Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.3.2019г. до 31.3.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 124/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.Л.Д.,
Д.В.Д.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 1.3.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.Л.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********, сключен с акт за граждански №567/14.10.1988 г. в гр. В., Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

               1.Семейното жилище, намиращо се на административен адрес: област В., община В., ул. „В.” №8, ет. 3, ап. 16, САМОСТОЯТЕЛЕН ОЕКТ В СГРАДА с идентификатор №12259.1025.48.1.16 находящ се в гр. В., община В., област В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота област В., община В., ул. „В.” №8, бл. Чавдар №8, ет. 3, ап. 16. Самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположен в поземлен имот с идентификатор 12259.1025.48. Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: 1. Посочени в документа площ: 53,65 кв. м. Прилежащи части: изб. пом. №16 – II с площ – 2.21 кв.м., съот. 0.90% ид.ч. от об.ч. на сградата и право на строеж. Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 12259.1025.48.1.15, 12259.1025.48.1.17, под обекта: 12259.1025.48.1.10, над обекта: 12259.1025.48.1.22, а по доказателствен материал: Нотариален акт № 163, том IX, дело №3593/96г., а именно: Апартамент №16 /шестнадесет/, етаж трети в жил. Бл. „Чавдар – 8”построен върху държавна земя на ул. „В.” №8, гр. В., състоящ се от две стаи, кухня и необходимите сервизни помещения със застроена площ от 53.65 кв. м. /петдесет и три кв.м. шейсет и пет кв.см./ по одобрен архитектурно строителен план при съседи: стълбище Маргарита Илиева и Христина Георгиева, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №16-II от 2,21 кв.м. /два кв.м. двадесет и един кв.см. при съседи: коридор и от дясно Маргарита Илиева, в едно с 0.90% ид.ч. от общите части на сградата, включително и отстъпеното право на строеж върху държавното място. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на К.Л.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №5603006126/08.01.2019г., издадено от Община В., Дирекция  „МДТ” е 11829,80 лв. /единадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/, като делът на съпруга Д.В.Д.  е уравнен с 5914,90 лв.

               2. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот описан в Нотариален акт № 20, том IV, дело №663 от 2005г., /планоснимачен № 1628/, находящ се в с. Б., общ. К., обл. В., а именно: Дворно място от 1367 кв.м. /хиляда триста шестдесет и седем кв.м., ведно с находящите се в него , представляващо парцел VIII /осем/, с планоснимачен № 1628 /хиляда шестстотин двадесет и осем/, в квартал 174 /сто седемдесет и четири/, находящ се в строителните граници на с. Б., общ. К., обл. В., предназначен съгласно застроения план за индивидуално жилищно строителство, одобрен със заповед № 705/22.05.1984г. на ОНС – В., при съседи на имота улица, н-ци на Методи Павлов Георгиев, н-ци на Петър Каменов Д. и Димитър Борисов Параскевов. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000047/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 4830.90 лв./четири хиляди осем стотин и тридесет лева и деветдесет стотинки/, като делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен с 2415,45 лв.

               3. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот описан в Нотариален акт № 90, том I, рег. № 303  дело №4 от 2013г., а именно: ЕДНОЕТАЖНА НЕЖИЛИЩНА СГРАДА със стоманена конструкция – ПАВИЛИОН със застроена площ от 80 кв.м. /осемдесет кв.м./, находящ се в строителните граници на с. Б., общ. К., обл. В., северно от „Социален дом” -  с. Б., с неприложена регулация , в квартал 177а /сто седемдесет и седем индекс „а”/ведно със отстъпеното право на строеж върху общинно място – парк, при граници и съседи на имота: от три страни улица. след прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000048/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 6208,90лв./шест хиляди двеста и осем лева и деветдесет стотинки/, като делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен с 3104,45 лв..

               4. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот описан в Договор за доброволна делба на поземлени имоти – земеделска земя № 136, том Х от 22.12.2014, а именно:

               - НИВА от 21,206 дка /двадесет и един декара двеста и шест квадратни метра/, четвърта категория земя, в местността ‘‘БРЕСТОВЕЦ КВ.195”, представляваща имот № 195015 /парцел № 15 - петнадесет от масив № 195 - сто деветдесет и пет/, по КВС за землището на с. Б., общ. К., обл. В., при граници и съседи: № 195014 нива на н-ци на Ангел Стефанов Дилов; №000126 полски път на Община К.; № 000306 полски път на Община К.; № 000116 полски път на Община К.. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000049/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 2051,68 лв./две хиляди петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, като          делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен с 1025,84 лв.

               - НИВА от 15.600 дка /петнадесет декара и шестстотин квадратни метра/, четвърта категория земя, в местността „БРЕСТОВЕЦ КВ.194”, представляваща имот № 194007 /парцел № 7 - седем от масив № 194 - сто деветдесет и четири/, по КВС за землището на с. Б., общ. К., обл. В., като имотът е образуван от имот № 194002, при граници и съседи: № 000359 полски път на Община К.; № 194013 нива на Михаил Методиев Павлов и др.; № 000307 полски път на Община К.; № 194008 нива на Тихомир Тошев Милев. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000050/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 1509,30 лв. /хиляда петстотин и един лева и тридесет стотинки/, делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен със 754,65 лв.

               -НИВА от 10.000 дка /десет декара/, четвърта категория земя, в местността “БРЕСТОВЕЦ КВ.195”, представляваща имот № 195020 /парцел № 20 - двадесет от масив № 195 - сто деветдесет и пет/ по КВС за землището на с. Б., общ. К., област В., при граници и съседи: № 195019 нива на Ачко Цветанов Петров; № 195001 нива на н-ци на Боян Каменов Д.;*** нива на Светлозар Иванов Дичевски. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000051/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 967,50 лв./деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен с 483,75 лв.

               - НИВА от 1.045 дка /един декар и четиридесет и пет квадратни метра/, четвърта категория земя, в местността „ЛЪКАТА”, представляваща имот № 292026 /парцел № 26 - двадесет и шест от масив 292 - двеста деветдесет и две/, по КВС за землището на с. Б., общ. К., обл. В., при граници и съседи: № 292025 нива на Тодор Каменов Д.; № 292023 нива на н-ци на Недялко Здравков Точов; № 000686 полски път на Община К.; № 292027 нива на Кирил Любимов Кирилов; № 292028 нива Зарчо Спасов Цветков и др.

След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000053/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 155,03 лв./сто петдесет и пет лева и три стотинки/, делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен със 77,52 лв.

               - НИВА от 0.749 дка /седемстотин четиридесет и девет квадратни метра/, четвърта категория земя, в местността „ЛЪКАТА”, представляваща имот № 281056 /парцел № 56 - петдесет и шест от масив 281 - двеста осемдесет и/, по КВС за землището на с. Б., общ. К., обл. В., при граници и съседи: № 281057 нива на Надежда Михалакева Кръстева; № 000703 полски път на Община К.; № 28881055 нива на „Спринк” ЕООД; № 281072 нива на наследници на Цветана Савова и Кръсто Младенов; № 281071 нива на Кирил. След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Д.В.Д..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО000052/17.01.2019г., издадено от Община К., Дирекция  „МДТ” е 111,11 лв. /сто и единадесет лева и единадесет стотинки/, като делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен с 55,56 лв.

               Общата данъчна оценка на имотите оставащи в дял на Д.В.Д.  е 15 834 /петнадесет хиляди осемстотин тридесет и четири лева/. Делът на съпругата К.Л.Д. е уравнен със 7917 /седем хиляди деветстотин и седемнадесет лева/.

               5. Страните заявяват, че притежаваните от тях лек автомобил с марка „Ланчия”, модел „Либра”, с рег. №ВР6652ВА, рама №ZLA83900000115259, двигател 937A20002858828  след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпруга Д.В.Д.. К.Л.Д. няма каквито и да било претенции по отношение на описания по-горе автомобил, като делът и е уравнен със сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

6. Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг. Останалите движими вещи собственост на К.Л.Д. и Д.В.Д. са разпределени по равно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

7. Окончателната държавна такса и направените по делото разноски ще бъдат заплатени поравно от К.Л.Д. И Д.В.Д..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху дела си от имуществото в размер на 140.82 лв.

          ОСЪЖДА К.Л.Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху дела си от имуществото в размер на 140.82 лв.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 1.3.2019г.

2

Гражданско дело No 178/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

С.И.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.3.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, е предявило иск, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника С.И.Й. ЕГН-********** ***, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1620/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 861/30.10.2017 г. за сумата от сумата от 849.68 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 68 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 154.08 лв. /сто петдесет и четири лева и 08 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 20.36 лв. /двадесет лева и 36 ст./ такса за оценка на досие за периода от 13.01.2017 г. до 21.07.2017 г., сумата 386.83 лв. /триста осемдесет и шест лева и 83 ст./ такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 23.12.2016 г. до 21.07.2017 г., сумата 37.13 лв. /тридесет и седем лева и 13 ст./ обезщетение за забава, считано от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, сумата от 28.96 лв. /двадесет и осем лева и 96 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ юрисконсултско  възнаграждение. Претендират се разноски и по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК,  от особения представител на ответника  не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание особения представител на ответника формално не оспорва иска.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, и чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1620/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №1620/2017 г. на МзРС е издадена заповед №861/27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.И.Й. ЕГН-********** ***, да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, сумата от 849.68 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 68 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 154.08 лв. /сто петдесет и четири лева и 08 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 20.36 лв. /двадесет лева и 36 ст./ такса за оценка на досие за периода от 13.01.2017 г. до 21.07.2017 г., сумата 386.83 лв. /триста осемдесет и шест лева и 83 ст./ такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 23.12.2016 г. до 21.07.2017 г., сумата 37.13 лв. /тридесет и седем лева и 13 ст./ обезщетение за забава, считано от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, сумата от 28.96 лв. /двадесет и осем лева и 96 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ юрисконсултско  възнаграждение.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответницата на 25.05.2016 год. е сключила договор за потребителски паричен кредит № 593560088 с Провидент Файненшъл България ООД за сумата от 900 лв. Уговорената лихва за срока на договора е 177.53 лв., като общата стойност на усвоената главница и лихва е 81077.53 лв., разпределена на 60 равни седмични погасителни вноски от по 17.96 лв. Първата е с падеж 01.06.16 г., а последната е с падеж 21.07.17 г. Длъжникът е изразил съгласие да заплати сумата от 45 лв. такса за оценка на кредитното досие, която страните са постигнали съгласие да се включи в седмичните вноски и да е в размер на 0.75 лв. на вноска. По избор на кредитополучателя е заявена услугата „Кредит у дома“, а именно доставка на заеманата сума по местоживеене на кредитополучателя и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя. За услугата последният се е съгласил да заплати такса от 767.67 лв. - 30% от тази такса е по организирането на разходите по организирането и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е разходи по събирането на кредита. Таксата е разпределена и включена в 60 седмични вноски и е 12.79 лв. на вноска. Така общата сума, която кредитополучателя се е съгласил да върне на кредитора е в размер на 1890.20 лв., от която 900 лв. главница, 177.53 лв. лихва, такса оценка на досие 45 лв., 767.67 лв. такса услуга „Кредит у дома“ . Размерът на дължимата седмична вноска е 23.69 лв., от които 17.96 лв. вноска по кредита, 0.75 лв. такса оценка на досие, и 12.79 лв. такса за услугата „Кредит у дома“. Подписвайки договора, ответницата се е съгласила да заплати така уговорените суми. Крайният срок на кредита е 21.07.17 г., поради което кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът е начислил обезщетение за забава на ответницата за периода от датата на договора за цесия до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 37.13 лв. Длъжникът е заплатила сума от 479.25 лв., от които  380.84 лв. такса „Кредит у дома“, 24.64 лв. такса оценка на досие, 23.45 лв. договорна лихва, и 50.32 лв. главница.

             На 19.05.17 г. между ищеца и праводателя на ответницата е сключен договор за цесия, по който вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, което се е върнало в цялост, тъй като тя не е намерена на посочения от нея адрес. В условията на евентуалност твърди, че ответницата е уведомена за цесия с връчването на екземпляр от исковата молба.

             Ищецът представя формуляр за кандидатстване за кредит, договор за потребителски кредит №593560088, стандартен европейски формуляр, уведомление за извършена цесия, договор за цесия, потвърждение за извършена цесия, приложение №1, пълномощно. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Видно от приложеното ч. гр. д. №1620/2017 на МзРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

              Ответницата е сключила договор за потребителски паричен кредит № 593560088 с Провидент Файненшъл България ООД за сумата от 900 лв. Уговорената лихва за срока на договора е 177.53 лв., като общата стойност на усвоената главница и лихва е 81077.53 лв., разпределена на 60 равни седмични погасителни вноски от по 17.96 лв. Първата е с падеж 01.06.16 г., а последната е с падеж 21.07.17 г. Длъжникът е изразил съгласие да заплати сумата от 45 лв. такса за оценка на кредитното досие, която страните са постигнали съгласие да се включи в седмичните вноски и да е в размер на 0.75 лв. на вноска. По избор на кредитополучателя е заявена услугата „Кредит у дома“, а именно доставка на заеманата сума по местоживеене на кредитополучателя и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя. За услугата последният се е съгласил да заплати такса от 767.67 лв. - 30% от тази такса е по организирането на разходите по организирането и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е разходи по събирането на кредита. Таксата е разпределена и включена в 60 седмични вноски и е 12.79 лв. на вноска. Така общата сума, която кредитополучателя се е съгласил да върне на кредитора е в размер на 1890.20 лв., от която 900 лв. главница, 177.53 лв. лихва, такса оценка на досие 45 лв., 767.67 лв. такса услуга „Кредит у дома“ . Размерът на дължимата седмична вноска е 23.69 лв., от които 17.96 лв. вноска по кредита, 0.75 лв. такса оценка на досие, и 12.79 лв. такса за услугата „Кредит у дома“. Подписвайки договора, ответницата се е съгласила да заплати така уговорените суми. Крайният срок на кредита е 21.07.17 г., поради което кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът е начислил обезщетение за забава на ответницата за периода от датата на договора за цесия до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 37.13 лв. Длъжникът е заплатила сума от 479.25 лв., от които  380.84 лв. такса „Кредит у дома“, 24.64 лв. такса оценка на досие, 23.45 лв. договорна лихва, и 50.32 лв. главница.

             На 19.05.17г. между ищеца и праводателя на ответницата е сключен договор за цесия, по който вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, което се е върнало в цялост, тъй като тя не е намерена на посочения от нея адрес.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Ответната страна, чрез назначения особен представител, формално не оспорва задълженията за главница, договорна и мораторна лихва /за период след цесията/, такса оценка на досие, и такса за услуга „Кредит у дома“.

Това дава основание на съда да приеме, че исковата претенция е доказана. 

             При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 852 лв., съобразно представения списък и оправдателни документи.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 178.96 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Й. ЕГН-********** ***, че същата дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, по издадената по ч. гр. дело № 1620/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 861/30.10.2017 г. за сумата от 849.68 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 68 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от 154.08 лв. /сто петдесет и четири лева и 08 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 20.36 лв. /двадесет лева и 36 ст./ такса за оценка на досие за периода от 13.01.2017 г. до 21.07.2017 г., сумата 386.83 лв. /триста осемдесет и шест лева и 83 ст./ такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 23.12.2016 г. до 21.07.2017 г., сумата 37.13 лв. /тридесет и седем лева и 13 ст./ обезщетение за забава, считано от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.

ОСЪЖДА С.И.Й. ЕГН-********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, разноски по настоящото производство в общ размер на 852 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 1620/2017 г. по описа на МзРС в общ размер на 178.96 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Гражданско дело No 106/2019

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Н.Д.К.

НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 8.3.2019г.

Делото е образувано по искова молба от Н.Д.К., ЕГН ********** ***, против „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК175166713, със седалище и адрес на управление гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 26, за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед № 6/17.01.2019 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 188 т. 3 вр. с чл. 195 ал. 1 КТ и вр. с чл. 187 ал. 1 т. 3 и т.9 КТ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудово му правоотношение в ответното дружество.

Образувано е настоящото гражданско дело.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на  ответника. В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни.

На 07.03.2019 г. по делото е входирана молба от адв. Д. Коловски, като пълномощник на ищеца, с която заявява, че оттегля подадената искова молба.  

Молбата е подадена в срока по чл. 232 ГПК и ще следва да бъде уважена.

   Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 106/2019 г. по описа на МзРС, поради оттегляне на исковата молба от ищцата.

Копие от определението да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от уведомяването.

 

4

Гражданско дело No 762/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

П.Д.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 11.3.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ., представлявано от . – управител чрез пълномощника . – юрисконсулт  искове за признаване за установено, че П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** ЖП . за  сумата от 874.45 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и 45 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 06.03.2018 г.; сумата от 122.20 лв. /сто двадесет и два лева и 20 ст./ - договорна лихва за периода от 28.03.2017 г. до 10.10.2017 г., сумата от 25.12 лв. /двадесет и пет лева и 12 ст./- мораторна лихва за периода за периода от 17.11.2017 г. до 23.02.2018 г., сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото, както и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева и 00 ст./  юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № 126/ / 07.03.2018 год. по ч.гр.д.№ 293/2018 год. по описа на МРС.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

5

Гражданско дело No 1356/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

Т.Ц.Т.

Е.Г.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 11.3.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Т.Ц.Т. *** с адрес за призоваване гр.В. адв.С.Г. *** е предявил иск против Е.Г.А. *** за сумата 159.59 лв., представляваща наем на 11.374 дка по договор за наем от 23.11.2015 год. за стопанската  година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 год.,ведно със законната лихва начиная от 01.10.2017 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски..

                  В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор с който не оспорва,че между страните има сключен договор за наем, както и да заплати исковата сума, независимо ,че само един от имотите се намира в легитимен слой.

                  Искът е с правно основание чл. 228, ал. 1 и чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД  .

                  Събрани са писмени и гласни доказателства.

                  Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                  Между страните по делото на 23.11.2015 год. е сключен договор за наем  на земеделски земи, с обща площ от 11.374 дка, ,находящи се в землището на с.Л., общ.М..Препис от договора е приложен към делото / л.4/. В чл.3 от договора е уредено,че същият се сключва за срок от една стопанска година,считано от стопанската година, следваща подписването на договора.Всяка стопанска година започва от 1 октомври и завършва на същата дата следващата година.В чл.4 е определен размера на дължимия наем-по 10 лв. за ливади и по 15 лв. за останалите земеделски земи, като наемът се заплаща след прибиране на реколтата,но не по-късно от края на  съответната стопанска година.Исковата претенцията на ищеца обхваща периода 01.10.2016 год.-01.10.2017 год.Твърди се,че  въпреки многократните обещания на ответницата , че ще бъде заплатен дължимият наем,до завеждане на исковата молба -16.10.2018 год. дължимата сума не е получена, поради което за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

           При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за доказан по основание.Безспорно по делото е установено,че между страните е сключен договор за наем на земеделска земя, в който е уреден срока на договора,начина на плащане и срок за заплащане на дължимия наем.В случая, налице е неизпълнение на поетите от страна на наемателя задължения в срок да заплати договорената наемна цена..Твърдението на ответницата,че само един имот се намира в легитимен слой, а другите са обрасли с тръни,храсти и гора и при проверка от Фонд Земеделие всички имоти, с изключение на  имот № 001036 в м.“ Андрек“ са й било отрязани не е подкрепени с никакви доказателства.

            Съдът не приема  оспорването на исковата претенция,направено от пълномощника на ответницата  във второто с.з.Константна е съдебната практика,че по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр.с чл.131 ал.2 т.5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността на ответникът да противопоставя възражения,основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.Това е срокът, в който ответникът следва да изрази становище по предявения срещу него  иска, като в първото по делото съдебно заседание може само да уточнява фактическите си твърдения по спора,или да посочи и представи нови доказателства на осн.чл.143 ал.2 и чл.144 ал.1 от ГПК.Признанието на иска е процесуално действие на ответника,с което той заявява,че се отказва от защита срещу иска,защото искът е основателен.Веднъж валидно направено, признанието не може да бъде оттеглено.Признанието на иска  също е акт на разпореждане с правото на иск,но то не десезипра съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение,което признавал претендираното или не признава отричаното от него право.Признанието на иска обвързва съда,но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чрл.237 от ГПК или  да остави съда да постанови решение.

              По така изложените съображения,съда намира предявеният иск за заплащане на сумата 159.59 лв., представляваща наем на 11.374 дка по договор за наем от 23.11.2015 год. за стопанската  година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 год.

              По отношение  заплащането на лихва върху главницата съда намира,че  лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба -16.10.2018 год., а не от  01.10.2017 год. до окончателното изплащане., тъй като ищеца разполага с претенция за забавено плащане от датата на забава, до предявяване на исковата молба, което в конкретния случай не е сторено.

              По отношение направеното възражение от страна на пълномощника на ответницата  за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съда намира същото за неоснователно.Адвокатското възнаграждение е в минимален размер.,съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените  разноски в размер на 350 лв.

                Водим от горните съображения,съдът

 

                              Р  Е  Ш  И:

 

                ОСЪЖДА Е.Г.А. с ЕГН  да заплати на  Т.Ц.Т. ЕГН ********** *** сумата 159.59 лв., представляваща наем на 11.374 дка по договор за наем от 23.11.2015 год. за стопанската  година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 год.,ведно със законната лихва начиная от 16.10.2018 год. до окончателното изплащане., както и сумата 350 лв. разноски..

    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

6

Гражданско дело No 121/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.Д.В.,
В.П.В.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 13.3.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.Д.В., ЕГН ********** и В. П. В., ЕГН **********, сключен с акт за граждански №../…… г. в с. …….., общ. Р.., обл. В……, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.

 2. Имуществените отношения са уредили преди подаване на молбата.

 3. Страните са в трудоспособна възраст и нямат претенции за издръжка помежду си.

 4. Страните се споразумяват след прекратяване на брака съпругата В.Д.В. да носи предбрачното си фамилно име – И.

 5. Кредитите теглени по време на брака остават за сметка на титуляра на кредита.

            ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 13.3.2019г.

7

Гражданско дело No 1470/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

И.П.С.

П.Й.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.3.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр.д.№ 1028/ 2011 год. по описа на М3РС месечна издръжка, която П.  Й.С. ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето И.П.  С. ЕГН ********** *** чрез неговата майка и законна представителка Ц.И.А. с ЕГН ********** ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на  180 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 07.11.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН

             ОСЪЖДА П.Й.  да заплати  на И.П. и Ц.А. деловодни разноски по компенсация в размер на 180 лв.,а в полза на  МРС  такса в размер на 115.20  лв.

            ОСЪЖДА И.П. и Ц.А. да заплатят на П.Й. разноски по компенсация в размер на 120 лв.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

8

Гражданско дело No 1260/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

Д.С.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.3.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА Д.С.Т. ЕГН ********** *** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от управителя ., сумата 750 лв. неизплатена главница по Договор за кредит № . сумата 111.92 лв. такса за експресно разглеждане, сумата 910.35 лв. лихва за периода 19.09.2015 год. до 31.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.09.2018 год. до окончателното изплащане., както и сумата 150 лв. д.т. и 150 лв. юрисконсултско  възнаграждение..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 15.3.2019г.

9

Гражданско дело No 1358/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

В.Л.П.

Л.П.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.3.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр.д.№ 959/2016 год. по описа на МзРС месечна издръжка, която Л.П.П. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето В.Л.П. ЕГН ********** *** чрез неговата майка и законна представителка К.И.П. с ЕГН ********** ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на  250 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 16.10.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН

               ОСЪЖДА Л.П.  да заплати  на В.Л. и К.И. деловодни разноски по компенсация в размер на 250 лв.,а в полза на  МРС  такса в размер на 144  лв.

               ОСЪЖДА В.Л. и К.И. да заплатят на Л.П.  разноски по компенсация в размер на 50 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

10

Гражданско дело No 110/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.П.Ц.,
Ю.С.Б.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 18.3.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.П.Ц.  ЕГН ********** *** и  Ю.С. Ц. ЕГН ********** ***, сключен с акт № 03.07.2010  год. на  С община, район по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг

              Страните нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество.

               ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА В.П. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.ОСЪЖДА Ю.С. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 18.3.2019г.

11

Гражданско дело No 1436/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Г.К.Г.

ЦВЕТИНА - МЕЗДРА ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.3.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Г.К.Г., ЕГН ********** ***, е предявил обективно съединени искове против „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК 202037056, за отмяна на Заповед № 20/15.10.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 188 т. 3 КТ му е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, и за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението „Водач на автобус“. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва исковата молба. Твърди, че уволнението е законосъобразно  и извършено съгласно изискванията на Кодекса на труда.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е личното трудово досие на ищеца.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищеца е работил в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 1/08.01.2018 г., сключен с 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който след изтичане на срока се е превърнал в безсрочен. Със Заповед № 20/15.10.2018 г. трудовото му правоотношение е прекратено, като на работника е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата срещу подпис видно от съдържащата се в личното трудово досие на ищеца заповед в оригинал. Наказанието е наложено за това, че ищеца не се е явил на работа в продължени ена2 последователни работни дни – 25 и 26 септември 2018 г. , поради което работодателя е приел, че е налице посоченото в чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ дисциплинарно нарушение. В личното трудово досие се съдържа искане за обяснение от работодателя до ищеца за неявяване на работа на 25 и 26 септември 2018 г., като в същото е посочено в три дневен срок да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства ако разполага с такива, което искане е връчено срещу подпис на ищеца на 15.10.2018 г. На същата дата ищеца е дал писмено обяснение, в което сочи, че на 25 и 26 септември е бил болен и тъй като 24 септември е бил почивен ден не е могъл да намери личния си лекар за да му продължи болничен и да го прати на лечение, тъй като боледува от диабет. За това сочи, че има епикриза, но не я е представил и такава не се съдържа в досието. В досието се съдържа молба от ищеца с дата 17.10.2018 г., в която моли управителя на ответното дружество да бъде освободен от заеманата длъжност „шофьор на автобус“. Върху молбата е написана резолюция „да се отмени заповед № 20/15.10.2018 г. и да се освободи по чл. 326 ал. 1“. На същата дата 17.10.2018 г. е издадена заповед № 21/17.10.2018 г. с която на основание чл. 344 ал. 2 КТ работодателя е отменил заповед № 20/15.10.2018 г. за дисциплинарно уволнение на работника Г.К.Г.. Няма отметка върху заповедта същата да е връчена на работника – ищец. Издадена е заповед № 22/17.10.2018 г., с която трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 КТ. Няма данни тази заповед да е връчена на ищеца. В личното трудово досие се съдържа и констативен протокол в който е отразено, че служители на ответника са се опитали да връчат Заповед № 20/15.10.2018 г. и Заповед № 22/17.10.2018 г., но опита е бил неуспешен, тъй като ищеца не е намерен на адреса му. По аргумент по чл. 195 ал. 3 КТ следва да се приеме, че Заповед № 21/17.10.2018 г. не е произвела действие, тъй като не е била връчена на ищеца преди завеждане на делото и съдът дължи произнасяне по оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищеца е дал обяснение по реда на чл. 176 ГПК че е научил за отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание при получаване на отговора на исковата молба на 26.11.2018 г. Във всички случай това е станало след предявяване на иска. В личното трудово досие на ищеца се съдържа експертно решение на ТЕЛК № 22/09.02.2017 г. в което е отразено, че ищеца страда от хронична исхемична болест на сърцето, а при издаването на експертното решение е направена и констатация, че освен дългогодишен хипертоник ищеца страда и от захарен диабет. В писменото си обяснение за извършеното нарушение, което е поискано от работодателя преди издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, ищеца е посочил, че страда от диабет тип 2 и се лекува от това. Тези две заболявания са посочени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от кодекса на труда, и ищеца в исковата молба е посочил че се ползва от закрилата при уволнение по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ. В писмения си отговор а и в становището си в хода на делото процесуалния представител на ответника не е оспорил това твърдение.

Искът за отмяна на процесната заповед е основателен.

Следва да се приеме за безспорно между страните, че ищецът страда от заболявания, които са включени в ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от кодекса на труда. 

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В производството по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя.

              В настоящата хипотеза ищецът сочи, че не е преодоляна закрилата при уволнение, уредена в чл. 333 КТ, тъй като работодателят не е изискал становище на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

Според съдебната практика предварителната закрила срещу уволнение е императивно предвидена при тези основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител. Работодателят е този, който следва да извърши проверка и да събере данни и доказателства за това дали работникът или служителят, когото желае да уволни, се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили. Тази закрила има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Правната норма на чл. 333 КТ изисква по категоричен начин разрешението на инспекцията по труда да бъде дадено предварително. Това означава към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на инспекцията по труда за уволнението на точно определен работник или служител. Процедурата за закрила при уволнение по чл. 333 ал. 2 от КТ изисква в случаите на уволнение на работници и служители по трудов договор, ползващи се с тази закрила, работодателят за всеки отделен случай да поиска мнението на ТЕЛК, което има консултативен характер.

В конкретния случай се установи безспорно, че работодателят към момента на постановяване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не е разполагал с документ, в който да е обективирано решение и позволение на дирекция „Инспекция по труда“ – Враца да бъдат прекратени трудовите правоотношения между страните, както и преди това да е изискал становището на ТЕЛК, което да е предоставил на инспекцията. Доказателства в тази насока от ищеца не се представиха по делото.

                Липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333 ал. 2 КТ – когато такова не е искано от работодателя означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ не е преодоляна, дори ако Инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението, което също липсва. Мнението на ТЕЛК е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ. Процедурата изисква работодателят за всеки отделен случай да поиска мнението на ТЕЛК. (Решение № 7543 от 23.09.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2003 г.; Определение № 479 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1471 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 479 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1471 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

           С оглед на изложеното по-горе, и на основание чл. 344 ал. 3 Кт, съдът намира, че само на това основание издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение 20/15.10.2018 г. е незаконна и следва да бъде отменена. Уволнението е незаконно. Следва, че предявеният иск по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.

Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На 17.10.2018 г. ищецът Г.Г. е подал молба до управителя на ответното дружество, с която заявява, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност „шофьор на автобус“. Не е посочено в молбата на какво основание ищеца иска да му бъде прекратено трудовото правоотношение. На същата дата работодателя е издал заповед № 22/17.10.2018 г., с която прекратява трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 326 ал. 1 КТ – от работника с предизвестие. Независимо, че няма данни тази заповед да е връчена на ищеца, същата в хода на делото не е оспорена, и следва да се приеме, че междувременно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на друго основание. Разпоредбата на чл. 335 КТ сочи, че момента на прекратяване на трудовия договор е: при прекратяване с предизвестие – с изтичане срока на предизвестието; при неспазване срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието и при прекратяване без предизвестие – от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В тези случаи издаването на нарочна заповед има констативен характер. Този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При това положение на страните се следват разноски по компенсация съобразно уважената и съответно отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 20/15.10.2018 г. на управителя на „Ц.М.“ЕООД гр. М., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 и чл. 188 т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.К.Г. ЕГН ********** с ответното дружество за длъжността „водач на автобус“ считано от 15.10.2018 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.К.Г. ЕГН ********** иск против „Ц.М.“ЕООД гр. М., за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „водач на автобус“, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК 202037056, да заплати на Г.К.Г. ЕГН ********** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 270 лв.

ОСЪЖДА Г.К.Г. ЕГН ********** да заплати на „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК 202037056, направените деловодни разноски по компенсация в размер на 255 лв.

ОСЪЖДА „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК 202037056, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 30 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

12

Гражданско дело No 1210/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

П.Д.К.

Д.Г.Б.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 21.3.2019г.

Съдът намира, че така постигнатата между страните спогодба не противоречи на закона и на морала урежда отношенията между страните и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА постигнатата между страните спогодба.

ОСЪЖДА Д.Г.Б. ***, с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 240 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1210/2018 г. по описа на МзРС като спогодено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от днес.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.50 ч.

В законна сила на 28.3.2019г.

13

Гражданско дело No 1225/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Г.Г.М.

СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ - РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 22.3.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Г.Г.М.,***, против „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д. Б.“ № 2, представлявано от П. В. – управител, с която ищцата моли съда да отмени Заповед № 136/12.07.2018 г. с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ  /съкращаване на щата/ и чл. 333 ал. 1 т. 2, 3 и т. 4 от КТ е прекратено трудовото и правоотношение с ответното дружество, считано от 13.07.2018 г., за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „работник в кухня“, както и за заплащане на обезщетение за срок от 6 месеца през които е останала без работа след уволнението – от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 г. в размер на 4100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

           Правното основание на иска е чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва исковата молба. Твърди, че уволнението е законосъобразно  и извършено съгласно изискванията на Кодекса на труда.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е личното трудово досие на ищеца.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата е работила в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 33/21.10.1990 г., като последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 12.06.2018 г., като е заемала длъжността „работник в кухня“. Със Заповед № 136/12.07.2018 г. на управителя на ответното дружество трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ – поради съкращение в щата. Твърди, че към момента на отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение – връчено и на 12.06.2018 г., както и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед ищцата е страдала от четири заболявания – психично заболяване „органично разстройство на настроението“, „исхемична болест на сърцето – нестабилна стенокардия“, „захарен диабет“ и „струма нодоза“. По делото е представено експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца № 2358 от 11.05.2018 г., издадено на основание молба от управителя на ответното дружество с искане по чл. 333 ал. 2 КТ, идентично на първото експертно решение № 2322/09.05.2016 г. Допълнително е представено заверено копие от декларация от ищцата изискано от работодателя в която тя е заявила, че страда от психично заболяване, захарна болест и че е трудоустроена. Тази декларация ищцата се е задължила в срок от три дни да представи съответната медицинска документация с която разполага. Декларацията е дадена на 31.05.2017 г. Представено е искане от управителя на ответното дружество по чл. 333 ал.2 КТ до Председателя на ТЕЛК Враца от 02.04.2018 г., с което на основание чл. 333 ал. 2 КТ и чл.4 от Наредба 5 на МЗ, моли ТЕЛК да даде писменото си мнение за здравословното състояние на ищцата, страдаща от заболявания посочени в експертно решение № 2322/09.05.2016 г.,  експертно решение № 4461/04.09.2017 г., експертно решение № 5805/06.11.2017 г. и експертно решение №0229/12.01.2018 г.  предвид предстоящото и и освобождаване от длъжност по чл. 328 ал. 2 КТ. В цитираните по-горе експертни решения не е посочено констатирано от компетентните органи психическо заболяване с неговите характеристики, степен на увреждане и процент на работоспособност. Въз основа на това  искане ТЕЛК издава Решение № 2358/11.05.2018 г. В същото е посочено, че описаните в него заболявания попадат в Наредба № 5/87 г. на МЗ. В личното трудово досие се съдържа и писмо за разрешение по чл. 333 КТ от Инспекцията по труда гр. Враца в което инспекцията дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Разрешението е издадено на 31.05.2018 г. По делото е представено, а и в личното трудово досие на ищцата на лист 176 заверено копие от епикриза без посочена дата, но в същата е отразено че ищцата е изписана на 07.11.2017 г. от Център за психично здраве гр. Враца, дневен стационар след 20-дневен престой в стационара. Посочена е диагноза „Органично разстройство на настроението“. Посочено е още, че психичното разстройство е с десет годишна давност с провеждано лечение.

По делото е назначена и изслушана и съдебно медицинска експертиза по писмени данни, която не е оспорена от страните и е приета от съда като вярна, обективна и компетентно изготвена, вещото лице е посочило, че след справка по писмените данни по делото е установено, че заболяванията които попадат в Наредба № 5 и от които страда ищцата са: захарен диабет, психично заболяване – Депресивен синдром и исхемична болест на сърцето. 

От изложеното по-горе следва извод, че по отношение психичното заболяване посочено в декларация от ищцата, че страда от такова, работодателят не е предоставил намиращата се при него документация – епикризата на лист 176 от личното трудово досие, на ТЕЛК за мнение, и ТЕЛК е издал експертно решение № 2358/11.05.2018 г. без да разполага с документация за психическото заболяване на ищцата. Видно от завереното копие от искане до ТЕЛК на лист 97 от делото на ТЕЛК са предоставени 4 броя експертни решения за другите заболявания, за които е дадено мнение и съответното разрешение, но не и за соченото психично заболяване „депресивен синдром умерено тежка форма“. В епикризата обаче е посочено „органично разстройство на настроението“.

Съдът намира, че с оглед различните диагнози, посочени в цитираната по-горе документация по отношение психичното заболяване, не  са обсъдени от ТЕЛК, същият е дал мнение без да му бъде предоставена документация от работодателя за тях, а той очевидно е разполагал с такава, съдържаща се и в личното трудово досие на ищцата.

Искът за отмяна на процесната заповед е основателен.

При посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че това уволнение на ищцата е незаконно, защото предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, е била приложима спрямо нея, но не е била преодоляна от ответния работодател преди това уволнение. Поради това същото е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344 ал. 3 КТ).

В постоянната си практика ВКС приема, че в изброените в чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази предварителна закрила при уволнение е относителна, защото може да бъде преодоляна чрез получаване на такова разрешение от съответния орган. Органът, който дава разрешението в случаите по чл. 333 ал. 1 КТ, е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане, индивидуално за всеки работник или служител, с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Това в конкретния случай е сторено. Разрешението за уволнението на инспекцията по труда не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени. Мнението на ТЕЛК обаче, дадено без да му е била предоставена цялата медицинска документация от работодателя, а той безспорно е разполагал с такава, както беше посочено по-горе, в случаите по чл. 333 ал. 2 КТ означава, че закрилата не е преодоляна. Това означава, че на ТЕЛК не е предоставена пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или служителя, който предстои да бъде уволнен, и при това положение мнението на ТЕЛК е опорочено. Това задължение на работодателя следва от разпоредбата на чл. 3 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 г.

Затова и издаденото при опорочено мнение мнение на ТЕЛК разрешение на инспекцията по труда за уволнението е неправомерно, като издадено в една опорочена процедура.  

Разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ е императивна и с нея всъщност е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 КТ. Ето защо, за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ, е необходимо не само да е поискал и получил преди същото разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнил преди това и вмененото му от закона в негова тежест задължение по чл. 333 ал. 2 КТ за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник, дадено по съответния ред - чл. 3 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 г.

Вярно е, че мнението на ТЕЛК няма задължителен характер за инспекцията по труда. Но също така е вярно, че то е необходим елемент от процедурата за уволнението на ищцата, попадаща в обсега на защитата по чл. 333 ал. 1 КТ. Или мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както е в случая, както и съответното разрешение на Инспекцията, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законността и на процесното уволнение. А след като е така и в случая ответното дружество не е предоставило на ТЕЛК цялата документация на ищцата, установяваща всички заболявания, от които тя страда, ответникът е упражнил неправомерно потестативното си право да я уволни на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ, поради съкращаване на щата, което обуславя незаконност на това и уволнение, само на това формално основание (чл. 344 ал. 3 КТ).

Предмет на заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд. Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът е длъжен да следи служебно, като част от функцията му да решава делата според точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК, както и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ - Този иск е конститутивен, защото с него се упражнява потестативното право на незаконно уволнения работник да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа. Този иск е и акцесорен по отношение на този по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая по делото се установи, че уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна, поради което и акцесорният иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяването и на заеманата преди това уволнение работа на длъжността – „работник в кухня“ при ответника, също се явява основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 КТ.

По същество този иск е за обезвреда на вредите, които незаконно уволненият работник е претърпял от оставането си без работа (чл. 225 ал. 1 КТ). Последните са съизмерими с липсата на получено от него трудово възнаграждение. Затова и обезщетението се дължи в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Уважаването на този иск предпоставя установена по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е налице. Това обаче не е достатъчно. Фактическият състав на чл. 225 ал. 1 КТ изисква още да са установени по делото и другите две предпоставки – доказано от ищеца оставане без работа по трудово правоотношение и причинно – следствена връзка между последното и незаконното му уволнение. Тежестта да докаже наличието им е на ищеца по делото. Ищцата е представила декларация, че от 13.07.2018 г. до момента е останала без работа, и е регистрирана като безработна в БТ М.. Извършена е и констатация от трудовата и книжка, от която се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение на 13.07.2018 г. липсват други отметки за сключване на нов трудов договор. Следва, че същата е останала без работа по трудово правоотношение, в пряка причинна връзка от незаконното и уволнение. Претенцията е предявена за максималния шестмесечен срок по чл. 225 ал. 1 от КТ, т.е. до 13.01.2019 г., изтекъл съм  към датата на приключване на устните състезания по делото. Видно от представения фиш за получена пълна работна заплата, същата е в размер на 614.36 лв., или за шест месеца сумата е 3686.16 лв., за която сума иска следва да се уважи, като в останалата част до пълния предявен размер се отхвърли.

При това положение на ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 136/12.07.2018 г. с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ  /съкращаване на щата/ и чл. 333 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.Г.М.,*** с ответното дружество „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, считано от 13.07.2018 г., за длъжността „работник в кухня“.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Г.М.,*** на длъжността, заемана преди уволнението - „работник в кухня“ в „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, да заплати на Г.Г.М.,*** обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3686.16 лв., за периода от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 год., като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер за сумата над 3686.16 лв. до 4100.40 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, да заплати на Г.Г.М.,*** направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК 106519070, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 207.45 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

14

Гражданско дело No 1481/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.Н.Д.,
С.Д.Д.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.3.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Н.Д., ЕГН **********  и С.Д.Д., ЕГН **********, сключен с акт за граждански №…./11.12.2004 г. в гр. М., общ. М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Родителските права по отношение на родените по време на брака деца – И.С. Д. ЕГН ********** и Н. С. Д., ЕГН ********** се ще упражняват от майката И.Н.Д., като по отношение на бащата С.Д.Д. се определя режим на виждане с децата – всяка първа и трета седмица от месеца и за двете деца, и в свободното време по взаимно съгласие на двамата родители.

 2. Бащата С.Д.Д. се задължава да заплаща месечна издръжка за децата, както следва: за детето И. С. Д. ЕГН ********** в размер на 125 лв. месечно, платими до 30-то число на всеки месец, лично и със съгласието на майка му и законен представител И.Н.Д., и за детето Н. С. Д. в размерна 125 лв. месечно платими до 30-то число на всеки месец, лично и със съгласието на майка и и законен представител И.Н.Д., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

 3. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.

 4. След прекратяване на брака съпругата ще промени фамилното си име  и от Д.  за в бъдеще ще се именува  А..

 5. Личните вещи и влогове на страните остават така, както ги е закупил или направил всеки от тях и както се ползват до сега.

6. Разноските по настоящото дело ще се поемат от всеки от молителите по равно.

            ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

           ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 180 лв.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 25.3.2019г.

15

Гражданско дело No 1661/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

Т.Б.П.

Б.П.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.3.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Т.Б.П., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка му и законен представител Т.Б.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв.,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от 20.12.2018 год.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********, да заплати такса в полза на МРС върху определената издръжка за минал период и занапред, общо в размер на 273.60 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

16

Гражданско дело No 317/2019

ИСКОВЕ ПО СК, ЗЗДН, ЗЛС, ЗГР, ЗЗДет., ЗБЖИРБ

И.Д.Т.

М.Ц.Н.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 26.3.2019г.

Делото е образувано по молба с правно основание чл. 4 и сл. ЗЗДН, от И.Д.Т., ЕГН ********** ***, против М.Ц.Н. с ЕГН ********** ***.

Образувано е настоящото гражданско дело, и същото е насрочено за разглеждане в открито с. з. на 12.04.2019 год. от 14.30 ч.

На 26.03.2019 г. по делото е входирана молба от И.Д.Т., в която заявява, че оттегля подадената молба, и моли делото да бъде прекратено.  

Молбата е подадена в срока по чл. 232 ГПК и ще следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 317/2019 г. по описа на МзРС, поради оттегляне на молбата от молителката.

Копие от определението да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от уведомяването на страните.

 

17

Гражданско дело No 1214/2018

Искове за недействителност на правни сделки

Д.Т.А.

Д.П.А.,
Т.П.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.3.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Д.Т.А. ЕГН ********** ***, е предявил иск против Д.П.А. ЕГН ********** и Т.П.А. ЕГН ********** ***, лично и със съгласието на майка и и законен представител Д.Т.А. ЕГН **********, с който ищецът моли съда да се прогласи нищожността на сделката извършена с нотариален акт № 33 том III, нот. дело № 360/2009 г. на нотариус Х. А., на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД като привидна сделка, алтернативно евентуално да се прогласи унищожаемост на сделката в частта и с която непълнолетната тогава ответница Д.П.А. е придобила ½ от описаните в горния нотариален акт имоти, тъй като тя е участвала в сделката и е подписала същата без съгласието на родител – чл. 27 ЗЗД.

В писмения си отговор ответниците оспорват иска с подробни съображения. В допълнителното си становище преди делото заявяват, че признават първоначално предявения иск.

Правната квалификация на исковете е чл. 26 ал. 2 изр. първо предложение последно ЗЗД, а по евентуално алтернативно предявения иск  чл. 27 ЗЗД. 

В хода на производството по делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответниците - КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО гр. София ЕИК 129010997 със съдебен адрес ***, ст. 7.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: 

В с. з. на 29.01.2019 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на  решение при признание на иска за нищожност на осн. чл. 26 ал. 2 изр. първо, на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на  решение при признание на иска  срещу ответниците, визирани в чл. 237  от ГПК, а именно същите са били редовно призовани за с.з., с писмени молби по делото преди с. з. са признали иска, и своята отговорност в него на осн. чл. 237 ал. 1 във вр. ал. 4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу тях ще следва да се постанови  решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237 ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото по първия иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявеният иск по чл. 27 ЗЗД.

Разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26 ал. 2 изречение първо, предложение последно ЗЗД,  нищожността на сделката, извършена с нотариален акт № 33 том III, РЕГ. №2909, нот. дело № 360/2009 г. на нотариус Х. А., нотариус с рег. №614 по регистъра на Нотариалната камара, по силата на която Д.Т.А. ЕГН ********** ***, продава на Д.П.А. ЕГН ********** и Т.П.А. ЕГН ********** ***, чрез законен представител Д.Т.А. ЕГН **********, следните недвижими имоти: самостоятелен обект № 2 със застроена площ от 260 кв. м. с лице от югозапад, представляващ 1-ви етаж от обособена с одобрен архитектурен проект съществуваща сграда – промишлен склад на два етажа, масивна конструкция, строена през 1969 г., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и ½ ид. част от УПИ ПАРЦЕЛ  ХIII, планоснимачен № 688 от квартал 50 по плана на гр. М.,обл. В. целия с площ от 360 кв. м.; УПИ – парцел ХVII, планоснимачен № 1694 от квартал 50 по плана на гр. М., обл. В. с  площ от 1000 кв. м., ведно с построените в него автосервиз – масивна монолитна конструкция със застоена площ от 100 кв. м. с таванско помещение от 100 кв. м., състоящ се от две работни помещения, офис и санитарен възел и магазин за промишлени стоки – масивна монолитна конструкция със застоена площ от 50 кв. м. с таванско помещение от 50 кв. м. състоящ се от търговско помещение, санитарен възел и офис.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците - КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО гр. С. ЕИК 129010997 със съдебен адрес ***, ст. 7.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

18

Гражданско дело No 127/2019

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

М.Р.Р.

БУЛБЕЛ СТРОЙ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 27.3.2019г.

Делото е образувано по искова искова молба от М.Р.Р. ЕГН-**********,***, чрез адв. В. Ч. от ВрАК, редовно упълномощена, против „Булбел строй“ ЕООД, ЕИК 203317495, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 55, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, чл. 224 ал. 1, и чл. 242 КТ.

Образувано е настоящото гражданско дело.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на  ответника.

С отговора на исковата молба се прави възражение за местна неподсъдност на делото пред МзРС, тъй като седалището на ответното дружество е в гр. Варна. Прави се искане за прекратяване на образуваното пред МзРС производство и изпращането на делото по компетентност на Районен съд – Варна. Посоченото от ищеца седалище и адрес управление на ответника е в гр. Варна, който се сочи и от ответника в неговия отговор. Според чл. 105 от ГПК искът се предявява в съда по постоянния адрес на ответника, а съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, каквато е и настоящата хипотеза. Предвидено е и изключение от общата подсъдност по чл. 105 ГПК, в разпоредбата на чл. 114 ГПК, но от изложеното в исковата молба от ищеца е видно, че той има месторабота в Антверпен, Белгия. Не се сочи, че местоработата му е в района на МзРС. Не е налице и хипотезата на чл. 362 КТ. Следователно молбата е основателна и на основание на чл. 118 ал. 2 във връзка с чл. 105 от ГПК образуваното пред МзРС съдебно производство трябва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Варненски районен съд.

   Водим от горното, и на осн. чл. 118 ал. 2 във връзка с чл. 105 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 127/2019 г. по описа на МзРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

19

Гражданско дело No 1375/2018

Искове по КЗ

ЗД БУЛ ИНС АД

Ц.Х.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.3.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

                                        Р  Е  Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „ Б. И.“АД ЕИК,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от . чрез адв.. против Ц.Х.Ц. *** за сумата 258.15 лв.,представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,ведно със законната лихва,начиная от 03.04.2018 год. до окончателното изплащане като погасен чрез плащане в хода на производството.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд гр.В. в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.