Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.7.2018г. до 31.7.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 900/2017

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД

ЛЕСКО ДЪБ ЕООД ПРЕДСТ. ОТ К.А.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез юрисконсулт Ц.М., против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК 000179119, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, представлявано от К.а.м., с която ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на: трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95, кв. 2, както и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г.  Претендират се и разноски.

На ответника е изпратен препис от молбата с приложенията. В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК,  е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва изцяло иска. Твърди, че е изключителен собственик на процесния трафопост, имало е разговори и започната процедура за изкупуването му от ищеца по реда на Закона за енергетиката, ищецът е изготвил доклад на оценител относно стойността на обекта, но през 2012 г. ищецът уведомил ответника че прекратява процедурата по придобиване на трансформатора.

Правното основание на иска е чл. 124 ГПК вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е търговско такова и е регистрирано по ТЗ и получило лицензия при условията и реда на Закона за Енергетиката за извършване на дейности по преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия на територията на западна България, включително на територията на Община Р.. В качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на Закона за енергетиката дружеството е собственик и владее всички енергийни обекти, част от електроразпределителната мрежа на територията на Община Р.. Твърди още, че в това си качество на лицензирано енергийно предприятие ищеца е собственик и води в активите си енергийни обекти сред които и трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95 в кв. 2 с площ от 20 кв. м. ведно с отстъпено право на строеж и сервитутни права. Твърди, че за същия имот притежава акт за държавна  частна собственост № 1392/16.02.2004 г. издаден от областния управител на област В. и вписан в РС Мездра по № 238 том II, дело № 352 дв. вх. № 476 от 26.03.2004 г. Твърди, че след направени справки в Община Р. не са могли да се снабдят с данъчна оценка и скица на имота тъй като претенции върху него предявява ответното дружество, като се позовава на нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 22 том II, нот. дело № 244 /07.03.2007 г. на Съдията по вписванията при МзРС. С оглед горното обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск. Оспорва издадения констативен нотариален акт, като твърди, че той е издаден през 2007 г. при действието и на Закона за енергетиката, след като този трафопост е бил заведен вече в активите на ищеца. Твърди, че обектите са със специфично функционално предназначение като енергиен обект /трансформаторен пост построен през 1978 г., както е отразено в цитирания по-горе акт за държавна  частна собственост/ на основание закона за електростопанството от 1948 г. /отм./, последвалия го закона за електростопанството от 1975 г. /отм./, са извън свободния търговски оборот, като единствения хипотетичен приемател - купувач може да бъде само енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ.

Въз основа на горното твърди, че ответника не може да е придобил трафопоста чрез преобразуване на ЮЛ, защото енергийните обекти не са се предоставяли на енергийните предприятия и в последствие са включени в капитала на НЕК, не може да го е придобил чрез приватизация, защото законът го забранява и не може да го е придобил с покупко-продажба от друго лице, защото никой не може да придобие права които праводателят му не притежава. На това основание оспорва констативния нотариален акт на ответника и моли да бъде отменен. В исковата молба ищецът обосновава правото си на собственост на процесния трафопост съгласно издадения акт за държавна частна собственост чрез изложение на обстоятелства и представяне на писмени доказателства, от които е видно, че ищеца е правоприемник на активите в Северозападна България на НЕК ЕАД. Това обстоятелства не се оспорва от ответника и съдът намира за ненужно да преповтаря изложеното в исковата молба в тази насока. В подкрепа на обстоятелството, че трафопоста се води в дълготрайните активи на дружеството по сметка № 203 сгради.

В писмения си отговор ответното дружество твърди, че недвижимият имот предмет на установителния иск е придобит от ответното дружество по силата на няколко възмездни сделки – нот. акт за покупко-продажба № 57, том I, нот. дело № 168/97 г. на МзРС, договор за покупко-продажба на нежилищен имот и ликвидиране на съсобственост в гр. Р., от 04.04.97 г., и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 97 том III, нот. дело № 549/2007 г. като твърди че от датата на придобиване на недвижимия имот в него се е намирал процесния трансформатор. Твърди още, че ответното дружество и ищеца са започнали процедура по закупуване на трансформатора, като е била оформена и писмена кореспонденция съобразно изискването на закона, съставен е бил констативен протокол, който е приложен на стр. 80 от делото, в който е записано ,че трансформатора е собственост на ответното дружество и се предлага да бъде изкупен енергийния обект. Този протокол е подписан от представител на собственика и представител на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. Изготвен е бил доклад на оценител относно стойността на обект. С писмо от 03.08.2012 г., приложено лист 101 от делото ищцовото дружество е уведомила ответника че прекратява процедурата за придобиване на трансформаторния пост. Въз основа на представените и приети по делото с отговора писмени доказателства ответника моли иска да бъде отхвърлен.

По делото е разпитан свидетеля Кузманов, който твърди че докато предприятието е работело трафопоста е поддържан, сменяно е масло, имало е правоспособен човек, който имал правата да го почиства и да го поддържа. Не знае работници на ЧЕЗ да са влизали в трафопоста. Това е било докато „Л.Д.“ е работел.

По делото е назначена и изслушана съдебно електротехническа експертиза, заключението на която неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е дало заключение,че процесния трафопост се намира на територията на производствена база на бившето предприятие „ТПК Дъб“. От разпределителното табло на трафопоста са захранени потребители както следва: Производствена фирма „Л.Д.“ ЕООД, общинско предприятия „БКС“ и производствено предприятие ТПК „Дърводелски цех“, със съответните абонатни номера.

При така изясненото от фактическа страна, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищецът има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в защита на правото си на собственост върху процесния трафопост предвид оспорването от страна на ответника, манифестирано чрез снабдяването му с констативен нотариален акт за същия имот.

По делото не се спори, че трафопостът се намира в парцел, който е собственост на ответника и се владее от него.

Спорът между страните е съсредоточен около това: Собственик ли е ответника на процесния трафопост, предвид обстоятелството, че енергийните обекти по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.), който е действал по време на построяването на трафопоста /съгласно АДС – 1978 г., а съгласно отразеното в удостоверението за търпимост на стр. 86 от делото – 1973 год./, са вещи извън гражданския оборот и не могат да се придобиват от частни субекти, тъй като представляват държавна собственост, а същевременно ал. 2 на същия текст сочи, че кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия.

По делото не са представени данни от страните, кой е построил процесния трафопост, както и собствеността му до момента на придобиване собствеността на терена от ответника, който като такъв е собственик и на постройките върху него, ако не е установено друго /чл. 92 ЗС/. Обстоятелството, че собственик на терена е ответното дружество не се оспорва от страните. 

Правният въпрос, свързан с горното е относно приложимостта на §4, ал.11 от Закона за енергетиката.

За да се отговори на този въпрос е необходимо да се проследи действащото законодателство към момента на изграждане на трафопоста, както и към момента на придобиване на терена, върху който е построен, от ответника.

Самият трафопост е построен през 1978 год. като енергиен обект, но дали е бил предназначен да захранва единствено построилото го предприятие и е представлявал част от неговата вътрешно-заводска инфраструктура, по делото няма данни.

Съгласно чл. 8 ал. 2 от действалия по това време Закон за електростопанството (отм.), електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите. Те упражняват и контрола за техническа изправност и безопасност при стопанисваните от тях електрически съоръжения съгласно чл. 21 от Закона за електростопанството /отм./.

Цитираните разпоредби уреждат случаите, когато според предвиденото в чл. 2 ал. 2 ЗЕ (отм.) в сила до 20.07.2009 год., изключение, енергийни обекти могат да принадлежат на частноправни субекти. По делото не е установено процесният трафопост да е бил включен в баланса на изградилото го предприятие, а евентуално след преобразуването му в търговско дружество – в капитала на същото чрез изричен акт на отрасловия министър в качеството му на орган за управление и разпореждане с държавно имущество.

С §4 от Закона за енергетиката, с който е отменен Законът за електростопанството, са въведени разпоредби, по силата на които енергийните обекти и съоръжения, които към момента на влизането му в сила са собственост на трети лица, подлежат на задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия.

По този начин самият закон признава правото на частноправни субекти, различни от енергийните предприятия, да притежават такива обекти. От текстовете на §4 от Закона за енергетиката става ясно, че частна собственост върху енергийни обекти, подлежащи на изкупуване по реда на този закон, може да е възникнала в резултат от реституция или приватизация, а така също и в случаите на частна държавна или общинска собственост, когато обектите са изградени със средства от държавния или общински бюджет. Във всички хипотези обаче, собствеността преминава върху съответното преносно или разпределително предприятие възмездно, срещу заплащане на пазарната стойност на енергийния обект и по реда, определен със закона.

Разпоредбата на §4, ал.11 от Закона за енергетиката създава едно изключение от посоченото правило. С този текст е уредена частична недействителност на приватизационния договор по отношение на енергийни обекти, с които се захранва повече от един потребител. В тези случаи по силата на закона е отнето вещно-правното прехвърлително действие на сделката, касаещо собствеността върху такива обекти, но въпреки това тяхното придобиване от енергийните предприятия следва да се извърши по реда на предходните алинеи – т.е. възмездно. Тълкуването на текста налага извода, че в тези случаи енергийното предприятие трябва да заплати стойността на съответния обект в полза на държавата, защото собствеността е останала държавна, а не е преминала върху приватизиращото дружество. Тази последица ще настъпи обаче само при наличието на предвидената в §4 ал. 11 от ЗЕ предпоставка, а именно – подлежащият на изкупуване енергиен обект да захранва повече от един потребител. Тази разпоредба обаче е неприложима в случая.

Видно от заключението на съдебно електротехническата експертиза, процесния трансформаторен пост захранва с ниско напрежение три потребителя със съответните посочени в заключението абонатни номера. Липсват данни по делото обаче кога са присъединени вторият и третият потребител към трафопоста. Това е важно, тъй като в констативния протокол на лист 80 от делото, подписан от представител на „Л.Д.“ и представители на ищцовото дружество, е посочено, че собственикът „Л.Д.“ ще предаде на „Чез Разпределение България“ за експлоатация и поддръжка трансформаторния пост и оборудване. Това изявление, вписано в констативния протокол, може да се приеме за извън съдебно признание, направено от ищеца, че собственик е ответника. В този констативен протокол не е отразено колко потребителя се захранват от процесния трафопост. Посочен е само един диспечерски номер.

Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма, се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен, както е в конкретния случай, /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ, от гледна точка на подписа, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. Само по себе си признанието на факт, писмено или устно, за разлика от съдебното признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства.

Освен това, по отношение наведеното от ищеца обстоятелство, че с процесния тансформатор се захранват няколко обекта, по същия начин следва да се цени и писмото, отправено от ищеца до ответника и съдържащо се на лист 101 от делото, в което е посочено изявлението на ищеца, че прекратява започналата процедура за придобиване на процесния трансформатор при условията на § 4 от ПЗР на Закона на енергетиката, поради подписан предварителен договор за присъединяване на друг обект за електроснабдяване. От горното може да се направи извод, че до този момент процесния трансформаторен пост е захранвал само ответното дружество. И това не се оспорва от страните.

По отношения оспорения в отговора на ответника Акт за държавна собственост, в който процесния трансформатор е вписан като частна държавна собственост и е включен в капитала на праводателя на ищеца „Електроразпределение Плевен“ ЕАД: Акта за частна държавна собственост № 1392/16.02.2004 г.на Областния управител на гр. В. вписан в СВ при МзРС, няма правопораждащо действие(чл. 5 ал. 3 от ЗДС), т.е. статута на имота се извлича не от това какъв акт за държавна (респ.общинска) собственост е съставен за него, а от неговото предназначение и начин на ползване, респ. техническата му характеристика.

 Съгласно разпоредбата  на  чл. 5 ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост, АДС е официален документ, съставен от определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица, който няма правопораждащо действие, но съгласно чл.  114. ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

След като в настоящия случай не се доказа ищеца да е собственик на процесния трафопост, следва да се приеме, че собственик е ответното дружество, и констатациите в АДС следва да се приемат за оборени.

В конкретния случай следва да се приеме, че ищеца не е собственик на процесния трансформаторен пост, а ще следва да го придобие по реда на §4 ПЗР на Закона за енергетиката.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за отмяна на нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г., която отмяна следва от уважаване на установителния иск.

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М. Б. Център“, иск против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК 000179119, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, с който ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на: трансформаторен пост находящ се в гр. Р., пл. № 95, кв. 2, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М. Б.Център“, иск против „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК 000179119, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, за отмяна, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, на нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот № 22, том 2, нот. дело № 244/07.03.2007 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Ч. Р. Б.“ АД, ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, р-н М., бул. „Ц.Ш.“ № 159, бл. „Б. М.Б.Център“, да заплати на „Л.Д.“ ЕООД, ЕИК 000179119, със седалище и адрес на управление гр. Р., общ. Р., обл. В., бл. 6, вх. Б, ап. 13, направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

2

Гражданско дело No 326/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Г.В.Н.

Т.Ц.Н.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.7.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.В.Н., ЕГН ********** *** и Т.Ц.Н. ЕГН **********,***, за което е съставен акт за граждански брак  № хх отхх.хх.ххх г. на Община М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 49 ал. 4 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1.       Страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

2. По време на брака съпрузите нямат придобито движимо и недвижимо имущество, подлежащо на делба и не претендират ползване на семейно жилище.

3. Страните не претендират издръжка помежду си след прекратяване на брака.

4. След  прекратяването на брака фамилното име на съпругата остава брачното такова - Н..

5. Разноските по делото се поемат от страните както са направени.

С настоящото споразумение страните са уредили всички имуществени и неимуществени отношения помежду си и нямат претенции една към друга.   

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. и

ОСЪЖДА Т.Ц.Н. ЕГН **********,***,  да заплати държавна такса в полза на МРС в размер на 40 лв.

Решението е окончателно.

В законна сила на 4.7.2018г.

3

Гражданско дело No 821/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

Ц.Ц.Ц.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Определение от 4.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Министерство на   земеделието, храните и горите гр.София, ЕИК 831909905, чрез пълномощник Цветомира Николова - юрисконсулт,  с искане да се признае за установено, че Ц.ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Министерство на   земеделието, храните и горите сумата от 695.96 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 96 ст./, включваща  главница в размер на 546,05лева и лихва в размер на 149.91лева за периода от 02.10.2015г до 15.06.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба  до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски.

При прегледа на исковата молба, съдът е констатирал, че е предявен установителен, като в молба изрично е записано, че същия е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, а по делото няма данни за наличието на предходно развило се заповедно производство. С разпореждане № 680 от 19.06.2018г производството по делото е оставено без движение, като на ищеца е даден едноседмичен срок от уведомяването му да уточни исковата си претенция, като посочи има ли издадена заповед за изпълнение за горепосочените задължения на ответника. В случай, че не се касае за иск по чл.422 ал.ГПК е указано да бъде посочен правния интерес от  предявяването на установителен иск вместо осъдителен такъв, с който страната разполага, както и да представи документ за внесена държавна такса от  100,00лева. Съобщението е получено от процесуалния представител на ищеца на 25.06.2018г и до настоящия момент по делото не е постъпил документ за внесена държавна такса и не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба. С определението е указано на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок делото ще бъде прекратено. С оглед констатираното неизпълнение на указанията в дадения от съда срок, който е изтекъл на 02.07.2018г, ще следва производството по делото да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание Чл.129 ал.4 във вр.ал.2 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №821/2018г по описа на МРС, поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца. 

 

4

Гражданско дело No 847/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.Б.С.,
Л.Д.С.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 4.7.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Б.С. с ЕГН ********** *** и Л.Д.С. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 0139/19.07.2008 г., съставен в съставен в Община Враца, гр. Враца, по взаимно съгласие.

І. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕЦАТА, УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА:

От брака си молителите нямат непълнолетни и пълнолетни деца, поради което въпросите за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родени от брака ненавършили пълнолетие деца не стоят за решаване.

IІ. ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „хххххххх” № хх, вх.х, ап. №хх  е напуснато от всеки от съпрузите и няма да се ползва от никой от двамата съпрузи след прекратяването на брака. Семейното жилище не е придобито по време на брака и не е СИО.

 ІIІ. ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

След прекратяване на брака молителите не си дължат взаимно издръжка. В трудоспособна възраст са и могат да се издържат от имуществото си.

ІV. ФАМИЛНО ИМЕ НА  СЪПРУГАТА:

Съпругата Л.Д.С. след развода ще носи брачното си фамилно име С..

V. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

Придобитото по време на брака недвижимо и движимо имущество в СИО остава в режим на съсобственост при равни дялове.

 С настоящото споразумение страните по него заявяват, че са уредили всички неимуществени и имуществени отношения помежду си и нямат никакви претенции една към друга.

                 ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 4.7.2018г.

5

Гражданско дело No 1763/2017

Искове за трудово възнаграждение

Б.Ц.Ч.

МЕЗДРА АВТОТРАНСПОРТ - 2003 ЕООД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                       Р   Е   Ш  И:

 

              ОСЪЖДА „М-А “„ ЕООД ЕИК,със седалище и адрес на управление гр.М.   представлявано от Б. Вълчев – управител да заплати на  Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** ***, сумата 2069.51 лв. представляваща  неплатено  възнаграждение  по  Договор за възлагане управление  на ЕООД с общинско имущество от 26.02.2013 год. за периода м.януари 2017 г. до 05.06.2017 г. , ведно със законната лихва ,начиная от 29.11.2017 год. до окончателното изплащане.

              ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна и недоказана.

              ОСЪЖДА „М.-А. 2003“„ ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.М.   представлявано от– управител да заплати на        Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** ***,./  сумата 800 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2015 г., 2016 г.и 2017 г., ведно със законната лихва, начиная от 29.11.2017 год. до окончателното изплащане.

              ОСЪЖДА  „М.-А. 2003“  ЕООД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.М   представлявано от– управител да заплати на Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** ***,. направените деловодни разноски по компенсация в размер на 497.64 лв.,

              ОСЪЖДА Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на   „М-А 2003“  ЕООД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.М   представлявано от– управител направените деловодни разноски по компенсация в размер на 319.57 лв.

               Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

6

Гражданско дело No 1818/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД

М.К.Ц.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 6.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” 49, бл.53Е, вх.В, със законен представител Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, управители, чрез пълномощника юрк. Краси  К. Ангелов,  е постъпила искова молба със следните искания: да се признае за установено, че М.К.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 3725.52 лв. (три хиляди седемстотин двадесет и пет лв. и 52 ст.), представляваща задължение по договор №301727104517.02.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по ч.гр.д.№1384/2017г по описа на МРС. Претендират се и разноски.

Назначеният особен представител на ответницата оспорва изцяло предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1384/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното Искане за отпускане на потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ се установява, че ответницата М.К.Ц. на 17.02.2017г е кандидатствала пред ищцовото дружество за отпускане на потребителски кредит. За условията на искания заем ответницата е информирана чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ с пакет допълнителни услуги Бонус за сумата от 1500 лева от дата 17.02.2017г. След запознаване с условията страните са сключили Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 3017271045/17.02.2017г., съгласно който “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД предоставя на М.К.Ц. кредит в размер на 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задълженията си по договора за кредит, като е превело по посочената от длъжницата банкова сметка ***ване на факта, че сумата е предоставена на ответницата е представено копие от Преводно нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от 17.02.2017 г. Видно от представения договор, същият е сключен между страните по делото за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 155,23лева платима на всяко 20-то число от месеца. Договорът е подписан при действието на Общи условия /ОУ/, които са неразделна част от него, за което ответницата е подписала декларация, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.  На същата дата ответницата и ищцовото дружество са  подписали споразумение  за предоставяне на пакет допълнителни услуги. В деня на подписване  на договора е изготвен е погасителен план, който също е подписан от страните по договора.

Според изложеното в исковата молба ответницата не е направила нито една погасителна вноска. В подкрепа на това твърдение е представено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 3017271045, удостоверяващ извършени вноски. След изпадането на кредитополучателя в забава съгласно уговореното в чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД просрочи  една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“, на 23.05.2017г договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като до ответницата М.К.Ц. е изпратено уведомително писмо от 29.05.2017г. Впоследствие кредитодателят е предприел необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Въз основа на подаденото заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 1384/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, по което на 20.09.2017г е издадена Заповед № 740 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на  чл.47 ал.5 ГПК. На заявителя е указано, че на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземанията си. Последният в срока по чл.415 ал.4 ГПК е предявил настоящия иск.

С депозирания отговор, назначения особен представител на ответницата  оспорва изцяло предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на исковите претенции, поради недоказаност на факта, че ответницата реално е получила договорената сума. Според изложеното в отговора не е настъпила предсрочна изисуемост на заема, тъй като уведомителното писмо не е  достигнало до длъжника. Излага се становище и за нищожност на клаузите в договора за възнаградителна лихва от 41,17% годишно и клаузата за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че на 17.02.2017г. между ответницата в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ищеца, т.нар кредитен експерт по силата на който ищецът предоставя на ответницата заем в размер на 1500лв. срещу задължението на последната да го върне в срок от 24 месеца с размер на вноската от 92,73лв. на месец, ГПР в размер на 49,89% и лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2225,52лв. От представеното Преводно нареждане с банкова референция 270РMWP1704800128 от 17.02.2017 г. се установява, че ответницата е получила по посочената от нея банкова сметка ***. Според изложеното в исковата молба и представеното  извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №3017271046 ответницата не е извършвала никакви плащания по договора. С депозирания отговор няма твърдения за извършени плащания и към 23.05.2017 г.  действително са били налице условията за предсрочна изискуемост на заема съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД просрочи  една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“. За обявената предсрочна изискуемост на задълженията по заема е изготвено уведомително писмо до ответницата. По делото няма представен  документ  който да удостовери , че до длъжника  е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Такова е и основанието на предявения иск - автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без отправяне на известие от кредитора до длъжника. В случая обаче тези договорености от общите   

 

 

условия противоречат на приетото Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК  за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“ В случая ищцовото дружество е с регистриран предмет на дейност „Опускане на средства, които набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“ и съответно се явява кредитна институция и цитираната т.18 от Тълкувателното решение следва да бъде приложено и по отношение на него. При събраните доказателства съдът приема, че такова обявяване не е направено преди завеждане на заповедното производство. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за надлежен акт по обявяване на длъжницата на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото на същата не се изпраща препис от заявлението, поради което банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането. Не следва да се приеме и че изискуемостта е обявена със самата искова молба, доколкото според тълкувателното решение правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме, че установителният иск е основателен в посочената хипотеза, според настоящия съдебен състав изискуемостта трябва да е обявена преди образуването на заповедното производство, чието продължение се явява настоящото производство по чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т.2 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че искът, в посочената хипотеза, е лишен от основание на този етап. И доколкото кредиторът не е обявил писмено кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, искът по чл. 422, ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение се явява преждевременно предявен и съответно неоснователен. Това тълкуване се налага и с оглед  съдебната практика по прилагането на закона /  Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК/.

По горните съображения исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, основани върху претендираната предсрочна изискуемост на дълга, настъпила автоматично със забава в плащанията повече от 30 дни, се явяват неоснователни и следва изцяло да бъдат отхвърлени по отношение търсените с тях главница и лихви.

По отношение на задълженията за възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги  е направено искане за отхвърлянето им и поради  нищожност на клаузите в договора, с които те са уговорени. За пълнота съдът намира, че следва да бъдат обсъдени в настоящото решение наведените от процесуалния представител на ответницата възражения в тази насока.

 С депозирания отговор е направено възражение за нищожност на клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Възраженията на ответника, че така уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл се явява нищожна е основателно. Действително към датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна; поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК.  Ограничението на свободата на волята на страните са именно добрите нрави, които са неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип . Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайноустановена практика на Върховен касационен съд, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва. В този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др./ според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Уговореният лихвен процент е 41,17%,  и надхвърля с над 4 пъти законната, която е приета за  периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на т. VІ от договора,с които е уговорен ГЛП в размер иа 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД . Поради това, че нищожните уговорки нямат правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор  и такова задължение не е възникнало  за ответницата.

В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана и цена за всяка от услугите по отделно, предвид разпоредбата на  чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси н/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В   случая в противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1500лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 17.02.2018г. е уговорено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги в размер на 1500лв. настъпва от датата на сключване на самото Споразумение и е включено в размера месечните погасителни вноски по кредита, които са с краен размер от 155.23лв. Уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Бонус" в размер на 1500лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. За част от допълнителни услуги е установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. Нейното заплащане е следвало да бъде  възложено като задължение на потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения,предвидени в ОУ за доставката й. Част от договорките са свързани с управлението на кредита и съответно противоречат на чл.10а ал.2 от ЗПК.

По изложените по-горе съображения съдът намира, претенциите за неоснователни и недоказани и следва да бъде отхвърлен предявения иск за признаване за установено на задължението на ответницата към ищцовото дружество по заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по ч.гр.д.№1384/2017г.

 

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че М.К.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ишцовото дружество“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 3725.52 лв. (три хиляди седемстотин двадесет и пет лв. и 52 ст.), представляваща задължение по договор №301727104517.02.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №740 от 20.09.2017г по ч.гр.д.№1384/2017г по описа на МРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ НЕДОКАЗАНИ.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

7

Гражданско дело No 530/2018

Искове за развод и недействителност на брака

М.С.П.

Х.А.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                          Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между М.С.П. ЕГН ********** *** и Х.А.П. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  ./ 27.09.1997 год. на Кметство с.Р., общ.Р. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             Страните не си дължат  издръжка помежду си .

   Ползването на семейното жилище, находящо се в с.Р., общ.Р.ул.“ . ще се разпределя както следва: първият етаж от двуетажната жилищна сграда ще се ползва  от Х.А., а втория етаж- от М.С..

    Придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти ще бъдат поделени извънсъдебно или в друг процес.

    Х.А. се задължава в едномесечен срок да заплати на М.С. половината от направените разноски- в размер на 300 лв. на ръка.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното   си фамилно име С..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА Х.А. да заплати доп.д.т. в размер на 15 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 6.7.2018г.

8

Гражданско дело No 813/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Н.В.В.,
М.Н.В.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.7.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                            Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.В.В. ЕГН ********** *** и  М.Н.В.  ЕГН ********** *** , сключен с акт № ./ 04.11.2000  год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете И. Н. В. ЕГН **********  на майката М.Н., като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.30 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

             ОСЪЖДА Н.В.В. ЕГН ********** да  заплаща месечна издръжка за детето И. Н. В. ЕГН **********  , чрез неговата майка и законна представителка М.Н. в размер на 130 лв.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от одобряване на споразумението до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

              ОСЪЖДА Н.В.В. ЕГН ********** да заплати такса в полза на  МзРС в размер на 93.60 лв.

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

               Семейното жилище, находящо се в с.Д. общ.В.ще се полза от Н.В..

             Семейното жилище, находящо се в гр.В. ж.к. .ще се ползва от М.Н. и детето И. Н..

             Страните нямат претенции за дялово от търговски дружества.

              Н.В.В. се задължава да внася по сметка на М.Н. четири годишни вноски,всяка една в размер на 2 500.00 лв. до 31.12. на съответната календарна година,начиная с първата вноска до 31.12.2018 год.,с които средства М.Н. ще обслужва кредит и овърдрафт по сключен по време на брака договор с банка „ДСК „АД.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име А. .

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 6.7.2018г.

9

Гражданско дело No 1875/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

И.Ц.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 9.7.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, е предявило обективно съединени искове против И.Ц.М., ЕГН **********,***, с който ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС заповед № 844/27.10.17 г., за сумата от 30.22 лв. главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2018 г., както и осъдителен иск, с който моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 287.61 лв. начислена неустойка по договор с абонатен № 004280542, ведно със законната върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от датата на подаване на исковата молба.

 Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК и чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, с искане за гледане на делото в негово отсъствие и със становище по същество, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването и в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ц.М., ЕГН **********,***, че същата дължи на “Т Б” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М”, ж.к.”М 4”, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС заповед № 844/27.10.2017 г. за сумата от 30.22 лв. главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2017 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.т”, ж.к.”М. 4”, сумата от 287.61 лв. начислена неустойка по договор с абонатен № 004280542, ведно със законната върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 20.12.2017 г.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, сумата от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар представляващи дължими разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б.“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, сумата от 75 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар представляващи дължими разноски по исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

10

Гражданско дело No 305/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

С.П.И.

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 9.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

                  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.И. ЕГН ********** ***  НЕ дължи на “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК . със седалище гр.С. , ., сумата от 1 413.55  лева, по фактура № 0234530677 / 09.01.2018 год.. за периода от 07.10.2017 г. до 04.01.2018 г. .

ОСЪЖДА “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ., със седалище гр.С.“ да заплати на С.П.И. ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 381.55 лв.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Враца  в двуседмичен срок  от съобщението до страните,че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 849/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Й.Й.С.,
Д.Г.С.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 9.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

       

                       Р   Е   Ш  И:

 

               ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между Й.Й.С.  ЕГН ********** *** и Д.Г.С. ЕГН ********** ***, сключен с акт № .08.11.1997  год.. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

               УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от решението, по силата на което:

     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете З.з.з. ЕГН ********** на бащата Й.С.,като ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца,на рождения му ден- 24 февруари, Бъдни вечер, Коледа, деня на детето- първи юни и 15 дни  през лятото.

     ОСЪЖДА Д.Г. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето З.з.з. ЕГН **********,чрез нейния баща Й.С. в размер на 130 лв.,ведно със законната лихва върсу всяка просрочена вноска, начиная от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

     ОСЪЖДА Д.Г. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 93.60 лв.

     Семейното  жилище,находящо се в гр.В. ул.  е собственост на брата на съпругата и ще се ползва от Д.Г..

     Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства

     Съпрузите не претендират издръжка един към друг.

     ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на съпруга Й.С. придобития по време на брака недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор . находящ се в гр.В. по кадастрална карта и кадастрален регистър,одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изп.директор на Агенция по кадастър,с адрес: гр.В. .,местност .,с площ от 1 143 кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска,начин на трайно ползване:  За земеделски труд и отдих,при съседи: имот № ..Сгради,които попадат върху имота: Сграда . със застроена площ от 39 кв.м.,брой етажи- 1,предназначение: Вилна сграда-еднофамилна, а по доказателствен материал: Поземлен имот № . с площ от 1070кв.м., находящо се  гр.В. ., в местността „ Пиздинкьовец“,заедно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м. и други подобрения при граници и съседи: имот.Делът на съпругата Д.Г. е уравнен със сумата 725 лв.

Общата данъчна оценка възлиза в размер на 1 448 лв.

ОСЪЖДА Й.С. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 29.00 лв.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на съпругата Д.Г.  придобитите  по време на брака  превозни средства, както следва:

- лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса“, с рег. № .Н,, рама ., двигател .

- лeк автомобил марка „Опел.”, модел „Корса”, с рег. № ., рама ., двигател № . .като  делът на съпруга  Й.Й.  от  превозните средства  е уравнен със сумата 250 лв.

 ОСЪЖДА Й.  С. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 10.00  лв.

 Съпругата  Д.Г. има личен кредит в размер на 3 000 лв. към „ОД, който ще бъде погасен.

  Останалите движими вещи СИО са разпределени поравно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

  ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си  фамилно име - В.

            ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 9.7.2018г.

12

Гражданско дело No 869/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

С.Г.Ш.,
В.Р.Ш.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 9.7.2018г.

Водим от горното и на основание чл. 50 СК съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между С.Г.Ш., с ЕГН **********,*** и В.Р.Ш., с ЕГН **********,***, сключен на 05.05.2008 г. с АКТ № 12 от същата дата на Община Мездра.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

Родителските права върху роденото от брака дете В. В.Ш., с ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката С.Г. С., при която детето ще живее.

Личните отношения между бащата В.Р.Ш. и детето В. ще се осъществяват при РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ, както следва: първата и третата събота и неделя от всеки месец, като бащата ще взема детето от настоящия адрес на майката в 9.00 часа в събота и го връща пак там в 18.00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а също и във всяко друго време със съгласието на майката.

Бащата В.Р.Ш. ще заплаща на детето В.В.Ш. с ЕГН **********, издръжка в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет/ лева ежемесечно, платими до 5-то число на всеки месец в брой чрез майката С.Г. С., ведно със законната лихва при забава. Издръжката ще се изплаща от 01.07.2018 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й.

Придобитите по време на брака ДВИЖИМИ вещи са поделени между страните предварително.

Страните не са придобивали недвижими имоти по време на брака.

Семейно жилище страните не притежават.

Страните нямат общи влогове, нито общи търговски фирми.

Издръжка помежду си страните не претендират нито понастоящем, нито за в бъдеще.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата да носи предбрачното си фамилно име – С..

ОСЪЖДА В.Р.Ш., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на  108,30 лв.

ОСЪЖДА С.Г. С., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на  7,50 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

13

Гражданско дело No 52/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

А.О.А.

ДИОНИСОМАРБЛЕ БЪЛГАРИЯ ЕООД

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 10.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.О. ***,  против „ДИОНИСОМАРБЛЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121670026, със следните обективно съединени искове: Да се признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение,извършено със заповед №00047/18.12.2017г, като заповедта за уволнение бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна;  да бъде  възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Работник-кариера” и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 5562 лева за времето, което е останал без работа поради уволнението, считано от датата на уволнението 22.12.2017г до 22.06.2018г , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане. В хода на производството по делото е допуснато намаление на иска за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ от 5562,00лева на 4663,40лева.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.

Исковете са с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно икономическа експертиза. От ответното дружество е представено заверено копие от трудовото досие на ищеца.

Съдът, след като прецени становищата на пълномощниците на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и от приложените към делото доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „Работник-кариера” въз основа на сключен трудов договор №00265/10.05.2013г, който е актуализиран с допълнителни споразумения, последното от които от 01.03.2016г., когато е договорено основно трудово възнаграждение от 927,00лева и е променен срока на предизвестие от 30 дни на 60 дни. От представената Заповед №00047/18.12.2017г. се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1, т.5  КТ, като заповедта е връчена на ищеца на 22.12.2017г.  Според изложеното в исковата молба атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице вписаното в заповедта основание за  прекратяване на трудовото правоотношение. Излагат се доводи за незаконосъобразност на заповедта и поради обстоятелството, че от същата не става ясно от кого е издадена, само цифрово е посочен законовия тект  въз основа, на който се издава, като дори не е въпроизведено текстовото му съдържание и въобще липсват мотиви. Посочва се още, че заповедта е връчена на ищеца на 22.12.2017г, а на 21.12.2017г с експертно решение №6826 на ТЕЛК към „МБАЛ – Христо Ботев” гр.Враца, по отношение на  него е установено трайно намаляване на работоспособността на 40%. От ответното дружество оспорват предявените искове, като навеждат довод за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Според изложеното в отговора през последните месеци преди уволнението ищецът е  не изпълнявал ефективно  възложената му работа в изискващото се количество и качество при спазване на установената технология на труда и срокове, в подкрепа на което е представена докладна записка, изготвена от прекия му ръководител на 14.09.2017г. Излага се становище за спазване на изискванията на КТ при прекратяване на правоотношенията, като на ищеца е връчено предизвестие на 13.10.2017г, а трудовото му правоотношение е прекратено от 22.12.2017г с цитираната по-горе заповед, издадена след изтичане на предизвестието, като в заповедта е вписано, че произхожда от работодателя „ДИОНИСОМАРБЛЕ“ ЕООД , подписана е от представляващия дружеството и е подпечатано с печата на дружеството. Твърди се още, че ищецът не е информирал работодателя си и не е представил никакви  доказателства, че е подал документи за освидетелстване  пред ТЕЛК, въпреки, че съгласно действащото законодателство преди издаването на решението на лекарската комисия, лицето трябва да представи производствена характеристика, изготвена от работодателя му съвместно със Службата по трудова медицина. За издаденото решение на ТЕЛК ответното дружество е информирано едва с получаването на исковата молба.

Ищецът в съдебно заседание пояснява, че преди уволнението му открили заболяването „Хашимото”, за което ползвал и болнични. Предизвестието му е връчено по време на болнични и не му дали никакво обяснение защо го освобождават от работа. Счита, че в работата си е бил изряден, като не са му налагани наказания. Прекият му ръководител нито устно, нито писмено му е правил забележка за това, как работи.

По делото са разпитани двама свидетели, посочени от ответната страна. Същите са работници на ответното дружество. Св. ******** *******, работи като „работник-кариера” на кариерата в с. Върбешница, където бил пряк ръководител на ищеца. Според свидетеля ищецът започнал работа на тази кариера от около две години, като отначалото работил много добре, но след това системно вземал  болнични и неизпълнявал добре служебните си задължения. Когато му възлагал задачи, той не ги изпълнявал  стриктно, за което той уведомил прекия си началник ******** *******. Според него ищецът всеки месец взимал болнични, които били за дископатия и незнае за друго заболяване. Св. ******** ******* работи в ответното дружество на длъжност „началник кариера”, като отговаря за кариерите в с.  Върбешница и с. Горна Кремена. Познава А. като дългогодишен работник, като първоначално работел в кариерата в с. Горна Кремена, а през последните две години бил в кариерата в с. Върбеш6ница. В началото А. бил един от най-добрите работници, но от средата на миналата година започнали да получават сигнали от прекия му ръководител ******** *******, че не изпълнява добре служебните си задължения. Прекият ръководител на ищеца многократно го информирал устно за поведението на А. и той го посъветвал да изложи данните за неговото поведението на последния писмено. Пред него не е постъпвало искане за издаване на производствена характеристика, като пояснява, че редът е исканията на работниците да постъпват при него и той да ги предвижва до ръководството.

                   По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Вещото лице е изготвило заключенията си въз основа на документацията, която се съдържа в делото, както и въз основа на извършена проверка в  счетоводството на ответното дружество. Съгласно заключението на вещото лице, обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за периода от 22.12.2016 г. до 22.06.2016г възлиза на сумата от 4663,40лева. При изготвянето на заключението вещото лице е съобразило обстоятелството, че през месеците април и май ищецът е работил временно при друг работодател.

При така установеното от към фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Не се спори по делото, а и от събраните в хода на производството доказателства се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Работник-кариера“ въз основа на трудов договор №00265/10.05.2013г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №00047/18.12.2017г., която е оспорена от ищеца като незаконосъобразна. При оспорване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, работодателят носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Това задължение е указано на ответното дружество с изготвения по делото доклад по чл.146 ГПК.  В атакуваната заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Тази липса е на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за ефективното изпълнение на възложената му работа. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана, като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението, т.е. в заповедта следва да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции. Това може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В атакуваната заповед, издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, като причини за прекратяване на трудовите правоотношения е посочено само „несправяне с работата“. В изготвеното предизвестие, което ищецът е отказал да подпише, също липсват мотиви. В същото е посочено само, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328  от КТ дори без да е конкретизирано точното основание.  Тази липса на конкретика в заповедта за уволнение, относно това какви качества липсват на ищеца за ефективно изпълнение на работата и непосочване на възложените му функции, с които той обективно не може да се справи, или се справя недостатъчно ефективно, лишава същия от възможността да се защити, а прави и невъзможно упражняването на съдебен контрол върху правилността на уволнението, при посоченото уволнително основание. Единствено в докладната записка на прекия ръководител на ищеца се съдържат данни за това как той се справя с възложените му задачи и са посочени задълженията, които той не изпълнява стриктно и ефективно. В предизвестието и заповедта за уволнение липсва препращане към тази докладна записка. Докладната записка е представена с отговора и процесуалния представител на работодателя поддържа становище, че след изготвянето ѝ са предприети действия по освобождаването на ищеца от работа, но не са представени доказателства, че същата е връчена на ищеца преди връчване на заповедта. Дори и не се навеждат твърдения относно обстоятелството, че записката е сведена по някакъв начин до знанието ищеца. Следва да се отбележи още, че в самата записка също не са посочени конкретно какви качества липсват на ищеца като обективно и трайно състояние, което му пречи да изпълнява ефективно трудовите задължения, вменени му по длъжностна характеристика. Изброените в нея факти сочат по-скоро за умишлено или небрежно поведение, което е нарушение на трудовата дисциплина и съответно се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност, докато основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения. Предвид всичко това, като не е мотивирал заповедта за уволнение, ответникът не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради което ще следва процесната заповед да бъде отменена.

Неоснователен е наведения от ищеца довод, че заповедта е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че  към момента на връчване на атакуваната заповед е бил с установено трайно намаление на работоспособността  на 40 % с Експертно решение от 21.12.2017г на ТЕЛК към „МБАЛ – Христо Ботев” гр.Врац. В случая решението на ТЕЛК не е било влязло в сила към момента на връчване на заповедта, а регистрираните заболявания на ищеца не попадат в предвидените в чл.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда

При този изход на делото по главния иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и  ще следва  ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Работник-кариера” с място на работа кариера Върбешница.

Поради незаконното уволнение са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ. От представените копия от трудовата книжка, се установява, че ищецът  след като е останал без работа, поради уволнението, не е полагал труд по трудово правоотношение от 22.12.2017г до 12.04.2018г и от 08.05.2018г до датата на последното съдебно заседание. Съгласно представеното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за периода от 22.12.2017г до 12.04.2018г и за периода от 08.05.2018г до 22.06.2018г възлиза на сумата от 4663,40лева. Съдът намира, че иска следва да бъде уважен изцяло.

                При този изход от делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лева.

 На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на МРС държавна такса в общ в размер на 246,54лв, от които по 30 лева за двата неоценяеми иска и 186,40лева за иска по чл.225 ал.1 ГПК. В полза на МРС следва да бъде присъдена и сумата от 100,00лева, представляваща разноски за  назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на А.О. ***, за незаконносъобразно и ОТМЕНЯ Заповед №00047/18.12.2017г на управителя на ответното „ДИОНИСОМАРБЛЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121670026, с която е прекратено трудовото  правоотношение  на А.О.А. на основание чл.328 ал.1, т.5 КТ -липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.

ВЪЗСТАНОВЯВА А.О. *** с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „Работник-кариера” с място на работа кариера Върбешница.

ОСЪЖДА „ДИОНИСОМАРБЛЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121670026, да заплати на А.О. *** с ЕГН **********, сумата от 4663,40лв. /четири хиляди шестстотин и шестдесет и три лева и 40ст./, представляваща обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за периода от 22.12.2017г до 22.06.2018 г., както и сумата от 600,00лв./шестстотин лева/, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДАДИОНИСОМАРБЛЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121670026, да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 246.54лв./двеста четиридесет и шест лева и 54ст./, както и сумата от 100,00лв./ сто лева/, представляваща разноски за  назначената съдебно-счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

                Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

14

Гражданско дело No 1780/2017

Делба

Г.А.П.

И.С.Я.,
Р.М.Е.,
Д.М.Е.,
В.Т.Ц.,
С.Т.Й.,
ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 11.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш  И:

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.А.П. *** иск против И.С.Я. ***, Р.М.Е. ***, Д.М.Е. ***,  В.Т.Ц. ***, С.Т. ***, ***от гр.К., **П. от гр. К.,  ***от гр.К. и Община К. за делба на три наследствени имота, находящи се в границите на гр.К. останали в наследство от А. П. С. б.ж. както следва: имот с идентификатор . с площ от 1 500 кв.м.; имот с идентификатор ..с площ от 1 683 кв.м. и имот с идентификатор . с площ от 1 543 кв.м..

           ОСЪЖДА Г.А. ЕГН ********** *** да заплати на   В.Т.Ц.  ЕГН **********о***, разноски в размер на 1000 лв.

            ОСЪЖДА Г.А. ЕГН ********** *** да заплати на С.Т.Й.  ЕГН ********** ***, разноски в размер на 1000 лв.

           ОСЪЖДА Г.А. ***  направените  разноски в размер на 1080 лв. адв.възнаграждение.

            ОСЪЖДА Г.А. да заплати такса в полза на МзРС в размер на  100 лв.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

15

Гражданско дело No 228/2018

Искове за трудово възнаграждение

Г.П.П.

НЮ ТЕКС АД ГР. СОФИЯ

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.7.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.П.П.,***, е предявил иск против „Н.Т. ЕАД, ЕИК 175105596, със седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к. „С. т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и производствена база гр. М., ул. „Х. Б. № 90, представлявано от Л. Р.П., за сумата от 4698.67 лв. неизплатено възнаграждение за времето от месец октомври 2016 г. до 13.07.2017 г. ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 298.33 лв. лихва за забавено плащане върху горната сума за периода от 25.11.2016 г. до 21.02.2018 г., както и сумата от 390.60 лв. представляваща неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва считано от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника, редовно призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 76 и сл. ЗЗД вр. с чл. 235 ал. 2 ТЗ.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В съдебно заседание ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни, с изключение на този по чл. 224 ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

 Възлагането на управлението на търговското дружество е особен вид граждански договор, т. н. мениджърски договор, разновидност на мандатния договор, съществена характеристика на който е равнопоставеността на субектите, поради което отношенията по него следва да се уреждат въз основа на правилата на гражданското и търговското право, относими към тази материя. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на сключения между тях договор, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона или на добрите нрави. В съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД трябва да се  преценяват и задълженията на страните, регламентирани в договора. Прекратяването на правоотношението и последиците от това, включително задълженията за изплащане на дължимите вознаграждения и обезщетения, са също предмет на договорните отношения между страните.

Никъде в представения договор за възлагане управлението на търговското дружество – ответник не е предвидено ищеца да ползва през годината платени неприсъствени дни/ платен годишен отпуск/, нито че при прекратяване на договора да му се дължи обезщетение за неизползвани такива дни, или да се препраща към кодекса на труда за неуредени в договора случаи. Този иск ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „НЮ ТЕКС“ ЕАД, ЕИК 175105596, със седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к. „С.т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и производствена база гр. М., ул. „Х. Б.“ № 90, да заплати на Г.П.П.,***, сумата от 4698.67 лв. неизплатено възнаграждение за времето от месец октомври 2016 г. до 13.07.2017 г. ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 298.33 лв. лихва за забавено плащане върху горната сума за периода от 25.11.2016 г. до 21.02.2018 г., както и направените деловодни разноски съобразно уважените искове в размер на 268 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.П.П.,***, иск против „Н.Т.“ ЕАД, ЕИК 175105596, със седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к. „С. т.“ бл. 367, вх. Г, ап. 69 и производствена база гр. М. ул. „Х. Б. № 90, за заплащане на сумата от 390.60 лв. представляваща неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва считано от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 11.7.2018г.

16

Гражданско дело No 306/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

ВАРХИМ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

“ЧЕЗ Е. Б.” АД, ЕИК 175133827, гр. С., бул.“Ц. ш.“ № 159, район „М“, „Б.М. Б. Ц.“, е предявил иск против В.“ ЕООД, ЕИК 816089649, със седалище и адрес на управление: гр.М.,  ул.“Х. Б.” № 56, представлявано от Б.Р. Б., с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 12/2018 г. на МзРС, заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 5/04.01.2018 г. за сумата от 817.50 лева представляваща главница, сумата от 25.48 лева  представляваща лихва за периода от 13.09.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.01.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело № 12/2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

От ответника в срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба. Съобщението по чл. 131 ГПК е връчено на ответника при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание ответника не се представлява.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 12/2018 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът „В.“ ЕООД, ЕИК 816089649, със седалище и адрес на управление: гр. М.,  ул.“Х. Б.” № 56, представлявано от Б.Р. Б., да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.” АД, сумата от 817.50 лева представляваща главница, сумата от 25.48 лева представляваща лихва риода от 13.09.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.01.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответника е регистриран при ищеца като потребител на ел. енергия и има неплатени задължения за мрежова услуга – предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за периода от месец август 2016 г. до месец април 2017 г. за обект на потребление на ответното дружество в с. Лб, обл. В ул. „Ч“ с кл. № ……….., абонатен № ……………, за което са издадени 9 броя фактури за исковата сума, като в исковата молба са посочени за всяка фактура дължимата сума. Съгласно общите условия за продажба на електрическа енергия на „ Чез Електро България“ АД приложени по делото, ищеца твърди, че е изпълнил задълженията си по договор за продажба на ел. енергия за исковия период. Издал е отделни данъчни фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми и периоди, за което представя и счетоводна справка. Съгласно чл. 35 от общите условия ищецът начислил и лихва за забава в размер на 25.48 лв. за периода от 13.09.2016 г. до подаване на заявлението за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

 С молбата са представени Лицензия №Л-135-11/29.11.2006 г., общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД, Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Р. Б.“ ЕАД, сертификат от централен вестник „ТЕЛЕГРАФ“ за публикация на ОУ            , копие от публикация във вестник „Конкурент“, договор за продажба на електрическа енергия, ведно със споразумения, съобщение по ч. гр. дело № 12/2018 г. на МзРС, счетоводна справка за задължения към 18.05.2017 г., фактури 9 броя, справка по чл. 366 ГПК, пълномощно за процесуално представителство, и пълномощно на лицето издало и заверило справката – извлечение от 18.05.2017 г.

Ответника не се представлява в съдебно заседание, не е представено становище по делото. Приетите по делото като допустими и относими писмени доказателства не са оспорени от ответната страна, поради което следва да бъдат ценени като доказателства, установяващи задължението на ответника към ищеца.

След като не са оспорени, съдът приема, че същите установяват дължими от ответника суми и исковете следва да бъдат уважени.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК 816089649, със седалище и адрес на управление: гр.М.,  ул.“Х. Б.” № 56, че същият дължи изпълнение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО Б.” АД, ЕИК 175133827, гр.С., бул.“Ц. ш.“ № 159, район „М.“, „Б.М. Б. Ц.“, по издадената по ч. гр. дело №12/2018 г. на МзРС Заповед № 5/04.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 817.50 лева, представляваща главница, сумата от 25.48 лева  представляваща лихва за периода от 13.09.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.01.2018 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК 816089649, със седалище и адрес на управление: гр.М.,  ул.“Х. Б.” № 56, да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК 175133827, гр. С., бул. “Ц. ш.“ № 159, район „М.“, „Б.М. Б. Ц.“, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК 816089649, със седалище и адрес на управление: гр.М.,  ул.“Х. Б. № 56, да заплати на “ЧЕЗ Е АД, ЕИК 175133827, гр.С., бул.“Ц. ш.“ № 159, район „М.“, „Б.М. Б. Ц.“, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 75 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

17

Гражданско дело No 459/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ ЕООД

В.Т.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 11.7.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

 

            ПРИЗНАВА съществуване вземането на    СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. С., против В.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1 033.28 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 12.02.2018 г.; сумата от 37.03 лв. /осемдесет и един лева и 43 ст./ мораторна лихва за периода от 04.10.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 22.41 лв. - разноски по делото за внесена държавна такса, както и сумата от 192 лв. платен адвокатски хонорар..

              ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление  гр. София, деловодни разноски по исковото производство  в размер на 76.86 лв. държавна такса и 372 лв. адвокатско възнаграждение

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

18

Гражданско дело No 470/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

К.Т.П.,
И.В.К.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
КСУДС - ГР.РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 11.7.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете К. И. К., ЕГН ********** в КСУДС ЦНСТ за деца и младежи без увреждания 2 гр. Р., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

19

Гражданско дело No 892/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

А.В.И.,
Л.В.И.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 12.7.2018г.

Водим от горното и на основание чл.50СК съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между Л.В.И. с ЕГН ********** и А.В.И. с ЕГН **********, сключен на 23.12.1995г с АКТ №521 на Община *.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

Семейното жилище не се обитава и не е собственост на никой от съпрузите. Страните не са придобивали движимо и недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Страните нямат взаимни претенции един към друг за издръжка.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Л.В.И. да носи брачното си фамилно име И..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 12.7.2018г.

20

Гражданско дело No 428/2014

АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА

Ц.Г.Ц.

ОС ЗЕМЕДЕЛИЕ РОМАН

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 13.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Процесуалният представител на жалбоподателя Ц.Г.Ц. е депозирал молба с искане съдът да се произнесе с решение, с което да бъде тълкувано решение №26 от 26.02.2015г, постановено по настоящото дело, тъй като е възникнал спор при изпълнение на решението.

Производството е по чл. 251 от ГПК.

На основание чл.251 ал.3 ГПК молбата за тълкуване на решението е  изпратена за отговор на ОС“Земеделие“ гр.Роман. В законния срок няма постъпил отговор.

Искането за тълкуване на съдебно решение по чл. 251 ГПК не е обвързано със срок и може да бъде подадено, докато съдебното решение не е изпълнено. Съдът намира, че молбата за тълкуване на решението е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна имаща правен интерес и от представеното писмо с изх.№476 от 24.11.2017г на ОС“Земеделие“ гр.Роман е видно, че решението не е изпълнено, тъй като точно изпълнението му е проблем за административния орган.

Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. Целта на тълкуването е да се издири истинската воля на съда, съобразно която да се уредят правните последици на решението. Когато страните, спрямо които има едно влязло в сила съдебно решение, разбират неговия текст в различен смисъл, е налице спор по тълкуване на решението. Такъв спор следва да се отнесе към съдебния състав, който го е постановил, а той да изясни действителната си воля. Съдебно решение се подлага на тълкуване, когато волята на съда действително е останала неясна или недоизяснена. Тълкуването не означава нова преценка на доказателствата или извеждане на нов правен извод на съда, различен от вече възприетия със съдебното решение

С молбата се иска съдът да се произнесе по следните въпроси:

 1 Влязлото в сила решение  за обявяване на нищожността на  двете решения на ПК Роман за възстановяване на имотите с план за земеразделяне възстановява ли висящността на производството по чл.14 ал.1.т1 вр. с чл.11 ЗСПЗЗ, образувано по преписка 0246 от 07.1991г на ПК Роман, респективно поражда ли  задължение за ОСЗ Роман да изпълни съдебното решение, като се произнесе с  решения за възстановяване на  имотите в стари реални/възстановими граници, съобразно приетите по делото скици-проекти и заключението на СТЕ?

2. Необходимо ли е подаването на ново заявление от  Ц.Ц., след като такова е подадено от неговия наследодател и е образувана преписка 0246 от 07.1991г на ПК Роман

3. със съдебното решение за констатиране нищожността и обявяване на нищожността на  решенията на ПК Роман ли се възстановява собствеността в стари/възстановими реални граници, или това следва да стане с последващо решение на ОСЗ Роман, съобразени с мотивите на решението и с установените стари реални граници на имотите съобразно приетите скици проекти.

Съдът намира, че в случая не е налице неясно решение, тъй като съдът в мотивите е приел, че Поземлената комисия е постановила Решение №39/11.12.1996г по преписка №02046/07.10.1991г и решение №61 от 02.10.1997г по преписка №02046/07.10.1991г, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от ЗСПЗЗ и неправилно приложение на материалния закон, поради което решенията се явяват нищожни  и с постановения диспозитив е обявил тяхната нищожност, като е върнал  преписката за ново произнасяне от ОСЗ Роман. От поставените въпроси и писмото на ОСЗ Роман до фирмата  поддържаща и осъвременяваща КВС - СД „Фалкор – Владимир Андонов и Александър Андонов и сие“ гр. София,е видно, че административният орган правилно е разчел волята на съда, но са налице затруднения от негова страна при изпълнението на съдебния акт. При тези данни съдът намира, че така постановеното решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Ето защо искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Съдът намира, че наведените от молителя доводи за тълкуване на решението целят да се дадат указания за прилагане на правните последици на влезлия в сила съдебен акт, както и указания относно процедурата по възстановяването пред ОСЗ гр.Роман, което  както се отбеляза по – горе е недопустимо по пътя на тълкуването.

С оглед изложените съображения,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ   молбата на Ц.Г.Ц. за тълкуване влязлото в законна  сила решение №26 от 26.02.2015г,като НЕОСНОВАТЕЛНА..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

21

Гражданско дело No 189/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

К.Ц.И.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 13.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд – Изп.Директор, чрез и пълномощника адв.Здравко Йорданов Цанев от САК,  е постъпила искова молба със следните искания: да се признае за установено, че К.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 1 979,09 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и девет лв. и 9 ст.), представляваща главница, формирана от задължения  по  фактура № 7238523544/20.03.2016 г, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017г/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №837 от 26.10.2017г по ч.гр.д.№1594/2017г по описа на МРС. Претендират се разноските, направени както в заповедното производство, така и по настоящото.

Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск по размер.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1594/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: Между К.Ц.И. и “Теленор България” ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/ са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 613789449 от 20.08.2015 г., с който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0895432994 и Договор за мобилни услуги № 614108076, съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0897657491 и мобилно устройство Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг от 05.10.2015 г, в който общата цена на лизинговата вещ е 68.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 2.99 лв. с вкл. ДДС /2.49 лв. без ДДС/ всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. С допълнително споразумение № 010977539 към Договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер 0895432994 влиза в сила нов абонаментен план. На основание клауза от споразумението между страните е сключен и Договор за лизинг от 13.11.2015 г., който предвижда клиента да получи мобилен апарат Motorola Moto G 3rd Gen Black. Общата цена на лизинговата вещ е 312.57 лв. За ползването й лизингополучателят се задължил да извършва ежемесечни вноски в размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС /11.33 лв. без ДДС/ за периода 13.12.2015 г. – 13.10.2017 г., като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.

Според изложеното в исковата молба за ползваните от ответника услуги са издавани своевременно фактури както следва:

Фактура № 7233105383/20.11.2015г. е издадена за отчетния период 20.10.2015-19.11.2015 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер 0897657491 месечна абонаментна такса 12.49 лв., други услуги 0.54 лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black – 2.49 лв., които са в краен размер на 16.02 лв. без ДДС – 19.22 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер 0895432994 месечна абонаментна такса 38.02 лв., еднократна такса 4.17 лв., еднократна такса за допълнителен пакет Резерв МВ 8.32 лв., допълнителни услуги Мобилен Интернет 4.98 лв., Разговори към „Грижи за клиента“ 0.14 лв., услуги с добавена стойност /SMS/ 20.00 лв. и лизингова вноска за мобилен апарат  Motorola Moto G 3rd Gen Black – 13,59лв., които са в краен размер на 89.22 лв. без ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 124.17 лв., която след приспадане на 0.28 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 123,89 лв.

Фактура № 7234418889/20.12.2015 г. е издадена за отчетния период 20.11.2015-19.12.2015 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер 0897657491 месечна абонаментна такса 12.49 лв., видео разговори 0.27 лв., видео разговори 0.10 лв., и лизингова вноска за мобилен апарат Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black – 2.49 лв., които са в краен размер на 15.85 лв. без ДДС – 19.02 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер 0895432994 месечна абонаментна такса 33.32 лв., кратки текстови съобщения /SMS/ 0.16 лв., мултимедийни съобщения /MMS/ 0.49 лв., разговори към „Грижи за клиента“ 0.06 лв., такса за спиране на номер 0.50 лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Motorola Moto G 3rd Gen Black – 11.33 лв., които са в краен размер на 45.86 лв. без ДДС – 55.03 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 74.05 лв.

Фактура № 7235767751/20.01.2016 г. е издадена за отчетния период 20.12.2015-19.01.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер 0897657491 месечна абонаментна такса 12.49 лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black – 2.49 лв., които са в краен размер на 14.98 лв. без ДДС – 17.98 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер 0895432994 месечна абонаментна такса 33.32 лв. и лизингова вноска за мобилен апарат Motorola Moto G 3rd Gen Black – 11.33 лв., които са в краен размер на 44.65 лв. без ДДС – 53.57 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 71.55 лв.

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане цената на услугите договорите са предсрочно прекратени. След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и К.И., на потребителя е издадена фактура № 7238523544/20.03.2016 г., която включва задължение за изплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 1384.91 лв. и лизингови вноски в общ размер 328.61 лв. За мобилен телефон Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 56.81 лв. по Договор за лизинг от 05.10.2015 г., равняващ се на деветнадесет вноски, а за Motorola Moto G 3rd Gen Black предсрочно изискуеми са двадесет лизингови вноски на обща стойност 271.80 лв. по Договор за лизинг от 13.11.2015 г. Във фактурата са включени  и неизплатените задължения по горе цитираните фактури в размер на 265,57лева или общия размер на задължението по тази фактура възлиза на сумата от 1979,09лева.

По делото е представена съдебно – счетоводна експертиза, която е компетентно изготвена и следва да се кредитира и според която в счетоводството на ищеца са отразени четири броя фактури на името на ответника, като общата сума за плащане по тях е 1990,84лева. От тази сума 1384.91 лева представляват начислена неустойка в размер на стандартната месечна такса за ползваните пакетни услуги както следва: неустойката за номер 0895432994 за периода от прекратяване на договора 09.02.2016г до крайния срок на договора 13.11.2017г  е 714.11 лв., а за номер 0897657491 неустойката е 670.80 лв., като същата е начислена от прекратяване на договора 09.02.2016г до крайния срок на договора 05.10.2017г. Вещото лице е посочило, че във последната фактура са включени задължения от предходни фактури както следва: от ф-ра № 7233105383/20.11.2015 г. сумата от 126,29лв. с ДДС; от ф-ра  № 7234418889/20.12.2015 г. сумата от 76,16лв и от ф-ра № 7235767751/20.01.2016 г. сумата от 74,87лева. Неплатените лизингови вноски са в общ размер 328.61 лв. За мобилен телефон Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 56.81 лв. по Договор за лизинг от 05.10.2015 г., равняващ се на деветнадесет вноски, а за Motorola Moto G 3rd Gen Black предсрочно изискуеми са двадесет лизингови вноски на обща стойност 271.80 лв. по Договор за лизинг от 13.11.2015 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

Съдът приема, че от представените писмени доказателства безспорно се установи, че между страните са били сключени валидни договори за мобилни услуги - Договор за мобилни услуги № 613789449 от 20.08.2015 г. Договор за мобилни услуги № 614108076 и допълнително споразумение № 010977539 към Договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер 0895432994. По силата на тези договори ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. За ползваните услуги ищецът е издавал своевременно фактури. От заключението на вещото лице се установи, че задълженията по Фактура № 7233105383/20.11.2015г., Фактура № 7234418889/20.12.2015 г. и Фактура № 7235767751/20.01.2016 г. в общ размер на 277,32лева не са заплатени, поради което, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени му мобилни услуги, така както са посочени в исковата молба и във фактура № 7238523544/20.03.2016г в размер на 265,57лева. Предвид неизпълнението но основните задължения на ответника, ищецът се е възползвал от правото си да развали сключените договори.  В договорите е предвидено, че в случай на прекратяване на договорите през срока, в който са уговорени, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, в предвидения в договора размер. Съгласно раздел ІV, т. 4 от Допълнително споразумение № 010977539 от 13.11.2015 г. и т. 11 от Договор за мобилни услуги № 614108076 от 05.10.2015 г., които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяване на договора до края на първоначално предвидения му срок. В случая е налице фактическият състав на неустойката- изрична клауза и в двата договора и виновно неизпълнение задълженията на ответника, довели до прекратяване на договорите. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, размерите на неустойката за договорите е както следва: за мобилен номер 0895432994 е 714.11 лв., а за номер 0897657491 е 670.80 лв. или общия размер на неустойката по двата договора възлиза на сумата от 1384,91лева.

По отношение на претенцията за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключените договори за лизинг съдът приема следното: Безспорно установено е, че във връзка с договорите за предоставяне на мобилни услуги, между страните са сключени и два договора за лизинг, посочени по- горе, по силата на които ищецът е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи, срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена. Правото на обявяване на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите, като предпоставка за упражняването му е неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги. При предсрочно прекратяване на договорите за лизинг, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски стават предсрочно изискуеми. Съгласно заключението на вещото лице неплатените лизингови вноски са в общ размер 328.61 лв. За мобилен телефон Alcatel OneTouch Pixi 3 4 Black предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 56.81 лв. по Договор за лизинг от 05.10.2015 а за Motorola Moto G 3rd Gen Black предсрочно изискуеми са двадесет лизингови вноски на обща стойност 271.80 лв. по Договор за лизинг от 13.11.2015 г.

При гореизложените съображения, съдът съдът заключава, че исковите претенции на ищеца са изцяло основателни и доказани, поради което следва да се уважи изцяло предявения иск.

По отношение на разноските

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид факта, че установителния иск е явно основателен и доказан по размер, то разноските в заповедното производства за установените вземания следва да бъдат възложени на длъжника по заповедта.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответника да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1008,38 лева, от които 150 лева – за експертиза, 368,55лева – платено възнаграждение за назначения особен представител на ответника; 39.58лева – държавна такса и сумата от 422,25 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд – Изп.Директор, че К.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 1 979,09 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и девет лв. и 9 ст.), представляваща главница, формирана от задължения  по  фактура № 7238523544/20.03.2016г, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017г /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №837 от 26.10.2017г по ч.гр.д.№1594/2017г по описа на МРС.

ОСЪЖДА К.Ц.И. с ЕГН **********, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 1008,38лв / хиляда и осем лева и 38ст/, представляваща разноски за настоящото производство, както и сумата от 398,58лв/ триста деветдесет и осем лева и 58ст/, представляваща направени деловодни разноски  в заповедното производство по ч.гр.д.№1594/2017г по описа на МРС.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

22

Гражданско дело No 518/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

С.И.П.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 13.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд – Изп.Директор и пълномощник адв.Ива Въндева от САК, с искане да се признае за установено, че С.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 557,96 лв. /петстотин петдесет и седем лева и 96 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №965 от 22.12.2017г по ч.гр.д.№1886/2017г по описа на МРС. Претендират се разноските, направени както в заповедното производство, така и по настоящото дело.

Ответницата признава иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1886/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: Според изложеното в исковата молба на 15.07.2013 г. между С.И.П. и „Космо България Мобайл“ /понастоящем с наименование „Теленор България“ ЕАД / с ЕИК 130460283 е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359895680072 за срок от 12 месеца по програма GoWeb Generation Line със стандартен месечен абонамент в размер на 8.90 лв. Към момента на сключване на договора С.И.П. е непълнолетна, поради което на същата дата и в качеството си на неин родител Цветана Александрова Борисова подписва декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице.

На 17.12.2010 г. между С.И.П. и „Космо България Мобайл“  /понастоящем с наименование „Теленор България“ ЕАД / с ЕИК 130460283 е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359898528520 за срок 24 месеца по програма Generation GLOBUL 9.90 със стандартен месечен абонамент в размер на 9.90 лв. На 20.01.2012 г. със Заявление за смяна на номер, сключен между същите страни, предпочетен номер  + 359898528520 е сменен с номер +359895211034. На 25.09.2012 г. страните сключват Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895211034, с което срокът за ползване на услуги по горепосочения номер е удължен за още 12 месеца. На 15.11.2014 г. между С.И.П. и „Теленор България“ ЕАД с ЕИК 130460283 е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895211034 за срок от 24 месеца по програма Резерв с отстъпка 15.99 и стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв.  На 13.09.2013 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896831322 за срок от 24 месеца по програма GLOBUL Universe 10.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лв. На 22.12.2014 г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896831322.  Във връзка с горепосочените договори за мобилни услуги и сключените към тях споразумения, на 15.07.2013 г. между страните е сключен Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+, с който срокът за ползване на услуги, предоставени от оператора на потребителя за горепосочените номера + 359895680072 и +359895211034 се продължава  до 15.07.2014 г. На 13.09.2013 г. между страните е сключен Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+, с който срокът за ползване на услуги, предоставяни от оператора на потребителя за горепосочените номера + 359896831322, + 359895680072 и +359895211034 се продължава до 13.09.2015 г. За потребените от ответницата услуги операторът е издал следните фактури: Фактура № **********/10.09.2015 г. за отчетен период 10.08.2015 г.-09.09.2015 г., срок за плащане – 25.09.2015 г., издадена за сумата от 62.56 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги., по която фактура има частично плащане и претендираната сума по нея е  50.50 лв.,  и  Фактура № 7231346840/10.10.2015 г., за отчетен период 10.09.2015  г.– 09.10.2015 г., срок за плащане – 25.10.2015 г., издадена за сумата от 47.19 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги.

Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по първия договор в общ размер на 20.24 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.08.2015 г. – 09.10.2015 г., по втория договор в общ размер на 29.86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.08.2015 г. – 09.10.2015 г. и по споразумението в общ размер на 47.59 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.08.2015 г. – 09.10.2015 г., на 11.11.2015 г. мобилният оператор е отправил писмена покана за доброволно плащане до С.И.П., с която я уведомил за общата стойност на задълженията й. С поканата операторът е уведомил потребителя за последствията от неизпълнение на задълженията в указания 10-дневен срок, а именно, че сключените договори  и допълнителни споразумения ще бъдат прекратени, след което използването на съответните мобилни номера няма да бъде възможно; както и че към общия размер на дълга, ще бъдат начислени неустойки за номера + 359895680072, +359895211034 и + 359896831322, съгласно условията и сроковете посочени в договори, съответно споразуменията и приложенията сключени към тях.

Поради неизпълнение на задълженията в посочения 10-дневен срок, мобилният оператор прекратява договорите и начислява предвидените в тях неустойки в общ размер на 460.27 лв., както следва: За предпочетен номер +359895211034, начислената неустойка е в размер на 169.56 лв., като неустойката е формирана съгласно Раздел ІІІ, чл. 4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на споразумението и е начислена във фактура № 7234125649 от 10.12.2015 г. и за предпочетен номер + 359896831322 начислената неустойка е в размер на 290.71 лв. и е формирана съгласно Раздел ІІІ, чл. 4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на споразумението и е начислена във фактура № 7234125649 от 10.12.2015 г.

На 20.12.2017 г. „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд –гр. Мездра срещу С.И.П., в което се претендират: главница в размер 557.96 лв. /петстотин петдесет и седем лева и 96 ст./ и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч. гр. д. № 1886/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Мездра, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответницата, като в законоустановения срок от същата е постъпило възражение. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, „Теленор България“ ЕАД е предявявил настоящия установителен иск.   

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се признава  наличието на договорни отношения с ищеца, както и на неизплатени задължения по сключените договори. Оспорен е размера на претендираните  разноски. В съдебно заседание ответницата заявява, че признава иска и не се противопоставя на искането на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска

По допустимостта на иска: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим,  тъй като ищецът има качеството на кредитор по Заповед №198 за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2015г по ч.гр.д. №576/2015г по описа на МРС, по която длъжникът, който е ответник по настоящия иск, е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което е допустим.

По основателността на иска

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание ответницата е направила изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в съдебно заседание за приетия от него ред за разглеждане на делото,за което страните не са възразили. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

По отношение на разноските

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид факта, че установителния иск е явно основателен и доказан по размер, то разноските в заповедното производства за установените вземания следва да бъдат възложени на длъжника по заповедта. Деловодни разноски в заповедното производство са размер на 385 лева, от които 360,00лева – платено адвокатско възнаграждение и 25,00лева – държавна такса

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответницата да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 385 лева, от които 360,00лева – платено адвокатско възнаграждение и 25,00лева – държавна такса. Съдът намира,че платеното  адвокатско възнаграждение е в предвидения минимален размер , визиран в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което  възражението на ответницата за прекомерност на разноските е неоснователно. В случая е налице признание на иска, но не е налице и хипотезата   на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като с подаденото възражение ответницата е дала повод за завеждането на настоящото производство.

 Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Оле Бьорн Шулстъд – Изп.Директор, че С.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,ЕИК 130460283, сумата от 557,96 лв. /петстотин петдесет и седем лева и 96 ст./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.12.2017 г.8датата на депозиране на заявлението в съда/ до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №965 от 22.12.2017г по ч.гр.д.№1886/2017г по описа на МРС.

ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, от адрес: ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 385,00лв / триста осемдесет и пет лева и 00ст/, представляваща разноски за настоящото производство, както и сумата от сумата от 385,00лв / триста осемдесет и пет лева и 00ст/, представляваща направени деловодни разноски  в заповедното производство по ч.гр.д.№1886/2017г по описа на МРС.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

23

Гражданско дело No 445/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

И.А.Ж.,
Г.Д.Ц.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА,
КСУДС - ГР.РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 16.7.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на малолетното дете Д.И.А., ЕГН ********** в ЦНСТ с. Б.

 НАСТАНЯВА малолетното дете Д…И.А., ЕГН ********** в ЦНСТДМ без увреждания 1 гр. Р. за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

24

Гражданско дело No 553/2018

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

ДИРЕКЦИЯ " СП" -МЕЗДРА

Н.Д.П.,
Б.Г.Ц.,
Ц.П.Ц.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 16.7.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА малолетното дете К.Е. Г., ЕГН **********  за отглеждане и възпитание в професионалното приемно семейство на Б.Г.Ц. и Ц.П.Ц. ***, вписани  в регистъра на утвърдените приемни семейства воден към РД СП гр. В, със Заповед №06-РДПС-0041/28.07.2017 год., за срок от една година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като обжалването не спира изпълнението.

 

25

Гражданско дело No 882/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.П.П.,
Д.Т.П.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 18.7.2018г.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.П.П., ЕГН ********** и Д.Т.П., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 290/15.11.2003 г. съставен в Община В., гр. В., по взаимно съгласие.

1. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете  .Д.Т., родена на *** г., с Акт за раждане №489 от 15.04.2004 г. на Община С. се предоставят на майката - И.П.П., ЕГН **********, като бащата Д.Т.П. има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя всеки месец и на рожденият му ден - 4 април, както и на официалните празници: Бъдни вечер, Коледа, Денят на детето - първи юни, а също и петнадесет дни през лятото.

2. Бащата Д.Т.П. се задължава да заплаща на  детето .Д.Т., родена на *** г., лично и със съгласието на майката и законен представител И.П.П., месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/. Същата се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете  К.Д. П., роден на *** г., с Акт за раждане № 987/16.10.2008 г. се предоставят на майката - И.П.П., ЕГН **********, като бащата Д.Т.П., има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя всеки месец и на рожденият му ден - 8 октомври, както и на официалните празници: Бъдни вечер, Коледа, Денят на детето - първи юни, а също и петнадесет дни през лятото.

4. Бащата Д.Т.П. се задължава да заплаща на детето К.Д. П., роден на  *** г., с Акт за раждане № 987/16.10.2008 г. месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/,  чрез майката и законен представител И.П.П.. Същата се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

5. Страните заявяват, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти.

6. Страните заявяват, че семейното жилище, находящо се в гр.В., ул. „Подбалканска”2А ще се ползва от И.П.П..

7. Останалите движими вещи собственост на И.П.П. и Д.Т.П. са разпределени по равно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

8. Съпругът заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг.

9. След прекратяване на брака съпругът ще запази  брачното си фамилно име – П..

                10. Окончателната държавна такса и направените по делото разноски ще бъдат заплатени поравно от И.П.П. и Д.Т.П.

                       ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

     ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 187.20 лв.

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

26

Гражданско дело No 1819/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Д.Ц.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К." № 1, чрез пълномощник адв. В.Г., е предявило иск против Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1148/2017 г. на МзРС заповед № 626/11.08.17 г. за сумата от 293.14 лв. /двеста деветдесет и три лева и 14 ст./ незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договори с № Ц0646909 от 28.09.2009 г., № М3402889 от 20.11.2012 г. и № М3793138 от 16.09.2013 г.; сумата 17.25 лв. /седемнадесет лева и 25 ст./ неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело №1148/2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК последният е подал възражение срещу заповедта, и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

От ответника в срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1148/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул."Кукуш" № 1, сумата 293.14 лв. /двеста деветдесет и три лева и 14 ст./ незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договори с № Ц0646909 от 28.09.2009 г., № М3402889 от 20.11.2012 г. и № М3793138 от 16.09.2013 г.; сумата 17.25 лв. /седемнадесет лева и 25 ст./ неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, сумата 15.85 лв. /петнадесет лева и 85 ст./ мораторна лихва начислена върху главницата за периода 09.01.2015 г. до 24.07.2017 г., сумата 19.44 лв. /деветнадесет лева и 44 ст./ мораторна лихва начислена върху главницата за периода 09.01.2015 г. до 24.07.2017 г.  и сумата 32.30 лв. /тридесет и два лев и 30 ст./ мораторна лихва начислена върху главницата за периода 13.07.2015 г. до 24.07.2017г.,  ведно със законната лихва от 10.08.2017 г. – датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане на сумата, както и 25.00 лв. /двадесет и пет лв./ разноски по делото и сумата 180.00 лв. / сто и осемдесет лв./ адвокатско възнаграждение.

В хода на делото е направен отказ от иска за мораторна лихва в размер на 67.59 лв., и производството по делото в тази му част е прекратено.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника е съществувал договор с индивидуален потребителски № Ц0646909 от 28.09.2009 г., новиран неколкократно, с ползван мобилен номер 0885 38 71 56, за срок от 12 месеца. На 12.08.2014 г. договора е подновен отново за срок от две години. На 20.11.2012 г. ответника е сключил и друг договор с индивидуален потребителски номер М 3402889, с който са му предоставени услуги за мобилен  номер 0882 071765, за срок от 24 месеца. Между страните е сключен и трети договор М 3793138 от 16.09.2013 г. с който са предоставени услуги за мобилен номер 0 888 684370. Копие от договор и приложенията към него, с които последния е новирен са приложени в заверени копия на лист 13 -лист 35 от делото. За трите договора ответника е бил въведен в системата с клиентски № 502893708, по който са издавани фактури, част от които неса заплатени от ответника и са предмет на настоящото дело както следва:

Фактура № 0302873942 и Приложение А към нея за сумата от 60.98 лв.; Фактура № 0304952363 и Приложение А към нея за сумата от 0.74 лв., за телефонен  номер 0885 387156 за периода от 14.10.2014 г. до 13.12.2014 г.;

 Фактура № 0302969613 и приложение А към нея за сумата от 25.80 лв.; Фактура № 0305077649 и Приложение А към нея за сумата от 27.58 лв.; Фактура № 0306684274 и Приложение А към нея за сумата от 18.79 лв.; Фактура № 0308283112 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0309878107 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0311579003 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0313421516 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; и Фактура № 0315008347 и Приложение А към нея за сумата от 36.67 лв., издадени за периода от 16.10.2014 г. до 15.06.2015 г. за телефонен номер 0888 68 43 70.

Фактура № 0302946751 и Приложение А към нея за сумата от 14.78 лв. и Фактура № 0305054517 и Приложение А към нея за сумата от 60.24 лв. издадени за периода от 16.10.2014 г. до 15.12.2014 г. за телефонен номер 0882 071765, или всички фактури за обща сума в размер на 293.14 лв.

Заверени копия от фактурите са представени на лист 36 – 59 от делото.

Ответника не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представено становище по делото. Приетите по делото като допустими и относими писмени доказателства, описани по-горе, не са оспорени от ответната страна, поради което следва да бъдат ценени като доказателства, установяващи задължението на ответника към ищеца.

След като не са оспорени, съдът приема, че същите установяват дължими от ответника суми и исковете следва да бъдат уважени.

Предявен е и иск за сумата 17.25 лв. представляващи неустойка за  предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга.

Този иск е неоснователен.

Твърди се в молбата, че тъй като сумите по представените фактури не са заплатени от ответника, ищеца е прекратил едностранно сключения договор за мобилни услуги, и е начислил неустойка.

По делото не са представени приложимите към договора Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, но тъй като същите са публично достъпни на интернет страницата на ищеца „Мобилтел“ ЕАД, съдът приема, че ищецът е установил съдържанието на приложимите Общи условия. Съгласно Общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 15-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на мобилни услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на договора.

В раздел „Отговорност“ от Приложение № 1 към процесния договор е посочено следното: „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок".   

В молбата не е посочено кога ищеца е прекратил договора, нито са представени фактури, в които евентуално да е била начислена неустойка, поради което за съда е невъзможно да обсъди въпросите как е била формирана сумата за неустойка, за какъв срок от договора /след прекратяването до изтичането му/, и в какъв размер. Твърди се само, че прекратяването е настъпило по силата на договора, и за неговата валидност не се изисква форма, което съдът намира за неоснователно, както и намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, включително забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В разглеждания случай, видно от изложените твърдения в исковата молба,  претендираната неустойка е компенсаторна такава - за частта от договора, която се прекратява.

В решение № 228 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 995/2011 г. на Върховния касационен съд., ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26 ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния касационен съд. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Константната съдебна практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. В този смисъл: решение № 247/11.01.2011 г. по търг. дело № 115/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 1050/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по търг. дело № 203/2015 г. на Върховния касационен съд, І т. о. е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на  действие на договора, създава само привидно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния потребител не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника, и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът се явява неоснователен и поради следното: Както бе посочено, неустойката се претендира въз основа на раздел „Отговорност“ от Приложение № 1 към процесния договор, който урежда дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по аргумент от Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. по т.д. №7/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, така и по аргумент от чл. 164 ал. 1 т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорените особености на начина на изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

Горното с оглед твърдението на ищеца в исковата молба, че „за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора.“

По горните съображения иска за неустойка ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 193.63 лева, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 240.88 лева, съобразно уважената част от  иска.

 Водим от, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, че същата дължи изпълнение на “ „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К.“ № 1, по издадената по ч. гр. дело № 1148/2017 г. на МзРС заповед № 626/11.08.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от за сумата от 293.14 лв. /двеста деветдесет и три лева и 14 ст./ общо, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договори с № Ц0646909 от 28.09.2009 г., № М3402889 от 20.11.2012 г. и № М3793138 от 16.09.2013 г., съгласно издадените  Фактура № 0302873942 и Приложение А към нея за сумата от 60.98 лв.; Фактура № 0304952363 и Приложение А към нея за сумата от 0.74 лв., за телефонен  номер 0885 387156 за периода от 14.10.2014 г. до 13.12.2014 г.; Фактура № 0302969613 и приложение А към нея за сумата от 25.80 лв.; Фактура № 0305077649 и Приложение А към нея за сумата от 27.58 лв.; Фактура № 0306684274 и Приложение А към нея за сумата от 18.79 лв.; Фактура № 0308283112 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0309878107 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0311579003 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; Фактура № 0313421516 и Приложение А към нея за сумата от 11.89 лв.; и Фактура № 0315008347 и Приложение А към нея за сумата от 36.67 лв., издадени за периода от 16.10.2014 г. до 15.06.2015 г. за телефонен номер 0888 68 43 70, Фактура № 0302946751 и Приложение А към нея за сумата от 14.78 лв. и Фактура № 0305054517 и Приложение А към нея за сумата от 60.24 лв. издадени за периода от 16.10.2014 г. до 15.12.2014 г. за телефонен номер 0882 071765, ведно със законната лихва върху горната сума от 293.14 лв., начиная от 10.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."Кукуш" № 1, чрез пълномощник адв. В.Г., е предявило иск против Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1148/2017 г. на МзРС заповед № 626/11.08.17 г. за сумата от 17.25 лв. /седемнадесет лева и 25 ст./ неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “ „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К." № 1, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 193.63 лв. съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “ „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К." № 1, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 240.88 лв. съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

27

Гражданско дело No 93/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД

И.П.И.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 20.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ 175074752, със седалище/адрес на управление гр. София, бул. България 49, бл.53Е, вх.В, със законни представители Светослав Николаев Н. и Ирина Харалампиева  Георгиева – управители, чрез пълномощника юрк. Краси Ангелов, е постъпила искова молба със следните искания да се признае за установено, че И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ишцовото дружество сумата от 1 055.25 лв. (хиляда петдесет и пет лева и 25 ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №673 от 22.08.2017г по ч.гр.д.№1256/2017г по описа на МРС. Претендират се и разноски.

Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 1256/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: От представените писмени документи се установява, че на 25.04.2016 г., И.П.И. кандидатства за отпускането на потребителски кредит чрез Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като за целта на 26.04.2016 г. му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги Бонус сума в размер на 500 лв., с месечна вноска от 65.51 лв., за срок от 9 месеца. На 26.04.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3008480711, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, от една страна и И.П.И., като кредитополучател от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: по кредита: Сума на кредита 500 лв.;Срок на кредита 9 месеца;Размер на вноската по кредита 65.51 лв.; Годишен процент на разходите /ГПР/ 49.87 %; Годишен лихвен процент 41.17 %; Лихвен процент на ден 0.11 %; Дата на погасяване 13-то число от месеца;Общо задължение 589.59 лв. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 465.66 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.74 лв.  Или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 1055.25лв, а общия размер на вноската е 117.25 лв. Договорът е подписан при Общи условия  /по нататък наричани за краткост „ОУ“/, които са неразделна част от Договора. Ответникът е подписал ОУ и е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

Към исковата молба е приложено преводно нареждане с банкова референция 270PMWP161170069 от 26.04.2016 г., от което е видно, че  кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнил в срок задълженията си по договора като е превел паричната сума в размер на 500 лв. по посочената от кредитополучателя И.П.И. банкова сметка. ***никът не е направил нито една пълна вноска. След изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост…“ на 16.08.2016 г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, а до длъжника И.П.И. е изпратено писмо уведомление на 19.08.2016 г. В последствие кредитодателят е предприел необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като на 01.06.2017г е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК пред СРС. Делото е изпратено по подсъдност на РС Мездра, където е образувано ч. гр. дело № 1256/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, по което на 22.08.2017г е издадена Заповед № 673 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 1 055.25 лв. (хиляда петдесет и пет лева и 25 ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, сумата 8,84 лв. представляваща законова лихва за забава за периода от 14.06.2016г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 16.08.2016г /датата на прекратяване на договора/, за сумата 25 лева разноски  под формата на внесена държавна такса и сумата от 150лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на  чл.47 ал.5 ГПК. На заявителя е указано, че на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземанията си. Последният в срока по чл.415 ал.4 ГПК е предявил настоящия иск само за сумата от 1 055.25 лв., като е посочено, че поради липса на материален интерес се отказва от начислената лихва за забава от 8,84лева

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че от представените писмени доказателства, които не са оспорени от ответната страна, безспорно се установи, че на 26.04.2016г. между ответника в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ чрез служител на ищеца, т.нар. кредитен експерт, по силата на който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 500лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 9 месеца с размер на вноската от 65,51лв. на месец, ГПР в размер на 49,89%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. От представеното Преводно нареждане с банкова референция 270PMWP161170069 от 26.04.2016г. се установи, че ответника е получил отпуснатият кредит от 500лева по посочената от него банкова сметка. ***никът не е извършвал никакви плащания по договора. С депозирания отговор няма твърдения за извършени плащания и към 16.08.2016 г.  действително са били налице условията за предсрочна изискуемост на заема съгласно чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно „… В случай, че КС/СД просрочи  една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“. За обявената предсрочна изискуемост на задълженията по заема е изготвено уведомително писмо до ответника. По делото няма представен  документ  който да удостовери, че до длъжника  е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. В случая обаче този факт е ирелевантен, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено след падежа и на последната вноска, т е. към този момент са били падежирали всички вноски, въпреки че в заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 3008480711/ от 26.04.2016г., който е прекратен автоматично от заявителя на 16.08.2016г. поради просрочване на месечна вноска с повече от 30 кал.дни, поради което и е начислена законова лихва за забава.

Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №33008480711, което е частен свидетелстващ документ, но не е оспорен. От извлечението се установява, че ответникът не е заплатил дължимите вноски по процесния заем за периода 13.06.2016 г. - 13.02.2017г. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на размера на дължимата сума, тъй като от страна на ответника няма твърдения за извършени плащания.

В заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване дължимостта на вземане от 1 055.25 лв, представляващо дължима главница по процесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва, както и възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са останалите дължими суми по заема, доколкото същите не са претендирани. В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото, че ответника  дължи главницата по предоставения му „Профи кредит Стандарт“ в размер на 500,00лв.. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява частично основателен. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Профи кредит България” ЕООД гр. София от И.П.И., ЕГН ********** за парична сума в размер на 500,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 26.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер – 1 055,25 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

                По отношение на разноските

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в общ размер от 175,00лева , от които 25.00лева за внесена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.В случая предвид факта, че предявения установителния иск е частично основателен и доказан по размер до 47%, ще следва да бъдат присъдени  разноски в заповедното производство в размер на 82,25лева.

 По настоящото производство са представени доказателства за платено възнаграждение за назначения особен представител на ответника в размер на 303,87лева и за 25,00лева - платена държавна такса. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответника да заплати на ищцовото дружество и 47% от направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 154,57лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че И.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, му ДЪЛЖИ сумата от 500,00 лв. (петстотин лева и 00ст.), главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №673 от 22.08.2017г по ч.гр.д.№1256/2017г по описа на МРС, като Отхвърля иска над тази сума до пълния размер на претендирана такава от 1 055.25 лв лева за главница.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България”,№ 49,бл. 53Е, вх. В, направените в заповедното производство разноски в размер на 82,25лв. / осемдесет и два лева и 25ст./, както и сумата от 154,57лева /сто петдесет и четири лева и петдесет и седем ст. / - разноски в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

28

Гражданско дело No 208/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Д.М.Н.Б.

Й.Б.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 20.7.2018г.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.М.Б. с ЕГН ********** и **Б., роден  на ***г, сключен на 20.03.2015г с АКТ №0007 от същата дата на Община Мездра, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да продължава да носи брачното си фамилно име Б. или за в бъдеще да се именува Д.М.Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

29

Гражданско дело No 510/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Н.П.В.

П.К.В.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 20.7.2018г.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.П.В. с ЕГН ********** и П.К.В. с ЕГН **********, сключен на 03.05.2008г с АКТ №7 от същата дата на Община Роман, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата **В. с ЕГН ********** и **В. с ЕГН **********, на майката Н.П.В. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, включващ правото на бащата П.К.В. да вижда децата **В. с ЕГН ********** и **В. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 09:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с право на преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

ОСЪЖДА П.К.В. с ЕГН ********** да заплаща на **В. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Н.П.В.  месечна издръжка в размер на 130,00 /сто и тридесет/ лв, начиная от 18.04.2018г /датата на депозиране на исковата молба/, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на задълженията до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА П.К.В. с ЕГН ********** да заплаща на **В. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Н.П.В.  месечна издръжка в размер на 130,00 /сто и тридесет/ лв, начиная от 18.04.2018г /датата на депозиране на исковата молба/, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на задълженията до окончателното им изплащане

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на определените издръжки.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име А. или за в бъдеще да се именува Н.П. А..

ОСЪЖДА Михаил П.К.В. с ЕГН ********** да заплати на Н.П. А. с ЕГН **********, сумата от 625,00лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени деловодни разноски пред настоящата инстанция.

     ОСЪЖДА П.К.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 202,20лв./ двеста и два лева и двадесет ст./

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

30

Гражданско дело No 590/2018

Павлов иск

КАБЕЛ ТРЕЙД ЕООД

Б.Е.К.,
Н.Й.К.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 20.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

                От „КАБЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „Иван Иванов“, бл.70, вх.А, ап.21, ЕИК121414589, със законен представител ****– управител и пълномощник адв.Ч., е депозирана искова молба  против Б.Е.К. с ЕГН ********** и Н.Й.К. с ЕГН **********,*** с искане да се обявят за недействителни спрямо „КАБЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, действията по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 14.09.2017г, с който длъжникът Б.Е.К. го уврежда, продавайки на свой възходящ родственик, а именно Н.Й.К., лек автомобил марка: Ситроен, модел: Ксара, рама VF7N1RHYB73046014, двигател RHY10DYCX4004649, с рег.№ ВР 6563 ВТ, който би могъл да послужи частично за удовлетворяване на изискуемо вземане на кредитора, както и бъдат присъдени направените по делото разноски.

                 Ответниците не са ангажирали становище по иска

                 Искът е с правно основание чл.135 ЗЗД.

                По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че на основание влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.д. №1153/2017г по описа на РС –Мездра на ищеца е издаден изпълнителен лист, с който е осъдена първата ответница Б.Е.К. да му заплати сумата от 1711,60лева, представляваща задължение по запис на заповед от 21.09.2016г с падеж 31.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано 10.08.2017г до окончателното  изплащане на вземането, сумата от 32.00 лева разноски по делото, както и сумата от 480лева с ДДС, представляваща  адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. Дело №20179000401141 по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева рег.№900 с район на действие ОС-Враца. Към настоящия момент задължението не е изплатено, но на 14.09.2017г  чрез договор за покупко-продажба на моторно превозно средство Б.Е.К. продава на майка си Н.Й.К. притежавания от нея лек автомобил марка: Ситроен, модел: Ксара, рама VF7N1RHYB73046014, двигател RHY10DYCX4004649, с рег.№ ВР 6563 ВТ. Твърди се, че с това си действие Б.Е.К. уврежда ищцовото дружество като кредитор, като му създава трудности за удовлетворяването му, поради което е налице интерес от предявяването на настоящия иск.

  В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал. 1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК - ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не са се явили в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждане в тяхно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазване  сроковете за размяната на книжата и неявяването им в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД/ Павлов иск/  е вероятно основателен. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца- направените по делото разноски в размер на 512,00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „КАБЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „Иван Иванов“, бл.70, вх.А, ап.21, ЕИК121414589, със законен представител Таня Георгиева Иванова, договора за покупко-продажба на моторно превозно средство от 14.09.2017г, с който длъжникът Б.Е.К. го уврежда, продавайки на свой възходящ родственик, а именно Н.Й.К., лек автомобил марка: Ситроен, модел: Ксара, рама VF7N1RHYB73046014, двигател RHY10DYCX4004649, с рег.№ ВР 6563 В

ОСЪЖДА Б.Е.К. ЕГН ********** и Н.Й.К. ЕГН ********** да заплатят на „КАБЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „Иван Иванов“, бл.70, вх.А, ап.21, ЕИК121414589, сумата от 512.00лв /петстотин и дванадесет лева/ – деловодни разноски по настоящото производство.

На основание чл.239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.7.2018г.

31

Гражданско дело No 927/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Й.Ц.Б.,
Е.В.Б.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.7.2018г.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й.Ц.Б., ЕГН ********** и Е.В.Б., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № ххх/……. г. съставен в Община В., гр. В., по взаимно съгласие.

1.                       Сключения между страните граждански брак да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

2.                       Съпрузите нямат родени от брака си ненавършили пълнолетие деца, поради което и не се определя възлагане на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на деца.

3.                        Издръжка между съпрузите не се дължи.

4.                        По време на брака, съпрузите нямат придобито семейно жилище, както и друго недвижими и движимо имущество и нямат претенции един към друг относно такова имущество.

5.                       След прекратяване на брака, съпругата запазва фамилното си име – Б..

6.                       Разноските по настоящото дело остават за сметка на страните така както са направени.

                ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.7.2018г.

32

Гражданско дело No 967/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

А.И.М.,
Г.К.М.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.7.2018г.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.И.М., ЕГН ********** и Г.К.М., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № хх/…….. г. съставен в Община хх, гр. ххххх, по взаимно съгласие.

1. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – М Г. М., родена на *** г. ще се извършват от майката – А.И.М., а бащата Г.К.М. ще вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца – в събота от 09.00 часа до неделя в 17.00 часа както и един календарен месец през лятото, който да несъвпада с платения годишен отпуск на майката.

2.Бащата Г.К.М. ще заплаща на детето, чрез законният й представител майката – А.И.М. месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 01.08.2018 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за изменението и.

3. Семейното жилище находящо се в гр. ххххх, обл. ххххх, ул. „хх“ № ….. представляващо къща с парцел, ще се ползва от детето и майката.

4. Съпрузите нямат претенции един към друг за движими вещи, същите са разпределени между тях извън съдебно.

5. Съпругата след прекратяването на брака ще носи фамилното си име М..

6. Съпрузите не претендират издръжка помежду си.

7. Разноските по настоящото дело се поемат от молителката А.И.М., а държавната такса за определената издръжка се поема от молителят Г.К.М..

                ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

ОСЪЖДА Г.К.М., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 93.60 лв.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.7.2018г.

33

Гражданско дело No 995/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.К.С.,
М.Б.С.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.7.2018г.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.К.С., ЕГН ********** *** и М.Б.С., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 94/19.10.1997 г. съставен в Община Червен бряг, гр. Червен бряг, по взаимно съгласие.

1. УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на роденото от брака дете  К. М. С. родена на *** г., с ЕГН ********** се предоставя на майката, като бащата М.Б.С., има право на лични контакти с детето всеки ден от 08:00ч. до 22:00ч.

             2. Бащата М.Б.С. се задължава да заплаща на В.К.С., като майка и законен представител на малолетното дете Камелия Мариянова С. родена на ***г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/. Същата се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3. Семейното жилище е собствено на съпрузите и същото се намира на административен адрес: област Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй ул. „Жилищен Комплекс”-3 №17А, вх. А, ет. 4, ап. 11, като занапред ще се ползва от В.К.С..

4. Страните заявяват, че недвижимия имот придобит по време на брака, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №37798.512.239.1.11 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста тридесет и девет точка едно точка единадесет/ находящ се в гр. К, община …., област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-89/11.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. К….., п.к. 3320, ж.к. 3, бл. 17А /седемнадесет А/, вх. А, ет. 4 /четири/,  ап.11 /единадесет/. Самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 37798.512.239 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста тридесет и девет/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 63.70кв.м. /шестдесет и три цяло и седемдесет стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект №37798.512.239.1.10, 37798.512.239.1.12, под обекта: обект №37798.512.239.1.8 и над обекта: обект №37798.512.239.1.14, а по доказателствен материал: Нотариален акт № 115, том II, рег. № 3685, дело № 214 от 2004г.  на В..М.-*** действие Районен съд- гр.К, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България под №373, а именно: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА /АПАРТАМЕНТ/ №11 /единадесет/, в блок 17А /седемнадесет А/, във вход „А”, на четвъртия етаж, със застроена площ от 63.70кв. м. /шестдесет и три цяло и седемдесет стотни кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при съседи: от изток – спортна площадка, от запад – ст. клетка, ап. 12, от север – ап. 10 и от юг – улица, след прекратяване на брака ще бъде собственост на В.К.С., като делът на М.Б.С. е уравнен с имот представляващ: ДВОРНО МЯСТО с площ от 788 кв.м. /седемстотин осемдесет и осем квадратни метра/, находящо се в строителните граници на с. Х, представляващо имот с планоснимачен № 438 /четиристотин тридесет и осем/, за който е отреден парцел IX /девет/, в квартал 32 /тридесет и две/, при граници: улица, IV438, VIII - 437, III – 439, ведно с находящите се в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 78,00 кв.м. /седемдесет и осем квадратни метра/, лятна кухня със застроена площ 32,00 кв.м. /тридесет и два квадратни метра/ и постройка на допълващото застрояване със застроена площ от 34 кв.м. /тридесети четири квадратни метра находящ се в строителните граници на с. Хърлец, представляващо имот с планоснимачен № 438 /четиристотин тридесет и осем/, за който е отреден парцел IX /девет/, в квартал 32 /тридесет и две/, при граници: улица, IV438, VIII - 437, III – 439, ведно с находящите се в имота жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. /седемдесет и осем квадратно метра/, лятна кухня със застроена площ 32 кв.м. /тридесет и два квадратни метра/ и постройка на допълващото застрояване със застроена площ от 34,00 кв.м. /тридесет и четири квадратни метра/.

Данъчната оценка на имотите въз основа на самостоятелен обект с идентификатор №37798.512.239.1.11 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста тридесет и девет точка едно точка единадесет/ в размер на 24 736,50 лв. / двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000523/28.05.2018г.

Общата данъчната оценка на имота ДВОРНО МЯСТО и прилежащите към него постройки въз основа на Удостоверение за данъчна оценка с изх. №ДО000524/28.05.2018г. е в размер на 5926.10лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и шест цяло и десет лева/.

5. Страните заявяват, че недвижимия имот придобит по време на брака, описан в  Нотариален акт № 143, том IV, рег. № 4736, дело № 421 от 2016г.  на В М.-*** действие Районен съд-гр.Козлодуй, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България под №373, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 788,00 кв.м. /седемстотин осемдесет и осем квадратни метра/, находящо се в строителните граници на с. Хърлец, представляващо имот с планоснимачен № 438 /четиристотин тридесет и осем/, за който е отреден парцел IX /девет/в квартал 32 /тридесет и две/, при граници: улица, IV438, VIII - 437, III – 439, ведно с находящите се в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 78,00 кв.м. /седемдесет и осем квадратно метра/, лятна кухня със застроена площ 32,00 кв.м. /тридесет и два квадратни метра/ и постройка на допълващото застрояване със застроена площ от 34,00 кв.м. /тридесети четири квадратни метра/, след прекратяване на брака ще бъде собственост на М.Б.С., като делът на В.К.С. е уравнен със имот с идентификатор №37798.512.239.1.11 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста тридесет и девет точка едно точка единадесет/ находящ се в гр. ., община ., област ., гр. К., п.к. ., ж.к. 3, бл. .., вх. А, ет. 4, ап. 11.

Данъчната оценка на имотите въз основа на самостоятелен обект с идентификатор №37798.512.239.1.11 /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста тридесет и девет точка едно точка единадесет/ в размер на 24 736,50 лв. / двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000523/28.05.2018г.

Общата данъчната оценка на имота и прилежащите към него постройки въз основа на Удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО000524/28.05.2018г. е в размер на 5926.10лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и шест цяло и десет лева/.

6. Страните заявяват, че притежаваните от тях лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „ПАСАТ”, с рег. № ….., рама №….., двигател №… ,  след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпруга М.Б.С.. В.К.С. няма каквито и да било претенции по отношение на описания по-горе автомобил, като делът и е уравнен със сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/.

 7. Страните заявяват, че притежаваните от тях товарен автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „ВИВАРО”, с рег. № …, рама №….., двигател №……1,  след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпруга М.Б.С.. В.К.С. няма каквито и да било претенции по отношение на описания по-горе автомобил, като делът и е уравнен със сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/.

8. Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг. Останалите движими вещи собственост на В.К.С. и М.Б.С. са разпределени по равно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

9. Окончателната държавна такса и направените по делото разноски ще бъдат заплатени от М.Б.С..

10.След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилното име – С..

                       ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

     ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на недвижимия имот и сумите за уравнение в размер на 497.32 лв.

     ОСЪЖДА М.Б.С., ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 93.60 лв., както и сумата от 130.52 върху стойността на получените в дял недвижим имот и движими вещи.

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.7.2018г.

34

Гражданско дело No 2/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

М.Т.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 23.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.“К.“ № 1, против М.Т.Ц., ЕГН **********,***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1234/2017 г. на МзРС заповед № 667/22.08.17 г. за сумата от 145.12 лв. /сто четиридесет и пет лева и 12 ст./ представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор № М4121109 от 07.06.2014 г.; сумата 69.48 лв. /шестдесет и девет лева и 48 ст./ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.08.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело №1234/2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК последният е подал възражение срещу заповедта, и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

От ответника в срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1234/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът М.Т.Ц., ЕГН **********,***,  да заплати на кредитора „М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.“К.“ № 1, сумата 145.12 лв. /сто четиридесет и пет лева и 12 ст./ представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор № М4121109 от 07.06.2014 г.; сумата 69.48 лв. /шестдесет и девет лева и 48 ст./ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата 42.27 лв. /четиридесет и два лева и 27 ст./ мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 11.09.2014 г. до 24.07.2017 г.,  ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. – датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане на сумата, както и 25.00 лв. /двадесет и пет лв. и 00 ст./ разноски по делото и сумата 180.00 лв. /сто и осемдесет лева и 00 ст./ адвокатско възнаграждение.

В хода на делото е направен отказ от иска за мораторна лихва в размер на 42.27 лв., и производството по делото в тази му част е прекратено.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника е съществувал договор с индивидуален потребителски № М4121109 от 07.06.2014 г., с ползван мобилен номер 0883322202, за срок от 12 месеца. Копие от договора и приложенията към него са представени на лист 8 – 13 от делото. За договора ответника е бил въведен в системата с клиентски № 504028659, по който са издавани фактури, част от които не са заплатени от ответника и са предмет на настоящото дело, както следва:

Фактура № 0296312782 и Приложение А към нея за сумата от 140.22 лв.; Фактура № 0298148504 и Приложение А към нея за сумата от 04.90 лв., за телефонен  номер 0883322202 за периода от 23.06.2014 г. до 22.08.2014 г.; или две фактури за обща сума в размер на 145.12 лв.

Заверени копия от фактурите са представени на лист 14 – 15 от делото.

Ответника не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представено становище по делото. Приетите по делото като допустими и относими писмени доказателства, описани по-горе, не са оспорени от ответната страна, поради което следва да бъдат ценени като доказателства, установяващи задължението на ответника към ищеца.

След като не са оспорени, съдът приема, че същите установяват дължими от ответника суми и искът за главница следва да бъде уважен.

Предявен е и иск за сумата 69.48 лв. представляващи неустойка за  предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга.

Този иск е неоснователен.

Твърди се в молбата, че тъй като сумите по представените фактури не са заплатени от ответника, ищеца е прекратил едностранно сключения договор за мобилни услуги, и е начислил неустойка.

В исковата молба е посочена и фактура, в която е начислена неустойката, и е посочен падеж на плащане 01.12.2014 год. и отчетен период от 23.10.2014 год. до 22.11.2014 год., но такава фактура не е приложена към исковата молба, и не е приемана като писмено доказателство.

По делото не са представени приложимите към договора Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, но тъй като същите са публично достъпни на интернет страницата на ищеца „Мобилтел“ ЕАД, съдът приема, че ищецът е установил съдържанието на приложимите Общи условия. Съгласно Общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 15-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на мобилни услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на договора.

В раздел „Отговорност“ от Приложение № 1 към процесния договор е посочено следното: „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок".   

В молбата не е посочено кога ищеца е прекратил договора, нито е представена фактура, в която евентуално да е била начислена неустойка, поради което за съда е невъзможно да обсъди въпросите как е била формирана сумата за неустойка, за какъв срок от договора /след прекратяването до изтичането му/, и в какъв размер. Твърди се само, че прекратяването е настъпило по силата на договора, и за неговата валидност не се изисква форма, което съдът намира за неоснователно, както и намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, включително забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В разглеждания случай, видно от изложените твърдения в исковата молба,  претендираната неустойка е компенсаторна такава - за частта от договора, която се прекратява.

В решение № 228 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 995/2011 г. на Върховния касационен съд., ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26 ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния касационен съд. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Константната съдебна практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. В този смисъл: решение № 247/11.01.2011 г. по търг. дело № 115/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 1050/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, както се твърди в молбата, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по търг. дело № 203/2015 г. на Върховния касационен съд, І т. о. е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на  действие на договора, създава само привидно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна, и поради това също нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния потребител не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника, и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Искът се явява неоснователен и поради следното: Както бе посочено, неустойката се претендира въз основа на раздел „Отговорност“ от Приложение № 1 към процесния договор, който урежда дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по аргумент от Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. по т.д. №7/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, така и по аргумент от чл. 164 ал. 1 т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорените особености на начина на изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

Горното с оглед твърдението на ищеца в исковата молба, че „за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора.“

По горните съображения иска за неустойка ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 138.63 лева, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 172.44 лева, съобразно уважената част от  иска.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Ц., ЕГН **********,***, че същата дължи изпълнение на “ „М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „К.“ № 1, по издадената по ч. гр. дело № 1234/2017 г. на МзРС заповед № 667/22.08.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 145.12 лв. /двеста деветдесет и три лева и 14 ст./ общо, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор с № М4121109 от 07.06.2014 г. съгласно издадените Фактура № 0296312782 и Приложение А към нея за сумата от 140.22 лв.; Фактура № 0298148504 и Приложение А към нея за сумата от 04.90 лв., за телефонен  номер 0883322202 за периода от 23.06.2014 г. до 22.08.2014 г.; или две фактури за обща сума в размер на 145.12 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 21.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.“К.“ № 1, иск против М.Т.Ц., ЕГН **********,***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1234/2017 г. на МзРС заповед № 667/22.08.17 г. за сумата от 69.48 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Т.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “ „М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.“К.“ № 1, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 138.63 лв. съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Т.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “ „М.“  ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул.“К.“ № 1, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 172.44 лв. съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

35

Гражданско дело No 555/2018

Искове за развод и недействителност на брака

Г.И.И.

Л.Ц.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 23.7.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Г.И.И., ЕГН ********** ***, и Л.Ц.И., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак №122/21.12.1991 год. на Община М..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Х.

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

36

Гражданско дело No 1897/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС АД

С.М.П.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 24.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б., № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С.Х.Б. И Г.Н.П.,  чрез пълномощник адв. К.К., е предявило иск против С.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1645/2017 г. на МзРС заповед № 877/02.11.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  за сумата от 137,54 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2017 г. /датата за депозиране на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв. внесена държавна такса, представляваща деловодни разноски по делото, както и сумата от 360.00 лв. адвокатско възнаграждение. Претендират се и разноски по настоящото дело.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело №1645/2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК последният е подал възражение срещу заповедта, и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че подписите положени върху договор № 504954968 от 21.11.2016 г. не са положени от ответницата, както и подписът положен върху приемо- предавателен протокол за мобилно устройство и върху погасителен план също не са на ответницата и по тази причина не са възникнали валидни договорни отношения между страните. Твърди още, че след получаване на исковата молба дъщерята на ответницата е заплатила по сметка на ищеца претендираната сума, за да и спести притесненията. 

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1645/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът С.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б., № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от С.Х.Б. И Г.Н.П.,  чрез пълномощник адв. К.К., сумата от 137,54 лв. /сто тридесет и седем лева и 54 ст./ главница, сумата от 3.30 лв. /три лв. и 30 ст./мораторна лихва за забава за периода от 18.08.2017 г. до 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2017 г. /датата за депозиране на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., /двадесет и пет лева и 00 ст./ внесена държавна такса, представляваща деловодни разноски по делото, както и сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева и 00 ст./ адвокатско възнаграждение.

В хода на делото е направен отказ от иска за мораторна лихва в размер на 03.30 лв., и производството по делото в тази му част е прекратено.

Видно от приетия заверен препис от Договор от 07.11.2014 г. е, че ”Мобилтел” ЕАД е възложило на ищеца извършва ”Кредитен скоринг” на потребители на Мобилтел, с цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка, както и ”Гарантиране чрез поръчителство” на вземанията на оператора от абонатите, които са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Кредитния скоринг се състои в извършване на кредитната оценка, която включва предоставяне на становище от страна на ищеца-одобрение или неодобрение на потребител като подходящ за сключване на Договор за продажба на изплащане с ”Мобилтел” ЕАД. Реализиране на отговорността на поръчителя започва при спиране достъпа на абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на изплащане сключен с ”Мобилтел” ЕАД, въз основа на одобрение от ищеца, за всички случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни след спирането чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания по съответните договори за продажба на изплащане. С Анекс от 08.10.2015 г. с рег.№2313/2014, към Договора от 07.11.2014 г., препис от който е представен по делото, ”Мобилтел” ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща писмени уведомления на абонатите от името на мобилния оператор, с които да ги информира относно настъпването на изискуемостта на вноските, оставащи до крайния срок на сключените с тях Договори за продажба на изплащане, както и да ги покани да платят дължимата сума.

По делото е представен в заверен препис Договор за продажба на изплащане № 504954968 от 21.11.2016 г. сключен между ”Мобилтел” ЕАД в качеството на продавач и ответницата в качеството на купувач, с предмет покупко-продажбата на индивидуализирана в приложение 1 към договора вещ - апарат НТС Desire 530 Grey MAT 25 23m, със сериен № 354773071569937, за сумата от 143.53 лева. Според чл. 4 от договора при получаване на устройство купувачът заплаща първоначална вноска в размер на 05.98 лева, а остатъкът от 137.55 лева се дължи на 23 равни месечни вноски, съобразно погасителен план към договора. В чл. 6 от договора за продажба е предвидено, че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а всяка следваща в сроковете за плащане на сумите по месечните фактури, издавани от продавача по договора за мобилни услуги. Съгласно чл.9. 1. 2 от договора продавачът има право да обезпечи с поръчителство от трета страна вземането си от купувача. Според чл. 12 т. 3 от договора при неплащане на най-малко 2 вноски продавачът може да прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на съответната фактура.

От представения препис уведомление по чл. 143 ЗЗД се установява, че ищецът в качеството си на поръчител е уведомил длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на неплатените вноски по погасителния план и предстоящото плащане от страна на поръчителя за погасяване на задължението към ”Мобилтел” ЕАД, като в приетия препис от известие за доставяне е видно, че пратката е приета от адресата.

Твърди се, че от представения препис от уведомление с изх. № 9219/05.09.2017 г. от ”Мобилтел” ЕАД, е видно, че на основание, чл. 2.2.4 от Договора от 07.11.2014 г., на 18.08.2017 г. ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил дължимата от ответницата сума по договора за продажба от 21.11.2016 г., чийто размер възлиза на 137.54 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, след като уведоми длъжника за предявения срещу него иск.

Видно от представените договори от 07.11.2014 г. и от 21.11.2016 г., че задължението на ответника към ”Мобилтел” ЕАД за разсрочено изплащане на цената на апарат НТС Desire 530 Grey MAT 25 23m, със сериен № 354773071569937, е обезпечено с поръчителството на ищеца. С оглед отрицателния характер на твърдението, че ответницата е преустановила плащането на вноските по разсрочената цена на устройството, в нейна тежест е да установи своевременното изпълнение на поетите по договора задължения. Доказателства в този смисъл по делото от ответната страна не са ангажирани, но възражението и е, че на договора от 21.11.2016 год. подписите не са нейни, липсва собственоръчно изписване на трите имена, както и че подписът върху приемопредавателния протокол и върху погасителния план също не са нейни.

От горното може да се направи извода, че ответницата оспорва истинността на посочените писмени доказателства. Това оспорване е направено с отговора на исковата молба, връчен на ищеца, който не е заявил, че ще се ползва от тях. При това положение съдът не може да разпредели доказателствената тежест и да приеме въз основа на представени доказателства дали документите са истински или не.

При това положение следва да се приеме, че оспорените документи са неавтентични /неистински/, доказателствена им сила относно авторството им е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК, и съдът е освободен от обвързващата го доказателствена сила. Тези документи ще следва да бъдат изключени от доказателствата по делото като неистински.

От горното следва, че между ответницата и ”Мобилтел” ЕАД не е възникнала облигационна връзка, и ищецът – поръчител не е изпълнил задължение на ответницата, поради което искът се явява неоснователен и недоказан само на това основание.

При това положение предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, без да се обсъждат останалите писмени доказателства, включително и заплащането на част от задължението от трето лице.

Ответната страна не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б., № 81, вх. Б, ет. 1, иск против С.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1645/2017 г. на МзРС заповед № 877/02.11.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  за сумата от 137,54 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2017 г. /датата за депозиране на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв. внесена държавна такса, представляваща деловодни разноски по делото, както и сумата от 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

37

Гражданско дело No 1600/2016

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Й.Н.И.

Г.П.Х.,
Я.П.Х.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Й.Н.И. *** с ЕГН **********, е предявила иск против Г.П.Х., ЕГН ********** с който ищцата моли съда да признае за установено, че тя е собственик в качеството и на законен наследник на И.Н.Кб.ж. на с. К.П., общ. Р., съответно с полагащата и се 1/5 идеална част от процесните имоти находящи се в землището на с. К.П., общ. Р., както следва: УПИ представляващ парцел № ХII, пл. № 535 от квартал 31 по кадастралния и регулационен план на село К.П., обл. В., целия с площ от 1 620 кв. м., незастроен при граници и съседи на парцела: улица, Н.И.Н, наследници на П.М., наследници на Х., М. и В.Ц, както и следните имоти по земеразделителния план на село К.П., а именно: пасище, мера цялото с площ от 1.356 дка. в местността „Край село“, съставляващ имот № 003031; ливада с площ от 2.101 дка. в местността „К л“, съставляваща имот № 064019; нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р.“ съставляваща имот № 117014; нива с площ от 4.301 дка. в местността „К. к“ съставляваща имот № 238023; нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р.“ съставляваща имот № 117015; нива с площ от 0.700 дка. в местността „М.“ съставляваща имот № 135019, и да и отъпи собствеността и предаде владениетпо върху посочена идеална част от гореописаните имоти, както и моли съдът да отмени нотариален акт № 150 том 6, нот. дело № 1279/2006 г. по описа на РС М. в частта съобразена с квотата по закон на ищцата. Претендират се и разноски.

Ответника в писмения си отговор оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан.

Искът е с правно основание чл. 108 ЗС.

Събрани са писмени доказателства.

В исковата си молба ищцата претендира, че е собственик по наследство на 1/5 идеална част от описаните в молбата недвижими имоти в качеството си на наследник на И.Н.Кб.ж. на с. К.П., общ. Р., поч. на 23.12.1960 год.

В подкрепа на твърденията си представя нот. акт № 150, том VI, нот. дело № 1279/2006 г. на СВ при МзРС,в който ответника Г.П.Х. и Я.П.Х. са признати за съсобственици по наследство с равни права върху недвижимия имот предмет на акта, а именно: УПИ представляващ парцел № ХII, пл. № 535 от квартал 31 по кадастралния и регулационен план на село К. п., обл. В., целия с площ от 1 620 кв. м., незастроен при граници и съседи на парцела: улица, Н.И.Н, наследници на П.М., наследници на Х. М. и В.Ц, скица на имот пасище, мера цялото с площ от 1.356 дка. в местността „Край село“, съставляващ имот № 003031, в която като собственик на имота е записан Г.П. на основание договор за делба № 280/30.05.2006 г. том I, рег. № 889, скица на имот ливада с площ от 2.101 дка. в местността „К. л.“, съставляваща имот № 064019, в която като собственик на имота е записана Я.П.Х. на основание договор за делба № 54 от 19.06.2014 г. том 3, рег. № 1644, скица на имот нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р“ съставляваща имот № 117014, в която като собственик на имота е записан Г.П.Х. на основание договор за делба № 281 от 30.05.2006 г. том 1, дело № 890, нива с площ от 4.301 дка. в местността „К. к.“ съставляваща имот № 238025, в която като собственик на имота е записана Я.П.Х. на основание договор за делба № 281 от 30.05.2006 г. том 1, дело № 890, нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р.“ съставляваща имот № 117015 в която като собственик е посочен „ЕМ ПЕ А Х. Б.“ ЕООД на основание нотариален акт за продажба № 119 от 20.11.2013 г. том 6, рег. № 4183 дело № 558, имот нива с площ от 0.700 дка. в местността „Мартиница“ съставляваща имот № 135019, в която като собственик на имота е записа Г.П.Х. като основание за собственост е вписан договор за делба № 281 от 30.05.2006, том 1 дело № 890.

Други доказателства касаещи собствеността на имотите по делото не са представени. Представените писмени такива и приети от съда в съдебно заседание са неотносими към спора. Гласни доказателства не са представени  въпреки дадената от съда възможност.

Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик на процесния имот против владеещия го без правно основание несобственик на същия имот.Следователно за да се приеме претенцията по чл. 108 от ЗС за основателна, е необходимо да бъдат доказани всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически състав по чл. 108 от ЗС, в т.ч. на първо място, че ищецът е собственик на процесните имоти към момента на завеждане на исковата молба. Искът по чл. 108 от ЗС съдържа в себе си установителен момент, относно собствеността на ищеца върху имота, както и  осъдителен елемент, насочен към осъждане на владеещия този имот несобственик-ответника по делото, да го освободи и върне на ищеца.                                 Тежестта за доказване собствеността на ищеца върху имота  лежи изцяло върху него.За уважаването на иска по чл. 108 е от значение да се докаже,че ищецът е собственик на претендирания имот и ако това не се установи,без значение за изхода на спора е кой точно владее същия имот,на какво основание и собственик ли е на процесния имот.

   Съдът намира, че ищцата не доказа с надлежните допустими и относими доказателства и по надлежния ред, че към датата на завеждане на исковата молба се явява собственик на процесните имоти. Точно обратното, събраните по делото писмени доказателства съдържат факти, които опровергават претенцията на ищцата за собственост върху имотите. Тези изводи се налагат от следните доказателства и обстоятелствата по  тях: За всички имоти предмет на иска са представени доказателства от които е видно, че собственици на имотите са ответника и други лица. Тези писмени доказателства не са оспорени от ищцата. Същите следва да бъдат ценени като доказателства установяващи факта, че имотите са собственост на други лица а не на ищцата при което иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за отмяна на посочения по-горе нотариален акт.

Ответника не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Н.И. *** с ЕГН **********, иск против Г.П.Х., ЕГН ********** с който ищцата моли съда да признае за установено, че тя е собственик в качеството и на законен наследник на И.Н.Кб.ж. на с. К.П., общ. Р., съответно с полагащата и се 1/5 идеална част от процесните имоти, находящи се в землището на с. К.П., общ. Р., както следва: УПИ представляващ парцел № ХII, пл. № 535 от квартал 31 по кадастралния и регулационен план на село К.П., обл. В., целия с площ от 1 620 кв. м., незастроен при граници и съседи на парцела: улица, Н.И.Н, наследници на П.М., наследници на Х., М. и В.Ц, както и следните имоти по земеразделителния план на село К.П., а именно: пасище, мера цялото с площ от 1.356 дка. в местността „Край село“, съставляващ имот № 003031; ливада с площ от 2.101 дка. в местността „К. л.“, съставляваща имот № 064019; нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р.“ съставляваща имот № 117014; нива с площ от 4.301 дка. в местността „К. кошари“ съставляваща имот № 238023; нива с площ от 4.500 дка. в местността „Р.“ съставляваща имот № 117015; нива с площ от 0.700 дка. в местността „М. съставляваща имот № 135019, и да и отъпи собствеността и предаде владениетпо върху посочена идеална част от гореописаните имоти, както и за отмяна на нотариален акт № 150 том 6, нот. дело № 1279/2006 г. по описа на РС М., в частта съобразена с квотата по закон на ищцата, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

38

Гражданско дело No 1588/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД

Г.М.Й.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, със седалище и адрес на управление: Гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, ЕИК 130697606, чрез юрисконсулт Ц. С.  е предявило искове против Г.М.Й., ЕГН ********** за сумата от 9509.12 лв. главница по договор за кредит, сумата от 11616.25 лв. възнаградителна лихва, сумата от 697.47 лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане начиная от 24.10.2017 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска.

Предявените искове са с правно основание чл. 240, чл. 79 и чл. 86  ЗЗД.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-13780950, подписан от  ищеца и ответника на 31.08.2016 г., ищецът е поел задължението да отпусне на ответника паричен кредит в размер на 9200 лева и закупуване на застраховка от 3245.76 лева. Ищецът твърди, че сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е изпълнил задължението си по него. Ищецът твърди също, че усвояването на посочената сума Г.М.Й. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението".

Ответникът чрез назначения особен представител оспорва получаването на сумата. 

Ищецът излага доводи, че въз основа на чл. 3 от договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 63 месечни вноски - всяка по 392.77 лв. които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите в размер на 46,33% и лихвен процент, в размер на 37,31%,  посочени в поле „Параметри и условия" на стр. 1 от Договора. Уточнява, че посочената месечна погасителна вноска е сбор от главницата по заема, ведно с възнаградителната лихва, както и месечната погасителна вноска по допълнително сключената застраховка
„Защита на плащанията" в размер на 3245.76 лв.

Според твърденията на ищеца ответникът Г.М.Й. е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.12.2016 г., като към тази дата са погасени 2 месечни вноски. Ищецът твърди, че на основание чл. 5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

Според ищеца, ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 21125.37 лв., представляващ оставащите 61 броя погасителни вноски, към 20.01.2017 г., към която дата според него е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че въпреки настъпилият падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Според ищеца ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 697.47 лв.  за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2017 г.

Ответникът, чрез назначения си особен представител адв. Ст. К. е оспорил всички приложени към исковата молба писмени доказателства, които не носят подписа на Г.М.Й.. Ищецът не е заявил, че държи да се ползва от тези доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Подписването на договор за потребителски кредит не доказва реалното сключване на договор за заем, нито реалното получаване на сумата по този договор. Договорът не би могъл да служи като доказателство за усвояването на кредита, макар да е записано в него, че с полагането на подписа си върху договора, лицето удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия” сума по посочената банкова сметка. ***та на подписването, след като в самия договор в т. 3 се сочи, че предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема, т.е. към момента на подписване на договора това задължение не е изпълнено. Тази клауза се опровергава от самия ищец чрез представянето към исковата молба на преводно нареждане с дата 19.10.2017 г. – т.е. повече от година след подписването на договора.

Представеният с исковата молба препис от преводно нареждане с посочената дата 19.10.2017 г. е оспорен от страна на ответника.  На него няма дата на изпълнение, нито подписи. Според съда това преводно нареждане също не доказва реалното превеждане на сумата по  сметката на ответника. При наличието на твърдение, че ответникът не е получил сумите по кредита, в тежест на ищеца бе да докаже положителният факт на изпълнението на договора. Това той не стори по делото, като не представи оригинала, нито ангажира никакви допълнителни доказателства /банкови извлечения, експертизи или др./ във връзка с направените възражения и оспорвания от назначения особен представител на ответника.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. 

Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на Върховен касационен съд, за възникването на облигационното отношение по договора за заем същественият отличителен белег се явява реалното предаване на сумата, от който момент се поражда задължението на заемополучателя за връщането й. 

В случая реално предаване на суми не бе доказано.

По делото е установено, че  ответникът не е получавал покана за предсрочна изискуемост на кредита от страна на ищеца. Няма ангажирани твърдения за получаване на покана в исковата молба, нито доказателства в тази насока.

 В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС разглежда два възможни варианта на предсрочна изискуемост на банков кредит: ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства   или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции.  И за двата случая съдът приема, че е необходимо изричното волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Според настоящия състав това разрешение  е приложимо и при предявяване на осъдителен иск за вземането, какъвто е случаят, защото неговата допустимост и основателност зависят от факта на предсрочната изискуемост на кредита, която трябва да е настъпила преди предявяването на иска. В случая съдът приема, че ищецът е регистрирана като финансова институция, която извършва дейност по чл. 3а от ЗКИ /№57 в регистъра на БНБ на финансовите институции, в сила към 30.09.2014 г./,  поради което за него  е приложим редът на закона и съдебната практика относно банките и банковите кредити.

Според Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. и Решение № 139/05.22.2014 г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, кредитът се счита предсрочно изискуем и с връчването на препис на исковата молба. Ответникът обаче не е получавал лично препис от исковата молба. Връчването й на особен представител не замества личното връчване на заемателя по смисъла на цитираната практика. Особеният представител е процесуална фигура по ГПК, която не се явява нито пълномощник, нито законен или договорен представител на длъжника по смисъла на материалното облигационно право.  Оттук следва изводът, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.

Основателно е и възражението на ответника, че исковете за т. нар. „годишен процент  на разходите”  в размер на 46.33% и лихвен процент в размер на 37.31 %, противоречат на правилото на чл. 19 ал. 2 от ЗПК за определяне на годишния процент на разходите по кредита. Същото се отнася и до застрахователната премия от 3245.76 лева. Не е ясно как се определят тези суми и за какво се дължат, съответно какви елементи съдържат. Посочени са два различни процента в договора за кредит, които не става ясно как се отразяват в общото задължение. Не става ясно за какво се плаща застрахователна премия. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо.

Така са нарушени  правилата на глави трета и пета ЗПК за съдържанието на договора и за определяне на годишния процент на разходите.  Претендираната лихва от 11616.25 лева надвишава размера на заема. Клаузата за застрахователна премия от 3245.76 лева, без да е посочено за какъв вид застраховка, към кой застраховател и за какъв застрахователен период се дължи, също противоречи на добрите нрави, а освен това е лишена от основание и липсва достатъчно определено съгласие относно нея.

Не е в съгласие с добрите нрави при заем от 9200 лева да бъдат претендирани за връщане 24744.51 лева.

Съдът приема, че клаузите в раздел „Параметри и условия” на договора относно определен годишен процент на разходите в размер на 46.33%,  определен лихвен процент в размер на 37.31% и  клаузата за застраховка от 3245.76 лева противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД,  а освен това клаузата за застраховка е нищожна на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.

Претенциите за мораторни лихви също остават недоказани при недоказано получаване на заема. Освен това, не се представят доказателства за датата на изискуемост на вземането за главница, респективно за началната дата на лихвата. 

По изложените по-горе съображения съдът намира претенциите за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:130697606, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, искове против  Г.М.Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за сумата от 9509.12 лв., представляваща главница по кредит, сключен с договор номер PLUS-13780950 от 31.08.2016 г., сумата от 11616.25 лв. възнаградителна лихва по договора, сумата от 697.47 лв. законна лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

39

Гражданско дело No 261/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД

В.С.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.7.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В Г.от САК, е предявило иск против В.С.И., ЕГН **********,***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1771/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 913/01.12.2017 г. сумата от 42.42 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 005523583, ведно със законната лихва начиная от 28.02.2018 г.

Предявен е и осъдителен иск против ответника, с който ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 910.84 лв. представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен № 005523583. Претендират се разноски.

 Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК и чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1771/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, с искане за гледане на делото в негово отсъствие и със становище по същество, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването и в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.И., ЕГН **********,***, че същият дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1771/2017 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410ГПК № 913/01.12.2017 г. сумата от 42.42 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 005523583, ведно със законната лихва начиная от 28.02.2018 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, сумата от 910.84 лв. представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен № 005523583, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 28.02.2018 г.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,***,  да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, сумата от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар, представляващи дължими разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,***,  да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, сумата от 75 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар, представляващи дължими разноски по исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 25.7.2018г.

40

Гражданско дело No 100/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД

Т.К.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175133827, гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, е предявило иск против Т.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 879/2017 г. на МзРС Заповед № 469/03.07.17 г. за сумата от 349.87 лв. (триста четиридесет и девет лева и 87 ст.), представляваща  главница за ползвана ел. енергия за периода от 09.12.2016 г. до 09.03.2017 г., сумата от 8.30 лв. (осем лева и 30 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

Издадената по приложеното ч. гражданско дело №8794/2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, и по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му, съгласно чл. 415 ал. 4 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

От назначеният особен представител на ответника, в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 879/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава, като е разпоредил длъжникът Т.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175133827, гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, сумата от 349.87 лв. (триста четиридесет и девет лева и 87 ст.), представляваща  главница за ползвана ел. енергия за периода от 09.12.2016 г. до 09.03.2017 г., сумата от 8.30 лв. (осем лева и 30 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото, както и сумата от 58.00 лв. (петдесет и осем лева и 00 ст.)–адвокатско  възнаграждение.

Сочи се в молбата, че страните са били в облигационно отношение, регулирано от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия чрез “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – общоизвестни, публикувани в издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите; ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за претендирания период, съобразно приложените данъчни фактури, като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати тази електрическа енергия.
            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От приетите писмени доказателства – счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на основание чл. 107 ЗЕ, справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, фактури с номера: 215230455, 216866197, 218433240, общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г., се установява, че абонатът (ответник в настоящото производство) е разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията си за консумирана електрическа енергия. Установява се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на 30.06.2017 год. в МзРС, и съдът е издал заповедта за изпълнение. От приетото неоспорено от страните заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ”АД са отразени като задължение за плащане от ответника Т.К.К. посочените в исковата молба фактури; като не е отразено плащане по приложените фактури №№0215230455/16.01.2017 год., 0216866197/16.02.2017 год., и 0218433240/17.03.2017 год. От писмените доказателства – фактурите, изходящи от ищеца, за дължимите от ответника суми за използвана електрическа енергия, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза; от справка за абонат, се установява, че размерът на дължимата сума от ответника е в размер на 349.87 лв.; като сборът от сумите по лихвите за забава по издадените фактури за периода от 01.03.2017 г. до 21.06.2017 г., е в размер на 08.50 лв. Горните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, и по тях не е постъпило плащане.  Съдът цени тези констатации в заключението на вещото лице съгласно чл. 182 ГПК. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът е основателен и доказан изцяло, и като такъв следва да бъде уважен. Искът за мораторна лихва ще следва да се уважи така както е предявен, тъй като не е направено увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК до размера, посочен от вещото лице.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 83 лева, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 602 лева.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175133827, гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, по издадената по ч. гр. дело № 879/2017 г. на МзРС Заповед № 469/03.07.17 г. за сумата от 349.87 лв. (триста четиридесет и девет лева и 87 ст.), представляваща  главница за ползвана ел. енергия за периода от 09.12.2016 г. до 09.03.2017 г., сумата от 8.30 лв. (осем лева и 30 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.06.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175133827, гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 83 лв.

ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 175133827, гр.София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, направените деловодни разноски в настоящото исково производство в размер на 602 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

41

Гражданско дело No 126/2018

Искове от/срещу работника или служителя за обезщетения, свързани с прекратяване на ТПО; обезщетение при неизпълнение на договор за ученичество

Г.Ц.Н.

ТЕКСИДЕЯ ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.7.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Г.Ц.Н., ЕГН ********** ***, е предявила обективно кумулативно съединени искове противТексидея“ ЕООД , ЕИК 1060699043, п.к. 1408, кв. Южен парк, бл. 29, сграда А, вх. Б, ап. 3, за сумата от 500 лв. представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 18 работни дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и за сумата от 3300 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника, редовно призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 222 ал. 3 КТ.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В съдебно заседание ищеца е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за частично основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, исковете са и вероятно основателни, и частично доказани по размер, и следва да се уважат, първият съгласно заключението на експертизата – в размер на 450.90 лв., а вторият – както е предявен, тъй като не е направено увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК до размера, посочен от вещото лице.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, и исковете за неизплатено възнаграждение и лихви следва да бъдат уважени, в размерите, посочени по-горе.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Тексидея“ ЕООД , ЕИК 1060699043, п.к. 1408, кв. Южен парк, бл. 29, сграда А, вх. Б, ап. 3, да заплати на Г.Ц.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 450.90 лв. представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 18 работни дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.01.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 3300 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното изплащане, начиная от 23.01.2018 год.,  както и направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Ц.Н., ЕГН ********** ***, иск против „Тексидея“ ЕООД , ЕИК 1060699043, п.к. 1408, кв. Южен парк, бл. 29, сграда А, вх. Б, ап. 3, за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за сумата над 450.90 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Тексидея“ ЕООД , ЕИК 1060699043, п.к. 1408, кв. Южен парк, бл. 29, сграда А, вх. Б, ап. 3, да заплати държавна такса в полза на МРС върху уважените искове в размер на 150 лв. и разноски за назначената съдебно-счетоводната експертиза в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 26.7.2018г.

42

Гражданско дело No 1798/2017

Делба

В.И.А.

П.И.Т.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 27.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е във втора фаза на делбеното производство - по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

С решение №78 от 19.03.2018г, постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба между В.И.А. ***, ЕГН **********, и П.И. ***, ЕГН **********, при равни права по ½ идеална част, на следните имоти: 1. УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска сграда от 10 кв.м.. Имотът е идентичен с  идеална част  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31; 2.  Нива, имот № 025017, четвърта категория с площ от 1.001 дка. в м. „***“ в землището на с.***, общ.*; 3. Ливада, имот № 032036, осма категория, в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 3.601 дка.; 4. Нива, имот № 034021, втора категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*,  с площ от 2.802 дка.; 5. Нива, имот № 036002, трета категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 0.999 дка.; 6. Изоставена нива, имот № 079018, осма категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 6.148 дка.  и 7. Нива, имот № 012016, шеста категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 1.201 дка. 

В първото заседание след допускане на делбата не са предявени искания по сметки между съделителите по чл. 346 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: В тази фаза на производството е назначена и изслушана специализирана съдебно оценителна експертиза. Вещото лице в заключение си е посочило пазарната стойност на допуснатите до делба имоти и е изготвило вариант за разделяне на същите на две части, отговарящи по площ на дяловете на съделителите. При изготвяне на заключението си вещото лице е взело предвид и заявените от съделителите предпочитания.

Ищцата е заявила желание  да получи в дял УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска сграда от 10 кв.м.. Имотът е идентичен с  идеална част  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31, а останалите имоти да бъдат възложени на ответницата. Ответницата в писмена молба, депозирана в съда на 15.06.2018г  е изразила съгласие с предложения от ищцата начин на поделяне на имотите. Предвид така постигнатото съгласие между страните относно това кои имоти да им бъдат възложени, съдът намира, че следва постанови решение, с което  на всяка една от тях  да бъде възложен предпочетения от нея дял. При това положение на В.И.А. ***, ЕГН ********** следва да бъде възложен дял първи, включващ имот представляващ УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска сграда от 10 кв.м.. Имотът е идентичен с  идеална част  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31 на стойност от 5805,00лева, а на П.И. ***, ЕГН **********, следва да бъде възложен дял втори, включващ следните имоти: 1. Нива, имот № 025017, четвърта категория с площ от 1.001 дка. в м. „***“ в землището на с.***, общ.*; 2. Ливада, имот № 032036, осма категория, в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 3.601 дка.; 3. Нива, имот № 034021, втора категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*,  с площ от 2.802 дка.; 4. Нива, имот № 036002, трета категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 0.999 дка.; 5. Изоставена нива, имот № 079018, осма категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 6.148 дка.  и 6. Нива, имот № 012016, шеста категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 1.201 дка. Имотите в дял втори са на обща стойност 5 337,00лева.

Пазарна стойност на допуснатите до делба имоти възлиза на сумата от  11 142,00пева, или стойностното изражение на правата на съделителите възлизат на 5571,00лева. При това положение стойноста на имота, включен в дела на В.И.А. ***, ЕГН ********** надвишава притежаваните от нея със сумата от 234,00лева. Същевременно стойността на имотите, които се предоставят на съделителката П.И. ***, ЕГН ********** е по –малка от притежаваните от нея права със сумата от 234,00лева , За уравняване на дяловете ще следва В.И.А. да бъде осъден да заплати на П.И.Т. сумата от 234,00лева

При този изход от делото всеки от съделителите дължи държавна такса пропорционално на правата си или в случая всяка от съделителките В.И.А. ***, ЕГН ********** П.И. ***, ЕГН ********** дължи държавна такса  в размер на 222,84лева.

Водим от горното   съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

На основание чл. 353  ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на В.И.А. ***, ЕГН ********** имот представляващ УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска сграда от 10 кв.м.. Имотът е идентичен с  идеална част  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31, на стойност 5805,00лева.

На основание чл. 353  ГПК ПОСТАВЯ В  ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на П.И. ***, ЕГН **********, следните имоти:

1. Нива, имот № 025017, четвърта категория с площ от 1.001 дка. в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, при граници и съседи: имот № 025050 на насл. На ***, имот № 025016 на ***, имот № 000060 – полски път на Община *, имот № 025018 нива на ***;

2. Ливада, имот № 032036, осма категория, в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 3.601 дка. при граници и съседи: Имот № 032038 – ливада на насл. на ***, имот № 032035 – ливада на ДПФ, имот № 000065 – полски път на Община *, имот № 032037 – ливада на ***;

3. Нива, имот № 034021, втора категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*,  с площ от 2.802 дка.  при граници и съседи: имот № 000082 – полски път на Община *,  имот № 034022 нива на ***,  имот № 034056 – нива на ДПФ, имот № 034020 нива на насл. на ***;

4. Нива, имот № 036002, трета категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 0.999 дка.  при граници и съседи: имот № 036016 – нива на ***,  имот № 036003 - нива на насл. На ***,  имот № 000079 – полски път на Община *, имот № 036001 – нива на насл. На ***;

 5. Изоставена нива, имот № 079018, осма категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 6.148 дка.  при граници и съседи: имот № 000210 – полски път на Община *,  имот № 079017 – изоставена нива на насл. на ***,  имот № 079016 – изоставена  нива на насл. на ***, имот № 256005 – широколистна гора на МЗГ-ДЛ, имот № 079019 – изоставена нива на ДПФ и

 6. Нива, имот № 012016, шеста категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 1.201 дка.  при граници и съседи: имот № 012015 – нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,  имот № 012017 - нива на ***, имот № 000150 – полски път на Община *, имот № 000151 – полски път на Община *.

Общата стойност на този дял възлиза на сумата от  5337,00лева.

ОСЪЖДА В.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати на П.И. ***, ЕГН **********, сумата от 234,00 лв. за уравняване на дяловете

ОСЪЖДА В.И.А. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от  222,84лева.

ОСЪЖДА П.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от  222,84лева.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

43

Гражданско дело No 197/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

ЕКС ЕЙЧ ИНВЕСТ ЕООД

БАНКА ДСК

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 27.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

  От „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет. 5, офис 506, представлявано от управителя Христо Стоянов Семков, чрез адв. Владимир Чернев от АК-Враца, като пълномощник, е постъпила искова молба срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано заедно от всеки двама измежду изпълнителните директори Диана Дечева Митева, Доротея Николаева Н., Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева Петрова Кариди, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, е собственик на стая № 4/четири/ със застроена площ по документ за собственост 23.00 кв. метра, находяща се на първи етаж, от ляво по посока на влизане в сградата, непосредствено до главния вход на ЧЕТИРИЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, построена през 1967 г. в УПИ № ХI-1411 /урегулиран поземлен имот единадесети – хиляда четиристотин и единадесет/, в квартал 68 /шестдесет и осми/ - общинска собственост по регулационния план на гр. Мездра, обл. Враца, одобрен със Заповед № 111/20.02.1989 г. изменен със Заповед № 663/1997 г. и Заповед № 136/2001 г. на Кмета на Община Мездра, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници и съседи на имота: УПИ II-1410 в кв. 68 и от две страни улици и да бъде осъдена „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от заедно от всеки двама измежду изпълнителните директори Диана Дечева Митева, Доротея Николаева Н., Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева Петрова - Кариди, да предаде на „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, владението върху същата.

Ответникът  оспорва изцяло иска.

                Искът е с правно основание чл. 108 ЗС.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани две експертизи – съдебно-техническа и съдебно-икономическа.

След като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: в исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелен обект в четириетажна  административна сграда, построена през 1967г в УПИ №XI-1411/ урегулиран поземлен имот единадесети – хиляда четиристотин и единадесет/, в кв. 68 /шестдесет и осем/ - общинска собственост по регулационния план на гр.Мездра, обл. Враца, одобрен със заповед №136/2001г на Кмета на Община Мездра, който самостоятелен обект представлява стая №4/ четири/ със застроена площ по документ за собственост 23.00кв.м., находяща се на първия етаж от ляво по посока на  влизане в сградата, непосредствено до главния вход на сградата при съседи: от дясно офис на „Банка ДСК” ЕАД, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници и съседи на имота: УПИ II-1410 в кв. 68 и от две страни улици. Правото на собственост върху стая №4 ищецът придобива по силата на договор за покупко-продажба от 12.06.2013г, обективиран в нотариален акт № 116, том III, рег. № 2018, дело № 220 от 2013 г. на нотариус Христина Ангелова, с който „Тера Билд-М”  ЕООД в качеството си на заложен кредитор с учреден особен залог върху търговското предприятие „Албена” ЕООД по реда на чл.37 от ЗОсЗ, прехвърля  от свое име и за сметка на залогодателя „Албена” ЕООД собственосттта на процесния имот на „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД. Праводателят „Албена” ЕООД е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба от 28.04.2010г, сключен  с „УниКредит Булбанк” АД и обективиран в  Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том I, рег. № 1149, дело № 109 от 2010 г. на нотариус Биляна Манчева. При изповядане на сделката от 28.04.2010г, продавачът се е легитимирал като собственик с Констативен нотариален акт № 161, том I, дело № 163/1998 г. от 10.02.1998 г. на РС Мездра. В исковата молба се изтъква, че ответникът е собственик на стаи №1 и 2 от първия етаж, находящи се в лявата страна на първия етаж от административната сграда, при влизане в сградата, съгласно Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 99, том I, рег. № 755, дело № 73 от 2009 г. от 02.06.2009 г. на нотариус № 593 Биляна Манчева. В Акта за държавна собственост № 149 от 14.04.1971 г. на ГОНС – Мездра, въз основа на който е признат ответника за собственик също са описани двете стаи №1 и 2, намиращи се в ляво по посока на влизане. Според изложеното в исковата молба тези две стаи са различни от стая №4, като граничат с нея и се намират след нея също от лявата страна по посока на влизане в сградата, но не непосредствено до главния вход на сградата. Към настоящия момент ответникът  владее стая №4 с площ от 23 кв.м., като е предоставил същата под наем на трето лице. Ищецът счита, че владението на ответника е без основание, поради което моли да бъде постановено решение , с което да се признае за установено в отношенията  между страните, че ищецът е собственик на процесния  имот и да се осъди ответното дружество да предаде на ищцовото дружество владението на същия имот.

 С депозирания отговор , процесуалният представител на ответната банка е оспорил изцяло предявения иск. Излагат се данни, че банката е собственик на първия етаж от сградата със застроена площ от 370 кв.м., който включва оперативен салон и  други две помещения към него стая №1 и стая №2, находящи се от лявата страна на етажа при влизане в сградата, както и помещение №8, находящо се в сутерена на сградата  до преддверието на акумулаторното помещение. Съгласно Акт за държавна собственост № 149 от 14.04.1971 г. на ГОНС – Мездра, гореописания имот е предоставен на ДСК за оперативно  управление.  Със закон публикуван в ДВ 48/28.04.1998г Държавна спестовна каса  се преобразува в „БАНКА ДСК“ ЕАД с изцяло държавно участие. С разпореждане №59 от 25.11.1998г Министерски съвет на Република България е предоставил на „БАНКА ДСК“ ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от Държавната спестовна каса. От приложението към Разпореждане на МС № 59 от 25.11.1998г е видно, че в капитала на „БАНКА ДСК“ ЕАД е включен целия първи етаж от 4-етажна сграда на ул."Г.Димитров" в гр.Мездра с площ от 370 кв.м.. Направено е възражение за изтекла придобивна давност, като за установяване  на факта, че банката е владяла имота повече от 10 години са представени Извлечение за извършени плащания на местни данъци и такси към 06.03.2018 г.; Операционни бележки за платени такси – данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.; Удостоверение за липса на задължения изд. от Община Мездра;  Данъчна оценка на имота и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 24.11.2005 г.

По делото са разпитани четирима сведетели по двама посочени от двете страни. Св.Б. К.– бивш собственик и управител на „Албена” ЕООД, твърди, че през 2010г е закупил от „УниКредит Булбанк” АД втория етаж от сградата, както и една стая на първия етаж, която е първата в ляво непосредствено след входа. „Албена” ЕООД никога не е ползвала тази стая, тъй като се е ползвала от „БАНКА ДСК“ ЕАД. Твърди, че той лично два или три пъти е предявявал претеници пред * Жлелезаров, който е директор на банката, да освободи  стаята, която е собственост на  представляваната от него  фирма „Албена” ЕООД. Св. Х. С.– бивш управител на ищцовото дружество до 25.05.2018г. Той в качеството си на управител на ищцовото дружество е закупил  през 2013г етажа над „БАНКА ДСК“ ЕАД, както и една стая на първия етаж, която се намира непосредствено до входа на сградата. За проблема със стаята на първия етаж е запознат още преди закупуването й. Твърди, че лично е присъствал на разговори между Б. К., от който е  закупил имота, и управителя на местния клон на банката *, на които е поставял въпроса за стаята. Малко след като закупил имота видял, че помещението се отдава под наем и тогава той лично попитал * защо отдават стаята под наем, при положение, че представляваната от него фирма е собственик на същата. Св.Ф. Ж.- служител в „БАНКА ДСК“ ЕАД от 1998г, а от 01.05.2006г е мениджър на клона на банката в гр.Мездра. Същият твърди, че още от 1998г , когато е започнал работа в банката, първото помещение в ляво до входа по посока на влизане в сградата е било директорски кабинет. По късно е отдадено от банката под наем на трето лице. Помещението винаги е ползвано от банката. Не знае трети лица да  са предявявали претенции за това помещение. Св. Ж. Т.– бивш директор на  банката в гр.Мездра до 2006г, когато напускала банката. Тя също твърди, че първото помещение в ляво след входа винаги е било кабинет на директора и лично тя е била в това помещение в качеството си на директор.  По време на нейната работа в  ответната банка никой не е поставял въпроса относно собствеността на това помещение.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист. Вещото лице е изготвило заключението си след запознаване с материалите по делото, извършени са оглед на място и проверка в Община Мездра. Според вещото лице в Община Мездра няма  графична документация за сградата. Останала е само една част, която касае водопроводната система и отоплението от 1965г, когато е построена сградата. Вещото лице е приложило копие от наличната графична документация от 1965г. На този работен проект първото помещение, намиращо се вляво при влизане в сградата е посочено с №13. Вещото лице е заявява, че стая №4, така както е посочена в нотариалния акт не може еднозначно да бъде определено в съществуващия проект. В Община Мездра има инвенстиционен проект от 2010г за преустройство на „БАНКА ДСК“ ЕАД, клон Мездра. Вещото лице е определило  пазарната стойност на обекта на 7 635,00лева, която съдът приема за цена на иска.Изслушана е и съдебно икономическа експертиза. Вещото лице при извършената проверка е установило, че ответното дружество няма неплатени данъци и такси за имота. Имотът е деклариран като цяло, за конкретната стая няма отделна декларация.

От Областна администрация гр.Враца е изискана информация относно имотите в АДС №149/14.04.1971г. Във връзка с горното от Областна администрация гр.Враца е изпратена преписката по деактуване на имота предоставен за оперативно управление на „БАНКА ДСК“ ЕАД. Отписването на имота от актовите книги за държавна собственост е извършено въз основа на Заповед №89/07.03.2006г на Областния управител на Област Враца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: За да бъде уважен иск с правно основание чл.108 ЗС, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки, че той е собственик на вещта, чиято ревандикация иска, или на части от същата и че тя е във владение на ответника, който я владее без основание.

Предмет на спора е стая № 4/четири/ със застроена площ по документ за собственост 23.00 кв. метра, находяща се на първи етаж, от ляво по посока на влизане в сградата, непосредствено до главния вход на ЧЕТИРИЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, построена през 1967 г. в УПИ № ХI-1411 /урегулиран поземлен имот единадесети – хиляда четиристотин и единадесет/, в квартал 68 /шестдесет и осми/ - общинска собственост по регулационния план на гр. Мездра, обл. Враца, одобрен със Заповед № 111/20.02.1989 г. изменен със Заповед № 663/1997 г. и Заповед № 136/2001 г. на Кмета на Община Мездра, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници и съседи на имота: УПИ II-1410 в кв. 68 и от две страни улици. След анализ на събраните доказателства, съдът счита предявения иск за недоказан. Както бе упоменато по- горе за да се уважи  иск по чл.108 ЗС, ищецът на първо място  трябва да докаже правото си на собственост върху процесния имот. Съгласно чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, като правото на собственост се установява с писмени документи – Нотариален акт, договор за доброволна делба, писмен договор в случаите, когато прехвърлител е общината или държавата и др. В настоящото производство ищецът в подкрепа на твърденията си, че е собственик на процесното помещение представя нотариален акт № 116, том III, рег. № 2018, дело № 220 от 2013 г. на нотариус Христина Ангелова, с който „Тера Билд-М”  ЕООД в качеството си на заложен кредитор с учреден особен залог върху търговското предприятие „Албена” ЕООД по реда на чл.37 от ЗОсЗ, прехвърля  от свое име и за сметка на залогодателя „Албена” ЕООД собствеността на стая №4 на „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД. Праводателят „Албена” ЕООД е придобил помещението по силата на договор за покупко-продажба от 28.04.2010г, сключен  с „УниКредит Булбанк” АД и обективиран в  Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том I, рег. № 1149, дело № 109 от 2010 г. на нотариус Биляна Манчева. При изповядане на сделката от 28.04.2010г, продавачът се е легитимирал като собственик с Констативен нотариален акт № 161, том I, дело № 163/1998 г. от 10.02.1998 г.. Във всички посочени нотариални актове процесния имот е описан като "стая №4 със ЗП по доказателствен материал от 23.00кв.м., находяща се на първия етаж, от ляво по посока на влизане в сградата , непосредствено до входа". От изслушаната експертиза се установи, че на първия етаж на ЧЕТИРИЕТАЖНАТА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, построена през 1967 г. в УПИ № ХI-1411 вляво от входа по посока влизане в сградата съществуват три помещения, които в съществуващата графична документация от 1965г са обозначени като помещения №13,12 и 1. В съществуващия инвестиционен проект от 2010г  обектите №13 и 12 се водят като стаи №1  и 2, които съгласно Акт за държавна собственост № 149 от 14.04.1971 г. на ГОНС – Мездра  и издадения въз основа на него след заповед на областния управител Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот №99 т.I н.д. 73 от 2009г на нотариус Биляна Манчева са собственост на БАНКА ДСК“ ЕАД.  По одобрен проект "Преустройство на клон "Мездра на БАНКА ДСК“ ЕАД, с възложител БАНКА ДСК“ ЕАД, и издадено Разрешение за строеж №35/25.06.2010г, двете помещения са обединени. Вещото лице в с.з. заяви, че "Стая №4", така както е посочена в нотариален акт № 116, том III, рег. № 2018, дело № 220 от 2013 г. на нотариус Христина Ангелова, не може еднозначно да бъде определена в съществуващия проект, тъй като в същия не съществува обект с такова наименование. След допуснатото преустройство също няма обозначен обект "Стая №4" на първия етаж на сградата. По описание в представените от ищеца нотариални актове процесната "Стая №4" съвпада  с помещение №13 по документация от 1965г., но по делото няма данни това помещение да имало обозначение като "Стая №4". При това положение не може да се приеме за безспорно че правото на собственост върху процесното помещение принадлежи на ищцовото дружество.

В настоящия случай  няма спор между страните единствено по отношение втората предпоставка, а именно, че ответното дружество владее процесния имот. Спорен е въпроса: Има ли правно основание владението на ответното дружество? Според становището, изложеното в отговора и подържано в съдебно заседание,  процесното помещение е собственост на „БАНКА ДСК“ ЕАД, тъй като с Разпореждане на МС № 59 от 25.11.1998г имота, описан в Акта за държавна собственост № 149 от 14.04.1971 г. на ГОНС – Мездра, като предоставен за оперативно управление на ДСК, е предоставен на „БАНКА ДСК“ ЕАД след нейното създаване и е включен в баланса на дружеството. Съгласно АДС№ 149 от 14.04.1971 г. на ГОНС – Мездра предоставения на ДСК имот представлява "ПЪРВИ ЕТАЖ от административна сграда на БНБ - оперативният салон и помещения към него, както и две стаи №1 и 2, намиращи се в ляво на посоката при влизане в сградата - от сутерена - помещение №8 на преддверието на акумолаторното помещение. Застроената площ на етаж е 370 кв.м - 991куб.м." Така описания в АДС№ 149  имот е отписан от актовите книги за държавна собственост въз основа на Заповед №89/07.03.2006г на Областния управител на Област Враца и за същия е съставен Нотариален акт за констатиране право на собственост на върху недвижим имот № 99, том I, рег. № 755, дело № 73 от 2009 г. от 02.06.2009 г. на нотариус № 593 Биляна Манчева. За двете стаи №1 и 2 е посочено само, че се намират в ляво на посоката при влизане в сградата без да е конкретизирано, че са непосредствено до входа. От заключението на вещото лице се установи, че от лявата страна на сградата по посока влизане в нея има три помещения, които по съществуващ проект от 1965г са били с номера 1,12 и 13. Няма данни описаните в АДС№ 149 от 14.04.1971г и в последствие в нотариалния акт за констатиране право на собственост, стаите  1 и 2 , с които точно помещения от проекта съвпадат. При това положение не може да се приеме за безспорно че правото на собственост върху процесното помещение принадлежи и на банката съгласно представените представените писмени доказателства. При това положение следва да се обсъди направеното от ответната страна възражение за изтекла придобивна давност. Наличието на предвидените в чл. 79, ал. 1 ЗС предпоставки за придобиването на имота по давност се установяват от събраните по делото гласни доказателствени средства. Показанията на двамата свидетели Ф. Ж.и Ж. Т., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни и последователни, не си противоречат и взаимно се допълват. Същите установяват, че помещението, намиращо се в ляво непосредствено до входа по посока влизане в сградата от създаването му  е било във владение първоначално на ДСК, я по-късно на  ответното дружество „БАНКА ДСК“ ЕАД от създаването му през 1998г и до настоящия момент. Това помещение е било директорски кабинет, а в последствие след извършено преустройство е отдадено от ответното дружество под наем на ДЗИ. Сведения относно факта, че фактическата власт върху процесното помещение след 2010г е осъществявана от ответното дружество се съдържат и в показанията на свидетелите представени от ищцовото дружество.  Св. Костов твърди, че представляваното от него дружество "Албена" ЕООД, никога не е владяло закупеното на 28.04.2010г помещение, което се намира в ляво непосредствено до входа на сградата, защото то се е ползвало от „БАНКА ДСК“ ЕАД. Според св. Х. С.- бивш управител на ищцовото дружество, „БАНКА ДСК“ е ползвала имота и след закупуването му от ищцовото дружество. За периода, преди 14.04.2010г няма спор, че този имот е ползван от БАНКА ДСК“ ЕАД. Събраните доказателства дават основание на съда да приеме, че ответното дружество в периода от 1998г /от създаването на „БАНКА ДСК“ ЕАД / до датата на депозиране на исковата молба е осъществявало фактическата власт върху помещението на първия етаж, намиращо се в ляво непосредствено до входа на сградата. Съдът счита,че с ангажираните по делото доказателства,ответника е установил владение върху процесното помещение и е изтекъл предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок,считано от придобиване на владението върху имотите 1998г. до момента на предявяването на иска по чл.108 от ЗС. Владението в случая е спокойно, доколкото фактическата власт върху имота не е била установена чрез насилие. Владението е явно, тъй като фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован да може да научи за нея. Владението е несъмнено,доколкото цялото поведение на ответника не е изразявало каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт за себе си. Съгласно чл. 69 ЗС намерението за своене се предполага до доказване на противното, поради което съдът приема, че през посоченото по- горе време ответното дружество е владяло имота в предвидения в закона 10 годишен давностен период и недоказани останаха твърденията, че от страна на ищеца и неговия предшественик са правени опити за противопоставяне на това владеене. Твърденията на двамата свидетели Костов и Семков, че са предявявали претенции за процесното помещение пред Ф. Ж.- управител на клона в гр.Мездра не се подкрепят с други доказателства. Самият Ф. Ж., разпитан като свидетел твърди, че твърди, че не знае други лица да се заявявали претенции за процесното помещение, а и той не е управомощен да се разпорежда с имущество на банката. От страна на ищеца няма твърдения и не са представени доказателства за отправени искания за предоставяне на имота към съответните компетентни органи на ответното дружество и съответно няма данни за настъпили предпоставки за спиране и прекъсване на придобивната давност. Следователно така предявеният ревандикационен иск от „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД против ответника БАНКА ДСК“ ЕАД -София следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход от делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящото производство в размер  200.00лева, платен депозит за вещо лице. На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено  юрисконсултско възнаграждение в размер на  200лева, определено в съответствие с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка  с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет. 5, офис 506, представлявано от управителя Христо Стоянов Семков, чрез адв. Владимир Чернев от АК-Враца, като пълномощник, иск срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано заедно от всеки двама измежду изпълнителните директори Диана Дечева Митева, Доротея Николаева Н., Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева Петрова Кариди, да се признае за установено в отношенията между страните, че „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, е собственик на стая № 4/четири/ със застроена площ по документ за собственост 23.00 кв. метра, находяща се на първи етаж, от ляво по посока на влизане в сградата, непосредствено до главния вход на ЧЕТИРИЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, построена през 1967 г. в УПИ № ХI-1411 /урегулиран поземлен имот единадесети – хиляда четиристотин и единадесет/, в квартал 68 /шестдесет и осми/ - общинска собственост по регулационния план на гр. Мездра, обл. Враца, одобрен със Заповед № 111/20.02.1989 г. изменен със Заповед № 663/1997 г. и Заповед № 136/2001 г. на Кмета на Община Мездра, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при граници и съседи на имота: УПИ II-1410 в кв. 68 и от две страни улици и да бъде осъдена „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от заедно от всеки двама измежду изпълнителните директори Диана Дечева Митева, Доротея Николаева Н., Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева Петрова - Кариди, да предаде на „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, владението върху същата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА „ЕКС ЕЙЧ  ИНВЕСТ“  ЕООД, ЕИК: 202565527, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, ет. 5, офис 506, представлявано от управителя Х. С. С.да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от заедно от всеки двама измежду изпълнителните директори Диана Дечева Митева, Доротея Николаева Н., Юрий Благоев Генов, Маргарита Добрева Петрова - Кариди деловодни разноски в размер на 200,00лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

44

Гражданско дело No 464/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

В.М.М.

Г.Т.Н.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.7.2018г.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ДОПЪЛВА Решение № 197/26.06.2018 г. постановено по гр. дело № 464/2018 г. на МзРС, като

ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на В.М.М., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВрОС.

 

45

Гражданско дело No 471/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

П.И.И.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 27.7.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, със законни представители Александър Василев Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин, чрез пълномощникът си Адвокатско дружество „Герова и Петкова“, представлявано от адв. Виолета Герова от САК са предявили молба с искане да се признае за установено, че П.И. К., ЕГН **********,***, дължи на дружество-ищец сумата от 199.36 /сто деветдесет и девет лева и 36 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва от 03.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане на дължимата сума, за която е издадена заповед за изпълнение №81 от 12.02.20178г по ч.гр.д.№181/2018г по описа на МРС. Претендират се и разноски.

Ответницата оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД .

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело.№ 181 по описа на МРС за 2018г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното:  Между ищеца „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 и ответницата П.И.И. с ЕГН ********** е сключен Договор с индивидуален потребителски номер М3303537 от дата 31.08.2012 г. В исковата молба се твърди, че с договора на ответницата са предоставяни далекосъобщителни услуги, като в срока на действието на договора за предоставените на ответницата мобилни услуги са издадени следните фактури: Фактура № 566393972/20.01.2015 г., с падеж на плащане 20.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2014 г. до 27.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за далекосъобщителни услуги в размер на 199.36 лв. /сто деветдесет и девет лева и 36 ст./ и Фактура № 307448810/01.02.2015 г., с падеж на плащане 26.02.2015 г., за отчетен период от 28.12.2014 г. до 27.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.24 лв. /осем лева и 24 ст./. Видно от  представения договор, ответницата се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В молбата се твърди, че съгласно чл. 37.а. от Общите условия, /доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС/. Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.Според изложеното в исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по посочения договор, като не е заплатила в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната П.И.И. договори за далекосъобщителни услуги. Поради неизпълнението на задълженията за плащане от страна на ответницата, мобилният оператор е начислил обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитирания договор. Според изложените в молбата твърдения обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно в раздел „Отговорност“ от Приложенията към цитирания договор: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора. Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на масечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок“.

На 03.01.2018 г. “МОБИЛТЕЛ” ЕАД подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд –гр. Ботевград срещу П.И. К.. Делото е изпратено по подсъдност на РС Мездра. Образувано е ч. гр. д. № 181/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Мездра, по което е издадена заповед за изпълнение за сумата от 8,24лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 199,36лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, сумата от 2,34лева, представляваща мораторна лихва за забава, наислена върху главницата  за перода от 07.02.20115г до 18.12.2017г, ведно със законната лихва от 03.01.2018г до окончателното  заплащане на дължимата сума. Заповедта е връчена на ответницата, която в законоустановения срок е депозирала възражение. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, “МОБИЛТЕЛ” ЕАД  е предявявил настоящия установителен иск за установяване съществуването само на  задължението за плащане на сумата от 199.36 /сто деветдесет и девет лева и 36 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва от 03.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че ответницата е изпълнила задълженията си по договора. Направени са възражения за неизпълнен договор от страна на ищеца, че вземането за неустойка не е възникнало, както и за изтекла погасителна давност. С отговора са оспорени всички доказателства, които не носят подписа на ответницата.

По допустимостта на иска:

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК предвижда, когато срещу заповедта е подадено възражение, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

По основателността на иска:

С оглед становищата на страните и представените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че между страните e бил сключен валидeн договор за мобилни услуги - Договор с индивидуален потребителски номер М3303537 от дата 31.08.2012г.. По силата на този договор, ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги, за които ищецът е издавал своевременно фактури. В настоящото производство се претендира само заплащането на неустойка в размер на 199.36лева. Основанието на което ищецът претендира заплащане на неустойка е неизпълнение на договора от страна на ответницата, изразяващо се в неизплащане на дължимите суми за предоставени мобилни услуги. Друго неизпълнение на договора, освен претендираните в заявлението 8,24 лева стотинки, нито се твърди, нито се доказва от страна на ищеца. Според Общите условия на мобилния оператор, за да приеме, че е налице неизпълнение на задължението за плащане, респ. предпоставка за прекратяване на договора и съответно за начисляване на неустойка, следва абонатът да не е изпълнил задължението си в рамките на 15 дни след издаването на фактурата. В случая в представената фактура, издадена на 01.02.2015г е посочен падеж на търсената сума за предоставени услуги 26.02.2015 година. Преди тази дата, на 20.01.2015 година е издадена фактура за дължима неустойка. При това положение съдът счита, че към 20.01.2015г ответницата не е била неизправна страна, следователно за ищеца не е възникнало право да прекрати договора, поради неизпълнение на задължението за плащане и съответно за начисляване на неустойка. В тежест на ищеца бе да установи възникването на така соченото основание за заплащане на търсената неустойка. Последният не е навел твърдение, че е предприел действие по развалянето на договора по друга причина, за която ответника да отговаря, съответно не е ангажирал доказателства за това по делото. Ето защо съдът приема, че не е установено възникването на основание за заплащане на търсената неустойка, поради което и иска за нейната дължимост се явява неоснователен.

На следващо място искът се явява неоснователен, тъй като от представената сметка от 20.01.2015г не става ясно на какво основание е начислена неустойката и как е формиран размерът й. За формирането на размера на неустойката няма никакви данни относно срока за който се начислява, както за  месечните абонаментни такси. Ищецът основава претенцията си визирайки раздел „Отговорност“ от Приложенията към цитирания договор: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора. Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок“.. Съдът намира, че в случая не е доказано, че е налице горната хипотеза, тъй като в т.5 от договора уреждаща срока и прекратяването на договора е визирано /т.5.2/, че договорът се сключва за срок от 1 година, считано от 31.08.2012г. В т.5.4 е предвидено " В случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на Договора посочен в т.5.2 Абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на този срок или че желае да го продължи за нов срок при определени условия, действието на Договора продължава за неопределено време при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие  от всяка от страните без неустойка." В случая от ищцовото дружество не излагат твърдения и не представят доказателства, че договорът е продължен за нов срок, при това положение след 31.08.2013г следва да се приеме, че същия е станал за неопределено време и съответно ищцовото дружество няма основание за начисляване на неустойка при прекратяване на договора.

При гореизложените съображения, съдът заключава, че исковата претенция за заплащане на неустойка е недоказана, поради което следва иска да бъде отхвърлен.

С оглед установената неоснователност на претенцията за плащане на неустойка не следва да бъде разглеждано възражението на ответната страна за погасяването на това задължение по давност.

По отношение на разноските

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид факта, че установителния иск е явно неоснователен и недоказан, то разноските в заповедното производства остават за заявителя.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще следва ищцовото дружество да заплати на ответницата направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 800,00лв / осемстотин лева и 00ст/, от които 300.00лева за платено адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д. №181/2018 по описа на МРС и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, със законни представители Александър Василев Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин, чрез пълномощникът си Адвокатско дружество „Герова и Петкова“, представлявано от адв. Виолета Герова от САК, иск с правно основание чл. 422 от ГПК да се признае за установено, че П.И. К., ЕГН **********,***,   дължи на дружество-ищец сумата от 199.36 /сто деветдесет и девет лева и 36 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва от 03.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е издадена заповед за изпълнение №81 от 12.02.20178г по ч.гр.д.№181/2018г по описа на МРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, да заплати на П.И. К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 800,00лв / осемстотин лева и 38ст/, от които 300.00лева за платено адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д. №181/2018 по описа на МРС и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

46

Гражданско дело No 1093/2017

Искове, основани на неоснователно обогатяване

В.С.В.

В.К.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 30.7.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

В.С. В., ЕГН ********** от с. З., е предявил иск против В.К.К.,***, с ЕГН **********, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4726.89 лв., представляваща заплатени главници и лихви по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 15.01.2007 г., сключен между ОББ АД и В.К.К.,***, с ЕГН **********, като кредитополучател, и В.С. Василов, ЕГН ********** от с. З., в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, считано от 04.08.2017 г. Претендират се и разноски.

Предявеният иск с правно основание чл. 146 ал. 1 ЗЗД.

В писмения си отговор ответника оспорва иска. В съдебно заседание признава, че дължи на ищеца сумата от 3563.81 лв.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит с обезпечение от 15.01.2007 г., сключен между ОББ АД и В.К.К.,***, с ЕГН **********, като кредитополучател, и В.С. В., ЕГН ********** от с. З., в качеството му на поръчител, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв., като кредита е обезпечен с поръчителство о тстрана на ищеца.

Със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 269/07.05.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 511/2012 г. по описа на МзРС, е разпоредено длъжниците В.К.К. и В.С. В. да заплатят солидарно на кредитора ОББ АД посочените в заповедта суми, произтичащи от горепосочения договор за банков кредит от 15.01.2007 г.

Няма данни срещу процесната заповед за изпълнение да е подадено възражение от длъжниците.

Не е спорно, че въз основа на процесната заповед за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20127220401301 по описа на ЧСИ Г.Б., с рег. № 722 на КЧСИ, с район на действие – ВрОС, в хода на което поръчителят В.С. В. е заплатил сума в общ размер от 5206.89 лв. в полза на кредитора, видно от удостоверението на лист 10 от делото. Няма данни дали изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433 ГПК, но от изложеното в удостоверението може да се направи извод, че целия дълг е изплатен от ищеца – поръчител, тъй като са му върнати надвнесени суми в размер на 273.11 лв.

Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползва от обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание, и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществува правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. В този смисъл са и разрешенията, застъпени в Решение № 74/01.07.1959 г., постановено по гр. д. № 51/1959 г., ОСГК на ВС.

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в случая са установени всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на главния длъжник за платените от поръчителя в полза на кредитора суми по договора за кредит от 15.01.2007 г.

Не се доказаха твърденията на ответника, че е давал на ръка на ищеца през 2014 г. суми за октомври и ноември по 160 лв., за месец декември 2014 г. – 160 лв., за месец януари 2015 г. 160 лв., за месец февруари 160 лв., за месец април 80 лв., за май 2015 г. – 100 лв., и за месец юни 100 лв., за които не му е предоставен писмен документ. Не бяха представени никакви доказателства в тази насока, които евентуално да бъдат обсъдени.

По горните съображения съдът намира предявения иск за заплащане на сумата 4726.89 лева за основателен, и като такъв ще следва да бъде уважен в пълен размер.

В заключение съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

Основна цел на правораздаването би следвало да бъде въздаването на справедливост, посредством предоставените инструменти за това, и макар и често законът да не осигурява безусловно такава, в случая решение, обратно на възприетото от съда, би било не просто незаконосъобразно, но и потъпкващо този основен правораздавателен принцип. Освен това в производството ищецът претендира единствено заплащане на главницата на своето задължение, не и присъждане на мораторна лихва, което право му дава чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, като по-този начин облекчава тежестта, която следва да носи ответника.

Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2017 година до окончателното изплащане, и присъждане на направените в производството разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА В.К.К.,***, ЕГН **********, да заплати на В.С. В., ЕГН ********** ***, сумата от 4726.89 лв., представляваща стойността на погасеното от него, в качеството му на поръчител задължение на В.С. В., ЕГН ********** по договор за предоставяне на банков кредит с обезпечение, сключен на 15.01.2007 година с “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ведно със законната лихва, върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2017 година до окончателното й изплащане, както и да му заплати и направените от него в производството разноски от 1008 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

47

Гражданско дело No 1400/2017

Производства по ограничаване и лишаване от родителски права

П.К.П.

Д.З.М.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 30.7.2018г.

Ищцата лично и с адв. К..

Ответникът лично и с адв. Павлов от днес.

Районна прокуратура - Мездра редовно призована, представител не се явява.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. К.: Оттеглям настоящата искова молба, поради изминал голям период от време.

АДВ. ПАВЛОВ: Съгласни сме с оттеглянето на иска, като не претендираме разноски.

С оглед становището на страните, че са съгласи делото да бъде прекратено, поради оттегляне на иска, съдът намира, че са налице основанията за прекратяване на производството по делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по гр.д. №1400/2017 г. по описа на МзРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред ВрОС.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.45 ч.

 

48

Гражданско дело No 824/2015

Делба

Е.П.Д.,
Р.П.Д.

Ц.К.Т.,
И.К.К.,
К.К.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 31.7.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е във втората фаза по извършване на делбата.

 С влезли в сила Решение № 303/04.10.2016 год., постановено по в. гр. дело №381/16 год., и Решение №327/13.11.2017 год. за поправка на очевидна фактическа грешка, и двете дела на ВрОС, е отменено изцяло първоинстнационната решение, с което е отхвърлен иска за делба, и е допусната делба на новообразуван парцел УПИ ХІІ,пл.№ 361, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., одобрен със заповед № 304/27.05.1991 г. на кмета на О. М., представляващ част от бивш ПИ VІ, пл. № 180, кв. 7, целият от 1860 кв.м. между съделителите Е.П.Д., с ЕГН**********,  Р.П.Д., с ЕГН**********, Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, и К.К.К., с ЕГН**********, ПРИ ПРАВА: по 1/4 ид.част за всеки от първите двама и по 1/6 ид. част за всеки от последните трима, или, след приравняване - по 3/12 ид. части за първите двама и по 2/12 ид. части за всеки  от последните трима, както и е допусната делба на новообразуван парцел УПИ ХІІІ, пл.№ 362, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., одобрен със заповед № 304/ 27.05.1991 г. на кмета на О. М., представляващ част от бивш ПИ VІ, пл. № 180, кв. 7, целият от 1860 кв. м., между съделителите Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, К.К.К., с ЕГН**********, Е.П.Д., с ЕГН********** и Р.П.Д., с ЕГН**********, ПРИ ПРАВА: по 1/6 ид. част за всеки от първите трима и по 1/4 ид. част за всеки от последните двама, или, след приравняване - по 2/12 ид. части за първите трима, и съответно по 3/12 ид. части на всеки от последните двама.

  От страните по делото не са направени искания за сметки. 

 В тази фаза на процеса е допусната и изслушана специализирана съдебно техническа и оценителна експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като вярно обективно и компетентно изготвено, вещото лице, като се  е съобразило с квотите на страните при допускане на делбата, е посочило, че от допуснатите до делба имоти са неподеляеми.

Пазарната оценка на допуснатия до делба имот УПИ ХІІ,пл.№ 361, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., е 6050 лв.

Пазарната оценка на допуснатия до делба имот УПИ ХІІI, пл.№ 362, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., е 10440.50 лв.

От ищците по делото Р.П.Д. и Е.П.Д. е постъпила молба да им се възложи допуснатия до делба имот УПИ ХІІ,пл.№ 361, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В.. Останалите съделители не са взели становище.

 При това положение съдът намира, че единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е предвидения в разпоредбата на чл. 353 ГПК – разпределяне на имотите между страните, без да се тегли жребий, тъй като в конкретния случай това е невъзможно.

Съгласно задължителната практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, извършване на делба чрез теглене на жребие никога не е възможно, когато делбата се извършва по колена. Приема се, че тегленето на жребие е винаги невъзможно, когато делбата се извършва по колена, тъй като законодателят е предвидил делба чрез жребие да се извършва тогава, когато съделителите получават реален дял, а доколкото при делбата по колена не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, то способът е неприложим. Друг аргумент в тази насока е, че законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребие от група лица.

Това становище е застъпено в решение № 60 от 26.07. 2010 г. по гр. д. №  534/2009 г. на I г.о. на ВКС.

Следва всеки от съделителите да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху стойността на неговия дял от допуснатия до делба имот.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

На основание чл. 353 ГПК, поставя в общ дял и собственост на  съделителите Е.П.Д., с ЕГН**********, и Р.П.Д., с ЕГН**********, допуснатия до делба имот: новообразуван парцел УПИ ХІІ, пл.№ 361, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., одобрен със заповед № 304/27.05.1991 г. на кмета на О. М., представляващ част от бивш ПИ VІ, пл. № 180, кв. 7, целият от 1860 кв.м., на стойност 6050 лв.

На основание чл. 353 ГПК, поставя в общ дял и собственост на  съделителите Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, К.К.К., с ЕГН**********, допуснатия до делба имот: новообразуван парцел УПИ ХІІI, пл.№ 362, кв. 31 по регулационния план на с. Ц., обл. В., одобрен със заповед № 304/27.05.1991 г. на кмета на О. М., представляващ част от бивш ПИ VІ, пл. № 180, кв. 7, целият от 1860 кв.м., на стойност 10440 лв.

ОСЪЖДА Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, К.К.К., с ЕГН**********, да заплатят на Е.П.Д., с ЕГН**********, и Р.П.Д., с ЕГН**********, за уравнение на дяловете сумата от 2195 лв. общо.

ОСЪЖДА Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, К.К.К., с ЕГН**********, да заплатят на Е.П.Д., с ЕГН**********, и Р.П.Д., с ЕГН**********, разноски съобразно дяловете си в делбата в размер на 485.10 лв. общо.

  ОСЪЖДА Е.П.Д., с ЕГН**********, и Р.П.Д., с ЕГН**********, да заплатят държавна такса върху стойността на дела си в размер в размер на по 164.80 лв. всеки един от тях.

  ОСЪЖДА Ц.К.Т., с ЕГН**********, И.К.К., с ЕГН**********, К.К.К., с ЕГН**********, да заплатят държавна такса върху стойността на дела си в размер в размер на по 109.87 лв. всеки един от тях.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.