Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.11.2018г. до 30.11.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 874/2018

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

ВИК ООД - ВРАЦА

А.Д.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.11.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - гр. Враца, ЕИК.,  със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “.със законен представител . – управител, представлявано от . – юрисконсулт,е предявило иск за установяване съществуване на вземане  против А.Д.Д. ЕГН ********** *** за сумата от 423.38 лв. / четиристотин двадесет и три лева и 0.38 ст./, представляваща главница за периода от 15.05.2017 г. до 14.11.2017 г. неплатени ВиК услуги; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2018 г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане и сумата от 25.00 лв. разноски по делото за внесена държавна такса. Вземането произтича от следните обстоятелства: За неплатени “ВиК” услуги, ползвани в периода от 15.05.2017 г. до 14.11.2017 г. 

                В срока по чл.131 от ГПК  от  ответника не е постъпил отговор.

                Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл..415  от ГПК.

   Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 449 / 2018 год. по описа на МзРС.

                В  писменото становище пълномощника на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

                Разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК предвижда възможност ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение,ако ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото с.з. без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.В случая са налице тези предпоставки.Освен това на страните  съгласно изискванията на чл.239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК  са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з. и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съда постановява настоящето решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

              Вероятната основателност на иска се установява от приложените към делото писмени доказателства от ищцовата страна.

              Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Искът е  и вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба доказателства. При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско  възнаграждение..

               Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

 ПРИЗНАВА съществуване вземането на “Водоснабдяване и канализация ” ООД - гр. В., ЕИК .,  със седалище и адрес на управление: гр. В.ул. ., със законен представител . – управител,  против А.Д.Д. ЕГН ********** *** за сумата от 423.38 лв. / четиристотин двадесет и три лева и 0.38 ст./, представляваща главница за периода от 15.05.2017 г. до 14.11.2017 г. неплатени ВиК услуги; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2018 г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащан.е

 ОСЪЖДА А.Д.Д. ЕГН********** *** да заплати на  „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.В. сумата 25.00 лв. д.т.  по заповедното производство и 50 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско  възнаграждение по исковото производство.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 2.11.2018г.

2

Гражданско дело No 1396/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

К.Н.М.,
П.К.М.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.11.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       К.Н.М. *** и П.К.М. *** са  подали молба за  прекратяване на сключения между страните граждански брак по чл.50 от СК.

                В първото с.з. молителите са се явили лично и са заявили, че желанието им за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо.Подписали са споразумението по чл.51 от СК.

                Искът е с правно основание чл.50 СК.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                Страните са сключили граждански брак с акт № ./ 12.02.1994 год. на Кметство с.З., общ. М...От брака си страните  имат родени две деца, които към настоящия момент са пълнолетни..Отначало семейния живот вървял нормално.Съпрузите се разбирали, помагали си при отглеждане и възпитание на децата.Постепенно настъпило отчуждение. Проличало несходство в характерите. От четири години са във фактическа раздяла. Не са правили опити за заздравяване на брака..

                 При така изяснената фактическа обстановка съда намира,че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.От  четири години  съпрузите са във фактическа раздяла без да поддържат каквито и да било физически или духовни контакти, без да се интересуват един от друг.Такъв брак е ненужен както на страните по делото,  така и на обществото и следва да бъде прекратен.

                 Представеното споразумение  по чл.51 от СК урежда всички лични и имуществени отношения  и следва да  бъде одобрено

 

            Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.Н.М.  ЕГН ********** ***  и П.К.М.   ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ./ 12.02.1994 год. на Кметство с.З., общ. М.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             Придобитите по време на брака леки автомобили: лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ . ,двигател  . ,  рама. и  лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ , двигател . ,  рама  .  остават в изключителна собственост на К.М..

             ОСЪЖДА К.М. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 16.00 лв.

              Страните не претендират издръжка помежду си.

    Страните нямат общи влогове,нито общи търговски фирми.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното   си фамилно име М..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 50 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 2.11.2018г.

3

Гражданско дело No 971/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
ЦНСТДБУ 2,
С.Я.И.,
М.Н.Н.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Ц. М. Н., ЕГН ********** в ЦНСТ за деца без увреждания 2 гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

4

Гражданско дело No 1217/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

В.А.И.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
КСУДС - ГР.РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА непълнолетното дете А.В.И., ЕГН ********** в „П. ж.“ гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

5

Гражданско дело No 1337/2018

Производства по Закона за защита от домашното насилие

С.В.П.

М.Ц.А.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 НАЛАГА на основание чл.5 ал.1 и т. 1 и т. 3 ЗЗДН следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА М.Ц.А., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.В.П., ЕГН ********** ***, за срок от 18 месеца, считано от днес - 08.11.2018 г.

 ЗАБРАНЯВА на М.Ц.А., ЕГН ********** ***, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 40 м. пострадалото лице - С.В.П., ЕГН **********, жилището и в гр. Л. или където другаде се установи да живее, местоработата и в МБАЛ М., ул. „Я.С.“ № 33, и местата за социални контакти и отдих на молителката С.В.П., ЕГН **********, за срок от 18 месеца, считано от днес - 08.11.2018 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

  ОСЪЖДА  М.Ц.А., ЕГН ********** *** да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и държавна такса в полза на МРС в размер на 25 лв.

  ОСЪЖДА М.Ц.А., ЕГН ********** ***, да заплати на С.В.П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 350 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

6

Гражданско дело No 731/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГРОЕНЕДРЖИ ИНВЕСТ АДСИЦ

Ц.Ц.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 9.11.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Неофит Рилски“ № 61,ет.1, със законен представител,  е предявил иск против Ц.Ц., с  който ищецът моли съда да признае за установено, че ответника - Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 515/2018 г. на МзРС заповед № 212/19.04.2018 г., за сумата 334.73 лв., главница – представляваща  наемно плащане за стопанската 2015/2016 год., сумата от 100 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2018  г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане и сумата от 25.00 лв.  разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие             , процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, исковете са и вероятно основателни, и частично доказани по размер, и следва да се уважат, първият съгласно заключението на експертизата – в размер на 450.90 лв., а вторият – както е предявен, тъй като не е направено увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК до размера, посочен от вещото лице.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Неофит Рилски“ № 61, ет.1, по издадената по ч. гр. дело № 515/2018 г. на МзРС заповед № 212/19.04.2018 г., за сумата 334.73 лв., главница – представляваща  наемно плащане за стопанската 2015/2016 год., сумата от 100 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2018  г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Неофит Рилски“ № 61, ет.1, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Неофит Рилски“ № 61, ет.1, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 75.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 9.11.2018г.

7

Гражданско дело No 1342/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Е.С.В.,
П.Н.В.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 9.11.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.С.В., ЕГН ********** и П. Н.В., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 1686/05.12.1971 г., съставен в К районен народен съвет – гр. С. по взаимно съгласие.

Страните са постигнали следното споразумение по смисъла на чл. 51 ал. 1 от СК:

1.           По време на брака си страните имат родени две деца, пълнолетни към настоящия момент и въпроса за възлагане на родителски  права, режим на лични отношения и издръжка не стои.

2.           Страните нямат претенции за ползване на семейно жилище.

3.           След прекратяване на брака молителката П. Н. ще носи брачното си фамилно име В..

4.           Страните не си дължат издръжка един към друг и нямат претенции за дялове от търговски дружество.

5.           Разноските по производството, включително окончателната държавна такса ще се заплатят от молителката П.Н.В..

                ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 9.11.2018г.

8

Гражданско дело No 1276/2018

Производства по Закона за защита от домашното насилие

Ц.К.Д.

В.П.Д.,
Р.Ц.С.,
Б.И.С.,
Б.Б.С.,
Б.Б.С.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 12.11.2018г.

Водим от горното, съдът

Р   Е    Ш    И :

 

НАЛАГА мерки за защита, на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН, спрямо В.П.Д. ЕГН**********, Р.Ц.С., ЕГН**********, Б.И.С. ЕГН**********, Б.Б.С. ЕГН**********, лично и със съгласието на родителите си Р.Ц.С. ЕГН********** и Б.И.С. ЕГН**********, и Б.Б.С. ЕГН********** – ЗАДЪЛЖАВА В.П.Д. ЕГН**********, Р.Ц.С., ЕГН**********, Б.И.С. ЕГН**********, Б.Б.С. ЕГН**********, лично и със съгласието на родителите си Р.Ц.С. ЕГН********** и Б.И.С. ЕГН**********, и Б.Б.С. ЕГН**********, да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителя Ц.К.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от днес – 12.11.2018 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

ОСЪЖДА  В.П.Д. ЕГН**********, Р.Ц.С., ЕГН**********, Б.И.С. ЕГН**********, Б.Б.С. ЕГН**********, лично и със съгласието на родителите си Р.Ц.С. ЕГН********** и Б.И.С. ЕГН**********, и Б.Б.С. ЕГН**********, да заплатят глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв. всеки един от тях, и държавна такса в полза на МРС в общ размер на 25 лв.

ОСЪЖДА  И В.П.Д. ЕГН**********, Р.Ц.С., ЕГН**********, Б.И.С. ЕГН**********, Б.Б.С. ЕГН**********, лично и със съгласието на родителите си Р.Ц.С. ЕГН********** и Б.И.С. ЕГН**********, и Б.Б.С. ЕГН**********, общо да заплатят на Ц.К.Д., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

9

Гражданско дело No 552/2018

Искове по КЗ

ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД СОФИЯ

ОБЩИНА - ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 13.11.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. “В.“ № ***, етаж ***, п.к.1527, представлявано от К.Ч.– гл.изпълнителен директор и Г.К –изп. Директор, чрез пълномощника адв. Н.Б. ***, с искане да се осъди  Община М., Булстат 000193371, с адрес гр.М., ул.***, представлявана от кмета Г.с., да заплати на ищцовото дружество  сумата от  876,52лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресно  вземане по щета 44010611603585 и обичайните разноски за неговото  определяне, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2018г /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 136,34лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2016г до датата на подаване на исковата молба. В хода на производството е поискано и допуснато намаление на исковите претенции както следва: предявеният иск за изплатено застрахователно обезщетение по регресно вземане  на сумата от 350.19лева, а иска за мораторна лихва на сумата от 54,47 лева.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове, като излага доводи за недопустимост и неоснователност.

Предявените искова са с правно основание чл.410 ал.1 КЗ във връзка с чл.50 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че на 19.05.2016г по стария път между М. и с.М., който е общинска собственост, поради необозначено препятствие на пътя – дупка е реализирано пътно-транспортно произшествие с товарен автомобил марка „Д.”, модел „Д.” с рег.№ ****, който е собственост на ****. Автомобилът е управляван от С.Д.В.. При произшествието са нанесени материални щети на автомобила, като са повредени предна броня, предна дясна гума, стоманена джанта, тас и преден десен амортисьор.

За събитието е съставен Протокол за ПТП №1489691 от 19.05.2016г от младши автоконтрольор Б.В., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП.

Според ищеца отговорност за настъпилото произшествие е на ответната община М., която не е изпълнила задължението си за ремонт и поддържане на пътя в съответствие с чл.31 във връзка с чл.29 от Закона за пътищата, както и задълженията си  по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най- кратък срок.

На основание сключената за горепосочения автомобил застраховка „Каско+”, по застрахователна полица № 440215213007411 със срок на валидност 17.12.2015г до 16.12.2016г и след постъпило искане за застрахователно обезщетение и възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил в *** е образувана  преписка по щета № 44010611603585 от 19.05.2016 г. Извършен е опис на увредените детайли от експерт на ***, преглед и допълнителен оглед. Ремонтът на автомобила е извършен в доверен сервиз „***” ЕООД. По щетата е изготвена калкулация и ликвидационен акт от 22.08.2016 г. За уврежданията по автомобила  е определено обезщетение в размер на 861,52 лева, която сума е преведена на 23.08.2016г на „***” ЕООД. За доказване на горните твърдения са представени заверени преписи от следните доказателства: Документи по претенция № 44010611603585; Опис-заключение по щета № 44010611603585; Писмо от ***; Възлагателно писмо до автосервиз от 19.05.2016 г.; Искане от С.Д.В. от 25.05.2016 г.; Възлагателно писмо до автосервиз от 25.05.2016 г.; Заявка за промяна на описа; Протокол от измерване от 30.05.2016 г.; Опис заключение по щета № 44010611603585 от 01.06.2016 г.; Калкулация по претенция № 44010611603585; Поръчка за ремонт от 30.05.2016 г.; Приемо-предавателен протокол от 05.07.2016 г.; Фактура № 0300009985 от 12.07.2016 г. – 2 стр.; Приемо-предавателен протокол от 13.07.2016 г.; Ликвидационесн акт; Нареждане за групово плащане от 23.08.2016 г. – 3 стр.. и писмо  изх. №53-00-4331/06.10.16г от Областно пътно управление –В. към Агенцията „Пътна инфракструктура

Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение по щета № 44010611603585, *** е встъпило в правата на застрахования собственик *** срещу Община М. на основание чл.410, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение от 861,52лева и обичайните разноски, направени за неговото определяне -15.00лева ликвидационни разходи. На ответника е  изпратена регресна покана с изх. № 92-7072 от 11.10.2016 г., която съгласно представената  обратна разписка е получена на 14.10.2016г.. Ищецът твърди, че до предявяването на исковата молба Община М. не е възстановила платеното обезщетение.

 С депозирания отговор  предявените искове са оспорени изцяло, като са наведени доводи за недопустимост и неоснователност. Излага се становище, че с исковата молба не са представени доказателства, че участъкът, на който е станало ПТП-то се поддържа от община М. и съответно е част от общинската пътна мрежа. Според изложеното в отговора не е доказано, че именно въпросното необозначено препяствие на пътя – дупка на стария път между М. и с.М. е причината за щетите по автомобила. Твърди се, че  вредоносния резултат е по вина на водача на автомобила,  който не е съобразил``` скоростта с пътните условия.

По делото са разпитани двама свидетели С.В. и Б.В.. Свидетелят С.В. е управлявал на 19.05.2016г пострадалия автомобил „Д.”, модел „Д.” с рег.№ ****, който е бил служебен на ***, но по документи е собственост на ****. Свидетелят пътувал по стария път между М. и с.М., който започва от ДАП минава под един подлез и излиза точно под сметището на община М.. Свидетелят твърди, че бил засечен от друг автомобил и за да избегне ПТП е попаднал в голяма дупка. Обадил се на 112. От полицията съставили протокол за ПТП и направили снимки. След  като сменил гумата  си тръгнал с автомобила, но колата ходела на една страна, затова отишъл в ДЗИ В. на оглед. От там го изпратили на сервиз в с.Л.. В последствие откарал колата в гр.С. в доверен сервиз. Когато взел колата му казали, че имало  изкривен амортисьор, шенкел и други неща.

Св. Б.В. е полицаят изпратен на местопроизшествието. В протокола описал това което видял на място. Водачът бил минал през необозначена дупка по стария път от М. за с.М. около строителното сметище на община М., при което спукал  предна дясна джанта и  гума. Пробвал водача за алкохол, но пробата била отрицателна. Не е съставял акт на водача, тъй като той не се ударил в нещо, а минавайки през пътното платно е спукал гума.

По искане на страните е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е посочило, че действителната стойност на вредите по товарния автомобил „Д.”, модел „Д.” с рег.№ ****, който е собственост на ****, настъпили в резултат на  ПТП от 19.05.2016г е 335,19лева. Вещото лице е категорично, че амортисьора и  шенкела са сменени поради износване, а не поради повреди в тях. Според вещото лице при изкривяване или спукване на тези части автомобила не би могъл да се движи на собствен ход. Оценените от него вреди са в причнно следствена връзка с претърпяното ПТП. Според вещото лице при скорост от 80-90 км./ч. , каквато е разрешената скорост за пътния участък, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре  преди дупката.

Настоящият състав, въз основа на анализа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, намира предявения иск и за основателен и за доказан, като излага следните правни мотиви :

Встъпването в правата на  застрахования е регламентирано в новия Кодекс на застраховането в нормата на чл. 410 . Съгласно чл. чл. 410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или; 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Предявеният иск от ищцовото дружество „**** против ответната община М. намира правното си основание в разпоредбата на действалия към датата на застрахователното събитие  чл. 410,ал.1 т. 3 КЗ  във вр. с чл. 50 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В контекста на основанието, на което се претендира вземането е необходимо ищецът да докаже наличието на следните комулативни предпоставки: наличие на имуществено застраховане; да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования и третото по делото лице да не принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов роднина, освен ако е действало умишлено .

По делото е установено наличието на имуществено застраховане „Каско+” на товарния автомобил „Д.”, модел „Д.” с рег.№ ****, управляван от С.В. – налице е застрахователна полица № 440215213007411 със срок на валидност 17.12.2015г до 16.12.2016г, доказваща застрахователното правоотношение. От представения протокол за ПТП №1489691 от 19.05.2016г, съставен от младши автоконтрольор Б.В. се установи, че на посочената дата по стария път между М. и с.М., управляваният от водача С.В. товарния автомобил „Д.”, модел „Д.” с рег.№ ****,попада в дупка. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Механизмът обаче се установява от показанията на младши автоконтрольор Б.В., разпитан като свидетел, както и  от приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно.

Съгласно показанията на Б.В. водачът е минал през необозначена дупка по стария път от М. за с.М. около строителното сметище на община М., при което спукал предна дясна джанта и гума. Свидетелят е  посетил мястото в качеството си на длъжностно лице. Излага личните си впечатления от състоянието на пътя, на който е съществувала необозначена дупка. Описва и състоянието на автомобила след преминаваното през дупката на пътя. Съгласно заключението на вещото лице между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно-следствена връзка. В отговора на т. 1 от заключението е посочено именно, че  щетите изразяващи се в спукване на предна дясна гума, счупване на предна джанта, повреда на амортисьор и тас съответстват да са получени по описания начин, а именно – попадане на предна дясна гума в дупка на пътното платно.

С оглед изложеното, съдът намира, че вследствие на попадане в дупка на пътното платно на застрахования автомобил са причинени следните претендирани от ищцовото дружество щети, а именно: „спукване напредна дясна гума, счупване на предна джанта, повреда на амортисьор и тас”, като размера на щетата следва да се определи на 335,19 лв., съобразно заключението на вещото  лице. Установи се и че застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение на собственика на застрахования автомобил. Т.е. установени следните предпоставки: наличие на имуществено застраховане; причинено застрахователно събитие и застрахователят е изплатил дължимото застрахователно обезщетение.

Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай вредите да са причинени от свойството на самата вещ (дупка на пътя ).Този извод на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год., допълнено с ППВС № 4/1975 год.,т.3, задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите - Община М., настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата на чл. 50 ЗЗД. Необезопасената  дупка, довела до горните вреди, е дефект поради свойството на вещта – необезопасена дупка на пътя,който е собственост на ответната Община М.  или в случая отговорността на Община М. следва да се ангажира съгласно чл. 50 ЗЗД. От ответната община навеждат доводи за недоказаност на претенцията, тъй като не са представени доказателства, че участъкът, на който е станало ПТП-то се поддържа от община М. и съответно е част от общинската пътна мрежа. Съдът намира това възражение за неоснователно. От всички събрани доказателства се установи, че произшествието е станало именно на стария път между М. и с.М. в близост до строителното сметище на Община М.. От представеното писмо  изх. №53-00-4331/06.10.2016г от Областно пътно управление –В. към Агенцията „Пътна инфракструктура” е видно, че посочения път не е част от републиканската пътна мрежа. Пътният участък е на територията на община М. и съответно е общинска собственост и общината носи отговорност за вредите причинени от необозначено препяствие по него, независимо от това дали същия е включен на общинските пътища на територията на Община М..

Основателен и доказан е и иска за заплащане на обезщетение за забава равняваща се на мораторна лихва за периода от 14.10.2016г до датата на депозиране на исковата молба в размер на 54,47лева. Ищецът е отправил регресна покана до Община М., която е получена от служител на същата  на 14.10.2016г, но до завеждане на иска  сумата не е платена.

 При този изход на спора съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК следва да присъди в полза на „**** сторените по делото съдебно –деловодни разноски. Видно от приложените по делото писмени доказателства (съответстващи на списъка по чл.80 ГПК ) ищцовата страна е сторила разноски по делото в общ размер на 501,90 лева, от които 100 лева за заплатена д.т., 101,90лева депозит за САТЕ и 300 лева заплатен адвокатски хонорар), които съдът присъжда в пълен размер, тъй като същия е в съответствие с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за  минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД  ОБЩИНА М., с адрес гр.М. ул. ”***  ***, Булстат ***, представлявана от кмета Г.с., ДА ЗАПЛАТИ на "****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. “В.“ № ***, етаж ***, п.к.1527, представлявано от К.Ч.– гл.изпълнителен директор и Г.К –изп. Директор,  сумата от 335,19 лева / триста тридесет и пет лева и 19  стотинки/, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско+” за щета, причинена  на трето лице в резултат на настъпило на 19.05.2016г ПТП при управление на МПС, преминало през дупка на пътното платно на  стария път между М. и с.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 54.47 лева /петдесет и четири лева и 47 ст/, представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2016г до 27.04.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и направените по делото разноски в размер на 501,91лева / петстотин и един лева и 91ст/.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

10

Гражданско дело No 1436/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Г.К.Г.

ЦВЕТИНА - МЕЗДРА ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Определение от 13.11.2018г.

Делото е образувано по искова молба от Г.К.Г., ЕГН ********** ***, против „Ц.М.“ЕООД гр. М., ЕИК 202037056, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

          Копие от молбата и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл. 131 ал. 1  ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват, като се сочи, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение предмет на делото – Заповед № 20/15.10.2018 г., с която на ищеца е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено е отменена със Заповед № 21/17.10.2018 г. Представена е с отговора в заверено копие. С отговора е представено и заверено копие от молба от ищеца до ответното дружество, с която моли да бъде освободен от заеманата длъжност „Шофьор на автобус“ . Със Заповед № 22/17.10.2018 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 КТ. Заверено копие от тази заповед е представено с отговора. С отговора е направено искане за прекратяване на делото, поради липса на правен интерес.

         С оглед горното съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: Съгласно чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени издадената от него заповед за уволнение. Законодателят е предвидил краен срок за извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. Ако работодателят е отменил заповедта след предявяването на този иск, компетентен да се произнесе по законността на уволнението е само съдът - по аргумент за противното на чл. 344 ал. 2 КТ. Разглежданият случай обаче не е такъв. Заповедта за уволнение на ищеца е постановена на 15.10.2018 г. Два дни по-късно /на 17.10.18 г./ работодателят по свой почин е издал нова заповед, с която отменил уволнението. Исковата молба за отмяна на уволнението е подадена в МзРС на 31.10.2018 г. или след датата на издаване на заповедта, с която работодателят сам е отменил уволнението му. В тази хипотеза съдът не е компетентен да разгледа спора. Следва да се приеме при това положение, че исковете са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от завеждането им, и производството по делото следва да се прекрати, поради липса на предмет, тъй като процесната заповед към момента на подаване на исковата молба не съществува в правния мир. Процесуално недопустим при това положение иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на заеманата работа. Без значение е обстоятелството в конкретния случай, че ищеца сам е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение и същото вече е прекратено на друго основание, преди завеждане на делото.

 Ако с молбата беше предявен и обективно съединен иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ то той би бил процесуално допустим и съдът е длъжен да го разгледа, но случая не е такъв. Такъв иск не е предявен.

По сходен случай се е произнесъл ВКС с Решение № 502 от 15.07.98 г. по гр. дело № 1484/97 г., ВКС, трето гр. отделение.

При това положение съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете.

    Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1436/2018 г. на МзРС, поради недопустимост на предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в седмичен срок от съобщението до страните.

Копие от определението да се връчи на страните.

 

11

Гражданско дело No 1343/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Г.П.В.,
П.П.В.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 14.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.П.В. с ЕГН ********** и П.П.В. с ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 0081/20.06.2015 г. в гр. В., Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

І. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕЦАТА, УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:

От брака си молителите нямат непълнолетни и пълнолетни деца, поради което въпросите за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родени от брака ненавършили пълнолетие деца не стоят за решаване.

IІ. ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Семейното жилище не е СИО и е напуснато от съпрузите, а след прекратяването на брака им няма да  се ползва от тях.

 ІIІ. ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

След прекратяване на брака молителите не си дължат взаимно издръжка. В трудоспособна възраст са и могат да се издържат от имуществото си.

ІV. ФАМИЛНО ИМЕ НА  СЪПРУГАТА:

Съпругата П.П.В. след развода ще носи предбрачното си фамилно име Б..

V. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

Придобитите по време на брака  движими вещи молителите са  разделили по равно помежду си, като никой от тях няма каквито и да било претенции към другия.

         ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  която е внесена при образуване на делото и такава няма да бъде присъдена.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 14.11.2018г.

12

Гражданско дело No 720/2018

Искове за развод и недействителност на брака

З.А.П.

Б.Р.В.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 16.11.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между З.А. *** ЕГН ********** и Б.Р.В. ЕГН ********** *** сключен с акт № . 26.08.2011 год. на Кметство с.Р.,общ.Р. поради НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО В БРАЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.49 ал.4 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО  на родителските права по отношение на малолетното дете Р. Б. В. ЕГН ********** на майката З.А., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния, един месец през лятото- юли или август,който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година детето ще бъде при бащата за новогодишните, великденските празници и рождения ден, а през нечетните- детето ще бъде при майката.

                ОСЪЖДА Б.Р.В. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето Р. Б. В. ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка З.А. в размер на 150 лв.,начиная от 01.07.2018 год. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

                ОСЪЖДА Б.Р.В. ЕГН **********  да заплати такса в полза на МзРС в размер на 108 лв.

                Ползуването на семейното жилище, находящо се в с.Р. общ.Р. ул.“ .“ № 101  ще се ползва както следва: Първия етаж и стопанската сграда ще се  ползва от Б. Р., а Втория етаж от З.А..

               ПСТАНОВЯВА след прекратяване на брака  съпругата да носи предбрачното си фамилно име  П.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда Б.Р. да заплати д.т. в размер на 25 лв.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

13

Гражданско дело No 1437/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.Ц.М.,
К.Е.М.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 16.11.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.Ц.М.  ЕГН ********** ***  и  К.Е.М.  ЕГН ********** ***, сключен с акт № ./ 26.07.2008  год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. К. М. ЕГН ********** на майката Д.Ц., като ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката..

              ОСЪЖДА К.Е.М.  ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за детето Е. К. М. ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законна представителка Д.Ц.   в размер на  по 128 лв./ сто двадесет и осем лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от 31.10.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА К.Е.М.  ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 92.16 лв.

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

              Страните нямат претенции  относно придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име К. .

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

14

Гражданско дело No 531/2018

Делба

Х.Б.М.

В.Г.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.11.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Х.Б.М. *** с ЕГН ********** е предявила иск против В.Г.Д. ЕГН ********** *** за делба на съсобствен недвижим имот представляващ УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Царевец, общ. Мездра, целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Добрин Петров Пецев, Иван Петков Парчев и парцел IX, пл. № 312 незастроен, подробно описан в нотариален акт № 99 том I, нот. дело № № 1865/2007 г. по описа на районен съд Мездра с права по закон.

Ответницата изразява становище имота да бъде допуснат до делба при равни права, като се обособят дялове за всеки един от съделителите.

Искът е с правно основание с чл. 34 ЗС и по реда на чл. 341 ГПК .

  По делото са събрани писмени доказателства.

  Съдът след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: от представения нотариален акт № 99 том I, нот. дело № № 1865/2007 г. по описа на Районен съд Мездра се установява, че Н. Х. Ш. е продала на  Х.Б.М. *** с ЕГН **********, и В.Г.Д. ЕГН ********** ***, с равни права, притежавания от нея недвижим имот, представляващ УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Царевец, общ. Мездра, целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Добрин Петров Пецев, Иван Петков Парчев и парцел IX, пл. № 312 незастроен.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният иск за основателен и доказан. От представените нотариален акт № 99 том I, нот. дело № № 1865/2007 г. по описа на Районен съд Мездра и скица се установи, че страните по делото са придобили при равни права собствеността на недвижимият имот, чиято делба се иска. Налице е съсобственост на имота между страните, както и желание за ликвидиране на тази съсобственост чрез съдебна делба. При това положение ще следва да бъде допусната съдебна делба между Х.Б.М. *** с ЕГН **********, и В.Г.Д. ЕГН ********** ***, при равни права по ½ идеална част от процесния имот.

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА съдебна делба на следния имот: УПИ VIII-312, в кв. 42 по плана на с. Царевец, общ. Мездра, целия с площ от 1110.00 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгърната застроена площ от 60 кв.м., мазе с площ от 55 кв. м., както и масивно жилище със застроена площ 25.00 кв.м. ведно с таван със застроена площ от 20 кв. м., както и второстепенна сграда със застроена площ от 70.00 кв.м. ведно с второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м., както и всички останали подобрения в имота, при граници и съседи на целия парцел: от две страни улица, Добрин Петров Пецев, Иван Петков Парчев и парцел IX, пл. № 312 незастроен, между Х.Б.М. с ЕГН **********, и В.Г.Д. с ЕГН **********, при равни права - по ½ идеална част за всеки от съделителите.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

15

Гражданско дело No 672/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Ц.М.В.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.11.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940,  с  която ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата - Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***,   дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 408/2018 г. на МзРС заповед № 171/ 02.04.2018 г., за сумата 611.66 лв. главница; сумата от 58.70 лв. договорна лихва по договор за заем за периода 11.04.2017 г. /падеж на първата погасителна вноска/ до 12.09.2017 г./падеж на последната погасителна вноска/; сумата 128.80 лв. за допълнителни суми по договор за допълнителни услуги, за периода от 11.04.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 12.09.2017 г./падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата 303.60 лв., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от 11.04.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 12.09.2017 г./падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата 31.33 лв. лихва за забава за периода от 12.04.2017 г. до 30.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, сумата 20.21 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 12.04.2017 г. до 30.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, начиная от 30.03.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски и по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В писменото си становище, наред с искането за гледане на делото в негово отсъствие, процесуалният представител на ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни и доказани по размер, и следва да се уважат, така, както са предявени.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, по издадената по ч. гр. дело № 515/2018 г. на МзРС заповед № 408/2018 г. на МзРС заповед № 171/ 02.04.2018 г., за сумата 611.66 лв. главница; сумата от 58.70 лв. договорна лихва по договор за заем за периода 11.04.2017 г. /падеж на първата погасителна вноска/ до 12.09.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 128.80 лв. за допълнителни суми по договор за допълнителни услуги, за периода от 11.04.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 12.09.2017 г./ падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата 303.60 лв., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от 11.04.2017 г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 12.09.2017 г./падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата 31.33 лв. лихва за забава за периода от 12.04.2017 г. до 30.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, сумата 20.21 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 12.04.2017 г. до 30.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва, начиная от 30.03.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 150 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, направените деловодни разноски в исковото производство в размер 275.00 лв. за внесена държавна такса, и сумата от 150 лв. юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

16

Гражданско дело No 1279/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Ф.М.В.,
В.Х.В.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ф.М.В. с ЕГН ********** и В.Х.В., ЕГН **********, сключен с акт за граждански  брак № 17/26.03.2000 г. в гр. Ч.Б., Община Ч.Б., обл. П., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

          1.  Упражняването  на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Д.В.Х., родена на *** г. в гр. Б.С., акт за раждане № 226/11.08.2003 г. с ЕГН ********** се предоставят на бащата В.Х.В., като майката Ф.М.В. има право на лични контакти с детето както следва: Всяка събота и неделя на месеца в часовете от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с едно преспиване и 30 дни през летните месеци юли или август, когато бащата не в законоустановен отпуск.

       2.  Майката Ф.М.В. ще заплаща на детето Д.В.Х., ЕГН **********, със съгласието на баща и и законен представител – В.Х.В., месечна издръжка в размер на 250 лв. на месец, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване на изменение на обстоятелствата или отпадане на основание, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3. Молителите заявяват, че не притежават недвижими имоти съставляващи семейна имуществена общност.

4. Страните заявяват, че не притежават МПС-та, съставляващи семейна имуществена общност.

5. След прекратяване на брака съпругата Ф.М.В. ще носи предбрачното си фамилно име И. и в бъдеще ще се именува Ф.М. И..

6. Страните заявяват, че не си дължат издръжка един на друг.

7. Страните заявяват, че нямат участие в търговски дружества, както и не притежават ценни книжа, облигации и други, които да са придобити по време на брака им.

8. Страните заявяват, че нямат влогове и банкови сметки, които да представляват семейна имуществена общност.

9. Останалите движими вещи молителите са разделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер.

10. Разноските по делото се поемат от страните така както са направени.

        ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв.,  и

ОСЪЖДА Ф.М.В. с ЕГН ********** ***,  да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15.00 лв.

ОСЪЖДА Ф.М.В. с ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 180 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.11.2018г.

17

Гражданско дело No 1898/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

М.А.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 21.11.2018г.

От ищеца по делото е постъпила молба чрез процесуалния му представител за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаването на изпълнителен лист. След цялостен преглед на делото, съдът констатира, че е допусната ОФГ още в диспозитива на решението по отношение номера на ч. гр. дело и издадената въз основа на него заповед № 685/28.082017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което задължение по заповедта е предмет на установителния иск по настоящото дело. Неправилно е вписано в диспозитива на ред 9 -11  отдолу нагоре на втората страница на лист 46 в делото, където е вписано „по издадената по ч. гр. дело № 800/2017 г. на МзРС Заповед № 1273/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 685/28.08.2017 г. сумата от 900.00 лева (деветстотин лева и 00 ст.)“, вместо правилното, както е и в мотивите на решението – „по издадената по ч. гр. дело № 1273/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 685/28.08.2017 г. сумата от 900.00 лева (деветстотин лева и 00 ст.)“. Тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 по инициатива на съда, като съдът е съобщил на страните за необходимостта от поправката и възможността и да представят отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Междувременно е постъпила и молба за допълване на Разпореждане №675/18.06.2018 год., тъй като съдът не се е произнесъл в него по разноските направени в заповедното производство, и присъдени с решението по делото. Копие и от тази молба е връчено на ответника по делото с указания по чл. 248 ал. 2 ГПК. От ответника отговор не е постъпил. Постъпила е молба – становище от ищеца, в което същият заявява, че следва да бъде поправена ОФГ и разпореждането за издаване на изпълнителен лист - допълнено.

Следва да бъде постановено решение за поправка на ОФГ и за допълване на разпореждането по реда на чл. 248 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

   

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 140/15.05.2018 год., постановено по гр. дело №1898/2017 на МзРС, в диспозитива на решението, на ред 9 -11 отдолу нагоре, на втората страница на лист 46 в делото, където вместо вписаното: „по издадената по ч. гр. дело № 800/2017 г. на МзРС Заповед № 1273/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 685/28.08.2017 г. сумата от 900.00 лева (деветстотин лева и 00 ст.)“, да се чете: – „по издадената по ч. гр. дело № 1273/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 685/28.08.2017 г. сумата от 900.00 лева (деветстотин лева и 00 ст.)“.

РЕШЕНИЕТО за допускане поправка на ОФГ е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 4 ГПК.

ДОПЪЛВА Разпореждане №675/18.06.2018 г., където на лист 53 от делото на ред пети отдолу нагоре, след израза „за заплащане на правна помощ“ се допълва: „както и разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 1273/2017 г. в размер на 45.44 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение изчислено съгласно чл. 13 т. 2 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 18.06.2018 г. на лист 57 от делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ нов изпълнителен лист, в който да се впишат и сумите предмет на допълване на разпореждането. 

РЕШЕНИЕТО в частта муза допълване на Разпореждане  № 675/18.06.2018 г., може да се обжалва от М.А.Д. ЕГН **********, с частна жалба пред ВрОС в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

 

18

Гражданско дело No 367/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД

Т.Ц.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.11.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

               “Водоснабдяване и канализация“  ООД - гр. В., ЕИК.,  със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “., със законен представител . – управител, представлявано от . – юрисконсулт,е предявило иск за установяване съществуване на вземане  против Т.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1991.95 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и 95 ст./, представляваща главница за периода от 06.07.2011 г. до 06.10.2017 г. неплатени ВиК услуги; сумата от 585.54 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и 54 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.08.2011 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане и сумата от 51.55 лв. /петдесет и един лева и 55 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса. Вземането произтича от следните обстоятелства: За неплатени “ВиК” услуги, ползвани в периода от 06.07.2011 г. до 06.10.2017 г. в жилище, находящо се на следния адрес: гр.Роман, бл.8, вх.А, ап.10, ет.4

                В срока по чл.131 от ГПК  от   назначеният особен представител на ответника   е постъпил отговор, с който оспорва предявеният иск.Направено е възражение за давност.

                След направеното възражение за давност ищеца е направил частичен отказ от претенцията за главница с 1050.97 лв. и за мораторна лихва с 108.41 лв.

                Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл..415  от ГПК.

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 1872// 2017 год. по описа на МзРС.

                В  МзРС е постъпило  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от    “Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. В., ЕИК.,  със седалище и адрес на управление: гр. В.ул. “., със законен представител . – управител, представлявано от . – юрисконсулт, против Т.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1991.95 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и 95 ст./, представляваща главница за периода от 06.07.2011 г. до 06.10.2017 г. неплатени ВиК услуги; сумата от 585.54 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и 54 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.08.2011 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане и сумата от 51.55 лв. /петдесет и един лева и 55 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса. Вземането произтича от следните обстоятелства: За неплатени “ВиК” услуги, ползвани в периода от 06.07.2011 г. до 06.10.2017 г. в жилище, находящо се на следния адрес: гр.Роман, бл.8, вх.А, ап.10, ет.4 ..Образувано е ч.гр.д.№ 1872 /2017 год. по описа на МзРС.Съдът е  уважил подаденото заявление и е издал  Заповед № 961/19.12.2017 год..Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съда е указал на заявителя,че може да предяви иск в едномесечен срок. За да установи вземането си  ищеца  е  предявил настоящия иск  в законоустановеният едномесечен срок.

               От показанията на разпитания св.Даков ,който работи като инспектор ВиК в гр.Роман се установява,че знае имота на ответника.Същият е обитаван от ответника и съпругата му.Инкасаторката се е оплаквала,че при посещение никой не отваря вратата.При неосигуряване на достъп се прави служебно отчитане на потребление на вода.

               При така изяснената фактическа обстановка съда намира следното:.От доказателствата по делото се установява, че между ответника и  ищеца  съществуват облигационни  отношения.Не се спори,че ответника  е потребител на услуги,предвидени в Закона за водите. и не е заплатил на ищеца   използваните  ВиК услуги за периода 06.12.2014 г. до 06.10.2017 год. На същият е изпратена покана за доброволно плащане, но ответника не е бил открит, поради което е потърсил правата си по исков ред. Налице е неизпълнение на задължението на купувача /потребител/ да заплати стойността на продадената стока в случая - използвана вода , поради което следва да се уважи претенцията в пълен размер.При уважаване на главния иск основателен се явява и акцесорния – заплащане на мораторна лихва  за забава – чл.42 от общите условия  за периода от 01.01.2015 год. до 13.12.2017 год..

             При този  изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 600 лв.а по заповедното направените разноски по компенсация в размер на 28.36 лв.

 

              Водим от горните съображения, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

              ПРИЗНАВА съществуване вземането на    “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - гр. В., ЕИК .,  със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “.със законен представител . – управител, против Т.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 940.98 лв. /деветстотин и четиридесет лева и 0.98 ст., представляваща главница за периода от 06.012.2014  г. до 06.10.2017 г. неплатени ВиК услуги; сумата от 477.13 лв. четиристотин седемдесет и седем лева и 0.13 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г. /датата на подаване на настоящето заявление/ до окончателното изплащане

              ОСЪЖДА Т.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - гр. В., ,, деловодни разноски по исковото производство  в размер на 600 лв.

               ОСЪЖДА Т.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - гр. В., ,, деловодни разноски по заповедното  производство  в размер на 28.36 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

19

Гражданско дело No 1349/2018

Утвърждаване на споразумение за родителски права

С.Б.С.,
Н.П.Н.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.11.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                                        Р   Е  Ш   И:

 

              УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Б.С. ***  ЕГН **********  и Н.П.Н. ***  ЕГН ********** споразумение за следното:

              МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Никол Николаева Петрова ЕГН **********   ще бъде при майката С.Б.  на адрес ***, без детето да променя местоживеенето си..

               РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Н.Н.П. ЕГН **********    се предоставят за упражняване на майката С.Б.  , като бащата Н.П.  има право на лични контакти с детето всяка  първа и трета седмица от месеца,: събота от 09.00 ч. до 17.00 ч. на неделния ден, както и едни месец в годината през лятото - юни, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

               Бащата Н.П.  ще заплаща месечна издръжка за детето Никол Николаева ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С.Б.  в размер на 250 лв., по банкова сметка : *** ***нка ДСК ЕАД, ведно със законната лихва, начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА Н.П.  да заплати върху присъдената издръжка такса в полза на МРС в размер на 180.00 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

               На основание чл.127 ал.1 изр.трето от СК споразумението има сила на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК.

В законна сила на 21.11.2018г.

20

Гражданско дело No 1668/2017

Делба

И.Х.П.

А.Ц.Й.,
Б.Ц.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 23.11.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е за делба на наследствен недвижим имот - земеделска земя, във фаза на извършване на делбата.

            В първото по делото заседание след допускане на делбата страните не са направили искания по сметки. На страните е предявен разделителен протокол, като никоя от тях не е възразила срещу съставените дялове.

           След като прецени събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:

               С влязло в законна сила Решение № 56/28.02.2018 год., постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба между И.Х.П., А.Ц.Й., и Б.Ц.Й., по отношение следния недвижим имот – земеделска земя: НИВА с площ от 6.599 дка, имот № 071002, находяща се в землището на с... общ...., ЕКАТТЕ 78135, в местността „Б.“, пета категория на земята, при граници и съседи: имоти №№ 071024, 071001, 000002, 071082, при права, както следва: 1/2 ид. част за  И.Х.П., ЕГН **********, и 1/2 ид. част общо за А.Ц.Й., ЕГН ********** и Б.Ц.Й., ЕГН **********..

               С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки от съделителите, залегнал в чл. 69 ал. 2 от ЗН, по делото е  назначена и изслуша съдебно-техническа експертиза за пазарната оценка на имота, и за неговата поделяемост. Заключението е прието от страните без възражения, и се възприема и от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. Видно от заключението, възможно е извършването на реална делба съобразно законовите изисквания и определените квоти в първата фаза на делбата, при съставени два равни дяла. Изготвени са и проекто-скици с обособени два дяла. Същите са одобрени от ОС „Земеделие“ Мездра, и са представени по делото. В заключението си вещото лице е изготвило проекто-разделителен протокол, и съдът с протоколно определение от 20.11.2018 год., на основание чл. 347 ГПК е съставил проект за разделителен протокол съгласно заключението на вещото лице. На основание чл. 350 ГПК проекта за разделителен протокол е предявен на съделителите, като явилите се страни са заявили, че нямат възражения по проекта за разделителен протокол. 

               Предвид гореизложеното, съдът счита, че делбата следва да бъде извършена, като предявения на страните проекто – разделителен протокол за поделяне на процесните имоти и съставяне на дяловете се обяви за окончателен на основание чл. 350 изр. последно ГПК, а след като решението по разделителния протокол влезе в сила, страните следва да бъдат призовани за теглене на жребий, съгласно разпоредбата на чл. 352 ГПК. Страните не са възразили против така оформените дялове и съдът намира, че  проекто - разделителния протокол е съобразен със закона и правата на страните и следва да се обяви за окончателен, след като двата дяла са със незначителна разлика в площта – 0.001 дка,  и с еднаква оценка от 1023 лв.

               Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС държавна такса в размер на 4%  върху стойността на дяловете си, на основание чл. 8 от Тарифата за ДТ по ГПК, или всяка една от страните следва да заплати държавна такса в размер на 40.92 лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

               ОБЯВЯВА за ОКОНЧАТЕЛЕН проекто - разделителния протокол, съставен и предявен в с.з. на 21.11.2018 год., съгласно който допуснатият до делба недвижим имот - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, находящ се в землището на с. Царевец., общ. Мездра, се разделя на два реални дяла, както следва :

     ДЯЛ ПЪРВИ, включващ :

     Нива, с площ от 3.300 дка, пета категория, местност „Б.”, съставляваща имот № 071087 по плана за земеразделяне на с... общ...., ЕКАТТЕ 78135, при граници: имот № 071088, имот № 071024, имот № 071001 и имот № 000002.

    Стойността на дял първи възлиза на  1023 лв. 

         ДЯЛ ВТОРИ, включващ :

         Нива, с площ от 3.299 дка, пета категория, местност „Б.”, съставляваща имот № 071088 по плана за земеразделяне на с... общ...., ЕКАТТЕ 78135, при граници: имот № 071087, имот № 071024, имот № 071082 и имот № 000002.

Стойността на дял втори възлиза на 1023 лв.

       ОСЪЖДА А.Ц.Й., ЕГН ********** *** и Б.Ц.Й., ЕГН ********** ***, да заплатят по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на общо 40.92 лв.

ОСЪЖДА И.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 40.92 лв.

               След влизане в сила на решението за обявяване разделителния протокол за окончателен, делото да се докладва за насрочване тегленето на жребий.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

21

Гражданско дело No 996/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД

Г.П.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 23.11.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, БУЛСТАТ адрес гр. С, , общ. Красно село,  представлявано от  - законен представител, чрез пълномощника - юрисконсулт,е предявило иск за установяване съществуване на вземане  против Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 2 457.50 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 50 ст./ главница; сумата 529.63 лв. /петстотин двадесет и девет лева и 63 ст./ лихва за периода 16.09.2015 г. до 16.03.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 59.74 лв. /петдесет и девет лева и 74 ст./ - разноски по делото и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

                В срока по чл.131 от ГПК  от  ответника не е постъпил отговор.

                Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл..415  от ГПК.

    Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 717 / 2018 год. по описа на МзРС.

                В писменото становище пълномощника на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

                Разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК предвижда възможност ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение,ако ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото с.з. без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.В случая са налице тези предпоставки.Освен това на страните  съгласно изискванията на чл.239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК  са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з. и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съда постановява настоящето решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

              Вероятната основателност на иска се установява от приложените към делото писмени доказателства от ищцовата страна.

              Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Искът е  и вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба доказателства. При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 148.30 лв. д.т. и 250 лв. юрисконсултско  възнаграждение..

               Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА съществуване вземането на    „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, БУЛСТАТ адрес гр. С  общ. Красно село,  представлявано от  - законен представител, против Г.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 2 457.50 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 50 ст./ главница; сумата 529.63 лв. /петстотин двадесет и девет лева и 63 ст./ лихва за периода 16.09.2015 г. до 16.03.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

 ОСЪЖДА Г.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на  „Топлофикация София“ ЕАД гр.София  сумата 59.74 лв. д.т.  и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение  по заповедното производство и 148.30 лв. д.т. и 250 лв. юрисконсултско  възнаграждение по исковото производство.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

22

Гражданско дело No 1005/2018

Искове за развод и недействителност на брака

М.Т.П.

Й.Д.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Т.П., ЕГН ********** и Й.Д.П., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак  № 0006 от 18.09.1999 г. на гр. Роман, Община Роман, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1.                Родителските права по отношение роденото по време на брака дете В.М. Т., ЕГН ********** не стоят, тъй като същата е пълнолетна.

2.                Родителските права по отношение роденото по време на брака дете Д.М.П., ЕГН ********** се предоставят на майката Й.Д., като местоживеенето на непълнолетното дете ще бъде с майката на нейния адрес: гр. Роман, обл. Враца, ул. „Васил Левски“ № 13.

3.                Бащата М.Т.П. ще заплаща на детето Д.М.П. месечна издръжка в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, платима лично и със съгласието на майката, в рамките на календарния месец, за който се дължи, дължима от датата на одобряване на настоящото ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

4.                 По отношение детето  В.М. Т., въпрос за издръжка не стои, тъй като е пълнолетна.

5.                На бащата М.Т.П., се определя режим на лични контакти с детето Д.М.П. - всяка първа и трета събота и неделя от календарния месец, един календарен месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за коледните празници през 2018 г. детето ще бъде при бащата, а за новогодишните празници през 2018 г. при майката, като принципа е ротационен за следващите години, дните през ваканциите ще се делят по равно – еднакъв брой дни престой при бащата и съответния брой дни при майката, както и след предварителна уговорка между двамата родители. Бащата ще взима от дома на майката детето с преспиване и ще го връща пак там.

6.                По отношение детето В.М. Т. въпрос за лични контакти не стои, тъй като е пълнолетна.

7.                По време на брака страните нямат придобито недвижимо и движимо имущество подлежащо на делба и нямат общи влогове.

8.                Страните не претендират издръжка помежду си след прекратяване на брака.

9.                След прекратяване на брака фамилното име на съпругата ще бъде предбрачното и – Т..

10.             Разноските по делото се поемат поравно от двамата.

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. и

ОСЪЖДА Й.Д.П., ЕГН **********,  да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15 лв.

ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********, за заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 93.60 лв.

Решението е окончателно.

В законна сила на 26.11.2018г.

23

Гражданско дело No 1259/2018

Искове за развод и недействителност на брака

И.В.Т.

С.С.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.11.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.В.Т., ЕГН ********** и С.С. Н., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак  № 0008 от 29.10.1972 г. на с. Л., Община М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

11.             От брака си страните имат родени две деца, които към момента са пълнолетни, поради което не стои въпроса за родителските права и издръжка.

2. Семейното жилище представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №47714.500.1209.6.23 /четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет точка петстотин точка хиляда двеста и девет точка шест точка двадесет  и три/, находящ се в гр. М., общ. М., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. М., общ. М. обл. В., ул. „Д.“ № 7/седем/ вх. А, ет. 5 /пет/, ап. 7/седем/, който самостоятелен обект се намира в сграда № 6 /шест/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 47714.500.1209 /четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет точка петстотин точка хиляда двеста и девет/, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ по документ: 95.02 /деветдесет и пет цяло и две стотни квадратни метра/ , заедно с прилежащи части: МАЗЕ № 9 /девет/ с площ от  19.09 /деветнадесет цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра/, ГАРАЖ № 8 /осем/ със ЗП – 21.69 /двадесет и едно цяло и шестдесет и девет/ кв. м., заедно с 1/10 /една десета/ идеална част от общите части на жилищната сграда и от правото на стоеж при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект  №47714.500.1209.6.24 и № 47714.500.1209.61.34; под обекта: №47714.500.1209.6.21 и над обекта: № 47714.500.1209.6.25 е прехвърлен чрез дарение на децата на молителите, като молителката С.С.Т. е запазила правото си на ползване върху имота.

3. И.В.Т. получава в дял и изключителна собственост следния недвижим имот, представляващ СИО: УПИ – XІV, пл.№ 201 от кв. 17 по плана на с. Л., обл. В., ул. „ Г. Д.“ № 14, одобрен със заповед № 725/07.11.1990 г. на Кмета на Община М.,          целия с площ от 845 кв. м., ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 72 кв. м., МАСИВНА СГРАДА със ЗП от 15 кв. м. и ПАЯНТОВА СГРАДА със ЗП от 8 кв. м. при граници и съседи: от север СГРАДА със ЗП от 8 кв. м., при граници и съседи: от север – УПИ І-202, УПИ ХV- 202, УПИ –ІІ-199, ОТ ИЗТОК УПИ ІІ – 199, от юг  УПИ ХІІ- 570, УПИ ХІІІ-200 и от запад – улица, подробно описан в нотариален акт № 76, том І, нот. дело № 162/1991 г. по описа на РС М..

 Данъчната оценка на имота е 2407.20 лв.

4. Съпрузите нямат претенции един към друг за движими вещи, същите са разпределени между тях извън съдебно.

5. Съпругата след прекратяване на брака запазва фамилното си име Т..

6. Разноските по делото се поемат от  И.В.Т..

С настоящото споразумение страните са уредили всички имуществени и неимуществени отношения помежду си и нямат претенции една към друга.   

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. и

ОСЪЖДА С.С. Н., ЕГН **********,  да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15 лв.

ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН **********, за заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността но получения в дял и собственост недвижим имот в размер на 48.14 лв.

Решението е окончателно.

В законна сила на 26.11.2018г.

24

Гражданско дело No 719/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

П.И.Н.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.11.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

             “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК/Код по Булстат: . седалище/адрес на управление гр. С.., район .бул. ., . представлявано от .., чрез пълномощник Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори“ гр. София, представлявано от адв. . от СфАК   е предявило иск за установяване съществуване на вземане  против П.И.Н., ЕГН:**********, с адрес: *** за сумата от 452,34 лв. (четиристотин петдесет и два  лева и 34 ст.), сумата от 25,90 лв. – лихва за периода от 28.04.2017 г. до 27.02.2018 г.; законна лихва, считано от 09.03.2018 година (дата на постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 25 лв. (двадесет и пет лв.) - разноски по делото под формата на Държавна такса и сумата от 58 лв. (петдесет и осем лв.) – адвокатско  възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: За ползвана ел. енергия  от 21.02.2017 г. до 20.11.2017 г. Претендират се и разноски.

                В срока по чл.131 от ГПК  от  ответника не е постъпил отговор.

                Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр.чл..415  от ГПК.

    Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 312 / 2018 год. по описа на МзРС.

                В писменото становище пълномощника на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.

                Разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК предвижда възможност ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение,ако ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото с.з. без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.В случая са налице тези предпоставки.Освен това на страните  съгласно изискванията на чл.239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК  са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з. и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съда постановява настоящето решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

              Вероятната основателност на иска се установява от приложените към делото писмени доказателства от ищцовата страна.

              Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Искът е  и вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба доказателства. При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 75.00лв. д.т. и 87.00 лв. адвокатско  възнаграждение..

               Водим от горните съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА съществуване вземането  на  “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК/Код по Булстат: . седалище/адрес на управление гр. С.пк ., представлявано от ., против П.И.Н., ЕГН:**********, с адрес: *** за сумата от 452,34 лв. (четиристотин петдесет и два  лева и 34 ст.), сумата от 25,90 лв. – лихва за периода от 28.04.2017 г. до 27.02.2018 г.; законна лихва, считано от 09.03.2018 година (дата на постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането

               ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на  Чез Електро България“ АД гр.София  сумата 25.00 лв. д.т.  и 58 лв. адвокатско възнаграждение  по заповедното производство и 75.00 лв. д.т. и 87.00 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 27.11.2018г.