Районен съд - Мездра
Справка за съдебните актове, подлежащи на публикуване
за периода от 1.3.2018г. до 31.3.2018г.

No по ред

Вид дело, No и година

Предмет

Обвинител, ищец, жалбо - подател

Обвиняем, ответник или ответник на жалбата

Съдия - докладчик и председател на съдебния състав

Резултат

1

Гражданско дело No 207/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

И.В.С.,
Г.А.
С.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 1.3.2018г.

Водим от горното и на основание чл.50СК съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между И.В.С., с ЕГН ********** и Г.А.С. с ЕГН **********, сключен на 29.04.2011г с АКТ №0043 на Община *.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

1. Упражняването на родителските права на роденото от брака дете **С., с ЕГН **********, родена на *** г., се предоставят на майката, като бащата И.В.С. има право са лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца и на рожденият му ден – 10 август, както и на официалните празници: Бъдни вечер, Коледа, Денят на детето – първи юни, а също и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.

2. Бащата И.В.С. се задължава да заплаща на Г.А.С., като майка и законен представител на малолетното дете **С., с ЕГН **********, родена на *** г. месечна издръжка в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/. Издръжката се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 12259.1020.26.7.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест точка седем точка четири/, находящ се в гр. *, общ. *, обл. * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр. *, п. к. **, ул. „**” № 54 /петдесет и четири/, бл. „**”, вх. Г, ет. 2, /втори/, ап. 77 /седемдесет и седем/. Самостоятелният обект се намира в сграда с кадастрален  № 7 /седем/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1020.26 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 91.41 кв. м. /деветдесет и едно цяло четиридесет и една стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект № 12259.1020.26.7.5, под обекта: обект № 12259.1020.26.7.1 и над обекта: обект № 12259.1020.26.7.8 и обект № 12259.1020.26.7.7, заедно с прилежащите към апартамента: избени помещения № 43 /четиридесет и три/ и № 37 /тридесет и седем/ с обща площ от 19.40 кв. м. /деветнадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/, както и 0.86 % /нула цяло осемдесет и шест стотни процента/ идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА И.В.С..

4. Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг.

5. Притежаваният от молителите недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 12259.1020.26.7.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест точка седем точка четири/, находящ се в гр. *, общ. *, обл. * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителен директор на АК,последно изменени: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. *, п. к. **, ул. „**” № 54 /петдесет и четири/, бл. „**”, вх. Г, ет. 2, /втори/, ап. 77 /седемдесет и седем/. Самостоятелният обект се намира в сграда с № 7 /седем/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1020.26 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 91.41 кв.м. /деветдесет и едно цяло четиридесет и една стотни квадратни метра/, прилежащи части: мазета № 43 и № 37 с обща площ от 19.40 кв. м. /деветнадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/, както и 0.86 % /нула цяло осемдесет и шест стотни процента/ идеални части от общите части и от правото на строеж. Съседните самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект № 12259.1020.26.7.5, под обекта: обект № 12259.1020.26.7.1, над обекта: 12259.1020.26.7.8, 12259.1020.26.7.7, а по доказателствен материал: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 12259.1020.26.7.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест точка седем точка четири/, находящ се в гр. *, общ. *, обл. * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителен директор на АК, с адрес на имота: гр. *, п. к. **, ул. „**” № 54 /петдесет и четири/, бл. „**”, вх. Г, ет. 2, /втори/, ап. 77 /седемдесет и седем/. Самостоятелният обект се намира в сграда с кадастрален  № 7 /седем/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1020.26 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка двадесет и шест/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 91.41 кв. м. /деветдесет и едно цяло четиридесет и една стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж обект № 12259.1020.26.7.5, под обекта: обект № 12259.1020.26.7.1 и над обекта: обект № 12259.1020.26.7.8 и обект № 12259.1020.26.7.7, заедно с прилежащите към апартамента: избени помещения № 43 /четиридесет и три/ и № 37 /тридесет и седем/ с обща площ от 19.40 кв. м. /деветнадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/, както и 0.86 % /нула цяло осемдесет и шест стотни процента/ идеални части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпруга И.В.С., с ЕГН **********, като делът на съпругата Г.А.С., с ЕГН ********** е уравнен със сумата от 1000 /хиляда лева/.

Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх.  № 5603001952/30.01.2018 г., издадено от Община *, Дирекция „МДТ” е  30 895.80 лв.

Останалите движими вещи собственост на И.В.С. и Г.А.С. са разпределени поравно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Г.А.С. да продължава да носи брачното си фамилното име С..

 ОСЪЖДА И.В.С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС сумата от 402,56лв / четиристотин и два лева и петдесет и шест ст./, представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 1.3.2018г.

2

Гражданско дело No 700/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ АД

РИТЛИТЕ 11 ЕООД

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 2.3.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„Л. к.“ АД ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. ”Фр.Ж.К.“ № 20, ет.8, е предявило против „Р....“ ЕООД,  ЕИК 201515674, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. “Г. Д.“ № 3, ет.3, представлявано от А.Т.А, с която ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 74/2017 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 26/20.01.2017 г., за сумата от  22  094 лв. /двадесет и две хиляди и деветдесет и четири лева/ главница,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.01.2017  г. до изплащане на вземането, както и сумата 441.90 лв. разноски по делото. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника по заповедта, което е връчено на заявителя с указания за предявяване на иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание управителя на ответното дружество оспорва иска по размер.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 74/2017 г. на МзРС. Назначена и изслушана е съдебно счетоводна експертиза.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът е издал такава като е разпоредил Длъжника  „Р....“ ЕООД  ЕИК 201515674, със седалище и адрес на управление гр.М., ул.“ Г.Д.“ № 3 ,ет.3, представлявано от А.Т.А, да заплати  на кредитора Лк“ АД  ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление  гр.С., ул.”Фр.Ж.К. № 20,ет.8, представлявано от Б., чрез пълномощника  адв.Т .Т. от САК, сумата  22 094 лв. /двадесет и две хиляди и деветдесет и четири лева/ главница,   ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.01.2017  г. до изплащане на вземането, както и сумата 441.90 лв. разноски по делото.

След подадено възражение от длъжника в законовите срокове ищецът е предявил настоящия установителен иск.

С оглед събраните доказателства, съдът намира иска за основателен и доказан, по следните съображения:

В исковата молба се твърди, а и в приложеното ч. гр. дело се съдържа споразумение сключено на 23.07.2013 г., с което ответникът се е задължил да изплати всички дължими просрочени задължения по прекратен договор за лизинг общо в размер на 32 487.06  лв. Въпреки поетото задължение ответникът не е изпълнил задължението си да заплати горната сума. Вещта предмет на лизинговия договор е продадена, като продажната сума е приспадната от задълженията на ответника и са останали дължими 22 094.00 лв. Въз основа на споразумението което е с нотариална заверка на подписите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и след издаването и  по приложеното ч. гр. дело ответникът е подал възражение в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК въз основа на което ищецът  е предявил настоящия иск.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответното дружество управителя Т. е оспорил иска изцяло, и по негово искане беше допусната съдебно счетоводна експертиза. В заключението по допусната съдебно счетоводна експертиза неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че не са открити плащания по изготвеното и надлежно подписано от страните споразумение и останалата дължима сума е в размер на 22 094.00 лв.

При това положение и при липсата на други оспорвания от страна на ответника съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски по заповедното производство в размер на 441.90 лв. и направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 441.90 лв., съобразно представения списък, който се съдържа в писмената защита на ищцовото дружество представен преди последното съдебно заседание по делото.

 Водим от, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Р....“ ЕООД,  ЕИК 201515674, със седалище и адрес на управление гр. М., ул.“ Г. Д.“ № 3, ет.3, представлявано от А.Т.А, че същият дължи изпълнение на „Л. к.“ АД  ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление  гр.С., ул.”Фр.Ж.К.“ № 20,ет.8, по издадената по ч. гр. дело № 41/2017 г. на МзРС заповед № 26/20.01.2017 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за сумата от 22 094 лв. /двадесет и две хиляди и деветдесет и четири лева/ главница,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.01.2017  г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р....“ ЕООД,  ЕИК 201515674, със седалище и адрес на управление гр.М., ул.“Г. Д.“ № 3 ,ет.3, представлявано от А.Т.А, да заплати на „Л. к.“ АД  ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление  гр.С., ул.”Фр.Ж.К.“ № 20,ет.8 направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 441.90 лв.

ОСЪЖДА Р....“ ЕООД,  ЕИК 201515674, със седалище и адрес на управление гр.М., ул.“Г. Д.“ № 3 ,ет.3, представлявано от А.Т.А, да заплати на „Л. к.“ АД  ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление  гр.С., ул.”Фр.Ж.К.“ № 20,ет.8 направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 441.90 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

3

Гражданско дело No 1471/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ВИВА ПРИМА ЕООД

И.Г.В.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 2.3.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „ВИВА ПРИМА“ ЕООД ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. »България» № 81, вх.В, ет.8, ап. 22,  със  законен представител Илия Геров, чрез пълномощника адв. Виолета Герова, е предявило иск против И.Г.В.  ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1032/2017 г. Заповед № 533/01.08.2017 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 143.78 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от  31.07.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника по заповедта, което е връчено на заявителя с указания за предявяване на иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца предявява настоящия иск.

Правната квалификация на иска е чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че не дължи плащане на ищеца, а и не му е съобщавано за извършена цесия. Освен това е оспорил всички представени с исковата молба писмени доказателства относно тяхната автентичност. Твърди, че не е подписвал договор с дата 03.04.2014 г.

Събрани са писмени доказателства.

Приложено е ч. гр. дело № 1032/2017 г. по описа на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен договор за далекосъобщителни услуги от 03.04.2014 г. с индивидуален клиентски  номер 121149480001 между ответника И.В. и БТК ЕАД е издадена фактура № 1167371774/02.09.2014 г. за отчетен период 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г. с краен срок за плащане 02.09.2014 г. за сумата от 143.78 лв. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и на общите условия към него на основание чл. 81.2 вр. с чл. 81 вр. с чл. 74.2 б. „в“ от ОУ договора между ответника и БТК ЕАД е прекратен едностранно от доставчика.  Ищецът предявява настоящия иск въз основа на договор за цесия от 20.02.2017 г. с прехвърлител на вземанията „С. Г. ГРУП“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.05.2015 г. с прехвърлител на вземанията БТК ЕАД. С исковата молба са представени двата договора за цесия, както и посочените фактури №№ 1161760012/01.06.2014 г., 1163634950/02.07.2014 г., и 1167371774/02.09.2014 г., и договор за далекосъобщителни услуги от 03.04.14 г. с индивидуален клиентски  номер 121149480001.

На първо място, неоснователно е възражението на ответника, че цесията не му е съобщавана. На ответника са връчени копие от исковата молба и доказателствата, в които се съдържат и двата договора за цесия, както и съответните упълномощавания за изпращане на уведомителни съобщения по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. С получаването им ответника следва да се счита уведомен за извършените цесии, каквато е и трайно установената и последователна съдебна практика. 

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил всички представени с исковата молба писмени доказателства включително и посочените по-горе договор и фактури. С определение от 30.11.2017 г. съдът е насрочил делото и е връчил на ищеца копие от отговора на ответника, в който се съдържат горните оспорвания. Допълнително след това от ищеца е постъпило молба-становище на лист 47 – 51 от делото, в което прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, но не е взето становище по оспорените писмени доказателства и не е заявено, че ищеца ще се ползва от тях, поради което за съда е невъзможно да открие процедура по оспорване на автентичността на документ, да извърши съответната проверка, да разпредели доказателствената тежест и да се произнесе по оспорването. С изпращането на отговора съдът е изпълнил задължението си по чл. 8 ал. 3 ГПК. При това положение след оспорване на писмените доказателства и липса на изявление от ищеца ще се ползва ли от тях или не, съдът намира, че не следва да цени като доказателства по делото оспорените договор и фактури, въпреки непроведената съответна процедура.

Само на това основание, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.

По горните съображения съдът намира предявения иск като неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

Няма данни ответника да е сторил разноски, поради което съдът не следва да се произнася по такива.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление  гр. София, бул. «България» № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 иск против И.Г.В.  ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1032/2017 г. Заповед № 533/01.08.2017 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 143.78 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от  31.07.2017 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

4

Гражданско дело No 1531/2017

Искове за развод и недействителност на брака

 

И.П.Г.,
Р.И.
Г.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 6.3.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

             ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.П.Г. ЕГН ********** ***  и Р.И.Г. ЕГН ********** ***, сключен с акт № ./ 11.06.1993 год. на Община М.  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

              ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношение има съпруга И.П..

              ПРЕДОСТАВЯ  ползването на семейното жилище, находящо се в гр.М.,ул.“ на съпругата Р.И..

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака  съпругата да запази брачното си фамилно име Г.

              ОСЪЖДА И.П. да заплати на Р.И.  направените деловодни разноски в размер на 700 лв.

              ОПРЕДЕЛЯ окончателният размер на д.т. в размер на 50 лв.Осъжда И.П.  да заплати доп.д.т. в размер на 25 лв.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

5

Гражданско дело No 67/2018

Искове за защита срещу незаконно уволнение и искове за отмяна на наложено наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение”

И.Т.П.

БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Определение от 6.3.2018г.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.119 ал.3 ГПК производството по гр.д №67 по описа на МРС за 2018г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен  съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца, като заинтересована страна съгласно чл.121 ГПК, в едноседмичен срок от уведомяването му с частна жалба пред ВрОС. 

 

6

Гражданско дело No 1649/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Б.К.Е.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.3.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

"М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище/адрес на управление: гр. С., п.к.1309, район И., ул. "К." № 1, със законни представители А. В. Д. и М. М., заедно чрез пълномощник Адвокатско дружество “Г. и П.”, представлявано от адв. В. Г., против Б.К.Е., ЕГН ********** ***, с която ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същия дължи изпълнение за сумата от 214.17 лв. незаплатена  и потребена далекосъобщителна услуга. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

 В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1206/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В първото по делото с.з. ответникът чрез процесуалния си представител адв. М. Стоянов признава иска.

 Процесуалният представител на ищеца в становището си по делото не е поискал постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

Независимо от горното съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото доказателства както и наличието на такива по приложеното ч. гр. дело, тъй като те не се оспорват от ответника.

Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира същият за основателен и доказан, и като такъв ще следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.Е., ЕГН ********** ***, че същият дължи на "М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище/адрес на управление: гр. С., п.к.1309, район И., ул. "К." № 1, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1206/2017 г. Заповед № 676/22.08.2017 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 214.17 лв. незаплатена  и потребена далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М3901841 от 05.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б.К.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на "М.” ЕАД, ЕИК 131468980, гр. С., п.к.1309, район И., ул. "К." № 1, направените деловодни разноски в заповедното производство 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА Б.К.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на "М.” ЕАД, ЕИК 131468980, гр. С., п.к.1309, район И., ул. "К." № 1, направените деловодни разноски в настоящото производство 25.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

7

Гражданско дело No 1665/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Р.В.И.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 7.3.2018г.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К." № 1, със законни представители А.В.Д.и М.М., заедно чрез пълномощник адв. Виолета Герова, е предявило иск против Р.В.И., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1219/2017 г. на МзРС Заповед № 660/22.08.17 г. за сумата от  97.72 лв. представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор М3823996 от 08.10.2013 г., ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1219/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, подадена преди първото с. з., наред със становище по делото, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.И., ЕГН **********,***, че същия дължи на „М.” ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул."К." № 1, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1219 /2017 г. на МзРС Заповед № 660/22.08.17 г. за сумата от 97.72 лв. представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по договор М3823996 от 08.10.2013 г., ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението по приложеното ч. гр. дело до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА Р.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на „М.” ЕАД, ЕИК 131468980 сумата от 25 лв. разноски за внесена държавна такса и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение,направени разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Р.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на „М.” ЕАД, ЕИК 131468980 сумата от 25 лв. разноски за внесена държавна такса в настоящото производство и сумата от 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 7.3.2018г.

8

Гражданско дело No 1654/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

МОБИЛТЕЛ ЕАД

Д.Б.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 12.3.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ   предявения от  „М.“ ЕАД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С,чрез адв. от САК иск за установяване съществуване на вземане против Д.Б.Д., ЕГН ********** *** за Сумата 28.57 лв. /двадесет и осем лв. и 57 ст./ - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4053456 от 28.03.2014 г.; сумата 394.25 лв. /триста деветдесет и четири лв. и 25 ст./ - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата от 24.94 лв. /двадесет и четири лв. и 94 ст./ - цена за предоставена стока; сумата от 7.41 лв. /седем лв. и 41 ст./ - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.01.2015 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. – датата на подаване на настоящото заявление до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лв. /двадесет и пет лв./ разноски по делото и сумата 180 лв. /сто и осемдесет лв./ адвокатски хонорар

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

9

Гражданско дело No 1655/2017

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

МОБИЛТЕЛ ЕАД

П.Х.Т.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 13.3.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                       Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ   предявения от  Мобилтел“ ЕАД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез адв. иск за установяване съществуване на вземане против П.Х.Т., ЕГН **********,*** за сумата от 266.71лв. /двеста шестдесет и шест лева и 71 ст./ - незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 372.99 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сумата от 64.86 лв. / мораторна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 24.07.2017 г.,, ведно със законната лихва от 10.08.2017 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното заплащане на дължимата сума, сумата от 25.00 лв. / разноски по делото и сумата от 180.00 адвокатски хонорар.до окончателното заплащане на дължимата сума като неоснователен и недоказан.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок т съобщението до страните, че е изготвено.

 

10

Гражданско дело No 1277/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

АРТЕМИДА-М ООД ПРЕДСТ. ОТ В.М.С.

ХАДЖИКОСТОВИ ООД ГР. МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 15.3.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

                   Р   Е   Ш  И:

 

     ОСЪЖДА „Х.“ ООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.-М., представлявано от . –управител  да заплати на А.“ ООД  ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.М.а,представлявано от .- управител  сумата 9 223.17 лв., произтичаща от договорни отношения между страните- доставени от ищеца  стоки/ пиво,безалкохолни напитки и др./, но незаплатени от ответника,ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 29.08.2017 год. до окончателното изплащане, както и сумата 1 278.93 лв.  разноски

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

11

Гражданско дело No 668/2016

Делба

Й.Н.И.

В.Н.Г.,
И.В.И.,
Н.В.И.,
М.И.С.,
Е.И.Н.,
В.И.И.,
В.С.И.,
С.И.И.,
Е.Н.Н.,
Г.Н.Н.,
Д.В.К.,
Г.П.Х.,
И.И.
Г.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 16.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК и е образувано по инициатива на съда,  за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 201, постановено по настоящото дело. Производството е започнало след връщането на делото от състав на ОС В. за изпълнение на процедура по чл.247 ГПК по повод годината на произнасяне на съдебния акт на МРС.

В решение №201 е записана дата на постановяването му – 06.10.2015г., която дата предшества датата на образуване на делото 01.06.2016г. Видно от приложения протокол последното съдебно заседание, на което е дадено ход на устните състезания, е проведено на 07.07.2017г. Тази датата е вписана и в самото решение. Очевидно се касае за грешно изписана година на постановяване на решението. При справка в регистъра на решенията на МРС се установя, че решение №201 е постановено на 06.10.2017г. Следва на основание чл.247 ал.1 ГПК да бъде поправена допусната техническа грешка.

С оглед изложените съображения,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 201, постановено по гражданско дело №668 по описа на МРС за 2016г, като на страница 1 от решението на ред първи вместо посочената дата на постановяване на решението „06.10.2015г“  да се чете  „06.10.2017г“

РЕШЕНИЕТО за поправка на очевидна фактическа грешка да се счита неразделна част от решение № 201, постановено по гражданско дело №668 по описа на МРС за 2016г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

12

Гражданско дело No 1846/2017

Производства по ЗЛС; ЗГР, ЗЗДетето, ЗБЖИРБ и ЗСП. Производства по оказване на съдействие по упражняване на права.

АГЕНЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ СП

Т.Б.М.,
Б.П.К.,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГР.МЕЗДРА

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 16.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК и е образувано по инициатива на съда,  за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 29, постановено на 24.01.2018г по настоящото дело. С посоченото решение е прекратено настаняването в професионалното приемно семейство на К.Д.Т. и К.К.Т. *** на детето **П., ЕГН ********** с родители: майка Т.Б.М., ЕГН ********** и баща Б.П.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. В мотивите на решението съдът е приел, че детето следва да бъде реинтегрирано в семейството на неговите родители Т.Б.М., и Б.П.К..

Съдът констатира, че в диспозитива на решението е допуснал очевидна техническа грешка във втория абзац на диспозитива, където е постановена реинтеграция на детето **** с ЕГН ********** в семейството на неговите  родители Т.Б.М., ЕГН ********** и Б.П.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, вместо на детето **П., ЕГН **********. Производството по делото е по молба на Д“СП“ Мездра и касае само прекратяването на настаняването на детето **П., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на К.Д.Т. и К.К.Т. *** и съответно неговата реинтеграция в биологичното му семейство. Производството не касае детето ****, видно от молбата на Д“СП“ Мездра и мотивите на решението  Следва на основание чл.247 ал.1 ГПК да бъде поправена допусната техническа грешка.

С оглед изложените съображения,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 29, постановено на 24.01.2018г по гражданско дело №1846 по описа на МРС за 2017г, като на страница 2 от решението на ред първи от абзац втори в диспозитива, след израза „ПОСТАНОВЯВА реинтеграция на детето“ и преди  израза „в семейството на ...“ вместо изписаното „**** с ЕГН **********“ да се чете  **П., ЕГН **********“

РЕШЕНИЕТО за поправка на очевидна фактическа грешка да се счита неразделна част от решение № 29, постановено на 24.01.2018г по гражданско дело №1846 по описа на МРС за 2017г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

13

Гражданско дело No 310/2018

Производства по Закона за защита от домашното насилие

И.М.П.

Н.Д.П.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Определение от 16.3.2018г.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по  гр.д №310 по описа на МРС за 2018г.

ОТМЕНЯ наложените с определение №278 от 08.03.2018г мерки за защита: „ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Н.Д.  П. ***, ЕГН **********,  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.М.П. *** с ЕГН **********“ и „ЗАБРАНА на Н.Д.  П. ***, ЕГН **********, да приближава на по-малко от 100м пострадалата И.М.П. *** с ЕГН ********** и жилището, находящо се в ***“. Мерките са наложени за срок до окончателното произнасяне на съда по чл.15 от същия закон

ОБЕЗСИЛВА заповед №4 по чл.18.ал.1 ЗЗДН, издадена на 08.03.2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването на страните с частна жалба пред ВрОС.

 

14

Гражданско дело No 1564/2017

Искове по ЗОДОВ

Й.З.Т.

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 19.3.2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Й.З.Т., ЕГН ********** ***, е предявил обективно кумулативно съединени искове против Прокуратура на Република България, с които ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, резултат от незаконните действия на негови длъжностни лица - прокурор от Районна прокуратура М. по образуването на досъдебно производство срещу ищеца, без наличие на законен повод и достатъчно данни; привличането му в процесуалното качество на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение, явяване на разпити и предявяване на разследването, и претърпените във връзка с това болки и страдания, както и 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок от страна на ответника. Претендира се и за законната лихва върху всяка една от тези суми за период от три години преди завеждане на исковете - от 16.08.2014 год. до 16.08.2017 год. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез прокурор от Районна прокуратура М., оспорва исковете изцяло.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България и Районна прокуратура гр. М. се представляват от прокурор Н. К., която поддържа отговора на исковата молба и отново оспорва предявените искове изцяло.

Предявените искове са с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3, чл. 2б от ЗОДОВ, и чл. 86 ЗЗД, и са допустими.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено  следното:

Ищецът в исковата си молба твърди, а и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 11.02.2011 г. срещу него и други лица било образувано досъдебно производство от РП М. за престъпление по чл. 290 от НК - затова, че на 29.06.2010 г. в гр. М., в съучастие с други лица, пред надлежен орган на властта - нотариус Я. Яворова, в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото му на собственост по нот. дело №60/2010 г., като подбудител, съзнателно е подбудил три лица, посочени в постановлението за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 17.10.2011 год., устно съзнателно да потвърдят неистина пред надлежен орган на властта - нотариус Я. Я.  в качеството им на свидетели по нот. дело №60/2010 год. за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото му на собственост по давностно владение по отношение на недвижими имоти – земеделски земи, подробно описани в постановлението.

                На 17.10.2011 г., ищецът бил привлечен като обвиняем и бил разпитан в това му качество. Била му взета мярка за неотклонение ”подписка”. На 23.11.2011 г. му било предявено разследването. Тогава направил мотивирано искане за прекратяване на наказателното производство. След тази дата, нито бил призоваван, нито бил уведомяван за хода на разследването. Впоследствие е разбрал, че наблюдаващият прокурор извършвал допълнителни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства и срокът на разследването бил продължаван.

Многократно ищецът се интересувал за резултата от делото но получавал отговор, че не е приключено.

На 02.11.2012 г., прокурорът прекратил досъдебното производство, като приел, че нямало извършено престъпление.  Ищецът получил постановлението на 13.11.2012 г. и не го обжалвал. Постановлението обаче било обжалвано от лицето, подало сигнала.  По тази жалба състави на РС и ОС М. приели, че жалбата е недопустима. Определението на ОС М. е от 18.03.2013 г., която дата следвало да се приеме за датата на прекратяването на производството.

Горното не се оспорва от ответната страна.

По отношение неимуществените вреди в следствие воденото досъдебно производство ищецът твърди, че е бил изненадан от образуването му, тъй като той и семейството му са обработвали земите, не е подбуждал свидетелите да потвърдят неистина. По време на проведената преди това полицейска проверка ищецът и съпругата му и другите лица свидетелстващи пред нотариуса били призовавани да дават сведения. Вярвал, че не е извършил престъпление и че преписката ще бъде прекратена, но се получило обратното. След като бил привлечен в качеството му на обвиняем той изпитал силно безпокойство, не могъл да спи нормално, бил злепоставен пред съседите и съгражданите, тъй като за привличането му бил получил призовка от полицейските органи. Сутринта на 14.10.2011 г. пред блока в който живее спряла полицейска кола и полицаите питали къде живее ищецът и съпругата му. По това време имало много хора около блока на които им станало известно че ищецът и съпругата му са издирвани от полицията. Поради стреса и напрежението от това се наложило да увеличи медикаментите, които ползвал поради заболяване. Твърди, че се ползва с авторитет в обществото. Никога не е призоваван пред органи на властта. Чувствал се неудобно пред съседи и познати. Бил злепоставен пред децата му и пред обществото. Чувствал се унизен и обиден. Станал по-затворен, ограничил социалните си контакти, тъй като се страхувал образуваното досъдебно производство да не стане достояние и на други негови познати и това да повлияе на отношенията им към него. Постоянно съзнанието му било заето от мисълта за воденото досъдебно производство срещу него. Явявал се на разпит в полицията в М. и по пътя дотам изпитвал силно безпокойство и уплаха, на съпругата му прилошало и той полагал големи усилия за да я успокои и да си дава вид, че самият той е спокоен. Притеснявал се за съдбата на останалите обвиняеми които били свидетели по обстоятелствената проверка и евентуалното им осъждане могло да доведе до освобождаването им работа. Твърди, че определената му най-лека мярка за неотклонение „подписка“ е свързана с известни ограничения, която допълнително го травмирала. За горното претендира ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв.

Отделно от това твърди, че е налице необосновано забавяне на произнасянето по досъдебното производство от наблюдаващия прокурор, който е забавил прокурорския си акт повече от 11 месеца. Общата продължителност на наказателното производство е 2 години 4 месеца и 19 дни. Тъй като счита че това необосновано забавяне от страна на прокуратурата надхвърля разумния срок отправил претенцията си за заплащане на обезщетения към Инспектората на ВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, но заявлението му било отхвърлено. Горното се потвърждава от представени в заверено копие констативен протокол от 24.11.2014 г. на Инспектората към ВСС. Твърди, че нарушаването на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е самостоятелно основание за отговорност, въз основа на което предявява и иска по чл. 2“б“ ал. 1 ЗОДОВ, за сумата от 1000 лв. неимуществени вреди.

По делото са разпитани двама свидетели доведени от ищеца.

Свидетелката З., която е съпруга на сина на ищеца, и негова снаха, твърди, че знае за делото и е запозната с всичко. Това били годините, когато със съпруга си са правили годеж и сватба. През 2011 г. срещу свекър и – ищеца, и свекърва и, и срещу свидетели по едно нотариално дело е била подадена жалба, специално срещу ищеца за подбудителство. От тогава започнали тормоза и притесненията му. Твърди, че свекър и е бил главен счетоводител на много предприятия преди пенсионирането си, бил е отговорен и уважаван човек. Когато пред блока спрял полицейски патрул и разпитвали за семейството всички били много притеснени, наложило се да ходят на разпити в М.. Ищецът много се притеснявал за себе си, както и за съпругата си. Когато пътували по пътя се наложило да спират защото свекърва и има астма и трябвало да си наплиска очите и да подиша свеж въздух. Когато ищецът се върнал им казал че му е взета мярка за неотклонение „подписка“, но бил притеснен, че на тази възраст и при положение, че винаги е спазвал закона трябва да изживее това. Споделял че никога не е имал ревизионни актове за начет. Винаги е твърдял, че трябва да се спазва закона, така са го познавали и в обществото, имал е много познати. След като се разбрало ,че срещу ищеца се води наказателно производство същият ограничил контактите си с близките си приятели с които обсъждали мачове и се разхождали заедно. Наложило се да приема допълнително медикаменти за заболяванията си. След разследването около година имало затишие, той постоянно се интересувал, обаждал се за справки, но му било отговаряно, че делото не е приключило и не могат да кажат нищо. В последствие делото било прекратено с постановление, но то било обжалвано. Тъй като обвиняема по делото е и съпругата на ищеца той много се притеснявал за нея, а и двамата един за друг. Притеснявали се и за останалите свидетели по нотариалното дело и обвиняеми по досъдебното производство. Ищецът имал притеснения и за своите синове, тъй като и двамата били на високи позиции.

Свидетелят Й. твърди, че от 20 години познава ищеца. Проблемите започнали след като си извадил нотариален акт за земите в Л.. Тогава започнало преследване от полицията. Свидетелят също е бил обвиняем по това досъдебно производство, тъй като участвал в нотариалното производство като свидетел. Когато се явили в М. с ищеца чул изразите „вие сте престъпници, лъжесвидетели“, ищецът се притеснил, вдигал кръвно, чувствал се зле. Много се притеснявал Й., тъй като е работел като главен счетоводител с много хора, които го уважавали, приемал много сериозно нещата. Притеснявал се да не пострадат и децата му, притеснявал се и за съпругата си, която също била обвиняема.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като добросъвестни и логични, въпреки че от тях не могат да се установяват неимуществени вреди с особено висок интензитет. Така или иначе показанията на свидетелката З. – снаха на ищеца, която може да се приеме за заинтересована от изхода на делото, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК – с оглед на всички данни по делото. Доколкото обаче изложеното от нея не противоречи на събраните писмени доказателства и на житейската логика, то следва да се приеме за вярно, още повече, че отразява преките и, и трайни впечатления на човек, от най – близкия кръг до ищеца и непосредствен свидетел на състоянието му, което обичайно за подобна ситуация се разкрива в семейна среда. Тези показания кореспондират и с показанията на другия свидетел, също обвиняем по досъдебното производство, видно от постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 02.11.2012 год. на лист 18 от гр. д. №3716/2017 год. на ВрРС.

Според чл. 2 т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, взета му е мярка за неотклонение, и впоследствие образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. 

Отговорността на държавата е обективна и безвиновна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на следствието и т.н., двуинстанционна съдебна фаза на производството по обжалване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

 От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, изготвила прокурорския акт, с който досъдебното производство е прекратено.

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че висящото и безрезултатно досъдебно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищеца е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

При определяне размера на обезщетението обаче следва да се отчете обстоятелството, че свидетелските показания не установяват конкретни неимуществени вреди, значително различаващи се от обичайните в подобни случаи, които да са пряка и непосредствена последица от конкретното наказателно производство. Независимо от твърдението на свидетелите, че вследствие наказателното преследване се е наложило ищеца да увеличи приема на лекарства за хроничните си заболявания, по делото не са представени конкретни доказателства за това – медицинска документация от изследвания и медицински заключения в тази насока.

Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост - чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: периодът на воденото срещу ищеца, в съответното му процесуално качество, досъдебно наказателно производство, което съдът прие по-горе – две години, четири месеца и деветнадесет дни, по време на което са провеждани разпити, полицейска регистрация на ищеца; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК; прекратено наказателно производство в досъдебната фаза, с цялото им отрицателно отражение.

По принцип семейното положение на ищеца също не е без значение – същият има съпруга и двама сина, което обичайно засилва интензитета на притесненията и страховете за изхода на производството и отражението му върху най – близките, като в случая - с оглед на вмененото му деяние и евентуални притеснения за изхода на процеса и как това ще се отрази на семейството и синовете му. Един от неговите синове е съдия в ВрС, видно от съдържащите се в гр. гр. д. №3716/2017 год. на ВрРС определения за отводи на съдиите от този съд, и несъмнено ищеца се е чувствал злепоставен пред него, както и твърди в исковата молба.

Следва да се отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение – “подписка”, както и това, че от доказателствата по делото не се установява особено влошаване на  здравословното му състояние или други специфични по вид и интензитет негативни последици, извън уронения авторитет в близкия му приятелски кръг и съседи, и притесненията му от наказателното преследване, подлежащи на репариране, извън обичайните и презумирани от закона. Освен това интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на ищеца. Тук от значение е и личността на ищеца и притежавания от него авторитет в обществото. В случая свидетелските показания обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания във връзка с незаконното обвинение.

Като взе предвид горното, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 4 000 лв., която следва да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.08.2014 г., от която дата се претендира. В конкретният случай този размер на обезщетението не може да се приеме за източник на обогатяване на пострадалия, и в никакъв случай не може да се приеме за завишена.

По отношение иска по чл. 2б от ЗОДОВ:

Провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове съставлява задължение на прокурора и разследващите органи, нормативно уредено в разпоредбата на чл. 22 ал. 2 от НПК. Що се отнася до сроковете за извършване на разследването, те също са нормативно уредени в разпоредбите на чл. 234 от НПК, според които основният срок на разследването е двумесечен, като при фактическа и правна сложност на делото административният ръководител на съответната прокуратура може да го удължи с не повече от 4 месеца, а в изключителни случаи и с повече - ал. 3. Самото ръководство и надзор върху досъдебното производство е възложено на прокурора, съгласно чл. 196 от НПК, от което следва, че той е длъжен да обезпечи своевременното извършване на необходимите действия по разследването.

В конкретния случай, видно от констатациите в констативния протокол от 24.11.2014 год. на Инспектората при ВСС, общата продължителност на наказателното производство е 2 години, 4 месеца и 19 дни. Относимият период по настоящия случай е от 17.10.2011 год., когато ищецът е привлечен като обвиняем, до 18.03.2013 год., когато производството е приключило с окончателен акт – 1 година, 5 месеца и 1 ден.

Самите действия на разследващите органи са продължили от 11.02.2011 г.до 07.12.2011 г. - 8 месеца, когато делото е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на обвиняемите на съд. В рамките на така посочения период разследването е продължило в разумен срок, доколкото същият надхвърля незначително срока по чл. 234 ал. 3 от НПК. След 07.12.2011 г. обаче, до датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство-02.11.2012 г., по делото са събирани писмени доказателства и срокът на разследването е бил продължаван от съответния горестоящ прокурор, без обаче да е налице обосновка какво е попречило тези доказателства да бъдат събрани своевременно. По същество този период  от 11 месеца надхвърля не само обичайния 6 месечен срок по чл. 234 ал. 3 от НПК, но надхвърля и периода от образуване на досъдебното производство до изпращането му на прокурора с мнение за предаване на съда. Описаното в констативния протокол движение на производството и извършените процесуални действия не сочат на особена фактическа и правна сложност на делото и в крайна сметка не обосновават причината, поради която събираните след 07.12.2011 г. доказателства не са били събрани своевременно. По тази причина съдът намира, че наблюдаващият прокурор не е изпълнявал стриктно задълженията си по чл. 196 от НПК да обезпечи своевременното извършване на необходимите следствени действия, и в резултат на това е допуснал правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да бъде нарушено. Освен това и съгласно критериите на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, съдът намира, че престъплението, за което е водено разследването, не е тежко по смисъла на чл. 93 от НК /макар че е съвсем близо до критериите за такова/, и няма данни ищецът да е създавал пречки за своевременното протичане на производството, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ с присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отказът на министерство на правосъдието по чл. 60е от ЗСВ, обективиран в приложеното по делото писмо изх. № 94-Й-68/13 от 29.12.2014 г. и констатациите в приложения констативен протокол на Инспектората при ВСС, не обвързва съда в преценката му за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ правото на иск по чл. 2б от ЗОДОВ е обусловено именно от липсата на постигнато споразумение по глава трета „а” от ЗСВ.

По силата на препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, както и по силата на самия чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, предвиждащ разглеждането на иска по реда на ГПК, вредите от нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок подлежат на доказване от ищеца по общия ред, а дължимото обезщетение се определя според критериите на чл. 52 от ЗЗД. В разглеждания случай за доказване на претърпените вреди и по двата иска, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Изводите на съда относно претърпените неимуществени вреди по иска по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ съвпадат и с тези по иска по чл. 2б от ЗОДОВ, и съдът намира, че не е нужно да ги преповтаря отново.

Съдът счита, че неимуществените вреди на ищеца Т. следва да получат своето цифрово измерение, с оглед намаляване на ефекта от забавата при разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според решението на Съда по правата на човека по делото „Голдър срещу Обединеното Кралство“: "член 6 формулира права, които са ясно разграничени, но произтичат от една и съща основна идея и които, взети заедно, съставляват едно единствено право, неподлежащо на тясна дефиниция": "правото на съд" е придружено от редица "гаранции, заложени" в член 6§1, най-вече "накратко, всичко това всъщност съставлява правото на справедлив процес". Тези гаранции включват спазването на изискването за "разумен срок". Включвайки това изискване сред елементите на справедливия процес, Конвенцията в известна степен въплъщава максимата: "Закъснялата справедливост е потъпкване на справедливостта", поради което именно такава е и функцията на чл. 2б от ЗОДОВ, която препраща към член 6,§1 от Конвенцията - да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Следва да се вземе в предвид, че според Конвенцията държавите имат задължението да организират своите съдебни системи по начин, по който техните съдилища да могат да отговорят на всяко от изискванията на член 6,§1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок, и следователно в тесен смисъл прокурора има задължение така да организира разкриването на престъплението, неговите извършители и докаже тяхната вина, от което се налага и извода, че ответникът в настоящето производство – прокуратурата, отговаря за забавяния, дължащи се на поведението на неин орган ( Решение на съда по правата на човека по делото "Фоли срещу Обединеното кралство“, № 39197/98, §§ 38-39, 22 октомври 2002 г.). Следва да се отбележи, че според практиката на Съда по правата на човека настъпването на вреда от нарушение на чл. 6 §1 от Конвенцията винаги се презумира и не е необходимо да бъде доказвана, въпреки че в настоящето производство се събраха и достатъчно доказателство за настъпването на такива вреди.

По горните съображения, и като обявява, че по ДП № ЗМ 2/2011 година по описа на ОД на МВР М., преписка № 3019/2010 година по описа на РП М. наказателното производство за ищеца, в качеството му на обвиняем, е разгледано извън параметрите на разумност, т.е. разследването е в неразумен срок, съдът приема, че нарушеното субективно право на ищеца следва да бъде обезщетено в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от влизане в сила на настоящето решение. Законната лихва в настоящия случай ще се дължи от влизане в сила на решението, като се има предвид, че едва с настоящия съдебен акт съдът признава нарушеното право на ищеца по смисъла на чл. 6 §1 от Конвенцията.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 820 лв., съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, и представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “В.” № 2, да заплати на Й.З.Т., ЕГН ********** *** 000 /четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него досъдебно наказателно производство № ЗМ 2/2011 година по описа на ОД на МВР М., преписка № 3019/2010 година по описа на РП М. / с обвинение за престъпление по чл. 290 от НК, което впоследствие е прекратено, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 16.08.2014 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “В.” № 2, да заплати на Й.З.Т., ЕГН ********** ***, сумата 1000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на настоящето решение в сила до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “В.” № 2, да заплати на Й.З.Т., ЕГН ********** ***, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 820 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

15

Гражданско дело No 1798/2017

Делба

В.И.А.

П.И.Т.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 19.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от В.И.А. *** против П.И. *** с искане да се допусне между тях съдебна делба с права по закон по ½ идеална част на оставените им в наследство от ***, б.ж. на с. ***, обл. Враца имоти както следва:  УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда и стопанска сграда. Имота е идентичен с  идеална  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31 и на 6бр земеделски имоти, находящи се в землището на с.***, възстановени от ПК-* / понастоящем ОС“З“ гр.*/ на наследодателя им ***, б.ж. на с. ***, обл. Враца, с решения №76 от 17.05.1995г и №75 от 10.05.1999г.

Ответницата с депозирания отговор изразява становище да се допусне делба на посочените в молбата имоти. 

Искът е с правно основание с чл.69 ЗН и по реда на чл. 341 ГПК .

  По делото са събрани писмени доказателства.

  Съдът след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От представеното Удостоверение за наследници № 1579/24.09.2014 г. П, издадено на 15.08.2017 г. от Столична Община район Надежда, се установява, че  съделителите В.И.А. *** и П.И. *** са законни наследници на ***, б.ж. на с. ***, обл. Враца. Видно от Нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. изд. от МРС, *** от с. ***, обл. Враца е признат за собственик по давностно владение и съдебна делба на  следния недвижим имот Парцела XIV /четиринадесета/ с планоснимачен номер 221/двеста двадесет и едно/ в кв.IX/девети/ по плана на с.***, общ.* от 520 / петстотин и двадесет/ кв.м., ведно с еднофамилна жилищна сграда и селскостопанска сграда при съседи: улица, Иван Нанков и наследници на Иван Александров и Иван Петков Петков. Съгласно Скица № 208/22.08.2017 г. на Община * УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село *** е собственост на ***, б.ж. на с. ***, обл. Враца по Нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. изд. от МРС и е с площ от 490 кв.м. графично измерен. От Удостоверение № 9400-1286/07.09.2017 г. на Община * се установява, че УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/ е идентичен с идеална част от УПИ XIV /четиринадесета/ с планоснимачен номер 221/двеста двадесет и едно/ в кв.IX/девети/ по плана на с.***, общ.*, одобрен със заповед №1121/21.06.1921г. Съгласно  Удостоверение за търпимост № 59/08.09.2017 г.  на Община *, жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска постройка от 10 кв.м.м, находящи се УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * са изградени преди 07.04.1987г и представляват търпими строежи и не подлежат на премахване.

С Решения №76 от 17.05.1995г и №75 от 10.05.1999г на ПК * /понастоящем ОСЗ */ на *** от с. ***, обл. Враца, са възстановени в землището на с. ***, общ.*, следните земеделски имоти: 1.  Нива, имот № 025017, четвърта категория с площ от 1.001 дка. в м. „***“ при граници и съседи: имот № 025050 на насл. На ***, имот № 025016 на ***, имот № 000060 – полски път на Община *, имот № 025018 нива на *** ; 2. Ливада, имот № 032036, осма категория, в м. „***“ с площ от 3.601 дка. при граници и съседи: Имот № 032038 – ливада на насл. на ***, имот № 032035 – ливада на ДПФ, имот № 000065 – полски път на Община *, имот № 032037 – ливада на ***; 3. Нива, имот № 034021, втора категория в м. „***“ с площ от 2.802 дка.  при граници и съседи: имот № 000082 – полски път на Община *,  имот № 034022 нива на ***,  имот № 034056 – нива на ДПФ, имот № 034020 нива на насл. на ***; 4. Нива, имот № 036002, трета категория в м. „***“ с площ от 0.999 дка.  при граници и съседи: имот № 036016 – нива на ***,  имот № 036003 - нива на насл. На ***,  имот № 000079 – полски път на Община *, имот № 036001 – нива на насл. На ***; 5. Изоставена нива, имот № 079018, осма категория в м. „***“ с площ от 6.148 дка.  при граници и съседи: имот № 000210 – полски път на Община *,  имот № 079017 – изоставена нива на насл. на ***,  имот № 079016 – изоставена  нива на насл. на ***, имот № 256005 – широколистна гора на МЗГ-ДЛ, имот № 079019 – изоставена нива на ДПФ и 6. Нива, имот № 012016, шеста категория в м. „***“ с площ от 1.201 дка.  при граници и съседи: имот № 012015 – нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,  имот № 012017 - нива на ***, имот № 000150 – полски път на Община *, имот № 000151 – полски път на Община *.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, молбата за основателна. От представения Нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. изд. от МРС; Скица № 208/22.08.2017 г. на Община * Удостоверение за търпимост №59/08.09.2017г. на Община * и Удостоверение № 9400-1286/07.09.2017 г. на Община * се установява, че имот УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. и намиращите се в него жилищна и стопанска сгради е бил собственост на *** от с. ***, обл. Враца. От решения №76 от 17.05.1995г и №75 от 10.05.1999г на ПК * / понастоящем ОСЗ */, които са влезли в сила административни актове се установяват правото на собственост на *** от с. ***, обл. Враца по отношение на посочените в тях имоти. Правото на собственост на посочените имоти след смъртта на ***, б.ж. на с. ***, обл. Враца е преминало към неговите наследници, които са страните по настоящото дело. Предвид представеното удостоверение за наследници и съгласно разпоредбите Закона за наследството, съдът намира, че следва да се  допусне делба на процесните имоти между страните по делото В.И.А. и П.И.Т. при равни права по ½ идеална част.

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

ДОПУСКА съдебна делба между В.И.А. ***, ЕГН **********, и П.И. ***, ЕГН **********, при равни права по ½ идеална част, на следните имоти:

1. УПИ ХІХ, кв. 31, пл. № 322 по кадастралния и регулационен план на село ***, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на кмета на Община * с жилищно предназначение с площ от 490 кв. м. /четиристотин и деветдесет квадратни метра/, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда от 60 кв.м. и стопанска сграда от 10 кв.м.. Имотът е идентичен с  идеална част  от УПИ ХІV пл. № 221 кв. 9 по кадастрален и регулационен план на село ***, по нотариален акт № 137 том І дело № 270/1989 г. издаден от МРС, при граници и съседи: УПИ ХІІІ, пл. № 318, кв. 31, УПИ ХVІІІ, пл. № 321, кв. 31, УПИ ХХ пл. № 323, кв. 31;

2.  Нива, имот № 025017, четвърта категория с площ от 1.001 дка. в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, при граници и съседи: имот № 025050 на насл. На ***, имот № 025016 на ***, имот № 000060 – полски път на Община *, имот № 025018 нива на ***;

3. Ливада, имот № 032036, осма категория, в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 3.601 дка. при граници и съседи: Имот № 032038 – ливада на насл. на ***, имот № 032035 – ливада на ДПФ, имот № 000065 – полски път на Община *, имот № 032037 – ливада на ***;

4. Нива, имот № 034021, втора категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*,  с площ от 2.802 дка.  при граници и съседи: имот № 000082 – полски път на Община *,  имот № 034022 нива на ***,  имот № 034056 – нива на ДПФ, имот № 034020 нива на насл. на ***;

5. Нива, имот № 036002, трета категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 0.999 дка.  при граници и съседи: имот № 036016 – нива на ***,  имот № 036003 - нива на насл. На ***,  имот № 000079 – полски път на Община *, имот № 036001 – нива на насл. На ***;

 6. Изоставена нива, имот № 079018, осма категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 6.148 дка.  при граници и съседи: имот № 000210 – полски път на Община *,  имот № 079017 – изоставена нива на насл. на ***,  имот № 079016 – изоставена  нива на насл. на ***, имот № 256005 – широколистна гора на МЗГ-ДЛ, имот № 079019 – изоставена нива на ДПФ и

 7. Нива, имот № 012016, шеста категория в м. „***“ в землището на с.***, общ.*, с площ от 1.201 дка.  при граници и съседи: имот № 012015 – нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,  имот № 012017 - нива на ***, имот № 000150 – полски път на Община *, имот № 000151 – полски път на Община *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

16

Гражданско дело No 1816/2017

Иск за реално изпълнение на договорно задължение; иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение

БАНКА ДСК

И.Г.Й.,
А.С.
Н.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 19.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Московска» № 19, ЕИК 121830616, със законни представители В.М.С. – гл. изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. – изп. Директор и пълномощник И.С.К. – юрисконсулт, е постъпила молба с искане да се осъдят солидарно И.Г.Й. *** и А.С.Н. от с.Люти дол да заплатят на банката дължимите от тях  суми, произтичащи от сключения на 20.04.2012г Договор за кредит за текущо потребление в размер на 11 263,28лева, от които : сумата от  7155,72 лева - главница, ведно със законната лихва от 08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 366,88лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2014г до 07.12.2017г; сумата от  620,68 лева, представляваща санкционираща лихва в за периода от 25.01.2017г до 07.12.2017г и сумата от 120 лева – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците, редовно уведомени не са ангажирали становище по исковете.

Правното основание на  исковете е чл.79 и чл.138 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че на 20.04.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И.Г.Й., с ЕГН **********,***, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Кредитът е в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева със срок на издължаване 79 /седемдесет и девет/ месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 11.45 % годишно. Кредитът е усвоен на 20.04.2012 г. и се погасява с месечни погасителни вноски, състоящи се от главница и лихва. Кредитът се обезпечава от А.С.Н., с ЕГН **********, съгласно сключения Договор за поръчителство от 20.04.2012 г. На 15.11.2014 г. кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление е преустановил погасяването му и на основание чл. 19 ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка ДСК“ ЕАД /по-нататък Общи условия/ частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10  /десет/ процентни пункта. Към 08.12.2017г. непогасените дължими месечни вноски по кредита вече са 37 /съгласно приложеното към настоящата искова молба извлечение от счетоводните книги на банката по сметката, обслужваща кредита/. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 20 ал. 1 т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „Банка ДСК“ ЕАД с депозирането на настоящата искова молба обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. На основание т. 6011 от тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД, която съгласно чл. 14 от процесния договор за кредит е задължителна за страните по него, при трансформирането на даден кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лева. В подкрепа на тези твърдения са представени следните доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2012г и общи условия;Договор за поръчителство от 20.04.2012г; извлечение от вътрешнобанковата сметка с №20249863; извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК ЕАД прилага при извършването на услуги на клиенти

Ответниците не са ангажирали становище по предявените искове и процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал. 1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на такова решение – ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не са се явили в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствието. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването им в съдебно заседание. Искът е вероятно основателен с оглед събраните по делото писмени доказателства. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски, включващи внесена държавна такса от 450,53лв и юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 867,90лева, съгласно чл.7, ал.2, т .4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, предвид дистанционното участие на пълномощника на ищеца в производството и неявяването му в съдебно заседание. Тези разноски също следва да бъдат платени от ответниците солидарно.

Водим от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 239 от ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.Г.Й. ***, ЕГН **********, и А.С.Н. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Московска» № 19, ЕИК 121830616, със законни представители Виолина Маринова Спасова – гл. изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. – изп. Директор, сумата от  7 155,72лв / седем хиляди сто петдесет и пет лева и седемдесет и две ст./ - главница, ведно със законната лихва от 08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 366,88лв. / три хиляди триста шестдесет и шест лева и осемдесет и осем ст./, представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2014г до 07.12.2017г; сумата от  620,68лв. / шестстотин и двадесет лева и шестдесет и осем ст./, представляваща санкционираща лихва в за периода от 25.01.2017г до 07.12.2017г, сумата от 120,00лв /Сто и двадесет лева/, представляваща еднократна такса „разходи по изискуем кредит“, сумата от 450,53лв / четиристотин и петдесет лева и петдесет и три ст./, представляваща направени по настоящото производство разноски за държавни такси, както и сумата от 867,90лв. / осемстотин шестдесет и седем лева и деветдесет ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения

На основание чл.239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.3.2018г.

17

Гражданско дело No 1885/2017

Установителен иск за право/правоотношение; установителен иск за факт; установителен иск за нищожност на съдебно решение

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД ВРАЦА

А.И.Ц.,
Р.М.Ц.,
И.М.
Д.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 19.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

От „В и К” ООД гр.Враца със седалище и адрес на управление гр.Враца, са предявени в условията на обективно и субективно съединяване  следните искове: против А.И.Ц., за сумата от 60,81 лв. главница и сумата от 6,10лв., представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане; против Р.М.Ц.  за сумата от 15,20 лв. главница и сумата от 1,53лв., представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане и против И.М.Д. за сумата от 15,20 лв. главница и сумата от 1,53лв., представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане. Сумите са за задължения по 2 бр. Фактури за ползвана и незаплатена питейна вода за периода от 07.04.2015г. до 08.06.2015г. ползвана в  имот, находящ се в с гр.Мездра, бл.Керамичен“, вх.А, ап.4. Претендират се разноски за настоящото производство.

Ответниците не са ангажирали становище по исковете.

Правното основание на исковете е  чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество, като оператор на ВиК услуги и Методи Стефанов Ц., като потребител са съществували облигационни отношения за снабдяване с вода и други услуги  по реда на Наредба №4/2004г на МРР за условията и реда за присъединяване на потребителя и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на „В и К” ООД гр.Враца за жилище находящо се в гр.Мездра, бл.Керамичен, вх.А, ап.4. За потреблението за периода от 07.04.2015г. до 08.06.2015г. са издадени 2бр. фактури на обща стойност 91,21лева – главница и начислени лихви до 17.03.2016г в размер на 6,21 лева. За дължимите суми на потребителя е изпратена покана за доброволно изпълнение с приложена счетоводна справка за задълженията. При връчването ѝ се установило, че потребителят е починал на 30.08.2006г. След смъртта на Методи Стефанов Ц. ответниците, които са негови наследници не са  изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна на  партидата, но в процесния период са консумирали ВиК услуги и дължат стойността им на ищцовото дружество. На ответниците са изпратени покани за доброволно изпълнение на задълженията по горецитираните фактури и тъй като няма извършено плащане от тяхна страна е депозирана настоящата искова молба. В подкрепа на тези твърдения са представени следните доказателства: Удостоверение за наследници на Методи Стефанов Ц., покана за доброволно изпълнение от 18.03.2016г, с приложение, извлечение от Партидната книга /карнет/, справка-извлечение, покана за доброволно изпълнение до наследниците на Методи Стефанов Ц. от 29.03.2017г, два броя обратни разписки и извлечение от Общите условия на „В и К” ООД гр.Враца. Ответниците не са ангажирали становище по исковете и процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал. 1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на такова решение – ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не са се явили в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствието. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването им в съдебно заседание. Искът е вероятно основателен с оглед събраните по делото писмени доказателства. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. Тези разноски също следва да бъдат платени от ответниците съразмерно с правата им.

Водим от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.И.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на В и К” ООД гр.Враца със седалище и адрес на управление гр.Враца, ЕИК 816090199, сумата от 60,81 лв./шестдесет лева и осемдесет и една ст./ - главница и сумата от 6,10лв. /шест лева и десет ст./, представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното и изплащане, както и сумата от 33,33лв. / тридесет и три лева и тридесет и три ст./, представляваща разноски, направени по настоящото производство.

ОСЪЖДА Р.М.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на В и К” ООД гр.Враца със седалище и адрес на управление гр.Враца, ЕИК 816090199 сумата от 15,20 лв./петнадесет лева и двадесет ст./ - главница и сумата от 1,53лв./един лев и петдесет и три ст./, представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното и изплащане, както и сумата от 8,33лв. /осем лева и тридесет и три ст./, представляваща направени по настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА И.М.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на В и К” ООД гр.Враца със седалище и адрес на управление гр.Враца, ЕИК 816090199, сумата от 15,20 лв./петнадесет лева и двадесет ст./ - главница и сумата от 1,53лв./един лев и петдесет и три ст./, представляваща лихва за забава от 01.07.2015г до 11.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 8,33лв. /осем лева и тридесет и три ст./, представляваща направени по настоящото производство разноски.

На основание чл.239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

В законна сила на 19.3.2018г.

18

Гражданско дело No 1268/2015

Делба

К.Ц.А.

Ц.А.Ц.,
Г.А.А.,
Т.Г.
А.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 20.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е във втора фаза на делбеното производство - по извършване на делбата и уравнение на сметките между съделителите.

С решение № 182 постановено по настоящото дело на 08.08.2016г е допусната съдебна делба между К.Ц.А., Ц.А.Ц., Г.А.А. и Т.Г.А. при права 9/18 |½|  идеални части за К.Ц.А.; 4/18 идеални части за Ц.А.Ц., 4/18 идеални части за Г.А.А. и 1/18 идеална част за Т.Г.А. на следните имоти: новообразуван имот УПИ V /пет/ пл. №5 /пети/, кв.1 / с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“, ведно с построената в него паянтова жилищна постройка със застроена площ от  22.5 кв.м. /двадесет и две и пет кв.м./, при граници и съседи:  новообразуван имот УПИ №ХХI пл.№5; УПИ ХV пл.7, УПИ IV  пл. №4 и обслужваща улица и терен на новообразуван УПИ №ХХI пл.№5 с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“ при граници и съседи:  УПИ VI пл.6, УПИ ХIV  пл. №7, УПИ, УПИ ХV пл.7, новообразуван имот УПИ V пл.№5; и обслужваща улица, образувани съгласно Заповед № 796 от 28.10.2015г на изпълняващия длъжността кмет на община Мездра, с която е направено изменение на действащия подробен устройствен план на с.Типченица  по отношение на УПИ V /пет/ пл. №5 /пети/, кв.1 /едно/ по плана на с. Типченица, общ. Мездра, одобрен със заповед №790/05.03.1967 г., целият с площ от 600 кв.м. /шестстотин кв.м./, ведно с построената в него паянтова жилищна постройка със застроена площ от  22.5 кв.м. /двадесет и две и пет кв.м./,,

Съдът с решение №50 от 22.02.2018г е приел, че имотите следва да бъдат разделени така, както са обособени дяловете в заключението на вещото лице и На основание чл. 347 ГПК е изготвил ПРОЕКТ НА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ въз основа на заключението на вещото лице както следва:

ДЯЛ ПЪРВИ, включващ следните имоти:

Новообразуван имот УПИ V /пет/ пл. №5 /пети/, кв.1 / с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“, ведно с построената в него паянтова жилищна постройка със застроена площ от  22.5 кв.м. /двадесет и две и пет кв.м./ на стойност 9729,00лева

ДЯЛ ВТОРИ, включващ следните имоти:

Новообразуван УПИ №ХХI пл.№5 с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“ на стойност 1335.00лева

В проекта на разделителен протокол е указано, че за уравняване на дяловета съделителите, които получат дял първи ще следва да заплатят на съделители, които ще получат дял втори сумата от 4197,00лева

 Проектът за разделителен протокол е предявен в съдебното заседание, проведено на 16.03.2018г. и от страните не са постъпили възражения, поради което ще следва  същия да бъде обявен за окончателен.

При това положение, ще следва за уравняване на дяловете, всички съделители, които ще получат дял първи да заплатят съделителите, които ще получат дял втори сумата от 4197,00лева

Върху равностойността на дяловете си страните дължат държавни такси, но с оглед възможността за постигане на спогодба, съдът намира, че следва да определи същите в съдебното заседание за теглене на жребие, в което съдът ще определи поименно и определените суми за уравняване на дяловете.

След влизане на решението в сила страните следва да се призоват за тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК.

Водим от горното и на основание, съдът

            

Р Е Ш И :

 

            ОБЯВЯВА на основание чл.350 от ГПК ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН  ПРОЕКТА  ЗА  РАЗДЕЛИТЕЛЕН  ПРОТОКОЛ, който включва:

 

ДЯЛ ПЪРВИ, включващ следните имоти:

Новообразуван имот УПИ V /пет/ пл. №5 /пети/, кв.1 / с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“, ведно с построената в него паянтова жилищна постройка със застроена площ от  22.5 кв.м. /двадесет и две и пет кв.м./

Пазарна оценка на дял ПЪРВИ възлиза на 9729,00лева

 

ДЯЛ ВТОРИ, включващ следните имоти:

Новообразуван УПИ №ХХI пл.№5 с площ от 300кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана територия „За жилищно застрояване“.

Пазарна оценка на дял ВТОРИ възлиза на 1441.00лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен от уведомяването на страните.

След влизане на решението в сила, делото да се докладва за насрочване на заседание за тегленето на жребие по реда на чл.352 от ГПК.

 

19

Гражданско дело No 1414/2017

Искове за развод и недействителност на брака

Ц.В.Ц.

М.Я.Я.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.3.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Ц.В. Я., ЕГН ********** и М.Я.Я., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 1644/08.11.2008 г. на Община В., по вина на ответника М.Я.Я., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение родените по време на брака деца Я. М. Я., роден на *** г. и В. М. Я., роден на *** г. на майката  Ц.В., ЕГН **********, като на бащата М.Я.Я., ЕГН ********** се определя режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, в присъствието на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********  да заплаща за децата Я. М. Я., роден на *** г. и В. М. Я., роден на *** г., чрез майка им и законен представител Ц.В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им изплащане, начиная от 26.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********  да заплати за децата Я. М. Я., роден на *** г. и В. М. Я., роден на *** г., чрез майка им и законен представител Ц.В., ЕГН **********, издръжка за минал период – от 26.09.2016 г. до 26.09.2017 г. в размер на по 2400 лв. общо за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху горните суми до окончателното им изплащане, начиная от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 предложение първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 143 ал. 4 СК, за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на децата, като неоснователни и недоказани.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Ц.В., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име - Ц..

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********, да заплати на Ц.В.Ц., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 940 лв.

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определените издръжки в полза на МзРС в размер на 768 лв.

Определя окончателен размер на държавната такса по делото в размер на 40 лв. и ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 15 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

20

Гражданско дело No 206/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

Л.С.И.,
С.Д.
И.

 

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 20.3.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.С.И., ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 0182/01.10.2011 г. съставен в гр. В., Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1. Ненавършилото пълнолетие дете Т.С. И., родена на *** г. с ЕГН**********, ще има следното местоживеене:***.

2. Родителските права относно роденото от брака дете Т.С. И., родена на *** г. с ЕГН**********, се предоставят за упражняване на майката Л.С.И..

3. Определя се следният режим на лични отношения на детето Т.С. И. с бащата: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

4. Бащата С.Д.И. се задължава да заплаща месечна издръжка за детето Т.С. И., родена на *** г. с ЕГН**********, чрез майката Л.С.И. ЕГН ********** в размер на 130 лв. месечно, считано от 15.02.2018 г. до настъпване за основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.

5. Страните нямат претенции за издръжка един към друг, тъй като и двамата са в трудоспособна възраст.

6. След прекратяване на брака Л. С. И. ще запази фамилното си име И..

7. Семейното жилище, което страните са обитавали преди фактическата раздяла, находящо се в гр. В., бул. „Д.“ № 29, вх. Д, ет. 3, ап. 77, остава за ползване от Л.С.И..

8. Имуществените отношения страните ще уредят в друг процес.

9. Разноските по делото се поемат от всеки по равно.

    ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., която е внесена при образуване на делото и такава не се дължи.

    ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху определената издръжка в полза на МзРС в размер на 93.60 лв.

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 20.3.2018г.

21

Гражданско дело No 157/2018

Искове за развод и недействителност на брака

И.Ц.Д.

Ц.Г.Д.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 21.3.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                         Р   Е   Ш   И:

 

              ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.Ц.Д.  ЕГН ********** *** и  Ц.Г.Д.  ЕГН ********** *** , сключен с акт № / 30.03.1983 год. на Община Мездра по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

              УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК, по силата на което:

              Страните  нямат придобито недвижимо имущество.

              Страните нямат регистрирани по време на брака на тяхно име търговски дружества и неучастват в такива. 

              Страните нямат влогове на тяхно име.

              ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ  придобития по време на брака лек автомобил  марка „ Фолксфаген голф „ с рег.№, рама №, двигател №  на съпруга И.Д..

              ОСЪЖДА И.Д. да заплати такса в полза на МзРС в размер на  6.00 лв.

              ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име Д. .

              ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на д.т. в размер на 40 лв.Осъжда Ц.Г. да заплати доп.т. в размер на 15 лв.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 21.3.2018г.

22

Гражданско дело No 1634/2017

Искове за развод и недействителност на брака

Н.П.Х.

Л.К.Х.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 22.3.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.П.Х. с ЕГН ********** и Л.К.Х., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак  ххххх от ………. г. на О. М., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 ал. 1 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

1.      Родителски права по отношение на родените по време на брака деца – А. Л.Х., ЕГН ********** и К. Л. Х., ЕГН **********, малолетни, се предоставят на майката Н.П.Х., като децата ще живеят на нейния адрес.

2.      Бащата Л.К.Х. ще заплаща на децата А. Л. Х. и К. Л. Х., чрез тяхната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на по 127.50 лева, за всяко едно от тях, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, начиная от влизане на решението в сила.

3.      На бащата Л.К.Х. се определя режим на лични контакти с децата А. Л. Х. и К. Л. Х. всяка първа и трета събота и неделя от календарния месец, в удобно и за двамата родители време и един календарен месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, а за извън посоченото време – след предварителна уговорка между двамата родители.

4.      По време на брака, съпрузите нямат придобито движимо и недвижимо имущество, подлежащо на делба.

5.      Страните не претендират издръжка помежду си след прекратяване на брака.

 6. След прекратяване на брака фамилното име на съпругата остава Х..

 7. Разноските по делото се поемат по равно от страните.

Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. и

ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МРС в размер на 15.00 лв.

ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на МзРС върху определената издръжка в размер на 183.60 лв.

Решението е окончателно.

В законна сила на 22.3.2018г.

23

Гражданско дело No 1747/2017

ДРУГИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

М.Г.Ц.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МЕЗДРА

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 23.3.2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 549 ГПК и следващи във вр. с чл. 8 - чл. 11 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/.

  Подадена е молба от М.Г.Ц. ***,  ЕГН-**********, предполагаем наследник - дъщеря на лицето В.А.Ц., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, с която моли съда с решението си по делото да обяви отсъствието на нейната наследодателка, както и на основание чл. 10 ал. 1 ЗЛС да бъде въведена във временно владение на имотите на лицето.

Молителката в с. з. поддържа молбата.

Представителят на  Районна прокуратура гр. М. взема становище, че молбата е основателна.  

Видно от приложеното към молбата и прието като доказателство удостоверение за наследници на Г.Ц.И.поч. на 14.08.2002 г., молителката е дъщеря на лицето В.А.Ц., ЕГН-**********. Постоянният адрес на В.А.Ц. ***. Към момента В.А.Ц., ЕГН-********** е обявена по молба на близки за общодържавно издирване с телеграма №54468/18.12.2015 год. на ГДНП.

Съдът е изпратил за разгласяване извлечение от молбата до Община – М. и Кметство с. Елисейна по реда на чл. 550 ГПК на видно обществено място, за срок от един месец. В едномесечния срок не са постъпили сведения и данни за В.А.Ц..

В показанията си свидетелят М.М., син на молителката, и внук на В.А.Ц. сочи, че на 16.12.2015 год. майка му казала, че баба му е изчезнала, и не може да се свърже с нея. Отишли в с. Елисейна, намерили къщата заключена и без следа от баба му. Разпитали съседите, но никой нищо не знаел. Тя не ползвала мобилен телефон. Сигнализирали кмета на селото и полицията. Само един човек им казал, че я е забелязал на 15.12. по пътя за с. Габровница. Била с домашното си куче, помахал и. Ловната дружинка също била ангажирана със случая, но нищо не открили. И от кучето нямало следа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е допустима, тъй като изхожда от активно материалноправно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано по смисъла на чл. 9 от ЗЛС. Молбата удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд, и следва да бъде разгледана по същество.

Същата се явява основателна, тъй като отсъствието на заявеното лице е продължило повече от една година и в хода на проведеното изясняване на фактическата обстановка по делото, чрез ангажиране на сведения от общината и от органите на националната полиция по последното местожителство на същото, не е открита информация относно местоживеенето или пребиваването на лицето. От провежданите оперативно-издирвателни мероприятия не са открити никакви данни за лицето.

В хода на проведеното изясняване на фактическата обстановка по делото чрез изслушване на прокурора и на заинтересованите лица по реда на чл. 550 ал. 2 от ГПК, както и чрез ангажиране на сведения от общината и от органите на националната полиция по последното местожителство на лицето, не е открита информация относно местонахождението лицето.

При така установеното по делото от фактическа страна, съдът приема, че лицето В.А.Ц., ЕГН-**********, отсъства от 15.12.2015 г., от когато е забелязана последно.

По силата на чл. 10 ал. 1 ЗЛС лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. За уважаването на това искане законът не поставя условия, освен това молителя да докаже, че е измежду лицата, които към момента на обявяване отсъствието на определено лице, са негови наследници, както и че имотите, за които се иска въвеждане във временно владение, са собственост именно на отсъстващото лице. В случая законовото изискване е категорично, че въведени във владение на имотите могат да бъдат единствено евентуалните наследници, не и други лица от кръга на роднините. Според чл. 5 от Закона за наследството, децата наследяват по равно. Следва да бъде уважено направеното искане, във владение на имотите на В.А.Ц., ЕГН-********** да бъде въведена нейната дъщеря – молителката по делото. Следва да се прецени, под "имоти", дали законът има предвид само недвижими такива или също така и движими вещи. Съдът намира, че по-новата юридическа терминология борави с термина "имот" единствено, когато става въпрос за недвижими имоти. В случая обаче, доколкото ЗЛС е по-стар закон, който след 2002 г. не е търпял изменения и борави с терминологията, според която под "имот" се е имало предвид и недвижим и движим такъв, и доколкото в самия закон не е изрично уточнено какви имоти се визират, то следва да се приеме, че молителката М.Г.Ц. следва да бъде въведена във владение на всички недвижими имоти и движими вещи, по отношение на които се докаже в бъдеще  собственост от страна на изчезналата и майка. След въвеждането във владение, М.Г.Ц. ще има по отношение на тези имоти правата по чл. 11 ЗЛС, а именно: да управлява имотите, да представляват техния собственик пред съд и други институции по отношение на същите имоти и да се ползват от евентуалните приходи. Имотите - движими и недвижими, няма да могат да бъдат отчуждавани, ипотекирани, залагани или спрямо тях да се осъществява друго разпореждане, освен при очевидна полза на отсъстващия и с разрешение на районния съд.

 

 

 

 

Следва М.Ц. да бъде назначена за представител по смисъла на чл. 8 ЗЛС за всички останали действия по запазване на интересите на изчезналото лице, доколкото такова искане е направено с молбата, а чл. 8 ЗЛС повелява представителят да се назначи предпочтително измежду роднините и близките на отсъстващия.

М.Ц. е дъщеря на изчезналото лице, поради което съдът счита, че именно тя, каквото е искането и, следва да бъде назначена за представител на изчезналата Василка Ц..

Водим от горното и на основание  чл. 549 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 9 от Закона за лицата и семейството, В.А.Ц., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, за ОТСЪСТВАЩА.

 

 

 

 

ВЪВЕЖДА, на основание чл. 10 ал. 1 от Закона за лицата и семейството, М.Г.Ц. ***,  ЕГН-**********, ВЪВ ВРЕМЕННО ВЛАДЕНИЕ на имотите на отсъстващия В.А.Ц., ЕГН-**********, които имоти не могат да бъдат отчуждавани, ипотекирани, залагани или спрямо тях да се осъществява друго разпореждане, освен при очевидна полза на отсъстващия, и то с разрешение на районния съд.

 

 

 

 

НАЗНАЧАВА, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за лицата и семейството, М.Г.Ц. ***,  ЕГН-**********, ЗА ЛИЦЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ОТСЪСТВАЩИЯ В.А.Ц., ЕГН-**********, която да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на интересите на отсъстващото лице.

                Съгласно чл. 537 ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване. Същото може да бъде отменено по реда на чл. 552 ГПК.

В законна сила на 23.3.2018г.

24

Гражданско дело No 814/2017

Искове за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение

ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД

Т.Ц.Ц.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.3.2018г.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „т.с“ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ул. „Я.”  № 23Б, представлявано от Г.Б. – изп. директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г. В., против Т.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено прямо ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 463/2017 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 231/13.04.2017 г., за сумата от 1940.58 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и 58 ст./, представляваща главница, сумата от 101.23 лв. /сто и един лева и 23 ст./ - лихва за периода от 15.08.2015 г. до 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане и сумата от 40.84 лв. /четиридесет лева и 84 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.  Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва иска.

Искът е с правно основание чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 463/2017 г. на МзРС. Назначени и изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал такава като е разпоредил длъжникът Т.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „т.с“ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1680 обл. С. град, общ. Красно село, сумата от 1940.58 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и 58 ст./, представляваща главница, сумата от 101.23 лв. /сто и един лева и 23 ст./ - лихва за периода от 15.08.2015 г. до 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане и сумата от 40.84 лв. /четиридесет лева и 84 ст./ - разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева и 00 ст./ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

След подадено възражение от длъжника в законовите срокове ищецът е предявил настоящия установителен иск.

С оглед събраните доказателства, съдът намира иска за основателен и доказан, по следните съображения:

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. За ответника са в сила общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия в сила от 12.03.2014 г. Там са регламентирани освен права, така и задължения за заплащане на месечните дължими суми за потребена топлинна енергия. На основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение.Твърди се, че ответника дължи сума в общ размер 2041.81 лв. от които 1940.58 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 01.04.2016 г. и сумата от 101.23 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2015 г. до 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, начиная от 16.02.2017 г. За горните суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за същите суми по приложеното ч. гр. дело.

Не се спори между страните, че ответника е наемател в топлоснабдения имот за процесния период.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, в заключението на която, вещото лице е посочило, че начислената сума за процесния период в размер на 1940.58 лв. за използвана топлинна енергия в топлоснабденото жилище е изчислена правилно, съгласно изискванията на нормативната уредба – Методики и закони за топлоснабдяване на битови потребители. Направени са две изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово разпределение и след корекция е определена горната сума, като задължение на ответника. По делото е назначена и изслушана и съдебно счетоводна експертиза, в заключението на която, вещото лице е посочило, че ответницата е извършвала плащания по дължими от нея суми в размер на 693.14 лв. и с тази сума е намалено общото задължение за процесния период. Останала е дължима сума в размер на 1940.60 лв. Лихвата за забавено плащане върху горната сума е в размер на 107.28 лв.

И двете експертизи не са оспорени от страните и са възприети от съда като вярно, обективно и компетентно изготвени.

При това положение, съдът намира, че предявения иск ще следва да бъде уважен, така както е предявен. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза посочените суми за главница и лихва са малко по-високи от посочените в исковата молба, но тъй като не е направено изменение на исковете, съдът не може да се произнася свърхпетитум.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски по заповедното производство в размер на 90.84 лв. и направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 587.00лв. за внесена държавна такса и възнаграждения за вещи лица и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

  Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи изпълнение на „т.с“ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ул. „Я.”  23Б,  по издадената по ч. гр. дело № 463/2017 г. на МзРС Заповед № 231/13.04.2017 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, за сумата от 1940.58 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и 58 ст./, представляваща главница, сумата от 101.23 лв. /сто и един лева и 23 ст./ - лихва за периода от 15.08.2015 г. до 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „т.с“ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ул. „Я.”  № 23Б, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 90.84 лв.

ОСЪЖДА Т.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „т.с“ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ул. „Я.”  № 23Б, направените деловодни разноски в настоящото производство в 587.00 лв. за внесена държавна такса и възнаграждения за вещи лица и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

25

Гражданско дело No 1408/2017

Искове за развод и недействителност на брака

П.А.М.

Т.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 26.3.2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.А.М., ЕГН ********** *** и Т.М., ЛНЧ **********,***, за което е съставен акт за граждански брак  № 239 от 11.09.2001 г. на Община В., по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51 ал. 1 СК, което да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:

І. Ползването на семейното жилище:

1.Ползването на семейното ни жилище, находящо се в гр. В., ул. Н. В. 13, ап. 1, не следва да бъде предоставяно на когото и да било от страните, тъй като е собственост на трети лица, а и страните разполагат с други жилища, в които живеят.

ІІ. Фамилното име:

1.След прекратяване на брака съпругата ще носи фамилно име – М..

ІІІ. Издръжка между съпрузите.

1.Двамата съпрузи са работоспособни и нямат взаимни претенции за заплащане на издръжка.

ІV. По отношение на семейното имущество.

1. По време на брака си страните нямат придобити недвижими имоти, а придобитите такива движими вещи са поделили доброволно.

V. Разноските по делото.

1.Направените от страните разноски по делото се разделят по равно.

 Определя окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. и

ОСЪЖДА Т.М., ЛНЧ **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МРС в размер на 15.00 лв.

Решението е окончателно.

В законна сила на 26.3.2018г.

26

Гражданско дело No 1496/2017

Други искове по СК - отношения между родители и деца, изменение на мерки относно упражняване на родителски права; лични отношения с близки и др.

Т.Т.М.

В.Е.Н.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 26.3.2018г.

Водим от горните съображения, съдът

 

                        Р   Е   Ш  И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Т.М. с ЕГН ********** *** против  В.Е.Н. ЕГН ********** *** иск за изменение на постигнатите със спогодба по гр.д.№ 470/ 2015 год. на РС Б.С. мерки за упражняване на родителските права по отношение на детето  К. Н. , режим на лични контакти,  заплащане на издръжка и заплащане на издръжка като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

               ОСЪЖДА  Т.Т. М. с ЕГН ********** *** да заплати на   В.Е.Н. ЕГН ********** ***    направените деловодни разноски в размер на 550 лв.

               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

27

Гражданско дело No 1503/2017

Вещни искове и искания за разпределяне на ползването на съсобствена вещ

М.А.М.

М.П.М.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 28.3.2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Марияна А.М., ЕГН ********** *** е предявила иск против М.П.М., ЕГН ********** ***, с който моли съда да постанови решение с което да разпредели правото на ползване на имот: УПИ II-81, кв. 24 по плана на с. З., общ. М. одобрен със Заповед № 400/1990 г. с площ от 550 кв. м. при граници и съседи: изток – УПИ III-80 и УПИ IV-79, запад УПИ I-82, север – улица, юг. – УПИ IХ-74 съобразно правата на страните. Претендират се и разноски.

Молбата е с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответника е подал отговор, в който оспорва молбата, твърди, че и досега ползването е разпределено, и страните не си пречат.

Съдът, като взе в предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства /писмени и заключение на вещо лице/, намира от фактическа страна следното:

Страните са съсобственици на УПИ II-81, кв. 24 по плана на с. З., общ. М. одобрен със Заповед № 400/1990 г. с площ от 550 кв. м. при граници и съседи: изток – УПИ III-80 и УПИ IV-79, запад УПИ I-82, север – улица, юг. – УПИ IХ-74. Молителите притежават по ½ идеална част от имота. В имота страните притежават в индивидуална собственост жилищни сгради.

Горното е видно от представените по делото нот. акт № 41 том първи, нот. дело №80/1990 г. и нот. акт № 42 том първи, нот. дело №81/1990 г. на МзРС, и скица на имота.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е предложило три варианта на разпределение ползването на дворното място, като молителите в съдебно заседание  заявяват, че предпочитат втория.

При така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че молбата е допустима и основателна. Страните са съсобственици на описаното в исковата молба дворно място, като явно не могат да се споразумеят доброволно за ползването му. Производството по чл. 32 ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация и постановеното в това производство съдебно решение не се ползва от сила на пресъдено нещо. Страните винаги могат да постигнат съгласие за начина на ползване на имота, дори той да е различен от определеното със съдебното решение или ако не могат да постигнат такова – да потърсят отново съдебна намеса в тези отношения. При съдебното разрешаване на спора между страните съдът изхожда от преценката за целесъобразност, като бъдат защитени правата на всеки от съсобствениците, така че всеки от тях да упражнява правото си в обем, какъвто притежава, и по възможност да бъдат отстранени съществуващите до момента пречки за нормално ползване на имота.

При изложените съображения, молбата следва да бъде уважена, като бъде постановено разпределение на ползването съгласно предложения от вещото лице вариант ІІ, който съдът намира за адекватен в максимална степен. При него се избягват в максимална степен общи за ползване площи и се осигурява оптимално разпределение на останалите, с оглед правата на страните. Скицата към заключението следва бъде обявена за неразделна част от решението.

По отношение искането за присъждане на разноски, същото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Въпреки,че молбата е озаглавена "искова" и съдът я е разгледал по реда за разглеждане на искове, в случая се касае за т.н. "спорна съдебна администрация", производство, което се родее с охранителните производства, по които разноските са за сметка на молителя - чл. 541 от ГПК.

Водим от горното,Съдът

Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ II-81, кв. 24 по плана на с. З., общ. М. одобрен със Заповед № 400/1990 г. с площ от 550 кв. м. при граници и съседи: изток – УПИ III-80 и УПИ IV-79, запад УПИ I-82, север – улица, юг. – УПИ IХ-74, целия с площ от 550 кв. м., между Марияна А.М., ЕГН ********** ***, от една страна, и М.П.М., ЕГН ********** ***, от друга, съгласно вариант ІІ по заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, прието в открито с.з. на 01.02.2018 г., както следва:

1.  Марияна А.М., ЕГН ********** *** да ползва 263.75 кв.м. – в южната част на имота, обозначена в представената скица за вариант II в червен цвят по буквите /А, Б, В, Г, Д, Е, А/; и 13.01 кв. м. – незастроена площ в северозападната част на имота, обозначена в червен цвят по буквите  -/Ж, З, И, К, Ж/.

 2.  М.П.М., ЕГН ********** *** да ползва 261.83 кв.м. в североизточната част на имота, обозначена в представената скица за вариант II в зелен цвят по буквите - /З, Л, М, Д, Г, В, Н, О, И, З/; и 14.30 кв. м. – застроена площ на стопанската постройка в северозападната част на имота по буквите - /П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, П/, обозначени в зелен цвят на скицата за вариант II.

 За общо ползване на Марияна А.М., ЕГН ********** *** и М.П.М., ЕГН ********** *** остава 14.34 кв. м. обозначени в син цвят по букви /А, Б, В, Н, О, И, К, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, А/.

ОДОБРЯВА скицата към заключението на вещото лице на стр. 34 от делото, която да се счита за неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

28

Гражданско дело No 1504/2017

Искове за развод и недействителност на брака

Б.И.Д.

А.Т.Д.

Докладчик:
ИВАН Б. ВЪТКОВ

Решение от 28.3.2018г.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Б.И.Д. от гр. Враца, с ЕГН ********** и А.Т.Д., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № …./…… г. на Община В., без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А.Т.Д., ЕГН **********, да носи брачното си фамилно име - Д..

Определя окончателен размер на държавната такса по делото в размер на 40 лв., която е внесена при образуване на делото.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

29

Гражданско дело No 58/2018

Искове за развод и недействителност на брака

К.С.С.

Н.К.С.

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 29.3.2018г.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие сключения на 14.10.1979г в *, Община *, гражданския брак между К.С.С. с ЕГН ********** и Н.К.С. с ЕГН **********, за който е съставен Акт за граждански брак №0010 от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство *, Община *.

УТВЪРЖДАВА представеното споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и не стои въпроса с възлагането и упражняването на родителските права. Съпрузите нямат придобито по време на брака семейно жилище, както и други недвижими имоти. Нямат взаимни претенции за издръжка и за притежаваните от тях банкови сметки. Въпросът за общите движими вещи ще бъде уреден в последствие.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата да носи предбрачното си фамилно име * или за в бъдеще ще се именува Н.К. *.

На основание чл.330 ал.5 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 29.3.2018г.

30

Гражданско дело No 325/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

А.Т.Н.,
Ц.М.
Н.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 29.3.2018г.

Водим от горното и на основание чл.50СК съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между А.Т.Н. с ЕГН ********** и Ц.М.Н. с ЕГН **********, сключен на 15.04.2006г с АКТ №12 на общ.Дулово, обл.Силистра.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

1.Ненавършилите пълнолетие деца *А.Т., родена на ***г., с ЕГН ********** и *А.Т., родена на ***г., с ЕГН **********, ще имат следното местоживеене:***,

2.Родителските права относно родените от брака деца *А.Т., родена на *** г., с ЕГН ********** и *А.Т., родена на *** г., с ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката Ц.М.Н..

3.Определя се следният режим на лични отношения на децата *А.Т., родена на *** г., с ЕГН ********** и *А.Т., родена на *** г., с ЕГН **********, с бащата А.Т.Н., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и 30 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

4.Бащата А.Т.Н. се задължава да заплаща месечна издръжка на майката Ц.М.Н., като законен представител на непълнолетните деца *А.Т., родена на *** г., с ЕГН ********** и *А.Т., родена на *** г., с ЕГН **********, в размер на 130.00 /сто и тридесет лева/ за всяко едно от тях, до настъпване на нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

5.Страните нямат претенции за издръжка един към друг, тъй като и двамата са в трудоспособна възраст.

6.Семейното жилище, което страните са обитавали преди фактическата раздяла, находящо се ****остава за ползване от Ц.М.Н..

7.Имуществените отношения страните ще уредят в друг процес.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Ц.М.Н. да носи предбрачното си фамилното име *.

ОСЪЖДА А.Т.Н. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от 187,20лв / сто осемдесет и седем лева и двадесет ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 29.3.2018г.

31

Гражданско дело No 328/2018

Искове по СК - развод по взаимно съгласие

М.Н.Д.,
Г.А.
Д.

 

Докладчик:
ПЕНКА П. ПЕТРОВА

Решение от 29.3.2018г.

Водим от горното и на основание чл.50СК съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие гражданския брак между М.Н.Д. с ЕГН ********** и Г.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 08.09.2007г с АКТ №1 на с.*, общ.*.

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, което представлява неразделна част от настоящото решение и съгласно което:

1.УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на родените от брака деца **Д., родена на *** г. и *Д., родена на *** г., се предоставя на майката, като бащата М.Н.Д., има право на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца и на рождените им дни – съответно 04 април и 05 ноември, както и официалните празници: Бъдни вечер, Коледа, Денят на детето – първи юни, а също и петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.

2.Бащата  М.Н.Д. се задължава да заплаща на Г.А.Д., като майка и законен представител на непълнолетното дете **Д., родена на *** г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, както и месечна издръжка в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ за малолетното дете *Д., родена на *** г., с ЕГН **********. Издръжката на двете деца се дължи от влизане на решението в законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.

3.СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, а именно ЖИЛИЩНА СГРАДА със построена площ от 50 кв.м. /петдесет квадратни метра/, построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХV-191 /петнадесети, отреден за имот планоснимачен номер сто деветдесет и първи/ в квартал 14 /четиринадесети/ по кадастрален и регулационен план на с. *, общ. *, обл. Враца, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на Кмета на Община *, целият с площ от 470 кв. м. /четиристотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с построената в имота СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 30 кв. м. /тридесет квадратни метра/ и всички направени подобрения и приращения в имота при граници и съседи на имота: УПИ ХІV-190 в кв. 14, УПИ ХVІІ-188 в кв. 14, УПИ ХVІ-192 в кв. 14 и улица, се предоставя на Г.А.Д..

4.Съпрузите заявяват, че нямат влогове, набрани със семейни средства и нямат претенции за издръжка един към друг.

5. Притежаваният от страните недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХV, квартал № 14, планоснимачен номер 191, по кадастрален и регулационен план на с. *, общ. *, обл.Враца, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на Кмета на Община *, находящ се на административен адрес: с. *, при  граници и съседи: 1. кв. № 14, УПИ № ХІV, пл. № 190 – жилищно предназначение – *; 2. кв. 14, УПИ ХVІІ, пл. № 188 – жилищно предназначение – *; 3. кв. 14, УПИ № ХVІ, пл. № 192 – жилищно предназначение – *; 4. Улица – предназначение за движение и транспорт – ПОС. Имотът е с жилищно предназначение, с площ от 470 кв. м. /измерена графично/, а по доказателствен материал: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХV-191 /петнадесети, отреден за имот планоснимачен номер сто двеветдесет и първи/ в квартал 14 /четиринадесети/ по кадастрален и регулационен план на с. *, общ. *, обл.Враца, одобрен със Заповед № 245/06.10.1993 г. на Кмета на Община *, целият с площ от 470 кв. м. /четиристотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв. м. /петдесет квадратни метра/, СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 30 кв. м. /тридесет квадратни метра/ и всички направени подобрения и приращения в имота при граници и съседи на имота: УПИ ХІV-190 в кв. 14, УПИ ХVІІ-188 в кв. 14, УПИ ХVІ-192 в кв. 14 и улица, след прекратяване на брака ще бъде собственост на съпругата Г.А.Д., като делът на съпруга М.Н.Д. е уравнен с 1000 лв.

                Данъчната оценка на имота, съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № 5610000041/24.01.2018 г., издадено от Община *, е 1459.10 лв.

                6. Останалите движими вещи собственост на М.Н.Д.  и Г.А.Д. са разпределени поравно между тях, като никой от съпрузите няма каквито и да било претенции към другия.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Г.А.Д. да носи предбрачното си фамилното име Б.

 ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от 187,20лв / сто осемдесет и седем лева и двадесет ст./.

ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН **********, да заплати по сметка на МРС държавна такса от 14,59лв / четиринадесет лева и петдесет и девет ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В законна сила на 29.3.2018г.

32

Гражданско дело No 228/2017

Искове за имуществена отговорност на работника/служителя

БДЖ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД

Н.С.С.,
И.Д.
М.

Докладчик:
ИВАНКА Н. КОЖУХАРОВА

Решение от 30.3.2018г.

Водим от горните съображения,съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД- поделение за Товарни превози София ЕИК  представлявано от - директор иск против Н.С.С. *** и И.Д.М. *** за солидарно заплащане на сумата 4 689.13 лв.,представляваща липса на 3 251.83 л.дизелово гориво, 647.35 лв. лихва за периода от 11.10.2015 год.-датата на откриване на липсата до 27.02.2017 год.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 27.02.2017 год. до окончателното изплащане

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от . „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД- поделение за Товарни превози София ЕИК  представлявано от Пламен Пешаров- директор иск против Н.С.С. *** и И.Д.М. *** за солидарно заплащане на сумата 4 689.13 лв.,представляваща  обезщетение за причинени на дружеството вреди  на 3 251.83 л.дизелово гориво, 647.35 лв. лихва за периода от 11.10.2015 год.-датата на откриване на липсата до 27.02.2017 год.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 27.02.2017 год. до окончателното изплащане

ОСЪЖДА БДЖ-Товарни превози“ ЕООД- поделение за Товарни превози София да заплати на Н.С. деловодни разноски в размер на  615 лв. и на И.М. деловодни разноски в размер на 840 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок  пред ОС Враца от съобщението до страните, че е изготвено.