Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.9.2019г. до 30.9.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 245/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Н.Б.А.,
Б.Б.А.

Б.Л.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 9.9.2019г.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА, на основание чл. 129 ал. 4 вр. с ал. 2 и 3 ГПК, исковата молба, подадена от Н.Б.А., ЕГН ********** със съгласието на майка си и законен представител Т.Б.М., ЕГН **********, против Б.Л.А., ЕГН **********, с правно основание чл. 59 ал. 9 и чл. 143 СК, поради неотстранени в срок нередовности.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №245/2019 год. по описа на  МзРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

            Копие от определението да се връчи на страните.

2

Гражданско дело No 1036/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.П.П.,
А.С.П.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.9.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.П.П., ЕГН ********** и А.С.П., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 3408/11.10.2016 г. София, р-н Триадица, Столична община, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Родителските права по отношение малолетното дете  Е. Д.П., след прекратяването на брака се предоставят и ще се упражняват от майката – А.С.П.. Местоживеенето на детето Е. П. ще бъде при майката – А.П. ***.

           На бащата се определя следния режим на виждане с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, един месец през лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледните и Великденските празници през всяка четна година.

 2. Бащата Д.П.П. се задължава да заплаща на детето си Е.Д. П., ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. месечно, чрез неговата майка, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на законова причина за нейното прекратяване или изменение.

 3. Страните нямат претенции за издръжка един спрямо друг.

 4. След  прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачната си фамилия М..

 5. В дял и собственост на А.С.П. се поставя придобития по време на брака лек автомобил «Шкода Фабия» с рег. № ВР…………..СС. За уравнение на дела на Д.П.П.А.С.П. му заплаща сумата от 300 лв.

Застрахователната стойност на автомобила  е 1200 лв.

6. Разноските по делото остават така както са направени от страните.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв. и

           ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********  да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15 лв., както и държавна такса върху определената издръжка в размер на 100.80 лв.

          ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН **********  да заплати държавна такса върху стойността за уравняване дела върху лекия автомобил в размер на 6.00 лв.

          ОСЪЖДА А.С.П.,  ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на придобития в дял лек автомобил в размер на 24.00 лв.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 17.9.2019г.

3

Гражданско дело No 1050/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.Д.Ц.,
И.В.Ц.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.9.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.Д.Ц., ЕГН ********** и И.В.Ц., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 49/01.12.2002 г. Община М., гр. М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Съпрузите се съгласяват бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, без произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака.

            2. Не се претендира упражняването на родителски права по отношение на непълнолетната В.И.Вс ЕГН **********, родена на *** г., тъй като същата е сключила граждански брак на 15.03.2019 г. и отпада задължението за упражняване на родителски права.

 3. Не се дължи издръжка на непълнолетната В. И. В. с ЕГН **********, родена на *** г., тъй като същата е сключила граждански брак на 15.03.2019 г. и отпада задължението за издръжка.

 4. Страните се съгласяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка по между си.

 5. Съпрузите заявяват, че по време на брака не са придобили никакво недвижимо и движимо имущество в режим на съпржеска имуществена общност, както и общо семейно жилище.

6. Движимите вещи придобити по време на брака страните са си поделили извънсъдебно и заявяват, че нямат претенции помежду си относно тях.

7. След прекратяване на брака фамилното име на съпругата К.Д.Ц., ЕГН ********** ще бъде променено, като същата ще върне предбрачното си фамилно име  - А..

Съдебната такса за завеждане на настоящото брачно дело се поема по равно и от двамата съпрузи.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 17.9.2019г.

4

Гражданско дело No 197/2019

Искове за трудово възнаграждение

Г.В.И.

ОБЩИНА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 18.9.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.В.И., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2339.93 лв., дължима по договор възлагане на дейности въз основа на Заповед № 206/31.03.2016 г., алтернативно евентуално претендира сумата на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В писмения си отговор ответникът оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.

Правната  квалификация на претендираните права е чл. 128 КТ вр. чл. 79 и сл. ЗЗД, а по евентуално алтернативно предявения иск чл. 59 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства - Заповеди на кмета на община М. с  № 305/31.03.2016 г., № 206/31.03.2016 г., № 619/12.09.2016 г., заварени преписи от цялата документация на проект ХХХХХХХХХХХХХХХс преводи на български език. Назначена е и приета ССчЕ.

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Община М. е бенефициент по проект „Хартия за рециклиране” /ХХХХХХХХХХХХХХХ/, по силата на  който има право на безвъзмездно финансиране за конкретно извършени дейности.

Ищецът е общински съветник в общински съвет М., избран на местните избори през октомври 2015г.

Със Заповед № 305/31.03.2016т. на кмета на община М. ищецът е назначен за ръководител /Lear/ на екипа за организация и управление на Проект на дейностите на партньора по проект „Хартия за рециклиране” /ХХХХХХХХХХХХХХХ/, за времето на проекта, считано от 01.02.2016 г. и с продължителност на проекта 24 месеца.

Със Заповед № 206/31.03.2016 г. на кмета на община М. на ищеца са възложени функции по организация на цялостното изпълнение на проекта, осъществяване на текущ мониторинг,  изготвяне на отчети, координиране на дейности по проекта.

Изготвяни са месечни отчети, подписани от ищеца и кмета на ответната община, в които са посочвани часовете, отработени по проекта от ищеца. Общината е изготвяла справки за начислени възнаграждения на участниците в проекта, включително на ищеца, които са подписани от кмета на общината  Г. Събков. От заключението на ССчЕ, неоспорена от страните и приета по делото, се установява, че ищецът е отработил 738 часа по проекта за исковия период  - от месец февруари до месец декември 2016 г., за които са му начислени възнаграждения в общ размер на 1937.60 лева и осигуровки в общ размер на 350.69 лева, или всичко – 2288.29 лева. За база е прието възнаграждението му като общински съветник.

 По банковите сметки на община М. са постъпили два превода по проекта – на 13.05.2016 г. сума  в размер на 7701.84 лева и на 20.02.2018 г. сума в същия размер от 7701.84, или общо 15403.68 лева.

На ищеца не са изплащани суми за участието му в проект „Хартия за рециклиране”

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. 

Съдът намира, че дейността на общинския съветник, какъвто е ищецът,  се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигане на краен резултат, следователно е трудова по своя характер. /В този смисъл - Решение № 5246 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 13685 / 2016 на Върховния административен съд, Решение № 1643 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 12044/2014 г. на Върховния административен съд/. Общинският съветник подлежи на задължително осигуряване като по трудово правоотношение. По аналогия на закона за него важат съответно разпоредбите на КТ.

Чл. 107а от КТ е озаглавен „Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация”, но очевидно волята на законодателя е да разпростре действието й и върху общинската администрация. Това следва от факта, че изрично в чл. 107а  ал. 1 т. 4 от КТ е записано, че не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация.

Следователно  чл. 107а от КТ  съдържа както допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация, така и на тези по трудово правоотношение в общинската администрация, включително и за общинските съветници.

Съгласно чл. 1 ал.2-3 от ЗАдминистрацията правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на тяхната администрация се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони и за администрацията на другите органи на държавната власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Щом чл.107а  ал. 1 т. 4 от КТ  установява забранително условие относно възможността за сключването на трудов договор от общински съветник в същата общинска администрация, следователно за него е приложима и разпоредбата на чл. 107а ал. 9 т. 1  от КТ.  Според тази разпоредба на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, с тяхно съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на работодателя да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на  проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49 ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Абсолютно идентичен текст се съдържа в чл.  21 ал. 4 т. 1 от Закона за държавния служител по отношение на държавните служители. 

Начинът на определянето на това допълнително възнаграждение е установен в чл. 25а ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, според който размерът на допълнителното възнаграждение за участие в проекти, съфинансирани със средства от Европейските фондове, е равен на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейностите по длъжностната характеристика.

Точно по този начин е определено и възнаграждението на ищеца в справките, издадени от ответната община.

Представените справки от община М., както и заключението на ССчЕ установяват, че вземането на ищеца е било признато от общината. Осчетоводяването на сумите в счетоводството на общината като задължения към ищеца се преценява от съда като потвърждение на вземането на ищеца, направено от името на общината, което я обвързва. 

Предвид това съдът намира, че между страните е налице хипотезата на чл. 107 ал. 9 т. 1 от КТ, възникнала въз основа на Заповед № 206/31.03.2016 г. на кмета на община М., с която на ищеца е възложено изпълнението на дейности по европейския проект, за което той е дал своето съгласие.  По същество това е договор за полагане на допълнителен труд по КТ. Ищецът е изпълнил поетото задължение за участие в проекта, видно от месечните справките за положен труд за изпълнението му. Ответникът е начислявал възнаграждението на ищеца, но не му го е изплатил до приключване на устните състезания, т.е. той не е изпълнил своето договорно задължение.

Следователно тези суми се дължат от ответника на ищеца, съобразно заключението на вещото лице.

Изискуемостта на тези вземания е настъпила преди предявяването на исковата молба, с оглед разпоредбите на чл. 128 от КТ и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, както и с оглед факта, че ответникът е получил плащания за изпълнението на  проекта.

По изложените по-горе съображения съдът намира главния иск за основателен и доказан до размера от общо 2288.29 лева, поради което следва да бъде уважен в този размер. Над него до пълния предявен размер от 2339.93 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Върху уважената част от исковата претенция  се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.02.2019 г.

С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски  съобразно уважената част от иска в размер на

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА М., ЕИК 000193371, адрес: гр. М., ул. „Х. Б.” № , да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, сумата от 2288.29 лева, представляваща допълнително възнаграждение  по смисъла на чл. 128  от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2339.93 лева, като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА община М., ЕИК 000193371, адрес: гр. М., ул. „Х. Б.” № , да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 815 лева.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

5

Гражданско дело No 1186/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД

И.К.Х.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.9.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„П. К.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. «Б.» № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт П.п., е предявило иск против И.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 466/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 199/11.04.2018 г., за сумата от 2845.84 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 10.04.2018 г. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №466/2018 год. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба входирана в съда преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи изпълнение на „П. К.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. «Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, по издадената по ч. гр. дело № 466/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 199/11.04.2018 г., за сумата от 2845.84 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 10.04.2018 г.

ОСЪЖДА И.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „П. К.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. «Б.» № 49, бл. 53Е, вх. В, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 56.92 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „П. К.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул. «Б.» № 49, бл. 53Е, вх. В, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 57.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 150.00 лв. юристконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 27.9.2019г.

6

Гражданско дело No 431/2019

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

К.В.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.9.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, със законен представител Н.Т.С. и М.д.д. – изпълнителни директори, чрез пълномощник М.С.юрисконсулт, е предявило иск против К.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,   с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1445/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 669/05.11.2018 г., за сумата от 377.60 лв. главница; сумата от 69.34 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г., сумата от 18.72 лв. такса за оценка на досие за периода от 12.04.2017 г. до 09.05.2018 г., сумата от 101.68 лв.  за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г.; сумата от 234.76 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г.; сумата от 37.96 лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1445/2018 год. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба входирана в съда преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, по издадената по ч. гр. дело № 1445/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 669/05.11.2018 г., за сумата от 377.60 лв. представляваща главница; сумата от 69.34 лв. представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г., сумата от 18.72 лв. такса за оценка на досие за периода от 12.04.2017 г. до 09.05.2018 г., сумата от 101.68 лв.  за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г.; сумата от 234.76 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 19.04.2017 г. до 09.05.2018 г.; сумата от 37.96 лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.С.В” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. С., ул. «П. Д.» № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 275.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 27.9.2019г.

7

Гражданско дело No 1125/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.И.С.,
С.Т.С.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.9.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.И.С., ЕГН ********** и С.Т.С.,  ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № ххххх/ххххххх г. в гр. ххх, общ. хххххх, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата:

             От брака си молителите нямат непълнолетни деца, поради което въпросите за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родени от брака ненавършили пълнолетие деца не стоят за решаване между тях.

 2. Ползване на семейно жилище:

Семейното жилище на страните находящо се в гр. ххххххххххххххххххххххххххххххххххх след прекратяване на брака ще се ползва от съпруга С.Т.С..

 3. Издръжка между съпрузите:

След прекратяване на брака страните не си дължат взамино издръжка, тъй като са в трудоспособна възраст и могат да се издържат от имуществото си.

4. Фамилно име на съпругата:

Съпругата Д.И.С. след прекратяване на брака ще носи фамилно име ХХХХХХ с което е била преди сключването на брака.

 5. Разноски по делото:

Разноските по делото всяка страна поема, както е направила а държвните такси – съобразно определеното от съда.

С настоящото споразумение  се  уреждат всички лични отношения по повод брака и развода и страните нямат и няма да имат други претенции един към друг.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.