Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.12.2018г. до 31.12.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

                    Резултат                    

1

Гражданско дело No 188/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МАКС КОЛЕКТ ООД

Г.Х.Г.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.12.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление  гр. София 1606, Бул. «Христо Ботев» № 17, ет.1, офис 208, ЕИК175332042, е подало искова молба, с която моли съда да признае за установено по отношение на Г.Х.Г., че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1500/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК №806/09.10.2018 г. за сумата от 139.75 лева представляваща главница, и сумата от 199.00 лева представляваща неустойка за невърнато устройство. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Х.Г. ЕГН **********, че същият дължи изпълнение на МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление  гр. София 1606, Бул. «Христо Ботев» № 17, ет.1, офис 208, ЕИК175332042, по издадената по ч. гр. дело № 1500/2017 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 806/09.10.2017 г. за сумата от 139.75 лева представляваща главница, и сумата от 199.00 лева  представляваща неустойка за невърнато устройство .

ОСЪЖДА Г.Х.Г. ЕГН **********, да заплати на МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление  гр. София 1606, Бул. «Христо Ботев» № 17, ет.1, офис 208, ЕИК175332042, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.Х.Г. ЕГН **********, да заплати на МАКС КОЛЕКТ” ООД, със седалище и адрес на управление  гр. София 1606, Бул. «Христо Ботев» № 17, ет.1, офис 208, ЕИК175332042, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 75.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 200 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 4.12.2018г.

2

Гражданско дело No 404/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

К.И.Х.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.12.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527,  е предявило иск против К.И.Х. ЕГН **********, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 4/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 2/03.01.2018 г.  за сумата от 496.54 лв. главница до погасяване на кредита; договорна лихва в размер на 75.92 лв. за периода от 04.02.2016 г. до 06.02.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 165.75 лв. за периода от 08.03.2016 г. до 06.02.2017 г.; сумата от 55.58 лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25.00 лв. представляващи разноски за внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноски и по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Х. ЕГН ********** че същият дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, по издадената по ч. гр. дело № 4/2018 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2/03.01.2018 г.  за сумата от 496.54 лв. главница до погасяване на кредита; договорна лихва в размер на 75.92 лв. за периода от 04.02.2016 г. до 06.02.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 165.75 лв. за периода от 08.03.2016 г. до 06.02.2017 г.; сумата от 55.58 лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.И.Х. ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 50 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.И.Х. ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 175.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 300 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 4.12.2018г.

3

Гражданско дело No 1350/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Д.Х.П.

С.Г.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.Х.П. ЕГН ********** *** и С.Г.П. ЕГН ********** ***, сключен с акт № ./ 19.05.2000 год. на Община В. поради НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО В БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.49 ал.4 от СК, по силата на което:

              Семейното жилище, находящо се в гр.В., ул. не е тяхна собственост.

              Съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти.

              Придобитите по време на брака движими вещи са разпределени и съпрузите нямат претенции помежду си.

              Съпрузите не претендират издръжка помежду си.

              ПСТАНОВЯВА след прекратяване на брака  съпругата да носи предбрачното си фамилно име  Н.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда С.Г. да заплати д.т. в размер на 25 лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

4

Гражданско дело No 1377/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Й.А.И.,
С.Н.И.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.12.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Й.А.И.  ЕГН ********** ***  и  С.Н.И.  ЕГН ********** ***, сключен с акт № . / 28.10.2014  год. на Община М.по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца: В. Й. А. ЕГН **********, А. Й.А. ЕГН **********, Д. Й. А.  ЕГН ********** и С. Й. А. ЕГН ********** на майката С.Н., като ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,  от 08.30 ч.  в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката..

              ОСЪЖДА Й.А.И. ЕГН **********  да  заплаща месечна издръжка за децата: В. Й. А. ЕГН **********, А. Й.А.а ЕГН **********, Д. Й. А.  ЕГН ********** и С. Й.А. ЕГН **********

 ,чрез тяхната майка и законна представителка С.Н.  в размер на  по 127.50 лв./ сто двадесет и седем лева и 0.50 ст./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от датата на одобряване на споразумението  до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА Й.А.И. ЕГН **********  да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 367.20 лв.

               Фамилното жилище, находящо се в гр.М., ул.“. ще се ползва от Й.И..

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг..

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име И. .

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 5.12.2018г.

5

Гражданско дело No 1491/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

З.В.З.,
Н.С.З.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 5.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между З.В.З.  ЕГН ********** ***  и Н.С.З.  ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ./ 08.03.1997 год. на Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. З.В. ЕГН ********** на майката Н.С., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.30 часа  в събота до 18.00 часа в неделя,както и един месец през лятото,който да не съпвада с платения годишен отпуск на майката.

              ОСЪЖДА З.В.З. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето    С.З.В. ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Н.С. в размер на 127.50 лв., начиная от датата на одобряване на споразумението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА З.В.З. ЕГН ********** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 91.80 лв..

              Фамилното жилище, находящо се в гр.М., ул.“ . ще се ползва от Н.С.,където ще отглежда  и малолетното дете С..

              Страните не претендират издръжка помежду си и нямат претенции за дялове от  търговски дружество.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име Н..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 5.12.2018г.

6

Гражданско дело No 1037/2017

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

БАНКА ДСК ЕАД - СОФИЯ

Д.П.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 7.12.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:             

              Постъпилa e искова  молба от „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК .,, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. „., представлявана от . и .- изп.директори, чрез  пълномощника юрисконсулт. против Д.П.Д. ЕГН ********** *** за сумата 4 269.83 лв. главница, 399.24 лв. договорна лихва за периода 07.10.2016 г.- 31.07.2017 г., 39.53 лв. санкционираща лихва за периода 28.06.2017 г.-31.07.2017 г., 120 лв. заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2017 год. до окончателното изплащане Претендират се и разноски.

               В срока по чл.131 от ГПК от пълномощника на ответника  адв.А.М. е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове.Твърди се,че ответника не е получил сумата по отпуснатия кредит.Предявен е насрещен иск за обявяване нищожност на договора за кредит на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона.

               Ответникът по насрещния иск оспорва същия.

     Исковете са с право основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.  

               Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана съдебно счетоводна експертиза.

      В исковата молба се твърди,че на 14.05.2014 год. между ищеца и ответника е  сключен договор  за текущо потребление, препис от който е приложен към делото. Съгласно Договора банката е отпуснала на ответника- кредитополучател Д.  сумата 7 000 лв. под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.8 от договора за кредит и в раздел ІІІ от ОУ е бил уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва, а именно: кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 11.45 % годишно, при изпълнение на условията по програма  Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление. Уговорено е, че при нарушаване на тези условия, кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, съгласно условията. Към датата на сключване на договора за кредит, максималният размер на лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията е бил 14.95% годишно. Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение № 1 към договора за кредит). За падежна дата за издължаване на месечните вноски е било определено 7-мо число на текущия месец.

          Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и кредитът е бил усвоен  изцяло от кредитополучателя Д.Д. на 14.05.2014 год., като сумата е постъпила по разплащателна сметка на същия, открита в « Банка ДСК» ЕАД. Кредитът е погасяван редовно до м.октомври 2016 год.Поради неплащане на вноските, така както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми.  Към 01.08.2017г. кредитополучателят Д.Д. е в забава за плащанията на главница и/или лихва повече от 90 дни. В периода  11.10.2016 год. - 31.07.2017 год. не са постъпвали суми за погасяване на кредита и това представлява неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за кредит и общите условия към него. С настъпил падеж, но неплатени към датата на подаване на настоящата искова молба са били 9  броя месечни вноски.

Поради допусната забава в плащанията на суми по кредита от страна на кредитополучателя над 90 дни към датата на подаването на исковата молба, са  налице предпоставките, предвидени в чл.20 ал.1 т.1 от ОУ към договора за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък на кредита.

С предявяването на настоящия иск се прави изявление до кредитополучателя, с което ищецът обявява целия остатък от кредита за предсрочно изискуем на основание на чл. 20 ал.1 т.1 от Общите условия, поради наличие на горепосочените предпоставки.

Ищецът твърди, че при подаване на настоящата искова молба Д.Д.  дължи на основание на Договор за кредит от 14.05.2014 год., процесните суми, в т.ч. месечни вноски с настъпил падеж-неплатени, както и месечни вноски с ненастъпил падеж, които стават изискуеми с превръщането на целия остатък по кредита в предсрочно изискуем  с подаването на исковата молба.

 Към исковата молба са приложени договора за кредит и ОУ, погасителния план, промоционални условия и извлечение от заемната сметка по която се отчита кредита за периода 11.10.2016 год. – 31.07.2017 год.., извлечение от разплащателната сметка на ответника .

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните  е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В случая, в тежест на ищеца е доказването на: сключен валиден договор за банков заем; предоставянето на сумата по заема; настъпването на предсрочната изискуемост на задължението, размера на претендираните вземения. В тежест на ответната страна е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представените към исковата молба доказателства се установява, че на 14.05.2014 год.  между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Д.П.Д., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 7 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата неговото усвояване. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя Д. с месечни вноски, съгласно погасителен план, /л.11-12 по делото/, с падеж 7-мо число на текущия месец. Уговорено в т. 8 на договора е, че предоставеният кредит се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 11.45 % годишно, или 0.03% на ден, при изпълнение на условията по програма  Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията. Към датата на сключване на договора за кредит, максималният размер на лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията е бил 14.95% годишно.ГПР по кредита е 13.81и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.

Съгласно общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /по делото е представено на л. 14- 16 заверено копие от същите като приложение към договора, носещи подписа на кредитополучателя/, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.20 ал.1 т.1 е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

 От представеното по делото извлечение /л.6-7/ от сметка на ответника - кредитополучател по договора за кредит се установява, че към 01.08.2017 г. /датата на исковата молба/ са налице непогасени 9 броя падежирали месечни вноски, с 263 дни забава и задължение, както следва: главница –  4 269.83 лв. падежирали е  непадежирали месечни вноски; 399.24 лева -договорна лихва за периода 07.10.2016 год.. – 31.07.2017 год. 39.53 лева  - санкционираща лихва  за периода 28.06.2017 год.  – 31.07.2017 год..; 120.00 лева – заемни такси.

От заключението по  съдебно-счетоводната експертиза неоспорено от страните по делото и възприето от съда като обективно и компетентно се установява, че сумата от 7000 лв.  е усвоена от ответника на 14.05.2014 год.  по определена сметка. Погасената част от главницата от страна на ответника възлиза в размер на 2 420.89 лв., 1 426.80 лв. лихва и 9.41 лв. санкционираща лихва.Последната сума получена от ответника за погасяване на кредита е на 11.10.2016 год. Дължимата сума по главницата възлиза в размер на 4 269.63 лв., 370.71 лв. лихва и 37.07 лв. санкционираща лихва.Дължимата сума по заемните такси възлиза в размер на 120.40 лв.

При така изяснената фактическа обстановка, съда намира предявеният иск за доказан по основание.  Безспорно е, че между ищеца и ответника Д.Д. е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за кредит. Договорът е валиден и поражда целените правни последици. Установено е по делото, че ответника Д.Д. е получил предоставения му от ищеца кредит, с което последният е изпълнил задължението си по договора. Налице е неизпълнение на поетите от кредитополучателя Д.Д. договорни задължения за заплащане на месечните погасителни вноски на договорения падеж, поради което същият дължи на ищеца обезщетение за забава, съгласно уговореното.

  Съгласно т.18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя /в този смисъл   решение № 23 от 24.03.2015 год. на ВКС по т.д. № 1717/2013 год., І т.о./. С оглед така даденото разрешение, меродавна за преценката - настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита, е сбъдването на предвидена в договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.

     Съдът намира за установено, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича от клаузата на чл. 20 ал.1 т.1 от общите условия към договорите за текущо потребление, представляващи неразделна част от сключения между страните договор и приети от кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита да става предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице се установява, че  последната вноска е на 11.10.2016 год.След нея плащания по кредита не са извършвани. Ето защо, допускайки забава в плащанията на задължението по кредита, с изтичане на 90 дни от падежа на вноската от 11.10.2016 год.., за банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая с подадената искова молба ищецът – кредитор  е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В исковата молба се съдържа изрично изявление в този смисъл, същата има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост /решение № 161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС ІІ т.о.,р.№ 114/07.09.2016 г. по т.д.№ 365/2015 г. ВКС ІІ т.о. и т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК/. В настоящия случай следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата лично  на ответника Следователно, с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а на целия кредит, в това число на уговорената договорна лихва, както и на неустойката за забава.

              По така изложените съображения  съда намира  предявените искове за основателни и доказани и същите следва да бъдат уважени в размер на 4  269.63 лв. главница, 370.71 лв.  договорна лихва, 37.07 лв. санкционираща лева и 120 лв. заемни такси.В останалата част до пълния размер на претендираната  договорна и санкционираща лихва претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

               По насрещния иск.Твърдението на процесуалният представител на  ищеца по насрещния иск,че договора за кредит е нищожен на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона е неоснователно.Твърди се че е същия е сключен  в нарушение разпоредбите на ЗКИ без да  са уточнени кои точно разпоредби.Твърдението,че  Д.Д. не е  реално получил сумата по отпуснатия кредит, а същата е получено от друго лице не е доказано.Ответникът Д.Д. е призован лично  да се яви в с.з. за да отговори на въпросите: получавал ли е кредит от „банка ДСК“ ЕАД, ако е получил в какъв размер и  заплащали ле е суми по кредита, но същият  не се е явил, поради което на осн.чл.176 ал.3 от  ГПК съда приема,че между  ищеца „ Банка ДСК“ ЕАД и ответника Д.Д. е сключен договор за текущо потребление и ответника е получил реално сумата от 7 000 лв. и предявеният насрещен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

              При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 443.14 лв. и 30 лв. такса в полза на МзРС.

              Водим от горните съображения,съдът

                                    Р Е Ш И:


                   
ОСЪЖДА  Д.П.Д. ЕГН ********** ***, понастоящем в Дом за стари хора гр.М.да заплати   на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.С.ул.”., представлявяно от изпълнителните директори . и .  сумата 4 269.83 лева /четири хиляди двеста  шестдесет и девет лева и 0.83 ст./, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 14.05.2014 год.., включваща месечни вноски с настъпил падеж – неплатени и месечни вноски с ненастъпил падеж, които стават изискуеми с превръщането на целия остатък по кредита в предсрочно изискуем с подаването на исковата  молба по настоящото дело; 370.71 лв.  представляваща договорна лихва за периода 07.10.2016 год.- 31.07.2017 год.; 37.07 лв. санкционираща лихва  за периода 28.06.2017 год. – 31.07.2017 год.; 120.00 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

    ОТХВЪРЛЯ претенцията за договорна лихва  в останалата част до пълния размер  399.24 лв. и  за  санкционираща лихва  в частта до 39.53 лв.като неоснователна и недоказана.

     ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П. Д. насрещен иск против « Банка ДСК» ЕАД за обявяване нищожност на договора  за кредит от 14.05.2014 год. На осн.чл.26 ал.1 ЗЗД,поради противоречие със закона като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН **********  да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД гр.София  деловодни разноски в размер на 443.14 лв.,а в полза на МзРС такса в размер на 30 лв.

               Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

7

Гражданско дело No 1546/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

С.В.Т.,
К.С.С.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 7.12.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между С.В.Т.  ЕГН ********** ***  К.С.С. –Т. ЕГН ********** ***, сключен с акт № ./18.11.1995  год. на Община М.а по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Фамилното жилище, находящо се в гр.М., ул.“. ще се ползва и от двамата  молители..

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг. И нямат претенции за дялове от търговски дружества..

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С..

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 7.12.2018г.

8

Гражданско дело No 1278/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

Д.В.Н.

Т.Ц.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.12.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената със спогодба по гр. дело №88/2015 год. по описа на МзРС издръжка, която Т.Ц.А., ЕГН ********** се е задължил  да заплаща на детето си М. Т. А., чрез майката и законен представител Д.В.Н., ЕГН **********, в размер на 100 лв., начиная от 01.04.2015 г., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 140 лв. месечно, и ОСЪЖДА Т.Ц.А., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето си М. Т. А. ЕГН-**********, чрез майката и законен представител Д.В.Н., ЕГН **********, в размер на по 140 лв. месечно, считано от 21.09.2018 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, считано от първия ден на месеца следващ този, за който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до пълния предявен размер за сумата над 140 лв. до 170 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.Ц.А., ЕГН **********, да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката в размер на 57.60 лв.

ОСЪЖДА Т.Ц.А., ЕГН **********, да заплати на Д.В.Н., ЕГН **********, деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 247 лв.

ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.Ц.А., ЕГН **********, деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 70 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

9

Гражданско дело No 1502/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Й.Д.Ц.

П.Ф.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

               ИЗМЕНЯ  на осн.чл.127 ал.1 вр.чл.59 ал.9 от СК мерките по упражняване на родителските права спрямо малолетното дете К. Й.  Ц. ЕГН **********, режима на виждане и определената месечна издръжка, определени с решение № 22/22.01.2018 год. по гр. д. № ./2018 год. по описа на МзРС, като УТВЪРЖДАВА постигнатото между Й.  Д.Ц.  ЕГН ********** и П.  Ф.Т. ЕГН ********** споразумение, както следва :

 ПРЕДОСТАВЯ на бащата Й.  Д.Ц. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете , К. Й.  Ц.  ЕГН ********** като определя местоживеенето му при него.

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето К. Й.  Ц.  ЕГН ********** и майката П.  Ф.Т. ЕГН **********, както следва:

  - всяка събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа в неделния;

  - 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;

  - всяка календарна година, по време на Коледните празници, считано от 25.12. до 31.12. включително ,като взема от дома на бащата детето в 10.00 ч. на първия почивен ден и връща същото до 17.00 ч. на последния ден;

  - всяка календарна година на 04. Февруари-  рождения ден на майката за времето от 17.00 ч. на личния й празник до 17.00 ч. на следващия ден.

   всяка календарна година на 04. Август -  рождения ден на дететоз а времето от 17.00 ч. на личния му празник до 17.00 ч. на следващия ден.

    всяка нечетна година  за Цветница и Великденските празници за времето от 17.00 ч. на първия празничен ден до 17.00 ч. на последния

  Майката ще има право да вижда и взема детето и по друго време след договорка с бащата.

ОСЪЖДА П.  Ф.Т. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка  за малолетното дете К. Й.  Ц. ЕГН ********** чрез нейния баща и и законен представител Й.  Д.Ц.  ЕГН **********  в размер на 127.50 лв.,платима по банков път- IBAN ***-то число на текущия месец, начиная от 01.01.2019 год.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

 ОСЪЖДА П.  Ф.Т. ЕГН ********** да заплати такса в полза на МзРС в размер на 91.80 лв.

 Разноските остават така както са направени.

               РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 13.12.2018г.

10

Гражданско дело No 371/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

М.К.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 14.12.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

     „Агенция за контрол на просрочени задълженишя“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С бул. “, представлявано от– управител чрез пълномощника . - юрисконсулт, е предявила иск за установяване съществуване на вземане  против М.К.Ц., с ЕГН ********** с адрес: ***  дължи на ишцовото дружество сумата от 451.04 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 04 ст./ главница до погасяване на паричен заем; договорна лихва в размер на 61.74 лв. /шестдесет и един лева и 74 ст./ за периода 14.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 183.20 лв. /сто осемдесет и три лева и 20 ст./ за периода от 04.02.2017 г. до 10.10.2017 година; сумата от 183.15 лв. /сто осемдесет и три лева и 15 ст./ такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 31.59 лв. /тридесет и един лева и 59 ст./ лихва за периода от 11.10.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №943 от 11.12.2017г по ч.гр.д.№1805/2017г по описа на МРС. Претендират се и разноски

               В срока по чл.131 ал.1 ГПК, от   назначения особен представител на ответника е постъпил отговор,с който  оспорва предявените искове по основание и размер.

                 Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.99 вр.чл.79,чл.92 и чл.86 ЗЗД..

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана съдебно счетоводна експертиза.Приложено е ч.гр.д.№ 1805/2017 год. по описа на МзРС.

               Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                В МзРС е постъпило заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С.бул. “., представлявано от . – управител чрез пълномощника . - юрисконсулт, против М.К.Ц., с ЕГН ********** с адрес: ***  дължи на ишцовото дружество сумата от 451.04 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 04 ст./ главница до погасяване на паричен заем; договорна лихва в размер на 61.74 лв. /шестдесет и един лева и 74 ст./ за периода 14.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 183.20 лв. /сто осемдесет и три лева и 20 ст./ за периода от 04.02.2017 г. до 10.10.2017 година; сумата от 183.15 лв. /сто осемдесет и три лева и 15 ст./ такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 31.59 лв. /тридесет и един лева и 59 ст./ лихва за периода от 11.10.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,.Образувано е ч.гр.д.№ 1805/2017 год. по описа на МзРС. Съдът е  уважил подаденото заявление и е издал  Заповед № №943 от 11.12.2017г год..Длъжникът не е бил открит на постоянния и настоящия адрес,поради което съдът е указал на заявителя на осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск.

              С договор за предоставяне на  паричен заем № 5333439 от 31.01.2017 год. между ответницата и „ Вива Кредит“ ООД  последното му е предоставило сумата 500 лв.Съгласно договора сумата подлежи на връщане на  18 двумесечни вноски от по  43.50 лв. като падежа на първата вноска е 14.02.2017 год., а на  последната- 10.10.2017 год. т.е. на тази дата е настъпил уговорения краен падеж.Съобразно  уговорките между страните по договора към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК са останали дължими търсените в настоящето производство суми.Начислена е и неустойка в размер на 183.20 лв.,поради неизпълнение на задължението на заемателя за представяне на обезпечение.Вземанията са прехвърлени от „ Вива кредит“ ООД с приложение № 1 от 01.10.2017 г. към рамков договор  за прехвърляне на  парични задължения / цесия/ от 01.12.2016 год.Общият размер на всички плащания възлиза в размер на 989.10 лв.Фиксираният годишен лихвен процент  по заема е в размер на 40.34 %, а годишният процент на разходите- 49.39 %. Изрично е посочено,че при изчисляване на ГПР са взети предвид: договорът ще е валиден до посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок  задълженията си  и съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране,лихви за забава и неустойки за неизпълнение.В чл.4 е предвидено задължение  за заемателя   да представи в 3-двенен срок обезпечение- поръчител или банкова гаранция.Съгласно чл.4 ал.2 от договора страните се съгласяват,че в случай на неизпълнение на  задължението за  предоставяне на обезпечение,посочено в ал.1 заемателя дължи неустойка  в размер на 206.10 лв., която се разсрочва за плащане на равни части към всяка погасителна  вноска,като в този случай  дължимата вноска е в размер на 54.95 лв. или общо дължимата сума става 989.10 лв.Съгласно чл.8 в случай, че заемателя не изпълни задълженията си  за заплащане на дължимите вноски заемодателя има право да предприеме всички позволени от закона действия за събиране на вземането си,което от своя страна може да доведе до значително повишаване размера на дължимите суми.Настоящият член  има  силата на предупреждение за последиците от просрочие  на дължимите погасителни вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.16 от ЗПК.В приложената към договора  за паричен заем „ Вива кредит сега 14 и 30“ или „ Вива кредит план“ са уредени  какви суми се заплащат  за разходи.

            Към делото е приложен и рамковия договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от   01.12.2016 год., като съгласно приложение №1 от 01.10.2017 год. са прехвърлени и вземанията на ответника общо в размер на 1124.15лв.

             Цедентът е упълномощил ищеца - цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията с  изрично пълномощни,приложено към делото. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК изрично предвижда,че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В чл.3 от договора,приложен на л.1921 от делото е предвидена клауза,че заемодателя  има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.във формираната в редица решения на ВКС съдебна практика/ решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. І т.о.,решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. ІІ т.о./ действително се приема,че уведомлението за цесията, изходяща от цедента,но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн.чл.99 ал.4 от ЗЗД.Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска на осн.чл.235 ал.3 от ГПК.Допустимо е,както е сторено и в настоящето дело,цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника.        

           От събраните по делото доказателства се установява,че ответницата не е открита на адреса нито в хода на заповедното,нито в хода на исковото производство.Изискана е справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето и от нея  е видно,че такива договори към момента на подаване на заявлението и завеждане ни исковата молба няма.

             В този смисъл и поради липса на доказателства за противното ответницата не знае за образуваното срещу нея производство и за да бъдат защитени правата й, на М. Цолово е назначен особен представител .Особеният представител,макара и назначен с акт на съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК не упражнява своите процесуални права, а тези на страната, която представлява- в този смисъл т.7 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 год. ОСГТК.Принципно процесуалното представителство може да произтича от закона/ в случаите на изрично уредено законно представителства/ или от договор.Представителството чрез особен представител,макар и регламентирано от специална правна норма,не е законово,тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки-в този смисъл т.6 от цитираното ТР.

             Представителната власт на особения  представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,по което същия е назначен и не обхваща  получаването на материалноправни изявления,адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.Особеният представител може да извършва  всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета  на делото -арг. от чл.29 ал.5 вр.чл.34 ал.5 от ГПК,защото не е страна по спорното материално правоотношение.Следователно получаването от негова страна на изявления,които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение като заменянето на предходния кредитор с нов,няма да произведе този ефект.Особеният представител защитава процесуални права на страната,но не е нито законов, нито договорен представител  и не може да  приема адресирани до представляваното лице материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването за извършената цесия.Вярно е,че уведомяването за цесията в рамките на исковото производство с връчване  на изходящо от цедента или негов пълномощник съобщение по чл.99 ал.3 от ЗЗД е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е получил лично или чрез законен или договорен представител.Целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение  на неговото задължение на надлежно легитимирано лице,което е носител на вземането.След като особен представител и ответника нямат контакт помежду си, то длъжникът не може да се счита уведомен з цесията чрез особения представител,поради което и тя няма действие спрямо него- чл.99 ал.4 от ЗЗД.Следователно към настоящия момент ищцовото дружество не е кредитор  на ответницата и исковете му следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

            При този изход на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в в исковото производство.

            Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С.бул. “. представлявано от . – управител чрез пълномощника . – юрисконсулт  искове за признаване за установено, че М.К.Ц., с ЕГН ********** с адрес: ***  дължи на ишцовото дружество сумата от 451.04 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 04 ст./ главница до погасяване на паричен заем; договорна лихва в размер на 61.74 лв. /шестдесет и един лева и 74 ст./ за периода 14.02.2017 г. до 10.10.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 183.20 лв. /сто осемдесет и три лева и 20 ст./ за периода от 04.02.2017 г. до 10.10.2017 година; сумата от 183.15 лв. /сто осемдесет и три лева и 15 ст./ такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 31.59 лв. /тридесет и един лева и 59 ст./ лихва за периода от 11.10.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №943 от 11.12.2017 год. по ч.гр.д.№1805/2017 год. по описа на МРС.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 327/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД

М.Б.Й.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 17.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът              

 

                                     Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ    предявеният от     „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. С.бул. «. със законен представител . – управители, чрез пълномощник юрисконсулт . иск за установяване съществуване на вземане против М.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за  сумата от 2415.84 лв. (две хиляди четиристотин и петнадесет лева и 84 ст.) главница; , ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.11.2017 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 894 / 21.11.2017 год. по ч.гр.д.№ 1725/2017 год. по описа на МзРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

 

12

Гражданско дело No 791/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

Й.П.С.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.12.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, против Й.П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 375/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/22.03.2018 г., сумата от 696.72 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и 72 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 22.03.2018 г.; сумата от 47.94 лв. /четиридесет и седем лева и 94 ст./ договорна лихва за периода от 24.04.2016 г. до 06.07.2017 г., сумата от 139.34 лв. /сто тридесет и девет лева и 34 ст./ неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2017 г., сумата от 197.50 лв. /сто деветдесет и седем лева и 50 ст./ разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 46.49 лв. /четиридесет и шест лева и 49 ст./ законна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 09.03.2018 г., сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение.  Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие            , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.П. С., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «Васил Левски» №114, етаж Мецанин, п. к. 1527, по издадената по ч. гр. дело № 375/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/22.03.2018 г., сумата от 696.72 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и 72 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 22.03.2018 г.; сумата от 47.94 лв. /четиридесет и седем лева и 94 ст./ договорна лихва за периода от 24.04.2016 г. до 06.07.2017 г., сумата от 139.34 лв. /сто тридесет и девет лева и 34 ст./ неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2017 г., сумата от 197.50 лв. /сто деветдесет и седем лева и 50 ст./ разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 46.49 лв. /четиридесет и шест лева и 49 ст./ законна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 09.03.2018 г.

ОСЪЖДА Й.П. С., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.П. С., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 225.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 300 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 17.12.2018г.

13

Гражданско дело No 966/2018

Делба

К.И.М.

И.И.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.12.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

К.И.М., ЕГН ********** ***, е предявила иск против И.И.Д., ЕГН ********** ***, за делба на съсобствен недвижим имот придобит чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 158 том 1, рег. № 1022 дело № 108/2012 г. по описа на нотариус .Х.А.рег. № 614 на НК, с район на действие РС М.,представляващ: Поземлен имот с идентификатор 24668.501.165 с. Д., общ. М., обл. В. по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-928/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Д., п.к. 3129 ул. „Кирил и Методий“ № 24 с площ от 308 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./ номер по предходен план: УПИ IX – 165, кв. 22 при граници и съседи: 24668.501.298; 24668.501.164; 24668.501.167; 24668.501.166, ведно със застроените в имота: сграда 24668.501.165.1 със застроена площ 61 кв. м., брой етажи 2,предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда 24668.501.165.2 със застроена площ 10 кв.м. брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда, с права по закон.

 В срока по чл. 131 ГПК  от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който признава иска за делба с посочените квоти по ½ ид. част и прави предложение за спогодба.

Правното основание на иска е чл. 34 ЗС.

Производството е в първата фаза по допускане на делбата.

Събрани са писмени доказателства.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    В исковата молба се твърди, а и от представения нотариален акт № 158 том 1, рег. № 1022 дело № 108/2012 г. по описа на нотариус Х.А. рег. № 614 на НК, с район на действие РС М., се установява, че страните са съсобственици на посочения имот. Признава се обстоятелството, че страните имат по ½ ид. част от имота.

   По отношение на този имот е налице съсобственост, както и желание за нейното ликвидиране. Следва да се допусне делба между страните по отношение на този имот, с квоти съобразно чл.  34 ал. 2 ЗС вр. с чл. 5 и сл. от Закона за наследството, а именно: 1/2 ид. част за  К.И.М., ЕГН **********, и 1/2 ид. част И.И.Д., ЕГН **********.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА съдебна делба между К.И.М., ЕГН ********** *** и Ина И.Д., ЕГН ********** ***, по отношение следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 24668.501.165 с. Д., общ. М., обл. В. по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-928/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Д., п.к. 3129 ул. „Кирил и Методий“ № 24 с площ от 308 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./ номер по предходен план: УПИ IX – 165, кв. 22 при граници и съседи: 24668.501.298; 24668.501.164; 24668.501.167; 24668.501.166, ведно със застроените в имота: сграда 24668.501.165.1 със застроена площ 61 кв. м., брой етажи 2,предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда 24668.501.165.2 със застроена площ 10 кв.м. брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда, при права, както следва: 1/2 ид. част за  К.И.М., ЕГН **********, и 1/2 ид. част Ина И.Д., ЕГН **********.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

14

Гражданско дело No 990/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

М.М.А.

Г.Ц.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.12.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

М-ММ.А., ЕГН **********, със съгласието на баща и и законен представител М.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: *** А, е предявила иск против Г.Ц.И., ЕГН ********** ***, с който моли съда да измени размера на присъдената с Решение по гр. дело № 468/2017 г. по описа на МзРС издръжка като увеличи същата от 150 лв. на 200 лв. месечно, считано от 17.07.2018 г. - от поискването на увеличението до отпадане или прекратяване на основанието за заплащане на издръжка, ведно със законната лихва при забава, платима на детето М-Мсъс съгласието на баща и М.А..

Предявен е и иск за издаване на разрешение на детето по негово искане със съгласието на бащата да му бъде издаден задграничен паспорт и да се разреши пътуване в чужбина без ограничение на срок, дестинации и брой пътувания, придружено от бащата или посочено от него лице. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 150 СК и чл. 127а СК.

  В срока по чл. 131 ГПК, от  ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска за изменение на издръжката, като твърди, че липсва промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка, преди около една година. Твърди, че не работи на постоянна работа и реализира инцидентно доходи. Има и друго дете за което се грижи сама. По отношение иска по чл. 127а СК ответницата не оспорва същия. Твърди, че липсва спор между родителите по отношение издаване на задграничен паспорт на детето и че ще извърши всички действия по снабдяване на детето с тези документи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложено е гр. дело № 468/2017 г. на МзРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на М-ММ.А., ЕГН ********** е родена от майка Г.Ц.И., ЕГН **********, и баща М.Ц.А., ЕГН **********. Към момента същата е непълнолетна.

В исковата молба се твърди, а и от приложенотогр. дел№ 468/2017 г. по описа на МзРС, се установява, че с влязло в сила решение съдът е изменил размера на присъдената по гр. дело № 823/2014 г. на МзРС месечна издръжка от 100 лева на 150 лева и е осъдил Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, да заплаща на Мария-Магдалена М.А., чрез нейния баща и законен представител М.Ц.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв., начиная от 13.04.2017 г. /датата на депозиране на молбата/ до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер на търсената издръжка от 180 лв.

В исковата молба се твърди, че обстоятелствата, при които е била определена издръжката, дължима от ответника, трайно са се изменили, и са налице условията за нейното увеличаване. Твърди се, че детето  Мария-Магдалена расте, увеличават се разходите и за храна, облекло, учебни пособия и др., а бащата е безработен и силно затруднен материално. Детето е ученичка в 9 клас в ПГ „Алеко Константинов“ Мездра и са и необходими повече средства за облекло, храна и учебници и учебни пособия.

Ответника в писмения си отговор оспорва иска по размер.

Бащата не е представил документ за доходите си. В представения по делото социален доклад социалните работници са констатирали, че по данни от бащата той работи по трудов договор като шофьор на автобус, не е споделил какви са доходите му.

Ответницата е представила служебна бележка от Агенция по заетостта, от която се установява, че е регистрирана като безработен от 21.08.2018 год. до настоящия момент.

По делото е разпитана свидетелката А., без роднинска връзка със страните. Твърди че познава страните. Сега за детето се грижат баба му и баща му. Детето е отличен ученик, имала е извънкласни занимания по рисуване но в момента се е отказала тъй като са много разходите. Посещава школа по пиано. Твърди че в училището има практика децата да пътуват до Република С. на практика на разменни начала. Училището плаща за пътуванията в чужбина. Твърди, че е давала пари на заем на бащата, когато е имал нужда. Само веднъж е виждала майката да идва при дъщеря си пред магазина. Знае, че детето и майка му не се разбират.

Свидетеля М. - брат на ответницата твърди, че са идвали в Мездра три - четири пъти, без да уточнява кога. Правили са опити да се видят с детето, но бащата не е позволил. Твърди, че не знае дали бащата е искал пари от майката за пътуване на детето в чужбина.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По иска по чл. 150 СК:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето и/или във възможностите на родителя, полагащ грижи за детето, и/или възможностите на дължащия издръжка родител.

От определяне на предходната издръжка е изминала една година и един месец, през който период потребностите на детето, с оглед израстването му и нуждата от повече парични средства за осъществяване на обикновените му нужди, безспорно са нараснали в известна степен, независимо от краткия период от определяне на предишната издръжка. Наред с изложеното, следва да се вземат под внимание и отчетат и инфлационните процеси в страната, довели до увеличаване на цените на стоките и услугите, което е ноторен факт.

Грижата за непосредственото отглеждане и възпитание на детето е поел изцяло бащата, който изпитва затруднения от материален характер.

Липсват обстоятелства, които изключват задължението на ответницата да дава издръжка, както и такива, които дават основание да се отхвърли иск за увеличаването й за в бъдеще. Съдебната практика е постоянна в становището си, че издръжката се определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи максимално нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите. Във всички случаи обаче приоритетът е интересът на детето.

 Въз основа на тези обстоятелства, съдът намира, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката, което е предпоставка за уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК. Искът е  доказан по основание. Това и не се оспорва от ответната страна. Оспорва се иска само по размер.

Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Размерът на издръжката се определя по правилата на чл. 142 от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, без да е определен максимален размер. А минималната работна заплата от 01.01.2018 г. е 510 лв., от което следва, че минималната издръжки би следвало да бъде 127.50 лв.

С оглед данните по делото – възрастта на детето, и доходите на родителите, съдът намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лв.

Относно възможностите на родителя, даващ издръжка, съдът намира, че обстоятелството, че ответницата е безработна, не я освобождава от задълженията и да осигурява необходимата издръжка на непълнолетното си  дете.

Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Безспорен е и факта, че ответницата е млад човек в трудоспособна възраст и е длъжна да заплаща средства, нужни за издръжката на детето си. Съдът намира, че ответницата, предвид данните по делото, е в трудоспособна възраст, и следва да намери начин да реализира по-високи доходи, и да заплаща  издръжка в по - висок от определения досега размер.

Съдът счита, че издръжката на детето следва да се определи в размер по 160 лв., или същата следва да се увеличи с 10 лв. месечно.

Издръжката която ответницата ще следва да заплаща за в бъдеще за детето си е в размер на малко повече от 5 лв. на ден, което в никой случай не може да се приеме, че е в голям размер. Както беше посочено по-горе, преди всичко приоритет имат интересите на детето. При определяне на този размер съдът взе в предвид краткия период от определяне на предходната издръжка, и степента на трайното и съществено изменение на обстоятелствата при които е определена предходната издръжка, която степен е относително ниска.

Останалите нужди на детето ще следва да се поемат от бащата, който полага и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.

Съгласно т. 21 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, началният момент на увеличението или намалението на издръжката по чл. 86 СК/отм./, сега чл. 150 СК, е от деня на предявяване на иска, поради което в конкретният случай, издръжката следва да се присъди от 13.04.2017 г.

Предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на месеца следващ този, за който се дължи.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4% върху тригодишните платежи, върху увеличения размер на издръжката.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.

По иска по чл. 127а СК:

Предявен е иск за издаване на разрешение на детето по негово искане със съгласието на бащата да му бъде издаден задграничен паспорт и да се разреши пътуване в чужбина без ограничение на срок, дестинации и брой пътувания, придружено от бащата или посочено от него лице.

В писмения си отговор ответницата заявява, че не е против детето да пътува в чужбина, и ще извърши всички действия, по снабдяване с необходимите документи за това. Следва да се приеме, че майката признава този иск.

Независимо от направеното признание, съдът дължи произнасяне по този иск след преценка на обстоятелствата, в интерес на детето.

По отношение на страните до които може да пътува детето:  В исковата молба се сочи, че се иска разрешение детето да пътува в чужбина без ограничение на срок, дестинации и брой пътувания, придружено от бащата или посочено от него лице. Съдът намира, че следва да се уважат само първото и третото искания, като се разреши детето да пътува до страни от Европейския съюз, и до съседни на България страни, които не членуват в ЕС. Не се установи по делото необходимост детето да пътува до страни извън посочените по-горе, и не може да се прецени дали такова едно неопределено пътуване е в интерес на детето.

По отношение на срока за който се дава разрешението, кръга страни, в които ще пътува, и периода на пътуването съдът изхожда от следните съображения:

В актуалната си практика на ВКС приема, че „В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер… „ - Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават (цитираното  Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК,  Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). По аналогични съображения съдът приема, че броя на пътуванията не следва да се ограничава, както е поискано. Разрешението следва да бъде дадено за период до навършване пълнолетие на детето, който ще настъпи след две години.

 Съгласно чл. 127а ал. 4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение”. Искане в този смисъл няма направено, но съгласно цитираната практика на ВКС съдът не е обвързан от исканията на страните (Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК). Съгласно чл. 10 от Конвенцията на ООН за правата на детето молбите свързани с влизане или напускане на една държава следва да бъдат разглеждани по експедитивен начин. Европейският съд по правата на човека приема, че в производствата рефлектиращи върху възможността родител и дете да бъдат заедно бързината е от първостепенно значение тъй като с течение на времето може да има непоправими последици за отношенията между децата и родителя (Решение от 10.02.2015 г. на ЕСПЧ по делото на Пенчеви срещу България, по жалба № 77818/2012 г.). Съгласно чл. 242 ал. 2 т. 3 от ГПК съдът може да допусне предварително изпълнение, ако от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни и непоправими вреди.  Базирайки се на цитираните норми от вътрешното и международното право и съдебна практика съдът приема, че в случая следва да се допусне предварително изпълнение на решението и в тази му част.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр. дело №468/2017 год. по описа на МзРС издръжка, която Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, е осъдена да заплаща на Мария-Магдалена М.А., чрез нейния баща и законен представител М.Ц.А., ЕГН **********, в размер на 150 лв., начиная от 13.04.2017 г. /датата на депозиране на молбата/ до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от датата на възникване на задължението до окончателното му изплащане, като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 160 лв. месечно, и ОСЪЖДА Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете М-ММ.А., ЕГН **********, със съгласието на баща и и законен представител М.Ц.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първия ден на месеца, следващ този, за който се дължи, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до пълния предявен размер за сумата над 160 лв. до 200 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание  чл. 127а, ал. 2 СК, заместващо съгласието на майката Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето М-ММ.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на баща ѝ и законен представител М.Ц.А., ЕГН **********, както и детето М-ММ.А., ЕГН **********, да пътува, придружавано от бащата М.Ц.А., ЕГН **********, или посочено от него лице, до страни от Европейския съюз и до съседни на България страни, които не членуват в ЕС – С., Турция и Македония, за неограничен брой пътувания и период на пребиваване там, за срок до навършване на пълнолетие на детето М-ММ.А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, да заплати на ненавършилото пълнолетие дете М-ММ.А., ЕГН **********, със съгласието на баща и и законен представител М.Ц.А., ЕГН ********** деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА Г.Ц.И. ***, ЕГН **********, да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката в размер на 14.40 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

15

Гражданско дело No 1433/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

И.К.Т.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
КСУДС ЦНСТДМ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ 2

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 17.12.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Р. Ц. Д., ЕГН ********** в КСУДС ЦНСТДБУ -2 гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

16

Гражданско дело No 1478/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.К.К.,
П.В.К.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 19.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.К.К. ЕГН ********** ***  и П.В.К.  ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  0073 / 22.11.1997 год. на Община Мездра  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете К.П. В. ЕГН ********** на майката К.К., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа  в събота до 20.00 часа в неделя.

              ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето    К. П. В. ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка К.К. в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/, начиная от 12.11.2018 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА П.В.К. ЕГН **********да заплати такса в полза на МзРС в размер на 108 лв..

              Придобитият по време на брака недвижим имот, находящ се в с.К. общ.М.,ул.“ .  е собственост на съпруга П.В. придобит чрез дарение.

              Страните не претендират издръжка помежду си.

              Страните  нямат претенции един към друг по отношение придобитите по време на брака движими вещи.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име Т..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 50 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.12.2018г.

17

Гражданско дело No 1584/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.Ц.К.,
С.Т.К.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.12.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Ц.К. с ЕГН ********** и С.Т.К. с ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № ………./……….. г. в гр. Враца на Община Враца, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1.      ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

Страните са съгласни сключеният помежду им на ………….. г. в гр. Враца с акт № …………..  от същата дата на Община Враца граждански брак да бъде прекратен с развод поради тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.

2.      ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ

Семейното жилище, находящо се на адрес: общ. В., с. П.,  ул. ….. № …, след развода ще се ползва от Д.Ц.К. с ЕГН **********.

3. МЕСТОЖИВЕЕНЕ НА ДЕЦАТА

Страните се съгласяват, местоживеенето на родените от брака деца да е по следния начин – Ц. Д.К. с ЕГН **********, роден на *** г. да е при бащата - Д.Ц.К. с ЕГН ********** ***, а Т. Д.К. с ЕГН **********, родена на *** г. да е при майката - С.Т.К. с ЕГН ********** на адреса ѝ в гр. В., кв. „……….“, ул. „………..“ №….

4. УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Страните се съгласяват, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца да е по следния начин:

Родителските права върху Ц. Д.К. с ЕГН **********, роден на 10.07.2007 г., след развода ще се упражняват от бащата - Д.Ц.К. с ЕГН **********.

Родителските права върху Т. Д.К. с ЕГН **********, родена на 22.07.2010 г., след развода ще се упражняват от майката - С.Т.К. с ЕГН **********.

 5. РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Бащата Д.Ц.К. с ЕГН ********** има право на лични отношения с детето - Т. Д.К. с ЕГН **********, родена на 22.07.2010 г., изразяващи се в правото му да я вижда и взема при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделния, както и 20 дни през лятото (юли/август), които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и всяка нечетна година детето Т. Д.К. с ЕГН **********, родена на 22.07.2010 г. ще прекарва рождения си ден, великденските и коледните празници с бащата, както и рождения ден на последния – 05.06 за времето от 9:00 часа на първия празничен ден до 18:00 часа на следващия ден, след последния празничен такъв.

Майката С.Т.К. с ЕГН ********** има право на лични отношения с детето - Ц. Д.К. с ЕГН **********, роден на 10.07.2007 г., изразяващи се в правото ѝ да го вижда и взема при себе си с преспиване всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделния, както и 20 дни през лятото (юли/август), които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

При осъществяване на всички лични контакти от родителите с децата,  всеки един от тях ще взема съответното дете от дома на другия по неговото местоживеене и ще го връща там на съответния ден. 

6. ИЗДРЪЖКИ ЗА ДЕЦАТА

Бащата Д.Ц.К. с ЕГН **********  се  задължава да заплаща за детето Т. Д.К. с ЕГН ********** чрез нейната майка С.Т.К. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. платими за текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на влизане на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, които обуславят изменение или погасяване на това задължение, като при забава се дължи законна лихва върху всяко просрочено плащане.

Майката С.Т.К. с ЕГН ********** се  задължава да заплаща за детето Ц. Д.К. с ЕГН ********** чрез неговия баща -  Д.Ц.К. с ЕГН **********  ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. платими за текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на влизане на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, които обуславят изменение или погасяване на това задължение, като при забава се дължи законна лихва върху всяко просрочено плащане.

7. ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Страните след прекратяване на брака не си дължат издръжки.

8. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

По време на брака страните не са придобили недвижимо имущество в режим на съпружеската имуществена общност, а придобитите движими вещи се поделят между тях по следния начин:

След прекратяване на брака С.Т.К. с ЕГН **********, получава в дял и изключителна собственост лек автомобил марка „…………..“ с рег.№ ВР…………, тъмно син металик, рама …………………., двигател …………………….

Застрахователната стойност на лекия автомобил е 100 лв. съгласно удостоверение № ……………….. на застрахователен брокер „Одесос консулт БГ“ ООД, гр.Варна.

След прекратяване на брака Д.Ц.К. с ЕГН ********** получава в дял и изключителна собственост мотоциклет марка „………..“ ТДМ …. с рег.№ ВР……., сив металик, рама ………………, двигател ………………...

Застрахователната стойност на мотоциклета е 200 лв. съгласно удостоверение №………………… на застрахователен брокер „Одесос консулт БГ“ ООД, гр. Варна.

Страните заявяват, че не си дължат суми за уравняване на дяловете.

9. ФАМИЛНО ИМЕ НА  СЪПРУГАТА

След прекратяване на брака съпругата ще се наименува с предбрачното си фамилно име - Б.

10. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Направените по делото разноски се поемат от страните така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е платена от страните при завеждане на делото.

ОСЪЖДА Д.Ц.К., ЕГН **********, от с. ., общ. ., обл. ., ул. „..“ № .., да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 93.60 лв., както и 8 лв. държавна такса върху стойността на мотоциклета.

ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********, от гр. В., кв. „……….“, ул. „………..“ №…, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 93.60 лв., както и 4 лв. държавна такса върху стойността на автомобила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.12.2018г.

18

Гражданско дело No 1628/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.П.И.,
К.Б.И.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.12.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.П.И. ЕГН ********** ***  и К.Б.И. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  . / 22.10.1994

год. на Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което: 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р. К. И. ЕГН ********** на майката К.П., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа  в събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване и 20 дни през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.Бащата може да го взема  и през друг период,но след съгласието на майката.

             Местоживеенето  на детето Р.К.И. ще бъде при майката К.П. на адрес7***.

              ОСЪЖДА К.Б.И. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето    Р. К. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка К.П. в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/,  платими на ръка в дома на майката до 9-то число на текущия месец,начиная от 12.12.2018 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА К.Б.И. ЕГН **********  да заплати такса в полза на МзРС в размер на 108 лв..

              Страните не са придобивали  движимо и недвижимо имущество в режим на СИО,както и общо семейно жилище.

              Страните не претендират издръжка помежду си.

              Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извън съдебно.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното    си фамилно име П..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.12.2018г.

19

Гражданско дело No 993/2016

Делба

Н.Ц.Й.

Н.П.П.,
П.И.П.,
М.Д.Й.,
С.Й.Й.,
Ц.Й.Д.,
А.И.Ц.,
И.Й.Ц.,
Ч.Г.Г.,
Р.Г.Г.,
Т.Ц.Я.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 27.12.2018г.

Ищецът Н.Ц.Й. лично.

Отв. Н.П.П., П.И.П. и Р.Г.Г. лично.

Останалите ответници редовно призовА.не се явяват.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдебно заседание за теглене на жребии на допуснатите до делба земеделски земи и гори.

За целта съдът е изготвил три еднакви бели листа, на които е изписано съответно: дял І, дял ІІ, дял ІІІ, които бяха сгънати по един и същ начин.

Съдът покани явилите се съделители, представители на трите колена за теглене на жребии:

Ищецът-съделител Н.Ц.Й.  изтегли ДЯЛ ІІ-ри,

Ответникът-съделител П.И.П. изтегли ДЯЛ І-ви

и за ответникът-съделител Р.Г. остана дял ІІІ – ти.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАВЯ в общ дял и обявява за собственици Н.Ц.Й., ЕГН ********** и Т.Ц.Я., ЕГН **********, на имотите по ДЯЛ ІІ-РИ, който включва: Иголистна гора в м.“ Смърдивия дол“ от 3.001 дка имот № 102006 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 102005,№ 102193 и № 102007, находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е 750 лв.; Нива в м.“Дери магаре“ от 5.618 дка V категория имот № 014016 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 000210, №000211,№000045 и № 014012. Стойността на имота е 1400 лв. и Ливада в м.“ Горуняка“ от 2.569 дка, V категория, новообразуван имот № 009232 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 009233, 009086,№ 102055, № 009083, № 009084 .находящи се в землището на с.д., общ.М..Стойността на имота е 385 лв.

Общо стойността на втори дял е 2 525 лв.                     

ПОСТАВЯ в общ дял и обявява за собственици Н.П.П., ЕГН **********; П.И.П., ЕГН **********; М.Д.Й., ЕГН **********; С.Й.Й., ЕГН ********** и Ц.Й.Д., ЕГН ********** на имотите по ДЯЛ І-ви, който включва: Широколистна гора в м.“ Данчовец“ от 1.499 дка, имот № 145024 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 009196,№009193, №145025, №145023, № 009199 и № 009198, находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е  380  лв.; Иголистна гора в м.“ Лицето“ от 2.600 дка, имот № 102034, ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 009086, №009088, № 102038, № 102035, № 102033 и № 102032, находящи се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е 650 лв.; Нива в м.“Полето „ от 3.205 дка ,ІІІ категория  новообразуван имот № 023028, ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 023027, № 000238 и № 003305, находящи се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е  960  лв.; Ливада в м.“ Горуняка“ от 2.569 дка, V категория, новообразуван имот № 009233 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот №  009232, , 009086,№ 009034, и № 009084 .находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е 385 лв. и Трайни насаждения в м.“ Страната“ от 1.672 дка, V категория, имот № 006101, ЕКАТТЕ 24668, при граници и съседи: имот № 006080, № 006250, № 006182, № 006102 и № 006079, находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота 250 лв.

Общо стойността на първи дял е 2 625 лв.                     

ПОСТАВЯ в общ дял и обявява за собственици Ани И.Ц., ЕГН **********; И.Й.Ц., ЕГН **********; Ч.Г.Г., ЕГН ********** и Р.Г.Г., ЕГН ********** на имотите по дял ІІІ – ти, който включва: Широколистна гора в м.“ Изворище“  от 3.508 дка имот № 158029 ЕКАТТЕ 43654, при граници и съседи: имот № 158046, № 158039, №158026, № 011619 и № 011621, землището на с.Лик ,общ.М.. Стойността на имота е  880 лв.; Нива в м.“Полето” от 3.205 дка, ІІІ категория  новообразуван имот № 023027, ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот №0230287 ,,№ 000238 и № 023022 и № 003305,  находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е  960 лв.; Ливада в м.“Воилица“ от 1.287 дка,V категория, имот № 009196 ЕКАТТЕ 24668,при граници и съседи: имот № 009197,№ 009195,№ 009194,№ 145024 и № 009198,находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на имота е 200  лв. и Ливада в м.“ Горуняка“ от 2.569 дка, V категория, новообразуван имот № 009234 ЕКАТТЕ 24668 при граници и съседи: имот № 009233, 009086, № 009090 и № 009084, находяща се в землището на с.д., общ.М.. Стойността на този имот е 385  лв.

Общо стойността на трети дял е 2 425 лв.                     

ИЩЕЦ Н.Ц.: Претендирам разноски по делото, адвокатско възнаграждение, като представям списък на разноските.

Съдът

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЛАГА към делото листчетата, с които се изтегли жребия с изписаните в тях дялове.

ОБЯВЯВА делбата за извършена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за теглене на жребии подлежи на обжалване с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от днес за явилите се съделители, а за неявилите се от получаване на съобщението.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.50 ч.

 

20

Гражданско дело No 801/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

М.И.П.

Т.Т.Б.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.12.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                         Р   Е   Ш  И:

 

               ИЗМЕНЯВА размера на присъдената по гр.д.№ 245/ 2007 год. по описа на МзРС месечна издръжка, която Т.Т.Б. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на непълнолетното  дете М.И.П. с ЕГН ********** *** чрез нейния баща и законен представител И.П.И. с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 70 лв. на  127.50 лв., месечно,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 13.06.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН

               ОСЪЖДА Т.Б.  да заплати  на М.И. деловодни разноски по компенсация в размер на 255 лв.,а в полза на  МРС  такса в размер на 82.80 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

21

Гражданско дело No 1183/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

Н.П.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.12.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

                                          Р   Е   Ш  И:

 

            ПИЗНАВА съществуване вземането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК . гр.С.п.к..” ., със законни представители . чрез пълномощник адв. . против Н.П.Г.,*** за сумата от 864.27 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева и 27 ст.), представляваща  главница за ползвана ел. енергия за периода от 17.10.2017 г. до 16.02.2018 г., сумата от 18.10 лв. (осемнадесет лева и 10 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 22.12.2017 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.05.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане.

               ОСЪЖДА  на вземането, Н.П.Г.,*** да заплати на „Чез Електро България“ АД гр.София сумата 83 лв. разноски в заповедното производство и 162.00 лв. разноски в исковото производство.

                Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.