Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.7.2018г. до 31.7.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 461/2017

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Г.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 6.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.Г.М. – роден на *** ***, общ. Мездра, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2017 г. около 20.05 часа на път ІІІ-103 км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,88 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0014, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 НК - одобрено споразумение по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра, влязло в сила на 05.02.2014 г. и на основание чл.343б ал.2 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.  

ПРИЗНАВА подсъдимият В.Г.М. със снета по-горе самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 21.07.2017 г. около 20.05 часа на път ІІІ-103 км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 17-0300-000130/06.02.2017 година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца - РУ Мездра, влязло в законна сила на 02.06.2017 г., е извършил такова деяние, като е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, без да притежава СУМПС и на основание чл.343в ал.2 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.  

НАЛАГА, на основание чл.23 ал.1 НК, на подсъдимия В.Г.М. най-тежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.  

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 15.6.2018г.

Подсъдимият В.Г.М. *** е предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинение за извършени престъпления, както следва:

- по чл.343б ал.2 НК, за това, че на 21.07.2017 г. около 20.05 часа на път ІІІ-103 км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,88 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0014, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 НК - одобрено споразумение по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра, влязло в сила на 05.02.2014 година;

- по чл.343в ал.2 НК, за това, че на 21.07.2017 г. около 20.05 часа на път ІІІ-103 км.3,700 с посока на движение с. Долна Кремена – гр. Мездра в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 17-0300-000130/06.02.2017 година на Началник Група към ОДМВР гр. Враца - РУ Мездра, влязло в законна сила на 02.06.2017 г., е извършил такова деяние, като е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Г.” с рег. № ////////, собственост на Е. ***, без да притежава СУМПС.

В с.з. подсъдимият е заявил, че разбира в какво се обвинява, но е отказал да даде обяснения и да отговаря на въпроси.

Участващият по делото представител на прокуратурата поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт, като счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства изцяло подкрепят изложената фактическа обстановка. По отношение вида и размера на наказанията, се иска на М. да бъде наложено лишаване от свобода по всяко от обвиненията, като впоследствие се определи едно най-тежко наказание, съобразно чл.23 ал.1 НК, чието изпълнение да бъде ефективно, предвид данните за неговата личност, характера и степента на обществена опасност на деянията,.

Защитникът адв. М.С. от ВрАК е изразил становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан по възведените срещу него обвинения поради липсата на доказателства, които по категоричен начин да установят, че на инкриминираната дата процесното МПС е било управлявано именно от него. В тази връзка са изложени подробни доводи, в които се акцентира върху липсата на свидетели-преки очевидци, от чиито показания този основен, според защитата, момент да бъде безспорно изяснен. На тази база се заключава, че тезата на прокуратурата относно авторството на деянията не следва да се кредитира, тъй като се базира единствено на косвени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

В.Г.М. е бил правоспособен водач на МПС, категории „В, АМ“, за които на 28.03.2002 година му е било издадено СУМПС със срок на валидност до 28.03.2012 година. На 29.12.2008 година същият е представил пред органите на МВР декларация по чл.17 ал.1 ПИБДС вр. чл.8 ал.2 ЗБДС, в която посочил, че е загубил свидетелството си. На тази база в АИС БДС същото било обявено за невалидно. В последствие, вкл. и до настоящия момент, подсъдимият не е подавал документи за изготвяне на ново СУМПС и такъв документ не му е издаван. Независимо от това обстоятелство, М. продължил да управлява МПС. За това, както и за други нарушения на правилата за движение, същият е бил наказван по административен ред по Закона за движението по пътищата. С НП № 17-0300-000130/06.02.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра на подсъдимия е била наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, за това, че е управлявал МПС без да притежава Свидетелство за управление, валидно за съответната категория, към която спада въпросното превозно средство, с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДвП. НП е влязло в законна сила на 02.06.2017 г. Наред с това, М. е бил осъждан и за деяния, съставляващи престъпления по транспорта по смисъла на НК. С протоколно определение от 05.02.2014 г. по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра е било одобрено споразумение, по силата на което М. се е признал за виновен за деяние, извършено на 22.01.2014 г., за което, на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 НК, му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим в затвор, съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС. Споразумението е влязло в сила на 05.02.2014 г. 

На 21.07.2017 г. М. и свидетелят Л.В. ***, пътували до гр. София с лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ВР 9644ВМ, собственост на Е. ***. Водач бил подсъдимият. По обратния път автомобилът управлявал В., тъй като усетил мирис на алкохол у М.. Около 18.00 часа двамата пристигнали в с. Горна Кремена. Свидетелят спрял автомобила на улица „Иглика“, където бил дома му. Подсъдимият се обърнал към В. с думите: „слизай от колата, от тук аз ще се оправя“, след което се преместил на шофьорското място и потеглил към центъра на селото, където оставил превозното средство и се прибрал пеша до къщата си на ул. „Косматица“ № 1. По-късно вечерта М. се обадил по телефона на свидетеля Т.Т. и го поканил на гости. Свидетелят дошъл в дома на подсъдимия и по време на престоя му там двамата изпили около половин литър ракия. Около 19.45 часа звъннал телефона на М. и той провел кратък разговор. След като приключил, подсъдимият казал на свидетеля, че се е обадил жена му и се налага да пътува до град Мездра. След като излязъл от дома си, М. се отправил към центъра на селото, качил се в лекия автомобил марка „Ф. Г.“ и потеглил, движейки се по път ІІІ-103. По това време участъци от пътното платно били в ремонт. На км.3,700 с посока на движение от с. Долна Кремена към гр. Мездра управляваното от М. МПС се ударило с предната си част в крайпътен насип от ситни камъни и спряло на място. Малко по-късно, от там с автомобила си преминал свидетелят Г.В., който пътувал в посока към гр. Мездра. Той видял колата и водачът, седящ на предната лява седалка, у когото разпознал М.. Автомобилът на свидетеля не спрял на мястото на ПТП и продължил движението си към града. Отдалечавайки се, на огледалото за обратно виждане В. забелязал, че подсъдимият е излязъл от колата и е започнал да я оглежда. Междувременно от там преминал и свидетелят Г.И.. Той видял ударилият се в насипа автомобил и стоящият до него водач, когото познавал визуално. На свидетеля направило впечатление поведението на лицето. Същото имало некоординирани движения, но се опитвало да избута колата от крайпътния насип. И. позвънил на тел.112 и съобщил за пътния инцидент. От РУ Мездра били изпратени свидетелите Л.П. и С.Н.. Пристигайки на мястото на произшествието те намерили ударилия се в насипа лек автомобил с отворена шофьорска врата. В стоящия до него водач свидетелят Н. разпознал М., който му бил служебно известен отпреди. Служителите поискали от подсъдимия документи за самоличност и документи на автомобила. При последвалата проверка било установено, че колата е собственост на Е. ***. Подсъдимият обяснил, че не носи личните си документи. По време на разговора полицейските служители усетили мирис на алкохол и забелязали забавения говор и некоординираните движения на лицето. Това мотивирало Н. и П. да извършат проверка на М. за употреба на алкохол. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0014 отчело 2,88 на хиляда концентрация в издишания от подсъдимия въздух. След като видял показанията на апарат подсъдимият отрекъл да е управлявал МПС, заявявайки, че водачът е друго лице, без обаче да посочи данни за неговата самоличност. При това положение подсъдимия бил отведен в РУ гр.Мездра, където по служебен път била установена неговата самоличност. Проверката в АИС на КАТ ПП показала също, че свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност и липсвала информация за издадено ново такова. При това положение свидетелят П. съставил на М. АУАН за нарушения на правилата за движение по Закона за движението по пътищата и му издал талон за медицинско изследване. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба. В хода на образуваното административно - наказателно производство били установени и други деяния, съставляващи, както нарушенията на правилата за движение, за които М. е бил санкциониран по административен ред, съобразно Закона за движенията по пътищата, така и престъпления по транспорта, за които са му налагани наказания, предвидени в Наказателния кодекс.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.П.П.; С.И.Н., като по отношение на този свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 НПК, показанията му, дадени на ДП на л.8; И.О.И.; Г.М.И.; Г.А.В.; П.Й.Т.; Т.В.Т., като по отношение на този свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. последно НПК, показанията му, дадени на л.13 ДП; Е.М.В.; Л.О.В., като по отношение на този свидетел в хода на съдебното следствие са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, показанията му на л.19 ДП в частта относно часа на пристигане от гр.София в с. Горна Кремена и предоставяне управлението на процесното МПС на М. и в частта относно състоянието, в което подсъдимият се е намирал по време на пътуването от гр.София; В.Г.Й., както и от писмените доказателства: АУАН с бланков номер 039043 от 21.07.2017 година /л.24 ДП/; талон за медицинско изследване /л.25 ДП/; справка за нарушител/водач с информация за извършените от В.М. нарушения и наложените му административни наказания по ЗДвП /л.26 ДП/; заверено копие на НП №17.0300-000130/06.02.2017 година на Началник група при ОДМВР гр.Враца, РУ Мездра, влязло в сила на 02.06.2017 година /л.34 ДП/; заверено копие на АУАН №131/31.01.2017 година /л.35 ДП/; писмо № 967р-8239/14.09.2017 година от Началник Сектор ПП при ОДМВР гр.Враца относно наличие на правоспособност у Вл. М. и издадени на същия СУМПС /л.37 – л.42 ДП/; писмо № 187/24.07.2017 година от Служба по вписванията гр.Мездра с приложена към него справка с информация за притежаваните от Вл. М. на територията на страната недвижими имоти и извършените с тях сделки за периода месец май 2002 година – 21.07.2017 година /л.53-л.54 ДП/; справка за съдимост /л.62-л.63 ДП, л.18-л.18 СД/; характеристични данни /л.64 ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.65 ДП/; удостоверение по декларирани данни /л.16 СД/; писмо №3335/11.12.2017 година от Началника на РСИН гр.Враца с информация за изтърпените от Вл. М. наказания /л.17 СД/.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани М.В.П., Р.Д.П. и П.Н.Й., като по отношение на първата свидетелка са прочетени, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. последно НПК, изцяло показанията й, дадени на л.14 ДП, а по отношение на втората свидетелка са прочетени на същото основание показанията й, дадени на л.15 ДП в частта относно обстоятелствата, при които е постъпило телефонното обаждане във връзка с процесното МПС. От показанията на тримата свидетели става ясно, че М.П. и подсъдимият М. живеели на семейни начала и имали общо дете, но преди две години преустановили съвместното си съжителство. На инкриминираната дата около 20.00 часа свид. П. излязла от дома си, за да кара колело със свид. Й. ***. След 22.00 часа по телефона й се обадил В.М. – син на подсъдимия от предишен брак и я уведомил, че същата вечер М. ***, близо до гаража на транспортната компания „Цветина“ в град Мездра. П. и Й. се отправили към указаното място, но там нямало никой. Както през деня, така и вечерта, свидетелката не била виждала подсъдимия. След инкриминираната дата последвали телефонни разговори на М.П. със свидетеля Т. и посещения на М. в дома на свид. Р. П. *** с едно искане – свид. М. П. да поеме отговорност на настъпилото ПТП. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.М. е извършил престъпления по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343б ал.2 НК. Въпреки регламентираната в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП /ред. ДВ бр.101/16 г., в сила от 21.01.2017 г./ забраната за водач да управлява ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, подсъдимият е сторил това с концентрация по-висока от нормативно определената – над 0,5 на хиляда, ангажираща наказателната му отговорност. От писмените доказателства по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол над предвидената в закона такава. Данните от техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № 0014, сочат, че на инкриминираната дата М. е управлявал МПС след употреба на алкохол. Установената концентрация в издишания от него въздух е била 2,88 на хиляда. Изложеното в писмените доказателства се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели. На първо място, тук следва да се имат предвид данните, съобщени от свидетелите Л.В. и Т.Т.. Според свидетеля В. подсъдимият е бил употребил алкохол още по време на престоя им в гр. София и по тази причина е бил в невъзможност да управлява автомобила по време на пътуването им от столицата до с. Горна Кремена. Това е наложило водач на МПС да бъде самият свидетел. Твърденията на свидетеля В. се подкрепят от показанията на Т.Т.. Същият твърди, че когато е пристигнал в дома на подсъдимия, последният вече е бил употребил алкохол, като е продължил да консумира такъв заедно със свидетеля. В това състояние около 19.45 часа М. е напуснал дома си с намерение да отпътува за гр. Мездра.  Видно от показанията на полицейските служители П. и Н., същите са пристигнали на мястото на ПТП около 20.05 часа, като в последствие в хода на извършената от тях проверка,  подсъдимият е бил изпробван с техническо средство за алкохол. Двамата свидетели са категорични, че при проведения с М. разговор на мястото на транспортното произшествие, са усетили мирис на алкохол у същия, като са забелязали и некоординираните му движения, и заваленият говор. Данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите Г.И. и Г.В.. Същите са преминали последователно един след друг с автомобилите си покрай мястото на ПТП. Независимо един от друг двамата свидетели посочват, че са видели подсъдимия да излиза от автомобила от мястото на водача и да се опитва да го избута от крайпътния насип, в който се е бил ударил. Според двамата свидетели поведението му е било на лице, употребило алкохол, като в тази връзка впечатление са правили некоординираните му движения. Преценени в съвкупност, доказателствените източници, отбелязани по-горе, мотивират съда да приеме, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и така е нарушил забраната, визирана в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП /изм.и доп. ДВ бр.101/16 г. в сила от 21.01.2017 г., действаща към инкриминираната дата/. В пледоарията си защитата е развила подробни доводи в смисъл, че подсъдимият не е лицето, което е управлявало процесното МПС. Подобна е била позицията, развита от М. на ДП. Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, не споделя така изложените мотиви. Основание за този извод се съдържа в показанията на свидетелите В., И., Н. и П.. Действително тази група свидетели не са преки очевидци на инкриминираното деяние, но данните, съобщени от тях при разпита им в хода на съдебното следствие, макар и косвени, позволяват да се приеме, че водач на посоченото в обвинителния акт МПС е бил именно подсъдимият. Независимо един от друг свидетелите В. и И. са лицата, които са преминали покрай мястото на ПТП непосредствено, след като същото е възникнало. Според двамата свидетели лицето, което се е намирало на мястото на водача в лекия автомобил, е бил именно М., когото познават от преди. Показанията на В. и И. се подкрепят от изложеното в разпита на свидетелите Н. и П.. Според полицейските служители, при пристигането им на местопроизшествието, до пострадалия автомобил се е намирал единствено подсъдимият. Свидетелят Н. твърди, че е разговарял с работници, извършващи ремонт в този участък на пътното платно, които са споделили с него, че именно подсъдимият е бил водач на въпросното МПС и други хора освен него там не е имало. Това обстоятелство е било потвърдено и от самия М., който е признал пред служителите, че е управлявал лекия автомобил, но е отрекъл този факт, след като е видял резултата от пробата за алкохол с техническото средство, без обаче да посочи конкретни имена. В останалата част от доказателствата по делото не се съдържат данни, от които да е видно, че процесното МПС е било управлявано от друго лице, различно от М.. При това положение, след преценка на обсъдените по-горе доказателствени източници по отделно и в съвкупност с останалата част от наличната доказателствена маса, съдът приема, че по делото не са събрани данни, от които да е видно, че посочения в обвинителния акт лек автомобил е бил управляван от трето лице. Ето защо намира изложените в тази връзка от адв. М. С. доводи за недоказани и счита същите за част от защитната теза. Прегледа на съдържанието на справката за съдимост на подсъдимия сочи, че същият е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго деяние, идентично с процесното. С протоколно определение от с.з., проведено на 05.02.2014 г. по НОХД № 40/2014 г. по описа на РС-Мездра, е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият се е признал за виновен за деяние, извършено на 22.01.2014 г., за което, на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг ежим в затвор, съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС. Споразумението е влязло в сила на 05.02.2014 г. Имайки предвид тези данни, съдът приема за безспорно, че инкриминираното деяние е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан вече за същото такова с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че са налице всички обективни и субективни признаци, характеризиращи състава на чл.343б ал.2 НК. Същевременно доказателствата по делото сочат, че М. е извършил и деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.343в ал.2 НК. Сред материалите на ДП /л.34/ е приложено НП № 17-0300-000130/06.02.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП. Постановлението е в сила от 02.06.2017 година. От показанията на свидетелите П. и Н. става ясно, че на инкриминираната дата М. е управлявал МПС отново без СУМПС. На ДП са приложени справка за нарушител/водач /л.26/ и писмо № 967р-8239/14.09.2017 г. от Началника на Сектор ПП гр. Враца /л.37/, от съдържанието на които е видно, че подсъдимият е притежавал СУМПС със срок на валидност до 28.03.2012 г. за категории „В“ и „АМ“, но на база подадена от него декларация за изгубено свидетелство, същото е било обявено за невалидно в автоматизираната информационна система БДС на 16.03.2009 г. и от тогава до настоящия момент във въпросната система не се съдържат данни за издадено ново свидетелство за управление на МПС. При това положение подсъдимият представлява неправоспособен водач и като такъв не следва да управлява МПС. Въпреки това, видно от показанията на свидетелите П. и Н., той е управлявал лек автомобил на инкриминираната дата, без наличие на правоспособност за това и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление на МПС, видно от цитираното по-горе НП.

Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското правно съзнание и незачитане на установените със закон задължителни правила за безопасно движение по пътищата в Република България.

Имайки предвид събраните по делото доказателства, при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид наличието на предходни осъждания, наличието на други нарушения на правилата за движение, съдържанието на приложената на ДП характеристика, данните за материалното положение и имотно състояние – безработен, непритежаващ движимо и недвижимо имущества, характера на деянията и степента им на обществена опасност и след като не намери основание за приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, му налага наказания, както следва:

- на основание чл.343б ал.2 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.

- на основание чл.343в ал.2 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.

В съответствие с чл.23 ал.1 НК, съдът налага най-тежкото от определените по-горе наказания на подсъдимия М., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА при общ режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА в полза на Държавата.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

 

2

НОХД No 196/2018

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

З.К.Х.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 19.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият З.К.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2017 г. около 10.00 часа чрез запалване със запалка е повредил противозаконно чужда недвижима вещ, находяща се в с. *****, общ. ***** на ул. „*****” № 10, а именно сграда /сламник/ на обща стойност 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, като и нанесъл вреди в размер на 1080 лева, собственост на А.С.М. от гр. ***** и Б.А.А. ***, и противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 75 бр. бали сено на стойност 195 лева, собственост на Х.Д.Д., или всички вреди на обща стойност 1275 лева, собственост на А.М., Б.А. и Х.Д., и на основание чл.216 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване, съгласно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ПОСТАНОВЯВА, веществените доказателства – 1 бр. запалка лилава на цвят с надпис „CLIPPERДА ОСТАНЕ ПРИЛОЖЕНА по делото след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимият З.К.Х. да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца в размер на 244.35 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 9.7.2018г.

Подсъдимият З.К.Х. *** е предаден на съд по повдигнато от Мездренска районна прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК за това, че на 26.12.2017 г. около 10.00 часа чрез запалване със запалка е повредил противозаконно чужда недвижима вещ, находяща се в с. *****, общ. ***** на ул. „*****” № 10, а именно сграда /сламник/ на обща стойност 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, като й е нанесъл вреди в размер на 1080 лева, собственост на А.С.М. от гр. ***** и Б.А.А. ***, и противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 75 бр. бали сено на стойност 195 лева, собственост на Х.Д.Д., или всички вреди на обща стойност 1275 лева, собственост на А.М., Б.А. и Х.Д..

Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

                Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва самопризнанията на Х., без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя изцяло от събраните доказателства. На тази база и след преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание пробация чрез двете основни пробационни мерки за срок около предвидения минимум с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично. Наред с това се предлага вещественото доказателство да бъде унищожено след влизане в сила на съдебния акт. 

Защитникът адв. М.С. от ВрАК е изложил съображения, еднакви с представителя на прокуратурата.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено наказание пробация.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите А.М. и Б.А. били съсобственици на имот, намиращ се в с. *****, общ. ***** на ул. „*****“ № 10, състоящ се от къща с двор и стопанска постройка /сламник/. Този имот бил обитаван и стопанисван от свидетелката Х.Д.. В стопанската постройка /сламник/ същата била закупила и складирала 75 бр. бали сено. Сутринта на 26.12.2017 г. възникнал конфликт между свидетелката Д. и синът й – подсъдимият З.Х.. Поводът за скарването по между им били неуредени финансови въпроси. Ядосан от факта, че майка му не желае да му даде пари, Х. публично заявил,  че отива да запали сеното в сламника. Той излязъл навън и с носената у него запалка марка „Клипер“, лилава на цвят, запалил една от складираните в сламника бали сено. Свидетелите Д., Корнелия Христова, Георги Павлов и Румен Цолов веднага започнали да гасят възникналия пожар с подръчни средства и кофи с вода. Междувременно Х. се качил на втория етаж в къщата, където се преоблякъл. После излязъл навън, гледал известно време как другите се опитват да загасят пожара, след което излязъл в селото. Пожарът бързо се разраснал. След позвъняване на тел.112 на място пристигнали служители на РСПБЗН гр. *****, които успели да загасят огъня. На местопроизшествието пристигнал и разследващ полицай, който извършил оглед. Изготвен бил и снимков материал, приложен в последствие във фотоалбум, част от протокола за оглед на местопроизшествие. Подсъдимият бил установен и приведен в РУ *****, където дал обяснения за извършеното от него запалване и предал запалката, с която била запалена балата със сено. Това действие било документирано посредством протокол за доброволно предаване. В хода на образуваното ДП са били назначени пожаро-техническа, съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи. От заключението на вещото лице Васил Иванов става ясно, че причина за възникналия пожар в стопанската постройка /сламник/ са умишлени действия, като първоначалното огнище на пожара са били балите сено, намиращи се в сламника. Въпреки причиненият пожар, същият не е представлявал опасност за живота и здравето на някого от околните лица. Според вещото лице инж. Георги Величков, изготвил заключенията по основната и допълнителна съдебно-оценителна експертизи пазарната стойност стопанската постройка /сламник/, находяща се в с. *****, общ. ***** на ул. „Г. Димитров“ № 10, преди възникване на пожара на 26.12.2017 г. е била 1440 лева. Стойността на изгорялата покривна дървена конструкция с площ 36 кв.м. и унищожените цигли и капаци на стопанската постройка е 1080 лева, а стойността на унищожените 75 бр. бали сено – 195 лева, или общо причинените вреди в резултат на деянието, извършено от подсъдимия са в размер на 1275 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.Д.Д., Георги Методиев Павлов, Корнелия Кирилова Христова, Венелин К.Х., Румен Димитров Цолов, А.С.М. и Б.А.А., дадени на досъдебното производство на л.16-л.19; л.20; л.21; л.22; л.23; л.24, от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие, а така също и от събраните писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.9-л.11/; фотоалбум /л.11-л.14/; препис-извлечение от акт за смърт на Славейко Мишов Вутов с № 0977/10.12.2017 г. /л.26/; заверено копие на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 19/06.07.1995 г. том ІІІ нот. дело № 664/95 г. /л.27/; протокол за доброволно предаване от 26.12.2017 г. /л.28/; експертно пожаротехническо заключение /л.33-л.35/; статистически лист за произшествие /л.36/; справка до Началника на РСПБЗН ***** относно установяване причина за възникнал на 26.12.2017 г. пожар в частна къща в с. *****, общ. ***** /л.37/; телефонограма № 149/26.12.2017 г. /л.38/; заключение на съдебно-оценителна експертиза /л.39-л.41/; заключение на допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л.43-л.45/; писмо изх. № 660032/30.01.2018 г. от Община ***** относно декларирана собственост на имот в с. *****, намиращ се на ул. „Г. Димитров“ № 10 /л.50/; характеристични данни /л.61/; справка за съдимост /л.62 от ДП и л.20 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.65/; Удостоверение по декларирани данни № 5607000295/20.04.2018 г. от Отдел „Местни данъци и такси“ при Община ***** с информация за декларираните от З.К.  Х. движимо и недвижимо имущества /л.19/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият З.Х. е извършил престъпление против собствеността – повреждане и унищожаване на чуждо имущество. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.216 ал.1 НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 НК се осъществява, както чрез действия, така и чрез бездействие, но във всички случаи се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта по начин, в резултат на който тя се променя отрицателно в сравнение с първоначалното й предназначение. В случай, че изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, както по настоящото дело, то деецът въздейства пряко върху вещта, в резултат на което настъпват изменения в нея, като това въздействие може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично. Унищожаването и повреждането е типично резултатно престъпление, изразяващо се в две форми с оглед престъпните последици, свързани със степента на изменение на основните свойства на предмета на посегателството. При повреждането се достига до такова изменение в структурата или субстанцията на предмета, което го прави временно или частично негоден за използване по предназначение. В този случай е възможно пълно или частично възстановяване на предмета на посегателството след ремонт или поправка. При унищожаването се достига до качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което практически я прави напълно и окончателно негодна за бъдещо използване по първоначално предназначение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е извършил действия, с които се е достигнало до повреждане и унищожаване на чужди по отношение на Х. вещи. В резултат на противоправното му деяние е била повредена покривната конструкция на стопанска постройка /сламник/ и са унищожени движими вещи – 75 бр. бали сено. Причинени са имуществени вреди на различни лица, както следва: на А.М. и Б.А. – в размер на 1080 лева за повредената покривна конструкция и на Х.Д. – в размер на 195 лева за унищожените бали сено. Въпросните вреди са в резултат от умишлено деяние /палеж/, причинен чрез запалване със запалка на бала сено от страна на подс. Х.. В резултат на този палеж е настъпила отрицателна промяна в съдържанието на покривната конструкция, в резултат на което същата е била временно и частично негодна за използване по предназначение, но би могла да бъде възстановена посредством ремонт или поправка. Не така стаят нещата с въпросните бали сено, които практически са били унищожени в резултат на палежа и тяхното възстановяване до първоначалния вид е невъзможно. По тази причина същите са били негодни за използване по предназначение. Основа за горните изводи се съдържа в събраната по делото доказателствена маса. На първо място, следва да се имат предвид показанията на свидетелите А.М. и Б.А. – съсобственици на процесния имот и на Х.Д. – собственик на унищожените бали сено. От разпита на тази група свидетели се внася яснота, както относно собствеността на недвижимия имот, така и състоянието ,в което същият се е намирал преди възникването на пожара. Установяват се и данни относно материалите, с които е била построена въпросната селскостопанска постройка, а така също количеството бали, складирано на втория етаж на сградата. Относно поведението на подсъдимия и начина, по който е било извършено процесното деяние, факти съобщават в показанията си свидетелите Георги Павлов, Корнелия Христова, Венелин Х. и Румен Цолов. Това са и свидетелите, които са участвали в загасяването на пожара преди пристигането на служителите на РСПБЗН. Както свидетелката Д., така и втората група свидетелите категорично установяват факта, че пожарът, причинил повреждане и унищожаване на описаните по-горе вещи, е причинен именно от подс. Х., който, използвайки запалката, приложена като веществено доказателство по делото, е запалил една от балите сено, в резултат на което пожарът се е разраснал и е довел до опожаряване на покривната конструкция на селскостопанската сграда и унищожаване на намиращите се там 75 бр. бали сено. В унисон с показанията на посочените по-горе свидетели са и писмените доказателства, събрани в хода на разследването, а именно: протокол за оглед и фотоалбум, като последният онагледява в пълнота последиците от пожара, причинен от подсъдимия. 

От субективна страна З.Х. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасните последици на деянието и е желаел тяхното настъпване.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане неприкосновеността на частната собственост.

Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.

Признавайки подсъдимия З.Х. за виновен, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото му материално и имотно положение – безработен, непритежаващ движимо и недвижимо имущества, неполучаващ трудови доходи, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление за стореното, стойността на причинените вреди, характеристичните му данни, а като отегчаващи такива – наличието на предходни осъждания, характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и след като не намери основания за прилагане на чл.55 НК, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, на основание чл.216 ал.1 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА и след като намалява размера на наказанието с една трета, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

С настоящата присъда съдът постановява веществените доказателства – 1 бр. запалка с надпис „CLIPPER“, лилава на цвят, да остане приложена по делото след влизане в сила на съдебния акт.         

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция З.Х. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца направени по делото разноски в размер на 244,35 лева.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

В законна сила на 5.7.2018г.

3

АНД No 337/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.Д.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 2.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Р.Д.А. - роден на *** год. във В., живущ ***, гражданин на В., завършен колеж, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН/ЛНЧ **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2018 г. в помещение на жилищна постройка в имот, находящ се на ул.“Ч.“ 13 в с.К., община Р., негова собственост, без надлежно разрешително в нарушение на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ и в нарушение на чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл.3 ал.2, е държал високорисково наркотично вещество -суха листна маса – коноп /канабис/, с нето тегло както следва: /обект № 1/ - 3,202 гр.коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,4%, на стойност 19.21 лева и /обект № 2/ - 2,553 гр.коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 15.32 лева или общо коноп с нето тегло 5,755 гр., на обща стойност 34.53 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3, т.1, пр.1  от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

ОТНЕМА на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата предмета и средството на престъплението, а именно: 5.495 грама коноп /канабис/, които подлежат на унищожаване на основание чл.8 ал.3 от Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между Агенцията за държавни вземания и Висшия съдебен съвет и 1 брой „мелничка” /гриндер/, доброволно предадена с протокол на 11.05.2018 г. по БП № 100/2018 г. по описа на РУ гр.Р..

ОСЪЖДА Р.Д.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 299.07 лева.

ОСЪЖДА Р.Д.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски за преводач, в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 3.7.2018г.

С Постановление от 15.06.2018 год. Районна прокуратура гр.М. е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия Р.Д.А. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г.П., който е ангажирал становище за приложение разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.

Обвиняемият се явява лично с преводачът Й.К. и със служебен защитник адв. Н.П. от ВАК. Обвиняемият признава изцяло вината си и изразява критично отношение към извършеното. Неговият процесуален представител е взел становище обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание към минимума, съобразявайки се с тежкото му социално положение.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.05.2018 г. около 10.40 часа полицейски служители от РУ гр.Р. в състав – свидетелят, С.С. и В.П.били в с.К., община Р., където изпълнявали служебните си задължения. Извършили проверка на основание чл.83 от ЗМВР в дом №13 на ул.“Ч.“, собственост и обитаван от Р.Д.А. от В.. При проверката на вторият етаж на къщата в кухнята, зад вратата до прозореца под диван намерили 2 броя пластмасови кутии със суха листна маса, наподобяваща и с мирис на канабис. Р.А. обяснил на полицаите, че това е канабис, използван за лични нужди, закупен от непознато за него лице от селото.

Били извършени необходимите ПСД от разследващ полицай и наркотичното вещество било тествано с полеви наркотест, който реагирал на канабис. По случая било образувано Бързо производство, бил изготвен Протокол за извършена проверка в помещение на основание чл.83 от ЗМВР и Протокол за доброволно предаване и Фотоалбум. Били разпитани свидетели и назначена Физикохимична експертиза и оценяване на наркотичните вещества. Заключението на същата било, че изследваното наркотично вещество е коноп/канабис/ с обект № 1- 3,202 грама коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,4%, на  стойност 19.21 лева  и обект № 2 -2,553 грама коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12%, на  стойност 15.32 лева  или общо коноп с нето тегло 5,755 грама, на обща стойност 34.53 лева.

Конопът, канабиса, хашиша има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Р.Б.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тетрахидроканабинола фигурира в Списък І, включващ “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание изм. на чл.3 ал.2 и 3 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е забранено производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона. Разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) препраща именно към цитираната по-горе наредба, приета от Министерския съвет, за определяне редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, от които Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Оценяването на намерената суха листна маса е извършена на основание Постановление № 23/29.01.1998 г. на Министерския съвет на Р. Б., за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата.

Горната фактическа обстановка се установява от Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 11.05.2018 г, Протокол за доброволно предаване от 11.05.2018 г., Протокол за тестване и запечатване на наркотични вещества от 11.05.2018 г., Фотоалбум, Протокол за отпечатване, измерване и запечатване на веществено доказателство от11.05.2018 г., от показанията на свидетеля П.Ц., Съдебно Физикохимична експертиза, Приемателно-предавателен протокол № 55043/25.05.2018 г., Характеристични данни, Справка за съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

От изложената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна обвиняемият Р.Д.А. е осъществил престъпление против народното здраве, като на 11.05.2018 г. в помещение на жилищна постройка в имот, находящ се на ул.“Ч.“ № 13 в с.К., община Р., негова собственост, без надлежно разрешително в нарушение на Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ и в нарушение на чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл.3 ал.2 е държал високорисково наркотично вещество-суха листна маса коноп/канабис/с нето тегло както следва:/обект № 1 - 3,202 грама коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,4%,на  стойност 19.21 лева  и обект № 2 -2,553 грама коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12%, на  стойност 15.32 лева  или общо коноп с нето тегло 5,755 грама, на обща стойност 34.53 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 пр.1 от НК. Деянието е квалифицирано като маловажен случай, като е съобразено с трайната съдебна практиката на ВКС.

В чл.93 т.8 от НК е дадено легално определение на маловажен случай - този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи  обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Обвиняемият  към момента на извършване на това деяние е неосъждан. Количеството наркотично вещество е изключително малко, на ниска стойност, закупено от обвиняемия за лична употреба.

За това престъпление НК предвижда наказание глоба до 1 000 лева. По отношение на обвиняемия  не е прилагана Глава VІІІ, раздел ІV НК. С деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер. Не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел. В случая са налице задължителните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Вещественото доказателство – наркотично вещество, описано във ФХЕ е предадено на Агенция „Митници“, за съхранение, на основание чл.91 ал.1 от ЗКНВП.

Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – женен, пенсионер и с ниски доходи. Посочените обстоятелства мотивираха съда да определи глобата в минималния предвиден от закона размер.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата предмета и средството на престъплението, а именно: 5.495 грама коноп /канабис/, които подлежат на унищожаване на основание чл.8 ал.3 от Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между Агенцията за държавни вземания и Висшия съдебен съвет и 1 брой „мелничка” /гриндер/, доброволно предадена с протокол на 11.05.2018 г. по БП № 100/2018 г. по описа на РУ гр.Р..

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати  в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 299.07 лева.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати  в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски за преводач, в размер на 80 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

4

НОХД No 354/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Й.Г.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 3.7.2018г.

За РП-М.( прокурор Владинов.

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Представям и моля да приемете справка от Служба по вписванията за имотното състояние на В.Й.Г. и удостоверение по декларирани данни на същото лице от Община *****.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото. Да се приемат доказателствата, които представя прокурора в с.з.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. Съгласен съм със становището на адвоката по доказателствата.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА представените от прокурора в днешното с.з. писмени доказателства.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните предложение за споразумение за решаване на БП № 1096/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. М.(, сключено на основание чл.357 ал.1 т.4 вр. чл.381 ал.1 НПК и декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

В.Й.Г. – роден на *** г. в гр. М.(, живущ в гр. *****, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, в което сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. З.: С представителя на прокуратурата сме постигнали внесеното от нас споразумение. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ

за решаване на БП № 1096/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. М. със споразумение, сключено на основание чл.357 ал.1 т.4 вр. чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 26.06.2018 година в гр. М., обл. ***** се постигна споразумение между:

1.***** - прокурор при Районна прокуратура М.( и

2. адв. В.З. ***, редовно упълномощен като защитник на В.Й.Г., ЕГН ********** ***, които се споразумяха за следното:

За това, че В.Й.Г. на 18.06.2018 г. около 23,40 часа в гр. ***** по бул. „Христо Ботев“ срещу бл.№7 е управлявал МПС – лек автомобил „*****“ с рег. № *****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,47 на хиляда /промила/, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр. № ARDN 0013- престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Наказанието на В.Й.Г. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На В.Й.Г. се налага наказание ГЛОБА в размер на 180 /СТО И ОСЕМДЕСЕТ/ ЛЕВА, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г НК на В.Й.Г. се налага наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което В.Й.Г. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 18.06.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-М.(.

Веществени доказателства по делото – НЯМА.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

По делото не са направени разноски.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                     Защитник:

         /*****/           /адв. В.З./

 

Обвиняем:

/В.Г./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. З.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ***** - прокурор при Районна прокуратура – М.(, адв. В.З. от ВрАК – защитник на В.Й.Г. и В.Й.Г. от гр. *****, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 354/2018 г. по описа на РС-М.(, при следните условия:

Обвиняемият В.Й.Г. от гр. *****, ЕГН **********, ВИНОВНО на 18.06.2018 г. около 23,40 часа в гр. ***** по бул. „Христо Ботев“ срещу бл.№7 е управлявал МПС – лек автомобил „*****“ с рег. № *****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,47 на хиляда /промила/, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр. № ARDN 0013- престъпление по чл.343б ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на В.Й.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

НАЛАГА на В.Й.Г. наказание ГЛОБА в размер на 180 /СТО И ОСЕМДЕСЕТ/ ЛЕВА, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

НАЛАГА, на основание чл.343г НК, на В.Й.Г. наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което В.Й.Г. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 18.06.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-М.(.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 354/2018 г. по описа на РС-М.(.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.39 часа.

В законна сила на 3.7.2018г.

5

НОХД No 224/2018

Предаване на неверни знаци чрез средства за съобщения

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Ц.А.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 4.7.2018г.

За РП-Мездра прокурор *****.

Подсъдимият, редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. Ст. К. от ВрАК.

По делото са постъпили: Справка за съдимост на А., издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра след проверка в Бюро съдимост на РС-*****; Удостоверение по декларирани данни № 5501000191/04.05.2018 г., издадено от Община ***** Отдел „Местни данъци и такси” относно декларираните от Б.А. движимо и недвижимо имущества; писмо № 323/22.06.2018 г. от РП-Мездра с приложени към него писмо № 242000-1896/13.06.2018 г. от Началника на РУ ***** и сведение от Малинка Петкова от гр. ***** – майка на подс. Б.А., от които става ясно, че подс. А. не пребивава на известния по делото адрес *** и по тази причина е нарушил изпълнението на взетата по отношение на него на ДП мярка за неотклонение.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на р.з. Да се приемат доказателствата.

АДВ. К.: Да се даде ход на р.з. Да се приемат доказателствата, постъпили по делото.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице пречки за разглеждане на делото в р.з. Следва да се приемат докладваните по-горе доказателства.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Има повече от една седмица от деня, в който ми го дадоха.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Въпросното дело е подсъдно на РС-Мездра и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на обвиняемия. Считам, че на този етап са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК. Няма основания за разглеждането му при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите взетата мярка по отношение на обвиняемия за процесуална принуда. От страна на прокуратурата нямам искания за събиране на нови доказателства. Със защитата постигнахме споразумение, което можем да представим в с.з. днес, изготвено е в писмен вид и сме отговорили на всички въпроси, които законът е предвидил за този вид акт.

АДВ. К.: Намирам, че родовата подсъдност е на РС-Мездра. Не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Налице са условията на Глава ХХІХ НПК за приключване на наказателното производство със споразумение при условията на чл.384 вр. чл.381 НПК. Не намирам основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и за привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник или друго вещо лице или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на други доказателства. С прокуратурата сме постигнали споразумение за решаване на наказателното дело, в което са уредени всички въпроси, предвидени в чл.384 ал.1 вр. чл.381 НПК. Същото не противоречи на закона и на морала. Ще моля съда да го одобри и приключи производството по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми до сега. Прочетоха ми какво пише в споразумението и съм съгласен с него.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА и на материалите, приложени на ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и предпоставки, даващи възможност да се приеме, че  е допуснато на тази фаза на наказателния процес отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Предвид квалификацията на деянието, описано в ОА, не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, други вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно следствени действия по делегация. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото, на ДП по отношение на А. не е била взета мярка за неотклонение и с оглед процесуалното му поведение към настоящия момент не се налага изменение на мярката в по-тежка. Същите изразиха становища, че делото следва да бъде продължено по реда на Глава ХХІХ НПК, като за целта са изготвили в писмен вид споразумение за решаване на делото, в което са отговорили на всички посочени в НПК въпроси. При това положение, съдът не намира основания, поради които да намира, че делото не следва да се разгледа по особеното производство, регламентирани в Глава ХХІХ НПК и искането на страните следва да бъде уважено.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подс. Б.А. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва от страните пред ВрОС в седемдневен срок от днес.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРОКУРОР: Представяме Ви и моля да приемете споразумение за решаване на делото, което сме изготвили в писмен вид, ведно с приложена към него декларация по чл.381 ал.6 НПК.

АДВ. К.: Представяме Ви и моля да приемете споразумение за решаване на делото, което сме изготвили в писмен вид, ведно с приложена към него декларация по чл.381 ал.6 НПК.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на делото по НОХД № 224/2018 г. по описа на РС-Мездра, на основание чл.384 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Б.Ц.А. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. К.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА НОХД № 224/2018 г. ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД – МЕЗДРА,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 АЛ.1 ОТ НПК

 

Днес, 04.07.2018 година, в град Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. ***** ***** – Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия Б.Ц.А., роден на *** ***, живущ ***, ром, български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, които се споразумяха за това, че   

Б.Ц.А. *** в 11.55 часа е предал от мобилен телефон с № *****на „Единен европейски номер за спешни повиквания - 112“ невярно повикване за злополука и тревога, че „В град Роман в блоковете при циганската махала става пожар и гори къща“ - престъпление по чл.326 ал.1 НК.

Наказанието на Б.Ц.А. се определя при условията на чл.54 ал.1 НК, а именно: ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затвор съгласно чл.57 ал.1 т.2 б. „б” ЗИНЗС. 

Вещественото доказателство – СД диск в хартиена опаковка с аудиозапис, предоставен от РЦ 112 - Монтана, остава приложен по делото.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди няма.

Направени по делото разноски няма.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:     Служебен защитник:

      /***** *****/                           /адв. С.К./

Подсъдим:

                /Б.А./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. С.К. от ВрАК - служебен защитник на подсъдимия Б.Ц.А. и Б.Ц.А. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 224/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Б.Ц.А. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 15.01.2018 г. в гр. Роман в 11.55 часа е предал от мобилен телефон с № *****на „Единен европейски номер за спешни повиквания - 112“ невярно повикване за злополука и тревога, че „В град Роман в блоковете при циганската махала става пожар и гори къща“ - престъпление по чл.326 ал.1 НК.

На подсъдимия Б.Ц.А. се определя, при условията на чл.54 ал.1 НК, наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затвор, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б. „б” ЗИНЗС. 

Вещественото доказателство – СД диск в хартиена опаковка с аудиозапис, предоставен от РЦ 112 - Монтана, остава приложен по делото.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.59 часа.

В законна сила на 4.7.2018г.

6

АНД No 327/2018

КАТ

Ц.Г.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, с което на нарушителя Ц.Г.Т. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Ц.Г.Т. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява, като в тази насока е приложената по делото Служебна бележка от 14.06.2018 г. С депозираната по делото жалба се иска отмяна изцяло на атакуваното Наказателно постановление като несправедливо. С отмяната на НП се иска частична компенсация за незаконното отнемане на Свидетелството за регистрация на жалбоподателя, което е въз основа на ЗППАМ № 18-0300-000042/26.03.2018 г.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.05.2018 год., а жалбата е входирана пред ответника на 29.05.2018 год. и безспорно е в срок.

Съдът, след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 134/24.03.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 24.03.2018 година около 15.10 часа на главен път Е-79, на км.162+000, е управлявал лек автомобил „К.К.” с рег.№ ХХХ, лична собственост, без заплатена винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000124/17.04.2018 г., АУАН № 134/24.03.2018 г., 2 броя Сведения от 04.04.2018 г., Становище под рег.№ 300р-4506/16.04.2018 г., Възражение под рег.№ 967000-4140/27.03.2018 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0300-000042 по чл.171 т.2 б.”ж” от ЗДвП от 26.03.2018 г., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка от началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2614/19.06.2018 г., ведно с Справка за нарушител/водач и разпечатка от АИС за регистрация на МПС марка „К.К.” с рег.№ ХХХ. Съответно са разпитани свидетелите Г.Г. и В.В. и двамата служители в РУ гр.М., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по един безспорен и категоричен начин се установява, че на 24.03.2018 г. около 15.10 часа служителите на реда свидетелите Г. и В. работели на км.162+000 от главен път Е-79, до моста на река „И.” – отбивката за стадиона в гр.М.. Спрели за проверка процесния лек автомобил, който бил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка установили, че на предното стъкло няма поставен валиден стикер и не е заплатена винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. На жалбоподателя бил съставен процесния акт в негово присъствие, като жалбоподателя се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, след което му бил връчен препис от последния. С акта служителите на реда иззели Контролния талон към Свидетелството за регистрация на МПС – част втора. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените Сведения по делото се установява, че след съставяне на акта свидетелят Г. разяснил на жалбоподателя, че автомобилът му ще бъде спрян от движение, за което ще му бъде издадена ПАМ, но след заплащане на винетна такса може да продължи пътуването си в рамките на 24 часа. По делото от страна на жалбоподателя е приложена Заповед ЗППАМ № 18-0300-000042/26.03.2018 г., с която заповед е отнето Свидетелството за регистрация на МПС за срок от един месец. По делото няма данни посочената заповед да е връчена на жалбоподателя. Тук е мястото да се отбележи, че тази заповед не е обект на обсъждане и анализ в настоящето производство, тъй като съществува друг способ за нейното обжалване. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е упражнил правото си на възражение. Същото е оставено без уважение и в тази насока е приложеното Становище на ответника по делото под рег.№ 300р-4506/16.04.2018 г. Прави впечатление, че в депозираното от жалбоподателя възражение не се оспорва липсата на винетка, а единствено и само възражение, относно обстоятелството, че актосъставителя и свидетеля по констатиране на нарушението не са дали възможност на нарушителя да се възползва от възможността да заплати компенсаторна такса, която да му даде право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа след заплащането й. Както бе отразено, това възражение е оставено без уважение от страна на ответника по делото, като същият е отразил, че след съставянето на акта жалбоподателя си е тръгнал с личния автомобил и не му е нарушено правото на информираност, както е отразено и че служителите на реда са разяснили на нарушителя, че след съставеният му акт ще му бъде издадена ЗППАМ и автомобилът му ще бъде спрян от движение, но след заплащане на винетна такса може да продължи пътуването си в рамките на определените от закона часове. Съдебният състав намира, че така направените възражения не касаят същността на процесния казус, тъй като обект на обсъждане е констатираното с акта, респективно с Наказателното постановление, а то касае нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП, която ще бъде обект на обсъждане в по-долните абзаци.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира от правна следното:

 Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока са приложените Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.139 ал.5 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В издаденото НП е отразено,че жалбоподателя се е движел по републикански пътища без платена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5  от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача по Републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата се наказва с глоба в размер на 300 лева.

В случая по безспорен и категоричен е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа – пътища първи клас 1-Е-79 /М.-В.-М.-Б./, без заплатена винетна такса, с което безспорно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за извършеното нарушение - управление на МПС без заплатена винетна такса виновното лице се наказва с глоба от 300 лева, каквото е и наложеното административно наказание с Наказателното постановление. Доказателства, че винетна такса е била заплатена не са представени.

Дали МПС-то е освободено от плащане на винетна такса или се дължи намалена са обстоятелства, които са в тежест на жалбоподателя да установи. Категорията на автомобила е изрично посочена в НП-лек автомобил, а автомобил по смисъла на §1 т.25 от ДР на ППЗДП е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства, като в зависимост от предназначението си лек автомобил е съобразно б.“а“ - леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съгласно определението за лек автомобил, вида и предназначението на ППС, управлявано от жалбоподателя и изрично посочено в Наказателното постановление – лек автомобил, то правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е определил размера на наказанието именно по чл.179 ал.3 т.4 пр.1 ЗДП. В тази насока е и приложената по делото Разпечатка от АИС за регистрация на МПС марка „К.К.” с рег.№ ХХХ, в която са посочени техническите характеристики на лекия автомобил, а именно, че се касае за брой места седящи плюс водач – четири плюс едно. Безспорно процесното пътно-превозно средство е лек автомобил и попада в разпоредбата на чл.10а ал.6 т.1 от Закона за пътищата, поради което за управляването му по Републиканските пътища се изисква заплащане на винетна такса. Следователно е осъществен състава на приетата за нарушена правна норма на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Санкциите за такова нарушение са предвидени в разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП и са диференцирани в зависимост от вида на управляваното пътно-превозно средство. Безспорно са налице доказателства, относно допустимата максимална маса на пътното-превозно средство, в каквато насока е по-горе посочената разпечатка. 

За съставомерността на вмененото нарушение е необходимо водачът на МПС да управлява МПС по републиканските пътища без за автомобила да е заплатена винетна такса. В случая наказаното лице е управлявал л.а., по републикански път, за който се дължи плащане на винетна такса и такава не е била заплатена. Отново следва да се акцентува, че жалбоподателя като водач на процесният автомобил го е управлявал, движейки се по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Осъществени са елементите от фактическия състав на деянието. Пътният участък, където е констатирано същото представлява първокласен път 1-Е-79, който е включен в списъка, утвърден с Решение № 945/01.12.2004 год. На Министерския съвет на РБ, обнародван в Д.В. бр.109/2004 год. Изменен с ДВ бр.61/2012 год. – обстоятелство, което освен, че не е спорно по делото се установява чрез справка в цитирания списък – Приложение № 2. Последният е надлежно конкретизиран от наказващия орган и ясен за нарушителя, като е безспорно, че представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. Установен е и другия съставомерен признак на нарушението – незаплащането на винетна така. Задължението е предвидено в разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата и изпълнението му се удостоверява, чрез документ наречен „Винетка“, част от която се залепва на ППС. Аргумент се намира в чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата. Надлежното изпълнение на визираното задължение „Заплащане на винетна такса“ предполага закупуването на винетка и залепване на част от нея на ППС, каквото поведение жалбоподателя като водач на процесният автомобил не е предприел. Компетентността на наказващия орган  е нормативно определена в чл.189 ал.12 от ЗДвП. В конкретния случай по делото компетентността е налице във връзка с възможността за делегиране на правомощието, осъществена посредством приетите по делото Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като в тях са посочени компетентните лица да съставят актове, респективно да издават наказателни постановления. Безспорно актосъставителя, а именно Г.Г. заема длъжността „мл.автоконтрольор„ към РУ гр.М. и е компетентен да издава актове по ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че е  налице виновно извършено деяние, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общия текст на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена в минимален фиксиран размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правомощието по разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преценката, дали се касае за маловажен случай е предоставена да се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и правилно наказващият орган не го е приложил. Настоящият съдебен състав отчита, че до този момент жалбоподателя е имал няколко нарушения по ЗДвП и в последните пет години такива не е имал, изключая процесното, обект на настоящето производство, видно от приложената Справка за нарушител/водач от 19.06.2018 год., но не възприема, че случаят е маловажен. В тази насока, следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища, поради което настоящият съдебен състав намира, че е правилно определено наказанието и съответства на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

7

АНД No 342/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.В.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 6.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА И.В.П., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, неженен, не грамотен,  не осъждан,  живущ ***, безработен, за ВИНОВЕН  в това, че   на 10.06.2018 година около обяд в гр. Роман, по ул. „…….” срещу ФСМП , е управлявал МПС-мотоциклет „ЯВА”/ със стар рег. №….., с номер на двигателя 353-12-11-07/, което не е регистрирано  по надлежния ред – по реда  на чл. 140 ЗДвП  и Наредба  №І-45/24.03.2000 година  за регистриране, отчет, спиране  от движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните  превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда  за предоставяне  на данни  за регистрираните пътни превозни средства /Загл.изм. и доп. –ДВ, бр.105/2002 г., изм. бр. 67/2012 г., бр.20/2018 г./ –престъпление по чл. 345  ал.2 вр. ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА И.В.П. на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на И.В.П. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на Държавата.

ОСЪЖДА И.В.П. да заплати в полза на ОД МВР-Враца сумата от 14.10 лева, представляваща разноски по делото за фотоалбум.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на обвиняемият и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок от него.

 

Мотиви от 2.8.2018г.

С постановление от 18.05.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице И.В.П. ***  от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК.

     Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не  изпраща.

     Обвиняемото лице редовно призовано-явява се лично и с със сл.защитник адв.М.С. от АК-Враца .Защитата пледира за приложение на чл.78а НК  . Обвиняемият поддържа заявеното .Съжалява за извършеното .Признава вина .

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

    Бързото производство е започнато против И.В.П. *** за престъпление по чл. 345 ал.2  от НК и е приключено с мнение за предаването на съд.Обвиняемият И.В.П. ***, управлявал мотоциклет „Ява“- 250 куб.см., с № на двигател 353-12-11-07. Мотоциклета бил със стара регистрационна табела – черна на цвят, с бели букви и цифри, с № ВР 0644. Обвиняемият не регистрирал мотоциклета по реда на Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).На 10.06.2018 г. обвиняемият И.П. бил в гр.Роман с описания по-горе мотоциклет. Прибирал се за с.Горна Кремена, общ.Мездра, където живеели родителите му. Около обяд, се движел по улица „Димитър Благоев“ в града. Срещу ФЦСМП гр.Роман, имало патрул на РУ МВР гр.Роман. Тъй като видели, че водача на мотоциклета е без каска, спрели същия за проверка. Установили, че водач на мотоциклета е именно обвиняемия И.В.П.,***. Обвиняемият не притежавал свидетелство за правоуправление. Констатирали, че управляваното МПС – мотоциклет „Ява -250“, е с черна регистрационна табела, стар образец с № ВР 0644. П. не разполагал с документи за мотоциклета. Заявил, че е негова собственост. В хода на разследването по настоящото бързо производство, при направена справка със сектор КАТ – регистрация при ОД МВР гр.Враца било установено, че мотоциклета е бил собственост на П. П. А., б.ж. на гр.Мездра.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на установилите престъплението полицейски  служителите  П. П. и  Д. К. .Свид.К. съставил на място АУАН  бл.№ 0749580/10.06.2018 г. ,който бил подписан от нарушителя без възражения. Показанията на свидетелите П. и К.   са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна и субективна страна .Подкрепят се от протокола за оглед , изготвения фото албум  и обясненията на обвиняемия,който признава вина във всички фази на процеса   . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

От изложената фактическа обстановка е видно, че обв.И.В.П. ***, е извършил престъпление по транспорта. На 10.06.2018 г. около обяд, в гр.Роман, по ул.“Димитър Благоев“, срещу ФСМП, е управлявал МПС – мотоциклет „ЯВА“ със стар рег.№ ВР 0644, с номер на двигател 353-12-11-07, което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на чл.140 ЗДвП и НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). Разпоредбата на чл.140 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна разпоредбата на чл.10 от цитираната по-горе Наредба № І – 45/24.03.2000 г. /наричана за по-кратко надолу Наредбата/, предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата размерите, шрифта, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 г. на Съвета от 03.11.1998 г. Определеният в БДС стандарт е пресъздаден в разпоредбата на чл.24 ал.2 от Наредбата /доп.ДВ, бр.40/2008 г./ - графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и националното знаме на син фон, или европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон, съгласно Регламент /ЕО/ № 2411/98 г. на Съвета. В преходните и заключителните разпоредби на Наредбата /§3 – изм. ДВ, бр.34/2006 г., в сила от 25.04.2006 г./ е предвидено, че регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на посочените стандарти, са валидни до 31.05.2006 г. От 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и  БДС ISO 7591. Обв.Томов е действал умишлено с пряк умисъл . От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.

За цитираното престъпление НК предвижда наказание “Лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева”. Към момента на извършването му, обвиняемият не е бил осъждан за престъпление от общ характер-реабилитиран . Видно от приложената по делото справка за съдимост на лицето, спрямо него е било налице едно осъждане – по НОХД № 643/2012 г. на Районен съд гр.Мездра, по което му е било наложено наказание „Пробация“ в задължителните пробационни мерки за срок от една година. Наказанието е изтърпяно на 07.01.2014 г. Друго осъждане не е налице. Изтекъл е срока по чл.86, ал.1 т.2 предл.второ НК, поради което е настъпила реабилитация по право на 07.01.2017 г. , въпреки липсата на отметка в тази насока в справката за съдимост на лицето. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава 8 от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидено в разпоредбата на чл.78а НК-глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца и  с   имотното състояние на обвиняемия, респ. с липса на доходи и имущество   . Отчете се също младата му възраст , наличие на положителни характеристични данни , признание за вина във всички фази на процеса , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление .Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      Разноски по делото в размер на 14,10   лв. за фотоалбум бяха възложени в тежест на виновното лице  ,така както изисква чл.189 ал.3 НПК .

                   ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

                   По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 24.7.2018г.

8

АНД No 227/2018

КАТ

А.Т.Ц.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 9.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

А.Т.Ц. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1511604, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.02.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция, сред които свидетелят П.В., се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /разклон за село Моравица/ в посока към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 10.18 часа МПС “ОПЕЛ КОМБО“ с рег. № СА2541КС попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 129 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС “ОПЕЛ КОМБО“ с рег. № СА2541КС, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1511604, в който собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан А.Т.Ц. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на А.Ц., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 31 до 40 км. с глоба 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.11/ е приложена снимка, снета от клип № 10256, заснет от Радар № 515 на 21.02.2017 година в 10:18:57 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС “ОПЕЛ КОМБО“ с рег. № СА2541КС е 129 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ Ц. е бил наказан за управление на МПС със скорост 125 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 515. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В жалбата Ц. счита, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи се на мотивите в решението, не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на Ц. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието на цитираната разпоредба /изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1511604, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на А.Т.Ц. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

9

АНД No 338/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.А.Т.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 9.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия М.А.Т. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан - реабилитиран, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.06.2018 год. в землището на с.Л.Б., община М., по път II-16, км.8+300, е управлявал МПС - собственият си лек автомобил „Ф.Г.“, с номер на рама ХХХ, като същия не е регистриран по надлежния ред, с изтекли временни регистрационни номера № ХХХ, валидни от 24.10.2016 г. до 23.11.2016 г. - по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Загл. изм. и доп. - ДВ бр.105 от 2002 г., изм. бр.67 от 2012 г., бр.20 от 2018 г./  - престъпление по чл.345 ал.2, вр. с  ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА М.А.Т. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 17.90 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 12.7.2018г.

Районна прокуратура гр.М. на основание чл.375 от НПК е внесла Постановление за освобождаване на М.А.Т. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г.П., който моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК и бъде наложено на обвиняемия наказание Глоба в минимален размер.

Обвиняемият редовно призован,  не се явява, а се представлява от адв. Вили Златунов от ВАК. Последният взема становище, че са налице предпоставките за освобождаване по чл.78а от НК на подзащитният му, тъй като същият е с чисто съдебно минало, признава се за виновен и съжалява за допуснатото деяние. Акцентува се наказанието да бъде към минимума.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

През м.октомври 2016г. М.Т. *** закупил лек автомобил “Ф.Г.“, на който били поставени транзитни номера - временни регистрационни номера № 936Н785-11/16, валидни от 24.10.2016 г. до 23.11.2016 г. Въпреки, че срокът им за валидност бил изтекъл Т. продължил да управлява автомобила знаейки, че не е регистриран по надлежния ред.

На 11.06.2018 г. М.Т. управлявал лек автомобил “Ф.Г.“,              който бил с транзитните номера -временни регистрационни номера № 936Н785-11/16 в землището на с.Л.Б., община М. по път II-16, км.8+300.

Служителите на РУ гр.М. – свидетелите Георги Георгиев, Анатоли Луканов и Ани Цанова били на работа, като изпълнявали функциите си по контрол на пътното движение в този район. Около 10.30 часа видели приближаващият се към тях лек автомобил “Фолксваген“ и свидетелят Георгиев подал на водача на автомобила знак да спре за проверка със „Стоп-палка”. Полицаите извършили проверка на документите на водача и тези на автомобила. След като установили, че същият не е регистриран по надлежният ред било образувано досъдебното производство, като бил извършен оглед на местопроизшествието, фотоалбум, разпит на свидетели и други необходими ПСД.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за  регистрация и отчет на МПС се определя с  Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства /загл.изм.и доп. ДВ бр.105/2002 г. изм. бр.67/2012 г., бр.20/2018г./. Съгласно разпоредбата на чл.345 ал.2 от НК управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, представлява престъпление, т.е. обвиняемият е извършил престъпление по транспорта, като на 11.06.2018 год. в землището на с.Л.Б., община М., по път II-16, км.8+300 е управлявал МПС - собствения си лек автомобил „Ф.Г.“ с номер на рама ХХХ, като същия не е регистриран по надлежния ред, с изтекли временни регистрационни номера № ХХХ, валидни от 24.10.2016 г. до 23.11.2016 г. - по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства /загл.изм.и доп. ДВ бр.105/2002 г. изм.бр.67/2012 г., бр.20/2018 г./

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.06.2018 год., Фотоалбум, от показанията на свидетелите Георги Георгиев, Ани Цанова, Анатоли Луканов, 3 броя Справки за регистрация на МПС на л.23-25, Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност”, Справка за нарушител/водач, Справка по лице в цялата страна, издадена от Служба по вписванията гр.М. от 13.06.2018 г., Характеристични данни, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Актуална справка за съдимост, Разрешение за временно движение на л.41 и 2 броя Декларации на л.42-43.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемия е извършил престъпление по транспорта. На 11.06.2018год. в землището на с.Л.Б. общ.М. по път II-16,км.8+300,е управлявал МПС-собствения си лек автомобил „Ф.Г.“ с номер на рама ХХХ,като същия не е регистриран по надлежния ред,с изтекли временни регистрационни номера №ХХХ валидни от 24.10.2016г.до 23.11.2016г.-по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,отчет,спиране от движение и пускане в движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства /загл.изм. и доп. ДВ бр.105/2002 г. изм.бр.67/2012 г., бр.20/2018 г./. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2, вр.с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство обвиняемия се признава за виновен и подробно описва начина на извършване на деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.

За това престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от 500 до 1 000 лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан. Същият е реабилитиран, като в тази насока следва да се отбележи, че обвиняемият е осъждан по НОХД № 51/2001 г. с влязла в сила присъда от 28.07.2001 г. С посочената присъда последният е осъден на 3 месеца Лишаване от свобода, като наказанието е отложено за изтърпяване за срок от две години. Съответно към 28.07.2008 г. същия е реабилитиран по силата на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – неженен с две деца, безработен, без данни за значителни доходи и имущество.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски , в размер на 17.90 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 25.7.2018г.

10

НОХД No 182/2018

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.П.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 10.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият В.П.Т. – роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, със средно образование, строителен техник във „Ферплей” ООД гр. София, неженен, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че за времето от месец април 2017 г. до месец февруари 2018 г., включително в с. Д., общ. *****, след като е осъден с влязло в сила на 28.12.2016 г. съдебно решение № 222/27.10.2016 г., постановено по гр.д. № 543/2016 г. по описа на РС-***** да издържа своя низходяща, а именно ***** *****П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Т.И.П. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно единадесетмесечни вноски, или общо сумата от 1320 лева и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 20.7.2018г.

Подсъдимият В.П.Т. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. ***** по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че за времето от месец април 2017 г. до месец февруари 2018 г., включително в с. Д., общ. *****, след като е осъден с влязло в сила на 28.12.2016 г. съдебно решение № 222/27.10.2016 г., постановено по гр.д. № 543/2016 година по описа на РС-***** да издържа своя низходяща, а именно ***** *****П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Т.И.П. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно единадесетмесечни вноски, или общо сумата от 1320 лева.

Производството по делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК. 

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

                Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като счита, че същото намира изцяло опора в събраните доказателства. С оглед данните за личността на Т., както и характера на деянието и степента му на обществена опасност, представителят на държавното обвинение е предложил на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

Служебният защитник адв. И.Ж. от ВрАК счита, че са налице предпоставки за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК.

В съдебно заседание подсъдимият моли за по-леко наказание.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.П.Т. и свидетелката Т.П. живеели на съпружески начала до края на 2013 г. От съвместното си съжителство двамата имат едно дете ***** *****П., родена на *** г. След раздялата на подсъдимия и свидетелката, с оглед решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете, в РС-***** било образувано гр.д. № 93/2014 г. По същото било одобрено споразумение между страните, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето ***** П. били предоставени на свидетелката П., като наред с това бил определен и размера на месечна издръжка, платими от подс. Т.. През 2016 г. свидетелката П. завела ново гражданско дело в РС-***** за увеличаване размера на присъдената издръжка. С Решение № 222/27.10.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. подсъдимият Т. бил осъден от състав на РС-***** да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законна представителка Т.П. месечна издръжка в размер на 120 лева. Съдебното решение влязло в сила на 28.12.2016 г. След влизане в сила на съдения акт подсъдимият заплатил няколко месечни вноски, след което от месец април 2017 г. преустановил плащанията с мотива, че парите не отиват за нуждите на детето. Така за периода от месец април 2017 г. до месец февруари 2018 г. Т. не заплатил 11 месечни вноски от по 120 лева, или общо сумата 1320 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Т.И.П., дадени на ДП на л.26; от самопризнанията на подсъдимия, направени в с.з., както и от писмените доказателства по делото: жалба от Т.П. *** /л.9/; удостоверение за раждане на ***** *****П.,*** /л.13/; решение № 222/27.10.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-***** и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 275/12.12.2016 г. по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-***** /л.10-л.12; л.30-л.32/; писмо № 967р-10353/27.11.2017 г. от Началник ПП при ОДМВР гр. Враца относно наличие на МПС, собственост на В.Т. /л.18/; писмо № 281/28.11.2017 г. от Агенция по вписванията гр. ***** във връзка с притежавани недвижими имоти и извършени сделки с тях, собственост на В.Т. на територията на цялата страна за периода м.05.2012 г. – 21.11.2017 г. /л.20/; писмо № 10-05-09-309/27.11.2017 г. от директора н Дирекция „Бюро по труда“ гр. ***** във връзка са наличие/липса на регистрация на В.П.Т. *** /л.22/; писмо № 639/20.02.2018 г. от ДСИ при РС-***** по ИД № 12/2017 г. по описа на СИС гр. ***** относно заплащане на вноски под формата на дължима издръжка от В.Т. /л.34/; справка за съдимост /л.38-л.39/; характеристични данни /л.40а/; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.44/; удостоверение по декларирани данни № 5607000284/17.04.2018 г., издадено от Община ***** Отдел „Местни данъци и такси“ /л.18 от съдебното дело/; справка за съдимост /л.38-л.40 от съдебното дело/.

Изхождайки от описаната по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият В.Т. е извършил престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни същият е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. Според материалите по делото, Т. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете ***** П. в размер на 120 лева месечно по силата на съдебно решение, постановено по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-*****, влязло в сила на 28.12.2016 година. Според наличната доказателствена маса, след тази дата подсъдимият заплатил няколко месечни вноски. От месец април 2017 г. обаче Т. окончателно преустановил заплащането на месечна издръжка. По тази причина на 07.11.2017 г. свидетелката П. подала жалба в Районна прокуратура гр. *****. От разпита на същата, проведен в хода на ДП на 31.01.2018 г., става ясно, че подсъдимият е заплатил едва три вноски от дължимата месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-*****, след което е спрял да изпълнява това си задължение. В унисон с твърденията на П. са и данните, събрани в хода на ДП, съдържащи се в писмените доказателства. Тук следва да се отбележи писмо № 639/20.02.2018 г., изпратено от ДСИ при РС-*****, от което става ясно, че по описа на СИС гр. ***** е било образувано изпълнително производство по ИД № 12/2017 г. по описа на същата служба, с взискател Т.П. и длъжник В.Т. с предмет „Парично задължение за месечна издръжка в размер на 120 лева“ по изпълнителен лист от 30.01.2017 г., издаден по гр.д. № 546/2016 г. по описа на РС-*****. Според въпросното писмо суми по ИД от датата на образуването му – 06.02.2017 г. до 20.02.2018 г. не са постъпвали. Според съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не се плаща издръжка и др. Законодателят е предвидил достатъчно гаранции за осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ за плащане на дължимото чрез пощенски запис или по друг ред, гаранции, които подсъдимият по конкретния казус не е реализирал. Сред доказателствата по делото са приложени удостоверения по декларирани данни, издадени от Община *****, от имотния регистър на Служба по вписванията – гр. ***** и от АИС ПП КАТ, от съдържанията на които става ясно, че през инкриминирания период подсъдимият не е разполагал с недвижимо имущество, но е притежавал движимо такова под формата на 3 бр. МПС, с които е могъл да се разпореди и с получените парични средства да заплати дължимите суми под формата на месечна издръжка за малолетното си дете. Според писмените доказателства по делото през инкриминирания период Т. не е бил страна в трудови правоотношения, не е имал регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ гр. ***** и не е получавал парични суми под формата на обезщетения по програмите на НОИ. На следващо място, в хода на наказателното производство не са събрани писмени доказателства, от които да е видно, че подсъдимият страда от заболявания, ограничаващи го в полагането на труд или напълно изключващи упражняването на това право. Имайки предвид в цялост наличните доказателства, настоящият състав счита, че през инкриминирания период Т. не е положил достатъчно усилия, за да си подсигури постоянна трудова дейност, която да му осигурява средства, както за неговата издръжка, така и за издръжката на малолетното му дете. В този смисъл съдът отчита проявеното от подсъдимия бездействие като явна демонстрация на неговото нежелание да полага грижи за малолетното си дете, включително заплащане на определената му месечна издръжка от 120 лева. При това положение, настоящият състав счита, че Т. съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка. 

Причина за извършване на деянието от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.

За престъплението по чл.183 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.

Признавайки подсъдимия В.П.Т. за виновен, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното му положение и имотно състояние – безработен, без трудови доходи, непритежаваща недвижимо имущество, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление за стореното, а като отегчаващи такива – наличието на предходни осъждания, лошите характеристични данни, размерът на дължимите месечни вноски, характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и след като не намери основания за прилагане на чл.55 НК, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, на основание чл.183 ал.1 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и след като намалява размера на наказанието с една трета, му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Имайки предвид данните за предходните осъждания на Т., изложени в приложената по делото справка за съдимост, от които е видно, че с влезли в сила съдебни актове на подсъдимият са били налагани наказания пробация, съдът счита, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, и поправянето на подсъдимия могат да бъдат изпълнени и без да е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По тази причина, съгласно чл.66 ал.1 НК, съдът отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. 

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

11

НОХД No 325/2018

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Д.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 10.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Д.И. родена на  *** г. в гр. *****, живуща ***, ромка, българска гражданка, с начално образование, неграмотна, безработна, ЕГН **********, осъждана, за ВИНОВНА в това, че след като е осъдена с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за одобрена спогодба по гр.д. № 1369/2012 г. по описа на РС-Мездра да издържа свои низходящи а именно *****в В. с ЕГН ********** и *****с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно осеммесечни вноски от 160 лева /по 80 лева за всяко от децата/ за времето от месец септември 2017 г. до месец април 2018 г., включително, или общо сумата от 1280 лева, като деянието е извършено при условията на повторност и на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, й НАЛАГА наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез публикуване на съдебния акт на страниците на Общински вестник „МЕЗДРА ХХІ ВЕК”.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 17.7.2018г.

Подсъдимата А.Д.И. *** е предадена на съд от Районна прокуратура гр. Мездра по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК, за това, след като е осъдена с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за одобрена спогодба по гр.д. № 1369/2012 г. по описа на РС-Мездра да издържа свои низходящи а именно *****в В. с ЕГН ********** и *****с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно осеммесечни вноски от 160 лева /по 80 лева за всяко от децата/ за времето от месец септември 2017 г. до месец април 2018 г., включително, или общо сумата от 1280 лева, като деянието е извършено при условията на повторност.

Производството по делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК. 

В съдебно заседание подсъдимата е признала вината си, като е изразила становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това е дала съгласие по отношение на тези факти да не се събират нови доказателства.

                Предвид становището на подсъдимата и след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като счита, че същото намира изцяло опора в събраните доказателства. С оглед данните за личността на И., както и характера на деянието и степента му на обществена опасност, представителят на държавното обвинение е предложил на подсъдимата да бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер около минималния и обществено порицание, като последното бъде изпълнено чрез прочитане на съдебния акт по ТВ справочник на телевизия Враца. На база данните за предишните осъждания на подсъдимата, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост и с оглед целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК, се иска по отношение на наказанието лишаване от свобода да бъде приложен чл.66 ал.1 НК и същото да бъде отложено за изпълнение за срок от три години.

Служебният защитник адв. В.Ч. от ВрАК счита, че са налице предпоставки за определяне на наказанието на подсъдимата при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, тъй като същата е безработна, в затруднено материално положение, непритежава движимо и недвижимо имущества, и в този смисъл всяка по-тежка санкция допълнително би довела до утежняване на положението, в което тя се намира, включително създавайки пречки за полагане на труд, а от там задълбочаване на невъзможността за изплащане на определената издръжка за малолетните деца.

В съдебно заседание подсъдимата моли за по-леко наказание.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата А.И. и свидетелят В.В. живеели на съпружески начала в гр. Мездра. От съвместното си съжителство двамата имали две деца – *****в В., роден през 2008 г. и Наталия Венциславова Величкова, родена през 2009 г. След раждането на децата им И. и В. непрекъснато се разделяли и събирали. По молба на свидетеля за предоставяне упражняването на родителските права върху двете деца, в РС-Мездра било образувано гр.д. № 1369/2012 г. В с.з. по делото, проведено на 19.02.2013 г., страните са постигнали спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е било предоставено на свидетеля В.. Подсъдимата е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 80 лева за всяко едно от децата. Съдебната спогодба влязла в сила на 27.02.2013 г. След влизането й в сила А.И. не изпълнявала задълженията си по изплащане на издръжката. Именно по тази причина от страна на свидетеля В. били подадени жалби срещу нея, въз основа на които били образувани три наказателни производства за неплащане на издръжка – едно по чл.183 ал.1 НК и две за повторност на деянието по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК. Последното осъждане на И. било за неплащане на дължима издръжка за двете деца в периода 01.12.2016 г. – 31.08.2017 г. И след посочения период подсъдимата продължила да не изпълнява задължението си да не плаща издръжка. Така за периода м. септември 2017 г. – м. април 2018 г. включително, И. отново не изпълнила това си задължение, като не заплатила по осеммесечни вноски за всяко едно от двете деца, или общо сумата от 1280 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.М.В. и Биляна Миткова Величкова,  дадени на ДП на л.23 и л.26; от самопризнанията на подсъдимата, направени в с.з., както и от писмените доказателства по делото: протокол от с.з., проведено на 19.02.2013 г. по гр.д. № 1369/2012 г. по описа на РС-Мездра, в което е одобрена спогодба между В.М.В. и А.Д.И. /л.15; л.28-л.29/; писмо от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ гр. Мездра относно прекратена регистрация на А.Д.И. /л.19/; писмо от Служба по вписванията гр. Враца относно липса на данни за имоти по партидата на А.Д.И. /л.20/; писмо № 60.00-48/13.02.2016 г. от Кмета на Община Мездра относно изплащане на В.М.В. на присъдена издръжка за двете му малолетни деца Лало В. и Наталия Величкова за периода 01.02.2014 г. – 31.12.2014 г.; 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. /л.21/; Писмо от ДСИ при РС-Мездра по ИД № 100/2013 г. по описа на РС-Мездра за наличие на плащания/липса на плащания на издръжка за малолетните деца Лало В. и Наталия Величкова /л.31/; писмо от Агенция по вписванията Служба по вписванията – Мездра за липса на данни за притежавани имоти и извършвани прехвърлителни сделки с тях, собственост на А.Д.И. за периода 01.01.2002 г. – 08.03.2018 г. /л.33/; писмо от ТД НАП Велико Търново офис Враца с приложена към него справка за регистрирани трудови договори със страна А.Д.И. за периода 01.02.2013 г. – 20.03.2018 г. /л.37-л.38/; справка за съдимост /л.39 от ДП/; характеристични данни /л.41/; декларации за семейно и имотно състояние и материално положение /л.49 и л.52/; удостоверение по декларирани данни № 5607000450/21.06.2018 г., издадено от Община Мездра Отдел „Местни данъци и такси“ /л.17 от съдебното дело/; справка за съдимост /л.18 от съдебното дело/.

Изхождайки от описаната по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимата А.И. е извършила престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни същата е осъществила състава на чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК. Според материалите по делото, И. е била осъдена да заплаща месечна издръжка на двете си малолетни деца Лало и Наталия Величкови в размер по 80 лева на всяко едно от тях по силата на протокол за одобрена спогодба от 19.02.2013 година по гр.дело №1369/2012 година по описа на Районен съд гр.Мездра, влязла в сила на 27.02.2013 година. Според наличната доказателствена маса, след тази дата И. не е заплащала своевременно дължимата издръжка за различни периоди от време. Последният такъв е инкриминираният, а именно от месец септември 2017 година до месец април включително 2018 година. Основания за този извод се съдържат основно в показанията на свидетеля В.В., според който подсъдимата изобщо не е заплащала определената й издръжка за двете малолетни деца. По тази причина свидетелят е подавал жалби до Районна прокуратура гр. Мездра и в резултат на образуваните дела И. до момента е осъдена три пъти за престъпление по чл.183 НК. От месец април 2014 година до началото на 2018 година свидетелят получава дължимата от подсъдимата издръжка за двете деца от Община Мездра. В унисон с твърденията на В. са показанията на свидетелката Биляна Величкова. Същата живее на съпружески начала със свидетеля В. от две години и твърди, че през това време подсъдимата не е плащала издръжка за двете деца. Според съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не се плаща издръжка и др. Законодателят е предвидил достатъчно гаранции за осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ за плащане на дължимото чрез пощенски запис или по друг ред, гаранции, които подсъдимата по конкретния казус не е реализирала. Сред доказателствата по делото са приложени удостоверения по декларирани данни, издадени от Община Мездра, от имотния регистър на Служба по вписванията – гр.Мездра и гр.Враца, от съдържанията на които става ясно, че през инкриминирания период подсъдимата не е разполагала с движимо и недвижимо имущество. Същевременно в материалите на ДП не са налице данни за наличие през инкриминирания период на трудови правоотношения, по които И. е била страна. На следващо място, в хода на наказателното производство не са събрани писмени доказателства, от които да е видно, че подсъдимата страда от заболявания, ограничаващи я в полагането на труд или напълно изключващи упражняването на това право. Имайки предвид в цялост наличните доказателства, настоящият състав счита, че през инкриминирания период И. не е положила достатъчно усилия, за да си намери постоянна работа, която да й осигурява средства, както за нейната издръжка, така и за издръжката на двете й малолетни деца Лало и Наталия Величкови. В този смисъл бездействието й е явна демонстрация на нейното нежелание да полага грижи за малолетните деца, включително заплащане на определената за всяко едно от тях месечна издръжка от по 80 лева. При това положение, настоящият състав счита, че И. съзнателно не е изпълнила задължението си да заплаща месечна издръжка. 

На база писмените доказателства настоящият състав счита, че деянието, предмет на това производство, е извършено при условия на чл.183 ал.4 НК. В тази разпоредба законодателят е предвидил наказателна отговорност за лице, извършило деяние по ал.1 на чл.183 НК повторно. Съгласно чл.28 ал.1 НК, предвиденото в особената част на НК наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт повторността е била обоснована с данните от справката за съдимост на подсъдимата, където е отразено, че с присъда по НОХД № 10/2017 година по описа на РС-Мездра същата е била призната за виновна за деяние, извършено в периода месец май 2016 г. – месец ноември 2016 г. включително, съставляващо престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК, за което на И. са били наложени наказания пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца, и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в рубриката „Компютърен справочник“ на ТВ Враца. Присъдата е влязла в сила на 03.03.2017 година. Имайки предвид тези данни, съдът приема, че в настоящият случай действително е налице повторност . Съгласно т.1 на ТР № 19/27.03.1974 година по НД № 12/74 г. на ОС НК на ВС, повторност на престъплението по чл.183 ал.4 вр. чл.28 НК има само тогава, когато деецът не е изпълнил задължението си за издръжка в определения срок, след като е бил осъждан за такова деяние. Събраната по делото доказателствена маса категорично сочи, че през инкриминирания период подсъдимата не е изпълнила задължението си да заплаща издръжка на своите малолетни деца, при това след като вече е била осъждана за такова деяние. Макар че в обвинителния акт не е изрично отбелязано, наличието на повторност би могло да се обоснове и с още данни. Тук следва да се има предвид, че според справката за съдимост, с присъда по НОХД № 257/2016 година по описа на Районен съд гр.Мездра И. е била призната за виновна за престъпление по чл.183 ал.1 НК, извършено в периода месец февруари 2013 година – месец април 2016 година, за което й е наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Присъдата е влязла в сила на 12.10.2016 година. Преценени в съвкупност с фактическите положения, установени по настоящото дело, гореизложените данни позволяват да се приеме, че процесното деяние е извършено след като И. е била осъдена за същото такова с влязъл в сила съдебен акт, при това преди да е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наложеното наказание пробация /арг. чл.30 ал.1 НК/

Причина за извършване на деянието от страна на подсъдимата е ниското й правно съзнание.

За престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.

Признавайки подсъдимата А.И. за виновна, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото й материално и имотно положение – безработна, непритежаваща движимо и недвижимо имущество, неполучаваща трудови доходи, критичното отношение към извършеното и изразеното съжаление за стореното, характеристичните й данни, а като отегчаващи такива – наличието на предходни осъждания, при това все за същото деяние, характерът на извършеното и степента му на обществена опасност, и след като не намери основания за прилагане на чл.55 НК, съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл.54 НК, на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК й определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и след като намалява размера на наказанието с една трета, й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез публикуване на съдебният акт на страниците на Общински вестник „Мездра ХХI век“.

Имайки предвид данните за личността на И., както и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, а именно личната и генерална превенция, този състав счита, че същите могат да бъдат постигнати и без да е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. По тази причина, съгласно чл.66 ал.1 НК, съдът отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

12

АНД No 356/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Ц.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 10.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия К.Ц.Т. – роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, охранител в „*****” ЕООД гр. *****, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2018 г. в гр. *****, без надлежно разрешение, в нарушение на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изменена с протокол от 1972 година, ратифицирани от Република България и в нарушение на чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вещества, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл.3 ал.2, е държал високорисково наркотично вещество – суха листна маса коноп /канабис/ с нето тегло 0,545 грама съцветия от конопено растение със съдържание на тетрахидроканабинол 4% на стойност 3,27 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, К.Ц.Т. ***, от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на К.Ц.Т. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 бр. полеви наркотест и 1 бр. бял хартиен плик, запечатан, съдържащ опаковка от наркотично вещество след извършената физико-химическа експертиза да ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ по делото след влизане в сила на решението.

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НК, в полза на Държавата предмета на престъплението – наркотично вещество – коноп с нето тегло 0,415 грама, останал след физико-химическата експертиза, понастоящем на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР – НОП” гр. София.

ОСЪЖДА К.Ц.Т. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца сумата от 88.06 лева, представляващи направени разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 18.7.2018г.

Районна прокуратура гр. ***** е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, с което е направила предложение К.Ц.Т. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 предл.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл.78а ал.1 НК.

Обвиняемият, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание.

Защитникът адв. Вили Златунов от ВрАК е изразил становище, че предложението на прокуратурата следва да бъде уважено, тъй като са налице всички предпоставки за прилагане на чл.78а ал.1 НК. По отношение размера на административното наказание е направено искане на Т. да бъде наложена глоба в минималният размер, предвиден в закона, тъй като същият е млад човек, с незрели житейски разбирания, понятия и навици, и с добри характеристични данни. Освен това, защитата е акцентирала и върху факта, че намереното у обвиняемия количество наркотик е много малко.

РП-*****, редовно призована, не е изпратила представители.

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият К.Т. периодично употребявал наркотично вещество канабис. На 17.06.2018 година същият се снабдил с пакетче с коноп, което носел у себе си, но не го използвал. На 18.06.2018 г. около 22,30 часа Т. управлявал лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ВР 5707 ВХ, в посока от гр. ***** към с. Хубавене. На изхода на града, в района на бензиностанция „Петрол“ същият бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Драгомир Димитров и Николай Събков. След като установили самоличността на водача, контролните органи го попитали дали носи със себе си наркотични вещества. Т. отговорил положително, след което бръкнал в джоба на панталоните си и извадил от там едно полиетиленово пликче – спейсбаг с размери 5/7 см, съдържащо съцветия от зелена суха листна маса. Полицейските служители уведомили за случая разследващ полицай от РУ *****. Било образувано и бързо производство. Т. предал доброволно пакетчето със съдържащата се в него зелена, суха, листна маса, което било оформено със съответния протокол за доброволно предаване. Изготвен бил и фотоалбум. На съдържанието в пакета бил направен полеви наркотест, при който веществото оцветило реагиращата хартия в червен цвят и така реагирало на канабис. Назначената в хода на ДП физико-химическа експертиза дала заключение, че предоставения за изследване обект № 1 /както е обозначено полиетиленовото пликче с размер 5/7 см, съдържащо зелена листна маса от съцветия на конопено растение/ представлява коноп с нето тегло преди анализа 0,545 грама съцветия от конопено растение, с концентрация на тетрахидроканабинол 4% и стойност на обекта 3,27 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Драгомир Стоянов Димитров и Николай Маринов Събков, дадени на досъдебното производство на л.9 и л.10, както и от събраните писмени доказателства: протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства /л.5/; протокол за доброволно предаване /л.6/; фотоалбум /л.8а; протокол за тестване и запечатване на наркотични вещества /л.8/; съдебна физико-химическа експертиза /л.12-л.15/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.17/; справка за съдимост /л.20/; характеристични данни /л.21/; Писмо до ЦМУ Агенция „Митници“ Отдел „МРР – НОП“ за съхранение на наркотични вещества – веществени доказателства – коноп /канабис/ - 0,415 грама /л.16/; удостоверение по декларирани данни изх. № 5610000200/03.07.2018 г. от Отдел “Местни данъци и такси” при Община ***** /л.10 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че обвиняемият К.Т. е извършил престъпление против народното здраве. Същият е държал в себе си без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – суха листна маса - коноп /канабис/ с нето тегло 0,545 грама съцветия от конопено растение със съдържание на тетрахидроканабинол 4% на стойност 3,27 лева. От заключението на назначената съдебно-физико-химическа експертиза безспорно се установява, че съдържанието на представения за изследване Обект 1 /съцветия от зелена суха листна маса, поставена в 1 бр. полиетиленово пликче, прозрачно на цвят, тип „спейсбаг“ с размери 5/7 см, запечатан в 1 бр. хартиен плик – обект веществено доказателство № 1, реагираща при извършен полеви наркотест на канабис/ представлява коноп /канабис/ със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4% и нето маса преди анализите 0,545 грама с остатък след анализа 0,415 грама. Резултатът е постигнат след анализи с тънкослойна хроматография и газова хроматография, извършени от вещото лице Мирела Стоянова – експерт – химик в ОД МВР гр. Враца. Според вещото лице стойността на обекта коноп с нета маса преди анализа 0,545 грама е 3,27 лева, като стойността е определена на база Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и Приложение № 2 към чл. единствен, изм. ДВ бр.14/2000г. по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството. Конопът, канабисът, хашишът има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство. Същият е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изменена с Протокол от 1972 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според който е включен в Списък І - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина към Наредбата за реда за класифициране на растенията като наркотични вещества във вр. чл.3 ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Според чл.30 от ЗКНВП е забранено производството, преработката, търговията, съхранението, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати, визирани в списъка по чл.3 ал.2 т.1 от същият закон. Разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП /изм. ДВ бр.61/2011 г./ препраща към цитираната по-горе наредба, приета от Министерски съвет, с която е определен реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, от които Списък І към визираната по-горе наредба.

Т. е действал умишлено, като от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 НК. Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира за правилна позицията на прокурора, че е налице маловажен случай, с оглед на малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност и добрите характеристични данни за личността на обвиняемия, очертавайки го като лице, неосъждано към момента на извършване на деянието, ползващо се добро име сред жителите на с. Хубавене, неизвършвало до момента деяния, нарушаващи общественият ред. Въз основа на тези обстоятелства правилно е прието, че извършеното от Т. е с по-ниска степен на обществена опасност.   

За това престъпление НК предвижда наказание глоба в размер до 1000 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че К.Т. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянията на същия не са причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, младата му възраст – навършени 21 години, данните за материалното му положение и имотно състояние – лице, непритежаващо недвижимо имущество, а така също характерът на деянието и степента му на обществена опасност и му наложи наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на Държавата.

Съгласно чл.354а ал.6 НК, с решението си съдът отнема в полза на Държавата веществените доказателства, предмет на престъплението - коноп с нето тегло 0,415 грама, останал след физико-химическата експертиза, понастоящем на съхранение в ЦМУ  Отдел „МРР – НОП“ гр. София. Наред с това, съдът постановява веществените доказателства – 1 бр. полеви наркотест и 1 бр. бял, хартиен плик, запечатан, съдържащ опаковка от наркотично вещество след извършената физико-химическа експертиза, да останат приложени по делото след влизане в сила на решението.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съдът осъжда К.Т. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца направени разноски в размер на 88.06 лева.  

По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

 

13

АНД No 329/2018

КАТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1999708/30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.Враца, с който на нарушителя АС.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400  /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

АС.С. чрез своя Председател Д.Г.Д.е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1999708/30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.Враца.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. По делото са депозирани 2 броя Молби, представляващи становища, с които се поддържа, че издадения Електронен фиш е незаконосъобразен, при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр. В.редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 30.03.2018 год. в 10.33 часа на главен път І-1 /Е-79/ на км.156.000 в района на разклона за с.Р. Б., с посока на движение към гр.Враца, техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело лек автомобил “Ф.М.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 134 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е АС.С..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: 2 броя публикации, свързани с характеристиките на камера „ARH CAM S1” и начина на нейното използване, Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1999708/30.03.2018 год., Снимка № 11743ВС/0012349 от 30.03.2018 г., Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.София под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ СА 6972 НВ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система  под рег.№ 967р-1776 от 02.04.2018 г., Справка от Началника на Сектор „пътна полиция” към ОД на МВР гр.В.под рег.№ 967000-7960 от 26.06.2018 г., ведно с Известие за доставяне от 16.05.2018 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 29.05.2018 г.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 16.05.2018 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана в ОД на МВР гр.В.по пощата, като в тази насока е пощенски плик с клеймо от 29.05.2018 год.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.05.2018 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0012349 с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.5  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 30.03.2018 г. в 10.33 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “Ф.М.” с рег.№ ХХХсъс скорост от 134 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 44 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.156.000 – разклона за с.Руска Бела, но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В.са представили Справка от Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” към Български Институт по метрология гр.. под № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., от която е видно, че първоначалната проверка на 28 броя преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, заявена със Заявление от 31.10.2017 г. е приключила.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.

 Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 134 км/ч и превишение на разрешената скорост с 44 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Съдът намира обаче, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като е налице нарушение на материалния закон, което е съществено и сочи на незаконосъобразност на електронния фиш и съответно на неговата отмяна. Не се спори, че МПС-то, с което е извършено пътнотранспортното нарушение, е собственост на юридическо лице. Съгласно специалната разпоредба на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на автомобила.  В електронния фиш, предмет на настоящето дело, са вписани данните на юридическото лице, включително и идентификацията му чрез ЕИК, като не е отбелязано и името на Председателя, без изрично да бъде посочено, че той като физическо лице е административнонаказателно отговорен. При така отразеното няма прецизност при посочване на субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана, който порок  е съществен и опорочава процедурата по налагане на административното наказание, тъй като не може да се определи по безспорен и категоричен начин адресатът на електронния фиш. От друга страна юридическото лице, собственик на автомобила, не може да бъде санкционирано с административно наказание “Глоба”, тъй като такова наказание може да бъде налагано само на физическо лице, а на юридическо лице може да се налага имуществена санкция, което обаче не е предвидено при опростената процедура по издаване на електронен фиш. Констатираният порок на оспорения електронен фиш е съществен, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице, не може да бъде саниран с последващи действия и в съдебната фаза на административнонаказателното производство, поради което фишът се явява незаконосъобразен.

В съответствие с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН е изводът, че в случая неправилно е наложена глоба на юридическото лице. Според тази разпоредба само в предвидените в нормативен акт случаи на юридическо лице или Едноличен търговец може да се наложи наказание и то за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като вида на наказанието е имуществена санкция. В разпоредбите на ЗДвП касателно издаването на електронни фишове няма такова  предвиждане. Следователно, макар че собственик на МПС, с което е извършено нарушението е юридическо лице, същото не може да бъде санкционирано с глоба, както е сторил в случая административнонаказващият орган.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1999708/30.03.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

14

НОХД No 368/2018

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Х.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 12.7.2018г.

За РП-Мездра  прокурор Е..

Обвиняемият лично и с адв.М. С. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. 

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

       Г.Х.П., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, не женен,  осъждан, грамотен, безработен.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

ДП № 58/2018г.,по описа на РП-Мездра

На основание чл.381 и сл. НПК      

              Днес на 05.07.2018 год. в гр. Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1.Е.Е.  Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и

2.АДВОКАТ М.С. от ВАК, като  защитник на   обвиняемия Г.Х.П. ЕГН ********** роден на ***г***, българин, български гражданин, не женен, грамотен, безработен, осъждан,  които се споразумяха за следното:

Обвиняемия Г.Х.П.  се признава  за виновен в това, че на 04.01.2018г. в местността „Личов дол” в землището на с.Струпец общ.Роман, противозаконно е повредил чужда движима вещ-товарен автомобил марка „Грейт Уолл Ховер”, модел . ВХ, на стойност 10.678 лева, собственост на Регионална дирекция по горите-Берковица, чрез нанасяне на удар с нож тип „мачете”, с което е повредил предно панорамно стъкло, предна дясна колонка и облицовка на арматурно табло на автомобила, като причинените вреди са на обща стойност 580 лева-престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Наказанието на обв. Г.Х.П.  се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  - ПРОБАЦИЯ с налагане на пробационни мерки съгласно:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от  ЧЕТИРИНАДЕСЕТ   МЕСЕЦА, с периодичност на подписване два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

В резултат на деянието са причинени имуществените  вреди  в размер на 580 лева, които са възстановени до приключване на съдебното следствие  пред първоинстанционния съд.

На основание чл.53, ал.1 б. „а” един брои нож тип „мачете” се отнема в полза на държавата.

На основание  чл.53 ал.2  б „б” десет броя дърва за огрев се отнемат в полза на държавата.

Връща на обвиняемия Г.Х.П. един брой мобилен телефон.

Разноски  по делото  в размер на 224,20 лв., се възлагат на обвиняемия  Г.Х.П.  да се преведат по сметка на ОД на МВР гр.Враца.

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

 ПРОКУРОР:           ЗАЩИТНИК:                                                                                                          ОБВИНЯЕМ:

/Е.Е./                     /адв.М.С./             / Г.  П. /

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Е. Е.  Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и адв М.С. от ВАК, като  защитник на   обвиняемия  Г.Х.П., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, не женен,  осъждан, грамотен, безработен, за това, че обвиняемия Г.Х.П.  се признава  за виновен в това, че на 04.01.2018 г. в местността „Личов дол” в землището на с.Струпец общ.Роман, противозаконно е повредил чужда движима вещ-товарен автомобил марка „Грейт …….. ВХ, на стойност 10.678 лева, собственост на Регионална дирекция по горите-Берковица, чрез нанасяне на удар с нож тип „мачете”, с което е повредил предно панорамно стъкло, предна дясна колонка и облицовка на арматурно табло на автомобила, като причинените вреди са на обща стойност 580 лева-престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Наказанието на обв. Г.Х.П.  се налага при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  ПРОБАЦИЯ, с налагане на пробационни мерки съгласно:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от  ЧЕТИРИНАДЕСЕТ   МЕСЕЦА, с периодичност на подписване два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

В резултат на деянието са причинени имуществените  вреди  в размер на 580 лева, които са възстановени до приключване на съдебното следствие  пред първоинстанционния съд.

На основание чл.53, ал.1 б. „а” един брои нож тип „мачете” се отнема в полза на държавата.

На основание  чл.53 ал.2  б „б” десет броя дърва за огрев се отнемат в полза на държавата.

Връща на обвиняемия Г.Х.П. един брой мобилен телефон.

ОСЪЖДА Г.Х.П.   да заплати направените  по делото  разноски   в размер на 224,20 лв., които  да се преведат по сметка на ОД на МВР гр.Враца

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №368/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 09.45 часа.

В законна сила на 12.7.2018г.

15

НОХД No 286/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Определение от 13.7.2018г.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл. 249 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. чл. 249 ал.4т.1 НПК,  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по НОХД № 286/2018 година.

ВРЪЩА делото на прокурора, поради допуснато  на  досъдебното производство отстранимо и съществено нарушение на процесуални правила с оглед  провеждане на надлежна процедура  по задочно производство според изискването  на чл. 206 НПК вр. чл. 269 ал.3  т.1, т.2 и т.4 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  се обяви на прокурора и защитникът и същото подлежи  на жалба или протест чрез  РС-Мездра пред ОС-Враца в 7-дневен срок, считано от днес.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.40 часа.

В законна сила на 21.7.2018г.

16

НОХД No 369/2018

Противозаконно отнемане на МПС

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Т.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 13.7.2018г.

За РП-Мездра прокурор Е..

Обвиняемият лично и със служебен защитник  адв.П. М. от ВАК, назначен за такъв в ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Д.Т.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин,  български гражданин, грамотен, не женен,  осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДП № 897/2018г

На основание чл. 381 и сл. НПК

 

     Днес на 06. 07. 2018 година, в град Мездра между Е.Е.  - прокурор при Районна прокуратура - Мездра и адв. П.М. от Врачанската адвокатска колегия, като служебен защитник на обв. Д.Т.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, се постигна настоящото споразумение за решаване на делото в следния смисъл:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Т.Д.,  се признава за виновен  за това, че макар непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си, на 20.05.2018г в с. Старо село, ул. „….“ № 33 противозаконно е отнел лек автомобил „Лада 1500с“ с рег. …..на стойност 574,00лв, собственост на ………от с. Старо село, от владението на ….. с намерение да го ползува, като автомобилът е изоставен без надзор – престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2 вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК

 И        за това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 20.05.2018г в с. Старо село е отнел от владението на …. от с. Старо село движими вещи – МП3 плеър, дистанционно и Флаш памет, на обща стойност 26 лв, собственост на …..в, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като случая е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл 63, ал.1, т.4 от НК

На обв. Д.Т.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, се определя наказание, както следва:

За престъплението по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл. 55, ал.1 т. 2, буква „б“ от НК - ПРОБАЦИЯ за срок от  ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12/дванадесет/ месеца, с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.42 ал.2 т.2 от НК.

За престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл 63, ал.1, т.4 от НК – при условията на чл. 55, ал.1 т. 2, буква „б“, пр. 2 от НК – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

На основание чл.23 ал.1 от НК се определя едно общо най-тежко наказание - ПРОБАЦИЯ за срок от  ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, със следните пробационни мерки:

 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 /дванадесет/ месеца, с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.42 ал.2 т.2 от НК.

На основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към общото най-тежко наказание ПРОБАЦИЯ и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Училищната радиоуредба на СОУ „Васил Левски“ – гр. Роман или чрез залепване на присъдата на информационното табло на училището.

В резултат на деянията са причинени имуществени вреди, които са възстановени.

Разходите по делото в размер на 196,72 лв. се възлагат на обвиняемият Д.Т.Д., които следва да бъдат внесени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:         СЛ. ЗАЩИТНИК:            

              /Е. Е…../                              /адв. П. М. /

 

ОБВИНЯЕМ:

              / Д.Д. /

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Е Е…..   - прокурор при Районна прокуратура - Мездра и адв. П.М. от Врачанската адвокатска колегия, като служебен защитник на обв. Д.Т.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, за това, че обв Д.Т.Д.,  се признава за виновен  за това, че макар непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си и е могъл да ръководи постъпките си, на 20.05.2018 г. в с. Старо село, ул. „….“ № 33 противозаконно е отнел лек автомобил „Лада 1500с“ с рег. № …… на стойност 574,00лв, собственост на …. от с. Старо село, от владението на П….с намерение да го ползува, като автомобилът е изоставен без надзор – престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2 вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК

 И        за това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 20.05.2018г в с. Старо село е отнел от владението на …. от с. Старо село движими вещи – МП3 плеър, дистанционно и Флаш памет, на обща стойност 26 лв, собственост на П…….., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като случая е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл 63, ал.1, т.4 от НК

На обв. Д.Т.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, се налага наказание, както следва:

За престъплението по чл. 346, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл. 55, ал.1 т. 2, буква „б“ от НК - ПРОБАЦИЯ за срок от  ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12/дванадесет/ месеца, с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.42 ал.2 т.2 от НК.

За престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл 63, ал.1, т.4 от НК – при условията на чл. 55, ал.1 т. 2, буква „б“, пр. 2 от НК – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

На основание чл.23 ал.1 от НК се определя едно общо най-тежко наказание - ПРОБАЦИЯ за срок от  ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, със следните пробационни мерки:

 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 /дванадесет/ месеца, с периодичност на подписване 2 /два/ пъти седмично, на основание чл.42а ал.2 т.1 НК

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.42 ал.2 т.2 от НК.

На основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към общото най-тежко наказание ПРОБАЦИЯ и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Училищната радиоуредба на СОУ „Васил Левски“ – гр. Роман или чрез залепване на присъдата на информационното табло на училището.

ОСЪЖДА Д.Т.Д., да заплати  направените  по делото разноски в размер на 196,72 лв., които следва да бъдат внесени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Враца.

 ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №369/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10,20 часа.

В законна сила на 13.7.2018г.

17

АНД No 151/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.Ш.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 16.7.2018г.

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия М.Ш.А. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен с едно дете, работи като строител, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.10.2017 год. около 07.25 часа на път III-103, на км.8+500, между селата К. и Г.К., при управление на МПС – лек автомобил „С.”, модел „Д.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Т.М.Ш.от гр.К., е нарушил правилата за движение:

чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”

чл.21 ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, а именно ограничение с пътен знак Б26 “Забранено е движението със скорост по-висока от означената -60 км/ч, като се е движил със скорост от 70,1 км/ч.

чл.16 ал.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, като е навлязъл в насрещното платно за движение, в резултат на което и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Ц. М., ЕГН ********** от гр.М., изразяваща се в: Счупване на 3 /три/ ребра в ляво, което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 1 /един/ месец – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от  НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА М.Ш.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 637.20 лева.

ОСЪЖДА М.Ш.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 882 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

18

АНД No 272/2018

Други административни от наказателен характер дела

Я.Ю.И.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 16.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Я.Ю.И. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0300-000179/24.04.2018 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание същата разпоредба, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното в административните актове деяние не е извършено виновно. В тази връзка се посочва, че на инкриминираните дата и час за И., живущ към настоящия момент в гр. Велико Търново, възникнала спешна необходимост да пътува от с.Оселна за гр.Мездра и за целта същият решил да използвал лекия автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с регистрационен номер ВР 7070 СА, собственост на неговия баща. Преди да вземе колата, жалбоподателят получил категорично уверение, че МПС е с изрядни документи, преминало е годишен технически преглед и за него има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На тази база същият приема, че е извършил нарушението в резултат на незнание за изтеклия срок на валидност на застраховката, поради което моли постановлението да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От същият е постъпила писмена защита, в която са повторени изложените в жалбата доводи за отмяна на постановлението.

                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 13/14.04.2018 година свидетелите З.Н., Д.Д. и Ц.П. *** били в състава на автопатрул, разположен на територията на града. Около 02.20 часа 14.04.2018 година на ул. „Христо Ботев“ до дом №70 те спрели за проверка лек автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с регистрационен номер ВР 7070 СА, движещ се в посока към улица „Янко Сакъзов“. Контролните органи поискали от водача да представи лични документи и документи на автомобила, както и полица, удостоверяваща наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Документалната проверка показала, че МПС е собственост на Юлиян Якимов И. ***, но се управлява от Я.Ю.И. ***. Полицейските служители поискали от водача да представи застраховка „ГО“. И. предоставил полица за сключен договор за застраховка „ГО“, но прегледът на съдържанието й показал, че към датата на проверката 14.04.2018 година срокът на валидност на същата бил изтекъл. Данните от полицата се потвърждавали от съдържанието на стикера, залепен на предното панорамно стъкло на автомобила. При това положение свидетелят Н. извършил проверка чрез техническото средство /таблет/ в информационната система на „Гаранционния фонд“, която показала, че действително към инкриминираните дата и час сключената застраховка „ГО“ е била с изтекъл срок на валидност. За констатираното нарушение З.Н. съставил на водача АУАН по Кодекса на застраховането /КЗ/. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З.Б.Н., Д. Делянов Д. и Ц.Х.П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Я.И. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС, собственост на трето лице, без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на проверката. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че с това си деяние И. е нарушил чл.638 ал.3 КЗ. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят описаното във фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Н., Д. и П. категорично сочат, че по отношение на процесното МПС застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била с изтекъл срок на валидност към инкриминираните дата и час. Според контролните органи, резултатите от извършената проверка в „Гаранционния фонд“ са показали липса на валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС към 14.04.2018 година. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ /обн. ДВ бр.102/29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 г./ предвижда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС да сключи застрахователен договор. В този смисъл жалбоподателят е следвало да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС като негов ползвател. В резултат от проявеното бездействие от страна на И. не са изпълнени изискванията на чл.638 ал.3 КЗ. За описаното в актовете нарушение законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 400 лева, съобразно чл.638 ал.3 КЗ. С оглед събраните доказателства този състав приема, че актосъставителят и наказващият орган правилно са приложили материалния закон, както по отношение правната квалификация на деянието, така и досежно основанието за налагане на административно наказание. Изхождайки от наличните доказателствени източници, настоящият състав приема, че не са налице условия за прилагане на чл.28 ЗАНН. Действително, сред материалите в административно-наказателната преписка /л.6/ по делото е приложено копие на полица, удостоверяваща сключен на 14.04.2018 година договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите между застрахователна компания „ЕВРОИНС“ и Юлиян Якимов И. касателно МПС марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № ВР 7070 СА за срок от 12 месеца /една година/, считано от 13.36 часа на 14.04.2018 г. до 23.59 часа на 13.04.2019 г. Изхождайки от данните за датата на сключване на застраховката, съдът приема, че към инкриминираните дата и час – 14.04.2018 година в 02,20 часа жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на застраховката „ГО“ на автомобилистите, т.е. същият не е имал сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Сключеният в последствие такъв, видно от обсъдената по-горе приложена по делото полица, не може да неглижира факта, че на инкриминираните дата и час валиден договор за такава застраховка не е бил наличен и в този смисъл е налице нарушение на чл.368 ал.3 КЗ. На база изложените мотиви, съдът приема, че липсват основания, които да квалифицират случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изхождайки от така наведените доводи, този състав счита постановлението за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушение на процедурата по съставяне и връчването на административните актове и неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, изчерпателно изброени в ЗАНН, които да са самостоятелни основания за отмяна на АУАН и НП.

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството – административно-наказателно и съдебно такова. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски под формата на дневни разходи в размер на 10 лева, присъдени на свидетеля З.Н. в съответствие с Наредбата за командировките в страната и изплатени му от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът счита, че въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като същият ги заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000179/24.04.2018 година на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което, за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, на Я.Ю.И. *** е наложено, на основание чл.638 ал.3 КЗ, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

                ОСЪЖДА Я.Ю.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра направени по делото разноски в размер на 10 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

19

НОХД No 324/2018

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.А.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 16.7.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Подсъдимия лично и с адв. Д.Н. от ВАК.

Пострадалата свидетелка редовно уведомена, не се явява, нито пък се представлява.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Разписка от 19.06.2017 г., Фискален бон от 25.06.2017 г., Разписка от 11.09.2017 г., Разписка от 07.11.2017 г., Платежен документ от 05.02.2018 г., Разписка от 26.03.2018 г., Разписка от 16.04.2018 г., Разписка от 08.05.2018 г., Разписка от 06.06.2018 г. и Разписка от 18.06.2018 г. за заплатена издръжка в различен размер, получени от Г.И.И..

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.247в ал.2 от НПК неявяването на пострадалата не е пречка за провеждане на разпоредително заседание. Същата е редовно уведомена за днешното заседание, получила е препис от съответните книжа и не сочи уважителни причини за своето неявяване днес. Ето защо, моля да пристъпим към провеждане на разпоредително заседание.

АДВ. Д. Н.: Поддържам казаното от прокурора. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Поддържам казаното от адвоката ми. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частен обвинител от страна на пострадалата Г.И..

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалата свидетелка е редовно уведомена, не се явява, нито пък се представлява и не е  посочила причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последната не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилият се по делото подсъдим.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалата. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. Д. Н.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. Д.Н. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите документи.

АДВ. Д. Н.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства постъпилите документи.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Разписка от 19.06.2017 г., Фискален бон от 25.06.2017 г., Разписка от 11.09.2017 г., Разписка от 07.11.2017 г., Платежен документ от 05.02.2018 г., Разписка от 26.03.2018 г., Разписка от 16.04.2018 г., Разписка от 08.05.2018 г., Разписка от 06.06.2018 г. и Разписка от 18.06.2018 г. за заплатена издръжка в различен размер, получени от Г.И.И..

Водим от горното съдът

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Разписка от 19.06.2017 г., Фискален бон от 25.06.2017 г., Разписка от 11.09.2017 г., Разписка от 07.11.2017 г., Платежен документ от 05.02.2018 г., Разписка от 26.03.2018 г., Разписка от 16.04.2018 г., Разписка от 08.05.2018 г., Разписка от 06.06.2018 г. и Разписка от 18.06.2018 г. за заплатена издръжка в различен размер, получени от Г.И.И..

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: К.А.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен с четири деца, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалата свидетелка Г.И. е била редовно уведомена за днешното съдебно заседание, като е получила Съобщението по чл.247б от НПК на 21.06.2018 год.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Д. Н.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 12.00 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 16.07.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. Д.Н. от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Д. Н.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НОХД  № 324/2018 год.  ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД  ГР. М.

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 384 от НПК

 

Днес на 16.07.2018 година в гр. М., обл. В.се постигна настоящото споразумение между:

1.                   Н.К.- Прокурор при Районна прокуратура гр. М. 

и

2.Адвокат Д.Н. ***, редовно упълномощен, като  защитник  на К.А.Х. - роден на *** ***, жител и живущ ***, осъждан, с ЕГН **********,

Затова, че К.А.Х. след като е осъден Решение № 990/ 16.12.2015 г. влязло в сила на 31.03.2016г., по гр.дело № 2584/2015г. по описа на РС-В.да издържа свои низходящи – дъщеря си М.К.Х., ЕГН ********** и сина си С.К.Х., ЕГН ********** заплащайки по 130 лв. месечно за М. и по 110 лв. месечно за С., общо 240 лв. месечно за двете деца, чрез законния им представител – майката Г.И. ***, за времето от 01.06.2017г. до 30.04.2018г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски в общ размер на 1890 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Наказанието на К.А.Х. се определя при  условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”в”, вр. с чл.183 ал.1 алтернатива втора от НК, а именно ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

          На подсъдимия К.А.Х. се възлагат направените по делото разноски в размер  на 70, които следва да се заплатят в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР-Враца.  

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:                  ЗАЩИТНИК:

    /Н.К./                                 /адв. Д. Н./

 

ПОДСЪДИМ:

                   /К.Х./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., адв. Д.Н. от ВАК и подсъдимия К.Х., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., адв. Д.Н. от ВАК и подсъдимия К.Х., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ К.А.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен с четири деца, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че след като е осъден Решение № 990/ 16.12.2015 г. влязло в сила на 31.03.2016г., по гр.дело № 2584/2015г. по описа на РС-В.да издържа свои низходящи – дъщеря си М.К.Х., ЕГН ********** и сина си С.К.Х., ЕГН ********** заплащайки по 130 лв. месечно за М. и по 110 лв. месечно за С., общо 240 лв. месечно за двете деца, чрез законния им представител – майката Г.И. ***, за времето от 01.06.2017г. до 30.04.2018г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски в общ размер на 1890 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ К.А.Х. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”в”, вр. с чл.183 ал.1 алтернатива втора от НК, а именно ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА К.А.Х. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 70 лева.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия К.А.Х. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 43/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 324/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 12.15 часа.

В законна сила на 16.7.2018г.

20

НОХД No 343/2018

Кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Б.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 16.7.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Подсъдимият лично и с адв. В.З. от ВАК.

Пострадалият свидетел лично.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Да се гледа делото.

АДВ. В. З.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК не са постъпили отговори от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не е постъпило искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец от страна на пострадалия свидетел М.И. ***.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилите се по делото подсъдим и пострадал свидетел.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалия свидетел.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Получил съм препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалия правата му по чл.84 и чл.76 от НПК, а именно правото да предяви Граждански иск в наказателния процес и да се конституира в качеството си на граждански ищец и частен обвинител.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Разяснено ми е правото на Граждански иск и правото да се конституирам като граждански ищец и частен обвинител по делото. Не искам да се конституирам като частен обвинител и граждански ищец по делото. Тръбата ми е върната и не искам нищо от подсъдимия.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Аз не се противопоставям да се сключи споразумение, като както казах не искам да участвам. Нямам никакви претенции. Не искам делото да се връща на прокуратурата. Смятам, че няма никакви грешки. Не са ми нарушени нито моите права, нито пък на подсъдимия. Моля, да си осъдите подсъдимия, както Вие прецените.

АДВ. В. З.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., пострадалия свидетел, подсъдимия и адв. В.З. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала пострадалия свидетел М.И.И..

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

АДВ. В. З.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и  защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Б.Б.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, работи по временната заетост към ОбА гр.Р., осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

Съдът констатира, че пострадалия свидетел М.И. е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 26.06.2018 год. и както бе отразено в по-горните абзаци същият не жела да участва като граждански ищец и частен обвинител по делото и не се противопоставя делото да приключи по реда на Глава 29 от НПК.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимата по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. З.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 11.05 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 16.07.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. В.З. от ВАК – защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. В. З.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НОХД  № 343/2018 год.  ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД  ГР. М.

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 384 от НПК

 

Днес на 16.07.2018 година в гр. М., обл. В. се постигна настоящото споразумение между:

2.             Н.К.- Прокурор при Районна прокуратура гр. М. 

и

2.Адвокат В.З. ***, редовно упълномощен, като  защитник  на Б.Б.В. с ЕГН-********** ***, които се споразумяха за следното:

Затова, че  Б.Б.В. в началото на месец април 2018 г. в с. К.П., общ. Р. от дома на М.И. *** отнел от владението му 1 бр. метална тръба   с Ф 1.1/2  със заварена скоба, на стойност 46.70 лева, без съгласието на И. с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен- престъпление по  чл.194, ал.3  вр. с ал.1  от НК.

Наказанието на Б.Б.В. се определя при условията на  чл.54 от НК „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева  в полза на държавата.

                    Веществени доказателства по делото- НЯМА.

                   Причинените в резултат на деянието  имуществени вреди са възстановени.

                    На обвиняемият Б.Б.В. се възлагат направените по делото разноски в размер  на 46.92, които следва да се заплатят в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР-В..  

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:            ЗАЩИТНИК:

         /Н. К./                                  /адв. В. З./

 

ПОДСЪДИМ:

                 /Б.В./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., адв. В.З. от ВАК и подсъдимия Б.В., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., адв. В.З. от ВАК и подсъдимия Б.В., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Б.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, работи по временната заетост към ОбА гр.Р., осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че в началото на м.април 2018 г., в с.К.П., община Р., от дома на М.И. ***, е отнел от владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои 1 брой метална тръба с Ф 1.1/2“ със заварена скоба, на стойност 46.70 лева, собственост на И., като случаят е маловажен – престъпление по чл.194 ал.3, вр. с ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Б.В. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно а именно  ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА Б.Б.В. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 46.92 лева.

 Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия Б.Б.В. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 80/2018 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 343/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 16.7.2018г.

21

НОХД No 371/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Д.Д.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 16.7.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г.П..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: А.Д.Д. – роден на *** год. в гр.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „И.“ гр.Б., неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП № 901/2018 г. ПО ОПИСА НА РП – М.

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.381 НПК

 

 

Днес, на 16.07.2018 год. година в гр. М. се постигна настоящото споразумение между:

                               1.Г.П. – Прокурор при Районна прокуратура град М., и

                               2.Адвокат Г.П. от ВАК, като договорен защитник на: А.Д. ***, с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.С., българин, българско гражданство, средно образование, неженен, живущ:*** С. №112, вх.Б, ап.3, неосъждан, обвиняем по ДП № 901/2018 год. по описа на РП – М., които се споразумяха за следното:

А.Д. ***, се признава за виновен за това, че на 21.05.2018 г. в гр.М., по улица „Я.С. срещу дом №4 е управлявал МПС- лек автомобил А., с рег.№ ХХХ, негова собственост, след употреба на наркотично вещество- „канабис”, със съдържание на тетрахидроканабинол, установено със Съдебно-хИ.ческа /токсикологична/ експертиза с изх.№И-5275/25.06.2018 г. от специализираната токсикохИ.чна лаборатория към ВМА-гр.С.- престъпление по чл.343б ал.3, вр. ал.1 от НК.

                Наказанието А.Д.Д. се определя при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК: Лишаване от свобода, за срок от осем месеца. На основание чл. 66 ал.1 НК, изтърпяването на така определеното наказание се отлага за срок от три години.

                На основание чл. 55, ал. 3  НК  не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба”

                 На основание чл.343г вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК, А.Д.Д. се лишава от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година.

На основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, за което обвиняемият е лишен от право да управлява МПС, със Заповед  №18-0300-000092/ 28.05.2018 г.  на Началник група към ОД на МВР – В., РУ – М., считано от  21.05.2018 г., до датата на одобряване на споразумението от съда.  

Веществените доказателства по делото, а именно: кафяв плик, съдържащ опаковки от иззети НВ и „гриндер“ - мелничка, както и опаковка и тестер от Drug Check 3000 с № ARKM се отнемат в полза на Държавата.

Разноските, в размер на 380.17 лева се възлагат в тежест на А.Д.Д..    

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.   

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                       ЗАЩИТНИК:

                      /Г. П./                                    /адв. Г. П./

 

 

ОБВИНЯЕМ:

                 /А.Д./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия А.Д., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                  О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия А.Д., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Д.Д. – роден на *** год. в гр.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „И.“ гр.Б., неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2018 г. в гр.М., по улица „Я.С.’’ срещу дом № 4, е управлявал МПС - лек автомобил „А.“, с рег.№ ХХХ, негова собственост, след употреба на наркотично вещество - „канабис”, със съдържание на тетрахидроканабинол, установено със Съдебно-хИ.ческа /токсикологична/ експертиза с изх.№ И-5275/25.06.2018 г. от Специализираната токсикохИ.чна лаборатория към ВМА гр.С. - престъпление по чл.343б ал.3, вр. с ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Д.Д. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на А.Д.Д. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК А.Д.Д. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което А.Д.Д. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 21.05.2018 год. до 16.07.2018 год.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 вр. с чл.381 ал.5 т.6 НПК веществените доказателства, а именно: кафяв плик, съдържащ опаковки от иззети НВ и опаковка и тестер от Drug Check 3000 с № ARKM, поради невъзможността му за повторна употреба, прикрепени към делото, поради липса на стойност, след одобряване на настоящето споразумение да бъдат унищожени.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.1 б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство, което принадлежи на обвиняемия А.Д.Д. и е послужило за извършване на умишленото престъпление, а именно: „гриндер“ – мелничка.

ОСЪЖДА А.Д.Д. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 380.17 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия А.Д.Д. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия А.Д.Д. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 163/2018 год. по описа на РУ  гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 371/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.20 часа.

В законна сила на 16.7.2018г.

22

НОХД No 375/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Ц.Д.Н.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 17.7.2018г.

За РП-М. прокурор Пашовска. 

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за  решаване на наказателно производство, на основание чл.381 и сл. НПК по БП № 207/2018 г. по описа на РУ гр. М. /БП № 1220/2018г. на РП М./ и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Ц.Д.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, Началник смяна в ПЗ «Л.» гр. М., разведен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси, посочени в чл.381 НПК. Моля да го одобрите и на това основание да прекратите наказателното производство.

АДВ. П.: От името на подзащитния си заявявам, че с внесеното споразумение сме визирали всички въпроси, посочени по чл.381 и сл. НПК, което моля да одобрите с всички законови последици, включително прекратяване на наказателното производство.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 207/2018 г. по описа на РУ гр. М.

/БП № 1220/18 г. по описа на РП М./

 

Днес на 11.07.2018 година в гр.М. между:

1. *** – ЗАМ. РАЙОНЕН ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. М. и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Ц.Д.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  неосъждан

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

обв. Ц.Д.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан се признава за виновен в това, че на 04.07.2018 г. около 00,24 часа, в гр. М. на кръстовището на ул. ”Ал. *****” с ул. ”*****”, е управлявал лек автомобил „***” модел „***” с рег. № ***, собственост на ***Н.,***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство  „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен №  ARDN 0014 -  престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обв. Ц.Д.Н., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ месеца,  което на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обв. Ц.Д.Н., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл.343г от НК на обв. Ц.Д.Н., ЕГН **********, се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият Н. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 04.07.2018 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени деловодни разноски.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                            Защитник:            

  /***/                                       /адв. Г.П./

 

Обвиняем:

                                 /Ц.Н./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между *** - прокурор при Районна прокуратура град М., адв. Г.П. от ВрАК - защитник на Ц.Д.Н. и Ц.Д.Н., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 375/2018 г. по описа на РС-М., при следните условия:

Обвиняемият Ц.Д.Н., ЕГН **********, ЕГН **********, ВИНОВНО 04.07.2018 г. около 00,24 часа, в гр. М. на кръстовището на ул. ”Ал. *****” с ул. ”*****”, е управлявал лек автомобил „***” модел „***” с рег. № ***, собственост на ***Н.,***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен №  ARDN 0014 -  престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия Ц.Д.Н., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия Ц.Д.Н., ЕГН **********, НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

НАЛАГА, на основание чл.343г от НК, на обвиняемия Ц.Д.Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което обвиняемият Ц.Д.Н. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 04.07.2018 година до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 375/2018 г. по описа на РС-М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.19 часа.

В законна сила на 17.7.2018г.

23

АНД No 200/2018

КАТ

В.Н.И.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 18.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

В.Н.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 18-0300-000028/05.02.2018 г. на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ гр. Мездра, с което за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Оплакванията са свързани с фактическата обстановка, при която е било извършено деянието. В тази връзка се посочва, че на инкриминираната дата жалбоподателят действително е бил приканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но поради лични причини същият е отказал проверката. Допълнителни мотиви в жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание В.И. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Защитникът адв. Г.П. от ВрАК е изложил становище,  че обжалваният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговото опорочаване. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че при съставянето и връчването на АУАН актосъставителят не е предоставил на практика регламентираната в ЗАНН възможност на нарушителя да даде възражения по описаното във фактическата обстановка на акта нарушение. Независимо, че И. е бил в правото си да подаде възражения в допълнителния тридневен срок от връчването на акта, невъзможността да направи това при самото връчване на АУАН се възприема като нарушаване правото му на защита. На следващо място, изложени са доводи в смисъл, че в АУАН и НП е налице непрецизност в правната квалификация на деянието. В тази връзка се посочва, че в разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП са предвидени две хипотези при условията на алтернативност, като при наличието, на която и да е от тях, е налице достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на съответния нарушител. В конкретния случай липсва яснота по отношение на това за нарушение на коя от двете хипотези жалбоподателят е бил санкциониран.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 19/20.01.2018 г. свидетелите А.Л. и Н.М.,***, били в състава на автопатрул, разположен на територията на града. Около 02.00 часа на 20.01.2018 г. същите се намирали на ул. „Св. СВ. Кирил и Методий“, когато забелязали движещ се към тях лек автомобил. Когато преминало покрай полицейските служители, на същите направило впечатление обстоятелството, че МПС криволичело по пътното платно. По тази причина контролните органи решили да проверят водача за употреба на алкохол. За целта те последвали автомобила и когато се изравнили с него, свидетелят Л. през десния прозорец подал на водача сигнал със стоп-палка за спиране. Същият спрял непосредствено след кръстовището на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Динко Петров“ в близост до дом 23. При проверката на документите се оказало, че лекият автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ВР 6651 ВТ се управлява от В.Н.И. ***. По време на разговора с водача полицейските служители усетили силен мирис на алкохол. При това положение същите заявили на лицето, че следва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Свидетелят М. предоставил на И. апарата „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0014, но последният не дал проба. Полицейският служител обяснил на водача какви действия трябва да извърши, за да може техническото средство да отчете резултат. Водачът взел отново апарата, но след това го върнал, без да се е опитал да даде проба. При това положение полицейските служители уведомили И., че ще му бъде съставен АУАН и ще бъде издаден талон за медицинско изследване. Освен това, свидетелите М. и Л. свалили регистрационните табели на МПС. Съставените АУАН и талон за медицинско изследване били връчени на водача и подписан от него. Извършената впоследствие проверка във ФСМП гр. Мездра показала, че И. не се е явил за предоставяне на кръвна проба за изследване.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Н.К.М. и А.Т.Л..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и изложеното в НП и в подадената жалба от В.И., намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0014, с което е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП. С посочения в административния акт текст /изм. ДВ бр.77/2017 г./ законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност за водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества, или техните аналози. Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят описаната в АУАН фактическа обстановка. От показанията на свидетелите М. и Л. става ясно, че по време на проверката, извършена на жалбоподателя, същият е имал силен мирис на алкохол и завален говор. Освен това, свидетелите твърдят, че преди да бъде спрян за проверка, управляваният от И. автомобил е криволичел по пътното платно и това обстоятелство всъщност ги е мотивирало да извършат проверката на жалбоподателя. Водени от тези свои впечатления, полицейските служители поискали от жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Последвалият му отказ е довел до съставяне на АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП. Относно причината за отказа от проверка за алкохол с техническо средство,в жалбата е отбелязано, че това е в резултат на лични причини, без обаче да се конкретизира в какво се изразяват те, както и да се ангажират доказателства в тази насока. В наличната по делото доказателствена маса не се съдържат данни за това, че у жалбоподателя са били налице здравословни или каквито и да са лични причини, които са станали пречка за това същият да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. При това положение, съдът приема, че наведените в жалбата доводи за наличие на лични причини, породили отказа на И. да бъде проверен за алкохол с техническо средство, са неподкрепени от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Ето защо същите се явяват голословни и по тази причина се отчитат от настоящия състав като част от защитната му теза. След анализ на писмените и гласни доказателства този съд приема, че същите изцяло подкрепят описаната в АУАН фактическата обстановка. Наред с това следва да се отбележи, че описанието на нарушението, както в АУАН, така и в последствие в НП, е правилно правно квалифицирано. По тази причина съдът не споделя доводите на защитата за липса на яснота относно правната квалификация на описаното в АУАН и НП нарушение. В обстоятелствената част на двата административни акта актосъставителят, а в последствие и наказващият орган изчерпателно и точно са изложили всички факти, съотносими към процесното нарушение. В този смисъл съдът приема, че за И. е категорично ясно нарушението, за което същият е субект на административно-наказателна отговорност, а именно отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Това деяние, както в АУАН, така и в НП, е било квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП. Изхождайки от редакцията на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП /изм. ДВ бр.77/2016 г./, действаща към момента на извършване на деянието, съдът счита, че с оглед възприетите и подробно изложени фактически констатации, актосъставителят и наказващият орган правилно са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП. В този смисъл несподелени остават доводите за неправилност на обжалваното постановление поради липса на яснота относно правната квалификация на деянието. За описаното в актовете нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по силата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП с административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Същите са изрично регламентирани във въпросната санкционна разпоредба по отношение на размера и срока, и в този смисъл алтернативно направеното в жалбата искане за тяхното намаляване няма как да бъде уважено.

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения от категорията на съществените по отношение съставянето и връчването на АУАН и НП, както и неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове. По отношение доводите за нарушаване правото на защита на жалбоподателя, съдът намира, че същите не кореспондират с доказателствата по делото. От съдържанието на АУАН става ясно, че жалбоподателят е имал възражения при връчването на АУАН и това е било отбелязано изрично в бланката на акта. Съобразно изискванията на ЗАНН, И. е имал възможността да представи такива в писмен вид в тридневен срок от връчването на съставения му акт. По делото не са събрани данни, от които да е видно, че същият се е възползвал от това свое право. Същевременно не са налице и факти, които да сочат, че е имало пречки за упражняването на същото. При това положение, настоящият състав приема, че жалбоподателят е имал възможност да упражни правото си на възражение в хода на административно-наказателното производство и в този смисъл не споделя доводите на защитата, че при връчването на акта е бил лишен от правото да даде възражения по изложеното в него като описание на нарушението и правната му квалификация по ЗДвП.

Изхождайки от изложените до тук съображения, съдът приема, че събраните по делото доказателства подкрепят изложеното в НП и в този смисъл същото следва да бъде потвърдено.

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-0000-28/05.02.2018 година на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което на В.Н.И. *** са наложени, на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от същия закон.

                  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

24

АНД No 282/2018

ДНСК

Г.С.С.

ДНСК СОФИЯ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 18.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 3-ДНСК-50/02.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол”, ДНСК гр.С., с което на нарушителят Г.С. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.221 ал.4 от ЗУТ, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Г.С. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 3-ДНСК-50/02.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол”, ДНСК гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Л.Я. от ВАК, който е приложил Писмени бележки по делото, с които моли да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Последните ще бъдат подложени на коментар в по-долните абзаци.

За ответника се явява юрисконсулт Ц.Х.. Последната взема становище да бъде отхвърлена изцяло така депозираната жалба като неоснователна. Посочва се, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Същото съдържа реквизитите в чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентния за това орган. Визира се, че нарушените законови разпоредби са точно определени и нарушението е подробно описано и правилно подведено под конкретна правна норма.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено на жалбоподателя на 04.05.2018 г. , а жалбата е от 14.05.2018 г., респективно изпратена на 11.05.2018 г. и безспорно е в срок, като в тази насока е приложената на л.86 Обратна разписка.

Акт за установяване на административно нарушение № 3/03.01.2018 г. е съставен на жалбоподателя, затова, че в качеството си на длъжностно лице, а именно Кмет на Община М., в периода от 06.11.2017 г. до 23.11.2017 г. не е изпълнил нареждане на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” към РДНСК – СЗР, дадено с писмо под изх.№ МР-654-00-425/06.11.2017 г., в срок до 23.11.2017 г. да отговори писмено на „И.” ООД гр.М., с който отговор да уведоми дружеството какъв е резултата от извършената проверка по негови жалби, сочеща за извършващо се от „Р.” ООД гр.В. незаконно строителство на оптична кабелна мрежа, като се изтегля кабел в съществуващата канална мрежа, съвместно ползвана от „Б.” ЕАД и „И.” ООД по ул.”А.С.”, ул.”Г.К., ул.””, ул.”Т.”, ул.”Х. . ул.”Св.Св. К.и М.”, ул.”Г. Д.” гр.М. и какви действия са предприети от Общинската администрация по случая, с което не е изпълнил нареждане на органите на ДНСК. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.221 ал.4 от ЗУТ. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 3-ДНСК-50/02.04.2018 год., Акт № 3/03.01.2018 год., писмо под изх.№ МР-654-00-425/06.11.2017 год. на Началника на РО НСК гр.В. към РДНСК-Северозападен район, писмо под изх.№ 759/02.11.2017 год. на „И. С.” ООД гр.М., Констативен протокол № МР-654/27.11.2017 год., писмо под рег.индекс 24.00-415/22.11.2017 год. на Кмета на Община М., Констативен акт № 2/25.10.2017 год., Констативен акт № 3/27.10.2017 год., писмо под рег.индекс 24.00-17/08.01.2018 год. на Кмета на Община М., Заповед № РД-13-288/06.12.2017 год. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол гр.С. и писмо под изх.№ ВР-3024-02-505/07.06.2018 год. от ДНСК гр.С., ведно с Обратна разписка № 5300003952425 на Куриерска фирма „Е.”, която е получена и заведена в ДНСК с вх.№ ВР-3024-06-079 от 14.05.2018 год., писмо под рег.индекс 24.00-520/21.12.2014 год. от Кмета на Община М., писмо от Кмета на Община М. под рег.индекс 24.00-415/22.11.2017 год., писмо от Кмета на Община М. под рег.индекс 26.00-1418/19.12.2017 год., Договор за услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа на Б.” от 2006 год., Констативен протокол от 09.11.2017 год., Жалба под изх.№ 755/23.10.2017 год., писмо от Началника на РО „НСК” – В. към РДНСК – Северозападен район под изх.№ Мр-654-00-402/25.10.2017 год., Жалба под изх.№ 759/02.11.2017 год.,  ведно с 5 броя снимкови материали, писмо от Началника на РО „НСК” – В. към РДНСК – Северозападен район под изх.№ Мр-654-00-425/06.11.2017 год., неподписано писмо от Кмета на Община М. на л.85 и Товарителница под № 5300003953996/11.05.2018 год., писмо под рег.индекс 26.00-1418/12.12.2017 год., Договор 43160/01.02.2017 год. за предоставяне от „Б.” на достъп до пасивна инфраструктура от 20.02.2017 год., Констативен протокол от 09.11.2017 год. между „Б.” ЕАД и „Р. ООД”, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-112/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-95/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-96/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-97/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-109/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-110/2017, Разрешение за работа в подземни кабелни мрежи /колектори/ и бутилкови помещения на Б. № ВР-111/2017, писмо под рег.индекс 95-Р-62/18.10.2017 г., Приложение 1 на предприятието „Р.” ООД за предоставяне на услугата „Ползване на подземната канална мрежа на Б.”, Проучване D-35653/04.09.2017 г. – Таблица-1 и Обяснителна записка, относно монтиране на оптична кабелна линия. Съответно са разпитани свидетелите С.И., И.В. и Т.Г., всички служители в Регионален отдел РДНСК – СЗР гр.В.. Свидетелките И. и В. са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че до съставянето на процесния акт по постъпили поредица от жалби за извършващо се незаконно строителство на територията на гр.М., подадени от „И.” ООД в РО „НСК” гр.В. не са постъпвали данни, а впоследствие и при извършената в Община М. проверка в наличната в Общината административна преписка не е констатирано съдържание на отговор до „И.” ООД за предприети от страна на Общинската администрация действия по така подадената жалба за незаконно строителство. Свидетелките са категорични в показанията си, че от края на м.октомври в РО „НСК” гр.В. била постъпила жалба от „И.” ООД гр.М., адресирана  до Кмета на Община М. и до редица други институции за извършващо се в гр.М. незаконно строителство на оптична кабелна мрежа. На база постъпилата жалба служителите на РДНСК – Северозападен район гр.В. указали на Кмета на Община М. да бъде извършена проверка, съобразно предоставените му по закон правомощия по законосъобразност на строежите от тази категория, като е бил определен и срок, в който „И.” ООД гр.М. да бъде уведомен за резултата от тази проверка. До изтичане на указания срок в РО „НСК” гр.В. е постъпила нова жалба от „И.” ООД гр.М., с която жалба се разширява обхвата на визираното незаконно строителство, като се сочат още улици, по които се изгражда незаконосъобразно и се посочва и конкретно кое лице е извършител. С ново писмо е указано на Кмета на Община М., че проверката следва да обхване целия обем на жалбата и е указано отново да бъде отговорено писмено до „И.” ООД гр.М. в срока, определен с първото писмо, т.е. до 23.11.2017 г. Свидетелите са категорични, че от извършената от тях проверка на 27.11.2017 г. в Община М. за хода на административната преписка по жалбата на „И.” ООД, касаеща оптична кабелна мрежа по улици в гр.М. са констатирали, че има извършени проверки на част от описаните улици в жалбата и са съставени два Констативни акта за констатирано незаконно строителство. Същите обаче уточняват, че в преписката не се съдържат данни за уведомяване на „И.” ООД за предприетите действия, както и на страните изобщо по преписката. Констатирали са, че е имало проект на писмо, но е нямало нито подписи, нито пък е било изведено по надлежния ред. Предвид това обстоятелство била отправена покана до Кмета на Община М. за съставяне на акт по ЗАНН, която той получил лично, не се явил за съставяне на акта и затова на 03.01.2018 г. акта е съставен в негово отсъствие. Акта е предявен на жалбоподателя на 04.01.2018 г., подписан е лично от него и последният е получил екземпляр от него. Както бе отбелязано в по-горните абзаци съставения акт на 03.01.2018 г. се базира на установено с Констативен протокол № МР-654/27.11.2017 г., съставен от свидетелите И. и В. ***, с който е  установено, че към документите, съдържащи се в представената административна преписка на Общината не е наличен отговор до „И.” ООД гр.М., съдържащ данни за предприети действия от Общинската администрация по изложеното в жалбата. Гласните доказателства по делото са обективирани и подкрепени с писмени такива, като в тази насока е постъпилата Жалба в РО „НСК” гр.В. при РДНСК – СЗР от  „И.„ ООД гр.М. под вх.№ МР-654-01-095/03.11.2017 г., сочеща че дейностите по незаконно изграждане на оптична кабелна линия се извършват от „Р.” ООД гр.В.. Ответникът е предприел действия, с които своевременно да вземе мерки за предотвратяване на незаконното строителство и минимализиране на вредите от него и с писмо под изх.№ МР-654-00-425/06.11.2017 г. е разпоредено след извършване на обстойна проверка на място от служителите на Общинската администрация, при която да се обследват всички факти и обстоятелства, необходими за законосъобразното решаване на случая. С вх.№ МР-654-01-168/24.11.2017 г. в РО – НСК В. при РДНСК – СЗР е постъпило писмо под изх.№ 24.00-415/22.11.2017 г. на Община М., адресирано до „Б.” ЕАД гр.С. и Р. ООД гр.В., в което ответника е приел, че не се съдържат данни за извършена проверка на място и предприети действия от Общинската администрация. Това е наложило да бъде извършена проверка в Община М., при която с Констативен протокол № МР-654/27.11.2017 г. е установено, че към документите, съдържащи се в наличната в Общината административна преписка са приложени Констативен акт № 2/25.10.2017 г. и Констативен акт № 3/27.10.2017 г., съставени от служители на Община М., но не са представени данни, че Констативните актове са връчени на заинтересованите лица. Както бе отразено и в по-горните абзаци не е представен и отговор до „И.” ООД и другите заинтересовани институции за резултата от извършената проверка. В законоустановеният срок от жалбоподателя е постъпило Възражение срещу акта, което административнонаказващия орган не е уважил с аргумента, че не оборва констатациите, направени от длъжностните лица на РО „НСК” гр.В..

Съдебният състав намира, че със съставения срещу Кмета на Община М. Акт за установяване на административно нарушение е започнато административнонаказателно производство за нарушение по чл.221 ал.4 от ЗУТ, във връзка с неизпълнено разпореждане /нареждане/ на РО „НСК” гр.В. по писмо с изх.№ МР-654-00-425/06.11.2017 г. Тези факти са безспорно установени по делото със събраните писмени доказателства. В указания срок разпореждането не е изпълнено, с оглед на което на основание чл.233 от ЗУТ бездействието е санкционирано с глоба в размер на 500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че правомощие на Кмета на Общината е да прецени какви конкретно действия са дължими за изпълнение на разпореждането, като специалния закон е определил като противоправно и наказуемо самото неизпълнение на предписание на контролния орган по ЗУТ задължително за Кмета на Община М., съгласно чл.221 ал.4 от ЗУТ. Прави впечатление обаче, че Кмета на Община М. е санкциониран по общия текст на чл.233 от ЗУТ, а не по специалния такъв, какъвто се явява разпоредбата на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ. Ето защо, съдебния състав приема,че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложена санкционната норма, като наказанието е следвало да бъде наложено, съобразно разпоредбата на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ, предвиждаща санкциониране на нарушения, извършени от длъжностни лица при изпълнение на задълженията им по ЗУТ, какъвто се явява и жалбоподателя. Безспорно разпоредбата на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ касае отговорността на длъжностни лица, които не са изпълнили или са изпълнили лошо задълженията си по ЗУТ. Наложената на жалбоподателя санкция от административнонаказващия орган се основава на нормата на чл.233 от ЗУТ, която предвижда, че за други нарушения на този закон актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях наказанието е глоба от 100 до 500 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От посочената административнонаказателна норма, определяща субекта на нарушението, изпълнителното деяние и съдържанието на отговорността, може да се направи извод, че за визираното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на съответното предписание, административнонаказателна отговорност се носи от извършителя, чрез налагане в предвидената в чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ санкция на съответното длъжностно лице, а тя е глоба от 1000 до 5000 лева. Недопустимо е за нарушение, чието изпълнително деяние запълва състава на нарушението по специалната административнонаказателна норма на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ да бъде ангажирана отговорността по общата санкционна норма на чл.233 от ЗУТ, приложима за други нарушения на този закон, т.е. за нарушения, различни от това по чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ. От тук се прави и правния извод, че описаното в НП не се субсумира в състава на административнонаказателната норма, на основание на която е наложена санкцията. В този смисъл Наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на жалбоподателя е незаконосъобразно.

Съдебният състав намира за основателно да коментира изложените доводи в Писмените бележки от жалбоподателя, като в значителна част споделя изложеното. Споделя се изложеното, че цитираното в акта, респективно в НП и в писмо под изх.№ МР-654-00-435/06.11.2017 г. на Началника на РО „НСК” –В., не представлява предписание на орган на ДНСК, което да е издадено в рамките на компетентността му и отговарящо на изискванията за предписание. В посоченото писмо се отразява, че с оглед подаден сигнал следва служителите на Общинската администрация М. да извършат проверка по подадена от „И.” ООД жалба, в резултат на което следва да бъдат обследвани всички факти и обстоятелства, необходими за законосъобразното решаване на случая. Дадени са конкретни указания, като прави впечатление, че административнонаказващия орган е пренебрегнал подробно дадените указания от него и единствено отчита указанието в посоченото писмо, а именно, че във връзка с изложеното и на основание чл.221 ал.4 от ЗУТ в указания с писмо с изх.№ МР-654-00-402/23.10.2017 г. на РО НСК В. /23.11.2017 г./ следва да бъдат уведомени „И.” ООД и други заинтересовани органи, подробно изброени, за данните от резултата от извършената проверка и предприетите последващи административнонаказателни действия. Така отразеното указание е неясно и безспорно не може да е годно основание да се приеме, че е извършено нарушение на чл.221 ал.4 от ЗУТ. В посоченото писмо се препраща към указания от друго предходно писмо, без те да са цитирани, в скоби е посочена дата, но не е отразено тази дата за какво е. Впоследствие административнонаказващия орган приема, че тази именно дата е срокът на изпълнение на тъй нареченото предписание, но това не е посочено в самото писмо под изх.№ МР654-00-435/06.11.2017 г., като безспорно в това писмо се въвеждат и уведомяване на органи и страни, които нямат общо със строителството и самата подадена жалба от „И.” ООД. На следващо място следва да се посочи, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото е бил констатиран от ответника проект за писмо за уведомяване на „И.” ООД. Безспорно е установено, че Община М. е започнала извършване на проверка по подадената жалба. Не е отчетено и изложеното в писмо под изх.№ 24.00-520/21.12.2017 г., което е било изпратено от Община М. в отговор на поканата за съставяне на акт. Не е отчетено от ответника и изпратеното писмо от жалбоподателя с рег.индекс 24.00-415/22.11.2017 г., в което е  отразено, че са изискани от Възложителя строителни книжа. Формално е подходено, като е прието, че не се съдържа отговор за предприети от страна на Общинската администрация действия във връзка със сигнала за незаконно строителство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът отмени Наказателно постановление № 3-ДНСК-50/02.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Оперативна дейност и контрол”, ДНСК гр.С.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

25

НОХД No 379/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.Л.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 20.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

                                  

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Л.Х. – роден на *** год. в гр.Мездра, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2018 г. около 16.30 часа в гр.Р., по ул.„Х.Ш.”, в посока Бензиностанция „П.“, е управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег.№ ХХХХ, собственост на Й.Н.Г.от гр.Ч.Б., без Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0300-000772/24.07.2017 г. на Началника на РУ гр.Мездра, в сила от 19.09.2017 г., за управление на МПС без съответно Свидетелство за правоуправление, поради което и на основание чл.343в ал.2 НК, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на М.Л.Х. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 7-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.Мездра и подсъдимия.

 

Мотиви от 20.7.2018г.

Против подсъдимият М.Л.Х. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК затова, че на 08.07.2018 г. около 16.30 часа в гр.Р., по ул.„Х.Ш.”, в посока бензиностанция „П.“, е управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Г.от гр. Ч.Б., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №№ 17-0300-000772/24.07.2017 г. на Началника на РУ МВР – М., в сила от 19.09.2017 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият се признава за виновен, изразява критичното си отношение към извършеното от него и подробно дава обяснения по делото.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Л.Х. ***, не притежавал Свидетелство за правоуправление на МПС. С НП № 17-0300-000772/24.07.2017 г. на Началника на РУ МВР – М., в сила от 19.09.2017 г., на Х. било наложено административно наказание за управление на МПС без такова свидетелство.

На 08.07.2018 г. подсъдимия отново управлявал МПС – лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Г.от гр.Ч.Б.. Около 16.30 часа подсъдимия се движел по ул.„Х.Ш.”, в посока бензиностанция „П.“ в гр.Р.. Там бил спрян за проверка от служители на РУ гр.Р. – свидетелите М.О.Ц. и П.Н.Ц.. В хода на извършената проверка се установило, че Х. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, за което му бил съставен АУАН № 749568/08.07.2018 г. При извършената служебна проверка било констатирано, че нарушителят е бил санкциониран за такова нарушение с горепосоченото Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на М.Ц. и П.Ц. ***, които бяха приобщени по делото по реда на чл.281 ал.7, вр. ал.5, вр. с ал.1 т.2 от НПК и изцяло потвърдени от тях на съдебното следствие. Свидетелят М.Ц. е съставил Акт бланков № 0749568/08.07.2018 год., в който като свидетел – очевидец е вписан и другият свидетел П.Ц.. Посочените свидетели изцяло в своите показания възпроизвеждат така възприетата и описана от съда фактическа обстановка, което намира опора и в писмените доказателства по делото: Акт по ЗДвП на л.5, Наказателно постановление на л.5а, Справка за нарушител/водач на л.6-7, Справка за регистрация на МПС на л.8, Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Враца на л.11а, л.22-.23, Справка за съдимост на л.18, данни за семейно и имотно състояние на л.15, Характеристика на л.19 и Справка от НАП-ТД Велико Търново – офис Враца под изх.№ С180006-178-0017773/12.07.2018 г., от която се установява, че има образувано Изп.дело по АНХД № 618/2013 г. по описа на МРС и няма постъпили суми по наложената глоба към настоящия момент.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият М.Л.Х. ***, е извършил престъпление по транспорта. На 08.07.2018 г. около 16.30 часа в гр.Р., по ул.„Х.Ш.”, в посока бензиностанция „П.“, е управлявал лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Г.от гр.Ч.Б., без Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0300-000772/24.07.2017 г. на Началника на РУ гр. М., в сила от 19.09.2017 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.343в ал.2 НК.

Подсъдимият е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание и незачитане на установените правила и ред в държавата.

Подсъдимият е с основно образование, неженен, безработен и неосъждан.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът отчете  превес на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, пълните самопризнания и критичното отношение , съдействието на подсъдимия, осъществено още на досъдебната фаза, добрите характеристични данни, младостта му и тежкото социално положение, а именно безработен, без данни за имущество, доходи и средства. Тук е мястото да се отбележи, че не са налице условия за приложението на чл.78а от НК, тъй като разпоредбата на чл.78а от НК вече е прилагана по АНХД № 618/2013 г. по описа на МРС. Видно от приложената по делото Справка от НАП-ТД В.Т. – офис В. има образувано Изп.дело за неплатени публични вземания по посоченото дело, но няма постъпили суми по наложената глоба.

Ето защо, съобразявайки се с разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и на основание чл.343в ал.2 НК, съдът определи на подсъдимият М.Х. наказание към минимума, а именно ТРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.

С оглед целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – личната и генералната превенция и най-вече за превъзпитанието на осъдения, съдът намира, че не е необходимо ефективно изтърпяване на така определеното наказание. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 НК, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.

Със своя съдебен акт съдът не наложи на основание чл.55 ал.3 от НК по-лекото наказание Глоба, което закона предвижда наред с наказанието Лишаване от свобода, като се съобрази с това, че подсъдимия  е безработен, без доходи и имущество.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

26

АНД No 307/2018

Агенция "Митници"

П.Ц.В.

МИТНИЦА ГР.ЛОМ

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 23.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

П.Ц.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 403/11.05.2018 година на Началника на Митница Лом, с което за нарушение на 126 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на основание същата разпоредба му е наложено наказание глоба в размер на 2 158,60 лева. Със същото постановление, на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, са отнети в полза на Държавата 201,90 литра етилов алкохол с различно алкохолно съдържание на стойност 1 547,39 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4 т.39 от същия закон. Претендира се, че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован. Подробни доводи в жалбата не са изложени.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Процесуалният му представител адв. М.Н. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалваното постановление, тъй като нарушението, описано в обстоятелствената му част, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка същата твърди, че материалите, приложени в административно-наказателната преписка, не съдържат категорични данни относно собствеността на имота, находящ се в с. Синьо бърдо, където са били намерени процесните вещи. Освен това, защитникът е изложил и доводи в смисъл, че е налице опорочаване на процедурата по изземване на процесните вещи, тъй като изготвените в хода на проверката протоколи не са били подписани от жалбоподателя и не са му били връчени. Наред с това се претендира, че са налице пороци в процедурата по изземване на проби от течността, съдържаща се в намерените съдове, с мотива, че това е станало избирателно, а не от всички съдове.

                Наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Владимир Йорданов, е изразил становище, че административните актове са съставени и връчени в съответствие с процесуалните изисквания на ЗАНН, а събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства изцяло подкрепят описаното в тях нарушение. Подробни доводи в тази насока са развити в представеното по делото писмено становище. С оглед възраженията на защитата, процесуалният представител на наказващия орган счита, че изготвените в хода на проверката протоколи са сведени до знанието на жалбоподателя, като в съдържанието им са отразени всички факти, установени от контролните органи. По отношение твърденията за липса на доказателства относно собствеността на имота, юрк. Йорданов е заел становище, че с оглед състава на нарушението, визирано в чл.126 ЗАДС, не е необходимо да се установява собствеността на имота, където са намерени, а впоследствие и иззети процесните вещи, тъй като достатъчното и необходимо условие за съставомерност на деянието е наличието на държане на същите от конкретното лице.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 25.08.2017 г. свидетелите Г.Г. и А.К. – служители на Агенция „Митници“ ТМУ-Лом, заедно с разследващ митнически инспектор извършили проверка относно спазване на акцизното законодателство в частен имот, намиращ се в с. Синьо бърдо, общ. Роман, обл. Враца, на ул. „Тракия“ № 2, обитаван от П.Ц.В. ***. В хода на проверката, в различни стаи на първи и втори етаж от къщата контролните органи открили различни по вместимост съдове – бидони, ПВЦ и стъклени бутилки, които съдържали течност с характерен мирис на етилов алкохол. Огледът на намереното, извършен в присъствието на В., показал, че се касае за 46 бр. обекти, представляващи пластмасови бидони и стъклени и пластмасови бутилки с различни вместимости, съдържащи общо 201,90 литра етилов алкохол. От всички бидони и бутилки били взети количества от течността – 0,250л за представителна проба. Действията на контролните органи и резултатите от извършения оглед на веществените доказателства били подробно описани от разследващия митнически инспектор в протокол за оглед на веществени доказателства. Освен това били изготвени и фотоснимки, приложени в последствие във фотоалбум, представляващ неразделна част от протокола за оглед. В хода на проверката контролните органи открили и 3 бр. неразпечатани кутии цигари марка „FM“ с по 20 къса всяка и 1 бр. разпечатана кутия цигари марка „Premium“ с 11 къса, всички без български акцизен бандерол. Пред митническите служители В. не представил документи, с които да удостовери плащане, начисляване или обезпечаване на акциз, заявявайки, че алкохолът е останал в наследство от починалите му родители, а цигарите били на някой от гостите, които бил имал. Намерените цигари и съдовете – пластмасови бидони и бутилки – ПВЦ и стъклени, пълни с течност с характерния мирис на етилов алкохол, били подробно описани в протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, изготвен от разследващ митнически инспектор в ТМУ – Лом, след което били иззети от контролните органи. Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен от състав на РС-Мездра с разпореждане № 795/25.08.2017 г. по НЧД № 376/2017 г. по описа на същия съд. По случая е било образувано ДП № 1919/2017 г. по описа на РП-Мездра /ДП № 57/2017 г. по описа на ТМУ – Лом/ за престъпление по чл.234 ал.1 НК. В хода на разследването били назначени физико-химическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза. От заключението на физико-химическата експертиза става ясно, че във всички представени за изследване проби, иззети от 46 бр. пластмасови бидони и стъклени и пластмасови бутилки с различни вместимости, се съдържа основно етилов алкохол, като наред с това са открити и примеси, характерни за дестилатните алкохолни продукти – висши алкохоли, алдехиди, естери и метилов алкохол в допустими количества. Според вещото лице С. Пенчев – главен експерт в Централна митническа лаборатория, терминът „домашна ракия“ не е дефиниран с характерни показатели и характеристики, но определените физико-химически показатели, високото алкохолно съдържание и ниското количество на нежеланите примеси като метилов алкохол, са индикация за добре проведена дестилация на ферментирал плодов материал. Анализираните продукти не съдържат денатуриращи и опасни за здравето вещества и са годни за консумация. Конкретните стойности на действителното алкохолно съдържание по обем при 20 градуса Целзий на отделните проби са различни стойности, вариращи от 40 и 3,3% алкохол до 69,3% алкохол. По определените физико-химически характеристики изследваните представителни проби в съответствие с термините и разпоредбите на ч.9 от ЗАДС и термините на позиция 2208 на комбинираната номенклатура, представляват дестилатни алкохолни продукти – спиртни напитки с действително алкохолно съдържание по обем при 20 градуса Целзий над 1,2% алкохол. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице Калин Найденов – съдебно-финансов експерт, става ясно, че към 25.08.2017 г. пазарната стойност, определена по метода на заместване на оценяваните акцизни стоки, е както следва: 13.80 лв. с ДДС за цигари търговска марка „ FM“ /3 кутии с цвят преобладаващо бял и графични изображения в светло синьо, всяка съдържаща по 20 къса без български акцизен бандерол/; 2,53 лв. с ДДС за цигари с търговска марка „Premium“ /1 кутия с цвят преобладаващо бял и графично изображения в тъмно синьо, без български акцизен бандерол, съдържаща 11 къса/; 1760,88 лв. с ДДС за етилов алкохол /201,9 литра разпределен в съдове без български акцизен бандерол и с действително алкохолно съдържание при 20 градуса Целзий над 1,2 промила алкохол/. Общата пазарна стойност на процесните вещи е 1777,21 лева с ДДС. Дължимият неплатен акциз за цигари търговска марка „FM“ е 12,14 лева, за цигари търговска марка „Premium“ – 2,22 лв. и за етиловия алкохол – 1079,23 лева, или общият акциз на всички процесни вещи е 1093,59 лв. След като анализирала събраните в хода на разследването материали, с постановление от 13.03.2018 г. решаващата РП-Мездра е приела, че ДП следва да бъде прекратено поради маловажност на деянието. След влизане в сила на прекратителното постановление събраните доказателства били изпратени на Началника на ТМУ-Лом за произнасяне по компетентност и налагане на административно наказание на П.В.. На 11.05.2018 г. Началника на Митница Лом е издал НП № 403/2018 г., с което на В. е наложено наказание глоба в размер на 2158,60 лева за това, че е държал в дома си акцизна стока – етилов алкохол без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на ЗАДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.С.Г. и А.Т.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от П.В. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Според материалите, събрани в хода на наказателното производство, на 25.08.2017 г. жалбоподателят е държал в обитаван от него частен имот, намиращ се в с. Синьо бърдо, акцизна стока – етилов алкохол без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на ЗАДС, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.126 ал.1 от същия закон. След като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира, че деянието, описано в НП, действително съставлява нарушение по смисъла на визираната законова разпоредба. Както от показанията на свидетелите Г.Г. и А.К., така и от писмените доказателства по делото, е безспорно установено, че в имота, обитаван от жалбоподателя, са били намерени 46 бр. пластмасови бидони и стъклени и пластмасови бутилки с различна вместимост, съдържащи общо 201,90 литра течност. Заключението на назначената в хода на ДП, образувано по случая, физико-химическа експертиза категорично сочи, че в представителните проби, иззети от всички 46 бр. бидони и бутилки – пластмасови и стъклени, се съдържа основно етилов алкохол, като наред с това се откриват и примеси, характерни за дестилатните алкохолни продукти – висши алкохоли, алгехиди, естери и метилов алкохол в допустими количества. По определените за всяка една от 46 позиции физико-химически показатели високата алкохолно съдържание и ниското количество нежелани примеси като метилов алкохол, вещото лице главен експерт С. Пенчев е приел, че се касае за добре проведена дестилация на ферментирал плодов материал. От разпитите на свидетелите Г. и К. става ясно, че в хода на проверката жалбоподателят не е представил данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, който да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Предметът на нарушението представлява акцизна стока – алкохол по смисъла на чл.4 т.1 вр. чл.2 т.1 и чл.9 т.3 от ЗАДС. Изпълнителното деяние в този случай е държане, което се осъществява без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, който да удостоверява плащане, начисляване или обезпечаване на акциз. Субектът на нарушението е всяко административно-наказателно отговорно лице, което държи акцизни стоки без придружителен документ. В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата, според които у жалбоподателя не е налице виновно поведение, тъй като процесният алкохол му бил оставен в наследство от неговите починали родители. Вмененото в случая на В. нарушение е формално и самото констатиране на наличието на акцизни стоки, без данъчен документ, е достатъчно основание за обосноваване на административно-наказателна отговорност. В тази смисъл съществено за установяване наличието на изпълнителното деяние е дали субектът на административно-наказателна отговорност упражнява фактическа власт върху процесните вещи. От доказателствата по делото е категорично установено, че жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху процесните вещи, обстоятелство, което не е било оспорено от него по време на проверката. За осъществяване състава на нарушението е без значение на колко места нарушителят е осъществил деянието „държи“. Самото място на държане на съответната акцизна стока не е елемент от фактическия състав на нарушението и в този смисъл обстоятелството дали имотът, в който са били намерени процесните акцизни стоки, е бил собственост на жалбоподателя или не, е ирелевантно по отношение предмета на доказване по делото. В този ред на мисли, съдът приема, че описаното в НП деяние, покрива признаците за нарушение по смисъла на чл.126 ал.1 ЗАДС и същото е подкрепено от наличната по делото доказателствена маса. Видно от обжалваният акт, нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 2158,60 лева. Изхождайки от разпоредбата на чл.126 ал.1 ЗАДС, /в изменението с ДВ бр.105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, действала към момента на извършване на деянието и данните за дължимия акциз на процесните акцизни стоки, съдът приема, че размерът на глобата е правилно определен от наказващия орган. С обжалваното постановление са отнети в полза на Държавата, на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, 201,90 литра етилов алкохол с различно алкохолно съдържание, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването, или обезпечаването на акциза по смисъла на ЗАДС, на стойност 1547,39 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4 т.39 от същия закон. Имайки предвид съдържанието на въпросната разпоредба, /в редакцията на ДВ бр.97/2016 г. в сила от 01.01.2017 г./, действаща към момента на извършване на деянието, съдът приема, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушение на процедурата по съставяне и връчването на административните актове и неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, изчерпателно изброени в ЗАНН, които да са самостоятелни основания за отмяна на АУАН и НП. Относно съдържанието на изготвените в хода на проверката протоколи, визирани от защитата, съдът приема, че в съдържанието им са отразени в пълнота фактите, установени от контролните органи и същите са били своевременно връчени на жалбоподателя. При това положение, настоящият състав не споделя изразеното от защитника становище, че В. не е бил запознат с констатациите от проверката и така е допуснато нарушение на процедурните правила.

Изложеното до тук мотивира този съд да приеме, че постановлението е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 403/11.05.2018 г. на Началника на Митница – Лом, с което за нарушение на чл.126 ал.1 ЗАДС, на П.Ц.В. *** е наложено, на основание чл.126 ал.1 ЗАДС, наказание ГЛОБА в размер на 2 158,60 лева и е постановено, на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, отнемане в полза на държавата на 201,90 литра етилов алкохол с различно алкохолно съдържание, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по ЗАДС, на стойност 1 547,39 лева, представляваща пазарната цена на стоката по смисъла на чл.4 т.39 ЗАДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

27

НОХД No 213/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.С.Й.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 24.7.2018г.

За РП-Мездра прокурор Кръстева. 

Подсъдимият, редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. С.К. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на р.з.

АДВ. К.: Да се даде ход на р.з.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на р.з. днес и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искани яза отводи не бяха направени.

ПОДСЪДИМ: Нямам възражения адв. К. да ме защитава.

АДВ. К.:Запознал съм се с материалите по делото още за предходното р.з. и нямам нужда от допълнително време за организиране на защитата.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Относно въпросите, които следва да се обсъдят днес, държа да отбележа, че в едно от предходните р.з. съм изложила становище по тях, което днес поддържам. В стегнат стил ще изложа на кратко аргументите си по всеки един въпрос днес. Срещу подсъдимия се поддържа обвинение за тежко умишлено престъпление против собствеността, а именно кражба, което е подсъдно за разглеждане на РС-Мездра, тъй като деянието е извършено на територията на гр. Роман. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Липсват допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права, както на подсъдимия, така и на пострадалите. Със защитника адв. К. постигнахме споразумение за решаване на делото, което Ви представяме в р.з. днес и на тази база правя искане делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХІХ НПК. Намирам, че не е необходимо делото да бъде разглеждано при закрити врата. Не е необходимо привличане на резервни съдии или съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и да бъдат извършвани съдебно-следствени действия по делегация. От доказателствата по делото е видно, че при привличане в качеството на обвиняем на П.С.Й., спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”, която на този етап намирам, че не следва да бъде променяна. Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. К.: Въпросното дело е подсъдно на РС-Мездра и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че по воденото разследване не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на обвиняемия. С прокурора сме постигнали споразумение за решаване на делото. Налице са основанията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК. Няма основания за разглеждането му при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите така взетата мярка по отношение на обвиняемия за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми. Желая постигане на споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, служебния защитник и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра предвид обстоятелството, че описаното в ОА деяние е извършеното на територията на този съдебен район. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, други вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Участието на адв. Ст. К. като служебен защитник по настоящото производство, е достатъчна гаранция, че правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълнота. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото на ДП по отношение на Й. е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и същата следва да бъде потвърдена. В днешното с.з. страните не направиха искане за събиране на нови доказателства. Имайки предвид изложеното от страните по отношение реда за разглеждане на делото, както и обстоятелството, че същите са постигнали споразумение за решаване на делото, съдът споделя изразеното от тях, че са налице основания за прилагане на Глава ХХІХ НПК.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на подс. П.С.Й. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по отношение мярката за неотклонение може да се обжалва от страните пред ВрОС в 7-дневен срок.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

П.С.Й.  - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, разведен, ЕГН **********, осъждан.

ПРОКУРОР: Със защитата на подсъдимия постигнахме споразумение, което сме изготвили в писмен вид и Ви представяме днес в с.з. Моля да го приемете ведно с декларацията по чл.381 ал.6 НПК. Споразумението не противоречи на закона и морала и моля в този вид да го одобрите.

АДВ. К.: С представителя на прокуратурата постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид. Моля да го приемете и да го одобрите.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на НОХД № 213/2018 г. по описа на РС-Мездра, на основание чл.384 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението.

АДВ. К.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ НА НОХД № 213/2018 г.  ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД – МЕЗДРА,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 АЛ.1 ОТ НПК

 

Днес, 24.07.2018 година, в град Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. ***** – Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра, и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия П.С.Й., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,

които се споразумяха ЗА ТОВА, ЧЕ:

П.С.Й. при условията на продължавано престъпление, в периода от началото на м. декември 2017 г. до 07.01.2018 г. в гр. Роман, от мазе в бл.№ 4, вх.В, собственост на К.Ц.С. и В.Г.С., е отнел от владението на същите 0.5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“, на стойност 40 лв., собственост на *****, без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои; за извършване на кражбата е използвал техническо средство /метален тръбен шестостенен ключ/, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени - престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр. второ вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Наказанието на П.С.Й. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК, а именно: “ПРОБАЦИЯ” като се определиха следните пробационни мерки:

1.    По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА;

2.    По чл.42а ал.2 т.2 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК, в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. метален тръбен шестостенен ключ. 

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди НЯМА.

На подсъдимия П.С.Й. се възлагат направените по делото разноски в размер на 35 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-Враца.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                  Служебен защитник:   

/*****/                                                   /адв. С.К./

                                                       

Подсъдим:

               /П.Й./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между ***** - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. С.К. от ВрАК - защитник на подсъдимия П.С.Й. и П.С.Й. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 213/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият П.С.Й. с ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на продължавано престъпление, в периода от началото на м. декември 2017 г. до 07.01.2018 г. в гр. Роман, от мазе в бл.№ 4, вх.В, собственост на К.Ц.С. и В.Г.С., е отнел от владението на същите 0.5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“, на стойност 40 лв., собственост на *****, без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои; за извършване на кражбата е използвал техническо средство /метален тръбен шестостенен ключ/, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени - престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр. второ вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

На подсъдимия П.С.Й. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК, наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, по чл.42а ал.2 т.1 от НК, с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, по чл.42а ал.2 т.2 НК, за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК, в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. метален тръбен шестостенен ключ. 

На подсъдимия П.С.Й. се възлагат направените по делото разноски в размер на 35 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 213/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.15 часа.

В законна сила на 24.7.2018г.

28

АНД No 361/2018

ДНСК

Г.С.С.

АДФИ - СОФИЯ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 25.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-15 от 15.06.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С., с което на нарушителят Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М. е наложено Административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.32 ал.1 от Закон за публичните финанси, /обн. в ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 11-01-15/ 15.06.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С.

 

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. От същият е постъпило Писмено становище, с което счита, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно, необосновано и  незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. На първо място се акцентува, че Кмета на Общината е орган на изпълнителната власт в общината, избран пряко от населението, съгласно чл.38 от ЗМСМА, поради което не може да бъде субект на отговорност по чл.32 ал.1 от ЗДФИ. На второ място се посочва, че при издаване на обжалваното НП не са били взети предвид депозираните възражения към акта, както и писмено обяснение, което е дадено в хода на проверката. Подчертава се, че при оценка на действията на жалбоподателя като Кмет на Общината не е отчетен факта, че не е настъпил вредоносен резултат за фиска на страната, както и че твърдяното деяние не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред. Акцентува се, че всички плащания по общинския дълг, които са извършени в периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. са били задължения, които са поети от името и за сметка на Община М. преди встъпването на жалбоподателя в длъжност. На следващо място се подчертава, че субективния елемент на твърдяното нарушение не е коментиран и че извършеното от жалбоподателя следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, като в тази насока следва да се отчете, че това нарушение е извършено за първи път. На по-горе посочените обстоятелства се иска отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Ответникът, чрез своя процесуален представител е ангажирал Писмено становище по делото, с което моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Посочва се, че са налице реквизитите по чл.57 от ЗАНН и Наказателното постановление е мотивирано и издадено от надлежен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. От своя страна АУАН, който е послужил като основание за издаване на НП е правилен и законосъобразен. Същият съдържа реквизитите, посочени в чл.42 от ЗАНН. По същество се развиват подробни доводи, като се прави извод, че е безспорно неспазването на изискванията на Закона за публичните финанси. С действията си жалбоподателя е нарушил императивно изискване на ЗПФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя на 19.06.2018 год., като в тази насока е приложената по делото обратна разписка. Съответно жалбата е входирана пред ответника под № 11-01-15 от 25.06.2018 год. Видно от приложените по делото доказателства, а именно от Разписка за приемане и предаване на пратка № 5300014155013 от Куриерска фирма „”, жалбата е изпратена на 22.06.2018 год., като безспорно същата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 11-01-15/15.06.2018 г., Писмени възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН под рег.индекс 11-01-15/17.01.2018 г., АУАН № 11-01-15/09.01.2018 г., Кореспондентска пратка на „Е.” под № 5300014155013 от 22.06.2018 г., Известие за доставяне от 19.06.2018 г., Заповед № ЗМФ-455/11.05.2017 г., на Министъра на финансите, пощенски плик в оригнал с клеймо от 16.01.2018 г., Заповед № ФК-10-1216/15.12.2017 г. на Директора на АДФИ гр.С., Справка за отговорните длъжностни лица в Община М. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. под изх.№ 32.00-96/2017, Договор от 01.12.2016 г. между Община М. и Банка „Д.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., План за погасяване на главница по инвестиционен кредит на Община М., Справка, относно отчитане на начислена и касова основа на плащанията по общинския дълг на Община М. през бюджетната 2016 г. под изх.№ 32.00-97/2017 г., Договор за кредит № 292/17.09.2012 г. между „Ф.” ЕАД /Ф./ със седалище и адрес на управление гр.С., община М. и „У.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., Справка, относно отчитане на начислена и касова основа на плащанията по общинския дълг на Община М. през бюджетната 2016 г. под рег.индекс 32.00-97/20.12.2017 г., Договор за кредит № 514/06.11.2013 г. между „Ф.” ЕАД /Ф./ със седалище и адрес на управление гр.С., община М. и „У.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., Договор за кредит № 682/04.11.2014 г. между „Ф.” ЕАД /Ф./ със седалище и адрес на управление гр.С., община М. и „У.” АД със седалище и адрес на управление гр.С., Предложение от Кмета на Община М. до Общинския съвет в гр.М. под вх.№ 119/21.12.2015 г., Протокол № 4/22.12.20115 г. на Общински съвет гр.М., писмо на Министъра на финансите под изх.№ 08-00-1466/28.12.2015 г. до Кмета на Община М., Справка за съотношението на плащанията по дълга за бюджетната година под рег.индекс 32.00-97/20.12.2017 г., Справка под изх.№ 32.00-97/20.12.2017 г. до АДФИ гр.С., Справка за размера на плащанията по общинския дълг на Община М. през бюджетната 2016 г. под рег.индекс 32.00-97/20.12.2017 г. и Преводно нареждане /Вносна бележка/ за плащане на начислена лихва, главница по Договор 292514682. Съответно са разпитани свидетелите В.Н., Ц.К. и В.Й., съответно актосъставител и свидетели при съставяне на акта, като първата от тях работи като държавен финансов инспектор в АДФИ гр.С., а втората като Директор Дирекция „Финанси и общински приходи” към Община М., а последната като Главен счетоводител в Община М. към момента на съставяне на акта.

В изпълнение на Заповед № ФК-10-1216/15.12.2017 г. на Директора на АДФИ гр.С. свидетелката В.Н., в качеството й на държавен финансов инспектор от ИРМ-Враца към АДФИ гр.С. извършила финансова инспекция на Община М., във връзка с проверка за законосъобразност на извършените плащания по общинския дълг в Община М. през 2016 г., относно спазване на разпоредбата на чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси. Финансовата инспекция била възложена на основание чл.10 ал.1 т.3 и чл.5 ал.1 т.4 от ЗДФИ, във връзка с писмо под изх.№ 93-14-23/13.03.2017 г. на Министъра на финансите. Безспорно Община М. попада в обхвата на Държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4 т.1 от ЗДФИ. Адресът на управление на Община М. е гр.М., ул.”Х.Б.” № 27. За времето от 09.11.2015 г. до момента на извършване на финансовата инспекция Кмет на Община М. е именно жалбоподателя Г.С..

Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация орган на изпълнителната власт в Общината е Кмета на Общината. Съгласно приложената по делото Справка за отговорните длъжностни лица под изх.№ 32.00-96/19.12.2017 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. жалбоподателя е Кмет на Община М.. От събраните по делото многобройни писмени доказателства, подкрепени с гласните такива се установява, че общия годишен размер на плащанията по дълга за 2016 г. е в размер на 1 394 130.40 лева, от които 1 205 090 лева главница, 185 440.40 лева – лихви и 3 600 лева комисионни. В тази насока е Справка под изх.№ 32.00-97/20.12.2017 г. за извършените плащания по поет общински дълг на Община М. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Видно от показанията на свидетелите И., К. и Й. *** плащания по общинския дълг през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и осчетоводяването им по счетоводните регистри е установена следната фактология: На 01.12.2006 г. е сключен Договор между Община М. и Банка „Д.” ЕАД гр.С. за предоставянето на инвестиционен кредит в размер на 3 500 000 лева със срок за усвояване на кредита до 24 месеца. Кредитът е предоставен с краен срок за задължаване 01.12.2018 г., съгласно погасителния план, като това става на 119 равни месечни погасителни вноски по 29 166 лева и една последна изравнителна в размер на 29 246 лева през 2018 г. Страните са приели, че погасяването на кредита следва да се извършва по предвидената в чл.76 ал.2 от ЗЗД поредност, а именно разноски, лихви, главница. В договора е било предвидено да не се дължат такси при предсрочно погасяване. За предоставения кредит Възложителя заплащал на Изпълнителя годишна фиксирана лихва в размер на 4.25%, като в срока за усвояване и в гратисния период на кредита Кредитополучателя заплаща само лихва върху ползваната и непогасена част от кредита. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Община М. е изплатила на Банка „Д.” ЕАД гр.С. по дългосрочния общински дълг общо 1 053 689.54 лева, в т.ч. главница 1 020 890 лева и лихви 32 799.54 лева, като това се установява от банковите извлечения на Банка „Д.” ЕАД гр.С., данните от Централния регистър на общинския дълг за извършените операции по дълга на Община М. и Справка № 32.00-97/20.12.2017 г. На 17.09.2012 г. е сключен договор за кредит № 292 между „Ф.” ЕАД, в качеството му на Кредитор, Община М., в качеството й на Длъжник и „У.” АД гр.С., която е банката за отпускане на кредит в размер на 260 047 лева. За ползвания кредит длъжникът заплаща на кредитора лихви, начислявани при база 365/360 дни, както следва: Годишният лихвен процент за редовен дълг се формира като сбор от променлив базов лихвен процент на Ф., изразяващ стойността на ресурса, предоставен от Кредитора и надбавка в размер на 2,25%. За първоначалния период на олихвяване размерът на годишния лихвен процент е 4,58% за кредит в лева. Длъжникът ще издължава главницата по кредита на 65 равни последователни месечни вноски, съгласно погасителния период за периода от 25.07.2013 г. до 25.11.2018 г. по 3 950 лева всяка и на 25.12.2018 г. 3 297 лева. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Община М. е изплатила на „Ф.” ЕАД гр.С. по дългосрочния общински дълг общо 53 515 лева, в т.ч. главница 47 400 лева, лихва 4 915 лева и такси и комисионни 1 200 лева, като това се установява от данните от Централния регистър на общинския дълг за извършените операции по дълга на Община М. и Справка № 32.00-97/20.12.2017 г. Плащанията по договора са извършвани ежемесечно с платежни нареждания. На 06.11.2013 г. е сключен договор за кредит № 514 между „Ф.” ЕАД, в качеството му на Кредитор, Община М., в качеството й на Длъжник и „У.” АД гр.С., която е банката за отпускане на кредит в размер на 706 453.94 лева. За ползвания кредит длъжникът заплаща на кредитора лихви, начислявани при база 365/360 дни, както следва: Годишният лихвен процент за редовен дълг се формира като сбор от променлив базов лихвен процент на Ф., изразяващ стойността на ресурса, предоставен от Кредитора и надбавка в размер на 2,75%. За първоначалния период на олихвяване размерът на годишния лихвен процент е 4,805% за кредит в лева. Длъжникът ще издължава главницата по кредита на 83 равни последователни месечни вноски, съгласно погасителния период за периода от 25.03.2014 г. до 25.01.2021 г. по 8 400 лева всяка и на 25.02.2021 г. 9 253.94 лева. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Община М. е изплатила на „Ф.” ЕАД гр.С. по дългосрочния общински дълг общо 120 370 лева, в т.ч. главница 100 800 лева, лихва 18 370 лева и такси и комисионни 1 200 лева, като това се установява от данните от Централния регистър на общинския дълг за извършените операции по дълга на Община М. и Справка № 32.00-97/20.12.2017 г. Плащанията по договора са извършвани ежемесечно с платежни нареждания. На 04.11.2014 г. е сключен договор за кредит № 682 между „Ф.” ЕАД, в качеството му на Кредитор, Община М., в качеството й на Длъжник и „У.” АД гр.С., която е банката за отпускане на кредит в размер на 2 718 306.21 лева. Крайният срок за усвояване на сумите по кредита е 20.02.2015 г. За ползвания кредит длъжникът заплаща на кредитора лихви, начислявани при база 365/360 дни, както следва: Годишният лихвен процент за редовен дълг се формира като сбор от променлив базов лихвен процент на Ф., изразяващ стойността на ресурса, предоставен от Кредитора и надбавка в размер на 3%. За първоначалния период на олихвяване размерът на годишния лихвен процент е 5.384% за кредит в лева. Длъжникът ще издължава главницата по кредита на 47 равни последователни месечни вноски, съгласно погасителния период за периода от 25.02.2015 г. до 25.12.2018 г. по 3 000 лева всяка, 68 равни последователни месечни вноски за периода 25.01.2019 г. – 25.08.2024 г. по 37 500 лева всяка и на 25.09.2024 г. – 27 306.21 лева.  За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Община М. е изплатила на „Ф.” ЕАД гр.С. по дългосрочния общински дълг общо 166 556 лева, в т.ч. главница 36 000 лева, лихва 129 356 лева и такси и комисионни 1 200 лева, като това се установява от данните от Централния регистър на общинския дълг за извършените операции по дълга на Община М. и Справка № 32.00-97/20.12.2017 г. Плащанията по договора са извършвани ежемесечно с платежни нареждания.

С Предложение с вх.№ 119/21.12.2015 г. Кмета на Община М. е внесъл за разглеждане на заседание на Общинския съвет искането си , относно отпускане на безлихвен заем по реда на чл.103 от Закона за публичните финанси. Жалбоподателят е мотивирал предложението си с наложена финансова корекция от УО на ОПОС по проект „Доизграждане на канализационна мрежа и изграждане на ПСОВ М.”. Мотивацията е била да се вземе решение за кандидатстване пред Министерство на финансите за безлихвен заем от Централния бюджет в размер на 1 689 000 лева. С Решение № 47 по Протокол № 4/22.12.2015 г. Общинския съвет гр.М. е решил Община М. да кандидатства по така направеното предложение пред Министерство на финансите за безлихвен заем от Централния бюджет, при следните параметри: Максималният размер на дълга е 1 689 000 лева, валута на дълга лева, вид на дълга – краткосрочен, начин и намерение за усвояване – еднократно до 31.12.2016 г., като условията за погасяване са: срок за погасяване - до 31.12.2016 г. и източници за погасяване – възстановено ДДС по проект „Доизграждане на канализационна мрежа и изграждане на ПСОВ М.”. Констатирано е, че възстановяването на дълга няма да влияе върху изпълнението на бюджета 2016 г., тъй като ще се възстановява със средства от възстановено ДДС. Възложени са права на Кмета на Община М. да подготви искането си за кредит и да го подаде в Министерство на финансите. Съответно Министъра на финансите с писмо под № 08-00-1466/28.12.2015 г. на основание чл.52 ал.1 т.2 и чл.103 ал.1 от Закон за публичните финанси е увеличил бюджетното взаимоотношение на Община М. с централния бюджет с временен безлихвен заем в размер на 1 689 000 лева, като средствата се отпускат със срок за възстановяване до 01.12.2016 г. От извършената по делото проверка, с оглед изразходване на получените средства е било констатирано, че същите са използвани за покриване на задължението на Община М. към Оперативна програма „Околна среда” възлизащо на 1 689 460.22 лева. Установено е, че през 2016 г. няма извършени плащания по безлихвения заем, отпуснат от Централния бюджет. Общите финансови задължения, поети от името и за сметка на Община М. през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. възлизат на 1 394 131 лева, от които 1 053 690 лева по Договор за предоставяне на кредит, сключен между Община М. и Банка „Д.” ЕАД гр.С.; 53 515 лева по Договор № 292/17.09.2012 г., сключен между Община М. и „Ф.” ЕАД /Ф./; 120 370 лева по Договор № 514/06.11.2013 г., сключен между Община М. и „Ф.” ЕАД /Ф./; 166 556 лева по Договор № 682/04.11.2014 г., сключен между Община М. и „Ф.” ЕАД /Ф./. Всички тези плащания в съвкупност имат характер на общински дълг по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за общинския дълг. Съгласно визираното в разпоредбата на чл.32 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗПФ: годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка Община, във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на Общината. Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от Общината дълг. В годишния размер на плащанията по общинския дълг не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор „Държавно управление”. При съблюдаване спазването на разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗПФ, както и нормата на чл.32 ал.5 от ЗПФ общо направените през 2016 г. плащания от Община М. по общинския дълг в размер на 1 394 131 лева следва да се изключат извършените през 2016 г. плащания по договори, сключени с „Ф.” ЕАД в общ размер на 340 441 лева, като след тяхното изключване годишният за 2016 г. размер плащания по общинския дълг в Община М. възлиза на 1 053 690 лева. Средногодишният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, а именно 2013 г., 2014 г. и 2015 г., изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на Община М. възлиза на 4 318 731 лева. От приложената по делото Справка под изх.№ 32.00-97/20.12.2017 г. на Община М. се съдържат данни за годишните отчети за изпълнението на бюджета на Община М. за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за размера на собствените приходи  и изравнителната субсидия, която в общ размер за трите години възлиза на 12 956 192 лева. Средногодишният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия е в размер на 4 318 731 лева. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗПФ нормативно определеният годишен размер на плащанията по дълга в Община М. през 2016 г. следва да е в рамките на 15 на сто от 4 318 731 лева или като абсолютна сума 647 810 лева. Видно от по-горе цитираната справка извършените плащания за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. по поет общински дълг на Община М. са в размер на 1 394 131 лева. Както бе отбелязано в по-горните абзаци, съгласно разпоредбата на чл.32 ал.5 от ЗПФ в годишния размер на плащанията по общинския дълг за всяка година не се включва дългът по временни безлихвени заеми и по предоставените им заеми от други лица от сектор „Държавно управление”. След приспадане на плащанията, извършени през 2016 г. по „Ф.” ЕАД годишният размер на плащанията по общинския дълг е в размер на 1 053 690 лева и представлява 24,40 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия /сумата от 4 318 731 лева/ и надвишава нормативно определения годишен размер на дълга – 15 на сто, а именно сумата от 647 890 лева с 9,40 на сто, т.е. сумата от 405 880 лева. Отново, видно от предоставената справка на Община М. под изх.№ 32.00-97/20.12.2017 г. плащанията по общинския дълг са в размер на 1 053 690 лева и са извършени в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. по един брой договор, а именно по сключения на 01.12.2006 год. договор между Община М. и Банка „Д.” ЕАД гр.С. за предоставяне на инвестиционен кредит в размер на 3 500 000 лева. От извършените плащания през 2016 г. по общинския дълг се установява, че те са с 9,40 на сто, т.е. сумата от 405 880 лева в повече спрямо определените с нормата 15 на сто, а именно сумата от 647 810 лева, съгласно чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява така констатираното в акта, респективно в НП, а именно, че на 20.12.2016 г., която е дата на последно за 2016 г. плащане по кредити жалбоподателя в гр.М., в качеството си на Кмет на Община М. и първостепенен разпоредител с бюджет е извършил годишен размер на плащания през 2016 г. по общинския дълг на Община М. в размер на 1 053 690 лева, след приспадане на плащанията през 2016 г. по „Ф.” ЕАД в общ размер на 340 441 лева, които представляват 24.40 на сто от 4 318 731 лева, т.е. средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години – 2013 г., 2014 г. и 2015 г., изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на Община М. и надвишаващи с 9,40 на сто нормативно определения годишен размер от 15 на сто от 4 318 731 лева, като превишението е в общ размер на 405 880 лева или с 9,40 на сто повече от нормативно определеното в чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси – 15 на сто от сумата 647 810 лева. С това е нарушена разпоредбата на чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси.

В процесуален аспект настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно чл.32 ал.1 от Закон за публичните финанси /обн. в ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./. Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя –  трите имена, адреса, ЕГН и т.н. Актосъставителят и наказващият орган са изложили конкретни и ясни фактически обстоятелства по отношение на всички съставомерни за отговорността юридически факти, включени в състава на санкционната норма по чл.32 ал.1 от ЗДФИ. Посочен е субекта на отговорността, неговото служебно качество и нарушеното нормативно задължение от ЗПФ, тъй като нормата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ е препращаща. Налице е пълно описание за размера на извършените годишни плащания по общинския дълг по отделните договори с конкретните суми на падежите, разпределени по главници, лихви и такси, във връзка с правилото на чл.32 ал.3 от ЗПФ, съответно са приспаднати плащанията по чл.32 ал.5 от ЗПФ. Изчислен и посочен е средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години – 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на база годишните отчети за изпълнението на бюджета на Общината, като е изчислено и процентното надвишаване над допустимите 15% на плащанията. В съдържанието на акта и НП органите са посочили доказателствата, потвърждаващи обвинението, като това са изготвените от Общината справка и сключени договори по дълга. Посочена е нарушената правна норма и санкционната такава, във връзка с привръзката по §2 от ДР на ЗПФ. Обвинението както в акта, така и в НП съответства на фактическите обстоятелства за извършеното деяние и приложения за него материален закон. Същото е ясно за неговият адресат, който безспорно е организирал защитата си, подавайки жалбата пред настоящия съдебен състав и реализирайки подробните си възражения срещу Наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно така направеното възражение от жалбоподателя за несъставомерност на деянието по санкционния състав на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ. Съгласно чл.38 ал.1 от ЗМСМА Кметът е орган на изпълнителната власт в Общината. На основание чл.44 ал.1 т.5 от ЗМСМА и чл.122 ал.1 от ЗПФ Кметът организира изпълнението на общинския бюджет, в рамките на който се посочва лимита за поемане на нов общински дълг, максималния размер на общинския дълг и на общинските гаранции към края на финансовата година /вж. чл.94, ал.3, т.5 във вр. с ал.2 от ЗПФ/. Съгласно чл.11 ал.3 от ЗПФ Кметът е първостепенен разпоредител с общинския бюджет и като такъв следва да спазва нормативните правила на бюджетната дисциплина. Част от тези правила е задължението по чл.32 ал.1 от ЗПФ за процента годишен размер на плащанията по общинския дълг, чието нарушаване на основание §2 от ДР на ЗПФ представлява нарушение на бюджетната дисциплина, подлежащо на санкциониране по чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ. В качеството на първостепенен разпоредител с бюджетни средства Кметът има качеството на длъжностно лице по терминологията на чл.32 ал.1 от ЗДФИ и дефиницията на чл.93 т.1 б.“б“ от ДР на НК във вр. с чл.37 ал.1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Използваният в чл.32 ал.1 от ЗФДИ израз „при упражняване на инспекционна дейност по този закон“ дефинира обстоятелствата, при които се установят нарушенията по отделните точки на ал.1, а не въвежда допълнителен белег на характеристиката на субектите на отговорността. Следователно, предметният обхват на санкционирането включва установено нарушение в рамките на упражнена инспекционна дейност от контролните органи, което е извършено от длъжностно лице или лице, работещо на граждански договор за управление и контрол. В този смисъл е даденото смисловото и граматическо тълкуване на нормата в Решение № 224/20.09.2016 г. на КАС по к.а.н.д.№ 206/2016 г.

Изложеното налага извод за правилно ангажиране на отговорността на кмета като субект на нарушението. От приложените по делото  справки на общината се установява верността на изнесената в АУАН и НП фактическа обстановка по деянието, за която страните не спорят. Съдържанието на справките обосновава извода на наказващия орган за годишния размер на плащанията през финансовата 2016 г. по общинския дълг и негово превишаване. Нарушението е извършено по непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че актосъставителя е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбоподателя нарушение, като административно нарушение по чл.32 ал.1 от ЗПФ. Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ, предвиждаща наказание „глоба“ от 200 до 2000 лева за длъжностно лице или лице, работещо по граждански договор за управление и контрол за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отметната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно §2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ Неизпълнението на Закона за публичните финанси, на Закона за държавния бюджет за съответната година, на законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и на указанията на министъра на финансите по този закон и по закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение на бюджетната дисциплина. В същото време за нарушението по чл.32 ал.1 от ЗПФ в самия закон не е предвидено наказание, поради което правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици за никого, а дори са били спестени средства от дължимите за бъдещите периоди лихви. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПФ визира нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Законът за публичните финанси охранява особен вид обществени отношения, като урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, с цел осигуряване на ефективност при разходване на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средства, свързани с извършването на определените в закона дейности с обществено значение, какъвто е и настоящия случай. Изложеното обосновава и по-високите изисквания към дейността на разпоредителите с бюджетни средства и на лицата, отговорни за изпълнение на посочените по-горе цели. Именно поради изложеното, настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

Съдът не кредитира и доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на наказателното постановление, изразяващо се в необсъждане на доводите, посочени от страна на жалбоподателя в депозираното от него възражение срещу акта в срока по чл.44 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително в Наказателното постановление липса обсъждане и посочване на същото. В същото време обаче необсъждането на възражението не представлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си отмяна на самото наказателно постановление. В тази връзка съдът намира, че така допуснатото нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя или до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да се защитава срещу него и да ангажира защитата си по един адекватен начин. В този смисъл е Решение № 257 от  18.11.2015 год. по КАНД № 217 по описа за 2015 год. на ШАС, Решение № 256 от  18.11.2015 год. по КАНД № 239 по описа за 2015 год., Решение № 255 от 18.11.2015 год. по КАНД № 229 по описа за 2015 год. на ШАС и др. Тук е мястото да се отбележи, че на практика административнонаказващия орган е дал своят отговор по така постъпилото Възражение и обяснение от страна на жалбоподателя, като е приел, че посочените доводи не кореспондират с изискването на чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси. Това е така, тъй като жалбоподателя не оспорва установеното от финансовата инспекция, а  по-скоро пояснява и уточнява факти и обстоятелства, които са довели до разходването на повече средства за общинския дълг, спрямо нормативно установените. През периода от 01.01.2016 г. до 20.12.2016 г. в Община М. са извършени плащания по общинския дълг в размер на 24,40 на сто или с 9,40 на сто в повече спрямо определените 15 на сто с нормата на чл.32 ал.1 от Закона за публичните финанси. Нарушението е извършено за първи път и липсват отегчаващи вината обстоятелства. Справедлив размер на наказанието се явява минималния такъв от 200 лева, какъвто е наложен от административнонаказващия орган. С така определеният размер ще се постигнат целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН и не би се засегнала ненужно имуществената сфера на нарушителя.

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 11-01-15 от 15.06.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

29

НОХД No 359/2018

Престъпления против младежта

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.А.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 26.7.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

      Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият М.А.М., ЕГН:**********, роден на  *** ***, българин, български гражданин, не женен, средно образование,  не осъждан, за виновен в това, че през м. януари 2018 година  в с. Руска бяла, общ. Мездра, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански  брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст –непълнолетната   …………, ЕГН:********** от с. Крапец – престъпление по чл. 191 ал.1 НК.

 ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият М.А.М.  от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 191 ал.1 НК.

НАЛАГА  на ОБВИНЯЕМИЯТ М.А.М.  на   основание чл. 78а ал.1 НК   административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО   се обяви на страните и  подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

Мотиви от 8.8.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу:

                                        М.А.М.

роден на *** *** Бяла, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, безработен, неосъждан, с

ЕГН: **********

              ЗА ТОВА, ЧЕ:

През месец януари 2018 г., в с. Руска Бяла общ. Мездра, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – непълнолетната Ивалина Данчова Ангелова, с ЕГН: ********** от с. Крапец – престъпление по чл. 191 ал.1 НК.

В разпоредително заседание от 26.07.2018 г.  страните направиха искане за разглеждане на делото по реда на глава 28 НПК с приложение на чл.78а НК  . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.Разпоредбата на чл.252 ал.1 НПК позволява определяне редът за разглеждане на делото след провеждане на РЗ при наличие на предпоставките за приложение на чл.-78а НК , който не са били отчетени от прокурора при изготвяне на обвинителният акт – обвиняемият не е осъждан /реабилитиран 30.04.2015 г. / , от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди и за него се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация , както и обществено порицание .  Поради това не са налице предпоставки за разглеждане на делото по общия ред , със споразумение , или при съкратено съдебно следствие с последващо  приложение на чл.78а НК чрез присъдата по реда на чл.305 ал.5 пр.последно НПК   , тъй като тази разпоредба е приложима при предпоставки  изпълнени във фаза на съдебно следствие , а в случая основанията за приложение на чл.78а НПК  са налице преди провеждане на разпоредителното заседание и именно поради това предоставят възможност редът за разглеждане на делото да бъде определен по глава 28 НПК с приложение на чл.78а НК  .

Прокурорът поддържа искането за приложение на чл.78а НПК при наличните за това предпоставки в кумулативен вид .

Обвиняемото лице признава вината си и моли за минимално наказание.Съжалява за извършеното. Сочи , че не разполага с доходи .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

 Свидетелката И. Д. А. от с. Крапец, била родена на *** г. В края на 2017 г., бидейки на 14 години /ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Мездра/, тя започнала интимна връзка с пълнолетния М.А.М. ***. Първоначално периодично преспивала в дома му на ул. „Тодор Каблешков“ № 11, а през м. януари 2018 г. двамата заживели на семейни начала на посочения адрес. Междувременно водели полов живот. В средата на м. януари на А. била извършена операция от апендицит, а няколко дена по-късно майката на М. – св. М. Г. Р., й направила тест за бременност. Същият бил положителен. На 20.02.2018 г. А. посетила отдел „Закрила на детето” на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Мездра заедно със св. Р.и с майка си – св. А. А. А.. С тях се срещнала св. Н. И. М. – социален работник в О“ЗД“. Свидетелите изложили пред нея описаните по-горе обстоятелства. В тази връзка започнала проверка в посочената институция, за което била уведомена РП – Мездра.  Съответно била възложена и паралелна проверка на РУ МВР – Мездра. Междувременно, на 13.03.2018 г. Ив. А. била заведена от близките си на акушер-гинеколог, който потвърдил, че момичето е бременно в първия месец.  В хода на извършената полицейска проверка, св. Д. Г. С. – ИДПС при РУ МВР – Мездра, на свой ред установила изложената по-горе фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК:Сигнал от АСП – Д“СП“ – Мездра /л.10/ и документи от проверката на същата /л.18-24/, показанията на свидетелите М. /л.33/, С. /л.34/, . /л.35/, А. А. /л.36/, А. /л.37/, Ив. А. /л.38/, протокол на медицинска комисия /л.40/, Акт за раждане /л.43/, справка за съдимост /л.46/, характеристика /л.45/, данни за семейно и материално положение и имотно състояние /л.51/.Подсъдимият признава вина във всички фази на процеса .Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

От изложената такава е видно, че обвиняемият М.А.М. ***, е извършил престъпление срещу младежта. През месец януари 2018 г., в с. Руска Бяла общ. Мездра, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – непълнолетната И. Д. А., с ЕГН: ********** от с. Крапец. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл. 191 ал.1 НК. 

За  това престъпление се  предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до две години или пробация ,както и обществено порицание . Обвиняемият  не е осъждан.-реабилитиран е на 30.04.2015 г. съобразно справката за съдимост .  По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидено в чл.78а ал.1 от НК-глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца ,  с   имотното състояние на обвиняемия, респ. с липса на доходи и имущество   . Отчете се също  признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление .Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

 По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 11.8.2018г.

30

АНД No 82/2018

КАТ

П.М.А.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 27.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

П.М.А. *** е обжалвал наказателно постановление № 18-0334-000002/05.02.2018 година на Началника на РУ гр.Роман при ОДМВР гр.Враца, с което за нарушения на чл.44 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“В“, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, съгласно чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата. Възраженията са в смисъл, че при изготвянето на административните актове са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правата на жалбоподателя. Подробни доводи не са изложени. 

В съдебно заседание П.А. поддържа искането си за отмяна на постановлението.

Процесуалният му представител адв. В.З. от ВрАК е изразил становище, че административният акт е незаконосъобразен и неправилен. В тази връзка същият е посочил, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин кога и при какви обстоятелства е бил съставен и връчен на жалбоподателя процесният АУАН. Наред с това защитникът е изложил и съображения в смисъл, че доказателствената маса не подкрепя по категоричен начин описаното в актовете нарушение, като се акцентира върху обстоятелството, че актосъставителят не е положил необходимите усилия с цел проверка твърденията на жалбоподателя за наличие на виновно поведение у другия водач. На тази база се заключава, че събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин настъпилото ПТП да е по вина на жалбоподателя.

                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

В нощта на 29/30.12.2017 г. свидетелката Д.Н. *** с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ВР7048ВК, управляван от Ивко Симеонов Велев от с. Хубавене. МПС се движело по общински път ІV-VRC2144. Около 02.15 часа на км.2+100 колата се разминал с лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР1915ВХ, управляван от П.М.А. ***. Въпросният участък от пътя бил прав, без завои, с леко спускане. Хоризонталната пътна маркировка била заличена на места. При разминаването на двата автомобила последвал сблъсък странично между тях, в резултат на което левите им странични огледала се повредили. При проведения разговор водачите на МПС не достигнали до общо решение за причината, довела до настъпилото ПТП. При това положение Велев подал сигнал на тел.112. След подаването на сигнала А. напуснал мястото на ПТП. От РУ Роман на местопроизшествието пристигнали служители, сред които бил свидетелят М.Н.. Същият разговорял с Велев и свидетелката Н.. Тъй като П.А. бил напуснал мястото на ПТП се наложило полицейски служители да посетят дома му в с. Стояновци. На улицата пред къщата те намерили лекият му автомобил „Фолксваген Пасат“ с повредено странично огледало. Предвид късния час контролните органи не могли да се срещнат с водача. На 04.01.2018 г. А. ***, където бил посрещнат от свидетелят Н.. Последният снел от водача сведение по случая от 30.12.2017 г. След преценка на събраните по преписката материали, Н. съставил на А. АУАН по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Н.Н., М.Н.Н., Г.И.М. в частта относно данните касателно естеството на нарушението, описано в административните актове и обстоятелствата, при които същото е извършено, съобщени от тримата свидетели.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид доводите в жалбата, подадена от П.А. и съдържанието на НП, съдът приема същата за основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира нарушение на изискванията за съставяне и връчване на АУАН и неизпълнение на реквизитите за съдържание на административните актове, изчерпателно изброени в чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. По тази причина настоящият състав счита, че не следва да разглежда делото по същество, като обсъжда въпросите, свързани с това дали е налице нарушение, извършено ли е виновно и дали жалбоподателят е субект на административно – наказателна отговорност. Имайки предвид събраната по делото доказателствена маса, съдът приема за основателни възраженията на процесуалния представител на П.А. за липса на яснота относно това кога и при какви обстоятелства е съставен и връчен АУАН на жалбоподателя. По този въпрос в наличната доказателствена маса съществува съществено противоречие. Събраните по този въпрос данни от гласните доказателствени източници позволят практически да се обособят две групи свидетели, които излагат противоречащи си факти относно обстоятелствата, при която е бил съставен процесния акт. Тук следва, на първо място, да се отчетат показанията на свидетели Н. и Г.М.,***. От разпита на свидетеля М. става ясно, че същият участва в административно-наказателното производство единствено като свидетел при съставянето и връчването на процесния АУАН. Независимо един от друг, двамата свидетели заявяват, че процесният АУАН е бил съставен на 04.01.2018 г. в сградата на РУ Роман в присъствието на жалбоподателя и на свидетелката Д.Н.. Тези твърдения обаче са в противоречие с изложеното по този въпрос от свидетелката Н.. По време на разпита си, проведен в с.з., същата е категорична, че АУАН е съставен на мястото на ПТП в отсъствието на жалбоподателя. Твърденията на свидетелката за съставяне на АУАН в отсъствието на А. кореспондират със становището на самия жалбоподател, който заявява пред съда, че при посещението си на 04.01.2018 година в РУ гр.Роман в отсъствието на свидетели е получил от свидетелят Н. процесният АУАН с предварително попълнено съдържание на бланката. Ведно с този факт следва да се отчете и обстоятелството, че след датата на ПТП Н. и А. отричат да са се срещали отново, вкл. за съставяне на АУАН. Противоречията в гласните доказателства касателно процедурата по съставяне и връчване на АУАН не могат да бъдат преодолени от данните, съдържащи се в писмените такива. С оглед изясняване на фактическата обстановка, съдът е изискал информация от РУ Роман за лицата, посетили управлението на 04.01.2018 г. От приложеното по делото извлечение от книгата за пропускателен режим е видно, че действително на 04.01.2018 г. жалбоподателят е посетил сградата на управлението. Това обстоятелство е в унисон със съобщеното от него по време на съдебното следствие. Същевременно, на същата дата във въпросната книга е отразено и посещение на свид. Д.Н., като за същото не са вписани допълнителни данни, от които да става ясна причината за явяването й там. Имайки предвид очертаните дотук доказателствени източници и съдържащите се в тях данни във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя, съдът приема, че липсва яснота предвидените в чл.40 ал.1 ЗАНН правила да са били изпълнени от страна на свидетеля Н.. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява по категоричен начин както жалбоподателят, така и посочените в АУАН свидетели да са присъствали при съставянето и връчването на административния акт. При положение, че не са налице основания за прилагане на предвидените в чл.40 ал.2-ал.4 ЗАНН изключения, актосъставителят е следвало стриктно да изпълни правилата по общия ред, визиран в чл.40 ал.1 ЗАНН. Събраните по делото доказателства не сочат с необходимата категоричност това да е било сторено. Ето защо съдът приема, че процесния АУАН е съставен в нарушение на процесуалните правила, което е основание за порочност на административно-наказателното производство и отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, настоящият състав констатира неспазване на изискванията за съдържание на административните актове, по-конкретно налице е несъответствие по отношение датата на извършване на нарушението. Докато в АУАН като дата е отразена 30.12.2017 г., то в НП е вписана датата 04.01.2018 г. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административно-наказателният процес по ЗАНН е строго формален и в този смисъл следва стриктно да се спазват правилата за съставяне и връчване на АУАН и НН, и да са съблюдават изискванията за тяхното съдържание. В чл.42 и в чл.57 ал.1 ЗАНН са изброени изчерпателно реквизитите, които задължително следва да намерят отражение в двата административни акта. Един от тях е именно датата на извършване на нарушението /чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН/. Допуснатото несъответствие по този въпрос в обстоятелствената част на АУАН и НП е недопустимо, тъй като внася неяснота относно това кога е извършено процесното деяние. Отделно от това, посочената в НП дата не намира опора в наличните по делото доказателства. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от съдържанието на писмените доказателства безспорно се установява, че процесното нарушение е било извършено на 30.12.2017 година по време на проверка на служители на РУ Роман. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице техническа грешка по отношение изписаната година от датата на извършване на нарушението, посочена в НП. Настоящият състав многократно е отбелязвал, че поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, действащи към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, законодателят не е предвидил института „Техническа грешка“ и не е регламентирал правна възможност за нейното поправяне. В този смисъл несъответствието на посочената в постановлението фактическа обстановка, касателно датата на извършване на нарушението, с действителната такава, няма как да бъде приета за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебното производство, основавайки се на фактите, които са установени от събраните доказателства по делото, да се санира този порок в АУАН, тъй като така би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия орган. Липсата на яснота в този административен акт по отношение на датата на извършване на нарушението и несъответствието на посочената в него такава с действителната фактическа дата, както и наличието на разминаване по този въпрос между АУАН и НП, влече след себе си извод за невъзможност да се индивидуализира кога е извършено описаното в двата акта деяние, за което в последствие е наложена имуществена санкция. Налице е порок, който няма как да бъде преодолян в рамките на съдебното производство.

Изложените дотук пороци, констатирани от настоящия състав при извършената проверка касателно законосъобразността на обжалваните административни актове, няма как да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0334000002/05.02.2018 г. на Началника на РУ Роман при ОДМВР гр.Враца, с което за извършени нарушения на чл.44 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на П.М.А. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца по чл.175 ал.1 т.5 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

31

АНД No 253/2018

Други административни от наказателен характер дела

П.Б.В.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 27.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

П.Б.В. ***   обжалвала наказателно постановление № 51/ 19.04.2018 г.  на  началник РУ Роман , с което на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл. 212 ЗОБВВПИ  е санкциониран с глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 59 ал.1 от ЗОБВВПИ . 

В жалбата се твърди допуснати съществени процесуални нарушения .

В съдебно заседание жалбоподатела се представлява от адв.В.З. , който доразвива доводите в жалбата с нужната конкретика относно неправилна квалификация и приложима обща санкционна норма при наличие на специална .

Въвзиваемата страна ,редовно призована , представител не изпраща. В писмото изпращащо преписката в съда излага съображения НП да бъде потвърдено поради спазена процедура по ЗАНН и доказаност на нарушенията  от към обект , субект,  обективна и субективна страна  .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. 

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания  свидетели.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства  , намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН № 51/ 26.03.2018 г. . , съставен против П. Бориславов В. *** , за това , че на 24.03.2018 г. около 13,30 часа в с.Караш , местност „Тръпките“ носи притежавано от него ловно нарезно оръжие –карабина „Бенели“ с номер на главата ВВ142484М17 и номер на цев NCB1424М17 ,без да е придружено от издаденото разрешение за това . Нарушението е  квалифицирано по чл. 59 ал.1 ЗОБВВПИ . Въз основа на така съставеният АУАН АНО издал атакуваното НП   като наложил санкцията на основание чл.212 от ЗОБВВПИ

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

 Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо.От това следват два извода –следва да е налице виновно нарушение на конкретна правна норма представляваща състав на фактическо нарушение и същото да е обявено от закона за наказуемо.Наказанието се налага въз основа на санкционна норма кореспондираща с фактическият състав на нарушението и приетата за него правна квалификация.

В този смисъл съдът установява  , че НП и АУАН са незаконосъобразни поради неправилна квалификация на вмененото нарушение  и неправилно приложима санкционна норма .Посочена е нарушена разпоредба на чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ ,която урежда задължение към лица получили разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие да го опазват от кражби , изгубване и достъп до трети лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания.  Очевидно приетата за нарушена разпоредба не съответства на текстовият диспозитив на деянието , където е посочено носене на огнестрелно оръжие без да е придружено с издаденото разрешение за това .

На следващо място  неправилно е приложена общата санкционна норма на чл. 212  ЗОБВВПИ. Тя указва налагане на наказания  за нарушение на закона за които не е предвидено друго наказание. В случая   според описанието на нарушението  при текстовия диспозитив се установяват обстоятелства свързани с носене на нарезно  ловно оръжие без да е придружено от съответно  издадено  разрешително. При тези факти  установяването на нарушението съобразно  описанието  покрива правна квалификация по чл. 189 ал.1 ЗОБВВПИ, която разпоредба съдържа и санкционна част. Същата  не е   приложена от наказващия орган  като специална норма съдържаща  в себе си хипотезис , диспозиция и санкция. Вместо това в НП е посочена  обща наказателна разпоредба по чл. 212 от ЗОБВВПИ  при наличие на специална разпоредба съобразно описанието на деянието. Установената неправилна квалификация , неправилно приложената санкционна норма,както и несъответствието между текстовият диспозитив и приетата за нарушена разпоредба на чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ   водят до порочност на НП до степен на отмяна поради неправилно приложение на материалният закон . Неправилното приложение на закона води като следствие извод за незаконосъобразно НП , което подлежи на отмята като такова само на това основание , без да се обсъжда спора по същество относно обект ,субект , обективна и субективна страна .

                   При  тези доводи  съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно  наказателно постановление № 51/ 19.04.2018 г.  на  началник РУ Роман , с което  П. Б. В.  на  основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл. 212 ЗОБВВПИ  е санкциониран с глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 59 ал.1 от ЗОБВВПИ .

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 АПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

32

АНД No 302/2018

КАТ

Д.К.Д.

ОД НА МВР - СЕКТОР "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 27.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Д.К.Д.  от  гр.Монтана, обжалвал наказателно постановление № 16-0967-001272/29.07.2016 г. на началник Група, сектор “Пътна полиция”  при ОД МВР- Враца, с което на основание чл. 179 ал.2  ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

В жалбата  се сочи бланкетно описание на нарушението  и липса на  съдържими факти  по неговото изъвршване.

В с.з.жалбоподателят,   редовно призован не се явява и не се представлява. 

Възвиваемата страна редовно призована ,не изпраща представител . В писмото  изпращащо преписката в съда иска  потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата  е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна :

Представен по делото е АУАН бл. №632435/20.07.2016 г. съставен против Д.К.Д. , за това, че на 20.07.16 г. около 15,20 ч. в Община-Мездра  на път  І-1 км. 156.844, посока Мездра-Враца,  управлявал л.а. марка “Фолксваген Голф“с рег. № М 4726 ВМ , собственост на Красимир Д. от гр. Монтана  и следствие движение с несъобразена скорост губи контрол на МПС , като се блъска в обезопасителната мантинела в ляво посока на движението, след което продължава движението си и се блъска в ремарке на движещ се пред него  товарен автомобил „Скания“ ДК № Вр 64 61 ВМ , с прикачено полуремарке рег. № Вр 7567 ЕА, с което реализира ПТП с материални щети .

 Нарушението е квалифицирано по чл. 20 ал.2 ЗдвП. Въз основа на  съставения АУАН  било издадено атакуваното НП.

Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от  установилите  нарушението служители на МВР И.В. и С.Н..

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е неоснователна .

За нарушението по чл. 20 ал.2 ЗДвП АУАН се явява законосъобразен и носи  всички реквизити по ЗАНН.  Съставен е в присъствие на служителите на МВР установили нарушението И.В. и С.Н. , като описанието на нарушението съответства на възведената правна квалификация  и съответно относимата за нея санкционна разпоредба отразена в НП. Съдът установява и компетентност на актосъставителя и  наказващия орган съобразно т.1.2 за първият  и т.2.15  от приложената Заповед №  8121з-748/24.06.15 година на  Министъра на  вътрешните работи издадена във връзка с чл. 189 ал.1  и ал.12 от ЗДвП  и чл. 47 ал.2  ЗАНН за наказващия  орган  при права  за това по делегиращата компетентност  на чл. 189 ал.12  ЗДвП и чл.  37 ал.1  б. “б” ЗАНН за актосъставителя. Описанието на нарушението  съответства на правната квалификация и правилно е приложена санкционната норма, поради което са спазени разпоредбите на  чл. 42  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 ЗАНН за НП. АУАН е съставен  от служител на МВР установил нарушението на място заедно с негов колега, който е вписан като свидетел. Практиката е категорична, че при такава хипотеза  не е налице нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, т.е. порок в тази насока съдът не установява.

Нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП предмет на обжалване  касае   извършено деяние от лице, като водач на МПС движещо се с несъобразена скорост е причинил ПТП с материални щети .  В този смисъл всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,  да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 21 ЗДвП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.  Не се спори по същество за наличие на ПТП..Показанията на озовалите се на място служители на МВР В. и Н. потвърждават обстоятелството , че на 20.07.16 година посетили сигнал за ПТП на 100 м. след разклона за с. Руска бела, към гр. Враца – км. 156.844 и установили жалбоподателя , като водач на  автомобил „Фолксваген Голф“ с № М 4726 ВМ , който бил претърпял ПТП.  На място водача Д. обяснил на полицейските служители , че при изкачване в правия участък  се ударил в мантинелата в ляво , след което се отклонил  и се блъснал  в полуремарке  на товарен автомобил движещ се пред него. Свидетелите установяват, че пътя е еднопосочен, с наклон при изкачване,като пътното платно било сухо  . Показанията на тези свидетели съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. От тях се извеждат обстоятелства около механизма на ПТП, като не са установени други външни фактори водещи до настъпилото произшествие.На място  полицейските служители съставили протокол за ПТП и АУАН  на водача Д.  за нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП.  Протокола за ПТП и Акта бил подписан без възражение от жалбоподателя  .

 Съвкупността на доказателствата изразени  в  показанията на полицейските служители относно заявеното  от жалбоподателя и установеното на място ПТП , както и липсата на възражения по   АУАН налагат  извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, което е извършено по непредпазливост  от водача на автомобила  „Фолксваген Голф“ Д.Д., като причината за ПТП е несъобразена скорост  с пътните условия.  Не се споделят доводите в жалбата  за  липса на установена  скорост на движение на автомобила и  обвързването и с със необходимата съобразена в конкретният пътен участък . Липсват каквито и да са доказателства за наличие на друг автомобил, който е допринесъл за крайния резултат. В самия протокол за ПТП  е отразена  схема на неговия механизъм , като не се установяват  външни фактори допринесли за станалото произшествие.   Наличието на несъобразената скорост  се извежда от настъпилия противоправен резултат и установената фактическа обстановка. По-горе съдът посочи  ТР. № 28/1984 година  по н.д. № 10/84 г.- ОСНК на ВС, при което установяването на същата  не е обвързана с конкретна скорост на движение.  В случая не може  и да се установи с каква скорост се е движел жалбоподателя, но несъмнено  доказателствата сочат, че тя е била в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат относно извършеното нарушение  на чл. 20 ал.2  ЗДвП.Предвид изложеното, скоростта на  жалбоподателя Д.  се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на конкретните пътни  условия и на другите обективно посочени в чл. 20  ал.2 от ЗДвП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  причиняване на материални щети. 

При тези доводи, съдът намира  нарушението  за несъмнено   установено  при наличието на всички съставомерни признаци изискуеми в текста на чл. 20 ал.2 ЗДвП.    Водачът на автомобила Д. не  е изпълнил  задължението си  при избиране скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението в пътния участък , при което се  блъснал последователно в лявата мантинела  по посока на движението си  и след това в задната част на товарен автомобил с прикачено полуремарке в резултат на което  сам и без наличие на друг допринасящ фактор е причинил ПТП с материали щети.  За това нарушение  материалния закон е   приложен правилно със относимата санкционна норма по чл. 179 ал.2 пр.1  ЗДвП която указва рамка на наказанието от 100 до 200 лева.  В случая наказанието е в минималния размер, поради което  съдът не може  да слиза под този праг при наличие на забраната  на чл. 27 ал.5 ЗАНН.

Мотивиран при изложените доводи  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 16-0967-001272/29.07.2016 г. на началник Група, сектор “Пътна полиция”  при ОД МВР- Враца, с което на Д.К.Д. от гр.Монтана на основание чл. 179 ал.2  ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100 /сто/  лева за нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 ГПК с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

33

АНД No 320/2018

КАТ

Г.И.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 27.7.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Г.И.Г. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1748522, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. От същия е постъпила писмена защита, в която са развити подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания ЕФ поради неправилно прилагане на материалния закон по отношение на установяването на нарушението и издаването на обжалвания фиш.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 19.09.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км.159+000 /разклон за село Моравица/ с посока на движение към гр. Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 10,21 часа МПС марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ Класик“, с регистрационен номер ВН6888ВА, попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 121 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ Класик“, с регистрационен номер ВН6888ВА, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1748522, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен Г.И.Г. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от Г.Г., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, законодателят е предвидил наказание глоба в размер на 100 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.8/ е приложена снимка, снета от клип № 14215, заснет от Радар № 611 на 19.09.2017 година в 10:21:32 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ Класик“, с регистрационен номер ВН6888ВА е 121 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. С оглед възраженията на жалбоподателя, настоящият състав е длъжен да отбележи, че по силата на чл.189 ал.5 ЗДвП на нарушителя следва да бъде връчен единствено електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. По отношение на снимковия материал, изготвен на база заснет запис с техническото средство, законодателят не е вменил като задължение за издалия ЕФ орган да го връчи, ведно с административния акт. По тази причина невръчването на жалбоподателя на екземпляр от снимковия материал, приложен в преписката, не може да бъде разглеждано като нарушение на материалния закон. Въз основа на изложеното до тук, настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ жалбоподателят Г. е бил наказан за управление на МПС със скорост 117 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Жалбоподателят като собственик на МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. Несподелени от този съд са възраженията за допуснати нарушения при установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. На следващо място, спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.19/2015 година, действаща към момента на установяване на нарушението/ и в този смисъл не споделя доводите на жалбоподателя, изразени в тази насока. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. За описаното във фиша нарушение на Г. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева по силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, действащ към момента на установяване на нарушението. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен. По тази причина не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Ето защо, последният следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1748522, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Г.И.Г. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

34

НОХД No 391/2018

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Ц.Д.И.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 30.7.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. В. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Ц.Д.И. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. З.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП  № 1057 /2018 год. ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА  ГР. М.

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 381 от НПК

 

Днес на 30.07.2018  година в гр. М., обл. В. се постигна настоящото споразумение между:

 

1.И.М.    – Прокурор при Районна прокуратура гр. М. и поддържано в съдебно заседание от прокурор Л.В. 

и

2.Адвокат В.З. ***, като договорен   защитник на Ц.Д.И. с ЕГН- ********** ***, които се споразумяха за следното:

Затова, че Ц.Д.И. за времето от неизвестна дата до 13.06.2018 г. в постройка в лозе намиращо се в местността „ Д.” в землището на с. Г.Б., общ.М. е държал огнестрелно оръжие- ловна пушка 12 калибър с № ХХХХ и 10 бр. стандартни боеприпаси- ловни патрони 12 калибър, без да има надлежно разрешение за това- престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.

Наказанието на Ц.Д.И. се определя при условията на чл.55, ал.1, т.1  от  НК - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от  ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Веществени доказателства по делото- ловна пушка 12 калибър с № ХХХХ и 10 бр. стандартни боеприпаси- ловни патрони 12 калибър.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК се отнема в полза на държавата- ловна пушка 12 калибър с № ХХХХ и 10 бр. стандартни боеприпаси- ловни патрони 12 калибър.

На Ц.Д.И. се възлаган направените по делото разноски в размер на  129.12 лева, които да се заплатят  по сметка на ОД на МВР гр. В..

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                      ЗАЩИТНИК:

                        /Л. В./                                 /адв.В. З./

 

 

ОБВИНЯЕМ:

                  /Ц.И./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М. и поддържано в съдебно заседание от прокурор Л.В., адв. В.З. от ВАК и обвиняемият Ц.И., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                     О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М. и поддържано в съдебно заседание от прокурор Л.В., адв. В.З. от ВАК и обвиняемият Ц.И., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.Д.И. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********,  се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че за времето от неизвестна дата до 13.06.2018 г., в постройка в лозе, намиращо се в местността „Д.”, в землището на с.Г.Б., община М., е държал огнестрелно оръжие - ловна пушка 12 калибър, с № ХХХХ и 10 броя стандартни боеприпаси - ловни патрони 12 калибър, без да има надлежно разрешение за това - престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.Д.И. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.2 б.”а” ОТНЕМА в полза на Държавата вещите предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а именно: ловна пушка 12 калибър с № ХХХХ и 10 броя стандартни боеприпаси - ловни патрони 12 калибър, които са на съхранение в служба „КОС” при РУ гр.М..

ОСЪЖДА обвиняемия Ц.Д.И. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 129.12 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Ц.Д.И. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Ц.Д.И., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Ц.Д.И. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 187/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 391/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 10.20 часа.

В законна сила на 30.7.2018г.