Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.6.2018г. до 30.6.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 724/2017

Делба

Й.Б.Ц.

М.Б.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 1.6.2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

              ПРОИЗВОДСТВОТО Е ВЪВ ВТОРАТА ФАЗА – възлагане на допуснатия до делба  недвижим имот и уреждане на отношенията.              Водим от горните съображения, съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

              ИЗНАСЯ  НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН  УПИ Парцел .пл.№ . по плана на с.Б. общ.М.,  целият от 580 кв.м.,ведно  с построените в имота масивна жилищна сграда със ЗП 63 кв.м., гараж- 15 кв.м.,две стопански постройки,

              ПОСТАНОВЯВА получените суми да се разпределят съобразно правата на съделителите: 3/ 4 ид. за Й.Б.Ц. и 1 /4 ид.ч. за М.Б.Ц...

              ОСЪЖДА М.Б.Ц. ЕГН **********   да заплати на Й.Б.Ц.  сумата  1 360 лв. представляваща  съответна  на частта му  от увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения ,

              ОСЪЖДА М.Ц.  да заплати такса в полза на МзРС в размер на 54.40 лв.

           ОТХВЪРЛЯ претенцията на Й.Ц.  на осн.чл.346 от ГПК в останалата част до пълния размер като неоснователна и недоказана.

           ОСЪЖДА Й.Ц.  да заплати такса в полза на МРС върху отхвърлената част на претендираните подобрения в размер на 159.02 лв.   

           ОСЪЖДА Й.Б.Ц. *** да заплати такса в полза на МзРС върху дела си  в размер на  358.26 лв. 

           ОСЪЖДА М.Б.Ц. ЕГН ********** *** да заплати такса в полза на МзРС  върху дела си в размер на  119.42 лв.

           Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

2

Гражданско дело No 891/2017

Иск за разваляне на договор с предмет вещно право върху недвижим имот и др. договори; иск за отмяна на дарение

Й.Д.Й.

Ц.К.В.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 4.6.2018г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Й.Д.Й. е предявила против Ц.К.В. иск с правно основание чл.227 ал.1 б.В ЗЗД за отмяна на дарението, извършено  от ищцата в полза на ответника на следния недвижими имот: УПИ VII, пл.№59 в кв.5 по плана на с.Б., общ.Мездра с неуредени регулационни отношения, целият с площ от 665 кв.м., ведно с построените в него  ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВЕН ГАРАЖ и 2 броя ПАЯНТОВИ МАСИВНИ СГРАДИ, при съседи на парцела: улица от две страни, Коцо Марков и наследници на Марко Йолов, подробно описан в НА №173 т.I н.д. 375/2000г по описа на МРС.

Назначеният особен представител на ответника оспорва иска. Навежда доводи както за недопустимост така и за неоснователност.

Правното основание на иска е чл.227 ал.1 б.В ЗЗД

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната пълнота, приема за установено от фактическа страна следното: С нотариален Акт №173, т.I, дело №375/2000г по описа на РС Мездра, ищцата Й.Д.Й. дарява на сина си Ц.К.В. своя недвижим имот, представляващ  урегулирано дворно място, съставляващо  парцел VII /седми/, планоснимачен № 59 / петдесет и девет/ в кв.5 по плана на село Б. с площ от 665 кв.м., ведно с построените в него  ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВЕН ГАРАЖ и 2 броя ПАЯНТОВИ МАСИВНИ СГРАДИ, при съседи на парцела: улица от две страни, Коцо Марков и наследници на Марко Йолов. В нотариалния акт е отразено, че дарителката запазва правото си да ползва имота, докато е жива, а дареният няма право да се разпорежда с имота без съгласието на дарителката. В исковата си молба, ищцата твърди, че е възрастна жена на 77години и много болна, като страда от различни заболявания. Живее сама, ответникът заминал първоначално за гр. София , а в последствие за гр.Перник. Не полага никакви грижи за нея и много рядко я посещава. Представено е разпореждания от НОИ, от които се установява, че размера на получаваната от ищцата пенсия след 01.10.2017г. Приети са и документи относно здравословното състояние на ищцата- Експертно решение №1819 от 045/26.03.2015г, издадено от „МБАЛ“ АД Враца.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Св. П. Х.– съседка на ищцата знае, че ищцата има здравословни проблеми. Спомня си, че наскоро я видяла паднала. Премерила ѝ кръвното, което било 190/100 и я закарала на поликлиниката. Знае, че със сърцето не е добре, трудно ходи, тъй като има проблеми с краката и ползва патерици. Има гуша. В показанията си свидетелката твърди, че пенсията на ищцата е минимална и финансово не е добре, тъй като почти всеки месец ѝ дава пари на заем, дори в момента тя ѝ е длъжна 50 лв. Според нея ищцата е възрастна жена и се  нуждае от помощ, както за физическото си оцеляване, така и при поддържането на дома в с. Б., който е в лошо състояние. Другият син на ищцата Владимир и сина му поправили покрива на къщата, защото беше протекъл. Ц. рядко идвал и никога не е стоял повече от два дена. Свидетелката твърди, че лично е казвала на ищцата да се обади на ответника и да поиска помощ от него и тя се е обаждала, но и в двата случая  той ѝ затварял телефона. Според свидетелката ответникът идвал за последно при ищцата по време на блотажа за кмет.

Св. М.Ц. – приятелка на ищцата.Твърди, че през ден посещава Й., тъй като тя е трудно подвижна. Има много заболявания свързани със сърцето и с костите. Често дори сутрин не може да стане от леглото и тя ѝ помага. Според нея пенсията на ищцата е около 200лева, но тя дава много пари за лекарства. Ищцата ѝ споделяла, че е искала помощ от ответника, но той дори не й вдигал телефона. Свидетелката твърди, че изобщо не е виждала ответникът да идва, а от Й. знае, че е идвал за изборите.

По искане на назначения особен представител на ответника са изискани справки от дирекция „Бюро по труда” гр.Перник и от НАП. От същите се установява, че ответникът в момента няма регистриран трудов договор, но няма и регистрация като безработен. Съгласно изисканото удостоверение за родниски връзки, ответникът няма непълнолетни деца, за които да полага грижи. От представената справка от службата по вписванията гр.Мездра се установи, че ищцата след 10.09.2012г няма извършени сделки с недвижими имоти. През 2014г е регистриран договор за аренда на два имота с обща площ от около 3.00дка в землището на с Б..

По допустимостта на иска.

От ответната страна е направено възражение, че искът е погасен по давност: В своята трайно установена практика ВКС приема, че докато нуждата от издръжка за дарителя съществува, едногодишният срок по  чл. 227, ал. 3 от ЗЗД не може да изтече. В конкретния случай, сме изправени точно пред тази хипотеза, тъй като ищцата е в напреднала възраст- на 78 години, разведена е, живее сама и е с трайно влошено здравословно състояние.

По основателността на иска.

Предявен е иск с правно основание чл.227 ал.1 б.В ЗЗД за отмяна на дарение поради отказ от страна на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за дарение, по който на ответника безвъзмездно е бил прехвърлен от ищцата притежавания от нея недвижим имот, срещу запазено право на пожизнено ползване на вещта. По начало дарението не създава за дарения задължение да дава издръжка на дарителя. Това задължение възниква, само ако дарителят изпадне в нужда и поиска от дарения издръжка. В този случай задължението не е само морално, но и правно, защото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ на дарителя, от която той се нуждае. За да се отмени дарението е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване, да е поискал  от надарения издръжка и последния да му я отказал. От събраните доказателства се установи, че ищцата  е възрастна, самотно живееща жена. Доходите й са от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст, която към момента на депозиране на исковата молба е възлизала на 181,30лева, а след актуализацията от 01.10.2017г е в минимален размер от 200лева, както и от получаваната аренда за около три декара земеделска земя, което е годишен доход около 35лева. От представеното Експертно решение на ТЕЛК №1819 от 045/26.03.2015г, издадено от „МБАЛ“ АД Враца и събраните свидетелски показания се установи, че ищцата е трудно подвижна, с регистрирани множество заболявания, за които приема различни лекарства и често се нуждае от медицинска помощ. Трайното изпадане в нужда се обосновава от характера на заболяванията на ищцата, които в перспектива са без възможност за подобряване. Несъмнено, отчитайки и възрастта на ищцата и поставените ѝ диагнози, обективно не би могло да се прогнозира подобрение в здравословното й състояние. С оглед възрастта на ищцата, трайно влошеното ѝ здравословно състояние и получаваните от нея доходи, съдът  приема, че тя не е в състояние да си осигури жизнено необходимите средства за преживяване. Налице е и невъзможност ищцата да набави за себе си допълнителни доходи /например от наеми, рента или др./, като категорично е изключена възможността за реализиране на трудови доходи. Получените от нея приходи от продажбата на няколко земеделски имоти през 2012г са около 500лева  и съответно не може да се приеме, че тези средства ще подпомагат ищцата и  пет години след тяхната реализация. Всичко това дава основание на съда да приеме, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка.

От събраните  гласни доказателства се установи, че ищцата е уведомила  ответника за нуждата си от помощ и издръжка. Свидетелката Христова твърди, че лично е казвала на ищцата да се обади на ответника и да поиска помощ от него и тя се е обаждала, но и в двата случая той ѝ затварял телефона, а в последствие си  променил телефона. Въпреки, че е уведомила за това ответника, до предявяване на иска не е получавала от надарения помощ, която й е била необходима. Напротив, от събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ответникът се е дезинтересирал от своята майка и нейните нужди. С оглед на това, настоящият състав приема, че неговото поведение представлява отказ от даване на издръжка. Налага се извода, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД и в полза на ищцата е възникнало право да иска отмяна на договора за дарение, обективиран в нотариален Акт №173, т.I, дело №375/2000г по описа на РС Мездра.

От страна на назначения особен представител на ответника са наведени доводи за неоснователност на претенцията с оглед обстоятелството, че представляваното от него лице е трайно безработно и не притежава имущество, от които да подсигури издръжка на ищцата. В ТР № 1/ 2013 на ОСГК на ВКС изрично е прието, че при иска за отмяна на дарение няма непризнателност, когато дареният не предостави поисканата му от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването й, той би поставил себе си и лицата, които издържа по закон, в по- лошо положение от това на дарителя. Това разрешение на нещата налага да се разгледа и състоянието на дареното лице, като се обсъдят неговите доходи и възможности евентуално да предоставя издръжка. Ответникът е човек на средна възраст- на 51 години, несемеен. От представеното удостоверение за роднински връзки се установява, че същият към настоящия момент няма ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да осигури издръжка. Видно от представената справка от дирекция „Бюро по труда” гр.Перник, същият никога не е бил регистриран като безработен въпреки че съгласно справката от НОИ е имал и други периоди, в които не е имал регистрирани трудови договори.  Фактът, че в момента е безработен, не изключва  задължението му за даване на издръжка, тъй като това е временно състояние. Няма данни по делото за наличието на причини, които да обосноват трайна невъзможност за полагане на труд, както и за реализиране на други доходи. Обстоятелството, че ответникът не иска да контактува със своята майка, като не е оставил никаква възможност за контакти между тях, както и невъзможността в настоящото производство да бъде открит на регистрираните адреси, дават основание на съда да приеме, че същият умишлено се укрива, за да не дава исканата му издръжка.

                С оглед изхода на спора ще следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 50лв / петдесет лева/, както и сумата от 300лева, направени разноски за назначения му особен представител.

                               Водим от горното съдът

Р   Е    Ш    И :

 

                ОТМЕНЯ дарението, направено от Й.Д.Й., ЕГН ********** на Ц.К.В. с ЕГН **********, обективирано в нотариален Акт №173, т.I, дело №375/2000г по описа на РС Мездра; на недвижим имот, представляващ  УПИ VII, пл.№59 в кв.5 по плана на с.Б., общ.Мездра с неуредени регулационни отношения, целият с площ от 665 кв.м., ведно с построените в него  ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАСИВЕН ГАРАЖ и 2 броя ПАЯНТОВИ МАСИВНИ СГРАДИ, при съседи на парцела: улица от две страни, Коцо Марков и наследници на Марко Йолов.  

                                ОСЪЖДА Ц.К.В., ЕГН: **********, да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 50лв / петдесет лева/, както и сумата от 300лева, направени разноски за назначения му особен представител.

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

3

Гражданско дело No 1664/2017

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

И.С.Д.

С.И.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.6.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от И.С.Д. ***, с ЕГН ********** е предявил иск против С.И.М. *** с ЕГН **********, с които ищецът моли съда да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответницата дете – И.И.Д.на него, и да определи местоживеенето на детето при бащата, а на майката да се определи режим на виждане с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния.  Претендира се издръжка за минало време – за една година назад от 08.11.2016 г. до 08.11.2017 г. в размер на общо 2400 лв., или по 200 лв. месечно, която майката да заплати за детето чрез баща му и законен представител, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, както и издръжка за детето в размер на 250 лв. месечно считано от 08.11.2017 г. платима до 15-то число на месеца чрез бащата и законен представител, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е 127 ал. 2 и чл. 143 СК и чл. 149 СК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0524/28.08.2010 г. на община Горна Оряховица, детето И.И.Д.е родено на *** год. от майка С.И.М. и баща И.С.Д.. През учебната 2016 – 2017 год. детето е посещавало подготвителна група в ЦДГ „детелина“ гр. Мездра, а през учебната 2017 – 2018 год. детето е записано в първи клас в СУ „Иван Вазов“ гр. Мездра, видно от представените удостоверения в заверено копие. 

Установява се от представената служебна бележка, че ищеца работи като организатор производство в ЕТ „ХХХХХХХХХХХХХХХ“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 810 лева.

Разпитания по делото свидетел Д. – майка на ищеца,  твърди, че детето от 2010 г. е в дома им. След като е родено, е оставено за кратко в „Дом, майка и дете” в Дебелец, защото майката била малолетна. През месец март 2011 г. детето се прибрало в дома им в Мездра, и започнали да го гледат. През август 2015 г. ответницата напуснала дома в Мездра, и от този момент до сега не се е прибирала и не е виждала детето. На два - три пъти е давала пари, когато детето започнало първи клас тя изпратила 100 лв. Тя в момента е в Германия, казвала, че няма работа, родила е едно друго дете, сега пак ще ражда. Твърди, че тя изцяло се е дезинтересирала от детето. Синът и гледа детето, свидетелката помага. Детето има силна връзка с баща си. Той си направил операция на тазобедрена става, детето се разболяло за тези дни. Детето е много спокойно и познава само баща си. Твърди, че то започва да разбира,  като говорят в училище за майки, и е много наранено, че я няма. Имат добри условия в къщи, детето има самостоятелна стая, облечено, гледано дете, социалните са запознати с условията. Майката искала да се откаже сина и от детето и да се даде на семейство, но той не се съгласил, искал да си отглеждаме детето.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл. 127 ал. 2 СК е предвидена възможността за уреждането на въпросите във връзка с упражняването на родителските права, когато между родителите не може да бъде постигнато съгласие за това. По този начин по законоустановен ред се урежда спора между родителите съобразно разпоредбата на чл. 59 СК, а именно относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, определянето на режим на личните отношения между родителите и децата, като при преценката водещо значение има интереса на детето. Основание за допустимост на искането по чл.127 ал. 2 СК е да е налице правен интерес, обусловен от липсата на уреден по законоустановения ред режим на лични отношения и упражняване на родителски права по отношение на детето, както и липсата на постигнато между родителите съгласие в тази насока, съгласно ал. 1 на същата разпоредба.

По делото не се спори, че малолетната И.е дете на страните, като същата е родена от връзката им при съжителството им на семейни начала. Не е спорно, а и видно от отразеното в социалния доклад и събраните гласни доказателства, родителските права по отношение на детето фактически се упражняват от бащата, който съдът намира, че е годен да осигури необходимите условия и да полага усилия за отглеждането му, като разполага и с необходимия родителски капацитет за това. Ответницата не е представила отговор на исковата молба, не се явява в с. з. и не е взела и становище по делото. От изготвения от Д"СП" Мездра социален доклад се установява, че детето е отглеждано в жилището на бащата и неговите роднини. С оглед възрастта му детето посещавало детско заведение, сега е ученичка в първи клас в гр. Мездра, където се задоволяват не само ежедневните му потребности от образование, храна и почивка, а и потребностите му от социални контакти и развитие на личността му. По делото не се установи майката да е предявявала претенции за предоставяне грижите по отглеждането на нея, както и да е предоставяла редовно средства за отглеждане на детето. Доказа се продължителното отсъствие на майката от страната, което прави обективно невъзможно полагането на ежедневни грижи от нейна страна за детето. При това положение съдът намира, че родителските права по отношение на малолетното дете И.следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. Това положение би отговаряло в най-пълна степен на интереса на детето, предвид установената му вече семейна среда при бащата. В тази насока е и становището на Д"СП" Мездра в изготвения по делото социален доклад.

По отношение на майката следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти. В разпоредбата на чл. 124 ал. 2 СК изрично е предвидено правото на детето на лични отношения с родителите си, освен ако е постановено друго, на което право съответства задължението на родителя да контактува с детето си, което е необходимо за правилното му психофизическо и емоционално развитие.

От друга страна, правото на децата да общуват с родителите се преценява с оглед на изградената връзка между дете и родител, както и начинът, по който се отразява на детето това общуване, като от съществено значение е да кореспондира с интереса на детето. В настоящия процес ответницата не се явява и не ангажира доказателства относно родителския си капацитет и способността да полага грижи за малолетното си дете.

След раздялата на страните през 2015 год. майката  е заживяла в чужбина, като не е установено по делото наличието на жилище и възможности за отглеждане на детето. При това положение, съдът намира, че по отношение на майката следва да бъде определен един по-ограничен режим на лични отношения с малолетното дете, като го взима и вижда в определени дни без преспиване, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и два дни през Коледните празници от 09.00 часа до 18.00 ч. също без преспиване. При преценката си съдът взема предвид и пола и възрастта на детето.

По отношение иска за издръжка: Безспорно родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. По делото не се събраха доказателства които да изключват задължението за издръжка от майката, тъй като то е безусловно.

По отношение на размера на издръжката: Майката не е представила документ за доходите си, при което съдът взема за база МРЗ за страната. Не се събраха безспорни доказателства, че майката в чужбина реализира по-високи доходи. Бащата е представил удостоверение за доходите си, от което се установява, че същият получава месечно 810 лв. трудово възнаграждение.

Като взе в предвид възрастта на детето и доходите на родителите, съдът намира, че детето И.се нуждае от месечна издръжка в размер на 200 лв., от които майката ще следва да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв., като в останалата част до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли, а останалите нужди на детето ще следва да се поемат от бащата.

В същият размер ще следва да бъде уважен и искът за издръжка за минало време – една година назад за периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2017 г.

Следва на основание чл. 242 ал. 1 предложение първо ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство на страните дете И.И.И.Д., родена на *** г. на бащата  И.С.Д. ***, с ЕГН **********, като на майката С.И.М. *** с ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, в присъствието на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и два дни през Коледните празници от 09.00 часа до 18.00 ч. присъствието на бащата, също без преспиване.

ОСЪЖДА С.И.М. *** с ЕГН **********, да заплаща на детето И.И.И.Д., родена на *** г., чрез баща му и законен представител И.С.Д. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им изплащане, начиная от 08.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.И.М. *** с ЕГН **********, да заплати на детето И.И.И.Д., родена на *** г., чрез баща му и законен представител И.С.Д. ***, с ЕГН **********, издръжка за минал период – от 08.11.2016 г. до 08.11.2017 г. в размер на 1680 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 08.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 предложение първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОСЪЖДА С.И.М. *** с ЕГН **********, да заплати на И.С.Д. ***, с ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА С.И.М. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определените издръжки в полза на МзРС общо в размер на 302.40 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

4

Гражданско дело No 1/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Х.П.К.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 7.6.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                               Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА съществуване вземането на "МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК . седалище/адрес на управление: гр. С.район ., със законни представители ., заедно против  Х.П.К., ЕГН ********** ***  за сумата 47.89 лв. /четиридесет и седем лв. и 89 ст./ - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4077665 от 24.04.2014 г.; сумата от 273.24 лв. /двеста седемдесет и три лв. и 24 ст./ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата от 14.33 лв.  мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 10.08.2014 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва начиная от 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лв. разноски по делото и сумата 180 лв. адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Х.П.К., ЕГН ********** ***  да заплати на  "МОБИЛТЕЛ” ЕАД,гр.С. сумата 75.00 лв. д.т. и 180 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 7.6.2018г.

5

Гражданско дело No 911/2016

Искове за недействителност на правни сделки

И.Й.К.

Д.Ц.Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.6.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

                        Р   Е   Ш  И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.К. с ЕГН ********** *** против  Д.Ц.Г. ***, иск за признаване  за установено по отношение на ответника, че сделката покупко-продажба, сключена с нотариален акт № т., рег.№, дело №1г на нотариус Б Мрег.№ в НК с район на действие РС М, е нищожна поради противоречие със закона на осн.чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД,вр.чл.209 от ЗЗД

               ОСЪЖДА И.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати на  Д.Ц.Г. *** лв. разноски.

                Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

6

Гражданско дело No 702/2017

Искове по КЗ

ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД СОФИЯ

АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - СОФИЯ

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 15.6.2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Б.“ № 3, ЕИК 121718407, представлявано от К. Ч. – гл. изп. директор и М.Г. – изп. директор, чрез пълномощника им адв. Н.Б., е предявило иск против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089 с адрес: гр. С., бул. М. № 3, чрез областно пътно управление В., за сумата от 678.88 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета ………………, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 078.06.2017 г., до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.

Предявеният иск е с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначени и изслушани са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема за установено  следното:

В исковата си молба ищеца твърди, че на 24.02.2014 г. товарен автомобил „М. Б.“ с рег. № СА5431КТ собственост на „Т. Х“ ЕООД гр. С. реализира пътно транспортно произшествие вследствие пропадане в дупка която се намира непосредствено до пътното платно, като счупва преден ляв ресор, и конзола на преден ляв ресор. За събитието е съставен и представен поделото протокол за ПТП № хххххх от 24.02.2014 г. в който са отразени констатациите на компетентния орган, служител в МВР Мездра, относно настъпилото ПТП и участниците в него. Посочено е в протокола че автомобила е попаднал в необозначена дупка до платното за движение. На основание сключена застраховка „Каско +“ застрахователна полица № 440213229000100 за товарния автомобил и след постъпило искане за застрахователно обезщетение в ищцовото дружество е образувана преписка за щета № хххххххх също приложена по делото в заверено копие и след извършен оглед и калкулация на щетите е определено обезщетение в размер на 663.88 лв. което е изплатено на 12.03.2014 г. на „Т. Х“ ЕООД. Твърди се, че отговорността за настъпване на произшествие изразяваща се в бездействие, е на ответника, който не е изпълнил задължението си за ремонт и поддържане на пътя в съответствие с чл. 30 вр. с чл. 29 от Закона за пътищата, както и задълженията си по чл. 167 ал. 1 от ЗДвП да поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя и да ги отстранява в най-кратък срок.

Твърди се, че с изплащане на застрахователното обезщетение по посочената по-горе щета, ищецът е встъпил в правата на застрахованото дружество, собственик на автомобила срещу Агенция пътна инфраструктура – Областно пътно управление В. на основание чл. 213 ал. 1 КЗ /отм./, до размера на платеното обезщетение в размер на 663.88 лв. и разноски направени по неговото определяне в размер на 15.00 лв. или общо за сумата от 678.88 лв. която се претендира по делото, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане, начиная от завеждане на делото.

По делото е разпитан свидетеля Г. – съставител на протокола приложен на стр. 7 от делото. Същият твърди, че след получен сигнал за ПТП е изпратен на местопроизшествието и видял автомобила пропаднал в необозначена дупка при което са настъпили щети върху него. Тези щети са затруднявали по-нататъшното му придвижване поради счупен ресор, дупката е била достатъчно дълбока за да бъде причинена щетата на автомобила. Свидетеля твърди ,че когато е бил на работа не е забелязал тази дупка да бъде ремонтирана. Целия път там е нарушен с множество неравности.

По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, като вещото лице твърди, че в протокола за ПТП са описани времето мястото, обстоятелствата и причините при които е станал инцидента и резултата от него. От техническа гледна точка най-вероятния механизъм за станалото ПТП и повредите по автомобила  е пропадане в дупка на пътя, при което са счупени ресор и конзола. Щетите, които са настъпили върху автомобила в резултат на ПТП са общо в размер на 663.88 лв. Счупените части – преден ляв ресор и конзола преден ляв ресор не подлежат на възстановяване. Между попадането на автомобила в дупка и настъпилите повреди в него съществува причинно-следствена връзка.

По делото е назначена и изслушана и съдебно счетоводна експертиза, в заключението на която, вещото лице след направени справки е дало заключение, че по посочената застрахователна полица и заведената при ищеца щета е изплатено на „Т. Х„ ЕООД обезщетение в размер на 663.88 лв. с банков превод в „П.Б.“ на 12.03.32014 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е основателен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 213 от КЗ - регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу отговорното за настъпване на вредата лице. За да бъде уважена претенцията, ищецът следва да докаже, че към момента на увреждането между него и увреденото лице е съществувало валидно застрахователно правоотношение, както и че е заплатил застрахователно обезщетение за вреди, причинени на това лице, вследствие на противоправно поведение на ответника.

От приложената към исковата молба застрахователна полица се установява, че ищцовото дружество е сключило с „Т.Х„ ЕООД, договор за застраховка "К." на МПС за товарен автомобил  марка „М. Б.“ с рег. № …….КТ, със срок на действие 12 месеца- от 00:00 часа на 05.05.2013 г. до 24:00 часа на 04.05.2014 г.

Видно от представения протокол за ПТП № 1489979 от 24.02.2014 г., в срока на действие на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е било повредено застрахованото моторно превозно средство. При движение по изхода на паркинга при мотел „Долче вита“ товарният автомобил навлязъл в деформация на пътното платно (дупка) и бил увреден. Въз основа на уведомление за настъпилата щета, посочено по-горе, при ищеца била образувана щета под № 44012131403622. Причинените имуществени вреди са били оценени от застрахователя общо на 663.88 лева. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, и приета от съда, за описаните щети е била изплатена сумата от 663.88 лева.

По делото е назначена автотехническа експертиза, неоспорена от страните, и приета от съда, която дава заключение, че увреждането на автомобила, описано в протокола за ПТП, и твърдяно в исковата молба, е в пряка причинно-следствена връзка с пропадането в неравност на пътното платно /дупка/, а щетите по автомобила са оценени на сумата от 663.88 лв.

Посочените от вещото лице условия за настъпване на описаната вреда се установяват от събраните гласни доказателства по делото, според които към момента на произшествието по пътното платно на изхода на паркинга при мотел „Д. в.“ М. е имало  повреди, които не са отстранени от стопанисващия пътя.

Тези показания са последователни и безпристрастни, и съответстват на останалите доказателства по делото.

Правото на застрахователя по застраховка "К.", заплатил обезщетение за причинени щети на застрахованата вещ, да претендира изплащането им от отговорното за настъпването им лице, е регресно право. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпва във всички права, които застрахованият има срещу третото лице. От приложените към исковата молба разходни касови ордери и преводно нареждане се установява, че застрахователят е изплатил причинените от застрахователното събитие вреди. С извършеното от плащане, съгласно чл. 213 от КЗ /отм./, последният е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на застрахованото имущество. В конкретния случай съдът счита, че отговорност за настъпилите щети следва да носи ответната Агенция, която не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) да поддържа и ремонтира на пътя, а това неизпълнение е в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 167 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Тези задължения в случая не са били изпълнени и описаните неравности на пътното платно са създавали опасност за движението през продължителен период от време, видно от показанията на свидетеля Г..

С писмо изх. № 92-1946/21.03.2014 г., връчено на 25.03.2014 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума от 663.88 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., които са в обичайния размер. Последният не твърди, а и не представя доказателства за заплащане на тази сума. С оглед на това съдът приема, че искът с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по делото в общ размер 631.40 лева, съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК 000695089 с адрес: гр. С., бул. М.№ 3, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Б.“ № 3, ЕИК 121718407, сумата от 678.88 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № ………….., по застраховка "Каско+", за вреди, претърпени на 24.02.2014 от застрахования - „Т. Х“ ЕООД, поради необезопасена и несигнализирана повреда на пътното покритие на изхода на паркинга при мотел „Д. в.“ – М., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска – 07.06.2017 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 631.40 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

7

Гражданско дело No 65/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ - ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО

И.Д.Н.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.6.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                             Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ  исковете на  Д.П. „Ф. З. Д.” БУЛСТАТ/ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ., представлявано от . – изпълнителен директор за приемане за установено  по отношение на  И.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ,че в полза на ищеца – ДП „ Фонд затворно дело“ съществува вземането по ч.гр.д.№ 1578 /2017 год. по описа на МзРС,по което е издадена заповед по чл.401 от ГПК за сумата  7712.67 лв. /седем хиляди седемстотин и дванадесет лева и 67 ст./ неустойка за забава в размер на 0.2% от стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие, съгласно чл.13 от договор за отдаване на труд № 4/28.05.2015 г.,  в размер на  6 982.60 лв. главница,  по шест броя фактури, от които : 760.06 лв. неустойка по фактура № 6000004932/29.01.2016 г.; 1 776.00 лв. неустойка по фактура 0 6000004947/29.02.2016 г.; 1 941.06 лв. неустойка по фактура № 6000004970/31.03.2016 г.; 1678.95 лв. неустойка по фактура № 6000004981/28.04.2016 г.; 1 190.00 лв. неустойка по фактура № 6000005020/ 31.05.2016 г. и 366.60 лв. неустойка по фактура № 6000005037/ 30.06.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,  както и искането за заплащане на сумата  454.16 лв. деловодни разноски по исковото производство.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

8

Гражданско дело No 405/2018

Искове от/срещу работника или служителя за обезщетения, свързани с прекратяване на ТПО; обезщетение при неизпълнение на договор за ученичество

Г.Ц.Г.

КИПС ООД

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Определение от 15.6.2018г.

Ищцата лично и с адв. Ч..

За ответното дружество ю. к. Х..

Вещото лице е налице. Същото е представило заключение по делото в срок.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Ч.: Поддържаме исковата молба, като с ответното дружество постигнахме споразумение.

Ю. К. Х.:  Постигнахме споразумение относно исковата претенция на ищцата, като приемаме сумата посочена в експертизата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените с отговора от ответната страна писмени доказателства.

Съдът на основание чл. 146 ГПК изготвя доклад по делото:

Постъпила е молба от Г.  Ц.Г., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. В.Ч. с искане да се осъди „КИПС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София  да заплати на ищцата сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск както следва: за 2015 г. – 2 дни; за 2016г -20дни и за 2017г – 8 дни, ведно със законната лихва върху претендираната сума , начиная от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Искът е с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ.

Доказателствената тежест е за ищцовата страна.

АДВ. Ч.: Нямаме възражения по доклада. Да се изслуша вещото лице.

Ю. К. Х.: Нямаме възражения по доклада. Да се изслуша вещото лице.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩО ЛИЦЕ: Д.И.Н. – 58 г., българка, българска гражданка, грамотна, не осъждана, без родствени и икономически интереси със страните по делото.

На вещото лице се напомни отговорността, която носи по чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно заключение.

ВЕЩО ЛИЦЕ: Изготвила съм писмено заключение, което поддържам. Работила съм на база представената писмена документация по делото, а именно договор за назначаване, допълнително споразумение и писмо, с което се уведомява ищцата за полагащия се отпуск. На ищцата за 2017 г. се полагат само 8 дни за отпуск до 01.06.2017 г.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати определения депозит от 100 лв. от бюджета на съда.

АДВ. Ч.: Постигнали сме спогодба в следния смисъл:

С П  О Г О Д Б А:

 

„КИПС” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 831114508, ул. „Крум Попов” № 45, представлявано от управителя Савина Влахова,  се задължава да заплати на Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1475.70 лв., представляваща обезщетение за неизползван  платен годишен отпуск, както следва: за 2015 г. – 2 работни дни, за 2016 – 20 работни дни, за 2017 г. – 8 работни дни, както и направените разноски в размер на 333 лв. в двуседмичен срок, считано от днес, по банкова сметка ***, BIC: *** – ПроКредит Банк /България/ ЕАД. При неплащане в срок на сумата ищцата ще се снабди с изпълнителен лист.

 

С П О Г О Д И Л И  С Е:

 

ИЩЦА:                     

ЗА ОТВЕТНИК:

/Г.Г./                 . к. Х./

 

Съдът намира, че с постигнатата спогодба страните са уредили отношенията си и същата не противоречи на закона и морала, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА постигнатата между страните спогодба.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като спогодено.

ОСЪЖДА  „КИПС” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Крум Попов” № 45, ЕИК 831114508, да заплати в полза на МРС сумата от 129.51 лв., от които 100 лв. депозит за вещо лице и 29.51 лв. държавна такса.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ВрОС в 7- дневен срок, считано от днес.

Протокола написан в с. з.

Протокола приключи в 10.05 часа.

 

9

Гражданско дело No 792/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

А.Ц.Д.,
Д.И.
Д.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 15.6.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.Ц.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № …../…..2002 г. съставен в Община ххххх, гр. хххххх, по взаимно съгласие.

Утвърждава постигнатото между страните споразумение, по силата на което:

1. Страните са съгласни бракът им, сключен на ………… г. в гр. хххххх, да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

2. По време на брака си молителите нямат родени деца, така че въпрос за издръжка, родителски права и лични контакти не стои.

3. По време на брака си молителите нямат придобито недвижимо имущество, така че въпрос за подялба не стои.

4. По време на брака си молителите нямат придобити общи банкови сметки и парични влогове.

5. Страните по делото не си дължат издръжка един на друг.

6. Съпрузите се съгласяват и уреждат имуществените си отношения по отношение на придобитите по време на брака 2 бр. моторни превозни средства, представляващи съпружеска имуществена общност по следния начин:

- в дял и собственост на съпругата Д.И.Д. остава лек автомобил марка „Пежо 307“, с година на производство 03.08.2005 г. с рег. № СВ хххх КТ, рама №ххххххххххххх, цвят светло сив и

-- в дял и собственост на съпругата Д.И.Д. остава лек автомобил марка“ Форд КА“ с година на производство 05.07.2000 г. с рег. № СВххххххАМ, рама № ххххххххххххх, цвят червен металик.

7. След прекратяване на брака, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име А.

С настоящото подписалите го страни заявяват, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения след развода и нямат други претенции един към друг.

                       ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

        ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на автомобилите в размер на 20 лв.

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 15.6.2018г.

10

Гражданско дело No 288/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

В.Г.В.

Л.Ц.Р.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 18.6.2018г.

Съдът намира, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона, защитава интересите на детето, урежда всички взаимоотношения между страните и

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРАВА така постигнатата между страните спогодба.

ОСЪЖДА Л.Ц.Р., ЕГН ********** *** да заплати д.т. в полза на МзРС в размер на  50.40 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 288/2018 г. като спогодено.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 9.45 ч.

В законна сила на 18.6.2018г.

11

Гражданско дело No 1659/2017

Искове, основани на неоснователно обогатяване

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД ВРАЦА

К.Т.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.6.2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от Ангел Цветков Престойски – управител, чрез пълномощника Александър Иванов Александров – юрисконсулт, против К.Т.Ц. *** с ЕГН **********, с която ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 1331.62 лв. главница начислена за периода от 17.04.2015 г. до 17.11.2015 г., и сумата от 0.30 лв. лихва за периода от 03.09.2015 г. до 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема за установено  следното:

В исковата си молба ищеца твърди, че между лицето Н. Ц. Б. и ищеца, като оператор на В и К услуги съществуват облигационни отношения за снабдяване с вода за имот находящ се в с. Д. К., общ. М.. На 25.09.2013 г. Н. Ц. Б. е починала и нейния наследник – ответницата по делото не е заявила промяна на партидата, поради което тя не е придобила качеството на потребител и следва да отговаря за задълженията си за ползване на вода по правилата на неоснователно обогатяване и тъй като тя е единствения наследник следва да отговаря за задълженията към ищеца в пълен обем. По делото е представено удостоверение за наследници, покана за доброволно изпълнение, приложение към поканата за дължимите суми по периоди и за лихвата, справка – извлечение за дължими суми, извлечение от партидна книга и извлечение от общи условия за получаване на услугите В и К от „Водоснабдяване и канализация“ ООД. В чл. 59 на тези общи условия е предвидено задължение при промяна на собствеността /в настоящия случай по наследяване/ новият собственик е длъжен да подаде до В и К оператора заявление за промяна или закриване на партидата. Това не е сторено.

Безспорно се установява се от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община М., че Н. Ц. Б. е починала на 25.09.2013 г., като е оставила за свой законен наследник дъщеря си – ответницата по делото.

 Съгласно чл. 3 ал. 1 от  Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г.,  потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1 ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;  юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В случаите на универсално наследствено правоприемство, предвид обстоятелството, че със смъртта на наследодателя същият е престанал да съществува като правен субект се налага изводът, че качеството потребител на В и К услуги притежават неговите законни наследници. Именно този случай е уреден и в чл. 59 ал. 1 от общите условия на ищеца, според която разпоредба при смърт на потребител – физическо  лице,  наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата като представят и удостоверение за наследници. Не е спорно между страните, че ответницата не е подавала заявление за промяна на партидата и не е представила удостоверение за наследници, с оглед на което и ищецът не е разполагал с възможността, предвидена в чл. 59 ал. 2 изречение второ от общите му условия, да открие партида на наследника, съобразно удостоверението за наследници. В процесния случай задълженията не са на наследодателя, а лично на самия наследник, но те произтичат от придобитото според наследяването право на собственост върху водоснабдявания имот. Липсват твърдения за отказ от наследство.

В писмения си отговор назначения особен представител оспорва иска, но не е оспорил представените към исковата молба писмени доказателства. Не е посочил  и други такива, поради което съдът намира, че представените писмени доказателства следва да бъдат ценени, а те водят до извод за основателност на иска.

Следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца посочените суми за главница и лихви. Неоснователно е твърдението на назначения особен представител, че само за един месец – 11.2015 г. са начислени 1300 куб. питейна вода, а за останалите по – малко, като твърди че ответницата не живее на територията на Р. България. Твърденията, че за останалия период служебни са начислявани от 3 до 8 куб. вода, а само за един месец повече, се основат на обстоятелството, че ответницата е отсъствала от дома и не е осигурен достъп, а при извършването на реалния отчет на 02.10.2015 г. е констатирана действително потребената питейна вода.

По горните съображения съдът намира предявените обективно съединени искове за основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по делото в общ размер 324 лева, съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА К.Т.Ц. *** с ЕГН **********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” № 2, сумата от 1331.62 лв. главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена питейна вода, начислена за периода от 17.04.2015 г. до 17.11.2015 г., и сумата от 0.30 лв. лихва за периода от 03.09.2015 г. до 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 324 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

12

Гражданско дело No 1686/2017

Искове, основани на неоснователно обогатяване

Х.Ц.Д.

М.Ц.Д.,
С.Й.
В.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 25.6.2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

М.Ц.Д. ЕГН ********** *** и Х.Ц.Д. ЕГН ********** *** са предявили иск против С.Й.В. ЕГН ********** за сумата от 3770 лв., представляваща стойността на добитите 58 пространствени кубика дърва от имота на ищците. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител  на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема за установено  следното:

В исковата си молба ищеца твърди, че ищците са наследници на Х. Йончев Д. ***, който притежавал недвижим имот – гора, представляваща имот № 072024 в местността „Д.“ в землището на с. Г.К., общ. М.. С решение № 210/22.06.2012 г. на МзРС е извършена делба на горния имот като в общ дял на П.М. Д. М.Ц.Д. и Х.Ц.Д. е поставен имот в местността „Д.“ от 6.650 дка. новообразуван имот № 072026. Видно от представеното удостоверение за наследници П.М.Д.е починала през 2013 г. и двамата ищци са нейни наследници с равни права. Горното се установява и от представеното заверено копие от решение на МзРС, скица на имот № 072024 и скица на новообразуван имот № 072026. Твърди се в молбата, а и от представеното копие от пълномощно на лист 10 от делото се установява, че ответницата С.Й.В. е упълномощила лицето С.А. да извършва всякакви действия – правни и фактически във връзка с подготовка и разпореждане за добив на дървесина в собствения и поземлен имот представляващ имот № 072024 с площ от 14.775 дка. „залесена територия“, находящ се в местността „Д.“ в землището на с. долна Кремена, общ. М.. Твърди се още в молбата, а и не се оспорва от страните, че лицето С.А. е предприела действия, за които е била упълномощена от ответницата с цел изготвяне на документи за добив на дървесина от целия имот. Такива са представени по делото на лист 14, 15 и 16.

По делото е разпитан свидетеля П., който твърди, че са добивали дървесина от гора, когато се появил собственик и казал, че добиват от негова гора. Свидетеля се обадил на лицето А. и и казал, че има проблем с наследниците, тя обещала да разреши проблема. Свидетелят твърди, че е платил на А. парите за 130 кубика дърва, а от целия имот са изкарани 110 кубика. Твърди, че преди добива на дървесина е получил позволително за около 14 дка., сумите за добитата дървесина свидетеля дал на лицето А.. Свидетелят твърди, че е продавал дървата по 65 лв. за един кубик, каквато е била и пазарната стойност.

При това положение и при неоспорване на посочените по–горе писмени доказателства от страните, съдът намира, че иска е доказан по основание.

Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на противното (чл. 45 ал. 2 ЗЗД).

Безспорно се установи по делото, че ответницата е упълномощила трето лице да предприеме действия за извършване на сеч за добив на дървесина на цялата гора, а не само на нейната наследствена  част, която е получила при делбата. В следствие тези нейни действия е извършена сеч от имота на ответниците. Стойността на добитите дърва представлява и нанесената вреда. Не се представиха по делото доказателства, които да оборват презумпцията за вина.

При това положение и при направения по-горе извод за доказаност на иска по основание, съдът на основание чл. 162 ЗЗД, и при липсата на искане за съдебно оценителна експертиза, сам определя размера на иска чрез справка в сайта на Националния статистически институт за стойността на един кубически метър дървесина за огрев в северозападна България за 2017 г., който е в размер на 65 лв. Видно от показанията на разпитания свидетел от имота са добити 110 кубически метра дървесина за огрев. От това следва, че средния добив от декар е в размер на 7.44 кубика дървесина, или от имота на ищците с площ от 6.650 дка. са добити общо 49.47 кубика дървесина. Стойността на 49.47 кубика дървесина е в размер на 3 216 лв. за тази сума искът се явява основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 3770 лв. ще следва да се отхвърли, като недоказан.

 Основното възражение в отговора е, че лицето С.А. не е заплатила на ответницата стойността на  добитата от имота  дървесина. Това обстоятелство е без значение по делото. То касае отношения между упълномощител - ответницата и упълномощено трето лице, за които няма данни по делото как са уредени и това дали сумата е постъпила в патримониума на ответницата е без значение за изхода на делото.

Съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжника се смята в забава и без покана. По делото няма данни кога точно е извършено увреждането, а и не е направено искане за присъждане на лихва от този момент. Лихва следва да бъде присъдена от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по делото в общ размер 557.50 лева, съобразно уважената част от иска и съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

                          Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Й.В. ЕГН **********, да заплати на М.Ц.Д. ЕГН ********** *** и Х.Ц.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 3 216 лв., представляваща стойността на добитите дърва за огрев от имота на ищците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 557.50 лв., съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3216 лв. до пълния предявен размер от 3770 лв. като недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

13

Гражданско дело No 1385/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД

Д.В.К.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.6.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

 Делото е образувано по искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф. 4, пълномощник Цветомила Иванова - юрисконсулт против Д.В.К., ЕГН **********,  с  адрес: ***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1071/2017 г. на МзРС заповед № 571/07.08.17 г. за сумата от 330.97 лв.  главница, сумата от 18.15 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 13.03.2016 г. до 13.06.2016 г., сумата от 22.16 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 г. до 13.06.2016 г.,  сумата от 237.60 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 год. до 13.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 31.00 лв.  - лихва за забава по договор за заем за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г., сумата от 23.07 лв./двадесет и три лева и 07 ст./ - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва иска.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1071/2017 г. на МзРС.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава като е разпоредил длъжникът Д.В.К., ЕГН **********,  с  адрес: ***, да заплати на кредитора “ “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф. 4, сумата от 330.97 лв.  главница, сумата от 18.15 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 13.03.2016 г. до 13.06.2016 г., сумата от 22.16 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 г. до 13.06.2016 г.,  сумата от 237.60 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 год. до 13.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 31.00 лв.  - лихва за забава по договор за заем за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г., сумата от 23.07 лв./двадесет и три лева и 07 ст./ - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г., както и разноски в размер на 25 лв. за внесена държавна такса, и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След подадено възражение от длъжника в законовите срокове ищецът е предявил настоящия установителен иск.

С оглед събраните доказателства, съдът намира иска за основателен и доказан, по следните съображения:

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2015 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за заем № 1161-10110415, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 900 лв. Ответника заемополучател се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, който е в размер на 157.68 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – искане за допълнителни услуги на същата дата 16.06.2015 г. между „Микро Кредит“ и ответника е сключен договор за допълнителни услуги към първоначалния договор, съгласно който дружеството е предоставило на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, като при подписване на договора ответника се е задължил да заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 66.48 лв. на 12 броя равни месечни вноски. На основание този договор за допълнителни услуги е сключен и договор за застраховка, съгласно който, заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 12 равни месечни погасителни вноски общо в размер на 712.80 лв. Срокът на договора е изтекъл на 13.06.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответника заемополучател до момента е погасил сума в размер на 1228.08 лв., с която са погасени суми както следва – 569.03 главница, 139.53 лв. договорна лихва, 44.32 лв. допълнителни услуги и 475.20 лв. застрахователна премия. На 08.07.2016 г. е сключен договор за цесия по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника са прехвърлени изцяло на  ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД с уведомително писмо, което е получил на 19.07.2016 г.

В писмения си отговор ответника оспорва изцяло иска. Твърди, че договора за заем и договора за допълнителни услуги са недействителни поради накърняване на добрите нрави, алтернативно като сключени при крайна нужда. Твърди, че при сключване на договора не са изследвани финансовите възможности на длъжника и че ако те биха били изследвани този договор не би бил сключен. Оспорва представените копия от документи. В съдебно заседание ответника поддържа отговора, като отново твърди, че не е подписал договора при тези условия, иска да бъдат представени оригиналите и да се назначи съдебно графологична експертиза. Съдът е допуснал такава, като е задължил ищеца на основание чл. 190 ал. 1 ГПК да представи оригиналното кредитно досие на ответника за да може да бъде изготвена съдебно графологична експертиза. Ищецът е изпълнил задължението си да представи кредитното досие на ответника в оригинал, което е приложено по делото, но в последното с.з. ответника се е отказал от допуснатата съдебно графологична експертиза и не е внесъл депозита. Други искания не е направил. Оспорените писмени доказателства, приложени към исковата молба са частни документи, и при тяхното оспорване не е необходимо да бъде откривана процедура по чл. 193 ГПК. При такова оспорване тежестта за доказване е върху ответника, тъй като оспорените документи носят неговия подпис. При направения отказ от съдебно графологична експертиза, съдът намира, че това оспорване е неуспешно, а освен това извърши и сравнение на представените в копие към исковата молба писмени доказателства с оригиналното кредитно досие приложено по делото, което съдържа становище по договор № 1161-10110415, данни за пенсионер, договор за допълнителни услуги към заем № 1161-10110415, застрахователна полица за застраховка „Защита“, искане за допълнителни услуги към заем № 1161-10110415, тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД, становище по искане на искане за заем № 1161-10110415, договор за заем № 1161-10110415, искане за заем № 1161-10110415, заверено от ответника копие от лична карта и общи условия към договор за заем CREDIHOME с подпис на заемополучателя на всяка страница, и констатира, че съдържащите се в кредитното досие документи са идентични с тези представени в копие с исковата молба.

При това положение, съдът намира, че следва да цени представените по делото писмени доказателства като допустими и относими към спора. Горното води до извод за основателност на иска.

По делото ответника е направил възражение за недействителност на посочените по-горе договори, поради накърняване на добрите нрави, алтернативно като сключени при крайна нужда.

В съдебно заседание ответника не е заявил, че поддържа тези възражения, и не сочи доказателства в тази насока.

Независимо от това, съдът намира за нужно да отбележи следното: Ответникът, макар и непрецизно, се позовава на третата хипотеза на чл. 26 ал. 1 ЗЗД по отношение на атакувания договор, като твърди, че същият е недействителен /нищожен/ поради накърняване на добрите нрави. Съобразно цитираната норма, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила, но съществуват като общи принципи, или произтичат от тях, на които законът е придал правно значение. В случая, ответникът обоснова своята претенция с твърдението, че са нарушени добрите нрави, тъй като не е изследвана финансовата му стабилност и възможността да върне кредита, без да изпада в свръхзадлъжнялост. Съдът не споделя тази позиция, застъпена в отговора на исковата молба, на това основание, и същата не следва да се уважи. Добрите нрави са морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Тези норми не са правни, най-често не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципни, неписани положения на обществения живот или произтичат от такива, не се налагат принудително и сами по себе си нямат задължително действие, а се приемат от обществото в резултат на вътрешното убеждение и духовни потребности. Това е нравствена оценъчна категория, която е едновременно - като следствие от правилото по чл. 9, предл. второ от ЗЗД - и юридически факт, самостоятелно основание за нищожността, прогласена от чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД. Само при констатирано противоречие между договора и правна норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност, каквато е например конкретната хипотеза на чл.226, ал.3 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че за противоречащи на добрите нрави се считат например сделките, с които се уговарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; всички сделки, чрез които се цели недобросъвестна конкуренция; сделките, с които прекомерно се ограничава личната свобода; сделките, при които се използва монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодна сделка; когато със сделката се преследва неморална цел; сделки, чрез които се комерсиализират строго лични действия - уговарят се имотни облаги за сключване на брак, за даване съгласие за осиновяване, за смяна на религиозна или партийна принадлежност; и много други. Настоящият казус не попада сред описаните случаи, поради което този довод в отговора на исковата молба не следва да се вземе под внимание. Субективното мнение, че договорът за заем, предмет на настоящето дело е в противоречие с нещо, което също субективно се определя като „добри нрави“, е непротивопоставимо на действителността му. Ако ответникът е счел, че договора за заем противоречи на добрите нрави, не е следвало да поема задължения по него. За накърняване на добрите нрави в настоящия случай може да се говори, ако липсва еквивалентност на взаимните престации по него, но такива доводи не се навеждат, а и след преценка на договорите съдът намира, че престациите по него са еквивалентни.

По отношение алтернативното възражение, че е налице и хипотезата на чл. 27 пр. последно ЗЗД:

Според тази разпоредба унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда. Съдебната практика приема, че крайната нужда е такова положение на лицето, което го принуждава да сключи сделката, като по делото следва да се установи неблагоприятно развитие на обстоятелствата около едно лице - недостиг на парични средства, независимо от причината за това - средства за лечение, за плащане на дълг, за посрещане на лични и  семейни нужди, които го мотивират към сключването на сделката, следователно натискът на условията трябва да е довел до волеизявлението на лицето. Сключването на договор за кредит се извършва при нужда от средства за задоволяване на някакви потребности, но това не означава наличие на крайна нужда. При сключването  на кредита  ответника сам е избрал кредитора, бил е  запознат с договорните клаузи и се е съгласил с тях. Усвоил е сумата и е започнал да изплаща задължението си. Ответника е имал възможност да избере институцията кредитор /при толкова много на пазара с кредити/ съобразно офертите, които се предлагат - размер на кредита, договорна лихва, срок за погасяване и други. Бил е наясно при сключване на договора за кредит, че ще има задължението да погасява  главницата и лихвите по договора, а при настъпването на проблем, е следвало да се обърне към кредитора за разсрочване на задължението, за да не се допусне свръхзадлъжнялост. Съдът намира и това възражение за неоснователно.

По горните съображения, съдът намира иска за основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски по заповедното производство в размер на 25 лв. за внесена държавна такса, и 150 лв. юристконсултско възнаграждение, и направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 225 лв. за внесена държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ, което е в минимален размер.

  Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф. 4,  по издадената по ч. гр. дело № 1071/2017 г. на МзРС Заповед № 571/07.08.2017 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, за сумата от 330.97 лв. главница, сумата от 18.15 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 13.03.2016 г. до 13.06.2016 г., сумата от 22.16 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 г. до 13.06.2016 г.,  сумата от 237.60 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.03.2016 год. до 13.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 31.00 лв.  - лихва за забава по договор за заем за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г., сумата от 23.07 лв./двадесет и три лева и 07 ст./ - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 14.03.2016 г. до 03.08.2017 г.

ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф. 4, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. за внесена държавна такса, и 150 лв. юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф. 4, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 225 лв. за внесена държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

14

Гражданско дело No 1900/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

ВИК ООД - ВРАЦА

И.В.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.6.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199 със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” №2, е предявило иск против И.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 924/2017 г. на МзРС Заповед № 481/12.07.17 г. за сумата от 68.04 лв. главница за периода 06.04.2016 г. - 06.04.2017 г.; мораторна лихва върху главницата за времето от 06.05.2016 г. до 05.07.2017 г. в размер на 0.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 924/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, с искане за гледане на делото в негово отсъствие и със становище по същество, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, че същият дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199 със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” №2, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 924/2017 г. на МзРС заповед № 481/12.07.2017 г. за сумата от 68.04 лв. главница за периода 06.04.2016 г. - 06.04.2017 г.; мораторна лихва върху главницата за времето от 06.05.2016 г. до 05.07.2017 г. в размер на 0.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2017 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199 със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” №2, разноски в заповедното производство в размер 25 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА И.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 816090199 със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. “Ал. Стамболийски” №2, разноски в исковото производство в размер 25 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 26.6.2018г.

15

Гражданско дело No 308/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД

Д.М.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.6.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, е предявило иск против Д.М.Ц., ЕГН:********** и адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1638/2017 г. на МзРС Заповед № 872/01.11.17 г. за сумата от 427,89 лева /четиристотин двадесет и седем  лева  и 89 ст. / главница до погасяване на паричен заем,  договорна лихва в размер на 29,59 лева /двадесет и девет  лева и 59 ст./ за времето от 09.12.2017 г. до 26.05.2017 година; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 173,80 лева,  законна лихва за забава в размер на 23,08 лв. /двадесет и три  лева и 08 ст./ за времето от 26.05.2017 година до 24.10.2017 г.; законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

 Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1638/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, с искане за гледане на делото в негово отсъствие и със становище по същество, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.Ц., ЕГН:********** и адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1638/2017 г. на МзРС заповед № 872/01.11.2017 г. за сумата от 427,89 лева /четиристотин двадесет и седем  лева  и 89 ст. / главница до погасяване на паричен заем,  договорна лихва в размер на 29,59 лева /двадесет и девет  лева и 59 ст./ за времето от 09.12.2017 г. до 26.05.2017 година; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 173,80 лева,  законна лихва за забава в размер на 23,08 лв. /двадесет и три  лева и 08 ст./ за времето от 26.05.2017 година до 24.10.2017 г.; законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

 ОСЪЖДА Д.М.Ц., ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, разноски в заповедното производство в размер 25 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса и сумата от 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 13 т. 2 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правна помощ.

ОСЪЖДА Д.М.Ц., ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, п.к.1527, разноски в исковото производство в размер 125 лв. деловодни разноски за внесена държавна такса и сумата от 350 лв. юрисконсултско възнаграждение изчислено съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 26.6.2018г.

16

Гражданско дело No 464/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

В.М.М.

Г.Т.Н.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.6.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното дете Л.Г.Н., ЕГН **********, родено на *** год. чрез майка му и законен представител В.М.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв.,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от 10.04.2018 год.

ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на малолетното дете Л.Г.Н., ЕГН **********, родено на *** год. чрез майка му и законен представител В.М.М., ЕГН **********, издръжка за минал период една година преди завеждане на иска – 09.04.2017 г. до 09.04.2018 г., в размер на 1440 лв. общо, или по 120 лв. месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата от 1440 лв. до окончателното изплащане, начиная от 10.04.2018 год.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минал период в останалата му част за сумата над 120 лв. месечно, до пълния предявен размер от 150 лв. месечно, за период от една година преди предявяване на иска, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН ********** ***, да заплати такса в полза на МРС върху определената издръжка за минал период и занапред, общо в размер на 273.60 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

17

Гражданско дело No 1260/2017

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

И.Г.И.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.6.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

 Делото е образувано по искова молба от И.Г.И., ЕГН ********** ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение ответника, че е собственик на имот № 000037, представляващ пасище - мера, с площ от 36.416 дка., 8 категория на земята, находящ се в землището на с. С.Б., общ. Р., ЕКАТТЕ 66576, който е придобил чрез непрекъснато давностно владение от 1995 г. до настоящия момент. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва иска.

Искът е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

В исковата си молба ищецът твърди, че е наследник на И. В.С., б. ж. на с. С.Б., общ. Р., починал на 09.04.1978 год.  Приживе той притежавал в землището на с. С.Б. в м. „Буков пещ“ земеделски земи, част от които са възстановени на наследниците му. В същото землище и местност се намира и земеделски имот №37, който е бил собственост на общия наследодател, но не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, и сега се води като земя по чл. 19 от същия закон.

               Моли съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника,че той е   собственик   по наследство и давностно владение на описаните имоти,като  му  бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Твърди, че от приложената към отговора справка от Общинска служба „Земеделие“ гр. Р. е видно, че на наследниците на И. В.С. са възстановени три имота в местността „Буков пещ“.

По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелят Н. твърди че познава наследодателя на ищеца и ищеца му е внук. Знае имота защото живее в същата махала. Когато се образувало ТКЗС земеделската земя останала да се ползва за лично ползване. Бащата на ищеца до смъртта си е живял в този парцел, той не е имал ограда. Свидетелят не знае колко декара е, но твърди че е голям. След 1991 г. имота се владее от ищеца. Орал го е, садил е царевица, има ниви, останалото е поляна.

Свидетелката Л., в роднински връзки с ищеца, твърди, че последния претендира за имота на дядо си И.. Имота е обработван от собствениците още преди одържавяването и след това, а до настоящия момент го обработва И.. Не знае колко е площта на имота, но твърди че е голям. Няма ограда.

Свидетелят Й. твърди, че знае имота на И.. Почни още, че дядо му И. го обработвал, баща му Г. също. Оставен бил за лично ползване. ТКЗС не го е обработвало. От едната страна има долчина, от другата пасище. Всеки ден в момента ищеца ходи там и го обработва. Твърди, че имота може би е около 20 дка., но незнае колко точно, голям е.

 С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

 Безспорно е, че процесният  имот има характер на земеделска земя.

Той не е бил заявен за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ срокове/чл.10 ал.1/. Поради тази причина той е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като е с неустановен собственик и е предоставен в собственост на общината с Протоколно решение по реда на чл. 45в ал. 5 ППЗСПЗЗ №3 от 08.07.2010 год., както се твърди в отговора и както се установява от приложеното към него копие от протоколното решение и списък на имотите по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на с. С.Б.. По смисъла на този текст общините стопанисват и управляват земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на картата на възстановената собственост, пак по силата на закона общината става техен собственик.

Възможността за придобиване на собственост върху земеделска земя чрез давностно владение е предвидена в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти/ пар. 1 от ПЗР ал. 2/, като не се зачита изтеклата придобивна давност до влизане на този закон в сила /три дни след публикуването му в Д. в. на 18.11.1997 г./ От тази разпоредба следва извода, че  е предвидена възможност да се зачита придобивна давност от влизане на закона в сила. Ищецът не представя писмени доказателства за придобиване на имота по надлежния ред, а и не твърди такова обстоятелство, поради което той е недобросъвестен владелец и за да придобие собствеността по давност следва да го е владял 10 години, т. е. до м. 11.2007 г. Това  владение се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът цени като логични и последователни. Ответникът от своя страна не представя доказателства за придобиване на имота по друг способ, различен от чл. 19 от ЗСПЗЗ, по силата на който имотът служебно е записан на Общината, както и доказателства да е бил негов собственик преди обобществяването на земята. Решението по чл. 45 в ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 2010 год. за определянето на имотите е взето след като е изтекъл десетгодишния срок на придобивната давност. Ответникът не оспорва, че към този момент имота е владян от ищеца. Не оспорва и обстоятелството, че владението му продължава спокойно, явно и неоспорено от никой. Не е нужно намерението да се свои имота да бъде демонстрирано по отношение на общината, тъй като тя е трето, чуждо на собствеността лице, както към 1997 год., така и след това, а и към настоящия момент.

Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК  /реш. № 21/04.02.2011 г., реш. № 427/21.07.2009 г., реш. № 298/29.03.2010 г., реш. № 966/01.04.2010 г./ в различните хипотези на чл.10 от ЗСПЗЗ  се регламентират  случаите, в които се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи - възстановява  се правото на собственост върху тези земи, които са притежавани преди  образуването на ТКЗС и ли ДЗС и са отнети от техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в тези стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански  организации. По делото липсват каквито и да било доказателства процесният имот да е  бил внесен в ТКЗС или включен в него. Няма доказателства той да е бил стопанисван от ТКЗС или др. организация, да е  отчуждаван на някакво  правно основание или отнет неправомерно. Напротив - доказва се непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищеца. По тази причина по отношение на този имот не би могла да бъде проведена и реституционна  процедура по реда, предвиден в ЗСПЗЗ. Затова и по отношение на него не може да се приложи разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като тя има действие само по отношение на подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ имоти. Следователно имотите не попадат в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като незаявени за възстановяване земеделски земи и да преминат в  управление, респективно  в собственост на общината 10 години след  влизане в сила на плана за земеразделяне.

С оглед на така събраните напълно кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, съдът намира, че предявения иск е допустим, основателен и доказан, и ще следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Р., че И.Г.И.,*** е собственик на основание давностно владение продължило повече от десет години на земеделски имот представляващ пасище, мера с площ от 36.416 дка., осма категория, имот № 000037, находящ се в местността „Б. п.“, в землището на с. С.Б., общ. Р., ЕКАТТЕ 66576,  при граници и съседи съгласно скицата на стр. 18 стр. 19 от делото, които да се считат за неразделна част от решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

18

Гражданско дело No 300/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Ц.А.Ц.,
Г.А.А.,
Т.Г.
А.

Г.Ц.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.6.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                      Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Ц.Д. ЕГН ********** ***,че Ц.А.Ц. ЕГН ********** ***, Г.А.  А. ЕГН ********** *** и Т.Г.А. ЕГН ********** *** са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от 53 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 22.5 кв.м.,построени в новообразуван имот УПИ Парцел . пл.№ 5 кв.. по плана на с.Т. с площ от 300 кв.м. при граници и съседи:

ОСЪЖДА Г.Ц.Д. ЕГН ********** *** да ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДА ВЛАДЕНИЕТО на двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от 53 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 22.5 кв.м.,построени в новообразуван имот УПИ Парцел . пл.№ . кв.. по плана на с.Т. с площ от 300 кв.м. при граници и съседи: . на собствениците Ц.А.Ц. ЕГН ********** ***, Г.А.  А. ЕГН ********** *** и Т.Г.А. ЕГН ********** ***

ОСЪЖДА Г.Ц.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Ц.А.Ц. ЕГН ********** ***, Г.А.  А. ЕГН ********** *** и Т.Г.А. ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 790 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

19

Гражданско дело No 683/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Д.В.П.,
В.И.
П.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.6.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                         Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.В.П. ЕГН ********** ***  и В.И.П.  ЕГН ********** ***  сключен с акт №  5./ 17.02.1985 год. на Община О. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             Страните не си дължат  издръжка помежду си.

   Страните не притежават недвижимо имущество,съставляващо съпружеска имуществена общност.

   Страните нямат участие в търговски дружества,както и не притежават ценни книжа, облигации и други,които да са придобити по време на брака.

   Страните нямат влогове и банкови сметки,които да представляват СИО.

   ПОСТАВЯ в дял и собственост на В.П. придобития по време на брака лек автомобил  „.,двигател  .   рама № . .като за уравнение   дела на съпругата Д.В. същия ще заплати 2000 лв. на равни месечни вноски

    ОСЪЖДА В.П. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 4 лв.ОСЪЖДА Д.В. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 4 лв.

    Придобитите по време на брака движими вещи  са поделени извънсъдебно.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното   си фамилно име Д.

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА В.П. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.ОСЪЖДА Д.В. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 28.6.2018г.

20

Гражданско дело No 812/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.М.Г.,
В.Н.
Г.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 28.6.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                      Р   Е   Ш   И:

 

           ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.М.Г.  ЕГН ********** *** и  В.Н.Г.  ЕГН ********** ***, сключен с акт № . /27.07.1991 год. на Община М.  по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

           УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

           Семейното жилище, находящо в гр.М., ул. ще се ползва от съпругата И.Г..

           Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

 Придобитите по време на брака движими вещи са разпределени  между тях извънсъдебно.

           ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име Г..

           ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.ОСЪЖДА И.Г. да заплати доп.т. в размер на 7.50 лв.ОСЪЖДА В.Г. да заплати доп.т. в размер на 7.50 лв.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и  не подлежи на обжалване.

В законна сила на 28.6.2018г.

21

Гражданско дело No 1339/2017

Делба

Р.Г.Г.

Ч.Г.Г.,
Г.К.В.,
Ц.Ч.
Г.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 29.6.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Р.Г.Г. ЕГН-********** е предявила иск против Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К. М., ЕГН ********** и Ц.Ч.Г., ЕГН ********** за делба на съсобствен недвижим имот представляващ УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М., ведно с построените в имота лятна кухня със ЗП от 34 кв. м. и селскостопанска постройка със ЗП от 21 кв. м.  при граници и съседи: от североизток – XXXVII -170 от кв. № 1, с права по закон. Допълнително в делбената маса е включен и недвижим имот - Масивен гараж№ 3 намиращ се в УПИ XXXVI – 169 в кв.1 по плана на град  М., със застроена площ от 18 кв. м., и казан от 150 литра, ведно с всички приспособления – основно тяло с капак, лули и изпарител, вграден и находящ се в стопанската сграда и намиращ се във владение на ищцата.

Правното основание на иска е чл. 69 и сл. ЗН, и чл. 34 ЗС.

Производството е в първата фаза по допускане на делбата.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С исковата молба се иска делба между страните по отношение на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М.. От този имот страните притежават по ¼ идеална част, видно от представените по делото нотариални актове - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том I, рег. № 814, дело № 94/2011 г. на нотариус с рег. № 614 на НК с район на действие РС  М.; нотариален акт за дарение – делба на недвижим имот № 159, том V, дело № 2847/97 г. по описа на РС  М.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том 1,рег. № 0537 дело № 91/2016 г. по описа на РС  М.;. Освен това по силата на нот. акт № 159 том V, нот. дело № 2847/97 год. на Служба по вписвания при МзРС, с който е извършена делба-дарение, наследодателите на ищцата и първия ответник - Г.Р. Г. починал на 06.06.2002 г. и съпругата му Й.А.Г., починала на 01.06.2016 г., са прехвърлили на ищцата Р. Г. жилищно помещение на първия етаж от жилищната сграда, ½ ид. част от общите части на сграда и ¼ от дворното място, без построената в същото дворно място лятна кухня, състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, а на първия ответник Ч.Г. са прехвърлили жилищно помещение на втория етаж от жилищната сграда, ½ ид. част от общите части на сграда и ¼ от дворното място, без построената в същото дворно място лятна кухня, състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе.

От горното следва, че ищцата и първия ответник са собственици по наследство на лятната кухня със застроена площ от 34 кв. м. с права по ½ ид. част.

С останалите два нотариални акта ищцата и първия ответник са прехвърлили съответно на Г. М. и Ц.Г. по ¼ ид. част от дворното място и съответно притежаваните от тях етажи от двуетажната жилищна сграда и съответно гараж № 1 и гараж № 2. Двуетажната жилищна сграда и двата гаража № 1 и гараж № 2 не са предмет на делбата.

Иска за делба на процесната лятна кухня не се оспорва от страните. 

В парцела има изградена и постройка – навес, в който е монтиран казан от 150 литра, ведно с всички приспособления към него, който съобразно заключението на вещото лице в приетата по делото и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, представлява навес с площ от 13.70 кв. м. построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда и в него е вграден казан. Горното не се оспори от страните, поради което съдът намира, че казана е трайно прикрепен поради предназначението си към навеса и представлява един отделен недвижим имот. По отношение неговата законност не са представени строителни книжа и удостоверение за търпимост, а изследването на този въпрос не е било поставено като задача на вещото лице, поради това съдът следва да приеме, че този строеж е незаконен, построен без разрешение за строеж и съответните строителни книжа. Няма данни по делото, а и липсват твърдения в исковата молба кога е построен този навес с казан, от което следва да се приеме, че същият е съсобствен на страните съобразно съсобствеността им в парцела – по ¼ ид. част. По отношение допълнително включения в делбената маса гараж № 3: поради спор между страните за естеството на тази  постройка беше назначена съдебно техническа експертиза, в заключението на която неоспорено от страните и прието от съда вещото лице твърди, че пред съществуващия гараж в жилищната сграда, оцветен в скицата с лилави контури, под покрив и изградени странични стени с площ от 15 кв. м. е изграден масивен навес без врати откъм улицата с височина 1.80 метра. Този масивен навес го няма на скицата представена по делото. За него в „Техническа служба“ няма документи за построяването. За да се достигне до гараж № 1 оцветен на скицата в лилави контури, който не излиза извън очертанията на къщата, трябва да се мине през съществуващия навес. Не може да се влиза в гаража и в жилищната сграда без да се мине през това помещение. Гаража е вграден към пристройка и надстройка на жилищната сграда и кола не може да влезе в него без да мине под навеса оцветен на скицата на вещото лице в жълти контури. Горното дава на съда основания да приеме, че тази постройка по естеството и предназначението си не е гараж, а отделен навес, прилепен към жилищната сграда и двата гаража, с площи съответно по 18 кв. м. От горното следва, че този навес е незаконен строеж, и тъй като е прилепен до жилищната сграда и двата гаража, той е обща част и не подлежи на делба по следните съображения:

Няма данни по делото, а и твърдения в исковата молба кога е извършен строежа на този навес.

Горното дава на съда основание да приеме, независимо че няма такива твърдения или искания от страните, че изпълнената пристройка – навес, за която се твърди, че е гараж, не съставлява самостоятелен обект на собственост, който въпрос е важен, за да може съдът да прецени кой е собственик /или кои са съсобственици/ на този навес. Това е така, тъй като, ако пристроеното е самостоятелен обект, извода е, че собственик е изградилият го, а ако не е самостоятелен обект – то пристроеното следва да се счита присъединено към съответния етаж, /при етажна собственост/  който обслужва – чл. 97 и чл. 98 ЗС.

 Действително, по силата на чл. 63 ал 1 ЗС изграденото въз основа на реализирано отстъпено право на строеж става собственост на лицето, в полза на което е учредено това право. За да настъпи обаче този ефект, и съответно да бъде оборена презумцията на чл. 92 ЗС, построеното трябва да може да съществува като самостоятелен обект, съобразно предписаните строителни правила и норми. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена в Решение 0263/1985 г. на  І г.о. на ВС, Решение №1195/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС.

След като изградената пристройка не е станала собственост на изградилият я, поради несамостоятелният й характер, то собствеността на този навес принадлежи на собствениците на жилището, към което е пристроен. В същият смисъл е и утвърдената съдебна практика в Решение №177/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение №707/2010 г. на І, г.о. на ВКС.

Тъй като по – горе съдът прие, че това е пристройка, присъединена към жилищната сграда и е не самостоятелен обект, същата не може да е предмет на делбата, и този иск следва да се отхвърли. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че евентуален спор между страните за тази пристройка би могъл да бъде разрешен по реда на чл. 97 ЗС.

Следва да се отхвърли и иска за делба на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М., по следните съображения:

Няма спор между страните, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че в процесното дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот, се намира двуетажна жилищна сграда и два гаража, които принадлежат на втория и третия ответник, съответно по един етаж и по един гараж, навес с казан, съсобствен на страните, и лятна кухня, съсобствена на ищцата и първия ответник, тоест, съсобствениците на дворното място са едновременно с това и изключителни собственици на отделни жилищни обекти и лятна кухня, построени в същото това дворно място. Между страните по делото по силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на урегулирания поземлен имот, върху който са построени и който е общ. Урегулираният поземлен имот се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, описани в молбата. Или дворното място, по отношение на което се иска да бъде допусната делба, се явява обща част на етажните собственици с оглед на предназначението си, а именно - да обслужва едновременно двете жилища, разположени в двуетажната жилищна сграда, и лятната кухня, както и навеса – казан. Етажната собственост възниква и когато различни лица притежават отделни сгради, застроени в един УПИ. В случая, теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти обща част и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и поради  изричната разпоредба на чл. 38 ал. 3 от Закона за собствеността. Тук е налице и т. н. „хоризонтална етажна собственост“. Делбата би била допустима, ако към момента на предявяването на иска съществуват съсобствени урегулирани недвижими имоти, във всеки от които съществува сграда - индивидуална собственост на всяка от страните.

                Към момента на подаване на исковата молба няма данни по делото за проведена и приключила процедура по реда на чл. 201 от ЗУТ с одобряване на частично изменение на ПУП, с оглед обособяване и формиране на имоти, отговарящи на строителните норми по площ, лица и конфигурация на сградите, доколкото това има значение за изключването на земята от режима на общите части в етажната собственост, и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделна сграда. Това се явява условие за допускане до делба на процесното дворно място и доколкото то не е налице, не може да бъде допусната исканата съдебна делба по отношение на дворното място.

И към настоящия момент разясненията, дадени в Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС - т. 1 б. „д” и „г”, са актуални и не са изгубили сила.

Следователно предявения иск за делба на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М. е неоснователен, и като такъв ще следва да се отхвърли.

При това положение делба следва да бъде допусната при квоти по ½ ид. част за Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра, и при квоти по ¼ идеална част за всеки от съделителите по отношение построения в същия парцел навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан.

По делото не са представени строителни книжа (виза за строеж, одобрен архитектурен проект и обяснителна записка към него), с оглед обосноваване законността на построяването на този навес с казан, предмет на делбата, и по–горе се направи извод, че същият е извършен без разрешение за строеж. Разпоредбите на чл. 159 ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225 ал. 2 от ЗУТ изрично посочват кои строежи са незаконни, като наред с другите основания, същите предвиждат, че това са и строежите, извършени без разрешение за строеж. Незаконните строежи, които не могат да бъдат узаконени, съгласно чл. 66е ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 160 ЗТСУ (отм.) и чл. 225 ал. 1 от сега действащия ЗУТ, подлежат на премахване.

Следователно, след като този навес с казан, предмет на настоящата делба, е построен без разрешение за строеж, то същият е незаконен строеж по смисъла на посочените разпоредби. Тъй като по делото за този обект не бе представено от съделителите удостоверение за търпимост, то следва извода, че същият е незаконен строеж, който е неузаконим, т.е. не е допустим и търпим съобразно разпоредбите на законодателството, както към момента на изграждането му, който не се установи, така и по действащите устройствени закони.

Съдът намира, че макар и неузаконим, този незаконен строеж е обект на правото на собственост – същият е собственост на съделителите, които са и собственици на терена, върху който е построен, и може да бъде предмет на делба, докато няма открита процедура за неговото премахване.

В останалата част иска за делба следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра при права по ½ ид. част за всеки един от тях.

ДОПУСКА съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-**********, Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К. М., ЕГН ********** и Ц.Ч.Г., ЕГН **********, по отношение построения в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при квоти по ¼ идеална част за всеки един от тях.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на останалите имоти, и по отношение на останалите съделители, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

22

Гражданско дело No 804/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

П.Т.И.,
П.Д.
И.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 29.6.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.Т.И. ЕГН ********** *** и П.Д.И. ЕГН ********** ***,  сключен с акт №  . 22.10.2011 год. на Община М. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             Страните не си дължат  издръжка помежду си и нявмат претенции за дялове от търговски дружества.

   ПОСТАВЯ в дял и собственост на П.Д. придобития по време на брака лек автомобил  „.“ с ДК№.

    ОСЪЖДА П.Т. да заплати такса в полза на МзРС в размер на 2 лв.

    Фамилното жилище, находящо се в гр.М.ул. ще се ползва от П.Т..

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното   си фамилно име Х..

               ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 29.6.2018г.