Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.6.2018г. до 30.6.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 240/2018

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Г.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 15.5.2018г.

За РП-М. прокурор Минковски.

Обвиняемият лично и с адв. Д.К. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА споразумение за прекратяване на ДП № 2483/2017 г. по описа на РП М., сключено на основание чл.381 НПК и декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Н.Г.М. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, грамотен, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, в което сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Искания за промени в съдържанието му няма да правя. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

АДВ. К.: С представителя на прокуратурата сме постигнали внесеното от нас споразумение. Искания за промени в съдържанието му няма да правя. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието му няма да правя. Моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение за решаване на делото и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид: 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП2483/2017 г. ПО ОПИСА НА РП-М., СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.381 НПК

 

Днес на 08.05.2018 година в гр. М. се постигна настоящото споразумение между:

1. И.М. – Прокурор при Районна прокуратура град М. и

2. Адвокат Д.К. от ВрАК, като защитник на: Н.Г.М. ***, ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 2483/2017 год. по описа на РП-М.,  които се споразумяха за следното:

За това, че при условията на опасен рецидив в периода от месец септември 2017 г. до 12.10.2017 г. в с. Д.К., общ. М., обл. В., от къща на ул. ”С.В.” № 6 е отнел от владението на Н. В.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи - 11 броя облицовъчни плочи от врачански варовик с различни размери, на обща стойност 66,53 лв. - престъпление по чл.196 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” НК. 

На обвиняемия Н.Г.М. се определя,  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС.   

а/ Отнетите 11 броя облицовъчни плочи от врачански варовик, с различни размери, на обща стойност: 66,53 лв. са възстановени на собственика: Н. В.Б..

в/ Направените разходи по делото за изготвяне на съдебно оценителна експертиза в размер на 64 лв. се възлагат на обвиняемия Н.Г.М., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. В..

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                    Защитник:

  /И.М./                    /адв. Д.К./

 

                     Обвиняем:

                           /Н.М./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между И.М. - прокурор при Районна прокуратура – М., адв. Д.К. от ВрАК – защитник на Н.Г.М. и Н.Г.М. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС-М., при следните условия:

Обвиняемият Н.Г.М. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на опасен рецидив в периода от месец септември 2017 г. до 12.10.2017 г. в с. Д.К., общ. М., обл. В., от къща на ул. ”С.В.” № 6 е отнел от владението на Н. В.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи - 11 броя облицовъчни плочи от врачански варовик с различни размери, на обща стойност 66,53 лв. - престъпление по чл.196 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” НК. 

На обвиняемия Н.Г.М. се ОПРЕДЕЛЯ,  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” ЗИНЗС.   

На обвиняемия Н.Г.М. се възлагат направените по делото разноски в размер на 64 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. В..

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС-М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.43 часа.

В законна сила на 15.5.2018г.

2

НОХД No 166/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.П.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 16.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

                               

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.П.Г. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работи в дърводобива, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2018 г. около 13.55 часа в с.Д., община М., на ул.”Г. Д.” № 6, е управлявал личният си лек автомобил  „М.“ модел „ХХ”, с номер на рамата ХХХ, без да притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с наказателно постановление НП № 17-0300-000916/21.08.2017 г., влязло в законна сила на 08.11.2017 г. на Началник Група към ОД МВР В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, като наказателно постановление е за същото деяние – управление на моторно превозно средство без съответното Свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 850 /ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.П.Г. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работи в дърводобива, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН и в това, че на 23.03.2018 г. около 13.55 часа в с.Д., община М., на ул.”Г. Д.” № 6, е управлявал лек автомобил „М.“, модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ, лична собственост, като си е служил с контролни знаци – регистрационни табели рег.№ ХХХ, издадени за МПС лек автомобил „Ф.“, модел „Т.”, собственост на С.Г.Ц., ЕГН ********** от с.Т., поради което и на основание чл.345 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 750 /СЕДЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Г.П.Г. едно общо най-тежко наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23 ал.3 от НК към общото най-тежко наказание изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 850 /ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОТНЕМА на основание чл.53 ал.2 б.„а” от НК в полза на Държавата 2 броя регистрационни табели с № ХХХ – предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, следва да бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В. за по-нататъшно разпореждане с тях.

ОСЪЖДА подсъдимия Г.П.Г. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 6 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимия Г.Г. и адв. М.Н. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 30-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 25.5.2018г.

Против подсъдимия Г.П.Г. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343в ал.2 НК, затова че на 23.03.2018г. около 13.55 часа в с.Д., община М., на ул.”Г. Д.” № 6, е управлявал личния си лек автомобил  „М.“ модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с наказателно постановление НП № 17-0300-000916/21.08.2017 г., влязло в законна сила на 08.11.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, като Наказателно постановление е за същото деяние – управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление.

И за извършено престъпление по чл.345 ал.1 от НК, затова че на 23.03.2018г. около 13.55 часа, в с.Д., община М.  на ул.”Г. Д.” № 6, е управлявал лек автомобил „М.“ модел „ХХ”с номер на рамата ХХХ, лична собственост, като си е служил с контролни знаци – регистрационни табели рег. №, издадени за МПС лек автомобил „Ф.“, модел „Т.”, собственост на С.Г.Ц., ЕГН ********** от с.Т..

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. М.Н. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище последният да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание към минимума.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.П.Г. ***, не притежавал валидно Свидетелство за правоуправление на МПС. Същото било с изтекъл на 27.03.2012 год. срок на валидност. С Наказателно постановление № 17-0300-000916/21.08.2017 г., влязло в законна сила на 08.11.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на Г. било наложено административно наказание за управление на МПС без такова свидетелство. На 23.03.2018 г. той отново управлявал МПС – собствения си лек автомобил „М.” модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ. На същия автомобил той бил поставил контролни знаци – регистрационни табели рег.№ ХХХХ, издадени за друго МПС – лек автомобил „Ф.“, модел „Т.”, собственост на С.Г.Ц., с ЕГН ********** от с.Т.. Последният бил ползван от подсъдимия в предходен период, а от началото на 2017 г. бил спрян от движение. Около 13.55 часа подсъдимия се движел в района на с.Д., община М.. По същото време в този район изпълнявали задълженията си свидетелите З.Б.Н. и А.Т.Л. ***. Те се движели със служебен автомобил в посока от града към посоченото село. На отбивката при бензиностанция „Петрол“, Г. се включил в движението пред тях. Полицаите решили да го проверят. Тръгнали след него със служебния автомобил, като на ул.„Г. Д.“ в с.Д., подали светлинна и звукова сигнализация на водача да спре. Той се подчинил и спрял пред № 6. В хода на извършената проверка се установила самоличността на подсъдимия, добре познат на служителите, както и обстоятелството, че същия не притежава Свидетелство за правоуправление на МПС. При извършената служебна проверка било констатирано, че нарушителят е бил санкциониран за такова нарушение с горепосоченото наказателно постановление. Установено било също, че ползваните от него регистрационни табели са издадени за друго МПС – посоченият „Ф.“, модел „Т.”. Свидетелят Н. съставил АУАН за установените нарушения. На място пристигнала ДОГ, която извършила оглед. Пред полицейските служители Г. заявил, че той сам е поставил табелите на своя автомобил, след като ги свалил от друг ползван от него такъв, който бил бракуван преди време. От приложената справка от КАТ гр.М. е видно, че регистрацията на лек автомобил „Ф. – Т.”, с рег. № ХХХ, е била прекратена служебно на 25.01.2017 г., поради неплатена полица „Гражданска отговорност”.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Разпитан в качеството на обвиняем, Г. не се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие на л.5-6, Фотоалбум на л.8-9, 2 броя Пълномощни на л.14-15, Експертно решение на ТЕЛК на л.16-17, Справка от РУ гр.М. на л.19, Акт по ЗДвП на л.20, Наказателно постановление на л.22, Акт № 909/22.07.2017 г. на л.23, Справка за нарушител/водач на л.24-28, показанията на свидетелите Н.  н ал.10, Л. на л.11 и Х. на л.13, Справка от КАТ на л.29, Удостоверение от Агенция по вписванията гр.М. на л.37, Справка за съдимост на л.42-45, Данни за семейно и имотно състояние на л.52, Характеристика на л.40-41, Свидетелство за регистрация на МПС на л.51 и  от събраните на съдебното следствие доказателства, а именно: Справка от Началника на Затвора гр.В. под рег.№ 107/16 от 02.05.2018 год.,  заверено ксерокопие от Постановление за прекратяване на Досъдебно производство от 20.11.2017 г по ДП № 716/2017 год. по описа на РП гр.М., ведно с Разписка за получено съобщение от 20.11.2017 год. и Справка от началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1836/27.04.2018 год.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият  Г.П.Г. ***, е извършил престъпления по транспорта. На 23.03.2018 г. около 13.55 часа в с.Д., община М., на ул.”Г. Д.” № 6, е управлявал личния си лек автомобил  „М.“  модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с наказателно постановление  НП № 17-0300-000916/21.08.2017 г., влязло в законна сила на 08.11.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, като наказателно постановление е за същото деяние – управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление. По същото време и на същото място, подсъдимият е управлявал посочения  лек автомобил. „М.“ модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ, лична собственост, като си е служил с контролни знаци – регистрационни табели рег. № ХХХ, издадени за МПС лек автомобил „Ф.“, модел „Т.”, собственост на С.Г.Ц., ЕГН ********** от с.Т. – престъпление по чл.345 ал.1 от НК. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава, съответно  на чл.343в ал.2 от НК и на чл.345 ал.1 от НК.

Както вече бе отбелязано, горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от гласните доказателства, в лицето на разпитаните по делото служители на РУ гр.М., а именно свидетелите З.Н. и А.Л.. Показанията на посочените свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, относно факта че на 23.03.2018 год. са били на смяна от 07.00 до 19.00 часа, когато в с.Д., община М., на ул.”Г. Д.” пред дом № 6 са спрели за проверка подсъдимия, при която установили, че последният управлява с изтекъл срок на СУМПС и че управляваното МПС е с регистрационни номера, предназначени за лек автомобил „Ф.”, модел „Т.”, собственост на свидетелката С.Ц.. При извършената проверка безспорно подсъдимия не е представил Свидетелство за управление, тъй като същото е с изтекъл срок на валидност, а именно на 27.03.2012 год., както и че управлява МПС с поставени регистрационни табели за друг автомобил. За констатираното от служителите на полицията е бил съставен процесния акт, а именно под № 132/23.03.2018 год. с бланков номер серия Д, № 039246 от същата дата. Акта е съставен в присъствието на подсъдимия, в качеството му на нарушител, подписан е от същия без възражение, респективно му е бил връчен препис от него. Към писмените доказателства по делото са приобщават и НП № 17-0300-000916/21.08.2017 год., влязло в законна сила на 08.11.2017 год., както и Акт № 909/22.07.2017 год., също и Справка в Централна база „КАТ”, относно собствеността на лек автомобил с рег.№ ХХХ, който е бил управляван към момента на проверката от подсъдимия. Към писмените доказателства са приобщени и Справка за нарушител/водач, Характеристични данни, Актуална справка за съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. На съдебното следствие бяха събрани допълнителни писмени доказателства в насока да бъде проверено дали са налице условия за приложение на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС. В тази насока е приложена Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1836/27.04.2018 год., от която е видно, че по АУАН № 132/23.03.2018 год. на РУ гр.М. не е издавано Наказателно постановление на подсъдимия, както и Постановление за прекратяване на Досъдебно производство от 20.11.2017 г по ДП № 716/2017 год. по описа на РП гр.М., ведно с Разписка за получено съобщение от 20.11.2017 год., от които се установява, че на подсъдимия му е било известено и е бил наясно, че управляваното от него МПС е било с невалидни регистрационни табели.

Инкриминираното поведение на подсъдимия се субсумира от престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК. Визираната особена норма криминализира управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство, удостоверяващо правоспособност, в едногодишен срок от наказването на лицето - субект на престъпление, по административен ред за същото деяние, при интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Конкретиката по настоящото дело сочи на очертаните обстоятелства. На 23.03.2018 г. около 13.55 часа, в с.Д. е извършена полицейска проверка на подсъдимия, управляващ лек автомобил „М.”, модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ. В нейния обсег е констатирано, че подсъдимия притежава свидетелство за правоуправление, с изтекъл срок на валидност на 27.03.2012 г. и е санкциониран многократно за административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, включително с влязло в сила на 08.11.2017 г. наказателно постановление № 17-0300-000916/21.08.2017 г. на Началника на РУ М., издадено на основание чл.177 ал.1 т.2, вр. чл.150а ал.1 от ЗДвП. Субект на престъпленията по чл.343в ал.1 и 2 от НК може да е всяко наказателноотговорно лице, за което е установено, че управлява моторно превозно средство. При лимитирания в ал. 1 на разпоредбата престъпен състав, то е правоспособно, но временно лишено по административен или съдебен ред от правото да упражнява такава дейност, и неспазването на тази наложена със съответен акт на държавен орган забрана предпоставя приложението на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, а при следващо такова деяние- ангажирането на наказателна отговорност по чл.343в ал.1 от НК. Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление или в случаите на неговото отнемане по чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП, се санкционира от нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, чието текстово съдържание легитимира еднаква тежест на посочените административни нарушения, като последвалите в едногодишен срок от наказването с влязло в сила постановление подобни прояви консумират състава на чл.343в ал.2 от НК. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване. Посоченото административно нарушение е налице и в предвидените в чл.171 т.1 и т.4 от ЗДвП хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за управление на водача на моторното превозно средство - при видимо установяване, че той не отговаря на медицинските или психологическите изисквания; при управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване на обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността му; при управление на моторното превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157 ал.8 до заплащане на дължимата глоба или без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена застраховка; както и при неизпълнение на задължението си по чл.157 ал. 4 от ЗДвП. Цитираните разпоредби не предлагат обаче законодателно решение на въпроса, притежаването на свидетелство за правоуправление, с изтекъл срок на валидност, сочи ли на дерогиране на нормата на чл.150 от ЗДвП, предпоставящо последващото покриване на признаците на административно нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и престъпление по чл.343в ал.2 от НК, което следва да бъде преодоляно чрез тълкуване на действащата правна уредба, относима към правната същност и значение на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, и към характера на регулираните обществени отношения, свързани с правата на гражданите на свободно придвижване и с осъществяване работа по транспортиране на пътници или стоки, в рамките на Европейската общност и извън нея. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, СУМПС удостоверява правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Р. Б., чрез съдържащите се в него данни. Транспонирайки в националното си законодателство изискванията на Директива № 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г. и Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г./ виж § 2 от ПЗР на ЗБЛД и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП/, България като страна - членка на ЕС, ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи, от категорията на които и СУМПС, а ЗДвП изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридически лица, и на околната среда от замърсяване. По силата на установения нормативен регламент в ЗБЛД, дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ е собственост на държавата /чл.2 от ЗБЛД/ и то се предава на органа който го е издал, при изтичане на неговата валидност /чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД/. След изтичането на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен документ /§ 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД/, с произтичащите санкционни последици за неговия притежател и ползвател /чл. 81, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗБЛД/.

В кореспондираща връзка с изложеното, следва задълбочен коментар на правилата, свързани с управлението на моторните превозни средства, инкорпорирани в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в обхвата на които се включват и тези по придобиването на съответната правоспособност на лицата, очертаваща усвояването на необходим кръг от познания и постигане на нужните умения, при определени минимални стандарти за физическа и умствена годност, и запазването им във времето. Това несъмнено намира отражение при първоначалното издаване и периодичното подновяване на СУМПС, което според цитираните Директиви дава възможност за "редовен контрол ... за съответствие" с установените за постигане на визираните цели изисквания, предопределяйки изключителната правна релевантност на предвидения срок на валидност на СУМПС. Логическо следствие от предложената аргументация е заключението, че задължението за управление на моторно превозно средство със съответното свидетелство за правоуправление, е изпълнено от водача, при неговата административна валидност относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство /чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/. Инкриминираното в разглеждания казус свидетелство на подсъдимия е с изтекъл срок на валидност и не представлява изискуемият се съответен документ, удостоверяващ правоспособност, доколкото водачът не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, поради което и подсъдимият може да бъде субект на отговорност по чл.177 ал.1 т.2, вр.  с чл.150 и чл.150а от ЗДвП и по чл.343в ал.2 от НК. Налице е и престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние на физическото лице по чл.343в ал.2 от НК. На 23.03.2018 г., в с.Д., в едногодишен срок от санкционирането му с наказателно постановление № 17-0300-000916 от 21.08.2017 г. на Началника на РУ  М., влязло в сила на 08.11.2017 г., за извършено административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150а ал.1 от ЗДвП, подсъдимият управлявал лек автомобил „М.”, модел „ХХ” с номер на рамата ХХХ, със свидетелство с изтекъл срок на валидност на 27.03.2012 г. За административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за лимитирания в особената норма на чл. 343в, ал. 2 от НК престъпен състав /чл. 343г от НК/, не е предвидено наказание - лишаване на водача от право да управлява моторно превозно средство. Вложената от законодателя воля е продиктувана от обстоятелството, че санкционираните в случаите лица не притежават правоспособност, загубили са същата или не са доказали в предвидения срок годността си да упражняват транспортна дейност.

Подсъдимият при реална съвкупност е осъществил от обективна и субективна страна и престъпление по чл.345 ал.1 от НК, като на посочената дата и място е управлявал процесния лек автомобил, като си е служил с контролни знаци, а именно регистрационни табели с рег.№ ХХХ, издадени за МПС – лек автомобил „Ф.”, модел „Т.”, собственост  на С.Ц. от с.Т., като в тази насока са събраните по делото писмени доказателства и свидетелски такива в лицето на Е.Х., Експертно решение и 2 бр.Пълномощни на л.14-17, Справка от РУ гр.М. на л.19 и Справка за прекратяване на регистрация на МПС на л.29.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство по настоящето дело. Действително Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 год. на ВКС е задължително за съда и касае, че наказателно производство образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязло в сила административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ подлежи на прекратяване на основание чл.4 §1 от Протокол № 7 по реда на чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Съгласно т.1.2.2 последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателното производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията се преодолява чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл.4 §1 от Протокол № 7 във връзка с чл.24 ал.1 т.6 от НПК. По делото е приложен АУАН № 132/23.03.2018 год. въз основа на който акт не е издавано Наказателно постановление и няма пречка същият да бъде санкциониран в наказателното производство.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъпленията умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Причини за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на правовия ред.

Подсъдимият е основно образование, разведен, работещ в дърводобива и осъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства факта, че подсъдимия е осъждан 14 пъти, от които 7 пъти за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, от които 4 пъти с постановени ефективни наказания. Тези факти са показателни за това, че наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. В контекста на това следва да се има впредвид и обстоятелството, че деянието по настоящето производство е извършено след влизане в сила на три поредни присъди за същото престъпление. Само този факт и това обстоятелство е показателно за отношението на подсъдимия към установения правов ред и по въпроса, дали той и в най-малка степен е склонен да се поправи и превъзпита, с оглед осъжданията си. На следващо място, от Справката за нарушител/водач на л.24-28 се установява, че подсъдимия е наказван многократно за нарушения по чл.150 и чл.150а ал.1 от ЗДвП и че непрекъснато нарушава ЗДвП и неговия Правилник. От това се налага несъмненият извод, че подсъдимия по начало има изцяло нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение по пътищата и тяхното тотално пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подсъдимия постоянно управлява автомобил на територията  на община М., въпреки посочената невалидност на издаденото СУМПС. От гореизложеното в своята съвкупност се налага изводът, че управлявайки МПС по пътищата на страната подсъдимият е изключително рисков и опасен за останалите участници в движението. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че подсъдимия не е заплатил нито една от наложените му множество глоби за извършените административни нарушения, което също е показател за склонността му за неспазване на правовия ред. Като отегчаващо отговорността обстоятелство са и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, извън тези квалифициращи деянието по чл.343в ал.2 от НК, за които подсъдимия е бил санкциониран по административен ред. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и лошите му характеристични данни, които описват подсъдимия като лице с комбинативен характер и склонен към извършване на престъпления. Същият не се ползва с добро име сред познати и жители в гр.М. и с.Д.. От подсъдимия и неговия процесуален представител се акцентува, че същият се признава за виновен и това следва да бъде прието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдебният състав не споделя това становище, тъй като на досъдебната фаза подсъдимият не се е признал за виновен и не е съдействал за разкриване на обективната истина. На съдебното следствие подсъдимия се е признал за виновен, но това е необходимия съставен елемент, за да бъде приложен института на съкратеното съдебно следствие. На следващо място съдебния състав отчита, че подсъдимия е разведен и че няма налични недвижими имоти, както и не е извършвал сделки с такива. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и липсата на други вредни последици извън съставомерните. Макар отегчаващите обстоятелства да надвишават смекчаващите такива, съдебният състав намира, че трябва да определи наказанието при баланс между минимума и максимума на предвиденото в закона за извършените от подсъдимия две престъпления. Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.343в ал.2 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б”  от ЗИНЗС и ГЛОБА  в размер на 850 лева, платими в полза на Държавата. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б”  от ЗИНЗС.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.345 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б”  от ЗИНЗС и ГЛОБА  в размер на 750 лева, платими в полза на Държавата. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б”  от ЗИНЗС. Тук е мястото да се отбележи, че при определяне размера на кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът се съобрази с по-горе изложените мотиви, както и с обстоятелството, че подсъдимия макар и да няма недвижимо имущество има движимо такова и работи в дърводобива, като месечно получава доходи в размер но 1 000 лева. Същият е и разведен, с едно дете, за което обаче се грижи неговата майка.

Налице са множество престъпления, като по правилата на чл.23 ал.1 от НК за двете отделни престъпления на подсъдимия Г.П.Г. следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС. Тъй като са налице и наложени кумулативни наказания, които са различни по вид, то на основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към общото най-тежко наказание изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 850 /ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

Подсъдимият вече е осъждан за престъпления от общ характер на Лишаване от свобода.Видно от приложената по делото справка от Началника на Затвора гр.В. под рег.№107/16 от 02.05.2018 год. подсъдимия последно е изтърпявал в Затвора гр.В. наказание от една година и три месеца лишаване от свобода и е УПО с остатък от 6 месеца и 29 дни на 03.11.2016 год. Въпреки това, подсъдимия не се е превъзпитал и не са налице възможности за заличаване последиците на тези осъждания. Безспорно не са  налице предпоставките на чл.66 от НК, като изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде ефективно. Изолирането на подсъдимия, освен че би изиграло роля в насока да преосмисли поведението си, то на практика се явява и единствения начин да му се отнеме възможността да управлява автомобил при неправоспособност, с която си деятелност подлага на постоянен риск живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата.

С така определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК – личната и генералната превенция. Упоритостта при извършване на престъпления и лошите характеристични данни определят наказанието да се изтърпи ефективно.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.53 ал.2 б.„а” от НК в полза на Държавата 2 броя регистрационни табели с № ХХХ – предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, следва да бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В. за по-нататъшно разпореждане с тях.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия Г.П.Г. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 6 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

3

НОХД No 289/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.И.А.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 1.6.2018г.

За РП-Мездра  прокурор Е..

Обвиняемият лично и с адв. К. Т. от ВАК,  редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за прекратяване, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Г.И.А., ЕГН:**********,  роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, безработен.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Т.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

 

/По ДП № 589/2018 г. по описа на РП Мездра/

 

Днес, 25.05.2018  година в гр. Мездра, област Враца между подписаните:

 1. Е. Е. –Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и

 2. адв.  К.Т.– ВАК, защитник на обвиняемия Г.И.А., ЕГН:**********,  р. *** *** издадена на 07.10.2011 година от МВР Враца , жив. Град Роман, жил.к-с Роман, …….., със средно образование, женен, неосъждан, не работи.

 На основание чл. 381 НПК се постигна следното споразумение:

ОБВИНЯЕМИЯ Г.И.А., ЕГН **********,  р. *** *** издадена на 07.10.2011 година от МВР Враца , жив. Град Роман, жил. к-с Роман, ……. със средно образование, женен, неосъждан, не работи се признава за виновен за това, че на 04.04.2018 година около 19.40 часа в град Роман, пред блок № 7, е управлявал лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № …., собственост на ……“ АД-град София, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.53 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр.№ ARDN 0013 -престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Наказанието на обвиняемия Г.И.А., ЕГН ********** се определя при условията на  чл.55, ал. 1 т. 1  от  НК се определи наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ от датата на одобряване на настоящето споразумение.

На основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК обвиняемия Г.И.А., ЕГН ********** се лишава от правоуправление на МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 от НК се приспада времето през което обвиняемия е бил лишен от правоуправление, считано от 04.04.2018 година до датата на влизане в сила на споразумението.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага наказание глоба.

От деянието няма причинени имуществени вреди .

На   обвиняемия Г.И.А., ЕГН **********,  не се възлагат направени по делото, тъй като такива не са сторени .

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:              ЗАЩИТНИК: 

       . Е. /               /адв.К.Т./              

 

                Обвиняем:                                                                        /Г.И.А./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Е. Е.. –Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и адв.  К.Т.– ВАК, защитник на обв.  Г.И.А., ЕГН **********,***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, безработен,  за това, че обв.Г.И.А., се признава за виновен за това, че на 04.04.2018 година около 19.40 часа в град Роман, пред блок № 7, е управлявал лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ….., собственост на „………..“ АД-град София, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.53 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр.№ ARDN 0013 -престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Наказанието на обвиняемия Г.И.А., ЕГН ********** се налага при условията на  чл.55, ал. 1 т. 1  от  НК се определи наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ от датата на одобряване на настоящето споразумение.

На основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК обвиняемия Г.И.А., ЕГН ********** се лишава от правоуправление на МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 от НК се приспада времето през което обвиняемия е бил лишен от правоуправление, считано от 04.04.2018 година до датата на влизане в сила на споразумението.

 На основание чл.55 ал.3 от НК не налага наказание глоба.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 289/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з. и приключи в 09.45 часа.

В законна сила на 1.6.2018г.

4

АНД No 130/2018

КАТ

Г.Т.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 4.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Деветнадесети април   две хиляди и осемнадесета   година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова  ,

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 130 /2018 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  Г.  Т.Г. ***,  против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1955608  на ОД на МВР-Враца , с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено  административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи  административно наказателното производство.  Излагат се доводи, че при запознаване  с фактите на нарушението и изготвените снимки  свързани със заснемане на управлявано от него, е установено на снимките заснемане едновременно на два автомобила и не е  ясно отчетената превишена скорост за кой от тях се отнася.

 Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

Нарушителят, редовно призован,  явява се лично. Поддържа доводите в жалбата  и моли за отмяна на ЕФНГ.

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания от свидетели.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено  следното:

Жалбата е основателна .

ОД на МВР гр.Враца  издала на Г.Т.Г. *** електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1955608  на ОД на МВР, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено  административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв.

Нарушението било установено с мобилно автоматизирано техническо средствоTFR1-M №616, за това, че на 23.02.2018   година в 13,52 часа  на път I-1 /Е-79/ км.159.000 ,разклон за с.Моравица , при ограничение за извън населено място от 90 км /час Г.Г. управлявал л.а „Мерцедес МЛ 230“с рег.№ ВР 1717 ВК, негова  собственост , като се движил със скорост от 118 км/час , при което е  налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 28 км/час .

 Жалбоподателя не оспорва , че управлявал автомобила на посоченото време и място на издадения ЕФНГ. Възражението му е в насока обстоятелството свързано с това,  че от  приложените  снимки на полицейският радар  се установява движение в обсега на камерата  и на друг автомобил  и в този  смисъл нее  ясно за кой точно е отчетено установеното превишение на скоростта.  С оглед изясняване на тези обстоятелства, съдът приложи служебно начало  и изиска инструкция за работа  на използваната система за видеоконтрол TFR1-M . В Раздел 8 от инструкцията / л. 28 от делото/ е отразен алгоритъм на установяване на нарушението при определени хипотези на валидност на клипа при наличие на повече от едно  МПС в обсега на измерване. Там е отразено интервал на измерване   плюс – минус 0,2 секунди  на скоростта на МПС превишило зададеното ограничение , като това МПС трябва да е само в  кадър. В т.2 от  Раздел 8 е пояснено необходимост  еднозначно да се определи нарушителя , което означава  регистрираната скорост да не може да се  преизчислява на друго МПС. За да бъде избегнато това съмнение  инструкцията дава  ясно  описание на два кумулативни критерия, а именно  интервала на измерване  трябва да е  плюс-минус 0,2 секунди  от кадър до кадър   и при наличие на повече от едно МПС еднозначно да се определи най-бързо движещото се. Следвайки  описания метод  на еднозначно определяне скорост на превишение  към едно МПС , съдът  подложи на анализ  приложените на л.7 от делото 4 бр.  фотоснимки  установяващи нарушението.  На първите две от тях се забелязват два автомобила, като съпоставяйки с  четвъртия кадър визуално се установява, че жалбоподателя е  управлявал  задния автомобил  при заснемането на две МПС движещи се в една и съща  посока. Интервала на измерване на снимките с две  МПС варира от – 0,5 секунди  до 0.00 секунди,  т.е. за  първите две  снимки не е налице условието   за заснемане  и анализ в интервал на измерване  плюс-минус 0,2 секунди между всяка снимка, така, както изисква  Раздел 8 т.2-1 от Инструкцията за работа със системата за видеоконтрол. Това означава, че на първите две снимки двамата автомобила  са заснети едновременно , но липсва категоричност към кой от тях е относима  приетата превишена скорост на движение.В този аспект снимка №3 и №4 самостоятелно поставя в кадър  управлявания от  жалбоподателя автомобил „Мерцедес „ с ДК № Вр 1717 ВК,но това обстоятелство е недопустимо да се тълкува изолирано .  Тези две снимки не дават  основание  категорично  да се приеме за нарушител водача на автомобила с рег.№ Вр 1717 ВК , тъй като анализа свързан с установеното превишение  обхваща съвкупността от приложените 4 бр. снимки, като на първите  две от тях  е установен друг автомобил движещ се пред автомобила на жалбоподателя  и съществува основателно съмнение  регистрираното превишение на скоростта на движение да е относима именно към него, тъй като  не е спазен интервалния  режим на заснемане от 0,2 секунди между всяка снимка. В случая  интервала на заснемане  за  първите две снимки е 0,5 секунди , а съотношението между втората и третата снимка  е в интервал 1,3 секунди , като допълнително  следвайки хронологията към последната снимка , то интервала на заснемане  между 3 и 4 снимка  е 0,4 секунди.  При тези доводи , съдът намира, че  по категоричен начин не може да се вмени на жалбоподателя констатираното нарушение, тъй като условията за неговото установяване  по алгоритъма на  Раздел 8 от  Инструкцията   не съответства на данните  по заснемане  в приложените 4 бр. снимки  върху които  се позовава наказващия орган. Нарушението следва да е установено несъмнено и не може да почива на предположение  по арг. на чл. 303 ал.1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН прилаган субсидиарно . При изложените доводи  нарушението е  вменено при  факти събрани  в противоречие с Раздел 8 от Инструкцията, от които не може да се изведе несъмнен и категоричен извод  кое от заснетите  две    МПС се е  движело с превишена скорост в контролирания пътен участък. Това обстоятелство води до незаконосъобразност на обжалвания ЕФНГ и последваща от това отмяна .  При този изход от процеса е безпредметно обсъждането  на спора по същество относно обект,  субект, обективна и субективна страна.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНА КАТО НЕПРАВИЛЕН електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1955608  на ОД на МВР-Враца , с който  на  Г.Т.Г. ***  за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено  административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв.

Решението подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му .

 

5

АНД No 120/2018

КАТ

А.Н.М.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 5.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

                 Жалбоподателя  А.Н.М. ***  обжалвал в срок  Наказателно постановление №17-0300-001234 / 15.12.2017 г.  на Началник група ОДМВР-Враца , РУ -Мездра   , с което на основание чл. 53 ал.1 ЗАНН, чл. 185 ЗДвП и  чл. 183 ал.1 т.1 пр.1  ЗДвП  са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 /двадесет / лева за нарушение на чл.70 ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет / лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

                 В жалбата по същество не се оспорват нарушенията .Изтъкват се наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства изразени в липса на други нарушения на ЗДвП и  явна необходимост за управление на МПС в деня на проверката , поради нужда спешно жалбоподателя да транспортира  съпругата си до болнично заведение поради влошено здравословно състояние.

В хода на производството жалбоподателя,  редовно призован,  не се явява.

Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител .В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, предлага жалбата да бъде оставена без последствие и наложените наказания   бъдат  потвърдени .

Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от очевидците на нарушението, явяващи се служители на РУП-Мездра констатирали същото и посочени като такива в АУАН , което не е пречка  съгласно чл. 189 ал.3 ЗДвП.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, РС-Мездра  в този съдебен състав намира за установено следното:

Жалбата  е неоснователна.

Предмет на  обжалване  е НП №17-0300-001234/15.12.2017 г., с което са вменени  извършени  нарушения по чл. 70  ал.3 ЗдвП и чл.  100 ал.1 т.1 ЗдвП. на ЗДвП  от А.Н.М. ***, за това , че на 30.11.2017 г. около 11.00 ч. в гр. Мездра на ул. „Ал. Стамболийски“ № 70 , като водач на т.а.  „Фолксваген Поло 1,9 ТДИ“  с рег. № СВ 6752 КВ управлява автомобила без включени светлини през деня и без да носи СУМПС при извършената проверка.  Същите се установяват  като несъмнено   доказани от показанията на проверяващите служители  на РУ- Мездра И.И. и Г.Т..  Те сочат, как на мястото посочено в НП спрели за проверка в гр. Мездра приближаващ към тях автомобил, който бил  без включени задължителни светлини. Установили водача А.М. , който при проверка не представил СУМПС, тъй като не го носел.  На място свид. И. съставил АУАН за констатираните нарушения , който бил подписан от водача М. без възражения . Самия той  не отрича нарушенията , като в жалбата сочи, че управлявал автомобила , поради нужда да транспортира  болната си съпруга до   здравно заведение в града. Това обстоятелство  не влияе върху формата на вина, поради което  е правно ирелевантно.  Не се установява водача М. да е  имал други нарушения на ЗДвП, който факт сам по себе си  смекчава неговата вина . В случая обаче за нарушенията по чл. 70 ал.3 и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП законът  налага санкция във фиксиран размер съответно от 20 и от 10 лева, което означава , че дори наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства не може да влияе  при определяне размер към  по-ниско наказание , в който смисъл е  и ограничителната разпоредба на чл. 27 ал.5 ЗАНН. Ето защо НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Съдът  установява , че актосъставителя е действал в рамките на  полицейските си правомощия  и разполага с право  да съставя АУАН  по ЗДвП по силата на  приложената  заповед  № 369з 1409/19.10.17 г. и заповед № 8121з – 952/20.07.17 г. НП също е издадено от компетентен орган в лицето на н-к група РУ-Мездра по силата на т.2.9 от заповед № 8121з-952/20.07.17 година. Правната квалификация на двете нарушения съответства на текстовия диспозитив и  относимата санкционна норма.  Нарушенията са описани  коректно  и ясно, като НП съдържа всички реквизити  по чл. 57 ал.1  ЗАНН. Установява се, че в НП е посочено управление на товарен автомобил със съответен регистрационен номер, който номер съответства  по изписване в АУАН, но там е отразено, че  управлявания автомобил е лек. Тази неточност в типа  автомобил между  конкретизирания  в АУАН лек и посочения в НП като товарен не  опорочава производството, тъй като регистрационния номер и марката на автомобила съответстват  и нарушенията са относими като извършени  именно с този  така изписан  автомобил с водач жалбоподателя.

                       Мотивиран при тези доводи  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН този състав при РС-Мездра

     Р    Е   Ш     И

                      ПОТВЪРЖДАВА   като  правилно и законосъобразно Наказателно постановление №17-0300-001234 / 15.12.2017 г.  на Началник група ОДМВР-Враца , РУ -Мездра   , с което на А.Н.М. *** на основание чл. 53 ал.1 ЗАНН, чл. 185 ЗДвП и  чл. 183 ал.1 т.1 пр.1  ЗДвП  са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 /двадесет / лева за нарушение на чл.70 ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет / лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

6

АНД No 256/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.П.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 6.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия В.П.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2018 год. в с.Г.Б., община М., по ул.”Х.М.” – срещу Кметството, с посока на движение ул.”М.Т.”, е управлявал МПС - мотопед марка „Б.”, с номер на рамата ХХХ, като същия не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.),съгласно който „ на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад“, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 год. - престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА В.П.М. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 17.90 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 7-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 7.6.2018г.

Районна прокуратура гр.М. на основание чл.375 от НПК е внесла Постановление за освобождаване на В.П.М. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В., който моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78 а от НК и бъде наложено на обвиняемия наказание Глоба в минимален размер.

Обвиняемият се явява лично, като изцяло поддържа показанията си, дадени на досъдебното производство. Признава изцяло вината си и изразява критично отношение към извършеното.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Преди много години обвиняемият М. закупил мотопед „Б.“, който бил без регистрация. Същият ползвал рядко, като го управлявал по полето и земните пътища, а не по тези, отворени за обществено ползване. На 09.05.2018 год. си бил в къщи. Тъкмо обядвал и пил две ракии, когато го извикал приятел да отиде до дома му, за да му заколи две агнета. Обвиняемият седнал на мотопеда и поел към дома на приятеля си, като се движел  по ул.“Х.М.“ към Кметството в с.Г.Б. с посока на движение ул.„М.Т.“. Точно там на това място се намирали полицаите - И.И.- мл. полицейски инспектор, колежката му Я. Г.Х.- районен инспектор и Д.К.Д.и тримата служители на РУ гр.М.. Като забелязали, че водача  управлява мотопед без регистрационна табела, подали сигнал със стоп-палка образец и обвиняемият спрял. Като лице от селото М. бил познат на  свидетелите и Д.Д.. Въпреки това, полицаите се представили и поискали документите за проверка на водача. М. носел само лична карта. Представил я, заявил, че е водач на МПС, но не носи Свидетелството за управление в момента. Още докато разговаряли с него служителите на полицията усетили мирис на алкохол. Затова се обадили в дежурната част на РУ гр.М. и поискали да дойде служител на „Пътна полиция”, за да го изпробва за употреба на алкохол. Затова, че управлява  мотопед без регистрационна табела бил уведомен дежурния разследващ полицай. Той пристигнал и извършил оглед на мотопеда. Експертът направил снимки на мотопеда и в последствие е изготвен и фотоалбум. Установили, че мотопедът е с № ХХХ на рамата. При проверка от служителя на КАТ за употреба на алкохол се установило, че обвиняемия М. управлява  мотопеда с 1.00 промила алкохол в издишания въздух. За това нарушение му съставили акт по ЗДвП. При проверката по рама на  мотопеда “Б.“ било установено, че за него няма издадена регистрационна табела. На въпроса защо мотопеда не е регистриран, обвиняемият отговорил, че така е закупен без регистрационна табела преди около 45 години. Пояснил, че го ползва само по полето.

Обвиняемият М. не е спазил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за  регистрация и отчет на МПС се определя с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства.Съгласно същата Наредба изм. ДВ., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.),- чл.10 ал.7 на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад“, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.

Съгласно разпоредбата на чл.345 ал.2 от НК, управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, представлява престъпление, т.е. обвиняемият е извършил престъпление по транспорта, като на 09.05.2018 год. в с.Г.Б., община М., по ул.”Х.М.” – срещу Кметството, с посока на движение ул.”М.Т.”, е управлявал МПС - мотопед марка „Б.”, с номер на рамата ХХХ, като същия не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.),съгласно който „ на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад“, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г- престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.

Въз основа на  събраните доказателства на  обвиняемия М. е повдигнато обвинение, по което той се признава за виновен. Заявява, че съжалява за извършеното. От обективна страна престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК е осъществено от обвиняемият М., чрез действие - управление на нерегистрирано МПС.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици. 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие на л.5-8, Фотоалбум  на л.10-1/, от показанията на свидетелите И. И., Я. Х. и Д.Д., Справка от Агенция по вписванията под изх.№ 148/10.05.2018 год. на л.21-23, Удостоверение за декларирани данни на Община М. на л.25, Справка за лице от АИС „Български документи за самоличност” на л.28, Справка за нарушител/водач на л.29, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на л.32а, Характеристика на л.32, Справка за съдимост на л.31, както и от обясненията на обвиняемия, в които същият се признава за виновен и подробно разяснява при какви обстоятелства е допуснал престъплението.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемия е извършил престъпление по транспорта. На 09.05.2018 год. в с.Г.Б., община М., по ул.”Х.М.” – срещу Кметството, с посока на движение ул.”М.Т.”, е управлявал МПС - мотопед марка „Б.”, с номер на рамата ХХХ, като същия не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 ал.7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства, (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.),съгласно който „ на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад“, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 год. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2, вр.с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство обвиняемия се признава за виновен и подробно описва начина на извършване на деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.

За това престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от 500 до 1 000 лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – женен, безработен, без данни за странични доходи.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 17.90 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

7

АНД No 273/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.Т.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 6.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Х.Т.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2018 год. около 10.45 часа в с.К., община Р., по ул.“П.Л.“, кръстовище с ул.“Ч.“, е управлявал МПС - мотопед марка „Х.“, с номер на рама ХХХХХ, с работен обем и мощност 49 куб.см. - негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 7-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 7.6.2018г.

Районна прокуратура гр.М. на основание чл.375 от НПК е внесла Постановление за освобождаване на Х.Т.М. ***, от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Г.П., който моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК и бъде наложено на обвиняемия наказание Глоба в минимален размер.

Обвиняемият се явява лично, като изцяло поддържа показанията си, дадени на досъдебното производство. Признава изцяло вината си и изразява критично отношение към извършеното.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Х.М. ***. Същият не притежавал Свидетелство за управление на МПС, но въпреки това управлявал мотопеда си марка „Х.“ с номер на рамата ХХХХХ, с работен обем и мощност 49 куб.см. Мотопедът го бил закупил през есента на 2017 год. от непознато лице, но без документи и без регистрация /без номер/. М. имал проблеми с придвижването пеша, затова ползвал мотопеда си да се придвижва до магазина в селото, за да си напазарува.

На 11.05.2018 год. около 10.45 часа М. ***, като управлявал мотопеда си от ж.п.гарата по ул.“П.Л.“. Служителите на РУ гр.Р. - М.Н., С.А.и К.Т.били в този район със служебен автомобил и се движели по същата улица. Забелязали мотопеда, управляван от М. и го спрели за проверка. При извършената проверка полицаите установили самоличността на М., който им обяснил, че не притежава Свидетелство за управление на МПС, както и че мотопеда не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационен номер.

Полицаите съобщили на ОД в РУ гр.Р. за констатираното от тях престъпление, след което бил извършен оглед на мотопеда от експерт и разследващ полицай и изготвен фотоалбум. Било образувано Бързо производство, по което след извършване на необходимите ПСД било повдигнато обвинение на Х.М. и при разпита си същият признал  вината си.

Обвиняемият не е спазил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за  регистрация и отчет на МПС се определя с  Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства. Съгласно същата Наредба изм. ДВ., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.),- чл.10 ал.7 на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад“, и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. Съгласно разпоредбата на чл.345 ал.2 от НК управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, представлява престъпление. Тоест  обвиняемият е извършил престъпление по транспорта, като на 11.05.2018 год. около 10.45 часа в с.К., община Р., по ул.“П.Л.“, кръстовище с ул.“Ч.“, е управлявал МПС - мотопед марка „Х.“, с номер на рама ХХХХХ, с работен обем и мощност 49 куб.см. - негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Въз основа на  събраните доказателства на  обвиняемия е повдигнато обвинение, по което той се признава за виновен. Заявява, че  съжалява за извършеното. От обективна страна престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК е осъществено от обвиняемият, чрез действие - управление на нерегистрирано МПС. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие-/л.6-7/, АУАН бланков № 0749530/11.05.2018 год. на л.8, Справка за нарушител /водач на л.10, от показанията на свидетелите М.Н., К.И., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние -/л.18/, Характеристика-/22/,Справка за съдимост на л.21, както и от обясненията на обвиняемия, в които същият се признава за виновен и подробно разяснява при какви обстоятелства е допуснал престъплението.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемия е извършил престъпление по транспорта. на 11.05.2018 год. около 10.45 часа в с.К., община Р., по ул.“П.Л.“, кръстовище с ул.“Ч.“, е управлявал МПС - мотопед марка „Х.“, с номер на рама ХХХХХ, с работен обем и мощност 49 куб.см. - негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно по реда на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните-превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни-превозни средства. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2, вр.с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство обвиняемия се признава за виновен и подробно описва начина на извършване на деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.

За това престъплението по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от 500 до 1 000 лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан-реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Тук е мястото да се отбележи, че обвиняемият е бил осъждан по НОХД № 334/1994 год. по описа на МРС на 10 месеца Лишаване от свобода, което наказание е отложено за изтърпяване за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Последната е влязла в сила на 28.06.1995 год. По отношение на това осъждане са настъпили абсолютните реабилитационни срокове, съгласно чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК на 28.06.2003 год., т.е обвиняемия към момента на извършване на деянието  е с чисто съдебно минало. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – женен, пенсионер, без никакви данни за странични доходи и имущество.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

АНД No 194/2018

БАБХ

В.Ц.М.К.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

В.Ц.М.-***,  обжалвала наказателно постановление № 38/22.03.2018 г. на Директор ОДБХ –Враца , с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 471а ал.1  от ЗВМД е санкционирана с глоба в размер на 150.00 лева , за нарушение на чл. 137 ал.1 ЗВМД.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

В жалбата се сочи не законосъобразно  и неправилно издадено НП,  като  жалбоподателката  действително  е собственик на имота, но не го ползва, тъй като е предоставен под наем на Община гр. Мездра. В тази връзка сочи, че наемателя е следвало да приведе обекта  според необходимите изисквания на ЗВМД  с оглед използването му като приемник за безстопанствени кучета.

В съдебно заседание жалбоподателката  се представлява от адв. Л. В., която доразвива доводите в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована,  се представлява от ю.к. Ц., която  иска  потвърждение на НП като правилно и законосъобразно .

Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания  от актосъставителя и свидетелите по акта.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Представен е по делото АУАН №061413/08.03.2018 година  съставен срещу В.Ц.М. – К., за това, че на 09.02.2018 година при извършен оглед  на имот  със стопанска сграда , находяща се в поземлен имот №100013 в м. „Попенец“ –землището на с. Долна Кремена, се отглеждат около 120 броя кучета по договор за наем сключен с Община-Мездра, за общински приемник за безстопанствени кучета, без необходимия сградов фонд и липсата на заявление  за регистрация по чл. 137 ЗВД. Нарушението е  квалифицирано по чл. 137 ал.1 ЗВМД. Въз основа на съставени   АУАН било издадено обжалваното НП.

Страните не оспорват обстоятелството, че в момента на проверката на сочената дата и  място е установено  отглеждане на 120 броя кучета по договор за наем сключен  от В.Ц.М. ***. Установява се, че сочения имот  № 100013 в м. „Попенец“  в землището на с. Д. Кремена е собственост на В.Ц.М. – К.. На л. 10 и л. 11  от делото е приложен договор за наем на този недвижим имот  сключен на 02.01.2018 година, с което собственика  В.М.- К.  е предоставила  под наем имота на Община-Мездра за срок до 31.12.2018  г.. В договора  е посочен начин на трайно ползване – стопански двор. Предмет на договора е използване като общински приемник за безстопанствени кучета.В чл. 2 е посочено , че наемателя Община-Мездра поема задължение да ползва имота като общински приемник за безстопанствени кучета.  В чл.3 от договора наемателят е длъжен да оборудва имота с оглед предназначението му спазвайки съответните санитарно-хигиенни изисквания .

 Проверяващите лица установили, че имота  не притежава сградов фонд  и за него не е подадено заявление  за регистрация по чл. 137 ал.1 ЗВМД.  Тази разпоредба сочи, че такова заявление се подава от собственика или ползвателя на имота . Логичното , систематическо и граматическо тълкуване на посочените два субекта /собственик или ползвател /  сочат ясно задължение  за подаване на такова заявление  от ползвател на имота, когато е различен от собственика , както и от самия собственик ако той се явява  и ползвател. Правото на собственост включва триадата ползване , разпореждане и владение  В случая е установено от приложения договор за наем на недвижим имот от 02.01.2018 г., че В.М. – К.  е собственик на имота, но не и  негов ползвател от този момент. При тази хипотеза задължение  за  подаване заявление за регистрация на отдадения под наем поземлен имот  е за ползвателя Община-Мездра. Неизпълнение като ползвател на задължение  от него по ЗВМД  е недопустимо да се вменява на  собственика на имота , тъй като към момента на проверката той е предоставен от него под наем  на друго лице поело задължения за ползване и съответно оборудване . При тези доводи, съдът намира , че правния    санкциониран  субект на претендираното нарушение не е определен правилно, поради което  НП подлежи на отмяна , тъй като нарушението не е извършено виновно от санкционираното лице . Вината е субективно отношение на дееца към извършеното .В случая с предоставяне на обекта под наем е възникнало задължение именно наемателят  да спазва за него съответните разпоредби на  закона свързани с използването на имота за конкретна цел .

Отделно от това  описанието на нарушението , както в АУАН , така и в НП,  е неясно и непълно, което е самостоятелно основание  за отмяна на НП като    незаконосъобразно  поради нарушение на чл. 42 т.4 ЗАНН за АУАН  и  чл. 57  ал.1  т.5 ЗАНН за НП.  Посочени са  в обстоятелствената част  обстоятелства   на нарушения свързани с липса на заявление по чл. 137 ал.1 ЗВМД и отглеждане на кучета без „необходим  сградов фонд“. Така  описания диспозитив  не  конкретизира  кой е необходимия сградов фонд при такова отглеждане  и след като се претендира липса на него , то следва да се посочи  съответното правно основание изискващо  необходимия сградов фонд със съответната  разпоредба , която се претендира  за нарушена по отношение на него. Иначе казано посочена е правна квалификация на кумулативно  нарушение осъществено с две самостоятелни деяния , като за едното от тях  не е посочена санкционна разпоредба и съответно правна квалификация  под която  конкретното претендирано противоправно поведение  може да се подведе.

Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът                               

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление № 38/22.03.2018 г. на Директор ОДБХ –Враца , с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 471а ал.1  от ЗВД В.Ц.М. –К. е санкционирана с глоба в размер на 150.00 лева , за нарушение на чл. 137 ал.1 ЗВМД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението ,че решението е обявено.

 

9

АНД No 242/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.К.К.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият К.К.К., ЕГН:**********,***,  българин, български гражданин,   женен, средно образование, работи  в кариера с. Върбешница като миньор, не осъждан, за виновен в това, че на 26.04.2018 г. в с. Крапец, община Мездра по ул. „.” срещу дом №36 е управлявал МПС-мотопед марка „SACHS  с номер на рамата 531018292, без регистрационни табели, като същия не е регистриран по надлежния ред,  именно  по реда на чл.140 ЗДвП и чл. 10 от Наредба №1-45/24.03.2000 година за регистрация, отчет и  пускане  в движение  и спиране  от движение на  МПС и ремаркета теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на  пътни превозни средства  – престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

 ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият К.К.К.  от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ К.К.К. на   основание чл. 78а ал.1 НК    административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА К.К.К.  да заплати направените по делото разноски  в размер на 17.90 лева, вносими в полза на ОД МВР гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО   се обяви на обвиняемият и  подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

Мотиви от 6.7.2018г.

С постановление от 08.05.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  К.К.К.   от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК.

     Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

     Обвиняемото лице редовно призовано-явява се лично .Съжалява за извършеното ,признава вина .

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

    Бързото производство е започнато против К.К.К. ЕГН********** *** за престъпление по чл. 345 ал.2  от НК и е приключено с мнение за предаването на съд на К. по същия текст.

От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка: К.К. ***.Същият непритежавал свидетелство за управление на МПС,но въпреки това управлявал мотопед марка „SACHS“ с номер на рамата  531018292.Мотопедът го бил закупил преди около 16-17години от лице от с.Върбешница,но без документи и без регистрация.К. имал проблеми с придвижването пеша затова ползвал мотопеда да се придвижва до магазина за да си напазарува.

На 26.04.2018г.след обяд К.К. *** като управлявал мотопеда по ул.“Враца“.Служителите на РУ МВР гр.Мездра И. И. ,А. Ц. и Я. Х. били в този район със служебен автомобил и се движели по същата улица.Забелязали мотопеда управляван от К. и го спрели за проверка,чрез подаването на светлинен и звуков сигнал.При извършената проверка полицаите установили самоличността на К.,който им обяснил,че непритежава свидетелство за управление на МПС,както и че мотопеда не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационен номер.

Полицаите съобщили на ОД в РУ МВР гр.Мездра за констатираното от тях престъпление,след което  бил извършен оглед на мотопеда от експерт и разследващ полицай и изготвен фотоалбум.Било образувано бързо производство по което след извършване на необходимите ПСД било повдигнато обвинение на К.К. и при разпита си същият признал  вината си.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на МВР служителите  И. И. , А.Ц. и Я. Х. , който  установили престъплението ,   констатациите   в протокола за оглед и изготвения фото албум. Показанията на свидетелите И. , Ц. и Х.   са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна страна.Подкрепят се от протокола за оглед , изготвения фото албум  и обясненията на обвиняемия . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

 

От изложената фактическа обстановка е видно, че обв. К.К. е извършил престъпление по транспорта. На 26.04.2018год. в с.Крапец общ.Мездра по ул.“Враца“ срещу дом №36 е управлявал МПС-мотопед марка  „SACHS“ с номер на рамата  531018292,без регистрационни табели като същия не е регистриран по надлежния ред,а именно по ред на чл.140 от ЗДвП и чл.10 от Наредба №I-45/24.03.2000г.за регистрация,отчет и пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и ред за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства.Действал е виновно с форма на вина-пряк умисъл ,като е съзнавал общественоопасният характер на деянието ,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 345ал.2 вр.с ал.1 от НК,поради което бе признат за виновен по предявеното обвинение .

        За това престъпление НК предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ до една година или глоба от  500 лв. до 1000 лв.. Обвиняемият  не е осъждан. По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са лимитативно изброените задължителни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидено в чл.78а ал.1 от НК-глоба от 1000 до 5000 лв.       Размерът на наложеното наказание съдът съобрази с ниската обществена опасност на дееца ,  с   имотното състояние на обвиняемия, респ. с ниски месечни доходи- около МРЗ за страната и  липса на  имущество  . Отчете се също наличие на положителни характеристични данни , признание за вина , съдействие на разследващите и съда  , критичното отношение към извършеното и изразено съжаление .Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

      Разноски по делото в размер на 17,90   лв. за фотоалбум бяха възложени в тежест на виновното лице  ,така както изисква чл.189 ал.3 НПК .

      ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.
В законна сила на 23.6.2018г.

10

АНД No 160/2018

Други административни от наказателен характер дела

В.Г.В.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 8.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33/15.03.2018 год. на Началника на РУ гр.Р., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя В.Г.В. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

В.Г.В. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление 33/15.03.2018 год. на Началника на РУ гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.З. от ВАК. Същият взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Посочва се, че при постановяване на Наказателното постановление е нарушен материалния закон, като в тази насока се подчертава, че жалбоподателя е наказан по чл.212 от ЗОБВВПИ, където изрично е посочено, че по Т.и текст се наказват нарушения, за които не е предвидено друго наказание. В конкретния случай е предвиден специален текст за допуснатото от жалбоподателя нарушение и това е чл.189 ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ. Акцентува се, че когато има специален текст е недопустимо да се прилага общ такъв.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

 Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 21.03.2018 год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред ответника на 23.03.2018 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 33/07.03.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 07.03.2018 год. около 14.05 часа в с.Х., на ул.”Д.С.С.” № 15 , при извършена полицейска проверка е установено, че лицето носи законно притежаваната си ловна пушка марка „Т.”, модел „ХХХХ”, калибър 12х67, № 053370, без да придружена от издадено разрешение за това. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и  доказателствени средства, а именно: НП № 33/15.03.2018 год., АУАН № 33/07.03.3018 год., Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-663/11.04.2018 год., ведно с докладна записка под рег.№ 334р-2033/09.03.2018 год., Сведение от 07.03.2018 год., Констативен протокол под рег.№ 334р-2034/09.03.2018 год., писмо от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-1139/05.06.2018 год., ведно със Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение от Директора на ОД на МВР гр.Враца под рег.№ 369р-10742/31.05.2018 год. Съответно са разпитани свидетелите П.П., Т.Т. и К.Т., всички служители на РУ гр.Р., като първият от тях е актосъставител, а останалите двама са свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по делото свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така отразената в акта, респективно в НП фактическа обстановка. Свидетелите П., Т. и Т. са категорични, че на 07.03.3018 год. в 14.05 часа в с.Х., на ул. „Д.С.С.” № 15 при извършена полицейска проверка било установено, че жалбоподателя носи законно притежаваната си ловна пушка, без последната да е била придружена с издаденото разрешение за това, за което свидетеля П. съставил процесния акт. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието на акта, подписал го е без възражения, след което му е бил връчен и препис от последния. Свидетелите уточняват, че проверката е била извършена по искане за съдействие от служителите на ДГС гр.М., в лицето на А. П., К. В. и А.В.в, като същите са били засекли жалбоподателя да ловува в землището на с.Х. и са се опитали да го спрат. Жалбоподателят  е бил с ловни кучета и с джипа си, в резултат на което си е тръгнал. Служителите на ДГС гр.М. тръгнали след жалбоподателя, при което го настигнали пред неговия дом. Тъй като последните нямали право да извършват проверка на ловното му оръжие, поискали съдействие от служителите на РУ гр.Р.. В тази насока е съставеният по делото Констативен протокол от 07.03.2018 год., както и Сведението, дадено от жалбоподателя. Всички разпитани по делото свидетели са категорични, че в началото жалбоподателя е споделил, че няма ключ от дома си, затова последният бил придружен от служители на РУ гр.Р. до Санаториума, където работела съпругата на жалбоподателя и взели от последната ключ. Жалбоподателят отворил вратата на дома си и служителите на РУ гр.Р. влезли вътре. Намерили касата, където се съхранявало оръжието но в нея нямало ловна пушка. Там намерили само разрешителното му. Първоначално жалбоподателя споделил, че е хвърлил пушката в гората. След това обаче бил помолен да вдигне капака на джипа си и там била намерена пушката. На жалбоподателя били съставени 2 броя актове – един за незаконно ловуване от съответните компетентни длъжностни лица от ДГС гр.М. и съответния акт, обект на настоящето производство. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, по безспорен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателя се води на отчет и контрол като притежател на ловни оръжия. При извършената проверка от служителите на РУ гр.Р., в лицето на свидетелите Т., Т. и П. е установено, че ловното оръжие не се намира в металната каса в домът на жалбоподателя. Същото е било под предния капак в двигателното отделение, в сглобен вид, без патрони в цевите и без да е поставено в калъф. От направената справка с разрешителното е установено, че именно това е водещото се оръжие. В тази насока е и приложената по делото Докладна записка от 07.03.2018 год.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Безспорно процесния акт е съставен от оправомощено длъжностно лице, съответно НП е издадено от компетентен наказващ орган. В тази насока са приложените по делото писмени доказателства, а именно: Заповед № 8121з-595/26.05.2015 год. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение от Директора на ОД на МВР гр.Враца под рег.№ 369р-10742/31.05.2018 год. Тези изводи са обосновани от доказателствата по делото и са съответни на разпоредбата на чл.215 ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ. Актосъставителят изпълняващ длъжността полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” към РУ гр.Р. към ОД на МВР гр.Враца представлява полицейски орган на МВР и като такъв, съгласно чл.215 ал.1 от ЗОБВВПИ притежава материална компетентност да констатира административни нарушения по същия закон. С оглед принадлежността му към посочената структура на МВР е несъмнена и териториалната му компетентност да съставя акт за извършеното на територията на Община Р. нарушение. Наказващият орган е надлежно оправомощен, съгласно чл.215 ал.2 от ЗОБВВПИ от Министъра на вътрешните работи да издаде оспореното Наказателно постановление. В тази насока е по-горе посочената заповед.

По делото няма спор, че като е носел ловното си оръжие, без същото да е придружено от съответното разрешение за носене и употреба, е налице нарушение на разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ. По делото липсват, а и самият жалбоподател не сочи доказателства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от него. Съгласно нормата на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ физическите лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, могат да носят и употребяват притежаваното от тях оръжие само когато то е придружено от издаденото разрешение. От своя страна разпоредбата на чл.189 ал.1 от ЗОБВВПИ предвижда административно наказание глоба в размер на 500 лева, когато се носи притежаваното от нарушителя огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без то да е придружено от съответното разрешение. Основното възражение реално и единствено такова на процесуалния представител на жалбоподателя е за това, че жалбоподателя не е наказан по специалната разпоредба на чл.189 ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ, а е наказан по общата такава по чл.212 от ЗОБВВПИ, с което му е  наложена глоба от 500 лева. Видно от съдържанието на съставения акт и издаденото, въз основа на него НП в същите се съдържа конкретно фактическо описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, като по Т.и начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило. Действително, административнонаказващия орган не е прецизирал специфичната норма на чл.189 от ЗОБВВПИ, но посоченият пропуск не е толкова съществен, че да обоснове отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно на процесуално основание. Видно от отразеното в акта, както и от даденото впоследствие писмено обяснение, жалбоподателя не оспорва извършеното от него нарушение, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Същият е наясно с фактите по делото и не е налице неяснота, довела до ограничаване неговото право на защита. От описанието на фактите и от коректно посочената нарушена разпоредба на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ категорично и недвусмислено става ясно, че жалбоподателя е наказан затова, че носи огнестрелно оръжие, което не е придружено с издаденото за него разрешение. Административнонаказващият орган е наложил наказание Глоба в размер на 500 лева по общия текст на чл.212 от ЗОБВВПИ, а не по чл.189 ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ, който текст предвижда фиксирания размер от 500 лева. По никакъв начин на жалбоподателя не е наложено наказание, различно от посочения размер в чл.189 от ЗОБВВПИ, което не налага с допуснатия пропуск да бъде отменено атакуваното НП. По-скоро следва да се обърне внимание на административнонаказващия орган ,че за допуснати нарушения по чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ следва да бъде прилаган специалния текст на чл.189 ал.1 от ЗОБВВПИ, а не общия текст на чл.212 от същия закон. Не са налице условията за приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Предметът на административното нарушение, който представлява общоопасно средство, както и спецификата и особеният разрешителен режим на дейностите с огнестрелни оръжия, включително на носенето на огнестрелно оръжие изключват квалифицирането на деянието като маловажен случай. Нарушителят като лице, боравещо с огнестрелно оръжие следва да знае и съблюдава правилата за носене и употреба на оръжие, уредени в ЗОБВВПИ. Дейността с оръжията е с висока степен на риск за живота и здравето на лицата, а от тук са завишени и нормативните правила за упражняване на тази дейност. Съставомерното деяние не разкрива елементите на понятието „маловажност” по чл.93 т.9 от ДР на НК. Нарушението е такова на формално извършване, като липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Не на последно място следва да бъде отчетено, че се е стигнало до извършената проверка на жалбоподателя, поради факта, че същият е нарушил и други правила на Законите, във връзка с извършване на незаконен  лов.

Съдебният състав намира за основателно отново да акцентува, че нарушението е безспорно установено и жалбоподателя е носел законно притежаваната си ловна пушка ,но не е носел в себе си самото разрешение, каквото е изискването на чл.93 ал.1 от ЗОБВВПИ, т.е. оръжието следва да се носи, придружено с неговото разрешение. В случая разрешението не е носено. Тези факти са описани точно и ясно в Наказателното постановление. Описано е и мястото на установяване на нарушението, както датата и часа. Следва да се подчертае, че безспорно субектът на нарушението се бори срещу фактите, а те са точно и коректно описани и толкова, доколкото нарушената разпоредба от закона правилно е посочена не може да се приеме, че е налице нарушаване на правото му на защита, затова че същият е наказан по общия текст, а не по специалния такъв. От описанието на фактите и от коректно посочената нарушена разпоредба категорично и недвусмислено става ясно, че лицето е наказано затова, че носи огнестрелно оръжие, което не е придружено с издаденото за него разрешение. За това нарушение му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 500 лева, чиито размер е правилно определен и това, че е посочена общата разпоредба на чл.212 и не е уточнено, че това е във връзка с чл.189 ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ не е пропуск, водещ до отмяна на атакуваното НП.

Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 33/15.03.2018 год. на Началника на РУ гр.Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

11

НОХД No 301/2018

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Н.Д.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 8.6.2018г.

За РП-М. прокурор ****.

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на БП № 933/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. М., сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Т.Н.Д. - роден на *** г. в гр. М., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме предстаВ.в писмен вид. В него сме уточнили всички елементи, визирани в чл.381 ал.5 НПК. Искания за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го предста****.

АДВ. З.: Поддържам изцяло казаното от уважаемия представител на РП-М.. Моля да впишете споразумението в протокола в окончателен вид така, както сме го предста****. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за прекратяване на БП № 933/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. М.,

сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес на 01.06.2018 година в гр. М., обл. ****, се постигна настоящото споразумение между:

1. **** **** – районен прокурор при Районна прокуратура гр. М. и

2. адвокат В.З. от ВАК, редовно упълномощен, като защитник на Т.Н.Д. ***, с ЕГН **********, които се споразумяха за следното:

За това, че Т.Н.Д. на 26.05.2018 г. около 10.35 часа в гр. ****, обл. ****, по улица „Т. ****“ е управлявал МПС – мотопед „****“ с номер на рама ****, с работен обем и мощност 48,8 куб.см., негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

Наказанието на Т.Н.Д. се определя при условията на чл.54 НК – ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.

Веществени доказателства по делото няма.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

На Т.Н.Д. се възлагат направените по делото разноски в размер на 11,60 лева за фотоалбум, вносими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. ****.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                                      Защитник:            

 (**** ****)                             (адв. В.З.)

 

Обвиняем:

             (Т.Д.)

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го предста****.

АДВ. З.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го предста****.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го предста****.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между **** **** – прокурор при Районна прокуратура град М., адв. **** З. от ВрАК - защитник на Т.Н.Д. и Т.Н.Д., ЕГН  ********** – обвиняем по НОХД № 301/2018 г. по описа на РС-М., при следните условия:

Обвиняемият Т.Н.Д., ЕГН **********, ВИНОВНО на 26.05.2018 г. около 10.35 часа в гр. ****, обл. ****, по улица „Т. ****“ е управлявал МПС – мотопед „****“ с номер на рама ****, с работен обем и мощност 48,8 куб.см., негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.54 НК, на Т.Н.Д. наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.

На обвиняемия Т.Н.Д. се възлагат направените по делото разноски в размер на 11,60 лева за фотоалбум, вносими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. ****.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 301/2018 г. по описа на РС-М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 8.6.2018г.

12

АНД No 210/2018

КАТ

Б.Б.Н.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 11.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Б.Б.Н. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0950151, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 550 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалвания електронен фиш не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. Твърди се също, че на инкриминираната дата процесното МПС е било управлявано от друго лице, чиято самоличност обаче жалбоподателят не може да посочи. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.06.2015 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159.000 /разклон за село Моравица/. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 0515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 10.33 часа МПС марка „Ауди А 3“ с регистрационен номер ВН 4255 ВХ попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 171 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на лек автомобил „Ауди А 3“ с регистрационен номер ВН 4255 ВХ, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 0950151, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен Б.Б.Н. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от Б.Н., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, законодателят е предвидил за превишаване над 50 км./ч. наказание глоба в размер на 300 лева, като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.7/ е приложена снимка, снета от клип № 9831, заснет от Радар № 515 на 11.06.2015 година в 10:33:51 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил „Ауди А 3“ с регистрационен номер ВН 4255 ВХ е 171 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ жалбоподателят Н. е бил наказан за управление на МПС със скорост 166 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 0515. Жалбоподателят като собственик на МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. Несподелени от този съд са възраженията за допуснати нарушения при установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на пътен знак и оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР. Видно от писмените доказателства по делото, контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.19/2015 година, действаща към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. На следващо място, в рамките на проверката касателно законосъобразността на обжалвания фиш настоящият състав е длъжен да изследва и приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН, вкл. поради големия времеви период от установяване на нарушението до произнасянето на съда по настоящото производство. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове). Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189 ал.4-11 ЗДвП законодателят е предвидил особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189 ал.8 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно постановление 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и към настоящият момент същият не е изтекъл. За описаното във фиша нарушение на Н. е било наложено административно наказание глоба в размер на 550 лева по силата на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП /изм. ДВ бр.10/2011г./, действащ към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен. По тази причина не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Ето защо, последният следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0950151, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Б.Б.Н. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 550 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

13

НОХД No 278/2018

Документна измама

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Т.Л.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 11.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

    П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Т.Л. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 11 ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в ТП НОИ  гр.В., чрез използване на документ с невярно съдържание - Експертно решение  ТЕЛК  № ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане - 100% трудова неработоспособност, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - /неследващи се парични средства от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност - пари в размер общо на 10 023.51лв, собственост на ТП НОИ В. -  с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Т.Л. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН и в това, че при условията на продължавано престъпление  за времето от ноември 2014г. до 11.05.2018г., в гр.М. пред  ДСП гр. М., чрез използване   на документ с невярно съдържание- решение от  ТЕЛК  № ХХХХг. издадено на негово име ,  като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК, решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане-100%/ -трудова неработоспособност и чрез използване на документ с невярно съдържание- решение от  ТЕЛК   № ХХХ. издадено на името на дъщеря му-Б.Д.Т.с ЕГН: ********** ,като  невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното и състояние а именно, че е с  диагноза: умерена умствена изостаналост, глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия, лично и като законен представител на дъщеря си – Б.Т.е получил, без правно  основание чуждо движимо имущество- пари  на обща стойност-20 990.00лв., както следва:

1.за периода от 11.11.2014г. до 31.12.2017г. е получил  суми , като лице с  трайно увреждане по чл.25,26 и чл.30 от ППЗИХУ за 37месеца по 32.50лв. всеки месец-общо-1202.50лв.

2.за периода от  01.01.2018г. до  30.04.2018г. е получил за -4 месеца по 37.50лв.,всеки месец –общо 150.00лв. 

3.като законен представител на дъщеря си-Бисерка Димитрова за периода  от февруари 2015г. до 31 декември 2016г. по 32.50лв. всеки месец е получил, на основание чл.25,26,30 от ППЗИХУ –за  23 месеца- общо 747.50лв.

4.на основание чл.8д от ЗСПД  е получил от май 2015г. до месец декември 2016г.включително - 20 месеца по 240лв всеки месец- 4800лв.

5.за периода от месец 01.01.2017г. до 01.01.2018г.  е получил за  -13 месеца по 930лв. всеки месец- общо 12 090.00лв.

6. за периода от май 2015г. до  декември 2016г- е получил за  20 месеца по 100лв-общо 2000лв.

7.на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД 7. от май 2015г. до 31.12.2016г., включително за 23 месеца по 32.50лв. е получил- общо 747.50лв. , собственост на Агенция „Социално подпомагане" С.при Министерство на труда и социалната политика с намерение  да ги присвои, поради което и на основание чл.212 ал.1,вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Д.Т.Л. едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно: оригинални документи от ТП НОИ В., папка № 1,Оригинални документи от група БДС ОД МВР В.- РУ Р.,плик № 2,оригинални документи, предоставени от сектор „ Пътна полиция“ за издаване на свидетелство за управление на МПС-№3, оригинални документи от ДСП М. № 4, оригинални документи- досиета от регионална здравна инспекция- В.- № 5 да бъде върнати на съответните Директори от посочените учреждения.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.Т.Л. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 2 481.60 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ВрОС от страните – Районна прокуратура гр. М., подсъдимият Д.Л. и адв. Г.П. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 14.6.2018г.

Против подсъдимия Д.Т.Л. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.212 ал.1 от НК затова, че за времето от 11 ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в ТП НОИ  гр.В., чрез използване на документ с невярно съдържание - Експертно решение  ТЕЛК  № ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха и степен на увреждане -100% трудова неработоспособност,  е получил без правно основание чуждо движимо имущество - неследващи се  парични средства от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност – пари, в размер общо на 10  023.51 лева, собственост на ТП НОИ гр.В., с намерение да ги присвои и за извършено престъпление по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК затова, че при условията на продължавано престъпление  за времето от ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в гр.М. пред ДСП гр.М., чрез използване на документ с невярно съдържание - Решение от  ТЕЛК  № ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК-решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане -100% трудова неработоспособност и чрез използване на документ с невярно съдържание - Решение от  ТЕЛК   № 572/26.01.2015 г., издадено на името на дъщеря му Б.Д.Т.с ЕГН **********, като  невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК-решението неверни обстоятелства за здравословното й състояние, а именно, че е с диагноза: Умерена умствена изостаналост, глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия, лично и като законен представител на дъщеря си Б.Т.е получил, без правно  основание чуждо движимо имущество – пари, на обща стойност 20 990.00 лева, както следва:

1.за периода от 11.11.2014 г. до 31.12.2017 г. е получил  суми като лице с трайно увреждане по чл.25,26 и чл.30 от ППЗИХУ за 37 месеца по 32.50 лева всеки месец, общо1 202.50 лева.

2.за периода от 01.01.2018 г. до  30.04.2018 г. е получил за 4 месеца по 37.50 лева всеки месец – общо 150.00 лева. 

3.като законен представител на дъщеря си Б.Д.за периода от м.февруари 2015 г. до 31 декември 2016 г. по 32.50 лева всеки месец е получил на основание чл.25,26,30 от ППЗИХУ за 23 месеца - общо 747.50 лева.

4.на основание чл.8д от ЗСПД  е получил от май 2015 г. до месец декември 2016 г. включително - 20 месеца по 240 лева всеки месец – общо 4 800 лева.

5.за периода от месец 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г.  е получил за13 месеца по 930 лева всеки месец - общо 12 090.00 лева.

6. за периода от май 2015 г. до м.декември 2016 г. е получил за  20 месеца по 100 лева - общо 2 000 лева.

7. на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД от май 2015 г. до 31.12.2016 г., включително за 23 месеца по 32.50 лева е получил - общо 747.50 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане" гр.С.при Министерство на труда и социалната политика, с намерение  да ги присвои.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Т.Л. *** на семейни начала с А.Б.А., от която имал едно дете – Б.Д.  Т.. С Решение № 49 от 04.03.2013 г. по Гр.дело № 121/2013 г. Районен съд гр.М. постановил упражняването на родителските права над детето върху бащата.

Подсъдимият завършил средно образование и не страдал от умствена изостаналост, нямал заболяване и не е бил настаняван на стационарно лечение в психиатрично отделение. През 2014 г. решил да симулира глухонемота. Целта му била да се снабди със съответна диагноза, която да е основание за освидетелстването му от ТЕЛК, а с това да получава социални помощи и добавки, като лице с 100% инвалидност. През ноември 2014 г. подсъдимия, заедно с дъщеря си Б.Т., придружен от майка си В.К.И.посетили специалиста по уши, нос и гърло в клиника по УНГ при МБАЛ „Ц.Й.” - „И.“ гр.С.националния консултант по отоневрология и аудиология професор А.К.. Пред лекаря подсъдимия и дъщерята симулирали глухонемота. Умишлено не отговаряли на поставените въпроси, не реагирали по никакъв начин. Проявявали симулативно поведение, с което успели да заблудят лекарят за действителното си състояние. Свидетелят К. от своя страна казал на медицинската сестра да извърши отоневрологично изследване и аудиограма. Според него и двамата пациенти били с неадекватно поведение, трудно контактни „ не чували“. По анамнеза били със загуба на съзнание, нарушена координация, нарушена статокинетика.

Медицинската сестра Ц.К., която работела при професор К., направила  аудиограмата и му казала, че пациентите не отговарят точно. Докторът не могъл да определи загубата на слуха в децибели. Затова  поставил диагноза „Световъртеж от централен произход и двустранно  невросензорно намаление на слуха” и на двамата пациенти - на подсъдимия и на дъщеря му. Затова свидетелят К. препоръчал на бащата да направи консулт с невролог, а детето с детски невролог.  Такъв преглед бил направен от  Д-р П.К.- психиатър. На 11.11.2014 г. след като извършила прегледи на подсъдимия и дъщеря му Д-р К. съставила Протоколи № 160 и № 161 от същата дата. На прегледа присъствала и майката на подсъдимия, чрез която психиатъра  добивал информация за състоянието им, а именно, че подсъдимия не е контактен, че не може се  обслужва сам, че има нестабилна походка, че е с  IQ-40, което означава умерена умствена изостаналост. По същия начин се провело изследването и дъщерята на подсъдимия.

На 24.11.2014 г. подсъдимият Л. ***. В комисията участвали свидетелите: Д-р Т. С., Д-р Илиян И.- специалист вътрешни болести, Д-р П. И. С. - психиатър, Д-р М. П. И. - специалист вътрешни болести, Д-р Д.Д. Д.- ординатор- хирург, Д-р В. А. В. - пулмолог, Д-р Л. П. М. - председател на ТЕЛК, педиатъра Д-р Н.П.И.. Участниците в ТЕЛК комисията не извършили инструментални изследвания, а направили изводите си, въз основа на представените документи - Епикриза, Аудиограма от проф.К., психологичното изследване от Т. СС., Епикриза от д-р К.. На подсъдимия Д.Л. било издадено Експертно решение № 6820 от 24.11.2014 г. с диагноза:„Глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане-100% /т.р.н./ трудова неработоспособност/. На дъщеря му Б.Д.с ЕГН ********** било издадено Решение от ТЕЛК № 572/26.01.2015 г. с диагноза: „Умерена умствена изостаналост, глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия”.

На 10.12.2014 г. подсъдимият Л. *** в отдел „Социална закрила“ /ОСЗ/ с майка си В.К.. Тя  отвела сина си при свидетелката, която работела като чистачка в отдела в гр.Р.. Тя работела в тази служба от 12 години и попълвала заявленията и декларациите на лицата по тяхна молба, сверявала данните им от личните карти. Те се подписвали пред нея и след това ги пращала при социалните работници. Всички декларации и заявления на подсъдимия Д.Л. ръкописно били попълнени от свидетелката М., а той лично пред нея имитирал някакъв подпис. Тя не била упълномощена от никого да извършва тази работа, както и да сверява дали лицето полага подпис, който да е идентичен с този от личната карта, от която тя вземала данните за да попълни документите. След това подсъдимия и майка му отишли при служителката – свидетелката Х. П., която работела сама в отдела. В другия отдел „Социална закрила” работели свидетелката А. К.и свидетелката П.Д.. В зависимост от това какви помощи  иска лицето се изготвяли, ако е необходимо социални доклади. Попълнени  и входирани документите се изпращали в Д „СП“ гр.М., където Директора издавал заповед, с която на подсъдимия се изплащали съответните месечни суми, в зависимост от това какви добавки имал право да получи. Парите се превеждали по сметка на подсъдимия в „ДСК” гр.Р..

На 16.12.2014 г. подсъдимия Д.Л. *** в отдел „Социална закрила при Д „СП“ гр. М.  и след като му била попълнена Декларация рег.№ 268/16.12.2014 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция от свидетелката М., той с майка си я  предали на свидетелката Х. П. - социален работник. Въз основа на тази молба и представеното Решение от ТЕЛК, на основание чл.47 ал.7 от Закона за социална интеграция на хора с увреждания и от Правилника за прилагане на закона била издадена Заповед на 05.01.2015 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.М. К.Н.за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, считано от месец декември 2014 г. до 31.12.2019 г., в размер на общо 32.50 лева месечно, като тук се включвали и транспортни услуги. Заповедта била връчена на Д.Л. на 09.02.2015 г., като връчването удостоверил с положен подпис. По този начин всяка година подсъдимия Л. процедирал при подаване на нужните документи до социалните служби.

На 08.05.2015 г. подсъдимия отново се явил в гр.Р. в отдел „Социална закрила” при Д „СП“ гр.М.  с попълнена  декларация рег. № 278/08.05.2015 г. Същата била приета от свидетелката П.Н.- социален работник към Д „СП“ гр.М. с изнесено работно място гр.Р.. С тази декларация подсъдимия представил и Експертното решение от ТЕЛК за дъщеря си, като целял да й бъдат отпуснати  помощи по  чл.8д, ал.1 и ал.2  от Закона за семейни помощи на деца. Подсъдимият бил придружен отново от  неговата майка В.К. И.. Подписът на декларацията в този случай положил лично пред служителката Н.. След представянето на тези документи от Д.Л., Директорът на  Д „СП“ гр.М. издал Заповед на 21.05.2015 г., с която на него като законен представител на дъщеря си Б., следвало да се изплаща сумата от 240 лева всеки  месец като добавка. На 18.01.2017 г. била издадена друга Заповед от Директора на Д „СП „ гр.М., с която е прекратена тази месечна добавка на дете с увреждания, поради промяна на обстоятелствата, а именно добавката е увеличена от 240 лева на 930 лева.

На 09.06.2016 г. подсъдимия отново подал заявление – декларация, след като била  попълнена от свидетелката М.и приета от свидетелката Н. с вх. № Д-ВР М/ 714/09.06.2016 г. На основание чл.7 ал.8 от Закона за семейните помощи за деца във вр с чл.60 от Закона за Държавния бюджет на РБ за 2016 г. и чл.4 ал.1о т ППЗСПД е издадена Заповед от 16.06.2016 г. за еднократна помощ от 100 лева за дете с трайно увреждане. По искане на разследващите органи за разкриване на банкова тайна било издадено Решение от Районен съд гр.В. № 501/28.09.2017 г. по ЧНД № 993/17 г. на основание чл.62 от Закона за кредитните институции. Било установено, че горепосочените суми постъпвали по сметка ХХХХХ с титуляр Д.Л. ***. Извлечение от тази сметка е приложено към досъдебното производство от стр.489 до стр.503, т.е. всички суми, както за себе си, така и за дъщеря си получавал по банков път.

Безспорно е установено, че в гр.Р. в отдел „ОСЗ” е установена порочна практиката на лицата, които желаят отпускане на помощи да се предоставят празни бланки образци, които да попълнят, след което  социалните работници приемат и завеждат. В много малко от случаите лицата полагали подписите си пред социалните служители. Тези служители само сверявали данните от представените документи с данните попълнени в заявленията и декларациите. Не държали подписите да се полагат пред тях. Изрично  нямали указания  лицата да се подписват пред социалния работник. Използвайки това обстоятелства подсъдимия полагал /имитирал /някакъв подпис в документите, които в последствие при експертизата се установява,че не са положени от него.

Именно, поради това при назначената Почеркова експертиза е видно, че подписът в Заповед № Д-ВР М/8 278/18.01.2017 г. не е положен от подсъдимия в графа подпис.

Подписът в графа декларатор в „Молба декларация“ № Р 278/08.05.2015 г. за получаване на месечна добавка по чл.8а от Закона за семейни помощи  не е положен от Д.Л..Подписът в графа   „ Декларатор“ в графа „Декларация“ от 08.05.2015 г. също не е положен от подсъдимия.

Единствено подписът  в „Молба декларация“ № 240/24.04.2014 г. за получаване на месечни помощи за дете до навършване на средно образование е положен от Д.Л..

Подписът в „Декларацията“ от 29.02.2016г.не е положен от титуляря  Д.Л..

Подписът в „Декларацията“ от 08.05.2015г. не е положен от титуляря Д.Л..

Подписът в „Молба Декларацията“ Вх. Р 277/08.05.2015 г. за получаване на месечни добавки за дете не е положен от титуляря Д.Л.. Подписите в останалите  Заявления-Декларации от 09.06.2016 г., от 16.12.2014 г., от 10.12.2014 г. не са положени от подсъдимия.

Въз основа на подадена „Молба декларация” рег.№ 278/08.05.2015 г. и представените копия от ТЕЛК решенията, Директора на Дирекция „СП“ гр.М. издал заповед от 21.05.2015 г., с която на подсъдимия като законен представител на дъщеря си Б.Д.се изплащали следните суми както следва: месечна добавка  за отглеждане на дете с трайно увреждане в размер на 240 лева за срок от 01.05.2015 г. до 31.05.2018 г. Със Заповед №Д-ВР-М- Р 8д  от 18.01.2017 г. размера на добавката бил изменен на 930 лева, т.е. за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2016 г. месечна добавка по чл.8-д от ЗСПД като родител и законен представител на дъщеря си Б.Т.подсъдимия получил за 20 месеца – 4 800.00 лева, т.е. подсъдимия получил месечно, чрез преводи по сметка - по банков път, суми лично за себе си и като законен представител на дъщеря си Б.Д.от Д „СП“ гр.М. за периода от 14.11.2014 г. до 11.05.2018 г.  в размер на 20 990.00 лева.

Подсъдимият Д.Т. по абсолютно същия начин процедирал с документите, които представил в  ТП НОИ , за да получи лична социална пенсия. Явил се  с попълнено заявления, представил Решението от ТЕЛК № ХХХХг. издадено на негово име - с диагноза: глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане-100% и му била отпусната  лична социална пенсия на основание чл.103 от КСО от ТП на НОИ В., като за този период от 24.11.2014 г. до 11.05.2018 г. е получил сумата от 10 023.51 лева, собственост на ТП НОИ В..

За установяването на заболяванията, вписани в двете експертни решения на ТЕЛК гр.В., са изискани редица документи и са разпитани като свидетели лицата, участвали в освидетелстването на подсъдимия.

 По ДП е назначена Съдебно-медицинска експертиза с постановление от разследващия орган на 07.04.2017 г. като проф.  Д.П.- д.м.н, завеждаща катедра УНГ и доцент С.В.е следвало  да дадат заключение, дали подсъдимия страда от сочените в ТЕЛК решението заболявания, както и дали негова дъщеря също страда от сочените заболявания. В Експертизата от 01.06.2017 г. експертите приемат, че при извършените изследвания на уши, нос, гърло на Д.Л. не са забелязани никакви видими заболявания. При изследване на слуховия анализатор няма никакви заболявания, няма намаление на слуха. Експертите са категорични, че и към 2014 г. слуховата функция на подсъдимия Д.Л. е била нормална, като  сочат, че пациента не е бил изследван с  обективни методи, а само с тонална прагова аудиометрия, в която по време на изследването пред  доктори П. и Д., той отказал да участва.

Такава експертиза е извършена и по отношение на Б.Д.Т.- дъщерята на подсъдимия. Заключението на експертите е абсолютно същото, като това на баща й, че няма никакви заболявания, няма нарушения, свързани с намаляване на слуха, т.е. експертите са дали категорични заключения, че както подсъдимия, така и дъщеря му не страдат от глухонемота.

Освен сочената експертиза, за установяване истинността на заболяванията на подсъдимия и по–конкретно състоянието „глухонемота“ са разпитани няколко свидетели. Разпитаният свидетел П.Ц.- адвокат в АК гр.В. е категоричен, че бил упълномощен от подсъдимия да го представлява при сключване на споразумение със жената, с която живял  на съпружески начала по Гр.дело № 121/2013 г., с което страните се съгласили родителските права  върху детето да се предоставят на бащата. Свидетелят Ц.провел разговор с подсъдимия, който му подписал пълномощно, за да го представлява в съда. Явили се в съдебно заседание и подсъдимия устно, пред съдия П. П. потвърдил съгласието си с постигнатото споразумение. Освен това, на 07.02.2017 г. подсъдимия отново потърсил  адвокатска помощ за изготвяне на жалба за извършена му кражба. Разговарял с адв. Ц., нямал никакви здравословни проблеми. Освен този свидетел, за липсата на глухонемотата свидетелстват още лица. Свидетелят М.М.- служител в МВР, във връзка с възложената му проверка по случая с получаване на социални помощи от подсъдимия призовал същият и провел разговор. На въпроса, дали страда от някакви заболявания, той бил категоричен, че не страда, не е глухоням. Водели разговор, като подсъдимия говорел до момента, когато му представил Решението от ТЕЛК, в което било вписана глухонемота 100%. От този момент подсъдимия спрял да разговаря. Обстоятелството, че той не е  глухоням е потвърдено и от свидетелката Ц.Б.- кмет на населеното място, в което живее Д.Л.. Тя пояснява, че познава същия, както и цялото му семейство и е категорична, че не страда от тези заболявания. От КАТ „Пътна полиция“ гр.В. е изискана справка за подсъдимия, при която е установено, че същият има издадено СУМПС, което е приложено към досъдебното производство, т.е. още едно писмено доказателство за това, че Л. се явил е владеел и писмено и говоримо български език. Подсъдимият е положил успешно такъв  изпит за водач на МПС и е получил Свидетелство за управление на МПС.

Отразените  в соченото експертно решение на ТЕЛК заключения  се опровергават по несъмнен начин и категоричен начин от многобройните свидетелски показания, от които се налага изводът за симулация по време на прегледите и освидетелстването. Свидетелите са за категорични, че в рамките на продължителен период от време подсъдимия се е държал напълно адекватно, добре комуникирал, говорел по време на родителски срещи на детето си в училище, нямал никакви  проблеми. Всички тези факти са несъвместими с отразеното в посоченото експертно решение за глухонемота и състояние на умствена изостаналост.

За изясняване  истинността на вписаното в ТЕЛК решението заболяването на дъщерята – Б.Д., освен назначената експертиза са разпитани няколко лица - учители на детето. Свидетелката П.И.била класен ръководител на Бисерка от първи до четвърти клас. Тя е категорична, че то чува, говори, чете и пише и се справя много добре в училище. Баща й – подсъдимият Д.Л. също чувал добере, вземал участие в дискусии при провеждане на родителски срещи. Свидетелката Ц.А.учител в ОУ „С.С.К.М.“ в с.К.П.преподавала на  Б.Д.по български език и литература. Познава много добере детето. Потвърждава факта, че чува, говори и не страда от глухонемота. Към ДП са приложени и писмени документи - заверени ксерокопия от провеждани тестове, входни нива, представени от ОУ „ С.С.К.М.“, от които е видно, че детето няма никакви здравословни проблеми. Няма данни да е глухонямо.

За установяване дали подсъдимия може да участва в наказателното производство е назначена  психиатрична  и психологична експертиза. Заключението на вещите лица е, че е годен да участва в наказателното производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

показанията на св. П.Ст. И.-/л.183/,св.Ц. Н.А. /л.185/,св.Ц. Ив.А.-/л.187/,св. П.К.-/л.189/, св. Н. ./л.190/, св. А.К.-/л.191/-193/,св. Ц. К.-/л.194/; св.В.К.-/л.196/; св. П. Ц.-/л.206/;св. М. М.-/л.207/, св. Ц. Б.-/л.209/, св. Т. СС.-/л.210/; св.И. И.-/л.212/,св. П. С./- /л.213/; св. М. И.а-/л.214/; св. Д. Д.-/л.215/; св. В.В./л.216/; св. Л.М.-/л.217/, св. Н. И.-/л.218/; св. П. Н.-/л.219/; св. Н. Б.-/л.220/,св.Х. Й.-/л.573/, св.А. К.-/л.575/, св.Г.М.-/л.576/ социален доклад за Б.Д.-/л.174/, протокол от сз. на Районен съд-М./л.177/, решение на ТЕЛК- В.-/л.77,197на Д. Л.; Решение от Телк на Б.Д.-/л./; отноневрологично изследване-/л.78-80/; социални доклади-/л.174-176/ за Б.Д./; протокол от с.з на Р. съд-М. за предоставяне родителските права върху детето на  обвиняемия-/л.177/, съдебно медицинска експертиза-/л.231,233 на Л./; съдебно медицинска експертиза-л.239,241 на Б.Д./; съдебно психологична експертиза-/л.246-249/ на Д.Л./, съдебно-психолого-психиатрична експертиза на Б.Д.-л.254-256/, допълнителна съдебно психологична и психиатрична експертиза-/л.261-264/ на Д.Л./за годността на Д.Л. и дъщеря му, да участва в наказателното производство/;съдебно почеркова експертиза-/л.270-280/,съдебно счетоводна експертиза-/л.282-285/, копия от документи по гр. д. №121/13г./-/л.297-протокол от с.с.,/л.298-споразумение по гр. д./; справка от НОИ за изплатени суми-/300/на Д.Л., копия от декларации до ТЕЛК В.-/л.-303-305,310/, листове за освидетелстване-/306-309,311,312/ Писмо от Д „СП“ М.-/л.317/ за отпуснати помощи, копие от експертно решение за Д. Л.-/л.318/,заповед за прекратяване на месечна добавка за Б.Д.и увеличаването и на 930лв-/л.320/; заверени копия от молби декларации от Д. Л.-/л.326-329,338/; заверено копие от заповедта на Директора СП –М. за отпускане на  месечна добавка за Б.Д.-в размер на 240лв-/л.330/; молби-декларации от Д. Л.-/л.331-332/; заверено копие от  Решение на ТЕЛК за Б.Д.-/л.333/; Заповед на директора „СП“ М. от 01.02.2017г-/л.335/; заверено копие от дневника за ученичката и документи от училището:/тестове,оценки,входни нива/ за Б. Д.-/л.358-405/; писмо отговор от ДСП- М., за изплащания и правни основания за Б.Д.-/л.474/; извлечения от сметката в ДСК Р. за получени суми от обвиняемия-/л.488 до 503/; свидетелство за съдимост-/л.549/; характеристика-л.553/; декларация за семейно и имотно състояние-/л.556/; пълномощно за АСП-/л.559/; материали от допълнителна съдебно-счетоводна експертиза- /л. 578-579/; оригинални документи изпратени от ДСП- М. и НОИ и документи от КАТ Пътна полиция - В., обособени в три отделни папки.

От изложената фактическа обстановка е видно, че след като са събрани безспорни  писмени и гласни доказателства, че отразените обстоятелства в Решението от ТЕЛК са неверни, а именно,че Л. не страда от глухонемота, както и неговата дъщеря Б.Д.и че е използвал  това решение пред НОИ /ТП НОИ В./ и пред Дирекция „СП“ гр.М., за да получи без правно основание чуждо движимо имущество, на същия е повдигнато обвинение за това че е извършил две отделни престъпления, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са  в непродължителен период от време и при една и съща обстановка-  представил документи - Решения от ТЕЛК  на негово име и на дъщеря си пред Дирекция „Социално подпомагане“ гр. М., като  са осъществени посочените по-горе отделни деяния, за които е получил чуждо имущество - пари както следва:

За времето от 11 ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в ТП НОИ  гр. В., чрез използване на документ с невярно съдържание - Експертно решение  ТЕЛК  № ХХХг. издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане -100% -трудова неработоспособност,  е получил без правно основание чуждо движимо имущество - неследващи се  парични средства от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност – пари, в размер общо на 10 023.51 лева, собственост на ТП НОИ гр.В., с намерение да ги присвои - престъпление по чл.212 ал.1 от НК.

И затова, че при условията на продължавано престъпление, за времето от ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в гр.М. пред  ДСП гр. М., чрез използване на документ с невярно съдържание - Решение от  ТЕЛК  № ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха  и степен на увреждане-100%/ -трудова неработоспособност и чрез използване на документ с невярно съдържание - Решение от  ТЕЛК   № 572/26.01.2015 г., издадено на името на дъщеря му Б.Д.Т.с ЕГН **********, като  невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК-решението неверни обстоятелства за здравословното й състояние, а именно, че е с диагноза: „Умерена умствена изостаналост, глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия”, лично и като законен представител на дъщеря си – Б.Т.е получил, без правно  основание чуждо движимо имущество – пари, на обща стойност 20 990.00 лева. Размерът на получената, без правно основание сума, чрез използването на документа с невярно съдържание - двете решения на ТЕЛК е установен с изготвената Съдебно-счетоводна основна и допълнителна  експертиза.

Парите са присвоени както следва:

1. за периода от 11.11.2014 г. до 31.12.2017 г. е получил  суми, като лице с  трайно увреждане по чл.25,26 и чл.30 от ППЗИХУ за 37 месеца по 32.50 лева всеки месец – общо 1202.50 лева.

2. за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. е получил за 4 месеца по 37.50 лева всеки месец – общо 150.00 лева. 

3. като законен представител на дъщеря си Б.Д.за периода от м.февруари 2015 г. до 31 декември 2016 г. по 32.50 лева всеки месец е получил на основание чл.25,26,30 от ППЗИХУ за 23 месеца - общо 747.50 лева.

4. на основание чл.8д от ЗСПД  е получил от май 2015 г. до месец декември 2016 г.включително - 20 месеца по 240 лева всеки месец – общо 4 800 лева.

5. за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г. е получил за 13 месеца по 930 лева всеки месец - общо 12 090.00 лева.

6. за периода от май 2015 г. до декември 2016 г. е получил за 20 месеца по 100 лева - общо 2 000 лева.

7. На основание чл.7 ал.8 от ЗСПД 7 от май 2015 г. до 31.12.2016 г. включително за 23 месеца по 32.50 лева е получил - общо 747.50 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане" гр.С.при Министерство на труда и социалната политика, с намерение да ги присвои - престъпление по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. По повдигнатото обвинение  Л.  се ползва от правото си да не дава обяснения, т.е. от обективна и субективна страна е осъществил състава на две престъпление по чл.212 ал.1 от НК и по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.  Пред ТП НОИ гр.В. е използвал експертното решение на свое име веднъж, а пред Дирекция „Социално подпомагане“ гр.М. на няколко пъти, като го е представял, заедно със заявленията и декларациите за отпускане на съответните добавки и помощи по описания по-горе начин. Решението от ТЕЛК, издадено на името на дъщеря си, също е използвано на няколко пъти, за  да получи без правно основание описаните по-горе суми. Подсъдимият е бил наясно, че нито той, нито дъщеря му страдат от заболяванията, посочени в ТЕЛК решенията, т.е. знаел е, че са с невярно съдържание.

В случая е налице извършено престъпление „документна измама”. Съгл. ППВС №/-1978г.на ВС изпълнителното деяние на престъплението "документна измама" се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите служат, като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 НК е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото. От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел. Безспорно е установено, че експертното Решение, издадено на името на подсъдими е с невярно съдържание, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба на слуха и степен на увреждане 100%-трудова неработоспособност. Решението на ТЕЛК, издадено на името на дъщеря му също е с невярно съдържание, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението заболявания.

Съгласно  ППВС №3/1982г., т.6 на ВС документ с невярно съдържание е този, който е истински по своя произход, респ. издаден  е от лицето, което има право да го състави/, в конкретния случаи ТЕЛК -В. но отразените в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Предмет на лъжливото документиране могат да бъдат само удостоверителните документи, които установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития и обстоятелства, които авторът възпроизвежда  в документа. С оглед удостоверителната им функция тези документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание.  При документа с невярно съдържание е налице порок по отношение на истинността на отразената в него информация. В случая невярното съдържание на документа се изразява в това, че от отразените в него факти с правно значение са неистински, а именно,че подсъдимия и дъщеря му страдат от глухонемота.

Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимият е с основно образование, неженен, безработен и неосъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество , чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена..

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.212 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание отново от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

По правилата на чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

 За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК да бъдат върнати на съответните Директори от посочените учреждения веществените доказателства по делото, а именно: оригинални документи от ТП НОИ В., папка № 1,Оригинални документи от група БДС ОД МВР В.- РУ Р.,плик № 2,оригинални документи, предоставени от сектор „ Пътна полиция“ за издаване на свидетелство за управление на МПС-№3, оригинални документи от ДСП М. № 4, оригинални документи- досиета от регионална здравна инспекция- В.- № 5

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 2 481.60 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

14

НОХД No 226/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.П.Б.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 12.6.2018г.

Съдът докладва делото и  слага начало  на  РЗ.

За РП- Мездра прокурор Г..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. Ж. ***.

Пострадалото лице, редовно призовано не се явява.

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

АДВ. Ж.:Да се даде ход на  разпоредително заседание.

ПОДС.Б.: Да се даде ход на разпоредително заседание. Ще ползвам назначения ми служебен защитник, като съм уведомена ,че при осъдителна присъда разноските ще бъдат заплатени от мен.

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначеният защитник, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. Ж.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Б.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата  и пострадалия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати , не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10,15 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 10,30 часа.

АДВ. Ж.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

Д.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр. Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен,   начално образование, осъждан.

ПОДС. Б.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Ж.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Б.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

Споразумение

 

за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 384, вр.  чл.381 и сл. НПК

Днес 12.06.2018 г. по предложение на  Н. Г., прокурор при Районна прокуратура-  Мездра се сключи настоящето споразумение за решаване на  НОХД № 226/2018  г.   по описа на Районен съд гр. Мездра, образувано по досъдебно производство № 352/2018  г. на Районна прокуратура  Мездра, на основание  чл. 384 вр. чл.381 от НПК.

 

1.Страни                         

             Споразумението се сключи между:

1.1.          Прокурор Н. Г.

Прокурор при Районна Прокуратура Мездра

1.2.          Д.П.Б. 

             Подсъдим по НОХД № 226/2018 г. по описа на Районен съд Мездра,    роден на *** г. в гр. Мездра, живущ ***,  българин , български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН: **********

Адвокат  И.К.Ж. ***, № 19, телефон…………, служебен защитник на Д.П.Б..

2. Предварителни условия

2.1.       Срещу подсъдимия Д.П.Б. *** е повдигнато обвинение  за  престъпление по чл. 195, ал. 1,  т. 3 и  т. 7 , вр.  с чл.194, ал.1  от НК .

2.2.       На страните са известни и са съгласни с правните последици на споразумението, а именно, че след одобрението му от страна на първоинстанционния съд, определението на същия, по чл.382 от НПК е окончателно, има последиците на влязла в сила осъдителна присъда за подсъдимия Б. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

 2.3. Настъпилите от престъплението  имуществени вреди са възстановени.

3. Предмет на споразумението

3.1   С настоящето споразумение страните се съгласяват НОХД№ 226 /2018 г. по описа на Районен съд Мездра да бъде решено със споразумение и да не се провежда съдебно разглеждане на делото по общия ред.

3.2. Със споразумението страните постигат съгласие за това, че подсъдимият Д.П.Б.  е виновен в това, че  на 16/17.02.2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, от  магазин  за дрехи на  ЕТ“Г.-Г.М.“  е отнел владението на  Г.И.М. от с.с.,   движими вещи – дрехи, на обща стойност   от 70,00 лв., собственост на М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като  извършване на  кражбата е разрушил прегради здраво направени  за защита на имот и деянието е   извършил  при условията на повторност , като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1,  т. 3 и  т. 7 , вр.  с чл.194, ал.1  от НК.

4. Вид и размер на наказанието

       Страните се споразумяват  и на основание чл. чл. 195, ал. 1,  т. 3 и  т. 7 , вр.  с чл.194, ал.1  от НК, вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на подсъдимия Д.П.Б. се определя следното наказание:

4.1. „Лишаване от свобода“ за срок от  СЕДЕМ  МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основани е чл.57,ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС

4.3. Други наказания,  в текста не са предвидени.           

5.    Щети 

Щетите в размер на 70,00 лв. са възстановени.  

6. Разноски

Направените по делото разноски, в размер на 46,92 лв.  да бъдат възложени на подсъдимия Б..

7. Веществени доказателства

Веществени доказателства по делото не са иззети.

8. Заключение

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето  споразумение се състави в три еднообразни екземпляра – по един за страните и за съда, които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ  СЕ:

 

1……………………………………

 .  Г….-Прокурор при РП-Мездра/

 

2……………………………………

   /адв. И.Ж., като  служебен защитник на подсъдимият/

 

3..................................................

   / Д.П.Б. - подсъдим/

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между    Н. Г. – прокурор при РП- Мездра и адв. И.Ж. от ВрАК, като служебен защитник на Д.П.Б., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр. Мездра,  живущ ***, българин, български гражданин, неженен,   начално образование, осъждан, за  това, че подс. Д.П.Б., се признава за виновен, за това, че   на 16/17.02.2018 г. в с. Камено поле, общ. Роман, от  магазин  за дрехи на  ЕТ“Г.-Г.М.“  е отнел владението на  Г.И.М. от с.с.,   движими вещи – дрехи, на обща стойност   от 70,00 лв., собственост на М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като  извършване на  кражбата е разрушил прегради здраво направени  за защита на имот и деянието е   извършил  при условията на повторност , като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1,  т. 3 и  т. 7 , вр.  с чл.194, ал.1  от НК.

 На основание чл.55 ал.1 т.1 НК на подсъдимия Д.П.Б.   се  налага   наказание        „ Лишаване от свобода“  за срок от  СЕДЕМ  МЕСЕЦА, при   първоначален „СТРОГ”  режим  на изтърпяване на основание чл.57,ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС

 ОСЪЖДА Д.П.Б.   да заплати  направените по делото разноски  в размер на 46.92 лева, платими в полза на ОД МВР гр. Враца. 

ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 226/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с. з.

 Протокола приключи в 10,40 часа.

В законна сила на 12.6.2018г.

15

НОХД No 315/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Н.А.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 12.6.2018г.

За РП-***** прокурор *****.

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните предложение за споразумение за решаване на БП № 986/18 г. по описа на РП ***** със споразумение, сключено на основание чл.357 ал.1 т.4 вр. чл.381 ал.1 НПК и декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

В.Н.А. - роден на *** г. в гр. *****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, берач във ферма за ягоди в *****, *****, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали предложение за споразумение, в което сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. З.: Поддържам казаното от уважаемия колега. Не желаем изменения и промени.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ НА БП № 986/2018 г. ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ***** СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.357 АЛ.1 Т.4 ВР. ЧЛ.381 АЛ.1 НПК

 

Днес на 07.06.2018 година в гр. *****, обл. Враца се постигна настоящото споразумение между:

1.**** ***** – зам. районен прокурор при Районна прокуратура ***** и

2.Адвокат В.З. ***, редовно упълномощен като защитник на В.Н.А. ***, ЕГН **********, които се споразумяха за следното:

За това, че В.Н.А. на 04.06.2018 г. около 02.20 часа в с. *****, общ. ***** по ул. „*****“ при ж.п. гара *****, в посока към гр. *****, е управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на *****от гр. *****, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, а именно: „Метамфетамин“, установен с Тестова система Дрегер „Дръг Чек 3000“ с № ARKM 0261 – престъпление по чл.343б ал.3 НК.

Наказанието се определя  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г НК на В.Н.А. му се налага наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което В.Н.А. е бил лишен по административен ред от възможността за упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 05.06.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-*****.

Веществените доказателства по делото – 2 броя проби от Дрегер „Дръг Чек 3000“ с № ARKM 0261, с надпис на едната опаковка „невалидна“, на другата „MET“, да останат приложени към делото.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

По делото няма направени разноски.

 

                СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                     Защитник:

                               /**** *****/             /адв. В.З./

 

Обвиняем:

/В.А./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. З.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между **** ***** - прокурор при Районна прокуратура – *****, адв. В.З. от ВрАК – защитник на В.Н.А. и В.Н.А. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 315/2018 г. по описа на РС-*****, при следните условия:

Обвиняемият В.Н.А. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 04.06.2018 г. около 02.20 часа в с. *****, общ. ***** по ул. „*****“ при ж.п. гара *****, в посока към гр. *****, е управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на *****от гр. *****, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, а именно: „Метамфетамин“, установен с Тестова система Дрегер „Дръг Чек 3000“ с № ARKM 0261 – престъпление по чл.343б ал.3 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия В.Н.А. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия В.Н.А. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

НАЛАГА, на основание чл.343г НК, на В.Н.А. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което В.Н.А. е бил лишен по административен ред от възможността за упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 05.06.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-*****.

Веществените доказателства по делото – 2 броя проби от Дрегер „Дръг Чек 3000“ с № ARKM 0261, с надпис на едната опаковка „невалидна“, на другата „MET“, ДА ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ към делото.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 315/2018 г. по описа на РС-*****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.15 часа.

В законна сила на 12.6.2018г.

16

АНД No 109/2018

КАТ

А.Т.И.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Десети май    две хиляди и осемнадесета   година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова  

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 109/ 2018 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е в срок жалба от  А.Т.И. ***   , против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1624398 на  ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 600.00  / шестстотин / лв.

В жалбата се сочи нарушена процедура при издаване на ЕФНГ поради изискване нарушението да е установено при отсъствие на контролни органи , като такива са се намирали на мястото за контрол , като е използвана мобилна камера, а не стационарна  .В този смисъл се позовава на ТР №  1 / 2014 г. на ВАС. Твърди се , че при такава хипотеза следва да  се състави на място АУАН  , без да се  издава ЕФНГ. В този смисъл пледира за нарушено право на защита . 

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

 Нарушителят, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата .Доразвива доводите в същата с твърдения и за други процесуални нарушения свързани с прилагането на действащата към момента на нарушението /09.06.2017 г /  разпоредба на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП /отм.ДВ бр. 54 /05.07.2017 г. /  задължаваща службите на МВР да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя на който се осъществява контрол по спазване правилата на движение чрез АТСС .Заявява липса на такова оповестяване ,без да прилага доказателства в подкрепа на твърдението си  . Представя съдебна практика и извадки от нормативни актове. 

 Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели.

 Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено  следното от фактическа страна :

ОД на МВР гр.Враца  издала на А.Т.И. ***  на  основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП Електронен фиш Серия К № 1624398   за налагане на глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-М-515, за това, че на 09.06.2017 г.  в 15,39 на път в с.Люти дол ,общ.Мездра , по ул. „Иван Й.“ до дом №44 с посока на движение към гр.Ботевград , при ограничение от 50 км/час в населено място   управлявала собственият  лек автомобил „ Мерцедес С320 ЦДИ „  с рег.№ВР5665ВК  ,като се движила  със скорост от 95  км/час ,при превишена стойност на скоростта от 45 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила,  протокол за използваното техническо средство , снимка на поставен мобилен знак за видеоконтрол на мястото на нарушението , показанията на служителите на МВР  Т.Т. и Я.Й.   поставили  техническото средство с което нарушението било установено  .

От правна страна съдът установява :

 ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Към момента на нарушението е действала редакцията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата съобразно ДВ бр.36 /19.05.2015 г. поставяща  определени условия и задължения на контролни органи по обозначение мястото на контрол, поради което ограничителният и императивен характер към органите на МВР в тази насока следва да се прилага в полза на нарушителя като по-благоприятни за него по силата на чл.3 ал.2 ЗАНН  

Предмет на обжалване е ЕФНГ № 1624398 , издаден на основание чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП . Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран размер според съответното нарушение.     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от съответните ОД МВР  въз основа на показанията на одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се съдържат в атакуваният ЕФНГ,  поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения  свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на движение на автомобила  и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със стационарно техническо средство  вкл. и относно лицето което  е позиционирало съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата и място  на  съставяне , респ. издаване  .

        С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е вече регламентиран ,поради което  ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението,което води до възможности за манипулация  .  Налице е легална дефиниция на „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП –уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са  прикрепени към земята и се обслужват  периодично от контролен орган, както и   „мобилни“  когато са  прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M с индивидуален номер № 515   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  тълкуването на жалбоподателя , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението.  То се установява чрез използвани АТСС ,като снимките и видеозаписите от тях са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес-арг. от чл.189 ал.4 и ал.15 ЗДвП и чл. 165  ал.2 т.6 ЗДвП . В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..

       При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН, т.е не е налице твърдяното в жалбата процесуално нарушение при издаване на ЕФНГ вместо АУАН за установено нарушение в присъствие на контролен орган и нарушител .

         На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на мобилен пътен знак Е 24  ,който е заснет съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /. Това се установява от приложената снимка /л.8/ изготвена към клип № 11842  на установените нарушения за периода от 14,39 часа до 16,23 часа с последен видео клип № 11853  на това място , което кореспондира с данните в приложеният на л.19 протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, като в случая нарушението е установено в рамките на посоченият период в този часови пояс  , като ясно от фотоснимката на автомобила с който е извършено нарушението се установява за него заснет видеоклип под №  11842 /л.8 / в 15,39 часа на 09.06.2017 г.  съответстващ в хронологията на общо заснетите  33 бр.видеоклипа   , също отразено в протокола за използване на Автоматизираното техническо средство ,респ. спазено е и  изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.. В тази насока са и показанията на свидетелите  Т. и Й.  , както и данните в т.5 от  писмо № 967000-3014/  26.02.2018 г. на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД-МВР-Враца /л.2/  за  поставен знак Е 24 за контрол на мястото на нарушението с автоматизирани технически средства или системи  . 

     Несъстоятелно е възражението , че мястото за контрол не е оповестено в средства за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР . Действително такова задължение към момента на деянието е било налице съгласно чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП . Жалбоподателката не представя доказателства за твърденията си, а се позовава на съдебна практика , която не е задължителна за съда   .Съдебният състав посочва  официален документ- т.5 от писмо № 96700-3014/26.02.2018 г. на сектор ПП-ОДМВР-Враца /л.2 /  , където е отразено ,че „..всички участъци от пътя на който се извършва видеоконтрол с АТСС са публикувани на интернет страницата на МВР…“ ,поради което намира твърденията за обратното като защитна позиция. Абсурдността на тази разпоредба и на сходната по чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата са довели последователно до тяхната отмяна с ДВ 54 /05.07.2017 г. и ДВ бр.6 / 16.01.2018 г. с общодостъпни мотиви на законодателя , който не са предмет на настоящето дело . Всеки водач на МПС е длъжен да спазва ЗДвП независимо от провежданите контролни дейности, а още по малко чрез публично оповестяване за това .  Ето защо хипотетично дори да е нарушена отменената разпоредбата на чл.165 ал.2 т.8 ЗДвП , то това не влияе върху законосъобразността на ЕФНГ до степен на отмяна , тъй като в случая несъмнено мястото за контрол е било обозначено с пътен знак и жалбоподателката е разполагала с възможността да приведе скоростта на управляваният от нея автомобил съобразно законоустановената , още повече , че нарушението е било извършено в населено място и максимално допустимата скорост не е изрично въведена с ограничителен визуализиран знак, който би могъл по различни причини да не се възприеме от водача /което не го оправдава /  , а ограничението е по силата на чл.21 ал.1 ЗДвП .    

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 515 било одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен вид техническо средство с TFR М № 515 , което съобразно данните в протокола за одобрен тип / л.9 /  и последващата метрологична проверка /л.10 /  съответства на типът одобрено  средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 07.02.2017 г. , се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Мездра –Ботевград   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 515 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила е била 98  км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост със стойност 95  км/час в резултат на  законосъобразно  приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. е в границите на 3км/ч. , което се установява  от  отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №515 към използваната система TFR1 М /л.12 /  .

Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил с който е извършено нарушението е  собственост на  жалбоподателката  , което се установява и от справка за собственост на автомобила / л.17 /. От нея става ясно ,  че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б4а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателката да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.

Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за това нарушение на жалбоподателката   . Правилно е определен и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма на чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП –глоба в размер на 600 лв  , тъй като жалбоподателката на посоченото в ЕФНГ време управлявала МПС категория „В“ в населено място със скорост от 95 км/час при ограничение от 50 км/час съобразно чл. 21 ал.1 ЗДвП, т.е превишила е почти двойно максимално разрешената скорост  . Санкцията е във фиксиран размер и съдът не разполага с възможност за намаляване при императивната  забрана  по чл.27 ал.5 ЗАНН, поради което е безпредметно и обсъждане на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства като фактори влияещи върху размер на наказание съобразно конкретна санкционна рамка ..  

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната и субективна страна от жалбоподателката като водач на управлявано от нея МПС  .

    Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото , като това следва  от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на по 10 лв. , присъдени на свидетелите Т. и Й.   и изплатени им  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателката ,която следва да ги заплати в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен    електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1624398 на  ОД на МВР-Враца, с който А.Т.И. *** за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е санкционирана с административно наказание  "Глоба" в размер на 600.00  / шестстотин / лв.

ОСЪЖДА  А.Т.И. ***   да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 20 лв. разноски .

Решението подлежи на обжалване от страните  в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд  гр. Враца .

 

17

АНД No 255/2018

КАТ

Г.П.Г.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Определение от 14.6.2018г.

Жалбоподателят лично.

Ответна страна,  редовно  призована  представител не изпраща.

Свидетелите  налице.

Съдът докладва делото.

След служебно искане е постъпило писмо №300000-2382/05.06.2018 година, от което се установява, че жалбата  на санкционираното лице Г.П.Г. срещу атакуваното НП е подадена на ръка на 11.05.2018 година. Приложена е и самата жалба под №300000-1993/11.05.2018 година, както и обжалваното НП, което е получено на 03.05.2018 година.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ : Ход на делото. Жалбата  срещу НП съм подал  на ръка в деловодството на полицията в гр. Мездра. Да се приемат писмените доказателства.

Съдът намира, че са налице условията на закона за даване ход на делото. Следва да бъдат приети посочени  по- горе писмени доказателства.

Мотивиран от горното съдът

 

                                                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

 ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА  описаните по- горе писмени доказателства.

След запознаване с приетите писмени доказателства, съдът намира , че са налице  условия за прекратяване на  наказателното производство, поради което освобождава от  залата свидетелите без да им снема самоличност. Установено е  от писмо № 300000-2382/05.06.2018 г., че жалбата срещу НП  е подадена на ръка в деловодството на РУ-Мездра лично от жалбоподателя  на 11.05.2018 година. Видно от същата  е входирана с № 300000-1993/11.05.2018 година. Самото  НП  е получено на 03.05.2018 г. Срокът за обжалване на НП е 7 дни, като започва да тече на 04.05.2018 година и изтича   на 10.05.2018 година, който е  присъствен ден - арг. от чл. 183 ал.2 и ал.4 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Жалбата  е подадена един ден след като е изтекъл срокът на обжалване , поради което НП  е влязло в сила преди нейното постъпване и подлежи на изпълнение.

При това положение производството следва да се прекрати, поради което  и на основание чл. 341  ал.1 вр. чл. 84 ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА   производство по АНХД №255/2018 година по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  се обяви на жалбоподателя   и подлежи на жалба и протест  от него в 15-дневен срок пред ОС-Враца чрез РС- Мездра.

Копие от определението да се изпрати на РУ-Мездра за сведение.

               Протокола  написан в с.з.

Протокола приключи в 10.10 часа.

 

18

НОХД No 116/2018

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.И.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 15.6.2018г.

ВЪЗ  ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

П  Р  И  С  Ъ   Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.И.В., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр. Белоградчик, обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, живущ ***, средно образование,  неосъждан, за НЕВИНЕН в това, че  за времето от 23.08.2017 година до 13.09.2017 година  в местността „Черешата” , землището на с. Горна Кремена , общ. Мездра, в отдел  № 395, подотдел „О”, имот  № 074011, представляващ горски фонд, с редовно писмено позволително за сеч № 382061/20.08.2017 година  на РДГ-Берковица, но извън указаните в него дървета  е отсякъл  5 броя дървета  от вида „цер”,  с обем 3 пл.  куб. м.,  2  броя дървета от  вида „ясен” с обем  2 пл. куб.м. и 4 броя  дървета  от вида „липа” с обем от 2 пл. куб.м.  или общо 11 броя дървета , немаркирани  с контролна горска марка, равняващи се  общо на 7 пл. куб.м. дърва за огрев, на стойност 368.00 лева, поради което го  ОПРАВДАВА   по обвинението  за извършено престъпление  по чл. 235  ал.1 НК.

  Присъдата  се обяви на страните  и същата  може да се  обжалва и протестира  от тях в 15-дневен срок от днес пред ВрОС чрез РС-Мездра.

 

Мотиви от 10.8.2018г.

РП-Мездра е внесла обвинителен акт срещу Н.И.В., ЕГН:**********, роден  на *** година в гр. Белоградчик, обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, живущ ***, средно образование,

 За това , че  за времето от 23.08.2017 година до 13.09.2017 година  в местността „Черешата” , землището на с. Горна Кремена , общ. Мездра, в отдел  № 395, подотдел „О”, имот  № 074011, представляващ горски фонд, с редовно писмено позволително за сеч № 382061/20.08.2017 година  на РДГ-Берковица, но извън указаните в него дървета  е отсякъл  5 броя дървета  от вида „цер”,  с обем 3 пл.  куб. м.,  2  броя дървета от  вида „ясен” с обем  2 пл. куб.м. и 4 броя  дървета  от вида „липа” с обем от 2 пл. куб.м.  или общо 11 броя дървета , немаркирани  с контролна горска марка, равняващи се  общо на 7 пл. куб.м. дърва за огрев, на стойност 368.00 лева-престъпление по чл.235 ал.1 НК .

  В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е отразено  в обвинителния акт. Намира същото за доказано  както от обективна, така и от субективна страна. Иска от съда подсъдимия да  бъде признат за виновен като му се наложи предвиденото в закона наказание .

Защитникът адв. Г.П. намира, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, а се основава единствено на направено самопризнание при съставяне на АУАН от горските служители .В този смисъл пледира за оправдателна присъда

 Подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа заявеното от защитника .

 Събрани са писмени доказателства. Снети са показания от свидетели.

 При анализ на доказателствената съвкупност, съдът установява фактическа обстановка, различна от отразената в обвинителния акт.

Свидетел Б.Г. *** е наследник на имот с кадастрален номер 074011, намиращ се в землището на с.Горна Кремена, община Мездра, в местност „Черешата“. Г. имал нужда от дърва за огрев, поради което се снабдил с Разрешително за сеч, което било издадено от лесовъд Ф.Н., след което Г. се срещнал с подсъдимия Н.И.В. и му предал документите, с цел извършване на сечта. Подсъдимият с тях посетил частния лесовъд Ф.Н. в края на м.август 2017 г., с цел изготвяне на програма. С лесовъда посетили имота, като на място Н. маркирал необходимите за отрязване дърва. Подсъдимият В., в качеството му на посредник между собственика на имота Г. и лицата, които следвало да извършват сечта не посещавал имота, където тя се осъществявала съобразно Позволителното за сеч № 3821061 от 20.08.2017 г. Срокът за провеждане на сечта  бил в периода от 23.08.2017 г. до 31.12.2017 г. Подсъдимият наел за извършване на сечта свидетелят Г. К. и  още две лица съответно като секач като товарач и шофьор . К. започнал добива на дървесина от имота , който не бил ограден и имал свободен достъп до трети лица.

На 20.09.2017 г. при проверка в имота  горски инспектор И.И.  установил отрязани общо 11 бр.дървета от който 5 бр. от вида „цер“ , 2 бр от вида „ясен“ и 4 бр. от вид „липа“ ,немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ , равняващи се общо на 7 плътни кубически метра дърва за огрев , на стойност 368 лв . Установявайки незаконната сеч И. се обадил на частния лесовъд Ф.Н. и съобщил констатациите. Тъй като Н. във връзка със сечта в имота имал контакт с подсъдимия В. по повод снабдяването с документи, то той се свързал с него и  на 21.07.2017 г. бил съставен в негово присъствие  АУАН № 909 за констатирано нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ. При съставяне на акта подсъдимия заявил пред актосъставителя И.И. и свидетеля Ф.Н., че отрязал посочената дървесина по невнимание. На 27.10.2017 г. Районна прокуратура гр.Мездра образувала срещу В. ДП № 2232/2017 г. за престъпление по чл.235 ал.6, вр. с ал.1 от НК.

Фактическата обстановка съдът установява от обясненията на подсъдимия / л.34 и л.35 / показанията на свидетелите Б.Г. /л.23 / , И.И./л.23 и л.24 / , Ф.Н./л.24 и л.25 / , Г. К. /л.33 и л.34 /  и допълнителните показания на свидетел И./л.42 и л.42 /  . Показанията на Г. от ДП също са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради противоречия в тях между заявеното в съдебна и досъдебна фаза. В подкрепа на изложената фактическа обстановка е и  АУАН № 909/21.09.2017 г.,/л.13 от ДП / , Позволително за сеч № 382061 от 20.08.2017 г. издадено от частен лесовъд Ф.Н. /л.34 от ДП /  и приложената в съдебна фаза детайлна разпечатка от издаденото позволително за сеч с посочване на лицата, които следва да извършват дейността по сечта /л.28 до л.30 от делото / , както и протокол за освидетелстване на сечището № 0354139 /01.10.2017 г. /л.40 /  .

Прокурорът сочи в обвинителния акт, че сечта в имота била извършена от подсъдимия Н.В., като се позовава на направено от него извънпроцесуално признание по време на съставяне на АУАН на 21.09.2017 г., заявено пред актосъставителя –горски инспектор И.И. и частния лесовъд Ф.Н. като свидетел при съставяне на АУАН . От показанията на свидетелите И.И. и Ф.Н. действително се установява извършване на сеч в имота на Г. на 11 броя дървета, немаркирани с КГМ. И. и Н. посочват, че не са очевидци на извършването на сечта и не са възприели лично лицето, което е отрязало тези дървета. Свидетел И. сочи, че установил това обстоятелство при проверка на 20.09.2017 г. при обход, след което се свързал с частен лесовъд Ф.Н., който съобщил на И., че добива на дървесина в имота се извършва от посетилият го преди това подсъдим Н.В.. Свидетел И., чрез свидетел Н. се срещнал на 21.09.2017 г. с подсъдимия и съставил АУАН № 909 от същата дата за нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ. И. посочва, че не е възприел лицето, което е отрязало немаркираните дървета, а изцяло е действал по информацията на лесовъда Ф.Н.. Също така И. отбелязва, че при акта подсъдимия не отрекъл извършването на сечта, което обстоятелство е отразено и в самия АУАН.

Свидетел Ф.Н. в качеството на частен лесовъд сочи, че няколко месеца преди съставянето на АУАН бил посетен от подсъдимия В., който донесъл документи на името на Б.Г., с цел издаване на Разрешително за сеч. Н. посетил имота, отразен в Позволителното за сеч под № 0382061 от 20.08.2017 г. в отдел 395 в землището на с.Горна Кремена. Маркирал дървесината, но не е присъствал при нейния добив. Съобщава, че научил за незаконната сеч от горски инспектор И.И.. Н. присъствал при съставянето на АУАН на 21.09.2017 г. и сочи, че подсъдимия подписал акта без възражения.

 Собственикът на имота Г. също не дава конкретика в показания, относно лицата, извършили сеч в неговия имот. Г. пояснява, че поради лошо здравословно състояние не е имал възможност да извърши сеч в имота, за което се свързал с подсъдимия Н.В. и му предал Позволителното за сеч. Г. също пояснява, че не е ходил на имота при извършване на сечта, а разбрал за отсечени немаркирани дървета в по-късен момент, когато го потърсили от органите на полицията. В тази връзка не е провеждал последващи разговори с подсъдимия. Г.  твърди, че единствено като посредник за сечта е ползвал Н.В. и не е посещавал частния лесовъд Ф.Н.. Във фаза на ДП Г. твърди, че посетил свид.Ф.Н. и не познава подсъдимия. Показанията от ДП са приобщени по реда на чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 и т.2 НПК, но съдът не ги кредитира, тъй като заявеното от Г. в съдебна фаза се потвърждава от показанията на лесовъда Ф.Н.. От друга страна подсъдимия в обясненията си сочи, че не познава свидетел Н. и не се е срещал с него. В тази насока се констатират противоречия, относно обстоятелството преди сечта подсъдимият да се е срещал с лесовъд Н., но това противоречие не е относимо за  релевантни факти, свързани със самото деяние, а касае твърдения за събития преди него . Предмет на доказване е инкриминирания момент, относно авторството на деянието, извършено от конкретно лице. В случая нито свидетел Г., нито свидетел И., а също и свидетел Н. не са очевидци на деянието. И тримата сочат в показанията си, че след издаденото Разрешително за сеч не са посещавали имота и не знаят кои лица са участвали в сечта. Обвинението се позовава единствено на направеното самопризнание на подсъдимия при съставянето на акта в присъствието на актосъставителя И. и свидетеля Н..Именно последният твърди за предварителна среща преди започване на сечта между него и подсъдимия, който му представил оригинални документи на името на собственика на имота Б.Г., с необходимост да се издаде разрешително за сеч след оглед на място и  изготвена програма. Именно това обстоятелство мотивирало свидетел Н. да посочи пред установилият незаконната сеч горски инспектор И.И. подсъдимият Н.В. като лице, извършило сечта. Позоваването на направеното самопризнание, поставено в основа на обвинението индикира изолираност на самопризнанието , тъй като не е подкрепено с никакви други доказателства. Липсват очевидци, посочващи подсъдимия като лице, отрязало инкриминираната немаркирана дървесина в имота на Г.. Не са налице каквито и да са други писмени , гласни или веществени доказателства и доказателствени средства  в тази насока.

Подсъдимия  В. отрича съпричастност на деянието, както сочи в обясненията си единствено познанство с лицето Г. К., на който предал позволителното за сеч, с оглед извършване на необходимата дейност. Не отрича, че при съставянето на АУАН споделил, че той е извършил сечта, с оглед поемане на вина, без да пояснява мотивите за това. С оглед установеното изолирано извънпроцесуално самопризнание съдът не поставя на обсъждане неговата правдоподобност поради липса на съпоставими доказани факти в подкрепа авторството на деянието . 

Към делото е приложена детайлна разпечатка от позволителното за сеч /л.28-л.30/, където са  отбелязани лица, следващи да извършат тази дейност. Един от тях е  разпитания свидетел Г. К.. Показанията на свид.К. са в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че именно К. е нает от подсъдимия, заедно с още две лица да извършат сечта в имота на Г.. К. уточнява, че се срещнал с подсъдимия и след като получил Позволителното за сеч, започнал добива, заедно с товарач и шофьор. Пояснява, че той единствено режел маркираните дървета. Също така конкретизира, че подсъдимия не е бил на мястото по време на рязането, като там не е бил и свидетел Ф.Н., в качеството на частен лесовъд, издал Позволителното за сеч. К. свидетелства, че отрязал само маркирана дървесина, като имота не е ограден, но бил маркиран с табела и достъпа до него бил свободен. Съдът кредитира показанията на свидетел К. като логични и правдоподобни, тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от детайлната разпечатка на Позволителното за сеч, в която фигурира неговото име като лице, следващо да извърши дейност по добив на дървесината.

От позволителното са сеч се установява очакван добив от имота на 89 плътни кубически метра /ПКБ/ дървесина, а от протокола за освидетелстване на сечището № 0354139/01.10.2017 г. е установен добив на 113,63 плътни кубически метра дървесина . Прокурорът твърди в ОА незаконен добив на  7 плътни кубически метра дървесина , като елементарно изчисление спрямо очакваният законен добив от 89 ПКБ и прибавянето на незаконно добитите 7 ПКБ определят при описаната от прокурора фактическа обстановка общо установена  отсечена дървесина от 96 плътни кубически метра, т.е съдът установява допълнително незаконно добита дървесина от  17,63 плътни кубически метра като разлика от установеният при освидетелстването добив от 113,63 ПКБ спрямо общо добитите  /законна и незаконна / 96 ПКБ .При това положение не е ясно по какъв критерий се е водело обвинението за да фиксира рамката на инкриминираност само по отношение  7  ПКБ дървесина , от който 3 ПКБ от  вид „цер „ 2 ПКБ от вид „ясен“ и 2 ПКБ от вид „липа“ .Установената разлика не е предмет на обвинение и съдът не я анализира с оглед неговата рамка и деятелност поради липса на обвинение за сочената разлика , но факта за наличие на такава сочи несъмнено незаконно добита дървесина на над 17 плътни кубически метра извън размерът от 7 ПКБ посочен в ОА , което обвързано с факта , че имотът бил със свободен достъп, като не е бил ограден /показания на свид Г.Каменов/ води до извод за възможност трети лица да проникнат в сечището и да извършат незаконен добив на дървесина . Тази хипотеза  е извън предмета на обвинението и съдът не се позовава на предположение за нейното съществуване в действителност , но нейното   наличие  поставя под допълнително сериозно съмнение конкретното авторство  на процесното деяние .

С оглед анализът на доказателствата позволяващ извеждането на приетата  фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Обобщено фактите сочат инкриминирано деяние, извършено в периода от 23.08.2017 г. /начален срок за сечта, съобразно Позволителното/  до 20.09.2017 г. /датата на установената незаконна сеч от горски инспектор И./, изразено в отрязани 11 броя дървета от вида цер, ясен и липа, немаркирани с КГМ, намиращи се в местността „Черешата“, в землището на с.Горна Кремена, община Мездра, в отдел № 395, имот № 074011, представляващо горски фонд във вид на гора, частна собственост на наследниците на Иван Димитров Вълков, за което било издадено Позволително за сеч № 0382061/20.08.2017 г. на името на наследникът Б.И.Г.. Не се установяват лица очевидци, извършили незаконната сеч, като подсъдимият В. единствено е действал в качеството на посредник между титуляра на Позволителното за сеч и лицата, които действително извършили същата според маркираната дървесина. От тези лица и в частност свидетел Каменов не се установява отрязана от него или подсъдимия немаркирана дървесина.Установен е единствено  факта че такава дейност е извършена от неустановено лице спрямо 11 бр. дървета от вид „цер“, „ясен“ и „липа“  .Нито един от разпитаните свидетели  Г. , И. , Н. и К. не е видял на мястото на сечището да присъства подсъдимия, а още по-малко да извършва добив на каквато и да е дървесина  .

Фактът на установените отрязани 11 броя дървета без КГМ обвързан с посредничеството на подсъдимия по организация на дейността на добив и свободният достъп до имота от трети лица не позволява извеждането на единствен и несъмнен извод за негово виновно поведение като автор на незаконната сеч. Обвинението не може да почива на предположения, като то  следва да е несъмнено доказано по аргумент на чл.303 НПК. Предявеното обвинение се позовава на извънпроцесуално самопризнание на подсъдимия, като липсват каквито и да са други преки или косвени доказателства, както и производни такива, установяващи съпричастност на подсъдимия като автор на деянието в което е обвинен. Съгласно чл.116 ал.1 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Законът при логическото , систематическо и граматическо тълкуване визира единствено самопризнание на обвиняемо лице в това в процесуално качество В случая обаче липсва каквото и да е процесуално самопризнание на подсъдимия В.. Налице е извънпроцесуално изолирано самопризнание от него при съставяне на акта на 21.09.2017 г., преди да е образувано досъдебното производство с Постановление на РП Мездра от 27.10.2017 г. Съдебната практика е категорична, че свидетелските показания, установяващи самопризнание дадено по време на процеса , дори и  да се подкрепят с обясненията на обвиняемия, не могат да обусловят осъдителна присъда при липса на други доказателства – Решение № 55/24.01.2003 г. на ВКС по н.д.74/2002 г., второ Н.О. с председател Румен Ненков . Конкретният случай е именно такъв при наличие  единствено на самопризнания и липса на други доказателства в тази насока. Нещо повече – практиката визира процесуални самопризнания, а в случая такива изобщо липсват. Недопустимо е осъждане на лице, въз основа на самопризнания, дори и да са направени пред неограничен кръг лица, щом за тях липсват други доказателства. Практиката на ЕСПЧ многократно е изтъквала, че наличието на изолирано самопризнание не може да бъде основание за осъдителна присъда. В този смисъл е и Решение от 08.03.2018 г. на ЕСПЧ по  жалба № 34779/ 09 г.-  делото   „Димитър Митев срещу България“, относно справедливост на наказателното производство в контекста на чл.6 §1, вр. с чл.6 §3 от КЗПЧОС. Съдът в Страсбург сочи  наличие на изолирано самопризнание пред полицейски служители за извършено деяние, като това самопризнание е било основен елемент от доказателствения материал и не е трябвало да бъде използвано като ЕДИНСТВЕНО   доказателство в производството срещу него. Привнесено в конкретният случай наличието на извънпроцесуално самопризнание при липса на други доказателства не може да бъде използвано във вреда на подсъдимия .

 При изложените доводи и наличие на неподкрепено с никакви доказателства извънпроцесуално самопризнание на подсъдимия В. за престъплението, в което е обвинен , съдът постанови оправдателна присъда на основание чл.304 пр.2  НПК, като установи, че деянието, в което е обвинен В. не е извършено от него, поради факт на недоказаност по несъмнен начин и при наличие на предположения по аргумент на чл.303 НПК.

При този изход на делото направените разноски остават за сметка на държавата с основанието по чл. 190 ал.1 НПК

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

19

НОХД No 319/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Х.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 15.6.2018г.

За РП-Мездра районен прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв. М.С. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Поддържам споразумението.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за прекратяване на ДП № 1400/2017 г. по описа на РП-Мездра, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

К.Х.М., ЕГН:**********, роден на *** ***, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно специално образование, безработен.

 ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

ДП 336 /2018 г. по описа на РП Мездра

Днес на 08.06.2018  година в гр. Мездра между

1.Г. П.- Районен Прокурор при РП Мездра и

2.адв. М.С. – ВАК като защитник на обв.К.Х.М., ЕГН **********, роден на 11.051991г. в гр.Враца, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,  не женен, осъждан, средно специално, безработен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че  обвиняемия К.Х.М., ЕГН ********** , се признава за виновен в това, че на 21.02.2018г ., около 13.30 часа в гр.Мездра на кръстовището на ул. „Я. С.в” и улица „С..Па.Е.  е управлявал  МПС-лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № . лична собственост, след употреба на наркотични вещества  тетрахидроканабинол и синтетичен канабиноид 5F-ADB, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза  на ВМА- престъпление по чл. 343б,  ал.3от НК.

    Наказанието на обв.К.Х.М., ЕГН: **********,  се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК –  ШЕСТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи в Затворническо общежитие от закрит тип,  при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС

На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК- лишава от правото да управлява МПС за срок от ОСЕМ  месеца.

На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето през което бил лишен от това право по административен ред  от 21.02.2018г., до влизане в сила на настоящото споразумение.

Разноски  по делото  в размер на 266.00 ЛВ. се възлагат на обвиняемия К.Х.М., ЕГН **********.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:           ЗАЩИТНИК:           

                  /Г.П./                               /М.С./

 

         ОБВИНЯЕМ:

                          /К.М./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Г. . Районен Прокурор при РП Мездра и адв. М.С. – ВАК като защитник на обв.К.Х.М., ЕГН **********, роден на 11.051991г. в гр.Враца, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***  не женен, осъждан, средно специално, безработен, за това, че  обвиняемия К.Х.М., ЕГН ********** , се признава за виновен в това, че на 21.02.2018г ., около 13.30 часа в гр.Мездра на кръстовището на ул. „Я.С.в” и улица „Св.П.х Е.  е управлявал  МПС-лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № . лична собственост, след употреба на наркотични вещества  тетрахидроканабинол и синтетичен канабиноид 5F-ADB, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза  на ВМА-престъпление по чл. 343б,  ал.3  НК.

    Наказанието на обв.К.Х.М., ЕГН: **********,  се налага при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК –  ШЕСТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи в Затворническо общежитие от закрит тип,  при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС

На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК- лишава от правото да управлява МПС за срок от ОСЕМ  месеца.

На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето през което бил лишен от това право по административен ред  от 21.02.2018г., до влизане в сила на настоящото споразумение.

ОСЪЖДА К.Х.М., ЕГН **********  да заплати  направените по  делото  разноски  в размер на 266.00 лева , платими в полза на ОД МВР- Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 319/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з. и приключи в 09.45 часа.

В законна сила на 15.6.2018г.

20

АНД No 79/2018

АДФИ

И.А.Ц.

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 18.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

И.А.Ц. *** обжалвал наказателно постановление № 11-01-353-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което на основание чл.129 ал.1  вр. чл. 133 ал.3 ЗОП /отм. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ е санкциониран  с глоба в размер на 2000.00 /две хиляди / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 43 ал.1 вр.чл.7 т.1  ЗОП. / актуална редакция  ДВ бр.40 от 13.03.2014 г., отм. ДВ бр.№13 от 16.02.2016 г./

Навеждат се доводи,че нарушението не е извършено, като действията на кмета на Община гр. Мездра са били правилни и законосъобразни  в съответствие с действащата в периода на мандата му нормативна уредба. Въз основа на изложеното се иска отмяна на НП .

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.Представлява се от адв.Т. ***, който   доразвива доводите в жалбата. Позовава се и на доклад   за извършена  финансова инспекция на Община-Мездра № ДП1ВР -6/30.04.2016 г. , в който  приетото процесно нарушение не е отбелязано за установено. Претендира присъждане на направени разноски .

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от   пълномощник  Д. Д., който пледира за потвърждаване на НП като  правилно и законосъобразно. Доводите доразвива в допълнително писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в законоустановеният  преклузивен срок за обжалване  на  издаденото НП  и като такава е процесуално допустима.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са снети  показания от актосъставителя Н.Х.  и свидетеля при съставяне на АУАН  А.П..  .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи , както и становището на защитника приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но  с основания различни  от изложеното в нея.

Предмет на обжалване  е НП № 11-01-353-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което И.А.Ц. на основание чл.129 ал.1  вр. чл. 133 ал.3 ЗОП /отм. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ е санкциониран  с глоба в размер на 2000.00 лева  за извършено административно нарушение  на чл. 43 ал.1  ЗОП. / актуална редакция  ДВ бр.40 от 13.03.2014 г., отм. ДВ бр.№13 от 16.02.2016 г./, за това, че  на 14.10.2014 година в гр. Мездра  в качеството му на кмет на Община –Мездра – Възложител на Обществена поръчка по смисъла на чл. 7 т.1 ЗОП / отм. ДВ бр.№13/16.02.2016 г./ е приел от ДЗЗД „Мездра спорт 2014 година , гр. София представена  безусловна неотменима банкова гаранция за авансово плащане по договор за обществена поръчка № 97.00-13 от 11.08.2014 г. с предмет: Извършване на СМР по проект  за „ Доизграждане на многофункционална спортна зала гр. Мездра, с реф.№10/10979/13.10.2014 г. , издадена от „Алианц Банк  Бължгария“АД гр. София , обезпечаваща 100% от аванса , в размер на 1 000 000 лева без ДДС, която е със срок на валидност 180 дни от влизането й в сила , но не по-късно от 17.00 часа на 13.04.2015 г., като по този начин е променил чл.6 ал.1 от същия договор, съгласно който валидността на гаранцията  за авансово плащане  е следвало да бъде  със срок 30 дни след изтичане на срока.

    В НП е отразено, че санкционираното лице И.А.Ц.  е действал в качеството си на Кмет на Община-Мездра, като възложител на обществена поръчка.  Изрично са посочени тези обстоятелства  при  които е извършено от него приетото нарушение  позовавайки се  на това му качество по смисъла на чл. 7 т.1 ЗОП. / актуална редакция ДВ бр. № 40/13.05.2014 г., отм.ДВ бр.№ 13/16.02.2016 г./ Твърди се, че на 14.10.2014 г. приел  банкова гаранция  от банкова институция във връзка със сключен  договор за  обществена поръчка № 97.00-13/11.08.2014 година, с което променил чл. 6 ал.1  от този договор. Нарушението е квалифицирано по чл. 43 ал.1 ЗОП и санкцията е наложена  на основание чл. 129 ал.1  вр. чл. 133  ал.2 ЗОП. В тези разпоредби са посочени субектите  за които са относими. Съдът  установява, че  санкционираното лице  не попада  в кръга  субекти предмет на конкретното нарушение , поради което НП се явява незаконосъобразно , поради неправилно приложение на материален закон. Доводите за това се свеждат до следното:

Съгласно  правната квалификация на нарушение по чл. 43 ал.1 вр чл.7 т.1  ЗОП с редакция към датата на нарушението 14.10.2014 г. императивно е посочено, че страни по договор за обществена поръчка не могат да го изменят. В конкретния случай се претендира  промяна  на договор за обществена поръчка № 97.00-13/11.08.2014 година , извършен от кмета възложител И.А.Ц. с факт на приета  банкова гаранция. Нормата на чл. 43 ал.1 ЗОП  към момента на деянието сочи забрана за изменение  на такива договори. Съгласно чл. 43 ал.2 ЗОП изменение на договор  за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение в определени случай по изключение.Връзката на разпоредбата с ал.1 от сочената правна норма  също води до извод, че изменението  се извършва от страните по договора. В конкретния случай  за да се вмени  подобно нарушение на  жалбоподателя Ц., той следва да е субект на същото  като  страна по договор за обществена поръчка. При сходна хипотеза  намира приложимост и санкционната норма на чл. 129 ал.1 ЗОП,която санкционира възложител на обществена поръчка , който измени договора за това в нарушение на чл. 43 ал.1 ЗОП./ действащ към момента на претендирното нарушение/. На л.17 до л.25 от делото  е приложен цитираният  договор за възлагане на обществена поръчка  № 97.00-13/11.08.2014 година сключен между Община гр. Мездра, като възложител от една страна  и ДЗЗД“Мездра спорт 2014“ като изпълнител.В случая жалбоподателя Ц. не е   страна по договор за обществена поръчка  № 97.00-13/11.08.2014 година , нито е възложител по него по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗОП (отм.), както е прието от АНО. Възложител на обществената поръчка в разглеждания случай може да е само Община гр. Мездра, което е и изрично отразено в договора за възлагане на обществена поръчка (аргумент от чл. 136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА). Действително, към 14.10.2014 година  жалбоподателят Ц. ***, поради което е бил неин законен представител съгласно предвиденото в чл. 44, ал.1, т.15 от ЗМСМА. Осъществяване на правомощията на общината като възложител на обществени поръчки от страна на кмета, обаче, не води до положение, при което самият кмет, като законен представител на общината, да придобие самостоятелно качеството на "възложител" по смисъла на чл. 7 т 1 ., от ЗОП (отм.) както се сочи в НП и приетата правна квалификация  , и  да бъде самостоятелна страна като физическо лице  по договор за обществена поръчка, така, че да разполага с правомощия да изменя този договор с оглед приетото нарушение на чл. 43 ал.1 ЗОП. Допълнителен аргумент в същата насока съдът извежда от констатацията, че всички дейности по описаната обществена поръчка са изплащани от бюджета на Община-Мездра, която е титуляр на собственост и самостоятелен общински бюджет (виж споменатия чл. 14 от ЗМСМА), докато кметът поначало не разполага със собствен или делегиран му от другиго бюджет, а само организира изпълнението на общинския бюджет (аргумент от чл. 44, ал.1, т.5 от ЗМСМА). Следователно, кметът на Община – Мездра  не е самостоятелна страна по смисъла на чл.7 т.1 ЗОП  по договор за обществена поръчка като възложител, тъй като в това качество  е действала Община-Мездра като юридическо лице , представлявано от Кмета и Главният счетоводител.

Твърди се, че нарушението е извършено от него  като възложител на обществена поръчка, като е  променил чл.6 ал.1  от договора за обществена поръчка с приемането на банкова гаранция с различен срок от уговорения . „Промяна“ на договор за обществена поръчка не се съдържа като елемент от изпълнително деяние на нарушение на чл. 43 ал.1 ЗОП. Изисква се „изменение“  на договор за обществена поръчка от страна по него. В случая наказващия орган е смесил субектите на нарушението като вменил същото  към физическо лице  представляващо Община гр. Мездра заедно с друго физическо лице  по договор за обществена поръчка възложена  от  юридическото лице Община гр. Мездра, която е и страна по него. Иначе казано  начинът на описание на нарушението  не кореспондира с приетата правна квалификация и относима санкционна норма, както и със   субектът към който следва да  бъде насочена санкцията. В този смисъл разпоредбата  на която се позовава наказващия орган по чл. 129 ал.1 ЗОП /актуална към момента на деянието , но отменена с ДВ бр. №13/16.02.2016 г./ е относима  към възложител на обществена поръчка , който измени договора за нея в нарушение на чл. 43 ал.1 от с. закон т.е. извън измененията по изключения. Жалбоподателя Ц. самостоятелно не е възложител на обществена поръчка. Възложител е Община гр. Мездра представлявана от него  и от главният счетоводител ,така както  е отразено  в договора . Доколкото  хипотетично такова нарушение е на лице при тези договори ,то санкцията  за него следва да  е насочена към Община-Мездра, тъй като по договор за възлагане на обществена поръчка № 97.00-13/11.08.2014 година жалбоподателя Ц. няма самостоятелна представителна власт, респ.  няма статут на страна по този договор.При тези доводи поради неправилно определяне на санкционирания субект  е налице неправилно приложение на материалния закон, което води до отмяна  НП като незаконосъобразно само на това основание без да се обсъжда спора по същество. Елементите от състава на нарушението и действията с които то е реализирано  подлежат на анализ  при правилно определен  субект извършител. По изложените доводи това не е сторено, поради което е безпредметно  обсъждането на вмененото нарушение по същество .

С оглед пълнота , съдът е длъжен да отбележи, че в случая е вменено нарушение  на страна по договор за обществена поръчка , която го е променила   в нарушение на чл. 43 ал.1 ЗОП след като не са налице  изключенията за това  по ал.2  на сочената разпоредба. В описанието  на изпълнителното деяние в обжалваното НП е посочена   „промяна“  на договора за обществена поръчка № 97.00-13/11.08.2014 година , след като  законът изрично  борави с термина „изменение на договор “ и реда за него по чл. 43 ал.2 ЗОП, което се извършва  от страните по договора с допълнително споразумение по изключение в определени хипотези . В случая не е налице изменение на договора за обществена поръчка с допълнително споразумение към него ,променящо вече договорени клаузи и конкретно посочената в чл.6 ал.1 свързана с предоставяне и валидност на банкова гаранция. По същество се касае за предоставяне и приемане на 14.10.2014 г.  на банкова гаранция за определен срок  ,различен от този по чл.6 ал.1 от договора .Следователно същата не отговаря на изискването към нея индивидуализирано в посоченият чл.6 ал.1 , което не води до изменение на договора в хипотеза на чл.43 ал.1 ЗОП , а  по същество е свързано с нарушение на негови клаузи , който не са предмет на процесното административно обвинение.Нарушение на сключен договор не води до неговото  изменение или промяна,каквато се твърди в нарушение на чл.43 ал.1 ЗОП. Тази хипотеза с оглед рамките на административното обвинение също не може да вмени нарушение на чл.43 ал.1 вр.чл.7 т.1 ЗОП /отм./ на жалбоподателя  Ц. , тъй като не е изменил с допълнително споразумение извън изключенията на чл.43 ал.2 ЗОП  вече сключен  договор за обществена поръчка № 97.00-13/11.08.2014 година .

 При съображения за отмяна на НП направените разноски в производство по ЗАНН остават за сметка на жалбоподателя и могат да се претендират по реда на ЗОДОВ .

 При изложените доводи и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № 11-01-353-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което на основание чл.129 ал.1  вр. чл. 133 ал.3 ЗОП /отм. ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ И.А.Ц. *** е санкциониран  с глоба в размер на 2000.00 /две хиляди / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 43 ал.1  вр.чл.7 ал.1 ЗОП. / актуална редакция  ДВ бр.40 от 13.03.2014 г., отм. ДВ бр.№13 от 16.02.2016 г./

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че  е изготвено .

 

21

НОХД No 250/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.В.Й.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 18.6.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Е.Е..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. Г.П. от ВАК.

Родителят А.А. редовно уведомена по телефона, не се явява.

Пострадалият свидетел Н.Х. редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.247в ал.2 от НПК неявяването на пострадалия не е пречка за провеждане на разпоредително заседание. Същият е редовно уведомен за днешното заседание, получили е препис от съответните книжа и не сочи уважителни причини за своето неявяване днес. Ето защо, моля да пристъпим към провеждане на разпоредително заседание.

АДВ. Г. П.: Поддържам казаното от прокурора. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Поддържам казаното от адвоката ми. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не са постъпили отговори и искания от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалият свидетел е редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява и не е  посочил причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последния не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание. Не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание и неявяването на родителя, който е бил редовно уведомен за днешното разпоредително заседание, още повече, че подсъдимия се представлява и от служебен защитник, в лицето на адв. Г.П. от ВАК.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалите. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение на мярката за неотклонение смятам, че същата не следва да бъде променяна. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. Г. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение мярката за неотклонение считам, че  същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочел Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение мярката за неотклонение считам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и служебен защитник адв. Г.П. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за неотклонение „Надзор на родител”. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. Г. П.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и служебния защитник на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: М.В.Й. – роден на *** год.  в гр.Б.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика, като се прибрах в Б.. Минаха няколко дни, може би не са изтекли седем, но аз не възразявам делото да се гледа днес. Не искам да изтичат седем дни, още повече, че още първия път, когато беше насрочено делото адв. П. ми обясни всичко по делото.

Съдът констатира, че пострадалия свидетел Н.Х. е бил редовно уведомен за днешното съдебно заседание, като е получил Съобщението по чл.247б от НПК на 21.05.2018 год.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 9.50 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 18.06.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. Г.П. от ВАК –  служебен защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Г. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимата, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384, вр. Чл.381 и сл. НПК

По НОХД № 250/2018 Г. ПО ОПИСА НА РС ГР. М.

 

Днес на 18.06.2018 година в гр. М., обл. В. се постигна настоящото споразумение между:

Е.Е.- Прокурор при Районна прокуратура гр. М. 

и

2. Адвокат Г.П. ***, Сл.-защитник на М.В.Й. *** с ЕГН- **********, които се споразумяха за следното:

Затова, че М.В.Й. макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност и след предварително сговаряне, като случаят не е маловажен, с непълнолетния Р. Х. ***, за времето от 24.12.2017 г. до 28.12.2017 г. в с.К.П., община Р., от селскостопанска постройка, намираща се на ул.”П.Х.” № 9, е отнел чужди движими вещи - 12 броя чували от по 40 кг. с фуражна царевица, 8 броя чували от по 30 кг. с овес и 120 кг. ечемик, всичко на обща  стойност 252 лева, от владението на  Н.Х. ***, негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот - престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3  от НК.

На подсъдимия М.В.Й. се налага наказание при условията на 55 ал.1 т.2 б. „б” НК: Пробация, с пробационни мерки, както следва:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност на подписване два пъти седмично – чл. 42а ал.2 т.1 НК; 

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца – чл. 42а ал.2 т.2 НК.

                    Веществени доказателства по делото- НЯМА.

                   Причинените в резултат на деянието  имуществени вреди са възстановени.

                     На обвиняемият М.В.Й. се възлагат направените по делото разноски в размер  на 29.50 лева, които следва да се заплатят в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР-В..

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:               СЛ. ЗАЩИТНИК:

       /Е.Е./                 /адв. Г. П./

 

ПОДСЪДИМ:

                  /М.Й./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Е.Е., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимия М.Й., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Е.Е., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимия М.Й., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ М.В.Й. – роден на *** год. в гр.Б.С., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност и след предварително сговаряне, като случаят не е маловажен, с непълнолетния Р. Х. ***, за времето от 24.12.2017 г. до 28.12.2017 г. в с.К.П., община Р., от селскостопанска постройка, намираща се на ул.”П.Х.” № 9, е отнел чужди движими вещи - 12 броя чували от по 40 кг. с фуражна царевица, 8 броя чували от по 30 кг. с овес и 120 кг. ечемик, всичко на обща  стойност 252 лева, от владението на  Н.Х. ***, негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот - престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3  от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ М.В.Й. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимия М.В.Й. лично и със съгласието на майка му А.Б.А. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 29.50 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия М.В.Й. мярка за неотклонение „Надзор на Родител”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Надзор на Родител” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия М.В.Й. мярка за неотклонение „НАДЗОР на РОДИТЕЛ”, взета по ДП № 202/2017 год. на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 250/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.10  часа.

В законна сила на 18.6.2018г.

22

АНД No 76/2018

АДФИ

И.А.Ц.

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 19.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

И.А.Ц. *** обжалвал наказателно постановление № 11-01-350-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 /петстотин / лева  за извършено като кмет на Община-Мездра административно нарушение  на чл. 128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ .

Навеждат се доводи,че нарушението не е извършено, като действията на кмета на Община гр. Мездра са били правилни и законосъобразни  в съответствие с действащата в периода на мандата му нормативна уредба. Въз основа на изложеното се иска отмяна на НП .

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.Представлява се от адв.Т. ***, който   доразвива доводите в жалбата. Позовава се и на доклад   за извършена  финансова инспекция на Община-Мездра № ДП1ВР -6/30.04.2015 г. , в който  приетото процесно нарушение не е отбелязано за установено. Сочи и писмо изх.№ 08-00-2372 /08.12.2014 г. на МФ на РБ /л.25 / с което се увеличава целевата субсидия на община Мездра със 78 792 лв. , от който 8 460 лв. за междинни плащания за строителен надзор  в размер до одобреното финансиране на проект  „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр.Мездра“,поради което бюджетът за 2014 г. за такова плащане е значително по-голям от задължението  . Претендира присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от   пълномощник  Д. Д., който пледира за потвърждаване на НП като  правилно и законосъобразно. Доводите доразвива в допълнително писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в законоустановеният  преклузивен срок за обжалване  на  издаденото НП  и като такава е процесуално допустима.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са снети  показания от актосъставителя Н.Х. в качеството на финансов инспектор и ревизор  относно обстоятелствата, изложени в АУАН. Представени са и съответно приети множество писмени доказателства изброени в 18 пункта към съпроводителното писмо  на АДФИ –София изпращащо преписката в съда под № 11-01-350-2017 /14.02.2018 г. Защитата е представила и доклад   за извършена  финансова инспекция на Община-Мездра № ДП1ВР -6/30.04.2015 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи , както и становищата на страните в процеса ,приема за установено следното:

Предмет на обжалване  е НП № 11-01-350-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което И.А.Ц. на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ, за това, че  на 22.08.2014 г. в гр. Мездра  в качеството му на кмет на Община –Мездра и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ , организиращ изпълнението на бюджета на общината  по смисъла на чл.7 ал.5 на същия закон , е подписал договор № 97.00-16 / 22.08.2014 г. с ЕТ „Стройтелен надзор- Татяна Немска“ гр.София , с предмет :Упражняване на строителен надзор при доизграждане на строеж „Многофункционална спортна зала“ , с който е поел ангажимент за разход в размер на 12 720 лв. с ДДС , за който в годишния бюджет на общината за 2014 г. са предвидени средства само в размер на 6 363,00 лева ,като със сключване на договора по същество е поет ангажимент за разходи , който не са предвидени в годишния бюджет на Община Мездра .

Изложената в НП фактическа се извежда  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетел Н.Х. в качеството на финансов инспектор и ревизор  за  обстоятелствата, изложени в АУАН, който  се подкрепят  от справка изх.№ 213/ 12.07.2017 г. на Община Мездра / л.35 до л.37 /относно  предвидени средства по годишния бюджет на общината за 2014 г. ,който са разпределени  както следва : за извършване на СМР по проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала“ – 3 987 961 лв., за авторски надзор- 5 676 лв и за строителен надзор 6 363 лв. Преди изтичане на бюджетната 2014 г. - на  22.08.2014 г. в гр. Мездра жалбоподателят И.А.Ц.  в качеството му на кмет на Община –Мездра и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ , организиращ изпълнението на бюджета на общината  по смисъла на чл.7 ал.5 на същия закон , е подписал договор № 97.00-16 / 22.08.2014 г. с ЕТ „Стройтелен надзор- Татяна Немска“ гр.София, с предмет :Упражняване на строителен надзор при доизграждане на строеж „Многофункционална спортна зала“ , с който е поел ангажимент за разход в размер на 12 720 лв. с ДДС , за който в годишния бюджет на общината за 2014 г. са предвидени средства само в размер на 6 363,00 лева,като със сключване на договора е поет ангажимент за разходи през 2014 и 2015 г.,   / в НП се твърди само поемане на ангажимент за разходи през 2014 г./ , който не са предвидени в годишния бюджет на Община Мездра за 2014 г., а бюджетът на Общината за 2015 г. все още не е бил приет  . Цитираният договор № 97.00-16 / 22.08.2014 г. с ЕТ „Стройтелен надзор- Татяна Немска“ гр.София е приложен на л.11 до л.33 , от който се установява стойността на задължението за плащане в размер на 12 720 лв. с ДДС.  Приложено е и писмо изх.№ 08-00-2372 /08.12.2014 г. на МФ на РБ /л.25 / с което се увеличава целевата субсидия на община Мездра със 78 792 лв. , от който 8 460 лв. за междинни плащания за строителен надзор  в размер до одобреното финансиране на проект  „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр.Мездра“. Съгласно чл.56 от ЗПФ бюджетните  взаимоотношения се считат за изменени от датата на настоящето писмо ,без да е необходимо решение на общинския съвет. Съпоставена датата 08.12.2014 г.  с която е увеличен бюджета на Община –Мездра за плащане по строителен надзор по проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр.Мездра“ с датата на сключване на договора за самият строителен надзор на този обект , то към момента на сключването 22.08.2014 г. при налични за това предвидени разходи  от  6 363,00 лв. е налице поемане на ангажимент за  разходи общо от 12 720 ,00 лв. с ДДС , който не са били предвидени в годишният бюджет на Общината за 2014 г. , но допълнително са осигурени чрез увеличена целева субсидия на 08.12.2014 г. , т.е три месеца и половина след поемане на задължението от Община-Мездра .

 

 

 

 

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка , на основание жалбата и релевираните в нея доводи ,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление ,от правна страна намира следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за не виновен до доказване на противното.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Изхождайки от горното,  съдът  намира следното от правна страна :

  Жалбата е основателна  .

 Субект на нарушение по чл.128 ЗПФ / в сила към момента на деянието/ е кметът на съответната община , като първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл. 11 ал.3 ЗПФ, като кметът  съгласно чл. 7 ал.5 от с. закон  организира и  ръководи  съставянето, внасянето  и изпълнението на бюджета. Нарушение по чл. 128 ЗПФ  се реализира от  цитирания субект , когато  допусне извършване на разходи , натрупване на нови задължения за разходи  или поемане на ангажименти за  разходи , както и  започване на програми или проекти , които не са предвидени в годишния бюджет на общината. Нарушението е обвързано кумулативно  с датата на неговото извършване , която следва да  е  в съответния идентичен  бюджет за същата година, когато е поет ангажимента за разхода. Претендираното нарушение  е вменено  на  жалбоподателя И.А.Ц. ***, за това, че е поел ангажимент за  разход  в размер на 12720 лева с ДДС, за които годишния бюджет на общината за 2014 г. са предвидени само  6 363 лева. Отбелязано е, че ангажимента е възникнал вследствие сключен  договор  от 22.08.2014 година № 97.00-16 с ЕТ“Строителен надзор – Татяна Немска“ – София с предмет „Упражняване на строителен надзор при доизграждане на строеж многофункционална спортна зала“ . На л. 27  до л.33 е приложен  въпросния договор, като  в чл.3 ал.1  б.“а“ и б.“б“  от договора е поет ангажимент възложителя да заплати на изпълнителя  авансово плащане в размер на 20% от цената в срок до 20 работни дни, считано от датата на влизане в сила на договора , както и извършване  на междинно плащане в размер на 30% от цената след съставяне на Акт 11. Обобщено  авансовото и междинното плащане представляват 50% от цената по договора , което представлява  сумата от 6 360 лева , която е предвидена  в  общинския  бюджет  за 2014 година , видно от справка  №213/12.07.2017 година на Община – Мездра / л. 13 от делото/. От същата се установява , че  точния размер на предвидената сума за такъв разход е 6 363 лева, т.е с три лева повече от поетият ангажимент . Следователно при поемане на задължението по договора  за извършено  авансово и  междинно плащане сумата по него е  предвидена в бюджета на Община – Мездра за 2014 година. Касае се за сключен договор по строителен надзор  във връзка с изпълнение на СМР  по проект   „Доизграждане на строеж  многофункционална спортна зала“. В този смисъл окончателното  разплащане  по договора за строителен надзор е обвързан   с изпълнението на договора  за доизграждане на спортната зала, което е и отбелязано в чл. 3 ал.1 б. „в“  от Договора за строителен надзор от 22.08.14 година. Следователно ще е налице  нарушение на чл. 128 ЗПФ  по този договор  ако е следвало  поетия ангажимент по окончателно изплащане  в размер на 50% от цената по договора  да е съществувал  в бюджетната 2014 година.Изследвайки това обстоятелство, съдът установява  от  приложения от защитата  Доклад №ДП1ВР-6-30.04.2015 година , че Община-Мездра е сключила на 11.08.2014 г.  договор № 97-00-13с ДЗЗД“Мездра Спорт 2014 г.“ с Предмет „Доизграждане на многофункционална спортна зала“ гр. Мездра. Именно договорът за  строителен надзор е относим именно  към контрол  за изпълнението на СМР  по договора от 11.08.2014 година. Установено е от соченият  финансов доклад /стр.7 и стр.8 от същия,съответно намиращи се на л.53 и л.54 от делото/, че срокът за изпълнение на договорните работи по СМР  на договора от 11.08.14 година  е 180 дни. Чисто математически  договорът за строителен надзор  ще бъде  окончателно реализиран  поне през 2015 г. с оглед  завършване на СМР по него  или иначе казано окончателното разплащане  в размер на 50% от цената по договора за строителен надзор следва  хипотетично да се извърши при всички положения  най-рано в бюджетна година последваща  бюджетната година  когато е сключен договора за строителен надзор,т.е поемането на задължение за окончателно плащане от 6360 лв. ще възникне  едва  в резултат на реализирани бъдещи действия през 2015 г.с конкретен удовлетворяващ резултат  , а не безусловно.Този факт  категорично  извежда относим правен извод,  че към момента на сключване на договора за строителен надзор от 22.08.14 г. жалбоподателя като кмет на Община-Мездра е поел ангажимент единствено за разходи  по авансово и междинно плащане  общо  възлизащо на 50% от  цената по договора,а именно  6360 лева , която сума е предвидена за такива разходи  в бюджета на Община Мездра за 2014 г. Остатъка над  този разход  до окончателната сума по договора представлява окончателно бъдещо разплащане  по чл. 3  ал.1 б.“в“ от Договора за строителен надзор  от 22.08.2014 година, което  е обвързано със срока на изпълнение на договор за СМР по  „Доизграждане на  многофункционална спортна зала“ гр. Мездра  по отношение  на който се извършва въпросния строителен надзор.Както бе посочено хипотетично  изпълнението  на този договор  следва да е най- рано  180 дни  от сключването му на 11.08.2014 г. , дори и повече  съобразно приемането на  съответните актове  по установяване състоянието на строежа, което означава, че  най-краткия срок за изпълнение  изтича най-рано на 11.02.2015 година и едва след тази дата  би възникнало  задължението  за поемане на разход , който обаче следва да  е включен в бюджета  за 2015 година, който все още не е бил приет  към датата на нарушението 22.08.2014 година.Следователно със сключения  договор на 22.08.14 г. жалбоподателя като кмет на Община-Мездра е поел ангажимент за предвиден в бюджета разход от 6 300 лева по договора  за строителен надзор като авансово и междинно плащане общо на 50 процента от цената  /чл.3 ал.1 б“а“ и б“б“ от договора /  и реално не е поемал задължения  за плащане  на разход през 2014 г. , който би могъл да  възникне най-рано  през 2015 година като окончателно разплащане на останалите 50 процента от цената / чл.3 ал.1 б“в“ от договора / , поради което и не може да бъде предвиден  в предходен бюджет поради срокът на евентуално възникване на ангажимента за разход в следващата календарна година при реализирани предпоставки за това от трето лице- изпълнител , а не безусловно . При тези доводи, съдът намира, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение, поради което НП подлежи на отмяна като неправилно.

Отделно от изложеното , съдът установява, че с писмо № 08-00-2372/08.12.2014 година на МФ /л.25/  е увеличена целевата субсидия  за капиталови разходи на Община-Мездра с 8 460 лева за междинни  плащания  за строителен надзор  в размер до  одобреното финансиране  на проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр. Мездра“. Тази сума сборувана с  предвидената в бюджетна на общината за 2014 година  сума от 6 363 лева по договора за строителен надзор надвишава общата сума по задължението  към изпълнителя на процесния договор за строителен  , което означава , че нарушението прието от наказващи орган , доколкото изобщо  съществува при описаните факти,  е продължило   три месеца и половина, тъй като  съгласно чл. 56 ЗПФ бюджетните взаимоотношения се считат за изменени  от датата на съответното писмо на МФ без да е необходимо решение на Общински съвет.  Изолирано  дори  и при тези факти НП се явява неправилно  , тъй като  приетото от актосъставителя нарушение е отстранено почти три години преди съставянето на АУАН за него от една страна , а от друга е „съществувало“ в кратък период след извършването му в същата бюджетна 2014 г. година  и не са настъпили  каквито и да са вредни последици  за общината. Това обстоятелство съобразено и с факта, че жалбоподателят  не е санкциониран с други влезли в сила НП за нарушения на финансовата дисциплина,  сочат   на маловажен случай в хипотеза на нарушение  описано от наказващия орган, поради което отново се налага извод за отмяна на атакуваното НП  . 

При тези доводи съдът разгледа фактите и при тази хипотеза на малозначително деяние ,              водещи до еднозначен правен извод за неправилност на обжалваното НП  , които обаче не ги  приема , тъй като фактическата обстановка в НП  е изведена от наказващия орган без необходимия анализ  на  задълженията по авансовото и междинно плащане   отнесени към  бюджетната 2014 година и съответно към 2015 година за окончателното плащане в съответствие с чл. 3 ал.1 б.“а“ , б.“б“ и б.“в“ от Договора за строителен надзор от 22.08.2014 година , като  за 2014 година с него са поети  задължения  за авансово и междинно плащане на 50% на стойността  на договора , които са предвидени в бюджета на общината за тази година , както и с него е поето задължение за окончателно разплащане  на останалите 50% от цената , което следва да бъде извършено най-рано 2015  година, а не 2014 година, както се сочи в АУАН и НП, т.е.  с действията си  жалбоподателя  към момента на сключване на договора за строителен надзор от 22.08.2014 г. по никакъв начин не е нарушил бюджета на общината за 2014 година, тъй като  ангажиментите предвидени  в тази година за авансово и междинно плащане  изцяло покриват предвидените  разходи по този § съществуващи в бюджета на Община-Мездра в размер на 6363 лева за 2014 г. Ангажимент за разход от бюджета на общината за 2014 г.  по окончателното плащане  съобразно чл. 3 ал.1 б. „в“ от договора жалбоподателя като кмет  не  е  поемал , тъй като такова плащане  следва да възникне най-рано през 2015 година  обвързано с изпълнението на договора за СМР от 11.08.2014 г. със срок от 180 дни и като такова  да бъде   предвидено в бюджета  за 2015 г., а не за 2014 г. както се твърди в НП ,което означава , че нарушението на чл.128 от ЗПФ  по начин описан в НП относимо към бюджета на Община-Мездра за 2014 г. не е извършено от жалбоподателя както от обективна , така и от субективна страна , поради което той не следва да търпи наложена за него санкция .Съгласно чл.304 пр.1 НПК съдът признава подсъдимия за невинен ,когато не се установи извършено от него деяние в което е обвинен. В производства по ЗАНН субсидиарното приложение на тази разпоредба е по силата на чл.84 ЗАНН относно административни нарушения , вменени с издадено НП   .В производства по ЗАНН съответният РС действа като въззивна инстанция и след като решаващия наказващ орган е приел извършено нарушение с издадено НП , което съобразно доказателствата не се установява за извършено от контролиращата инстанция  , то следва издаденото  НП да бъде отменено като неправилно  

При съображения за отмяна на НП направените разноски в производство по ЗАНН остават за сметка на жалбоподателя и могат да се претендират по реда на ЗОДОВ .

 

 

 

 

 

 

 

 

При изложените доводи и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 11-01-350-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което  И.А.Ц.  на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 /петстотин / лева  за извършено като кмет на Община- Мездра  административно нарушение  на чл. 128 ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ .

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че  е изготвено .

 

23

АНД No 78/2018

АДФИ

И.А.Ц.

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 19.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

И.А.Ц. *** обжалвал наказателно постановление № 11-01-352-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.13 ал.3 т.5 вр.чл.2 ал.2 т.1 от ЗФУКПС вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 13 ал.3 т.5 ЗФУКПС.

Навеждат се доводи,че нарушението не е извършено, като действията на кмета на Община гр. Мездра са били правилни и законосъобразни  в съответствие с действащата в периода на мандата му нормативна уредба. Въз основа на изложеното се иска отмяна на НП .

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.Представлява се от адв.Т. ***, който   доразвива доводите в жалбата. Позовава се и на доклад   за извършена  финансова инспекция на Община-Мездра № ДП1ВР -6/30.04.2015 г. , в който  приетото процесно нарушение не е отбелязано за установено. Твърди , че липсата на процесните документи е в резултат на възможно „манипулирана“ преписка от длъжностни лица  Претендира присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от   пълномощник  Димитър Добрилов, който пледира за потвърждаване на НП като  правилно и законосъобразно. Доводите доразвива в допълнително писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в законоустановеният  преклузивен срок за обжалване  на  издаденото НП  и като такава е процесуално допустима.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са снети  показания от актосъставителя Н.Х. в качеството на финансов инспектор и ревизор  относно обстоятелствата, изложени в АУАН. Представени са и съответно приеми множество писмени доказателства изброени в 21 пункта към съпроводителното писмо  на АДФИ –София изпращащо преписката в съда .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи , както и становището на защитника приема за установено следното:

Предмет на обжалване  е НП № 11-01-352-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което И.А.Ц. на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.13 ал.3 т.5 вр.чл.2 ал.2 т.1 от ЗФУКПС вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 13 ал.3 т.5 ЗФУКПС , за това, че  на 11.08.2014 година в гр. Мездра  в качеството му на кмет на Община –Мездра и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл.2 ал.2 т.1 от ЗФУКПС , е подписал договор № 97.00-13 от 11.08.2014 г. с ДЗЗД „Мездра Спорт 2014“ с предмет: Извършване на СМР по проект  за „ Доизграждане на многофункционална спортна зала гр. Мездра , финансиран по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ , на стойност 8 255 755,91 лв с ДДС ,без да е приложил контролни дейности , включително и извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението , от назначеният за целта финансов контрольор в Община-Мездра .

Изложената в НП фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетел Н.Х. в качеството на финансов инспектор и ревизор  относно обстоятелствата, изложени в АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.Показанията на Х. се подкрепят и от изготвеният при приключване на ревизията констативен протокол от 12.07.2017 г. /л.59 /  , при който се установява , че в община Мездра е имало разписани изисквания и алгоритъм за упражняване на предварителен контрол по законосъобразност и финансов контрол , отразени в система за финансово управление и контрол / СФУК / , утвърдена със заповед № 805/06.08.2007 г. на кмета на Община –Мездра с елемент 03 „Контролни дейности“ ,раздел 03-01 „Предварителен контрол“ , оперативен документ  ОП-03-01-01 –Основна процедура  - „Поемане на финансов ангажимент“ , оперативен документ  ОД 03-01-01-01 „заявка“ документираща функционирането на СФУК .  Приложена е и съответната заповед  № 805/06.08.2007 г. на кмета на Община –Мездра /л.30 / с   относима извадка за контролни дейности по действащата СФУК в Община –Мездра .В протоколът  от 12.07.2017 г. е отразено също , че жалбоподателя подписал договор № 97.00-13 от 11.08.2014 г. с ДЗЗД „Мездра Спорт 2014“ с предмет: Извършване на СМР по проект  за „ Доизграждане на многофункционална спортна зала гр. Мездра , финансиран по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ , на стойност 8 255 755,91 лв с ДДС ,без да са установени и приложени  контролни дейности , включително и извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението , от назначеният за целта финансов контрольор в Община-Мездра .

 

 

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

При съставяне и предявяване на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание . Не са допуснати нарушения на чл. 40, ал.4 и чл. 43, ал.3 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на свидетел и на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, съдържайки дата и място на нарушението и описание на обстоятелствата по неговото извършване. На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Посочени са и законовите разпоредби,под които е квалифицирано правно нарушението на жалбоподателя. АУАН и НП са съответно съставени и издадени от лица със законна компетентност по смисъла на чл.35 ал.1 ЗДФИ.

 

 

 

 

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Жалбоподателя И.А.Ц.  в качеството му на кмет и ръководител на Община Мездра  -организация, разпореждаща се със средства от общинските бюджети и фондове, е задължен съгласно чл. 13, ал.З от ЗФУКПС да създаде и приложи контролни дейности, включително предварителен контрол за законосъобразност  /т.5 от ал.3 на чл.13 ЗФУКПС /  при поемане на финансово задължение, които контролни дейности са били разписани в  действаща Система за финансово управление и контрол  /СФУК/. Установено е в хода на извършената финансова инспекция, че в Община Мездра  е имало разработена Система за финансово управление и контрол, утвърдена със заповед № 805/06.08.2007 г. на кмета на Община –Мездра  /л.30 / ,както и утвърдени работни процедури за правата и отговорностите на служителите от общинската администрация, имащи отношение по отделните процедури от системата за финансово управление и контрол, като в Раздел 03-01 /л.34 до л.51 /  е отразена методиката на утвърдената  системата за предварителен контрол. Задължителни елементи на СФУК са предварителният контрол и системата на двойния подпис, като с Работните процедури са делегирани задълженията на отделните длъжностни лица от община Мездра . Съответно по тази система, предварителният контрол за законосъобразност при поемане на финансов ангажимент следва да се извърши от Финансов контрольор , служители от отдел „ ФСД „ и Дирекция „ИБФ“, /т.3 л.48 / който отразяват действията при проверката за съответствие чрез подпис в заявка по типов документ ,приложен на л.51  .

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установи по безспорен начин, че към 11.08.2014 г.  със сключването на договора с  ДЗЗД „Мездра Спорт 2014„ –София на стойност 8 255 755,91 лв. с ДДС за извършване на СМР по проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала гр.Мездра“  жалбоподателят в качеството си на кмет и ръководител на Община Мездра  е поел задължение за извършване на разход, без да са приложени вече създадените със СФУК контролни дейности, включващи и предварителен контрол за законосъобразност при поемането на финансови задължения, осъществен чрез попълване на контролен лист и заявка за поемане на задължение,каквито не са открити от страна на финансовата инспекция.

Съдът приема за защитна позиция твърдението на защитника , че такива документи са били представени и в последствие е възможно  умишлено да  са прикрити с оглед злепоставяне на жалбоподателя . Доказателства в  подкрепа на това твърдение не са представени ,поради което то се явява изолирано . Такива факти не се установяват и  от констативният протокол от 12.07.2017 г. , нито съответните контролни листа по заявките фигурират в приложенията на чл.57  към подписаният на 11.08.2014 г. договор за възлагане на обществена поръчка между Община-Мездра и  ДЗЗД „Мездра Спорт 2014“ –София. В този смисъл жалбоподателят като кмет на Община –Мездра /субект по чл.3 ал.1 ЗФУКПС / и ръководител на организация по чл.2 от с.з отговаря за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени структури ,поради което   е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по  чл. 13, ал.3, т.5, във връзка с чл. 2 ал.2 т.1  от ЗФУКПС. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с налагане на административна санкция е формално и се осъществява чрез бездействие, когато лицето, адресат на задължението по ЗФУКПС, не изпълни задължение по контрол . Съответно законосъобразно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц. , съгласно чл. 32, ал.1, т.1 вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ.Съдът счита обаче , че наказанието е завишено с оглед рамката на санкциониране от 200 до  2000 лв. Тъй като нарушението е първо и е извършено следствие занижен контрол , т. е по непредпазливост при форма на вина небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК вр.11 ЗАНН , то санкцията за това следва да е в минимален размер от 200 лв . , поради което НП следва да се измени  . Съгласно чл.7 ал.2 ЗАНН непредпазливите деяние не се  санкционират само в изрично предвидени случай. В нормата на чл.13 ал.3 т.5 ЗФУКПС такова изключение не е предвидено ,нито в санкционната съотносима към нарушението разпоредба на чл. 32 ал.1  т.1 ЗДФИ. 

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с нарушаването на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото от жалбоподателя нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия вид.

При този изход на процеса НП подлежи на изменение , при което искането за присъждане на направени  разноски от страна на жалбоподателя по делото се явяват неоснователни . 

 

 

 

 

При изложените доводи и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-352-2017/23.01.2018 г. на  Директор АДФИ гр. София, с което И.А.Ц. ***  на основание чл.32 ал.1 т.1  вр.чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр.чл.13 ал.3 т.5 вр.чл.2 ал.2 т.1 от ЗФУКПС вр.чл.53 ал.1 ЗАНН  е санкциониран  с глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева  за извършено административно нарушение  на чл. 13 ал.3 т.5 ЗФУКПС, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРЪТ НА ГЛОБАТА НА 200 .00 /ДВЕСТА / ЛЕВА .

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че  е изготвено .

 

24

АНД No 291/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.Р.С.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 19.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Л.Р.С. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ХІІ клас, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2018 г. в гр. ***** по ул. „*****” срещу дом № 4 е управлявал МПС – мотопед „Ямаха” с идентификационен номер /номер на рама/ *****, нерегистрирано по надлежен ред, съгласно чл.140 ЗДвП /ал.1 /доп. ДВ бр.11/17 г. в сила от 31.01.2017г./ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места/ и чл.10 ал.7 от Наредба № І-145/24.03.2000 г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС /На мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата табелата с регистрационен номер се поставя само отзад/ и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г. – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, Л.Р.С. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ОСЪЖДА Л.Р.С. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца направени разноски в размер на 17.90 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 5.7.2018г.

Районна прокуратура гр. ***** е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на Л.Р.С. *** от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и налагане на административно наказание на същия, на основание чл.78а НК.

Участващият по делото прокурор счита, че събраните по делото доказателства подкрепят изложеното в обстоятелствената част на постановлението. По отношение размера на административното наказание се предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба около предвидения в закона минимум, предвид данните за личността на С., както и материалното му положение и имотно състояние.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Съдът, след като прецени, при спазване разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 19.05.2018 г. около 22.30 часа обвиняемият Л.С. управлявал мотопед „Ямаха“ по ул. „*****“ в гр. *****. Близо до дом № 4 същият бил забелязан от свидетелите Здравко Николов и Анатоли Луканов – служители на РУ *****, включени в състава на полицейски патрул, дежурен на територията на града за времето от 19.00 часа на 19.05.2018 години до 07.00 часа на 20.05.2018 години. Свидетелят Николов подал на водача сигнал за спиране със стоп палка. С. спрял и представил на контролните органи поисканите лични документи и документи на МПС. В хода на проверката полицейските служители установили, че мотопедът е без поставена регистрационна табела в разрез с изискванията на чл.10 ал.7 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях и на Регламент /ЕО/ №2411/98 на Съвета от 03.11.1998 година. По номера на рамата V658А144000165806 била извършена справка чрез дежурния в управлението, която показала, че управляваният от С. мотопед не е регистриран в КАТ ПП. За резултатите от проверката бил информиран дежурният разследващ полицай, който пристигнал на място и извършил оглед на МПС. Освен това били изготвени снимки, които в последствие били приложени във фотоалбума, част от протокола за оглед.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Здравко Бойков Николов и Анатоли Тошков Луканов, дадени на досъдебното производство на л.12, л.13, както и от събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-л.8/; фотоалбум /л.9-л.11/; протокол за доброволно предаване на документи за мотопед „Ямаха“ /л.14-л.19/; писмо № 157/21.05.2018 г. от Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр. ***** относно притежавани недвижими имоти, собственост на Л.С. и извършени с тях сделки за периода м.05.2002 – 21.05.2018 г. /л.21/; писмо до Началника на РУ ***** относно наличие на регистрация на МПС – мотопед с номер на рама V658А144000165806 /л.23/; справка за нарушител, издадена от КАТ ПП гр. Враца за извършените от Л.С. нарушения на правилата за движение и наложените му наказания по ЗДвП /л.27/; справка за съдимост /л.31/; характеристични данни /л.32/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.33/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Л.С. е извършил престъпление по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК. На 19.08.2018 г. същият е управлявал МПС – мотопед „Ямаха“ с номер на рама V658А144000165806, който не е бил регистриран по надлежния ред. Според показанията на свидетелите Николов и Луканов, върху МПС е липсвала табела с регистрационен номер. Извършената по служебен път справка е показала, че мотопедът не е регистриран. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното на ДП писмо до Началника на РУ гр. *****. Съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, по отворените за обществено ползване пътища се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл.10 ал.7 от Наредба I-145/24.03.2000 година за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС, на мотопеди, мотоциклети, трактори и ремаркета табелата с регистрационен номер се поставя само отзад. Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувана с Министъра на транспорта и Министъра на отбраната. На МПС и теглените от тях ремаркета при първоначалната регистрация се извършва преглед за тяхната техническа изправност и окомплектоването им от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. За всяко регистрирано МПС или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност. Дубликат на такова свидетелство се издава, когато то е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация. В конкретния случай писмените и гласни доказателства сочат, че обвиняемият в качеството си на собственик на процесното МПС не е предприел каквито и да са действия по неговата регистрация. По смисъла на т.14 от §6 на ДР ЗДвП мотопедът е дву – или триколесно пътно превозно, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км./час. Видно от доказателствата по делото, процесното МПС попада в тази категория и собственикът му е имал задължението да го регистрира. Непредприемайки действия в тази насока С. е извършил престъпното деяние умишлено. За престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или глоба в размер от 500 до 1000 лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, видно от приложената в хода на досъдебното производство справка за съдимост. По делото не са събрани данни, че С. е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе предвид сравнително младата възраст на С. – навършени 18-години към инкриминираната дата, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на други нарушения на правилата за движение, материалното му положение и имотно състояние – непритежаващ движимо и недвижимо имущества, а така също отчете характера на деянието и степента му на обществена опасност, наложи на обвиняемия, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Л.С. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.Враца направени разноски в размер на 17,90 лева.

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

 

25

НОХД No 91/2018

Умишлено неизпълнение на парично задължение

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Н.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 20.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

      

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.Н.М. - родена на *** год. в гр.М, жител и живуща ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, омъжена, работи като счетоводител в „Р.С.“ гр.Р., неосъждана, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че след  като е осъдена да изпълни парично задължение, в размер на 3 500 лева и разноски в размер на 1 506 лева, с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 71/21.07.2016 год. по ВНЧХД № 106/2016 год. по описа на Окръжен съд гр.В., влязло в сила на 21.07.2016 год. и в продължение на една година от влизането му в сила от 21.07.2016 год. до 21.07.2017 год., не е изпълнила задължението си към кредиторите: С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, въпреки наличието на парични средства и имущество за това, поради което и на основание чл.293а, вр. с чл.54 ал.1 от НК Я ОСЪЖДА на “ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА – ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК .

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, съгласно чл.42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА подсъдимата Д.Н.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 80 лева и в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 80 лева.

              ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М, подсъдимата Д.М. и адв. А.А. от САК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 30-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 5.7.2018г.

Против подсъдимата Д.Н.М. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.293а НК затова, че след  като е осъдена да изпълни парично задължение в размер на 3 500 лева и разноски в размер на 1 506.00 лева, с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 71/21.07.2016 г. по  ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В., влязло в сила на 21.07.2016 г. и в продължение на една година от влизането му в сила от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. не е изпълнила задължението си към кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, въпреки наличието на парични средства и имущество.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимата не се признава за виновна и дава подробни обяснения по делото. На съдебното следствие същата се представлява от адв. А.А. от САК, който взема становище, че подсъдимата не е осъществила деянието по чл.293а от НК нито от обективна, нито от субективна страна и в тази насока моли съда, да я оправдае по повдигнатото обвинение. Акцентува се, че подсъдимата не е едноличен собственик на процесните имоти, за да може да ги продаде и да удовлетвори кредиторите си, но най същественото за процесуалния представител е, че към датата на осъществяване на прехвърлителните сделки, а именно 29.07.2016 г. подсъдимата все още не е била уведомена затова, че е постановено решението на Окръжен съд гр.В.. По отношение на субективната страна се подчертава, че подсъдимата не е съзнавала, че към 21.07.2016 г. за нея е възникнало инкриминираното парично задължение, като в тази насока се смята, че периода е непрецизно определен и не е ясно коя е началната дата, от която следва да се смята този период. В тази насока са и обясненията на подсъдимата по делото. Същата подчертава, че действително не е изплатила цялата сума, за която е  осъдена, но тя е имала само такава възможност и продължава да изпълнява задължението си.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда  № 1/20.01.2016 год., постановена по НЧХД № 73/2015 год. на   Районен съд гр.В.,  е призната за виновна  подсъдимата Д.Н.М. в това,  че на 29.01.2013 год. в гр.М публично, чрез интервю пред журналист от студио „” гр.М на ТВ-В. е разгласила позорни обстоятелства за Ц. В. Й., в качеството му на длъжностно лице - кмет на населено място, по повод изпълнение на службата и функцията му и му е приписала престъпление, като е заявила, че „е нанесъл много беди на селото”, „години наред е вършил такива неща /престъпления/” и че е „диктатор”, както и че е заверил Пълномощни и 2 броя Декларации, без знанието и съгласието на нейната майка и леля и това не е тяхно изпълнение, както и че е заверил пълномощно в полза на трето лице – престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и, й е наложил административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/, в полза на Държавата.

С Решение   № 71/21.07.2016 г., по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. е изменена присъда № 1/20.01.2016 год. на Районен съд гр.В., постановена по  НЧХД № 73/2016 год. по описа на същия съд, като е  увеличен размера на  наложеното административно наказание Глоба от 1 000.00 лева на 1 200.00 лева, както и е увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от  3 000.00 лева на 3 500.00 лева лева. Решението влязло в сила на 21.07.2016 г. Със същото решение е осъдена да плати и направените разноски, в размер на 1 506.00 лева.

От влизането в сила на решението на Окръжен съд гр.В. -21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. за подсъдимата М. възникнало задължението да изплати посочените по-горе суми, ведно с разноските по делото към кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***. Непосредствено след влизане в сила на това Решение подсъдимата М. предприела действия, с които целяла да увреди кредиторите, като още на 29.07.2016 год. с Нот.акт № 156, т.ІІ, рег.№ 1903 по Нот.дело № 222 тя и съпругът й Х. М. дарила на децата си С. М. и Л.Д.собствения си недвижим имот, а именно  апартамент № 16, находящ се в гр.Р. в жилищен блок № 9, ап.16 на ІV етаж с застроена площ от 58.35 кв.м., ведно с избено помещение. Данъчната оценка на този имот в Нотариалния акт е определена на 2 883.70 лева. С Нот.акт № 157, том ІІ, по Нот.дело № 223/2016 г. на същата дата подсъдимата направила второ дарение на апартамент № 2, ет.1, вх.Б в жилищен блок № 9, със застроена площ от 39.99 кв.м., ведно с избено помещение в гр.Р.. Данъчната оценка на имота е в размер на 2 267.80 лева. Районен съд гр.М е постановил Решение от  20.03.2017 г., с което е обявил договорите за недействителни и е приел, че с тях обективно се увреждат кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, по чието искане е било образувано Изпълнително дело. От изготвената Съдебно-счетоводна експертиза е видно, че пазарната стойност на апартамент № 2 в бл.9 е 7 400 лева, като подсъдимата е собственик на една втора идеални части, от което следва ,че стойността на нейната част е 3 700 лева. От същата експертиза е видно, че втория апартамент № 16, в бл.9 е оценен на 13.700 лева, като подсъдимата е собственик на една втора идеални части, т.е. на 6 850 лева. По експертизата пазарната стойност на  къщата, находяща се в местността „ Присоето“, в землището на гр.Р. е определена на 7 200 лева, като подсъдимата М.  е собственик на една втора идеални части, т.е. на 3 600 лева. По отношение на наличието на парични средства вещото лице е дало заключение, че в банките няма налични такива, но същата е работела  в  „Р.С.“ гр. Р. на трудов договор, като за процесния период е получила общо сумата от 3 556.28 лева. Месечните и възнаграждения са посочени в пункт  3 от експертизата. Към Досъдебното производство са изискани и приложени заверени копия от материалите  по Изп.дело № 116/2016 г. по описа на СИС. От тези материали, както и от експертизата е видно, че подсъдимата М. е собственик на една втора идеални части на три имота -два апартамента и една къща. От изложеното е видно, че в процесния период от време подсъдимата е имала както парични средства от заплата, така също и имущество, с което е могла да  изпълни задължението си към кредиторите. За съставомерността  на  престъплението  по чл.293а от НК от обективна страна се изисква да са налице следните признаци: Наличието на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение за дееца; Наличието на парични средства или имущество у дееца, позволяващи изпълнение на задължението и неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. В  случая  периода, в който подсъдимата М. е била длъжна да изпълни задължението си е от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. Подсъдимата Д.М. е осъществила престъпление против правосъдието, посочено в раздел ІІІ на Глава 8-ма от Наказателния кодекс,  а именно престъпление по  чл.293а от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката С.Й., свидетелят В.В., свидетелят Г.В. и свидетелката В.Д., дадени на съдебното следствие, извлечения от банкови сметки на л.66-68, 71-73, Решение № 71/21.07.2016 г. на Окръжен съд гр.В. на л.7-14, Решение № 3840/20.03.2017 г. на Окръжен съд гр.В. за обявяване на недействителност на сделки на л.38-40, Решение № 215/18.07.2017 г. на Окръжен съд гр.В. на л.41-43, Съдебно-счетоводна експертиза на л.117-121, изслушана и приета на съдебното следствие без възражения от страните, Свидетелство за съдимост на л.129, определение на Административен съд гр.В. по чл.75 от ДОПК на л.96, Справки от НАП на л.99, Справка от Служба по вписванията на л.102-106, препис извлечение от Акт за смърт на наследниците на Ц. Й. на л.108,111, Декларация за семейно и имотно състояние на л.133, копие от Изпълнително дело на л.1-306, Пазарна оценка на имотите на л.238 от Изпълнително  дело, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата и Справка от старши публичен изпълнител към НАП – ТД В.Т., офис-В. под изх.№ С 180006-178-0007932/23.03.2018 год., Характеристика на подсъдимата, издадена от Н.С., представляващ Гражданско сдружение „За човека” гр.В. и заверено ксерокопие от Уведомление за доброволно изпълнение, ведно с разписка по НЧХД № 73/2015 год. по описа на Районен съд гр.В., писмо под изх.№ Н-73/2015 от 20.04.2018 год., подписано от съдия К.Г., в което е отразено, че с Разписка от 25.07.2016 год. подсъдимата е уведомена за постановеното Решение № 71/21.07.2016 год., постановено по ВНЧХД № 106/2016 год. по описа на Окръжен съд гр.В.. Препис от писмото е изпратен на всички страни по делото, като в тази насока са приложените по делото съобщения, НЧХД № 73/2015 год. по описа на Районен съд В., ведно с НД № 34/2017 год. по описа на С.Апелативен съд, ВНЧХД № 106/2016 год. по описа на В. окръжен съд, НД № 1907/2014 год. по опис на ВКС, НЧХД № 463/2013 год. по описа на Районен съд гр.В., ВНЧХД № 422/2014 год. по описа на Окръжен съд гр.В., НЧХД № 168/2013 год. по описа на МРС и НЧХД № 1492/2014 год. по описа на Районен съд гр.В., ксерокопие от Протоколна тетрадка, включваща първа страница от заведена 2016 год. и страница, в която са отразени връчени съобщения и книжа, касателно 01.08.2016 год.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че подсъдимата Д.М. е осъществил състава на чл.293 а от НК, както от обективна така и от субективна страна а именно:

След  като е осъдена да изпълни парично задължение, в размер на 3 500 лева и разноски, в размер на 1 506 лева с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 71/21.07.2016 г. по  ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. В., влязло в сила на 21.07.2016 г. и в продължение на една година от влизането му в сила от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. не е изпълнила задължението си към кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, въпреки наличието на парични средства и имущество  за това.

Съгласно разпоредбата на чл.293а от НК се наказва всеки, който след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество за това. Това престъпление е едно от престъпленията срещу правосъдието от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт, а именно чл.293а-чл.300 от НК, тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на взето от съда решение. Няма спор, че това е формално умишлено престъпление, защото неговия състав не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. С факта на осъществяване на деянието се достига необходимата степен на обществена опасност, която е нужна, за да се приложи наказателната репресия. Безспорно престъплението по чл.293а от НК не е резултатно, а е от тези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез бездействие, каквото е неизпълнението на задължение, установено с влязъл в сила съдебен акт, при това не просто неизпълнение, а неизпълнение в изрично очертан от законодателя срок една година от влизане в сила на съответния съдебен акт. Безспорно в закона е посочен момента, до който дееца е длъжен да предприеме съответното действие. Престъплението е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на съответния престъпен състав. Признаците от обективна страна са наличието на влязъл в сила съдебен акт, който установява парично задължение за дееца, наличието на парични средства или имущество у дееца, които му позволяват изпълнение на задължението, както и неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и/или имущество, с които да удовлетвори кредитора и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение. Признаците от обективна страна трябва да бъдат налице всички в срока, посочен в чл.293а от НК, както и към момента на неговото изтичане. Липсата на който и да е било от тях препятства извод за съставомерността на деянието. Така, ако в срока и към момента на изтичането му, деецът не разполага с имущество и/или парични средства, ако липсва влязъл в сила съдебен акт или е налице цялостно изпълнение на установеното с последния парично задължение, няма как да се претендира съставомерност по чл.293а от НК. Без значение за съставомерността на деянието е частичното или цялостно изпълнение на задължението, след изтичане на посочения едногодишен срок частичното изпълнение в рамките на същия срок, както и цялостната загуба на имуществото и/или паричните средства след изтичането на този срок. Безспорно законодателя не е инкриминирал поведение на дееца, извън посочения едногодишен срок. С изтичането на последния деянието се явява довършено, щом са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна. В този смисъл е и застъпеното в доктрината становище, че престъпленията, изразени чрез бездействие, които като не изискват настъпването на определени общественоопасни последици, каквото е това по чл.293а от НК, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие, като до това време не може да се говори още за начало на изпълнение, тъй като дължимото действие все още може да бъде извършено. Както бе подчертано и в по-горните абзаци подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл.293а от НК и в тази насока възраженията на процесуалния представител на подсъдимата, както и взетото от последната становище, се явяват неоснователни. Очевидно е, от приетата фактическа обстановка, че подсъдимата има парични средства и имущество, значително надвишаващи размера на задължението й и че в едногодишния срок по чл.293а от НК - от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. не е изпълнила задължението, установено спрямо нея с Решението по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на ВОС. В същия срок много малка част от това задължение е удовлетворено в рамките на изпълнителното производство. Това обаче не води до несъставомерност на извършеното. Последната може да произтече само, ако установеното за дееца парично задължение е било изпълнено изцяло. Безспорно предприетите действия за събиране на вземането, посредством гражданскоправни способи също не изключват съставомерността на деянието. Липсват аргументи, които да поддържат, че при наличието на Изпълнително дело, по което спрямо длъжника са предприети гражданскоправни способи за принудително събиране на вземането съставът по чл.293а от НК поначало да е неприложим, т.е наличието на обезпечение за вземането е без значение за съставомерността. Обстоятелството, че притежаваното от подсъдимата имущество надвишава значително размера на дълга само обосновава нейният умисъл, който е продиктуван от нежеланието да плати същия. В тази насока следва да се ценят и извършените от нея разпоредителни сделки с недвижимото й имущество. Обстоятелството, че изпълнителното производство при съдия изпълнителя е било задействано, не оневинява длъжника за съставомерността на поведението му по чл.293а от НК, след като действията му са насочени и тогава към препятстване на изпълнението на съдебното решение и заплащане на присъдената престация, какъвто е конкретния казус. Обстоятелството, че притежаваното от подсъдимата имущество надвишава размера на дълга само обосновава умисъла й, продиктуван от нежеланието да плати сумите. Отново, както бе подчертано в по-горните абзаци предприетите действия за събиране на вземането с гражданскоправни способи не изключват съставомерността на деянието, като то не зависи от последващи действия по частично или пълно изпълнение на задължението, в каквато насока са доводите на подсъдимата. Подсъдимата с отчуждаването на имуществото си, което е значително по размер и стойност, сама се е поставила умишлено в невъзможност да изпълни паричните си задължения към кредиторите си, т.е. тя не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Без значение, както отново бе казано и в по-горните абзаци са предприетите от кредиторите действия по принудителното събиране на паричните им вземания, тъй като те не се дължат на проявена активност от страна на длъжника. Още повече че от събраните на съдебното следствие писмени доказателства безспорно от показанията на свидетелите С.Й., В.В. и Г.В. се установява, че към момента на проведеното съдебно следствие, същите не са получили никакви парични постъпления по сметките си. Отново следва да се подчертае, че в рамките на съвсем кратък период от време от влизане на решението в сила подсъдимата е отчуждила два от притежаваните недвижими имоти, с цел да не бъде предприето принудителното изпълнение спрямо тях, като това обстоятелство е отегчаващо отговорността на последната. По почин на подсъдимата и нейния процесуален представител и с цел разкриване на обективната истина по делото, действително се събраха доказателства, че Решение № 71/21.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. е влязло в сила на 21.07.2016 г. Същото е изпратено на 25.07.2016 г. и е получено от подсъдимата на 02.08.2016 г., като в тази насока са приложените многобройни доказателства,  включително и разпита на свидетелката В.Д., работеща като главен специалист ЧКБУ към Община Р. и връчила съдебните книжа на подсъдимата. Възражението на подсъдимата и нейния процесуален представител е, че последната не е знаела какво е решението на Окръжен съд гр.В. и затова е осъществила прехвърлителните сделки на 29.07.2016 г. Настоящият съдебен състав не споделя така направеното възражение, като безспорно приема, че подсъдимата е знаела за увреждането, тъй като е притежавала субективната представа, че е длъжник на свидетелите С.Й., В.В. и Г.В. и със съответните прехвърлителни сделки безспорно намалява актива си и увеличава по този начин пасива на имуществото си, който служи за общо обезпечаване на кредиторите. Твърдението на подсъдимата, че не е знаела за постановеното решение на Окръжен съд гр.В., респективно за влизането му в сила, е неоснователно, тъй като препис от необжалваемите актове не се връчва на страните и последните имат задължението да следят за резултата на делото. Видно от приложеното Въззивно наказателно дело № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. подсъдимата и нейният процесуален представител са присъствали на съдебното заседание, проведено на 30.06.2016 г., в което заседание делото е обявено за решаване в законния едномесечен срок. Въпреки това, след постановяване на съдебното решение тя се е разпоредила с притежаваното от нея недвижимо имущество. Дори на тази плоскост можем да приемем, че се явява ирелевантно обстоятелството, дали гражданския, респективно наказателния съд приема събраните гласни доказателства по Гр.дело № 1419/2016 г. по описа на МРС, потвърдено с Решение № 215/18.07.2017 г. по ВГр.дело № 306/2017 г. по описа на ВОС, че подсъдимата е споделила пред свидетелката Джамбазка своето знание за изхода на делото и това, че е решила да прехвърли недвижимото си имущество на децата си. Безспорният факт е,  че разпоредителните сделки са направени след влизане в сила на осъдителното решение. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК Решение № 71/21.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. не е от категорията съдебни актове, които да подлежат на касационна проверка по жалба или протест, поради което е влязло в сила в деня на неговото постановяване, а именно 21.07.2016 г., каквото е императивното правило на чл.412 ал.2 т.1 от НПК. Съдебният състав си позволява да цитира Решение № 374/01.10.2010 г. на ВКС, постановено по НД № 369/2010 г на І-во наказателно отделение с докладчик Г.И., в което е  отразено, че щом като потвърдителните решения на Окръжните съдилища са изключени от касационна проверка и влизат в сила от датата на постановяването, съдът постановил влязлото в сила решение няма процесуално задължение да уведомява за това обстоятелство страните по реда, предвиден за невлезлите в сила решения, които са включени в предмета на обжалване по чл.346 от НПК. Правилото по чл.340 ал.2 от НПК изисква съобщаване на изготвеното въззивно решение на страните, за което се прилагат съответните съобщения. Обявяването на въззивния съдебен акт, независимо от разпоредбата на чл.412 ал.2 т.1 от НПК указваща момента на влизането им в сила, има съществено значение за реализиране на правото на защита, което обаче би могло да се отнася към използване на процедурата за възобновяване по Глава 33 от НПК, като това не е пренебрегнато в конкретния случай, тъй като безспорно Окръжен съд гр.В. е изпратил съобщение за изготвеното решение. Не се възприема и другото възражение на подсъдимата и нейния процесуален представител, че последната не е могла да се разпореди с една втора идеална част от своето имущество, без знанието, съгласието и решението на нейния съпруг и това я оневинява за извършените прехвърлителни сделки. Тук е мястото да се отбележи, че независимо, че съпругът на подсъдимата не се явява длъжник на кредиторите, тъй като вземането на последните е възникнало от непозволено увреждане, безспорно се касае за личен дълг на единия съпруг, то при насочване на принудителното изпълнение върху това имущество, същото ще се продаде изцяло, като на кредиторите ще се изплати половината от реализираната продажна цена, а останалата част ще се върне на съпруга недлъжник.

Подсъдимата е със средно специално образование, омъжена, работеща като главен счетоводител в „Р.С.” гр.Р., с чисто съдебно минало. Тук е мястото да се отбележи, че от приложената Актуална справка за съдимост и Справка от старши публичен изпълнител към НАП-ТД В.Т., офис В. се установява, че по отношение на подсъдимата има наложено административно наказание по НЧХД № 73/2015 г. по описа на Районен съд гр.В., което е изменено с Решение № 71/21.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на ВОС, което решение е в сила от 21.07.2016 г., като й е наложена Глоба в размер на 1 200 лева в полза на Държавата. Глобата е платена на 01.03.2018 г. и безспорно по настоящето дело не може да бъде приложена отново разпоредбата на чл.78а от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, съдът взе в предвид наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и отличните характеристични данни,  Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете факта, че при безспорно парично задължение на подсъдимата и имуществените й възможности, същата умишлено не го е изпълнила, като е препятствала то да се изпълни, дори чрез принудителното изпълнение. В това отношение значими са действията й по прехвърлителните сделки на недвижимите й имоти. Това действие сочи за умишлено затрудняване изпълнението на съдебното решение. Това мотивира съда да определи наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК в неговата алтернативна форма, която предвижда наказание “ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, три пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 НК и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Съответните пробационни мерки бяха определени над минималния размер, тъй като се касае за съзнателно поведение по увреждане на кредиторите, като по-малко от една седмица след влизане на съдебното решение, подсъдимата е предприела действия, с които да прехвърли два от имотите си като съсобственик на една втора части на своите деца.

С така определеното наказание съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК, а именно личната и генералната превенция, като с оглед превъзпитанието на осъдената, не е необходимо да бъде определяно друг вид наказание.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 80 лева и в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 80 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

26

АНД No 209/2018

Здравна инспекция

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 20.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28-ДОЗ-0000000003/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В.,  с което на нарушителя „В.К.” ООД ГР.В.,  със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от неговия Управител А.Ц.П.от гр.В., са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закон за водите и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите  като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

„В.К.” ООД гр.В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от неговия Управител А.Ц.П.от гр.В., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 28-ДОЗ-0000000003/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от юрисконсулт А.А.. Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал становище и Писмена защита по делото, с които поддържа, че издаденото Наказателно постановление е нищожно, тъй като е недопустимо издаденото административнонаказателно производство по настоящето дело да бъде образувано, без да е било прекратено вече образувано предходно производство със същия предмет. Посочва се, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, като пробите, които са изследвани от лабораторията на РЗИ гр.В. не са били взети от местата за контрол, определени и съгласувани съвместно от „ВиК” ООД гр.В. и РЗИ гр.В.. Направени са подробни възражения, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

За ответника се явяват старши юрисконсулт Ц.С. и адв. С.Г. от ВАК. Процесуалните представители на ответника вземат становища да бъде потвърдено атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Акцентува се, че възраженията са неоснователни, като на първо място се посочва, че в изпълнение на правомощията си по чл.54 от ЗАНН Директора на РЗИ е прекратил преписката, като е указал на актосъставителя да изготви нов АУАН при спазване на законовите изисквания. Посочва се, че най-напред е налице резолюция върху самия акт на наказващия орган за прекратяване на производството по този акт, след това е налице писмо, находящо се на л.55 от преписката, подписано от Директора на РЗИ, като новия акт отговаря на всички изисквания на закона. Визира се, че в законовия 3-месечен срок може да бъде прекратено един път административнонаказателното производство и да бъде съставен нов законосъобразен акт. Излагат се подробни съображения и в Писменото становище, които също ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на упълномощено лице на 05.04.2018 год. Жалбата е входирана от ответника на 10.04.2018 год., а е изпратена на 05.04.2018 год.

По делото са събрани гласни и множество писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 28-ДОЗ-0000000003/03.04.2018 год., Становище от процесуален представител на РЗИ гр.В., Акт № 0000000002/20.12.2017 год., Акт № 0000000003/19.02.2018 год., Пълномощно под изх.№ КД-04-749/05.04.2018 год., Пълномощно под рег.№ 2473/04.04.2018 год., Покана под изх.№ КД-04-701/03.04.2018 год., Входящ номер на покана под № 3200-19/03.04.2018 год., писмо под рег.индекс 3200-12/3/ от 22.03.2018 год., Протокол от 27.11.2017 год., Протокол за изпитване на питейна вода от 27.11.2017 год., писмо под изх.№ КД-04-429/1/ от 19.03.2018 год., Входящ номер на писмо под № 3200-15/19.03.2018 год., възражение под изх.№ 3200-12/2/ от 09.03.2018 год., писмо под вх.№ КД-04-429/07.03.2018 год., Покана под изх.№ КД-04-429/27.02.2018 год., Входящ номер на Покана под № 3200-12827.02.2018 год., Покана под изх.ИС № 27-ДОЗ-003 от 20.02.2018 год., Известие за доставяне от 21.02.2018 год., Покана от 15.02.2018 год., Входящ номер на Покана под № 3200-9/15.02.2018 год., писмо под изх.№ КД-04-3060/15.02.2018 год., Акт  № 0000000002 за установяване на административно нарушение от юридическо лице от 20.12.2017 год. с резолюция от 15.02.2018 год., писмо под изх.№ 3200-67/1/ от 03.01.2018 год., Възражение под изх.№ 3200-76/22.12.2017 год., Пълномощно под рег.№ 8002/20.12.2017 год., Покана от 08.12.2017 год., Известие за доставяне от 12.12.2017 год., Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2985-В/07.12.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2986-В/07.12.2017 год., Протокол за вземане проби води под изх.№ 208/05.12.2017 год., Констативен протокол за извършена проверка № 1233/05.12.2017 год., Предписание за провеждане на задължително хигиенни и противоепидемични мерки под изх.№ 58/22.11.2017 год., Известие за доставяне от 23.11.2017 год., Доклад за контрол № 0435/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2886-В/22.11.2017 год., Доклад за контрол № 0434/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2885-В/22.11.2017 год., Доклад за контрол № 0433/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2884-В/22.11.2017 год., Протокол за вземане проби води под изх.№ 202/20.11.2017 год., констативен протокол за извършена проверка № 1192/20.11.2017 год., писмо под изх.№ 98-361/08.11.2017 год., писмо под рег.индекс 98-361/16.10.2017 год., Констативен протокол за извършена проверка № 1147/08.11.2017 год., Протокол № 16 и 17 от 09.01.2018 год., Трудов договор № РД 15-931/01.08.2017 год., Заповед № РД-12-СПН-01/03.01.2017 год., Трудов договор № РД-12-ТПН-01/02.01.2014 год., Заповед № РД-10-103/05.04.2018 год., Сертификат за акредитация на Р.З.И.гр.В. – орган за контрол от вид А на БСА ,рег.№ 103 ОКА от 25.09.2017 год., валиден до 31.05.2020 год. и Заявление от Управителя на „ВиК” ООД гр.В. под рег.№ Ю-1544/15.05.2018 год., с което потвърждава подадената от юрисконсулт А.А. жалба срещу НП № 28-ДОЗ-003/03.04.2018 год., издадено от Директора на РЗИ гр.В., съответно са разпитани свидетелите И.Д., Л.И. и Т.К., всички служители в отдел „Държавен здравен контрол” към РЗИ гр.В..

От така събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява следната фактическа обстановка.

Във връзка с постъпила жалба чрез писмо с изх. № 98-361/08.11.2017 г. на Министерство на здравеопазването, придружено с жалба с вх. № 98-361/16.10.2017 г., заведена в РЗИ – В. с вх. № РД-08-2681/10.11.2017 г., в с. Л.Д., общИ.М. е извършена проверка на водата от централно водоснабдяване на с.Л.Д., община М., на 3 (три) броя пункта на територията на с.Л.Д., съгласно указанията дадени от Министерство на здравеопазването с писмо изх. № 98-361/08.11.2017 г., за която проверка е съставен Протокол за вземане на води № 202/20.11.2017 г. Проверката от 20.11.2017 г., за която е съставен  Констативен протокол № 1192/20.11.2017 г. е извършена в присъствието на лицата – С.И. - кмет на с. Л.Д., С. Д. - работник поддръжка водопроводна мрежа с.Л.Д. и Д.П.- жалбо-                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          подател.  Пробонабирането е започнало в 11.40 часа на 20.11.2017 г. и пробите са приети в Дирекция ,,ЛИ'' на РЗИ гр.В. в 12.30 часа на 20.11.2017 г. Взети са три броя проби води от три пункта на с.Л.Д., а именно: „Кметство”, ,,Кафе-Аперитив” - собственост на жалбоподателя и частен дом на К.Д., намиращ се в съседство на „Кафе-Аперитив”. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Кметство” с Доклад за контрол № 0433/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2884-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води несъответстват на показателите съгласно приложение № 1  към Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр. 102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с.Л.Д., община М. – пункт ,,Кметство” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.30±0.08 при норма /0.30±0.40/. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Кафе-Аперитив” с Доклад за контрол № 0434/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2885-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води не съответстват на показателите съгласно Приложение № 1 към Наредба № 9/2001г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр. 102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с.Л.Д., община М. – пункт ,,Кафе-Аперитив” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус, /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.20±0.07 при норма /0.30±0.40/. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Частен дом” на К.Д. с Доклад за контрол № 0435/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2886-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води не съответстват на показателите съгласно приложение №1 към Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с. Л.Д. – пункт ,,Частен дом” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.20±0.07 при норма /0.30±0.40/. В резултат на констатираното на 22.11.2017 г. отклонение от параметрите на питейните води е изпратено предписание с изх. № 58/22.11.2017 г. до ,,В.К.” ООД гр.В., представлявано от А.Ц.П.– управител, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, а именно: 1. ”В.К.” ООД гр.В. да проведат/възложат проучване с цел установяване на причините, водещи до отклонения в качеството на питейната вода в с. Л.Д., община М.; 2. Да се приведе в изправност автоматичното хлориране. За дезинфекция на водата подавана за питейни нужди  да се използва подходящ биоцид, който да има разрешение от МЗ и 3. ”В.К.” ООД гр.В. да предприемат мерки за отстраняване на несъответствията в качеството на питейната вода. За предприетите действия по съответните точки „В.К.“ ООД трябва писмено да уведоми РЗИ гр.В.. Предписанието е получено от „В.К.“ ООД с удостоверена върху обратната разписка дата 23.11.2017 г. Срокът за изпълнение на предписанието е 01.12.2017 г. В посочения по-горе срок „В.К.“ ООД гр.В. по никакъв начин не е уведомило РЗИ гр.В. за предприети действия по т.1, т. 2 и т. 3 от предписанието. С оглед на горното на 05.12.2017 г., в с.Л.Д., община М., е извършен повторен контрол, за който е съставен Констативен протокол № 1233/05.12.2017 г. и Протокол за вземане на проби води № 208/05.12.2017 г. на водата от централно водоснабдяване на с.Л.Д.. Пробонабирането е започнало в 10.00 ч. на 05.12.2017 г., взети са две проби в присъствието на Д.П./жалбоподател/ – една от ,,Кметството” и една от ,,Кафе-Аперитив”. Пробите са приети в Дирекция ,,ЛИ'' на РЗИ гр.В. в 11.30 часа на 05.12.2017 г. с Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 г. и Протоколи № ДЗК-2985-В/07.12.2017 г.  и № ДЗК-2986-В/07.12.2017 г. На 07.12.2017 г. се установява, че по показатели: остатъчен свободен хлор и ешерихия коли, питейните води в контролираните обекти отново не съответстват, съгласно изискванията на приложение № 1  към Наредба № 9/2001г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, като следва: с.Л.Д. – пункт ,,Кафе-Аперитив” – не съответства по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 14 при /норма 0/; с. Л.Д. – пункт ,,Кметство” – не съответства по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 12 при /норма 0/. Във връзка с гореизложеното констатираното нарушение представлява несъответствие в подаваната питейна вода в с.Л.Д., пункт ,,Кафе-Аперитив” по показатели: остатъчен свободен хлор < 0.005* при норма / 0.30±0.40/ и ешерихия коли – 14 при /норма 0/ и несъответствие в подаваната питейна вода в с. Л.Д., пункт ,,Кметство” по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 12 при /норма 0/. На 20.12.2017 г. „В.К.” ООД е получило екземпляр от Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 г., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2985-В/07.12.2017 г., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2986-В/07.12.2017 г. и Протокол за вземане на проби води № 208/05.12.2017 г. Получаването на гореописаните документи е удостоверено собственоръчно от упълномощеното лице - Поля Валериева Пенчова.

Безспорно са извършени три броя нарушения, а именно: На 20.11.2017 г. е нарушен  чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с чл.5 ал.2 във връзка с ал.1 и Приложение № 1 и Таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр.30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите. С констатираното на 05.12.2017 г. неизпълнение на предписанието е нарушен е чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. На  05.12.2017  г. е нарушен  чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с чл.5 ал.2, във връзка с ал.1 и приложение № 1 и таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите.

Съдебният състав приема, че при съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правните квалификации от Закон за водите са прецизни и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Относно посочените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, то съдебния състав намира, че същите са неоснователни по следните съображения: От съдебния състав не се възприема, че са допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в съставянето на два акта за едно и също административно нарушение. Няма спор, че наказващия орган е длъжен да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност, преди да се произнесе по преписката и точно това е сторено в случая. След като административнонаказващия орган е направил преценка, че съставения акт не отговаря на изискванията за законосъобразност, производството по първоначално съставения Акт № 0000000002/20.12.2017 год. е прекратено и в срока по чл.34 от ЗАНН е съставен нов акт. Без значение за настоящето производство е, дали са били налице основанията на чл.54 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство по съставения акт от 20.12.2017 год. От значение за случая е, че в образуваното със съставянето на АУАН № 0000000003/19.02.2018 год. административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като този акт е съставен в 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Също така е спазен и срока за издаване на Наказателното постановление. В случая, след като производството по съставения акт № 0000000002/20.12.2017 год. е прекратено, което не е било спорно, не може да се приеме, че съществуват два акта за едно и също нарушение. В същото време, няма законова пречка при прекратено административнонаказателно производство по съставен акт да се състави нов такъв за същото нарушение, стига съставянето на този втори акт да е в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове. В тази връзка, следва да се отбележи, че действително в разпоредбата на чл.54 от ЗАНН е предвидено, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител или, че то не може да му се вмени във вина, наказващия орган прекратява преписката с мотивирана резолюция. Наред с горното обаче, макар в някои случаи да е установено авторството и виновността на определено административнонаказателно отговорно лице по отношение на конкретно административно нарушение, отговорността му не би могла да бъде законосъобразно ангажирана, поради настъпването на други юридически факти. Безспорно липсата на минимално изискуемите реквизити на акта или такова тяхно описание, което не позволява на наказващия орган или на нарушителя да формират еднозначни изводи от правна и фактическа страна представлява съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което не предпоставя по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и то следва да се прекрати с мотивирана резолюция, каквото е сторено в настоящия случай. Няма пречка обаче,след или едновременно с издаване на резолюцията в случай, че сроковете по чл.34 от ЗАНН не са изтекли, наказващия орган да укаже на компетентното длъжностно лице да състави повторно акт за същото нарушение, но вече при спазване на законовите изисквания за това. Със съставянето на новия акт не е нарушено правилото, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нещо. В подкрепа на това е разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, според която никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила Наказателно постановление или решение на съда. В конкретния казус не е налице влязло в сила Наказателно постановление или решение на съда, с което този нарушител вече да е бил наказан за същото нарушение. Отново следва да се акцентува, че в изпълнение на своите правомощия, съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващия орган, в лицето на Директора на РЗИ гр.В. е установил допуснати нередности в издадения спрямо „ВиК” ООД В. Акт № 0000000002/20.12.2017 год. В резултат на това с мотивирана резолюция на Директора на РЗИ гр.В. от 15.02.2018 год. е прекратена административнонаказателната преписка по съставения и връчен Акт № 0000000002/20.12.2017 год., като административнонаказателната преписка е върната за съставяне на новия Акт, обект на настоящето производство, след отстраняване на констатираните нередовности. Акт № 0000000003/19.02.2018 год., който е  обект на коментар в настоящето производство е надлежно предявен на нарушителя и по този начин не е препятствана възможността за обективиране на възражения в момента на неговото съставяне. Не намира опора така направеното възражение, че нарушителя не е бил информиран за прекратяването на административнонаказателното производство по първия акт. Законово основание за такова уведомяване не  е налице, като безспорно правото на защита на нарушителя не е било нарушено, тъй като първия акт е надлежно връчен и нарушителя се е възползвал от законовото си право да направи възражения по акта, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Безспорно няма постановен краен акт, а именно издадено НП, който да бъде оспорван и безспорно нарушителя е благоприятно заинтересован административнонаказателното производство да бъде прекратено. Няма спор, че след прекратяване на преписката материалите по нея могат да се използват като основание и доказателства за нова процедура, тъй като в разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН е уредено, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на Акт за установяване на извършеното административно нарушение. На тази плоскост материалите, които констатират нарушенията, а именно протоколите от извършените проверки, проби и други, на които се основава акта имат доказателствена сила и безспорно се използват като основание и доказателства в едно друго производство. На следващо място, следва да се посочи, че Наказателното постановление е издадено при стриктно спазване разпоредбите на ЗАНН, като е установено по безспорен начин извършването на нарушение от „ВиК” ООД гр.В., в качеството му на юридическо лице, които представляват неизпълнение на задължение към Държавата при осъществяване на дейността му, съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че пробите не са взети от местата за контрол, тъй като проверката, придружена с вземане на проби питейна вода е извършена от местата, изрично указани от Главния държавен здравен инспектор с писмо с изх.№ 98-361/08.11.2017 год. на Министерство на здравеопазването, придружено с Жалба с вх.№ 98-361/16.10.2017 год., с което безспорно инспекторите на РЗИ гр.В. са се съобразили и извършили. Освен, чрез извършената проверка, придружена с вземане на проби питейна вода в с.Л.Д. е осъществен насочен държавен здравен контрол, който е по повод постъпил сигнал от граждани, съгласно разпоредбата на чл.19 от Закон за здравето, като безспорно е логично пробата да бъде взета от мястото, което се визира в жалбата. Не се споделя твърдението на жалбоподателя за взимане на проби от определени пунктове, като вероятно последният е имал впредвид и е бил мотивиран от изискванията за вземане на проби при осъществяването на контролен мониторинг от страна на ДЗК за съответствието на подаваната към потребителите питейна вода, според разработените програми за мониторинг от водоснабдителните организации. Тук е мястото да се отбележи, че инспекторът, извършил проверката е взел проби, освен от „Кафе-аперитив”, собственост на жалбоподателя, съответно от Кметството в с.Л.Д. и от частен дом на лицето К.Д., които обекти са сравнително отдалечени и безспорно качеството на водата би следвало да е еднакво по цялата водопроводна мрежа в селото. Съгласно визираното в чл.48 ал.1 т.13 от Закон за водите по отношение на задължението на водоползвателите - титуляри на разрешителни за изпълняват в срок дадените предписания от контролните органи и направените такива с предписание с изх.№ 58/22.11.2017 год. безспорно от инспектор от РЗИ гр.В., административнонаказващия орган е счел, че нарушителя не е изпълнил предписанието. Това е така, тъй като срокът за изпълнение на предписанието е 01.12.2017 год. В посочения срок „ВиК” ООД гр.В. не е уведомил РЗИ гр.В. за предприети действия по т.1, т.2 и т.3 от Предписанието. Действително, в посоченото от жалбоподателя възражение за предприети мерки и представените допълнително писмени документи за провеждане на проучване за установяване на причините, водещи до отклонения в качеството на питейната вода в с.Л.Д. не доказват обаче отстраняването на несъответствията. Резултатите от проведената на 27.11.2017 год. среща и проверка на място, които са обективирани в протокол са, че е установено , че съдържанието на остатъчен хлор в пробата отговаря на нормативните изисквания, указани в Наредба № 9/2001 год. Това заключение се базира на Протокол за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. с дата на пробовземане 27.11.2017 год. Тук е мястото да се отбележи, че Протокола за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. не може да бъде приет за достоверен, а резултатите от пробите са обективни, тъй като пробите не са направени от акредитирана лаборатория, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № 9/2001 год., който безспорно визира, че лабораторните изпитвания се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по БДС ENISO/IES 17025 „Общи изисквания, относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране” или други еквивалентни международно признати стандарти. Не на последно място следва да се посочи и липсата на вписан регистрационен номер на сертификат за акредитация, издаден от ИА „Българска служба за акредитация” с необходимите стандарти, което да е намерило отражение в представения Протокол за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. от 27.11.2017 год. От своя страна съдебния състав споделя така направеното становище от ответника по делото, че жалбоподателя не е предприел никакви мерки за привеждане в изправност на автоматичното хлориране. От своя страна жалбоподателя е направил твърдение, че в с.Л.Д. хлорирането се е извършвало винаги ръчно. Това не намира опора, тъй като безспорно е налице Констативен протокол за извършена проверка № 1147/08.11.2017 год. на централни обекти в с.Л.Д., в който е констатирано, че на мястото се хлорира автоматично, което е удостоверено с подписа на лицето Иван Митрински, на длъжност „Поддръжка на водопроводна мрежа”. Този факт се доказва и с Протокол от извършена инспекция в обект с обществено предназначение – Водоизточник № 16 и 17 от 09.01.2018 год., в който е констатирано, че на мястото отново се хлорира автоматично, което е удостоверено с подписа на инж.Стефановски, който е Началник район. Безспорно съдебния състав намира, че самото пробовземане и изпитване на иззетите проби са извършени съгласно предвиденото в Наредба № 9/2001 год. и Закон за водите. Налице е компетентно лице при извършеното пробовземане, в лицето на свидетелката Ина Д. ***, в присъствието на друг инспектор на РЗИ, в лицето на свидетелката Т.К.. Изпитването е извършено от акредитирана за такива анализи лаборатория, в каквато насока са и представените по делото писмени доказателства, а именно Сертификат за акредитация на Р.З.И.гр.В. – орган за контрол от вид А на БСА ,рег.№ 103 ОКА от 25.09.2017 год., валиден до 31.05.2020 год. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя, че пробовземането е било без участието на представител на „ВиК” ООД гр.В.. Не е налице нормативна забрана за извършване на водовземане от служителите на РЗИ да става еднолично. Тук е мястото да се отбележи, че пробовземането на 05.12.2017 год. е извършено във връзка с проверка на предприети мерки по Предписание с изх.№ 58/22.11.2017 год. от инспектор на РЗИ гр.В. и безспорно жалбоподателя е бил наясно с възможността пробовземане и проверка да се извърши и без участието на водоснабдителната организация. Не е налице и тъй нареченото „евентуално манипулиране на качеството на водата”, тъй като както бе отбелязано и в по-горните абзаци, самото пробовземане е извършено от компетентно лице, в присъствието на друго такова и съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1,2 и 3 от Наредба № 25/2007 год. за резултатите от извършения лабораторен контрол се издава Протокол и Сертификат за контрол на акредитираната лаборатория на Дирекция „Лабораторни изследвания” на РЗИ гр.В., които съдържат здравното заключение за съответствието или за несъответствието на пробите от продуктите и стоките със значение за здравето на човека или за факторите на жизнената среда с нормативно установените изисквания.

Съдът намира, че както акта, така и Наказателното постановление са съставени за нарушение на чл.200 ал.1 т.31 и т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с  чл.5 ал.2, във връзка с ал.1 и приложение № 1 и таблици А.1 и В от Наредба №9/2001 г. /ДВ бр.30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите. Законът въвежда задължението на „Водоползвателите”, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са „ВиК” оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите /чл.48 ал.2 т.1 от Закон за водите. Самата дейност по водоснабдяване с питейна вода, предвид особения й характер, е предмет на специално нормативно регулиране. Едно от неговите проявления са изискванията за осигуряване на безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Конкретните параметри, на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди. Съответно чл.3а л.1 от Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели предвижда, че „Водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода”. По смисъла на Наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека, отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б и са изпълнени изискванията на чл.5 - 10 и чл.13. Както и питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В и Г. На основание чл.5 ал.1 от тази Наредба, във връзка с Приложение № 1, Таблица А.1 и Таблица В към същия нормативен акт, референтните стойности на показателите „ешерихия коли“ и колиформи“ са 0/100см3. В конкретния  казус, видно от събраните по делото доказателства е било установено отклонение от горните изисквания. Това е така, защото изследваните от органите на РЗИ гр.В. проби от питейната вода са дали положителен резултат за „ешерихия коли“ и за остатъчен свободен хлор, въпреки че стойностите им е трябвало да бъдат изцяло отрицателни. Следователно „ВиК“ ООД гр.В. действайки в качеството си на „ВиК-оператор“ по смисъла на чл.2 ЗРВКУ и предоставяйки услугата „Водоснабдяване за питейно-битови цели“, не е изпълнило задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.48 ал.2 т.1 от Закон за водите, а именно да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна вода на потребителите.

При тези данни се налага категоричният правен извод, че направените фактически констатации, обосновани от доказателствата по делото, са основание да се заключи, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което ще следва да понесе административнонаказателна отговорност по чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите, тъй като подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на Наредбата. Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Имуществени санкции в минималния, предвидени в чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите размер от 5 000 лв. Минимално наложена е и имуществената санкция за неизпълнение на предписанието на контролиращия орган, а именно 1 000 лева, видно от нормата на чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. Ето защо, определените три броя санкции не могат да бъдат коригирани по размер в посока намаляването им. В контекста на фактическите положения по делото не може да бъде направен извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед на възражението, направено с жалбата. В случая се касае за нарушаване на изискванията, отнасящи се за качеството и безопасността на питейната вода, което пряко рефлектира върху здравето на потребителите. Освен това, съдът взе предвид и обстоятелството, че отклонения от нормативните показатели за качеството и безопасността на питейната вода са били констатирани в рамките на няколко проверки на водоизточниците на с.Л.Д., което означава,че до потребителите достига питейна вода,която не съответства по показатели на предвидените. Безспорно е установено замърсяване на питейната вода, което води до риск за здравето на хората в по-голяма степен, тъй като по воден път се засягат по-голям брой потребители за по-кратко време, поради което не може да става въпрос изобщо за обсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът изцяло ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 28-ДОЗ-0000000003/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

27

НОХД No 331/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред. Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Я.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 20.6.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

                                  

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Я.Г. – роден на *** год. в гр.Т., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, с осем деца, безработен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2018 г. около 22.55 часа в гр.Р., по ул.“Х.Ш.“, при бензиностанция „П.“ в гр.Р., в посока от с.Б. към гр.Р., е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Н.С.С.от с.О.М., без Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0297-000301/20.09.2017 г. и № 17-0297-0003010/05.10.2017 г. на Началника на РУ гр.Л., в сила съответно от 04.10.2017 г. и от 07.11.2017 г. за управление на МПС без съответно Свидетелство за правоуправление, поради което и на основание чл.305 ал.5 от НПК, вр. с чл.343в ал.2, вр. с чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 7-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. П.Ц.от ВАК.

 

Мотиви от 20.6.2018г.

Против подсъдимия В.Я.Г. ***, е внесено обвинение от М.районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, затова, че на 07.06.2018 г. около 22.55 часа в гр.Р., по ул.“Х.Ш.“, при бензиностанция „П.“ в гр.Р., в посока от с.Б. към гр.Р., е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ХХХХ, собственост на Н.С.С.от с.О.М., без Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0297-000301/20.09.2017 г. и № 17-0297-0003010/05.10.2017 г. на Началника на РУ гр.Л., в сила съответно от 04.10.2017 г. и от 07.11.2017 г. за управление на МПС без съответно Свидетелство за правоуправление

Представителят на Районна прокуратура гр.М. предлага съда да признае подсъдимият за виновен в извършване на посоченото престъпление и да го освободи от наказателна отговорност, като се наложи наказание Глоба, което е предвидено в чл.78а ал.1 НК.            

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното от него и моли за минимално наказание.

На съдебното следствие подсъдимия се представлява от адв. П.Ц.от ВАК, който взема становище да бъде приложена разпоредбата на чл.78 ал.1 от НК.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Я.Г. ***, не притежавал Свидетелство за правоуправление на МПС. С НП № 17-0297-000301/20.09.2017 г. и НП № 17-0297-0003010/05.10.2017 г. на Началника на РУ гр.Л., в сила съответно от 04.10.2017 г. и от 07.11.2017 г., на Г. били наложени административни наказания за управление на МПС без такова свидетелство. На 07.06.2017 г. той отново управлявал МПС – лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ ХХХХ, собственост на Н.С.С.от с.О.М.. Около 22.55 часа подсъдимия се движел по ул.„Х.Ш.”, при бензиностанция „П.“ в гр.Р., в посока от с.Б. към града. Междувременно в РУ гр.Р. постъпил сигнал за неправоспособен водач, който се движи към същия град. В посочения район били изпратени свидетелите М.О.Ц. и Ц.И.В. – служители в същото Районно управление. Там те спрели за проверка автомобила, управляван от Г.. В хода на извършената проверка се установило, че последния не притежава Свидетелство за правоуправление на МПС, за което му бил съставен АУАН № 225/07.06.2017 г. Нарушителят бил преведен в РУ гр.Р., където дошъл за оказване на съдействие и лицето М.Н.Н.– инспектор „Пътен контрол“ в същото управление. При извършената служебна проверка било констатирано, че нарушителя е бил санкциониран за такова нарушение с горепосочените Наказателни постановления.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: Актове по ЗДвП  на л.6,7,17 и 19, Наказателни постановления на л.16 и л.18, Справка за нарушител/водач на л.8-9, показанията на свидетелите Ц. на л.20, В. на л.21, Справка за съдимост на л.26, Данни за семейно и имотно състояние на л.23, Характеристика на л.27 и Бюлетин за съдимост на л.35, както и от обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното следствие, в които признава своята вина и обяснява за причините, довели до извършеното от него деяние.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия В.Я.Г. ***, е извършил престъпление по транспорта.  На 07.06.2018 г. около 22.55 часа в гр. Р., по ул. „Х.Ш.”, при бензиностанция „П.“ в гр. Р., в посока от с. Б. към гр. Р., е управлявал лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ ХХХХ, собственост на Н.С.С.от с.О.М., без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0297-000301/20.09.2017 г. и НП № 17-0297-0003010/05.10.2017 г. на Началника на РУ гр.Л., в сила съответно от 04.10.2017 г. и от 07.11.2017 г., за управление на МПС без съответно Свидетелство за правоуправление. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.343в ал.2 НК.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на установените правила и ред в държавата.

Подсъдимият е с начално образование, неженен, с осем деца, безработен и е неосъждан – реабилитиран. Видно от представената по делото Актуална справка за съдимост подсъдимия е осъждан един път с влязла в сила присъда по НОХД № 499/2010 год. по описа на Районен съд гр.Л.. По посоченото дело подсъдимия е осъден на шест месеца Лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК и извършено деяние на 23.02.2010 год. Така определеното наказание е отложено за изтърпяване за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Последната е влязла в сила на 10.03.2011 год. и към 10.03.2014 год. безспорно подсъдимия е реабилитиран по силата на чл.86 ал.1 т.1 от НК, а не както грешно е отразено от прокурора към 08.06.2018 год. Безспорно към момента на извършване на деянието подсъдимия е с чисто съдебно минало.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.305 ал.5 от НПК и на основание чл.343в ал.2, вр с чл.78а ал.1 НК, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимият, като му наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платима в полза на Държавата. Безспорно е налице приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, защото е установено, че за престъплението се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и с Глоба от 500 до 1 200 лева. Няма причинени от престъплението имуществени щети и подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 8 раздел 4-ти от НК, като в тази насока са по-горните абзаци, където е установено, че подсъдимият е с чисто съдебно минало. Размерът на глобата бе определен към минимума, тъй като за подсъдимия бяха събрани данни, че същият няма никакво имущество и странични доходи, безработен е и отглежда и се грижи за осем деца. Отчетоха се добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

28

АНД No 24/2018

КАТ

А.Ц.Ц.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 22.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

А.Ц. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 година на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева по чл.182 ал.1 т.3 от същия закон. Оплакванията са в смисъл, че фактическото описание на нарушенията не отговаря на тяхната правна квалификация. Твърди се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган. Наред с това се счита, че събраната доказателствена маса не подкрепя описаната в актовете фактическа обстановка. Подробни доводи не са изложени. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. 

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Защитникът му адв. С.К. от ВрАК поддържа искането за отмяна на НП, като счита, че действията на Ц. не осъществяват съставите на визираните като нарушени законови разпоредби. В този смисъл процесуалният представител твърди, че с извършената маневра, при която автомобилът му е навлязъл в насрещната лента за движение, жалбоподателят е целял да избегне настъпването на ПТП, като заобиколи другия автомобил, неправилно навлязъл в неговата лента за движение. Същият е изложил и доводи в смисъл, че не е налице нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, тъй като според доказателствата по делото, автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил извън населено място, за което разрешената скорост за МПС категория „В“ е 90 км/ч. 

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 27.08.2016 г. свидетелят Х.Х. и жалбоподателят А.Ц. решили да отидат до с. Долна Кремена. Двамата се качили в лек автомобил „Ауди 3“ с рег. № ВР 2862 ВТ. На мястото на водача седнал Ц., а на предната дясна седалка – Х.. Автомобилът се движел по общински /междуселски/ път, свързващ селата Горна Кремена и Долна Кремена, със скорост около 79,2 км/ч. Междувременно свидетелите Х.В. и В.В. *** Кремена в посока към с. Горна Кремена с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВР 1214 ВР. Водач бил Х.В., а синът му седял на мястото до него. Около 14.50 часа автомобилът, управляван от Ц. наближил У-образното кръстовище на входа на с. Долна Кремена, образувано от общинския път с начало на ул. „Ленин“ и ул. „Гаврил Генов“. Преди и след кръстовището пътният участък бил прав, хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, и с насоченост север – юг. Движението в тази част на пътя било двупосочно, като платното било с обща ширина 4м и се състояло от две ленти, без видима разделителна линия между тях. Участъкът от пътя по ул. „Гаврил Генов“, в която се движил автомобила на свидетелите Х. и В.В. преди кръстовището бил прав, хоризонтален, без надлъжен и наречен наклон, с насоченост изток – запад в посока към кръстовището, като на границата на същото с общинския път се намира затревено триъгълно островче с дължина на височината 9м, разделящо платното за движение на ППС, по ул. „Гаврил Генов“ на две ленти. При наближаване на въпросното кръстовище, Ц. видял да излиза от него лекия автомобил, управляван от В.. Последният бил вече изцяло в собствената лента за движение. Тъй като забелязал късно автомобила, жалбоподателят не преценил правилно ситуацията и предприел аварийно спиране, като навил волана на ляво, в резултат на което преминал в насрещната лента за движение. Последвал удар между двата автомобила в лентата, в която се намирала колата на В.. Ц. усетил силна болка в областта на глезена на десния крак. В другия автомобил свидетелят В.В. забелязал, че баща му – свидетелят Х.В. не реагира на въпросите, които му задавал. За кратко последният не бил в съзнание и хъркал силно, а гърдите му били притиснати от волана. Свидетелят В. В. позвънил на тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП. Минути след обаждането на мястото пристигнали медици от ФСМП – Мездра. Двамата пострадали били откарани за преглед в „МБАЛ Мездра“ гр. Мездра, а след това транспортирани по спешност в болницата в гр. Враца. По случая било образувано ДП № 300/2016 г. по описа на РП-Мездра за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК срещу неизвестен извършител, за това, че на 27.08.2016 г. при управление на лек автомобил „Ауди 3“ с рег. № ВР 2862 ВТ  и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВР 1214 ВР е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Ц. ***. В хода на разследването била назначена автотехническа експертиза, от чието заключение станало ясно, че причина за ПТП е закъснялата реакция на жалбоподателя и извършените от него нарушения на правилата за движение, в частност навлизането му в насрещната лента за движение след предприетото аварийно спиране. Според заключението на вещото лице инж. Георги Величков, скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди“ е била около 79,2 км/ч, докато скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра“ - 7,2 км/ч. При тези скорости, но при своевременно реагиране от страна на жалбоподателя и при движение на същия в собствената лента за движение, до пътно – транспортно произшествие не би се стигнало. На база медицинските документи е установено, че пострадалия В. е получил гръдна травма, а Ц. е претърпял хирургическа интервенция, при която му били поставени два импланта в крайника. След като извършил преценка на събраните в хода на разследването доказателства, с постановление от 23.08.2017 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по досъдебното производство, като приел, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“ А.Ц., а другия водач Х.В. с поведението си не е допринесъл за настъпването на произшествието и няма вина за причинената на жалбоподателя средна телесна повреда. Със същият акт е било разпоредено копия от материалите да бъдат изпратени на Началника на РУ Мездра за предприемане на административно-наказателни санкции по отношение на Ц. за извършените от него нарушения на правилата за движение. След запознаване с доказателствата, събрани в хода на ДП, на 12.12.2017 г. Началник Група към ОД МВР гр. Враца – РУ Мездра е издал НП № 17-0300-001193, с което са били наложени административни наказания на А.Ц. за извършени от него нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.Л.В., В.Х.В. и Х.Х.Х.Д..

Като свидетели по делото, по искане на защитата са разпитани Р.Р.Ц., Ц.Б.Ц. и Б.Ц.Ц. – майка, баща и брат на жалбоподателя. От показанията на тези свидетели става ясно, че същите не са присъствали на ПТП и съобщените от тях данни по отношение на механизма на настъпването на произшествието са в резултат от обясненията на други лица или са плод на техни лични предположения.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на А.Ц. и в НП, съдът намира, че същата е основателна, но на основания, различни от изложените в пледоарията на защитата. Съображенията за това са следните:

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно за извърши, съдът констатира, че са налице процесуални нарушения и неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове. При това положение същият не следва да се произнася относно това дали описаното в актовете деяние съставлява нарушение, извършено ли е виновно и дали жалбоподателят е субект на административно - наказателна отговорност.

При издаване на оспореното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл.36 ал.2 ЗАНН. В общия случай, съгласно чл.36 ал.1 ЗАНН, административно-наказателното производство се образува със съставяне на АУАН. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същия текст, където законодателят е приел, че без приложен акт административно-наказателна преписка се образува в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, в РП-Мездра е било образувано ДП за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК. От момента на образуването му до постановяване на прекратителното постановление, в хода на разследването не са били привлечени лица в качеството на обвиняеми. Действително ДП е било прекратено, но приложението на чл.36 ал.2 ЗАНН не се обуславя единствено и само от наличието на прекратено наказателно производство, а е необходимо и да е налице идентичност между субектите и предмета на наказателното и образуваното в последствие административно-наказателно производство. При положение, че е налице липса на такава идентичност, не са налице основания за прилагане на чл.36 ал.2 ЗАНН и това налага да бъде съставен АУАН, както повелява ал.1 на същия текст. Имайки предвид съдържанието на НП, на прекратителното прокурорско постановление и на приложените в административно – наказателната преписка доказателства, настоящият състав приема, че процесният административен акт е издаден в нарушение на процесуалните изисквания. От материалите на ДП, приложени в преписката като писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е участвал в тази фаза на наказателния процес единствено в качеството на свидетел, пострадал от настъпилото ПТП. Като такъв на Ц. било изпратено копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и му е било разяснено, че може да обжалва този акт пред РС-Мездра. За да се приложи чл.36 ал.2 ЗАНН, жалбоподателят е следвало да има процесуалното качество на обвиняем. Както бе посочено и по-горе, до приключването на ДП не са привлечени лица в качеството на обвиняеми. На тази база съдът приема, че не е налице идентичност между двете производства по отношение на субекта, чиято отговорност е търсена. На следващо място, не е налице и идентичност в предмета на двете производства. ДП е било образувано за престъпление по транспорта, като прокуратурата е приела, че средната телесна повреда, причинена на пострадалия Ц., е настъпила в резултат на нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.102, чл.103 и чл.68 ЗДвП. От съдържанието на обжалваното НП обаче става ясно, че административно - наказателна отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за извършени нарушения по смисъла на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от ЗДвП, т.е. касае се за нарушения на различни правила за движение, регламентирани в ЗДвП, като в прекратителното прокурорско постановление въобще не е обсъждан въпроса налице ли са нарушения по смисъла на визираните в НП законови разпоредби, извършени от Ц.. С оглед на горното, съдът приема, че е налице липса на идентичност и по отношение на нарушенията, възприети като предмет в двете производства. При това положение е следвало да бъде съставен АУАН по общия ред на ЗАНН, който да бъде предявен и връчен на наказаното лице, след което да се пристъпи към издаване на обжалваното НП. Като не е съставен АУАН, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

На следващо място, настоящият състав констатира неспазване на изискванията за съдържание на административните актове, по-конкретно налице е несъответствие по отношение датата на извършване на нарушението. По този въпрос в обстоятелствената част на НП е отразено, че процесните деяния са извършени при ПТП на 27.08.2017 г. Както в цитираното по-горе прекратително постановление на РП-Мездра, така и в писмените доказателства, приложени в административно-наказателната преписка по делото, както и тези, които са събрани в хода на съдебното следствие, е отразено, че въпросното ПТП е настъпило на 27.08.2016 г. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административно-наказателният процес по ЗАНН е строго формален и в този смисъл следва стриктно да се спазват правилата за съставяне и връчване на АУАН и НН, и да са съблюдават изискванията за тяхното съдържание. В чл.42 и в чл.57 ал.1 ЗАНН са изброени изчерпателно реквизитите, които задължително следва да намерят отражение в двата административни акта. Един от тях е именно датата на извършване на нарушението /чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН/. Допуснатото несъответствие по този въпрос в обстоятелствената част на НП е недопустимо, тъй като внася неяснота относно това кога е извършено процесното деяние. Отделно от това, посочената в НП дата не намира опора в наличните по делото доказателства. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от съдържанието на писмените доказателства безспорно се установява, че процесните нарушения са извършени на 27.08.2016 година. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице техническа грешка по отношение изписаната година от датата на извършване на нарушението, посочена в НП. Настоящият състав многократно е отбелязвал, че поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, действащи към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, законодателят не е предвидил института „Техническа грешка“ и не е регламентирал правна възможност за нейното поправяне. В този смисъл несъответствието на посочената в постановлението фактическа обстановка, касателно датата на извършване на нарушението, с действителната такава, няма как да бъде приета за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебното производство, основавайки се на фактите, които са установени от събраните доказателства по делото, да се санира този порок в НП, тъй като така би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия орган. Липсата на яснота в този административен акт по отношение на датата на извършване на нарушението влече след себе си извод за невъзможност да се индивидуализира кога са извършени описаните в НП деяния, за които в последствие жаблоподателят е бил санкциониран. Налице е порок, който няма как да бъде преодолян в рамките на съдебното производство.

Изложените дотук пороци, констатирани от настоящия състав при извършената проверка касателно законосъобразността на обжалваните административни актове, няма как да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, на А.Ц. ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева по чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

29

НОХД No 336/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.К.Л.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 22.6.2018г.
За РП-Мездра прокурор М..

Обвиняемият лично и с адв.Ц. от ВрАК,  редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: К.К.Л., ЕГН:**********, роден на *** ***, настоящ адрес ***-Г-37 и  с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, средно образование,не женен,  осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Ц.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

Съдът  предлага промени в споразумението, като с оглед  условното предходното осъждане на  обвиняемия  и  с оглед размера на настоящето  наказание, като сбора  не  надвишава 2 години, режимът на  изтърпяване следва да бъде  ОБЩ  на основание  чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ПРОКУРОР : Не възразявам.

АДВ. Ц. :  Не възразявам.

ОБВ. ЛИЦЕ : Не възразявам.

 Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА В СПОРАЗУМЕНИЕТО  като  режимът на изтърпяване следва да е  ОБЩ” на основание  чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

за решаване на БП № 1030/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Мездра,

сключено на основание чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 15.06.2018 г. в град Мездра се постигна споразумение между:

1. И.М..– прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и                                                       

2. Адв. П.Ц. ***, като договорен защитник на К.К.Л., ЕГН:**********, роден на *** ***, настоящ адрес ***-Г-37 и  с постоянен адрес ***, българин,български гражданин, средно образование,не женен,  осъждан, които се споразумяха за следното:

ОБВИНЯЕМИЯТ К.К.Л., ЕГН:********** се признава за  ВИНОВЕН, за това, че на 08.06.2018 г.  в гр. Мездра, ул. „……..” № 77, в района на Бензиностанция  „Фарпетролиум”, с посока на движение –центъра на гр. Мездра  е управлявал МПС – лек автомобил марка „Нисан Примера”,с ДК №С ……… ХН, собственост на  …….от гр. София,  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,87 промила, концентрация  в издишания  от водача въздух установено по надлежния ред с техническо средство  Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN 0014, след като е осъден  с влязъл в сила  съдебен акт по НОХД № 202/2017 година  по описа на РС- Мездра, в сила  от 16.05.2017 година , Споразумение № 52/16.05.2017 година –за управление на МПС с концентрация  на алкохол в кръвта  си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред –  престъпление по чл.343б ал.2 НК.

На основание чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия К.К.Л.  се определя наказание  ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да се изтърпи  при първоначален „ОБЩ  режим на основание  чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г  вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК   обвиняемия К.К.Л.   се лишава от право  да управлява МПС  за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

  На основание чл.55 ал.3 от НК на обв.  К.К.Л. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Веществени доказателства по делото няма.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:              Защитник:

               . М/               /адв. П.Ц./

 

Обвиняем:

                /К.Л./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между И.М…… – прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и адв. П.Ц. ***, като договорен защитник на К.К.Л., ЕГН:**********, роден на *** ***, настоящ адрес ***-Г-37 и  с постоянен адрес ***, българин,български гражданин, средно образование,не женен,  осъждан, за това, че ОБВИНЯЕМИЯТ К.К.Л., ЕГН:********** се признава за  ВИНОВЕН, за това, че на 08.06.2018 г.  в гр. Мездра, ул. „………. № 77, в района на Бензиностанция  „Фарпетролиум”, с посока на движение –центъра на гр. Мездра  е управлявал МПС – лек автомобил марка „Нисан Примера”, с ДК №С .., собственост на  ……..  К…… от гр. София,  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,87 промила, концентрация  в издишания  от водача въздух установено по надлежния ред с техническо средство  Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN 0014, след като е осъден  с влязъл в сила  съдебен акт по НОХД № 202/2017 година  по описа на РС-Мездра, в сила  от 16.05.2017 година, Споразумение № 52/16.05.2017 година–за управление на МПС с концентрация  на алкохол в кръвта  си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред –  престъпление по чл.343б ал.2 НК.

На основание чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия К.К.Л.  се налага наказание  ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да се изтърпи  при първоначален „ОБЩ  режим на основание  чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г  вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК   обвиняемия К.К.Л.   се лишава от право  да управлява МПС  за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.

  На основание чл.55 ал.3 от НК на обв.  К.К.Л. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №336/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з. и приключи в 09.45 часа.

В законна сила на 22.6.2018г.

30

НОХД No 347/2018

Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.Л.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 22.6.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Е.Е..

Обвиняемият лично и с адв. М.С. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: К.Л.Х. - роден на *** год. в гр.Г.Д., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. С.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е  

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП№ 462/2018 г. по описа на РП М.

 

Днес на 22.06.2018  година в гр. М. между

Е.Е. - Прокурор при РП М. и адв. М.С. – ВАК като защитник на обвиняемия К.Л.Х. ЕГН: **********, род. в гр.Г.Д., адрес ***, осъждан, грамотен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че обвиняемия  К.Л.Х., се признава за виновен в това, на 14.03.2018 г., около 07.30 часа в л.а. М.с рег. № ХХХ.на главен път Е 79 километър 65 + 000, е държал акцизни стоки - тютюневи изделия , по смисъла на чл. 2 т. 2 и  чл. 4 т. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове /чл.2 т.2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия; чл.4. По смисъла на този закон: 1."Акцизни стоки" са стоките, посочени в чл.2/, а именно 62.326 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /Чл. 12. (1) "Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е:1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; 3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм./ с пазарна стойност по продажни цени 14 210 лева и 32 стотинки и с размер на общ дължим акциз 9 473 лева и 55 стотинки без български акцизен бандерол, по смисъла на чл. 4 т. 7  от Закона за акцизите и данъчните складове /"Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка/, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия (Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС) в немаловажен случай - престъпление по чл.234 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

Наказанието на обвиняемия К.Л.Х.  се определи  при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  - ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящето споразумение.

                На основание чл. 55 ал.3 от НК не  налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

                На основание чл.234 ал.3 от НК предметът  на престъплението 62.326 кг тютюн за пушене, се отнемат в полза на държавата.

Разноски  по делото в размер на 418.59 лв., се възлагат на обвиняемия К.Л.Х., да се преведат по сметка на ОД на МВР гр.Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

 

          ПРОКУРОР:              ЗАЩИТНИК:

                    /Е.Е./                       /адв. М. С./

 

ОБВИНЯЕМ:

                   /К.Х./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Е.Е., адв. М.С. от ВАК и обвиняемият К.Х., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Е.Е., адв. М.С. от ВАК и обвиняемият К.Х., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Л.Х. - роден на *** год. в гр.Г.Д., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2018 г., около 07.30 часа в лек автомобил „М.” с рег. № ХХХ, на главен път Е 79, километър 65+000, е държал акцизни стоки - тютюневи изделия, по смисъла на чл.2 т.2 и чл.4 т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове /чл.2 т.2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия; чл.4. По смисъла на този закон: 1."Акцизни стоки" са стоките, посочени в чл.2/, а именно 62.326 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /Чл. 12. (1) "Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е:1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; 3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм./ с пазарна стойност по продажни цени 14 210 лева и 32 стотинки и с размер на общ дължим акциз 9 473 лева и 55 стотинки без български акцизен бандерол, по смисъла на чл.4 т.7 от Закона за акцизите и данъчните складове/. "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка, /когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия (Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС) в немаловажен случай - престъпление по чл.234 ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.Л.Х. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на обвиняемия К.Л.Х. по-леките наказания ГЛОБА до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37 ал.1 т.7 от НК, което законът предвижда наред с другото наказание.

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.53 ал.2 б.”б”, вр. с чл.234 ал.3 от НК предметът на престъплението, а именно: 62.326 кг. тютюн за пушене,находящи се в ОД МВР гр.В.

ОСЪЖДА обвиняемия К.Л.Х.  да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР направените по делото разноски в размер 418.59 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия К.Л.Х. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия К.Л.Х. съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия К.Л.Х. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 26/2018 год. по описа на ОД на МВР гр.В.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 347/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 13.50 часа.

В законна сила на 22.6.2018г.

31

АНД No 39/2018

РДГ

И.М.И.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 25.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

И.М.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 911/03.01.2018 г. на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.266 ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Със същото постановление са отнети в полза на Държавата, на основание чл.273 ал.1 ЗГ, вещите, предмет на нарушението – 37 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Възраженията са в смисъл, че описаният състав на нарушение в АУАН и НП се разминава с действително настъпилите събития на място и не съответства на възведената в актовете правна квалификация. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в с.з. 

Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и издадено при неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка са изложени доводи в смисъл, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не съставлява нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, тъй като в цитираната разпоредба не е предвидено изрично съхраняването на добита от сеч в ливади дървесина да бъде придружена с превозен билет. Такъв, според защитата, следва да бъде издаден едва, когато се пристъпи към организиране на транспортирането на въпросната дървесина. Според доказателствата по делото, към момента на проверката жалбоподателят не е имал намерение и не е предприел съответните действия във връзка с транспортиране на процесните количества дърва за огрев, поради което и не се е снабдил със съответния превозен билет. Що се касае до съхраняването на посочените в АУАН и НП дърва, то законът, според защитата, не изисква за съхранението им да бъде издаден такъв документ, тъй като същите са добити от ливада, а не от горски фонд.

                Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. Йорданов, счита, че при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства, досежно процесното нарушение.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.09.2017 г. около 18.00 часа свидетелите В.П. и С.М. *** получили сигнал за ТИР, намиращ се на калдъръмен път в землището на с. Типченица, водещ от началото на селото към с. Дърманци, в който се съхраняват дърва. При посещението си на място контролните органи открили товарно ремарке с рег. № С8633ЕН, натоварено с дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Свидетелите огледали товара и забелязали, че всички дърва били маркирани с общинска горска марка на Община Мездра. Свидетелят М. уведомил за резултатите от проверката общинският горски Н.Х.. Предвид напредването на времето била постигната договореност проверката да продължи на следващия ден. На 12.09.2017 година на място пристигнали свидетелите П. и М., заедно със своя колега - свидетелят И.И.. Там бил и жалбоподателят И.М.И. ***, заедно със свидетеля Пламен П.. Пристигнал в последствие и общинският горски служител – свидетелят Н.Х.. В присъствието на изброените лица, свидетелят М. извършил измерване на дървата със служебна ролетка. Оказало се, че в ремаркето са натоварени 47 пространствени куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Пред контролните органи жалбоподателят заявил, че се занимава с дърводобив и че той е отрязал дървата, намиращи се в ремаркето. Обяснил също, че дърводобивът е законен, тъй като има заповед за почистване на ливади и представил скица на въпросната ливада. На място контролните органи установили, че във въпросната ливада са отрязани действително 14 бр. дървета от дървесен вид „дъб“. Служителите на РДГ – Берковица извършили замерване, което показало, че въпросните дървета отговорят на 10 куб. дърва. Тъй като в ремаркето били натоварени по-голямо количество дърва, контролните органи поискали да се представи документ за произхода им. Такъв обаче не бил представен от жалбоподателя. При това положение свидетелите П., М. и И. приели, че за 37 простр. куб.м. дърва за огрев се извършва съхранение от страна на жалбоподателя, без същите да са придружени с превозен билет, който да доказва законният им произход. За констатираното нарушение на И.И. бил съставен АУАН от свидетеля П. за нарушение на Закона за горите /ЗГ/. Резултатите от проверката били описани от свидетеля М. в констативен протокол № 098981/12.09.2017 г. Била изготвена и разписка за отговорно пазене, въз основа на която свидетелят М. предал на Иво Цветанов И. – домакин в ДПП „Врачански балкан“ на съхранение процесните количества дърва за огрев. На база изготвените материали била образувана преписка №2252/2017 година по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, в хода на която били събрани писмени доказателства и разпитани свидетели. Установено било също, че стойността на процесните дърва за огрев по пазарни цени на територията на СЗДП ТП ДГС гр.Мездра възлиза на 1 459,65 лева. След анализ на доказателствата, с постановление от 08.12.2017 година наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство поради липса на възможност да се установи откъде са добити процесните дърва, което е пречка за правилната правна квалификация на деянието.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Г.П., С.Н.М., И.М.И. и Н.Х.Х..

По искане  на защитата в хода на съдебното следствие е разпитан Пламен Николаев П., от чиито показания става ясно, че същият участва в добива на дървесина при жалбоподателя, като лице отговарящ за транспортирането й. По отношение на случая, описан в административните актове, П. твърди, че за добива на дървесина са разполагали с всички необходими документи, а именно: 3 бр. разрешителни за почистване на ливади, находящи се в три имота, ведно със скиците към тях. Свидетелят е категоричен, че е направил опит да представи документите на контролните органи, но същите не са ги поискали с обяснението, че дървата са крадени.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.И. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е съхранявал дърва за огрев, без превозен билет, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за покупко-продажба и други разпространителни сделки за товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет. В унисон с тази разпоредба е и текста на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която превозният билет удостоверява законният произход на описаната в него дървесина, сиреч същият е доказателство не само за законността за транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината, без значение къде се намира тя. Ето защо, след като е съхранявал процесните количества дърва за огрев, жалбоподателят е следвало да притежава превозен билет като доказателство за законността на техния произход. Видно от показанията на свидетелите М., П. и И., такъв документ от страна на жалбоподателя не е бил представен в хода на проверката. Поради това обстоятелство контролните органи са били в невъзможност да установят произхода на процесните 37 простр. куб.м. дърва за огрев, за които същите са категорични по време на разпита си в с.з., че не са добити при извършената сеч в посочената от жалбоподателя ливада. Видно от показанията на контролните органи, ремаркето, в което са били натоварени дървата за огрев, се е намирало в непосредствена близост до мястото, където същите са били добити. Независимо от този факт, жалбоподателят е бил длъжен да се снабди с превозен билет, който, освен количеството на добитите дърва, да съдържа и информация за мястото, от където същите са били отсечени. Тъй като ливадата, откъдето са добити част от дървата, е била общински терен, превозен билет е следвало да бъде издаден от свидетеля Н.Х.. Същият обаче е представил на контролните органи единствено заповед за почистване на ливадата, издадена от Община Мездра, в която не са били изрично посочени количествата дърва, които следва да бъдат отсечени. При положение, че е извършил сеч, а в последствие и съхранение на дърва за огрев, без необходимия за целта превозен билет, жалбоподателят не се е съобразил с изискването на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, в резултат на което е извършил нарушение по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от съдържанието на НП, за това нарушение И. е санкциониран по силата на чл.266 ал.1 ЗГ с глоба в размер на 1 500 лева. Въпросната разпоредба предвижда наказание глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Имайки предвид събраните доказателства, съдът приема, че размерът на наложената санкция е завишен. Този съд многократно е имал възможността да отбележи, че при определяне на наказанието наказващият орган следва стриктно да съблюдава изискванията, регламентирани по този въпрос в чл.27 ЗАНН. В ал.2 на същия текст законодателят изрично е посочил, че при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В съдържанието на наказателното постановление липсват мотиви, от които да е видно по какви съображения наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер около средния, предвиден в закона за това нарушение. По тази причина съдът е в невъзможност да извърши проверка доколко същите са съотносими към изискванията на чл.27 ЗАНН. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, настоящият състав намира за необходимо самостоятелно, в рамките на проверките за законосъобразност и правилност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, да изследва доколко визираните в НП вид и размер на наказанието съответстват на закона. Отчитайки липсата на други нарушения на Закона за горите, липсата на данни относно материалното положение и имотно състояние на жалбоподателя, а така също характера и степента на обществена опасност на деянието, стойността и количеството на процесните дърва за огрев, настоящият състав приема, че размера на наложеното наказание следва да бъде намалено от 1 500 лева на 1 000 лева. Ето защо постановлението в тази му част следва да бъде изменено.

Както беше посочено и по-горе в настоящите мотиви, с обжалваното постановление са били отнети в полза на Държавата, вещите, предмет на нарушението – 37 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Съгласно чл.273 ал.1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. При положение, че по делото липсват данни процесните дърва да са били използвани независимо или против волята на собственика им, то същите следва да бъдат отнети в полза на Държавата. В този смисъл наказващият орган правилно е приложил материалния закон, поради което наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

                ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 911/03.01.2018 година на Директора на РДГ-Берковица, издадено на И.М.И. *** за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното, на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите, административно наказание глоба от 1500 /хиляда и петстотин/ на 1 000 /хиляда/ лева. 

                ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

32

АНД No 102/2018

КАТ

Н.Г.А.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 25.6.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Н.Г.А. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-001266/18.12.2017 г. на Началник група към ОД МВР гр. Враца РУ-Мездра, с което за нарушения на чл.150а ал.1и чл.100 ал.1 т.2, всички от Закона за движението по пътищата, са му наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева , съгласно чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, съгласно чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от същия закон. Възраженията са в смисъл, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от актосъставителя и от наказващия орган. В тази връзка се посочва, че описаното в актовете деяние не съставлява нарушение по смисъла на чл.150а ал.1 ЗДвП, тъй като изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава лицето от неговата правоспособност като водач на МПС. Изложени са и доводи в смисъл, че размерът на наказанието глоба, наложено от наказващия орган за нарушението по чл.150а ал.1 ЗДвП, е неоправдано завишен и не съответства на тежестта и характера на извършеното деяние. С оглед материалното положение и имотното състояние на жалбоподателя се иска същият да бъде намален до предвидения в закона минимум.

В с.з. жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на постановлението.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 07.12.2017 г. свидетелите Г.Г. и Ц.П. *** били в състава на полицейски патрул, разположен на главен път Е-79, км.162.000 /отбивката за стадион „Локомотив“ след моста над р. Искър/ за времето от 09.30 часа до 11.30 часа. Около 09.50 часа служителите спрели за проверка лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ВР4706ВА, движещ се в посока от гр. Враца към гр. София. Водачът представил документи – лични и на автомобила, от които станало ясно, че МПС е собственост на Марияна Димитрова Ангелова от с. Бели Извор и се управлява от Н.Г.А. ***. Свидетелите извършили проверка на свидетелството за управление на МПС, което А. предоставил, при която установили, че същото е било със срок на валидност до 15.09.2017 г. Констатациите от прегледа на документа на място били потвърдени от данните, съдържащи се в АИС на КАТ ПП, достъп до които Г. и П. получили посредством техническото средство, с което разполагали. Двамата установили също, че А. не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. За констатираните нарушения свидетелят Г. съставил на водача АУАН по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Г.А.Г. и Ц.Х.П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на Н.А., съдът намира, че същата е частично основателна, но по други съображения, а именно:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е управлявал МПС без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС /срокът на СУМПС е изтекъл на 15.09.2017 година/. Актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, е приел, че с това си деяние А. е извършил нарушение по смисъла на чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата /изм. ДВ бр.43/2002 г., действал към момента на извършване на нарушението/. С въпросната разпоредба законодателят е вменил задължение за водача при управление на МПС да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От показанията на свидетелите Г. и П.  става ясно, че по време на проверката А. е представил СУМПС, чийто срок на валидност е бил изтекъл, т.е. към тази дата наличното у водача свидетелството за управление практически не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС, макар същият да е бил правоспособен. Наказанието, което му е било наложено с обжалваното постановление, е именно за управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, което е равнозначно за липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 и чл.3 от Наредба № I