Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.10.2018г. до 31.10.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 251/2018

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Г.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 13.9.2018г.

За РП-Мездра прокурор Евтимов. 

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. П.Ц. от ВрАК.

Свидетели, поредни №№ 5 и 6, редовно призовани, налице.

Свидетел, пореден № 7, редовно призован не се явява.

Свидетел, пореден № 4, редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба, от която става ясно, че не може да се яви в днешното с.з. поради влошено здравословно състояние, налагащо придвижване на лицето с инвалидна количка и чужда помощ. В молбата си Д.П. е изразил позицията си, че поддържа казаното от него при разпита му, проведен на ДП. Към молбата е приложено копие от експертно решение на Обща ТЕЛК гр. Враца при „МБАЛ” АД гр. Враца № 1132/18.03.2008 г., издадено на Д.П., от което става ясно, че същият е със 76% ТНР, изискваща 100% чужда помощ поради наличие на заболяване Артрозна болест и Кокс и Гонартроза – Полиартроза.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите за днешното с.з. писмени доказателства.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите за днешното с.з. писмени доказателства. От името на моя подзащитен предлагам на прокурора да обсъдим възможността за постигане на споразумение за решаване на делото.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката.

ПРОКУРОР: Съгласен съм да обсъдим въпроса за постигане на споразумение със защитата на подсъдимия и моля да ни се даде възможност за това.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки делото да бъде разгледано в днешното с.з. Следва да бъдат приети постъпилите писмени доказателства. Що се касае до възможността страните да постигнат споразумение за решаване на делото, то въпреки обстоятелството, че в предходното с.з. е прието делото да се разгледа по общия ред, законът не предвижда пречки при промяна на позицията на някоя от страните относно реда за разглеждане на делото този въпрос да бъде отново разгледан преди даване ход на същинското съдебно следствие. Ето защо, с оглед изразеното днес волеизявление от страна на подсъдимия, неговия защитник и представителя на прокуратурата, съдът приема, че на същите следва да бъде дадена възможност да постигнат споразумение за решаване на делото и същото за приключи по реда на Глава ХХІХ НПК.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ДАВА възможност на страните да обсъдят възможността за постигане на споразумение за решаване на делото.

С оглед обстоятелството, че делото ще се разгледа по реда на Глава ХХІХ НПК, разпитът на явилите се днес свидетели и вещи лица не е необходим, поради което същите се освобождават от участие в с.з.

ПРЕКЪСВА  с.з. в 11.10 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в 11.40 часа.

ПРОКУРОР: Със служебния защитник на подсъдимия постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид. Моля производството да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. Ц.: С представителя на прокуратурата постигнахме споразумение, което считам, че отговаря на изискванията на закона. Моля да го приемете и да разгледате делото по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм със становището на адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото 1 бр. споразумение за решаване на НОХД № 251/2018 г. по описа на РС-Мездра и 1 бр. декларация, саморъчно подписана от подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Лицето не представя лична карта или друг документ за удостоверяване на самоличност.

АДВ. Ц.: Подсъдимият е лице,което съм защитавал по други дела, както наказателни, така и граждански. Познавам го от много време. Категоричен съм, че подсъдимият е В.Г.М. ***.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителният акт. Има седем дни до днес.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. Ц.: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация, саморъчно подписана от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

РЕШАВАНЕ НА НОХД № 251/2018 год. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГР. МЕЗДРА

                          СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.384 ал.1 от НПК

 

 Днес, 13.09.2018 година в гр. Мездра, обл. Враца се постигна настоящото споразумение между:                                                                                                            

1. ***** – прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и          

2.Адвокат П.Ц. от ВрАК – защитник на В.Г.М., ЕГН ********** ***, които се споразумяха за следното: 

За това, че при условията на опасен рецидив на 24.02.2018 г. в гр. ***** от дома на Д.Р.П. ***, е отнел от владението му, без съгласието му, един брой мобилен телефон марка „Нокия” на стойност 30 лева, собственост на П., с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.

За това престъпление на В.Г.М. се налага наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при строг режим на изтърпяване в затвор, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС.

На подсъдимия В.Г.М. се възлагат направените по делото разноски в размер на 35.19 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                        Служебен защитник:

           /*****/                    /адв. П.Ц./

 

Подсъдим:

           /В.М./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Ц.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** – прокурор при Районна прокуратура град Мездра и адв. П.Ц. от ВрАК, като служебен защитник на подсъдимия В.Г.М. и В.Г.М. ***, ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 251/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият В.Г.М. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на опасен рецидив на 24.02.2018 г. в гр. ***** от дома на Д.Р.П. ***, е отнел от владението му, без съгласието му, един брой мобилен телефон марка „Нокия” на стойност 30 лева, собственост на П., с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.

На подсъдимия В. ГЕРОГИЕВ М. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при строг режим на изтърпяване в затвор, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС.

На подсъдимия В.Г.М. се възлагат направените по делото разноски в размер на 35.19 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 251/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.20 часа.

В законна сила на 13.9.2018г.

2

НОХД No 360/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.К.У.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 25.9.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Л.К.У. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че при условията на повторност на 20.05.2018 година в с. *****, общ. *****, на ул. „*****” № 88 от дома на Ц.В.Д. ***, е отнел от владението на Д. сумата от 4000 лева и фиш от казино за сумата от 2000 лева, собственост на Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот и случая не е маловажен и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – 1 бр. мъжки черен кожен портфейл да бъде унищожен след влизане в сила на присъдата поради липса на стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия Л.К.У. да заплати направени по делото разноски в размер на 110,75 лева в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.


Мотиви от 15.10.2018г.

Подсъдимият Л. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. Мездра по обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 НК, за това, че   при условията на повторност на 20.05.2018 година в с. *****, общ. *****, на ул. „*****” № 88 от дома на Ц.В.Д. ***, е отнел от владението на Д. сумата от 4000 лева и фиш от казино за сумата от 2000 лева, собственост на Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот и случая не е маловажен.

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

               Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед характера на деянието и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на подсъдимия, събрани в хода на наказателното производство, се иска да бъде определено наказание при условията на чл.58а НК в размер около предвидения в закона минимум, който да бъде намелен с една трета, съобразно изискванията на закона, чието изтърпяване да бъде ефективно.  

Защитникът адв. В.З. от ВрАК е изложил становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

В с.з. подсъдимият е изразил съжаление за стореното и моли съда за по-леко наказание.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.05.2018 г. вечерта обвиняемият Л.У. и свидетелят Н.А. - син на жената, с която У. живеел, решили да отидат в казиното в гр. Мездра, за да играят на игралните автомати. Около 22,30 часа те отишли в центъра на с. ***** и там заварили свидетеля Ц.Д. с прякор „Ацата“. Същият бил употребил алкохол. Подсъдимият У. му предложил да отиде с него и с доведения му син до гр. Мездра, за да играят на покер машинките, като си разделят разходите за пътя до гр. Мездра и обратно. Свидетелят Д. се съгласил. Тримата намерили човек, който да ги закара с автомобила си до града. Това бил свидетелят Л.М.А. ***. А. поискал 20 лева за превоза и към 23,30 часа четиримата били в казиното в гр. Мездра. Още преди тръгване подс. Л.У. платил исканите 20 лева за превоза. В казиното играели само У., сина му Н.А. и свидетелят Ц.Д.. На свидетеля Л.А., който не играел на машинките, му направило впечатление, че свидетеля Ц.Д. има много пари в портфейла си. Според свидетеля Ц.П. - крупие в казино „Уйн бет“ гр. Мездра, тримата играещи на машинките печелели и губели пари, като крайния резултат бил следния: подсъдимият У. загубил около 60 лева при играта, като плащал, вадейки дребни банкноти от джобовете си; синът му Н.А. загубил 260 лева, като преди това печелел пари и на крупието направило впечатление, че и той има пари в себе си. С най-много пари първоначално бил пострадалият Ц.Д., като вадел банкноти по 50 лева. Д. спечелил голяма сума пари като краен резултат. Общата сума била 6000 лева, като от казиното му изплатили веднага в брой сумата от 4000 лева, а за останалите 2000 лева му дали „чек“, с който в следващите дни да дойде, за да му бъдат изплатени останалите пари. Според свидетеля Ц.П., когато започнал да печели пари от играта, Ц.Д. давал на подс. У. и свидетеля Н.А. дребни суми на заем, за да играят. Около 01,00 часа на 20.05.2018 г. Д., У.,               Н.А. и Л.А. си тръгнали от казиното. Отвън свидетелят Д. казал, че няма да се прибира с останалите в с. *****, след което се върнал в казиното. Вътре свидетелят казал на крупието – свидетеля П., че се е изплашил да се прибере с такава голяма сума пари /4000 лева/, заедно с останалите трима и за това решил да се прибере по-късно сам с такси. При новата игра крайният резултат бил на нула, тоест свидетелят нито бил спечелил, нито пък загубил от новата игра. Около 02,30 часа Д. помолил свидетеля П. да му извика такси и последния позвънил по телефона на своя познат свидетеля П.П. ***. След около 20 минути той дошъл пред казиното, намиращо се на кръговото кръстовище в гр. Мездра, с личния си автомобил. Когато видял свидетеля Ц.Д., П. разбрал, че го познава, тъй като го е возил и друг път. От приятеля си свидетелят П. разбрал, че Ц.Д. бил спечелил голяма сума пари от играта. Преди да го закара до домът му в с. *****, с автомобила отишли до бензиностанция „Лукойл“ в гр. Мездра, от която свидетелят Д. купил кутия цигари  и я дал на качило се при тях лице, известно с прякора си „Кирчо“. След като го оставили отново пред казиното, Ц.Д. и П.П. заминали за с. *****. Пътували до там около 30-40 минути, като в селото свидетелят Д. напътствал свидетеля П. по кои улици да кара до дома му. Пред дома си свидетелят Д. извадил от джоба на панталона си голяма пачка банкноти от по 20 лева, взел една и с нея платил за услугата на П.. По пътя до с. ***** свидетелят Д. споделил с П., че в казиното е бил заедно с още три момчета от неговото село, но след като спечелил парите, го било страх да се върне с тях в селото, за да не го бият и да му ги вземат. Споделил, че в казиното „пастира на Генчо“ /подс. Л.У./ го е дърпал и му е искал пари. Според свидетеля Ц.П. привечер на 20.05.2018 г. свидетелят Д. дошъл в казиното и въпреки, че не носел „чека“ за спечелената вечерта сума, колежките на свидетеля му изплатили останалите 2000 лева от печалбата, след като проверили в системата на казиното. След като закарал и оставил в центъра на с. ***** подс. У. и свидетеля Н.А., свидетелят Л.А. се прибрал с автомобила в домът си. Подсъдимият и Н.А. се прибрали в дома си заедно. А. легнал в стаята на първия етаж, а У. се качил на втория етаж, където живеел с майката на А.. Свидетеля А. заспал и не знаел какво е станало през нощта. Малко, след като си влязъл в стаята, подсъдимият решил да отиде и обере спечелилия от играта в казиното свидетел Ц.Д.. У. излязъл от стаята си и отишъл пред дома на Д.. Било около 02,30 часа. Подсъдимият се качил на дърво, от което се виждала стаята на Д.. След известно време подсъдимият видял как пристига автомобил и от него слиза свидетелят. После видял как в стаята си Д. пие бира от кутия „кен“ и брои парите си, сложил ги в портфейл и после изгасил лампата. Подсъдимият изчакал известно време и решил да влезе в стаята на свидетеля Д.. Той влязъл в къщата и бутнал вратата на стаята, в която спял Д.. Тя била заключена. Подсъдимият натиснал с рамо и с напън успял да изкърти резето, с което се затваряла вратата. Така и била заварена сутринта - отворена врата, с издаден напред език и резе, като насрещната планка била изкъртена. Бравата била обикновена, а не секретна. Влизайки вътре, подс. У. потърсил портфейла на нощното шкафче, но там го нямало. Огледал се, но не го видял никъде. За това решил да провери под възглавницата на спящия Д.. Напипал портфейла и като го взел излязъл навън. В двора извадил всичките 4000 лева от портфейла, заедно с „чека“ за 2000 лева и като захвърлил празния черен кожен портфейл на земята, си заминал. Под една улична лампа видял, че банкнотите са от по 100, 50 и 20 лева. Там запалил с запалката си „чека“ за сумата от 2000 лева и се прибрал в къщи. На 20.05.2018 г. около обяд подс. Л.У. отишъл до дома на свидетеля Л.А.. Личало, че бил все още повлиян от алкохола. Подсъдимият поискал от свидетеля да го закара отново с автомобила си до казиното в гр. Мездра, като казал, че от работодателя си Т. бил взел заем от 100 лева. У. бил с другия си син Томас, но тъй като имал своя си работа, свидетеля му отказал. След известно време, по-късно през деня, като си свършил работата свидетелят А. се обадил на подсъдимия и го закарал с автомобила си до гр. Мездра. На бензиностанция „Лукойл“ в гр. Мездра У. му дал 20 лева, за да зареди гориво и заминали за казиното. Тъкмо спрели пред него и полицаи от гр. ***** и гр. Мездра арестували подсъдимия. Тогава именно свидетелят Л.А. разбрал, че през нощта някой бил откраднал спечелените от Ц.Д. в казиното пари. При тази проверка обаче У. отрекъл пред органите на МВР да знае нещо за кражбата на парите. На 22.05.2018 г. около 15,00 часа следобед при свидетеля Б.М. дошъл подс. У.. Той поискал да закупи конска каруца на М., като му казал, че ще си купува кон. Двамата спазарили едната от общо три каруци, които имал М., за сумата от 250 лева. подсъдимият платил с пет банкноти от по 50 лева. След три дни У. отново дошъл при свидетеля М. и поискал да закупи младото му конче. М. казал, че цената за животното е 600 лева и не сваля от нея. Подсъдимият броил веднага исканата сумата, като заплатил в банкноти от по 50 лева. На 04.06.2018 г. подс. У. отново отишъл при свидетеля М., като го помолил да дойде с него, за да говорят с човек от селото за продажба на конче. У. предложил на М. да казва, че животното е за него и така да свалят цената, която била 350 лева. Двамата отишли при И.Д. ***. Съгласно уговорката свидетелят М. казал, че купува кончето за себе си и така успял да спазари цена от 280 лева за животното. М. платил с банкноти от по 50 лева и двамата с У. взели кончето, след което си тръгнали. Парите за животното свидетелят бил получил предварително от подсъдимия. В последствие това конче У. подали на малкия си син Томас. На свидетеля М. направило впечатление обстоятелството, че сумите, които У. плащал били веднага и в брой, но въпреки съмнението си, не го попитал откъде са, тъй като знаел, че работи за „богати хора“ в с. *****. За това решил, че парите му са от тях.  В края на месец май 2018 г. около 11,30 часа в дома на свидетеля Б.А. дошъл свидетеля Н.А., чиято майка живеела с подсъдимия.  А. знаел, че свидетеля Б.А. продава кон и искал да го купи. Б.А. му обяснил, че продава кобила, заедно с кончето, която била родила преди дни. Двамата спазарили цена от 1050 лева и Н.А. веднага му предал сумата от 1000 лева. Останали в задължение още 50 лева. Банкнотите, с които Н.А. платил, били от 50 и 20 лева. няколко дни след посещението си в казиното подс. У. бил дал на свидетеля Н.А. сумата от 1050 лева, като го изпратил да купи кон от свидетеля Б.А.. Когато Н.А. довел в къщи закупения кон, подсъдимият казал, че конят остава за него. Няколко дни след това свидетеля А. видял в двора си каруцата, закупена от подсъдимия, както и двете кончета, които бил взел за него и брат му Томас. Подсъдимият не обяснил от къде са парите, с които бил закупил каруцата и животните, а свидетелят Н.А. не проявил интерес, тъй като смятал, че У. ги е взел от работодателите си, които били богати хора. Един от въпросните „богати хора“ – свидетелят Т.П. отглеждал, заедно със семейството си животни, предимно биволи и там като пастир работел подсъдимият. В деня на кражбата П. дал на У. сумата от 100 лева под формата на 5 банкноти по 20 лева и никакви други пари. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц.В.Д., П.М.П., Ц.А.П., Л.М.А., И.Ц.Д., Н.Ц.А., Т.П.П., Б.Б.М. и Б.Б.А., дадени на досъдебното производство на л.20-л.21 и л.67-л.68; л.22-л.23; л.24-л.25; л.26; л.27-л.28; л.29; л.30-л.31, от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съдебното производство, както и от събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.5-л.8/; съдебно-дактилоскопна експертиза /л.32-л.36/; приемо-предавателен протокол за веществени доказателства /л.37/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.57/; справка за съдимост /л.61 от ДП и л.20 от съдебното дело/; характеристика /л.62/; разписка и приемо-предавателен протокол за веществено доказателство /л.71-л.72/; удостоверение по декларирани данни № 5610000307/05.07.2018 г. от Община ***** /л.18 от съдебното дело/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият е извършил престъпление против собствеността – кражба. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 НК.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че У. е отнел с намерение да присвои движими вещи – пари на стойност 4000 лева и фиш от казино за сумата от 2000 лева, собственост на Ц.Д. ***, като е прекъснал фактическата му власт върху тях и е установил своя трайна такава. За целта подсъдимият противозаконно, без съгласието на собственика Д. проникнал в имота на последния, след което отнел черен кожен портфейл, в който се намирали процесните вещи, измъквайки го изпод възглавницата на леглото, в което спял пострадалия. След като установил своята фактическа власт върху процесните пари, У. се разпоредил частично с тях в своя полза, в резултат на което получил облаги, които не му се следвали. Основание за този извод се съдържа в наличната по делото доказателствена маса. На първо място, следва да се има предвид изложеното в показанията на свидетеля Ц.Д., който подробно е описал обстоятелствата, при които се е снабдил с въпросните парични средства и фиш от казино за сумата от 2000 лева, а така също съобщава информация за мястото, където бил сложил въпросните вещи на съхранение. От показанията на същия става ясно, че за да проникне в стаята, в която са били отнетите парични средства, подсъдимият е взломил вратата, като успял с рамо и напън да изкърти резето й, в резултат на което същата не била в състояние да се затваря. В този й вид пострадалият я намерил на следващата сутрин. Твърденията на този свидетел намират опора в останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се вземат предвид данните, съобщени от свидетеля Б.М., Н.А., И.Д., които спомагат да се изясни начина, по който подсъдимият се е разпоредил с отнетите от пострадалия пари, както и облагите, които чрез тях е успял да си набави. Според тази група свидетели У. е закупил с част от процесните пари конска каруца, заедно с три броя кончета и една кобила. Всички свидетели са имали съмнения относно факта, че подсъдимият разполага с парични средства, които не е в състояние да спечели от работата, която вършел като гледач на животни, но същите знаели, че неговите работодатели са състоятелни хора, които вероятно са му дали въпросните пари. По тази причина тези свидетели не са предполагали, че парите са резултат от противоправно деяние. Същевременно следва да се има предвид, че подсъдимият е придружавал пострадалия Д. по време на престоя му в казиното и е бил наясно с факта, че последният е спечелил значителна парична сума като награда. В унисон с показанията на свидетелите са и писмените доказателства по делото, които подкрепят данните, съобщени от свидетелите по отношение начина на проникване в дома на пострадалия.

Анализът на доказателствената маса по делото дава възможност да се приеме, че е налице квалифицираният признак на чл.195 ал.1 т.3 НК. По делото безспорно е установено, че за извършване на кражбата на описаните по-горе вещи подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, като, за да проникне в стаята, в която са се намирали въпросните парични средства, разбивайки за целта с рамо и напън вратата, като по този начин е изкъртил резето на бравата, в резултат на което същата не е била в състояние да се затваря.

От писмените доказателства става ясно, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на повторност и случаят не е маловажен. Това е така, тъй като с присъда по НОХД № 603/2013 г. на РС-Мездра, влязла в сила на 09.03.2013 г. подсъдимият е признат за виновен за деяние, съставляващо престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.194 ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца с тригодишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК. Деянието, предмет на настоящото дело подсъдимият е извършил, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова деяние и преди да е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. При това положение, настоящият състав приема, че са налице условията на чл.195 ал.1 т.7 НК.

От субективна страна Л.У. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасните последици на деянието си и е желаел неговото настъпване.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.

Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.

Признавайки Л.У. съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние  - лице, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и доходи /липсват писмени доказателства за наличие на трудова дейност/, критичното отношение към стореното, указаното в хода на досъдебното производство пълно съдействие на органите по разследването, а като отегчаващи такива – характера на извършеното деяние и степента му на обществена опасност – посегателство върху вещи, частна собственост, размера на причинените вреди, лошите характеристични данни, наличие на предишни осъждания, и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

С настоящата присъда съдът постановява веществените доказателства по делото – 1 бр. мъжки черен кожен портфейл да бъде унищожен след влизане в сила на съдебния акт поради липса на стойност.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, подсъдимият  Л.К.У. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.Враца направени разноски в размер на 110,75 лева.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

В законна сила на 10.10.2018г.

3

НОХД No 483/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Ц.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 1.10.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. В. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: А.Ц.А. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. З.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ НА  ДП № 658 /2018 Г.ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА  ГР.М. СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ- ЧЛ. 357, АЛ.1, Т.4, ВР. С ЧР.381, АЛ.1 от НПК

 

Днес на 01.10.2018 година в гр. М., обл. В.се постигна настоящото споразумение между:

1.Н.К.–  Прокурор при Районна прокуратура гр. М. 

и

                            2. В.З. ***, като договорен    защитник на А.Ц.А. ***, ЕГН- **********, които се споразумяха за следното:

Затова, че А.Ц.А. *** от дома на Х.Н.Х.от с.село в съучастие като съизвършител с непълнолетния С.К.К.от с. В., общ. В.и К.В.К.от с. К.П., общ. Р., е отнел от владението на Х., без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои  5 бр. чували, съдържащи общо 150 кг. овес, собственост на Х.Х., на стойност 54.00 лева, като случаят е маловажен, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати-   престъпление по чл. 197, т.2,  вр.  чл. 194, ал. 3, вр.  вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от  НК.

Наказанието на А.Ц.А.,  се определя при условията на чл.54, ал.1 от НК, като по отношение  на него бъде наложено наказание- ПРОБАЦИЯ- пробационни мерки, както следва:

1. По чл.42а,  ал.3, т.2, във вр. с ал.2 т. 1 и 2 от НК – ДЕВЕТ МЕСЕЦА  задължителна регистрация по настоящ адрес:***  с подпис пред пробационен служител- ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК – ДЕВЕТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Веществени доказателства по делото- НЯМА.

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени.

На обвиняемия А.Ц.А. се възлаган направените по делото разноски в размер на 23.46  лева, които да се заплатят  по сметка на ОД на МВР гр. В..

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

ПРОКУРОР:                  ЗАЩИТНИК:

                    /Н. К./                        /адв. В. З./

 

ОБВИНЯЕМ:

                    /А.А./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., адв. В.З. от ВАК и обвиняемият А.А., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                     О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., адв. В.З. от ВАК и обвиняемият А.А., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Ц.А. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2018 г. в с.К.П., община Р., от дома на Х.Н.Х.от същото село, в съучастие като съизвършител с непълнолетния С.К.К.от с.В., община В.и К.В.К.от с.К.П., община Р., е отнел от владението на Х., без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои 5 броя чували, съдържащи общо 150 кг. овес, собственост на Х.Х., на стойност 54 лева, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл.197 т.2, вр. с чл.194 ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от  НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Ц.А. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕВЕТ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА обвиняемия А.Ц.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 23.46 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия А.Ц.А. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 54/2018 год. на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 483/2018 год. по описа на МРС на основание  чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на наказателното производство по НОХД № 483/2018 год. по описа на МРС делото следва да се ВЪРНЕ на Районна прокуратура гр.М. за произнасяне по отношение на обвиняемия К.В.К.от с.К.П., община Р..

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.50 часа.

В законна сила на 1.10.2018г.

4

НОХД No 381/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.П.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 2.10.2018г.

За РП- Мездра  прокурор К..

Подсъдимият лично и със защитник адв. К. Т., преупъномощена от служебен защитник адв. Г. П. ***.

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

АДВ.Т:Да се даде ход на  разпоредително заседание.

 ПОДС.Т.: Да се даде ход на разпоредително заседание. Ще ползвам преупълномощеният   от  сл. защитник адв. П., защитник  адв. Т., като съм уведомен от съда, че впоследствие  при осъдителна присъда, разходите  за тази защита ще бъдат заплатени от мен. .

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначеният защитник, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. Т….: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Т.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

  Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

  ОПРЕДЕЛИ:

  УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати , не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

Определението  се обяви на страните и подлежи на жалба или протест в 7-дневен срок пред ОС-Враца, относно липса на основания за изменение на МН  и констатациите за липса на  допуснати  отстраними съществени процесуални нарушения.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10,15 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10,30 часа.

АДВ. Т……: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

В.П.Т., ЕГН:**********, роден  на *** ***, обл. Враца, ул. „Витоша” № 14, българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен,  осъждан.

ПОДС. Т.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ.Т…..:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Т.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

За ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НОХД № 381/2018 г. ПО ОПИСА НА РС – МЕЗДРА

 

Днес, на 02.10.2018 год. година в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

                              1.Н. К. Прокурор при Районна прокуратура град Мездра, и

                              2.Адвокат К. Т. от ВАК, преупълномощена от  адв. Г.П. *** – служебен защитник  на подс.В.П.Т. ***, с ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, живущ:***, осъждан, подсъдим по НОХД№381/2018  г. по описа на РС – Мездра, които се споразумяха за следното:

Подс. В.П.Т. ***, се признава за виновен за това, че на 09.11.2017 г. в гр.Мездра на Археологически комплекс „Калето” на моста над р.Искър, е управлявал собствения си мотопед марка „…..”, модел „…..” без регистрационни табели с рама №….., в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед №17-0300-000200/ 03.08.2017 г. на Началник Група при ОДМВР-Враца, РУ-Мездра в сила от 25.08.2017 г.- престъпление по чл.343в ал.3, вр. ал.1 от НК.

               Наказанието В.П.Т. се определя при условията на  чл. 54 НК Лишаване от свобода, за срок от три месеца, при първоначален „строг” режим съгласно чл. 57 ал.1 т.2 б. „в”  ЗИНС и  ГЛОБА   в размер на 200.00 / ДВЕСТА/ лева..

                С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.   

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

1…………………

                              .. К….-прокурор/

 2…………………….

/ адв. К. Т…., защитник на подсъдимия/

 

 3………………………

               /подсъдим – В.Т./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  Н. К….. Прокурор при Районна прокуратура град Мездра, и адв. К…. Т…. от ВАК, преупълномощена от адв. Г.П. ***, като служебен защитник на подс.В.П.Т. ***, с ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, живущ:***, безработен, осъждан, подсъдим по НОХД№381/2018  г. по описа на РС – Мездра,  за това, че  подс. В.П.Т. ***, се признава за виновен за това, че на 09.11.2017 г. в гр.Мездра на Археологически комплекс „Калето” на моста над р.Искър, е управлявал собствения си мотопед марка ……”, модел „Silver Fox” без регистрационни табели с рама №……., в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед №17-0300-000200/ 03.08.2017 г. на Началник Група при ОДМВР-Враца, РУ-Мездра в сила от 25.08.2017 г.- престъпление по чл.343в ал.3, вр. ал.1 от НК.

               Наказанието В.П.Т. се налага при условията на  чл. 54 НК Лишаване от свобода, за срок от ТРИ МЕСЕЦА, при първоначален „строг” режим, съгласно чл. 57 ал.1 т.2 б. „в”  ЗИНС и  ГЛОБА   в размер на 200.00  /ДВЕСТА/ лева..

ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 381/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

 Протокола приключи в 10.45 часа.

В законна сила на 2.10.2018г.

5

АНД No 367/2018

КАТ

Б.Г.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр.Враца, с който на нарушителя Б.Г.Г. ***, в качеството му на представител на „А.” ООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община Т., област П., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50  /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Б.Г.Г. ***, в качеството му на представител на „А.” ООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община Т., област П. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр.В.Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се визира, че атакувания Електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като са изложени подробни съображения, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В.редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 15.04.2016 год. в 15:38 часа в с.Люти дол, община Мездра, ул.”Иван Й.” № 44, служителите на “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В.свидетелите М.Ц. и Я.Й., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснели МПС „Д.” с рег.№ ХХХ, със скорост от 67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В.в отсъствие на свидетелите и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя, в качеството му на представител на „А.” ООД. Двамата свидетели уточняват, че работят по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на двамата свидетели се изчерпват с това да закарат автомобила на мястото, да въведат настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитаните свидетели  М.Ц. и Я.Й., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ., Приложение към Клип № 4924 от 15.04.2016 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 11-12-15 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М” № 4835 от 05.08.2015 год., Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR-1М-515” за дата 15.04.2016 год., Карта на мястото на нарушението с Клип № 4924, радар № 515, Приложение към Клип № 4892, радар № 515 от 15.04.2016 г., представляващ снимка на п.з. Е24, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 18.04.2016 год., Данни от Търговския регистър за Дружество с ограничена отговорност „А.”, Разписка  от 21.05.2018 год., Справка от Началника на  Сектор „ПП” гр.В.към ОД на МВР гр.В.под рег.№ 967000-8718/12.07.2018 год., ведно с Протокол № 9-15-16 от проверката на Мобилна система за видеоконтрол  „ТFR-1М” № 4835 от 25.03.2016 г., извадка от Търговския регистър за „А.” ООД към 15.04.2016 г. и 18.07.2018 г., Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция към ОД на МВР гр.В.под рег.№ 967000-9627/06.06.2018 г., ведно със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и Приложение № 1 към т.1.1 от заповедта.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.05.2018 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство Разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 4924 с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.1 т.2  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в населена място за превишаване от 11 до 20 км/ч, водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза  относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 15.04.2016 год. в 15:38 часа, с техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС “Д.“, с рег.№ ХХХ със скорост от 67 км/ч над максимално разрешената за движение в населено място 50 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 17 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в с.Люти дол, община Мездра, ул.”Иван Й.” № 44, но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В.за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по делото справка на л.17 за регистрация на МПС безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „А.” ООД с.Б., чиито законни представители, съгласно приложените 3 броя справки от Търговския регистър на л.16, л.30 и л.31 от делото са жалбоподателя Б.Г.Г. и Р.Д.Х.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за ангажиране отговорност, съответно на представляващия юридическото лице, собственост на моторното превозно средство или на посоченото от него физическо лице управлявало автомобила. До издаване на електронен фиш на законен представител би се стигнало в случай, че същия не би могъл да посочи физическото лице, управлявало автомобила. Безспорно жалбоподателя се е подписал, но не се е възползвал от възможността в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП да представи пред ОД на МВР гр.В.писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като последния не е посочил лице, на което е предоставил управлението на автомобила правилно е била ангажирана неговата отговорност. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, както бе отбелязано и в по-горните абзаци и към момента на констатиране на нарушението и към настоящия момент „А.” ООД се представлява от управителите Б.Г.Г., който е настоящия жалбоподател по делото и Р.Д.Х., като начина на представляване е поотделно. Съгласно разпоредбата на чл.141 ал.2 от Търговския закон дружеството се представлява от управителя, при няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружествения договор предвижда друго. Както бе отбелязано дружеството се представлява от двамата управители поотделно. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, какъвто в конкретния случай е жалбоподателя или на лицето, посочено от него, на което той е предоставил управлението му. Тази разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице като нарушител, респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В електронния фиш, предмет на настоящето дело са вписани данните на търговското дружество, включително и идентификацията му чрез ЕИК, като е отбелязано името на управителя и също е посочено, че той като физическо лице е административнонаказателно отговорен. На следващо място следва да се посочи, че електронния фиш е изпратен именно на адреса на съответното дружество, чрез неговия управител, какъвто се явява жалбоподателя, като същият не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 , вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП.

        Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар № 515 клип № 4924, т.е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В.са представили Протокол № 9-15-16/25.03.2016 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 515-07 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Безспорно установено е, че на 15.04.2016 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 50 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 50 км/ч, установена – 67 км/ч и превишение на разрешената скорост с 17 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост автомобила е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М 515, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 9-15-16/25.03.2016 г., приложен като доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор, разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси – четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП,която вече е отменена ,но действаща към момента на извършване на нарушението, към което изискване акцентира и задължителното за прилагане Тълкувателно решение №  1 от 26.02.2014 г. на ВАС. От приложените на л.14 четири фотоснимки се установява, че  преди мястото на засичане и измерване на скоростта на движение от автоматизираното техническо средство е бил поставен пътен знак Е24, уведомяващ водачите на МПС, че предстои място за контрол с мобилно автоматизирано техническо средство, с което са спазени изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор М.Ц. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от 18.04.2016 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

За правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отбележи, че що се отнася до табелата, сигнализираща извършването на видеонаблюдение, нормативно не съществуват конкретни параметри за отстояние на същата от системата за видеоконтрол. Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата поставя следното изискване: Пътният знак Е24 да се постави преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му да се документира със снимка. Съдебният състав не възприема така направените възражения на жалбоподателя, като намира за безспорно установено, че системата за видеоконтрол е позиционирана, съобразно посоката на движение и заснема автомобилите, съобразно предварително направена настройка. Въведените ограничения и работен режим са криптирани и вградени в доказателствения материал. По този начин се изключва възможността отчетената скорост да е на друго МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр.В.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

6

НОХД No 421/2018

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Б.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 4.10.2018г.

и на основание чл.  305 ал.5 пр.3 НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

    

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Б.Д., ЕГН:**********, роден на  *** ***,  българин, български гражданин,  не женен, средно образование, безработен, не осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2018 г. около 16.04 ч. в с.Долна Кремена, общ.Мездра, на ул.“…..“, пред дом № 25, е управлявал собственото си моторно превозно средство – мотопед, марка „….“, модел „“, с номер на рама …….., без регистрационен номер, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), с което е   осъществил привилегирования  състава на  чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА Г.Б.Д.  на основание чл.305 ал.5 пр.3 НПК от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, като на основание чл.78а ал.1 НК му НАЛАГА  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.

ОСЪЖДА Г.Б.Д.  да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 17.90 лева , като разноски  в ДП,  за фотоалбум.

     ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 12.11.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен срещу Г.Б.Д. – роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, със средно образование, не е женен, не работи, не осъждан, с

ЕГН **********

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 02.08.2018 г. около 16.04 ч. в с.Долна Кремена, общ.Мездра, на ул.“Христо Смирненски“, пред дом № 25, е управлявал собственото си моторно превозно средство – мотопед, марка „Malaguti“, модел „ZJM 39/D“, с номер на рама ZJM3940598, без регистрационен номер, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) – престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

В СЗ  от 04.10.2018 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на 78а НК поради наличните предпоставки за това-чисто съдебно минало , липса на съставомерни имуществени вреди и предвидено наказание за умишлено извършено престъпление в размер на една година ЛС или глоба от 500 до 1000 лв .

Подсъдимият и защитникът адв.Д.С. споделят доводите на прокурора.

    Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимият    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимия   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

    По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

   Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят. Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

      Подсъдимият Г.Б.Д. ***, закупил мотопед, марка „Malaguti“, модел „ZJM 39/D“, с номер на рама ZJM3940598. Мотопеда нямал поставена регистрационна табела. Тъй като подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на МПС, и не разполагал с документи за закупения мотопед, решил да не регистрира същия. Мотопеда подлежал на регистрация по реда на Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). На 02.08.2018 г. след обяд подсъдимият  се возел с посоченото моторно превозно средство в с.Долна Кремена, общ.Мездра. По същото време полицейски автомобил на РУ МВР гр.Мездра извършвал обход в селата около гр.Мездра. Около 16.00 часа полицейските служители се намирали на ул.“Христо Смирненски“, пред дом № 25 в с.Долна Кремена. Около 16.04 часа по улицата се задал мотопед, чиито водач нямал поставена каска. Полицейските служители разпознали подсъдимия  Г.Д. ***. Подали му сигнал да спре. При проверката било установено, че водача действително е лицето Г.Б.Д.. Същият не притежавал свидетелство за управление на МПС. Управлявания от него мотопед нямал поставена отзад регистрационна табела. Направили справка по рамата на мотопеда и установили, че няма регистрирано моторно превозно средство с такава рама.

    Разпитан в хода на досъдебното производство , в съдебна фаза в качеството му на подсъдим Г.Д. признава вината си, и дава кратки обяснения за деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните на фаза ДП доказателства,преценени и приобщени по реда на чл. 372 и 373 НПК : показанията на очевидците св.К.Н. /л.13/; св.С.С. /л.14/; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /л.8-12/; справка за наличие на регистрирани МПС на името на обвиняемия /л.16/; копие на АУАН от 02.08.2018 г. /л.17/; справка за нарушения по ЗДвП /л.18/; справка за наличие на регистрирано МПС с № на рама на инкриминираното средство /л.19/; справка от Агенция по вписванията /л.22/; характеристични данни /л.24/; справка за съдимост /л.25/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.28/. Всички гласни и писмени доказателства са последователни , хронологични, при взаимовръзка между тях явяващи се  обективни  и еднородни в насока подкрепа на обвинението и не го разколебават дори в минимална степен .

Самият подсъдим се признава за виновен и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената съвкупност  по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

    От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия Г.Б.Д. ***, е извършил престъпление по транспорта. На 02.08.2018 г. около 16.04 ч. в с.Долна Кремена, общ.Мездра, на ул.“Христо Смирненски“, пред дом № 25, е управлявал собственото си моторно превозно средство – мотопед, марка „Malaguti“, модел „ZJM 39/D“, с номер на рама ZJM3940598, без регистрационен номер, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на чл.140 от ЗДвП и Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). Разпоредбата на чл.140 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна разпоредбата на чл.10 от цитираната по-горе Наредба № І – 45/24.03.2000 г. /наричана за по-кратко надолу Наредбата/, предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата размерите, шрифта, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 г. на Съвета от 03.11.1998 г. Според  ал.7 на цитирания чл.10 от Наредбата, на мотоциклетите, мотопедите, и ремаркетата, табела с регистрационен номер се поставя само отзад. Обв.Д. е действал умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

 Подсъдимият  Г.Б.Д. е роден на *** ***, общ.Мездра. Със средно образование е. Не е женен. Не работи. Не осъждан. Освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, но реабилитиран на 31.10.2017 г. съобразно данните на л.17 от делото за изпълнено наказание „ Обществено порицание“ на 31.10.2016 г. по АНД № 348/16 г. при липса на други осъждания , поради което е налице реабилитация по право на основание чл.86 ал.1 т.3 НК   . Не се ползва с добро име сред жителите на селото. С нарушения по ЗДвП.

  Самопризнанията и чистото съдебно минало са смекчаващи отговорността му обстоятелства, а лошите характеристични данни и нарушенията по ЗДвП, извършени още като непълнолетен  – отегчаващи такива.

  Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият   е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

     За това престъпление НК предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до една година или глоба от  500 лв. до 1000 лв.. Обвиняемият  не е осъждан. По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК-лицето е реабилитирано към момента на деянието 02.08.2018 г.  . От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание след като подсъдимият бъде признат за виновен по предявеното обвинение – основание по чл. 305 ал.5 пр.3 НК вр.чл. 78а ал.1 от НК,при което се налага глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца и липса на доходи .  Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      Разноски по делото в размер на 17,90   лв. за фотоалбум бяха възложени в тежест на виновното лице на основание  чл.189 ал.3 НПК .

                   ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

                   Воден от изложените мотиви , съдът постанови   присъдата си.

В законна сила на 20.10.2018г.

7

НОХД No 486/2018

Състави на придобиване и държане на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.Г.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 4.10.2018г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за  решаване на наказателното производство, на основание чл.381 и сл. НПК по ДП № 285/2018 г. по описа на РУ ***** /ДП № 1548/2018 г. на РП *****/ и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

М.Г.И. - роден на *** ***, с постоянна адресна регистрация гр. *****, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Поддържам постигнатото със защитата на обвиняемия споразумение, което е представено в писмен вид. В него са уточнени всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е  представено. Искания за промени в съдържанието му няма да правя.

АДВ. П.: С прокуратурата сме постигнали споразумение. Моля да го впишете в протокола, което моля да впишете във вида, в който сме го представили. Искания за промени в съдържанието му няма да правим.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

на основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 285/2018 г. по описа на РУ ***** 

/ДП № 1548/2018 г. на РП *****/ 

 

Днес на 28.09.2018 година в гр. ***** между:

 

1. *****– прокурор при Районна прокуратура гр. ***** и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. М.Г.И., ЕГН **********, пост. Адрес: ***, български гражданин, със средно образование, осъждан

Със споразумението страните постигат съгласие, че обв. М.Г.И., ЕГН **********, пост. Адрес: ***, български гражданин, със средно образование, осъждан

се признава за ВИНОВЕН за това, че на 28.08.2018 г. в собствения си дом, находящ се в с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № 3, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал високорисково наркотично вещество – канабис /Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, с нетно тегло 2,066 грама със съдържание наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,0% на стойност 12,40 лева по цени за пласмент на улицата и случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

На обвиняемия М.Г.И., ЕГН ********** при условията на чл.54 ал.1 НК се определи наказание: ГЛОБА в размер на 800 лева.

На обвиняемия М.Г.И., ЕГН ********** се възлагат направените в производството разноски: 97,06 лева /изготвяне фотоалбуми и заключение СФХЕ/, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОДМВР гр. *****.

На основание чл.354а ал.6 НК предмета на престъплението – канабис с нетно тегло 1,936 грама /остатък от изготвената ФХЕ, предаден на ЗМУ/, се отнема в полза на Държавата, а след приключване на производството да бъде унищожено.

Веществени доказателства: 1 бр. хартиен плик, съдържащ опаковки от изготвената ФХЕ, след приключване на производството да бъдат унищожени.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                     Защитник:            

                              /***** *****/      /адв. Г.П./

 

               Обвиняем:

                              /М.И./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между *****– прокурор при Районна прокуратура – ***** и поддържано в днешното с.з. от ***** ***** – прокурор в същата прокуратура, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на М.Г.И. и М.Г.И., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 486/2018 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият М.Г.И., ЕГН **********, ВИНОВНО на 28.08.2018 г. в собствения си дом, находящ се в с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № 3, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал високорисково наркотично вещество – канабис /Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, с нетно тегло 2,066 грама със съдържание наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,0% на стойност 12,40 лева по цени за пласмент на улицата и случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК.

На обвиняемия М.Г.И. при условията на чл.54 ал.1 НК се ОПРЕДЕЛИ наказание ГЛОБА в размер на 800 /ОСЕМСТОТИН/ ЛЕВА.

На обвиняемия М.Г.И. се възлагат направените в производството разноски в размер на 97,06 лева /изготвяне фотоалбуми и заключение СФХЕ/, в полза на Държавата, вносими по сметка на ОДМВР гр. *****.

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НК, в полза на Държавата предмета на престъплението – канабис с нетно тегло 1,936 грама /остатък от изготвената ФХЕ, предаден на ЗМУ, а след приключване на производството да бъде унищожено.

Веществени доказателства: 1 бр. хартиен плик, съдържащ опаковки от изготвената ФХЕ, след приключване на производството да бъдат унищожени.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 486/2018 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.15 часа.

В законна сила на 4.10.2018г.

8

АНД No 414/2018

КАТ

В.В.С.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 5.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                       Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000233/25.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр., в частта  по т.4, с което на нарушителя В.В.С. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000233/25.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., в частта  по т.2, с което на нарушителя В.В.С. ***, за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 120 /СТО И ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000233/25.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., в частта  по т.1, с което на нарушителя В.В.С. ***, на основание чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 30 /ТРИДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и в частта по т.3, където на основание  чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

В.В.С. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000233/25.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.П.от ВАК. Последният взема становище, че следва да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Изложени са доводи, които ще бъдат подложени на коментар в по-долните абзаци. Алтернативно се моли, че по отношение констатираното нарушение по чл.103 от ЗДвП, с оглед постигане целите на наказанието, следва да бъде реализирана една административнонаказателно отговорност в по-ниски граници, като бъде намалено наказанието в неговите кумулативно предвидени санкции.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от приложеното в оригинал Наказателно постановление, същото е връчено лично на жалбоподателя на 27.07.2018 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 31.07.2018 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 238/25.04.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 22.04.2018 год. около 22.45 часа в с.Р., на ул.”С.” срещу № 7 е управлявал лек автомобил „О.А. с рег.№ ХХХ, собственост на П.С.от гр.В., като водача е управлявал без да притежава СУМПС, след влязло в сила НП на дата 22.01.2018 г. На следващо място водача е управлявал МПС, след служебно прекратена регистрация на 24.01.2017 г. и при подаден сигнал със „стоп-палка” по образец не спира плавно в дясната част на пътното платно, а продължава движението си в посока на главен път Е-79. Констатирано е, че водача управлява МПС със спукано предно панорамно стъкло, не е с поставен обезопасителен колан по време на движение, при наличие на оборудван такъв в автомобила, като при съставяне на акта водача не е представил и СРМПС част 2-ра. С това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП; чл.140 ал.1 от ЗДвП; чл.103 от ЗДвП; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.137А ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, като административнонаказващия орган не е наложил наказание по отношение на констатираните нарушения по чл.150 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000233/25.05.2018 г., АУАН № 238/25.04.2018 г., Докладна записка под рег.№ 300р-4858/23.04.2018 г., Справка под рег.№ 300р-5404/03.05.2018 г., Обяснения от жалбоподателя, Декларация от 25.04.2018 г. за предоставяне на информация по извършено нарушение по ЗДвП във връзка с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, Прекратяване на регистрация без Гражданска отговорност, относно МПС с рег.№ ХХХ, Справка за нарушител/водач и Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно са разпитани свидетелите Г.Г. и И.И., като първият от тях работи като мл.автоконтрольор към РУ гр.М. и е актосъставител, а вторият работи като инспектор икономическа полиция към РУ гр.М. и е съответно свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 22.04.2018 г. около 22.45 часа последните са се намирали в с.Р., на ул.”С.” срещу № 7 и са изпълнявали служебните си задължения като служители в РУ гр.М., осъществяващи пътен контрол. В посочения час откъм с.Л.Б.се задал лек автомобил, с посочения регистрационен номер в акта, като свидетеля Г.Г. подал сигнал за спиране със „стоп-палка”. Водачът на лекия автомобил не спрял, а продължил движението си в посока гр.М.. Свидетелите предприели проследяване на лекия автомобил, като в отсечката преди Бензиностанция „П.” служебния автомобил се успоредил с автомобила, управляван от жалбоподателя. Това дало възможност на свидетелите Г.Г. и И.И. да възприемат кой е водача на управляваното МПС, както и да отправят непрекъснато знаци на водача да спре. Такова спиране не било предприето от жалбоподателя, а същият се отправил в посока с.Крета, където вече автомобила бил загубен от полезрението на служителите на полицията. Процесният акт е съставен на 25.04.2018 г. в присъствието на жалбоподателя и свидетелите. На 22.04.2018 г. е изготвена Докладна записка от актосъставителя – свидетеля Г.Г., където надлежно е описана така възприетата в по-горните абзаци фактическа обстановка, която е послужила за основание на жалбоподателя да бъде съставен процесния акт. В тази насока е и Справка под рег.№ 300р-5404/03.05.2018 г., като видно от  отразеното в нея безспорно е установено, че лекия автомобил „О.А. с рег.№ ХХХ е ползван именно от жалбоподателя. В тази насока са и обясненията на самия жалбоподател и попълнената от него саморъчно Декларация на 25.04.2018 г., от които по безспорен начин се установява, че на 22.04.2018 г. именно последният е управлявал процесния лек автомобил. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са категорични, че именно жалбоподателя е лицето, което те са възприели като нарушител на 22.04.2018 г. и именно това е лицето, което не е спряло на подадения сигнал и който не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движението на лекия автомобил, при положение, че последния е бил оборудван с такъв. Безспорно по делото е установено, че участъкът, в който е бил позициониран служебния автомобил е бил осветен и се намира на главната улица в с.Р., в близост до кметството. Безспорно установено е, че когато жалбоподателя не е спрял и свидетелите са потеглили със служебния автомобил след него са имали визуален поглед и много добре са го  и видяли. Също безспорен факт по делото е, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието на акта, подписал го е и съответно му е  бил връчен препис от последния. При връчване на акта жалбоподателя е изразил своето съжаление за допуснатите от него нарушения, което също е индиция, че последния приема така отразеното в акта, което е подкрепено и от неговите обяснения и от приложената по делото декларация. От така приложените по делото доказателства и от така вписаното в акта, респективно в НП се установява, че част от нарушенията, вписани в акта са констатирани на 22.04.2018 г. и част от тях на 25.04.2018 г., когато е съставен процесния акт на жалбоподателя. Безспорно констатираните нарушения на 22.04.2018 г. са тези по чл.103 от ЗДвП и чл.137А ал.1 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателя не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролния орган и че не използва обезопасителен колан, с който МПС-то е било оборудвано. Останалите нарушения, вписани в акта и в НП са констатирани на 25.04.2018 г., т.е. жалбоподателя не може да носи административнонаказателна отговорност за тези нарушения, които не са били констатирани на 22.04.2018 г. В по-долните абзаци обект на обсъждане ще бъдат тези нарушения, които не са установени по надлежния ред и водят до отмяна на НП в тези му части.

Съдебният състав намира, че не са допуснати нарушения на императивните законови разпоредби при установяване на административното нарушение, като акта и Наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазен е срокът за съставяне на акта по чл.34 ал.1 изр.второ от ЗАНН. Извършителят е установен от контролните органи след представяне на Декларацията му като лице, управлявало автомобила на датата, в която е констатирано нарушението. Акта е съставен в рамките на 3-месечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. Не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, както и не е накърнено правото на защита на санкционираното лице. В акта и издаденото, въз основа на него Наказателно постановление достатъчно ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна, са посочени предпоставките  и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. От приложената по делото Заповед под № 8121з-515/14.05.2018 г. год. на Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се определя материално-правната компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

В производството жалбоподателя не обори доказателствената сила на акта, чрез представяне на доказателства, които биха навели съда на различни констатации от тези, отразени в акта, а от там и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган. В съставеният Акт за установяване на административно нарушение от 25.04.2018 год. са отразени действителните факти и обстоятелства, относно така констатираните нарушения. Правната квалификация по чл.137а ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Отбелязването в Наказателното постановление, че управляваното от жалбоподателя МПС е било лек автомобил, сочи, че същото е от категория М 1 съгласно чл.149 ал.1 т.2 б.”а” от ЗДвП. От показанията на свидетелите Г. и И. по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано. Показанията на посочените свидетели изцяло кореспондират помежду си и липсват доказателства, които да ги опровергават. Настоящият съдебен състав намира, че е безспорно доказано, че с поведението си жалбоподателя е нарушил изискването на чл.137а ал.1 пр.първо от ЗДвП когато са в движение водачите на МПС от категория М 1 да използват обезопасителни колани. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, който за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан предвижда наказание глоба в размер на 50 лева. Размерът на наказанието е правилно определен от наказващия орган, Не се установи в случая да е било налице някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП. Законодателят не е предвидил в посочената разпоредба минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващият орган възможността за преценка при определяне на размера на наказанието. Следователно административнонаказващият орган ще наложи посоченото наказание в законоустановения му фиксиран размер.

Служителите на реда са били на осветен участък на пътя и по ясен и категоричен начин са подали сигнал със Стоп-палка. Съгласно разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП, в която изрично се отбелязва, че при спиране на МПС за проверка или за оказване на съдействие, контролните органи подават своевременно ясен сигнал със Стоп-палка. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че такъв сигнал е подаден в участък, който е бил добре осветен. Настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателя в качеството на водач на лекия автомобил е възприел така подадените сигнали, в зависимост от разстоянието, на което се е намирал, което не е било голямо, а на следващо място следва да се отчете и височината на превозното средство, която също е давала възможност да се възприеме сигнала.. Същия е бил непосредствено свързан с преди това подадения ясен сигнал със Стоп-палка. От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил състава на чл.103 от ЗДвП, за което основателно е бил санкциониран по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. При определяне обаче размера на наказанието административнонаказващия орган е следвало да има впредвид целите на наказанието, които са определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН. В посочената разпоредба следва да бъдат отчитани както тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а така също и обществената опасност на този вид нарушения. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките, посочени в правната норма, съобразени с извършеното деяние от нарушителя. Това означава, че всяко наказание трябва да бъде определено конкретно и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са го довели до извършване на нарушението. Както вече бе коментирано, безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение. Прави обаче впечатление, че при определяне на наказанието не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а именно, съдействието, което е оказал впоследствие за разкриване на обективната истина, съответно трябва да се отчете младостта му. Съдът намира, че така определеното наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е завишено, тъй като както глобата, така и лишаването от право да управлява МПС са наложени в техния максимално предвиден размер. Съдебният състав намира, че едно наказание около средния размер би изпълнило целите на наказанието, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и по този начин да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани, както е изричната воля на чл.12 от ЗАНН. Ето защо, настоящия съдебен състав измени Наказателното постановление в частта му по т.2, като намали размера на наказанието Лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца, а размерът на наказанието глоба от 200 лева на 120 лева. В останалата си част по т.4 Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно и именно по т.4 настоящия съдебен състав потвърди Наказателното постановление, касаещо наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева, който е и фиксиран в закона.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета като доказателство по делото Справка за нарушител/водач се явява системен нарушител на закона.

Като незаконосъобразно и неправилно издадено се явява атакуваното НП по т.1 и т.3, касателно констатирани нарушения по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че част от констатираните нарушения не са били констатирани на 22.04.2018 г., а едва на 25.04.2018 г., когато е съставен акта. Това е надлежно отразено и при съставения акт, а именно, че водача, респективно жалбоподателя на 25.04.2018 г. не е представил СРМПС част 2-ра. Такова нарушение не може да му бъде вменено, тъй като последното не е било констатирано към 22.04.2018 г., когато жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил. По отношение на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да се посочи, че това нарушение също не е констатирано на 22.04.2018 г., а именно че жалбоподателя управлява МПС с незначителна техническа неизправност на ППС, изразяваща се в спукано предно панорамно стъкло, тъй като това е констатирано на 25.04.2018 г.  Следващ аргумент да се приеме, че НП е незаконосъобразно и неправилно по т.1  е и правния аргумент, че с изменението на ЗДвП в сила от 20.05.2018 г. е отменена санкционната норма на чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и констатирани нарушения по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП не се санкционират като не се налагат административни наказания.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

9

НОХД No 380/2017

Измама

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.И.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 9.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.И.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер, женен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2015 г. в гр. Мездра с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц.М.И. и Н.И.И.,*** и с това им е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева, и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия С.И.М. да заплати на Н.И.И., Л.Н.И. и П.Н.И. – Ш.,*** сумата от 3500 (ТРИ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 23.10.2015 година до окончателното изплащане на сумата, ведно с направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.  

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК, веществените доказателства по делото – 1 бр. CD-R (700 МБ) с надпис „2015_11_03_17_11 0888338487_Out_lock.3gr“ да остане приложен по делото след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимият С.И.М. да заплати направени по делото разноски в полза на НИКК МВР гр. София в размер на 118,63 лева, както и Държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 140 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 25.1.2019г.

Подсъдимият С.И.М. *** е предаден на съд по повдигнато от Мездренска районна прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК, за това, че на 23.10.2015 г. в гр. Мездра с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц.М.И. и Н.И.И.,*** и с това им е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева.

По делото е подаден и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалите Н.И. и Ц.И.,*** против подсъдимия С.М. за сумата от 3 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от деяние, извършено от М. като престъпление по чл.209 ал.1 НК, ведно със законната лихва, начиная от 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с реализираните в рамките на съдебното производство разноски. На основание чл.76 и чл.84 НПК Н.И. и Ц.И. са конституирани като частни обвинители и граждански ищец в наказателния процес. Поради настъпила смърт на Ц.И. с протоколно определение от с.з., проведено на 09.10.2018 г., като частни обвинители и граждански ищци, на основание чл.76 и чл.84 ал.1 НПК, са били конституирани нейните наследници Л.И. и П.И. – Ш..

В съдебно заседание подсъдимият М. е отказал, както да даде обяснения, така и да отговаря на въпроси. Същият е заявил, че е наясно с възведеното спрямо него обвинение и с предявения граждански иск от пострадалите Ц. и Н. Иванови.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт и след цялостен анализ на наличните доказателствени източници по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до извода, че подсъдимият виновно е извършил деянието, за което е предаден на съд. На база данните за личността на М., включително характера на деянието и степента му на обществена опасност, се иска на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около средния, предвиден в закона за това престъпление, като същото бъде отложено за изпълнение по реда на чл.66 ал.1 НК.

Частните обвинители Н.И., Л.И. и П.И. – Ш. са изразили становища, еднакви с представителя на прокуратурата.

Повереникът им адв. К.Т. от ВрАК счита, че преценени в цялост доказателствените източници подкрепят тезата на прокуратурата, според която подсъдимият е извършил умишлено деяние, съставляващо престъпление по чл.209 ал.1 НК. По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил съсобствен като част от наследниците са били М. и пострадалите Ц. и Н. Иванови. Получавайки тяхното съгласие, както за продажба на недвижимия имот в с. Камено поле, така и за уговорената с купувача П. цена, подсъдимият е предприел всички действия до финализиране на покупко-продажбата в нотариалната кантора на свидетелката Х.А.. Според повереника са налице категорични гласни доказателства, че сумата от 7000 лева, каквато е била действителната продажна цена на имота, е била получена лично от подсъдимия в кантората на нотариус А. от свидетелката П., като тези пари нито са предавани на свидетелката Николина М., нито пък свидетелката Ц.И. е получавала от М. дължимата й се част от тях в размер на 3500 лева пред нотариалната кантора или в по-късен момент. Според представителя на частното обвинение промяната в позицията на подсъдимия през време на целия наказателен процес говори категорично, че същият не е имал намерение да заплати на своите роднини Ц. и Н. Иванови дължимата се част от продажната цена на общия им имот в с. Камено поле, като обаче умело ги е въвел в заблуда, че ще стори това и е поддържал същата, включително на датата, на която е извършена покупко-продажбата – 23.10.2015 г. Повереникът е солидарен с участващия по делото прокурор по отношение вида и размера на наказанието, включително с предложението за прилагане на чл.66 ал.1 НК, като по отношение на гражданския иск желае същият да бъде изцяло уважен, като бъдат заплатени и реализираните в хода на процеса разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. Виолетка Ф. от ВрАК счита, че  М. следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства не подкрепят о категоричен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. В същата прокуратурата недостатъчно прецизно е обосновала признаците на престъплението „измама“, както от обективна, така и от субективна страни, като е използвала изразите: “След като се консултирал с останалите собственици, М. получил тяхното съгласие за продажба. Свидетелите били мотивирани от обстоятелството, че съобразно своя дял следва да получат половината от продажната цена“. На тази база защитникът приема, че не става достатъчно ясно как и по какъв начин подсъдимият е бил мотивирал пострадалите и как те са очаквали да получат своя дял от продажбата на имота. Отделно от това, събраните в хода на производството доказателства не сочат по категоричен начин наличие на виновно поведение у М.. В тази връзка се има предвид запис на разговор между подсъдимият и свидетелката Ц., изготвен с помощта на мобилен телефонен апарат, който в последствие е бил обект на изследване от аудио-техническа експертиза, чието заключение е било приобщено като част от доказателствата. Както на ДП, така и в съдебното производство защитата застъпва становището, че въпросният запис не е иззет съобразно правилата на НПК и при това положение не може да бъде разглеждан като годно доказателство. Въпреки това прокуратурата се е позовала на неговото съдържание. На следващо място, както държавното, така и частното обвинение, не са успели да докажат пред съда как и с какво подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите, което, според защитата, е съществено нарушение, тъй като при това положение липсват доказателства, касателно обективната страна на престъплението. Въз основа на така наведените доводи се иска подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и изложеното в обясненията на подсъдимия, прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.И.М. и свидетелите А.Г.М. - негова съпруга, Н.М.М. – съпруга на покойния му брат и И.М.И. - дъщеря на Н. М., както и частните обвинители Н.И.И. и Ц.М.И., били съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Камено поле на ул. „Н. Вапцаров“ № 5, представляващ поземлен имот - къща с дворно място с пл. № 557, квартал 41 в с. Камено поле, общ. Роман. Частните обвинители като съпрузи притежавали общо ½ идеална част от имота, а подсъдимият като племенник на частната обвинителка, заедно с останалите посочени по-горе свидетели – другата ½ идеална част от имота. Свидетелката В.И.П. проявила интерес да закупи имота. Същият не се ползвал активно от неговите собственици. За целта тя установила контакт с М. и уговорила с него като цена на сделката сумата от 7000 лева. От своя страна подсъдимият уведомил останалите съсобственици за възможността да продадат имота в с. Камено поле, както и за цената, която могат да получат. Всички те, включително и частните обвинители дали своето съгласие за продажбата на имота и за цената по сделката. От своя страна свидетелите Н. и Ц. Иванови знаели, че съобразно своя дял следва да получат половината от продажната цена, т.е. 3500 лева. Те имали голямо доверие на подсъдимия, с когото до момента били в много добри отношения. М. подписал пълномощно, с което упълномощил свидетелката П. да осигури всички необходими документи, свързани с покупко-продажбата. Съобразно създадената организация, сделката следвало да се изповяда в 10.00 часа на 23.10.2015 г. в гр. Мездра в кантората на нотариус Х.А.. Около 09.00 часа подсъдимият пристигнал пред дома на частните обвинители с автомобил. Освен него, в колата били съпругата му - свидетелката А.М., съпругата на покойния му брат – свидетелката Николина М., както и дъщерята на последната – свидетелката Ина И.. Съпрузите Иванови били в апартамента си, заедно със своята дъщеря – свидетелката Л.И.. По нейна молба М. закарал с автомобила си до нотариалната кантора частната обвинителка Цв. И., тъй като била трудно подвижна. Частният обвинител Н.И. отишъл пеша до там, придружен от дъщеря си. Поради обективни причини изповядването на сделката се забавило и било осъществено едва към 11.20 часа. В кантората на свидетелката Х.А. се намирали купувачът на имота – свидетелката В.П., подсъдимият, частните обвинители Ц. и Н. Иванови, както и свидетелите А.М., Н.М. и Ина И.. В помещението присъствала и свидетелката Л.И.. В качеството си на нотариус свидетелката А. прочела нотариалният акт, в който като продажна цена била вписана сумата от 3 810 лева. Това била стойността на имота по данъчната му оценка, която, съгласно установената в подобни случаи практика, страните посочвали като цена при покупко-продажба. В документа било изрично отбелязано, че въпросната сума е действително договорената цена, която е изплатена изцяло и в брой на продавачите от купувача. След като нотариалният акт бил прочетен, се пристъпило към полагане на подписи от страна на продавачите и купувача. Тъй като била с малко дете, първа се подписала в документа свидетелката Ина И., след което същата напуснала кабинета на нотариуса. След нея подписи положили и останалите продавачи. След като се подписала, в присъствието на всички страни по сделката и на нотариуса А., свидетелката П. извадила договорената и дължима в действителност сума от 7000 лева и ги предала на подсъдимия, като го приканила да преброи парите. М. заявил, че това ще бъде сторено по-късно, след което взел сумата и я прибрал. След като приключили, продавачите излезли от офиса на нотариуса, а свидетелката П. останала там, за да договори други сделки със свидетелката А.. Отвън М. заявил, че действително е получил сумата от 7000 лева според първоначалната уговорка и започнал да подканя частните обвинители Н. и Ц. Иванови да побързат, защото трябвало да ги закара до дома им, а след това да се върне в нотариалната кантора, където имал други ангажименти. След като откарал пред дома им свидетелите Н.Ц. и Л. Иванови, М. им заявил, че ще се върне при тях по-късно, за да поделят получената сума от продажбата на имота. Междувременно в апартамента била пристигнала другата дъщеря на съпрузите Иванови – свидетелката П.Н.И. – Ш., която живеела в гр. Цариброд, Република Сърбия, но често посещавала родителите си. Подсъдимият се върнал при роднините си към 14.00 часа, като дошъл в дома им, заедно със свидетелката Николина М.. Частните обвинители Ц. и Н. Иванови, заедно със своите дъщери очаквали да получат полагащият се дял от парите от продажбата на съсобствения имот в с. Камено поле. Вместо да стори това, подсъдимият заявил, че преди 30 години свидетелката Ц.И. е получила от своята майка цялата сума от 7000 лева от продажбата на друг имот, с което е бил пренебрегнат неговия баща – брат на И.. Частната обвинителка заявила, че действително е получила от майка си цялата сума от продажбата на имот, но това е било по желание на родителката. Освен това, по своя инициатива И. предоставила на своя брат сумата от 2000 лева,  тъй като двамата винаги са били в отлични отношения и тя не желаела той да се чувства ощетен. От своя страна частният обвинител И. бил категоричен, че никой от роднините не е ощетен, тъй като през 2002 г. при делбата на наследствените недвижими имоти подсъдимият и покойният му брат били получили 22,5 декара земеделска земя на територията на община Роман. Първоначално М. отрекъл това, а после заявил, че ще отиде до Общинската администрация в гр. Роман, за да провери дали това в действителност е така, след което си тръгнал без да остави никакви пари. Разтревожен от поведението му, частният обвинител И., придружен от свидетелката И.-Ш. се върнал в нотариалната кантора. Там се срещнал със свидетелката А. и подробно й разказал за възникналия проблем, като й заявил, че при необходимост ще я посочи като свидетел. Пред кантората И. и Ш. се видели със свидетелката В.П., пред която частният обвинител се оплакал от поведението на своя племенник. В тяхно присъствие свидетелката се обадила по телефона на М., за да изясни нещата. Пред нея той заявил, че е дал дължимата част от парите в размер на 3500 лева на свидетелката Л.И., като това е станало в апартамента на нейните родители. Поведението на М. шокирало и разстроило неговите роднини, с които от десетилетия поддържал много добри отношения. В следващите дни частните обвинители и техните дъщери И. и Ш. правили опити да се свържат по телефона с М., но без успех. В разговор с И.–Ш., той демонстративно игнорирал темата, говорейки за свои неща в няколко разговора, проведени с Л.И. твърдял, че е дал техния дял от парите на съпругата си – свидетелката Николина М., която от своя страна ги предала на свидетелката Ц.И. и това станало пред нотариалната кантора. На свой ред свидетелката Н.Ц. решила да разговаря с подсъдимия по въпроса. Вечерта след изповядването на сделката тя му се обадила от своя мобилен телефон, но след като се представила, М. отговорил, че е позвънила на грешен номер, след което прекъснал връзката. В последствие Ц. няколкократно му звъняла от своя телефон, но без резултат. На 03.11.2015 г. тя помолила своя съпруг – свидетелят М.Н.Ц. да й предостави служебния си телефон с № 0885827773, собственост на „Техкерамик – М“ ООД, който не бил известен на подсъдимия. По тази причина последният приел да разговаря със своята племенница. След като му се представила и го помолила да не затваря, Ц. го попитала наистина ли е дал дължимите пари на нейната баба. Той потвърдил, че ги е дал именно на нея, като уточнил, че това е сторено в нотариалната кантора пред нотариуса, още преди сключване на сделката и преди да е получил парите от купувача. След като Ц. намекнала, че твърденията му са нелогични, подсъдимият заявил, че е платил със свои „джобни“ пари, тъй като в момента разполагал с 5000 лева в себе си, след което прекъснал връзката и престанал да отговаря на обажданията на свидетелката. По съвет на своята майка – свидетелката л.И., Ц. записала разговора си с подсъдимия чрез програма на мобилния апарат. Направеният запис в последствие бил прехвърлен на преносим компютър и записан на компактдиск, след което бил предаден доброволно на органите по разследването за нуждите на образуваното досъдебно производство. Въпросният запис бил обект на аудио-техническа експертиза, която била извършена от експерти в НИКК на МВР. В хода на същата текстът на звукозаписа бил снет и представен в писмен вид. Поради лошото му качество и сравнително кратката продължителност на изказаните реплики, вещите лица Н.Г. и Н.М. са били в невъзможност да направят извличане на устойчива съвкупност от индивидуализиращи електроакустични, фонетични и лингвистични признаци, което е попречило да бъде извършено сравнително фоноскопно идентификационно изследване спрямо конкретен човешки глас. По тази причина вещите лица са били в невъзможност ида отговорят на въпроса, поставен на експертизата дали гласът на мъжа от звукозаписа, обект на експертизата е идентичен с гласа на подсъдимия М.. Тъй като последният не предоставил на частните обвинители сумата от 3500 лева, полагащи им се от извършената покупко-продажба на съсобственият им имот в с. Камено поле, свидетелката Ц.И. депозирала тъжба в Районна прокуратура гр. Мездра на 26.10.2015 г. против М. с оплаквания за извършени от него действия, които могат да се разглеждат като престъпление против собствеността й. приложени били и документи – нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот в с. Камено поле и за право на собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение. Въз основа на тях била извършена проверка, по която работил свидетелят Х.М. ***, а в последствие на 11.03.2016 г. било образувано досъдебно производство против неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1 НК, за това, че на 23.10.2015 г. в гр. Мездра с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц.И. и Н.И.,***, и с това им е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева. на база събраните доказателства с Постановление от 15.07.2016 г. подсъдимият М. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.И.И. (в хода на съдебното следствие и на ДП – л.81-л.84 от Том І, като последните са прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр. последно НПК); Л.Н.И. (в хода на съдебното следствие); П.Н.И. – Ш. (в хода на съдебното следствие); Н.В.Ц. (в хода на съдебното следствие); В.И.П. (в хода на съдебното следствие и на ДП – л.75-л.76 Том І, като последните са прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК); Х.Б.А. (в хода на съдебното следствие); Ц.М.  И. (в хода на ДП – л.85-л.88 Том І, които са прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.3 НПК); Х.И.М. (в хода на съдебното следствие); М.Н.Ц. (в хода на съдебното следствие); А.Г.М. (в частта относно подготовката на покупко-продажбата на съсобствения имот); Ина М.И. (в хода на съдебното следствие в частта относно подготовката на покупко-продажбата на съсобствения имот) и Н. Милкова М. (в хода на съдебното следствие в частта относно подготовката на покупко-продажбата на съсобствения имот), както и от писмените доказателства: Аудио-техническа експертиза /Том ІІ л.44-л.48/; справка за съдимост /Том І л.149/; протокол за доброволно предаване /л.16 Том ІІ/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /Том І л.159/; постановление за образуване на ДП /том І л.1/; тъжба от Ц.И. *** /л.19 Том І/; нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение /л.20 том І/; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74 Том ІV нот.дело № 420/23.10.2015 г. /л.21 Том І/; договор за доброволна делба на поземлени имоти – земеделска земя и гори от 08.07.2002 г. /л.28-л.31 том І/.

Имайки предвид изложената по-горе фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства, съдът приема, че подсъдимият С.М. е извършил престъпление против собствеността – измама. От обективна и субективна страни същият е осъществил състава на чл.209 ал.1 НК.  

В съдебната практика е прието, че измамата е престъпление, което се характеризира с два момента от обективна страна - измамено лице и ощетено имущество, като последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с имущественият предмет. Най-често това са пари или други движими вещи, но е възможно имуществен предмет да бъдат и недвижими вещи, както и други имуществени права. Актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради неговата неправилна представа относно правното основание или условията за това разпореждане. Неправилните представи на измаменото лице могат да се проявят в три форми – заблуждение, неопитност и неосведоменост, извършвани само чрез действие от страна на дееца. Възбуждане на заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверни представи, а поддържане на заблуждение е налице винаги, когато деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Използване на заблуждение, на неопитност или неосведоменост е винаги налице, когато субектът има съзнание за вече формирана неправилна представа, с която да се солидаризира. Измамата по своята правна същност е резултатно увреждащо престъпление, тъй като основният състав на чл.209 НК изисква да е настъпила имотна вреда в резултат на акта на имуществено разпореждане. Отрицателното изменение може да настъпи, както в имуществото на измамения, така и в това на трето лице. От субективна страна деянието е извършено винаги с пряк умисъл и с користна цел у субекта на престъплението. Деецът във всички случаи предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това, лицето предвижда, че измаменият ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт неговото или на другиму имущество ще бъде увредено. Целта на субекта винаги е да набави за себе си имотна облага или за другиго такава, като съзнава неизбежността на настъпилата за пострадалия имотна вреда.

Имайки предвид очертаната дотук правна рамка и събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият е извършил престъплението измама. Същият умишлено с користна цел е извършил описаните по-горе действия с ясното желание в неговото имущество да настъпят по-благоприятни изменения, каквито по принцип не му се дължат. По делото не се спори относно обстоятелството, че съсобственият процесен имот е следвало да бъде продаден на свидетелката В.П. за сумата от 7000 лева. От показанията на всички разпитани като свидетели съсобственици става категорично ясно, че те са били обединени около решението да продадат имота, който не са ползвали често за въпросната сума. Такова е била и становището на частните обвинители Ц. и Н. Иванови, като допълнително основание за съгласие от тяхна страна е бил и факта, че ще получат половината от въпросната сума, тъй като И. е пряк наследник (дъщеря) на общите наследодатели. С това обстоятелство е бил наясно и подсъдимият. След като е получил съгласието на своите роднини, същият е упълномощил свидетелката П. да извърши всички действия по документалната подготовка на покупко-продажбата. Последната е била извършена в нотариалната кантора на свидетелката Х.А.. От показанията на свидетелката А. се установява, че изготвеният нотариален акт за покупко-продажба на имота е бил прочетен изцяло от нея в качеството й на нотариус, в присъствието на всички продавачи и на купувача – свидетелката П.. По отношение на цената на сделката свидетелката А. твърди, че в документа е била вписана сума, различна от договорената, която всъщност е представлявала данъчната оценка на имота, но това, според нея, е обичайна практика за страните, тъй като им спестява по-високи разходи под формата на такси. Спорният момент в цялата процедура по изповядване на сделката е кога и при какви обстоятелства подсъдимият е предал на частните обвинители сумата от 3500 лева, представляваща дължимата им се част от продажната цена на имота. По този въпрос гласните източници са разделени на две групи. В първата група попадат частните обвинители Ц. и Н. Иванови, и свидетелката Л.И., която е присъствала в кабината на нотариуса като наблюдател, без да има качеството на продавач. От тази група свидетелски показания става ясно, че след като нотариалният акт е бил подписан от продавачите и купувача П., последната е предоставила изцяло сумата, договорена като реална продажна цена на имота и в присъствието на всички заинтересовани е попитала подсъдимия дали ще преброи парите. Последният отговорил, че ще стори това по-късно, след което прибрал предоставените му финансови средства. Втората група свидетели включва свидетелите А.М., Ина И., Н.М.. Според тези свидетели парите действително са били предоставени от свидетелката П., но подсъдимият, след като ги е взел, ги е предоставил на свидетелката Н.М., за да ги прибере в приготвена за целта найлонова торбичка. Този кръг от свидетели твърди, че сумата от 3500 лева е била предадена на частната обвинителка Ц.И. в деня на покупко-продажбата веднага, след като всички са напуснали нотариалната кантора и това е станало в тяхно присъствие и в присъствието на подсъдимия. В този момент И. е била сама, тъй като нейният съпруг – частният обвинител Н.И. и дъщеря й – свидетелката Л.И. са разговаряли с нотариус А. в кантората й. При наличието на съществени противоречия между тези две групи от доказателствени източници, съдът следва да ги обсъди, както по отделно, така и в контекста на останалата част от доказателствената маса, още повече, че всички са изключително близки роднини. Това налага необходимостта да бъдат потърсени други доказателства сред наличните такива които безпристрастно да потвърдят или да отхвърлят фактите, установени от показанията на очертаните две групи свидетели. В този ред на мисли следва да се обърне внимание на информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите В.П. и Х.А.. Внимателният прочит на разпитите на тези свидетели дава възможност категорично да се приеме, че действително по време на процедурата по изповядване на сделката в присъствието на нотариус А., свидетелката П. е предоставила цялата договорена сума от 7000 лева. Независимо една от друга П. и А. са категорични, че въпреки отправеното предложение, преброяване на въпросната сума от страна на М. в присъствието на всички заинтересовани лица не е било извършено. И двете свидетелки твърдят, че пари са били взети и прибрани от подсъдимия. Както в разпита на свидетелката П., така и в показанията на свидетелката А., не се съдържат данни, от които да е видно, че парите са били предадени на свидетелката Николина М.. Имайки предвид изложеното от В.П. и Х.А., както и отчитайки обстоятелството, че същите са свидетели – преки очевидци на събитията, протекли в нотариалната кантора, както и на действия на всяко едно от лицата, присъствали там на инкриминираната дата, съдът приема, че твърденията на свидетелите А.М., Ина И., Н.М. по отношение на това как и от кого е извършено приемането и предаване на парите, не се подкрепят от останалата част от събраните по делото доказателства, поради което не ги кредитира. На следващо място, според свидетелите А.М., Ина И. и Н.М., сумата от 3500 лева е била предадена на Ц.И. пред нотариалната кантора. Това е било сторено от Н.М.. Според тази група свидетели, частната обвинителка е била сама в момента на получаването на парите, тъй като частният обвинител Н.И. и свидетелката Л.И. по това време са били в помещенията на кантората, където са разговаряли с нотариуса. Преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, тези твърдения не намират подкрепа. Основание за този извод на първо място съдът черпи от показанията на свидетелите Л.И. и Н.И., от които става ясно, че в нотариалната кантора действително е имало разговор на Л.И., но не с нотариуса, а със свидетелката В.П., на която И. е предала информация за банковата сметка на нейните родители, по която те могат да получат парични средства по договор за рента, платими от П.. Разговорът е бил краткотраен и е проведен преди продавачите и купувача на процесния имот да са напуснали нотариалната кантора. Времето на срещата е било умишлено избрано от И., тъй като тя е следвало да подпомага частната обвинителка Ц.И.. Последната е била трудно подвижна поради заболяване, което е създавало затруднение в свободното й придвижване. По делото са приложени и приети медицински документи – епикризи от здравни заведения /“Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД гр. Враца и „МБАЛ Мездра“ ЕООД гр. Мездра/, от чието съдържание става ясно, че И. е имала здравословни проблеми с долните крайници, които са наложили в последствие извършването на оперативна интервенция за поставяне на ортопедични импланти на стави. Освен това, същата е имала и придружаващо заболяване Есенциална тромбоцитопения. В резултат на тези заболявания, частната обвинителка се е намирала в състояние, което не й е позволявало да се придвижва сама, обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на частния обвинител И. и на свидетелките И. – Ш. и И.. Това е налагало последната да придружава своята майка, както до нотариалната кантора, така и по обратния път. Данни в подкрепа на съобщеното от Л.И. по отношение на времето, мястото и естеството на разговора се съдържат и в показанията на свидетелката В.П.. При това положение съдът приема за безспорно установено, че срещата между свидетелките И. и П. е била проведена непосредствено преди лицата, присъствали в нотариалната кантора като продавачи и купувач, да я напуснат. Факта, че И. е придружавала майка си, след като тя си е тръгнала от кантората на нотариуса А., се установява, освен от показанията на самата И. и от разпита на частната обвинителка Ц.И., на частния обвинител Н.И., на свидетелката Ангелов и на свидетелката П.. Всички тези свидетели са категорични, че след като документа за покупко-продажба на процесния имот е бил подписан от заинтересованите и парите са били предадени от купувача, всички лица – продавачи по сделката са напуснали нотариалната кантора. Имайки предвид данните по отношение на здравословното състояние на частната обвинителка И., съдът счита, че напускането на кантората от частната обвинителка няма как да е станало без помощта на свидетелката Л.И.. Това обстоятелство е в противоречие с тезата, подкрепяна от показанията на свидетелите А.М., Ина И. и Н.М., че частната обвинителка И. е била сама пред нотариалната кантора. Неподкрепени от останалата доказателствена маса са и твърденията на тези три свидетелки, според които частната обвинителка е получила дължимата й се сума пред нотариалната кантора. От разпита на свидетелите Л.И., Н.И., както и от показанията на частната обвинителка Ц.И., дадени на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.3 НПК, става ясно, че след като са напуснали нотариалната кантора, сем. Иванови са били подканяни многократно от подсъдимия да се придвижат по-бързо до автомобила му, тъй като имал и други ангажименти, които следвало да приключи. Според тези свидетели във времето от напускането на кантората до качването им в автомобила на М. въпросът за подялба на получената от продажбата на недвижимия имот сума не е обсъждан. При анализа на доказателствата във връзка с изясняването на този въпрос, съдът намира за необходимо да отбележи и факта, че в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелките А.М., Ина И. и Н.М. излагат противоречиви данни по отношение на лицата, които са присъствали на момента на получаване на процесната сума от страна на частната обвинителка. Това е наложило да бъдат четени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК и показанията на свидетелката Н.М., дадени на ДП именно в частта относно индивидуализирането на лицата, присъствали на този момент. Това обстоятелство, както и факта, че тези свидетели са съответно съпруга, снаха и племенница на подсъдимия, мотивират настоящия състав да заключи, че с така съобщената информация същите целят приключване на делото по възможно най-благоприятния за М. начин, поради което не ги кредитира. Демонстрираните в последствие действия на подсъдимия позволяват да се приеме, че у същия е била формирана цел да набави за себе си материална облага посредством въвеждане в заблуда и поддържане на същата у двамата частни обвинители Ц. и Н. Иванови. От показанията на тези двама свидетели, както и на свидетелките И.-Ш. и Л.И. се установява по безспорен начин, че на инкриминираната дата подсъдимият, заедно със свидетелката Н.М. са посетили дома на частните обвинители. От проведения разговор е станало ясно, че практически подсъдимият не е имал желание да предаде на своята леля дължимата й се част от стойността на продадения съсобствен за всички тях имот. Причина за това е било обстоятелството, че според М. Цв. И. неправомерно е лишила неговия баща от полагащата му се сума, получена при продажба на друг имот, извършена от неговата баба. В настоящото производство не са събрани данни, от които да е видно, че действително такава продажба е била извършена. Дори обаче това да е било така, наличието на вредоносни последици, каквито сочи подсъдимият, не е предмет на настоящото производство, още по-малко пък е част от въпросите, които следва да подлежат на доказване. Освен това, ако действително се приеме, че твърденията на М. отговарят на действителността, това обстоятелство не може да бъде причина за по същество неговия отказ да предаде дължимата сума от продажбата на процесния имот на единствения пряк наследник на общите им наследодатели. Промяна в поведението на М. не е настъпила и в следващите дни, независимо от опитите на частните обвинители Иванови, на техните дъщери – свидетелките Л.И. и П.И. – Ш., както и на тяхната внучка – свидетелката Н.Ц. да проведат разговор по телефона с подсъдимия. Безспорно доказателство за неговия отказ да предаде дължимата се част на своята леля от парите по сделката е съдържанието на разговора му, проведен със свидетелката Н.Ц.. Същият е бил записан от Ц. с помощта на програма в мобилния телефон, който тя е използвала и в последствие той е бил обект на изследване от вещите лица, изготвили заключението на назначената аудио-техническа експертиза. Макар, че според вещите лица Н.Г. и Н.М. записът е с продължителност и характеристики, които не позволяват да гласов анализ, а от там и невъзможност да се индивидуализира лицето, с което е разговаряла свидетелката Ц., то от съдържанието му, снето на хартиен носител, е видно нежеланието на М. да обсъжда въпроса с подялбата на получената сума със свидетелката, включително и чрез нелогични по същество отговори на въпросите й. При липсата на резултати от опитите им да се свържат с подсъдимия и да решат въпроса като намиращи се в добри отношения близки роднини, частните обвинители Н.И. и съпругата му Ц.И. са били поставени в ситуация да защитят своите интереси, обръщайки се към компетентните за целта органи. За целта частната обвинителка И. е депозирала тъжба пред РП-Мездра, в която, след като е описала всички подробности по случая, е поискала намеса за решаването на проблема, съобразно законовите възможности. Тези факти, подробно изложени и обосновани от показанията на цитираните до тук свидетели, на които настоящият състав дава вяра, оборват тезата на защитата, според която подсъдимият е бил предал дължимите им се парични средства на частните обвинители. Пред съда бяха събрани категорични доказателства, че в годините М. и неговите леля и чичо са поддържали отлични отношения и не са имали никакви конфликти. В светлината на тези данни, съдът намира за неправдоподобна  тезата на защитата, че частните обвинители едва ли не са опитали да изнудят подсъдимия, обръщайки се към компетентните органи за съдействие, за да получат втори път заплатената им вече дължима сума. Причината частната обвинителка И. да стори това е бил единствено отказът на нейния племенник да й предостави нейния дял от продажбата на процесния имот на стойност 3500 лева, набавяйки си по този начин имотна облага, която не му се следва.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасните последици на деянието и е желаел тяхното настъпване.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия.

Признавайки С.М. за виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, материалното му положение и имотно състояние – пенсионер, а като отегчаващи такива –характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, на основание чл. 209 ал.1 вр. чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Изхождайки от целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – личната и генерална превенция и отчитайки данните за личността на М., събрани в хода на досъдебното и съдебно производства, съдът приема, че същите могат да бъдат реализирани и без да е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 НК, същото се отлага за изпълнение за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на настоящата присъда.

По делото са подаден и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалите Н.И. и Ц.И.,*** против подсъдимия С.М. за сумата от 3 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от деяние, извършено от М. като престъпление по чл.209 ал.1 НК, ведно със законната лихва, начиная от 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с реализираните в рамките на съдебното производство разноски. Поради настъпила смърт на Ц.И. с протоколно определение от с.з., проведено на 09.10.2018 г., като граждански ищци, на основание чл.84 ал.1 НПК, са били конституирани нейните наследници Л.И. и П.И. – Ш.. За да се приложи чл.45 ЗЗД е необходимо да е налице виновно поведение на лицето, което да се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Изхождайки от събраните в хода на процеса доказателства, които бяха обсъдени по-горе в настоящите мотиви, както и изхода на делото в наказателната му част, съдът изцяло уважава гражданския иск по основание и размер, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

С настоящият съдебен акт този състав постановява, на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК, веществените доказателства по делото – 1 бр. CD-R (700MB) с надпис „2015_11_03_17_11 0888338487_Out_lock.3gr“ да остане приложен по делото след влизане в сила на присъдата.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подсъдимият С.М. следва да заплати направени в хода на наказателния процес разноски в размер на 118,60 лева в полза на НИКК МВР гр. София, както и държавна такса върху уваженият граждански иск в размер на 140 лева.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.
В законна сила на 31.10.2018г.

10

АНД No 417/2018

НАП

ЕТ Д.Т.- Г.И.

ТД НА НАП ГР. ВРАЦА,
ТД НА НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 9.10.2018г.

          Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 287858-0044884/18.09.2017 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т., с което на нарушителят ЕТ „Д.Т.- Г.И.” със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Г.С. *** е наложено Административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /СЕДЕМСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

ЕТ „Д.Т.-Г.И.” със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Г.С. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 287858-0044884/18.09.2017 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.Н.от ВАК. Последната взема становище за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно. Алтернативно се иска да бъде изменено НП, като наложената имуществена санкция бъде определена в законовия минимум.

Ответникът, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Д.М.е взел становище да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно. Визира се, че е безспорно установено извършването на нарушението и административноотговорното лице. На следващо място се посочва, че по преценка на съда може санкцията да бъде изменена в размер, по-нисък от така определеният в НП.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 18.07.2018 г. от Г.И. на длъжност управител, съответно жалбата е входирана пред ответника на 26.07.2018 г., респективно е изпратена на 25.07.2018 г., видно от приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от същата дата и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 287858-0044884/18.09.2017 г., АУАН № 0044884/05.09.2017 г., Протокол за извършена проверка № 0236383/31.08.2017 г., Въпросен лист към Протокол за извършена проверка № 0236383/31.08.2017 г., Декларация от лице, работещо по Трудово/Гражданско правоотношение от 31.08.2017 г., Декларация от Г.С.И., в качеството си на собственик на ЕТ „Д.Т.” от 05.09.2017 г., Справка актуално състояние на всички действащи Трудови договори на „Д.Т. – Г. ***, Допълнително споразумение към Трудов договор № 2/03.01.2011 г.,  Фактура от 17.05.2017 г., 2 броя приложения на чужд език от 31.05.2017 г. и от 05.07.2017 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 25.07.2018 г., Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изп.Директор на НАП гр.С. и извадка от Тетрадка за 2017 год., водена от жалбоподателя и промени в касовата наличност за 04.01.2017 г., попълнена от жалбоподателя. Съответно са разпитани свидетелите П.В. и Й.Н.и двамата работещи като инспектори по приходите в ТД НАП гр.В.Т. – офис гр.В.към момента на съставяне на акта.

Акт за установяване на административно нарушение № 0044884/05.09.2017 год. е съставен затова, че при извършена проверка на 31.08.2017 год. в 13.30 часа в търговски обект –  магазин за битова техника, находящ се в гр.М., ул.”А.С.” № 105, стопанисван от ЕТ „Д.Т. – Г.И.” е установено, че не се издават фискални касови бележки на всички клиенти. Констатирано е, че на 04.01.2017 г. е извършено заплащане за закупена пералня от обекта на стойност 250 лева, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство „Ddisy Expert-KL” с инд.№ DY248913 и ФП 36535899. Отразено е, че нарушението е извършено на 04.01.2017 г. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка № 0236383/31.08.2017 г. С това е прието, че е нарушен чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите.

Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява така отразеното в акта, а именно, че на 31.08.2017 г. около обяд служителите на ТД на НАП гр.В.Т. свидетелите П.В. и Й.М. извършили проверка в търговски обект – магазин за битова техника, стопанисвано от дружеството на жалбоподателя в гр.М., ул.”А.С.”” № 105. От показанията на свидетелите В. и М. се установява по безспорен начин, че проверката е извършена по сигнал на граждани, при което е установено, че на 04.01.2017 г. в магазина е извършена продажба на пералня на жена от близките до гр.М. села, на стойност 250 лева, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство. От двамата свидетели е безспорно констатирано, че от извършената проверка във фискалното устройство на посочената дата касовия апарат не е работил, като нарушението е установено и от издадената фактура от страна на фирмата, към която няма прикачен фискален касов бон. Акта е бил съставен в присъствието на представителя на дружеството, като му е бил връчен препис от него, като същият са се запознал със съдържанието на акта, подписал го е, след което му е бил връчен препис от последния. Представителят на дружеството не е упражнил правото си на възражение в срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Както бе отразено и в по-горните абзаци, гласните доказателствени средства се подкрепят и от всички събрани писмени доказателствени средства, каквито са: Протокол за извършена проверка № 0236383/31.08.2017 г., Въпросен лист към Протокол за извършена проверка № 0236383/31.08.2017 г., Декларация от лице, работещо по Трудово/Гражданско правоотношение от 31.08.2017 г., Декларация от Г.С.И., в качеството си на собственик на ЕТ „Д.Т.” от 05.09.2017 г., Справка актуално състояние на всички действащи Трудови договори на „Д.Т. – Г. ***, Допълнително споразумение към Трудов договор № 2/03.01.2011 г.,  Фактура от 17.05.2017 г., 2 броя приложения на чужд език от 31.05.2017 г. и от 05.07.2017 г. и извадка от Тетрадка за 2017 год., водена от жалбоподателя и промени в касовата наличност за 04.01.2017 г., попълнена от жалбоподателя.

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС – инспектор по приходите, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН и както бе отбелязано в по-горните абзаци притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски обект. Наказателното постановление също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.193 ал.2 от ЗДДС, доколкото съгласно цитирания законов текст наказателните постановления за нарушения на ЗДДС се издават от Изп.Директор на НАП или от определени от него длъжностни лица, а в случая е изготвено от Директора на ТД на НАП гр.В.Т., надлежно оправомощен по силата на Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 год., издадена от Изп.Директор на НАП.

Събраните по делото доказателства сочат, че на 04.01.2017 г. в търговския обект на жалбоподателя е извършена продажба на стока, изцяло заплатена в брой, без да се издаде касова бележка /касов бон/ от регистриран, технически изправен и работещ електронен касов апарат с фискална памет, какъвто към него момент се е намирал в обекта, или такава от кочан. Разпоредбата на чл.118 ал.1, предл. първо от ЗДДС въвежда в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип. По силата на законовата делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.3 ал.1 от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен в изрично посочените в същата норма случаи, какъвто не е разглежданият. Съгласно чл.25 ал.1 и ал.3 от Наредбата, лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. В разглеждания случай не се спори, че на посочените по-горе дата и час в търговския обект на жалбоподателя е извършена продажба на стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена касова бележка от фискално устройство. В случая е ангажирана отговорността на търговеца, стопанисващ обекта, от който е извършена неотчетената продажба, при което е без значение кое е конкретното физическо лице, фактически приело плащането. За пълнота следва само да се отбележи, че в АУАН и НП. Чрез неизпълнението на цитираното по-горе нормативно установено задължение, безспорно е установено по делото, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.185 ал.1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с цитираната санкционна норма на ЗДДС, съгласно която, в приложимата й редакция, на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. Не са налице основания за  прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за неизпълнение на административното задължение, насочено към спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби, представляващи основание за възникване на публични държавни вземания. Вярно е, че в наказателното постановление липсват нарочни мотиви относно преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, но това не е основание за неговата отмяна, при положение, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Извършване на деянието води до осъществяване състава на нарушението, което е формално на просто извършване, без да се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Стойността на извършената покупка от 250 лева е ирелевантно обстоятелство, тъй като законодателя е предвидил едно и също наказание за нарушение от един и същи вид, без елемент от техния фактически състав да бъде размерът на неотчетената, чрез фискален бон сума. Обществената опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, тъй като извършването му винаги води до неотчитане на извършените от проверяваното лице продажби. В случая е нарушена норма от публичен ред, регламентираща отчетността на търговците по отношение на извършваните от тях доставки, услуги или продажби. Установеното нарушение води до укриване на суми, получени в резултат на търговска дейност, включително и при неспазване на данъчните закони, с цел невнасяне на данъци и ощетяване на бюджета.

Юридическото лице като субект на права и задължения в правния мир извършва всички свои действия, чрез физически лица, на които по закон или с друг акт е възложено да ги осъществяват от името на юридическото лице. По тази причина законодателят е установил и правилото на чл.83 от ЗАНН като изключение на принципа, че административнонаказателната отговорност е лична. Самият законодател е предвидил, че в определени случаи, макар да става въпрос за действие, респективно бездействие на конкретни физически лица, когато те представляват неизпълнение на задължение, вменено на юридическото лице, отговорността за неизпълнение на това задължение се понася от юридическото лице. Конкретният случай е именно такъв. Освен това, отговорността, която носи работника, респективно служителя за неизпълнение на възложените му от работодателя задължения не се покрива с предвидената административнонаказателна отговорност на юридическото лице, поради което не може да я изключи. 

Настоящият съдебен състав намира, че определеното административно наказание е завишено и е следвало да се приложи санкция от минимален размер от 500 лева. От събраните по делото доказателства  е видно, че нарушението е извършено за първи път,  не се събраха данни жалбоподателя да е допускал други нарушения, респективно не са налице влезли в сила НП спрямо същия и с оглед на по-горе посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размера на наложената имуществена санкция от 700 лева в нейният законоустановен минимум от 500 лева, като в тази насока съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.  Също така трябва да се отбележи, че неиздадената фискална касова бележка за извършената в обекта продажба е на стойност 250 лева, което обстоятелство е също мотивиращо съда да намали размера на наложената имуществена санкция.

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 287858-0044884/18.09.2017 год. на Директора на ТД на НАП гр.В.Т..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

11

АНД No 449/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.М.Х.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 9.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия И.М.Х. – роден на *** ***, общ. *****, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 17.08.2018 г. около 20,15 ч. в с. *****, общ. ***** по ул. „*****” срещу дом № 60 е управлявал МПС – мотоциклет марка „*****” без регистрационни табели, с номер на рама *****, нерегистриран по надлежния ред, а именно по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистрация, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл.345 ал.2 НК.  

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а НК, И.М.Х. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на И.М.Х. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ОСЪЖДА обвиняемия И.М.Х. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца разноски в размер на 17.90 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

12

НОХД No 490/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Г.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 10.10.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. М.К. от САК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Г.Г.Г. – роден на *** год. в гр.В., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи в „Г.” ЕООД гр.С., неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. К.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

За решаване със споразумение 

 на БП №1727/18г.по писа на прокуратурата , №310/18г. по описа на РУ МВР- М.  ,сключено на основание чл.357 ал.1 т.4 вр. с чл.381 и сл.  НПК

 

               Днес на 10.10.2018 в град М. се постигна споразумение между:

               1.Л.В. - Прокурор в Районна прокуратура гр. М. и

               2. Адв. М.К.  от САК, договорен защитник на   Г.Г. ***, българин с българско гражданство, не женен, не осъждан с висше образование, работи като управител на фирма с ЕГН: **********, тел. №ХХХ,

               Затова, че на 23.09.2018г, около 02.44ч в с. Д.К.по ул.:» С.С.К.М.“ пред № 4 е управлявал МПС-лек а-л  марка „Х.Т.“ с рег. № ХХХ, собственост на И.В.И.от гр. С. с концентрация на алкохол в кръвта си  - над 1.2 на хиляда, а именно 1.39промила на хиляда, установено  по надлежния ред- с  техническо средство „ Дрегер“ 7510 с фабр. № ARDN 0014  / -престъпление по чл.343б ал.1 от НК.     

                       На основание чл.343б ал.1, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК  на обв. Г.Г.Г. се определя наказание под най-ниския предел, а именно- 6/шест /месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК, отлага изтърпяването на така определеното  наказание за срок от 3/три/ години.

На основание чл.55 ал.3 от НК на обв. Г.Г.Г. не се налага по-лекото наказание глоба , което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

               На основание чл. 343г, от НК във връзка с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, лишава обв Г.Г.Г. от право да управлява МПС за срок от 6/шест / месеца.

                На основание чл. 59 ал.4 от НК приспада времето, през което за същото деяние Г.Г.Г. е бил лишен по административен ред със Заповед № 18-0300-0000174/от 25.09.2018г. на Началника на РУ – М. от възможността да упражнява тези права, считано от 23.09.2018 г. до одобряване на споразумението.

                От престъплението няма причинени имуществени вреди.

               Разноски:  няма    

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                ЗАЩИТНИК:

                      /Л. В./                       /адв. М. К./

 

ОБВИНЯЕМ:

                /Г.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. М.К. от САК и обвиняемия Г.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. М.К. от САК и обвиняемия Г.Г., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Г.Г. – роден на *** год. в гр.В., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи в „Г.” ЕООД гр.С., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 23.09.2018 г. около 02.44 часа, в с.Д.К.по ул.”С.С.К.М.“ пред № 4, е управлявал МПС -лек автомобил марка „Х.Т.“ с рег. № ХХХ, собственост на И.В.И.от гр.С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 промила на хиляда, установено  по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.     

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Г.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на Г.Г.Г. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК Г.Г.Г. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което Г.Г.Г. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 23.09.2018 год. до 10.10.2018 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Г.Г.Г. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Г.Г.Г., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Г.Г.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 310/2018 год. по описа на РУ  гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 490/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.50 часа.

В законна сила на 10.10.2018г.

13

АНД No 355/2018

Комисия за защита на потребителите

МИКРО КРЕДИТ АД

КЗП ГР. МОНТАНА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 11.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0031795/12.06.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на нарушителя “М.К.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговите Управители, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.10а ал.2 от Закон за потребителския кредит като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

“М.К.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., чрез Г.А.А., в качеството му на Изп.Директор е обжалвал в срок НП № К-0031795/12.06.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите,

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява.  По делото е депозирано Писмено становище, с което се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, неправилно и съставено в противоречие с нормите на материалния закон. Акцентува се, че ответника неправилно е счел, че събираната еднократна административна такса за оценка на риска като действие, свързано с усвояване и управление на кредита е в нарушение на забраната на Закона за потребителския кредит. Подчертава се, че въпросната административна такса се включва към ГПР, следователно като пряка и непосредствена последица същата не води до оскъпяване на предоставените кредитни продукти във вреда на потребителя. На следващо място се визира, че акта е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.6 и 7 от ЗАНН, като не са посочени адрес на посочените като свидетели лица и техните единни граждански номера. На следващо място се посочва, че е нарушена и разпоредбата на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН, като не е посочено кое е мястото на извършване. Визира се, че в акта едновременно е посочено, че мястото на съставяне на акта е гр.В., а самото нарушение е извършено в гр.М., с което се приема, че е неясно кое е мястото на извършване на нарушението. На следващо място се акцентува, че при издаване на атакуваното НП ответника не се е произнесъл по преписката в установения в чл.52 ал.1 от ЗАНН срок.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, а е ангажирал Писмено становище по делото. В същото се акцентува, че акта и НП са издадени законосъобразно при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Акцентува се, че кредиторът не е представил доказателства, с които да обори констатациите от проверките и не е доказал, че събираната административна такса е за други допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит. Акцентува се, че посочената такса, наименувана като „Еднократна административна такса за оценка на риска” по същество представлява прикрита такса за действия ,свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като се начислява само при отпускане на кредит с подписване на договор, която ще бъде удържана от отпуснатата сума.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна по изложените в нея доводи. Тук е мястото да се отбележи, че НП е получено на 14.06.2018 г., а жалбата е входирана пред ответника на 20.06.2018 г. и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: писмо под изх.№ М-03-253/13.06.2018 г., Известие за доставяне от 14.06.2018 г., НП № К 0031795/12.06.2018 г., Протокол за проверка на документи № К 69865/30.04.2018 г., Пълномощно от Г.А.А., в качеството му на Изп.директор на дружеството „М.К.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., АУАН № К 0031795/27.04.2018 г., писмо под изх.№ М-03-186/20.04.2018 г., Известие за доставяне от 26.04.2018 г., Протокол за проверка на документи № К 69938/19.03.2018 г., Пълномощно от Г.А.А., в качеството му на Изп.директор на дружеството „М.К.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. от 09.01.2018 г., процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетение,  процедура за разрешаване на жалби, Договор за заем CrediGo № 5332-00012945/12.02.2018 г., Погасителен план към Договор за заем № 5332-00012945, Искане за заем CrediGo № 5332-00012945/12.02.2018 г., Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.” АД към Договори за заем CrediНоme, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г., Общи условия към Договор за заем CrediGo от 01.01.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне а информация за потребителски кредит CrediНоme от 12.02.2018 г., Договор за заем CrediНоme № 1182-00032460/09.02.2018 г., погасителен план към Договор за заем CrediНоme № 1182-00032460, Искане за заем CrediНоme № 1182-00032460/09.02.2018 г., Искане за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1182-00032460/09.02.2018 г., Договор за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1182-00032460/09.02.2018 г., Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.” АД към Договори за заем CrediНоme, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 24.07.2017 г., Общи условия към Договор за заем CrediНоme от 01.01.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит CrediНоme от 09.02.2018 г., Договор за заем CrediНоme № 1181-10177139/14.03.2018 г., погасителен план към Договор за заем CrediНоme № 1181-10177139, Искане за заем CrediНоme № 1181-10177139/14.03.2018 г., Искане за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1181-10177139/14.03.2018 г., Договор за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1181-10177139/14.03.2018 г., Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.” АД към Договори за заем CrediНоme, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 09.01.2017 г., Общи условия към Договор за заем CrediНоme от 01.01.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит CrediНоme от 14.03.2018 г., Договор за заем CrediНоme № 1182-00033766/06.03.2018 г., Погасителен план към договор за заем CrediНоme № 1182-00033766, Искане за заем CrediНоme № 1182-00033766/06.03.2018 г., Искане за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1182-00033766/06.03.2018 г., Договор за допълнителни услуги към заем CrediНоme № 1182-00033766/06.03.2018 г., Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.” АД към Договори за заем CrediНоme, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 14.02.2018 г., Общи условия към Договор за заем CrediНоme от 01.01.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит CrediНоme от 06.03.2018 г., Приемо-предавателен протокол от 19.03.2018 г., Констативен протокол № К-2655464/13.03.2018 г., саморъчно написана информация за CrediНоme и CrediGo, Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.” АД към Договори за заем CrediНоme, CrediGo, CrediTrade и CrediNet в сила от 09.01.2017 г., Искане за заем от CrediНоme № 1181-10177131, Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит CrediНоme от 13.03.2018 г., Приложение № 1-описание на допълнителни услуги, ведно с искане за допълнителни услуги към заем CrediНоme, Общи условия към Договор за заем CrediНоme от 01.01.2017 г., Заповед № 291/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителя и Заповед № 99 ЛС/01.02.20116 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителя. Съответно са разпитани свидетелите Г.Й., С.А. и Г.С., всички работещи като старши инспектори в КЗП гр.В., като първите две от тях съответно са актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.

Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява по един категоричен и непротиворечив начин, че на 13.03.2018 год. служителите на КЗП гр.В. свидетелите Г.Й. и С.А. извършили проверка в офис на „М.К. – М.”, находящ се в гр.М., ул.”Х.Б.” № 21. Последните установили, че на 12.02.2018 г. кредиторът „М.К.” АД, в стопанисван от него търговски обект – офис на „М.К. – М.” гр.М. при сключване на договор за заем CrediGo № 5332-00012945 с потребител е изискал заплащането на еднократна административна такса за оценка на риска в размер на 175 лева като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е  нарушил забраната, визирана в Закона за потребителския кредит да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената констатация и установеното нарушение на кредитора намира потвърждение и се доказва от съдържанието на по-горе посочения сключен договор за заем на стр.1 т.2, където е отразена еднократна такса – 175 лева, както и от съдържанието на представения Стандартен Европейски формуляр, в който в част 3-та „Разходи по кредита” т.4.3 всеки друг разход, свързан с договора за кредит е включена еднократна административна такса за оценка на риска от 175 лева. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К-2655464/13.03.2018 г. От показанията на разпитаните свидетели Й. и А. се установява по безспорен начин, че преди да се легитимират като служители на КЗП, в качеството им на тайни потребители са изискали от служителя в офиса в гр.М. да им бъде предоставена информация за получаване на кредит в размер на 1 000 лева за срок от 12 месеца със или без поръчител. На свидетелките била предоставена устна информация за два възможни варианта за заплащане на месечните вноски, като единият е в офиса на търговеца, при който следва да се заплати първоначална такса в размер на 70 лева, а другият по банков път, при който първоначалната такса е в размер на 50 лева. Посочената информация е предоставена и написана ръкописно на бял лист, който се намира на л.110 от делото, като е обяснено, че при подписване на договора първоначалната такса ще бъде удържана от отпуснатата сума. Служителите на КЗП М. са изискали да им бъдат предоставени 4 броя договори и при извършена последваща проверка на документи в КЗП гр.В. са приети 4 броя сключени договора и придружаващите ги документи със заличени лични данни на кредитополучателите, като в тази насока е Протокол за проверка на документи с № К-69938/19.03.2018 г. и № К-69865/30.04.2018 г. От така представените документи безспорно е установено, че при сключване на Договор за заем CrediGo № 5332-00012945/12.02.2018 г. е включена еднократна такса в размер на 175 лева, приспадната от общата сума за получаване, което е видно от посочения размер на отпуснатия кредит, а именно от 2 500 лева и посочената сума за получаване от 2 325 лева. В приложения към договора Стандартен Европейски формуляр в част 3-та „Разходи по кредита” в т.4.3 всеки друг разход, свързан с договора за кредит е включена еднократна административна такса за оценка на риска от 175 лева. В т.15 от представените Общи условия е записано, че с подписването на искане на CrediGo заемоискателя декларира, че е уведомен и  се съгласява да заплати еднократна административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от подлежащите на предоставяне средства по сключен договор CrediGo. Размерът на еднократната такса е посочен в договора CrediGo, сключен между заемооплучателя и „М.К.”. Констатирано е и че при сключването на друг Договор за заем CrediНоme № 1181-10177139/14.03.2018 г. също е начислена еднократна такса в размер на 35 лева, приспадната от общата сума за получаване, което е видно също и от придружаващия го Стандартен Европейски формуляр, в който е посочена стойността на таксата от 35 лева.  Безспорно от контролните органи и от представените документи е установено , че кредиторът „М.К. „ АД изисква заплащане на непозволена в Закона за потребителския кредит такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, която се удържа от общата сума на предоставения кредит. Безспорно е налице нарушение разпоредбата на чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит. Именно на база посоченото нарушение е съставен процесния акт, като акта е връчен на пълномощник на търговеца на 30.04.2018 г. в офиса на КЗП гр.В.. От представените по делото писмени документи по категоричен начин се установява, че жалбоподателя е надлежно уведомен за съставяне на акта, като в тази насока е приложеното писмо под изх.№ М-03-186/20.04.2018 г., получено на 26.04.2018 г. Както бе отразено в по-горните абзаци акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя на 27.04.2018 год., респективно е връчен на негов пълномощник на 30.04.2018 г.

Безспорно установено по делото е, че „М.К.” АД се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал.3 на чл.10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Същевременно обаче ал.2 на чл.10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като в конкретната хипотеза от предоставения Договор за заем CrediGo № 5332-00012945/12.02.2018 г. се установява, че тази еднократна такса за оценка на риска /в случая 175 лева/ се дължи само при отпускане на кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит. Наказващият орган е счел, че посочената такса за оценка на риска представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такса за оценка на риска и представлява процент от размера на отпуснатия кредит, като включва както оценката на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сумата, която кредитора следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. В случая в  т.4.3 на част III на предоставеният на потребителя стандартен европейски формуляр във връзка с отпускане на потребителски кредит от 2 5000 лева не е посочено, че заплащането на сумата от 175 лева се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране на кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за еднократна такса за оценка на риска. В договора за потребителски кредит CrediGo № 5332-00012945/12.02.2018 г., сключен с потребителя в т.15 наименована „Общи условията  към Договора за заем CrediGo” е записано, че с подписването на искане CrediGo Заемоискателят декларира, че е уведомен и се съгласява да заплати еднократната административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от подлежащите на предоставяне средства по сключения договор, като размерът на еднократната такса е посочен в договора, сключен между „М.К.” АД и заемооплучателя. От свидетелските показания, както на актосъставителя, така и на свидетелката С.А., става ясно, че тази сума е процент от отпуснатия кредит, не се дължи при неотпускане на кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат кредит. т.е. посочената такса, наименована като такса за оценка на риска по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит.

 При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае за такса, свързана с управление или усвояване на кредита, което обуславя и законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството – жалбоподател „М.К.” АД в качеството си на кредитор е осъществило вмененото му нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.45, ал.1 от ЗПК.

За нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, като е наложил минималния предвиден размер.

По делото е приложена Заповед № 99 ЛС/01.02.2016 г., с която свидетелката Г.Й. е длъжностното лице, определено да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗПК Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите, а съгласно ал.2  Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица, т.е. актосъставителя и административнонаказващия орган са компетентните органи. В тази насока е и Заповед № 291/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителя.

Неоснователни са и изложените доводи за липса на административно нарушение, тъй като посочената в договора, еднократна такса за оценка на риска не е свързана с „усвояването на кредита“ и не е свързана с „управлението на кредита“. Както бе посочено по-горе тази еднократна такса за оценка на риска се намира в  процесния договор, която предполага, че тази такса е едно от условията за усвояването на кредита, т. е. тя се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредит към момента на сключване на договора. Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителните услуги по договора, но не и такива, които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същата безспорно е във връзка с усвояването и управлението на кредита.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за потребителския кредит регулира отношенията между кредитор и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.10а ал.2 от Закон за потребителския кредит. Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, представляващо лице - трите имена, адреса, ЕГН и т.н.

Предвид установеното по-горе съдът счита, че нарушението е безспорно доказано. Отново следва да се акцентува, че съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изиска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае до такса наименована в договора като такса за оценка на риска. Административният орган е установил, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че такса за оценка на риска се изисква само от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит правилно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна допълнителна услуга. Още повече, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира еднократно от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит. След като жалбоподателя е изискал от потребителя такса, свързана с управлението и усвояването на кредита е очевидно, че е осъществен състава на нарушението по чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че актът е съставен в отсъствие на упълномощено лице на дружеството-нарушител, след като последният е бил надлежно уведомен за това, но в последствие е връчен на лице, надлежно упълномощено в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № К-0031795/12.06.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В., със седалище М. към Главна Дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

14

НОХД No 491/2018

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Р.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 11.10.2018г.

За РП-Мездра  прокурор Г..

Обвиняемата лично и със служебен защитник адв.Н.П. от ВАК, назначен  за такъв във фаза ДП..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. 

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. П.:  Ход на делото. Ще ползвам назначения ми сл. защитник, като съм уведомена сега от съда, че разходите по тази защита впоследствие ще  бъдат заплатени от мен.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМАТА:

       П.Р.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, осъждана, неграмотна, безработна.

ОБВИНЯЕМА П.: Запозната съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписала.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМА П.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписала, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемата, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

    ДП №937/2018 г. по описа на РП-Мездра

и ДП № 92/2018 г. по описа на РУ на МВР-Роман

На основание чл.381 и сл. НПК      

               Днес на 04.10.2018 год. в гр.Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1.Н. Г.– Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и

2.Адвокат Н.П., като сл.защитник на   обвиняемата П.Р.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, осъждана, неграмотна, безработна,  които се споразумяха за следното:

Обвиняемата П.Р.П., ЕГН:**********, се признава  за виновна в това, че на 04.05.2018 г. в гр. Роман, от сградата на  Младежко общежитие, собственост на Община Роман е отнела от владението  на Община Роман движими вещи-28 броя метални рамки от оградни панелни тераси с размер 1/06 м. на стойност 140.00 лева, собственост на Община Роман, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл.194 ал.1 НК и не са основния за прекратяване на  наказателното производство.

Наказанието на обв. П.Р.П. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК  - ПРОБАЦИЯ със  следните пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от  ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на подписване два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за  срок от  ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 42а ал.2 т.6 НК  БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД  в полза на обществото в размер на 100  часа,  положени  в рамките  на една календарна година.

   Отнетите вещи  са  възстановени  на Община-Роман.                

Разноски  по делото  в размер на 60.52 лв., се възлагат на обв П.Р.П.  да се преведат по сметка на ОД на МВР гр.Враца.

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 ПРОКУРОР:            СЛ. ЗАЩИТНИК:              ОБВИНЯЕМА:

    /Н. Г./                   /адв.П./                 /П. Р.П. /

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Н. Г.– Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и адвокат Н.П., като сл.защитник на обвиняемата П.Р.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, осъждана, неграмотна, безработна, за това, че обвиняемата П.Р.П., ЕГН:**********, се признава  за виновна в това, че на 04.05.2018 г. в гр. Роман, от сградата на  Младежко общежитие, собственост на Община Роман е отнела от владението  на Община Роман движими вещи-28 броя метални рамки от оградни панелни тераси с размер 1/06 м.  на стойност  140.00 лева, собственост на Община Роман, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл.194 ал.1 НК и не са основния за прекратяване на  наказателното производство.

Наказанието на обв. П.Р.П. се налага при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК - ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

1. На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от  ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на подписване два пъти седмично.

   2. На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за  срок от ЕДНА ГОДИНА.

   3. На основание чл. 42а ал.2 т.6 НК  БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД  в полза на обществото  в размер на  100  часа,  положени  в рамките  на една календарна година.

     ОСЪЖДА П.Р.П.  да заплати направените  по делото  разноски в размер на 60.52 лв.,  в полза на ОД на МВР гр.Враца.

             ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №491/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

   Протокола написан в с. з.

   Протокола приключи в 09.45 часа.

В законна сила на 11.10.2018г.

15

НОХД No 494/2018

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.И.Ц.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 11.10.2018г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемият лично и с адв. Х.Х. от СфАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на ДП № 1407/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. *****, сключено на основание чл.381 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Г.И.Ц. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитника на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Поправки в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. Х.: С представителя на обвинението постигнахме постигнали споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Искания за поправки в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. За прецизност представям и моля да приемете удостоверение за постоянен адрес,*** на моя подзащитен, от което става ясно,че същият е променил постоянната си адресна регистрация и към момента като такава е адресът му в с. *****, общ. *****, ул. „*****” № 14, който сме вписали в споразумението като постоянен и настоящ адрес.

ПРОКУРОР: Съгласен съм със защитника да се приеме като доказателство представеното от него удостоверение, тъй като въпросът с настоящия и постоянен адрес следва да се уточни с необходимата категоричност, предвид наказанието, което е посочено в споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено. Съгласен съм с адвоката да се приеме удостоверението, издадено ми от Община *****.   

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в окончателен вид така, както е представено на съда. По отношение на представеното днес от защитата удостоверение, то настоящият състав е солидарен със страните, че същото следва да се приеме като доказателство по делото предвид необходимостта да бъде уточнен по категоричен начин настоящият и постоянен адрес на обвиняемия с оглед визираното в споразумението наказание и неговото изпълнение.

С оглед на горното, споразумението се вписва в окончателен вид така, както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за решаване на ДП № 1407/2018 година по описа на Районна прокуратура ***** със споразумение

сключено на основание чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 05.10.2018 г. в гр. ***** се постигна споразумение между:

1. ***** ***** – прокурор в Районна прокуратура гр. ***** и

2. адв. Х.И.Х. ***, като договорен защитник на обв. Г.И.Ц. ***, българин, с българско гражданство, със средно, неосъждан, женен, ЕГН **********,***, тел. *****

се споразумяха за следното:

Обв. Г.И.Ц. се признава за виновен,

За това, че на 01.08.2018 г. в с. *****, общ. *****, в дом на ул. „*****” № 14, сам е осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия /електромер № 1350753500/ като е направил промяна на схемата на свързване, изразяваща се в следното: допълнително е поставил проводник тип ПВВМБ1 – 4 кв.мм, с дължина 0,5м към входа, зад ел. таблото, между входа на главния предпазител и изхода на вторичен витлов предпазител – 25А и е изключил главния предпазител АП-63А, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия – престъпление по чл.234в ал.1 НК.

На обв. Г.И.Ц. се определя наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки, както следва: 

Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично - чл.42а ал.2 т.1 НК.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА  - чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК предвиденото наказание „глоба” не се налага.

На обвиняемия Г.И.Ц. се възлагат направените по делото разноски в размер на 113.90 лева за експертиза и фотоалбум, платими в полза на ОД МВР гр. Враца.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК вещественото доказателство – 1 бр. проводник тип „ПВВ2” – 4,5 кв.мм., бял на цвят, с дължина 50см. се отнема в полза на Държавата. Същият подлежи на унищожаване поради липса на стойност.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:               Защитник:             

  (***** *****)                 (адв. Х.Х.)

 

Обвиняем:

               (Г.Ц.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Х.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура – *****, адв. Х.Х. от СфАК – защитник на Г.И.Ц. и Г.И.Ц. с ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 494/2018 година по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият Г.И.Ц. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 01.08.2018 г. в с. *****, общ. *****, в дом на ул. „*****” № 14, сам е осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия /електромер № 1350753500/ като е направил промяна на схемата на свързване, изразяваща се в следното: допълнително е поставил проводник тип ПВВМБ1 – 4 кв.мм, с дължина 0,5м към входа, зад ел. таблото, между входа на главния предпазител и изхода на вторичен витлов предпазител – 25А и е изключил главния предпазител АП-63А, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия – престъпление по чл.234в ал.1 НК.

На обвиняемия Г.И.Ц. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки, както следва: 

Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично - чл.42а ал.2 т.1 НК.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА  - чл.42а ал.2 т.2 НК.

На основание чл.55 ал.3 НК предвиденото наказание „глоба” не се налага.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК, в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. проводник тип „ПВВ2” – 4,5 кв.мм., бял на цвят, с дължина 50см. се отнема в полза на Държавата, като същото подлежи на унищожаване поради липса на стойност.

На обвиняемия Г.И.Ц. се възлагат направените по делото разноски в размер на 113.90 лева за експертиза и фотоалбум, платими в полза на ОД МВР гр. Враца.

ПРИЕМА като доказателство по делото представеното от защитата в днешното с.з. удостоверение за постоянен адрес, изх. № 9/09.10.2018 г., издадено на Г.И.Ц. ***. 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 494/2018 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.52 часа.

В законна сила на 11.10.2018г.

16

АНД No 378/2018

КАТ

Д.Ю.А.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 12.10.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.Ю.А. от село Опълченско, обл. КърджА. е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1999497, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпила писмена защита, в която са изложени подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

АнА.зирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 30.03.2018 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирА. на път I-1 /Е 79/ км. 156.000 /разклон за село Руска бела/ в посока към град Враца. Те предварително били установили на автоматичен и автономен режим на работа стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип „ARH CAM S1“ с фабричен номер 11743ВС. Същото, без участието и намесата на служителите, измерва скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък, като заснема само тези от тях, които се движат със скорост, превишаваща максимално допустимите стойности за този район и автоматично разпознава регистрационните им номера. В 09.30 часа МПС “ФОЛКВАГЕН КАРАВЕЛ“ с рег. № К7017ВА попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 126 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел и автоматично разпознал регистрационния номер. Преноса на събраната от автоматизираното техническо средство информация към АИС АНД /автоматизирана система за управление на административно-наказателна дейност/ бил извършен автоматично посредством 3G мрежа. След обработка на данните от камерата на скоростомера и информацията касателно собствеността на МПС “ФОЛКВАГЕН КАРАВЕЛ“ с рег. № К7017ВА, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1999497, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан Д.Ю.А. от село Опълченско, обл. КърджА..

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на Д.Али, и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 31 до 40 километра с глоба в размер на 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.10/ е приложена снимка №11743ВС/0012194, от чието съдържание става ясно, че на 30.03.2018 година в 09:30:33 часа е била измерена скорост на движение на МПС “ФОЛКВАГЕН КАРАВЕЛ“ с рег. № К7017ВА 126 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. На следващо място, в жалбата Д.Али счита, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители се свежда единствено до неговото разполагане, въвеждане на необходимите параметри за контрол и изключване при приключване на работа. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на Д.Али е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е правилно определен, предвид съдържанието на цитираната разпоредба /изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1999497, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Д.Ю.АЛИ *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

17

НОХД No 467/2018

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Г.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 15.10.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Подсъдимия лично и с адв. М.С.от ВАК.

Пострадалият свидетел редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, както и Разписка от „И.” под № 01000802251790/15.10.2018 г., удостоверяваща, че пострадалия свидетел е получил сумата от 270 лева, представляваща причинената му вреда по делото.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.247в ал.2 от НПК неявяването на пострадалия не е пречка за провеждане на разпоредително заседание. Същият е редовно уведомен за днешното заседание, получил е препис от съответните книжа и не сочи уважителни причини за своето неявяване днес. Ето защо, моля да пристъпим към провеждане на разпоредително заседание.

АДВ. М. С.: Поддържам казаното от прокурора. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Поддържам казаното от адвоката ми. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец от страна на пострадалия Г.С..

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалия свидетел е редовно призован, не се явява, нито пък се представлява и не е  посочил причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последния не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилият се по делото подсъдим.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. М. С.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. М.С.от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите документи.

АДВ. М. С.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства постъпилите документи.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Разписка от „И.” под № 01000802251790/15.10.2018 г., удостоверяваща, че пострадалия свидетел е получил сумата от 270 лева, представляваща причинената му вреда по делото.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Разписка от „И.” под № 01000802251790/15.10.2018 г., удостоверяваща, че пострадалия свидетел е получил сумата от 270 лева, представляваща причинената му вреда по делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: И.Г.Г. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалия свидетел Г.С. е бил редовно призован за днешното съдебно заседание, като е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 27.09.2018 год.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. С.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.50 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 15.10.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. М.С.от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. М. С.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД № 467 /2018 г. по описа на РС М./

 

Днес на 15.10.2018 година в гр. М. между

1.Н.Г.-  Прокурор при РП М. и

   2.адв. М.С.– ВАК като защитник на подсъдимия И.Г.Г., ЕГН **********, роден на ***г***, постоянен адрес:***,  не женен, не осъждан, безработен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че подсъдимия  И.Г.Г., ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 19.01.2018г. в гр.М., от спортна площадка на ОУ „ С.С.К.М.”, е отнел от владението на Н.Г.Н.- на 9 години, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи: мобилен телефон „Самсунг j5” със СИМ карта, на стойност 270 лв., собственост на Г.Н.С. *** с ЕГН **********, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е била заместена - престъпление по чл.197 т.1, вр. с чл.194 ал.1 от НК.

    На основание чл.197 т.1, вр. с чл.194 ал.1 от НК, наказанието на подсъдимия И.Г.Г., ЕГН **********  се определи  при условията на чл.54 ал.1  НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящето споразумение.

Иззетият като веществено доказателство 1 брой диск да бъде върнат на собственикът му.

Разноски  по делото в размер на 59 ЛВ.,се възлагат на И.Г.Г., ЕГН **********, да се преведат по сметка на ОДМВР гр.В..

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

/Н.Г./                                /адв. М. С./

 

ПОДСЪДИМ:

          /И.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., адв. М.С.от ВАК и подсъдимия И.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., адв. М.С.от ВАК и подсъдимия И.Г., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ И.Г.Г. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2018г. в гр.М., от спортна площадка на ОУ „С.С.К.М.й”, е отнел от владението на Н.Г.Н., на 9 години, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи: мобилен телефон „Самсунг j5” със СИМ карта, на стойност 270 лева, собственост на Г.Н.С. ***, с ЕГН **********, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е била заместена - престъпление по чл.197 т.1, вр. с чл.194 ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ И.Г.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно  ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 вр. с чл.381 ал.5 т.6 НПК вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск  CD-R с надпис „Verbatim” да бъде върнат на Директора на Дирекция „Сигурност“ – „В.“ - „Б.“ ЕАД гр.С.

ОСЪЖДА И.Г.Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 59 лева.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия И.Г.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 32/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 467/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.10 часа.

В законна сила на 15.10.2018г.

18

НОХД No 496/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Н.Г.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 15.10.2018г.

За РП-**** прокурор *****.

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за  решаване на наказателно производство, на основание чл.381 и сл. НПК по БП № 313/18 г. по описа на РУ гр. **** /БП № 1758/18 г. на РП ****/ и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

К.Н.Г. - роден на *** г. в гр. *****, с постоянна адресна регистрация гр. ****, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. Искания за промени в съдържанието му няма да правя.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение. Моля да го впишете в протокола, което моля да впишете във вида, в който сме го представили. Искания за промени в съдържанието му няма да правим.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, посочени в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

на основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 313/2018 г. по описа на РУ гр. ****

/БП № 1758/18 г. по описа на РП ****/

 

 

Днес на 08.10.2018 година в гр. **** между:

 

1. ***** ***** – ИФ РАЙОНЕН ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. **** и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. К.Н.Г., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  неосъждан, разведен

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Обв. К.Н.Г., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, разведен

се признава за виновен в това, че на 28.09.2018 г. около 00,15 часа, в гр. **** по ул. ”****” срещу № 70, е управлявал МПС - лек автомобил „****” модел „****” с рег. № ****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обв. К.Н.Г., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обв. К.Н.Г., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл.343г от НК на обв. К.Н.Г., ЕГН **********, се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени деловодни разноски.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                     Защитник:            

                              (***** *****)                                    (адв. Г.П.)

 

                              Обвиняем:

                                            (К.Г.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** ***** – прокурор при Районна прокуратура – ****, адв. Г.П. от ВрАК - защитник на К.Н.Г. и К.Н.Г., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 496/2018 г. по описа на РС-****, при следните условия:

Обвиняемият К.Н.Г., ЕГН **********, ВИНОВНО на 28.09.2018 г. около 00,15 часа, в гр. **** по ул. ”****” срещу № 70, е управлявал МПС - лек автомобил „****” модел „****” с рег. № ****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

НАЛАГА, на обвиняемия К.Н.Г., при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия К.Н.Г. не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

НАЛАГА, на основание чл.343г от НК, на обвиняемия К.Н.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 496/2018 г. по описа на РС-****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.15 часа.

В законна сила на 15.10.2018г.

19

НОХД No 503/2018

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.К.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 15.10.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г. П..

Обвиняемият лично и с адв. Г.Л. от САК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. Л.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: С.К.К. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, собственик на „С.с.Т., неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. Л.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

 

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 57 / 2018г. по описа на РУ - М., прок. Пр. № 335 / 2018г. по описа на РП – гр. М.  

(по реда на глава двадесет и девета от НПК)

 

Днес, на 15.10.2018г. между Г. П. – прокурор при Районна Прокуратура – гр. М., от една страна и адв. Г.Л. от САК, личен № 1700239510 – защитник на обвиняемия С.К.К., ЕГН **********, по наказателно производство – пр.пр. № 335 / 2018г. по описа на РП – гр. М. от друга, на основание чл.381 от НПК, се постигна настоящото споразумение за прекратяване на наказателното производство, при следните условия:                                                                  

С.К.К. – род. на ***г. в гр. М., ЕГН **********, с адресна регистрация: с. Т., общ. М., обл. В., ул. Х.Д.№ 5  се признава за виновен в това, че за времето от 17.04.2006г. до 21.02.2018г. е придобил и държал в обитавания от него дом, находящ се в с. Т., общ. М., обл. В., ул. Х.Д.№ 5 следните боеприпаси в голямо количество, без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗОБВВПИ, както следва:

1 брой патрон за револвер калибър 38 SPECIAL; 3 броя патрона за пистолет калибър – 7,65х17мм Br.; 1 брой патрон за пушка калибър – 7,92х57мм.; 11 броя патрона за пистолет калибър 25 AUTO /6,35мм/; 68 броя патрона за  пистолет калибър 9х19мм.; 55броя патрона за АК калибър – 7,62х39мм; 620 броя флоберови патрона калибър – 22LR, или всички общо 759 броя патрона, които са годни да се ползват по предназначение и да произвеждат изстрели – престъпление по чл. 339, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За така извършеното престъпление по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 381, ал.4 от НПК на обвиняемия С.К.К. да бъде определено и наложено наказание: „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание се отлага за изпитателен срок от 3 (три) години;

С.К.К. се признава за виновен и за това, че на неустановена дата е придобил и държал в домът си в с. Т. на ул. Х.Д.№ 5 и в собствения си лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ХХХдо 20.02.2018г. следните огнестрелни оръжия, които са в голямо количество:

Пушка модел ZBROJOVKA BRNO MOD ZKM-611” калибър 22 mag с номер 551507522; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер D 22636;   пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер 4356 U; пушка модел „Маузер 1924“ калибър 7,92мм. с номер 176347; ловна пушка модел BREDA – калибър 12 с номер А110521; картечен пистолет модел „ППШ“ калибър 7,62мм. с номер 3-269; пистолет модел „GLOCK 26“ – калибър 9х19мм. с номер DND986; пистолет BERETTA MOD 21A кал. 22LR с номер DAA045162; револвер модел „Наган“ калибър 7,62мм. с номер 7574Р; пистолет модел MAUZER MOD HSc“ кал. 7,65мм. с номер 135; пистолет модел „Марголин“ калибър 22LR с номер 1962; револвер модел „RUGER SP 101“ калибър 38SPECIAL с номер 57287582; пистолет WALTHER Mod PP калибър 7,65мм. с номер 243084Р; пистолет „Парабелум Р08 Gesichert“ калибър 9х19мм. с номер 4197 и боеприпаси: 20бр. ловни патрона 20 калибър; 50 броя патрона за револвер калибър 38 SPECIAL; 1 брой патрон за револвер калибър 357Mag; 200 броя патрона калибър 22LR; 13 броя патрона калибър 22Mag; 26 броя патрона за АК калибър 5,45х39мм; 53броя патрона за пистолет калибър 7,65х17мм; 100броя патрона калибър 7,62х25мм; 20 броя патрона за пушка калибър 7,62х54Р мм; 2 броя патрона за пушка калибър 7х57мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 7х64мм.; 1брой патрон за пушка калибър 223REM; 123 броя патрона за пушка калибър 7,92мм.; 84броя патрона за пушка калибър 8х50Р мм; 126 броя патрона за пушка калибър 8х56Рмм; 10 броя патрона за пушка калибър 6,5х54мм.;8 броя патрона за пушка калибър 6,5х54Р мм; 40 броя патрона за револвер калибър 7,62х38Р мм; 2броя патрона за пистолет калибър 9х19мм; и 9 броя патрона за пистолет 9х18мм, или ОБЩО 889бр., които са в голямо количество и са годни да се ползват по предназначение – престъпление по чл.339, ал.2,  вр. с ал.1 от НК;

За така извършеното престъпление по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 381, ал.4 от НПК на обвиняемия С.К.К. да бъде определено и наложено наказание: „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание се отлага за изпитателен срок от 3 (три) години;

С.К.К. се признава за виновен и за това, че на 20.02.2018г. в с. К., общ. Р., на ул. Х.А.№ 10 без да има за това надлежно разрешение е предал на С.Н.В., ЕГН ********** *** огнестрелни оръжия, които са в голямо количество:

Пушка модел ZBROJOVKA BRNO MOD ZKM-611” калибър 22 mag с номер 551507522; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер D 22636;   пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер 4356 U; пушка модел „Маузер 1924“ калибър 7,92мм. с номер 176347; ловна пушка модел BREDA – калибър 12 с номер А110521; картечен пистолет модел „ППШ“ калибър 7,62мм. с номер 3-269; пистолет модел „GLOCK 26“ – калибър 9х19мм. с номер DND986; пистолет модел BERETTA MOD 21A кал. 22LR с номер DAA045162; револвер модел „Наган“ калибър 7,62мм. с номер 7574Р; пистолет модел MAUZER MOD HSc“ кал. 7,65мм. с номер 135; пистолет модел „Марголин“ калибър 22LR с номер 1962; револвер модел „RUGER SP 101“ калибър 38SPECIAL с номер 57287582; пистолет WALTHER Mod PP калибър 7,65мм. с номер 243084Р; пистолет модел  „Парабелум Р08 Gesichert“ калибър 9х19мм. с номер 4197 и боеприпаси: 20 бр. ловни патрона 20 калибър; 50 броя патрона за револвер калибър 38 SPECIAL; 1 брой патрон за револвер калибър 357Mag; 200 броя патрона калибър 22LR; 13 броя патрона за пистолет калибър 22Mag; 26 броя патрона за АК калибър 5,45х39мм; 53броя патрона за пистолет калибър 7,65х17мм; 100броя патрона калибър 7,62х25мм; 20 броя патрона за пушка калибър 7,62х54Р мм; 2 броя патрона за пушка калибър 7х57мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 7х64мм.; 1брой патрон за пушка калибър 223REM; 123 броя патрона за пушка калибър 7,92мм.; 84броя патрона за пушка калибър 8х50Р мм; 126 броя патрона за пушка калибър 8х56Рмм; 10 броя патрона за пушка калибър 6,5х54мм.;8 броя патрона за пушка калибър 6,5х54Р мм; 40броя патрона за револвер калибър 7,62х38Р мм; 2броя патрона за пистолет калибър 9х19мм; и 9 броя патрона за пистолет 9х18мм, или ОБЩО 889бр.,  които са в голямо количество и са годни да се ползват по предназначение, престъпление по чл. 339, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За така извършеното престъпление по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 381, ал.4 от НПК на обвиняемия С.К.К. да бъде определено и наложено наказание: „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание се отлага за изпитателен срок от 3 (три) години;

На основание чл.23 ал.1 от НК  на обвиняемия С.К.К. да бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание: „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание се отлага за изпитателен срок от 3 (три) години;

Иззетите като веществени доказателства огнестрелни оръжия и патрони, които са предмет на престъплението, подробно описани по-горе в настоящото споразумение се отнемат в полза на Държавата.

Иззетите като веществените доказателства 3 броя дискове да бъдат върнати на собствениците им.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, С.К.К. следва да заплати направените по делото разноски в размер на 2 656.16 лева /словом – две хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 16 ст./

С подписването на настоящото споразумение страните декларират, че разбират и се съгласяват с правните последици от споразумението, както и това, че същото подлежи на одобрение от компетентния съд, а именно – Районен Съд гр. М., като в случай, че настоящото споразумение бъде одобрено, то определението на съда по чл.382, ал.7 от НПК е окончателно, има последиците на влязла в сила осъдителна присъда за обвиняемия по делото и не подлежи на въззивна и касационна проверка;

В случай, че споразумението не бъде одобрено от съда, то самопризнанието на обвиняемия няма доказателствена стойност, а и никоя от неговите клаузи и декларации не може да бъде използувана за доказване на виновност;

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                                     ЗАЩИТНИК:

                    /Г. П./                                    /адв. Г. Л./

 

 

            ОБВИНЯЕМ:

                             /С.К./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Г. П., адв. Г.Л. от САК и обвиняемият С.К., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                                          О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Г. П., адв. Г.Л. от САК и обвиняемият С.К., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, собственик на „С.с.Т., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че за времето от 17.04.2006г. до 21.02.2018г. е придобил и държал в обитавания от него дом, находящ се в с. Т., общ. М., обл. В., ул. Х.Д.№ 5 следните боеприпаси в голямо количество, без да има за това надлежно разрешение, съгласно ЗОБВВПИ, както следва: 1 брой патрон за револвер калибър 38 SPECIAL; 3 броя патрона за пистолет калибър – 7,65х17мм Br.; 1 брой патрон за пушка калибър – 7,92х57мм.; 11 броя патрона за пистолет калибър 25 AUTO /6,35мм/; 68 броя патрона за  пистолет калибър 9х19мм.; 55броя патрона за АК калибър – 7,62х39мм; 620 броя флоберови патрона калибър – 22LR, или всички общо 759 броя патрона, които са годни да се ползват по предназначение и да произвеждат изстрели – престъпление по чл.339 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН и в това, че на неустановена дата е придобил и държал в домът си в с.Т. на ул.“Хаджи Димитър“ № 5 и в собственият си лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ХХХдо 20.02.2018 г., без да има за това надлежно разрешение, следните огнестрелни оръжия, които са в голямо количество: Пушка модел ZBROJOVKA BRNO MOD ZKM-611” калибър 22 mag с номер 551507522; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер D 22636; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00 мм. с номер 4356 U; пушка модел „Маузер 1924“ калибър 7,92 мм. с номер 176347; ловна пушка модел BREDA – калибър 12, с номер А110521; картечен пистолет модел „ППШ“ калибър 7,62 мм. с номер 3-269; пистолет модел „GLOCK 26“ – калибър 9х19 мм. с номер DND986; пистолет BERETTA MOD 21A кал. 22LR с номер DAA045162; револвер модел „Наган“, калибър 7,62 мм. с номер 7574Р; пистолет модел MAUZER MOD HSc“ кал.7,65 мм. с номер 135; пистолет модел „Марголин“ калибър 22LR с номер 1962; револвер модел „RUGER SP 101“ калибър 38SPECIAL с номер 57287582; пистолет WALTHER Mod PP калибър 7,65 мм. с номер 243084Р; пистолет „Парабелум Р08 Gesichert“ калибър 9х19 мм. с номер 4197 и боеприпаси: 20бр. ловни патрона 20 калибър; 50 броя патрона за револвер калибър 38 SPECIAL; 1 брой патрон за револвер калибър 357Mag; 200 броя патрона калибър 22LR; 13 броя патрона калибър 22Mag; 26 броя патрона за АК калибър 5,45х39 мм; 53 броя патрона за пистолет калибър 7,65х17 мм.; 100броя патрона калибър 7,62х25 мм.; 20 броя патрона за пушка калибър 7,62х54Р мм.; 2 броя патрона за пушка калибър 7х57 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 7х64 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 223REM; 123 броя патрона за пушка калибър 7,92 мм.; 84 броя патрона за пушка калибър 8х50Р мм.; 126 броя патрона за пушка калибър 8х56Р мм.; 10 броя патрона за пушка калибър 6,5х54 мм.; 8 броя патрона за пушка калибър 6,5х54Р мм.; 40 броя патрона за револвер калибър 7,62х38Р мм.; 2 броя патрона за пистолет калибър 9х19 мм.; и 9 броя патрона за пистолет 9х18 мм. или общо 889 броя, които са в голямо количество и са годни да се ползват по предназначение – престъпление по чл.339 ал.2,  вр. с ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН и в това, че на 20.02.2018 г. в с.К., община Р., на ул.“Хан Аспарух“ № 10, без да има за това надлежно разрешение, е предал на С.Н.В., ЕГН ********** ***, следните огнестрелни оръжия, които са в голямо количество: пушка модел ZBROJOVKA BRNO MOD ZKM-611” калибър 22 mag с номер 551507522; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00 мм. с номер D 22636; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00 мм. с номер 4356 U; пушка модел „Маузер 1924“ калибър 7,92 мм. с номер 176347; ловна пушка модел BREDA – калибър 12 с номер А110521; картечен пистолет модел „ППШ“ калибър 7,62 мм. с номер 3-269; пистолет модел „GLOCK 26“ – калибър 9х19 мм. с номер DND986; пистолет модел BERETTA MOD 21A кал.22LR с номер DAA045162; револвер модел „Наган“ калибър 7,62 мм. с номер 7574Р; пистолет модел MAUZER MOD HSc“ кал. 7,65 мм. с номер 135; пистолет модел „Марголин“ калибър 22LR с номер 1962; револвер модел „RUGER SP 101“ калибър 38SPECIAL с номер 57287582; пистолет WALTHER Mod PP калибър 7,65 мм. с номер 243084Р; пистолет модел  „Парабелум Р08 Gesichert“ калибър 9х19 мм. с номер 4197 и боеприпаси: 20 бр. ловни патрона 20 калибър; 50 броя патрона за револвер калибър 38 SPECIAL; 1 брой патрон за револвер калибър 357Mag; 200 броя патрона калибър 22LR; 13 броя патрона за пистолет калибър 22Mag; 26 броя патрона за АК калибър 5,45х39 мм.; 53 броя патрона за пистолет калибър 7,65х17 мм.; 100 броя патрона калибър 7,62х25 мм.; 20 броя патрона за пушка калибър 7,62х54Р мм.; 2 броя патрона за пушка калибър 7х57 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 7х64 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 223REM; 123 броя патрона за пушка калибър 7,92 мм.; 84 броя патрона за пушка калибър 8х50Р мм.; 126 броя патрона за пушка калибър 8х56Р мм.; 10 броя патрона за пушка калибър 6,5х54 мм.; 8 броя патрона за пушка калибър 6,5х54Р мм.; 40 броя патрона за револвер калибър 7,62х38Р мм.; 2 броя патрона за пистолет калибър 9х19 мм.; и 9 броя патрона за пистолет 9х18 мм., или общо 889 броя, които са в голямо количество и са годни да се ползват по предназначение - престъпление по чл.339 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.К.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ОПРЕДЕЛЯ на обвиняемия С.К.К. на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.2 б.”а” ОТНЕМА в полза на Държавата вещите предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а именно: 1 брой патрон за револвер калибър 38 SPECIAL; 3 броя патрона за пистолет калибър – 7,65х17 мм. Br.; 1 брой патрон за пушка калибър – 7,92х57 мм.; 11 броя патрона за пистолет калибър 25 AUTO /6,35 мм./; 68 броя патрона за  пистолет калибър 9х19 мм.; 55 броя патрона за АК калибър – 7,62х39 мм.; 620 броя флоберови патрона калибър – 22LR, пушка модел ZBROJOVKA BRNO MOD ZKM-611” калибър 22 mag с номер 551507522; пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00мм с номер D 22636;   пушка-карабина модел „Манлихер 1895“, калибър 8,00 мм. с номер 4356 U; пушка модел „Маузер 1924“ калибър 7,92 мм. с номер 176347; ловна пушка модел BREDA– калибър 12 с номер А110521; картечен пистолет модел „ППШ“ калибър 7,62 мм. с номер 3-269; пистолет модел „GLOCK 26“ – калибър 9х19 мм. с номер DND986; пистолет BERETTA MOD 21A кал. 22LR с номер DAA045162; револвер модел „Наган“ калибър 7,62 мм. с номер 7574Р; пистолет модел MAUZER MOD HSc“ кал. 7,65 мм. с номер 135; пистолет модел „Марголин“ калибър 22LR с номер 1962; револвер модел „RUGER SP 101“ калибър 38SPECIAL с номер 57287582; пистолет WALTHER Mod PP калибър 7,65 мм. с номер 243084Р; пистолет „Парабелум Р08 Gesichert“ калибър 9х19 мм. с номер 4197 и боеприпаси: 20 броя ловни патрона 20 калибър; 50 броя патрона за револвер калибър 38 SPECIAL; 1 брой патрон за револвер калибър 357Mag; 200 броя патрона калибър 22LR; 13 броя патрона калибър 22Mag; 26 броя патрона за АК калибър 5,45х39 мм.; 53 броя патрона за пистолет калибър 7,65х17 мм.; 100броя патрона калибър 7,62х25 мм.; 20 броя патрона за пушка калибър 7,62х54Р мм.; 2 броя патрона за пушка калибър 7х57 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 7х64 мм.; 1 брой патрон за пушка калибър 223REM; 123 броя патрона за пушка калибър 7,92 мм.; 84 броя патрона за пушка калибър 8х50Р мм.; 126 броя патрона за пушка калибър 8х56Р мм.; 10 броя патрона за пушка калибър 6,5х54 мм.; 8 броя патрона за пушка калибър 6,5х54Р мм.; 40 броя патрона за револвер калибър 7,62х38Р мм.; 2броя патрона за пистолет калибър 9х19 мм. и 9 броя патрона за пистолет 9х18 мм., които са на съхранение в служба „КОС” при РУ гр.М. и служба „КОС” при РУ гр.Р..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 вр. с чл.381 ал.5 т.6 НПК вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск с надпис Verbatin CD-R-700MB-C4378 да бъде върнат на Управителя на „Еспейс“ ООД с.Липница.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 вр. с чл.381 ал.5 т.6 НПК веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой диск с надпис Office 1 Superstor CD-R-C4600 и 1 брой диск с надпис EMTEC CD-R-700MB да бъдат върнати на Директора на Дирекция „Сигурност“ – „В .“ - „Б.“ ЕАД гр.С

 

ОСЪЖДА обвиняемия С.К.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 1 471.75 лева.

ОСЪЖДА обвиняемия С.К.К. да заплати в полза на Държавата по сметка на НИК-МВР – Център за експертни криминалистически изследвания гр.София направените по делото разноски, в размер на 1 183.41 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия С.К.К. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия С.К.К., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия С.К.К. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 57/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 503/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 12.40 часа.

В законна сила на 15.10.2018г.

20

АНД No 321/2018

КАТ

Т.В.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 16.10.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Т.В.Т. *** обжалвал в срок наказателно постановление № 18-0300-000232 / 22.05.2018 г.  на  Началник група при РУ-Мездра към ОСМВР-Враца , с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

В жалбата  се твърди, че Т. не  е уведомен за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, като такова задължение изрично  съществува  в разпоредбите на ЗДвП , които са цитирани в жалбата. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на НП, като неправилно, тъй като нарушението не е извършено виновно.

               Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция, а в писмото изпращащо преписката в съда иска цялостно потвърждаване на атакуваното НП .   

Снети са показания от свидетели.Събрани са писмени доказателства .

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 20.02.2018 година на път BRC-1082 на км.6.300 в землището на с. Върбешница служители на РУ на МВР- Мездра  спрели за проверка лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с ДК № Вр. 5488 ВХ  управляван от собственика Т.В.Т.. Установили , че   регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 11.02.2018 година, поради изтичане на застраховката „Гражданска отговорност“. За нарушението  на място бил съставен АУАН № 91/20.02.2018 година по чл. 140 ал.1 ЗДвП. Т.  отразил като възражения в акта твърдението, че не е уведомен за служебно прекратената  регистрация.  Била сезирана РП-Мездра с оглед данни за престъпление по чл. 345 ал.2 НК. С постановление от 04.05.2018 година  прокурора отказал образуване на наказателно  производство  с мотив за липса на умисъл  към такова деяние , тъй като действително Т. управлявал  на посочената дата и място собствения си автомобил  след служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал.10 ЗДвП, за което не  бил уведомен.

Това обстоятелство дало основание  на началник Група РУ-Мездра да издаде обжалваното  НП по реда на чл. 36 ал.2 ЗАНН за извършено от Т. нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП .

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна !

Не се спори от страните, че действително на посочената дата , време и място жалбоподателят управлявал собствения си автомобил марка „Фиат Пунто“ след като същия бил със служебно прекратена регистрация на 11.02.2018 година. Съгласно чл. 143 ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което  е  получено уведомление от гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 КЗ , И СЕ УВЕДОМЯВА  собственика на пътното превозно средство.  В случая водача Т. не е  уведомен от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на собственото му МПС  след уведомление от гаранционния фонд.  Това обстоятелство се установява  от  възраженията в съставения АУАН /л.37/ и от  приложеното на л.56 писмо № 967000-9520/02.08.18 г. на  сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Враца, където изрично е  посочено , че собственика на МПС Т.Т.  не е уведомен с писмо за прекратяване на регистрацията. При тези доводи  вмененото му нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП  не е извършено виновно , поради което НП подлежи на отмяна като  неправилно.

Съдът  установява и незаконосъобразност на НП, тъй като в него липсва  основен реквизит , а именно  датата на извършване на нарушението . По този начин   НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.

               При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

                                                                          Р    Е   Ш     И

 ОТМЕНЯ   като  незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление № 18-0300-000232 / 22.05.2018 г.  на  Началник група при РУ-Мездра към ОСМВР-Враца , с което  Т.В.Т. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено .

 

21

АНД No 458/2018

Производство по УБДХ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Й.Й.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 16.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

                  и на основание чл. 1 ал. 1  и чл. 6 б. „а” от УБДХ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА Г.Й.Й., ЕГН:**********, роден в гр. Мездра, българин, български гражданин, грамотен, живущ ***,  не женен, средно образование, работи като шофьор  във Ф”……….” ЕООД гр. Девин, осъждан, за   ВИНОВЕН  в това,  че на 23.06.2018 година в  питейно заведение „Б. С.” в центъра на с. Кунино , община Роман  е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ, изразено в   непристойна проява на публично място пред повечето хора, като  размахвал   законно притежавана ловна пушка марка „Ескорт”, калибър 12, с № 022383, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 1 ал. 1 т.2 и чл. 6 б. „а” от УБДХ  НАЛАГА  на Г.Й.Й.  административно наказание  „ГЛОБА” в размер на 100 /СТО ЛЕВА/ лева, в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на нарушителят в 09.55 часа, като същото подлежи на обжалване в срок до 24 часа, считано от днес.

В случай на жалба и протест  насрочва делото  пред ОС-Враца за 23.10.2018 година  в  14.00 часа, която дата и час се съобщи на нарушителят.

КОПИЕ  от решението  да се изпрати  на РП гр. Мездра, за сведение.

 

Мотиви от 22.11.2018г.

Производството е образувано по повод преписка на РП-Мездра въз основа на водено Досъдебно Производство № 1135/2018 година по чл.325 ал.1 НК /едро хулиганство/  , което е прекратено и преписката е изпратена на РС-Мездра  за санкциониране на лицето Г.Й.Й. *** за нарушение на чл.1 УБДХ /дребно хулиганство/ .

РП-Мездра уведомена , не изпраща представител

В съдебно заседание нарушителят се явява лично. Признава  за виновен по същество на обвинението,  като обяснява поведението си в резултат от предизвикване на лица в селото , употребили алкохол  .

Не са разпитани свидетели поради изяснена фактическа обстановка по време на проведеното досъдебно производство  и самопризнание на нарушителя пред съда по установените факти и вина. Производството е по специален закон –УБДХ и съдът преценява нужда от разпит на свидетели, респ. не провежда разпит , като ползва материалите от преписката  по силата на чл.5 ал.1 от УБДХ

Приложена  е наказателната преписка на РП-Мездра .

Съдът след като  прецени  събраните  в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,както и обстоятелствата отразени в преписката и писмените сведения на свидетелите ,  намери за установено следното:

Първоначално преписката е водена като ДП № 1135 /18 г на РП-Мездра / №144/2018 г. на РУ-МВР-Роман /, за това , че на 24.06.2018 г. в центъра на с.Кунино, общ.Роман ,пред питейно заведение „Биг Страйк“ са извършени непристойни действия , грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото –престъпление по чл.325 ал.1 НК .

В хода на разследването е установено , че тези действия са извършени от лицето  Г.Й.Й. *** , като бил предизвикан към тях при настъпил ексцес при битов повод ,но хулиганството било краткотрайно, с ниска интензивност ,като било прекратено от самият нарушител, което дало основание прокурорът да счете деянието като дребно хулиганство , да прекрати ДП с постановление от 16.08.2018 г. и да изпрати материалите на РС-Мездра за санкциониране на Й. по реда на УБДХ .

Съдът прецени материалите от ДП в контекста на чл.5 ал.1 УБДХ без да провежда разпити на свидетели , който са разпитвани детайлно по време на разследването ,като установява следната фактическа обстановка :

На 24.06.2018 година около 23.00 часа  пред заведение „ Биг Страйк“ –с. Кунино, общ.Роман,   възникнал скандал на лична  основа между Г.Й.Й. и С. Г. К.. По време на скандала двамата се бутали с ръце и си отправяли заплахи.Й. напуснал мястото и след малко се върнал с автомобила си пред заведението, като извадил законно притежавана законно пушка марка „Ескорт“ , 12 калибър  с № 022383 , като започнал да я размахва  пред хората за да ги сплаши , с което нарушил обществения ред и спокойствие.  Това действие продължило кратко време, след което Й. напуснал мястото като не е използвал пушката по предназначение  и не е оправял заплахи за убийство или саморазправа пред намиращите се пред заведението лица.

Горната фактическа обстановка се установява от материалите по  ДП № 1135 /18 г. на РП-Мездра / №144/2018 г. на РУ-МВР-Роман / ,ценени по реда на чл. 5 ал.1 УБДХ и от обясненията на нарушителя пред съда , изразяващи самопризнание.Разпитани са много свидетели, които дават противоречиви показания , като една част от тях твърдят отправени закани за саморазправа към присъстващи лица от ромски произход, а друга част от свидетелите очевидци отричат това му поведение, поради което съдът не приема за доказано  противо-правно поведение на нарушителя свързано с отправени закани. В този смисъл са  показанията на св. А. И., Т. А., В. И., Ц. И., П. В. и Д. П.. Съдът ги кредитира в пълен обем и предвид самопризнанията на нарушителя , намира за ненужно  разпитаните  свидетели от ДП да бъдат разпитвани и пред съда при налична преценка за това по силата на чл. 5 ал.1 УБДХ.

Всички доказателства са логични , последователни  и взаимно допълващи се , поради което се кредитират от съда в пълен обем .

Нарушителят Г.Й.Й.  със своето поведение  е осъществил от обективна и субективна страна   състава на административно нарушение по чл. 1 от УБДХ, изразено в това , че  на 23.06.2018 година в  питейно заведение „Биг Страйк” в центъра на с. Кунино , община Роман  е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ, изразено в   непристойна проява на публично място пред повечето хора, като  размахвал   законно притежавана ловна пушка марка „Ескорт”, калибър 12, с № 022383, с което е нарушил обществения ред и спокойствие,

Извършил е деяние, квалифицирано като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1  от УБДХ. С извършеното е  засегнал в по-ниска степен обществения ред и спокойствие, при което описаното деяние не осъществява признаците на престъпление по чл.325 ал.1 от НК .

Личността на нарушителят не разкрива висока степен на обществена  опасност. Не е криминално проявен. Действал импулсивно с убеждение за правилност , поради употреба на алкохол. В това състояние обаче е разбирал свойството и значението на извършеното  и е могъл да ръководи постъпките си. Дадените обяснения в тази насока  потвърждават извода на съда, тъй като са логични, последователни  и  кореспондират с останалият  доказателствен материал. Ето защо не са налице   основанията за  неговото оправдание, тъй като е извършил нарушението  в състояние на вменяемост.

При определяне на наказанието се взеха предвид горните обстоятелства,при превес на смекчаващите  такива– липса на криминална проявеност, признание по същество за вина  и съдействие  на съда за разкриване на обективната истина.Ето защо съдът  намери, че за постигане целите на наказанието с оглед  личната и генерална превенция за най-подходящо наказание  ще бъде това посочено в чл. 1 ал.1 пр.1 УБДХ, а именно  глоба в минимален законов размер от  100.00 лева, като така определеното наказание ще изиграе своята роля свързана с лична и генерална превенция,  както и с  цел превъзпитанието му  към спазване на установеният правов ред.  Съдът не наложи алтернативното наказание “задържане в поделенията на МВР”, тъй като по този начин би лишил нарушителя от законоустановеното му право  на труд/ работи като шофьор в частна фирма /,което упражнява ежедневно и е нужно за издръжка на него и семейството му.

Така определеното по вид и размер наказание съдът   намира за справедливо при изброените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същото съответства на степента на обществена опасност както на нарушителя , така и на извършеното нарушение.

По изложените мотиви, съдът постанови своето решение .

В подкрепа  на установеното виновно поведение на нарушителя  Й., съдът отбелязва , че до изготвяне на мотивите е постъпила вносна бележка приложена към делото на л.11, установяваща  заплатена глоба  от 100 лева по настоящето дело в полза на Държавата с вносител  нарушителя Й., извършил банковия превод в деня  на постановяване на съдебното решение.

В законна сила на 18.10.2018г.

22

НОХД No 275/2018

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Т.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 18.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата П.Т.И., ЕГН:**********, родена на *** ***,  българка, българска гражданка, разведена, средно образование, не осъждана, ЗА ВИНОВНА в това,  че на 25.07.2016 г. в „SEBN– гр. Мездра е отнела от владението на А. М. П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои мобилен телефон, марка „Теленор Смарт Плюс II с IMEI 355597070049362 на стойност 194.00 лева  /сто деветдесет и четири лева/, собственост на „Теленор България“ ЕАД, поради което и на основание чл.194 ал.1 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.1  вр. чл. 54 НК  я ОСЪЖДА  на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА   лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.  66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното  наказание за срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА П.Т.И. да заплати в полза на ОД на МВР гр. Враца разноски по делото  в размер на 71.00 лева.

      На основание  чл.301 ал.1 т.11 НПК следва след влизане на присъдата в сила  веществените доказателства по делото, а именно  1 бр. компактдиск с надпис CD-R-700 MB; 1 бр. повреден мобилен телефон марка „Теленор Смарт+ІІ” с липсващо отпред стъкло и надпис на задното капаче Telenor да бъдат унищожени.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 22.11.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу

П.Т.И. – 

родена на *** ***,

живуща ***, бълг.

гражданин, със средно образование,

безработна, не омъжена, не осъждана,

ЕГН: **********

 

       ЗА ТОВА, ЧЕ:        На 25.07.2016 г. в „SEBN– гр. Мездра е отнела от владението на А. М. П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои мобилен телефон, марка „Теленор Смарт Плюс II с IMEI 355597070049362 на стойност 194 /сто деветдесет и четири/ лева, собственост на „Теленор България“ ЕАД – престъпление по чл.194 ал.1 НК. 

В РЗ  от 10.07.2018 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде към минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Защитникът адв.Ж. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

    Подсъдимата   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното. Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимата    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимата   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено и бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

   През лятото на 2016 г. свидетелката А. М. П. ***, и подсъдимата П.Т.И. ***, работели в предприятието „SEBN– гр. Мездра. Първата от тях ползвала мобилен телефон, марка „Теленор Смарт Плюс II с IMEI 355597070049362, закупен на лизинг от „Теленор България“ ЕАД, На името на Ж. П. от гр. Враца. Лизинговите вноски се изплащали от свидетелката, и все още не били изплатени напълно. На 24/25.07.2016 г. И. и П. били на работа нощна смяна, за времето от 23.00 часа до 06.00 часа. Около 05.40 часа последната отишла до тоалетна. Влязла в една от кабинките, и оставила носения от нея телефон /горепосочения/ върху поставката за тоалетна хартия. На излизане го забравила там. Малко по-късно в санитарното помещение влязла подсъдимата и го взела; не съобщила на никого за това. Междувременно П. се сетила за него и се върнала да го търси, но не го намерила. Позвънила му от друг телефон, но установила, че нейният е изключен. И. задържала откраднатата вещ, занесла я у дома си; в последствие поставила ползваната от нея СИМ-карта с № 0898/93-41-50, регистрирана на името на нейната майка. П. пък подала жалба до Началника на РУ МВР – Мездра. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били изискани разпечатки от мобилните оператори в страната. Анализ на последните извършил св. К. Р. Н. – служител на същото РУ, комуто били възложени издирвателните действия по делото. Той установил, че откраднатият телефон се ползва с горепосочената СИМ-карта, регистрирана на името на Т. И. – майка на подсъдимата . Н. обаче установил, че именно последната е дала посочения мобилен номер като телефон за връзка в АИС – МВР „Български документи за самоличност“. След неколкократно призоваване, подсъдимата  И. се явила в РУ – Мездра. В проведената с нея беседа, тя заявила пред св. Николов, че е намерила процесния телефон една сутрин пред сградата на „SEBN“, на тръгване след края на работното си време. Взела го със себе си; качвайки се в автобуса, показала вещта на своя познат А. Б., и го попитала дали този телефон е негов. Той отрекъл, и тя задържала последния, поставила му посочената СИМ-карта, и го ползвала, докато се повредил. В последствие предала вещта, но в състояние негодно за употреба. А. Г. Б. от гр. Кнежа е установен и разпитан като свидетел; същият отрича изложеното от подсъдимата . Извършената по делото СОЕ е установила, че стойността на вещта възлиза на 194.00 лева – невъзстановени. 

               От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимата  П.Т.И. ***, е извършила престъпление против собствеността – кражба. На 25.07.2016 г. в „SEBN– гр. Мездра е отнела от владението на Ангелина Милчова П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои мобилен телефон, марка „Теленор Смарт Плюс II с IMEI 355597070049362 на стойност 194 /сто деветдесет и четири/ лева, собственост на „Теленор България“ ЕАД. Действала е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществила състава на чл.194 ал.1 НК. 

Разпитана в качеството на обвиняема в хода на досъдебното производство, И. се признава за виновна. Признава вина и пред съда в качеството на подсъдима . Вината й се установява по безспорен начин, от събраните на фаза ДП доказателства :

Комплект документи на „Теленор България“ ЕАД – копия /л.6-31/,

протокол за доброволно предаване /л.72/, 1 бр. компактдиск с надпис CD-R-700 MB/л.71/, 1 бр. мобилен телефон с липсващо отпред стъкло и надпис на задното капаче Telenor – приложен по делото, показанията на свидетелите П. / л.33/, Борисов /л.127/ и Николов /л.128/, съдебно-оценителна експертиза /л.74/, справка за съдимост /л.129/, характеристика /л.100/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.132/.

               Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимата се признава за виновна и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

 Причина за извършване  на престъплението  са установени престъпни  навици, свързани с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието на подсъдимата   неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

 Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимата   е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на млада възраст , със средно  образование, безработна ,  не омъжена  , не   осъждан   , не е криминално проявена,  ползва се  с лошо име по местоживеене , не   разполага с месечни доходи и не притежава недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимата  за виновна   в извършеното  престъпление по чл.194 ал.1 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление  не е налице долна граница на наказание , а горната е до осем години “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от шест месеца   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  четири  месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното  и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  и чистото съдебно минало  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид  лошите характеристични данни .

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимата   не е осъждана и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето и  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 71  лева за СОЕ   , които се дължат от подсъдимата  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в нейна  тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото – 1 бр.компактдиск и 1 бр.повреден мобилен телефон „Теленор Смарт „ с липсващо отпред стъкло съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК поради липса на стойност .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 3.11.2018г.

23

АНД No 397/2018

КАТ

Л.Р.С.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 18.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000288/30.05.2018 година на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - на РУ гр.М., с което на нарушителя Л.Р.С. ***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА и са ОТНЕТИ 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Л.Р.С. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000288/30.05.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - на РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д.Х. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП като незаконосъобразно. Акцентува се, че в процесния случай жалбоподателя е наказан по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, а именно, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Поведението обаче на жалбоподателя не покрива тази форма на изпълнително деяние.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по жалбата.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

 Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.07.2018 г., а жалбата е входирана пред ответника на 18.07.2018 г. и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000288/30.05.2018 г., АУАН № 308/19.05.2018 г., Талон за изследване № 0008531/19.05.2018 г.,  Разпечатка от извършени проби с „Алкотест Дрегер” с фабр.№ АRDN 0014 за дата 19.05.2018 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 01.08.2018 г. и Епикриза на жалбоподателя от 28.07.2017 г., издадена от Университетска болница „А.” гр.С.. Съответно са разпитани свидетелите З.Н. и А.Л. и двамата служители в РУ гр.М., като първият от тях работи като мл.автоконтрольор и е актосъставител. За разкриване на обективната истина по делото бе допусната в качеството на свидетел и лицето Г.С.– майка на жалбоподателя.

 Акт за установяване на административно нарушение № 308/19.05.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 19.05.2018 год. около 22.30 часа в гр.М., по ул.”Я.С.” до № 4, с посока на движение ул.”Х.Б.” е управлявал мотопед „Я.” без регистрационни табели и номер на рама ХХХХХ, като отказва да изпълни разпореждане на контролен орган и да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014 за употреба на алкохол. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0008531/19.05.2018 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства по един безспорен начин се установява, че на 19.05.2018 г. свидетелите Н. и Л. са били нощна смяна за периода от 19.00 до 07.00 часа на 20.05.2018 г. Около 22.30 часа последните се намирали на ул.”Я.С.” до № 4 в гр.М., където извършвали контрол на пътното движение. В този момент се появил жалбоподателя, управлявайки мотопед без регистрационни табели. Тъй като било през тъмната част на денонощието свидетелят Л. му подал „Стоп-палка” по образец и  го спрял. На водача били поискани документите на управляваното МПС, които той не представил, в резултат на което органите на реда установили, че МПС-то няма регистрационен номер. Поканили жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като той  се съгласил. Направил четири опита , но не успял да вкара необходимия обем от въздух, за да може техническото средство да отчете резултат. И двамата свидетели са категорични, че водачът не им е отказал да бъде изпробван с процесното техническо средство, но не е успял да вкара необходимия обем от въздух, поради наличието на здравословен проблем. В тази насока са и събраните по делото гласни и писмени доказателства в лицето на Епикриза от 28.07.2017 г., издадена от Университетска болница „А.” гр.С., както и показанията на свидетелката Габриела Стойчева, от които по безспорен начин се установява, че жалбоподателя има заболяване „астма” от 2015 год., което му е попречило да му бъде извършена проверка с техническото средство. Видно от показанията на свидетелите Л. и Н., когато не може да се надуе определен обем от въздух техническото средство не отчита никакъв резултат. В тази насока е и Разпечатка от извършени проби с „Алкотест Дрегер” с фабр.№ АRDN 0014 за дата 19.05.2018 г., от която по безспорен начин се установява, че няма регистриран резултат в 22.30 часа. След като физическото състояние на жалбоподателя не му позволило да му бъде извършена проверка с процесното техническо средство, на последния му бил издаден Талон за изследване № 0008531, в който талон свидетелят З.Н. вписал, че жалбоподателя отказва да бъде изпробван с техническото средство. Именно свидетелите Н. и Л. посъветвали жалбоподателя да впише в талона, че не приема показанията на техническото средство, което в крайна сметка не отговаряло на обективната истина. Свидетелите са категорични, че отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство не е налице. Талонът за изследване бил връчен на жалбоподателя, но същият не се явил да даде кръвна проба. Свидетелите са категорични, че жалбоподателя не е имал външни признаци за употреба на алкохол, но тъй като проверката е извършена в тъмната част на денонощието, те са длъжни да изпробват всички водачи за употреба на алкохол. От гласните доказателства по делото безспорно се установява, че акта е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и му е бил връчен препис след като го е подписал.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. год. на Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се установява компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления по ЗДвП и неговият Правилник. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началник Група към съответното РУ гр.М. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 308/19.05.2018 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – мл.автоконтрольор при РУ  гр. М..

Безспорно от разпитаните по делото свидетели единодушно се установява, че жалбоподателят е направил многократни опити да даде проба с техническото средство, но те са се оказали неуспешни. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е дал проба, но тя е била негодна. Даването на некачествена проба не може да представлява въобще отказ да се даде проба. Когато от водача е взета некачествена или невалидна проба, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство чл.3 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която е действала към момента на извършване на деянието от водачите на моторни-превозни средства към която препраща чл.174 ал.4 от ЗДвП предвижда, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. Следва да се приеме, че в наредбата и съответно в препращащия към нея закон е направена разлика между отказа да се даде проба и даването на некачествена или невалидна проба, както и когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство. След като е издаден Талон за медицинско изследване, следва да се приеме, че по делото има данни за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 пр.второ от ЗДвП, изразяващо се, чрез отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Това не е сторено от административнонаказващия орган и същото не е намерило отражение нито в акта, нито в издаденото въз основа на него Наказателно постановление. Ето защо, административнонаказващия орган е допуснал нарушение на закона.

В настоящия казус е била налице точно тази хипотеза-наличие на некачествена проба и в частност физическото състояние на жалбоподателя не му е позволявало извършването на проверка с техническо средство и затова проверяващите са издали медицински талон за изследване. Допуснат е обаче както от актосъставителя при съставяне на АУАН, така и в последствие и от административно наказващия орган при издаване на процесното НП непоправим порок, който води до категорични основания за отмяна на процесното наказателно постановление. Порокът се състои в това, че щом е била налице некачествена проба, такава все пак е имало (макар и некачествена, осуетена), а не е бил налице отказ за извършване на проверка с техническо средство, деяние, което е визирано в хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и за което е наказан жалбоподателя по настоящото дело. Същественото процесуално нарушение е в това, че както длъжностното лице в АУАН, така и административнонаказващия орган в наказателното постановление са приели, че е налице нарушение, което обаче не е извършено от наказаното лице и последното не е следвало да носи отговорност за това нарушение. По-скоро, тук е трябвало да подведат неправомерното поведение под нормата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП - неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, защото такова неизпълнение е било налице. Приемайки и посочвайки, че деянието на нарушителя попада в хипотезата на норма, която не е относима към извършеното от него деяние - чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и неприлагане на правилната норма - чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП длъжностните лица, съответно и административнонаказващия орган са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление. Налице е опорочена процедура както по установяване на административното нарушение, така и при налагане на наказанието за това. Допуснато е нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно и на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от същия закон. Нормата на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но и гаранция за правото на защита на наказаното лице. Както посочихме по-горе, тези нарушения са съществени, опорочили са безвъзвратно административно-наказателното производство и не могат да бъдат отстранени в съдебната му фаза. Същите са довели до сериозно нарушаване правото на защита на нарушителя и са основание за отмяна на процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав счита, че процесното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав ОТМЕНИ Наказателно постановление № 18-0300-000288/30.05.2018 година на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - на РУ гр.М.   като незаконосъобразно.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

24

НОХД No 484/2018

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.К.Х.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 18.10.2018г.

За РП-Мездра прокурор К..

Подсъдимият лично и с адв. *****от ВрАК, редовно упълномощена.

Свидетелите, уведомени от предходното с.з., налице.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. *****: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното с.з. Предвид обстоятелството, че с.з. днес се провежда извън сроковете, предвидени в специалния ред, регламентиран в чл.358 ал.1 т.4 НПК в Глава ХХІV „Бързо производство” НПК, то съдебното производство следва да прочете по общия ред, регламентиран в Глава ХХ НПК.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХ НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Х.К.Х. – роден на *** *** дол, общ. Мездра, българин, български гражданин, със средно образование, *****при ЕТ „*****71” с. *****, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Г.Х.К. – 63 г., българка, българска гражданка, грамотна, разведена, неосъждана.

Ц.Л.М. – 44 г., българин, български гражданин, грамотен, женен, неосъждан.

На свидетелите се напомни отговорността по чл.290 НК и същите обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.274 ал.2 НПК на подсъдимия се разясниха правата по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 НПК.

АДВ. *****: Уважаема госпожо съдия, ще Ви моля да разпитате свидетелката, явила се в днешното с.з. и пострадала Г.Х., която да потвърди пред Вас, че сумата е изцяло възстановена като с оглед това обстоятелство между мен и представителя на прокуратурата са договорени параметри на споразумение и съответно квалифициране на деянието при една по-лека хипотеза при чл.197 т.1 НК.

ПРОКУРОР: При наличие на предпоставките за постигане на споразумение имаме готовност със защитата на подсъдимия да изготвим такова, като ще помоля да разгледаме настоящото производство по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм със становището на адв. *****.

СВ. Г.К.: Нямам никакви претенции към подсъдимия, тъй като той ми върна парите, които беше взел. Докато делото беше при прокурора, ми бяха върнати 1300 лева от цялата сума от 3000 лева. До с.з. днес подсъдимият ми даде останалите 1700 лева, така че всичко ми е възстановено.

ПРОКУРОР: Предвид изявлението на пострадалата, че изцяло й е възстановена щетата, намирам, че са налице условията за постигане на споразумение с подсъдимия. Подс. Х.Х. се признава за виновен в извършване в престъплението, за което е обвинен, като предвид обстоятелството, че е възстановил изцяло сумата, предмет на престъплението, намирам, че същият следва да понесе наказателна отговорност по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 НК, където е предвидена по-лека наказателна отговорност, при възстановяване изцяло на щетата до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Ето защо, моля делото да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК и да ни се даде възможност за изготвяне на споразумението.

АДВ. *****: Изцяло поддържам становището на представителя на прокуратурата, като първоначалното ни твърдение се докладва с разпита на явилия се свидетел Г.К., която потвърди пред Вас, че сумата е изцяло възстановена, поради което също моля за възможност за изготвяне на споразумение, което да внесем пред Вас.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия и взе предвид изложеното днес от пострадалата свидетелка Г.Х., счита, че не са налице пречки за постигане на споразумение за решаване на делото и приключване на съдебното производство по реда на Глава ХХІХ НПК, като за целта следва да бъде предоставена такава възможност на страните, по време на която същите да обсъдят параметрите за постигане на споразумението.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за постигане на споразумение.

Поради обстоятелството, че са налице условия за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК, то присъствието на свидетелите, респ. разпита на същите не е необходим, поради което Г.К. и Ц.М. се освобождават от участие в с.з.

ПРЕКЪСВА с.з. в 11.20 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в 11.30 часа.

ПРОКУРОР: Представям и моля да приемете споразумение за решаване на наказателно производство, което сме постигнали със защитата и подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.384 ал.1 вр. чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация, подписана от подсъдимия по реда на чл.381 ал.6 НПК.

АДВ. *****: Изцяло споделям становището на прокурора и моля да приемете представените от нас споразумение за решаване на наказателното производство и декларация, подписана от моя подзащитен.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на наказателно производство на основание чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК по НОХД № 484/18 г. по описа на РС-Мездра и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Изготвили сме споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Същото отговаря на изискванията по НПК и на всички въпроси, които следва да бъдат реши в едно споразумение. Същото не противоречи на закона и морала, за това моля да го одобрите във вида, в който сме го представили.

АДВ. *****: Моля Ви да одобрите представеното споразумение поради обстоятелството, най-важно според нас, че същото не противоречи на закона и морала. Моля за Ваш съдебен акт в този смисъл.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката и желая споразумение. Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението нямам и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384 lвъв вр.с чл.381 и сл. НПК

/По НОХД № 484/2018 г. по описа на РС-Мездра/

 

Днес, 18.10.2018  година в гр. Мездра, област Враца между подписаните:

1. Нина К. – Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и

2. адв.  *****– ВАК, защитник на подсъдимия Х.К.Х., ЕГН **********,  р. *** ***, със средно образование, неженен, неосъждан, работи

на основание чл.384 във вр. с чл.381 НПК се постигна следното споразумение:

Подсъдимият Х.К.Х., ЕГН **********, р. *** ***, със средно образование, неженен, неосъждан, работи

се признава за виновен за това, че на 14.09.2018 година в село *****, община Мездра, от къща, намираща се на ул. “*****“ № 18, собственост на Г.К.Х., е отнел от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои парична сума от 3000 лв. /три хиляди лева/, собственост на Х., като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната - престъпление по чл.197 т.1 във вр. чл.194 ал.1 от НК.

Наказанието на  Х.К.Х., ЕГН **********, се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки на основание чл.42а ал.2 т.1 от  НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично и на основание чл.42а ал.2 т.2 НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                                          Защитник:

               /Нина К./                                             /адв. Камелия *****/

 

Подсъдим:

                              /Х.Х./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. *****: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ЕВТИМ ЕВТИМОВ - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. *****от ВрАК - защитник на подсъдимия Х.К.Х. и Х.К.Х. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 484/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Х.К.Х. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 14.09.2018 година в село *****, община Мездра, от къща, намираща се на ул. “*****“ № 18, собственост на Г.К.Х., е отнел от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да присвои парична сума от 3000 лв. /три хиляди лева/, собственост на Х., като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната - престъпление по чл.197 т.1 във вр. чл.194 ал.1 от НК.

Наказанието на  Х.К.Х., ЕГН **********, се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки на основание чл.42а ал.2 т.1 НК ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично и на основание чл.42а ал.2 т.2 НК ”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 484/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.40 часа.

В законна сила на 18.10.2018г.

25

АНД No 419/2018

ДНСК

М.В.Т.

ДНСК СОФИЯ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 19.10.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ВР-15-ДНСК-80/26.06.2018 год. на Зам.Началник на ДНСК гр.С., с което на нарушителката М.В.Т., в качеството й на Главен архитект на Община М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА за нарушение на чл.148 ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.6 ал.4 и чл.6 ал.3 т.1 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, в редакцията му, действаща към датата на извършване на нарушението, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

М.В.Т., в качеството й на Главен архитект на Община М., е обжалвала в срок Наказателно постановление № ВР-15-ДНСК-80/26.06.2018 год. на Зам.Началник на ДНСК гр.С..

Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се представлява. От последната е постъпило Писмено становище, с което моли да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Визира се, че обжалваното НП е немотивирано и издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. От друга страна с депозираната по делото жалба се акцентува, че административнонаказващия орган не се е произнесъл, относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

За ответника се явява юрисконсулт Ц.Х.. Последната взема становище да бъде отхвърлена изцяло така депозираната жалба като неоснователна. Посочва се, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Същото съдържа реквизитите в чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентния за това орган. Визира се, че нарушените законови разпоредби са точно определени и нарушението е подробно описано и правилно подведено под конкретна правна норма.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено на жалбоподателя на 20.07.2018 г., а жалбата е от 27.07.2018 г., респективно изпратена на 26.07.2018 г. и безспорно е в срок, като в тази насока е приложената на л.7 разписка от куриерска пратка.

По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № ВР-15-ДНСК-80/26.06.2018 г., АУАН № ВР-15/26.03.2018 г., експресна куриерска пратка на „С.” от 26.07.2018 г., Възражение под вх.№ РС-МР-16-00-373/30.03.2018 г., Разрешение за строеж № 4/15.01.2018 г., Констативен протокол № МР-4/19.01.2018 г., Заповед № РД-13-110/12.04.2018 г. на Началника на ДНСК гр.С., Заповед № 111/20.02.1989 г., 3 броя извадки от Кадастрален план, Разрешение за строеж № 4 за благоустройствени обекти, покана под изх.№ РС-МР-16-00-077/07.02.2018 г., Пълномощно под изх.№ РД-83-02-258/22.05.2018 г., писмо под изх.№ РС-МР-16-00-416/23.08.2018 г., ведно с Разписка от 07.03.2018 г., подписана от жалбоподателката, Заповед № ДК-11-ВР-1/26.01.2018 г. на Началника на РО-НСК гр.В.към РДНСК – С. район и Решение № 418/01.08.2018 г. на Административен съд гр.Монтана, постановено по Адм.дело № 235/2018 г. по описа на същия съд. Съответно са разпитани свидетелките И.В. и С.И. и двете работещи като главни инспектори в Регионален отдел НСК гр.В.при РДНСК – С. район.

От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелките И.В. и С.И., в качеството си на служители на РО НСК гр.В.при РДНСК – СЗР, извършили проверка по реда на чл.156 ал.1 от ЗУТ на издаденото от Главния архитект на Община М. Разрешение за строеж № 4/15.01.2018 г., като резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № МР-4/19.01.2018 г. Към момента на самата проверка наличните документи в административната преписка на Община М. показали липсата на данни за наличието на извадка от Специализираната карта на съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата им инфраструктура или за друга техническа инфраструктура на „БТК” ЕАД и становище на инженер конструктор, които представляват необходимо изискване съгласно разпоредбата на чл.6 ал.4 и чл.6 ал.3 т.1 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура. Безспорно свидетелките В. и И. са установили, че нарушението е извършено на 15.01.2018 г., която дата е на издаване на Разрешението за строеж от Главния архитект на Община М. и е установено, както бе отразено и в по-горните абзаци с Констативен протокол № МР-4/19.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, както и Наредба № 35/30.11.2012 г. и в частност нейните разпоредби в чл.6 ал.4 и чл.6 ал.3 т.1, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на Разрешение за строеж на кабелните електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, което е предмет на Разрешение за строеж № 4/15.01.2018 г., издадено от главния архитект на Община М.. Трябва обаче да бъде представена извадка от Специализираната карта на съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата инфраструктура или за друга техническа инфраструктура на „БТК” ЕАД и становище на инженер конструктор, които представляват необходимата предпоставка, при наличието на която следва да бъде издадено Разрешението за строеж. От събраните гласни и писмени доказателства е безспорно установено, че жалбоподателката, в качеството й на длъжностно лице, а именно Главен архитект на Община М., е издала Разрешение за строеж № 4/15.01.2018 г. за оптична кабелна линия, канална мрежа на „БТК” ЕАД от ул.”П.С.” 1 до ул.”С. К.” 1, офис гр.М., находящ се по ул.”Св.Св. К.и М.”, ул.”П.”, ул.”Ал.С.” и ул.”С. К.” в гр.М., без извадка от Специализираната карта за съществуващата кабелна електронна и съобщителна мрежа и прилежащата им инфраструктура или за друга техническа инфраструктура на „БТК„ ЕАД и становище на инженер конструктор, които както бе отразено и в по-горните абзаци са необходимите изискващи се съгласно разпоредбите на чл.148 ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.6 ал.4 и чл.6 ал.3 т.1 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, в редакцията му, действаща към датата на извършване на нарушението. Въз основа на Констативен протокол № МР-4/19.01.2018 г. е съставен процесния акт № ВР-15/26.03.2018 г. в отсъствието на жалбоподателката, след отправена покана под изх.№ РС-МР-16-00-077/07.02.2018 г., връчена й лично на 28.03.2018 г. Жалбоподателката се е възползвала от законоустановения срок и е направила възражение по така направените констатации по акта. Административнонаказващият орган, както и настоящия съдебен състав приемат, че възраженията по така съставения акт, респективно Наказателното постановление са неоснователни. Съгласно ЗУТ и Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи към датата на издаване на Разрешението за строеж, електронните съобщителни мрежи се квалифицират като строежи от трета, четвърта и пета категория. За да може една електронна съобщителна мрежа да бъде разрешена като строеж от шеста категория, трябва да са изпълнени условията на облекчения режим, визиран в чл.6 ал.3 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура. В посочената разпоредба е отразено, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на Разрешение за строеж за изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура по чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, в т.ч. за изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели в съществуваща законна съобщителна или техническа инфраструктура; монтаж на кабелна съобщителна инсталация в съсобствена сграда или в общите части в сграда – етажна собственост; изграждане на кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата им инфраструктура от регулационната линия на имота, в който се изгражда до входната точка на мрежата в сградата. Изискуемите документи в отделните случаи са описани изчерпателно в чл.6 ал.4 и ал.5 от Наредба № 35/2012 г., като в тази насока за строежите по чл.6 ал.3 т.1 се представят извадка от Специализираната карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата им инфраструктура или за друга техническа инфраструктура, Договор за съвместно разполагане и/или ползване, както и становище на инженер конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията, с чертежи, схеми, записка с техническите характеристики на кабелната електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура и указания за тяхното изпълнение. От своя страна по отношение строежите, визирани в чл.6 ал.3 т.2 и 3 от Наредбата се представят договор със собственика за монтаж и становища на инженер конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията, с чертежи, схеми, записка с техническите характеристики на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и указания за тяхното изпълнение. На база посочените разпоредби следва да се направи безспорен извод, че за издаване на Разрешение за строеж, без предходно одобряване на инвестиционен проект, това се извършва когато са налице условията на чл.6 ал.3 от Наредба № 35/2012 г. и след като се представят посочените документи, описани подробно в ал.4, респективно ал.5 от наредбата, в зависимост от това към коя от хипотезите уредени в ал.3 попада конкретния случай. В конкретния случай процесния строеж попада в хипотезата на чл.6 ал.3 т.1 от Наредба № 35/2012 г. и становището от инженер конструктора е от тези, изброени изискуеми документи съгласно разпоредбата на чл.6 ал.4 от Наредба № 35/2012 г., като изрично е указано това и в задължителното тълкуване на чл.5, чл.6 и §5 от преходните и заключителните разпоредби на посочената Наредба. Следва да се отбележи, че по делото не е представен одобрен Кадастрален план с отразена съществуваща подземна техническа инфраструктура. Действащият кадастрален план на гр.М. е одобрен със Заповед № 111/20.02.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет гр.М.. Към уведомлението, приложено по реда на чл.149 ал.5 от ЗУТ за издадено от жалбоподателката, в качеството й на главен архитект на Община М. Разрешение за строеж, съответно заверено копие на графичната част от плана за регулация с нанесен кадастър се установява, че в Кадастралния план липса отразена съществуваща подземна инфраструктура.

Съдебният състав намира, че със съставения срещу Главния архитект на Община М. Акт за установяване на административно нарушение е започнато административнонаказателно производство за нарушение по чл.148 ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.6 ал.4 и чл.6 ал.3 т.1 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и чл.147 ал.1 т.2 от ЗУТ, в редакцията му, действаща към датата на извършване на нарушението. Тези факти са безспорно установени по делото със събраните писмени доказателства. С оглед на гореизложеното безспорно е установено, че с издаването на процесното Разрешение за строеж жалбоподателката е осъществила състава на административнонаказателната разпоредба на чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ, визираща че длъжностно лице, което не съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева. Посочената разпоредба представлява основния състав на описаното нарушение.

Прави впечатление обаче, че жалбоподателката, в качеството й на Главен архитект на Община М. е санкционирана по общия текст на чл.233 от ЗУТ, а не по специалния такъв, какъвто се явява разпоредбата на чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ. Ето защо, съдебния състав приема,че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложена санкционната норма, като наказанието е следвало да бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ, предвиждаща санкциониране на нарушения, извършени от длъжностни лица при изпълнение на задълженията им по ЗУТ, какъвто се явява и жалбоподателя. Безспорно разпоредбата на чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ касае отговорността на длъжностни лица, които не са съгласували, одобрили или издали строителни книжа в нарушение на този закон, както на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. Наложената на жалбоподателката санкция от административнонаказващия орган се основава на нормата на чл.233 от ЗУТ, която предвижда, че за други нарушения на този закон актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях наказанието е глоба от 100 до 500 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От посочената административнонаказателна норма, определяща субекта на нарушението, изпълнителното деяние и съдържанието на отговорността, може да се направи извод, че за визираното нарушение, изразяващо се в издаване на строителни книжа в нарушение на този закон административнонаказателна отговорност се носи от извършителя, чрез налагане в предвидената в чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ санкция на съответното длъжностно лице, а тя е глоба от 1000 до 5000 лева. Недопустимо е за нарушение, чието изпълнително деяние запълва състава на нарушението по специалната административнонаказателна норма на чл.232 ал.1 т.2 пр.3 от ЗУТ да бъде ангажирана отговорността по общата санкционна норма на чл.233 от ЗУТ, приложима за други нарушения на този закон, т.е. за нарушения, различни от това по чл.232 ал.1 т.2 от ЗУТ. От тук се прави и правния извод, че описаното в НП не се субсумира в състава на административнонаказателната норма, на основание на която е наложена санкцията. В този смисъл Наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на жалбоподателката е незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът отмени Наказателно постановление № ВР-15-ДНСК-80/26.06.2018 год. на Зам.Началник на ДНСК гр.С.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

26

НОХД No 507/2018

Състави на придобиване и държане на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Т.Й.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 22.10.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Ц.П..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: А.Т.Й. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е  

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

 

По БП № 327/2018 г. по описа на РУ гр. М.

/БП № 1797/18 г. по описа на РП М./

 

Днес на 15.10.2018 година в гр.М. между:

1. Н.Г.– ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. М. и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. А.Т.Й., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  осъждан, неженен

І. Със споразумението страните постигат съгласие, както следва: обв. А.Т.Й., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  осъждан, неженен, се признава за виновен в това, че

1. На 05.10.2018 г. по път ХХХ, в землището на гр.М., без надлежно разрешително, в нарушение на установените правила в чл. 30, вр. Чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /абсолютна забрана/, е държал високорискови наркотични вещества поставени под контрол в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,издадена въз основа на чл. 3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, а именно- 5 бр. /пет броя/ прозрачни полиетиленови плика тип „спейсбег” с размери 4,5 / 4 см., съдържащи кокаин с общо нетно тегло 3,747 грама и с концентрация на кокаин 41,3% на стойност 468,37 лв. по цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, който спада към високо рисковите наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК.

2. И за това, че на 05.10.2018 г. по път ХХХ в землището на гр.М., е управлявал МПС – л.а. „Ф.С.” с рег.№ ХХХ, негова собственост, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство – с полеви наркотест Дръг чек 3000, с № ARLC-0321 – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

ІІ.На обв. А.Т.Й., ЕГН **********,   при условията на чл. 54, ал.1 от НК се налага наказание както следва:

1. За престъплението по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 2 000 лв.

2. За престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК:

 - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година, и наказание „глоба” в размер на 500 лв.

- Като на основание чл. 343г от НК на обв. А.Т.Й. се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

3. На основание чл. 23 ал. 1 от НК се определя едно общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 23 ал. 2 от НК към така определеното най-тежко наказание се присъединява наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като на основание чл.