Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.3.2018г. до 31.3.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 469/2017

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Н.Б.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 1.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор Г.. 

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. П.Ц. от ВрАК.

Свидетелите, редовно призовани, налице.

По делото е постъпило Писмо № 190/13.02.2018 г. от Административен ръководител Районен прокурор на РП-Ботевград с информация за изтърпените до момента изцяло или от части наказания, наложени на подс. Б. с влезли в сила съдебни актове по наказателни дела.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите писмени доказателства. Със служебния защитник на подсъдимия постигнахме споразумение за решаване на делото, което ви представяме днес в с.з. Моля делото да бъде разгледано по реда на особеното производство по реда на Глава ХХІХ НПК, да одобрите споразумението и на това основание да прекратите наказателното производство.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото. Да се приемат постъпилите за днешното с.з. писмени доказателства. Съгласен съм с участващия по делото прокурор производството да бъде разгледано по реда на Глава ХХІХ НПК предвид обстоятелството, че сме постигнали споразумение. Моля да приемете споразумението и да го одобрите.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното с.з. по реда на Глава ХХІХ НПК. Предвид обстоятелството, че страните са постигнали споразумение за решаване на делото, отпада необходимостта да бъдат разпитани явилите се днес свидетели. По тази причина същите следва да бъдат освободени от участие в с.з.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

ОСВОБОЖДАВА от участие в с.з. явилите се днес свидетели С.Н. и З.Н..

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Б.Н.Б. – роден на *** ***, общ. Ботевград, обл. София, българин, български гражданин, с основно образование,  безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.384 вр. чл.381 и сл. НПК

 

Днес 01.03.2018 г. по предложение на  прокурор Н. Г. при Районна Прокуратура Мездра се сключи настоящето споразумение за решаване на  НОХД № 469/2017 г.  на Районен съд гр. Мездра, образувано по досъдебно производство № 1824/2017 г. на Районна Прокуратура  Мездра, на основание  чл. 384 вр. чл.381 от НПК.

 

1.                 Страни

 Споразумението се сключи между:

1.1.                      Прокурор Н. Г.

Прокурор при Районна Прокуратура Мездра

1.2.                      Б.Н.Б. 

      Подсъдим по НОХД № 469/2017 г. по описа на Районен съд Мездра, роден на *** ***, общ. Ботевград, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН: ********** .

Адвокат  П.Н.Ц. ***90, адрес ***, телефон: **********.

 Служебен защитник на Б.Н.Б..

 

 

2. Предварителни условия

2.1.               Срещу подсъдимия Б.Н.Б. *** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 НК.

2.2.               На страните са известни и са съгласни с правните последици на споразумението, а именно, че след одобрението му от страна на първоинстанционния съд, определението на същия, по чл.382 от НПК е окончателно, има последиците на влязла в сила осъдителна присъда за подсъдимия Б. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

 2.3.              От престъплението няма настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване или обезпечаване.

 

 3. Предмет на споразумението

 

3.1   С настоящето споразумение страните се съгласяват НОХД№ 469 /2017 г. по описа на Районен съд Мездра да бъде решено със споразумение и да не се провежда съдебно разглеждане на делото по общия ред.

3.2. Със споразумението страните постигат съгласие за това, че подсъдимият Б.Н.Б. е виновен в това, че на 14.08.2017 г. на Гл. път Е-79, км. 165.117, с посока на движение гр. Ботевград - гр. Враца в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление  на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, с влезли в сила наказателни постановление НП № 16-0246-00298/21.07.2016 г. на ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ Ботевград, влязло в сила на 25.11.2016 г и НП № 16-0246-00540/19.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР, РУ-Ботевград, влязло в сила на 25.11.2016 г. е извършил такова деяние, като е управлявал лек автомобил „О.А.“ с рег. №  ********, собственост на А.А.П.от гр. Г.О.- престъпление по чл.343в ал.2 НК.

     

4. Вид и размер на наказанието

Страните се споразумяват и на основание чл.343в ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на подсъдимия Б.Н.Б. се определя следното наказание:

4.1. „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящото споразумение.

4.2.Страните се споразумяват на основание чл.55 ал.3 НК на подсъдимия  Б.Н.Б. да не бъде налагано предвиденото наказание „Глоба”.     

4.3. Други наказания не са предвидени.      

 

5. Щети 

Невъзстановени щети по делото няма.  

6. Разноски

Разноски по делото не са направени.

 

7. Веществени доказателства

Веществени доказателства по делото не са иззети.

 

 

8. Заключение

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето  споразумение се състави в три еднообразни екземпляра – по един за страните и за съда, които се представиха на съда за одобрение.

 

        

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                  Служебен защитник:

      /Н. Г./                         /адв. П.Ц./

 

Подсъдим:

                /Б.Б./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. Ц.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между Н. Г. – прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. П.Ц. от ВрАК - служебен защитник на Б.Н.Б. и Б.Н.Б. ***, ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 469/2017 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Б.Н.Б. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 14.08.2017 г. на Гл. път Е-79, км. 165.117, с посока на движение гр. Ботевград - гр. Враца в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, с влезли в сила наказателни постановление НП № 16-0246-00298/21.07.2016 г. на ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ Ботевград, влязло в сила на 25.11.2016 г и НП № 16-0246-00540/19.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР, РУ-Ботевград, влязло в сила на 25.11.2016 г. е извършил такова деяние, като е управлявал лек автомобил „О.А.“ с рег. №  ********, собственост на А.А.П.от гр. Г.О.- престъпление по чл.343в ал.2 НК.

 

4. Вид и размер на наказанието

Страните се споразумяват и на основание чл.343в ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на подсъдимия Б.Н.Б. се определя следното наказание:

4.1. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящото споразумение.

4.2. Страните се споразумяват на основание чл.55 ал.3 НК на подсъдимия Б.Н.Б. да не бъде налагано предвиденото наказание „Глоба”.     

4.3. Други наказания не са предвидени.      

 

5. Щети 

Невъзстановени щети по делото няма.  

6. Разноски

Разноски по делото не са направени.

 

7. Веществени доказателства

Веществени доказателства по делото не са иззети.

 

8. Заключение

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето  споразумение се състави в три еднообразни екземпляра – по един за страните и за съда, които се представиха на съда за одобрение.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 469/2017 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.12 часа.

В законна сила на 1.3.2018г.

2

НЧХД No 497/2017

Лека телесна повреда

В.С.С.

В.Я.В.,
М.А.Г.,
К.А.Г.,
Е.Г.С.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Определение от 2.3.2018г.

Тъжителят лично и с адв. Г. П. ***, редовно упълномощен.

Подсъдимите не се явяват. Представляват се  от адв. В. З. ***, редовно упълномощен.

АДВ.  П.: Моля  да се даде ход на делото.

АДВ. З.:   Ход на  делото.

Съдът намира, че   ход на  делото следва да  бъде даден.

Мотивиран от  което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. З.: От името на  четиримата ми подзащитни  предлагам на   тъжителя и  защитникът му   спогодба в следния смисъл:  Подсъдимите под никакъв претекст и условия да не упражняват  психически и физически тормоз на  доверителя ми и членовете на неговото семейство,  като подсъдимите заплащат  днес в съдебно заседание  чрез мен  сумата от 4800 лева,  представляваща  обезщетение за имуществени, неимуществени вреди и разноски   по настоящето  производство, както и по  НАХД № 467/2017  г. по описа на РС-Мездра, като  тъжителя  поема задължение  да не предявява претенции  на каквото и да е основание по  повод възникналия  скандал между страните на 16.05.2017 година в с. Царевец, вкл. и за причинената му средна  телесна  повреда – фрактура на крайник – лява подбедреница от ……. Г., като осъдено лице  по АНХД № 467/2017 г.

АДВ. П.: Приемаме така предложената  спогодба,   при посочените параметри, при което  наказателното производство  бъде прекратено  при условията на чл. 24 ал.5 т.3  НПК, като  сумата от 150.00 лева внесен депозит за изготвяне на СМЕ да бъде възстановена на тъжителя, тъй като  не  е назначавана такава. Заявяваме , че получихме  сумата от 4800 лева днес в брой  и други претенции  спрямо   подсъдимите  и …… Г. , както и срещу неговите родители нямаме.  Удовлетворени сме изцяло.

ТЪЖИТЕЛ :  Съгласен съм. Получих сумата от 4800 лева  днес в брой. Други претенции нямам.

 

СПОГОДИЛИ СЕ:

 

Тъжител:                Повереник:               

  / В.С./                                     /адв. Г. П./

 

Подсъдимите  В.Я.В. с ЕГН:**********, М.  А.Г. с ЕГН:**********, К.А.  Г. с ЕГН:********** и Е.Г.С.  с ЕГН: **********, чрез адв. В.З..

 

Защитник:

 /адв. В.З./

 

Съдът намира, че следва да се одобри спогодбата постигната  в днешното с.з. с посочените параметри, като  следва да се върне на тъжителя депозита от 150.00 лева , съобразно данните от представената  вносна бележка , тъй като СМЕ не  е назначавана. Връщането следва да се извърши по сметка на тъжителя след предоставяне в счетоводството.

Съдът

Определи:

ОДОБРЯВА   на основание чл. 24 ал.5 т.3 НПК постигнатата  между страните спогодба в следния смисъл:

Подсъдимите В.Я.В. с ЕГН:**********, М.  А.Г. с ЕГН:**********, К.А.  Г. с ЕГН:********** и Е.Г.С.  с ЕГН: **********, под никакъв претекст и условия да не упражняват  психически и физически тормоз на  тъжителя  В.С.С.  и членовете на неговото семейство,  като подсъдимите заплащат  днес в съдебно заседание чрез защитникът сумата от 4800 лева / четири хиляди  и осемстотин лева/,  представляваща  обезщетение за имуществени, неимуществени вреди и разноски   по настоящето  производство, както и по  НАХД № 467/2017  г. по описа на РС- Мездра, като  тъжителя В.С.  поема задължение  да не предявява претенции  на каквото и да е основание по  повод възникналия  скандал между страните на 16.05.2017 година в с. Царевец, общ. Мездра, вкл. и за причинената му средна  телесна  повреда – фрактура на крайник – лява подбедреница от …….. Г., като осъдено лице  по АНХД № 467/2017 г..

ПОСТАНОВЯВА  да се  върне на тъжителя депозита от 150.00 лева, съобразно данните от представената  вносна бележка, тъй като СМЕ не  е назначавана. Връщането следва да се извърши по сметка на тъжителя след предоставяне в счетоводството.

ПРЕКРАТЯВА  производството по НЧХ дело № 497/2017 година по описа на РС- Мездра, като спогодено.

Определението се обяви   на страните и същото подлежи на жалба и протест  пред ОС-Враца в 7-дневен срок, считано от днес.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10,30  часа

 

3

АНД No 538/2017

Агенция "Митници"

И.В.П.

МИТНИЦА ГР.ЛОМ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 2.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

И.В. *** ,    обжалвала наказателно постановление № 366/08.11.2017 г. на Началник Митница-гр.Лом   , с което  е санкционирана с налагане на  административно наказание глоба в размер на 1000.00 / хиляда /    лева за извършено виновно нарушение на чл. 123 ал.1 ЗАДС ,като на основание чл.124 ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението:

- нарязан насипен тютюн за пушене с общо тегло 0,240  кг.  без български акцизен бандерол

В жалбата  се твърди неясно описание на нарушението и недоказаност по отношение субекта притежавал тютюна . Визира се неяснота относно изпълнителното деяние по осъществяване на нарушението . Пледира се и маловажност на същото   при условия като  алтернативност за приета от съда  доказаност   . 

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява .

Наказващият орган не изпраща представител.Депозира писмено становище за потвърждаване на НП

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред множество писмени доказателства .Снети са показания от свидетели.

Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът приема за установено следното:

На 08.06.2017 г. около 15,15 часа служители на РУ-Мездра извършили проверка в частен дом в с.Лик , общ.Мездра , ул.“Георги Д.“ №3 ,обитаван от И.В.П. .При проверката установили , че П. държи в дома си 0,240 гр.нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол,разпределен в два найлонови плика .Съставили се необходимите протоколи за проверка и доброволно предаване ,  при което  П.  заявила , че   закупил тютюна  от пазар в гр. Мездра за лична употреба . Бил съставен АУАН  по чл. 123 ал.1 ЗАДС в присъствие на П. , която го подписала без възражения , след което преписката  била изпратена на 21.07.2017 г. на РП-Мездра с мнение за прекратяване  и налагане на наказание по ЗАДС.РП – Мездра с Постановление от 24.07.2017 г.  изпратила  преписката по компетентност за издаване на НП .Предмет на обжалване е именно издаденото НП  № 366/08.11.2017 г. на Началник Митница-гр.Лом   , с което П.  е санкционирана с налагане на  административно наказание глоба в размер на 1000.00 / хиляда /    лева за извършено виновно нарушение на чл. 123 ал.1 ЗАДС ,като на основание чл.124 ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението-нарязан насипен тютюн за пушене с общо тегло 0,240  кг.  без български акцизен бандерол.

Горната фактическа обстановка се установява  от показанията на полицейските служители И.Д. /л.50 / и Ц.А. /л.64 /   извършили проверката на място , както и от становище  от 25.08.2017 г. на комисия при ТМУ-Лом за  цената на акцизната стока като продажна в размер на 52,80 лева, пазарна цена 7,52 лева и дължим акциз 36,48 лева / л.15/. В подкрепа на фактическата обстановка е и  постановление на РП-Мездра от 24.07.2017 г. за отказ от образуване на досъдебно производство /л.18/,справка от 21.07.2017 г. /л.20/, справка от 23.06.2017 г. /л.25/, докладна записка от 09.06.2017 г./л.27/ ,протокол  от 08.06.2017 г. за проверка на помещение /л.32/, където изрично в него текстово е отразено ,че това е станало със съгласието на собственика И.П. , протокол от 08.06.2017 г. за доброволно предаване на два плика със ситно  нарязан тютюн с общо тегло 0,240 кг. , без български акцизен бандерол /л.34/, протокол за предупреждение от 08.06.2017 г. /л.28/, писмено сведение от П. /л.29/ и  АУАН №8/20.06.2017 г.

Съдът, като прецени установената фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка относно основателността и законосъобразността  на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното:

Жалбата е  неоснователна, като съображенията, съдът да  достигне този извод са следните:

 

По законосъобразността:

Правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административнонаказателното производство. АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН . Съставен е от компетентен орган по чл.128 ал.3 ЗАДС в лицето на актосъставителя Х.М., като полицейски служител. Актът е предявен своевременно на нарушителя П.  и същата го подписала  без  възражения. Подписан е също и  от актосъставителя , от очевидец на нарушението и от  свидетел при неговото установяването  , при което е  спазена разпоредбата и на чл.40  ал.1 ЗАНН. Приетата  правна  квалификация на нарушението по чл. 123  ал.1 ЗАДС съответства на текстовия диспозитив. Издаденото въз основа на съставеният АУАН  атакувано НП е законосъобразно и е издадено от компетентен орган със законна делегирана компетентност по смисъла на чл.128 ал.2 пр.2 ЗАДС –началник Митница гр.Лом , който е упълномощен  да издава НП за нарушение на ЗАДС със заповед  № ЗАМ -552/32-127888/11.05.2017 г. /л.13 /  , приложена по преписката и приета от съда като писмено доказателство по съответният процесуален ред .

Точно е посочено правното основание ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя,както и извършеното нарушение  . Това е относимо и по отношение изземването на вещите предмет на нарушението .  Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци , носи всички необходими реквизити по чл.57 ЗАНН и е връчено срещу подпис на нарушителят. Същото е обосновано и в неговият диспозитив е описано извършеното нарушение,съответстващо на правната му квалификация. В НП е посочен  обекта , субекта ,обективната и субективната страна на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване , правната квалификация, основанията за ангажиране на административната отговорност,както и обвързването с препращащите правни норми уреждащо конкретика кой стоки са акцизни и кой разпоредби изискват върху тях поставяне на акцизен бандерол, както и дължимият в резултат на деянието акциз в полза на държавата и стойността на самите стоки.

 

По правилността:

Нарушението съдът намира доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите И.Д. и Ц.А. като полицейски служители извършили проверката в домът на жалбоподателката , които описват  намерените  общо  два плика  с  насипен тютюн с общо тегло 0,240 кг. без български акцизен бандерол. Съобщават, че  теглото било измерено с електронна везна изнесена от самата П. , която  заявила, че тютюна е закупен от нея от пазара в гр. Мездра за лично ползване. Това обстоятелство тя заявила и  пред актосъставителя М.  и св. И.  И. при съставяне на АУАН на 20.06.2017 г. . Факта на закупуване  на тютюна от П.  се установява  и от нейното изявление  отразено с подпис  в съставения протокол за проверка в домът й, а също така и  от писмените сведения дадени от нея пред полицейските служители по време на проверката.

  Стойността на общото количество се установява от протокол  №32-237021/25.08.2017 г. и становище от 25.08.2017 г.  от комисия при митница –Лом /л.15 и л.16/  , като се установява обща пазарна цена от 7,52 лева, продажна   от  52,80 лева   и дължим акциз 36,48 лева за 0,240 кг.  тютюн за пушене.  Свидетел А.  изготвил докладна записка /л.27 / в която  също се установяват намерените по вид и количество тютюневи изделия.

Нарушението на  чл. 123 ал.1 ЗАДС  изисква държане от физическо лице на акцизна стока без бандерол, когато такъв е задължителен , т.е когато  се изисква по закон.  По смисъла на чл. 4 т.1 ЗАДС /Закон за акциза и данъчните складове/ акцизна стока   е тази, посочена в чл. 2 от с. закон.  Нормата на чл. 2 т.2 ЗАДС указва, че акцизни стоки са тютюневите  изделия, вкл. и тютюн за пушене съгласно чл.12  ал.1 ЗАДС  , като съгласно чл. 28  ЗТТИ  / Закон за  тютюна и тютюневите изделия/ тютюневи изделия от внос  се транспортират , пренасят и съхраняват  само с акцизен бандерол залепен върху потребителската опаковка   съгласно  §1 т.8 ДРЗТТИ при условията на чл. 25  от ЗТТИ. Препратката към чл. 25 ЗТТИ, указва  през призмата на чл. 28 ал.1 с. закон, че акцизния бандерол следва да бъде поставен върху потребителската опаковка  на тютюневи изделия, който бандерол гарантира употребата на стоката да е невъзможна без негово унищожаване чрез  разкъсване. В НП част от тези обстоятелства прецизно са отразени , като АНО се е позовал и на  кореспондиращите разпоредби на чл.64 ал.1 и ал.2 и чл.100 ал.1 ЗАДС , както  и чл. 99 ал.2 т.2  ЗАДС. Посочено е , че тютюна за пушене  е  годен за консумация  и  попада в обхвата на чл. 12 ал.1 т.1 ЗАДС.  По силата на чл. 99 ал.2 т.2 ЗАДС е забранено държането на тютюневи изделия без бандерол.  Намерените  насипен  тютюн в домът на П. несъмнено  попадат в обхвата на тютюневи изделия по смисъла на ЗАДС.В този смисъл  същият  следва да е  облепен с акцизен бандерол, но такъв не е установен при проверката. При това положение П.  е  извършила нарушение по чл. 123 ал.1 ЗАДС, която  норма съдържа  хипотезиз , диспозиция и  санкция  и кореспондира   с разпоредбата на чл. 99 ал.2 т.2 ЗАДС , посочена в НП като поясняваща  основанието за санкциониране. Несъмнено П. е държател на намерените акцизни стоки без бандерол , които били закупени   от нея за лично ползване и съхранявани в домът и  , където и били намерени , което означава , че тя е и техен собственик .Разпоредбата на чл.123 ал.1 ЗАДС  санкционира държател на такива стоки , без значение действителният собственик .В този смисъл възраженията за неясно изпълнително деяние и недоказаност на нарушението се явяват несъстоятелни , още повече ,че в случая държателят и собственика са едно и също лице , а в НП е посочено именно законно изискуемият факт на държане на тези стоки от П.,без да е необходимо отразяване на собствеността им . 

§1 т.8 ДРЗТТИ  дава легална  дефиниция на потребителска опаковка като най- малка  опаковка от тютюнево изделие  предлагано на потребителя.  В случая не се касае за предлагане  на тютюн, като форма на изпълнително деяние на нарушението, а е  отразено такова реализирано чрез държане.  Несъмнено  държането на  акцизна стока без бандерол е последващо като резултат от предходно предлагане на тази стока на конкретно лице, което означава, че изискването за наличие на бандерол към най- малката опаковка е относимо  както при предлагането , така и при държането като последващо действие .  В случая насипния тютюн представлява акцизна стока  от този вид и по  обективни   признаци  се различава  от опаковането на кутии с цигари , което обстоятелство не означава , че бандерола е изискуем  само  за цигарени кутии.  В случая жалбоподателката  е държала в себе си общо два плика с  насипен тютюн с общо тегло 0,240 кг. в най- малката открита в нея потребителска опаковка за този вид акцизна стока, поради което липсата на бандерол върху пликовете  осъществява състав на  претендираното нарушение при държане на насипен тютюн без бандерол  и при наличие на забрана за това  както по чл. 123 ал.1 ЗАДС,  така и  по отношение и на разпоредбата  на чл. 99 ал.2 т. 2 ЗАДС, посочена също в НП.

Несъстоятелно е възражението и за маловажност на нарушението , тъй като  съгласно чл.126б ал.2 ЗАДС маловажни са нарушенията при които двойния размер на акциза е по- малко от 50 лева.  Общия акциз на намерените тютюневи изделия  възлиза на 36,48 лева , което се установява от приложения на л.15 от делото протокол-становище  от 25.08.2017 г.  , при което неговият двоен размер от  72,96 лева  надхвърля фиксираният финансов критерий определящ едно деяние като маловажно,независимо от превишаващата маловажността стойност с 22,96 лева, личността на нарушителя и липса на други подобни нарушения .

 

По наказанието:

Съдът намира, че  същото е определено правилно и съответства на тежестта на нарушението.Наказанието за нарушение по чл.123 ал.1 ЗАДС  е в минималният размер от 1000 лв.  и съдът не може да измени в тази насока НП , като слезе под него .Забрана за това се съдържа в чл.27 ал.5 ЗАНН.

Предвид това наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 ал.1 ЗАНН, като е определил  отразеното в НП наказание.

Съдът намира, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН ще бъдат постигнати, а именно да се предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства  възпитателно и предупредително върху останалите  граждани.

При служебната проверка, съдът не констатира да са допуснати каквито и да са  нарушения на материалният и процесуалният закон, който да доведат до отмяна на наказателното постановление, поради което същото  следва да бъде потвърдено като законосъобразно  и правилно.Нарушението е доказано по безсъмнен начин.Материалният закон е приложен правилно .Описанието на нарушението и правната му квалификация взаимно съответстват. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН . Правилно по реда на чл. 124 ал.1 ЗАДС  с атакуваното НП са отнети в полза на Държавата и  стоките предмет на нарушението – тютюн за пушене като акцизна стока с общо тегло 0,240 кг.  без български акцизен бандерол.

Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, РС –Мездра в този съдебен състав 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление № 366/08.11.2017 г. на Началник Митница-гр.Лом   , с което И.В.П.  е санкционирана с налагане на  административно наказание глоба в размер на 1000.00 / хиляда /    лева за извършено виновно нарушение на чл. 123 ал.1 ЗАДС ,като на основание чл.124 ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението- нарязан насипен тютюн за пушене с общо тегло 0,240  кг.  без български акцизен бандерол .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните-жалбоподателя и Митница гр.Лом,че е изготвено .

 

4

НОХД No 411/2017

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Т.С.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 6.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

и на основание чл.  305 ал.5 пр.3 НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Т.  С., ЕГН:**********,***,  българин, български гражданин,  средно образование, женен,  неосъждан, живущ ***, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.11.2016 година без редовно писмено позволително  е взел и извозил  от горския фонд- отдел 328 „а”, имот кад.№298325 в землището на с. Камено поле, 16 броя дървета отсечени от неустановено лице-4.00 плътни куб. м. /8,68 пространствени  куб.м./  дърва за огрев  от дървесен вид  „дъб” на стойност  260.40 лева, като случая е маловажен, с което е   осъществил привилегирования  състава на  чл.235 ал.6  НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.  С. за  НЕВИНЕН  да е осъществил горното деяние по основния  престъпен състав  при условията на ал.1  на чл. 235 НК.

ОСВОБОЖДАВА Г.Т.  С.  на основание чл.305 ал.5 пр.3 НПК от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 235 ал.6 НК, като на основание чл.78а ал.1 НК  му НАЛАГА  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.

ОСЪЖДА  на основание чл. 235 ал.7 НК Г.Т.  С.  да заплати в полза на Държавата  равностойността  на липсващите вещи предмет на престъплението на стойност  260,40 лева / двеста и шестдесет лева и 0,40 ст./.

ОСЪЖДА Г.Т.  С.  да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 42,30 лева , като разноски  в ДП, както и да заплати в полза на РС-Мездра сумата от 75.00 лева за разноски в съдебна фаза.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 17.5.2018г.

РП-Мездра е внесла обвинителен акт срещу

Г.Т.С. - роден на *** ***, със средно образование, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, пенсионер по болест,  управител на ЕТ „Станислав – Г.С.“***, ЕГН **********

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 02.11.2016  г. без редовно писмено позволително е взел и извозил от горския фонд -  отдел 328 „а“, имот кад.№ 298325 в землището на с.Камено поле, 16 броя дървета отсечени от неустановено лице – 4,00 плътни куб.м /8,68 пространствени куб.м./ дърва за огрев от дървесен вид „дъб“, на стойност 260,40 лева – престъпление по чл.235 ал.1 от НК.

След проведено РЗ  ход на делото  е даден по реда на Глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.1 НПК при  предварително изслушване на страните, като подсъдимия  и защитникът дадоха съгласие да не се провежда разпит на някой свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от ДП. С протоколно определение от 18.01.18 г. в тази насока на основание чл. 372  ал.3 НПК е  одобрено изразеното съгласие на страните   да не се провежда разпит на свидетелите с изкл. на  лицата Г.Н.П., Е.Г.Н., М. А М., М.Н.К. и И.С.И., като съответните действия по разследването  са извършени при условията и по реда предвиден в НПК и при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието  на  съответните протоколи при разпита на свидетелите на ДП.

     В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е отразено  в обвинителния акт. Намира същото за доказано и иска налагане на наказание в рамките на закона .

    Защитникът адв. З.  намира, че обвинението не е доказано по основният състав и носи признаци на маловажен случай изтъквайки ниската стойност на взетата и извозена дървесина , факта на своевременно уведомяване контролните органи за незаконната сеч на тази дървесина , обстоятелството , че същата е СИО на него и съпругата му , като имота от където е добита е частна собственост в режим също на СИО , чисто съдебно минало , положителни характеристични данни , както и факта , че разпоредил превоз на незаконно изсечената дървесина в имота си с цел предотвратяване на кражба на същата през тъмната част на денонощието. В този смисъл пледира за извършено деяние чл.235 ал.6 НК   .

Подсъдимият   поддържа заявеното от защитника. Дава обяснения като признава в качеството си на частен лесовъд извършен пропуск на 02.11.2016 г.  по документиране с цел транспортиране на установен от него незаконен добив чрез сеч от неизвестно лице на 16 бр. дървета от частен имот , съсобственост на него и съпругата му при режим на СИО .В тази насока сочи своевременно уведомяване за незаконната сеч на компетентните органи и по-късно разпоредил на трети лица незаконно отсечената дървесина да бъде транспортирана до временен склад  .

Събрани са писмени  и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна .

Подсъдимият Г.С. *** има издадено от Изпълнителна агенция по горите Удостоверение № 8106/23.10.2012 г.за частна лесовъдска практика. Освен това същият има и регистрирана фирма ЕТ „Станислав – Г.С.“***, с предмет на дейност „добив, изкупуване и търговия с дърва за огрев и дървен материал, преработка на дървесина….“. С нотариален акт за продажба № 144/10.03.2016 г., съпругата на подсъдимия С. – К. С. С. при режим на СИО придобила имот от 4,7 декара широколистна гора в местността „Зоровица“ в землището на с.Камено поле. Имота е с кадастрален номер № 298325 и се намира в отдел № 328, подотдел „а“ от горския фонд. През есента на 2016г. подсъдимия  С. решил да добие дърва за огрев от гората съсобственост със  съпругата си . За тази цел той задвижил необходимата процедура и му било издадено Позволително за сеч № 0329124/ 06.10.2016г. Разрешавало му се да извърши добив на 7, 0 плътни куб.метра дърва за огрев в имот с кад. № 298325, находящ се в отдел № 328, подотдел „а“ в землището на с.Камено поле. Самите дървета за сеч били маркирани от обвиняемия, който имал такива правомощия, като определения срок за сечта бил от 09.10.2016г. до 29.12.2016г., а срока за извозване на добитите дърва бил от 09.10.2016г. до 30.12.2016г. Съобразно указаното в позволителното за сеч, дървата следвало да се извозват до временен склад, като за такъв бил определен излаза на „Военния път“ за бившето военно поделение намиращо се в този район.

На 02.11.2016г. сутринта между 08,00-09,00 часа подсъдимия заедно с трима  наети от него работници - брат му С. С., св.М.А.М. *** и св.Е.Г.Н. ***, пристигнали на сечището. Тогава те забелязали, че в имота определен за сеч на предварително маркираните от самият обвиняем дървета, има извършена сеч. Били отрязани от неизвестно лице общо 16 броя дървета, със среден диаметър на пъна около 20 см, от дървесен вид „дъб“ и „цер“. Тези дървета не били маркирани с горска марка и съответно били незаконно отсечени. Установявайки това подсъдимия  Г.С. се обадил по телефона на ,както и на св.И.С.И. *** който е горския надзирател отговарящ за района на с.Камено поле, където бил имота определен за сечище и на св.М.Н.К. ***, който е „главен горски инспектор“ на РДГ гр.Берковица. Подсъдимия обяснил и на двамата в телефонния си разговор с тях, че сутринта той и работниците му са констатирали незаконна сеч в неговия имот на 16 броя дървета. Св.К. указал на обвиняемия да остави от вече маркираните от него, но все още неотрязани дървета толкова бройки, колкото са отрязаните незаконно дърва. Това не било направено ,като след обяд Св.М.М. и св.Е.Н. телефонни  указания на подсъдимия  нарязали по на 1 метър и натоварили без да бъдат маркирани въпросните 16 броя дървета, на камион собственост на обвиняемия. Пак по негово нареждане, този камион не  изкарал дървата на определеното в позволителното като временен склад място, а директно  закарал дървата за гр.Червен бряг – без дървата да са маркирани, без издадено разрешително за превоз, каквито са изискванията на ЗГ и които би следвало да спазва и изпълни лично обвиняемия.

На 03.11.2016г. сутринта на място на сечището пристигнали горските инспектори от РДГ Берковица, св. И. И. и св.Г.П.. С тях бил и горския за този район св.И.С., а на място ги чакал и подсъдимия  Г.С.. Двамата горски инспектори лично се уверили в нарушението, като обаче самите отсечени дървета вече ги нямало на място, както били указанията. Пред тях подсъдимия   заявил, че лично е наредил на работниците си да натрупят на по един метър отсечените дърва и да ги транспортират немаркирани до Червен бряг, защото те са отсечени от негов имот. За констатираното нарушение двамата горски инспектори съставили Констативен протокол, а въз основа на него съставили и Акт за АН № 1059/03.11.2016г. по чл.108 ал.3 от ЗГ на подсъдимия  С. – за това, че като частен лесовъд не е упражнил достатъчно контрол и е допуснал да бъдат отсечени неправомерно 16 броя немаркирани дървета. За направения акт обаче не било издадено Наказателно постановление, тъй като преписката е изпратена по компетентност на РП-Мездра и въз основа на материалите в нея е образувано и досъдебното производство.

Видно от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза, стойността на дървата предмет на престъплението възлиза на 260, 40 лева по пазарни цени, като тази щета не е възстановена.

Фактическата обстановка се установява от обясненията на подс. Г.Т.С.  и от разпита пред съда  на св.  Г.П.,  Е.Н., М.К., И.И. и М.М.. Това са лицата на които страните  изрично  държат за провеждане на разпит  и за които не е  относимо съгласието за ползване на протоколите  от ДП при условията на чл. 372 ал.3 НПК. В подкрепа  на доказателствената съвкупност са и показанията на св.И. И., Д. П. и К. В., дадени на ДП , който съдът ползва по протколите от проведените разпити при протичане на делото по чл. 371 т.1 НПК.

Фактическата обстановка се установява и от приложения нот. акт  за собственост на имота от където  е извозена  дървесината , както и  от удостоверение за сключен гр. брак  установяващ СИО на този имот  и разположената горска растителност. Правните изводи по установяване  на релевантните факти, съдът извежда и от  материалите от ДП: АУАН и констативен протокол /л.15 и л.16/,констативен протокол от 04.01.2017 г. / л.24/,  фотоалбум от местопроизшествието /л.24-26/; писмо и скица от ОС „Земеделие и гори“-Роман  /л.27-29/; удостоверение за регистрация на „частен лесовъд“ и позволително за сеч /л.31-32/; писма от РДГ - Берковица /л.34-36/;  съдебно оценителна експертиза /л.71-73/; справка за съдимост / л.84/; характеристика /л.86/; декларация за семейно и имотно състояние /л.88/;

Не се спори по случая, че   подс. Г.С.  в режим на СИО заедно със своята  съпруга К. С. С.  притежавал частен имот с дървопроизводствена цел под № 298325 в землището на с. Камено поле , който се намирал в горски фонд  отдел 328“А“ от 2018. В подкрепа на това е нот. акт на л. 39 от ДП и удостоверение за сключен брак  установяващ режима на СИО, както и писмо №2 /09.01.2017 г. на  ОСЗ-Роман / л.28 ДП/ и скица за имота на л. 29 от ДП. Имотът бил частна собственост, което  се установява от цитираните документи, т.е. той принадлежал към горски фонд по смисъла на чл. 2 ЗГ, като собственост на  физически лица съгласно чл. 22 ЗГ. Подс. С.  притежавал право да извършва частна лесовъдна практика  и решил  такава да извърши  в съсобствения си цитиран имот за което на негово име  било издадено позволително за сеч № 0329124/06.10.2016 г. на ИАГ-Берковица /л.32 ДП/. Установено е  и не се отрича от подсъдимия, че на 02.11.2016 г. посетил  собствения си имот  заедно с  наети работници  и установил незаконна сеч на 16 броя дървета от дървесен вид дъб. Подсъдимия незабавно уведомил за сечта компетентните органи  в лицето на И.С.И., в качеството на горски надзирател на района , както и св. М.К., като горски инспектор в РДГ-Берковица. Св. И.  съобщава за такъв разговор и посещение на място , като заявява, че пред него  подсъдимия заявил, че извозил  дървата  от  имота , а самият  И. не е издавал превозен билет.Пояснява, че подсъдимия като частен лесовъд следвало да издаде констативен протокол за констатираната незаконна сеч  и въз основа на него да се извърши транспортиране на дървата до временен склад, съобразно позволителното за сеч. В тази насока са показанията и на  гл. горски инспектор М.К..

От показанията на св. Г.П. се установяват идентични факти  по установена незаконна сеч на дървета в частния горски имот на подсъдимия , като пред св. П. също заявил, че той  е експедирал изрязаните дървета, тъй като имал лиценз за частна практика. П. също  пояснява, че подсъдимия като частен лесовъд следвало да състави констативен протокол с цел транспортиране на незаконно добитата дървесина  установена в имота и отсечена от неизвестно лице.  Показанията на П. са приобщени и от фаза  ДП по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК / л.64/, като се установява  заявено пред него от подсъдимия транспортиране на въпросните дърва в склад в гр. Ч. бряг, т.е. извън временния склад  съобразно позволителното за  сеч на л. 32  от ДП конкретизиран като военен път.

При установяване на незаконната сеч на място бил и св. Е.Н.. Пред съда същия свидетелства в насока как  установили 16 бр.  отрязани  немаркирани дървета  и съобщили  на собственика Г.С., който заявил, че ще съобщи веднага на горските инспектори за това.  Н. споделя известен му разговор между М.М. и подсъдимия  пред който подсъдимия заявил, че изрязаните  незаконно дърва следва да се експедират  за да не бъдат откраднати . В тази насока са и показанията на св. М.М. , който провел телефонен разговор с подсъдимия  и му било заявено дървата  да бъдат нарязани  и натоварени на камион. М. не бил на сечището когато станало самото транспортиране.

По реда на чл. 372 ал.3 НПК, съдът прецени и показанията от ДП на свидетелите  Илиян Илиев, Даниел П. и Калин Ветов. За тези свидетели страните дадоха съгласие да не се провежда разпит , като показанията им  ще се ползват при постановяване на присъдата.

Св. И. И.  работи като  горски инспектор в РДГ.-Берковица. Сочи, че на 03.11.2016 г. бил уведомен  от горски надзирател И.С.И. за констатирано нарушение  при сеч в имот 298325 в землището на с. К. поле за който  подс. С. имал разрешение за сеч, като частен лесовъд.  Установил, че имотът е собственост на С. и съпругата му.  Установена била и  незаконна  сеч на 16 бр. немаркирани дървета от дървесен вид дъб. Пред него подсъдимия  С. заявил, че   констатирал незаконната сеч на 02.11.2016 г.  и извозил дървесната маса чрез работниците си , като я транспортирал  до неговия собствен склад в гр. Червен  бряг.  Св. И.също сочи в такава хипотеза необходимост  частния лесовъд Г.С. да състави констативен протокол за незаконната сеч въз основа на който да се издаде превозен билет.  Такива действия обаче С. не е извършил , а е бил длъжен , тъй като разрешителното за сеч е било издадено на негово име  / л. 32 ДП/.

Св. Д. П.  също е лице посетило сечището след установяване на незаконната сеч.  Сочи, че присъствал на разпореждане  от  горски инспектор И.С.И. към  работниците на подсъдимия да не пипат дървесната маса  от  отрязаните незаконно 16 бр. немаркирани дървета.  След това  напуска сечището  и не дава конкретика за транспортирането.  Показанията на св. Ветов също  потвърждава обсотятелства по установена незаконна сеч от неизвестно лице  без да посочва конкретика  по извозването.

Обобщено  от свидетелските показания  се установява , че  действително била установена незаконна сеч в частен горски фонд собственост  на подсъдимия  и неговата съпруга, представляваща отсечени 16 бр. немаркирани  дърва за огрев от вид дъб извършено от неустановено лице , като  по-късно в деня на установяването 02.11.2016 г.  подсъдимия  в качеството на собственик на имота  и частен лесовъд контролиращ  дейност по добив на дървесина със съответно позволително  разпоредил на свои работници  да вземат  от имота  и извозят  в частен склад  извън установения временен такъв  въпросната незаконно добита дървесина  без да е имал писмено позволително за това  издадено въз основа на констативен протокол за незаконна сеч , който не бил съставен .

СОЕ установява обема на незаконно  отсечените  дървета в размер на  4 плътни куб. м.  дърва за огрев на стойност 260,40 лева.  Предмет на  обвинението  е последващото разпореждане с  незаконно отсечената дървесина , а именно нейното взимане  и извозване  от горския фонд  и в частност отдел 328 „А“, имот № 298325.

Самият  подсъдим в обясненията си не отрича тези факти, като сочи, че не е издал констативен протокол за  незаконната сеч , поради липса на типова бланка.  Обясненията в тази насока не могат да послужат за оневиняване на това негово неправомерно поведение , тъй като права не могат да се черпят  от противоправно бездействие. Вземането и извозването на дървесината не е извършено  пряко  от подс. Г.С., тъй като по това време той не е бил на обекта, но е доказано, че той е  разпоредил на своите работници извършване на такава дейност ,т.е. деянието е извършено при условия на  посредствено извършителство.

Подсъдимия не е осъждан. Притежава положителни характеристични данни . Съобщил е веднага за незаконната сеч на контролните органи и е разпоредил вземане  и извозване на собствена незаконно добитата дървесина в собствен горски имот  и транспортиране до негов склад в друго населено място без редовно позволително за това  воден от мотива, че същата  е добита  и е била подготвена  за изнасяне от имота от неустановено лице, т.е. целял е предотвратяване на кражба на дървесина негова собственост  след незаконния й добив от трето неустановено лице в неговия имот. Подсъдимия е указал пълно съдействие на проверяващите органи по време на  проверката, което съпоставено и със стойността на превозената от него незаконно добита дървесина от 260,40 лева /значително под МРЗ за страната/  определя  извършеното деяние като маловажно.  В подкрепа на това е и факта, че същия няма други извършени нарушения по ЗГ , както като частен лесовъд, така и като  физическо лице.  В този смисъл, съдът посочва, че  в ДП на л. 20  са отразени   три издадени  НП за нарушения на ЗГ , но за две от тях защитата представя  влезли в сила решения на РС- Б. Слатина  / л. 44 до л. 47от делото/, с които  е отменено НП 1037/2014 г. и НП 1038/2014 г., като незаконосъобразни . По отношение третото посочено  НП  под № 641/2013 г. в  справката на л. 20  не са налице данни същото  влязло  ли е в сила, поради което  липсата на доказателства в тази насока не могат да се третират във вреда на подсъдимия. Всички тези обстоятелства взети в съвкупност  сочат извършено престъпление по чл. 235 ал.6  НК при условия на  маловажност по смисъла на чл.93 т.9 НК , тъй като извършеното деяние с оглед незначителността на вредните последици и множеството смекчаващи отговорността обстоятелства посочени по-горе представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпление по чл. 235 ал.1 НК .

При тези доводи съдът намери подсъдимият Г.Т.С.  за виновен в това че на 02.11.2016 година без редовно писмено позволително  е взел и извозил  от горския фонд- отдел 328 „а”, имот кад.№298325 в землището на с. Камено поле, 16 броя дървета отсечени от неустановено лице-4.00 плътни куб. м. /8,68 пространствени  куб.м./  дърва за огрев  от дървесен вид  „дъб” на стойност  260.40 лева, като случая е маловажен, с което е   осъществил привилегирования  състава на  чл.235 ал.6  НК. Подсъдимият е извършил престъплението умишлено – с пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на обществено опасните последици.

Съдът оправда подсъдимият да е извършил деянието   по основния престъпен състав  на ал.1 от чл. 235 НК  съобразно  предявеното обвинение от страна на прокуратурата. Причината за оправданието по ал.1 на чл.235 НК е посочената съвкупност от фактори определящи го  като маловажно в контекста на чл.93 т.9 НК

          За престъплението по чл. 235 ал.6 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация , или глоба от сто до триста лева .                 

           Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а и сл. НК  и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.Налице са задължителните предпоставки за приложение на чл.78а НК  .

По отношение липсата на съставомерни имуществени вреди от престъпление по чл.235 НК следва да се посочи , че това престъпление е формално- на просто извършване , а не резултатно, т.е няма пострадало лице което да търпи претърпени съставомерни имуществени вреди  .В тази връзка е и определение № 609/ 01.09.2017 г. по ВНЧД №514/2017 г. ,приложени към настоящето дело  по повод потвърдено разпореждане № 746 / 10.08.2017 г. на РС-Мездра  по НОХД № 322/2017 г. за прекратявяне на съдебното производство и връщане делото на прокурора . Също така съдът посочва по аналогия и т.3 от ТР №2 /22.16.2016 г. , където е посочено , че за да се приложи процедура по глава 28 НПК / освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание / и глава 29 НПК ,следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди . В конкретният случай поради естеството на престъплението по чл.235 НК липсват съставомерни имуществени вреди, още повече че взетата и извозена дървесина предмет на обвинението е съсобственост на самият подсъдим  и е добита от негов и на съпругата му частен горски фонд , поради което спецификата на противоправното му поведение не води по никакъв начин към самопричиняване на вреда на собствен частен горски фонд  . Касае  се не за сеч на дървесина , а за товарене и превоз на вече незаконно отсечена от неустановено лице , т.е ако е налице щета свързана с отсичането , то тя е в резултат на противоправно действие от неустановено лице , а не в резултат на поведение на подсъдимия по нейно транспортиране без съответни документи . Иначе казано дори да е налице съдебна практика за изискване на възстановени вреди от такова престъпление с оглед облекчена процедура по глава 28 или 29 НПК , то в случая съдът не се позовава на нея като неприложима към конкретният казус  поради естеството  на дървесината отсечена от неизвестно лице , но превозена от подсъдимия от горска територия негова съсобственост  по силата на чл.22 от ЗГ, а не от такава  територия  собственост на друго ФЛ , ЮЛ , държавата или общината.

При тези доводи съдът след като призна подсъдимият С. за виновен  в извършено престъпление  по чл. 235 ал.6 НК приложи разпоредбата  на чл. 305 ал.5 пр.3 НК като  го  освободи от наказателна отговорност с императивно приложение на чл.78а НК   налагайки   административно наказание глоба в размер на 1000 лева , който е минималният  предвиден в закона и е съобразен  с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства :  ниската стойност на взетата и извозена дървесина , факта на своевременно уведомяване контролните органи за незаконната сеч на тази дървесина , обстоятелството , че същата е СИО на него и съпругата му , като имота от където е добита е частна собственост в режим също на СИО , чисто съдебно минало , положителни характеристични данни , както и факта , че разпоредил превоз на незаконно изсечената дървесина от  имота  с цел предотвратяване на кражба на същата през тъмната част на денонощието.

В случая предметът на престъплението липса ,поради което съдът постанови на основание чл.235 ал.7 НК подсъдимият С. да заплати в полза на държавата левовата равностойност на  16 бр. дървета от дървесен вид „Дъб“ на стойност 260 , 40 лв. 

При този изход на процеса на подсъдимият  бяха възложени разноските по делото  от 42,30  лева  в полза на ОД МВР-Враца  за изготвени експертизи , както и в полза на РС- Мездра в размер на 75  лева като пътни и дневни разноски  на вещо лице.

 

Воден от изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

 

5

НОХД No 496/2017

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.М.Р.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 6.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор М..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв. С.К. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Представям и моля да приемете 1 бр. запорно съобщение по ИД № 37/2007 година по описа на СИС при РС-Мездра, от което става ясно, че на моя подзащитен е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Съобщението е от 13.02.2018 г., както и 4 бр. служебни бонове от „Български пощи” ЕАД пощенска станция – Роман, с които подзащитния ми удостоверява, че изцяло е заплатил сумата по дължимите месечни вноски за издръжка, посочена в ОА. По мои изчисления към момента дори Р. е заплатил и повече от сумата, която се претендира по обвинение, но тези парични средства са предназначени за дължими вноски за други месеци, за които нямаме обвинение. Тъй като подзащитният ми е заплатил всичко, което следва да издължи по ОА, намирам, че делото може да продължи по реда на Глава ХХІХ НПК, като постигнем споразумение с представителя на прокуратурата, при положение, че същият желае да обсъдим параметрите за такова.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Съгласен съм с адвоката.

ПРОКУРОР: Предвид обстоятелството, че подсъдимият е заплатил цялата дължими сума по ОА, видно от събраните по делото писмени доказателства, считам, че не са налице пречки да обсъдим възможността за постигане на споразумение за решаване на делото и моля да ни дадете такава възможност.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки делото да бъде разгледано в днешното с.з. Следва да бъдат приети представените от защитата писмени доказателства. Предвид изразеното от страните желание за постигане на споразумение за решаване на делото, съдът счита, че на същите следва да бъде дадена такава.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА представените в днешното с.з. писмени доказателства.

ДАВА възможност на страните да постигнат споразумение.

ПРЕКЪСВА с.з. в 10.00 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в   часа.

ПРОКУРОР: Със защитата постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид и моля да го приемете по делото.

АДВ. К.: постигнахме споразумение за решаване на делото, което ви представяме днес и моля да го приемете.

ПОДСЪДИМ: съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА  по реда на ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото 1 бр. споразумение за решаване на НОХД № 496/2017 г. по описа на РС-Мездра, сключено на основание чл.384 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Р.М.Р. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, тракторист в „Д.С.Ж.” ООД с. Д.Б., неженен, ЕГН **********, осъждан.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителният акт. Има седем дни до днес.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. К.: Нямам искания за поправки в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид.  

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ  НА НОХД № 496/2017г.  ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД  – МЕЗДРА,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 АЛ.1 ОТ НПК

 

Днес, 06.03.2018 година, в град Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. И. М.    Прокурор при Районна прокуратура – гр. Мездра и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия Р.М.Р. ***, ЕГН **********, които се споразумяха за това, че 

Р.М.Р., след като е бил осъден с влезли в сила съдебни актове - решение № 183/11.06.2010 г. по гр. дело № 303/10 г. и решение № 66/05.04.2016 г. по гр. дело № 71/2016 г. по описа на РС-Мездра, да издържа свой низходящ - М.Р.Р. ***, чрез неговата майка и законен представител А.Б. ***, за времето от м. март 2017 г. до м. септември 2017 г. включително, в гр. Роман, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 7 месечни вноски от по 105 лева,
или общо 735 лв., като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4  вр. ал.1 НК.

Наказанията на Р.М.Р.  се определят при условията на  чл.54 ал.1 от НК, а именно: ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес - два пъти седмично;

По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител и 

ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението пред колектива на „Д.С.Ж.” ООД с. Д.Б..

Веществени доказателства НЯМА.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди няма.

Направени по делото разноски няма.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:  Служебен защитник:

                      /И. М./                                              /адв. Ст. К./

 

Подсъдим:

                /Р.Р./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между И. М. – прокурор при Районна прокуратура град Мездра и адв. С.К. от ВрАК, като служебен защитник на подсъдимия Р.М.Р. и Р.М.Р. ***, ЕГН **********      – подсъдим по НОХД № 496/2017 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Р.М.Р. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО, след като е бил осъден с влезли в сила съдебни актове - решение № 183/11.06.2010 г. по гр. дело № 303/10 г. и решение № 66/05.04.2016 г. по гр. дело № 71/2016 г. по описа на РС-Мездра, да издържа свой низходящ - М.Р.Р. ***, чрез неговата майка и законен представител А.Б. ***, за времето от м. март 2017 г. до м. септември 2017 г. включително, в гр. Роман, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 7 месечни вноски от по 105 лева,
или общо 735 лв., като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4  вр. ал.1 НК.

На подсъдимия Р.М.Р. се определят, при условията на чл.54 НК наказания ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес - два пъти седмично;

По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ДЕВЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител и 

ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението пред колектива на „Д.С.Ж.” ООД с. Д.Б..

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 496/2017 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.37 часа.

В законна сила на 6.3.2018г.

6

АНД No 389/2017

Други административни от наказателен характер дела

Х.В.В.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Х.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 16-0300-000615/19.08.2016 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание същата разпоредба, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Възраженията са в смисъл, че описаните в административните актове факти се разминават с действително настъпилите събития. Претендира се също, че актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили материалния закон при правната квалификация на деянието. Освен това, при изготвянето на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административно-наказателното производство. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. 

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Процесуалният му представител адв. Стефан Красимиров от ВрАК е направил искане за отмяна на обжалваното постановление с мотива, че към момента на проверката жалбоподателят е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не е могъл да я представи, тъй като управляваното от него МПС е било собственост на трето лице. Счита се също, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но подробни мотиви в тази насока не са изложени.

                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 09.08.2016 г. свидетелите З.Н. и Н.К. *** били в състава на автопатрул, разположен на територията на града. Около 16.30 часа на ул. „Ал. Стамболийски“ № 70 те спрели за проверка товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № РВ 3008 КА, движещ се в посока към ул. „Янко Сакъзов“. Контролните органи поискали от водача да представи лични документи и документи на автомобила, както и полица, удостоверяваща наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Документалната проверка показала, че МПС е собственост на собственост на „Анди-96“ ЕООД гр. Пловдив, но се управлява от Х.В. ***.  Полицейските служители поискали от водача да представи застраховка „ГО“. В. предоставил полица за сключен договор за застраховка „ГО“, но прегледът на съдържанието й показал, че към датата на проверката 09.08.2016 г. срокът на валидност на застраховката е бил изтекъл. При това положение свидетелят Н. извършил проверка чрез техническото средство /таблет/ в информационната система на „Гаранционния фонд“, която показала, че действително към инкриминираните дата и час сключената застраховка „ГО“ е била с изтекъл срок на валидност. За констатираното нарушение З.Н. съставил на водача АУАН по Кодекса на застраховането /КЗ/. 

 Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З.Б.Н. и Н.Н.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Х.В. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС, собственост на трето лице, без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на проверката. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че с това си деяние В. е нарушил чл.638 ал.3 КЗ. Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че същите изцяло подкрепят описаното във фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. и К. категорично сочат, че по отношение на процесното МПС застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била с изтекъл срок на валидност към инкриминираните дата и час. Според контролните органи, резултатите от извършената проверка в „Гаранционния фонд“ са показали липса на валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС към 09.08.2016 г. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ /обн. ДВ бр.102/29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 г./ предвижда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС да сключи застрахователен договор. В този смисъл жалбоподателят е следвало да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС като негов ползвател. В резултат от проявеното бездействие от страна на В. не са изпълнени изискванията на чл.638 ал.3 КЗ. За описаното в актовете нарушение законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 400 лева, съобразно чл.638 ал.3 КЗ. С оглед събраните доказателства този състав приема, че актосъставителят и наказващият орган правилно са приложили материалния закон, както по отношение правната квалификация на деянието, така и досежно основанието за налагане на административно наказание. Изхождайки от наличните доказателствени източници, настоящият състав приема, че не са налице условия за прилагане на чл.28 ЗАНН. Действително, сред материалите в административно-наказателната преписка /л.10/ по делото е приложено копие на полица, удостоверяваща сключен на 09.08.2016 година договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите между застрахователна компания „БУЛИНС“ и „Анди-96“ ЕООД гр. Пловдив, касателно МПС марка „Фиат “ модел „Скудо“ с рег. № РВ3008КА за срок от 12 месеца /една година/, считано от 18.38 часа на 09.08.2016 г. до 23.59 часа на 08.08.2017 г. Изхождайки от данните за датата на сключване на застраховката, съдът приема, че към датата на проверката – 09.08.2016 г. около 16.30 часа, жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на застраховката „ГО“ на автомобилистите, т.е. същият не е имал сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Сключеният в последствие такъв, видно от обсъдената по-горе приложена по делото полица, не може да неглижира факта, че на инкриминираните дата и час валиден договор за такава застраховка не е бил наличен и в този смисъл е налице нарушение на чл.368 ал.3 КЗ. На база изложените мотиви, съдът приема, че липсват основания, които да квалифицират случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изхождайки от така наведените доводи, този състав счита постановлението за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушение на процедурата по съставяне и връчването на административните актове и неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, изчерпателно изброени в ЗАНН, които да са самостоятелни основания за отмяна на АУАН и НП.

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството – административно-наказателно и съдебно такова. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски под формата на дневни разходи в размер на 10 лева, присъдени на свидетеля Н.К. в съответствие с Наредбата за командировките в страната и изплатени му от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът счита, че въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като същият ги заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0300-000615/09.08.2016 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което, за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, на Х.В. *** е наложено, на основание чл.638 ал.3 КЗ, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

                ОСЪЖДА Х.В.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра направени по делото разноски в размер на 10 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

7

АНД No 551/2017

КАТ

В.И.Д.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА,
ОД НА МВР - СЕКТОР "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

В.И.Д. *** е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1704162, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание. Претендира се също, че от събраните доказателства, в частност приложения снимков материал, не става ясно къде е извършено нарушението /в или извън населено място/, в кое платно се е движил процесния автомобил, имало ли е поставени пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение, какво е било отстоянието им от мястото на нарушението и др. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява и не е изразила становище пред настоящата инстанция.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище  по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 12.08.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция, сред които свидетелят Г.Г. се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 156+000 /разклон за село Руска Бела/ в посока град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M с идентификационен номер 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 13.16 часа МПС “Фолксваген Туарек“ с рег. № СА1314РК попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 124 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС “Фолксваген Туарек“ с рег. № СА1314РК, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1704162, в който собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател била вписана В.И.Д. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на В.Д., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост, превишаваща от 31 до 40 км/ч разрешената такава, водачът се наказва с глоба от 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателката автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.17/ е приложена снимка, снета от клип № 13511, заснет от Радар № 611 на 12.08.2017 година в 13:16:16 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС “Фолксваген Туарек“ с рег. № СА1314РК е 128 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ Д. е била наказана за управление на МПС със скорост 124 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Жалбоподателката в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнила декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В жалбата си Д. счита, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017 г. в сила от 05.07.2017 г./, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017 г. в сила от 05.07.2017 г./. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателката МПС, настоящият състав приема, че размерът на санкцията и правното основание за налагането й са правилно определени. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1704162, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на В.И.Д. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

8

АНД No 583/2017

КАТ

К.Д.В.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 7.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

К.Д.В. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1794868, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт, тъй като в него липсва информация относно издателя – наказващ орган, подпис на лице, носещо отговорност за реквизитите на акта и пред кой съд същия може да се обжалва. Посочва се също, че процедурата по установяване на нарушението не кореспондира с предвидената в Закона за движението по пътищата, тъй като описаното в електронния фиш деяние е било установено и заснето като нарушение с техническо средство, при това мобилно, а не стационарно и в присъствието на контролен орган. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание К.В. поддържа искането си за отмяна на ЕФ на база основанията за това, посочени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 29.10.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /разклон за село Моравица/ в посока град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M с идентификационен номер 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 09.29 часа МПС „Джип Компас 2Л“ с рег. № СА3494КМ попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 146 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС „Джип Компас 2Л“ с рег. № СА3494КМ, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1794868, в който собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан К.Д.В. ***. 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на К.В., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.8/ е приложена снимка, снета от клип № 221, заснет от Радар № 611 на 29.10.2017 година в 09:29:54 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС „Джип Компас 2Л“ с рег. № СА3494КМ е 150 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ В. е бил наказан за управление на МПС със скорост 146 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M с идентификационен номер 611. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В жалбата си В. счита, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя, не се споделят от настоящия състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017 г. в сила от 05.07.2017г./. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на В. е било наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева по силата на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен, тъй като, според цитираната разпоредба /изм. ДВ бр.10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. При това положение настоящият състав счита, че размерът на наказанието, наложено на жалбоподателя е в съответствие със законовите разпоредби, поради което и не споделя становището му за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1794868, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на К.Д.В. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 650 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

9

НОХД No 38/2018

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.Т.С.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 8.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

      и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

 

      Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемото лице Х.  Т.С., ЕГН:**********, роден на  *** ***, общ. Ботевград, ул. „…..” № 10А, българин, български гражданин, не женен, основно образование,  не осъждан,  за  ВИНОВЕН,  в това, че  макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си, на 18.08.2017 година в м. „Бучето”, землището на с. Люти дол, общ. Мездра, в отдел №112, подотдел „Е”, представляващ  Държавен горски фонд, собственост на ДГС гр. Мездра, с редовно писмено позволително за сеч № 0357284/2017 г. на РДГ-Берковица, но извън указаните в него  дървета  е отсякъл 7 броя дървета от вид бук-немаркирани с контролна горска марка , равняващи се на 4 плътни  куб. м. дърва за огрев , на стойност 240.00 лева, като случая е маловажен -престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 НК.

ОСВОБОЖДАВА Х.  Т.С. от наказателна отговорност, като му НАЛАГА на основание чл. 78а ал.6 НК  административно наказание  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,  което да се изпълни чрез  залепване на  съдебния акт  на обществено табло  в Кметството  по местоживеене ***.

ОСЪЖДА Х.  Т.С.  и неговият родител  Т.С. ***,  ЕГН:**********, солидарно да заплатят  в полза на  ОД МВР-Враца направени по делото разноски в размер на 58.00  лева  за експертиза.

     РЕШЕНИЕТО  се обяви на   страните и същото   подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 18.4.2018г.

Делото е образувано по обвинителен акт на РП-Мездра срещу Х.Т.С.,роден на  ***г*** българин, с българско гражданство, не женен ,не осъждан с ЕГН: **********,   ЗА ТОВА, ЧЕ:

Макар и   непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си на 18.08.2017 в местността „ Бучето“ в землището на с.Люти дол , общ. Мездра в отдел № 112, подотдел „Е“, представляващ държавен горски фонд, собственост на ДГС Мездра, с редовно писмено позволително  за сеч № 0357264/ 2017г. на РДГ Берковица, но извън указаните в него дървета е отсякъл 7/седем/ бр. дървета от вида бук- немаркирани с контролна  горска марка, равняващи се на  4 пл. куб.м.  дърва за огрев, на стойност-240лв., като случаят е маловажен-престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 ,вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.

В стадия но проведено РЗ на 08.03.2018 г.  подсъдимият се явява лично и със служебен защитник адв.П.Ц. . Признава се за виновен и представя документи за възстановена щета от 240 лв. , при което съдът приложи чл.252 ал.2 НПК и определи реда за разглеждане на делото по глава 28 НПК с налагане на административно наказание предвид характера на обвинението , чистото съдебно минало  и възстановената щета .

Обвиняемият се признава за виновен и съжалява за извършеното.

Защитникът иска налагане на административно наказание “Обществено порицание“поради непълнолетие на обвиняемото лице.

При анализ на събраните доказателства , ценени по реда на чл.378 ал.2 НПК се установява следната фактическа обстановка :

Обв.Х.Т.  С. ***  и баща му Т. С. Т., работели при св. д-р Г. Т.,  от около една година, като добивали дърва в различни местности в землището на с. Люти дол.  На  С.  Т. собственик на ф-ма  „ГТЛД 2003 „ЕООД   било издадено позволително за сеч № 0357264 от изпълнителна агенция по горите при РДГ Берковица в сечище от 15 хектара отдел №112, подотдел  „Е“в землището на с. Люти дол. Позволителното било за добив на  875 плътни кубика  дърва. С. Т. е майка на св. Г. Т.. Реално сечта в тази местност се извършвала от наети от Григор Томов лица. Такива  били и обвиняемият  Х.Т.  и баща му- Т.  Т..

На 18.08.2017г.обвиняемият, заедно с друго лице на име  Ц.  и баща си  отишли да режат дърва  в тази местност.  Обвиняемият  и баща му режели с бензинов трион, а Цветан му помагал. Това лице било глухонямо.  С. знаел, че трябва да  реже само  маркираните дървета в отдел №112, подотдел „Е“,тъй като присъствал когато горския служител- св. Г. Г. ги маркирал. Въпреки това покрай маркираните,  отрязал и 7/седем/бр. немаркирани дърва.

Същият ден на работа бил -св.Илиян Миланов Илиев-на длъжност  главен специалист- „ горски инспектор“ в РДГ- Берковица.

Той решил да извърши проверка  в местността „ Бучето „ в землището на с. Люти дол, като  знаел, че има издадено позволително за сеч в тази местност. Със служебния автомобил  И.  горския  надзирател- Г. Г., тръгнали към сечището. При обхода  те чули шум от моторен трион, който идвал от високата част. С  автомобила на И. се  качили по склона  до сечището. Там намерил трима  човека, които добивали дърва. Имало отрязани  маркирани дървета. При обхода на сечището видели, че са отрязани  и 7  немаркирани дървета от дървесен вид“бук“. Св. Г. установил, че немаркираните дървета са отрязани от обв. С.. Св. И. поискал лична карта на едното от лицата, но то отговорило че няма. И. обяснил,че трябва да се напише акт на лицето отрязало тези дървета. Трите лица се изплашили и избягали с резачките. Те успели да се качат  в автомобил „Лада  Нива“,който бил близо в сечището и се отправили  с посока към  с.Люти дол. Автомобилът, с който избягали  е собственост  на св. Г.  Т. Като стигнали до цеха, тримата се качили в автомобила на Т.Т. ***.

 Горските служители измерили  диаметрите на всеки един от пъновете, за да могат да изчислят колко кубици са. Св. И. съставил констативен протокол на Г. Г., тъй като той отговарял за сечището. След като измерили пъновете и ги маркирали с червена боя, горските служители слезли от сечището и отишли до цеха на св. Г.. Там видели оставената „Лада Нива“, но лицата ги нямало. Св. И. разпоредил да се намерят  и да се състави акт на нарушителя. Тогава  Т. Т.- син на Г. Т. Г. , решил да откара св. Г. до с. Скравена, общ.Ботевград, където живее обвиняемия и баща му. Като пристигнали в с. Скравена обвиняемият си бил в къщи. На същия е съставен акт № 806/18.08.2017г. за това, че е отрязал 7 немаркирани с КГМ дървета, като е посочено ,че това е станало в  землището на с. Люти дол, отдел №112, подотдел „Е“ в местността „Бучето“. Обвиняемият подписал акта без възражения, като признал, че той е отрязал немаркираните дървета, защото му пречели. Съгласно приложените документи/скици/ сечището е държавен горски фонд и е собственост на ДГС-Мездра.

 По ДП безспорно е установено,че обвиняемият сам по своя преценка е отрязал 7бр.  дръвчета, като обяснил че му пречили при рязането на маркираните дърва.

Съгласно оценителната експертиза седемте  отсечени дървета се равняват на 4 плътни куб.м. дърва. Стойността им е 240лв. Щетата е възстановена изцяло на ДГС-Мездра с вносна бележка № 81204В-АГ / 08.03.2018 г.

Към момента на извършване на това деяние обв. С. бил непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното. Доказателства за това,че  е наясно че извършва незаконна сеч е факта,че като разбрал, че ще му бъде съставен акт,  той избягал с бензиновия трион с останалите две лица.

От изложеното е видно, че от обективна и субективна страна- Х.С. е извършил престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като  непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си на 18.08.2017 в местността „ Бучето“ в землището на с.Люти дол , общ. Мездра в отдел № 112, подотдел „Е“, представляващ държавен горски фонд, собственост на ДГС Мездра, с редовно писмено позволително  за сеч № 0357264/ 2017г. на РДГ Берковица, но извън указаните в него дървета е отсякъл 7/седем/ бр. дървета от вида бук- немаркирани с контролна  горска марка, равняващи се на  4 пл. куб.м.  дърва за огрев, на стойност-240лв., като случаят е маловажен.

Въз основа на събраните доказателства на С. е повдигнато обвинение за  това престъпление. Същият се признава за виновен.пред съда  и съжалява  за извършеното.

Вината на обв. С. се установява от събраните по ДП доказателства: показанията на св.Г.Г.-/л.26/,св.И. И.-л.27/,св. Т.Т.-/л.30/,св. Г. Г.-/л.31/, акт за установено нарушение-/л.14/,констативен протокол  /л.15/,сортиментна ведомост-/л.17-18/,скица на имота-/л.23,24,позволително за сеч-/л.32/, експертиза-/л.34/,справка ИДПС-/л.42//,свидетелство за съдимост-/л.44/,декларация за семейно и имотно състояние/л.45/.

Всички доказателства  са  логични , последователни и взаимно  допълващи се , поради което се кредитират в пълен обем и не разколебават обвинителната теза .

Съдът прима случая за маловажен по смисъла на чл. 93,т.9 НК ,където е  дадено  легално определение на понятието „маловажен случай”  при който  извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на  престъпление от съответния вид. Стойността на отрязаните дървета е 240лв. към момента на извършване на това деяние минималната работна заплата за страната е била-460лв. Тук освен стойността обаче се вземат предвид и други правнозначими факти, като факта, че щетата е възстановена в РЗ  от 08.03.2018 г. , обвиняемият е избягал от местопроизшествието и се опитал да се укрие. Следва да вземем предвид и това че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл.235 НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по- висока степен на обществена опасност на деянието. За това говори и факта, че повече от 1 година обвиняемия реже дърва за  св. Григор Томов и е наясно, с това,че не може да реже немаркирани дърва.

За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация , или глоба от 100 до 300лв. В случая чл-78а от НК е приложим поради това , че извършеното  престъпление е умишлено и се предвижда наказание  лишаване от свобода до три години, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер , да не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел,както и да е възстановена щетата . Въпреки, че това престъпление е на просто извършване в редица решения на ВКС се сочи,че чл.78 а, от НК е неприложим, ако не са възстановени имуществените вреди, такива са: Решение № 499/14г по н.д.1624/14г . на І.н.о, Решение 537/08.12.2009г ВКС по н.д.№621/09г на  ІІІ н.о, Решение №238/12 на І н.о по н.д.614/12г..В последното решение се  сочи, че при възстановяване на щетата не може да се сключи споразумение, а лицето се освобождава от наказателна отговорност по чл.78а от НК. В случая щетата е възстановена изцяло на ДГС-Мездра с вносна бележка № 81204В-АГ / 08.03.2018 г. ,представена в РЗ , което даде  основание на съдът да определи редът за разглеждане на делото по глава 28 НПК съгласно разпоредбата за преценка в тази насока по чл. 252 ал.2 НПК .

Предвид това са налице в кумулативен вид предпоставките за приложение на чл.78а НК, установени още в РЗ – възстановена щета , чисто съдебно минало на обвиняемият и наказуемост на деянието до три години като умишлено .

Непълнолетието на обвиняемият  поставя задължително прилагане на разпоредбата  на 78а  ал.6 НК с преценка за налагане на обществено порицание или възпитателна мярка . Налагането на  възпитателна мярка няма да постигне необходимият възпитателен ефект , поради което  съдът наложи наказание „Обществено порицание“ което да се изпълни чрез залепване на съдебният акт на обществено табло в кметството по местоживеене *** .По този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.60 НК към непълнолетен извършител свързани  с неговото превъзпитание и подготвяне за обществено-полезен труд.

Обвиняемият  е непълнолетен поради което солидарно на него и на неговият родител Т.С.Т. бяха възложени в тежест направените по делото разноски ,който следва да се заплатят в полза на ОДМВР-Враца в размер на 58,00 лева 

Воден от изложените мотиви съдът постанови  своето решение.

В законна сила на 24.3.2018г.

10

АНД No 64/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Т.И.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 8.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК, съдът

      Р   Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият П.Т.И., ЕГН:**********,***,  българин, български гражданин,  женен, средно образование, работи като монтьор в гр. Враца, Ф”Ауто Комерс-Експрес”, не осъждан, за виновен в това, че на 05.02.2018 г.  по път  ІІІ-103 по посока от гр. Мездра към с. Долна Кремена,  е управлявал МПС-лек автомобил марка „Мазда-3”, с идентификационен номер  на рама …………….. което не е регистрирано по надлежния ред  – престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

 ОСВОБОЖДАВА  на основание чл. 78а НК  обвиняемият П.Т.И. от наказателна отговорност  за извършеното престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 НК.

НАЛАГА  на ОБВИНЯЕМИЯТ П.Т.И.   на   основание чл. 78а ал.1 НК    административно наказание  ГЛОБА   в размер на  1000 /ХИЛЯДА/  лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА П.Т.И.  да заплати направените по делото разноски  в размер на 6.00 лева, вносими в полза на ОД МВР гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО   се обяви на обвиняемият и  подлежи на обжалване   пред ОС-Враца в 15-дневен срок от обявяването му.

 

Мотиви от 11.4.2018г.

С постановление от 13.02.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице  П.Т.И.  от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК.

     Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

     Обвиняемото лице се явява лично  и с адв.Павлов  .Признава се за виновен .Съжалява за извършеното.Възползва от правото си по закон да не дава обяснения .

     Защитата пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание „глоба“ предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало , добра характеристика , естество на работата ,ппризнание за вина и съдействие за разкриване на обективната истина

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

                       Досъдебното производство и започнато  по реда на чл. 212 , ал. 2 НПК  против П.Т.И. *** за престъпление по чл. 345,ал.2, вр. ал. 1 НК и  е приключено с мнение за предаване на  съд  И.. 

        От събраните, в хода на разследването, доказателства е установено следното:

         В средата на м. януари  2018 г.   св. Б.И. Д. от с. Долна Кремена , общ. Мездра, закупил  за себе си л.а „Мазда -3“. Колата не бил регистрирал по надлежния ред и той я придвижвал върху платформа. Тя била с идентификационен № на рама JMZBL14Z201111949.По същото време отново с платформата я закарал в работилницата на  обв. П.Т.И. *** за  преглед на техническото ѝ състояние и евентуален ремонт. Обвиняемият  я прегледал. Късния следобед на 05.02.2018 г. тръгнал с колата по посока с. Долна Кремена за да  я закара  на св. Д.. Движел се по път  III-103 от гр. Мездра към с. Долна Кремена.Колата била  без  регистрационни табели.  По същия път в обратна посока се движил полицейски автомобил, в който пътували  св. Д. и св. И.  Те се  прибирали  към гр. Мездра,  след изпълнение на задача в  с. Д. Кремена. При разминаване с обв. И. те забелязали ,че   колата  е без регистрационни номера.  Свидетелите обърнали  посоката си на движение  и последвали обвиняемия. Подали му  звуков и светлинен сигнал   да спре. Обв. И. спрял  на отбивката за с. Долна Кремена .Там му била извършена проверка и било констатирано , че  автомобилът  който управлява   няма регистрационни табели и  не е регистриран на територията на  страна.

      Съгласно чл.140 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,  се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  Съгласно чл.10 ал.5 от „Наредба № І- 45/24.03.2000г.  за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства“ и Регламент /ЕО/ № 2411/98г. на Съвета от 3 ноември 1998г., табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време.

    Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на МВР служителите  И. И. и Д. Д.   установили престъплението ,   констатациите   в протокола за оглед и изготвения фото албум. Показанията на свидетелите И.и Д.   са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна страна.Подкрепят се от протокола за оглед , изготвения фото албум  и обясненията на обвиняемия . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

     От изложената фактическа обстановка е видно , че обв.И. е извършил престъпление по транспорта. На 05.02.2018 г. по път  III-103 по посока от  гр. Мездра към с. Долна Кремена  е  управлявал МПС- лек автомобил „Мазда 3“,  с идентификационен № на рама JMZBL14Z201111949, което не е регистрирано по надлежния ред.Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

                           За  престъплението по   чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“  за срок до  една година  или с „Глоба“ от петстотин до хиляда  лева. Престъплението е умишлено. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обв. И.  е  пълнолетен,  неосъждан,  не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

           От изложеното е видно, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 НК-освобождаване от наказателна отговорност с налагане на админишстративно наказание „глоба“, както и че не са налице изключенията по  чл.78а, ал.7 НК.                    Размерът на наложеното наказание глоба бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, респ. с липсата на доходи и имущество  . Отчете се също признание за вина , съдействие на разследващите и критичното отношение към извършеното.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

   Разноски по делото в размер на 6,00  лв. за фотоалбум бяха възложени в тежест на виновното лице  ,така както изисква чл.189 ал.3 НПК .

      ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 24.3.2018г.

11

НОХД No 541/2017

Неплащане на издръжка

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

И.Н.С.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 9.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият И.Н.С. – роден на *** г. в гр. М., живущ *** С., българин, български гражданин, със средно специално образование, безработен, разведен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение по гр. дело № 478/2008 г. по описа на РС-М. и по гр. дело № 1014/2012 г. по описа на РС-М. да издържа свой низходящ в гр. М. – И.И.С. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за времето от месец август 2017 г. до месец октомври 2017 г., включително, или тримесечни вноски в размер общо на 255 лева – престъпление по чл.183 ал.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, И.Н.С. от наказателна отговорност за престъпление по чл.183 ал.1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 23.3.2018г.

Подсъдимият И.Н.С. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. М. по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК за това, че след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение по гр. дело № 478/2008 г. по описа на РС-М. и по гр. дело № 1014/2012 г. по описа на РС-М. да издържа свой низходящ в гр. М. – И.И.С. с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски за времето от месец август 2017 г. до месец октомври 2017 г., включително, или тримесечни вноски в размер общо на 255 лева.

В с.з. подсъдимият е признал вината си, но е отказал да даде обяснения. Същият моли за по-леко наказание. 

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като счита, че същото намира изцяло опора в събраните доказателства. Тъй като в с.з. С. е представил документи, от които е видно, че същият изцяло е заплатил дължимите вноски, представителят на обвинението е направил предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. Предвид данните за материалното му положение и имотно състояние, събрани в хода на процеса, се предлага наказанието глоба да бъде определено в минималният предвиден в закона размер.

Служебният защитник адв. Д.С. от ВрАК е изразил становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

Производството по делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІІ НПК.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.С. имал сключен граждански брак със свидетелката К.В. ***. От брака си двамата имали родено едно дете – непълнолетната И.И.С.. С Решение по гр. дело № 209/2007 г. по описа на РС-М. бракът между В. и С. бил прекратен, като последният бил осъден да заплаща на детето И. чрез нейната майка и законен представител К.С. месечна издръжка в размер на 50 лева. В последствие издръжката била увеличена веднъж от 50 на 70 лева, а с последното решение по гр. д. № 1014/2012 г. състав на РС-М. изменил размера на присъдената издръжка на 85 лева, считано от 11.09.2012 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението е влязло в сила на 28.12.2012 г. Въз основа на него в СИС при РС-М. било образувано изпълнително дело. Подсъдимият изпълнил задължението си за изплащане на месечна издръжка до месец юли 2017 г. включително, но от месец август до месец декември 2017 г. включително не заплащал месечните вноски. Така С. не изпълнил задължението си в размер на три месечни вноски, или общо за сумата от 255 лева. В с.з. защитата на подсъдимия е представила документи от „Български пощи“, от които е видно, че И.С. е превел на името на К.В. сумата от 425 лева, която й е била изплатена на 13.02.2018 г. В с.з. В. заяви, че тези парични средства покриват изцяло дължимите месечни вноски за издръжка на непълнолетната И.С. за процесния период, както и за последващи плащания.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката К.В.В., дадени на ДП /л.39 и л.66/; от самопризнанията на подсъдимия в с.з., както и от писмените доказателства по делото: копие от удостоверение за раждане  на И.И.С. /л.17/; писмо от Служба СИС при МРС /л.25, л.48/; заверени копия от решения на МРС /л.43-л.46/; документи, удостоверяващи имотното състояние на обвиняемия /л.50-л.52;л.54, л.55, л.57, л.69/; справка за съдимост /л.58 от ДП и л.17 от съдебното дело/;  характеристика /л.60/, удостоверение по декларирани данни № 5602005256/14.12.2017 г., издадено от Община Бяла С. /л.16/; извлечение от вътрешни преводи от „Български пощи“, удостоверяващи превод на сумата от 425 лева /л.33 от съдебното дело/.

При така установената фактическа обстановка е видно, че И.С. е извършил престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. Според материалите по делото, подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете И.С., чийто размер е бил изменен на 85 лева със съдебно решение по гр.д. № 1014/2012 г. на МРС, считано от 11.09.2012 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Този съдебен акт е влязъл в сила на 28.12.2012 г. Според наличната доказателствена маса, след тази дата С. не е заплащал своевременно дължимата издръжка за периода месец август – месец октомври 2017 г. Основания за този извод се съдържат основно в показанията на свидетелката К.В. - майка на И.С., според която след влизане в сила на решението, С. е изпълнявал своето задължение по заплащане на месечна издръжка до месец юли 2017 г. включително и след този месец е преустановил заплащането й. По тази причина същата е подала жалба до Районна прокуратура гр. М. с искане за предприемане на съответните законови действия. Според съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011 г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183 ал.1 НК е без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не се плаща издръжка и др. Законодателят е предвидил достатъчно гаранции за осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ за плащане на дължимото чрез пощенски запис или по друг ред, гаранции, които подсъдимият не е реализирал. Сред доказателствата по делото са приложени удостоверения по декларирани данни, издадени от Община Бяла С., от имотния регистър на Служба по вписванията – М., от съдържанията на които става ясно, че през инкриминирания период подсъдимият не е разполагал с движимо и недвижимо имущество. В материалите на ДП не са налице и данни за наличие на трудови правоотношения, по които подсъдимият е бил страна. На следващо място, в хода на наказателното производство не са събрани писмени доказателства, от които да е видно, че подсъдимият страда от заболявания, ограничаващи го в полагането на труд или напълно изключващи упражняването на това право. Имайки предвид в цялост наличните доказателства, настоящият състав счита, че подсъдимият през инкриминирания период не е положил достатъчно усилия, за да си намери постоянна работа, която да му осигурява средства, както за неговата издръжка, така и за непълнолетното му дете И.С.. В този смисъл бездействието му е явна демонстрация на неговото нежелание да полага грижи за своята непълнолетна дъщеря, включително заплащане на определената му месечна издръжка. При това положение, настоящият състав счита, че С. съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка.  

Причина за извършване на деянието от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.

За престъплението по чл.183 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Причинените от деянието на С. имуществени вреди са възстановени. Според справката за съдимост, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII Раздел IV НК, т.е. налице са условията на чл.78а ал.1 НК.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние – безработно лице, без постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, а като отегчаващи обстоятелства – характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и му наложи глоба в размер на 1000 лева в полза на Държавата.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

12

НОХД No 7/2018

Квалифицирани състави на телесна повреда

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.П.Б.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 9.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор E=.

Подсъдимият, редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебния си защитник адв. Ст. К. от ВрАК.

Пострадалият А.Б., уведомен в съответствие с чл.247б НПК, не се явява и не се представлява.

По делото са постъпили справка за съдимост на Б., издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра и Удостоверение по декларирани данни № 5610000021/25.01.2018 г., издадено от Община Роман с информация за декларираното от Д.Б. движимо и недвижимо имущества.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото в р.з. Да се приемат постъпилите доказателства.

АДВ. К.: Да се даде ход на р.з. Да се приемат доказателствата.

ПОДСЪДИМ: Да се гледа делото. Съгласен съм с адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното р.з. и в тази връзка

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Има повече от седем дни от получаването му до днес.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и излагане на становища по тях от страна на прокурора, служебния защитник и подсъдимия.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно да се гледа от съда, че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам, че по делото няма допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимия, пострадалия или на наследниците. Считам, че е възможно делото да бъде разгледано по реда на Глава ХХІХ НПК чрез приключване със споразумение. Няма основания същото да се гледа при закрити врата, да бъде привличан резервен съдия или съдебен заседател, както да бъде назначаван допълнителен защитник, преводач, тълковник, вещи лица и да бъдат извършвани съдебно-следствени действия по делегация. Считам, че няма нужда взетата мярка за процесуална принуда да бъде променена. Нямам искане за събиране на нови доказателства. По отношение реда за разглеждане на делото искам да допълня, че с колегата защитник на подс. Б. сме договорили условия за постигане на споразумение, което Ви го представяме. Считам, че същото отговаря на морала и закона и моля да бъде одобрено от съда във вида, в който го представяме.

АДВ. К.: Изцяло съм солидарен с прокуратурата по отношение въпросите по чл.248 НПК. Постигнали сме споразумение с прокуратурата за решаване на наказателното дело, което сме представили пред Вас и ще молим да бъде одобрено. Същото съответства със закона и морала. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ПОДСЪДИМ: Подкрепям това, което каза адвоката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и взе предвид събраните до момента на ДП доказателства от към форма и съдържание, както и изложеното в ОА, приема, че делото е подсъдно за разглеждане на РС-Мездра предвид обстоятелството, че деянието, описано в ОА, е извършено на територията на този съдебен район. Прегледът на материалите, приложени в досъдебното и съдебното производства, не сочат наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и предпоставки даващи възможност да се приеме, че е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. Присъствието на служебния защитник адв. С.К. и участието му в това му качество още на ДП е гаранция за това, че правото на защита на подсъдимия ще бъде реализирано в максимална степен. По делото не са налице основания за разглеждането му при закрити врати, както и такива, водещи до привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на допълнително вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация. В днешното с.з. страните заявиха, че нямат искания за събиране на нови доказателства. По отношение мерките за процесуална принуда, видно от материалите на ДП, на тази фаза по отношение на Б. е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. С оглед процесуалното му поведение до момента, съдът не намира основание за промяна на тази мярка за неотклонение в по-тежка, поради което следва да бъде потвърдена. По отношение реда за разглеждане на делото, страните днес заявиха, че имат готовност и желаят същото да продължи по реда на особеното производство на Глава ХХІХ НПК. В уверение на това представиха споразумение за решаване на делото, в което са намерили отговор всички въпроси, посочени в чл.381 ал.5 НПК. С оглед на това обстоятелство, съдът приема, че не са налице процесуални пречки да разглеждане на делото по реда на Глава ХХІХ НПК и в този смисъл искането на прокуратурата, защитата и подсъдимия следва да бъде уважено.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на Д.П.Б. на ДП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно мярката за неотклонение може да се обжалва от страните пред ВрОС в седемдневен срок.

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на НОХД № 7/2018 г., сключено на основание чл.384 ал.1 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Д.П.Б. – не представя документи за удостоверяване на самоличност.

ПОДСЪДИМ: Нямам лична карта в себе си, тъй като я загубих и не съм си изваждал нова. Други документи нямам в себе си.

Явява се в с.з. В.К..

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

В.Г.К.– 53 г., българка, българска гражданка, грамотна, омъжена, неосъждана.

На свидетелката се напомни отговорността по чл.290 НК и същата обеща да говори истината.

СВ. В.К.: Работя като съдебен секретар в РС-Мездра и в това си качество служебно познавам Д.П.Б. като подсъдим по дела, разглеждани от нашия съдебен състав. Абсолютно съм наясно и категорично заявявам, че подсъдимият по това дело е именно Д.П.Б. ***.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Представили сме споразумение, което сме изготвили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси, визирани в чл.381 ал.5 НПК. Моля да го одобрите и да прекратите наказателното производство. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, така, както е представено.   

АДВ. К.: С представителя на прокуратурата сме постигнали споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.   

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.   

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ  НА НОХД № 7/2018г.  ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД  – МЕЗДРА,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 АЛ.1 ОТ НПК

 

Днес, 09.03.2018 година в град Мездра, област Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. Е. E= – Прокурор при Районна прокуратура–Мездра и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като защитник на подсъдимия  Д.П.Б., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,

които се споразумяха ЗА ТОВА, ЧЕ:

Д.П.Б. *** около 23,00 часа, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет е причинил на А.С.Б. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му е нанесъл две порезни рани в областта на главата и охлузване на лицето - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.1 от НК.

Наказанието на Д.П.Б. се определя при условията на  чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК, а именно “ПРОБАЦИЯ”, като се определиха следните пробационни мерки:

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ЕДНА ГОДИНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес - два пъти седмично;

По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ЕДНА ГОДИНА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Веществени доказателства НЯМА

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди НЯМА.

На подсъдимия Д.П.Б. се възлагат направените по делото разноски в размер на 90 лева за съдебно-медицинска експертиза.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:          Служебен защитник:            

  /Е. E=/                      /адв. Ст. К./

 

Обвиняем:

                      /Д.Б./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. К.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между Е. E= - прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. С.К. от ВрАК – служебен защитник на Д.П.Б. и Д.П.Б. ***,  ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 7/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Д.П.Б. ***,  ЕГН **********, ВИНОВНО на 06.09.2017 г. в с. Камено поле, общ. Роман, на ул. “Иглика“ около 23,00 часа, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет е причинил на А.С.Б. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му е нанесъл две порезни рани в областта на главата и охлузване на лицето - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.1 от НК.

На подсъдимия Д.П.Б. се ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК, наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:

По чл.42а ал.2 т.1 от НК – ЕДНА ГОДИНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност два пъти седмично;

По чл.42а ал.2 т.2 от НК – ЕДНА ГОДИНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.

На подсъдимия Д.П.Б. се възлагат направените по делото разноски в размер на 90 лева за съдебно-медицинска експертиза, платими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 7/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 13.08 часа.

В законна сила на 9.3.2018г.

13

АНД No 72/2018

КАТ

Н.Д.Д.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.3.2018г.

Жалбоподателят  лично и с адв. Златунов от АК- Враца, редовно упълномощен.

Ответната страна редовно  призована не се явява и не се представлява.

Свидетелите налице.

Към  преписката  са приложени: АУАН №1092/28.09.17 година  и издаденото въз основа на него НП,  както и  декларация за станало ПТП, писмени сведения от  жалбоподателя  и заповед от 20.07.17 г. на ОД МВР- Враца от 24.06.15 г., относно дл. лица имащи право да  издават НП  за нарушения по ЗДвП.

 АДВ. ЗЛАТУНОВ: Ход на делото. Да се приемат   доказателствата.  

Съдът  намира, че  са налице условията  на закона за даване ход на делото. Следва да   бъдат приети  описаните по-горе писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА  писмените доказателства подробно описани по-горе.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

З.Б.Н. - 33 години, българин, български гражданин, женен, не осъждан,средно образование,  живущ ***.

Н.  Н.К. - 45 години, българин, български гражданин, женен, не осъждан,средно образование,  живущ ***.

На свидетелите се напомни отговорността  по чл. 290 НК  и те обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

АДВ. ЗЛАТУНОВ :  От името на доверителя си съм упълномощен да заявя, че поддържаме жалбата единствено по отношение нарушението по  чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП на което на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП му  е наложено наказани ето  6 месеца лишаване от правоуправление и глоба от  200 лева. Другото нарушение е по чл. 20 ал.2 ЗДвП за което му  е наложено наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 ЗДвП не  поддържаме жалбата в тази част и оттегляме същата, тъй като преценяваме ,че доверителя ми е допуснал нарушение  на правилата по ЗДвП, а именно управлявал е с несъобразена  скорост, поради което е допуснал и ПТП,  поради което оттегляме жалбата  за нарушенията  по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:  Оттегляме тъжбата за нарушението по чл. 20 ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че  производството по АНХД № 72/2018 г. следва да бъде частично прекратено, поради оттегляне на тъжбата за нарушението  по т.1 от атакуваното НП във връзка с деяние по чл. 20 ал.2 ЗДвП.  В производството по ЗАНН се  прилагат правилата по НПК субсидиарно за въззивно производство,  поради което в  тази част следва производството да се прекрати за това нарушение, тъй като е налице  оттегляне на тъжбата  преди  началото на съдебното следствие.

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по АНХД № 72/2018 г.  по отношение  нарушението на чл. 20 ал.2 ЗДвП, поради оттегляне на тъжбата.

Определението се обяви на  присъстващите страни  и подлежи на жалба  и протест в 7 – дневен срок, считано от днес.

Производството продължава по отношение нарушението на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП, като се пристъпва към разпит на свидетелите.

СВ. З.Н.: Нямам роднински връзки с жалбоподателят.   Актосъставител съм . Работя като  мл. автоконтрольор в РУ- Мездра. На 28.09.17 г. около 10.00 ч. посетихме ПТП близо до КПП – Ребърково на км. 164.900 и там установихме л.а. марка „Форд Мондео”  с № Вр 5292 СА, който беше се обърнал  настрани  извън пътното платно, като автомобила беше  долу до реката, като беше на поне 10 м. от пътното платно. Първоначално не можахме да установим посоката на движение на автомобила , но след това разбрахме че е Мездра-София. Обектно  в това състояние той не можеше да се придвижи по никакъв начин. До автомобила нямаше  никой. Направихме справка за собственост  и тогава дойде водача Н.Д.. Той не отрече ПТП и  че е  водач на автомобила за което му снехме и писмени сведения.  Мисля, че писа  и декларация за станалото.   Не си спомням да съм съставял протокол за ПТП.  След това в РУ- Мездра  на Д. съставих акт за станалото ПТП  и за това, че не  е спрял и установил  последиците.  Той го подписа , но не зная дали прави възражения. Подписа  акта.  Водача дойде доброволно на мястото, като мисля, че беше с още едно непознато лице.  Каза ,че е ходил  да търси пътна помощ, за да го изтеглят от мястото.  Автомобила не се виждаше от пътя, където  беше паднал до реката,така , че не е  създавал опасност за движението.  Мисля, че водача каза, че е бил сам в автомобила. Не съм в момента на работа , пътувам от гр. Враца и моля да ми се присъдят дневни разходи.

СВ. Н. К.: Нямам роднински връзки с жалбоподателят. Работя в РУ-МВР. Работя като  мл. автоконтрольор в РУ- Мездра. На 28.09.17 г. около 10.00 ч., ОД ни изпрати на  път Е-79 км. 169.900 преди КПП – Ребърково за станало ПТП. На място отидохме с колегата Н. и установихме извън пътното платно, долу до реката паднал и обърнат по таван автомобил „Форд Мондео” с № Вр 5292 СА. Автомобила в това състояние не пречеше на движението. Нямаше на място водач и направихме  на място справка . Тъкмо трябваше да тръгнем да търсим собственика Н.Д., когато той  дойде на място.   Не отрече, че  е управлявал автомобил, но каза, че е тръгнал да търси Пътна помощ. След това  за станалото ПТП съставихме  акт и за това, че не спира  и не установява последиците от него.  Момчето подписа акта ,копие му дадохме. Не си спомням да е правил възражения.Момчето доброволно дойде на мястото при автомобила , беше заедно с още едно момче. В момента не съм на работа в РУ-Мездра и пътувам  за делото от с. Хубавене и моля за  дневни пари.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ   на свидетелите  Н.К.  и З.Н.  сума от по 10.00 лева, дневен разход във връзка с явяване по делото, като пътуващи от друго  населено  място, които да се изплатят от бюджета на съда.

АДВ. ЗЛАТУНОВ:   Моля да се допусне до разпит  едни свидетел, който ще установи  обстоятелства  относно ПТП и относно личността на доверителя ми.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ  лицето  ЙОРДАН СТЕФАНОВ ПАВЛОВ.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: ЙОРДАН СТЕФАНОВ ПАВЛОВ  - 27 години, българин, български  гражданин, женен , не осъждан, средно образование, живущ ***.

На свидетеля се напомни отг. по чл. 290 НК и той обеща да каже истината.

СВ.  Й. ПАВЛОВ :  Познавам  Н.. Приятели сме.   На 28.09.17 г. сутринта получих обаждане от  приятеля ми Н., че е катастрофирал на път към гр. София.  Отидохме на мястото на ПТП до КПП- Ребърково . Аз бях тогава в гр. Мездра и тръгнах от Мездра за Ребърково и на големия десен завой до КПП видяхме автомобила на  Н. марка „Форд Мондео”, сив на цвят. Беше на поне 5 м. от  шосето ,долу в ниското до реката , като автомобила беше обърнат по капак и не можеше да се движи.  Н. беше в шок.  Всичко това става сутринта около 04.00 ч. на 28.09.17 г. Н. беше притеснен, уплашен, имаше намерение да се обади до РУ. Познавам го от 10 години. Н.  е Търговски представител и  професията му е такава ,че постоянно пътува със сл. автомобил. Спокоен шофьор е.  Поне от 3 г. зная, че няма нарушения на ЗДвП.  След като отидох на мястото веднага след ПТП с Н. *** пътна помощ, като го оставих до блока където живее. После зная , че колата е изтеглена , като преди това са дошли полицай, като зная, че е отишъл доброволно.

АДВ. ЗЛАТУНОВ : Делото  е изяснено и моля за ход по същество.

Съдът намира, че  делото   е изяснено  от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. ЗЛАТУНОВ :  Моля за  решение, с което да отмените изцяло  атакуваното НП в частта в която обжалваме, а именно за   което на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП му  е наложено максимално определеното от закона наказание.  От събраните доказателства се установи, че така наложеното му наказание  е изцяло незаконосъобразно, тъй като  визираната точка за  нарушеното за неизпълнение на свое задължение  по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП  касае  задължение да спре  и  установи какви са последиците от произшествието. това той  е изпълнил изцяло, по-скоро бил е принуден да го изпълни ,тъй като той  е бил на няколко метра от пътното платно, без да създава опасност за ПТП за останалите участници в движението. Той безспорно е установил какви са последиците, тръгнал е да търси пътна помощ да изкара колата на  пътното платно. Имаме абсолютна  и изцяло несъставомерно  деяние. Имаме и т.2 от ЗДвП, която не е включена   както нарушаване на задължение, както и санкционна норма ,където се коментира   случая когато  има задължение да извика полиция. Намирам, че това  НП в тази му част е незаконосъобразно и моля да се отмени.

Съдът намира,  че НП подлежи на отмяна по т.2 като неправилно, тъй като  не е извършил нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП. Нормата изисква , че при ПТП водача е длъжен да спре и да установи последиците от произшествието.  От свидетелските показания става ясно, че автомобила управляван от жалбоподателя  Н.Д. е претърпял ПТП на 28.09.2017 г. около 04.00 ч. на път  Е-79 до КПП-Ребърково, като  се е движел с несъобразена скорост , при което последвала загуба на контрол  и автомобила се преобърнал  в дясно посоката на движението, като останал по таван и обективно  не можел да се движи. При това положение  водача Д.  е бил в принудителен покой на автомобила след ПТП, поради което не е нарушил задължението да спре , тъй като такова спиране е станало  при независещи от него обстоятелства в резултат на ПТП извършено от него виновно, което обстоятелство не се оспорва и   жалбата бе оттеглена  в тази част.  Установено е също, че водача Д.  е установил последиците от ПТП  като автомобила  е бил  обърнат  и не е бил в състояние да се приведе в движение, което  наложило да бъде извикана и Пътна помощ. При тези обстоятелства обективно  Д.   не е бил в състояние  да осъществи признаците на нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като  единия от тях е бил налице в момента  на завършване на ПТП, като автомобила бил установен в покой  и спрял  поради  невъзможност да се предвижва в резултат на повреда.

При тези доводи НП подлежи на отмяна в тази част, като направените по делото разноски оставят  за сметка на държавата.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  като   НЕПРАВИЛНО   НП № 17-0300-001074/25.10.2017 г. на  н-к Група РУ гр. Мездра, с което на Н.Д.Д., ЕГН:**********,***,   за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП  му е наложено на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП  административно наказание  ГЛОБА  в размер на  200.00 лева / ДВЕСТА / лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

В останалата част за нарушението по чл. 20 ал.2 ЗДвП  НП е влязло в сила  и подлежи на изпълнение.

Определението се обяви  на присъстващите страни  и същото подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок  пред АС-Враца.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.50  часа.

 

14

НОХД No 127/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Л.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 12.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор Г..

Обвиняемият лично и с адв.Г. П. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

Н.Л.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин,  български гражданин, грамотен, женен, не осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.381 и сл. НПК

По БП № 64/2018 г. по описа на РУ Мездра /БП № 363/2018 г. по описа на РП Мездра/

Днес на 08.03.2018 година в гр. Мездра между:

1. Н. Г. – Прокурор при РП Мездра и 

  2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв.Н.Л.П., ЕГН:**********,***, пост.адрес:***, грамотен, неосъждан.

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

обв.Н.Л.П., ЕГН **********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин,  български гражданин, грамотен, женен, не осъждан , се признава за  ВИНОВЕН, ЗА ТОВА, че на 23.02.2018 г. около 23.25 часа в с. Брусен, общ.Мездра на кръстовището на ул.”Ц….” и ул.”Я…..”, е управлявал  МПС-лек автомобил „Ситроен” С5 с рег………, с  концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,93 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 36/27.02.2018 г. на БНТЛ при ОДМВР–Враца-   престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

На обв.Н.Л.П., ЕГН:**********, при условията на чл.55, ал. 1 т.1  от  НК   се определя  наказание  лишаване от свобода за срок от  7 /седем/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото от  съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 55, ал. 3 НК не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл. 343г от НК на обв.Н.Л.П., ЕГН: **********,   се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият П. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право считано от 26.02.2018 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

На обв.Н.Л.П., ЕГН:**********, се възлагат направените деловодни разноски в размер на 39,30 лв. за изготвяне на СХЕ, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:               ЗАЩИТНИК:            

               /Н.  Г…../                          /Г.П./

 

ОБВИНЯЕМ:

                  /Н.П./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между Н Г– Прокурор при РП Мездра и  адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв.Н.Л.П., ЕГН **********, за това, че обв.Н.Л.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин,  български гражданин, грамотен, женен, не осъждан,  ВИНОВНО на 23.02.2018 г. около 23.25 часа в с. Брусен, общ.Мездра на кръстовището на ул.”Ц…..” и ул.”Я……”, е управлявал  МПС- лек автомобил „Ситроен” С5 с рег.№ ………, с  концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,93 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза с Протокол № 36/27.02.2018 г. на БНТЛ при ОДМВР –Враца- престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

На обв.Н.Л.П., ЕГН:**********, при условията на чл.55, ал. 1 т.1  от  НК се налага наказание лишаване от свобода за срок от  7 /седем/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК се отлага от изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото от  съответния първоинстанционен съд.

На основание чл. 55, ал. 3 НК не се налага предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл. 343г от НК на обв.Н.Л.П., ЕГН: **********,   се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 /седем/ месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият П. е лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право считано от 26.02.2018 г. до датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

ОСЪЖДА Н.Л.П., ЕГН:**********, да заплати направените деловодни разноски в размер на 39,30 лв. за изготвяне на СХЕ, в полза на държавата, вносими по сметка на ОД МВР Враца.

 ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №127/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 11,20 часа.

В законна сила на 12.3.2018г.

15

НЧХД No 444/2017

Лека телесна повреда

Е.П.Е.

Д.М.Б.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 13.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Б. – роден на *** г. в гр. Б.С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работник склад Логистика в СБН гр. Мездра, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за НЕВИНЕН на основание чл.304 НПК, в това, че на 02.10.2017 г. в гр. Мездра на ул. „Динко Петров” № 2, е причинил на Е.П.Е. *** лека телесна повреда с разстройство на здравето и го ОПРАВДАВА по обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото - 1 бр. оптичен CD-rоm, съдържащ видеозаписи от камери на „Еконт Експрес” ЕООД офис Мездра, ДА ОСТАНЕ приложен по делото след влизане в сила на настоящата присъда.

ОСЪЖДА тъжителката Е.П.Е. да заплати на подсъдимия Д.М.Б. сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва от страните пред Окръжен съд гр. Враца в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 31.5.2018г.

Подсъдимият Д.М.Б. *** е предаден на съд по тъжба от Е.П.Е. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК за това, че на 02.10.2017 г. в гр. Мездра на ул. „Динко Петров“ № 2 й е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето.

В хода на съдебното производство подсъдимият е заявил, че разбира естеството на обвинението, но не желае да даде обяснения.

Повереникът на тъжителката адв. Д.К. от ВрАК е изразил становище, че събраните в хода на съдебното производство доказателства подкрепят изложената в тъжбата фактическа обстановка и на тази база е направил искане подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложено предвиденото в закона наказание, както и да заплати на пострадалата направените разноски.

Тъжителката Е.Е. е изразила становище, еднакво с повереника си.

Защитникът адв. М.С. от ВрАК счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като събраната доказателствена маса не сочи подсъдимият да е причинил на пострадалата претендираните телесни увреди. В тази връзка се акцентира върху липсата на категорични данни, сочещи наличие на противоправно поведение от страна на Б., което да е довело до причиняване на увредите. Счита се също, че същите, така както са посочени в тъжбата, не са установени изцяло и категорично от писмените доказателства, доколкото СМЕ констатира наличие единствено на оток в областта на лявото око, който е причинил болки и страдания на пострадалата, но не и разстройство на здравето, което като правна квалификация представлява лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК. На тези основания се иска Б. да бъде признат за невинен по възведеното му обвинение, като тъжителката му заплати направените разноски.

Пред съдебния състав подсъдимият отрича да е нанасял удари на тъжителката и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Тъжителката Е.Е. и подсъдимият Д.Б. поддържали приятелски отношения. От около година обаче същите се влошили в резултат на скандали между Е. и приятелката на подсъдимия свидетелката Детелина Димитрова. Поредният инцидент помежду им възникнал около 14.00 часа на 02.10.2017 година. Димитрова била в магазин, намиращ се срещу училище „Христо Ботев“ в центъра на град Мездра. Междувременно в търговския обект влязла тъжителката. Тя забелязала свидетелката, приближила се до нея и започнала да обижда, наричайки я „курва“. Димитрова напуснала магазина. Непосредствено след нея си тръгнала и Е.. Разправията между двете продължила, като свидетелката настоявала тъжителката да остави нея и подсъдимия на спокойствие и да престане да се намесва в отношенията им. Тъй като не забалязала промяна в поведението на Е., Димитрова си тръгнала. След като прибрала в дома си, тя провела разговор по телефона с подсъдимия и му съобщила за случилото се с тъжителката. Б. успокоил приятелката си, като за пореден път я посъветвал да не обръща внимание на Е., а после я информирал, че след приключване на работа ще посети куриерската фирма „Еконт“ в град Мездра за получаване на пратка. В 14,34 часа подсъдимият пристигнал в офиса на компанията, намиращ се на улица „Динко Петров“ № 2 и престоял там до 14,39 часа, след което си тръгнал, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ с регистрационен номер ВР4401ВТ. Посещението на Б. било заснето от охранителните камери на куриерската компания. В 15,36 часа автомобилът на подсъдимия отново преминал по улица „Динко Петров“ и бил заснет от въпросните охранителни камери. На 09.10.2017 година Е. *** срещу Д.Б., за това, че на 02.10.2017 година в гр.Мездра на улица „Динко Петров“ пред офиса на куриерска компания „Еконт“ й е нанесъл удари по ръката и главата. Въз основа на жалбата била образувана преписка № 300 000-5337/2017 година по описа на управлението /№2413/2017 година по описа на РП гр.Мездра/. След преценка на събраните в хода на проверката материали, със свое постановление от 09.11.2017 година решаваща прокуратура отказала да образува досъдебно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление.

Горната фактическа обстановка установява от показанията на свидетелката Детелина Иванова Димитрова, от писмените доказателства – съдебно-техническа експертиза и приложен към нея снимков материал /л.75-л.89/, преписка № 2413/2017 година по описа на Районна прокуратура гр.Мездра /л.46-л.61/ и от веществено доказателствено средство – оптичен носител CD Rom, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на офис на „Еконт Експрес“ ООД гр. Мездра, намиращ се на ул. „Динко Петров“ № 2 за времето от 14,30 часа до 16,30 часа на дата 02.10.2017 г. /л.63/.

По искане на защитата като свидетел по делото е разпитан Цветан А. Цветанов. Същият твърди, че на инкриминираната дата между 15.00 и 16.00 часа е посетил магазина за авточасти на ул. „Динко Петров“ срещу офиса на куриерска служба „Еконт“. Когато излязъл от търговския обект, той забелязал лекият автомобил марка „БМВ“ на подсъдимия Д.Б., спрян между офисите на куриерската служба и на политическа партия „ГЕРБ“, намиращи се в обща сграда. Б. седял на мястото на водача и разговарял с тъжителката през сваленото стъкло на предната лява врата. Според Цветанов, по време на разговора Е. била застанала на тротоара, на около метър разстояние от автомобила. Тъй като се намирал на около 20м от мястото, свидетелят не разбрал за какво двамата разговаряли, но му направило впечатление, че тъжителката и подсъдимият са нервни, говорят на по-високо от нормалното и се карат за нещо. По едно време Е. изкрещяла на Б. думите „Къв си ти да ми държиш сметка“, след което тръгнала в посока към ж.п. гарата. Подсъдимият също продължил по улицата, след което завил на ляво в една от преките. Цветанов е категоричен, че докато наблюдавал подсъдимия и пострадалата, между тях не е имало физическо съприкосновение, включително нанасяне на удари по тялото на който и да е от двамата.

Изхождайки от описаната по-горе фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства, съдът приема, че подсъдимият Д.Б. не е извършил престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 НК, така, както претендира тъжителката. Според данните, съдържащи се в обстоятелствената част на тъжбата, на 02.10.2017 година около 15,15 часа – 15,45 часа пострадалата се е движила по тротоара пред куриерската фирма „Еконт“ и офис центъра на политическа партия „ГЕРБ“, намиращи се в гр. Мездра на ул. „Динко Петров“ №2, когато внезапно пред пункта спрял автомобила на подсъдимия марка „БМВ“ с рег. № ВР 4401ТВ. След като свалил стъклото на вратата на колата, Б. се нахвърлил с обидни думи към Е., след което се пресегнал, опитвайки се да я удари по ръката. Пострадалата се защитила, отблъсквайки ръката му, но тогава подсъдимият се пресегнал и я хванал за косата, след което вкарал главата й в колата през стъклото на вратата и започнал да й нанася удари по главата с ръка в тилната и в теменната част, като продължавал да я обижда и нагрубява. После я бутнал настрани и потеглил рязко с колата. С голяма мъка и усилия Е. се прибрала у дома и след като се погледнала в огледалото, установила, че има оток около лявото око, почувствала и силна болка около него. Пострадалата твърди, че в дома си е загубила съзнание и не си спомня някои неща, поради което посетила спешния център в МБАЛ – Мездра. След прегледа тъжителката останала на лечение в болницата, което продължило до 05.10.2017 година. В подкрепа на горното са приложени медицинско свидетелство за пред съда, издадено на пострадалата на 05.10.2017 година от д-р Йордан Ценовски – ординатор в „МБАЛ – Мездра“ ЕООД и епикриза, издадена на Е. от Хирургично отделение в „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра, според която пострадалата е била приета за лечение на 02.10.2017 г. с диагноза контузио капитис. Комоцио церебри и е изписана на 05.10.2017 г.       

Преценявайки в съвкупност наличната по делото доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата не подкрепя така изложената фактическа обстановка. На първо място, същата не установява по безспорен начин наличието на претендираните телесни увреди. В тъжбата пострадалата е посочила, че в резултат на нанесените й удари е получила оток около лявото и Комоцио – церебри/контузия на главата и мозъчно сътресение, като последните са били вписани под формата на окончателна диагноза в епикризата, издадена й след престоя в Хирургично отделение на „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра. Тези увреди са намерили отражение и в медицинското свидетелство за пред съда, издадено на 05.10.2017 г. от д-р Йордан Ценовски, изготвил и цитираната по-горе епикриза. От съдържанието на въпросното медицинско свидетелство става ясно, че обективно у пострадалата е била налице палиеторна болка и оток около лявото око, в резултат на което същата се е оплакала от болка в областта на лявото око и от главоболие. Във връзка с изясняване на въпроса с характера на телесните повреди, степента на увреждане, механизма на причиняване и периода на възстановяване, по делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на същата, изготвено от вещото лице д-р Р.А., Е. е получила оток на лицето в ляво в областта на ляво око, който по механизъм отговаря да е получен от действието на твърди, тъпи предмети и може да е получен по начин и време, посочени в делото, т.е. при нанасяне на удар или наслагващи се удари с малка кинетична енергия в областта на лицето в ляво. В резултат на въпросната увреда, на тъжителката са били причинени болка и страдание. При разпита си в с.з. д-р Р.А. е категоричен, че в медицинските документи по делото съдържат обективни данни единствено за наличие на оток на лицето в ляво в областта на лявото око, така, както е отразено в заключението. Според медикът, въпросната увреда най-често се получава в резултат на сравнително слаб удар с ръка или на няколко наслагващи се такива, за каквото пострадалата съобщава в тъжбата. По отношение на посочените като окончателна диагноза в представените с тъжбата епикриза от Хирургично отделение на „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра и медицинско свидетелство за пред съда Контузио капитс. Комоцио церебри /контузия на главата. Мозъчно сътресение/, вещото лице счита, че наличието на същите не е установено по категоричен начин порази липса на обективни медицински данни. Основания за това, според него, са на първо място резултатите от проведените на Е. изследвания, включително консултация със специалисти и състоянието, в което същата е изписана,подробно отразени в цитираната по-горе епикриза, от които става ясно, че по време на лечението и към датата на изписването й от лечебното заведение тъжителката се е намирала в добро общо състояние. Според д-р А., във всички случаи при наличие на оплаквания от пострадало лице за удар в областта на главата, дори и при липса на настъпили травматични увреждания, се предприема настаняване в лечебно заведение за наблюдение на пациента. Това се налага като превенция срещу сериозни усложнения на централната нервна система, които биха могли да настъпят. В случай на наличие на клинични симптоми, същите биха се изразили в повръщане, пребледняване, учестен пулс, които могат да се проявят, както веднага след настъпването на увредата, така и след определен период от време – 3,4,5 дни. Изхождайки от съдържанието на епикризата, вещото лице е категоричен, че данни за симптоми, характерни за Контузия на главата. Мозъчно сътресение, посочени като основна диагноза в епикризата, не се констатират. Напротив, пострадалата е била изписана в добро общо състояние като клинично здрава, без каквито и да е оплаквания на петия ден след причинената увреда. Но дори същата да е загубила съзнание, така както е отразено в тъжбата, или да няма спомен от случилото се, то това, според вещото лице, не е в резултат на получената от нея травма, посочена в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Тъй като отокът на лицето и последиците от него отшумяват в рамките на около седмица и с оглед описаното общо състояние на пострадалата, д-р А. приема, че не е било необходимо пострадалата да приема лекарства или пък да се ползва от отпуск за временна неработоспособност, за какъвто липсват данни в издадената епикриза. Изхождайки от заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните разяснения от вещото лице, направени по време на проведения разпит, съдът приема за безспорно установено, че на инкриминираната дата на Е. е бил причинен оток на лицето в ляво в областта на ляво око, което с оглед медицинската характеристика, механизма на получаване и периода на възстановяване представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. На следващо място, доказателствата по делото не сочат телесните увреди на пострадалата да са причинени в резултат на описаното в тъжбата противоправно поведение на подсъдимия. Според обвинението, същите са причинени от Б. посредством нанасяне на удари с ръка по главата на Е., в тилната и теменната част. Тези твърдения обаче не намират подкрепа, както в гласните, така и в писмените и веществените доказателства. Свидетелката Детелина Димитрова не е присъствала на инцидента, описан в тъжбата и данните, съобщени от нея по този въпрос в хода на съдебното следствие са придобити в резултат от проведен с подсъдимия последващ разговор, а не са плод на преки впечатления. Свидетелят Цветанов, твърди, че е възприел пряко и непосредствено, макар и не от самото му начало, разговора между страните, в това число демонстрираното от тях поведение. По това време той се е намирал на разстояние около 20м срещу мястото на инцидента. Според него, автомобилът на подсъдимия – марка „БМВ“, черен на цвят, се е намирал на ул. „Динко Петров“, спрян между офисите на куриерска компания „Еконт“ и Политическа партия „ГЕРБ“, като тъжителката е стояла на тротоара до автомобила на около 1м разстояние от него и е разговаряла със седящия на шофьорското място Б. през сваления прозорец на вратата на автомобила. Така съобщените от този свидетел данни обаче не кореспондират с останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отчете заключението на съдебно-техническата експертиза, чийто обект на анализ е бил видеозапис, съдържащ се в оптичен носител – СD-rom, снет от камери на офис „Еконт експрес“ ООД, намиращ се на ул. „Динко Петров“ № 2 в гр. Мездра за периода от 14,30 часа до 16,30 часа на 02.10.2017 г. На вещото лице М.Т. е била възложена задача да свали съдържанието на записа на хартиен носител, да изготви снимков материал на заснетото и да отговори на четири въпроса, поставени от процесуалния представител на тъжителката. В заключението, представено по делото и прието като доказателство по същото, вещото лице подробно е изложило съдържанието на записа в посочения в тъжбата времеви период – 15,15-15,45 часа, като е приложил и снимков материал на заснетото. От същите става ясно, че действително Б. е посетил офиса на куриерска служба „Еконт“ в 14,34 часа и е престоял там до 14,39 часа, след което си е тръгнал, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ с регистрационен номер ВР4401ВТ. В 15:35:44 часа автомобилът на Б. е навлязъл в обсега на външната охранителна камера на куриерския офис, като е заснет да преминава по ул. „Динко Петров“ и да отминава офиса в 15:36:14 часа. От приложения към заключението снимков материал е видно, че автомобилът преминава покрай жена с неустановена самоличност /по време на заснемането е с гръб към камерата/, след което продължава по улицата. Според вещото лице, въпросната жена е облечена в тъмна горна дреха, дънки, със средно дълга коса, държи в ръката си телефон и се движи бързо. Водачът на автомобила е извъртял глава към нея, като предното стъкло е свалено. На кадрите от файл 2801 /снимки № 25-№41/ се вижда, че момичето и водачът на автомобила явно си разменят реплики като мъжът е обърнал глава към нея шофирайки. Жената прави движение, което прилича на прибиране на телефон в чантата, а след това, вървейки прави движение с дясната ръка сякаш прибира или оправя нещо по дрехата си, или дамската чанта. На снимките ясно се вижда, как автомобилът марка „БМВ“ с рег. № ВР4401ВТ продължава по улицата в посока ул. „Христо Ботев“, след което завива на ляво. Като цяло в заключението, вкл. на снимковия материал, приложен към него, липсва информация, която да подкрепя описаната в тъжбата ситуация между тъжителката и подсъдимия, още по – малко за нанесени удари от страна подсъдимия върху нейното тяло. По отношение на присъствието на свидетеля Цветанов, същото не беше установено по безспорен начин. В с.з. вещото лице е категорично, че с увеличаването на снимки на л.80 от делото е направил опит да установи дали пред Агроаптеката до лекотоварния автомобил в посочения времеви период се вижда силует на човек. Това обаче не може да се каже с необходимата категоричност, именно поради спрялото там МПС и недостатъчния обсег на охранителната камера, която е монтирана на твърде голямо разстояние от мястото. Това обстоятелство, както и разминаването в данните касателно описанието на поведението на страните, съобщени от този свидетел и тези, съдържащи се в СТЕ, мотивират съдът да не кредитира показанията на свидетеля Цветанов. Изхождайки от съдържанието на заключението, приложения към него снимков материал и разпита на вещото лице, проведен в с.з., съдът приема, че същите не установяват по безспорен и категоричен начин подсъдимия в този времеви период на инкриминираното място да е провеждал разговор с пострадалата и да е нанасял удари по тялото й, така, както се претендира в тъжбата. Въз основа на изложеното до тук, съдът счита, че събраните по делото доказателства не сочат с необходимата категоричност подсъдимият да е причинил на пострадалата описаните в тъжбата повреди.

При това положение, настоящият състав признава Д.Б. за невинен, на основание чл.304 НПК и го оправдава по обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК.

С оглед изхода на делото пред настоящата присъда съдът осъжда тъжителката Е. да заплати на подсъдимия Б. сумата от 450 лева, представляващи деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

 

16

НОХД No 59/2018

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.П.У.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 13.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор E.. 

Подсъдимият, редовно призован и уведомен в съответствие с чл.247б НПК, лично и със служебен защитник адв. Г.П. от ВрАК.

Пострадалата М. Л., редовно призована и уведомена в съответствие с чл.247б НПК, лично.

По делото е постъпила справка за съдимост на подсъдимия, издадена от Бюро съдимост при РС-Мездра след проверка в Бюро съдимост на ВрРС и Удостоверение по декларирани данни № 5607000152/22.02.2018 г. от Община Мездра с информация за декларираното от У. движимо и недвижимо имущества.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални пречки за даване ход в р.з.

АДВ. П.: Заявявам, че също няма процесуални пречки за даване ход за разглеждане в р.з.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.

ПОСТР. М. Л.: Заявявам, че няма да предявявам граждански иск за щетите, които ми е нанесъл. Не желая да се конституирам като частен обвинител. Получила съм пощенски запис миналата седмица, получих 333 лева. Ако мога да кажа, че материалните щети мога да си закупя, но моралните няма да мога, така че Ви казвам, нищо не желая да предявявам. Очаквам да ми бъдат върнати и останалите вещи, които са намерени, но в момента предполагам, че се намират при Вас за нуждите на делото. След като вещите ми бъдат върнати, мога да кажа, че щетите, за които е делото са ми изцяло възмездени.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за провеждане на р.з. днес и в тази връзка

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИЕМА постъпилите писмени доказателства.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от ОА. Има повече от седем дни от получаването му до днес.

Разпоредителното заседание продължава с обсъждане на въпросите, посочени в чл.248 ал.1 т.1-т.8 НПК и изслушване на становищата на страните по тях.

ПРОКУРОР: Въпросното дело е подсъдно на РС-Мездра и следва да бъде разгледано от него. Към момента не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че по воденото разследване не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е ограничено по някакъв начин правото на обвиняемия. Считам, че на този етап са налице основания за разглеждане на делото по общия ред. Няма основания за разглеждането му при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице, или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля, да потвърдите така взетата мярка по отношение на обвиняемия за процесуална принуда. От страна на прокуратурата нямам искания за събиране на нови доказателства. Смятам, че ако не се премине по някой от особения ред за разглеждане на делото, същото трябва да бъде насрочено в посочения едномесечен срок.

АДВ. П.: По така поставените ни въпроси по разпореждане от 19.02.2018 г. заявявам следното: Намирам, че родовата подсъдност е на РС-Мездра. Не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не сме заявили при предявяване на ДП допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в процеса. С оглед изявеното на пострадалото лице, ще депозираме днес служебен бон за изплатена сума от 333 лева, представляващи стойността на невъзстановените имуществени вреди, в резултат на деянието, с оглед на което е и нашето становище, че са налице условията на Глава ХХІХ НПК с приключване на наказателното производство със споразумение при условията на чл.384 вр. чл.381 НПК. Не намирам основания за разглеждането на делото при закрити врати, както и за привличане на резервен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник или друго вещо лице или извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на други доказателства. Представям служебен бон за извършеното заплащане. Моля разглеждане на делото по Глава ХХІХ НПК да бъде извършено незабавно след р.з.

ПОДСЪДИМ: Изцяло съм съгласен с това, което каза адвоката ми. Желая постигане на споразумение.

ПРОКУРОР: С оглед изявеното от защитника на подс. У., заявявам, че прокуратурата не възразява да бъде дадено минимално време за постигане на споразумение и приключване на наказателното производство по този ред със споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на прокурора, защитника и подсъдимия, и взе предвид съдържанието на ОА, предмет на настоящото производство и на материалите, приложени в ДП по делото, намира, че делото е подсъдно за разглеждане пред РС-Мездра предвид обстоятелството, че описаното в ОА деяние е извършеното на територията на този съдебен район. Прегледът на доказателствата по делото, съдържащи се в приложените на ДП материали, както и на ОА, не сочи наличие на основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на ДП, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници. Липсват също така основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, други вещи лица, преводач или тълковник, или извършване на съдебно следствени действия по делегация. Участието на адв. Г.П., както на ДП, така и на съдебното производство, е достатъчна гаранция, че правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълнота. По отношение на мерките за процесуална принуда, според материалите по делото, на ДП по отношение на У. не е била взета мярка за неотклонение и към настоящия момент не са налице основания за вземане на такава с оглед обстоятелството, че подсъдимият се намира в места за лишаване от свобода, където изтърпява наказание, наложено му по друго дело. В днешното с.з. страните не направиха искане за събиране на нови доказателства. Същевременно защитата представи документ, от който е видно, че подсъдимият е заплатил на пострадалата свидетелка сумата от 333 лева, които представляват остатък от материалите щети, посочени в ОА. Днес в с.з. пострадалата М. Л. заяви, че действително е получила лично въпросната сума и няма претенции към подсъдимия. Имайки предвид това обстоятелство, съдът споделя становищата на страните, че са налице основания за разглеждане на делото по Глава ХХІХ НПК и в този смисъл на същите следва да им бъде дадена възможност да постигнат споразумение за решаване на делото.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените от защитата в днешното с.з. писмено доказателство – служебен бон, удостоверяващо заплащане на сумата от 333 лева като щета по НОХД № 59/18 г. по описа на РС-Мездра от страна на Т.П.У. ***.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да постигнат споразумение.

ПРЕКЪСВА с.з. в 11.00 часа.

ВЪЗОБНОВЯВА с.з. в 11.15 часа.

ПРОКУРОР: Със защитата на подсъдимия постигнахме споразумение, което сме изготвили в писмен вид и Ви представяме днес в с.з., като моля да го приемете ведно с декларацията по чл.381 ал.6 НПК. Споразумението не противоречи на закона и морала и моля в този вид да го одобрите.

АДВ. П.:  С представителя на прокуратурата постигнахме споразумение, което Ви представяме в писмен вид. Моля да го приемете и да го одобрите.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката. Желая споразумение.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІХ НПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото споразумение за решаване на делото по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС-Мездра, на основание чл.384 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Т.П.У. - роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, със средно професионално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отводи не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението за решаване на делото и на представената декларация, с която подсъдимият заявява, че не желае делото да се разглежда по общия ред.

ПРОКУРОР: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

АДВ. П.: Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението. Моля същото да бъде вписано в протокола в окончателен вид, така, както сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от подсъдимия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следния окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл.384 НПК

По НОХД № 59/2018 г. по описа на РС гр. Мездра

 

Днес на 13.03.2018 година в гр.  Мездра между:

Е. E. –  Прокурор при РП Мездра и

адв. Г.П. – ВАК като сл. защитник на: Подс.                                            Т.П.У., ЕГН **********,***,  в момента Затвора Враца, българин, бълг. гражданин, средно образование, безработен,  осъждан

Със споразумението страните постигат съгласие, както следва:

Подс. Т.П.У., ЕГН **********,***, в момента Затвора Враца, българин, бълг. гражданин, средно образование, безработен, осъждан, се признава за виновен  ЗА ТОВА, ЧЕ: при условията на опасен рецидив за времето от 10.11.2017 г. до 25.11.2017 г. в гр. Мездра, от приземен етаж на къща, находяща се на ул. ”В.” № // в същия град, е отнел от владението на М.П.Л. ***, движими вещи – двадесет инчов телевизор марка „ОКИ” с дистанционно, проточен бойлер „Делимано”, отоплителна печка духалка, пасатор марка „Браун”, радиокасетофон с компактдиск, стара газена лампа, ръчна метална мелачка за месо, негърска маска, апарат за измерване на кръвно налягане марка „Omron”, бяла порцеланова чиния за стена, дъска за сирене – сувенир от о. Ибиса, два броя пластмасови радиа, цилиндрично радио с фенерче и манивела, три броя книги, три удължителя, градинска ножица с телескопични дръжки, малка градинска ножица с въртяща се глава, сенник, дървен боздуган с топка и шипове - сувенир, пет литра ракия, две шапки тип бейзболни, порцеланов супник и бързовар, собственост на Л., на обща стойност 491,00 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.

Наказанието на подс. Т.П.У., ЕГН **********, се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, като на същия се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС  да се изтърпи при първоначален режим „строг”.

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.

Направените по производството разноски в размер на 101,44 лв. за изготвяне на СОЕ и фотоалбум се възлагат на подсъдимия У., вносими в полза на ОДМВР Враца.

Веществените доказателства: телевизор марка „ОКИ” с дистанционно, три броя книги - „Робинзон Крузо” от Даниел Дефо; ”Лунна долина” от Джек Лондон и „Източни мъдрости” – сборник; пластмасово четвъртито радио, уред за измерване на кръвно налягане марка „Omron”, дървен боздуган с топка и шипове; шапка с козирка и надпис „San Mibuel” да се върнат на собственика – пострадалата М.П.Л. ***.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:           Служебен защитник:

            /Е. E./                                     /адв. Г.П./

Подсъдим:

                      /Т.У./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ПОДСЪДИМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.384 ал.3 вр. чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумение за решаване на делото, постигнато между Е. E. - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. Г.П. от ВрАК, като служебен защитник на подсъдимия Т.П.У. и Т.П.У. с ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Подсъдимият Т.П.У. с ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на опасен рецидив за времето от 10.11.2017 г. до 25.11.2017 г. в гр. Мездра, от приземен етаж на къща, находяща се на ул. ”В.” № // в същия град, е отнел от владението на М.П.Л. ***, движими вещи – двадесет инчов телевизор марка „ОКИ” с дистанционно, проточен бойлер „Делимано”, отоплителна печка духалка, пасатор марка „Браун”, радиокасетофон с компактдиск, стара газена лампа, ръчна метална мелачка за месо, негърска маска, апарат за измерване на кръвно налягане марка „Omron”, бяла порцеланова чиния за стена, дъска за сирене – сувенир от о. Ибиса, два броя пластмасови радиа, цилиндрично радио с фенерче и манивела, три броя книги, три удължителя, градинска ножица с телескопични дръжки, малка градинска ножица с въртяща се глава, сенник, дървен боздуган с топка и шипове - сувенир, пет литра ракия, две шапки тип бейзболни, порцеланов супник и бързовар, собственост на Л., на обща стойност 491,00 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.

На подсъдимия Т.П.У. се ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС.

Веществените доказателства: телевизор марка „ОКИ” с дистанционно, три броя книги - „Робинзон Крузо” от Даниел Дефо; ”Лунна долина” от Джек Лондон и „Източни мъдрости” – сборник; пластмасово четвъртито радио, уред за измерване на кръвно налягане марка „Omron”, дървен боздуган с топка и шипове; шапка с козирка и надпис „San Mibuel” ДА СЕ ВЪРНАТ на техния собственик – пострадалата М.П.Л. ***.

На подсъдимия Т.П.У. се възлагат направените в хода на производството разноски в размер на 101,44 лв., платими в полза на ОДМВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 59/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 11.30 часа.

В законна сила на 13.3.2018г.

17

НОХД No 118/2018

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.С.Г.,
П.В.Д.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 13.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор Генова. 

Обвиняемите лично и с адв. Ц.А. от ПлАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. П.Д.: Да се даде ход на делото. 

ОБВ. Р.Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.381 ал.5 и сл. НПК и 2 бр. декларации по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ:

П.В.Д. - роден на *** г. в гр. Ч.б., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, осъждан.

Р.С.Г. – роден на *** г. в гр. Ч.б., живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, заварчик в „П.П.Б.“ ЕООД, разведен, ЕГН **********, осъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемите сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. А.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВ. П.Д.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

ОБВ. Р.Г.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 2 бр. декларации от обвиняемите, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, посочени в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ 

за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.381 и сл. НПК

 

Днес, 06.03.2018 г. по предложение на прокурор Н.Г. при Районна прокуратура Мездра се сключи настоящото споразумение за решаване на досъдебно производство № 155/2017 г. по описа на РУ МВР Роман, прокурорска преписка вх. № 1834/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, на основание чл.381 и сл. НПК, както следва:

1.СТРАНИ:

Споразумението си сключи между:

Прокурор Н.Г.Прокурор при Районна прокуратура Мездра

1.1.                       П.В.Д., обвиняем по д.п. № 155/2017 г. по описа на РУ МВР–Роман, пр.пр. № 1834/2017 г., роден на *** г. в гр. Ч.б., адрес: ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********,

1.2.                       Р.С.Г., обвиняем по д.п. № 155/2017 г. по описа на РУ МВР – Роман, пр.пр. № 1834/2017 г., роден на *** г. в гр. Ч.б., адрес: ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като заварчик в „П.П.Б.“ ЕООД гр. Ч.б., осъждан, ЕГН **********,

1.3.                       Адвокат Ц.И.А.

*** № 8 – защитник на обв. П.Д. и обв. Р.Г..

2.Предварителни условия

2.1 Срещу обвиняемите П.В.Д. и Р.С.Г., и двамата от с. Реселец, общ. Ч.б., са повдигнати обвинения за престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК.

2.2 На страните са известни и са съгласни с правните последици на споразумението, а именно, че след одобрението му от страна на първоинстанционния съд, определението на същия, по чл.382 НПК е окончателно, има последиците влязла в сила осъдителна присъда за обвиняемите П.Д. и Р.Г., и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

2.3 От престъплението няма настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване или обезпечаване

3. Предмет на споразумението

3.1 с настоящето споразу3мение страните се съгласяват досъдебното производство № 155/2017 г-. по описа на Ру МВР Роман, прокурорска преписка № 1834/2017 г. по описа на Районна прокуратура град Мездра да бъде решено със споразумение и да не се провежда съдебно разглеждане на делото по общия ред.

3.2. Със споразумението страните постигат съгласие за това, че обвиняемите П.В.Д. и Р.С.Г., и двамата от с. Реселец, общ. Ч.б., са виновни  това, че на 27.07.2017 г. в м. „Крайщето“ в землището на с. Реселец, общ. Ч.б., от отдел 44, подотдел „Ю“, горски фонд – частна собственост, без редовно писмено позволително са отсекли с моторна резачка от горския фонд и извозили до м. „Рудината“ в землището на с. Кунино, общ. Роман 3 пространствени куб. м. дървета от дървесен вид „дъб“ на обща стойност 93.06 лева, като за извършване на деянието се е сговорил предварително помежду си и деянието са извършили повторно – престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК.

4. Вид и размер на наказанието

Страните се споразумяват и на основание чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия П.В.Д. се определи следното наказание:

4.1 Лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл.66 ал.1 НК, за срок от ТРИ години от одобряване на настоящото споразумение от съда

4.2 Страните се споразумяват, на основание чл.55 ал.3 НК, на обвиняемия П.В.Д. да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

Страните се споразумяват и на основание чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия Р.С.Г. се определи следното наказание:

4.4 Лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл.66 ал.1 НК, за срок от ТРИ години от одобряване на настоящото споразумение от съда

4.5 Страните се споразумяват, на основание чл.55 ал.3 НК, на обвиняемия Р.С.Г. да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

5. Щети

Невъзстановени щети по делото няма.

6. Разноски

Разноските по делото се възлагат, както следва в размер на 37.75 лева на обв. Р.С.Г. и 37.75 лева – на обв. П.В.Д..

7. Веществени доказателства

На основание чл.235 ал.7 НК предметът на престъплението, а именно 3 пространствени куб.м. дървета от дървесен вид „дъб“ на обща стойност 93.06 лева, предадени по разписки С:АООА № 001649 /по акт 050476/; № С:АООА № 001650/ по акт 050477 и С:АООА №002369 на съхранение РДГ – Берковица ДГС Враца с МОЛ Николай Андреев ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата.

8. Заключение

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправят и превъзпитат обвиняемите към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето споразумение се състави в три еднообразни екземпляра – по един за страните за страните и за съда, които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:                            Защитник:            

  /Н.Г./                                     /адв. Ц.А./

 

Обвиняем:

                Обвиняем:

  /П.Д./                          /Р.Г./

 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. А.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВ. П.Д.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВ. Р.Г.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между Н.Г. – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. Ц.А. от ПлАК - защитник на П.В.Д. и Р.С.Г., и П.В.Д. *** б., ЕГН ********** и Р.С.Г. *** б., ЕГН ********** – обвиняеми по НОХД № 118/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемите П.В.Д. *** б. с ЕГН ********** и Р.С.Г. *** б. с ЕГН **********, ВИНОВНО на 27.07.2017 г. в м. „Крайщето“ в землището на с. Реселец, общ. Ч.б., от отдел 44, подотдел „Ю“, горски фонд – частна собственост, без редовно писмено позволително са отсекли с моторна резачка от горския фонд и извозили до м. „Рудината“ в землището на с. Кунино, общ. Роман 3 пространствени куб. м. дървета от дървесен вид „дъб“ на обща стойност 93.06 лева, като за извършване на деянието са се сговорили предварително помежду си и деянието са извършили повторно – престъпление по чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия П.В.Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящото споразумение от съда.

На основание чл.55 ал.3 НК, НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.235 ал.3 т.1 и т.4 вр. ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия Р.С.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящото споразумение от съда.

На основание чл.55 ал.3 НК, НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА.

ОТНЕМА, на основание чл.235 ал.7 НК, в полза на Държавата предметът на престъплението - 3 пространствени куб.м. дървета от дървесен вид „дъб“ на обща стойност 93.06 лева, предадени по разписки С:АООА № 001649 /по акт 050476/; № С:АООА № 001650/ по акт 050477 и С:АООА №002369 на съхранение РДГ – Берковица ДГС Враца с МОЛ Николай Андреев.

На обвиняемите П.В.Д. и Р.С.Г. се възлагат направените по делото разноски, в размер по 37.75 лева на всеки един от тях, платими в полза на ОД МВР гр. Враца. 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 118/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.20 часа.

В законна сила на 13.3.2018г.

18

АНД No 390/2017

КАТ

Х.В.В.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 14.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Х.В. *** е обжалвал наказателно постановление № 16-0300-000614/19.08.2016 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за нарушения на чл.137а ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева по чл.183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от същия закон. Възраженията са в смисъл, че описаните в административните актове факти се разминават с действително настъпилите събития. Претендира се също, че актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили материалния закон при правната квалификация на деянието. Освен това, при изготвянето на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на административно-наказателното производство. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. 

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Процесуалният му представител адв. Стефан Красимиров от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалваното постановление с мотива, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да излага подробни мотиви в тази насока. Освен това защитникът счита, че при определяне вида и размера на наказанията наказващият орган неправилно е приложил материалния закон.

                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.   

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 09.08.2016 г. свидетелите З.Н. и Н.К. *** били в състава на автопатрул, разположен на територията на града. Около 16.50 часа на ул. „Ал. Стамболийски“ № 70 те забелязали товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № РВ 3008 КА, движещ се в посока към ул. „Янко Сакъзов“, чийто водач не използвал обезопасителния колан. По тази причина служителите решили да спрат МПС за проверка. Контролните органи поискали от водача да представи лични документи и документи на автомобила, както и полица, удостоверяваща наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Документалната проверка показала, че МПС е собственост на собственост на „Анди-96“ ЕООД гр. Пловдив, но се управлява от Х.В. ***. В. обяснил на полицейските служители, че не носи СУМПС и контролния талон към него. При това положение свидетелят Н. извършил проверка в АИС на КАТ ПП Враца, която показала, че лицето е правоспособен водач на МПС. За констатираните нарушения на В. бил съставен АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите З.Б.Н. и Н.Н.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Х.В. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е управлявал МПС без да използва обезопасителен колан по време на движение при положение, че автомобилът е бил оборудван с такъв. На база наличното описание на деянието актосъставителят и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.137а ал.1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачите и пътниците на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение и използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Изключение от това задължение е предвидено в ал.2 на чл.137а от същия закон, според която могат да не използват обезопасителните колани бременните жени, лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват МПС, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, превозващи пътници в рамките на населеното място и инструкторите при управление на автомобила с учебна цел. Според гласните доказателства, автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил снабден с обезопасителен колан, който обаче не е бил използван от В.. По делото не са налице данни, от които да е видно, че последният попада в категориите лица, за които законодателят е предвидил възможност да не използват обезопасителни колани. При това положение за него е стояло задължението при движение на МПС да използва обезопасителен колан, тъй като същото е било снабдено с такъв. Полицейските служители К. и Н. са категорични, че в момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесния автомобил без да използва обезопасителен колан, с който същият е бил оборудван. С това си деяние В. е нарушил разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП, за което е санкциониран по административен ред, съобразно чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП с глоба в размер на 50 лева. Имайки предвид изложеното до тук, съдът приема, че в тази част НП е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. На следващо място, АУАН е съставен на жалбоподателя и за това, че по време на полицейската проверка не е носил свидетелство за управление на МПС, което управлява и контролният талон към него, за което актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че са налице нарушения по смисъла на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. От показанията на свидетелите К. и Н. категорично се установява, че на инкриминираната дата В. като водач на МПС не е носил и не е представил пред контролните органи свидетелство за управление на МПС и контролният талон към него. Обстоятелството, че същият е правоспособен водач на МПС и има издадено валидно СУМПС е било констатирано едва в хода на проверката, извършена по служебен път чрез АИС КАТ ПП. От съдържанието на обжалваното НП става ясно, че жалбоподателят е бил наказан по отделно за това, че не носи СУМПС от съответната категория и за това, че не носи контролният талон към свидетелството. Съдът приема за правилна и законосъобразна тази част от НП. СУМПС и контролният талон са различни документи /аргумент чл.150а ал.1 и чл.157 ал.1 ЗДвП/, като при издаването на СУМПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на свидетелството. По тази причина законодателят е възвел в чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП задължение за водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. Наличната формулировка на тази разпоредба налага извода, че се касае за различни документи и в този смисъл при констатирана липса у водача на някой от тях или на двата едновременно, същият ще бъде санкциониран за различни нарушения. Аргумент в тази насока дава и текста на чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, където законодателят е предвидил административно наказание за водач, който не носи СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. На база тези доводи настоящият състав счита, че както актосъставителят, така и наказващият орган правилно са приели за налични две отделни нарушения на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, като с обжалваното постановление за всяко едно от тях е наложено наказание глоба съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП и по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП. По тази причина НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушение на процедурата по съставяне и връчването на административните актове и неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, изчерпателно изброени в ЗАНН, които да са самостоятелни основания за отмяна на АУАН и НП.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0300-000614/19.08.2016 г. на Началник Група при ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършени нарушения на чл.137а ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Х.В. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева по чл.183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

19

АНД No 536/2017

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Н.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 14.3.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Е.Е..

Обвиняемият лично и с адв. С.Г. от ВАК.

Свидетелите налице.

По делото са постъпили Справка под изх.№ 63/27.02.2018 год. от Директора на ТП ДГС гр.М., ведно с Удостоверение за идентичност на отдел и подотдел по Горско-стопански план – имот в землището на с.Л.Д., община М., Договор № 1/30.12.2015 год. за продажбата на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 161001 и Анекс към Договор № 1/30.12.2015 год.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

АДВ. СВ. Г.: Да се даде ход на делото.  Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. Да се приемат като доказателства постъпилите писмени документи.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Справка под изх.№ 63/27.02.2018 год. от Директора на ТП ДГС гр.М., ведно с Удостоверение за идентичност на отдел и подотдел по Горско-стопански план – имот в землището на с.Л.Д., община М., Договор № 1/30.12.2015 год. за продажбата на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 161001 и Анекс към Договор № 1/30.12.2015 год.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р Е  Д  Е Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка под изх.№ 63/27.02.2018 год. от Директора на ТП ДГС гр.М., ведно с Удостоверение за идентичност на отдел и подотдел по Горско-стопански план – имот в землището на с.Л.Д., община М., Договор № 1/30.12.2015 год. за продажбата на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 161001 и Анекс към Договор № 1/30.12.2015 год.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ: Е.К.Х. – 43 год. и М.Ц.С. - 77 год., български гражданки, грамотни, свидетел пореден № 3 омъжена, свидетел пореден № 4 неомъжена, неосъждани.

На свидетелите се напомни отговорността по чл.290 НК и те обещаха да говорят истината, както се разясниха и правата им по чл.121 и чл.122 от НПК.

На основание чл.273 НПК свидетелите се отстраниха от съдебната зала до разпита им.

СВ. Е.Х.: Нямам роднинска връзка с обвиняемия.  Работя като Директор на ДГС гр.М.. Запозната съм със случая, за който се води делото, тъй като съставянето на АУАН е в резултат на извършена проверка от служители-колеги от РДГ гр.Ш. и след извършената проверка Констативните протоколи се представят в Горското стопанство и аз разпореждам на съответните  служители за района за установяване на нарушителите и съставяне на актове. След като дадох Констативния протокол на горския надзирател, двамата заедно със старши лесничей Ц.Т.В. ми докладваха, че е установен нарушителя и му е съставен акт за сечта на немаркираните дървета. С това Констативния протокол, който ни е връчен от служители на РДГ гр.Ш. е отработен - има извършено нарушение, има нарушител и за това е съставен акт. Доколкото си спомням, на първо време би било редно да се говори с лицензирания лесовъд на фирмата, с представителя на фирмата, но тъй като тя не посещава много често нито горското, нито обекта, лицето за контакт ни е Г.Т., който е лицето на фирмата, в смисъл  с него контактуваме за производствените неща. След като е говорено с него, той е посочил нарушителя, съответно момчето си е дало личната карата, съставен му е акта и се е подписало. Всичките тези неща са вършени там на място в с.Л.Д. и там е говорено. Аз не съм била там. С това ме е запознал горския стражар. По закон би трябвало да се обърнем към лицензирания лесничей. Всяка една фирма, с която сключваме договор за добив на дървесина, за държавни обекти говоря, е задължена да има назначен лицензиран лесовъд. След сключване на договора позволителното се издава на името на лицензирания лесовъд, който упражнява контрол върху дейността и следи за недопускането на незаконна сеч. С издаването на Позволителното за сеч за съответен обект и подписване на Предавателно-приемателен протокол, обекта се предава на купувача и отговорник за този обект става лицензирания лесовъд. В случая, както е установена незаконна сеч, според мен смятам, че е крайна мярка съставянето на акт на лицензирания лесовъд, който отговаря за обекта, защото преди това ние сме задължени да проучим случая и при установяване на нарушител на сечта, който в случая е установен, акта за това деяние се състава на самия нарушител, а не на лицензирания  лесовъд и затова, след като е установен нарушителя, ние сме съставили акт на нарушителя, а не сме на лицензирания лесовъд. Представителя на горското е задължен да присъства на обекта, но не постоянно, защото горския има няколко обекта и веднъж на ден той задължително минава през обекта. Може да му се случи един ден да стои цял ден на един обект, на другия ден да е на друг обект и да дойде, когото вече е добита дървесината и се издава документа.  Служителят, който е разговарял с Г.Т. е Г.И.Г.. Във връзка с представеното от мен Удостоверение за идентичност на отдел и подотдел по Горскостопански план имот в землището на с.Л.Д., община М., мога да обясня следното: Веднъж на 10 години се прави Горскостопански план на територията на горите на територията на община М. и община Роман, в случая община М. и 2007 год. е така наречения стар Лесоустройствен проект. От 01.01.2017 год. влиза в сила новия, вече по новому наречен Горскостопански план и при инвентаризацията на тези гори през лятото на 2016 год., съответно в резултат на настаняване на новосъздадени гори се променя номенклатурата и буквите на самите отдели и ако въпросния отдел или имот през 2007 год. е бил 112„ж”, след направената нова инвентаризация този същия имот и подотдел вече е 112”е”. През 2017 год. е нова номерация и затова Позволителното за 2017 год. е издадено за новата номерация. Новата номерация се прави от лицензирани фирми, които правят пълен обход цялото лято на 2016 год. Това се прави едни път на 10 години за актуализация на данните, така е по закон. Протоколът за освидетелстване на сечището е подписан от Веселин Йотов, който е Зам.директор. Той издава Позволителните за сеч и съответно, кой е издал Позволителното за сеч той го освидетелства. Добитото количество идва от Превозните билети, който са пуснати за извозване. Разлика в маркираното и отсеченото е допустима, защото първо обекта е голям, второ, както виждате договора е сключен през 2015 год., а сечат е завършена през 2017 год. и е логично тези дървета през тези две години да дебелеят и да растат. За тези две години има малък прираст, който дава допълнителното количество. Това не е нарушение.

СВ. М.С.: Нямам роднинска връзка с обвиняемия и не го познавам. Работя като частен лесовъд, откакто се пенсионирах. Аз съм лицензиран лесовъд на фирмата на Г.Т.. Ходила съм на обекта, когато се издава, след като е приключила сечта. Разбира се и по-рано съм ходила на обекта, но не съм констатирала нарушения. Не съм открила нарушения. Когато подписах Протокола за приемане и предаване видях, че е съставен акт, но аз нарушения не съм видяла.

ВЪПРОС на ПРОКУРОРА към СВ. М.С.: Съобразно Закона за горите - чл.108 ал.3 и Договор № 1/30.12.2015 год. - §3.1 Вие сте лице, което носи отговорност за всичките дейности, извършвани на територията на въпросния обект, включително и отговорността за незаконна сеч? В тази връзка, уведомена ли сте Вие за конкретния случай? Как ще си обясните, защо не сте уведомена, тъй като Вие сте лицето, което носи отговорността?

ОТГОВОР на СВ. М.С.: Когато е констатиран този случай, аз не съм уведомена, че има такъв случай. Това е горски фонд, не е частен. Горските са там и те също имат контролни функции. Кои контролни органи са констатирали нарушението, не знам. Имотът е голям, но аз съм видяла, че няма нарушения. Никой не ме е викал, за да видя, че има нарушение. Господин Т. не ме е уведомил за този случай, за тази незаконна сеч, както и за друга незаконна сеч. Не съм запозната с актовете, които са съставени по време на сечта, която е започнала през 2015 год. Не съм уведомена и не съм търсена. Когато ме търсят, ще дойда, когато ме викат, също ще дойда. Колегите, които са съставили този акт не са ме викали и г-н Т. не ме е търсил. Получавам договорите, карта имам, мога по всяко време да отида, без да търся помощ. На всички имоти съм ходила на место. Горските уточняват границите, аз само приемам къде ще работят хората. Преди да се пенсионирам съм работила като Директор на Държавно Горско стопанство гр.В.. Била съм директор 6 години. Започнала съм като редови инженер и всичкият ми стаж е в горското. Ако има незаконна сеч откривателят, който пише акт, трябва да ме уведоми и аз да посетя мястото и да констатирам нарушението. Това е открито сечище, не е заградено и там могат да влязат и други извършители. Не съм имала случай, когато има нарушение горските да ме извикат. Не съм ходила на мястото, където се твърди, че има такава незаконна сеч.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е изяснено от фактическа страна. Повече доказателства няма да искам и да соча и моля, да дадете ход по същество.

АДВ. СВ. Г.: Ние също нямаме доказателствени искания. Подзащитният ми няма да дава обяснения. Моля, да дадете ход на съдебните прения.

ОБВИНЯЕМ: Поддържам казаното от адвокатката ми. Няма да давам обяснения.

Съдът намира, че ход на делото по същество не следва да се даде, а съдебното производство следва да бъде прекратено и върнато на прокурора, тъй като на съдебното следствие, проведено в няколко по ред съдебни заседания бяха установени нови фактически положения, които не са намерили отражение в Постановлението на съответния прокурор. От разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели, в лицето на Е.Х. и М.С., както и от представените писмени доказателства и в частност Договор № 1/30.12.2015 год. за продажбата на прогнозни количества дървесина на корен от обект № 161001 и Анекс към Договор № 1/30.12.2015 год., сключен между Държавно горско стопанство гр.М., представлявано от свидетелката Х. и „Г.” ЕООД, управлявано от С.Т., се установява, че с издаване на Позволителното за сеч и подписването на Предавателно-приемателния протокол, насажденията от обекта се предават на купувача. От момента на предаването върху него преминава и отговорността по осъществяване на противопожарната охрана и охраната срещу незаконна сеч в обекта. От друга страна продавачът е задължен да осигури свой представител при извършването на добива на дървесината, както и да извършва проверки в обекта, относно спазването на дисциплината от страна на купувача. Безспорно от представеното по делото Позволително за сеч, именно свидетелката М.С. е лицето, което по смисъла на чл.108 ал.3 от Закон за горите упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина. От събраните по делото доказателства, чрез извършените очни ставки и непосредствени показания, дадени пред съда от свидетелите Г.Т., Ц.В., М.М. и Г.Г. се установява опорочена процедура по съставения и подписан от обвиняемия Акт за установяване на административно нарушение. Новите факти, събрани на съдебното следствие не са били известни на представителя на прокуратурата и същите биха довели до преоценка на повдигнатото обвинение, като настоящият съдебен състав намира, че следва да се подчертае, че единствено в правомощията на съответната Районна прокуратура е да прецени какво обвинение следва да се поддържа, за какво престъпление и кой съответно е извършителя.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.378 ал.3 от НПК съдебното производство и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.40 часа.

 

20

НЧХД No 28/2018

Клевета и квалифицирана клевета

Б.Ц.Н.

Г.Г.П.,
Д.П.Г.,
Ц.Ц.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 14.3.2018г.

Тъжителката редовно уведомена, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК.

Подсъдимите редовно призовани, не се явяват, а се представляват от адв. С.Г. от ВАК.

По делото са постъпили Преписка под № 2199/2017 год. по описа на Районна прокуратура гр.М., Характеристични данни, Актуални справки за съдимост и Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, касаещи тримата подсъдими.

По делото са постъпили Справки от Зам.Директор „Съответствие – СМК” към П.И.Б. гр.С. под изх.№ И-1760-2/13.03.2018 год. и изх.№ И-1760-1/12.03.2018 год., от които  е видно, че подадените от Д.П.Г., Ц.Ц.М. и Г.Г.П. 3 броя Възражения са депозирани в ПИБ АД – клон В., регистрирани са в деловодната система на ПИБ АД и са обработени от специализирано звено „Жалби на клиенти”. Към справките са приложени и  оригиналите на 3 броя Възражения под вх.№ Ж-3081/20.09.2017 год., вх.№ 307-368/08.11.2016 год. и вх.№ Ж-3249/03.10.2017 год.

По делото е постъпило Удостоверение № 351/26.02.2018 год. на Районен съд гр.Б.С., с което се констатира, че адв. С.Г. от ВАК се е явила в съдебно заседание на 26.02.2018 год. по НОХД № 351/2017 год. по описа на Районен съд гр.Б.С..

АДВ. Г. П.: Моля, да се даде ход на делото. С оглед на събраните данни, моля да приемете, че делото е местно подсъдно на друг равен на този съд, а именно В.районен съд.

АДВ. СВ. Г.: Да се даде ход на делото. Местоизвършването на деянието е в гр.В., тъй като Възраженията са подадени в П.И.Б. - клон В..

Съдът намира, че в днешното съдебно заседание следва да бъде даден ход на делото единствено и само, за да бъдат приети като доказателства постъпилите по делото писмени документи, които ще бъдат обект на анализ и преценка, относно това, дали следва делото да бъде разгледано от Районен съд гр.М. или това следва да бъде Районен съд гр.В., който е равен по степен съд.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства към делото Преписка под № 2199/2017 год. по описа на Районна прокуратура гр.М., Характеристични данни, Актуални справки за съдимост и Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, касаещи тримата подсъдими, Справки от Зам.Директор „Съответствие – СМК” към П.И.Б. гр.С. под изх.№ И-1760-2/13.03.2018 год. и изх.№ И-1760-1/12.03.2018 год., от които  е видно, че подадените от Д.П.Г., Ц.Ц.М. и Г.Г.П. 3 броя Възражения са депозирани в ПИБ АД – клон В., регистрирани са в деловодната система на ПИБ АД и са обработени от специализирано звено „Жалби на клиенти” и оригиналите на 3 броя Възражения под вх.№ Ж-3081/20.09.2017 год., вх.№ 307-368/08.11.2016 год. и вх.№ Ж-3249/03.10.2017 год.

Съдебният състав намира, че съдебното производство пред настоящия съд следва да бъде прекратено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от НПК делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението. От събраните по делото доказателства по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че Възраженията, подадени от Д.П.Г., Ц.Ц.М. и Г.Г.П. са били приети, регистрирани и обработени и са станали достояние на трети лица именно на територията на гр.В.. Следователно, компетентен да разгледа делото и да реши същото по същество е Районен съд гр.В.. Престъплението клевета – предмет на частното обвинение е безспорно резултатно престъпление и същото е довършено, когато поне едно трето лице е узнало клеветническото твърдение. Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от НПК безспорен ориентир за подсъдността по местоизвършване на престъплението се явява обстоятелствената част на обвинението, описана в частната тъжба. В депозираната от тъжителката тъжба е отразено, че клеветите са се съдържали в 3 броя Възражения на подсъдимите, подадени до П.И.Б. АД – клон В.. Това е намерило отражение и в Преписка под № 2199/2017 год. по описа на Районна прокуратура гр.М.. Следователно, именно в гр.В., където е седалището на ПИБ АД – клон В.,  съдържанията на Възраженията за първи път са били възприети от Специализираното звено „Жалби на клиенти”. При това положение мястото на извършване на престъплението е там, където се е намирало третото лице, за първи път възприело клеветническото твърдение, т.е. гр.В.. Отново следва да се посочи, че от значение за подсъдността е обстоятелството, че съставът на престъплението клевета в двете изпълнителни форми е довършено в момента, в който клеветническите твърдения са станали достояние на трети лица, а именно това е ПИБ АД – клон В., видно и от приложените в оригинал Възражения, както и от отразеното в приложените по делото справки от Зам.Директор „Съответствие - СМК” гр.С.. С довеждането до знанието на адресатите на съобщението, престъпния състав е осъществен, поради което безспорно от значение е мястото на неговото разпространение. Моментът и мястото на узнаване от страна на пострадалото лице за отправените позорящи обстоятелства се явяват ирелевантни за съставомерността на престъплението клевета. В този смисъл са Определение № 118/23.07.2013 год., постановено по НЧД № 1000/2013 год. на ІІ-ро н.о. на ВКС, Определение № 81/2012 год., постановено по НЧД № 719/2012 год. на ІІІ-то н.о. на ВКС, Определение № 31/2013 год., постановено по НЧД № 105/2013 год. на ІІ-ро н.о. на ВКС.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 28/2018 год. по описа на МРС на основание чл.42 ал.2, вр. с чл.36 ал.1 от НПК.

ИЗПРАЩА НЧХД № 28/2018 год. по описа на МРС на Районен съд гр.В. по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.45 часа.

В законна сила на 14.3.2018г.

21

АНД No 80/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Г.К.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 14.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия В.Г.К. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 12-ти клас, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 14/15.07.2017 год. в гр.М., в „Алеята на кестените“, е повредил противозаконно чужда движима вещ – специализирано съоръжение – пропусквателна бариера, собственост на Община М., на стойност 96.00 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.216 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.6, вр. с ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ“ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на настоящето решение пред всички учители и ученици на ПГ „Н.Й.В.“ гр.В..

ОСЪЖДА В.Г.К. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 64 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 15.3.2018г.

С Постановление от 16.02.2018 год. Районна прокуратура  гр. М. е направила предложение на основание чл.375 НПК за освобождаване на В.Г.К. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

Районна прокуратура гр. М. редовно призована, представител не е изпратила.

Обвиняемият редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище за приложение на чл.78а от НК, респективно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на „Обществено порицание”, с оглед обстоятелството, че обвиняемия е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Вечерта на 14.07.2017 год. група младежи, които прекарвали лятната си ваканция в с.В., решили да отидат на дискотека в гр.М.. Компанията пътувала с лек автомобил, управляван от свидетелят от с.В., като в него бил и обвиняемия. В дискотеката всички употребили алкохол и след нейния край цялата компания си тръгнала обратно за с.В.. Автомобилът бил паркиран в края на „Алеята на кестените” в гр.М.. На това място имало поставено специализирано съоръжение, представляващо пропусквателна бариера. По това време същата била вдигната. Когато стигнали до нея обвиняемия видял колчето, което представлявало опора на бариерата и решил да го изкърти. Същото било бетонирано в земята, като обвиняемия го ритал и дърпал и по този начин успял да го изтръгне от бетонната основа. Сложил колчето на рамото си и тръгнал след приятелите си. Последните видели преметнатото през рамото му колче и му направили забележка, за да го остави. Обвиняемият хвърлил колчето на земята и се качил в автомобила ,като компанията се прибрала в с.В.. На следващата сутрин служители на ОП „Чистота” гр.М. установили повреденото съоръжение, като своевременно бариерата била възстановена. От назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на причинената вреда възлиза на 96 лева, която била възстановена от обвиняемия на Община М., видно от  Приходна квитанция № 3000945941/14.02.2018 год. за възстановена вреда на Община М., в размер на 96 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите Г. С., Н. Н., В. Т., С. Т., П. Д., Н. Н. и В.м., от Справка на Инспектор ДПС гр.В. от 03.11.2017 год., Служебна бележка на Директора на ОП „Чистота” гр.М. под изх.№ 68/19.10.2017 год., Съдебно-оценителна експертиза, Удостоверение за раждане, Актуална справка за съдимост, Характеристични данни, Декларация за семейно и материално положение  и имотно състояние и Приходна квитанция № 3000945941/14.02.2018 год. за възстановена вреда на Община М., в размер на 96 лева.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемия е извършил престъпление против собствеността. Безспорно е установено, че обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.216 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, а именно, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 14/15.07.2017 год. в гр.М., в „Алеята на кестените“, е повредил противозаконно чужда движима вещ – специализирано съоръжение – пропусквателна бариера, собственост на Община М., на стойност 96.00 лева, като случаят е маловажен. Безспорно обвиняемият е роден на *** *** и е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието. Същият е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

С оглед на незначителността на вредните последици, а именно ниска стойност на щетите, възлизаща на 96 лева и наличието на смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на обвиняемия, възстановяване левовата равностойност на повредата, подбудите за извършване, случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид и в тази насока случаят се явява маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

Деянието обвиняемият е извършил виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Съдът като взе в предвид, че обвиняемия е бил непълнолетен, че се касае се за умишлено престъпление, за което закона предвижда наказание до 6 месеца Лишаване от свобода или “Глоба” от 100 до 300 лева, както и обстоятелството, че обвиняемия не е бил осъден за престъпление от общ характер и не е прилагана Глава 8, Раздел 4 от НК и същия не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК и че причинените имуществени вреди са били възстановени изцяло от обвиняемия, намира, че в случая са налице условията за приложението на чл.78а ал.1 от НК.

След извършване на деянието и към момента на приключване на досъдебното производство е налице промяна в наказателния закон, относно санкционирането на определен вид престъпления, която предвижда възможността за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК и за непълнолетни лица /ДВ.бр.26/2010 год., в сила от 09.04.2010 год./. Това е текста на чл.78а ал.6 от НК.

За престъплението, в което е обвинен обвиняемия, НК предвижда наказание Лишаване от свобода за срок до шест месеца или Глоба от 100 до 300 лева. Редуцирано при условията на чл.63 ал.1 т.4 от НК, приложим за непълнолетния обвиняем, по настоящото производство наказанието е Лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото в текста. В резултат на деянието са причинени имуществени вреди, които са възстановени от обвиняемия. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, същият признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от него. Същият не е воден на  отчет в Детска педагогическа стая към РУ гр.В. и има отлични характеристични данни.  Личността му не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемият може да се постигне с налагане на административно наказание, наложено по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно.

Ето защо, на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.6, вр. с ал.1 НК обвиняемият бе освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание – “Обществено порицание”.

С решението си съдът постанови наказанието “Обществено порицание” да се изпълни, чрез обявяване на настоящето решение пред всички учители и ученици на ПГ «Н.Й.В.» гр.В..

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 64 лева. 

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

22

НОХД No 128/2018

Продажба и държане на акцизни стоки без бандерол

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.В.Г.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 15.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор П..

Обвиняемата лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМА: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на дело в досъдебно производство и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 пр. последно НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМАТА:

Л.В.Г. – родена на *** г. в с. Ц., живуща ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, пенсионер, вдовица, ЕГН **********, неосъждана.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемата сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 НПК. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.   

АДВ. П.: С представителя на прокуратурата  сме постигнали внесеното от нас споразумение, което моля да одобрите с всички произтичащи законови последици. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.   

ОБВИНЯЕМА: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписала, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.   

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемата, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за решаване на дело в досъдебното производство

 

         Днес, 09.03.2018 година в гр. Мездра, между подписаната:

         Ц. П. – Зам. Районен прокурор при Районна прокуратура Мездра и

         адв. Н.П. – сл. защитник на обвиняемата Л.В.Г. с ЕГН ********** ***, по ДП № 2370/2017 година по описа на РП-Мездра /№ 377/2017 г.  по описа на РУ на МВР Мездра/, на основание чл.381 и сл. НПК се постигна следното споразумение, с което:

          Обв. Л.В.Г. с ЕГН ********** ***, българка, българска гражданка, вдовица, пенсионер, неосъждана, се признава за ВИНОВНА, в това че:

При условията на продължавано престъпление на 30.10.2017 г. в гр. Мездра, на ул. ”Х.Б.” № 52, в коридорно помещение на склада на „Църковен магазин”, водещо към жилище на същия адрес и зад врата на една от стаите на първия етаж от жилището, е държала акцизни стоки - петнадесет броя запечатани стекове с цигари, марка „Bellagio“, с надпис „Duty free sales only“, всеки стек съдържащ десет бр. кутии с цигари „Bellagio“ с по двадесет къса всяка, с обща пазарна стойност 1 125 лева, с общ дължим акциз в размер на 562.25 лева, без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон и случаят не е маловажен, в нарушение на:

Чл.28 ал.1 от Закона на тютюна,тютюневите и свързаните с тях изделия/ЗТТСТИ/

Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.;

Чл.2 т.2 ЗАДС - На облагане с акциз подлежат  тютюневите изделия;

Чл.12 ЗАДС - "Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е:  1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;

Чл.64 ал.4 ЗАДС - Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване

Престъпление по чл. 234, ал. 1 пр. ІІ вр. чл. 26, ал. 1 НК

Наказанието на обв. Г. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК в размер на 4 /четири/ месеца „ лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК се отлага за срок от 3 години, считано от влизане в сила на настоящето споразумение.

На основание чл.55 ал.3 НК, на обвиняемата не се налага наказание „глоба”.

Веществените доказателства: петнадесет броя запечатани стекове с цигари, марка „Bellagio“, с надпис „Duty free sales only“, всеки стек съдържащ десет бр. кутии с цигари „Bellagio“ с по двадесет къса всяка, с обща пазарна стойност 1 125 лева, без бандерол, представляващи предмет на престъплението, на основание чл.234, ал.3 НК - се отнемат в полза на държавата.

Разноските по делото : 269,37 лв. експертизи и 8.40 лв. - фотоалбум се възлагат на обвиняемата, които да бъдат заплатени по сметката на ОД на МВР-Враца.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:             Служебен защитник:          

/Ц. П./     /адв. Н.П./

 

Обвиняема:

                /Л.Г./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между Ц. П. - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. Н.П. от ВрАК – служебен защитник на Л.В.Г. и Л.В.Г. ***, ЕГН ********** – обвиняема по НОХД № 128/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемата Л.В.Г. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО При условията на продължавано престъпление на 30.10.2017 г. в гр. Мездра, на ул. ”Х.Б.” № 52, в коридорно помещение на склада на „Църковен магазин”, водещо към жилище на същия адрес и зад врата на една от стаите на първия етаж от жилището, е държала акцизни стоки - петнадесет броя запечатани стекове с цигари, марка „Bellagio“, с надпис „Duty free sales only“, всеки стек съдържащ десет бр. кутии с цигари „Bellagio“ с по двадесет къса всяка, с обща пазарна стойност 1 125 лева, с общ дължим акциз в размер на 562.25 лева, без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон и случаят не е маловажен, в нарушение на:

Чл.28 ал.1 от Закона на тютюна,тютюневите и свързаните с тях изделия/ЗТТСТИ/

Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.;

Чл.2 т.2 ЗАДС - На облагане с акциз подлежат  тютюневите изделия;

Чл.12 ЗАДС - "Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е:  1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;

Чл.64 ал.4 ЗАДС - Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване - престъпление по чл.234 ал.1 пр.ІІ вр. чл.26 ал.1 НК

На обвиняемата Л.В.Г. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящето споразумение.

На основание чл.55 ал.3 НК, на обвиняемата Л.В.Г. не се налага наказание „глоба”.

ОТНЕМА, на основание чл.234, ал.3 НК, в полза на Държавата веществените доказателства - петнадесет броя запечатани стекове с цигари, марка „Bellagio“, с надпис „Duty free sales only“, всеки стек съдържащ десет бр. кутии с цигари „Bellagio“ с по двадесет къса всяка, с обща пазарна стойност 1 125 лева, без бандерол, представляващи предмет на престъплението.

На обвиняемата Л.В.Г. са възлагат направени по делото разноски в размер на 277.77 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 128/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.25 часа.

В законна сила на 15.3.2018г.

23

АНД No 92/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.В.Й.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 16.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА П.В.Й., ЕГН:**********, роден в гр. Мездра, българин, български гражданин, неженен, висше образование,  работи като личен асистент в с. Кунино, не осъждан,  живущ ***, за ВИНОВЕН  в това, че на 12.10.2017 г. около 14.30 ч. в с. Кунино, общ. Роман по ул. „…….“ – срещу дом № 174, е управлявал четириколесно моторно превозно средство – модел „АТВ 107“, с фабрично монтиран заводски двигател с вътрешно горене, с номер на рама L6UB4EA219A029912 негова собственост, нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“; чл. 140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях се определя с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на вътрешните работи“- престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

ОСВОБОЖДАВА П.В.Й. на основание 378 ал.4 т.1  НПК вр. чл.78а НК от наказателна отговорност.

НАЛАГА на основание чл.78а  ал.1 НК  на П.В.Й.  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева  в полза на държавата.

ОСЪЖДА П.В.Й.  да заплати в полза на ОД МВР- Враца сумата от 96,60 лева за АТЕ и  фотоалбум.

РЕШЕНИЕТО  се обяви на обвиняемият и защитникът и същото  може да се обжалва и протестира пред ВрОС в 15-дневен срок.

 

Мотиви от 17.4.2018г.

С постановление от 22.02.2018 год. Районна прокуратура гр. Мездра е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемото лице П.В.Й., ЕГН:**********, роден в гр. Мездра, българин, български гражданин, неженен, висше образование,  работи като личен асистент в с. Кунино, не осъждан,  живущ ***, от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК. за  в това, че на 12.10.2017 г. около 14.30 ч. в с. Кунино, общ. Роман по ул. „П. Лалов“ – срещу дом № 174, е управлявал четириколесно моторно превозно средство – модел „АТВ 107“, с фабрично монтиран заводски двигател с вътрешно горене, с номер на рама L6UB4EA219A029912 негова собственост, нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“; чл. 140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях се определя с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на вътрешните работи“

Производството е по реда на чл.378 НПК.

     Районна прокуратура гр. Мездра редовно призована, представител не е изпратила.

     Обвиняемото лице се явява лично  и с адв.К  .Признава се за виновен .Съжалява за извършеното.Възползва от правото си по закон да не дава обяснения .

     Защитата пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание „глоба“ предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало ,млада възраст, добра характеристика , признание за вина , съдействие за разкриване на обективната истина ,липса на доходи и имущество

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

                       Досъдебното производство е започнало срещу Неизвестен Извършител и  е приключено с мнение за предаване на  съд  на П.В.Й. *** за извършено престъпление по чл343 ал.2 НК . 

        От събраните, в хода на разследването, доказателства е установено следното:

        Обвиняемият Й. през лятото на 2016 г. закупил без документи МПС-АТВ-червено на цвят , с работен обем на двигателя 107 куб .см., с четири колела. Соченото МПС било повредено и не било регистрирано .На 12.10.2017 г. след като успял да го ремонтира  обв.Й. решил да го покара , за да го изпробва .Тръгнал с МПС по главната улица на с.Кунино-П. ***4 г. се намирал полицейски патрул в състав свид.-П. П. и свид. М. Н.. Те спрели за проверка управляваното от обв.Й. АТВ , което било без регистрационнен номер , с номер на рама L6UB4EA219A029912.За нарушението било съставен АУАН по чл.140 ЗДвП.      Съгласно чл.140 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,  се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  Съгласно чл.10 ал.5 от „Наредба № І- 45/24.03.2000г.  за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства“ и Регламент /ЕО/ № 2411/98г. на Съвета от 3 ноември 1998г., табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време.

    Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК. Това са показанията на МВР служителите  П. и Н в   установили престъплението ,   констатациите   в протокола за оглед и изготвения фото албум. Показанията на свидетелите П. и Н.   са логични, последователни, правдоподобни и взаимно допълващи се , като установяват факта на деянието от обективна страна.Подкрепят се от протокола за оглед , изготвения фото албум  , обясненията на обвиняемия, заключението на АТЕ . Доказателствената съвкупност е изцяло в подкрепа на обвинението и не го разколебава дори в минимална степен .

     От изложената фактическа обстановка е видно , че обв.Й.  е извършил престъпление по транспорта. На 12.10.2017 г. около 14.30 ч. в с. Кунино, общ. Роман по ул. „П. Лалов“ – срещу дом № 174, е управлявал четириколесно моторно превозно средство – модел „АТВ 107“, с фабрично монтиран заводски двигател с вътрешно горене, с номер на рама L6UB4EA219A029912 негова собственост, нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“; чл. 140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях се определя с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на вътрешните работи“. Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.345 ал.2, вр. с ал.1 от НК.

                           За  престъплението по   чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“  за срок до  една година  или с „Глоба“ от петстотин до хиляда  лева. Престъплението е умишлено. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обв. Й.   е  пълнолетен,  неосъждан,  не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

           От изложеното е видно, че са налице предпоставките за императивно приложение на чл.78а, ал.1 НК-освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, както и че не са налице изключенията по  чл.78а, ал.7 НК.                      Размерът на наложеното наказание глоба бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, респ. с липсата на доходи и имущество  . Отчете се също признание за вина , млада възраст , добрите характеристични данни , съдействие на разследващите,  критичното отношение към извършеното.Многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства  мотивираха  съдът да наложи глоба в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева  ,която е достатъчна по размер да постигне целите на наказанието  по чл.12 ЗАНН свързани с личната,генералната и специалната превенция .

   Разноски по делото в размер на 96,60  лв. за фотоалбум и АТЕ бяха възложени в тежест на виновното лице  ,така както изисква чл.189 ал.3 НПК .

      ВД не са налице , поради което за тях не се дължи  произнасяне .

      По изложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 3.4.2018г.

24

АНД No 94/2018

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА,
Х.М.П.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 16.3.2018г.

РП- Мездра,   редовно призована не се представлява.

Санкционирано лице, редовно призовано  не се явява.

Ответната страна редовно  призована,  представител не изпраща.

Свидетелите налице.

Към  преписката  са приложени: АУАН №87/04.11.2017 г.  и издаденото въз основа на него НП.

Съдът  намира, че  са налице условията  на закона за даване ход на делото.Следва да бъдат приети  описаните по-горе писмени доказателства,  поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА  писмените доказателства  описани по-горе.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Ц.Х.П. - 46 години, българин, български гражданин,  живущ в гр. Роман, средно образование,  женен, не осъждан;

Н.Ц.  В. - 39 години, българин, български гражданин,  живущ в с. Стояновци, средно образование,  женен, не осъждан.

На свидетелите се напомни отговорността  по чл. 290 НК  и те обещаха да говорят истината, след което  се отстраниха от залата, с изключение на св. П..

СВ. ЦВ. П.: Нямам роднински връзки с жалбоподателят. Актосъставител съм.  Работя в РУ-Мездра.  На  04.11.2017 година около 00,50 часа  с колегата В.  с патрулен автомобил се намирахме в гр. Мездра , на ул. „……” до банка ДСК, като извършвахме проверка по сигнал до близкото заведение „Верди”.  Автомобилът ни бе на улицата до заведението и в този момент към него се приближи  младеж, който спря пред автомобила и започна да уринира на тротоара.  Веднага преустановихме това действие и установихме, че това е непълнолетния Х.П., който бе видимо пиян. На място му се състави акт  за нарушение на чл. 5 т.2 от Наредба №1 на Община-Мездра. Акта се подписа без възражение  и копие дадохме на лицето.  Моля да ми  се изплати дневен разход  от 10 лева, тъй като пътувам  специално за делото от гр. Роман.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ  на св. Ц.П.  сумата от 10.00 лева , като дневен разход от бюджета на съда.

СВ. Н. В.: Нямам роднински връзки с жалбоподателят. Свидетел съм при съставяне на акта.Работя в РУ-Мездра.  На  04.11.2017 година около 00,50 часа  с колегата Ц.П.  с патрулен автомобил се намирахме в гр. Мездра  на ул. „Паисий” до банка ДСК, като извършвахме проверка по сигнал до близкото заведение „Верди”.  Автомобилът ни бе на улицата до заведението и в този момент към него се приближи  младеж, който спря пред автомобила и започна да уринира на тротоара.  Веднага преустановихме това действие и установихме, че това е непълнолетния Х.П., който бе видимо пиян. На място му се състави акт  за нарушение на чл. 5 т.2 от Наредба №1 на Община-Мездра. Акта се подписа без възражение  и копие дадохме на лицето. 

Съдът намира, че делото  е изяснено от фактическа страна, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

СЪДЪТ  счете делото за изяснено и се оттегли на тайно съвещание ,за да постанови своето решение.

След проведено тайно съвещание, съдът установи:

Атакуваното НП № 9/14.02.2018 г. касае  извършено административно нарушение  от непълнолетния  Х.М.П., роден  *** година. Деянието е извършено на 04.11.2017 г. и към тази дата  П.  е непълнолетен , както и към настоящия момент.  Съобразно разпоредбата на чл. 15 ал.2 ЗАНН на непълнолетни лица се налага  наказание „Обществено порицание”, което заменя  предвидената в съответния закон глоба. В случая на непълнолетния П. с обжалваното НП  е наложено наказание  глоба , което  е в грубо противоречие с разпоредбата на чл. 15 ал.2 ЗАНН, поради което НП подлежи на отмяна, като не законосъобразно, поради неправилно  приложение на материалния закон с относима санкционна норма. Следвало е за деянието непълнолетния П. да бъде санкциониран с „Обществено порицание” , това не е сторено, поради което по изложените съображения  НП подлежи на отмяна без да се разглежда спора по същество  относно обект, субект,  обективна и субективна страна.

При тези доводи и на  основание чл. 63 ал.1  т. ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ    като   НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  НП № 9/14.02.2018 година на Кмета на Община гр. Мездра, с което непълнолетния  Х.  М.П. ***, ЕГН: ********** е санкциониран с ГЛОБА от 20.00 лева  на основание  чл. 37 от Наредба №1 за Поддържане  и опазване на обществения ред на територията на Община гр. Мездра, за извършено нарушение на чл. 5 т.2 от същата наредба.

Решението се обяви в публично заседание и подлежи на жалба и протест от страните  в 14-дневен срок, считано от днес.

Копие от същото да се изпрати за сведение на РП-Мездра, на Община Мездра и на непълнолетния  Х.П.. 

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11,30  часа.

 

25

НОХД No 246/2017

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Ц.Т.,
М.Д.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Присъда от 19.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.Ц.Т. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на  продължавано престъпление, за времето от 13.11.2016 год. до 25.11.2016 год. на главен път I-1, Е-79, км.162+000 /отбивката за стадион „Л.“ гр.М./ и на главен път Е-79, км.165+746 /на отбивката за бензиностанция „П.“/, е отнел от владението на:

От товарен автомобил влекач „М.“, модел „А.“, с рег.№ ХХХ, от владението на В.К.И.унгарски гражданин, движими вещи – 260 литра дизелово гориво, на стойност 494.00 лева, собственост на Т.К.У.и от товарен автомобил „В.“ с рег.№ ХХХХот владението на J.M.  G. ирански гражданин, движими вещи 400 литра дизелово гориво, на обща стойност 760 лева, или всичко на обща стойност 1 254.00 лева, без съгласието на  ръководството на Т.К.У.и J.M.G., с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил и повредел прегради, здраво направени за защита на имот, използвал е моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ХХХ, собственост на Л.Ж.Р.от гр.Л. и техническо средство - отвертка, сговорил се е предварително с М.Д.М. *** и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.I и  II и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ГРУПИРА на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК наказанията, наложени на Т.Ц.Т. по НОХД № 246/2017 год.  по описа на МРС и НОХД № 600/2016 год. по описа на Районен съд гр.Б., като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимият М.Д.М. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на  продължавано престъпление, за времето от 13.11.2016 год. до 25.11.2016 год. на главен път I-1, Е-79, км.162+000 /отбивката за стадион „Л.“ гр. М./ и на главен път Е-79, км.165+746 /на отбивката за бензиностанция „П.“/, е отнел от владението на:

От товарен автомобил влекач „М.“, модел „А.“, с рег.№ ХХХ, от владението на В.К.И.унгарски гражданин, движими вещи – 260 литра дизелово гориво, на стойност 494.00 лева, собственост на Т.К.У.и от товарен автомобил „В.“ с рег.№ ХХХХот владението на J.M.  G. ирански гражданин, движими вещи 400 л. дизелово гориво, на обща стойност 760 лева, или всичко на обща стойност 1 254.00 лева, без съгласието на  ръководството на Т.К.У.и J.M.G., с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е разрушил и повредел прегради, здраво направени за защита на имот, използвал е моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ХХХ, собственост на Л.Ж.Р.от гр. Л. и техническо средство - отвертка, сговорил се е предварително с Т.Ц.Т. *** и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.I и  II и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.54 ал.1, вр. с чл.58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.                                            

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.1 б.”а” НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия Т.Ц.Т. и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 брой черен градински маркуч ¾  цола, с дължина 2.12 м. 

ОСЪЖДА подсъдимите Т.Ц.Т. и М.Д.М. да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.Враца направените по делото разноски в размер на по 52 лева за всеки един от тях и в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на по 207.24 лева за всеки един от тях.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен  срок от днес пред ВрОС от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.М., подсъдимите Т.Ц.Т. и М.Д.М. и служебен защитник АДВ. Н.П. от ВАК.

 

Мотиви от 22.3.2018г.

Против подсъдимите Т.Ц.Т. *** и М.Д.М. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.I и  II и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, затова че при условията на  продължавано престъпление, за времето от 13.11.2016 год.  до 25.11.2016 год. на гл.път I-1, Е-79, км.162+000 /отбивката за стадион „Л.” гр.М./ и на гл.път Е-79, км.165+746 на отбивката за бензиностанция „П.“ е отнел от владението на :

От товарен автомобил влекач „М.“, модел А. , с рег. № ХХХ, от владението на В.К.И.унгарски гражданин ,движими вещи – 260 литра дизелово гориво, на стойност 494 лева, собственост на Т.К.и от товарен автомобил „В.“ с рег.№ ХХХХот владението на J.M.  G. ирански гражданин движими вещи 400 л. дизелово гориво на обща стойност 760 лева, или всичко на обща стойност 1 254 лева, без съгласието на  ръководството  на  и на Т.К.и   J.  M.  G., с намерение противозаконно  да го присвоят, като за извършване на деянието   са разрушили и повредели прегради, здраво направени за защита на имот, използвали са моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег. № ХХХ, собственост на Л.Ж.Р.от гр.Л. и техническо средство - отвертка, сговорили са се предварително помежду си и случаят е немаловажен.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимите в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. Н.П. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимите взема становище за определяне на наказания при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимите, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимите се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т.Ц.Т. *** и подсъдимият М.Д.М. *** се познавали. Двамата били безработни и имали  нужда от средства. При една от срещите помежду им, подсъдимият М. предложил на подсъдимия Т. да „точат“ нафта от  тежкотоварни камиони, паркирани в района на гр.М.. В същото време бил уговорил свои познат – свидетелят Й. П. да ги  кара с колата си „Ф.“, модел „П.“ с рег.№ ХХХ, собственост на Л.Ж.Р.от гр. Л.. Подсъдимият Т. се съгласил.

Вечерта на 13/14.11.2016 г. двамата  се срещнали в с. Скравена и  отпътували по посока гр. М.. Със себе си били взели отвертка, пластмасови туби и градински маркуч, с които да си служат при отнемането на нафтата.  На входа на гр. М. на гл.път I-1, Е-79, км.162+000, на отбивката за стадион „Л.“ подсъдимите видели паркиран товарен автомобил влекач „М.“, модел „А.“, с  рег. № ХХХ, с прикачено  към него ремарке Шмитц, с рег. № XZF 745, собственост на T. KFT,  управляван от В.К.И./Б.к.и./. Водачът му почивал в кабината. Свидетелят П. подминал камиона и паркирал колата на 200-300 метра от  него. Подсъдимите М. и Т. взели тубите, маркуча и отвертката и се насочили към десния резервоар на влекача. С помощта на отвертката подсъдимият М. отстранил  катинара, с които била заключена капачката на резервоара. Пъхнали маркуча в отвора и с негова помощ източили съдържанието на десния резервоар. По същия начин  източили горивото и от левия резервоар на влекача. Общо успели да източат в туби  260 литра дизелово гориво. След това подсъдимият М. разрязал брезента на ремаркето. Видял, че то е натоварено с  кашони с фурми, които не му представляват интерес и си тръгнал. Отнетото гориво  укрили в дома на подсъдимия Т.. По- късно го поделили помежду си.

От назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетото дизелово гориво е установена на 494 лева - невъзстановени.

Вечерта на 24/25.11.2016 г. двамата подсъдими и шофьорът им отново  тръгнали  по посока гр.М., с намерение на източат горивото от товарен автомобил. В района на града нямало паркиран ТИР и те продължили към гр.. На гл.път Е-79, на км.165+746, в района на бензиностанция “П.“ бил паркирал за почивка  товарен автомобил „В.“, с рег. № ХХХХи прикачено към него полуремарке  RAKHSH  I, с рег. № IRAN90A188-10, собственост и управляван от иранския гражданин J.M.  G. /Д.М.Г./. Шофьорът на лекия автомобил отново подминал ТИР-а и паркирал на  разстояние от него. Подсъдимите слезли и пеша се приближили. С предварително приготвената отвертка подсъдимия М. успял да отвори  капачката не десния резервоар. Той бил откъм по–неосветената част на паркинга. По описания по-горе начин, със същия маркуч и предварително приготвени, туби двамата източили общо 400 литра дизелово гориво. Тубите с гориво отново закарали в дома на подсъдимия Т.. Част от него продали, а останалото си поделили. В хода на разследването 50 литра от горивото било предадено доброволно от Т.  и оставено на отговорно пазене. 

От назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетото дизелово гориво е установена на 760 лева - невъзстановени.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства:

Разпитани на досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни и дават обяснения за случая, като се разкайват за извършеното. Вината им се доказва от следните, събрани по делото доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие - л.11- л.12, л.55-56 и л.62-65; фотоалбум - л.13-16, л.57-61 и л.66-69; Протокол за следствен експеримент - л.70-72, фотоалбум-л.74-77; Протокол за доброволно предаване - л.78, Протокол за отговорно пазене - л.79; Справка за регистрация на МПС - л.30, документи на свидетеля Ищван, товарния му автомобил и товара - л.33-49; документи на свидетеля  Гхорбаниан, за товарния му автомобил и товар - л.87-101; Съдебно- оценителна експертиза - л.109-110; Уведомителни писма - л.113-117; Свидетелства за съдимост -л.122 и л.133 и актуални такива, събрани на съдебното следствие; Характеристики - л.121 и л.132; Данни за имотно състояние - л.130 и л.132; показанията на свидетеля И.- л.17, свидетеля Г. –л.80-83; свидетеля П. – л.19-27, свидетеля Й. Й. - л. 22 и л. 27-29, свидетеля С. - л.23 и свидетеля Д. - л.24

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите Т. и М. са извършили престъпление против собствеността - кражба. За времето от 13.11.2016 год.  до 25.11.2016 год. на гл. път I-1, Е-79, км.162+000 /отбивката за стадион Л. гр.М./ и на гл.път Е-79 км.165+746 на отбивката за бензиностанция „П.“  са отнели от владението на:

от товарен автомобил влекач „М.“, модел А., с рег. № ХХХ, от владението на В.К.И.унгарски гражданин, движими вещи – 260 литра дизелово гориво, на стойност 494 лева, собственост на Т.К.и от товарен автомобил „В.“, с рег.№ ХХХХот владението на J.M.  G. ирански гражданин движими вещи - 400 л. дизелово гориво на обща стойност 760 лева, или всичко на обща стойност 1 254 лева, без съгласието на  ръководството  на Т.К.и на J.  M.  G., с намерение противозаконно да го присвоят, като за извършване на деянието са разрушили и повредели прегради, здраво направени за защита на имот, използвали са моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ХХХ, собственост на Л.Ж.Р.от гр.Л. и техническо средство - отвертка, сговорили са се предварително помежду си и случаят е немаловажен. Престъплението е продължавано. Налице са две деяние, всяко от които кражба, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, умишлено, при което последващото от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото го. Подсъдимите са действали  умишлено. От обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.I и  II и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Вещите са отнети без съгласието на собствениците им и подсъдимите са ги отнели с намерение противозаконно да ги присвоят, като са прекъснали фактическата власт върху тях и са установили своя трайна такава. Безспорно случая не е маловажен, тъй като минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 420 лева. Безспорно деянието е извършено при квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.4, пр.1 и 2 от НК, а именно, че подсъдимите са използвал техническо средство – отвертка и МПС – лек автомобил. Кражбата е квалифицирана по т.5 на чл.195 ал.1, тъй като е извършена от две лица, които са се сговорили предварително за нейното осъществяване и безспорно същата не представлява маловажен случай. Извършването на престъплението от две или повече лица е дефинирано в чл.93 т.12 от НК, а съгласно съдебната практика кражбата е извършена от две или повече лица предварително сговорили се само когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най-малко двама съизвършители. Поради това този квалифициращ признак ще е осъществен, когато две или повече лица са участвали в самото отнемане на вещта. В конкретния случай подсъдимите са участвали в самото отнемане на дизеловото гориво. Налице е квалифициращият признак на т.3 на чл.195 ал.1 НК за подсъдимите, тъй като при извършване на кражбите те са повредили катинар, с който е била заключена капачката на резервоарите, както и са разрязали брезент на ремарке и по този начин са повредили прегради, здраво направени за защита на имот, за да отнемат процесните вещи. Подсъдимите са действали и при условията на продължавано престъпление. За времето от 23.11.2016 год. до 25.11.2016 год., т.е. през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, са извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Подсъдимите  са действали умишлено, с пряк умисъл. Съзнавали са общественоопасните последици на деянието и са ги желаели.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимите са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствуват по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимият Т.Ц.Т. е с основно образование, неженен, безработен и осъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия Т., бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, тежкото социално положение, а именно безработен и чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл. 195, ал. 1, т.3, т. 4, пр. I и  II и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1,вр. чл. 26 , ал. 1 НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на настоящето деяние подсъдимия се явява неосъждан. От приложената Актуална справка за съдимост е видно, че преди извършване на настоящето деяние подсъдимия е бил осъждан два пъти. По първото осъждане е настъпила реабилитация по право, а по отношение на второто дело е приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

За подсъдимия Т. бе приложена и разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК. За подсъдимия Т. са налице условия за кумулиране на настоящето наказание и това, наложено му по НОХД № 600/2016 год. по описа на Районен съд гр.Б.. Деянията по посочените дела са били извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При спазване изискванията на закона, на подсъдимия Т., следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно,.

Съгласно задълженията си, визирани в чл.24 НК, настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание  е достатъчно да се задоволят целите на наказанието, посочени в чл.36 НК.

Подсъдимият М.Д.М. е със средно образование, неженен, безработен и неосъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия М., бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, чистото съдебно минало и тежкото социално положение, а именно безработен, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.I и  II и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

С присъдата си на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът ОТНЕ в полза на Държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия Т.Т. и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 брой черен градински маркуч ¾ цола с дължина 2.12 метра.

С присъдата си съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка ан МРС направените по делото разноски в размер на по 207.24 лева за всеки един от подсъдимите и в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. сумата от по 52 лева за всеки един от тях.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

26

АНД No 579/2017

КАТ

П.Р.П.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 19.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

П.Р.П. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-001143/15.11.2017 година на Началник Група към РУ гр.Мездра при ОДМВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени, на основание чл.174 ал.1 т.2 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Оплакванията са в смисъл, че количеството алкохол, отчетено при анализа на кръвната проба и при проверката с техническото средство, не отговаря на действителността. Подробни съображения не са изложени. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление, алтернативно намаляване размера на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на постановлението, алтернативно моли за намаляване срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Процесуалният му представител адв. Гаврил Павлов от ВрАК счита процесното постановление за незаконосъобразно и в тази връзка е изложил подробни доводи в смисъл, че в описанието на нарушението, изложено в този акт, липсва яснота по отношение на концентрацията на алкохол, тъй като освен данните от проверката с техническо средство, наказващият орган е вписал и стойностите на концентрацията на алкохол, установени след извършения химически анализ на кръвната проба на жалбоподателят. Последните данни изобщо не са отбелязани във фактическата обстановка, отразена в АУАН, поради което се претендира, че е налице непълнота на изложението и противоречие с изложеното в АУАН.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

П.Р.П. е правоспособен водач на МПС с категории „В“, „АМ“, „А“, „С“ и „ТКТ“. До настоящия момент същият е извършил и други нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред, съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата.

На 13/14.10.2017 г. свидетелите Г.Г., В.В. и Б.В. *** били в състава на автопатрул, извършващ нощно дежурство на територията на града. Около 00.40 часа на 14.10.2017 година на ул. „Г. Кирков“ пред дом №12 те спрели за проверка лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ВР 9816 ВК. Свидетелите поискали от водача да представи личните си документи и документите на автомобила. От тях станало ясно, че МПС е собственост на Богдана Павлова Пешева от село Брусен, общ. Мездра и се управлява от П.Р.П. ***. Свидетелят Г. извършил проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № 0014, което отчело съдържание на алкохол в издишания въздух 1,34 промила. За констатираното нарушение Г. съставил на П. АУАН по ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване, с който същият бил уведомен, че следва да се яви във ФСМП гр.Мездра до 01,40 часа. В указаното време лицето се явило във ФСМП гр.Мездра и предоставило кръвна проба за изследване. На база събраните материали срещу П. било образувано БП №2260/2017 година по описа на Районна прокуратура гр.Мездра. В хода на разследването била назначена химическа експертиза. От съдържанието на протокол №10/17.10.2017 година от извършената в БНТЛ при ОДМВР гр.Враца химическа експертиза става ясно, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на П., установена след изследване на пробата на газов хроматограф „PYE UNICAM“ с пламъчно-йонизационен детектор и капилярна колона, е 0,85 промила. След преценка на събраните доказателства, с постановление от 23.10.2017 година решаващата прокуратура е прекратила образуваното срещу п. бързо производство, приемайки, че извършеното от него деяние не съставлява престъпление и следва да бъде санкционирано като нарушение по Закона за движението по пътищата. За целта материалите били изпратени по компетентност на Началника на РУ Мездра, който, след запознаване със съдържанието им, издал процесното постановление. В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция била назначена повторна химическа експертиза за повторно химическо изследване на кръвната проба на жалбоподателя, от чието заключение е видно, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на П. е 0,87 промила. Резултатът е на база изследване на проба с кръв от контролната вакуумна епруветка, извършено отново по метода на газовата хроматография посредством газов хроматограф „PYE UNICAM“ с пламъчно-йонизационен детектор и капилярна колона.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.А.Г., Б.В.В. и В.Н.В..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административни актове и в жалбата на П.П., счита, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателят за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С въпросната разпоредба /ред. ДВ бр.77/2017 година, в сила от 26.09.2017 година/ законодателят е въвел забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Имайки предвид наличната доказателствена маса, съдът приема за категорично установено, че жалбоподателят е управлявал МПС под влияние на алкохол. Въпреки забраната на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП да не се управлява МПС след употреба на алкохол, той е сторила това с концентрация, по-висока от нормативно определената, ангажираща административно-наказателната му отговорност. Основания за този извод се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели Г., В. и В.. В тях полицейските служители не съобщават данни за наличие на белези, сочещи на употреба на алкохол. Въпреки това на жалбоподателят е извършена проверка за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №0014, резултатите от която са били положителни. Посочената в актовете концентрация на алкохол в издишания въздух 1,34 промила е била установена по съответния надлежен ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ бр.61/28.07.2018 година, в сила от 29.09.2017 година/, наричана по-долу за краткост Наредбата. В съответствие с чл.6 ал.1 от Наредбата на жалбоподателят е бил издаден талон за медицинско изследване, на база на който същият е предоставил кръвна проба. При спазване разпоредбата на чл.19 ал.1 от Наредбата, пробата от кръв, заедно с талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, е била изпратена за анализ в БНТЛ при ОДМВР гр. Враца. От приложения в административно-наказателната преписка по делото в заверено копие протокол от химическата експертиза става ясно, че пробата е била донесена във БНТЛ ОДМВР гр.Враца на 16.10.2017 година в 14.25 часа запечатана в полиетиленово пликче със стикер ЦСМП Враца №06VR0324. В тази връзка извършилия експертизата химик М.С. изрично е отбелязала, че пробата пробата отговаря на изискванията на чл.15 и чл.17 от Наредбата, уреждащи процедурата по вземане на кръв за химическо изследване. Последвалото изследване на кръвта е било извършено по газхроматографския метод, регламентиран в чл.22 ал.1 от Наредбата. При това положение, съобразявайки изложеното дотук и данните, съдържащи се в събраните гласни и писмени доказателства, този състав приема, че същите не сочат наличие на процедурни нарушения при вземането на кръв от жалбоподателя и последвалото й изследване в БНТЛ при ОДМВР Враца. На следващо място, защитата претендира наличие на противоречие в описанието на нарушението в АУАН и НП по отношение концентрацията на алкохол. Съдът не споделя това становище. Според изложената в АУАН фактическа обстановка, на инкриминираните дата и час жалбоподателят е управлявала МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,34 промила, установена по надлежния ред чрез проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № 0014. С оглед резултата от тази проверка свид. Г. е бил длъжен да състави на П. АУАН, в който, по силата на чл.6 ал.2 от Наредбата, е вписал концентрацията на алкохол в издишания въздух, такава, каквато е била установена с техническото средство в хода на полицейската проверка. Впоследствие, в съдържанието на НП от страна на наказващият орган са вписани, освен наличното в АУАН описание на нарушението, и данните за концентрацията на алкохол в кръвта, съдържащи се в протокол №10/17.10.2017 година от извършената в БНТЛ при ОДМВР гр.Враца химическа експертиза. Тази информация, безспорно, е станала ясна след като АУАН е бил съставен и връчен на жалбоподателят. Установената посредством химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта обаче е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и в този смисъл нейното отразяване в обстоятелствената част на НП не следва да се отчита като нарушение на изискванията за съдържание на административните актове, водещо да накърняване правото на защита на П.. По силата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 предл.1 ЗАНН, актосъставителят и наказващият орган са длъжни да впишат в съдържанието на административните актове всички известни им факти и обстоятелства, имащи отношение към извършване на нарушението. Установената след връчването на АУАН концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е безспорно факт, имащ важно значение в цялостната фактическа обстановка касателно процесното нарушение и в този смисъл същата няма как да не бъде отчетена от наказващият орган. Обратното би било нарушение на посочено по-горе императивно изискване за съдържание на НП. На база изложените съображения съдът счита, че в съдържанието на административните актове не е налице противоречие по отношение концентрацията на алкохол у жалбоподателя и не споделя доводите на защитата в тази насока.

Изхождайки от писмените и гласни доказателства по делото, настоящият състав приема като безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата П. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с тези свои действия е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 ЗДвП. За това нарушение законодателят е предвидил за водачите в чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП /изм. ДВ. бр. 77/2017 година/ административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и глоба в размер на 1000 лева. Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон.

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения от категорията на съществените, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваните актове. По тази причина постановлението следва да бъде потвърдено.

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството – административно-наказателно и съдебно такова. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски, които с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателят, като същият ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр.Враца в размер на 38,04 лева и в полза на ВСС по сметка на Районен съд гр.Мездра в размер на 49,30 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0300-001143/15.11.2017 година на Началник Група в РУ Мездра при ОД МВР гр. Враца, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, на П.Р.П. *** са наложени, на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

ОСЪЖДА П.Р.П. *** с ЕГН ********** да заплати полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр.Враца в размер на 38,04 лева и в полза на ВСС по сметка на Районен съд гр.Мездра в размер на 49,30 лева, представляващи разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

27

НОХД No 57/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Ц.Х.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 23.3.2018г.

ВЪЗ  ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Ц.Х.М., ЕГН **********,*** , живущ ***, български гражданин, грамотен,  женен, пенсионер по болест, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 17.07.2016 г. до 20.07.2016 г. от ливада, собственост на наследниците на ……………. – бивш жител ***, находяща се в имот с № 052033 в м. „Муров дол“ в землището на с. Камено поле, е отнел от владението на различни граждани – наследници на ……….. – бивш жител ***, движими вещи, на обща стойност 360 лева, като вещите са били оставени без постоянен надзор, и за извършване на кражбата е използвал техническо средство – моторен трион и т.а. „ГАЗ 53“, поради което и  на основание чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.26 ал.1 НК вр чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54  НК  го  ОСЪЖДА  на  ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода,

ОТЛАГА  на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание  лишаване от свобода за срок от   ТРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимият Ц.Х.М., ЕГН **********,*** , живущ ***, български гражданин, грамотен,  женен, пенсионер по болест, неосъждан, за ВИНОВЕН в това,  че на 15.07.2016 г. в гр. Роман, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Молба до кмета на Община Роман, с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г., доколкото от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание по чл.316 вр.  чл.309 ал.1 НК вр чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54  НК  го  ОСЪЖДА  на    ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на така определеното наказание  лишаване от свобода за срок от   ТРИ ГОДИНИ.

ГРУПИРА  на основание чл. 23 ал.1 НК така определените наказания и определя едно общо най-тежко наказание от  ОСЕМ МЕСЕЦА   лишаване от свобода.

ОТЛАГА  на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на така определеното  общо най-тежко наказание  лишаване от свобода за срок от   ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА Ц.  Х.М.  да заплати в полза на  ОД МВР- Враца направени по делото  разноски в размер на 327,32 лева.

 Присъдата  се обяви на  страните и  същата може да се  обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ВрОС.

 

Мотиви от 23.4.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу   

Ц.Х.М.

с. Камено поле общ. Роман

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

1.При условията на продължавано престъпление, за времето от 17.07.2016 г. до 20.07.2016 г. от ливада, собственост на наследниците на Васил Димитров Вельов – бивш жител ***, находяща се в имот с № 052033 в м. „Муров дол“ в землището на с. Камено поле, е отнел от владението на различни граждани – наследници на В.Д. В. – бивш жител ***, движими вещи, на обща стойност 360 лева, като вещите са били оставени без постоянен надзор, и за извършване на кражбата е използвал техническо средство – моторен трион и т.а. „ГАЗ 53“ – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.26 ал.1 НК.

2. и за това, че на 15.07.2016 г. в гр. Роман, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Молба до кмета на Община Роман, с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г., доколкото от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 НК.

В Р.З от 23.03.2018 г. по искане на подсъдимият и защитника е определено   предварително изслушване на страните , който  дадоха  съгласие съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК при признание на вина   .

РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения .При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде   към минималният с приложение на чл.66 НК поради чисто съдебно минало и смекчаващи отговорността обстоятелства .

Защитникът адв. З. поддържа и доразвива доводите на РП-Мездра  .

Подсъдимият    по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях.  Съжалява за извършеното.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

Наследниците на В.Д. В. – бивш жител ***, притежавали ливада, находяща се в имот с № 052033 в м. „Муров дол“ в землището на с. село. Това били свидетелите И.Ц.П. и П.Ц.Г. ***, К.Т.С. ***, и В.Т. ***. Имотът се стопанисвал от св. К.С.. Същата от края на 2015 г. имала договор за наем на земеделска земя с подсъдимият  Ц.Х.М. ***, по силата на който му предоставяла правото да коси тревата в имота. Във връзка с това в последствие му предоставила и скица на този имот. В последния били пораснали голям брой дървета, т.е. бил „самозалесен“. През лятото на 2016 г. М. решил да отреже част от тях, за да осигури дърва за огрев на своя зет – М. Е. Б. от гр. Роман. Не поискал обаче позволение за това от никого от съсобствениците на имота, нито им съобщил за намерението си. За целта се нуждаел от актуална скица на имота и удостоверение за наследници на В. В.. Със скица той разполагал във връзка с горепосочения договор. За да получи удостоверението, посетил кметството в с. Камено поле, където работела негова позната – св. И. Н. Й., на длъжност Старши специалист „Бюджет и финанси и местни данъци и такси“. Помолил я да му издаде необходимото удостоверение. Тя го попитала има ли пълномощно от някого от наследниците, тъй като само на тях може да се издава такъв документ. М. признал, че няма пълномощно, но заявил, че няма да има проблем, тъй като действа от името на св. С.. Като човек от селото св. Й. знаела, че двамата са в добри отношения и си вършат различни услуги. Освен това подсъдимият  й показал копие от личната карта на С., както и старо, с изтекъл срок, удостоверение за наследници. Тя решила да направи компромис, и издала актуално такова; предоставила го на М., който не дал никакво обяснение за какво ще бъде използван. Междувременно последният се снабдил с неистински частен документ – молба до Кмета на общ. Роман, съставляващ стандартна бланка, оформена като искане на разрешение за прочистване на горепосочения имот от дървета и храсти. Надлежните реквизити били попълнени ръкописно от друго лице. Молбата била оформена и подписана от името на св. С.; в долната част на бланката били изписани имената и на останалите съсобственици, срещу които били положени подписи. В горния десен ъгъл било изпълнено с ръкописен текст „телефон за връзка – 0893807831 Ц.“. Цитирания номер бил на обвиняемия. На 14.07.2016 г. С. постъпила на лечение в Специализирана болница за продължително лечение на белодробни болести в гр. Роман, което продължило до 28.07.2016 г. На 15.07.2016 г. подсъдимия  М. внесъл молбата, придружена от горепосочените документи, в информационния център на Община Роман. Била заведена с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г. С резолюция на кмета на общината, тя била адресирана за разглеждане до св. Д. В. Г. – Главен експерт общинска собственост и стопанска администрация при Общинска администрация – гр. Роман. След преглед на комплекта документи, той преценил, че няма пречка да се издаде разрешение за прочистване на имота. Междувременно бил посетен от М., който го уведомил, че той се занимава с този въпрос, тъй като св. С. е възрастна и трудно подвижна, и го е помолила дой да действа вместо нея. Състоянието на свидетелката било известно на Георгиев, но тъй като М. не представил пълномощно, се обадил в кметството на с. Камено поле, и разговарял със св. Й.по въпроса. Тя потвърдила, че подсъдимия  е в добри отношения със С., и двамата често си помагат за различни неща. Г. посетил имота заедно с подсъдимия   М.; преценил, че дърветата там са много, над 20 куб. метра. Тъй като формулировката в молбата допускала да се прочистят всички дървета, той посъветвал обвиняемия да остави част от тях, като реже шахматно там, където гъстотата им е по-голяма. Тъй като М. заявил, че ще реже в единия край, свидетелят маркирал дърветата там с марката на Община Роман, като приложил горепосочения шахматен принцип. Подсъдимия  уточнил, че част от дървата ще бъдат за „баба К.“ – св. С., а друга част – за него. Освен това същият се свързал със св. Р. И.Ц.от с. Камено поле, който бил собственик на съседен имот. Показал му скицата, с която разполагал, и го помолил да го придружи до мястото, за да уточнят границите между имотите; така и направили. М. заявил пред свидетеля, че „ще коси ливадата“, при което последният предположил, че има такава уговорка със св. С.. За извършване на прочистването било издадено разрешително № 66/19.07.2016 г. от кмета на Община Роман. Рязането и извозването на дърветата обаче започнало преди това – на 17.07.2016 г. Тогава М. отишъл в имота заедно със своя зет – св. Богданов, и свидетелите Р. К. А. и И. Х. ***. Последните двама помагали на подсъдимия  в стопанската му дейност като земеделски производител. Свидетелите били уведомени от обв. М., че тази дейност се извършва със знанието и съгласието на св. С.. Знаейки за отношенията между тях, те не се усъмнили в думите му. Самото рязане на дървета се извършвало от св. Ц., който използвал моторен трион, собственост на обвиняемия. Тази дейност продължила до 20.07.2016 г., през което време били отрязани общо 9 куб. метра дърва. Междувременно покрай имота минал св. Р. Ц., който чул характерния звук от моторен трион. Отишъл да провери имота си; видял в съседния такъв /горепосочения/ обв. М. и група лица, които познавал по физиономия като негови работници. Забелязал, че са отрязали там няколко дървета, едно от които било на междата на имотите. Направило му впечатление, че има маркирани дървета и в неговия имот. Попитал подсъдимия  какво прави; той отвърнал, че реже дървета, и има разрешително за това от Община Роман. Свидетелят го предупредил да не реже в неговия имот, и М. обещал. Ц. обаче съобщил за случая на св. Т. П. С. – дъщеря на св. К. С.. По това време същата била на почивка. Тъй като не можела да реагира лично, тя се обадила на свой братовчед – св. Ц. ***, син на св. В.М. – друга съсобственица на имота. Помолила го да се свърже с М. и да го накара да преустанови действията си. Свидетелят веднага се обадил на последния и се представил; докато разговаряли, чувал звука от моторен трион. Ц. помолил обвиняемия да спре рязането, той се засмял и отвърнал „добре, добре“, което свидетелят възприел като съгласие. Междувременно обаче били добити  9 пространствени куб. метра дърва.  Те били извозени от имота на два пъти – съответно на  17.07.2016 г. до 20.07.2016 г., като за целта бил използван т.а. „ГАЗ 53“ с рег. № 08-86 АР, ползван от св. Б.. На посочените дати на място идвал св. Георгиев, който оформял превозни билети за всеки курс. И в двата случая там го карал подсъдимият  М.. Той  му обяснил, че дървата ще бъдат откарани в дома на Богданов. Това учудило свидетеля, тъй като първоначалната информация от М. била, че същите са предназначени за св. С. и за него самия. При тази ситуация Г.издал превозни билети, в които посочил С. като продавач, а Б. – като купувач на дървата. Първия от билетите, с № 745642, бил издаден на 17.07.2016 г., и се отнасял за транспортирането на 3 пространствени кубични метра дървесина. Вторият билет, с № 046000 бил издаден на 20.07.2016 г., и с него съответно били транспортирани 6 пространствени кубични метра дървесина.  Тогава Г. казал на подсъдимия , че ако има трети курс, дървата трябва да са за св. К. С.. Когато дъщерята на последната – св. Т. С., се прибрала от почивка, разговаряла по телефона с М.. Пред нея той заявил, че е рязал в имота само трънки. Тя обаче посетила мястото и видяла пъновете на много отрязани дървета, включително и доста дебели. Самите пънове били покрити с клони във формата на „колибка“, което тя възприела като опит да се прикрие рязането. Тъй като не била наясно с описаната процедура, свидетелката не заподозряла други нередности и не предприела по-нататъшни действия. Няколко месеца по-късно обаче се наложило да бъде отрязано дърво в двора на майка й в с. Камено поле. Била изненадана от сложната процедура и необходимия комплект документи, включително необходимостта служител на общината да маркира дървото. Когато на място пристигнал св. Г. да постави марката, тя споделила с него недоумението си от толкова формалности за едно дърво, при положение, че голям брой дървета от горепосочения имот са били отрязани без съгласието на съсобствениците. Георгиев възразил, че такова съгласие е имало, респ. – че е бил приложен надлежния комплект документи. Тогава свидетелката предположила, че има нещо нередно при осъществяване на процедурата от подсъдимия  М.. По нейна инициатива нейните майка и леля – свидетелките К. С. и В. М.,***, а в последствие Т. С. се срещнала и лично с кмета на последната. От извършената проверка в общината, а в последствие – и полицейска такава, била изяснена описаната фактическа обстановка.

От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е установено, че стойността на откраднатите вещи – дърва за огрев, възлиза на 360.00 лева – невъзстановени.

Видно от заключението на извършената съдебно-почеркова експертиза, ръкописния текст в подадената молба с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г. на Община Роман, както и подписа след „С уважение“ /т.е. от името на св. К. С./ не са изпълнени от подсъдимия , нито от някого от съсобствениците на имота. Подписите, положени срещу ръкописните имена на последните в края на документа, не са годни за сравнително изследване.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият  Ц.Х.М. ***, е извършил престъпление против собствеността – кражба, както и документно престъпление. За времето от 17.07.2016 г. до 20.07.2016 г. от ливада, собственост на наследниците на В.Д. В. – бивш жител ***, находяща се в имот с № 052033 в м. „Муров дол“ в землището на с. Камено поле, при условията на продължавано престъпление е отнел от владението на различни граждани – наследници на В. Д. В. – бивш жител ***, движими вещи, на обща стойност 360 лева, като вещите са били оставени без постоянен надзор, и за извършване на кражбата е използвал техническо средство – моторен трион и т.а. „ГАЗ 53“. Кражбата е извършена при посредствено извършителство, при което подсъдимият  си е служил с други лица, действащи без умисъл за причиняване на престъпния резултат. Същевременно той съзнателно се е разпоредил с чужди вещи като със свои, и то в един предходен момент, чрез уговорката си със св. Б. да му ги предостави, и посредством поредица от действия е създал възможността последният да придобие фактическа власт върху тях. Така вещите са били отнети от патримониума на своите собственици, при което последните са били лишени от възможността да ги владеят, ползват и да се разпореждат с тях, т.е. реализиран е престъпния резултат на кражбата. Съгласно актуалната практика на ВКС – реш. № 86/09г, II н.о., „Дърветата, както и всички трайно прикрепени към земята предмети, могат да се трансформират от недвижими в движими вещи, след като се отделят от нея“. Престъплението е продължавано. Налице са две отделни деяния, всяко от които съставлява кражба, извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предхождащото го. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.26 ал.1 НК. В случая отрязаните и отнети дървета са били в частен имот-ливада  , който видно от скицата /л.21 и л.135 от ДП/ и разрешителното за сеч /л.22 от ДП / не представлява горски фонд по смисъла на ЗГ , т.е деянието не покрива признаците на престъпление по чл.235 НК , а представлява кражба ,след като преди това дърветата са били отстранени от имота чрез използване на техническо средство /моторен трион/ с което били отрязани от стволовете ниско над земята ,като по този начин бил променен статутът им от недвижими на  движими вещи , като единствено последните  могат да бъдат предмет на кражба  .

Също така на 15.07.2016 г. в гр. Роман, подсъдимият  М. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Молба до кмета на Община Роман, с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г., доколкото от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Действал е умишлено. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.316 вр. с чл.309 ал.1 НК. Соченият документ е неистински и представлява молба до Кмета на общ. Роман, съставляващ стандартна бланка, оформена като искане на разрешение за прочистване на горепосочения имот от дървета и храсти. Надлежните реквизити били попълнени ръкописно от друго лице. Молбата била оформена и подписана от името на св. С.; в долната част на бланката били изписани имената и на останалите съсобственици, срещу които били положени подписи. В горния десен ъгъл било изпълнено с ръкописен текст „телефон за връзка – 0893807831 Ц.“. Цитирания номер бил на обвиняемия. На 14.07.2016 г. С. постъпила на лечение в Специализирана болница за продължително лечение на белодробни болести в гр. Роман, което продължило до 28.07.2016 г. На 15.07.2016 г. подсъдимия  М. внесъл молбата, придружена от горепосочените документи, в информационния център на Община Роман. Била заведена с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г.

Разпитан на фаза ДП в качеството на обвиняем, М. не се признава за виновен. Заявява, че действията му са били със знанието и съгласието на св. К. С., въз основа на договора между тях. Посочва, че такъв договор е имал и с друг от съсобствениците на имота – св. И. Петков. Прилага копие от договор за наем на земеделска земя с последния, от 08.07.2016 г. Като срок на договора е посочен периода 01.10.2015 г. – 01.10.2020 г. Самият св. Петков сочи като ориентировъчен период на сключване на договора юли – август на 2017 г. Заявява, че не му е известно нищо, свързано с рязането на дървета в имота, нито дори със съществуването на такива.

Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимият    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимия   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят.

    Обвинението  се доказа от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства :  скица и разрешително  за сеч /л.21, л22 /,  епикриза /л.26/, молба с рег. № 9400 – 848/15.07.2016 г. /л.49/, удостоверение за наследници /л.131-132/, скица на имот № 052033 /л.135/, договор за наем на земеделска земя /л.138/, превозни билети /л.143, 144/, показанията на свидетелите Т. С. /л.53-54/, К. С. /л.55-56/, М. /л.58/, П. /л.64/, Г. /л.65/, Ц. /л.74/, Ц. /л.75-76/, М. /л.77/, Г. /л.78-79/, Б. /л.92/, А./л.95/ и Ц./л.98/, съдебно-оценителна експертиза /л.147-148/, съдебно-почеркова експертиза /л.153-157/, справка за съдимост /л.159/, характеристика /л.161/.

Подсъдимият признава  всички факти и обстоятелства отразени в ОА,кореспондиращи  с показанията на разпитаните свидетели, СОЕ, СПЕ  и сочените писмени доказателства .  

Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият не оспорва доказателствата и признава вина ,поради което доказателствената съвкупност не следва да се анализира в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият Ц.Х.М. за виновен  в извършеното  престъпление по чл.195  ал.1 т.4 вр.чл.26 ал.1 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление  е налице долна граница от  една година наказание “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  осем месеца    лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното от една година лишаване от свобода и бе съобразен със   съдействие на съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи, добрите характеристични данни   и чистото съдебно минало /реабилитиран/  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид  висока  степен на обществена опасност на деянието.Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимият  не е осъждан на наказание лишаване от свобода /реабилитиран/   и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият  Ц.Х.М.  за виновен и  в извършеното  престъпление по 316 вр.чл.309 ал.1 НК , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години   , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от  шест месеца  и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  четири месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е към    долния праг на законоустановеното  и бе съобразен със   съдействие на съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи ,добрата характеристика  и чистото съдебно минало /реабилитиран/  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива – престъпният умисъл към последващото деяние по чл.195 НК .Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимият  не е осъждан на наказание лишаване от свобода  /реабилитиран/  и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определените  по вид и размер  наказания са съответни  на извършените престъпления при условия на реална съвкупност , като са съобразени и с ниската обществената опасност на подсъдимият , при което  ще  постигнат  целите  посочени в чл. 36 НК свързани с личната , генералната и специалната превенция .

Двете деяние са извършени при условия на реална съвкупност , преди да е налице влязла в сила присъда за което и да е от тях , поради което по реда на чл.23 ал.1 НК бе определено едно общо най-тежко наказание от  осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години .

По делото са  направени разноски в размер на общо на 327,32 лв. , който бяха възложени в тежест на подсъдимият да ги заплати по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца  съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 11.4.2018г.

28

АНД No 580/2017

КАТ

Д.И.К.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 26.3.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.И.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-001024/12.10.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършени нарушения на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Възраженията са свързани с липса на процесуална правоспособност на наказващия орган да издава НП по ЗДвП и неправилно прилагане от страна на актосъставителя, а в последствие и на наказващия орган на материалния закон при правната квалификация на деянието и определяне на административно наказателната разпоредба, послужила като основание за налагане на административни наказания. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Процесуалният му представител адв. К.К. от ВрАК, счита, че НП следва да бъде отменено. В тази връзка същият е изложил подробни съображения в подкрепа на основанията за това, изложени в жалбата.

                Ответникът по жалбата, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Във връзка с постъпил на тел.112 сигнал за лица, управляващи мотоциклети без каски и смущаващи обществения ред със силен шум, на 10.09.2017 г. около 18.30 часа служители на РУ Мездра, сред които свидетелите Б.В. и Ц.П. извършили проверка в с. Руска Бела. На ул. „Г. Д.“ № 45 те забелязали лице, управляващо мотоциклет – „Ямаха Макстер 125“ и решили да го спрат за проверка. От предоставената лична карта станало ясно,                че водачът е Д.И.К. ***. Тъй като управляваният от него мотоциклет бил без поставена табела с регистрационен номер, полицейските служители извършили проверка относно наличие на регистрация на въпросното МПС. Извършената по служебен път справка в АИС на КАТ ПП показала, че процесния мотоциклет е собственост на Н. ***, има регистрация и има издадени табели с регистрационен номер ВР0433В. Пред контролните органи К. обяснил, че МПС е без табела, тъй като същата е загубена. За извършеното нарушение свидетелят В. съставил на водача АУАН по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.В.В., Н.Е.И. и Ц.Х.П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса, изложеното в наказателното постановление и в жалбата от Д.К., съдът счита, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата, е управлявал МПС – мотоциклет, без поставени табели с регистрационни номера на обозначеното за това място /липсва, няма поставени такива/, с което е извършено нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция на понятието „регистрация“ е дадено в §6 т.18а от ДР ЗДвП и това е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното средство и издаване на табели с регистрационен номер. От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели В., И. и П., става ясно, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет. Последният отговаря на характеристиките на понятието „моторно превозно средство“, дадени в т.11 на §6 в ДР ЗДвП и в тази връзка подлежи на регистрация по реда, предвиден в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.10 ал.1 и ал.7 от същата наредба, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като на мотоциклетите,  мотопедите и ремаркетата табелата с регистрационен номер се поставя само отзад. Според гласните доказателства по делото, управляваният от жалбоподателя мотоциклет е бил без поставена табела с регистрационен номер. Това обстоятелство кореспондира с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Извършеното от К. деяние е било възприето от актосъставителя и наказващия орган като нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 ЗДвП, като в обжалваното постановление изрично е отразено, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Видно от съдържанието на постановлението, наказващият орган е санкционирал К. с административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС по силата на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, административно-наказателна отговорност носи всеки водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер /ред. ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., действаща към момента на извършване на деянието/. От посочените до тук текстове от Закона за движение по пътищата, следва извода, че нарушение винаги ще бъде налице, когато управляваното МПС не е регистрирано или когато МПС е регистрирано, но е без табели с регистрационни номера, т.е. касае се за две отделни нарушения, всяко от които се санкционира по силата на чл.175 ал.3 ЗДвП. Както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, в обстоятелствената част на постановлението е записано, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет е бил без поставена табела с регистрационен номера. Това деяние обаче е отчетено от наказващият орган като нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, тъй като същият е приел, че К. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежен ред. Същевременно наложеното наказание е на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, според която разпоредба, в редакцията към момента на извършване на деянието, се наказва водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От доказателствата по делото, в частност показанията на разпитаните полицейски служители, безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано от компетентния орган, в резултат на което е била издадена и  табела с регистрационен номер. От наличното в съдържанието на НП се установява не само противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация, но и противоречие между изложеното в този акт и в АУАН. При това положение не става ясно в какво точно се изразява нарушението, за което К. е бил наказан по административен ред. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че са допуснати и съществени нарушения на изискванията за съдържание на административните актове, регламентирани в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Същите са свързани с описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Касае се за нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя поради невъзможността същият да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение, за което е бил санкциониран. Липсата на точно, пълно и непротиворечиво описание на действителната фактическа обстановка лишава и съда от възможност за преценка по същество на спора. Освен това, настоящият състав приема, че е налице и маловажен случай, тъй като с оглед на липсата на вредни последици се касае за деяние, съставляващо по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-001024/12.10.2017 година на Началник Група към ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за нарушения на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Д.И.К. *** са наложени, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

29

АНД No 77/2018

АДФИ

И.А.Ц.

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 26.3.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 11-01-351/2017 от 23.01.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С., с което на нарушителят И.А.Ц., в качеството му на Кмет на Община М. /към датата на извършване на нарушението/ е наложено Административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.128 от Закон за публичните финанси /обн. В ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ във връзка с §2 от ДР на ЗПФ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

И.А.Ц., в качеството му на Кмет на Община М. /към датата на извършване на нарушението/ е обжалвал в срок Наказателно постановление № 11-01-351/2017 от 23.01.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Т. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно и бъдат присъдени направените разноски по делото. Акцентува се, че при извършване на финансовата инспекция на база Доклад № ДП1 ВР-6 от 30.04.2015 год. за извършена финансова инспекция на Община М. е нарушена разпоредбата на чл.17 ал.3 от ЗДФИ, като Доклада не е предоставен на лицата за писмено становище по него. На второ място се визира, че не е нарушена разпоредбата на чл.128 от Закон за публичните финанси, тъй като в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.129 ал.2 от ЗПФ. В тази насока се посочва, че договора, обект на настоящето производство е подписан във втората част на годината, а именно на 11.08.2014 год. и изпълнението му не е в тази, а в следващата година, в която година жалбоподателя е заемал друга длъжност в Републиканската администрация, като по този начин не е могъл да извърши посоченото нарушение.

Ответникът, чрез своя процесуален представител е ангажирал Писмено становище по делото, с което моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Посочва се, че са налице реквизитите по чл.57 от ЗАНН и Наказателното постановление е мотивирано и издадено от надлежен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. От своя страна АУАН, който е послужил като основание за издаване на НП е правилен и законосъобразен. Същият съдържа реквизитите, посочени в чл.42 от ЗАНН. По същество се развиват подробни доводи, като се прави извод, че е безспорно неспазването на изискванията на Закона за публичните финанси, относно условията, при които се допуска поемането на ангажименти за разходи. С действията си жалбоподателя е нарушил императивно изискване на ЗПФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 25.01.2018 год. Съответно жалбата е входирана пред ответника под № 11-01-351/2017 от 02.02.2018 год. Видно от приложените по делото доказателства, каквито представляват писмо с обратна разписка на Куриерска фирма „” АД – плик № 510500802, е подадена на 01.02.2018 год. в 11.57 часа, както и заверено копие от Разписка за приемане и предаване на пратка № 137423589 от Куриерска фирма „Е.”, като безспорно жалбата е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: писмо с обратна разписка на Куриерска фирма „Е.” АД – плик № 510500802, подадено на 01.02.2018 год. в 11.57 часа, както и заверено копие от Разписка за приемане и предаване на пратка № 137423589 от Куриерска фирма „Е.”, НП № 11-01-351/2017 от 23.01.2018 год., Възражение под рег.№ 11-01-351 от 01.08.2017 год., АУАН № 11-01-351/28.07.2017 год., ведно с Разписка от 28.07.2017 год., Известие за доставяне от 25.01.2018 год., Заповед № ФК-10-40/06.01.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-118/07.02.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-238/16.03.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-610/29.06.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Справка за отговорните длъжностни лица в Община М. за периода от 01.01.2014 год. до 30.11.2015 год. под изх.№ 214/12.07.2017 год., Постановление № 19/07.02.2014 год. за одобряване на средства от резерва по чл.1 ал.2 Раздел ІІ, т.4.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република Б. за 2014 год., писмо под изх.№ 08-00-340/24.03.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б.,  писмо под изх.№ 08-00-2372/08.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б., писмо под изх.№ 08-00-2779/18.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б., писмо под изх.№ ФО-61/22.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б., Договор от 28.11.2014 год. между Община М. и ЕТ „Л.И.” със седалище и управление гр.С., писмо под рег.индекс 13.00-46/25.01.2017 год., Справка, относно размера на извършените разходи и натрупани нови задължения за разходи и/или поети ангажименти за разходи във връзка със сключените договори за строителството по втори етап на обект „Доизграждане на многофункционална спортна зала  гр.М.”, Доклад № ДП 1 ВР-6/30.04.2015 год. за извършена финансова инспекция на Община М. под рег.индекс 13.00-91/04.05.2015 год. и Удостоверение за добро изпълнение под рег.индекс 158/12.09.2016 год. Съответно са разпитани свидетелите Н.Х. и А.П., съответно актосъставител и свидетел при съставяне на акта и работещи като главни финансови инспектори в АДФИ гр.С., съответно гр.В..

Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-351/28.07.2017 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 28.11.2014 год. в гр.М., в качеството си на кмет на Община М. към момента на извършване на нарушението и съответно първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ, в редакцията му, публикувана в ДВ бр.15/15.02.2013 г. в сила от 01.01.2014 г. и съответно организиращ изпълнението на бюджета на Общината по смисъла на чл.7 ал.5 от ЗПФ, е подписал Договор № 97.00-26/28.11.2014 год. с ЕТ „Л.И.” ГР.С., с предмет „Извършване на консултантска услуга за привеждане на слаботокови и силнотокови инсталации на общинска сграда в съответствие с промените в нормативната уредба”, с което е поел ангажимент за разход в размер на 20 000 лева с ДДС, за който в годишния бюджет на Общината за 2014 год. не са предвидени средства. Със сключването на договора е поет ангажимент за разходи, които не са предвидени в годишния бюджет на Община М.. С това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.128 от Закон за публичните финанси /обн. В ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ във връзка с §2 от ДР на ЗПФ.

Безспорно от събраните по делото доказателства жалбоподателя е бил кмет на Община М. за времето от 17.10.1999 год. до 11.12.2014 год. По смисъла на чл.11 ал.3 на ЗПФ кметът на Общината е първостепенен разпоредител с бюджета на Общината, а от своя страна Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.5 от ЗПФ кметът организира и ръководи съставянето, внасянето в Общинския съвет и изпълнението на бюджета на Общината. От представеното по делото Постановление № 19/07.02.2014 год. на Министерския съвет за одобряване на средства от резерва по чл.1 ал.2, раздел ІІ, т.4.1.2 от Закон за държавния бюджет на Република Б. за 2014 год. са разпределени за Община М. 4 000 000 лева за проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала гр.М.”. От представената по делото Справка под изх.№ 213/12.07.2017 год. предвидените средства по годишния бюджет на Общината за 2014 год. са разпределени съответно за извършване на СМР по проект за  „Доизграждане на многофункционална спортна зала гр.М.” сумата от 3 987 961 лева; за авторски надзор 5 676 лева и за строителен надзор сумата от 6 363 лева. Преходният остатък, видно от посочената справка от 2 432 824 лева е заложен за 2015 год. Кмета на Община М., в качеството си на Възложител и ЕТ „Л.И.” гр.С., представлявано от неговия изпълнител,  сключили Договор № 97.00-26/28.11.2014 г. с предмет „Извършване на консултантска услуга за привеждане на слаботокови и силнотокови инсталации на общинска сграда в съответствие с промените в нормативната уредба”. Съгласно договора ценовата оферта на изпълнителя е 20 000 лева с ДДС, като от Община М. по този начин е поет ангажимент за разход, за който по бюджета на Общината няма предвиден финансов ресурс за 2014 г. В тази насока е по-горе посочената Справка № 213/12.07.2017 г., в която е отразено, че по Договор № 97.00-26/28.11.2014 г. са предвидени 10 000 лева в годишния бюджет на Общината за 2015 год. Видно от посочената справка по бюджета на Община М. както за 2014, така и за 2015 год. освен разпределените с Постановление на Министерски съвет № 19/07.02.2014 г. 4 000 000 лева не са предвидени допълнителни средства. В тази насока е и снетото обяснение от Директора на Дирекция „ФОП” към Община М. под изх.№ 13.00-46/25.01.2017 год.

В процесуален аспект, настоящия съд не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са съществени и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление, като такива не се сочат конкретно и от самия жалбоподател. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете, предвидени в разпоредбите на чл.34 ал.2 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена, а именно  чл.128 от Закон за публичните финанси /обн. В ДВ бр.15/15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ във връзка с §2 от ДР на ЗПФ Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя –  трите имена, адреса, ЕГН и т.н.

По силата на §2 от ДР на ЗПФ неизпълнението на този закон, на Закона за държавния бюджет за съответната година, на Законите за бюджетите на социално-осигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и на указанията на Министъра на финансите по този закон и по Закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение на бюджетната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ при упражняването на инспекционна дейност по този закон, виновните длъжностни лица, както лицата, които работят по Граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 2 000 лева. Безспорно такъв нормативен акт по силата на посочената разпоредба е несъмнено Закон за публичните финанси. Съгласно чл.1 ал.1 т.3 и т.4 от ЗПФ, този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва фискалните правила и ограничения, както и съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, на общинските бюджети и на други бюджети, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма. Според разпоредбата на чл.3 от ЗПФ публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределения и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации, чрез приходи, помощи и  дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг. Най-сетне съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗПФ не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на Общината. Както бе отбелязано, по силата на §2 от ЗПФ неизпълнението на този закон е нарушение на бюджетната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМСМА някои от правомощията на кмета на Общината са да ръководи цялата изпълнителна дейност на Общината и организира изпълнението на общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 пр.1 от Конституцията на Р Б. в своята дейност кмета се ръководи от закона. Несъмнено и безспорно поетият ангажимент в размер на 20 000 лева не е бил предвиден в годишния бюджет на Общината за 2014 год. С решението си за сключване на процесния договор жалбоподателя  е нарушил безспорно чл.128 от ЗПФ. Съгласно §1 т.27 от ЗПФ „Поети ангажименти за разходи са: клаузи на договори и разпоредби на нормативни и административни актове, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии, лихви по дълга, включително по гарантирания от Държавата и Общините дълг, както и разходите за данъци и други публични, държавни и общински вземания.

Жалбоподателят и неговият процесуален представител оспорват направените констатации от финансовия инспектор в акта, респективно НП и в тази насока е приложеното по делото Възражение под вх.№ 11-01-351/01.08.2017 год. Настоящият съдебен състав възприема така отразеното и от ответника по делото, че така наведените възражения са неоснователни. По делото са представени и приети като доказателства писмо под изх.№ 08-00-340/24.03.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б.,  писмо под изх.№ 08-00-2372/08.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б., писмо под изх.№ 08-00-2779/18.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б., писмо под изх.№ ФО-61/22.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б.. От страна на жалбоподателя се твърди, че с писмо под изх.№ 08-00-2779/18.12.2014 год. на Министъра на финансите на Р Б. на Община М. са увеличени ЦС за капиталови разходи за процесния обект с действително извършени разходи 358 716 лева и разходът по Договора от 2014 г. е обезпечен. На следващо място се посочва, че процесното писмо е постъпило в Община М. след назначаването на жалбоподателя на длъжност Зам.министър като по този начин същият не е имал възможност да изисква отразяване на промяната. На следващо място от нарушителя се сочи, че в справката, издадена от Община М. с изх.№ 213/12.07.2017 год., относно извършените разходи и поети ангажименти за сключени договори, разходите в размер на 10 000 лева по процесния договор са отразени за 2014 г., без да е извършена промяната на основание чл.56 от ЗПФ, в частта, касателно сключения договор и отразеното в бюджета за 2014 г. Това е направено и за бюджет 2015 г. на база посоченото по-горе писмо. Тук е мястото да се отбележи, че видно от приложената по делото справка на Община М. под изх.№ 213/12.07.2017 г. за Договор № 97-00-26/28.11.2014 г., сключен с ЕТ „Л.И.” гр.С. средствата в размер на 10 000 лева са предвидени в годишния бюджет на Общината за 2015 г. Към момента и датата на сключване на договора, а именно 28.11.2014 г. в годишния бюджет на Общината за 2014 г. не са били предвидени средства, които са поети с договора. В посоченото писмо на Министерството на финансите с изх.№ 08-00-2779/18.12.2014 г. безспорно е увеличено бюджетното взаимоотношение на Община М. с ЦБ за 2014 г. със сумата 358 716 лева. Отразено е, че средствата са целеви и се предоставят за междинно плащане за действително извършени строително-монтажни работи и за авторски надзор в размер на одобрено финансиране по проект „Доизграждане на многофункционална спортна зала в гр.М.”, а не за извършената консултантска услуга, която е предмет на цитирания Договор № 97.00-26/28.11.2014 г. Именно разпоредбата на чл.56 от ЗПФ визира, че бюджетните взаимоотношения се считат изменени от датата, посочена в писменото уведомление на Министъра на финансите, като в тази насока не е необходимо решение на Общинския съвет. Както бе отразено в по-горните абзаци, писмото на Министерство на финансите до Община М. е от 18.12.2014 г., като безспорно тази дата е след сключване на Договор № 97.00-26/28.11.2014 г. На следващо място, съдебния състав намира, че представеното писмено доказателство от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител, касателно Доклад № ДП1 ВР-6 от 30.04.2015 г. за извършена финансова инспекция на Община М. е несъотносимо към настоящия казус. Основното възражение на процесуалния представител на жалбоподателя е, че посочения Доклад не е предоставен на лицата, чиято дейност е била обект на инспекция, за да предоставят писмено становище. Тук е мястото да се отбележи, че това би било нарушение, ако на Община М. въз основа на посочения Доклад бе съставен акт за начет, за какъвто по делото не са събрани доказателства. На следващо място, следва да се посочи, че видно от представените по делото Заповед № ФК-10-40/06.01.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-118/07.02.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-238/16.03.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., Заповед № ФК-10-610/29.06.2017 год. на Директора на АДФИ гр.С., на актосъставителката са възложени правомощия, в качеството й на главен финансовия инспектор да извърши финансова инспекция на Община М. след 30.04.2015 г., т.е. проверката е след изготвения такъв Доклад.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.128 от ЗПФ регламентира няколко различни изпълнителни деяния, които касаят разходването на непредвидени бюджетни средства на общината, едното от които е поемането не ангажименти за разходи. Следователно, от обективна страна за съставомерността на деянието по чл.128 от ЗПФ е необходимо да се установи, че е налице поет ангажимент за извършване на разходи от Общината, без тези разходи да са предвидени в годишния бюджет. Безспорно в настоящия случай е установено неспазване на изискванията на Закона за публичните финанси, относно условията, при които се допуска поемането на ангажименти за разходи. Не са налице за извършеното нарушение основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Същото не е маловажно по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия закон. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици и липса на предходни нарушения, не са в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение засяга особено важни обществени отношения, които са свързани с обществени средства от общинския бюджет. Касае се за публични финанси на териториална единица и поради това се изисква несравнимо по-високо качество на подготовката и работата на държавната администрация в тази област. Касае се за поемане на задължение, което не е било предвидено в бюджета на Община М. и същото се равнява към 28.11.2014 год. на около 59 месечни минимални работни заплати за страната. 

Съдът намира, че така образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН, като административнонаказващия орган е наложил административно наказание глоба от 500 лева, при минимален размер от 200 лева от предвидената в чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ санкция. Настоящият съдебен състав намира, че определеното административно наказание е завишено и е следвало да се приложи санкция от минимален размер от 200 лева. От събраните по делото доказателства  е видно ,че нарушението  е извършено за първи път, не се събраха данни жалбоподателя да е допускал други нарушения, респективно не са налице влезли в сила НП спрямо същия и с оглед на по-горе посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размера на наложената глоба от 500 лева в нейният законоустановен минимум от 200 лева, като в тази насока съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. 

Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение в размер на записаното в приложения по делото бланков Договор за правна защита и съдействие, настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно. В тази насока намира, че в случаите, когато Наказателното постановление бъде потвърдено, респективно изменено, какъвто е и конкретния случай, не се присъждат разноски, както в полза на жалбоподателя, така и в полза на административнонаказващия орган, като съответно същите се поемат от бюджета на съответното ведомство. В тази насока е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год. на Общото събрание на Върховния Административен съд на Р Б..

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 11-01-351/2017 от 23.01.2018 год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.С. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

30

НОХД No 141/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Д.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 26.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор К.(.

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на БП № 440/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, сключено на основание чл.381 НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

А.Д.П. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, водач на селскостопански машини в „Б.Г.“ ООД гр. С., неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитника на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме предстаВ.в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. З.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме Ви предстаВ.в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за прекратяване на БП № 440/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Мездра,

сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес на 20.03.2018 г. в гр. Мездра, обл. Враца, се постигна настоящото споразумение между:

1. Н. К.( - прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и

2. адв. В.З. ***, редовно упълномощен като защитник на А.Д.П. ***, с ЕГН **********, които се споразумяха за следното:

За това, че А.Д.П. ***, е управлявал лек автомобил “Ф.Г.” с рег. № ////////, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред – химическа експертиза Протокол № 39/14.03.2018 г. на БНТЛ при ОДМВР гр. Враца - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Наказанието на А.Д.П. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На А.Д.П. се налага наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г НК на А.Д.П. се налага наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което А.Д.П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 11.03.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-Мездра.

Веществени доказателства по делото – НЯМА.

В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди.

На А.Д.П. се възлагат направените по делото разноски в размер на 39.30 лева, които да се заплатят по сметка на ОДМВР гр. Враца.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                      Защитник:            

          /Н. К.(/                         /адв. Вили З./

 

Обвиняем:

              /А.П./ 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. З.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между Н. К.( – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. ВИЛИ З. от ВрАК - защитник на А.Д.П. и А.Д.П., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 141/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият А.Д.П., ЕГН **********, ВИНОВНО на 11.03.2018 г. в с. Кален, общ. Мездра, на ул. „Косматица“ пред дом № 20, е управлявал лек автомобил “Ф.Г.” с рег. № ////////, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред – химическа експертиза Протокол № 39/14.03.2018 г. на БНТЛ при ОДМВР гр. Враца - престъпление по чл.343б ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на А.Д.П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

НАЛАГА на А.Д.П. наказание ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

НАЛАГА, на основание чл.343г НК, на А.Д.П. наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА, на основание чл.59 ал.4 НК, времето, през което А.Д.П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 НК, считано от 11.03.2018 г. до датата на одобрение на споразумението от РС-Мездра.

На А.Д.П. се възлагат направените по делото разноски в размер на 39.30 лева, които да се заплатят по сметка на ОДМВР гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 141/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.36 часа.

В законна сила на 26.3.2018г.

31

НОХД No 134/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.С.П.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 27.3.2018г.

За РП-Мездра прокурор Палански.

Обвиняемият лично и с адв. М.С. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на наказателно производство, сключено на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

К.С.П. - роден на *** ***, ром, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Предложения за промени в съдържанието му няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. С.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да правим и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

за прекратяване на наказателно производство 

на основание чл.381 и сл. НПК

 

По БП № 425/2018 година по описа на РП-Мездра

 

Днес на 15.03.2018 г. в гр. Мездра между:

1. Г.П.– Районен Прокурор при РП-Мездра и

2. адв. М.С. – ВАК като защитник на обв. К.С.П.,*** с ЕГН **********, образование основно, неженен, осъждан, които се споразумяха за следното: Страните постигат съгласие, че обв. К.С.П. се признава за виновен в това, че на 07.03.2018 г. около 14.15 часа в с. Камено поле, общ. Роман, по улица „Гоце Делчев“, срещу дом № 69, е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ////////, собственост на Д.И..от с. Б., без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателни постановления – НП № 17-0300-000236/14.03.2017 г. на РУ Мездра, влязло в сила на 28.04.2017 г. и НП № 17-0248-001135/30.10.2017 г. на РУ – Бяла Слатина, влязло в сила на 08.12.2017 г. за същото деяние – управление на МПС, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в ал.2 НК.

На основание чл.343в ал.2 НК, наказанието на К.С.П. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ. 

На основание чл.55 ал.3 НК не налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. 

Разноски по делото не са направени.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат изпълнени целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                      Защитник:            

  /Г.П./                                /адв. М.С./

 

Обвиняем:

          /К.П./ 

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. С.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между Г.П.- прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. М.С. от ВрАК - защитник на К.С.П. и К.С.П. ***, ЕГН ********** - обвиняем по НОХД № 134/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият К.С.П. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 07.03.2018 г. около 14.15 часа в с. Камено поле, общ. Роман, по улица „Гоце Делчев“, срещу дом № 69, е управлявал МПС – лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ////////, собственост на Д.И..от с. Б., без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателни постановления – НП № 17-0300-000236/14.03.2017 г. на РУ Мездра, влязло в сила на 28.04.2017 г. и НП № 17-0248-001135/30.10.2017 г. на РУ – Бяла Слатина, влязло в сила на 08.12.2017 г. за същото деяние – управление на МПС, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в ал.2 НК.

На основание чл.343в ал.2 НК, наказанието на К.С.П. се ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ. 

На основание чл.55 ал.3 НК не налага на К.С.П. по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 134/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.13 часа.

В законна сила на 27.3.2018г.

32

НОХД No 117/2018

Набедяване в престъпление пред орган на власт

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.И.М.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 28.3.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.К..

Подсъдимата лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВАК.

Пострадалите свидетели редовно призовани, не се явяват, нито пък се представляват.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата.

ПРОКУРОР: Намирам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.247в ал.2 от НПК неявяването на пострадалите не е пречка за провеждане на разпоредително заседание. Същите са редовно призовани за днешното заседание, получили са препис от съответните книжа и не сочат уважителни причини за своето неявяване днес. Ето защо, моля да пристъпим към провеждане на разпоредително заседание.

АДВ. Н. П.: Поддържам казаното от прокурора. Смятам, че няма пречка за давен ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМА:  Поддържам казаното от адвоката ми. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Безспорно пострадалите свидетели са редовно призовани, не се явяват, нито пък се представляват и не са  посочили причина от уважителен характер за своето неявяване, като неявяването на последните не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемата или пострадалите. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение мярката за неотклонение считам, че не трябва да бъде взета такава, тъй като към момента подсъдимата изтърпява наказание Лишаване от свобода по  друго дело. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. Н. П.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение мярката за неотклонение считам, че не трябва да бъде взета такава, тъй като към момента подсъдимата изтърпява наказание Лишаване от свобода по  друго дело. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМА: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочела Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение мярката за неотклонение считам, че не трябва да бъде взета такава, тъй като към момента търпя наказание Лишаване от свобода по  друго дело. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимата и служебен защитник адв. Н.П. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, респективно подсъдимата в настоящето производство, както и на пострадалите. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Не е необходимо да бъде взета мярка за неотклонение, тъй като към момента подсъдимата изтърпява наказание Лишаване от свобода по НОХД № 465/2017 год. по описа на МРС в Затвора гр.С. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, респективно подсъдимата в настоящето производство, както и на пострадалите. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда в състав. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимата се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Не е необходимо да бъде взета мярка за неотклонение, тъй като към момента подсъдимата изтърпява наказание Лишаване от свобода по НОХД № 465/2017 год. по описа на МРС в Затвора гр.С. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. Н. П.: Моля, да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПОДСЪДИМА: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласна съм да сключим споразумение. Да се приеме като доказателство постъпилата справка за съдимост.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приеме като доказателство по делото постъпилата Актуална справка за съдимост.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и служебния защитник на подсъдимата да постигнат споразумение. Следва да се приеме и приложи като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА: С.И.М. – родена на *** ***, жител и живуща ***, понастоящем в Затвора гр.С., българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМА: Получила съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимата по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н. П.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМА: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимата за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.05 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 28.03.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. Н.П. от ВАК –  служебен защитник на подсъдимата, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. Н. П.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМА: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписала, като съм декларирала, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимата, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

 

За прекратяване на ДП  № 1861/2016 год. год. по описа на Районна прокуратура-М.,сключено на основание чл.384 от НПК

 

           Днес 28.03.2018 год. в гр.М., между:                                                                                                                         1.Н.К.- прокурор в РП-М. и                                                                                      2.адвокат Н.П. от ВАК, като служебен защитник на подсъдимата  С.И.М.,***, ОСЪЖДАНА се постигна следното споразумение:

Подсъдимата С.И.М., се признава за ВИНОВНА в извършване на престъпление /я/ от общ характер.

За това, че: При условията на продължавано престъпление за времето от 17.07.2016 г. до 03.05.2017 г. в гр.Р., с.К.П., община Р. и гр.В., пред надлежни органи на властта – полицейски служители при Министерство на вътрешните работи – полицейски служител РУ гр.Р., Директор ОД МВР гр.В., полицейски служител от ОД МВР гр.В., е набедила  лицата Г.И.М. ***, А.Д.А. *** и Б.В.М. ***, в престъпление, като е знаела, че са невинни,  както следва:

На 17.07.2016 г. в гр.Р. пред дежурен ОДЧ при РУ гр.Р. – мл.експерт С.М.Л., посредством сигнал на телефон 112; на 26.07.2016 г. в гр.В. пред Директора на ОД МВР гр.В., посредством депозирана жалба, вх.№ 334002-10/26.07.2016 г. и на 27.07.2016 г. в с.К.П., община Р. пред М. Д. К. – инспектор при ОД МВР гр.В., в сведение по преписка № 334002/2016 г., е набедила  Г.И.М. *** и А.Д.А. *** в престъпление по чл.143 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.142 ал.2 т.6, вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно, че в съучастие помежду си като съизвършители, в качеството си на лица от състава на МВР, на 17.07.2016 г. в с.К.П., са я принудили да претърпи нещо противно на волята й – да се качи в полицейския автомобил за извършване по отношение на нея на действия, с цел възбуждане на полово желание без съвъкупление, като са злоупотребили с властта си, като е знаела, че са невинни.

И на същите дати и места, пред същите органи е набедила лицето Г.И.М. *** в престъпление по чл.150 ал.1 от НК, а именно, че на 17.07.2016 г. зад фурната в с.К.П., община Р., е извършил по отношение на нея действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, чрез употреба на заплашване, като е знаела, че е невинен.

На  03.05.2017 г. в гр.В., ОД МВР гр.В., пред  надлежен орган на властта – А.И.Т.- инспектор при ОД МВР гр.В., в сведение, снето по преписка Вх.№ 369000-4229/2017 г. е набедила лицата Г.И.М. *** и Б.В.М. *** в престъпление  по чл.152 ал.1 т.2 от НК, а именно, че на 09.02.2017 г. в кабинет на втори етаж на РУ гр.Р., са се съвъкупили с нея, като са употребили заплашване, като е знаела, че са невинни - престъпление по чл.286 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, и обществено порицание, и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

За гореописаното деяние подсъдимата : С.И.М. на основание чл.54 ал.1 НК, приема да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС и Обществено порицание, което да се изпълни, чрез прочитане на настоящето споразумение на общоселско събрание от Кмета на с.К.П., община Р..

Деянието е извършено от подсъдимата умишлено при форма на вината пряк умисъл.

От деянието няма причинени имуществени вреди.

Разноски по делото в размер на 420 лева да се заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В..

Страните заявяват, че подписват настоящото споразумение при постигнато пълно и безусловно съгласие по неговите клаузи.

С подписване на настоящото споразумение подсъдимата декларира, че се отказва от по-нататъшно разглеждане на делото по общия ред.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

ПРОКУРОР:               СЛ. ЗАЩИТНИК:

/Н. К./                       /адв. Н. П./

 

ПОДСЪДИМА:

                    /С.М./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.К., служебен защитник адв. Н.П. от ВАК и подсъдимата С.М., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.К., служебен защитник адв. Н.П. от ВАК и подсъдимата С.М., при следните условия:

ПОДСЪДИМАТА С.И.М. – родена на *** ***, жител и живуща ***, понастоящем в Затвора гр.С., българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВНА в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 17.07.2016 г. до 03.05.2017 г. в гр.Р., с.К.П., община Р. и гр.В., пред надлежни органи на властта – полицейски служители при Министерство на вътрешните работи – полицейски служител РУ гр.Р., Директор ОД МВР гр.В., полицейски служител от ОД МВР гр.В., е набедила  лицата Г.И.М. ***, А.Д.А. *** и Б.В.М. ***, в престъпление, като е знаела, че са невинни,  както следва:

На 17.07.2016 г. в гр.Р. пред дежурен ОДЧ при РУ гр.Р. – мл.експерт С.М.Л., посредством сигнал на телефон 112; на 26.07.2016 г. в гр.В. пред Директора на ОД МВР гр.В., посредством депозирана жалба, вх.№ 334002-10/26.07.2016 г. и на 27.07.2016 г. в с.К.П., община Р. пред М. Д. К. – инспектор при ОД МВР гр.В., в сведение по преписка № 334002/2016 г., е набедила  Г.И.М. *** и А.Д.А. *** в престъпление по чл.143 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.142 ал.2 т.6, вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно, че в съучастие помежду си като съизвършители, в качеството си на лица от състава на МВР, на 17.07.2016 г. в с.К.П., са я принудили да претърпи нещо противно на волята й – да се качи в полицейския автомобил за извършване по отношение на нея на действия, с цел възбуждане на полово желание без съвъкупление, като са злоупотребили с властта си, като е знаела, че са невинни.

И на същите дати и места, пред същите органи е набедила лицето Г.И.М. *** в престъпление по чл.150 ал.1 от НК, а именно, че на 17.07.2016 г. зад фурната в с.К.П., община Р., е извършил по отношение на нея действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, чрез употреба на заплашване, като е знаела, че е невинен.

На  03.05.2017 г. в гр.В., ОД МВР гр.В., пред  надлежен орган на властта – А.И.Т.- инспектор при ОД МВР гр.В., в сведение, снето по преписка Вх.№ 369000-4229/2017 г. е набедила лицата Г.И.М. *** и Б.В.М. *** в престъпление  по чл.152 ал.1 т.2 от НК, а именно, че на 09.02.2017 г. в кабинет на втори етаж на РУ гр.Р., са се съвъкупили с нея, като са употребили заплашване, като е знаела, че са невинни - престъпление по чл.286 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМАТА С.И.М. следва да изтърпи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС, както и “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез прочитане на настоящето споразумение на общоселско събрание от Кмета на с.К.П., община Р..

ОСЪЖДА С.И.М. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 420 лева.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 117/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.