Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.12.2019г. до 22.12.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

Гражданско дело No 1420/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

Ц.Т.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 3.12.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

             „ А.к.п.з.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. С., ., със законни  представители . – управители и пълномощник . - юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Ц.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  за сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00 ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева и 00 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 17.01.2017 г., сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ - такси, сумата от 462.00 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ - гаранция по кредитната сделка, сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ - мораторна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.05.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв. /двадесет и шест лева и 61 ст./ - разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение Претендират се и разноски.

               В срока по чл.131 ал.1 ГПК, от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове.Няма приложен договор , недоказано е получаването на сумата от отв.К.; ако договор имало , то същия бил недействителен поради неспазване на правилата за потребителска защита , установени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, включително чрез тяхното заобикаляне .

 

               Исковете са с правно основание чл.422 ГПК ,чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от същия закон.

               Събрани са писмен и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 712/2018 год. по описа на МзРС.

               Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

               В МзРС е постъпило заявление от „ А.к.п.з.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. С., ., със законни  представители . – управители и пълномощник . - юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Ц.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  за сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00 ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева и 00 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 17.01.2017 г., сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ - такси, сумата от 462.00 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ - гаранция по кредитната сделка, сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ - мораторна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.05.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв. /двадесет и шест лева и 61 ст./ - разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение Образувано е ч.гр.д.№ 712/ 2018 год. по описа на МзРС. Съдът е  уважил подаденото заявление и е издал  Заповед № 286 / 29.05.2018 год. год..Длъжникът не е бил открит на постоянния и настоящия адрес,поради което съдът е указал на заявителя на осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес

             В исковата молба се твърди,че на 23.01.2016 год. между трето на спора лице „Фератум България“ ЕООД и ответницата е сключен договор за кредит № 339272. По силата на договора, сключен от разстояние чрез използване на средства за електронна комуникация , ответницата е получила в заем сума в размер на 600 лв., усвоена изцяло. От своя страна , последната се е задължила  да върне ведно с лихва,представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лв. за срок от 360 дни. На същия ден,  23.01.2016 год.  между Ц.Т. и друго трето лице, „Фератум Банк„ ЕООД , бил сключен договор за гаранция , по силата на който , гарантът се задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя , солидарно с последния.Съгласно чл.5 от ОУ, които се прилагат към Договор за гаранция кредитополучателя се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер от 462 лева. При неизпълнение, било договорено кредитополучателя да плати и административна такса в размер на 100 лева , и обезщетение за забавата в размер на законната лихва за периода на тази забава.

            На дата 01.12.2017 год. вземането на „Фератум Банк“ ЕООД било прехвърлено на ищеца с договор за цесия.Към делото на л.21 е приложено уведомление ,но лисват доказателства същото да е достигнало до ответницата..     

            При така изяснената фактическа обстановка съда намира  предявеният иск за неоснователен. Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за гаранция, но своята активна легитимация установява чрез приложения Договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017 год.  / л. 12 – 20 от делото / . В чл. 2.1 от този договор е посочено, че кредитите се отпускат от „Фератум България“ ЕООД и че „просрочените кредити са прехвърлени срещу гаранционно плащане на продавача – „Фератум Банк“. Вероятно точно затова ищецът твърди, че дружеството гарант „Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД задължението на ответницата по договора и затова встъпва в правата на кредитор. И в качеството си на кредитор е прехвърлил вземането към ответницата по силата на посочената по-горе цесия.

  Съдът намира, че тези твърдения са недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства кога и каква сума е изплатил гарантът „Фератум Банк“ на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят на ответницата по делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответницата/ и след това прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на ищцовото дружество.

   Към делото е приложена  само заявка за сключване  на договор  между „ Фератум България „ЕООД и  ответницата, с лични данни на същата, което сочи ,че е изразено желание за сключването на такъв договор, но  няма приложен  договор за кредит № 339272/23.01.2016 год., сключен между „Фератум България „ ЕООД и ответницата. Приложени са само Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти,по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние.  Липсва  каквото и да било доказателство , ответницата да е получил заемната сума. Договорът за заем е реален независимо от начина на сключването му, валидното му възникване се предпоставя от получаването на сумата от страна на заемателя.  Не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата е приела предложението на „Фератум България“ ЕООД и въобще какво са преговаряли и договаряли страните. Няма потвърждение и по факта, че ответницата е получила Общите условия, приложени от ищеца. Договор за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По делото обаче изобщо не са представени доказателства за комуникацията между страните, за електронните им  изявления. Остава неизяснено какво всъщност е предложено на ответницата, какъв договор/и е бил сключен, по какъв начин и за какво.

Поради това съдът приема, че не се доказа сключването на договор за заем между ответницата и „Фератум България“ ЕООД, както и договор за гаранция между ответницата и „Фератум Банк“ ЕООД, като и двата не са представени от ищеца.

Цесията е сключена между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД, но това дружество не е предоставило кредита. За да има право на регресен иск срещу длъжника гарантът „Фератум Банк“ ЕООД трябва да е изплатил задължението на длъжника към „Фератум България“ ЕООД, а такива доказателства не са представени, освен твърденията в исковата молба. Затова ищецът не може да претендира за вземане, което се дължи на трето на цесията дружество.

 По изложените съображения съда намира  иска за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

              Водим от горните съображения, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявеният от А.к.п.з.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. С., . със законни  представители . – управители   иск за установяване съществуване на вземане против Ц.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  за сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева и 00 ст./ главница, сумата от 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева и 00 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 17.01.2017 г., сумата от 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./ - такси, сумата от 462.00 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 00 ст./ - гаранция по кредитната сделка, сумата от 30.53 лв. /тридесет лева и 53 ст./ - мораторна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.05.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 26.61 лв. /двадесет и шест лева и 61 ст./ - разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение иска , за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 712/2018 год. по описа на МРС,като неоснователен...

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

2

Гражданско дело No 286/2019

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Ц.Х.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 3.12.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, чрез пълномощник Ц. И. - юрисконсулт,  против Ц.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1675/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 760/02.04.2018 г. за сумата от 228.65 лв. /двеста двадесет и осем лв. и 65 ст./ - главница; сумата 15.40 лв. /петнадесет лв. и 40 ст./ договорна лихва за периода 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата 27.00 лв. /двадесет и седем лв./ такса разходи;  сумата 110.75 лв./сто и десет лв. и 75 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 40.57 лв. /четиридесет лв. и 57 ст./ обезщетение за забава за периода от 19.03.2017 г до 07.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, начиная от 07.12.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника чрез процесуалния си представител оспорва иска. Твърди че не е уведомен за извършената цесия към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като излага и подробни съображения за това. Алтернативно сочи че процесния договор за паричен заем е нищожен, като сключен в нарушение на императивните разпоредби на ЗПК.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 1675/2018г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 1675/2018г. на МзРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 760/02.04.2018г., по силата на която е разпоредено ответникът в настоящото производство Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на заявителя-ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумата 228.65 лв. /двеста двадесет и осем лв. и 65 ст./ - главница; сумата 15.40 лв. /петнадесет лв. и 40 ст./ договорна лихва за периода 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата 27.00 лв. /двадесет и седем лв./ такса разходи;  сумата 110.75 лв./сто и десет лв. и 75 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 40.57 лв. /четиридесет лв. и 57 ст./ обезщетение за забава за периода от 19.03.2017 г до 07.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, начиная от 07.12.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева./ държавна такса и 150.00 лв. /сто и петдесет лева./ юрисконсултско  възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото Ц.Х.Ц., който е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед, след което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

На 17.11.2016 г., след предложение за сключване на договор за паричен заем (л. 7), бил сключен договор за паричен заем № 2683747 (л. 9 - 15) между ответника Ц.Х.Ц., като заемател, и "Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател, по силата на който дружеството предоставило на заемателя в заем сумата 300 лв., която той се задължил да върне заедно с договорна лихва на 4 броя седмични вноски от по 81.35 лв., включващи и договорна лихва, при фиксиран ГЛП от 40 %, и ГПР от 47.44 %, обща сума за плащане – 325.40 лв. В договора е уговорено, че първата погасителна вноска се дължи на 19.12.2016 г., а последната - на 19.03.2016 г.

Длъжникът е заплатил част от  дължимия паричен заем към дружеството в размер на 140 лв., от които потвърдения в исковата молба са погасени неустойка за неизпълнение в размер на 40.65 лв., такса разходи – 18 лв., договорна лихва – 10 лв., и главниза – 71.35 лв.  срокът на договора е изтекъл на 19.03.2017 год. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Междувременно на 16.11.2010 г. Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито правоприемник е ищеца Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сключила рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и Приложение № 1 към него от 01.09.2017 г., като съгласно договора за цесия вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Ц.Х.Ц. с ЕГН **********, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. 

Съгласно изискването на закона Агенция за събиране на вземания” ЕАД е изпратила уведомително писмо за цесия, съдържащо и покана за доброволно изпълнение до Ц.Х.Ц. с ЕГН **********, за което е упълномощена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Писмото е изпратено с обратна разписка, като видно от същото, то не е получено от адресата, като е отбелязано „получателя непознат на адреса“. Длъжникът обаче следва се счита за уведомен с исковата молба за извършването и – чл. 235 ал. 3 ГПК, в каквато насока е и трайната съдебна практика. /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

При така установеното от фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и неговото съдържание. Установи се също, че кредиторът е изпълнил произтичащото от договора задължение - предоставил е в полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва по делото, а и ответника е декларирал този факт чрез подписване на договора за кредит.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано, видно от Приложение № 1 от 01.09.2017 г., на ищцовото дружество, т.е към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 07.12.2018 г., титуляр на вземането по договора за кредит е „ищцовото дружество. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, също така вземането е преминало от предишния кредитор в/у новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника на цесионния договор. Установеното в чл. 99 ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задължението му, т. е. изпълнение спрямо лице което е легитимирано по смисъла на чл. 75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД лице, е абсолютно  задължителна материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната материалноправна легитимация на ищеца. Както беше посочено по-горе, длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването на цесията. Въз основа на горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил своите възражения.

От събраните по делото писмени доказателства – Предложение за сключване на договор за заем от 17.11.2016 г., договор за паричен заем № 2683747 от 17.11.2016 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010 г., ведно с потвърждение от Н. Спасов, извлечение от Приложение № 1от 01.02.2018г. към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е предмет на договора за цесия, потвърждение за извършена цесия към Приложение № 1 от 01.09.2017 г., пълномощно от “Изи Асет Мениджмънт“ АД, уведомително писмо за извършена цесия - № УПЦ-П-ИАМ/2683747 от 02.02.2018 г., обратна разписка с баркод PSSDTS0078DBA на „Български пощи“ ЕАД, се установява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е предмет на договора за цесия, същата следва да се счита за съобщена на ответника, както беше посочено по-горе, ответника има задължението да  върне получените от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД пари на цесионера – ищец по делото.

Не се доказа по делото ответника да е заплатил на ищеца изцяло дължимото.

В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответника дължи на ищеца сумата от 228.65 лв. /двеста двадесет и осем лв. и 65 ст./ - главница; сумата 15.40 лв. /петнадесет лв. и 40 ст./ договорна лихва за периода 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата 27.00 лв. /двадесет и седем лв./ такса разходи;  сумата 110.75 лв./сто и десет лв. и 75 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 40.57 лв. /четиридесет лв. и 57 ст./ обезщетение за забава за периода от 19.03.2017 г до 07.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, се явява основателен и следва да бъде уважен, така, както е предявен.

По направените в отговора възражения за нищожност на целия договор, евентуално на начисления лихвен процент, съдът, като взе предвид размера на заема, размера на лихвата, както и ГПР, не намира основания, които да водят до извод за нищожност на договора, както и на отделни клаузи от него.

 По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 225 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, което съдът определя в размер на 50 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 275 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят изцяло, тъй като няма данни заповедта да е обжалвана в частта за разноските, и в тази и част е влязла в сила.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, по издадената по ч. гр. дело № 1675/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 760/02.04.2018 г. за сумата от 228.65 лв. /двеста двадесет и осем лв. и 65 ст./ - главница; сумата 15.40 лв. /петнадесет лв. и 40 ст./ договорна лихва за периода 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата 27.00 лв. /двадесет и седем лв./ такса разходи;  сумата 110.75 лв./сто и десет лв. и 75 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 18.01.2017 г. до 19.03.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 40.57 лв. /четиридесет лв. и 57 ст./ обезщетение за забава за периода от 19.03.2017 г до 07.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, начиная от 07.12.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата до  окончателното и изплащане, начиная от 07.12.2018 г.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 150.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 225.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

3

Гражданско дело No 1331/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.М.А.,
З.Н.Д.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 3.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.М.А. ЕГН ********** *** и  З.Н.Д. – А.   ЕГН ********** ***, сключен с акт  № /29.07.2006 год. на  Община Враца по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, ,което да се счита неразделна част от решението.

               ОСЪЖДА  В.А. да заплати д.т. върху размера на издръжката в размер на 100.80 лв.

                ОСЪЖДА В. Александрова да заплати д.т. в размер на 55.22 лв. за недвижимия имот.

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното  си фамилно име Д.

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 3.12.2019г.

4

Гражданско дело No 574/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Г.М.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.12.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„А.С.В.“, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, чрез пълномощник К.Т.В. - М.- юрисконсулт, е предявило иск против Г.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 162/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 66/06.02.2018 г. за сумата от 2253.87 лв. - главница; сумата 381.93 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г.; сумата 2001.42 лв. неустойка за периода 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г.; сумата 45.00 лв. такса разходи; сумата 157.88 лв. обезщетение за забава за периода от 15.12.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който същия оспорва иска.

Правната квалификация на претендираните права е чл. чл. 422 ал. 1 вр чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебносччетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 162/2018г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №162/2018 г. на МзРС, срещу длъжника Г.М.Й., ЕГН-**********, с адрес: ***, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №66/06.02.2018 г. в полза на „АСВ” ЕАД – С., за сумата 2253.87 лв. /две хиляди двеста петдесет и три лв. и 87 ст./ - главница; сумата 381.93 лв. /триста осемдесет и един лв. и 93 ст./ договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г.; сумата 2001.42 лв. /две хиляди и един лв. и 42 ст./ неустойка за периода 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г.; сумата 45.00 лв./четиридесет и пет лв./ такса разходи; сумата 157.88 лв. /сто петдесет и седем лв. и 88 ст./ обезщетение за забава за периода от 15.12.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.02.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 96.80 лв. държавна такса, и 150.00 лв. юрисконсултско  възнаграждение.

Заповедта на длъжника Г.М.Й. е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето гражданско дело.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за  паричен заем № 2664363 от 19.10.2016 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на Г.М.Й. в заем сумата от 2500 лева, като последният се е задължил да върне същата на 26 броя месечни  погасителни вноски, всяка от които в размер на 114.60 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора, като първата падежна дата е 16.11.2016 г., и последна падежна дата е 18.10.2017 г., като на тази дата е изтекъл и срокът на договора. Видно от чл. 2 на договора, сумата от 2500 лв. е била получена от заемателя при подписването на договора, поради което и последният в тази част има характер на разписка.  В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35.00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0.10%, годишен процент на разходите  на заема– 41.71 %.  Общият размер  на всички дължими плащания по договора е 2979.60 лева.

Ето защо съдът приема, че заемодателят е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на заемателя посочената в договора сума в заем, при посочените условия.

В чл.4  от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните  обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 ал. 2, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2284.62 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 87.87 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2001.42 лева.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 15.12.2016 г. до 06.02.2018 г. в общ размер на 157.88 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Длъжникът не е заплатил изцяло  дължимия паричен заем към кредитора, а погасил само сумата от 627.00 лв., с която са погасени: неустойка – 283.20 лв., договорна лихва – 97.67 лв., и главница в размер на 246.13 лв.

Ищецът твърди, че на 01.02.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ООД (АСВ“ ООД е сменила правната си форма, като е регистрирана в момента като „АСВ” ЕАД, за което съдът направи служебна справка от ТР) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. На 09.09.2015 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „АСВ“ ЕАД  от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка: „Преместен; В чужбина“. На 13.04.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника чрез куриер, което отново се върнало в цялост, с отбелязване „На посочения адрес няма никой, няма телефон за връзка, върната пратка“.

Поради това към исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 162/2018 г. по описа на МзРС е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя страна обуславя правния интерес от търсената съдебна защита.

Ответника Й. не се явява в с. з., а се представлява от назначеният му особен представител, който в писмения  отговор оспорва иска, в с.з. поддържа отговора.

От допуснатата и изслушана съдебносчетоводна експертиза,  чието заключение не е оспорено от страните, и е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на дълга по процесния договор за кредит възлиза на 4682.22 лв., включващ: 2253.87 лв. главница, 381.93 лв. договорна лихва, неустойка в размер на 2001.42 лв., такса разходи в размер на 45.00 лв. Обезщетението за забава за периода от 17.12.2016 г. до 06.02.2018 г. е в размер на 261.07 лв.

Вещото лице сочи в раздел „Констатации“, че ответника Й. по процесния договор за паричен заем е извършил шест плащания, в периода от 11.11.2016 г. до 16.12.2016 г. в размер на 627.00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем № 2664363 от 19.10.2016 г., от който безспорно по делото се установи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Й. е налице твърдяното договорно отношение. По силата на този договор посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 2500 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 26 бр. месечни погасителни вноски, като последната е с падеж 18.10.2017 г. С подписването на договора се установява, че заемателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума в размер на 2500 лв. на датата на подписване на договора - 19.10.2016  г., като това обстоятелство не е спорно.

С получаване на сумата по заема за заемателя е възникнало задължение да върне заемната сума в посочения в договора срок, на погасителни вноски, в размер и падежи, отразени в договора за заем. Не е спорно, а и се устнови от заключението на вещото лице, че ответника е върнал само 627 лв., като с това той признава плащане по процесният договор.

По отношение претендираната неустойка: Въпросната неустойка, която се претендира по делото в размер на 2001.42 лв., в случая е начислена съгласно чл. 4 ал. 2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на две физически лица, които следва да отговарят на определени условия, свързани с трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Тази клауза от договора за заем, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно. Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.

Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях.

 Понятието „добри нрави“ е изяснено в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според чл. 4 ал. 2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на поръчители, респ. банкова гаранция. От начина, по който е уредено в чл. 4 ал. 2 от договора задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и отговаря на условията по чл. 4 ал. 1 от договора. Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл. 4 ал. 2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Поради това, ответникът не дължи на ищеца сумата от 2001.42 лв. – начислена неустойка по чл. 4 ал. 2 от договора.

Ответника Й. не дължи на ищеца и сумата от 45 лв. – такса разходи за събиране на вземането, тъй като клаузата от договора, предвиждаща начисляването на подобни суми, съдът също преценя като такава с неравноправен характер, т.е. като нищожна по мотивите, изложени по-горе. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази суми – не се доказва извършването на каквито и да било разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника.

 Лихвата за забава, установена от вещото лице в размер на 261.07лв.  за периода от 17.12.2016 г. до 06.02.2018 г., съдът преценя като дължима на основание чл. 8 от договора за заем, който предвижда, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Ответника Й. е заплатил общо сумата от 627.00 лв. по процесният договор за паричен заем. Наличието на такова плащане всъщност е извънсъдебно признание на съществуването на вземането, което е основание за издаване на заповедта за изпълнение. Тъй като претендираните по делото суми за неустойка и за такса разходи съдът намира, че не се дължат от ответника, то заплатената от същия по договора за заем сума в размер на 627.00 лв. следва да бъде приспадната от дължимата договорна лихва и от главницата.  Съгласно чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Ето защо, със сумата от 627.00 лв., заплатена от ответника, следва да се приеме, че същият е погасил изцяло дължимата по договора в размер на 381.93 лв. договорна лихва, и частично главницата в размер на остатъка от 245.07 лв., или остава дължима главница в размер на 2008.80 лв.

От горното следва, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 162/2018г. по описа на МзРС, а именно: сумата от 2008.80 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2664363 от 19.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и обезщетение за забава в размер на 157.88 лв. /за колкото е предявен иска/ за периода от 17.12.2016 г. до 06.12.2018 г., а за сумите от 45.00 лв.- такса разходи, 381.93 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г., както и за сумата 2001.42 лв.-неустойка  за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г., искът по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските: 

При произнасяне по исковете по чл. 422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по направените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР №3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

По заповедното производство е поискал присъждане на 96.80 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По исковото производство ищеца  поискал присъждане на 223.00 лв. заплатена държавна такса, 568.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за особеният представител на ответника, 120.00 лв. за ССчЕ, и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение .

 С оглед разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 и сл. от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът намира, че претендирания размер за възнаграждение на юрисконсулта, следва да бъде намалено, като от претендираните 350.00 лв. за производството по чл.422 ГПК, се редуцира до 200.00лева за това производство пред първата инстанция.

В настоящия случай ответника Й. следва да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца направените по ч. гр. д. № 162/2018 г. по описа на МзРС разноски в размер на 110.48 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Ответника Й. следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 497.34 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „А.С.В.“, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, по издадената по ч. гр. дело № 162/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 66/06.02.2018 г. за сумата от 2008.80 лв. - главница; и сумата 157.88 лв. обезщетение за забава за периода от 15.12.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.С.В.“, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, против Г.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми: иска за главница над сумата от 2008.80 лв. до пълния предявен размер от 2253.87 лв., 381.93 лв. - договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г., 45.00 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания, 2001.42 лв. неустойка за периода от 14.12.2016 г. до 18.10.2017 г., за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 66/06.02.2018 г. по ч. гр. д. № 162/2018 г. по описа на МзРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.С.В.“, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 110.48 лв. съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.С.В.“, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 497.34 лв. съобразно уважената част от исковете.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

5

Гражданско дело No 1218/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Н.Е.М.,
Р.И.М.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 4.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.Е.М.  ЕГН ********** ***  и Р.И.М. ***,  сключен с акт №  1990 год. на Община М по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,,което да се счита неразделна част от решението. 

             ОСЪЖДА Р.М. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 108.22 лв...

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име Н.

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 4.12.2019г.

6

Гражданско дело No 1348/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Р.В.Т.,
С.В.Т.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 4.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

               ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.В.Т. ЕГН ********** *** и  С.В.Т. ***, сключен с акт  № ./..2006 год. на  Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, ,което да се счита неразделна част от решението.

               ОСЪЖДА  Р.В. да заплати д.т. върху размера на издръжката в размер на 100.80 лв.

               ОСЪЖДА  С.  В.  да заплати д.т. върху размера на издръжката в размер на 100.80 лв.

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното  си фамилно име Т..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Р.В. да заплати доп.д.т. в 7.50 лв.ОСЪЖДА С.В. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 4.12.2019г.

7

Гражданско дело No 1412/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.И.Д.,
К.П.Д.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 4.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.И.Д.  ЕГН ********** ***  и К.П.Д.  ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ..2006 год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,,което да се счита неразделна част от решението. 

             ОСЪЖДА Д.Д. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 100.80  лв...

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име В..

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Д.Д. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.ОСЪЖДА К.П. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

8

Гражданско дело No 1024/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

М.Ц.П.

В.М.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                             Р   Е   Ш   И:

 

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между  М.Ц.П.  ЕГН ********** ***  и В.М.П. , ЕГН ********** *** споразумение по чл.127 ал.1 от СК, както следва:

           МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на родените от съвместното съжителство на страните малолетни деца  - В.  В.П. ЕГН ********** и В. В. П. ЕГН ********** ,  ще живеят при майката М.Ц.  на  адрес *** .

            УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на  малолетни деца  - В.  В. П. ЕГН ********** и В. В. П. ЕГН **********, се предоставят на  майката М.Ц.П. ЕГН **********  ,като  ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата В.П. с децата, както следва:

-         всеки първи и трети петък,събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване при бащата.

-         всеки втори и четвърти четвъртък от месеца от 18.00 ч. до 08.00 ч. петък  с преспиване при бащата.

-          Коледните почивни дни на четните години и новогодишните почивни дни на нечетните години от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден/, първата половина от Великденските почивни дни от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден.

-           30 дни през лятото във време не съвпадащо с годишния отпуск на майката.

                 Бащата се задължава да взема децата от адреса на майката и да ги връща на същия адрес- гр.М. ,.

            Бащата В.  М.П. ЕГН ********** ще заплаща на децата- В.  В. П. ЕГН ********** и В. В. П. ЕГН **********,чрез тяхната майка и законна представителка М.Ц. месечна издръжка в размер на по 140 лв. за всяко дете,платима до 15-то число на месеца,за който  се дължи по банков път

ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 21.08.2019 год. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

    ОСЪЖДА В.П. да заплати такса в полза на МРС в размер на  201.60 лв.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            На основание чл.127 ал.1 изр.трето от СК споразумението има сила на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК.

В законна сила на 5.12.2019г.

9

Гражданско дело No 608/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

И.Г.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.12.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Виолета Герова от САК, е предявило обективно кумулативно съединени искове против И.Г.П., ЕГН **********,***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1772/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 915/01.12.2017 г. за сумата от 388.15 лв. представляваща  потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 005403496, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 582.65 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № 005403496, както и сумата от 99.80 лв. незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер № 005403496. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който иска се оспорва.

Тежестта за доказване на обстоятелства изложени в исковата молба е върху ищеца.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1610/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №1772/2017 г. на МзРС е издадена заповед №915/01.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд – Изп.Директор и пълномощник адв.Виолета Герова от САК, сумата от 1 070.60 лв. /хиляда и седемдесет лева и 60 ст./, представляваща  потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 71.11 лв. /седемдесет и един лева и 11 ст./, представляваща мораторна лихва за забава върху просроченото задължение за периода от 26.01.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./  - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 185.95 лв. (сто осемдесет и пет лева и 95 ст.) адвокатско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за далекосъобщителни услуги от дата 21.08.2015 г.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника И.Г.П. на 21.08.2015 г. е сключен договор за мобилни услуги с абонатен номер №005403496, при първоначален срок на договора от 24 месеца и избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14.99 лв. за мобилен номер 0894/249507.

На същата дата е сключен и договор за лизинг между страните по делото, като ищеца е предоставил на И.Г.П. устройство: марка HUAWEI, модел Ascend Y330 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 04.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Допълнително е сключил и договор за мобилни услуги с номер 0893/923083 по програма Интернет 7000 с такса 17.99 лв. за срок до 03.09.2017 г.

По делото са представени в заверено копие двата договора.

Представени са и Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 10.08.2015 г. до 09.01.2016 г., както следва:

 - фактура №7230143707/10.09.2015 г. за отчетения период на потребление 21.08.2015 г. - 09.09.2015 г. с начислена за периода  сума за плащане  в размер на 72.03 лв., платима в срок до 25.09.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер;

 - фактура №7231309553/10.10.2015 г. за отчетения период на потребление 10.09.2015 г. - 09.10.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 326.04 лв.; 04.99 лв. - незаплатени лизингови вноски; и 72.03 лв.- задължение за предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 403.06 лв., платима в срок 25.10.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

-     фактура №7232697990/10.11.2015 г. за отчетения период на потребление 10.10.2015 г. - 09.11.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 00.00 лв.; 04.99 лв. - незаплатени лизингови вноски; и 403.06 лв.- задължение за предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 408.05 лв., платима в срок 25.11.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

След извършване на корекция по дълга, общата сума на незаплатеното задължение на ответника е в размер на 388.15 лв.

Поради неизпълнението на абоната-ответник на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги и вноски за мобилно устройство, мобилният оператор е прекратил едностранно договора с ответника, и е издадена крайна фактура №7235442907/10.01.2016 г. с общо дължима сума в размер на 1070.60 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 582.65 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 99.80 лв. и задължения от предходни фактурирани периоди в размер на 388.15 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №915/01.12.2017 г. по ч. гр. д. №1772/2017 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представения договор за мобилни услуги от 21.08.2015 г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и И.Г.П., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за срок  от двадесет и четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 14.99 лв. и стойността на потребените услуги.

Ответника Борисов е получил и мобилно устройство марка HUAWEI, модел Ascend Y330 Black, на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 04.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

С подписа си в договорите, който ответната страна не е оспорила, И.Г.П. е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да  спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 388.15 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005403496, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Тази сума обаче се оспорва от особения представител на ответника, който твърди, че липсват данни как е формирана същата. Това възражение е неоснователно. Формираната сума на крайното задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

Основателен е и предявеният иск за сумата от 99.80 лева дължими лизингови вноски по договор за лизинг за абонатен номер №005403496. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват дължими.

 В конкретния случай П. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както и закупено на лизинг мобилно устройство, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставеното му за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 21.08.2015 г. С това си поведение П. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Неоснователен се явява обаче иска за установяване на вземането за неустойка в размер на 582.65 лв.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.

Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата 582.65 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 278.45 лв. съобразно уважената част на исковете.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 96.15 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.П., ЕГН **********,***, че същият дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 1772/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 915/01.12.2017 г. за сумата от 388.15  лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005403496, ведно със законната лихва за забава считано от 30.11.2017 г.

ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 99.80 лв. представляваща неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №005403496, ведно със законната лихва за забава считано от 30.11.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск против И.Г.П., ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумата от 582.65 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №005403496, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  разноски по настоящото производство в общ размер на 278.45 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 1772/2017 г. по описа на МзРС в общ размер на 96.15 лв., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

10

Гражданско дело No 692/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

Ц.П.С.,
ДСП МЕЗДРА

П.К.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение № 67/ 24.03.2014 год.постановено по гр.д. № 61/2014 год. по описа на МзРС  месечна издръжка, която П.К.С.  ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на непълнолетното дете Ц.П.С.  ЕГН ********** *** със съгласието на мака си Н.Ц.К. ***  , като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на  180 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 05.06.2019 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до  пълния размер като неоснователен.

               ОСЪЖДА П.К.С.  ЕГН ********** *** да заплати   на Ц.П., действащ със съгласието на майка си Н.К. деловодни разноски по компенсация в размер на 270 лв., а в полза на  МзРС  такса в размер на 115.20 лв.

 

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 928/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

Ц.В.В.

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.12.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

            

                    Ц.В. *** е предявил иск  против Община М.за промяна на фамилното му  име  от Т. на В..В молбата се твърди,че разликата във фамилното му име по акта за раждане създава редица затруднения.Работи и живее  в чужбина и при всяко снемане на самоличност това разминаване му създава неудобства,  както  и че с това име е известен в обществото.

                 Ответника Община М. редовно призована за с.з. представител не се е явил,нито е изпратил становище, съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК.

                Представителят на Районна прокуратура  М. е взел становище,че молбата е основателна.

                Искът е с правно основание чл.19 от ЗГР.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                От представеният и приет като доказателство по делото  препис от удостоверение за раждане се установява,че  Ц.В. е роден на *** год. в гр.М. и е записан с фамилно име ..От приложените копия от  лична карта,свидетелство за управление на МПС,задграничен паспорт установява,че същия е записан с фамилно име В...С това фамилно име е известен в обществото.

                При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявения иск за доказан по основание.Съгласно чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на име се допуска от съда въз основа на молба на заинтересования,когато  то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,както и в случаите,когато важни обстоятелства налагат това.Установено е,че в удостоверението за раждане молителя   е записано с фамилно име Т., а във всички останали документи с фамилно име В...Налице са особени  обстоятелства за промяна на фамилното име на молителя от Т. на В.  и следва да се допусне исканата промяна.

                Водим от горните съображения, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

               ДОПУСКА промяна във фамилното име на Ц.В.В. ***  ЕГН ********** от Т. на  В. или лицето  ще носи името  Ц.В.В...

               Решението може да се обжалва или протестира пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

               След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на Община М.за извършване промяна в регистрите.

 

12

Гражданско дело No 1347/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

С.М.В.,
В.М.В.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.12.2019г.

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.М.В., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 432/14.12.1996 г. в Община Враца, гр. Враца, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

             1. Родените от брака деца М. В. В., ЕГН **********, роден на *** г. и Л. В. В., ЕГН **********, роден на *** г., са навършили пълнолетие, поради което не следва да се разглежда въпроса за предоставяне на родителски права, издръжка и режим на лични отношения.

             2. След прекратяване на брака С.М.В. ще носи предбрачното си фамилно име  - П..

  3. По отношение на придобитото повреме на брака движимо имущество съпрузите са уредили отношенията си и нямат претенции помежду си.

 4. Относно семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к. „Д………….” № 39, вх. Г, ет. 6, ап. 94, същото не е тяхна собственост и няма да се ползва от нито една от страните.

 5. Придобития по време на брака недавижим имот съгласно нотариален акт № 2, том 3, рег. № 1862, дело № 148 от 02.05.2012 г., представляващ новообразуван имот № 960.808 по плана на новообразуваните имоти в местността «Л.м.» гр В.о……….. в обикновенна съсобственостмежду страните при равни дялове.

6. Придобитите по време на брака МПС-та, а именно:

- МПС: вид: лек автомобил марка: АУДИ 80, с държавен регистрационен номер: ВР…………, цвят: бял, рама № ……….., двигател № …………….;

- МПС: вид: лек автомобил марка: КИА СПОРТИДЖ, с държавен регистрационен номер: ВР…………., цвят:  светло сив металик, рама № ………..,  двигател № R………….;

- МПС: вид: мотопед, марка: Априлия РХ50, с държавен регистрационен номер: ВР…………, цвят: тъмно син/светло син, рама № …………, двигател №…………;

-  МПС: вид: мотопед, марка: Риежу РР 50, с държавен регистрационен номер: ВР…………, цвят: розов металик, рама № …………двигател № без номер

остават в обикновенна съсобственост между страните при равни дялове.

7. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг и заявяват, че не предявяват претенция за дължаща се издръжка.

8. Разноските по делото и окончателната държавна такса се поемат от страните поравно.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 6.12.2019г.

13

Гражданско дело No 1427/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

А.А.Н.,
С.В.А.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.12.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.А.Н., ЕГН **********  и С.В.А., ЕГН ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 0073/22.05.2010 г. в Община В., гр. В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

             1. Относно местоживеенето на родените от брака две деца, след развода:

За в бъдеще след прекратяването на брака, двете деца, родени от брака - А. А. Н., ЕГН **********, роден на *** г. и Вили А. Н., ЕГН **********, роден на *** г. , ще живеят при своята майка С.В.А. на нейният адрес ***.

             2. Относно упражняването на родителските права по отношение на двете родени деца:

             След прекратяването на брака родителските права по отношение на двете деца ще се упражняват от Майката С.В.А..

 3. Относно личните отношения на бащата с двете деца:

  Бащата А.А.Н. ще има правото да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване при бащата, както и по тридесет дни през лятото месец юли или август, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата  ще има правото също така да взема децата при себе си през Коледните празници в нечетните години, за Новогодишните празници на всяка четна година и на Велкденските празници в четните години, както и ще има право на допълнителни лични контакти и отношения с двете деца, изъвн посочения по-горе режим, които да са съобразени с техните жалания и учебен режим, след предварителна уговорка и дадено съгласие от майката.

4. Относно издръжката на двете деца:

Издръжката на децата А. А. Н. и Вили А. Н. е определена с влязло в сила Решение № 849/13.08.2015 г. по гр. дело № 03489/2015 г. на районен съд П.. Гражданска колегия, VII –ми състав изменено с Решение № 37/05.02.2016 г. по в. гр. дело № 16/2016 г. на Пернишки окръжен съд.

5. Относно ползването на семейното жилище след развода:
             Семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „Екзарх Йосиф” № 32, бл. Околцчица №9, ет. 4, ап. 16 състоящо се от две стаи, кухня и сервизно помещение остава за ползване от съпруга А.А. А.. Семейното жилище е собственост на съпруга и е освободено от съпругата С. Винцченцова А..

6. Относно издръжката между съпрузите:

Двамата съпрузи нямат претенции един към друг за издръжка помежду си за в бъдеще след прекратяване на брака.

7. Относно фамилното име на съпругата след развода:

За в бъдеще след развода съпругата ще продължава да носи предбрачното си фамилно име А..

8. Относно имуществените отношения между съпрузите след развода:

Съпругът А.А.Н., ЕГН ********** ***. Околчица 9, ет. 4, ап. № 16 става собственик на следния недвижим  имот находящ се в гр. В.: Поземлен имот с идентификатор 12259.1020.265 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и двеста, точка, двеста шестдесет и пет/ по кадастралната карта на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, съставляващ урегулиран поземлен имот – УПИ XII – 265, кв. 45, ЦГЧ по действащия регулационен план на В. одобрен с Решение № 959 по Протокол № 72/1904.2011 г. на Общински съвет В., целия с площ от 117 кв. м. /сто и седемнадесет квадратни метра/ при граници на поземления имот  п.и. с идентификатор:12259.1020.264, п.и. с идентификатор 12259.1020.266, п. и. с идентификатор 12259.1020.198, заедно с построения в имота самостоятелен обект – сграда с идентификатор 12259.1020.265.1 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и двадесет, точка, двеста шестдесет и пет, точка, едно/ находящ се в гр. В., община В., обл. Врачанска, по кадастралната карта на гр. В. с адрес гр. В., пк. 3000, ул. „Паисий Хилендарски” № 1. Сградата е разположена в имот с идентификатор 12259.1020.265 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и двадесет, точка, двеста шестдесет и пет/, с предназначение: административна, делова сграда, на един етаж, със застроена площ от 69 /шестдесет и девет/ кв. м. по скица, а по документи за собственост 65.59 /шестдесет и пет цяло и петдесет и девет стотни/ кв. м., състояща се от четири стаи, сервизно помещение и килер.

Данъчната оценка на имота е 36279.70 лв. /тридесет и шест хиляди двеста седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/.

Съпругата С.В.А. заявява, че няма имуществени претенции към съпруга си А.А.Н. във връзка с описания по-горе урегулиран поземлен имот, тъй като макар и придобиването му да е станало по време на брака им, тя няма никакво участие в неговото придобиване със семейни средства. Придобиването на имота е станало с лични, извънсемейни средства на съпруга, което се признава от съпругата.

От своя страна, съпругът А.А.Н. заявява, че няма имуществени или други претенции към съпругата си С.В.А. във връзка с извършен ремонт по време на брака между страните  и извършени подобрения в имота лична собственост на съпругата С.В.А., находящ се в с. Г.П., общ. В., обл. В..

Двете страни заявяват, че са уредили всички имуществени отношения помежду си за в бъдеще никоя от двете страни няма да има имуществени претенции един спрямо друг.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  и

ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15.00 лв.

ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на недвижимия имот в размер на 725.60 лв.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 6.12.2019г.

14

Гражданско дело No 1021/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

Х.В.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 9.12.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление  гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от  Оле Бьорн Шулсъд – изпълнителен директор и пълномощник адв. З. Ц., е предявило иск против Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 309/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 133/08.03.2018 г., за сумата от 780,22 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.01.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 25.00 - разноски по делото, както и сумата от 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който иска се оспорва.

Тежестта за доказване на обстоятелства изложени в исковата молба е върху ищеца.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №309/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №309/2018 г. на МзРС е издадена заповед №133/08.03.2018 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление  гр. София, район Младост, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 780,22 лв. /седемстотин и осемдесет лева и 22 ст./ главница, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 25.00 (двадесет и пет  лева и 00 ст.) - разноски по делото, както и сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет лева и 00 ст.) адвокатско възнаграждение.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Х.В.Й. на 02.08.2015 г. е сключен договор за мобилни услуги №613662245, при стандартен месечен абонамент 19.99 лв. за мобилен номер 0899/876270.

На същата дата е сключен и договор за лизинг между страните по делото, като ищеца е предоставил на Х.В.Й. устройство: марка Telenor Smart Plus Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 06.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Твърди се в молбата, че на 03.03.2016 год. страните са подписали Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, №011707352, по силата на което за горния мобилен номер влиза в сила нов абонаментен план.

По делото са представени в заверено копие двата договора и допълнителното споразумение.

В договора за лизинг и допълнителното споразумение е отразено, че ответника – потребител е получил от представител на оператора екземпляр от Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, копие които не са представени по делото, но са публично достъпни на интернет-страницата на дружеството, и съдът може да се позове на тях.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., както следва:

 - фактура №7237792402/05.03.2016 г., г. за отчетения период на потребление 05.02.2016 г. - 04.03.2016 г. с начислена за периода  сума за плащане  в размер на 56.50 лв., след приспадане на надвнесена сума от предходен период, платима в срок до 20.03.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер;

 - фактура №7239078727/05.04.2016 г. за отчетения период на потребление 05.03.2016 г. - 04.04.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 38.91 лв., платима в срок до 20.04.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

-  фактура №7240418375/05.05.2016 г. за отчетения период на потребление 05.04.2016 г. - 04.05.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 37.97 лв., платима в срок до 20.05.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

Поради неизпълнението на абоната-ответник на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги и вноски за мобилно устройство, мобилният оператор е прекратил едностранно договора с ответника, и е издадена крайна фактура №7243133619/05.07.2016 г. с общо дължима сума в размер на 780.22 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 555.97 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 90.87 лв. и задължения от предходни фактурирани периоди в размер на 133.38 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №133/08.03.2018 г. по ч. гр. д. №309/2018 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представения договор за мобилни услуги от 02.08.2015 г. г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Х.В.Й., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 19.99 лв. и стойността на потребените услуги.

Ответника Й. е получил и мобилно устройство марка Telenor Smart Plus Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 06.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

С подписа си в договорите, Х.В.Й. е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да  спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е  на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 133.38 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Формираната сума на крайното задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

Основателен е и предявеният иск за сумата от 90.87 лева дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 02.08.2015 г. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват дължими.

 В конкретния случай Й. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както и закупено на лизинг мобилно устройство, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставеното му за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 02.08.20 г. С това си поведение Й. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Неоснователен се явява обаче иска за установяване на вземането за неустойка в размер на 555.97 лв.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, /а този срок не е посочен в исковата молба/, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.

Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата 555.97 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 196.88 лв. съобразно уважената част на исковете.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 110.65 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 309/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 133/08.03.2018 г. за сумата от 133.38  лв. незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №613662245, зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., при стандартен месечен абонамент 19.99 лв. за мобилен номер 0899/876270, както и сумата от 90.87 лв. представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.08.2015 г., зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от 19.01.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск против Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 555.97 лв. начислена договорна неустойка по договор за мобилни услуги №613662245, зa периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  разноски по настоящото производство в общ размер на 196.88 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 309/2018 г. по описа на МзРС в общ размер на 110.65 лв., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

15

Гражданско дело No 715/2019

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЕОС МАТРИКС ЕООД

С.М.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 10.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „Е. М.” EООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., , със законен представител – управител чрез пълномощника адв.,. иск  за установяване съществуване на вземане против С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 730.06 лв. /седемстотин и тридесет лева и 06 ст./ главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- от 02.12.2014 г. сумата от 88.23 лв. /осемдесет и осем лева и 23 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2016 г. /дата на последно плащане/ до 11.07.2016 г. /дата на договора за цесия/, ведно със законната лихва, начиная от 23.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. деловодни разноски .

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

16

Гражданско дело No 828/2019

Искове, основани на неоснователно обогатяване

Р.Д.Д.

АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.12.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, е предявил иск против „ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати неправомерно удържаната сума в размер на 1041.20 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва начиная от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 55 ал. 1 предложение трето ЗЗД – на отпаднало основание.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца в първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 1041.20 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва начиная от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 351.41 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 10.12.2019г.

17

Гражданско дело No 883/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

М.А.М.

И.Д.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.12.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между  М.А.М., ЕГН ********** и И.Д.А. с ЕГН **********, лично и със съгласието на майката А.А.А. с ЕГН **********, споразумение, по силата на което:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете АММАрА., ЕГН **********, на бащата М.А.М., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето в дома на неговия баща и законен представител в с. Хххххх, общ. Хххххх.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.Д.А., ЕГН **********, с детето АММАрА., като майката има право да вижда и взема детето, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, както и винаги при съгласие на двамата родители.

ОСЪЖДА майката И.Д.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на майката А.А.А. с ЕГН **********, да заплаща на детето АММАрангелова, ЕГН **********, чрез бащата и законен представител М.А.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лева (сто и четиридесет лева), считано от 31.10.2019 г., до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, И.Д.Ангелова, ЕГН **********, лично и със съгласието на майката А.А.А. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса в размер на 100.80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 10.12.2019г.

18

Гражданско дело No 967/2019

ИСКОВЕ ПО СК, ЗЗДН, ЗЛС, ЗГР, ЗЗДет., ЗБЖИРБ

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

С.Я.И.,
М.Н.Н.,
ЦНСТДБУ 2,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И:

            

            ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Ц.М.Н., ЕГН ********** в ЦНСТДБУ 2 гр. Р., и

            РЕИНТЕРГРИРА детето Ц.М.Н., ЕГН ********** в семейството на неговите родители С.Я.И. и М.Н.Н., с адрес: ***.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВрОС  в 7 дневен срок  от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

19

Гражданско дело No 972/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

Н.Н.Г.,
КСУДС ЦНСТД 1 РОМАН,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.12.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Н. Н. Н., ЕГН **********, за отглеждане в КСУДС ЦНСТД без увреждания 2 гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

20

Гражданско дело No 1225/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
КРИЗИСЕН ЦЕНТЪР С.БРУСЕН,
ЦНСТДБУ 1,
Г.М.В.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.12.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Т.Г.В., ЕГН **********, за отглеждане в ЦНСТДБУ 1 гр. Роман, за срок до промяна на обстоятелствата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

21

Гражданско дело No 1346/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Е.Н.С.,
Н.В.С.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.12.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.Н.С. с ЕГН ********** и Н.В.С. с ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 214/22.08.2003 г. в Община Враца, гр. Враца, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

   1. Упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете  П.Е.Н., родена на  *** год. с ЕГН: ********** се предоставят на бащата - Е.Н.С. с ЕГН: **********, при който то ще живее.

 2. Режимът на виждане на другият родител: Н.В.С. с ЕГН: ********** с непълнолетното дете П.Е.Н., родена на  *** год. с ЕГН: ********** се определя да бъде всяка първа и трета седмица: петък вечер от (17.00 часа) до неделя вечер до (17.00 часа) от месеца с право на преспиване, както и да го взема при себе си през лятото за по един месец (през месец ЮЛИ), несъвпадащ с времето, когато бащата – Е.Н.С. с ЕГН: ********** е в отпуск, а така също от коледните и новогодишни празници - /от 24.12 до 28.12/ детето ще бъде при баща си, а другата част /от 29.12 до 01.01./ - при майка си и обратно следващата година, а също и винаги извън договорения режим, когато има съгласие на родителите за това.  

3. Родителите се споразумяха Н.В.С. с ЕГН: ********** да заплаща: на непълнолетното си дете П.Е.Н. с ЕГН: ********** със съгласието на баща и и законен представител - Е.Н.С. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева), считано от утвърждаване на споразумението до настъпване на обстоятелства налагащи нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

4. След прекратяване на брака Н.В.С. ще носи предбрачното си фамилно име Ц..

5. По отношение на придобитото по време на брака движимо имущество съпрузите са уредили отношенията си и нямат претенции помежду си.

6. По отношение на придобитото по време на брака недвижимо имущество съпрузите са уредили отношенията си и нямат претенции помежду си, като същите са в законов режим на разделност.

7. Относно семейното жилище, находящо се в: гр.Враца, ж.к.”Дъбника” №21, вх.Д,  ап.115, съпрузите не притежават акт за собственост, тъй като същото не е тяхна собственост и няма да се ползва от нито една от страните.

8. Придобитото по време на брака Моторно превозно средство, а именно:

МПС: вид - Лек автомобил,  марка: ФОЛКСВАГЕН,  модел : ГОЛФ,  

с държавен регистрационен номер : ВР…………, цвят: ЧЕРЕН МЕТАЛИК

рама № …………….., двигател № ………………

остава изцяло в собственост на Е.Н.С. с ЕГН: **********, като за своя дял Н.В.С. с ЕГН: ********** е уравнена парично и няма никакви финансови претенции.

               - Н.В.С. с ЕГН: ********** заявява, че е получила изцяло, напълно и в брой сумата от 1 425.00 лв. (хиляда четиристотин двадесет и пет лева), като уравнение на своя дял от придобитото по време на брака МПС.

Застрахователната стойност на цялото МПС съгласно Удостоверение №19071001139/22.10.2019 год. на „ЗД БУЛИНС” АД е на стойност 2 850.00 лв. ( две хиляди осемстотин и петдесет лева).

9. Придобитите по време на брака поземлени имоти, а именно:

1.      НИВА представляваща поземлен имот с идентификатор 70233.73.43 (седемдесет хиляди двеста тридесет и три точка седемдесет и три точка четиридесет и три) в землището с.Сумер, общ. Монтана, обл. Монтана, по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-86/12.01.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на поземления имот: с.Сумер, местност БАЛАБАНИЦА, с площ: 4251 кв.м, /четири хиляди двеста петдесет и един/ кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 073043, при съседи: 70233.73.39, 70233.73.32, 70233.73.42, 70233.73.19;

2.      ЛИВАДА представляваща поземлен имот с идентификатор 70233.44.80 (седемдесет хиляди двеста тридесет и три точка четиридесет и четири точка осемдесет) в землището с.Сумер, общ. Монтана, обл. Монтана, по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-86/12.01.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на поземления имот: с.Сумер, местност СТАНОВО ЛИЦЕ, с площ: 4501 кв.м, /четири хиляди петстотин и един/ кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, номер по предходен план: 044080, при съседи: 70233.44.50, 70233.44.53, 70233.44.81, 70233.44.48;

3.      ПАСИЩЕ представляваща поземлен имот с идентификатор 70233.60.75 (седемдесет хиляди двеста тридесет и три точка шестдесет точка седемдесет и пет) в землището с.Сумер, общ. Монтана, обл. Монтана, по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-86/12.01.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на поземления имот: с.Сумер, местност БРУСНИКА, с площ: 2501 кв.м, /две хиляди петстотин и един/ кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 5 /пета/, номер по предходен план: 060075, при съседи: 70233.60.48, 70233.60.76, 70233.60.49; остават в дял и собственост на Е.Н.С. с ЕГН: **********.

 

- Н.В.С. с ЕГН: ********** заявява, че е получила изцяло, напълно и в брой сумата от 489.16 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), като уравнение на своя дял от придобитото по време на брака поземлени имоти.

     Данъчната оценка на имотите съгласно Удостоверение изх.№ ДО002828/07.11.2019 год. на ТДД-ДП – Община Монтана е 978.32 лв. (деветстотин седемдесет и осем лева и тридесет  две стотинки).

10. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг и заявяват, че не предявяват претенции за дължаща се издръжка.

               11. Разноските по делото и окончателната държавна такса се поемат от молителите поравно, а в частта за издръжката на непълнолетното дете – от молителката.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  и

 ОСЪЖДА Е.Н.С. с ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15.00 лв., както и сумата от 76.57 лв. държавна такса върху стойността на получения дял от имуществото.

ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 100.80 лв., както и сумата от 38.28 лв. държавна такса върху стойността на получения дял от имуществото.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 11.12.2019г.

22

Гражданско дело No 336/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

В.Р.З.,
В.Р.З.,
А.Р.З.

С.Д.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                    Р  Е  Ш  И :

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,заместващо съгласието на майката С.Д.А. ЕГН ********** с адрес ***, понастоящем в чужбина да бъде издаден паспорт на детето А.Р.З. ЕГН********** ***,както и същото да пътува до в страни от Европейския съюз и в съседни на България страни – Руската федерация, Република Украйна, Република Турция, Република Северна Македония, Република Албания и Република Сърбия за участие в състезания и в екскурзии придружавано от баща си Р.  Д.З. ЕГН ********** или от определено от него лице за срок до навършване на пълнолетие.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,заместващо съгласието на майката С.Д.А. ЕГН ********** с адрес ***, понастоящем в чужбина да бъде издаден паспорт на детето В.Р.З. ЕГН ********** ***,както и същото да пътува до в страни от Европейския съюз и в съседни на България страни – Руската федерация, Република Украйна, Република Турция, Република Северна Македония, Република Албания и Република Сърбия за участие в състезания и в екскурзии придружавано от баща си Р.  Д.З. ЕГН ********** или от определено от него лице за срок от пет години, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на основание чл. 127а СК

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,заместващо съгласието на майката С.Д.А. ЕГН ********** с адрес ***, понастоящем в чужбина да бъде издаден паспорт на детето В.Р.З. ЕГН ********** ***,както и същото да пътува до в страни от Европейския съюз и в съседни на България страни – Руската федерация, Република Украйна, Република Турция, Република Северна Македония, Република Албания и Република Сърбия за участие в състезания и в екскурзии придружавано от баща си Р.  Д.З. ЕГН ********** или от определено от него лице за срок от пет години, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на основание чл. 127а СК

 ОСЪЖДА С.А. да заплати на А., В. и В. Р., действащи със съгласието на баща си Р.З. разноски в размер на 600 лв., а в полза на МзРС д.т. в размер на 30 лв. и 400 лв. разноски.

               Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

23

Гражданско дело No 911/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

Б.В.Д.

В.Г.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И:

.

               ОСЪЖДА  В.  Г.Д. ЕГД ********** *** да заплати на Б.  В.Д. ЕГН ********** *** сумата 2 400 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 27.07.2018 год. до 27.07.2019 год., ведно със законната лихва ,начиная от 27.07.2019 год. до окончателното изплащане.

              ОСЪЖДА В.Д. да заплати на Б.Д. направените деловодни разноски по компенсация в размер на 150 лв., а в полза на МзРС д.т. в размер на 96.00 лв.

               Решението не подлежи на обжалване.

В законна сила на 13.12.2019г.

24

Гражданско дело No 1029/2019

Искове за развод и недействителност на брака

В.Х.Т.

Г.А.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

               ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между В.Х.  Т. с ЕГН ********** *** и Г.А.Т. ***, сключен  с акт № ./ 18.05.1996 год. на  Община по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

               Страните не са  придобивали недвижимо имущество в режим на СИО.

               Страните  нямат придобито движимо имущество,не притежават влогове,нямат регистрирани фирми.

                Семейното жилище, находящо се в гр.С. . е собственост на майката на молителката и същото ще се ползва от В.Х..

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното  фамилно име  Н..

                ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Г.А. да заплати доп.д.т. в размер на 15.00 лв.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 13.12.2019г.

25

Гражданско дело No 291/2019

Искове, основани на неоснователно обогатяване

Й.И.Д.,
РУ МЕЗДРА

Ц.П.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 16.12.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                Р   Е   Ш   И:

 

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.И.Д. *** иск против Ц.П.Ц. *** за сумата 5 100 лв. обезщетение за причинени болки и страдания,стрес,нервност и придобитото от действията на ответника чувство за безнаказаност,причинени от противоправното действие на ответника за изграждане на незаконен строеж в съседния на ищцата недвижим имот,ведно със законната лихва,начиная от 24.07.2017 год. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.И.Д. *** иск против Ц.П.Ц. ***  за премахване незаконната постройка., построена в имота на Ц.Ц. като неоснователен и недокадзан.

                Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

26

Гражданско дело No 1173/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

В.А.И.

Г.Н.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 16.12.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената решение гр. дело №244/2014 год. по описа на МзРС издръжка, която Г.Н.Д. ЕГН ********** *** е осъден да  заплаща на малолетното си дете Б.Г.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.А.И., в размер на 120 лв., начиная от 21.03.2014 г., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лв. на 350 лв. месечно, и ОСЪЖДА Г.Н.Д. ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на детето си дете Б.Г.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.А.И., в размер на по 350 лв. месечно, считано от 26.09.2019 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, считано от първия ден на месеца следващ този, за който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до пълния предявен размер за сумата над 350 лв. до 500 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Н.Д. ЕГН ********** ***, да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката в размер на 331.20 лв.

ОСЪЖДА Г.Н.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на В.А.И., ЕГН **********, деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 181 лв.

ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН ********** да заплати на Г.Н.Д. ЕГН ********** ***, деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 138 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

27

Гражданско дело No 1123/2019

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

Д.Р.В.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 19.12.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

              ПРИЗНАВА съществуване вземането на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ., чрез пълномощник адв.,  против, Д.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 313.22 лв. /триста и тринадесет лева и 22 ст./ ведно със законната лихва, начиная от 20.05.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

              ОСЪЖДА Д.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т. Б.” ЕАД,  гр.С. деловодни разноски в размер на 25.00 лв. д.т.  и 360 лв. .адв.възнаграждение по заповедното производство и 25.00 лв. д.т. и 360 лв.адв.възнаграждение в исковото производство

               РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.12.2019г.

28

Гражданско дело No 1335/2019

Делба

Д.Х.Ц.

Ц.Х.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 20.12.2019г.

Ищецът Д.Х.Ц. се явява лично.

Ответникът Ц.Х.Ц. се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че при това положение ход на делото следва да се даде и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ПОКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

            ОТВЕТНИКЪТ Ц.Ц.: Предлагам на ищеца спогодба в следния смисъл:

І. Ц.Х.Ц. ЕГН **********,*** да получи в дял и стане изключителен собственик на:

УПИ  ІІІ-21 от  кв.45 по плана на с. Лик, общ.Мездра одобрен със заповед № 774/09.06.1966 г. с  площ от 1550 кв.м. ведно със застроените в него масивна жилищна сграда със ЗП от 18 кв.м., МАСИВНА СГРАДА-ГАРАЖ със ЗП от 21 кв.м. и стопанска сграда със ЗП от 24 кв.м., ведно с имот с планоснимачен номер 21 от 1850 кв.м. /празен/ незастроен, при съседи по нотариален акт: улица; собствена парцела, н-ци Дашко Х. и река;

УПИ  ІV-20 от  кв.45 по плана на с. Лик, общ.Мездра одобрен със заповед № 774/09.06.1966 г. с обща площ от 1640 кв.м. ведно със застроените в него масивна жилищна сграда със ЗП от 72 кв.м., МС със ЗП от 25 кв.м.  и МЖка със ЗП от 10 кв.м., при съседи по нот.акт: улица; собствена парцела, река и земеделски земи.

Имот с идент. № 43654.8.85, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Лейовец”, с площ 3057 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 5

Имот с идент. № 43654.8.100, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Лейовец”, с площ 2150 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 5;

Имот с идент. № 43654.8.83 , с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Лейовец”, с площ 1644 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 5;

Имот с идент. № 43654.7.30, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Брестака”, с площ 3199 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 6;

Имот с идент. № 43654.11.259, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Краводер”, с площ 1292 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5

Имот с идент. № 43654.161.15 с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Изворище”, с площ 4498 кв.м. ,трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: широколистна гора;

Имот с идент. № 54256.10.21, с.Ослен Криводол, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1989/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Йоловски ливади”, с площ 1999 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, всички имоти на обща стойност 8580.50 лв.

ІІ. Д.Х.Ц., ЕГН ********** *** да получи в дял и стане изключителен собственик на:

½  ид.ч. от УПИ  ІІ-22 от  кв.45 по плана на с. Лик, общ.Мездра одобрен със заповед № 774/09.06.1966 г. с обща площ от 970 кв.м. ведно със застроената в източната част масивна жилищна сграда със ЗП от 48 кв.м.ите в него, при съседи: улица; собствен имот , край регулация, юг- УПИ І-23;

УПИ  І-23 от  кв.45 по плана на с. Лик, общ.Мездра одобрен със заповед № 774/09.06.1966 г. с площ от 1000 кв.м. ведно със застроените в него паянтова постройка със ЗП от 26 кв.м. и сламник със ЗП от 10 кв.м., при съседи по нотариален акт: улица; н-ци Дашко Х. и река;

Имот с идент. № 43654.5.34 , с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Камика”, с площ 1470 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5

Имот с идент. № 43654.9.275, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Белия камък”, с площ 2363 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята:6

Имот с идент. № 43654.12.174 , с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Ограден дел”, с площ 1954 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6;

Имот с идент. № 43654.9.289, с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Добрин дол”, с площ 1208 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6;

Имот с идент. № 43654.9.303 , с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Добрин дол”, с площ 3388 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6;

Имот с идент. № 43654.10.45 , с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Край село”, с площ 1630 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6;

Имот с идент. № 43654.101.26 с.Лик, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1988/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Падалото”, с площ 1000 кв.м. ,трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: широколистна гора;

Имот с идент. № 54256.59.1, с.Ослен Криводол, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1989/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Манастирска поляна”, с площ 2800 кв.м. ,трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване:друг вид дървопроизводителна гора;

Имот с идент. № 54256.5.52, с.Ослен Криводол, общ.Мездра, обл.Враца, по кадастрална карта и кадастралените регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1989/21.12.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: местността „Страната”, с площ 3750 кв.м. ,трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, всички имоти на обща стойност 4833.70 лв.

С това отношенията по повод описания в исковата молба наследствен имот са окончателно уредени и нямам никакви други финансови претенции спрямо другия съделител.

ИЩЕЦ Д.Ц.: Съгласен съм с така предложената спогодба.

 

СПОГОДИЛИ СЕ:

 

ИЩЕЦ:…………….                            ОТВЕТНИК: ………………..

     /Д.Ц./                                        /Ц.Ц./

 

Съдът намира, че така постигнатата от страните спогодба не противоречи на закона и на морала, урежда отношенията между страните по повод наследствените имоти и 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОДОБРЯВА постигнатата между страните спогодба.

ОСЪЖДА Ц.Х.Ц. ЕГН **********,*** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на получения от него дял в размер на 171.61 лв.

ОСЪЖДА Д.Х.Ц., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на получения от него дял в размер на 96.67 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1335/2019 г. на МзРС, като спогодено.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи 11.50 ч.

В законна сила на 20.12.2019г.