Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.6.2019г. до 30.6.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 1025/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

Р.Ц.И.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.6.2019г.

Водим от горните съображения, съдът              

 

                                         Р Е Ш И:

 

                   ПРИЗНАВА съществуване вземането на „ Водоснабдяване и канализация ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “., представлявано от . – управител, чрез пълномощника . – юрисконсулт, против Р.Ц.И., ЕГН ********** с адрес: ***,, сумата от 256.46 лв. главница, представляваща консумирана, но незаплатена питейна вода за периода от 11.12.2015 г. до 04.01.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 04.04.2018 год. до окончателното изплащане на вземането

               ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата 22.44 лв.. мораторна лихва, поради оттегляне на  същата..

               ОСЪЖДА Р.Ц.И., ЕГН ********** с адрес: ***,,   да заплати на „  В и К“ ООД гр.В.., ,, направените деловодни разноски по заповедното производство  в размер на 25.00 лв. д.т., а в исковото производство- 25.00  лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.  

2

Гражданско дело No 349/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

С.Я.И.,
М.Н.Н.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.6.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И:

            

            ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето И.М.Н., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на П.Д.П. и А.П.А., и

РЕИНТЕРГРИРА детето И.М.Н., ЕГН ********** в семейството на неговите родители С.Я.И. и М.Н.Н., с адрес: ***.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВрОС  в 7 дневен срок  от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

3

Гражданско дело No 398/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

А.Т.В.,
П.П.Й.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.6.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА непълнолетното дете Т.П.П., ЕГН ********** в „Кризисен център“ с. Б., общ. М. обл. В. ул. „Х.А.“ № 1, за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщението до страните, като обжалването не спира изпълнението.

 

4

Гражданско дело No 486/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

В.В.С.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.6.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

       Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Е. В. В., ЕГН ********** в КСУДС ЦНСТ за деца без увреждания 2 гр. Р., за срок до промяна на обстоятелствата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

5

Гражданско дело No 1416/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Ц.Ц.Г.

Д.И.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.6.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство на страните дете Ц.Ц.Г., ЕГН ********** на бащата Ц.Н.Г., ЕГН ********** ***, като на майката Д.И.П. ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с детето – всяка последна събота и неделя от месеца и 15 дни през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН **********, да заплаща на детето Ц.Ц.Г., ЕГН **********, със с съгласието на баща му и законен представител Ц.Н.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното им изплащане, начиная от 25.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 180 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН **********, да заплати на детето Ц.Ц.Г., ЕГН **********, лично и със с съгласието на баща му и законен представител Ц.Н.Г., ЕГН **********, издръжка за минал период – за периода от 05.07.2018 г. до 25.10.2018 г. в размер на общо 400 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 25.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 180 лв. месечно, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 предложение първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН **********, да заплати на Ц.Н.Г., ЕГН **********, и на Ц.Ц.Г., ЕГН ********** лично и със с съгласието на баща му и законен представител Ц.Н.Г., ЕГН **********, направените деловодни разноски по компенсация в размер на 798 лв.

ОСЪЖДА Д.И.П. ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определените издръжки в полза на МзРС общо в размер на 232 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

6

Гражданско дело No 44/2019

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

К.В.П.

К.В.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.6.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство на страните дете А.–М. К. П., ЕГН ********** на майката К.В.П., ЕГН **********, като на бащата К.В.П., ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с детето А.-М. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, също без преспиване, както и след предварителна уговорка между родителите.

ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, да заплаща на детето А.–М.К. П., чрез майка му и законен представител К.В.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното им изплащане, начиная от 15.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 180 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, да заплати на детето А.–М. К. П., чрез майка му и законен представител К.В.П., ЕГН **********, издръжка за минал период – за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2019 г.  в размер на по 40 лв. месечно, или обща сума в размер на 480 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 15.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 600 лв. общо, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 предложение първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, да заплати на К.В.П., ЕГН **********, направените деловодни разноски по компенсация в размер на 477 лв.

ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определените издръжки в полза на МзРС общо в размер на 220.20 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

7

Гражданско дело No 511/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА,
М.С.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.6.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Й. М. С., ЕГН ********** за отглеждане и възпитание в професионалното приемно семейство на В.Р.В. и Л.А.В. ***, вписани в регистъра на утвърдените приемни семейства воден към РД СП гр. В., със Заповед №………./…………., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

8

Гражданско дело No 27/2019

Искове за развод и недействителност на брака

Л.Г.М.

Х.И.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.6.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Л.Г.М., ЕГН **********  и Х.И.М., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 16/17.07.1988 год. на Община Р., гр. Р..

Определя окончателната държавна такса в размер на 50 лв. и

ОСЪЖДА Л.Г.М., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

9

Гражданско дело No 249/2019

Искове за развод и недействителност на брака

В.Л.П.

И.Т.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.6.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.Л.П., ЕГН ********** и И.Т.П., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 43/26.10.2002 г. в Община М., гр. М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Родителските права по отношение роденото по време на брака дете С.И. П., ЕГН ********** се предоставят на майката В.Л.П., като детето ще живее на адреса на майката.

 2. Бащата И.Т.П. ще заплаща на малолетното дете С.И. П. месечна издръжка в размер на 140 лв. платима чрез неговата майка и законен представител в рамките на календарния месец за който се дължи, дължима от датата на одобряване на настоящото споразумнеие  - 12.06.2019 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

  3. На бащата И.Т.П. се определя режим на лични контакти с детето С.И. П., всяка първа и трета събота и неделя от календарния месец, като майката ще води детето при бащата в ден събота в 9.00 часа с преспиване и ще го взема в ден неделя в 16.00 часа, както и един календарен месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както  и след предварителна уговорка между родителите.

 4. По време на брака си страните нямат придобито недвижимо и движимо имущество подлежащо на делба и нямат общи влогове.

 5. Не претендират издръжка помежду си след прекратяване на брака.

 6. След прекратяване на брака фамилното име на съпругата ще бъде предбрачното и – Т..

7. Разноските поделото се поемат по равно от двамата молители.

            ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., и

ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 7.50 лв.

           ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 7.50 лв.

ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 100.80 лв.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.6.2019г.

10

Гражданско дело No 678/2018

Искове по КЗ

К.К.А.

ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.6.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

                                        Р  Е  Ш И:

               ОСЪЖДА ЗАД „  ОЗК- Застраховане“ АД  ЕИК  със седалище и адрес на управление гр.С.   да заплати на К.К.А. ЕГН ********** *** 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП,станало на 19.01.2018 год.,ведно със законната лихва,начиная от 25.05.2018 год. до окончателното изплащане.

               ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна и недоказана.

               ОСЪЖДА ЗАД „  ОЗК- Застраховане“ АД  ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С.   да заплати на К.К.А. ЕГН ********** ***, сумата  1 646 лв. стойността на лекия автомобил,ведно със законната лихва,начиная от 25.05.2018 год. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна и недоказана.

               ОСЪЖДА ЗАД „  ОЗК- Застраховане“ АД  ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С.   да заплати на К.К.А. ЕГН ********** ***, сумата  145.13 лв. обезщетение за вреди изразяващи се в разликата  между получаваното от ищеца  трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение по болест за периода 22.01.2018 г.- 26.03.2018 г.,ведно със законната лихва начиная от 25.05.2018 год. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.К.А. ЕГН ********** ***, против ЗАД „  ОЗК- Застраховане“ АД  ЕИК  със седалище и адрес на управление гр.С. за сумата 100 лв. обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение,начиная от 22.01.2018 г. до 25.05.2018 год. като неоснователна.

.       РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Враца в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 799/2018

Искове от/срещу работника или служителя за обезщетения, свързани с прекратяване на ТПО; обезщетение при неизпълнение на договор за ученичество

Р.Д.Р.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР.СОФИЯ

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 14.6.2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.Д.Р., ЕГН **********, е предявила иск против Министерство на правосъдието гр. София, за заплащане на сумата от 5126.02 лв. представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 21.05.2018 г. Претендират се и разноски.

Искът е с правно основание чл. 222 ал. 3 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който иска се оспорва изцяло, и се твърди, че не се дължи сумата на посоченото основание.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че  ищцата е заемала длъжността „Съдия по вписванията“ в Р. съд – ……., по силата на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 1098/03.08.2007 год., до завръщане на титуляра. Впоследствие трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед №ЛС – И – 421/17.04.2013 год. През 2014 год. ищцата отново е назначена на длъжност „Съдия по вписванията“ в Р. съд – ……., по силата на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 422/17.04.2014 год. Със Заповед №СД-01-50 от 17.02.2017 год. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 287 т. 1 от ЗСВ,  трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 04.04.2017 год., поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изплатено и е и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Ищцата е поискала да и бъде изплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, но такова и е било отказано.

След този отказ ищцата е предявила настоящия иск.

Спорният въпрос е приложима ли е в конкретния случай разпоредбата на чл. 222 ал. 3 КТ.

Съдът намира, че тази норма е приложима, по следните съображения:

Правоотношението за длъжността "съдия по вписвания" е предмет на уредба от Глава Тринадесета на Закона за съдебната власт, като се касае за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от Кодекса на труда, съгласно чл. 293 ЗСВ.

Препращащи разпоредби в ЗСВ има само за отделни случаи, и те са изрично посочени. Препращане за субсидиарно приложение на правилата на Кодекса на труда има например, освен в разпоредбата на чл. 293 ЗСВ, и в разпоредбите на чл. чл. 229, 248, 278, 333, 335, 339 от Закона за съдебната власт. В чл. 328 от ЗСВ, който се намира в главата за дисциплинарните производства (глава шестнадесета) има препращане за неуредените случаи в тази глава и към правилата на Административнопроцесуалния кодекс. По тези текстове има богата съдебна практика, при която са прилагани нормите на КТ, която съдът не намира за необходимо да посочва.

Нормата на чл. 293 ЗСВ сочи, че доколкото в тази глава /тринадесета/ не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

В нормата на чл. 292 ал. 3 е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225. Този текст обаче урежда обезщетение при стаж повече от 10 години, какъвто не е настоящия случай. Тогава по силата на препращащата разпоредба на чл. 293 ЗСВ ще следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 222 ал. 3 КТ, в частта и, уреждаща случай на трудов стаж под 10 години.

Нормата на чл. 222 ал. 3 КТ установява правото на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това прекратяване, след като той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при който е възникнало правото му на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В противен случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, какъвто е настоящия случай. По делото между страните не се спори, че ищцата е имала придобито право на пенсия, и че е работила при същия работодател общо 9 години, 6 месеца и 21 дни, с едно прекъсване.

По горните съображения съдът намира иска за основателен и доказан. Не се спори между страните, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 2563.01 лв., или за два месеца е в размер на 5126.02 лв.

Известно е, че обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ има чисто гратификационен характер и е израз на благодарствеността на работодателя за продължителната работа на работника. Затова в доктрината, а и в  съдебната практика, законовата терминология се оспорва като неприцизна, защото обезщетението по принцип се дава за причинени вреди, каквито в този случай няма. Обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ е обвързано както с факта на уволнението, независимо  на какво основание, така и с придобиването на право на пенсия.

Неоснователно е становището на ответната страна, че КТ е изрично дерогиран от специалните разпоредби на ЗСВ, и не следва да се прилага. 

Кой закон е специален и кой общ, съдът не намира за необходимо да посочва, но намира за необходимо да отбележи следното: Преди да се тълкуват нормите на който и да било нормативен акт, би следвало да се споменат някои принципи, които са релевантни, за да се прилага правилото, че специалния закон дерогира общия. Когато се казва, че едно правило е специално по отношение на друго, което е общо, следва да се имат предвид техните фактически състави. В правилото – lex specialis – винаги е регламентирана някаква допълнителна особеност на фактическия състав спрямо общото правило. Поради това специалното правило се прилага само за случая, за който е предвидено, а общият закон се прилага за всички останали случаи. Тъй като правоотношението в случая е трудово, на тази плоскост съдът би разсъждавал, ако липсва препращащата норма на чл. 293 ЗСВ за неуредени случаи, и извода би бил също, че такова обезщетение се дължи. Но както беше посочено по-горе, настоящия случай не е такъв.

По горните съображения съдът намира иска за основателен и доказан, и като такъв ще следва да се уважи, така, както е предявен.

На ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 360 лв. 

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието гр. София, ул. „Славянска“ №1, да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********,  сумата от 5126.02 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 21.05.2018 г., както и направените деловодни разноски в размер на 360 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

12

Гражданско дело No 112/2019

Иск за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот и др. договори; иск за отмяна на дарение

Б.А.Н.

К.А.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.6.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯВА  на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД договора за дарение на недвижим имот, материализиран  в  нот.акт № .  рег. №. нот.дело № ./2016 год. на нотариус .., с който Б.А. и съпругата му Цветана Борисова б.ж.  са дарили на К.А. –техен внук свой недвижим имот: УПИ . пл.№. в кв.. по плана на гр.М. ,целият с площ от 342 кв.м., ведно с  построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55.23 кв.м.,а съгласно представения документ за собственост с РЗП от 126 кв.м.,мазе  от 63 кв.м. и таван от 63 кв.м.,както и всички останали подобрения и приращания в имота при съседи: .. до 1/ 2 ид.ч.

 

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

13

Гражданско дело No 244/2019

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

В.И.И.

А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.6.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:  

      В.И.И. с ЕГН ********** ***-Роман, чрез адв.К.Т. *** е  предявила иск против „ А1България“ ЕАД ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, че няма сключен договор с ответника, не дължи никакви суми и на осн.чл.26 ал.2 от ЗЗД се прогласи нищожността на всички договори между нея и ответното дружество.Претендират се и разноски.

              В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от пълномощника на ответното дружество  юрисконсулт Михаил Караколев,с който признават предявените искове.

              Искът е с правно основание .чл.124 ГПК вр.чл.26 ал.2 от ЗЗД.

    В съдебно заседание, с оглед направеното от ответното дружество признание на иска, ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, както и да му присъди направените по делото разноски.

    В съдебно заседание, ответното дружество не се  представлява,но от пълномощника юрисконсулт Каракалов е  постъпила молба  за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и отново  е изразено становище,че признават иска.

    Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното                                                                                                                                                                                                                                                                                   

    Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

  Съдът намира, че предвид направеното в писменото становище от ответникът, чрез процесуалния му представител признание на исковата претенция и искането на ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.

  С оглед горното съдът намира, че исковата претенция за несъществуването на посоченото парично задължение на ищеца, следва да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.

  Що се касае до разноските по делото: Претендираните от ищцата разноски са в минимален размер на адв.възнаграждение – 300 лв.  и  50 лв. д.т. ,които ответника следва да възстанови на същата.

            Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

                          Р  Е  Ш   И:

 

             ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 от ГПК вр. чл.26 ал.2 от ЗЗД,че между ищцата В.И.И. с ЕГН ********** и ответника „ А1 България“ ЕОАД  гр.София няма  сключен договор, не се дължат суми.

             ОСЪЖДА „ А 1 България“ ЕАД  ЕИК . ,със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на В.И.И. с ЕГН ********** ***  направените деловодни разноски в размер на 350 лв.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от  съобщението  до страните,че е изготвено.

 

14

Гражданско дело No 623/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.И.И.,
С.А.И.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.6.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.И.И. ЕГН ********** ***  и  С.А.И. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ./ 16.07.1989 год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,което да се счита неразделна част от решението.

              ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 92.24 лв..

              ОСЪЖДА С.А.И. с ЕГН ********** ***  да заплати такса в полза на МзРС в размер на 22.00 лв.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното    си фамилно име И..

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.Осъжда К.И. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.Осъжда С.И. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 14.6.2019г.

15

Гражданско дело No 531/2018

Делба

Х.Б.М.

В.Г.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.6.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

 С влязло в сила съдебно решение №320/19.11.2018 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба на следния имот: УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Ц. О. М., целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Д.П.П и И.П.П. и парцел IX, пл. № 312 незастроен, между Х.Б.М. с ЕГН **********, и В.Г.Д. с ЕГН **********, при равни права - по ½ идеална част за всеки от съделителите.

От заключението на приетата по делото във втората фаза СТЕ, изготвена от в. л. Ц. К., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че процесният имот е реално неподеляем съобразно квотите на страните, като средната му пазарна стойност е в размер на 9400 лв. Стойността на дяловете на съделителите е по 4700 лв. за всеки един от тях.

           В първото по делото с.з. след допускането на делбата ищцата Х.Б.М. е направили възлагателно искане с правно основание чл. 349 ал. 1 от ГПК, като е поискала процесния имот да и бъде поставен дял.

По възлагателната претенция на ищцата М. с правно основание чл. 349 ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:

В закона са предвидени две хипотези, при което може да се уважи претенция за възлагане на недвижим жилищен имот, и тъй като в молбата и в с. з. процесуалния представител на ищцата М. не е уточнил при коя от двете хипотези прави искането, а съдът е приел това по чл. 349 ал. 1 ГПК, то намира, че следва да обсъди и двете.

Първата хипотеза: Съгласно чл. 349 ал.1 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Съдът приема, че ищцата не отговаря на условията за възлагане на недвижимия имот, тъй като имота не е бил СИО, която общност да е била прекратена с развод или със смъртта на единия съпруг, и няма преживял или бивш съпруг, на когото да са били предоставени упражняването на родителските права по отношение на деца от брака. Такива твърдения не са направени и доказателства за тях липсват, а и страната не се позовава на тях. Имота е притежаван от страните в обикновена съсобственост при равни права. 

По втората хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата, дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискванията: „ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака“ и „при откриване на наследството“, изключват от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на прекратяване на СИО или наследяване. В процесния случай съсобствеността между страните по делото безспорно  е възникнала в резултат само и единствено на покупкопродажба с равни права.

Ето защо, жилищният имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан и  претенцията, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед горното и реалната  неподеляемост на имота, предмет на делбата, същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като конкретния случай това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.

 На основание  чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дяловете им при извършване на делбата, както следва: ищцата Х.Б.М. – 188 лв., и ответникът В.Г.Д. – 188 лв.

По претенциите за сметки:

Претенцията  на съделителката М. по сметки  по чл. 346 от ГПК е по своята правна същност самостоятелна имуществена претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във връзка със съсобствения имот, допуснат до делба. Претенцията е направена  в законния срок - първо с. з. след допускане на делбата, с писмена молба, подписана от процесуалния представител на съделителя М. - адв. К. Т.. В молбата са претендирани СМР в жилищната сграда, в 24 пункта с конкретна стойност – 4603 лв.

Ответника Д. оспорва исканията за сметки, като твърди, че всичко е разрушено и счупено. Не представя доказателства. 

               Макар искането на съделителката М. по чл. 346 от ГПК  да е неточно квалифицирано от нея, поради това, че същата не прави разлика между полезни и необходими разноски в допуснатата до делба съсобствена жилищна сграда, то от изложените твърдения може да се извлече действителната правна квалификация на искането и, а именно - чл. 30 ал. 3 от ЗС. Същото съдът намира за основателно, поради следните съображения:

Владелецът на един недвижим имот, какъвто е М., по време на упражняване на фактическата власт върху имота, може да извърши действия, които да увреждат или да подобряват имота, в резултат на което неговата стойност би намаляла или би се увеличила. Ако в резултата на тези действия се е увеличило имуществото на собственика - било, че вещта е запазена от погиване, вследствие направени необходими разноски, било, че стойността й се повишила в сравнение със състоянието от преди извършените от владелеца действия - то е налице неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на отстраняване. Именно забраната за неоснователно обогатяване и неговото премахване стои в основата на претенцията на разноски за подобрения. Следователно, за да е основателна претенцията за подобрения от един съсобственик спрямо друг, той трябва да е направил необходими или полезни разноски. Както бе посочено по - горе, във връзка с правната квалификация на искането на М., е необходимо да се разграничат кои от претендираните от нея дейности представляват необходими разноски и кои - полезни разноски. Първите са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. При това изобщо не е необходимо да се е увеличила стойността на имота, т.е. извършването на необходими разноски може да доведе до увеличение на стойността на имота, на това не е задължително. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски - чрез вложените труд, средства и материали, увеличават стойността на имота, но не са били необходими за запазването и съхранението му.

               Съдът приема, че  извършени  СМР по процесната къща  са със знанието и без противопоставянето на другия съделител Д., т.е. правното основание на претенцията е нормата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Претендираните подобрения представляват изцяло ремонтни дейности по съсобствения имот, които дейности имат характер на необходими разноски, тъй като те са направени единствено с цел запазването и поддържането на имота. Основанието на иска за необходими разноски  е чл. 30 ал. 3 от ЗС. Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които той би погинал или състоянието му би се влошило; обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи съществуването и използването на общата вещ. Следователно, дължат се действително извършените разходи, и то - към датата на извършване на конкретните дейности. В този смисъл са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК, което не е изгубило сила. В конкретния случай, претендираните от ищеца необходими разноски, съдът приема за доказани по основание, и частично доказани по размер – 2837.43 лв., съобразно събраните писмени доказателства, и гласните  такива от разпитаните свидетели, както и от заключението на назначената СТЕ, която е приета от страните като обективна. Ответника само оспорва искането, но не е ангажирал никакви доказателства, които да бъдат обсъдени.

Съдът намира, че предявеният иск  по сметки следва да бъде уважен в размер на общо 2837.43 лв., и ответникът на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС  дължи  на ищцата М. 1/2 от нея, т.е. 1418.72 лв., а в останалата част до 2301.50 лв.  претенцията е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Това е така, защото в общата "тежест" на съсобствения имот, по смисъла на чл. 30 ал.3 от ЗС, от 4603 лв., всеки от съделителите следва да участва, според квотата си в съсобствеността – ½ ид. част.

               Претенцията на ищцата за направените разноски за вещо лице е основателна и следва да се уважи, тъй като се касае за разноски, направени по необходимост, за да се извърши делбата, а ответникът съделител не е заплатил частта, съответстваща на дела му, съгласно чл. 355 изр. 1 от ГПК. Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила, съответно чл. 78 от действащия ГПК. Ищецът е заплатил изцяло сумата от 240 лв. за възнаграждение на вещото лице. Ответникът му дължи 1/2 от сумата, или 120 лв.

Що се отнася за заплатеното адвокатско възнаграждение, ВКС в Определение № 177 от 12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., г. к., ІV г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. по ч.гр. д. № 2024/2014 г., І г.о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. По делото няма спор за правата на съделителите, няма и спор за способа за извършване на делбата, тъй като ответника не е възразил по направеното възлагателно искане. Поради това направените от ищеца разноски за процесуално представителство в първата фаза на делбата следва да останат за негова сметка, а направените във втората фаза на делбата разноски за адвокатско възнаграждение следва да се компенсират съобразно отхвърленото искане за възлагане и отхвърлената част от иска за подобрения, а искането му  следва да бъде уважено за неплатените от ответника, дължими в производството по извършване на делбата, разноски за вещо лице.  

Водим от горното, съдът

                                                       

Р   Е   Ш   И :

           

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Ц. О. М., целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Д.П.П и И.П.П. и парцел IX, пл. № 312 незастроен, при първоначална цена в размер на 9400 лв.

           ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/2 - за Х.Б.М. с ЕГН **********, и 1/2 - за В.Г.Д. с ЕГН **********.

          ОСЪЖДА Х.Б.М. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер от  188 лв.

          ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 188 лв.

ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на Х.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 1418.72 лв., представляваща дължимата се част от извършени подобрения в съсобствения имот, съгласно КСМ от заключението на вещото лице, на лист 69 от делото, представляваща неразделна част от решението, а в останалата част до 2301.50 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

  ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на Х.Б.М. с ЕГН **********, сумата от 120 лв. разноски за вещо лице, и 70 лв. адв. възнаграждение за настоящата инстанция по компенсация, или общо деловодни разноски в размер на 190 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

16

Гражданско дело No 1249/2018

Делба

П.Б.Т.

Т.Ц.Т.,
М.Ц.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 24.6.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

П.Б.Т., ЕГН ********** ***, предявила иск против Т.Ц.Т.,***, и М.Ц.Т.,***, за делба на наследствен недвижим имот, останал на страните в наследство от общия наследодател Цветан Тодоров Т. ***, починал на 31.03.2018 г., както следва: ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 47714.500.282 находящ се в землището нагр. Мездра ,бщ. Мездра, обл. Враца по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. Мездра, обл. Враца, ул. „Цанко Церковски“ № 22, с площ от 443 кв. м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./стар идентификатор – няма, номер по предходен план:282, кв. 11, парцел 13, при съседи: 47714.500.281, 47714.500.279, 47714.500.278, 47714.500.277, 47714.500.283, 47714.500.2191, сгради които попадат върху  имота: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 47714.500.282.1 със застроена площ 108 кв.м. и прилежащите към етажа ½ идеална от избеното помещение в западната част, както и построените в парцела летна кухня с площ от 19 кв. м. и масивен гараж с площ от 20 кв.м., с права по закон.

Допълнително, в срока по чл. 341 ал. 2 ГПК, в делбената маса са включени и движими вещи, както следва: пелетна камина 8 киловата, микровълнова печка „NEO”, бормашина, винтоверт  Raider”, телевизор  LSD Telefunken, Телевизор „Sang”, два тона пeлети и прахосмукачка „Elkom”.

На ответниците е изпратен препис от молбата с приложенията. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника Т.Ц.Т., в който признава иска за делба. От другия ответник не е постъпил отговор на исковата молба.

Производството е по чл. 341 ГПК и чл. 69 ЗН, в първа фаза по допускане на делбата.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Цветан Тодоров Т. ***, починал на 31.03.2018 г.

Видно от представените нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том 3, дело №526/2002 г. по описа на РС Мездра, протокол от 23.03.2004 г. постановено по гр. дело № 154/2003 г. по РС Мездра, удостоверение за наследници от Цветан Тодоров Т. с изх. № 941/27.08.2018 г. издадено от Община Мездра, скица на поземления имот № 15-614992-28.08.2018 г. издадена от Служба по геодезия картография и кадастър гр. Враца, данъчна оценка на имота № 5607002955/04.09.2018 г. издадена от Данъчна служба при община Мездра, ищцата П.Б.Т. и Цветан Тодоров Т. са били собственици на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба, в режим на СИО, а след смъртта на Цветан Т. неговата част от имота е останала в наследство на страните по делото.

Ответникът Т.Ц.Т. признава иска за делба, с посочените в молбата квоти. Ответникът М.Ц.Т. също признава иска за делба, с посочените в молбата квоти. По негово искане в делбената маса са включени допълнително посочените по-горе движими вещи. Процесуалният представител на ищцата признава иска за делба на пелетна камина 8 киловата, микровълнова печка „NEO”, които се намират при ищцата. По отношение на два тона пелети ищцата твърди, че те са закупени от съделителя Т.Т. след смъртта на наследодателя им.

По отношение на допълнително включените в делбената маса  бормашина, винтоверт  Raider”, телевизор  LSD Telefunken, Телевизор „Sang”, два тона пeлети и прахосмукачка „Elkom”, не са представени никакви доказателства, че тези вещи са били налични към момента на откриване на наследството, нито писмени, нито гласни. Иска за делбата на тези движими вещи следва да се отхвърли като недоказан.

 По отношение на останалите движими и недвижими вещи е налице съсобственост, както и желание за нейното ликвидиране. Следва да се допусне делба между страните по отношение на тях, с квоти съобразно чл. 5 и сл. от ЗН, а именно: 4/6 ид. части за П.Б.Т., ЕГН **********, 1/6 ид. части за Т.Ц.Т., ЕГН **********, и 1/6 ид. части за М.Ц.Т., ЕГН **********.

Водим от горното, съдът

Р   Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между П.Б.Т., ЕГН ********** ***, Т.Ц.Т.,***, и М.Ц.Т.,***, по отношение следните недвижими имоти –½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 47714.500.282 находящ се в землището нагр. Мездра ,бщ. Мездра, обл. Враца по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. Мездра, обл. Враца, ул. „Цанко Церковски“ № 22, с площ от 443 кв. м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./стар идентификатор – няма, номер по предходен план:282, кв. 11, парцел 13, при съседи: 47714.500.281, 47714.500.279, 47714.500.278, 47714.500.277, 47714.500.283, 47714.500.2191, сгради които попадат върху  имота: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 47714.500.282.1 със застроена площ 108 кв.м. и прилежащите към етажа ½ идеална от избеното помещение в западната част, както и построените в парцела летна кухня с площ от 19 кв. м. и масивен гараж с площ от 20 кв.м., както и по отношение на следните движими вещи: пелетна камина 8 киловата, и микровълнова печка „NEO”, при права: 4/6 ид. части за П.Б.Т., ЕГН **********, 1/6 ид. части за Т.Ц.Т., ЕГН **********, и 1/6 ид. части за М.Ц.Т., ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на бормашина, винтоверт  Raider”, телевизор  LSD Telefunken, Телевизор „Sang”, два тона пeлети и прахосмукачка „Elkom”, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 344 ал. 1 изр. второ, че движимите вещи - пелетна камина 8 киловата, и микровълнова печка „NEO”, се държат от съделителя П.Б.Т., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

17

Гражданско дело No 1587/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

И.Р.М.,
Д.Р.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 24.6.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199 гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски - управител,  чрез пълномощник  Александър Иванов Александров – юрисконсулт гр. Враца, е предявил субективно съединени искове  против  Д.Р.М., ЕГН ********** ***, за сумата от 261.60 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 02.02.2016 год. до 08.08.2017 год., и сумата от 13.49 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 08.08.2017 г. и против  И.Р.М., ЕГН ********** ***, за сумата от 261.60 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 02.02.2016 год. до 08.08.2017 год., и сумата от 13.49 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 08.08.2017 г., ведно със законната лихва  върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба 04.12.2018 год. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба входирана в съда преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не се явяват в първото съдебно заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването им в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците и следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 200 лв.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН **********,***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199 гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, сумата от 4428.36 лв., 261.60 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 02.02.2016 год. до 08.08.2017 год., и сумата от 13.49 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 08.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2018 год., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И.Р.М., ЕГН **********,***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199 гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, сумата от 4428.36 лв., 261.60 лв. главница за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 02.02.2016 год. до 08.08.2017 год., и сумата от 13.49 лв. мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 08.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2018 год., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН **********, и И.Р.М., ЕГН ********** ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199 гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, общо сумата от 200 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 24.6.2019г.

18

Гражданско дело No 1477/2018

Иск за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот и др. договори; иск за отмяна на дарение

Г.А.Г.,
С.К.Г.

Г.Г.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.6.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.А.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН ********** ***, са предявили иск против Г.Г.И. ***, с която ищците молят съда да развали на основание чл. 227 ал. 1 б.“в“ ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за дарение, с който ищците са дарили на дъщерите си с равни права следният свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Мездра, ул. „Баданец” № 4, вх. В, ет. 4, ап. 5 а именно: жилище – апартамент № 15, на третия етаж, със застроена площ от 100.28 кв. м. ведно с прилежащото му мазе № 5, с полезна площ от 5.94 кв. м. таванско помещение № 15, с площ от 12.36 кв. м. и Гараж № 5, с площ от 18.99 кв. м., ведно с 6.47% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж,  в частта му по отношение надарената Г.Г.И., материализирано в нотариален акт № 177, том ІІ, нот. дело № 1390/25.08.1997 г. на РС Мездра, ведно с всички произтичащи последици от това.  Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 227 ал. 1 б.”в” ЗЗД.

 В срока по чл. 131 ГПК,  от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който признава иска. В с. з. ответницата се явява лично и също заявява, че признава иска.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед признанието на иска, и при преценка на представените с исковата молба писмени доказателства - нотариален акт № 177, том ІІ, нот. дело № 1390/25.08.1997 г. на РС Мездра, скица и данъчна оценка на имота, решение на ТЕЛК – 2 бр., писмена покана с известие за доставяне, препис извлечение от акт за раждане на ответницата, съдът намира, че следва да се постанови решение при признание на  иска, налице са предпоставките на чл. 237 ал. 1 ГПК, като не са налице пречките за постановяване на такова решение, посочени в чл. 237 ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

РАЗВАЛЯ, на основание чл. 227 ал. 1 б.“в“ ЗЗД, договор за дарение, с който ищците Г.А.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН ********** ***, са дарили на дъщерите си, с равни права, следният свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Мездра, ул. „Баданец” № 4, вх. В, ет. 4, ап. 5 а именно: жилище – апартамент № 15, на третия етаж, със застроена площ от 100.28 кв. м. ведно с прилежащото му мазе № 5, с полезна площ от 5.94 кв. м. таванско помещение № 15, с площ от 12.36 кв. м. и Гараж № 5, с площ от 18.99 кв. м., ведно с 6.47% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж,  в частта му по отношение надарената Г.Г.И. с ЕГН-**********, материализирано в нотариален акт № 177, том ІІ, нот. дело № 1390/25.08.1997 г. на РС Мездра, поради недаване на издръжка на дарителите от страна на надарената Г.Г.И..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.