Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.11.2019г. до 30.11.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 1247/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Ж.Т.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

                ПИРЗНАВА съществуване вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ., с адрес гр. С.., представлявано от . – изпълнителни директори против Ж.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата от 1009,83 лв. (хиляда и девет лв. и 83 ст.) – главница по договор за заем; сумата от 134,61 лв. (сто тридесет и четири лв. и 61 ст.) - договорна лихва по договор за заем за периода от 02.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 02.04.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 102,96 лв. (сто и два лв. и 96 ст.) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 31.07.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 02.04.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); сумата от 772,20 лв. (седемстотин седемдесет и два лв. и 20 ст.) – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 31.07.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 02.04.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 36,33 лв. (тридесет и шест лв. и 33 ст.) – лихва за забава по договор за заем за периода 03.08.2017 г. до 03.07.2018 г. (дата на подаване заявлението в съда); сумата от 27,79 лв. (двадесет и седем лв. и 79 ст.) - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.08.2017 г. до 03.07.2018 г. (дата на подаване заявлението в съда.  

                 ОСЪЖДА Ж.Т.Т.,, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.С.,направените деловодни разноски в размер на 91. 67 лв. в заповедното производство и  158.33 лв. д.т.  и  350 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство .

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 1.11.2019г.

2

Гражданско дело No 567/2019

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

В.Г.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЗНАВА съществуване вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ., с адрес гр. С., ., представлявано от . – изпълнителни директори против В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** за  сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева и 00 ст., представляваща главница, сумата от 98.32 лв. (деветдесет и осем лева и 32 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2017 г. до 07.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева и 00 ст.), представляваща такса разходи, сумата от 551.14 /петстотин петдесет и един лева и 14 ст./, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.12.2017 г. до 07.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 05.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 61.42 /шестдесет и един лева и 42 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.12.2017 г. до 05.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/   

                 ОСЪЖДА В.Г.,, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.С.,направените деловодни разноски в размер на 79.12 лв. в заповедното производство и  220.88 лв. д.т.  и  350 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство .

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 1.11.2019г.

3

Гражданско дело No 1158/2019

Производства по Закона за защита от домашното насилие

Н.Й.Т.

И.Ц.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 6.11.2019г.

Молителката лично и с адв. Н..

Нарушителят лично и с адв. Красимиров.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Н.: Постигнали сме спогодба, която моля да утвърдите в днешното съдебно заседание в следния смисъл: Претенцията на доверителката ми са за в бъдеще нарушителят да не предизвиква с поведението си каквито и да било поводи за скандали, да не я доближава в съвместно обитаваното жилище, да прекрати физическия и психически тормоз спрямо нея, както да преустанови пречките и тя да може да ползва спокойно общо обитаваните помещения -кухня и баня в съвместно обитаваното от тях жилище.

АДВ. КРАСИМИРОВ: Постигнали сме спогодба с молителката и моля делото да бъде прекратено, като страните да поемат задължението да не се предизвикват и да нямат скандали и спорове. Разноските да останат така както са направени.

 

                     С П О Г О Д И Л И   С Е:

 

МОЛИТЕЛКА:……….                       НАРУШИТЕЛ:…………

 

 

Съдът намира, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона и

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА така постигнатата спогодба.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1158/2018 г. по описа на МзРС като спогодено.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.40 ч.

В законна сила на 6.11.2019г.

4

Гражданско дело No 1200/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

М.М.М.,
Г.Л.М.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.11.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.М.М., ЕГН ********** и Г.Л.М., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 60/12.09.1998 г. в гр. М., общ. М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Съпрузите се съгласяват бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, без произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака.

 2. Не се претендира упражняването на родителски права от отношение на пълнолетните деца Л.Г. М., ЕГН **********, роден на *** г. и Ц.Г. М., ЕГН **********, роден на *** г., тъй като същите са навършили пълнолетие.

 3. Не се дължи издръжка на децата Л.Г. М., ЕГН **********, роден на *** г. и Ц.Г. М., ЕГН **********, роден на *** г., тъй като същите са навършили пълнолетие.

4. Страните се съгласяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка помежду си.

 5. Съпрузите заявяват, че по време на брака не са придобили никакво недвижимо и движимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност, както и общо семейно жилище.

6. Движмитие вещи придобити по време на брака страните са си поделили извънсъдебно и заявават, че нямат претенции помежду си относно тях.

7. След прекратяване на брака фамилното име на съпругата М.М.М., ЕГН ********** да бъде променено, като същата да върне предбрачното си фамилно имеТ..

8. Съдебната такса за завеждане на настоящото брачно дело се поема поравно и от двамата съпрузи.

С така постигнатото споразумение страните заявяват, че са уредили всички имущуствени и лични въпроси между тях.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 6.11.2019г.

5

Гражданско дело No 926/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

А.Х.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 8.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

                ОСЪЖДА А.Х.С. с ЕГН ********** *** да заплати на                 “К. Б.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ,  ул. „, представлявано от . – управител да заплати  сумата  350 лв. ,представляваща главница по договор за кредит № 9984105002 от 20.11.2014 год.,ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.07.2019 год. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 50 лв.д.т. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 8.11.2019г.

6

Гражданско дело No 109/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

ЙОТОВ СТОУН ЕООД,
НАЧАЛНИК ПОЩА

ХИДРОТЕРМ ГРУП ЕООД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 11.11.2019г.

За ищецът се явява адв. Мишев.

За ответника управителя Мишел Станев и адв. Н..

Вещото лице И.Й. лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Вещото лице И.Й. със снета самоличност. Повторно му се напомни отговорността по чл. 291 НК.

В.Л. И.Й.: Задължен съм да представя снимков материал. Представям 6 бр. листа, които съм номеровал и на които има 12 снимки.  Вижда се на снимка №4, че се получава задържане на вода. В лявата част на снимката се виждат някакви почви и парченца. Не мога да кажа дали са камъчета, може и натрошена тухла да е или друго. На снимка № 5 се вижда, че има заварявана част. С пирони са закачени за трупчето. Не мога да кажа дали може да се наруши хидроизолацията. Би трябвало трупчето да запази. Възможно е от всяка една кръпка да има течове. Те са огромно количество. Най вероятно тази плоча за да се захване е пробила чак до борда. Със сигурност е минало през хидроизолацията. По принцип винаги се прави силиконизиране. Тези камъни са върху хидроизолацията.  Възможно е да се пробие, ако се заверява директно върху нея, но не виждам кой ще го направи това. Според договора сроковете по Наредба са за 5 години гаранция. От градушка щеше да има на много места. Не може да пробие градушка хидроизолацията. Незнам кръпките от кога се. Ако има по време на хидроизолацията някакъв дефект се правят кръпки. Кръпките са общо взето с еднакъв цвят, но е възможно и да са правени по различно време. Това също не мога да кажа. Незнам от къде са дошли камъчетата. Нищо не би трябвало да има на хидроизолацията.  Камъчетата не маже да дойдат от вятъра, пръста като прах може. Хидроизолацията е една ПВЦ мембрана. Има си метод за поставяне. Водосточната тръба се намира под каменната облицовка. На колоната на снимка № 6 е каменната облицовка. Точно такива дупки има на всяка колона. На снимка № 2 увреждането и в цвета на камъка. Просто камъка е с променен цвят. Той е отвесен и не задържа вода.

АДВ. МИШЕВ: Нямаме въпроси към вещото лице. По снимковия материал нямам възражение. Дал съм становище по отношение на заключението.

АДВ. Н.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице И.Й. и представения снимков материал на 6 листа с общо 12 снимки, на който да се изплати определения и внесен депозит в размер на 600 лв. – по 300 лв. от страните.

ДА СЕ ВЪРНАТ обратно останалите надвнесени от двете страни суми – 300 лв. на ищеца и 300 лв. на ответника.

АДВ. Н.: С оглед представените списъци на разноските правя възражение за прекомерност на адвокатския. хонорар на ищцовата страна и с оглед бъдещото произнасяне в частта на разноските същия да бъде намален. Хонорара е завишен съгласно Тарифа № 1 за производство за обезпечаване на доказателства. В конкретния случай ищеца е представил сума в повече от трикратния размер. От наша страна сме представили хонорар в минималния размер, а именно 300 лв.

С оглед изчерпване на предмета на делото съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и

 

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 109/2019 г. по описа на МзРС, поради изчерпване на предмета на делото.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.20 ч.

В законна сила на 11.11.2019г.

7

Гражданско дело No 601/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

И.И.И.

Й.М.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 11.11.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр.д.№ 683/2016 год. по описа на РС гр.В.месечна издръжка, която Й.М.С.  с ЕГН ********** ***  е осъдена да заплаща на малолетното И. И.И. *** чрез неговия баща и законен представител И.И.И. с ЕГН **********  от гр.. , като УВЕЛИЧАВА същата от 105 лв. на  140 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 22.04.2019 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване

               ОСЪЖДА Й.М.С.  да заплати   в полза на  МРС  такса в размер на 50.40 лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

8

Гражданско дело No 737/2019

Искове за развод и недействителност на брака

Н.Б.В.

И.П.В.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 18.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

               ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.Б.В. с ЕГН ********** *** и И.П.В.  с ЕГН ********** ***, сключен с акт № / 06.05.1993 год. на Община р. поради НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО В БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ СЪДА ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНА..

                ПСТАНОВЯВА след прекратяване на брака  съпругата да запази брачното си  фамилно име  В.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда И.В. да заплати д.т. в размер на 25 лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

9

Гражданско дело No 966/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Ц.Б.Б.

Б.Б.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 18.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                             Р   Е   Ш   И:

 

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между  Ц.Б.Б.  ЕГН ********** ***  и Б.Б.А. , ЕГН ********** ***  и споразумение по чл.127 ал.1 от СК, както следва:

           МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете - Ф.Б.Б., ЕГН **********, ще живее при бащата Б.Б.А. , ЕГН ********** на адрес *** .

            МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете – Е. Б.Б., ЕГН **********, ще живее при майката Ц.Б.Б. , ЕГН ********** на адрес ***.

             Упражняването на родителските права по отношение на детето Ф.Б.Б., ЕГН **********, се предоставят на бащата Б.Б.А. , ЕГН ********** ,като  ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на майката Ц.Б.Б. , ЕГН ********** с детето Ф.Б.Б., ЕГН **********, роден на *** год., , всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9 часа на съботния до 18 часа на неделния ден с преспиване  и 20 /двадесет/ дни през лятото във време не съвпадащо с годишния отпуск на бащата, както и по всяко време когато майката иска със съгласието на бащата.

              Упражняването на родителските права по отношение на детето Е.Б. Б., ЕГН **********, се предоставят на майката Ц.Б.Б. , ЕГН **********. като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на  бащата Б.Б.А. , ЕГН **********   с детето Е.Б. Б., ЕГН ********** , роден на *** год., , всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9 часа на съботния до 18 часа на неделния ден с преспиване и 20 /двадесет/ дни през лятото във време не съвпадащо с годишния отпуск на майката, както и по всяко време когато бащата иска със съгласието на майката

           Бащата Б.Б.А. , ЕГН **********  ще заплаща на детето Е.Б. Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.Б.Б. , ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/,  платими до десето число на текущия месец на ръка срещу разписка ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 01.11.2019 год. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

            Майката Ц.Б.Б. , ЕГН **********  ще заплаща на детето Ф.Б.Б., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Б.Б.А. , ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/,  платими до десето число на текущия месец на ръка срещу разписка ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 01.11.2019 год. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

    ОСЪЖДА Б.А. ***  ЕГН **********  да заплати такса в полза на МРС в размер на  108.00 лв.

    ОСЪЖДА Ц.Б. *** ЕГН ********** да заплати такса в полза на МРС в размер на  108.00 лв.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            На основание чл.127 ал.1 изр.трето от СК споразумението има сила на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК.

В законна сила на 18.11.2019г.

10

Гражданско дело No 1208/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Н.А.А.,
Х.Д.А.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 18.11.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н. А. А. ЕГН ********** ***   и  Х.Д.А.  ЕГН ********** ***,  сключен с акт № ./ 11.10.2008 год. на  Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,което да се счита неразделна част от решението.

              Страните са сключили  брачен договор от 13.03.2018 год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ./13.03.2018 год. и на съдържанието с рег.№ ./13.03.2018 год.,том ІІ на помощник нотариус по заместване . при  В. В.-нотариус с район на действие РС гр.В.с рег.№ . на НК,вписан в Служба по вписванията  гр.В. с рег.№ ./13.03.2018 год.,акт №.т..дв.вх.р ., с който брачен договор на осн.чл.37 и сл.от СК са уредили имуществените отношения,възникнали по време на действието на брака им.

             Семейното жилище,находящо се в гр.В., ул.“ . изключителна собственост на Х.  Д. занапред ще се ползва от Х.Д..

              Страните заявяват,че нямат влогове, набрани със семейни средства.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното    си фамилно име А...

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 18.11.2019г.

11

Гражданско дело No 668/2016

Делба

В.А.Т.,
А.А.Т.

В.Н.Г.,
И.В.И.,
Н.В.И.,
М.И.С.,
В.И.И.,
В.С.И.,
С.И.И.,
Е.Н.Н.,
Г.Н.Н.,
Д.В.К.,
Г.П.Х.,
И.И.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 20.11.2019г.

На трето повикване:

Страните редовно призовани не се явяват.

Съдът констатира, че не са изпълнени указанията за внасяне на депозит на вещото лице за изготвяне на експертиза, въпреки дадените многократни такива и възможност за внасяне депозит за вещото лице, поради което делото следва да бъде внесено в архив и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ ДЕЛОТО В АРХИВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок пред ВрОС.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.10 ч.

 

12

Гражданско дело No 938/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

М.Б.М.,
Е.Д.М.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.11.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Б.М., ЕГН ********** и Е.Д.М., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 4/29.05.1988 г. в хххххххххххххххх, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

             1. Родителските права, издръжка и режим на лични контакти по отношение децата  хххМ., ЕГН **********, ххххххх., ЕГН ********** и ххххххх, ЕГН ********** не стоят тъй като същите са пълнолетни.

             2. По време на брака си страните нямат придобито движими и недвижимо имущество подлежащо на делба.

 3. Семейното жилище, представляващо апартамент № ххххххххххххххххххххххххх което е общинско жилище остава да се ползва от съпруга Е.Д.М., като същият ще заплаща дължимият се месечен наем.

4. Издръжка помежду си след прекратяване на брака не дължим.

 5. След прекратяване на брака фамилното име на съпругата ще бъде предбрачното имеК.

6. Разноските по делото се поемат по равно от двамата молители.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.11.2019г.

13

Гражданско дело No 1273/2019

Производства по Закона за защита от домашното насилие

И.Ц.Т.

Н.Й.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 20.11.2019г.

Съдът намира, че няма пречки производството по делото да бъде прекратено, поради оттегляне на иска. Не е необходимо съгласието на нарушителката, тъй като е направено преди първото с.з. и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 1273/2019 г. по описа на МзРС, поради оттегляне на иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва в 7- дневен срок, който тече за молителя от днес, а за нарушителката от получаване на съобщението.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.50 ч.

 

14

Гражданско дело No 1333/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.И.Д.,
М.И.Д.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.11.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.И.Д., ЕГН ********** и М.И.Д.,  ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 38/27.02.1991 г. в гр. М., Община ххххх, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

             1. Родителските права по отношение на роденото по време на брака дете П. В. И., роден на *** г. е пълнолетен и не стои въпроса за упражняване на родителски права и издръжка.

             2. Фамилното жилище находящо се в гр. ххххххххххххххххх ще се ползва занапред от молителката М.И.Д..

 3. След прекратяване на брака М.И. ще запази брачното си фамилно име Д..

 4. Страните не си дължат издръжка един към друг и нямат претенции   за дялове от търговски дружества.

 5. Разноските по производството остават както са направени, а окончателната държавна такса ще се заплати от молителя В.И.Д..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.11.2019г.

15

Гражданско дело No 430/2019

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

И.П.К.,
К.П.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.11.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, представлявано от Александър Александров – юрисконсулт, е предявило иск против И.П.К., ЕГН ********** *** за сумата от 302.70 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане и иск против К.П.К., ЕГН ********** *** за сумата от 302.70 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 240 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца, с писмена молба преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не се явяват в първото съдебно заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването им в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Малин И.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, сумата от 302.70 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, считано от 04.04.2019 г., както и деловодни разноски в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, сумата от 302.70 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, считано от 04.04.2019 г., както и деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.11.2019г.

16

Гражданско дело No 447/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

Г.Й.Т.

М.С.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.11.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г. Й.Т., ЕГН ********** ***, е предявила иск против М.С.К., ЕГН ********** ***, с която ищцата моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 852.10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на записа на заповед – 20.12.2017 г. до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 240 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищцата в първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Г. Й.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 852.10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на запис на заповед – 20.12.2017 г., до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 350 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.11.2019г.

17

Гражданско дело No 888/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

М.Х.М.

Х.Б.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.11.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение по гр.д.№ /2011 год. по описа на МзРС месечна издръжка, която Х.Б.М.  с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща  за детето  М.Х.М.  ЕГН ********** ***, действаща със съгласието на майка си А.Ц.М.  ЕГН ********** ***  като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 250 лв. месечно, начиная от 19.07.2019 год.,до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане.

              ОСЪЖДА   Х.Б. да заплати на  М.Х.М. ***, действаща със съгласието на майка си Ана Ц.М. *** разноски в размер на 400 лв., а   в полза на МзРС  такса в размер на 216  лв.

               Решението не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.11.2019г.

18

Гражданско дело No 905/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

А.Ц.Ц.

В.Г.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 22.11.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. В. Ц., ЕГН **********, на майката  А.Ц. М., ЕГН ********** ***, при която се определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на В.Г.Ц., ЕГН **********, с детето Г. В. Ц., ЕГН **********, като бащата има право да вижда и взема детето, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца и един календарен месец през лятото , който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА бащата В.Г.Ц., ЕГН **********, да заплаща на детето Г. В. Ц., ЕГН **********, чрез майката и законен представител А.Ц. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 лева (сто и четиридесет лева), считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2019 г., до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал. 2 СК, заместващо съгласието на бащата В.Г.Ц., ЕГН **********, на малолетния Г. В. Ц., ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗБЛД - паспорт, както и детето, придружавано от своята майка А.Ц. М., ЕГН **********, или изрично упълномощено от нея пълнолетно лице, да пътува без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, в държавите членки на Европейския съюз, и  в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, евентуално след напускането и на Европейския съюз, ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, В.Г.Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса в размер на 201.60 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 хип. І ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ДОПУСКА на основание чл. 127а ал. 4 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл. 127а ал. 2 СК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

19

Гражданско дело No 1473/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

М.Ц.Н.

Д.Ф.Л.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.11.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М.Ц.Н., ЕГН ********** *** чрез процесуалния си представител адв. Н.И. от САК е предявил искове при условията на обективно кумулативно съединяване против Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, с които моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 838.40 лв. представляваща неизплатени арендни вноски по договор за аренда от 12.09.2012 г. за стопанската 2013/2014 г.; 2014/2015 г. и 2015/2016 г. общо в размер на 738.40 лв., както и неизплатени арендни вноски по договор за аренда от 08.04.2013 г. в размер на 100 лв., така също и законната лихва от датите на съответно възникналите задължения за плащане, от които задължения за стопанската 2013/2014 г. по договор за аренда  от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2014 г. върху главница от 374.00 лв., лихва за забава в размер на 107.31 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл., задължения за стопанската 2013/2014 г. по договор за аренда от 08.04.2013 г. с падеж 30.11.2014 г., - върху главница от 100 лв., лихва за забава в размер на 28.74 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл., задължения за стопанската 2014/2015 г. по договор за аренда от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2015 г. – върху главница от 182.00 лв. лихва за забава в размер на 33.84 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл. и задължения за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2016 г. – върху главница от 182.00 лв. – лихва за забава в размер на 15.30 лв. от 01.12.2016 г. до 28.09.2017 г., или общо лихва в размер на 185.54 лв., както и законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника изцяло оспорва исковете. Твърди, че задълженията му по процесните арендни договори са изпълнени.

В срока по  чл. 211 ал. 1 ГПК е предявен и насрещен иск от Д.Ф.Л., ЕГН ********** *** против М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, с който ищеца по същия моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата 8712.40 лв. представляваща част от дължими неустойки по чл. 11 от прекратените договори за аренда, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 08.08.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на насрещния иск, в който отговор същият се оспорва като неоснователен и недоказан.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 8 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД по първоначалните искове и чл. 92 ЗЗД по насрещния иск.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявеният иск:

Твърди се в исковата молба, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните са сключени два договора за аренда на земеделска земя - договор за аренда на зем. земя от 12.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при МзРС в дв. вх. регистър № 2292/12.09.2012 г., т. IV, относно зем. земи, съответно в м. „Искъра“ с площ от 6.001 дка, в м. „Лъката“ с площ от 6.000 дка, в м. „Искъра“ с площ от 11.385 дка, за срок от 10 години. Представен е и втори договор за аренда на зем. земя от 08.04.2013 год., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при МзРС в дв. вх. регистър № 827/08.04.2013 г., т. II, относно зем. земя в м. „Въртен камък“, с площ от 50 дка. и този договор е сключен за срок от 10 години. И двата договори са прекратени, считано от 08.08.2015 год. Горното не се оспорва от страните.  Твърди се, а и в договорите е отразено, че арендното плащане се дължи от арендатора на арендодателя за всяка стопанска година не по-късно от 30-то число на месец ноември на всяка календарна година, но до момента на прекратяване на арендните договори ответника не е изпълнил изцяло задълженията си по тях, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, като общо дължимата сума по двата договора за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е общо в размер на 838.40 лв. Претендира се и лихва за забава общо за трите стопански години в размер на 185.54 лв. Твърди се че поради неплащане на дължимите суми ищеца е отправил до ответника покана по пощата, получена от последния на 28.04.2017 г., но плащане не е последвало.

В писмения си отговор ответника чрез процесуалния си представител твърди, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договорите, като за получените плащания ищеца лично се е подписвал, а по отношение на имота в местността „Искъра“ с площ от 11.385 дка, договорената рента е давана на трето лице със знанието и съгласието на ищеца. В подкрепа на горното е представил заверено копие от тетрадка, в която е отразено „за стоп. 2014/2015 г.“, и под името „М.“ плащане за имот в местността „Пчелина“ 100 лв. и за два имота в местността „Искъра„ по 6 дка. по 90 лв. за всеки един от тях, или обща сума от 280 лв., както и заверено копие от списък „Договори рента честни лица“, където на две места срещу името М.Ц.Н. за имоти №№ 002005, 247003, 002010 и 245006 е отразена обща сума от 280 лв., платени на 23.09.2016 г. Подписите на тези два документа не са оспорени изрично от ищеца.

Съгласно чл. 1 - чл. 3 от ЗАЗ, предмет на договора за аренда е предоставяне на земеделската земя и/или недвижими и движими вещи за земеделско производство, за временно ползуване от арендодателя на арендатора, срещу заплащане от последния на определено арендно плащане. Същият е формален, двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на ползване и своене на плодовете. Предмет на договора могат да бъдат само лимитативно изброените в закона вещи. Правата и задълженията на страните са в корелативна връзка - правата на едната от тях са задължения за другата, и обратно. Задълженията на арендодателя са да предаде на арендатора уговорената вещ по опис годна за използване и да я поддържа в такова състояние. Съответно законоустановени задължения на арендатора са да плаща рентата в уговорения срок и по уговорения начин, да ползва вещите с грижата на добър стопанин, да извършва текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора и да го върне на арендодателя след изтичане на срока в състоянието, в което го е получил. Освен изрично предвидените в закона права и задължения, е възможно страните да уговорят и други такива.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като вярна, обективна и компетентно изготвена, вещото лице е посочило, че левовата равностойност на заплащаните от ответника ренти за 2014, 2015 и 2016 г. по първия договор от 2012 г. е в размер на 701.58 лв.,а по втория договор от 2013 г. за трите години е 300 лв. Съобразно равностойността на договорените 40 кг. жито за декар по договора от 12.09.2012 г. се дължи по 233.86 лв. за всяка една от трито стопански години. 

Отразено е в заключението, че въз основа на представена първична документация от земеделския производител Д.Ф.Л. по договора от 2012 г. за стопанската 2013/2014 г. няма доказателства да е извършено плащане, а за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 г. са заплатени по 180 лв. за всяка стопанска година или общо 360 лв. По договора от 2013 г. за стопанската 2013/2014 г. няма доказателства за извършени плащания, а за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. са заплатени по 100 лв. за всяка стопанска година или общо 200 лв., или са останали дължими и незаплатени по договора от 12.09.2012 г. за трите стопански години общо 341.58 лв., а по договора от 08.04.2013 г. са останали дължими и незаплатени 100 лв.

За дължимата сума за стопанската 2013/2014 г. по първия договор, от 01.12.2013 г. до момента на предявяване на иска е 37.69 лв., за дължимата сума за 2015 година лихвата е 13.81 лв., за дължимата се сума за 2016 г. е 8.32 лв., а върху сумата от 100 лв. по втория договор, считано от 2014 г. лихвата е 15.49 лв. или общо в размер на 75.31 лв. Заключението в тази му част не е оспорено от страните и следва исковете да бъдат уважени в горните размери, като в останалата част до пълния предявен размер се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

В тази насока съдът не цени показанията на разпитаните свидетели Н. и Цветков, които твърдят, че не са се подписвали никъде, когато са получавали рента от ответника, но всичко което той им дължи им е изплатено. Показанията им са неотносими към настоящия спор.

По насрещния иск:

Предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск, приет за съвместно разглеждане по делото, има за предмет неустойки, съгласно чл. 11 от договорите за аренда, предмет на делото дължими при предсрочно прекратяване на същите от страна на арендодателя в размер на 8 712.40 лв., представляващи сума в двоен размер на стойността на направените разходи за обработка на земята. Твърди се в насрещния иск, че тъй като двата договора за аренда са сключени за срок от 10 години с презумпцията, че арендатора ще ги ползва през целия 10 – годишен период той е извършил значителни разходи свързани с привеждането им в състояние отговарящо на предназначението им за ползване, като за почистване на терените е на правил разходи от 3600 лв., за ръчно почистване от дървета и камъни – 2000 лв., торене – 1000 лв., разходи за гориво 2112.40 лв., или обща сума в размер на 8712.40 лв.

Съгласно чл. 6 ал. 4 от ЗАЗ арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му, като опис се съставя и при връщане на обекта на договора при прекратяване на договора, и описът не може да се оспорва от страните по договора. Съгласно ал. 5 /отм./ на същия текст, действала към момента на сключване на договорите, при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние, като и че липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор. По делото липсват, а и не се твърди от страните, че при предаване на имотите по договорите за аренда е съставян опис на арендуваните имоти.

Налице е законова презумпция, че при несъставянето на опис при предаване на имота, се предполага, че обектът е предаден и приет в надлежно състояние. Тази презумпция не беше оборена в хода на процеса. Доказателства относно състоянието на земите, предмет на договорите, към момента на предаването им на арендатора, не бяха представени. От показанията на свидетелите М. и Г. не може да се направи безспорен извод относно състоянието на земите към 2012 година, когато е сключен договора. От представения на лист 45 от делото протокол и платежно нареждане на лист 45 от делото не може да се направи извод кога са извършвани работите по почистване на посочените четири имота. На протокола и на платежното нареждане са посочени дати от 08.11.2016 г. и 28.11.2016 г., а договорите за аренда са прекратени на 08.08.2017 г. Липсват безспорни доказателства и какви са направените разходи за обработка на конкретните земи, за да може да се прецени от закупуваните горива и разходи за торене, колко от тях са били необходими за обработка на процесните имоти.

По горните съображения съдът намира предявения насрещен иск за неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 341.58 лв. представляваща дължими суми по договор за аренда между страните сключен на 12.09.2012 г. за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 02.10.2017 г., както и лихва за забавено плащане върху горната сума до предявяване на иска за периода от 01 декември за всяка календарна година до предявяване на иска в размер на 59.82 лв., както и сумата от 100 лв. дължими по договор за аренда между страните от 08.04.2013 г. ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 02.10.2017 г., както и лихва за забавено плащане за периода от 01.12.2014 г. до предявяване на иска в размер на 15.49 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер за главница и лихви, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, против М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, иск за неустойка при предсрочно прекратяване на процесните договори за аренда от 12.09.2012 г. и от 08.04.2013 г. в размер на 8712.40 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ц.Н., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 1451.15 лв.

ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ф.Л., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

20

Гражданско дело No 1574/2018

Делба

Ф.Д.Ц.,
В.С.Ц.,
А.С.А.,
Н.А.Ц.

Е.В.Р.,
К.В.Р.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 26.11.2019г.

Съдът  намира, че така постигнатата между страните спогодба не противоречи на закона и на морала, урежда отношенията между страните относно допуснатите до делба имоти и

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА постигнатата  между страните спогодба.

ОСЪЖДА В.С.Ц. ЕГН ********** и А.С.А. ЕГН ********** да заплатят в полза на МзРС държавна такса върху стойността на получените в дял имоти в размер на общо 73.04 лв.

ОСЪЖДА Е.В.Р. ЕГН ********** и К.В.Р. ЕГН ********** да заплатят в полза на МзРС държавна такса върху стойността на получените в дял имоти в размер на общо 66.74 лв.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. дело № 1574/2018 г. по описа на МзРС, като спогодено.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 11.55 ч.

В законна сила на 26.11.2019г.

21

Гражданско дело No 1385/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.П.Ч.,
Т.В.Ч.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.11.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.П.Ч. *** и  Т.В.Ч. ***, сключен с акт  № ./ 24.09.1995 год. на  Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, ,което да се счита неразделна част от решението.

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази  брачното  си фамилно име Ч..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 27.11.2019г.

22

Гражданско дело No 333/2018

АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА

В.Х.П.,
Ц.М.П.

ОС ЗЕМЕДЕЛИЕ- БЯЛА СЛАТИНА

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 29.11.2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН ********** *** са депозирали жалба против решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. В жалбата са наведени доводи, че същите са неправилни и незаконосъобразни, поради което искането до съда е те да бъдат отменени.

Жалбата е депозирана пред РС Бяла Слатина, където е образувано  адм.д.№1904/2017г. С разпореждане от 22.01.2018г жалбата е приета за допустима, като подадена в предвидените процесуални срокове. Даден е ход делото, а като страни по делото са конституирани жалбоподателите В.Х.П. и Ц.М.П., като ответник е конституирана Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина, а като заинтересована страна е конституирана  В.С.М. ***.

Поради отводи на всички съдебни състави на РС Бяла Слатина, делото е пренесено за разглеждане в РС Мездра с определение на ОС Враца.

От ответната Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина оспорват изцяло жалбата на В.Х.П. и Ц.М.П.. Излага се становище, че атакуваните административни актове са правилни и законосъобразни. Същите са мотивирани и подписани от упълномощени лица.

Заинтересована страна В.С.М. е оспорила както подадената жалба, така и решенията на Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г.

Производсвото е с правно основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ.

По делото са събрани писмени доказателства и са приложени адм. д. №461/2015г и адм.д. 542/2016г и двете по описа на РС Бяла Слатина, както и адм. д. №126/2016г на АС –Плевен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на настоящия спор са решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. От представената по делото от Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина административна преписка във връзка с издадените  от нея решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г, се установява, че същите са постановени на основание влезлите в сила съдебни решения №257/19.11.2015г, постановено по адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, Решение №  176/19.04.2016г на АС Плевен по адм. д. №126/2016г на АС –Плевен и съдебно решение №204/31.10.2016г, постановено по  адм.д. 542/2016г и двете по описа на РС Бяла Слатина.

С атакуваните решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г ОбС”З”-Бяла Слатина на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ отказва да възстанови правото на собственост на  наследниците на Цветко Вълов Пришълски, б.ж. на с. Малорад, съгласно плана за земеразделяне на село Малорад на следните  имоти: Нива  от 95.901 дка, втора категория, местност „Оряховска локва” имот №037001 и Лозе  от 0.500дка трета категория в м. Лозята имот №902018, както и на имот представляващ тр. Насаждения от 8,014дка, втора категория, местност Фуренски геран, имот 0064006 с мотивите, че имотите са собственост на трето лице, съгласно  договор за доброволна делба, вписан в нотариалните книги на РС Бяла Слатина под №501/27.06.2000г т. ІІІ, парт. кн том 64, стр.63, който не е обявен за нищожен по съдебен ред.

В жалбата се твърди, че има две фази по възстановяване правото на собственост - признаване и възстановяване. Налице е решение, с което е признато право на собственост и решение за възстановяване на земеделските земи, което е служи за извършване на делба между сънаследници или за разпореждане с имота.

В заявление №917М/03.02.1992 г. на Минко Цветков П. за възстановяване на земеделски земи - 104,412 дка в землището на с.Малорад, общ.Борован, по което е образувана преписка №917М/03.02.1992 г., и с което се иска признаване и възстановяване на собствеността на 104,412 дка земя, изразът ’’братска – Илия, Иван” пред името Цветко Вълов Пришълски е явно дописан допълнително.

Налице е Решение №917/16.06.1992 г. ПК с което признава и възстановява правото на собственост върху 104,412 дка земеделски земи на Минко Цветков П. въз основа на комасационния план на с.Малорад от 1943 г. Решението не е обжалвано, влязло в законна сила и не е обявено за нищожно.

Изготвеният договор за доброволна делба, подписите, под който са нотариално заверени от кмета на селото, и въз основа на който договор земя е внасяна за обработка в земеделска кооперация, не доказва право на собственост. За да се докаже правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, е необходимо да е налице влязъл в сила позитивен административен акт, какъвто няма по отношение на наследниците на останалите братя.

В мотивите на съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, постановено по гр.д.№ 920/2009 г. (по описа на PC-Бяла Слатина), е записано,  че           не           е доказано по несъмнен и категоричен начин процесиите имоти да са били собственост на тримата братя Илия, Иван и Цветко Пришълски към датата на образуване на ТКЗС с.Малорад през 1950 г. Решението, е влязло в законна сила, ползва се със сила на присъдено нещо и е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, изводимо от разпоредбата на чл.297 от ГПК.

В жалбата се отбелязва, че реституцията на земеделски земи е правно регламентирана дейност при осъществяването на която реституента следва по определен начин да установи релевантните факти. Във всички случаи правото на възстановяване се осъществява след постановяване на конститутивен административен акт - решение на съответната общинска служба по земеделие, която признава правото, каквото е процесното, беспорно влязло в сила, протоколно решение на ПК. След приключване на тази първа фаза от реституционното производство следват производства по идентификация или индивидуализация на земеделската земя чрез изработване на съответните устройствени планове и възстановяване на правото на собственост. За да бъде приключено реално възстановяването на земеделските земи с въвод във владение е необходимо лицето, което претендира извършване на това действие да се легитимира като собственик на съответната земеделска земя с представяне на решение за възстановяване и скица за идентификация на имота.

От ответната Общинска служба Земеделие Бяла Слатина, депозиран чрез юрисконсулта на Областна дирекция Земеделие гр.Враца. При постановяване на атакуваните решения са направени множество запитвания до различни органи и институции относно изпълнението на съдебните решения. При постановяване на новите решения ся взети под внимание указанията, дадени от съда в решение от 31.10.2016г по АД №542/2016г на РС Бяла Слатина. Тъй като имотите са собственост на трето лице е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришелски. Излага се становище, че ОСЗ Бяла Слатина няма правомощие да постанови  решение с друго съдържание с днешна дата, тъй като тези земеделски имоти веднъж са  възстановени на правоимащите. Смисълът на реституционната процедура е зумята да се възстанови на първоначалните собственици. С осъществяване на тази дейност, необходимостта от повторното осъществяване се изчерпва и губи своя смисъл. Такова изпълнение на съдебните решения не само не е  целесъобразно  и правилно, но не може да бъде технически осъществено, тъй като програмвния продукт, с който работят Общинските служби по земеделие не позволява това. Това ще създаде затруднения в последващите действия  относно тези имоти, като например изготвянето на скица и техническа  харектеристика на същите.

Постановяването на решение за възстановяване правото на собственост би означавало, че ОСЗ -Бяла Слатина разваля разпоредителните сделки относно тези имоти и връща земеделската земя на Цветко Пришълски, но административния орган няма такива правомощия, тъй като сделки се развалят по съдебен път.

Конституираната като заинтересована страна В.С.М. е оспорила както подадената жалба, така и решенията на Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г. поддържа становището, че земеделските земи от 104,412дка в землищего на с. Малорад са били собственост на братята Илия, Иван  и Цветко Пришълски при равни права. Счита , че решенията са неприемливи за нея, тъй като не е посочено, кое е това трето лице. Представя множество документи от приложените адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, к.адм.д.  №126/2016г АС Плевен и адм.д. №542/2016г на РС Бяла Слатина.

Производството по приложеното адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина е  инициирано от жалбата на В.С.М. *** против решение №128М и № 130М и двете от 11.09.1998г. на ПК гр.Бяла Слатина, като първоначално е образувано адм.д.423/2014г по описа на РС Бяла Слатина против ОД”З”-Враца . Жалбоподателката с писмена молба вх.№3524/23.06.2014г е уточнила, че оспорва горепосочените решения  и иска прогласяването на тяхната нищожност, тъй като не отговарят на документите за възстановяване на собствеността и според нея са с невярно съдържание. Според нея в приложените документи към преписката ясно е подчертано, че земеделските земи са на тримата братя Илия, Иван и Цветко Пришълски, респ. на техните наследници, а не както е са възстановени само на наследниците на Цветко Вълов Пришелски. Тя се легитимира като жалбоподател в качеството си на наследник Илия Пришълски. Делото е приключило с Решение №228/09.10.2014г, с което съдът е отхвърлил жалбата на В.С.М. против ОД”З”-Враца  за  нищожност на адм.актове-решения на ПК-Бяла Слатина № 128М и № 130М/11.09.1998г., поради това, че собствеността върху процесните земеделски имоти е възстановена само на единия брат Цветко Пришълски,  вместо на тримата братя Илия Иван и Цветко Пришълски, както е по заявлението по преписка вх.№ 917М/03.02.1992г., и за указване чрез ответника ОД”З”-Враца (като ЮЛ, в чиято териториална структура се намира ОСЗ-Бяла Слатина)  да впише жалбопоподателката в електронния регистър на ОбС”З”-Бяла Слатина,  като собственик на нива от 3.480 дка в м.”Оряховска локва” в землището на с.Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г. , като неоснователна и недоказана.

Решението е обжалвано пред Врачански административен съд, който с Решение № 512 от 22.12.2014г., постановено по КАД № 654/2014г. е обезсилил Решение № 228 от 09.10.14г., постановено по адмело №423/14г. по описа на РС-Бяла Слатина и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, поради неправилно конституирана страна в процеса, а именно ОД”Земеделие Враца, тъй като административните актове са издадени от Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина.

След връщането пред РС-Бяла Слатина е образувано адм.д.№ 4/2015г. по описа на съда. Съдът е конституирал като страна – ответник по делото Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. По същото дело е постановено Решение № 66/06.03.2015г., с което съдът е отхвърлил жалбата на В.С.М. против ОД”З”-Враца за нищожност на адм.актове-решения на ПК-Бяла Слатина № 128М и № 130М/11.09.1998г.

 Същото решение е обжалвано и с Решение №128/09.07.2015г. Административен съд Ловеч е отменил решението на РС-Бяла Слатина и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с дадени указания.

Именно след връщането на делото от АС Ловеч е образувано  адм. д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, по което са конституирани  като страни в производството В.С.М. – жалбоподател и ОС”З” Бяла Слатина - ответник.   С постановеното по това дело решение №257 от 19.11.2015г, съдът е  прогласил нищожността на решение №128М и решение №130М-СР/11.09.19998г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. Отхвърлена е жалбата и в частта, в която се се иска вписване в електронния регистър на ОбС”З”-Бяла Слатина на В.С.М., като собственик на нива от 3.480 дка в м.”Оряховска локва” в землището на салорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г., както и вписване  в електронния регистър на правилният текст „Наследници на братя Илия, Иван Цветко Вълови Пришълски”, като неоснователна. С решение №176 от 19.04.2016г, постановено по к.адм.д.  №126/2016г АС Плевен е оставил в сила решение №257 от 19.11.2015г, на  РС Бяла Слатина.

 Производство по приложеното адм.д. №542/2016г на РС Бяла Слатина е образувано по повод постъпила жалба от В.С.М. против Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина, с която е поискала да се обявят за нищожни двете нови решения № 128М/11.09.1998г. и № 130М/11.09.1998г. на ПК-Б.Слатина, постановени на основание решение на АдмС гр.Плевен № 176/19.04.2016г. В проведеното на 26.08.2016г. съдебно заседание жалбоподателката е посочила, че с писмо ОбСЗ”-Б.Слатина й е изпратила 2 бр. решения, които са в „Препис”, но не и в оригинал. Оспорва решения № 128М и № 130М, които са препис на старите решения № 128М и № 130М от 1998г., а не са постановени през 2016г. с новия състав, тъй като същите решения са нищожни, поради незаконен състав и поради нередовност на съдържание. С решение  от 31.10.2016г състав на РС Бяла Слатина е прогласил за нищожни  Решения № 128М/11.09.2014г. и № 130М/11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, които са издадени като „нови решения”, след влизане в сила на съдебно решение № 257 от 19.11.2015 г. постановено по гр.д. № 461/2015 г.  по описа на Районен съдБяла Слатина. С решението  е върната преписката на административният орган-Общинска служба „Земеделие“ гр. Бяла Слатина за произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване с мотивите му.

В изпълнение на това съдебно решение от Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина са издадени решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г, които се атакуват от В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН ********** в настоящото производство.

В хода на производството по настоящото дело В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН **********  са депозирали искане до ВАС за отмяна на влязлото в сила решение №176/19.04.2016г по адм.д. №126 от 2016г на АС Плевен. 

Във ВАС е образувано адм.д №12213/2018г. и производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването на производството пред ВАС със влязъл в сила съдебен акт.

 Състав на ВАС с Решение № 14579 от 27.11.2018г, постановено адм.д №12213/2018г е отменил решение №176/19.04.2016г по адм.д. №126 от 2016г на АС Плевен и е върнал делото на съда за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на  указанията, дадени в мотивите на решението.

Въз основа на решението на ВАС в АС Плевен к.адм.д. №126/2016г е преобразувано в  к.адм.д. № 1113/2018г по описа на съда, по което е постановено решение №75/19.02.2019г, влязло в законна сила на 19.02.2019г.

С решение №75/19.02.2019г, постановено по КАД № 1113/2018г по описа АС Плевен, е отменено решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (погрешно посочена година - 2014г.) и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и вместо него ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.М. за прогласяване на нищожност на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад по преписка № 917М от 03.02.1992г. от Минко Цветков Пришълски както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и искането за прогласяване на нищожност на Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което по същото заявление е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка. Оставя в сила решението в останалата част.

След това решение на АС Плевен е възобновено настоящото производство и  процесуалният представител на жалбоподателите изтъква, като основание за отмяна на атакуваните решения още, че е налице и отпаднало основание за постановяването на посочените решения предвид Решение № 75 от 19.02.2019 год. по КАД № 1113/2018ГОД. на АС Плевен, което е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна и доказана.

Производството за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е административно по своя характер, като приложение намират специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се прилага общият закон – Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респ. за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение е индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС).

В е случая е налице първоначално Решение №917/16.06.1992 г. ПК, с което признава и възстановява правото на собственост върху 104,412 дка земеделски земи на Минко Цветков П. въз основа на комасационния план на с.Малорад от 1943 г. Решението не е обжалвано, влязло в законна сила и не е обявено за нищожно.

По преписка № 917М от 03.02.1992г. на Минко Цветков Пришълски са налице и приключващите процедурата решения: Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка.

Атакуваните решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина са постановени на основание влезлите в сила съдебни решения №257/19.11.2015г, постановено по адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, Решение №  176/19.04.2016г на АС Плевен по адм. д. №126/2016г на АС –Плевен, с които е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и съдебно решение №204/31.10.2016г, постановено по  адм.д. 542/2016г по описа на РС Бяла Слатина.

На основание чл.235 ал.3 ГПК като взе предвид постановеното в хода на настоящото производство решение №75/19.02.2019г, постановено по КАД № 1113/2018г по описа АС Плевен, с което е отменено решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (погрешно посочена година - 2014г.) и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и вместо него е отхвърлено искането на В.С.М. за прогласяване на нищожност на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, съдът приема, че с решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина се изменят вече издадени и влезли в сила индивидуални административни актове по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което са нищожни.

Винаги когато констатира нищожност, съдът я длъжен да я прогласи, без да се произнася по същество на атакувания акт. Поради това и жалбата следва да се уважи, като се прогласи нищожността на обжалваните решения.

Няма заявени претенции за разноски от страна на жалбоподателите.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВрАС в двуседмичен срок от съобщението до страните.