Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.2.2019г. до 28.2.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 296/2017

АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА

Н.П.Л.

ОС ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ - ГР.РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 1.2.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството по настоящето дело е образувано по повод постъпила жалба от Н.П.Л. ***, против твърдян от него мълчалив отказ на Общинска служба Земеделие Роман да определи срок за възстановяване на земеделски имоти на наследодателя му Д. К. Л. , възстановени съгласно Решение на МзРС №187/04.12.2015 год.

На ответната ОС”Земеделие” гр. Роман е изпратен препис от жалбата. От последната изискана и е приложена по делото преписка № 2317/1992 за възстановяване на земи, собственост на Д. К. Л., но не е депозирано становище. Постъпил е писмен отговор от юрисконсулт Димитрова - процесуален представител на Областна дирекция ”Земеделие” гр. Враца ОСЗ Роман.

От представеното решение № 21/ 25.08.1992 г. и приложената по  делото преписка № 02317/16.04.1992 г.  се установява, че наследодателката на жалбоподателя  е подала заявление. за възстановяване на наследствени земеделски имоти. Видно е, че на наследодателката Д. К. Л. са признати за  възстановени всички заявени имоти в съществуващи стари реални граници, издадено е и решение по чл.18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, в което са описани размера и категорията  на имотите, и местоположението им. В представения по делото отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата е посочено, че в срока по чл. 32 ал. 2 ППЗСПЗЗ жалбоподателя не се е явил за идентифициране на горните имоти и за издаването на скици, които заедно с решенията имат силата на констативен нотариален акт, и с тях се завършва процедурата по възстановяване на имотите. Сочи се още в становището, че на жалбоподателя са изпратени две писма – изх. №4/09.01.2017 год. и изх. №51/01.02.2017 год., в които му е  разяснено, че следва да се яви в общинската служба да подаде заявление по образец, както и да заплати такса по Наредба 49, за да може да се идентифицират имотите на място, и с това да се завърши процедурата по възстановяване. Указано е на жалбоподателя, че следва да укаже съдействие, тъй като административния орган не може служебно да идентифицира имотите. И двете писма са приложени по делото. Липсват и доказателства по делото жалбоподателят да е подал заявление по чл. 18 ал. 1 т. 1 от Наредба №49 за идентифициране на имотите, такова не се съдържа в преписката. Едва след това жалбоподателя би могъл да обжалва решенията, ако не са възстановени наследствените имоти.

От горното следва, че не е налице твърденият от жалбоподателя мълчалив отказ за определяне срок за възстановяване на имотите, и жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.П.Л. ***, против твърдян от него отказ на Общинска служба Земеделие Роман да определи срок за възстановяване на земеделски имоти на наследодателя му Д. К. Л., като неоснователна.        

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВрАС.

2

Гражданско дело No 551/2018

Искове по КЗ

ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД СОФИЯ

АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ПОДЕЛЕНИЕ ОБЛАСТНО УПРАВЛЕНИЕ

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 1.2.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

ДЗИ – О. З.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б, ЕИК 121718407, представлявано от К.Ч.–  изп. директор, чрез пълномощника им адв. Н.Б., е предявило обективно съединени искове против АГЕНЦИЯ „П.И.“ ЕИК 000695089 с адрес: гр. С., бул. М. № 3, чрез областно пътно управление В., за сумата от 4781.67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета 44010611405782, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2017 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 1457.90 лв. мораторна лихва за периода от 26.04.2015 г. до 26.04.2018 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва иска и по основание, и по размер. Твърди, че липсва причинна връзка между действията и бездействията между работници и служители на ответника и настъпилите увреждания, не е изяснен механизма на настъпване на ПТП, има различие в датата на настъпване на ПТП-то, и липсват доказателства за изплащане на обезщетение от ищеца.

Предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 213 от Кодекс за застраховането (КЗ) и чл. 86 от ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебнотехническа и оценителна експертиза.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че ответната агенция е субектът, задължен да поддържа пътната настилка на републиканските пътища в безопасно състояние, и именно по такъв път се е движил пострадалия зърнокомбайн CASE IH 8120 с рег. № С ……, както и относно факта, че зърнокомбайнът имал сключена със „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД застраховка „Каско+”, валидна за периода от 16.11.2013 г. до 15.11.2014 г.

В молбата се сочи, че на 22.09.2014 г. е настъпило застрахователно събитие, застрахования зърнокомбайн CASE IH 8120 с рег. № С 06085, собственост на „И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско шосе“ №135А, ЕИК 831257890, реализирал ПТП, при което вследствие необозначено препятствие на банкета на пътя – отрязана тръба на пътен знак, е настъпило перфориране на предна и задна десни гуми.

За настъпилото произшествие лизингополучателят на зърнокомбайна подал и уведомление за щета до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, а повредите били описани в опис на уврежданията по щета № 44010611405782 от 25.09.2014 г. С ликвидационен акт по щета № 44010611405782 е одобрена стойност на обезщетение в размер на 4766.67 лв., която сума  по искане на собственика – лизингодател е изплатена на лизингополучателя „СТИЛ ТРЕЙД“ ЕООД, на 14.01.2015 г. съгласно представеното преводно нареждане за групово плащане от 14.01.2015 г. и списък към него.

Изслушана е САТЕ, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на щетата вследствие извършеното на 22.09.2014 г. ПТП възлиза на 4766.68 лева и от техническа гледна точка имуществените вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в приложените по делото доказателства.

Разпитани са свидетелите Х.М., който е управлявал процесния зърнокомбайн, и Н.В. *** и актосъставител. Св. М. твърди, че той е управлявал зърнокомбайна през септември 2014 г. на пътя преди с. г. Б. а е отбил вдясно тъй като насреща е идвала кола. Зърнокомбайна е с големи габарити, бил е сигнализиран с оранжева светлина, без хедер и нямало начин да се размине с колата без да отбие в дясно. Видял, че на десните гуми предна и задна е имало две дупки с диаметър около 5 см. Обадил се е на началника си и след около 1 час дошъл полицай който съставил протокол за ПТП. В тревата на банкета видял тръба от пътен знак с височина около 20 см., отрязана. Разстоянието от края на пътя до тръбата е било по- малко от метър и не се е виждало отдалече, тъй като е имало трева.

Свидетелят В. твърди че работи в РУ на МВР Мездра като автоконтрольор. Той е съставил протокола за ПТП, който се съдържа в делото и го е подписал. През септември 2014 г. към края на смяната му, бил изпратен на произшествие между селата К. и Г.Б.. На мястото намерил зърнокомбайн който се движел в посока от с. К. в посока Г.Б.. Комбайнера му обяснил че се е наложило да отбие вдясно, тъй като насреща е имало автомобил. При отбиването  вдясно е навлязъл в банкета. Актосъставителя видял, че в банкета е имало в тревата срязана тръба от пътен знак. Дължината и била около 15 -20 св., била на около половин метър от асфалта. Свидетелят съставил протокол, който подписал.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за основателни.

Съгласно чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм/, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ангажирането на отговорността на причинителя на вредата по чл. 213 от КЗ/отм./ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1. Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. Плащане на застрахователното обезщетение от застрахователното дружество – ищец, и 3. Деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. Реализирането на регресното право на застрахователя по чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм./ е обусловено от доказването на елементите от фактическия състав на деликта. Съгласно чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост, които се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура" /чл. 19 ал. 1 т. 1/, която е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и чрез възлагане с обществени  поръчки осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, последната от които включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /т.14 от ДР на ЗП/. Освен това разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация, да организират движението по тях така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и пр. От тази гледна точка отговорността на ответната Агенция "П.и." произтича от качеството и на възложител на дейностите по поддържане на пътищата по чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността на възложителя е такава за виновно неизпълнение от страна на длъжностни лица на нормативно установените задължения за поддържане на пътя и осигуряването на условия за безопасен транспорт.

От събраните по делото доказателства се установи наличие на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица „Каско+”, валидна за периода от 16.11.2013 г. до 15.11.2014 г. между собственика на пострадалия зърнокомбайн и ищцовото дружество, по времето на настъпване на застрахователното събитие.

Налице е изплащане на застрахователно обезщетение, установено от представеното преводно нареждане за групово плащане от 14.01.2015 г. и списък към него.

Налице е и третия елемент от фактическия състав на отговорността на причинителя - ответник, тъй като мястото където е станало увреждането е републикански път. Очертаното неизпълнение с оглед посочените по-горе нормативни текстове на законово задължение на ответника е в причинна връзка с настъпилата вреда, както установява изслушаната САТЕ.

При това положение са налице предпоставките за доказаност по основание и размер на предявените искове за главница и акцесорния такъв за законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, поради което следва да се уважат.

Съгласно заключението на вещото лице, размера на причинената щета е 4766.68 лв. Към тази сума следва да се прибавят и 15 лв. ликвидационни разноски, които представляват обичайни разноски и са дължими от ответната агенция. Обичайните разноски са дължими на основание чл. 213 ал. 1 изр. 1 КЗ /отм./. Макар и да липсват доказателства за размера  на  ликвидационните разноски,  доколкото  основанието  на претенцията  е  доказано,  същата  следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като тя съответства на  обичайния  размер  на  разноските /арг. от чл. 162 ГПК/, или иска за главница следва да се уважи в пълния претендиран размер от 4781.67 лв.

Искът за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ал. 1 ЗЗД има акцесорен характер спрямо главния дълг по чл. 213 КЗ/отм./. Дължимата от ответника главница има компенсаторен, а не обезщетителен характер, доколкото ищецът няма качеството на пострадал от непозволено увреждане. Затова, в случая меродавен за определяне началната дата на мораторната лихва на основание чл. 84 ал. 2 ЗЗД е моментът на получаване на поканата за плащане. Поканата за доброволно изпълнение на обезщетението е получена от ответника на 28.01.2015 г., с която е предоставен от кредитора петнадесетдневен срок за изпълнение. Този срок е изтекъл на 12.02.2015 год., но тъй като в исковата молба началния период за тази лихва е посочен от 26.04.2015 год., за този срок следва да бъде уважен, който е и в рамките на тригодишната непогасена давност за лихви по чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Изчислена с онлайн калкулатор лихви, мораторната лихва върху главницата възлиза в размер на 1457.90 лв., която съдът определя на по чл. 162 ГПК.

На ищеца при този изход на делото се дължат на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК направените деловодни разноски в размер на 742 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. И.“ ЕИК 000695089 с адрес: гр. С., бул. М. № 3, да заплати на ДЗИ – О З. ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 89Б, ЕИК 121718407, сумата от 4781.67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета №…………, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2017 г., до окончателното и изплащане, сумата от 1457.90 лв. мораторна лихва върху главницата от 4781.67 лв. за периода от 26.04.2015 г. до 26.04.2018 г., както и сумата от 742 лв. деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Гражданско дело No 557/2017

Искове за развод и недействителност на брака

А.И.Г.

М.Й.Г.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.2.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между А.И.Г.,ЕГН ********** и М.Й.Г., ЕГН **********,  сключен с акт за граждански брак №1/11.05.1997 год. на Община В., с. М..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото по време на брака непълнолетно дете - А.И. И. ЕГН ********** на бащата А.И.Г.,ЕГН **********,  като ОПРЕДЕЛЯ режим на виждане на майката М.Й.Г., ЕГН ********** с детето  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето А.И. И. ЕГН ********** със съгласието на баща и и законен представител А.И.Г.,ЕГН ********** в размер на по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 09.05.2017 г. до окончателното и изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ответницата  М.Й.Г., ЕГН ********** да носи предбрачното си  фамилно име Д..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните находящо се в гр. В., ул. „Б. М.„ № 38А, вх. Д, ап. 78 на А.И.Г.,ЕГН **********, където да живее с детето.

ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 288 лв.

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв. която е внесена при образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Гражданско дело No 657/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

И.К.Й.

СЕ БОРНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.2.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

И.К.Й., ЕГН ********** *** е предявил обективно съединени искове против „СЕ Б. – Б.“ ЕООД ЕИК 123633222 със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Индустриална“ № 18, за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед № 329/13.04.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяването му на работата заеманата до уволнението – „машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното дружество и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа – от 30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на общо 5100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, както и за заплащане на сумата от 850 лв. удържана на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ.  Претендират се и разноски.

В срока по ч. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете. Твърди се в процесната заповед, че ищеца е извършил дисциплинарни нарушения, и същата е законосъобразна.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 344 ал. 1 т. 1,  т. 2 и т. 3 КТ вр. с чл. 221 ал. 2 КТ.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от приложеното копие от трудова книжка се установява, че ищеца е работил в ответното дружество, като е заемал длъжността „Машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в отдел „Производство“ с място на работа гр. М., по трудово правоотношение за неопределен срок. Със Заповед № 329/13.04.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 188 т. 3 вр. чл. 190 ал. 1 т. 2 и т. 7 КТ – уволнение. Тази заповед се оспорва в настоящото производство и се иска нейната отмяна. В заповедта е посочено, че на 07.03.2018 г. ищеца се явил на работа за първа смяна в явно нетрезво състояние след употреба на алкохол. Това е личало от поведението му. Наложило се ищеца, придружен от прекия си ръководител да отиде до медицинския кабинет в предприето, където да бъде подложен на тест за алкохол. Ищецът отказал да бъде тестван. Това се случило в присъствието на прекия ръководител на ищеца, служител на охранителна фирма и медицинска сестра от медицинския център. Съставен е констативен протокол № 1191/12.03.2018 г. за проверката, който е връчен на работника срещу подпис в момента на съставянето му. Поради констатираното явно нетрезво състояние и невъзможност да изпълнява служебните си задължения ищеца е отстранен от работа. Освен това в заповедта се сочи още, че при извършена проверка на 16.03.2018 г. е установено, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като не е уплътнил работното време и е напуснал работа преди края на смяната. Установено е още в хода на дисциплинарната процедура, че ищеца е допуснал и нарушения на трудовата дисциплина – закъснение на 08.01.2018 г. и неуплътняване на работното време на 31.01.2018 г., поради което му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 166/16.02.2018 г. Към момента на издаване на процесната заповед за уволнение дисциплинарното наказание „Забележка„ не е заличено по чл. 197 КТ. Копие от тази заповед е приложена по делото. На ищеца са поискани обяснения за допуснатите нарушения със Заповед № 245/19.03.2018 г., приложена по делото на лист 15 и връчена му срещу подпис. Няма данни по делото такива обяснения да са дадени.

 По делото са разпитани шестима свидетели.

 Свидетелят Д. твърди, че работи в ответното дружество  на длъжност „Специалист вътрешно стопанска сигурност“. Познава ищеца. Знае, че му е връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение към края на април 2018 г. След приключване на смяната около 14.00 часа, ищецът бил извикан в управление „Човешки ресурси“, там присъствали още двама и му била прочетена заповедта. Ищецът отказал да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и тя била подписана от свидетеля и от свидетеля Попов. Когато двамата подписали заповедта, ищецът присъствал. Свидетелят Попов работи в ответното дружество в отдел „Човешки ресурси“ . Твърди, че познава ищеца, запознат е със случая. Твърди, че служителите запознали ищеца със заповедта, но той отказал да я подпише и свидетелят е подписал заедно със другия свидетел.

Свидетелката П. работи в ответното дружество като „Координатор производство“. Познава ищеца и знае, че му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. На 07.03.2018 г. по време на работа на първа смяна, в началото на смяната, служителка от производството, която работи на едно работно място с ищеца я уведомила, че последния се държи агресивно на тест масата, и от него лъха на алкохол. Свидетелката поканила ищеца да отиде до лекарския кабинет, за да се направи проба за алкохол. Ищеца изглеждал във видимо нетрезво състояние, с червено лице, агресивно поведение, лъхал на алкохол. В кабинета сестрата го подканила да вземе проба за алкохол с дрегер. Показала му как се прави пробата. Ищецът първоначално отказал и бутнал ръката на сестрата. Извикали охраната. Охранителят му обяснил, че вземането на проба е наложително, прави се с всеки за когото има съмнение, че е употребил алкохол. Ищецът отново отказал да даде проба. След отказа за проба за алкохол ищецът бил отстранен от работа. За горното в лекарския кабинет съставили протокол и го подписали – свидетелката, като пряк ръководител и охранителя.  Ищеца също подписал протокола. Заверено копие от същия протокол е приложено на лист 99 от делото. По-късно ищеца не е представил документ за кръвна проба. Свидетелката, като пряк ръководител на ищеца твърди, че длъжността му е последен контрол на тест маса, евентуален дефект в кабелните комплекти може да предизвика катастрофа. Свидетелката твърди, че познава ищеца от дълго време и знае как изглежда в нормално състояние. В деня на случая това не е било така. Други работници в отдела и казали, че ищеца постоянно греши, агресивен е, изглежда нетрезвен.  Свидетелката изготвила докладна за случая и я дала на прекия си ръководител.

 Свидетелката К.  работи в ответното дружество, като „Оператор тестовчик“. Работи на една тест маса с ищеца. Сутринта на 07.03.2018 г., когато започнала смяната ищеца бил червен и лъхал на алкохол. Това се усетило от всички присъстващи там. Свидетелката уведомила прекия си ръководител и ищецът бил заведен до лекарския кабинет за проба за алкохол. Свидетелката твърди, че работата им е да тестват готовите кабелни комплекти, които отиват при клиента. При евентуална грешка може да се получи инцидент с автомобила, на който са монтирани. Твърди, че в този ден ищеца не е бил в състояние да работи.

Свидетелката Д. работи в ответното дружество в медицински пункт като медицинска сестра.  Има и лекар, но той този ден не е бил на работа. Знае за случая с ищеца. Бил доведен в кабинета за извършване на кръвна проба. Свидетелката обяснила на ищеца как се извършва пробата, но той отказал, държал се агресивно. Твърдял, че е пил бира. Извикали охраната. Охранителя също му обяснил как да се направи пробата и ищеца се съгласил, но не изпълнил указания и пробата за алкохол не била извършена. Впечатлението на свидетелката е, че ищеца е бил във видимо нетрезво състояние миришел на алкохол. За случилото се направили протокол.

Свидетелят В. работи в ответното дружество, като „Охранител“. На 07.03.2018 г. е бил на смяна. Извикали го в лекарския кабинет, за да укаже съдействие за проверка за алкохол на служител от завода. Там сестрата поканила ищеца да даде проба, обяснила му как става, но той не вкарал достатъчно количество въздух в трегера, за да се отчете проба. Дрегера не издал звуков сигнал, поради което пробата била приета за неуспешна. Свидетелят демонстрирал на ищеца как се работи с апарата, но той не го направил. Ищецът бил изнервен, възбуден, около него се усещало мирис на алкохол. Бил изготвен протокол за случая, който свидетелят подписал.

Иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ е неоснователен.

Процесната заповед за уволнение съдържа всички реквизити по чл. 195 ал. 1 КТ, в нея са индивидуализирани нарушителят и извършеното от него нарушение, датата на извършване и установяване на нарушението, ясно е посочено наложеното наказание и нормите от закона, на основание на които е наказан ищецът. Заповедта е подробно мотивирана и от нея безпротиворечиво става ясно, че ищеца Й. при явяването си на работа в посочения ден е бил във видимо нетрезво състояние, не е могъл да изпълнява задълженията си, поради което е отстранен от работното си място. Направен е опит за проверка за алкохол с измервателен уред, но проверката била неуспешна, поради отказ за съдействие от ищеца, което е отразено в протокол, подписан от трима свидетели, които са разпитани и по делото, и от ищеца, който не е оспорил отразеното в него. 

               Спазена е и регламентираната в чл. 193 ал. 1 КТ процедура по искане на обяснения от работника. Със заповед № 245/19.03.2018 г., връчена на ищеца на същата дата, от ищеца са поискани обяснения за нарушението му на 07.03.2018 год., без да му бъде даден срок за това, но ищеца не прави възражения в тази насока, такива липсват и в исковата молба. Липсват и твърдения от ищеца, че е дал такива. Обясненията са поискани преди налагане на наказанието, каквото е изискването на закона. Ищецът се е възползвал от възможността да не даде такива. Тук от значение е само факта на поискването им от работодателя, при което следва да се приеме, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена от работодателя.

Следователно от формална страна няма допуснати нарушения от работодателя, които да водят до отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество.

Ето защо трябва да се разгледа законосъобразността на постановеното уволнение, като в тежест на работодателя е да докаже твърдените нарушения на трудовата дисциплина и справедливостта на наложеното най – тежко наказание.

В процесната заповед работодателят се е позовал на нарушения по чл. 190 т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, и на т. 7 от същия текст – други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

По отношение на системността: За да е налице системност съдебната практика е приела, че следва да бъдат налице три или повече нарушения на трудовата дисциплина, като видът и тежестта им е без значение. Достатъчно е за отделните нарушения да не е налагано дисциплинарно наказание или ако е било наложено, то да не е заличено. Периодът през който трябва да са извършени трите нарушения не е определен в закона, но може да се извлече от разпоредбата на чл. 197 КТ, който предвижда едногодишен срок за заличаване на дисциплинарните наказания, както и от разпоредбата на чл. 194 ал. 1 КТ, която сочи, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от една година от извършването им. В конкретния случай е налице Заповед № 166/16.02.2018 г., с която на ищеца е наложено наказание „Забележка“ за описани в същата дисциплинарни нарушения. Освен това при издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение е посочено, че на 16.03.2018 г. ищецът е нарушил трудовата дисциплина в частта за спазване на установеното работно време, като е напуснал работното си място преждевременно. Третото нарушение е явяването му на работа след употреба на алкохол. В исковата молба не се съдържат възражения относно липсата на системност, такива не се поддържат и в съдебно заседание. Дори да се приеме, че липсва системност, явяването на работа след употреба на алкохола е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина. Явяването на работника в нетрезво състояние може да се установи, както с гласни така и с писмени доказателства. По делото се събраха достатъчно гласни доказателства, обсъдени по-горе, от които може да се направи извод, че на посочената в процесната заповед дата и време ищецът се е явил на работа след употреба на алкохол. Всички свидетели твърдят, че същият е бил агресивен и миришел на алкохол. За това по делото са приложени докладни записки от А. Д., Д. В., М. К. и Д. П.. Във всички тях е посочено, че ищецът се е явил на работа във видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Тези докладни са частни документи. За разлика от официалния свидетелстващ документ частния свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила. Това обаче не означава, че частния свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешни убеждения, с оглед всички обстоятелства по делото. Такава е трайно установената съдебна практика. В случая, съдът намира, че изложеното в докладните записки се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо, че те са ги и изготвили. В тази насока показанията им са последователни, категорични и безпротиворечиви. Съдът кредитира тези докладни записки като доказателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 126 т. 2 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил работникът е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. В случая ищецът Й. е нарушил това свое задължение. Той се е явил на смяна в нетрезво състояние, което не му е позволявало да си изпълнява задачите, които са му възложени. Съгласно чл. 187 т. 2 КТ, явяването на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи е нарушение на трудовата дисциплина и това нарушение подлежи на санкциониране.

Работодателят е спазил задължението си по чл. 189 ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание. Работодателят е взел в предвид в мотивите на заповедта тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В конкретния случай наказанието е съответно на тежестта на нарушението. Работодателя е счел нарушението за тежко по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ и е наложил наказание на основание тази разпоредба. В мотивите си в заповедта работодателя е обосновал извода си за тежестта на нарушението с характера на работата, която ищецът е изпълнявал, неговите функции са свързани с тестване на кабелни комплекти при които се извършват специфични коригиращи дейности, които изискват постоянно голямо внимание, сръчност и прецизност.   Тези процеси следва да бъдат извършвани с голямо внимание, тъй като при по нататъшните процеси трудно могат да бъдат открити и вероятността да изпратят на клиента некачествена продукция е голяма, а това може да доведе до много сериозни последствия в кабелната инсталация на автомобила. Тези изводи на работодателя се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства. На такъв вид нарушение – явяване на работа в нетрезво състояние следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, което е сторено от ответника. Това наказание е съответно и адекватно на нарушението, поради което се явява и справедливо.

 Съдът служебно констатира, че са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, за налагане на наказанието. Съгласно горната норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай нарушението е извършено на 07.03.2018 г., а наказанието е наложено на 13.04.2018 г. Спазен е двумесечния срок за налагане на наказанието. По горните съображение, съдът намира дисциплинарното уволнение за законосъобразно, поради което първия обективно съединен иск за отмяната му следва да се отхвърли, като неоснователен. При това положение неоснователни се явяват исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на поисканото обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца. Тези искове също следва да бъдат отхвърлени.

Следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на  сумата от 850 лв., направена удръжка от работодателя от възнаграждението на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ.

На ответника при този изход на делото се дължат на основание чл. 78 ал. 1 ГПК направените деловодни разноски в размер на 1430 лв., съобразно договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в представения от ответната страна договор за правна защита и съдействие, на лист 27 - 28 от делото.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.Й., ЕГН ********** *** искове при условията на обективно кумулативно съединяване, против „СЕ Б. – Б.“ ЕООД ЕИК 123633222 със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И.“ № 18, за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед № 329/13.04.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяването му на работата заеманата до уволнението – „Машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното дружество, и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа – от 30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на общо 5100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, както и за заплащане на сумата от 850 лв. удържана на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „СЕ Б. – Б.“ ЕООД ЕИК 123633222  направените деловодни разноски в размер на 1430 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Гражданско дело No 811/2018

Искове за развод и недействителност на брака

К.Ц.И.

Г.Р.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.2.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между К.Ц.И. ЕГН ********** и Г.Р. И., ЕГН **********,  сключен с акт за граждански брак №2/11.01.2012 год. на Община М., гр. М..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете - В.К. И. ЕГН ********** на майката Г.Р. И., ЕГН **********,  като ОПРЕДЕЛЯ режим на виждане на бащата К.Ц.И. ЕГН ********** с детето Венелин, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА К.Ц.И. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето В.К. И. ЕГН **********, чрез майката и законен представител  Г.Р. И., ЕГН ********** в размер на по 140 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 14.06.2018 г. до окончателното и изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ответницата  Г.Р. И., ЕГН ********** да носи предбрачното си  фамилно име И..

ОСЪЖДА К.Ц.И. ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 201.60 лв.

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. и

ОСЪЖДА Г.Р. И., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

6

Гражданско дело No 1077/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

М.М.Р.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.2.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, е предявило иск против М.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 398/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №150/28.03.2018 г., за сумата от 800.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 28.03.2018 г.; сумата от 95.92 лв. договорна лихва за периода от 04.04.2015 г. до 01.09.2015 г., сумата от 400.00 лв. такси, сумата от 461.50 лв. гаранция по кредитната сделка, сумата от 22.09 лв. мораторна лихва за периода от 02.09.2015 г. до 22.03.2018 г. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, като с оглед фактическата и правна сложност на делото юристконсултското възнаграждение за процесуално представителство по делото следва да бъде определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, по издадената по ч. гр. дело № 398/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №150/28.03.2018 г., за сумата от 800.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 28.03.2018 г.; сумата от 95.92 лв. договорна лихва за периода от 04.04.2015 г. до 01.09.2015 г., сумата от 400.00 лв. такси, сумата от 461.50 лв. гаранция по кредитната сделка, и сумата от 22.09 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2015 г. до 22.03.2018 г.

ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 35.59 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 213.40 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 100 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 7.2.2019г.

7

Гражданско дело No 1221/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

Е.В.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.2.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, е предявило иск против Е.В.М. с ЕГН ********** ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 697/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 311/31.05.2018 г., за сумата от 400 лв. главница до погасяване на кредита; сумата от 47.96 лв. договорна лихва за периода от 12.07.2015 г. до 09.12.2015 г.; сумата от 100 лв. такси; сумата от 236.04 лв. гаранция по кредитната сделка; сумата от 18.53 лв. мораторна лихва за периода 10.12.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 28.05.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, като с оглед фактическата и правна сложност на делото юристконсултското възнаграждение за процесуално представителство по делото следва да бъде определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.М. с ЕГН ********** ***, че същата дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, по издадената по ч. гр. дело № 697/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 311/31.05.2018 г., за сумата от 400 лв. главница до погасяване на кредита; сумата от 47.96 лв. договорна лихва за периода от 12.07.2015 г. до 09.12.2015 г.; сумата от 100 лв. такси; сумата от 236.04 лв. гаранция по кредитната сделка; сумата от 18.53 лв. мораторна лихва за периода 10.12.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 28.05.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Е.В.М. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.В.М. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 175.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 100 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 7.2.2019г.

8

Гражданско дело No 1129/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД ГР.СОФИЯ

К.М.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.2.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, кв. „Хладилника“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, е предявило иск против К.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***,  с  която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 859/2018 г. на МзРС заповед № 372/25.06.2018 г., за сумата 502.24 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 50.57 лв., представляваща договорна лихва  за периода от 25.06.2015 г. до 10.07.2015 г.; сумата от 31.21 лв. лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 31.05.2018 г., сумата от 275.63 лв. такси за периода от 25.06.2016 г. до 10.07.2015 г. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, като с оглед фактическата и правна сложност на делото юристконсултското възнаграждение за процесуално представителство по делото следва да бъде определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, кв. „Хладилника“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, по издадената по ч. гр. дело № № 859/2018 г. на МзРС заповед № 372/25.06.2018 г., за сумата 502.24 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 50.57 лв., представляваща договорна лихва  за периода от 25.06.2015 г. до 10.07.2015 г.; сумата от 31.21 лв. лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 31.05.2018 г., и сумата от 275.63 лв. такси за периода от 25.06.2016 г. до 10.07.2015 г.

ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 175.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 100 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 11.2.2019г.

9

Гражданско дело No 1476/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

В.М.В.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 12.2.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН ********** *** да заплати на“Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от управителя ., сумата 400.00 лв. главница , 457.52 лв. наказателна лихва за периода 08.11.2015 г. до 31.01.2018 г., 53.65 лв.  такса за експресно разглеждане,произтичащи от договор за кредит № 9982482004 / 12.08.2015 год.,сключен между  „ 4финанс“ ЕООД и ответника и прехвърлен с цесия на ищеца ,ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.11.2018 год. до окончателното изплащане, както и сумата 150 лв. д.т. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.2.2019г.

10

Гражданско дело No 1590/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

З.Л.М.

В.М.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 12.2.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                  Р  Е  Ш  И:

 

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на  бащата В.М.С. с ЕГН ********** за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Л. В. С. с ЕГН ********** със съгласието на майката З.Л.М.  с ЕГН ********** *** на осн.чл.127а ал.2 СК вр.чл.45 и чл.76 т.9 от ЗБЛД.

             РАЗРЕШАВА на осн.чл.127а ал.2 от СК детето Л. В. С. с ЕГН **********  да пътува  извън територията на Република България в страните членки на Европейския Съюз, , Р Литва, без ограничение броя на пътуванията до навършване на 18 години, придружавано от своята майка З.Л.М.  с ЕГН **********, или упълномощено от нея лице

  Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 1577/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Л.М.Т.,
М.И.Т.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 13.2.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Л.М.Т., ЕГН ********** *** и М.И.Т., с ЕГН: **********,***, са подали молба за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод по взаимно съгласие, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие, както и да се одобри представеното споразумение по чл. 51 СК.

Молбата е с правно основание чл. 50 СК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че същият е сключен на 25.05.1986 г., за което е съставен и акт за граждански брак №238/25.05.1986 г. в гр. В., Община В..

Депозира се лично от молителите пред съда сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това положение съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, на основание чл. 50 СК, налице са всички изисквания на закона - отстоявано докрай решение на съпрузите за развод, подписано от страните споразумение. Представеното по делото споразумение по чл. 51 СК е пълно, декларира се, че са уредени всички лични и имуществени отношения. Същото, като съответно на закона и морала, следва да се утвърди, като неразделна част от решението.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.М.Т., ЕГН **********  и М.И.Т., ЕГН **********, сключен с акт за граждански №238/25.05.1986 г. в гр. В., Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

            1. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр.В., ул.”…………” №…………, след прекратяване на брака се предоставя на Л.М.Т..

2. Страните заявяват, че притежаваният от тях лек автомобил марка „АУДИ”, модел „А3”, с рег. № ……. рама №…………3, двигател №……….. след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпругата М.И.Т.. Застрахователната стойност на описания автомобил, съгласно удостоверение за застрахователна стойност е 2000лв. Л.М.Т. няма каквито и да било претенции по отношение на описания по-горе автомобил.

Делът на съпруга Л.М.Т. е уравнен със 1000 лв..

3. Страните заявяват, че притежаваният от тях товарен автомобил марка „И……”, модел „…”, с рег. № ………., рама №………….., двигател №…………………. след прекратяване на брака ще бъде собственост  на съпруга  Л.М.Т.. Застрахователната стойност на описания   автомобил, съгласно удостоверение за застрахователна стойност е 650 лв. М.И.Т. няма каквито и да било претенции по отношение на описания по-горе автомобил.

Делът на съпругата М.И.Т. е уравнен със 325 лв.

4. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №………. (………………………), находящ се в гр. В., общ.В., обл.В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр. В., п.к. 3000, ул. „Д.” №……… и /,  вх. „А”, ет………… (…….), ап.№………. (……….). Самостоятелният обект се намира в сграда с кадастрален №………….(.), разположена в поземлен имот с идентификатор № …………..  (………………….), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 55.63кв.м. (петдесет и пет цяло шестдесет и три  квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект №……….; ………………., под обекта: обект №…………… и над обекта: обекта №……………………..  заедно с прилежащите към апартамента: избено помещение -……………  квадратни метра, както и ………..% /…………………/ идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху ………..  /…………………/ квадратни метра, а по доказателствен материал: Нотариален акт №…, том ………, дело №……….. от ……. г на В. Р. С, а именно: апартамент №… /ч/ находящ се в град В., булевард „Д.” №…, вход „…”, етаж ………, блок …………, състоящ се от две стай, кухня и сервизни помещения, застроен на ……………. кв. м.  /………….../ заедно с припадащото се избено помещение с полезна площ от ……….. кв. м. /пет кв. м. и ……….. кв. м./ с …………..% ид. ч. от общите части и ……………% ид. ч. от правото на строеж върху мястото от ……………. кв. м. при съседи на апартамента: от ляво ап. №…….. на Р. Х. и от дясно апартамент №….и съседи н избеното помещение – от ляво мазе № на Г. М. и от дясно мазе №………. – държавно.  

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №…………../08.10.2018г., издадено от Община В., Дирекция  „МДТ” е ……………. лв./………………/.

След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Л.М.Т. Делът на съпругата М.И.Т. е уравнен със …………..лв..

5. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №…………… (…………………….), находящ се в гр. В., общ.В., обл.В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-…………….. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр. В., п.к. 3000, ул. „Д……………” №2. ./,  вх. „…….”, ет……… (.), ап.№. (…... Самостоятелният обект се намира в сграда с кадастрален №1(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № ………..  (…………………….), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с площ от ……………кв.м. (…………), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект №………….; под обекта: обект ……………. и над обекта: обекта №…………………  заедно с прилежащите към апартамента: избено помещение -. .) както и ………% /./ идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж, а по доказателствен материал: Нотариален акт , том .рег №…, дело №…. От…..г. на Районен съд В. следния недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ №…./т./, находящ се в град В., обл. В., общ. В., квартал …., по ЗРП, одобрен 1986 г. ул. Д., жил. блок  /осемдесет и пет/, вх. „А”, ет IV /четири/, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от ………….. /./ кв. м., ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от ….. /………………./ кв. м. при съседи на апартамента: от ляво – стълбище, от дясно – апартамент №.на М. . и съседи на избеното помещение: от ляво – мазе №. на Л. Ц., и от дясно – мазе №. на С. П…, както и …………% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж  върху мястото.                             

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №………………………..., издадено от Община В., Дирекция  „МДТ” е ……………………. лв./…………………………/.

            След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на М.И.Т. Делът на съпруга Л.М.Т. е уравнен със …………………… лв..

6. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот, а именно: НЕДВИЖИМ ИМОТ - ГАРАЖ с идентификатор №………… (……………………), находящ се в гр. В., общ.В., обл.В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-…………….. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр. В., п.к. 3000, ул. „Д.” №………… /………………. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № …………… (…………………….), застроена площ 19 (………………….  квадратни метра, с предназначение: ……………………………: Нотариален акт №., том, ………..I, рег №…………… дело №……………от ………….. г. на Районен Съд – В., а именно: недвижим имот, представляващ: ГАРАЖ – ГАРАЖНА КЛЕТКА №././, находящ се в гр. В. бул. „Д………….” №31 със застроена площ – ………. кв. м. /………….. метра/, в квартал …… /……………./ по ЗРП, одобрен 1986 год. При съседи: гараж №5 на В. Б. и гараж №. на И. П..

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №………………..., издадено от Община В., Дирекция  „МДТ” е ……………. /…………………………

            След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Л.М.Т. Делът на съпругата М.И.Т. е уравнен със ……………... лв..

            7. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот, а именно: стопанска постройка със застроена площот …….. кв.м. /………………., състояща се от две помещения, построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ……………– ………….. /…………./ от кв. ………./………../ по регулационния план на с. Л., общ. М., обл. Мо., одобрен със Заповед №……………../………… г., с площ от ………….в. м. /………………../ кв. м., при съседи:  от две страни улици, УПИ II…. и УПИ VI ……...

            Страните заявяват,че притежаваният от тях имот, а именно: недвижим имот: УПИ ………… /./,планоснимачен №…………. /…………./ от кв. ……….. /двадесети/ по регулационния план на с. Л…….., общ. М. обл. М. одобрен със Заповед №…………/………. г., с площ от …………… /……………/ кв. м., незастроен, при граници и съседи по документ за собственост: от две страни улици и собственика с парцели  ……….. и ………. от същия квартал, а по скица: от три страни улици, УПИ …………. с пл. №……….. и УПИ II с пл. №………………..                                                                

            Данъчната    оценка на за целият гореописан имот е …………. лв /…………………./, съгласно удостоверение за данъчна оценка  изх. №……………/08.11.2018 г., издадено от Община – М.. 

            След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на Л.М.Т.. Делът на съпругата М.И.Т. е уравнен със ………………. лв..

            8. Страните заявяват, че притежаваният от тях недвижим имот, а именно:  УПИ Х – 118, кв. 36, по плана на с. Д., Община В., одобрен със Заповед ………… г., изд. ОбНС – В., площ: УПИ Х = ………… кв. м., а по доказателствен материал: УРЕГУЛИРАН  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ……….. /………………/ в кв.36 /тридесет и шест/ по плана на с. Д., общ.В., обл. В. одобрен със заповед №…………… г. с площ от ……….. /…………/ кв. м. Заедно с построените имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от ………. /……………./ кв. м. и всички подобрения в имота, при съседи: улица ,УПИ  ХI – 19 на ………… ………………….., УПИ  ХVI -119, УПИ  ХVII – 118,УПИХVIII – 117 НА П. Л………… Т.,УПИ  IХ – 117 и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХVII – ………../ …………../ в кв. … /…………../ по плана на с.Д., общ. В., обл.В. одобрен със заповед №……../…………….. г. с площ от ./…………../ кв. м. заедно с всички подобрения в имота, при съседи: улица УПИ ХVIII – 117 на П.Л. Т., УПИ IХ - 117, Х-118, УПИ ХI – 119 на А.В. З. и УПИ ХVI   -119.

Данъчната оценка за целия гореописан имот …………….. /……………………./. Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№ ………………….. г.

            След прекратяване на брака се предоставя и става собственост на М.И.Т. Делът на съпруга Л.М.Т. е  уравнен със ……………..лв..  

9. Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг.

10. Останалите движими вещи собственост на Л.М.Т. и М.И.Т. са разпределени поравно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

11. След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – Т..

12. Окончателната държавна такса и направените по делото разноски ще бъдат заплатени от Л.М.Т..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

ОСЪЖДА Л.М.Т., ЕГН **********,  да заплати държавна такса върху стойността на дела си от поделеното със споразумението имущество  в размер на 458.80 лв.

ОСЪЖДА  М.И.Т., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си от поделеното със споразумението имущество  в размер на 458.80 лв.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 13.2.2019г.

12

Гражданско дело No 519/2018

Искове по КЗ

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД

З.Б.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.2.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

                                        Р  Е  Ш И:

 

              ОСЪЖДА   З.Б.М. с ЕГН ********** *** заплати на Гаранционен фонд гр.София,представляван от– изпълнителен директор    сумата 1 550.92 лв. / хиляда петстотин и петдесет лева и 0.92 ст./, представляваща изплатено от ищеца  обезщетение по щета № год.,ведно със законната лихва  до окончателното изплащане..,начиная от 19.04.2018  год. до окончателното изплащане, както и сумата 412.04 лв. разноски.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

13

Гражданско дело No 47/2019

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.И.В.,
В.Д.В.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.2.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.И.В. ЕГН ********** ***  и В.Д.В. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ./ 21.10.2007год. на Община В.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. В. Д.  ЕГН ********** на майката В.И., като  бащата има право на личен контакт с детето всеки ден от 08.00 ч. до 22.00 ч.,като детето  има право да пренощува при бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00  часа  в петък до 17.00 часа в неделя и един месец  през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.Бащата ще взема и връща детето от дома на В.И..

              ОСЪЖДА В.Д.В.  ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето    Д. В. Д.  ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка В.И.  в размер на 130 лв. / сто и тридесет лева/,  ,начиная от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА В.Д.В.  ЕГН ********** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 93.60 лв..

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. В.Д.  ЕГН **********  на бащата В.Д., като майката има право на личен контакт с детето всеки ден от 08.00 ч. до 22.00 ч.,като детето  има право да пренощува при майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 17.00  часа  в петък до 17.00 часа в неделя и един месец  през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск.Майката ще взема и връща детето от дома на В.Д..

               ОСЪЖДА В.И.В.  ЕГН **********  да заплаща месечна издръжка за детето    Д. В.Д.  ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител В.Д. в размер на 130 лв. / сто и тридесет лева/,  ,начиная от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА В.И.В.  ЕГН **********   да заплати такса в полза на МзРС в размер на 93.60 лв..

               ПРЕДОСТАВЯ  ползуването на семейното жилище, находящо се в гр.В. ж. на съпругата В.И..

               ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на В.И. придобития по време на брака лек автомобил  „Хюндай ГЕТЦ“ с рег.№ ., рама № .  ,двигател №  ..Съпругът В.Д. няма претенции по отношение на автомобила, тъй като  делата му е уравнен парично със сумата 875.00 лв.

            ОСЪЖДА В.И. и В.Д. да заплатят такса в полза на МзРС в размер на по 17.50 лв.

            ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на В.Д. придобития по време на брака лек автомобил     „Мерцедес Е200“ с рег.№ . рама №                   .  ,двигател №..Съпругата В.И. няма претенции,тъй като делът й е уравнен парично със сумата 460.00 лв.

            ОСЪЖДА В.И. и В.Д. да заплатят такса в полза на МзРС в размер на по    9.20 лв.

            Страните не претендират издръжка помежду си.

            Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извън съдебно.

            Страните нямат влогове,набрани със семейни средства.

            Изтегленият по време на брака кредит в УниКредит Булбанк АД с непогасена част от 4 000 лв. ще се погаси от В.Д..Към 01.11.2018 год. В.И. е изплатила своята част от кредита.

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име Х..

             ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 14.2.2019г.

14

Гражданско дело No 260/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

Б.Л.Б.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.2.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г. от САК, против Б.Л.Б., ЕГН **********,***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1610/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 842/27.10.2017 г. за сумата от  103.90 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005361076, ведно със законната лихва за забава считано от 28.02.2018 г. Предявен е и осъдителен иск спрямо ответника за сумата от 204.36 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № 005361076, както и за сумата от 203.85 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер 005361076. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от особения представител на ответника  е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 и чл. 205 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1610/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №1610/2017 г. на МзРС е издадена заповед №842/27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Л.Б., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 512.11 лв. /петстотин и дванадесет лева и 11 ст./, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 76.40 лв. /седемдесет и шест лева и 40 ст./ представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.04.2016 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./  - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 180.00 лв. (сто и осемдесет лева и 00 ст.) адвокатско възнаграждение.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Б.Л.Б. на 30.06.2015 г. е сключен договор за мобилни услуги, при първоначален срок на договора от 24 месеца и избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14.99 лв. за мобилен номер 0899/880757.

На същата дата е сключен и договор за лизинг между страните по делото, като ищеца е предоставил на Б.Л.Б. за временно и възмездно ползване устройство: марка SAMSUNG, модел Galaxy Grand Neo Plus Dual Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 13.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

По делото са представени в заверено копие двата договора.

Представени са и Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г., както следва:

 - фактура №7235113710/05.01.2016 г. за отчетения период на потребление 05.12.2015 г. - 04.01.2016 г. с начислена за периода  сума за плащане  в размер на 61.37 лв., платима в срок до 20.01.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер;

 - фактура №7236383811/05.02.2016 г. за отчетения период на потребление 05.01.2016 г. - 04.02.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 20.471 лв.; 13.59 лв. - незаплатени лизингови вноски; и 61.37 лв.- задължение за предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 95.43 лв., платима в срок 20.02.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

   -  кредитно известие №7237795079/05.03.2016 г. за извършена корекция на дълга, като е сторнирана сума в размер на -5.12 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 13.59 лв., и е отразен неизплатен баланс от предходен отчетен период в размер на 95.43 лв., платима в срок до 20.02.2016 год. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.

Поради неизпълнението на абоната-ответник на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги и вноски за мобилно устройство, е издадена фактура №7239174819/05.04.2016 г. с общо дължима сума в размер на 512.11 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 204.36 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 203.85 лв. и задължения от предходни фактурирани периоди в размер на 103.90 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №842/27.10.2017 г. по ч. гр. д. №1610/2017 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представения договор за мобилни услуги от 30.06.2015 г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и Б.Б., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 14.99 лв. и стойността на потребените услуги.

Ответника Б. е получил и мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy Grand Neo Plus Dual Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на по 13.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

С подписа си в договорите, който ответната страна не е оспорила, Б. е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 103.90 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005361076, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Тази сума не се оспорва от особения представител на ответника, подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

Основателен е и предявеният иск за сумата от 203.85 лева дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 30.06.2015 г. Срокът на договора е изтекъл към настоящия момент, поради което претендираните суми се явяват дължими.

 В конкретния случай Б. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер 0899/880757, както и закупено на лизинг мобилно устройство, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да заплати лизинговите вноски на предоставеното му за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор за лизинг от 30.06.2015 г. С това си поведение Б. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Неоснователен се явява обаче иска за установяване на вземането за неустойка в размер на 204.36 лв.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.

Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата 204.36 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 363.57 лв. съобразно уважената част на исковете.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 123.19 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Б., ЕГН **********,***, че същият дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 1610/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 842/27.10.2017 г. за сумата от  103.90 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005361076, ведно със законната лихва за забава считано от 28.02.2018 г.

ОСЪЖДА Б.Л.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 203.85 лв. представляваща неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №005361076, ведно със законната лихва за забава считано от 28.02.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск против Б.Л.Б., ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумата от 204.36 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №005361076, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Л.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  разноски по настоящото производство в общ размер на 363.57 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 1610/2017 г. по описа на МзРС в общ размер на 123.19 лв., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

15

Гражданско дело No 331/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

М.Б.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.2.2019г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Виолета Герова от САК, е предявило иск против М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1774/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 918/01.12.2017 г. за сумата от  97.89 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005245851, ведно със законната лихва за забава считано от 14.03.2018 г. Предявен е и осъдителен иск спрямо ответника за сумата от 138.20 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № 005245851. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от особения представител на ответника  е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1774/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №1774/2017 г. на МзРС е издадена заповед №918/01.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора “Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд, чрез пълномощник адв. Виолета Герова от САК, сумата от 236.09 лв. /двеста тридесет и шест лева и 09 ст./ главница, представляваща  потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 30.12.2014 г. потребени в периода от 05.02.2016 г. до 04.06.2016 г. за които операторът е издал крайна фактура № 7241809070/05.06.2016 г.,платима в срок до20.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 13.94 лв. /тринадесет лева и 94 ст./ мораторна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 15.11.2017 г., както и направените деловодни разноски - 25.00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./  - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 180.00 лв. (сто и осемдесет лева и 00 ст.) адвокатско възнаграждение.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника М.Б.Й., ЕГН **********, на 30.12.2014 г. е сключен договор за мобилни услуги, при първоначален срок на договора от 24 месеца и избрана абонаментна програма Резерв 19.99 лв. за мобилен номер 0897/783650.

По делото е представен процесния договор в заверено копие.

Представени са и Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от 05.02.2016 г. до 04.06.2016 г., както следва:

 - фактура №7237754900/05.03.2016 г. за отчетения период на потребление 05.02.2016 г. - 04.03.2016 г. с начислена за периода  сума за плащане  в размер на 81.85 лв., платима в срок до 20.03.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер;

 - фактура №7239051236/05.04.2016 г. за отчетения период на потребление 05.03.2016 г. - 04.04.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 43.20 лв.; и 61.85 лв.- задължение за предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 105.05 лв., платима в срок 20.04.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

След извършена корекция по дълга е останало незаплатено задължение на абоната в размер на 97.89 лв.

Поради неизпълнението на абоната-ответник на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е издадена фактура №7241809070/05.06.2016 г. с общо дължима сума в размер на 236.09 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 138.20 лв., и задължения от предходни фактурирани периоди в размер на 97.89 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №918/01.12.2017 г. по ч. гр. д. №1774/2017 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представения договор за мобилни услуги от 30.12.2014 г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и М.Й., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 19.99 лв. и стойността на потребените услуги.

С подписа си в договорите, който ответната страна не е оспорила, Й. е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 97.89 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005245851, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Тази сума не се оспорва от особения представител на ответника, подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан.

В конкретния случай Й. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер 0897/783650, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените услуги. С това си поведение Й. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Неоснователен се явява обаче иска за установяване на вземането за неустойка в размер на 138.20 лв.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението и при направено възражение за недължимост на неустойката, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В този смисъл е решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Предвид това съдът счита, че клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни, и оттам нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, както е в настоящия случай, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.

Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като неползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли като неоснователен.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата 138.20 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 230.12 лв. съобразно уважената част на исковете.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 85 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 1774/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 918/01.12.2017 г. за сумата от  97.89 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №005245851, ведно със законната лихва за забава считано от 14.03.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск против М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 138.20 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №005245851, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  разноски по настоящото производство в общ размер на 230.12 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на МзРС в общ размер на 85 лв., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

16

Гражданско дело No 1331/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД

Н.П.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 19.2.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

               ОСЪЖДА Н.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.София,представлявано от управителя, сумата 350.00 лева главница по Договор за кредит № и сумата 82.87 лв. наказателна лихва за  периода03.10.2015 г. до 31.01.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.10.2018 год. до окончателното изплащане , както и сумата 150 лв. д.т. и 360 лв. адвокатско възнаграждение..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.2.2019г.

17

Гражданско дело No 1165/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

И.Д.В.

ИНЕРТСТРОЙ - КАЛЕТО АД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 22.2.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И  ОТМЕНЯВА Заповед №03.08.2018 год. на изпълнителни директор на  „“ АД .с която  на осн.чл.195 ал.1 вр.чл.192 ал.1, вр.чл.190 ал.1,,вр.чл.188 т.3 и чл.128а ал.3 КТ на И.Д.В. *** е наложено дисциплинарно наказание “ уволнение“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.Д.В.  иск по  чл. 344, ал.1, т.4 КТ, иск против  „И. .“ АД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

              ОСЪЖДА “ „И. К.“ АД ЕИК . със седалища и адрес на управление гр.М.,представлявано от изп.директор .  да заплати на И.Д.В. ***  сумата 269.29 лв.  обезщетение по чл.224 ал.1 КТ  за неизползван платен годишен отпуск за 2018 год..ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

                 ОСЪЖДА “ „И. К.“ АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.М.,представлявано от изп.директор .  да заплати на И.Д.В. ***  сумата 487.57 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2018 год. и 111.45 лв. –неизплатено трудово възнаграждение за м.юли 2018 год.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

               ОСЪЖДА “ „И. К.“ АД ЕИК .със седалище и адрес на управление гр.М.,представлявано от изп.директор .  да заплати на И.Д.В. ***  направените деловодни разноски по компенсация в размер на 221.60 лв.,а в полза на МзРС такса в размер на 150 лв. и 80 лв. разноски за в.л.   

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

18

Гражданско дело No 494/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

М.Ц.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.2.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски – управител, чрез пълномощника Александър Иванов А. – юрисконсулт, е пердявило иск против М.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 203/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 85/16.02.2018 г., за сумата от 340.86 лв. - главница за периода от 12.09.2016 г. до 11.07.2017 г.; сумата от 29.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2016 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2018 г., както и сумата от 25 лв. - разноски по делото за внесена държавна такса. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на иска, в който се оспорва исковата молба. Твърди се, че между страните няма облигационни отношения.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК и чл. 124 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 203/2018 г. на МзРС.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №85 от 16.02.2018 г. по ч. гр. дело №203/2018 г. по описа на РС Мездра, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 340.86 лв. - главница за периода от 12.09.2016 г. до 11.07.2017 г.; сумата от 29.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2016 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2018 г., както и сумата от 25 лв. - разноски по делото за внесена държавна такса.                Съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването, тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 1 ГПК. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Като доказателства по делото е представено справка-извлечение № 1238 за възникнали към 05.02.2018 г. задължения, според което ответникът дължи претендираните суми за имот, находящ се в гр. М…………….., извлечение от партидна книга /карнет/ за абонатен номер 2053203, за имот, находящ се в гр. Мездра, бл. М……………..,, и покана за доброволно изпълнение от 09.08.2017 г., с отбелязване, че адресата я  получил.

Допълнително с оглед възраженията на назначения особен представител в отговора на исковата молба ищецът е представил договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от „В и К“ ООД гр. Враца № 2053/003/26.09.2016 г. сключен между „В и К“ ООД гр. Враца и М.Ц.А. за снабдяване с вода на недвижим имот, находящ се в гр. М……………..,, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 138, том I от 2006 г., от който се установява, че ответника е собственик на недвижим имот представляващ апартамент М…………….., - 2 с административен адрес гр. М……………..,, протокол № 01132/24.11.2014 г., от който е видно, че водомер находящ се в имот в гр. М…………….., е повреден и компютърна справка за консумация на абонат № 2053203 за периода от 01.11.2016 г. до 07.011.2018 г., всички в заверено копие.

Искът е неоснователен. В исковата молба е посочено, че ответника дължи суми за потребена вода като главница и лихви за водоснабден имот  находящ се в гр. М……………..,. За този имот е представена е и справка – извлечение за дължими от ответника на ищеца суми за потребена вода. В извлечението от партидна книга  е посочен апартамент № 2, в поканата обаче за доброволно изпълнение е посочен адрес на обекта гр. М……………..,, както и в справката за дължими суми към него. В допълнително представения договор между страните за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от 2016 г. е посочено, че потребителят ще използва вода в недвижим имот находящ се в гр. М……………..,. Този адрес на обекта е посочен и в протокола за проверка на протокола. В представения от ищеца нотариален акт е видно, че ответника притежава имот с административен адрес: гр. М……………..,. В компютърната справка за консумация на абонат № 2053203 за периода от 01.11.2016 г. до 07.011.2018 г. е посочен адрес гр. М……………..,. В приложеното ч. гр. дело като адрес на длъжника е посочен гр. М……………..,. В издадената заповед № 85/16.02.2018 г. по приложеното ч. гр. дело е посочено че вземането произтича от ползвана и незаплатена питейна вода без да бъде посочено за кой обект се отнася това. Не е посочено за кой обект се отнася задължението на ответника в подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. В тази насока не е правено уточнение на иска. От горното следва, че не може да се направи безспорен и категоричен извод от представените по делото доказателства за водоснабдяването на кой обект е задължението на ответника.

По делото не са представени доказателства, установяващи, че ответника е потребител на ВиК услуги в процесния период и дължи заплащането на цената за доставена вода.

Следва да се посочи още, че приложените по делото писмени доказателства, оспорени от особения представител, с изключение на договора и нотариалния акт,  са частни свидетелстващи документи. Съгласно чл. 180 ГПК частният документ, подписан от лицето, което го е издало, съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от това лице. За разлика от официалните свидетелстващи документи, частните свидетелстващи документи (каквито са представените от ищеца) се ползват с материална доказателствена сила, само когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Във всички останали случаи частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като тя следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Тези представени от ищеца писмени доказателства не могат да служат за доказване на фактите, че носител на задължението за заплащането на цената на описаните в тях количества вода е именно ответника.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че ответника е потребител на ВиК услуги за посочения имот в исковата молба,  поради което иска по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на основани чл. 78 ал. 3 ГПК право за присъждане на съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Ответната страна обаче не е заявила такова искане, нито са ангажирани доказателства да е сторила такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски – управител, чрез пълномощника Александър Иванов А. – юрисконсулт, иск против М.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 203/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 85/16.02.2018 г., за сумата от 340.86 лв. - главница за периода от 12.09.2016 г. до 11.07.2017 г.; сумата от 29.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2016 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2018 г., както и сумата от 25 лв. - разноски по делото за внесена държавна такса, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

19

Гражданско дело No 1357/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

Т.Ц.Т.

Д И Д - 2011 ЕООД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.2.2019г.

Р  Е  Ш  И:

 

                ОСЪЖДА „ Д и Д  2011“ ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление с.Л.,общ.М.а представлявано от да заплати на  Т.Ц.Т. ЕГН ********** *** сумата297.70 лв., представляваща наем на 16.943 дка по договор за наем от 10.02.2016 год. за стопанската  година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 год.,ведно със законната лихва начиная от 01.10.2017  год. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лв. разноски..

    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

20

Гражданско дело No 713/2016

Делба

Д.Ц.Ц.

Ц.Ц.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.2.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                          Р   Е   Ш  И:

 

 

              ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН    УПИ Парцел .пл.№ . кв.. по плана на с.К. общ.Р. с площ от 1300 кв.м.,ведно с построената в имота  жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м.,лятна кухня със застроена площ от 32 кв.м.,стопанска постройка със застроена площ от 54 кв.м., гараж- 20 кв.м, и всички останали подобрения, при граници съседи: .

             ПОСТАНОВЯВА получените суми да се разпределят съобразно правата на съделителите: 1/2 ид.ч. за Д.Ц. и 1/2  ид.ч. заЦ. Ц..

             ОСЪЖДА Ц.  Ц.Ц. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ц.Ц. ЕГН ********** *** сумата 536 лв. представляваща обезщетение за лишаване на същия от ползване на неговата част от недвижимия имота за периода 09.06.2016 г.- 07.11.2017 г.,ведно със законната лихва,начиная от 16.06.2016 г.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

            ОСЪЖДА Ц.Ц. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 21.44 лв.

           ОСЪЖДА Д.Ц.Ц. да заплати такса в полза на МзРС  върху отхвърлената част по претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на  58.56 лв.

           ОТХВЪРЛЯ  претенцията на Ц.Ц. против Д.Ц. за извършени от него подобрения в делбения имот в размер на 2 700 лв. като неоснователна.

          ОСЪЖДА Ц.Ц. да заплати такса в полза на МзРС  в размер на 108 лв.

          ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекто разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски земи и гори,по заключението на в.л. на л.106 от делото, както :

           ДЯЛ І- ви, включващ:  Ливада в м.“ Зеленишки дол“ от 1.982 дка, VІІІ категория, имот № . ЕКАТТЕ . при съседи: .; Ливада в м.“Зеленишки дол“ от 3.329 дка, VІІІ категория, имот № . ЕКАТТЕ . при съседи: . Нива в м.“ Малкия брил“ от 4.000 дка имот № . ,VІІІ категория  ЕКАТТЕ .при съседи: имот № . Ливада в м.Лома“ от 4.029 дка, VІІІ категория, новообразуван имот № . ЕКАТТЕ ., при съседи: имот № ., Залесена територия в м.“ Браил“ от 8.050 дка  новообразуван имот № . ЕКАТТЕ . при съседи: имот .1. находящи се в землището на с.К. общ.Р.

           Стойността на този дял възлиза в размер на 4 147 лв.

 

          ДЯЛ  ІІ- ри  включващ :  Ливада в м.“Зеленишки дол“ от 3.036 дка, имот № . ЕКАТТЕ . при съседи: имот .,  Нива в м.“Големия брил“ от 1.497 дка, VІІІ категория,имот № ., ЕАТТЕ . при граници и съседи: имот .;  Ливада в м.Лома“ от 4.029дка, VІІІ категория,  новообразуван имот № .,  ЕКАТТЕ ., при съседи: имот №  .;  Ливада в м.“ Лома“ от 3.561 дка, VІІІ категория,имот № . ЕКАТТЕ ., при съседи: имот № . Залесена територия в м.“ Браил“ от 8.050 дка, новообразуван  имот № ., ЕКАТТЕ . при съседи: имот  № ., находящи се в землището на с.К. общ.Р.

             Стойността на този дял възлиза в размер на 4 021 лв.

             ОСЪЖДА Дял –І ви да заплати на Дял ІІ-ри за уравнение на дяловете  сумата от 126.00 лв.

             ОСЪЖДА Ц.  Ц.Ц. ЕГН ********** ***   да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 396.24 лв.  лв., и Д.Ц.Ц. ЕГН  ********** ***  - в размер на 396.24 лв.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

             След влизане в сила на решението делото да се докладва за насрочване на с.з. за теглене на жребий.