  И.Д.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на И.Д.К. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г НК И.Д.К. от правото по чл.37 ал.1 т.7 НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което И.Д.К. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 12.01.2019 год. до 28.01.2019 год.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 44.88 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия И.Д.К., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия И.Д.К. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 12/2019 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 21/2019 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.00 часа.

В законна сила на 28.1.2019г.

28

АНД No 352/2018

Комисия за защита на потребителите

МИКРО КРЕДИТ АД

КЗП ГР. МОНТАНА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 30.1.2019г.

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д  А

 

 

       Мездренски  районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми декември   две хиляди и осемнадесета  година , в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Евгени Божидаров

 

 

       при секретаря Валя Каменова , като разгледа докладваното от съдия Божидаров  АНХД № 352/18г. по описа на МРС, за да се произнесе намери за установено следното :

 

       Жалбоподателя “Микро Кредит“ АД-София   обжалвал  Наказателно постановление № К-0031794/12.06.2018 г. на Директор Регионална Дирекция Комисия за защита на потребителите за областите Видин , Монтана и Враца , с което на основание чл.55 ал.2 от ЗПК и чл.45 ал.1 от ЗПК  на дружеството е наложена  имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди /   лева за нарушение на чл. 5 ал.2 от ЗПК .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна.

Отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК,

поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се оспорва нарушението като недоказано . Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП -липса на ЕГН на свидетели отразени в АУАН и  издаване на НП извън срока по чл. 52 ал.1 от ЗАНН . Навеждат се доводи за проведено устно интервю с клиент искащ информация за потребителски кредит което не е приключило и поради това дружеството не е предоставило стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити .Въз основа на тези доводи се иска отмяна на НП

       В с.з. административнонаказаното дружество редовно призовано се представлява от адв. Г. М. от САК с представено пълномощно , който поддържа и доразвива доводите в жалбата .  В писмена защита излага и становище за неправилна квалификация на нарушението по чл.5 ал.2 ЗПК вместо чл.5 ал.1 от с.з ., както и липса на опис в АУАН по чл. 42 т.10 ЗАНН обуславящ неспазване на установената форма с произтичаща от това незаконосъобразност на акта .

       Въззиваемата страна  редовно призована  не се представлява . Постъпило е становище изх.№ М-03-186 /22.11.2018 г.  от  юрисконсулт Снежинка Джурджинска, с  което се иска потвърждаване на НП.

Снети са показания от свидетели.Събрани  са множество писмени доказателства.

        Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Микро Кредит“ АД-София  е финансова институция извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, в стопанисван от него офис за бързи потребителски кредити, находящ се в гр.Мездра , ул.“Хр.Ботев“ №21 . На 13.03.2018 г. свидетелите Г.Й. и С.А.  - компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.Враца , извършили проверка в офиса за бързи потребителски кредити. Свидетелите представяйки се за потребители, поискали да получат информация, относно предоставянето на потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от една година. Служителят в офиса П.М.  им предоставил подробна устна информация по условията на заявените от проверяващите кредити – броя и размера на погасителните вноски, лихвения процент, както и друга информация, която поискали. На листче друг служител  написал броя и размера на вноските, съобразно размер на кредита 1000 лева ,дължими месечни вноски за една година и съответен размер , както и размера на първоначалната такса /л.26 / . След приключване на разговора свидетелите без да напуснат помещението се легитимирали. При първоначално проведения разговор, при който служителят им предоставил подробна устна информация по условията на заявените от проверяващите кредити, както и след приключването му, не бил представен стандартен европейски формуляр /СЕВ / за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение № 2 от ЗПК.

Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-2655464/13.03.2018 г. /Л.22 до 25 / , съставен в деня на проверката в офиса на дружеството в присъствието на служителя П.М. . Предвид констатациите при проверката, актосъставителя Г.Й. приела , че дружеството не е изпълнило административното си задължение, преди потребителят да е обвързан от предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, да издаде стандартен европейски формуляр, който да съдържа необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор, с което нарушил изискванията на  чл. 5, ал.2 от ЗПК, поради което на 27.04.2018 г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К – 0031794  в отсъствие на нарушителя /л.17 до л.19 / след отправена покана/л.20/ , която е надлежно връчена на дружеството на 26.04.2018 г. /л.21/.АУАН бил подписан на 30.04.2018 г. /л.19 /   от  упълномощено лице представляващо дружеството - Даниела Левски И., с депозирано пълномощно за тези действия /л.16 /   . В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани нито възражения, нито писмени обяснения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал на 12.06.2018 обжалваното НП /л.11 до л.13 / като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН , с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на "Микро Кредит „ АД-София наложил  имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на  чл. 5, ал.2 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Видин , Монтана и Враца  към Комисията за защита на потребителите, упълномощен по реда на чл.55 ал.2 ЗПК да издава НП за нарушения на ЗПК с пълномощно на 7  .  АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената на л.8  по делото заповед по чл.55 ал.1 ЗПК.В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Диспозитива на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване кореспондират с правната квалификация на деянието и относимата за нея санкционна норма . Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Неоснователно е възражениета за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.52 ал.1 ЗАНН по отношение издаване на НП след изтичане  месечният срок от съставяне на АУАН .Срокът е инструктивен , а не преклузивен , поради което след неговото изтичане не се преклудират права ,поради което не е нарушено правото на защита  на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и е издадено обжалваното НП,както  и  обстоятелствата при които е извършено нарушението и да отстоява своята теза срещу него .

С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по  чл. 5, ал.2 от ЗПК.

"Микро Кредит“ АД-София е финансова институция извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, вписано в Регистър на финансовите институции, поради което съгласно чл. 5, ал.1 и 2 от ЗПК е задължено да предоставя своевременно на потребителите необходимата информация. В чл. 5 ал.1 от Закона  ясно е отразено, че преди потребителя да е обвързан от предложение или договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитния посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно  изразените от него предпочитания  необходима информация за сравняване на различните предложения  и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. От показанията на служителите на КЗП-Враца   Г.Й. и С.А. се установява, че те се представили   в офиса на дружеството, като лица искащи да получат информация за потребителски кредит от 1000 лева, при което  служителя на кредитора  П.М. предоставил два варианта устно, а в същото време друга служителка  отразила  заявеното от него на бял лист. По този начин предоставената информация  не е  била в  необходимата форма на стандартен европейски формуляр /СЕВ/ съгласно Приложение №2  вр.   чл.5 ал.2 ЗПК. Тези факти категорично се извеждат както от показанията на проверяващите служителки Й. и А. , така също и от съставения на място констативен  протокол № 2655464, в който на л.2 /л.23 от делото/ било вписано, че представената  информация е устна  и в същото  време ръкописно написана на бял лист, приложен на л. 26 от делото, като по този начин изземването на този лист е отразено  в АУАН  по реда на чл. 42 т.10 ЗАНН , като част от съдържанието  на съставения  констативен протокол посочен в заключителната част на АУАН на стр.19 от делото в т.1  относно  приложени документи и   иззети вещи. Поради  това неоснователно се явява и възражението на защитника  за нарушение на чл. 42 т.1 ЗАНН за АУАН , поради липса на  описание  на иззетите вещи. Действително в АУАН е посочена конкретика за предоставена и  иззета  информацията за кредит , отразена  ръкописно върху бял  лист , която е  част от  съставения  констативен протокол № 2655464/13.03.2018 г. въз основа на който е съставен АУАН  със съответно посочване на  този констативен протокол.

В случая не се касае за нарушение   чл. 5 ал.1 ЗПК, както твърди защитата, като квалификацията правилно е  определена по чл. 5 ал.2 от закона, тъй като нарушението е изразено в липса  на  представяне на потребителя  на стандартен  европейски формуляр за предоставяне на информация  за потребителски кредит, преди потребителя да е обвързан от предложение или договор.  Фактите  сочат, че представилите се за потребители служители на КЗП-Враца поискали  информация  за получаване на кредит от 1000 лева, която е следвало да им  бъде своевременно представена във вид на СЕВ. Защитата  пледира, че интервюто не е било приключило, поради което  не бил настъпил момента  за своевременно представяне на такава информация. Законът в чл. 5 ал.1 от ЗПК ясно посочва момента на тази своевременност  която възниква  при манифестирана нужда  от информация  с оглед  сравняване на различните предложения за кредити. Несъмнено такава информация е предоставяна след поискване , но тя е била в устна форма , а не съобразно  задължителния   стандартен европейски формуляр по чл. 5 ал.2  вр. с Приложение №2 от ЗПК. При тези доводи, съдът не споделя  твърдението на защитата , че нарушението  не  е извършено, тъй като предстояло предоставяне на такава информация  чрез СЕВ  след приключване на интервюто.  В случая не се касае за интервю, а за ясно и несъмнено заявена  от потребителя  в лицето  на служителите на КЗП-Враца  нужда от информация  за кредит  преди да са обвързани  от предложение  или сключване на договор.  Тълковния речник дава определение на понятието „своевременно „ – когато едно нещо е станало необходимо. Необходимостта възниква по силата   на чл. 5 ал.1 ЗПК преди потребителя да е обвързан от предложение  или договор за кредит, т.е. от момента  когато отправи запитване  пред съответната кредитна институция  за необходимост от информация  за бъдещ кредит. Такова запитване ясно е    заявено в офиса на кредитната институция в гр. Мездра, поради което е следвало на потребителят да бъде  своевременно  представен СЕВ, което не е сторено, поради което  е налице състав на нарушение на чл. 5 ал.2 ЗПК, а не по ал.1 от същия закон. Това е така, тъй като ал.2 на чл.5 ЗПК ясно указва  формата на дължимата информация , като СЕВ , която в случая не е спазена.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че "МИКРО КРЕДИТ" АД е осъществило визираното в АУАН и в НП административно нарушение, като не е предоставило на контролните органи, които са се представили за потребители стандартен европейски формуляр по Приложение № 2 от ЗПК, съобразно заявените параметри на исканият кредит и предлаганите от кредитора условия. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 13.03.2018 г. свидетелите Г.  Й. и С.А. са посетили офиса на дружеството в гр. Мездра. Поискали са информация за условията за сключване на договор за потребителски кредит от 1000 лева  за срок от една година, за което получили  подробна устна такава . При приключване на разговора не им бил предоставен стандартен европейски формуляр, въпреки че служители на КЗП са заявили нужда от информация достатъчна за издаването на формуляра по Приложение № 2 от ЗПК. Съдът намира, че показанията на свидетелите Й. и А.  следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.Контролните органи са се представили пред служител на дружеството като лица, желаещи да изтеглят потребителски кредит като са посочили условията – сума и срок на кредита. При водения разговор служителят в офиса е бил с ясното съзнание, че срещу него стоят евентуални потребители и именно като на такива е предоставил подробна устна информация за условията по кредитите. Също така на лист е изписан ръкописно размера на кредита, за който е била поискана информация, броя на вноските, евентуалната дължима месечна погасителна вноска, съобразно размера на кредита. При тази ситуация служителят е бил длъжен да предостави своевременно и стандартен европейски формуляр, съобразно изразените от лицата предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора с необходимата информация. Същото има за цел потребителят да сравни различните предложения, да вземе информирано решение за сключване на договор, относно желания кредит, да получава адекватна информация относно условията и стойността на кредита, както и относно задължения си по него и то преди да бъде сключен договора, която информация потребителите да могат да вземат със себе си, да обмислят и да съпоставят с евентуални предложения на други финансови институции или банки. Нещо повече – било им обяснено от служител в офиса , че преддоговорна информация чрез предоставяне на СЕФ се предоставя преди сключване на договора в момента в който се попълни искане за кредит, т.е установява се явно депозирано нежелание за предоставяне на СЕФ само въз основа  на искане за информация по кредит преди потребител да е обвързан с предложение или договор , поради и което на потребителите  в лицето на служителите на КЗП-Враца не е представена информация за искан кредит във вид на задължителен стандартен европейски формуляр , а е процедирано като такава е дадена устно и отразена писмено на бял лист с ръкописен текст . Предвид изложеното съдът намира, че дружество, чрез бездействието на своите служители, е нарушило въведеното с нормата на чл. 5 ал.2 от ЗПК задължение, при ясно посочени от страна на лицата изисквания досежно потребителски кредит, да изготви формуляр съгласно Приложение № 2 от ЗПК и да го предостави. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл. 5 от ЗПК на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица. При определяне размера на наказанието наказващият орган го е наложил в минимален размер.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, РС-Мездра в този съдебен състав

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № К-0031794/12.06.2018 г. на Директор Регионална Дирекция Комисия за защита на потребителите за областите Видин , Монтана и Враца , с което на основание чл.55 ал.2 от ЗПК и чл.45 ал.1 от ЗПК  на  Микро Кредит“ АД-София  е наложена  имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди /   лева за извършено нарушение на чл. 5 ал.2 от ЗПК .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Враца на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

29

АНД No 539/2018

МВР

Л.Г.Г.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 30.1.2019г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 88 от 28.09.2018 година на Началника на РУ гр.Р., с което на нарушителя Л.Г. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Л.Г. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 88 от 28.09.2018 година на Началника на РУ гр.Р.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.К. от ВАК. Последният взема становище, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че неправилно е приложен материалния закон при съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай е следвало да бъде описано, че е издадено разпореждане на полицейския орган нарушителя да представи личната си карта или да си удостовери самоличността по друг начин и едва с неговото неизпълнение да се твърди, че е извършено нарушение. В този случай неизпълнението на разпореждането се санкционира по нормата на чл.64 ал.4 от ЗМВР, а неизпълнението на полицейското разпореждане е нарушение на чл.257 от ЗМВР. В конкретния случай е приложена нормата на чл.264 ал.1 от ЗМВР, визираща че нарушителя е попречил на орган на МВР да си изпълни функциите. На следващо място се акцентува, че са допуснати съществени процесуални нарушения, именно в липсата на описание на нарушението. Визира се, че в акта е извършена поправка на месеца на извършеното нарушение, която не е извършена по съответния ред. На следващо място се подчертава, че съгласно Заповедта за задържане от 20.05.2018 г. нарушителя е задържан в 06.00 часа, като обаче в същото време НП е издадено за нарушение, извършено в 06.30 часа в с.К.П., въпреки че Заповедта за задържане е издадена в РУ гр.Р.. Прави се извод, че това са съществени пороци на акта и на Наказателното постановление, които са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице и на практика представляват нарушения на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От приложеното в оригинал НП е видно, че същото е получено лично от жалбоподателя на 19.10.2018 год., като същият е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред ответника на 26.10.2018 год., т.е. безспорно жалбата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 88/28.09.2018 г., заверено ксерокопие от АУАН № 88/20.05.2018 г., Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-2819/04.12.2018 г., ведно с оригинал на АУАН № 88/20.05.2018 г., копие от страници на Книгата за задържани лица, Преписка № 1102/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М., Заповед за задържане на лице под рег.№ 334зз-53/20.05.2018 г., Декларация от 20.05.2018 г., Заповед за конвоиране на лица под № 334з-122/20.05.2018 г. и Протокол за обиск на лице от 20.05.2018 г. Съответно са разпитани свидетелите Ц.В., Г.А., В.В., Д.Г., Н.П. и П.Д..

Акт за установяване на административно нарушение № 88/20.05.2018 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 20.05.2018 г. около 06.30 часа, в с.К.П., ул.”Х.Б.” пред частен дом № 46, противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си – лицето отказва да предостави документ за самоличност, както и данни за установяването й. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗМВР. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП.

По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Разпитани са актосъставителя и свидетеля при констатиране на нарушението и при съставяне на акта в лицето на свидетелите Ц.В. и Г.А., както и свидетеля В.В., който е оформил отказът на жалбоподателя да подпише акта. И тримата свидетели са служители на РУ гр.Р.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени в по-горните абзаци се установява идентична фактическа обстановка с тази, отразена в акта, респективно в НП. Свидетелите В. и А. не си спомнят датата и точния час, когато получили сигнал за семеен скандал в с.К.П.. Подчертават, че са отишли на място и установили съпругата на жалбоподателя и разбрали за семеен скандал, възникнал между тях двамата преди това. Свидетелят А. конкретизира, че това е бил вторият сигнал за една седмица, като съпругата на жалбоподателя и малолетното им дете били в двора на къщата, а същата била заключена. Съпругата на жалбоподателя твърдяла, че е била бита от съпруга си, а същият се бил заключил в къщата. Свидетелите А. и В. почукали няколко пъти на вратата, но никой не им отворил. Впоследствие жалбоподателя излязъл, като лъхал на алкохол и видимо бил повлиян от него. Свидетелите А. и В. конкретизират, че същият е бил агресивен, започнал е да ги обижда, в резултат на което те му поискали личната карта, за да му снемат сведения и да издадат протокол, както искала неговата съпруга. Свидетелите А. и В. уточняват в своите показания, дадени на съдебното следствие, че жалбоподателя е имал лична карта в него, но не я давал и я размахвал наляво и надясно, като не е искал да се представи пред служителите на полицията и да се удостовери с личната карта. Също така от показанията на посочените свидетели се установява и друг факт, а именно, че личната карта жалбоподателя е предоставил в Районното управление в гр.Р., където е бил задържан и му е бил направен обиск. Както бе отразено и в по-горните абзаци, освен служителите на РУ гр.Р., по делото са разпитани и други свидетели, които са очевидци на поведението на жалбоподателя. Това са свидетелите Д.Г., която е съпруга на жалбоподателя, нейният брат – свидетелят Н.П. и съседката на посоченото семейство, в лицето на свидетелката П.Д.. От показанията на посочените свидетели се установява фактическа обстановка, различна от тази, която установяват служителите на РУ гр.Р.. От показанията на свидетелите Г. и П. действително се установява, че сигналът е бил подаден от малолетното дете на Г. и че той е бил, във връзка със семейно спречкване. Служителите на РУ Р. са пристигнали на мястото към 04.30-05.00 часа и когато това е станало жалбоподателя вече е спял. Това, което свидетелите установяват и са категорични в своите показания е, че служителите на РУ гр.Р., в лицето на свидетелите А. и В. е, че много добре познават жалбоподателя, тъй като и друг път са посещавали адреса по повод на семейните скандали между двамата съпрузи и че са били агресивни и са тропали по вратите и по прозорците, докато накрая са събудили жалбоподателя. Същественият елемент, който установява свидетелката Г. е, че служителите на РУ гр.Р. са поискали личната карта на жалбоподателя, но личните документи на последния са били в лекия автомобил, защото преди това свидетелката  Г. и жалбоподателя са пътували с нея. Уточнява се от свидетелите П. и Г., че полицаите са били агресивни, дърпали са жалбоподателя и са го свалили на земята, което е уплашило съседката – свидетелката П.Д.. Именно посочената констатация  установява и самата свидетелка Д., която уточнява, че е чула, че се приказва, че хора се карат и викат, което я мотивирало да се покаже на прозореца. Тогава видяла, че полицаите влачат жалбоподателя, като той бил гол от кръста нагоре, а надолу бил само по гащета. Свидетелката констатира, че това е станало около 04.00 часа сутринта, като тя се е уплашила изключително много и не е разбрала защо това се случва. Същественият момент, който свидетелката установява е, че двамата полицаи са държали жалбоподателя от двете му страни под ръцете и са го влачели. Така го набутали в колата, като последният бил гол по гащета. Тези факти, които свидетелката Д. установява кореспондират и с показанията на свидетелите Г. и П..  Същественият елемент, който двамата свидетели установяват е, че действително служителите на РУ гр.Р. са поискали личната карта на жалбоподателя, но той им е обяснил, че личната карта не е в него. Именно това е мотивирало възникването на разправията между него и свидетелите А. и В.. И двамата свидетели - П. и Г. констатират, че никой от служителите на полицията не е  искал от тях да установят самоличността на жалбоподателя. Безспорен факт е, че личната карта е била предоставена от жалбоподателя на свидетелите А. и В., преди същият да бъде задържан и отведен в полицейското управление. Безспорен факт по делото е, че жалбоподателя е задържан на 20.05.2018 г. в 06.00 часа и в тази насока са приложените по делото писмени доказателства, в лицето на Заповед за задържане от същата дата, в която е отразено, че на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР жалбоподателя се задържа след надлежно предупреждение съзнателно, че пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. В контекста на това писмено доказателство е и Протокола за обиск на лице, където е отразено, че не са били намерени вещи в жалбоподателя, както и Заповед за конвоиране на лице и съпътстващата я Декларация. Всички писмени документи, описани в по-горните абзаци са отказани да бъдат подписани от жалбоподателя, като отказът на последния е оформен по надлежния начин. В тази насока е и Протокола за предупреждение от 20.05.2018 г., също с оформен отказ на жалбоподателя да го подпише.

Съдебният състав е анализирал събрания доказателствен материал, който е проверен на съдебното следствие и не намира в пълнота отклик с така приложената по делото Преписка под № 1102/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.М.. Прави впечатление, че по тази преписка са снети обяснения от разпитаните по делото свидетели, които при непосредствения разпит пред съда не пресъздадоха така възприетата от представителя на Районна прокуратура гр.М. фактическа обстановка, намерила отражение в Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство. На съдебното следствие бе установено, че свидетелите Г. и П. са разпитвани, но не са прочели подписаните от тях Сведения, което напълно обяснява различната фактическа обстановка, която се установява на съдебното следствие. Разбира се, не трябва по никакъв начин да се подценява факта, че свидетелката Г. е съпруга на жалбоподателя и нейните показания могат да имат двояка форма, като средство  да защитят съпруга й и да го оневинят, така и в насока на доказателствено средство, разкриващо обективната истина. Показанията на свидетелката Г. са дадени при разяснена отговорност от съда по реда на чл.290 от НК, както и се разглеждат не като изолиран доказателствен факт, извън събраната доказателствена маса. Безспорно показанията на свидетелката Г. не са изолирани, а са подкрепени с показанията на свидетелите П. и Д.. От така събраните доказателства по делото съдебния състав е категоричен в своето становище, че така издадения акт и впоследствие НП са незаконосъобразни, не отговарят на обективната истина и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Мотивите в тази насока са следните:

При излагане на обстоятелствата по акта и НП безспорно липсва сочене на факти, в какво конкретно се състои изпълнителното деяние по чл.264 ал.1 от ЗМВР, а именно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Напълно неясно е с кои от описаните свои действия и бездействие наказаното лице е попречило на полицейските органи да осъществяват свои функции. Не са наведени и обстоятелства кои функции по приложения закон са имали намерение да осъществят полицейските органи, респективно в каква насока и за осъществяването на кое тяхно правомощие лицето е попречило. От друга страна, от текста на акта и НП пряко следва извода за това, че полицейските органи са осъществили пълноценно функциите си по ЗМВР, включително и при наложила се употреба на физическа сила, което впоследствие е довело до задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа. Следва да се подчертае, че така отразеното в акта, респективно в НП води до това, че жалбоподателя е извършил нарушение в конкретния случай, изразяващо се в бездействието му да представи документ за самоличност при предписано от закона задължение да извърши такова действие при дадено му разпореждане от полицейските органи. Тук е обаче мястото да се посочи, че посоченото нарушение се санкционира от разпоредбата на чл.257 ал.1 от ЗМВР, но факти от обективния състав, предвиден в тази норма не се съдържат в обстоятелствената част както на акта, така и в издаденото въз основа на него НП. В тези два акта са описани факти на противозаконно пречене, т.е. активно действие на орган на власт да изпълни задълженията си, като е отразено, че жалбоподателя  е нарушил чл.264 ал.1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл.257 ал.1 от ЗМВР и чл.264 ал.1 от ЗМВР регламентират два различни състава на нарушение с различни изпълнителни деяния. Докато санкционирането с нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР нарушение се осъществява чрез бездействие, в хипотезата на чл.264 ал.1 от ЗМВР законът предполага активни действия от страна на наказаното лице. Посочването в акта и в НП на факти, сочещи на два съществено различаващи се по изпълнително деяние състава на нарушение безспорно съществено ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява процесуално нарушение. Дори да приемем, че с поведението си жалбоподателя е отказал да представи поискан му документ за самоличност, както се твърди в показанията на свидетелите А. и В., то това деяние безспорно представлява нарушение на чл.257 ал.1 от ЗМВР, предвиждащо санкция за неизпълнение на полицейско разпореждане, имащо задължителен характер, което е друго по вид нарушение и за него е предвиден различен размер на наказанието глоба. Жалбоподателят не е бил санкциониран за това нарушение. На следващо място следва да се посочи, че както акта, така и НП са издадени и съставени в нарушение на чл.42 т.4 и т.5, респективно чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като безспорно не съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Възпроизведен е буквално текста на чл.264 ал.1 от ЗМВР, без да са посочени конкретните фактически действия, извършени от жалбоподателя, с които е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си, т.е. чрез които е осъществил фактическия състав на соченото нарушение. Наказаното лице винаги следва да знае за какво конкретно деяние е наказано. Липсата на описание на деянието препятства правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае с какви конкретни свои действия е осъществил състава на соченото нарушение, за да ангажира доказателства в своя защита. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства също не може да се установят конкретните действия на жалбоподателя, с които е попречил на органите на МВР да изпълнят своите функции. Дали заради непредставяне на документ за самоличност в един първоначален етап, или заради препятстване задържането му с някакви действия, или заради неизпълнението на други полицейски разпореждания, включително и със своето поведение, което е било под въздействие на алкохол и възникнал преди това скандал със съпругата му. При всички случаи това следва да се опише ясно и конкретно в съставения акт и впоследствие в издаденото НП, за да може в хода на административнонаказателното производство наказания да бъде запознат с обхвата на повдигнатото срещу него обвинение. Съдебният състав намира за основателно да обърне внимание на следните обстоятелства, които са убягнали от вниманието на административнонаказващия орган. Видно от отразеното в Заповедта за задържане на лице, жалбоподателя е задържан на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. В какво обаче се изразява това изобщо не е конкретизирано. В същото време в НП е отразено, че жалбоподателя отказва да представи документ за самоличност, както и данни за установяване на самоличността си. Тук е мястото да се подчертае, че законът, в лицето на чл.6 от ЗБЛД установява, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон да удостоверят своята самоличност, чрез документ за самоличност. Това е отразено в чл.3 ал.1 от ЗБЛД, като неизпълнението на това задължение законът свързва с налагането на административно наказание по чл.80 т.5 от ЗБЛД. В случаите посочени в разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на определено лице, като съгласно разпоредбата на чл.70 ал.2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва, чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведение на граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. За да бъде установена самоличността на едно лице на първо място трябва полицейския орган да му поиска документ за самоличност, а ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи по другите способи, посочени в чл.70 ал.2 от ЗМВР. Едва, ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде установена по този ред е посочено, че е допустимо на основание чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР то да бъде задържано. Законът е приел, че неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане е само, когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл.70 ал.2 от ЗМВР, но не и когато това лице откаже да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документи за самоличност, защото в противен случай законодателя не би предвидил самостоятелна хипотеза за полицейско задържане при невъзможност за установяване на самоличност на лицето. По делото е установено по категоричен начин липсата на данни служителите на РУ гр.Р. да са предприели действия по чл.70 ал.2 от ЗМВР за установяване на самоличността на жалбоподателя, като безспорно е установено, че личната карта е предоставена от жалбоподателя, което е послужило да му бъде снета самоличността и впоследствие издадена Заповедта за задържане и съпътстващите я документи. Изводът, който безспорно може да бъде направен е, че жалбоподателя е предоставил личната си карта, както и че е могло да бъде установена самоличността му по реда на чл.70 ал.2 от ЗМВР, чрез съпругата му, която е присъствала по време на проверката и по този начин полицейските служители на РУ гр.Р. са можели да установят самоличността на жалбоподателя и по този начин да изпълнят задълженията си по служба, а не да приемат, че противозаконно им се пречи да изпълняват функциите си. Отново следва да се акцентува, че при изследване на разпоредбата на чл.70 ал.2 от ЗМВР може да се направи извод, че полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност, а именно чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл.13 от ЗБЛД императивно посочва кои документи имат характер на документ за самоличност, като лимитативно са изброени кои са те, а  именно: лична карта, паспорт, военна карта, свидетелство за управление на МПС, служебен открит лист за преминаване на границата и др. Както бе вече отразено многократно, свидетелите А. и В. не са установили самоличността на жалбоподателя по реда на чл.70 ал.2 от ЗМВР. Смисълът на разпоредбата на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат физически лица за срок не по-дълъг от 24 часа, като в тази насока е да се предостави възможност на последните да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение не преустановяват възпрепятстващото изпълнение на полицейските функции поведение има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. Както бе посочено многократно, видно и от приложената Заповед за задържане на лице не се установява каква е бала причината жалбоподателя да бъде задържан. Тук е мястото да се посочи, че буди недоумение и друг съществен факт, който се установява в приложените по делото писмени документи. На жалбоподателя му е повдигнато обвинение в лицето на издаденото НП, като се поддържа, че в 06.30 часа на 20.05.2018 г. в с.К.П. противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. В същото време, в Заповедта за задържане на лице е отразено, че на 20.05.2018 г. в 06.00 часа същият е задържан в РУ гр.Р.. Безспорно от така отразеното в тези официални писмени документи се установяват факти, които не могат да съществуват едновременно в обективната действителност. На следващо място, но не и по значение, следва да се подчертае и друг съществен порок в съставения АУАН. В него е извършена поправка, касателно месеца на извършеното деяние, който е станал без в него да вземат участие лицата, подписали акта. Това е в разрез с изискването на чл.84 от ЗАНН, който препраща към нормата на чл.130 от НПК, визиращ че всички поправки, изменения и допълнения трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Това императивно правило е свързано с факта да се удостовери, че поправката се осъществява към момента на съставяне на акта, а не в един последващ момент от неизвестно лице. Това са съществени пороци в административнонаказателната дейност, които водят категорично до отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 88 от 28.09.2018 год. на Началника на РУ гр.Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.