Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.8.2019г. до 31.8.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 1332/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД

П.Г.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА съществуване вземането на  БНП П. П. Ф. С.А.,П., рег.№ ., чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК .,  със  седалище/адрес управление: гр. С. ., представляван от  .- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт ., против П.Г.Г. с, ЕГН:**********,*** за сумата от 576.50 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 0.50 ст./, представляваща главница., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 24.07.2018 г. г. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ  претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна и недоказана.

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП П. П. Ф. С.А.,П., рег.№ . чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК .  със  седалище/адрес управление: гр. С., представляван от  .- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт . иск за установяване съществуване на вземане против П.Г.Г., ЕГН:**********,*** за сумата  168.65 лв.  /сто шестдесет и осем  лева и 0.65 ст./ за времето от 01.07.2017 г. до 07.12.2017 година,  мораторна  лихва  в размер на 50.10 лева /петдесет  лева и 10ст./ за периода от 07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

              ОСЪЖДА  П.Г.Г. с, ЕГН:**********,*** да заплати на „на  БНП П. П. Ф. С.А.,П., рег.№ . чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК .,  със  седалище/адрес управление: гр. С. деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер на  40.41 лв. и  по исковото в размер на 271.22 лв .

              ОСЪЖДА    БНП П.П.Ф. С.А.,П., рег.№ ., чрез БНП П. П. Ф.с С.А., клон България ЕИК 204915054,  със  седалище/адрес управление: гр. С.     да заплати на П.Г.Г. деловодни разноски по компенсация в размер на 188.38 лв.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

2

Гражданско дело No 1220/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

Д.П.Г.

Н.Х.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.8.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване вземане на               Д.П.Г., с ЕГН ********** *** против Н.Х.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за  сумата от 3 622.09 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и два лева и 09 ст./главница, от които 3 400 лв. /три хиляди и четиристотин лв./ равни месечни вноски по 200 лв. от м.март 2017 г. до м.юли 2018 г. вкл.; 46.97 лв. /четиридесет и шест лв. и 97 ст./ такси превод на всяка едно вноска; 169.12 лв. /сто шестдесет и девет лв. 12 ст./за пълно погасяване на изп.д. № 243/2013 г. на ЧСИ М.Нелов; 6 лв. /шест лв./ такса по т.6 по изп.д. № 243/2013 г.; ведно със  законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 30.07.2018 г. г. до окончателното изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА Н.Х.Д.,, с ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на Д.П.Г., с ЕГН ********** ***.45 лв. разноски по заповедното производство и 642.45 лв. по исковото производство.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

3

Гражданско дело No 27/2019

Искове за развод и недействителност на брака

Л.Г.М.

Х.И.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 2.8.2019г.

При проверка на решението при издаване на удостоверения за прекратен брак съдът е констатирал, че в постановеното по делото решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на ЕГН на ответника Х.И.М., изписано така, както е посочено още в исковата молба, а междувременно неговото ЕГН е коригирано в НБД.

 Налице е техническа грешка при изписване на ЕГН на ответника М., и тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, по инициатива на съда, който е съобщил на страните за необходимостта от поправката и възможността и да представят отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В дадения срок е постъпило становище от процесуалния представител на ищеца за необходимост от поправка на грешката, а от ответника не е постъпило становище.

Следва да бъде постановено решение за поправка на ОФГ.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

   

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 126/12.06.2019 год., постановено по гр. дело №27/2019 на МзРС, в мотивите на решението, на лист 36 от делото, на първа страница, на ред 11 отгоре надолу, където вместо изписаното: „предявила иск против Х.И.М., ЕГН ********** от гр.“, да се чете предявила иск против Х.И.М., ЕГН ********** от гр.“, и в диспозитива на решението, на ред 9 отдолу нагоре, вместо изписаното „********** ***, сключен с акт за граждански брак №“, да се чете ********** от гр. Р., сключен с акт за граждански брак №“.

Решението за  поправка на очевидна фактическа грешка да се счита неразделна част от Решение 126/12.06.2019 год., постановено по гр. дело №27/2019 на МзРС.

    РЕШЕНИЕТО за поправка на ОФГ може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Гражданско дело No 659/2019

Искове за развод и недействителност на брака

Н.А.Р.

Р.В.Р.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

              ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между Н.А.Р. ЕГН ********** *** и Р.В.Р.  ЕГН ********** ***, сключен  с акт № ./ 04.06.2005 год. на Община В..по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,което да се счита неразделна част от решението.

               ОСЪЖДА Н.А. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 100.80 лв.

               ОСЪЖДА Р.Р. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 100.80 лв..

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име  К..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 5.8.2019г.

5

Гражданско дело No 400/2019

Искове за трудово възнаграждение

Я.В.Н.

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 7.8.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

        Я.В.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А. *** е  предявила иск против Община М.,представлявана от кмета инж.Генади Събков за сумата  1 980 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2019 год., 33 лв. лихва за забава за периода от 26.01.2019 год. до 27.03.2019 год., дата на подаване на исковата молба, сумата 1980 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2019 г., сумата 15.95 лв. лихва за забава за периода от 26.02.2019 год. до 27.03.2019 год. датата на подаване на исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 27.03.2019 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

       В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от адв.Ц.С.,*** с който се оспорват исковете по основание и размер.Приложени са доказателства.Претендират се разноски.

       Исковете са с правно основание чл.242 вр.чл.128 КТ вр.чл.26 ЗМСМА и чл.86 ЗЗД.

       Събрани са писмени и гласни доказателства.

       Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

       В исковата молба се твърди, че с решение № 7 на Общински съвет,прието с протокол № 2/17.11.2015 год. ищцата е избрана за Председател на Общински съвет М..Съгласно чл.26 ал.2 от ЗМСМА председателят има всички права по трудово правоотношение,освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.Едно от основните права по трудово правоотношение е правото на възнаграждение за положен труд.Трудовото възнаграждение на ищцата като председател на Общинския съвет, съгласно чл.10 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с ОбА на Община М. се равнява на 90 % от възнаграждението на кмета на общината.Твърди се,че за м.януари и февруари 2019 год. ищцата не е получила полагаемото й се трудово възнаграждение, поради което е  потърсила правата си по исков ред.

     При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за доказан по основание.От  доказателствата по делото безспорно е установено,че  ищцата е избрана за Председател на ОбС гр.М. с решение № 7 на ОбС, прието с протокол № 2/17.11.2015 год., Статутът на Председателя на Общинския съвет е уреден в ЗМСМА. Същият се избира от Общинския съвет съгласно чл. 24 от същия закон, а основните му правомощия са посочени в чл. 25. Като изпълняващ изборна длъжност, председателят на Общинския съвет на общината е в трудово правоотношение от момента на избора, съгласно чл. 86, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 и вр. с чл. 88 от КТ. Тези разпоредби на КТ уреждат възникване на трудово правоотношение не въз основа на сключен трудов договор, а въз основа на избор за длъжностите, предвидени да се заемат въз основа на избор. Именно такава е длъжността "Председател на Общинския съвет", видно от чл. 24 - 26 от ЗМСМА. Изрично в  чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА /редакцията от ДВ бр. 69 от 2003 г./, е посочено, че председателят има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. Едно от основните права по трудовото правоотношение е правото на възнаграждение за положения труд.Установено е, че към момента на подаване на исковата молба не е получила полагаемото й се трудово възнаграждение за м.януари и февруари 2019 год., кето възлиза в размер на 1 602.44 лв. след приспадане да дължимите осигуровки.От приложените  към отговора на ответника писмени доказателства се установява,че  полагаемото се трудово възнаграждение на ищцата е изплатено от ответника след завеждане на исковата молба и в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена.

     По отношение претенцията за мораторна лихва.Установено е, забавяне в изплащане на трудовото възнаграждение,поради което и претенцията за мораторна лихва се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 26.71 лв. по отношение възнаграждението на м.януари и 12.91 лв.- за м.февруари,като в останалата част до пълния размер се отхвърли като неоснователна, тъй като лихвата за забава  се изчислява върху чистата сума за получаване, след приспадане на дължимите осигуровки.

     С оглед да обстоятелството,че  главницата е изплатена след завеждане на исковата молба, то следва да се уважи и претенцията за разноски ,като ответника бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски по компенсация в размер на 414.37 лв., а ищцата да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 114.41 лв.Ответникът следва да заплати такса в полза на МзРС в размер на 178.20 лв.

 

               Водим от горните съображения, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.В.Н. с ЕГН ********** ***,представлявана от кмета . за сумата  1 602.44 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2019 год., , сумата 1 602.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2019 г., ведно със законната лихва за забава, начиная от 27.03.2019 год. до окончателното изплащане като погасен чрез плащане след завеждане на исковата молба..ОТХВЪРЛЯ претенцията за неизплатено трудово възнаграждение до 1 980 лв. като неоснователна.

               ОСЪЖДА Община М. с БУЛСТАТ . с адрес гр.М.,ул.“ Христо Ботев“ № 27, представлявана от - кмет да заплати на Я.В.Н. с ЕГН ********** ***  сумата 26.71 лв. лихва за забава за периода 26.01.2019 г. до 27.03.2019 год. и сумата 12.91 лв. лихва за периода 26.02.2019 г. до 27.03.2019 год. ОТХВЪРЛЯ  претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

              ОСЪЖДА Община М.  да заплати на Я.В.Н. с ЕГН ********** ***   направените деловодни разноски по компенсация в размер на 414.37 лв., а в полза на МзРС такса в размер на 178.20 лв.

              ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** ***    да заплати на Община М. направените деловодни разноски по компенсация в размер на 114.41лв.

              Решението може да се обжалва  пред ВрОс в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

6

Гражданско дело No 1097/2018

Искове, основани на неоснователно обогатяване

С.К.И.

К.М.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 9.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА К.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на С.К.И. с ЕГН ********** *** сумата 3 200 лв.  на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като неоснователен .

                ОСЪЖДА К.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на С.К.И. с ЕГН ********** *** сумата 1600 лв. на осн.чл.92 от ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като неоснователен

                 ОСЪЖДА К.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на С.К.И. с ЕГН ********** *** сумата 500 лв., разноски по компенсация-.

                 ОСЪЖДА С.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на К.М.А. ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на 500 лв.

                 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е  изготвено.

 

7

Гражданско дело No 1163/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

А.В.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.8.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, е предявило искове при условията на обективно кумулативно съединяване против А.В.П.,***, п. к. 3144, ул. „Паисий Хилендарски“ № 6, с които ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сума в общ размер от 374.73 лв.,  от които 300 лв. неизплатена главница по Договор за кредит № 9953683001 и сумата от 74.73 лв. наказателна лихва за периода от 21.08.2015 г. до 31.01.2018 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба входирана в съда преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 460 лв.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА А.В.П.,***, п. к. 3144, ул. „Паисий Хилендарски“ № 6, да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, сумата от 300 лв. неизплатена главница по Договор за кредит № 9953683001 и сумата от 74.73 лв. наказателна лихва за периода от 21.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от датата на подаване на исковата молба - 21.08.2018 год., до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 460 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.8.2019г.

8

Гражданско дело No 1180/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

И.Р.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.8.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, е предявило искове при условията на обективно кумулативно съединяване против И.Р.М. ***, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 436.80 лв., от които 350 лв. неизплатена главница по Договор за кредит № 9956921001 и сумата от 86.80 лв. наказателна лихва за периода от 25.08.2015 г. до 31.01.2018 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба входирана в съда преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 460 лв.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА И.Р.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, сумата от 350 лв.- неизплатена главница по Договор за кредит № 9956921001, и сумата от 86.80 лв. наказателна лихва за периода от 25.08.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2018 год., до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 460 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.8.2019г.

9

Гражданско дело No 205/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

Н.М.П.

И.С.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.8.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр.д.№ 188/2012 год. по описа на РС гр.. месечна издръжка, която И.С.Ц. с ЕГН **********о***  е осъден да заплаща на малолетното дете К. И.  Ц.а с ЕГН **********  от гр.Враца чрез неговата майка и законна представителка Н.М. П.а с ЕГН ********** ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 90 лв. на  160 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 18.02.2019 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване по  банкова сметка *** ***SF .ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН

               ОСЪЖДА И.С.Ц. да заплати  на Н.П.  разноски по компенсация в размер на 267 лв.,а в полза на  МРС  такса в размер на 100.80  лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

10

Гражданско дело No 915/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.Х.А.,
Н.К.А.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К. Х.А.  ЕГН ********** ***   и  Н.К.А.  ЕГН ********** ***,  сключен на 28.03.1998 год. във .,за което е било издадено удостоверение за сключен граждански брак № ./07.08.2000 на Община М.по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,което да се счита неразделна част от решението..

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното    си фамилно име А...

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 15.8.2019г.

11

Гражданско дело No 980/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Т.И.П.,
П.Ц.П.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 15.8.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.И.П. с ЕГН **********  и П.Ц.П.  с ЕГН  ********** ***, сключен с акт за граждански брак  № 1015/28.07.1994 год. на Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

Родителските права по отношение на родените от брака ни деца  Р. П.П., родена на ***г. с ЕГН ********** и А. П.П., родена на ***г. с ЕГН **********  ще се упражняват от майката -  Т.И.П., ЕГН **********.

Местоживеенето на децата Р. П.П.,  родена на ***г. с ЕГН ********** и А. П.П., родена на ***г. с ЕГН **********   ще бъде при майката в Република България, гр.В., общ.В., област В.,  ул.”ххххххххххххх” № ….

Бащата П.Ц.П., ********** се задължава   да    заплаща месечна издръжка в размер от по  140  /сто и четиридесет/ лв. за всяко едно от децата  чрез майката Т.И.П., ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила до 28 число на месеца, ведно със законната лихва върху върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Бащата П.Ц.П., ********** се задължава   да    заплаща месечна издръжка в размер от по  140  /сто и четиридесет/ лв. за всяко едно от децата  чрез майката Т.И.П., ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила до 28 число на месеца, ведно със законната лихва върху върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Личините отношения на бащата  с децата Р. П.П.,  родена на ***г. с ЕГН ********** и А.П.П., родена на ***г. с ЕГН **********  ще се осъществяват при следния режим:

 Бащата  има право на лични контакти с децата  всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя с преспиване както и  по два дни на Коледните, Новогодишните празници и Великденските празници  и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име П..

Семейното жилище, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ………………… (….), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ………………… г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение със Заповед № КД –………… на Началника на СГКК – ……., находящ се в гр. В., общ. В., област В… район „……” кв. ”……” с площ от 2 659 ……………….) кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, стар идентификатор: хххххххх, ……….., номер по предходен план …………. квартал ….., парцел …….., при съседи имоти с идентификатори хххххххххххххххххххххххх, ведно с изградената в имота СГРАДА с идентификатор …………. (…..) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ………………. г. на Изпълнителният директор на АГКК с последно изменение със Заповед № ……………… г. на Началника на СГКК – В., със застроена площ от 219 (двеста и деветнадесет) кв. м., състояща се от две етажа, с предназначение на сградата – жилищна сграда – еднофамилна, със стар идентификатор …………….., номер по предходен план – няма, съгласно скица на сградата  № ………………. г. , издадена от СГКК – В., след прекратяването на брака ще се ползва от съпругата Т.И.П., ЕГН **********.

Издръжка помежду си страните не претендират.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

ОСЪЖДА П.Ц.П.  с ЕГН  **********  да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 201.60 лв.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 15.8.2019г.

12

Гражданско дело No 1739/2017

Искове, основани на неоснователно обогатяване

ПГКО С. КУНИНО

ЕТ Т.- С.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.8.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК 000183306 е предявила обективно съединени искове  против ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК 202199300, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв. представляваща наемна цена за периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане; сумата от 894.60 лв. лихва за забавено плащане по периоди на възникване на всяко едно от месечните задължения за наем до 15.11.2017 г.; сумата от 1740 лв. представляваща обезщетение за ползване на автомобила след изтичане на договора за наем – за периода от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и, на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне на ищеца процесния автомобил. При условията на евентуалност е предявен и иск ако автомобила не се намери или се укаже унищожен ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2500 лв. представляваща стойността на автомобил.

Ответника оспорва исковете. Твърди, че не е получил автомобила и не го е ползвал процесния период.  Не оспорва подписите върху договора за наем и протокола за предаване.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 232 ал. 2 чл. 233 ал. 1, чл. 79 ал. 1 и чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа и оценителна експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, а и не се оспорва от страните, че ПГКО с. К. е собственик на МПС, товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ . С договор за наем от 03.04.2015 г. автомобила е даден под наем на ответника за срок от една година срещу наемна цена от 1200 лв., като 700 лв. от наема, представляваща наемната цена за 7 месеца, бъдат вложени в ремонт на автомобила, а останалите 500 лв. от наемната цена да бъдат платени по 100 лв. за срок от пет месеца, не по-късно от 15-то число на следващия месец срещу издадена данъчна фактура. Копие от договора е представен по делото. На същата дата автомобила бил предаден на наемателя с приемо-предавателен протокол приложен на лист 10 от делото. Срокът на договора е изтекъл на 03.04.2016 г. По силата на договора, първата вноска е следвало да постъпи при наемодателя – ищец през месец ноември 2015 г. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба ответника не е платил нито един месечен наем, нито е върнал наетата вещ след изтичане на договора. На 10.06.2016 г. директора на училището е изпратил писмо до ответника, с което го е поканил да плати наем в размер на 500 лв. или да върне наетата вещ в пет дневен срок. Ответникът е отговорил, че е подал жалба за издирване на автомобила, тъй като същия е изчезнал. Твърди се, че договора за наем сключен между страните по делото не е бил развалян, ищеца наемодател е изпълнил задължението си да предаде вещта, а ответника не е изпълнил нито едно от своите задължения по договора.

Въз основа на горното ищецът е предявил настоящите искове.

В писмения си отговор – становище, ответника оспорва исковата молба както неоснователна. Твърди, че автомобила не му е предаден, тъй като е бил технически неизправен и без редовни документи за движение, поради което автомобила е оставен в двора на училището и не е вземан от него.

По делото е назначена и изслушана съдебно автотехническа експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като вярна обективна и компетентно изготвена, вещото лице посочило, че към момента на съставяне на приемо-предавателния протокол действителна стройност на процесния товарен автомобил е 816 лв., ако е с бензинов двигател и 888 лв., ако е с дизелов двигател, а към месец юни 2018 г. – момента на изготвяне на експертизата е 680 лв. с бензинов двигател и 740 лв. с дизелов двигател. Претендирания месечен пазарен наем за периода от 04.04.2016 г. до 05.11.2017 г. е средно по 80 лв. на месец или обща сума за периода 1440 лв.

По делото е разпитан свидетеля К.Т. *** като майстор поддръжка. Твърди че гимназията е имала такъв автомобил – газка със самосвал. Разбрал че автомобила ще бъде даден под наем. След няколко дни дошъл друг автомобил и на твърд буксир изкарал газката. Автомобила на училището не е бил в движение. Разбрал, че друг ще вземе автомобила под наем, за да му направи ремонт. Не познава човека който е изкарал автомобила.

Други доказателства по делото не са представени.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор, както и, че е изправна страна по договора. Следва да докаже предаване на  наетата  движима вещ и приемането й от ответника. Относно претенцията за обезщетение за забава следва да се докаже датата на настъпване на падежа на всяка наемна вноска и съответно размера на обезщетението за забава и неустойка за забава. В случай, че твърди, че е върнал наетата вещ след прекратяване на договора, то следва да го докаже.

Не се спори между страните и от представения по делото договор за наем от 28.10.2016 г. се установява, че на тази дата между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен договор за наем на процесния автомобил. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че неразделна част от договора е протокол за предаване на наетата вещ, който е приложен по делото, и в него е отразено, че автомобила е предаден, с регистрационен талон и ключове 2 броя, както и че МПС е напълно окомплектовано, в съответствие с договорените между страните характеристики, без видими дефекти. Протокола е подписан от страните, и това не се оспорва.

Следва да се разгледат главните искове на ищеца за заплащане на наем за периода до прекратяване на договора и обезщетение за ползване след изтичане на срока на договора, както и акцесорният такъв за обезщетение за забава.

Съдът намира за основателен иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите наемни вноски за периода от сключване на договора за наем до датата на прекратяването му – 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г. По делото безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение по сключения договор за наем на автомобил, като е ирелевантно за заплащането на дължимия наем дали ответникът реално е ползвал наетия автомобил в този период. В Решение по т.д. № 73/2012 г. по описа на ВКС, І-в т.о., Решение № 97/23.07.2013 г. по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.  и др. е прието, че наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона. Така приетото от съдебната практика е приложимо при наем, както на недвижими имоти, така и на движими вещи. Съгласно разпоредбите на ЗЗД договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, а ако е без определен срок – по реда на чл. 238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, като развалянето поради неизпълнение е уредено в нормата на чл. 87 ЗЗД. След прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта – чл. 233, ал. 1 ЗЗД, а последиците от неизпълнение на това задължение са предвидени в правилата по чл. 236 ЗЗД – в конкретния случай ал. 2 на същия текст. Връщането на вещта по смисъла на чл.233 ал. 1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането върху вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти. Сам по себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ, както твърди, не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение и за връщането на вещта.  Съгласно съдебната практика  под "връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД. По своята правна същност връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то предприет от самия наемател.

 В случая ищецът се позовава на прекратяване на договора с изтичане на срока му.

С оглед на горното и предвид липсата на представени от ответника доказателства за заплащане на наемни вноски по сключения договора за наем за периода на действието на същият, по претенцията за заплащане на наемните вноски за периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г. се явява основателна и установена по размер, поради което следва да се уважи изцяло до размера на сумата от 1200 лв. Не се представиха по делото доказателства ответникът да е ремонтирал МПС, за което да е използвал сума в размер на 7 месечни наемни вноски, поради което дължи наем за целия период на договора. Съгласно чл. 2 ал. 3 от договора страните са уговорили лихва за забава в плащането на наемна вноска в размер на 0.1 % дневно от неизплатената сума. Съгласно  нормата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата, като нормата е диспозитивна и съответно страните могат да уговорят и друг размер, какъвто е настоящия случай. Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл. 86 ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните. Правилата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза.

С оглед на изложеното и предвид уважаването на претенцията за главница за периода, през който договорът е действал – 16.05.2015 г. до 15.11.2017 г., то съдът счита за изцяло основателна и претенцията за лихва за забава върху уважената главница, представляваща неплатени 12 наемни вноски за горния период. Изчислена с онлайн калкулатор лихви, общия размер на лихвата за забава върху всяка една неплатена месечна наемна вноска за исковия период до предявяване на иска възлиза на сумата от 894.60 лв., за която сума иска за лихва следва да се уважи, така, както е предявен.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на процесния автомобил след прекратяване на договора – от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., то следва да се посочи, че съгласно чл. 236 ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Следва да се приеме, че наемодателя се е противопоставил наемателя да продължи да ползва веща, видно от неоспореното от ответната страна предупредително писмо на лист 12 от делото. Едно от задълженията по прекратения поради изтичане на срока договор е да заплаща месечен наем в размер на 100 лв., поради което следва да се приеме, че обезщетението възлиза на 100 лв. месечно, или за исковия период от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г. – т. е. 19 месеца и 10 дни, същото е в размер на 1930 лв., но тъй като иска е предявен за сумата от 1740 лв., за тази сума иска следва за бъде уважен, тъй като съдът не може да се произнесе свръхпетитум.  

Относно иска за връщане на наетата вещ след прекратяване на договора за наем, претенцията се явява основателна. От събраните по делото доказателства се установява, че договорът е прекратен, а наетата вещ към настоящия момент не е върната на ищеца, поради и което ответника следва да бъде осъден да я върне на наемодателя – ищец.

По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че автомобила е унищожен и не може да бъде върнат на ищеца, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуално предявеният иск за заплащане на стойността на МПС в размер на 2500 лв.

      При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 1896 лв., съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК 202199300, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, да заплати на Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК 000183306, сумата от 1200 лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на МПС - товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ , сключен между страните на 03.04.2015 год., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и заплащане, начиная от 22.11.2017 год., сумата от 894.60 лв., представляваща договорна лихва за забава за периода от 16.05.2015 г. до 15.11.2017 г., сумата от 1740 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетата вещ след прекратяване на договора – за периода от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и заплащане, начиная от 22.11.2017 год., както и сумата от 1896 лв. деловодни разноски.    

ОСЪЖДА ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК 202199300, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, да върне на Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК 000183306, вещта, предмет на договор за наем на МПС - товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ , рама №6120, двигател №200339, сключен между страните на 03.04.2015 год.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

13

Гражданско дело No 1603/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

Д.Г.Й.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 20.8.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                 “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199 гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, представляван от Ангел Цветков Престойски - управител,  чрез пълномощник  Александър Иванов Александров – юрисконсулт гр. Враца, е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Д.Г.Й., ЕГН:**********, живущ *** за  сумата от 537,37 лв. /петстотин тридесет и седем  лева и 37 ст./, представляваща главница по договор за предоставяне на ВиК услуги  за периода  от  01.10.2012 г. до 11.03.2016 г., мораторна лихва  върху  главницата в размер на 154,44 лв./ сто петдесет и четири лева и 44 ст./ за периода  от 01.11.2012 година  до 08.06.2018 година, ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата  на подаване на настоящето заявление-18.06.2018 година, както и 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./ - разноски по делото.Претендират се и разноски.

               В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на ответника адв. С.К. *** е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

               Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл..415  от ГПК,вр.чл.86 ЗЗД.

               Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 839/ 2018 год. по описа на МзРС.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                На 18.06.2018 год. в МзРС е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски – управител, чрез пълномощника Александър Иванов Александров – юрисконсулт  против Д.Г.Й., ЕГН:**********, живущ *** за  сумата от 537,37 лв. /петстотин тридесет и седем  лева и 37 ст./, представляваща главница по договор за предоставяне на ВиК услуги  за периода  от  01.10.2012 г. до 11.03.2016 г., мораторна лихва  върху  главницата в размер на 154,44 лв./ сто петдесет и четири лева и 44 ст./ за периода  от 01.11.2012 година  до 08.06.2018 година, ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата  на подаване на настоящето заявление-18.06.2018 година, както и 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./ - разноски по делото..Образувано е ч.гр.д.№ 839/2018 год. по описа на МзРС.Съдът е  уважил подаденото заявление и е издал  Заповед № 365/21.06.2018 год. Длъжникът не е бил открит на постоянния и настоящия адрес,поради което съдът е указал на заявителя на осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск.

          По отношение направеното възражение от назначения особен представител на ответника,че претенцията е погасена по давност съда намира същата за неоснователна.От приложеният към делото споразумителен протокол от 14.05.2016 год. ответника е признал вземането на ищцовото дружество и от тази дата започва да тече нова давност.Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  давността не е изтекла.

           При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за основателен:   За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на договор между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на ответника..От доказателствата по делото се установява, че ответника Д.Г. с подписване на споразумителния протокол от 14.05.2016 год. е признал за свое задължението към ищцовото дружество по партида на  Йордан Г. Димитров.Установено е,че ответника се е задължил да заплати задължението на 18 месечни вноски, като   е изплатил сумата 188.49 лв. и от 01.01.2017 год. е преустановил плащането..Налице е неизпълнение на задължението на купувача /потребител/ да заплати стойността на продадената стока в случая - използвана вода ,която е призната от него  че дължи по силата на подписаният споразумителен протокол.От споразуменителният протокол ,приложен на л.5 от делото се установява,че ответника  е поел задължение за сумата 728.49 лв. по фактура № 0029308077/01.04.2016 год., която не е приложена към делото без да е уточен периода и какво се включва в тази сума,поради което съда приема, че в тази сума се включва главница и лихва за забава.,.От  дължимата сума ответника е изплатил 188.49 лв. и остават дължими 540 лв. В настоящето производство се претендира главница в размер на 537.37 лв. главница и в този размер претенцията следва да бъде уважена.Претенцията за мораторна лихва за забава следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения като неоснователна и недоказана.

            При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер на 19.42 лв. д.т., а в исковото производство- разноски по компенсация в размер на 368.96 лв.

             Водим от горните съображения, съдът              

 

                                         Р Е Ш И:

 

                   ПРИЗНАВА съществуване вземането на „ Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски – управител, чрез пълномощника Александър Иванов Александров – юрисконсулт, против Д.Г.Й., ЕГН:**********, живущ *** за  сумата от 537,37 лв. /петстотин тридесет и седем  лева и 37 ст./, представляваща главница по договор за предоставяне на ВиК услуги  за периода  от  01.10.2012 г. до 11.03.2016 г.,,ведно със законната лихва,начиная от18.06.2018 год. до окончателното изплащане.

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ Водоснабдяване и канализация ООД, иск против Д.Г.Й., ЕГН:**********  за  сумата 154,44 лв./ сто петдесет и четири лева и 44 ст./ мораторна лихва  за периода  от 01.11.2012 година  до 08.06.2018 година като неоснователен и недоказан.емането

               ОСЪЖДА Д.Г.Й., ЕГН:**********, живущ ***,,   да заплати на „  В и К“ ООД гр.Враца, ,, направените деловодни разноски по  компенсация в заповедното производство  в размер на 19.42 лв. д.т., а в исковото производство- 368.96 лв.. 

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

14

Гражданско дело No 1339/2017

Делба

Р.Г.Г.

Ч.Г.Г.,
Г.К.М.,
Ц.Ч.Г.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.8.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

 С влязло в сила съдебно решение №207/29.06.2018 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра при права по ½ ид. част за всеки един от тях, и е допусната съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-**********, Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К.М., ЕГН **********, и Ц.Ч.Г., ЕГН **********, по отношение построения в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при квоти по ¼ идеална част за всеки един от тях.

От заключението на приетата по делото във втората фаза СТЕ, изготвена от в. л. Св. М., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че процесните имоти са реално неподеляеми съобразно квотите на страните, като средната пазарна стойност на лятната кухня е в размер на 7802.50 лв., или стойността на дяловете на съделителите за този имот е по 3901.25 лв. за всеки един от тях. Средната пазарна стойност на навеса с вграден казан е 502.86 лв. за сградата, и 560 лв. за казана, общо в размер на 1062.86лв., или стойността на дяловете на съделителите за този имот е по 265.72 лв. за всеки един от тях.

           В първото по делото с. з. след допускането на делбата съделителите Р.Г. и Ч.Г. са направили възлагателно искане с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК по отношение на лятната кухня, като всеки е поискал този имот да бъде поставен в негов дял.

По възлагателната претенция на съделителите Р. и Ч. Г. с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:

В закона са предвидени две хипотези, при което може да се уважи претенция за възлагане на недвижим жилищен имот, и тъй като страните не са уточнили при коя от двете хипотези правят искането, а съдът е приел това по чл. 349 ал. 2 ГПК, то намира, че следва да обсъди и двете.

Първата хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Съдът приема, че страните не отговарят на условията за възлагане на този имот, тъй като имота не е бил СИО, която общност да е била прекратена с развод или със смъртта на единия съпруг, и няма преживял или бивш съпруг, на когото да са били предоставени упражняването на родителските права по отношение на деца от брака. Такива твърдения не са направени и доказателства за тях липсват, а и страните не се позовават на тях. Имота е притежаван от страните в  съсобственост по наследство при равни права. 

По втората хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата, дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискванията: „ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака“ иако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище“, изключват от обхвата на този способ за извършване на делбата всеки друг имот, който не е жилище. В процесния случай, видно от заключението на вещото лице, този имот не е жилище, а е обслужваща сграда на допълващо застрояване.

Ето защо, този имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан и  претенцията, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед горното и реалната  неподеляемост на имотите, предмет на делбата, същите следва да бъдат изнесени на публична продан, тъй като конкретния случай това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.

 На основание  чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дяловете им при извършване на делбата, както следва: Р.Г. – 166.79 лв., Ч.Г. – 166.79 лв., Г.М. – 10.63 лв., и Ц.Г. – 10.63 лв.

По претенциите за сметки:

Претенцията  на съделителката Р.Г. по сметки  по чл. 346 от ГПК е по своята правна същност самостоятелна имуществена претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във връзка със съсобствения имот, допуснат до делба. Претенцията е направена  в законния срок - първо с. з. след допускане на делбата, с писмена молба. В молбата са претендирани СМР в лятната кухня, в 4 пункта с конкретна стойност – 7000 лв., като в нея се сочи, че тези подобрения са извършени от нея преди 10 години.

Съделителя Ч.Г., чрез процесуалния си представител  Динев оспорва исканията за сметки, като твърди, че всичко описани подобрения в лятната кухня са правени приживе на наследодателя, освен това прави и възражение за изтекла погасителна давност.  

В писмената молба – искане за сметки, съделителката Р.Г. не прави уточнение полезни или необходими разноски са извършените СМР, или представляват подобрения в имота, но независимо от това,  предвид възражението за давност, направено от ответника по това искане, съдът намира, че за претенциите за извършените разноски и подобрения е приложима общата петгодишна давност, която тече от момента на извършването им. В самата молба съделителката Г. е посочила, че тези подобрения са извършени от нея преди 10 години. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели. Св. Г. твърди, че знае от Р. Г., че тя е изпращала пари за ремонт на лятната кухня до 2006 год., св. Л. твърди, че някои от подобренията са правени приживе на наследодателя на страните, който е починал през 2002 год., а някои от тях са правени от Ч., а св. Ш. твърди, че след 2005 г. нищо различно не е правено, всичко си е от преди.  Съдът намира, че не следва да обсъжда подробно показанията на свидетелите, тъй като дори и да се приеме, че най-късната дата на извършване на СМР е 2006 год., то във всички случай общата 5 годишна давността е изтекла към момента на предявяване на иска. Тази претенция следва да се отхвърли като погасена по давност.

Претенции за присъждане на разноски не са направени от страните. 

Водим от горното, съдът

                                                       

Р   Е   Ш   И :

           

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра, при първоначална цена в размер на 7802.50 лв., като получената от публичната продан сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/2 - за Р.Г.Г. ЕГН-**********, и 1/2 - за Ч.Г.Г., ЕГН **********.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: Навес, построен в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда, на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при първоначална цена в размер на 1062.86 лв., като получената от публичната продан сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/4 - за Ч.Г.Г., ЕГН **********, 1/4 – за Р.Г.Г. ЕГН-**********, 1/4 – за Г.К.М., ЕГН **********, 1/4 -  за Ц.Ч.Г., ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Г.Г. ЕГН-**********, против Ч.Г.Г., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща стойността на извършени от нея подобрения в допусната до делба лятна кухня, като погасен по давност.

 

ОСЪЖДА Ч.Г.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер от  166.79 лв.

          ОСЪЖДА Р.Г.Г. ЕГН-**********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 166.79 лв.

 ОСЪЖДА Г.К.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 10.63 лв.

ОСЪЖДА Ц.Ч.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 10.63 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

В законна сила на 12.9.2019г.

15

Гражданско дело No 1370/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

С.И.Ц.,
П.Т.Ц.

ЕТ Б.Н.- 2.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                              Р   Е   Ш   И:

 

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от    С.И.Ц. и П.Т.Ц. ***Б.Н.- 2012“, със седалище и адрес на управление гр.Мездра,представлявано от Б.Р.Н. за преустановяване ползването на 11 кв.м.,находящи се пред магазин № 2 откъм страната на ул.“ Иван Вазов“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                 ОСЪЖДА от    С.И.Ц. с ЕГН **********  и П.Т.Ц.  с ЕГН ********** *** да заплатят на ЕТ „Б.Н.- 2012“, със седалище и адрес на управление гр.М.,представлявано от Б.Р.Н. направените разноски в размер на 450  лв.

       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

16

Гражданско дело No 939/2019

Искове за развод и недействителност на брака

К.Т.Т.

И.Ц.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.8.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал. 4 вр. ал. 1 СК, сключения на 02.08.2003 година в гр. В. граждански брак между К.Т.Т., ЕГН **********, и И.Ц.Т., ЕГН **********, за който е съставен Акт за граждански брак хххххххххххх г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне относно вината за разстройството на брака, съгласно постигнатото по реда на чл. 49 ал. 4 СК споразумение.

           УТВЪРЖДАВА на основание чл. 49 ал. 5 вр. ал. 4 СК постигнатото между ищцата К.Т.Т., ЕГН **********, и И.Ц.Т., ЕГН **********, СПОРАЗУМЕНИЕ както следва:

1. От брака си нямаме родени деца, поради което не следва да се разглежда въпроса за предоставяне на родителски права, издръжка и режим на лични отношения.

2. След прекратяване на брака К.Т.Т. ще запази брачното си фамилно име Т..

3. И.Ц.Т., ЕГН ********** заявява, че е съгласен К.Т.Т., ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име Т..

4. Семейното жилище, находящо се в гр. Хххххххххххххххххххххххсъщото е лична собственост на И.Ц.Т., ЕГН **********, придобито от него преди сключването на брака и ще се ползва от него.

5. По отношение на придобития по време на брака недвижим имот, същият остава в обикновена съсобственост между страните при равни дялове.

6. По отношение на придобитото по време на брака движимо имущество съпрузите са уредили отношенията си и и нямат претенции помежду си.

7. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг и заявяват, че не предявяват претенции за дължаща се издръжка.

8. Разноските по делото се поемат от страните така както са направени, а окончателната държавна такса по равно между тях.

   ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

17

Гражданско дело No 1033/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Ц.М.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 23.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА съществуване вземането на        А.с.в. “ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С. ., представлявано от– изп. директори, чрез пълномощник . -юрисконсулт   , против Ц.М.К.  ЕГН  **********  с  адрес ***   за сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/ ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.04.2018 год. до окончателното изплащане   ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като неоснователен.           

                ОТХВЪРЛЯ  предявените от   , “А.с.в. “ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.. представлявано от . изп. директори, чрез пълномощник . -юрисконсулт  против Ц.М.К.  ЕГН  **********  с  адрес ***  искове за  103.89 лв. договорна лихва за периода от 23.03.2017 г. до 05.10.2017 г., 703.90 лв. неустойка за периода от 23.03.2017 год. до 05.10.2017 г.,  69.70 лв. лихва за забава за периода от 24.03.2017  год. до 30.04.2018 год.,  45.00 лв. такса разходи,, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.04.2018 като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                ОСЪЖДА  Ц.М.К.  ЕГН  **********  с  адрес ***    да заплати на , “А.с.в. “ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. „деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер на  73,66  и  по исковото в размер на 492.53 лв.     

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

18

Гражданско дело No 248/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

Я.М.Д.

М.Х.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 23.8.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                Р   Е   Ш   И:

 

             ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата 777.44 лв. намалена цена на имота, обективиран в нот.акт № 4.т.І рег.№. дело № ./2016 год. ,съответстваща  на установено с влязло в сила решение,че 226 кв.м. от продадения имот е на трети лица. ведно със законната лихва,начиная от 26.02.2019 год. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.М.Д. с ЕГН ********** ***    сумата 66.71 лв.  претърпяна вреда,представляваща разликата между сторените разноски за нот.такси,платен  данък и такса вписване в имотен регистър, ведно със законната лихва,начиная от 26.02.2019 год. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

               ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.М.Д. с ЕГН ********** ***.44 лв.  претърпени вреди, представляващи присъдени разноски по гр.д.№ 578/2018 год. на МзРС.,ведно със законната лихва,начиная от 26.02.2019 год. до окончателното изплащане.

                ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.М.Д. с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 515.73 лв.

                ОСЪЖДА Я.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Х.К. с ЕГН **********  деловодни разноски по компенсация в размер на 53 лв.от

                Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

19

Гражданско дело No 406/2019

Искове по СК - издръжка, изменение

Д.П.П.

П.Т.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 23.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

     

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от   Д.П. *** иск против П.Т.П. *** за присъждане на месечна издръжка на пълнолетно дете, продължаващо образованието си в средно учебно заведение  в размер на 200 лв. ,начиная от 28.10.2018 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяван, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,  че е изготвено.

 

20

Гражданско дело No 676/2018

Искове, основани на неоснователно обогатяване

СТРОЙКЕРАМИКА АД МЕЗДРА

ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ - ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.8.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                              Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от  „С.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от - изпълнителен директор иск против Д. п. „Ф. з. д.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК . с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 10 000лева, , обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването в периода от 01.10.2013 г до 16.12.2013 г на недвижим имот представляващ,ведно със законната лихва,начиная от  26.03.2018 год. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

21

Гражданско дело No 1460/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

П.М.М.,
И.Й.М.,
Б.Й.И.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.8.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:  

              Постъпила е искова молба от адв.К.Т. *** като пълномощник на  П.М. ***, И.Й.М. *** и Б.Й.И. *** за признаване за установено по отношение на ответница,че ищците са собственици на 1/ 2  идеална част от поземлен имот с идентификатор махала „Бочовци“ с къща по кадастралната карта на с.С.р. общ.Роман на основание наследство и давност.Претендират се и разноски..

                В срока по чл. 131 ГПК от  ответната община,представлявана от кмета е постъпил отговор,с който не оспорват предявения иск.

              Искът е с правно основание .чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС.

    В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като непретендира за заплащане на направените по делото разноски.

    В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника отново  е взел  становище,че признават иска.

    Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното                                                                                                                                                                                                                                                                                   

     Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

     Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от ответникът, чрез процесуалния му представител признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

  С оглед горното съдът намира, че исковата претенция, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска,представеното заключение на вещо лице и приложената към същото скица, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

            Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

                          Р  Е  Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 от ГПК вр. чл.79 ЗС  по отношение на Община Р., че П.М. ***, И.Й.М. *** и Б.Й.И. ***  са собственици на имот,представляващ част от Махала Бочовци с идентификатор 68432.893.1 , находящ се в земелището на с.С.р., общ.Р. ЕКАТТЕ 68432 с площ от 12 203 кв.м.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от  съобщението  до страните,че е изготвено.

 

22

Гражданско дело No 1501/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Д.Л.В.,
П.Л.Л.,
Н.П.И.,
Т.И.П.,
Д.Б.Т.,
М.Б.П.,
Ц.П.Ф.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.8.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:  

              Постъпила е искова молба от адв.К.Т. *** като пълномощник на  Д.Л.В. ***, П.Л. ***, Н.П.И. ***, Т.И. ***, Д.Б.Т. ***,М.Б. *** и Ц.П.Ф. *** за признаване за установено по отношение на ответница,че ищците са собственици на 1/ 9  идеална част от поземлен имот с идентификатор . махала „Подлеза“ с къща по кадастралната карта на с.С.р. общ.Р. на основание наследство и давност.Претендират се и разноски..

                В срока по чл. 131 ГПК от  ответната община,представлявана от кмета . е постъпил отговор,с който не оспорват предявения иск.

                Искът е с правно основание .чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС.

      В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си адв.К.Т. *** е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като непретендира заплащане на направените по делото разноски.

       Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното                                                                                                                                                                                                                                                                                   

       Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

      Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от ответникът, чрез процесуалния му представител признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

    С оглед горното съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, представеното заключение на вещо лице и приложената към същото скица, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

              Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

                             Р  Е  Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 от ГПК вр. чл.79 ЗС  по отношение на Община Р., че Д.Л.В. ***, П.Л. ***, Н.П.И. ***, Т.И. ***, Д.Б.Т. ***,М.Б. *** и Ц.П.Ф. ***  са собственици на имот,представляващ част от Махала Подлеза с идентификатор ., находящ се в землището на с.С.р., общ.Р. ЕКАТТЕ . с площ от 5 349 кв.м.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от  съобщението  до страните,че е изготвено.

 

23

Гражданско дело No 393/2019

Искове за развод и недействителност на брака

Т.Н.М.

М.К.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

                ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Т.Н.  М. ЕГН ********** *** и М.К.М.  ЕГН ********** ***, сключен с акт № / 20.08.1987 год. на Община Б. поради НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО В БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ СЪДА ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНА..

                ПСТАНОВЯВА след прекратяване на брака  съпругата да запази брачното си  фамилно име  М.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда М.К. да заплати д.т. в размер на 25 лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

24

Гражданско дело No 1653/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

А.Т.С.

БДЖ "ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД-ППП

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.8.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.С. ***  със съдебен адрес ***  иск против “БДЖ –Пътнически  превози” ЕООД – Поделение за пътнически превози .София за отмяна на Заповед №  / 22.11.2018 год. на директора  на  ППП- София при  “БДЖ-Пътнически  превози” ЕООД, с която и е наложена  дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“, като неоснователен.

                 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

25

Гражданско дело No 123/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

П.С.М.

М.С.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.8.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                В МзРС е изпратена по подсъдност искова молба от П.С.М. *** против М.С. *** за  връщане на сумата 1 500 лв. ,дадена на ответника като заем.,ведно със законната лихва.Претендират се и разноски.

               В срока по чл.131 от ГПК    от адв.К.Т. *** като пълномощник на ответника е постъпил отговор,с който оспорва предявеният иск.Претендират се и разноски.

                       Искът е с правно основание чл. 240 от  ЗЗД.

                Събрани са гласни доказателства.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,у приема за установено следното:

                В исковата молба се твърди,че  преди около 3-4 години  ответникът поискал от ищеца, с когото работили заедно да му даде в заем сумата от 1 500 лв.,която му била необходима.Ищецът го познавал като честен  човек и му дал исканата сума, като даже не пожелал да му  подписва  документ,тъй като му имал пълно доверие.При даване на парите  не са присъствали други хора.Неколкократно му напомнял да  му върне сумата и той обещавал,че при първа възможност ще изпълни задължението си.През лятото на  2018 год. ответника се обадил на ищеца по телефона,да му даде данни за да изпрати  дължимите пари с пощенски запис,но и до настоящия момент ищеца не е получил сумата, поради което същият е предявил  настоящия иск.

                 При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за неоснователен. Твърдението на ищеца, че преди около 3-4 години  между него и  ответника е сключен устен договор за заем не е подкрепено с никакви доказателства, въпреки дадената от съда възможножст..Независимо,че по искане на ищеца съда е разпоредил  ответника да се яви по реда на чл.176 от ГПК  за да отговори на поставени въпроси и го е предупредил за последиците на чл.176 ал.3 от ГПК неявяването на ответника да отговори на поставените въпроси не  може да е основание за приемане за доказани обстоятелствата,чието изясняване  се е целяло с тях,още по –малко представлява признание на иск.След като ищеца   не доказа по несъмнен начин твърдяните от него обстоятелства, което е в негова тежест предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

               Водим от горните съображения,съдът

 

                                Р   Е   Ш   И:

 

      ОТХВЪРЛЯ  предявеният от П.С.М. *** против М.С. *** за  връщане на сумата 1 500 лв. ,дадена на ответника като заем.,ведно със законната лихва..,като неоснователен и недоказан.

               РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

26

Гражданско дело No 213/2019

Искове за недействителност на правни сделки

Р.М.И.,
И.Н.А.

П.Ц.К.,
К.Ц.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.8.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                    Р   Е   Ш  И:

 

                ПРИЕМА  за установено на осн.чл.26 ал.2 от ЗЗД, че сключения  между Р.М.И. *** и И.Н.А. *** П.Ц.К. и К.Ц.К. *** договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.М., ул. „.  представляващ апартамент .,, заемащ северозападната част от трети етаж на .,обективиран в нот.акт № . т.1 рег.№ .нот.дело № ./2012 год. на нотариус . с район на действие РС гр.М. е НИЩОЖЕН като  привиден.

                 ОСЪЖДА  П.Ц.К. ЕГН ********** и К.Ц.К. ЕГН ********** и двамата от гр.Р. да заплатят на Р.М.И. *** и И.Н.А. ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 1 550.93 лв.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Враца в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

27

Гражданско дело No 221/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

А.Н.Г.

Н.Х.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 28.8.2019г.

Водим от горното, съдът

Р   Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Г. ЕГН ********** ***, иск против Н.Х.Д., ЕГН ********** ***, с който ищцата моли съда да промени постановените с решение № 12/20.04.2012 г. по гр. дело № 419/2012 г. на МзРС, мерки по отношение на режима на виждане и вземане на детето от страна на бащата Н.Д., като се определят нови такива, а именно: родителските права да останат за упражняване от майката А.Г., а на бащата да бъде определен режим на виждане и вземане на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а по  отношение на новогодишните и коледните празници същите да бъдат определени на ротационен принцип, като едната коледа детето е при майката, а на следващата при бащата, както и за определяне на издръжка, която бащата да заплаща за детето чрез майката и законен представител в размер на минималната гарантираната за страната, като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59 ал. 9 от СК мерките относно упражняване на родителските права и местоживеенето, режима на лични отношения и издръжка на детето А. Н. Д. с ЕГН **********, определени с решение № 12/20.04. 2012 г., постановено по гр. д. №419/2012 г. по описа на МзРС, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение детето А. Н. Д. с ЕГН **********, на бащата Н.Х.Д., ЕГН **********, и определя местоживеенето на детето по местожителството на бащата, което към момента на постановяване на съдебното решение е в гр. М., обл. В., ул. „Ц. Ц.“ №18.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между майката А.Н.Г. ЕГН ********** и детето А. Н. Д. с ЕГН ********** - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН **********, да заплаща на детето А. Н. Д. с ЕГН **********, чрез баща му и законен представител Н.Х.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 / сто и четиридесет/ лева, считано от 26.03.2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и заплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН **********, да заплати Н.Х.Д., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 430 лв.

ОСЪЖДА А.Н.Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на МзРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 201.60 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

28

Гражданско дело No 987/2019

Производства по Закона за защита от домашното насилие

Н.М.И.

Х.С.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 30.8.2019г.

Водим от горното, съдът

Р   Е    Ш    И :

 

НАЛАГА на основание чл.5 ал.1 т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Х.С.И., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***“.

ОТСТРАНЯВА Х.С.И., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителката Н.М.И., ЕГН **********,***“.

 ЗАБРАНЯВА на Х.С.И., ЕГН ********** ***, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 40 м. пострадалото лице - Н.М.И., ЕГН **********, жилището и в гр. М., ул. „Д=Б=“ № ====, ет. ======, ап. =====, или където другаде се установи да живее, местоработата и в Община В., и местата за социални контакти и отдих на молителката Н.М.И., ЕГН **********“.

         Горните мерки се налагат за срок от 18 месеца, считано от днес – 30.08.2019 г.

               ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

          Препис от заповедта да се връчи на молителката, на извършителя Х.И. ***.

  ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и държавна такса в полза на МРС в размер на 25 лв.

  ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, да заплати на Н.М.И., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес за молителката и от съобщението до извършителя, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

29

Гражданско дело No 992/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.В.И.,
И.Т.И.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 30.8.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.В.И., ЕГН ********** и И.Т.И.,  ЕГН **********, сключен с акт за граждански № …./……………. г. в гр. В., общ. В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Между страните е налице сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на гражданския брак сключен на ххххххххх г. в гр. В. с акт за граждански брак № …… издаден от общински народен съвет гр. В.. на …………. г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Като страни по настоящото споразумение страните желаят бракът да бъде прекратен от съда без издирване на мотивите и и вината за това.

 2. Към настоящия момент страните нямат ненавършили пълнолетие деца, за които да се постига споразумение за родителски права, режим на лични отношения, издръжка и местоживеене.

 3. След прекратяване на брака страните няма да имат претенции за издръжка един към друг и изплащане на такава няма да си дължат.

4. След прекратяване на брака И.В.И. ще носи предбрачното си фамилно име -               хххххххх, и в бъдеще  ще се именова И.В. И.

 5. Семейното жилище – апартамент находящ се в гр. В., ул. «ххххххххххххххх» № ., ет. ., ап. ., придобито по време на брака, от което всяка страна притежава по ½ ид. част собственост, след прекратяване на брака ще се ползва само от И.Т.И., като И.В.И. няма да има каквито и да било претенции за ползване, заплащане на наем или обезщетение за ползване.

6. Страните декларират, че недвижимите имоти и движимите вещи, придобити по време на брака ще си поделят извънсъдебно.

7. Съдебно-деловодните разноски остават за сметка на И.Т.И..

С настоящото споразумение страните заявяват, че са уредили всички лични отношения във връзка с брака и неговото прекратяване и нямат други претенции един към друг.

Окончателната държавна такса се заплаща от И.Т.И..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 30.8.2019г.