Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.4.2018г. до 30.4.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 1372/2017

Искове по КЗ

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД

Ц.В.Н.,
Ю.Т.А.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.4.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

                         Р  Е  Ш И:

 

            ОСЪЖДА Ц.В.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд гр.София,представляван от– изп.директори на осн.чл.288 ал.12 от КЗ / отм./  сумата 914.43лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение  за претърпени имуществени вреди , по щета № /14.06.2013 год, ведно със законната лихва,начиная от 15.092017 год. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лв. разноски.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

2

Гражданско дело No 1657/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

МОБИЛТЕЛ ЕАД

И.Д.Ц.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 2.4.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА съществуване вземането на   "МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С., , със законни представители, чрез пълномощник адв., против И.Д.Ц., ЕГН **********,***, за сумата 1.22 лв. /един лев и 22 ст./ - незаплатена далекосъобщителна услуга; сумата 190.29 лв. /сто и деветдесет лева и 29 ст./ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата 0.31 лв. /нула лева и 31 ст./ мораторна лихва начислена върху фактура № 304466589/12.12..2014 г., ведно със законната лихва, начиная от 10.08.2017 г. – датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане на сумата, както и 25.00 лв./двадесет и пет лв./ разноски по делото и сумата 180.00 лв. /сто и осемдесет лв./ адвокатско възнаграждение.    

             ОСЪЖДА И.Д.   да заплати на „Мобилтел“ ЕАД разноски по исковото производство в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв.юрисконсултско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

3

Гражданско дело No 114/2018

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

Й.Г.П.

ОБЩИНА - ГР. РОМАН,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 2.4.2018г.

Мотивиран по изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Роман, че в акт за смърт №13/29.05.1961г на ***б.ж. на с. Караш, издаден от  Общински народен съвет с. Караш, обл.Враца, вписаното семейното положение на ***б.ж. на с Караш към момента на смъртта му „женен“ е грешно .

На основание чл. 547 във вр. чл. 542 от ГПК ДОПУСКА ПОПРАВКА в т. 7 /семейно положение/ от Акт за смърт  №13/29.05.1961г, съставен от Общински народен съвет с. Караш, обл.Враца, за смъртта на ***б.ж. на с Караш, като вписаното семейното положение на същия се промени от „женен“ на „вдовец 

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Кметство с. Караш за изпълнение на процедурата по чл.75, ал.1 от ЗГР.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд- Враца в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

4

Гражданско дело No 437/2017

Делба

П.П.Т.

Ц.Т.Г.,
Н.П.Т.,
С.П.Т.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение (второ) от 5.4.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е във втора фаза на делбеното производство - по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

С решение № 136 постановено по настоящото дело на 29.06.2017г е допусната съдебна делба между П.П.Т. ***, с ЕГН **********, Ц.Т.Г. ***, ЕГН **********, Н.П.Т.,***, ЕГН ********** и С.П.Т. ***, ЕГН **********  при права както следва: ½  идеална част за П.П.Т., ¼ идеална част за Ц.Т.Г.  и по 1/8 идеална част за Н.П.Т. и С.П.Т. на следните имоти : 1. ИЗОСТАВ.ТР.НАС., представляваща имот № 009045 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 4.344 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”; 2. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018056 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3.730 дка, девета категория,  в местността “ГЛАДНА ВРАНА“; 3. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018059 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 2.742 дка, девета категория,  в местността “ГЛАДНА ВРАНА“; 4. ЛОЗЕ, представляваща имот № 024010 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от  2.475 дка, шеста категория,  в местността “ЗАД КРЪСТА“; 5. ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА, представляваща имот № 035109 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.328 дка, девета категория,  в местността “ПЧЕШКО ХРАСТЕ“; 6. НИВА, представляваща имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 15.496 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“; 7. НИВА, представляваща имот № 018051 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 0.417 дка, девета категория,  в местността “РЕСЕЛЕЦ “; 8. НИВА, представляваща имот № 025017 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.371 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“; 9. НИВА, представляваща имот №025073 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.077 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“ и 10. НИВА, представляваща имот № 028110 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.820 дка, шеста категория,  в местността “БАЙЧОВИЦА“.

В първото заседание след допускане на делбата не са предявени искания по сметки между съделителите по чл. 346 ГПК .

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: В тази фаза на производството е назначена и изслушана специализирана съдебно оценителна експертиза. Вещото лице в изготвеното и прието от съда заключение е определило пазарната стойност на допуснати до делба земеделските земи и е посочило, че само два от земеделските имоти са поделяемиИЗОСТАВ.ТР.НАС., представляваща имот № 009045 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 4.344 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ” и НИВА, представляваща имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 15.496 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“. Вещото лице е предложило два варианта за делба на допуснатите до делба имоти на четири части, отговарящи на дяловете на всеки един от съделителите. При единият от предложените варианти вещото лице е взело предвид заявените от страните искания за възлагане на конкретни имоти. Въз основа на заключението на вещото лице от поддържащата фирма са изготвени скици-проекти за реална делба на имот № 009045 и имот № 015053, като на новообразуваните имоти са дадени нови идентификационни номера, с които те да бъдат описани в диспозитива на настоящото решение.

Предвид обстоятелствата, че имотите в делбената маса се различават по вид, площ и стойност и частите на съделителите не са равни, както и по съображения за процесуална икономия, съдът счита, че тегленето на жребий би се оказало невъзможно и неудобно, поради което имотите следва да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК. Вещото лице в заключението си е разделило имотите, като за всеки едни съделител е обособило дял, включващ имоти приблизително съответстващи по площ на правата му, поради което съдът намира, че разпределението на имотите следва да се извърши именно по предложения от вещото лице втори вариант на разделение, тъй като всеки от съделителите ще получи реален дял, съответстващ на неговите права. При това положение и предвид правата на съделителите следва на П.П.Т. *** да бъде възложен дял първи, включващ следните имоти: 1. Новообразуван имот 009069, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.344 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, 2. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018056 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3.730 дка, девета категория, в местността “ГЛАДНА ВРАНА“; 3. ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА, представляваща имот № 035109 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.328 дка, девета категория,  в местността “ПЧЕШКО ХРАСТЕ“; 4. Новообразуван имот 015127, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 7,748 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“; 5. НИВА, представляваща имот № 018051 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 0.417 дка, девета категория,  в местността “РЕСЕЛЕЦ“; 6. НИВА, представляваща имот №025073 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.077 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“  и 7. НИВА, представляваща имот № 028110 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.820 дка, шеста категория,  в местността “БАЙЧОВИЦА“ .Общата стойност на на този дял е 3 555лева. На Ц.Т.Г. следва да бъде възложен в общ дял втори, включващ следните имоти: 1. Новообразуван имот 009070, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.000 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, 2. ЛОЗЕ, представляваща имот № 024010 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от  2.475 дка, шеста категория,  в местността “ЗАД КРЪСТА“, 3. Новообразуван имот 015130, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3,874 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА. Общата стойност на този дял е 1760лева. На С.П.Т. следва да бъде възложен дял трети, включващ Новообразуван имот 015131, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3,874 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“ на стойност 1350,00лева. На Н.П.Т. следва да бъде възложен дял четвърти, вкючващ 1. Новообразуван имот 009071, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 2,000 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, 2. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018059 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 2.742 дка, девета категория,  в местността “ГЛАДНА ВРАНА“ , 3. НИВА, представляваща имот № 025017 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.371 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“. Общата стойност на този дял е 485,00лева

Пазарна стойност на допуснатите до делба имоти възлиза на сумата от  7 150,00, или стойностното изражение на правата на съделителите са като следва: 3 575 лв за П.П.Т., притежаваща по ½ идеална част; 1787,50 лв за Ц.Т.Г., притежаваща по 1/4 идеална част и по 893,75лева за Н.П.Т. и С.П.Т., притежаващи по 1/8 идеални части.

При това положение стойностите на имотите, включени в дяловете на  П.П.Т., Ц.Т.Г. и Н.П.Т. са по-малки от правата им съответно със сумите от 20,00лв; 27,00лв и 408лв. Същевременно съделителя С.П.Т. получава имот, стойността на който надвишава притежаваните от него права. За уравняване на дяловете ще следва С.П.Т. да бъде осъден да заплати на П.П.Т. сумата от 20,00лв, на Ц.Т.Г. сумата от 27,00лв, а на Н.П.Т. сумата от 408,00лева.

При този изход от делото всеки от съделителите дължи държавна такса пропорционално на правата си или както следва: П.П.Т.  - 143,00лв, Ц.Т.Г. - 71,50лв всеки един и Н.П.Т. и С.П.Т. по 35,75лв всеки един.

Ищецът е направил разноски от 220лева за скици, данъчни оценки и удостоверения. Тези разноски касаят цялата делбена маса, поради което ще следва всеки един от другите съделители да бъде осъден да заплати на ищеца направените разходи пропорционално на правата си или както следва: Ц.Т.Г. 55,00лева, а С.П.Т. и Н.П.Т. по 27,50лева.

Водим от горното   съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

На основание чл. 353  ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на П.П.Т. ***, с ЕГН ********** следните имоти:

1. Новообразуван имот 009069, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.344 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, при граници и съседи:

имот № 009024-изостав. тр.нас. на насл. На Нено Нинов Димитров

имот № 009025-изостав. тр.нас. на насл. На Нено Димитров Трифоновски,

имот № 009044-изостав. тр. нас. на насл. на Михаил Николов Михайлов и

новообразуван имот №009070.

2. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018056 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3.730 дка, девета категория,  в местността “ГЛАДНА ВРАНА“ при граници и съседи:

имот № 018083- използв. ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот № 000281- използв. ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот № 018019- използв. ливада на Иван Митов Кръстарски,

имот № 000281- използв. ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и

 имот № 018142- изостав.тр.нас. на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

3. ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА, представляваща имот № 035109 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.328 дка, девета категория,  в местността “ПЧЕШКО ХРАСТЕ“ при граници и съседи:

имот № 035108-използв. Ливада на насл. на Камен Генков Генковски,

имот № 035099-изостав. тр. нас. Земи по чл.19 от ЗСПП,

имот №000171-пасище с храсти на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот № 035110-използв. Ливада на земо по чл.19 от ЗСПЗЗ и

имот №000188- пасище с храсти на земо по чл.19 от ЗСПЗЗ.

4. Новообразуван имот 015127, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 7,748 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“ при граници и съседи:

имот № 015054-нива на Снежинка Кирилова Каменова,

имот № 015052-нива на насл. на Иван Гергов Червеняшки,

имот №  000243- полски път на Община Мездра и

  имот № 015001-полски път на Община Мездра

 новообразуван  имот № 015131;

 новообразуван имот № 015130

5. НИВА, представляваща имот № 018051 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 0.417 дка, девета категория,  в местността “РЕСЕЛЕЦ “ при граници и съседи:

имот № 018052-нива на Алета Василева Т.,

имот № 000240-полски път на Община Мездра,

имот № 000240- полски път на Община Мездра,

имот № 018050-нива на насл. на Кръстьо Тотов Николчовски,

имот № 018024-нива на насл. на Нино Йорданов Лишковки и

имот № 000272-полски път на Община Мездра.

6. НИВА, представляваща имот №025073 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.077 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“ при граници и съседи:

имот № 025072-нива на насл. на Иван Мишев Илиевски,

имот № 025070-полски път на Община Мездра,

имот № 025081-нива на насл.на  Георги Коцев Янчовски,

имот № 025078-нива на Кирил Илиев Генков и

имот № 025074-нива на Людмил Христов Влаховски.

7. НИВА, представляваща имот № 028110 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.820 дка, шеста категория,  в местността “БАЙЧОВИЦА“ при граници и съседи:

имот № 028111-нива на „ЕМ ПЕ А ХАНДЕЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,

имот № 028058-полски път на Община Мездра,

имот № 028109-нива на насл. на Петър Томов Янчовски

имот № 028127-нива на насл. на Христо Цеков Янчовски.

Общата стойност на на този дял е 3 555лева.

На основание чл. 353  ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Ц.Т.Г. ***, ЕГН **********, следните имоти:

1. Новообразуван имот 009070, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.000 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, при граници и съседи:

имот №009071

имот № 009044-изостав. тр. нас. на насл. на Михаил Николов Михайлов

новообразуван имот 009069,

имот № 009024-изостав. тр.нас. на насл. На Нено Нинов Димитров,

009023 – на насл. наНено Димитров Трифоновски

2. ЛОЗЕ, представляваща имот № 024010 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от  2.475 дка, шеста категория,  в местността “ЗАД КРЪСТА“ при граници и съседи:

имот № 000162-местен път- на Община Мездра,

имот № 024009-лозе на насл. на Цено Митов Т. и др.,

имот № 000189-пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот №024013-лозе на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот № 024012-лозе на насл. на Симеон Нинов Русалийски и

имот № 024011-лозе на насл. на Васил П. Влаховски.

3. Новообразуван имот 015130, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3,874 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“ при граници и съседи:

имот № 015054-нива на Снежинка Кирилова Каменова,

имот № 015063-нива на насл. на Манчо Манчов Манчовски,

имот № 015088- на Община Мездра

новообразуван  имот № 015131;

новообразуван имот № 015127

Общата стойност на този дял е 1760лева

 

На основание чл. 353  ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на С.П.Т. ***, ЕГН **********  следния имот:

1. Новообразуван имот 015131, част от имот № 015053 с ЕКАТТЕ 16256., представляваща НИВА, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 3,874 дка, четвърта категория,  в местността “ТИХОВА ГЛАВА“ при граници и съседи:

имот № 015088- полски път на Община Мездра,

имот № 015052-нива на насл. на Иван Гергов Червеняшки

новообразуван  имот № 015130;

новообразуван имот № 015127

Общата стойност на този дял е 1350лева

 

На основание чл. 353 ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Н.П.Т.,***, ЕГН ********** следните имоти:

1. Новообразуван имот 009071, част от имот № 009045, представляващ  ИЗОСТАВ.ТР.НАС., ЕКАТТЕ 16256, находящ се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 2,000 дка, девета категория,  в местността “НЕНОВ ДОЛ”, при граници и съседи:

новообразуван имот №009070.

имот № 009023-изостав. тр.нас. на насл. На Нено Димитров Трифоновски,

имот № 000213- полски път на Община Мездра

имот № 009046-изостав. тр. нас. на насл. на Тошка Цолова Къновска,

имот № 009068-гора в зем .земи на МЗГ-Държавно лесничейство и

имот № 009044-изостав. тр. нас. на насл. на Михаил Николов Михайлов

2. ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА, представляваща имот № 018059 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 2.742 дка, девета категория,  в местността “ГЛАДНА ВРАНА“ при граници и съседи:

имот № 018060-използв. Ливада на Коцо Димитгров Петровски,

имот № 060039-залесена територия на Тодор П. Котлара,

имот № 018083- използв. Ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,

имот № 018058-използв. Ливада на насл. на Цено Митов Т.,

имот № 018154-използ. Ливада  на насл. на Тодор Василов Пешовски,

имот № 018099-използв. Ливада на насл. на Йордан Ненов Велчев,

имот № 018096-използв. Ливада на насл. на Тодор Василов Пешовски и

имот № 018098-използв. Ливада на насл. на Иван Цолов Джанабетски

3. НИВА, представляваща имот № 025017 с ЕКАТТЕ 16256, находяща се в землището на с. **обл. Враца, с площ от 1.371 дка, шеста категория,  в местността “СКОРОВИЦА“ при граници и съседи:

имот № 025018-нива на Коцо Димитров Петровски,

имот № 025022- нива на Иван Цолов Ванкински,

имот № 025023-нива на „ Агроенерджи инвест“ АДСИЦ,

имот № 025026-нива на насл. на Иван Панов Мишовски и

имот № 025071- полски път на Община Мездра.

Общата стойност на този дял е 485,00лева

ОСЪЖДА С.П.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на П.П.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 20,00 лева – за уравняване на дяловете и сумата от 27.50лева, представляваща деловодни разноски

ОСЪЖДА С.П.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на П.Ц.Т.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 27,00 лева – за уравняване на дяловете

 ОСЪЖДА С.П.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.П.Т.,***, ЕГН **********, сумата от 408,00 лева – за уравняване на дяловете

ОСЪЖДА Ц.Т.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на П.П.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 55,00лева, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.П.Т.,***, ЕГН **********, на П.П.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 27,50лева, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА П.П.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на  143,00лв.

ОСЪЖДА Ц.Т.Г. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на  71,50лв.

ОСЪЖДА Н.П.Т.,***, ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 35,75 лв.

ОСЪЖДА С.П.Т. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на  35,75лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

5

Гражданско дело No 1876/2017

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Р.П.С.

СЕ БОРНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ ЕООД

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 10.4.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Р.П.С. е предявила против „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 123633222, следните обективно съединени искове: 1. Да се признае за незаконно прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, извършено със Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите Гюлай Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина и съответно същата да бъде отменена; 2. Да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор коригиращи операции“; 3. Да се осъди ответното дружество да ѝ заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 3845,88лв за времето, през което е останала без работа за период от 6м., считано от 18.12.2017г до  18.06.2018г.; 4. Да се осъди ответното дружество да ѝ заплати обезщетение за неизползван 16 дни платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 487,62 лв.,както и да се присъди законната лихва върху сумите 3845,88лв и 487,62 лв, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се и разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените  искове.

 Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл.225 л.1  КТ и чл.224 ал.1 КТ.

 По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представено е  личното трудово досие на ищцата и е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, приема за  установено следното: В исковата молба се твърди, че  ищцата е работила в ответното дружество  по Трудов договор  №1172/12.07.2010г, като с допълнително споразумение към трудов договор от 10.05.2017 г. е изпълнявала  длъжността „Оператор коригиращи операции” с място на работа в гр.Мездра, в цех Производство. С настоящата искова молба е атакувана, като незаконосъобразна Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите на ответното дружество Гюлай Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата от 12.12.2017г на основание чл.71 ал.1 КТ. В исковата молба се твърди, че процесната заповед не е връчена на ищцата по надлежния ред, като същата не е уведомена и не е подписвала никакви документи на 12.12.2017г. На процесната дата не е била на работа, а в отпуск по болест В подкрепа на тези твърдения са представени Болничен лист №2999/12.12.2017г. и Епикриза с изх. № 17790/2017г, издадена от МБАЛ „Стамен И.” АД гр.Монтана. Според изложеното в молбата  заповедта е подписана от трима свидетели, тъй като ищцата е отказала да я подпише, но не и че е уведомена. Излагат се доводи, че заповедта не е мотивирана и от същата не може да се установи откога тече предизвестието. Посочено е още, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта, че в момента на уволнението е била в отпуск по болест, поради трудна бременност, за което работодателят е имал информация. По изложените съображения се иска заповедта да бъде отменена, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжнаст, както и да бъде осъден ответника да й запалти обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ. В исковата молба е посочено, че се търси и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените искове. Поддържа становище, че трудовият договор е прекратен законосъобразно на основание чл.71 ал.1, във връзка с чл.70 ал.4 КТ в срока за предизвестие, а при прекратяването на договорите с изпитателен срок не е налице закрила по чл.333 от КТ. Счита, че заповедта е редовно връчена на 12.12.2017г лично на ищцата, която на тази дата е била на територията на предприятието, видно от Регистър Вход-изход и Разпечатка от охранителни камери. Тя е отказала получаването на заповедта, обстоятелство което е удостоверено с подписите на присъствалите на връчването свидетели. По отношение на твърдението, че заповедта не е мотивирана се излагат доводи, че  в същата ясно са посочени причини за прекратяване на трудовия договор: „В рамките на  уговорения в полза на работодателя изпитателен срок в трудовия договор на лицето, във връзка с чл.70 ал.4 КТ”.  Оспорва се и предявения иск по чл.224 ал.1 КТ, тъй като за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск й е заплатено обезщетение на 08.01.2018г заедно с трудовото възнаграждение за м.декември 2017г, което е изплатено своевременно. В подкрепа на последното е представено Удостоверение от Банка ДСК, Фиш за работна заплата за м.декември 2017г.; Молба за отпуск и заповед за отпуск за 24.01.2017г; Молба за отпуск и заповед за отпуск за 13.03.2017г; Молба за отпуск и заповед за отпуск за периода от 07.07.2017г до 14.07.2017г и Молба за отпуск и заповед за отпуск за периода от 01.12.2017г до 08.12.2017г.

По делото е представено копие от личното трудово досие на ищцата, от което се установява, че ищцата е започнала работа в ответното дружество на 12.07.2010г, съгласно трудов договор №1172/2010г., като е изпълнявала длъжността „монтажник“. В последствие през 2013г е назначена на длъжността „Оператор-тестовчик“, през 2016г е изпълнявала длъжността „Оператор коригиращи операции /КСК/“, а на 10.05.2017г с допълнително споразумение  към трудов договор №1172/12.07.2010г, ищцата е приела да изпълнява длъжността „Машинен оператор/тест маса КСК/, коригиращи операции“. В допълнителното споразумение е отразено, че новата длъжност се заема на  основание чл.70 ал.1 от КТ със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

По делото са разпитани трима свидетели **, **и **. Всички те твърдят, че са присъствали на връчването на заповедта за уволнение на ищцата на 12.12.2017г, когато св. ** е прочел заповедта на ищцата и тъй като тя е отказала да я получи те са се подписали в заповедта като свидетели.

Ищцата в съдебно заседание потвърждава, че на 12.12.2017г заповедта ѝ е прочетена и че е отказала да я подпише. Обяснили ѝ, че заповедта е за уволнение по чл.71 КТ заради несправяне с работата, но ѝ казали, че подробно ще я информират  по пощата.

Вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза след проверка  в ответното дружество е изготвило заключението си, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно. Според вещото лице месечното възнаграждение, служещо за база за изчисляване на  обезщетението по чл.225 ал.1 КТ възлиза на сумата от 727,81лева. В заключението е посочено, че на ищцата е начислено обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск във ведомостта за м. декември 2017г в размер на 352,84лева, която сума е изплатена на ищцата по разплащателната ѝ сметка на 08.01.2018г.

  Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, приема за  установено следното: С настоящата искова молба е атакувана, като незаконосъобразна Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите на ответното дружество Гюлай Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата от 12.12.2017г на основание чл.71 ал.1 КТ. Видно от представеното лично трудово досие ищцата е била в трудови правоотношения с ответното дружество от 12.07.2010г., когато е назначена на длъжността „Монтажник“. През годините е заемала различни длъжности, като последно на 10.05.2017г е приела да изпълнява длъжността „Машинен оператор/тест маса КСК/, коригиращи операции“. Със сключеното допълнително споразумение  към трудовия договор за тази длъжност е уговорен шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който изтича на 10.11.2017г. Страната,  в чиято полза е сключен договорът може да го прекрати без предизвестие във всеки един момент, но най-късно до края на работния ден, в който изтича изпитателния срок. При наличие на сключен договор със срок за изпитване в полза на работодателя /какъвто е процесният договор/, последният може в рамките на изпитателния срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства. Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването е настъпило в рамките на уговорения изпитателен срок /решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4911/2014 г., III Г.О., ВКС/. Следователно за да бъде законно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, позовавайки се на нормата на  чл. 71, ал.1 от КТ, единствен релевантен факт е волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да е ясно и безусловно изразено, без да е нужно мотивирането му и да е направено до изтичането на срока за изпитване. Тези предпоставки в случая са налице. Атакуваната заповед е издадена на 08.11.2017г, което е в срока за изпитване и в същата ясно е визирано, че се издава „В рамките на  уговорения в полза на работодателя изпитателен срок в трудовия договор на лицето, във връзка с чл.70 ал.4 КТ”.  От събраните писмени и гласни доказателства и изявленията на ищцата в с.з., съдът приема за установено, че връчването на оспорваната заповед е извършено на 12.12.2017г., когато тя е била прочетена на ищцата, а отказът да я подпише е удостоверен с подписите на присъствалите трима свидетели. Връчването на заповедта също е извършено в рамките на срока за изпитване, тъй като в периода от 20.07.2017 г. до 30.11.2017 г. ищцата е била в платен отпуск поради заболяване, видно от представените болнични листове, приложени от стр.29 до стр. 33 от делото, а съгласно чл.74 ал.4 КТ в срока за изпитване не се включва времето, през което  работникът или служителят е бил  в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договора.

В исковата молба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор, поради не спазване на разпоредбите на чл. 333 КТ, тъй като ищцата е била  в законоустановен отпуск по болест, поради проблеми с бременността. При прекратяване на договорите, сключени със срок на изпитване в полза на работодателя, работникът или служителят не се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ. В чл.333 ал.1 КТ изчерпателно са изброени основанията за уволнения по отношение на които са прилага предварителната закрила.  Закрила при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка.  Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение. В КТ липсва закрилна норма, чрез която да се попречи на прекратяването на трудовия договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, когато работникът или служителят е в отпуск – платен, неплатен, по болест и други. В настоящият случай работодателят се е възползвал от правата, предоставени му по силата на КТ да прекрати сключения с ищцата трудов договор със срок на изпитване, уговорен в негова полза, поради което и атакуваната заповед се явява законосъобразна, а иска за нейната отмяна – неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото по главния иск, неоснователни и недоказани се явяват и обусловените исковете с правно основание  чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225 ал.1 КТ и  следва да бъдат отхвърлени.  По отношение на иска по чл.224 ал.1 КТ  - видно от заключението на вещото лице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала 10 дни неизползван платен годишен отпуск и във ведомостта за м.декември 2017г  ѝ е начислено обезщетение за тези дни в размер на 352,84лева. Това обезщетение е платено на 08.01.2018г, факт който се признава и от ищцата. При това положение търсеното обезщетение до този размер е погасено чрез плащане и на това основание иска в тази част следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска над този размер до пълния размер от 487,62 лв , като неоснователен и недоказан.

Поради неоснователност на предявените от ищцата искове, тя следва да заплати на ответното дружество работодател направените пред първостепенния съд разноски за адв. възнаграждение, които според представения договор за правна защита и съдействие и документ за извършен банков превод, са в размер на сумата 1043,00лв. От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. С исковата молба са предявени четири обективно съединени иска, а от представеното пълномощно се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение от 510 лева за предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и 533лева възнаграждение за исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 КТ .

Водим от горното   съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.П.С. против „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 123633222,  за отмяна на Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите Гюлай Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор коригиращи операции“, и за изплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 3845,88лв за времето, през което е останала без работа за период от 6м., считано от 18.12.2017г до  18.06.2018г, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.С. против „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 123633222, за сумата от 352,84лева, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, като погасен чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.С. против „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 123633222, за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ над сумата 352,84лева до пълния претендиран размер от 487,62 лв, като неоснователен и недоказан.

  ОСЪЖДА Р.П.С., ЕГН **********, да заплати „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 123633222, сумата от 1043,00лв – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

6

Гражданско дело No 145/2018

Искове по СК - издръжка, изменение

И.Д.Ц.

Б.Б.Т.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 10.4.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената със спогодба по гр. дело №1337/2017 год. по описа на МзРС издръжка, която Б.Б.Т., ЕГН ********** се е задължил  да заплаща на детето си А. Б. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.Ц., ЕГН **********, в размер на по 120 лв. /сто и двадесет лева/ месечно, считано от 01.01.2018 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лв. на 127.50 лв. месечно, и ОСЪЖДА Б.Б.Т., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето си Антани Бориславов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.Ц., ЕГН **********, в размер на по 127.50 лв. месечно, считано от 31.01.2018 год., до настъпване на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до пълния предявен размер за сумата над 127.50 лв. до 150 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Б.Т., ЕГН **********, да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката в размер на 10.80 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

7

Гражданско дело No 1362/2017

Искове, основани на неоснователно обогатяване

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД ВРАЦА

Л.В.Д.,
П.Г.П.,
Е.Г.П.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Определение от 11.4.2018г.

На трето повикване:

Ищецът редовно призован, представител не се явява. От управителя е постъпила молба за оттегляне на иска.

Отв. Л.В.Д. редовно призована не се явява.

Отв. П.Г.П. нередовно призован.

Отв. Е.Г.П. се явява лично.

ОТВ. Е.П.: Да се уважи молбата. Заплатили сме сумата. По отношение на разноските предоставям на съда.

Съдът намира, че няма пречки производството по делото да бъде прекратено, поради оттегляне на иска. Същото е направено преди първото с.з. и не е необходимо съгласието на ответниците. По отношение на разноските съдът намира, че същите следва да бъдат уважени в половин размер, а именно 100 лв. и

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. №1362/2017 г. по описа на МзРС, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА Л.В.Д., ЕГН ********** ***, П.Г.П., ЕГН ********** *** и Е.Г.П., ЕГН ********** ***, заплатят на ВиК - Враца разноски в размер на 100 /сто/ лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ВиК - Враца за разноски в останалата част до пълния размер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от съобщението до страните.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.05 ч.

 

8

Гражданско дело No 1738/2017

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

Б.Л.В.

СБДПЛББ РОМАН ЕООД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 12.4.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ  предявените от    Б.Л.В. *** обективно съединени искове против  “”СБДПЛББ-Р.” ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление гр.Р.,представлявано от управителя . за отмяна на Заповед № 212/ 21.09.2017  год./, с която  на осн.чл.328 ал.1 т.2 предложение 2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение  като незаконосъобразна, възстановяване на длъжността заемана преди уволнението “ шофьор на лек автомобил”  и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 5 600 лв. за времето останал без работа за  периода от 25.09.2017 год. до 25.03.2018 год. . ведно  със законната лихва, начиная от 21.11.2017 год. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

              ОСЪЖДА Б.Л. *** деловодни разноски в размер на 510 лв.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

9

Гражданско дело No 1862/2017

Делба

С.Д.Ц.,
Р.Ц.Ц.,
К.Ц.Ш.

Д.Ц.Ц.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 13.4.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С.Д.Ц. гражданка на Р Германия, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария и адрес с. Караш, обл. Враца, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 16, персонален номер 1001616997, удостоверение за пребиваване № 800015894, издадено на 08.11.2013 г. от МВР Враца, с валидност до 17.10.2023 г., Р.Ц.Ц., който понастоящем, като гражданин на Германия по документи за самоличност е с имената  Р.Ц., и К.Ц.Ц., родена на *** г., която като гражданка на Германия, по документи за самоличност е с имената К.Ц.Ш., всички чрез адв. Г.П. ***, са предявили против Д. ***, ЕГН **********, иск за делба на останали в наследство от общия им наследодател Ц. * Ц.,*** два броя недвижими имоти, както следва: 1. УПИ II/втори/, пл. № 203 /двеста и три/ и 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., одобрен със заповед №22.06.1998г и заповед №1224/14.10.2013г на Кмета на Община Р., целият с площ от 2125/ две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., ведно с находящите се в имота  масивна жилищна сграда, със застроена площ от 109 / сто и девет/кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от  51 / петдесет и един/ кв.м., гараж със застроена площ от 41 / четиридесет и един/ кв.м. и всички останали подобрения, при граници и съседи на имота  УПИ III-205, УПИ VI-208 и УПИ VII-209 в кв.18 и 2. Земеделски имот, представляващ гора в земеделски земи от 3300/три хиляди и триста/ кв.м., пета категория, в местността „Сухо поле“, землището на гр.Р., начин на трайно ползване: изост. тр.насаждения, представляващ имот №115001 /сто и петнадесет хиляди, нула, нула, едно/ по плана на землището на гр.Р., ЕКАТТЕ 62997, при граници и съседи: имот №115002 - изост. тр. нас. на наследници на Георги Иванов Хубавенски, имот №000105  - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №115063 – др. селищна тер. На „ Царевични продукти“ ЕООД,  имот №115557 – нива – земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот №115057 – нива на Николай Тошев Дилковски.

Ответникът изразява становище да се допусне делба на двата имота при права по закон. 

                Искът е с правно основание с чл.69 ЗН и по реда на чл. 341 ГПК .

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: от представените Нотариален акт № 147 том ІІІ дело № 604/2006г. на съдията по вписванията при МРС и Нотариален акт № 148 том VІ дело № 1277/2006г. на съдията по вписванията при МРС се установява, че през 2006г Ц. * Ц.,*** е закупил УПИ VIII/осми/, пл. 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р. с площ от 1010 кв.м., както и УПИ II/втори/, пл. № 203 /двеста и три/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., с площ от 1100кв.м., които понастоящем видно от представената скица представляват УПИ II/втори/, пл. № 203 /двеста и три/ и 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., одобрен със заповед №22.06.1998г и заповед №1224/14.10.2013г на Кмета на Община Р., целият с площ от 2125/ две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., ведно с находящите се в имота  масивна жилищна сграда, със застроена площ от 109 / сто и девет/кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от  51 / петдесет и един/ кв.м., гараж със застроена площ от 41 / четиридесет и един/ кв.м. и всички останали подобрения, при граници и съседи на имота  УПИ III-205, УПИ VI-208 и УПИ VII-209 в кв.18. След смъртта на Ц. * Ц.,***, починал на 13.10.2016г, с Нотариален акт № 128 том ІІІ дело № 358/2016г. от 01.11.2016г на нотариус Биляна Манчева, Р.Ц. и К.Ц. Дрексел / понастоящем Ш./ продават на С.Д.Ц. по 1/8 идеални части от  този имот.

С Нотариален акт № 145 том ІІ дело № 383/2003г. на съдията по вписванията при МРС Ц. * Ц.,*** е закупил Земеделски имот, представляващ гора в земеделски земи от 3300/три хиляди и триста/ кв.м., пета категория, в местността „Сухо поле“, землището на гр.Р., начин на трайно ползване: изост. тр.насаждения, представляващ имот №115001 /сто и петнадесет хиляди, нула, нула, едно/ по плана на землището на гр.Р., ЕКАТТЕ 62997, при граници и съседи: имот №115002 - изост. тр. нас. на наследници на Георги Иванов Хубавенски, имот №000105  - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №115063 – др. селищна тер. На „ Царевични продукти“ ЕООД,  имот №115557 – нива – земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот №115057 – нива на Николай Тошев Дилковски

 От представеното  удостоврение за наследници се установява, че страните в настоящия процес са законни наследници на Ц. * Ц.,***, починал на 13.10.2016г. От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че Ц. * Ц.,*** и С.Д.Ц. са сключили граждански брак на 06.12.1970г с акт №129 на Община раковски, обл.Пловдив

  При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за основателен предявеният иск за делба на УПИ II /втори/, пл. № 203 /двеста и три/ и 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., одобрен със заповед №22.06.1998г и заповед №1224/14.10.2013г на Кмета на Община Р., целият с площ от 2125/ две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., ведно с находящите се в имота  масивна жилищна сграда, със застроена площ от 109 / сто и девет/кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от  51 / петдесет и един/ кв.м., гараж със застроена площ от 41 / четиридесет и един/ кв.м. и всички останали подобрения и на Земеделски имот, представляващ гора в земеделски земи от 3300/три хиляди и триста/ кв.м., пета категория, в местността „Сухо поле“, землището на гр.Р., начин на трайно ползване: изост. тр.насаждения, представляващ имот №115001 /сто и петнадесет хиляди, нула, нула, едно/ по плана на землището на гр.Р., ЕКАТТЕ 62997, при граници и съседи: имот №115002 - изост. тр. нас. на наследници на Георги Иванов Хубавенски, имот №000105  - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №115063 – др. селищна тер. На „ Царевични продукти“ ЕООД,  имот №115557 – нива – земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот №115057 – нива на Николай Тошев Дилковски. Имотите са придобити от Ц. * Ц.,*** по време на брака му със С.Д.Ц., поради което същите са били СИО, която е прекратена със смъртта на Ц. * Ц.,***. При това положение С.Д.Ц. е собственик на 4/8 идеални части от имотите, поради прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга й Ц. * Ц.. От представеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си последният е оставил за свои наследници преживялата го съпруга и трите си деца Д., Р. и К.. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, децата на наследодателя наследяват равни части, като разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН, сочи, че преживялата съпруга получава част от наследството равна на частта на децата. Така след смъртта на Ц. * Ц.,***, всеки от трите му деца и преживялата съпруга са наследили по 1/4 ид.част от притежваната от него ½ идеална част от имотите.

По отношение на УПИ II /втори/, пл. № 203 /двеста и три/ и 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., одобрен със заповед №22.06.1998г и заповед №1224/14.10.2013г на Кмета на Община Р., целият с площ от 2125/ две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., ведно с находящите се в имота  масивна жилищна сграда, със застроена площ от 109 / сто и девет/кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от  51 / петдесет и един/ кв.м., гараж със застроена площ от 41 / четиридесет и един/ кв.м. и всички останали подобрения следва да бъде допусната делба само между С.Д.Ц. и Д.Ц.Ц., тъй като с Нотариален акт № 128 том ІІІ дело № 358/2016г. на нотариус Биляна Манчева, Р.Ц. и К.Ц. Дрексел /понастоящем Ш./ продават на С.Д.Ц. притежаваните от тях по наследство от Ц. * Ц.,*** по 1/8 идеални части от  този имот. При това положение С.Д.Ц. притежава общо 7/8 идеални части от имота, от които 4/8 /½/  идеални части от прекратената съпружеската имуществена общност, 1/8 идеална част по наследство от Ц. * Ц.,*** и 2/8 идеални части  закупени с Нотариален акт № 128 том ІІІ дело № 358/2016г. на нотариус Биляна Манчева. Д.Ц.Ц. притежава 1/8 идеална част по наследство.

По отношение на Земеделски имот, представляващ гора в земеделски земи от 3300/три хиляди и триста/ кв.м., пета категория, в местността „Сухо поле“, землището на гр.Р., начин на трайно ползване: изост. тр.насаждения, представляващ имот №115001 /сто и петнадесет хиляди, нула, нула, едно/ по плана на землището на гр.Р., ЕКАТТЕ 62997, при граници и съседи: имот №115002 - изост. тр. нас. на наследници на Георги Иванов Хубавенски, имот №000105  - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №115063 – др. селищна тер. На „ Царевични продукти“ ЕООД,  имот №115557 – нива – земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот №115057 – нива на Николай Тошев Дилковски, следва да се  допусне делба между страните по делото С.Д.Ц.,*** Ц., К.Ц.Ш. и Д.Ц.Ц. при права както следва:  5/8 идеални части за С.Д.Ц. / 4/8 /½/  идеални части от прекратената съпружеската имуществена общност и 1/8 идеална част по наследство от Ц. * Ц.,***/ и по 1/8 идеална част за Р.Ц.Ц., К.Ц.Ш. и Д.Ц.Ц. с ЕГН **********.

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ II/втори/, пл. № 203 /двеста и три/ и 204 /двеста и четири/ в кв.18 / осемнадесет/ по плана за регулация на с.Караш, общ. Р., одобрен със заповед №22.06.1998г и заповед №1224/14.10.2013г на Кмета на Община Р., целият с площ от 2125/ две хиляди сто двадесет и пет/ кв.м., ведно с находящите се в имота  масивна жилищна сграда, със застроена площ от 109 / сто и девет/кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от  51 / петдесет и един/ кв.м., гараж със застроена площ от 41 / четиридесет и един/ кв.м. и всички останали подобрения, при граници и съседи на имота  УПИ III-205, УПИ VI-208 и УПИ VII-209 в кв.18, между С.Д.Ц. и Д.Ц.Ц. при права както следва: 7/8 идеални части за С.Д.Ц. и 1/8 идеална част за Д.Ц.Ц. с ЕГН **********.

ДОПУСКА съдебна делба на Земеделски имот, представляващ гора в земеделски земи от 3300/три хиляди и триста/ кв.м., пета категория, в местността „Сухо поле“, землището на гр.Р., начин на трайно ползване: изост. тр.насаждения, представляващ имот №115001 /сто и петнадесет хиляди, нула, нула, едно/ по плана на землището на гр.Р., ЕКАТТЕ 62997, при граници и съседи: имот №115002 - изост. тр. нас. на наследници на Георги Иванов Хубавенски, имот №000105  - земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №115063 – др. селищна тер. На „ Царевични продукти“ ЕООД,  имот №115557 – нива – земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот №115057 – нива на Николай Тошев Дилковски между С.Д.Ц.,*** Ц., К.Ц.Ш. и Д.Ц.Ц. при права както следва:  5/8 идеални части за С.Д.Ц., ЕГН ********** и по 1/8 идеална част за Р.Ц., К.Ш. и Д.Ц.Ц. с ЕГН **********

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

10

Гражданско дело No 403/2018

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

Д.А.Н.

Б.В.Г.,
И.Д.Т.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Определение от 13.4.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.А.Н. със съгласието на законния си представител М.Ц.Н., е депозирала искова молба, с която иска от съда да ѝ съдейства за отстраняването на И.Д.Т. и Б.В.Г. от собствения ѝ имот, находящ се на ул *****, притежаван от нея съгласно нот. Акт №72 т.4 рег.3324, нот.дело №488 от 2016г

С разпореждане №360 от 29.03.2018г производството по делото е оставено без движение, като на ищцата са дадени конкретни указания във връзка с констатираните нередовности на исковата молба.

На 12.04.2018г от ищцата Д.А.Н. със съгласието на законния ѝ представител М.Ц.Н. е постъпила молба, с която заявява, че желае делото да бъде прекратено, поради оттегляне на молбата. При това положение на основание чл.232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

                ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по гр.д №403 по описа на МРС за 2018г.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в едноседмичен срок от уведомяването на ищцата. 

 

11

Гражданско дело No 1881/2017

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

Д.И.И.

С.И.И.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 16.4.2018г.

Делото е образувано по повод на депозирана пред съда молба от Д.И.И. ***, ЕГН**********,  по реда на чл. 14 и сл. от ЗЛС, във връзка с чл. 59 от ЗГР и чл. 549 - 552 от ГПК, с която моли съда с решението си по делото да обяви смъртта на нейния наследодател И. И. К.ЕГН **********, както и на основание чл. 551 ГПК да бъде съставен акт за смърт на лицето.

Молителката поддържа молбата.

Заинтересованата страна С.И.И. - син на лицето И.И.К., поддържа молбата.

Представителят на  Районна прокуратура гр. Мездра взема становище, че молбата е основателна.  

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е изпратил за разгласяване извлечение от молбата до Община хххххх по реда на чл. 550 ГПК на видно обществено място, за срок от един месец. В едномесечния срок не са постъпили сведения и данни за И. И. К.. *** е постъпило писмо, в което се сочи, че след подадена молба от Д.И.И. *** лицето И. И. К., който е в неизвестност от 18.12.2012 г., е обявен за общодържавно издирване с телеграма №45288/21.12.2012 год. на ГД „НП“.

В показанията си свидетелката Ц. И. – внучка на изчезналото лице, сочи, че дядо и е живял при леля и – молителката по делото. За последна го е видяла на 15.12.2012 год. На 17.12.2012 год. е изчезнал. От тогава не се е връщал. Търсили го при брат му, но не го открили. Никой от тогава не го е виждал, не са чули нищо за него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Производството по  чл. 549 ал. 1 от ГПК е охранително. Образувано е по молба на сестрата на лицето, за което се твърди, че е починало. Молбата е допустима и е депозирана от лице, което е активно легитимирано да иска обявяването на смъртта на И. И. К.ЕГН ********** - наследник на лицето, обявяването на чиято смърт се претендира, поради което притежава качеството заинтересовано лице. Молбата е подадена пред надлежния съд – по последния постоянен адрес на изчезналия, поради което Районен съд – Мездра е компетентен да се произнесе по нея. 

Охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по  чл. 549 и сл. от ГПК целят да се съдейства за защита на интересите, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбите на чл. 14 ЗЛС в общия случай, след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. Единственото изискване е да е минал период от пет години, през който да няма никакви известия от лицето или за него. Съобразно изричната разпоредба на чл. 16 ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Ето защо в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия. Ако няма точни данни, съдът не е длъжен да определи часа на предполагаемата смърт.

Молбата е основателна. От събраните по делото сведения от МВР, Община хххххх, и от показанията на разпитаната свидетелка, се установява безпротиворечиво, че няма сведения за И. И. К.ЕГН **********, считано от 17.12.2012 год. Предвид продължителния период, в който няма сведения дали изчезналия е жив и къде се намира – малко повече от пет години към датата на подаване на молбата – 21.12.2017 год., следва да се приеме, че той е починал. За дата на смъртта следва да бъде приет денят, в който за последен път са установени сведения за него – 17.12.2012 г. – датата, когато е излязъл от дома си и не се е прибрал, съгласно чл. 16 ЗЛС. Часът на смъртта не може да бъде установен от събраните доказателства по делото.

Тъй като обявената по съдебен ред смърт поражда същите правни последици като при действителната смърт /чл. 17 ЗЛС/, въз основа на решението следва да бъде издаден акт за смърт от общината по последния адрес на лицето – гр. хххххх, Община хххх, съгласно чл. 551 от ГПК.

Водим от горното и на основание  чл. 549 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

На основание чл. 14 от ЗЛС ОБЯВЯВА СМЪРТТА на лицето И. И. К.ЕГН **********, с последен адрес ***.

На основание чл. 16 ал. 2 от ЗЛС ОПРЕДЕЛЯ ден на смъртта на И. И. К.ЕГН ********** – датата 17.12.2012 год. – денят, за който се отнася последното известие за него.

                ДА СЕ ИЗДАДЕ акт за СМЪРТ на И. И. К.ЕГН **********,***, като за дата на смъртта се впише 17.12.2012 год. /чл. 551 от ГПК и чл. 59 от ЗГР/.

                Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Община хххххх, за издаване на акт за смърт на лицето И. И. К.ЕГН **********, съгласно чл. 59 от ЗГР.

                Съгласно чл. 537 ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване. Същото може да бъде отменено по реда на чл. 552 ГПК.

В законна сила на 16.4.2018г.

12

Гражданско дело No 1893/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД

Г.Г.П.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 16.4.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,  е постъпила искова молба със следните искания: І. Да се постанови решение, с което да се установи със силата на присъдено нещо, че ответницата Г.Г. Спасова, ЕГН **********, дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г., съгласно които длъжницата Г.Г. Спасова е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 цитираните суми. ІІ. При условията на евентуалност се иска да бъде осъдена Г.Г. Спасова, ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв. – дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането и сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително. ІІІ. Да бъдат присъдени направените от „ОТП Факторинг България” ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 930 лв., съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответницата оспорва изцяло предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: От представения Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г. се установява, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Г.Г. Спасова кредит в размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Ищецът твърди, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 10 000.00 лв., която сума е усвоена от кредитополучателя на 31.10.2008 г. по разплащателна сметка № 14023647, посочена в договора. За обезпечение към договора за кредит между „БАНКА ДСК“ ЕАД от една страна и Г.Г. Спасова от друга на 31.10.2008 г. е сключен договор за залог върху вземания по трудово правоотношение. С договора ответницата е приела срок за издължаване на кредита от 96 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски 08-мо число на месеца. На основание чл. 7 от Договора за кредит за предоставения кредит кредитополучателят дължи заплащане на лихва, която се формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж Плюс. Към датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент по кредита е общо 9.95 %. Годишният процент на разходите е 10.91 %.

Съгласно т. 19.1 от Общите условия към договора за кредит при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Посочената наказателна надбавка не се прилага, ако кредитополучателя погаси вноската до седмия ден след падежната дата. Според т.19.2 от Общите условия при допусната в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.

Предвид допуснато неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неплащане от страна на кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на 13.07.2009 г. кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и „БАНКА ДСК“ ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в. по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г., съгласно които ответницата Г.Г. Спасова, е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата от 9 567.50 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 3 746.58 лв. – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 778.56 лв.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ 06.03.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК 201058040 /понастоящем „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ е придобило процесното вземане срещу Г.Г. Спасова, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба на Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 06.03.2012 г. и потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие. Въз основа на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, от ищцовото дружество са изпратили от името на цедента уведомително писмо за цесията на Г.Г. Спасова на адреса, посочен в договора за кредит. В подкрепа на тези твърдения са представени уведомително писмо за цесията на Г.Г. Спасова, ведно с обратната разписка за връчването. Идентификационният код на пратката /отбелязан върху самото уведомление/ съвпада с този на придружаващата обратна разписка: *PSFABG0017BL1*, върху която фигурира подписа на ответницата.

В молбата се твърди, че в съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 28.03.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в. На основание горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е образувало срещу ответницата изпълнително дело № 134/2016 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело е постъпило писмено възражение от ответницата Г.Г. Спасова срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.03.2011г. Възражението е изпратено на заявителя. В срока по чл. 415 ал.1 ГПК цесионерът  „ОТП Факторинг България“ ЕАД е предявил настоящия иск.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме че не са изпълнени условията и предсрочната изискуемост но целия кредит не е съобщена на кредитополучателя се иска да бъде осъдена Г.Г. Спасова, ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв. – дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането и сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително

Ответницата оспорва изцяло предявените искове. В депозираното на 12.07.2016г възражение  по чл.414 ГПК се излага становище, че  задължението по договора за кредит от 31.10.2008г е погасено по давност.

По делото е назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение след извършена насрещна проверка на първичната документация при ищцовото дружество, досието на договора за кредит за текущо потребление с  ответница в банка ДСК, счетоводни извлечения по договора и договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Банка ДСК” и ОТП „Факторинг България” ЕАД. Заключението не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно. Съгласно заключението Г.Г. Спасова е усвоила целия размер на договорения кредит от 10 000лева. Погасявала задълженията си по договора за кредит за текущо потребление до 27.01.2010г, като внесената сума възлиза на сумата от 1494,47лева. С така внесената сума са погасени такси, договорени лихви, наказателна лихва и 432,50 лева от главницата. Според вещото лице размерът на дължимата главница е 9 567,50лева, а размерът на договорена лихва е 3753,21лева

По допустимостта: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че са налице издадена заповед за изпълнение, подадено възражение по чл. 414 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжницата,     указанията на заповедния съд до заявителя и предявена по реда на чл. 415 ГПК искова молба, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. Предвид обвързаността на установителния иск от издадената заповед за изпълнение на вземане, основано на представено извлечение от счетоводните книги на банката, то предметът на делото е обвързан с основанието и предмета на вземането, заявено пред заповедния съд, каквато идентичност в случая се установява от заявеното искане.   

 

 

Исковете са предявени по реда на чл. 415 от ГПК от ищеца в качеството му на цедент, каквато правна възможност съществува с оглед приетото в т.10б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

По горните съображения съдът намира исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че отпуснатият кредит от 10000 лева е бил усвоен изцяло от кредитополучателя, а договорът е обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение. От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последното извършено плащане е станало на 27.01.2010г.   

 

 

Така, към 19.03.2011 г./ датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК/  действително са били налице условията по чл. 19, т.2 от ОУ за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, т.к. посочената договореност 

 

 

 

 предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Представеното извлечение  от счетоводните книги на банката  по чл. 417 т.2 от ГПК  макар да е документ който установява вземането , не може да се кредитира като документ  който да удостовери , че до длъжника  е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Такова е и основанието на предявения иск - автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без отправяне на известие от кредитора до длъжника. В случая обаче тези договорености от общите   

 

 

условия противоречат на приетото Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК  за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова обявяване не е направено преди завеждане на заповедното производство, а и не се твърди да е било сторено. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на длъжницата, доколкото на същата не се изпраща препис от заявлението, поради което банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането. Не следва да се приеме и че изискуемостта е обявена със самата искова молба, доколкото според тълкувателното решение правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме, че установителният иск е основателен в посочената хипотеза, според настоящия съдебен състав изискуемостта трябва да е обявена преди образуването на заповедното производство. Поради това настоящият състав намира, че искът, в посочената хипотеза, е лишен от основание на този етап. В случая не е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем. И доколкото кредиторът не е обявил писмено на кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, искът по чл. 422, ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение се явява преждевременно предявен и съответно неоснователен. Това тълкуване се налага и с оглед  съдебната практика по прилагането на закона /  Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК/.

В тази връзка следва да бъде разгледан и евентуално предявения иск по настоящото дело, който е осъдителен. Тука следва да се посочи , че предсрочната изискуемост на кредита  е била обявена с настоящата искова молба, получена от ответницата, която показва един дълг от нейна страна към ищеца цесионер.  От представените Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕООД.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 06.03.2012 г. относно процесното вземане, Потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕООД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., безспорно се установява редовното прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК” ЕАД към настоящия ищец. Според изискванията на чл. 99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента (стария кредитор).  В случая за удостоверяване на извършената цесия са представени  Пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД за уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията на основание Договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2012 г.;Уведомително писмо и обратна разписка за уведомяване на Г.Г. Спасова за прехвърлянето на вземането срещу нея на основание Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г.. От обратната разписка не става ясно какво е връчено на ответницата, но съгласно трайната съдебната практика съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба, са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото  съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните по делото се възприема от съда като обективно и компетентно, ответницата има да връща по кредита главница от 9 567,50лева, а размерът на договорена лихва е 3753,21лева.

В настоящото производство следва да се обсъди и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Настоящото вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК ( Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК). Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в т.см. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК. В случая периодът на погасителния план е изтекъл на 31.10.2016 г., а съгласно заключението на вещото лице последното плащане по кредита е направено на 27.01.2010г. Исковата молба е подадена на 21.10.2016 г., т.е. за неплатените вноски с падеж от 08.02.2010г до 21.10.2011г е изтекла погасителна давност. Видно от погасителния план дължимата след вноската от 08.10.2011г главница е в размер на 7056,29лева, до който размер следва да бъде уважен иска.

От друга страна, според разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В исковата молба ищецът претендира сумата от 3 746.58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г.. Съгласно правилото на чл. 111, б."в" във вр. с чл. 114, ал.1 от ЗЗД, тригодишният давностен срок за лихвите започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Към 21.10.2016 г., когато е депозирана исковата молба, вземането за тази лихви за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011г. е погасено по давност, поради което макар и частично основателен искът в тази му част следва да се отхвърли като погасен по давност. За прецизност следва да се посочи, че според вещото лице размерът на договорена лихва е 3753,21лева, но същата е за целия срок на заема до 31.10.2016г, т.е. за период различен от исковия - 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г..

Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед отхвърлянето на установителната претенция на ищеца не следва да се присъждат разноски.

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане по осъдителната претенция, разноски се дължат на страните с оглед уважената част от иска. Направено е съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива. В случая уважената част е 53% от цената на исковете, поради което на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 485,63 лв. Липсва искане и доказателства за сторени от ответницата разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Г. Спасова, ЕГН ********** дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г., съгласно които длъжницата Г.Г. Спасова е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 цитираните суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Г.Г. Спасова, ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 7056,29лева – дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016г. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 9 567.50 лв, като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3 746.58 лева, представляващ договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Г.Г. Спасова, ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 485,63 лв, представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

13

Гражданско дело No 461/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Г.Т.Д.,
Г.П.Д.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 16.4.2018г.

Водим от горното и на основание чл.50СК съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между Г.Т.Д. с ЕГН ********** и Г.П.Д. с ЕГН **********, сключен на 29.09.2007г с АКТ №0035 на общ.Мездра.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

1.  Упражняването на родителските права по отношение на децата ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН **********, роден на *** г. и ЦВЕТОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН **********, роден на *** г. се предоставят на майката Г.П.Д. с ЕГН **********.

2. Местоживеенето на децата ще бъде при майката Г.П.Д. на адрес: ***.

3. Бащата Г.Т.Д. с ЕГН ********** има право да вижда и взема децата ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН ********** и ЦВЕТОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9 часа на съботния до 18 часа на неделния ден с преспиване и 20 /двадесет/ дни през лятото във време не съвпадащо с годишния отпуск на майката, както и по всяко време, когато бащата иска със съгласието на майката.

4. Бащата Г.Т.Д. с ЕГН ********** ще заплаща за всяко едно от децата чрез тяхната майка и законен представител Г.П.Д., месечна издръжка, а именно: за ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 127.50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ и за ЦВЕТОМИР ГЕОРГИЕВ Д. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на127.50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, платими чрез банкова сметка *** ***, до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпването на причини за прекратяване или изменяне на издръжката.

5. Страните след прекратяване на брака няма да дължат издръжка по между си.

6. Съпрузите по време на брака не са придобили никакво недвижимо и движимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност, както и общо семейно жилище.

7. След прекратяване на брака сключеният потребителски кредит ще се изплаща от титуляра  Г.Т.Д..

8. Движимите вещи, придобити по време на брака страните са си поделили извънсъдебно и нямат претенции помежду си относно тях.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Г.П.Д. да продължава да носи брачното си фамилното име Д..

 ОСЪЖДА Г.Т.Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от 183,60лв / сто осемдесет и три лева и шестдесет ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 16.4.2018г.

14

Гражданско дело No 177/2018

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Д.В.Н.

Т.Ц.А.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 17.4.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.В.Н. е депозирала  молба против Т.Ц.А., с която иска да бъде постановено решение, което да замени съгласието на ответника за това на детето на страните М. Т.А., да  бъде издаден международен паспорт и детето да може да пътува в страните от ЕС и други страни, придружено само от майката или упълномощено от него лице.

Ответникът оспорва иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 127а от СК, а производството представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, при спор между двама родители, свързан с упражняването на родителски права по отношение на детето им - в частност отнасящ се до възможността на детето да пътува в чужбина и да му бъде издаден международен паспорт.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ответникът Т.Ц.А. е баща на детето М.Т.А., родено на ***г, а ищцата Д.В.Н. е майка на детето видно от приложеното на л.7 удостоверение за раждане. По делото е приложено решение №33 от 22.07.2011г по гр. дело № 534/2011г. на МРС, с което е прекратен  брака на родителите, а родителските права по отношение на детето ***са предоставени на майката, като на бащата Т.Ц.А. е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета  събота и неделя от месеца от 8.00ч на съботния ден до 17 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В исковата молба се твърди, че  детето има възможност да пътува на организирани екскурзии със съученици в чужбина, както и да отиде на почивка с ищцата в чужбина, но бащата отказва да даде съгласие в интерес на детето. Ответникът оспорва иска, като се излагат доводи, че  майката  цели да изведе детето трайно от страната и и по този начин да възпрепятства  упражняването на родителските права от него. В отговора се посочва, че друг довод за несъгласието е обстоятелството, че детето страда от бронхиална астма с преобладаващ алергичен  компонент, като в подкрепа на тези твърдения са представени решение  №0628 от 03.02.2017г и три броя епикризи.

По делото са разпитани свидетелите **и **. И двете свидетелки твърдят, че майката добре се грижи за детето с помощта на баща си и по-голямото си дете. Според свидетелките тя не препятства срещите на детето с бащата. И двете свидетелки познават добре майката и твърдят, че същата има желание да осигури на детето разнообразие, като го заведе на почивка в чужбина.

От ДСП Мездра е представен социален доклад, изготвен по искане на съда.  Според изложеното в социалния доклад след раздялата на родителите детето е живяло с майка си .  Майката не е ограничавала  контактите на детето с бащата, но на 10.08.2017г е постъпил сигнал от майката затова, че бащата не е върнал детето в уговорения час. По повод на тази жалба е отворен случай за наблюдение при което е установена нарушена комуникация между родителите. Социалния работни е установил още, че детето е ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза астма. Същото е на медикаментозно лечение. На всеки три месеца се провеждат контролни прегледи. Според изложеното в доклада и при двамата родители има добри битови и хигиенни условия и за детето е осигурено  достатъчно лично пространство. Пред социалните работници майката е изразила желание да заведе детето на екскурзия в чужбина през лятото с цел почивка. Намеренията са заедно с приятелски семейства да посетят Инстанбул. Според ДСП Мездра няма  наличие на нарушено детско право.

При така установената фактическа обстановка, предявеният иск е частично основателен по следните съображения:

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация и е уреден в чл. 127а от СК. В това производство съдът е длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на детето, във връзка с което съдът може служебно да събира доказателства и не е обвързан от исканията на страните.  Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от България през 1991г.):  „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата административните или законодателните органи.” Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: "Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение."

В случая интереса на детето е да може да пътува и да опознава света, пътувайки със своята майка или с организирани групи от училище или групи по извънучебни занимания. Заболяването на детето не може да бъде аргумент за ограничаване на правото му да пътува и съответно да разширява своите възприятия за света. Съдът намира, че в интерес на детето е да му бъде дадена възможност да пътува в чужбина, придружено от своята майка. Съдебната практика на ВКС също сочи интересите на детето като главен критерии при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница - Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о.  Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о. и др.

Несъстоятелен е доводът на ответника, че майката ще изведе детето от България и повече няма да го върне и с това ще наруши правото му на лични контакти с детето. Следва да се отбележи, че настоящото решение не рефлектира върху определеният с решение №33 от 22.07.2011г по гр. дело № 534/2011г. на МРС режим на лични отношения между бащата и детето и не го променя. Във връзка с опасенията на ответника, следва да се отбележи, че незаконното задържане на дете на територията на друга държава в нарушение на режима за упражняване на родителски права попада в обхвата на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която урежда ускорени процедури по връщане на детето със съдействието на държавата, включително и държавата на чиято територия се намира детето. В Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се приема, че нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина.  Съгласно тълкувателно решение №1/03.07.2017г, постановено по т.д. №1/2016г на ОСГК на ВКС „При пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Съгласно цитираното тълкувателно решение когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че няма данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето М.Т.А., поради което следва да бъде дадено разрешение то да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, но с оглед постановеното в т. 1 от тълкувателно решение №1/03.07.2017г, постановено по т.д. №1/2016г на ОСГК на ВКС следва разрешението да обхваща определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

 По отношение на страните до които може да пътува детето:  В молбата се иска разрешение детето да пътува до страни от Европейския съюз и до други страни, които не се конкретно посочени. В съдебно заседание и пред социалния работник, извършващ проучване по случая ищцата е посочила, че желае да заведе детето до Турция и по-конкретно до гр.Инстанбул. Съдът счита, че следва да се уважи исканията частично, като се разреши детето да пътува до страни от Европейския съюз и до Република Турция. Понятието „други страни” не е дефинирано еднозначно и може да доведе до спорове между страните при изпълнение на решението и фактически ще възложи на органите осъществяващи граничен контрол да тълкуват това понятие. Не се установява необходимост детето да пътува до страни извън Европейския съюз и Република Турция и не може да се прецени дали такова едно неопределено пътуване е в интерес на детето. С оглед регистрираното заболяване на детето и предвид факта, че майката има опит и съответните медицински познания относно болестта на детето, разрешението детето да пътува в чужбина следва да бъде дадено, но само ако същото е придружено от майката или друго упълномощено медицинско лице. 

По отношение на срока, за който се дава разрешението и периода на пътуването съдът изхожда от следните съображения: в случая конкретно е посочено желание за посещение на гр.Инстанбул през лятото, както и евентуални организирани екскурзии със съученици. Извън това няма данни за други конкретно посочени намерения за пътуване, поради което съдът намира, че разрешението следва да бъде дадено за  срок от 18м.

Съгласно чл. 127а ал.4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение”. Искане в този смисъл няма направено, но съгласно цитираната практика на ВКС съдът не е обвързан от исканията на страните

По въпроса за разноските. Както се установи в  производството по чл.127а СК представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, при спор между двама родители. Съгласно Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова,  за разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права. Съдебното решение следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето М.Т.А., ЕГН:********** да бъде издаден международен паспорт за задгранично пътуване от ОД на МВР гр. Враца, отдел „Български документи за самоличност“, със съгласието на неговата майка и законен представител Д.В.Н., ЕГН:**********, с адрес:г***, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Т.Ц.А., ЕГН:**********,***.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето М.Т.А., ЕГН:********** да напуска територията на Република България, за да пътува до страни от Европейския съюз и  Република Турция за период от 18 месеца, считано от постановяване на решението и да пребивава извън страната, придружавано от майка си Д.В.Н., ЕГН:**********, или друго упълномощено лице с медицинско образование, без да е необходимо за това съгласието на бащата Т.Ц.А., ЕГН:**********,***, като отхвърля молбата за издаване на разрешение за пътуване на детето ***извън посочените страни и извънпосочения период .

На основание чл. 127а ал.4 от Семейния кодекс и чл. 242 ал.2 т.3 от Гражданския процесуален кодекс допуска предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва  пред ВрОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

15

Гражданско дело No 49/2018

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД ГР.СОФИЯ

И.И.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 18.4.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„Ф. И.” ЕАД, ЕИК 200644029, гр. С., ул. „Х.И.” № 15, п. к. 1407, представлявано от А. В.Г. – изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт К.П., е предявило иск против И.И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 800/2017 г. на МРС заповед № 399/22.06.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  за сумата от 452,59 лв. главница, сумата от 72,51 лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.07.2015 г. до 02.06.2016 г., сумата от 87,63 лв.,  представляваща  лихва за забава за  периода от 03.07.2015 г. до 30.05.2017 г.,  такси в размер на 225,37 лева  за периода от 03.07.2015 г. до 02.06.2016 г. ведно  със законната лихва, начиная от 22.06.2017 г.  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 - разноски по делото и както и 50 лв. представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 800/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, подадена преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, че същия дължи на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № 15, п. к. 1407, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 800/2017 г. на МзРС Заповед № 399/22.06.17 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  за сумата от 452,59 лв. главница, сумата от 72,51 лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.07.2015 г. до 02.06.2016 г., сумата от 87,63 лв.,  представляваща  лихва за забава за  периода от 03.07.2015 г. до 30.05.2017 г.,  такси в размер на 225,37 лева  за периода от 03.07.2015 г. до 02.06.2016 г. ведно  със законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2017 г.  до окончателното изплащане на вземането.

 ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № 15, п. к. 1407, сумата от 25 лв. разноски за внесена държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, определено по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ за защита по заповедно производство.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.И.” № 15, п. к. 1407, сумата от 175 лв. разноски за внесена държавна такса и сумата от 150 лв. представляваща възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, определено по чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 18.4.2018г.

16

Гражданско дело No 334/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.Ц.Ц.,
П.И.А.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 18.4.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Ц.Ц., ЕГН ********** и П.И.А., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 39/06.09.2003 г. съставен в гр. М., Община М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1. Бракът между страните да се прекрати по взаимно съгласие.

2. Родителските права върху родените от брака деца В.И.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., и М.И.Ц., ЕГН **********, роден на ***г., се предоставят на майката П.И. А., при която децата ще живеят.

3. Личните отношения между бащата И.Ц.Ц. и децата Виктор и Максим ще се осъществяват при режим на виждане както следва: втората и четвъртата събота и неделя от всеки месец, като бащата ще взема децата от постоянния адрес на майката в 09.00 часа в събота и ще ги връща  пак там в 18.00 часа в неделя, както и  30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а също и във всяко друго време със съгласието на майката.

 4. Бащата И.Ц.Ц. ще заплаща на  децата В.И.Ц. и М.И.Ц. издръжка в размер на по 130.00 /сто и тридесет/ лева ежемесечно, платими до 5-о число на всеки месец в брой чрез майката П.И. А., ведно със законната лихва при забава. Издръжката ще се изплаща от 01.04.2018г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й.

5. Придобитите по време на брака движими вещи са поделени между страните предварително.

6. Ползването на семейното жилище, представляващо: УПИ VII, планоснимачен номер 1391 от кв. 67 по плана на гр. М., ведно с построената в него двуетажна къща, с административен адрес - гр. М., ул. „Г. Д.” № 17, което е лична собственост на П.И. А., се предоставя на нея.

7. Страните нямат общи влогове,  нито общи търговски фирми.

8. Издръжка помежду си страните не претендират нито понастоящем, нито за в бъдеще.

9. Фамилното име, което ще носи съпругата след прекратяването на брака, ще  бъде предбрачното й фамилно име А..

    ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

    ОСЪЖДА И.Ц.Ц., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху определената издръжка в полза на МзРС в размер на 187.20 лв.

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 18.4.2018г.

17

Гражданско дело No 1814/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

БАНКА ДСК

И.Г.Й.,
Г.Н.Й.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 19.4.2018г.

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА И.Г.Й. с ЕГН ********** *** и Г.Н.Й. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ЕАД  ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.София,представлявана от сумата 11 265.44 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014 г.,ведно със законната лихва, начиная от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата 5 024.15 лв. договорна лихва за периода от 13.12.2014 г. до 07.12.2017 г., 324.85 лв. санкционираща лихва за периода от 23.08.2017 г. до 07.12.2017 г., 120 лв. еднократна такса „ разходи по изискуем кредит, както и сумата  669.38 лв. д.т. и 1 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.4.2018г.

18

Гражданско дело No 324/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.М.В.,
М.В.В.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 19.4.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                     Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.М.  В. ЕГН ********** *** и  М.В.В. ЕГН ********** *** , сключен с акт № ./ 11.08.1985  год. на Община В. по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Страните  нямат претенции за издръжка един към друг.

               Семейното жилище, находящо се в гр.В.а ,ул. „ . е собственост на сина им . и остава за ползване от  съпруга И.М..

              Имуществените отношения са уредени  доброволно.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име . .

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.4.2018г.

19

Гражданско дело No 577/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД

Х.К.И.,
М.Д.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение (второ) от 23.4.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца по делото „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, за изменение на решение №224/17.10.2017 год., постановено по делото в частта му за разноските, евентуално да се допълни решението, като съдът се произнесе и дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

Съдът е връчил копие от молбата на ответната страна, и в дадения и срок е постъпил отговор, в който се оспорва молбата като неоснователна.

С молбата е направено искане на първо място за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъдят и направените в заповедното производство разноски. На второ място при условията на евентуалност ищецът моли да бъде допълнено решението, като се присъдят и направените в заповедното производство разноски. Разпоредбата на чл. 248 ГПК сочи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок, съдът може по искане на страните да допълни или измени решението в частта му за разноски. При такова искане е неприложима разпоредбата на чл. 250 ГПК за допълване на решението когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. Независимо от това, съдът дължи произнасяне и по двете искания при което намира, че искането за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът не се е произнесъл по тези разноски и няма какво да се изменя. При това положение искането при условията на евентуалност, решението да бъде допълнено е основателно. Действително съдът с решението си е признал за установено по отношение на Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, че същите дължат изпълнение на „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, по издадената по ч. гр. дело № 1112/2016 г. по описа на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 437/26.08.2016 г., с която е разпоредено „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК 106626556, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл. 10, вх. Б, ет.1, ап. 1 представлявано от Н.М., и поръчителите:  Х.К.И. ЕГН ********** ***, М.Д.И. ЕГН ********** *** М.Ж.Н.ЕГН ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „Ю. Б.” АД ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ул. О.П. № 260, със  законните представители Петя Д. и Д.Ш., сумата 19 126.22 лв. /деветнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 0.22 ст./ главница, 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от 06.07.2013 год. до 24.08.2016 год., 1 151.59 лв. такси за периода от 30.06.2013 г. До 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.08.2016 г. до изплащане на вземането, и се е произнесъл по разноските в исковото производство като е осъдил Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, да заплатят на „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, направените деловодни разноски в размер на 716.32 разноски по настоящото дело за внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Липсва произнасяне за дължимостта на разноските направени в заповедното производство съгласно задължителните указания в т. 12 от ТР по тълкувателно дело № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се допълни решението като на ищеца се присъдят и разноските в заповедното производство.

Неоснователно е възражението в отговора за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът не дължи произнасяне по него, тъй като постановената по ч. гр. дело № 1121/2016 г. на МзРС Заповед № 437/26.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подлежала на обжалване пред ВрОС само в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването и. Няма данни по делото заповедта да е обжалвана в частта за разноските.

 Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ДОПЪЛВА Решение № 224/17.10.2017 г. постановено по гр. дело № 577/2017 г. на МзРС, като

ОСЪЖДА Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, да заплатят на „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 1121/2016 г. на МзРС в размер на 616.32 лв. разноски за внесена държавна такса и 1190.69 лв. адвокатско възнаграждение, които суми се дължат солидарно с главния длъжник по делото „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК 106626556, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл.10, вх.Б, ет.1, ап.1 представлявано от Н.М., и за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1121/2016 г. по описа на МзРС.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВрОС.

 

20

Гражданско дело No 1315/2017

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

ЕОС МАТРИКС ЕООД

К.И.Х.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 26.4.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                    Р   Е   Ш   И:

 

             ПРИЗНАВА съществуване вземането на    „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК., с адрес на управление: гр. С., .” ., със законен представител . – управител , чрез пълномощника адв. . против длъжникът К.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** За сумата от 1 466.27  лв. главница, дължима по Договор за потребителски кредит  от 16.07.2009 г.,ведно със законната лихва, начиная от 18.07.2017 год. до окончателното изплащане.

             ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния размер като неоснователна.

             ПРИЗНАВА съществуване вземането на    „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК ., с адрес на управление: гр. С., . със законен представител . – управител , чрез пълномощника адв. . против длъжникът К.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата  от 1324.08 лв. (хиляда триста двадесет и четири лв. и 08 ст.), представляваща договорна лихва от 16.08.2009 г. (дата на първата погасителна вноска) до 16.03.2017 г. (дата на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва, считано от 18.07.2017 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 59.68 лв. (петдесет и девет лв. и 68 ст.), представляваща направени по заповедното производство  разноски.

             ОСЪЖДА К.И.   да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД направените деловодни разноски по компенсация  по исковото производство в размер на 175.80 лв.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

21

Гражданско дело No 329/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.С.Д.,
В.Х.Д.

 

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 26.4.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                      Р   Е   Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА  гражданският брак между В.С.Д.  ЕГН ********** *** и В.Х.Д.  ЕГН ********** ***  сключен с акт №  / 19.10.1997 год. на Кметство с.О, общ.Мпо ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:    

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права  по отношение на децата М В С. ЕГН ********** и ИВС. ЕГН ********** на  бащата В.С., като            ОПРЕДЕЛЯ ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на майката с децата:  Всеки  първи и трети съботен и неделен ден от месеца заедно и поотделно  от 08.00 ч. до 20.00,както и    един месец през лятото без прекъсване,несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата., след което да връща децата на бащата.

              МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата МВ. С. ЕГН ********** и И. В. С. ЕГН ********** ще бъде  при бащата В.С. ***.

              ОСЪЖДА В.Х.  ЕГН **********   да заплаща месечна издръжка за децата  М. В. С. ЕГН ********** и И. В. С. ЕГН ********** чрез бащата В.С. в размер на по 128 лв. месечно за всяко дете  начиная от влизане на решението в сила ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

             ОСЪЖДА В.Х.   ЕГН **********  да заплати такса в полза на МРС в размер на 184.32 лв.

             ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, което е собственост на родителите на съпруга, находящо се в с.О., общ.М., ул.“ ., на бащата В.С..

             Придобитите по време на брака движими вещи  са поделени извънсъдебно..

             Страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти.

             Страните нямат общи парични влогове,а придобитите по време на брака влогове остават на всеки един така, както ги е придобил.

             Страните нямат регистрирани фирми на тяхно име.

   Страните не си дължат  издръжка помежду си.

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното   си фамилно име П..

             ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.Осъжда В.С. да заплати доп.д.т. в размер на 7.50 лв.Осъжда В.Х. да заплати доп.д.т в размер на 7.50 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 26.4.2018г.

22

Гражданско дело No 1587/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

А.В.Х.

ВОЛКАН БГ ЕООД

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 27.4.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                   Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Волкан БГ“ ЕООД ЕИК  със седалище и адрес на управление гр.С , представлявано от управител да заплати на „Ва Транспорт“ ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление гр.М, представлявано от А.В.Х. *** – управител сумата 500.00  лв./ петстотин лева/ главница произтичаща от неизпълнение по договор за превоз., както и сумата  50  лв. д.т. и 300  лв. адвокатско  възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

23

Гражданско дело No 392/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

В.Т.Г.,
Т.Д.Г.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 27.4.2018г.

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.Т.Г., ЕГН ********** и Т.Д.Г., ЕГН **********, сключен с акт за граждански № 0069/29.04.2006 г. в гр. В., Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1. Молителите желаят бракът им да бъде прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

2. Съпрузите дават съгласие и приемат родителските права, върху родените от брака им деца А.Т.Г., ЕГН ********** /Акт за раждане № 0163 от 26.03.2007 г./  роден на *** г. и Д.Т.Г., ЕГН **********, роден на *** г., /Акт за раждане № 0598 от 14.09.2009 г./  да се упражняват от майката В.Т.Г..

3. Т.Д.Г. като баща на А.Т.Г. и Д.Т.Г., се задължава безусловно и неотменимо да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 130 лв. месечно за всяко едно от децата, платими чрез тяхната майка и законен представител В.Т.Г., начиная от прекратяването на брака между съпрузите до настъпването на законните основания за изменението или прекратяването на издръжката.

4. Двете страни приемат, че нямат взаимни претенции за подялба на имущество.

5. Двамата съпрузи са в трудоспособна възраст и нямат взаимни претенции за лична издръжка.

6. След прекратяването на брака съпругата ще носи фамилното си име от преди брака Г..

7. Страните се съгласяват за следния режим на лични отношения между бащата и децата - А.Т.Г. и Д.Т.Г. както следва:

-  Всяка втора и четвърта събота на месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, както и един месец през лятото, в периода от петнадесети юни до първи септември, което време децата да прекарат при бащата, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.

- рождения ден на децата всяка четна година, считано от 2018 г., коледните празници /24 -26 декември/ през всяка нечетна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;

- новогодишните празници /31 декември – 01 януари/ през всяка четна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;

- великденските празници през всяка четна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден.

8. Направените деловодни разноски остават за сметка на страните по равно

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., и

ОСЪЖДА В.Т.Г., ЕГН ********** да заплати допълнителна държавна такса в полза на МРС в размер на 15.00 лв.

ОСЪЖДА Т.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 187.20 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.