Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.1.2019г. до 31.1.2019г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

Гражданско дело No 472/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Л.И.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.1.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА съществуване  вземане на „ А1 България“ ЕАД / с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД/, ЕИК ., гр. С., ., против Л.И.А.   ЕГН ********** ***,   за сумата  174.31 лв. / сто осемдесет и два лева и 0.31 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.01.2018 год. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер ,като неоснователна и недоказана.

             ОТХВЪРЛЯ   предявения от  „ А1 България“ ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С., иск за установяване съществуване на вземане против  Л.И.А.   ЕГН ********** ***,   за сумата 615.95лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор.

              ОСЪЖДА Л.И.А.   ЕГН ********** *** да заплати на „ А1 България“ ЕАД гр.С. деловодни разноски по компенсация  по заповедното производство в размер на  42.33 лв..

              ОСЪЖДА Л.И.А.   ЕГН ********** *** да заплати на „ А1 България“ ЕАД гр.С. деловодни разноски по компенсация в исковото производство в размер на  55.68 лв.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

2

Гражданско дело No 1551/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

Н.Г.К.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
Ч.Л.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.1.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Ш. Е. Л. - К., ЕГН ********** в семейството на неговата баба – Н.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***, за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщението до страните, като обжалването не спира изпълнението.

 

3

Гражданско дело No 1552/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

Д.Е.И.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
Д.И.И.,
С.Й.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.1.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното детето Й. Т. С., ЕГН ********** в семейството на неговата баба - Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщението до страните, като обжалването не спира изпълнението.

 

4

Гражданско дело No 1570/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - МЕЗДРА

С.В.Ц.,
КСУДУ ГР.РОМАН,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.1.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното детето Р.Д.М., ЕГН ********** в семейството на неговите близки – баба и дядо по бащина линия - Р.Р.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщението до страните, като обжалването не спира изпълнението.

 

5

Гражданско дело No 1668/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Л.М.Ц.,
П.Т.Д.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.1.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.М.Ц., ЕГН ********** и П.Т.Д., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 0115/07.07.2017 г. в гр. В. Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1. Бракът между страните да се прекрати по взаимно съгласие.

2. Страните нямат родени от брака деца.

3. Придобитите по време на брака движими вещи са поделени между страните предварително.

4. Страните не са придобивали недвижими имоти по време на брака.

5. Семейно жилище страните не притежават.

6. Страните нямат общи влогове, нито общи търговски фирми.

7. Издръжка помежду си страните не претендират нито понастоящем, нито за в бъдеще.

8. Фамилното име, което ще носи съпругата след прекратяването на брака, ще бъде предбрачното и фамилно име Ц., което не е било променяно при сключване на брака.

     ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 8.1.2019г.

6

Гражданско дело No 52/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

А.О.А.

ДИОНИСОМАРБЛЕ БЪЛГАРИЯ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.1.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца по делото А.О.А. за допълване на решение № 219/10.07.2018 г. постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 4663.40 лв. обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

 Съдът е връчил копие от молбата на ответната страна, и в дадения и срок е постъпил отговор, в който се оспорва молбата като неоснователна. Сочи се, че молбата е подадена извън срока по чл. 250 ал. 1 изр. второ ГПК, тъй като е подадена пет месеца след постановяване на решението.

Съдът счита възражението на ответната страна за неоснователно. В разпоредбата на чл. 250 ал. 1 изр. второ ГПК е посочено, че молбата за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила. Решението на МзРС е връчено на ищеца на 16.07.2018 г. Същото обаче е обжалвано от ответника пред ВрОС с въззивна жалба. Образувано е въззивно гр. дело № 508/2018 г. на ВрОС, и с Решение № 300/22.10.2018 г. първоинстанционното решение е оставено изцяло в сила. Съобщението за това решение е връчено на ищеца на 24.10.2018 г. Няма данни въззивното решение да е обжалвано с касационна жалба. Следва да се приеме, че решението е влязло в сила на 07.12.2018 г. Молбата за допълване на решение е входирана в съда на 07.11.2018 г., т.е. в началото на едномесечния срок от влизането му в сила. По горните съображения, съдът намира, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата е и основателна. В исковата молба ищеца е направил искане за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ от завеждане на делото до окончателното и изплащане. В мотивите на решението, чието допълване се иска съдът е посочил, че обезщетението се иска ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. В диспозитива на решението, обаче съдът не се е произнесъл по това искане. Следва да се постанови допълнително решение, с което се присъди и законната лихва върху присъдената сума от 4663.40 лв. представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, за периода от 22.12.2017 до 22.06.2018 г.

 Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ДОПЪЛВА Решение № 219/10.10.2018 г. постановено по гр. дело № 52/2018 г. на МзРС, като на лист 122 на втората страница в диспозитива на решението, на ред 11 отдолу-нагоре след израза „22.06.2018 г.,“ се добавя израза „ведно със законната лихва върху сумата от 4663.40 лв., считано от 10.01.2018 г. до окончателното и заплащане,“.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВрОС.

 

7

Гражданско дело No 352/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Н.И.С.

Ц.Д.И.,
С.П.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 10.1.2019г.

Водим от горните съображения

 

                                      Р   Е   Ш  И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.И.С. с ЕГН ********** *** против  Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.П.С. с ЕГН ********** *** за отстъпване собствеността и предаване владението на 1/ 4 ид.ч. от   имот №  ,пасище мера в м.“ Червени дол“ от 4.298 дка, ЕКАТТЕ  при граници и съседи: имот № землището на с.Е като НЕОСНОВАТЕЛЕН..

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.И.С. с ЕГН ********** *** против  Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.П.С. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 2 578.80 лв.,обезщетение за ползване на имота за периода от 26.02.2013 год. до 26.02.2018 год., равняващ се на средно месечния пазарен наем,ведно със законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН ********** ***  да заплати на  Ц.Д.И. с ЕГН ********** *** и С.П.С. с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 600 лв..

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

8

Гражданско дело No 578/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

С.С.С.,
Н.М.Н.,
Р.М.Т.

Я.М.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 10.1.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                      Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.М.Д. с ЕГН ********** ***,че С.С.С. с ЕГН ********** ***,  Н.М.Н. *** и Р.М.Т. с ЕГН ********** от гр.София на осн.чл.54 ал.2 от ЗКИР са съсобственици на реална част от 226 кв.м. от имот УПИ Парцел пл.№ кв.    по КРП на гр.Р одобрен със Заповед № 154/06.06.1996 год. на кмета на Община Р, заключен  със зелена двойна щриховка по комбинираната скица на л.110 от делото ,която част неправилно е заснета в границите на УПИ Парцел  пл.№ .кв..  , вместо към имота на ищците УПИ Парцел . пл.№ . кв..  поради допусната грешка в КРП  на гр.Р., одобрен със заповед № 154806.06.1996 год..

Комбинираната скица  към допълнителното заключение на вещото лице,находяща се на л. 110 от делото,преподписана от съда,представлява неразделна част от съдебното решение.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 284 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Я.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на  С.С.С. с ЕГН ********** *** и  Н.М.Н. *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 1424.44 лв..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

9

Гражданско дело No 391/2018

Искове за недействителност на правни сделки

Б.И.Б.

Д.М.Д.,
О.Т.Г.,
Р.П.Г.,
М.Ч.Г.,
М.В.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.1.2019г.

Водим от горното,  съдът

 

                                          Р   Е   Ш  И:

 

               ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на осн.чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД вр.чл.44 ЗЗД  по иска на  Б.  И.Б. с ЕГН ********** ***  чрез адв.С.К. против  Д.М.Д. ЕГН ********** ***, О.Т. Георгиев ЕГН ********** ***, Р.П.Г.    ЕГН ********** ***, М.Ч.Г. ЕГН ********** *** и М.В.Г. ЕГН ********** ***, на акта на съгласие за заличаване на ипотека,учредена с нот.акт № №.т.І рег.№ . н.д.№ ./от 2015 год. на нотариус .  с район на действие РС гр.М.,,вписан .с вх.№ . г.,акт № . т.. партидна книга № на Служба по вписванията на МзРС върху недвижим имот: Втори етаж,представляващ самостоятелно жилище от двуетажна, двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117.70 кв.м.,ведно с избено помещение,находящо се в северозападната част на сградата със застроена площ от 14.60 кв.м.,избено помещение,находящо се в западната част на сградата със застроена площ от 12.56 кв.м. и избено помещение, находящо се в югозападната част със застроена площ от 20.73 кв.м. при съседи на жилището: отгоре –подпокривно пространство,отдолу-жилище на Цвета Николова, ведно с правото на строеж върху  мястото,представляващо УПИ Парцел . пл.№ .кв.по плана на гр.М. с административен адрес гр.М.ул. .,целият с площ от 450 кв.м. при граници и съседи: ., което съгласие за заличаване на ипотеката е изготвено от Д.  М.Д. с нот.заверка № ./30.10.2015 г. на нотариус . и вх.№ 2900/02.11.2015 г., акт № 131 т.І имотна партида . на Служба по вписванията на МзРС.

               Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

10

Гражданско дело No 460/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

С.П.С.

ПГКО С. КУНИНО

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 17.1.2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

               С.П.С. *** е предявил против Професионална гимназия по каменообработване с. К., обективно съединени искове: на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 т. 2 и т. 3 от КТ да се признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № 2018 г. на министъра на Културата, като заповедта бъде отменена; да бъде  възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на професионална гимназия по каменообработване – с. К.“, като ответника на основание чл. 225 ал. 1 от КТ бъде осъден да му заплати обезщетение за времето,  през  което е останал без работа, поради уволнението за срок от 6 месеца в размер на нетното му трудово възнаграждение от по 1150 лв. месечно или общо 6900 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъди деловодни разноски.

        В срока по чл. 131 ГПК ответника е изпратил отговор, с който  оспорва исковете за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение , възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и претенцията по чл.225 ал.1 от КТ.

                В производството като трето лице помагач е конституирано Министерство на  културата.

                Исковете са с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2, 3 и чл. 225 ал. 1 КТ.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е копие от личното трудово досие на ищеца.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                Ищецът С.С. е работил  по трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс и допълнено със споразумение по чл.107 от КТ за срок от 16.03.2016 год. до 16.03.2010 год. на длъжността „ Директор“  на Професионална гимназия по каменообработване  с.К..Със Заповед № ..2018 год. на Министъра на културата на осн.чл.188 т.3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение“.В законовият двумесечен срок ищеца е обжалвал заповедта  за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „ уволнение“ ,като твърди,че не е спазена разпоредбата на чл.333  ал.1 и ал.2 от КТ като не е поискал мнението на ТЕЛК  и предварително разрешение от Инспекцията по труда,тъй като страда от заболяване, за което се предвижда закрила при уволнение.Твърди се,че не е извършил твменените му дисциплинарни нарушения. Не е спазена процедурата по налагане на наказанието и наказанието не съответства на тежестта на твърдяното нарушение и на обстоятелствата,при които се твърди да е извършено.Заповедта за дисциплинарно наказание не е мотивирана.В нея не е посочено какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е извършил.Описани са различни деяния,които се твърди да е извършил,но не е посочено кое от тях какво нарушение на трудовата дисциплина представлява и за кое от тях му се налага дисциплинарното наказания.. С исковата молба са представени в заверени копия следните доказателства:

              Ответникът с отговора е приложил

             От показанията на Ф. и П. се установява с какво име  се е ползвал ищеца.Не е имало недоволство от учителите към него.Същият е направил много за училището.Св.Г. установява,че училището има награди и постижения от изложби.Всички документи са съобразени с наредба № 8 и дневниците са по новата наредба.Към момента на извършване на проверката не е имало нова заповед  на министъра.лично писали до министъра да даде съгласие са  маломерна паралелка.Св.Б.  гл.експерт в дирекция СИХО на министерство на културата установява,че на 13.11.2017 год. била изпратена на проверка в каменоделното училище в с.К..Проверката била по сигнал и по предишни проверки от Дирекция закрила на детето.Констатирала нарушения.Всичко било описано.Св.К. установява,че е подписала  констативния протокол.В случая не е била създадена организация за внасяне на  съответните документи в РУО за разглеждане от  експертна комисия и вземане на решения относно  провеждането на обучение в самостоятелна форма по желание на родителите.След проверката с ищеца имали срещи и изготвили доклад,с което поискали разрешаване на случая.Директорът  бил правил опит Учебната година не би трябвало да започне без да е реализиран прием.Приема се утвърждава и след като няма брой ученици,не е следвало учениците да бъдат допускани в никаква форма на обучение,а документите им е следвало да бъдат върнати за да се запишат на друго място.

            В съдебната практика е прието,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.За нейното приложение няма значение  дали работника или служителя е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ,а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение,работникът или служителя е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страна от заболяване за което се предвижда закрила,а в случая такива данни по делото няма.Във всички други случаи неизпълнението на работника да уведоми работодателя за заболяване или да представи документ за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Тя се прилага независимо от това,дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.В този смисъл е и съдебната практика-  решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 477/2010 г. ІV г.о.Чл.1 ал.2 от Наредбата изисква не общо осведомяване на работодателя относно здравословното състояние на работника или служителя когото ще уволнява, а изисква събирането  на предварителна информация дали страда от болести по чл.1 от Наредбата.Дали това ще стане с изискването на попълнена от работника или служителя декларация или с непосредствено изискване на документи е без значение,доколкото предвиденото от законодателя съдържание на предварително изискваната  от работодателя информация е дали служителят,когото има намерение да уволни,страда или не от заболяванията посочени в чл.1  ал.1 от Наредба № 5.

              В приложените доказателства,както и в копието от личното трудово досие на ищеца  не се съдържат доказателства,че работодателя преди налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание  е изпълнил задължението си  да събере предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба № 5, нито е поискал от  ищеца да попълни декларация дали страда от заболяване,за което се предвижда закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.

              Съдът намира,че работодателят не е спазил законоустановената закрила по чл.333 ал.1 тг.3 от КТ и уволнението на ищеца е незаконосъобразно само на това основание без да разглежда спора по същество съобразно разпореденото в чл.344 ал.3 от КТ.

              При така изяснената фактическа обстановка съда намира ,че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта,с която трудовото правоотношение между страните е прекратено следва да се отмени,тъй като извършеното уволнение е незаконно.

              При уважаване на иска за отмяна на дисциплинарното наказание основателен се явява и иска за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението „Директор“ на ПГКО с.К..

              Ищецът претендира да се изплати и обезщетение за времето  през което е останал без работа,поради незаконното уволнение за период от шест месеца в размер на общо 6 900 лв. за периода от 08.02.2018 г. до 08.08.2018 год..В подкрепа на твърдението си ищеца е приложил копие от регистрационна карта  / л.64 от делото/  от която се установява,че същия  е  регистриран в Бюро по труда гр.Враца  и  му се дължи обезщетение..От приложеното удостоверение на л.91 от делото се установява ,че  трудовото възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение възлиза в размер на 1 069.45 лв. или за  периода 08.02.2018 год. до 08.08.2018 год. ответника следва да заплати на ищеца сумата 6 862.34 лв., като в останалата част до пълния размер претенцията се отхвърли като неоснователна и недоказана.

              При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 300 лв.

   Водим от горните съображения,съдът

 

                    Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И  ОТМЕНЯВА Заповед №  .2018 г. на министъра на Културата, с която на   осн.чл.188 т.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на С.П.С. ***..

                ВЪЗСТАНОВЯВА С.П.С. *** на длъжността заемана преди уволнението “ Директор“ на Професионална гимназия по каменообработване с.К. общ.Р..

                ОСЪЖДА Професионална гимназия по каменообработване ЕИК  ,с.К. общ.Роман. да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** *** обезщетение по чл.225 КТ в размер на 6 862.34 лв. за времето останал без работа за периода от 08.02.2018 год. до  08.08.2018 год., ,ведно със законната лихва, начиная от 09.04.2018 год. до окончателното изплащане.ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

                ОСЪЖДА Професионална гимназия по каменообработване с.К. общ.Р.да заплати на С.П.С. с ЕГН  ********** деловодни разноски в размер на 300 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 1213/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

В.Й.П.

Г.П.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.1.2019г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                  Р  Е  Ш  И:

 

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на  бащата Г.П.Г. с ЕГН ********** за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Л. Г. Г. с ЕГН ********** със съгласието на майката В.  Й.П. с ЕГН ********** на осн.чл.127а ал.2 СК вр.чл.45 и чл.76 т.9 от ЗБЛД.

             РАЗРЕШАВА на осн.чл.127а ал.2 от СК детето Л. Г. Г. с ЕГН **********  да пътува  извън територията на Република България без ограничение броя на пътуванията до Република Г. през следващите пет години, считано от 02.09.2019 год.- изтичане срока на валидност на издадения международен паспорт, придружавано от своята майка В.  Й.П. с ЕГН **********  , като ОТХВЪРЛЯ молбата в частта над този срок.

  Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

12

Гражданско дело No 920/2018

Искове за обезщетение от деликт; иск за вреди срещу кредитора по Регл.(ЕС) 655/2014

И.Н.И.

М.Ц.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 23.1.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

И.Н.И., ЕГН ********** ***, е предявил иск против М.Ц.Т., ЕГН ********** ***, е за сумата от 600 лв., представляващи причинени имуществени вреди изразяващи се в повредени части от автомобил противозаконно отнет от владението на ищеца – съединител, фар, задни стопове на обща стойност 40 лв., полуоска – 50 лв., скоростна коутия 100 лв., гума с джанта – 40 лв. и работа за подмяна на повредените части 160 лв. – всичко на обща стойност 600 лв.

В срока по чл. 131 ГПК  от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска и твърди, че всички щети са описани в наказателното дело, останалите описани щети не са в следствие престъплението.

Правното основание на иска е чл. 45 ЗЗД.

Събрани са гласни доказателства. Приложено е НОХД №346/2017 г. на МзРС.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

С присъда №32/02.10.2017 год., постановена по приложеното НОХД №346/2017 г. на МзРС, съдът е признал подсъдимия М.Ц.Т. ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.04.2017 год. в с. С.Б., община Р., от ул. „З.”, пред дом № 1, противозаконно е отнел чуждо МПС - лек автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № ВР …… ВН, от владението на собственика му И.Н.И. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство – счупено стъкло на преден ляв халогенен фар и повреден съединител на автомобила – щета на обща стойност 158 лева, поради което и на основание чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 ал. 1, вр. с чл. 58а ал. 1 от НК, го осъжда на осем месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Правилото на чл. 300 от сега действащия ГПК, понеже се основава върху зачитането на присъдата, обвързаността на гражданския съд по чл. 300 ГПК предпоставя тъждество между деянието-предмет на присъдата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданскоправните последици от деянието относно това дали е изършено, неговата противоправност и вината на дееца.

             Задължителната сила на присъдата на наказателния съд се отнася до всички елементи на престъпния състав, но само до тях. Констатациите за други факти, които не съставляват елемент от престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и затова са незадължителни за съда, когато решава гражданското дело. Не е задължителна констатацията относно размера на причинените вреди, когато размерът на вредата не е елемент от престъпния състав. В обратния случай обаче тя е задължителна..., но само за размера по който наказателният съд се е произнесъл. (проф. Сталев Ж. Българско гражданско процесуално право, С., “Сиела”, 2001, с. 333.).

В случая обаче, тъй като ответника с присъдата е признат за виновен в престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с ал. 1, „…е последвала повреда на превозното средство…“, то констатацията относно повредата на превозното средство - счупено стъкло на преден ляв халогенен фар и повреден съединител на автомобила – щета на обща стойност 158 лв., е задължителна за съда. В случая наказателния закон говори за „повреда“, а всяка повреда има имуществен характер.

Такава е и константната съдебна практика на ВКС - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско правните последици от извършеното престъпление и по отношение на размера на вредите от това деяние, когато този размер е елемент от фактическия състав на престъплението ( Решение № 896 от 26.03.1971 г. по гр. д. № 130/71г., І г. о. ).

Съдът намира в конкретния случай, че размерът на причинените вреди съставлява елемент от фактическия състав на престъплението, за което е бил обвинен и осъден настоящият ответник.

 От горното следва, че в настоящето съдебно производство са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1. - противоправно увреждащо деяние, което деяние в случая е съставлявало предмет на разследване по реда на НПК – за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с ал. 1 от НК, и съответно на обвинителния акт, по който впоследствие е образувано приложеното НОХД №346/2017 год. по описа на МзРС, и е постановена осъдителна присъда срещу настоящия ответник, която присъда не е обжалвана пред по-горния съд и е влязла в законна сила; 2. - причинена вреда от същото деяние, 3. - причинна връзка между увреждащото деяние и вредата, и 4. - вина на извършителя на деянието - под формата на пряк умисъл, видно от мотивите към присъдата по горецитираното НОХД.

  Следва да се приеме с оглед горното, че иска е доказан до размера от 158 лв. общо за повредените фар и съединител и демонтажно-монтажни работи за смяната им.

В исковата молба се претендират и повредени задни стопове на стойност 40 лв., предна лява полуоска на стойност 50 лв., скоростна кутия на стойност 100 лв., предна лява гума с джантата на стойност 40 лв. и общо работа за подмяна на всички части в размер на 160 лв. Единствените доказателства ангажирани в подкрепа на иска са свидетелските показания на свидетеля К.. Същият твърди, че е помагал на ищеца да ремонтира колата, колата е била със смачкан калник, повредени фар, мигач и носач, част от повредите били отстранени на място, а след това колата закарана в дома на ищеца, за да се ремонтира напълно. Твърди, че при тегленето на колата са били счупени стопове. При ремонт установили спукан кожух на скоростната кутия. Частите били подменени с такива втора употреба. От друга скоростна кутия подменили кожуха. Имало е и други дребни повреди. Твърди, че е купувал части от магазини и от морги, но не е запазил документите. Няма и касови бележки. Твърди, че автомобила е на около 20 години, но е бил в движение.

Съдът намира, че няма пречка в настоящото производство да бъда претендирани и щети, които не са били предмет на наказателното производство, стига да бъде доказано, че тези вреди са настъпили в следствие деянието на ответника, и са в причинна връзка с него, както и да бъде установен техния размер. Показанията на разпитания свидетел не са достатъчни, за да се приеме по безспорен начин, че описаните в исковата молба вреди по автомобила са настъпили, както и че те са в следствие деянието на ответника. Самия свидетел говори, че задните стопове са счупени при опит автомобила да бъде изтеглен до дома на ищеца. Съдът приема, че не са доказани безспорно и категорично описаните в исковата молба други вреди, освен повредените фар и съединител, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

По горните съображения, съдът намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен за сумата над 158 лв., като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50 лв.

На страните се следват и направените деловодни разноски по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА М.Ц.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** ***, сумата от 158 лв. имуществени вреди представляващи стойността на повреден преден ляв халогенен фар и повреден съединител на автомобил собственост на И., предмет на присъда по НОХД № 346/2018 г. на МзРС, ведно със законната лихва  върху горната сума, начиная от 09.04.2018 г. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до пълния размер за сумата над 158 лв. до 600 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Ц.Т., ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА М.Ц.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** ***, сумата от 105.33 лв. деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на М.Ц.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 221.00 лв. деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

13

Гражданско дело No 1519/2018

Производства по Закона за защита от домашното насилие

Х.Б.М.

В.Г.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 24.1.2019г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

НАЛАГА мерки за защита, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН, спрямо на основание чл. 5 ал. 1 и т. 1 ЗЗДН следната мярка за защита, спрямо В.Г.Д., ЕГН ********** *** – ЗАДЪЛЖАВА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Х.Б.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от днес – 24.01.2019 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

ОСЪЖДА  В.Г.Д., ЕГН ********** ***, да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв. и държавна такса в полза на МзРС в общ размер на 25 лв.

ОСЪЖДА  В.Г.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Б.М. ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

14

Гражданско дело No 966/2018

Делба

К.И.М.

И.И.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 29.1.2019г.

К.М.М., ЕГН ********** ***, е предявила иск против И.И.Д., ЕГН ********** ***, за делба на съсобствен недвижим имот придобит чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 158 том 1, рег. № 1022 дело № 108/2012 г. по описа на нотариус Христина Ангелова рег. № 614 на НК, с район на действие РС М.,представляващ: Поземлен имот с идентификатор 24668.501.165 с . Д., общ. М., обл. В. по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-928/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Д., п.к. 3129 ул. „Кирил и Методий“ № 24 с площ от 308 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./ номер по предходен план: УПИ IX – 165, кв. 22 при граници и съседи: 24668.501.298; 24668.501.164; 24668.501.167; 24668.501.166, ведно със застроените в имота: сграда 24668.501.165.1 със застроена площ 61 кв. м., брой етажи 2,предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда 24668.501.165.2 със застроена площ 10 кв.м. брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда, с права по закон.

С решение №347/17.12.2018 год. е допусната делба между страните по отношение имотите, предмет на иска, с квоти по закон, и след влизане на решението в сила делото е насрочено за първо с. з. във втората фаза на делбата за 14.03.2019 год. от 10.30 ч.

На 25.01.2019 год. по делото е входирана молба от страните, в която заявяват, че желаят делото да бъде прекратено изцяло при условията на чл. 232 ГПК - оттегляне на иска.

Съдът намира, че при това положение производството по делото следва да се прекрати.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №966/2018 год. по описа на МзРС, поради оттегляне на иска от страните.

Да се върнат на страните при поискване оригиналните документи, след представяне на заверени копия.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от съобщаването му.

 

15

Гражданско дело No 141/2017

Иск за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот и др. договори; иск за отмяна на дарение

И.И.Д.

М.С.С.,
Г.Х.Д.,
Х.Н.С.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 30.1.2019г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

  Производството е по чл. 247 и по чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба от адв. А. процесуален представител на ищеца по делото И.И.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 261/03.08.2018 г. постановено по делото в отхвърлителната част на диспозитива по иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, където вместо „ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до ½ ид. част, като неоснователен.“, да се чете „ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до 1/6 ид. част, като неоснователен.“

Едновременно е постъпила и молба от адв. А., процесуален представител на ищеца по делото И.И.Д., за допълване на Решение № 261/03.08.2018 г. постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по евентуално предявения иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, по отношение на заявения в исковата молба имот, а именно: - 1/6 ид. ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м., представляващо поземлен имот с кадастрален номер 260, за който е отреден парцел IX, с неприложена регулация, планоснимачен № 260 в квартал 3 по кадастрален и регулационен план на град М, обл. В., одобрен със заповед № 111/20.02.89 г.

Молбата е подадена в срока по чл. 250 ал. 1 изр. второ ГПК и е допустима.

Копие от молбите са връчени на насрещната страна и в дадения и срок процесуалния представител на ответниците е взел становище, че и двете молби са неоснователни.

След цялостен преглед на исковата молба, доказателствата и постановеното решение съдът намира молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за основателна. Действително иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е предявен за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размера на 1/6 ид. част. С решението си съдът е развалил договора до размера на наследствените права на ищеца, а именно 1/12 ид. част, като е отхвърлил иска в останалата му част над 1/12 ид. част до ½ ид. част, а не до 1/6 както  е предявен иска.

Следва да се постанови решение за поправка на очевидна фактическа грешка в горния смисъл.

  По молбата по чл. 250 ГПК:

След цялостен преглед на исковата молба и мотивите на решението, съдът констатира че не се е произнесъл по иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД по отношение заявения в молбата имот, а именно: -1/6 ид. ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м., представляващо поземлен имот с кадастрален номер 260, за който е отреден парцел IX, с неприложена регулация, планоснимачен № 260 в квартал 3 по кадастрален и регулационен план на град М, обл. В., одобрен със заповед № 111/20.02.89 г., а се е произнесъл само по отношение самостоятелен обект- жилище, със ЗП от 76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв. м., построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м.

Следва да се допълни решението в горния смисъл, като и договор за дарение по отношение на този имот бъде обявен за относително недействителен по отношение ищеца И.И.Д., на основание чл. 135 ЗЗД.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 261/03.08.2018 г. постановено по делото, на лист 310 от делото, на втора страница от листа, на ред 18 – 19 отгоре-надолу, където вместо ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до ½ ид. част, като неоснователен.“, да се чете „ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до 1/6 ид. част, като неоснователен.“

ДОПЪЛВА диспозитива на Решение № 261/03.08.2018 г. постановено по делото, на лист 310 от делото, на втора страница от листа, на ред 13 отдолу-нагоре, след израза „регулация с площ от 490 кв. м.,“ се ДОБАВЯ израза „1/6 ид. ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП 186.20 кв. м., построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м.“

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

16

Гражданско дело No 231/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД

Т.К.С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.1.2019г.

Водим от горните съображения, съдът              

 

                                         Р Е Ш И:

 

                  ПРИЗНАВА съществуване вземането на   БНП “Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК  гр. С., ж., представлявано от . . – прокуристи, против Т.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***  за сумата от 1044.10 лв. /хиляда четиридесет и четири лв. и 10 ст./ -главница; сумата от 117.83 лв. /сто и седемнадесет лв. и 83 ст./ -  възнаградителна лихва от 20.09.2016 г. до 20.07.2017 г.; сумата от 94.93 лв. /деветдесет и четири лв. и 93 ст./ - мораторна лихва от 20.10.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането

              ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на БНП “Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК .гр. София, ,, направените деловодни разноски по заповедното производство  в размер на 25.14 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство- 124.86 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.    

 

17

Гражданско дело No 802/2018

Искове за развод и недействителност на брака

И.А.И.

П.М.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.1.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

               ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.А.  И. ***  ЕГН ********** и П.М.П. ***  ЕГН **********, сключен с акт №  16.12.2016 год. на Община М. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

                ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношение има съпруга П.П..

                ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище, находящо се в гр.М., ул. „ .

на съпругата И.А..

                ОСЪЖДА П.П. да заплати на И.А. направените деловодни разноски в размер на 625 лв.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда П.П.   да заплати доп.д.т. в размер на 25 лв.             

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

18

Гражданско дело No 1569/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Е.П.В.

И.Д.В.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.1.2019г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

              ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между Е.П.В. ЕГН ********** *** и И.Д.В. ЕГН ********** ***, сключен  с акт №./ 13.08.2005 год. на Община Д. Д..по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,което да се счита неразделна част от решението.

               Страните нямат претенции за ползване на семейно жилище.

               Страните не претендират издръжка помежду си и нямат претенции за дялове от търговски дружества.

.     ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име  П..

                ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Е.П. да заплати доп.д.т. в размер на 15 лв.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 31.1.2019г.