Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.2.2018г. до 28.2.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

НОХД No 545/2017

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.С.К.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 9.1.2018г.

За РП-Мездра се явява  прокурор  Г……..

Подсъдимият лично  и със  защитник  адв. Д. Н.  от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Ход на делото.  Предлагам  на подсъдимият  и  неговият защитник споразумение.

АДВ.Н.: Да се  даде ход на делото.  Съгласни  сме на споразумение и моля съдът  да ни даде възможност да изготвим неговите параметри.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Следва редът да бъде изменен с оглед одобряване на споразумение, мотивиран от което , съдът

Определи:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ИЗМЕНЯ   реда  за разглеждане от Бързо производство в такъв по  Глава 29 НПК – решаване на делото със споразумение.

ПРЕКЪСВА  съдебното заседание в 11.40 часа, като дава възможност на страните да уговорят параметрите на споразумението.

ВЪЗОБНОВЯВА  съдебното заседание в 11,50 часа.

АДВ. Н.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

С.С.  К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, без образование, неженен, работи в гр. София, Фирма „………….”, като строител, осъждан.

ПОДСЪДИМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД 545/2017 г. по описа на Районен съд - Мездра

 

Днес, на 09.01.2018  година в гр. Мездра се сключи настоящото      споразумение между Н………..– прокурор при РП Мездра и адв. Д.Н. – ВАК като защитник на С.С.  К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, без образование, неженен, работи в гр. София, Фирма „…………….”, като строител, осъждан, които се споразумяха за следното:

 Подсъдимият  С.С.  К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, без образование, неженен, работи в гр. София, Фирма „………………..”, като строител, осъждан се признава за виновен за това, че на  29.11.2017 година  около 19.42 часа  в гр. Мездра, на кръстовището на ул. „…….” с ул. „…………….” , е управлявал лек автомобил марка  „Опел” модел „Корса” с ДК № Вр ……., собственост на ……….  от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,54 промила, установено по надлежния ред – техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0014 – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр.  чл. 55 ал.1 т.1 НК определя  на    подс. С.С.К.   наказание   лишаване от свобода  за срок от  ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал.1 т.2  б. „б”  ЗИНЗС 

На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание  чл. 343г  вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК не се налага наказание  „Лишаване от право да управлява  МПС”, тъй като подс. С.С.К.  е неправоспособен.

От деянието не са последвали имуществени вреди.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:         ЗАЩИТНИК:

ОБВИНЯЕМ:

   /Н. Г…../              /Д. Н./               /С.К./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  ……… – прокурор при РП Мездра и адв. Д.Н. – ВАК като защитник на С.С.  К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, без образование, неженен, работи в гр. София, Фирма „……..”, като строител, осъждан, за това, че подсъдимият  С.С.  К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, без образование, неженен, работи в гр. София, Фирма „………”, като строител, осъждан, се признава за виновен за това, че на  29.11.2017 година  около 19.42 часа  в гр. Мездра, на кръстовището на ул. „……..” с ул. „…………” , е управлявал лек автомобил марка  „Опел” модел „Корса” с …………….., собственост на ………..  от гр. Враца, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,54 промила, установено по надлежния ред – техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0014 – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр.  чл. 55 ал.1 т.1  НК налага  на  подс. С.С.К.   наказание   лишаване от свобода  за срок от  ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален „строг” режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „б”  ЗИНЗС 

На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

 

На основание  чл. 343г  вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК не се налага наказание  „Лишаване от право да управлява  МПС”, тъй като подс. С.С.К.  е неправоспособен.

ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 545/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 12.00 часа.

В законна сила на 9.1.2018г.

2

НОХД No 398/2017

Унищожаване и повреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

А.Н.И.,
Ц.П.Н.,
И.П.
Н.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Присъда от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.Н.И.  ЕГН:**********,***, българин, български гражданин,  не женен,  осъждан,  без образование,  живущ ***,  се призвана за ВИНОВЕН, за това, че на 07.04.2017г. в с. Елисейна,общ.Мездра в съучастие като съизвършител с Ц.П.Н. и И.П.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ - захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма …….“ ООД гр. Враца, поради което и на основание  чл.216 ал.1 ар. с чл.20 ал.2 от НК вр чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54  НК  го  ОСЪЖДА  на    ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което следва да се изтърпи  при първоначален „ОБЩ  режим на основание  чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

     ПРИЗНАВА подсъдимият И.П.Н., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, основно образование, не женен, не осъждан, живущ ***, се признава за ВИНОВЕН в това, че  макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си на 07.04.2017г. в с. Елисейна, общ.Мездра в съучастие като съизвършител с Ц.П.Н. и А.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ - захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма „……..“ ООД гр. Враца, поради което и на основание чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл. 63 ал.1,т.4 от НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б. „б” НК  го  ОСЪЖДА  на наказание  „Пробация”, със следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА,  на основание чл. 42а ал.2 т.1 НК, която  следва да става чрез подписване  по реда на чл. 42б ал.1 НК  пред пробационния служител  в съответна периодичност от два пъти седмично, както и

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ  за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а ал.2 т.2 НК.

  ПРИЗНАВА подсъдимият Ц.П.Н., ЕГН:**********,***, общ. Бойчиновци, ул. „…..” № 3, българин, български гражданин, основно образование,  не женен,не осъждан, се признава за ВИНОВЕН   в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си на 07.04.2017г. в с. Елисейна, общ.Мездра в съучастие като съизвършител с И.П.Н. и А.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ- захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма „……“ ООД гр. Враца- престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл. 63 ал.1,т.4 от НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.2 б. „б” НК  го  ОСЪЖДА  на наказание  „Пробация”, със следните пробационни мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА,  на основание чл. 42а ал.2 т.1 НК, която  следва да става чрез подписване  по реда на чл. 42б ал.1 НК  пред пробационния служител  в съответна периодичност от два пъти седмично, както и

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ  за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 42а ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА   А.Н.И. да заплати в полза на ОД МВР гр. Враца  сумата от 18.00 лева, представляваща съответна част  разноски по делото.

ОСЪЖДА  непълнолетният   Ц.П.Н.  и неговият родител  ………… от с. Охрид, общ. Бойчиновци, ул. „…….” № 3    да заплатят  СОЛИДАРНО   в полза на ОД на МВР гр. Враца сумата от 18.00 лева, представляваща  съответна  част разноски по делото.

ОСЪЖДА  непълнолетният   И.П.Н.  и неговият родител  ……. от с. Охрид, общ. Бойчиновци, ул. „….” № 3      да заплатят  СОЛИДАРНО   в полза на ОД на МВР гр. Враца сумата от 18.00 лева, представляваща  съответна  част разноски по делото.

ПРИСЪДАТА  се обяви на страните и същата   подлежи на  жалба и протест  пред ВрОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Мотиви от 6.2.2018г.

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подсъдимите :

 

1.А.Н.И. , роден на ***г***. Българин с българско гражданство,  осъждан, не женен, без образование, с ЕГН:**********,за ТОВА, ЧЕ

  На 07.04.2017г. в с. Елисейна,общ.Мездра в съучастие като съизвършител с Ц.П.Н. и И.П.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ- захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма „Гарант 90 и Си“ ООД гр. Враца- престъпление по чл.216 ал.1 ар. с чл.20 ал.2 от НК

 

2.И.П.Н.-е роден на ***г***, българин, с българско гражданство с основно образование, не женен, не осъждан с ЕГН: **********, за това ,че

 Макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си на 07.04.2017г. в с. Елисейна, общ.Мездра в съучастие като съизвършител с Ц.П.Н. и А.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ- захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма „Гарант 90 и Си“ ООД гр. Враца- престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл. 63 ал.1,т.4 от НК           и на

 

3.Ц.П.Н.- роден на ***г***, българин, с българско гражданство с основно образование, не женен, не осъждан с ЕГН: **********,ЗА ТОВА, ЧЕ

                          Макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието  и е могъл да ръководи постъпките си на 07.04.2017г. в с. Елисейна, общ.Мездра в съучастие като съизвършител с И.П.Н. и А.Н. ***, е унищожил противозаконно чужда движима вещ- захранващо ел.  табло, на стойност-180лв., повредил противозаконно: електромерно табло на стойност-290лв.  и командно табло на стойност-250лв. на „ Трошачно, пресевна  и сушилна инсталация“, собственост на ф-ма „Гарант 90 и Си“ ООД гр. Враца- престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл. 63 ал.1,т.4 от НК.

Делото е разгледано с предварително изслушване на страните , който  дадоха в с.з от 12.01.2018 г.  съгласие съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК при признание на вина   .

РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимите  да бъдат  признати  за виновни  по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие , като на подсъдимият А.Н. се наложи ефективно наказание „лишаване от свобода“ с оглед обремененото съдебно минало , а не непълнолетните подсъдими И.  Н. и Ц.Н. наказанието лишаване от свобода следва да се замени  с пробация с оглед тяхното непълнолетие .

Адв.П.  като служебен защитник на подсъдимият А.И.  поддържа заявеното от прокурора.

Адв. С.  като сл.защитник на непълнолетните подсъдими Ивко Н. и Ц.Н. намира основания за налагане на наказание „Пробация“.

Подсъдимите    по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тях.  Съжаляват за извършеното.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

На 07.04.2017г.в дома на подсъдия А.И. *** се събрали и тримата подсъдими :И. и Ц. Н. и И.  и пили бира. По време на разговора един от  тях предложил  да отидат до  имота на ф-ма „ „Гарант“ известен им като имот на Ц. и да извършат кражба на ел. проводници, които след това да ги продадат като отпадък. Било към 19.30-20ч. , като тъкмо се стъмвало. От къщи подс. И.И. взел едно секирче/малка брадва/,  с която да пресекат кабелите. С тримата подсъдими  тръгнал и св. Т.К.  Б.. Първо отишли до таблото, което се намира близо до пътя, за да спрат тока. Там останал подс. И.Н., а другите двама слезли надолу към табана, като се насочили към второто табло- това , което е монтирано на бетонната стена.Подсъдимите Ц.Н. и А.И.  започнали да хвърлят камъни по таблото, като целта им била да даде на късо, след което да отрежат кабелите и да ги вземат. След като хвърлили по няколко камъни се върнали  при първото табло, където се намирал другия подсъдимо И.  Н.. Това табло не било заключено. И по него започнали да хвърлят камъни. В един момент таблото гръмнало и се запалило. Подсъдимите се изплашили и побягнали. Св. Б. останал на високо, над обекта на фирмата, без да взема участие в случващото се и само гледал.

 На  същата дата -07/08.04.2017г. на работа, като охранители на съседен обект били св. А.Р.П.-бивш служител на МВР и колегата му-Т. Х.. Те видели три волтови дъги, които  се били образували над имота на ф-ма „Гарант-90“.  Въпреки, че не отговаряли за охраната на този имот, св. А.Р. се качил в автомобила си и за около- 2 минути пристигнал на мястото, откъдето горяло. Първоначална решил, че са отрязани захранващите кабели за фургона, защото във фургона , който ползвали за охрана на собствения  обект, имало  токов удар. Фургонът на ф-ма „ Гарант-90“ не светел. В това време на светлината на фаровете на автомобила си  забелязал три лица да се отдалечават с посока-коритото на река Искър. Не ги разпознал, тъй като били доста далеч, но бил сигурен, че са от мъжки пол. След това се обадил на техническия ръководител на ф-ма „ Гарант-90“-В. К. и му съобщил за това, че на обекта им е забелязал волтова дъга.

На следващия ден, собственика на имота и управител на ф-ма „ Гарант-90“- С.К.Ц. посетил обекта и констатирал, че проходното табло, което се намира на пътя  над обекта е напълно унищожено. Установил ,че е повредено   електромерното табло, под бетонния бункер. Повредено било и командното табло на „ Трошачното,пресевна и сушилня“, което представлявало метален шкаф, в който е бил монтиран един бр. главен контактор.

На  08.04.2017г. е извършен оглед на местопроизшествието от разл. полицай, като подробно са описани уврежданията  по ел. таблата. Направен е фотоалбум.

По ДП е назначена оценителна експертиза. За изготвяне на експертизата експертът е  посетил обекта и описал уврежданията  причинени по таблата. От заключението му е видно, че в захранващото ел. табло на инсталацията, представляващо метален шкаф са унищожени: 3бр. високомощтни предпазители, заедно с основите, на които са монтирани, като е обгоряло и самото табло и е напълно негодно за употреба,тоест налице е унищожаване на таблото. Второто електромерно табло  е повредено, като са унищожени намиращите се в него-трифазен индиректен динамичен електромер и 3 бр. предпазители. Третото-командно табло за „Трошачната“ е повредено, като е  унищожен намиращия се в него главен контактор. Щетите по трите табла са общо на стойност-720лв.

По време на разследването св. Ц.А., на длъжност инспектор криминална полиция  в РУ-Мездра, установил извършителите на това  престъпление:  А.И. , Ц. и И. Найденови. След проведена с тях беседа признали, че са хвърляли камъни по ел. таблата, като обяснили,че целта им била, да откраднат кабелите от тях.

Като свидетел, очевидец е установен и разпитан  Т.К.Б., който е тръгнал въпросната вечер заедно с тримата обвиняеми, към имота на Ц., но се изплашил и  избягал на „баира“над обекта и оттам наблюдавал, какво правят обвиняемите. Видял как хвърлят камъни по таблата. Видял и как същите се запалили, след като гръмнали.

От изложеното по-горе е видно, че тримата подсъдими  А.И., И.Н. и Ц.Н.   на 07.04.2017г. в съучастие, като съизвършители по между си  са унищожили противозаконно чужда движима вещ:захранващо ел. табло на стойност-180лв. и повредили електромерно табло на стойност-290лв. и командно табло на стойност-250лв. на „Трошачно, пресевна и  сушилна инсталация, собственост на ф-ма „Гарант 90“- Ц. ***, което представлява престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК .

 Към момента на извършване на престъплението подсъдимият  И.Н. и брат му Ц.Н. са били непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на  деянието и са могли да ръководят постъпките си.

Въз основа на събраните доказателства на  тримата подсъдими са повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК , а по отношение на непълнолетните: И.Н. и   Ц.Н. и във вр.с чл.63 ал.1 т.4 от НК.

По повдигнатите обвинения и тримата подсъдими  се признават за виновни, изразяват съжаление за извършеното от тях престъпление. Твърдят, че са имали намерение да  извършат кражба на  кабелите от ел. таблата.

 От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемите  умишлено-с пряк умисъл. Същите  са  съзнавали общественоопасните последици на деянието и са желаели да настъпят. И тримата са участвали пряко във  самото изпълнително деяние- унищожаване и повреждане, тоест като извършители.

Вината им се установява от следните доказателства: показанията на свидетелите: св. –Д.П.-/л.29,/ св. С.Ц.- /л.30/ , св- А.Р.П.-/л.38/,св. Ц.А.-/л.39/, св. Т.Б.- /л.41/, св. С. С.-/л.42/, съдебно-оценителна експертиза/-л.48/, протокол за оглед на местопроизшествие-/л.11-12/, фотоалбум-/л.-14-17/, удостоверения за раждане-/45,46/,свидетелства за съдимост- /л.64,65,66 / декларации за имотно състояние-/л.70,77,78/ характеристика-/л.59,62,63/.

Подсъдимите пред съда признаха изцяло  фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тях .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така дадените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанията    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . И тримата подсъдими се признават за виновни и не оспорват обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което доказателствената съвкупност не следва да се анализира в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице . 

Причина за извършване  на престъплението  са установени престъпни  навици, свързани с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието на подсъдимите   неправомерно да се облагодетелстват за сметка на чужд труд.

Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимите са  съзнавали обществен опасният му  характер, предвиждали са неговите обществено- опасни последици и са  искали тяхното настъпване.

 Подсъдимия А.Н.И. е роден на ***г***. Българин с българско гражданство,  осъждан, не женен, без образование, с ЕГН:**********

Подсъдимия И.П.Н.-е роден на ***г***, българин, с българско гражданство с основно образование,не женен, не осъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимия Ц.П.Н.- е роден на ***г***, българин, с българско гражданство с основно образование, не женен, не осъждан с ЕГН: **********.

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият  А.Н.И.   за виновен  в извършеното  престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК   , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а ал.1 НК определящ наказание в предвидената рамка и намаляването му с една трета ,без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за приложение на чл.58а ал.4 НК .   За това престъпление  се предвижда наказание  “Лишаване от свобода “ до пет години  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от шест месеца   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  четири месеца    лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното лишаване от свобода и бе съобразен със   признание за вина и съдействие на подсъдимият   на разследващите,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи и критично отношение към извършеното   определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид предходно осъждане. Изпълнението на наказанието  бе постановено да се изтърпи ефективно при първоначален общ  режим  на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС тъй като подсъдимият до момента не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода и процесното деяние не е извършено в изпитателният срок на предходното му осъждане по НОХД № 386 /10 на РС-Мездра с наложено условно наказание от осем месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок , в сила от 02.08.2013 г. и изтекъл на 02.08.2016 г.  .За това осъждане  подсъдимият А.И.  не е реабилитиран и респ. не може да намери приложение  чл.66 НК за отлагане на наложеното наказание  .

На основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери непълнолетните подсъдими И.П.Н. и Ц.П.Н.  за виновни   в извършено престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 НК   като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при приложение на чл. 58а ал.4 НК при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .

Чл. 58а ал.1   НК  сочи ,че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 НПК    /провеждане на съкратено съдебно следствие при хипотеза на чл. 371 т.1 НПК, както е и протекло настоящето съдебно производство / съдът определя наказанието лишаване от свобода ,като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс, и намалява така определеното наказание с една трета. Това е общият принцип , който подлежи на намаляваща редукция към непълнолетни извършители първо по реда на чл.63 ал.1 НК , и втори път при самото приложение на чл.55 НК при налични предпоставки за това  свързан с определяне на наказание под най-нисък предел / чл.55 ал.1 т.1 НК / или замяна на наказанието с по-леко / чл. 55 ал.1 т.2 НК /  .

За  престъплението извършено от  непълнолетните подсъдими И.Н. и Ц.Н. по чл. 216 ал.1 вр.чл.20 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 НК    не  е налице долна граница на наказанието лишаване от свобода , тъй като общата норма  по чл.216 ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години  , което редуцирано за непълнолетни лица по чл.63 ал.1 т.4 НК императивно свежда  наказанието лишаване от свобода до две години  .При наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за непълнолетните подсъдими / млада възраст , чисто съдебно минало  , признание за вина във всички фази на процеса,съжаление за извършеното , съдейства за разкриване на обективната истина/ ,  са налице условията на чл.58а НК към което препраща чл. 373 ал.2 НПК предвид редът по-който се разглежда делото  , поради което приложението за определяне на наказанието е по силата на чл. 58а ал.4 вр чл. 55  ал.1 т.2  б”Б” пр.2  НК като по-благоприятно крайно наказание / пробация или обществено порицание/  за непълнолетен подсъдим съпоставено с това по реда на чл.58 а ал.1  НК  ,водещо до лишаване от свобода ,макар и условно . Подсъдимите И. и Ц. Найденови са непълнолетни  както към момента на деянието така и към момента на постановяване на присъдата , поради което вече редуцираното наказание лишаване от свобода  задължително се заменя с обществено порицание или пробация съгласно чл. 55 ал.1 т.2 б”б” пр.2 НК  .В случая като най-подходящо и съответстващо на дейците и деянието съдът определи   наказание при условията на чл.373 ал.2 НПК вр.чл. 58 а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б” пр.2 НК – пробация в минималният размер от шест месеца на двете задължителни пробационни марки с периодичност на подписване два пъти седмично съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК по отношение мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“.  Налагането на по-леката алтернатива „обществено порицание“ ще бъде проява на неоправдано толериране на непълнолетните извършители  и няма да изпълни целите на наказанието по чл.60 НК .

Така определените  по вид и размер  наказания  за всеки от тримата подсъдими са съответни на извършените от тях престъпления  /чл.35 а ал.3 НК /  , съобразени са с  обществената опасност на тях и на  деянието  ,при което   ще  постигнат  целите  посочени в чл. 36 НК свързани с личната , генералната и специалната превенция на пълнолетните подсъдим А.И. , както и ще се постигне целта на чл.60 НК да се превъзпитат непълнолетните подсъдими И. и Ц. Найденови  и се подготвят  за обществено полезен труд .

По делото са  направени разноски в размер на общо на  53,80 лева за СОЕ , които се дължат от подсъдимите пропорционално , а отделно от това частта за всеки от непълнолетните подсъдими се дължи и солидарно с неговият родител , при което всеки от подсъдимите  следва да заплати по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца сумата от по 18,00 лв. съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

 

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

В законна сила на 30.1.2018г.

3

НОХД No 465/2017

Набедяване в престъпление пред орган на власт

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.И.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 18.1.2018г.

Отправено е искане до АК-Враца за назначаване служебен защитник на  подсъдимата  С.И.М.  С писмо  №921/20.12.17 година  на АК-Враца, за   защитник е определен  адв. Д.С. ***. При това положение същият следва да  бъде назначен за такъв.

Мотивиран от горното  и на основание чл. 26  ал.2 ЗПрП, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. Д.С. за служебен защитник на   подсъдимата  С.И.М. .

ПОДС. М.:  Ще ползвам назначения ми служебен защитник, като съм уведомена ,че при осъдителна присъда разноските ще бъдат заплатени от мен.

Съдът докладва делото и  слага начало  на  РЗ.

За РП- Мездра прокурор Евтимов.

Подсъдимата лично и с служебен защитник адв. С. ***..

Пострадало лице уведомено не се явява, като съдът отбелязва, че се касае за престъпление против правосъдието и формално такава процесуална  фигура не е налице, тъй като  престъплението е на просто  извършване без   изискване за престъпен резултат.

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

АДВ. Д. С.:Да се даде ход на  разпоредително заседание.

ПОДС.М.: Да се даде ход на разпоредително заседание. 

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР:  Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимата признае вина.

АДВ. Д. С.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. Предлагам споразумение, като подзащитната ми заяви, че ще се признае за виновна.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение .

ПОДС. И.:  Поддържаме  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата  и пострадалия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати , не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства.  

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 12,20 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 13.15 часа.

АДВ. С.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА:

С.И.М., ЕГН:**********,***, българка, българска гражданка, омъжена,  основно образование, осъждана.

ПОДС. М.: Запозната съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписала.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. М.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписала, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимата, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.384 и сл. НПК

По НОХД 465/2017 г. по описа на Районен съд - Мездра

 

Днес, на 18.01.2018  година в гр. Мездра се сключи настоящото      споразумение между ………… – прокурор при РП Мездра и  служебен защитник адв. Д.С. – ВАК като сл. защитник на подс. С.И.М., ЕГН:**********,***, българка, българска гражданка, омъжена,  основно образование, осъждана, осъждан, които се споразумяха за следното:

 Подсъдимата  С.И.М., ЕГН:**********,***, българка, българска гражданка, омъжена,  основно образование, осъждана   се признава за виновна за това   че при условията на продължавано престъпление, за времето от 06.02.2017 г. до 07.02.2017 г. в с. Камено поле и в гр. Роман, пред надлежен орган на властта е набедила С.В.С. *** в престъпление, като е знаела, че е невиновен, както следва:

1. На 06.02.2017 г. в с. Камено поле на автобусна спирка до ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, пред надлежен орган на властта – ……….. – разследващ полицай при РУ на МВР гр. Роман, в  протокол за разпит на свидетел по ДП № 10/2017 г. по описа на същото управление, е набедила С.В.С. с ЕГН: ********** ***, в престъпление – че на 06.02.2017 г. около 15.00ч. в с. Камено поле в тоалетна на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” се е съвкупил с нея като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, като е знаела, че е невинен;

2. На 07.02.2017 г. в сградата на РУ на МВР гр. Роман, пред надлежен орган на властта – ………… – разследващ полицай при РУ на МВР гр. Роман, в  протокол за разпит на свидетел по ДП № 10/2017 г. по описа на същото управление, е набедила С.В.С. с ЕГН: ********** ***, в престъпление – че на 06.02.2017 г. около 15.00 ч. в с. Камено поле в тоалетна на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” се е съвкупил с нея като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, като е знаела, че е невинен – престъпление по чл. 286 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. 

НАЛАГА  на   подс. С.И.М.  на основание  чл. 286 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 НК  наказание  от  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което следва да се изтърпи  при първоначален „СТРОГ” режим на основание  чл. 57 ал.1 т.2  б. „в” ЗИНЗС, както и  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,   което да изтърпи чрез поставяне на препис от присъдата върху информационното табло на Кметство с.Камено поле.

От деянието не са причинени имуществени щети.

ОСЪЖДА  С.И.М.   да заплати направените по делото  разноски  в полза на ОД МВР- Враца сума от 420 лева, като разноски за извършени експертизи.

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

ПРОКУРОР:            СЛ.  ЗАЩИТНИК:

ПОДСЪДИМА:

   /…………./                . С./                /С.М./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено ……………. – прокурор при РП Мездра и  служебен защитник адв. Д.С. – ВАК като сл. защитник на подс. С.И.М., ЕГН:**********,***, българка, българска гражданка, омъжена,  основно образование, осъждана, осъждан, за това, че подсъдимата  С.И.М., ЕГН:**********,***, българка, българска гражданка, омъжена,  основно образование, осъждана   се признава за виновна, за това,   че при условията на продължавано престъпление, за времето от 06.02.2017 г. до 07.02.2017 г. в с. Камено поле и в гр. Роман, пред надлежен орган на властта е набедила С.В.С. *** в престъпление, като е знаела, че е не виновен, както следва:

1. На 06.02.2017 г. в с. Камено поле на автобусна спирка до ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, пред надлежен орган на властта – ………… – разследващ полицай при РУ на МВР гр. Роман, в  протокол за разпит на свидетел по ДП № 10/2017 г. по описа на същото управление, е набедила С.В.С. с ЕГН: ********** ***, в престъпление – че на 06.02.2017 г. около 15.00ч. в с. Камено поле в тоалетна на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” се е съвкупил с нея като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, като е знаела, че е невинен;

2. На 07.02.2017 г. в сградата на РУ на МВР гр. Роман, пред надлежен орган на властта – ………….. – разследващ полицай при РУ на МВР гр. Роман, в  протокол за разпит на свидетел по ДП № 10/2017 г. по описа на същото управление, е набедила С.В.С. с ЕГН: ********** ***, в престъпление – че на 06.02.2017 г. около 15.00 ч. в с. Камено поле в тоалетна на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” се е съвкупил с нея като я е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, като е знаела, че е невинен – престъпление по чл. 286 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. 

НАЛАГА  на   С.И.М.  на основание  чл. 286 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 НК  наказание  от  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което следва да се изтърпи  при първоначален „СТРОГ” режим на основание  чл. 57 ал.1 т.2  б. „в” ЗИНЗС, както и  ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,   което да изтърпи чрез поставяне на препис от присъдата върху информационното табло на Кметство с.Камено поле.

От деянието не са причинени имуществени щети.

ОСЪЖДА  С.И.М.   да заплати направените по делото  разноски  в полза на ОД МВР- Враца  в размер на 420 лева, като разноски за извършени експертизи.

ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 465/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 13.25 часа.

 

 

Районен съдия:

 

1.

 

Съдебни заседатели:

 

2.

 

Секретар:

 

Съдът продължава с.з. с участие на страните  в 13,26 часа с оглед  разглеждане на въпросите  по чл. 383 ал.3 НПК  след одобряване на споразумението.

Съдът дава ход на делото  като го докладва  с оглед производство по чл. 306 ал.1 т.3  вр. чл. 383 ал.3 НПК.

ПРОКУРОР : Ход на делото.

АДВ. Д. С. : Ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОР : Налице са основания за привеждане на условното наказание лишаване от свобода по НОХД № 1576/2014 г. на РС- Враца, в сила 16.10.2015 г. , което е групирано с наказанието „ Пробация”  по НОХД № 610/2013 г. на РС-Мездра  и е определено едно общо най-тежко наказание  лишаване от свобода за срок от една година  с  три годишен изпитателен срок  с присъединено наказание „Обществено порицание”. Процесното деяние е извършено в изпитателния срок на условното наказание лишаване от свобода по НОХД № 1576/2014 г. на РС- Враца и същото следва  да се приведе в ефективно изпълнение по чл. 68 ал.1 НК. 

АДВ. С. :  Поддържам заявеното от прокурора. Процесното деяние е извършено в изпитателния срок на условното наказание л. св. по НОХД № 1576/2014 г. на РС- Враца и същото следва  да се приведе в ефективно изпълнение при първоначален строг  режим  на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „в” ЗИНЗС.

ОСЪДЕНО  ЛИЦЕ :  Няма какво да кажа.

Последна дума на осъденото лице:  Предоставям на съда.

Съдът след изслушване на последна дума на осъденото лице, съдът намира следното:

Процесното деяние  по НОХД № 465/2017 г.  е извършено в изпитателния срок на условното наказание лишаване от свобода  по НОХД № 1576/14 г. на РС- Враца , в сила 16.10.2015 г.  с три годишен изпитателен срок изтичащ на  16.10.2018 година. Това наказание  следва да се приведе в ефективно изпълнение на основание чл. 68 ал.1 НК , тъй като до изтичане на изпитателния срок   по НОХД № 1576/14 г. подсъдимата е извършила  деяние , което е умишлено  и за което й е наложено  ефективно наказание лишаване от свобода  с одобреното по- горе  споразумение имащо последиците навлязла в сила присъда.При това положение отложеното  условно наказание следва да се изтърпи  отделно при първоначален строг режим в размер на  една година лишаване от свобода , съобразно присъдата по НОХД № 1576/14 г. на РС- Враца,

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИВЕЖДА  на  С.И.М.  на основание чл. 68 ал.1 НК  условното наказание  от  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  по НОХД № 1576/2014 г. на РС-Враца, което   отделно следва да се изтърпи ефективно , при първоначален „строг” режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „в” ЗИНЗС.

Определението   се обяви на страните  и същото подлежи на жалба  и протест в 15- дневен срок, пред ОС-Враца, считано от днес.

В законна сила на 18.1.2018г.

4

НОХД No 18/2018

Кражба, представляваща опасен рецидив

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

К.С.К.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 18.1.2018г.

За РП-Мездра прокурор К..

Обвиняемият лично и с адв.Г. П. от ВАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:

К.  С.К., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин,  български гражданин, основно образование, неженен,безработен,  осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

По ДП № 327/2017 г. по описа на РУ гр. Мездра

/ДП № 2366/2017 г. по описа на РП Мездра/

Днес на 10.01.2018 година в гр.Мездра между:

1. НИНА КРЪСТЕВА - Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и

2. адв. Г.П. – ВАК като защитник на: обв. К.С.К., ЕГН **********,***, българин, основно образование, осъждан, жив. гр.Мездра, ул.”Лещака” № 32

Със споразумението страните постигат съгласие, че обв. К.С.К., ЕГН **********,***, българин, основно образование, осъждан, жив. гр.Мездра, ул.”……” № 32

  се признава за ВИНОВЕН за това, че на 22.09.2017 г. в гр. Мездра, ул.»…….» № 8, от дома на ….. М….. от с.град, при условията на опасен рецидив е отнел от владението му, без негово съгласие , с намерение противозаконно да присвои 2 бр. Моторни резачки за дърва и 2 бр. Ел. Удължители, собственост на ……. на обща стойност 261,64лева- престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. Чл. 194, ал.1, вр. Чл. 29 ал. 1, б.»б» от НК.

На обв. К.С.К., ЕГН **********, при условията на чл.55, ал. 1 т. 1 от  НК се определи наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 /седем/ месеца, което на основание чл. 57 ал. 1, т. 2, б.”б” ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален режим – СТРОГ.

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени.

Направени по производството разноски се възлагат на обв. К.С.К. в размер на 63,48 лв. в полза на държавата, вносими по с-ка на ОД МВР Враца.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

ПРОКУРОР:              ЗАЩИТНИК: 

         /Н. К…../                        /Г.П./          

 

ОБВИНЯЕМ:…………

            / К.С.К./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между  Н К….. - Прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра и  адв. Г.П. – ВАК като защитник на обв. К.С.К., ЕГН:**********, роден на *** ***, с пост.адрес:***, българин,  български гражданин, основно образование, неженен,безработен,  осъждан,за това, че обв. К.С.К., ЕГН **********,  се признава за ВИНОВЕН за това, че на 22.09.2017 г. в гр. Мездра, ул.»……..» № 8, от дома на …….. от с.град, при условията на опасен рецидив е отнел от владението му, без негово съгласие , с намерение противозаконно да присвои 2 бр. моторни резачки за дърва и 2 бр. ел. удължители, собственост на ……, на обща стойност 261,64 лева- престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. Чл. 194, ал.1, вр. Чл. 29 ал. 1, б.»б» от НК.

На обв. К.С.К., ЕГН **********, при условията на чл.55, ал. 1 т. 1 от  НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 /седем/ месеца, което на основание чл. 57 ал. 1, т. 2, б.”б” ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален режим – СТРОГ.

 ОСЪЖДА К.С.К. да заплати направените  по делото разноски в размер на 63,48 лв. в полза на държавата, вносими по с-ка на ОД МВР Враца.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД №18/2018 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 15,15 часа.

В законна сила на 18.1.2018г.

5

НОХД No 23/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.Л.К.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 19.1.2018г.

За РП-Мездра прокурор М…..

Обвиняемият лично и с адв.С.Г. от ВрАК,  редовно упълномощена.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Представям удостоверение за настоящ адрес ***. Слатина, тъй като това е от значение по место изтърпяване на наказанието.  Моля да се приеме.

ПРОКУРОР : Да се приеме.

Съдът намира, че следва да бъде прието удостоверение за настоящ адрес на обвиняемия  и се даде ход, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА   удостоверение за настоящ адрес на обвиняемия.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:Г.Л.К.,ЕГН:**********, роден на *** ***,българин,български гражданин, средно образование, разведен, работи като форкорт в „ДАЛУКОЙЛ” ЕООД-София, осъждан.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Г.: Не правя отвод на състава.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.382 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

Съдът предлага допълнение към него с оглед посочване основанията за общия режим на изтърпяване, а именно чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ПРОКУРОР : Не  възразявам.

АДВ. Г. : Не възразявам.

ОБВИНЯЕМ :  Не възразявам.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПРОМЕНИ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО  като се включи основанието за определяне на общ режим на изтърпяване  по чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

 

за решаване на ДП № 2510/2017 г. по описа на прокуратурата,

№ 403/17 г. по описа на РУ МВР–Мездра със споразумение,

сключено на основание чл.381 ал.1 НПК

 

Днес на 15.01.2018 г. в град Мездра се постигна споразумение между:

1. И.М….. – прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и                                                       

2. Адв. С.Г. ***, като договорен защитник на Г.Л.К.,ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, работи като форкорт в „ДАЛУКОЙЛ” ЕООД-София, осъждан,

обв. Г.Л.К.,ЕГН:********** се признава за  ВИНОВЕН, за това, че на 21.11.2017 г.  около16,25 часа , на път ІІІ-103, на км. 5100, с посока на движение от с. Г. Кремена към гр. Мездра е управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „ Толедо” с ДК №  …., собственост на ……. от гр. София,  с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 промила, установено по надлежния ред – с  техническо средство  „Алкотест Дрегер”  – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия Г.Л.К.  се определя наказание   ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при „Общ” режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал.1 т. 3 ЗИНЗС..

 На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г на  обвиняемия Г.Л.К. се определя и наказание  „Лишаване от правоуправление” за срок от  ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият Г.Л.К.  е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.11.2017 г. до  влизане в сила на настоящето споразумение.

По ДП няма причинени имуществени вреди.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                          Защитник:

               . М/                      /адв. С.Г./

 

Обвиняем:

                /Г.К./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  споразумение сключено между И М….. – прокурор в Районна прокуратура гр. Мездра и адв. С.Г. ***, като договорен защитник на  обвиняемият Г.Л.К., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, работи като форкорт в „ДАЛУКОЙЛ” ЕООД-София, осъждан, за това, че обвиняемият Г.Л.К., ЕГН:**********, се признава за  ВИНОВЕН, за това, че на 21.11.2017 г.  около16,25 часа , на път ІІІ-103, на км. 5100, с посока на движение от с. Г. Кремена към гр. Мездра е управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „ Толедо” с ДК №  …., собственост на …… от гр. София,  с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 промила, установено по надлежния ред – с  техническо средство  „Алкотест Дрегер”  – престъпление по чл.343б ал.1 НК.

На основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК на обвиняемия Г.Л.К.  се налага наказание   ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при „Общ” режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС..

 На основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г на  обвиняемия Г.Л.К. се определя и наказание  „Лишаване от правоуправление” за срок от  ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.59 ал.4 НК се приспада времето, през което обвиняемият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.11.2017 г. до  влизане в сила на настоящето споразумение.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.382 ал.7 вр.чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 23/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з. и приключи в 12,30 часа.

Районен съдия:

 

Секретар:

 

Съдът продължава с.з. с участие на страните  в 12,31 часа с оглед  разглеждане на въпросите  по чл. 383 ал.3 НПК  след одобряване на споразумението.

Процесното деяние  по НОХД № 23/2018 година за което е одобрено споразумението  е извършено в изпитателния срок на условното осъждане  с наказание  четири месеца лишаване от свобода  по НОХД № 1565/2016 година на СРС. Присъдата за него е в сила 11.07.2017 г. с отлагане на наказанието  лишаване от свобода  от четири месеца за срок от три години. При това положение отложеното наказание следва да бъде приведено в ефективно такова по реда на чл. 68 ал.1 НК след одобряване на споразумението по-горе в едно производство,  съгласно императивната разпоредба на чл. 383 ал.3 НПК, тъй като процесното деяние е извършено в изпитателния срок на отложено наказание лишаване от свобода , поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИВЕЖДА  на  Г.Л.К.  от гр. София  на основание чл. 68 ал.1 НК  условното наказание  от  ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  по НОХД № 1565/2016 г. на СРС, което   отделно следва да се изтърпи ефективно, при първоначален „общ” режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

Определението   се обяви на страните  и същото подлежи на жалба  и протест в 15- дневен срок, пред ОС-Враца, считано от днес.

Протокола приключи в 12,35 ч.

В законна сила на 19.1.2018г.

6

НОХД No 42/2018

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.К.Л.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 25.1.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. П.Ц. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П. Ц.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Б.К.Л. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П. Ц.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

За решаване на ДП № 2414/ 2017 год. със споразумение

сключено на основание чл.381 ал.1 НПК

 

                Днес на 25.01.2018 г. в град М. се постигна споразумение между:

                1.Л.В. - прокурор в Районна прокуратура гр. М. и

                2.Адв. П.Ц., договорен защитник на Б.К.Л., роден на *** г. в гр.М., българин с българско гражданство, неженен не работи- /пенсионер по болест/ със средно образование, осъждан с ЕГН:**********, които се споразумяха за следното:

                 За това, че за времето от средата на септември 2017г. до 03.10.2017г. в дом, находящ се в с. Л., общ.М., на ул.„Ц.Р.“ №1  е държал един бр. пистолет револвер Р., производство   ХХХХ, преработен в късо цевно „атипично“ оръжие, пригоден за стрелба с малокалибрени патрони кал.5.6мм. ,технически неизправно, но годно да възпроизведе изстрели с малокалибрени патрони 5.6мм /22 кал/, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.

                На обв. Б.К.Л. се определя наказание  под най-ниския предел, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 10/десет/ месеца, при „общ“ режим съгласно чл.57 ал.1, т.3 ЗИНЗС.

                На основание чл.53 ал.2,буква „а” НК се ОТНЕМА в полза на държавата вещите , притежанието на които е забранено, а именно:

          - един бр. пистолет револвер Р., производство   ХХХХ, пригоден за стрелба с малокалибрени патрони кал.5.6мм./кал.22/

                 Пистолетът се  съхранява в служба КОС  в РУ - М..

                 Щети от престъплението няма.

                 Разноските по делото- 98.33 лв. за експертиза и фотоалбум се присъждат в полза на ОД МВР Враца.      

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

          ПРОКУРОР:             ЗАЩИТНИК:

                  /Л.В./                            /адв.П. Ц./

 

ОБВИНЯЕМ:

                 /Б.Л./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. П.Ц. от ВАК и обвиняемият Б.Л., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                      О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. П.Ц. от ВАК и обвиняемият Б.Л., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.К.Л. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер по болест, осъждан, с ЕГН **********,  се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че за времето от средата на м.септември 2017 год. до 03.10.2017 год. в дом, находящ се в с.Л., община М., на ул.„Ц.Р.“ № 1, е държал един брой пистолет револвер Р., производство ХХХХ, преработен в късо цевно „атипично“ оръжие, пригоден за стрелба с малокалибрени патрони кал.5.6 мм., технически неизправно, но годно да възпроизведе изстрели с малокалибрени патрони 5.6 мм /22 кал/, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.К.Л. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно  ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.2 б.”а” ОТНЕМА в полза на Държавата вещите, предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а именно: един брой пистолет револвер Р., производство ХХХХ, пригоден за стрелба с малокалибрени патрони кал.5.6 мм./22 кал./, който е на съхранение в служба „КОС” при РУ гр.М..

ОСЪЖДА обвиняемия Б.К.Л. да заплати в полза Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 98.33лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Б.К.Л. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Б.К.Л., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Б.К.Л. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 347/2017 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 42/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 14.35 часа.

В законна сила на 25.1.2018г.

7

АНД No 521/2017

КАТ

Б.В.В.

ОД НА МВР - СЕКТОР "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 2.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0967-001222/25.09.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя Б.В.В. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Б.В.В. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 17-0967-001222/25.09.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В..

Жалбоподателят  редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Взема се становище, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради обстоятелствата,  че нарушителя не е извършил посоченото в него нарушение, а именно не е отклонявал вниманието си и не е навлизал в лентата за насрещно движение, като последвалият удар не е по негова вина. На следващо място се посочва, че при издаване на акта и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и изразяващи се в обстоятелството, че в акта е вписано като свидетел на установяване на нарушението лице, което всъщност е  свидетел при съставяне на акта.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 10.11.2017 год., като последният е упражнил правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника на 14.11.2017 год., т.е. безспорно същата е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение бланков № 482410/12.09.2017 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.09.2017 год. около 03.20 часа по път І-1 /Е-79/ в района на км.167+940, с посока на движение с.Л.Д.– гр.М., е управлявал лек автомобил „О.А.” с рег.№ ХХХ, собственост на РДВР гр.В. и вследствие отклонение на вниманието /заслепяване от фарове на МПС/ изкачващо се от насрещния наклон, като частично навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се състав от ППС – влекач „М.Б.”, с прикачено полуремарке „Ш”, с подробно посочена абревиатура на собствеността и регистрационните номера, с което е реализирал ПТП с материални щети. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление, като прави впечатление, че в него е отразено единствено и само, че се касае за пътно-превозно средство влекач с прикачено полуремарке, без административнонаказващия орган да го индивидуализира като марка, регистрационен номер и собственост.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 17-0967-001222/25.09.2017 год., АУАН бланков № 482410/12.09.2017 год., Протокол за ПТП № 1617438/12.09.2017 год., Справка за нарушител/водач, Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Докладна записка под рег.№ 300р-11672/21.09.2017 год. Съответно са разпитани свидетелите С.Н., К.К., Ц.П.и И.М.. От гласните доказателства по делото по никакъв начин не се подкрепя така отразената в акта фактическа обстановка. На първо място, следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите С.Н. и К.К., които се явяват актосъставител и свидетел по съставяне на акта. Тук е мястото да се отбележи, че видно от така вписаното в процесния акт свидетелят К.К. е отразен като такъв при установяване на нарушението. При неговия разпит обаче се установява, че както последният, така и актосъставителя С.Н. не са очевидци на реализираното ПТП. На следващо място следва да се посочи, че двамата свидетели на практика не дават никакви показания по делото, като отразяват, че не си спомнят за случая, защото е изминало много време и постоянно са на произшествия, съставят непрекъснато актове и не могат да кажат нищо по конкретния случай. На практика тези свидетели не подкрепят така отразеното в акта, респективно в Наказателното постановление. По почин на съда и на страните по делото бе предявен процесния акт и на двамата свидетели, които заявиха, че върху акта има положени от тях подписи, както и че смятат, че има подпис и на втори свидетел, който обаче не е вписан в акта като такъв. За разкриване на обективната истина по делото бе приет Протокол за ПТП № 1617438/12.09.2017 год., Докладна записка под рег.№ 300р-11672/21.09.2017 год. и бяха допуснати в качеството на свидетели лицата Ц.П.и И.М. и двамата служители в РУ гр.М.. От показанията на посочените свидетели се установява по безспорен и категоричен начин, че на 11/12.09.2017 год. свидетелят Ц.П.и жалбоподателя са застъпили нощна смяна от 19.00 до 07.00 часа. По заповед на Началника на РУ гр.М. последните са правили обход на главен път Е-79 от гр.М. до границата с гр.Б.. Жалбоподателят Б.В. управлявал служебен автомобил „О.А.” с рег.№ ХХХ и се движел в посока от с.Л.Д.към гр.М.. При излизане на лекия автомобил от ляв завой срещу служебния автомобил се появил насрещно движещ се автомобил, движещ се с висока скорост на светлини от фарове. Този автомобил се оказал товарен с полуремарке композиция тип ТИР, който карал по средата на пътя и бил обикрачил непрекъснатата осова линия. Посоченият товарен автомобил рязко завил в дясно в неговата си лента за движение и разминавайки се със служебния автомобил полуремаркето не се прибрало в дясната лента за движение и частично останало в насрещната лента. Последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от жалбоподателя. След удара лекия автомобил не се завъртял, а останал в дясната си лента за движение на пътя. Въпросният товарен автомобил спрял на около 200-300 метра след мястото на инцидента. Жалбоподателят и свидетелят Ц.П.уведомили незабавно дежурния в Районното управление, в резултат на което на местопроизшествието бил изпратен свидетеля И.М., в качеството му на дежурен по управление. След около 20-30 минути на мястото пристигнал екип на „Пътна полиция” при КАТ гр.В., при което бил изготвен процесния акт и Протокол за ПТП по нареждане на Я.Х., който направил личен оглед и по негова преценка било разпоредено, че виновен за станалото ПТП е жалбоподателя. Писмен оглед не е правен. Както свидетеля М., така и свидетеля посочват, че по товарния автомобил не е имало щети, но по лекия автомобил имало значителни щети, описани в Протокола за ПТП. Било установено, че водачът на товарния автомобил е румънски гражданин, който говорел на развален английски. Както свидетелят Петков, така и свидетелят М. констатират в показанията си, че служебния автомобил е бил в дясното платно, т.е. в неговото си платно, а товарният автомобил е бил спрял на около 200-300 метра от ПТП-то в посока гр.Б.. По преценка на съдебния състав и с оглед разкриване на обективната истина на база събраните гласни и писмени доказателства по делото бе допусната и съответно назначена Съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице К.Х., който след запознаване с материалите по делото следваше да даде заключение затова какъв е механизма на станалото на 12.09.2017 год. ПТП. Съответната Съдебно-автотехническа експертиза бе приета от съда и от страните по делото като обективна, пълна и ясна, обоснована и не будеща никакво съмнение за нейната правилност. В тази насока на съдебното следствие вещото лице К.Х. потвърди заключението си, в което е приел, че най-вероятният механизъм за станалото на 12.09.2017 год. в 03.20 часа ПТП с лек автомобил „О.А.” е, че товарният автомобил поради липса на време и разстояние не е могъл да напусне изцяло с полуремаркето насрещната лента за движение. Влекачът се е разминал с насрещно движещият се лек автомобил, но прикаченото отзад полуремарке се е намирало със задната си част все още в лентата на насрещно движещият се лек автомобил. С лявата си част на предпазната греда на полуремаркето същото е ударило челно предната крайна лява част на лек автомобил „О.А.”. От техническа гледна точка това е най-вероятният механизъм, мястото на удара и причините на станалото на 12.09.2017 год. ПТП с лек автомобил „О.А.„ с рег.№ ХХХ, собственост на РДВР гр.В.. Вещото лице е категорично, че мястото на удара по ширината на пътното платно е вдясно от непрекъснатата осова линия, в дясната лента в лентата за движение на лекия автомобил „О.А.” с посоченият по-горе регистрационен номер. От така приетото от съдебния състав експертно заключение се оборва по категоричен начин така отразеното в акта, респективно в НП, като се установява, че жалбоподателя няма вина за реализираното ПТП.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява по един безспорен и несъмнен начин жалбоподателя виновно да е извършил визираните административни нарушения, като ответника по делото не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка в наказателното постановление.

При съставяне на акта не са разпитани свидетели – очевидци, каквото е изискването на чл.40 ал.1 ЗАНН, не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, актът е съставен от неочевидец и свидетели по акта, също са неочевидци, макар че административнонаказващия орган изрично е отразил в акта, че същите са очевидци. Напротив, от показанията на посочените свидетели става ясно, че нито един от тях не е възприел така описаното в акта ПТП, т.е. и двамата са установили впоследствие, че по двата автомобила има щети, но как е реализиран удара между тях и по чия вина, това никой не може да установи.

По този начин не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение виновно от жалбоподателя, наложеното наказание се явява неоснователно и трябва да бъде отменено. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не знае срещу какво да се защитава.

В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителя е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното Наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Това Наказателно постановление е издадено и при непълнота на доказателствата. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

На практика настоящият съдебен състав е лишен от възможността да провери законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед обстоятелствата, при които то е било извършено, а от там и да прецени виновно извършено ли е деяние по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и кой следва да понесе административнонаказателната отговорност. От така събраните по делото доказателства по никакъв начин, нито несъмнен, нито безспорен, се установява виновността на жалбоподателя. За да се ангажира неговата отговорност и да бъде привлечен да отговаря за определено деяние, е необходимо да се установи по един безспорен и категоричен начин, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице такова. Съдебният състав намира за основателно да посочи, че е недопустимо на съдебното следствие да се събират доказателства, които не са събрани от ответника по делото. Както е отразено и в заключението на вещото лице, по делото няма съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от органите на „Пътна полиция” гр.В., няма Скица за участъка от пътя, където е станало ПТП-то, не е отразено местонахождението на автомобилите след ПТП-то и оставените на пътното платно веществени доказателства, като стъкло и др. такива. Има частични данни за скоростта на двата автомобила – участници в ПТП-то преди удара и в момента на удара. Безспорно ясно е, че при ПТП-то има съприкосновение между двата автомобила на база получените повреди. Буди недоумение как административнонаказващия орган е преценил при липсата на тези данни, че виновен за ПТП-то е именно жалбоподателя, а не другият участник в ПТП-то. Именно изясняването на този възникнал проблем бе дело на съдебния състав. На следващо място следва да се посочи за правна прецизност, че безспорно другият участник в ПТП-то е чужд гражданин. Отново буди недоумение как административнонаказващия орган е осъществил контакт с този участник в ПТП-то и по какъв начин това е станало. Съдебният състав намира, че в случая административнонаказващия орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на другия участник в ПТП-то на езика, който последния владее, което е необходимо при наличието на чужд гражданин, с цел изясняване на обективната истина. Както бе коментирано многократно в по-горните абзаци, този пропуск на административнонаказващия орган бе преодолян с назначаването на Съдебно-автотехническата експертиза, която по безспорен и категоричен начин установи, че реализираното ПТП не е станало по вина на жалбоподателя и същият не следва да носи административнонаказателна отговорност. При липса на виновно поведение при извършване на описаното деяние наложеното административно наказание е незаконосъобразно, респективно незаконосъобразно е и НП.

На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещото лице разходи по изготвената от него експертиза, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления /Електронен фиш/ при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление /Електронния фиш/ е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 17-0967-001222/25.09.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., Сектор „Пътна полиция” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

НОХД No 22/2018

Обсебване

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Й.И.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 5.2.2018г.

За Районна прокуратура гр.М.се явява прокурор Л.В..

Подсъдимият лично и с адв. Ц.М. от ВАК.

Пострадалите свидетели лично.

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия.

По делото са постъпили Известие за доставяне от 12.01.2018 год., Фискален бон за възстановена вреда от 12.01.2018 год. и Приемо-предавателен протокол от 26.01.2018 год., удостоверяващи, че пострадалият свидетел М.В. е получил сумата от 530 лева, а на пострадалият свидетел С.П. е върнат лек автомобил с рег.№ ХХХХ.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Аз съм си получил книжата, които сте ми изпратили. Няма да предявявам Граждански иск. Няма да се конституирам като частен обвинител. Ще преценя, дали ще предявявам Граждански иск за неимуществени вреди пред Гражданския съд. Получил съм си колата.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Аз съм си получил книжата, които сте ми изпратили. Няма да предявявам Граждански иск. Няма да се конституирам като частен обвинител. Получил съм си сумата от 530 лева.

АДВ. ЦВ. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.4 от НПК не са постъпили отговори и искания от страните по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получени ли са преписи от съобщенията от пострадалите свидетели.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.П.: Получил съм препис от съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.В.: Получил съм препис от съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалите правата им по чл.84 и чл.76 от НПК, а именно правото да предявят Граждански иск в наказателния процес и да се конституират в качеството си на граждански ищци и частни обвинители.

ПОСТРАДАЛ СВ. С.П.: Нямам никакви претенции към подсъдимия. Разяснено ми е правото на граждански иск и правото да се конституирам като частен обвинител. Както казах, аз съм си получил автомобил. Не желая да упражня тези права. Не желая да участвам по-нататък в производството и също така не се противопоставям да се сключи споразумение. Както казах, че помисля, дали ще искам неимуществени вреди от подсъдимия или от другия свидетел пред Гражданския съд.

ПОСТРАДАЛ СВ. М.В.: Нямам никакви претенции към подсъдимия. Разяснено ми е правото на граждански иск и правото да се конституирам като частен обвинител. Както казах, аз съм си получил сумата от 530 лева. Не желая да упражня тези права. Не желая да участвам по-нататък в производството и също така не се противопоставям да се сключи споразумение.

С оглед изявлението на пострадалите свидетели, същите се освобождават от съдебната зала.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Становището на прокуратурата по въпросите, по които задължително трябва да бъде взето становище по чл.248 ал.1 от НПК е следното: Съобразно правилата на чл.35 ал.1 и чл.36 ал1 от НПК делото е подсъдно на Районен съд гр.М.. Намирам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Становището на прокуратурата е, че по време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на защита на обвиняемия или пострадалия. Съобразно доказателствата по делото считам, че е възможно същото да се разгледа по реда на Глава 29 от НПК – споразумение. Намирам, че не се налага делото да се гледа при закрити врати или пък да се назначават резервни съдия или съдебни заседатели, нито да се назначава служебен защитник, вещо лице или преводач. По отношение мярката за неотклонение считам, че трябва да бъде оставен в сила наложената й такава „Подписка”. Нямам искания за провеждане на нови съдебно-следствени действия и към този етап считам, че няма допуснати очевидни фактически грешки в обвинителния акт. С оглед гореизложеното намирам, че делото следва да бъде разгледано незабавно.

АДВ. ЦВ. М.: Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМ: Изцяло искам да преповторя това, което каза моят адвокат. Аз съм прочела Вашето разпореждане и с моя адвокат сме обсъдили всички въпроси. Смятам, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание. Делото е подсъдно на съда. Към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на производството. Няма допуснати съществени нарушения - процесуални, които да са довели до ограничаване правата на защита на подсъдимата. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК. Не са налице и основания за разглеждане на делото при закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда смятам, че същата не следва да бъде променяна. Няма да правим нови искания за събиране на доказателства. Моля, делото да бъде разгледано незабавно след приключване на разпоредителното заседание.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. Ц.М. от ВАК, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. На следващо място следва да се посочи, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия в настоящето производство, както и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Разглеждане на делото не е необходимо да бъде осъществено при закрити врати, нито пък да бъде привлечен резервен съдия или пък съдебен заседател, като в конкретния случай делото се разглежда еднолично. Не е необходимо назначаването на защитник, още повече, че подсъдимия се явява с такъв. Не е необходимо да бъдат назначени вещи лица, преводачи или тълковник, както и да бъдат извършени съдебно-следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда не следва да бъде променяна. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както и не са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. В тази насока делото следва да бъде разгледано незабавно, след провеждане на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно Глава 29 от НПК, като в тази насока съдът се съобразява и с взетите становище от страните по делото. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Няма основания за изменение на взетата мярка за неотклонение „Подписка”. Не са налице искания за събиране на нови доказателства, както не е установено наличието на очевидни фактически грешки в обвинителния акт.

ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.

АДВ. ЦВ. М.: Моля да се даде ход на съдебното заседание. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на съдебното заседание. Съгласен съм да сключим споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на съдебното заседание. Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение. Да се приемат като доказателства по делото постъпилите писмени документи.

Съдът намира, че са налице изискванията на чл.252 ал.1 от НПК, а именно делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава 29 от НПК. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия да постигнат споразумение. Следва да се приемат и приложат като доказателства по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Известие за доставяне от 12.01.2018 год., Фискален бон за възстановена вреда от 12.01.2018 год. и Приемо-предавателен протокол от 26.01.2018 год., удостоверяващи, че пострадалият свидетел М.В. е получил сумата от 530 лева, а на пострадалият свидетел С.П. е върнат лек автомобил с рег.№ ХХХХ.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИСТЪПВА към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на Глава 29 от НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, Известие за доставяне от 12.01.2018 год., Фискален бон за възстановена вреда от 12.01.2018 год. и Приемо-предавателен протокол от 26.01.2018 год., удостоверяващи, че пострадалият свидетел М.В. е получил сумата от 530 лева, а на пострадалият свидетел С.П. е върнат лек автомобил с рег.№ ХХХХ.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Й.И.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живуща ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като Управител на „З.” ЕООД гр.Р.,  неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.272 ал.4 от НПК съдът проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК.

ПОДСЪДИМ: Получила съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика. Има повече от една седмица.

На страните се разясни правото на отвод по чл.274 от НПК, както и правата на подсъдимата по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както се разясниха и правилата при споразумение.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. ЦВ. М.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимата за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 10.00 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 05.02.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М.и адв. Ц.М. от ВАК –  защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. ЦВ. М.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

за прекратяване на наказателното производство

на основание чл. 384 от НПК, по НОХД № 22 /  2018 г. по описа на Районен съд - М.

Днес, 05. 02.  2018 г., в гр. М. се подписа настоящето споразумение между:

 

І СТРАНИ:

Л.В.  – прокурор в РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – М., от една страна и от друга

 Ц.М., адвокат от Адвокатска колегия – В.с адрес на упражняване на дейността гр. В, ул. “Л.” № 14, офис № 26, като  защитник на подсъдимия Й.И.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, които постигнаха споразумение за следното:

ІІ ПРЕДМЕТ И УСЛОВИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО:

              1. С настоящето споразумение страните се съгласяват наказателното производство да бъде прекратено и да не се провежда съдебно разглеждане на делото по общия ред.

2. Страните постигат съгласие, че:

Подсъдимият Й.И.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***  българин, български гражданин, женен, неосъждан,  със средно образование се признава за виновен в това, че:  в средата на месец август  2017 г., в гр. Р., противозаконно е присвоил, чужда движима вещ, която владеел, а именно лек автомобил „С.т.” с рег . № ХХХХ на стойност 723 лв., собственост на С.Г.П. ***, като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.206 ал.6  т.1, вр. чл.206 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишавене от свобода  до три  години.

По същото време  в средата на месец август  2017 г., в гр. Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.К.В.,***, а именно, че е собственик и може да му продаде лек автомобил „С.т.” с рег. № ХХХХ , с което му е причинил имотна вреда в размер на 530 лева - престъпление по чл.209 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишавене от свобода  от една до шест години.

 

 3.  На осн. чл. 384, ал. 1 вр. с. чл. 381, ал. 5 от НПК, страните се споразумяват : - за престъплението по чл. 206, ал. 6 т.1 , вр. чл. 206, ал. 1 от НК , описано, в предходния пункт на споразумението наказанието да се определи при условията на с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, във вр. с чл. 42а, ал. 1 от НК като на подсъдимия Й.И.В. с ЕГН ********** се налага наказание ПРОБАЦИЯ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 42а, ал. 4 от НК се налагат заедно пробационните мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес; 2) задължителни периодични  срещи с пробационен служител - два пъти седмично.

               -   за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК , описано, в предходния пункт на споразумението наказанието да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като обвиняемия да изтърпи наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

4. На основание Чл. 23, ал. 1 от НК на осъденото лице Й.И.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***  се определя едно общо най – тежко наказание, измежду посочените по – горе две, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ

5. Осъжда Й.И.В. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР – В., направените по делото разноски за експертиза в размер на 64 лв..

6. Причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени.

7. С постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави.

8. Настоящето споразумение се изготви в три екземпляра (по един за всички участници в процеса), които се представиха на съда за одобрение.

9. Съгласието на страните с текстовете на настоящето споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва:

 

 

                 С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

           ПРОКУРОР:                    ЗАЩИТНИК:

                   /Л. В./                              /адв. Цв. М./

 

 

           ПОДСЪДИМ:

                  /Й.В./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. Ц.М. от ВАК и подсъдимия Й.В., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384 вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. Ц.М. от ВАК и подсъдимия Й.В., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Й.И.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живуща ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като Управител на „З.” ЕООД гр.Р.,  неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че в средата на месец август  2017 г., в гр. Р., противозаконно е присвоил, чужда движима вещ, която владеел, а именно лек автомобил „С.т.” с рег.№ ХХХХ на стойност 723 лв., собственост на С.Г.П. ***, като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.206 ал.6  т.1, вр. чл.206 ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Й.И.В. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

 ПОДСЪДИМИЯТ Й.И.В. – роден на *** год. в гр.М., жител и живуща ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като Управител на „З.” ЕООД гр.Р.,  неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН и в това, че по същото време  в средата на месец август  2017 г., в гр. Р., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.К.В.,***, а именно, че е собственик и може да му продаде лек автомобил „С.т.” с рег. № ХХХХ , с което му е причинил имотна вреда в размер на 530 лева - престъпление по чл.209 ал. 1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Й.И.В. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Й.И.В. на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

ОСЪЖДА подсъдимият Й.И.В. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски, в размер на 64 лева.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимия Й.И.В. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 124/2017 год. по описа на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 22/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.20 часа.

В законна сила на 5.2.2018г.

9

НОХД No 45/2018

Квалифицирани състави на хулиганство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

С.М.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 6.2.2018г.

За РП-Мездра прокурор М..

Обвиняемата лично и с адв. М.С. от ВрАК, редовно упълномощен.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМА: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за прекратяване на наказателно производство, сключено на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМАТА:

С.М.К. - родена на *** г. в гр. О., живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование, машинен оператор в „Г.“ АД с. Т., неомъжена, ЕГН **********, осъждана.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемата сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. Намирам, че същото не противоречи на закона и морал, в интерес на правосъдието е. В него са уредени всички реквизити, предвидени в чл.381 НПК и намирам, че целите на наказанието за генерална и лична превенция могат да бъдат постигнати по този начин. Моля да одобрите така постигнатото споразумение и да прекратите наказателното производство. Нямам искания за промени в съдържанието на споразумението и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, така, както е представено от нас.

АДВ. С.: Постигнали сме споразумение с представителя на РП. Смятам, че наказанието, предвидено в споразумението ще постигне целите на чл.36 НК. Ето защо, моля да одобрите същото във вида, в който сме го внесли. Нямаме искания за промени в съдържанието на споразумението и моля да го впишете в протокола в окончателен вид, така, както е представено от нас.

ОБВИНЯЕМА: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновна. Запозната съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписала, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Поправки в съдържанието на споразумението няма да правя и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както е представено.  

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемата, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

 

По ДП 2408/2017 г. по описа на РП Мездра/

 

Днес на 29.01.2018 година в гр. Мездра между

1. И.М. - ПРОКУРОР при РП Мездра и

2. адв. М.С. – ВАК като защитник на обвиняемата С.М.К., ЕГН **********, родена на *** година в гр. О., адрес: ***,   образование основно, неомъжена, осъждана, които се споразумяха за следното:

Страните постигат съгласие, че обвиняемата С.М.К. се признава за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 01.50 часа на 29.10.2017 г. до 02.00 часа на 29.10.2017 г. пред входа на апартамент, намиращ се в гр. Р., бл. № 2, вх.Б, ет.3, ап.10, в служебен автомобил на РУ – Р. и в сградата на РУ - Р. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно употреба на псувни, произнасяне на цинични и неприлични изрази, на обиди и заплахи на публично място - /„Какви сте вие бе, няма да намаля музиката, защото днес си празнувам събора”, „Вие не сте никакви полицаи и никога няма да ви изпълня предупрежденията и разпорежданията”, „Вие сте гейове, ходете да се ебете с други гейове за пари”, „Вие сте едни нещастници и боклуци, ще ви еба майката”, „От утре ще бъдете уволнени и няма да сте на работа”, „Шибаняк глупав, нито си ми на нивото, нито си ми на парите, от утре ти няма да работиш в гр. Р., ти не ставаш за полицай и за това си изпратен в гр. Р. да ти е гадно, мен не можеш да ме задържиш, а можеш да ме хванеш за путката”/ спрямо служителите от РУ - Р. Д. С. Д. и Д. И. К., изпратени по сигнал за нарушаване на нощната тишина със силно пусната музика, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325 ал.2 предл. първо и второ, вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

На основание чл.325 ал.2 предл. първо и второ вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, наказанието на С.М.К. се определя при условията на чл.54 ал.1 НК – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Разноски по делото НЕ СА НАПРАВЕНИ.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

Прокурор:                      Защитник:            

  /И.М./                                         /адв. М.С./

 

      Обвиняема:

                    /С.К./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. С.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМА: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между И.М. – прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. М.С. от ВрАК - защитник на С.М.К. и С.М.К., ЕГН ********** – обвиняема по НОХД № 45/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемата С.М.К., ЕГН **********, ВИНОВНО при условията на продължавано престъпление, за времето от 01.50 часа на 29.10.2017 г. до 02.00 часа на 29.10.2017 г. пред входа на апартамент, намиращ се в гр. Р., бл. № 2, вх.Б, ет.3, ап.10, в служебен автомобил на РУ – Р. и в сградата на РУ - Р. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно употреба на псувни, произнасяне на цинични и неприлични изрази, на обиди и заплахи на публично място - /„Какви сте вие бе, няма да намаля музиката, защото днес си празнувам събора”, „Вие не сте никакви полицаи и никога няма да ви изпълня предупрежденията и разпорежданията”, „Вие сте гейове, ходете да се ебете с други гейове за пари”, „Вие сте едни нещастници и боклуци, ще ви еба майката”, „От утре ще бъдете уволнени и няма да сте на работа”, „Шибаняк глупав, нито си ми на нивото, нито си ми на парите, от утре ти няма да работиш в гр. Р., ти не ставаш за полицай и за това си изпратен в гр. Р. да ти е гадно, мен не можеш да ме задържиш, а можеш да ме хванеш за путката”/ спрямо служителите от РУ - Р. Д. С. Д. и Д. И. К., изпратени по сигнал за нарушаване на нощната тишина със силно пусната музика, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

На обвиняемата С.М.К. се ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.325 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 45/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 10.40 часа.

В законна сила на 6.2.2018г.

10

АНД No 494/2017

КАТ

С.П.Г.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 7.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на

Девети януари   две хиляди и осемнадесета   година в състав:

Председател: Евгени Божидаров

при секретаря Валя Каменова  ,

като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 494 /2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  С.П.Г. като представител на „ЕКЗОН“ ЕООД-София ,  против   електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1037220  на ОД на МВР-Враца , с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено  наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

В жалбата се сочи липса на реквизити в електронният фиш относно дата на издаване  и обвързващи с това норми по установяване на нарушението и съответни давностни срокове . Сочи се и неясно описание на нарушението по отношение използваното техническо средство конкретизирано единствено с  №515 ,което ограничава възможност за индивидуализация свързана с последващи метрологични проверки . Позовава се и на ТР  № 1 /14 г.на ВАС с твърдение ,     че ЕФНГ се издава само при нарушение установено със стационарно техническо средство в отсъствие на контролен орган .Сочи неяснота по отношение  санкционираният субект като ФЛ или ЮЛ .

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. С писмо изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ

Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява .   В депозирано писмено становище защитникът доразвива  доводите в жалбата и иска отмяна на ЕФНГ .

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания от свидетели.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:

Жалбата е неоснователна .

ОД на МВР гр.Враца  издала на С.П.Г. като управител  на „ЕКЗОН“ ЕООД-София електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1037220  на ОД на МВР, с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено  наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв. Нарушението било установено с мобилно автоматизирано техническо средство №515, за това, че на 17.09.2015 г.   в 16,50 часа  на път I-1 /Е-79/ км.156.000 ,разклон за с.Руска Бела , при ограничение за извън населено място от 90 км /час управлявал л.а Фолксфаген Поло с рег.№ СА 5466ТХ ,  собственост на „ЕКЗОН“ ЕООД-София и представлявано от Г. , като се движил със скорост от 113 км/час , при което е  налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 23 км/час .

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства- ЕФНГ , заповед за утвърждаване образец на ЕФНГ с типова работна бланка , фотоснимка на автомобила с установената скорост и място , протокол за метрологична проверка на техническото средство , удостоверение за одобрен тип средство за измерване ,  разпечатка от паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на автомобила, протокол за използваното техническо средство , снимка на поставен мобилен знак за видеоконтрол на мястото на нарушението , показанията на полицейските служителите от ОД-МВР-Враца Т.Т. и Я.Й.  поставили  техническото средство с което нарушението било установено ,удостоверение за актуално състояние на  „ЕКЗОН“ ЕООД-София с управител С.П.Г. .

 Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш.

Съгласно  чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

     Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Съгласно  чл.189 ал.4 ЗДвП електронният фиш съдържа  териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения твърдени в жалбата, вкл. и дата на издаване и издател на ЕФНГ , както и дали нарушението  е установено с мобилно или със стационарно техническо средство и посочване на поставеният знак  Е 24 указващ провеждане на видеоконтрол .Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на ЗАНН относими единствено за   АУАН и НП включващи дата на съставяне и издател като конкретно длъжностно лице  . Давността за преследване на административно нарушение е относима към датата на неговото извършване , а не към датата на издаване на ЕФНГ , която съгласно специалните разпоредби на чл. 189 ал.4 ЗДвП  не е негов реквизит  по смисъла на чл.42 т.2 и чл. 57 ал.1 т.3 ЗАНН приложим съответно единствено към  АУАН и респ. НП  .При тези доводи несъстоятелни са твърдения за порочност на ЕФНГ поради липса на дата на неговото издаване.Отделно от това нарушението е извършено на 17.09.2015 г. и давността за изключване  на административно преследване е четири години и половина  съгласно чл.81  ал.3 НК вр.чл. 80 ал.3  вр ал.1 т.5 НК вр.чл.11 ЗАНН,като очевидно този срок не е изтекъл  . В случая не намират приложение разпоредбите за по-кратка давност по чл. 82 ЗАНН , тъй като са относими към изпълнение на наказания с влезли в сила административни санкционни актове, а процесният случай поради обжалване не попада в такава хипотеза .

    С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи /АТСС/  за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените  законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС загуби своето значение, тъй като  бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация  . Бе дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат „стационарни“ когато са  прикрепени към земята и се обслужват  периодично от контролен орган, както и   „мобилни“  когато са  прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно –информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M с индивидуален номер № 515   ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно  е  да се приема  , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП  изисква издаване на ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА  чрез позоваване на нормативни актове от по-долна степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП  е невъзможно нарушение свързано с движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като именно управлението на МПС от физическо  лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП   , или иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП  ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива субекти.Контролният орган се  намира на мястото на нарушението ,когато то се  установява  с мобилно АТСС,като по този начин  поставя начало и край на работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално  не установява нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен  район Враца  е изразена в Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и др..

       При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.

            На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на мобилен пътен знак ,който е заснет съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /. Според т.5 от съпроводителното писмо но ОД-МВР-Враца   контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същият е приложен към делото и в него е посочено мястото и посоката на движение на контролираният участък , времевият интервал и заснети клипове с нарушения , техният брой и съответно номер на регистриране  , наличието на поставен преносим знак Е 24  , ограничение на скоростта до 90 км/час извън населено място  , типа използвано АТСС и съответният номер и вид на използваната система TFR1 М № 515  , посоката на задействане и отстоянието на знака до мястото на контрола в обхвата на действие на техническото средство  , датата на изготвяне на протокола и подпис на длъжностното лице.

   От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,поради което заснетото  с него  процесно нарушение е в съответствие със закона ,поради което изготвените въз основа на тези данни снимки и видеозаписи са годно веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП

Използваното автоматизирано техническо средство TFR1 М № 515 е  одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. В ЕФНГ е посочен само индивидуалният номер 515 на техническото средство , което съобразно данните в протокола за последващата метрологична проверка и протоколът за използвано АТСС съответства на типът одобрено средство за измерване TFR1 М, поради което не е налице претендираната неяснота за него,респ. съдът не установява процесуално нарушение свързано с описание на нарушението. В този смисъл е и Решение № 131/ 20.04.2016 г. на АС-Враца по КНАХД №67/2016 г. и Решение № 73/09.03.2016 г. на АС-Враца по КНАХД № 21 /2016 г.  

Мястото за контрол било обозначено в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП 8действаща към момента на нарушението / с пътен знак Е24, като същият бил поставен преди мястото за контрол в посоката на сработване на автоматизираното техническо средство, а разположението му било документира със снимка съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г /.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо го ясно и точно . Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила .От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП  - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – Враца-Мездра   ,като същите са в резултат на правомерно използване на  техническо средство № 515 по силата на чл. 165 ал.2 т.6 ЗДвП.

Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение е 117 км/час , след което  законосъобразно била приспадната допустима грешка и в ЕФНГ скоростта е посочена с намаляваща стойност като установена скорост от  113 км/час , като е отчетено правилно , че  при измерване на скорост в обхвата 20-100 км/ч. грешката  е в границите на 3км/ч. , което се установява  от  показанията на полицейските служители Т. и Й.  , от отразеното в протокола за последващата метрологична проверка  и от разпечатката от паметта на трафик радар №515 към използваната система TFR1 М.

 Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили  категория „В “ по смисъла на чл. 150 ал.2  т. 6  ЗДвП извън населено място  е 90 км/час , като което ограничението е по силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП . От  справката за собственост на автомобилът с който е извършено нарушението се установява , че се касае за МПС-лек автомобил от Категория М1 по смисъла на чл.149 ал.1 т.2 б4а“ ЗДвП , което представлява МПС  за превоз до осем пътници , което съответства на категория „В“ в ограничителната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП  тъй като се касае за МПС –лек автомобил като вид ППС . Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на представлявано от жалбоподателя юридическо лице . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Когато нарушението е извършено при управление на МПС ,собственост на ЮЛ , КАКЪВТО Е ПРОЦЕСНИЯТ СЛУЧАЙ , предвиденото наказание са налага на неговият законен представител или посочено от него лице на което е предоставил за ползване съответното МПС - арг. от чл. 188 ал.2 ЗДвП. В случая с ЕФНГ е санкциониран именно законният представител на „ЕКЗОН“ ЕООД-София като физическо лице , а именно управителят С. Пламен Г., който е посочен за такъв в обжалваният ЕФНГ със съответното правно основание по чл.188 ал.2 ЗДвП .Несъстоятелно е твърдението за неяснота в тази насока за санкциониран субект , след като закона ясно дава отговор за санкция при представителна власт и нейната насоченост при изискуеми реквизити на санкционен акт , които в случая са точно спазени .По делото не бяха представени и не се събраха доказателства, жалбоподателя да е посочила пред компетентните органи различно лице, на което да било предоставено управлението на този автомобил към дата и часа на констатираното нарушение.

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден , като от  събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в  атакуваният ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е приложена относимата фиксирана санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП / глоба от 100 лв / , поради което не се поставят на преценка обстоятелства за нейното намаляване   .   

Съдът следва  да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на делото , като това следва  от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са  разноски под формата на дневни разходи в размер на  по 10 лв. , присъдени на свидетелите Т. и Й.   и изплатени  от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото разноските  следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на Висш Съдебен Съвет по сметка на РС-Мездра.

При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   като правилен и законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 1037220  на ОД на МВР-Враца  с който за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С.П.Г. като управител  на „ЕКЗОН“ ЕООД-София ,  е наложено  административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 / сто  / лв.

ОСЪЖДА  С. Пламен Г.  да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 20  / двадесет / лева  разноски .

Решението подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му .

 

11

НОХД No 56/2018

Изтезаване на гръбначно животно, довело до смърт, тежко или трайно увреждане

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Г.Ц.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 7.2.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор И.М..

Обвиняемият редовно уведомен по телефона, не се явява, нито пък се представлява.

Защитникът на обвиняемия адв. Х.Х. от  САК редовно уведомен по телефона, не се явява. От същият е постъпила Молба, с която уведомява съдебния състав, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, поради служебен ангажимент в гр.Х.. Моли, делото да бъде насрочено за друга дата.

ПРОКУРОР: Да не се дава ход на делото.

Съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не може да бъде даден и съдът да се произнесе по така внесеното споразумение, тъй като не са налице условия за неговото одобряване. С оглед процесуална икономия, съдебния състав намира, че въпреки неявяването на обвиняемия и неговия процесуален представител, следва да се произнесе, защо не са налице условия за одобряване на така внесеното споразумение. Становището на съда е следното: При така посочената правна квалификация, а именно: чл.325б ал.2 т.2, пр.1, т.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК, в случая са налице условията на чл.78а от НК: За деянието се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и Глоба от 2000 до 5000 лева. Обвиняемият до момента е осъждан за престъпление от общ характер, за което обаче е настъпила абсолютна реабилитация и същият е с чисто съдебно минало. видно, от приложената по делото Справка за съдимост се установява, че по НОХД № 52/2009 год. по описа на МРС, обвиняемият е осъден на „Пробация”. Съответният съдебен акт е влязъл в сила на 10.02.2009 год., а наказанието „Пробация” обвиняемият е изтърпял на 16.08.2009 год. Към 16.08.2011 год. обвиняемият е реабилитиран по силата на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. Към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От деянието, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК не са били причинени съставомерни имуществени вреди. Действително са причинени от обвиняемия имуществени вреди, но както се подчерта същите не са съставомерен признак за извършеното престъпление. Престъплението по чл.325б ал.1 от НК е включено в Глава “Престъпления против реда и общественото спокойствие” на НК, където вредите не са елемент от фактическия състав на престъплението. В действащия чл.78а ал.1 б.”в” НК е посочено, че предпоставка за приложението му е причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди да са възстановени. Невъзстановяването на причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди би било пречка за освобождаване от наказателна отговорност и в предишните редакции на чл.78а от НК, преди изменението му в този вид през 2000 год. В т.5 на ППлВС под № 7/85 год. е указано, че чл.78а НК се прилага, когато имуществените вреди са изцяло възстановени или е обезпечено възстановяването им /според тогавашната редакция на чл.78а ал.ІІІ НК/ в размерите, посочени от прокурора или съда. В мотивната част на това постановление на Пленума на ВС е изрично посочено, че това са имуществените вреди, причинени от престъплението, като органите на предварителното /сега досъдебното/ производство са задължени да установяват техния размер, а прокурорът е задължен да посочва този размер и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Такова изискване е налице и в действащата разпоредба по чл.246 ал. ІІ от НПК, като неизпълнението му по отношение размера на съставомерните вреди е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, съгласно тълкувателно решение на ВКС под № 2/2002 година, тъй като е съществено   нарушение   на   процесуалните   правила,   довело   до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалите лица. Конкретният случай не е такъв. Вярно е, че обвиняемия е отговорен за причиняването и на несъставомерните вреди и дължи обезщетение, но тази отговорност произтича от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и би могла да се реализира в друго производство пред гражданския съд. Това становище се извлича и от мотивите към т.5 на цитираното ППлВС под № 7/85 г., когато се е допускало като алтернатива на възстановяването на вредите и обезпечаването на тяхното възстановяване, като ВС е приел, че обезпечаването е възможно и когато тези вреди не са съставомерни, като е изменил /разширил/ практиката по приложението на чл.78а ал.З НК, установена с Тълкувателното решение на ОСНК 88/82 год., съобразно което “...когато имуществените вреди са елемент от състава и са установени по размер, за да се приложи чл.78а ал.З НК, те трябва да бъдат възстановени напълно. Когато размерът на имуществените вреди не е установен, възстановяването им трябва да бъде обезпечено”. По този начин, при действащото тогава изискване ВС е създал допълнителна възможност за съхраняване правата и интереса на пострадалите лица. С отпадането на тази възможност /обезпечаване възстановяването на вредите/ след изменението на чл.78а НК относно материалноправните предпоставки за освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 2000 год. /Д.В. бр.21/2000 г./ законодателят е поставил като изискване по действащия чл.78а ал.1 б”в” от НК само възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди, като това изискване е свързано с вида и характера на извършеното престъпление и е приложимо само тогава, когато са причинени имуществени вреди, които са елемент от престъпния състав и същите са установени по размер, а не и когато не са съставомерни. Това е съобразено и отразено в Решение № 445 по н.д. № 227/03 на II н.о., решение № 462/07 по НД 157/07 год.  на ВКС.  Безспорно в настоящето производство е установено и видно от назначената Съдебно-ветеринарно-оценителна експертиза, че стойността на несъставомерните и настъпили вреди възлизат на обща стойност 50 лева. Както бе подчертано и в по-горните абзаци, налице са законовите предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност. Не са налице основанията на закона настоящия съдебен състав да одобри така внесеното споразумение, като в тази насока на основание чл.382 ал.8 от НПК делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура гр.М., с оглед внасяне на Предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия.

Водим от горното съдът

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

НЕ ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.8 от НПК така внесеното споразумение за прекратяване на Досъдебно производство № 1817/2017 год. по описа на Районна прокуратура гр.М., сключено на 02.02.2018 год. между прокурор И.М., адв. Х.Х. от САК в качеството му на защитник на обвиняемия Т.Г.Ц. и обвиняемият Т.Г.Ц..

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по внесено от Районна прокуратура гр.М. Споразумение за прекратяване на досъдебно производство № 1817/2017 год. по описа на Районна прокуратура гр.М., сключено на 02.02.2018 год. между прокурор И.М., адв. Х.Х. от САК в качеството му на защитник на обвиняемия Т.Г.Ц. и обвиняемият Т.Г.Ц..

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.М., с оглед внасяне на Предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Т.Г.Ц. ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  на съда е окончателно.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ обвиняемия и адв. Х.Х. от САК

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 7.2.2018г.

12

НОХД No 60/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Р.Х.Ц.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 7.2.2018г.

За РП-Мездра прокурор M=.

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните споразумение за решаване на ДП № 61/2017 г. по описа на РУ-Р. /№ 1140/2017 г. на РП-Мездра/, на основание чл.381 и сл. НПК и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Р.Х.Ц. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в VІІІ клас в ПГО „Е.Б.” гр. Б.С., неграмотен, неженен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, което сме представили в писмен вид. В него сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Промени в съдържанието му няма да предлагам и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.

АДВ. П.: С представителя на обвинението сме постигнали споразумение, което сме Ви представили в писмен вид. Искания за промени в съдържанието му няма да предлагам и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили. 

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Искания за промени в съдържанието му няма да предлагам и моля да го впишете в протокола в окончателен вид така, както сме го представили.    

 Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и 1 бр. декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното с.з., намира, че споразумението отговаря на всички условия, визирани в чл.381 ал.5 НПК и следва да бъде вписано в протокола в следният окончателен вид:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

За решаване на ДП № 61/2017 г. по описа на РУ-Р.,

№ 1140/2017 г. на РП-Мездра,

сключено на основание чл.381 от НПК

 

Днес на 07.02.2018 г. в гр. Мездра се постигна споразумение между:

1. Г. M= – Районен прокурор в Районна прокуратура-Мездра и

2. адв. Н.П. от ВАК - служебен защитник на Р.Х.Ц., ЕГН ********** ***, ученик в ПГО „Е.Б. гр. Б.С. – обвиняем, които се споразумяха за следното:     

Р.Х.Ц. се признава за виновен за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, в края на месец март 2017 г. в с. К.п., общ. Р., от къща на ул. ”Г.Д.” № 27, е отнел от владението на  К.к.Р.от с. К.п., без неговото съгласие, с намерение противозаконно  да присвои движими вещи - електромотор с мощност 4,5 kW; електромотор 2,2 kW с дървена шайба; 1 брой удължител с дължина 8м и сечение 4 кв.мм, четирижилен с черна обвивка; суббуфер и 2 броя тонколони от DVD /домашно кино/ марка Philips; 2 броя юбилейни руски монети от 80-те години на 20 век с номинал 1 рубла; 1 бр. бормашина, синя на цвят ”ловешка от старите”; бързовар за топлене на вода, повреден с червена дръжка и срязан кабел; гаечни ключове, хромирани с № 24-27 и № 21-22, всичко на стойност 468 лева, собственост на Р., като за извършване на деянието е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, сговорил се е предварително за осъществяването му с непълнолетните Б.П.Б. и М.В.Й., и случаят не е маловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3  от НК.

На обвиняемия Р.Х.Ц. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на  чл.55 ал.1 т.2 б.”б” пр.3 НК, наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.52 от НК, наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да се изпълни чрез обявяване на споразумението от Директора пред учители и ученици  в ПГО ”Е.Б.” гр. Б.С..

ОСЪЖДА обвиняемия Р.Х.Ц. да заплати лично и със съгласието на своята майка и законен представител Х.П.Ц.от с. К.п., общ. Р. направени разноски в полза на ОД МВР гр. Враца в размер на 27.43 лева.

 

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

 

 

Прокурор:          Служебен защитник:

/Г. M=/              /Н.П./

 

Обвиняем:    

            /Р.Ц./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл.382 ал.7 НПК, споразумение за решаване на делото, постигнато между Г. M= – районен прокурор при Районна прокуратура град Мездра, адв. Н.П. от ВрАК – служебен защитник на Р.Х.Ц. и Р.Х.Ц., ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 60/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият Р.Х.Ц., ЕГН **********, ВИНОВНО макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, в края на месец март 2017 г. в с. К.п., общ. Р., от къща на ул. ”Г.Д.” № 27, е отнел от владението на  К.к.Р.от с. К.п., без неговото съгласие, с намерение противозаконно  да присвои движими вещи - електромотор с мощност 4,5 kW; електромотор 2,2 kW с дървена шайба; 1 брой удължител с дължина 8м и сечение 4 кв.мм, четирижилен с черна обвивка; суббуфер и 2 броя тонколони от DVD /домашно кино/ марка Philips; 2 броя юбилейни руски монети от 80-те години на 20 век с номинал 1 рубла; 1 бр. бормашина, синя на цвят ”ловешка от старите”; бързовар за топлене на вода, повреден с червена дръжка и срязан кабел; гаечни ключове, хромирани с № 24-27 и № 21-22, всичко на стойност 468 лв., собственост на Р., като за извършване на деянието е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, сговорил се е предварително за осъществяването му с непълнолетните Б.П.Б.и М.В.Й., и случаят не е маловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3  от НК.

На обвиняемия Р.Х.Ц. се ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” пр.3 НК, наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.52 от НК, наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да се изпълни чрез обявяване на споразумението от Директора пред учители и ученици  в ПГО ”Е.Б.” гр. Б.С..

ОСЪЖДА обвиняемия Р.Х.Ц. да заплати лично и със съгласието на своята майка и законен представител Х.П.Ц.от с. К.п., общ. Р. направени разноски в полза на ОД МВР гр. Враца в размер на 27,43 лева.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 60/2018 г. по описа на РС-Мездра в частта относно обвиняемия Р.Х.Ц. ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

След приключване на производството по настоящото дело ДП № 61/2017 г. по описа на РУ Р. ДА СЕ ИЗПРАТИ на РП-Мездра за продължаване на процесуално-следствените действия по отношение на обвиняемите Б.П.Б.и М.В.Й..

Протоколът написан в с.з. и приключи в 12.10 часа.

В законна сила на 7.2.2018г.

13

АНД No 585/2017

КАТ

И.Г.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 8.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                              Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0300-000688/21.09.2016 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на МВР, в частта по т.2 и т.3, с което на нарушителя И.Г.Т. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16-0300-000688/21.09.2016 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на МВР, в частта по т.1, с което на нарушителя И.Г.Т. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

И.Г.Т. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 16-0300-000688/21.09.2016 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М..

Жалбоподателят се явява на съдебното следствие, с изключение на последното по ред съдебно заседание. С депозираната по делото жалба се поддържа, че следва да бъде отменено атакуваното НП, тъй като жалбоподателя е водач на автомобила и работи като шофьор към процесната фирма, т.е. не е собственик на автобуса, нито пък ползвател на същия.Прави се извод, че не носи отговорност за снабдяването на автобуса с валиден винетен стикер и заплащане на дължимата се винетна такса.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява частично неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.12.2017 год., а жалбата е изпратена на ответника на 11.12.2017 год., видно от приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от същата дата и безспорно е в срок.

Съдът, след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 716/26.08.2016 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 26.08.2016 год. около 15.10 часа на път ІІІ-103, км.11+650, преди табелата на с.К., е управлявал автобус „И.” с рег.№ ХХХХ, собственост на ЕТ „Т.Т.К.”***, без да е представил автобуса на ГТП за 2016 год., валиден до 20.08.2016 год., без Контролен талон към СУМПС-то. На стъклото на автобуса е залепен винетен стикер № 0006105 с валидност един ден, без да е прошнурован за кога е валиден. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.147 ал.1 от ЗДвП; чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 16-0300-000688/21.09.2016 год., АУАН № 716/26.08.2016 год., ФисК. бон от 29.09.2016 год., Удостоверение за техническа изправност № 9666347/20.02.2016 год., касателно МСП с рег.№ ХХХХ, Трудов договор № 6/10.07.2015 год., Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 369з-1244/12.08.2016 год. на Директора на ОД на МВР гр.В., пощенски плик в оригинал с клеймо от 11.12.2017 год. и Справка за нарушител/водач под рег.№ 300000-184/10.01.2018 год. Съответно са разпитани свидетелите Г.Т., Ц.М. и Т.К.. Първите двама свидетели съответно са актосъставител и свидетел при съставяне на акта и при констатиране на нарушението и са служители в РУ гр.М.. От показанията на свидетелите Г.Т. и Ц.М. по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява отразената в акта, респективно в НП фактическа обстановка. От показанията на посочените свидетели се установява, че на 26.08.2016 год. в 15.10 часа на път ІІІ-103, на км.11+650 последните са осъществявали контрол на пътното движение между с.Горна Кремена и с.К.. Актосъставителят Г.Т., работещ като мл.полицейски инспектор в РУ гр.М., с палка по образец подал сигнал и спрял за проверка автобус „И.”  с посочения регистрационен номер, управляван именно от жалбоподателя. Посоченият километър се намирал преди табелата за с.К., като свидетелите констатирали при извършената проверка, че автобуса не е представен на годишен технически преглед, че водачът управлява без да носи Контролен талон към СУМПС-то и че на автобуса е залепен винетен стикер с валидност един ден, като същият не е прошнурован за кога е валиден. При поискване водача не предоставил касов бон, с който да удостовери кога е закупен винетния стикер и за коя дата важи. Свидетелите са категоричен, че пътя е третокласен от Републиканската пътна мрежа и за него се изисква да има заплатена винетна такса. Акта бил съставен на мястото, в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля Ц.М., след което актосъставителя – свидетелят Т. прочел съдържанието на акта на водача, последният се подписал и му бил връчен екземпляр от акта. Жалбоподателят не вписал и не изразил никакви възражения по така съставения акт. В подкрепа на гласните доказателства по делото са представените писмени такива, каквито се явяват Удостоверение за техническа изправност № 9666347/20.02.2016 год., касателно МСП с рег.№ ХХХХ, от което е видно, че техническия преглед е извършен на 20.02.2016 год. и процесното МПС подлежи на технически преглед до 20.08.2016 год. От приложения фисК. бон по делото се установява, че същият е издаден за закупена дневна винетка за МПС с рег.№ ХХХХ, каквото е процесното МПС – обект на проверка, но тук е мястото да се отбележи, че това доказателство касае дата 29.09.2016 год., т.е. един ден след като е извършена проверката. За разкриване на обективната истина от съда бе допуснат воденият от жалбоподателя свидетел Т.К.. Последният се явява собственик на транспортна фирма „К.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б.С.и съответно работодател на жалбоподателя, който работи като шофьор на автобус към процесната фирма. В тази насока е и приложения по делото Трудов договор № 6/10.07.2015 год. От показанията на свидетелят К. се установява, че жалбоподателя е най-добрият му работник и той основно на него разчита. Свидетелят К. посочва, че жалбоподателя няма никаква  вина за винетката, а вината е изцяло на свидетеля. Конкретизира, че за конкретната дата е нямал време да перфорира винетката, защото предните дни внучето му си е играло с перфоратора и той не е могъл да го намери. Подчертава, че жалбоподателя не управлява процесния автобус, той бил един от резервните, но поради техническа неизправност на основния автобус се е наложило по спешност да бъде използван именно автобуса – обект на проверката.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира от правна следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В издаденото НП е отразено,че жалбоподателя се е движел по републикански пътища със залепен на стъклото на автобуса винетен стикер с валидност един ден, без да е прошнурован за кога е валиден, с което виновно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5  от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Съгласно чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача или на пътно-превозно средство, предназначено за превоз на товари с две оси, както и на пътните превозни средства по чл.10а ал.6 т.3,4 и 5 от закона за пътищата с две оси или на теглещо ремарке, за което не е платено отделна винетна такса и/или които имат максимално допустима маса по-малка от 12 тона се наказва с глоба в размер на 1 500 лева.

В случая по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа – път ІІІ-103, без да е имал залепен валиден винетен стикер. Това е така, тъй като винетния стикер не е бил прошнурован, т.е. пробит и понеже е бил дневен винетен стикер не се е знаело за кой ден се отнася, с което безспорно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП за извършеното нарушение - управление на МПС без заплатена винетна такса виновното лице се наказва с глоба от 1 500 лева, каквото е и наложеното административно наказание с Наказателното постановление. Доказателства, че винетна такса е била заплатена не са представени, напротив такава е заплатена едва на следващия ден след извършената проверка.

Дали МПС-то е освободено от плащане на винетна такса или се дължи намалена са обстоятелства, които са в тежест на жалбоподателя да установи. Категорията на автомобила е изрично посочена в НП-автобус, а автомобил по смисъла на §1 т.25 от ДР на ППЗДП е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства, като в зависимост от предназначението си лек автомобил е съобразно б.“а“ - леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, по т.”б” – товарни за превозване на товари и/или за теглене на ремарке, по б.”в” – автобуси за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача. Съгласно определението за автобус, управлявано от жалбоподателя и изрично посочено в НП, а именно автобус „И.”, то правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е определил размера на наказанието именно по чл.179 ал.3 т.2 от ЗДП.  

За съставомерността на вмененото нарушение е необходимо водачът на МПС да управлява МПС по републиканските пътища без за автомобила да е заплатена винетна такса. В случая наказаното лице е управлявал автобус, по републикански път, за който се дължи плащане на винетна такса и такава не е била заплатена. Отново следва да се акцентува, че жалбоподателя като водач на процесният автомобил го е управлявал, движейки се по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Осъществени са елементите от фактическия състав на деянието. Пътният участък, където е констатирано същото представлява третокласен път № 103, който е включен в списъка, утвърден с Решение № 945/01.12.2004 год. На Министерския съвет на РБ, обнародван в Д.В. бр.109/2004 год. Изменен с ДВ бр.61/2012 год. – обстоятелство, което освен, че не е спорно по делото се установява чрез справка в цитирания списък – Приложение № 2. Последният е надлежно конкретизиран от наказващия орган и ясен за нарушителя, като е безспорно, че представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. Установен е и другия съставомерен признак на нарушението – незаплащането на винетна такса. Задължението е предвидено в разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата и изпълнението му се удостоверява, чрез документ наречен „Винетка“, част от която се залепва на ППС. Аргумент се намира в чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата. Надлежното изпълнение на визираното задължение „Заплащане на винетна такса“ предполага закупуването на винетка и залепване на част от нея на ППС, каквото поведение жалбоподателя като водач на процесният автомобил не е предприел. Компетентността на наказващия орган  е нормативно определена в чл.189 ал.12 от ЗДвП. В конкретния случай по делото компетентността е налице във връзка с възможността за делегиране на правомощието, осъществена посредством приетата по делото Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 369з-1244/12.08.2016 год. на Директора на ОД на МВР гр.В.  са посочени компетентните лица да съставят актове, респективно да издават Наказателни постановления. Безспорно актосъставителя е компетентен да издава актове по ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че е налице виновно извършено деяние, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общия текст на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена в минимален фиксиран размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правомощието по разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преценката, дали се касае за маловажен случай е предоставена да се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и правилно наказващият орган не го е приложил. Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, че видно от приложената по делото  Справка за нарушител/ водач последният има нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, като последното такова е именно за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. След справка в информационната система съдебния състав констатира, че констатираното нарушение не е инцидентно в практиката на жалбоподателя, напротив то се явява при условията на рецидив. Доказателство в тази насока е Решение № 275/18.07.2017 год. на Адм.съд гр.В., с което решение е потвърдено АНХД № 132/2017 год. по описа на Районен съд гр.Б.С., с което е било потвърдено НП за констатирано нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП за допуснато нарушение на 13.05.2016 год., т.е. няколко месеца преди извършеното такова по настоящето дело. В тази насока, следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища, поради което настоящият съдебен състав намира, че е правилно определено наказанието и съответства на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че така направеното възражение от жалбоподателя, че в качеството си на водач на автобуса няма законово задължение да заплаща винетна такса по реда на чл.10а ал.4 от закон за пътищата, тъй като посочената разпоредба касае задължение на собственика на автобуса, съответно на ползвателя на същия да я заплати, не се възприема от настоящия състав. Действително жалбоподателя е назначен по Трудов договор на длъжност шофьор към Фирма „К.” ЕООД , която е собственик на автобуса. Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.4 от Закона за пътищата в относимата й редакция към датата на извършване на административното нарушение, винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното-превозно средство, след деклариране на регистрационният му номер. Разпоредбата на §1 т.3 от ДР на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура за изминато разстояние за ползване на отделни съоръжения по Републиканските пътища и за специалното ползване на Републиканските пътища или части от тях, обнародвана в ДВ бр.64/18.07.2008 год. /отм. От 15.11.2016 г./ , но в сила към момента на установява не на нарушението и издаване на НП дава легална дефиниция на понятието „ползвател на пътно-превозно средство”. Съгласно тази разпоредба ползвател на ППС е всяко лице, което е различно от собственика и фактически ползва ППС. Същата легална дефиниция на понятието ползвател на ППС е възпроизведена и в §1 т.2 от ДР на сега действащата Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата.

От обективна и субективна страна е осъществен състава и на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП като жалбоподателя като водач на моторно превозно средство е длъжен да носи Контролния талон към СУМПС-то. Санкционната разпоредба при такъв род нарушения е визирана в чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и тя е Глоба в размер на 10 лева. Административнонаказващият орган е определил именно такава санкция, с което законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Това нарушение не се отрича и от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 16-0300-000688/21.09.2016 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М. в частта по т.2 и т.3.

Съдебният състав намира, че атакуваното Наказателно постановление в неговата т.1 следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В тази насока, следва да се отбележи следното: Административнонаказващият орган е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС, което не е представено на технически преглед, като е счел обаче, че наложеното наказание в размер на 20 лева е на основание чл.185 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на административнонаказващия орган по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.181 т.1 от ЗДвП се наказва с глоба до 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от посочената разпоредба административнонаказателната отговорност за непредставянето в определен срок на превозното средство за технически преглед е на собственика за физическо лице или длъжностно лице за юридическите лица на моторното-превозно средство. В конкретния случай безспорно е установено, че собственик на автобуса, който е управлявал жалбоподателя е „К.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б.С., представлявано от Т.К., чието е задължението по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Предвид на това неправилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността не на собственика на МПС-то, а на неговия водач. Следва да се отбележи и факта, че в обжалваното Наказателно постановление неправилно е посочена общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП за санкционна при положение, че има изрична такава, която регламентира както кое е лицето, чиято е административнонаказателната отговорност, така и конкретното деяние, за което се предвижда санкция. Неправилното посочване на санкционната разпоредба води до невъзможността на жалбоподателя да защити интересите си и ангажира правилно доказателства в своя защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 16-0300-000688/21.09.2016 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М. в частта по т.1.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

14

АНД No 565/2017

РДГ

Т.К.К.

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ГР.БЕРКОВИЦА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Т.К.К. ***  обжалвал наказателно постановление №290/24.02.2014 г. на Директор РДГ-Берковица , в частта с която на основание чл.266 ал.1 и чл.272 вр.чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 150  лв. за нарушение на чл. 213 ал.1  т.2 от ЗГ и на основание чл.275 ал.2 от ЗГ е определено равностойността на липсващите вещи предмет на нарушението -4,00 пр. кубически метра дърва за огрев от дървесен вид дъб в размер на 157,80 лв. да бъдат заплатени на Изпълнителна Агенция по Горите-София . 

В останалата част  НП е влязло в сила , поради  липса на жалба  в законен срок  за отразеното в НП нарушение  по чл. 213 ал.1 т.1 ЗГ.

 В жалбата се  твърди, че нарушението не е извършено. Оспорва се възложеният за плащане  размер на липсващите вещи , тъй като същите са предадени  на длъжностно лице със съответен протокол.

В с.з жалбоподателя се явява лично и с адв. Методи Стоянов. Доразвиват се доводите в жалбата, като защитата се позовава на противоречиви показания на служители на РДГ- Берковица , установили нарушението. Твърди се и липса на умисъл от субективна страна при  налична уговорка  между  жалбоподателя и служител от Община-Роман за превоз на дървесината без да се издава превозен билет и марка , поради лошия терен на добив , като уговорката била  тези документи да се издадат след  превозване на дървесината до достъпно място.

 Ответната страна редовно призована  се представлява от ю.к. Йорданов, който иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Събрани са множество писмени доказателства.  Снети са показания  от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както и  поискани свидетели от защитата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, приема от фактическа страна за установено следното:

На 30.09.2017 г.  служителите на РДГ- Берковица  К.В. и  Адриян П. били на проверка в м. „Късата долчина“ в  землището на с. Хубавене, обл. Враца. При обхода забелязали товарен автомобил  натоварен с дърва. Спрели същия за проверка и установили водача  Т.К. ***. Дървата не била маркирани с КГМ, като за тях  нямало и издаден превозен билет.  Служителите премерили дървата  и установили , че са 4 пр. куб. м от дървесен вид-дъб. К. обяснил, че същите са добити от земеделска земя собственост на Николай Наков от гр. Роман съгласно разрешително от кмета на Общината. На място се съставил констативен протокол за сочените обстоятелства, който бил подписан от К. без възражения. Дървесината била оставена за отговорно пазене на К.. Стойността на същата  била установена на 157,80 лева, съобразно писмо на РДГ-Берковица №РП941/13.10.17 г. Бил съставен на място и АУАН  за нарушение на чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 ЗГ, който бил подписан от  К. без възражения.  Въз основа на  така съставения  АУАН  било издадено атакуваното НП с  добавени квалифициращи признаци относно   повторност на нарушенията предвид  цитирани влезли в сила  НП №636/25.10.17 г. и № 637/31.10.17 г. на РДГ-Берковица.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното :

Жалбата е частично  основателна !

АУАН и НП  са законосъобразни по отношение обжалваното НП за нарушението по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ .Издадени са от компетентни  за това органи  и съдържат в себе си  всички необходими реквизити по ЗАНН. Описанието на  обжалваното нарушение по чл. 213 ал.1 т.2  ЗГ  съответства на правната квалификация  и не създава  основания  за неясноти относно извършеното. Съгласно чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ е забранено транспортирането на дървесина  без превозен билет. В случая  това нарушение е несъмнено доказано , тъй като е установено , че К. транспортира  с автомобил 4 пр. куб. м  дърва за огрев от дървесен вид дъб на 30.09.17 г. около 15,15 ч.  в м. „Късата долчина“ в землището на с. Хубавене , общ. Роман.  Тези обстоятелства се установяват от показанията на очевидците К.В. и А. П., както и от съставения на място констативен протокол и АУАН , подписани без възражения от приетият нарушител К. . Тези свидетели лично възприели  камиона управляван от К. , който се движел с дървата по  трудно достъпен земен път, което наложило по тяхно разпореждане  предвижването на автомобила до близкия асфалтов път в тази местност. Не се установяват противоречия за тези релевантни обстоятелства . В тази хипотеза е безпредметно обсъждането на липса или наличие на разрешително за добив на дървата и мястото им от където са добити, тъй като  тези обстоятелства не са елемент от съставомерността  на установеното нарушение. Същото изисква единствено транспортиране на дърва без превозен билет, като тези факти са несъмнено установени по време, място и  субект, така ,както изисква чл. 213 ал.1 т.2 ЗГ.  

Защитата сочи, че транспортирането  било извършено  без превозен билет , тъй като  местността на добив  на дървесината  била трудно достъпна , поради което   имало устно разрешение за това транспортиране от длъжностни лица в Община-Роман , след което следвало да се издаде превозен билет. Това твърдение е несъстоятелно и не може да послужи  за основание изключващо виновно поведение на К., тъй като сами по себе си действията по транспортиране на дърва без превозен билет  представляват нарушение и от него не могат да се черпят последващи права във връзка с бъдещо несигурно събитие  по снабдяване с необходими документи и превозен билет , които липсвали  към момента  на самото транспортиране. В тази насока са показанията на собственика на имота Николай Наков , който  заявява, че района наистина бил трудно достъпен и съществувала уговорка   със служител на Община гр. Роман  документите  да бъдат издадени по- късно. Показания е дал и св. К. П. участвал при нарязване на дървата от имота на Наков.  Той също сочи, че дървата не са имали превозен билет и  не са маркирани.  Свидетел е на обстоятелството как Т.К. заявил пред проверяващите  , че следвало  да се маркират дървата и да се издаде превозен билет по- късно.

При тези доводи нарушението по чл. 213 ал.1 т.2 ЗГ  е установено по несъмнен начин като  извършено виновно от К. съзнавайки, че транспортира дърва без превозен билет.  НП следва да се потвърди в тази част, като за прецизност съда отбелязва, че в него е възведена правна квалификация за „повторност“  по чл. 272 ЗГ,  но е приложена  рамката на общата санкционна норма  по чл. 266 ал.1 ЗГ, поради което положението на  жалбоподателя не е  влошено  със завишена санкция  в троен размер съобразно основния  санкционен състав. От друга страна в НП „повторността“ е обоснована с конкретизирани НП №636/25.10.17 г. и №637/31.10.17 г. на директор РДГ-Берковица , като датите  им на издаване са след датата на процесното нарушение  и по този начин  на друго основание  самостоятелно не могат да обусловят  квалифициращ признак „повторност“ , поради  обстоятелството, че така описани са издадени след  установяване на  нарушението предмет на  обжалваното НП извършено  в предходен момент.

В делото са приложени  НП № 636/25.10.16 г. и № 637/31.10.16 г. , влезли в сила  съответно на 08.11.2016 г.  и 29.12.2016 г.  за  нарушение по чл. 213  ал.1  т.2  ЗГ , което индикира , че процесното нарушение не е първо за нарушителя.  При тези доводи за него  НП подлежи на потвърждение  в размера на посочената санкция от 150 лева , която  правилно е определена по размер  с оглед рамката на нарушението  предвиждащо глоба от 50 до 3000 лева  съпоставено с обстоятелството, че нарушението не е инцидентно  и съответства  на наложеното наказание над минималното.

Установено е  също, че на основание чл. 275 ал.2 ЗГ  на К. е възложено с НП  и заплащане равностойността на липсващите вещи предмет на нарушението – 4 пр. куб.м. за огрев от дървесен вид дъб в размер на 157,80 лева. Посочените вещи не са липсващи, тъй като са предадени с протокол за отговорно пазене  на Т.К.,  за което  е приложена разписка от 30.09.2017 г. под № 005107.  Липсват данни К. да се е разпоредил с тях във свои или чужд интерес  за да се третират тези вещи като липсващи.  Отделно от това ако е налице такова неправомерно разпореждане , то попада в кръга на деяния обявени за престъпни по смисъла на НК. Факта, че  добитите и превозвани  дърва  документално са на отговорно пазене при конкретно лице , категорично  определя тези вещи като налични, поради което неправилно е  приложена разпоредбата на чл. 275 ал.2 ЗГ възлагаща на  жалбоподателя К. да заплати парична равностойност на липсващи вещи. , поради което  НП в тази насока подлежи на отмяна.

Мотивиран при горните съображения , този състав на РС –Мездра  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно постановление №290/24.02.2014 г. на Директор РДГ-Берковица , в частта по с която на основание чл.266 ал.1 вр.чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ Т.К.К. ***  е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет /   лв. за нарушение на чл. 213 ал.1  т.2 от ЗГ.

ОТМЕНЯ като неправилно  наказателно постановление №290/24.02.2014 г. на Директор РДГ-Берковица , в частта с която  основание чл.275 ал.2 от ЗГ е определено равностойността на липсващите вещи предмет на нарушението -4,00 пр. кубически метра дърва за огрев от дървесен вид дъб в размер на 157,80 лв. да бъдат заплатени от Т.К.К. в полза на Изпълнителна Агенция по Горите-София . 

В останалата част  НП е влязло в сила , поради  липса на жалба  в законен срок  за отразеното в НП нарушение  по  чл. 213 ал.1 т.1 ЗГ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е обявено.

 

15

АНД No 577/2017

КАТ

Б.Б.Д.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

        Б.Б.Д. ***  обжалвал наказателно постановление № 17-0300-000987/07.09.2017 г. на Началник Група в РУ гр. Мездра  при ОД МВР гр. Враца, с което за извършени нарушения на чл.139 ал.5  ЗДвП и 100 ал.1 т.2 ЗДвП  са му наложени административни наказания  Глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 179 ал.3 т.4 ЗДвП  и Глоба в размер на 10.00 лева  на основание чл. 183 ал.1 т.1  пр.3 ЗДвП.

В жалбата  се излагат бланкетни  доводи за неправилност и не законосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални  нарушения, без да се конкретизират.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е от него писмено становище  за даване ход на делото при разпит на свидетелите , като  жалбата се поддържа и се доразвива  с доводи относно  неясно и противоречиво описание на нарушението  с посочване едновременно  на управлявани  от него  две МПС  с които  е извършил  едно и също нарушение.

                Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция, а в писмото изпращащо преписката в съда иска цялостно потвърждаване на атакуваното НП .   

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Снети са показания от свидетели.Събрани са писмени доказателства .

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Представен по делото е АУАН № 1003/08.08.2017 г.  съставен срещу Б.Б.Д. ***, за това, че на 08.08.2017 г.  около 06,40 ч.  в Община-Мездра на третокласен път № 103-км.4.860 с посока на движение с. Г. Кремена-Мездра управлявал лек автомобил марка „Волво 440“ с ДК № ВР 0399 АН, собственост на Тота Данкова , без да е заплатена винетна такса за движение по Републиканската  пътна мрежа  и без да е залепен винетен стикер, като при проверка водача не представя  свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС.  Нарушенията да квалифицирани  по чл. 139 ал.5 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Въз основа на така съставения  АУАН било издадено атакуваното НП с посочване на обстоятелствата на нарушенията , но при съществено различие на автомобила с който са извършени .

При тези факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна !

Така описаните нарушения са  дълбоко вътрешно противоречиви и не става ясно към кой от двата автомобила е отнесен  текстовият им  диспозитив . В този смисъл НП  не съдържа конкретика относно основния факт предмет на доказване  свързан с управление на  автомобил за които не е заплатена винетна такса  и не е представено свидетелство за регистрация  , като е отразено, че  жалбоподателя е управлявал на посоченото време и място едновременно две различни МПС -„Опел Астра 1,6“ с ДК № Р 0399 АН и  „Волво 440“ с № ВР 0399 АН.  .

 И двете цитирани нарушения могат да бъдат извършени от водач на МПС, който го управлява , което означава, че едновременно  един и същи субект  практически е невъзможно  по едно и също време , на едно и също място да управлява две различни МПС.  Неяснотата в тази насока за кое от тях е  относима санкцията  води до незаконосъобразност на НП и отделно от това индикира  съществено   противоречие и неяснота относно параметрите на административното обвинение  свързано с  управление на МПС , което не е конкретизирано по недвусмислен начин, което обстоятелство само по себе си рефлектира и грубо нарушава правото на защита  на санкционираното лице , за което съдът следи служебно, а на следващо място неяснотата  ограничава съда в преценка към  изследване на съставомерните обекти и елементи от обективната страна на претендираните нарушения.  Изложеното води до  издаване на НП в грубо нарушение  на чл. 57 ал.1  т.5  ЗАНН, поради неясно описание на нарушението , противоречиви обстоятелства на извършването му  и произтичащо от това нарушение на правото на защита на санкционирания.

При тези доводи НП подлежи на цялостна отмяна, предвид установената  незаконосъобразност, поради което  е безпредметно обсъждане на  доводи за неговата правилност   по същество на нарушенията и относимите  за това  съставомерни признаци  относно  обект, субект , обективна и субективна страна.

               При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав

 

                               Р    Е   Ш     И

 ОТМЕНЯ   като  незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0300-000987/07.09.2017 г. на Началник Група в РУ гр. Мездра  при ОД МВР гр. Враца, с което на Б.Б.Д. ***  за извършени нарушения на чл.139 ал.5  ЗДвП и 100 ал.1 т.2 ЗДвП  са му наложени административни наказания  Глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 179 ал.3 т.4 ЗДвП  и Глоба в размер на 10.00 лева  на основание чл. 183 ал.1 т.1  пр.3 ЗДвП.             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

16

АНД No 30/2018

КАТ

К.Д.М.

РУ НА МВР ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 9.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0334-000376/08.12.2017 год. на Началника на РУ гр.Р., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя К.Д.М. ***, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА и са ОТНЕТИ 10 /ДЕСЕТ/ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ по Наредба Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; На основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП   и ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

К.Д.М. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 17-0334-000376/08.12.2017 год. на Началника на РУ гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.С.от ВАК. Същият взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление, тъй като от събраните доказателства по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че въпросният автомобил е управляван от жалбоподателя. Прави се извод, че Наказателното постановление е неправилно и противоречи на закона.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

 Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 06.01.2018 год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред ответника на 08.01.2018 год. и безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 436/24.11.2017 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 24.11.2017 год. около 14.20 часа в гр.Р. по ул.”А.С.” срещу блок № 9 в посока към междублоково пространство на същия блок е управлявал лек автомобил “Ф.Г.” с рег.№ ХХХ, собственост на И.С.А.от гр.С., след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510”, с фабричен № ARDN 0013, светлинната индикация, на който е отчела 0.61 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Бил издаден Талон за медицинско изследване под № 0008626. По данни на водача същият е бил изпил 3 чаши с уиски половин час преди да управлява МПС-то. Същият лъха на алкохол и е видимо повлиян от употребата му. Било констатирано, че последният не носи СУМПС и Контролен талон към него. С това е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и  доказателствени средства, а именно: НП № 17-0334-000376/08.12.2017 год., АУАН № 436/24.11.2017 год., Талон за изследване № 0008626, Справка за нарушител/водач от 10.01.2018 год., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Разпечатка от паметта на техническото средство Дрегер Алкотест 7510” с фабр.№ ARDN0013, Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на РУ гр.Р., започнат на 15.08.2017 год., Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, регистрирани нарушения на употреба на алкохол за времето то 09.05.2014 год., относно техническо средство с № ARDN0013 и Справка под рег.№ 3286р-49125/27.11.2017 год., ведно със СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол от 21.11.2017 год. Съответно са разпитани свидетелите М.Н., П.Й. и Г.М., всички служители в РУ гр.Р.и,  съответно актосъставител, свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта и свидетел само при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така описаната в акта, респективно в НП фактическа обстановка. От показанията на свидетелите Н. и Й. се установява, че на 24.11.2017 год. около 13.30 часа свидетелите са получили сигнал от дежурния при РУ гр.Р., като сигнала съдържал информация, че жалбоподателя, а именно К.М.,***, е употребил алкохол и има намерение да тръгва с лек автомобил „Ф.Г.”, бял на цвят, със С. регистрация от блок № 4, където живее към кръговото кръстовище в гр.Р.. Свидетелите Й. и Н. своевременно тръгнали с оглед извършване на проверка по сигнала. Със служебния автомобил двамата свидетели се движели по бул.”Христо Ботев” в посока кръговото кръстовище в гр.Р.. Като наближили видели процесния автомобил, който идвал именно откъм блок № 4 и се отправял към кръговото кръстовище. Процесният автомобил завъртял на кръговото кръстовище и тръгнал в посока блок № 9, като карайки по бул.”Христо Ботев” служителите на реда се разминали с него и видели, че автомобила се управлява именно от жалбоподателя, за който получили сигнала и който много добре те познавали. До него на предната дясна седалка седяла жена. Служителите на реда продължили  движението на служебния автомобил и тръгнали по него. Автомобилът управляван от жалбоподателя се отклонил от ул.”А.С.” и навлязъл в междублоковото пространство на блок № 9, където спрял. Служебният автомобил със свидетелите Н. и Й. спрял зад него. От лекия автомобил и в частност от шофьорското място излязъл жалбоподателя. Била му извършена проверка, както на неговите документи, така и на лекият му автомобил, като му било разяснено, че ще му бъде извършена проверка за алкохол, тъй като е получен сигнал именно в тази връзка. Свидетелят Н. попитал жалбоподателя, дали е употребил алкохол, като последният отговорил, че е изпил 3 чаши с уиски. На жалбоподателя му била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDN 0013, като уреда отчел положителна проба от 0.61 промила алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя било показано какво е отчело техническото средство и в негово присъствие и в присъствието на свидетелите Й. и М. му бил съставен процесния акт от свидетеля Н.. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен екземпляр от същия. Както бе отразено и в по-горните абзаци като свидетел по съставяне на акта бил вписан свидетелят Г.М., който също е служител на РУ гр.Р. и е бил в непосредствена близост до извършената от актосъставителя проверка. На жалбоподателя бил издаден и Талон за медицинско изследване, като саморъчно в него той вписал, че е съгласен с показанието на техническото средство. Впоследствие служителите на реда се обадили в Спешния център и  проверили, дали водача е дал кръв. Жалбоподателят не се бил явил в Спешния център и съответно не дал кръв. При извършената проверка от свидетелите Н. и Й. било констатирано, че жалбоподателя не носи СУМПС и Контролния талон към него. Било установено, че жената, която се возела отпред при жалбоподателя е възнамерявала да закупува автомобила и именно тя го е помолила да направят една, две обиколки, с цел неговото закупуване. Именно свидетелят Н. изрично е попитал свидетелката Д.Т.защо е накарала жалбоподателя да управлява МПС-то след като е употребил алкохол, при което последната е уточнила, че не е знаела, че същият е пил. Първоначално жалбоподателят нямал възражения по така съставения акт, но след като му били разяснени какви ще бъдат санкционните последици от неговото нарушение, същият вписал в акта, че има възражения, но не уточнил какви. Възражения не постъпили и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Така възприетата фактическа обстановка напълно кореспондира със събрания в цялост доказателствен материал, като в тази насока в подкрепа на гласните доказателства, в лицето на разпитаните свидетели Н., Й. и М. са и писмените такива. От приложената по делото извадка от Дневник за получени и предадени сигнали  и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на РУ гр.Р. по безспорен начин се установява и подкрепя тока изложеното от свидетелите Н. и Й., че на 24.11.2017 год. около 13.30 часа в РУ гр.Р. се е явило лицето Васил Николов от гр.Р. и е съобщил, че жалбоподателя К.М. *** е употребил алкохол, ще управлява лек автомобил в гр.Р. на ул.”А.С.”. В дневника е отразено, че свидетелите Н. и Й. действително са установили жалбоподателя, че управлява процесния лек автомобил и са го изпробвали с техническо средство, което е отчело 0.61 промила в издишания въздух. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци така отразеното в това писмено доказателство напълно кореспондира със събраните гласни доказателства в тази насока. От Извадката на Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, регистрирани нарушения на употреба на алкохол, по безспорен начин се установява, че с техническо средство  ARDN 0013 на 24.11.2017 год. в гр.Р. в 14.25 часа е измерена стойност от 0.61 промила от актосъставителя Н. и е съставен процесния акт. С оглед разкриване на обективната истина по делото бе изискана и приложена Справка от 27.11.2017 год. на СИ преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол, която справка по безспорен начин установява, че техническото средство “Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN 0013 е минало периодична ПП на 21.11.2017 год. и е със срок на валидност от 6 месеца, което е удостоверено със знак за извършено ПП № 02705. В тази насока е и Справката на Началник Сектор - Главна Дирекция „Национална полиция” гр.С. под рег.№ 3286р-49125 от 27.11.2017 год. От приложената справка по безспорен начин се установява, че установената концентрация на алкохол от 0.61 промила в издишания въздух е констатирана с техническо средство, което е било преминало на проверка и технически изправно. В тази насока е и съответната разпечатка от техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN 0013, която по безспорен начин установява, че на 24.11.2017 год. в 14:25:28 часа водача е изпробван за употреба на алкохол и техническото средство е отчело стойност от 0.61 промила. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав намира, че посочените от жалбоподателя и неговия процесуален представител гласни доказателства не отговарят на обективната истина, остават изолирани и неподкрепени с други доказателства, удостоверяващи тяхната истинност. По делото, освен по-горе посочените и коментирани доказателства са събрани гласни такива, в лицето на разпитаните свидетели Д.Т., Д. Д. и Т.Б.. Посочените свидетели са такива, обслужващи защитната позиция на жалбоподателя, че на инкриминираната дата и място не той е управлявал процесния лек автомобил. Единственото, което свидетелите твърдят в показанията си е това, че не жалбоподателя е управлявал лекия автомобил,  а това е бил свидетеля Д. Д., който е племенник на последния. Следва да се отчете, че двама от свидетелите, а именно Д. Д. и Т.Б.са съответно племенник и много добър приятел на жалбоподателя. Буди недоумение, ако действително се приеме, че жалбоподателя не е управлявал процесното МПС, защо тези възражения и доказателства се сочат едва на съдебното следствие, а не са сочени при съставяне на акта и впоследствие пред административнонаказващия орган. Единственият извод, който може да се направи е, че същите са необективни и тези показания са с цел да обслужат именно защитната позиция на жалбоподателя. Прави впечатление, че ако действително свидетеля Д. Д. е управлявал процесния лек автомобил, защо той не е забелязал служебния автомобил на РУ гр.Р., защо такъв автомобил не е забелязан и от свидетеля Т.Б.. Видно от показанията на свидетелите Н. и Й. същите са проследили управлявания от жалбоподателя лек автомобил до мястото му на спиране, след което непосредствено е извършена проверка на водача. Във всеки един момент от възприемане кой е бил водача на процесния лек автомобил свидетелите са категорични, че това е именно жалбоподателя, тъй като същия е много добре познат на свидетелите на реда. Тук е мястото да се отбележи, че свидетелите Н. и Й. са категорични, че лекия автомобил се е управлявал от жалбоподателя, а на предна дясна седалка до жалбоподателя е седяла жена, която впоследствие се оказва, че е свидетелката Д.Т.. Посочената свидетелка е споделила пред служителите на реда, че не е знаела за употребения от жалбоподателя алкохол, докато в показанията си на съдебното следствие твърди, че е била запозната за това, че жалбоподателя е употребил алкохол и именно поради тази причина автомобила не е бил управляван от него, а от свидетеля Д.. Това противоречие в показанията на свидетелката Т. е още един белег, че тази свидетелка не дава правдиви показания и че те са в насока да помогнат на жалбоподателя. Прави впечатление, че нито един от посочените свидетели не може в пълнота и в никаква конкретика да посочи процесния лек автомобил по кои улици е преминал, кога е бил възприет и подробности във връзка с извършената проверка. Показанията са противоречиви, нелогични и взаимно изключващи се. Те не намират опора в останалия събран доказателствен материал, изолирани са и тенденциозни. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, ако действително жалбоподателя не е управлявал процесния лек автомобил, защо той ангажира доказателства едва на съдебното следствие. Гласните доказателства в лицето на разпитаните служители на РУ гр.Р. са категорични, безпротиворечиви и липсва индиция за пристрастност от тяхна страна. Същите са възприели жалбоподателя като водач на процесния лек автомобил, проследили са непосредствено този автомобил и след като той е спрял, същите са спрели служебния автомобил след този на жалбоподателя и са извършили непосредствено проверка на водача с посоченото техническо средство.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на съответните полицейски управления са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 436/24.11.2017 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП –  към РУ гр.Р. и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачът на пътно-превозно средство е длъжен да не управлява пътното-превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който управлява такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или  с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол  в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух . По делото по несъмнен и категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което му е било издадено обжалваното наказателно постановление, тъй като на 24.11.2017 год. около 14.20 часа е управлявал МПС, след употреба и въздействие на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с техническо средство, определило съдържанието на алкохол в кръвта от 0.61 промила, чрез измерването на алкохола в издишвания от жалбоподателя въздух. Доказаните по делото факти за вида на управляваното от жалбоподателя МПС и количеството алкохол в кръвта му при управлението на същото превозно средство сочат, че жалбоподателят е извършил посоченото деяние виновно. Законодателят изисква количеството алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от Министъра на здравеопазването, от Министъра на вътрешните работи и от Министъра на правосъдието, като в тази насока е разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП. В случая това е редът, установен в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или  наркотични вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ бр.61/28.07.2017 год., в сила от 29.09.2017 год. Съгласно чл.1 ал.3 от посочената Наредба употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Безспорно по делото е установено, че е налице нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и жалбоподателя като водач на МПС е управлявал същото под въздействието на алкохол, установен с техническо средство.

Следва да се отбележи, че употребата на алкохол от даден водач може да бъде констатирана както с техническо средство, така и с лабораторно изследване. Дори следва да се отбележи, че пияното състояние на дееца може да се установи с всички предвидени в закона доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В този смисъл е ППВС № 1/17.01.2983 год., което не е загубило своята сила. Пияното състояние може да се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. В тези случаи следва да се вземат в предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и други, за да се направи положителен извод, че деецът е бил в пияно състояние. В настоящия казус пияното състояние не се основава единствено на свидетелските показания, макар и това да е допустимо, а и на други доказателствени източници, каквото е техническото средство.

Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия орган правилно е определил наказанието, като е наложил наказание Глоба в размер на 500 лева и 6 месеца Лишаване от право да управлява МПС, като следва да се отбележи, че глобата и лишаването от правоуправление са постановени в техните фиксирани размери. Не са налице условия за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства е установено виновно и укоримо поведение, изразяващо се с висока обществена опасност, която сериозно застрашава живота на хората и в случая на самият жалбоподател. От друга страна следва да се отчете и фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и неговият Правилник, като в тази насока е и приложената по делото Справка за нарушител/водач от 10.01.2018 год.

От обективна и субективна страна жалбоподателя виновно е осъществил и състава на административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, като към момента на извършената проверка същият като водач не е носил Свидетелство за управление на МПС от съответната категория и Контролния талон към него. За посочените нарушения на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП на същият са наложени административни наказания Глоба в размер общо на 20 лева. Размерът на наложените наказания е определен в техният фиксиран размер и няма никакви основания за тяхното коригиране. Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 17-0334-000376/08.12.2017 год. на Началника на РУ гр.Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

17

АНД No 491/2017

ДИТ

Д.А.А.

ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 12.2.2018г.

За да се произнесе ,съдът взе предвид следното :

                Д.А. *** обжалвал НП № 06-000905/27.10.2017 година на директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с  което за нарушение на чл. 143 ал..2 КТ  е  санкциониран с глоба в размер на 1500.00 лева   на основание чл. 414 ал.1 КТ  в качеството му на  физическо лице работодател по смисъла на §1 т.1 ДРКТ.

Твърди се, че нарушението не е  извършено, тъй като   положения труд попада  в изключенията за които се   допуска  извънреден труд.  Изтъква се неправилно санкциониране на лицето като работодател със санкция насочено към  физическо лице вместо  представляваното  от него  ДЗЗД  „Мездра-2016“ .

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доразвива от   защитникът адв. С.Г..  Пледират се и  нарушения по връчване на АУАН на лице което не е  упълномощено за това.

                Процесуалният представител на  наказващия  орган   иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като представя писмено становище.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Снети са показания от свидетели .Събрани са писмени доказателства .

РС- Мездра след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е основателна !

По делото е представен АУАН № 06-000905/17.10.2017 година  съставен срещу  физическото лице Д.А. ***, за това, че при извършена проверка на 14.10.2017 г.  /събота, почивен ден/  към 10,20 ч.  на обект „Саниране на многофамилна  жилищна сграда“ намираща се в гр.Мездра, ул.- „Л. Каравелов“ №1, бл.2 , изпълняван от „Мездра-2016 ДЗЗД“ е установено , че 15 броя работници изпълняват трудови задължения по работните места  извън  установеното за тях работно време в трудовите им договори , като работодателя Д.А. със Заповед №9/12.10.2017 г. е наредил да се положи извънреден труд на 14.10.2017 г. с работно време от 08.00 до 15.00 ч., поради довършване на  започнатата работа. Нарушението е квалифицирано по чл. 143 ал.2 КТ.

Въз основа на съставения АУАН  било издадено  обжалваното НП , с което  бил  санкциониран  Д.А.А.  с глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 414 ал.1 КТ  в качеството му на физическо лице –работодател  по смисъла на §1 т.1  ДРКТ.

Тези обстоятелства са установени от извършена проверка   на служители при Инспекция по труда Т.И. , Д.И. и С.Ц.. Установили, че проверявания обект  се изпълнява от ДЗЗД „Мездра 2016“ с управител Д.А..  Същият  издал Заповед №9/12.10.2017 г. за полагане на извънреден труд в обекта за времето от 08.00 до 15.00 ч. на 14.10.2017 г. Заповедта е приложена на преписката на л.14 и е подписана  от А. като управител.  Проверяващите счели, че той като  физическо лице е нарушител, тъй като е допуснал полагане на извънреден труд , който е забранен  по силата на 143 ал.2 КТ.

Съдът установява, че процесното нарушение  може да бъде извършено  от  два различни субекта - работодател или съответно виновно длъжностно лице, което го е допуснало  , съгласно чл. 414 КТ. Проверяващите са приели, че  жалб. А. в качеството на физическо лице  е допуснал  нарушението, поради което съставили на него АУАН от 17.10.2017 г. При съставянето на акта не е присъствал  физическото лице А. ,не му е предявяван и не е подписван от него  .АУАН е  подписан  вместо А.  от длъжностно лице Т.Б. Г. като пълномощник . В тази насока са и показанията на св. Д.И. , С.Ц. и  Т.И.. Те конкретизират Г. като упълномощено лице, позовавайки се  на приложено пълномощно  на л.  16. В случая акта е съставен на физическо лице без негово присъствие и без да е поканен за това , с което е нарушен чл.40 ал.1 и ал.2 ЗАНН .Съгласно  чл. 43 ал.1 ЗАНН акта следва да се предяви на нарушителя и се подпише от него.  В случая такъв подпис липсва, поради което е налице  нарушение и на тази разпоредба . Подписът на пълномощникът Т.  Г. в АУАН  не може да санира тези нарушения , тъй като Георгиева  не действа от  името  на А. , поради това, че в пълномощното изрично е отразено, че тя представлява  единствено лицето Д.А. *** 2016“ ДЗЗД ,а не като самостоятелно физическо лице , т.е делегираната представителната власт е за юридическо лице , а не за физическо . В случая с НП  е санкционирано физическото лице А. , което не е получило АУАН , не му е предявяван и не го е подписвал ,така както изискват разпоредбите на ЗАНН . Тези обстоятелства сочат незаконосъобразно проведено административно наказателното производство до степен на отмяна на НП, поради  порочен АУАН.

 На следващо място  самият АУАН съдържа вътрешно противоречие относно текстовия диспозитив  свързан със субекта на нарушението . В него е посочено, че Д.А. в качеството на работодател е наредил полагане на извънреден труд.  Приложени са  трудови договори № 016/02.08.2017 г. , №002/20.07.2017 г. ,  договор от 24.04.2017 г. за саниране  и споразумение от 25.07.2016 г. за създаване на ДЗЗД „Мездра 2016“ от които се установява, че  работодателят наемащ трудова сила  не е лицето Д.А.А. , а представляваното от него  ДЗЗД „ Мездра-2016“. Действително А. е длъжностното лице издало  заповедта за извънреден труд , поради и което санкцията към него е ангажирана по чл. 414 пр.2 КТ. Това обстоятелство обаче не може да санира основния порок на АУАН и НП , свързани с длъжностните качества на А. , където е отразено, че той е нарушител  като физическо  лице – работодател  по смисъла на §1 т.1 ДРКТ,  след както самостоятелно  той не притежава  това качество. Сочената норма на ДРКТ пояснява, че работодател е всяко  физическо или юридическо лице, което  самостоятелно наема работници. От приложените трудови договори наемането на работници не е  извършено от физическото лице А., а от представляваното от него ДЗЗД“Мездра-2016“ на което той е управител. В НП също е посочено , че А. е действал като работодател.  В този смисъл в НП са смесени  качества на А., които не притежава като физическо лице –работодател и по този начин  е санкциониран по факти за които той няма това качество, респ.  не може да бъде самостоятелен субект на отговорност  за нарушението по начина описан в АУАН и НП.

При констатираната незаконосъобразност на АУАН и НП е безпредметно обсъждане на въпроси по същество на спора относно правилност на обжалваното НП , тъй като правилността на санкционен акт е производна от неговата законосъобразност , която очевидно в случая не е налице

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  РС-Мездра в този съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно НП № 06-000905/27.10.2017 година на директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с  което Д.А.А. за нарушение на чл. 143 ал..2 КТ  е  санкциониран с глоба в размер на 1500.00 лева   на основание чл. 414 ал.1 КТ  в качеството му на  физическо лице- работодател по смисъла на §1 т.1 ДРКТ.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Врачански  административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

18

АНД No 530/2017

КАТ

Н.В.Г.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 12.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Н.В.Г. ***  обжалвал в срок наказателно постановление № 16-0300-001197 / 24.11.2016 г.  на Началник група при РУ-Мездра към  ОДМВР-Враца , с което на основание чл. чл.174 ал.3  ЗДвП  е санкциониран с  наложени кумулативно административни наказания  глоба в размер на 2000/две хиляди /  лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за нарушение на чл.174 ал.3  ЗДвП .

Жалбата е подадена в бланкетен вид като се твърди незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна . Твърди се , че нарушението не е извършено.

В с.з жалбоподателят се явява лично и с адв.Р. от АК-София . Твърди се  нарушена процедура по използване на техническото средство установяващо употреба на алкохол и се представят методически указания за работата му .Сочи се неправилна квалификация на деянието с неправилно приложение на санкционната норма уреждаща едновременно състав на нарушение и съответна на него санкция ,което според защитата е незаконосъобразно .Изтъква се  нарушено право на защита поради посочване на свидетел , който не е разпитван .

              Ответника по жалбата не взима становище по същата ,като с писмото изпращащо преписката в съда иска потвърждаване на атакуваното НП .

Събрани са писмени доказателства. Снети са и показания и от  очевидците на нарушенията  явяващи се и проверяващи служители на МВР - свидетелите Г.Г.  /актосъставител/ и В.В. /очевидец на нарушението /.Приложени са докладни записки и писмени сведения от длъжности лица във връзка с нарушението

 РС - Мездра, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,приема за установено следното от фактическа страна :

               АУАН серия Г с  бл. № 417990380/06.08.15 г. е съставен срещу  Н.В.Г. *** , за това , че на 08.11.2016 г.около 04,30 часа в гр.Мездра  по ул.“Св.Кирил и Методий“ с ул.“П.Р.Славейков“  управлява собственият си автомобил „Фолксфаген голф“ с рег.№ СВ6361АТ  , като водача отказва да изпълни разпореждане на контролен орган  да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARDN 0014 за употреба на алкохол и на водача е издаден  талон за медицинско изследване № 0167221,  но същия отказва да даде проба, което било отразено в него.Нарушението било квалифицирано по чл.174 ал.3 ЗДвП

Въз основа на така съставеният АУАН АНО издал атакуваното НП , с което на основание  чл.174 ал.3  ЗДвП  на  Г.     били  наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца и били отнети и 12 контролни точки ,без посочване правно основание за тях .

        Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е не основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невинен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Също така следва ангажиращата санкционна норма от наказващият орган следва също да съответства на правната квалификация на деянието при взаимовръзка между него и последващата кореспондираща санкция.  Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

 Освен това при съставяне на АУАН следва стриктно да бъде спазена разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а именно съставянето  да бъде извършено в присъствие на свидетели /т.е. повече от един свидетел/ участвали при установяване или извършване на нарушението,като подпис следва да положи поне един от тях –чл.43 ал.1 ЗАНН  . Нещо повече – съдебната практика е категорична, че при липса на такива свидетели /множествено число на свидетел/ е достатъчно АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел , но той следва да е очевидец на нарушението,като също следва да подпише АУАН и копие в този вид се връчи на жалбоподателя съгласно чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН.

Отчитайки правният анализ на доказателствата по делото и предвид изложената  в резюме правна обща теория за разглеждани и анализ на административни дела ,този съдебен състав при РС-Мездра при извършената служебна проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН намира следното от правна страна :

Правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство. АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН . Съставен е от компетентен орган, в чиято насока изводът на съда за това се подкрепя от заповед рег.№ 8121з-748/ 24.06.2015 г. на  Министъра на  вътрешните работи, където в т. 1.3. право да съставят АУАН имат младши контрольорите в   ОД МВР и техните териториални звена, какъвто се явява актосъставителя Г. . Съгласно т.2.14  от същата заповед право да издават НП за нарушения на ЗДвП имат началниците на групи РУ при ОДМВР на обслужваната от тях територия , в случая общ.Мездра,което несъмнено води до извод , че  че наказващия орган в лицето на началник началник група в  РУП-Мездра   притежава такава делегирана компетентност по силата на чл. 189  ал.12 ЗДвП.    Правната квалификация на нарушението  е правилна и съответства на текстово описание. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и  очевидеца на нарушението В.  . Подписан е от актосъставителя  и свидетеля В.  , като нарушителя  е отказал подпис, което е удостоверено от св. В.  с отделно основание  по реда на чл. 43 ал.2 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, което съдът не третира като съществено процесуално нарушение .  Съдебната практика е категорична , че свидетел по АУАН може да бъде и едно лице, стига той  да е очевидец на нарушението заедно с актосъставителя, като АУАН следва да носи подпис поне  от един свидетел – арг. от чл. 43   ал.1 ЗАНН, като в случая и тези разпоредби са спазени. В този смисъл са и  Решение №272/10.01.2011 г.  на АС-Враца по  к.н.а.х.д. № 870/2010 г. и Решение  от 12.03.09 година на  АС-Враца по к.н.а.х.д. №5/2009 година.

Издаденото въз основа на  така съставения АУАН  обжалвано  НП има задължителните форма,съдържание и реквизити. Точно  е   посочено правното основание  ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя  . Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци и носи всички необходими реквизити по чл.57 ЗАНН. Същото е обосновано и подробно в неговият диспозитив  е описано извършеното нарушение, съответстващо на правната му квалификация ,както и основанието ангажиращо административно наказателната отговорност. Нормата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП / действаща с редакцията към момента на нарушението / съдържа в себе си хипотезис , диспозиция и санкция, като текстовото описание се подвежда под тази правна норма и касае отказ на водач на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол и друго упойващо вещество с техническо средство или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му,поради което тази норма определя едновременно състав на нарушение и дължима за него санкция  .  В диспозитива на НП не се твърди , че водачът е отказал проверка за употреба на упойващо вещество , като непосредствено след пълното текстово изписване на нарушението е цитирана правната норма според квалификацията на чл.174 ал.3 ЗДвП във всички хипотези, но отделно от това в описателната част на НП нарушението е сведено до необходимата конкретика от към обективното му проявление .   Ето защо всички възражения на  жалбоподателя и неговият процесуален представител   за не законосъобразност по правна квалификация и относима за нея  санкционна норма  се явяват  неоснователни .

При тези доводи,  съдът намира АУАН и НП  за законосъобразни, поради което следващия етап на съдебната проверка включва преценка  за правилност на тези актове.

В този смисъл фактическата обстановка на нарушението   съответства на събраните доказателства , поради което съдът не следва да я преповтаря , като я приема за несъмнено установена.По същество  нарушението  не се оспорва , като обжалването е в насока нарушена процедура по извършване проба на употреба за алкохол . Възражението е неоснователно , тъй като предмет на доказване   не е  установена употреба на алкохол от водач на  МПС и респ. законосъобразност на дължимата процедура , а изобщо отказ  водача да бъде изпробван  по какъвто и да е начин.  В този смисъл са показанията на свидетелите установили нарушението – полицейските служители Г. и В..  Те сочат, че  на 08.11.2016 г. около 04,30 ч. на кръстовище в гр. Мездра спрели за проверка автомобил „Фолксваген Голф“ с №  СВ 6361 АТ с водач  Н.Г.. При проверка на документите установили от него дъх на алкохол, при което Г. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство.  Издаден му бил и талон за кръвно медицинско изследване , но лицето не изпълнило предписанието. Св. Г. конкретизира, че завел до патрулиня автомобил водача Г., извадил техническото средство „Алкотест Дрегер“ и подал запечатан  накрайник , който следва да се постави на уреда и през него да се извършва вдухване.  В този момент водача  Г. не  пожелала да  разпечати накрайника и да го постави на уреда ,като отказа го  демонстрирал както устно, така и чрез конклодентни  действия. В тази насока са и показанията на св. В., който разяснил в същото време последствията на отказ за изпробване употреба на алкохол.  При тези факти  несъмнено е налице такъв отказ , тъй като водача демонстрирал нежелание за изпробване отказал същото  , поради което   и не били извършвани последващи действия съобразно методиката на тестване ,което означава  обективна невъзможност да бъдат нарушени процедури по установяване тази употреба  при липса на действия поставящи нейното начало точно поради  заявения отказ. Показанията на всички разпитани свидетели са логични , последователни и взаимно допълващи се , поради което съдът ги кредитира като правдоподобни и съответстващи на реално настъпилите събития ,което се потвърждава и от отразеното в АУАН и издаденият медицински талон  . В тази насока са и писмените сведения  от полицаите  Г. и В.  от 23.11.2016 г. приложени към преписката, както и докладна записка на полицейски инспектор Николай Стефанов.

Защитата в пледоарията сочи нарушено право на защита  като наказващия орган не е снел показания от  свидетел посочен  във възражението срещу АУАН, приложено на л.9 под №300000-6386/15.11.2016 г. Съдът не установява такова нарушение , тъй като с издаването на НП наказващия орган  е преценил възраженията  и по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН е издал НП.Пред съда  също  не се прави искане за разпит на този свидетел, като обстоятелствата по делото  съдът намира за изяснени въз основа на показанията на проверяващите полицейски служители , съставения на място АУАН  и писмените сведения от тях.

При тези доводи  доказателствената маса по несъмнен начин установява извършено от Г. нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП ,което сочи , че водач на МПС се санкционира при условия на кумулативни фиксирани наказания ако откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващо вещество ИЛИ не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му   . При  граматическото тълкуване на тази разпоредба предвид  употребата на съюза “или” , който се прилага при действия , които взаимно се изключват или заменят , се налага правния извод, че  двете  хипотези  на изпълнително деяние  са в условия на алтернативност, а не кумулативно уредени.  Предвид това за да се приеме , че е нарушение на този текст от закона е достатъчно да бъде осъществен състава на които и да било от двете  изпълнителни деяния - фактически отказ от проверка с техническо средство за употреба  на алкохол или не  изпълнение на предписание   за медицинско изследване / Решение №176/25.10.12 година на АС- Враца по к.н.а.х.д. № 385/2012 г, Решение № 376/02.11.2015 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д №417/ 15 г.  , Решение №101/31.03.2016 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д № 63/16. В случая и двете изпълнителни деяния са реализирани ,  което не води до две отделни нарушения, но  извежда  несъмнена доказаност  на всяка от изискуемите изпълнителни деяния по чл. 174 ал.3 ЗДвП, поради което не се споделят доводите на защитата свързани с неясно  описание на нарушението и ограничено право на защита , още повече, че в случая се касае   за  отказ от получаване и на талон за медицинско изследване ,което означава , че при противоправно поведение  е недопустимо да се черпят права   и да се  извеждат доводи  свързани с  обективни причини  ограничаващи “доброволно” даване на кръв за медицинско изследване. Факта на отказ за получаване на талон в тази насока сам по себе си  осъществява    алтернативност на изпълнително деяние по чл. 174 ал.3 ЗДвП, още повече, че по делото липсват доказателства  жалбоподателя да е преосмислил  своето поведение и да  е  предоставил кръв за изследване в строго определен часови диапазон ,пък дори и след това , отразен в талона за медицинско изследване , тъй като конкретиката в тази насока е посочена  нормативно в цитираната наредба № 30 /2001 г. за установяване употреба на алкохол /действаща към момента на деянието/. В случая  при реализирането и на двете алтернативни изпълнителни деяние на едно и също нарушение  именно при горните доводи не следва да се налагат две отделни наказания, като това обстоятелство би имало значение като отегчаващо при определяне размерът на наказанието , но в случая изследването на този въпрос е правно ирелевантен  предвид фиксираният им размер . 

За нарушението по чл. 174  ал. 3   ЗДвП законът предвижда  две кумулативно фиксирани санкции, а именно глоба от 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. При наличие на  точно установени  наказания , съдът не разполага с възможност за преценка тяхното намаляване или увеличаване съобразно  забраната по чл. 27 ал.5 ЗАНН.

При тези доводи НП   следва да бъде потвърдено, като с наложеното наказание  ще бъдат постигнати  целите на чл. 12 ЗАНН свързани с предупреждение  и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително  върху останалите граждани т.е. ще бъдат изпълнени  целите на  личната , генералната и специална превенция.

По отношение отнемането на контролни точки , то това отнемане по своята правна същност не представлява административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН .Отнемането на контролни  точки не фигурира сред принудителните   административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което се налага извод за различната им правна същност, т.е. това отнемане не е  санкция която подлежи на самостоятелно обжалване, а е действие с контролно отчетен  характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция . Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 3 ал.1  от  Наредба № Із2539/12 г.  на МВР. Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение.

Мотивиран  при горните доводи  и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, РС-Мездра в  този съдебен състав

 

                              Р  Е  Ш  И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 16-0300-001197 / 24.11.2016 г.  на Началник група при РУ-Мездра към  ОДМВР-Враца , с което  Н.В.Г. *** на основание чл.174 ал.3  ЗДвП е санкциониран  с  наложени кумулативно административни наказания  глоба в размер на 2000 /две хиляди / лв . и лишаване от правоуправление за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за нарушение на чл.174 ал.3  ЗДвП .

            Решението подлежи на обжалване по реда на чл.211 АПК чрез РС-Мездра  пред АС-Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

19

АНД No 542/2017

КАТ

Н.Т.Б.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 13.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Н.Т.Б. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400  /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Н.Т.Б. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Н.Т.Б. *** е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. А.Б. от САК. Последният взема становище, че при постановяване на Електронния фиш са допуснати редица нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 29.10.2017 год. в 13.58 часа в с.Л.Д., община М., на ул.”И.Й.” до № 44, служителите на “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. - свидетелите В.Н. и П.Г., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-611 заснели лек автомобил “Б.“ с рег.№ ХХХ, със скорост от 85 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Същият не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетелите и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя. Двамата свидетели уточняват, че работят по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на двамата свидетели се изчерпват с това да закарат автомобила на мястото, да въведат настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитаните свидетели В.Ц.Н. и П.В.Г., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ., Приложение към Клип № 273 от 29.10.2017 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 3.12.17 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М” № 4835 от 30.06.2017 год., Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR-1М-611” за дата 29.10.2017 год., Карта на мястото на нарушението с Клип № 273, радар № 611, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 02.11.2017 год., Известие за доставяне от 23.11.2017 год., пощенски плик в оригинал с клеймо от 27.11.2017 год., Справка от Началника на  Сектор „ПП” гр.В. към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-19507/11.12.2017 год., ведно с Пълномощно от Н.Т.Б. и Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2017 год.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 23.11.2017 год., видно от приложеното по делото и прието като писмено доказателство Известие за доставяне, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 273 с техническо средство радар № 611. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.1 т.4  от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в  населено място от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

          Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза  относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

          От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 29.10.2017 год. в 13.58 часа, с техническо средство радар № 611, било заснето движение на лек автомобил марка “Б.“ с рег.№ ХХХ със скорост от 85 км/ч над максимално разрешената за движение в  населено място 50 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 35 км/ч.

          Най-напред следва да бъде отбелязано, че не липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено в с.Л.Д., ул.”И.Й.” до № 44, но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.

          Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В случай, че същият твърди, че не той е извършил вмененото му административно нарушение, е следвало същият да посочи на кого е предоставил управлението на собственият си лек автомобил на процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди това с подаване на възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо същият е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Аргумент в тази насока изводът на съда намира и в разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в конкретния случай по безспорен начин е установено, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. В тази насока е посочената справка, относно собствениците на процесното превозно средство.

        Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар № 611 клип № 273, т.е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

          На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 3.12.17/30.06.2017 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 611/12 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Безспорно установено е, че на 29.10.2017 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 50 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 611”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.

Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба  ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.

 Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.  Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.

Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.

Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 50 км/ч, установена – 85 км/ч и превишение на разрешената скорост с 35 км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.

Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение на лекия автомобил, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и на санкционната норма.

Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост лек автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М 611, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 3.12.17/30.06.2017 г., приложен като доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор, разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси – четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването.

Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор П.Г. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 611 от 29.10.2017 г.  по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че  използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.

Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 20 лева, представляващи дневни разходи, присъдени на свидетелите В.Н. и П.Г.. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода на спора, санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка на МРС сумата от 20 лева, както бе отбелязано представляващи направени дневни разходи от свидетелите и изплатени от бюджета на съда. Този извод на съда не противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като разноските се явяват дължими и следва да бъдат присъдени, съгласно препращащата норма на ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ХХХ. на ОД на МВР гр. В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

20

АНД No 547/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
М.М.М.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

РП-Мездра подала протест против наказателно постановление № 251/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 5.00 / пет /   лева на М.М.М. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.14 т.12  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община Роман.

Протестът  е подаден в срока по чл. 59 ал.2 пр.2 ЗАНН и е процесуално допустим с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон във връзка с наложена санкция без да се посочва правно основание  и конкретния нормативен акт въздигащ  деянието описано  в НП като административно  нарушение.

В съдебно заседание  РП-Мездра не изпраща представител.

Наказващия  орган се представлява от ю.к. Върбанова , която иска потвърждаване на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

В хода на съдебното производство са снети показания от свидетели установили нарушението и очевидци на същото, като служители на РУ-Роман.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи , както и становището на участващите страни , приема за установено следното:

Протестът е основателен .

Предмет на обжалване е наказателно постановление № 251/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 5.00 / пет /   лева на М.М.М. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.14 т.12  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община Роман.

Наказателното постановление е незаконосъобразно . Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние , което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Това означава, че санкционния акт с който  се налага съответно административно наказание  следва да съдържа описание на нарушението , в какво то се изразява,  правната му квалификация , както и съответната норма  на която се позовава наказващия орган за да наложи конкретното   административното наказание по вид и размер , т.е следва от съдържанието на НП да става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт обявява съответното нарушение за наказуемо ,така както изисква чл.6 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 и т.7 ЗАНН  .Това е така тъй като в определени хипотези не всички нарушения са обявени за наказуеми . В случая наказващия орган се е позовал  на общи административни разпоредби при налагане  на наказанието,който не кореспондират с правната му квалификация и не обявяват описаното деяние за административно нарушение санкционирано със съответно наказание . В протестираното НП липсва посочване на конкретна санкционна норма , която следва да се обвърже и да кореспондира с текстовия диспозитив  на приетото нарушение.За него е посочена правна квалификация , но в НП липсва конкретно правно основание за наложената санкция, както по вид , така и по размер.  По този начин не става ясно   въз основа на какъв нормативен акт и санкционна разпоредба  е наложено съответното наказание, което води до незаконосъобразност на НП с произтичаща от това отмяна само на това основание, поради неправилно  приложение на  материален закон  и в частност  липса на яснота по отношение  относима  разпоредба  към наложена санкция  съобразно  описателната част на приетото нарушение.

При установената незаконосъобразност не следва спора да се разглежда по същество. Произнасянето по правилност на НП винаги е производно от установена законосъобразност , каквато в случая съда не констатира  , поради което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 251/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 5.00 / пет /   лева на М.М.М. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.14 т.12  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община Роман.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните / РП-Мездра , Община Роман и санкционираното лице  / ,че  е изготвено .

 

21

АНД No 549/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
П.Б.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

РП-Мездра подала протест против наказателно постановление № 256/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет / лева на П.Б.В. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Протестът  е подаден в срока по чл. 59 ал.2 пр.2 ЗАНН и е процесуално допустим с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон във връзка с наложена санкция без да се посочва правно основание  и конкретен нормативен акт въздигащ  деянието описано  в НП като административно  нарушение.

В съдебно заседание  РП-Мездра не изпраща представител.

Наказващия  орган се представлява от ю.к. Върбанова , която иска потвърждаване на НП  .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

В хода на съдебното производство са снети показания от свидетели установили нарушението и очевидци на същото като патрулиращи служители на РУ-Роман.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи , както и становището на участващите страни , приема за установено следното:

Протестът е основателен .

Предмет на обжалване е наказателно постановление № 256/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет / лева на П.Б.В. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Наказателното постановление е незаконосъобразно . Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние , което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Това означава, че санкционния акт с който  се налага съответно административно наказание  следва да съдържа описание на нарушението , в какво то се изразява,  правната му квалификация, както и съответната норма  на която се позовава наказващия орган за да наложи конкретното   административното наказание по вид и размер , т.е следва от съдържанието на НП да става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт обявява съответното нарушение за наказуемо ,така както изисква чл.6 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 и т.7 ЗАНН  .Това е така тъй като в определени хипотези не всички нарушения са обявени за наказуеми . В случая наказващия орган се е позовал  на общи административни разпоредби при налагане  на наказанието,който не кореспондират с правната му квалификация и не обявяват описаното деяние за административно нарушение санкционирано със съответно наказание . В протестираното НП липсва посочване на конкретна санкционна норма , която следва да се обвърже и да кореспондира с текстовия диспозитив  на приетото нарушение.За него е посочена правна квалификация, но в НП липсва конкретно правно основание за наложената санкция, както по вид , така и по размер.  По този начин не става ясно   въз основа на какъв нормативен акт и санкционна разпоредба от него  е наложено съответното наказание, което води до незаконосъобразност на НП с произтичаща от това отмяна само на това основание, поради неправилно  приложение на  материален закон  и в частност  липса на яснота по отношение  относима  разпоредба  към наложена санкция  съобразно  описателната част на приетото нарушение.

При установената незаконосъобразност не следва спора да се разглежда по същество. Произнасянето по правилност на НП винаги е производно от установена законосъобразност , каквато в случая съда не констатира  , поради което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 256/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет / лева на П.Б.В. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните / РП-Мездра , Община Роман и санкционираното лице  / ,че  е изготвено .

 

22

АНД No 554/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
Б.Р.В.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

РП-Мездра подала протест против наказателно постановление № 255/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 лева на Б.Р.В. ***  за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Протестът  е подаден в срока по чл. 59 ал.2 пр.2 ЗАНН и е процесуално допустим с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон във връзка с наложена санкция без да се посочва правно основание  и конкретен нормативен акт въздигащ  деянието описано  в НП като административно  нарушение.

В съдебно заседание  РП-Мездра не изпраща представител.

Наказващия  орган не се представлява .

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

В хода на съдебното производство са снети показания от свидетели установили нарушението и очевидци на същото като патрулиращи служители на РУ-Роман.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи , както и становището на участващите страни , приема за установено следното:

Протестът е основателен .

Предмет на обжалване е наказателно постановление № 255/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00  / десет/  лева на Б.Р.В. ***  за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Наказателното постановление е незаконосъобразно . Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние , което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Това означава, че санкционния акт с който  се налага съответно административно наказание  следва да съдържа описание на нарушението , в какво то се изразява,  правната му квалификация, както и съответната норма  на която се позовава наказващия орган за да наложи конкретното   административното наказание по вид и размер , т.е следва от съдържанието на НП да става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт обявява съответното нарушение за наказуемо ,така както изисква чл.6 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 и т.7 ЗАНН  .Това е така тъй като в определени хипотези не всички нарушения са обявени за наказуеми . В случая наказващия орган се е позовал  на общи административни разпоредби при налагане  на наказанието,който не кореспондират с правната му квалификация и не обявяват описаното деяние за административно нарушение санкционирано със съответно наказание . В протестираното НП липсва посочване на конкретна санкционна норма , която следва да се обвърже и да кореспондира с текстовия диспозитив  на приетото нарушение.За него е посочена правна квалификация, но в НП липсва конкретно правно основание за наложената санкция, както по вид , така и по размер.  По този начин не става ясно   въз основа на какъв нормативен акт и санкционна разпоредба  е наложено съответното наказание, което води до незаконосъобразност на НП с произтичаща от това отмяна само на това основание, поради неправилно  приложение на  материален закон  и в частност  липса на яснота по отношение  относима  разпоредба  към наложена санкция  съобразно  описателната част на приетото нарушение.

При установената незаконосъобразност не следва спора да се разглежда по същество. Произнасянето по правилност на НП винаги е производно от установена законосъобразност , каквато в случая съда не констатира  при изложените доводи, поради което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 255/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет/ лева на Б.Р.В. ***  за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните / РП-Мездра , Община Роман и санкционираното лице  / ,че  е изготвено .

 

23

АНД No 559/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
Т.И.Т.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

РП-Мездра подала протест против наказателно постановление № 253/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 лева на Т.И.Т.  за извършено виновно нарушение на чл.6 т.1 от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Протестът  е подаден в срока по чл. 59 ал.2 пр.2 ЗАНН и е процесуално допустим с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон във връзка с наложена санкция без да се посочва правно основание  и конкретния нормативен акт въздигащ  деянието описано  в НП като административно  нарушение.

В съдебно заседание  РП-Мездра не изпраща представител.

Наказващия  орган се представлява от ю.к. Върбанова , която иска потвърждаване на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

В хода на съдебното производство са снети показания от свидетели установили нарушението и очевидци на същото, като служители на РУ-Роман.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи , както и становището на участващите страни , приема за установено следното:

Протестът е основателен .

Предмет на обжалване е наказателно постановление № 253/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 лева на Т.И.Т.  за извършено виновно нарушение на чл.6 т.1 от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Наказателното постановление е незаконосъобразно . Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние , което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Това означава, че санкционния акт с който  се налага съответно административно наказание  следва да съдържа описание на нарушението , в какво то се изразява,  правната му квалификация , както и съответната норма  на която се позовава наказващия орган за да наложи конкретното   административното наказание по вид и размер , т.е следва от съдържанието на НП да става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт обявява съответното нарушение за наказуемо ,така както изисква чл.6 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 и т.7 ЗАНН  .Това е така тъй като в определени хипотези не всички нарушения са обявени за наказуеми . В случая наказващия орган се е позовал  на общи административни разпоредби при налагане  на наказанието,който не кореспондират с правната му квалификация и не обявяват описаното деяние за административно нарушение санкционирано със съответно наказание . В протестираното НП липсва посочване на конкретна санкционна норма , която следва да се обвърже и да кореспондира с текстовия диспозитив  на приетото нарушение.За него е посочена правна квалификация , но в НП липсва конкретно правно основание за наложената санкция, както по вид , така и по размер.  По този начин не става ясно   въз основа на какъв нормативен акт и санкционна разпоредба  е наложено съответното наказание, което води до незаконосъобразност на НП с произтичаща от това отмяна само на това основание, поради неправилно  приложение на  материален закон  и в частност  липса на яснота по отношение  относима  разпоредба  към наложена санкция  съобразно  описателната част на приетото нарушение.

При установената незаконосъобразност не следва спора да се разглежда по същество. Произнасянето по правилност на НП винаги е производно от установена законосъобразност , каквато в случая съда не констатира  при изложените доводи, поради което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 253/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 лева на Т.И.Т. ***  за извършено виновно нарушение на чл.6 т.1 от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните / РП-Мездра , Община Роман и санкционираното лице  / ,че  е изготвено .

 

24

АНД No 562/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
Б.Т.Б.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 13.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

РП-Мездра подала протест против наказателно постановление № 252/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет /  лева на Б.Т.Б. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Протестът  е подаден в срока по чл. 59 ал.2 пр.2 ЗАНН и е процесуално допустим с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон във връзка с наложена санкция без да се посочва правно основание  и конкретния нормативен акт въздигащ  деянието описано  в НП като административно  нарушение.

В съдебно заседание  РП-Мездра не изпраща представител.

Наказващия  орган се представлява от ю.к. Върбанова , която иска потвърждаване на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

В хода на съдебното производство са снети показания от свидетели установили нарушението и очевидци на същото, като служители на РУ-Роман.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в протеста доводи , както и становището на участващите страни , приема за установено следното:

Протестът е основателен .

Предмет на обжалване е наказателно постановление № 252/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет /  лева на Б.Т.Б. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

Наказателното постановление е незаконосъобразно . Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние , което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Това означава, че санкционния акт с който  се налага съответно административно наказание  следва да съдържа описание на нарушението , в какво то се изразява,  правната му квалификация , както и съответната норма  на която се позовава наказващия орган за да наложи конкретното   административното наказание по вид и размер , т.е следва от съдържанието на НП да става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт обявява съответното нарушение за наказуемо ,така както изисква чл.6 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 и т.7 ЗАНН  .Това е така тъй като в определени хипотези не всички нарушения са обявени за наказуеми . В случая наказващия орган се е позовал  на общи административни разпоредби при налагане  на наказанието,който не кореспондират с правната му квалификация и не обявяват описаното деяние за административно нарушение санкционирано със съответно наказание . В протестираното НП липсва посочване на конкретна санкционна норма , която следва да се обвърже и да кореспондира с текстовия диспозитив  на приетото нарушение.За него е посочена правна квалификация , но в НП липсва конкретно правно основание за наложената санкция, както по вид , така и по размер.  По този начин не става ясно   въз основа на какъв нормативен акт и санкционна разпоредба  е наложено съответното наказание, което води до незаконосъобразност на НП с произтичаща от това отмяна само на това основание, поради неправилно  приложение на  материален закон  и в частност  липса на яснота по отношение  относима  разпоредба  към наложена санкция  съобразно  описателната част на приетото нарушение.

При установената незаконосъобразност не следва спора да се разглежда по същество, а направените по делото разноски като изплатени пътни разходи на свидетел остават за сметка на държавата –арг. от 190 ал.-1 НПК вр.чл.84 ЗАНН . Произнасянето по правилност на НП винаги е производно от установена законосъобразност , каквато в случая съда не констатира  , поради което и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН този съдебен състав при РС-Мездра

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 252/  23.11.2017 г. издадено от кмета на Община Роман,  с което на основание чл.22 ал.5  ЗМСМА  вр. чл. 36 ал.1 и чл. 53 ал.1  ЗАНН  е наложена глоба от 10.00 /десет /  лева на Б.Т.Б. *** ,   за извършено виновно нарушение на чл.5а ал.1  от  Наредба № 1 на Общински съвет –Роман  за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата  и общинското имущество  на територията на Община-Роман.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните / РП-Мездра , Община Роман и санкционираното лице  / ,че  е изготвено .

 

25

АНД No 439/2017

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Н.Н.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 15.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Н.Н.Н. – роден на *** ***, ром, български гражданин, със средно специално образование, монтьор в „С.Т.” ЕООД гр. Ботевград, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 31.01.2017 г. в гр. М. в къща, намираща се на ул. „Х.Б.” № ///, обитавана от Н.Н.Н., държи чрез компютърна система - преносим компютър „Lenovo Idea pad Z510” със сериен номер YB00597922Р/N59400319, порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, ненавършили 18 години, или лица, които изглеждат като такива, представляващи част от снимките и видеа с порнографско съдържание с общ размер 13 GB, разпределени в 80 директории, или 10731 файла - престъпление по чл.159 ал.6 НК. 

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а НК, Н.Н.Н. *** от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.159 ал.6 НК. 

НАЛАГА, на основание чл.78а ал.1 НК, на Н.Н.Н. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.

ОТНЕМА, на основание чл.159 ал.9 НК, в полза на Държавата веществено доказателство 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ Lenovo Idea pad Z510” със сериен номер YB00597922Р/N59400319, със сив капак и захранващ блок, представляващ предмет на престъплението.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 бр. оптичен носител на данни /СД/, съдържащ справка, предсотавен от мобилен оператор и 3 бр. оптични носители на данни /СД/, приложени към СКТЕ, да ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ по делото след неговото приключване и влизане в сила на постановения съдебен акт.

ОСЪЖДА обвиняемия Н.Н.Н. да заплати направени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца в размер на 399.90 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

26

НОХД No 35/2018

Престъпления против горското стопанство

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Д.К.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Присъда от 15.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.К.К. – роден на *** ***, живущ ***, циганин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2017 г. в местността „Бенчово усое” в землището на с. Стояновци, общ. Роман, без редовно писмено позволително е отсякъл 5 бр. дървета от дървесен вид „липа” от Държавен горски фонд – имот № 106136 Отдел 222, подотдел У, със стойност на дървесината 68 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 пр.1 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.1 НК, Д.К.К. от наказателна отговорност за престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 пр.1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата.      

ОТНЕМА, на основание чл.235 ал.7 НК, В ПОЛЗА НА Държавата предмета на престъплението – 5 бр. дървета от дървесен вид „липа”. 

ОСЪЖДА Д.К.К. да за плати направени по делото разноски в полза на Държавата в размер на 57.96 лева, платими по сметка на ОДМВР гр. Враца. 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 6.3.2018г.

Подсъдимият Д.К.К. *** е предаден на съд по повдигнато от Мездренска районна прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 пр.1 НК за това, че на 20.06.2017 година в местността „Бенчово усое“ в землището на село Стояновци, общ. Роман без редовно писмено позволително е отсякъл пет броя дървета от дървесен вид „липа“ със стойност на дървесината им 68 лева от държавен горски фонд – имот №106136, отдел 222, подотдел „У“, като случая е маловажен.

Делото е разгледано по реда на глава 28 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, но е отказал да даде обяснения.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства. По отношение размера на административното наказание глоба се прави искане да бъде същият да бъде определен около предвидения в закона минимум, като мотивите за това са лошото материално и семейно положение на К., незначителната стойност на вредните последици, ниската степен на обществена опасност на деянието и на личността на извършителя, а така също чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.

Служебният защитник адв. И.Ж. от ВрАК е изразил становище, еднакво с представителя на прокуратурата.

Подсъдимият е моли за по-леко наказание.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2017 година св. Адриан Петров, Калин Ветов и Емил Мишонов – горски надзиратели в ДГС-Мездра извършвали обходни проверки в землището на с.Стояновци, общ. Роман относно спазване на реда при бране на липов цвят. По време на престоя им в местността „Бенчово усое“ тримата чули шум от моторен трион. Когато проследили шума и приближили до мястото, от където той идвал, свидетелите видели подсъдимият Д.К.К. *** с моторен трион в ръка да сече дърво от дървесен вид „липа“. С него била св. Елица Данаилова Ликова. Подсъдимият и св. Ликова забелязали приближаващите се горски служители и избягали, скривайки в близката гора. К. носел със себе си моторния трион. Когато стигнали до мястото, където подсъдимият бил отсякъл липата, горските надзиратели установили, че там имало отсечени още четири броя липови дървета. На място свидетелите установили кон с каруца, които подсъдимият бил изоставил след бягството си. На тръгване от местността свидетелите силно извикали, че ще водят коня с каруцата в Кметството на с. Стояновци. След като не получили отговор от подсъдимият и придружаващата го свидетелка, Петров, Ветов и Мишонов взели коня и каруцата и отишли в кметството. По – късно същия ден да си приберат коня и каруцата там дошли подсъдимият и Ликова. Тримата свидетели ги разпознали и след като установили тяхната самоличност им поискали документи за сеч на въпросните дървета и за бране на липов цвят. К. и Ликова заявили, че нямат такива документи. При това положение на свидетелката Ликова бил съставен АУАН за нарушение на чл.120 ал.1 т.3 ЗГ /Закона за горите/. По време на разговора с горските надзиратели подсъдимият заявил, че във посочената по-горе местност е отсякъл пет дървета от вид липа, за да може по – лесно да оберат цвета им. Отрязаните 5 бр. дървета били измерени от свидетелите Петров, Ветов и Мишонов. Същите били 2 пр. куб. м., цели, а не разкроени. Свидетелите маркирали пъновете им с червена боя, съобразно установените изисквания. Бил изготвен и констативен протокол, в който контролните органи описали установеното при проверката на инкриминираната дата. За констатираното нарушение на К. бил съставен АУАН по чл.104 ал.1 т.4 ЗГ. Установените 5 бр. отсечени дървета от вида липа свидетелите оставили на мястото, къде били отсечени. С помощта на GPS свидетелят Ветов определил, че повалените /отсечените/ дървета се намирали в държавен горски фонд, а имено в имот № 106136, отдел 222 подотдел „У“. След като съставили АУАН и изготвили констативния протокол контролните органи върнали на Коев конят и каруцата. По делото е изготвена съдебно - оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на причинената в резултата на деянието щета е в размер на 68 лв. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на 10 пр. куб. м. дърва за огрев от видовете “келяв габър”, “благун” и “дъб” е 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Адриан Кирилов Петров, Калин Кръстев Ветов, Емил Цветанов Мишонов, Николай Павлинчов Цанов и Елица Данаилова Ликова, дадени на досъдебното производство на л.27-л.28; л.29-л.30; л.31-л.32; л.33-л.34; л.38-л.39; както и от събраните писмени доказателства: писмо от Община Роман /л.44-46/; писмо от Община Мездра /л.48/; писмо от Агенция по вписванията /л.50/; справка от РУ-Роман /л.52/; съдебно-оценителна експертиза /л.56/; характеристика /л.61/; справка за съдимост /л.67 и л.17 от съдебното дело/; декларация за материално и семейно положение /л.72/; заверено копие от АУАН № 660/2017 г. /л.16/; заверено копие от констативен протокол № СЗДП 071183 /л.17/; копие от рапорт /л.18/; заверено копие от справка за наказания по ЗГ /л.19/; удостоверение по декларирани данни № 6104000074/02.02.2018 година, издадено от Община Луковит /л.16 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че подсъдимият Д.К. е извършил престъпление против стопанството. Същият без редовно писмено позволително е отсякъл 5 броя дървета от дървесен вид „липа“ със стойност на дървесината 60 лева от имот, част от Държавен горски фонд. Според чл.59 ал.1 ЗГ, сеч и извоз на дървесина се извършват след издаване на позволително от директора на ДГС или от упълномощено от него лице. Разпитаните по делото свидетели Петров, Ветов и Мишонов установяват по безспорен начин, че в хода на проверката К. не е представил необходимият документ. Същевременно дървесината е била отрязана от гора от горския фонд и при това положение издаването на такова позволително е задължително.

Извършеното от подсъдимият деяние е с незначителни вредни последици. Преценявайки доказателствата по делото, този съд счита, че е налице маловажен случай с оглед характерът на извършеното и степента му на обществена опасност, малкото количество отсечена дървесина и ниската й стойност, в резултат на които извършеното от обвиняемият деяние е с по-ниска степен на обществена опасност. Освен това, К. е личност с ниска степен на обществена опасност, неосъждан и с добри характеристични данни.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане неприкосновеността на държавната собственост и установените правила и ред в Държавата.

За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил осъждан и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. Причинените вреди са били възстановени. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

Признавайки Д.К. за виновен, съдът, при определяне размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства лошото материално и имотно положение на подсъдимият – лице в сравнително млада възраст, непритежаващо недвижимо и движимо имущество, добрите характеристични данни, чистото му съдебно минало, липсата на други нарушения по Закона за горите, за които да е санкциониран по административен ред, а като отегчаващи такива – вида и характера на деянието и степента му на обществена опасност, и по тези съображения му НАЛОЖИ административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.

На основание чл.235 ал.7 НК, съдът отнема в полза на Държавата предметът на престъплението – пет броя дървета от дървесен вид „липа“.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, подсъдимият Д.К. следва да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.Враца направени разноски в размер на 57,96 лева. 

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

В законна сила на 3.3.2018г.

27

НОХД No 69/2018

Привилегирован състав на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.П.Б.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 15.2.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. ИВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Б.П.Б. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 9-ти клас в СУ „Е.Б.” гр.Бяла Слатина, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. ИВ. Ж.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП № 61/ 2017 г.;ПО ОПИСА НА РУ М. ДП № 1140 /2017 г. ;

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 381 от НПК

 

Днес на 15.02.2018 година в гр. М., обл. В. се постигна настоящото споразумение между:

1.Г.П. - Прокурор при Районна прокуратура гр. М.  и

2.Адвокат И.Ж. ***, като служебен   защитник на Б.  П.Б., ЕГН- **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, които се споразумяха за следното:

Непълнолетният Б.П.Б., се признава за виновен в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в края на месец март 2017 г. в с. К.П., общ. Р., от къща на ул.„Г.Д.” № 27 е отнел от владението на К.К.Р.от с.К.П., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи: електромотор с мощност 4,5 kW; електромотор 2,2 kW с дървена шайба; 1 бр. удължители с дължина 8 м. и сечение 4 кв.мм., четирижилен, с черна обвивка; суббуфер и 2 бр. тонколони от DVD (домашно кино) марка „Ф.”; 2 бр.юбилейни руски монети от 80-те години на 20 век с номинал 1 рубла;1 бр. бормашина, синя на цвят, ловешка, от старите; бързовар за топлене на вода, повреден, с червена дръжка и срязан кабел; гаечни ключове, хромирани с № 24-27 и № 21-22, всичко на обща стойност 468 лева, собственост на Рашев, като за извършване на деянието е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, сговорил се е предварително за осъществяването му с  непълнолетните М.В.Й.и Р.Х.Ц.и случаят не е маловажен, като да приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл.197 т.3, вр. с чл.195 ал.1 т.3, предл.1 и т.5, вр. с чл.194 ал. 1, вр. с чл.63 ал.1 т. 3 от НК.

 Наказанието на Б.  П.Б. се определя при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК - “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез директора на СОУ „Е.Б.” гр. Б.С.на основание чл.52 НК.

Веществени доказателства по делото- НЯМА.

Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени.

Разноски по делото  са в размер на 468.59 лева  се възлагат на Б.  П.Б. чрез баща му П.Б.П.и се присъждат  в полза на държавата по сметка на  ОД на МВР гр. В.. 

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

 

            ПРОКУРОР:              СЛ. ЗАЩИТНИК:

                   /Г. П./                              /адв. Ив. Ж./

 

 

ОБВИНЯЕМ:                      

                 /Б.Б./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от Районен прокурор Г.П.,  служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК и обвиняемия Б.Б., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                 О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между Районен прокурор Г.П.,  служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК и обвиняемия Б.Б., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.П.Б. – роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 9-ти клас в СУ „Е.Б.” гр.Б. С., осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в края на месец март 2017 г. в с. К.П., общ. Р., от къща на ул.„Г.Д.” № 27 е отнел от владението на К.К.Р.от с.К.П., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи: електромотор с мощност 4,5 kW; електромотор 2,2 kW с дървена шайба; 1 бр. удължители с дължина 8 м. и сечение 4 кв.мм., четирижилен, с черна обвивка; суббуфер и 2 бр. тонколони от DVD (домашно кино) марка „Ф.”; 2 бр.юбилейни руски монети от 80-те години на 20 век с номинал 1 рубла;1 бр. бормашина, синя на цвят, ловешка, от старите; бързовар за топлене на вода, повреден, с червена дръжка и срязан кабел; гаечни ключове, хромирани с № 24-27 и № 21-22, всичко на обща стойност 468 лева, собственост на Р., като за извършване на деянието е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, сговорил се е предварително за осъществяването му с  непълнолетните М.В.Й.и Р.Х.Ц.и случаят не е маловажен, като да приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл.197 т.3, вр. с чл.195 ал.1 т.3, предл.1 и т.5, вр. с чл.194 ал. 1, вр. с чл.63 ал.1 т. 3 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.П.Б. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, а именно „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на настоящето споразумение от Директора пред всички учители и ученици на СУ „Е.Б.” гр.Б. .

ОСЪЖДА обвиняемия Б.П.Б. лично и със съгласието на баща му П.Б.П.да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 468.59 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Б.П.Б. мярка за неотклонение „Надзор на родител”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия, съдът намира, че мярката за неотклонение „Надзор на родител” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Б.П.Б. мярка за неотклонение „НАДЗОР на РОДИТЕЛ”, взета по ДП № 61/2017 год. на РУ гр.Р..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 69/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на наказателното производство по НОХД № 69/2018 год. по описа на МРС, делото следва да се върне на Районна прокуратура гр.М. за изготвяне на обвинителен акт по отношение на обвиняемия М.В.Й..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 15.2.2018г.

28

АНД No 374/2017

ДНСК

ИНЕРТСТРОЙ - КАЛЕТО АД

ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 16.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № СЗР-3-ДНСК-105/07.07.2017 год. на Зам.Началника на ДНСК гр.София, с което на нарушителят „И.К.” АД ГР.М.,  със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Изпълнителен Директор Т.Ц.Й.от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7 000 /СЕДЕМ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

„И.К.” АД ГР.М.,  със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Изпълнителен Директор Т.Ц.Й.от гр.М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № СЗР-3-ДНСК-105/07.07.2017 год. на Зам.Началника на ДНСК гр.София.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. И.Ч. от АК гр.В.. Последният е ангажирал Писмена защита по делото, в която поддържа, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалния закон и противоречия с относимите материалноправни норми. В тази насока се посочва, че в акта не се съдържа описание на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено. По този начин се приема, че е нарушена разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. На следващо място се визира, че в акта не са посочени имената и точните адреси на свидетелите, което представлява нарушение на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН, както е налице и съществено различие между описанието на твърдяното нарушение в акта и в НП. На последно място от процесуално естество се поддържа, че издателя на Наказателното постановление не е разполагал с правомощия на административнонаказващ орган. От материалноправна гледна точка се поддържа, че не се съдържат доказателства в административнонаказателната преписка, че именно „И.К.” АД е извършител на процесния насип.На следващо място акцента е, че посоченият земен насип не представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и не притежава характеристиките на хидротехническо съоръжение. Прави се извод, че описанието на нарушението, съгласно Наказателното постановление не отговаря на обективната истина, относно наличието на незаконен строеж на хидротехническо съоръжение, така и относно определената трета категория за същото. В тази насока се иска отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

За ответника са се явявали различни процесуални представители, като от юрисконсулт Анна Гергова са постъпили Писмени бележки, с които се иска да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Посочва се, че Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Същото съдържа реквизитите в чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентния за това орган. Визира се, че нарушените законови разпоредби са точно определени и нарушението е подробно описано и правилно подведено под конкретна правна норма. От събраните по делото доказателства е видно, че безспорно е установено наличието на виновно неизпълнение на нормите на ЗУТ от страна на дружеството, което обосновава и налагането на адекватно наказание в размер на 7 000 лева.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното Наказателно постановление на 01.08.2017 год. и е реализирал своето право, като е депозирал жалба пред ответника от 08.08.2017 год. и безспорно същата е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № СЗР-3/18.01.2017 год. е съставен на жалбоподателя, затова, че в качеството му на Изп.директор на „И.К.” АД, със седалище и адрес на управление гр.М. в периода между 02.09.2016 год. и 28.09.2016 год. е извършил строеж „земен насип”, находящ се в землището на с.Д., община М. в поземлени имоти с № 000142, № 000145, № 000147, № 000259, № 001093, № 001094 и № 001107 в землището на с.Д., община М., без за същия да е издадено Разрешение за строеж, т.е. без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.

По делото са събрани множество писмени доказателства, а именно: Протокол от 01.08.2017 год., НП № СЗР-3-ДНСК-105/07.07.2017 год., Констативен протокол от 27.07.2017 год., Констативен протокол от 01.08.2017 год., Акт № СЗР-3/18.01.2017 год., Констативен протокол от 05.01.2017 год., Покана под изх.№ ВР-14-00-297/23.11.2016 год., Констативен акт № І-01/16.11.2016 год., Възражение под вх.№ ВР-14-00-336/21.04.2017 год., Заповед № ДК-02-СЗР-3/20.04.2016 год., Заповед № РД-13-035/17.03.2015 год., Заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 год. и Решение № 228/29.06.2017 год., постановено по Адм.дело № 108/2017 год. по описа на Административен съд гр.В.. писмо изх.№ МР-72-00-046/02.02.2017 год., писмо под рег.индекс 24.00.21/07.04.2017 год., писмо под изх.№ ВР-14-00-038/19.01.2017 год., Констативен протокол от 30.01.2017 год., Констативен протокол от 31.01.2017 год., покана под рег.индекс 24-00-21/01.02.2017 год., Известие за доставяне от 02.02.2017 год. и от 07.02.2017 год., писмо под изх.№ 38/09.02.2017 год., писмо под рег.индекс 59-2/13.02.2017 год., 2 броя Известия за доставяне от 14.02.2017 год., писмо под изх.№ 189/21.02.2017 год., Констативен протокол от 20.03.2017 год., Констативен протокол от 27.03.2017 год., Констативен протокол от 05.04.2017 год., Констативен протокол от 18.01.2017 год., Констативен протокол от 05.01.2017 год., Констативен протокол от 22.12.2016 год., писмо под изх.№ ВР-14-00-297/23.11.2016 год., Констативен акт № І-01/16.11.2016 год., Констативен акт № І-02/16.11.2016 год., Заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том 1, рег.№ 117, Дело № 12/2016 год., 7 броя Скици на имоти с № 000142, № 000145, № 000147, № 000259, № 001093, № 001094 и № 001107, всички от 16.11.2016 год., Констативен протокол № СТ-14/02.09.2016 год., Констативен протокол № СТ-14-1/28.09.2016 год. и 4 броя снимки от дата 16.11.2016 год. Съответно са разпитани свидетелите И.К., К.К. и И.В., всички работещи като инспектори в РДНСК – С.район гр.В., както е назначена и приета от съда Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Й.Н. ***.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства в лицето на Заповед № РД-13-035/17.03.2015 год. на Началника на ДНСК  се установява по безспорен начин материалната компетентност на наказващия орган да издава Наказателни постановления, т.е. компетентността на съответните длъжностни лица е установена по категоричен начин. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и процесния акт съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също така съдържа необходимите реквизити в съответствие на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. На дружеството нарушител е съставен процесния акт в отсъствие на жалбоподателя, след отправена писмена покана и в съответствие с разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, който е връчен лично на Изп.директор на дружеството на 18.04.2017 год. Последният го е подписал, предоставен му е препис от него и в срок същият е изпратил и писмени възражения. След преценка от административнонаказващия орган, относно основателността на посочените писмени възражения е съставено и издадено атакуваното Наказателно постановление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и изведените доводи от страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на проверка, извършена в отсъствие на управителя на дружеството,  от длъжностни лица на РДНСК-СЗР, обективирана в Констативен акт № I-01 от 16.11.2016г. От съдържанието му се установява, че проверката е извършена на строеж “Земен насип“, находящ се в поземлени имоти №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107 в землището на с.Д., община М., с извършител „И.К.“ АД. Съгласно описанието в т.III на Констативния акт строежът представлява хидротехническо съоръжение - земен насип със състав: речна баластра, пясъци и наноси, с дължина около 350 м., широчина около 5.00 м. и височина около 1,50 м. Посочено е, че е изграден успоредно и до откоса на пътя, ограничавайки водното огледало на заливаемата площ на МВЕЦ “К.“. Посочено е, че строежът е III-та категория съгласно чл.6 ал.5 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В т.II на Констативния акт е отразено, че не са представени строителни книжа и документи. Констативният акт съдържа окомерна скица от делото и е подписан от лицата, извършили проверка, като отсъствието на извършителя на строежа е удостоверено с подписите на двама свидетели.

В деня на проверката, на същата дата – 16.11.2016г. е съставен Констативен акт № I-02 от свидетеля И.К. на длъжност инспектор в отдел “Координация и контрол“ към РДНСК-СЗР и  С.М.- Директор Дирекция “УОП“ при Община М., с който е прието, че строеж “Земен насип“, находящ се в поземлени имоти №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Д., община М. с извършител „И.К.“ АД е извършен в земеделски и горски територии по смисъла  на чл.8,т.2 и т.3 от ЗУТ, без наличие на ПУП, без виза за проектиране, в нарушение на чл.12, ал.3 от ЗУТ и без да е променено предназначението на имотите. Прието е също така, че установените нарушения са съществени по смисъла на чл.154, ал.2, т.3 от ЗУТ и квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от лицата, посочени в него, като отсъствието на извършителя е удостоверено с подпис на един свидетел, имената на който са посочени  в констативния акт. Констативен акт № I-01 и № I-02  от 16.11.2016г.  за процесния строеж са залепени на мястото на строежа и на Информационното табло в Община М. по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, тъй като управителят е отказал да ги получи, който отказ е удостоверен с  КП от 05.01.2017 г.  Срещу Констативен акт № I-01 и № I-02  от 16.11.2016 г. не са подадени възражения в законоустановеният 7-дневен срок, съгласно констатациите в КП от 17.01.2017 г. Въз основа на горното е издадена заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 год. на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1,т.10 от ЗУТ и началникът на РДНСК-СЗР е разпоредил премахване на незаконен строеж „Хидротехническо съоръжение „Земен насип“, находящ се в поземлени имоти №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Д., община М. с извършител „И.К.“ АД, която заповед е отменена от Адм.съд гр.В..

От назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда като обективна, пълна, ясна и категорична се установява по безспорен начин, че проблемният „земен насип” представлява видимо несортиран, неплатнен речно-наносен материал. Същият е добит с багер и/или булдозер при почистване речното корито при наличие на маловодие и депонирано на отвал за изнасяне в период, благоприятен за това. Посочената констатация на вещото лице се базира на представените по делото доказателства и наличния снимков материал. Последният е категоричен, че това не представлява строеж и може да се квалифицира като разчистване на строителна площадка, почистване на хумусен слой от строителна площадка, което е препоръчано и в разрешенията за строеж на МВЕЦ. Пояснено е, че когато се изгражда преградно съоръжение на река, каквото представлява МВЕЦ се образува завирен обем,     който във времето започва да се запълва и в завирения обем се създава мъртъв обем от утаили се наноси. Отразено е, че за такъв род съоръжения е наложително да се почиства системно този мъртъв обем. Вещото лице в своето заключение е обективирало, че процесния обект е в експлоатация от 2010 год. като в Констативния акт № І-1 от 16.11.2016 год. е отбелязано, че обекта е със състав речна баластра, пясъци и наноси. Такъв материал не може да се уплътнява и влага в преградни хидротехнически съоръжения, както е описано в акта, според вещото лице. Пояснява се, че такъв материал може да се ползва за дрениране и отводняване в друг род хидросъоръжения. Същественият момент, който следва да се коментира в заключението на вещото лице е, че земният насип е отразено в Констативния акт е от ІІІ-та категория а от издадените разрешения за строеж обектите, описани в тях са от І-ва категория. Вещото лице е категорично, че не се касае за съоръжение и то не може да бъде категоризирано. Пояснява че в разрешенията за строеж и в разрешението за ползване не е отбелязан такъв подобект и че към момента на огледа такъв земен насип не съществува, като в тази насока е и представения към заключението Доклад с вх.№ СГТ-45/31.03.2017 год., в който е констатирано липсата на насип, а възстановяване на естествен терен. Вещото лице е категорично в изготвената от него Съдебно-техническа експертиза и от поясненията на съдебното следствие, че земния насип не е предвиден в проекта за МВЕЦ „К.”, не е издадено разрешение за строеж и не е отразен в Разрешението за ползване. Категорично е отразено, че земния насип не е строеж по категория, по състав и по изпълнение, като видно от Констативния акт № І-1 от 16.11.2016 год. и отразеното в него, че е „със състав речна баластра, пясъци и наноси” към момента на констатиране на нарушението, както и липсва информация за изпълнение и оформяне като дига със съответно уплътнение и оформяне на откоси. Съгласно с  § 5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74,ал.1 от ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“.

Както се отбеляза и в по-горните абзаци заключението на вещото лице е обективно и изключително компетентно, като на база заключението на същото, съдебния състав приема, че така описания обект в атакуваното Наказателно постановление няма характеристиката на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. При преценката на този въпрос, съдът съобрази и съдебната практика, която е  приела, че за да се квалифицира като „строеж“ даден обект, същият освен, че следва да отговаря на изискванията на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, е необходимо трайно да изменя  субстанцията или начина на ползване на земята, на терена. В случая не е налице подобно трайно изменение на субстанцията на земята, на терена, с оглед на фактическото описание в оспореното Наказателно постановление и установеното от вещото лице. Следователно, не са налице предпоставките на  §5, т.38 от ДР на ЗУТ за квалифицирането на „земен насип“ като строеж, при което за него  е неприложима  разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, на което основание е издадена Заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 год. на Началника на РДНСК-С.район и която е отменена с Решение № 228/29.06.2017 год. на Адм.съд гр.В. по Адм.дело № 108/2017 год. Следва да се отбележи, че съдебния състав намира, че неправилно в атакуваното НП е прието, че описаният обект е строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ и чл.6, ал.5 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като същият не попада измежду изброените в посочените разпоредби, а именно: чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ не е „електрическа централа и топлоцентрала с мощност до 25 мегавата с изключение на обектите по чл.147, ал.1, т.14“ ; чл.6, ал.5 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи не е „сграда и съоръжение на електрическите централи, топлоелектрическите централи, вкллючително за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“. На следващо място, следва да се посочи, че обекта не е „хидротехническо съоръжение“ по смисъла на чл.229, ал.1 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, същият не е част от хидротехническите съоръжения, съгласно на ВЕЦ “К.“, съгласно Разрешение за ползване № СТ-05-236/2010г./, с което ВЕЦ “К.“ е въведен в експлоатация.

Като е приел, че описаният обект „хидротехническо съоръжение - земен насип“ със състав: речна баластра,пясъци и наноси, с дължина около 350 м., широчина около 5.00 м. и височина около 1,50 м. представлява строеж  и незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно Наказателно постановление. Следва да се отбележи отново, че строежът трябва да има конкретно предназначение. За необходимостта от конкретна функция и предназначение на строежите е и отразеното в чл.149 ал.2 т.2 от ЗУТ, както и посоченото в чл.137 ал.1 от ЗУТ, където е отразено, че категорията на строежите зависи от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при тяхната експлоатация. Безспорно посоченият обект „земен насип” няма конкретно предназначение. Същият е определен като видимо несортиран, неуплътнен речно-наносен материал, като натрупването може да се квалифицира като разчистване, но не и като строеж. Конкретното предназначение на „земния насип” не е констатирано нито от проведената проверка на 16.11.2016 год., нито в Констативния протокол, нито в издадения, въз основа на него акт и НП. Както бе отразено строежа трябва да притежава конкретни характеристики – пространствени и структурни. Съдебно-техническата експертиза е категорична, че не може да бъде изпълнен строеж със състав речна баластра, пясъци и наноси, какъвто е отразен в атакуваното НП. Посоченият материал не може да се уплътнява и влага в преградни хидротехнически съоръжения, като тук е мястото да се отбележи, че и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че за земния насип не са извършвани конкретни дейности по изграждане. Не са използвани машини, не е извършвано изравняване или трамбоване на насипания материал, т.е не е извършвано строителство. Земният насип не представлява строеж, като с него не се изменя субстанцията или начина на ползване на терена. Същият, както бе отразено не притежава характеристиките на хидротехническо съоръжение. От така описаното в НП и от така събраните по делото доказателства се води до еднозначен отговор, че не е налице незаконен строеж на хидротехническо съоръжение и не е налице определената ІІІ-та категория за същото.

Относно молбата на процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат възстановени разноските по делото, съдът счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. За производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 год. на ОСНК, във връзка с тълкуването на чл.84 от ЗАНН и чл.167 и чл.169 от НПК /стар текст/, съответно чл.187 и чл.189 от НПК, предвиждащо когато наказателното постановление бъде отменено, разноските да остават за сметка на държавата. По аргумент на противното, следва, че разноските направени от жалбоподателя във връзка с обжалването на наказателното постановление остават за негова сметка. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год. на ВАС, в което е застъпено, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът отмени Наказателно постановление № СЗР-3-ДНСК-105/07.07.2017 год. на Зам.Началника на ДНСК гр.София

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

29

НОХД No 73/2018

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.В.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 16.2.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор И.М..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. С.К. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. СТ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Б.В.Г. – роден на *** год. в гр.Б., жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. СТ. К.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

 

ЗА РЕШАВАНЕ  НА ДП № 998/2017г. ПО ОПИСА НА

РАЙОНEН СЪД  – М.,

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 381, АЛ. 1 ОТ НПК

 

 

Днес, 16.02.2018 година, в град М., област В., се постигна настоящото споразумение между:

1. И.М.    Прокурор при Районна прокуратура – гр. М., и

2. Адвокат С.К. от ВАК, като служебен защитник на обвиняемия  Б.В.Г., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Б., постоянен адрес:***,

Които се споразумяха ЗА ТОВА, ЧЕ

Б.В.Г. на 24.04.2017г. около 21:50. в гр.М., по ул. „Х.Б.”, пред 72, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното свидетелство за управление, с НП 16-0967-001693/20.10.2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - В., влязло в сила на 01.02.2017г. е извършил такова деяние - управлявал е товарен автомобил М., с рег. № ХХХ, собственост на А.М.О.от гр.О. - престъпление по чл.343в,  ал.2 НК.

Наказанието на Б.В.Г. се определя при условията на   чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно: ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. 

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на обвиняемия Б.В.Г. не се налага предвиденото в чл. 343в, ал. 2 от НК  наказание глоба.

Веществени доказателства НЯМА

Причинени в резултат на деянието имуществени вреди няма.

         Разноски няма.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

            ПРОКУРОР:                ЗАЩИТНИК:

                    /И.М./                             /адв. Ст. К./

 

             ОБВИНЯЕМ:

                            /Б.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор И.М., служебен защитник адв. С.К. от ВАК и обвиняемият Б.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                    О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор И.М., служебен защитник адв. С.К. от ВАК и обвиняемият Б.Г., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.В.Г. – роден на *** год. в гр.Б., жител и живущ ***, понастоящем в Затвора гр.В., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че на 24.04.2017 год. около 21.50 часа, в гр.М., по ул.„Х.Б.”, пред 72, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното Свидетелство за управление, с НП 16-0967-001693/20.10.2016 год. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В., влязло в сила на 01.02.2017 год. е извършил такова деяние - управлявал е товарен автомобил „М.”, с рег.№ ХХХ, собственост на А.М.О.от гр.О. - престъпление по чл.343в  ал.2 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.В.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на обвиняемия Б.В.Г. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Б.В.Г. мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Б.В.Г., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на обвиняемия Б.В.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по ДП № 133/2017 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 73/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 14.20 часа.

В законна сила на 16.2.2018г.

30

АНД No 548/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
Р.Г.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 19.2.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Районна прокуратура град Мездра е внесла протест против Наказателно постановление № 245/23.11.2017 г. на Кмета на Община Роман, с което за извършено нарушение на чл.14 т.12 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман, на Р.Г.К. ***, е наложено, на основание чл.36 ал.1 и чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.22 ал.5 ЗМСМА, административно наказание глоба в размер на 5 лева. Възраженията са в смисъл, че в съдържанието на обжалвания акт липсва административно-наказателна разпоредба, въз основа на която нарушителят е санкциониран. В тази връзка се посочва, че наказващият орган неправилно се е позовал на чл.53 ЗАНН, тъй като тази разпоредба регламентира правото му да издава наказателно постановление за съответно деяние, съставляващо административно нарушение в случаите, когато същото е извършено виновно и не са налице условия за прилагане на чл.28 и чл.29 от същия закон и в този смисъл не може да се разглежда като административно-наказателна. Изхождайки от съдържанието на визираният като нарушен подзаконов нормативен акт, прокуратурата счита, че в обжалвания административен акт липсва яснота относно разпоредбата, въз основа на която нарушителят е бил санкциониран за извършеното от него деяние. По тези съображения се иска отмяна на административният акт като незаконосъобразен.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Нарушителят, нередовно призован, не се е явил и не е изпратил представители.

Участващият по делото прокурор поддържа протеста и моли същия да бъде уважен.

Ход на делото е даден при спазване разпоредбата на чл.61 ал.2 изр.2 ЗАНН.

Протестът е подаден в срока по чл.59 ал.2 изр.2 ЗАНН и е процесуално допустим.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: На 23.10.2017 г. свидетелите С.С. и В.П. *** извършвали обход в града. Около 10.00 часа те се намирали на бул. „Христо Ботев“ срещу НУ „П.Р. Славейков“ и забелязали лице да хвърля книжни отпадъци /обвивки от вафла/ на улицата. Свидетелите разпознали нарушителя като Р.К. ***, която познавали отпреди. Свидетелят С. приел, че извършеното от нея деяние съставлява административно нарушение и съставил АУАН по Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Й.С. и В.П.П..

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в съдържанието на НП и в протеста на РП гр. Мездра, намира последния за основателен. Съображенията за това са следните:

При проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира нарушения на изискванията за съдържание на административните актове, които по същество са самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. Видно от съдържанието на същото, деянието, извършено от К. е било санкционирано посредством глоба в размер на 5 лева, наложена на основание чл.22 ал.5 ЗМСМА вр. чл.36 ал.1 и чл.53 ал.1 ЗАНН. Правилно държавното обвинение е отбелязало в протеста, че от така изброените текстове не става ясно коя е административно–наказателната разпоредба, въз основа на която нарушителят е бил санкциониран с административно наказание глоба. Наказващият орган е посочил като правно основание чл.53 ЗАНН, но това е разпоредба, регламентираща правото му да издава наказателни постановления при наличие на деяние, извършено виновно и при липса на условия за прилагане на чл.28 и чл.29 от същия закон. В този смисъл съдът споделя становището на прокуратурата, че въпросната разпоредба не може да бъде разглеждана като административно-наказателна. Предвид съдържанието на наличната в актовете фактическа обстановка, наказващият орган е следвало да санкционира К. по силата на чл.14 т.12 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман, където е предвидено, че за хвърляне на угарки, употребени билети, книжни отпадъци, люспи, черупки от семки, фъстъци и други хранителни продукти и отпадъци по улиците, зелените площи и други обществени места се налага глоба на виновните лица от 2 лева до 10 лева. Това не е било сторено. Имайки предвид съдържанието на обжалвания акт, съдът приема, че очертаната в него правна рамка не внася яснота по отношение на законовата разпоредба, въз основа на която е наложено административно наказание на нарушителя, а това по същество е неизпълнение на реквизит от съдържанието на НП, регламентиран в чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Констатираните пороци няма как да бъдат санирани в хода на съдебното производство и по тази причина обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 245/23.11.2017 година на Кмета на Община Роман, с което за нарушение на чл.14 т.12 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман, на Р.Г.К. *** е наложено, на основание чл.22 ал.5 ЗМСМА вр. чл.36 ал.1 и чл.53 ал.1 ЗАНН, административно наказание глоба в размер на 5 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

31

НОХД No 58/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Г.П.Г.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 19.2.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Н.Г..

Подсъдимият лично и със служебен защитник адв.П.М. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П. М.: Да се даде ход на делото. Налице са предпоставки за сключване на споразумение. Моля, да ни дадете възможност да изготвим такова.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото. Съгласен съм да сключим споразумение.

ПРОКУРОР: Намирам, че са налице предпоставките на чл.384 НПК за сключване на споразумение.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото. Намира за основателно да даде възможност на представителя на прокуратурата и процесуалния представител на подсъдимия да постигнат споразумение.

Водим от горното съдът

 

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а именно решаване на делото със споразумение, съгласно чл.384, вр. с чл.381 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ: Г.П.Г. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На основание чл.358 ал.3 от НПК съдът проверява връчен ли е препис от обвинителния акт на подсъдимия.

ПОДСЪДИМ: Получил съм препис от обвинителния акт. Има повече от три дена.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. П. М.: Не правя отвод на състава.

ПОДСЪДИМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

На подсъдимия се разясниха правата му по чл.15, чл.55 и чл.115 ал.3 и 4 от НПК, както и правилата при споразумение.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание и дава 30 минути на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимия за постигане на споразумение.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното заседание в 11.00 часа.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 бр.Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

Делото се докладва от съдията с прочитане на внесеното споразумение с дата 19.02.2018 год.

ПРОКУРОР: Постигна се споразумение между Районна прокуратура гр.М. и адв. П.М. от ВАК – служебен защитник на подсъдимия, при условията на чл.384 НПК. Моля, да го одобрите и да прекратите наказателното производство.

АДВ. П. М.: Постигнали сме споразумение с представителя на прокуратурата при условията на чл.384 НПК, което моля да одобрите и да прекратите наказателното производство.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението, следва да се впише в протокола.

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО

На основание чл.384, вр. чл. 381 и сл. НПК

по НОХД № 58/2018 г. по опис на Районен съд -  гр. М.

 

Днес на 19.02.2018 година, в град М. между Н.Г.   - прокурор при Районна прокуратура - М. и адв. П.М. от Врачанската адвокатска колегия, като служебен защитник на подсъдимият Г.П.Г., роден на *** ***, с ЕГН **********, се постигна настоящото споразумение за решаване на делото в следния смисъл:

Подсъдимият, Г.П.Г.,  се признава за виновен  за това, че на 28.01.2018 год. на път ХХХ, на км.08+300, при ханче „Ч.“, с посока на движение с.З. - гр.М., е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ХХХХ, собственост на П. Г. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 2,02 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

На подсъдимия Г.П.Г., ЕГН **********, при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК  се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия Г.П.Г., ЕГН **********, не се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”.

На основание чл. 343г НК на подсъдимия Г.П.Г., ЕГН **********, се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от  6 /шест/ месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК на подсъдимия Г.П.Г., ЕГН **********, времето от 28.01.2018 г. до 19.02.2018 г. се приспада от наказанието по чл. 343г от НК, а именно – „лишаване от право да управлява МПС” за срок от  6 /шест/ месеца.

В резултат на деянията не са причинени имуществени вреди и не са направени разноски.

 Настоящото споразумение се изготви и подписа в три еднообразни екземпляра.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

 

           ПРОКУРОР:             СЛ. ЗАЩИТНИК:

                 /Н. Г./                               /адв. П. М./  

            ПОДСЪДИМ:

                             /Г.Г./

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г., служебен защитник адв. П.М. от ВАК и подсъдимия Г.Г., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.384, вр. с чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.384 ал.1 вр. с чл.382 ал.7 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г., служебен защитник адв. П.М. от ВАК и подсъдимия Г.Г., при следните условия:

ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Г. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2018 год. на път ХХХ, на км.08+300, при ханче „Ч.“, с посока на движение с.З. - гр.М., е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ХХХХ, собственост на П. Г. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 2,02 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № 0014 - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Г. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на Г.П.Г. по-лекото наказание ГЛОБА, което закона предвижда, наред с наказанието Лишаване от свобода.

ЛИШАВА на основание чл.343г НК Г.П.Г. от правото по чл.37 ал.1 т.7 НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което Г.П.Г. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 28.01.2018 год. до 19.02.2018 год.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на подсъдимия Г.П.Г., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия Г.П.Г. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 36/2018 год. по описа на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 58/2018 год. по описа на МРС на основание чл.384 ал.1, вр. с чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 часа.

В законна сила на 19.2.2018г.

32

АНД No 375/2017

ДНСК

ИНЕРТСТРОЙ - КАЛЕТО АД

ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 20.2.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № СЗР-4-ДНСК-106/07.07.2017 год. на Зам.Началника на ДНСК гр.С., с което на нарушителят „” АД ГР.М.,  със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Изпълнителен Директор Т.Ц.Й.от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 8 000 /ОСЕМ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.178 ал.4 от ЗУТ, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

„И.К.” АД ГР.М.,  със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Изпълнителен Директор Т.Ц.Й.от гр.М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № СЗР-4-ДНСК-106/07.07.2017 год. на Зам.Началника на ДНСК гр.С..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. И.Ч. от АК гр.В.. Последният е ангажирал Писмена защита по делото, в която поддържа, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалния закон и противоречия с относимите материалноправни норми. В тази насока се посочва, че в акта не се съдържа описание на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено. По този начин се приема, че е нарушена разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. На следващо място се визира, че в акта не са посочени имената и точните адреси на свидетелите, което представлява нарушение на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН, както е налице и съществено различие между описанието на твърдяното нарушение в акта и в НП. На последно място от процесуално естество се поддържа, че издателя на Наказателното постановление не е разполагал с правомощия на административнонаказващ орган. От материалноправна гледна точка се поддържа, че обекта, а именно ВЕЦ „К.” се ползва, съобразно условията, при които е въведен в експлоатация, като залятата площ не е по-голяма от допустимата, съгласно проектната документация. На второ място се акцентува, че процесния обект е въведен в експлоатация без дясна защитна дига откъм път Е-79. Такова съоръжение не е предвидено в проектната документация и за него не е издадено Разрешение за строеж и не е било част от условията за въвеждане на обекта в експлоатация. В тази насока се иска отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

За ответника са се явявали различни процесуални представители, като от юрисконсулт А.Г.са постъпили Писмени бележки, с които се иска да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Посочва се, че Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Същото съдържа реквизитите в чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентния за това орган. Визира се, че нарушените законови разпоредби са точно определени и нарушението е подробно описано и правилно подведено под конкретна правна норма. От събраните по делото доказателства е видно, че безспорно е установено наличието на виновно неизпълнение на нормите на ЗУТ от страна на дружеството, което обосновава и налагането на адекватно наказание в размер на 8 000 лева.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното Наказателно постановление на 01.08.2017 год. и е реализирал своето право, като е депозирал жалба пред ответника от 08.08.2017 год. и безспорно същата е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № СЗР-4/18.01.2017 год. е съставен на жалбоподателя, затова, че в качеството му на Изп.директор на „И.К.” АД, със седалище и адрес на управление гр.М. на 16.11.2016 год. е ползвал строеж "МВЕЦ „К.", с части: „Хидротехнически съоръжения - яз и лява защитна дига, горна вада и връзка със сградоцентралата, сградоцентрала, изтичало и долна вада, открита разпределителна уредба (ОРУ) 20 кV, захранена с кабел тип ЗхСАЕХТ 1x185 кв. мм от ЗРУ 20кV, ЗРУ 6,ЗкV и вертикална планировка", находящ се в масиви № 1, 10, 11, 12, 13 по плана за земеразделяне на част от землището на с.Д., община М. и в масив № 27 - част от землището на с.К., община М., област В., с възложител и ползвател „И.К.” АД гр.М. в несъответствие с условията за въвеждане в експлоатация, съгласно РП № СТ-05-236/23.02.2010 год. на Зам.Началника на ДНСК, с което е нарушил разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ.

По делото са събрани множество писмени доказателства, а именно: Протокол от 01.08.2017 год., НП № СЗР-4-ДНСК-106/07.07.2017 год., Констативен протокол от 27.07.2017 год., Констативен протокол от 01.08.2017 год., Акт № СЗР-4/18.01.2017 год., Констативен протокол от 05.01.2017 год., Покана под изх.№ ВР-14-00-298/23.11.2016 год., Констативен акт № І-03/16.11.2016 год., Възражение под вх.№ ВР-14-00-337/21.04.2017 год., Съдебно-техническа експертиза, Скица № 2/07.04.2017 год. на Поземлен имот № 24668.0.1, Скица № 2 от 07.04.2017 год. на Поземлен имот № 24668.1.1, Скица № 2 от 07.04.2017 год. на Поземлен имот № 24668.1.1, Заповед № РД-13-035/17.03.2015 год., Заповед № ДК-19-ВР-01/27.01.2017 год. и Решение № 178/29.05.2017 год., постановено по Адм.дело № 95/2017 год. по описа на Административен съд гр.В., писмо изх.№ МР-72-00-046/02.02.2017 год., писмо под рег.индекс 24.00.21/07.04.2017 год., писмо под изх.№ ВР-14-00-038/19.01.2017 год., Констативен протокол от 30.01.2017 год., Констативен протокол от 31.01.2017 год., покана под рег.индекс 24-00-21/01.02.2017 год., Известие за до