Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.8.2018г. до 31.8.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 141/2017

Иск за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот и др. договори; иск за отмяна на дарение

И.И.Д.

М.С.С.,
Г.Х.Д.,
Х.Н.
С.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 3.8.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Постъпила е искова молба от адв. Светозар А. от САК, като пълномощник на И.И.Д. *** против Г.Х.Д.-***, за разваляне  на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. М, а именно: целият първи етаж и половината от тавана от двуетажна жилищна сграда,построена в УПИ Парцел ІХ пл.№ 260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №51 т.І нот. д.№ 135/1984 год. на МзРС, по отношение на прехвърлителката Н. И Д., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответниците до размера на наследствените права на ищеца – 1/6 идеална част, и при условията на евентуалност иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД против Г.Д. *** и Х.С. ***, с който да се признае за относително недействителен по отношение на И.И.Д. договор за дарение, обективиран в нот.акт № 40 т.V рег. № 3958 нот. дело № 612/2011 год. на нотариус Биляна Манчева с рег.№ 593 в НК, по силата на който Г.Х.Д.-С дарява на Х.Н.С. *** самостоятелен обект- жилище, със ЗП от 76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв. м. и 1/6 ид. ч. от самостоятелно жилище, с отделен вход, със ЗП от 39.70 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на първия иск е 87 ал. 3 ЗЗД.

Правната квалификация на втория иск е чл. 135 ЗЗД.

В писмения си отговор ответниците оспорват исковете. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 51, т. І нот. дело №35/1984 г. по описа на МзРС, Х. И.Д. е прехвърлил на сина си Г.Х.Д. следния недвижим имот: Целия първи етаж с общ вход и половината от тавана от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІХ /девети/ пл. №260 /двеста и шестдесет/ от кв. 3 по плана за регулация на гр. М, одобрен със заповед №111/20.02.1989 г., целия с площ от 540 кв. м., при съседи: улица, Х. Г. Х.в и И. Кръстев, срещу задължение на купувача да гледа, храни, издържа и дава подслон на продавача и неговата съпруга Н. И Д.. От представеното удостоверение за наследници на Х. И.Д. се установява, че същия е починал на 05.10.2005 г., а  Н. И Д. е починала на 13.10.2014 г. От същото удостоверение се установява, че наследници по закон на прехвърлителя и съпругата му са ответиците Г.Д. – С, З. Д., Е. И.Д., Д. И.Д. и И.И.Д..

Ищецът претендира разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 51, т. І нот. дело №135/1984 г. по описа на МзРС, до размера на наследствените си права -1/6 идеална част. Имота е закупен от Х. Д. през 1962 год., видно от представения нот. акт №18 том първи, дело №56/1962 год на МРС, и по време на брака му с Н. Д., сключен през 1953 год. Установи се от представеното удостоверение за наследници, че Х. Д. е починал на 05.10.2004 г., а Н. Д. през 2014 год., и ищеца е техен наследник. Съпругата на Х. Д., която той уговаря да бъде гледана заедно с него не е страна по договора, но към момента на сделката имота е бил съсобствен между тях, при действието на СК от 1968 год., следователно обема на нейните права е ½ идеална част, от която част ищеца като наследник има 1/6 ид. част, или след приравняване – 1/12 ид. част от целия имот.  

Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, поради неизпълнение по отношение на неизправния длъжник. В случая е налице слИ.е на качеството “кредитор”, с принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД, с притежаваното отпреди наследяването качество на прекия му наследодател Н. Д. - “трето, ползващо се от договора лице”, което при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него е активно легитимирано да иска разваляне на договора в обем на притежаваните от него наследствени права (т. 3 от Тълк. Р. №30/81 ОСГК на ВС). От представеното по делото удостоверение за наследници се установи, че ищеца И.Д., като наследник на Н. Д., може да иска разваляне на договора по отношение на неговата наследствена част от наследството на Н. Д. - до 1/12  идеална част. Разваляне на договора по отношение на Х. Д. не се иска, а и няма данни по делото да е развален по отношение на него.

По делото са разпитани две групи свидетели, доведени от страните.

Свидетелят Д., брат на З. Д. твърди, че е познавал Н., знае къде е живяла. Съпругът й починал четири, пет години преди нея. един път я видял, че се опитва да говори по телефона, но споделила с него, че М. и Г. не й вдигат телефона и споделила пред свидетеля, че е прибързала с прехвърлянето. Влизал е и вътре в етажа, който е обитавала Н., помагал й е с дребни ремонти, когато се е налагало. При замръзнал водопровод е трябвало да запали печка, но е споделила пред свидетеля, че няма дърва. Сама си е чистела къщата. Сестра му З. е миела прозорци и сменяла пердета. Свидетелят забелязал един ден, че около къщата на Н. има хора от енергоснабдяване и разбрал, че и спират тока, понеже не е платен. После разбрал, че М. и свързал ток от неговия етаж. Бабата е споделяла пред него, че ходи в града да вижда дъщеря си Г., тъй като тя бързала да се прибере в гр. В., където е живеела. Свидетелят е виждал Г. в къщата на няколко пъти. Когато починала съпруга на Н., Г. *** и живеели там. Когато имало нужда от медицинско обслужване на Н., затова се е грижела З.. Малко преди смъртта си баба Н. изчезнала от гр. М. Чул да се говори из махалата, че е в старчески дом. З., сестрата на свидетеля му споделяла, че носи ядене на Н., тъй като тя й се оплаквала, че няма какво да яде. Не знае, къде е починала Н.. Не знае и къде е погребана. Свидетелката Б., без роднинска връзка със страните твърди, че познава Н.. Нейният син И. й е бил ученик, който е починал през 2006 г. Знае, че на Г. е бил прехвърлен етаж срещу издръжка и гледане. Свидетелката не е виждала Г. да идва в имота. До къщата на Н. е имало магазин, където свидетелката пазарувала ежедневно. Виждала Н. отвън на оградата. Понякога плачела и се оплаквала, че е сама и никой не я посещава. Това е било около 2010-2011 г., след смъртта на сина й И.. Отвън е личало, че къщата е със зацапани прозорци и непочистена. Бабата не била облечена добре. Случвало се е свидетелката да я води до вкъщи, защото не е можела да се прибере само, след като е ходила сама до аптеката. В жилището на Н. последните години преди смъртта й не е имало ток. Това е било след 2012 г. Разбрала от жените в магазина, че тока е бил прекъснат. В къщата са живели известно време снаха й З. и дъщеря й от друг брак. З. й е споделяла, че Н. има здравословни проблеми и тя я е водила на лекар. Понякога е виждала в къщата да идва М., няколко пъти. Свидетелката Н., без роднинска връзка със страните и съседка на имота от 1970 година твърди, че с името на Н. ги дели една мрежа. Знае от Н., че първия етаж от къщата е прехвърлен на Г., срещу задължение да ги гледа. След като Г. *** и за бабата се грижели И. и З.. З. се грижела и за Х., докато е бил болен. Виждала я е да почиства къщата да сменя пердета. Понякога идвал съпруга на Г. за малко време. С домакинската работа се занимавала З.. Знае, че тока е спиран в къщата и З. се погрижила да се свърже от друго място, за да има осветление. Никога свидетелката не е виждала Г. да се грижи за майка си. След смъртта на И. З. се е грижела изцяло за домакинството. В последните години свидетелката твърди, че Н. е имала и здравословни проблеми. Движела се е по улицата без да знае къде отива и са я връщали. Лекарства й е купувала З.. Свидетелката е влизала в първия етаж на жилището и е видяла, че е много мръсно. Н. се е оплакала на свидетелката, че е недоволна от грижите на Г.. Два месеца, след като бабата заминала за В. с М. свидетелката е видяла некролог, че е починала. Свидетелката Г., без роднински връзки със страните по делото, твърди, че познава Н. и съпруга й. били са семейни приятели. За бащата и майката се е грижел синът им И., който е бил лекар и след смъртта на Х. е продължил да се грижи за майка си Н.. Знае, че Н. има и дъщеря, но за първи път я е видяла, когато е починал д-р Д.. Никога не е идвала друг път в къщата. След смъртта на И.Д. в дома са били само З., Йоана и малкия Иван. Около година преди да почине Н. свидетелката е ходила при нея. Тя й се е оплакала, че е останала сама и няма кой да се грижи за нея. Ако не е З. да й даде нещо за храна, няма кой. Свидетелката помагала на З. веднъж да почистят къщата, било много мръсно. Нямало светлина и електрическа крушка. Знае, че сметките за домакинството е плащала З..

От ответната страна са доведени свидетелите В., П., М. и С.. Свидетелят В., без роднински връзки със страните, твърди, че живее на около 300-400 метра от къщата на Н.. След смъртта на съпруга й тя е живяла на първия етаж сама. Виждал е М. около четири, пет пъти да идва при нея. Споделял, че е идвал да види бабата, че е сама. Не е чувал, бабата да се оплаква. Пред свидетелят бабата е споделяла, че всичко има в хладилника, но е сама и и е трудно. Не познава З.. Виждал е в двора едно младо момиче и малко дете, но не знае кои са. Г. и М. се преместили да живеят в гр. В. и след 2012 г. не е виждал Н. в дома. Не е виждал Г. да готви и да помага в домакинството на Н.. Знае, че известно време Н. е била в дома на М. ***. Свидетелката П., без роднински връзки със страните, съседка на Г. ***, твърди, че Н. е живяла във В. и там е починала. От есента на 2012 г. е във В.. Във В. Н. е имала самостоятелна стая. Там за нея се грижели Г. и М.. Н. починала есента на 2014 г. и е погребана в гр. М. Как е живяла бабата в гр. М свидетелката не знае. Свидетелят М., братовчед на М.С. – съпруга на Г. *** живее в една къща с тях, но на различни етажи. Знае, че Н. е доведена в гр. В. през 2012 г. Преди това понякога М. е ходил в гр. М да види бабата. Последната починала през есента на 2014 г. и погребана в гр. М. Разходите по погребението са ги направили М. и Г.. Свидетелят С. – съпруг на Г. твърди, че живял в гр. М до 2000 г., след което се преместили с Г. ***. Идвал е в М, но не е живял постоянно. Твърди, че те са осигурявали ток, вода, плащали данъци на имота, осигурили й телефон и дърва за отопление. От декември 2012 г. Н. е била в гр. В. при тях. От тогава пенсията й е получавал свидетеля. Починала е през 2014 г. Докато е била в гр. В. той и е помагал за лечение. Твърди, че не е имало период, в който в жилището на Н. да не е имало ток. Съпругата му Г. е работила в гр. М до м. ноември 2007 г. След това е работила в Белоградчик и не е идвала в М всеки ден.  

С оглед горното, съдът намира иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за основателен и доказан, по следните съображения:

Алеаторният, ненаименован договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да  предостави ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, а и да бъдат изпълнявани по отношение и на трето, ползващо се от договора лице, ако при тези условия е сключен договорът, както е в настоящия случай.

            Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка, непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници, както и при множество кредитори.

             Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Неоказването на съдействие от страна на кредитора обаче не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна страна той трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Дори и при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението, и разваляне на договора.

Конкретното съдържание на насрещните престации по договора за издръжка и гледане се определя от постигнатото между страните съгласие. При тълкуване на волята им, съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. /Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 284/01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г., решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д.№ 1853/2014 г. на ВКС- постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждите на прехвърлителя, и полагане  на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам.

             При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на договора, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнение.

              Съдебната практика е категорична, че задължението за  гледане и издръжка по своята същност и характер не търпи забава. То следва да бъде изпълнявано системно и непрекъснато и в тежест на приобретателите е да установят точното по вид, обем и качество изпълнение на задълженията. Не е допустимо задължението за издръжка да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Престирането от време на време на грижи и храна не означава „точно„ изпълнение на договора от страна на длъжника – приобретател.

              За да бъде уважен иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма  на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява  по последици на пълно неизпълнение.

              Видно от сключения между страните договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, прехвърлителят е поискал да му бъде подсигурен нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега докато е жив, като при немощ да го подпомага.

  От разпита на свидетелите, доведени от ответната страна, с оглед разпределението на доказателствената тежест по този иск, не може да се направи извод, че приобретателя по процесния договор е изпълнявал задълженията си по него системно и непрекъснато, и в пълен обем съгласно уговореното в договора. В тази насока съдът не цени показанията на св. М. и С., поради близката им роднинска връзка с ответната страна. Св. П. има впечатления от времето, когато Н. е била във В., а показанията на св. В. са само от споделеното с него от М.С.. Извода, че задълженията по договора не са изпълнявани от приобретателя по него, се подкрепят от показанията на свидетелите Н., Г. и Б.. Същите пресъздават преки впечатления от живота на Н. през относително дълъг период от време, като св. Б. установява, че напоследък баба Надка била  много болна, не можела да се грижи за себе си, била мърлява, необлечена, ходела обута с различни чорапи. Плачела и казвала, че никой не идва, че е сама. Свидетелката е виждала съпруга на дъщеря й Г. да идва два - три пъти в месеца с чанта и после си тръгвал. Установи се, че прехвърлителката Д. известно време  в имота с прекъснато електрозахранване и без вода.

Други доказателства, установяващи изпълнение на задълженията по договора, не са ангажирани от ответната страна.

По своето естество  изпълнението на задълженията за гледане и издръжка трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения. Изпълнението на договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя през определени интервали от време. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Когато това не е изпълнено от приобретателите, както е в случая, неизпълнението по договора следва да бъде определено като съществено. Това съществено неизпълнение на договора, поради неделимост на задължението за издръжка и гледане, макар и през определен период от време, влече след себе си, пълно неизпълнение на договорните задължения. По делото  са събрани достатъчно доказателства,че прехвърлителката е имала нужда от постоянни  грижи с оглед възрастта й. От анализа на събраните доказателства се установява, че е налице непълно и непостоянно изпълнение  на договорните задължения от страна на ответницата през целият период, и предявеният иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД  е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед наследствените права на ищеца договора срещу задължение за гледане и издръжка следва да бъде развален в размер на 1/12 ид. ч. от имота.

В останалата част до пълния размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

 По отношение иска по чл. 135 ЗЗД:

Този иск е основателен.

Искът по чл. 135 ЗЗД, наречен в доктрината „Отменителен” или „П.”, а в практиката „Иск на заспалия кредитор”, е средство, чрез което предявилият го необезпечен кредитор цели да бъде прогласена от съда относителната недействителност на извършена от неговия длъжник разпоредителна сделка с недвижим имот, за да може да насочи принудителното изпълнение върху същия този недвижим имот, за удовлетворяване на негово вземане.

За да бъде уважен иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1 - да е налице вземане на ищеца срещу ответника, от което ищецът извежда качеството си на кредитор;  2 - да е  налице увреждащо  кредитора действие,  с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 3 - длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.

По първия елемент от фактическия състав: Ищецът обосновава качеството си на кредитор като наследник на Н. Д., която е кредитор по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с ответницата и длъжник по тези договори Г.Д. - С. Съдът намира, че правото по чл. 135 ЗЗД е наследимо, като в този случай качеството на кредитор за наследника на праводателя – прехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, т. е. от този момент за наследника възниква правото на иск по чл. 135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди кредитора. В горния  смисъл е Решение № 7/26.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 456/2011 г., III г.о. Следва извода, че кредиторовото качество на ищеца, като наследник на Н. Д., е доказано по делото.

Следва да се отбележи, че вписването на отчуждителната сделка преди иска за разваляне на алеаторния договор, не е пречка за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото с него се цели обявяване на недействителността по отношение на кредитора И.И.Д. /в рамките на неговите наследствени права/ на всякакви увреждащи го действия, включително и отчуждителни сделки, който са надлежно вписани. В този смисъл е Решение № 79/30.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 3356/2008 г., II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен това, съгласно разясненията на ТР 1/1965 г. ОСКГ на ВС, вписването на отчуждителната сделка, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, на основание чл. 113 ЗС, не може да бъде пречка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.

По втория елемент от фактическия състав: Според съда увреждащо е всяко действие, с което длъжникът е създал или е увеличил неплатежоспособността си. Безпротиворечиво се приема, че с договора за дарение се намалява активът на длъжника, тъй като не е получена насрещна престация, която да послужи за удовлетворяване на кредитора – взискател при принудително изпълнение. В този смисъл, процесният договор за дарение е увреждащ ищеца като кредитор. С тази сделка Г.Д. - С намалява имуществото си, което на осн. чл. 141 ал. 1 вр. чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечение на нейните кредитори. В случая ответницата, в чиято тежест е установяването на това обстоятелство, не е представила доказателства, че разполага с парични средства или друго имущество, което да е достатъчно за удовлетворяване на кредиторовото вземане.

По третия елемент от фактическия състав:

   Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1984 г., че към датата на сключване на увреждащата сделка – дарение на недвижим имот – 2011г., ответницата Г.Д. - С е знаела, че е длъжник на своята майка, която е имала вземане спрямо нея за издръжка и гледане по алеаторния договор. Тъй като се касае за безвъзмездна сделка, то съгласно чл.  135 ал. 1 ЗЗД, не е необходимо да се изследва и знание за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял – вторият ответник по делото Х.С.. Нещо повече, установява се, че е налице и презумпцията на чл. 135 ал. 2 ЗЗД за знание у контрагента на длъжника, тъй като Х.С. е син на Г.Д. – С, т. е. низходящо на длъжника лице.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице и трите изискуеми се от закона предпоставки за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД. Искът следва да бъде уважен, като бъде обявена недействителността на сключената сделка за дарение по отношение на ищеца И.И.Д., до размера на неговата наследствена част.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 1170.85 лв., съобразно уважената част от исковете. На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

РАЗВАЛЯ, по иск на И.И.Д. ***, на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. М, а именно: целият първи етаж и половината от тавана от двуетажна жилищна сграда,построена в УПИ Парцел ІХ пл.№ 260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №51 т. І нот. д. № 135/1984 год. на МзРС, по отношение на прехвърлителката Н. И Д., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответницата Г.Х.Д. – С, до размера на наследствените права на ищеца – 1/12 идеална част.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1/12 ид. част до ½ ид. част, като неоснователен.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на И.И.Д. договор за дарение, обективиран в нот. акт № 40 т. V рег. № 3958 нот. дело № 612/2011 год. на нотариус Биляна Манчева с рег.№ 593 в НК, по силата на който Г.Х.Д.-С дарява на Х.Н.С. *** самостоятелен обект- жилище, със ЗП от 76.00 кв. м., находящо се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с РЗП от 186.20 кв. м., построена в УПИ Парцел ІХ пл. №260 кв. 3 по плана на гр. М, целият от 530 кв. м. по кадастър, както се владее имота, а по регулация с площ от 490 кв.м., до размера на наследствените права на ищеца – 1/12 идеална част.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.Х. Д. – С, да заплати на И.И.Д., направените деловодни разноски по компенсация в размер на 1170.85 лв.

ОСЪЖДА И.И.Д., да заплати на Г.Х.Д. – С, направените деловодни разноски по компенсация в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

2

Гражданско дело No 13/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

К.Ц.В.,
А.Ц.
М.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 3.8.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

К.Ц.В., ЕГН **********,*** и А.Ц.М., ЕГН **********,***, са депозирали искова молба против Община *, представлявана от Валери Ролански – кмет, с искане да се признае за установено, че ищците са собственици по силата на наследство и давностно владение на дворно място от около 4.00дка и къща, находящи се на ул. “Манастирска” № 5 в с. *, общ. *, обл. Враца, които попадат в ПИ №041044, с НТП – нива, вид територия: “Селско стопанство”, вид собственост “стопанисвано от Общината”.

От ответната Община * признават иска, тъй като общината не претендира собствеността на имота и не владее същия.

Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно техническа експертиза /СТЕ/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства  по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: Ищците твърдят, че са собственици на дворно място от около 4.00дка и къща, находящи се на ул. “Манастирска” № 5 в с. *, общ. *, обл. Враца, които попадат в ПИ № 041044, с НТП – нива, вид територия: “Селско стопанство”, вид собственост “стопанисвано от Общината”. Според изложеното в молбата ищците са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение и наследство  от ***, б.ж. на с. *, починал на 09.11.1963г. Твърди се, че в процесния имот е живял първоначално  ***  със своето семейство, а след неговата смърт  - неговите наследници, като до 2016г там постоянно е живял Гено Нешов Тодоров - син ***. Наследодателят им цял живот е владял имота, като е построил в него сгради. През цялото време никой не е оспорвал собствеността му и той е придобил правото на собственост по оригинерен способ – чрез придобивна давност. След неговата смърт и до настоящия момент, негови наследници не са преустановявали  владението, ползването и поддръжката на имота. Процесният имот не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или АПК или други селскостопански предприятия, не е бил одържавяван или отнеман, поради което не е подавано заявление за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че от около 5-6години те активно посещавали имота и помагали на техния роднина Гено Нешов Тодоров, който живеел там постоянно и бил в напреднала възраст. След неговата смърт на 23.12.2016г, те владеят имота, като са поели изцяло поддръжката и ползването на имота, като никой не им оспорва владението. С депозирания  отговор от Община * признават иска, тъй като общината не претендира собствеността на имота и не владее същия.

По делото са разпитани двама свидетели Димитър Димитров и Андрей Андреев. И двамата свидетели са от с.*. Знаят процесния имот и описват състоянието му. Според свидетелите имота е около 4 дка и има ограда с камъни. В него има жилищна сграда построена също от камъни и покрита с каменни плочи и според свидетелите е на повече от 100 години. Свидетелите установяват, че първоначално е живял дядото на ищците Нешо, после неговите деца, като последно в имота е живял Генчо, който е най-малкия син на *** и не бил женен. Докато той бил жив К. и А. идвали редовно, като те организирали и погребението му. След неговата смърт само ищците ходили в имота.  Всички свидетели са категорични, че през всичките години никой не е имал претенции за този имот и същия никога не  обработван от ТКЗС.

Вещото лице по допуснатата СТЕ е изготвило първоначално и допълнително заключение след запознаване с материалите по делото, оглед на място и извършена проверка в Община *. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че  първия кадастрален и регулационен план на с.* е създаден през 1922г, одобрен със Заповед №168/11.10.1922г. По този план  процесния имот е  установен по местоположение и идентифициран като имот, за който е отреден парцел I-23 в кв.47. По силата на ПМС №216/1961г, южната част от населеното място, включваща и процесния имот, е изключена от регулация и придобива статут на земеделска територия извън регулация. В момента процесния имот, нанесен под №041044 в Картата за възстановената собственост /КВС/ на с.* НТП- "Нива" с площ от 3,960 дка в м."Върха" и  владян в реални граница, не попада в границите на урбанизираната територия. За този имот вещото лице не е открило данни, същият да е бил включван  в ТКЗС или друга подобна селскостопанска организация, както и да е ставал част от други стопански субекти за кооперативно земеползване. Няма данни и за проведена процедура по одържавяване. При огледа на имота вещото е установило наличието на къща в имота, който е ограден със суха каменна зидария и има електричество, а до имота се достига по полски път с макадамова настилка. Пазарната цена на поземления имот и намиращата се в него сграда със ЗП от 61 кв.м според вещото лице е 2790.00лева.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на Община * на правото на собственост на ищците върху описания в исковата молба недвижим имот, представляващ дворно място от около 4.00дка и къща, находящи се на ул. “Манастирска” № 5 в с. *, общ. *, обл. Враца, който в момента по КВС представлява ПИ 41044, с площ от 3,960 дка в м."Върха" и  НТП – нива, вид територия: “Селско стопанство”, вид собственост “стопанисвано от Общината”, при граници и съседи на имота: имоти с номера 041092; 041042; 041043; полски път №000672, 041045 и 000671. Предявеният иск е обоснован с доводи за придобиване правото на собственост върху този имот въз основа на оригинерен способ, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, която датира от около 100 години.

От събраните гласни доказателства се установи, че първоначално в имота е живял дядото на ищците ***, б.ж. на с. *. Той е построил и намиращата се в имота къща, която според свидетелите е на повечe 100 години. За имота не е представен документ за придобиване правото на собственост от ***, б.ж. на с. *. Видно от заключението на вещото лице в първия кадастрален и регулационен план на с.*, създаден през 1922г, одобрен със Заповед №168/11.10.1922г. процесния имот е установен по местоположение и идентифициран като имот, за който е отреден парцел I-23 в кв.47. Безспорно се установи, че *** е живял от построяването на къщата до смъртта си  на 09.11.1963г в този имот, като никой не е оспорвал владението му и съответно за него е възникнало правото да придобие собствеността въз основа на давностно владение осъществявано повече от 10 години. Съгласно заключението на вещото лице с ПМС №216/1961г, южната част от с.*, включваща и процесния имот, е изключена от регулация и придобива статут на земеделска територия извън регулация. В момента същия е нанесен под №041044 в Картата за възстановената собственост /КВС/ на с.* НТП- "Нива" с площ от 3,960 дка в м."Върха" не попада в границите на урбанизираната територия. Вещото лице е установило още, че процесния имот не е бил включен в блок на ТКЗС, не е бил причислен към държавния поземлен фонд, не е бил отнет фактически и юридически от ***, б.ж. на с. *, а след неговата смърт от неговите наследници. При това положение процесния имот въпреки, че са извън регулация, не представлява земеделска земя, тъй като  след ПМС 216/1961 г е запазил селищния си характер. Този имот  не подлежи на възстановяване по реда на  3СПЗЗ, а  оттук следва, че за него не се прилага и разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, доколкото в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. За същия не е съществувала и забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването му по давност, включително и в редакцията преди изменението на текста с ДВ бр.31/1999г.

Досежно упражняваната фактическа власт от ищците, по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Димитър Димитров и Андрей Андреев. От показанията на същите се установи, че процесния имот от около 100 години се владее от семейството на ищците, първоначално от техния дядо Нешо, после от неговия син Генчо, а след неговата смърт от ищците. От тези показания може да се приеме, че ищците и техните праводатели са осъществявали фактическата власт върху процесния имот около 100 години явно, спокойно, непрекъснато. Налице е и намерение за своене на имота, установено от показанията на свидетелите. От ответната страна признават иска, тъй като община * не претендира собствеността на имота и не владее същия. По така изложените съображения ще следва  иска да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на Община * че ищците К.Ц.В., ЕГН **********, и А.Ц.М., ЕГН ********** са придобили въз основа на давностно владение собствеността на недвижим имот, представляващ дворно място от 3,960дка и къща, находящи се на ул. “Манастирска” № 5 в с. *, общ. *, обл. Враца, съставляващ ПИ №041044, с НТП – нива, вид територия: “Селско стопанство”, вид собственост “стопанисвано от Общината”, при граници и съседи на имота: имоти с номера 041092; 041042; 041043; полски път №000672, 041045 и 000671.

Ищците са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. От ответната община излагат становище, че не следва да понася тежестта за разноските, предвид признанието на иска и съответно се прави искане да ѝ се присъди юрисконсултско възнаграждение. Само признанието на ответника не е достатъчно за да бъде освободен от отговорността за разноски. В чл.78 ал.2 от ГПК е предвидена възможност за освобождаване на ответниците от разноски при наличието на следните кумулативни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на исковете и да ги признава. В случая, носителят на материалното субективно право, не може да го защити извън съдебно, т. е. това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на иск. В този смисъл е Определение от 24.10.2005г. на ВКС по гр.д.№ 245/2005г., І ГО. С оглед на изложените по–горе съображения, тъй като без предявяване на настоящия иск против ответната община, ищците не биха могли да реализират правата си, настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на Община *, че последната с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. В настоящата ситуация не е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските на ищците. Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че направените по делото разноски следва да се уредят съобразно чл.78 ал.1 от ГПК, като ще следва ответната община да бъде осъдена да заплати на ищците направените деловодни разноски в размер на 720,00лева /500 лева адвокатско възнаграждение, 150 лева за вещо лице, 50.00лева държавна такса, 10.00лева -такса за вписване и 10.00лева за съдебни удостоверения/.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш  И :

 

               ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община *, че следния недвижим имот, представляващ дворно място от 3,960дка и къща, находящи се на ул. “Манастирска” № 5 в с. *, общ. *, обл. Враца, съставляващо поземлен имот с №041044, с НТП – нива, вид територия: “Селско стопанство”, вид собственост “стопанисвано от Общината”, при граници и съседи на имота: имоти с номера 041092; 041042; 041043; полски път №000672, 041045 и 000671, е собственост на К.Ц.В., ЕГН **********,*** и А.Ц.М., ЕГН **********.*** да заплати на К.Ц.В., ЕГН **********, и А.Ц.М., ЕГН **********, сумата от 720,00лева /седемстотин и двадесет лева и 00ст/, представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

3

Гражданско дело No 198/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ - ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО

СТРОЙКЕРАМИКА АД МЕЗДРА

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 3.8.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор Иван Русенов Ивановq с искане да се признае за установено по отношение на „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД, ЕИК 816089631, представлявано от Йорданка Велчева Тодорова и Васил Огнянов Щраков заедно и поотделно, че ответното дължи на ищцовото предприятие сумата от 8224.00 лева (осем хиляди двеста двадесет и четири лева и 00 ст.) - главница,  формирана от задължения по 4бр фактури, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 411.77 лв. /четиристотин и единадесет лева и 77 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005100/31.08.2016 г. за периода от 11.09.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 169.93 лв. /сто шестдесет и девет лева и 93 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005120/30.09.2016г за периода от 11.10.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 195.34 лв. /сто деветдесет и пет лева и 34 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005134/31.10.2016 г. за периода от 11.11.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 26.99 лв. /двадесет и шест лева и 99 ст./, представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура №6000005151/30.11.2016 г., за периода от 11.12.2016 г. до 18.08.2017 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение №909 от 29.11.2017г по ч.гр.д.№1761/2017г по описа на МРС. Претендират се разноските, направени по настоящото дело, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

С депозирания отговор предявените искове са оспорени изцяло.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1761/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра. Назначена е и е изслушана съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че на 01.08.2016г, между Териториалното поделение на Държавно предприятие "Фонд затворно дело"-Враца и ответното дружество "СТРОЙКЕРАМИКА“ АД, ЕИК 816089631, представлявано от Йорданка Велчева Тодорова и Васил Огнянов Щраков заедно и поотделно, е сключен договор за отдаване на труд №12/01.08.2016г, по силата на който  ищецът в качеството  на изпълнител се е задължил да предостави на ответника - в качеството на възложител до 10 броя лишени от свобода лица от  средносписъчния брой на Затвора- гр.Враца от ЗООТ „Керамична фабрика“ за полагане на труд и извършване на обща физическа работа, свързана с производството на тухли и товаро-разтоварна дейност на основание Заповед №1-3097/2/26.07.2016г на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" гр.София, срещу насрещното задължение на възложителя да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 9 ал.1 от договора заплащането на извършената работа става по издадени от изпълнителя фактури, изготвени въз основа на двустранно подписани протоколи, като стойността се определя от сбора на сумите, изчислени съобразно  подробно описания  в чл.9 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от договора начин. В чл.11 е уговорено заплащането да се извършва в брой, в касата на ТП на ДП“ФЗД“ –гр.Враца или с платежно нареждане по посочената в договора банкова сметка. ***-дневен срок от издаването на фактурата, съставена въз основа на месечните справки по чл.5 т.2 от договора и двустранно подписаните протоколи. В чл.13 от договора е предвидено, че "При забава на плащането, от деня на забавата Възложителят дължи законната лихва определена за страната до окончателното изплащане на задължението". В исковата молба се твърди, че ищеца е изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставял ежемесечно на възложителя съответния брой лишени от свобода лица. В съответствие с постигнатите уговорки е издавал фактури за всеки месец въз основа на изготвените протоколи, подписани от двете страни. Ответникът не изпълнил задълженията си по Фактура № 6000005100/31.08.2016 г., Фактура № 6000005120/30.09.2016г, фактура № 6000005134/31.10.2016 г. и Фактура №6000005151/30.11.2016 г., които възлизат на сумата от 8 224,00лева с ДДС. На 11.05.2017г до изпълнителния директор на ответното дружество е отправена покана  с изх. № №7-163-1/11.05.2017г. за издължаване на задълженията по горепосочените фактури. Държавно предприятие „Фонд затворно дело” БУЛСТАТ/ЕИК 129009070, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Иван Русенов Иванов – изпълнителен директор е депозирало на 22.08.2017г пред Врачански районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за неизплатени суми по горецитираните фактури, както и за конкретно посочени суми, представляващи мораторни лихви за забава по всяка една от фактурите. Делото е изпратено на МзРС по подсъдност, където е образувано  ч.гр.д. 1761/2017г. по описа на МзРС. Съдът е  уважил подаденото заявление и е издал  Заповед №909/ 29.11.2017 год. за всички посочени в заявлението суми. В срока по ГПК е постъпило възражение от ответника. За да установи вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищцовото дружество е предявило настоящата искова молба в законоустановения едномесечен срок. В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор, с който предявените искови претенции са оспорени изцяло. Направено е възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като предмет на същия е предоставянето на физически лица за полагане на труд, което е в противоречие с чл.1 ал.2 от КТ, който визира, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. Твърди се още, че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, който не е предоставил съответните лица  за полагане на труд, не е изготвил съответните отчети, поради което няма основание да претендира заплащане за тях. Издадените фактури не са в предвидената от закона за счетоводството форма, те са издадени не от името на Държавно предприятие „Фонд затворно дело”, а от името на неговото поделение в гр.Враца, поради което и вземанията по тях не са изискуеми, тъй като страна по договора е ДП "Фонд Затворно дело", а не териториалното му поделение. В отговора и в съдебно заседание се поддържа възражение относно липсата на данни по делото за представителството на ищеца. Посочено е, че съгласно чл. 30 ГПК юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. В случая исковете са предявени от „Фонд Затворно дело” и са подписани от изп. директор, но от справката в търговския регистър е видно, че начина на представляване е заличено обстоятелство, поради което предприятието следва да се представлява от двама членове на Управителния съвет, които са общо петима, между които не е изпълнителния директор. Оспорени са писмените доказателства, представени с исковата молба и описани в нея под №3,5,6,7,8,9,10,11,12,13 и 14 -т.е. четирите протокола, четирите фактури, Справка с издадените фактури и изчисление на законната лихва, Извлечение с натрупване по сметка 411  и покана  с изх. № №7-163-1/11.05.2017г.

По делото е изслушано заключение по допуснатата  съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно изготвено и следва да се кредитира и според което издадените Фактура №6000005100/31.08.2016г., Фактура № 6000005120/30.09.2016г, фактура № 6000005134/31.10.2016 г. и Фактура №6000005151/30.11.2016 г. са изготвени правилно, съгласно изискванията, като са попълнени всички реквизити. Същите са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника, като при ответника са отразени с крайно салдо на задължение, а при ищеца - като вземане. Процесните фактури са включени в периода на тяхното издаване в изготвените справка-декларация за данък добавена стойност и дневника за продажбите на ДП"ФЗД" поделение Враца. Същите са отразени и включени в дневника за покупки в периода на тяхното издаване в „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД . От изготвените справки-декларации за ДДС вещото лице е установило, че по тези фактури е ползван данъчен кредит от „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД.

                При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че на първо място следва да бъде обсъдено направеното възражение за липса на данни за представителството на ищеца. Според становището, изложено от процесуалния представител на ответното дружество, исковата молба е нередовна тъй като е подадена от лице без представителна власт. Твърди, че след като в търговски регистър /ТР/ начина на представляване е заличено обстоятелство, следва предприятието да се представлява от двама членове на Управителния съвет, които са общо петима, но сред тях не е изпълнителния директор, а в случая исковата молба е подадена от изпълнителния директор на предприятието. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като дейността, управлението и представителството на предприятието се уреждат с Правилник за устройството и дейността на държавно предприятие "Фонд затворно дело" в сила от 12.10.2010 г., приет с ПМС № 225 от 05.10.2010 г., който е публично оповестен. Съгласно Чл. 26. (1) т.2 от правилника Изпълнителният директор представлява предприятието пред съдилищата, пред държавните органи и пред други лица в страната и в чужбина. В случая искът е предявен в съответствие с тази норма, поради което съдът приема, че е исковата молба е редовна.

                Неоснователно е и възражението за нищожност на договора, поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като предмет на същия е предоставянето на физически лица за полагане на труд. Лишените от свобода лица с оглед наложените им ограничения във връзка с изтърпяване на присъдите нямат възможности за самостоятелно договаряне за полагане на труд, който се регламентира от нормите на КТ. Възможността и условията при които те следва да полагат труд са уредени в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по специално в Глава дванадесета -работа в местата за лишаване от свобода. Съгласно Чл. 174. (1) Лишените от свобода могат да работят на обекти на юридически и физически лица при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието, като съгласно Чл. 175. (1) За извършената работа юридическите и физическите лица заплащат на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" полагащото се възнаграждение съобразно действащите системи на заплащане на труда заедно с всички начисления, които се полагат за работниците.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищецът, от една страна, като изпълнител и ответникът, от друга страна, като възложител, на 01.08.2016 год. е бил сключен договор за отдаване на затворнически труд срещу възнаграждение. Срокът на действие на този договор е от 08.08.2016г до 08.08.2017г. В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставял ежемесечно на възложителя съответния брой лишени от свобода лица. В подкрепа на това твърдение са представени Протокол №68/31.08.2016г, Протокол №83/30.09.2016г, Протокол №93/31.10.2016г  и Протокол №103/30.11.2016г. От ответната страна се навеждат доводи за неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, а представените протоколи са оспорени. Съдът намира, че протоколите  са годно доказателствено средство, тъй като същите са подписани от представителите на двете страни и не се оспорва подписа, положен от представителя на ответника. С полагането на подпис върху двустранните протоколи от представител на ответното дружество, работата е била приета от възложителя. Въз основа на горепосочените протоколи са изготвени съответно Фактура №6000005100/31.08.2016г., Фактура № 6000005120/30.09.2016г, фактура № 6000005134/31.10.2016 г. и Фактура №6000005151/30.11.2016 г, които също са подписани от изпълнителния директор на дружеството възложител, който е подписал и договора. Фактурите са оспорени, като се излага становище, че същите не са в предвидената от закона за счетоводството форма и са издадени не от името на Държавно предприятие „Фонд затворно дело”,което е страна по договора, а от името на неговото поделение в гр.Враца, поради което и вземанията по тях не са изискуеми. Във фактурите, като доставчик е вписано териториално поделение Враца, точно с което ответното дружество е сключило договора, видно от т.1 от Договора от 01.08.2016г. Съгласно чл. 33 от Правилника, териториалните поделения на предприятието са структури в затворите и в поправителните домове, определени от министъра на правосъдието в съответствие със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Те се ръководят и представляват от началника на съответния затвор или поправителен дом. Съгласно чл. 34. (1) Дейностите на териториалните поделения включват няколко дейности сред които са маркетинга, договарянето, контрола и оперативното ръководство на производствената дейност, счетоводно-икономическата дейност и др. Като в ал.2 т.1 от чл.34 е визирано, че за осъществяване на дейността си териториалните поделени водят самостоятелно счетоводство. Съгласно заключението на вещото лице фактурите са изготвени правилно, съгласно изискванията на закона, като са попълнени всички реквизити. Същите са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника, като при ответника са отразени с крайно салдо на задължение, а при ищеца като вземане. Процесните фактури са включени в периода на тяхното издаване в изготвените справки-декларации за данък добавена стойност от ищеца и от ответното дружество и дневника за продажбите на ДП"ФЗД" поделение Враца. Същите са отразени и включени в дневника за покупки в периода на тяхното издаване в „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД . От изготвените справки-декларации за ДДС вещото лице е установило, че по тези фактури е ползван данъчен кредит от „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД. При така установените обстоятелства съдът намира, че с полагането на подпис върху фактурите и двустранните протоколи от представител на ответното дружество работата е била приета от възложителя, поради което същият дължи на изпълнителя заплащането на възнаграждение  - чл.266, ал.1 ЗЗД. Необходимо е да се отбележи, че самото отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, отразена в решение  № 42/19.04.2010 г. по гр.д.№ 593/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 46/27.03.2009 г.  по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о., ТК на ВКС и др./.  Стойностите във на фактурите са определени в съответствие с чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от договора  и отразените в протоколите отработени надници.  От ответното дружество признават, че сумите по процесните фактури не са платени. Вещото лице е установило също, че задълженията по фактурите не са платени, като само по Фактура № 6000005120/30.09.2016г има частично плащане от 960,80лева, което е отчетено от ищеца, който в настоящото производство претендира само сумата от 1000,00лева от общата стойност на фактурата в размер на 1960.80лева. Вземанията по процесните фактури са изискуеми и длъжникът-ответникът дължи на ищеца стойността на четирите процесни фактури общо в размер на 8224,00 лева. Върху тази сума, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.08.2017г година до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.11 от сключения между страните договор, плащанията е следвало да се извършат в 10-дневен срок от издаване на съответната фактура. Безспорно е по делото, че ответникът е в забава по отношение на задълженията по процесните фактури, което дава право на ищеца да претендира уговореното в чл.13 обезщетение в размер на законната лихва определена за страната. Лихвите се дължат върху стойността на неплатената част от фактурите, считано от изтичането на 10 дни от датата на издаването на всяка една от тях до датата на депозиране на заявлението. При установеното неизпълнение от страна на ответника на задълженията по процесните фактури и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи отговорността на ответника, съдът приема, че  ответникът дължи договореното обезщетение в размер на законната лихва. След служебна проверка на претендираните суми за всяка една от фактурите, съдът констатира, че същите са правилно изчислени с изключение на тази по фактура № 6000005120/30.09.2016г. По същата дължимата сума е 1000.00лева и съответно законната лихва за периода от 11.10.2016г до 18.08.2017г е в размер на 86,84лева, до който размер следва да бъде уважена претенцията, а в останалата част до пълния размер от 169,93лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По изложените съображения съдът намира, че  следва да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца за сумата от 8224.00 лева (осем хиляди двеста двадесет и четири лева и 00 ст.) - главница,  формирана от задължения по 4бр фактури, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 411.77 лв. /четиристотин и единадесет лева и 77 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005100/31.08.2016 г. за периода от 11.09.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 86,84 лв. /осемдесет и шест лева и 84 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005120/30.09.2016г за периода от 11.10.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 195.34 лв. /сто деветдесет и пет лева и 34 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005134/31.10.2016 г. за периода от 11.11.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 26.99 лв. /двадесет и шест лева и 99 ст./, представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура №6000005151/30.11.2016 г., за периода от 11.12.2016 г. до 18.08.2017 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение №909 от 29.11.2017г по ч.гр.д.№1761/2017г по описа на МРС.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в общ размер от 601,00лева , от които 181.00лева за внесена държавна такса и 420 лева адвокатско възнаграждение. В случая предвид факта, че предявения установителния иск е частично основателен и доказан по размер до 99%, ще следва да бъдат присъдени  разноски в заповедното производство в размер на 594,99лева.

 По настоящото производство са представени доказателства за 180,13лева - платена държавна такса и 200.00лева за платен депозит за допуснатата експертиза. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответника да заплати на ищцовото дружество и 99% от направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 376,33лева. На основание чл.78 ал.8 ГПК на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лева, определено в съответствие с чл.37 от Закона за правната помощ. За отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника в размер на 8,30лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД, ЕИК 816089631, със седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от Йорданка Велчева Тодорова и Васил Огнянов Щраков заедно и поотделно, дължи на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор Иван Русенов Иванов, сумата от 8224.00 лева (осем хиляди двеста двадесет и четири лева и 00 ст.) - главница,  формирана от задължения по 4бр фактури, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 22.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 411.77 лв. /четиристотин и единадесет лева и 77 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005100/31.08.2016 г. за периода от 11.09.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 86,84 лв. /осемдесет и шест лева и 84 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005120/30.09.2016г за периода от 11.10.2016 г. до 18.08.2017 г., сумата от 195.34 лв. /сто деветдесет и пет лева и 34 ст./ - законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005134/31.10.2016 г. за периода от 11.11.2016 г. до 18.08.2017 г. и сумата от 26.99 лв. /двадесет и шест лева и 99 ст./, представляваща законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура №6000005151/30.11.2016 г., за периода от 11.12.2016 г. до 18.08.2017 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение №909 от 29.11.2017г по ч.гр.д.№1761/2017г по описа на МРС, като Отхвърля иска над сумата от 86,84 лв. /осемдесет и шест лева и 84 ст./, представляваща  законна лихва за забава върху дължимата сума по Фактура № 6000005120/30.09.2016г за периода от 11.10.2016 г. до 18.08.2017 г. до до пълния размер на претендирана такава от 169.93 лв

ОСЪЖДА „СТРОЙКЕРАМИКА“ АД, ЕИК 816089631, със седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от Йорданка Велчева Тодорова и Васил Огнянов Щраков заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор Иван Русенов Иванов, сумата от 594,99лева /петстотин деветдесет и четири лева и 99ст./, представляваща направени в заповедното производство разноски, сумата от 376,33лв./ триста седемдесет и шест лева и 33 ст./ - направени разноски в исковото производство и сумата от 300лв /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 129009070, ДА ЗАПЛАТИ на СТРОЙКЕРАМИКА“ АД, ЕИК 816089631, седалище и адрес на управление гр.Мездра, представлявано от Йорданка Велчева Тодорова и Васил Огнянов Щраков заедно и поотделно, сумата от 8,30лв / осем лева и тридесет ст/ - деловодни разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

4

Гражданско дело No 567/2018

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

И.Х.Б.

А.А.П.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 3.8.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

И.Х.Б. ***, е предявил иск против А.А.П. ***, за сумата от 1000.00 лв., представляваща договорена сума за заплащане от страна на ответника за предоставения му от ищеца верижен трактор  през м. май 2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва иска, като излага становище, че не дължи исканата сума, тъй като ищецът не му е заплатил нанесените от него щети по трактора му .

Предявения иск е с правно основание чл.79 ЗЗД.

По делото са събрани гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че на 03.05.2015г с ответника постигнали договорка, той да предаде на ответника притежавания от него верижен трактор и прикачния инвентар, които последния да ползва по предназначение.  В деня на договарянето ответникът оставил залог 1000лева и обещал, ако се стигне до предаване на трактора за скрап да му заплати още 1000лева. Ответникът взел трактора и го закарал в с.Кален. По-късно по различни поводи  отказвал да му върне трактора. След известно време ищецът разбрал, че ответникът е предал трактора за скрап, но не му предал договорената сума от 1000лева. Отказал да му заплати, тъй като по сведение от него получил само сумата от 700лева за трактора, въпреки че пред разследващ полицай е споделил, че е получил 3000лева за предадения трактор. Ответникът в съдебно заседание признава, че е получил от ищеца трактора, за който е платил 1000лева, както и че с ищеца имали договорка да му даде още 1000лева. Твърди, че не е заплатил договорената сума, тъй като ищецът му потрошил стъклата на неговия трактор и  не му е възстановил щетите.

 По делото е разпитан един свидетел Х.М. - баща на ищеца. Твърди, че преди няколко години ответникът дошъл в дома им и казал, че е теглил пари от фонд „Земеделие”, купил е картофи, които са изкарали и поискал да закупи от сина му трактора, за да засади картофите. За цената се разбрал със сина му, като се уговорили за 2 000 лв. Тогава А. му дал 1000 лв. на ръка, като казал, че другите 1000 лв. ще му ги даде след няколко месеца, но не му ги дал. Свидетелят споделя, че знае, за един случай, в който сина му е счупил стъклото на трактора на А., но това е станало, защото той е тичал с една щанга да го бие.

Предвид установените факти, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание  чл. 79 ал.1 ЗЗД, като се иска ответникът да изпълни уговореното с договора от 03.05.2015г. задължение да заплати на ищеца сумата от 1000лева. От събраните гласни доказателства  се установи, че между страните е сключен неформален устен договор, при който ищецът е предал притежавания от него верижен трактор на ответника срещу задължението на  ответника да плати сумата от 1000лева при предаването на трактора и още 1000лева, при положение, че предаде трактора  за скрап. Съдът цени тези показания, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, а и се подкрепят от изявленията на ответника, направени в съдебно заседание. Ответникът признава, че е получил трактора от ищеца, при което му е заплатил сумата от 1000лева. Признава също, че не е върнал трактора и не е платил договорената допълнителна сума от 1000лева, дължима при положение, че не  върне трактора. Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна, поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. С оглед на тези данни съдът приема иска за доказан по основание и размер.  Възраженията на ответника, че не дължи догорената сума, поради съществуващи негови вземания срещу ищеца за нанесените му от последния вреди не са предмет на настоящото дело. Същият е имал възможност да направи своите възражения и искания в едномесечен срок от връчването на съобщението и исковата молба. Като не е сторил това на основание чл.133 ГПК е загубил възможността да стори това в настоящото производство.

На основание чл.78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски от 50лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.А.П. ***, да заплати на И.Х.Б. ***, ЕГН *********, сумата от 1000 лева / хиляда лева/, представляваща договорена сума за заплащане от страна на ответника за предоставения му от ищеца верижен трактор  през м. май 2015г, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018г / датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане и сумата от 50лева / петдесет лева/, представляваща направени деловодни разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

5

Гражданско дело No 1879/2017

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

И.С.Х.

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 6.8.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

И.С.Х., ЕГН ********** *** е предявил отрицателен установителен иск против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, ЕИК 175133827, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1216.01 лв. с ДДС по фактура № 0231206323/08.11.2017 г., за периода от 09.08.2017 г. до 06.11.2017 г. Претендират се и разноски.

В отговора по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва иска изцяло. Твърди, че сумата е правилно начислена.

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е процесуално допустим.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че на името на ищеца И.  Х. е открита партида при ответника с клиентски номер 300238397191, с абонатен №7203202003 за адрес гр. М., ул. „ххххх“ № х. Твърди се в молбата, че на 06.11.2017 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване, отчитащо консумацията на доставена електроенергия, констатациите от която са оформени в констативен протокол № 3020068/06.11.2017 г., приложен по делото в заверено копие. В същия е отразено, че е констатирана промяна на схемата за свързване, състояща се в присъединяване преди мерене на два броя проводници, които са последователно свързани към нулев и фазов проводник, захранващи къщата, влизат в бергманова тръба и отиват към приземния етаж от къщата. Посочено е, че присъединяването е на височина и не може да бъде измерено.

В резултат на горепосочените констатации на ищеца е начислена корекционна сметка от 1216.01 лева по фактура №0231206323/08.11.2017 г., за консумирана ел. енергия.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, но поради оспорването и от ответника, е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. От заключението на същата се установява, че при направен на място оглед е установено следното: Описаните в констативния протокол приложен по делото от 06.11.2017 г. допълнителни проводници представляващи отклонения от общото захранване, преди електромера липсват. От тях е останало едно парче от около 40 см. от стената намиращи се на електромера. От него е видно, че проводниците са със сечение 6 кв. мм., а не 10 кв. мм., както е записано в констативния протокол. Електроенергията, която протича през проводниците присъединени преди електромера към общото електрозахранване и отиващи в друга посока, не се отчита от електромера. Те обаче не представляват промяна на електрическата схема на свързване на самия електромер. Посочените проводници, свързани преди електромера на общото захранване на къщата са отделно електрическо отклонение, което не оказва никакво влияние, както на схемата на свързване на електромера, така и на неговата работа. В констативния протокол също не са посочени забележки по отношение схемата на свързване на електромера. Посоченото в констативния протокол, че откритите проводници се намират на височина и няма техническа възможност за измерване не е вярно. Има възможност за измерване на протичащия по проводниците ток, ако е имало такъв, както на 20 см. над електромера, така и в последствие на разкопаването. Констатирано е, че разкопаването е стигнало до коридора на приземния етаж. Пресмятането за допълнително отчисляване на ел. енергия за дадения обект е неправилно, поради факта, че е използвано сечение на кабела 10 кв. мм., а процесния кабел е със сечение 6 кв. мм., и преизчисляването на сметката е извършено по действащите за периода цени на ел.енергията утвърдени от КЕВР.

По делото са разпитани двама свидетели. Свидетелят Н., който работи в ответното дружество като техник ел. системи и контрол на техническите загуби, твърди, че задълженията му са проверява електромерите дали работят правилно, дали са манипулирани, за неправилно свързване без измерване, както и за кражби на ток. Участвал е в извършване на проверката и установили, че от захранващите към къщата проводници има присъединени общо шест броя кабели. При извършената проверка в началото никой не отворил, а в последствие се появила една жена, която казала, че няма ключ. Появил се и един мъж, който директно отворил вратата и допуснал проверката на третия етаж. При направеното замерване не открили напрежение след изключване на електромера. Поискали да влязат и в приземния етаж, но били допуснати само в една от стаите. Наложило се да се разкърти стената, за да видят накъде отиват кабелите. Констатирали, че отиват към приземния етаж. Разбили стената до плочата и спрели. Междувременно извикали полиция. Тъй като присъстващите граждани напуснали къщата, проверката останала до към девет часа вечерта, след което написали констативния протокол. Имало и двама души от защита на потребителите, които също подписали протокола. Свидетелят С. е сътрудник на Федерацията на потребители в България с център София. Твърди, че е участвал на процесната проверка през м. ноември миналата година с групата на ЧЕЗ. Свидетелят е подписал протокола и твърди, че това което е записано в протокола отговаря на истината. При проверката са присъствали служители на МВР, от местния отдел на ЧЕЗ и от поддръжката. Собственикът е бил там. Проверката е продължила дълго време, защото се наложило да се копае по стените. Не си спомня, дали електромера правилно е отчитал, тъй като това не е било целта на проверката. Проверявани са връзките, които минават преди електромера и след него. На приземния етаж не са установили дали има захранване. Имало кучета и не могли да влязат.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Спорът по делото е за законосъобразността на едностранно извършената от ответното дружество корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за минал период.

Според разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 т. 6 б. "а" от ЗЕ крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена ел. енергия в случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120 от ЗЕ. Съдържанието на общите условия, относно реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 45 от ПИКЕЕ препращат отново към процедурата по договора за покупко-продажба на ел. енергия, съответно към общите условия.

ЗЕ не въвежда възможност при регламентирани от самия него основания и процедура, да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена на потребителя ел. енергия за минал период. Относно възможността за едностранна корекция на сметката на потребителя от страна на доставчика на ел. енергия са постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 104/5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 885/2009 г., II т.о., решение № 26/04.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 427/2010 г., II т. о., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т.о. и др./.

В тези решения е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, тъй като такава възможност не е уредена нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с ел. енергия, нито в Правилата за измерване на количеството ел. енергия / Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т.о./.

С решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Поради нищожността на такава клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Задължителната практика се придържа и към  разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Дадените в горния смисъл разрешения са относими и към настоящия правен спор.

За да се ангажира договорната отговорност на потребителя -ищец за вреди в рамките на действително претърпяната от дружеството ответник загуба, според чл. 82 от ЗЗД, следва да се установи, че неправомерното въздействие, препятствало правилното отчитане, е свързано с неправомерно, виновно поведение на потребителя. Следва също да се установи и периода на грешното отчитане на потребената електроенергия и реално консумираното от потребителя количество. Установяване на посочените факти е в доказателствената тежест на ответното дружество. В конкретния случай ответникът не представя доказателства в тази насока.

По делото не е установена манипулация на измервателния уред, не е установено и измерено напрежение от присъединените кабели преди електромера, а е имало такава възможност, според заключението на експертизата.  Ето защо, съдът приема, че сумата по процесната фактура е претендирана от ответника без основание за плащането й.

Този извод съответства на практиката на ВКС, според която извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика е лишено от законово основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неотчитане на доставена ел. енергия от СТИ, или създаване възможност за такова, без да е доказано виновно поведение от страна потребителя, попречило на правилното отчитане, и без да е доказано конкретното реално потребление. По делото се претендира отговорност от потребителя за предполагаемо количество ел. енергия, за минало време, при това установена едностранно от ответника – краен доставчик на ел. енергия. Правото на такава едностранна промяна се обосновава единствено с клаузи, съдържащи се в приети от самия доставчик Общи условия и методика, съдържаща се в ПИКЕЕ, обвързващи потребителя. Настоящият съд намира, че съдържащите се в ПИКЕЕ норми, установяващи възможност за едностранно установяване за минало време на предполагаемо количество консумирана от потребителите ел. енергия, без изискване за наличие на виновно, неправомерно поведение от негово страна, са в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл. 79 – 94 от ЗЗД, с които текстове е въведен виновен характер на договорната отговорност, и не следва да се прилагат. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура, на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА не следва да бъде приложена, като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР.

Освен това, тези норми имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Същевременно, в § 1 на ЗЗП е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. С оглед на това корекционната процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ следва да се приеме за неприложима, поради противоречие с общите правила на гражданското законодателство, съгласно които при договора за покупко-продажба се дължи заплащане само на реално доставената стока, в случая електроенергия, както и за виновната отговорност при неизпълнение на облигационните задължения.

Съдът намира, че представения и приет като доказателство по делото констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ и го преценява с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства. Според задължителната съдебна практика, намерила израз в Решение № 422 по гр. д. № 918/09, IV г. о., и Решение № 748 по гр. д. № 801/09, IV г. о., частният документ няма материална доказателствена сила, а съдът е длъжен с оглед всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

В разглеждания случай, частният свидетелстващ документ носи изявлението на подписалите го лица относно техните констатации, но не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление. Съдът приема, че след като липсва подпис на потребителя на енергия, то протоколът не би могъл да му бъде противопоставен, и този протокол не може да обвърже съда с материална доказателствена сила, а доставчикът не ангажира доказателства, достатъчни да установят неправомерна намеса в свързването на проводниците от страна на абоната. В случаите, когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, /а тук такива не са отчетени, въпреки възможността за това/, резултат от външно въздействие, доставчикът следва да установи в условията на пълно и главно доказване неправомерната манипулация от абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване.

Доказване от страна на ответника в горния смисъл, в настоящото производство не е проведено.

По горните съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, и същия следва да бъде уважен.

На ищеца при този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 400.44 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, съгласно представения списък и оправдателни документи.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, че И.С.Х., ЕГН ********** ***, не дължи сумата 1216.01 лева, представляваща сума по констативен протокол съгласно приложението, обективирана във фактура № 0231206323/08.11.2017 г., за периода от 09.08.2017 г. до 06.11.2017 г., за имот, находящ се в гр. М., ул. „хххххх“ №х.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, да заплати на И.С.Х., ЕГН **********, сумата 400.44 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

6

Гражданско дело No 262/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

В.П.З.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.8.2018г.

Водим от горните съображения, съдът              

 

                          Р Е Ш И:

 

                   ПРИЗНАВА съществуване вземането на „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление  гр. С. . против В.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 114.87 лв. за потребени и  незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № 005494119,ведно,ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане, начиная от 26.10.2017 г.,

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим в настоящето производство предявеният от  ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление  гр. С. . е предявило иск за  установяване съществуване на вземане против В.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 704.02 лв. начислена договорна неустойка по договор с абонатен № 005494119, и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част..

              ОСЪЖДА В.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ Теленор България” ЕАД, ЕИК . направените деловодни разноски по заповедното производство  в размер на 25 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство- 25 лв. д.т. и 25.25 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

7

Гражданско дело No 307/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

П.З.С.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.8.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, представлявано от Р. А. – управител чрез пълномощника Н.С. – юрисконсулт, с искане да се признае за установено, че П.З.С., ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ищцовото дружество сумата от 525.77 лева /петстотин двадесет и пет  лева  и 77 ст. / главница,  договорна лихва в размер на 43.43 лева /четиридесет и три  лева и 43 ст./ за времето от 05.03.2017 г. до 23.07.2017 година; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 258.38  лева / двеста петдесет и осем  лева и 38 ст./,  разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45 лв., ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №873 от 01.11.2017 г. по ч.гр.д.№1637/2017 г. по описа на МРС.

Претендират се разноски.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело №1637/2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, и по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му, съгласно чл. 415 ал. 4 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

От назначеният особен представител на ответника, в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди в отговора, че на първо място няма данни по делото сумата по предоставения кредит да е получена от ответника, и на второ място – цесията не е съобщена на длъжника ответник, и прехвърлянето на вземането няма действие по отношени на него.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1637/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът П.З.С., ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумата от 52577 лева /петстотин двадесет и пет  лева  и 77 ст. / главница до погасяване на паричен заем,  договорна лихва в размер на 43.43 лева /четиридесет и три  лева и 43 ст./ за времето от 05.03.2017 г. до 23.07.2017 година; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 258.38  лева / двеста петдесет и осем  лева и 38 ст./,  разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45 лв.; законна лихва за забава в размер на 19.57 лв. /деветнадесет лева и 57 ст./ за времето от 23.07.2017 година до 24.10.2017 г.; законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25 лв. /двадесет и пет лв./, представляващи разноски под формата на държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение /съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ/.

Основното възражение в отговора на исковата молба от назначения особен представител на ответника е, че цесията не е съобщена на длъжника – ответник и няма действие спрямо него. Същото е основателно, по следните съображения:

Видно от представения по делото договор за паричен заем № 2757115/25.02.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на П.З.С. ЕГН **********, заем в размер на 550 лв. със срок на заема от 21 седмици, платими на 21 броя равни месечни вноски. В чл. 3 от Договора е уговорено, че с подписването на настоящия договор заемателя удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договора има силата на разписка между страните за предадени и съответно получена заемна сума. /С оглед възражението на особения представител на ответника, че заемната сума не е реално предадена на заемателя, което съдът счита за неоснователно./ Твърди се в исковата молба, че длъжника-ответник е извършил плащане в размер на 41.40 лв..

С рамков договор за прехвърляне на парични вземания /Цесия/ от 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като цедент прехвърля на цесионера – ищеца по делото вземанията си индивидуализирани в Приложение № 1, приложено към делото, в което е отразено и вземането на цедента към ответника в размер на 887.47 лв. Едновременно с подписване на Договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера от негово име да уведоми всички длъжници от всички вземания на дружеството, съгласно Приложение № 1 между страните, което е неразделна част от Рамков договор за цесия. Няма данни в приложеното частно гр. дело 1637/2016 г., нито в настоящото, преди подаване на исковата молба ищецът да е уведомил длъжника за извършената цесия. Това е сторено едва с подаване на исковата молба, като към нея на л. 6 от делото е поставено уведомление до длъжника за извършената цесия.

С оглед предмета на делото, и липсата на възражение от особения представител в тази насока, съдът намира, че от значение за изхода на делото е следното:

В самата искова молба ищеца посочва, че с нея се представя и уведомление до длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за връчване на ответника и запознаването му с извършената цесия. Съдът не може да приеме, че длъжника с исковата молба с приложенията е уведомен за извършената цесия, на първо място с оглед на това, че в производството участва особен представител – адвокат, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия, и същите не са му връчени лично. Дори и да бяха връчени лично, съдът напълно споделя изразеното становище на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т.о., където е прието, че уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК. Разглежданият от ВКС казус касае предявен осъдителен иск. Действително, ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника - длъжник, играе ролята на уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ал. 3 ЗДД. Конкретната хипотеза обаче е различна, тъй като предмет на разглеждане е не осъдителен иск, а установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, при развилото се заповедно производство, като с установителния иск следва да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което преди това е издадена заповед за изпълнение на парично вземане. Вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението, който съгласно чл. 422 ГПК се счита за дата на подаване на исковата молба. В този смисъл съдът счита, че длъжника следва да е уведомен за извършената цесия, преди подаване на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Заявлението в случая е подадено от цесионера като частен правоприеник на цедента, въз основа на сключения договор за цесия от 30.01.2017 год., а не от първоначалния кредитор. За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл. 99 ал. 4 ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал. 3 ЗЗД. В случая към момента на подаване на заявлението - 31.10.2017 год., няма данни длъжника П.З.С. да е бил уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор и към този момент, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него, респ.вземането на новия кредитор - цесионер не е било изискуемо. Със спазването на горното се гарантира длъжника срещу опасността да изпълни на лице, което вече не е кредитор.

По горните съображения съдът намира, че установителния иск следва да се отхвърли като неоснователен, само на това основание, без да се обсъждат останалите писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Разноски при този изход на делото не следва да се присъждат.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, представлявано от Росен Антов – управител, чрез пълномощника Нина Стоянова – юрисконсулт, иск, с който моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че П.З.С., ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ищцовото дружество сумата от 525,77 лева главница, договорна лихва в размер на 43.43 лева за времето от 05.03.2017 г. до 23.07.2017 година; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 258.38  лева,  разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45 лв., ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №873 от 01.11.2017 г. по ч. гр. д. №1637/2017 г. по описа на МРС, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

8

Гражданско дело No 349/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Б.В.М.

К.Л.М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 8.8.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                     Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Б.В.М. ЕГН ********** *** и  К.Л.М.  ЕГН ********** *** , сключен с акт № . 14.04.2003  год. на гр.Б. , по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца К К Л. ЕГН ********** и Л К Л. ЕГН **********  на майката Б.В., като ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на бащата с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

               ОСЪЖДА К.Л.М. ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за децата К К Л. ЕГН ********** и Л К Л. ЕГН **********  , чрез тяхната майка и законна представителка Б.В. в размер на  по 130 лв., за всяко едно от децата ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от 01.08.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА К.Л.М. ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 187.20 лв.

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

              Семейното жилище, находящо се в гр.Б е било под наем и е освободено от страните..

              Страните нямат претенции  за движими вещи,тъй като същите са разпределени извънсъдебно.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име К .

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Б.В. да заплати доп.д.т. в размер на 15 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 8.8.2018г.

9

Гражданско дело No 1062/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

М.И.М.,
П.Г.
М.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 8.8.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.И.М. ЕГН-**********, и П.Г.М. ЕГН-**********, сключен с акт за граждански брак № 11/20.09.2003 г. съставен в с. М., Община Б., обл. В., по взаимно съгласие.

Утвърждава представеното по делото споразумение между страните, по силата на което:

1. УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на роденото от брака дете Д. П. Г. родена на *** г., с ЕГН: ********** се предоставя на майката, като бащата П.Г.М., има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, като го взема от дома на майката в 9.00 часа в събота и връща на същия адрес в неделя до 20.00 часа - всеки месец, на рожденият му ден - 28 февруари-през четните години – от 9 ч. до 13 ч., а през нечетните от 13 ч.  до 20 ч., всички неучебни дни и ваканции одобрени от МОН - през първата половина от тях за четните години и съответно втората половина за нечетните, а също и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

             2. Бащата П.Г.М. се задължава да заплаща на М.И.М., като майка и законен представител на малолетното дете Д. П. Г. родена на *** г., с ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/. Същата се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3. УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на роденото от брака дете  А. П. Г. роден на *** г., с ЕГН:********** се предоставя на майката, като бащата П.Г.М., има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, като го взема от дома на майката в 9.00 часа в събота и връща на същия адрес в неделя до 20.00 часа - всеки месец, на рожденият му ден - 24 март - през четните години – от 9 ч. до 13 ч., а през нечетните от 13 ч. до 20 ч., всички неучебни дни и ваканции одобрени от МОН - през първата половина от тях за четните години и съответно втората половина за нечетните, а също и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

4. Бащата П.Г.М. се задължава да заплаща на М.И.М., като майка и законен представител на малолетното дете А. П. Г. роден на *** г., с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/. Същата се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

5. Страните заявяват, че семейното жилище придобито по време на брака, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ххххххххххххххххххххххххх/ находящ се в гр. В., община В., област В., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед  №РД-ххххххххххххххх г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. Враца, община Враца, област Враца, п.к. 3000 /три хиляди/, ж.к. „Д.” бл. хххххх/, вх. х, ет. ххх, ап. хххх/. Самостоятелния обект се намира в сграда № 15 /петнадесет/, разположена в поземления имот с идентификатор ххххххххххххххххххххххххххххххххххх/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 39.88 кв.м. /тридесет и девет цяло и осемдесет и осем стотни кв.м./, ниво: 1 /първо/ при съседни самостоятелни обекта: на същия етаж: хххххххххххххххх, ххххххххххххххххх, под обекта: хххххххххххххххххх и над обекта: хххххххххххххххх, ведно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № хххххххххххххх/ с полезна площ от 2.42 кв. метра /две цяло и четиридесет и две стотни кв. метра/, както и с 0.53% /нула цяло петдесет и три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,  по доказателствен материал: Нотариален акт № ххх, том I, рег. № ххххх, дело № ххххххх г. на П. *** действие Районен съд- гр. Враца, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България под № ххххххх, занапред ще се ползва от М.И.М..

8. Дължимите до момента разноски за ползването на семейното жилище ток, вода и топлофикация ще бъдат заплатени от страните по равно.След влизане в сила на решението по делото М.И.М. се задължава да прехвърли всички съществуващи партиди - ток, вода и топлофикация, като занапред същата ще бъде титуляр по тях.

9. Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг. Останалите движими вещи собственост на М.И.М. и П.Г.М. са разпределени по равно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

10. Окончателната държавна такса и направените по делото разноски ще бъдат заплатени от М.И.М. и П.Г.М..

11.След прекратяване на брака съпругата носи пред брачното си фамилното име – Д..

ОСЪЖДА П.Г.М. ЕГН-********** да заплати държавна такса върху определената издръжка за децата, в размер на 187.20 лв.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 8.8.2018г.

10

Гражданско дело No 447/2018

Делба

М.Н.Р.

Р.Д.С.,
Н.Н.К.,
С.П.С.,
Д.П.
С.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 16.8.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                Постъпила е искова молба от адв.К.Т. *** като пълномощник на М.Н.Р. *** против Р.Д.С. от с.Л., Н.Н.К. от с.Л., С.П.С. *** и Д.П.С. ***  за делба на останали в наследство от общия наследодател С.д.с. б.ж. земеделски земи  и гори,находящи се в землището на с.Л., общ.М..

                В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК от ответниците не е постъпил отговор.В с.з съделителите Р.С.,С.С. и Д.С. не оспорват иска за делба.

               Искът е с правно основание  чл..69 ЗН, а производството е в първата фаза - по допускане на делбата.

               Събрани са писмени и гласни доказателства.

               Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

               Делото е за делба на недвижими имоти- земеделски земи и гори , находящи се в  землището на с.Л., общ.Мездра, останали в наследство от С.д.с. б.ж.Наследодателят е остави за свои законни наследници: син Дончо С. б.ж. и оставил  Р.С.; дъщеря Пена Симеонова б.ж. и оставила Н.К.; дъщеря Рада Симеонова б.ж. и оставила М.  Н.; син Петър С. б.ж. и оставил – С.С. и Д.С..Страните не могат  доброволно да уредят отношенията си, поради което е предявен и настоящия иск за делба.

   При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за доказан по основание. Съгласно приложимите разпоредби на чл.34 от ЗС „всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта“ и на чл.69 ал.1 от ЗН - “наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“.

Налице е съсобственост между ищцата и ответниците по отношение на процесните земеделски земи и гори , възникнала на основание  наследяване от общия наследодател С.д.с. б.ж.  Следва да се допусне делба между М.Р., Р.Д., Н.К., С.С. и Д.С. при права  2/ 8 ид.ч. за М.Р.; 2/8 ид.ч. за Р.Д., 2/8 ид.ч. за Н.К. и по 1/ 8 ид.ч. за  С.С. и Д.С. / по колена: 1/ 4 ид.ч. за М.Р.; 1 /4  ид.ч. ва Р.Д., 1/ 4 ид.ч. за Н.  К. и общо 1 /4 ид. ч. за С.С. и Д.С./.

            Водим от горните съображения,съдът

 

                       Р   Е   Ш  И:

 

 ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на Залесена територия в м.” Валеновица” от 17.500 дка ,имот № ., ЕКАТТЕ . при граници и  съседи: .; Ливада в м.“ Стръмна полена“ от 3.967 дка, V категория, имот №., ЕКАТТЕ . при граници и съседи: .; Пасище,мера в м.“ Острок“ от 0.543 дка,V категория, имот № . ЕКАТТЕ . при граници и съседи: .; Ливада в м.“ Тодорина падина“ от 3.226 дка, V категория ,имот № ., ЕКАТТЕ . при граници и съседи.; Ливада в м.“ Отсреща“ от 7.999 дка, V категория, имот № ., ЕКАТТЕ . при граници и съседи: .; Нива в м.“ Мицово прадище“ от 0.098 дка,VІ категория, имот № ., ЕКАТТЕ .при граници и съседи: .; Нива в м.“ Полето“ от 4.321 дек, VІ категория, имот № ., ЕКАТТЕ . при граници и съседи: .; Нива в м.“ Брусето“ от 0.499 дка, VІ категория, имот № ., ЕКАТТЕ . при граници и съседи: ..; Нива в м.“ Дел“ от 1.552 дка, VІ категория, имот №., ЕКАТТЕ. при граници и съседи: имот № . и Пасище,мера в м.“ Стръмна полена“ от 7.076 дка, V категория ,имот № . , ЕКАТТЕ . при граници и съседи: ., всички находящи се в землището на с.Л., общ.М. между М.Н.Р., Р.Д.С., Н.Н.К., С.П.С. и Д.П.С. ПРИ ПРАВА: 2/ 8 ид.ч. за М.Р.; 2/8 ид.ч. за Р.Д., 2/8 ид.ч. за Н.К. и по 1/ 8 ид.ч. за  С.С. и Д.С../ по колена: 1/ 4 ид.ч. за М.Р.; 1 /4  ид.ч. за Р.Д., 1 /4 ид.ч. за Н.  К. и общо 1 /4  ид. ч. за С.С. и Д.С./.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 810/2018

Искове за развод и недействителност на брака

К.М.Д.

К.М.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 16.8.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

       

                     Р   Е   Ш  И:

 

               ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между К.М.Д.  ЕГН ********** *** и К.М.Д. ЕГН ********** ***, сключен с акт № . 08.09.1996  год.. на Община В.по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от решението, по силата на което:

     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете И. К.  Д.  ЕГН ********** на майката К.М., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото- август,когато майката не е в платен годишен отпуск..

     ОСЪЖДА К.М.Д.  ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето И. К.  Д.  ЕГН **********, чрез неговата майка К.М. в размер на 130 лв.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

     ОСЪЖДА К.М. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 93.60 лв.

     Семейното  жилище,находящо се в гр.В., ж.к. „. ще се ползва от съпругата К.М. и детето Ивайло.

     Съпрузите не претендират издръжка един към друг.

     Имуществените отношения между страните ще бъдат уредени в отделен процес..

     ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си  фамилно име - Д..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА К.М. да заплати доп.д.т. в размер на 15 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 16.8.2018г.

12

Гражданско дело No 1057/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.П.М.,
Д.С.
П.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 20.8.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.П.М. ЕГН ********** *** и  Д.С.П.  ЕГН ********** *** , сключен с акт № . 12.06.2004  год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. Д. С.  ЕГН **********  на майката Д.М., като ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на бащата с двете деца едновременно  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване, както и един месец през лятото -юли, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.            

               ОСЪЖДА Д.С.  П. ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за детето А. Д. С.  ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законна представителка Д.М.  в размер на  по 130 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА Д.С.  П.  ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 93.60 лв.

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Д. С.  ЕГН ********** на бащата Д.С., като  ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на майката с двете деца едновременно  всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване, както и един месец през лятото -август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

               ОСЪЖДА Д.П.М. ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за детето М. Д. С.  ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител Д.С.  в размер на  по 130 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА Д.П.М. ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 93.60 лв.

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

              Семейното жилище, находящо се в гр.В., ж.к.“.  собственост на родителите на съпруга,се предоставя за ползване на съпруга Д.С. и детето М..

              Семейното жилище, находящо се в гр.В., ул.“.,собственост на родителите на съпругата,ще се ползва от майката и детето А...

              Имуществените отношения  ще бъдат уредени в друг процес. Страните нямат претенции  за движими вещи,тъй като същите са разпределени извънсъдебно.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М. .

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.8.2018г.

13

Гражданско дело No 1082/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.П.И.,
Д.А.
М.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.8.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                      Р   Е   Ш   И:

 

           ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.П.И. ЕГН ********** ***  и  Д.А.М. ЕГН ********** ***, сключен с акт № . /23.05.2003  год. на Община В.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

           УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

           ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Д.М.  придобития по време на брака  недвижим имот: по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №., том, рег.№, дело /2009 г. на нотариус с район на действие-гр.П, вписан в регистъра на нотариалната камара с рег.№, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор, находящ се в гр. П., общ. П., обл.П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ./18.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед ./14.01.2013 г. на началник на СГКК-П., с адрес на имота гр. П., ж.к. .“ № . който самостоятелен обект се намира с сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор .с предназначение ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – един, с площ 63,60 кв.м., ниво едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж .; под обекта 56.над обекта няма, който обект е преустроен от таван №2 с площ от 47,92 кв.м. в подпокривно пространство с тераса, ведно с 5,8861% идеални части от общите части на сградата и 2,82% от правото на строеж върху поземления имот при съседи на тавана: отдолу – ап.3 и ап.4, отгоре – покрив, описан в договор за делба вписан под №. акт . акт.23.12.2008 г., като съпругът И.П. декларира,че имота е придобит с лични средства на съпругата и няма претенции към него.

  Данъчната оценка за целия имот е 25513,10 лв. съгласно издадено Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ ./03.08.2018г. от Община-П..

           Осъжда Д.М. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 510.26 лв.

           Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

 Придобитите по време на брака движими вещи са разпределени  между тях извънсъдебно.

           ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и  не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.8.2018г.

14

Гражданско дело No 1130/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.И.Я.,
Е.Г.
Я.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 22.8.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.И.Я.  ЕГН ********** ***  и Е.Г.Я.  ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  . /19.12.1993 год. на Община М.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             Страните не си дължат  издръжка помежду си .

             Придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно.

    Страните  не са придобивали по време на брака недвижими имоти.

    Страните нямат общи влогове,нито общи търговски фирми.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното   си фамилно име ..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 22.8.2018г.

15

Гражданско дело No 323/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

В.Ц.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 24.8.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ   предявения от  „Мобилтел“ ЕАД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез адв. иск за установяване съществуване на вземане против  В.Ц.П., ЕГН:********** *** за сумата  182,48 лв. /сто осемдесет и два  лева  и 48 ст./ - незаплатена далекосъобщителна услуга, , ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.01.2018 год. до окончателното изплащане,  както и сумата 25.00  лв. такса и  180.00 лв. адвокатско   възнаграждение

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

16

Гражданско дело No 1162/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Т.М.И.,
Ц.П.
И.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.8.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Т.М.И.  ЕГН ********** ***  и  Ц.П.И.  ЕГН ********** *** , сключен с акт № ./ 04.10.1995  год. на Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П. Ц. И. ЕГН **********  на майката Т.М., като ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ  НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка година през м.август и м.септември от 08.00 ч. до 20.00 ч. в дните от понеделник до петък,когато бащата е  в Р България.

               ОСЪЖДА Ц.  П.И. ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за детето П.Ц.И. ЕГН **********  ,чрез неговата майка и законна представителка Т.М.  в размер на  по 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от 21.08.2018 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

               ОСЪЖДА Ц.  П.И. ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 108.00 лв.

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

              Страните нямат претенции  относно придобитите по време на брака движими вещи.

               Страните  нямат    придобити по време на брака недвижими имоти.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н. .

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 31.8.2018г.

17

Гражданско дело No 1172/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Ц.А.А.,
А.Г.
А.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 31.8.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

       

                        Р   Е   Ш  И:

 

               ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между Ц. А. А.  ЕГН ********** *** и А.Г.А. ЕГН ********** ***, сключен с акт № .23.09.1990год.. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от решението, по силата на което:

               ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на съпругата Ц. А. А. с ЕГН **********,която  по време на брака с изцяло лично имущество  е придобила следния недвижим имот, представляващ  - АПАРТАМЕНТ № 56 (петдесет и шест), находящ се в гр. В.ул. .

                Данъчната оценка на имота е в размер на 9 209.30 лв.

                ОСЪЖДА Ц. Александрова да заплати такса в полза на МзРС в размер на  184.19 лв.

     Съпрузите не претендират издръжка един към друг.

     Придобитите по време на брака движими вещи са разделени по равно и страните няман претенции един към друг.

     ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи пред брачното си  фамилно име – Д..

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 31.8.2018г.