Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.1.2018г. до 31.1.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

АНД No 534/2017

Производство по УБДХ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Б.Х.Л.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 3.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

    Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА нарушителя Б.Х.Л. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това че на 15.10.2017 год. в гр.Р., е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни, неприлични изрази и псувни към органите на властта, в лицето на служителите на РУ гр.Р. Д.С.Д. и М.О.Ц. на публично място, а именно блок № 3, вх.А в гр.Р., с което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.6 ал.1 б.”а”, вр. с чл.1 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от Указ № 904/28.12.1963 год. за борба с дребното хулиганство НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.

ОСЪЖДА нарушителя Б.Х.Л. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Враца в срок до 24 часа от постановяването му, като в случай на обжалване делото се насрочва за 11.01.2018 год. от 14.00 часа, за която дата и час нарушителя уведомен в днешното съдебно заседание.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно Районна прокуратура гр. М..

 

Мотиви от 5.1.2018г.

Началникът на РУ гр.Р. е изпратил Преписка с рег.№ 334р-8320/16.10.2017 год. по описа на РУ гр.Р. на Районна прокуратура гр.М., с мнение за образуване на Досъдебно производство срещу лицето Б.Х.Л. *** за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.11.2017 год. прокурор Иван Минковски е приел, че извършените хулигански действия не са с висока степен на обществена опасност и не осъществяват състава на чл.325 от НК. Приел е, че в случая действията на Л. се явяват деяние, което следва да бъде санкционирано по реда на УБДХ. Преписката е изпратена за разглеждане от Районен съд гр.М. и въз основа на нея е образувано настоящето АНХД № 534/2017 год.

Нарушителят се явява лично. Същият признава вината си и изразява критичното си отношение към извършеното.

След като се запозна с представените по делото доказателства, изслуша обяснението на нарушителя и разпита на свидетелите Д.Д., М.Ц., Л.Л., С.Л. и П.Ц., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На  15.10.2017 год. около 23.10 часа в ОДЧ на РУ гр.Р. бил получен сигнал чрез ЕЕН 112, за нарушаване на нощната тишина чрез силна музика. Указан бил и адресът – гр.Р., блок № 3, вх.А, ап.8, в дясно. На място били изпратени дежурни полицейски служители ППД по график Д.Д. и М.Ц.. Пред посочения апартамент те установили лицата Л.Х.Л., Б.Х.Л. и М. В.,***. И тримата били видимо пияни. Полицаите се представили и започнали проверка, във връзка с получения сигнал. Установили, че нощната тишина действително се нарушава от силната музика в апартамента, чиито собственик бил Л.Л.. За това на последния било съставено писмено полицейско разпореждане да преустанови тези действия. Междувременно Б.Л. - негов брат, под влияние на алкохола демонстрирал арогантно отношение към полицейските служители. Провокирал ги с думите „Какви сте вие, бе, защо не ми се представите?“. След като повторно му се представили, полицаите на свой ред му поискали документ за самоличност. Той обаче демонстративно отказал да представи такъв, употребявайки обидни думи и изрази: „Няма да ви дам нищо и се махайте от тук. Ще ви еба майката на вас.“ Служителите взели решение да задържат лицето и да го преведат в Районното управление, за което го уведомили. Б.Л. не спирал да се държи арогантно. Докато слизали по стълбите го хванал за лявата ръка в областта на бицепса, без използване на физическа сила, а с цел да го напътства, предвид пияното му състояние и неосветеното стълбище. Задържаният се дръпнал, с думите: „Не ми дръж ръката, а ме хванете за хуя и двамата да ме водите“. Тъй като не оказвал съпротива, не му сложили белезници; качили го в патрулния автомобил и съобщили за инцидента на ОД на РУ гр.Р. С.М.Л.. За оказване на съдействие бил извикан служителя П.Н.Ц. – дежурен по криминална линия в посоченото управление. Когато пристигнал в сградата на последното нарушителят вече бил доведен във фоайето. В присъствието на Ц. и Л., той потвърдил действията си, описани по-горе. Започнал да изразява съжаление и разкаяние за поведението си. Като причина изтъкнал употребения алкохол във връзка с рождения си ден. Поведението му обаче спрямо двамата полицаи, които го били задържали, продължавало да бъде демонстративно арогантно. След изготвяне на съответните документи Б.Л. бил прегледан от лекар във ФСМП гр.Р. и конвоиран до помещението за задържане в РУ гр.В.. В снетото му сведение той заявил, че в патрулния автомобил е бил ударен с лакът в лицето от служителя Д.Д.. Това не се потвърждава от други материали по преписката. Както посочват Ц. и Л. в своите сведения, задържаният не е споменавал пред тях такова обстоятелство, нито пък е имал видими следи от насилие върху себе си. Такива не са били регистрирани и при прегледа му във ФСМП.

Установената по делото фактическа обстановка се базира на събраните на съдебното следствие гласни доказателства, както и  от приложените писмени и доказателствени средства към приложената по делото преписка.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че с поведението си нарушителят Б.Л. е осъществил състава на чл.1 ал.2, вр. с ал.1 т.2, вр. с чл.6 ал.1 б.”а” от Указ № 904/28.12.1963 год. за борба с дребното хулиганство, като на 15.10.2017 год. в гр.Р., е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни, неприлични изрази и псувни към органите на властта, в лицето на служителите на РУ гр.Р. Д.С.Д. и М.О.Ц. на публично място, а именно блок № 3, вх.А в гр.Р., с което е нарушил обществения ред и спокойствие.

Безспорно деянието не съставлява престъпление от общ характер. Това е така, тъй като по своето съдържание извършеното от нарушителя деяние не е насочено към нарушаване на обществения ред и не изразява явно неуважение към обществото. В конкретния случай е налице пасивно неизпълнение на полицейско разпореждане, вербални обиди спрямо двамата полицейски служители, които не се отличават с грубост, дързост и арогантност, т.е. поведението му не е било насочено към немотивирано нарушаване на обществения ред. Налице е ексцес в поведението на нарушителя, като това поведение е довело до нарушаване на обществения ред, но това не е било изразено в предвидената форма, осъществяваща състава на чл.325 от НК. Поведението на нарушителя се отличава с краткотрайност и е било преустановено от него.

 На нарушителя следва да бъде наложено наказание - Глоба в размер на 100 лева в полза на Държавата, като този размер на наказанието съдът приема, че съответствува на степента на вина на нарушителя и на общественоопасното извършено от него деяние. При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете като  смекчаващо обстоятелство критичното отношение към извършеното и социалното му положение – безработен, неженен, без странични доходи, средства и имущество, както и чистото му  съдебно минало.

Със своя съдебен акт съдът осъди нарушителя да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски, в размер на 20 лева, представляващи дневни разходи, заплатени на свидетеля С.Л..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

В законна сила на 5.1.2018г.

2

НОХД No 6/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Л.Н.Д.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 4.1.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П..

Обвиняемият лично и с адв. Н.А. от САК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н. А.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Л.Н.Д. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „С.П.” гр.С., неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. Н. А.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ДЕЛО

     В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

 

Днес, 04.01.2018 г., в гр. М., между адвокат Н.А., от САК, защитник на Л.Н.Д., обвиняем по Бързо производство № 442/2017 по описа на РУ – М., пр.пр. № 2728/2017 г. по описа на РП - М. и прокурора Г.П., от РП – М., след констатация от материалите по делото, че с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, на основание чл. 381, ал. 1 от НПК се постигна споразумение за решаване на Бързо производство № 442/2017 по описа на РУ – М., пр.пр. № 2728/2017 г. по описа на РП - М., за следното:

Обвиняемият Л.Н.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, нeосъждан, с адрес ***, е виновен в това, че:

На 26.12.2017 г. около 19:14 часа, на гл. път ХХХ, км. 161.460 /при отбивката за гр. М. с посока на движение гр. В. – гр. С./ е управлявал лек автомобил марка А., модел „А3“ с рег. № ХХХХ, собственост на М.М.Ю.от гр. С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на хиляда, а именно 1.42 промила на хиляда, установено по надлежния ред – химическа експертиза/протокол № 52/28.12.2017 г. -   престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му се ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години;

На основание чл. 343г от НК се лишава от правоуправление за срок от 11 (единадесет) месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспада времето през което Л.Д. е бил лишен от правоуправление по административен път, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС – 26.12.2017 г.

На основание чл. 55, ал. 3 вр. чл. 343б от НК не се налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода – глоба.

Л.Н.Д. следва да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските по делото в размер на 38.04 лева.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

          ПРОКУРОР:                      ЗАЩИТНИК:

                      /Г. П./                       /адв. Н. А./        

 

          ОБВИНЯЕМ:

                                   /Л.Д./                                                                

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от Районен прокурор Г.П., адв. Н.А. от САК и обвиняемият Л.Д., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                      О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между Районен прокурор Г.П., адв. Н.А. от САК и обвиняемият Л.Д., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Л.Н.Д. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „С.П.” гр.С., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2017 год. около 19.14 часа, на главен път І-1, Е-79, км.161.460 /при отбивката за гр.М. с посока на движение гр.В. - гр.С./ е управлявал лек автомобил марка „А.”, модел „А3“ с рег.№ ХХХХ, собственост на М.М.Ю.от гр.С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на хиляда, а именно 1.42 промила на хиляда, установено по надлежния ред - химическа експертиза /Протокол № 52/28.12.2017 год./ -   престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Л.Н.Д. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на обвиняемия Л.Н.Д. по-лекото наказание „ГЛОБА”, което законът предвижда наред с другото наказание.

ЛИШАВА на основание чл.343г НК Л.Н.Д. от правото по чл.37 ал.1 т.7 НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което Л.Н.Д. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 26.12.2017 год. до 04.01.2018 год.

ОСЪЖДА обвиняемия Л.Н.Д.   да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 38.04 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Л.Н.Д., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ  взетата по отношение на обвиняемия Л.Н.Д. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 442/2017 год. на РУ гр.М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 6/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 11.45 часа.

В законна сила на 4.1.2018г.

3

НОХД No 2/2018

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.Р.Х.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 8.1.2018г.

За Районна прокуратура гр.М.а се явява прокурор Н.Г..

Обвиняемият лично и с адв. М.С. от ВАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. С.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: В.Р.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „М.” гр.С., неосъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. М. С.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

             С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е 

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

На основание чл.381 и сл. НПК

П БП 2729 /2017 г. по описа на РП М.а/

 

Днес на 08.01.2018  година в гр. М.а между

1.Н.Г.-  Прокурор при РП М.а и

   2.адв. М.С. – ВАК като защитник на обв.В.Р.Х., ЕГН **********, роден на ***г***, постоянен адрес:***.П.Е.№35,вх.А ет.5, ап.13  не женен,   не осъждан, грамотен, безработен.

Със споразумението страните постигат съгласие, че  обвиняемия  В.Р.Х., ЕГН **********, се признава за виновен в това, че на 27.12.2017г., около 02.36 часа в гр.М.а по улица „С.П.Е.” пред дом №23 е управлявал л. а. „Б. ” модел „520” И, с рег. № ХХХсобственост на К.В.Т.,от с.К. общ.С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2  на хиляда, а именно-2,00 промила на хиляда, установено по надлежния ред- химическа експертиза/ протокол №53/28.12.2017г. престъпление по чл. 343б,  ал.1от НК.

    На основание чл.343б ал.1 от НК, наказанието на обвиняемия В.Р.Х., ЕГН ********** се определи  при условията на чл.55 ал.1 т.1  НК, като по отношение на него бъде наложено наказание  - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящето споразумение.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК- лишава от правото да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето през което бил лишен от това право по административен ред  от 27.12.2017г., до влизане в сила на настоящото споразумение.

Разноски  по делото  в размер на 38.04 се възлагат на обвиняемия В.Р.Х., да се преведат по сметка на ОД на МВР гр.В..

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

Настоящото споразумение се изготви и подписа в два еднообразни екземпляра.

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е :

 

          ПРОКУРОР:                   ЗАЩИТНИК:

                      /Н. Г./                      /адв. М. С./        

 

           ОБВИНЯЕМ:

                               /В.Х./         

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Н.Г. адв. М.С. от ВАК и обвиняемият В.Х., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                       О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Н.Г. адв. М.С. от ВАК и обвиняемият В.Х., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ В.Р.Х. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във Фирма „М.” гр.С., неосъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2017 год. около 02.36 часа в гр.М.а, по улица „С.П.Е.” пред дом № 23, е управлявал лек автомобил „Б.”, модел „520 И“, с рег.№ СН 0347 КА,  собственост на К.В.Т.от с.К., община С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,00 промила на хиляда, установено по надлежния ред - химическа експертиза /Протокол № 53/28.12.2017 г./ - престъпление по чл.343б  ал.1 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.Р.Х.  следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящето споразумение.

НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на обвиняемия В.Р.Х. по-лекото наказание „ГЛОБА”, което законът предвижда наред с другото наказание.

ЛИШАВА на основание чл.343г НК В.Р.Х. от правото по чл.37 ал.1 т.7 НК ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.4 от НК, времето, през което В.Р.Х. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правата си по чл.37 ал.1 т.7 от НК, считано от 27.12.2017 год. до 08.01.2018 год.

ОСЪЖДА обвиняемия В.Р.Х.    да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски, в размер на 38.04 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия В.Р.Х., съдът намира, че мярката за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена и

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на обвиняемия  В.Р.Х. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”, взета по БП № 443/2017 год. на РУ гр.М.а.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 2/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с.з.

 Протокола приключи в 10.50 часа.

В законна сила на 8.1.2018г.

4

НОХД No 409/2017

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

П.Г.Н.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 9.1.2018г.

За РП- Мездра прокурор …………..

Подсъдимият  лично и с адв. Пл. В., като служебен защитник, назначен в РЗ от 20.10.2017 година..

Ощетено  юридическо лице,  уведомено, не изпраща представител.

ПОДСЪДИМ:  Получил съм  препис от ОА  чрез защитникът си. Не възразявам да го ползвам, като впоследствие при осъдителен  съдебен акт ще заплатя разноските.

ПРОКУРОР : Ход на РЗ.

АДВ. ПЛ. В. : Ход на РЗ.

Съдът , че са налице условия да бъде даден ход на РЗ за обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РЗ.

ПРОКУРОР : Делото е подсъдно на съда , няма основния за  прекратяване или  спиране на  наказателното производство . Не са налице съществени нарушения на процесуални правила ограничаващи правата на страните, не са налице условия за  разглеждане на делото при закрити врати , привличане на резервен съдия, вещо лице и извършване на съдебни действия по делегация. Нямам искания за нови доказателства и моля МН да остане „Подписка”.  Предлагам на подсъдимия споразумение и след съгласие моля да ни се даде възможност да изготвим параметрите му.

АДВ. В.  : Изцяло поддържам заявеното от прокурора вкл. и по въпросите на чл. 248 НПК. Съгласни сме на споразумение  и моля да ни се даде възможност да изготвим параметрите му.

ПОДСЪДИМ : Поддържам заявеното от защитникът си.

Съдът намира , че са налице условия за разглеждане на делото по реда на Глава 29 НПК, поради което следва след приключване на РЗ делото да се разгледа незабавно по този ред.

При тези доводи, съдът

О П Р Е Д Е ЛИ:

Намира, че делото е подсъдно на съда, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато   на ДП   отстранимо съществено нарушение на процесуални правила  ограничаващи правата на страните , налице са основания за разглеждане на делото по Глава 29 НПК , делото не следва да се разглежда при закрити врати , като не следва да се привличат  резервен съдия, съдебен заседател и да се назначават вещи лица, не следва да се събират нови доказателства, като в сила следва да остане МН „Подписка”.

Страните дадоха  съгласие за сключване на споразумение, поради което , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА РЗ.

ОПРЕДЕЛЯ   реда за разглеждане на делото по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 10,10 часа за изготвяне параметри на споразумение.

Възобновява с.з. в 10,30 ч.

АДВ. В.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

П.Г. Т…….., ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, български  гражданин, основно образование, женен, безработен, не осъждан.

ПОДСЪДИМ: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В.:Не правя отвод на състава.

Съдът установява   от личната карта на подсъдимия  фамилия   ТОДОРОВ, като в споразумението  и в  ДП същия фигурира с фамилия  Н..

ПОДСЪДИМ :  Сега съм с имена по лична карта  П.Г. ТОДОРОВ.

Съдът предлага промени,, като в споразумението същия следва да фигурира с фамилия  …….., като следва да се посочи  до нея в  кавички старата фамилия Н.  с оглед отметка в  съдебния картон.

СТРАНИТЕ : Не възразяваме.

ПОДСЪДИМ  : Не възразявам.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПРОМЕНИ В СПОРАЗУМЕНИЕТО  като подсъдимия следва да фигурира с фамилно име  ………….

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДСЪДИМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимия, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

Споразумение

за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 384 , вр.  чл.381 и сл. НПК

Днес 09.01.2018 г. по предложение на  прокурор …………. при Районна Прокуратура Мездра се сключи настоящето споразумение за решаване на  НОХД №409/2017 г.  по описа на Районен съд гр. Мездра,  образувано по досъдебно производство № 23а/2016 г. на Районна Прокуратура  Мездра, на основание  чл. 384, вр. чл.381 от НПК.

1.

Страни

Споразумението се сключи между:

1.1.

Прокурор …………..

Прокурор при Районна Прокуратура Мездра

1.2

 П.Г.   Тодоров /Н./ 

Подсъдим по НОХД№ 409/2017г. по описа на Районен съд Мездра, роден на *** ***, живущ ***, българин ,български гражданин,  с основно образование, женен, не работи, неосъждан,  с ЕГН:**********.

 1.3.

 Адвокат П.  Ц.В.   

Адвокатски съвет Враца, рег. № ……….. служебен адрес гр. Мездра, ул. „…………“ № 23,……….

2.

Предварителни условия

2.1.         Срещу подсъдимия П.Г. Тодоров /Н./ е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1 т.3, предл.2-ро, вр. чл.194 ал.1 от НК. 

2.2.         На страните са известни и са съгласни с правните последици на споразумението, а именно, че след одобрението му от страна на първоинстанционния съд, определението на същия, по чл. 382 от НПК е окончателно, има последиците на влязла в сила осъдителна присъда за подсъдимия Н.  и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

 2.3.        От престъплението  са настъпили имуществени вреди,  в размер на 410,00 лв. , които са възстановени изцяло.

  3.

Предмет на споразумението

3.1.                        С настоящето споразумение страните се съгласяват НОХД№ 409/2017г. по описа на    Районен съд Мездра да бъде решено със споразумение и да не се провежда съдебно разглеждане на делото по общия ред.

3.2.         Със споразумението страните постигат съгласие за това, че подсъдимият П.Г.  …………./Н./  е виновен  в това , че за времето от 17:30 часа на 23.01.2016 г. до 09:00 часа на 24.01.2016 г. в гр.Мездра, от павилион на ул.”Христо Ботев” –Автогара, е отнел от владението на Г.И.П., Управител на „Цвети” ЕООД-Мездра, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – пакетирани захарни изделия, цигари различни марки и сумата от 50,00 лева в монети, всички вещи на обща стойност 410,10 лева, като за извършване на кражбата е увредил преграда – прозорец, като е унищожил стъклопакета му, здраво направена за защита на имот- престъпление по чл. 195, ал. 1 т.3, предл.2-ро, вр. чл.194 ал.1 от НК

4.

Вид и размер на наказанието

Страните се споразумяват  и на основание чл. 195, ал. 1 т.3, предл.2-ро, вр. чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, на подсъдимия П.Г. Тодоров /Н./  се определя   наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

 На основание чл. 66, ал. 1 НК , изтърпяване на така определеното наказание се отлага за срок от  ТРИ ГОДИНИ от одобряване на настоящото споразумение.

4.

Щети

               Причинените щети в размер на 410,00 лв. са възстановени изцяло

 

 

Разноски по делото  в размер на 211,27 лв. се възлагат на подсъдимия П.Г. Тодоров /  Н. / . 

6.

Веществени доказателства

Веществените доказателства 1 бр. запечатан  бял плик с 5 бр. дактилоскопни следи и 1 бр. запечатан плик с  парче от счупено стъкло със следа от обувка върху него  да останат на съхранение по делото до изтичане на срока за съхраняването му.

 

6.

Заключение

С така изготвеното споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.

Настоящето  споразумение се състави в три еднообразни екземпляра – по един за страните и за съда , които се представиха на съда за одобрение.

Съгласието на страните с текстовете на настоящето споразумение се оформи чрез полагане на подписи на всички екземпляри, както следва

 

               СПОРАЗУМЕЛИ СЕ :

 

               Прокурор:..............

                               /Н. Генова/

 

               Обвиняем:...............

                               /П.  Г.  Т…………. /Н./

 

Защитник:.................

               /Пл. В./                           

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

      ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между  ………… - Прокурор при Районна прокуратура и. адв. П.В. – ВАК като служебен защитник на  подсъдимия П.Г. Т…….. / Н./ , за това, че П.Г. Т……. /Н./, ЕГН:**********, роден на 18.02.1996 г. в  с. Дреновец, обл. Видин,  живущ в с. Дреновец, общ. Ружинци, ул. „…………” №2, българин, български  гражданин, основно образование, женен, безработен, не осъждан, се признава за виновен за това, че в това , че за времето от 17:30 часа на 23.01.2016 г. до 09:00 часа на 24.01.2016 г. в гр.Мездра, от павилион на ул.”………..” –Автогара, е отнел от владението на Г.И.П., Управител на „…………-Мездра, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да присвои движими вещи – пакетирани захарни изделия, цигари различни марки и сумата от 50,00 лева в монети, всички вещи на обща стойност 410,10 лева, като за извършване на кражбата е увредил преграда – прозорец, като е унищожил стъклопакета му, здраво направена за защита на имот- престъпление по чл. 195, ал. 1 т.3, предл.2-ро, вр. чл.194 ал.1 от НК.

На   подсъдимия П.Г. Т……….. / Н./ се налага наказание   при условията на чл. 55  ал.1 т.1 НК  лишаване от свобода за срок от  ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66  ал.1 НК  изтърпяването на така определеното наказание  се отлага за срок от  ТРИ ГОДИНИ, от одобряване на настоящето споразумение.

ОСЪЖДА  П.Г. Т…………. /Н./ да заплати направените по делото разноски в размер на 211,27 лева , в полза на ОД МВР- Враца.

 

 

 

 

 

 

 

Веществените доказателства:

1 бр. запечатан  бял плик с 5 бр.  дактилоскопни следи и 1 бр. запечатан плик с  парче от счупено стъкло със следа от обувка върху него  да останат на съхранение по делото до изтичане на срока за съхраняването му.

  ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 409/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10.45 часа.

В законна сила на 9.1.2018г.

5

АНД No 523/2017

Агенция "Митници"

И.Н.В.

МИТНИЦА ГР.ЛОМ

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 9.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

И.Н.В.  обжалвал наказателно постановление № 361 / 07.11.2017 г.  424/27.11.2015 г. на началник Митница-гр.Лом, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 123 ал.6 ЗАДС  е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000.00 /  две хиляда /    лева за извършено виновно нарушение на чл. 123 ал.6 ЗАДС  ,като на основание чл.124 ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението,  именно: 19 бр. кутии с цигари  марка „ROYALS Bisiness всяка по 20 къса с надпис „ DUTY FREE  и 3 бр. кутии с цигари марка „CORSET“ всяка по 20 къса и с надпис „ DUTY FREE

В жалбата  се излагат доводи  за  допуснати нарушения опорочаващи  процедурата  по административно наказателното производство.Твърди се неяснота по приета правна квалификация и относима санкционна норма , като се иска алтернативно случаят да бъде определен като „маловажен“. Пледира се и за липса на вина , тъй като цигарите били намерени в МПС собственост на трето лице . Акцентира се и опорочена процедура при съставяне на АУАН при липса на конкретизация на свидетели и тяхното качество .

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не  се явява и не се представлява.

За наказващият орган се явява  ю.к. Илиева . Иска се потвърждаване на НП в цялост, като се представя писмено становище.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред множество писмени доказателства , коректно посочени обстоятелствено в  съпроводително писмо  № 32-330721 /24.11.2017 г.  изпращащо преписката в съда от наказващият орган.

Снети са показания от актосъставителя  М.Т.  и  очевидеца на нарушението Д.Ц. ,  както и от  свидетеля при съставяне на акта А.К. .

 Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът приема за установено следното:

 В Митническо бюро гр. Враца бил получен сигнал за  превозване с автомобил в с.Ребърково  на  акцизни стоки  в нарушение на закона. В тази връзка  на 27.03.2017 година  около  08,30 часа актосъставителя  Т. и  колегата му Ц.  в качеството им на старши  инспектори в Митница-Лом  извършили проверка на автомобил „Пежо Експерт“ с рег.№ ВР4709ВН , собственост на „Централ Комерс 61 “ ЕООД-Мездра , паркиран пред кафе аперитив в с.Ребърково на ул. 9-ти септември до дом № 17 .  Автомобила бил в покой при заъреждане на стока , с водач И.Н.В..При проверка в автомобила митническите служители открили и иззели акцизни стоки  19 бр. кутии с цигари  марка „ROYALS Bisiness всяка по 20 къса с надпис „ DUTY FREE  и 3 бр. кутии с цигари марка „CORSET“ всяка по 20 къса и с надпис „ DUTY FREE“.Водачът В.  обяснил пред митническите служители, че цигарите са негови, за лично ползване.  На място бил съставен протокол за извършена проверка под №168, в което били отразени тези обстоятелства. Същия бил подписан без възражения от В. .  Съставен бил  и опис на иззетите цигари , също подписан от митническите служители  и присъствалия В. .Назначена била комисия при митница Лом която с протокол от 23.08.15 година  установил дължим акциз на всичките  22 кутии  цигари в размер на  89  лева . На 22.06.17г бил съставено при тези факти АУАН  № 88 / 22.06.2017 г. за извършено нарушение по чл.123 ал.6 ЗАДС.Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя след надлежна покана .На 03.07.2017 г.  бил подписан от В. отново без възражения , като подписи положил очевидеца на нарушението Т. в качеството на  актосъставител, като и Ц.     качеството на свидетел на АУАН  и очевидец  на нарушението  и неговото установяване. Подписан бил и от свид.К. като присъствала при съставянето на акта .  Правната квалификация в АУАН съответства на  текстовия диспозитив. Копие от акта е връчен на нарушителя . 

Въз основа на съставения  АУАН било издадено атакуваното НП. В него е  преповторена  установената фактическа обстановка  в АУАН и кореспондиращата  с нея  правна квалификация.  Санкцията е наложена  на основание чл. 123 ал.6 ЗАДС  при  което санкционната норма кореспондира с диспозитива на приетото нарушение  и неговата правна квалификация.  НП  съдържа всички реквизити по ЗАНН и е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 128  ал.2 ЗАДС  при делегирана компетентност  на издалият го  началник на Митница-Лом  по силата на  представена  заповед  ЗАМ-555 /312-127892 /11.05.2017 г.  на директор на Агенция – Митници , с която  се упълномощават началниците на митниците  съобразно териториалната им компетентност  да издават  НП  по реда на ЗАДС. При тези доводи  за законосъобразно протекло  производство по ЗАНН с издаване на атакуваното НП, съдът намира , че са спазени процесуалните норми , при което АУАН и НП се явяват законосъобразни   и съдът не намира  при служебна проверка  пороци  относно допуснати процесуални нарушения  при доводи за това  в жалбата. Действително в АУАН не са посочени качествата на свидетелите/дали са очевидци или само при съставяне на акта /  , но нарушението не е от съществените водещи до порок на акта и издаденото НП ,тъй като не е ограничено с него правото на защита на нарушителя .

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС " лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 6000 лв." Сочената разпоредба е посочена в НП като санкционно основание  за  извършено нарушение на чл.123  ал.6 ЗДВП , като в АУАН и НП е посочена и пояснителната разпоредбата на чл. 99 ал.2 т.4 ЗАДС , която забранява държането  на тютюневи изделия с надпис , който задължително съдържа  думите DUTY FREE.,поради което съдът не установява различия в приетата правна квалификация и неяснота за същата .

От показанията на очевидците на нарушението   Ц. и Т. се установяват количеството намерени цигари, техния вид и марка  върху които  е бил положен  надпис DUTY FREE. Тези обстоятелства са отразени и в приложените документи за извършена проверка на  автомобила  в присъствието на неговия водач И.В. . Констатациите не са оспорени от него в съставения протокол . Съставен е  и опис на намерените цигари на същата дата и място , като същия отново е подписан от В.  без възражения. Пред проверяващите  е заявил, че той е собственик на намерените  цигари. Установен е и  акциза на общо намерените 22 бр. кутии с цигари  с надпис DUTY FREE, който е в размер на 89  лева , съгласно данните от протокола за оценка  на основание чл. 71  ППЗАДС , чл. 39  ЗАДС  и чл. 41 ЗАДС.

За установеното нарушение   бил съставен АУАН  при който  нарушителя също не направил възражения . В акта са възпроизведени  констатациите  по установяването на цигарите  и  техния собственик И.В. . Несъмнено  тези цигари са тютюневи изделия, като правно ирелевантен е факта къде  и как  са придобити, тъй като  обект на санкциониране за процесното нарушение е лице, което държи  забранени от закона стоки независимо  от техния произход  по придобиване. В този смисъл е и посочената разпоредба на чл. 99 ал.2 т.4 от ЗАДС . Такова държане  е установено от В. в управлявано от него МПС , което бил в покой пред хранителен магазин в с Ребърково .

Съгласно чл. 2, т.2 и чл. 11 от ЗАДС тютюневите изделия – цигари, представляват акцизна стока, за която се дължи акциз. За да бъдат предлагани за реализация на вътрешния пазар, българското законодателство съгласно чл. 64 и чл. 100 от ЗАДС задължава върху потребителската опаковка да бъде поставен акцизен бандерол, по образец утвърден със заповед на министъра на финансите. От друга страна "бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС.

Що се отнася до надписа DUTY FREE, съгласно чл. 2 и чл. 22 от ЗБТ /Закон за Безмитната Търговия /  цигари с надпис съдържащ думите DUTY FREE имат статут на стоки, предназначени само за безмитна търговия в лицензирани търговски обекти, разположени в граничните контролно-пропукателни пунктове или на граждански летища за международни превози, като за същите не са включени дължимите публични държавни вземания.

Видно от описаните по-горе и ценени писмени и гласни доказателствени средства съдът намери за установено по безспорен начин че на въпросната дата 23.07..2017 година около 08.30 часа  в с.Ребърково в автомобил „ Пежо Експерт“ с рег.   № Вр 4709ВН И.В.  е държал 22  кутии цигари от различни марки , всички с надпис  DUTY FREE.

При така изложеното съдът приема за несъмнено установено извършването на санкционираното административно нарушение. Фактът че жалбоподателя   държи в  ползван от него  автомобил   акцизни стоки – тютюневи изделия с надпис  DUTY FREE е достатъчно обстоятелство за съставомерността на нарушението по чл.123 ал.6 ЗАДС  от обективна  и субективна  страна и неговото санкциониране по реда на същата разпоредба , съдържаща в себе си хипотезис , диспозиция и санкция.

Извършеното нарушение не е маловажно независимо, че дължимия акциз  върху  22 кутии  цигари  е под  МРЗ за страната. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Доколкото преценката за "маловажност " подлежи и на съдебен контрол, настоящата инстанция счита, че в случая нарушението не е с ниска обществена опасност и правилно не е квалифицирано като такова. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган не е нарушил материалния закон и не е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Действително особената обществена важност на регулираните от ЗАДС обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител и намерените при проверката общо 22  бр. кутии цигари, без български акцизен бандерол, с надпис "duty free" въпреки размера на дължимия акциз, който в случая е относително нисък , но не определят деянието като маловажен случай. Регулираните от ЗАДС обществени отношения засягат и  тези свързани с опазване живота и здравето на гражданите които дори с минимално количество от процесните акцизни стоки биха могли реално да бъдат застрашени. Маловажните  нарушения по ЗАДС са посочени в специалната разпоредба на чл. 126б  ал.2 от ЗАДС , където за маловажни случаи по ал. 1 е включен настоящия състав на нарушение чл. 123 ал.6 от ЗАДС. В тази разпоредба е посочено , че маловажни нарушения са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В конкретния случай акциза на държаните стоки е 89 лв ,        при което двойният размер  е 176 лв и не попада в обхвата на „маловажно нарушение“ .  Съдебната практика  е константна в тази насока, като съдът  посочва решение № 436/23.10.14 г. на АС-Враца по к.н.а.х.д. № 494/14 година , решение № 235/11.01.13 година  на АС- Враца по к.н.а.х.д. № 560/2012 година, решение № 503/30.12.2013 година на АС- Велико Търново по к.н.а.х.д. № 10495/2013 година и решение № 336/23.09.2014 г.  на АС-Велико Търново по к.н.а.х.д. №10337/2014 г.  Маловажност на престъпление  по  чл. 93 т.9 НК е с различно правно естество и   съдържание от   понятието “маловажност “по смисъла на ЗАНН.  ЗАНН  е общия закон уреждащ  хипотези на маловажност по чл. 28 ЗАНН   и тази  разпоредба е приложима  при  съответни обстоятелства  на нарушения , когато за самото такова  в  специалния закон въздигащ го  не е  възведена  такава хипотеза. Едно от основните правила в правото е , че специалните норми имат предимство пред общите разпоредби  уреждащи една и същи правен раздел ,като в случая такъв са явява административното материално и процесуално право  .  В този смисъл съобразно  на чл. 126б ал.2 ЗАДС  маловажни нарушения  се явяват такива, когато двойния размер на акциза   не надвишава 50 лева. Именно това е специалната разпоредба  поставена в основа на преценка за маловажност на нарушения по ЗАДС, каквото се явява  процесното извършено от жалбопадателя  по чл. 123 ал.6 ЗАДС. ,което пък игнорира общата преценка за маловажност по чл. 28 ЗАНН вр. чл.93 т.9 НК вр.чл. 11 ЗАНН, като без значение е пазарната цена  на стоката,независимо от нейната величина . Преценката за маловажност  се опира  единствено до размера на дължим акциз, като в случая двойния му размер както вече бе посочено е 176 лв , което  значително надхвърля  изискването  за  размер на акциз до 50 лева, който би определил случая като маловажен по смисъла на чл.126б ал.2 ЗАДС .  При тези доводи  нарушението не се явява маловажно по смисъла на тази разпоредба на ЗАДС ,като в същото време  при наличие на тази специална норма то не е и маловажно и по  смисъла на 28 ЗАНН като обща разпоредба,  независимо, че  жалбоподателя  по същество  извършва първо такова  нарушение . Инцидентността на административно нарушение  не може да го определя като маловажно , а влия върху размерът на наказанието и ниската обществена опасност на деецът, което пък рефлектира в размерът на наказанието към по-долен праг съобразно преценка за налични други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства . При това положение  размерът на наказанието  по чл. 123 ал.6 ЗАДС е правилно определен , тъй като  следващата от това глоба   е фиксирана от законодателя на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лева. В случая двойния размер е под тази сума, при което императивно се налага  долния праг на наказанието, който е минималният от 2000 лв . , под който съдът не може да слиза по аргумент от чл.27 ал.5 ЗАНН . В този смисъл и  държаните процесни вещи  правилно са отнети в полза на държавата по реда на чл. 124 ал.1 ЗАДС . 

Ето защо от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебната проверка безспорно е установено, че жалбоподателя   е извършил виновно нарушение на чл. 123 ал.6 ЗАДС и правилно е определен размерът на предвидената за него санкция . При служебната проверка, съдът не констатира да са допуснати каквито и да са  нарушения на материалният и процесуалният закон, който да доведат до отмяна на наказателното постановление, поради което същото  следва да бъде потвърдено като законосъобразно  и правилно.Нарушението е доказано по несъмнен начин.Материалният закон е приложен правилно .Описанието на нарушението и правната му квалификация взаимно съответстват. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН .НП  е издадено в срока  по чл. 34  ал.3 ЗАНН с правилно посочване на санкционната норма ангажираща отговорността за нарушението и обстоятелствата на извършване , в т.ч време и  място.Самият АУАН е съставен в отсъствие  на  нарушителя , но при надлежно връчена покана за съставяне на акта   при спазване  разпоредбата на чл. 40 ал.2  ЗАНН.

Мотивиран при изложените съображения  и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, РС –Мездра в този съдебен състав 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно  наказателно постановление № 361 / 07.11.2017 г.  424/27.11.2015 г. на началник Митница-гр.Лом, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 123 ал.6 ЗАДС И.Н.В. ***  е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000.00 /  две хиляда /    лева за извършено виновно нарушение на чл. 123 ал.6  ЗАДС ,като на основание чл.124 ал.1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението :   19 бр. кутии с цигари  марка „ROYALS Bisiness всяка по 20 къса с надпис „ DUTY FREE  и 3 бр. кутии с цигари марка „CORSET“ всяка по 20 къса и с надпис „ DUTY FREE

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните-жалбоподателя и Митница гр.Лом,че е изготвено .

 

6

АНД No 504/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА,
Д.И.В.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 10.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Районна прокуратура град Мездра е внесла протест против Наказателно постановление № 81/06.11.2017 г. на Кмета на Община Мездра, с което за извършено нарушение на чл.5 т.1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Мездра, на Д.И.В. *** е наложено, на основание чл.53 ЗАНН, административно наказание глоба в размер на 20 лева. Възраженията са в смисъл, че в съдържанието на обжалвания акт липсва административно-наказателна разпоредба, въз основа на която нарушителят е санкциониран. В тази връзка се посочва, че наказващият орган неправилно се е позовал на чл.53 ЗАНН, тъй като тази разпоредба регламентира правото му да издава наказателно постановление за съответно деяние, съставляващо административно нарушение в случаите, когато същото е извършено виновно и не са налице условия за прилагане на чл.28 и чл.29 от същия закон и в този смисъл не може да се разглежда като административно-наказателна. Изхождайки от съдържанието на визираният като нарушен подзаконов нормативен акт, прокуратурата счита, че административното наказание на нарушителя е следвало да бъде наложено въз основа на чл.37 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Мездра. Въпросната разпоредба обаче не е посочена в обжалваното постановление. При това положение се приема, че липса яснота по отношение на приложената от наказващия орган санкционна норма, която е довела до нарушаване правото на защита на наказаното лице. По тези съображения се иска отмяна на административният акт като незаконосъобразен.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Нарушителят, нередовно призован, не се е явил и не е изпратил представители.

Районна прокуратура гр. Мездра, редовно призована, не е изпратила представител.

Ход на делото е даден при спазване разпоредбата на чл.61 ал.2 изр.2 ЗАНН.

Протестът е подаден в срока по чл.59 ал.2 изр.2 ЗАНН и е процесуално допустим.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: На 28.08.2017 г. около 23.55 ч. в РУ Мездра постъпил сигнал за лице, живущо на ул. „Христо Ботев“ № 3 ет.1 ап.1 в същия град, което чрез пускане на силна музика нарушава нощната тишина. На място бил изпратен екип. Полицейските служители многократно позвънили на входната врата на апартамента, но собственикът не отворил. Същевременно от жилището се чувал шум, силна музика и викове. По случая била изготвена докладна записка. Въз основа на същата, свидетелите Б.Ц. и И.М. – служители в същото управление посетили адреса на 29.08.2017 г. Там те провели разговор със собственика на жилището Д.И.В.. Същият заявил, че до късно предишната вечер имал гости в апартамента си, но поради шума и силната музика не успял да чуе позвъняванията на входната врата. В РУ Мездра свидетелят Ц. съставил на нарушителя В. АУАН по Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Мездра.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Ц.Ц. и И.М.М..

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното съдържанието на НП и в протеста на РП гр.Мездра, намира последния за основателен. Съображенията за това са следните:

При проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира нарушения на изискванията за съдържание на административните актове, които по същество са самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. На първо място, липсва яснота относно датата на извършване на нарушението. Според свидетелите Ц. и М., сигналът за нарушаване на нощната тишина е постъпил в управлението на 28.08.2017 година. Тези данни кореспондират с изложеното в АУАН, но не и с НП. Според описаната там фактическа обстановка, нарушението е извършено на 29.08.2017 година. Това обстоятелство обаче не намира подкрепа в събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът го счита за голословно. Отделно от това, наличието на противоречие между АУАН и НП, в настоящия случай по отношение датата на извършване на нарушението, е правно недопустимо и представлява съществено нарушение на изискванията за съдържание на административните актове. Този състав многократно е имал възможност да отбележи, че административно – наказателния процес е строго формален и по тази причина е необходимо да бъдат стриктно спазвани както процесуалните изисквания по съставяне и връчване на административните актове, така и реквизитите касателно съдържанието им. В този смисъл всяка една промяна, отразена в съдържанието на НП, но липсваща във вече връчения на нарушителя АУАН, води до нарушаване правото му на защита и е предпоставка за отмяна на административния акт. В процесните актове е налице несъответствие по отношение времето /датата/ на извършване, което лишава нарушителя от възможността да узнае с необходимата категоричност кога е извършено описаното в АУАН и НП деяние и е пречка същия да организира защитата си.

На следващо място, от съдържанието на постановлението не става ясно коя е административно–наказателната разпоредба, въз основа на която нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 20 лева. Наказващият орган е посочил като правно основание чл.53 ЗАНН, но това е разпоредба, регламентираща правото на наказващия орган да издава наказателни постановления при наличие на деяние, извършено виновно и при липса на условия за прилагане на чл.28 и чл.29 от същия закон. В този смисъл съдът споделя становището на прокуратурата, че въпросната разпоредба не може да бъде разглеждана като административно-наказателна. Предвид съдържанието на наличната в актовете фактическа обстановка, наказващият орган е следвало да санкционира В. по силата на чл.37 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Мездра. Тъй като това не е сторено, очертаната правна рамка не внася яснота по отношение на законовата разпоредба, въз основа на която е наложено административно наказание на нарушителя, а това по същество е неизпълнение на реквизит от съдържанието на НП, регламентиран в чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Констатираните пороци няма как да бъдат санирани в хода на съдебното производство и по тази причина обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 81/06.11.2017 година на Кмета на Община Мездра, с което за нарушение на чл.5 т.1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Мездра, на Д.И.В. *** е наложено, на основание чл.53 ЗАНН, административно наказание глоба в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

7

АНД No 508/2017

КАТ

Е.В.П.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 11.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-001029/16.10.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Е.В.П. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦ за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Е.В.П. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 17-0300-001029/16.10.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно. Акцентува се, че административнонаказващия орган е работел с предположения, като по делото не става ясно какви са причините за възникналото ПТП – дали това е несъобразена скорост, техническа неизправност или случайно събитие. На следващо място се подчертава, че е налице необоснованост и незаконосъобразност и по отношение наложеното наказание по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателя е спрял и е установил последиците от произшествието, като за него не е възникнала нито една от хипотезите на т.2 на чл.123 от ЗДвП, тъй като категорично не е имало пострадали хора и не е имало друг участник, с когото да имат спор по отношение на материалните щети.

Ответникът РУ гр.М. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.11.2017 год. Същият е упражнил правото си на жалба и такава е депозирана пред ответника на 16.11.2017 год., т.е. безспорно е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Акт за установяване на административно нарушение № 1041/12.09.2017 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.09.2017 год. около 12.10 часа в гр.М., по ул.”С.П.Е.” срещу № 7, е управлявал собственият си лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ ХХХ, като вследствие на движение с несъобразена скорост със състоянието на превозното средство, вследствие на което изгубва контрол над управляваното МПС и самокатастрофира, като се блъска в стълб в ляво по посока на движението си, след което продължава движението си, без да спре , за да установи последиците от произшествието. Водачът е установен в 14.30 часа. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Със съставения АУАН бил иззет като доказателство и Контролен талон № 5509398 от 23.02.2016 год. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Контролен талон № 5509398 от 23.02.2016 год., АУАН № 1041/12.09.2017 год., НП № 17-0300-001029/16.10.2017 год., Сведение от 12.09.2017 год., Декларация от Е.В.П., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 30.11.2017 год., Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-31/04.01.2018 год., ведно с копие от Протокол за ПТП № 1489890/12.09.2017 год.и 4 броя снимки, съответно са разпитани свидетелите Н.М., Н.К. и Ц.И.. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява така описаната фактическа обстановка в акта, респективно в НП. Нито един от тези свидетели на практика не се оказва очевидец на реализираното от жалбоподателя ПТП. От показанията на свидетелите Н.М. и Н.К. и двамата служители в РУ гр.М. се установява, че на 12.09.2017 год. за времето от 07.00 до 19.00 часа са били назначени в полицейски наряд – автопатрул на територията на гр.М.. Около 12.10 часа на същата дата оперативния дежурен изпратил свидетелите М. и К. на сигнал за станало ПТП на ул.”С.П.Е.” до № 7 в гр.М.. Свидетелите установили на мястото само следи от стъкло и боя върху стоманобетонен стълб. Двамата свидетели установяват, че лицето, което е подало сигнала живее на същия адрес и това е именно свидетелят Ц.И.. Пред служителите на реда свидетелят заявил, че черен лек автомобил с посоченият регистрационен номер в акта, се е ударил в стоманобетонен стълб. Била извършена справка с оперативния дежурен за собствеността на лекия автомобил и като такъв бил установен именно жалбоподателя. Двамата служители на реда посетили адреса, на който живее жалбоподателя, но не го открили, а разговаряли с неговия баща. Процесният лек автомобил бил в гараж, като същият имал щети по дясната част. Щетите по автомобила били заснети с таблет, както и разположението на автомобила в гаража. По делото са приложени 4 броя снимки, които действително установяват наличието на леки щети по автомобила в предна дясна врата и предно панорамно стъкло. Жалбоподателят бил установен в 14.30 часа. Същият се явил в Районното управление в гр.М., като заявил пред служителите на полицията, че е изгубил контрол над автомобила, но не могъл да обясни причината, поради която е станало това. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен процесния акт, като същият се запознал със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от същия. Безспорно свидетелите установяват, че от станалото ПТП е нямало пострадали хора, имало е само щети по лекия автомобил, които били описани в съставения Протокол за ПТП № 1489890/12.09.2017 год. По стоманобетонния стълб имало само боя от автомобила. Както бе отразено и в по-горните абзаци, по делото е  разпитан и свидетеля Ц.И., който е вписан в акта като очевидец на станалото ПТП и от който е снето обяснение по делото. Настоящият съдебен състав намира, че свидетелят Ц.И. не се явява очевидец на станалото ПТП, като тази констатация се извежда на база проведения на съдебното следствие разпит. От показанията на свидетеля И. се установява, че същият живее в гр.М., на ул.„С.П.Е.„ № 7, като има пейка на улицата пред къщата си и на процесната дата е седял на нея. Когато е тръгнал да си влиза в къщи и е слизал по стълбите е чул силен удар. Върнал се е до портата и е видял лек автомобил на 20 метра от къщата си. Свидетелят е категоричен, че момчето, управлявало лекия автомобил е било слязло от него и го е оглеждало. Същият не е видял номера на колата, но го е разбрал от наблизо стоящите учителки. Свидетелят И. уточнява, че момчето, управлявало лекия автомобил се е било ударило в уличния стълб, който е бил пред вратата му, както и че е бил спрял по-надолу от къщата му. Същественият факт, който се установява на съдебното следствие е не само това, че свидетеля И. не е възприел какви са причините за реализираното от жалбоподателя ПТП, а че същият не е запознат и със съдържанието на подписания от него акт и обяснение. На съдебното следствие на свидетеля И. бяха предоставени да се запознае с процесния акт и сведение от 12.09.2017 год., при което свидетеля установи, че е подписал съответния акт и сведение, но не ги е чел и ги е подписал в къщи пред вратата, като жалбоподателя на е присъствал. Видно от показанията на свидетеля Н.К. действително се установява, че същият е изпълнил съдържанието на сведението, като го е предоставил на свидетеля И. да го подпише. Прави впечатление, че никой от така разпитаните свидетели не може да установи, нито да посочи каква е причината за реализираното ПТП от страна на жалбоподателя. Буди недоумение как при тази неяснота от фактически данни актосъставителя, в лицето на свидетеля Н.М. е стигнал до извода, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост със състоянието на превозното си средство, вследствие на което е изгубил контрол над управляваното МПС и е самокатастрофирал, като се блъснал в стълб.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление № 17-0300-001029/16.10.2017 год. е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. Както бе отразено и в по-горните абзаци не се установява по един безспорен и несъмнен начин жалбоподателя виновно да е извършил визираните административни нарушения, като ответника по делото не е ангажирал доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка в Наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че от така отразеното в акта, респективно НП има смесване на разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от Закона за движението по пътищата се въвеждат някои от основните задължения на водачите на пътни превозни средства: да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на превозното средство и за управление със съобразена скорост, са взаимно изключващи се – нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта.

Съдебната практика е последователна и категорична, че когато се касае до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху пътното превозно средство поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и др. Когато обаче загубата на контрол е във връзка и в резултат на нарушение на режима на скоростта, какъвто е настоящия случай, то правилната квалификация на нарушението на правилата за движение е по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл правилото по чл.20, ал.1 от ЗДвП за непрекъснат контрол върху превозното средство и съобразяване с пътната обстановка е с различно съдържание от това за преодоляване на възникнала опасност и нейното предотвратяване. Иначе казано, нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, е самостоятелно нарушение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. В настоящи случай обаче фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че лицето е предизвикало настъпването на ПТП, в следствие на несъобразена скорост със състоянието на превозното средство, а не поради, както бе посочено по-горе заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и др. За да се приеме, че от жалбоподателя е извършено визираното в т.1 от НП нарушение следва да се има предвид следното:

Централно място в настоящата хипотеза заема на първо място скоростта на движение на управлявания автомобил. В тази насока липсват каквито и да е доказателства, свидетелстващи за конкретната стойност на скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, от което следва, че не би могъл да се направи извода дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства. Начина на квалифициране на деянието от страна на актосъставителя и наказващия орган (по-конкретно неизследването на основно с оглед съставомерността обстоятелство) наподобява презюмиране на виновно поведение за водачите на ППС, независимо от конкретните особености на отделния случай - абсолютно недопустимо предвид основните принципи на АНП, свързано с реализиране на санкционна отговорност. Действително "съобразената скорост", която следва да поддържа водачът, не е идентична на "разрешената скорост", респективно "несъобразената скорост" е различна от "превишената скорост". Съобразената скорост е винаги по-ниска от разрешената, но последната е винаги указана в закона. Несъобразената може да бъде както по-ниска от разрешената, така и по-висока от нея, т.е превишена. Тези разлики обаче не променят изводите, че при словесното описание на административното нарушение, квалифицирано по чл.20 ал.2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи поне приблизително стойността на скоростта, определена като "несъобразена". Само чрез нейното числово изражение е възможно да се извърши преценка на съответствието й със съществуващите на пътя допълнителни фактори, По делото има декларация за ПТП, в която самият водач обаче не е посочил приблизителна скорост на движение на неговото превозно средство, която евентуално да бъде преценена като "несъобразена" скорост, още повече, доколкото същата не е вписана сред фактическите констатации по АУАН и НП. Следва да се посочи, че и от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта не може да се изведе с каква “несъобразена скорост” се е движел жалбоподателя, тъй като самите те не са преки свидетели на настъпилото ПТП. Това се е отразило в дадените от тях показания пред съда, които са изключително в сферата на хипотетичното. Както бе отразено и в по-горните абзаци свидетелите М. и К. пресъздават личните си субективни възприятия, а именно, че жалбоподателя е изгубил контрол над автомобила си, видно от показанията на свидетеля М., а свидетелят К. отразява, че лекият автомобил на жалбоподателя се е занесъл. От посоченото следва, че  служителите на полицията, каквото е тяхното задължение не са установили по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост. Същите боравят само с предположения. Този пропуск е пренесен и в процесното НП като неизпълнението от страна на наказващия орган на задълженията си по чл.53 ал.1 от ЗАНН за разследване на спорните обстоятелства е довело до неправилност на издаденото НП. Не е индивидуализирано конкретното изпълнително деяние на нарушението /скоростта на движение на превозното средство, управлявано от жалбоподателя/. Безспорно нито в акта, нито в атакуваното НП не са посочени факти и обстоятелства от съставомерен характер, позволяващи да се направи извод, че скоростта, с която се е движел жалбоподателя не е била съобразена с пътните условия и състоянието на превозното средство. От събраните по делото доказателства съдебния състав намира, че се навежда извод за нарушение не на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, който предвижда задължение на водача да контролира управлението върху автомобила. Самият водач е обяснил пред свидетелите, че е изгубил контрол над автомобила, при което се е блъснал в стълб в ляво по посока на движението си. В същата насока са и показанията на свидетелите по делото, доколкото не са установили конкретната причина за настъпилото ПТП, а единствено, че колата се е блъснала в стълб. От показанията на разпитаните по делото свидетели същите изказват хипотетично предположения за причината за реализираното ПТП. Това е възможно да се дължи както на невнимание от страна на водача, при което е изгубил управление върху автомобила, а може да се получи и от висока скорост. От събраните по делото доказателства става ясно, че длъжностните лица по констатиране на нарушението не споделят лични възприятия, относно извършването на ПТП-то. Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпването на ПТП-то и причината, довела до това остава неизяснена. Не се установява наличието на доказана несъобразена с изброените в закона обстоятелства  скорост, провокирала реализирането на самостоятелно ПТП от страна на наказания водач. Съдебният състав отново акцентира, че всички свидетели не са непосредствени очевидци на случая и явно изводите им за причините за ПТП-то са тяхно субективно мнение или по-скоро предположение. Не на последно място съдебния състав намира за основателно да отбележи, че е възможно в случая жалбоподателя да е реализирал ПТП-то и при наличие на хипотезата на чл.15 пр.второ от НК, тъй нареченото случайно деяние, който текст е приложим съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Допълнително следва да се посочи още едно констатирано нарушение от органите, установяващи нарушението и тези, които налагат наказанието. Същото води като последица до неизясняване в пълна степен на фактическата обстановка. Нито в акта, нито в НП са посочени какви са именно щетите, вследствие на ПТП-то. В случая щетите от ПТП-то по МПС-то са посочени само в Протокола за ПТП и то непълно и крайно неясно. В конкретния случай дори да са причинени тези щети по процесния лек автомобил, същият е собственост именно на жалбоподателя. Съгласно наказателноправната теория самоувреждащите действия на едно лице са наказуеми по изключение и само в предвидените в закона случаи. Същевременно за съставомерността на престъпленията по чл.342-343 от НК, съответно за административните нарушения по чл.179 ал.2 от ЗДвП като резултатни деяния винаги е необходимо съответните имуществени, респективно неимуществени вреди да са причинени другиму. В конкретния случай според описанието както в акта, така и в НП тъй наречените материални щети, вследствие на ПТП-то административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се явява ангажирана затова, че е причинил ПТП, в което единствен участник и пострадал е самият той, доколкото е собственик на катастрофиралия автомобил. Съотносимо към горепосочената характеристика на нарушението това поведение е изцяло несъставомерно.

Настоящият съдебен състав намира, че и по отношение на второто претендирано нарушение, а именно по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не е налице осъществяването му както от обективна, така и от субективна страна. Преди това обаче, следва да се обсъди незаконосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в неговата т.2, именно касаеща посоченото нарушение. Както в акта, така и в НП е отразено, че водачът продължава движението си, без да спре, за да установи последиците от произшествието, което нарушение е квалифицирано в акта и НП като такова по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Безспорно от настъпилото ПТП няма пострадали хора, като в съставения Протокол за ПТП, същото е квалифицирано като леко и следователно водачът на МПС-то няма задължение да остане на мястото на ПТП-то, а описанието на нарушението в акта и НП е описано като “напускане на мястото на ПТП-то”, което не съответства на приетата в акта и в НП нарушена разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която не съдържа изискване водачът на МПС-то да остане на мястото на ПТП-то. Налице е несъответствие между описанието на нарушението и приетата за нарушена разпоредба, както и приложената санкционна норма. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП “водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието”. Следователно посочената за нарушена разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не съответства на описанието на административното нарушение в акта и НП, в които е посочено, че водачът продължава движението си, без да спре, за да установи последиците от произшествието. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не съдържа изискване към водача на МПС-то да остане на мястото на произшествието, каквото нарушение е описано в акта и в НП. Задължение от такъв характер е въведено в разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”а” и б.”б” от ЗДвП в случаите, когато са пострадали хора. Налице е несъответствие между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложимата санкционна норма, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на Наказателното постановление в тази му част. На друго място, настоящият съдебен състав намира за основателно да обсъди и по същество атакуваното Наказателно постановление в тази му част. С акта жалбоподателя е бил обвинен в това, че като участник в ПТП-то не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, което нарушение е подведено в правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, макар, че както бе коментирано и в по-горните абзаци това да не е намерило отражение в словесното описание. По никакъв начин, нито категоричен, нито ясен и безспорен, се установява жалбоподателя да е извършил умишлено посоченото нарушение. Липсват доказателства, свидетелстващи за поведение, което следва да бъде подведено под хипотезата на нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и осъществяващи от обективна и субективна страна признаците от състава на административното нарушение. Следва да се отбележи, че хипотезата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е приложима само в случаите, в които участникът в ПТП изобщо не е спрял. Безспорно в настоящето производство жалбоподателят е бил на мястото, спрял е и известно време е оглеждал своя автомобил, след което е продължил. Предвид гореизложеното неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение.

На съдебното следствие бяха присъдени направени от свидетеля Н.К. разноски, представляващи дневни разходи в размер на 10 лева, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби срещу Наказателни постановления /Електронен фиш/ при субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление /Електронния фиш/ е отменено не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 17-0300-001029/16.10.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

8

АНД No 532/2017

КАТ

Е.Е.И.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Решение от 11.1.2018г.

Жалбоподателят  редовно  призован не се явява..  Вместо него  адв. М. П. ***, редовно упълномощен.

Ответна страна,  редовно призована,  представител не изпраща.

Свидетелите на лице с изключение на пореден № 3. От същия  е постъпила молба, че е служебно ангажиран и не може да се яви в с.з.

 Към делото са приложени АУАН  и издаденото   въз основа на него НП, талон за мед. изследване, сведение от нарушителя, докладна записка от полицай Галин Тодоров, заповед на МВР от 24.06.15 г. относно дл. лица имаща право да съставят АУАН и издават НП за нарушения на ЗДвП.  Приложен е и протокол за метрологична проверка на техническото средство и заповед на МВР от 12.04.10 г. относно  определяне  на технически средства установяващи  алкохол във водачите на МПС. Приложена и е разпечатка от паметта  на използваното такова във връзка със случая , както и справка  за нарушения на ЗДвП от жалбоподателя.

АДВ. П.: Ход на делото. Да се приемат доказателствата.

Съдът намира, че са налице условията  на закона за даване  ход на делото. Следва да бъдат приети  описаните по – горе писмени доказателства, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА описаните по – горе писмени доказателства.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Ц.Л.М.  - 43 г., българин, български гражданин, женен,  висше образование, живущ ***, не осъждан.

На свидетеля се напомни отг. по чл. 290 НК  и той обеща да  каже истината.

СВ. ЦВ. М. :   Нямам  роднински  връзки със страните по делото. Свидетел съм при съставяне на АУАН и съм очевидец.  На посочената в акта дата – 10.01.2017 г. бяхме с колегата  Н. В. , който е мл. автоконтрольор в полицейска операция . Бяхме първо в с. Зверино. Въпросния автомобил се появи на това кръстовище  от , като идваше от гр. София. Автомобила беше марка „Фиат”, като модел и номер не помня.  Колегата му подаде знак стоп с палка по образец, при което автомобила рязко спря, зави  и се върна обратно.  Ние тръгнахме веднага по автомобила. Не помня дали пуснахме светлинен  сигнал , но тръгнахме по него защо така  внезапно   спря и обърна.  Забелязахме, че зави посока с. Зли дол. Знам, че това село няма изход.  Влязохме и ние в селото и на  центъра на селото  там го видяхме , че спря. Улицата не зная коя беше. От него слязоха  две лица , като едното е момчето водач.  Поискаха да се скрият, но ние ги спряхме.  Установихме им самоличността на водача,но не помня името.  Беше младо момче.  Показа ми се съставения акт, подписа на свидетел е мой. Колегата го изпробва с Дрегер за употреба на алкохол, като лицето го установихме като Е.Е.И., съгласно данните в акта.  Дадохме талон за кръв, но не зная дали е дал.  Дрегера с който  го тествахме  показа употреба на алкохол 0,80 промила. Лицето призна, че е пило вино и за това не е спрял. Установихме, че няма и СУМПС.  Не носеше и талон за регистрация на автомобила. На място колегата му състави акт за тези нарушения, копие му дадохме, като мисля, че  лицето не прави възражения.  Лично аз му снех на място и  писмено сведение, с мой почерк, но подписано от Е.И.. Всички тези нарушения ги призна пред мен в  сведението. Мисля, че снех сведения и от момичето, което пътуваше с него.  Тя също  потвърди заявеното от водача.

АДВ. П. : Нямам искания. Не държа на разпита на  неявилия се свидетел. Моля за ход по същество.

Съдът намира, че делото  е  изяснено  от фактическа страна и   не  е наложителен разпита на неявилия се свидетел.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА   от списъка св. Н.  В..

ОБЯВЯВА  СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.

ДАВА ХОД ПО  СЪЩЕСТВО.

АДВ. П.:  Съгласно чл. 26 ал.1 ЗАНН а АНО  са пълнолетните лица  навършили 18 г.  Съгласно   разпоредбите на ЗАНН непълнолетния   може да носи  адм. наказателна отговорност, но на същия не може да му бъде наложено  наказание лоба.  Предвид разпоредбата на чл. 15 ал.2 ЗАНН. Считам, че като е наложил адм. наказание глоба  на непълнолетно лице  адм. наказващия орган е постановил акт в противоречие с материално правните разпоредби  и като такова НП  подлежи на отмяна. Наложената глоба  от 600 лева на доверителя ми съгласно чл. 174 ал.1 ЗДвП не  фигурира като процесуална възможност за АНО, тъй като рамката е  фиксирана на 500 лева. От друга страна номера на техническото средство за измерване употребата на алкохол в  съставения АУАН се различава с номера на същото в издаденото НП.  Снетите сведения от доверителя ми и  приятелката му никъде не е упоменато, че той е употребил алкохол, въпреки ,че както разбрахме същите са изготвени от полицейските служители.  Снети са сведения от непълнолетни лица, без присъствието на родител и не на последно място е  нарушено правото на доверителя ми  за разглеждане в  разумен срок, тъй като  жалбата е  изпратена   в съда 9 месеца след издаване на  АУАН.  Упоменатото  за нарушение   с концентрация над 0,5 до 1,2 промила съгласно съд. практика - Решение № 472/2016 г. на Адм. съд , София област  по к.н.а.д. № 234/16 г. е недопустимо   да се определя концентрация  над 0,5 до 1,2 промила, както е в  конкретния случай  без да се посочи точно установената такава.  В т.3 от посочените за нарушени  разпоредби  е отразено, че доверителя ми не носи СРМПС, което управлява или затегленото от МПС ремарке. Съгласно горепосоченото  решение на САС, и много друга  съдебна практика  е недопустимо със  съюза „или” да се отразява извършено нарушение , тъй като доверителя ми не може да разбере за какво точно нарушение  е наказан  от адм. орган. Всичко  до тук изброено  представлява  отменително основание  на издаденото НП.  Въз основа на горното, моля да отмените издаденото НП.

Съдът счете делото за изяснено  и  се оттегли на тайно съвещание за да   постанови своето решение:

След проведено тайно съвещание ,съдът  установи следното:

С атакуваното НП са наложени  административни наказания „Глоба” на  жалбоподателя   Е.Е. ИВНОВ . От данните по делото се установява, че същия  е роден на *** година  и към датата на  нарушенията 10.01.2017 г. лицето е непълнолетно. При това положение НП се явява незаконосъобразно  , като издадено в противоречие с материалния закон, тъй като  съгласно чл. 15 ал.2 ЗАНН  наказанията  „Глоба” по отношение на непълнолетни извършители се заменят с „Обществено порицание”. В случая това не е сторено, поради което НП подлежи на отмяна , като незаконосъобразно при наличие на соченото абсолютно  нарушение на материалния закон, което не може да бъде санирано.

При тези доводи е безпредметно обсъждането за наличие на други нарушения  по същество на спора  , поради което съдът

Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно  НП № 17—0300-000034/30.01.2017 година  на началник  Група при РУ-Мездра, с което на непълнолетния  Е.Е.И. ***, ЕГН:**********, са му наложени  административни наказания  „Глоба” от 600.00 лева за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП,  „Глоба” от 100.00 лева за нарушение  на  чл. 150 ЗДвП и „Глоба” от 10.00 лева  за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Решението се обяви  на  жалбоподателя чрез защитникът и на самия защитник и същото подлежи на жалба  или протест  пред АС-Враца в 14 дневен срок, като този срок тече за  РУ-Мездра от момента на уведомяването.

Протокола  написан в с.з.

Протокола приключи в 11,20 часа.

Мотиви от 11.1.2018г.

9

АНД No 478/2017

КАТ

С.И.С.

ОД НА МВР ГР.ВРАЦА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 12.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Адв. П.С. от ВрАК в качеството си на пълномощник на С.И.С. *** е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1752493, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на изискванията за съдържание. Претендира се също, че от събраните доказателства, в частност приложения снимков материал, не става ясно къде е извършено нарушението /в или извън населено място/, в кое платно се е движил процесния автомобил, имало ли е поставени пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение, какво е било отстоянието им от мястото на нарушението и др. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание С.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. П.С. от ВрАК поддържа искането за отмяна на обжалвания акт поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. В представената по делото писмена защита са изложени подробни доводи в тази насока.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.09.2017 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /разклон за село Моравица/ в посока град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 14.27 часа МПС “БМВ 320Д“ с рег. № ВР8555СА попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 158 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС „БМВ 320Д“ с рег. № ВР8555СА, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1752493, в който собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан С.И.С. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата на С.И.С., и след като прецени събраните по делото доказателства, намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място, с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По делото /л.8/ е приложена снимка, снета от клип № 14301, заснет от Радар № 611 на 21.09.2017 година в 14:27:20 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС „БМВ 320Д“ с рег. № ВР8555СА е 158 км/ч при максимално разрешена за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ С. е бил наказан за управление на МПС със скорост 153 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR-1-M № 4835 с идентификационен номер 611. Жалбоподателят в качеството си на собственик на процесното МПС не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е управляван именно от него. В жалбата си С. счита, че нарушението е било заснето от мобилно, а не стационарно техническо средство, при това в присъствието на контролни органи, което е неизпълнение на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП. Този съд не споделя така наведените мотиви. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя, поддържани в с. з. от процесуалния му представител адв. П. С., основаващи се на мотивите в решението, не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша нарушение на С. е било наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева по силата на чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен, тъй като, според цитираната разпоредба /изм. ДВ бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, за движение на МПС извън населено място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на скоростта над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. При това положение настоящият състав счита, че размерът на наказанието, наложено на жалбоподателя е в съответствие със законовите разпоредби, поради което и не споделя становището му за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на обжалвания акт, този съд приема, същият следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1752493, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на С.И.С. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 700 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

10

АНД No 550/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 249/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р., с което на нарушителя И.А.Д.от гр.Р., е наложено Административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., приета от ОбС гр.Р., като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Прокурор Л.В.от Районна прокуратура гр.М. на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН е обжалвал в срок атакуваното Наказателно постановление с мотив, че не е посочена конкретната санкционна разпоредба за визираното нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на нарушителя, а допуснатия пропуск е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на Наказателното постановление.

За жалбоподателят се явява прокурор Л.В., който поддържа протеста и акцентира, че в диспозитива на НП не е описано в какво се изразяват обидните думи и по отношение на кое лице.

За ответникът се явява главен юрисконсулт Н.В.. Същата взема становище да бъде допуснато изменение на атакуваното НП и да се счита, че санкцията е във връзка с изр.второ на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН прокурора може да подаде протест срещу атакуваното Наказателно постановление в двуседмичен срок от издаването му. Такъв е подаден на 05.12.2017 год., съответно НП е  издадено на 23.11.2017 год. и безспорно протеста е в срок.

Акт № 321/27.10.2017 год. е съставен на И.А.Д.от гр.Р., затова че на 27.10.2017 год. около 20.30 часа в гр.Р., на ул.”Р.” срещу частен дом № 2 е предизвикал скандал, побой и отправяне на обидни думи на обществено място. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС гр.Р.. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, където за първи път е уточнено, че се касае за чл.6 т.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

По делото са събрани гласни и писмени доказателства  и доказателствени средства, а именно: НП № 249/23.11.2017 год. и АУАН № 321/27.10.2017 год., съответно са разпитани свидетелите Ц.В. и Д.К. и двамата служители в РУ гр.Р..

От разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установява, че на 27.10.2017 год. са били назначени като автопатрул на територията на Община Р.. Свидетелите получили сигнал за скандал на ул.”Р.” в гр.Р., при което посетили сигнала и срещу дом № 2 на посочената улица установили лицето И.Д., който бил в нетрезво състояние. Бил възникнал скандал между него и лице, с което живее на семейни начала, като Джуров бил предизвикал скандала и отправял обидни думи на обществено място. За посоченото нарушение в негово присъствие бил съставен процесния акт, като нарушителя бил запознат със съдържанието на акта, подписал го без възражение, след което му бил връчен препис от него.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са съставени от оправомощени лица в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.45 ал.2, респективно чл.46 ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Съдебният състав намира, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, които  водят до отмяна на атакуваното Наказателно постановление и до неразглеждане на спора по същество. Наличието на задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на Наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, с оглед на строго формалният му характер. В конкретния случай са допуснати пороци по чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, визираща съответно индивидуализация на вида и размера на наложеното наказание. В атакуваното НП е посочено единствено и само, че на нарушителя се налага на основание чл.22 ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл.53 от ЗАНН Глоба в размер на 10 лева. Буквалният прочит на чл.53 от ЗАНН гласи, че когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, а по силата на ал.2 на същия текст Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или от негов заместник, въз основа на акт съставен от длъжностни лица, посочени в Наредбата. На практика административнонаказващия орган не е посочил санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба в размер на 10 лева. Видно от посочената като нарушена правна норма, а именно чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., за такъв род нарушения санкционната норма е предвидена в чл.6 т.3 изр.второ от посочената Наредба, в която е визирано, че при такова нарушение се налага глоба на виновните лица от 10 до 100 лева. Непосочването на индивидуализиращата санкционна норма е съществен порок, като това прави неясно волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно се лишава и съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в тази му част.

В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното Наказателно постановление е допуснато още едно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че са нарушени разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН,  вменяваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В акта като нарушена норма е посочен чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС Р.. Следва да се отбележи, на първо място, че е недопустимо административнонаказващия орган да не изпише в цялост абревиатурата на посочената Наредба. Както бе отбелязано в по-горните абзаци единствено и само е посочено Наредба № 1 на ОбС Р., без да е изписано, че същата касае поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Р.. При всички случаи тази неяснота на първо място, относно това кой е нормативният акт, който е нарушен и на следващо място непрецизността в посочване на нарушената правна норма, винаги води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същият във всеки един етап на административнонаказателния процес следва да е наясно в какво точно го обвиняват и на какви доказателства почива обвинението, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.

Не на последно място следва да се посочи, че е налице нарушение и на чл.42 т.4 от ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН визиращи необходимостта от описани е на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. От фактическото описание в акта и Наказателното постановление единствено и само е посочено, че лицето И.Д. предизвиква побой, скандал и отправяне на обидни думи на обществено място. Изобщо не е отразено какви са обидните думи и спрямо кого те са били отправени. Налице е липса на надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, което съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя да разбере в какво го обвиняват и на база какви доказателства.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 249/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

11

АНД No 553/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 246/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р., с което на нарушителката Б.И.Г.от гр.Р., е наложено Административно наказание ГЛОБА в размер на 5 /ПЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.14 т.12 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., приета от ОбС гр.Р., като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Зам. Районен прокурор Ц.П.от Районна прокуратура гр.Мездра на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН е обжалвала в срок атакуваното Наказателно постановление с мотив, че не е посочена конкретната санкционна разпоредба за визираното нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на нарушителя, а допуснатия пропуск е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на Наказателното постановление.

За жалбоподателят се явява прокурор Л.В., който поддържа протеста.

 За ответникът се явява главен юрисконсулт Н.В.. Същата взема становище да бъде допуснато изменение на атакуваното НП и да се счита, че санкцията е във връзка с изр.второ на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН прокурора може да подаде протест срещу атакуваното Наказателно постановление в двуседмичен срок от издаването му. Такъв е подаден на 05.12.2017 год., съответно НП е  издадено на 23.11.2017 год. и безспорно протеста е в срок.

Акт № 318/23.10.2017 год. е съставен на Б.И.Г.от гр.Р., затова че на 23.10.2017 год. около 10.35 часа в гр.Р., на ул.”М.И.” срещу дом № 26 е хвърляла книжни отпадъци на улицата.  С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.14 т.12 от Наредба № 1 на ОбС гр.Р.. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, където за първи път е уточнено, че се касае за чл.14 т.12 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

По делото са събрани гласни и писмени доказателства  и доказателствени средства, а именно: НП № 246/23.11.2017 год., АУАН № 318/23.10.2017 год. и Известие за доставяне с клеймо от 27.11.2017 год., съответно са разпитани свидетелите С.С. и В.П. и двамата служители в РУ гр.Р..

От разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установява, че на 23.10.2017 год. около 10.30 часа в качеството си на служители на РУ гр.Р. констатирали, че лицето Б.Г.на ул.”М.И.” срещу дом № 26 в гр.Р. хвърля книжни отпадъци на улицата. За посоченото нарушение в присъствието на Б.Г.бил съставен процесния акт, като нарушителката била запозната със съдържанието на акта, подписала го без възражение, след което й бил връчен препис от него.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са съставени от оправомощени лица в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.45 ал.2, респективно чл.46 ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Съдебният състав намира, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, които  водят до отмяна на атакуваното Наказателно постановление и до неразглеждане на спора по същество. Наличието на задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на Наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, с оглед на строго формалният му характер. В конкретния случай са допуснати пороци по чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, визираща съответно индивидуализация на вида и размера на наложеното наказание. В атакуваното НП е посочено единствено и само, че на нарушителя се налага на основание чл.22 ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл.53 от ЗАНН Глоба в размер на 5 лева. Буквалният прочит на чл.53 от ЗАНН гласи, че когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, а по силата на ал.2 на същия текст Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или от негов заместник, въз основа на акт съставен от длъжностни лица, посочени в Наредбата. На практика административнонаказващия орган не е посочил санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба в размер на 5 лева. Видно от посочената като нарушена правна норма, а именно чл.14 т.12 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., за такъв род нарушения санкционната норма е предвидена в чл.14 т.12 изр.второ от посочената Наредба, в която е визирано, че при такова нарушение се налага глоба на виновните лица от 2 до 10 лева. Непосочването на индивидуализиращата санкционна норма е съществен порок, като това прави неясно волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно се лишава и съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в тази му част.

В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното Наказателно постановление е допуснато още едно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че са нарушени разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН,  вменяваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В акта като нарушена норма е посочен чл.14 т.12 от Наредба № 1 на ОбС Р.. Следва да се отбележи, на първо място, че е недопустимо административнонаказващия орган да не изпише в цялост абревиатурата на посочената Наредба. Както бе отбелязано в по-горните абзаци единствено и само е посочено Наредба № 1 на ОбС Р., без да е изписано, че същата касае поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Р.. При всички случаи тази неяснота на първо място, относно това кой е нормативният акт, който е нарушен и на следващо място непрецизността в посочване на нарушената правна норма, винаги води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същият във всеки един етап на административнонаказателния процес следва да е наясно в какво точно го обвиняват и на какви доказателства почива обвинението, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 246/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

12

АНД No 555/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 243/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р., с което на нарушителя П. ***, е наложено Административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.5а ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., приета от ОбС гр.Р., като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Прокурор Л.В.от Районна прокуратура гр.Мездра на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН е обжалвал в срок атакуваното Наказателно постановление с мотив, че не е посочена конкретната санкционна разпоредба за визираното нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на нарушителя, а допуснатия пропуск е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на Наказателното постановление.

За жалбоподателят се явява прокурор Л. В., който поддържа протеста.

 За ответникът се явява главен юрисконсулт Н.В.. Същата взема становище да бъде допуснато изменение на атакуваното НП и да се счита, че санкцията е във връзка с изр.второ на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН прокурора може да подаде протест срещу атакуваното Наказателно постановление в двуседмичен срок от издаването му. Такъв е подаден на 05.12.2017 год., съответно НП е  издадено на 23.11.2017 год. и безспорно протеста е в срок.

Акт № 315/22.10.2017 год. е съставен на Г.А.П. ***, затова че на 22.10.2017 год. около 11.15 часа в гр.Р., на ул.”Х.Ш.” при кръстовището с ул.”И.З.” е управлявал ППС с животинска тяга /състав кон и каруца/ което няма поставена престилка за животински отпадъци. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.5а ал.1 от Наредба № 1 на ОбС гр.Р.. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, където за първи път е уточнено, че се касае за чл.5а ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

По делото са събрани гласни и писмени доказателства  и доказателствени средства, а именно: НП № 243/23.11.2017 год. и АУАН № 315/22.10.2017 год., съответно са разпитани свидетелите В.П. и М.Ц. и двамата служители в РУ гр.Р..

От разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установява, че на 22.10.2017 год. около 11.15 часа са били на СПО и са се намирали на моста на река „М.И.”. В посочения час лицето Г. П. преминал с кон и каруца, като на каруцата нямало поставена престилка за животински отпадъци. За посоченото нарушение в присъствието на Г. П. бил съставен процесния акт, като нарушителя бил запознат със съдържанието на акта, подписал го без възражение, след което му бил връчен препис от него.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са съставени от оправомощени лица в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.45 ал.2, респективно чл.46 ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Съдебният състав намира, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, които  водят до отмяна на атакуваното Наказателно постановление и до неразглеждане на спора по същество. Наличието на задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на Наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, с оглед на строго формалният му характер. В конкретния случай са допуснати пороци по чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, визираща съответно индивидуализация на вида и размера на наложеното наказание. В атакуваното НП е посочено единствено и само, че на нарушителя се налага на основание чл.22 ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл.53 от ЗАНН Глоба в размер на 10 лева. Буквалният прочит на чл.53 от ЗАНН гласи, че когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, а по силата на ал.2 на същия текст Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или от негов заместник, въз основа на акт съставен от длъжностни лица, посочени в Наредбата. На практика административнонаказващия орган не е посочил санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба в размер на 10 лева. Видно от посочената като нарушена правна норма, а именно чл.5а ал.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., за такъв род нарушения санкционната норма е предвидена в чл.5а изр.второ от посочената Наредба, в която е визирано, че при такова нарушение се налага глоба на виновните лица от 3 до 50 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Непосочването на индивидуализиращата санкционна норма е съществен порок, като това прави неясно волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно се лишава и съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в тази му част.

В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното Наказателно постановление е допуснато още едно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че са нарушени разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН,  вменяваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В акта като нарушена норма е посочен чл.5а ал.1 от Наредба № 1 на ОбС Р.. Следва да се отбележи, на първо място, че е недопустимо административнонаказващия орган да не изпише в цялост абревиатурата на посочената Наредба. Както бе отбелязано в по-горните абзаци единствено и само е посочено Наредба № 1 на ОбС Р., без да е изписано, че същата касае поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Р.. При всички случаи тази неяснота на първо място, относно това кой е нормативният акт, който е нарушен и на следващо място непрецизността в посочване на нарушената правна норма, винаги води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същият във всеки един етап на административнонаказателния процес следва да е наясно в какво точно го обвиняват и на какви доказателства почива обвинението, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 243/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

13

АНД No 557/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 259/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р., с което на нарушителя З.И.М.от с.С., община Р., е наложено Административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., приета от ОбС гр.Р., като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Зам.районен прокурор Ц.П.от Районна прокуратура гр.М. на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН е обжалвала в срок атакуваното Наказателно постановление с мотив, че не е посочена конкретната санкционна разпоредба за визираното нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на нарушителя, а допуснатия пропуск е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на Наказателното постановление.

За жалбоподателят се явява прокурор Л. В., който поддържа протеста.

 За ответникът се явява главен юрисконсулт Н. В.. Същата взема становище да бъде допуснато изменение на атакуваното НП и да се счита, че санкцията е във връзка с изр.второ на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН прокурора може да подаде протест срещу атакуваното Наказателно постановление в двуседмичен срок от издаването му. Такъв е подаден на 05.12.2017 год., съответно НП е  издадено на 23.11.2017 год. и безспорно протеста е в срок.

Акт № 335/05.11.2017 год. е съставен на З.И.М.от с.С., община Р., затова че на 05.11.2017 год. около 16.00 часа в с.С., на ул.”И. В.”  до дом № 30 е отправил обидни думи спрямо лицето А.Л.И.от с.С.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС гр.Р.. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, където за първи път е уточнено, че се касае за чл.6 т.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

По делото са събрани гласни и писмени доказателства  и доказателствени средства, а именно: НП № 259/23.11.2017 год. и АУАН № 335/05.11.2017 год., съответно е разпитан свидетелят П.Й. ***.

От разпитаният по делото свидетел по безспорен начин се установява, че на 05.11.2017 год. е получил сигнал за скандал в с.С., община Р.и  отивайки на място установили в центъра на селото нарушителя З. М., който бил предизвикал скандал и отправял обидни думи към лицето А.И.. За посоченото нарушение в негово присъствие бил съставен процесния акт, като нарушителя бил запознат със съдържанието на акта, подписал го без възражение, след което му бил връчен препис от него.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са съставени от оправомощени лица в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.45 ал.2, респективно чл.46 ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Съдебният състав намира, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, които  водят до отмяна на атакуваното Наказателно постановление и до неразглеждане на спора по същество. Наличието на задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на Наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, с оглед на строго формалният му характер. В конкретния случай са допуснати пороци по чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, визираща съответно индивидуализация на вида и размера на наложеното наказание. В атакуваното НП е посочено единствено и само, че на нарушителя се налага на основание чл.22 ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл.53 от ЗАНН Глоба в размер на 10 лева. Буквалният прочит на чл.53 от ЗАНН гласи, че когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, а по силата на ал.2 на същия текст Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или от негов заместник, въз основа на акт съставен от длъжностни лица, посочени в Наредбата. На практика административнонаказващия орган не е посочил санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба в размер на 10 лева. Видно от посочената като нарушена правна норма, а именно чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., за такъв род нарушения санкционната норма е предвидена в чл.6 т.3 изр.второ от посочената Наредба, в която е визирано, че при такова нарушение се налага глоба на виновните лица от 10 до 100 лева. Непосочването на индивидуализиращата санкционна норма е съществен порок, като това прави неясно волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно се лишава и съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в тази му част.

В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното Наказателно постановление е допуснато още едно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че са нарушени разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН,  вменяваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В акта като нарушена норма е посочен чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС Р.. Следва да се отбележи, на първо място, че е недопустимо административнонаказващия орган да не изпише в цялост абревиатурата на посочената Наредба. Както бе отбелязано в по-горните абзаци единствено и само е посочено Наредба № 1 на ОбС Р., без да е изписано, че същата касае поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Р.. При всички случаи тази неяснота на първо място, относно това кой е нормативният акт, който е нарушен и на следващо място непрецизността в посочване на нарушената правна норма, винаги води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същият във всеки един етап на административнонаказателния процес следва да е наясно в какво точно го обвиняват и на какви доказателства почива обвинението, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.

Не на последно място следва да се посочи, че е налице нарушение и на чл.42 т.4 от ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН визиращи необходимостта от описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. От фактическото описание в акта и Наказателното постановление единствено и само е посочено, че лицето З. М. е отправил обидни думи. Изобщо не е отразено какви са обидните думи. Налице е липса на надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, което съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя да разбере в какво го обвиняват и на база какви доказателства.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 259/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

14

АНД No 561/2017

Общини

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 12.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 250/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р., с което на нарушителя Л.И.И.от гр.Р., е наложено Административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., приета от ОбС гр.Р., като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ:

Прокурор Л.В.от Районна прокуратура гр.М. на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН е обжалвал в срок атакуваното Наказателно постановление с мотив, че не е посочена конкретната санкционна разпоредба за визираното нарушение. По този начин е ограничено правото на защита на нарушителя, а допуснатия пропуск е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на Наказателното постановление.

За жалбоподателят се явява прокурор Л.В., който поддържа протеста.

 За ответникът се явява главен юрисконсулт Н.В.. Същата взема становище да бъде допуснато изменение на атакуваното НП и да се счита, че санкцията е във връзка с изр.второ на чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН прокурора може да подаде протест срещу атакуваното Наказателно постановление в двуседмичен срок от издаването му. Такъв е подаден на 08.12.2017 год., съответно НП е  издадено на 23.11.2017 год. и безспорно протеста е в срок.

Акт № 322/27.10.2017 год. е съставен на Л.И.И.от гр.Р., затова че на 24.09.2017 год. около 08.15 часа в гр.Р. пред питейно заведение „Р.” на публично място е отправял обиди и псувни към Н.Х.Д.от гр.Р.. Акта е съставен във връзка с Постановление № 2176/2017 от 13.10.2017 год. на Районна прокуратура гр.М.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС гр.Р.. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства  и доказателствени средства, а именно: НП № 250/23.11.2017 год. и АУАН № 322/27.10.2017 год., съответно са разпитани свидетелите В.П. и М.М., от които първият служител в РУ гр.Р..

От разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установява, че на в РУ гр.Р. е била постъпила жалба от срещу Л.И.от гр.Р. затова ,че последният е обиждал Д.и го е псувал на публично място, а именно пред питейно заведение „Р.” в гр.Р.. Била извършена проверка и снети сведения от лицата П.М. и М.Г., които са присъствали на скандала. Била образувана преписка, която била изпратена на Районна прокуратура гр.М. и във връзка с получено Постановление от същата бил издаден процесния акт. За посоченото нарушение в присъствието на Л.И.бил съставен процесния акт, като нарушителя бил запознат със съдържанието на акта, подписал го без възражение, след което му бил връчен препис от него.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са съставени от оправомощени лица в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.45 ал.2, респективно чл.46 ал.1 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р..

Съдебният състав намира, че административнонаказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от кръга на абсолютните, които  водят до отмяна на атакуваното Наказателно постановление и до неразглеждане на спора по същество. Наличието на задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.1-т.10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на Наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, с оглед на строго формалният му характер. В конкретния случай са допуснати пороци по чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, визираща съответно индивидуализация на вида и размера на наложеното наказание. В атакуваното НП е посочено единствено и само, че на нарушителя се налага на основание чл.22 ал.5 от ЗМСМА, вр. с чл.53 от ЗАНН Глоба в размер на 10 лева. Буквалният прочит на чл.53 от ЗАНН гласи, че когато се установи, че нарушителя е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и чл.29 наказващият орган издава Наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, а по силата на ал.2 на същия текст Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а съгласно чл.22 ал.5 от ЗМСМА Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или от негов заместник, въз основа на акт съставен от длъжностни лица, посочени в Наредбата. На практика административнонаказващия орган не е посочил санкционната норма, въз основа на която е наложена глоба в размер на 10 лева. Видно от посочената като нарушена правна норма, а именно чл.6 т.3 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Р., за такъв род нарушения санкционната норма е предвидена в чл.6 т.3 изр.второ от посочената Наредба, в която е визирано, че при такова нарушение се налага глоба на виновните лица от 10 до 100 лева. Непосочването на индивидуализиращата санкционна норма е съществен порок, като това прави неясно волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на нарушителя да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно се лишава и съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление в тази му част.

В административнонаказателното производство, завършило със съставянето на атакуваното Наказателно постановление е допуснато още едно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че са нарушени разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН,  вменяваща посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В акта като нарушена норма е посочен чл.6 т.3 от Наредба № 1 на ОбС Р.. Следва да се отбележи, на първо място, че е недопустимо административнонаказващия орган да не изпише в цялост абревиатурата на посочената Наредба. Както бе отбелязано в по-горните абзаци единствено и само е посочено Наредба № 1 на ОбС Р., без да е изписано, че същата касае поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Р.. При всички случаи тази неяснота на първо място, относно това кой е нормативният акт, който е нарушен и на следващо място непрецизността в посочване на нарушената правна норма, винаги води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същият във всеки един етап на административнонаказателния процес следва да е наясно в какво точно го обвиняват и на какви доказателства почива обвинението, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.

Не на последно място следва да се посочи, че е налице нарушение и на чл.42 т.4 от ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН визиращи необходимостта от описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. От фактическото описание в акта и Наказателното постановление единствено и само е посочено, че лицето Л.И.е отправил обидни думи. Изобщо не е отразено какви са обидните думи. Налице е липса на надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, което съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя да разбере в какво го обвиняват и на база какви доказателства.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 250/23.11.2017 год. на Кмета на Община Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

15

НОХД No 21/2018

Средна телесна повреда

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Н.Ц.А.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Споразумение от 17.1.2018г.

За Районна прокуратура гр.М. се явява прокурор Л.В..

Обвиняемият лично и с адв. В.З. от ВАК.

Родителят лично.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. В. З.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се даде ход на делото.

РОДИТЕЛ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице всички изисквания на закона за даване ход на делото за разглеждане на представеното споразумение, поради което

 

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните Споразумение за решаване на делото, съгласно чл.381 и сл. от НПК, както и 1 брой Декларация по чл.381 ал.6 от НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ: Н.Ц.А. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас в СУ „Х.Б.” с.Г., община Б.С., осъждан, с ЕГН **********.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм със съдържанието на споразумението и доброволно съм го подписал.

На основание чл.274 от НПК на страните се разясни правото на отвод.

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. В. З.: Не правя отвод на състава.

ОБВИНЯЕМ: Не правя отвод на състава.

РОДИТЕЛ: Не правя отвод на състава.

ОТВОД не се направи.

Съдът намира, че следва да бъде прочетено представеното споразумение за решаване на делото.

Водим от горното съдът

 

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

На основание чл.382 от НПК се прочете споразумението за решаване на делото.

Съдът запитва обвиняемия за въпросите, визирани в чл.382 ал.4 от НПК.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него и доброволно съм го подписал, като съм декларирал, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становището на страните и изявлението на обвиняемия, намира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл.381 ал.5 от НПК и намира, че окончателния вид на споразумението следва да се впише в протокола от днешното съдебно заседание в следният окончателен вид:

Окончателно споразумение на основание чл.382 ал.6 от НПК:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП № 1942/2017 год.  ПО ОПИСА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА  ГР. М.

СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. 381 от НПК

 

Днес на 17.01.2018 година в гр. М., обл. В. се постигна настоящото споразумение между:

1.       Л.В.- Прокурор при Районна прокуратура гр. М. 

и

2.Адвокат В.З. ***, редовно упълномощен, като  защитник Н. Ц. А. *** с ЕГН- ********** , които се споразумяха за следното:

Затова, че Н.Ц.А. ***, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си е причинил на Т.А.Т.от гр. М. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 1-ви и 2-ри горни леви резци, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак- избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по  чл.129, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Наказанието на Н.Ц.А.,  се определя при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като по отношение  на него бъде наложено наказание- ПРОБАЦИЯ- пробационни мерки, както следва:

1. По чл.42а,  ал.3, т.2, във вр. с ал.2 т. 1 и 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА  задължителна регистрация по настоящ адрес:***  с подпис пред пробационен служител - ПЕТ ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.

                    Веществени доказателства по делото- НЯМА.

                    В резултат на деянието не са причинени  имуществени вреди.

                    На обвиняемият Н.Ц.А. със съгласието на    Ц. И. М. с ЕГН- **********,  като майка и законен представител на непълнолетния  се възлагат направените по делото разноски в размер  на 490 лева, които следва да се заплатят в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР-В..                

 

 

С П О Р А З У М Е Л И    С Е:

 

 

            ПРОКУРОР:                    ЗАЩИТНИК:

                    /Л. В./                                   /адв. В. З./

 

 

            РОДИТЕЛ:                       ОБВИНЯЕМ:

                /Ц.М./                                     /Н.А./

 

 

Съдът намира, че така постигнатото споразумение, вписано в съдебния протокол и подписано от прокурор Л.В., адв. В.З. от ВАК, обвиняемият Н.А. и родителят Ц.М., не противоречи на закона и морала, в интерес на правосъдието е и е изготвено по реда и изискванията на чл.381 ал.5 НПК, поради което

 

                         О П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОДОБРЯВА  на основание чл.382 ал.7, вр. чл.381 ал.5 НПК така постигнатото споразумение между прокурор Л.В., адв. В.З. от ВАК, обвиняемият Н.А. и родителят Ц.М., при следните условия:

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.Ц.А. - роден на *** год. в гр.М., жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас в СУ „Х.Б.” с.Г., община Б.С., осъждан, с ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН  в това, че 30.07.2017 год. в с.К.П., община Р., област В., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на Т.А.Т.от гр.М. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 1-ви и 2-ри горни леви резци, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак  - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.Ц.А. следва да изтърпи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, а именно „ПРОБАЦИЯ”, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС:*** за срок от  ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА – ПЕТ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА  и ОСЕМ  МЕСЕЦА, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК.

ОСЪЖДА обвиняемия Н.Ц.А. лично и със съгласието на майка му и законен представител Ц.И.М. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 490 лева.

Съдът след като одобри постигнатото между страните споразумение намира, че следва да се занимае с взетата по отношение на обвиняемия Н.Ц.А. мярка за неотклонение „Надзор на родител”.

Предвид факта, че с одобряването на настоящето споразумение е налице влязъл в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия Н.Ц.А., съдът намира, че мярката за неотклонение „Надзор на родител” следва да бъде отменена и

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на обвиняемия Н.Ц.А. мярка за неотклонение „НАДЗОР НА РОДИТЕЛ”, взета по ДП № 109/2017 год. по описа на ОД на МВР гр.В..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 21/2018 год. по описа на МРС на основание чл.382 ал.7, вр. с чл.24 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.382 ал.10 от НПК да се съобщи на пострадалият Т.А.Т.от гр.М. за настоящето споразумение и му се укаже, че може да предяви Граждански иск за неимуществени вреди пред Гражданския съд.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.20 часа.

В законна сила на 17.1.2018г.

16

НОХД No 499/2017

Неправомерно присъедняване към електропреносна и други мрежи или системи

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

В.П.Ц.

Докладчик:
ЕВГЕНИ А. БОЖИДАРОВ

Споразумение от 18.1.2018г.

Отправено е искане до АК-Враца за назначаване служебен защитник на  подсъдимият  В.П.  Ц.. С писмо  №33/10.01.18 година  на АК-Враца, за   защитник е определен  адв. Д.С. ***. При това положение същият следва да  бъде назначен за такъв.

Мотивиран от горното  и на основание чл. 26  ал.2 ЗПрП, съдът

 

       О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адв. Д.С. за служебен защитник на   подсъдимият  В.  П.Ц..

ПОДС. Ц.:  Ще ползвам назначения ми служебен защитник, като съм уведомена ,че при осъдителна присъда разноските ще бъдат заплатени от мен.

Съдът докладва делото и  слага начало  на  РЗ.

За РП- Мездра прокурор Генова.

Подсъдимият лично и с служебен защитник адв. С. ***..

ПРОКУРОР: Да се даде  ход на  разпоредително  заседание.

АДВ. Д. С.:Да се даде ход на  разпоредително заседание.

ПОДС.Ц.: Да се даде ход на разпоредително заседание. 

Съдът намира, че са налице условията  за провеждане на разпоредително заседание с участие на  явилите се страни по силата на императивната  разпоредба на чл. 247в ал.1 НПК.

 При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдът подлага на  обсъждане от страните  въпросите по чл. 248 ал.1  НПК.

ПРОКУРОР:  Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства.  Принципно е възможно постигане на споразумение или съкратена процедура ако  подсъдимият признае вина.

АДВ. Д. С.: Нямаме спорове и възражения  по отношение  изясняване на въпросите по чл. 248 ал.1 НПК. Делото е подсъдно на съда,  няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство , не е допуснато на  ДП  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване  на процесуалните права  на обвиняемия  или пострадалия. Предлагам споразумение, като подзащитният ми заяви, че ще се признае за виновен.Делото следва да се гледа при открити врати  с участие на  назначените защитници, като не следва да се назначават следствени действия по делегация. Не са налице  основания за изменение на мерките за процесуална принуда  и на този етап не правя искане за събиране на нови доказателства. 

ПРОКУРОР: Принципно изразявам съгласие за постигане на споразумение.

ПОДС. Ц.:  Поддържам  становището    на  защитника ми. Желая споразумение, като ще призная вина.

Съдът намира, че в проведеното РЗ са обсъдени  всички лимитативно изброени въпроси по чл. 248 ал.1 НПК, при което  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УСТАНОВЯВА, че делото е подсъдно на РС-Мездра, няма  основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата  и пострадалия. Налице са основания  за постигане на споразумение  по реда на Глава 29 НПК, като делото следва да се разгледа при открити врати , не следва да се привлича резервен съдия , не следва да се назначават защитници, поради  тяхното назначаване при  насрочване на РЗ, не следва да се призовават вещите лица и свидетелите, поради принципна възможност за постигане на споразумение, не следва да се назначава преводач или тълковник и не са налице  основания за извършване на  съдебно следствени действия по делегация, не са налице и основания  за изменение на взетите мерки за процесуална принуда и не са налице искания за събиране на нови доказателства. 

При тези доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА  РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

На основание чл. 252 ал.1 НПК  дава ход на делото , което следва да се разгледа по реда на Глава 29 НПК.

Прекъсва с.з. в 13,40 часа с оглед даване  възможност на страните да изготвят параметрите на споразумението.

Възобновява  с.з. в 13,50 часа.

АДВ. С.: Постигнали сме споразумение за прекратяване на делото, което прилагам.

ПРОКУРОР: Постигнали сме съгласие и сме сключили споразумение, копие от което Ви предоставяме.

Съдът

Определи:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеното от страните споразумение за решаване на делото, съгласно чл.384 и сл. НПК, както и 1 бр. декларация по чл.381 ал.6 НПК, както и копие от лична карта на подсъдимия удостоверяваща, че същия  е роден  в с. Лик, област Враца.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯТ:

В.П.Ц., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, женен,   средно образование, осъждан.

ПОДС. Ц.: Запознат съм със споразумението и заявявам, че доброволно съм го подписал.     

ПРОКУРОР: Не правя отвод на състава.

АДВ. С.:Не правя отвод на състава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

На основание чл.384 НПК делото се докладва чрез прочитане на споразумението.

ПОДС. Ц.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общият ред.

Съдът, след като се запозна с представеното споразумение за решаване на делото, становищата на страните и изявлението на подсъдимият, намира, че са спазени всички изисквания на чл.381 ал.5 НПК и намира, че окончателният вид на споразумението следва да се запише в протокола както следва:

 

С П О Р А З У М Е Н И Е

ЗА  РЕШАВАНЕ НА НОХД № 499/2017 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД

- МЕЗДРА, СКЛЮЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.384 НПК

         

  Днес, 18.01.2018 г. в гр. Мездра се постигна настоящото споразумение между:

1.      ……. – прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра,

 

2. адв.. Д.С. – ВрАК, сл. защитник на подс. В.П.Ц., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, женен,   средно образование, осъждан

ПОДСЪДИМИЯТ В.П.Ц. се признава за виновен:

За това, че:

При условията на продължавано престъпление за времето от 26.08.2017 г до 18.09.2017 г в електромерно табло находящо се в гр. Мездра, ул. ”………..” № 134, вх. Б, ет. 3, захранващо с ел. енергия апартамент № 9, при условията на повторност, след като е осъден с Определение по НОХД № 108/2012 г. по описа на Районен съд гр. Мездра, в сила от 21.05.2012 г за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, като е направил промяна на схемата за свързване изразяващо се в следното:

На 26.08.2017 г. в електромерното етажно табло допълнително е монтирал парче от едножилен кабел тип ПВВМБ1 – 4 кв. мм с дължина 0.90 метра, на който единия му край е подвързан към изходящата фазова клема на главния предпазител захранен с ток, а другия край на кабела посредством лустер клема е подвързан към кабела/проводник/ тип ПВА1 – 4 кв. мм. захранващ инсталацията на апартамента с ток;

На 18.09.2017 г. е извършил същата схема на присъединяване, като присъединеният кабел към фазовата клема на главния предпазител в другия си край е извел извън ел. табло и посредством присъединяване с други парчета кабел с дължина 7.20 м. е вкарал в апартамента и подвързал към входящия предпазител на апартаментното табло, с което и в двата случая е създал условия за не пълно отчитане на потребената електрическа енергия - престъпление по чл.234в, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Наказанието на подс. В.П.Ц. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, и следва да бъде „Лишаване от свобода” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 На основание чл. 66 ал.1 НК, изтърпяването на същото се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 55 ал.3 НК не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. проводник със сива изолация с дължина 090 метра с прикачена към него клема и 1 бр. проводник с бяла изолация с дължина 7.20 метра се отнемат, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК,  в полза на Държавата  и се унищожават, поради липса на стойност и не възможност да бъдат използвани по предназначение.

Материални щети: Не са причинени.

Разноските в размер на 96.00 лева – възнаграждение за експерт и 15.00 лв. за изготвяне на  фотоалбум, платими в полза на ОД МВР гр.Враца се възлагат на подсъдимия В.П.Ц..

С така постигнатото споразумение страните намират, че ще бъдат постигнати целите на чл.36 НК.

 

 

С П О Р А З У М Е Л И   С Е:

 

ПРОКУРОР:              СЛ. ЗАЩИТНИК:

               /Н. Генова/          /адв. Д. С./               

 

ПОДСЪДИМ:                

                   /В.Ц./

 

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размера на наказателната санкция, поради което и на основание чл. 384  ал.1 вр. чл.382 ал.7 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА споразумение за решаване на делото, сключено между   ………… – прокурор при Районна прокуратура гр. Мездра  и адв. Д.С. – ВрАК, сл. защитник на подс. В.П.Ц., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин, женен,   средно образование, осъждан , за това, че подс. В.П.Ц. се признава за виновен, за това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 26.08.2017 г до 18.09.2017 г в електромерно табло находящо се в гр. Мездра, ул. ”Ал. Стамболийски” № 134, вх. Б, ет. 3, захранващо с ел. енергия апартамент № 9, при условията на повторност, след като е осъден с Определение по НОХД № 108/2012 г. по описа на Районен съд гр. Мездра, в сила от 21.05.2012 г за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, като е направил промяна на схемата за свързване изразяващо се в следното:

На 26.08.2017 г. в електромерното етажно табло допълнително е монтирал парче от едножилен кабел тип ПВВМБ1 – 4 кв. мм с дължина 0.90 метра, на който единия му край е подвързан към изходящата фазова клема на главния предпазител захранен с ток, а другия край на кабела посредством лустер клема е подвързан към кабела/проводник/ тип ПВА1 – 4 кв. мм. захранващ инсталацията на апартамента с ток;

На 18.09.2017 г. е извършил същата схема на присъединяване, като присъединеният кабел към фазовата клема на главния предпазител в другия си край е извел извън ел. табло и посредством присъединяване с други парчета кабел с дължина 7.20 м. е вкарал в апартамента и подвързал към входящия предпазител на апартаментното табло, с което и в двата случая е създал условия за не пълно отчитане на потребената електрическа енергия - престъпление по чл.234в, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Наказанието В.П.Ц. се налага при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, и следва да бъде „Лишаване от свобода” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 На основание чл. 66 ал.1 НК, изтърпяването на същото се отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 55 ал.3 НК не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. проводник със сива изолация с дължина 090 метра с прикачена към него клема и 1 бр. проводник с бяла изолация с дължина 7.20 метра се отнемат, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК,  в полза на Държавата и се унищожават, поради липса на стойност и не възможност да бъдат използвани по предназначение.

ОСЪЖДА В.П.Ц.   да заплати направените по делото  разноски  в размер на 96.00 лева – възнаграждение за експерт и 15.00 лв. за изготвяне на  фотоалбум, платими в полза на ОД МВР гр.Враца.

      ПРЕКРАТЯВА на основание  чл.24 ал.3 НПК производството по НОХД № 499/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 Протокола написан в с. з.

  Протокола приключи в 14,10 часа.

В законна сила на 18.1.2018г.

17

АНД No 584/2017

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.К.К.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 18.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Х.К.К. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в СУ „Иван Вазов” гр. Мездра, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, на 31.10.2017 г. в гр. Мездра в парк над СУ „Иван Вазов” гр. Мездра без надлежно разрешително /в нарушение на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изменена с протокол от 1972 г., ратифицирана от Република България и абсолютната забрана по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал високорискови наркотични вещества – коноп /канабис/ и амфетамин /списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за реда за класифициране за растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, както следва – канабис /коноп/ - обект 1 с нето тегло 1,034 грама с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 4,0% и амфетамин – обект 2 с нето тегло 0,335 грама със съдържание на амфетамин 2,2%, всичко на обща стойност 16,25 лева по цени за пласмент на улицата, в нарушение на установените правила по чл.30 вр. чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /абсолютна забрана/, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 НК.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.78а ал.6 вр. ал.1 НК, Х.К.К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 НК и му НАЛАГА административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ чрез публикуване на съдебния акт в Общински вестник „Мездра ХХІ век” гр. Мездра.

ОТНЕМА, на основание чл.354а ал.6 НК, в полза на Държавата предмета на престъпление – коноп – 0.904 грама тегло с 4,0% концентрация на ТХК и 0.310 грама амфетамин тегло с 2,2% съдържание на амфетамин, намиращи се понастоящем на съхранение в МРР – НОП Агенция Митници ЦМУ гр. София.

ОСЪЖДА Х.К.К. лично и със съгласието на неговата майка ЕЛЕОНОРА КИРИЛОВА КОЦЕВА да заплати направени по делото разноски в полза на ОД МВР гр. Враца – БНТЛ в размер на 102.50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира от страните пред ВрОС в 15-дневен срок от днес.

 

Мотиви от 7.2.2018г.

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, с което е направила предложение Х.К.К. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 предл.2 т.1 предл.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 НК и да бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл.78а ал.1 НК.

Участващият по делото прокурор поддържа направеното предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като предвид данните за личността, събрани в хода на производството, както и изхождайки от характера на деянието и степента му на обществена опасност, е направил искане да бъде наложено административно наказание обществено порицание.

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Х.К. е ученик в СУ „Иван Вазов“ гр. Мездра. На 30.10.2017 г. свидетелят Димитър Петров – ученик в ХІ клас в ППМГ „Акад. Иван Ценов“ гр. Враца се уговорил с обвиняемия да се срещнат на следващия ден около обяд пред училище „Иван Вазов“ и да пият кафе в барчето. Съгласно уговорката, на 31.10.2017 г. двамата отишли до заведението. Тъй като там имало много деца, свидетелят и обвиняемият си взели нещо за пиене и по стълбището отишли в парка до паметника. След време при тях дошла свидетелката Цветислава Тодорова, а по-късно и свидетелката Ана Крумова. Обвиняемият казал на свидетеля Петров, че трябва да отиде в училище за час на класния. След като часът свършил, К. се върнал отново в парка, заедно с Тодорова. Там ги чакал свидетелят Петров. Същият ден служителите на РУ Мездра – свидетелите Ивайло Илиев и Ивайло Нинов били дежурни. Те патрулирали със служебни автомобил из гр. Мездра. По телефона служителите получили информация, че в парка над гимназията три лица пушат марихуана. Свидетелите веднага пристигнали до училището и спрели пред барчето. Нинов се качил в парка при децата.  Същият бил облечен в цивилни дрехи. Нинов попитал младежите дали имат трева, като им казал, че иска да си купи за 20-30 лева. Момичето отговорило, че не се занимава с такива работи. Колев бръкнал в джоба си и показал, че има трева. Тя била увита в найлоново пликче. При това положение свидетелят Нинов показал служебната си карта, представяйки се като служител на полицията. При него дошъл и свидетелят Ивайло Илиев. Щом разбрали, че обвиняемият има в себе си марихуана, двамата свидетели веднага докладвали на дежурния в районното управление. На място била изпратена група от разследващи и експерт. Докато чакал екипа да пристигне, свидетелят Илиев провел разговор с обвиняемия и го попитал откъде е взел марихуаната. К. обяснил, че я е закупил от гр. Враца. След пристигането на разследващите, на обвиняемия бил извършен личен обиск, при който същият предал доброволно една „сгъвка с трева“. От вътрешния джоб на якето той извадил и предал едно пликче от „спейсбек“ с размери 5/6 см. При извършения на място полеви тест съдържанието реагирало на марихуана, а другото вещество - на амфетамин. След тестването веществата били измерени и запечатани, за което се съставили съответните протоколи. Извършеното измерване показало, че марихуаната е с тегло 1,47 грама, а амфетамините – с тегло 0,45 грама. В протокола за обиск обвиняемият вписал, че намерените в него наркотици са за лична употреба. Този протокол бил представен за одобрение в РС-Мездра, като с Разпореждане от 02.11.2017 г. извършените процесуално-следствени действия били одобрени с разпореждане на съдия. Наркотичните вещества били обект на физико-химичен анализ, извършен в БНТЛ при ОД МВР гр. Враца. Според заключението на вещото лице обект № 1 – коноп е с нето тегло 1.034 грама и съдържание на тетрахидроканабинол 4.0%, а обект № 2, установен като амфетамин бил с нето тегло 0,335 грама и съдържание на амфетамин 2.2%. След изследването от обект № 1 останали 0.904 грама, а от обект № 2 – 0.310 грама.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Ивайло Огнянов Илиев, Димитър Петров Петров, Цветислава Иванова Тодорова и Анна Христова Крумова, дадени на досъдебното производство на л.18, л.19, л.20 и л.22, както и от събраните писмени доказателства: разпореждане № 978/02.11.2017 г. по НЧД № 482/17 г. по описа на РС-Мездра за одобряване, на основание чл.164 ал.3 вр. ал.1 НПК, на протокол за обиск на лицето Х.К.К., ведно с протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /л.8-л.10/; фотоалбум /л.12-л.15/; протоколи за тестване и запечатване на намерено и иззето наркотично вещество /л.16, л.17/; физико-химическа експертиза /л.24-л.29/; протокол за очна ставка между свидетелите Димитър Петров и Цветислава Тодорова /л.30/; дубликат на удостоверение за раждане на Х.К. /л.33/; Писмо № 300000-5958/06.11.2017 г. от МКБППМН относно наличие/липса на възпитателни дела и наложени възпитателни мерки по ЗБППМН на непълнолетния Х.К. /л.35/; Писмо № 300000-6264/22.11.2017 г. от РУ Мездра до ЦМУ Агенция „Митници“ Отдел МРР – НОП София за изпращане на съхранение на наркотични вещества – коноп и амфетамин и приемно-предавателен протокол № 51119/29.11.2017 г. за съхранение на наркотични вещества /л.36-л.37/; справка за съдимост /л.44/; характеристични данни /л.45/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.47/.

В хода на досъдебното производство е назначена комплексна физикохимична експертиза със задача да се даде отговор на въпросите: І. Представляват ли наркотично вещество предоставените за изследване обекти 1 бр. „сгъвка“ с неправилна форма от полиетилен, съдържаща суха зелена листна маса и обект № 2 – 1 бр. полиетиленово пликче тип „спейсбек“ с размери 6/5 см, съдържащо 1 бр. бяло на цвят топче с овална форма и диаметър 1 см.; ІІ. Ако представляват наркотично вещество, към коя група принадлежат; ІІІ. Какво е теглото на предоставените за изследване вещества и какво и съдържанието на активно действащият компонент в тях; ІV. Да се определи стойността на предоставеното за изследване вещество по цени за пласмент на улицата към датата на извършване на деянието – 31.10.2017 г.

От заключението на експертизата става ясно, че обект № 1 – коноп е с нето тегло 1,034 грама и съдържание на тетрахидроканабин 4,0%, а обект № 2 е амфетамин с нето тегло на обекта 0,335 грама и съдържание на амфетамин 2,2%. Нето масата е определена на електронна везна „METTLER TOLEDOAB204S“ със свидетелство за калибриране от „ЛАБ-ПУЛС“ ООД. Проведени са анализи с „Тънкослойна хроматография“ и „Газова хроматография“, които са показали, че обект 1 е суха листна маса съцветие /коноп/, а обект 2 – бяло прахообразно вещество по външни белези и химичен състав представляващо амфетамин. Стойността на двете вещества е определена въз основа на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. зда определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ бр.15/98г. и Приложение № 1 и № 2 към чл. единствен, изм. ДВ бр.14/2000 г. по цени на наркотични вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството. На тази база вещото лице Галина Георгиева – химик при ОД МВР гр. Враца БНТЛ е приела, че стойността на обект 1 по цени на пласмент на улицата към датата на извършване на деянието е 6,20 лева, а стойността на обект 2 по цени за пласмент на улицата към датата на извършване на деянието – 10.05 лева. Конопът /канабисът, хашиша/ имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство, и са поставени под контрол /забрана/, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изм. с Протокол от 1972 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ бр.87/2001 г. изм. ДВ бр.97/08.11.2013 г./, според който е включена в Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вещества във вр. чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Амфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 година, изм. с Протокол от 1972 г., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ бр.87/2001 г. изм. ДВ бр.97/08.11.2013 г./, според който е включена в Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вещества във вр. чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че обвиняемият Х.К. е извършил престъпление против народното здраве. Същият е държал в себе си без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества – коноп /канабис/ и амфетамин с общо нето тегло 1.369 грама на обща стойност 16,25 лева по цени за пласмент на улицата. Въпросните вещества нямат легална употреба, пазар и производство. Конопът и амфетаминът фигурират в Списък І, включващ “растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към Наредбата за реда за класифициране на растенията като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 година /обн. ДВ бр.87/04.11.2011 г./ на основание изменение на чл.3 ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Според чл.30 от ЗКНВП е забранено производството, преработката, търговията, съхранението, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати, визирани в списъка по чл.3 ал.2 т.1 от същия закон. Разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП /изм. ДВ бр.61/2011 г./ препраща към цитираната по-горе наредба, приета от Министерски съвет, с която е определен реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, от които Списък І към визираната по-горе наредба.

К. е действал умишлено, като от обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1, пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 НК. Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира за правилна позицията на прокурора, че е налице маловажен случай, с оглед на малките количества наркотични вещества, ниската им стойност и добрите характеристични данни за личността на обвиняемия, очертавайки го като лице, неосъждано към момента на извършване на деянието, ползващо се добро име сред жителите на гр. Мездра, не извършвало до момента деяния, нарушаващи общественият ред. Въз основа на тези обстоятелства правилно е прието, че извършеното от К. е с по-ниска степен на обществена опасност. Деянието, предмет на настоящото дело, К. е извършил като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си. Макар и ненавършил 18 години, обвиняемият е бил наясно с обществено-опасните последици на деянието.

За това престъпление НК предвижда наказание глоба в размер до 1000 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че Х.К. не е осъждан за престъпление от общ характер и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. От деянието на същия не са причинени имуществени вреди. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

При определяне вида на административното наказание, съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни, младата му възраст – ненавършени към момента на извършване на деянието 18 години, ученик в СУ „Иван Вазов“ гр. Мездра, данните за материалното му положение и имотно състояние – лице без доходи, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, а така също характерът на деянието и степента му на обществена опасност, и прилагайки разпоредбата на чл.78а ал.6 вр. ал.1 НК, му наложи наказание обществено порицание чрез публикуване на съдебния акт в Общински вестник „Мездра ХХІ век“ гр. Мездра. 

Съгласно чл.354а ал.6 НК, с решението си съдът отнема в полза на Държавата веществените доказателства, предмет на престъплението – коноп 0,904 грама тегло с 4,0% концентрация на ТХК и 0.310 грама амфетамин тегло с 2,2% съдържание на амфетамин, понастоящем намиращи се на съхранение в МРР – НОП Агенция „Митници“ ЦМУ гр. София. 

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция съдът осъжда Х.К.К. лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Елеонора Кирилова Коцева да заплати направените по делото разноски в полза на ОД МВР гр. Враца – БНТЛ в размер на 102.50 лева.  

По изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

В законна сила на 3.2.2018г.

18

АНД No 488/2017

КАТ

Д.М.З.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 19.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Д.М.З. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-000997/27.09.2017 година на Началника Група към ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършено нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със съставянето на АУАН. В тази връзка се посочва, че в хода на полицейската проверка е присъствало лице на име В. Микова, която обаче не е била вписана в съдържанието на съставения на жалбоподателя акт, като свидетел при установяване на нарушението. Вместо да стори това, полицейският служител И.И. е разпоредил Микова да напусне мястото на проверката. На тази база се счита, че са нарушени изискванията на чл.40 ал.1 ЗАНН, тъй като в съдържанието на акта не е вписан свидетел – очевидец, какъвто практически е имало, а този административен акт е съставен в присъствието на полицейския служител В.В., който не е свидетел при установяването на нарушението. Отделно от това са изложени и мотиви в смисъл, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил, тъй като е спуснал същия по наклона на улицата, без двигателят да работи. На тези основания се иска отмяна на  обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. Д.З. поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният му представител адв. П.М. от ВрАК счита, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и по тази причина следва да бъде отменен. Представена е писмена защита, в която защитникът е изложил подробни съображения в подкрепа на искането си, идентични с визираните в жалбата.

                Ответникът по жалбата, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 22.08.2017 г. свидетелят И.И. – мл. полицейски инспектор в РУ Мездра се намирал в с. Долна Кремена, където изпълнявал служебните си задължения. Около 10.00 часа същият получил сигнал от граждани, че Д.М.З. ***, за когото обществено известно било обстоятелството, че не притежава свидетелство за управление на МПС, управлявал в момента лек автомобил „Фиат Пунто“ с регистрационен номер ВР6281ВР. Около 10.20 часа полицейският служител пристигнал на ул. „Христо Ботев“ и срещу дом № 7 забелязал въпросния автомобил. Тъй като МПС се движело, И. подал на водача светлинен и звуков сигнал за спиране. При последвалата проверка се оказало, че автомобилът действително се управлява от Д.З.. На предната седалка до водача седяла съпругата на З.. С тях в колата пътувало и дете. Полицейският служител поискал от водача да представи личните си документи и документите на автомобила. З. предал личната си карта и всички документи на МПС, като обяснил на свидетеля И., че няма в себе си свидетелство за управление на МПС, тъй като не притежава такова. При това положение полицейският служител извършил по служебен път проверка чрез ОДЧ в управлението, която показала, че действително З. не притежава СУМПС и такова не му е било издавано. При това положение И. пристъпил към съставяне на АУАН за констатираното нарушение на правилата за движение. З. попитал служителя дали е възможно съпругата му и детето да си тръгнат. И. обяснил, че няма пречка за това, тъй като не е налице необходимост от присъствието им. Междувременно на място за оказване на съдействие пристигнал свидетелят В.В. ***. Последният бил запознат от И. с извършената проверка и резултатите от нея. Свидетелят В. свалил табелите с регистрационни номера от колата, управлявана от Д.З., след което взел участие в административно-наказателното производство като свидетел по съставянето и връчването на АУАН на водача.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.О.И. и В.Н.В..

По искане на жалбоподателя и процесуалният му представител като свидетел е разпитана Валентина Петрова Микова. Същата твърди, че е собственик на посочения в АУАН лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ВР 6281 ВР и поддържа приятелски отношения с жалбоподателя. Според Микова, на инкриминираната дата около 10.00 ч. – 10.30 ч. двамата със З. *** и връщайки се от там, в близост до една чешма по средата на селото, колата, с която били, аварирала. Водач на МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ била Микова. Тъй като З. се занимавал с техническата поддръжка на колата й, Микова го помолила да провери какъв е проблема. За целта тя слязла от автомобила и на мястото на водача се настанил З.. Същият по инерция спуснал колата по улицата. В този момент срещу тях се появил полицейски автомобил, който подал сигнал за спиране. Служителят се приближил до колата и поискал от водача да представи своите документи и тези на МПС. Свидетелката обяснила, че тя е собственик на автомобила и му представила поисканите документи. От своя страна З. заявил, че не може да представи свидетелство за управление на МПС, тъй като няма издадено такова. При тази ситуация Микова заявила, че има свидетелство за управление на МПС и се опитала да обясни на полицейския служител причините, наложили З. да управлява МПС. Вместо да я изслуша, И. й казал „Излез! Ти си свободна. Аз имам работа с него“, след което започнал да говори по телефона с колега, който да дойде за сваляне на табелите с регистрационни номера. Свидетелката твърди, че на същинската проверка не е присъствала и не знае за какво нарушение е съставен АУАН на жалбоподателя.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните доказателства, изложеното в наказателното постановление и в жалбата от Д.З., съдът счита, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС без да притежава СУМПС и с тези си действия същият е нарушил чл.150 ЗДвП. С тази разпоредба законодателят е предвидил, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, с изключение на случаите, когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на Наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособност по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.4. Имайки предвид събраните доказателства, настоящият състав счита, че същите подкрепят изцяло изложената в актовете фактическа обстановка. Според гласните доказателства, на инкриминираната дата жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил. Основно данни в тази връзка се съдържат в показанията на свидетелят И., който е категоричен, че при спирането на автомобила на мястото на водача е седял именно З.. Твърденията на този свидетел намират опора в показанията на свидетеля В., който макар и пристигнал по-късно на мястото на проверката, е бил запознат с резултатите от нея, в това число, със самоличността на лицето, управлявало посочения в актовете лек автомобил. Несподелени от настоящият състав са доводите на жалбоподателя, че тъй като автомобила се е движил по инерция, не е налице управление на МПС по смисъла на Закона за движението по пътищата. Съгласно Постановление №1/17.01.1983 година по н.д. № 8/1982 година на Пленума на ВС на РБългария, понятието управление, употребено в чл.343 ал.1 НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и с приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Имайки предвид дефиницията на понятието и след преценка на доказателствената маса, настоящият състав приема, че намирайки се в процесния автомобил, жалбоподателят категорично е извършвал действия с неговите механизми и прибори, позволяващи да се приеме, че е налице управление на МПС. На следващо място, безспорно е установено, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач на МПС. Свидетелят И. е категоричен, че по време на проверката, извършен на жалбоподателя, последният не е представил свидетелство за управление на МПС, тъй като е заявил, че няма издадено такова. Последвалата по служебен път справка практически е потвърдила неговите думи, тъй като е показала, че З. действително не притежава такъв документ, т.е. същият е неправоспособен. При това положение жалбоподателят представлява субект на административно-наказателна отговорност за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП. За това нарушение законодателят е предвидил в чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП наказание глоба в размер от 100 до 300 лева /изм. и доп. ДВ бр.101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година, действащ към датата на извършване на деянието/. От съдържанието на процесното НП става ясно, че жалбоподателят е санкциониран с наказание глоба в размер на 300 лева. Настоящият състав нееднократно е имал възможност да отбележи, че при определяне на вида и размера на наказанията, наказващият орган следва да изхожда от разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, при определяне на наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Както в административно-наказателната преписка, така и в хода на съдебното производство, наказващият орган не е представил писмени доказателства, от които да е видно по какви съображения на З. е наложено административно наказание в максималния размер. Освен това, наличната доказателствена маса не съдържа каквито и да било данни относно неговото материално и имотно положение, включително вид и размер на получавано трудово или друго възнаграждение. При това положение, имайки предвид характера на деянието и степента му на обществена опасност, както и липсата на данни за други нарушения на правилата за движение, извършени от жалбоподателя, настоящият състав приема, че целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН, а именно личната и генерална превенция могат да бъдат постигнати при налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Ето защо, по изложените по-горе съображения постановлението следва да бъде изменено.

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не установи наличие на съществени нарушения на процедурите по съставяне и връчване на административните актове, които да са самостоятелни основания за цялостна отмяна на НП. Както в жалбата, така и в писмените бележки, представени в съдебно заседание, са изложени мотиви в подкрепа на тезата, че процесният АУАН е съставен в отсъствието на свидетел – очевидец, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на постановлението. Съдът не споделя тези доводи. Действително, ЗАНН урежда четири категории свидетели, които могат да присъстват при съставянето на АУАН и да го подпишат, и те са, както следва: първата - това са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, които са пряко и непосредствено са възприели един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка; втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта; третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта; четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. В конкретният случай, обжалваният акт е съставен в присъствието на лице, попадащо в третата група свидетели. Това е така, тъй като, видно от показанията му, свидетелят В. не е възприел нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта и това е било отразено в съдържанието на самия АУАН. Жалбоподателят и процесуалният представител считат, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лице на име В.Микова, което е присъствало на проверката, не е вписано в съдържанието на акта като свидетел – очевидец. Съдът не споделя тези доводи. Действително, в хода на съдебното следствие като свидетел е била разпитана Валентина Микова. В показанията си същата твърди, че на инкриминираната дата е пътувала в процесния автомобил, включително е присъствала на момента на пристигане на полицейския служител И. и на извършване на документалната проверка на З.. Тези твърдения не намират опора в останалата част от доказателствата по делото. Тук основно следва да се имат предвид показанията на свидетеля И., според който в момента на спиране на автомобила вътре са били жалбоподателя като водач, на седалката до водача - неговата съпруга /без същата да е индивидуализирана с лично, бащино и фамилно име/ и дете на задната седалка. При разпита си полицейският служител не съобщава данни, от които да е видно, че жената в автомобила е била именно Микова, напротив, същият заявява, че не познава тази свидетелка. Отделно от това, относно отношенията си с жалбоподателя, Микова е заявила пред съда, че с него са приятели и не е споменала за присъствие на дете в автомобила. Имайки предвид горното, съдът счита, че наличната доказателствена маса не установява по безспорен начин свид. Микова да се е намирала в автомобила на жалбоподателя на инкриминираните дата и час, и по тази причина не споделя становището на З. и процесуалния му представител адв. М. за наличие на съществено процесуално нарушение поради съставянето на АУАН в нейно отсъствие. При липсата на нарушения в процедурите по съставяне и връчване на административните актове, както и на неизпълнение изискванията за съдържанието им, този състав приема, че не са налице основания за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-000997/27.09.2017 година на Началник Група ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, издадено на Д.М.З. ***, за нарушение на чл.150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП, административно наказание глоба от 300 лева на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

19

АНД No 1/2018

КАТ

П.Б.М.

ОД НА МВР - СЕКТОР "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" ВРАЦА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Определение от 22.1.2018г.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил.

Свидетелите редовно призовани, не се явяват.

По делото е постъпила цялата административнонаказателна преписка.

Съдът намира, че не са налице условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, а са налице такива за прекратяване на административнонаказателното производство. От представените по делото доказателства е видно, че НП № 17-0967-001332 от 05.10.2017 год. е издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.В. – Сектор „Пътна полиция” гр.В. на 05.10.2017 год., като препис от Наказателното постановление е връчен лично на жалбоподателя П.Б.М. на 13.12.2017 год. В тази насока са приложените по делото 2 броя заверения копия на атакуваното НП, в чиято разписка е отбелязана датата на връчване на препис от НП, а именно 13.12.2017 год. Жалбоподателят е подал жалба срещу Наказателното постановление, която е входирана в ОД на МВР гр.В. на 22.12.2017 год. под № 967002-83 и съответно е изпратена по пощата, видно от приложеният по делото пощенски плик в оригинал с клеймо от 21.12.2017 год. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН нарушителят може да обжалва НП в 7-дневен срок от връчването му. В настоящия случай жалбоподателя е имал право да обжалва НП, чиито срок изтича на 20.12.2017 год., който е работен ден. От представената по делото жалба е видно, че тя е депозирана пред ОД на МВР гр.В. на 22.12.2017 год., респективно е подадена на 21.12.2017 год. т.е. на следващия ден след изтичане на срока.

Налице са условия за прекратяване на настоящето производство, каквато е насоката на чл.63 ал.2 от ЗАНН. Безспорно обжалваното НП № 17-0967-001332 от 05.10.2017 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.В. – Сектор „Пътна полиция” гр.В. е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в законния срок, в каквато насока е разпоредбата на чл.64 б.”б” от ЗАНН. Във връзка с посочената разпоредба и на основание чл.230 от АПК, настоящето производство следва да се прекрати и се укаже на страните по делото, че определението, с което се прекратява настоящето производство подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВАМ на основание чл.63 ал.2, вр. с чл.64 б.”б” от ЗАНН, производството по АНХД № 1/2018 год. по описа на МРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред ВрАС.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.25 часа.

 

20

АНД No 9/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Д.В.В.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 22.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

                  Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Д.В.В. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 16.10.2017 год. около 15.00 часа, на път IІ-16, км.2000, с посока на движение от с.Л.Б.към с.Р., управлявайки МПС – лек автомобил “Р.К.“, си е служил с табели с регистрационен номер ХХХ, издадени за друго МПС - лек автомобил „Ф.П.”, собственост на К.Т.А.от гр.С. – престъпление по чл.345 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.6, вр. с ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ“ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.52 от НК наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на настоящето решение пред всички учители и ученици на Спортно училище „Г.Б.” гр.П..

ОТНЕМА на основание чл.53 ал.2 б. „а” от НК в полза на Държавата един брой комплект регистрационни табели с № ХХХ – предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, следва да бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В.за по-нататъшно разпореждане с тях.

ОСЪЖДА обвиняемия Д.В.В. лично и със съгласието на родителите си В.И.В. и С.Д.В. да заплати в полза на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 6 лева. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 23.1.2018г.

С Постановление от 05.01.2018 год. Районна прокуратура гр. М. е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия Д.В.В. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П.. Последният взема становище, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършеното престъпление от обвиняемия, като са налични предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Обществено порицание”.

Обвиняемият и неговите родители редовно призовани, не се явяват, а се представляват от адв. П.В. от ВАК. Последният поддържа становището на прокуратурата и моли да бъде освободен подзащитният му от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „Обществено порицание”.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

През 2016 год. свидетелят А.Д.от с.Л.Б., община М., закупил от гр.М. от автоморга, собственост на „П.“ лек автомобил „Р.К.“ с регистрационни табели, но спряно от движение. Било му обяснено, че за да бъде на негово име и да се пусне в движение трябва да се прехвърли при нотариус с Договор за покупко-продажба. Д. закарал автомобила в селото си, свалил номерата и ги върнал на „П.“, като му казал, че ще си го кара така и няма да го прехвърля. През лятото на 2017 год. А.Д.се договорил с познатият си Д.В. *** да му продаде колата за 250 лева в този й вид без регистрация и номера. Д.В. се съгласил и купил колата. Същият бил непълнолетен и неправоспособен водач, но решил да я ползва когато ходи в почивните дни на дърводобив. При почистването на багажника на „Р.“ Д.В. намерил 2 броя регистрационни табели с № ХХХ и решил, че е по-добре да ги постави на колата и по този начин да я управлява, за да не прави впечатление, че е нередовна.

На 16.10.2017 год. в ранният следобед Д.В. отишъл в с.Л.Б., за да нареже с моторната си резачка дърва на човек от селото срещу заплащане. Придвижвал се с лекия автомобил „Р.” с поставените от него регистрационни табели с № С7186 КМ, които не били предназначени за тази кола. След като нарязал дървата, около 15.00 часа си тръгнал за с.Р., като той управлявал „Р.то“. На пътя от с.Р. за с.Л.Б./път II-16, км.2000/ на разклона за с.Л.Д., били позиционирани служителите на РУ гр.М. – свидетелят Г. и свидетелят, които осъществявали пътен контрол. Свидетелят Г. видял приближаващият се лек автомобил „Р.” с рег.№ ХХХ и му подал сигнал със „Стоп палка“ да спре. Д.В. обаче като видял полицаите и знаейки, че няма шофьорска книжка и че автомобила е с други номера и без документи, се изплашил и не спрял на подаденият сигнал. Увеличил скоростта на автомобила и след като навлязъл в с.Р. спрял на ул.“И.Г.“ пред дом № 19, изоставил колата и се прибрал в домът си. След проведени ОИМ служителите на РУ гр.М. уведомили свидетеля В.В. за извършеното деяние от синът му и той в проведен разговор със синът си му казал да окаже съдействие на полицейските служители. Взели Д.В. от домът му и  той ги завел при изоставената кола. Било съобщено в ОДЧ на РУ гр.М. за произшествието. Била направена справка в регистрите на „Пътна полиция” и било установено, че лек автомобил “Р.“ е спрян от движение на 28.04.2014 год. и трябва да е с № ХХХ а № ХХХ е издаден за лек автомобил “Ф.П.“, който е с прекратена регистрация на 05.11.2016 год. На мястото била изпратена ОСГ, бил извършен оглед на автомобила, изготвен фотоалбум и образувано досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.10.2017 год., Фотоалбум за посетено местопроизшествие, Справка за лек автомобил с рег.№ ХХХ 2 броя Справки за лек автомобил с рег.№ ХХХ, 2 броя Справки за нарушител/водач, АУАН № 1154/16.10.2017 год., от показанията на свидетелите Г. Г., Б.В., Иван В., В.В., С.В., А. Д., от Удостоверение за раждане, Справка – характеристични данни, Актуална справка за съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Д.В.В. ***, е извършил престъпление по транспорта. Макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, на 16.10.2017 год. около 15.00 часа на път II-16, км.2000, с посока на движение от с.Л.Б.към с.Р., управлявайки лек автомобил “Р.К.“ си е служил с табели с рег.№ ХХХ, които  били издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил „Ф.П.”, собственост на К.Т.А.от гр.С.. Разпоредбите на ЗДвП, в частност чл.140 ал.1, пр.ІІ, а също и тези на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата  теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, определят регистрационните табели, като контролен знак.

Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345 ал.1вр.с чл.63 ал.1 т.4 от НК.На Д.В. е повдигнато обвинение за извършеното от него престъпление.Същият се признава за виновен и съжалява за стоР.то.

За това престъплението по чл.345 ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от 500 до 1000 лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият е роден на *** год. и към момента на извършване на деянието е бил на 17 години, т.е непълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Личността на В. не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно.

Ето защо, на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.6, вр. с ал.1 НК обвиняемият Д.В.В. *** бе освободен от наказателна отговорност, като му се наложи Административно наказание – “Обществено порицание”.

С решението си съдът постанови наказанието “Обществено порицание” да се изпълни, чрез обявяване на решението пред всички учители и ученици на Спортно училище „Г.Б.” гр.П..

С решението си на основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК, съдът ОТНЕ в полза на Държавата един брой комплект регистрационни табели с № ХХХ – предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, следва да бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.В.за по-нататъшно разпореждане с тях.

Със своя съдебен акт съдът осъди обвиняемия лично и със съгласието на родителите си В.В. и С.В. да заплати в полза на ОД на МВР гр.В.направените по делото разноски в размер на 6 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

21

АНД No 12/2018

Производства по приложението на чл.78а НК

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Т.Т.Н.

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 22.1.2018г.

Р    Е     Ш    И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Т.Т.Н. – роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2017 год. около 11.50 часа в с.К., община М., по ул.”К.”, пред дом № 20, с посока на движение гр.М., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното Свидетелство за управление с НП № 17-0300-000012/30.01.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, влязло в сила на 22.03.2017 год., е извършил такова деяние - управлявал е лек автомобил „А.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.П.от гр.М. – престъпление по чл.343в ал.2 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА платими в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в 15-дневен срок от днес за страните.

 

Мотиви от 23.1.2018г.

С Постановление от 09.01.2018 год. Районна прокуратура гр. М. е направила предложение на основание чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия Т.Т.Н. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр.М. се явява Районен прокурор Г.П.. Последният взема становище да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия и му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а от НК, поради наличието на всички предпоставки от закона.

Обвиняемият редовно призован,  не се явява, а се представлява от адв. В.З.от ВАК. Последният взема становище, че са налице предпоставките за освобождаване по чл.78а от НК на подзащитният му, тъй като същият е с чисто съдебно минало, признава се за виновен и съжалява за допуснатото деяние. Акцентува се наказанието да бъде към минимума.

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Т.Т.Н. ***, с настоящ адрес *** притежавал СУМПС № 280130535, което му било отнето на 03.09.2015 год. за употреба на алкохол. Въпреки това обстоятелство, след като СУМПС му било отнето той многократно управлявал автомобили. На 07.09.2017 год. около 11.50 часа обвиняемият Т.Н. управлявал лек автомобил „А.” с рег. № ХХХХ, собственост на М.Н.П.от гр.М.. Движел се по ул.“К.“ в с.К., община М.. В същото време служителите на РУ гр.М. - мл.полицейски инспектор Д.Д.и полицейски инспектор И.Н.извършвали контрол над пътното движение, като се намирали на ул.”К.” срещу дом №20 в с.К.. Спрели за извършване на проверка управляваният от обвиняемия Н. автомобил. Поискали документите за правоуправление и тези за собственост на колата. Обвиняемият Н. не представил СУМПС, защото същото му било отнето през 2015 год., за което нарушение му бил съставен АУАН по ЗДвП с бланков № Г-916423/07.09.2017 год. за  констатираното административно нарушение по ЗДвП.

При извършената в последствие проверка било установено, че обвиняемия Т.Н. с НП № 17-0300-000012/30.01.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. -РУ гр.М., упълномощен със Заповед №-8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, влязло в законна сила на 22.03.2017 год. за извършено деяние на 03.01.2017 год. е бил наказан с глоба по административен ред за управление на МПС, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, т.е. обвиняемият Н. на 07.09.2017 год. е управлявал МПС в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС, без съответното свидетелство. От справката на л.11-12 от Досъдебното производство е видно, че на обвиняемия Н. като водач на МПС са му издадени 3 броя Фишове и 13 броя Наказателни постановления за извършени от него нарушения на ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,  а именно: АУАН № 1026/07.09.2017 год., Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 07.09.2017 год., Справка за нарушител/водач, Докладна записка от 13.03.2017 год., НП № 17-0300-000012/30.01.2017 год., от показанията на свидетелите Д. Д., И.Н.и З. Н., от Актуалната справка за съдимост, Характеристичните данни и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият Т.Т.Н. *** е извършил престъпление по транспорта. На 07.09.2017 год. около 11.50 часа в с.К., община М., по ул.”К.”, пред дом № 20 с посока на движение гр.М.,  в едногодишният срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответното Свидетелство за управление, наложено му с НП № 17-0300-000012/30.01.2017 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, влязло в законна сила от 22.03.2017 год. е извършил такова деяние - управлявал е лек автомобил „А.” с рег.№ ХХХХ, собственост на М.Н.П.от гр.М., без да притежава Свидетелство за управление на МПС.

Действал е умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343в ал.2 от НК. При повдигане на обвинението заявил, че разбира в какво е обвинен и желаел да сключи споразумение с представител на Районна прокуратура гр.М..

За това престъпление НК предвижда наказание “Лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и Глоба от 500 до 1 200 лева. Обвиняемият не е неосъждан. По отношение на същия не е прилагана Глава VІІІ, Раздел ІV НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са задължителните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвидени в чл.78а от НК.

Обвиняемият не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало. Личността на Н. не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на обвиняемия, с доходите и семейното му задължение, а именно – неженен, безработен и без данни за доходи и имоти. Посочените обстоятелства мотивираха съда да определи глобата в минималния предвиден от закона размер.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

22

АНД No 474/2017

КАТ

М.Ц.А.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 23.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

М.Ц.А. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-000887/21.08.2017 г. на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ гр.Мездра, с което за нарушения на чл.147 ал.1, чл.100 ал.3 чл.137а ал.1 и чл.70 ал.3, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева по чл.185 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева по чл.179 ал.5 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева по чл.183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.185 от същия закон. Възраженията са в смисъл, че е налице неправилно прилагане на материалния закон поради непрецизна правна квалификация на описаните в актовете нарушения.  Претендира се също, че наличната фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Подробни доводи не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание А. поддържа искането си за отмяна на постановлението, тъй като не разполага с финансови средства, които да му позволят да заплати глобите. По отношение на описаната в административните актове фактическа обстановка, същият признава, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед и в долния му ляв ъгъл на предното стъкло не е бил залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка на автомобилистите, но отрича да е извършил другите нарушения. .

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.07.2017 г. свидетелите Б.В., Н.К. и Г.Т. *** били в състава на автопатрул, действащ на територията на града за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 11,30 часа свидетелите се намирали на ул. „Александър Стамболийски“ №70. На разстояние около 20 метра те забелязали движещ се срещу тях лек автомобил „Опел Корса“ с регистрационен номер ВР7617ВА. Във водача полицейските служители разпознали М.Ц.А. ***. МПС било без включени светлини за движение през деня. Освен това, водачът не бил поставил обезопасителен колан. При това положение свидетелят В. излязъл на пътното платно, за да подаде сигнал за спиране със стоп палка. В този момент автомобилът завил рязко и продължил да се движи по улица „Стефан Караджа“. Със служебния автомобил свидетелите се отправили към въпросната улица. За целта преминали през други квартални улици, за да избегнат движение в посока, обратна на посоката на движение по ул. „Ал.Стамболийски“. Автомобила на А. бил паркиран вляво върху тревни площи. Приближавайки мястото служителите видели, че водачът излиза от колата, пресича платната на ул. „Александър Стамболийски“ в двете посоки и се отправя към „Отец Паисий“. Свидетелите В. и Т. тръгнали след него, а свидетелят К. останал при автомобила, в който се намирала майката на А.. Междувременно с помощта на граждани полицейските служители задържали водача и същия бил отведен до автомобила. Извършената проверка на личните документи потвърдила самоличността му. Освен това контролните органи установили, че МПС не е преминало годишен технически преглед и в долния ляв ъгъл на предното стъкло не е залепен валиден стикер на знак за сключена застраховка гражданска отговорност. Не бил представен и контролния талон към знака. На база констатираното свид. В. съставил на А. АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.В.В., Н.Н.К. и Г.Р.Т..

По искане на жалбоподателя като свидетел в съдебно заседание е разпитана неговата майка Мария Ковачева. Свидетелката твърди, че е зле здравословно и по тази причина на инкриминираната дата двамата със сина й били тръгнали към аптеката, за да си купи лекарства. По едно време тя се почувствала зле. Тогава А. ***, а после слязъл и тръгнал към аптеката. След известно време до автомобила спяла полицейска кола. Слезлите от там служители дошли при нея и започнали да я питат къде е водача. Ковачева обяснила, че синът й е отишъл за лекарства, тъй като тя се чувства много зле. След известно време А. се върнал като носел плик с медикаменти и бележка от аптеката за закупеното. Полицейските служители казали, че трябва да дойде с тях за проверка и го отвели в полицейското управление. Там той престоял до 17-18 часа, откъдето го взели свидетелката и внучката й. У дома А. й показал някакви документи.    

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на М.А., съдът намира, че същата е частично основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата е управлявал ППС, което не е било представено на технически преглед и така е нарушил чл.147 ал.1 ЗДвП. Според цитираната разпоредба, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Имайки предвид доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил чл.147 ал.1 ЗДвП. Това е така, тъй като той не е субект на това нарушение. Разпоредбата на чл.181 т.1 ЗДвП, която е специална по отношение на визирания в НП чл.185 ЗДвП и като такава следва да намери приложение в конкретния случай, предвижда, че с глоба до 50 лева се наказва собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. От тук следва извода, че адресат на задължението да представи ППС за технически преглед са неговият собственик или съответно длъжностно лице. От съдържанието на обжалваното постановление става ясно, че процесния автомобил е собственост на трето лице. От друга страна, събраните доказателства не сочат жалбоподателя да е имал качество на длъжностно лице към момента на проверката. Безспорното в случая е, че А. е управлявал въпросното моторно превозно средство т.е. същият е имал качеството на водач, според дефиницията на това понятие, съдържаща се в §6 т.25 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, съдът приема, че единствено като водач на процесното превозно средство, жалбоподателят не е извършил нарушение по смисъла на чл.147 ал.1 ЗДвП, поради което не следва да бъде санкциониран по административен ред. Като е сторил това, наказващият орган е издал постановление, което в тази си част е неправилно и следва да бъде отменено.

На следващо място, според наличната в актовете фактическа обстановка А. не е залепил в долния ъгъл на предното стъкло на неспрения от движение автомобил валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ и не е носил контролен талон към знака, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.100 ал.3 ЗДвП. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че същите не подкрепят по безспорен начин тази част от обстоятелствената част на административните актове. От показанията на свидетелите В., К. и Т. става ясно, че действително в долния ляв ъгъл на предното стъкло на процесния автомобил не е бил залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“. Същевременно обаче, тук следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението по чл.179 ал.5 ЗДвП, въз основа на която жалбоподателят е бил санкциониран с наказания глоба, е непоставяне в долния ляв ъгъл на предното стъкло на МПС на валиден стикер, който се получава при сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.261 ал.1 КЗ Кодекс за застраховането/, кумулативно с неносене на контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд за тази застраховка, т.е. задължително условие за извършване на нарушението е наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това обстоятелство по делото не е било категорично установено. Както администратно-наказателното, така и в съдебното производство не са събрани писмени доказателства, сочещи за наличие на сключена застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите за процесното МПС. Данни в тази насока не се съдържат и в свидетелските показания. Същевременно, налице са индикации за обратното. Тук следва да се има предвид разпита на свидетеля К., който в с.з. заявява, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е имал застраховка «гражданска отговорност». При липсата на доказателства, безспорно установяващи наличие на сключена задължителна страховка за процесното МПС, не може да се приеме, че жалбоподателят е бил длъжен да залепи в левия ъгъл на предното стъкло валиден стикер, така, както са приели актосъставителя и наказващия орган. В този смисъл и съдът не споделя тезата, че в резултат на неизпълнението на това задължение, визирано в чл.100 ал.3 ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно-наказателна отговорност по смисъла на чл.179 ал.5 от ЗДвП. Ето защо постановлението в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. 

На трето място, актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че А. е управлявал автомобил без задължително включени светлини за движение през деня и така е извършил нарушение по смисъла на чл.70 ал.3 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. От показанията на разпитаните по делото трима свидетели става ясно, че управляваният от А. автомобил се е движил през деня без включени светлини и това е била една от причините водачът му да бъде проверен. Имайки предвид съобщеното от полицейските служители, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е изпълнил визираното по-горе задължение и така е нарушил разпоредбата на чл.70 ал.3 ЗДвП. За това нарушение, видно от съдържанието на постановлението, А. е бил наказан с глоба в размер на 10 лева по чл.185 ЗДвП. Съдът приема, че е налице неправилно прилагане на закона от страна на накзващия орган. Видно от самото й съдържание, нормата на чл.185 ЗДвП намира приложение за нарушения на този закон, за които не е предвидено друго наказание. За нарушението по чл.70 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил в текста на чл.180 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП наказание глоба в размер от 20 до 150 лева /за водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство/. При положение, че в закона е имало предвидено наказание за това нарушение, наказващият орган е следвало да санкционира А., позовавайки се на съответната разпоредба, а именно на чл.180 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП. В този смисъл налагайки наказание въз основа на обща норма при наличие на специална такава, органът по наказването е издал постановление, което в тази си част е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

На четвърто място, А. е санкциониран по административен ред за това, че на инкриминираната дата е управлявал МПС без обезопасителен колан, при положение, че автомобилът е бил оборудван с такъв. С тези си действия същият е нарушил чл.137а ал.1 ЗДвП. По делото не се спори, че МПС, управлявано от жалбоподателят, е било оборудвано с обезопасителен колан и в този смисъл същият е бил длъжен да го използва по време на управлението на автомобила. Видно от доказателства, А. не е сторил това. При разпита си в съдебно заседание свидетелите са категорични, че жалбоподателят е управлявал МПС без обезопасителен колан и това е била една от причините да го спрат за проверка. В ал.2 на чл.137а ЗДвП законодателят е предвидил изключения, в които могат да не се използват обезопасителни колани, но конкретният не попада сред тях. При това положение жалбоподателят е бил длъжен да използва обезопасителния колан при управлението на МПС, но не е сторил това. За нарушението по чл.137А ал.1 ЗДвП А. е санкциониран с наказание глоба в размер на 50 лева по силата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП. Това наказание изцяло съответства по вид и размер на предвиденото в закона, поради което се явява безпредметно обсъждането на въпроса доколко същото е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя. По изложените съображения съдът счита, че тази част на обжалваното постановление е законосъобразна и правно и следва да бъде потвърдена.

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не установи наличие на нарушение на процесуалните правила по съставяне и връчване на административните актове, както и нарушения на изискванията за тяхното съдържание, които да са от категорията на съществените, водещи до отмяна на обжалваните АУАН и НП. 

При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе  и относно възлагането на разноски, ако такива са реализирани в хода на производството – административно-наказателно и съдебно такова. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Данните по делото сочат, че в хода на съдебното следствие са били направени разноски под формата на дневни разходи в размер на 10 лева, присъдени на свидетеля Н.К. в съответствие с Наредбата за командировките в страната и изплатени му от бюджета на РС-Мездра. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът счита, че въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-000887/21.08.2017 г. на Началник Група към ОДМВР гр.Враца РУ гр.Мездра, издадено на М.Ц.А. ***, в частта с което за нарушения на чл.147 ал.1, чл.100 ал.3 и чл.70 ал.3, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 10 лева по чл.185 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева по чл.179 ал.5 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева по чл.185 от същия закон.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА М.Ц.А. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра разноски по делото в размер на 10 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

23

АНД No 533/2017

КАТ

Н.А.Т.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Решение от 24.1.2018г.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Н.А.Т. *** е обжалвал Наказателно постановление № 16-0300-000343/17.06.2016 година на Началника Група към ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършени нарушения на чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.1 и чл.150, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева по чл.179 ал.2 ЗДвП, глоба в размер на 100 лева по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и глоба в размер на 300 лева по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 ЗДвП. Оплакванията са в смисъл, че описаната в актовете фактическа обстановка се разминава съществено с действително настъпилите събития. В тази връзка се твърди, че административните актове неправилно са съставени на жалбоподателя, тъй като процесния автомобил е бил управляван от неговия баща А. Мохамед Т.. Възразява се също по отношение липсата на правоспособност на нарушителя, като се посочва,  че същият притежава международна шофьорска книжка, издадена му от Република Сирия, копие от която е приложено към жалбата. Относно пострадалия при ПТП автомобил се твърди, че същият е бил оставен в страни от пътното платно, по начин, незастрашаващ безопасността на движението в този участък от пътя. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

                Ответникът по жалбата, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

                Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Във връзка с постъпил сигнал за ПТП, на 30.05.2016 г. около 02.00 часа свидетелите Н.В. и Н.К. *** били изпратени от ОДЧ в управлението на път II-16 в участъка между село Зверино и Черепиш. Пристигайки на място контролните органи констатирали, че на км. 6.200 лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СО9201ВН, движещ се в посока с.Зверино-с.Люти брод, се е ударил в крайпътен скат в дясно по посока на движението. В колата нямало пътници, липсвал и водачът. Мястото на произшествието не било осветено, а преди него имало остър ляв завой на пътя.  По служебен път била извършена проверка в АИС КАТ ПП относно собствеността на МПС, която показала, че собственик на автомобила е Н.А.Т. ***. Междувременно на местопроизшествието пристигнало лице, което се представило като собственика на колата. Прегледа на личните му документи показал, че това действително е Н.А.Т.. Т. обяснил на полицейските служители, че въпросната вечер автомобила е бил управляван от неговия баща А. Мохамед Т., който му се обадил по телефона, съобщил му е за настъпилото ПТП и го е извикал да дойде. Контролните органи уведомили лицето, че следва да се яви в полицейското управление в град Мездра за изясняване на случая. След пристигането на Т. в управлението била извършена повторна документална проверка, включително и по служебен път, която потвърдила самоличността на лицето, но и показала, че същото не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в Р България. Н.Т. отново заявил, че автомобила е бил управляван от неговия баща. Последният обаче не се явил в управлението, за да разяснения по случая. При това положение в присъствието на свид. К., свидетелят Н.В. съставил на Т. АУАН по Закона за движението по пътищата. В графата за възражения последният отново посочил, че въпросната вечер автомобила е бил управляван от неговия баща.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Ц.В. и Н.Н.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните доказателства, изложеното в наказателното постановление и в жалбата от Н.Т., съдът счита, че същата е основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата, без да притежава свидетелство за управление на МПС, е управлявал МПС, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия – остър ляв завой, извършва ПТП с материални щети, блъскайки се в крайпътен скат в дясно по посока на движението, след което е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. С тези свои действия Т., според актосъставителя и наказващия орган, е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.1 и чл.150, всички от Закона за движението по пътищата. След анализ на събраната доказателствена маса, съдът приема, че същата не подкрепя описаната в актовете фактическа обстановка. Предвид обстоятелствата, при които е извършена полицейската проверка, основният въпрос, който следва да бъде изяснен и кое е лицето, управлявало процесното МПС и по-конкретно дали именно жалбоподателят е това лице. Както писмените, така и гласните доказателства, не сочат Н.Т. като водач на посочения в актовете автомобил. От показанията на свидетелите В. и К. става ясно, че жалбоподателят е собственик на въпросното МПС и въпросната вечер е пристигнал на местопроизшествието. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се приеме, че същият е управлявал колата в момента на ПТП. В Постановление №1/17.01.1983 година по н.д. № 8/1982 година на Пленума на ВС на РБългария, е дадена дефиниция на понятието управление, употребено в чл.343 ал.1 НК, според която то включва всички действия или бездействия с механизмите и с приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Имайки предвид дефиницията на понятието и след преценка на съдържанието на доказателствените източници, този съд счита, че същите не установяват наличие на действия, респ. бездействия, попадащи в обхвата на понятието „управление“, които да сочат по безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил. При това положение не може да се приеме, че същият е управлявал това МПС през посочената в актовете вечер, респ. че е извършил в това си качество описаните в АУАН и в НП нарушения. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16-0300-000343/17.06.2016 година на Началника Група към ОД МВР гр. Враца - РУ Мездра, с което за извършени нарушения на чл.20 ал.2, чл.123 ал.1 т.1 и чл.150, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Н.А.Т. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева по чл.179 ал.2 ЗДвП, глоба в размер на 100 лева по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и глоба в размер на 300 лева по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

24

АНД No 531/2017

КАТ

Н.В.Г.

РУ НА МВР ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
АНЕЛИЯ А. ДИМИТРОВА

Решение от 26.1.2018г.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0300-001198/24.11.2016 год. на Началник Група към ОДМВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Н.В.Г. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА за нарушение на чл.150 от ЗДвП, ГЛОБА  в размер на 10 /ДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСАЦА за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

МОТИВИ: 

Н.В.Г. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 16-0300-001198/24.11.2016 год. на Началник Група към ОДМВР гр.В., РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Р. от САК, който взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като съставено в нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че съставения акт не съответства на чл.3 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни-превозни средства. Не е посочена наказващата норма, която е нарушена от жалбоподателя, относно нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На следващо място се акцентува, че има съществени процесуални нарушения, относно начина на използване на техническото средство от страна на полицейските органи. Подчертава се, че не може да се приеме, че жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, а следва да се приеме, че последният не е подканен да бъде изпробван за употреба на алкохол по установените правила.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Видно от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на жалбоподателя на 15.11.2017 год., съответно жалбата е депозирана пред ответника на 23.11.2017 год., а е изпратена на 21.11.2017 год., видно от приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата, т.е. безспорно същата е в срок.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 1225/08.11.2016 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 08.11.2016 год. около 08.20 часа в гр.М. по ул.”Х.Б.” до № 61 е управлявал личният си лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ ХХХ, без да притежава Свидетелство за управление на МПС. Същото е отнето на 08.11.2016 год. в 04.30 часа. Не носи Свидетелство за регистрация на МПС – част втора и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ 0014. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0167160. С това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.174 ал.3, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 16-0300-001198/24.11.2016 год., АУАН № 1225/08.11.2016 год., Талон за медицинско изследване № 0167160/08.11.2016 год., Становище под рег.№ 300р-15313/22.12.2016 год., Възражение под вх.№ 300000-6384/15.11.2016 год., 2 броя Сведения от 22.11.2016 год., Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, пощенски плик в оригинал с клеймо от 21.11.2017 год. и Справка за нарушител/водач, оригинал на НП № 16-0300-001198/24.11.2016 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., ксерокопие от АУАН № 1222/08.11.2016 год. и НП № 16-0300-001197/24.11.2016 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 на Българския институт по метрология, извадка от Инструкция на уред за измерване на алкохол в издишания въздух „Дрегер Алкотест 7510”, Методически указания на Главна Дирекция „Охранителна полиция” под  рег. № ОВ 2491/10.03.2010 год.,  Експертно решение от ТЕЛК № 0189/20.01.2016 год. на Н.Г. и Рецептурна бланка за предписани лекарства за Н.Г. от 27.10.2016 год. Съответно са разпитани свидетелите Н.М. и Ц.П.. От показанията на свидетелите М. и П. по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 08.11.2016 год. за времето от 07.00 часа да 19.00 часа са били назначени в полицейски наряд. При провеждане на инструктажа свидетелите били запознати с оперативната обстановка през изминалото денонощие и факта, че е извършена проверка на водач на лек автомобил „Ф.Г.” с рег.№ ХХХ, който е бил в нетрезво състояние, отказал е проба за алкохол и му е отнето СУМПС, като същият има вероятност отново да управлява автомобила в гр.М.. Около 08.20 часа служителите на реда , в лицето на свидетелите М. и П. *** приближава лек автомобил „Ф.Г.” с описания регистрационен номер, като водача намалил скоростта на движение и спрял в дясно на пътното платно до дом № 61. Непосредствено след спирането на лекия автомобил свидетелите Н.М. и Ц.П. спрели до него. При извършената проверка на водача свидетелите установили, че последният не притежава СУМПС, не представя СРМПС – част втора и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол. Свидетелите са категорични, че на задната седалка на лекия автомобил се е намирало лице, което е спяло и в хода на проверката се е пробудило. Същите са категорични, че водач на лекия автомобил е именно жалбоподателя Н.Г. ***. За констатираните нарушения бил съставен акт от свидетеля Н.М., работещ като мл.автоконтрольор към РУ гр.М. и бил издаден Талон за медицинско изследване № 0167160 от 08.11.2016 год., който жалбоподателя отказал да получи, като това обстоятелство е оформено по надлежния ред с подписа на свидетеля Ц.П.. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Същият се запознал със съдържанието на акта, подписал го и вписал , че има възражения. Такива са постъпили на 15.11.2016 год., като в тях е отразено, че жалбоподателя не е съгласен с отразеното в акта, като е посочил, че не е управлявал автомобила, а е изчаквал в него, тъй като приятелят му е пазарувал в търговския обект. Така подаденото възражение не е уважено от административнонаказващия орган, тъй като е прието, че свидетелите по акта категорично са заявили в сведенията си, че водачът на лекия автомобил се е движел по ул.”Х.Б.” и при забелязване на полицейския автомобил е спрял автомобила в дясно. Същите са констатирали като водач на автомобила именно жалбоподателя и с това е прието, че правилно е съставен процесния акт на жалбоподателя. Посочената констатация в становището на административнонаказващия орган е категорично потвърдено и на съдебното следствие, като при непосредствения разпит от съда свидетелите М. и П. са категорични, че към 08.20 часа са били в района на „Стария пазар”, когато видели, че въпросния автомобил се задава към полицейския автомобил и след като ги видял отбил в дясно и спрял пред дом № 61 на ул.”Х.Б.”. Свидетелите са констатирали при разговора с лицето, че същия лъха на алкохол, за което му било обяснено, че ще бъде тестван за алкохол, но той отказал категорично. Отново следва да се подчертае, че свидетелите са категорични в показанията си, че от момента откакто са възприели и видели жалбоподателя, че отбива и спира не е била изминала повече от половин минута, когато полицейския патрул е спрял до управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Свидетелите са имали постоянна видимост върху автомобила и водача, защото са се движели срещу него. Жалбоподателя е бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол, но същият не е изпробван, защото категорично е отказал да бъде тестван.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдебния състав намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началник Група на съответното РУ гр.М. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 1225/08.11.2016 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – мл.автоконтрольор при РУ  гр.М. и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.174 ал.3  от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Относно наложеното наказание Глоба в размер на 2 000 лева  за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съдът счита, че в жалбата неоснователно се твърди, че нарушението не е извършено. Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП в редакцията му действаща към момента на извършване на деянието “Водач на МПС ..., който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява  МПС,... за срок от 24 месеца и глоба 2 000 лева”. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че от обективна страна са налице всички елементи на нарушението по чл.174 ал.3  от ЗДвП. Безспорно е качеството “полицейски орган” на полицаите – актосъставител и свидетели по делото, които към момента на проверката са били редовна работна смяна. Установи се, че актосъставителя е мл.автоконтрольор и като такъв има правомощия да следи за спазване правилата за движение по пътищата, в това число да извършва проверка на водачите с техническо средство за употреба на алкохол. В случая е ирелевантен факта жалбоподателя употребил ли е алкохол. Независимо от него, той е длъжен при покана да съдейства и извърши необходимото да бъде проверен с техническо средство и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС. В този смисъл, той към момента на поканата да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, е притежавал качеството водач на МПС. Въпреки, че са налице основателни съмнения, че водачът е употребил алкохол и това налага проверката му, тези безспорно доказани обстоятелства не са част от фактическия състав на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Законът не поставя тези условия. Достатъчно е към водача да бъде отправена ясна и конкретна покана от контролните органи да бъде проверен с техническо средство за употребен алкохол и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Тези правомощия законът е предоставил на контролните органи да упражняват по тяхна преценка за целесъобразност. Установи се от свидетелските показания, че жалбоподателя ясно е бил поканен да бъде проверен и той е отказал. Бил му е издаден и Талон за медицинско изследван, който той е отказал да подпише и получи, което обстоятелство надлежно е удостоверено с подписа на свидетеля Ц.П.. По този начин е осъществил изпълнителното деяние на нарушението.

При така събраните доказателства за съда остава доказано по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. От субективна страна   деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, тъй като от всички събрани доказателства се установява, че жалбоподателя е съзнавал противоправния характер на поведението си и с него е целял настъпването на  противоправния резултат – да не му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и чрез медицинско изследване. В конкретния случай административнонаказващия орган правилно е установил, че описаното административно нарушение е извършено от лицето, което е посочено за нарушител и това лице може да бъде административнонаказателно отговорно по смисъла на чл.26 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗАНН.  С оглед на това съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.     

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3  от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н.М. и Ц.П., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения, относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите  са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.

Направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, а не се оспорва и от жалбоподателя, че на 08.11.2016 год. същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.

Възраженията на жалбоподателят, че на инкриминираната дата не е управлявал процесното МПС не се споделят от настоящата инстанция. Същите не почиват на никакви доказателства, а са една голословна форма на защита на жалбоподателя. Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е формално, като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от доказателствата по делото. Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство,  поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.

Настоящия съдебен състав намира, че следва да посочи за прецизност, че няма пречка в акта, респективно в НП да не се посочи фабричния номер на техническото средство за установяване употребата на алкохол, което обаче в конкретния случай не е налице, тъй като безспорно в акта, респективно в НП е посочено техническото средство и неговия фабричен номер. Не е пречка както и липсата на данни по делото, относно калибровката и годността на това техническо средство. По силата на чл.3 ал.1 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни-превозни средства /отменена, но действаща към момента на извършване на деянието/ задължението на актосъставителя за отразяване в акта на фабричния номер на техническото средство е предвидено само когато е установена употреба за алкохол, но не и в случаите на отказ от страна на водача да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Следва да се посочи, че от приложения по делото оригинал на Талон за изпращане на медицинско изследване № 0167160 от 08.11.2016 год. е видно, че е налице валидно оформен отказ на нарушителя да получи талона с подписа на един свидетел по смисъла на императивната норма на чл.6 изр.последно от Наредба № 30/27.06.2001 год./отм/. Само при наличие на редовно оформен отказ на нарушителя да получи талона, същият не може да бъде отговорен за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и поведението му ще бъде съставомерно по първата форма на изпълнителното деяние, т.е. ще бъде налице отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества. Съдебният състав намира, че не следва да обсъжда представените от жалбоподателя и неговия процесуален представител доказателства, а именно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 на Българския институт по метрология, извадка от Инструкция на уред за измерване на алкохол в издишания въздух „Дрегер Алкотест 7510”, Методически указания на Главна Дирекция „Охранителна полиция” под  рег. № ОВ 2491/10.03.2010 год.,  Експертно решение от ТЕЛК № 0189/20.01.2016 год. на Н.Г. и Рецептурна бланка за предписани лекарства за Н.Г. от 27.10.2016 год., тъй като те касаят оспорване годността на техническото средство, с което водача се изпробва за употреба на алкохол. Както бе отбелязано многократно и в горните абзаци, водачът не е  изпробван за употреба на алкохол с процесното техническо средство, тъй като е отказал да бъде изпробван с него.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Управлението на МПС след употреба на алкохол като концентрацията на такъв в кръвта на водача не е установена именно поради отказа да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръвна проба, е едно от често срещаните в страната нарушения, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност. Това е причината и нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП да бъде изменена като размерът на наказанието е повишен /ДВ бр.60/2012 год./. Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач, издадена от РУ гр.М. се установява по категоричен начин, че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП и неговия Правилник и е бил санкциониран нееднократно за многобройни нарушения на този закон. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са били налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което и издаденото НП не е в противоречие със закона.

Съдебният състав намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателя виновно е осъществил и съставите на административните нарушения по чл.150 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Безспорно установено е от всички събрани по делото доказателства, че на 08.11.2016 год. жалбоподателя е управлявал МПС, без да притежава Свидетелство за управление на МПС, тъй като последното му е било отнето на 08.11.2016 год. в 04.30 часа. Посоченото обстоятелство намира опора, освен в събраните гласни доказателства, така и в писмените такива, каквито представляват НП № 16-0300-001197/24.11.2016 год., АУАН № 1222/08.11.2016 год., както и Справка за нарушител/водач, в която по надлежния ред е отразено, че СУМПС-то на жалбоподателя е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП, като това е отразено в ЗППАМ № 16-0300-000158 от 2016 год. безспорно жалбоподателя като водач на МПС към момента на нарушението е бил неправоспособен, тъй като е управлявал МПС след като СУМПС-то му е било отнето по реда ан чл.171 т.1 от ЗДвП, с което е осъществил състава на нарушенията по чл.150 от ЗДвП  и на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева, който размер е в неговия минимум. Безспорно съдебния състав намира, че на жалбоподателя правилно е вменено административното нарушение с квалификация по чл.150 от ЗДвП. Към 08.11.2016 год. около 08.20 часа жалбоподателя е бил неправоспособен, тъй като е бил лишен от право да управлява МПС за определен период от време по административен ред с горецитираната заповед за ППАМ. Нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Доказано е по несъмнен начин, като административнонаказващия орган е приложил правилната санкционна разпоредба, а именно тази по чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, в редакцията й действаща към момента на извършване на деянието, предвиждаща глоба за водачи, които управляват МПС, след като СУМПС-то им е било отнето по реда на чл.171 т.1 или т.4 от ЗДвП, какъвто е и настоящия случай. Безспорно жалбоподателя без съмнение е знаел, че не притежава Свидетелство за управление на МПС, тъй като то му е било отнето с Акт № 1222/08.11.2016 год. Жалбоподателят е осъществил състава и на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без да носи Свидетелство за регистрация на МПС, за което е санкциониран по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, а именно с глоба в размер на 10 лева, чиито размер е фиксиран от закона.

Не са налице никакви данни за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като безспорно по делото бяха установени извършените от жалбоподателя нарушения и не бяха представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя, за да оспори, както акта, така и наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 16-0300-001198/24.11.2016 год. на Началник Група към ОДМВР гр.В., РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

25

НОХД No 3/2018

Квалифицирани състави на кражба

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Х.Р.Г.

Докладчик:
ВЯРА А. АТАНАСОВА

Споразумение от 30.1.2018г.

За РП-Мездра прокурор П..

Обвиняемият лично и със служебен защитник адв. Н.П. от ВрАК.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМ: Да се гледа делото. 

Съдът, след като изслуша становищата на страните

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ НПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА споразумение за решаване на ДП № 113/17 г. по описа на РУ Роман /ДП № 1862/2017 г. по описа на РП-Мездра/, сключено на основание чл.381 НПК и декларация по чл.381 ал.6 НПК.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Х.Р.Г. – роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен, пенсионер по болест, женен, ЕГН **********, неосъждан.

На основание чл.274 ал.1 НПК на страните се разясни правото на отвод. Искания за отвод не бяха направени.

На основание чл.382 НПК делото се докладва с прочитане на споразумението.    

ПРОКУРОР: Със защитата на обвиняемия сме постигнали споразумение, в което сме уточнили всички въпроси по чл.381 ал.5 НПК. Моля да допуснете поправка с оглед направените в хода на разследването разноски и допълним в споразумението в графа „направени разходи”, които ще бъдат за сметка на обвиняемия, а именно да бъдат допълнени освен направените разходи за експертиза, и разходи за фотоалбум в размер на 16.60 лева, платими по сметка на ОДМВР гр. Враца. Намирам, че в останалата част споразумението, така депозирано отговаря на закона и морала. Моля да одобрите същото.

АДВ. П.: С представителя на прокуратурата сме постигнали внесеното от нас споразумение. Поддържам становището на прокуратурата да се добави в споразумението разноските за фотоалбум в размер на 16.60 лева, които следва да се заплатят по сметка на ОД МВР – Враца. Да се одобри така постигнато споразумение между прокуратурата и защитата, като същото отговаря на закона и морала.

ОБВИНЯЕМ: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен. Запознат съм с условията на споразумението. Разбирам какви са последиците от него. Доброволно съм го подписал, както и декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред. Да се напишат всички разноски, които имам да плащам по делото и така да се приключва.

Съдът, след като се запозна с представените от страните споразумение и декларация от обвиняемия, и взе предвид изразените от тях становища в днешното съдебно заседание, намира, че исканията за промяна в съдържанието на споразумението по отношение размера на дължимите разноски от обвиняемия Г. следва да бъдат уважени. Действително сред материалите на ДП е приложен фотоалбум, като от сметката за направени разходи е видно, че реализираните такива са в размер на 16.60 лева, които следва да бъдат заплатени от обвиняемия, предвид изхода на делото. Тези разходи не са включени в разноските, посочени в съдържанието на споразумението, подписано от прокурора, служебния защитник и обвиняемия. Ето защо, следва да бъде отразена промяна в размера на разноските, които се дължат, като към вписаните вече 53 лева се добавят и визираните по-горе 16.60 лева. В останалата си част споразумението дава отговор на всички въпроси, посочени в чл.381 ал.5 НПК и по тази причина не се налагат промени в неговото съдържание. Като цяло съдържанието на споразумението не противоречи на закона и морала. С допуснатите промени в съдържанието му същото следва да бъде вписано в настоящия съдебен протокол в окончателен вид, както следва:

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

за решаване на ДП № 113/2017 г. по описа на РУ Роман,

ДП № 1862/2017 г. по описа на РП-Мездра,

сключено на основание чл.381 НПК

 

Днес на 03.01.2018 г. в гр. Мездра се постигна споразумение между:

1.Ц. П. - прокурор в Районна прокуратура Мездра и

2. адв. Н.П. от ВрАК, служебен защитник на

Х.Р.Г., ЕГН ********** ***, роден на *** година в с. Ц., българин, български гражданин, женен, образование: І-ви клас, пенсионер по болест, осъждан, които се споразумяха за следното:

Обвиняемият Х.Р.Г. се признава за виновен в това, че на 16.08.2017 г. в местността „Китката” в землището на гр. Роман е направил опит да отнеме от владението на „Булгартрансгаз” ЕАД гр. София, район Ботевград, движима вещ, както следва: 0.75 кв./ч. нощна и 1,11 кв./ч. дневна, или общо 1,86 кв./ч. електрическа енергия на обща стойност 0.328 лв., собственост на дружеството, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство /фазомер и ел. проводник 2х0,5 кв.мм./ и специален начин, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и пр.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

Наказанието на Х.Р.Г. се определя при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК, отлага от изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

Осъжда Х.Р.Г. да заплати направените разноски по делото за експертиза в размер на 69.60 лева в полза на ОД МВР гр. Враца.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК отнема в полза на Държавата веществените доказателства по делото, както следва: кабел, наставен от различни по вид проводници, ел. крушка 50 вата, щепсел и 6 метра кабел.

 

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

Прокурор:       Служебен защитник:

  /Ц. П./        /адв. Н.П./

 

Обвиняем:

/Х.Г./

 

ПРОКУРОР: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

АДВ. П.: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

ОБВИНЯЕМ: Моля споразумението да бъде одобрено във вида, в който сме го представили.

Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и морала, разглежда всички относими въпроси за деянието, вината, вида и размерът на наказателната санкция, поради което и на основание чл.382 ал.7 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА, споразумението за решаване на делото, постигнато между Ц. П. - прокурор при Районна прокуратура – Мездра, адв. Н.П. от ВрАК – служебен защитник на Х.Р.Г. и Х.Р.Г. ***, ЕГН ********** – обвиняем по НОХД № 3/2018 г. по описа на РС-Мездра, при следните условия:

Обвиняемият Х.Р.Г. ***, ЕГН **********, ВИНОВНО на 16.08.2017 г. в местността „Китката” в землището на гр. Роман е направил опит да отнеме от владението на „Булгартрансгаз” ЕАД гр. София, район Ботевград, движима вещ, както следва: 0.75 кв./ч. нощна и 1,11 кв./ч. дневна, или общо 1,86 кв./ч. електрическа енергия на обща стойност 0.328 лв., собственост на дружеството, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал техническо средство /фазомер и ел. проводник 2х0,5 кв.мм./ и специален начин, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и пр.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЯ, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, на обвиняемия Х.Р.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК, изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение от съответния първоинстанционен съд.

ОСЪЖДА обвиняемия Х.Р.Г. да заплати направени по делото разноски в размер на 69.60 лева в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца.

ОТНЕМА, на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК, в полза на Държавата веществените доказателства по делото - кабел, наставен от различни по вид проводници, ел. крушка 50 вата, щепсел и 6 метра кабел.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.24 ал.3 НПК, наказателното производство по НОХД № 3/2018 г. по описа на РС-Мездра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

Протоколът написан в с.з. и приключи в 14.50 часа.

В законна сила на 30.1.2018г.