Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.5.2018г. до 31.5.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 225/2018

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Б.Т.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 2.5.2018г.

За РП-Мездра прокурор Минковски.

Обвиняемият лично и с адв. Д.К. от ВрАК, редовно упълномощен от ДП. 

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на БП № 654/2018 г. по описа на РП-Мездра, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Т.Б.Т. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, Психолог в Център за обществена подкрепа към Община Роман, женен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Постигнато е споразумение между РП-Мездра и адв. К. като защитник с пълномощно на обвиняемия, което Ви е представено. Намирам, че следва да се внесе едно уточнение по отношение на вещественото доказателство по делото, а именно 2 бр. регистрационни табели, като бъде отбелязано, че същите следва да бъдат отнети, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК и изпратени на ОДМВР гр. Враца ПП КАТ по компетентност, с оглед компетенциите на тази институция по отношение на този вид веществени доказателства. Моля да допуснете тази промяна в споразумението и да го одобрите в този му вид.

АДВ. К.: Поддържам така представеното пред Вас споразумение. Не възразявам и поддържам направеното от обвинението доуточнение по отношение 2 бр. регистрационни табели в този му вид, както беше изброено от обвинението. Моля същото да бъде прието в този вид и да одобрите споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Съгласен съм относно предложенията за промени, които изразиха прокурора и моя адвокат и съм съгласен същите да се отразят в споразумението. Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Аз нямам искания за промени в споразумението. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и взе предвид изложеното в споразумението за прекратяване на БП, постигнато между тях, намира, че предложението за промени в неговото съдържание, направени в днешното с.з. са основателни. Действително в абзацът, касателно веществените доказателства е отразено единствено, че табелите с регистрационни номера – 2 бр. следва да бъдат отнети в полза на Държавата, на основание чл.53 НК, без да се конкретизира в пълнота правното основание за това, както и къде да бъдат изпратени същите след приключване на наказателното производство. Имайки предвид съдържанието на споразумението по този въпрос и действащата към момента на обвинението правна уредба, съдът е солидарен със становищата на страните, че въпросните веществени доказателства следва да бъдат отнети в полза на Държавата по реда на чл.53 ал.1 б.”а” НК и след одобряване на споразумението да бъдат изпратени на КАТ ПП при ОД МВР гр. Враца като компетентната институция за разпореждане с тях в съответствие с действащата нормативна уредба. Това следва да бъде отразено в споразумението при вписването му в окончателен вид. По отношение на останалите въпроси, които следва да бъдат отразени в съдържанието на споразумението така, както предвижда чл.381 ал.5 НПК, то настоящият състав счита, че същите са засегнати в пълнота и дадените от страните по тях отговори не се нуждаят от допълнителна корекция или допълнение. При това положение в останалата си част споразумението не следва да бъде променяно. Имайки предвид изложеното по-горе, съдът приема, че споразумението следва да бъде вписано в окончателен вид в протокола, както следва, ведно с допуснатите промени в съдържанието, а именно:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БП № 654/2018 г. ПО ОПИСА НА РП-МЕЗДРА, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.381 НПК

 

Днес на 25.04.2018 година в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1. Цветомила Пашовска – Прокурор при Районна прокуратура град Мездра и

2. Адвокат Д.К. от ВрАК, като защитник на Т.Б.Т. ***, ЕГН ********** - обвиняем по БП № 654/2018 година по описа на РП-Мездра, които се споразумяха за следното:

За това, че на 18.04.2018 г. около 12,30 ч. в с. Горна Бешовица, общ. Мездра на ул. „Георги Димитров“ /и на 20 м. от дом № 2 в посока указаната табела – вход с. Горна Бешовица/ е управлявал лек автомобил: марка „ФОРД“, модел „ФОКУС“ с номер на рама: WFOAXXGCA2L79866, собственост на Венцислав Георгиев Симеонов от с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца, с /изтекли регистрационни номера № 045 М 472, валидни от 29.11.2017 г. до 29.12.2017 г./, който не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и не са налице основания за прекратяване на производството.

Наказанието на обвиняемия Т.Б.Т. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК - ПРОБАЦИЯ.  

а/ На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 6 месеца два пъти седмично

б/ На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Веществени доказателства по делото – 2 бр. табели с регистрационни номера 045М472, да бъдат отнети в полза на Държавата, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК и да бъдат изпратени след одобряване на споразумението на КАТ ПП при ОДМВР гр. Враца по компетентност.

Направените по делото разноски в размер на 17.90 лева да бъдат платени от обвиняемия по сметка на ОДМВР гр. Враца.

С настоящото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                      Защитник:

         /Иван Минковски/             /адв. Д.К./ 

 

                 Обвиняем:

/Т.Т./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ЦВЕТОМИЛА ПАШОВСКА - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, поддържано в днешното с.з. от ИВАН МИНКОВСКИ - прокурор в същата прокуратура, адв. Д.К. от ВрАК – защитник на Т.Б.Т. и Т.Б.Т. с ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 225/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият Т.Б.Т. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 18.04.2018 г. около 12,30 ч. в с. Горна Бешовица, общ. Мездра на ул. „Георги Димитров“ /и на 20 м. от дом № 2 в посока указаната табела – вход с. Горна Бешовица/, е управлявал лек автомобил: марка „ФОРД“, модел „ФОКУС“ с номер на рама: WFOAXXGCA2L79866, собственост на Венцислав Георгиев Симеонов от с. Струпец, общ. Роман, обл. Враца, с /изтекли регистрационни номера № 045 М 472, валидни от 29.11.2017 г. до 29.12.2017 г./, който не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и не са налице основания за прекратяване на производството.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК, на обвиняемия Т.Б.Т. наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:  

а/ На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично.

б/ На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК, в полза на Държавата веществени доказателства по делото – 2 бр. табели с регистрационни номера 045М472, които да бъдат изпратени след одобряване на споразумението на КАТ ПП при ОДМВР гр. Враца по компетентност.

Направените по делото разноски в размер на 17.90 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца се възлагат на обвиняемия Т.Б.Т..

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 225/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.46 часа.

В законна сила на 2.5.2018г.

2

АНД No 114/2018

КАТ

М.М.П.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 3.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

М.М.П. *** чрез пълномощник адв. Л.П. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1564779, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание на административния акт. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание М.П. е изразил несъгласието както с описаното нарушение, така и с размер на наложеното наказание, и моли жалбата да бъде уважена.

Процесуалният му представител адв. Л.П. *** поддържа искането за отмяна на обжалвания акт поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 12.04.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция, сред които свидетелят П.В., се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /разклон за село Моравица/ в посока към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 10.06 часа МПС “МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ“ с рег. № ЕН7940КК попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 125 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС “МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ“ с рег. № ЕН7940КК, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1564779, в който собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан М.М.П. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на М.М.П., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта от 31 до 40 км. с глоба 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.14/ е приложена снимка, снета от клип № 11399, заснет от Радар № 515 на 12.04.2017 година в 10:06:40 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС “МЕРЦЕДЕС С 320 ЦДИ“ с рег. № ЕН7940КК е 125 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ П. е бил наказан за управление на МПС със скорост 121 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 515. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В жалбата Симеонов и повереникът му считат, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя, основаващи се на мотивите в решението, не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година, действащ към момента на извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на П. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието на цитираната разпоредба /изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1564779, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на М.М.П. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

3

АНД No 155/2018

БАБХ

Р.В.Ц.

ОДБХ ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 4.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 31/09.03.2018 год. на Директора на ОДБХ гр.В., с което на нарушителя Р.В.Ц. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.132  ал.1 т.5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Р.В.Ц. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 31/09.03.2018 год. на Директора на ОДБХ гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Ч. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Акцентува се, че в съставения Констативен протокол, на база на който след това е издаден акта и Наказателното постановление не е отбелязано, дали жалбоподателя е присъствал при съставянето му, както и дали е получен от него. На следващо място се отбелязва, че в обжалваното Наказателно постановление не е посочена датата, на която е извършено нарушението, нито обстоятелствата, при които е  извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Визира се, че в акта и в НП е посочена единствено и само датата, когато е констатирано нарушението, като не е упоменат броя и вида на умрелите животни. Подчертава се, че се касае за умрели различен брой животни, за чиито сумарно изчислен брой жалбоподателя е уведомил и поискал отписване. Прави се извод, че след като се касае за неизпълнение на незабавно дължимо поведение в акта и НП е следвало задължително да фигурират датите на всяко конкретно неизпълнено задължение по уведомяване. Отделно от изложеното се твърди, че в съставения акт е записано, че е нарушена разпоредбата на чл.132 т.5 от ЗВМД, а в НП е цитирана разпоредбата на чл.132 ал.1 т.5 от ЗВМД. Прави се извод, че всички тези нарушения ограничават правото на защита на жалбоподателя и водят до порочност на Наказателното постановление.

За ответника се явява главен юрисконсулт А.Ц.. Последната взема становище да бъде отхвърлена подадената от жалбоподателя жалба като неоснователна и недоказана. В приложеното по делото Писмено становище се застъпва, че официалните идентификатори /ушните марки/ на изчезналите /умрели/ 39 броя овце не са налични, като на база подаденото Заявление с вх.№ 553/22.02.2018 год. не са представени достатъчно и безспорни доказателства за отразяването на промени в числеността на животни от ЖО № 3145-0138, както и поради липса на представяне писмено уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ обекта от собственика на същия за умрели животни е съставен процесния акт, като единствен възможен начин за корекция на данните, касаещи броя на животните в интегрираната информационна система на БАБХ. В допълнение се акцентува, че ежегодно до края на м.февруари на текущата година земеделските стопани отглеждащи животни попълват Декларация по образец, с която декларират броя на животните в животновъдния обект, подробно описани в приложение към нея, както и че са запознати с изискванията на чл.132 ал.1 т.4-7, 10,19 и 21 от ЗВМД.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази насока е приложеното по делото Известие за доставяне от 15.03.2018 год., от което е видно, че на същата дата лично жалбоподателя е получил препис от атакуваното Наказателно постановление. Видно от приложената по делото жалба същата е депозирана пред ответника под вх.№ 796/21.03.2018 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 061526/27.02.2018 год. е съставен на жалбоподателя, затова, че на 23.02.2018 год. в с.М. в животновъден обект 3145-0131, собственост на Р.В.Ц., последният не е уведомил незабавно писмено ветеринарния лекар за умрели животни. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.132 т.5 от ЗВМД. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, в което е отразено за първи път, че е нарушена разпоредбата на чл.132 ал.1 т.5 от ЗВМД.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 31/09.03.2018 год., АУАН № 061526/27.02.2018 год., Известие за доставяне с клеймо от 15.03.2018 год., придружително писмо към АУАН от 02.03.2018 год., Заявление за корекция на данни, вписани в ИИС на БАБХ – „В.” под вх.№ 553/22.0.2018 год., Констативен протокол № 3/20.02.2018 год., ведно със Списък на липсващи номера на ушни марки, Заповед № ОСПП-25/27.03.2015 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните и Заповед № ОСПП-1494/01.07.2016 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните и Декларация от 15.03.2018 год. от Р.В.Ц., ведно с опис на животните в животновъдния обект, Справка за животни в обект по категории № 521915/15.03.2018 год. и Справка за наличните животни в ОЕЗ към 15.03.2018 год. и Декларация под № 0000003940/02.02.2017 год. от Р.В.Ц., ведно с опис на животните в животновъдния обект и Справка за животни в обект по категории № 442610/02.02.2017 год. Съответно са разпитани свидетелите И.И. и К.Х., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта,  а с оглед разкриване на обективната истина съответно са разпитани и свидетелите К.Ж.и Емил Василев, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.02.2018 год. на жалбоподателя в качеството му на собственик на животновъден обект № 3145-0138 е съставен процесния акт за неизпълнение на задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ обекта, в лицето на свидетелката К.Х. за умрели животни. На 20.02.2018 год. е съставен Констативен протокол № 3, с който протокол комисия в състав свидетелката Д-р К.Х. ***, свидетелят К.Ж.– кмет на с.М. и А. И. в качеството му на председател на Ловната дружина в с.М. са установили, че след многократно издирване в периода 10.02.2018 г. – 18.02.2018 г. в землището на с.М. са намерени останки от животни – копита, кожи и кости от овце, които се предполага, че са от стадото на жалбоподателя, от което стадо липсват 39 бр. животни. На 22.02.2018 год. от страна на свидетелката Д-р К.Х. в качеството й на ветеринарен лекар, обслужващ животновъден обект № 3145-0138 с вх.№ 553 в ОДБХ гр.В. е подадено Заявление за корекция на данни, вписани в ИИС на БАБХ „В.” за изчистването на 39 бр.животни от обекта. Като приложение към заявлението е приложен и посочения Констативен протокол, ведно със Списък с номерата на ушните марки на изчезналите животни. Към писмените доказателства към делото се приобщават и събрани гласни такива, като в горните абзаци бе отразено, че по делото са разпитани свидетелите И.И. и К.Х., като първият от тях се явява актосъставител и работещ като главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ гр.В., а вторият от тях е регистриран ветеринарен лекар, отговарящ за обекта на жалбоподателя. От показанията на посочените свидетели се установява така отразеното в писмените доказателства по делото. Актосъставителят акцентува, че акта е съставен на 27.02.2018 г. на база подадено на 22.02.2018 г. от свидетелката К.Х. Заявление за корекция в системата, със съответния опис на липсващите животни, като единственият документ, с който може да се правят корекции е именно съставения акт, тъй като той най-подхожда за случая. И двамата свидетели установяват, че акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието на акта, подписал го е и е получил препис от него. Констатирано е, че жалбоподателя е изключително коректен стопанин и до този момент не са констатирани други допуснати нарушения от него. Нарушението е констатирано на 23.02.2018 г. на базата на Заявлението за корекция и приложения списък със съответните описи. Актосъставителят не отрича, че не е вписал в акта броя на умрелите животни и че не е посочил дата на извършване на нарушението, тъй като цитира дата, на която е уведомен за тези неща. От своя страна от показанията на свидетелката К.Х. се установява, че жалбоподателя лично я е уведомил устно за това, че са му умрели животни, но не може да уточни кога това е станало. Същата подчертава, че след заявеното от жалбоподателя последната лично е изготвила Констативния протокол, но не може отново да уточни кога това е станало. Акцентува се, че жалбоподателя е запознат със съдържанието на Констативния протокол, тъй като той е бил съставен в негово присъствие и последният го е занесъл за подпис на Председателя на Ловната дружина и на Кмета на с.М.. Както актосъставителя, така и свидетелката Х. подчертават, че жалбоподателя не им е подавал писмено уведомление, че са му изчезнали животни, а Заявлението се прави на базата на Констативния протокол, като периода, който е вписан в този протокол е подаден от жалбоподателя. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци за разкриване на обективната истина по делото бяха допуснати и свидетелите Коно Жилковски, съответно Кмет на с.М. и свидетелят Емил Василев от същото село, който е познат на жалбоподателя и му е помагал за търсене на изчезналите животни. От показанията на свидетелите Жилковски и Василев се установява, че няколкократно както единия свидетел, така и другият свидетел са помагали на жалбоподателя в търсенето на изчезнали животни, което е било през м.февруари 2018 год. Овцете са били издирвани близо една седмица, като накрая са били намерени останки от кокали и кожи, разпръснати на много места, като било установено, че нещо ги е изяло. Били намерени ушните марки само на една, две овце. От своя страна свидетелят Жилковски действително уточнява, че жалбоподателя го е уведомил за изчезналите животни, като му е донесъл лично Констативния протокол да го подпише.

Съдебният състав намира, че както акта, така и атакуваното НП са съставени, респективно издадени от компетентни длъжности лица, съгласно приложените по делото Заповед № ОСПП-25/27.03.2015 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните и Заповед № ОСПП-1494/01.07.2016 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и храните. Не така обаче стоят нещата, относно законосъобразността на така издаденото Наказателно постановление, респективно на АУАН. От своя страна съдът намира, че както акта, така и НП са издадени при допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които текстове визират и изискват, че акта и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Както в акта, така и в НП единствено и само е отразено, че жалбоподателя не е уведомил незабавно писмено ветеринарния лекар за умрели животни. Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 т.5 от ЗВМД се изисква от собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни незабавно писмено да уведомят за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. С оглед на посочената разпоредба следва да са налице данни, посочени в Наказателното постановление кога са умрели липсващите като бройка животни, обстоятелство, което не е намерило отражение нито в акта, нито в НП. Това е необходимо, тъй като е възможно някои от тях да са умрели непосредствено преди проверката. Липсата и неустановяването на тези обстоятелства правят невъзможна преценката, дали жалбоподателя е пропуснал поне за част от умрелите животни незабавно да уведоми ветеринарния лекар или за част от тях посочения срок още не е изтекъл. Липсата на тази конкретизация води до съществен процесуален порок, какъвто се явява липсата на описание на нарушението и обстоятелството, при което същото е извършено. Също така следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН изискваща като задължителен реквизит вписването на датата на административното нарушение, която в процесния случай не е изобщо определена от административнонаказващия орган. Прави впечатление, че в Констативния протокол е вписан период 10.02.2018 г. – 18.02.2018 г., от друга страна актосъставителя в своите показания твърди, че периода е 10.01.2018 г. до 20.02.2018 г. и като трети период се посочва 23.02.2018 г., когато всъщност е констатирано нарушението. Датата на нарушението безспорно определя времевите предели на административното нарушение, в които безспорно се осъществява и правото на защита, така и съдебния контрол. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че правният характер на изискването за съдържание на НП, относно описание на нарушението, правната му квалификация и обстоятелствата, при които е извършено е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно, т.е императивно правило гарантиращо правото на защита. Неговото нарушаване винаги води до отмяна на НП. Фактите, в чието осъществяване е обвинено едно лице трябва винаги да бъдат индивидуализирани по време и място, за да е възможно не само да се разбере обвинението, но и да се  гарантира реализиране на отговорността. В същото време, когато е въздигнато нарушението в състав се отчитат и сроковете по чл.34 от ЗАНН, като трябва да бъде преценено и избягване налагане на второ наказание за същото неправомерно поведение, включително и по реда на НПК. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не може вместо административнонаказващия орган да определя датата на административното обвинение, въз основа на доказателствата по делото. Отново следва да се акцентува, че нито в акта, нито в НП е въведено годно обвинение, като не са посочени по брой  и вид умрелите животни. Такава конкретика е необходима, с оглед преценка на тежестта на нарушението и дължимата санкция или евентуално приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Отново следва да се посочи, че нито в акта, нито в НП, нито пък от събраните гласни доказателства по делото се установява, че датата вменена във вина на жалбоподателя е идентична с датата на нарушението. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, видно от показанията на актосъставителя се определя период от време от 10.01.2018 г. до 20.02.2018 г., а в Констативния протокол се сочи период от 10.02.2018 г. до 18.02.2018 г., като по този начин се претендира, че през посочения период в животновъдния обект са умирали различен брой животни, които сумарно са изчислени като бройка от жалбоподателя и посочени в Констативния протокол от него като 39. При положение, че се касае за неизпълнение на незабавно дължимо поведение от страна на нарушителя, безспорно в акта и в НП задължително следва да фигурират датите на всяко конкретно неизпълнено задължение по уведомяване. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на обвинението, което има отношение както към неговата съставомерност, както и към изчисляване, относно относимите към административнонаказателната отговорност срокове. В настоящият  казус безспорно е  установено, че посочената дата на нарушението, а именно 23.02.2018 г. не е датата на неизпълнение на задължението по уведомяване, като по този начин Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. За правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отбележи, че действително е налице пропуск в отразяването на правилната нарушена норма в акта, като от своя страна актосъставителя е посочил, че е нарушена нормата на чл.132 т.5 от ЗМВД, като не е отразил, че посочената разпоредба има алинея 1, което обаче е отстранено от административнонаказващия орган в издаденото от него НП. Този пропуск не е от категорията на съществените, които да са довели до накърняване и затрудняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като идентично е съдържанието на правната норма, отразена в акта и в НП. Не на последно място следва да се отбележи, че не може да бъде вменено като нарушение от страна на жалбоподателя обстоятелството ,че  е бил запознат с изискванията на чл.132 от ЗВМД, с оглед подписаните от него декларации по образец. Действително по делото са приложени Декларация от 15.03.2018 год. от Р.В.Ц., ведно с опис на животните в животновъдния обект, Справка за животни в обект по категории № 521915/15.03.2018 год. и Справка за наличните животни в ОЕЗ към 15.03.2018 год. и Декларация под № 0000003940/02.02.2017 год. от Р.В.Ц., ведно с опис на животните в животновъдния обект и Справка за животни в обект по категории № 442610/02.02.2017 год., но тук  е мястото да се посочи, че акта е издаден на 27.02.2018 г., НП е издадено на 09.03.2018 г, а Декларацията от текущата година е подписана лично от жалбоподателя на 14.03.2018 г., т.е. за инкриминирания период той все още не е бил положил своя подпис, за да се твърди, че е поел задължение да декларира незабавно за изчезналите, респективно умрели животни.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът отмени Наказателно постановление № 31/09.03.2018 год. на Директора на ОДБХ гр. В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

4

НОХД No 232/2018

Подправка и използване на контролни знаци и идетификационни номера

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.С.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 4.5.2018г.

За РП-Мездра  районен прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв. М.Н. от ВАК,  редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за прекратяване на ДП № 725/2018 г. по описа на РП-Мездра, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

И.С.Д.,ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, шофьор в „ЕКОВЦ”-София, неженен, осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за прекратяване на ДП №725/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес, 27.04.2018 г. в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1. Н. Г. – прокурор при Районна прокуратура град Мездра и  поддържано в съдебно заседание от районен прокурор Г. П.. и

2. АДВ. М.Н. - ВАК, защитник на обв.И.С.Д.,ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, шофьор в „ЕКОВЦ”-София, неженен, осъждан, които се споразумяха за следното:

ОБВ.И.С.Д.,ЕГН:**********, се признава за виновен за това, че:

На 23.04.2018 г.  в с. Зверино, по ул.„Н. В”, срещу Дом №58 е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред, а именно л.а. „Волга М21” с идентификационен номер /номер на рама/ 429181 и поставени  регистрационни табели, стар образец с № ….. – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия И.С.Д.  се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б „б” НК – ПРОБАЦИЯ, като по отношение на обвиняемия се приложат следните пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност три пъти седмично.

На основание чл.42а ал.2 т.2 НК“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.55 ал.3 от НК на обв.И.С.Д. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” НК веществените доказателства по делото - регистрационни табели ……. и свидетелство за регистрация  серия Б, № 533506 на л.а.  Волга М21 и рег. № …….. се отнемат в полза на държавата и подлежат на връщане  на КАТ-София.

Писменото доказателство  - документ  за технически преглед  от м.ноември 1996 година  остава  за съхранение  по делото.

На обв.И.С.Д. се възлагат направените  по делото разноски в размер на 17,40 лева, за изготвяне на фотоалбум, вносими в полза на ОД МВР-Враца.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                           ЗАЩИТНИК:

 /Г.П…./                                /адв. М.Н./

 

ОБВИНЯЕМ:

                      /И.Д./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Н Г…. - прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и поддържано в съдебно заседание от районен прокурор ГП…..и адв. М.Н.,защитник на обвиняемия И.С.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, шофьор в „ЕКОВЦ”-София, неженен, осъждан, за това, че обв.И.С.Д., ЕГН:**********, се признава за виновен за това, че на 23.04.2018 г.  в с. Зверино, по ул. „Н. В”, срещу Дом №58 е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред, а именно л.а. „Волга М21” с идентификационен номер /номер на рама/ 429181 и поставени  регистрационни табели, стар образец  с № ……..– престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

Наказанието на обвиняемия И.С.Д.  се налага при условията на чл.55 ал.1 т.2 б „б” НК – ПРОБАЦИЯ, като по отношение на обвиняемия се приложат следните пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност три пъти седмично.

На основание чл.42а ал.2 т.2 НК“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.55 ал.3 от НК на обв. И.С.Д. не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” НК веществените доказателства по делото - регистрационни табели …….и свидетелство за регистрация  серия Б, № 533506 на л.а. „Волга М21” и рег. №….. се отнемат в полза на държавата и подлежат на връщане  на КАТ-София.

Писменото доказателство - документ  за технически преглед  от м.ноември 1996 година  остава  за съхранение  по делото.

ОСЪЖДА И.С.Д. да заплати  направените  по делото разноски в размер на 17,40 лева, за изготвяне на фотоалбум, вносими в полза на ОД МВР-Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 232/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з. и приключи в 10,30 часа.

В законна сила на 4.5.2018г.

5

АНД No 199/2018

КАТ

С.С.З.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 8.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р      Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0300-000086 от 06.03.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя С.С.З. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

С.С.З. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000086 от 06.03.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ  гр.М..

Жалбоподателят се явява лично и поддържа изцяло депозираната по делото жалба - заявление. С последната жалбоподателя заявява своя граждански протест против издаденото Наказателно постановление – обект на настоящето производство, като моли същото да бъде отменено като неправомерно издадено.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 03.04.2018 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 10.04.2018 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 74/08.02.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 08.02.2018 год. около 14.30 часа в гр.М., по ул.“А.С.” срещу дом № 70 е управлявал личния си лек автомобил „Ф.М.” с рег.№ ХХХ, без включени светлини през деня – къси или дневни. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е и издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000086/06.03.2018 год., Контролен талон № 4668281/11.11.2011 год., АУАН № 74/08.02.2018 год., Заповед рег.№ 369з-1409/19.10.2017 год. на ВПД Директор на ОД на МВР гр.В., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-0138/01.09.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Преписка под рег.№ 300000-779/15.02.2018 год. на Началника на РУ гр.М. и Справка за нарушител/водач под рег.№ 300000-1775/25.04.2018 год. Съответно са разпитани свидетелите И.И., Д.Д. и Я.Х. и тримата служители в РУ гр.М. и съответно актосъставител и свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на свидетелите И., Д. и Х. по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 08.02.2018 год. са били на специализирана полицейска операция, която се провела в целия град. Около 14.30 часа свидетелите били в гр.М. на ул.”А.С.”  срещу дом № 70. Именно в посочения час бил спрян жалбоподателя, който управлявал личният си лек автомобил, а именно „Ф.М.” с рег.№ ХХХ. От своя страна свидетелят Д.Д. спрял жалбоподателя, защото последният управлявал лекият си автомобил без включени светлини. За посоченото нарушение в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите по акта от актосъставителя И. бил съставен процесния акт. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го и получил препис от него. Вписал саморъчно възражение, относно обстоятелството, че не е светел левия фар и последният започнал да си го поправя, но не е бил изчакан от служителите на реда и е отразил също така, че го боли ръката. В хода на съдебното следствие действително бе установено едно от възраженията на жалбоподателя, а именно, че не е светел един от неговите фарове, какъвто е левият. Същият обаче не възприема твърдяното от свидетелите по акта, че когато същите са възприели лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, той го е управлявал без включени светлини. Такива той е включил едва след като е бил спрян за проверка и му е било разяснено какъв е повода за проверката. Установено е от разпитаните по делото свидетели, че впоследствие действително жалбоподателя е попитал служителите на реда, дали може да си смени крушката и е предприел действия по нейната смяна. Основното възражение на жалбоподателя е касателно обстоятелството, че не му е дадена възможност да отстрани несветещия фар, като в тази насока показанията на свидетелите И., Д. и Х. са категорични, че такова право действително жалбоподателя има, но те са констатирали нарушение на ЗДвП, касателно управление на МПС без включени светлини през деня – къси или дневни, в каквато насока е разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От приложените по делото 3 броя Заповеди, съответно под рег.№ 369з-1409/19.10.2017 год. на ВПД Директор на ОД на МВР гр.В., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-0138/01.09.2017 год. на Министъра на вътрешните работи по един безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §6 т.59 от ДР към ЗДвП дневни светлини са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно-превозно средство при движението му. Извършеното от жалбоподателя деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на императивно въведените с последно посочената норма изисквания. Съдебният състав намира, че посочената като нарушена правна норма, а именно чл.70 ал.3 от ЗДвП е правилна, но неправилно е приложена санкционната норма. Наказанието на нарушителя е наложено на основание чл.185 от ЗДвП, която норма се прилага само тогава, когато за извършено нарушение по закона няма предвидено друго наказание. В конкретния случай безспорно се касае до твърдение за извършено нарушение, поради неспазване на правилата за използване на светлините, за което има изрично предвидено наказание в чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП. Налице е неправилно приложение на закона.Съдебният състав намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй като безспорно административнонаказващия орган е наложил наказание, въз основа на обща норма, при наличие на специална такава. Ето защо, Наказателното постановление е незаконосъобразно. Тук е мястото да се отбележи, че видно от представената по делото Справка за нарушител/водач под рег.№ 300000-1775/25.04.2018 год. се установява, че жалбоподателя има и други нарушение на ЗДвП и неговия Правилник и че констатираното нарушение – обект на атакуваното НП не е инцидент в неговата практика. Това обаче не дава право на административнонаказващия орган да не прилага правилно закона, като отново съдебния състав акцентува, че за така извършеното нарушение в разпоредбата на чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП и преди нейното изменение и с изменението й, публикувано в ДВ бр.2/2018 год. от 20.05.2018 год. е предвидено съответното наказание и това, че нарушителя следва да бъде санкциониран именно по този член от закона, а не по разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, която намира приложение единствено и само, когато не е предвидено друго наказание. Не на последно място следва да се отбележи, че в настоящия случай не е изпълнено и кумулативно даденото изискване на чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно когато е нарушено правилото за използване светлините на пътното-превозно средство от това нарушение да е създадена непосредствена опасност за движението. Както бе отразено в по-горните абзаци обект на проверката е било именно несветещите фарове на управляваното от жалбоподателя МПС и същият не е създал непосредствена опасност за движението.  В тази насока са и Решение № 129/27.03.2018 г., постановено по КАНД № 113/2018 год. по описа на Административен съд гр.В. и Решение № 242/04.07.2017 г. на Административен съд гр.В., постановено по КАНД № 268/2017 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 18-0300-000086 от 06.03.2018 год.  на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

6

АНД No 110/2018

МВР

Б.Т.А.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 386 от 19.01.2018 г. на Началника на РУ – Роман при  ОД МВР-Враца , с което на Б.Т.А. *** , е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 / сто / лв. за нарушение на  чл. 258, ал.1 от ЗМВР ..

Жалбоподателката се явява лично. Не отрича нарушението , като изразява становище за отмяна на НП поради невъзможност за явяване по обективни здравословни причини.Представя медицински документи за ТНР и ТЕЛК решение .

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Събрани са писмени доказателства.Снети са показания от свидетели .

СЪДЪТ, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и съобразно исканията на страните, намира и приема за установено следното:

На 20.12.2017 г. на Б.Т.А. *** лично била връчена призовка за явяване в РУ-Роман на 21.12.2017 г. Тъй като на призоваваното място и час А.  не се явил се наложило да бъде разпитана на място в селото по нейното местоживеене следващият ден 22.12.2017 г.За неявяването бил съставен на място в домът и АУАН  за извършено административно нарушение по  чл. 258, ал.1 от ЗМВР, който бил подписан от А. без възражения .

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление и на жалбоподателката  е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Фактите по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от всички приложени по делото писмени доказателства – АУАН, разписка за връчена призовка, както и от показанията на разпитаните  в хода на съдебното дирене полицейски служители П.П. и П.Ц. .Същите сочат , че А. не се явила на мястото на призоваване целият ден на 21.12.2017 г. , което наложило посещение в домът и на следващият ден 22.12.2017 г. и спрямо нея били извършени необходимите полицейски действия. Пред полицейските служители А. заявила като причина за неявяването си липса на финансови средство . Всички доказателства са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Фактите, описани в АУАН и НП не са оборени от жалбоподателката ,която не отрича нарушението , но изтъква като причина наличие на здравословни причини ,прилагайки епикриза и ТЕЛК Решение .  Съгласно  чл. 258, ал.1 от ЗМВР който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба ДО 300 лв. Нормата на чл. 69, ал.1 от същия закон предвижда, че полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

Нарушението е доказано по несъмнен начин. Не се оспорва от страните, че А. е получила лично призовка за явяване пред полицейски орган в гр. Роман и не се е  явила на указаната дата целият ден на 21.12.2017 година. Липсват данни да е уведомила своевременно призоваващия орган  за възникнала пречка в тази насока.  В тази хипотеза  сочените от нея доказателства за влошено здравословно състояние не могат да променят същността на виновното поведение  обуславящо конкретното  административно нарушение.  На следващо място при съставянето на акта на следващият ден  22.12.2017 година, А. заявила пред полицейските служители като  причина за неявяването й липса на финансови средства.  Съдът споделя този мотив, тъй като се изтъква  от двамата очевидци  на заявеното от нея, а именно актосъставителя П. и свидетеля по акта  П.Ц.,в коята насока  показанията им са обективни и взаимно допълващи се . В този смисъл  представените от нея медицински документи не могат да послужат като  оправдателен обективен  фактор за неявяване ,тъй като  депозираната епикриза  от ортопедично отделение на МБАЛ “Вива Медика „ – Враца , сочи наличие на фрактура     в подбедрица, като  е изписана на 19.07.2016 година , без усложнения , т.е.  пет месеца  преди извършване на нарушението.

Приложеното експертно решение №38/05.01.2016 г. на МБАЛ ЕАД – Враца визира състояние на мозъчен инфаркт на А., което не влияе  на степента й на  придвижване  . В същото не е посочен срок на нуждата от чужда помощ , което също индикира възможност  А. да извършва сама двигателни действия.  Обобщено медицинските документи  не могат да послужат в потвърждение на нейната теза  за влошено здравословно състояние довело до обективна невъзможност за явяване пред  полицейски орган по призоваване.

Предвид изложеното съдът счита, че се налага извода за обосноваността и правилността на атакуваното НП. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, спазени са процесуалните срокове, както и изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП.

Наложеното наказание в случая е глоба от 100 лева, при рамка на санкцията глоба до 300 лева , т.е значително над минималният размер от номинала на българският лев  . Същевременно няма никакви данни за причините, поради които наказанието е наложено в този размер  , като не е ясно дали това нарушение или други подобни по ЗМВР са били осъществявани от жалбоподателката. Доказателства в тази насока липсват. Поради това и с оглед целите на административнонаказателната превенция и превъзпитание на извършителя към спазване на закона и младата му възраст е достатъчно в конкретния случай глобата да е в размер на 30.00 лева предвид факта за влошено здравословно състояние, признание по същество на нарушението, възрастта на нарушителката и обстоятелството, че е пенсионерка  с ноторно известни  ниски доходи за този социален слой от обществото . Също така от разпита на полицейските служители  се установява, че последващите полицейските действия във връзка с призоваването са извършени в домът на А.  едни ден след нарушението и не са налице данни  тази забава от 24 часа да е повлияла на тяхната същност и оперативност .  В този смисъл следва да се измени атакуваното НП.

Мотивиран от изложеното , и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 386 от 19.01.2018 г. на Началника на РУ – Роман при  ОД МВР-Враца , с което на Б.Т.А. *** , е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 / сто / лв. за нарушение на  чл. 258, ал.1 от ЗМВР , като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба на 30 /тридесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца  по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

7

АНД No 145/2018

КАТ

Б.Л.Т.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 10.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1911586/26.01.2018 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Б.Л.Т. *** наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 100  /СТО/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Б.Л.Т. *** обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1911586/26.01.2018 год. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. От депозираната по делото жалба подробно са развити доводи, с които се иска отмяна на Електронния фиш, като настоящия съдебен състав ще ги обсъди в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 26.01.2018 год. в 10.33 часа на главен път І-1 /Е-79/ на км.159+000, община М., в района на разклона на с. М., с посока на движение към гр.М., служителите на “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. - свидетелите С.Н. и М.Ц., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-611 заснели лек автомобил “А.”“ с рег.№, със скорост от 113 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетелите и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя. Двамата свидетели уточняват, че работят по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на двамата свидетели се изчерпват с това да закарат автомобила на мястото, да въведат настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитаните свидетели С.Н. и М.Ц., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1911586/26.01.2018 год., Приложение към Клип № 1993 от 26.01.2018 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 3-12-17 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-М” № 4835 от 30.06.2017 год., Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR1-М-611” за дата 26.01.2018 год., Карта на мястото на нарушението с Клип № 1993, радар № 611, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 26.01.2018 год., пощенски плик в оригинал с клеймо от 15.03.2018 год. и Справка от Началника на Сектор „ПП” гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-4310/29.03.2018 год.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

По делото няма данни кога е връчен атакувания Електронен фиш на жалбоподателя. Жалбата е входирана пред ответника на 16.03.2018 год., а е изпратена на 15.03.2018 год., видно от приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата на л.20 от делото. Съдебният състав е задължил страните по делото да представят доказателство в насока кога е връчен Електронния фиш, като в тази насока е Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-4310/29.03.2018 год. От посочената справка съдебния състав е уведомен от ответника по делото, че няма доказателства, удостоверяващи връчването на обжалвания Електронен фиш, като считат, че същият не е влязъл в законна сила и е обжалван в законоустановеният 14-дневен срок. В тази насока нямат възражения, относно даване ход на делото.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 1993 с техническо средство радар № 611. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.3  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената скорост извън населено място за превишение от 21 до 30 км/ч водачът се наказва с глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза  относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 26.01.2018 год. в 10.33 часа, с техническо средство радар № 611, било заснето движение на лек автомобил марка “А.” с рег.№ ХХХХ със скорост от 113 км/ч над максимално разрешената за движение в  извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 23 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че не липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 – разклона на с. М., община М., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В случай, че същият твърди, че не той е извършил вмененото му административно нарушение, е следвало същият да посочи на кого е предоставил управлението на собственият си лек автомобил на процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди това с подаване на възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо същият е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Аргумент в тази насока изводът на съда намира и в разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в конкретния случай по безспорен начин е установено, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. В тази насока е посочената справка, относно собствениците на процесното превозно средство.

        Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар № 611 клип № 1993, т.е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 3.12.17/30.06.2017 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 611/12 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Безспорно установено е, че на 26.01.2018 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 611”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90 км/ч, установена – 113 км/ч и превишение на разрешената скорост с 23 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на лекия автомобил, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост лек автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М 611, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 3.12.17/30.06.2017 г., приложен като доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор, разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси – четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор М.Ц. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 от 26.01.2018 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било прикрепено към ППС, временно разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 26.01.2018 г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е необходимо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1911586/26.01.2018 год. на ОД на МВР гр. В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

АНД No 185/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.Н.С.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 10.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият С.Н.С. – роден на *** г. в гр. Луковит, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, едноличен търговец, ЕТ „С.С. 2012”, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2018 г. в землището на с. Долна Кремена, общ. Мездра по път ІІІ-103, км.5+160 с посока на движение гр. Мездра – гр. Роман е управлявал МПС – лек автомобил „Н.М.” с номер на рамата **********, като същият не е регистриран по надлежния ред – по реда на чл.140 ЗДвП и чл.10 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /загл. изм. и доп. ДВ бр.105/2002 г., изм. ДВ бр.67/2012 г., ДВ бр.20/2018 г./ - престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.  

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а НК, С.Н.С. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на С.Н.С. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ОСЪЖДА обвиняемия С.Н.С. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца разноски в размер на 17.90 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 25.5.2018г.

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на С.Н.С. *** от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК и налагане на административно наказание на същия, на основание чл.78а НК.

Редовно призована, РП-Мездра не е изпратила представители.

Защитникът адв. Петьо Костов от АК-Плевен счита, че са налице всички предпоставки за прилагане на чл.78а НК, като с оглед характера на деянието и степента му на обществена опасност, както и данните за личността на обвиняемия, включително неговото семейно положение и имотно състояние, същият предлага да бъде наложено административно наказание глоба в минималният размер от 1 000 лева.

Обвиняемият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, но е отказал да даде обяснения, като е изразил съжаление за стореното и моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Съдът, след като прецени, при спазване разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 04.04.2018 г. обвиняемият С.С. закупил в гр. Мездра лек автомобил „Н.М.“ с номер на рамата **********. Колата била закупена от Германия и все още нямала български регистрационни номера,          тъй като не била регистрирана по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /изм. и доп. ДВ бр. 67/2012 г., бр.20/17 г./. С. не разполагал с платформа, на която да натовари новозакупения лек автомобил. Последният нямал и транзитни номера. Въпреки липсата на регистрационни табели на автомобила, С. ***, движейки се по път ІІІ-103 с посока от гр. Мездра към гр. Роман. На км.5+160 в землището на с. Долна Кремена същият бил спрян за проверка от патрулен автомобил на РУ Мездра. Полицейските служители свидетелите Ивайло Илиев и Янита Христова направили проверка по служебен път в АИС на КАТ ПП, която показала, че до момента автомобилът не е регистриран по надлежния ред. С. представил на контролните органи единствено немските документи за покупко-продажбата на автомобила, с които разполагал. При това положение срещу него било образувано Бързо производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ивайло Огнянов Илиев, Янита Георгиева Христова, дадени на досъдебното производство на л.11-л.12; л.13-л.14, както и от събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.4–л.7/; фотоалбум /л.8-л.10/; справка от АИС на КАТ относно собствеността на МПС марка „Н.М.“ с номер на рама ********** /л.19/; справка за нарушител/водач, съдържаща информация за извършените от С.С. нарушение на правилата за движение и наложените му наказания по ЗДвП /л.21-л.23/; Писмо № 116/10.04.2018 г. от Служба по вписванията гр. Мездра с приложена към него справка за притежавани от С.С. имоти и извършени с тях прехвърлителни сделки на териториите на общините Мездра и Роман за времето от 01.01.2002 г. до 10.04.2018 г. /л.28-л.29/; характеристична справка /л.30/; характеристика от Кметство с. Девенци /л.31/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.32/; справка за съдимост /л.34 ДП и л.12 от съдебното дело/; Удостоверение по декларирани данни № 6510009089/23.04.2018 г.,   издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Червен бряг с информация за декларираното от С.С. движимо и недвижимо имущества /л.11 от съдебното дело/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият С.С. е извършил престъпление по транспорта. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК. На 04.04.2018 г. същият е управлявал МПС – лек автомобил „Н.М.“ с номер на рама **********, което не е било регистрирано по надлежния ред. Според показанията на свидетелите Илиев и Христова управляваният от обвиняемия автомобил е бил без табели с регистрационни номера. Съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП по отворените за обществено ползване пътища се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи, съгласувана с Министъра на транспорта и Министъра на отбраната. На МПС и теглените от тях ремаркета при първоначалната регистрация се извършва преглед за тяхната техническа изправност и окомплектоването им от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. За всяко регистрирано МПС или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност. Дубликат на такова свидетелство се издава, когато то е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация. Съгласно чл.10 от наредбата, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата, размера, шрифта, както и изискванията към светлоотразяващите табели, се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, както и регламент № 2411/1998 г. на Съвета от 03.11.1998 г. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства сочи, че на инкриминираната дата процесното МПС е било без каквато и да е регистрация, съобразно предвидените в наредбата процедури и съответно без табели с регистрационни номера. При това положение, собственикът на МПС – обвиняемият С. е следвало да предприеме действия за снабдяване с постоянна или временна регистрация на МПС, позволяваща му издаване, респ. монтиране на съответните табели с регистрационни номера. Доказателствената маса по делото безспорно установява и обстоятелството, че обвиняемият е бил наясно с факта, че управляваният от него автомобил е без табели с регистрационни номера, респ. не е регистриран по надлежния ред. На практика той е извършил престъпното деяние умишлено. За престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или глоба в размер от 500 до 1000 лева. С. не е бил осъждан за престъпление от общ характер, видно от приложената в хода на съдебното производство справка за съдимост. По делото не са събрани данни, че обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От деянието му не са причинени имуществени вреди. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, материалното му и имотно положение, както и характера на деянието и степента му на обществена опасност, му наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът осъжда обвиняемия С.С. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца разноски в размер на 17,90 лева. 

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

В законна сила на 26.5.2018г.

9

НОХД No 244/2018

Квалифицирани състави на телесна повреда

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Я.З.Д.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 10.5.2018г.

За РП-Мездра   прокурор К..

Обвиняемият лично и със  защитник адв.Г. П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

       Я.З.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***,  българин, пост.адрес ***,  българин, български гражданин,  основно образование, не  женен, работи като „монтажник“ в „Тиара“ Бургас

 ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

 С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 390/2017 г. на РУ гр. Мездра

/ДП № 2290/2017 г. на РП Мездра/

 

Днес на 10.05.2018 година в гр. Мездра между:

 

1.         Н.К.  Прокурор при РП Мездра и

     2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Я.З.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, пост.адрес ***, български гражданин, с основно образование, не е женен, работи като „монтажник“ в „Т….“ Бургас

                  Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

                 Обв. Я.З.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, пост.адрес ***, български гражданин, с основно образование, не е женен, работи като „монтажник“ в „Т…..“ Бургас

                се признава за виновен:

    За това, че на 18.10.2017 г. в гр.Мездра, е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на …… Н….от гр.Мездра, изразяваща се в оток на дясна китка и кръвонасядания в областта на коленете, с което й и причинено болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.първо вр.чл.130 ал.2 НК;

   За това деяние на обв. Я.З.Д., ЕГН **********,  при условията на чл. 54, ал.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца.

  И за това, че по същото време и на същото място е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на ….. Г….. Н. ***, изразяваща се в кръвонасядане на челото и охлузвания на горни и долни крайници, с което му е причинено болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.първо вр.чл.130 ал.2 НК.

За това деяние на обв. Я.З.Д., ЕГН:**********,  при условията на чл. 54, ал.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

При условията на чл. 23 ал. 1 от НК на обв. Я.З.Д., ЕГН **********,  се налага едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На обв. Я.З.Д., ЕГН:**********, се възлагат направените по делото разноски в размер на 372, 19 лв. за изготвяне на експертизи, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Веществени доказателства: DVD диск, марка „НР“, към видео-техническата експертиза по делото – остават към делото.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:                        ЗАЩИТНИК:            

              /Н. К……/                               /Г.П./

 

ОБВИНЯЕМ:

                / Я.Д./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между   Н К…..  Прокурор при РП Мездра и адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Я.З.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, пост.адрес ***, български гражданин, с основно образование, не е женен, не осъждан, работи като „монтажник“ в „Т“ Бургас,за това, че обв. Я.З.Д., ЕГН:**********, роден на *** ***, пост.адрес ***, български гражданин, с основно образование, не е женен, работи като „монтажник“ в „Тиара“ Бургас, не осъждан,  се признава за виновен, за това, че на 18.10.2017 г. в гр.Мездра, е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на ………….. от гр.Мездра, изразяваща се в оток на дясна китка и кръвонасядания в областта на коленете, с което й и причинено болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.първо вр.чл.130 ал.2 НК;

   За това деяние на обв. Я.З.Д., ЕГН **********,  при условията на чл. 54, ал.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

  И за това, че по същото време и на същото място е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Александър Галинов Н. ***, изразяваща се в кръвонасядане на челото и охлузвания на горни и долни крайници, с което му е причинено болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.първо вр.чл.130 ал.2 НК.

За това деяние на обв. Я.З.Д., ЕГН **********,  при условията на чл. 54, ал.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

При условията на чл. 23 ал. 1 от НК на обв. Я.З.Д., ЕГН **********,  се налага едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

ОСЪЖДА Я.З.Д., ЕГН:**********, да заплати направените по делото разноски в размер на 372, 19 лв. за изготвяне на експертизи, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Веществени доказателства: DVD диск, марка „НР“, към видео-техническата експертиза по делото – остават към делото.

На основание чл. 382 ал.10 НПК за определението за одобрено споразумение да се съобщи на пострадалите лица  ..Ц. Н. и  А. Г. Н. ***,  че могат да предявят гр. иск за неимуществени вреди  пред Граждански съд.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №244/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 11,15 часа.

В законна сила на 10.5.2018г.

10

АНД No 246/2018

Производство по УБДХ

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

С.Ц.Ц.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 10.5.2018г.

РП-Мездра уведомена от съдебния секретар, не изпраща представител.

Нарушителят лично и с адв. Г. П. от АК-Враца, редовно упълномощен..

Свидетелите налице с изключение на  №4 и №5, като по данни на свидетел №3, същите са на СПО.

Към преписката са приложени АУАН, обяснения от П. К. и  И.  Х..

 АДВ. П.В:  Да се даде ход на делото. Да се приемат приложените писмени доказателства.

Съдът                             

                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА описаните по-горе писмени доказателства.

САМОЛИЧНОСТ НА НАРУШИТЕЛЯТ: С.Ц.Ц.,  ЕГН:**********, роден в гр. Враца,  живущ ***, българин, български гражданин, не женен, основно образование, не осъждан, безработен.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

И.О.И. – 34 години, българин, български гражданин, женен,  не осъждан, средно образование, живущ ***;

……………. – 70 години, българин,  български гражданин, женен,  живущ  в с. Г. Бешовица, не осъждан, средно образование.

На свидетелите се напомни отговорността  по чл. 290  НК, и те обещаха да кажат истината, след което се отстраниха от залата до техния разпит.

На страните се разясниха правото на отвод на съда, такъв не се направи.

На нарушителят се разясниха правата  по чл. 15, чл. 55  и чл. 115 НПК, както и правото му по чл. 5 ал. 3 УБДХ.

ОБЯСНЕНИЯ НА НАРУШИТЕЛЯТ: Запознат съм с правата ми по закон. Ще дам  кратки обяснения. Признавам се за виновен. Вчера бях употребил алкохол в с. Горна Бешовица и около 16,10 ч.  отидох към центъра.  П…. тогава  на центъра започна да се ояжда с мен. Полицаите бяха близо до него, извикаха ме , като беше и кмета …..  Вследствие употребата на алкохол започнах да псувам  и да се държа оскърбително към кмета  и полицая, като не съм ги удрял. Съжалявам за извършеното. Направих го, тъй като бях пил. Безработен съм и нямам постоянни доходи.

СВ. И.И.: Нямам роднински връзки със страните по делото.  Работя в РУ- Мездра. Около 16.10. ч.  извършвахме оглед на МПС в с. Г.Бешовица . Извиках П. и Кмета ……. за поемно лице.  Пенко се отдалечи  от нас и извика преминаващия С.Ц. заради стара разправия за деца. Двамата се сдърпаха  на около 15 м. от мен. Извиках С.  да дойде при нас и да обясни  какъв е проблема. Той ми каза, че не  съм никакъв и тръгна напред.  Започнах да му казвам, че и преди това е правил други проблеми, но той ми каза, че не съм никакъв.  Каза на кмета, че е простак, а на мен ми каза, че ще ме оправи и ще видя какво ще ми се случи.  Не съм чул обаче да ме псува.  Като каза, че ще ме оправи, така леко с ръката ме бутна по рамото. Беше с рязък тон, ядосан и видимо употребил алкохол.

СВ. ……..: Нямам роднински връзки със страните по делото.  Кмет съм на с. Г. Бешовица. Вчера около 16,10 ч.  бях в с. Г. Бешовица и полицията ме извика за поемно лице на центъра. С.Ц. приближи към нас, като преди това се караха с ….. полицая И.И. го извика да уточнят нещата. С.  каза на полицая какъв е тоя, за да го вика и , че лесно ще го оправи него. Преди това съм подавал жалби срещу  С. и последната е преди няколко дни в петък. Вчера  С. във връзка с това отново започна на място да вика срещу мен, че ще ме пребие. С. беше пиян. Също  така каза на полицая, че ще го смачка и ще го оправи и него. Не съм чул да псува полицая и мен.

 АДВ. П….:   Делото е  изяснено и моля да се заличат не явилите се свидетели, а отделно от това УБДХ не съдържа  разпоредби за разпит на всички свидетели. Няма да соча нови доказателства. Ход по същество.

Съдът  намира,че следва да бъдат заличени от списъка св. Д.Д.  и  Я.Х. и следва да се даде ход по същество , поради изясняване на обстоятелствата по делото.

Съдът

                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАЛИЧАВА  от списъка на  свидетели  лицата  Д.Д. и Я.Х..

        ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. П….. :  От името на подзащитния си, моля след като разгледате акта по  дребно хулиганство приемете, че лицето на сочената дата  около 16,10 ч. в с. Г. Бешовица е извършил проява на дребно хулиганство, а именно отправяйки непристойни изрази на публично място пред кмета и полицейския патрул  извършващ съответни действия в този час, изразяващи се в цитираните ругатни. Моля при условията на чл. 6 ал.1 б. „а” УБДХ да приемете за установено и доказано  това противоправно поведение  да приемете, че се касае за адм. нарушение , а не за престъпление по чл. 325 НК и не са налице хипотезите на ал.5 на чл.1 от Указа за дребно хулиганство, при което му наложите адм. наказание. Това ще постигне целите на наказанието   в неизвършване  повече на такива действия и да не влиза в саморазправа със съответните дл. лица и  хора от селото.

НАРУШИТЕЛ: Съжалявам за извършеното. Нямам доходи и моля да ми бъде наложено наказание глоба.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛЯ: Съжалявам за извършеното, моля за минимално наказание глоба.

След последната дума на нарушителят, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови своето решение.

След проведено тайно съвещание, съдът намира следното:

Производството е по  УБДХ за извършено нарушение от  С.Ц.Ц. ***. Установено е  и не се оспорва от него , че на 09.05.2018 г. в с. Горна Бешовица, след обяд  употребил алкохол.  Около 16,10 ч. бил извикан на център в селото  от полицейски служител И.И., като там се намирал и кмета на селото ……. На Ц. му била направена забележка да не предизвиква скандали в селото във връзка с предходни жалби в тази насока, при което той  започнал да се държи арогантно към кмета и  полицейски служител И., като  ги наричал с думите … „ ти си никакъв…. ще Ви оправя… ще Ви пребия… ще Ви смачкам”. Тези действия не се отричат от Ц. и се потвърждават от показанията  на св. И.И. и кмета на селото Иванчо Христов. Установено е от доказателствата, че на 09.05.2018 г. около 16,10 часа в с. Горна Бешовица,                на ул. „…..”, лицето С.Ц.   е извършило дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2 УБДХ изразено в  оскърбително  отношение към органи на власт и използване на неприлични изрази на публично място. Деянието е нарушило обществения ред и спокойствие,  но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК.  За същото се предвижда глоба от 100 до 500 лева  или задържане в поделение на МВР до 15 денонощия. С  оглед признание за вина на Ц., липсата на доходи, както и на други  вредни последици  и липса на имуществени вреди , мотивира съда по справедливост  да наложи минималното наказание  от 100 лева  глоба.

При тези доводи  и на основание чл. 6 ал.1 б. „а” УБДХ, съдът

 

                        Р  Е  Ш И:

 

ПРИЗНАВА С.Ц.Ц.,  ЕГН:**********, роден в гр. Враца,  живущ ***, българин, български гражданин, не женен, основно образование, не осъждан, безработен, за  ВИНОВЕН   в това, че на 09.05.2018 година около 16,10 ч. в с. Горна Бешовица , на ул. „Христо Михайлов” е извършил непристойни действия, като използвал неприлични изрази на публично място, съчетани с оскърбително отношение  към органи на власт – полицай И.И. ***. Бешовица ……, като   изразите  и оскърбителното отношение се изразяват в следното: „…ти си никакъв…. ще Ви оправя… ще Ви пребия… ще Ви смачкам”,  като деянието представлява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал.2  УБДХ, като със същото е  нарушил обществения ред и спокойствие , но поради своята по-ниска степен на обществена опасност  не представлява престъпление по чл. 325 НК. 

НАЛАГА  на основание чл. 1 ал.1 т.2 УБДХ на  С.Ц.Ц.  административно наказание  ГЛОБА  в размер на 100.00 /СТО/ лева, в полза на Държавата.

Решението се обяви на страните и същото подлежи на жалба и протест в срок до 24-часа пред ОС-Враца.

В случай на жалба насрочва делото пред ОС-Враца  в срок до 3 дни в случай на обжалване, като определя  дата  за въззивна инстанция 14.05.2018 година в 14.00 часа.

Копие от протокола и решението  да се изпрати на РУ - Мездра за сведение.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в  12.45 часа.

 

В законна сила на 12.5.2018г.

11

НОХД No 98/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.А.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 11.5.2018г.

ВЪЗ  ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият М.А.М., ЕГН:**********,***,  българин, български гражданин, женен,  не осъждан – реабилитиран,   живущ *** основно образование,за ВИНОВЕН в това, че  в периода от 01.01.2016 год. до 10.07.2017 год. в местността „Китката”, в землището на гр.Роман, е отнел от владението на „Булгартрансгаз”  ЕАД гр.София, район Ботевград, движима вещ – общо 11 707 кв.ч. електрическа енергия, на обща стойност  2 490.82 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на деянието е използвал техническо средство – фазомер, клещи и 150 метра ел.проводник, тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм., поради което и на основание  чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.194 ал.1 от НК, вр. чл. 373 ал.2 НПК, вр. чл.58а ал.1, вр. чл.54 НК  го  ОСЪЖДА  на  ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание за срок от   ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА М.А.М. ***, да заплати на гражданският ищец „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД гр.СОФИЯ сумата от 2 490.82 лева / две хиляди четиристотин и деветдесет лева и 82 ст./ за причинени от деянието имуществени вреди,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на  завършване на увреждането до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  М.А.М.  да заплати  в полза на  Държавата  държавна такса  от 99,63 лева  върху уваженият размер на гражданският иск.

ОСЪЖДА М.А.М. да заплати в полза на ОД-МВР-Враца направените по делото разноски в размер на 116.30 лева.

Присъдата се обяви на  страните и  същата може да се  обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ВрОС.

 

Мотиви от 11.6.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу М.А.М. - роден на *** ***, обл.Плевен. Българин, с българско гражданство, произхожда от ромско семейство, с основно образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

В периода от 01.01.2016г. до 10.07.2017 г. в местността „Китката“, в землището на гр.Роман, е отнел от владението на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград, движима вещ – общо 11 707 кв.ч. електрическа  енергия, на обща стойност 2490,82 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на деянието е използвал техническо средство – фазомер, клещи и 150 метра ел.проводник, тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм.  - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК. 

В РЗ  от 10.04.2018 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

Приет е за съвместно разглеждане гр.иск предявен срещу подсъдимия от ощетеното ЮЛ за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 2490,82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.В качеството на гр. Ищец е конституирано ощетеното юридическо лице „Булгартрансгаз“ ЕАД гр. София.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде около над  минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Гражданският ищец  „Булгартрансгаз“ ЕАД- София се представлява от ю.к. Димитър Попов.Иска уважение на гр.иск в пълен размер, като  основателен и доказан.

 Защитникът адв.М. С. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

     Подсъдимият   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното. Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимият    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимия   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят. Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

      Подсъдимия М.М. *** е криминално проявено лице. Въпреки, че по адрес се води живущ ***, същият повече от 30 години живее на различни места и адреси в Община Роман. Преди около 3 години подсъдимия  закупил и се нанесъл да живее във вила в околностите на град Роман. Вилата е извън регулация, към нея няма прокарани нито вода, нито електричество. Намира се в гора в местността „Китката“, над пътя Роман – Стояновци.  Подсъдимия  М. се занимавал с отглеждането на животни – предимно кози, и всеки ден ги изкарва на паша. По негови обяснения преди време той видял недалеч от вилата си в гората да се показва кабел. Проверил с фазомер и установил, че по същият протича ел.ток. Тъй като вилата не била захранена с електрическа енергия, а по негови думи той ползвал генератор за производство на ел.енергия, който се повредил, решил да прекара от този кабел до вилата си ел.енергия. За целта взел проводник тип ПВВМБ 2х2,5 кв.мм, клещи и фазомер и се вързал към въпросният кабел, като не знаел нито чия собственост е, нито пък какво захранва. Кабела прекарал до вилата си, като по цялата дължина го затрупал с пръст да не се вижда. На края му, във вилата монтирал разклонител с контакт и по този начин си осигурил ел.енергия.

     Въпросния кабел захранвал Автоматичната газоразпределителна станция /АГРС/ намираща се в местността „Китката“ в землището на град Роман. Тя е собственост на дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград. Станцията се захранвала с електричество от дружеството „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като най-близкия трафопост ТП-2, от който се захранвала станцията, се намирал до моста на река Малък Искър, на около 1,5 км. от самата станция. Захранващия кабел бил тип САВТ 4х10 кв.мм и бил вкопан в земята на дълбочина от 20 до 100 см., според терена през който минавал. Електромера по който се отчитала потребената енергия от въпросната газостанция се намирал в трафопоста на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В самата газостанция бил поставен и контролен електромер, който също отчитал потребената енергия. От началото на 2016г. на ръководството на дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград започнало да прави впечатление, че има значително увеличение и разминаване в отчетената потребена ел.енергия между двата електромера. Понякога тези разминавания били на значителна стойност и затова се започнало да се търси причината за тези разминавания. Били извършени контролни замервания и проверка на електромерите и било установено по технически път, че има незаконно присъединяване към мрежата. Затова през месец юни 2017г. от ръководството на Района бил подаден сигнал в РУ на МВР-Роман. Било решено да се провери трасето на кабела и на 10.07.2017г. група от служители на РУ на МВР-Роман, на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград и служители на ОбА гр.Роман започнали обхода. На около 200 метра след трафопоста, в гористата местност, групата открила мястото на незаконното присъединяване. По кабела стигнали и до вилата обитавана от подсъдимия М.М.. Кабела бил прекъснат от мястото на присъединяването и иззет от органите на МВР като веществено доказателство. При измерването му било установено, че е с дължина 150 метра. При проверката се установило, че по него протича ел.ток и във вилата има захранване с ел.енергия. В този момент подсъдимия  бил на паша с козите. По късно вечерта като се прибрал бил извикан от органите на МВР и той си признал за извършеното присъединяване, като разказал и за начина по който го е осъществил. Разминаване има само относно периода за който бил ползвал ел.енергията. Подсъдимия  М. твърди, че това е станало преди  няколко дни, докато съдът  приема за доказана версията на пострадалото дружество – от началото на януари 2016г. Това е така, защото от предоставената справка за показанията на измервателните прибори и от заключението на назначената по делото експертиза се вижда, че разминаванията в показанията на двата измервателни прибора – електромера поставен в трафопоста на „ЧЕЗ“ по който се отчитала и заплащала потребената енергия и този собственост на „Булгартрансгаз“ район Ботевград, поставен в самата АГРС, започват именно от тогава. Приетата квалификация на извършеното деяние е по чл.195 от НК – кражба, защото свързването е станало след средството за търговско измерване на потребената ел.енергия и по този начин върху неговата работа не е оказвано въздействие и няма промяна в отчитане на потребената енергия. Въпросният начин на присъединяване е позволил на подсъдимия  да ползва без да заплаща енергия от потребителя на тази енергия „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград. По този начин е ощетил самото дружество, което е заплатило цялата отчетена от електромера поставен в трафопоста на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД електрическа енергия.

    От заключението на назначената по делото съдебно оценителна експертиза е видно, че общото количество на потребената ел.енергия вследствие на незаконното присъединяване възлиза на 11 707 кв.часа, на обща стойност 2490,82 лева, като тази щета не е възстановена.

 

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия  М.М. е извършил престъпление против собствеността – кражба. В периода от 01.01.2016г. до 10.07.2017 г. в местността „Китката“, в землището на гр.Роман, е отнел от владението на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград, движима вещ – общо 11 707 кв.ч. електрическа  енергия, на обща стойност 2490,82 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на деянието е използвал техническо средство – фазомер, клещи и 150 метра ел.проводник, тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм.

       Подсъдимия  М. е действал умишлено, във формата на пряк умисъл – съзнавал е обществено опасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК.   Разпитан на досъдебното производство той се признава за виновен, като дава обяснения за извършеното. Подсъдимият се признава за виновен и пред съда   , като признава и всички факти и обстоятелства отразени в ОА,кореспондиращи  с показанията на разпитаните свидетели, СОЕ и сочените писмени доказателства . 

 

       Самопризнанията му се подкрепят от следните, събрани по делото доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него /л.5-9/; справка за изразходвана ел.енергия и снимки от програмата Гугъл земя /л.10-12/; Пълномощно за представляване на пострадалото дружество /л.25/; показанията на: св. Т. К. /л.26-27/;  св.П. Ц./л.28-29/; св. П. А. /л.30/;  св.Д. Г. /л.31/; св. В. Ц. /л.32/; справка и фактури за изразходвана ел.енергия /л.36-86/; съдебно оценителна експертиза /л.87-91/; справка за съдимост /л.100/; характеристика /л.101/; декларация за семейно и имотно състояние /л.103/.

     Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Самият подсъдим се признава за виновен и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

     Причина за извършване  на престъплението  са установени престъпни  навици, свързани с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието на подсъдимият   неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

     Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият   е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на млада възраст , с основно  образование, безработен  не женен , не   осъждан  /реабилитиран/ , не е криминално проявен,  ползва се  с лошо име по местоживеене , не   разполага с месечни доходи и не притежава недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият  за виновен  в извършеното  престъпление по чл.195  ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление  е налице долна граница от  една година наказание “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  осем месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното от една година лишаване от свобода и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  и чистото съдебно минало/реабилитиран /  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид  лошите характеристични данни 

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимият  не е осъждан /реабилитиран /  и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

Съдът уважи в пълен размер предявения граждански иск, като основателен и доказан.Доказана е причинно следствената връзка между деянието и причинената от него имуществена щета в размер на 2 490,82 лева. Същата е  в резултат на противоправно поведение от страна на подс. М.М. чрез действия с  които е  осъществил престъпление кражба спрямо имущество собственост на  „Булгартрансгаз“ ЕАД-София. Касае се за кражба на ел. енергия на 11 707 кв.ч., съобразно заключението на СОЕ.  Съгласно Закона за собствеността ел. енергия има статут на движима вещ. Подсъдимия следва да заплати на ощетеното юридическо лице причината  щета, ведно с претендираната законна лихва  върху 2 490,82 лева  , считано от деня на завършване на увреждането  до окончателното изплащане. Съгласно Закона за  държавните такси се дължи  от подсъдимия и 4% върху уважения размер на иска, което  представлява сума от 99,63 лева, платими в полза на Държавата.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 116,30 лева за СОЕ  и фотоалбум , които се дължат от подсъдимия  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото – 150 м. мостов кабел тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм., съдът на основание чл.306 ал.1 т.4 НПК постанови  с допълнително определение от 11.05.2018 г.  да се отнеме на основание чл. 53  ал.1 б.“а“ НК  в полза на държавата, тъй като  кабела е  собственост на подсъдимия и е послужил за извършване на умишленото престъпление.

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

 

12

АНД No 192/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Х.Б.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 11.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА П.Х.Б., ЕГН: **********, роден в гр.М., българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен,   живущ ***, неосъждан, за ВИНОВЕН  в това, че при условията на продължавано престъпление, на 07.12.2017 год. около 23.45 часа в гр.Р., е предал от мобилен телефон с номер 0896 229 869 на „Единен европейски номер за спешни повиквания – 112” невярно повикване за тревога, че „в гр.Р. при кебапчетата на кръговото кръстовище стават побоища между три-четири човека” и на 10.12.2017 год. около 03.42 часа в гр.Р.  е предал от мобилен телефон с номер 0896 229 869 на „Единен европейски номер за спешни повиквания – 112” невярно повикване за тревога, че „в гр.Р., на булевард „Х.Б.” пред заведение „Л.” има побоища между четири-пет човека” – престъпление по чл.326 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА П.Х.Б. на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на П.Х.Б.  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на Държавата.

Вещественото доказателство по делото, а именно 1 бр. електронен носител СД от РЦ 112 - М., след влизане на решението в сила да бъде унищожен.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на страните и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок.

 

Мотиви от 11.6.2018г.

С Постановление от  13.04.2018 год. Районна прокуратура гр. М. е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице П.Х.Б. *** ,  от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.326 ал.1 вр.чл.26 ал.1  НК .

Районна прокуратура гр. М. поддържа обвинението и иска налагане на наказание при предпоставките по чл.78а НК .

Обв. лице се явява лично. Съжалява за извършеното. Иска налагане на минимално наказание „глоба“ поради липса на доходи ..

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

                Досъдебното производство е започнато на 21.12.2017г.за извършено престъпление по чл. 326 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК и е приключено с мнение за предаването  на съд на П.Х.Б. ***.

От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка:П.Х.Б. *** притежавал мобилен телефон с №0896229869 към мобилен оператор „Теленор“ и се ползвал лично от него.На 07.12.2017г.вечерта П.Б. посетил заведение „Топлото кебапче“ в гр.Р. където употребил голямо количество алкохол  и бил повлиян от него.Излязъл пред заведението и  решил да позвъни на №112 и да отправи невярно повикване“че пред заведението има побой и трябва да дойде полиция“.След като се обадил по телефона  и казал,че хора се бият,отново влязъл вътре и продължил да пие с приятелите си.Обаждането било прехвърлено в ОДЧ на РУ МВР Р. и бил изпратен полицейски патрул на мястото.Полицейските служители установили,че подаденият сигнал е неверен,след като разпитали намиращи се наблизо лица,които потвърдили,че нито е имало скандал,нито побой.За невярното повикване била изготвена докладна записка от полицейски служител.

На 09/10.12.2017г.П.Б. ***,но в питейно заведение „Л.“ където отново употребил голямо количество алкохол.Около 03,40часа отново решил да позвъни на ЕЕН 112 и отново да подаде неверен сигнал.Позвънил от личният си номер и съобщил,че"пред Л.“в Р. има побой между 4-5човека и трябва да отидат полицаи“.Сигнала отново бил предаден в ОДЧ РУ МВР гр.Р. и на мястото били изпратени полицейски служители.Същите след разговори с клиенти и персонала на заведението установили,че телефонното обаждане е невярно и не е имало нито скандал нито сбиване на това място.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на служители на МВР-РУП-Р.  А.М. ,  Г.А , Д.К  , на очевидците А.Й , Р. М и К.У , копие от дневник за получени и предадени сигнали, , докладни записки  за проверка на сигнали , писмо № 10583р-75/18.01.2018 г. на ДНС112-РЦ112-М. във връзка с подадените сигнали , времевия период , телефона на подаващият и заявеното  , 2 бр. протоколи от 22.02.2018 г. за прослушване на записи от сигналите на телефон №112 , справка за съдимост , характеристика и удостоверение за имотно и материално състояние на обвиняемият.Самият обвиняем е дал обяснения в досъдебното производство , като се признава за виновен и описва начинът и мотивът на извършеното следствие употреба на алкохол .

Всички тези писмени и гласни  доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице . 

От изложената фактическа обстановка е видно, че обв. П.Х.Б. *** е извършил престъпление против реда и общественото спокойствие като:

На 07.12.2017г.около 23,45часа в гр.Р. е предал от мобилен телефон с №0896229869 на Единен европейски номер за спешни повиквания-112,невярно повикване за тревога,че „в гр.Р. при кебапчетата на кръговото кръстовище стават побоища между три-четири човека”

И на 10.12.2017г.около 03,42часа в гр.Р. е предал от мобилен телефон с №0896229869 на „Единен европейски номер за спешни повиквания-112“ невярно повикване за тревога,че „в гр.Р. на булевард „Х.Б.“ пред заведение „Л.“има побоища между четири-пет човека“ . 

Действал е умишлено и при условията на продължавано престъпление. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 326 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

                                  За това престъпление НК предвижда наказание “Лишаване от свобода “ до 2 години. Обвиняемото лице не е осъждано  . По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК да бъде освободен от наказателна отговорност . От деянието не са причинени имуществени вреди-същото е формално ,на просто извършване . Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в чл.78а от НК-глоба от 1000 до 5000 лв.

Личността на обвиняемият Б.  не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието му могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, което се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в минималният размер на 1 000 /ХИЛЯДА  / ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му положение ,  а именно – неженен, безработен и без доходи и имоти. Отчете се също младата възраст , положителните характеристични данни,  признание за вина в досъдебното  производство , съдействие на  разследващите  и съжаление  за извършеното.Наличието на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства също определя наказание в минимален размер при липса на отегчаващи такива .

Разноски по делото не са направени,поради което не бяха възложени в тежест на обвиняемият . 

ВД –СД със запис на разговор на тел.112 съдът постанови да се унищожи след влизане в сила на решението .

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 29.5.2018г.

13

НОХД No 236/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Х.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 11.5.2018г.

За РП-М. прокурор Кръстева. 

Подсъдимият лично и с адв. Г.П.от ВрАК, редовно упълномощен.

Свидетелите, поредни №№ 3,4,5 не се явяват.

Свидетел, пореден № 6 налице.

Вещото лице не се явява.

ПРОКУРОР: Във връзка с Ваше разпореждане представям и моля да приемете уведомление за връчен ОА и разпореждане на настоящия съдебен състав за с.з. днес, от което е видно, че ОА е връчен на подсъдимия на 04.05.2018 г. и същият е имал на разположение необходимия тридневен срок за възражения. Свидетелите, посочени от мен в ОА, също са уведомени за с.з., но днес не се явяват, тъй като със защитата сме изготвили споразумение за прекратяване на настоящото производство. Споразумението представяме днес в с.з. и моля да го приемете по делото, както и да дадете ход на делото по реда на Глава ХХІХ НПК.

АДВ. ПАВЛОВ: От името на подзащитния си, заявявам, че действително сме получили копие от разпореждането и ОА на 04.05.2018 г. В указания срок нямаме възражения и искания за допълнителни доказателства. С оглед, че сме постигнали съгласие за приключване на производството по реда на Глава ХХІХ НПК, сме подписали споразумение в горния смисъл, което моля да разгледате.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Да се приеме споразумението.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки делото да бъде разгледано в днешното с.з. С оглед на обстоятелството, че същите са постигнали споразумение за решаване на делото, същото следва да протече по реда на Глава ХХІХ НПК и в тази връзка, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА като доказателство поделото представеното от прокуратурата 1 бр. уведомление за връчен ОА и разпореждане на подсъдимия.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на НОХД № 236/2018 г. по описа на РС-М., на основание чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК, саморъчно подписана от подсъдимия.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Н.Х.И. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, машинен оператор на минерални изделия в „J=“ АД гр. М., разведен, ЕГН **********, неосъждан.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт. Има три дни от получаването му до днес.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на приложената към него декларация по чл.381 ал.6 НПК.

ПРОКУРОР: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. ПАВЛОВ: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили. В него сме уредили всички въпроси, посочени в текста на закона, наказание, разноски и веществени доказателства, и моля да одобрите с всички законни последици от него, като прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК

По НОХД № 236/2018 г. на РС гр. М.

 

Днес на 11.05.2018 година в гр. М. между:

 

1. Н.К.– Прокурор при РП М. и

2. адв. Г.П.– ВАК като защитник на подс. Н.Х.И., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, работи  в „J=“ М..

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. Н.Х.И., ЕГН **********, пост. адрес: ***, български гражданин, със средно образование, работи в „J=“ М.  се признава за виновен в това, че на 23.04.2018 г. около 22.00 часа на път VRC-1143, км.17000, между селата Брусен и Царевец, общ. М., е управлявал личния си автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред  /Протокол от химическа експертиза № 68/25.04.2018 г. на БНТЛ гр. Враца/ -  престъпление по чл. 343б ал.1 НК.

На подс. Н.Х.И., ЕГН **********, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на подс. Н.Х.И., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл.343г НК на подс. Н.Х.И., ЕГН **********, се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК, се приспада времето, през което обвиняемият И. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 23.04.2018 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ парче текстил /от аербег/, напоено с алена течност, иззето от лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******и 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ марля напоена с алена течност и иззета от лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* да бъдат унищожени след одобряване на настоящото споразумение поради липса на стойност.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди.

Направените деловодни разноски: 21.90 лв. за изготвяне на фотоалбум и 39,30 лв. за изготвяне на СХЕ, се възлагат на подс. Н.Х.И., вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                       Защитник:            

  /*******/                                   /адв. *******/

 

                      Подсъдим:

    /Н.И./

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. ПАВЛОВ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между Н.К.– прокурор при Районна прокуратура град М., адв. Г.П.от ВрАК - защитник на подсъдимия Н.Х.И. и Н.Х.И., ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 236/2018 г. по описа на РС-М., при следните условия:

Подсъдимият Н.Х.И., ЕГН **********, ВИНОВНО на 23.04.2018 г. около 22.00 часа на път VRC-1143, км.17000, между селата Брусен и Царевец, общ. М., е управлявал личния си автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред  /Протокол от химическа експертиза № 68/25.04.2018 г. на БНТЛ гр. Враца/ -  престъпление по чл.343б ал.1 НК.

НАЛАГА, на основание чл.55 ал.1 т.1 НК, на подсъдимия Н.Х.И. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл.55 ал.3 НК на подсъдимия Н.Х.И. не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

НАЛАГА, на основание чл.343г НК, на подсъдимия Н.Х.И. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което подсъдимият Н.Х.И. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право, считано от 23.04.2018 година до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ парче текстил /от аербег/, напоено с алена течност, иззето от лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******и 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ марля напоена с алена течност и иззета от лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ след одобряване на настоящото споразумение поради липса на стойност.

На подсъдимия Н.Х.И. се възлагат направените деловодни разноски в размер на 21.90 лв. за изготвяне на фотоалбум и 39,30 лв. за изготвяне на СХЕ, вносими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 236/2018 г. по описа на РС-М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 11.5.2018г.

14

НОХД No 191/2018

Убиийство от майка на рожба и убийство на новородено с чудовищен вид

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.А.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 15.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.В., ЕГН:**********, родена на *** година в гр. Пазарджик, живуща ***,  българка, българска гражданка, разведена, средно образование, осъждана, ЗА ВИНОВНА в това,  че на 05.02.2018 година  в  с. Радовене, общ. Роман,  във външна тоалетна  в двора на  дом  на ул. „…..  като майка е извършила убийство  на новородената си рожба от мъжки пол веднага след раждането, чрез нанасяне на  черепно мозъчна травма, довела новородената й рожба  до състояние   несъвместимо с живота , поради което и на основание чл.120 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.1  вр. чл. 54 НК  я ОСЪЖДА  на ШЕСТ МЕСЕЦА   лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.  66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното  наказание за срок от  ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА А.А.В.  да заплати в полза на ОД на МВР гр. Враца сумата от 666,10 лева за  експертизи.

                 На основание  чл.301 ал.1 т.11 НПК следва след влизане на присъдата в сила  веществените доказателства по делото, а именно   1 бр. черен найлонов чувал съдържащ дрехи на подсъдимата, както следва: черен клин, черна тениска, черна жилетка на дупки и кафяв  кожух-всички със следи от червено кафява течност,  да бъдат върнати на  собственика А.А.В. .

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 28.6.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу А.А.В., , родена на *** г. в гр. Пазарджик,живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, безработна, разведена, неосъждана ,                                                       ЕГН: **********,

  За това , че : 

На  05.02.2018 г. в с. Радовене, общ. Роман, във външна тоалетна в двора на дом на ул. „Цар Симеон Велики” № 112, като майка е извършила убийство на новородената си рожба от мъжки пол веднага след раждането, чрез нанасяне на черепно мозъчна травма, довела новородената й рожба до състояние, несъвместимо с живота - престъпление  по чл. 120 от НК

В РЗ  от 15.05.2018 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимата  да бъде признат за виновна  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде по справедливост с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства- признание за вина , съдействие на разследващите и съда във всички фази на процеса , чисто съдебно минало , добри характеристични данни , липса на доходи и имущество , критично отношение към извършеното и изразеното искрено съжаление  .  Сочат се и  се предпоставки   с приложение на чл.66 НК за отлагане на наказанието .

Защитникът адв. Г.Павлов  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата.Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода, тъй като престъплението не е тежко умишлено по смисъла на НП .

Подсъдимата   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното.

Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимата    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което тя   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено и бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

 Подсъдимата А.А.В. ***. През лятото на 2017 г. тя  се запознала, чрез социалните мрежи със св. М. З. М.от с. Радовене, общ. Роман. През месец септември  на същата година двамата заживели на съпружеска начала в с. Радовене, в дом на ул. „Цар Симеон Велики” № 112 . Със себе си  подсъдимата  В. довела едно от децата си –М. на 4 години .Семейството на  св. М. приели нея и детето ѝ много добре. По това време  подсъдимата  В. била бременна, но скрила този факт от  новото си семейство. През м. октомври подсъдимата   заявила, че е бременна от  св.М.. Направила си тест за бременност, който бил положителен.  В началото на  м 01.2018 г.  се почувствала зле и била приета в МБАЛ- Мездра с високо кръвно налягане. Тогава, при изследванията ѝ бил определен термин за раждане  на *** г.Тя продължила да крие , от  приятеля си и семейството му ,че и предстои раждане.

Рано сутринта на 05.02.2018 г. около 5:00 часа подсъдимата  В. усетила болки  и осъзнал , че започва раждането.  Тя станала и тръгнала да излиза навън. Св.М. се събудил и я попитал къде отива. Тя му казала, че я присвива стомаха и отива до тоалетна.   В тоалетната , тя сама изродила бебето си .  То се родило доносено, живо и жизнеспособно.Било   от мъжки пол. Бебето  започнало да плаче. За да не чуят хората в къщата подсъдимата  В. бръкнала с ръка в устата му за да го   спре да  плаче.То не спряло.Тогава тя ударила телцето му   в циментовите плочи на пода на тоалетната и то  престанало да издава признаци за живот.

 След като се забавила повече от 2 часа св. М. излязъл да я търси. Извикал я по име и подсъдимата му се обадила от тоалетната.Казала му че има разстройство и да не се притеснява. Свидетелят се прибрал в къщата. Подсъдимата  В. намерила  близо до тоалетната чувал със стари дрехи. Взела от него едно елече и завила трупчето на детето си. Пъхнала го  встрани , в дупката на тоалетната върху фекалиите и го затиснала  с камъни.След това   се прибрала в къщата. Дрехите и били видимо изцапани с кръв.Видяла я майката на приятеля ѝ. Пред нея тя  казала , че нещо е изпаднало от нея , като се е напъвала в тоалетната. Семейството преценило ,че подсъдимата В. има нужда от медицинска помощ и извикали линейка. В същото време св. М. отишъл в тоалетната   да провери, както е „паднало“ от  приятелката му. Намерил  бебето, но го оставил на мястото му  и незабавно уведомил Кмета на селото. Екип на ФСМП—Роман пристигнал   дома  им Транспортирал подсъдимата  В. до АГО при МБАЛ-Мездра. По път ѝ се родила и плацентата. На въпросите на лекаря  в отделението къде и е бебето , подсъдимата  В. отговаряла: „Тука“. По същото време екип на РУ на МВР- Роман извършил оглед на местопроизшествието. Трупа на бебето бил намерен и  бил  представен  за експертиза.

От назначената по делото съдебно медицинска експертиза на труп  е установено, че се касае за живо роден , зрял доносен , жизнеспособен плод от мъжки пол с дължина 53 см. и тегло 3450 гр., без вродени аномалии и дефекти. С данни за дишал бял дроб, с остър кръвен застой на вътрешните органи.Черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на костите на черепния свод с кръвонасядане  на меките тъкани на черепа; кръвоизлив на меката мозъчна обвивка на главния мозък; разкъсно-контузна рана на дясната буза със   счупване и откъсване на  дясното рамо на долната челюст ; по една  разкъсно-контузна рана  по типа на „аркада“ на лявата лицева половина и лява ушна мида.  Причината за смъртта на новороденото е черепно–мозъчна травма, довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е в пряка причинна връзка с посочената черепно мозъчна травма и е настъпила бързо. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети, като са извършени непосредствено след раждането ,  до няколко минути.

Фактическата обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата и от събраните в ДП доказателства , преценени от съда по реда на чл.372 НПК ,който изцяло кореспондират с направеното самопризнание  -протокол за оглед на местопроизшествие- л. 5-6, фотоалбум-л.7-9, писмо от Управителя на МБАЛ- Мездра,ведно с медицински документи, епикризи,история на  бременността декларации фиш и др.  – л. 18- л. 55 , протокол от  ДСП-Мездра-л.56, протокол за доброволно предаване- л.57, удостоверение за постоянен адрес-л.58, съдебно медицинска експертиза- л. 70-74, съдебно психиатрична и психологична експертиза-л. 75-л83, свидетелство за съдимост-л. 92, характеристика-л. 95  данни за имотно състояние-л. 96, показанията на св. М.-л. 61-62, св. М.-л. 63-64, св. Ч.-л. 65-66, св. С.-л. 67, св. П.-л. 68-69.

 Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Самата подсъдима  се признава за виновна  и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

От изложената фактическа обстановка е видно,че подсъдимата В. е извършила престъпление против личността – убийство. На  05.02.2018 г. в с. Радовене, общ. Роман,  във външна тоалетна в двора на дом на ул. „Цар Симеон Велики” № 112, като майка е извършила убийство на новородената си рожба от мъжки пол веднага след раждането, чрез нанасяне на черепно мозъчна травма, довела новородената й рожба до състояние, несъвместимо с живота. Подсъдимата  В. е действала умишлено във формата на вина пряк умисъл – съзнавала е обществено опасните последици на деянието и е искала тяхното настъпване. От обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление  по чл. 120 от НК.

Субектът на престъплението е лице на млада възраст , със средно   образование, безработна , разведена , с  чисто съдебно минало /реабилитирана по право /  , притежава добри характеристични данни , няма доходи и имущество , изразява съжаление и критично отношение към извършеното ,не е криминално проявена .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимата А.А.В.  за виновна   в извършеното  престъпление по чл.120 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление се предвижда до три години  наказание “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от девет месеца   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  шест  месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице по чл.55 ал.1 НК   многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства , при който и най-лекото наказание /три месеца –арг. от чл.39 ал.1 НК / се окаже несъразмерно тежко .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е към  долния праг на предвиденото наказание  бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  ,добрата характеристика и чистото съдебно минало/реабилитирана /  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид  характера на деянието свързано с отнет човешки живот на новороденото си дете . 

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимата   не е осъждана на наказание лишаване от свобода и е реабилитирана на 02.01.2018 г. на основание чл.86 ал.1 т.2 НК за извършено престъпление по чл.234в ал.2  НК  с наложено наказание „пробация“ по НОХД № 604 /14 г. на РС-Пазарджик /справка за съдимост-л.92 от ДП / ,поради което  за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 666,10 лв. за фотоалбум , СМЕ и комплексна СППЕ  , които се дължат от подсъдимата   и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в нейна  тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Веществените  доказателство по делото със следи по тях от престъплението -  дрехи на подсъдимата описани в приложението на ОА , съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 НПК да се върнат на подсъдимата след влизане на присъдата в сила .

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 31.5.2018г.

15

АНД No 198/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.В.К.,
Й.Х.Й.,
М.Н.Г.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 15.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

                                                     Р   Е    Ш   И:

 

   ПРИЗНАВА обвиняемият К.В.К., ЕГН:**********,***, общ. Ч. Бряг,  ул. „ .” №.,  българин, български гражданин,   женен, средно образование, безработен, не осъждан, за виновен в това, че на 13.07.2017 г. с редовно писмено позволително за сеч  №0368288/27.10.2016г г. издадено на  ф-ма „…. с управител ……………, но извън  указаните в него  дървета е отсякъл 12 /дванадесет / бр. дървета от вида –цер, немаркирани с контролна  горска марка, равняващи се на  4 плътни куб.м. дърва  на стойност-240лв. в  отдел 214, подотдел ц-1, в землището на с. Кунино, като случаят е маловажен- престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 НК.

   ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият К.В.К. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл.235 ал.6 вр.  ал.1 НК.

   НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ К.В.К.   на   основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

   ПРИЗНАВА  обвиняемият Й.Х.Й., ЕГН:**********, роден в гр. Тетевен,  живущ ***,българин,  български гражданин, женен, основно образование, безработен, не осъждан, за  виновен  в това, че 13.07.2017г. с редовно писмено позволително за сеч  № 0368288/27.10.2016г. издадено на  ф-ма ……….. с управител …………., но извън  указаните в  него  дървета е отсякъл 9/девет/ бр. дървета от вида –цер, немаркирани с контролна  горска марка, равняващи се на  3 плътни куб.м. дърва  на стойност 180 лв. в  отдел 214, подотдел ц-1, в землището на с. Кунино, като случаят е маловажен - престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 НК.

   ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а НК  обвиняемият Й.Х.Й.  от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл.235 ал.6 вр.  ал.1 НК.

  НАЛАГА на ОБВИНЯЕМИЯТ Й.Х.Й.  на основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

  ПРИЗНАВА  обвиняемият М.Н.Г., ЕГН:**********,***, общ. Ч. Бряг,  ул. „………..” №…..,  българин, български гражданин,  не женен, средно образование, работи във ……. като обработка на трупи, не осъждан, за виновен в това, че  на 13.07.2017г. с редовно писмено позволително за сеч  № 0368288/27.10.2016г. издадено на  ф-ма „…………… с управител …. П……., но извън  указаните в него  дървета е отсякъл 5/пет / бр. дървета от вида –цер, немаркирани с контролна  горска марка, равняващи се на  2 плътни куб.м. дърва  на стойност-120 лв. в  отдел 214, подотдел ц-1, в землището на с. Кунино,като случаят е маловажен-престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 НК.

   ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият М.Н.Г.  от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл.235 ал.6 вр.  ал.1 НК.

  НАЛАГА  на ОБВИНЯЕМИЯТ М.Н.Г.  на   основание чл. 78а ал.1 НК административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

              РЕШЕНИЕТО   се обяви на страните и  подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

16

НОХД No 221/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.Г.Ц.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 16.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Г.Ц. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.11.2017 г. до 02.12.2017 г.  в с.Ц., община М., от дом на ул.”Я.” № 5, собственост на М.Н.Ц. ***, е отнел от владението на Ц. движими вещи – стъклена дамаджана с ракия и радиоапарат, на обща стойност 87 лева, собственост на Ц., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство – 1 брой радиоапарат, марка „V.” да бъде върнат на собственикът му М.Н.Ц. ***.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Г.Ц. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 59 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Мездра, подсъдимият Р.Ц. и служебен защитник АДВ. П.Ц. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 17.5.2018г.

Против подсъдимия        Р.Г.Ц. ***, е внесено обвинение от М.районна прокуратура за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК, затова че за времето от 07.11.2017 г. до 02.12.2017 г. в с.Ц., община М., от дом на ул.„Я.“ № 5, собственост на М.Н.Ц. ***, е  отнел от владението на Ц.  движими вещи - стъклена дамаджана с ракия и радиоапарат, на обща стойност 87 /осемдесет и седем/ лева, собственост на Ц., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. П.Ц. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Една вечер,  между  07.11.2017 г.  и  02.12.2017 г. , подсъдимият Р.Г.Ц. ***, бил в центъра на селото. Там срещнал непълнолетния Н.Ц.П.на 15 години от същото село. Предложил му да отидат до къщата на  ул. „Я.“ № 5, защото разбрал, че там има ракия. Къщата била собственост на М.Н.Ц. *** и не се обитавала постоянно. Непълнолетният свидетел се съгласил да го придружи. Двамата пристигнали на място и  влезли в двора на имота, като прескочили оградата му. Подсъдимият Ц. се насочил към мазето на  постройка в двора. Установил, че дървената му врата  е заключена с катинар. Ударил я с рамо и тя се счупила на две части  като заключващия механизъм си останал на мястото, а другата половина на вратата се откъртила. Подсъдимият Ц. в влязъл в помещението. Там намерил стъклена плетена дамаджана с вместимост 8 литра. Тя била пълна  течност. Подсъдимият Ц. я отворил и помирисал течността. Установил, че това е ракия. Той взел дамаджаната. В помещението намерил  радиоприемник „В.” и взел и него.Двамата със свидетеля напуснали  имота. Подсъдимият Ц. занесъл отнетите вещи в дома си.  На 02.12.2017 г., близка на собственичката установила проникването в имота и сигнализирала свидетелката Ц..Тя от своя страна подала сигнал в РУ гр.М.. В дома на подсъдимия Ц. била извършена проверка на основание чл.83 ЗМВР, при която той предал доброволно отнетия радиоапарат. Относно дамаджаната с ракия обяснил, че я е изпуснал и счупил.

                От назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза  стойността на отнетите вещи е установена на 87 лева, възстановени  15 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства: Разпитан на досъдебното производство подсъдимият Ц. се признава за виновен и подробно описва начина на извършване на деянието. Самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства: Протокол за доброволно предаване - л.23, Протокол  по чл.83 ЗМВР - л.24, справка - л.27,  Съдебно-оценителна експертиза - л.37-42, Данни за имотно състояние - л.55, Свидетелство за съдимост - л.58, Характеристика - л.57, показанията на свидетелката М.Ц. - л.29, свидетелят Н.П. – л.30, свидетелят Цв. П. - л.31, свидетелят Й. Ц. - л.33, св.Х. - л.34 , св. Б. - л.35, св. Х. - л.36.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Р.Г.Ц. *** е извършил престъпление против собствеността – кражба. За времето от 07.11.2017 г. до 02.12.2017 г. в с.Ц., община М.,  от дом на ул. „Я.“ № 5, собственост на М.Н.Ц. ***, от владението на Ц.  е  отнел движими вещи - стъклена дамаджана с ракия и радиоапарат на обща стойност 87 /осемдесет и седем/ лева, собственост на Ц., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да  ги присвои, като за извършване на деянието  е разрушил прегради здраво направени за защита на имот. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава  на  престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК

Подсъдимият е извършили престъплението умишлено с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Знаел е, че вещите, които е взел са чужда собственост, както и че по този начин прекъсва владеенето от страна на собственика им и установява трайна своя фактическа власт върху тях. Вещите са отнети без съгласието на собственика и подсъдимия ги е отнел с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекъснал фактическата власт върху тях и е установил своя трайна такава. Безспорно случая не е маловажен, тъй като минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 460 лева. Съгласно практиката на Върховния съд от значение е не само стойността на откраднатата вещ, а и това дали лицето е осъждано, дали има квалифициращи обстоятелства, както и дали са настъпили вредни последици, т.е. преценката се прави след обстоен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. С отнемането на вещите от владението на собственичката Ц. подсъдимия е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, а именно счупил входната врата на две и по този начин е лишил собственичката от ползването на тази вещ.

 Налице е квалифициращият признак на т.3 на чл.195 ал.1 НК, за подсъдимия, тъй като при извършване на кражбата последният е разбил вратата в областта на бравата, след което влязъл вътре в помещението и по този начин е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот или друго движимо имущество, за да отнеме процесните вещи.

Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият се признава за виновен, и дава обяснения за случая, като се разкайва за извършеното.

Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимият е с основно образование неженен, безработен и осъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено, че на практика подсъдимия е осъждан един път по НОХД № 187/2016 год. по описа на МРС за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация” и „Обществено порицание, което същият е изтърпял на 22.03.2017 г. Макар и към настоящия момент подсъдимия  да не е реабилитиран по посоченото дело, то за същия са налице условия за прилагане на условно такова. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.195 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство по делото, а именно 1 брой радиоапарат марка „V.” да бъде върнато на собственикът му, а именно пострадалата свидетелка М.Ц. ***.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Враца направените по делото разноски в размер на 59 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

17

НОХД No 245/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.С.Х.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 17.5.2018г.

За РП-:= прокурор Пашовска.

Обвиняемият лично и с адв. К.Т. от ВрАК, редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на БП № 132/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. :=, сключено на основание чл.381 ал.1 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

М.С.Х. – роден на *** *** дол, общ. :=, българин, български гражданин, с основно образование, зидар тунели – ІІ линия при Железопътна секция Враца, НК Железопътна инфраструктура гр. София, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Поддържам така внесеното споразумение. Същото отговаря на изискванията на закона, както и на морала. Смятам, че с него се постигат целите на чл.36 НК. Ето защо, ще Ви моля да одобрите същото така, както е депозирано в РС-:=.

АДВ. Т.: Намирам, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала, поради което ще Ви моля да го одобрите, а с оглед размера на наложеното наказание, намирам така, както изложи и представителя на прокуратурата, че ще бъдат постигнати целите на закона.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за прекратяване на БП № 132/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. :=,

сключено на основание чл.381 ал.1 и сл. НПК

 

Днес, 09.05.2018 г. в гр. :=, обл. Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1.Цветомила Пашовска - прокурор при Районна прокуратура := и

2. адв. К.Т. – защитник на М.С.Х. с ЕГН **********, с ЛК № 643558704, издадена на 04.01.2012 г. от МВР, Враца с постоянен адрес:***, неосъждан, българин, българско гражданство.

М.С.Х. се признава за ВИНОВЕН

ЗА ТОВА, ЧЕ

На 28.04.2018 година по път VRC-2091 км.1+100 е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фиат – Браво“ с рег. № ******, собственост на М.М.В., ЕГН ********** от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,59 промила, установено по надлежния ред – Протокол № 70/30.04.2018 г. за извършена химическа експертиза в Базова научно техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР гр. Враца – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На обвиняемия М.С.Х. се определя наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 НК, ОТЛАГА изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение от съда.

На основание чл.55 ал.3 НК не се налага наказание глоба.

Няма настъпили от деянието имуществени вреди.

Обвиняемият не се лишава от правоуправление на МПС, на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК, тъй като същият не притежава такова.

Разноските в размер на 39.30 лева се възлагат на обвиняемия.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                               Защитник:

  /Цветомила Пашовска/                  /адв. К.Т./

 

                 Обвиняем:

/М.Х./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Т.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ЦВЕТОМИЛА ПАШОВСКА - прокурор при Районна прокуратура – :=, адв. К.Т. от ВрАК – защитник на М.С.Х. и М.С.Х. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 245/2018 г. по описа на РС-:=, при следните условия:

Обвиняемият М.С.Х. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 28.04.2018 година по път VRC-2091 км.1+100 е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фиат – Браво“ с рег. № ******, собственост на М.М.В., ЕГН ********** от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,59 промила, установено по надлежния ред – Протокол № 70/30.04.2018 г. за извършена химическа експертиза в Базова научно техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР гр. Враца – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия М.С.Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение от съда.

На основание чл.55 ал.3 НК на обвиняемия М.С.Х. не се налага наказание глоба.

Разноските в размер на 39.30 лева се възлагат на обвиняемия М.С.Х., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 245/2018 г. по описа на РС-:=.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.15 часа.

В законна сила на 17.5.2018г.

18

АНД No 222/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.Т.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 18.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА Д.Т.Т., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, неженен, грамотен,  не осъждан,  живущ ***, за ВИНОВЕН  в това, че на 14.12.2017 г. около 22,15 часа в гр.Мездра по ул.“…………“ пред дом №61 е управлявал автобус „Мерцедес 312Д Спринтер“ с ДК№………бственост на ………..“ гр.Бяла Слатина, в едногодишният срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство,без съответното свидетелство за управление с НП№16-0248-001599/25.11.2016г. на Началник Група към ОД МВР Враца РУ Бяла Слатина упълномощен със Заповед №8121з-748/24.06.2015г.на Министъра на вътрешните работи, влязло в сила на 11.01.2017г.   – престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.

ОСВОБОЖДАВА Д.Т.Т. на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на  Д.Т.Т.   административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на държавата.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на страните и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок.

 

Мотиви от 22.6.2018г.

С постановление от 24.04.2018 г.  Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  Д.Т.Т. ***  от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 343в  ал.2 НК.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

Обвиняемият  редовно призован –явява се лично и с адв.К. , който с оглед млада възраст , липса на доходи и добри характеристични данни иска налагане на наказание по реда на чл.78а НК в минимален размер . Обвиняемият поддържа становището на защитника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

 Досъдебното производство е започнато на 01.02.2018г.затова,че на 14.12.2017г.около 22,15часа в гр.Мездра по ул.“Христо Ботев“ пред дом№61 е управлявал автобус „Мерцедес 312Д Спринтер“ с ДК№ВР7080АТ,собственост на ЕТ“Крис-Димитър Христов“гр.Бяла Слатина,в едногодишният срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство,без съответното свидетелство за управление с НП№16-0248-001599/25.11.2016г. на Началник Група към ОД МВР Враца РУ Бяла Слатина упълномощен със Заповед №8121з-748/24.06.2015г.на Министъра на вътрешните работи,влязло в сила на 11.01.2017г.- престъпление по чл.343в ал.2 от НК и е приключено с мнение за предаването на съд на Д.Т.Т. ***.

 От събраните в хода на разследването доказателства е установена следната фактическа обстановка:Д.Т.Т. *** притежавал СУМПС №283057892 валидно до 13.09.2021г.с категории“С“ „ТКТ“ „В“ „АМ“.Въпреки това обстоятелство,той многократно управлявал автомобили/автобуси/ за които непритежавал необходимата категория.На 14.12.2017год. около 22,15часа обв.Д.Т. управлявал автобус „Мерцедес“ с рег. №ВР7080АТ,собственост на ЕТ“Крис-Димитър Христов“ от гр.Бяла Слатина.Движел се по ул.“Христо Ботев“ в гр.Мездра.В същото време служителите на РУ МВР гр.Мездра-Мл.ПИ В. В. и мл.автоконтрольора Н. М.  извършвали контрол над пътното движение като се намирали на ул.”Христо Ботев” в гр.Мездра срещу дом №61.Спрели за извършване на проверка управляваният от обв.Т. автобус.Поискали документите за правоуправление на водача и тези за собственост на МПС.Обв.Т. представил СУМПС,и полицаите след като установили притежаваните от него категории,и  факта,че непритежава нужната категория за управление на автобус, му съставили АУАН по ЗДв.П с бланков №0364518/14.12.2017г. за  констатираното административно нарушение по ЗДв.П.

 При извършената в последствие проверка било установено, че обв.Д.Т.Т. с НП №16-0248-001599/25.11.2016г.на Началник  група към ОД МВР Враца-РУ Бяла Слатина,упълномощен със Заповед №Iз-8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи,влязло в законна сила на 11.01.2017г.за извършено деяние на 16.11.2016г. е бил наказан с глоба  по административен ред за управление на МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на МВР служителите  В В и Н М.  установили престъплението , съставеният от тях  АУАН № 1320 / 14.12.2017 г.  и  НП №16-0248-001599 / 25.11.2016 г. . на Началник група  РУ-МВР- Бяла Слатина , влязло в сила на 11.01.2017 г.    в едногодишният срок на което  е установено  Т.    да управлява МПС без да притежава валидно СУМПС . Последното обстоятелство се установява както от приложена справка на  РУ-Мездра  № 300ЗМ-29/19.01.2017 г.   , така и също и справка за нарушителя с наложени наказания по ЗДвП като водач на МПС .

Показанията на свидетелите В. и М.  са логични, последователни,правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна страна.Подкрепят се от съставеният АУАН  и събраните писмени доказателства /НП и справка за нарушител / сочещи , че действително обвиняемият е управлявал на инкриминираната дата   МПС без СУМПС , след като преди по-малко от една година  с друго  НП е наказван за същото деяние Обвиняемият  признава извършеното и не оспорва фактите изложени в прокурорският акт по чл.375 НПК.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обв.Д.Т.Т. *** е извършил престъпление по транспорта. На 14.12.2017г.около 22,15часа в гр.Мездра по ул.“Христо Ботев“ пред дом№61 е управлявал автобус „Мерцедес 312Д Спринтер“ с ДК№ВР7080АТ,собственост на ЕТ“Крис-Димитър Христов“гр.Бяла Слатина,в едногодишният срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство,без съответното свидетелство за управление с НП№16-0248-001599/25.11.2016г. на Началник Група към ОД МВР Враца РУ Бяла Слатина упълномощен със Заповед №8121з-748/24.06.2015г.на Министъра на вътрешните работи,влязло в сила на 11.01.2017г.Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343в ал.2 от НК.При повдигане на обвинението заявил,че разбира в какво е обвинен,признава вината си,съжалява за стореното и желаел да сключи споразумение с представител на Районна прокуратура гр.Мездра.

               

                       За това престъпление НК предвижда  наказание “Лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от 500 лв. до 1200 лв.. Обвиняемият  Т.  не е осъждан . По отношение на същия към момента на деянието  не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в чл.78а от НК-глоба от 1000 до 5000 лв.

     Личността на обвиняемото лице  не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а НК, което се прилага императивно. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия-без доходи и имущество , безработен , на  млада възраст , притежава положителни характеристични данни , без криминална регистрация . Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и критичното отношение към извършеното.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  .Не се наложи допълнителното наказание “лишаване от права”, тъй като нормата в тази насока по чл.78а ал.4 НК не е императивна , като се отчете и факта , че основното наказание “глоба”  е с достатъчно голяма тежест съобразно минималният размер от 1000 лв. и ще постигне целите на наказанието по чл.12 ЗАНН . 

     Разноски по делото не са направени,поради което не бяха възложени в тежест на обвиняемият . 

     По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

19

НОХД No 252/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.И.И.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 18.5.2018г.

За РП-Мездра прокурор Палански. 

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. М.С. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2469/17 г. по описа на РП-Мездра, на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

И.И.И. – роден на *** г. в гр. В. живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в Х клас в ПГМСС гр. Мездра, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 НПК. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

АДВ. С.: С представителя на прокуратурата сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

ДП № 2469/2017 г., по описа на РП-Мездра

На основание чл.381 и сл. НПК

 

Днес на 15.05.2018 г. в гр. Мездра, област В. се постигна настоящото споразумение между:

1.    Георги Палански –  Районен Прокурор при Районна прокуратура град Мездра

и                                                                                                           

2.  АДВОКАТ М.С. от ВАК, като служебен защитник на обвиняемия И.И.И. ЕГН **********, роден на *** г. в гр. В. адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, грамотен, учи, неосъждан, които се споразумяха за следното: Обвиняемият И.И.И. се признава за виновен в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойствата и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 10.11.2017 г. в с. К. общ. Мездра, от магазин на Потребителна кооперация „Труд” гр. Мездра с председател К.Т.Т.от същия град, е отнел от владението на Д.Г.К.от с. К. - продавач-консултант, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, движими вещи - парична сума от 1535 лв., собственост на ПК „Труд” - Мездра и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанциония съд откраднатите пари са върнати - престъпление по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК.

Наказанието на И.И.И. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, като по отношение на него бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ с налагане на пробационни мерки съгласно:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.                      

В резултат на деянието не са причинени имуществените  вреди.

Разноски  по делото в размер на 500 лв. се възлагат на обвиняемия И.И.И. лично и със съгласието на  родителя И.Ц.И.. 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:              Служебен защитник:            

/Георги Палански/                       /адв. М.С./

 

Обвиняем:

                      /И.И./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. С.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ГЕОРГИ ПАЛАНСКИ - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. М.С. от ВрАК – служебен защитник на И.И.И. и И.И.И. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 252/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият И.И.И. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойствата и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 10.11.2017 г. в с. К. общ. Мездра, от магазин на Потребителна кооперация „Труд” гр. Мездра с председател К.Т.Т.от същия град, е отнел от владението на Д.Г.К.от с. К. - продавач-консултант, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, движими вещи - парична сума от 1535 лв., собственост на ПК „Труд” - Мездра и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанциония съд откраднатите пари са върнати - престъпление по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, на И.И.И. наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

На основание чл.42а ал.2 т.1 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на подписване два пъти седмично.

 На основание чл.42а ал.2 т.2 НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.                     

На обвиняемия И.И.И. се възлагат лично и със съгласието на неговия родител И.Ц.И. направените по делото разноски в размер на 500 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 252/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 18.5.2018г.

20

АНД No 165/2018

Комисия за защита на потребителите

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

КЗП ГР. МОНТАНА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 21.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, чрез пълномощника адв. Симеон Кръстев от СфАК е обжалвало наказателно постановление № К-0031474/16.03.2018 година на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.222а от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Оплакванията в жалбата са, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на търговеца, а именно липса на яснота относно място и дата на извършване на нарушението, неточно описание на фактите и обстоятелствата, при които същото е извършено, непосочване на доказателствата, които го подкрепят. Наред с това се твърди, че в конкретния случай липсва нарушение, тъй като от страна на дружеството – жалбоподател са били предприети всички законово-регламентирани действия, целящи удовлетворяване на направената от Виолина Ганчева рекламация. За целта е бил установен контакт с потребителя, като на същия е било указано, че следва да посети магазина на търговеца, за да се подпишат документите по удовлетворяване на рекламацията и да му се предаде новия мобилен апарат, както повелява чл.112 ал.1 изр.2 ЗЗП. В резултат на забавянето на Ганчева процедурата не е била изпълнена, тъй като срокът, в който е следвало да бъде удовлетворена рекламацията, е изтекъл. В тази връзка се прави извода, че описаното в актовете нарушение е резултат от проявеното бездействие от страна на потребителя, поради което административно-наказателната отговорност неправилно е била насочена към дружеството – жалбоподател. Изложени са и съображения в смисъл, че размера на наложената имуществена санкция е бил неоправдано завишен предвид характера на описаното в административните актове деяние и степента му на обществена опасност. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на алтернативност – намаляване на имуществената санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител. По делото е постъпило становище от Снежинка Джурджинска – старши юрисконсулт и пълномощник на РД за областите Видин, Монтана и Враца в КЗП, в което са изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че административните актове са издадени съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН, като описаното в тях нарушение се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства.  

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.1 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 29.01.2016 година Виолина Христова Ганчева от гр. Мездра като сключила договор за лизинг с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД град София, по силата на който дружеството в качеството му на лизингодател се задължавало да предостави на Ганчева за временно и възмездно ползване апарат марка MOTOROLA, модел Moto G 3rd Gen Black с телефонен номер 359898585302. Последната, като лизингополучател, следвало да заплати за устройството обща лизингова цена в размер на 484,27 лева с включен 20% ДДС по начин, посочен в договора, с първоначалната вноска в размер на 220 лева с ДДС, платима към датата на сключването на договора и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,49 лева с включен 20% ДДС. Дружеството – лизингодател се задължавало да предаде на лизингополучателя устройството във вид, годен за употреба, изрядно функциониращо и съответстващо на договорените технически характеристики, и окомплектовано с цялата документация, включително гаранционна карта. Договорът за лизинг бил сключен за срок от 23 месеца и влизал в сила от деня на подписването му от страните. Част от договора бил погасителен план на месечните вноски, както и гаранционна карта за въпросният мобилен телефон, издадена на името на Виолина Ганчева със срок на гаранцията 24 месеца от датата на закупуване на телефона. На 13.11.2017 г. Ганчева предявила рекламация в търговски обект – магазин „Теленор“, находящ се в град Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 35 с оплаквания за „проблем с камерата. Няма предна камера“. Относно състоянието на апарата при приемането, в протокола за приемане на устройство /сервизен протокол/ № 501947421/13.11.2017 година било отразено, че същият е с вдлъбнатини по корпуса и има леки следи от изпускане по дисплея. Въпросната рекламация била отразена в регистъра на рекламациите и сервизно обслужване. На 14.12.2017 година Ганчева посетила търговския обект на дружеството – лизингодател, но не получила мобилният си апарат от служителите. При това положение същата подала жалба до търговеца, в която изрично посочила, че поради изтичане на едномесечния срок за удовлетворяване на рекламацията желае да й бъда върната сумата от 484,27 лева, заплатена за мобилния апарат и не желае подмяна на апарата с друг модел. В изпратеното от „Теленор България“ ЕАД писмо изх. №GB-23HFS3R/18.12.2017 година се посочвало, че договорът за лизинг, по силата на който Ганчева е получила въпросния апарат, е уговорен за срок от 2 години и при предсрочното му прекратяване не се дължи възстановяване на заплатените по лизинга суми. По тази причина на жалбоподателката е предложена замяна на устройството с друго, отговарящо на договора за продажба. Недоволна от полученият отговор, потребителката Ганчева изпратила жалба до КЗП с вх. № М-03-10/10.01.2018 г. На 29.01.2018 г. свидетелките Г.Й. и Г.С. извършили проверка в търговският обект – магазин „Теленор“ в гр. Мездра, при която констатирали, че до 13.12.2017 г. търговецът „Теленор България“ ЕАД не е извършил привеждане на потребителската стока – мобилен телефон марка MOTOROLA, модел Moto G 3rd Gen Black с телефонен номер 359898585302 и IMEI 355489062244070 в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от 13.11.2017 година - датата на предявяване на рекламацията от потребителя Виолина Ганчева. Установено било също, че към момента на проверката процесният мобилен апарат не се намира в обекта и не е върнат на потребителката, както и че не е издаден документ – акт за удовлетворяване на рекламация. Резултатите от проверката били изложени в констативен протокол № К-2647415/29.01.2018 г. На 05.02.2018 г. свидетелката С. извършила проверка на представени от дружеството – търговец документи, сред които и писмо относно констативния протокол с резултатите от проверката, извършена на 29.01.2018 година. На база събраните писмени доказателства, на 15.02.2018 година свидетелката С. съставила в присъствието на свидетелите Й. и С.А. АУАН на „Теленор България“ ЕАД гр. София за нарушение на чл.113 ал.2 ЗЗП. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.   

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Д.С., Г.Д.Й. и С.И.А..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства, изложеното в наказателното постановление и в жалбата, подадена от “Теленор България“ ЕАД, съдът приема, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това следните:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на дружеството - жалбоподател за това, че в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията от потребителят Виолина Ганчева не е извършил привеждане на потребителската стока – мобилен телефон марка MOTOROLA, модел Moto G 3rd Gen Black с телефонен номер 359898585302 и IMEI 355489062244070 в съответствие с договора за продажба. Актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Според чл.113 ал.1 и ал.2 ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, като това следва да бъде сторено в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията. Легални определения на понятията “потребител” и “търговец” се съдържат в т.1 и т.2 на §13 от ДР на ЗЗП. Имайки предвид тяхното съдържание, както и писмените доказателства по делото, съдът приема за безспорно установено, че дружеството – жалбоподател и лицето Виолина Ганчева са респ. търговец и потребител от гледна точка на изискванията на ЗЗП и това обстоятелство не се оспорва от страните. Възраженията на дружеството – жалбоподател се свеждат основно до факта, че при предсрочно прекратяване на договор за лизинг, какъвто е бил сключен в настоящия случай, заплатените до момента вноски по лизинга не се възстановяват на лизингополучателя. По тази причина на потребителя е била предложена замяна на процесното устройство с друго от същия или друг модел, за което Ганчева е била надлежно уведомена. При това положение, по силата на чл.114 ал.2 ЗЗП, е отпаднала и възможността потребителя да претендира за възстановяване на заплатената до момента сума. Настоящият състав не споделя така наведените доводи. Действително, от представените по делото писмени доказателства става ясно, че по отношение на мобилният апарат марка MOTOROLA, модел Moto G 3rd Gen Black с телефонен номер 359898585302 и IMEI 355489062244070 между дружеството – жалбоподател и Ганчева са сключени договорни условия за лизинг на устройство. Разпоредбата на чл.113 ал.1 ЗЗП задължава продавачът да приведе в съответствие с договора за продажба потребителската стока в случаите, когато тя не съответства на този договор. Легално определение на понятието “договор за продажба” законодателят е дал в т.34 /ДВ бр.61/14 г., в сила от 25.07.14 г./ на §13 от ДР на ЗЗП, а именно – това е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Изхождайки от дефиницията на това понятие и съдържанието на договорните условия за лизинг на устройство, подписани от търговеца и клиента, този съд приема, че същите покриват напълно задълженията между страните, посочени в понятието договор за продажба т.е между дружеството – жалбоподател и потребителят Ганчева е бил сключен договор за продажба по смисъла на цитираният по-горе текст от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Писмените доказателства сочат категорично, че поради настъпил дефект, на 13.11.2017 година потребителката е предявила рекламация по смисъла на чл.124 ал.1 вр. чл.112 ал.1 ЗЗП пред продавача на стоката, като рекламацията безспорно е предявена в рамките на 2-годишния гаранционен период по чл.115 ЗЗП. Въпросната рекламация е била приета от представител на дружеството – жалбоподател. Именно от момента на приемане на рекламацията на 13.11.2017 година е започнал да тече и срока по чл.113 ал.2 от ЗЗП за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба. По делото е безспорно установено от събраните писмени доказателства, че в периода 13.11.2017 година – 13.12.2017 година процесния телефон не е бил приведен в съответствие с договора. Такова е било положението и към 29.01.2018 година, когато е била извършена проверката на контролните органи от КЗП. Според изготвения от тях констативен протокол, към тази дата телефонът не се е намирал в търговския обект и не е бил върнат на потребителката Ганчева. С факта на непривеждане на стоката в съответствие с договора за продажба до 14.12.2017 година /деня следващ изтичането на срока по чл.113 ал.2 ЗЗП/ търговецът е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.2 ЗЗП. С бездействието си дружеството - жалбоподател не е изпълнило това си задължение. Обстоятелството, че впоследствие Ганчева е поискала разваляне на договора, каквато възможност съществува съобразно чл.113 ал.3 вр.чл.114 ЗЗП, не води до отпадане на отговорността на дружеството-жалбоподател да приведе стоката в съответствие със сключения договор, поради което настоящият състав не споделя доводите, изразени в тази насока.

За констатираното от контролните органи неизпълнение на изискванията на чл.113 ал.2 ЗЗП, на „Теленор България“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева по чл.222а ЗЗП. Както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, в жалбата алтернативно е направено искане за намаляване размера на санкцията. Същото е основателно. Настоящият състав многократно е имал възможност да отбележи, че при определяне на административното наказание наказващият орган следва да отчете тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, така, както повелява разпоредбата на чл.27 ЗАНН. В конкретният случай се касае за нарушител - юридическо лице и в този смисъл въпросът за вината не следва да се обсъжда при констатираното неизпълнение на задълженията, съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН. С обжалваното постановление на дружеството е наложена имуществената санкция в размер на 700 лева. След като е възприел този размер на санкцията, наказващият орган е следвало да изложи съображения в подкрепа на своето решение, респ. да ангажира писмени доказателства, сочещи за наличие на обстоятелства, които да обосновават необходимостта от санкция в подобен размер. Както в административно-наказателната преписка, така и в хода на съдебното следствие, писмени доказателства в тази насока не са представени. При липсата на каквито и да било данни относно наличие на други нарушения от страна на дружеството – жалбоподател, съдът не споделя тезата на наказващият орган, че за конкретното нарушение „Теленор България“ ЕАД следва да бъде имуществено санкционирано в размер на 700 лева. По тези съображения, настоящият състав приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено досежно размера на санкцията, като с оглед характера на деянието и степента му на обществена опасност, както и вредните последици, изразяващи се в невъзможността процесната стока да бъде използвана от потребителят Виолина Ганчева през един сравнително кратък времеви период, същият се намали до 600 лева.

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, издаване на НП и връчването им на дружеството - жалбоподател, както и неизпълнение на законовите изисквания за тяхното съдържание, които да са самостоятелни основания за отмяна на процесния административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № К-0031474/16.03.2018 година на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, издадено на „Теленор България“ ЕАД гр.София за нарушение на чл.113 ал.2 ЗЗП, като НАМАЛЯВА размерът на наложената, на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, имуществена санкция от 700 /седемстотин/ лева на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВрАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

21

НОХД No 181/2018

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.И.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 21.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.И.Г. – роден на *** год. в гр.К., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.11.2017 г. в гр.Р. противозаконно е повредил  чужда движима вещ - ПВЦ входна  врата на апартамент №17, в бл.9, Вх.В, ет.5, на стойност 300 лева,собственост на Й.И.В. ***, чрез нанасяне на удари с брадва, поради което и на основание чл.216 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.1 б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия В.И.Г. и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 брой брадва с дървена дръжка, с дължина 40 см. и метална работна част с дължина 10,5 см.

ОСЪЖДА подсъдимия В.И.Г. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 214.60 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.Мездра, подсъдимият В.Г. и служебен защитник адв. Н.П. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 22.5.2018г.

Против подсъдимия В.И.Г. *** е внесено, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, затова че на 02.11.2017г. в гр. Р. противозаконно е повредил  чужда движима вещ- ПВЦ входна  врата на апартамент №17, в бл.9, Вх.В, ет.5, на стойност-300 лева.,собственост на Й.И.В. ***, чрез нанасяне на удари с брадва.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. Н.П. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, като се определи условно наказание към минимума..

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Г. се познавал с лицето Й.В. *** г. подсъдимият продал на В. един мотопед. Уговорили се за цената, като първоначално била му заплатена само част от уговорената сума. Г. на няколко пъти питал В., кога ще му изплати цялата сума, но той не плащал, поради което обвиняемият подал жалба в полицията. На 02.11.2017г. Г. бил сам в къщи. Употребил голямо количество алкохол. Изпил  около половин литър ракия. Вечерта решил да излезе и да купи цигари. На път за магазина видял на улицата В.  и се сетил, че той не се издължил с още 170 лева. Затова се върнал в къщи, взел една малка брадва и решил да отиде до блока, в който живее В. и да си иска парите си.  Знаел, че живее в бл.9, вх.В. Отишъл до блока, качил се на петия етаж и започнал да чука по вратата на апартамент № 17. Викал по име В., но той не отварял. По това време той не бил в този апартамент, а на първия етаж, при родителите си. Ядосан, че не му се отваря, подсъдимият започнал да удря с брадвата по ПВЦ вратата. Нанесъл пет удара. Шумът от ударите чул съседът от апартамент № 19 – свидетелят И.Н. Излязъл да види какво става и разпознал подсъдимия. Той бил в явно нетрезво състояние, говорел несвързано. успял да разбере, че поводът да удря по вратата на  В. са не изплатени пари. Свидетелят Н. взел брадвата от ръцете на подсъдимия и му се скарал. След това Г. си тръгнал, прибрал се у дома и си легнал. Свидетелят Н. оставил брадвата до вратата на апартамента на В. и се прибрал в апартамента, без да съобщи за случилото се в полицията. подсъдимият не знаел, че тази вечер В. е останал да пренощува на първия етаж при родителите си.

На 03.11.2017г. сутринта към 07.30 часа майката на В. – свидетелката З.В.се качила на петия етаж, за да вземе багаж, който сина и трябвало да занесе на съпругата си в с.З. къде била по това време с децата им. Като стигнала до входната врата на ап.17 видяла, брадвата подпряна близо до вратата. Същата била насечена. По нея ясно се виждали следи от 5 удара. От съседния апартамент излязъл И.Н. и разказал какво е видял. Казал, че той е взел брадвата от ръцете на подсъдимия и след като той си заминал, я оставил  до вратата. Велчева се прибрала в апартамента на първия етаж и съобщила на сина си какво е видяла. Едва тогава той се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се. На место била изпратена група с  дежурен полицай, който извършил оглед на местопроизшествието. Експертът, който присъствал на огледа изготви фотоалбум със снимки на входната врата. Пострадалият Й.В. предал брадвата,  майка му намерила пред апартамента,за което е оформен Протокол за доброволно предаване.

По Досъдебното производство е назначена Трасологична експертиза. На  експерта е предоставена брадвата за изследване. Заключението е,че получените  увреждания по вратата са подобни на тези, оставени при експеримента, чрез нанасяне на два удара по вратата и е възможно да е използвана брадвата, предоставена за изследване.

По Досъдебното производство е назначена  оценителната експертиза. Експертът е дал заключение, че стойността на повредената врата е 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства. Разпитан на досъдебното производство подсъдимия се признава за виновен. Вината му се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: показанията на св.Й.В.-/л.13/, св.И.Н.-/л.15/; св. Зоя Велчева-/л.16/; протокол за оглед-/л.5/; фотоалбум-/л.7/; протокол за доброволно предаване-/л.10/; оценителна експертиза-/л.21/; трасологична експертиза-/л.33-38 с фотоалбум/;свидетелство за съдимост-/л.41/; декларация за семейно и имотно състояние/л.43/;характеристика-/л.42/, както и от събраните на съдебното следствие доказателства, а именно: Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Справка от НАП-ТД В.Т.,  офис В.под изх.№ С 180006-178-0008725/30.03.2018 г., от която е видно, че до този момент няма постъпили суми за погасяване на задължението по НОХД № 95/2017 г. по описа на МРС и Служебна бележка от Районна прокуратура гр.Мездра от 21.05.2018 год., относно изтърпяното наказание „Пробация” по НОХД № 434/2005 год. по описа на МРС.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия е извършил престъпление против собствеността - унищожаване и повреждане, като на 02.11.2017г. в гр. Р. противозаконно е повредил  чужда движима вещ- ПВЦ врата , на стойност-300лв.,собственост на Й.И.В., чрез нанасяне на удари с брадва. Съгласно практиката на ВКС“Повреждането” е  такова посегателство върху една чужда вещ, която я прави временно, или частично негодна за употреба по предназначение.

От обективна и субективна страна подсъдимият Г. е  извършил престъпление по 216 ал.1  от НК. Изпълнителното деяние в този случай е „повреждане“ на чужда  вещ.То е осъществено от фактическа страна, чрез нанасяне на удари с брадва.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия Г. е съзнавал противообществения характер на деянието  и  е желаел настъпването на вредоносния резултат.

Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на чуждата собственост.

Подсъдимият е с основно образование, разведен, безработен и неосъждан-реабилитиран.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчитат лошите характеристични данни, очертаващи подсъдимия като личност, склонна към агресия и извършване на противоправни деяния под въздействието и злоупотребата с алкохол. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не може да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство, като трябва да се отчете тежкото социално икономическо положение в сраната, както и на самия подсъдим.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.216 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСАЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Тук е мястото да се отбележи, че към момента на извършване на деянието подсъдимия е с чисто съдебно минало, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства наказанието, наложено му по НОХД № 434/2005 г. по описа на МРС е изтърпяно на 30.07.2006 г. и към 30.07.2008 г. е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. По отношение на предходните осъждания, съответно постановени по НОХД № 253/1998 г. и НОХД № 268/1998 г. и двете по описа на МРС също е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК към 24.06.2013 г. Налице е и осъждане по НОХД № 95/2017 г. по описа на МРС, но за това деяние е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, като видно от приложената по делото справка от НАП-ТД В.Т. – офис В., към настоящия момент не е погасено задължението. Това обаче обстоятелство не влияе при определяне на настоящето наказание, тъй като има значение единствено и само при преценка за приложение отново на чл.78а от НК, което безспорно в настоящия казус не е налице.

С така определените наказания, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК отне в полза на Държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 брой брадва с дървена дръжка, с дължина 40 см. и метална работна част с дължина 10,5 см.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 214.60 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

22

НОХД No 228/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.П.Б.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 21.5.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. Г.П. от ВАК.

Пострадалият свидетел М.И. лично.

Пострадалата свидетелка  П.Д. лично.

По делото са постъпили Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Служебна бележка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ П-00046/2018 от 18.05.2018 год.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛА СВ. М.И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Аз съм получил книжата, които сте ми изпратили. Няма да предявявам Граждански иск. Няма да се конституирам като частен обвинител. На мен са ми възстановени останалите пари за балите от бащата на подсъдимия и нямам претенции към него.

ПОСТРАДАЛА СВ. П.Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Аз съм получила книжата, които сте ми изпратили. Няма да предявявам Граждански иск. Няма да се конституирам като частен обвинител. На мен също са ми възстановени от бащата на подсъдимия останалите пари за виното и млените домати и нямам претенции към подсъдимия.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ:  Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не са постъпили отговори и искания от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получени ли са преписи от съобщенията от пострадалите свидетели.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Получил съм препис от съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

ПОСТРАДАЛ СВ. П.Д.: Получила съм препис от съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалите правата им по чл.84 и чл.76 от НПК, а именно правото да предявят Граждански иск в наказателния процес и да се конституират в качеството си на граждански ищци и частни обвинители.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.И.: Нямам никакви претенции към подсъдимия. Разяснено ми е правото на граждански иск и правото да се конституирам като частен обвинител. Както казах, аз съм си получил парите. Не желая да упражня тези права. Не желая да участвам по-нататък в производството и също така не се противопоставям да се сключи споразумение.

ПОСТРАДАЛ СВ. П.Д.: Нямам никакви претенции към подсъдимия. Разяснено ми е правото на граждански иск и правото да се конституирам като частен обвинител. Както казах, аз съм си получила парите. Не желая да упражня тези права. Не желая да участвам по-нататък в производството и също така не се противопоставям да се сключи споразумение.

С оглед изявлението на пострадалите свидетели, същите се освобождават от съдебната зала.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение мярката за неотклонение считам, че трябва да бъде оставен в сила наложената й такава „Подписка”. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. Г. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочела Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. Г.П. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за неотклонение „Подписка”. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както не е установено наличието на очевидни фактически грешки в обвинителния акт.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. Г. П.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Служебна бележка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ П-00046/2018 от 18.05.2018 год.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Служебна бележка от Районна прокуратура гр.М. под изх.№ П-00046/2018 от 18.05.2018 год.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Д.П.Б. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимия по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.35 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 21.05.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. Г.П. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Г. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл. 384 НПК

По НОХД № 228/2018 г. по описа на РС гр. М.

 

Днес на 21.05.2018 година в гр. М. между:

 

1.      Г.П. – РАЙОНЕН Прокурор при РП М. и

2.    адв. Г.П. – ВАК като сл.защитник на : Подс.                                            Д.П.Б., ЕГН **********,, р.*** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неработи, осъждан

3.    Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

 Подс. Д.П.Б., ЕГН **********,, р.*** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неработи, осъждан

се признава за виновен  ЗА ТОВА, ЧЕ: при условията на повторност и продължавано престъпление, за времето от  12.11.2017 г. до 12.01.2018 г. в с. К.П., общ.Р., е отнел от владението на  М.И. ***, и П.Д. ***, без съгласието им, движими вещи , на обща стойност 86,00 лв., както следва: 15 бр. От суха люцерна, на стойност 51,00 лв. собственост на И. и 2 бр. Стъклени буркани от 0,7 л. С млени домати и 10 л. Домашно червено вино, на обща стойност 35,00 лв., собственост на Д., с намерение противозаконно да ги присвои и случаят е немаловажен -  престъпление по чл. 195, ал.1, т.7,  вр. Чл. 194, ал.1 , вр. Чл. 26, ал.1 от НК.

Наказанието на Подс. Д.П.Б., ЕГН **********, се определя при условията на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК като на същата се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на основание чл.  57 ал.1 т. 2 б.”б” от ЗИНЗС  да се изтърпи при първоначален режим „строг”.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.

Направените по производството разноски в размер на 127,30 лв. за изготвяне на СОЕ и фотоалбум се възлагат на подсъдимия Б., в полза на държавата, вносими по сметка на ОДМВР В..

Веществените доказателства: няма.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

                                    С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

           ПРОКУРОР:                     СЛ. ЗАЩИТНИК:

                 /Г. П./                                    /адв. Г. П./

 

ПОДСЪДИМ:

                      /Д.Б./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от Районен прокурор Г.П., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимия Д.Б., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между Районен прокурор Г.П., служебен защитник адв. Г.П. от ВАК и подсъдимия Д.Б., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Д.П.Б. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на повторност и продължавано престъпление, за времето от 12.11.2017 г. до 12.01.2018 г. в с.К.П., община Р., е отнел от владението на М.И. *** и П.Д. ***, без съгласието им движими вещи, на обща стойност 86.00 лева, както следва: 15 броя бали от суха люцерна, на стойност 51.00 лева, собственост на И. и 2 броя стъклени буркани от 0,7 л. с млени домати, и 10 л. домашно червено вино, на обща стойност 35.00 лева, собственост на Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.П.Б. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА подсъдимият Д.П.Б. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 127.30 лева.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия Д.П.Б. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 159/2017 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 228/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 21.5.2018г.

23

НОХД No 257/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.К.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 22.5.2018г.

За РП-Мездра  заместник районен прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв.М. С. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. 

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

       Д.К.И., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Ботевград, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не женен, не осъждан, грамотен, безработен.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП№ 811/2018 г. по описа на РП Мездра/

 Днес на 16.05.2018  година в гр. Мездра между

1.Ц. П.- Прокурор при РП Мездра и

     2.адв. М.С. – ВАК като защитник на обвиняемия Д.К.И., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Ботевград, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не женен, не осъждан, грамотен, безработен.

 Със споразумението страните постигат съгласие, че обвиняемия Д.К.И., ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 07.05.2018 г., около 21.40 часа в гр.Мездра по ул. пред  №4, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес, модел „Спринтер”с рег.   собственост на „Елиаз” ООД-гр.София, БУЛСТАТ ……….., с  концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,75  на хиляда,  установено по надлежния ред с техническо средство  „Дрегер Алкотест” 7510 с фаб.№  0014 -престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Наказанието на  обв. Д.К.И., ЕГН **********  се определи  при условията на чл.55 ал.1 т.1  НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  -  ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55, ал.3 от НК на обвиняемия Д.К.И., ЕГН **********  не се налага  по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК лишава обвиняемия И. от правото да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА .

На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано  от 07.05.2018г., до влизане в сила на настоящото споразумение.

Разноски  по делото не са направени.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ :

 

ПРОКУРОР:            ЗАЩИТНИК:                   

 

ОБВИНЯЕМ:

             /Ц.П///////////          /М.С./            

          /Д.И./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Ц………  П………..- заместник районен прокурор при РП-Мездра и адв. М.С. – ВАК като защитник на  обв. Д.К.И., ЕГН:**********, роден на *** г. в гр.Ботевград, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не женен, не осъждан, грамотен, безработен, за това, че обвиняемия Д.К.И., ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 07.05.2018 г., около 21.40 часа в гр.Мездра по ул.  Янко Сакъзов пред  №4, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес, модел „Спринтер”с рег. № ………..  собственост на „Елиаз” ООД-гр.София, БУЛСТАТ …………. с  концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,75  на хиляда,  установено по надлежния ред с техническо средство  „Дрегер Алкотест” 7510 с фаб.№  0014 -престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Наказанието на  обв. Д.К.И., ЕГН:**********  се налага  при условията на чл.55 ал.1 т.1  НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  -  ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 от НК на обвиняемия Д.К.И., ЕГН **********  не се налага  по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК лишава обвиняемия Д.К.И. от правото да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА .

На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 07.05.2018 г., до влизане в сила на настоящото споразумение.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №257/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 09.40 часа.

В законна сила на 22.5.2018г.

24

НОХД No 262/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

М.П.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 23.5.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: М.П.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 145/2018 г. по описа на РУ гр. М.

/БП № 837/18 г. по описа на РП М./

 

 

Днес на 23.05.2018 година в гр.М. между:

1. Г.П. – РАЙОНЕН ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. М. и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. М.П.М., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  безработен 

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

обв. М.П.М., ЕГН **********, пост.адрес: ***, български гражданин, със средно образование,  безработен  

се признава за виновен в това, че на 10.05.2018 г.около 23.30 часа, в гр. М., по ул.”Х.Б.” срещу дом № 61, е управлявал лек автомобил  „Х.С.” с рег.№ ХХХ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство  Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №  ARDN 0014 -  престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

На обв. М.П.М., ЕГН **********, при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца,  което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 55, ал. 3 НК на обв. М.П.М., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба” .

На основание чл. 343г от НК на обв. М.П.М., ЕГН **********, се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият М. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право считано от 10.05.2018 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени деловодни разноски.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

ПРОКУРОР:                      ЗАЩИТНИК:

                 /Г. П./                               /адв. Г. П./

 

ОБВИНЯЕМ:

                    /М.М./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от Районен прокурор Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия М.М., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между Районен прокурор Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемия М.М., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ М.П.М. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 10.05.2018 год. около 23.30 часа, в гр.М., по ул.”Х.Б.”, срещу дом № 61, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Х.С.” с рег.№ ХХХ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен №  ARDN 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ М.П.М. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на М.П.М. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г от НК М.П.М. от правото по чл.37 ал.1 т.7 от НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което М.П.М. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 10.05.2018 год. до 23.05.2018 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия М.П.М. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия М.П.М., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия М.П.М. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 145/2018 год. по описа на РУ  гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 262/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 23.5.2018г.

25

НОХД No 274/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Х.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 23.5.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П..

Обвиняемият лично и с адв. Г.П. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Т.Х.К. – роден на *** ***,  жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование - учащ на индивидуална програма, безработен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г. П.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

 

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 148/2018 г. по описа на РУ М. /ДП № 847/18 г. по описа на РП М./

 

Днес на 23.05.2018 година в гр. М. между:

1. Г.П. – РАЙОНЕН Прокурор при РП М. и

 

  2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на :

обв. Т.Х.К., ЕГН **********,***, неженен, бълг.гражданин, учащ инд. програма

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

обв. Т.Х.К., ЕГН **********,***, неженен, бълг.гражданин, учащ инд. програма

се признава за виновен: за това, че на 11.05.2018 г. в землището на с. Г.К., общ.М., от трето северно хале на обор на Телеугоителен комплекс с. Г.К., е отнел  чужди движими вещи- 0,6039 куб.м. биотор от калифорнийски  червеи и прегорял оборски тор /непресят/ от владението  и собственост на П.К.Л., ЕГН********** от гр.В., на стойност 60,39 лв., без съгласието на Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата биотор е върната на собственика Л. – престъпление по чл. 197, т. 1, вр. Чл. 194, ал. 1 от НК.

На обв. Т.Х.К., ЕГН **********, при условията на чл.55, ал. 1 т. 2 б.”б”  от  НК се определи наказание: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност три пъти седмично – чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от: 8 /осем/ месеца  – чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

       На обв. Т.Х.К., ЕГН **********, се възлагат направените по делото разноски в размер на 59,00 лв. за изготвяне на СТОЕ и 17,90 лв.за изготвяне фотоалбум в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР В..

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

ПРОКУРОР:                         ЗАЩИТНИК:

                  /Г. П./                                   /адв. Г. П./

 

ОБВИНЯЕМ:

                    /Т.К./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от Районен прокурор Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемият Т.К., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между Районен прокурор Г.П., адв. Г.П. от ВАК и обвиняемият Т.К., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.Х.К. – роден на *** ***,  жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование - учащ на индивидуална програма, безработен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 11.05.2018 год. в землището на с.Г.К., община М., от трето северно хале на обор на Телеугоителен комплекс с.Г.К., е отнел  чужди движими вещи - 0,6039 куб.м.биотор от калифорнийски  червеи и прегорял оборски тор /непресят/ от владението  и собственост на П.К.Л., ЕГН ********** от гр.В., на стойност 60.39 лева, без съгласието на Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата биотор е върната на собственика Л. – престъпление по чл.197 т.1, вр. с чл.194 ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.Х.К. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА – ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА обвиняемия Т.Х.К. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 76.90 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Т.Х.К. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Т.Х.К., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Т.Х.К. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 148/2018 год. на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 274/2018 год. по описа на МРС на основание  чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.50 часа.

В законна сила на 23.5.2018г.

26

НОХД No 264/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.С.С.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 25.5.2018г.

За РП-Мездра районен прокурор П..

Обвиняемият лично и с адв.Г.П. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Г.С.С., ЕГН:**********, роден на *** ***, общ. Мездра, ул. „Георги Дамянов” №7, българин, български  гражданин, средно образование, не женен,  безработен, не  осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 153/2018 г. по описа на РУ гр. Мездра

/БП № 859/18 г. по описа на РП Мездра/

 

Днес на 17.05.2018 година в гр.Мездра между:

1. И. М. – ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. Мездра и  поддържано в с.з. от районен прокурор Г. П..и

    2.адв. Г.П. – ВАК, като защитник на обв. Г.С.С., ЕГН **********,***, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, пост.адрес:***

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

      обв.Г.С.С., ЕГН:**********,***, български гражданин, със средно образование,  безработен, неосъждан  се признава за виновен в това, че на 13.05.2018 г.в с. Ребърково, по ул.”……….” срещу дом № 7, с посока на движение Лютиброд-Мездра, е управлявал МПС- лек автомобил  „Тойота Авенсис” с рег.№ ……, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 1,56 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол № 86/15.05.2018 г. за извършена Химическа експертиза в Базова научно-техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР гр.Враца -  престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

На обв. Г.С.С., ЕГН **********, при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК се определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца,  което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 55, ал. 3 НК на обв. Г.С.С., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл.343г НК, на обвиняемия Г.С.С.  се налага наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК приспада времето, през което обв. Г.С.С.  е  лишен по административен ред  от възможността  да упражнява това си право, считано от 13.05.2018 г. до датата на  одобряване на  настоящето споразумение.

В резултат на деянието не са причинени  имуществени вреди.

 Направените деловодни разноски  се възлагат  на обв. Г.С.С., в размер на 39,30 лева, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР- Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:                 ЗАЩИТНИК: 

              /Г. П…../                         /Г.П./          

ОБВИНЯЕМ:

                      /Г. С./

 

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между ИМ…… – ПРОКУРОР при Районна прокуратура гр. Мездра  и поддържано в с.з. от районен прокурор Г П….. и адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. Г.С.С., ЕГН:**********, роден на *** ***, общ. Мездра, ул. „…….” №7, българин, български  гражданин, средно образование, не женен,  безработен, не  осъждан, за това, че обв. Г.С.С., ЕГН:**********, се признава за виновен в това, че на 13.05.2018 г.в с. Ребърково, по ул.”…….” срещу дом № 7, с посока на движение Лютиброд-Мездра, е управлявал МПС- лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ ……, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,56 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол № 86/15.05.2018 г. за извършена Химическа експертиза в Базова научно-техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР гр.Враца -  престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

На обв. Г.С.С., ЕГН **********, при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца,  което на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 55 ал.3 НК на обв.Г.С.С., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба      

На основание чл.343г НК на обвиняемия Г.С.С.  се налага наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 НК приспада времето, през което обв. Г.С.С.  е  лишен по административен ред  от възможността  да упражнява това си право, считано от 13.05.2018 г., до датата на  одобряване на  настоящето споразумение.

  ОСЪЖДА обв. Г.С.С.  да заплати направените  по делото разноски  в размер на 39,30 лева, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР- Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №264/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10.15 часа.

В законна сила на 25.5.2018г.

27

АНД No 159/2018

Други административни от наказателен характер дела

М.П.И.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 28.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

 М.П.И. ***   обжалвал наказателно постановление № 903/09.03.2018 г.  на  директор  РДГ-  Берковица, с което на основание чл.88 от  ЗЛОД му е  наложено  административно наказание глоба в размер на 200 /двеста  лева/  и на основание чл.94 ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от ТРИ години .

                    В жалбата се твърдят допуснати  процесуални нарушения  на административно производствените правила , поради което се иска отмяна на НП, като незаконосъобразно. 

В СЗ жалбоподателя се представлява от адв.Г.Павлов , който доразвива доводите в жалбата . Сочи се неясно описание на нарушението относно видът дивеч и липса на основен реквизит на НП свързан с датата на извършване на нарушението .

Наказващият орган, редовно призован,не изпраща представител .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Събрани са  писмени доказателства.Снети  са показания от  свидетели.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от правна страна   :

Жалбата е основателна .

Предмет на обжалване е НП № 903/09.03.2018 година , издадено от директор РДГ- Берковица, с което на М.П.И.  е наложена глоба в размер на 200 лева  за нарушение на чл. 85 ЗЛОД  и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл. 94 ал.1 ЗЛОД, за това, че  пренася убит дивеч -  1 / един/ брой заек, без писмено разрешително за лов, като нарушението е извършено открито на пътя между с. Г. Кремена и с. Д. Кремена, общ. Мездра, обл. Враца.  В НП не  е посочена датата на извършване на вмененото нарушение, като такъв реквизит е задължителен  съгласно императивната разпоредба на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. Посочени са в описателната част единствено дата на издаване  на документи относно нарушението – констативен протокол от 09.09.2017 г.  и постановление на  РП- Мездра от 20.12.2017 г. за отказ да се  образува ДП, от който не може да се изведе извод за датата на самото нарушение , тъй като документните са свързани  по неговото установяване в последващ момент  .Липсата на дата на извършване на нарушението е пряко свързано с правото на защита и влияе върху незаконосъобразността на НП  до степен  на отмяна , поради констатирания  дълбок и непоправим порок. При така установената абсолютна незаконосъобразност е  безпредметно обсъждането на спора по същество относно обект , субект , обективна и субективна страна , тъй като тези действия са производни от законосъобразно протичане  на административното производство,каквото не е налице .  В случая констатираното нарушение на чл. 57 ал.1  т.5  ЗАНН  не може  да бъде   санирано от съда като въззивна инстанция по обжалване на санкционен административен акт  и води до отмяна на НП  като не законосъобразно.

При изложените доводи и на  основание чл.63 ал.1 ЗАНН, този състав на  РС-Мездра

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като  незаконосъобразно  наказателно постановление № 903/09.03.2018 г.  на  директор  РДГ-  Берковица, с което на  М.П.И. *** на основание чл.88 от  ЗЛОД му е  наложено  административно наказание глоба в размер на 200 /двеста  лева/  и на основание чл.94 ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от ТРИ години .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен Съд -Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

28

НОХД No 280/2018

Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.П.М.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 28.5.2018г.

За РП-Мездра прокурор L=.

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВрАК, редовно упълномощен от ДП.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на ДП № 294/18 г. по описа на РП Мездра, сключено на основание чл.381 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

В.П.М. – роден на *** ***, общ. *****, българин, български гражданин, със средно образование, мотокарист в „*****“ АД, гр. *****, вдовец, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, в което сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. З.: С представителя на прокуратурата сме постигнали внесеното от нас споразумение. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия по чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за решаване на ДП № 294/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Мездра със споразумение,

сключено на основание чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 22.05.2018 г. в гр. Мездра се постигна споразумение между:

1.***** L= - прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и

2.адв. В.З. ***, като договорен защитник на обв. В.П.М. ***, българин, с българско гражданство, работи като мотокарист в „*****“ АД гр. *****, неосъждан, вдовец, със средно образование, ЕГН **********,***, се споразумяха за следното:

Обвиняемият В.П.М. се признава за виновен, за това, че на 13.02.2018 г. в склад за камък и каменни изделия, намиращ се в гр. *****, обл. Враца, на изхода за града в посока с. Хубавене /Хубавенско шосе/, собственост на ЕТ „*****“ е държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, какъвто се изисква по закон – чл.2 т.2 ЗАДС: „На облагане с акциз подлежат, т.2 „тютюневи изделия“, чл.11 ал.1 т.1 ЗАДС: „цигари са: годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на пури и пурети по чл.10“, чл.99 ал.2 ЗАДС: „Забранява се държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен“, чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, както следва: 

1.марка Compliment blue 460 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 9200 къса, без български акцизен бандерол;

2.марка Corset Lilac Superslims135 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 2700 къса, без български акцизен бандерол;

3.марка Trokadero slims25 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 500 къса, без български акцизен бандерол;

4.марка RGD116 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  2320 къса, без български акцизен бандерол;

5.марка Calypso sensation78 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 1560 къса, без български акцизен бандерол;

6.марка Gold Mount4 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 80 къса, без български акцизен бандерол;

7.марка Mt13 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  260 къса, без български акцизен бандерол;

8.марка Marlboro1 бр. кутии с 20 къса – общо  20 къса, без български акцизен бандерол;

9.марка Wilson blue1 бр. кутии с 20 къса – общо  20 къса, без български акцизен бандерол;

10.марка DON premium1 бр. кутии с 20 къса – общо  20къса, без български акцизен бандерол;

11.марка Karelia blue338 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  6760 къса, без български акцизен бандерол;

12.марка FM blue  128 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 2560 къса, без български акцизен бандерол;

13.марка President slims super lights12 бр. кутии с 20 къса – общо 240 къса, без български акцизен бандерол;

14. марка Bellagio Premium40 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 800 къса, без български акцизен бандерол;

15. марка American Legend  5 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  100 къса, без български акцизен бандерол;

16. марка Roseman king size6 бр. кутии с 20 къса – общо 120 къса, без български акцизен бандерол. Общо държал 1363 /хиляда триста шестдесет и три/ кутии с цигари, с по 20 къса всяка – общо 27260 къса, всички без български акцизен бандерол, на обща продажна стойност 6338.10 лв., с неплатен акциз – 5298.30 лв., като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 НК.

На обвиняемия В.П.М. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, под най-ниския предел в размер на 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК се отлага за срок от 3 /три/ години изпълнението на така наложеното наказание.

На основание чл.55 ал.3 НК, не се налага по-лекото наказание – глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.234 ал.3 НК се отнемат в полза на Държавата 1363 /хиляда триста шестдесет и три/ кутии с цигари с по 20 къса всяка или – общо 27 260 къса. Същите са оставени на съхранение в ТМУ Лом.

В резултат от деянието няма причинени имуществени вреди.

Разноските по досъдебното производство в размер на 37.80 лв. за фотоалбум и 93.80 лв. за експертиза се възлагат на обв. В.П.М., платими по сметка на ТМУ-Лом.

 

 

                СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:                     Защитник:

            /***** L=/           /адв. В.З./

 

 

                 Обвиняем:

/В.М./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. З.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между ***** L= - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. В.З. от ВрАК – защитник на В.П.М. и В.П.М. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 280/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият В.П.М. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 13.02.2018 г. в склад за камък и каменни изделия, намиращ се в гр. *****, обл. Враца, на изхода за града в посока с. Хубавене /Хубавенско шосе/, собственост на ЕТ „*****“ е държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, какъвто се изисква по закон – чл.2 т.2 ЗАДС: „На облагане с акциз подлежат, т.2 „тютюневи изделия“, чл.11 ал.1 т.1 ЗАДС: „цигари са: годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на пури и пурети по чл.10“, чл.99 ал.2 ЗАДС: „Забранява се държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен“, чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, както следва: 

1.марка Compliment blue 460 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 9200 къса, без български акцизен бандерол;

2.марка Corset Lilac Superslims135 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 2700 къса, без български акцизен бандерол;

3.марка Trokadero slims25 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 500 къса, без български акцизен бандерол;

4.марка RGD116 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  2320 къса, без български акцизен бандерол;

5.марка Calypso sensation78 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 1560 къса, без български акцизен бандерол;

6.марка Gold Mount4 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 80 къса, без български акцизен бандерол;

7.марка Mt13 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  260 къса, без български акцизен бандерол;

8.марка Marlboro1 бр. кутии с 20 къса – общо  20 къса, без български акцизен бандерол;

9.марка Wilson blue1 бр. кутии с 20 къса – общо  20 къса, без български акцизен бандерол;

10.марка DON premium1 бр. кутии с 20 къса – общо  20къса, без български акцизен бандерол;

11.марка Karelia blue338 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  6760 къса, без български акцизен бандерол;

12.марка FM blue  128 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 2560 къса, без български акцизен бандерол;

13.марка President slims super lights12 бр. кутии с 20 къса – общо 240 къса, без български акцизен бандерол;

14. марка Bellagio Premium40 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо 800 къса, без български акцизен бандерол;

15. марка American Legend  5 бр. кутии с по 20 къса всяка – общо  100 къса, без български акцизен бандерол;

16. марка Roseman king size6 бр. кутии с 20 къса – общо 120 къса, без български акцизен бандерол. Общо държал 1363 /хиляда триста шестдесет и три/ кутии с цигари, с по 20 къса всяка – общо 27260 къса, всички без български акцизен бандерол, на обща продажна стойност 6338.10 лв., с неплатен акциз – 5298.30 лв., като случаят е немаловажен – престъпление по чл.234 ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ на обвиняемия В.П.М. наказание, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.55 ал.3 НК, на В.П.М. НЕ СЕ НАЛАГА по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

ОТНЕМА, на основание чл.234 ал.3 НК, в полза на Държавата 1363 /хиляда триста шестдесет и три/ кутии с цигари с по 20 къса всяка или – общо 27 260 къса, оставени на съхранение в ТМУ Лом.

На обвиняемия В.П.М. се възлагат направените до момента разноски в размер на 131.60 лв., платими в полза на Държавата по сметка на ТМУ-Лом.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 280/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.45 часа.

В законна сила на 28.5.2018г.

29

АНД No 239/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.А.С.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 29.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата А.А.С. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, с основно образование, ученичка в СУ „********” гр. Мездра, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 21.10.2017 г. около 02.20 часа – 02.40 часа в гр. Мездра на територията около кино и търговски комплекс „Роял” е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанесен няколкократно без причина побой на ********от гр. ****, като ударите са били с ритници, юмруци, скубане на коса – престъпление по чл.325 ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, А.А.С. *** от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.325 ал.1 НК.  

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на А.А.С. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 бр. CD с видео запис от камера за видео наблюдение на Община Мездра пред комплекс „Роял” и 1 бр. CD с видео запис с и от камери за видео наблюдение на „Роял” ЕООД обхващащи зоната пред дискотека „Роял” след влизане в сила на съдебния акт да останат приложени по делото.

ОСЪЖДА А.А.С. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца сумата от 100 лева, представляващи направени разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 15.6.2018г.

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на А.А.С. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.325 ал.1 НК и налагане на административно наказание на същата, на основание чл.78а НК.

Обвиняемата, редовно призована, не се е явила в с.з.

Участващият по делото прокурор счита, че постановлението следва да бъде уважено, тъй като са налице предвидените в чл.78а НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. При определяне на неговия размер представителят на държавното обвинение моли да бъдат съобразени данните, събрани в хода на производството, касателно личността на С., както и семейното й положение и имотно състояние.

Защитникът на обвиняемата адв. Гаврил Павлов от ВрАК е изложил доводи, сходни с представителя на прокуратурата.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 20.10.2017 г. свидетелката Калина Аврамова от гр. **** гостувала на баба си в гр. Мездра, заедно със своя приятел Денис Светославов Петков. Тъй като свидетелката имала познати и приятели в града, двамата със свидетеля Петков решили да отидат на дискотека в търговския комплекс „Роял“, намиращ се в центъра на града. На 21.10.2017 г. около 01.00 часа Аврамова и Петков отишли пеша в заведението. Двамата седнали на масата, на която била приятелката на Аврамова – свидетелката Николая Андрианова. Там били и приятелки на Андрианова от гр. Враца, които Аврамова не познавала. По време на престоя в дискотеката пострадалата и свидетелят Петков употребили алкохол. по едно време Аврамова видяла, че в заведението влизат свидетелят Марио Велинов и приятелят му Владимир Найденов, с които същата се познавала. Тримата се поздравили, след което новодошлите се настанили на съседна маса. Около 01.00 часа в дискотеката пристигнала и обвиняемата А.С., придружена от свои приятелки. Тя и свидетелят Владимир Найденов били в близки приятелски отношения. Преди около три-четири месеца между С. и Аврамова възникнал конфликт във връзка със свидетеля Найденов, при който обвиняемата предупредила свидетелката „да не се сваля с гаджето й“. Около 01.45 часа по мобилния си телефон Аврамова получила съобщение от свидетеля Найденов, с което същият я приканвал да излязат навън и да се видят в алеята до ж.п. гарата. Свидетелката отговорила, че не желае да ходи там, но може да се видят пред дискотеката. Двамата излезли  пред заведението и започнали да разговарят. Били застанали отстрани на търговския комплекс, където се намирал и неофициалният втори вход за дискотеката. Наблизо имало детска площадка и свидетелите седнали на една от пейките там. Започнали да разговарят. По едно време от заведението излязла С.. Разхождайки се около търговския комплекс, тя видяла Найденов и Аврамова. Обстоятелството, че двамата седели и разговаряли един до друг, ядосало много обвиняемата и тя приела, че инициативата за срещата е на свидетелката Аврамова. С. отишла при двамата свидетели и започнала да ги разпитва какво правят тук заедно и какво става. В последствие се обърнала към Аврамова с думите „курва“, „селянка“, „боклук“ и „помия“. След словесните обиди С. нападнала свидетелката Аврамова, като й нанесла няколко удара, в резултат на което двете паднали на земята. Аврамова успяла да се отскубне и побягнала към официалния вход на дискотеката, където били монтирани охранителни камери и районът бил осветен. На складираните дървени маси под намиращото се в близост до входа дърво седели свидетелят Светослав Стефанов и приятелката му Ванеса Лилова. Аврамова се спряла при тях, но в този момент, тичайки след нея, я застигнала С.. В присъствието на Стефанов и Лилова тя хванала Аврамова за косата, дръпнала я силно назад и я съборила на земята, след което започнала да я удря и рита по цялото тяло. Свидетелят Стефанов се спуснал към двете момичета, хванал С. отзад и започнал да я дърпа, но тя скачала в ръцете му, ритала и буйствала. С помощта на свои приятелки Аврамова успяла да се изправи и направила опит да подаде сигнал на тел.112 чрез мобилния си телефон марка „Айфон 7“. В този момент С. се отскубнала от свидетеля Стефанов, издърпала от ръцете на Аврамова мобилния телефон и го ударила в земята, от което дисплеят му се спукал. След това обвиняемата отново се спуснала към свидетелката, дръпнала я за косата, съборила я на земята и отново започнала да я удря и рита, крещейки. Свидетели на побоя станали също свидетелите Никол Димитрова и сестра й Изабел Димитрова, тяхната приятелка – свидетелката Мона Тонова, свидетелката Дарси Славчова – приятелка на С., свидетелката Николая Андрианова, както и Владимир Найденов и други лица. С помощта на сестрите Димитрови пострадалата Аврамова успяла да се изправи, а свидетелката Тонова успяла да отдели С. от пострадалата. Свидетелките Димитрова и Тонова помогнали на Аврамова да влезе в дискотеката, а по-късно и я изпратили, заедно с приятеля й Денис Петков до дома й. На следващата сутрин Аврамова посетила поликлиниката в гр. Мездра, където била прегледана, а няколко дни по-късно била освидетелствана и от съдебен лекар в МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца. На 23.10.2017 година пострадалата подала жалба до РУ Мездра срещу А.С. относно инцидента пред дискотеката в търговския комплекс гр. Мездра. Въз основа на жалбата била образувана проверка и преписка под № 300-000-5644/2017 г. по описа на управлението. На 14.11.2017 г. обвиняемата, заедно със своя баща провели среща с Аврамова и нейната майка, на която пострадалата получила сумата от 1500 лева като обезщетение за причинените й вреди. Въз основа на събраните в хода на проверката материали, със свое постановление от 01.12.2017 г. РП-Мездра е образувала досъдебно производство за престъпление по чл.325 ал.1 НК. 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Светослав Иванов Стефанов, Никол Йорданова Димитрова, Дарси Славчова Дамянова, Мона Йорданова Тонова, Николая Андрианова Тодорова и  Калина Иванова Аврамова, дадени на досъдебното производство на л.43; л.44; л.46; л.47; л.48; л.49, както и от събраните писмени доказателства: докладна записка до Началника на РУ Мездра /л.12/; фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП гр. Враца на Калина Аврамова на 21.10.2017 г. /л.16/; медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Венцислав Анков на Калина Аврамова на 23.10.2017 г. /л.18/; съдебно-медицинско удостоверение № 267/21.10.2017 г., издадено на калина Аврамова от д-р Федя Тодоров – съдебен лекар /л.19/; оригинал на фактура № 0648712908/23.12.2016 година, издадена от М-Тел на Калина Аврамова, удостоверяваща закупуване на апарат „Apple Iphone 7 32 GB“ /л.20/; фактура от ЕТ „ДИД – Трейд – Ани Цоневска ****“, издадена на Калина Аврамова за изработка и поставяне на екстеншън, извършено на 25.09.2017 г. за сумата от 790 лева и 1 бр. фискален бон за заплатена сума в размер на 790 лева /л.21/; протокол за предупреждение от 26.10.2017 г. /л.31/; съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.51/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.57/; справка за съдимост /л.58 ДП и л.12 от съдебното дело/; характеристични данни /л.60/; удостоверение по декларирани данни № 5607000368/16.05.2018 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ в Община Мездра /л.11 от съдебното дело/. 

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице е следвало да даде отговор на въпроси, свързани с вида и характера на телесните увреди, причинени на пострадалата Аврамова и механизма на тяхното причиняване. След като се е запознал с доказателствата по делото, включително приложените медицински документи, експертът д-р Федя Тодоров е приел, че на Аврамова е бил причинен оток в окосмената част на главата и на дясна лицева половина, кръвонасядания на носа и задната повърхност на шията, охлузвания на двата горни крайника и охлузвания и кръвонасядания на двата долни крайника. По отношение на механизма вещото лице е посочило, че въпросните увреди могат да бъдат получени от действието на твърди, тъпи предмети и могат да са в резултат от начина и по времето, посочено от пострадалата. На Аврамова й е било причинено болка и страдание. Имайки предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и съдържанието на приложените на ДП медицински документи, съдът приема, че в резултат на нанесения й побой на пострадалата са били причинени телесни увреди, които представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 НК. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемата С. е извършила престъпление против реда и общественото спокойствие. Действала е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.325 ал.1 НК. С действията си обвиняемата грубо е нарушила  обществения ред, демонстрирайки явното си неуважение към обществото и към свидетелката Аврамова в частност. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че на инкриминираната дата С. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Преценявайки събраните в хода на производството данни, съдът приема, че с деянието си обвиняемата е извършила престъплението хулиганство, чиито обект са реда и общественото спокойствие. Под обществен ред се разбира установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в общественият живот. Държейки се агресивно, буйно и невъздържано на публично място, отправяйки обидни думи, а в последствие и нанасяйки удари по тялото на Аврамова, при това в присъствието на други лица, С. ясно е демонстрирала своето неуважение, както към общоприетите норми на поведение, така и към личността на присъстващите там граждани. Налице са непристойни действия, които по своето естество са неприлични и безсрамни, и са проява на невъздържаност и липса на възпитание. Чрез тях обвиняемата не само е причинила телесни увреди на пострадалата, но е засегнала и честта, и достойнството й, като е отправила към нея обидни думи, наричайки я „курва“, „селянка“, „боклук“ и „помия“. Гласните доказателства неоспоримо сочат, че без да бъде провокирана по какъвто и да е начин от свидетелката Аврамова, обвиняемата е нанесла и побой на пострадалата, изразяващ се в дърпане на коса и нанасяне на удари и ритници по тялото, в резултат на което пострадалата е получила оток в окосмената част на главата и на дясна лицева половина, кръвонасядания на носа и задната повърхност на шията, охлузвания на двата горни крайника и охлузвания и кръвонасядания на двата долни крайника. Имайки предвид изложеното от свидетелите, настоящият съд приема, че обвиняемата е демонстрирала поведение такова, каквото е описано в изложената по-горе фактическа обстановка, т.е. извършила е деяния, съставляващи хулиганство. 

За престъплението по чл.325 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. От приложената по делото справка за съдимост става ясно, че към настоящия момент С. не е осъждана. Освен това същата не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава Осма Раздел IV НК. От деянието са причинени имуществени вреди, които са били възстановени. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемата, материалното й положение и имотно състояние, според изложеното в Удостоверението по декларирани данни, издадено от Община Мездра и приложената на ДП саморъчно подписана от С. декларация, сравнително младата й възраст към момента на извършване на деянието – ученичка в СУ „********“ гр. Мездра с навършени 18 години, добрите характеристични данни, а като отегчаващи - характера на деянието и степента му на обществена опасност, й наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

С настоящото решение съдът постановява веществените доказателства – 1 бр. CD с видео запис от камера за видеонаблюдение на Община Мездра пред комплекс „Роял“ и 1 бр. CD с видеозапис с и от камери за видео наблюдение на „Роял“ ЕООД, обхващащи зоната пред дискотека „Роял“ да останат приложени по делото след влизане в сила на съдебния акт. 

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, обвиняемата А.С. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца направените до момента разноски в размер на 100 лева.

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

В законна сила на 14.6.2018г.

30

АНД No 132/2018

БАБХ

Н.Б.К.

ОДБХ ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 30.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Н.Б.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 90/30.11.2017 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Враца /ОДБХ/, с което за нарушение на чл.21 от Закона за храните, на основание чл.48 ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Възраженията са в смисъл, че наказателното постановление не е връчено при спазване на законовите изисквания. В тази връзка се твърди, че не са налице условия за прилагане на чл.58 ал.2 ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е търсен на известния му адрес в гр. Враца, още по-малко са предприети действия от страна на наказващия орган за установяване наличието на друг адрес, на който да бъде извършено връчване на НП. При това положение се счита, че оформянето на връчването на административния акт, извършено с отметка за прилагане на чл.58 ал.2 ЗАНН, е незаконосъобразно. Изложени са и доводи по същество на спора, свързани с неправилното, според жалбоподателя, прилагане на материалния закон. В тази връзка се посочва, че според възприетата като нарушена законова разпоредба, същият няма задължение да осигурява хладилно съоръжение /хладилна витрина/ за съхранение на хамбургери, тестени закуски и малотрайни сладкарски изделия. При това положение не е налице противоправно поведение от страна на нарушителя, което изключва необходимостта същият да бъде ангажиран като субект на административно-наказателна отговорност за описаното в актовете деяние. Наред с това са изложени и мотиви, подкрепящи тезата, че административното наказание е неправилно определено от страна на наказващия орган като санкция за нарушението, визирано в административните актове. В тази връзка се счита, че е следвало да бъде наложена имуществена санкция на юридическото лице, собственик на бистрото, в което е била извършена проверка от служители на наказващия орган, тъй като то има качеството на търговец по смисъла на Закона за храните и като такова е длъжно да предлага на потребителите храни в същото добро състояние, в което са го получили, както е предвидено във възприетата като нарушена разпоредба на чл.21 от Закона за храните. Възприемайки като субект на административно-наказателна отговорност жалбоподателя като физическо лице и съответно, налагайки му административно наказание глоба, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представители.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ани Цветанова е изразил становище, че обжалваното НП е издадено съобразно изискванията на закона и в неговото съдържание са отразени всички реквизити, посочени в чл.57 ал.1 ЗАНН. По отношение съществото на спора се приема, че описаното в административните актове нарушение е правилно правно квалифицирано и изцяло се подкрепя от събраната доказателствена маса.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.11.2017 г. свидетелите З.Т. и Ц.Т.- служители на Областната дирекция по безопасност на храните – град Враца /ОДБХ/ извършили проверка по спазване изискванията на Закона за храните в търговски обект – бистро, находящо се в гр. Мездра на ул. „Брусненско шосе“ № 1, на „Деси 04“ ЕООД гр. Враца, с управител Н.Б.К. ***. Контролните органи констатирали, че във въпросният обект се предлагат хамбургери, тестени закуски и малотрайни сладкарски изделия, които не се съхраняват в хладилно съоръжение /хладилна витрина/ при необходимост от съхранение при контролирана температура от 0-4 градуса и от 0-6 градуса, оказана на етикетите от производителите. Вместо в хладилни витрини, посочените храни се съхранявали на стайна температура при работещ климатик, което създавало риск за здравето на хората поради наличието на млечен и месен пълнеж в тях. Тези и други констатации от проверката били описани в доклад № 06000271/21.11.2017 г. За това нарушение свидетелката З.Т. в присъствието на свидетелите Ц.Т. и Е.В. съставила на Н.К. АУАН по Закона за храните.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З.Ц.Т., Ц.И.Т. и Е.А.В..     

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

След като извърши преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в жалбата на Н.К. и в НП, съдът приема, че същата е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че в качеството му на управител на търговски обект не е осигурил хладилно съоръжение /хладилна витрина/ за съхранение на хамбургери, тестени закуски и малотрайни сладкарски изделия, при съответната контролирана температура, оказана на етикетите от производителите им, с което е нарушил чл.21 от Закона за храните. Тази разпоредба предвижда задължение за търговците да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили. Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че същите не подкрепят така описаната фактическа обстановка. Действително в хода на проверката, извършена в посоченото в актовете бистро, свидетелите Зв. Т. и Цв. Т. са констатирали неправилно съхранение на хамбургери, тестени закуски и малотрайни сладкарски изделия. Доказателствата, събрани в хода на административно-наказателното и съдебното производства, обаче не сочат жалбоподателя като лице, което следва да изпълни задължението за правилно съхранение на въпросните храни, а от тук и да носи отговорност за предлагането на същите на потребителите в съответното добро състояние, в което са били получени в търговския обект. Това е задължение на търговеца и произтича по силата на възприетата като нарушена разпоредба на чл.21 от Закона за храните. В §1 т.61 и т.60 от ДР на Закона за храните са дадени легални дефиниции на понятията „търговец на храни“ и „търговия“, според които „търговец на храни“ е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т.60, а „търговия“ е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. По делото не се спори, че процесното бистро като търговски обект се стопанисва от юридическото лице „Деси 04“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Враца. Във връзка с направените от жалбоподателя възражения, съдът е снел справка касателно актуалното състояние на „Деси 04“ ЕООД гр. Враца към инкриминираната дата 21.11.2017 година от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на Агенцията по вписванията /приложена на л.299 от съдебното дело/, чиито данни са обществено достъпни. От съдържанието на въпросната справка става ясно, че към тази дата управител и едноличен собственик на капитала на юридическото лице действително е Н.Б.К. ***. Същият обаче, видно от съдържанието на АУАН и НП, е възприет не като управител на юридическото лице – търговец, а като управител на бистрото, обект на проверката. Наличната по делото доказателствена маса не позволява да се възприеме тази теза, тъй като не съдържа данни, сочещи по безспорен начин К. като управител на търговския обект. Но дори да се приеме, че към момента на проверката жалбоподателят е заемал тази длъжност, това не дава основание да се счита,                че същият представлява търговец по смисъла на цитираната по-горе дефиниция на това понятие. Според условията, възприети от законодателя, качество на търговец притежава юридическото лице, стопанисващо процесното бистро. Възприемайки физическото лице К. като търговец, актосъставителят неправилно е ангарижал същия като субект на административно-наказателна отговорност за описаното в актовете нарушение. От там следва и неправилно прилагане на материалния закон по отношение на наложеното административно наказание. Видно от НП, жалбоподателя е бил санкциониран с глоба в размер на 500 лева по силата на чл.48 ал.1 ЗАНН. Тази разпоредба намира приложение, когато субект на административно - наказателна отговорност е физическо лице. За конкретния случай, наказващият орган е следвало да се позове на чл.48 ал.2 от Закона за храните, където за нарушение на Закона за храните или наредбите по прилагането му, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 2 000 лева, а при повторно нарушение – от 2 000 до 4 000 лева. Както вече беше посочено в настоящите мотиви, касае се за търговец – юридическо лице, субект на административно-наказателна отговорност и при това положение наказващият орган е следвало да наложи имуществена санкция по силата на чл.48 ал.2 ЗХ. Възприемайки жалбоподателя като управител на бистрото и респективно, налагайки му, в качеството на физическо лице административно наказание глоба за описаното в обстоятелствената част на актовете деяние, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

Изложените до тук пороци не могат да бъдат преодолени в рамките на настоящото съдебно производство, поради което постановлението следва да бъде отменено като неправилно.   

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И: 

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 90/30.11.2017 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Враца, с което на Н.Б.К. *** е наложено, на основание чл.48 ал.1 от Закона за храните, административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.21 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

31

НОХД No 171/2018

Измама

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.А.С.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 30.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.С. - роден на *** год. в гр.Л., жител и живущ *** бряг, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че по средата на месец август 2017 г. в гр.Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у М.К.В. ***, че ще закупи от него конска каруца и така е причинил на В. имотна вреда в размер на 200 лева, поради което и на основание чл.209 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия С.А.С. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 46.92 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от Районна прокуратура гр.Мездра, подсъдимия С.С. и служебен защитник адв. Д.С. от ВАК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308 ал.2 от НПК 15-дневен срок за изготвяне на мотивите на присъдата.

 

Мотиви от 31.5.2018г.

Против подсъдимия С.А.С. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, затова, че по средата на месец август 2017 год. в гр.Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у М.К.В. ***, че ще закупи от него конска каруца и така е причинил на В. имотна вреда в размер на 200 лева

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. Д.С. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.С. ***, но от 2015 г. заживял като зет в с.Р., община Р.. Познат бил на местното население, в това число и на пострадалият М.К.В. ***. Последният имал конска каруца – метална конструкция с гумени колела на джанти. Имал и кон, оборудван със съответната амуниция. На неустановен ден в средата на месец август 2017 г. подсъдимия бил в гр.Р.. Минавайки покрай дома на М. го видял да разговаря със свидетеля В.Н.Г.от гр.Р.. Спрял при тях да поговорят и в разговора подсъдимия С. попитал свидетеля М.В. дали ще му продаде коня с амуницията и каруцата. Свидетелят В. се съгласил и двамата стигнали до споразумение да извършат сделката на обща стойност 900 лева – 600 лева за коня, 100 лева за амуницията на коня и 200 лева за каруцата. Разбрали се, че тъй като подсъдимия нямал в момента такава сума, плащането на цялата сума да стане до края на месец септември 2017 г. Ако подсъдимия не можел да плати сумата, свидетелят В. можел да си прибере коня с каруцата без предупреждение. Още на момента подсъдимият С. взел коня, заедно с амуницията и каруцата. Документ за сделката между двамата не бил изготвен.

Тъй като до края на месец септември подсъдимият С. нито бил дал парите на свидетеля В., нито пък му се бил обаждал, последния започнал да го търси. Един ден в началото на месец октомври 2017г. свидетелят В. отишъл в с.Р. да търси подсъдимия. Намерил го и двамата провели разговор. От него свидетеля В. разбрал, че подсъдимия бил дал каруцата на лицето „Т. от с.К.“, тъй като имал да му връща пари. Обещал да си изплати дължимата сума на В., но го помолил за отсрочка от още един месец. Срока минал и свидетеля В. на няколко пъти търсел подсъдимия да му се издължи. Не могъл да се срещне с него, затова при едно от поредните търсения в дома в с.Р., където подсъдимия живеел тогава, свидетеля В. видял коня си вързан в двора на къщата. Бил с амуницията. Отвързал го и си го прибрал в дома си в Р.. Няколко дни след това отново потърсил подсъдимия в къщата му в с.Р. и го открил. Подсъдимият му обещал, че до няколко дни ще си вземе каруцата от човека на който я бил дал, или пък ще даде 200 лева на В., както се били разбрали. Това отново не станало и при последващите търсения на подсъдимия С. в с.Р., свидетеля В. разбрал от хората, че С. бил продал къщата, в която живеел в Р. и понастоящем живее в с.Р., община Ч.Б.. Самият подсъдим при разпита си признава тази фактическа обстановка, като споделя, че е продал къщата си в с.Р. за 8 000 лева и е купил за 4 000 лева къщата в с.Р., където живее. Не бил платил каруцата на свидетеля В., но щял да я заплати, когато жената, с която живеел сега се прибере от Г. и му даде пари.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и  доказателствени средства, а именно: от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, където същият признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от него, както и от показанията на свидетелят М.В. /л.19-20/; свидетелят В.Г./л.21/;  свидетеля С.С./л.22/; свидетеля Т.К./л.23/; Съдебно-оценителна експертиза / л.24-26/; Справка за съдимост /л.30/ и Актуална такава; Характеристика /л.34/ и Декларация за семейно и имотно състояние /л.27/.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия С.А.С. е извършил престъпление против собствеността – измама. По средата на месец август 2017 г. в гр.Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у М.К.В. ***, че ще закупи от него конска каруца и така е причинил на В. имотна вреда в размер на 200 лева. Подсъдимият е извършил престъплението умишлено – с пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на обществено опасните последици. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.209 ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е целял настъпване на противоправните му последици. Налице пряк умисъл и користна цел у дееца при извършената от него измама, като същият е целял да набави за себе си имотна облага.

Причини за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия е ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимият е с начално образование, неженен, безработен и неосъждан - реабилитиран.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия  бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено и чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието. Тук е мястото да се отбележи, че от приложената по делото Актуална справка за съдимост е  видно, че по отношение на съдебния статус на подсъдимия са налице две осъждания. Първото е по НОХД № 15/2002 год. по описа на Районен съд гр.Т., като по отношение на това осъждане е налице настъпила абсолютна реабилитация по силата на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК към 26.04.2009 г. По отношение на второто осъждане по АНХД № 395/2010 год. по описа на Районен съд гр.Т. е приложена разпоредбата на чл.78а от НК и подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание. Безспорно към настоящия момент, както и към момента на извършване на деянието подсъдимия е реабилитиран, т.е.неосъждан. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и добрите му характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.209 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 46.92 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

32

АНД No 156/2018

Други административни от наказателен характер дела

Р.Т.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 31.5.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Р.Т.Т. *** е обжалвал Наказателно постановление № 1/31.01.2018 година на ЗА Началник на РУ МВР гр. Мездра, съгласно Заповед № 369з-165/24.01.2018 г. на ВПД Директор на ОДМВР гр. Враца, упълномощен със Заповед на Директора на ОДМВР гр. Враца № 369з-128/27.01.2016 г., с което за нарушение на чл.28 ал.1 пр.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на основание чл.37 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Оплакванията са в смисъл, че в хода на административното производство наказващият орган не е извършил обективна преценка на събраните доказателства и е издал НП без да отчете обстоятелството, че описаното в АУАН деяние е било извършено в състояние на силна уплаха в резултат на причинения побой. На тази база се приема, че поради липса на умисъл в действията на жалбоподателя не е налице нарушение на закона. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. 

В съдебно заседание Р.Т. поддържа искането си за отмяна на административния акт.

Защитникът му адв. П.Ц. от ВрАК счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка са изложени подробни доводи в смисъл, че АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, с което е нарушено изискването на чл.34 ал.2 предл.1 ЗАНН. При това положение, вместо да издаде обжалвания акт, наказващият орган е следвало да прекрати административно-наказателното производство.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 17/18.09.2017 г. служители на РУ Мездра, сред които свидетелят А.Л., били в състава на дежурен полицейски патрул за времето от 19.00 часа до 07.00 часа. Около 22.30 часа при ОДЧ в управлението постъпила информация от Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за подаден сигнал от Р.Т.Т. ***, в който същият твърдял, че е „бит и чака на моста“ в селото. Заедно със свои колеги свидетелят Л. бил изпратен на място за оказване на съдействие и извършване на проверка. След като пристигнали в селото, полицейските служители установил подалият сигнала Т. пред питейното заведение „Моста“. Същият бил във видимо нетрезво състояние, говорел на висок тон и не давал смислени обяснения. От проведения разговор станало ясно, че същата вечер Т. бил на гости в дома на свой съселянин на име Валентин и по време на престоя му синът на домакина на име Владимир му нанесъл побой, удряйки го два пъти по главата. Т. напуснал къщата и отишъл в питейното заведение „Моста“, след което подал сигнал на тел.112. На база съобщените данни от лицето данни полицейските служители посетили въпросната къща, но поради късния час не успели да проведат разговор с живущите в нея. След като се върнали при Т., служителите се поинтересували от физическото му състояние. В тази връзка свидетелят Л. го попитал дали желае да му бъде указана медицинска помощ. Жалбоподателят заявил, че се чувства добре и отказал такава. Същият нямал видими следи от насилие по тялото. Освен това, Т. не пожелал и да даде писмени сведения за инцидента. На 19.09.2018 година същият подал жалба по случая в РУ Мездра. Въз основа на същата била образувана Преписка № 300000-5024/2017 г. по описа на управлението /№ 2200/2017 г. по описа на РП-Мездра/, в хода на която били снети сведения от заинтересованите лица. Събраните материали били докладвани на прокурор от РП-Мездра, който, след като се запознал със същите, с постановление от 06.10.2017 г. отказал да образува досъдебно производство, приемайки, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер като постановил преписката да бъде изпратена на Началника на РУ Мездра за налагане административно наказание на Р.Т. за извършено нарушение на чл.28 ЗНССПЕЕН 112. На база материалите по преписката и дадените в прокурорския акт указания, свидетелят Б.Ц. *** съставил на 25.01.2018 г. АУАН на Т. по ЗНССПЕЕН 112. На 25.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.Т.Л., Б.Ц.Ц. и И.М.М..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на Р.Т. и в НП, съдът намира, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно за извърши, съдът констатира, че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, и не са изпълнени изискванията за съдържание на АУАН и НП. При това положение настоящият състав намира, че не следва да се произнася относно това дали описаното в актовете деяние съставлява нарушение, извършено ли е виновно и дали  жалбоподателят е субект на административно - наказателна отговорност.

На първо място, основателни са възраженията на защитата, че акта за установяване на административно нарушение е съставен извън срока, посочен в чл.34 ал.2 предл.1 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако АУАН не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г. по н.д. № 48/1981г., ВС, ОСНК, с което е прието, че тримесечният срок по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за пръв път е открит нарушителят т.е. моментът, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушението и на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушителя и налагането на административните санкции. В конкретния случай, писмените и гласни доказателства по категоричен начин сочат, че описаното в актовете деяние е било извършено на 17.09.2017 г. На същата дата са били събрани и достатъчно данни, сочещи жалбоподателя като негов извършител, респ. нарушител. При това положение срокът по чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН започва да тече от тази дата и в следващите три месеца /до 17.12.2017 година вкл./ актосъставителят е трябвало да състави АУАН на Т.. Според съдържанието на административния акт, това е сторено едва на 25.01.2018 година. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и в тази връзка изрично е прието, че „при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.” В този смисъл, изтичането на давностния срок по чл.34 ал.2 ЗАНН представлява обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, както и въобще образуването на административно-наказателно производство. При това положение наказващият орган, при преценка на материалите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, е следвало да разгледа и въпроса с давността по чл.34 ал.2 ЗАНН и тъй като същата е била изтекла към датата на издаване на НП /25.01.2018 год./, е следвало да прекрати образуваното административно-наказателно производство. Вместо да стори това, същият е издал НП, което в условията на изтекла давност е незаконосъобразна. Действително, законодателят е предвидил в чл.36 ал.2 ЗАНН възможност административно-наказателна преписка да бъде образувана и без приложен АУАН, но само в случаите, когато производството е прекратено от съда или  прокурора, или е препратено на наказващия орган. Както бе споменато и по-горе в настоящите мотиви, по жалбата на Т. е била образувана прокурорска преписка. Със свое постановление обаче държавното обвинение е отказало да се образува ДП поради липса на престъпление. При това положение съдът приема, че не са налице основания за прилагане на чл.36 ал.2 ЗАНН, тъй като липсва образувано от прокуратурата наказателно производство, което впоследствие да било е прекратено. На следващо място, този състав намира за необходимо да отбележи, че независимо от извършената проверка е имало достатъчно време за съставяне на процесния АУАН в съответствие с изискванията на закона. Видно от постановлението, прокуратурата се е произнесла по преписката на 06.10.2017 г. и дори след последващо обжалване на този акт пред по-висшестоящата ВрОП, актосъставителят е разполагал с достатъчно времеви период, в който да състави АУАН на жалбоподателя. По делото обаче липсват данни това да е сторено в тримесечния срок, така, както повелява чл.34 ал.2 изр.1 ЗАНН. Обжалваният АУАН е бил съставен едва на 25.01.2018 г., която дата е значително след изтичане на законово определеният срок. При това положение съдът приема, че процесният административен акт не е съобразен с посочените в ЗАНН давностни срокове за неговото съставяне, което априори е предпоставка за незаконосъобразност на същия и самостоятелно основание за отмяната му. На следващо място, настоящият състав констатира неспазване на изискванията за съдържание на административните актове, по-конкретно налице е несъответствие по отношение датата на извършване на нарушението. Докато в АУАН като дата е отразена 17.09.2018 г., то в НП е вписана датата 17.09.2017 г. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административно-наказателният процес по ЗАНН е строго формален и в този смисъл следва стриктно да се спазват правилата за съставяне и връчване на АУАН и НН, и да са съблюдават изискванията за тяхното съдържание. В чл.42 и в чл.57 ал.1 ЗАНН са изброени изчерпателно реквизитите, които задължително следва да намерят отражение в двата административни акта. Един от тях е именно датата на извършване на нарушението /чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН/. Допуснатото несъответствие по този въпрос в обстоятелствената част на АУАН и НП е недопустимо, тъй като внася неяснота относно това кога е извършено процесното деяние. Отделно от това, посочената в НП дата не намира опора в наличните по делото доказателства. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от съдържанието на писмените доказателства безспорно се установява, че процесното нарушение е било извършено на 17.09.2017 година по време на проверка на служители на РУ Мездра. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице техническа грешка по отношение изписаната година от датата на извършване на нарушението, посочена в НП. Настоящият състав многократно е отбелязвал, че поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, действащи към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, законодателят не е предвидил института „Техническа грешка“ и не е регламентирал правна възможност за нейното поправяне. В този смисъл несъответствието на посочената в постановлението фактическа обстановка, касателно датата на извършване на нарушението, с действителната такава, няма как да бъде приета за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебното производство, основавайки се на фактите, които са установени от събраните доказателства по делото, да се санира този порок в АУАН, тъй като така би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия орган. Липсата на яснота в този административен акт по отношение на датата на извършване на нарушението и несъответствието на посочената в него такава с действителната фактическа дата, както и наличието на разминаване по този въпрос между АУАН и НП, влече след себе си извод за невъзможност да се индивидуализира кога е извършено описаното в двата акта деяние, за което в последствие е наложена имуществена санкция. Налице е порок, който няма как да бъде преодолян в рамките на съдебното производство.

Изложените дотук пороци, констатирани от настоящия състав при извършената проверка касателно законосъобразността на обжалваните административни актове, няма как да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1/31.01.2018 година на ЗА Началник на РУ МВР гр. Мездра, съгласно Заповед № 369з-165/24.01.2018 г. на ВПД Директор на ОДМВР гр. Враца, упълномощен със Заповед на Директора на ОДМВР гр. Враца № 369з-128/27.01.2016 г., с което, за нарушение на чл.28 ал.1 пр.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, на Р.Т.Т. ***, е наложено, на основание чл.37 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

33

АНД No 208/2018

АДФИ

Г.С.С.

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 31.5.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 11-01-491/2017 от 28.03.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С., с което на нарушителят Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М. е наложено Административно наказание – ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, за нарушение на § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, вр. с чл.7 ал.5 от ЗПФ и чл.11 ал.3 от ЗПФ, в редакцията на ДВ бр.15/15.02.2013 г. , в сила от 01.01.2014 г. изменен и допълнен с ДВ бр.43/07.06.2016 г., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Г.С.С., в качеството му на Кмет на Община М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 11-01-491/2017 от 28.03.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. От същият е постъпило Писмено становище, с което счита, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се, че административнонаказващия орган не е взел впредвид депозираното Възражение от жалбоподателя, в което последният е изложил подробни аргументи, във връзка с твърдяното в акта нарушение, а именно причината, която  е довела до натрупване на съответната сума като поет ангажимент за разход. В тази насока, към становището са приложени и копия от Искови молби, депозирани въз основа на представени по делото 2 броя Доклади за извършена проверка от АДФИ. Подчертава се, че при встъпването му в длъжност жалбоподателя е заварил тежко положение в общинските финанси и бюджет. На следващо място се посочва, че не следва на жалбоподателя да му бъде вменявана вина за извършено нарушение, предвид липсата на подробно описание за същото. На следващо място се визира, че извършеното от жалбоподателя следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, като в тази насока следва да се отчете, че това нарушение е извършено за първи път. На по-горе посочените обстоятелства се иска отмяна на атакуваното НП.

Ответникът, чрез своя процесуален представител е ангажирал Писмено становище по делото, с което моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Посочва се, че са налице реквизитите по чл.57 от ЗАНН и Наказателното постановление е мотивирано и издадено от надлежен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. От своя страна АУАН, който е послужил като основание за издаване на НП е правилен и законосъобразен. Същият съдържа реквизитите, посочени в чл.42 от ЗАНН. По същество се развиват подробни доводи, като се прави извод, че е безспорно неспазването на изискванията на Закона за публичните финанси. С действията си жалбоподателя е нарушил императивно изискване на ЗПФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.03.2018 год. Съответно жалбата е входирана пред ответника под № 11-01-491/2017 от 10.04.2018 год. Видно от приложените по делото доказателства, а именно заверено копие от Разписка за приемане и предаване на пратка № 139360470 от Куриерска фирма „Е.”, жалбата е изпратена на 05.04.2018 год., като безспорно същата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Доклад № ДИ 4ВР-1 от 14.09.2017 год. за извършена финансова инспекция на Община М., Доклад № ДИ 4ВР-5 от 10.10.2017 год. за извършена финансова инспекция на Община М., копие от Искова молба до Окръжен съд гр.В. под вх.№ 3639/04.05.2018 г. срещу Т.К.Л.и „Г.И.” ЕООД, копие на Искова молба до Софийски градски съд – Търговско отделение под вх.№ 50772/12.04.2018 г. против „Г.И.” ЕООД и писмо до Министерство на финансите Дирекция „Финанси на общините” с рег.индекс 04.01-20/21.03.2017 г., Известие за доставяне с клеймо от 30.03.2018 г., НП № 11-01-497/2017 от 28.03.2018 г., Възражение под рег.индекс 11-01-491/13.10.2017 г., АУАН № 11-01-491/10.10.2017 г., Известие за доставена пратка на „Е.” под № 139360470, Заповед № ФК-10-913/14.09.2017 г. на Директора на АДФИ гр.С., Справка за отговорните длъжностни лица в Община М. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. под изх.№ 254/21.09.2017 г., Оборотна ведомост на Община М. за 2016 г., Контрола за въведени файлове на годишния отчет на бюджета на Община М. за 2016 г. в Информационната система на Министерство на финансите, Декларация за верността на данните в Информационната система на Министерство на финансите към 31.12.2016 г., Справка относно отчетените от Община М. към 31.12.2016 г. поети ангажименти за разходи във връзка с изискванията на чл.94 ал.3 т.2 от Закон за публичните финанси под рег.индекс 257/25.09.2017 г. Съответно са разпитани свидетелите Н.Х. и Ц.К., съответно актосъставител и свидетел при съставяне на акта, като първата от тях работи като главен финансов инспектор в АДФИ гр.С., съответно гр.В., а втората като Директор Дирекция „Финанси и общински приходи” към Община М..

В изпълнение на Заповед № ФК-10-913/14.09.2017 г. на Директора на АДФИ гр.С. свидетелката Н.Х., в качеството й на главен финансов инспектор от четвърти отдел към Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” към АДФИ гр.С. извършила финансова инспекция на Община М.. Финансовата инспекция била възложена на основание чл.10 ал.1 т.3 и чл.5 ал.1 т.4 от ЗДФИ, във връзка с писмо под изх.№ 93-14-36/04.04.2017 г. на Министъра на финансите. Безспорно Община М. попада в обхвата на Държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4 т.1 от ЗДФИ. Адресът на управление на Община М. е гр.М., ул.”Х.Б.” № 27. За времето от 09.11.2015 г. до момента на извършване на финансовата инспекция Кмет на Община М. е именно жалбоподателя Г.С.. Предметът на финансовата инспекция е бил със задача да бъде проверена законосъобразността на отчетените към 31.12.2016 г. нови задължения за разходи и поети ангажименти за разходи, във връзка с изискванията на чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. При извършената финансова инспекция било констатирано, че към 01.01.2017 г. в гр.М. жалбоподателя Г.С., в качеството му на Кмет на Община М., а  именно първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Общината не е привел показателя „Налични към края на годината поети ангажименти за разходи” в съответствие с ограничението по чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, като към 31.12.2016 г. наличните поети ангажименти за разходи на Община М. в размер на 8 052 463 лева превишават с 61.79 на сто средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години - 13 031 251 лева, при нормативно определени 50 на сто.

Безспорно Община М. е основна административнотериториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. За времето от 02.11.2015 г., както и до настоящия момент Кмет на Община М. е именно жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПФ кметът на Общината е първостепенен разпоредител с бюджет на Общината,  а съгласно разпоредбата на чл.7 ал.5 от ЗПФ  като такъв организира и ръководи съставянето, внасянето в Общинския съвет и изпълнението на бюджета на Общината. Съгласно изискванията на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ с Решението за приемане на бюджета на общината Общинския съвет одобрява и максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години, като ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения. В § 1 т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ се съдържа легална дефиниция на понятието „Налични към края на годината поети ангажименти за разходи”. Това са всички ангажименти за разходи, независимо кога са били поети, които са останали неизпълнени/нереализирани към края на годината и подлежат на изпълнение/реализиране изцяло или частично в следващите бюджетни години. В § 1 т.27 от ДР на ЗПФ се съдържа легална дефиниция и на понятието „Поети ангажименти за разходи”, като това са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга, включително по гарантирания от Държавата и общините дълг, както и разходите за данъци и други публични и общински вземания. С писмо № ФО-1/12.01.2016 г. Министъра на финансите  е дал указания в срок до 01.01.2017 г. Общините да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. Това изискване е във връзка разпоредбата на § 20 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗПФ, като безспорно общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи, в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПВ в срок 3 години от влизането в сила на Закона за публичните финанси, като това безспорно е от 01.01.2014 г. до 01.01.2017 г. С Решение № 55 по Протокол № 5/28.01.2016 г. Общинския съвет в гр.М. е приел бюджета на Общината за 2016 г. като в т.12 от своето решение същият при приемането на бюджета на Общината за 2016 г. е посочил, че максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината е в размер на 30% от средногодишния размер на отчетените разходи през последните 4 години. Максималният размер на показателя по чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, а именно „Поети ангажименти за разходи” е променен от 30 на сто на 50 на сто, като това е станало със ЗИД на ЗПФ. От приложената по делото Оборотна ведомост и съгласно фиксираните данни към 31.12.2016 г. общият размер на наличните към края на годината поети ангажименти за разходи възлиза на 8 052 463 лева. Посоченият размер на наличните към 31.12.2016 г. поети ангажименти за разходи е взет от крайното салдо по счетоводна сметка 9200 „Поети задължения по договори” от отчетна група „Бюджет”. Преценено е и взето впредвид, че средногодишния размер на разходите на Община М. за последните 4 години, а именно от 2013 г. до 2016 г. включително е 13 031 251 лева, като съотношението в проценти на наличните поети ангажименти за разходи към 31.12.2016 г. спрямо средногодишния размер на разходите за последните 4 години е 61.79%. До Министерство на финансите на 06.02.2017 г. е изпратен годишния отчет за касово изпълнение на бюджета на Община М. за 2016 г., като за верността на данните, въведени в Информационната система на Министерство на финансите свидетелката Ц.К., в качеството й на Директор на Дирекция „Финанси” в Община М. е подписала декларация. Безспорно сроковете за изготвянето и представянето на отчетите за касово изпълнение на бюджетите на Общините към 31.12.2016 г. оборотните ведомости и друга отчетна информация са определени в указания „ДДС № 9 от 23.12.2016 г. на Министерство на финансите, като съгласно т.37 от посоченото указание Общините трябва да представят в Министерство на финансите годишните си отчети в периода от 15.02.2017 г. до 22.02.2017 г. включително, което Община М. е сторила. Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателя, в качеството му на Кмет на Община М. и първостепенен разпоредител с бюджет на общината, отговарящ за неговото съставяне и изпълнение към 01.01.2017 г. не е привел показател „Налични към края на годината поети ангажименти за разходи” в съответствие с изискването на § 20 от ПЗР на ЗПФ и с ограничението по чл.94 ал.3 т.2 на ЗПФ. Към 31.12.2016 год. наличните поети ангажименти за разходи в размер на 8 052 463 лева превишават с 61.79 на сто средногодишния размер на отчетните разходи за последните 4 години – 13 031 251 лева, при нормативно определен 50 на сто или превишението е с 11.79 на сто в размер на 1 536 838 лева.

В процесуален аспект настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно  § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси, вр. с чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, вр. с чл.7 ал.5 от ЗПФ и чл.11 ал.3 от ЗПФ, в редакцията на ДВ бр.15/15.02.2013 г. , в сила от 01.01.2014 г. изменен и допълнен с ДВ бр.43/07.06.2016 г.Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя –  трите имена, адреса, ЕГН и т.н.

Във връзка с писмо изх.№ ФО-8/14.03.2017 г. на Министъра на финансите, респективно рег.индекс 04.01-20/21.03.2017 г. на Община М. жалбоподателя, в качеството си на Кмет на Община М. е изпратил Обяснителна записка за причинете, които са довели до нарушение на фискалните правила. От своя страна жалбоподателя е пояснил, че с ПМС № 19/07.02.2014 г. на Община М. са били преведени 4 000 000 лева за обект „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр.М.”, което строителство е започнало през 2007 г. След проведена процедура по ЗОП е подписан Договор за изпълнение на строително-монтажни работи, чиято стойност е 6 879 796.59 лева без ДДС. След стартиране на дейностите по договора е възникнала необходимост от обследване на конструкцията  и укрепването й. Наложила се е и преработка на проекта и поради тези причини през 2014 г. строителството е спряно с акт образец 10. Именно това е довело до значителните по размер поети ангажименти за разходи, които общината показва по сметка 9200, а именно „Поети задължения по договори” в отчетна група „Бюджет”, като само за дейностите по изпълнение на СМР за този обект са 7 697 259 32 лева. Настоящият съдебен състав не възприема така направеното възражение от жалбоподателя, че не са взети впредвид от административнонаказващия орган така отразените факти в отразеното обяснение от него до Министерство на финансите,  както и депозираното възражение по акта. Тук е мястото да се отбележи, че в Обяснителната записка жалбоподателя не е пояснил по какви причини три години след спиране на строителството през 2014 г. договорът за строителство не е изпълнен или прекратен, след като за същия не е бил подсигурен финансов ресурс. С възражение под вх.№ 11-01-491/13.10.2017 г. са оспорени направените в акта констатации от финансовия инспектор. Изложените доводи обаче не оборват установеното в акта. От представените писмени доказателства е безспорно неспазването на изискванията на Закона за финансовото управление и контрола в публичния сектор, относно условията, при които се допуска поемането на ангажименти за разходи. Безспорно със своите действия жалбоподателя е нарушил императивно изискване на закона В съставения акт и издаденото, въз основа на него НП съществува безспорна яснота, относно характеристиките на деянието и обстоятелствата, при които  е извършено, начина на извършване, както и самоличността на извършителя.

Не са налице за извършеното нарушение основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Същото не е маловажно по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия закон. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици и липса на предходни нарушения, не са в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение засяга особено важни обществени отношения, които са свързани с обществени средства от общинския бюджет. Касае се за публични финанси на териториална единица и поради това се изисква несравнимо по-високо качество на подготовката и работата на държавната администрация в тази област. Нарушението не е маловажно и предвид на размера на превишението който е 11.79 на сто или в парично изражение това е 1 536 838 лева, което обстоятелство следва да бъде отчетено.

Съдът намира, че така образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН, като административнонаказващия орган е наложил административно наказание глоба от 1000 лева, при минимален размер от 200 лева от предвидената в чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ санкция. Настоящият съдебен състав намира, че определеното административно наказание е завишено и е следвало да се приложи санкция от минимален размер от 200 лева. От събраните по делото доказателства  е видно ,че нарушението  е извършено за първи път, не се събраха данни жалбоподателя да е допускал други нарушения, респективно не са налице влезли в сила НП спрямо същия и с оглед на по-горе посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размера на наложената глоба от 1 000 лева в нейният законоустановен минимум от 200 лева, като в тази насока съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.  В тази насока следва да се отчете, че действително от жалбоподателя са положени усилия, които са довели Общината до добър финансов резултат, като това е отразено и в Доклада на АДФИ, въз основа на който е издаден акт, а впоследствие и НП. Съдебният състав отчита, че жалбоподателя е сезирал компетентните органи, които да дадат отговор какви действия следва да бъдат предприети по отношение на „Поетите ангажименти за разходи” в годините, предхождащи годината на встъпването му в длъжност като кмет, като в тази насока са приетите като доказателства по делото Доклади за извършена финансова инспекция на Община М. от 10.10.2017 и от 14.09.2017 и копия от Искови молби. Това мотивира съдебния състав да определи наказанието в неговия минимален размер. Не на последно място следва да се отбележи, че претендираната административнонаказателна отговорност от страна на жалбоподателя е не за нарушение на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, а за нарушение на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ.Съдебният състав намира за неоснователно така направеното възражение от жалбоподателя, че не е наясно последният за какви задължения е посочената сума за „Поети ангажименти за разходи”, кога са възникнали тези разходи и в какъв период следва да бъдат изпълнени. Това обстоятелство се опровергава от Възражението, подписано лично от жалбоподателя по отношение на съставеният му АУАН, като в същото последният е отразил, че задълженията са формирани от подписани през 2014 г. и 2015 г. договори за строителство на спортната зала, като отразените като крайно салдо по сметка 9200 „Поети задължения по договори” в отчетна група „Бюджет” са на основание сключени през 2014 г. договори за обект „Доизграждане на многофункционална спортна зала гр.М.”, чието строителство безспорно е стартирало през 2007 г. Безспорно в своето възражение жалбоподателя признава какви са причините същият да не е привел показателя за поетите ангажименти за разходи в съответствие с ограничението на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ. Отново следва да се посочи, че жалбоподателя отговаря за всички ангажименти за разходи, независимо кога са били поети те.

Безспорно жалбоподателя в качеството му на Кмет на Община М. и съответно първостепенен разпоредител с бюджет на Община, отговарящ за неговото съставяне и изпълнение, на 01.01.2017 г. не е привел показателя „налични към края на годината поети ангажименти за разходи” в съответствие с ограничението по чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, като към 31.12.2016 г. наличните поети ангажименти за разходи в размер на 8 052 463 лева превишават с 61.79 на сто средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години – 13 031 251 лева, при нормативно определени 50 на сто, с което безспорно е налице нарушение на § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПФ, обнародван в ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изменен и допълнен с ДВ бр.43/07.06.2016 г., вр. с чл.94 ал.3 т.2, вр. с чл.7 ал.5, вр. с чл.11 ал.3 от ЗПФ.

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 11-01-491/2017 от 28.03.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.