Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.4.2019г. до 30.4.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

Гражданско дело No 476/2018

Искове по КЗ

ЗД ЕВРОИНС АД

Д.Л.Л.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.4.2019г.

Водим от горното,съдът

 

                                        Р  Е  Ш И:

 

              ПРИЗНАВА съществуване вземането на ЗД “ЕВРОИНС” АД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „., със законен представител ва – изпълнителни директори чрез пълномощник– юрисконсулт против Д. ЛЕВЧОВ Л., ЕГН ********** ***  за сумата от 8 750.93 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лв. и 93 ст.) – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението (02.02.2018 г.) до окончателното изплащане.

             ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата 2128,78 лв. (две хиляди сто двадесет и осем лв. и 78 ст.) – мораторна лихва върху главницата за периода 11.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; като неоснователна и недоказана.

             ОСЪЖДА Д. ЛЕВЧОВ Л., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД “ЕВРОИНС” АД, гр.С. сумата  175.02 лв. разноски по компенсация в заповедното производство..

          

              ОСЪЖДА Д. ЛЕВЧОВ Л., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД “ЕВРОИНС” АД, гр.С. сумата   1023.86 лв.  разноски по компенсация в исковото производство.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

2

Гражданско дело No 302/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

П.П.В.,
Х.А.В.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.4.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.  П.В. ЕГН ********** *** и  Х.А.В.  ЕГН ********** ***, сключен с акт № ./ 09.08.1992 год. на  Кметство с.Р., общ.Р. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг

              Страните нямат придобито по време на брака недвижимо имущество.

              Движимите вещи придобити по време на брака са разпределени преди подаване на молбата и страните нямат спорове помежду си.

               Страните нямат влогове,открити в банка с налични парични средства.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име ..

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА П.В. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.ОСЪЖДА Х.В. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 1.4.2019г.

3

Гражданско дело No 1254/2018

Искове по КЗ

Б.С.П.

ЗД БУЛ ИНС АД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 3.4.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                Постъпила е искова молба от адв.Г.Й. от САК като пълномощник на Б.С.П. ЕГН ********** ***“ АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С. ,., представлявано от . за сумата 5 000 лв.  застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,станало на 20.10.2015 год. в с.М. ул.“.,ведно със законната лихва, начиная от датата на ПТП до окончателното изплащане.

                В срока по чл.131 от ГПК от  ответника е постъпил отговор, че оспорва иска по основание и размер.Твърди се ,че е налице съпричиняване.Претендират се разноски.

                Исковете са с правно основание чл.226 КЗ/ отм./ вр.чл.45 ЗЗД,чл.86 ЗЗД.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.назначени и са изслушани съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

                Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

                Ищцата Б.П. твърди,че на 20.10.2015 год. около 16.35 ч. в с.М., общ.М. на . е пострадала от ПТП предизвикано от  л.а. „.“ с рег.№ . ., управляван от М.Й. която като водач е нарушила разпоредбите на ЗДвП, като при извършване  на неправилна маневра „ движение на заден ход“, без да се убеди,че пътят зад МПС е свободен я блъска,в резултат на което са и причинени телесни увреждания.

                 По делото е представен констативен протокол за ПТП от 22.10.2015 год., издаден от  Началник на  РУ М.., за случая на 20.10.2015 год.,в който е отразено,че пострадалата Б.П. *** и освободена.На водача на МПС е съставен АУАН бл.№./20.10.2015 г..

               Не се спори,че към датата на ПТП – 20.10.2015 год. по отношение на л.а. „.“ с рег.№ . е сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответника  ЗД „Б. И.“ АД   със застрахователна полица № . от 29.07.2015 год.. валидна до 28.07.2016 год.

               От показанията на св.А.- син на ищцата  по делото се установява,че същия е бил на 20 метра  и видял какво се случило.На 20.10.2015 год. майка му отишла да прибере животните.Собственика на лекия автомобил връщал и я ударил със задната част на колата.Свидетелят и един съсед я измъкнали от под колата.Ищцата била паднала на лявата страна и имала охлузвания по лицето и крака.Извикали КАТ.Първо я закарали в болницата в гр.М.,но като видели състоянието й я вдигнали за В..Направили ли и рентген и предложили да остане в болница, но тя отказала.Свидетелят се грижил за нея.Не можела да стане, да се движи, пиела болкоуспокояващи.Започнала да ходи с бастун. Изпитва страх като чуе кола.От показанията на св.А.,  причинила ПТП  се установява,че  на въпросната дата валяло дъжд.Тя връщала назад.Ищцата била наколенчила зад колата, но тя не я е блъснала.Викали Бърза  помощ, но й нямало нищо.Синът й искал да я закара в болницата  В..Видяла  я скоро и ищцата си ходи.

               От заключението на съдебно-медицинската експертиза,не оспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява,че от представената медицинска документация ищцата е получила кръвонасядания на двете колене.Налице е причинно следствена връзка ПТП и  настъпилите увреждания.Възстановителния период е в порядъка на 2-3 седмици.Няма медицинска данни за трайни последици за здравето на ищцата от тези травми,както към момента на ПТП, така и  и при извършения преглед от вещото лице. Ищцата страда от дегенеративно ставно заболяване,което не е в причинна връзка с ПТП.

                От заключението на автотехническата експертиза неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява, че причина за настъпилото ПТП е неправилна маневра  „ движение на заден ход“ от страна на водача на лекия автомобил – не е наблюдавала пътя зад автомобила с което е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДвП.

                При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка „ Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.По силата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.За да се ангажира отговорността на застрахователя по сключения за лекия автомобил  застраховка „ Гражданска отговорност“ в тежест на ищцата е да докаже,че водача на лекия автомобил „Сеат Кордоба“ е осъществил спрямо нея фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, съгласно която норма,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.За да е налице фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД следва да са налице  следните предпоставки: противоправно поведение на деликвента, настъпване на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и вина на причинителя.Съгласно презумцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД  вината на дееца се счита за налична до доказване на противното.Тъй като характера на отговорността на застраховател, с когото е сключена задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застраховяния- пряк причинител на увреждането, и застрахователя, като пряко задължено лице,отговоря в обема,в който отговаря и причинителя на вредата следва извода,че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника.За останалите предпоставки на деликтната отжговорност доказателствена тежест носи ищцата.Чл.51 ал.1 от ЗЗД  предвижда,че обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

             От събраните по делото писмени и гласни доказатества  се установява,че на  инкриминираната дата 20.10.2015 год., водачът на лек автомобил „ Сеат Кордоба“ при маневра движение назад е причинил твърдяните от ищцата увреждания  -  контузия на раменния пояс и мишницата и колената, имала е хематоми на колената,като същите са били леко оточни.От направените рьографии на двете коленни стави и лява раменна става няма данни за травматични увреждания  на обхванатите кости. Има данни за гонартрозни изменения на коленните стави, което не е в причинна връзка с ПТП.

              Съдът намира,че е налице фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД,тъй като по делото безспорно е доказано извършеното от водача на застрахования при ответника автомобил противоправно деяние,за което на водача е ангажирана административно наказателната отговорност.Деянието е осъществено при непредпазлива форма на вина,в следствие на което е настъпило увреждане на ищцата, представляващо  лека телесна повреда..Установено е,че  уврежданията на ищцата са причинени от водача на застрахованото при ответника  МПС и се намират в пряка причинно следствена  връзка с деянието  по смисъла на чл.51 от ЗЗД.. По изложените съображения съдът намира за доказан по основание предявения  пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ / отм./

             Спорен е въпроса за претендираният от ищцата размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди с оглед на претърпените  претърпените болки и страдания.Ответникът е навел съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, но доказателства в тази насока не са събрани ,поради което съда намира за недоказани  изложените в писмения отговор възражения на ответника,че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.

           Вземайки предвид характера и степента на уврежданията, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,не опасно за живота, оздравителния период 2-3 седмици ,отказа за хоспитализация съдат намира,че  претенцията на ищцата следва да бъде уважена в размер на 2 000 лв.,като в останалата част до пълния размер се отхвърли като неоснователна и недоказана.На осн.чл.84 ал.3 вр.чл.86 от ЗЗД поради частично уважаване на главната претенция,съдът намира за основателна и претенцията за законна лихва върху присъдената сума,считано от дата на увреждане 22.10.2015 год.

             На осн. Чл.38 ал.2 от ЗА вр.чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ вр.чл.83 ал.2 и чл.78 от ГПК в полза на адвокатския пълномощник на ищцата, осъществил безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.  съразмерно уважената част от исковата претенция.

     При този изход на делото ответника следва да заплати такса в полза на МзРС в размер на 80 лв. и 240 лв. разноски.

             Водим от горното,  съдът

 

                                        Р  Е  Ш И:

 

              ОСЪЖДА ЗД“ Б. И.“ АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С. ,., представлявано от . да заплати на Б.С.П. ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв. ,представляващо обезщетение за претерпени неимуществени вреди, резултат от ПТП, ведно със законната лихва, начиная от 20.10.2015 год.- до окончателното изплащане,

              ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

              ОСЪЖДА ЗД“ Б. И.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С. ,., представлявано от . заплати на  адв.Г.Й.Й. с адрес *** на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр.чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ вр.чл.83 ал.2 и чл.78 ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.

              ОСЪЖДА ЗД“ Б.И.“ АД гр.С. да заплати  в полза на МзРС  д.т. в размер на 80 лв. и 240 лв. разноски от бюджетните на съда за съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

4

Гражданско дело No 843/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД

И.Н.Х.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 5.4.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК 130697606 гр.С., ж.к.”М. 4" Бизнес парк С., сгр.14, представляван от Н.Н.и Д.Д.- Прокуристи, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С.,  е предявило иск против И.Н.Х., ЕГН **********,*** с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 529 /2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 218/23.04.2018 г., за сумата от 1 895.74 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 74 ст./ - главница, сумата от 203.72 лв. /двеста и три лева и 72 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г.,сумата от 123.72 ст. /сто двадесет и три лева 72 ст./ - мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 44.46 лв. - разноски по делото и сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва иска. Не сочи доказателства.

 Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №529/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №529/2018 г. на МзРС е издадена заповед №218/23.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Н.Х., ЕГН **********, да заплати на кредитора „БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК 130697606 гр.С., ж.к.”Младост 4" Бизнес парк С., сгр.14, сумата от 1 895.74 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 74 ст./ - главница, сумата от 203.72 лв. /двеста и три лева и 72 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г.,сумата от 123.72 ст. /сто двадесет и три лева 72 ст./ - мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 44.46 лв. - разноски по делото и сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

От представените писмени доказателства се установява, че на 15.05.2017 г. между ищеца и ответника по делото е сключен договор за потребителски кредит CREX-14846626, като по силата на договора кредиторът-ищец е предоставил на кредитополучателя-ответник сума в размер на 2045.00 лева, като последният се e задължил да я върне, ведно с уговорените лихви на 12 месечни погасителни вноски, в които се включва главница и лихви.

       При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящия, е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването  на обстоятелството, че сумата е предадена, както и на конкретния размер на дължимата към настоящия момент сума.

 Видно от условията по договора, в раздел „удостоверявания“ /лист 18 от делото/, с подписването му, кредитополучателят И.Х. е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Това обстоятелство не се оспорва. По делото липсва възражение от страна на ответника за настъпила предсрочна изискуемост и размера на дължимите суми. Същият не представя писмен отговор, не прави възражения по исковете, не доказа и реално плащане на претендираното задължение по кредита.

Следователно предявените искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 895.74 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 74 ст./ - главница, сумата от 203.72 лв. /двеста и три лева и 72 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г.умата от 123.72 ст. /сто двадесет и три лева 72 ст./ - мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

     Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 231.37 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, и в заповедното производство в размер на 94.46 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Х., ЕГН **********,***, че същият дължи изпълнение на „БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК 130697606 гр.С., ж.к.”М. 4" Бизнес парк С., сгр.14, по издадената по ч. гр. дело № 529/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 218/23.04.2018 г. за сумата от 1 895.74 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 74 ст./ - главница, сумата от 203.72 лв. /двеста и три лева и 72 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г.,сумата от 123.72 ст. /сто двадесет и три лева 72 ст./ - мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането - начиная от 20.04.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.

ОСЪЖДА И.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „БНП П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК 130697606 гр.С., ж.к.”Младост 4" Бизнес парк С., сгр.14, разноски по настоящото производство в общ размер на 231.37 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 529/2018 г. по описа на МзРС в общ размер на 94.46 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Гражданско дело No 94/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

И.Д.Х.,
В.Л.Х.,
КРИЗИСТЕН ЦЕНТЪР,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 5.4.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА непълнолетното дете К. В. Х., ЕГН ********** в К. ц. с. Б. общ. М., ул. „Х.А.“ № 1 за отглеждане и възпитание за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

6

Гражданско дело No 203/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА,
КСУДУ ГР.РОМАН,
КСУДС - ГР.РОМАН,
В.В.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 5.4.2019г.

Водим от горното   съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на непълнолетното дете Я.В.В., ЕГН **********, в ЦНСТДМУ 5 гр. Р..

НАСТАНЯВА непълнолетното дете Я.В.В., ЕГН **********, за отглеждане в ЦНСТДБУ 1 гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

7

Гражданско дело No 290/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

К.Я.З.,
ЦНСТДБУ 1,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 5.4.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете В К З., ЕГН ********** в ЦНСТДБУ 1 гр. Р, за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

8

Гражданско дело No 143/2018

Облигационни искове между съсобственици

С.Й.В.

С.Д.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 8.4.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Й.В.  ЕГН ********** *** против С.Д.А. ЕГН ********** *** за сумата 2 262 лв.,  с която неоснователно се е обогатила от добит дървен материал от наследствени гори на ищцата като неоснователен.

              ОСЪЖДА С.Й.В. *** да заплати на С.Д.А.  сумата 500 лв. деловодни разноски.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено..

9

Гражданско дело No 295/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

Й.Г.И.,
Н.С.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.4.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете П. Н. И., ЕГН ********** ***.

 НАСТАНЯВА малолетното дете П. Н. И., ЕГН **********  в КСУДУ ЦНСТДМ с увреждания 5 гр. Роман, за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

10

Гражданско дело No 1601/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

В.А.А.

А.В.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.4.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от В.А.А., ЕГН **********, със съгласието на майка си и законен представител Д.В.Н., ЕГН **********, против А.В.А., ЕГН **********,  с която ищецът моли съда да постанови решение, с което да му разреши до навършване на пълнолетие да пътува извън пределите на Република България до страни от Европейския съюз и други държави, придружен от майка си или от упълномощено от нея лице, както и да подаде документи за снабдяване с лични документи, без да е необходимо съгласието на бащата.

       Събрани са писмени доказателства.

       Съдът, след като обсъди събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ненавършилото пълнолетие дете В.А.А., ЕГН ********** е роден от съвместно съжителство на родителите си Д.В.Н., ЕГН **********, и А.В.А., ЕГН **********, видно от твърденията в исковата молба и удостоверението за раждане. Майката полага грижи за детето, бащата се е дезинтересирал от него. Твърди се, че на детето предстои пътуване в чужбина на екскурзии, олимпиади и спортни състезания, а поради липсата на контакт с бащата не може да се издадат необходимите документи и разрешения.

По делото е представено становище от процесуален представител на бащата, с приложено адвокатско пълномощно, в което се взема становище, че бащата е съгласен с направените в молбата искания.

Молбата е основателна и следва да се уважи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В тази насока е и постоянната съдебна практика - Решение № 147 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 845/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК. Формулираното в молба искане съдът счита за отговарящо на изискванията на цитираните по-горе съдебни решения, доколкото има определен период от време и държави които са определяеми, като смисъла на съдебната практика е, че за да бъде дадено разрешение, не е необходимо да бъдат посочени конкретните дати на пътуването и конкретната държава, но да има достатъчна яснота относно периода и държавите, за да може съда да прецени доколко е защитен интереса на детето. При конкретиката на случая съдът счита, че висшия интерес на детето - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове и култури, правото да опита да постигне мечтите си, правото да пътува и живее с родителя, който полага непосредствени грижи за него, е защитен. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето.

С оглед изложеното, съдът намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до пътувания на детето В.А.А. до държави членки на ЕС/чийто кръг е определяем/ и до съседните държави - Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, за почивки и екскурзии, което разрешение, с оглед възрастта на детето, следва да бъде дадено за срок до навършване на пълнолетие. Съдът намира, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до посочените държави и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото му на свободно движение извън пределите на България, като при пътуване същото следва да бъде придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице. По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗБЛД, според която подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се извършва лично и от двамата родители. В конкретния случай поради липса на дадено съгласие от страна на бащата, за детето няма издаден задграничен паспорт, което е пречка за пътуване в чужбина поради липса на необходимия документ. Ето защо съдът намира, че с настоящото съдебно решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за детето В. да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.

С оглед всичко изложеното съдът счита, че искът е основателен и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

РАЗРЕШАВА издаване на задграничен паспорт на непълнолетното дете В.А.А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си и законен представител Д.В.Н., ЕГН **********, без съгласието на неговия баща А.В.А., ЕГН **********, на осн. чл. 127а от СК.

РАЗРЕШАВА на непълнолетното дете В.А.А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си и законен представител Д.В.Н., ЕГН **********, да пътува за неограничен брой пъти в годината извън пределите на Република България до държави-членки на Европейския съюз, и до съседните на България държави - Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, придружаван от своята майка Д.В.Н., ЕГН **********, или с друго упълномощено от нея лице, без съгласието на бащата А.В.А., ЕГН **********, за период до навършване на пълнолетие на детето, на осн. чл. 127а от СК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 2 т. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

11

Гражданско дело No 423/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Е.П.М.,
П.С.М.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 12.4.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Е.П.М. ЕГН ********** *** и  П.С.М.  ЕГН ********** ***, сключен с удостоверение № . / 03.05.1992 год. на  Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг

              Семейното жилище,находящо се в гр.В. ж.к.“.“ № .  не е СИО..След прекратяване на брака същото ще се ползва от съпруга  П.М..Жилището е собственост на родителите на съпруга..

              Движимите вещи придобити по време на брака са разпределени преди подаване на молбата и страните нямат спорове помежду си.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име П..

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.4.2019г.

12

Гражданско дело No 713/2016

Делба

Д.Ц.Ц.

Ц.Ц.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 15.4.2019г.

Ищецът лично.

Ответникът лично и с адв. Павлов.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдебно заседание за теглене на жребии на допуснатите до делба земеделски земи и гори.

За целта съдът е изготвил два еднакви бели листа, на които е изписано съответно: дял І-ви и дял ІІ-ри, които бяха сгънати по един и същ начин.

Съдът покани явилите се съделители за теглене на жребии:

Ищецът-съделител Д.Ц.Ц. изтегли ДЯЛ ПЪРВИ. 

за ответникът-съделител Ц.Ц.Ц. остана ДЯЛ ВТОРИ.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАВЯ в дял и обявява за собственик  Д.Ц.Ц., ЕГН ********** на имотите по ДЯЛ ПЪРВИ, който включва: Ливада в м.“ Зеленишки дол“ от 1.982 дка, VІІІ категория, имот № 016008 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 216004,№ 016007,№ 000216 и  № 016009; Ливада в м.“Зеленишки дол“ от 3.329 дка, VІІІ категория, имот № 016001 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 216011,№216010,№216002,№000216 и № 016009; Нива в м.“ Малкия брил“ от 4.000 дка имот № 014010 ,VІІІ категория  ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 000219,№014009,№014004, № 014003 и № 014011 Ливада в м.Лома“ от 4.029 дка, VІІІ категория, новообразуван имот № 017006 ЕКАТТЕ 40693, при съседи: имот № 218009, № 218010, № 017009,№002016,№ 017004, Залесена територия в м.“ Браил“ от 8.050 дка  новообразуван имот № 218015 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 218016, №017005,  № 002016 № 218012, ,№020001. находящи се в землището на с.К. общ.Роман

            Стойността на този дял възлиза в размер на 4 147 лв.

ПОСТАВЯ в дял и обявява за собственик  Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** на имотите по ДЯЛ ВТОРИ, който включва: Ливада в м.“Зеленишки дол“ от 3.036 дка, имот № 016002 ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот № 016003,№ 218013 и № 000216,  Нива в м.“Големия брил“ от 1.497 дка, VІІІ категория,имот № 039001, ЕАТТЕ 40693 при граници и съседи: имот № 039016,№ 000220, № 039002;  Ливада в м.Лома“ от 4.029дка, VІІІ категория,  новообразуван имот № 017009,  ЕКАТТЕ 40693, при съседи: имот №  017006, № 002016, № 218011и № 218010;  Ливада в м.“ Лома“ от 3.561 дка, VІІІ категория,имот № 017002 ЕКАТТЕ 40693, при съседи: имот № 017001,№ 218009,№ 017003 и № 002016;;; Залесена територия в м.“ Браил“ от 8.050 дка, новообразуван  имот № 218016, ЕКАТТЕ 40693 при съседи: имот  № 218015 , ,№020001,  № 020003, № 000217, № 017007, № 218010 и и № 017005, находящи се в землището на с.К. общ.Роман

             Стойността на този дял възлиза в размер на 4 021 лв.

             ОСЪЖДА Дял –І ви да заплати на Дял ІІ-ри за уравнение на дяловете  сумата от 126.00 лв.

Съдът

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЛАГА към делото листчетата, с които се изтегли жребия с изписаните в тях дялове.

ОБЯВЯВА делбата за извършена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за теглене на жребии подлежи на обжалване с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от днес.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.40 ч.

 

13

Гражданско дело No 174/2019

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

В.А.А.

Х.Х.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 15.4.2019г.

Ищецът лично и с адв. К..

Ответницата лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба. С ответницата имаме вариант за споразумение, за разсрочено плащане.

ОТВЕТНИЦА: Признавам иска.

Съдът докладва делото: Иск за сумата 3 200 лв. /три хиляди и двеста лева/, произтичаща от сключен договор за заем, но невърнат в срок. Претендират се и разноски.

СТРАНИТЕ: Не правим възражение по доклада на делото.

Съдът

                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

АДВ. К.: Предлагам на ответницата следната спогодба: Дължимата сума от 3200 лв., ведно с разноските от 568 лв. да бъде изплатена на разсрочено плащане за 8 месеца, като първата вноска от 471 лв. да бъде внесена до 30-то число на м. юни 2019 г. до окончателното изплащане. Плащането да става с разписка подписана от ищеца. Ако не заплаща редовно ищеца да може да извади изпълнителен лист за останалата сума.

ОТВЕТНИЦА: Съгласна съм с предложената спогодба за разсрочено плащане на дължимата сума, като първата вноска ще изплатя до края на м. юни 2019 г. При неплащане на една вноските ищеца да може да извади изпълнителен лист за останалата сума.

 

С П О Г О Д И Л И  С Е :

 

ИЩЕЦ:                                                   ОТВЕТНИЦА:

 

Съдът намира, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона и урежда отношенията между страните и

 

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРАВА постигнатата между страните спогодба.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №174/2019 г. по описа на МзРС като спогодено.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.00 ч.

В законна сила на 15.4.2019г.

14

Гражданско дело No 1679/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

К.И.Х.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 17.4.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

              ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.И.Х., ЕГН:********** ***, че дължи   на   АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. С., . ЕИК ., представлявано от . – изпълнителни директори против за  сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/ главница, договорна лихва по договор за заем  в размер на 75,16 лева / седемдесет и пет и 16 ст./  за периода от 08.02.2018 г. до 08.08.2018 г. , сума за допълнителни услуги  по договор за допълнителни услуги  в размер на 105,60 лева / сто и пет лева и 60 ст./  за периода от 08.09.2017 г. до 08.08.2018 г., застрахователна  премия по договор  за допълнителни услуги  в размер на 792.00 лева / седемстотин  деветдесет  и два лв./  за периода  08.09.2017 г.  до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава  за периода  от подаване на  заявлението в съда-01.10.2018 г.  до окончателното изплащане на задължението,     лихва за забава по  договор за заем  в размер на 40.05 лева / четиридесет лева и 05 ст./ за периода 09.09.2017  до датата на подаване на заявлението в съда, лихва за забава  по договор  за допълнителни услуги  30.59 лева  / тридесет лева и 59 ст./   за периода  от 09.09.2017 г.   до датата на подаване на заявлението  в съда-01.10.2018 г.,

              ОСЪЖДА К.И.Х., ЕГН:********** ***  да заплати на на                 АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. С. направените деловодни разноски по заповедното производство в размер на 90.87 лв. разноски и  209.13 лв. д.т. и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 17.4.2019г.

15

Гражданско дело No 396/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Ц.Н.Н.,
Б.Д.Л.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 17.4.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                   

                 Представеното споразумение  по чл.51 от СК урежда всички лични и имуществени отношения, родителски права и издръжка,   и следва да  бъде одобрено.

 

            Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Ц.Н. Н. – Л.  ЕГН ********** ***  и Б.Д.Л. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  . / 06.10.1996 год. на Община В.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Б. Л.  ЕГН ********** на майката Ц.Н., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на  бащата с детето

              всяка първа и трета  събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец  през лятото – юли или август,, който да не съвпада с  платения годишен отпуск на майката.

              през четните години – на Коледните и Великденските празници

              през нечетната година - на Новогодишните празници и рождения ден на детето.

              ОСЪЖДА Б.Д.Л.  ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето    Д.Б. Л.  ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Ц.Н.   в размер на 200 лв. / двеста лева/,  начиная от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА Б.Д.Л.  ЕГН ********** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 144  лв..

              Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извън съдебно и страните нямат претенции един към друг.

              Личните вещи и влогове остават така,,както са закупени или направил всеки един от  тях.

              Страните не претендират издръжка помежду си.

              Страните не са придобивали  недвижим имот,който да е СИО.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното    си фамилно име Л.

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 17.4.2019г.

16

Гражданско дело No 1225/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Г.Г.М.

СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ - РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 18.4.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството е по чл. 250 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца по делото Г.Г.М.,***, за допълване на Решение № 60/22.03.2019 год., постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл изцяло по направеното искане.

Съдът е връчил копие от молбата на ответната страна, и в дадения и срок не е постъпил отговор.

След цялостен преглед на делото съдът намира, че и в молбата, и в становището по същество на делото процесуалния представител на ищцата е направил искане за присъждане на  обезщетение за срок от 6 месеца, през които ищцата е останала без работа след уволнението – от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 г. в размер на 4100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Съдът се е произнесъл по това искане с решението си, като е осъдил „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, да заплати на Г.Г.М.,*** обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3686.16 лв., за периода от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 год., като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер за сумата над 3686.16 лв. до 4100.40 лв., като неоснователен и недоказан, но не е  присъдил законната лихва върху горната сума от 3686.16 лв., начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане, така както е поискано.

Съдът намира, че няма пречка да се произнесе за законната лихва върху обезщетението до окончателното изплащане, с допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК, съгласно който текст съдът в едномесечен срок от връчване на решението, както е в настоящия случай, или от влизането му в сила, съдът може да допълни постановеното решение, ако не се е произнесъл по цялото искане. В случая съдът следва да постанови допълнително решение, с което да допълни постановеното вече решение, като присъди и законната лихва върху сумата от 3686.16 лв.,  начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане, така както е поискано.

    Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА Решение № 60/22.03.2019 г. постановено по гр. дело № 551/2018 г. на МзРС, като в диспозитива на същото, на лист 145, на втора страница, на ред 16 отдолу нагоре, след израза „13.01.2019 год.,“ се добавя „ведно със законната лихва върху сумата от 3686.16 лв.,  начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане,“ 

Допълнителното решение да се счита неразделна част от Решение № 60/22.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1225/2018 г. на МзРС.

Допълнителното решение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВрОС.

17

Гражданско дело No 1482/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

РОЯЛ ООД - ГР.МЕЗДРА

ОБЩИНА МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 22.4.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„Р.“ ООД, ЕИК: 106070330 със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З., чрез адв. В.Ч. ***, е предявило иск против Община М., БУЛСТАТ: 000193371, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М., с която ищецът моли съда за признае за установено по отношение на Община М., БУЛСТАТ: 000193371, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М., че „Р.“ ООД, ЕИК: 106070330 със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З., е собственик на основание давностно владение по чл. 79 ЗС на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 47714.500.1420.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, ет. 1; самостоятелния обект се намира в сграда № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор 47714.500.1420, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, посочената в документа площ: 93.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общите части и от правото на строеж, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 47714.500.1420.1.7, под обекта: няма, над обекта: 47714.500.1420.1.5, 47714.500.1420.1.7.

Ищецът твърди, че на 08.07.1999 г.  е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 189, том I, нот. дело № 1003/1999 г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД, с който придобива собствеността върху недвижим имот – КИНО, находящо се на централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ 918 км. м., представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през 1969 г., състоящо се от кино салон и прилежащи помещения на I-ви и II-ри етаж – кинокабина и спомагателни помещения към нея, заедно със съответните (припадащи се) идеални части от прилежащия на цялата сграда терен (земя), представляваща имот с планоснимачен № 1420 от квартал 64 по регулационния план на гр. М., срещу цена от 90 000 DEM. Поддържа, че част от тази сграда и включено в общата застроена площ на първия етаж като спомагателно помещение  към кино салон, се явява сладкарница с площ от около 90 кв. м., находяща се в северозападната част на сградата, владението върху която е предадено от продавача в деня на изповядване на прехвърлителната сделка заедно с владението върху останалата част от продадения недвижим имот, като ищцовото дружеството продължава да упражнява владението си непрекъснато, явно и необезпокоявано през целия период от установяването му, включително и към момента на сезиране на съда. Във връзка с извършени в обекта преустройства през 2008 г. и 2009 г. ищецът се снабдява с констативни нотариални актове за собственост. През 2018 г. ищецът сезирал Главния архитект на Община М. с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за "Преустройство на част от банков офис на "Райфайзенбанк" – I – ви етап в заведение за бърза закуска", по което на 15.10.2018 г. са постановени откази, мотивирани със съществуващия гражданско правен спор за собствеността на обекта, поради наличието на Акт за частна общинска собственост № 2 от 07.10.1997 г. в полза на Община М.. Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност преди влизане в сила на мораториума върху течението на давностни срокове за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост приет § 1 от ЗИДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.) С исковата молба са представени многобройни писмени доказателства, направени са доказателствени искания за допускане на гласни доказателства, назначаване на съдебно-техническа експертиза и задължаване на ответника да представи намиращи се при него документи. В съдебно заседание, исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. М. М..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че ищецът владее процесния недвижим имот от 1999 г., както и че владението върху имота е добросъвестно. Твърди, че към онзи момент имотът е бил предоставен от Община М. на Общинска фирма Хлебозавод "Зора" – гр. М.. Счита, че нотариалният акт за продажба на сградата на киното от „ч.ф.К.“ООД на „Р.“ ООД не е правно основание, годно да направи владелеца собственик. Поддържа, че актът за частна общинска собственост върху обекта е надлежно вписан преди датата на сключване на сделката между ищеца и неговия праводател, което водело до недобросъвестност на купувача, който е следвало да знае, че праводателят му не е собственик. Освен това още към 1999 г. управителя на „Р.“ ООД е знаел, че имота е общински и е отправял покани към Община М. за изясняване на проблема със собствеността. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направено е искане за допускане на гласни доказателства. В съдебно заседание оспорването на иска се поддържа от процесуалния представител на ответника адв. Л. Я..

Правната квалификация на иска е чл. 124 ал. ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД.

По делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно твърденията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното.

На 08.07.1999 г. „Р.“ ООД сключва договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 189, том I, дело № 1003/1999г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД, по силата на който закупува правото на собственост върху недвижим имот – КИНО, находящо се на централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ 918 км. м., представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през 1969 г., състоящо се от кино салон и прилежащи помещения на I-ви и II-ри етаж – кинокабина и спомагателни помещения към нея, заедно със съответните (припадащи се) идеални части от прилежащия на цялата сградата сграда терен (земя), представляваща имот с планоснимачен № 1420 от квартал 64 по регулационния план на гр. М. срещу цена от 90 000 DEM. Според описанието на имота в нотариалния акт, като част от първия етаж на сградата и включена в посочената в акта застроена площ на етажа, предмет на сделката е и спорния самостоятелен обект в сградата, представляващ "сладкарница". От заключението на вещото лице инж. И.Й. по назначената съдебно-техническа експертиза, прието без оспорвания от страните, при замерване на място и след изключване на построените от „Р.“ ООД след придобиване на сградата стълби, навеси и козирки, сградата е със застроена площ 881.56 кв. м., което означава, че площта на първия й етаж след закръгление е именно 882 кв. м. Заключението на вещото лице е, че в тази площ влиза и площта на самостоятелен обект 47714.500.1420.1.6 с площ от 93 кв. м., като в одобрените през 1961 г. проекти за Кино и Магазин, реализирани през 1969 г. фигурира обект "Сладкарница" на първия етаж. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и обосновано, и кореспондиращо с обстоятелствата по дело и останалите доказателства. В подкрепа на факта, че спорния недвижим имот е бил част от първия етаж на сградата на киното, са и събраните по делото гласни доказателства. В показанията на всички разпитани свидетели няма противоречие относно този факт.

Съдът намира за безспорно установено, че в резултат на покупко-продажбата, „Р.“ ООД установява владение като собственик върху продаденият му недвижим имот, включително и върху спорната сладкарница. Започналите преустройства, ремонти и въвеждане в експлоатация първоначално на киносалона с изградено във фоайето пред него кафе, а в последствие и на останалите обекти в сградата, включително и на спорната сладкарница, несъмнено доказват, че ищцовото дружество е започнало да упражнява в пълен обем собственическите си правомощия да владее, ползва и да се разпорежда с придобития недвижим имот, с цел реализиране на приходи от експлоатацията му. За конкретния обект - "сладкарница", по делото е приет и не е оспорен от ответника договор за наем от 23.05.2001 г. между „Р.“ ООД и ЕТ "Роял-Нина Захариева", заедно с приемо-предавателен протокол към него, с който „Р.“ ООД предоставя на ЕТ „Р.Н.З.“ за временно и възмездно ползване помещение от 80 кв.  м. (обект "Сладкарница"), находящо се в сградата на кино "Р.". Договорът е със срок 5 години, считано от 23.05.2001 г. Представени са множество удостоверения, разрешения и лицензии за осъществяване на търговска дейност от наемателя в обект - Бирария "Роял", включително и Удостоверение № 3/01.02.2002 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Вътрешно преустройство на съществуваща сладкарница за бирария без извършване на СМР". По аргумент от нормата на чл. 229 ал. 2 от ЗЗД, отдаването на спорната сладкарница под наем за срок по дълъг от три години квалифицира действията на ищеца като разпореждане с процесния имот и по несъмнен начин обективира субективното му отношение към упражняваната фактическа власт върху обекта, като разкрива намерението за своене, тоест така наречения animus. За установяване от обективна страна на установяването на владение и упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота са събрани гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите по делото свидетели: на ищеца – М. С. З., М. Г.В. и Д.Ц. П., и на ответника – Х. И. Ч.. Свидетелят М. З.като бивш съдружник в „Р.“ ООД в периода 1999 г. – 2006 г. заявява, че лично е бил ангажиран със сделката за сградата на киното, сключена с „ч.ф.К.“ООД през 1999 г., която е включвала целия първи етаж на сградата, заедно с всички помещения и обекти в него и поради тази причина в нотариалният акт е била посочената застроената площ на сградата по данни от акта за държавна собственост, с който продавачът се е легитимирал за собственик. След закупуване на сградата, първо е възстановено киното, а фоайето пред него е преустроено на кафе. Впоследствие е направен ремонт на цялата сграда. Сладкарницата е направената на бирария, която е започнала да функционира през м. май 2001 г., като е отдадена под наем на едноличния търговец на съпругата на свидетеля – ЕТ "Р.". Бирарията е работила до средата на 2006 г., когато за обекта е сключен договор за наем с "Пощенска банка“, а през 2007 г. е сключен договор за наем с "Р." и бирарията е преустроена в банков офис, с каквото предназначение продължава да е и в момента. Свидетелят отрича да са предявявани претенции за собственост от трети лица, включително и от общината до момента, в който е поискано разрешение за преустройство на обекта от банков офис в заведение. Посочва, че ключовете от сградата и владението върху нея реално са предадени от продавача една-две седмици преди деня на сделката. Сладкарницата е била заключена и е ползвана за склад. Според свидетеля през всичките години „Р.“ ООД е заплащало данъци и за този обект. Свидетелят М. В. дава показания, че през юни 2000 г. е започнала работа като продавач на пуканки и сладолед пред киното, а след това е правила сандвичи в кафе „Р.“ да май 2001 г., когато е открита бирария „Р.“ на мястото на някогашната сладкарница на киното, където е назначена за готвач. На това място продължава да работи до средата на 2006 г., когато бирарията е закрита. Свидетелят заявява, че преди бирарията, обекта е бил сладкарница към киното, и при започване на работа в „Р.“ ООД, обекта е бил заключен и е ползван като склад. Този свидетел също заявява, че не е имало претенции от други лица за този обект, а ежегодно докато е работила бирарията през летния сезон са поставяни маси за клиенти. Според свидетеля Д. П., която е работила в градоустройство в Община М. през периода 1999 г. – 2006 г., сладкарницата към киното е станала собственост на „Р.“ ООД, тъй като според старите проекти на киното, сградата е водена като киносалон със сладкарница и поради тази причина, докато е работила в общинската администрация по преписки по издаване на разрешения за извършване на преустройства, удостоверения за въвеждане в експлоатация и други строителни книжа, не е повдиган въпросът и не е имало съмнение за Общината, че „Р.“ ООД е собственик на сладкарницата. Личните наблюдения на свидетеля са, че „Р.“ ООД е ползвал целият първи етаж от сградата на киното, като е извършил множество преустройства и ремонти в него. Според свидетеля П., актът за общинска собственост от 1997 г. е бил известен на общинската администрация, но поради съществените разминавания в описанието на актувания имот спрямо обект – сладкарница в сградата на киното, не е имало съмнения, че се касае за различни обекти. По делото е разпитан като свидетел и доведената от ответника Х.И. Ч., която е настоящ служител на общинската администрация на ответника в отдел "Общинска собственост", а в периода от 1997 г. до 2006 г. е работила в отдел "Техническа служба". Свидетелят заявява, че от началото на 90-те години, сладкарницата в сградата на киното е била предоставена на общинско търговско дружество Хлебозавод "Зора" и е функционирала до края на 2001 г. „Р.“ ООД е придобило сладкарницата по силата на нотариален акт, който е бил вписан в разписния лист и бил известен на общинската администрация. Според свидетеля сладкарницата не е била към киното, а била построена със средства на градски народен съвет съвместно с държавната кинефикация. Помни, че със служители на общината са си купували пасти и тригуни от сладкарницата в обедните почивки, но не може да каже кой точно е извършал дейност в нея, въпреки че заявява, че не е било „Р.“ ООД. След като е започнала работа в отдел "Общинска собственост" и е станало известно, че има документация за претенции от г-н Михайлов към сладкарницата, който е бил уведомен, че сладкарницата не е била в активите на търговското дружеството, от което „Р.“ ООД е закупило сградата на киното. Потвърждава, че пред бирарията е имало маси от 2002 г., както и че лично е посещавала това заведение за обяд и вечери. Изразява учудването си, че общината е загубила обекта си, но не се били предприети мерки, като заявява, че не било в правомощията й да се намесва.

Преценката на показанията на свидетелите, съдът извърши при спазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК при съобразяване с всички други данни по делото, и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Съдът намира, че показанията на свидетелите М. С. З., М. Г. В. и Д. Ц. П. следва да бъдат кредитирани като ясни, безпротиворечиви и кореспондиращи по между си, както и с обстоятелствата по делото и останалите доказателства относно извършваните ремонти и преустройства в сградата на киното, както и начинът и времето през което сладкарницата е ползвана като бирария. Показанията на свидетеля Х. И. Ч. съдът възприема частично, поради служебната зависимост от ответника, като настоящ служител в общинската администрация на Община М. и заинтересована от изхода на делото. Невъзможността на сдвидетеля Ч. да заяви, кое лице е ползвало процесната сладкарница през 2001 г., но въпреки това категоричното й отричане това да е било ищцовото дружество при знанието, че обектът е бил предоставен през по-ранен период на общинското търговско дружество Хлебозавод "З.", сериозно разколебава достоверността на показанията и в тази им част, и е основание съдът да не ги възприема. Същевременно в останалата им част, показанията на свидетеля Ч.са за установяване на неизгодни за ответника факти и обстоятелства, относно владеенето на сладкарницата от „Р.“ ООД, знанието в общинската администрация за това и липсата на действия за защита на правата на общината, поради което съдът намира, че следва да бъдат възприети в тази им част. Преценката на гласните доказателства води към извод, че от фактическа страна е установено безспорно, че от средата на 1999 г. процесният недвижим имот се владее и ползва от ищеца чрез отдаването му под наем като бирария, което владение е било явно и необезпокоявано, и е упражнявано със знанието и без противопоставянето на ответника.

При така установеното от фактическа страна на спора, предвид приложимите материалноправни норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Придобиването по давност е способ за придобиване на субективни вещни права чрез фактическото им упражняване през определен в закона срок от лице, което не притежава съответното право. Фактическият състав на този способ за придобиване на вещни права включва установяване на владение, което трябва да е явно, необезпокоявано и непрекъснато, както и изтичане на определения в закон срок, който при недвижимите имоти в зависимост от вида на владението е кратък – 5 годишен за добросъвестния владелец, и 10 годишен за недобросъвестния владелец. Позоваването от владелеца на изтеклата в негова полза давност, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС съгласно дадените задължителни за съдилищата разяснения в т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, а процесуално средство за защита на материално-правните последици от давността, зачитани към момента на изтичане на законния срок. Съдът намира за безспорно установено, че „Р.“ ООД е получило от прехвърлителя владението върху спорния недвижим имот по силата на сключения договор за покупко-продажба от 08.07.1999 г. оформен в нотариален акт № 189, том I, дело № 1003/1999г. на Веселин Христов – съдия по вписванията при РС-М. с „ч.ф.К.“ООД, което е предадено заедно с владението на недвижим имот – КИНО, находящо се на централния площад в гр. М., бул. „Г. Д.“ № 8, със застроена площ 918 км. м., представляващо целия първи етаж от двуетажна сграда, построена през 1969 г. Този факт се потвърди от събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че сладкарницата първоначално е била заключена и е ползвана за склад, а едва през 2001 г. след преустройството й е отдадена от ищеца за ползване на трето лице като бирария. Ответникът не твърди, нито представи доказателства, че ищецът е установил владението си върху спорния недвижим имот по скрит или насилствен начин след сключване сделката с „ч.ф.К.“ООД, нито че е предприел действия за защита на правата си като собственик по административен или гражданско правен път. Не се доказаха и възраженията на ответника, че ищецът е бил недобросъвестен владелец, тъй като е знаел, че праводателят му не е собственик. Няма данни приложеното към отговора на исковата молба писмо от Община М. изх. № 26.00.47/13.12.2.1999 г. да е достигнало до ищеца. Дори и да е съществувал спор за правото на собственост между „ч.ф.К.“ООД и Община М., след като няма данни този спор да е бил разрешен със силата на пресъдено нещо преди прехвърлителната сделка между това дружество и „Р.“ ООД, не може да се приеме, че ищецът е знаел, че Община М. е собственик на процесния недвижим имот. Този извод не може да бъде обоснован със съставения Акт за частна общинска собственост № 2 от 07.10.1997 г. Съгласно действащата към 08.07.1999г. редакция на разпоредбата на чл. 58 ал. 1 ЗОбС, актът за общинска собственост на недвижим имот се съставя в три екземпляра от служба "Общинска собственост" по местонахождението на имота. Той се подписва от съставителя и се утвърждава от съответния кмет. Първият екземпляр се съхранява в службата, съставила акта, вторият екземпляр се изпраща в съответната общинска служба "Общинска собственост", а третият - на лицата, които ползват имота. Едва с изменението на цитираната разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. е регламентирано, че актът за общинска собственост се утвърждава от кмета на общината и се предоставя за вписване по реда на ЗКИР в 7-дневен срок от утвърждаването му. Тоест, до влизане в сила на цитираното изменение на чл. 58, ал. 1 ЗОбС, актовете за общинска собственост не са подлежали на вписване в имотния регистър, а единствено в актовите книги на общината. За вписванията в регистъра на общинските имоти не действа презумпция за знание на вписаните актове от трети добросъвестни лица. Отделно от това, съдебната практика еднозначно приема, че сам по себе си фактът на вписването на актове относно права на трети лица в имотния регистър, не прави купувача недобросъвестен. Актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а се ползват единствено с констативно действие, тоест от тях не възникват права. От друга страна наличието на разминаване в описанието на спорния недвижим имот в акта за частна общинска собственост не позволява да се установи, налице ли е идентичност между процесният недвижим имот и актуваният такъв от Община М.. Това се установи и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Върху представения от ответника препис на АЧОС № 2 от 07.10.1997г. липсва удостоверяване на вписването му в СВ - М.. При това положение, към момента на сключване на сделката, ищецът не е имало как да знае, че неговият праводател не е собственик на спорния имот, за да се приеме, че е бил недобросъвестен. Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. При установеното от фактическа страна на спора, съдът намира, че ищецът е установил и упражнявал през целия период от сключване на прехвърлителната сделка с „ч.ф.К.“ООД до подаване на исковата молба добросъвестно владение върху спорния недвижим имот, което е придобил въз основа на валидна сделка, сключена в предписаната от закона форма, без да знае, че праводателят му не е бил собственик. Към влизане в сила на разпоредбата на § 1 от ЗИДЗС (Обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006г.), с която е въведен мораториум върху течението на давностни срокове за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, чието действие продължава, считано и към настоящия момент, в полза на ищеца е бил изтекъл 5-годишния давностен срок, поради което същият е придобил правото на собственост въз основа на давностно владение върху описания в исковата молба недвижим имот, и искът му да бъде признат за собственик на това основание се явява основателен.

При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, включително и платеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: 000193371, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М., че „Р.“ ООД, ЕИК: 106070330, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З., е собственик на основание давностно владение по чл. 79 ЗС на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ХХХХХХХХХХХХХХХХХ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., одобрени със Заповед № РД-ХХХХХ/ХХХХХХ. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. М., „Г. Д.“ № 8, ет. 1, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ХХХХХХ, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 93.00 кв. м., прилежащи части: съответните ид. части от общите части и от правото на строеж, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ХХХХХХХХХХХХХХХ, под обекта: няма, над обекта: ХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХХХХХХ.

ОСЪЖДА ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: 000193371, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Х. Б.“ № 27, представлявана от Г.С.– кмет на Община М. да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК: 106070330, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. Д.“ № 8, представлявано от управителя В.М.З. сумата от 2 506.52 лева направени по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

18

Гражданско дело No 412/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Г.С.С.,
С.В.С.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 22.4.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.С.С.  ЕГН **********о***  и С.В.С. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  . 19.09.2009 год. на Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката С.В. на адрес ***,като при промяна на адреса майката се задължава да уведоми бащата.

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Г. С.  ЕГН ********** на майката С.В., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на  бащата с детето    всяка първа и трета  събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни  през лятото – юли или август,, който да не съвпада с  платения годишен отпуск на майката,както и по всяко време,когато бащата поиска със съгласието на майката..

              ОСЪЖДА Г.С.С.  ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето   М. Г. С.  ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка С.В.   в размер на 150 лв. /  сто и петдесет  лева/, платими чрез превод по банкова сметка *** ***,  начиная от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА Г.С.С.  ЕГН ********** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 108 лв..

              Страните не претендират издръжка помежду си.

              Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извън съдебно и страните нямат претенции един към друг.

              Страните не са придобивали   движимо и недвижимо имущество  в режим на СИО,както и общо семейно жилище.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното    си фамилно име С..

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

19

Гражданско дело No 1061/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

А.Л.Л.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 30.4.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. с . в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. С.. ЕИК ., представлявано от . – изпълнителни директори  чрез пълномощника -юрисконсулт искове против А.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ,за  сумата от 849.29 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева  и 29 ст./ представляваща главница по осем броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2017 г. до 21.12.2017 г.; сумата от 73.56 лв. /седемдесет и три лева и 56 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017 г. до 21.12.2017 г. /дата  на последна вноска/, сумата от 100.02 лв. /сто лева и 02 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2017 г. до 30.04.2018 г. /дата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./ - разноски по делото, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./ юрисконсултско  възнаграждение за които е издадена заповед за изпълнение № 234/02.05.2018 год. год.год. по ч.гр.д.№ 556 /2018 год. по описа на МРС.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

20

Гражданско дело No 16/2019

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

В.Б.Х.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА,
П.Ц.Х.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 30.4.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И:

 

             ДОПУСКА ПРОМЯНА в личното име на  малолетното дете А. П. Ц. ЕГН ********** ***.Р. с родители: майка  В.Б.Х. ЕГН **********  и баща П.Ц.Х. ЕГН ********** от А.  на Х.  или за в бъдеще лицето ще носи името Х. П. Ц..

             Решението може  да се обжалва или протестира пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

             След влизане на решението в сила препис от  същото да се изпрати на Община Р.  за извършване промяна в регистрите.